Всички авторски страници

Авторски

• АНТОН ТОДОРОВ: В ДС ПЪРВАНОВ Е БИЛ РАВЕН ПО СТАТУТ С ДОГАН, А СИНИЯТ ДИМО ГЯУРОВ МУ Е ПРОЧИСТИЛ ДОСИЕТО

  Политологът Антон Тодоров е роден на 19 август 1966 г. в гр. Раднево. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Дипломната му работа е на тема „Генезис и природа на патримониалната държава в Русия“. Специализирал е във Военна академия „Г.С. Раковски“. Има няколкостотин публикации в българската и чуждата преса. Живее и работи в София, експерт е по сигурността.

  – Господин Тодоров, какви заключения можем да направим от досиетата на дипломатите, които излязоха на бял свят?
  – От проверените 462-ма дипломати 190 са били агенти на ДС, 3-ма не подлежат на проверка, 26 са починали и не се оповестяват. Единият от починалите е Владимир Филипов, бивш съветник на президента от СДС Петър Стоянов. Владимир Филипов става член на БКП още в казармата. Син е на дългогодишен първи секретар на Благоевския район на София. Завършва „Международни отношения” в Москва през 1984 г., постъпва във външно и получава назначение стажант-аташе в Бразилия. След това постъпва в отдел „Общи международни въпроси“, където заедно с него работят и станали известни по-късно лица като Бойко Ноев и Владимир Шейтанов. Назначен е в секцията за Варшавския договор, където остава до 1990 г. Неговото досие излезе, преди Филипов да почине на 7 ноември м.г. От тези 190 агенти 61 са дипломати, назначени и останали през целия мандат на ОДС или не са били сменени.

  Двуличието на „сините” е убийствено – 1/3 от дипломатите сътрудници на ДС са назначени от тях
  
  Интересното е, че в този списък има и такива, които като Атанас Будев са били секретари на тогавашния президент Петър Стоянов, а впрочем от неговия екип излязоха наяве четирима – Атанас Будев, Владимир Филипов, Валентин Петров и Кирил Василев.

  – От тогавашния ОДС няма ли да кажат, че когато са ги назначавали, не са знаели с кого си имат работа?
  – Да си дадем сметка каква беше ситуацията тогава. СДС имаше абсолютно мнозинство – 53%, свой президент, свой председател на парламента, свое правителство, свой НСРТ – всичко. Тогава усещането на седесарите беше, че ще направят нещо като хилядолетен райх или в краен случай поне два мандата. Така се и шегуваха помежду си. Тоест не е имало усещане за временност в управлението. Второ, имаха пълен контрол на цялата документална база на службите от онова време и аз мисля, че този аргумент не е валиден.

  – Надежда Нейнски обаче се позова неотдавна на решението на Конституционния съд (КС) от онова време. Това не е ли аргумент?
  – Решението на КС звучи като извинение. Тоест ние предложихме лустрация, но КС я отмени. Така не само Надежда Нейнски, но и Костов, и Петър Стоянов се оправдават за личния си провал по отношение на ДС. Истината е, че това оправдаване с Конституционния съд на практика цели да прикрие двуличието и собствената им зависимост от структурите на БКП, ДС и РУМНО. Защо например не се прие нов закон след този от 1997-а, но веднага, а не след близо три години и с него да се парира решението на КС? Или да се използва времето между приемането на закона и решението на КС, което беше половин година? За мен извън съмнение е, че тези хора бяха и са зависими от старите служби на тоталитарния режим и на практика бяха кукли на конци, сламени хора.

  – Това провал ли е, или така е трябвало да стане?
  – Провал е, защото изследване по онова време показва, че 81% от хората искат отваряне на досиетата, тоест имало е обществено очакване за това. Голяма част от тези, които престанаха да гласуват за „сините”, разбраха, че в крайна сметка ОДС и после СДС и ДСБ са били креатури на ДС и РУМНО, и това се доказва от цялостната им политика. Днес Костов продължава да използва агентурния псевдоним на Първанов – Гоце, да громи президента, но не казва защо две комисии – тази на Богомил Бонев и след това на Методи Андреев, не разкриха неговото досие.

  – Да не би да не са имали достъп до него?
  – Те се оправдават, че не са огласили досиетата на всички сътрудници поради това, че КС е приел, че не подлежат на разкриване т.нар. картотекирани сътрудници. Само че това за случая на Първанов е абсолютно невярно, тъй като той не е само картотекиран.

  Защо след като има досие „Гоце”, което и днес го има, не е било огласено тогава?

  А в това досие има разходен документ, отчетен от оперативния работник, документи от ръководилия го щатен служител, картони образец 1 и 3, регистрационна бланка, дело Ф1 а.е. 7562. Всички те правят досието на секретния сътрудник на Първо главно управление ДС „Гоце” равен по статут и валидност на досието на Ахмед Доган, което излезе много по-рано.

  – Има ли нещо вярно в това, че папката „Гоце” е била съхранявана в касата на Димо Гяуров, тогава шеф на Националната разузнавателна служба?
  – Мисля, че тази информация е вярна и тук трябва да споменем следния факт. Ще цитирам шефа на комисията по досиетата през 2001 г. Методи Андреев, който директно и без увъртания ми обясни следния случай:

  Когато са разглеждали папката „Гоце”, Димо Гяуров е стоял през цялото време при тях в комисията и им е внушавал, че Първанов не е агент. И всячески е искал да омаловажи тези документи, които впоследствие го опровергаха. Странни са тази негова позиция и отказът му да изпълни закона за досиетата, като предостави на комисията данни по списъка, изпратен от нея в края на април – началото на май 2001 г. в НРС с искане на информация за действащите тогава зад граница дипломати. Дали това не е свързано с неговото назначаване след две години за посланик в Будапеща? В свое изявление от 2006 г., когато за пореден път се заговори за досиетата, Иван Костов казва, че „десен човек е пипал” в досието на Георги Първанов, има изчезнали страници, има разчистване в него. Защо Костов не извади досието на Георги Първанов? Според мен обяснението трябва да бъде търсено в друго изявление на Костов на 29 април 1998 г., няколко дни преди поредния ключов конгрес, на който трябваше да бъде избран председател на БСП. Тогава той заяви буквално следното: „Георги Първанов е моят кандидат. Ще работя в тази посока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става. Все още се надявам, че нашият кандидат ще спечели”.

  – По-късно Първанов каза, че Костов е кръстник на мафията. Къде се разминаха техните пътища?
  – Дори в самата мафия се стига до сблъсъци за разпределението на плячката. Погледнете приватизацията, за която Първанов казва, че е направена по мафиотски начин. Само казусът „ЦУМ” ако бъде разнищен, ще видим, че наистина става дума за пладнешки грабеж. Прави се офшорна приватизация, но в даден момент – през 2004-а – един от най-близките хора на президента Първанов – Георги Гергов, придобива собствеността на ЦУМ. Същият Гергов е много близък и със СДС в друг момент. Тук Петър Стоянов и Иван Чомаков могат да напишат романи. Тази сделка е христоматиен пример за бандитската приватизация в особено големи размери, която е емблема на управлението Костов.

  Борисов говори за „запазената марка СДС”.

  Вероятно това има предвид. Във време, когато е много по-важно кой се разпорежда с тази собственост, няма значение кой е формалният й носител. Фиктивни носители на собствеността винаги ще се намерят.

  – Какво се крие по този начин освен източника на средствата?
  – Данъчната оптимизация и постигането на анонимност са двете ключови цели при офшорната приватизация. Първата цел е по-скоро търсена при легални, „бели” сделки, така да се каже. Втората цел е много по-неприемлива – скриването на истинския инвеститор и собственик може да е инспирирано от това, че се перат пари от сивата и черната икономика. И се търси анонимност на истинския собственик – често високопоставен политик. В българския случай често офшорната компания се явява и кредитор на съответната българска фирма. Моето лично обяснение за част от така проведената приватизация по време на управлението на ОДС е, че публични фондове дават възможност да се придобият в кеш готови пари срещу залагане в банка. Това не би било възможно, ако тези фондове бяха останали публични. В случая с ЦУМ приватизацията става през 1998 г. и се прави по супернеясна схема – азиатски фонд „Риджънт пасифик”, който е корейски, но е регистриран в Хонконг, а всъщност приватизацията прави неговото лондонско поделение. В един момент собствеността преминава в ръцете на кипърската офшорка – „Саут уайс трейдинг лимитид”.

  – Така ли се губят дирите?
  – Да, но е интересно да се видят хората, които участват от името на „Риджънт Пасифик” – това са Георги Кирчев и ливанецът Газуан Шараф. Първият е един от най-близките хора на Костов, но винаги държан в сянка. В една от фирмите на Георги Кирчев – „Хрисома”, работеше бившият зет на Костов, а съпругата му – Мая Кирчева, е в ръководството на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България”. Шараф е един от най-големите дарители на „Бъдеще за България” по онова време – 50 хиляди долара и един от любимците на всяка управляваща партия след това. За него има цели разработки. В даден момент той имаше близки връзки с ДПС, името му е свързано със скандални заменки на гори в Своге, които бяха направени по време на по-предишния кмет.

  – Ако се върнем на въпроса за назначението на дипломати с досиета, кое е вярното – че СДС ги е назначавал под нечия диктовка, или че те са изпълнявали определени задачи?
  – Мисля, че е по-скоро първото. Смятам, че хората, които вземат решения, са свързани с някогашните тайни служби. Ще ви дам само един пример – някогашният външен министър Надежда Нейнски назначи за посланик в Кайро през 1998 г. Михаил Антов , който в момента на назначаването му е член на БСП.

  Антов е бившият началник на първия съпруг на Нейнски, Камен Михайлов,

  по времето, когато е бил на работа в Египет. Сред тези дипломати, чиито имена бяха изнесени, не фигурират ключови имена – например Марин Райков, който е посланик втори мандат в Париж, беше зам.-министър и е син на вербочвика на някогашния френски министър на отбраната Шарл Ерню. Затова и Франция много трудно му даде агреман по времето на ОДС. И понеже стана въпрос за Надежда Нейнски, трябва да кажем някои неща за самата нея, които не са много познати. Нейната биография е твърде неясна. Още в ранните си години, в началото на 80-те, е изпратена в САЩ заедно с няколко други нейни съвипускници, които според тогавашната номенклатурна представа е трябвало да бъдат подготвени за смяна.

  Имайте предвид, че още през 70-те години в някогашния Съветски съюз и в Източния блок управниците разбират, че системата няма да я бъде в този й вид. И далеч преди генерал Велинов от 6-о управление на ДС да напише своя доклад от 23 януари 1989 г., отнасящ се за лицата, одобрени за „нова ръководна класа в условията на демокрация на Народна република България“, Надежда Нейнски е била забелязана. Защо точно предстои да изясним, но тя пътува на обучение в САЩ, където представя реферат за политическите убийства в Америка, вкл. и това на Кенеди. Когато се връща в България, Нейнски става най-младият член на Съюза на преводачите, а също и секретар на Леда Милева и на съпругата на Александър Лилов – Анна Лилова. Това не са случайни неща. По време на демокрацията Леда Милева стана член на „Генералското движение”, в което бяха събрани ключови фигури. Малко хора знаят, но аз ще припомня, че

  Костов е от рода на Станке Димитров-Марек,

  активен функционер на ГРУ, организатор на атентата в църквата „Свети Крал – Света Неделя” през 1925 г. Марек е член на създадената към ЦК на БКП тогава специална наказателна група, известна като Българска ЧК, която е натоварена със задачата да провежда наказателни акции. В състава й влизат Станке Димитров (Марек) от ЦК на БКП, Иван Минков от Военната организация и Вълко Червенков от ЦК на Комсомола. ЧК убива набелязани лица чрез своя терористична група. Нека видим какво е потеклото на друг нахален човек от т.нар. „десни” – Асен Агов. Същият, който в началото на 1990 г. беше конферансие на митингите на БСП, на изборите за Велико народно събрание, се яви като независим кандидат за депутат с подкрепата на БСП, кредитен милионер и депутат вече в 6 народни събрания. Дядото на Асен Агов – също с името Асен Агов, е човекът, доставил детонаторите за взрива в църквата ”Свети Крал”(„Света Неделя”). Баща му е висш офицер от ДС, главен юрисконсулт на „Нефтохим” .

  Разполагам с характеристика на Асен Агов, която е била писана от Иван Гарелов. Той е полковник от ДС и няма никакво съмнение, че е бил главата на ДС в телевизията. И за мен е необяснимо какво прави той в днешната телевизия като водещ на „Екип 5”. Това е скандално, като имаме предвид, че управлението се смени. Има ли съмнение, че човек като Елена Поптодорова е работил в Първо главно на ДС, след като беше лична преводачка на Тодор Живков – разполагам със стенограмата от разговор на четири очи между Ричард Никсън и Тодор Живков през 1982 г. в Евксиноград. Кой мислите е бил преводачът? Или за Ирина Бокова? Или за Едит Гетова, която като зам.-министър на Александър Божков беше скрита, а впоследствие излезе като агент?

  – Защо такива досиета не са излезли?
  – Ключовият въпрос, който много хора задават днес, е защо, след като има ясна информация от разработвали ги служители на ДС, техните досиета не са излезли. Обяснението е много просто – тези хора са превербувани. Можем да обобщим, че досиетата бяха вадени избирателно и бяха извадени от ОДС не заради тези 81%, които го искаха, а бяха използвани като политическа тояга за противници и за държане на хора в зависимост. Тук е мястото да кажем, че тогава не само Иван Костов и Надежда Михайлова са вършили мерзости.

  Президентът Петър Стоянов парадира, че той бил за отварянето на досиетата, но видите ли, Костов попречил. Всички са в кюпа. Нека припомня – през лятото на 1997 г. президентът Петър Стоянов беше на посещение в централата на Радио „Свободна Европа” в Прага. Тогава той каза буквално следното: „Лустрацията е закъсняла и ненужна в България”. По повод Стоянов искам да кажа нещо, за което е говорено малко. Неотдавна стана ясно, че в пълно противоречие със закона е изграден огромен голф-комплекс в Долна баня за няколко десетки милиона евро, след като 975 дка земя е купена за около 1 млн. лв., т.е. за жълти стотинки. Оказа се, че

  собственици до 2007 г. са били братовчедите Илия Лазаров и Кирил Недев
  
  и тяхната фирма „Голф Ибър клуб” АД. И двамата произхождат от кървавочервен комунистически род. Техният дядо Кирил Лазаров, също роден в с. Долна баня, е активен участник в Септемврийското въстание, емигрант в СССР и неизменен финансов министър от 1949 до 1962 г., по време на най-свирепата комунистическа диктатура и изнасянето на златния резерв, когато лелята на Луканов е шеф на БНБ. Бащата на Илия Лазаров бе посланик в Рим по време на ОДС, а самият той – шеф на кабинета на Петър Стоянов, а когато Стоянов стана лидер на СДС, той посочи Илия Лазаров за главен секретар на СДС. Впрочем Лазаров е много приближен на Христо Бисеров. През 1999-2000 г., когато Петър Стоянов започва да плете план за свалянето на Костов със съдействието на Бисеров, Лазаров е готвен за военен министър. Интересно е да подчертаем, че във фирмата на Лазаров е работил сегашният главен секретар на СДС Димитър Иванов. Не е безинтересно да се каже, че съпругата на братовчеда и съдружник на Илия Лазаров, Кирил Недев – Невена Грозева, е една от тримата съдии, които пуснаха Алексей Петров от ареста.

  Едно интервю на Светломира ДИМИТРОВА

  Източник: http://www.blitz.bg

• Казусът Касим Дал – или изборът пред ДПС

  Автор: Едвин Сугарев

  Касим Дал, дясната ръка на Ахмед Доган, напусна с гръм и трясък Централното оперативно бюро на ДПС. „Най-тежката последица от поведението на нашия председател е изчезването на общата „каузата ДПС”, която отстъпи място на личните каузи за бързото материално обогатяване, без съобразяване с когото и каквото и да било” – заяви той на сбогуване.

  И добави: „Примерът, който получихме от човека на най-висок пост в партията, да се използват безскрупулно властта и хората като употребени салфетки е най-лошото, което можеше да се случи на партията, но видно от някои наскоро разсекретени документи на бившата ДС, това е било негово „символ верую“ още от далечната 1974-а насам. (….)Всички бавно и полека се превръщаме в „мъжки секретарки“ и всеки е призван да избира своята участ според степента на собствената си морална търпимост.”

  Вече свикнахме да мислим и да говорим за ДПС като за неразбиваема политическа цитадела, която има несменяем лидер и винаги гарантиран електорат – и която поради липсата на каквито и да било морални скрупли играе при всички избори с бъдещите победители – оставяйки почти винаги на власт, често пъти и в качеството си на мандатоносител. Поради тази причина движението е сякаш лишено от вътрешно-партийни противоречия; спорадичните бунтове се разрешават лесно и остават почти незабелязани, а бунтарите – независмо от своите позиции в партийната йерархия – биват единодушно отлюспвани и обричани на пълна забрава – тъй като никой от конкурентите на ДПС не храни илюзии, че с тяхна помощ може да разцепи партията и да лиши Доган от позициите му на балансьор и основен политически брокер.

  Така ли е и в този случай? Обречен ли е жестът на Касим Дал – който именно защото познава много добре ДПС, няма как да не съзнава, че му се налага да извърви следващите стъпки по много тънко въже – и че застава срещу човек, който не подбира средствата, когато му се налага да отстрани политическия си противник?

