Авторски
- Б.Борисов: Медиите ще се срамуват от това как са били използвани за сваляне на законно правителство (скандалният запис)
Борисов: Не се подвеждайте
Премиерът Бойко Борисов изрази увереност, че появилите се днес записи на разговори между него и директора на митниците са подправени.
Аз съм убеден, че това са манипулирани разговори, каза премиерът от парламентарната трибуна. Той разказа, как според него е станала манипулацията.
Снощи ми се обади на мобилния телефон г-н Явор Дачков. Десет минути поне ме въртя колко е лош Цветанов, колко е лош Дянков… Може би не им стигаха някои реплики, не знам. Нямам обяснения – след 22.00 часа нормално ли е да се обади журналист на премиера и десет минути да му обяснява колко са му лоши министрите, попита Борисов.
Те имат апаратура и техника да съберат разговорите и да го направят, предположи Борисов.
Въпросният Мишо Бирата, както вие го наричате, е председател на Федерацията по баскетбол, каза още той. Преди време президентът Първанов ми се обади, че митниците натискат по неправомерен начин президента на федерацията по баскетбол. Надявам се, че президентът няма да каже, че това не е вярно.
Искал съм да направят проверката такава, каквато е – по закон, за Мездра. Кое от тези изречения са взели…
Той допълни, че ще коментира подробно всичко, когато прокуратурата постанови дали записите са истински.
Борисов заяви, че четири години Алексей Петров е управлявал службите. Към днешна дата не съм зависим от никой, каза премиерът. Той посочи, че както са държали Станишев, сега искат да държат и него и призова Станишев да изчака да мине проверката.
Не подценявайте противника, те няма да ме съборят, обърна се Борисов към опозиционната партия БСП.
Премиерът заяви, че медиите ще се срамуват, когато разберат, как са били използвани за сваляне на законното конституционно правителство.
По-рано днес издания, свързани с бивши служители на ДС и ДАНС публикуваха записи на разговор на премиера с директора на митниците, в който той иска да бъде спряна проверка на бирена фабрика във Враца.
––––––––––
ББ: Поех ангажимент да не закачам Мишо Бирата
Поех ангажимент да не закачам Мишо Бирата, заявява министър-председателят Бойко Борисов в телефонен разговор с шефа на митниците Ваньо Танов, според най-новите записи от подслушани телефонни разговори, цитирани от Медиапул.
Разговорът, чиято стенограма е публикувана в сайта на „Гласове“, е по повод акция на митничарите срещу собственика на бирената фабрика, която произвежда бирите „Леденика“ и „ММ“ и която по това време работи без лиценз.
По време на разговора си с Танов, премиерът му нарежда: „Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…“, което означава веднага да изтегли проверяващите от складовете на „Леденика“.
Във флашката със записа, която е била предадена лично на зам.-главния редактор на в. „Галерия“ и главен редактор на „Гласове“ Явор Дачков, има и още един разговор на Борисов с Танов, както и обаждания на Танов до заместника му Антони Странджев и финансовия министър Симеон Дянков.
Всички разговори засягат именно скандалите около отнетия лиценз на бирата „Леденика“ и ангажимента на Борисов да не „закача“ боса й Михаил Михов.
Разговорите са водени в края на февруари или през март 2010 г., когато лицензът на фабриката в Мездра вече е бил отнет заради многобройни акцизни и данъчни нарушения.
В средата на февруари 2010 г. Танов подписва решение, с което се отнема лицензът на бирената фабрика за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки в Мездра.
В пресата се появяват публикации, според които при внезапна проверка, осъществена от митническа мобилна група и служители на Териториално митническо управление Лом е установено, че липсват документи за извършване на дейност, липсва регистър, липсват измервателни уреди и охранителни заграждения на част от данъчния склад.
Проверката е установява също липса на автоматизирана система за отчетност, която да позволява извършването на контрол в реално време на постъпващите суровини, произведените и складираните акцизни стоки.
Малко след пресконференцията, на която шефовете на считания за близък до Алексей Петров вестник „Галерия“ изнесоха стенограмите от разговорите, лидерът на ДСБ Иван Костов призова прокуратурата да изземе записите и да се направи анализ дали са автентични или не.
Прокуратурата все още не се е произнесла по изнесените до този момент записи от разговори на Танов с министри и депутати.
Източник: Кафене.нет
Чуйте скандалния запис:
–––––––
Стенограма от разговора, за който вестник „Галерия“ твърди, че е воден между премиера Бойко Борисов и шефа на агенция „Митници“ Ваньо Танов. Главният редактор на „Галерия“ Кристина Патрашкова и зам.главния Явор Дачков представиха днес записите на пресконференция. Малко след това стенограмите бяха публикувани на сайта на „Гласове“, чийто главен редактор е Явор Дачков. Записите отнова са били получени на флаш памет този път от Дачков.
Публикуваме стенограмата, така както е на сайта на „Гласове“. Автентичността на разговора досега не е потвърдена.
Бойко Борисов (Б. Б.) Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.
Ваньо Танов (В. Т.) Да?
Б. Б. В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция.
В. Т. Значи, когато беше разговорът при вас, и нали вие казахте да се срещна с него и да се разбера. Аз го извиках при мене и почнахме да разговаряме. Обади се г-н Дянков и каза: „Аз карам влака, да дойде при мене“.
Б. Б. Да.
В. Т. И аз го изпратих и повече… Сега в момента ми се обадиха, че някакъв гражданин звъни, че туй работи, Бирената. И има и дежурен телефон, че са изпратили мобилната група да види какво правят през нощта вътре в завода. В смисъл, казва, че работи заводът при отнет лиценз. Аз му звъннах по мобила и му казах: „Тази бира, която е налична, бутилирай я, докато оправим нещата“ … го извика и аз не знам те какво са се разбирали.
Б. Б. Аз го видях Дянков и го пратих при него да се разберат.
В. Т. Аз звънях на министъра и му казвам: „Г-н министър, имахме уговорка с премиера по този въпрос. Вие го извикахте, кажете ми какво сте се разбрали последно. Той ми вика: „Нищо не съм се разбирал с него. Казах му да си извади тази бира, която е останала там и това е“. И аз сега не знам какво да им кажа. По принцип звъннах и няма да… щото аз заминавам утре за Македония, тъй като има три дена среща на Световната. И им казах: „Хората са писали, няма да го завеждат и искам да ми го докладват на мене“. За да мога да разговарям с вас и да видим какво да…
Б. Б. Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…
В. Т. Да де, обаче работим в различни посоки. Аз правя едно, а министърът…
Б. Б. Не бе. Аз го виках и му казах и точно това съм му казал. Затова, кой е пратил групата там?
В. Т. Ами то е станало по обаждане…
Б. Б. Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…
В. Т. … защото, ако ги заведа, той няма лиценз…
Б. Б. Да. И това да се направи в момента.
В. Т. Аз това казах. Материалите да бъдат на моето бюро и няма да се прави нищо, докато не се върна да взема решение по въпроса.
Б. Б. Добре. Ако трябва, обади му се ей-сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.
В. Т. Разбрано. Сега ще звънна на министъра и ще му кажа…
Б. Б. Кажи му на министъра. Значи звънни му на министъра, кажи му какво съм казал и същото и на Мишо му се обади и му го кажи.
––––-
Този разговор е воден след разговора между премиера и Танов.
Ваньо Танов (В. Т.) Ало? Ало?
Антоний Странджев (А. С.) Чувам, чувам.
В. Т. Тони, звъня ми премиерът. Тоз Мишо звъннал.
А. С. Така.
В. Т. И каза ми: „Аз какво ти казах на теб?! Аз не съм Първанов. Аз като съм поел ангажимент към един човек… Тъй, изтегли хората“. Викам: „Аз…“. „Извикай Мишо утре и се разбирайте“. Викам: „Какво да се разбираме? Той се е разбирал с министъра. Аз заминавам, викам, утре за Македония. Всичко каквото са правили като протоколи, вика, докато се върнеш, няма да се завежда нищо и тогава ще разговаряме. Звънни и се обади на министъра, кат’ съм казал тъй“. Викам, аз ще му звънна, ама ако не ми вдигне…
А. С. Ами значи аз съм говорил с Володя, а той е изпратил човека от последващ контрол, който живее във Враца. Враца и Мездра, знаете, че е близко. Той ще отиде на място. Това е човекът, който е запечатал нещата в 6 часа вчера.
В. Т. Така.
А. С. И чакам обаждане обратно, за да ми каже действително какво е състоянието. В момента още нямам обаждане. Сега ще звънна на Володя да го питам ясно ли е вече за какво става въпрос.
В. Т. Така. И каквото има, да го донесат при тебе и го дръж при теб. И като се върна в сряда…
А. С. Добре.
В. Т. … ще ходим в четвъртък при министъра, при премиера и да кажат какво да такова. Защото единият вика едно, другият вика друго. Сега…
А. С. Разбрах. Добре, добре.
В. Т. Предполагам, че той ще го изтълкува, защото каза: „Аз на тебе какво ти казах?! Аз съм поел един път ангажимент, не съм като премиера… като президента да се отмятам“.
А. С. Разбрах. Добре. Сега ще го направя.
В. Т. Просто да ни заведат, защото вече няма да може нищо да се направи и Мишо ще му каже: „Ами, те нарочно го правят“. Предният път като идва, на асансьора каза: „Аз съм се разбирал с всички власти и съм си плащал и сега съм изненадан защо така се процедира с мене“.
А. С. … той нека да си е плащал на предишните.
В. Т. Ами хубаво. Ама… резултатът ще бъде кофти.
А. С. Разбрах. Разбрах.
В. Т. Нека да бъдат при теб материалите. Ще се вземе отношение, ще го умуваме, ще го мислим.
А. С. Добре, разбрах.
В. Т. … ще правим…
А. С. Добре, разбрах. Казал съм и на Володя, така че и сега ще му повторя отново.
В. Т. Володя да ги вземе при него работите. Винаги можем да ги пуснем. И да… такова и да дадем, защото сега ставаме разваления телефон.
А. С. Ъхъ. Добре.
В. Т. По-добре е като се върна, да поискам да отидем аз и министърът при Бойко… и в негово присъствие да се разберем.
А. С. А така. Добре.
В. Т. Добре, Тони.
А. С. Разбрах.
В. Т. Извинявай, че те притеснявам, ама…
А. С. Е, няма нищо. Аз, така или иначе, седя и чакам да ми се обадят. Аз ако имам яснота и е ясно за какво става въпрос, ще ви звънна дори и малко по-късно и ще ви кажа. До десет и половина, ако имам яснота, ще ви кажа. Ако не, утре ще ви звънна… Така че няма проблем…
…(вероятно тук липсва част от разговора – бел. ред.)
В. Т. … той ще ни натиска. Тогава аз ще трябва да направя нарушение на закона, за да изляза от положението. Пък сега казвам: „Нека съдът да се произнесе. Тука е свършено със стария случай“.
А. С. Разбира се. И той и Володя каза, вика: „Те, ако го правят това нещо, е много глупаво. Защото, вика, ние с тях сме се разбрали“. И той ми каза също това, което и вие ми казвате. И вика: „И в края на работния ден нашият човек запечатва, след което, вика, те искаха от мен във вторник да им разреша да работят и нощна смяна, за да могат да приключат, и аз, вика, щях да им разреша. За сега, този вторник, който идва. Така че аз не виждам защо постъпват по този начин“.
В. Т. Аз му нямам телефона на тоз’ Мишо.
А. С. Аз също му нямам телефона. Ама, според мене, какъв е този нещастник, та ще му звъниме сега по телефона? Той…
В. Т. Аз и това искам да му кажа. При условие че са му дали карт бланш до вторник и се отнасяме… а, с него, сега какво прави в нощите в завода?
А. С. Ами добре. Аз ще намеря телефон. Добре.
В. Т. То той ми каза да му звънна. Ама аз как да му кажа, че нямам телефон и не съм имал никога.
А. С. Ъхъ. Добре. Аз ще видя дали Володя му има някакъв телефон.
В. Т. Добре.
А. С. Добре. Сега ще видя и ще ви звънна.
В. Т. Добре.
А. С. Добре.
–––––
Танов се обажда на Борисов, за да му каже какво става.
Бойко Борисов (Б. Б.) К’во става?
Ваньо Танов (В. Т.) Ами с Дянков не съм се свързал. Обаче с нашите хора се свързах…
Б. Б. Да.
В. Т. … и се разбрах.
Б. Б. Добре.
В. Т. Казах материалите да бъдат при Тони Странджев и на него му се обадих..
Б. Б. Добре.
В. Т. … и… на Лом, шефа на митницата му е разрешил. Даже му е казал във вторник, че работи и през нощта, за да се свърши тя. Просто не ми е ясно защо е отишъл в събота в нощта вътре да прави впечатление, но така си е решил…
Б. Б. О’кей. Добре.
