Всички авторски страници

Авторски

• БККС протестира срещу етническа дискриминация в държавната администрация на Република Македония

  Ръководството на „Българския културен клуб“ – Скопие (БККС) е изпратило писмо-декларация до редица европейски институции, правозащитни организации, дипломатически мисии и медии в знак на солидарност с г-н Миле Йованоски (член на БККС от гр. Прилеп, Република Македония), жертва на груба етническа дискриминация и заплахи заради българската си националност и гражданство. В писмото се казва:

  „Обръщаме се към Вас по повод на случая с г-н Миле Йованоски, гражданин на Република Македония и Република България. Г-н Йованоски е с български етнически произход и е активен член на нашето гражданско сдружение – „Български културен клуб“ – Скопие още от самото му създаване през 2008 година до днес.

  Г-н Йованоски работеше като социален работник в Дневния център за деца със специални нужди в град Прилеп, открит през 2002 г. с помощта на УНИЦЕФ. Неотдавна той подаде оплакване до БККС, че е бил подложен на злобна дискриминация, обидно отношение и заплахи поради българския си произход и гражданство.

  Служители на местната администрация в Прилеп (които са и политически функционери на управляващата партия ДПМНЕ) са му казали, че „тук няма място за тези, които предават нацията си“. Подобен тормоз е упражнил и директора на Дневния център, в резултат на което г-н Йованоски е бил уволнен от работа, макар да е сред малцината служители, чието образование перфектно съответства на дейностите на Центъра и всички професионални изисквания за поста на социален работник.

  Осъзнавайки, че губи длъжността си на социален работник, г-н Йованоски се опитва да кандидатства дори за по-ниската позиция на „оператор“. Този опит е провален от местен чиновник на ДПМНЕ в Прилеп, който заявил, че длъжността „принадлежи на ДУИ в съответствие с Охридското рамково споразумение“ (ДУИ е коалиционна партия в правителството на ДПМНЕ). В резултат на тази груба политическа намеса и шуробаджанащина, некомпетентни служители с неподходяща квалификация (включително по дърводелство и фризьорство) са назначени на работа в Дневния център вместо г-н Йованоски, само защото са близки роднини и приятели на местните партийни велможи.

  Напълно неприемливо е в 21-ви век, в държава, която се стреми към членство в ЕС, такива висококвалифицирани експерти с дългогодишен доказан професионален опит да са уволнявани безцеремонно от работа само заради българската си националност. Категорично осъждаме етническата дискриминация и тормоз, практикувани от държавната администрация на Република Македония, с което сериозно се нарушават Конституцията и законите на страната, както и всички международни конвенции за защита на гражданските права и борба срещу дискриминацията.

  Уволняването от работа е измежду най-отвратителните практики на титовия комунистически режим и неговия „национален инженеринг“ в бивша Югославия, целящо да изтрие националните чувства на македонските граждани, които са силно привързани към своя български произход и културно-историческо наследство.

  Ето защо, почтително Ви молим да използвате всички налични средства на Ваше разположение, заедно с моралното Ви влияние, за намиране на положително решение за случая на г-н Йованоски. Призоваваме международната общност да вземе неотложно всички необходими мерки, за прекратяване на такива средновековни практики срещу българите в Република Македония.“

  Декларацията на БККС е изпратена също до отговорни български институции и медии с настоятелен апел да окажат максимално съдействие за положително решение на случая с г-н Йованоски.

• Заместник финансовият министър Горанов: Той (Дянков) е загубил всякакъв авторитет пред премиера

  Разговор между Ваньо Танов и Владислав Горанов непосредствено преди участието на Танов в bTV на 18 май 2010 г.

   

  Шум, вероятно си казват „здравей“.

  Владислав Горанов: Аз понеже знам, че си изправен мъж, няма да решиш да отвърнеш утре на Цецо, исках да те чуя, да ти кажа аз как ги виждам нещата отстрани, защото на фона на поведението на Симеон (б.р. – Симеон Дянков) от ония дни и на всички тия неща около него не е ясно самият той как стои пред премиера. Говорим за нашия министър. И по-скоро си мислех дали… аз знам, че на тебе не ти пука да бъдеш на тоя пост ,самоцелно или не, но няма смисъл да влизаш в темата на Цецо утре, щото те неминуемо ще провокират…

  Ваньо Танов: Аз знам, че ще ме провокират. Мен не че не ми пука. Аз дойдох с желанието да променя нещата в друга посока…

  Владислав Горанов: Самият факт, че генералът Борисов, който ти познаваш добре, мълча и не каза една дума, говори, че той не е с чиста позиция за себе си. Най-малкото знае, че и Цецо си има кусури, че има емоционални залитания. Знае, че Цецо малко смесва и партията, и работата, в което няма нищо лошо… нали в смисъл… той си има и други отговорности, но… По-скоро ще напраим само сеир на чужди хора, отколкото…

  Ваньо Танов: Аз исках единственото нещо, което… и зат’ва звъннах и на премиера. Ако т’ва, което той (б.р. – Цветан Цветанов) казва, че го има, вий кат’ си тръгнахте, ний останахме още време да говорим по всички тези въпроси и мисля, че стана ясно, много от нещата, защото те са написали един доклад – ДАНС – който за мен е преписан от 2006 година.

  Владислав Горанов: Тоя доклад мога да го напиша и аз. В смисъл всеки…

  Танов: В този доклад пише, примерно, с тяхно разрешение да се определял митническият посредник, но ние сме държава в Европейския съюз – първото. Пише за мита от турското карго, само че Турция е член на Митническия съюз и няма мита. Как да обясня, че няма далавера, защото няма мита?

  Горанов: Е, ма не…

  Танов: Не събираме мита… Как да обясня, че на митническия посредник пише фирма и се избира митническият посредник? Как аз да го накарам определения от ДАНС последник ти да го наемеш?

  Горанов: На всички беше ясно, че Цецо говори ангро и че не е запознат с материята. Това, повярвай ми, и на Бойко Борисов му е ясно.

  Танов: Цецо не е длъжен да е запознат с материята, но въпросът е друг, защото нямаме проблеми в нито една регионална дирекция. Проблемът е… защото той дава този картбланш на БОП-а по някакви лични или други причини да…

  Горанов: Добре де, защо продължава той (б.р. – Цветанов) и да го заявява публично и къде ли не, че няма проблеми с НАП, а има проблеми с митниците. Айде, остави НАП настрани, защо той твърди, че има проблеми с митниците.

  Танов: Ами за мене в БОП-а са раздразнени, че в края на краищата не могат те да отчитат дейността на митниците, не могат всеки път, когато ти си задържал определени количества, и даже да стигнат дотам да кажат съвместно, ами те отиват и казват МВР… И понеже ние реагирваме остро на… защото как аз да мотивирам работещите, защото те денем работят, а вечерта слушат, че някой друг е свършил работата. Това е много порочно. Второто много важно е, че тези, хората от другата страна, които би трябвало да се учат на професионализъм, те свикват по лесния начин, че могат нищо да не правят, задържано на границата – хоп… С много гръм обявяване на резултати. Това не е добре и за МВР, и за митницата. Трябва да се знае, че кат’ работиш и има резултати, те се обявяват… к’вото си постигнал, това е. Може би това е една от причините. Сигурно има, спрямо мен има друга по… която аз не я знам, и аз няколко път съм казал, аз съм готов тука, искам, нали, щот’ сме мъже, да седнем и да кажем: „Аз имам срещу тебе това и това“. Аз никога не си позволих по никакъв начин да коментирам МВР. Колкото пъти са се опитвали да ме провокират с въпроси, защото ме провокират понеже съм бивш служител на МВР… Нещото, което не е добре, е, че като министър на вътрешните работи и като вицепремиер, нито едното, нито другото в дейността на министрите му е в ресора. Все едно ся ти да започнеш да коментираш работата на МВР.

  Горанов: Е, на мене ми е малко по-лесно, щото аз мога да я коментирам от гледна точка финанси. Но така или иначе, ти виждаш, че има един огромен конфликт между двамата и че всъщност…

  Танов: Ма не мога да разбера откъде е този конфликт…

  Горанов: Не, не, не между тебе и него (б.р. – Цветанов). Значи между тебе и него си има, едно на ръка. Отделно, отделно, той счита тия две неща за изпуснати карти. Нито едно кадрово решение не е зависело от него и не му е наложено. Сиреч, сиреч – нито едно кадрово решение не е успяло да бъде партийно. Първо, това. Второ, имай предвид, че те със Симеон (б.р. – Дянков) са гуша за гуша. Това сигурно го знаеш. Ама и постъпката на Симеон беше тъпа…

  Танов: Е, ми… Аз му се обадих и поисках на другия ден среща, защото неговото неявяване беше… даде възможност да се случат част от нещата.
  Горанов: Значи неговото (б.р. – на Дянков) неявяване е най-малкият ти проблем, защото той е загубил всякакъв авторитет пред премиера с действия и бездействия, за да може да се допусне такава ситуация на противоборство. Симеон… Симеон, ъъъ, не работи достатъчно.

  Танов: Еми… хубаво… ами… аз съм подчинен на минстъра на финансите и не е редно аз да… и никога няма да си позволя.

  Горанов: Не искам да го казваш и да правиш каквито и да е заключения, но нашият проблем идва оттам.

  Танов: Е, идва, ний го знаем всички… Но кой откъде идва… въпросът, когато има две позиции, знаеш, мойта съм я казал и по въпроса за това, дето горе-долу прехвърлихме целия дълг на комунистите го поехме ние…

  Горанов: Така е…

  Танов: Ти знайш, че през цялото време казвах т’ва е… Добре, аз съм го казвал, съвестта ми е чиста, така съм ги виждал нещата и животът го показа, че наистина сгрешихме. Но кат’ сме сгрешили, сега трябва да намерим вариант да излезем от ситуацията.

  Горанов: Ми това не е вариантът, който… Това не е вариантът, в който не се явява (б.р. – Дянков) на среща при премиера.

  Танов: Да де, не е т’ва вариантът.

  Горанов: Аз се почувствах като борче там.

  Танов: Ми и аз се почувствах много зле. Другото – ти ми знаеш мнението к’во беше за туй. Аз го показах все така. То хубаво, обаче тъй или иначе, вече се е случило, трябва да излезем от т’ва положение, трябва да намерим точните решения как да излезем, щот’ то се случи. Поради липса на опит ли, поради други лични ли, поради инат ли, поради т’ва, но се е случило. В края на краищата има политическо решение за вдигане на акциза на цигарите и грозното е, че ако сега тръгна по тоя… Де факто всички получават пари за вземането на политическо решение, грозно е да прехвърлиш вината само върху един човек…

  Горанов: Така е…

  Танов: Ами като сме биле повече, значи не е могло да се стигне дотам да не го гласуваме т’ва решение за вземане (б.р. – за вдигането на акцизите, което предизвика увеличаване на контрабандата). А ние всички сме се съгласили и кат’ сме сe съгласили всички, сега трябва всички да излезем от това положение, защото иначе е грозно – корабът потъва, оставаме един. Не е само един виновен, защото ние с мълчанието си или с незаемането на позиция сме подпомогнали да се случи това. И аз съм най-малко човекът, който е подпомогнал да се случи.

  Горанов: Така е, прав си…

  Танов: И въпреки т’ва аз няма да избягам и казах, че съм готов цялата горчилка и цялата чернилка, защото не съм политическо лице, да я поема. Но не мога да поема повече от това, което…

  Горанов: Добре, що те мачка толкова Цецо освен някакви стари…?

  Танов: Не знам! Ама нямаме стари… До изборите с него, той беше човекът, с който колко пъти сме се срещали да ме кан… да иска да участвам в кандидаткметските избори (б.р. – на местните избори през 2007 г. Ваньо Танов беше кандидат-кмет на ГЕРБ в Русе). Ма многократно сме се срещали с него и аз отказвах, защото му казвам, че имам картонче (б.р. – досие в ДС). По какви причини… А на всичкото отгоре се оказа, че като се проверяваха в системата на МВР, само една буква има в азбуката, това беше буквата „В“ и за нея се изчете цялата справка, която е в делото, защото такова дело няма истински съществувало, аз го знам кат’ оперативник как стоят нещата, което показва… Той (б.р. – Цветанов) беше човекът, който ме убеждаваше, че няма никакво значение, казах, че ще има атаки ,и така и след изборите… Един-единствен път съм имал спор заради това, което се случи с парцела, който е пред хотела. Защото ние заявихме по време на изборите и в нашата програма беше заложено, че там ще се правят зелени площи, че тази пожарна ще се събори… За русенци, те го подкрепяха, изведнъж ние бяхме хората, които направихме точно обратното.