  За разлика от преобладаващото „да” в отговорите на този въпрос, бих казал, че сега ситуацията не е същата. Касим Дал не е нито Осман Октай, нито Гюнер Тахир – а и ДПС не е в онези неоспоримо властни позиции, в които беше, когато отлюспваше предходни бунтари.

  Този път Доган наистина има проблем – и той е свързан с факта, че Касим Дал не се кани да напуска ДПС и да създава паралелна организация – той се кани да води битката вътре в партията. Затова напуска Централното оперативно бюро – и материализира чрез този жест позицията си срещу Ахмед Доган – но не напуска Централния съвет на ДПС, нито пък мястото си на депутат от парламентарната група на движението. Затова декларира, че неговото решение не може да се тълкува като опит за разцепление – а само като усилие за предизвикване на вътрешнопартиен дебат, свързан с най-чувствителната за всички членове на ДПС тема – изолацията на партията, нейната отлъченост от държавната софра.

  Очевидно много добре съзнава, че това е единствената възможна стратегия, ако иска реално да се промени нещо в ДПС. Пряката конфронтация би го маркирала веднага като враг – и то като враг на един де факто обожествен лидер, мислен и усещан не само от елита, но и от избирателите на ДПС като незаменим.

  Същевременно не само тази стратегия е единствената възможна. Самият Касим Дал е единствената възможна фигура в ДПС, която има потенциала да оспори абсолютната власт на Доган – дори и поради това, че е много различен от останалите. Той е единственият сред приближените на Доган, който не е свързан с Държавна сигурност; той е и човекът, който най-отблизо познава партийните структури, тъй като е създал повечето от тях – а също и единственият, който не спазваше ритуалите на раболепието в Догановите сараи: разграничи са от Делян Пеевски и неговата мърлява кохорта; написа закон за досиетата, от който реномето на лидера му пострада повече от сериозно; а след странното самоубийство на Ахмед Емин отиде на неговото погребение и не скри пред камерите скръбта си.

  Разбира се, това не му дава право да се прави на вода ненапита – ДПС търгува с каузата си не от вчера и оня ден, а от 1992 г., когато изтъргува бъдещето на България с червените – и блокира за няколко години реформите в страната, за да могат групировките да натрупат мускули (при правителството на Беров), а българите да бъдат ограбени за пореден път (при правителството на Жан Виденов). И бидейки заместник на Доган, Касим Дал е не просто наблюдател, но и участник в случващото се – и следователно отговорен за него.

  Бихме могли също да се запитаме дали пък не му е направило впечатление, че неговите близки съратници от битките срещу възродителния процес бяха до един изметени от политическата сцена на нова България – за да се появи там ДПС, която още в първата си емисия просто преливаше от ченгета – и която бе регистрирана по волята и спротекцията на Андрей Луканов, в пълно противоречие с българската Конституция. И въпреки това, въпреки цялата очевидност на тези въпроси, лично аз не бих приравнил Касим Дал към разните политически измекяри от типа на Юнал Лютви, Лютви Местан и самия Ахмед Доган (да не говорим пък за еничари от типа на Христо Бисеров, Камен Костадинов и Данчо Ментата).

  Крив или прав, той според мен е мъж, а те не са. Куражът да застане по този начин срещу Доган – с посочване на предателството към каузата, политическата му продажност и агентурното му минало, е мъжка постъпка, достойна за уважение въпреки всички резерви, които бихме могли да имаме към депесарското му минало.

  Не е зле да си спомним, че ДПС не е само минало, но и настояще – а за съжаление и бъдеще. Иван Костов беше прав в едно – ДПС такова, каквото е, е проклятие за България. То е факторът, който изкривява българските политически реалности – и който активно подменя самите ценностни представи за това какво е политиката и как се прави тя по нашите земи. Разбира се, българските турци имат право на представителство в българския парламент. Но също така имат право и да бъдат представяни достойно и от политическа сила, която зачита техните интереси – а не от шайка политически търгаши, която използва техната верска солидарност и подменя техните интереси за своя сметка.

  В настоящата ситуация това може да стане само като се преформулира ДПС – и като се превърне то в нормална, зачитаща някакви морални норми политическа сила. А подобно преформулиране изисква и разместване на пластовете – и оставката на Ахмед Доган. Това е целта, към която се е устремил Касим Дал, играейки своята игра ва банк.

  Неговите шансове може да са малки, но не са нищожни. Поне два фактора играят в негова полза. Първият – ДПС винаги е било зависимо от одобрението на властите в Турция – както и от съпричастността на стотиците хиляди емигранти там, които са един доста сериозен електорален потенциал. При миналогодишното посещение на Ердоган в България Ахмед Доган получи най-тежкия възможен външнополитически шамар – турския премиер отказа да се срещне с него, но се срещна с друг лидер на движението – а именно с Касим Дал. И вторият: ДПС наистина е в изолация.

  Присъствието на Доган в тройната коалиция струваше на БСП най-тежката елеткорална загуба в цялата история на прехода – по-тежка дори и от катастрофата Виденов. Въпреки многократните тарикатски намигания и явни знаци – от типа на подкрепа при местни избори, ГЕРБ засега не реагира на офертата да получи депесарска подкрепа за президентските и местните избори. Такава – и заради подкрепата на „Атака”, а и заради общоизвестната вътрешнопартийна разруха, която настъпва винаги при контакти с ДПС, е невъзможна, докато Доган е начело на движението. Но дали ще бъде толкова невъзможна, ако нещата се променят?

  Това е всъщност и основният шанс на Касим Дал. Сменяйки лидера и сменяйки модуса на ДПС, той би могъл да промени и политическата ориентация на движението – сиреч да върне на неговите провинциални структури тяхните първоначални морални основания, които дефинираха ДПС не само като правозащитна, но и като антикомунистическа структура. Правейки това, той би могъл да преодолее почти базнадеждната вътрешно- и външнополитическа изолация, в която се намира ДПС в момента – или – иначе казано, да създаде реално условия за участие на движението във власта – при следващите парламентарни избори. А тази възможност е нещо, към което активистите на ДПС са много чувствителни – дори и да се налага да прежалят Доган за нейната реализация.

  Това е всъщност и избора, пред който е поставено ДПС с казуса Касим Дал. Със Доган – към все по-голяма изолация – или без Доган – към бъдещо участие във властта. Трета възможност като че ли засега не се вижда.

  Източник: http://www.svobodata.com

• За комунистическата партия

  Девет коментара за Китайската комунистическа партия

  Това е специална публикация на вестник Epoch Times, основаваща се на факти и исторически архиви, съдържащи уникална информация, за която китайското правителство не би желало света да узнае. Тя разкрива за пръв път действителната история и природа на Китайската Комунистическа Партия (ККП), което предизвиква вълна на оттегляне от ККП и дъщерните и организации, символизирайки скорошният край на ККП.

  Въпреки това, преди своето пълно сгромолясване, ККП се опитва да обвърже съдбата си с китайската нация, с нейната петхилядолетна цивилизация. Това е бедствие и катастрофа за хората. Сега китайците трябва да се изправят пред неизбежните въпроси как да възприемат ККП, как да превърнат Китай в общество без ККП и как да предадат по-нататък китайското наследство. „Епок Таймс” публикува специална серия от уводни статии – “Девет коментара за комунистическата партия”. Преди да бъде сложен капакът на ковчега на ККП, ние искаме да произнесем заключителната присъда, както над нея, така и върху международното комунистическо движение, което бе бедствие за човечеството в продължение на повече от век.
  През своята над 80-годишна история, всичко, до което ККП се е докоснала, бива обезобразено от лъжи, войни, бедствен глад, тирания, масови кланета и терор. Традиционните вярвания и принципи са унищожени яростно. Оригиналните морални концепции и социални структури биват дезинтегрирани насилствено. Съпричастието, обичта и хармонията сред хората се израждат в борба и омраза. Дълбоката почит и признателност към Небето и Земята – заменени с арогантно желание за “борба с Небето и Земята”. Резултатът е пълно сриване на социалните, моралните, екологичните системи и дълбока криза за китайския народ, a в действителност – и за човечеството. Всички тези бедствия са вследствие на преднамерено плануване, организация и контрол от страна на ККП.
  Както гласи прочутата китайска поема: “Напразно въздишам дълбоко за окапващите цветя”. Краят на комунистическия режим, който се бори за оцеляване, наближава. Дните до сгромолясването му са преброени. „Епок Таймс” вярва, че сега, преди окончателния край на ККП, е дошло времето за задълбочен поглед към миналото, времето за пълно разобличаване на най-големия култ – въплъщение на порочността на всички времена. Ние се надяваме, че тези, които все още са заблудени от КП, сега ясно ще видят нейната природа, ще очистят отровата й от духа си, ще освободят съзнанието си от злия й контрол, ще освободят себе си от оковите на терора и завинаги ще изоставят всички илюзии за нея.
  Властването на ККП е най-тъмната и абсурдна страница в китайската история. Сред безкрайния списък от престъпления се нарежда и преследването на Фалун Гонг. В преследването на „Истинност, Доброта и Търпимост” Дзян Дзъмин забива последния пирон в ковчега на ККП. „Епок Таймс” вярва, че разбирането на истинското минало на ККП ще ни помогне да предотвратим бъдещо повторение на такива трагедии. Същевременно се надяваме, че всеки ще обърне поглед към собствените си най-съкровени мисли, като анализира дали малодушието и компромисът са ни направили съучастници в много трагедии, които е било възможно да се избегнат.

  Редакционна колегия на „Епок Таймс”

  Цялата, голяма публикация, като PDF файл, може да изтеглите от тук – линк.

  

  Ето и съдържанието, разказано накратко:

  Въведение
  След повече от едно десетилетие от падането на комунистическия режим в бившия СССР и страните на Източна Европа, международното комунистическо движение бе отхвърлено навсякъде по света. За Китайската Комунистическа Партия (ККП) падането от власт е само въпрос на време.
  Коментар 1. Какво представлява Комунистическата партия?
  Тази статия разглежда влиянието, което комунистическото движение и Комунистическата Партия оказаха върху цивилизацията на Китай. Разглеждайки историята на Китай за последните 160 години се вижда, че през този период около 100 милиона души са загинали от неестествена смърт, и че почти цялата традиционна култура и цивилизация на Китай биват разрушени. Щеше ли последствията да са други ако ККП бе избрана от китайския народ, а не натрапена на Китай отвън?
  Коментар 2. За началото на Китайската комунистическа партия
  Защо Комунистическата Партия се появи, израсна и завзе властта в съвременен Китай? Дали китайският народ избра Комунистическата Партия? Или Комунистическата Партия се съюзи и насили китайския народ да я приеме? ККП постави себе си над всичко което завладя по пътя си, докарвайки с това на Китай безконечни катастрофи.
  Коментар 3. Деспотизмът на Китайската комунистическа партия
  Днес насилието и злините на ККП са по-жестоки и от тези на тираничната династия Чин. Философията на ККП е тази на “борбата” и управлението на ККП бе изградено посредством редица от “класови борби”, “пътеводни борби” и “идеологически борби”, както вътре в Китай, така и срещу други народи.
  Коментар 4. Китайската комунистическа партия е сила, насочена срещу Вселената
  В последните 100 години внезапната агресия на призрака на комунизма създаде анти-природна и анти-човешка сила, която причини безпределни агония и трагедия. Той доведе цивилизацията до ръба на унищожението и се превърна в извънредно неприязнена анти-вселенска сила.
  Коментар 5. Тайното споразумение на Дзян Дзъмин с Китайската комунистическа партия за преследване на Фалун Гонг
  Защо Фалун Гонг, чийто принципи са “Истинност, Доброта, Търпимост” и който се разпространи в повече от 60 страни по света, бива преследван единствено в Китай и никъде другаде по света? Каква е връзката в това преследване, между Джиянг Земин (бивш държавен глава на Китай, б. пр.) и ККП?
  Коментар 6. Китайската комунистическа партия унищожи традиционната култура
  ККП вложи всички национални ресурси в унищожаването на богатата традиционна култура на Китай. Разрушаването на китайската култура от ККП бе планувано, добре организирано и системно, осъществено посредством държавно насилие. От самото си основаване ККП непрестанно “революционизира” китайската култура, в намерението си да унищожи напълно нейния дух.
  Коментар 7. История на убийствата на Китайската комунистическа партия
  55-годишната история на ККП е написана с кръв и измами. Събитията от тази кървава история са не само жестоко нечовешки, но са и неизвестни. Под управлението на ККП 60-80 милиона невинни китайци бяха избити, оставяйки след себе си своите покрусени семейства.
  Коментар 8. Китайската комунистическа партия е зъл култ
  Комунистическата Партия по своето същество е зла секта, която причинява вреди на човечеството. Независимо, че Комунистическата Партия никога не се е наричала религия, тя съдържа всяка една характерна за религия черта. В началният етап на своето основаване, тя считаше Марксизма за абсолютната истина в света. Тя убеждаваше хората да се въвличат в пожизнена борба за целта на изграждане “комунистически рай на земята”.
  Коментар 9. Безскрупулната природа на Китайската комунистическа партия
  Най-ужасяващото е, че ККП прави всичко възможно за да унищожи нравствените основи на цялата нация, опитвайки се да превърне всеки китаец до известна степен в негодяй, за да може да създаде среда, благоприятна за “по-нататъшния напредък” на ККП. Особено важно е за нас ясно да разберем защо ККП се държи като негодяй и да прозрем нейната престъпна природа.

  Филм на английски език по темата може да бъде гледан на Youtube:
  Nine Commentaries on the Communist Party (линк)

  Източник: http://www.epochtimes-bg.com

• ЛЕГЕНДИ ЗА ИМАНЕТO НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

  Само в района на Змейкале – село Копривец, Русенско, войводата заровил 6 тона злато! За съкровището знаел ексминистър Георги Йорданов?!