В. Т. Ще ги решим нещата.
Б. Б. Добре.
.
Бойко Борисов (Снимка: Eurochicago.com) - Петиция за събитията от 14 януари 2009 г. и протестно писмо от днес
Във връзка с провелия се днес Граждански митинг пред парламента в София: „Да спрем милиционерщината! Свобода, прозрачност, право на избор!„, публикуваме протестно писмо от ПП Зелените. Публикуваме и петицията, внесена в НС с вх. № ПГ-1194-7 / 14.01.2011 г., която беше подписана на място от пострадали граждани в събития преди 2 години и която изисква създаване на временна анкетна комисия към 41-вото Народно събрание за да разследва и публикува всички факти около демонстрацията на 14.01.2009г
–––––––
П Р О Т Е С Т Н О П И С М О
Ние от ПП „Зелените“ и мнозинството от гржданите с които контактуваме ежедневно с голямо безпокойство наблюдаваме зачестилото нерегламентирано подслушване на български граждани, репресивните мерки от страна на полицията срещу граждани, ползващи се от правото си на достъп до информация и безпрецедентното ограничаване на изборните права. Тези груби систематични нарушения срещу основни граждански права нанасят дълбоки рани върху крехката българска демокрация, която систематично бива потъпквана от самовъзпроизвеждащата се клептокрация.
Парламентът прие нови правила, които сериозно ограничават правото на избор, представителността и демократичните механизми. Така приетото изборно законодателство гарантира на управляващите партии служебно предимство при следващи избори, запазва механизмите за участие на престъпния капитал, разширява възможността за административен произвол и в крайна сметка, лишава гражданите от редица демократични права, които поне в някаква степен бяха гарантирани досега. По този начин парламентарното мнозинство на ГЕРБ и Атака плъзгат България в обезпокоителна посока, подобно на „oрбанизираща“ се Унгария и „путинизираща“ се Русия.
С показност и нескрита наглост властимащите политици безсрамно подкрепят българската олигархия, създадена от репресивния апарат на ДС и ни връщат в тъмните години на комунистическата диктатура. Не смятаме за достатъчни повърхностните и частични ДС-чистки и настояваме народните избранници да покажат воля в окончателното прочистване от ДС-креатурите като се вземат далеч по-решителни и цялостни действия и изменения в законодателството.
Ние – гражданите, разпознали възвръщащата се милиционерщина, ще продължаваме да стоим на страната на свободата на словото, да настояваме за прозрачност на държавното управление и за правото на свободни избори.
14.01.2011 г.,
София
–––––––––––
П Е Т И Ц И Я
До:
Г-жа Цецка Цачева,
Председател на 41-вото НС на Република България
Копие до:
Всички депутати от 41-вото НС на Република България
Г-н Константин Пенчев
Омбудсман на Република България
Г-н Борис Велчев
Главен прокурор на Република България
Държавните и частните обществени медии
Ние, долуподписаните граждани, потърпевши от действията на органите на изпълнителната и местната власт по време на общонационален мирен протест, състоял се преди две години на същата днешна дата 14.01.2009 г., изразяваме силното си възмущение от потулването на фактите и виновните за онова събитие. За тези две години не получихме отговорите, които бяха поставени веднага след протестите, а именно:
– Защо беше тиражиран сигнал за бомба, без да бъде оповестен впоследствие неговият подател?
– Защо тогавашният кмет на София Бойко Борисов не предупреди своевременно организаторите на мирния протест за този сигнал и по този начин изложи на риск живота на хиляди граждани, събрали се на площад Народно събрание?
– Защо органите на реда не изпълниха закона, като не изолираха и арестуваха хомогенната група от няколко десетки провокатори, които бяха маскирани и нарушаваха условията за мирен протест?
– Кой нареди на жандармерията да започне тотален погром на митинга и да бие наред всички негови участници и намиращи се в близост журналисти и случайни минувачи?
Ние, долуподписаните граждани, имайки предвид горепоставените въпроси и липсата на отговори в рамките на изминалите две години, настояваме да бъде създадена Временна анкетна комисия към 41-вото Народно събрание, която да отговори на тези въпроси и да публикува в доклад всички факти около протеста на 14. 01. 2009 г.
–––––––-
- И проф. Богдан Богданов не се извини, че е доносничил за ДС
Източник: „Гласове“
Основателят на Нов български университет и дългогодишен шеф на Фондация „Отворено общество“, както и посланик в Гърция в края на миналия век, проф. Богдан Богданов, даде свое обяснение за принадлежността си към ДС в дълго самовъзхваляващо изложение в личния си блог. От обяснението става ясно, че професорът не се разкайва за миналото си, нито за това, че го е премълчавал в продължение на 20 години, бидейки от страната на „дясната“ и „демократична“ опозиция на тоталитарното минало. В доста заплетените си философски разсъждения по темата Богданов обосновава агентурното си минало най-вече с необходимия разумен компромис, който по-късно проявявал и като ръководител в Нов български университет.
В изложението си професорът нарича самия себе си в прав текст „честен“ и „умен“, след което разказва как е бил подведен от партията и службите на зрелите 38 години.
Цялото изложение, което е с голям обем, е изпълнено с философски размишления за безредието и реда, за миналото и настоящето, за тоталитарната държава и комунистическата върхушка, дори и за изнесените капитали зад граница, но няма нито една точна и ясна оценка на автора относно принадлежността му към ДС, която е продължила повече от 10 години.
Текстът на Богданов е изпълнен с антикомунистически патос, въпреки че авторът е служил на комунизма чрез най-отвратителното му оръжие – политическата полиция, а унищоженото му досие говори, че в края на режима тогавашната власт е имала специални планове за неговото бъдеще. С унищожени досиета и дори с унищожени картончета за принадлежност се оказаха много ключови фигури на антикомунистическата опозиция, която по-късно прерасна в движение и партия СДС.
С отказа си да пробелматизира принадлежността си към ДС, както и двадесетгодишното прикриване на този факт, проф. Богданов се нареди в дългата редица от неразкаяли се „демократи-ченгета“, които представителите на „синия“ политическия елит обикновено делят на „наши“ и „ваши“. По тази цинична политическа логика на т.нар. демократи Първанов е лош, а проф. Богданов „добър“, Кеворкян е доносник, а Иво Инджев – доблестен гражданин, „червените“ агенти на ДС разкривани, а „сините“ реактивирани.
Най-тъжното в случая с проф. Богданов, както преди с покойната Вера Мутафчиева и писателя Георги Данаилов обаче е, че тяхната принадлежност към ДС не предизвика широка обществена дискусия за ценностите на българското общество, така както в Германия принадлежността на писателя Гюнтер Грас към СС събуди дълга и остра обществена полемика.
Опитът за самооправдание на проф. Богданов определено няма да отприщи разговор и този път, което показва, че България все още не е скъсала с тоталитарното си минало.
Целия текст на проф. Богдан Богданов може да прочетете по-долу.
––––––––––-
Проф. Богданов за миналото си в ДС: За безредния ред, компромиса и мълчанието
Автор: проф. Богдан БогдановЗа тези, които участват в този форум, не е изненада, че в случвалото ми се през годините съм следил подмолността на определени истини. Те могат да се сведат до три. Първата от тях е, че границите на всяко нещо, идея, събитие или факт са нестабилни. Поради което, когато мислим и говорим за нещо, го поместваме в мрежа от повече неща, наричаме го и с други думи и пораждаме текст. Втората истина е, че когато обсъждаме нещо с практическа цел, тази дължина става неуместна, заковаваме нещото за думата и не му позволяваме да мърда. И третата истина – правим второто временно, на пръв поглед в противовес на първото, но всъщност заради него, защото двете се свързват по много начини в една или друга протичаща динамична истина.
Не съм сигурен, че щях да достигна до горната теза, ако не беше социалистическото минало и ако негативният белег, че съм израсъл във фашистко семейство, не ме изправи пред толкова компромиси, породени от безредния ред на тогавашното общество. Разбира се, за достигането до тази теза няма как да не са си казали думата и образованието, което получих, и сплетените една в друга истории – на семейството, на езика и страната ми, на телесната ми нагласа и дългата история на организма, в чиято среда живея толкова години. Та поради тази преплетеност мълчах и не посмях да стопя в едно или друго просто по-сложната истина на това, което споделям и коментирам сега.
Но то може и трябва да се изкаже просто – допуснах да вляза в тогавашния безреден ред. Така заплатих трите неща, които би трябвало да ми се полагат – да пътувам в чужбина, да се подложа на операция от сърце на Запад и да се хабилитирам. Много по-късно разбрах в какво се изразява основно безредният ред – във външна приемлива привидност, преиначавана от нещо вътрешно, което не може да бъде външно, защото е морално недопустимо.
Постъпих безредно, защото бях принуден от обстоятелствата, а и защото така постъпваха и други. Да, но имаше и такива, които не постъпваха така. Имаше и друг избор, свързан с обществено отпадане и физическо страдание. Избрах по-безвредното с надежда, че бидейки умен и честен, ще обезсмисля безредието. Да, но освен че това е несигурно, има и пределно ясен негатив – влязъл съм в самото безредие, като съм приел, че нещо може да изглежда някакво, но да е всъщност друго.
Отдавна знам, че тази разлика е вредна и се боря с нея посредством известната на моите близки не само теза, но и практика, която нарекох конструктивна недискретност. Да, така смятам – няма нищо по-здравословно от недискретността онова, което казваш на себе си, да казваш и на тези, които са до теб. Дори когато то засяга и буди недоумение. Обясних защо не споделих по-широко това, което коментирам сега. Но все едно – обстоятелствата помогнаха и премълчаното е навън.
Да, но остава мъчнотията със сложното и простото, това, че сложното го замъглява и нанасяйки върху него по-късни дела, го обезвинява или усилва. Именно поради това го изказвам. Не защото се чувствам виновен, че съм се оказал в безредния ред, а защото този ред в някаква степен продължава да определя живота ни и да ни кара все по-императивно и да го назовем по-точно, и да се заемем с ограничаването му. Това се отнася и до многото други проявления на безредния ред, справянето с които е по-сложно и иска повече време. С особена сила обаче то се отнася до конкретното безредие на иначе отменената институция на Държавна сигурност. Защото чрез битуващите и по днешните обществени върхове бивши нейни велможи тя продължава да спъва хода на съвременния живот.
По закона от 2006 година, стъкмен, за да се покаже на Европейския съюз, че се разплащаме с тоталитарното минало, вините са изравнени. Всички знаем обаче, че прословутият параграф 12 на този закон прикри редовите вербовчици, поддържали безредието, и още по-виновните стоящи над тях негови строители. Тъй като безредието беше многостепенно, представям си какво биха казали те – че е дошло от фаталния небългарски център, който чрез тях, простите изпълнители, неможещи да направят нищо, е осъществявал своите цели. Тези неможещи обаче са постигали тогава не неща, което им са се полагали.
Но така или иначе, случилото се трябва да се опише в термините на дискурсивната история. Защото доведе до престъпления, грабежи и убийства, но и защото отгласите му продължават. Най-обхватният от тях – нарушеният режим на конкретната истинност. Е, това да бъде грижа на възпитанието и образованието, а и на всеки от нас в плана на истината. Но има и по-реални отгласи като съсипващата сегашното ни обществено благо престъпност и корупция, заченати именно тогава.
Съществен епизод в това минало на неправомерно заграбване беше развихрилото се след 1989 година изнасяне и лично ползване на българските капитали от определена обществена прослойка. Огромна, все още оставаща неразкрита акция, в която се обогатиха толкова хора. Така, с един вид държавно разбойничество, беше заченат по-едрият днешен частен капитал и горният пласт на сегашния частен сектор. Очевидно новото ни общество разчита на тях, още повече че не в толкова малък брой случаи те се развиха с честните усилия и къртовския труд на облажилите се да се опетнят от това разбойничество. Да, но има и друг по-съществен негативен нанос – заченатият по този начин капитал продължава да е интимно прикачен за държавни институции, от чиято сегашна безредност зависи.
Така че някой по-предвидлив от станалите по този начин богати би могъл да съобрази, че в името на капитала и по-истинското частно би било полезно да похарчи не особено голяма сума, с която да се спонсорира написването на дискурсивната история на прехода у нас след 1989 година. Тя е повече от необходима, защото би показала и петната, но и позитивите на това уникално преобразуване на масивното социалистическо безредие в сегашния ставащ все повече и повече законов и все повече и повече обществен ред.
