Всички авторски страници

Авторски

• Позиция на БККС относно скандалното изказване на главата на МПЦ

  10 януари 2011
  „Българският културен клуб“ – Скопие (БККС) излезе с позиция относно скандалното нехристиянско изявление на главата на МПЦ, че изстрадалата българска майка и боркиня за човешки права Спаска Митрова е от „отпадъците, предателите и изродите”.

  Говор на омразата от времето на инквизицията се възражда в Република Македония.

  „Българският културен клуб“ – Скопие (БККС) е дълбоко потресен от шокиращото изявление на главата на Македонската православна църква (МПЦ) г-н Стефан, който в коледно интервю пред медиите определя изстрадалата българска майка Спаска Митрова като част от „отпадъците, предателите и изродите”. Както е известно, през последните две години Спаска Митрова стана символ на смелостта и човешкото достойнство в борбата против етническата дискриминация на българите в Република Македония. По-конкретно Стефан арогантно заяви:

  „…Той [владиката Йован Вранишовски] отдавна е по свой начин Спаска за МПЦ и това, което реши Апелативния съд в София само потвърждава, че винаги получават поддръжка отпадъците, предателите и изродите…”
  

  От времената на средновековната инквизиция, такива злобни нехристиянски думи не са били произнасяни от действащ свещенник, а още по-малко от църковен глава и духовен пастир. Възмутителното антихуманно изказване на Стефан е още едно ярко доказателство, че в Република Македония продължава да господства тоталитарна пост-югославска обществено-политическа система, където инакомислието се наказва със затворничество, уволнение от работа, публично анатемосване, физически и психически тормоз.

  Скандалното поведение на г-н Стефан идва след като той безцеремонно присвои за канонично непризнатата МПЦ свещенното име и историческото наследство на Българската охридска патриаршия и архиепископия и си присвои лично светите титли на Охридските архиепископи на България.

  Настоятелно апелираме към европейската и международна общественост да порицае тези средновековни дискриминационни практики и да подпомогне с всички възможни средства така желаните демократични промени в любимата ни родина – Република Македония.

  С уважение,

  Лазар Младенов
  Председател на БККС

   

  ПРИЛОЖЕНИЯ:
  1. Публикация на телевизия „Канал 5” от 8 януари 2011
  http://bkks.org/docs/2011-01-08_Kanal5_Screenshot.pdf

  2. Видео-файл с изказването на арх. Стефан
  http://www.youtube.com/watch?v=KuL2Kaz2TfU

   

  Източник:  http://www.bkks.org/node/366

• Милиционери станаха милионери

  Автор: Христо Марков

  Българският ХХ век бе белязан от преврати: антитоталитарен през 1923 год., прототалитарен през 1934 год., комунистически през 1944 год. и вътрешнопартиен през 1989 год.
  За последния преврат имаше сериозен спор в началото на 90-те дали е демократичен, дали социалистически, дали антиживковистки или е някакъв друг – перестроечен, например.

  Сега вече сме наясно, че преди повече от две десетилетия комунистическата партия в България реши да си спретне вътрешна промяна и както всичко при тях тя се изрази със смяна на лидера, т.е. изпусна се парата контролирано. В резултат – БКП се оказа най-подготвената комунистическа партия от всички нейни посестрими в бившия Източен блок. На персонално, генеалогично ниво тук промяна не е настъпила, ако не отчетем биологичния часовник. Просто поколенчески старата комунистическа партия се е обновила, червените кръвни телца са сменени с нови, така да се каже. Тежките комунистически фамилии Живкови, Станишеви, Бокови, Пръмови /в нея блести комисарката Меглена/, Пирински, Велчеви, Танчеви са в управлението на страната, дори си живеят на същите места, където ги е сварил 10 ноември. Други от тези фамилии са в „национално-отговорния бизнес“, като един от последните шефове на ДКМС Евгений Узунов, който е „влиятелен банкер“ или последния комсомолски лидер Иван Атанасов, който бе шеф на Пътния фонд. В крайна сметка дори „Кремиковци“ е същото бреме за държавата.

  Оня красив и бурен „вятър на промяната“, който отнесе Берлинската стена и Чаушеску, Югославия и Ярузелски, СССР и ГДР, мина през републиката българска като лек и много миризлив повей с дъх на зловещата ДС, назначените милионери, самоцензурата, поръчковите убийства, демографския срив, турбо-чалгата, циганските своеволия, парвенющината и мега-корупцията.
  Равносметката ни е ужасяваща, защото този вятър не можеше да ни подмине, защото светът се променяше с дни, защото още на 16.01.1988 год. в гр. Септември политическия затворник № 1 в света Илия Минев бе създал своето НДЗПЧ, по-късно се появиха Клуба за защита на Русе и Екогласност, Комитет 273 и Подкрепа, съживяваха се БЗНС-Никола Петков, БСДП и ДП, защото „Свободна Европа“ стана по-популярна от „Хоризонт“, а Рейгън спечели битката с Империята на злото – СССР. Равносметката ни е ужасяваща, тъй като българина след 21 год. се пита как стана така, че сме най-бедната страна в ЕС, най-корумпираната, най-бързо изчезващата нация в Европа, как стана така, че през 2007 год. имаме по-малко засята земя, отколкото след Първата световна война, как стана така, че сме с най-много наркомани на глава от населението, а за проститутките да не говорим. Питат се останалите в Родината какво стана, че за последните 15 год. има у нас най-много поръчкови убийства от всички страни-членки на ЕС. И в същото време най-много луксозни автомобили и яхти… Въпросите нямат смислен отговор за българина, освен за Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които гордо обявиха края на прехода. За тях, разбира се. БКП ли бе най-подготвена за прехода или опозицията ни се оказа най-неподготвената?!

  Можем и да получим някакви отговори след десетилетия, ако въобще ги получим, защото балканците се славим с недовършените дела, с палиативните решения и доволствата от изкуствения блясък на ерзац ВИП-овете. По-вероятно е да не ги получим, обаче.
  Истината е, че „млада България“ и улицата през 1989 год. акумулира енергия за промяна, за радикална промяна, че избухна „гневът на роба“, но водачите не бяха на нивото на „улицата“ или не искаха да бъдат. Вместо да вземат властта на 14.12.1989 год. новите лидери на СДС ни подсетиха да се прибираме по къщите, за да видим „как ще се отрази протеста по телевизията“/Ивайло Трифонов/. Да, направиха го от балкона на Студентския дом в София, когато „властта се търкаляше по улицата“ – така написа един анализатор. „Градът на истината“ и студентските стачки свалиха нелепия президент Петър Младенов, но не промениха посоката на „промяната“. Националната стачка свали Луканов, но остана неговия мораториум по външния дълг. В същото това време по друг път вървяха ГДР, Полша, Чехия и Унгария. В тези страни протестиращите не обградиха Парламентите, а блокираха сградите на тайните служби, на ЩАЗИ и Секуритате. Дали в тези мрачни и зловещи помещения не са се криели истинските архитекти на „прехода“? Изглежда, че чехите и унгарците, даже румънците са били прави в ония „първи дни“, защото и след две десетилетия сме единствената страна в ЕС, в която не се проведе дори символична лустрация, а да не говорим, че само тук и никъде другаде бивши доносници на политическата полиция могат да станат депутати, министри и даже президенти/Гоце Сирищника/. Цялото ни „обществено-държавно“ устройство заприлича на юдинско хоро, което няма край.
  Само още веднъж хората събраха сили да изхвърлят властимащите. През 1997 год. вярващите и гневливите подариха управлението „на тепсия“, а новата власт роди уродлива приватизиция, РМД-та, Гаражите и Надето Михайлова, Славчо Христов и Олимп, Богомил Бонев и Никола Филчев. За доносниците и техните механизми отново не остана време. Стигна се до 2001 год., когато това управление „на тепсия“ бе пометено от един ерзац-цар с глупотевини от рода на „800 дни и нов морал“. Тогава се откри и широко пътя на безнаказанието и нищоправенето, защото новите управници не бяха толкова глупави и прецениха, че обществената енергия след 1990 и 1997 год. вече няма да подари властта, че течението ще ги остави до края на мандата. Хората не простиха проиграването на мечтите, защото гладуваха и студуваха за много малко – за справедливост, която не получиха/Ив. Костов от стълбите на храма – „Няма да ви излъжем!“/. Някаква нова справедливост се отля в имотите и горите на бившия цар, в джобовете на разни ченгета, мутри, колбасари, псевдо-юпита, партийни секретари или просто обикновени престъпници и проститутки, обявени за новия ни елит, за „национално-отговорен капитал“ или вип-персони. Хората не получиха „своята малка справедливост“ и можещите поеха към чуждите пазари, а пенсионерите чакаха подаяния от Масларова или Станишев за поредните 20-30 инфлационни левчета.

  Удивлението от сбърканата „промяна“ и „преход“ роди този тежък въпрос „Какво стана?“. Защото никой от „дежурните интелектуалци“ /основни представители Левчев, Дончев и агент „Бор“=Тошко Тошев/ още не може да обясни как така две десетилетия сме най-бързо намаляващата нация в света, как възпроизвеждаме повърхностни гласоподаватели, които се самоубиват с търгувани гласове, как така Райна Кабаиванска и Гена Димитрова бяха заменени в ценностната скала на българина от Азис и Галена, как така група идиоти унищожава Черноморието – едно от най-красивите кътчета на земята и как така го нарекоха „спа и уелнес туризъм“, как така този строителен башибозук разсипва красотите на Пирин, Родопите и Рила и кръщават всичко това „зимен и конгресен туризъм“, докато правителството на Дмитриевич пращаше пенсионери на зимно море – да се поизкъпят в студа, та дано не дочакат другата пролет. Сега не мога да си обясня как един елементарен тетевенски помак, обслужвал години наред партийни велможи и милиционерски шефове се превръща в национален мъченик с претенции да замени Гоце Президента – формен граовски елементарник. Не спирам и да се питам как така аристократичния и витален Пловдив стана собственост на един северняшки свинегледач като Гергов и се управлява от наследник на служител от ДС като Славчо? Ами да споменавам ли неповторимия природен експеримент и партиен шеф Мара Мисса?! Тя няма свършване…

  Единственият жив български гуру и европейски интелектуалец Светлозар Игов казва на едно място,че всъщност комунистите са постигнали мечтата си, сочена още от класиците Маркс и Енгелс, а тя е: „Пролетариите да станат буржоа“. Да, по парадоксален начин, но я постигнаха. Синът на слезлия от планината чавдарец Дмитрий Яковлевич бе премиер и приятелката му въртя кълки в бляскаво лайф-стайл предаване; осиновената щерка на полуграмотния Янко бе видна депутатка и собственичка на фешън модна агенция; наследниците на селско-стопанските труженици са видни анализатори на финансовия пазар, а бедното комсомолче Банев е българския Онасис. Така че – българският преход изпълни мечтата на пролетариата в цялост. Като добавка – гоцеделчевският безработен адвокат Праматарски вече има къща до посолството на САЩ с басейн на покрива. Ама какъв символ само, нали!? Басейн на покрива! Мечтата на всеки комунист – „Работникът да стане капиталист“.

  Обяснението на „Как така се случи?“ след 10.11.1989 год. има, поне според мен, две обяснения. Едното като проблясък, другото като смешно разделяне с миналото. Първото е на неповторимия Игов и гласи, че „Народ от роби ражда водачи лакеи“, а комичното е, че на същата тази дата 10.11. през 1982 год. си е отишъл от тоя свят Леонид Брежнев – дали дейците на ЦК не са проявили и въображение и подсказали на Живков, че времето му е изтекло с това на съветския пръв ръководител? Второто е по-сериозно и зловещо – на тази дата от 1962 год. в СССР официално като празник се чества … Денят на милиционера. Затова ли толкова милиционери, като о-бозе почившия Кюлев, станаха милионери??? Май и двете обяснения са приемливи.

  Такива размисли ми се завъртяха в главата тези дни в началото на годината, докато се запознавах с наследството, което са ни оставили другарите от Държавна сигурност – досиетата. Страшна работа, гнусотия тече на талази от тези странички! Ако имате възможност се разходете до тази сграда на „Врабча” 1, поискайте проверка за себе си, ако няма данни имате възможност да се запознаете с папка на вече обявените доносници – направете го. Постепенно ще започнат да ви се проясняват събитията и манипулацията, в която живеем вече десетилетия. Ама защо ли давам съвети и ги пиша тези работи? Остана ли надежда вече у някой? Дано 2011 г. е по-смислена – как мислите?!