  Автор: Анна ЗОГРАФОВА

  За легендарния Валчан войвода иманяри дори и днес разказват, че всички хазни обирал с ищях, кеф и ум и затова събирал несметни богатства в не една от пещерите на Странджа. Образът му е описан като символ на герой, прочут и известен най-вече като майстор-обирач на хазни. Името му станало легенда през 19 век. Бил и народен закрилник, с което Вълчан придобил най-вълнуващите човешки черти типични за българските хайдути.
  Вълчан войвода според изследователи е бил реално съществувала личност. Бил дори нещо много повече от героите на уестърните, защото притежавал всички достойнства, необходими за един народен герой. Олицетворявал народния стремеж за преклонение пред силата, свободата и властта. Зотаво легендите действително превърнали Вълчан в национален герой. Интересно защо, за него днес обаче малко се говори. Да видим обаче защо. Защото тайните на скритите в безкрайно дълбоките морски пещери на Странджа Вълчанови съкровища и днес продължават да омайват, привличат и плашат. А и историйте в никакъв случай не са по-маловажни или по-малко интересни от приключенията на измисления професор Индиана Джоунс.С една разлика – действието им се развива тук на Балканите, в земите на България.
  „И СТРАШЕН БЕШЕ ХАЙДУТИН….ЗА ЧОРБАДЖИИ И ТУРЦИ“ – ВСИЧКИ НИЕ ПОМНИМ ТОВА ПРЕКРАСНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ЧАВДАР ВОЙВОДА, с което дори сме и закърмени.
  Вълчан войвода обаче, освен, че е реална историческа личност е хайдутувал през ХVIII век. Роден бил в с. Паспалево, Лозенградско. Водил дружина в районите на Странджа, Стара планина и Витоша. Вълчан подпомагали хайдутите на небезизвестния Стоян войвода като четата му действала най-вече по пътя Цариград – Виза – Силистра. Оттам минавали търговските кервани, богати османски чиновници и търговци. Аверите на Вълчан често слизала и в околностите на Чорлу, нападали османски хазни и османски насилници. Така Вълчан се прочул. Заради хубостта си станал легендарен и с факта, че закрилял бедни и изтерзани и българи и турци. Парите раздавал на бедните. Друга част закопавал за закупуване на оръжие и за подготовка на всенародно въстание. Народните песни в сборника на братя Миладинови възпяват мъжките му качества, смелостта и подвизите му. Според старинно предание, в неговата чета отишъл и легендарният поп Мартин. Поп Мартин войвода бил силно кахърен от факта, че неговата булка заради ненагледна хубост била отвлечена в харема на русенския паша. Впоследствие поп Мартин заедно с Вълчан войвода организирали убийството на същия този паша. Вълчан от две столетия е много популярен сред иманярите. До днес битуват десетки легенди за закопани от него съкровища. Така за югоизточния край на Сакар планина в местността Дервиш тепе една легенда разказва, че там, в много , много стари времена съществувало голямо кале, под което имало огромно подземие с тунели, стигащи чак до морето. Вътре било пълно с несметнати богатства – злато, сребро и скъпоценни камъни. Двата входа за пещерата били нависоко в скалите. А пък на запад от Тополовградското с. Устрем се намира известният Хайдушки Устремски манастир Света Тройца за който в друго едно предание се разказва как през турско по този път за Одрин, покрай река Тунджа минавали турска хазна и турска поща. Хайдути на Вълчан издебвали керваните в местността Даркая, непосредствено до манастира и ги обирали. Златото криели в пещера на 200 метра високо в скалите. По същите места обаче се спречкали и кръстосали страсти и мераци на Христо Войвода, Каракольо, Инджето и Вълчан. По същото време турците опожарили и унищожили манастира. Христо войвода като позастарял там се и замонашил, а с помощтта на Кара Кольо, Индже войвода и Вълчан съградили на същото място нов манастир. Тогава Христо се подстригал и впоследствие станал и игумен с името Хрисант.. След смъртта му четниците и на Индже и на Вълчан са се клели на гроба на дяда игумена Хрисанта. А надгробната плоча, надписана с името на Хрисант се пази и до днес в манастирската черква.
  Според П. Р. Славейков, Вълчан войвода накрая е бил заловен от леденишкия спахия Ахаладолу, след което съдбата му вече е неизвестна. Тогава войвода на дружината става силната и красива българка Рада.
  Ето и част от едно предание за Вълчан:
  “…До есента той бродил от Варна до Одрин и където минел, славата му се увеличавала. Султанът издал ферма, като обявил десет хиляди гроша награда за главата му. На другата година той съобщил на всичките си воеводи на чети на връх Гергьовден да се съберат на римското кале на Големия Станчов полугар. Там Вълчан изкопал голям камък – голямо каменно кресло. Около креслото издълбал 72 дупки за знамената на по-малките чети – на брой 72 и за 7-те чети, водени от жени-войводи, сред които най-гиздава и смела била Рада войвода от търновското село Качица. А най-отгоре на камъка стояло знамето на Вълчан с инигнии – СИВ РИС НА СИН ФОН! Като се събрали всичките му воеводи и четници, Вълчан дал заповед всяка година те там по същото време да донасят десятък от обирите на хазните. Това било, в името на идеята да се съберат пари за освобождението на България. Така за да всее смут в турците, Вълчан войвода решил Вълко от Асеновлак да вземе неговото име – името Вълчан. Тогава накарал един каменоделец да изкове същите като неговите знаци. Със същото име Вълчан, истинският Вълчан войвода кръстил и Петър войвода от Горна Джумая. След като благословил аверите си с новите имена, завързал им очите и ги завел в една пещера, наречена Общата маара. Там отвързвал очите им и те видели приказни огромни богатства като в приказката за Али Баба и Сезам. Върху еленови рога отново вътре в пещерата, окачени на телове висели златни и сребърни огърлици, накити, щитове, шлемове и ризници, направени от чисто злато. Пещерата била пълна и със седла и оръжия, обточени със скъпоценни камъни…
  В една друга от многобройните си дворци – пещери на Калето, Вълчан войвода уредил лечебница за ранени хайдути. Част от преданията за народния герой Вълчан оказа се, е записал българинът Борислав Величков. И най-интересното в тях е, че точно тези пасажи в повествованието, в които става дума за скривалища са много точни. Както и описанията на същите тези пещери в народните песни. Описанията дори в преданията се оказали впоследствие уникални. Говори се дори, че имало и скрити документи, в които се цитирало, че парите за построяването на сградата на Софийския университет били дарени лично от Вълчан войвода чрез двамата братя общественици от миналия век – Евлоги и Христо Георгиеви.От документи, донесени тайно от Турция от г-н Мустафа Акифов – български турчин, през 80-те години на миналия век стана ясно, че Вълчан бил изключително образован за времето си българин. Тогава той говорел и пишел на седем езика. Имал невероятни познания и умения в древните бойни изкуства на които обучавали монаси дажи и по нашите манастири по тертипа на изкуствата, преподавани в Шао Лин. С помощта на приятеля на Акифов, фотографа – журналист Костадин Марков, който днес е покойник бил заинтригуван ексминистърът на културата на Република България – Георги Йорданов. Акифов му представил оригинални турски документи, описващи място в района на Змейкале в село Копривец, Русенско, където Вълчан спрятал турска хазна, бели меджидии – общо над 6 тона злато?! В документите дори се споменавало, че много дълбоко в земята, /на дълбочина повече от 30 метра в скали/, в района на Калето, Вълчан закопал турска хазна. При проведените проучвания на документите от компетентни археолози се оказало, че описаните капани, както и мястото, фиксирано в един от тях действително съществуват. Дори по време на разкопките през 80-те години на нашия век е документирано, че е загинал човек, ангажиран на обекта на разкопките, който по непредпазливост не обърнал внимание на един от описанинте капани. Впоследствие проучванията и разкопките на мястото на обекта Змейкале в село Копривец били забранени, а за времето на мандата на министър Елка Константинова, /времето в което тя оглавява културното ни министерство/, журналистът Марков разказвал, че от разговори с нея останал с впечатлението, че г-жа Константинова нямала абсолютно никаква представа, че подобен археологически обект въобще съществувал. Документацията тогава просто се “била изпарила”…по един странен тайнствен начин. Дали отново ще бъдат намерени следите на документите, донесени от Турция и легендарната хазна със злато, която и иманяри от десетилетия нищят в този край – времето ще покаже…

  Източник: http://souroujon.blog.bg/

• Защо Патрашкова и Дачков ще останат в историята

   

  18 декември 2010 г.,

  АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ В ПРЕДАВАНЕ НА КАРБОВСКИ

   

  Текстът, който следва, е стенограма на част от разговора между Карбовски и Петров в предаването „Директно Карбовски“. В този разговор между другото А. Петров казва на М. Карбовски, че би останал в историята, ако подеме и доведе докрай инициатива за разсекретяване и огласяване на СРС-та, свързани с подслушването на шефа на митниците Танов. „…вие като журналист, доказал своята съпричастност към, така, болезнените проблеми на обществото; като човек, който принципно отстоявате истината, бихте ли се съгласили да оглавите една инициатива за огласяването на специалните разузнавателни средства, или по-точно – за разговорите на г-н Танов по повод на това подслушване?”, казва Петров. Карбовски казва, че не знае дали това е законно, че е вкарване в някаква особена игра; и че това си инициатива на Алексей Петров, защо той или въобще журналистите трябва да му я правят. Не след дълго след това интервю, направено 18 декември 2010 г., в началото на януари 2011 г. започват да излизат записите с разговори на ген. Танов във вестник „Галерия”.

  (В разговора А. Петров заявява също, че по времето, когато е бил в ДАНС, не е имало подслушване заради корпоративни, политически или лични  интереси:  „В ДАНС с екипа, който създадохме в началото, и този опит да създадем междуинституционална координация и екипност, в крайна сметка ние си поставихте точно тази цел – да елиминираме възможностите за обслужване на такива интереси. Така че това в периода, в който аз съм бил в ДАНС, не се е случвало“.)

   

  –––––––––– 

  Мартин Карбовски: …Какво мислите въобще за подслушването? В смисъл, ето сега се говори, че самият шеф на митниците генерал Танов също е бил подслушван. Защо да е подслушван Танов и вие подслушвахте ли, имате ли някакъв архив?

  Алексей Петров: …По отношение на втората част на въпроса ви или втория въпрос, за подслушването на г-н Танов, аз ви благодаря много за този въпрос. И ще започна отговора така: няма да е наивно, нито ще е пресилено, нито ще е новина, ако кажа, че специалните разузнавателни средства, и в частност подслушването, е използвано в прехода в различен мащаб, при различните управления, за обслужване на политически, корпоративни и лични интереси. Надявам се не ви казвам новина, че в този период 20-годишен на прехода се е злоупотребявало с…

  М.К.: Вие бяхте ли част от това подслушване? Вие бяхте в ДАНС толкова време. Значи, щом го знаете това, значи сте участвали в това, в цялата тази работа, тия подслушвания.

  А.П.: В ДАНС с екипа, който създадохме в началото, и този опит да създадем междуинституционална координация и екипност, в крайна сметка ние си поставихте точно тази цел – да елиминираме възможностите за обслужване на такива интереси. Така че това в периода, в който аз съм бил в ДАНС, не се е случвало.

  М.К.: А сега знаете ли защо е подслушван Танов примерно? Повтарям си въпроса, не ми отговаряте – защо е подслушван Танов?

  А.П.: Аз не зная Танов защо е подслушван, но ако г-н Цветанов твърди, че в парламента е разгласил, или огласил по-точно, разговорите между лекарите в Горна Оряховица в името на истината, аз съм категоричен, че общественият интерес със сигурност е по-голям към разговорите на г-н Танов по повод на неговото подслушване. Бих си позволил дори да кажа, че е възможно…

  М.К.: Искате да отворим СРС-тата на Танов, както отворихме СРС-тата на докторите ли; това ли предлагате?

  А.П.: /смее се/ Не само това. Аз бих си позволил дори да ви попитам следното: вие като журналист, доказал своята съпричастност към, така, болезнените проблеми на обществото; като човек, който принципно отстоявате истината, бихте ли се съгласили да оглавите една инициатива за огласяването на специалните разузнавателни средства, или по-точно – за разговорите на г-н Танов по повод на това подслушване?

  М.К.: Не съм сигурен, че това е законно, което ми предлагате в момента; вкарвате ме в особена игра. Не мисля, че е законно да…. инициатива за СРС-та по дела, по които още не са минали, не са изслушани и така. Що да ги слушаме тия неща като не са…

  А.П.: Аз не зная да има предварително… Аз не зная да има предварително производство по този случай, така че смятам, че няма проблем да бъдат декласифицирани. Освен това, ако сме гражданско общество, би следвало да успеете. И ви обещавам, така, не заради може би едно съревнование с г-н Борисов, да останете в историята… Но ще направите едно много голямо добро на България, ако наистина докарате една такава инициатива докрай, защото в крайна сметка…

  М.К.: Вие сега ми давате ваши инициативи… Това не е сериозно, това си е ваша инициатива, направете си я вие – защо аз трябва да ви я правя на вас? Това е… Хората, които снимам, обикновено искат да им свършим някаква работа, а журналистиката не е затова наистина. Може ли да сменим темата? В едно ваше изказване, което…

  А.П.: Не, аз искам да продължим темата още малко, извинявайте.

  М.К.: Кажете.

  А.П.: Извинявайте, да продължим темата – съвсем малко, едно изречение. Мисля, че ако една такава инициатива се докара докрай – в крайна сметка става… за истината, или това беше обяснението на г-н Цветанов – може да се окаже, че става дума за няколко милиарда контрабандни пари, които, така, уверявам ви, ако бъдат насочени към бюджета на държавата, а не бъдат, така, в нечии куфарчета или към нечии джобове, в следващата година вероятно ще има възможност да се раздадат и тринайста пенсия, ще има възможност да стартира реформата и в здравеопазването, реформата и в науката, и в образованието, и в културата, ще има пари включително да построиме и магистралите. Обещавам ви го това. Затова казвам, че това според мен…

  М.К.: Какво има толкова в тия СРС-та, явно вие знаете какво има в тия СРС-та; каква е тая контрабанда, от която биха могли да се изплатят тринайста пенсия? Вие удряте премиера по много тънкото място, пенсионерите. Тия пари сега къде отиват, ако са контрабандирани, ако има такава контрабанда?

  А.П.: Аз не зная къде отиват тези пари и даже бих, така, задал въпроса на премиера: дали премиерът има информация къде отиват тези пари и има ли притеснения, че тези пари могат да финансират престъпна дейност? Например нерегламентирано финансиране на избори, тероризъм или други опасности. В крайна сметка това, че тези пари не влизат в бюджета, е страшно, но по-страшно е за какви цели ще се използват. В този смисъл…

  М.К.: Чакайте… Възможно ли е премиерът да не знае примерно, а митниците сами да си правят такива неща? Защото генерал Танов каза, че контрабандата е намаляла, изчезнала, и само някои малки отделни хора правели врътки и далавери. Възможно ли е сега вие да казвате изключително обратното – че едва ли не има толкова много контрабанда и толкова много пари, че те биха отишли дори за тероризъм. Това е някакъв друг свят, който вие обяснявате.

  А.П.: Това, което каза г-н Танов, че някакъв ТИР някъде е заловен, е познатият модел за хвърляне на пушилки и на пясък в очите на хората. И така зад маската на борба с корупцията се вършат едни други неща, обслужват се лични интереси, корпоративни и т.н. Аз твърдя категорично, че става дума, така, за сериозни размери; пари, с които се ощетява държавния бюджет, или ще кажа българските граждани, народът, както се изразява г-н премиерът.

  М.К.: Кой не се справя с контрабандата – Цветанов или Танов? Всъщност единият подслушва другия, то пък… /Втората реплика на водещия звучи малко като че говори на самия себе си./

  А.П.: Контрабандата е невъзможна без пасивността или активността на МВР, митниците и ДАНС. Но като се има предвид сегашната междуинституционална координация, която се ръководи от МВР, категорично не може да се случи контрабандата без участието на МВР. Ако МВР, както се твърди, е изчистило къщичката си, тогава остава да носи отговорност министърът на вътрешните работи. Казвам това не заради нещо лично или да оправям себе си…

   

  –––––––

  (Стенографирането на част от интервюто на А. Петров в предаването „Директно Карбовски“ от 18.12.2010 г., е направено по видео материал от това предаване, който може да се види на следния линк: http://vbox7.com/play:7fec4a40&r=emb . Този съвсем легален и публичен видео запис е всъщност източникът. Въвеждащият текст и маркирането на някои пасажи от стенографирания разговор са направени от М. Христова.)

• Б.Борисов: Медиите ще се срамуват от това как са били използвани за сваляне на законно правителство (скандалният запис)

  Борисов: Не се подвеждайте

  
  

  Премиерът Бойко Борисов изрази увереност, че появилите се днес записи на разговори между него и директора на митниците са подправени.

  Аз съм убеден, че това са манипулирани разговори, каза премиерът от парламентарната трибуна. Той разказа, как според него е станала манипулацията.

  Снощи ми се обади на мобилния телефон г-н Явор Дачков. Десет минути поне ме въртя колко е лош Цветанов, колко е лош Дянков… Може би не им стигаха някои реплики, не знам. Нямам обяснения – след 22.00 часа нормално ли е да се обади журналист на премиера и десет минути да му обяснява колко са му лоши министрите, попита Борисов.

  Те имат апаратура и техника да съберат разговорите и да го направят, предположи Борисов.

  Въпросният Мишо Бирата, както вие го наричате, е председател на Федерацията по баскетбол, каза още той. Преди време президентът Първанов ми се обади, че митниците натискат по неправомерен начин президента на федерацията по баскетбол. Надявам се, че президентът няма да каже, че това не е вярно.

  Искал съм да направят проверката такава, каквато е – по закон, за Мездра. Кое от тези изречения са взели…

  Той допълни, че ще коментира подробно всичко, когато прокуратурата постанови дали записите са истински.

  Борисов заяви, че четири години Алексей Петров е управлявал службите. Към днешна дата не съм зависим от никой, каза премиерът. Той посочи, че както са държали Станишев, сега искат да държат и него и призова Станишев да изчака да мине проверката.

  Не подценявайте противника, те няма да ме съборят, обърна се Борисов към опозиционната партия БСП.

  Премиерът заяви, че медиите ще се срамуват, когато разберат, как са били използвани за сваляне на законното конституционно правителство.

  По-рано днес издания, свързани с бивши служители на ДС и ДАНС публикуваха записи на разговор на премиера с директора на митниците, в който той иска да бъде спряна проверка на бирена фабрика във Враца.

  ––––––––––

  ББ: Поех ангажимент да не закачам Мишо Бирата

  
  

  Поех ангажимент да не закачам Мишо Бирата, заявява министър-председателят Бойко Борисов в телефонен разговор с шефа на митниците Ваньо Танов, според най-новите записи от подслушани телефонни разговори, цитирани от Медиапул.

  Разговорът, чиято стенограма е публикувана в сайта на „Гласове“, е по повод акция на митничарите срещу собственика на бирената фабрика, която произвежда бирите „Леденика“ и „ММ“ и която по това време работи без лиценз.

  По време на разговора си с Танов, премиерът му нарежда: „Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…“, което означава веднага да изтегли проверяващите от складовете на „Леденика“.

  Във флашката със записа, която е била предадена лично на зам.-главния редактор на в. „Галерия“ и главен редактор на „Гласове“ Явор Дачков, има и още един разговор на Борисов с Танов, както и обаждания на Танов до заместника му Антони Странджев и финансовия министър Симеон Дянков.

  Всички разговори засягат именно скандалите около отнетия лиценз на бирата „Леденика“ и ангажимента на Борисов да не „закача“ боса й Михаил Михов.

  Разговорите са водени в края на февруари или през март 2010 г., когато лицензът на фабриката в Мездра вече е бил отнет заради многобройни акцизни и данъчни нарушения.

  В средата на февруари 2010 г. Танов подписва решение, с което се отнема лицензът на бирената фабрика за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки в Мездра.

  В пресата се появяват публикации, според които при внезапна проверка, осъществена от митническа мобилна група и служители на Териториално митническо управление Лом е установено, че липсват документи за извършване на дейност, липсва регистър, липсват измервателни уреди и охранителни заграждения на част от данъчния склад.

  Проверката е установява също липса на автоматизирана система за отчетност, която да позволява извършването на контрол в реално време на постъпващите суровини, произведените и складираните акцизни стоки.

  Малко след пресконференцията, на която шефовете на считания за близък до Алексей Петров вестник „Галерия“ изнесоха стенограмите от разговорите, лидерът на ДСБ Иван Костов призова прокуратурата да изземе записите и да се направи анализ дали са автентични или не.

  Прокуратурата все още не се е произнесла по изнесените до този момент записи от разговори на Танов с министри и депутати.

  Източник: Кафене.нет

  Чуйте скандалния запис:
  

  –––––––

  Стенограма от разговора, за който вестник „Галерия“ твърди, че е воден между премиера Бойко Борисов и шефа на агенция „Митници“ Ваньо Танов. Главният редактор на „Галерия“ Кристина Патрашкова и зам.главния Явор Дачков представиха днес записите на пресконференция. Малко след това стенограмите бяха публикувани на сайта на „Гласове“, чийто главен редактор е Явор Дачков. Записите отнова са били получени на флаш памет този път от Дачков.