  Горанов: Хотелът там на тоя…

  Танов: Да, на къщичката, която е. И тази къщичка, която целият град знае, че беше една съборетина 200 квадрата, която ако я ритнеш, тя беше ааа, туй… Тази къща беше оценена за 1 млн. и 800 хил. и няма как да убедиш… И на всичкото отгоре няма… Тя беше съборена, пък беше оценена за милион и осемстотин, след което се заведе дело и те осъдиха тази жена, която правеше оценката, на 4 години. И аз казах, че това е изключително грешно и ще бъде използвано на по-късен етап срещу ГЕРБ. Никога не съм имал нищо общо с това. И казах: 13 човека е групата. Няма как да гласувам „за“. Ей т’ва ми беше. Ама не, ние искаме тринайсетте. Казах: „Няма да гласувам „за“, защото това е против моите принципи, но аз ще се съобразя и по време на сесията ще гласувам, както гласува групата“. И гласувах, както гласува групата. Зат’ва… Макар че все едно че си ядях акото, като гласувах „за“. Но не мога, когато се обсъжда в групата на ГЕРБ тая тема, да гласувам „за“, защото това е мястото, в което трябва да си кажем аргументите. И в края на краищата това беше. Казвам: „Не, няма да гласувам“. „Ма дайте да има единно мнение…“ Защо трябва първо да има единно мнение? Първо, това беше абсолютно груба грешка, която голямо петно лепна на ГЕРБ и няма и да се измие, защото на следващата кметска надпревара това ще бъде извадено вече. Но пак казвам, аз съм човек дисциплиниран, след като мнозинството е вземало решение, там, където е трябвало, съм си казал мойто, но на сесията аз си гласувах „за“. И им казах, че ще се съставят документи, не мога да го премълча, но съм го казал открито и не задкулисно и след т’ва съм поддържал тази линия, харесва ми не харесва ми, съм я поддържал. Това е било единственият ми ааа… Ако т’ва е… Според мен… аз не мога… Ако сме зрели хора, аз не мисля, че това може да бъде причина за някаква лична… такова…

  Горанов: Добре де…

  Танов: Дори и да има лична… Разбираш ли, дори и да има лична… Аз имам лична срещу теб, ами хубаво, ама ние тук сме дошли да работим в името на една кауза, в името на един проект. Ако аз имам нещо лично срещу тебе, значе аз няма да изляза с тебе и да пия едно питие. В т’ва би трябвало да се изразява личното. Давам ти… Не всички хора се харесват. Не ме харесват. Ма кат’ не ме харесват – не сме приятели, няма да си пием пиенето заедно… Но трябва да работим за този проект. Зат’ва сме дошле всички – да работим заедно, за да го реализираме и да покажем, че сме по-добри от тез… А то ся к’во излиза, че с тез, за които се борихме и срещу тяхните методи, сега почваме да ги прилагаме. Ние караме Румен Петков да звънне на Тони Странджев, защото, както и сега, се записва целият разговор, за да запишем и след това да излъжем на срещата, че Тони Странджев ходи на срещи с Румен Петков, а то има един разговор на Румен Петков, пиян кат’ мотика, който му казва: „Аз много търсих Ваньо, много сгреших с вас, заложих на куци коне, нещо подобно, вие сте много свястни и така нататък“. И ти можеш ли да отговаряш… И така цялата постройка и цялата разработка беше построена на тоз’ принцип. Този да бъде накаран да каже нещо, онзи да бъде накаран, да бъде оформено в рапорт и да бъде заведена разработка. И по най-непочтения начин сега да се контролират разговорите – ти си ми началник и разговорът между тебе и мене да се контролира.

  Горанов: Няма лошо да ги контролират, ама…

  Танов: Виж, аз, виждаш, че говоря спокойно, защото това, което го казвам сега и се записва, т’ва същото ще го кажа и в присъствието на… То няма никаква разлика. Аз няма к’во да се крия. И казах хиляда пъти – нямам никакви притеснения, защото знам, че през моя живот не съм вземал от никой нищо – една стотинка. И ако дори и враговете ми, и Жоро Самуилов, и който и да попитат, могат да, може да съм всякакъв, може да са ми викали „мръсно ченге гадно“, „еничар“, какво ли не, но никой не ми е казал, че съм боклук. На 52 години съм, никой не ми е казал, че съм боклук. Но не мога да гарантирам, аз дори за децата си не мога да гарантирам, а камо ли за някой, че еди си кой бил казал на границата туй… Румен, който ми го доведе Румен, бил казал: „Шефът стои отгоре?“. Ами всеки може ти каже. И Румен може да отиде и да каже, че ти стоиш отгоре. Въпросът обаче е, нека като водят разработка, да кажат верно ли е? Всеки може да си говори всичко. Не може в цялата страна, 600 човека има съкратени, всеки може да прави всякакви коментари, но има неща, които не е нужно да завеждаш разработка. Пишат конфликт на интереси по туй… Добре, кажете, кой има конфликт на интереси? В доклада на ДАНС пише: „Конфликт на интереси в ръководството“. Ами в ръководството сме трима. Конфликтът на интереси се изразява в еди си какво, веднага се извършва проверка.

  Горанов: Имам… Обичам да се шегувам – няма такова нещо като конфликт на интереси, интересите винаги са в синхрон, не са в конфликт.

  Танов: Не, ама, да речем от законова гледна точка. Не е нужно да ми заведат разработка, за да ми доказват дали имам конфликт на интереси. Може веднага да се извърши проверката и да се види „да“ или „не“. Аз една фирма, в която съм работил, кандидатства. В момента, в който разбрах съвсем случайно, защото документите минават по отношение на фирмите през туй, щеше да мине разрешителното, моменталически подадох до министъра, че аз се оттеглям и няма да взема решение, макар че законът казва, че само началникът на митниците дава лиценз за… данъчни…

  Горанов: Как го разписахте?

  Танов: Да… Е…

  Горанов: Разрешихте да го вземе… Ха-ха…

  Танов: В момента, в който съм видял, че може да има конфликт на интереси, веднага съм вземал отношение, за да не се случи. Така че това е проверимо. Ако има друг случай, при който те се съмняват, че аз имам конфликт или Тони Странджев ли, Красьо ли или който и да било – да, кажете го и извършете проверка. Но не да търсиш повод, да харчиш… Вчера цял ден аз ходя до министерството… Хвърчат парите на държавата… Хубаво, какво установихте, отидох до министерството, нали, дойдох до митницата… Просто…

  Горанов: Имаш инстинкти и гледаш в задното огледало… Ха-ха-ха…

  Танов: Не, аз съм деформиран… Не може аз да съм бил циркаджия 25 години и като ги гледам как се пускат неправилно по въжето, да не ми направи впечатление.

  Горанов: Ха-ха-ха… Забавлявам се със сравнението ти…

  Танов: Не мога да се забавлявам, щото т’ва, което съм учил осемдесет и четвърта година, по Тодор-Живково време, като че ли е било по-добро, щото сега действат толкоз елементарно, че…

  Горанов: Викаш, са много уязвими…

  Танов: Това няма никакво значение… Време ще мине… въпросът е… Защото, знаеш, всякакви доклади – написваш един доклад и си прехвърляш разсъжденията, и желанията ги прехвърляш в този доклад. И на базата на тоз доклад да се вземе политическо решение за… Ами ти можеш да бъдеш очернен по всякакъв начин. Ти как се защитаваш и-и-и… т’ва е така или не е така.

  Горанов: Няма как, т’ва е простотията на високите нива.

  Танов: Емиии…

  Горанов: Няма как. Зат’ва според мене днеска т’ва беше провокация, на която, на нивото на която…

  Танов: Не, аз няма да отговоря на таз’ провокация по никакъв начин…

  Горанов: Ти имаш позиция. Ти можеш да кажеш, че осъзнаваш, че всичко, което се е случвало години наред в митниците, е лошо и всъщност усилията, които полагаш, са за подобряване. Така че ако има някакви критики, те са…

  Танов: Аз знам, че е по-лошо и правя всичко възможно. Затуй днес правя 14 часа национално съвещание. Ма не може да се промени всичко с магическа пръчка…

  Горанов: Ама ето т’ва ти е отговорът утре. Ей т’ва ти е отговорът утре.

  Танов: Г-н Горанов, нито в МВР, нито в ДАНС, нито в митницата, значи нито в МВР има само ангели, нито в митницата са само дяволи. И тука има свястни хора. Въпросът е да намерим свястните хора и с тях да променим нещата. Но хора, които 20 години им е налагано нищо да не правят, да не смеят да бутнат нито един – тоз е на тоз, тоз е на оня… Знайш колко се оглеждат и се ослушват и ги е страх да предприемат… Докат’ ги накарам да се почувстват, че никой няма да оказва никакво въздействие върху тях и че единственото нещо, което трябва да спазват, е законът, да го прилагат еднакво… Как се променя тоз’ манталитет? Те умират от страх, щото там има фирми, които знаят кой стои зад тях и не могат да ги спрат. Така че нещо, което е набивано 20 години, не може да бъде промемено нито за един, нито за два, нито за пет месеца. Аз подготвям… И започваме, по 30 човека започват курса, карат един месец, отиват един месец на стаж по това, което са изкарали. Почва другия месец следващ курс и така с млади, с нови хора. Купих програмен продукт за психоанализ. Разработих тестове сега за интелигентност, туй за всяка категория. Да ги пресея, да влязат нови хора, с друго мислене, интелигентни. Внимателно, лека-полека да подменим този състав, защото…

  Горанов: Дано успееш, щото ще е много трудно.

  Танов: Е, трудно е, ама разбери, аз не мога да закрия и митницата. Не мога, защото пък в митниците едно трябва да е ясно – това не е институция, която може човек с политическо решение да вземе и да направи началника на митницата. Началникът на митницата трябва да има огромни знания, за да може да си свърши работата. Защото всеки експеримент, който си направихме, доведе до крайно тежки резултати. В условията на криза и правиш структурна реформа, обединяваш митници… Ааа назначил съм, да, някои от старите съм ги назначил, но съм вземал мерки, за да спечеля време, и ако тези хора не се справят, аз съм им казал на всички, че шест месеца имат. Днеска съм го казал, че т’ва е последният месец, в който ще направя анализ кой как се справя със задачите и ще кажа на които не се справят, да освободят тези длъжности. Но и печеля време да намеря подходящите хора, които хем да имат знания, хем да не са корумпирани, защото обикновено тези със знанията са доста корумпирани.

  Горанов: Две неща от мене – първо, утре не трябва да влизаш в някаква…

  Танов: Не, няма да влизам…

  Горанов: Второ… според мене… мой съвет, мое наблюдение и то не е свързано със… Ти знаеш, че аз и на Симеон (б.р. – Дянков) му казвам, обаче за съжаление не ме слуша. Мисли за трети заместник. Не го казвам с лошо. Не е заради тебе, не е заради който и да било. Системата ти е огромна. Т’ва е море.

  Танов: Добре, но тука е въпросът, че искат да няма втори, а камо ли за трети. И проблемът знаеше ли какъв е, защото това, което се е случвало тук, в митницата – Арабаджиев и Цайса са управлявали митницата, този само е подписвал… ааа човека… те са му викали: „Подпиши туй, подпиши онуй“. Аз не искам да стане така, да бъде назначен за мой заместник политическо лице, което да му бъдат възложени определени задачи, и аз да стоя тука на тоя стол, да ям хурката и в крайна сметка някъде на друго място да се вземат решенията.

  Горанов: Казвам трети не за да е политическо назначение или да е някой, който само ще подписва. Аз ти казвам трети, щото е тежка система и да може да помага. Т’ва е моят извод. Аз не ти го натрапвам. Той дори не е… Е, сега като го изговарям по тоя телефон, ще го чуят и други, но въобще не е говорено с никой.

  Танов: Човек ми трябва по отношение на… да е пекан юрист и всички тея промени, които ми е трудно да ги направя, защото аз имам понятие по наказателно право, обаче по другото нямам. Колко тежко ми беше, щото виждам, че и Министерството на финансите ги няма тез’…

  Горанов: Няма ги.

  Танов: И зат’ва толкоз ми е трудно да изготвим промени и на ред и така нататък. Ако имаше един пекан юрист, този процес щяхме да го ускорим. Трябва ми такъв човек.

  Горанов: Т’ва Шараков едно време вършеше тая работа, ама…

  Танов: Аз разговарях с него и той е много добър специалист. Но който е влязъл в частния бизнес и е направил някакви пари, няма да се върне никога в този хаос.

  Горанов. Ами няма. Той ще изкара един мандат точно…

  Танов: Вторият, който предложих, беше към, к’во да направя, като се яви на изборите от РЗС, т’ва беше Елеонора Николова. Тя е била председател на съд, била е окръжен прокурор, била е кмет на град, била е в работата си перфектна. Т’ва, което ние се мъчехме, тя щеше да го направи за няколко нощи. Изключително грамотен човек, но не може да стане, защото, да речем, е от РЗС. Добре, макар че аз пак казвам, за една такава структура е важно да ги има експертите, да си вършат работата, а пък кой на кого симпатизира, кой кого обича, не е чак толкоз важно. Добре, ще мисля по тоз въпрос. Аз пак казвам…

  Горанов: Не, аз не ти казвам…

  Танов: Аз пак казвам, има ли такова политическо решение… ако има такова политическо решение, к’во повече да коментираме. Има го решението, съобразявам се с него и приключва въпросът.

  Горанов: Какво политическо решение?

  Танов: Да си тръгвам.

  Горанов: Ааа, глупости.

  Танов: Защото остава единствено месец и половина да влезе и последната мярка, защото сега в момента атаките са срещу тази наредба, защото аз виждам какво стана с GPS-ите, като въвеждахме, кат’ затворихме почти всички възможни начини да такова, щото, съгласи се, дори 15 процента да е спадът, да сложим т’ва, което сме възстановили повече от миналата година, ми ний имаме 4 процента. Значи останалите, когато има икономически растеж, не можеш да оцениш мерките, които си вземал, но когато имаш спад и той не съответства, както сега имаме спад 15 процента на потреблението, или, ако вземем, на горива, а при мене е паднал само с 4 процента, като прибавим онез суми, значи все пак 10 процента от този спад сме го компенсирали с подобряване събираемостта и затваряне на туй… Що не се види това нещо? Т’ва е за мене… Щото и друга причина няма. Отиваш надолу, а някъде си и увеличил в сравнение с 2009 г. Ами ако не беше криза, ако работeхме при нормални условия, ако не бяхме направили тез’ грешки в началото, къде щяхме да бъдем сега?