  Източник: http://www.frognews.bg/

• Световният индекс за даряване поставя България на 141 място сред 153 държави

  Фондация „Помощ за благотворителността“ ( http://www.cafonline.org/ ) публикува доклад за дарителството за 2010 година, който поставя България на 141 място.

  
  Социолозите разглеждат даряването на време или средства в помощ на другите като свързващ елемент в обществото. Почти всички страни, култури и религии имат своите традиции в даряването. Те са комплексни и са се оформили вследствие на историята, традициите и религията на съответната страна. Нивото на даряване в една държава показва до каква степен е силно гражданското общество на тази страна – степента, в която хората имат възможност и са готови да допринесат за решаването на проблеми в техните общности, а и отвъд техните страни.

  Този доклад е базиран на данни от изследване на Gallup’s WorldView World Poll (www.worldview.gallup.com ), което е направено в 153 страни, които заедно представляват около 95% от населението на света. Изследването задава въпроси от различен аспект на живота днес. Респондените са на възраст над 15 години и са жители на малки градове.

  Изследователите питат хората кой от трите благотворителни акта са направили в последния месец:
   Да дарят пари на организация?
   Да положат доброволен труд и да отделят от времето си за организация?
   Да помогнат на непознат, който има нужда от помощ?

  Ето някои от основните и интересни открития в доклада:
  Всяка нация дарява по различен начин. Наблюдава се разнообразие във всичките 153 изследвани държави. Даряването на пари за благотворителност варира от 4% в Литва до 83% в Малта. Полагането на доброволен труд варира от 2% в Камбоджа до 61% в Туркменистан.
  Помагането на непознати в нужда е основния начин, по който светът помага. 20% от населението на света е положило доброволен труд месец преди интервютата, 30% е дарило пари за благотворителност, а 45% са помогнали на непозна в нужда. Австралия и Нова Зеландия заедно са най-даващите държави в света. Още осем страни от три региона имат коефициент над 50%.
  Щастливите нации даряват повече от богатите нации. Връзката между даряването на пари и щастието е по-силна (коефициент 0.69) от връзката между даряването на пари и БВП на една страна (0.58). На основата на това доклада заключава, че даряването е повече емоционален акт, отколкото рационален.
  На глобално ниво, колкото повече остаряваме, толкова повече даряваме за благотворителност. Данните от изследването показват, че колкото повече остаряваме, толкова повече даваме (и като време и като пари). Полагането на доброволен труд обаче варира от държава в държава. Например в Северна Америка, 34% от американците между 15 и 24 години полагат доброволен труд, но двойно повече са – 76% хората на възраст над 50 години. По отношение на пол, жените са по-склонни да дават пари от мъжете. Мъжете обаче от своя страна е по-вероятно да полагат доброволен труд и да помогнат на непознат в нужда.

  Резултатите от всички 153 държави са разделени на региони. България разбира се попада в района на Централна и Източна Европа. Повечето от страните в този регион попадат в долната част на индекса. В пет от 26те държави в този регион, по малко от 10% от населението са дарили пари за благотворителност в рамките на месец преди изследването. Въпреки това, в повечето страни от региона, повече от една трета от населението е било ангажирано в една от трите форми на даряване.

  Докладът може да бъде прочетен на: http://www.cafonline.org/pdf/0882A_WorldGivingReport_Interactive_070910.pdf

  Източник: http://www.ngobg.info

• Tax tip: It’s time to get started; Free Tax Help Available
  It’s that time of the year again; the income-tax-filing season has begun and important tax documents should be arriving in the mail.

  Here are some tips that can help the tax-filing process run smoother.

  Start gathering your records: Round up documents or forms you’ll need when filing your taxes, such as receipts, canceled checks and other documents that support income or deductions you’re claiming. Your W-2s and 1099s will be coming soon; you’ll need these to file your return.

  Use Free File: Free File offers the use of brand-name tax software or online fillable forms (depending on your income level) at irs.gov/“>www.irs.gov. If you made $58,000 or less, you qualify for free tax software that is offered through a private-public partnership with manufacturers. If you made more or are comfortable preparing your own tax return, there’s Free File Fillable Forms, the electronic versions of IRS paper forms. Visit www.irs.gov/freefile to review your options.

  Try IRS e-file: Last year, 70 percent of taxpayers — 99 million people — used IRS e-file. Starting in 2011, many tax preparers will be required to use e-file and will explain your filing options to you. Combine e-file with direct deposit and you get your refund in as few as 10 days.

  Consider other options: There are many options for filing your tax return.You can prepare it yourself or go to a tax preparer.You may be eligible for free face-to-face help at an IRS office or volunteer site. Remember 17: Check out IRS Publication 17, „Your Federal Income Tax“ on the IRS website. It’s a comprehensive collection of filing information for taxpayers.

  For more help, contact the IRS at irs.gov or call toll-free at 800-829-1040.

  Internal Revenue Service

  It’s that time of the year again; the income-tax-filing season has begun on January 1 and important tax documents should be arriving in the mail. Deadline Extended to April 18; Taxpayers Impacted by Recent Tax Breaks Can File Starting in Mid- to Late February.

  Here are some tips that can help the tax-filing process run smoother.

  Start gathering your records: Round up documents or forms you’ll need when filing your taxes, such as receipts, canceled checks and other documents that support income or deductions you’re claiming. Your W-2s and 1099s will be coming soon; you’ll need these to file your return.

  Use Free File: Free File offers the use of brand-name tax software or online fillable forms (depending on your income level) at irs.gov/www.irs.gov. If you made $58,000 or less, you qualify for free tax software that is offered through a private-public partnership with manufacturers. If you made more or are comfortable preparing your own tax return, there’s Free File Fillable Forms, the electronic versions of IRS paper forms. Visit www.irs.gov/freefile to review your options.

  Try IRS e-file: Last year, 70 percent of taxpayers — 99 million people — used IRS e-file. Starting in 2011, many tax preparers will be required to use e-file and will explain your filing options to you. Combine e-file with direct deposit and you get your refund in as few as 10 days.

  Consider other options: There are many options for filing your tax return.You can prepare it yourself or go to a tax preparer.You may be eligible for free face-to-face help at an IRS office or volunteer site. Remember 17: Check out IRS Publication 17, „Your Federal Income Tax“ on the IRS website. It’s a comprehensive collection of filing information for taxpayers.

  Free tax preparation is available

  

  Volunteer Tax Preparers – is available through the Volunteer Income Tax Assistance (VITA) and Tax Counseling for the Elderly (TCE) sites in many communities.

  Taxpayer Assistance Centers – are available to taxpayers who believe their personal tax issues cannot be handled online or by phone, and who need face-to-face assistance.

  Тax Forms and Publications Walk-In Service –  All the official tax forms and publications are available for free downloading 24/7 at www.IRS.gov. Taxpayers can pick up some of the most-requested forms, instructions and publications at many IRS offices, post offices and libraries. Also, some grocery stores, copy centers, city and county offices and credit unions have reproducible tax form products available to photocopy.

  Low Income Taxpayer Clinics – (LITCs) are independent organizations that provide low income taxpayers with representation in federal tax controversies with the IRS for free or for a nominal charge. The clinics also provide tax education and outreach for taxpayers with limited English proficiency

  Braille Tax Material – A variety of Braille materials can be downloaded from irs.gov and may also be available at libraries that have special services for people with disabilities.

  Taxpayer Advocate Service – (TAS) is an independent organization within the IRS that assists taxpayers who are experiencing economic harm and seek help in resolving tax problems that have not been solved through normal channels.

  For more help, contact the IRS at irs.gov or call toll-free at 800-829-1040.

  Internal Revenue Service
• Божидар Димитров: На бъдещите реставратори в Созопол поднасяме великолепен обект – Крепостта на господаря

  Предстои проучване и възстановяване на обекта Castrum Domini – „Каструм Домини” (Крепостта на господаря) и вписването му в общата схема за развитие на културно-историческия туризъм в Созопол. Пред  Агенция „Фокус“ Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей и министър без портфейл в оставка, каза, че обектът изглежда разкопаван, вероятно веднага след Освобождението. Малко известен факт е, че тогава чуждестранни консули – на Франция, Германия, Гърция и Русия разкопават обекти в Созопол, а предметите, намерени тогава, украсяват сбирките на Пергамон Музеум в Берлин, Лувъра в Париж, Ермитажа в Петербург, каза Божидар Димитров.
  „На този обект първо трябва да се направят археологически разкопки, тъй като неизвестните копачи в миналото не са разкопали целия обект и за щастие има достатъчен терен – близо няколко декара, който трябва да се проучи. Най-вероятно ще предизвикаме археологически разкопки. След това – задължително трябва да се реставрира, тъй като може да стане един от главните културно-исторически паметници в Созопол, понеже е разположен на много хубаво място. Възстановеният замък ще се вижда добре и от морето, и от сушата (до там води главната улица на града, която е любимо място за разходка)”, обясни Божидар Димитров.
  По думите му – подобен Каструм Домини излезе при проучванията и на хълма Трапезица във Велико Търново. „Той също е укрепен замък, изграден вътре в крепостни стени, територия на столичната крепост. Има още две оцелели подобни крепости, те са разположени обаче на самата гранична бразда. Подобен замък е оцелял в село Маточина, на няколкостотин метра от турската граница, както и крепостта Белградец, Ивайловградско. За съжаление те са трудно достъпни за масовия турист, тъй като се намират в гранична зона. Предимство на Созопол, а и на Трапезица, е, че са в самия град. На бъдещите реставратори ние поднасяме още един великолепен обект – освен крепостните стени, манастирите на остров Свети Иван и Свети Кирик – и един укрепен замък – един Castrum Domini”, каза Божидар Димитров.