  Публикуваме стенограмата, така както е на сайта на „Гласове“. Автентичността на разговора досега не е потвърдена.

  Бойко Борисов (Б. Б.) Ало, здрасти. Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.

  Ваньо Танов (В. Т.) Да?

  Б. Б. В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция.

  В. Т. Значи, когато беше разговорът при вас, и нали вие казахте да се срещна с него и да се разбера. Аз го извиках при мене и почнахме да разговаряме. Обади се г-н Дянков и каза: „Аз карам влака, да дойде при мене“.

  Б. Б. Да.

  В. Т. И аз го изпратих и повече… Сега в момента ми се обадиха, че някакъв гражданин звъни, че туй работи, Бирената. И има и дежурен телефон, че са изпратили мобилната група да види какво правят през нощта вътре в завода. В смисъл, казва, че работи заводът при отнет лиценз. Аз му звъннах по мобила и му казах: „Тази бира, която е налична, бутилирай я, докато оправим нещата“ … го извика и аз не знам те какво са се разбирали.

  Б. Б. Аз го видях Дянков и го пратих при него да се разберат.

  В. Т. Аз звънях на министъра и му казвам: „Г-н министър, имахме уговорка с премиера по този въпрос. Вие го извикахте, кажете ми какво сте се разбрали последно. Той ми вика: „Нищо не съм се разбирал с него. Казах му да си извади тази бира, която е останала там и това е“. И аз сега не знам какво да им кажа. По принцип звъннах и няма да… щото аз заминавам утре за Македония, тъй като има три дена среща на Световната. И им казах: „Хората са писали, няма да го завеждат и искам да ми го докладват на мене“. За да мога да разговарям с вас и да видим какво да…

  Б. Б. Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не…

  В. Т. Да де, обаче работим в различни посоки. Аз правя едно, а министърът…

  Б. Б. Не бе. Аз го виках и му казах и точно това съм му казал. Затова, кой е пратил групата там?

  В. Т. Ами то е станало по обаждане…

  Б. Б. Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме…

  В. Т. … защото, ако ги заведа, той няма лиценз…

  Б. Б. Да. И това да се направи в момента.

  В. Т. Аз това казах. Материалите да бъдат на моето бюро и няма да се прави нищо, докато не се върна да взема решение по въпроса.

  Б. Б. Добре. Ако трябва, обади му се ей-сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.

  В. Т. Разбрано. Сега ще звънна на министъра и ще му кажа…

  Б. Б. Кажи му на министъра. Значи звънни му на министъра, кажи му какво съм казал и същото и на Мишо му се обади и му го кажи.

  ––––-

  Този разговор е воден след разговора между премиера и Танов.

  Ваньо Танов (В. Т.) Ало? Ало?

  Антоний Странджев (А. С.) Чувам, чувам.

  В. Т. Тони, звъня ми премиерът. Тоз Мишо звъннал.

  А. С. Така.

  В. Т. И каза ми: „Аз какво ти казах на теб?! Аз не съм Първанов. Аз като съм поел ангажимент към един човек… Тъй, изтегли хората“. Викам: „Аз…“. „Извикай Мишо утре и се разбирайте“. Викам: „Какво да се разбираме? Той се е разбирал с министъра. Аз заминавам, викам, утре за Македония. Всичко каквото са правили като протоколи, вика, докато се върнеш, няма да се завежда нищо и тогава ще разговаряме. Звънни и се обади на министъра, кат’ съм казал тъй“. Викам, аз ще му звънна, ама ако не ми вдигне…

  А. С. Ами значи аз съм говорил с Володя, а той е изпратил човека от последващ контрол, който живее във Враца. Враца и Мездра, знаете, че е близко. Той ще отиде на място. Това е човекът, който е запечатал нещата в 6 часа вчера.

  В. Т. Така.

  А. С. И чакам обаждане обратно, за да ми каже действително какво е състоянието. В момента още нямам обаждане. Сега ще звънна на Володя да го питам ясно ли е вече за какво става въпрос.

  В. Т. Така. И каквото има, да го донесат при тебе и го дръж при теб. И като се върна в сряда…

  А. С. Добре.

  В. Т. … ще ходим в четвъртък при министъра, при премиера и да кажат какво да такова. Защото единият вика едно, другият вика друго. Сега…

  А. С. Разбрах. Добре, добре.

  В. Т. Предполагам, че той ще го изтълкува, защото каза: „Аз на тебе какво ти казах?! Аз съм поел един път ангажимент, не съм като премиера… като президента да се отмятам“.

  А. С. Разбрах. Добре. Сега ще го направя.

  В. Т. Просто да ни заведат, защото вече няма да може нищо да се направи и Мишо ще му каже: „Ами, те нарочно го правят“. Предният път като идва, на асансьора каза: „Аз съм се разбирал с всички власти и съм си плащал и сега съм изненадан защо така се процедира с мене“.

  А. С. … той нека да си е плащал на предишните.

  В. Т. Ами хубаво. Ама… резултатът ще бъде кофти.

  А. С. Разбрах. Разбрах.

  В. Т. Нека да бъдат при теб материалите. Ще се вземе отношение, ще го умуваме, ще го мислим.

  А. С. Добре, разбрах.

  В. Т. … ще правим…

  А. С. Добре, разбрах. Казал съм и на Володя, така че и сега ще му повторя отново.

  В. Т. Володя да ги вземе при него работите. Винаги можем да ги пуснем. И да… такова и да дадем, защото сега ставаме разваления телефон.

  А. С. Ъхъ. Добре.

  В. Т. По-добре е като се върна, да поискам да отидем аз и министърът при Бойко… и в негово присъствие да се разберем.

  А. С. А така. Добре.

  В. Т. Добре, Тони.

  А. С. Разбрах.

  В. Т. Извинявай, че те притеснявам, ама…

  А. С. Е, няма нищо. Аз, така или иначе, седя и чакам да ми се обадят. Аз ако имам яснота и е ясно за какво става въпрос, ще ви звънна дори и малко по-късно и ще ви кажа. До десет и половина, ако имам яснота, ще ви кажа. Ако не, утре ще ви звънна… Така че няма проблем…

  …(вероятно тук липсва част от разговора – бел. ред.)

  В. Т. … той ще ни натиска. Тогава аз ще трябва да направя нарушение на закона, за да изляза от положението. Пък сега казвам: „Нека съдът да се произнесе. Тука е свършено със стария случай“.

  А. С. Разбира се. И той и Володя каза, вика: „Те, ако го правят това нещо, е много глупаво. Защото, вика, ние с тях сме се разбрали“. И той ми каза също това, което и вие ми казвате. И вика: „И в края на работния ден нашият човек запечатва, след което, вика, те искаха от мен във вторник да им разреша да работят и нощна смяна, за да могат да приключат, и аз, вика, щях да им разреша. За сега, този вторник, който идва. Така че аз не виждам защо постъпват по този начин“.

  В. Т. Аз му нямам телефона на тоз’ Мишо.

  А. С. Аз също му нямам телефона. Ама, според мене, какъв е този нещастник, та ще му звъниме сега по телефона? Той…

  В. Т. Аз и това искам да му кажа. При условие че са му дали карт бланш до вторник и се отнасяме… а, с него, сега какво прави в нощите в завода?

  А. С. Ами добре. Аз ще намеря телефон. Добре.

  В. Т. То той ми каза да му звънна. Ама аз как да му кажа, че нямам телефон и не съм имал никога.

  А. С. Ъхъ. Добре. Аз ще видя дали Володя му има някакъв телефон.

  В. Т. Добре.

  А. С. Добре. Сега ще видя и ще ви звънна.

  В. Т. Добре.

  А. С. Добре.

  –––––

  Танов се обажда на Борисов, за да му каже какво става.

  Бойко Борисов (Б. Б.) К’во става?

  Ваньо Танов (В. Т.) Ами с Дянков не съм се свързал. Обаче с нашите хора се свързах…

  Б. Б. Да.

  В. Т. … и се разбрах.

  Б. Б. Добре.

  В. Т. Казах материалите да бъдат при Тони Странджев и на него му се обадих..

  Б. Б. Добре.

  В. Т. … и… на Лом, шефа на митницата му е разрешил. Даже му е казал във вторник, че работи и през нощта, за да се свърши тя. Просто не ми е ясно защо е отишъл в събота в нощта вътре да прави впечатление, но така си е решил…

  Б. Б. О’кей. Добре.

  В. Т. Ще ги решим нещата.

  Б. Б. Добре.

  .

  

• Петиция за събитията от 14 януари 2009 г. и протестно писмо от днес

  Във връзка с провелия се днес Граждански митинг пред парламента в София: „Да спрем милиционерщината! Свобода, прозрачност, право на избор!„, публикуваме протестно писмо от ПП Зелените. Публикуваме и петицията, внесена в НС с вх. № ПГ-1194-7 / 14.01.2011 г., която беше подписана на място от пострадали граждани в събития преди 2 години и която изисква създаване на временна анкетна комисия към 41-вото Народно събрание за да разследва и публикува всички факти около демонстрацията на 14.01.2009г

  –––––––

  П Р О Т Е С Т Н О      П И С М О

  Ние от ПП „Зелените“ и мнозинството от гржданите с които контактуваме ежедневно с голямо безпокойство наблюдаваме зачестилото нерегламентирано подслушване на български граждани, репресивните мерки от страна на полицията срещу граждани, ползващи се от правото си на достъп до информация и безпрецедентното ограничаване на изборните права. Тези груби систематични нарушения срещу основни граждански права нанасят дълбоки рани върху крехката българска демокрация, която систематично бива потъпквана от самовъзпроизвеждащата се клептокрация.

  Парламентът прие нови правила, които сериозно ограничават правото на избор, представителността и демократичните механизми. Така приетото изборно законодателство гарантира на управляващите партии служебно предимство при следващи избори, запазва механизмите за участие на престъпния капитал, разширява възможността за административен произвол и в крайна сметка, лишава гражданите от редица демократични права, които поне в някаква степен бяха гарантирани досега. По този начин парламентарното мнозинство на ГЕРБ и Атака плъзгат България в обезпокоителна посока, подобно на „oрбанизираща“ се Унгария и „путинизираща“ се Русия.

  С показност и нескрита наглост властимащите политици безсрамно подкрепят българската олигархия, създадена от репресивния апарат на ДС и ни връщат в тъмните години на комунистическата диктатура. Не смятаме за достатъчни повърхностните и частични ДС-чистки и настояваме народните избранници да покажат воля в окончателното прочистване от ДС-креатурите като се вземат далеч по-решителни и цялостни действия и изменения в законодателството.

  Ние – гражданите, разпознали възвръщащата се милиционерщина, ще продължаваме да стоим на страната на свободата на словото, да настояваме за прозрачност на държавното управление и за правото на свободни избори.

  14.01.2011 г.,

  София

  –––––––––––

  П Е Т И Ц И Я

  До:

  Г-жа Цецка Цачева,

  Председател на 41-вото НС на Република България

  Копие до:

  Всички депутати от 41-вото НС на Република България

  Г-н Константин Пенчев

  Омбудсман на Република България

  Г-н Борис Велчев

  Главен прокурор на Република България

  Държавните и частните обществени медии

  Ние, долуподписаните граждани, потърпевши от действията на органите на изпълнителната и местната власт по време на общонационален мирен протест, състоял се преди две години на същата днешна дата 14.01.2009 г., изразяваме силното си възмущение от потулването на фактите и виновните за онова събитие. За тези две години не получихме отговорите, които бяха поставени веднага след протестите, а именно:

  – Защо беше тиражиран сигнал за бомба, без да бъде оповестен впоследствие неговият подател?

  – Защо тогавашният кмет на София Бойко Борисов не предупреди своевременно организаторите на мирния протест за този сигнал и по този начин изложи на риск живота на хиляди граждани, събрали се на площад Народно събрание?

  – Защо органите на реда не изпълниха закона, като не изолираха и арестуваха хомогенната група от няколко десетки провокатори, които бяха маскирани и нарушаваха условията за мирен протест?

  – Кой нареди на жандармерията да започне тотален погром на митинга и да бие наред всички негови участници и намиращи се в близост журналисти и случайни минувачи?

  Ние, долуподписаните граждани, имайки предвид горепоставените въпроси и липсата на отговори в рамките на изминалите две години, настояваме да бъде създадена Временна анкетна комисия към 41-вото Народно събрание, която да отговори на тези въпроси и да публикува в доклад всички факти около протеста на 14. 01. 2009 г.

  –––––––-

• И проф. Богдан Богданов не се извини, че е доносничил за ДС

  Източник: „Гласове“

  Основателят на Нов български университет и дългогодишен шеф на Фондация „Отворено общество“, както и посланик в Гърция в края на миналия век, проф. Богдан Богданов, даде свое обяснение за принадлежността си към ДС в дълго самовъзхваляващо изложение в личния си блог. От обяснението става ясно, че професорът не се разкайва за миналото си, нито за това, че го е премълчавал в продължение на 20 години, бидейки от страната на „дясната“ и „демократична“ опозиция на тоталитарното минало. В доста заплетените си философски разсъждения по темата Богданов обосновава агентурното си минало най-вече с необходимия разумен компромис, който по-късно проявявал и като ръководител в Нов български университет.

  В изложението си професорът нарича самия себе си в прав текст „честен“ и „умен“, след което разказва как е бил подведен от партията и службите на зрелите 38 години.

  Цялото изложение, което е с голям обем, е изпълнено с философски размишления за безредието и реда, за миналото и настоящето, за тоталитарната държава и комунистическата върхушка, дори и за изнесените капитали зад граница, но няма нито една точна и ясна оценка на автора относно принадлежността му към ДС, която е продължила повече от 10 години.

  Текстът на Богданов е изпълнен с антикомунистически патос, въпреки че авторът е служил на комунизма чрез най-отвратителното му оръжие – политическата полиция, а унищоженото му досие говори, че в края на режима тогавашната власт е имала специални планове за неговото бъдеще. С унищожени досиета и дори с унищожени картончета за принадлежност се оказаха много ключови фигури на антикомунистическата опозиция, която по-късно прерасна в движение и партия СДС.

  С отказа си да пробелматизира принадлежността си към ДС, както и двадесетгодишното прикриване на този факт, проф. Богданов се нареди в дългата редица от неразкаяли се „демократи-ченгета“, които представителите на „синия“ политическия елит обикновено делят на „наши“ и „ваши“. По тази цинична политическа логика на т.нар. демократи Първанов е лош, а проф. Богданов „добър“, Кеворкян е доносник, а Иво Инджев – доблестен гражданин, „червените“ агенти на ДС разкривани, а „сините“ реактивирани.

  Най-тъжното в случая с проф. Богданов, както преди с покойната Вера Мутафчиева и писателя Георги Данаилов обаче е, че тяхната принадлежност към ДС не предизвика широка обществена дискусия за ценностите на българското общество, така както в Германия принадлежността на писателя Гюнтер Грас към СС събуди дълга и остра обществена полемика.

  Опитът за самооправдание на проф. Богданов определено няма да отприщи разговор и този път, което показва, че България все още не е скъсала с тоталитарното си минало.

  Целия текст на проф. Богдан Богданов може да прочетете по-долу.

  ––––––––––-

  Проф. Богданов за миналото си в ДС: За безредния ред, компромиса и мълчанието

  Автор: проф. Богдан Богданов

  За тези, които участват в този форум, не е изненада, че в случвалото ми се през годините съм следил подмолността на определени истини. Те могат да се сведат до три. Първата от тях е, че границите на всяко нещо, идея, събитие или факт са нестабилни. Поради което, когато мислим и говорим за нещо, го поместваме в мрежа от повече неща, наричаме го и с други думи и пораждаме текст. Втората истина е, че когато обсъждаме нещо с практическа цел, тази дължина става неуместна, заковаваме нещото за думата и не му позволяваме да мърда. И третата истина – правим второто временно, на пръв поглед в противовес на първото, но всъщност заради него, защото двете се свързват по много начини в една или друга протичаща динамична истина.

  Не съм сигурен, че щях да достигна до горната теза, ако не беше социалистическото минало и ако негативният белег, че съм израсъл във фашистко семейство, не ме изправи пред толкова компромиси, породени от безредния ред на тогавашното общество. Разбира се, за достигането до тази теза няма как да не са си казали думата и образованието, което получих, и сплетените една в друга истории – на семейството, на езика и страната ми, на телесната ми нагласа и дългата история на организма, в чиято среда живея толкова години. Та поради тази преплетеност мълчах и не посмях да стопя в едно или друго просто по-сложната истина на това, което споделям и коментирам сега.

  Но то може и трябва да се изкаже просто – допуснах да вляза в тогавашния безреден ред. Така заплатих трите неща, които би трябвало да ми се полагат – да пътувам в чужбина, да се подложа на операция от сърце на Запад и да се хабилитирам. Много по-късно разбрах в какво се изразява основно безредният ред – във външна приемлива привидност, преиначавана от нещо вътрешно, което не може да бъде външно, защото е морално недопустимо.

  Постъпих безредно, защото бях принуден от обстоятелствата, а и защото така постъпваха и други. Да, но имаше и такива, които не постъпваха така. Имаше и друг избор, свързан с обществено отпадане и физическо страдание. Избрах по-безвредното с надежда, че бидейки умен и честен, ще обезсмисля безредието. Да, но освен че това е несигурно, има и пределно ясен негатив – влязъл съм в самото безредие, като съм приел, че нещо може да изглежда някакво, но да е всъщност друго.