Това беше основанието да подкрепя без колебание да бъде отличена, в рамките на наградите Паница за гражданска доблест, Комисията по досиетата. Решението предходи непосредствено оповестяването на новата серия сътрудничили на ДС, в която фигурирах. За някои от участниците в екипа на журито, определило наградите, това беше парадокс. За мен не беше. Законът е половинчат и продължава да изравнява вините, но Комисията, която го прилага, работи граждански дисциплинирано. Без да е пряко особено ефикасна, това, което тя прави, е с позитивни последствия.
Както стана и при това оповестяване – онези, които биха искали безредието да продължи, започнаха да го ограничават. Правителството притисна президента, а той на свой ред правителството. Стана ясно, че свързаните с крайното безредие на ДС трябва да напуснат високите държавни служби поради опетняването на страната и българския данъкоплатец.
Делът на личното е по-лесен за преценка. Преди повече от трийсет години съм се подвел, че към нищо незначещите донесения за това, което съм виждал в постигнатата едва след 38-ата ми годишнина чужбина, и онова, което са правили партийните членове във Факултета по класически и чужди филологии в СУ, съм бил подтикнат от непредолими обстоятелства. Не съм схванал, че така съм станал оръдие в ръцете на комунисти от по-висок ранг, които чрез безпартийни са си мислили, че контролират други комунисти. Не съм разбрал и по-общото, че и тази дейност, а и ред други в условията на тогавашния безреден ред са били в най-добрия случай привидности, обезсмисляли тогавашното ми съществуване. Разбрах го по-късно, след като опитах и другото безсмислие, което се поблазних да приема – да бъда посланик.
Показателно беше как реагираха близките и приятелите ми. Най-близките нямаха проблем – в една или друга степен те знаеха. Пред другите близки и приятели, които познават делата ми, бях извинен по друг начин. Те знаеха, че дълги години и в „Отворено общество“, и още повече в Нов български университет се занимавах с делата на другите, не със своите, доколкото едното може да се отдели от другото.
Но понеже всеки става пример, тези, за които бях станал пример, не се почувставаха добре. Особено недобре се почувстваха онези, които ме смятат за демократ. Има такава повърхностна квалификация и в биографията ми в този сайт. Да, но в моите писания по темата аз настоявам, че демокрацията е сложен модел, в който влиза и доза недемократичност. Затова и в устроения йерархично обществен живот няма нищо по-трудно от това да се построи сменима йерархия.
А и другото, което научих постепенно – колкото и разгърнато демократично да е, никое нормално общество не поглъща целия човек. Както обществото е ресурс, от който черпи отделният човек, така и той е ресурс, от който черпи обществото. Разбира се, това не се отнася за безредното общество, което коментирам – безредието му е и поради това, че се опитва да погълне целия човек, не успява и в безсилието си развива престъпността, която крие с идеология. Така че смятащите ме за демократ да прочетат по-внимателно онова, което съм писал по въпроса.
По-трудно е с онези, които са минали през партийната безредност било като лично са членували в партията, било като са били или са влезли в комунистически семейства, които пряко или и косвено са ги бранили от ДС. Между тях са по-суровите ми съдници. Разбира се, цялата партия не беше в социалистическата олигархия. Обикновените комунисти не се различаваха особено от редовите хора, които не бяха нито горе, нито долу в низината на останалите без собственост, на изселените, на пратените в лагери, на избитите и пропъдените в провинцията и чужбина. Случаите бяха много. Едни само поради това, че са от такова семейство, трябваше също да са в партията. Мнозина бяха просто партийци. Други използваха партийното членство за влизане в действителния горен слой, осигуряващ мечтаното по-добро битие.
Там е проблемът – че някои днес смятат обикновеното скромно членуване в партията за честно битуване тогава. Но тази партия създаде безредния ред. Някои го осъзнават, но считат тази опетненост за по-малка. Че е невярно, се разбира от несъзнателния импулс да укорят несъответно. Несъответно означава, че укорявайки, укоряват и себе си. Някои по този начин се укоряват за това, че са били в партията, други че и в партията, и извън нея не са постигнали нищо.
Има и друга категория близки, склонни да ме укорят. Това са демократите политици, на които днешна България дължи голямата макропромяна в икономиката и законовата структура на собствеността. Би трябвало да сме им дълбоко благодарни за това, което направиха. Както знаете, по български по-скоро ги укоряваме – че в името на компромиса на прехода, постигайки горното, не дръзнаха да се намесят в политическата и обществената система и допуснаха елементи от миналото безредие да преминат в сегашния ред.
Е, на тях, на преминалите през компромиса, е по-лесно да се каже, че както миналото не може да се отсече от настоящото, защото влиза в него, така не може да се назове толкова сигурно и опетненото в реалния човек. Защото то винаги преминава в друго. Както в моя случай то парадоксално премина в по-пълното разбиране и на онзи, и на сегашния свят, без което никое от добрите постигания, с които съм свързан, не би било възможно.
Преди повече от 10 години, по време на фаталното управление на БСП, когато, губейки властта, партийната върхушка легитимира корупцията, НБУ беше неукрепнал и заплашен от помитане. Тогава открихме прекрасната Иванка Апостолова и нейната свързаност с партията ни спаси. Това беше отличен компромис, защото тя беше образован и умен човек, който зае мястото на ректор по възможно най-съответния начин. Този компромис беше подпрян от коригиращи го действия, така че в един момент НБУ стана адекват на обществото на прехода и пое по пътя на закрепването и успеха. Не казвам, че този адекват не е нещо временно. Но така се строи – посредством работни модели, които лека-полека поемат по пътя, който прави от тях действителни общества.
Разгърнатата демокрация е нещо прекрасно. За да се разгърне обаче, отначало са й нужни хора, които да се нарекат десни и леви. После следва другото нужно – да станат такива. Добре знаем, че нашите леви само се наричат така, а всъщност са всякакви с желанието да бъдат някакви по-горе над масата на останалите долу обикновени. Така беше по времето на социалистическата олигархия, такъв е духът в БСП и днес. Но знаем също, че и нашите десни, поради липсата на обществената основа, унищожена от осъществявалата безредния ред толкова десетилетия партия, са по-скоро все още нарекли се, отколкото такива, водени повече от идеи, спомени и различавания и по-малко от действителното дясно.
Дали може да има истинско дясно в България? Може. Някога, макар също в затруднен ход, то е започнало да става, спряла го е промяната в 1945 година. Но спряното може да се събуди – и поради примера на Европейския съюз, и поради вече започналото на границата на ХХ и ХХІ век обществено устрояване. Да, но истинското дясно се случва по-реално, ако младите живеят и се формират в по-малки цялостно устроени обществени места. Обществото се строи не само отвън с примери, и не само отгоре със закони и държавен ред, но и отдолу с малки общества, в които дясното се усвоява като начин на живот.
Така че другите въпроси, които повдигна пред мен и свързаните с мен хора моето опетняване, са по-лесни и за отговаряне, и за практическо решаване. По-трудният въпрос е нуждата от такова разбиране на продължилия десетилетия безреден ред в България, което да позволи да се отървем от остатъците му по-скоро. Въпросът е труден и поради много други причини, но и поради опростяващата наклонност бавно оформящият се в страната ни съвременен либерално-демократичен ред да се представя за абсолютно светъл по същия начин и със същата реторика, с която се говореше за комунизма.
Лъжата в случая е в опростеното говорене. Докато лъжата в комунизма не е от говоренето, а от самия комунизъм. Тя извира и от многото реални подмени на едно с друго, към които комунизмът подтиква, но и от дълбината на лъжовното интелектуално усилие и вяра, подхранвани от него, че цялото може да се построи докрай и че построеното може да се различи изцяло от онова, което го е предхождало. Оттук и мизерното обществено последствие, че обявеното равенство се оказа не само грубо неравно, но и държавно престъпно. Безредният ред на комунистическата държава породи несравнимо по-голяма престъпност от тази, с която се справяше. При това не само я породи, но я и препредаде в дълги вълни към последвалото време.
Борбата с вълните е ясна. Всеки участва с това, което може. Като интелектуалец и достатъчно възрастен аз имам задачата, с която започнах – да помогна да не се заблуждаваме, че истината е една и пределно ясна, и да разберем, че както мисленето, така и живеенето са протичания, в които простото и сложното се свързват в много комбинации в хода на безброй постигания. Те, разбира се, се пръскат. Добре е обаче и да преминават към едно или друго по-голямо постигане, в което всеки от нас да изпитва двойната радост – че се усилва от многото други хора, с които е заедно, но и че всички се нуждаят от това той да бъде именно този, който е. Такава е моята мислителна формула за обществото с по-добър ред.
Текстът е публикуван в личния блог на проф. Богданов.
- Днес 14 януари – Св.Нина; Ромската Нова Година – ВасилицаДнес е празникът ВАСИЛИЦА / Ромската Нова Година /Най–големият празник на циганите от всички вероизповедания е Василица. Според Юлианския календар тя се пада на 14 януари.В този ден циганите посрещат Новата година, а празненствата започват още на 13 – и и продължават до 15 януари.Тогава ромите почитат своя светец – покровител Свети Васили.Наричат го още Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”. Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Тя е на пода, исе прикадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида.Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее.Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.Православната църва днес отбелязва деня на предобните отци , избити в Синай и Раита и Св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия. Днес имен ден празнуват всички с името Нина.Честито!През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. Между загиналите имало подвижници, които проявили забележително мъжество и не предали останалите свои братя по вяра и съдба.През 5 в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на христовата вяра мъже, Юстиниан Велики, още в първата година от своето царуване, построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в планината Синай. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник..Света Нина е родена в Кападокия. Баща й бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка й – сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна св. Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (дн. Грузия). Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние.Други по-важни събития:1514 г. – Папа Лъв Х подписва папска була срещу робството.1539 г. – Испания анексира остров Куба.1690 г. – В Германия е създаден духовият инструмент кларинет.1701 г. – В Русия е създадено първото морско училище.1897 г. – За първи път е изкачен най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа.1943 г. – В Казабланка се провежда среща между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт за обсъждане на съвместните действия през следващата фаза на войната.1967 г. – Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World’s First Human Be-in в Сан Франциско дава начало на световното движение Хипи.1972 г. – Маргрете II става кралица на Дания.1994 г. – България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.1998 г. – Изследователи от Далас представят резултатите от техните експрименти, свързани с ензим, който забавя стареенето.2004 г. – Грузия възстановява националния си флаг, използван преди 500 години.2005 г. – Спускаемият модул на апарата от съвместната програма на НАСА и ЕКА Касини Хюйгенс достига до повърхността на Титан2009 г. – Студенти и граждани в София огранизират национален протест пред сградата на Народното събрание.Днес празнуваме още:В България – Празник на войските на министерството на транспортаВ Тайланд – Национален ден за опазване на горите.Православната църква днес отбелязва деня Св. равноапостолна Нина (Отдание на Богоявление) и деня на предобните отци, избити в Синай и Раита. Днес имен ден имат всички с името Нина. Много жени, които носят името Нина празнуват своя имен ден на Никулден. Малко обаче знаят, че те си имат свой имен ден – на 14 януари. Честито на всички, които празнуват днес !
Света Нина е родена в Кападокия и била единствената дъщеря на знатни и благочестиви родители. Баща й бил римският воевода Завулон, роднина на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Иерусалимския патриарх. На дванадесет години тя дошла с родителите си в Иерусалим. Тук баща й, горейки от любов към Бога и желаейки да Му служи с монашески подвизи, се посъветвал със съпругата си и приел благословия от блажения Иерусалимски патриарх. После се простил със сълзи с невръстната си дъщеря Нина и като я поверил на Бога, Баща на сираците и Защитник на вдовиците, той се оттеглил в Йорданската пустиня.Съдбата обаче я отвежда в земите Иверия (дн. Грузия) където Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. Но, в началото на нейното идване цар Мириан – син на персийския цар Хозрой и родоначалник на династията на Сасанидите в Грузия, който бил ревностен идолопоклонник. Но, благодарение на християнското си смирение и вяра Св. Нина помогнала на цар Мириан да приеме към Христа, което станало решително и непоколебимо – според християнската история цар Мириан станал за Грузия това, което бил Константин Велики за Гърция и Рим. Затова Света Нина се счита за покровителка и просветителка на Грузия.През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. Между загиналите имало подвижници, които проявили забележително мъжество и не предали останалите свои братя по вяра и съдба.
През 5 в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на христовата вяра мъже, Юстиниан Велики, още в първата година от своето царуване, построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в планината Синай. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.Днес е празникът ВАСИЛИЦА / Ромската Нова Година /Най–големият празник на циганите от всички вероизповедания е Василица. Според Юлианския календар тя се пада на 14 януари.В този ден циганите посрещат Новата година, а празненствата започват още на 13 – и и продължават до 15 януари.Тогава ромите почитат своя светец – покровител Свети Васили. Наричат го още Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”.
Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Тя е на пода, и се прекадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида. Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.