  focus-news.net

• Иво Инджев и Паметникът на Съветската армия

  Автор: Иво Инджев

  08.01.2011

  Слушам внимателно защитниците на паметника и ми се набива на очи следното: те не желаят да обсъждат пряко темата, ами я обикалят с разни странични доводи (сякаш има някаква тайна причина паметникът да бъде опазен, някои посветени знаят причината, но тя не може да се каже публично). Разбира се, тук изключвам всички, чиито „аргументи“ са крясъците Фашисти! Рушители! и т.н. Но имаше разговарящи образовани защитници на паметника, от чиито доводи откроих следните пет:
  1. Паметта на загиналите съветски войни в борбата срещу фашизма не ни позволява да скверним паметника. Даже в Берлин има паметник на съветската армия, запазен след обединяването на Германия, не сме изключение.
  2. Високата му художествена стойност. По паметника е работил цветът на българската скулптура и архитектура на онова време, резултатът е забележителен и трябва да бъде съхранен като произведение на изкуството.
  3. Народната памет – това е паметник на епохата, на състоянието на България в този исторически момент, такъв, какъвто е бил и трябва да се запази за поколенията.
  4. Колко е лесно да се руши, а колко трудно да се гради! Паметникът е струвал на България маса пари и труд. Скулптори, архитекти, градоустройственици, строителни инженери, бронзолеяри, каменоделци, кранисти, кофражисти, арматуристи, зидари, шофьори и пр. както и счетоводители, партийни секретари, цяла армия офисни служители и не на последно място – данъкоплатците са създали нещо грандиозно, което ние сме призвани да запазим.
  5. Събарянето на паметника би било обида към Русия, нашата освободителка.
  Желая да отговоря по тези точки:
  1. В България няма загинали съветски войни. Ако искахме един адекватен паметник на жертвите (включително български) на Съпротивата срещу фашизма, той трябваше да има съвсем друг мащаб и характер. Уместно би било да е нещо като пиета, което да пробожда сърцето на човека и да му припомня, че не трябва да допуска такова нещо да се повтаря. Обаче един нагло доминиращ Шпагин и самото име „Паметник на Съветската армия“ отправят друго и съвсем ясно послание. Колкото до Берлин, случаят там е съвсем друг – първо, Германия официално се отрече и заяви ясно на света, че скъсва с миналото си. Те окачествиха нацизмът като чума, като едно раково образувание в обществото си. Там няма партия-приемник на национал-социалистическата работническа. Там този паметник почита армията, дала основният принос към унищожаването на това зло. Един вид армия освободителка. Паметникът има основание, да не говорим, че само в битката за Берлин са загинали над 500 000! съветски войника. Никакъв вид сравнение с нашия случай не издържа.
  2. Паметникът има висока художествена стойност. Тук съм напълно съгласен. Перфектен е! Непременно трябва да бъде съхранен и като произведение на изкуството. И това ще стане, когато той бъде преместен в Парка-музей на открито, заедно с други подобни реликви от това време и с табела, която запознава зрителя какво е това пред него. Тук конфликт с господа защитниците на паметника няма.
  3. Народната памет, знак за епохата. Идеално, напълно съм съгласен! Епохата е била такава, каквато е била и паметникът в Музея прекрасно ще я отразява. Дори много по-добре, отколкото ако просто стърчи в центъра на София. Конфликт няма.
  4. Трудно се гради, лесно се руши. Така е, но паметникът вече е изграден. Огромната трудност и постижение са бронзовите скулптурни групи, които ще бъдат внимателно демонтирани, пренесени и внимателно монтирани на новото място. Другата трудност е била добрата каменоделска работа. Тук няма да се налага да преоткриваме топлата вода. Има утвърдени световни методи как камъните се номерират, демонтират и преизграждат в съшия ред. Железобетонната вътрешна част при днешната технология не е никакъв проблем. Да, разбира се, всичко това ще струва пари, но те са несъизмеримо по-малко, отколкото са дадени за първоначалното изграждане на паметника. Повтарям – несъизмеримо по-малко. Така че, няма да рушим паметника. Конфликт няма.
  5. Ако разрушим паметника, ще обидим Русия, нашата освободителка от турско робство. И таз хубава! България е била, е и ще е признателна на Русия за този акт. Каквито и стратегически планове да са водели Александър Втори в тази война (няма да се спирам на тях), освобождението на България е факт и ние сме и трябва да сме благодарни на Русия за това. Изградили сме най-хубавите възможни паметници на руските освободители и никой няма намерение да ги докосва! Само в София: Руски паметник, Паметникът на Цар Освободител и разбира се, най-вече Храм-паметникът Свети Александър Невски. Колко булеварди и улици носят имената на руските пълководци… Всяка година на 3-ти март честваме и славим руските (+ румънски, финландски и прибалтийски) освободители. А в Плевен и въобще в цялата страна има безброй паметници на братята освободители и стоици улици носят имената на руските генерали. Е, какво повече да направим?
  Крайно време е да осъзнаем като общество каква е целта и какво символизира паметникът на съветската армия в София и да го разкараме оттам с един замах! Той няма бъдеще и ще падне. Както казах в началото, осъден е на смърт, маховикът на нетърпимостта към него е завъртян и вече е набрал необратимата скорост. Въпросът е да не се бавим много, защото то си е за нас. Когато този смазващ паметник на чужд окупатор в собствената ни столица го няма, ще можем да си поемем свеж въздух с пълни гърди. Смазващо е да се гледа това нещо в София, особено вечер, когато (все още) прожектори ярко осветяват монумента, да не би някой да не го види.

  П.С. ОТ ДОМАКИНА НА БЛОГА:

  ЕЛАТЕ УТРЕ, НЕДЕЛЯ, 9-ТИ ЯНУАРИ, ОТ 11 Ч. ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ШЕСТВИЕТО С ПЛАКАТИ, НА КОЕТО ЩЕ ПОИСКАМЕ НЕГОВОТО ДЕМОНТИРАНЕ!

  ––––––––––––––

  Червени контрадемократи предизвикват да бъдат контрирани

  На 09.01.2011 г. от 10:30 ч. пред Паметника на Съветската армия в Борисовата градина Младежкото обединение в БСП – София организира мирен контра – протест срещу поредния опит за затриване на българското културно наследство, съобщиха организаторите. Контра-протестът е продиктуван от факта, че инициативен комитет „За демонтирането на паметника на Съветската армия в София“ организира същия ден от 11 ч. митинг пред паметника. /БГНЕС

  Възникват по този повод някои въпроси:

  Не могат ли тези активисти да си протестират на друга дата и място или търсят конфронтация?

  Означава ли това, че при всяка червена публична изява всеки ще има право да ползва прецедента и да организира половин час по-рано контра на тяхната инициатива?

  Защо паразитират на гърба на гражданска инициатива, за да се изявят, а не организират своя?

  Къде са “старежите” и защо пускат напред младежите или така искат да покажат приемственост на неадекватността да се защитава рухналия комунизъм?

  Отсъствието на “старежите”, заменено с младежите, не напомня ли пълната капитулация на комунизма пред логиката на неговото сгромолясване, поради което СССР и производните есесесерчета си заминаха на бунището без никаква съпротива?

  И що за “културно наследство” е паметникът на лъжата? Вековната лъжа, вградена като фундамент в идеологията на комунизма, е част от неговата “култура”, това е ясно. Но чак да го декларираш на митинг, който на практика прокламира “да” на голямата комунистическа лъжа – е това е вече върха на неадекватността!

  И още нещо: софийската община, която разреши шествието на инициативния комитет за демонтиране на паметника, не е ли наясно, че да разрешат на същото място, половин час по-рано митинг със заявена цел да бъде контра ( така е формулиран митингът на младежите от БСП), е чиста провокация? Що за съучастничество?

  Ако това е “ок”, тогава всички да се чувстват поканени в бъдеще да контрират митингите на БСП с контармитинги. Защото, както каза само преди два дни др. Първанов : “ Който нож вади, планина повдига” ( “остроумие”, от което на нормалния човек му се повдига”).

  И още нещо: направо е умилително да види човек, как за готвеното от седмици наред шествие ЗА демонтиране на паметника, медии се задействат информационно едва по повод на това, че в последния момент се появи червена контрадемократична идея ПРОТИВ.

  ––––––––––––––

  Граждански поглед върху селското перчене на червените паразити

  10.01.2011

  ВМЕСТО ДА ПРЕПЕЧАТВАМ РЕПОРТЕРСКИ ПРЕРАЗКАЗИ ЗА СЪБИТИЕТО, КОЕТО ОРГАНИЗИРАХЕ ОКОЛО ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ ВЧЕРА, 9 ЯНУАРИ, ПУБЛИКУВАМ НАБЛЮДЕНИЯТА И ЗАКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН РЕДОВЕН ЧИТАТЕЛ И КОМЕНТАТОР, КОЙТО СИ Е НАПРАВИЛ ТРУДА ДА ДОЙДЕ ОТ ВИДИН. И МИ КАЗА, ЧЕ Е ПРЕБРОИЛ ПО ПЪТЯ КЪМ СОФИЯ 17 ПАМЕТНИКА ОТ РОДА НА ТОЗИ, КОЙТО СИМВОЛИЧНО ОБРАДИХМЕ В СТОЛИЦАТА.

  ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО НАБЛЮДАТЕЛНИЯТ Г-Н ТИНКОВ ДОБАВЯ ДЕТАЙЛИ, КОИТО КОЛЕГИТЕ ЖУРНАЛИСТИ НЕ СА ЗАБЕЛЯЗАЛИ (ОСОБЕНО ДРАЗНЕЩО Е ОБОБЩЕНИЕТО В ДОПИСКИТЕ, ЧЕ ИМАЛО ВЗАИМНОСТ В ОБИДИТЕ И ЗАМЕРЯНЕТО, ДОКАТО ИСТИНАТА Е, ЧЕ САМО НЯКОЛКО ДУШИ ОТ ЗАКОННИЯ НИ МИТИНГ БЯХА ПРОВОКИРАНИ СЛЕД ОКОЛО 40 МИНУТИ МЪЛЧАНИЕ И ОТВЪРНАХА ВЕРБАЛНО НА ПРОВОКАЦИИТЕ, КОИТО НЕ СЕКНАХА ПО НАЙ-АГРЕСИВЕН НАЧИН ОТ СТРАНА НА ЧЕРВЕНАТА АГИТКА – С ЯЙЦА, ЧУЧЕЛА, СВИРКИ, И ДРУГИ АТРИБУТИ НА ПОБОЙНИЦИТЕ ОТ СТАДИОНИТЕ).

  ЕТО СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАВЕЛ ТИНКОВ ОТ ВИДИН:

  Вече няколко пъти писах в блога Ви, по повод на състоялия се протест пред паметника на Съветската армия. Въпреки това /четейки продължаващите коментари/, смятам за необходимо да насоча вниманието на всички върху няколко особено важни /от моя гледна точка/ факта, подминавани от всички:

  – групичката на червената агитка, очакваше в готовност още преди да се появят първите участници в протеста.

  – полицията, въпреки че стовари, леки автомобили, арестантски фургони и др авто-техника почти час преди протеста, се правеше, че не забелязва „червените скинари“.

  – Кордон от полицаи беше завардил всички подстъпи към паметника и още преди началото на събитието спираше всеки приближил гражданин с въпроса“ Вие за или против протеста?“.Сиреч, въпреки липсата на разрешение за провеждането на контрапротеста, той беше толериран от полицията! Попитах застанала близо до мен полицайка /от кордона, разделящ двете групи: защо пазителите на реда допускат това нарушение, на което женицата, с явно неудобство отвърна:“Такива са указанията от Общината.“

  – Може да не съм прав, но за мен беше важно да знам колко човека участваме в протеста.
  За мое съжаление бяхме не повече от 800 човека. Срещнах се със стари познати, които ме посрещнаха с усмихнатото: „Здравей, червен Видин!“ Помислих си, колко „синя“ е почти двумилионна София, която при поне милион активно население е изкарала на протеста по-малко от промил! Ще се окаже, че над 90 процента от онези, участвали в грандиозния митинг на Орлов мост не са били сини! Били са от тези, които искат /и се надяват/ някой да ги „оправи за 800 дни“! Мъка! /както казва Седефчов/.

  – Червените отрочета бяха ТОЧНО 47 ЧОВЕКА!!! Лично ги преброих /не беше трудно/.

  – Най-цензурен от дивашките им крясъци беше „фашистки лумпени“. Искаше ми се кротко да им обясня, че точно те са лумпенизираната /и употребявана/ част от комуноидната им камора, че докато те си дерат гърлата и мръзнат на снега, синчетата и дъщеричките на „червената аристокрация“ следват в престижните университети на прогнилия запад, плувайки в разкоша на откраднатите от татковците милиони народна пара! Нямаше начин – не можех да ги надвикам.

  – Г-н Инджев, не намалявайте бройката на участвалите в протеста /шегувам се, разбира се/! Шествието ни обгради паметника, но не бяхме „хванати за ръце“. Бяхме в колона от по трима-четирима в редица!

  На всички участвали – приятелски поздрави!

  Източник: http://ivo.bg/

  

• Експерти по недвижими имоти: Инвестирайте в ниви

  Земеделската земя ще е хитът за инвестиции през 2011 г., смятат експерти. Цените на всички категории недвижими имоти са на неколкогодишно дъно, но търсенето на ниви е огромно – от наши и чужди производители, от инвестиционни фондове, спекуланти, дори от Световната банка.

  Земеделската земя ще поскъпне с 10-15% през 2011 г. Такива са очакванията на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

  “Расте интересът към обработване на имотите. Цената на земята зависи основно от доходността. Когато рентите се покачват, нормално е цената на актива да върви нагоре”, заяви шефът на асоциацията Борислав Петков.

  От БАСЗЗ съобщиха, че договорите за новата стопанска година вече са почти сключени. Новите ренти са с 15-20% по-високи, така че е нормално цената на земята да се покачи с 10-15%, а на места до 20 на сто.

  Ако за декар нива е договорена рента от 25-30 лева, цената на тази земя е около 300 лв./дка, уточни Борислав Петков.

  Апартамент в центъра на София също е разумна инвестиция.

  Поради очакванията за икономически ръст, по-ниски лихви и инфлация нараства и интересът към акциите. След като последните две години борсите на развитите пазари донесоха прилична доходност, сега инвеститорите се насочват към развиващите се пазари – Централна и Източна Европа, Бразилия, Индия и други.

  Вестник Труд

  Ето извадка от предишна публикация на „Труд“- Светът луднал по нашия чернозем:

  Цената на земеделската земя отново пое трайно нагоре, след като в началото на кризата бе отчетен спад в стойността й от близо 30%. Още през 2009 г. тенденцията се обърна и тази година сделките се сключват на нива близки до предкризните, показват данните на асоциацията на собствениците на земеделски земи.