  Отдавна знам, че тази разлика е вредна и се боря с нея посредством известната на моите близки не само теза, но и практика, която нарекох конструктивна недискретност. Да, така смятам – няма нищо по-здравословно от недискретността онова, което казваш на себе си, да казваш и на тези, които са до теб. Дори когато то засяга и буди недоумение. Обясних защо не споделих по-широко това, което коментирам сега. Но все едно – обстоятелствата помогнаха и премълчаното е навън.

  Да, но остава мъчнотията със сложното и простото, това, че сложното го замъглява и нанасяйки върху него по-късни дела, го обезвинява или усилва. Именно поради това го изказвам. Не защото се чувствам виновен, че съм се оказал в безредния ред, а защото този ред в някаква степен продължава да определя живота ни и да ни кара все по-императивно и да го назовем по-точно, и да се заемем с ограничаването му. Това се отнася и до многото други проявления на безредния ред, справянето с които е по-сложно и иска повече време. С особена сила обаче то се отнася до конкретното безредие на иначе отменената институция на Държавна сигурност. Защото чрез битуващите и по днешните обществени върхове бивши нейни велможи тя продължава да спъва хода на съвременния живот.

  По закона от 2006 година, стъкмен, за да се покаже на Европейския съюз, че се разплащаме с тоталитарното минало, вините са изравнени. Всички знаем обаче, че прословутият параграф 12 на този закон прикри редовите вербовчици, поддържали безредието, и още по-виновните стоящи над тях негови строители. Тъй като безредието беше многостепенно, представям си какво биха казали те – че е дошло от фаталния небългарски център, който чрез тях, простите изпълнители, неможещи да направят нищо, е осъществявал своите цели. Тези неможещи обаче са постигали тогава не неща, което им са се полагали.

  Но така или иначе, случилото се трябва да се опише в термините на дискурсивната история. Защото доведе до престъпления, грабежи и убийства, но и защото отгласите му продължават. Най-обхватният от тях – нарушеният режим на конкретната истинност. Е, това да бъде грижа на възпитанието и образованието, а и на всеки от нас в плана на истината. Но има и по-реални отгласи като съсипващата сегашното ни обществено благо престъпност и корупция, заченати именно тогава.

  Съществен епизод в това минало на неправомерно заграбване беше развихрилото се след 1989 година изнасяне и лично ползване на българските капитали от определена обществена прослойка. Огромна, все още оставаща неразкрита акция, в която се обогатиха толкова хора. Така, с един вид държавно разбойничество, беше заченат по-едрият днешен частен капитал и горният пласт на сегашния частен сектор. Очевидно новото ни общество разчита на тях, още повече че не в толкова малък брой случаи те се развиха с честните усилия и къртовския труд на облажилите се да се опетнят от това разбойничество. Да, но има и друг по-съществен негативен нанос – заченатият по този начин капитал продължава да е интимно прикачен за държавни институции, от чиято сегашна безредност зависи.

  Така че някой по-предвидлив от станалите по този начин богати би могъл да съобрази, че в името на капитала и по-истинското частно би било полезно да похарчи не особено голяма сума, с която да се спонсорира написването на дискурсивната история на прехода у нас след 1989 година. Тя е повече от необходима, защото би показала и петната, но и позитивите на това уникално преобразуване на масивното социалистическо безредие в сегашния ставащ все повече и повече законов и все повече и повече обществен ред.

  Това беше основанието да подкрепя без колебание да бъде отличена, в рамките на наградите Паница за гражданска доблест, Комисията по досиетата. Решението предходи непосредствено оповестяването на новата серия сътрудничили на ДС, в която фигурирах. За някои от участниците в екипа на журито, определило наградите, това беше парадокс. За мен не беше. Законът е половинчат и продължава да изравнява вините, но Комисията, която го прилага, работи граждански дисциплинирано. Без да е пряко особено ефикасна, това, което тя прави, е с позитивни последствия.

  Както стана и при това оповестяване – онези, които биха искали безредието да продължи, започнаха да го ограничават. Правителството притисна президента, а той на свой ред правителството. Стана ясно, че свързаните с крайното безредие на ДС трябва да напуснат високите държавни служби поради опетняването на страната и българския данъкоплатец.

  Делът на личното е по-лесен за преценка. Преди повече от трийсет години съм се подвел, че към нищо незначещите донесения за това, което съм виждал в постигнатата едва след 38-ата ми годишнина чужбина, и онова, което са правили партийните членове във Факултета по класически и чужди филологии в СУ, съм бил подтикнат от непредолими обстоятелства. Не съм схванал, че така съм станал оръдие в ръцете на комунисти от по-висок ранг, които чрез безпартийни са си мислили, че контролират други комунисти. Не съм разбрал и по-общото, че и тази дейност, а и ред други в условията на тогавашния безреден ред са били в най-добрия случай привидности, обезсмисляли тогавашното ми съществуване. Разбрах го по-късно, след като опитах и другото безсмислие, което се поблазних да приема – да бъда посланик.

  Показателно беше как реагираха близките и приятелите ми. Най-близките нямаха проблем – в една или друга степен те знаеха. Пред другите близки и приятели, които познават делата ми, бях извинен по друг начин. Те знаеха, че дълги години и в „Отворено общество“, и още повече в Нов български университет се занимавах с делата на другите, не със своите, доколкото едното може да се отдели от другото.

  Но понеже всеки става пример, тези, за които бях станал пример, не се почувставаха добре. Особено недобре се почувстваха онези, които ме смятат за демократ. Има такава повърхностна квалификация и в биографията ми в този сайт. Да, но в моите писания по темата аз настоявам, че демокрацията е сложен модел, в който влиза и доза недемократичност. Затова и в устроения йерархично обществен живот няма нищо по-трудно от това да се построи сменима йерархия.

  А и другото, което научих постепенно – колкото и разгърнато демократично да е, никое нормално общество не поглъща целия човек. Както обществото е ресурс, от който черпи отделният човек, така и той е ресурс, от който черпи обществото. Разбира се, това не се отнася за безредното общество, което коментирам – безредието му е и поради това, че се опитва да погълне целия човек, не успява и в безсилието си развива престъпността, която крие с идеология. Така че смятащите ме за демократ да прочетат по-внимателно онова, което съм писал по въпроса.

  По-трудно е с онези, които са минали през партийната безредност било като лично са членували в партията, било като са били или са влезли в комунистически семейства, които пряко или и косвено са ги бранили от ДС. Между тях са по-суровите ми съдници. Разбира се, цялата партия не беше в социалистическата олигархия. Обикновените комунисти не се различаваха особено от редовите хора, които не бяха нито горе, нито долу в низината на останалите без собственост, на изселените, на пратените в лагери, на избитите и пропъдените в провинцията и чужбина. Случаите бяха много. Едни само поради това, че са от такова семейство, трябваше също да са в партията. Мнозина бяха просто партийци. Други използваха партийното членство за влизане в действителния горен слой, осигуряващ мечтаното по-добро битие.

  Там е проблемът – че някои днес смятат обикновеното скромно членуване в партията за честно битуване тогава. Но тази партия създаде безредния ред. Някои го осъзнават, но считат тази опетненост за по-малка. Че е невярно, се разбира от несъзнателния импулс да укорят несъответно. Несъответно означава, че укорявайки, укоряват и себе си. Някои по този начин се укоряват за това, че са били в партията, други че и в партията, и извън нея не са постигнали нищо.

  Има и друга категория близки, склонни да ме укорят. Това са демократите политици, на които днешна България дължи голямата макропромяна в икономиката и законовата структура на собствеността. Би трябвало да сме им дълбоко благодарни за това, което направиха. Както знаете, по български по-скоро ги укоряваме – че в името на компромиса на прехода, постигайки горното, не дръзнаха да се намесят в политическата и обществената система и допуснаха елементи от миналото безредие да преминат в сегашния ред.

  Е, на тях, на преминалите през компромиса, е по-лесно да се каже, че както миналото не може да се отсече от настоящото, защото влиза в него, така не може да се назове толкова сигурно и опетненото в реалния човек. Защото то винаги преминава в друго. Както в моя случай то парадоксално премина в по-пълното разбиране и на онзи, и на сегашния свят, без което никое от добрите постигания, с които съм свързан, не би било възможно.

  Преди повече от 10 години, по време на фаталното управление на БСП, когато, губейки властта, партийната върхушка легитимира корупцията, НБУ беше неукрепнал и заплашен от помитане. Тогава открихме прекрасната Иванка Апостолова и нейната свързаност с партията ни спаси. Това беше отличен компромис, защото тя беше образован и умен човек, който зае мястото на ректор по възможно най-съответния начин. Този компромис беше подпрян от коригиращи го действия, така че в един момент НБУ стана адекват на обществото на прехода и пое по пътя на закрепването и успеха. Не казвам, че този адекват не е нещо временно. Но така се строи – посредством работни модели, които лека-полека поемат по пътя, който прави от тях действителни общества.

  Разгърнатата демокрация е нещо прекрасно. За да се разгърне обаче, отначало са й нужни хора, които да се нарекат десни и леви. После следва другото нужно – да станат такива. Добре знаем, че нашите леви само се наричат така, а всъщност са всякакви с желанието да бъдат някакви по-горе над масата на останалите долу обикновени. Така беше по времето на социалистическата олигархия, такъв е духът в БСП и днес. Но знаем също, че и нашите десни, поради липсата на обществената основа, унищожена от осъществявалата безредния ред толкова десетилетия партия, са по-скоро все още нарекли се, отколкото такива, водени повече от идеи, спомени и различавания и по-малко от действителното дясно.

  Дали може да има истинско дясно в България? Може. Някога, макар също в затруднен ход, то е започнало да става, спряла го е промяната в 1945 година. Но спряното може да се събуди – и поради примера на Европейския съюз, и поради вече започналото на границата на ХХ и ХХІ век обществено устрояване. Да, но истинското дясно се случва по-реално, ако младите живеят и се формират в по-малки цялостно устроени обществени места. Обществото се строи не само отвън с примери, и не само отгоре със закони и държавен ред, но и отдолу с малки общества, в които дясното се усвоява като начин на живот.

  Така че другите въпроси, които повдигна пред мен и свързаните с мен хора моето опетняване, са по-лесни и за отговаряне, и за практическо решаване. По-трудният въпрос е нуждата от такова разбиране на продължилия десетилетия безреден ред в България, което да позволи да се отървем от остатъците му по-скоро. Въпросът е труден и поради много други причини, но и поради опростяващата наклонност бавно оформящият се в страната ни съвременен либерално-демократичен ред да се представя за абсолютно светъл по същия начин и със същата реторика, с която се говореше за комунизма.

  Лъжата в случая е в опростеното говорене. Докато лъжата в комунизма не е от говоренето, а от самия комунизъм. Тя извира и от многото реални подмени на едно с друго, към които комунизмът подтиква, но и от дълбината на лъжовното интелектуално усилие и вяра, подхранвани от него, че цялото може да се построи докрай и че построеното може да се различи изцяло от онова, което го е предхождало. Оттук и мизерното обществено последствие, че обявеното равенство се оказа не само грубо неравно, но и държавно престъпно. Безредният ред на комунистическата държава породи несравнимо по-голяма престъпност от тази, с която се справяше. При това не само я породи, но я и препредаде в дълги вълни към последвалото време.

  Борбата с вълните е ясна. Всеки участва с това, което може. Като интелектуалец и достатъчно възрастен аз имам задачата, с която започнах – да помогна да не се заблуждаваме, че истината е една и пределно ясна, и да разберем, че както мисленето, така и живеенето са протичания, в които простото и сложното се свързват в много комбинации в хода на безброй постигания. Те, разбира се, се пръскат. Добре е обаче и да преминават към едно или друго по-голямо постигане, в което всеки от нас да изпитва двойната радост – че се усилва от многото други хора, с които е заедно, но и че всички се нуждаят от това той да бъде именно този, който е. Такава е моята мислителна формула за обществото с по-добър ред.

  Текстът е публикуван в личния блог на проф. Богданов.

• Днес 14 януари – Св.Нина; Ромската Нова Година – Василица
  Днес е празникът ВАСИЛИЦА / Ромската Нова Година /

  Най–големият празник на циганите от всички вероизповедания е Василица. Според Юлианския календар тя се пада на 14 януари.

  В този ден циганите посрещат Новата година, а празненствата започват още на 13 – и и продължават до 15 януари.Тогава ромите почитат своя светец – покровител Свети Васили.

  Наричат го още Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”. Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Тя  е на пода, исе прикадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида.Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее.Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.

  На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.

  Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.

  Православната църва днес отбелязва деня на предобните отци , избити в Синай и Раита и Св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия. Днес имен ден празнуват всички с името Нина.

  Честито!

  През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. Между загиналите имало подвижници, които проявили забележително мъжество и не предали останалите свои братя по вяра и съдба.

  През 5 в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на христовата вяра мъже, Юстиниан Велики, още в първата година от своето царуване, построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в планината Синай. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник..

  Света Нина е родена в Кападокия. Баща й бил роднина на св. Георги Победоносец, а майка й – сестра на Йерусалимския патриарх. Дванадесетгодишна св. Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (дн. Грузия). Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние.

  Други по-важни събития:

  1514 г. – Папа Лъв Х подписва папска була срещу робството.

  1539 г. – Испания анексира остров Куба.

  1690 г. – В Германия е създаден духовият инструмент кларинет.

  1701 г. – В Русия е създадено първото морско училище.

  1897 г. – За първи път е изкачен най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа.

  1943 г. – В Казабланка се провежда среща между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт за обсъждане на съвместните действия през следващата фаза на войната.

  1967 г. – Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World’s First Human Be-in в Сан Франциско дава начало на световното движение Хипи.

  1972 г. – Маргрете II става кралица на Дания.

  1994 г. – България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.

  1998 г. – Изследователи от Далас представят резултатите от техните експрименти, свързани с ензим, който забавя стареенето.

  2004 г. – Грузия възстановява националния си флаг, използван преди 500 години.

  2005 г. – Спускаемият модул на апарата от съвместната програма на НАСА и ЕКА Касини Хюйгенс достига до повърхността на Титан

  2009 г. – Студенти и граждани в София огранизират национален протест пред сградата на Народното събрание.

  Днес празнуваме още:

  В България – Празник на войските на министерството на транспорта

  В Тайланд – Национален ден за опазване на горите

  .

  Православната църква днес отбелязва деня Св. равноапостолна Нина (Отдание на Богоявление)  и деня на предобните отци, избити в Синай и Раита. Днес имен ден имат всички с името Нина. Много жени, които носят името Нина празнуват своя имен ден на Никулден. Малко обаче знаят, че те си имат свой имен ден – на 14 януари. Честито на всички, които празнуват днес !

  Света Нина е родена в Кападокия и била единствената дъщеря на знатни и благочестиви родители. Баща й бил римският воевода Завулон, роднина на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Иерусалимския патриарх. На дванадесет години тя дошла с родителите си в Иерусалим. Тук баща й, горейки от любов към Бога и желаейки да Му служи с монашески подвизи, се посъветвал със съпругата си и приел благословия от блажения Иерусалимски патриарх. После се простил със сълзи с невръстната си дъщеря Нина и като я поверил на Бога, Баща на сираците и Защитник на вдовиците, той се оттеглил в Йорданската пустиня.

  Съдбата обаче я отвежда в земите Иверия (дн. Грузия) където Св. Нина живяла благочестиво и целомъдрено, проповядвала Евангелието и призовавала християните и друговерците към покаяние. Но, в началото на нейното идване цар Мириан – син на персийския цар Хозрой и родоначалник на династията на Сасанидите в Грузия, който бил ревностен идолопоклонник. Но, благодарение на християнското си смирение и вяра Св. Нина помогнала на цар Мириан да приеме към Христа, което станало решително и непоколебимо – според християнската история цар Мириан станал за Грузия това, което бил Константин Велики за Гърция и Рим. Затова Света Нина се счита за покровителка и просветителка на Грузия.

  През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. Между загиналите имало подвижници, които проявили забележително мъжество и не предали останалите свои братя по вяра и съдба.

  През 5 в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на христовата вяра мъже, Юстиниан Велики, още в първата година от своето царуване, построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в планината Синай. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.

  Днес е празникът ВАСИЛИЦА / Ромската Нова Година /

  Най–големият празник на циганите от всички вероизповедания е Василица. Според Юлианския календар тя се пада на 14 януари.

  В този ден циганите посрещат Новата година, а празненствата започват още на 13 – и и продължават до 15 януари.Тогава ромите почитат своя светец – покровител Свети Васили. Наричат го още Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”.

  Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Тя  е на пода, и се прекадява по стара традиция със жив въглен и брашно, поставени на керемида. Пие се греяна ракия и младите искат прошка от възрастните. По време на празника не се пее. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.

  На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.

  Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.

  

  Нова година по старому посрещат и в Русия . Тя е исторически феномен. С указ “За празнуването на Нова година”  Петър Първи

  нарежда от 1700 г. тя да се чества на 1 януари  по Юлианския календар, който на 13 денонощия изостава от грегорианския, по който празнува Европа. Старата Нова Година съчетава в себе си светските и християнско-православните традиции. Тя се посреща с приятели.

  Други по-важни събития днес:

  1514 г. – Папа Лъв Х подписва папска була срещу робството.

  1539 г. – Испания анексира остров Куба.

  1690 г. – В Германия е създаден духовият инструмент кларинет.

  1701 г. – В Русия е създадено първото морско училище.

  1897 г. – За първи път е изкачен най-високият връх в Южна Америка Аконкагуа.

  1943 г. – В Казабланка се провежда среща между Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт за обсъждане на съвместните действия през следващата фаза на войната.

  1967 г. – Речта на уволнения от Харвард професор Тимоти Лири, изнесена по време на The World’s First Human Be-in в Сан Франциско дава начало на световното движение Хипи.