Нова година по старому посрещат и в Русия . Тя е исторически феномен. С указ “За празнуването на Нова година” Петър Първинарежда от 1700 г. тя да се чества на 1 януари по Юлианския календар, който на 13 денонощия изостава от грегорианския, по който празнува Европа. Старата Нова Година съчетава в себе си светските и християнско-православните традиции. Тя се посреща с приятели.Други по-важни събития днес:1514 г. – Папа Лъв Х подписва папска була срещу робството.1539 г. – Испания анексира остров Куба.1690 г. – В Германия е създаден духовият инструмент кларинет.1701 г. – В Русия е създадено първото морско училище.1897 г. – За първи път е изкачен най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа.1943 г. – В Казабланка се провежда среща между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт за обсъждане на съвместните действия през следващата фаза на войната.1967 г. – Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World’s First Human Be-in в Сан Франциско дава начало на световното движение Хипи.1972 г. – Маргрете II става кралица на Дания.1994 г. – България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.1998 г. – Изследователи от Далас представят резултатите от техните експрименти, свързани с ензим, който забавя стареенето.2004 г. – Грузия възстановява националния си флаг, използван преди 500 години.2005 г. – Спускаемият модул на апарата от съвместната програма на НАСА и ЕКА Касини Хюйгенс достига до повърхността на Титан2009 г. – Студенти и граждани в София огранизират национален протест пред сградата на Народното събрание.Днес празнуваме още:В България – Празник на войските на министерството на транспортаВ Тайланд – Национален ден за опазване на горите. - Сурвакарски игри в Пернишко
Тази вечер сурвакари от пернишките села палят огньове, за да прогонят злото. В нощта срещу Сурва на 13 срещу 14 януари , мъже и жени облечени в кожи и с факли в ръка палят ритуални огньове в селата и танцуват в кръг около тях.
Всяка година в първия месец януари по този начин жителите на пернишкия край гонят злото и призовават силите за здраве и берекет през годината на така традиционните сурвакарски игри.Сурва е вълнуващ празник, за който всяко семейство в селото се готви цяла година – като отделя животински кожи, рога, пера, за да направи най-страшната и най-голяма маска за празника. Не липсва и състезателния елемент.
В нощта на празника цялото село се събира за да погледа митичните същества около огъня.
В празника им се включи и кметът Росица Янакиева, която посети няколко села и поздрави празнуващите, а после се хвана и на сурвакарското хоро, предаде репортер на zaPernik.com.
Образувало се е и голямо задръстване от коли, които спирали директно на пътното платно и препречвали пътя на преминаващите.Младежи от Шотландия бяха сред празнуващите в сурвакарската нощ в Габровдол.
Утре, 14 януари, селата ще осъмнат със звън на хлопатари, а сурвакарите ще заменят факлите с тежки и страшни маски. Същите тези сурвакари с песни, звънци и танци ще огласят селата и ще влязат във всеки дом за здраве на обитателите му, за да прогонят злото по стар обичай. А по-късно ще се съберат на централните площади.
Източник: News.ZaPernik.com
Сурвакарски игри в Пернишко
От 29 до 31 януари 2010 тази година ще се проведе ХХ -я МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ „СУРВА 2011” – ПЕРНИК.
- Има ли парламентарен контрол над използването на СРС?
Какво (не) знаем за парламентарната комисия за контрол над СРС
Автор: Антоанета Цонева – Институт за развитие на публичната среда
Разразилият се от седмица скандал с подслушванията на политици и висши служители е първото и най-голямо предизвикателство, пред което се изправя парламентарната подкомисия за контрол над използването на СРС от своето създаване насам. Този случай ще покаже дали тя е в състояние да упражнява правомощията си – как ще реагират институциите на нейните искания за информация за резултатите от вътрешните проверки по случая и какво съдействие ще получи от прокуратурата, ДАНС, МВР, съдилищата. Случаят ще е лакмус дали комисията има капацитет да осъществява контрол над използването на СРС и най-важното – дали гарантира правата на гражданите.
Покрай очакванията тази комисия да разнищи скандала, се запитах като гражданин, чийто права тя трябва да гарантира – какво знам за нея. Прегледът на стенограми и решения от сайта на НС, нормативни актове и публикации ме доведе до следните заключения:
1. Гражданският контрол върху дейността на комисията е на практика невъзможен;
2. Капацитетът на комисията не е реципрочен на обема от СРС, които се заявяват и получават от службите. Положението се усложнява от това, че след промените в Закона за електронните съобщения комисията (ЗЕС) комисията придобива допълнителни правомощия, свързани с контрол върху достъпа и съхранението на трафични данни;
3. Комисията не е направила публичен анализ и критична оценка за ефективността и начина на използването на СРС. Ние, като данъкоплатци, не сме информирани за публичния ресурс, вложен в тази дейност. Няма заключения на комисията по отношение на гаранциите за защита на гражданите срещу незаконно използване на СРС и за управлението на рисковете в организацията на тази дейност, за да се ограничи развихрянето на скандали, като този от последната седмица;
4. НС приема препоръки в резултат на дейността на комисията, които не се изпълняват (пример – препоръка за лимитиране на използваните от службите СРС, приета през юни м. г.)
Какво може да прави Комисията?Комисията, чието пълно наименование е Постоянно действаща подкомисия към комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл.34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение, осъществява парламентарен контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС; върху съхраняването и унищожаването им; върху защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Нейните правомощия:
– Да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона за СРС: ГД БОП, Главна дирекция „Криминална полиция“, „Охранителна полиция“, „Гранична полиция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, областните дирекции на МВР, Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“, Специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие на МВР, Специализирана дирекция „Технически операции“ на ДАНС, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС“, службите „Военна информация“ и „Военна полиция“ към министъра на отбраната; Националната разузнавателна служба, Прокуратурата, Апелативните съдилища, Софийския градски съд и окръжните съдилища, окръжни военни съдилища.
– Да проверява как тези органи и структури водят регистрите за дейността си по ЗСРС; начина на съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
– Достъп до помещенията, в които се съхранява документацията във връзка с използването на СРС и тези, където се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация;
– Да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на СРС, съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация;
– При наличие на данни за неправомерно използване на СРС и на придобитата чрез тях информация, Комисията сезира прокуратуратата и ръководителите на изброените органи и структури.
– Комисията уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства!От кога и при какви правила работи Комисията?
Комисията е избрана от НС на 22 декември 2009 г. Има статут на постоянна подкомисия към към Комисията по правните въпроси. На 11 февруари 2010 г. НС приема вътрешни правила за реда и работата на подкомисията.
http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/5060
Подкомисията се председателства на ротационен принцип и от представителите на парламентарните групи. Заседанията й следва да се провеждат всяка седмица. Те са закрити – поради това няма публикувани стенограми от тях.
Комисията заседава само при наличие на необходимите мерки за защита на класифицирана информация в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация . Председателят на НС осигурява защита на залата за заседанията на подкомисията, като въвежда мерки срещу подслушване, запис и наблюдение.Как ресурсно е осигурена дейността на Kомисията?
Комисията се състои от петима членове – представители на парламентарните групи: Явор Нотев (Атака); Веселин Методиев (Синя коалиция); Димитър Лазаров (ГЕРБ); Михаил Миков (Коалиция за България); Христо Бисеров (ДПС).
Тя трябва да се подпомага от експертен състав от 15 служители, които се посочват на паритетен принцип от политическите групи – на длъжности „държавен експерт“, „главен експертен сътрудник“ и „главен специалист“. За експертните длъжности се изисква висше образование и 5-годишен юридически стаж или 5 години стаж в службите за сигурност, службите за обществен ред и Министерството на отбраната. От стенограмата от обсъждането на дейността на подкомисията в Комисията по правни въпроси разбираме, че експертният състав (към момента на изготвянето на годишния доклад на комисията – април 2010 г.) не е запълнен: „Защото съставът на експертната група още не е попълнен не поради проблеми на петимата народни представители, а поради съгласие тук в тази зала от преди няколко месеца, че експертният състав ще бъде на паритетен принцип. Това е важен въпрос и трябва да го решим и него и колкото по-бързо, толкова по-добре. Това е нещо, което стои пред очите на всички нас. Можем политически да блокираме, можем политически да вървим напред. Това е въпрос на избор.“ (Веселин Методиев, 27 май 2010 г.)
Пак от същото обсъждане разбираме и за финансовия ресурс, с който е обезпечена дейността на комисията: „…тук имаме около 300 хил. лв. бюджет, който не знам дали ще изразходим за цялата година“ (Искра Фидосова).С какво се е занимавала Комисията досега?
Прегледът на електронната й страница показва, че за периода март – ноември 2010 г. са проведени общо 15 заседания. Според публикувания дневен ред тя се е занимавала:
Март
Изслушване на главния прокурор за ролята на прокуратурата в разрешаването, прилагането и използването на СРС;
Обсъждане на графика за извършване на проверки от комисията;
Съвместно обсъждане с представляващия ВСС за контрола върху използването на СРС.
Април
В две заседания е обсъдена структурата на годишния доклад на комисията
В други две заседания е имало съвместно обсъждане с председателя на ДАНС за контрола върху използването на СРС.
Май
Обсъждане на графика за извършване на проверки и на информацията за извършени проверки.
Юли
Обсъждане на графика за извършване на проверки от комисията през юли 2010 г.
Септември
Приемане – предаване на ротационното председателство на комисията
Решение за изготвяне за изменение на заповед и специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията.
Съвместно обсъждане с представители от трите мобилни оператора за процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до трафични данни във връзка с прилагането ЗЕС, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
Октомври
Обсъждане на проекторешение за изменение на заповед и специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията;
Обсъждане за попълване щата на Дирекция „Информация и анализ“;
Обсъждане на график за тематични проверки по ЗСРС и ЗЕС за периода 20 октомври 2010 г. – 31 декември 2010 г.;
Обсъждане на специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията;
Обсъждане на график за проверки по ЗЕС от 1 ноември 2010г. до 2.12.2010 г.
Ноември
Съвместно oбсъждане с директора на ГД БОП към МВР по теми, свързани с контролната дейност на процедурите по ЗСРС и ЗЕС.По-ясна представа за дейността на комисията добиваме от оценката, направена от ротационния председател Явор Нотев, в интервю от 7 януари за Mediapool. Комисията досега се е структурирала и определяла насоката на работата си и не е правила тематични или изненадващи проверки, защото: „Липсваше и нужния опит на експертния екип, който бе назначен към парламентарната комисия на квотен принцип, по предложение на всяка парламентарна група.
Материята, която е обект на проверка, е с поверителен характер. Трудно можем да си представим, че полицейските управления по места ще отворят широко вратите за подобна проверка без да имат благословията на централното ръководство от София.
Сега уведомяваме вътрешния министър, главния прокурор и шефа на ДАНС, че предстоят такива проверки. Стараем се тези срокове от предупреждението до самата проверка да бъдат максимално скъсени, но те не са дотолкова скъсени, че да направим невъзможно едно телефонно обаждане, за да се подготвят проверяваните структури.
В разговор с главния прокурор решихме да сформираме смесени екипи, за да гарантираме внезапността на проверките, като се обезпечи това своеобразно нахлуване в служебните кабинети. Това може да стане само с участие на прокурор от Върховната касационна прокуратура. Няма как да си представим обаче, че ще имаме правомощията веднъж и завинаги да нахлуваме в тези помещения, тези служби има своята самостоятелност и дефинираното от закона доверие към тях.
Смисълът на тези проверки е да се проверят деловодни книги, които са дължими по закон. През изминалата година бяха проверени всички областни дирекции, окръжните съдилища и остана само София-област. Имаме една завършена програма за проверки на всички регионални структури, които работят по закона за СРС. През 2010 г. се създаде възможност с разрешението на районните съдилища да се вадят разпечатки. Това засега е непроверена територия.“Тревога за способността на комисията да защити обществения интерес и правата на гражданите при използване на СРС, будят споделените от предателя й мисли, че: „…не е възможен контрол върху ръководител от такова ниво (главен прокурор, вътрешен министър, шеф на ДАНС – бел.ред.) по отношение на това всеки път СРС-та се използват законосъобразно и дали те са единственият възможен начин за събиране на доказателства. Вътрешният министър, дори и да декларира, че трябва да се ограничат СРС-тата, няма как да издаде пряка заповед за тяхното намаляване.“
Какъв е механизмът за отчетност на Комисията?
Ежегодно до 30 април подкомисията представя пред Комисията по правни въпроси доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни:
1. за разрешаването, прилагането и използването на СРС, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС;
2. за извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните във прилагането на ЗРС.