  В началото на миналата година продажната цена средно за страната е била около 240 лв. за декар, а в момента е 300-310 лв/дка. Рентите пък са достигнали вече нива от 22-27 лв./дка. В обобщението не влиза Добруджа, където цените и рентите са традиционно по-високи. В житницата на България таванът на рентите е 60 лв./дка, а продажните цени – 600 лв./дка.

  По данни на държавната система за агропазарна информация САПИ през 2008 г. средната цена на земеделската земя в страната е била 312 лв./дка, а през 2009 – 297 лв./дка.

  Земеделската земя се оказа най-слабо пострадалият от кризата сегмент на недвижимите имоти, коментираха едрите собственици. За сравнение цените на жилищата все още остават с 30-35% под върха през лятото на 2008 г. Още по-голям е спадът при бизнес имотите, терените за строителство и селските къщи.

  От асоциацията прогнозираха 10-15% ръст в цената на земята за 2011 г. Главна причина за това ще са по-високите ренти догодина. Те зависят от растящите субсидии за обработваема площ, които отпускат Евросъюзът и българското правителство чрез доплащания.

  Христо НИКОЛОВ

  

• Кукери от цяла Югозападна България гониха злите сили в Благоевград
  Над 20 групи с танци и заклинания разтърсиха областния център на Пиринско пред погледите на стотици зрители.

  За трета поредна година организаторите на фестивала на зимните маскарадни игри раздадоха награди за  най-добри сурвакари, най-масова група, най-добра маска, най-малък участник и най-добра сценка на „Старци”. Сурвакарите сложиха край на коледно- новогодишните празници в Благоевград.
  Повече от пет часа музика огласяше центъра на Благоевград. Атрактивни кукерски групи представяха своите костюми и артистични заложби пред компетентно жури и стотици жители и гости на фестивала на зимните маскарадни игри. Олег от Благоевград е сред младите представители в колоритната надпревара. Вече има зад гърба си обаче, редица участия в подобни инициативи. За Олег всеки кукерски фестивал е голямо предизвикателство, а усещането е невероятно. Участието в кукерски фестивал изисква сериозна подготовка. Олег разказва, че най-трудната част е изработването на костюмите, които никак не са евтини. Всеки от тях струва поне 300 лева, а подготовката отнема повече от два месеца.  Най-добрите състезатели днес ще бъдат наградени-отличия ще бъдат връчени в категориите за най – добри сурвакари, най – масова група, най – добра маска, най – малък участник и най – добра сценка на „Старци”. Олег и неговата група са носители на редица награди и сега амбицията им е да бъдат сред първите. С третия фестивал на сурвакарските групи ще закрият коледно – новогодишните празници в община Благоевград, продължили един месец.

  www.bl-grad.info

  Близо 2000 кукери, мечки, старци, дяволи и други страховити чудовища участваха за трета поредна година в зимния маскараден фестивал в Благоевград. Предаде

  dariknews.bg

  

  Чанове, песни и тъпани огласяха повече от шест часа областния град. В органазирания от Общинската администрация и  Гражданско сдружение „ЕКИП“ атрактивен празник на кукерските игри се включиха десет сурвакарски групи, осем от които от  Благоевград. Две групи маскирани участници дойдоха на площад „Георги Измирлиев“ от квартал „Грамада“, две от „Плажа“, две от ромските махали и по една от „Струмско“ и село Изгрев.

  За празника на маскарадните игри в Благоевград гостуваха групи от Петрич и пернишкото село Дивотино.

  

  Победителите в зимния фестивал бяха наградени от заместник-кмета на Благоевград Георги Скрижовски. Те получиха купи, грамоти и по 100 лева.

  
• Изборният кодекс регламентира финансирането на предизборните кампании

  Между 80 и 100 милиона лева са се харчили от партии за местни избори в България до сега. Тези цифри оповести пред Дарик народният представител от ГЕРБ Юлияна Колева. Тя заяви, че за първи път финансирането на кампаниите се регламентира от новия Изборен кодекс и е уредено по много прозрачен начин.

  Към Сметната палата ще се създаде регистър, в който ще се вписват всички дарения по време на кампаниите и предоставянето на всички безвъзмездни услуги към партиите. Информацията ще е достъпна до всички желаещи да се запознаят с финансирането по време на избори, обясни тя.

  Юлияна Колева очерта сред другите важни акценти в Изборния кодекс уеднаквяването на режима и правилата за гласуване, изискването за уседналост, както и така наречената двойна регистрация на партии и коалиции.

  Според народния представител така партиите ще се обединяват в коалиция не защото не могат самостоятелно да се явят на избори, а защото наистина имат общи идеи и програми. По този начин ще се избегнат условията за създаване на безпринципни коалиции, коментира Колева и увери, че Изборният кодекс е изцяло съобразен с европейските изисквания. /Дарик радио

  Още по темата:

  Президентското вето на Изборния кодекс – победа и за новосформиращите се в чужбина Обществени съвети към дипломатическите мисии

  Парламентът одобри Изборния кодекс – чакат се президентско вето и атака в Конституционния съд

  Обръщение към президента: Искане за налагане на вето във връзка с Изборния кодекс

  Депутатите гласуваха Изборния кодекс цели 13 часа

• Гърция гони нелегалните имигранти

  

  Гърция ще предприеме проверки на имигрантите на своя територия, за да установи кой има право на убежище и ще експулсира незаконните. Това обяви заместник-министърът на труда Ана Делара, предаде Франс прес, позовавайки се на нейно интерво по гръцкото „Флаш радио“.
  „Хората, които отговарят на условията да се върнат в страната си, ще се върнат и какъвто и да е случаят, ако има нарушение, те ще получат обратен билет и ще си заминат“, обясни Делара.
  
  Гърция се сблъсква с растящ брой пристигащи имигранти и кандидати за убежище, което надхвърля възможностите й за прием в условията на икономическа и социална криза, която изживява страната, коментира Франс пес.Администрацията, обработваща молбите за убежище е задръстена и близо 47 000 кандидати очакват решение от години.
  
  От много години правозащитните организации критикуват отношението в Гърция към хората, бягащи от конфликтите в Африка, Близкия изток и в индийския подконтинент. Кандидат имигрантите и търсещите убежище са наблъскани в центрове за задържане или в пренаселени и в окаяно състояние килии на полицията. Повечето биват освобождавани със заповед да напуснат гръцката територия. Някои се опитват да преминат нелегално в други страни, но мнозинството завършва на улицата без средства – лесна плячка на престъпни групировки. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците повечето кандидати за убежище пристигат в Гърция от Афганистан, Ирак и Сомалия.
  
  В първите дни на 2011 г. особено вълнение предизвика обявеното от Гърция намерение да строи стена на границата си с Турция. Предвижда се по 260-километровата ивица да бъде издигната ограда с дължина 12,5 км и височина 4,5 метра по аналогия на тази, която предпазва границата на САЩ с Мексико. Предвижда се да има радарно покритие и постоянни моторизирани патрули. По този начин страната щяла да се предпази от нелегалното преминаване на нежелани емигранти, които по този начин навлизат в Европейския съюз.
  
  Около 1.8 млрд. евро ще струва построяването на стената, е изчислил Христос Папуцис, бивш комисар по енергийните въпроси. Той очаква, че ще бъдат необходими поне 5 години за изпълнение на техническия проект. От Европейския съюз и Турция реагираха много остро на новината.

  

• Народни традиции: Бабинден

  Бабинден отбелязван на 8 януари (и на 21 януари по стар стил)  е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

  Съдържа 3 основни елемента:
  – Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.
  – Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.
  – Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.

  Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова кърпа. В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи, пари. Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. Всяка благодарна майка е носела варена кокошка, баница, вино и ракия. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.

  С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. датата на честването на Бабинден се измества по стар стил – от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ.

  Рецепта за Бабин лучник

  Продукти: 1000 гр тесто, 500 гр лук стар, 50 мл олио

  Приготвяне

  1.Разделете тестото на две различни по големина топки
  2.Разточете по-голямата топка на кора с няколко сантиметра по-широка от тавата, в която ще приготвите лучника
  3.Сложете кората в намазнената тава и оформете бордюр по стените
  4.Нарежете лука на едро и го задушете в олио около 10 минути
  5.Прибавете чубрица, джоджен и сол на вкус
  6.Разбъркайте добре
  7.Изсипете лука върху кората и го разпределете равномерно
  8.Разточете втората топка на кора с големината на тавата
  9.Сложете я върху лука, припокрийте я с краищата на долната кора и ги прищипете
  10.Печете в умерена фурна около 20-30 минути
  11.Готовият лучник нарежете на триъгълни парчета.

  рецептата е от bgkulinar.net

  
• В държава без пари най-силната власт е информацията

  „Доста частни фирми имат по-големи възможности да подслушват от МВР“

  В държава, в която няма пари, информацията е най-силната власт, а тази информация им излиза почти без пари, докато в частния сектор се плаща. Така председателят на Българската асоциация на частните детективи Марин Маринов коментира в петък пред БНР последния скандал с подслушването на министри и изтичането на СРС-та.

  Той прогнозира, че подобни скандали ще продължават.
  Почти сигурно записите между Ваньо Танов, Симеон Дянков и Владислав Горанов са направени от службите, а не от частна структура, смята Маринов по повод публичните догадки на премиера Бойко Борисов, че „записите са правени със силите и възможностите на частни структури“.

  Маринов заяви, че в частната детективска дейност не се правят подслушвания на такива нива и за политически цели. Той обаче уточни, че много частни компании имат по-голям потенциал да проследяват и подслушват от самото МВР.

  Според него, в момента службите се използват за подслушване с политически цели, а не за борба с организираната престъпност.

  Той добави, че се е случвало частни фирми да получават поръчки от ръководства на „по-малки политически партии“ за следене и подслушване на техни съпартийци. Последният такъв случай е от преди парламентарните избори през 2009 година.

  „Няма как да обясним защо генерал Ваньо Танов, който малко или много не е свързан с престъпните структури – или поне аз не знам такова нещо – в един момент по някакви подозрения, които никой не може да обясни какви са, е сложен на разработка, и то със СРС-та. Това просто е скандално“, коментира детективът.

  Маринов отхвърли и защитната теза на вътрешния министър Цветан Цветанов, че организираната престъпност е овладяна от властите и сега се опитва да отвърне на удара.
  „Ако представителите на изпълнителната власт заявяват, че са овладели организираната престъпност и сега тя се организира срещу тях, това е самоизключващо се твърдение. Не може някой, който е овладян, да се организира срещу теб. Ако заключа някого в банята, той няма как да ме набие“, обясни той.

  Според Маринов, подслушването в България е страшно и се прави на такива нива и толкова често, колкото не би могло преди 90-та година.

  По думите му напоследък се увеличава търсенето на детективски услуги, дори в случаите, които би трябвало да се възложат на полицията. „Това не говори много добре за колегите от МВР“, коментира председателят на детективската асоциация.