  1972 г. – Маргрете II става кралица на Дания.

  1994 г. – България се включва в инициативата на НАТО Партньорство за мир.

  1998 г. – Изследователи от Далас представят резултатите от техните експрименти, свързани с ензим, който забавя стареенето.

  2004 г. – Грузия възстановява националния си флаг, използван преди 500 години.

  2005 г. – Спускаемият модул на апарата от съвместната програма на НАСА и ЕКА Касини Хюйгенс достига до повърхността на Титан

  2009 г. – Студенти и граждани в София огранизират национален протест пред сградата на Народното събрание.

  Днес празнуваме още:

  В България – Празник на войските на министерството на транспорта

  В Тайланд – Национален ден за опазване на горите

  .
• Сурвакарски игри в Пернишко

  Тази вечер сурвакари от пернишките села палят огньове, за да прогонят злото. В нощта срещу Сурва на 13 срещу 14 януари , мъже и жени облечени в кожи и с факли в ръка палят ритуални огньове в селата и танцуват в кръг около тях.

  Всяка година в първия месец януари по този начин жителите на пернишкия край гонят злото и призовават силите за здраве и берекет през годината на така  традиционните сурвакарски игри.

  Сурва е вълнуващ празник, за който всяко семейство в селото се готви цяла година – като отделя животински кожи, рога, пера, за да направи най-страшната и най-голяма маска за празника. Не липсва и състезателния елемент.

  В нощта на празника цялото село се събира за да погледа митичните същества около огъня.

  В празника им се включи и кметът Росица Янакиева, която посети няколко села и поздрави празнуващите, а после се хвана и на сурвакарското хоро, предаде репортер на zaPernik.com.
  Образувало се е и голямо задръстване от коли, които спирали директно на пътното платно и препречвали пътя на преминаващите.

  Младежи от Шотландия бяха сред празнуващите в сурвакарската нощ в Габровдол.

  Утре,  14 януари, селата ще осъмнат със звън на хлопатари, а сурвакарите ще заменят факлите с тежки и страшни маски. Същите тези сурвакари с песни, звънци и танци ще огласят селата и ще влязат във всеки дом за здраве на обитателите му, за да прогонят злото по стар обичай. А по-късно ще се съберат на централните площади.

  Източник: News.ZaPernik.com

  Сурвакарски игри в Пернишко

  

  

  От 29  до 31 януари 2010 тази година  ще се проведе  ХХ -я МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА МАСКАРАДНИТЕ ИГРИ „СУРВА 2011” – ПЕРНИК.

• Има ли парламентарен контрол над използването на СРС?

  Какво (не) знаем за парламентарната комисия за контрол над СРС

  Автор: Антоанета Цонева – Институт за развитие на публичната среда

  Разразилият се от седмица скандал с подслушванията на политици и висши служители е първото и най-голямо предизвикателство, пред което се изправя парламентарната  подкомисия  за контрол над използването на СРС от своето създаване насам. Този случай ще покаже дали тя е в състояние да упражнява правомощията си – как ще реагират институциите на нейните искания за информация за резултатите от вътрешните проверки по случая и какво съдействие ще получи от прокуратурата, ДАНС, МВР, съдилищата. Случаят ще е лакмус дали комисията има капацитет да осъществява контрол над използването на СРС и най-важното – дали гарантира правата на гражданите.
  Покрай очакванията тази комисия да разнищи  скандала, се запитах като гражданин, чийто права тя трябва да гарантира – какво знам за нея. Прегледът на стенограми и решения от сайта на НС, нормативни актове и публикации ме доведе до следните заключения:
  1. Гражданският контрол върху дейността на комисията е на практика невъзможен;
  2. Капацитетът на комисията не е реципрочен на обема от СРС, които се заявяват и получават от службите. Положението се усложнява от това, че след промените в Закона за електронните съобщения комисията (ЗЕС) комисията придобива допълнителни правомощия, свързани с контрол върху достъпа и съхранението на трафични данни;
  3. Комисията не е направила публичен анализ и критична оценка за ефективността и начина на използването на СРС. Ние, като данъкоплатци, не сме информирани за публичния ресурс, вложен в тази дейност. Няма заключения на комисията по отношение на гаранциите за защита  на гражданите срещу незаконно използване на СРС  и за управлението на рисковете в организацията на тази дейност, за да се ограничи развихрянето на скандали, като този от последната седмица;
  4. НС приема препоръки в резултат на дейността на комисията, които не се изпълняват  (пример – препоръка за лимитиране на използваните от службите СРС, приета през юни м. г.)

  
  Какво може да прави Комисията?

  Комисията, чието пълно наименование е Постоянно действаща подкомисия към комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл.34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол и наблюдение, осъществява парламентарен контрол върху разрешаването, прилагането и използването на СРС; върху съхраняването и унищожаването им; върху защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства. Нейните правомощия:
  – Да изисква в рамките на своята компетентност информация от органите и структурите по чл. 13, 15 и 20 от Закона за СРС: ГД БОП, Главна дирекция „Криминална полиция“, „Охранителна полиция“, „Гранична полиция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, областните дирекции на МВР, Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“, Специализираното звено за осигуряване и прилагане на разследване чрез служител под прикритие на МВР, Специализирана дирекция „Технически операции“ на ДАНС, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС“, службите „Военна информация“ и „Военна полиция“ към министъра на отбраната;  Националната разузнавателна служба, Прокуратурата, Апелативните съдилища, Софийския градски съд и окръжните съдилища, окръжни военни съдилища.
  – Да проверява как тези органи и структури водят регистрите за дейността си по ЗСРС; начина на съхраняваните искания, разрешения и разпореждания по използването и прилагането на СРС, съхраняването и унищожаването на придобитата чрез тях информация;
  – Достъп до помещенията, в които се съхранява документацията във връзка с използването на СРС и тези, където се съхранява и унищожава придобитата чрез тях информация;
  – Да прави предложения за подобряване на процедурите по използване и прилагане на СРС, съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация;
  – При наличие на данни за неправомерно използване на СРС и на придобитата чрез тях информация, Комисията сезира прокуратуратата и ръководителите на изброените органи и структури.
  – Комисията уведомява служебно гражданите, когато спрямо тях са били прилагани неправомерно специални разузнавателни средства!

  От кога и при какви правила работи  Комисията?

  Комисията е избрана от НС на  22 декември 2009 г.  Има статут на постоянна подкомисия към към Комисията по правните въпроси. На 11 февруари 2010 г. НС  приема вътрешни правила за реда и работата на подкомисията.
  http://www.parliament.bg/bg/desision/ID/5060
  Подкомисията се председателства на ротационен принцип и от  представителите на парламентарните групи. Заседанията й следва да се провеждат всяка седмица. Те са закрити – поради това няма публикувани стенограми от тях.
  Комисията заседава само при наличие на необходимите мерки за защита на класифицирана информация в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация . Председателят на НС осигурява защита на залата за заседанията на подкомисията, като въвежда мерки срещу подслушване, запис и наблюдение.

  Как ресурсно е осигурена дейността на Kомисията?

  Комисията се състои от петима членове – представители на парламентарните групи: Явор Нотев (Атака); Веселин Методиев (Синя коалиция); Димитър Лазаров (ГЕРБ); Михаил Миков (Коалиция за България); Христо Бисеров (ДПС).
  Тя трябва да се подпомага от експертен състав от 15 служители, които се посочват на паритетен принцип от политическите групи – на длъжности „държавен експерт“, „главен експертен сътрудник“ и „главен специалист“. За експертните длъжности се изисква висше образование и 5-годишен юридически стаж или 5 години стаж в службите за сигурност, службите за обществен ред и Министерството на отбраната. От стенограмата от обсъждането на дейността на подкомисията в Комисията по правни въпроси разбираме, че експертният състав (към момента на изготвянето на годишния доклад на комисията – април 2010 г.) не е запълнен: „Защото съставът на експертната група още не е попълнен не поради проблеми на петимата народни представители, а поради съгласие тук в тази зала от преди няколко месеца, че експертният състав ще бъде на паритетен принцип. Това е важен въпрос и трябва да го решим и него и колкото по-бързо, толкова по-добре. Това е нещо, което стои пред очите на всички нас. Можем политически да блокираме, можем политически да вървим напред. Това е въпрос на избор.“ (Веселин Методиев, 27 май 2010 г.)
  Пак от същото обсъждане разбираме и за финансовия ресурс, с който е обезпечена дейността на комисията: „…тук имаме около 300 хил. лв. бюджет, който не знам дали ще изразходим за цялата година“ (Искра Фидосова).

  С какво се е занимавала Комисията досега?

  Прегледът на електронната й страница показва, че за периода март – ноември 2010 г. са  проведени общо 15 заседания. Според публикувания дневен ред тя се е занимавала:
  Март
  Изслушване на главния прокурор  за ролята на прокуратурата в разрешаването, прилагането и използването на СРС;
  Обсъждане на графика за извършване на проверки от комисията;
  Съвместно обсъждане с представляващия ВСС за контрола върху използването на СРС.
  Април
  В две заседания е обсъдена структурата на годишния доклад на комисията
  В други две заседания е имало съвместно обсъждане с председателя на ДАНС за контрола върху използването на СРС.
  Май
  Обсъждане на графика за извършване на проверки и на информацията за извършени проверки.
  Юли
  Обсъждане на графика за извършване на проверки от комисията през юли 2010 г.
  Септември
  Приемане – предаване на ротационното председателство на комисията
  Решение за изготвяне за изменение на заповед и специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията.
  Съвместно обсъждане с представители от трите мобилни оператора за процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до трафични данни във връзка с прилагането ЗЕС, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
  Октомври
  Обсъждане на проекторешение за изменение на заповед и специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията;
  Обсъждане за попълване щата на Дирекция „Информация и анализ“;
  Обсъждане на график за тематични проверки по ЗСРС и ЗЕС за периода 20 октомври 2010 г. – 31 декември 2010 г.;
  Обсъждане на специална инструкция за организация дейността на членовете и експертния състав на комисията;
  Обсъждане на график за проверки по ЗЕС от 1 ноември 2010г. до 2.12.2010 г.
  Ноември
  Съвместно oбсъждане с директора на ГД БОП към МВР по теми, свързани с контролната дейност на процедурите по ЗСРС и ЗЕС.

  По-ясна представа за дейността на комисията добиваме от оценката, направена от ротационния председател Явор Нотев,  в интервю от 7 януари за Mediapool. Комисията досега се е структурирала и определяла насоката на работата си и не е правила тематични или изненадващи проверки, защото: „Липсваше и нужния опит на експертния екип, който бе назначен към парламентарната комисия на квотен принцип, по предложение на всяка парламентарна група.
  Материята, която е обект на проверка, е с поверителен характер. Трудно можем да си представим, че полицейските управления по места ще отворят широко вратите за подобна проверка без да имат благословията на централното ръководство от София.
  Сега уведомяваме вътрешния министър, главния прокурор и шефа на ДАНС, че предстоят такива проверки. Стараем се тези срокове от предупреждението до самата проверка да бъдат максимално скъсени, но те не са дотолкова скъсени, че да направим невъзможно едно телефонно обаждане, за да се подготвят проверяваните структури.
  В разговор с главния прокурор решихме да сформираме смесени екипи, за да гарантираме внезапността на проверките, като се обезпечи това своеобразно нахлуване в служебните кабинети. Това може да стане само с участие на прокурор от Върховната касационна прокуратура. Няма как да си представим обаче, че ще имаме правомощията веднъж и завинаги да нахлуваме в тези помещения, тези служби има своята самостоятелност и дефинираното от закона доверие към тях.
  Смисълът на тези проверки е да се проверят деловодни книги, които са дължими по закон. През изминалата година бяха проверени всички областни дирекции, окръжните съдилища и остана само София-област. Имаме една завършена програма за проверки на всички регионални структури, които работят по закона за СРС. През 2010 г. се създаде възможност с разрешението на районните съдилища да се вадят разпечатки. Това засега е непроверена територия.“

  Тревога за способността на комисията да защити обществения интерес и правата на гражданите при използване на СРС, будят споделените от предателя й мисли, че: „…не е  възможен контрол върху ръководител от такова ниво (главен прокурор, вътрешен министър, шеф на ДАНС – бел.ред.) по отношение на това всеки път СРС-та се използват законосъобразно и дали те са единственият възможен начин за събиране на доказателства. Вътрешният министър, дори и да декларира, че трябва да се ограничат СРС-тата, няма как да издаде пряка заповед за тяхното намаляване.“

  Какъв е механизмът за отчетност на Комисията?

  Ежегодно до 30 април подкомисията представя пред Комисията по правни въпроси доклад за извършената дейност, който съдържа обобщени данни:
  1. за разрешаването, прилагането и използването на СРС, съхраняването и унищожаването на информацията, получена чрез тях, както и защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на СРС;
  2. за извършените проверки и предложения за подобряване на процедурите за съхраняване и обработване на данните във прилагането на ЗРС.
  Комисията по правни въпроси разглежда докладите и до 31 май ги представя пред НС. Досега подкомисията има изготвен един доклад, приет за сведение от НС на 16 юни 2010 г. Той не е публикуван на страницата на парламента – за част от неговото съдържание  може да се съди само по стенограмите от неговото обсъждане в Комисията по правни въпроси и НС. При обсъждането е подчертан различният режим на секретност на данните, подавани от институциите към комисията. Докладът на МВР например, който се отнася до дейността на техническите служби е с гриф „Строго секретно“ и затова е класифицирана информация. Сведенията на прокуратурата са публични и са отразени в доклада. „Тези доклади, включително и засекретените, присъстват в библиотеката на парламента и биха могли да бъдат прегледани внимателно и съответно да бъдат обсъдени от всеки от народните представители. Не е необходимо при един публичен и явен доклад цялата тази информация да бъде пресъздадена с риск да се наруши законът във връзка със защита на класифицираната информация, която се съдържа в тези доклади.“ ( Явор Нотев пред парламента, 16 юни 2010 г.)
  От прегледа на стенограмите става ясно, че докладът е беден откъм числа – исканията за прилагане на СРС през 2009 г. са 10 019 и засягат 3462 граждани, като веществени доказателствени средства са използвани 1234 СРС-та, т. е. съотношението за ефективност или по-скоро за неефективност е 1:8. Не става ясно колко са осъдените лица в резултат на използване на СРС в съда. Няма данни как по видове се разпределят използваните СРС. Не се разбира каква оценка се дава в доклада за ефективността при използването на СРС. Няма данни за финансовия ресурс, вложен в тази дейност.
  Докладът на комисията е приет от НС със следните препоръки, за които няма публична информация как се изпълняват:
  1. Да се унифицират процедурите и да се създадат ясни правила, относно начина и сроковете за съхраняването и унищожаването на получената чрез СРС информация, както и да се укрепи капацитетът на вътрешноведомствения контрол в институциите, които са искатели на СРС.
  2. Да се предприемат законодателни инициативи за промяна на сроковете за изготвянето и изпращането на веществени доказателствени средства.
  3. Съдът в присъдата си по дело, в което са използвани СРС да се произнася и по разноските за прилагането им.
  4. Да се лимитира броят на СРС по институции или да се въведе финансов план за използуването им.

  Какво научават гражданите за използването на СРС и колко им струва това?

  Според опозицията за подслушване в бюджета за 2011г. са заделени 100 милиона, според управляващите обаче това не са повече от 25 милиона. Според експерти 25 милиона е само техническото обезпечаване, без заплатите на хората, ангажирани с дейността.
  По прогнози на експерти (г-н Николай Радулов бивш главен секретар на МВР, в „Референдум“ по БНТ на 11 януари 2011 г.) СРС-тата през 2010 г. могат да се окажат над 22 000, т.е. два пъти повече в сравнение с 2009 г.
  На 18 декември 2010 г. главният прокурор заяви, че на фона на огромния обем използвани СРС, ефективността от тях продължава да е ниска. „Ще направим до края на годината регистър на всички СРС, използвани по досъдебни производства. Ще направим списък на прокурорите и ще видим кои от тях са използвали най-много СРС. И тогава ще видим дали са се справили да назначават СРС само в случаите, когато не може да се докаже по друг начин. Това ще действа от 2011 г. Това, което се събира със СРС, не е достатъчно продуктивно и демобилизира състава на прокуратурата, защото не се събират ефективно доказателства, а само се чака те да се съберат по телефона. И се съмнявам, че бандитите се договарят да вършат престъпната си дейност по мобилните си телефони. Трябва да избягаме от това СРС да бъдат фетиш. Те трябва да остават държавна тайна само тогава, когато съдържанието им крие опасност за националната сигурност и националните интереси.“
  Вчера градският прокурор на София Николай Кокинов съобщи, че през 2010 г. СГП е поискала 2214 пъти прилагане на СРС, като само по 507 от тях са изготвени доказателствени средства. През 2009 г. исканите СРС са малко под 1500, а тези, които са станали ВДС, са малко над 300. „Притеснен съм, че се разчита основно на СРС, съдейки по видимия им ръст“ – коментира той и изрази мнение, че от друга страна се е увеличил броят на доказателствата, придобити с този способ.

  Източник: http://legalworld.bg

• Протест 14-ти януари „Да спрем милиционерщината!“

  Да спрем милиционерщината! Свобода, прозрачност, право на избор!

  На 14.01.2011 от 10:00 – 12:00 ч. пред сградата на Народното събрание ще се проведе граждански протест срещу настъпващата милиционерщина и драстичното ограничаване на демократичните права в България. Протестът е организиран от ПП „Зелените“, Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и Център за Независим Живот.