Комисията по правни въпроси разглежда докладите и до 31 май ги представя пред НС. Досега подкомисията има изготвен един доклад, приет за сведение от НС на 16 юни 2010 г. Той не е публикуван на страницата на парламента – за част от неговото съдържание може да се съди само по стенограмите от неговото обсъждане в Комисията по правни въпроси и НС. При обсъждането е подчертан различният режим на секретност на данните, подавани от институциите към комисията. Докладът на МВР например, който се отнася до дейността на техническите служби е с гриф „Строго секретно“ и затова е класифицирана информация. Сведенията на прокуратурата са публични и са отразени в доклада. „Тези доклади, включително и засекретените, присъстват в библиотеката на парламента и биха могли да бъдат прегледани внимателно и съответно да бъдат обсъдени от всеки от народните представители. Не е необходимо при един публичен и явен доклад цялата тази информация да бъде пресъздадена с риск да се наруши законът във връзка със защита на класифицираната информация, която се съдържа в тези доклади.“ ( Явор Нотев пред парламента, 16 юни 2010 г.)
От прегледа на стенограмите става ясно, че докладът е беден откъм числа – исканията за прилагане на СРС през 2009 г. са 10 019 и засягат 3462 граждани, като веществени доказателствени средства са използвани 1234 СРС-та, т. е. съотношението за ефективност или по-скоро за неефективност е 1:8. Не става ясно колко са осъдените лица в резултат на използване на СРС в съда. Няма данни как по видове се разпределят използваните СРС. Не се разбира каква оценка се дава в доклада за ефективността при използването на СРС. Няма данни за финансовия ресурс, вложен в тази дейност.
Докладът на комисията е приет от НС със следните препоръки, за които няма публична информация как се изпълняват:
1. Да се унифицират процедурите и да се създадат ясни правила, относно начина и сроковете за съхраняването и унищожаването на получената чрез СРС информация, както и да се укрепи капацитетът на вътрешноведомствения контрол в институциите, които са искатели на СРС.
2. Да се предприемат законодателни инициативи за промяна на сроковете за изготвянето и изпращането на веществени доказателствени средства.
3. Съдът в присъдата си по дело, в което са използвани СРС да се произнася и по разноските за прилагането им.
4. Да се лимитира броят на СРС по институции или да се въведе финансов план за използуването им.Какво научават гражданите за използването на СРС и колко им струва това?
Според опозицията за подслушване в бюджета за 2011г. са заделени 100 милиона, според управляващите обаче това не са повече от 25 милиона. Според експерти 25 милиона е само техническото обезпечаване, без заплатите на хората, ангажирани с дейността.
По прогнози на експерти (г-н Николай Радулов бивш главен секретар на МВР, в „Референдум“ по БНТ на 11 януари 2011 г.) СРС-тата през 2010 г. могат да се окажат над 22 000, т.е. два пъти повече в сравнение с 2009 г.
На 18 декември 2010 г. главният прокурор заяви, че на фона на огромния обем използвани СРС, ефективността от тях продължава да е ниска. „Ще направим до края на годината регистър на всички СРС, използвани по досъдебни производства. Ще направим списък на прокурорите и ще видим кои от тях са използвали най-много СРС. И тогава ще видим дали са се справили да назначават СРС само в случаите, когато не може да се докаже по друг начин. Това ще действа от 2011 г. Това, което се събира със СРС, не е достатъчно продуктивно и демобилизира състава на прокуратурата, защото не се събират ефективно доказателства, а само се чака те да се съберат по телефона. И се съмнявам, че бандитите се договарят да вършат престъпната си дейност по мобилните си телефони. Трябва да избягаме от това СРС да бъдат фетиш. Те трябва да остават държавна тайна само тогава, когато съдържанието им крие опасност за националната сигурност и националните интереси.“
Вчера градският прокурор на София Николай Кокинов съобщи, че през 2010 г. СГП е поискала 2214 пъти прилагане на СРС, като само по 507 от тях са изготвени доказателствени средства. През 2009 г. исканите СРС са малко под 1500, а тези, които са станали ВДС, са малко над 300. „Притеснен съм, че се разчита основно на СРС, съдейки по видимия им ръст“ – коментира той и изрази мнение, че от друга страна се е увеличил броят на доказателствата, придобити с този способ.Източник: http://legalworld.bg
- Протест 14-ти януари „Да спрем милиционерщината!“
Да спрем милиционерщината! Свобода, прозрачност, право на избор!
На 14.01.2011 от 10:00 – 12:00 ч. пред сградата на Народното събрание ще се проведе граждански протест срещу настъпващата милиционерщина и драстичното ограничаване на демократичните права в България. Протестът е организиран от ПП „Зелените“, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Център за Независим Живот.Повод за протеста е зачестилото нерегламентирано подслушване на български граждани, репресивните мерки от страна на полицията срещу граждани, ползващи се от правото си на достъп до информация и безпрецедентното ограничаване на изборните права. Тези груби нарушения срещу основни граждански права нанасят дълбоки рани върху крехката българска демокрация, която систематично бива потъпквана от самовъзпроизвеждащата се клептокрация. Парламентът, доминиран от ГЕРБ и Атака, прие изборни правила, които сериозно ограничават правото на избор, представителността и демократичните механизми. Управляващите ни партии си гарантираха с новите изборни правила служебно предимство, запазиха механизмите за участие на престъпния капитал, разшириха възможността за административен произвол и, в крайна сметка, лишиха гражданите от редица демократични права, които поне в някаква степен бяха гарантирани досега. ГЕРБ и Атака плъзгат България в обезпокоителна посока. Подобно на „орбанизираща“ се Унгария и „путинизираща“ се Русия, с показност и нескрита наглост властимащите политици безсрамно подкрепят българската олигархия, създадена от репресивния апарат на ДС и ни връщат в тъмните години на комунистическата диктатура. Отричаме повърхностните и частични ДС-чистки и настояваме, че ако изобщо някое правителство желае да се разграничи и да покаже воля в окончателното прочистване от ДС-креатурите, то очакваме далеч по-решителни и цялостни действия.
Ние – гражданите, разпознали възвръщащата се милиционерщина, ще продължаваме да стоим на страната на свободата на словото, да настояваме за прозрачност на държавното управление и за правото на свободни избори.
Приканваме всички, за които свободата, прозрачността и правото на избор са основните елементи на модерна европейска демокрация, да ни подкрепят и да изразят несъгласието си с действията на правителството и управляващото мнозинство.
Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
http://politkovskaya-bg.blogspot.com - Питат ли ме дей страната…
Автор: Даниела Горчева
“Аз толкова мога! Давам си здравето и нервите. От сутрин до вечер. Толкова мога! Намерете, който може повече.”
Не бива да злорадстваме от това признание на българския премиер, който раздразнен от невярната любов народна, обяви преди време своята политическа импотентност на всеослушание.
Всъщност, Бойко Борисов може много.
Може от пожарникар да стане горд собственик на частна охранителна фирма с … „не си знаем броя на джиповете” (както сам заяви в началото на политическата си кариера през 2001).
Може от телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков да стане телохранител на изгонения от комунистите цар (по време на чието царуване, пардон – премиерстване, бе издигнат паметник на правешкия му предшественик).
Може от телохранител (за по-шик: бодигард) на царя – премиер да стане главен секретар на МВР и да се сдобие по този случай с чин полковник.
Може за отрицателно време (в рамките на има – няма 2-3 години) да стане не само полковник, генерал, генерал-лейтенант, но и кмет на София.
Може от съдружник на Румен Николов – Пашата, Иво Каменов (ТИМ), Алексей Петров и други подобни читави момчета, да се превърне в борец срещу … организираната престъпност.
Може и още много – като например, от лоялен член на БКП, отказал да подпише декларация за деполитизация през 1990, днес да радва българското общество с антикомунистическата си реторика. И същевременно да кара това същото общество да ръкопляска на типично комунистическия му, по-точно милиционерски, а още по-точно мутренски манталитет.
Както виждате, няма място за подигравки по отношение на възможностите на Бойко Борисов, който може да бъде и пожарникар, и милиционер, и телохранител, и генерал, и кмет, и премиер.
Въпросът не е колко може Бойко Борисов, защото е ясно, че може много.
Въпросът е колко може българското общество, което гласува доверие на толкова можещия Бойко Борисов, че чак си го избра за премиер.
Въпросът е и дали причината за този избор е, както твърди антропологът Харалан Александров, в изтръгнатите (заради насилствената текезесация) от корените си български селяни, захвърлени сред панелните гета и оставени сами с екзистенциалния си ужас пред неразбираемата градска среда и съвременна цивилизация, включваща напоследък и още по-неразбираемата демокрация, които са си избрали свой селски цар, овластен селянин, проявяващ моженето си с дебелашко самочувствие?
Или защото, както твърди Стефан Груев, след половин век болшевизация моралната тъкан на българското общество е увредена фатално?
Толкова увредена, че това общество вече не прави разлика между добро и зло, загубило е инстинкт за самосъхранение и е готово да повери управлението на държавата на телохранителя на Тодор Живков и на съдружника на Румен Николов – Пашата, Иво Каменов и Алексей Петров?
И ако е второто, както подозирам, то просто ще продължим да живеем в страната „Толкова си можем” и ще си живеем, както можем и докогато можем.
Докато не се случи едно от двете логични последствия от такова „можене”: или – след поредното жестоко опарване да поумнеем най-после, или … да се довършим. Ако е второто, ще е жалко, но – справедливо.Източник: сп. Диалог, бр.61
- Америка: злоба, омраза и гняв
Америка е в плен на омразата. И то не от вчера. Атентатът в Аризона, при който загинаха невинни хора, е само продължение на една мрачна тенденция, която отравя климата в САЩ от половин век насам.
В доклада, изготвен след кървавия атентат в Аризона, се говори за единичен извършител с разстроена психика. Това може и да отговаря на истината, но обстоятелствата говорят и за нещо друго, а именно за нетолератността и омразата, които определят политическия климат в Америка. И то не от вчера.Стрелите на омразата
През 60-те години на миналия век расовата омраза докара Америка почти до ръба на гражданска война. Омразата се подклаждаше от Ку-
Клукс- Клани техните поддръжници, чието брутално настъпление срещу еманципацията на цветнокожите доведе в крайна сметка доубийството на Мартин Лутър Кинг. Убийствата на братята Кенеди също бяха следствие на отровения политически климат и разцеплението на американската нация. Четири десетилетия по-късно проповедниците на омраза все още се радват на безгранична популярност. Те са пред микрофоните на различни ток-шоу-програми, седят в задните стаички на офисите за политически кампании, а напоследък и в блоговете в интернет. От 2008 година обект на техните стрели е Барак Обама, първият тъмнокож президент на САЩ, който като демократ от левия политически спектър е трън в очите на политическите си противници.При това в Америка се разви една определена политическа антикултура, която в щати като Аризона дава особено добри плодове. В граничещия с Мексико щат самопровъзгласили се пазители на реда отдавна преследват нелегалните пришълци с мълчаливото съгласие на върхушката. Не е никаква случайност, че именно тук проехтяха и изстрелите срещу депутатката от Демократическата партия Габриел Гифърдс.
Там, където човешките права се потъпкват с крака, животът на политическите противници няма почти никаква стойност. Политическата реторика на унищожението обаче не е привилегия само на реакционните сили в САЩ. Също и бившият президент Буш и неговият вице Дик Чейни не бяха пощадени от противниците на иракската война.
Всяко чудо за три дни
Габриел Гифърдс Няма значение дали става дума за Буш или за Обама – политическият екстремизъм в американското общество придоби застрашителни размери през последните години. Тази тенденция достига до висшите кръгове на американската политика – достатъчно е човек да надзърне в интернет-сайта на политическата икона на радикал-консервативното „Чаено движение“ Сара Пейлин.
Сега, след поредната проява на брутално насилие, официална Америка ще демонстрира единство поне за няколко дни, тъй като с атентата срещу депутатката Габриел Гифърдс страната бе засегната в сърцевината си. Съмнително е обаче дали това единство ще продължи и ще се превърне в дълготрайна противоотрова.
Автор: Д. Шешкевиц – Дойче Веле
Gabrielle Giffords Shot In The Head
Американска конгресменка простреляна, други 6 са убити в Аризона
- БОРИС МАРКОВ Е БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ!
ЗОВ ЗА ПОМОЩ!
СИНЪТ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА ПИАНИСТКА МАРТА ДЕЯНОВА – БОРИС МАРКОВ – Е БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ в ИСПАНИЯ!
Кой с каквото може – да помогне!Информация на сайтовете – Link1 и Link2
PLEASE, anyone who has any information about Boris to contact with: 0044 1600892745 in english, 0044 1989764099 и 0044 7775556643 in bulgarian or on Facebook . You can also call 91 697 25 96.