   

  Източник: http://www.mediapool.bg/show/?storyid=174542&srcpos=5

• СTАТИСТИКИ И ИСТИНИ ЗА БГ-ГАСТАРБАЙТЕРИТЕ

  Автор: Анна Зографова

  Според официални статистически данни, подадени от „EURES и международни спогодби“, 17224 нашенци са в пълна готовност да заминат на гурбет през настоящата година, за да изхранват семейства в България, докато 2566 са пристигналите от чужбина и регистрирани към момента безработни.
  Много наши лекари, стоматолози, зъботехници, медицински сестри, рентгенолози, рехабилитатори и специалисти по кинезотерапия практикуват в Дания, Финландия, Франция, Германия, Швейцария, Италия, Австрия, Португалия, Канада, Австралия и в емирствата.
  Отново по официални данни за 2010 г. 255 българи са били ангажирани в селското стопанство на Испания; 50 в Гърция; 100 в Дания. Това обаче е само статистика. И тя … не е точна.
  Защото ако трябва да бъдем честни, броят на гастарбайтерите ни е далеч в десетки, в стотици пъти повече. Немалко български висшисти предпочитат да бъдат наемани сезонно в чужбина за извършване на непрестижни, неквалифицирани и по-низко платени там дейности, само и само да закърпят двата края у нас и да изпратят пари на семейства и близки.
  Колко жалко наистина и как да не влияе това депресиращо на българските интелектуалци, получаващи като заплата средно месечно от 150 € /сто и петдесет евро/, та дори и по-малко. Тези люде просто неуспяват да се впишат или реализират никъде. Въпреки знанията и уменията! Особено поколението в пенсионна и предпенсионна възраст, преживяло шока от точковата пенсионна система на България, която от т.г. отпадна.
  ЖАЛКО! ЖАЛКО! МНОГО ЖАЛКО НАИСТИНА!
  Защото, за да оцелееш или да екзистираш със 120 евро на месец, което е минималната работна годишна заплата в момента в Република България си е просто подвиг. Особено ако трябва да бъдеш коректен платец и плащаш ежемесечно и задълженията за ток и парно, средно от по 200 лв. месечно… Да не говорим – ако си пенсионер! Въпросът е как да се преживее?
  Иначе „РИФОРМИТЕ“ са успешни. Те са факт за който ни ръкопляскат и казват „Браво“!
  Ние българите сме жилав народ – жилаво племе, за което се гордеем и ще продължаваме да се гордеем. И…все пак някак си ще преживеем.
  Доживяхме наши интелектуалци – немили, недраги да предпочетат тежкия път на гурбетите… По същата причина продължава и изтичането на мозъци от държавата. Младите, умните, талантливите, предприемчивите и честните, които не крадат успяват, но… това става по-бързо в Европа или в Америка.
  А ние, една малка група от оцелелите, които правехме първите стачки и прощъпулника на демокрацията, докато другите правеха пачки, ние ще си останем със спомените – нали всяка революция си изяжда децата!
  В този ред на мисли – очакванията са до средата на 2011 само Германия да приеме 50 000 сезонни гастарбайтери от България, като до сега 3837 българи там са работили като хотелиери, ресторантьори, камериери, в селското стопанство и като домашни прислужници.
  Дори само тези цифри ясно илюстрират необходимостта от ситуиране на адаптивни центрове у нас и в чужбина, които да улесняват, подпомагат и информират по всички жизноноважни въпроси заминаващите и пристигащи българи.

  –––––––––-
  Б.Р. Оригиналния, нередактиран текст на А.Зографова може да прочетете тук – линк.

• За едни Ивановден, за други – Рождество Христово

  Рождество Христово отбелязват православните християни, които използват Юлианския календар.

  Православните християни, които използват Юлианския календар, днес празнуват Коледа.

  Празникът се отбелязва от сръбската, грузинската, коптската, ерусалимската и руската православна църква.

  Патриархът на Москва и на цяла Русия Кирил поздрави всички православни християни за „големия и спасителен празник Рождество Христово“, предаде ИТАР-ТАСС.

  Рождество е празник на събитията, променили хода на човешката история, каза патриархът, подчертавайки, че след Рождество „на света, потънал в грях и малко отличаващ днес се от света по онова време, се е появила надежда“.

  Патриархът отслужи празничната служба в храма „Христос Спасител“, на която присъстваха президентът Дмитрий Медведев и съпругата му.

  Премиерът Владимир Путин присъства на службата в църквата „Покров Богородичен“ в село Тургиново в Тверска област, където са били кръстени бъдещите родители на Владимир Путин, които са родом от това място и са живели в близките села. Преди три години църквата бе ремонтирана, включително с лични средства на Путин.

  В Сърбия, Черна гора, Македония, в Северно Косово и Република Сръбска в Босна и Херцеговина Бъдни вечер беше снощи.

  Пред белградския храм „Свети Сава“ бе запален бъдник, а след това се състоя празнично бдение, отслужено от сръбския патриарх Ириней. Преди това патриархът освети новопостроения храм „Свети Симеон“ в Нови Белград.

  

  Централното честване на празника в Косово се състоя в храма „Свети Димитър“ в Косовска Митровица, където епископ Теодосие освети и запали бъдника в присъствието на политически ръководители на сърбите в Северно Косово и на сръбския вицепремиер Божидар Джелич, сръбския министър за Косово Горан Богданович и държавния секретар Оливер Иванович, съобщиха сръбските агенции. Нашата справедлива борба за Косово продължава. Тази вечер е за помирение и подкрепа на нашия народ в Косово, каза Джелич, добавяйки, че „2011 г. ще бъде силна европейска година и година на борба за Косово“.

  Черногорско-приморският митрополит Амфилохий освети бъдниците пред Цетинския манастир и призова вярващите да дойдат в храма и да „не вървят след лъжливи попове“, предаде ТАНЮГ.

  Привържениците на канонично непризнатата Черногорска православна църква, които се събраха пред Двора на крал Никола, протестираха, че църквите и манастирите са затворени за тях. Не е християнски и не е човешко нашите църкви и манастири да са затворени за нас, като че не сме граждани на тази страна и като, че не са ги строили нашите предци, каза митрополит Михайло.

  Сръбската православна църква и вярващите в Република Сръбска в Босна и Херцеговина също отпразнуваха Бъдни вечер. По улиците в Баня Лука премина колона с украсен бъдник, който след това бе запален пред храма „Христос Спасител“.

  В Съборния храм „Климент Охридски“ в Скопие жители на македонската столица за 19-ти път заедно празнуваха Бъдни вечер, предаде агенция МИА.

  vesti,bg, segabg.com

  

• Ивановден е

  Днес празнуват всички с имена Иван, Иванка, Ваньо, Ваня, Йоана, Йоан,  Йово, Йото, Йонко, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Калоян, Жан, Жана и Яна. Честито на именниците днес, здраве и късмет!

  На 7 Януари на следващия ден, след празника на свето Богоявление, православната църква още от най-първите си времена чества  празника на събора на честния и славния пророк св. Йоан Кръстител, който кръщава Иисус Христос в река Йордан. Йоан познава и посочва Христос като Син Божий. Наречен е Предтечата, защото предрича идването на Спасителя на земята.

  Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение. Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия – Христос. Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окървавената тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно поприще. Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света. Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна. На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

  Ивановден (от старобълг. „Бог е милостив“, от евр. „Божа благодат“) като народен празник, е част от богатия в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характер за този празник. По стар български обичай още в тъмни зори – преди да е изгряло слънцето млади жени донасяли вода от река или кладенец. В голям съд, наречен чебър, къпели децата за здраве. Булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден също бивали къпани в чебъра,  като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. Този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

  Празничната трапезца  е много богата: варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка, суджук, свински ребра със зеле. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя на стопанина на къщата – да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото.

  На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

  На Ивановден празнуват повече от 300 хил. именници, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ) за най-често срещаните имена в страната към края на 2009 г. От института съобщават, че това е най-големият брой именници, които празнуват в един ден. Иван е второто по разпространение мъжко име в България, което носят 175 869 българи, или 4,78% от всички представители на силния пол. Името е на четвърто място в класацията за най-често наричани имена в България за периода 2007 г. – 2009 г. С него са кръстени 3127 новородени момченца.

  Традиционният женски вариант на името – Иванка, към края на 2009 г. носят 72 215 българки, или 1,84% от всички дами в страната, което отново нарежда името на второ място по популярност.

  Името отпада от класацията на 25-те най-често наричани имена в страната за последните три години. В този период популярност добиват имената Йоана, с което са наречени 1323 момиченца (1,14 от всички родени за периода), Ивайла – 738 (0,63%) и Ивана – 682 (0,59 ).

  На Ивановден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве и щастлив живот.

  
  

  
  
• БЪЛГАРСКОТО ГЕНЕТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

  БЪЛГАРСКОТО ГЕНЕТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ. МОЯТА СКАНДИНАВСКА ПРАПРА…БАБА?
  Антоанета Запрянова
  С ДНК или тайните на живота ни запознава научния анализ на 79-годишния Джеймс Уотсън, носител на Нобелова награда като съоткривател на ДНК и ръководител на една от водещите генетични лаборатории в САЩ, с експертната помощ на Аднрю Бери . „Разкриването на тайната на живота е най-голямото научно постижение на двайсети век и поставя основите на медицината на двайсет и първи. Уотсън ни запознава с историята на тази революция в човешкия живот – великите идеи, човешките слабости и обществените предизвикателства“, пише в отзива за книгата Ерик Ландър, основател и директор на Центъра за изследване на генома при Уайтхед. Защо да се доверим на Уотсън? Защото „нобелистът “ е свидетел на всички революционни събития в молекулярната биология – от двойната спирала до генома. Той вижда по-далеч и по-ясно от които и да е друг в областта“, подчертава Мат Ридли, автор на „Геном“
  Накратко за азбучната истина: молекулата на ДНК наследствената информация се записва на особен химичен език, известен като генетичен код, съставен от различни комбинации на четирите бази — А (аденин), Т (тимин), Г (гуанин) и Ц (цитозин). Генът е най-малката функционална единица за наследственост. Любопитен е фактът, че ако текстът, записан в ядрото на една човешка клетка на този особен език, се предаде чрез азбуката на хората, ще заеме около 3000 тома, всеки по 1000 страници. Генетичната генеалогия даде възможност да „се прочетат” тези милиони страници , защото семейството и родът са консервативна традиция в човешкото възпроизводство и съществуване, традиция, която ще продължи в технократичния ХХI век и след него, за да го има човечеството.
  Не е случаен фактът, че в динамичното ни съвремие, характерно с процесите на глобализация, все по-действен става стремежът на учените да познаят в дълбочина тайните на човека като биологичен дар на природата. На помощ идва новото направление в науката – генетичната генеалогия. Тя дава възможност да се проследи родословието на даден род стотици години назад. Звучи като твърдение от сферата на научната фантастика, но много от специалистите в тази област изказват мнението, че информационно-аналитичният ресурс на ДНК генеалогията гарантира най-точното, най-достоверното родословно дърво на всеки човек , при това с многохилядна времева граница назад. В това отношение е водещ международният проект на National Geographic – NGS Genographic Project, чиято цел e да открие чрез ДНК анализ човешките праотци от африканските родоначалници – около 60 000 години назад, до съвременното човечество. Участниците в проекта са събрали повече от 18000 образци на ДНК от целия свят. Според “Family Tree DNA” нашето родословие е записано в ДНК, а тази информация е най-точната .
  България също се включи в световната тенденция на генно-генеалогичното изследване, макар и със закъснение, макар и с два „центъра”. Единият е създаден през януари 2008 г. към Genographic Project с наименованието Български ДНК-проект. Представен е от инж. физик Евгени Делев (Group Administrator – Evgueni Delev, [email protected] ), със съдействието на Българо-Американска Асоциация – Чикаго: “Българският ДНК проект се стреми да натрупа база генетични данни за българи или за потомци на българи, чийто генетичен произход е български, катo при мъжете се проследява пряката мъжка линия (баща, дядо, прадядо и т.н.), както и пряката женска линия (майка, баба, прабаба и т.н.), докато при жените единствено пряката женска линия. Към този проект могат да се включат всички българи, живеещи извън територията на днешна България, като тези от Беломорска Тракия, Mакедония, Крайще (западните покрайнини), северна Добруджа, Банатските българи, Бесарабските българи, българите, населяващи Украйна, Русия, както и емигрантите, живеещи в САЩ, в Австралия (гр. Аделаида) и др. Участието на повече хора би спомогнало за по-точното определяне на характерните за нашия народ гени и произход, степента на родственост между различните участници в проекта, както и миграциите ни назад във времето. Всичко това е възможно с разработения от американците- Genographic Project (виж сайта : http://www.nationalgeographic.com/genographic ), който наброява повече от 132000 участника от цял свят.
  Ако имате въпроси, свързани с вашето бъдещо включване в проекта, можете да се свържете с мен от сайта: www.familytreedna.com/public/bulgariandna ”, пояснява инж. Делев . В следващ брой ще бъдат представени последните резултати от проучването на българския генетичен код, съпоставен с данните от обща информационна банка.
  Вторият център е в България – Националната генетична лаборатория, където от три години се работи по проект за изследване на митохондриалната ДНК на българите, спонсориран от Министерството на образованието и науката (поради това и безплатен, за разлика от Genographic Project, където таксата за изследването е 100 долара). За съжаление научна кооперация между двата центъра не се осъществи.
  В разстояние на три години лабораторията е изследвала 500 мъже и жени, сред които са и десет души от Българската генеалогична федерация „Родознание”. Какво показаха данните от 10-те ДНК-анализа?
  – 5 души са с хаплогрупа Н – прилагам като илюстрация един от петте еднообразни сертификата (всички сертификати се обнародват със съгласието на участниците):
  НАЦИОНАЛНА ГЕНЕТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
  – ЛАБОРАТОРИЯ ПО МОЛЕКУЛЯРНА ПАТОЛОГИЯ
  –
  – СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО АКУШЕРСТВО И ГЕНЕАЛОГИЯ „МАЙЧИН ДОМ” ЕАД
  –
  –
  – Във връзка с проведеното изследване на митохондриална ДНК, финансирано от Министерство на Образованието и Науката – проект ВУ-Л-204/06, включващо секвениране на контролни региони HVRI и HVRII, се издава:
  –
  – СЕРТИФИКАТ
  – НА
  – СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ДЖАГАРОВ
  –
  – ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ МИТОХОНДРИАЛНА ХАПЛОГРУПА Н
  –
  –
  – МИТОХОНДРИАЛНА ДНК
  –
  – ХАПЛОГРУПА HVRI HVRII
  – Н 16117С, 16300G 263G, 315.1С
  –
  – С букви (А-аденин, Т-тимин, С-цитозин, G-гуанин) са означени базите на съответните позиции в митохондриалната ДНК, които се различават от секвенцията, приета за референтна-Cambridge Reference Sequence(CRS).
  –
  – Хаплогрупа Н е Евроазиатска хаплогрупа. Честотата й е най-висока в Европа (между 40% и 60%), като се среща и в Сибир, Централна, Южна Азия, Северна Африка и Близкия Изток, но с по-ниска честота (5-30%).
  – Предполага се, че е възникнала преди около 30000 години в Близкия и Среден Изток, нейните представители достигат Европа преди около 20000 години. По време на последния ледников период голяма част от заселниците в Северна Европа загиват, а други, мигрирайки на юг към Средиземноморието и Балканския полуостров, преживяват неблагоприятните условия. След края на ледниковия период (преди около 15000 години), оцелелите представители на хаплогрупа Н отново населяват цяла Европа (т.нар. пост-ледникови експанзии в Европа).
  – Хаплогрупа Н се свързва с разпространението на Граветската култура (преди около 200D0-25000 години), която носи името на пещерата Ла Гравет във Франция. Характеризира се с изработка на инструменти от камък, предназначени за ловуване на големи животни (бизони, мамути, коне).
  – Дата 27.07.2009 г.”