  Горанов: Ние сме на власт, защото е криза.

  Танов: Олигарсите, които не са плащали, а и в този бранш, алкохолния, няма, и в горивата да ти кажа, че и за последен път се убеждавам, че няма напълно да са на светло нещата при който и да било.

  Горанов: Ние сме на власт, щото е криза.

  Танов: Еми то сигурно и аз съм началник на митницата, щото е зле, а иначе никой нямаше да ми се обади на мене. Ако беше добре, щеше да има много кандидати.

  Горанов: Ей тука с тебе партия може да си направим и да се черпим.

  Танов: Ха-ха-ха… Добре…

  Горанов: (смее се)

  Танов: …партия и ще бъдеш депутат…

  Горанов: Абсолютно…

  Танов: И да не се ядосваш за нищо…

  Горанов: Абсолютно…

  Танов: Има много голяма разлика.

  Горанов: Е, със сигурност е така.

  Танов: Ха-ха-ха…

  Горанов: Ще излеземе някоя вечер да почерпя за вечеря, да ги поговориме тия неща, важното е да не им се поддаваш, щото т’ва, което осъзнава премиерът, е, че ти си другата страна на един и същи медал и си мъдър човек. Той ти го е казвал лично и всъщност в момента т’ва противопоставяне с Цветанов, единственият резултат от него ще е само срещу премиера. Нито ще спечелиш ти нито ще спечели той (б.р. – Цветанов)…

  Танов: Не, не мога да се противопоставя. Никога. Защото аз ти казах, за мене беше важно да знам има ли го… все пак да не изляза пък хептен…

  Горанов: И като останахте (б.р. – с Борисов и Цветанов), какво излезе от целия разговор?

  Танов: Ами пак същото. Мълчание от едната страна, но мълчанието в тоя случай действа на моя гръб… Защото за определени неща, за които стана ясно, че са пълна измишльотина и че изкушението (?) е по този начин и че произнесените лица са доста некомпетентни, запазвайки и неговото и моето, мълчанието беше наистина най-добрата форма и ако човек е умен, ще си направи извода. Аз ако съм направил някакви думи…

  Горанов: Нищо не си казал.

  Танов: …и си направя справка колко съм, колко са ми били неверни твърденията, ще се коригирам.

  Горанов: Всичко е наред.

  Танов: И понеже не ми се дава възможност и затова тук постъпихме много неочаквано…

  Горанов: Всичко е наред. Тука мишената не си само ти.

  Танов: Е, знам. Знам, че…

  Горанов: …Знаеш…

  Танов: Зная, през мене трябва да се атакува и министърът (б.р. – Дянков)…

  Горанов: Не, т’ва първо. Т’ва първо. Там е първото. Ти си второто.

  Танов: Но добре. В края на краищата, така да е. А какво, ми ние само наливаме вода в мелницата на хората, срещу които се борихме. К’во казват те – Танов и Цветанов се скараха само за девет месеца. Ми к’во ще стане до края на мандата. Те ще се разбият и…

  Горанов: Ей зат’ва не трябва утре да се продължават тези кавги, щото…

  Танов: Е, няма, аз ще съм по-мъдър, щото съм на повече години и няма да вляза в такъв спор.

  Горанов: Е, не, не бива.

  Танов: Сигурно си има к’во да се желае…

  Горанов: Не, не, ти си имаш много верен извод. Ти го каза преди малко. Няма нужда от противопоставяне. Ти може да споделяш, да подкрепяш Цветанов и пак да си вършиш работата…

  Танов: Но аз го подкрепям… Аз го подкрепям във всяко действие и се радвам на всеки успех на МВР.

  Горанов: Основното послание е да не им даваш повод на враговете да се забавляват.

  Танов: А, т’ва което мога да кажа, е, ааа, че се отнася за взаимодействия. Т’ва мога да кажа. Той (б.р. – Цветанов) не ме е критикувал, а се отнася за взаимодействие…

  Горанов: Да, точно така.

  Танов: В едно взаимодействие между службите за сигурност винаги има какво да се желай, винаги може да бъде подобрявано това взаимодействие, тъй че нещата ще се изясняват в тази посока. Ако той ме надскочи, казвам, че министърът (б.р. – Дянков) не е приел това, щото не е нормално министърът на вътрешните работи да прави оценка на служител на Министерството на финансите. Значи не е правил това, говорил е за взаимодействие.

  Горанов: Абсолютно.

  Танов: То си е негова работа… Те ще ме провокират. Аз знам к’во ще става, те ще бият… Целият, т’ва, разговор ще се вплете в тази посока.

  Горанов: И ти трябва да го връщаш оттам. Шест пъти ще те мушкат там, шест пъти трябва да излизаш. Защото т’ва ще им е основната тема.

  Танов: Знам. Те днеска се скъсаха телефоните, докато бях, кой знае утре какви глупости и к’во такова ще имат, пак ще излезе на преден план. Ей зат’ва се ядосвам, че пак ще даде тон на Ревизоро (б.р. – бившият шеф на митниците Емил Димитров) да говори глупости и да прави нападки…

  Горанов: Абе кой е Ревизоро, та му се връзваш толкоз бе…

  Танов: Е, не се вързвам, ама такива като него.

  Горанов: Е, кой е Ревизоро? Знаеш ли, ще те запозная с приятели, които са работили едно време след Ревизоро с бившия шеф на митниците. 29 кашона папки.

  Танов: Ма т’ва го знаят всичките. Тука ще го замерят с камъни. Той не може да се появи в митницата. Той е един Рамбо, който е обикалял с един джип и е правил…

  Горанов: Глупости само… Танов: Само глупости…

  Горанов: Еми кой е Ревизоро тогава?

  Танов: При растеж на държавата единственият човек, който е смъкнал приходите на таз агенция.

  Горанов: Еми къв’ ти е тогава темата.

  Танов: Никакъв не ми е, ама всичко т’ва, дето го говори от 2001 година, не е приложимо и в 2010-а, щото едно нещо няма вярно, и да се говори за държава в Европейския съюз…

  Горанов: Остави го тоя бе…

  Танов: На мен ми се говори, че за износ тютюните 300 лева трябва да плащат, кат’ изнасят горива.

  Горанов: Чух го, ама просто много изнервена беше ситуацията и не исках да се намесвам. Трябваше Краси да се намеси, щеше да му направи чест, щото той също знае за какво иде реч, ама и Краси кат’ замълча, викам си…

  Танов: Ама какво Краси да се намеси… Турското карго аз му давам фактурата той да провери дали на тази фактура е заведена в данъчното. Оттук нататък, като се проследят нещата, би трябвало да се платят данъците. Нямам като митница по отношение на…

  Горанов: Премиерът ги знай, премиерът ги знай тия неща и той замълча. Той просто гледаше сеир. И сеирът беше наш…

  Танов: Хубаво, наш… Наш-наш.

  Горанов: Еми наш!

  Танов: Стана сеирът. Аз никога не съм бил злобар, мога да оценя нещата. Но когато направиш… винаги трябва да се гледа и другата страна… Ако т’ва се използва като слабост и продължат атаките, няма да е добре. Т’ва вече е оценка на премиера, той да каже къде са проблемите, щото аз не мога да кажа къв’ е проблемът.

  Горанов: Той, той го знай. Той има друг проблем, много по-голям с общия ни началник (б.р. – Дянков) и той с него първо трябва да си реши… Не може т’ва, което става, да става. Няма как…

  Танов: Ти виждаше ли аз как реагирах, кат’ бях там…

  Горанов: Е, виждах…

  Танов: Едни пиратчета, които са…

  Горанов: Деца идиотчета са се подредили отвънка… Няма как да стане…

  Танов: Е, няма как. Тази позиция не я одобрявам и затова поисках на другия ден да се видя и със самия министър. Защо бяхме поставени в такова положение? Попитах го.

  Горанов: И видя ли го?

  Танов: Видях го.

  Горанов: И к’во ти отговори?

  Танов: Каза, че бил разбрал от премиера и му казал, че няма да може да дойде…

  Горанов: Глупости. Ще ни играе панаир ли на нас, ти доколкото го познаваш.

  Танов: Не, ний с него (Борисов) си приличаме много по характер. Първи палим фитила и сме директни, тъй че…

  Горанов: Той (б.р. – Борисов) не искаше да почне срещата без него (б.р. – Дянков). Стига глупости.

  Танов: Е, хубаво, то стана ясно, един път няма да дойде, после дете то всеки си има…

  Горанов: Десет минути след като беше свършила срещата, Симеон ми се обади да ме пита как е минала срещата и кой какво е говорил. И след това ти се обади на тебе. 9,15–9,20 ти звъня на тебе. Не знам дали си му вдигнал, но ти беше звънял, нали?

  Танов: Звъня ми и аз го видях, кат’ сe прибрах, и наистина ми беше гадно и…

  Горанов: И не му вдигна. Правилно, к’во…

  Танов: И малко по-късно вдигнах, щото си викам, то, кат’ ти умре хуя, путки…
  Горанов: Ха-ха-ха…

  Танов: Щото то като се стигне дотук, и да се обясняваме половин час по телефоните, то е безсмислено.

  Горанов: Прав си. Той ми звънна, точно си тръгнах оттам, и той ми звънна. Имах чувството, че ни следеше как се движим, примерно, или не знам по къв’ начин…

  Танов: Ха-ха-ха… Да не му пускат разговорите и на него?

  Горанов: Еми няма лошо и да му ги пускат.

  Танов: Но аз не говоря по-различно от тези, които водя… Няма кчво да се крия. Това са мои разсъждения и не виждам нищо лошо в тчва хората да си обменят мисли по различни въпроси. Не пиша анонимки, да се крия зад някой. Винаги съм си изказвал позицията, води все до неприятности, ама такъв е животът… Ами съжалявам, че…

  Горанов: Няма проблеми. Почивайq лека нощ!

  Танов: Малко да почина за утре, че…

  Горанов: Няма к’во толкова да им се (…) за утре. Спокойно, всичко ти е в главата. Няма, спокойно, ти си сам утре, нямаш конкуренция по темата, никой не знае повече от тебе. Единственото нещо е да бягаш от…

  Танов: …Провокация…

  Горанов: Точно така. Абсолютно. Никой не знае повече от тебе.

  Танов: Добре, благодаря ти и приятна вечер!

  Горанов: Всичко добро и доскоро!

   

  Източник: http://glasove.com/article-11400.php

• Днес е Зимен Кръстовден

  На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление – Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.

  Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.

  Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
  Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
  Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни„, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
  През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.
  Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
  Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне.
  Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
  На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят „совойници“. Совойница ­ обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди ЙОРДАНОВДЕН само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата ­ като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че совойнишката вода прогонва караконджолите. Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук ­ със семейната обредност
  Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.                                                                                          Инна Георгива – hera.bg и др.

  Честито на именниците днес: Кръстьо, Кръстана, Кръстина

  

• Януари – месецът с най-много именници
  Светски новини – Семейство

  Написано от Кремена СЛАВКОВА

  „Честит имен ден!” – това е първото пожелание, което гостите изричат щом стъпят в дома на именник. След това заедно с цветята и подаръците идват и други пожелания: за здраве, за успех в учението, в службата и професията, за благополучие в семейството.

  Празнуването на именни дни е отколешна традиция. Съществувала е преди християнството. В дома на именника се слага трапеза, на която се поставя всичко, което има у дома: месо, риба, плодове, вино и ракия, сладкиши. В зависимост от сезона се коли млада ярка, петел или кокошка, агне, яре или теле.

  В миналото обаче празнуването на именни дни е било непознато по българските земи – вместо него се е празнувал обичаят Светец или Стопанин, който впоследствие преминава в днешния имен ден.

  Християнската религия създава свой обред – кръщаване с имена на светци. Самото кръщение е свят ритуал, трикратното потапяне в котела със светена вода „в името на Отца и Сина и светаго Духа“ има пречистваща и възобновяваща сила. А детето, приело в този ден името на светеца, приема и задължението всяка година да поднася в църквата обреден хляб, а свещеникът да му чете молитва. А след напускането на църквата именникът събира в дома си близки и познати, които гощава с богата трапеза.

  През първия месец от годината  след Коледните и Новогодишните празници  запазваме празничното настроение с множеството именни дни, които са още един хубав повод да се веселим с приятели. Всъщност януари е месецът с най-много имени дни през годината – около 20. А, знае се, на имен ден не се кани. Но пък  внимавайте!  може да се гони…

  1 януари

  Васил, Василкa,Василена, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла, Вълко, Вълчо, Вълчан

  2 януари

  Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Гopан, Гopица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим

  4 януари

  Тихомир

  5 януари

  Кръстьо, Кръстана, Кръстина

  6 януари

  Йордан, Йорданкa, Данчо, Данka, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Бистра, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данко, Найден

  7 януари

  Иван, Иванka, Иванинa, Ваньо, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo,Йовка, Йонко, Жан, Жанa, Енчо, Еньо, Ивайла, Ивайло, Ивелин, Ивелина, Иво, Йото, Калоян, Яна

  11 януари

  Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил

  12 януари

  Татяна, Таня, Траяна

  14 януари

  Нина, Иванина

  17 януари

  Антон, Андон, Антония, Тончо, Тони, Тоня, Дончо, Донка

  18 януари

  Атанас, Атанаскa, Tанас, Hаскo, Hася, Таню, Таньо, Тинка

  20 януари

  Евтим, Евтимий

  21 януари

  Aгнeca, Максим, Валери, Валерия

  22 януари

  Tимoтeй

  23 януари

  Христофор

  24 януари

  Ксения, Аксения, Oкcaнa

  25 януари

  Григор, Гриша

  26 януари

  Живка, Живко, Зоя

  „Честит имен ден!” – това е първото пожелание, което гостите изричат щом стъпят в дома на именник. След това заедно с цветята и подаръците идват и други пожелания: за здраве, за успех в учението, в службата и професията, за благополучие в семейството.