Boris Markov – bulgarian pianist Marta Deyanova’s son’s been missing since 22.12.2010.
He is 24 years old, brown eyes and black hair. Disappeared from the family apartment in Cabo Roig, south of Torrevieja, where he arrived at 3 months ago. Boris’ mother, who lives in London, turned to us for help.
Boris has a dual citizenship – bulgarian and british. He doesn’t have any friends in Spain, doesn’t speak spanish.
The neighbours in Cabo Roig think since he shut off the power, he left the apartament deliberately.
He didn’t take his bulgarian passport and has probably finished all kinds of resources by now. - Искра Фидосова: Съвестта ми е изключително чиста
Свестните обикновени хора имат чиста съвест, но има и хора с изключително чиста съвест, научаваме от информацията на БГНЕС. Ето съдържанието:
Съвестта ми е изключително чиста, не съм ходатайствала. Исках да има промяна – това заяви председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова по повод изнесения от РЗС разговор между нея и директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, предаде парламентарният репортер на БГНЕС. Фидосова обясни, че не познава човека, за когото е разговаряла с Танов, а просто е искала да има промяна в ръководството на митниците. Тя е разговаряла с Танов за възможността той да назначи временно управляващ на ломската митница, докато направи проверка на начина, по който сегашният ръководител я е управлявал в продължение на години. Още в първите месеци на миналата година Фидосова е научила, че директорът на митницата притежава вила в Берковския балкан, която според нея струва не по-малко от 1 милион. Тя е била информирана за притесненията на местните граждани относно вероятността директорът на митницата да е извършвал нерегламентирани действия и затова се интересувала от резултатите в конкурса, на който са се явили само двама кандидати – сегашният директор на митницата и „младото момче“, за което Фидосова разговаряла с Танов. „Настоящият директор на митническото управление в Лом се казва Володя Богданов, който е директор повече от 9 -10 години. Моето желание и това на моите колеги беше да има промяна и този човек да си тръгне. Ние носим отговорност за управлението. Искаме промяна по места, искаме промяна на средния ешелон. Как може да управляваш една държава да осъществяваш промените и целите, които си си поставил, ако нямаш почтените хора, с които да работиш?“, попита Фидосова. Тя е на мнение, че е направила грешка като не е оповестила още преди време данни, с които разполага за Богданов. „Аз съм обещала с моите колеги, че ще има промяна в нашето управление. Смятам , че след като бях информирана за притеснителни за мен корупционни схеми и след като ми донесоха снимки от вилата на този господин, която изглежда, че струва не по-малко от 1 милион, аз самата прецених, че може би във всичките тези приказки и информации има достатъчно истина, за да тръгна и да се боря, за това да има промяна“, заяви тя. Фидосова обясни, че последното изречение от оповестения разговор със сигурност не е нейна, тъй като тя не използва нецензурни думи. Очаквам в петък всякакви сглобки, монтажи, манипулации на този разговор, сподели тя, като поиска да се провери законността и автентичността на този запис. „Това момче аз нито съм го виждала, нито съм го чувала, нито знам как изглежда. Когато ми се каза, че е изкарал 2,90 и нещата приключват. Аз не съм очаквала, че е изкарал 2,90. Наистина очаквах промяна. Не съм се борила за него, не е мое предложение този човек“, обясни Фидосова. „Помолих Танов да ми каже в досието на това момче има ли нарушения или наказания някога. Каза ми, че няма. Ползва се с изключително добро име и е започнал от най-ниското стъпало в митницата в Лом и 15 години расте по съответния ред. Проверих с какво име се ползва това момче. Казаха ми, че това е един честен и почтен млад човек, който има добро име в града и в митниците. Ако наистина някъде някога има някакъв истински запис, това, което си спомням, че казах на Танов е, че нито аз, нито моите колеги искаме да бъде замесвани в това, че разпъваме политически чадър над настоящия директор на митниците, за който имахме множество информация за нерегламентирани дейности, от които очевидно е получавал средства, за да построи такива къщи каквито ми показаха и видях с очите си впоследствие“, каза още председателят на правната комисия. / www.bgnes.com /
- Днес е Света мъченица Татяна
На днешния ден църквата почита паметта на Св. мъченица Татяна (Holy Virgin Martyr Tatiana of Rome). Всички, носещи името Таня и Татяна, празнуват своя имен ден. Честито!
Света великомъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Била възпитана в благочестие и страх Божий и научила Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие, станала монахиня.
В Рим и във всички области на държавата християнската кръв започнала да се лее като вода. Те не щадели християните, подлагали ги на мъчения и ги предавали на смърт.
Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.Нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с железни куки. На следващия ден неправедният съдия седнал в съдилището и отново заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него напълно здрава, лицето й било спокойно и радостно. Съдията започнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, но старанията му били напразни. Тогава заповядал да продължат мъченията.
Затворена в тъмница, тя прекарала нощта в молитви и славословия на Господа. На сутринта отново я довели на съд. Като явидели напълно здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Тогава хвърлили светицата в огън, но и той не и навредил: силата на пламъка стихнала, сякаш почитайки Христовата рабиня. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Завели светата в цирка и пуснали срещу нея страшен лъв, за да я разкъса. Но свирепото животното не я докоснало и покорно лижело нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна. Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и отнели цялото му имущество. И двамата се сподобили да получат мъченически венци от Христа Бога, на Когото слава во веки.
Света Татяна се почита и от православната и от католическата църква. На запад името Татяна се възприема като руско. С указ на Императрица Елизавета Петровна през 1755 година 12 януари е обявен за празник на Московския държавен университет, по късно и на всички студенти въобще. По нов стил се отбелязва на 25 януари.
- Интересно, любопитно на днешния ден – 12 януари
На днешния ден Европейският съюз приема решение да забрани клонирането на хора, тъй като експериментите в тази област нарушават правата на човека и човешкото достойнство.
На 12 януари през 1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана всички дейности, свързани с клонирането на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство. Влиза в сила чак през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните-членки.През 2005 г. ООН приканва страните, членуващи в организацията, да забранят всички форми на клониране, тъй като те „противоречат на достойнството на човека“. Резултатът е Резолюция 59/280, която е подписана на 8 март 2005 г.
В момента голяма част от страните са криминализирали всички дейности, свързани с клонирането на хора. Някои от страните, които са приели закони в тази насока,саИспания (от 1995 г.), Салвадор (1997 г.), Колумбия (от 2000 г.), Естония (2001 г.), Мексико (2002), Франция (2004г.). В Бразилия, Германия, Япония и Великобритания съществуват специални закони, свързани с различните видове клониране, които определят границите на позволеното в тази област. Във Великобритания например е позволено терапевтичното клониране.
В САЩ забраната съществува още от 1980 г.. През 2003 г. Забранено както репродуктивното клониране, така и терапевтичното. През 2009 г. обаче забраната за последното отпада.
Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на ХХ век, но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.
През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. С изключение на тези две болести, организмът на Доли е напълно нормален. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременностти, от които само една се увенчава с успех. През 2003 г. „родителите“ на Доли се принуждават да я приспят заради прогресиращия рак.Още от самото начало започва да се говори и за човешко клониране, като интересът към него се засилва в средата на 60-те години на ХХ в. През 1966 г. нобеловият лауреат Джошуа Ледерберг пропагандира за човешко клониране и генното инжинерство в статия, публикувана в „Америкън Натуралист (American Naturalist)“. На следващата година публикува подобна статия и в „Уошингтън Поуст (Washington Post)“. Този материал предизвиква консервативния учен и биоетик Леон Кас да открие ожесточен дебат по темата. Според него „програмираната репродукция на човека на практика ще убие човещината“.
Друг нобелов лауреат, Джеймс Д. Уотсън, през 1971 г. публикува виждането си за преспективите и за рисковете, които биха могли да възникнат във връзка с клонирането, в „Атлантик Монтли (Atlantic Monthly).“
През 2001 г. имената на италианския доктор Северино Антинори и неговия американски колега Панайотис Завос добиват световна известност, след като двамата обявяват намерението си да започнат експеримент по клонирането на първия човешки индивид.През април 2002 г., в изявление на центъра за координация и наблюдение „Шейх Заед“ в Обединените арабски емирства, д-р Антинори съобщава, че в началото на следващата година трябва да се роди първия клониран човек. Месец по-късно същият оповестява и за още три предполагаеми бремености с клонинги.
Както за жената в Абу Даби, така и за тези три, не се споменава повече информация. Няма и информация дали тези бремености са завършили успешно, въпреки че няколко години по-късно, през март 2009 г., докторът съобщава в интервю, че с негова помощ на бял свят са се появили три клонинга на по 9 годни, които са в отлично здраве. Доказателствата отново липсват.
На 27 декември 2002 г., във „Франс прес“ излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от фенската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд“. Седмица по-късно, Боасие съобщава, че е родено още едно дете. В края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.
Идеята за клонирането на хора поражда редица дискусии. Освен Ватикана, който заклеймява процедурата, срещу експериментите в тази област се обявява и част от учените специалисти в областа на клонирането на животни. Сред посочените от тях мотиви са ниският процент на оцелелите ембриони и големия брой на клонингите, които впоследствие развиват различни дефекти.
Други по-важи събития:
1884 г. – Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
1908 г. – От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
1908 г. – Влиза в сила указ на княз Фердинанд І, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
1915 г. – В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.
1964 г. – В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.
1969 г. – Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум – Led Zeppelin.
1991 г. – Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.
1992 г. – След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.
2005 г. – Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.
2006 г. – През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина, инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.Днес празнуваме:
Православна и Католическа църква – Света мъченица Татяна
В България – Празник на военното разузнаване
В Индия – Национален ден на младежта
В Танзания – Ден на революцията в Занзибар
В Туркменистан – Ден на всенародната паметvesti.bg
- Оплюване по форумите – новата мръсна професия
С малко закъснение пускаме и в Еврочикаго този материал от в-к „24 часа“
Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България.
Така започва материал на „Дойче веле“, излъчен неотдавна. Повод за него е разследване на румънския журналист Влад Урсулеан, направено през цялата 2009 г.
Интернет критикът броди по цял ден из интернет, за да излива омразните си коментари срещу противниците на онези, които му плащат. Коментарите си публикува в онлайн изданията на вестниците, из блогове и форуми от всякакъв вид. Там оплюва политическите опоненти на онези, които му плащат.
И най обича да прави това по време на предизборна кампания. Работата му е удобна: професионалистът в оплюването може да работи и от вкъщи по пижама, се казва в репортажа.
Влад Урсулеан от Букурещ
бомбардира интернет пространството с обидни коментари
по адрес на двамата най-силни кандидати за президентския пост в Румъния по време на предизборната кампания през 2009 година. Поръчител му е партията на третия кандидат. Онова, което обаче никой не знае, е, че младият мъж е журналист и всъщност прави това заради репортерско разследване.
„Всеки ден получавах по имейла си списък с 30-40 линка към статии в различни онлайн издания и към цял куп блогове и форуми. Към тях се прибавяше и списък с „посланията“, които трябваше да публикувам като коментари под статиите. Например, че Траян Бъсеску е виновен за лошата ситуация в страната или че съперникът му на изборите Мирча Джоана е престъпник. Тоест, ставаше дума за директни нападки срещу кандидатите.“
Журналистът
намира поръчителите си чрез фейсбук
С помощта на фиктивни акаунти той става член на групата на либералите и бързо е вербуван за сътрудник. Влад Урсулеан твърди, че според неговото изследване няма сериозна румънска партия, която да прибягва към подобни методи.
В България критиката в интернет също може да донесе пари, обяснява пък пред българската редакция на „Дойче веле“ социалният антрополог Харалан Александров: „Действително има усещане, че определени постинги са ясно мотивирани от партийна принадлежност. Така че самото обвинение в това, че си платен форумец, е част от това агресивно говорене, което обезценява и атакува гледната точка на другия. В този смисъл българските форуми са едно много нецивилизовано място.“
Към това „нецивилизовано място „спадат не само постингите, свързани с политиката, а и тези, насочени срещу ромите например. Според Харалан Александров особено във време на криза
расистките и ксенофобски изказвания
се разпространяват особено бързо в интернет. Македония също не прави изключение. Там е създадена фейсбук група срещу правозащитничката Ирена Цветкович, която се е обявила в защита на хомосексуалните и на етническите малцинства.
С оглед на тези тенденции възниква въпросът дали не трябва да се създаде закон за разпространението на агресивни постинги в интернет, който да регулира съдържанията в уеб-пространството. Много медийни експерти смятат обаче, че това ще наруши свободата на словото. На това мнение е и Лиана Ганеа от румънската агенция за медиен мониторинг „Актив Уоч“.