  Повод за протеста е зачестилото нерегламентирано подслушване на български граждани, репресивните мерки от страна на полицията срещу граждани, ползващи се от правото си на достъп до информация и безпрецедентното ограничаване на изборните права. Тези груби нарушения срещу основни граждански права нанасят дълбоки рани върху крехката българска демокрация, която систематично бива потъпквана от самовъзпроизвеждащата се клептокрация. Парламентът, доминиран от ГЕРБ и Атака, прие изборни правила, които сериозно ограничават правото на избор, представителността и демократичните механизми. Управляващите ни партии си гарантираха с новите изборни правила служебно предимство, запазиха механизмите за участие на престъпния капитал, разшириха възможността за административен произвол и, в крайна сметка, лишиха гражданите от редица демократични права, които поне в някаква степен бяха гарантирани досега. ГЕРБ и Атака плъзгат България в обезпокоителна посока.  Подобно на „орбанизираща“ се Унгария и „путинизираща“ се Русия, с показност и нескрита наглост властимащите политици безсрамно подкрепят българската олигархия, създадена от репресивния апарат на ДС и ни връщат в тъмните години на комунистическата диктатура. Отричаме повърхностните и частични ДС-чистки и настояваме, че ако изобщо някое правителство желае да се разграничи и да покаже воля в окончателното прочистване от ДС-креатурите, то очакваме далеч по-решителни и цялостни действия.

  Ние – гражданите, разпознали възвръщащата се милиционерщина, ще продължаваме да стоим на страната на свободата на словото, да настояваме за прозрачност на държавното управление и за правото на свободни избори.

  Приканваме всички, за които свободата, прозрачността и правото на избор са основните елементи на модерна европейска демокрация, да ни подкрепят и да изразят несъгласието си с действията на правителството и управляващото мнозинство.

  Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
  http://politkovskaya-bg.blogspot.com

• Питат ли ме дей страната…

  Автор: Даниела Горчева

  “Аз толкова мога! Давам си здравето и нервите. От сутрин до вечер. Толкова мога! Намерете, който може повече.”
  Не бива да злорадстваме от това признание на българския премиер, който раздразнен от невярната любов народна, обяви преди време своята политическа импотентност на всеослушание.
  Всъщност, Бойко Борисов може много.
  Може от пожарникар да стане горд собственик на частна охранителна фирма с … „не си знаем броя на джиповете” (както сам заяви в началото на политическата си кариера през 2001).
  Може от телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков да стане телохранител на изгонения от комунистите цар (по време на чието царуване, пардон – премиерстване, бе издигнат паметник на правешкия му предшественик).
  Може от телохранител (за по-шик: бодигард) на царя – премиер да стане главен секретар на МВР и да се сдобие по този случай с чин полковник.
  Може за отрицателно време (в рамките на има – няма 2-3 години) да стане не само полковник, генерал, генерал-лейтенант, но и кмет на София.
  Може от съдружник на Румен Николов – Пашата, Иво Каменов (ТИМ), Алексей Петров и други подобни читави момчета, да се превърне в борец срещу … организираната престъпност.
  Може и още много – като например, от лоялен член на БКП, отказал да подпише декларация за деполитизация през 1990, днес да радва българското общество с антикомунистическата си реторика. И същевременно да кара това същото общество да ръкопляска на типично комунистическия му, по-точно милиционерски, а още по-точно мутренски манталитет.
  Както виждате, няма място за подигравки по отношение на възможностите на Бойко Борисов, който може да бъде и пожарникар, и милиционер, и телохранител, и генерал, и кмет, и премиер.
  Въпросът не е колко може Бойко Борисов, защото е ясно, че може много.
  Въпросът е колко може българското общество, което гласува доверие на толкова можещия Бойко Борисов, че чак си го избра за премиер.
  Въпросът е и дали причината за този избор е, както твърди антропологът Харалан Александров, в изтръгнатите (заради насилствената текезесация) от корените си български селяни, захвърлени сред панелните гета и оставени сами с екзистенциалния си ужас пред неразбираемата градска среда и съвременна цивилизация, включваща напоследък и още по-неразбираемата демокрация, които са си избрали свой селски цар, овластен селянин, проявяващ моженето си с дебелашко самочувствие?
  Или защото, както твърди Стефан Груев, след половин век болшевизация моралната тъкан на българското общество е увредена фатално?
  Толкова увредена, че това общество вече не прави разлика между добро и зло, загубило е инстинкт за самосъхранение и е готово да повери управлението на държавата на телохранителя на Тодор Живков и на съдружника на Румен Николов – Пашата, Иво Каменов и Алексей Петров?
  И ако е второто, както подозирам, то просто ще продължим да живеем в страната „Толкова си можем” и ще си живеем, както можем и докогато можем.
  Докато не се случи едно от двете логични последствия от такова „можене”: или – след поредното жестоко опарване да поумнеем най-после, или … да се довършим. Ако е второто, ще е жалко, но – справедливо.

  Източник: сп. Диалог, бр.61

• Америка: злоба, омраза и гняв

  Америка е в плен на омразата. И то не от вчера. Атентатът в Аризона, при който загинаха невинни хора, е само продължение на една мрачна тенденция, която отравя климата в САЩ от половин век насам.

  В доклада, изготвен след кървавия атентат в Аризона, се говори за единичен извършител с разстроена психика. Това може и да отговаря на истината, но обстоятелствата говорят и за нещо друго, а именно за нетолератността и омразата, които определят политическия климат в Америка. И то не от вчера.

  Стрелите на омразата

  През 60-те години на миналия век расовата омраза докара Америка почти до ръба на гражданска война. Омразата се подклаждаше от Ку-Клукс- Клани техните поддръжници, чието брутално настъпление срещу еманципацията на цветнокожите доведе в крайна сметка доубийството на Мартин Лутър Кинг. Убийствата на братята Кенеди също бяха следствие на отровения политически климат и разцеплението на американската нация. Четири десетилетия по-късно проповедниците на омраза все още се радват на безгранична популярност. Те са пред микрофоните на различни ток-шоу-програми, седят в задните стаички на офисите за политически кампании, а напоследък и в блоговете в интернет. От 2008 година обект на техните стрели е Барак Обама, първият тъмнокож президент на САЩ, който като демократ от левия политически спектър е трън в очите на политическите си противници.

  При това в Америка се разви една определена политическа антикултура, която в щати като Аризона дава особено добри плодове. В граничещия с Мексико щат самопровъзгласили се пазители на реда отдавна преследват нелегалните пришълци с мълчаливото съгласие на върхушката. Не е никаква случайност, че именно тук проехтяха и изстрелите срещу депутатката от Демократическата партия Габриел Гифърдс.

  Там, където човешките права се потъпкват с крака, животът на политическите противници няма почти никаква стойност. Политическата реторика на унищожението обаче не е привилегия само на реакционните сили в САЩ. Също и бившият президент Буш и неговият вице Дик Чейни не бяха пощадени от противниците на иракската война.

  Всяко чудо за три дни

  

  Няма значение дали става дума за Буш или за Обама – политическият екстремизъм в американското общество придоби застрашителни размери през последните години. Тази тенденция достига до висшите кръгове на американската политика – достатъчно е човек да надзърне в интернет-сайта на политическата икона на радикал-консервативното „Чаено движение“ Сара Пейлин.

  Сега, след поредната проява на брутално насилие, официална Америка ще демонстрира единство поне за няколко дни, тъй като с атентата срещу депутатката Габриел Гифърдс страната бе засегната в сърцевината си. Съмнително е обаче дали това единство ще продължи и ще се превърне в дълготрайна противоотрова.

  Автор: Д. Шешкевиц – Дойче Веле

  Gabrielle Giffords Shot In The Head

  Американска конгресменка простреляна, други 6 са убити в Аризона

• БОРИС МАРКОВ Е БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ!

  ЗОВ ЗА ПОМОЩ!

  СИНЪТ НА СВЕТОВНОИЗВЕСТНАТА ПИАНИСТКА МАРТА ДЕЯНОВА – БОРИС МАРКОВ – Е БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ в ИСПАНИЯ!
  Кой с каквото може – да помогне!

  Информация на сайтовете – Link1 и Link2

  PLEASE, anyone who has any information about Boris to contact with: 0044 1600892745 in english, 0044 1989764099 и 0044 7775556643 in bulgarian or on Facebook . You can also call 91 697 25 96.

  Boris Markov – bulgarian pianist Marta Deyanova’s son’s been missing since 22.12.2010.
  He is 24 years old, brown eyes and black hair. Disappeared from the family apartment in Cabo Roig, south of Torrevieja, where he arrived at 3 months ago. Boris’ mother, who lives in London, turned to us for help.
  Boris has a dual citizenship – bulgarian and british. He doesn’t have any friends in Spain, doesn’t speak spanish.
  The neighbours in Cabo Roig think since he shut off the power, he left the apartament deliberately.
  He didn’t take his bulgarian passport and has probably finished all kinds of resources by now.

• Искра Фидосова: Съвестта ми е изключително чиста

  Свестните обикновени хора имат чиста съвест, но има и хора с изключително чиста съвест, научаваме от информацията на БГНЕС. Ето съдържанието:

  Съвестта ми е изключително чиста, не съм ходатайствала. Исках да има промяна – това заяви председателят на парламентарната правна комисия Искра Фидосова по повод изнесения от РЗС разговор между нея и директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, предаде парламентарният репортер на БГНЕС. Фидосова обясни, че не познава човека, за когото е разговаряла с Танов, а просто е искала да има промяна в ръководството на митниците. Тя е разговаряла с Танов за възможността той да назначи временно управляващ на ломската митница, докато направи проверка на начина, по който сегашният ръководител я е управлявал в продължение на години. Още в първите месеци на миналата година Фидосова е научила, че директорът на митницата притежава вила в Берковския балкан, която според нея струва не по-малко от 1 милион. Тя е била информирана за притесненията на местните граждани относно вероятността директорът на митницата да е извършвал нерегламентирани действия и затова се интересувала от резултатите в конкурса, на който са се явили само двама кандидати – сегашният директор на митницата и „младото момче“, за което Фидосова разговаряла с Танов. „Настоящият директор на митническото управление в Лом се казва Володя Богданов, който е директор повече от 9 -10 години. Моето желание и това на моите колеги беше да има промяна и този човек да си тръгне. Ние носим отговорност за управлението. Искаме промяна по места, искаме промяна на средния ешелон. Как може да управляваш една държава да осъществяваш промените и целите, които си си поставил, ако нямаш почтените хора, с които да работиш?“, попита Фидосова. Тя е на мнение, че е направила грешка като не е оповестила още преди време данни, с които разполага за Богданов. „Аз съм обещала с моите колеги, че ще има промяна в нашето управление. Смятам , че след като бях информирана за притеснителни за мен корупционни схеми и след като ми донесоха снимки от вилата на този господин, която изглежда, че струва не по-малко от 1 милион, аз самата прецених, че може би във всичките тези приказки и информации има достатъчно истина, за да тръгна и да се боря, за това да има промяна“, заяви тя. Фидосова обясни, че последното изречение от оповестения разговор със сигурност не е нейна, тъй като тя не използва нецензурни думи. Очаквам в петък всякакви сглобки, монтажи, манипулации на този разговор, сподели тя, като поиска да се провери законността и автентичността на този запис. „Това момче аз нито съм го виждала, нито съм го чувала, нито знам как изглежда. Когато ми се каза, че е изкарал 2,90 и нещата приключват. Аз не съм очаквала, че е изкарал 2,90. Наистина очаквах промяна. Не съм се борила за него, не е мое предложение този човек“, обясни Фидосова. „Помолих Танов да ми каже в досието на това момче има ли нарушения или наказания някога. Каза ми, че няма. Ползва се с изключително добро име и е започнал от най-ниското стъпало в митницата в Лом и 15 години расте по съответния ред. Проверих с какво име се ползва това момче. Казаха ми, че това е един честен и почтен млад човек, който има добро име в града и в митниците. Ако наистина някъде някога има някакъв истински запис, това, което си спомням, че казах на Танов е, че нито аз, нито моите колеги искаме да бъде замесвани в това, че разпъваме политически чадър над настоящия директор на митниците, за който имахме множество информация за нерегламентирани дейности, от които очевидно е получавал средства, за да построи такива къщи каквито ми показаха и видях с очите си впоследствие“, каза още председателят на правната комисия. / www.bgnes.com /

• Днес е Света мъченица Татяна

  На днешния ден  църквата почита паметта на Св. мъченица Татяна (Holy Virgin Martyr Tatiana of Rome). Всички, носещи името Таня и Татяна, празнуват своя имен ден. Честито!

  Света великомъченица Татяна се родила в Рим от знатни родители. Била възпитана в благочестие и страх Божий и научила Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие, станала монахиня.
  В Рим и във всички области на държавата християнската кръв започнала да се лее като вода. Те не щадели християните, подлагали ги на мъчения и ги предавали на смърт.
  Без да гледат на знатното положение на Татяна и на нейния безукорен живот, тя била заведена в храма на Аполон, за да принесе жертва. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета.Нечестивците повлекли светата дева на съд и мъчения. Отначало я биели по лицето и извадили очите й с железни куки. На следващия ден неправедният съдия седнал в съдилището и отново заповядал да доведат света Татяна. А тя застанала пред него напълно здрава, лицето й било спокойно и радостно. Съдията започнал да убеждава девойката да принесе жертва на идолите, но старанията му били напразни. Тогава заповядал да продължат мъченията.
  Затворена в тъмница, тя прекарала нощта в молитви и славословия на Господа. На сутринта отново я довели на съд. Като явидели напълно здрава, с още по-прекрасно лице, всички били изумени. Тогава хвърлили светицата в огън, но и той не и навредил: силата на пламъка стихнала, сякаш почитайки Христовата рабиня. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Завели светата в цирка и пуснали срещу нея страшен лъв, за да я разкъса. Но свирепото животното не я докоснало и покорно лижело нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна. Отначало мъчителите го лишили от почетното му звание и отнели цялото му имущество. И двамата се сподобили да получат мъченически венци от Христа Бога, на Когото слава во веки.

  Света Татяна се почита и от православната и от католическата църква. На запад името Татяна се възприема като руско.  С указ на Императрица  Елизавета  Петровна през 1755 година   12 януари   е обявен за  празник на Московския държавен университет,  по късно  и на всички студенти въобще. По нов стил се отбелязва на 25 януари.

• Интересно, любопитно на днешния ден – 12 януари

  На днешния ден  Европейският съюз приема решение да забрани клонирането на хора, тъй като експериментите в тази област нарушават правата на човека и човешкото достойнство.

  На 12 януари през 1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана всички дейности, свързани с клонирането на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство. Влиза в сила чак през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните-членки.

  През 2005 г. ООН приканва страните, членуващи в организацията, да забранят всички форми на клониране, тъй като те „противоречат на достойнството на човека“. Резултатът е Резолюция 59/280, която е подписана на 8 март 2005 г.

  В момента голяма част от страните са криминализирали всички дейности, свързани с клонирането на хора. Някои от страните, които са приели закони в тази насока,саИспания (от 1995 г.), Салвадор (1997 г.), Колумбия (от 2000 г.), Естония (2001 г.), Мексико (2002), Франция (2004г.).  В Бразилия, Германия, Япония и Великобритания съществуват специални закони, свързани с различните видове клониране, които определят границите на позволеното в тази област. Във Великобритания например е позволено терапевтичното клониране.

  В САЩ забраната съществува още от 1980 г.. През 2003 г. Забранено както репродуктивното клониране, така и терапевтичното. През 2009 г. обаче забраната за последното отпада.

  Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на ХХ век, но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.

  През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. С изключение на тези две  болести, организмът на Доли е напълно нормален. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременностти, от които само една се увенчава с успех. През 2003 г. „родителите“ на Доли се принуждават да я приспят заради прогресиращия рак.

  Още от самото начало започва да се говори и за човешко клониране, като интересът към него се засилва в средата на 60-те години на ХХ в. През 1966 г. нобеловият лауреат Джошуа Ледерберг пропагандира за човешко клониране и генното инжинерство в статия, публикувана в „Америкън Натуралист (American Naturalist)“. На следващата година публикува подобна статия и в „Уошингтън Поуст (Washington Post)“. Този материал предизвиква консервативния учен и биоетик Леон Кас да открие ожесточен дебат по темата. Според него „програмираната репродукция на човека на практика ще убие човещината“.

  Друг нобелов лауреат, Джеймс Д. Уотсън, през 1971 г. публикува виждането си за преспективите и за рисковете, които биха могли да възникнат във връзка с клонирането, в „Атлантик Монтли (Atlantic Monthly).“

  През 2001 г. имената на италианския доктор Северино Антинори и неговия американски колега Панайотис Завос добиват световна известност, след като двамата обявяват намерението си да започнат експеримент по клонирането на първия човешки индивид.

  През април 2002 г., в изявление на центъра за координация и наблюдение „Шейх Заед“ в Обединените арабски емирства, д-р Антинори съобщава, че в началото на следващата година трябва да се роди първия клониран човек. Месец по-късно същият оповестява и за още три предполагаеми бремености с клонинги.

  Както за жената в Абу Даби, така и за тези три, не се споменава повече информация. Няма и информация дали тези бремености са завършили успешно, въпреки че няколко години по-късно, през март 2009 г., докторът съобщава в интервю, че с негова помощ на бял свят са се появили три клонинга на по 9 годни, които са в отлично здраве. Доказателствата отново липсват.