  Празнуването на именни дни е отколешна традиция. Съществувала е преди християнството. В дома на именника се слага трапеза, на която се поставя всичко, което има у дома: месо, риба, плодове, вино и ракия, сладкиши. В зависимост от сезона се коли млада ярка, петел или кокошка, агне, яре или теле.

  В миналото обаче празнуването на именни дни е било непознато по българските земи – вместо него се е празнувал обичаят Светец или Стопанин, който впоследствие преминава в днешния имен ден.

  Християнската религия създава свой обред – кръщаване с имена на светци. Самото кръщение е свят ритуал, трикратното потапяне в котела със светена вода „в името на Отца и Сина и светаго Духа“ има пречистваща и възобновяваща сила. А детето, приело в този ден името на светеца, приема и задължението всяка година да поднася в църквата обреден хляб, а свещеникът да му чете молитва. А след напускането на църквата именникът събира в дома си близки и познати, които гощава с богата трапеза.

  През първия месец от годината  след Коледните и Новогодишните празници  запазваме празничното настроение с множеството именни дни, които са още един хубав повод да се веселим с приятели. Всъщност януари е месецът с най-много имени дни през годината – около 20. А, знае се, на имен ден не се кани. Но пък  внимавайте!  може да се гони…

  „Просенец” – означава, нарастването на деня. Този месец отговаря на днешния Януари, чийто латински произход идва от името на римския бог Янус (Ianuarius). Бог Янус отваря вратата на новата година и затваря тази на старата, на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край. Изобразяван е като бог с две лица.

  Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като големият студ пресича всякаква земеделска дейност. С Голям Сечко е свързана поговорката Сечко сече, Марта дере, април кожи бере. Определението голям се дължи на по-голямата продължителност на януари в сравнение с февруари.

  Прабългарите наричали този месец Алем.

  1 януари

  Васил, Василкa,Василена, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла, Вълко, Вълчо, Вълчан

  2 януари

  Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Гopан, Гopица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим

  4 януари

  Тихомир

  5 януари

  Кръстьо, Кръстана, Кръстина

  6 януари

  Йордан, Йорданкa, Данчо, Данka, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Бистра, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данко, Найден

  7 януари

  Иван, Иванka, Иванинa, Ваньо, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo,Йовка, Йонко, Жан, Жанa, Енчо, Еньо, Ивайла, Ивайло, Ивелин, Ивелина, Иво, Йото, Калоян, Яна

  11 януари

  Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил

  12 януари

  Татяна, Таня, Траяна

  14 януари

  Нина, Иванина

  17 януари

  Антон, Андон, Антония, Тончо, Тони, Тоня, Дончо, Донка

  18 януари

  Атанас, Атанаскa, Tанас, Hаскo, Hася, Таню, Таньо, Тинка

  20 януари

  Евтим, Евтимий

  21 януари

  Aгнeca, Максим, Валери, Валерия

  22 януари

  Tимoтeй

  23 януари

  Христофор

  24 януари

  Ксения, Аксения, Oкcaнa

  25 януари

  Григор, Гриша

  26 януари

  Живка, Живко, Зоя

  Светски новини – Семейство

  Кремена Славкова
• На днешния ден – Събор на седемдесетте апостоли, Ден на освобождението на София и други събитя и факти

  Днес 4 януари Православната църква чества на Събор на седемдесетте апостоли , заедно със преп. Теокист и преподобномъченик Онуфрий Габровски.
  В Новозаветните книги имената на Светите седемдесет апостоли не са споменати, Имената (на 12-те) апостоли са известни на всеки от Евангелията, но списък на 70-те Му ученика няма никъде.
  Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Св. евангелист Лука разказва така: „след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място“ (Лук. 10:1-16). Дванадесет били при Него, като свидетели на Неговия живот, а седемдесет приготвяли човеците към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.
  Впоследствие мнозина от Господните ученици и, разбира се, в това число и мнозина от седемдесетте, отпаднали от Христа и престанали да Му служат. А когато настъпили дните на Христовите страдания, числото на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте отпаднал, при Него останали само някои от седемдесетте.
  След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли бил възпълнен с приемането на Матия, а ликът на седемдесетте не се попълнил веднага, а малко по малко ­ от числото на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и чрез проповедта на светия апостол Павел свише призван в този първенствуващ лик и станал, заедно с Петър, първовърховен в апостолския лик.

  Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И разбира се, трябвало да претърпят много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост. Св. апостол Павел пише от името на всички: “Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се”. Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страта, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствало да се разпространява Словото Божие. Така християнството се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел “не в убедителни думи на човешката мъдрост, а в проява на дух и сила”. Те научавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.

  Ден на освобождението на София
  На 4 януари 1878 г. е освободен град София – по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) – първите руски части влизат около 14 ч. в града, в катедралния храм “Св. Неделя” е отслужен тържествен молебен в присъствието на ген. Гурко.
  На 7 ноември 1877 г. император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София. Отрядът има задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсиран Балкана.
  На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консул.

  04.01. – Събития и факти
  Родени на тази дата:
  * Исак Нютон (1643), английски математик, физик, механик, астроном
  * Джовани Перголези (1709), италиански композитор, основател на италианската комедийна опера
  * Франсоа Руд (1784), френски скулптор, автор на скулптурите на Триумфалната Арка в Париж
  * Вилхелм Бир (1797), немски астроном, съставил първата карта на Луната
  * Луи Брайл (1809), френски педагог, разработил шрифт за слепите – Брайловата азбука
  * Исак Питман (1813), английски педагог, изобретател на стенографска система

• Bank Of America To Buy Back Bad Loans

  Bank of America Corp. (BAC) has agreed to pay $2.8 billion to Fannie Mae (FNMA) and Freddie Mac (FMCC) to buy back soured mortgages and expects to take a provision of about $3 billion in the fourth quarter to cover the repurchase cost.

  The move represents the latest effort at the largest U.S. bank by assets to put behind the issue of sloppy underwriting at Countrywide Financial, the giant mortgage originator Bank of America bought in 2008. The news provides more clarity to investors on the question of how many bad Countrywide mortgages Bank of America will need to take back from government-sponsored enterprises, or GSEs, such as Fannie and Freddie.
  But the issue of mortgages purchased by other investors and in default remains a pressing concern for shareholders at several big banks.

  „This is a favorable outcome for Bank of America. It eliminates the worst-case scenario“ of losses tied to these so-called putbacks from GSEs, said David Trone, an analyst with JMP Securities. The Charlotte, N.C., bank’s shares rose 6.4% in late afternoon trading to $14.20.
  In a separate matter, Bank of America said it will write down the value of its home-loans and insurance business by $2 billion in the fourth quarter. The move reflects rising costs and falling revenue in the mortgage business since the financial crisis.
  Considerable risk remains from bad mortgages Bank of America sold but might have to take back. Private investors are suing Bank of America to force the bank to buy back mortgages that were sold on the open market because they didn’t conform to the underwriting guidelines of Fannie and Freddie. Analysts said the bank might have to pay $10 billion to $15 billion to buy back such loans over several years.
  The agreement includes a cash payment of $1.28 billion to Freddie and $1.52 billion to Fannie, both of which were made Friday. Executives from both companies said the agreement is in the best interests of all parties.
  While the agreement with Freddie Mac resolves outstanding and potential future repurchase claims, the agreement with Fannie Mae covers outstanding claims only, and the bank anticipates it will „make whole“ future claims, Bank of America’s Chief Financial Officer Charles Noski told investors during a conference call.
  He said $2.7 billion in put-back claims remain, mainly on mortgages that Bank of America, rather than Countrywide, originated and sold to GSEs. The bank already reserved for potential losses from such claims.
  Those remaining claims and future Fannie claims could add up to $2.72 billion in potential future losses from the GSEs, Stifel, Nicolaus & Co. analyst Christopher Mutascio wrote in a research note.

  Still, Monday’s agreements „resolve substantial legacy issues in the best interest of our shareholders,“ Bank of America Chief Executive Brian Moynihan said in a press release.
  While Monday’s agreement with the GSEs doesn’t affect the potential putbacks from private investors, it does convey some sense of the size of that risk, said Sandler O’Neill & Partners analyst Jeffery Harte. He said it is unlikely that total mortgage buybacks would exceed the $10 billion he estimated, but that putbacks might come in lower. The agreement adds „incremental clarity“ about how the putbacks are calculated, he said.
  Sanford C. Bernstein & Co. analyst John McDonald wrote in his research report that losses from claims by private investors „will remain a big wildcard“ for Bank of America, and he added he will need to see how private investors fare in lawsuits or negotiations „before getting any insight into how much BofA may need to set aside for these claims.“
  However, the agreement shows that Bank of America is willing to settle claims, and, as such, „shows willingness…to take more control of the situation, and sets a tone for the year,“ CLSA analyst Michael Mayo wrote in a research note to investors.
  Fannie and Freddie have been stepping up demands that lenders take back defaulted loans when they find that the mortgages weren’t of as good quality as the seller said when the deals were done. The two giant mortgage buyers have been operating under federal conservatorship since September 2008. Keeping them afloat has cost taxpayers about $134 billion so far.
  Shares of Fannie rose 10%, to 33 cents, while Freddie advanced 6.6% to 33 cents.

  By Matthias Rieker and Tess Stynes
  Of DOW JONES NEWSWIRES http://online.wsj.com/

• Скъпоценните приятели

  Автор: Дмитрий Шушарин /Грани.ру/
  Превод от руски: Веселина Гюлева /Гласове/

  В края на 2010 г. не Русия приключва путинското десетилетие, а Европа се опитва да осмисли резултатите от двайсетгодишното си развитие.

  Но засега, както и през предишните години, общественополитическите процеси, водещи до формирането на враждебни на европейските режими, на юдео-християнската цивилизация, се възприемат като отделни и временни трудности на различните държави, а не като проява на общоевропейска криза. Криза на идентичността и ценностите.

  Става дума не за това, че германците и италианците от трийсетте годни и руснаците от съветския период на историята си трябва да се смятат за братя. Тук има нещо друго: ако искате, сговор на елита, признаване от властителите на свободния свят на враждебните и смъртоносни за цивилизацията ценности и стремеж към качество на равноправните алтернативи.

  Съветският тоталитаризъм бе победен благодарение на това, че западните елити изхождаха от неприемането на принципите, нравите и морала на тоталитарните елити. Първата декларация за това неприемане стана Фултънската реч на Чърчил. А знаменитата реч на Рейгън, в която се говореше за империята на злото, е само девет години преди разпадането на СССР. И Фултънската реч, и изказването на президента на САЩ се отличават с твърдост на позициите. („Съветите трябва да разберат, че никога няма да поставим под заплаха принципите и стандартите си. Никога няма да предадем свободата си” – каза Рейгън), а също и със съчувствие към населението на тоталитарните държави и с ясно разбиране на аморалността на елитите им: „Най-страшното зло се извършва дори не в концентрационните трудови лагери, където виждаме крайния резултат от това зло. Злото го измислят и дават заповеди за изпълнението му в чисти, топли кабинети с добро осветление и килими тихи, гладко избръснати хора с бели якички, с изрязани нокти, които не е необходимо да повишават глас. Но заради това, че тези тихи хора на повишават глас, заради това, че те, както и диктаторите до тях в края на краищата искат само отделна територия, на някого му се струва, че ние трябва да ги приемем такива, каквито са”.

  За последните двайсет години се случи точно това, за което предупреждаваше Роналд Рейгън: западните елити приеха постсъветските елити такива, каквито са. И сега с изненада гледат на появата на неототалитарното политическо пространство, което формират елитите на Русия, Украйна и Белорусия, делегитимиращи властта си.

  Разправата на Лукашенко със съперниците му на изборите, преследването на Ходорковски и много други, което се вижда в руския политически живот, накрая стремежът на Янукович да прати зад решетките Юлия Тимошенко, а сега и бившия министър на вътрешните работи – всичко това не можеш да определиш по друг начин освен като ликвидация на политическата конкуренция. При това изобщо не е важно, че тези три държави не се намират в идеални отношения помежду си.

  Въпреки политическите декларации и икономическата интеграция елитите на трите източнославянски държави се отделят от Европа, забавяйки процесите на промяна на своите територии и не приемат призивите за европейска идентичност и за европейските ценностни системи. Такава е равносметката от постсъветското двайсетилетие. И това е един от главните проблеми на Европа и юдео-християнската цивилизация. Но европейските елити не го осъзнават, заети са с друго.

  За коя държава и за кои управляващи елити е казано ето това?