„Според нас трябва да има саморегулация от страна на собствениците на сайтове, а не от политиците или от организации за защита на малцинствата. Всеки оператор трябва сам да решава как да модерира своя форум и да носи отговорност за съдържанието“, категорична е тя. - Кому е нужна нова правописна реформа?
Реформа на българския правопис би нанесла нов жесток удар на България, защото ще изтрият многовековната българска народностна памет.
Aвтор: Никола Григоров
Преди време прочетох в няколко вестника новината, че група български учени филолози изпратили до Народното събрание много „сериозно“ предложение за „абсолютно необходими“ реформаторски промени на българския правопис! Мотивът бил, че за учениците и студентите някои употреби на пълния и непълния член били крайно неудобни, затова децата не можели да ги научат и изобщо не ги спазвали, поради което тези правила трябвало да се променят. Българският правопис трябвало да бъде актуализиран и осъвременен в съответствие с масовия говор.
На пръв поглед това изглежда добре казано, а доводите сериозни, все „дълбоко обмислени“ и както се полага прилежно и научно обосновани „с практическа насоченост“ /въпреки че за подготовката на учениците и студентите има и други много по-важни, определящи фактори/. Анулирайки за момента тези допълнителни фактори, силно ме впечатли фактът, че са налице голяма тревога и нетърпение в предложителите. Реформата, според тях, е крайно необходима и належаща, а прилагането й не търпи повече отлагане. Тази припряност и настоятелност в предложението ме озадачи извънредно много и ме накара да се върна назад в българската история след Освобождението и да си припомня кога са правени правописни реформи, каква е била тяхната цел, кой ги е провел и какъв е бил практическият резултат от тях.
От прегледа на историческите документи и книги се оказа, че първата подобна правописна реформа прави правителството на Александър Стамболийски, което е известно със съглашателската си политика със Сърбия, с отчаяните си опити да унищожи легендарната ВМРО и с цялостното си продажно отношение спрямо македонските българи. Само ще припомним, че в своето нечувано падение Стамболийски достига до абсолютна низост, заявявайки в едно скандално интервю в Белград, че се отказва от българите в Македония и ги „харизва на сърбите“ /даже и „македонците“ в България/, за да направят „хора“ от тях. И тъкмо неговото земеделско, антинационално /абсолютно просръбско/ правителство решава да извърши правописна реформа, която се отнася до премахването най-напред на е-двойно и на дублиращия знак за „ъ”, наследник на старобългарска задна носова гласна. Също така да отпаднат буквите „ъ” и „ь“ в края на думите след последната съгласна. За голяма радост на българския народ този правопис се задържа само до падането на правителството на Стамболийски през 1923 г.
Много важно е да се знае, че тази реформа също е била обоснована с редица научни доводи от някои тогавашни езиковеди, но е била наложена на българския народ КАТО ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ от прости и продажни политици с груба сила без съгласието на най-големите български учени от онова време. Била е наложена като политическо решение също „за доброто“ на учениците и на нацията. Така, както и сега ни убеждават днешните нови „ентусиазирани“ реформатори на българския правопис. Но да видим каква е била скритата цел на земеделската реформа на тогавашния правопис така, както са я видели отстрани чуждестранните журналисти:
Вестник „Кьолнише цайтунг“ от 11 януари 1922 г. съобщава от Кьолн:
„Българският език като руския познава две букви „ь“ и „ъ“, които се пишат в края на думите, за да покажат, че крайната съгласна трябва да се произнася меко или твърдо. Освен тия чужди на сръбския език букви, българският език притежава за радост на чужденците и едно двойно „е“. Сегашното българско правителство, което произхожда от земеделската партия и се подкрепя от умерените социалисти и от т.н. комунисти, преследва между другото и сближаване с Югославия. С изхвърлянето на тези букви, които не се срещат в сръбската кирилска азбука, то иска да изгради мост към Сърбия. Преди няколко месеца правителството издаде строги заповеди до печата и до печатниците да не употребяват вече тези три букви.Образованото гражданство, което и без това мрази земеделското правителство, обяви, че Отечеството е в опасност.“ Кратко и ясно, типично по немски е определена точната цел на правописната промяна: Ще се прави реформа за сближаване със сърбите /да се махнат правописните различия/, а като му дойде времето, ще бъде измислена друга „реформа“ и току виж, българите станат половин сърби! Това е гениалният “ реформатор“ Стамболийски! Ето защо са му пречели ВМРО и нейните ръководители! Ето защо подписва Нишкото споразумение за борба срещу четите на ВМРО! Ето и обяснението на факта, защо земеделските водачи са избягали в Сърбия, където са получавали пари от правителството в Белград, за да се борят срещу България, като продават българските национални интереси. За голямо съжаление, нароченият за окастряне български правопис не можа да се отърве от „нови реформатори“. На 12 февруари 1945 г. българското комунистическо правителство, водещо абсолютно същата политика като Стамболийски на кръсточупене и сближаване със сръбската кралска Югославия, прие Наредба-закон за реформа на правописа. И всичко това, което Стамболийски в угода на сърбите е пробвал да наложи в българския правопис, този път вече беше наложено с тази реформа от новото комунистическо правителство. Идеята е идентична – сближение на българския правопис освен със сръбския, вече и с руско-съветския. /Интересно е да се отбележи, че успоредно с това в сръбска Македония се извършва ускореното сърбизиране на езика на македонските българи – чрез премахване на страшното за сърбите българско „ъ“ и вкарването в употреба на четири букви от сръбската азбука на Вук Караджич. И за по-сигурно и бързо в Македония, сърбизираният за сръбската асимилаторска цел „реформиран правопис“ бе наложен с жесток терор противно на българската историческа традиция и въпреки отчаяната съпротивата на българския народ по Вардарско. Това бе извършено, за да може този правопис също да участва в денационализацията и сърбизацията на българския народ, и то пред очите на цяла Европа и на целия свят./
Но да се върнем у нас. Новият /всъщност стар земеделски/ правопис бе наложен след 9-ти септември „без никой да гъкне“ и действа вече 65 години. Старият го знаят само специалистите и любителите на антикварни книги. Българите свикнаха с новия, изучиха го, запомниха го и го употребяват днес навсякъде в цялата наша книжнина. Но за съжаление, никой досега и не се е опитвал да си направи труда да се запита, да види и оцени какви са последиците от тази правописна реформа върху културно-историческото наследство на българския народ. Мълчат езиковеди, политици, журналисти и историци. Нямат подробен анализ за това и новите ентусиазирани предложители за правописна реформа. А ударът е невероятно тежък и непоправим: Цялата българска литература, всички книги, написани на стария правопис до правописната реформа са станали почти нечетивни, а оттам много непривлекателни за по-младото поколение. Младите избягват книгите със стария правопис, четат ги само в краен случай. За такъв жесток и ефективен удар върху нашия народ и неговата книжнина не са си и мечтали и в най-смелите си мечти, даже не са сънували и най-големите ни врагове:
1. Елиминиране на всичките ни български книги до1945 г., в които е отразено цялото ни културно-историческо развитие от Възраждането до 1945 г.!
2. Елиминиране на всичките книги на най-великите ни историци, етнографи, писатели, поети, филолози и т.н.
3. Елиминиране на книгите, в които са посочени враговете на България, техните коварни замисли и пътища за унищожение на българския народ.
4. Елиминиране на книгите, отразяващи борбите за българска национална църква, за българска просвета и за българско национално освобождение. С една дума, чрез една елементарна езикова реформа книгите изведнъж стават почти неизползваеми за масовия читател и ще си стоят прашасали во веки веков по рафтовете на библиотеките!
5. Елиминиране на целия български периодичен печат до 1945 г. Нима това не се опитваше да направи Гръцката патриаршия през столетията с всички сили, коварства и интриги? Нима това не правеха и чуждите пропаганди чрез жесток терор, систематичното горене и унищожаване на българските книги и не успяха?И това, което те не успяха да направят за много столетия, през 1945 г. бе сторено безвъзвратно от някои продажни български политици и раболепни български учени с най-благовидни предлози и „научни” доводи все за доброто на нацията. Сигурен съм, че тези, които сториха тази антибългарска правописна реформа, или не са имали представа за ужасните последици от нея или пък са целяли да предизвикат тъкмо тези последици, защото са били платени слуги на враговете на нашия народ, издигнати на власт, за да помагат за фактическото унищожение на българската духовност.
Днес картината се повтаря. Отново са намерени нови „учени доброжелатели“, които да довършат мръсната работа по унищожението на българската книжовна памет чрез нова правописна реформа /интересно ми е, дали знаят какво вършат/. Пак да се правят нови промени , пак да се въвеждат нови правила, пак да се правят книгите ни нечетивни за следващите поколения. И все с „добри намерения“.
Целта е пределно ясна и очевадна – ново прекъсване на знанията за нашата история, култура, спомени, записани в милионите книги. Ново „залежаване“ по рафтовете на библиотеките на милиони книги, а оттам съответно допълнително оглупяване на българите. Сигурен съм, че това е много изгодно и заветна цел на някои политици, защото практиката показва, че манипулирането на такъв народ е много по-лесно и удобно. Типичен пример за такова манипулиране са опитите за денационализиране на българите в Македония. Там повече от 90 години се унищожава цялото българско книжовно богатство. Там останалите по Вардарско сърби и местните еничари и сега доразвиват коварните си идеи за сърбизиране на българите чрез насаждане на абсолютни лъжи с помощта на печата, радиото и телевизията. До такава наглост и невежество никога не би се достигнало, ако в БЮРМакедония имаше свобода на печата, свободна и независима църква и истински учени. И ако не бяха унищожени българските книги! Но посочените дотук лоши последици от една нова антибългарска правописна реформа далеч не са всичките.
Има още нещо още по- страшно и коварно в новите предложения за промяна в българския правопис, което са доловили наши приятели – учени филолози. Това е замаскираният опит да бъде откъсната официалната българска книжовна норма от скопската, в която има само пълен член. А всъщност пълният член е характерен и за една огромна част от българските диалекти. Само пълен член се открива в редица старопланински говори, в диалектите на Странджа, Родопите, Поморавието и Западните покрайнини. А кому е нужно да се къса връзката между македонските говори и говорите от по-голямата част на българската езикова територия? Кому е нужно да се къса връзката между скопската норма и българския книжовен език? Отново най-печеливша е българомразката Сърбия, заграбила българските земи в Поморавието, Западните покрайнини, Вардарска Македония и бленуваща с безкрайни ламтежи за нови посегателства към българските западни Родопи и Пиринския край. А който има най-голям интерес, то историята и практиката казват, че той винаги е главният режисьор и двигател на престъплението! И тук не мога да устоя на изкушението и да не направя един паралел между групата учени, предлагащи сега ново осакатяване и окастряне на българския правопис и онези продажни депутати, които нагло и безотговорно гласуваха в парламента на 6-ти март 2008 г. проекто-закон, който гласеше българският език да не е задължителен в училищата! Какъв синхрон и последователност в коварните и престъпни действия срещу българската народност! Едните премахват българския език като задължителен, а другите пък превръщат старите книги в нечетивни и излишни! Едните предлагат антибългарски идеи, а другите ги узаконяват в парламента най-нагло и безсрамно! Като се знае кой има най-голям интерес за тези “реформи“, то за всеки е лесно да предположи, коя сила /или държава/ ги организира, направлява и финансира при тази добре обмислена антибългарска езикова истерия, която вече определено се превръща в езикова диверсия!
С голямо любопитство ще очакваме реакцията на българските депутати, една голяма част от които опозориха навеки имената си като национални предатели с гласуването през 2008 г. срещу българския език. Дали пак някой ще ги мотивира чрез финикийски знаци или друга зависимост толкова много, че да забравят българския си корен? Дали ще станем отново свидетели на ново национално предателство от страна на българския парламент? Лично аз няма да се изненадам от ново посегателство срещу българския език, защото депутат, който веднъж е предал и продал България, много лесно ще го направи отново! Но за да не се получи отново такова падение, за да не разчитаме на финикийската съвест на продажните депутати, редно е този път всички истински българи да се опълчим решително срещу дейността на онези, които искат чрез една, едва ли не „невинна и необходима“ реформа на българския правопис да нанесат нов жесток удар на България, като изтрият многовековната българска народностна памет, отразена в неоценимото ни национално книжовно богатство и да пренебрегнат съвсем лекомислено някои български говори, дáли пълния член на книжовния български език.
Източник: Фрогнюз
http://frognews.bg
- Излезе първата книга от трилогията „Големите фоторепортери на България“
30 водещи фотографи, създали визуалната история на България от 1960 г. до 1989 г. са събрани в първия том на трилогията „Големите фоторепортери”. С нелеката задача – да направи първата енциклопедия на фотожурналистиката у нас, се заема фотографът Цветан Тончев, който в лични разговори, по спомените на техни близки и колеги, разкрива любопитни факти и професионални техни тайни.