  Според фотографията на националния проект към хаплогрупа Н спадат 55,32% от българите .
  Двама души от изследваните са с хаплогрупа U, съответно U 3 и U 5 характеристики:
  „Хаплогрупа U е възникнала преди около 55 000 години в началото на Късния Палеолит в Близкия Изток. Представители на Хаплогрупа U се свързва с първите палеолитни експанзии на съвременни хора към Европа пред 40 – 50 000 години. По-късно нейните представители вземат активно участие и в големите миграции на север след края на последния ледников период преди около 15 000 години.
  Голямата възраст на Хаплогрупа U и множеството миграционни вълни, в които участват нейните представители са свързани с нейното широко разпространение днес. Тя се среща в Европа, Северна Африка, Индия, Арабския полуостров, Северни кавказки планини и Близкия Изток.
  Хаплогрупа U 5 е специфичен за Европа клон на митохондриалната група U на възраст около 50 000 години. Среща се предимно в Скандинавия 16% и със значително по-малка честота 2% и разнообразие в Близкия Изток (при турци, кюрди, арменци). Поради това U 5 се смята за една от малкото хаплогрупи, които имат европейски произход. Представители на хаплогрупа U 5 са намерени и в Северна Африка сред популацията на берберите в Мароко, Сенегал и Алжир, което най-вероятно е свързано с по-скорошни миграции на европейци към Африка.”
  „Хаплогрупа U 3 принадлежи към Хаплогрупа U. Хаплогрупа U е възникнала преди около 55 000 години в началото на Късния Палеолит в Близкия Изток. Представители на Хаплогрупа U се свързва с първите палеолитни експанзии на съвременни хора към Европа пред 40 – 50 000 години. По-късно нейните представители вземат активно участие и в големите миграции на север след края на последния ледников период преди около 15 000 години.
  Голямата възраст на Хаплогрупа U и множеството миграционни вълни, в които участват нейните представители са свързани с нейното широко разпространение днес. Тя се среща в Европа, Северна Африка, Индия, Арабския полуостров, Северни кавказки планини и Близкия Изток.
  На европейския континет се среща най-често в Скандинавия и Югоизточна Европа, имайки висока честота в България (около 15%). В Европа и Източното Средиземноморие честота и като цяло е около 7%.”
  Според статистиката от националното изследване 15,96% от българите са от хаплогрупа U.
  Един е с хаплогрупа R0. В сертификата се посочва:
  „Днес представителите на хаплогрупа R0 означавана още като pre-HV се срещат основно около Червено море, Етиопия, Сомалия, Близкия Изток и имат най-висока честота на Арабския полуосторв.
  Тази хаплогрупа е възникнала преди около 40 000 години в Близкия Изток. Представителите и поемат в няколко различни посоки: 1 – през Средния Изток към централна Азия и Западна Индия; 2- на юг, връщайки се обратно в Африка; 3- на север към Кавказките планини и на Запад през Анатолия, от където навлизат в Европа.
  В продължение на няколко хиляди години представителите на хаплогрупа pre-HV се разделят и формират нови групи. В резултата на това възниква една от най-разпространените хаплогрупи в Европа – хаплогрупа Н с честота около 40%.”
  Един участник е с хаплогрупа К. В сертификата с допълнителна информация от проф. Н. Чаракчиев, Чикаго, се обяснява:
  „Предполага се, че хаплогрупа К възниква в района на Западна Азия преди около 50 000 години, а в Европа се разпространява преди около 12 000-16 000 години във връзка с големите човешки експанзии на север след последния ледников период в края на късния Палеолит. Днес честотата й в Европа е около 7%. Освен Европа, днес представителите на тази хаплогрупа населяват Северна Африка, Арабския полуостров, Северен Кавказ и Близкия изток. Хаплогрупа К се среща с много висока честота при евреите Ашкенази (над 30%). Най-старият (на близо 5 000 години) познат представител на хаплогрупа К е Тиролския леден човек (Oetzi), чието замръзнало мумифицирано тяло беше намерено в Алпите през 1991г.
  Дата: 14.07.2009г.

  Тези анализи са относително нови и непрекъснато се подобряват. Поради това съществува, макар и минимална вероятност, резултатът и/или неговата интерпретация да се променят след време.

  Допълнение от [email protected]
  К. Д. Георгиева е родена през 1966 г. в България. Нейният краен известен прародител се казва Димка. Димка е родена през 1843 г. в Хасково и е починала на 12 септември 1913 г. също в Хасково. Тя е от рода на Райчо Минков от с. Каснаково, Хасковско.
  Благодарим на всички, които помогнаха да настоящата идентификация.”

  Насочвам вниманието към миграционните пътища на хаплогрупи U 3, U 5, RQ и K, чиито посоки са в Европа, Северна Африка, Арабския полуостров, Северен Кавказ и Близкия изток, като подчертавам посоченото в сертификатите местообитаване „Северен Кавказ” и „Кавказките планини”. Задавам въпроса – не е ли това ареалът, където прабългарите усядат за дълъг период от време? И ако се направят достатъчен (репрезентативен) брой нови ДНК-изследвания, не ще ли се получи нова подхаплогрупа, носеща генетичния код на прабългарите? Остава трудната задача да се търси финансиране на изследвания по линията на Българския ДНК-проект. Това ще допринесе и за потвърждаване на българската идентичност с нейните ДНК-характеристики.
  Различен от останалите е сертификат с установена рядко срещаната хаплогрупа V на Антоанета Запрянова и обяснението:
  „Хаплогрупа V е възникнала преди 12 000 години най-вероятно на Иберийският полуостров, където днес се среща с най-голямо разнообразие. След края на последния ледников период нейните представители се разселват в Северна и Централна Европа.
  Днес Хаплогрупа V се среща основно в Северозападна и Югозападна Европа и Северна Африка (Алжир, Мароко). Тя е най-често срещана при коренното население на Северна Скандинавия (Саами) – 41% и при баските – 12%.”
  Научното любопитство ме отведе при косвените доказателства на Слави Дончев за преселението на хунобулгарите или булгарите (според автора това е правилното название на прабългарите) през епохата на Великото преселение на народите до и в Европа, за етнокултурните им връзки със заварените поселници, за влиянието на булгарската култура, което се открива в съвременната европейска култура и изкуство. С антропонимични и топонимични подходи, писмени, веществени и устни свидетелства С. Дончев очертава своеобразния миграционен път. Хунобулгарите се появяват в Европа през ІІ-ІV в., през първата половина на V в. преден отряд достига Панония, а булгарите вече са в Сирмиум. „Тук кан Атила (435-543 г.) създава съюз с германо-скандинавските народи северно от лимеса Рейн – Дунав, събитие, намерило отражение заедно с името му Атли в известните саги, по които през ХІІ в. е била записана немската Песен за нибелунгите”. Разселването продължава към Франция и Испания. „В записаната през ХІ в. „Песен за Ролан” се споменават и „булгари”. Означаващата дълголетие тъмга-плетеница на хунобулгарите е известна с оригинал и варианти в цяла Европа, от Урал до Британските острови и от Скандинавия до Средиземно море (без Византия)”. Сред множеството ономастични данни за благороднически родове през средните векове в Италия, Франция и други европейски държави С. Дончев открива, че италианският род Борджа произхожда от Арагон, Испания” .

  Вижда се, че географските граници на миграционната карта на прабългарите са твърде широки, многопосочни. Те се потвърждават от ДНК-фотографиите, защото „гените на днешните хора разказват за пътешествието на предците ни от Африка към далечните краища на света” и защото „човешкият генетичен код, или геном, е 99,9% идентичен у всички хора по света. Останалото е онази ДНК, която отговаря за индивидуалните ни различия – цветът на очите или риска от заболяване например, – както и една част, която привидно не изпълнява никаква функция. Макар и много рядко в процеса на еволюцията може да настъпи случайна, безобидна мутация в споменатите нефункционални части, която после се наследява от всички потомци на този човек” Тогава? Защо да не приема, че съм 16-то поколение на родоначалничка (родена приблизително в началото на ХV в.) от Скандинавия или от земите на баските, чиито потомци са мигрирали обратно към роднините си, за да пуснат здрав корен в земята на Аспаруховите българи? Или хората – у нас и в Северен Кавказ например, носещи  генните характеристики от хаплогрупите U 3, U 5, RQ и K, не са потомци на праотците от Кубратова България?

  1 Уотсън Д. Д., А. Бери. ДНК – тайните на живота. С., 2004, 392 с.

  2 Цит. съч.

  3 Запрянова, А. Генеалогия и генетична генеалогия или когато документите мълчат.-Родознание/Genealgia, 2008, № 1, с. 65-75.

  4 www.webster.com

  5 www.nationalgeographic.com

  6 The Bulgarian Media Portal in Chicago

  7 Българката няма азиатски гени. – 24 часа, 14 ноември 2009 г., с. 22. Виж и диаграмата за най-разпространените майчини линии сред българите.

  8 Дончев, С. За българския произход на Пиер дьо Кубертен.- Родознание/Genealogia, 2009, № 1, с. 5-14.

  9 Шрийв, Д. Най-великото пътешествие.- National Geographic. България, март 2006, с. 56-71.

• Почти половин милион празнуват на Йордановден и Ивановден

  Повече от 300 000 българи празнуват на Ивановден и това е най-голямата група именници у нас. На Гергьовден празник имат с около 100 000 души по-малко. На Богоявление (Йордановден) празнуващи са около 150 000.