  „Защо не решихме проблемите си в обществото и в икономиката, преди да ни доведат до днешното състояние? Защото вече десетилетия наред виждаме едни и същи лица на политическата си сцена… Ръководство, което не може да бъде отговорно пред народа, което не може или не иска да говори езика на истината… което развива само ласкателството, защото целта му е да завладее и да си раздели властта. Това е власт, за която не са важни истинските интереси на страната и народа. А народът, самите ние, се държим безотговорно. Отдали сме се на властта на благополучието, лекото забогатяване, охолния живот, стремежа към трупане на пари и лъжата. Истината не ни интересуваше. Сега преживяваме цялата трагичност, описана от Достоевски – „Свобода или щастие”. Избрахме фалшивото преуспяване и загубихме свободата на личността си – и страната си”.

  Е, щом е Достоевски, то, разбира се… Не. Това е от предрождественското обръщение „Към народа” на Синода на Гръцката църква. Ето такива работи стават в една от държавите на Европейския съюз, ето такъв е там елитът.

  И няма нищо изненадващо в това, че путинските шпиони се оказват перачи на пари, търсещи освен това и начини за корумпиране на американските парламентаристи и чиновници. Както няма нищо особено и в кариерата на ексканцлера Шрьодер. Корупционна интеграция на елитите на демократичните държави и на неототалитарните – ето какво наблюдаваме през последното десетилетие. Това, което не се удаде на идеологически ограничените съветски чиновници, се получава при хората с по-широки възгледи. За осъзнаване на тази ситуация е време да кажем: „Сбогом, Фукуяма, здравей, Аренд!”. Франсис Фукуяма се радваше като дете на краха на комунистическата идеология и на това, че „елитът… възникнал в епохата на Брежнев и Мао, се оказа много по-приличащ на елита на западните държави в сравнение с нивото на икономическо развитие, отколкото някой можеше да предположи. И този елит можа да разбере, ако и да не можеше да я има, общата потребителска култура на Америка, Япония, Западна Европа и много от политическите идеи на тези държави – също”. Да, само дето днешните политически идеи на „тези държави” са далеч от яснотата и твърдостта на Рейгън. Но в потребителската култура ученикът явно е надминал учителя.

  А що се отнася до Хана Аренд, то вече се изказах по повод актуалността на „Произхода на тоталитаризма”. Нещо ще доуточня. Понятията „вътре-” и „външнополитическото” и в епохата на класическия тоталитаризъм бяха относителни – това беше болест и на нациите, и на цивилизацията в цялост. Сега да говориш за това разделение е още по-трудно, а поради това неототалитаризмът е по-опасен от предшественика си: той се стреми не към изолация, а към интеграция, към това да приспособи към нуждите си достиженията на същата тази цивилизация, чиито фундаментални ценности и принципи отрича и руши.

  Така беше и преди, но сега за това съществуват повече възможности. Нима Белорусия е затворена държава? Нима доскоро Лукашенко не намираше изгода в диалога с Евросъюза?

  Безсмислени са и търсенето на „руския път”, и идеализацията на Запада, особено на елита му. Преодоляването на неототалитарните тенденции, както някога отърваването от тоталитарните режими, е възможно само като оздравяване на Европа в цивилизационното й единство, а не на отделни нейни части.

  Европа е нашето отечество. Животът е неизбежен.