  На 27 декември 2002 г., във „Франс прес“ излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от фенската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд“. Седмица по-късно, Боасие съобщава, че е родено още едно дете. В края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.

  Идеята за клонирането на хора поражда редица дискусии. Освен Ватикана, който заклеймява процедурата, срещу експериментите в тази област се обявява и част от учените специалисти в областа на клонирането на животни. Сред посочените от тях мотиви са ниският процент на оцелелите ембриони и големия брой на клонингите, които впоследствие развиват различни дефекти.

  Други по-важи събития:
  1884 г. – Съставено е деветото правителство на България, начело с Драган Цанков.
  1908 г. – От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.
  1908 г. – Влиза в сила указ на княз Фердинанд І, с който Информационното бюро към Щаба на войската се преобразува в Разузнавателна секция. Ден на военното разузнаване на България.
  1915 г. – В Конгреса на САЩ е отхвърлено предложението за даване на избирателни права на жените.
  1964 г. – В Занзибар започва въстание, определено като революция, което довежда до обявяване на държавата за република.
  1969 г. – Рок групата Led Zeppelin издава първия си албум – Led Zeppelin.
  1991 г. – Конгресът на САЩ оторизира правителството да използва военна сила за да отблъсне армията на Ирак извън границите на Кувейт.
  1992 г. – След победата на Ислямския фронт за спасение в Алжир, правителството прекратява изборите, което става повод за гражданска война.
  2005 г. – Изстреляна е американската космическа сонда Deep Impact за извършване на изследвания върху кометата Темпъл 1.
  2006 г. – През последния ден от ислямското пилигримство Хадж в Саудитска Арабия, по време на ритуала Пропъждане на дявола с камъни между Мека и Мина, инцидент с автобус предизвиква паника, загиват 346 и са ранени 209 богомолци.

  Днес празнуваме:
  Православна и Католическа църква – Света мъченица Татяна
  В България – Празник на военното разузнаване
  В Индия – Национален ден на младежта
  В Танзания – Ден на революцията в Занзибар
  В Туркменистан – Ден на всенародната памет

  vesti.bg

• Оплюване по форумите – новата мръсна професия

  С малко закъснение пускаме и в Еврочикаго този материал от в-к „24 часа“

  Професионално оплюване в интернет форумите – това е най-новата мръсна професия, която процъфтява и в България.

  Така започва материал на „Дойче веле“, излъчен неотдавна. Повод за него е разследване на румънския журналист Влад Урсулеан, направено през цялата 2009 г.
  Интернет критикът броди по цял ден из интернет, за да излива омразните си коментари срещу противниците на онези, които му плащат. Коментарите си публикува в онлайн изданията на вестниците, из блогове и форуми от всякакъв вид. Там оплюва политическите опоненти на онези, които му плащат.
  И най обича да прави това по време на предизборна кампания. Работата му е удобна: професионалистът в оплюването може да работи и от вкъщи по пижама, се казва в репортажа.
  Влад Урсулеан от Букурещ
  бомбардира интернет пространството с обидни коментари
  по адрес на двамата най-силни кандидати за президентския пост в Румъния по време на предизборната кампания през 2009 година. Поръчител му е партията на третия кандидат. Онова, което обаче никой не знае, е, че младият мъж е журналист и всъщност прави това заради репортерско разследване.
  „Всеки ден получавах по имейла си списък с 30-40 линка към статии в различни онлайн издания и към цял куп блогове и форуми. Към тях се прибавяше и списък с „посланията“, които трябваше да публикувам като коментари под статиите. Например, че Траян Бъсеску е виновен за лошата ситуация в страната или че съперникът му на изборите Мирча Джоана е престъпник. Тоест, ставаше дума за директни нападки срещу кандидатите.“
  Журналистът
  намира поръчителите си чрез фейсбук
  С помощта на фиктивни акаунти той става член на групата на либералите и бързо е вербуван за сътрудник. Влад Урсулеан твърди, че според неговото изследване няма сериозна румънска партия, която да прибягва към подобни методи.
  В България критиката в интернет също може да донесе пари, обяснява пък пред българската редакция на „Дойче веле“ социалният антрополог Харалан Александров: „Действително има усещане, че определени постинги са ясно мотивирани от партийна принадлежност. Така че самото обвинение в това, че си платен форумец, е част от това агресивно говорене, което обезценява и атакува гледната точка на другия. В този смисъл българските форуми са едно много нецивилизовано място.“
  Към това „нецивилизовано място „спадат не само постингите, свързани с политиката, а и тези, насочени срещу ромите например. Според Харалан Александров особено във време на криза
  расистките и ксенофобски изказвания
  се разпространяват особено бързо в интернет. Македония също не прави изключение. Там е създадена фейсбук група срещу правозащитничката Ирена Цветкович, която се е обявила в защита на хомосексуалните и на етническите малцинства.
  С оглед на тези тенденции възниква въпросът дали не трябва да се създаде закон за разпространението на агресивни постинги в интернет, който да регулира съдържанията в уеб-пространството. Много медийни експерти смятат обаче, че това ще наруши свободата на словото. На това мнение е и Лиана Ганеа от румънската агенция за медиен мониторинг „Актив Уоч“.
  „Според нас трябва да има саморегулация от страна на собствениците на сайтове, а не от политиците или от организации за защита на малцинствата. Всеки оператор трябва сам да решава как да модерира своя форум и да носи отговорност за съдържанието“, категорична е тя.

• Кому е нужна нова правописна реформа?

  Реформа на българския правопис би нанесла нов жесток удар на България, защото ще изтрият многовековната българска народностна памет.

  Aвтор: Никола Григоров

  Преди време прочетох в няколко вестника новината, че група български учени филолози изпратили до Народното събрание много „сериозно“ предложение за „абсолютно необходими“ реформаторски промени на българския правопис! Мотивът бил, че за учениците и студентите някои употреби на пълния и непълния член били крайно неудобни, затова децата не можели да ги научат и изобщо не ги спазвали, поради което тези правила трябвало да се променят. Българският правопис трябвало да бъде актуализиран и осъвременен в съответствие с масовия говор.

  На пръв поглед това изглежда добре казано, а доводите сериозни, все „дълбоко обмислени“ и както се полага прилежно и научно обосновани „с практическа насоченост“ /въпреки че за подготовката на учениците и студентите има и други много по-важни, определящи фактори/. Анулирайки за момента тези допълнителни фактори, силно ме впечатли фактът, че са налице голяма тревога и нетърпение в предложителите. Реформата, според тях, е крайно необходима и належаща, а прилагането й не търпи повече отлагане. Тази припряност и настоятелност в предложението ме озадачи извънредно много и ме накара да се върна назад в българската история след Освобождението и да си припомня кога са правени правописни реформи, каква е била тяхната цел, кой ги е провел и какъв е бил практическият резултат от тях.

  От прегледа на историческите документи и книги се оказа, че първата подобна правописна реформа прави правителството на Александър Стамболийски, което е известно със съглашателската си политика със Сърбия, с отчаяните си опити да унищожи легендарната ВМРО и с цялостното си продажно отношение спрямо македонските българи. Само ще припомним, че в своето нечувано падение Стамболийски достига до абсолютна низост, заявявайки в едно скандално интервю в Белград, че се отказва от българите в Македония и ги „харизва на сърбите“ /даже и „македонците“ в България/, за да направят „хора“ от тях. И тъкмо неговото земеделско, антинационално /абсолютно просръбско/ правителство решава да извърши правописна реформа, която се отнася до премахването най-напред на е-двойно и на дублиращия знак за „ъ”, наследник на старобългарска задна носова гласна. Също така да отпаднат буквите „ъ” и „ь“ в края на думите след последната съгласна. За голяма радост на българския народ този правопис се задържа само до падането на правителството на Стамболийски през 1923 г.

  Много важно е да се знае, че тази реформа също е била обоснована с редица научни доводи от някои тогавашни езиковеди, но е била наложена на българския народ КАТО ПОЛИТИЧЕСКО РЕШЕНИЕ от прости и продажни политици с груба сила без съгласието на най-големите български учени от онова време. Била е наложена като политическо решение също „за доброто“ на учениците и на нацията. Така, както и сега ни убеждават днешните нови „ентусиазирани“ реформатори на българския правопис. Но да видим каква е била скритата цел на земеделската реформа на тогавашния правопис така, както са я видели отстрани чуждестранните журналисти:
  Вестник „Кьолнише цайтунг“ от 11 януари 1922 г. съобщава от Кьолн:
  „Българският език като руския познава две букви „ь“ и „ъ“, които се пишат в края на думите, за да покажат, че крайната съгласна трябва да се произнася меко или твърдо. Освен тия чужди на сръбския език букви, българският език притежава за радост на чужденците и едно двойно „е“. Сегашното българско правителство, което произхожда от земеделската партия и се подкрепя от умерените социалисти и от т.н. комунисти, преследва между другото и сближаване с Югославия. С изхвърлянето на тези букви, които не се срещат в сръбската кирилска азбука, то иска да изгради мост към Сърбия. Преди няколко месеца правителството издаде строги заповеди до печата и до печатниците да не употребяват вече тези три букви.

  Образованото гражданство, което и без това мрази земеделското правителство, обяви, че Отечеството е в опасност.“ Кратко и ясно, типично по немски е определена точната цел на правописната промяна: Ще се прави реформа за сближаване със сърбите /да се махнат правописните различия/, а като му дойде времето, ще бъде измислена друга „реформа“ и току виж, българите станат половин сърби! Това е гениалният “ реформатор“ Стамболийски! Ето защо са му пречели ВМРО и нейните ръководители! Ето защо подписва Нишкото споразумение за борба срещу четите на ВМРО! Ето и обяснението на факта, защо земеделските водачи са избягали в Сърбия, където са получавали пари от правителството в Белград, за да се борят срещу България, като продават българските национални интереси. За голямо съжаление, нароченият за окастряне български правопис не можа да се отърве от „нови реформатори“. На 12 февруари 1945 г. българското комунистическо правителство, водещо абсолютно същата политика като Стамболийски на кръсточупене и сближаване със сръбската кралска Югославия, прие Наредба-закон за реформа на правописа. И всичко това, което Стамболийски в угода на сърбите е пробвал да наложи в българския правопис, този път вече беше наложено с тази реформа от новото комунистическо правителство. Идеята е идентична – сближение на българския правопис освен със сръбския, вече и с руско-съветския. /Интересно е да се отбележи, че успоредно с това в сръбска Македония се извършва ускореното сърбизиране на езика на македонските българи – чрез премахване на страшното за сърбите българско „ъ“ и вкарването в употреба на четири букви от сръбската азбука на Вук Караджич. И за по-сигурно и бързо в Македония, сърбизираният за сръбската асимилаторска цел „реформиран правопис“ бе наложен с жесток терор противно на българската историческа традиция и въпреки отчаяната съпротивата на българския народ по Вардарско. Това бе извършено, за да може този правопис също да участва в денационализацията и сърбизацията на българския народ, и то пред очите на цяла Европа и на целия свят./

  Но да се върнем у нас. Новият /всъщност стар земеделски/ правопис бе наложен след 9-ти септември „без никой да гъкне“ и действа вече 65 години. Старият го знаят само специалистите и любителите на антикварни книги. Българите свикнаха с новия, изучиха го, запомниха го и го употребяват днес навсякъде в цялата наша книжнина. Но за съжаление, никой досега и не се е опитвал да си направи труда да се запита, да види и оцени какви са последиците от тази правописна реформа върху културно-историческото наследство на българския народ. Мълчат езиковеди, политици, журналисти и историци. Нямат подробен анализ за това и новите ентусиазирани предложители за правописна реформа. А ударът е невероятно тежък и непоправим: Цялата българска литература, всички книги, написани на стария правопис до правописната реформа са станали почти нечетивни, а оттам много непривлекателни за по-младото поколение. Младите избягват книгите със стария правопис, четат ги само в краен случай. За такъв жесток и ефективен удар върху нашия народ и неговата книжнина не са си и мечтали и в най-смелите си мечти, даже не са сънували и най-големите ни врагове:

  1. Елиминиране на всичките ни български книги до1945 г., в които е отразено цялото ни културно-историческо развитие от Възраждането до 1945 г.!
  2. Елиминиране на всичките книги на най-великите ни историци, етнографи, писатели, поети, филолози и т.н.
  3. Елиминиране на книгите, в които са посочени враговете на България, техните коварни замисли и пътища за унищожение на българския народ.
  4. Елиминиране на книгите, отразяващи борбите за българска национална църква, за българска просвета и за българско национално освобождение. С една дума, чрез една елементарна езикова реформа книгите изведнъж стават почти неизползваеми за масовия читател и ще си стоят прашасали во веки веков по рафтовете на библиотеките!
  5. Елиминиране на целия български периодичен печат до 1945 г. Нима това не се опитваше да направи Гръцката патриаршия през столетията с всички сили, коварства и интриги? Нима това не правеха и чуждите пропаганди чрез жесток терор, систематичното горене и унищожаване на българските книги и не успяха?

  И това, което те не успяха да направят за много столетия, през 1945 г. бе сторено безвъзвратно от някои продажни български политици и раболепни български учени с най-благовидни предлози и „научни” доводи все за доброто на нацията. Сигурен съм, че тези, които сториха тази антибългарска правописна реформа, или не са имали представа за ужасните последици от нея или пък са целяли да предизвикат тъкмо тези последици, защото са били платени слуги на враговете на нашия народ, издигнати на власт, за да помагат за фактическото унищожение на българската духовност.

  Днес картината се повтаря. Отново са намерени нови „учени доброжелатели“, които да довършат мръсната работа по унищожението на българската книжовна памет чрез нова правописна реформа /интересно ми е, дали знаят какво вършат/. Пак да се правят нови промени , пак да се въвеждат нови правила, пак да се правят книгите ни нечетивни за следващите поколения. И все с „добри намерения“.

  Целта е пределно ясна и очевадна – ново прекъсване на знанията за нашата история, култура, спомени, записани в милионите книги. Ново „залежаване“ по рафтовете на библиотеките на милиони книги, а оттам съответно допълнително оглупяване на българите. Сигурен съм, че това е много изгодно и заветна цел на някои политици, защото практиката показва, че манипулирането на такъв народ е много по-лесно и удобно. Типичен пример за такова манипулиране са опитите за денационализиране на българите в Македония. Там повече от 90 години се унищожава цялото българско книжовно богатство. Там останалите по Вардарско сърби и местните еничари и сега доразвиват коварните си идеи за сърбизиране на българите чрез насаждане на абсолютни лъжи с помощта на печата, радиото и телевизията. До такава наглост и невежество никога не би се достигнало, ако в БЮРМакедония имаше свобода на печата, свободна и независима църква и истински учени. И ако не бяха унищожени българските книги! Но посочените дотук лоши последици от една нова антибългарска правописна реформа далеч не са всичките.

  Има още нещо още по- страшно и коварно в новите предложения за промяна в българския правопис, което са доловили наши приятели – учени филолози. Това е замаскираният опит да бъде откъсната официалната българска книжовна норма от скопската, в която има само пълен член. А всъщност пълният член е характерен и за една огромна част от българските диалекти. Само пълен член се открива в редица старопланински говори, в диалектите на Странджа, Родопите, Поморавието и Западните покрайнини. А кому е нужно да се къса връзката между македонските говори и говорите от по-голямата част на българската езикова територия? Кому е нужно да се къса връзката между скопската норма и българския книжовен език? Отново най-печеливша е българомразката Сърбия, заграбила българските земи в Поморавието, Западните покрайнини, Вардарска Македония и бленуваща с безкрайни ламтежи за нови посегателства към българските западни Родопи и Пиринския край. А който има най-голям интерес, то историята и практиката казват, че той винаги е главният режисьор и двигател на престъплението! И тук не мога да устоя на изкушението и да не направя един паралел между групата учени, предлагащи сега ново осакатяване и окастряне на българския правопис и онези продажни депутати, които нагло и безотговорно гласуваха в парламента на 6-ти март 2008 г. проекто-закон, който гласеше българският език да не е задължителен в училищата! Какъв синхрон и последователност в коварните и престъпни действия срещу българската народност! Едните премахват българския език като задължителен, а другите пък превръщат старите книги в нечетивни и излишни! Едните предлагат антибългарски идеи, а другите ги узаконяват в парламента най-нагло и безсрамно! Като се знае кой има най-голям интерес за тези “реформи“, то за всеки е лесно да предположи, коя сила /или държава/ ги организира, направлява и финансира при тази добре обмислена антибългарска езикова истерия, която вече определено се превръща в езикова диверсия!

  С голямо любопитство ще очакваме реакцията на българските депутати, една голяма част от които опозориха навеки имената си като национални предатели с гласуването през 2008 г. срещу българския език. Дали пак някой ще ги мотивира чрез финикийски знаци или друга зависимост толкова много, че да забравят българския си корен? Дали ще станем отново свидетели на ново национално предателство от страна на българския парламент? Лично аз няма да се изненадам от ново посегателство срещу българския език, защото депутат, който веднъж е предал и продал България, много лесно ще го направи отново! Но за да не се получи отново такова падение, за да не разчитаме на финикийската съвест на продажните депутати, редно е този път всички истински българи да се опълчим решително срещу дейността на онези, които искат чрез една, едва ли не „невинна и необходима“ реформа на българския правопис да нанесат нов жесток удар на България, като изтрият многовековната българска народностна памет, отразена в неоценимото ни национално книжовно богатство и да пренебрегнат съвсем лекомислено някои български говори, дáли пълния член на книжовния български език.

  Източник: Фрогнюз
  http://frognews.bg

  

• <<
• 1
...
• 344
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
• 354
...
• 415
• >>