  Варненецът Анжел Димитров на 19 години, възпитаник на спортното училище за четвърти път извади Богоявленския кръст на Йордановден на Първа буна в морския град. Късметлията пожела много здраве, късмет и успех през Новата година на всички варненци, съобщи dnesplus.bg.
  Участници в свещения ритуал бяха над 40 мъже, като най-възрастния бе 71-годишния Васил Тепеденелев. Най-младия участник бе Карло Тодоров на 13 години, който скочи за пети път за кръста, като съобщи за „ДНЕС+“, че не е боледувал от първото си скачане.
  Температурата на водата бе 7 градуса, на въздуха 2, но въпреки студеното време смелчаците с удоволствие скочиха в ледената вода. Множество хора се събраха на Първа буна във Варна днес, за да наблюдават Великият Богоявленски водосвет, отслужен от митрополит Кирил и традиционното хвърляне на светия кръст в морето.

  Мъжкото хоро в ледената Тунджа стопли Калофер

  Светият кръст, хвърлен в река Тунджа от свещеника с благословия за благоденствие и здраве, бе връчен на най-малкия участник в ритуала. Под звуците на гайди и тъпани, повече над 100 мъже влязоха в ледените води за улавянето на Светия кръст. Така Богоявление беше почетено с уникалното за България калоферско мъжко хоро, което е единственото по рода си в страната и се изпълнява в подбалканския град близо две столетия. Местните хора твърдят, че който се хване на мъжкото хоро в Тунджа, ще бъде здрав през цялата година.

  Преди да се потопят във водата, танцьорите се почерпиха обилно с червено вино, като някои мераклии за дървения кръст не скриха, че за да се справят с предизвикателството, са се сгрявали вътрешно цяла нощ в местните механи. Хорото продължи и навън, като към него се присъединиха хора от множеството, които не се престрашиха да скочат във водата.

  Уникалното хоро беше наблюдавано от стотици калоферци и гости на града. Йордановден започна рано сутринта с празнична Света литургия в църквата „Св. Архангел Михаил“, намираща се на десния бряг на р. Тунджа.

  Според библейската легенда на този ден във водите на река Йордан е покръстен Исус Христос от Йоан Кръстител. Вярва се, че който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив през годината. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има и поверие, че ако хвърленият кръст замръзне, във водата годината ще бъде здрава и плодовита. Ако има болни, те се къпят във водата или се напръскват, където е хвърлен кръстът. Ако времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. /БГНЕС

• ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МИТОВЕ НА ПРЕХОДА

  Автор: Светла Василева

  Когато рухват световете, когато ценности и смисли, съществували в съзнанието като стълб на битието, потъпкани потъват в пепелта на времето, когато бъдещето става настояще, а миналото ражда съмнения за прегрешения, терзания и обвинения, когато символи и знаци, давали ни сигурност, умират пред очите ни, а идващото Ново се сменя с бързина, която умът отказва да приеме, когато безсъзнателните страхове, надежди и очаквания вземат връх, тогава …
  В “промеждутъка на времето”, в полето между рационалното и ирационалното се появяват митовете, за да подредят, макар и временно, препускащия калейдоскопичен свят, загубил дълбочина и истинност, да го спрат и върнат усещането за цялост и безспорност.
  Мислейки политиката като рационална форма за използване ирационалната същност на масите, политическите митове, създадени по план и също така по план разпространени и внушени, сякаш са идеалното средство за контрол над големи групи хора, както и на всеки един от нас. Възникнали в PR щабове, те са неуязвими и нечувствителни към рационални аргументи. Ние не можем да ги разрушим, но защо да не се опитаме да ги разберем?
  Връхлетелият ни Преход, с претенция да пренареди света, тества границите на възможностите ни, чак до ръба на тънката взривоопасна линия на разпад на обществото. Политическите митове изиграха роля на защитен механизъм и феномен, възникнал в отговор на непреодолими за културата ни противоречия, просъществувал, докато същите са налице (по Клод Леви-Строс).
  Кои бяха и са политическите митове на Прехода, които “възстановиха” целостта на нашия разпадащ се свят, превърнали се в новите ни истини, а възможно и в поредните заблуди?
  Митът за “мирния преход”. Този мит се появява в самото начало на промените, още когато същите са разказвани като приказка с предизвестен успешен край. Да, формално и на повърхността Преходът бе “мирен”. От нашата пряка агресия пострадаха сгради и материални символи на тоталитарната власт. Зад фасадата на мира обаче, нещата стояха различно. За 20 години ние станахме свидетели на над 160 убийства, публични и показни – в т.ч. на бивш премиер на страната, на действащи банкер, на прокурор от ВКС, на кмет – отзвук от скрити битки за доминиране в обществото или задкулисно завземане и преразпределяне на икономически ресурс .
  “Мирно” бяха “убивани” селското стопанство, индустрията, социалните системи, образованието. “Мирно” се разделихме със социални придобивки и гарантирани права, “мирно” загубихме ориентация за изграждане на ценностни йерархии, но пък се сдобихме с въоръжена “армия” охранители, превъзхождаща по численост войската и полицията, взети заедно!
  Ако обаче мислим “мира” не толкова като отсъствие на война, а по-скоро като наличие на справедливост, то митът за “мирния преход” вече има своята плоча в гробището на мъртвите митове. Масовите очаквания за възстановяване на историческа, икономическа, социална и всякакъв вид справедливост в продължение на 20 години бяха подложени на огромно изпитание, за да катастрофират фатално в днешната безпощадна обществена реалност.
  Митът за Комуниста, Ченгето и ДС. Все още жив, изключително траен и експлоатиран мит. Мост между случването и неслучването, гарант за целостта на нашия свят на преход от авторитарен тоталитаризъм към демокрация. Универсален виновник за катастрофата на очакванията и нагласите, концентриращ в себе си върховното зло. Началото и края. Всемогъщ. Всепроникващ. Всесилен. Появил се в първите години на прехода като мит за Комуниста, постепенно прелял в мит за Ченгето и ДС. Прекрасно оправдание за управленско безсилие, липса на умения и компетентност, недалновидност, отсъствие на воля или наличие на страх от реформи в полза на обществото, както и прикритие на таен групов, кастов, олигархичен или личен интерес. Чудесен “жертвен козел”, предпазен клапан за изпускане на парата, натрупана в системата на общественото недоволство.
  В действителност, все още са налице критично много обвързаности и зависимости на хора, присъстващи на възлови позиции в днешния ни свят, чиято енергия е генерирана в тъмната страна на миналото, т.е. митът черпи силата си от реалността. Едновременно с това обаче не липсват и вероятно ще се увеличава броят на онези, които умело го използват, отклонявайки вниманието от себе си, действайки в ущърб на обществото, водени от егоистични интереси и обикновена човешка алчност.
  Митът за Комуниста все още е толкова жив, така безотказно действащ, че както е тръгнало, нищо чудно и в следващите 20 години да не излезе от употреба.
  Митът за социализма.Колкото повече се отдалечаваме във времето от годините на тоталитарната утопия и колкото пропастта между надеждите и очакванията от промените става по-голяма, толкова “социализмът” се “съживява” като нещо хубаво, в което имаше работа за всички, здравеопазването и образованието бяха масово достъпни, животът бе предвидим и сигурен, макар и несвободен, а обществото бе почти социално еднородно.

  Тежкият и сбъркан преход, станал под знака на голям компромис и някак зад гърба на хората, ролята им на статисти във водовъртежа на събитията, преобърнали уредения им свят, неудовлетвореността и себепреценката за себе си като за губещи от наложеното Ново, генерира носталгични настроения и подхранва мита. Има и друго. Целенасоченото подтискане и неглижиране на ценността на “свободата”, разбирана като смелост, отговорност, способност за избор, отстояване на позиция и на собственото “аз”, свобода на стопанската инициатива, на изразяването, пътуването и паралелното поощряване на конформизма и скриването зад анонимното “Ние”, Партията, Държавата, е факт с дългогодишна история, свидетелстващ за осакатена демократична култура, за чиято промяна очевидно е необходимо още историческо време.
  Митът за Европа и ЕС. Целеполагащ мит за периода на Прехода, обединяващ и мотивиращ усилията, притъпяващ неудобствата на ежедневието. Клубът на богатите бе нужен като легитимиращ ни пред света в ново качество, като гарант и допълнителен стимул за модернизирането ни. Европа получи вълшебни качества едновременно на наблюдаваща, помагаща, знаеща кое е правилно и кое не е, поощряваща и санкционираща. Всемогъществото на ЕС бе така хиперболизирано, че разочаровани от реалността на неслучването, ние прехвърлихме надеждите си за налагане на правила и справедлив ред в държавата на нея – “Европа ще ни оправи”. Днес, колкото и да е болезнено неприятно да го осъзнаваме, вече трябва да сме наясно, че Европа няма да свърши онова, което трябва да свършим само и единствено ние – българите.
  Митът за демокрацията. Един разколебан мит, поради наложения модел на фасадна демокрация, в който официалните легитимни държавни и общински структури до голяма степен са подвластни, ръководени и обслужващи скрит групов, частен, олигархичен интерес в ущърб на обществения. Демокрацията бе напазарувана, така както се пазарува вота на суверена. Тя стана зависима от нормата на парите, неглижирайки нормата на правото, а нейната първа жертва бе Справедливостта, оставена на ниво идеал и добро пожелание.
  Митът за пазара. Разколебан мит. Наложеното разбиране за могъществото на свободния пазар, способността му да се саморегулира, катастрофира в българската икономическа действителност, изобилстваща от лицензионни, разрешителни, регистрационни и всякакъв вид ограничителни режими, псевдо открити процедури за обществени поръчки, несанкционирано тайно картелиране, липса на прости, ясни и достъпни процедури за защита на потребителите от монополите.
  Митът за равния старт и приватизацията. Абсолютно катастрофирал мит. Възниква в самото начало на прехода като обещание за справедливо ново начало за всеки. Успял да концентрира надежди и очаквания, постепенно загива, удавен в скандални касови приватизационни сделки (процедурата на 94% от тях е “преговори с потенциален купувач”, останалите 6% – открит търг!), краха на масовата приватизация, РМД и т.н.
  Митът за силната (здравата) ръка. Периодично появяващ се в публичното пространство мит, черпещ силата си от дефицита на справедливост, вялото правораздаване, неравнопоставеност пред законите, както и от това, че жадуваните “демокрация” и “свободен пазар”, изродени в ерзац форми – “фасадна демокрация”, “псевдопазар”, се обърнаха срещу гражданите. Осъзнали се в капана на “хартиените права” и “хартиената свобода”, бездушието и анонимната (без)отговорност на институциите, без особени възможности да променят ситуацията, хората са склонни да жертват хартиените придобивки в името на елементарна справедливост, сигурност и ред.
  Митът за Царя. Умело експлоатиранмит, добре преценен във времето. Обещанията за “нов морал в политиката” и за 800 дни, които разтърсващо ще преобърнат живота ни в по-добра посока, донесоха изборна победа. После реалността, с безпощадното си свойство да отрезвява, върна нещата на мястото им. “Новият морал” не се състоя, а поредицата скандали около реституирани имоти помрачиха славата на мита.
  Митът за Бойко. Мит, който се роди и развива пред очите ни он-лайн в буквален и преносен смисъл. Харизматичната фигура на Борисов, демонстрираната решителност, простият изказ, декларираната воля за борба с корупцията, внушавани ежедневно от медиите, омаяха избирателите, които, разочаровани от управлението на Светата Троица (БСП, ДПС, НДСВ), пренебрегнаха миналото му и заложиха на “твърдата ръка” на генерала. Колкото по-дълго е във вихъра на властовия връх, толкова заплахата от демитологизиране става все по-нарастваща. Дано не се окаже прав А. Михник, че най-страшното на комунизма е онова, което идва след него …
  Митът за … Шенген, Еврозоната, “дъното на Прехода”, “излизане от кризата”, поредния Спасител. Има ли значение за кого или за какво.
  За съвременните политици не е тайна, че днес много по-лесно се управлява чрез силата на въображението, отколкото с физическа сила (Е. Касирер) и те умело се възползват от това. Ние ставаме жертви на митовете, без особена съпротива. В един миг се оказваме победени и покорени, преди да осъзнаем какво се случва и е само въпрос на време и PR технологии нашите действия да бъдат насочени в определена посока. Докога ли обаче?

  http://chara.blog.bg/

• 6 януари – Йордановден (Богоявление)

  Днес на Йордановден, имен ден имат: Йордан, Йорданка, Найден, Богдан, Богдана, Борил, Бистра, Данчо, Дана, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден, Росица, Росен. Честито на всички, които празнуват днес, здраве и късмет!