• Живеем в развалините на комунистическия пейзаж

  Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене, това каза пред ГЛАСОВЕ Харалан Александров*. И още: Политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител. Възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Той се справя перфектно. Гласове Димитрина ЧЕРНЕВА – Г-н Александров, твърдите, че от доста време живеем в ситуация на безпътица и деморализация. Колко дълго може да продължи това? – Обикновено обществата свършват живота си, когато се окажат в такава безпътица и деморализация, каквато наблюдаваме в България. Интересно е, че ние успяваме да живеем дълго в това състояние, което само по себе си е забележително. Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене. Извън съмнение е, че в индивидуален план хората успяват да оцеляват, поддържайки някакъв по-висок морален, социален и интелектуален стандарт на съществуване. Но като общност, като колектив, като група, регресът е изумителен и има всички признаци, че се задълбочава. Не мога да се ангажирам с конкретна прогноза, не смея да се произнеса колко може да продължи. Както апокалиптичните прогнози, че това неизбежно ще доведе до катастрофа, така и бодряшкият възглед, че всичко е окей и хубаво си живеем, са избирателен и неинтелигентен отклик на тази ситуация. Единственото достойно отношение е да се задават тези въпроси и да се изследват тези феномени на упадъка, по възможност с научен метод. В контекста на тази мрачна картина, която показва тенденции към сгъстяване на багрите, се случват и някакви добри неща. Те обаче се случват в много частни, в много малки, скрити и в някакъв смисъл нелегални територии и сфери. Има хора, които се съпротивляват на регреса, но го правят стихийно и неорганизирано, правят го на индивидуално и тук-таме на групово ниво. Някак си обаче това усилие не може да се случи на общностно ниво. Ние все още живеем в развалините на тоталитаризма и пораженията са страховити. Наблюдаваме развихряне на разрушителните нагони, разкъсаност и дезинтегрираност на социалните мрежи, опустошение на душите, цинизъм, страх, усещане, че ако се ангажираш с морална позиция, ще бъдеш осмян и обезценен. Това са все примитивни защитни механизми, които позволяват на индивида да оцелее психически във все по-враждебния социален свят. Давам си сметка, че е изключително лесно и много удобно, ако си в луксозната позиция на живеещ в София, общо взето, материално осигурен член на интелектуалната класа, да презреш, да възненавидиш и горделиво да се дистанцираш от простотията, която безспорно избликва отвсякъде и която безспорно е на власт. Мисля, че това е губеща позиция. Въпрос на живот и смърт за хора като нас, ако разбира се, смятаме да живеем тук, е да се ангажираме с тази простотия, или по точно с онази нейна страна, която търпи развитие. Давам си сметка, че това звучи идеалистично и наивно – бил съм многократно упрекван, дори осмиван за моите просвещенски пориви да ходя и да проповядвам на простите хора по селата, но аз просто не виждам друга опция. Всички напъни този въпрос да се реши лесно, чрез социалноинженерни методи, като бъде избран просветен диктатор – защото, общо взето, това е алтернативата на просвещението – очевидно са напълно катастрофирали. – Как може да бъде приложен този просвещенски порив към политическата селяния, която в момента е на власт? Казвате, че за да промениш нещо, трябва да се научиш да го разбираш и приемаш. – В интерес на истината, аз неслучайно се занимавам с етнография, защото всъщност харесвам истинските селяни. Не харесвам овластените селяни и смятам, че е напълно невъзможно и непостижимо те да бъдат променени и просветени, след като са се докопали до властта. Простият човек на власт е напаст. Той, както би казал Николай Михайлов, е природна стихия. – Бойко Борисов овластен селянин ли е? – Разбира се, той е свръховластен селянин. Драмата там е, че всъщност той носи някои от жизнените характеристики на селото, само че при него те са проявени и манифестирани чрез себеутвърждаването на селското в режим на перманентно себевъзхвалване, на безкритична самонадеяност и на систематично обезценяване на всякаква алтернативна гледна точка. Това, разбира се, не се случва за първи път в българската история, не искам да го сравнявам с Александър Стамболийски, но динамиката на социалните процеси, която извежда подобен тип лидери, е сходна. Това ще продължи да се случва по простата причина, че в общество с такъв манталитетен фон, с такива дълбинни антицивилизационни нагласи и атавистични политически рефлекси демокрацията няма как иначе да изглежда. Това управление е триумф на демокрацията от селски тип. Тъй че аз предпочитам да работя по селата с тези хора, които живеят там и които искат да направят нещо за себе си, защото за тях има надежда. Най-малкото, защото за тях съм авторитет. Не мисля, че за овластените селяни съм авторитет, в най-добрия случай съм някакъв дразнител. Във всеки случай от тяхна страна не е идвала заявка, че проявяват интерес към моята гледна точка. – Затова ли мислите, че за тях няма надежда – защото не е идвала подобна заявка? – В интерес на истината, с някои от министрите в това правителство имам много добър диалог. Иронично е, но никога преди не съм имал толкова близки познати на министерски позиции. Проблемът според мен е, че тъй като това са хора смислени и с качества, на тях им е много трудно да функционират на нивото на собствената си компетентност, понеже границата на компетентността им е поставена от стила и действията на техния лидер. Няма как да си по-умен от Бойко Борисов в правителството на Бойко Борисов. В този смисъл да се ангажираш с такъв тип лидерство означава да откажеш да функционираш на нивото, на което можеш, и да слезеш под или в най-добрия случай на нивото, на което е позволено. Това е тежко похабяване. – Ако компетентността им е обречена, какъв смислен ход имат тези хора? – Не съм в позиция да давам съвети. Смятам, че е изключително наивно да вярваш, че е възможно да разгърнеш експертизата си и да допринесеш за общественото развитие при такъв тип лидерство, което демонстрира Борисов и което е дълбоко арогантно, самонадеяно и изпълнено с онтологическа убеденост, че властникът знае всички верни отговори. Това, че гледната му точка по даден въпрос се променя по три пъти в денонощието под натиска на неведоми сили, това, че очевидно тежко се влияе от конюнктурата, това, че е достатъчно някой от неговите старши в ЕС или САЩ да му скръцне със зъби, по никакъв начин не променя тази изумителна комбинация от самонадеяност и безпомощност. Това обрича всеки сериозен опит да следваш дългосрочен дневен ред в правенето на политики. Свръхперсонализираното популистко лидерство свръхполитизира публичността, но същевременно убива самата възможност за политика, като я прави заложник на постоянно менящата се конюнктура. Нали виждате какво става – премиерът постоянно саботира бездруго плахите опити на министрите да правят политика и да провеждат реформи. Резултатът е хаос и засилващо се усещане за безизходица. Истината е, че друго лидерство в България не съм виждал. В момента Борисов ни е пред очите, но той е само един много ярък пример – общо взето, това е характеристика на всички политици, които се изредиха тук през годините на прехода. В някакъв смисъл Борисов е най-откровената манифестация на този тип провалено лидерство. – Нека ви върна към пораженията на групата и груповия начин на живот. Къде да търсим корените на тази патология? – Страшните поражения са комбинация между незавършена модернизация и брутална подмяна на модернизацията с тоталитаризъм. Тоталитарният комунизъм е модернизационен проект, макар и тежко разрушителен. Това е като първо да удари градушка, след това да мине пожар и да спече тежка суша и накрая да връхлети наводнение. Говоря в земеделски категории, понеже сме селска територия. Някак идва отвъд капацитета на групата да преработи, да удържи и да се справи с такава злина. Пораженията на тоталитаризма се оказват много дълбоки, ефектът е като от ядрено оръжие, което по някакъв начин уврежда гена на културата. Освен това българската общност по злочесто стечение на обстоятелствата се оказва с много ниски съпротивителни сили. Много печално е да установиш това, особено ако си възпитаван в дух на възторжен и безкритичен патриотизъм. Но голямото, сатанинското изкушение е да отидеш в другата крайност, като се дистанцираш и презреш тази провалена популация. По силата на това, че ние, образованите градски хора, сме имали повече житейски шансове, ни е дадено да имаме повече знание и от това произтичат повече отговорности. Въпросът е какво правим с това знание – дали го ползваме, за да аргументираме привилегированата си гледна точка и за да се отнасяме снизходително-насмешливо към тази буйстваща тълпа, която ни носи чрез политическите си избори естетическо неудовлетворение, или да развием някакъв друг тип отношение, като приемем, че въпреки огромното неудобство на това да поддържаш малцинствена гледна точка, да бъдеш в интелектуална опозиция, си струва да го правиш и да се въвлечеш в разговор с поддръжниците на статуквото. – Дързостта и способността да се поемат подобни рискове не са характеристика на нашето общество. – Това е синдром отново на тоталитаризма. На научен жаргон го наричаме травматична идентичност. Това ще рече, че съществува базисно допускане, че ако дръзнеш да имаш различна гледна точка и да се опълчиш срещу мнозинството, моментално ще дойде някой и ще те накаже за това. Групата агресивно и много често разрушително налага своята версия на индивида. И в този смисъл голямото преборване винаги е в групата на твоите връстници, в групата, в която си разположен и която налага конформистка норма. – Да се върнем към българската селяния. Струва ми се, вие заявихте, че сме нация от неуспешно урбанизирани селяни. Каква е спецификата на този селски манталитет по отношение на ценности като свободата и автономността на личността? – Основната характеристика на недобре урбанизирания селянин е дълбок екзистенциален ужас и тревога пред големия свят, които са прикрити като арогантност и самонадеяност. Тези хора са изгубени в града, защото процесът на урбанизация не е протекъл по еволюционен път и те не са били сполучливо социализирани. Социалните инженери на комунизма изтръгват от корените им огромни маси хора от село и ги захвърлят в заводите, които сега се разпадат. Заселват ги в някакви панелни гета и се захващат да ги манипулират и да ги мачкат като глина за целите на овеществяването на собствения си мрачен план за съвършено общество. Продуктът от това са зле урбанизираните селяни. Ние живеем в развалините на този свят, в развалините на комунистическия социален, индустриален и политически пейзаж, населен от полуурбанизирани селяни и селянки с уголемени бюстове, които притъпяват ужаса си от модерната цивилизация с неистова консумация на модни субпродукти на градската култура, като чалгата например. Такъв субпродукт е и политическото лидерство от популистки тип. Тази турбофолк версия за цивилизованост е толкова шумна и агресивна тъкмо за да заглуши отчаяния вопъл на изгубените селски души, захвърлени в нечовешкия свят на криминалния преход. – Говорите за необходимостта от развитие, след като то е било прекъснато заради тоталитарния режим. Идеологемата ЕС и изобщо членството ни в Европейския съюз достатъчно добра почва ли е за това? – Членството ни в ЕС не е идеална, но е достатъчно добра почва. Първото, което се случи с това членство, е, че си дадохме сметка колко сме несъвместими с европейската цивилизация, колко трудно ни понася тя. Ние все още се държим като общност, която не е пълноправен член на съюза, или поне така се държат нашите политици. Последният казус с реакцията за прогонените цигани, или роми, е прекрасен пример. Този посрамен начин, по който се държаха нашите политици, показа печалната им неспособност да се ангажират с правата на собствените си граждани и един сервилен рефлекс да се поставят в услуга на европейските господари. Това издава зловещи провинциални комплекси и обезсмисля отличното владеене на английски и дипломатическото лустро на Николай Младенов. – Говорим за един от компетентните представители на този кабинет. – Говорим за един от най-компетентните му и симпатични представители. Тоест има нещо отвъд неговите професионални качества, нещо, което кара този иначе интелигентен човек да се държи сервилно в ролята, в която е поставен. Това според мен е нагаждаческият стил на политика, който налага Борисов – потребността вечно да се харесва, да е угоден на силните на деня, постоянно да се съобразява с настроенията на тълпата или на западните си покровители. Истината е, че българските политици в огромна степен са заложници на тази култура и са нейни представители. Нашите политици или следват масата, или я презират като Костов, или и двете. Общо взето, посланията са в тези два режима – или „аз съм един от вас и по силата на това, че съм баш таман като вас, прост и див, ще ме харесвате и ще гласувате за мен”, или обратното – „нищо не става от вас, сбъркан ви е генът, сменете си чипа, некачествен материал сте, мрете, жалки нещастници, защото не оценявате моето величие”, и т.н. И в двата случая става дума за прояви на нарцистично разстройство. Фактът, че толкова арогантно поведение се търпи и е на почит, издава, че то е продукт на колективен защитен механизъм срещу страха от истинската модернизация. Уплашените и маргинализирани хора, тежко неподготвени да се справят с предизвикателствата на модерния свят, интуитивно се сгрупяват и скупчват около примитивни лидери, които да ги защитят от ужаса на това да живеят автономно. – Безспорно един от дефицитите на това общество е незачитането на свободата като ценност. Какво влияние ще окаже върху този дефект сегашната власт, която залага на несвобода и насилие, на омаловажаване на основни човешки права? – Сегашната власт се опитва да ни пробута фаустовската сделка – сигурност срещу свобода. Истината е, че при тази сделка обществото губи всичко и доброволно се отказва и от двете блага. Не съм сигурен обаче дали управлението наистина има целенасочен план за ограничаване на гражданските права и свободи, или реагира със засилена репресия поради безпомощност да се справи с належащите проблеми. – След като т.нар. автентична десница в лицето на Синята коалиция, която има претенцията, че е модерна и демократична дясна политическа формация, прие тази сделка и застана на страната на сигурността, какво да очакваме от ГЕРБ? – Това е поредното предателство на „автентичната десница”, за което тя ще плати съответната политическа цена. ГЕРБ са абсолютно невинни в това отношение. Те затова бяха извикани на власт. Те могат да бъдат обвинени в избирателност, могат да бъдат обвинени в некомпетентност, в преекспониране и в мърлявост, но в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в непоследователност. Те откликват на възложената им поръчка от една гневна и фрустрирана маса, която иска на всяка цена да бъдат наказани някакви лоши хора. В своето мнозинство българската общност е достатъчно наивна да вярва, че с репресия от полицейски тип може да бъдат решени проблемите на развитието. Това е тъжната констатация, а не фактът, че се намира кой да отговори и ентусиазирано да се захване с тази задача. Ентусиазирано, но и хаотично, поради което не вярвам, че България ще стане полицейска държава – просто няма условия за това. Както всички забелязахме, Борисов даде заден ход по повод на прословутия специализиран съд, очевидно получил необходимия инструктаж от необходимите места. Целият този куц порив да бъде отговорено на отмъстителните пориви на прецаканата и озлобена част от българското общество също се оказа неосъществим. Липсва не толкова желание, колкото институционален и административен капацитет във всички сфери, което е драмата на това управление. Самонадеяната заявка за свръховластяване, това усещане за почти божествен мандат на лидерството на Борисов е съчетано с изумителна импотентност на институциите, която се компенсира със закани, обвинения и себеразхвалване. Този политически оксиморон е очевидно предизвестен провал, но истински под него и отвъд него стои провалът на един дневен ред, който е винаги краткосрочен, който е лишен от дългосрочна визия, който не е ценностно основан, който е: „Дайте да запушим тази дупка и дайте да накажем тези мутри”, а не: „Как да живеем така, че да не се появяват дупки и да не се появяват мутри в нашия живот”. – Моделът на това лидерство предполага и предлага свръхцентрализация и одържавяване, което прави невъзможно провеждането на необходимите реформи. Точно обратното, връщаме се назад към времето на живковизма. – На практика реформите бяха пожертвани. Нито една от реформите не се състоя и нямаше как да се състои, по причина че това е най-несвободното управление. Цялото усещане за всевластие, което Борисов демонстрира, прикрива дълбока липса на истинска власт и на свобода, защото като политик той е драматично зависим от прищевките на тълпата, от интересите на олигархиите, с които е свързан и които постоянно го държат под натиск, от непредвидимите промени в политиката на неговите външни покровители и т.н. Представете си какво означава да се съобразяваш с всички тези неща. Засега той се справя с лукавството на сървайвъра, който се е научил да оцелява в аморална среда, и съответно оцелява с аморални средства. То това му е трагедията, че той като политик няма удържаща морална рамка, неговата политическа етика е да бъде харесван и обичан от всички и да бъде начело. И това за съжаление е моралът на един много голям процент от българите. В този смисъл той е много близък, той е конгениален на българската популация и органично изразява дефицитите и силните страни на тази група, която го е извикала на живот в политическото му битие. Основното, което научава българинът в своята култура, в поговорките от рода, е, че „Преклонена главица сабя не я сече”, „Трай, да ти е мирна главата”, и прочие робски мъдрости. Цялата етика на клиентелизма е основана на това, че трябва да си намериш сигурно място, че трябва да си намериш сериозен покровител, овластен патрон. В популярното съзнание свободата се разбира като липса на ограничение, тя се разбира като разгул, като това да можеш да хвърляш пачки в свиленградската дискотека, да удариш по врата опонента си, да можеш да се разпашеш и безнаказано да се отдадеш на телесна разюзданост, която завършва с махмурлук и омерзение. Това е проблематичната версия за свобода. Ако това е свободата, то несвободата, която ни предлага Цветан Цветанов, е далеч за предпочитане. Съгласете се, че в този свят, в който има жертви и насилници, е по-добре насилникът да е с униформа и да знаем, че нашата полиция ни пази, или както някой остроумно го перифразира – „нашата милиция ни гази”. Неслучайно Цветан Цветанов е най-популярният политик в момента, защото той е систематичен, той искрено изповядва вярата в полицейския ред и дисциплина, която за отчаяните и обезверени хора изглежда като последна опора на порядъка. – Мислите, че Цветанов искрено изповядва тази дисциплина на фуражката? – Не мога да знам дали я изповядва искрено, но поне изглежда искрен. Всичко, което казвам за Борисов, Цветанов и други политически персони, е в рамките на онази привидност, която те създават за себе си в съучастие със сервилните медии. Не познавам хората зад тези публични маски. – Ако действително изповядваше искрено тази полицейска дисциплинираност, вероятно щеше да посегне и към някои кръгове, които остават недосегаеми. – Двойният стандарт е основен принцип на аморалната култура, в която живеем и която определя границите на политиката. Разбира се, че шумното преследване на едни мутри осигурява комфорта на други, това е банална истина за всички управления на прехода и сегашното не прави изключение. Аз бях един от първите, които казаха, че политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител и че възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Той се справя перфектно. Затова по толкова щастлив, почти магически начин в неговото управление се срещнаха интересите на „народа” и на скритите му господари. Естествено, че ще бъдат влачени, тътрени и закопчавани някакви редови мутри, за да могат господарите им да дишат спокойно, да се радват на богатствата си и да бъдат признати за законната класа на едрия бизнес. – В какво е все пак предимството на единия вид репресия пред другия? – Много е ясна разликата и тя е, че този вид репресия въвежда порядък, въвежда ред, знаеш кой ти е господарят, знаеш кой е пашата, кой е беят, кой е султанът, знаеш на кого да се поклониш, на кого да целунеш стремето и в чий харем да заведеш дъщеря си. – Докъде ще ни доведе деструкцията на този псевдопорядък? – Всеки ред, който е основан на двойни стандарти, е обречен рано или късно да се разпадне в хаос, както, между другото, се случва в момента. Какво ще произтече от този следващ цикъл на завихряне в хаоса, аз не знам. Знам само, че има шанс да произтече научаване. Мисля, че има шанс някаква част от хората, които копнеят по репресивен ред като опозиция на репресивния хаос на прехода, да разберат, че и двете неща са загубени и ги обричат на отмиране. Може да е парадоксално, но от гледна точка на дългосрочното развитие е добре, че се забърка този миш-маш и че така славно се проваля в момента надеждата за репресивен ред, божем хората проумеят, че няма да стане така и да се откажат най-накрая от него. При което ще трябва да се извинят на сегашното поколение политици за това, че са ги натоварили с невъзможна и обречена задача, и да ги пуснат в заслужена пенсия. Те могат да си направят малки частни фен клубове и да се бият с камшици например – това, което се прави по света, ако имаш неудържим порив да насилваш някого и да бъдеш насилван. Аз приемам, че садомазохистичният избор, който голяма част от българското население практикува политически, е част от неговите човешки права, но нека го прави в някое мазе например. И да се опитаме в публичния живот да не осъществяваме мрачните си перверзни фантазии. – Бяхте казали преди време, че провалът на нечестивия брак между Костов и Борисов е неизбежен. Приключи ли този брак? – Бракът беше изконсумиран със страст и лукавство, но очевидно се пропуква. Не изключвам в предстоящата суматоха на оцеляването да наблюдаваме изумителни политически пируети и подскоци, при които никой не знае кой в чии прегръдки ще се окаже. Въобще не бих се изненадал, ако се появят нови форми на политико-сексуално съжителство в двойки, тройки и всякакви странни комбинации. Перверзията в българския политически живот е стигнала до степен, при която всичко е възможно. – Да се върнем към деморализацията и аморалното живеене на всички нива. Какви са всъщност параметрите на тази деморализация? – Основна характеристика на аморалния живот е двойният стандарт, невъзможността да генерализираш общия етичен принцип за всички членове на човешката популация или поне на твоята нация или на твоето село. Конструирането на кръг от избрани, от привилегировани, от наши хора, от нашата партия и т.н., за сметка на всички останали, постоянно поражда клиентелизъм и корупция, увековечава изключването и дискриминацията. В крайна сметка двойният стандарт разрушава фундамента на общностното живеене. Модерният успешен индивид, който функционира добре в либерални пазарни икономики, се отличава по това, че е в състояние да формира сложни връзки и да влиза в различни формати на сътрудничество единствено и само по причината, че носи в себе си морален критерий за това. Ако се откажеш от моралния критерий, ти няма как да се ориентираш във всички сложни ситуации и дилеми, които възникват в живота, освен по външни белези, по това какво е казал вождът, какво е разпоредила партийната организация и дали този е от твоите или е от другото племе. Аз съм сигурен, че в тази история с Батко и братко по време на предишното управление, което беше фамозно в своята аморалност, Батко е бил искрено засегнат, когато му се скараха, че е дал парите на брат си. В аморалната етика – а тя е точно обратната на гражданската – най-естественото, „най-етичното” нещо е да дадеш парите на брат си, на кого другиго да ги дадеш, ако не на брат си, щом имаш власт? Злоупотребата и преразпределянето на ресурси вътре в кръга на своите хора е норма, а не отклонение. То се превръща в отклонение в момента, в който ние кажем, че сме модерно общество, а не племе. И точно в този момент, когато по независещи от нас политически причини границата механично е преместена не между България и Гърция, а между Румъния и Молдова, изведнъж става ясно, че не сме модерно общество, и започва цялата тази агония. Нека погледнем на този период като на етап от родилните мъки на нашето прераждане като европейска нация. Надявам се, че от абсурдите, на които сме свидетели в публичния живот, ще протече минимално осъзнаване, сепване, някаква форма на нормализация. Не съществува обаче никакъв велик природен закон, който да предопределя нещата да се развият в тази посока. За разлика от физическите закони, на които се подчинява неживата материя, човешките системи са с много висока степен на непредсказуемост и хаотичност. Съвсем спокойно можем да се сринем на по-ниско ниво, отколкото това в момента, или съвсем да се затрием. *Харалан Александров е роден в София. Завършил е българска филология в Софийския университет, има дисертация по антропология и организационна култура. Преподавател е в Българския институт за отношения между хората към Нов български университет. Интересите му са в областта на организационното консултиране, социалното управление и развитието на общности. Интервюто е публикувано в glasove.com на 24.09.2010 г. Източник: http://kafene.net

• Днес честваме деня на Св.Силвестър, папа Римски и Св. Серафим Саровски Чудотворец

  Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин.