Много любопитна е снимката на корицата. Малко хора знаят за нея. Тя от Румяна Бояджиева и е била плакат на World Press Photo за 1966 г. Аз научих изключително любопитни неща от Димитър Дейнов, който и сега работи в БТА и известен период от време – 10 години от живота му, минаха като кореспондент на Асошиейтед прес“, каза Тончев.Получили световно признание и награди от фотоконкурси, българските фотографи, работили в този период, не са пощадени от политическата цензура.
Стигало се е дотам, че има инструкции от Централния комитет на партията, когато се направи фотография на членовете на Политбюро на Мавзолея, когато посрещат манифестациите, кой до кого да бъде и е имало и комични ситуации, в които един човек, който е долу на входа на мавзолея и междувременно е повишен в длъжност и трябва да седи до другите членове на Политбюро, те изрязват с една ножица неговата глава и я слагат горе“, разказа фотографът. „В книгата публикувам и една снимка от Рачо Стоянов във в-к „Работническо дело” някъде 80-те години, където ясно личат как са изрязани главите на някои хора, подредени са правилно и най-смешното е, че главата на Тодор Живков е някак си най-голямата.“
„По времето на социализма не можеше да се показват трагедии, няма катастрофи, явяват се само усмихнати хора, спретнати тъкачки, гроздоберачки, работнички, които ръкомахат“, обясни Цветан Тончев.
След промените архивът на много от редакциите изчезва. Негативите на голяма част от фотографиите са безвъзвратно изгубени. „Безкрайно ценният, уникален архив на сп. „Отечество” е изчезнал. Никой не знае къде са снимките на Иво Хаджимишев, на Петър Божков, на Шавар Шартин, на Георги Бурмов. Всичко това е изчезнало някъде. Няма диря от него. Има тук-там остатъци, аз едва събрах за книгата илюстрация, като съм сканирал списания и вестници и затова много от фотографиите – емблематични фотографии, са с лошо качество. Точно така се зароди в мен идеята да инициираме комитет за създаването на един музей на фотографията.“
След този първи том предстои да излязат и големите фоторепортери на България от началото до 1960 г. и от 1989 г. до наши дни.
Източник: http://bg.time.mk/read/93d3a98046/e72d38cffb/index.html
- Именниците днес, 11 януари, Св. преподобни Теодосий ВеликиНа 11 януари църквата почита паметта на Св. преподобни Теодосий Велики.Именници на днешния ден са: Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил.Теодосий (от Бога даден) дошъл на този свят като дар на Провидението. Той бил възпитан в съвършено благонравие и постоянно преклонение пред божието слово. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. В една пещера във Витлеемската пустиня той се отдал на непрестанна молитва към Бога и пълно въздържание, а Бог го дарил чудотворство и прозорливост.В своя земен път светецът станал един от най-големите привърженици на подвижниците. На него християнството дължи създаването и образцовото устройство на общежителните манастири.На 11 януари църквата почита паметта на Св. преподобни Теодосий Велики.Именници на днешния ден са: Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил. Честито на всички, които празнуват днес!
Теодосий (от Бога даден) дошъл на този свят като дар на Провидението. Той бил възпитан в съвършено благонравие и постоянно преклонение пред божието слово. В Йерусалим Теодосий бил осенен от силно желание да се посвети на отшелнически живот. В една пещера във Витлеемската пустиня той се отдал на непрестанна молитва към Бога и пълно въздържание, а Бог го дарил чудотворство и прозорливост.В своя земен път светецът станал един от най-големите привърженици на подвижниците.Св. Теодосий Велики пръв въвел общежитийната форма на монашеския подвиг и затова е наречен „началник на общежитието“. Така го наричат житиеписците още и затова, защото в 493 г. йерусалимският патриарх го назначил за общ архимандрит на всички общежитийни манастири в Палестина, докато на св. Сава Освещени поверил надзора над пустинниците.
При св. Теодосий имало монаси от различни народности (гърци, грузинци, арменци) и те имали отделни храмове, в които всеки ден изпълнявали седмократно молитвено правило, съгласно устава на самия Псалмопевец. За св. Причастие обаче всички се събирали в главната Богородична църква, където се служило на гръцки език.Преподобни Теодосий Велики предузнал смъртта си няколко години преди да нaпусне този свят и съобщил за това на трима обичани от него епископи. Не много преди своята кончина той наредил един ден да ударят камбаната за молитва и разплакан съобщил на братята: „Молете се, отци и братя, молете се! Божият гняв посети Изтока!“ В същото време Антиохия била разрушена от земетресение…Св. Теодосий бил погребан във Витлеемската пустиня, където започнал своето подвижничество. Славата на нови чудотворства украсила неговото отминаване в блажената вечност. Йосиф Студит и Теофан Начертани от лаврата на св. Сава написали многопеснопения, с които и до днес Православната църква прославя великия основател на общежителните манастири. - Уникално видео от наводненията в Австралия – автомобили плуват като играчки
Вижте видеото, което е по-скоро забавно, а не страшно като самото наводнение:
12 души до момента са жертвите на наводненията в Австралия, които започнаха преди три седмици. Броят им най-вероятно ще се увеличи, заяви премиерът на щата Куинсланд – Анна Блай.
Тя описа ситуацията като мрачна и отчайваща, тъй като има много сериозни опасения за съдбата на 72-ма души, които все още са в неизвестност. Полицията предприе операция за издирване и спасяване на пострадалите, след като вчера двуметрова вълна заля улиците на град Туумба, а мнозина потърсиха спасение по телефонни стълбове и покриви. Туумба е един от 22-та града в Куинсланд, опустошени от най-тежките наводнения в щата през последните 50 години. Метеоролозите предупреждават за още дъжд и има опасения, че водната стихия се приближава към Брисбейн.
Източник: БТА
- САЩ: Осъдиха високопоставен републиканец за корупция/Tom Delay Sentenced to 3 Years
Том Делей (Thomas Dale „Tom“ DeLay) ще трябва да излежи три години от общо осем, но ще е в пробация и цели 10 години
Бившият лидер на републиканците в Камарата на представителите на САЩ Том Делей бе осъден на три години затвор, след като съдебните заседатели го признаха за виновен в пране на пари и конспирация за незаконно политическо финансиране, съобщи Ройтерс.63-годишният Делей се оттегли от политиката преди пет години, когато бе повдигнато обвинението срещу него.
На 24 ноември миналата година той бе признат заговор за незаконно финансиране на кампанията на републиканските кандидати за Законодателното събрание на щата Тексас на изборите през 2002 г. със 190 хил. долара корпоративни дарения.
Съдията определи присъда от пет години затвор за пране на пари и три години за конспирация за схема за незаконно финансиране. Той позволи 10 години пробация вместо петгодишния срок, но разпореди Делей да излежи тригодишната присъда.
Защитата заяви, че възнамерява да обжалва.
Поради продължителната процедура може да минат години, преди Делей действително да влезе в затвора, а междувременно вероятно ще бъде освободен под гаранция.Бизнесменът от Тексас, бивш собственик на компания за борба с вредители, бе избран в Конгреса през 1984 г. и се издигна до втората позиция в Камарата на представителите, където става известен с прякора Чука заради твърдия си стил.
През 1994 г. е част от Републиканската революция, при която републиканците печелят контрола над Камарата за първи път от 40 години.
Подаде оставка през 2006 г., след като станаха известни връзките му с Джак Абрамоф, бивш републикански лобист, обект на федерално разследване за търговия с влияние на Капитолийския хълм.
Двама от бившите му сътрудници се признаха за виновни в корупция, но Делей упорито отрича обвиненията, които според него са инспирирани от демократите.Бившият републикански председател на Камарата Денис Хастърт свидетелства в негова полза вчера.
Делей отново заяви, че даренията са били законни и се обърна към съдията с думите: „Не мога да изпитвам угризения за нещо, в което не съм виновен. Борих се докрай и не загубих вяра.“
След краха на политическата му кариера,докато траеше съдебната битка, Делей продължи да прави отчаяни опити да си върне репутацията и с тази цел дори участва в шоуто на телевизия Ей Би Си „Танцувай със звездите“ през 2009 г.vesti.bg
Tom Delay Sentenced to 3 Years
Former House Majority Leader Thomas Dale, best known as Tom “The Hammer” Delay was sentenced to 3 years in prison today. This sentencing comes about after 19 hours of deliberation back in November at which time Mr. Delay was convicted by jury of money laundering and conspiracy to commit money laundering.
Previously, he was also under investigation with Jack Abramoff for a peddling scandal but was cleared. The state of Texas doesn’t allow corporations to contribute or financially support political campaigns in any form. So when it was acknowledged that Mr. Delay and two constituents utilized the Republican National Committee to disperse funds in the amount of $190,000 for corporate donations to Republican candidates during 2002, speculation began.
Throughout the hearing, Delay was consistent in his stance of a lack of guilt and wrong-doing. One particular statement indicative of this was,
“I cannot be remorseful for something I didn’t think I did.”
In today’s sentencing, regarding the conspiracy count, Delay received three years prison time. Additionally, Judge Pat Priest sentenced him to 10 years probation for the money laundering count.
sickhop.com
Bibliography
DeLAY, Thomas Dale, a Representative from Texas; born in Laredo, Webb County, Tex., April 8, 1947; graduated from Calallan High School, Corpus Christi, Tex., 1965; attended Baylor University, Waco, Tex., 1967; B.S., University of Houston, Houston, Tex., 1970; business owner; member of the Texas state house of representatives, 1979-1984; elected as a Republican to the Ninety-ninth and to the ten succeeding Congresses until his resignation on June 9, 2006 (January 3, 1985-June 9, 2006); majority whip (One Hundred Fourth Congress to One Hundred Seventh Congress); majority leader (One Hundred Eighth and One Hundred Ninth Congress).
- Лионел Меси спечели „Златната топка“ за втори път
Нападателят на „Барселона“ Лионел Меси спечели „Златната топка“ на ФИФА и „Франс футбол“ за 2010 година. Както е известно, тази година за първи път световната футболната централа и френското издание обединяват анкетите си в една. Аржентинецът Лионел Меси за втори път бе обявен за футболист номер едно в света.В анкетата 23-годишният виртуоз с топка в краката изненадващо бе предпочетен пред своите испански съотборници в „Барселона“ Андрес Иниеста и Шави Ернандес, въпреки предварителните прогнози, сочещи Иниеста за сигурен победител, и не особено впечатляващото представяне на южноамериканеца на световното първенство в Южна Африка.
Меси взе 22,65 процента от гласовете на участващите в допитването национални селекционери от цял свят, всички капитани на „А“ отбори и избрани журналисти. Иниеста остана втори с 17,36, а третият Шави събра 16,48 на сто от предпочитанията.
Треньор номер едно в света стана португалецът Жозе Моуриньо – „Реал“ (Мадрид), изпреварил предводителя на световните шампион Висенте Дел Боске с 35,92 на сто от гласовете срещу 33,08 процента за своя най-сериозен конкурент. При чуването на своето име,Моуриньо веднага поздрави някои от своите бивши и настоящи възпитаници, след което и не пропусна да отправи комплименти към двамата си конкуренти за поста.Най-добра футболистка: Марта /Бразилия/
Най-добър треньор – жени: Силвия Найд /Германия/ – старши треньор на националния отбор на Германия за жени
Президентската награда на ФИФА: Дезмънд Туту /Република Южна Африка/
Феър плей: Национален отбор на Хаити за девойки до 17 години
Награда Пушкаш за най-красив гол на годината: Гол на турския национал Хамит Алтънтоп в мача Турция – Казахстан
На церемонията в Цюрих също така беше определен и идеалният отбор за 2010 година. Ето единайсеторката:
Вратар: Икер Касияс (Реал Мадрид/Испания).
Защитници: Майкон (Интер/Бразилия), Лусио (Интер/Бразилия), Карлес Пуйол (Барселона/Испания), Жерар Пике (Барселона/Испания).
Халфове: Андрес Иниеста (Барселона/Испания), Шави Ернандес (Барселона/Испания), Уесли Снайдер (Интер/Холандия), Кристиано Роналдо (Реал Мадрид/Португалия).
Нападатели: Лионел Меси (Барселона/Аржентина), Давид Вия (Барселона/Испания).
trud.bg, ekipnews.com
Носителят на Златната топка на Международната федерация по футбол /ФИФА/ за най-добър играч в света за 2010 година Лионел Меси от Аржентина каза след получаването на трофея, цитиран от Гонг: „Да ви кажа честно, не очаквах да спечеля днес. Това е един много специален ден. Искам да разделя този ден с всички приятели, както и с моите съотборници, без които нямаше да съм тук сега. Благодаря на цяла Аржентина, благодаря на аржентинските запалянковци!“.