  На 6 януари във всички епархии на Българската православна църква се чества един от най-големите християнски празници Йордановден (Богоявление). На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

  Според евангелието Христос приел кръщение на около 30 години. Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. В момента на акта небето се “отваря” блеснала светлина, подобна на мълния и Светия дук слиза върху рамото на Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас:” „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тук и наименованието на празника – Богоявление. Бог се явява да посочи спасителя на човечеството.

  Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

  Символ. Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда , възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.

  Метаморфоза. Приемайки тайнството на кръщението, човек се освобождава от прокятието, тегнещо над потомците на съгрешилия пратец, освобождава се от наслествения грях и осветен от съприкосновенито с материализираната духовност- Христос, осветената от христос водата в кръщелния купел – се извисява над опорочената от Адам човешка природа.

  Ритуалите пред Йордановден и навръх празника са свързани снеговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целя свят. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила Българите наричат празника още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско),  Кръстовден, Водици, и други.

  Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

  Всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен. На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода). С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.

  В съвременната православна църква в навечението нап разника и на самия празник свещеници осветяват, вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех, т.е. съпричестяват ги отново със светостта, с духа – кръщават ги. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят.

  Вярва се че който го намери, ще е щастлив и здрав през цялата година.

  В по-стари времена този ритуал е още по-сложен.

  Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селото и всички го даряват. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът.. За здраве окъпват и именниците.  Всички отнасят част от осветената вода в домовете си и я използват през годината за лечение.

  Всички именници се поливат с вода. От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Смята се още, че недъгави и болни трябва да се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. В някои краища на страната след водосвета потапят и иконите във водата. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.

  В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”- обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до Заговезни.

  Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна „кадена вечеря”. Обредната трапеза, за която се приготвят само постни ястия – жито, прясна пита, колачета, джуркан фасул, пълнени чушки, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, вино. Към постните ястия на масата се прибавят орехите, суровото жито, чесън и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Стопанките омесват пита, като в нея слагат пара „за щастие и късмет”. След вечерята чупят орехите, които са кадили през трите „кадени вечери” и гадаят по това, каква е ядката вътре. Здравата ядка е добър знак – здрави ще бъдат и хората в къщата. Ако ядката е изгнила- това предвещава смърт и болести.

  Поверие. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет.

  Предсказание. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра, ако е облачно или мъгливо, посевите ще се повредят.

  На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена.

  Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.

  Според евангелието Христос приел кръщение на около 30 години. Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. В момента на акта небето се “отваря” блеснала светлина, подобна на мълния и Светия дук слиза върху рамото на Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас:” „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тук и наименованието на празника – Богоявление. Бог се явява да посочи спасителя на човечеството.

  Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

  Символ. Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда, възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.

  Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят, притежава магическата сила да прогонва злото, цери болести, гадае и предсказва. Полезна и разрушителна стихия. Затова кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминанаването от едно състояние в друго, за пристъпяне пределите на един по-висш порядък и нравственост.

  Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страднието, символ е  сътворението, на отвоюването на земята от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот.

  Бръшлянът е сомвол да здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Инажден до Ивановден той присъста в обредните ритуали. Има особено лековити качестав, когато расте по църви и манастири. Той не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.

  Ритуалите пред Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целя свят. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила Българите наричат празника още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско),  Кръстовден, Водици, и други.

  Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

  Всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен.

  На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода). С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.

  В съвременната православна църква в навечението на празника и на самия празник свещеници осветяват, вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех, т.е. съпричестяват ги отново със светостта, с духа – кръщават ги. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят.

  Вярва се, че който го намери, ще е щастлив и здрав през цялата година.

  В по-стари времена този ритуал е още по-сложен

  Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селото и всички го даряват. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът. За здраве окъпват и именниците.  Всички отнасят част от осветената вода в домовете си и я използват през годината за лечение.

  Всички именници се поливат с вода. От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Смята се още, че недъгави и болни трябва да се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. В някои краища на страната след водосвета потапят и иконите във водата. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.

  В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”– обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до

  Заговезни.

  

  Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна „кадена вечеря”. Обредната трапеза, за която се приготвят само постни ястия – жито, прясна пита, колачета, джуркан фасул, пълнени чушки, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, вино. Към постните ястия на масата се прибавят орехите, суровото жито, чесън и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Стопанките омесват пита, като в нея слагат пара „за щастие и късмет”. След вечерята чупят орехите, които са кадили през трите „кадени вечери” и гадаят по това, каква е ядката вътре. Здравата ядка е добър знак – здрави ще бъдат и хората в къщата. Ако ядката е изгнила- това предвещава смърт и болести.

  Поверие. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет.

  Предсказание. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра, ако е облачно или мъгливо, посевите ще се повредят.

  На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена.

  

  Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.

  Източници: Симеон Дончев „Календар на именните дни“ , „Български светци и празници“ и др.

• България 46-та в света по благосъстояние

  Институтът Легатум, част от едноименния инвестиционен фонд, базиран в Дубай, представи анализ за благосъстоянието на държавите в глобален мащаб. Той обхваща 110 държави, в които живее 90% от световното население.

  България се нарежда в първата половина на класацията – на 46-о място и се е придвижила с едно място напред в сравнение с 2009 г., когато е заемала 47-о място.

  Класирането се оглавява от Норвегия, следвана от Финландия и Дания. В първата десятка влизат още Австралия, Нова Зеландия, Швеция, Канада, Швейцария, Холандия и САЩ. Последните места в класацията са заети от африкански държави.

  Сред развитите европейски държави  Германия е на 15-о място, а Франция на 19-о. От балканските държави пред България е само Гърция – на 39-о място, Румъния е на 48-а позиция, а Турция на 69-а.

  В профила на България е записано, че в икономическо отношение България изостава от останалите държави в ЕС и общественото доверие е ниско. Сериозна е подкрепата за предприемачеството, но  населението  е песимистично настроено, както и че България е демократична държава, въпреки някои проблеми.

  kafene.net

  Класацията е направена според осем критерия за икономически и социален успех, които включват равнището на живот и стигат до политическата стабилност, минавайки през предприемаческите способности, качеството на образование и здравеопазване, сигурността – национална и индивидуална, свободата и солидарността. Индексът се основава на статистически анализ на данни, трупани над 40 години, допълнен от заключения на академични специалисти по икономика, история, развитие, социология и политически науки.

  Любопитно е, че Китай е на 58-о, а третата икономическа сила Япония е на 18-о. Франция например е класирана на 19-а позиция след четири европейски съседки. Най-зле е положението в Африка, като последното 110 е за Зимбабве.

  България се нарежда на 46-о място в класацията на Легатум, според данните на сайта на института. Страната е на 48-о място по критерий образование, по  здравеопазването България заема 45-о място, а според националната и лична сигурност се класира на 40-а позиция. Критерият лична свобода нарежда страната ни също на 40-о място, а по предприемачески възможности България е класирана на 55-а позиция. По критерий брутен вътрешен продукт на глава от населението страната е на 53-та позиция.

  Появата на класацията за благоденствието предизвика коментари в медиите по целия свят. Британците любопитстват, защо страната им е извън челната десетка, в Ливан задават въпроса дали държавата им дълго ще бъде Швейцария на арабския свят, от сп. „Форбс“ пък коментират, че все още демокрациите работят по-добре, отколкото тоталитарните държави и хората там живеят при по-добри условия.

  Според изследване на Базелския университет всеки десети милиардер на планетата живее в Швейцария, като при това състоянието на 3% от населението се равнява на натрупаното от всички останали 97% от жителите на конфедерацията. От около хилядата милиардери близо 100 са регистрирани в Швейцария.

  1. Норвегия

  2. Дания

  3. Финландия

  4. Австралия

  5. Нова Зеландия

  6. Швеция

  7. Канада

  8. Швейцария

  9. Холандия

  10. САЩ

  Първите 10 ( Top 10)

  1. Норвегия

  2. Дания

  3. Финландия

  4. Австралия

  5. Нова Зеландия

  6. Швеция

  7. Канада

  8. Швейцария

  9. Холандия

  10. САЩ

  Eто още една публикация в тази връзка на investor.bg от 2 януари

  Има ли бъдеще икономиката на щастието?

  Измерването на благосъстоянието на една нация е задача, обсебила въображението на много поколения икономисти и политици. Наскоро в Бутан дори бе въведена една различна икономическа мярка, известна като „брутно национално щастие“. По този начин намиращата се в Хималаите монархия направи първите по-сериозни стъпки в развиването на т. нар. „икономика на щастието”, пише Financial Times. Нейните корени могат да се проследят назад във времето до 1934 година, когато нобеловият лауреат по икономика Саймън Кузнец казва пред американския Конгрес, че благоденствието на една нация не може да се измери с показателите за национален доход.

  Британският премиер Дейвид Камерън е най-скорошният пример за политически лидер, който взе каузата за измерване на благосъстоянието на една държава присърце. Той обяви, че Великобритания ще потърси алтернативни измерители, които да показват прогреса на британската нация „не само чрез това с колко расте икономиката, но и чрез това колко се е подобрил животът, и то не само стандартът на живот, но и качеството на живот като цяло“.

  И докато анализаторите подозират, че мотивите на политиците да подкрепят подобни каузи се свеждат до желанието да поласкаят избирателите и да представят икономиката в по-добра светлина, развитието на икономиката на щастието набира инерция. Възприемането на щастието обаче е едно нещо, докато измерването му е отделен въпрос. Би могло да се каже, че има три възможни начина за измерване на благосъстоянието на една страна.

  Единият е да се използва отдавна установената система на националните сметки, която да се приспособи по такъв начин, че да отразява по-добре националното благоденствие. Вторият начин е като се съберат данни за обективни измерители, които да са правдоподобно свързани с благосъстоянието – всичко от очакваната продължителност на живота до престъпността, процентът на самоубийства, или на неравенството в доходите. Третият вариант, който не изключва предишните два, е да се измери националното благосъстояние чрез директен подход, като хората оценят по скалата от едно до десет своето благоденствие.От политическа гледна точка проектът за измерване на националното благосъстояние изглежда принадлежи на център-ляво. Въпросът е дали има смисъл да се изчислява индекс на национално щастие, който да допълва данните за брутния вътрешен продукт и да помага на правителството да разбере в по-голяма дълбочина как функционира икономиката.

  Преди да се мисли обаче какво могат да направят правителствата с индекса на щастие трябва да се намери начин как да се измерва той. Най-лесният начин да се разбере дали някой е щастлив е като се вземе оценката му за живота, който води като цяло.Още по-добре би било обаче индексът да се фокусира върху конкретен набор събития, за да се установи какви чувства създават те.

  Един такъв пример е „методът за пресъздаване на един ден“, разработен от психолога Норбърт Шварц, икономистите Алън Крюгер (доскоро главен икономист на финансовото министерство на САЩ) и Даниел Канеман, който е психолог и носител на Нобелова награда в областта на икономиката. Чрез този метод хората си припомнят, епизод по епизод, събитията от предишния ден и най-разпространените чувства, които ги придружават – стрес, спокойствие, изтощение.Казано накратко, единият подход за измерване на щастието залага на удовлетвореността от живота като цяло, а другият – на настроението. И двете мерки са доста различен начин да се интерпретира щастието. Разликата си проличава от проучване, което показва, че американските жени са два пъти по-доволни от живота си от французойките, които обаче прекарват по-голяма част от деня си в добро настроение.

  Според икономисти това показва, че удовлетвореността от живота и настроението са много различни неща, които имат различни причини и последствия.

  

  Това означава, че ако политиците искат да включат измерването на щастието в националните статистически рамки, то те трябва да отчетат тази разлика.Едно от най-известните (макар и критикувани) открития на икономиката на щастието е „Парадоксът на Ийстърлин”, който гласи, че парите купуват щастие във всяко едно общество, но въпреки това хората в по-богатите общества не са по-щастливи от тези със средни доходи.Екип от икономисти в САЩ вече разработи по-лека версия на метода за пресъздаване на един ден, която може да се осъществи като допитване по телефона. Бюрото по трудова статистика в САЩ вече проведе първото подобно проучване по новия метод, като първите данни се очакват в началото на 2011 г.

  

• <<
• 1
...
• 345
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
• 354
• 355
...
• 414
• >>