  В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За повече от година негов скъп гост бил един източен епископ – Тимотей, който пристигнал в Рим да благовествува на езичниците, които били огромно болшинство в този международен град, а християните били около 200 000. Евангелският проповедник спечелил мнозина идолослужители за Христа и Църквата, но градският началник Тарквиний заловил епископ Тимотей и го затворил в тъмница. Три пъти го изтезавали с бич, за да се отрече от християнската си вяра и понеже останал непреклонен, той бил обезглавен.

  Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни затоведта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: „Нощес ще ти поискат душата“ (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора.

  Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа.

  През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от „ден на слънцето“ в „ден Господен“, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.

  След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено починал в Господа. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата „Св. Прискила“ и неговата гробница е една от най-старите гробници на „Вечния град“.

  Pope St. Sylvester I, Bishop of Rome

  Born in Rome, he was skilled from his early years in secular learning and in Christian doctrine, and his life was always governed by the precepts of the Gospel. He made good use of the tuition of a priest, Timothy, whose death for the Faith he witnessed, and, seeing the example of his teacher’s self-sacrifice, nourished himself in that same spirit for the rest of his life.

  He became Bishop of Rome at the age of thirty, and reformed certain Christian customs; abolishing, for example, the Saturday fast that had up to that time been the rule among some Christians, and decreeing that only Great Saturday and those Saturdays that fall within fasting seasons should be so observed.

  By his prayers and miracles, he was instrumental in the con-version and baptism of the Emperor Constantine and his mother, Helena, and assisted Queen Helena in the finding of the Holy Cross. He governed the Church for twenty years, and, finishing with honour his earthly life, entered into the heavenly Kingdom in the year 335.

  During Sylvester’s pontificate were built the great churches founded at Rome by Constantine, e.g. the basilica and baptistery of the Lateran near the former imperial palace where the pope lived, the basilica of the Sessorian palace (Santa Croce), the Church of St. Peter in the Vatican, and several cemeterial churches over the graves of martyrs. No doubt the pope helped towards the construction of these churches. Sylvester’s memory is especially connected with the tiitular Church of Equitius, which takes its name from a Roman presbyter who is said to have erected this church on his property. It was situated near the thermæ of Diocletian, and still exists. Parts of the present building may date from the fourth century. No doubt the pope contributed to the development of the liturgy of the Church at Rome. During his reign, moreover, the first martyrology of Roman martyrs was probably drawn up. Sylvester is connected also with the establishment of the Roman school of singing. on the Via Salaria he built a cemeterial church over the Catacomb of Priscilla, the ruins of which have lately been brought to light. In this church he was buried. His feast is given under 31 December in the „Depositio episcoporum“, or list of the burial days of the Roman bishops, which was compiled barely a year after his death; the same date is given in the „Calendar“ of Philocalus. This day, therefore, is doubtless the day of his burial.

  Днес се чества и деня на Св. Серафим Саровски – Чудотворец

  

  Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден 19 юли 1759 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: „Радост моя!“.

  Дивният Саровски чудотворец свети Серафим принадлежи към най-прекрасните върхове на многоликата руска светост. Макар да се родил 37 години след преподобни Паисий Хилендарски и 20 години след свети Софроний Врачански, той ни напомня за древните подвижници на Египетската пустиня и за величието на нашия Рилски пустиножител свети Йоан.

  Св. Серафим предал Богу дух на 15 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител.

  Св. Синод решил канонизацията на новия руски светец да се извърши през месец юли 1903 г., в самия рожден ден на преподобни Серафим Саровски. Била панисана и за първи път отслужена на 19 юли специалната служба в чест на Саровския чудотворец. Тържествата започнали още на 16 юли. През тези дни многохилядните множества станали свидетели на дивни чудеса. Св. Серафим изпълнил старото си обещание и щедро проявявал благодатното си чудотворство над вярващия народ. Някои от тях били просто поразителни. При Серафимовския извор, който се намирал до „близката пустинка“ на прославения подвижник, сляпо момиченце прогледнало след отпиване от чудотворната вода. При литийната обиколка на храма друго глухонямо дете проговорило, след като целунало Богородичната икона „Умиление“, пред която се молил и починал св. Серафим. Много патерици били захвърлени през тези Серафимовски дни, много сълзи на многоликата човешка мъка били изтрити, безкрайно било въодушевлението на хилядите възторгнати руски души от това велико посещение на Божията благодат над тяхната необятна Св. Русь, по която се разнесла една нова и чудотворна молитва: „Преподобни отче Серафиме, моли Бога за нас!“

  На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със своето семейство.

• Бежанският въпрос

  Бежанският въпрос е национален и социално – политически въпрос в България. Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанският мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

  Бежанският въпрос е национален и социално – политически въпрос в България. Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанският мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г. Първа бежанска вълна ( 1878 – 1879 ) Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878 – 1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско – Разложкото въстание 1878-1879 г Кресненско – Разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 г. срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония, извън границите на новообразувано Българско Княжество. На 5 октомври 1878 година около 400 въстаници под ръководството на Стоян Войвода Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстаническо отделение влиза в конфликт с командира на другото – Луис Войткевич. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи. Поради техни интриги Софийският комитет Единство връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев. По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание от 1876 година и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев остават привърженици на четническата тактика и така разколът продължава. В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех. През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено. Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България. Втората бежанска вълна ( 1903 ) Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912 – 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Трета бежанска вълна ( 1913 – 1923 ) Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914 -1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за „доброволно“ изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата Моллов – Кафандарис от 1927 г. само оформя това положение. Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат следва и размяна на население от двете страни. В следствие на Междусъюзническата война настъпват съществени промени и етническата карта на преразпределените територии. Стотици хиляди местни жители, оказали се част от етнически и религиозни малцинства в новите политически граници, са подложени на физически и икономически натиск от мнозинството и търсят убежище в своите национални държави. По време на битката при Кукуш около 15 000 българи от района се изселват на север с отстъпващите български войски. След войната от 1913 г. България приема общо четвърт милион изселници. Един милион българи остават под чужда власт. Българската историография определя тези последици като „Първа национална катастрофа“. Българите от Източна Тракия повече не се завръщат по родните си места. На тяхно място идват десетки хиляди турци, напуснали новите български владения в Беломорието по клауза на Цариградския договор и Одринското съглашение от ноември 1913 г. В началото на 1914 г., заради гръцко-турския конфликт вследствие на нерешения статут на егейските острови, от Източна Тракия в Гърция са изселени 115 000 души. 70 000 гърци напускат Западна Тракия, за да се заселят в Македония под гръцка власт, а още 10 000 се изселват от онези части от Македония, които са присъединени към Сърбия и България. Четвърта бежанска вълна ( 1940 ) Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи. Крайовският договор е една от връхните точки в политиката на мирно преразглеждане на Ньойския диктат от 1919 г. При това България си възвръща Южна Добруджа от Румъния по пътя на двустранните преговори в момент, когато Европа вече е обхваната от пламъците на Втората световна война. Благодарение на дипломатическия талант на цар Борис III тази териториална промяна е одобрена не само от Хитлер и Сталин, които тогава са все още съюзници, но и от Великобритания, воюваща на живот и смърт срещу националсоциалистическа Германия. В Народното събрание дори се изказват благодарности по адрес на Обединеното кралство, което предизвиква кисели гримаси в Берлин. По този начин България увеличава територията си от 103146 на 110911 кв. км. С други думи, Крайовският договор утвърждава тенденция на постепенно разширяване на българските граници след Берлинския конгрес, без оглед на драматичните, а понякога и зловещи обрати в историческата си съдба. Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през 1926 г. бежански заем не довежда до съществена промяна на неговото социално – икономическо положение.

  Източник: http://omdabg.com/

• In Memoriam 2010

  Изтъкнати личности в политиката, науката, културата приключиха земния си път и попаднаха – вероятно за последен път – в центъра на вниманието на световните медии

  Гибелта на президента на Полша Лех Качински потресе целия свят и бе едно от трагичните събития белязали отминалата 2010 година.

  На 10 април самолетът Ту-154М, на борда на който пътуваше президентът се разби при приземяването си край руския град Смоленск. Загинаха всичките 96 пътници.

  Президентът, съпругата му и 88-членната делегация пътуваха, за да участват в церемония по повод годишнината от клането в Катинската гора.

  Изтъкнати личности в политиката, науката, културата приключиха земния си път и попаднаха – вероятно за последен път – в центъра на вниманието на световните медии. За мнозина писахме във vesti.bg, на други – сега отдаваме почит.

  През 2010 г. си отидоха:

  Стефка Съботинова (1930) българска народна певица.

  Исак Паси (1928) – български учен, професор, изтъкнатт философ, изкуствовед и културолог.

  Юлия Винер-Ченишева (1929) – българска оперна певица, почетна прима на Софийската опера и балет.

  Иван Кирков (1932) – български живописец, график и илюстратор.

  Цветан Цеков-Карандаш(1925) – художник карикатурист, който след дългогодишни проучвания оспорва утвърдени представи за картинната геометрия на Леонардо да Винчи.

  Никола Рударов (1927)- изявен и талантлив режисьор и актьор, автор на филми като „Да изядеш ябълката“, „От нищо нещо“, „Комбина“, „Вик за помощ“ и др. Феновете го помнят с култовата фраза на математика Баръмов от филма „Вчера“: „Ще видите вие кон боб яде ли!“.

  Розалия Ликова (1922) – учен и университетски преподавател със значителен принос в българската литературна теория и история.

  Тома Трифоновски (1939) – български художник, един от водещите живописци от 70-те години на 20 век.

  Вили Кавалджиев (1945) – популярен и обичан български певец и музикант.

  Петър Гюров (1934) – български актьор, отдал на сцената на Театър „Българска армия“ над 40 години.

  Атанас Славов (1930) български писател, изследовател и публицист.

  Желязко Христов (1948) – председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от 1997 г. до смъртта си.

  Илия Божинов (1956) – бивш член на Висшия съвет на БСП, създател на политическа партия „Българска левица“, един от създателите на ГИСДИ.

  Румен Тосков (1970) – български джаз музикант – пианист и композитор.

  Дончо Цончев (1933) български писател, депутат от БСП в 40-то Народно събрание.

  Юри Галев -скандален самоковски бизнесмен, прострелян от неизвестни лица.

  Гриша Вагенщайн (1955) – български кинооператор и продуцент.

  Пламен Масларов (1950) – филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист, продуцент.

  Андрей Баташов (1965) – български актьор.

  Егор Гайдар (1957) – бивш руски министър-председател, архитект на пазарните реформи.

  Еди Фишър (1928) – американски певец и някогашен секс символ.

  Жузе Сарамагу – световноизвестен португалски писател, нобелов лауреат.

  Източник: VESTI.bg

• Кукери на Нова година
  На 1 януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор.

  Кукерството е един от символите на страната ни. Ритуалът се датира още от езическото минало на държавата ни, а целите му били най-различни. Най-често кукерите с ритуалите си целят да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си.

  Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

  Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

  Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

  Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.

  Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

  Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

  Обхождането на къщите става само през нощта: „Не бива слънцето да ги свари по пътищата.“ След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, „за да расте високо житото“, раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.

  В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.

  През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира – народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи. Затова много от изследователите приемат, че игрите с маски представляват

  На 1 януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор. В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски. В кукерската дружина всеки член си има роля и функция. Най-разпространеният кукерски обичай е кукеруването на Нова година. След настъпването на Новата година, дружината тръгва от къща на къща и подобно на коледарите, са чакани и желани гости. В къщата те играят различни комични или битови сценки, а домакините ги даряват с храна и вино.

  Кукерството е един от символите на страната ни. Ритуалът се датира още от езическото минало на държавата ни, а целите му били най-различни. Най-често кукерите с ритуалите си целят да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си.

  Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

  Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

  Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.

  Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

  Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

  Обхождането на къщите става само през нощта: „Не бива слънцето да ги свари по пътищата.“ След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, „за да расте високо житото“, раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.

  В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.

  През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира – народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи.

  Ритуалът най-често завършва на селския мегдан с молитви за здраве, плодовитост и добра реколта. Подобни обичаи могат да се срещнат в някои части на Италия и Испания, като се наблюдава голяма прилика в ритуалите и костюмите на участниците.
• Днес е Васильовден или Сурваки

  Днес празнуваме Васильовден или Сурваки, както е популярен празникът в различните краища на България. По традиция на трапезата присъстват блажни ястия, баница с късмети, наречени на къщата, здравето, богатството, както и жито, орехи и ошав. На Васильовден се гадае и се сурвака за здраве.

  Според народния обичай вечерта срещу първи януари се събират момите на мегдана на хоро. Най-личната мома се избира да бъде Васила. Докато се свирят хора, пеят се песни и се разлива вино, Васила носи менче пълно с вода, в което всяка мома донася и оставя своята китка. Китката е направена обикновено от чемшир, дрянови клонки, овързани с червен конец. Като отличителен знак се слагат пендари, пръстени, мъниста. След празничното хоро всички се прибират по домовете, а менчето с китките оставят на вън да пренощува под звездите. Ако водата в менчето замръзне, годината ще бъде плодовита и хората и добитъка ще бъдат здрави.

  На първи януари сутринта отново всички се събират на мегдана, пак се люшват хората, запяват се песните и най-важният човек отново пак е Васила – на нея е отредено да бъде пророчицата. Всички се събират около нея и тя изважда китка след китка от менчето и започва да нарича: на коя чест мъжко чедо, на коя чест булка да стане, на коя голямо имане… така се изреждат различни благопожелания, след което всички се прибират да празнуват по къщите. На Васильовден се прави втора Бъдни вечер, но блажна. Характерно ястие за този празник е пачата от свинската глава, а в някои части на България и варен петел, като се съблюдава да е непременно червен.

  В съвременността е повод да се отиде на имен ден, да се почетат именниците и да се продължи празника от миналата година. Надеждата за по-добър живот отново е налице, желанието за здраве, богатство и щастие. Всички искат първият ден на Новата година да е хубав и весел, че така да им върви и през цялата година.

  Ако вашето име е Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, се подгответе да посрещате гости, защото днес сте именници. На софрата можете да сложите прасенце или пилешко месо, а в центъра й поставете баницата с късмети, която се завърта и всеки тегли своя късмет за предстоящата година.

  Според народния обичай ако запазите първото парче от баницата или питата и го сложите под възглавницата, ще сънувате бъдещия си съпруг или съпруга. Около трапезата се гадае за бъдещи сполуки.

  Ваши гости могат да бъдат и новогодишните сурвакари, които обикалят къщите и сурвакат за здраве и берекет. Изпратете ги с плодове, кравайчета и дребни подаръци.

  В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.

  Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.

  За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна.

  Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.

  Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.

  Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.

  В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.

  В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.

  Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.

  За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна. Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.

  Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.

  Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.

  В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.

  Навсякъде обаче е задължително дряновите клонки така да се привържат, че сурвачката да добие форма на буквата „Ф“. След празника е прието сурвачката се изхвърля в река, за да тече животът по вода.

  Българската православна църква почита днес паметта на св. Василий Велики.
  На 1 януари се почита и големият светец на християнството св. Василий Велики – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.

  Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в
  Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий кат одете бил невероятно
  умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

  На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

  За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.

  Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.

  Същият ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

  Катедралата „Василий Блажени“ на Червения площад в Москва

  

• Важни закони влизат в сила от днес в България

  От 1 януари отпада точковата система да пенсиониране, застрахователите ще дължат данък за премиите си, поскъпват дългите цигари

  От първия ден на тази година влизат в сила промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда нов пенсионен модел.

  От тази година отпада т. нар. точкова система за пенсиониране. Така право на пенсия за осигурителен стаж и възраст жените ще придобиват при навършване на 60 години и при 34 години стаж, а мъжете – при навършени 63 години и 37 години стаж.

  Увеличаването на стажа за работещите при трета категория труд ще започне от 2012 г. с по четири месеца на всяка година до достигане на 37 години стаж – за жените, и 40 години стаж – за мъжете.

  От 1 януари 2011 г. право на пенсия придобиват всички, навършили 65 години и при най-малко 15 години действителен трудов стаж. Тази възраст се увеличава от 2021 г. с по 6 месеца на година до достигането на 67 години.

  От тази година застрахователите трябва да плащат данък върху премиите си.

  Новият данък ще е два процента и ще се налага върху премии по облагаеми договори от общото застраховане. Изключения правят презастраховането и ретроцесията, животозастраховането и договорите за застраховки на товари по време на международен превоз, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на страната.

  Няма да се облагат и договорите за застраховки на летателни апарати и плавателни съдове, както и премиите за гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на такива транспортни средства.

  От днес ще може да бъде възстановена

  разликата в цената между внесения акциз за употребяван автомобил

  и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя. Това става с влизащия в сила от днес Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили.

  Разпоредбата важи за употребяваните моторни превозни средства с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата по система DIN. За да бъде възстановена сумата трябва да бъде подадено писмено искане до компетентната митница, където е внесен акцизът.

  От първия ден на Новата година

  с двоен акциз ще се облагат цигарите, които са по-дълги от 8 см без филтъра –

  за всяка цигара, която без филтъра и мундщука е по-дълга от 8 см, но е с дължина по-малко от 11 см, ще се дължи акциз като за две цигари.

  Досега цигарите се брояха като две, ако без филтър и мундщук са по-дълги от 9 см и не повече от 18 см.

  От днес влизат в сила и промени в Закона за здравето. Според тях Регионална здравна инспекция ще осъществява държавната здравна политика за всяка област.

  Досега това беше задължение на регионалния център по здравеопазване и на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, чиито функции се обединяват в новата структура.

  Източник: БТА

• Нова Година – традиции, символи и поверия

  Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. Вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта. Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова Година се отбелязвала единадесет дни като всеки ден се празнувал по различен начин. Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова Година. Римляните продължили традицията и леко я видоизменили като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката със фазите на слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският сенат обявявил първи януари за начало на новата година. Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар ‘разтеглил’ предишната година на 454 дни. Ранната Католическа църква заклеймила тържествата за Нова Година като паганизъм. С разпространяване на християнството, църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова Година не прави изключение. В днешни дни този ден се отбелязва от някои църковни деноминации като „Обрязването на Исус Христос“. През Средновековието църквата продължила да се бори с честването на Нова Година. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави. Една от традициите по света, с които се свързва настъпването на новата година, е вземането на важно решение. Например отказване от цигарите или започване на сериозна диета. При древните Вавилонци най-важното решение било да върнат взетото на заем оборудване за фермата. Според едно предание, човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво правил или ял през първия ден на годината. Поради тази причина, много хора прекарват първите минути на празника с най-близките си приятели и семейството си.
  Друго поверие казва, че ако на Нова година на портата потропа висок чернокос мъж, годината ще е щастлива за домакините. Датчаните пък вярват, че като ядат понички на празника, това ще им донесе късмет. Американците смятат, че белият боб с черни петна е символ на просперитет и затова той неизменно присъства на празничната трапеза. Друг „щастлив“ зеленчук е зелето, чиито листа са символ на книжните пари. *** Новогодишната трапеза трябва да бъде преди всичко празнична красива и да има някаква изненада. Затова, когато избирате продуктите, обръщайте внимание не само на качеството, но и на външния им вид. Особено старателно се подбират плодовете, тъй като те украсяват масата.

  НОВОГОДИШНИТЕ СИМВОЛИ ПО СВЕТA
  Навсякъде по света хората свързват Нова година с надежда и стремеж към по – добър живот. Ето някои от най – популярните ритуални символи на щастието и благополучието, които хората се надяват да постигнат през новата година.
  АВСТРИЯ – Символ на късмета през Новата година е печеното прасенце, което е в центъра на трапезата. За десерт традиционно се поднася ментов сладолед, поднесен във формата на четирилистна детелина.
  АНГЛИЯ – Британците оставят късмета си в ръцете на първия си гост през следващата година. Те вярват, че той трябва да е задължително мъж и да носи подаръци за дома – въглен за огнището, хляб за масата и питие за стопанина. За да имат собствениците на дома късмет през новата година, когато гостът си тръгва, той трябва да е с гръб към вратата. Ако гостът дойде с празни ръце, той не е добре дошъл.
  УЕЛС – В полунощ, при първия удар на часовника, задната врата се отваря, след което бързо се затваря и заключва, за да излезе през нея старата година и лошия късмет, а при дванадесетия удар се отваря широко входната врата, за да влезе през нея Новата година, а с нея щастието и благоденствието.
  СИЦИЛИЯ (Италия) – Стара сицилианско вярване е, че в първия ден на новата година, за късмет, на обяд трябва да се сготви и яде лазаня. Всеки друг вид паста ще донесе беди и злочестия.
  ИСПАНИЯ – В Испания в полунощ, с всеки един удар на часовника, испанците изяждат по 12 зърна грозде, за да имат късмет през всичките 12 месеца на годината.
  ГЪРЦИЯ – За новогодишната трапеза се приготвя обреден хляб със скрита в него пара. Първият резен е за Младенеца, вторият за главата на семейството, а третият е за къщата. Ако парата се окаже в третия резен, то тогава пролетта ще дойде рано през следващата година
  ЯПОНИЯ – На Нова година японците украсяват домовете си с борово клонче – за дълголетие, със стрък бамбук – за успех, и цветче от слива – за благородство.
  КИТАЙ – За китайската Нова година входната врата трябва да се пребоядиса задължително в червено, защото този цвят е символ на късмета и щастието. По време на новогодишната нощ всички ножове в къщата се скриват, за да не си “отреже” някой късмета.
  САЩ – В новогодишната нощ всички са с маски на лицата, а в полунощ всички си разменят традиционната целувка. Маските символизират лошите духове, които целувката прогонва.
  НОРВЕГИЯ – За новогодишната нощ норвежците приготвят оризов пудинг, в който скриват цял бадем. На който се падне бадемът, той ще бъде честит през цялата година
  ТРАДИЦИИ НА НОВА ГОДИНА В ЕВРОПА
  Навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас. Тя е в коледната пита, част от изненадите на новогодишната баница, краси сурвачките.
  АНГЛИЧАНИТЕ не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.
  ШОТЛАНДЦИТЕ са отишли по-далеч – те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
  НЕМЦИТЕ И АСТРИЙЦИТЕ са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен – плодов хляб. На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът.
  В ИТАЛИЯ дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже(!) надяват червено бельо.
  ФРАНЦУЗИТЕ имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така всички домакини в селото си разменят хляб.
  ВЪВ ФИНЛАНДИЯ в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата – предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.
  ПОРТУГАЛЦИ И ИСПАНЦИТЕ имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци. В новогодишната вечер за унгарците традиционно блюдо е чесън с мед. В някои градове и села там на 1 януари сутринта се измиват вместо със сапун с монети, за да имат пари през цялата година. В РУМЪНИЯ почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата. На празничната холандска трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината – на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.
  В ПОЛША, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика – рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н. В ГЪРЦИЯ е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет. Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.

  ТРАДИЦИИ ЗА НОВА ГОДИНА ПО СВЕТА На изток и запад от Европа има безкрайно разнообразие от новогодишни обичаи, поверия и традиции.
  В ЯПОНИЯ посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 удара на камбаните всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства слънцето. Японецът няма да забрави да сложи слама на фасадата на дома си, която ще го пази от злите духове.
  В първия ден на КИТАЙСКАТА НОВА ГОДИНА по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл – смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия. В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси. Съвременната Нова година в Китай е много красива. На многохилядните процесии се запалват безброй фенери с формата на 12-те животни от зодиака. С фенерите китайците вярват, че осветяват пътя си през новата година, а за да отблъснат лошите духове те се въоръжават с хлопки и вдигат колкото се може повече шум. В Древен Китай на Нова година се обявявал единственият празник на бедняка Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе, каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога. ИНДИЙЦИТЕ по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.
  ВИЕТНАМЦИТЕ пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света – в деня, когато е роден. Да се определи точният ден на настъпването на новата година в Бирма е задължение на Министерство на културата. Тя настъпва по указ от 12 до 17 април. По време на празнуването всички се заливат един друг с вода. Според древните поверия така се печели благоволение на боговете на дъжда.
  В ИРАН Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.
  В ЕТИОПИЯ също палят огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци. Нова година там е в средата на септември и съвпада с празника на плодородието. Талисманът за новогодишно щастие при суданците е зелен, неузрял орех. Най-сърдечното, най-хубавото пожелание е да се намери такъв орех.
  В много домове на ЛАТИНСКА АМЕРИКА имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата. Своеобразен новогодишен ритуал имат МЕКСИКАНЦИТЕ. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд, изрисуван с чудовища и зверове и пълен с разни лакомства. После подред на всеки завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее с нея да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година. В КУБА в полунощ се разнасят 11 вместо 12 удара за да почива и часовникът. Кубинците смятат, че благодарение на тази традиция няма да “загубят времето си” през настъпващата година. Слонове, които са символ на сила и богатство, предвождат в новогодишната нощ шествието в Гвинея. То е изпълнено с песни, танци и разнообразни игри.
  В полунощ в ПАНАМА бият всички камбани, свирят автомобилните сирени, а деца и възрастни викат и удрят по каквото им попадне. Те вярват, че така “радват” новата година.
  В СИЕРА ЛЕОНЕ празникът идва с първия майски дъжд. Възрастни и деца играят по площадите под звуците на барабани и флейти. Има ли новогодишен празник без сняг и елхи? Да, австралийският. Там Дядо Мраз се появява на плажа с ярък сърф. Той според традицията е с бяла брада и шапка с помпон, но раздава подаръци в бански костюм.
  ИМА И УНИВЕРСАЛНИ ПОВЕРИЯ ЗА НОВА ГОДИНА Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”. Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година. Други пък съветват да напишете заветното си желание на хартия, да я изгорите, да разпръснете пепелта над чаша шампанско и да го изпиете като символ на новото, което ви предстои. Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така, че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето. И вярвайте, че съдбата ви е във ваши ръце.

  Източник: http://www.selеnabg.com

  

• Нови скандални разкрития от Wikileaks за България – корупция в държавата, във футбола и т.н.

  Две новопубликувани сeкретни телеграми на американското посолство говорят за липсата на желание за реформи в правителството на Станишев и за корупцията в българския футбол

  „Как да ги накараме да правят реформи, когато те не искат”, казва висш представител на ЕС на американския посланник миналата година. И още – „Червен картон за българския футбол заради корупцията”.

  Испанския вестник El Pais, който си сътрудничи с Wikileaks при публикуването на секретните американски дипломатически съобщения, т.нар. Cablegate, днес публикува две нови телеграми на американското посолство в София., които със сигурност ще раздвижат сериозно духовете в българското политическо пространство. Първата е от юни 2009 г, и е подписана от тигавашния посланник Нанси МакЕлдоуни, а втората, от януари, 2010 г. е от сегашния заместник посланник Сюзън Сътън. И двете са с гриф: CONFIDENTIAL. Много имена, факти, изключително интересни констатации и заключения могат да се открият в тези документи. Анализите и скандалите несъмнено предстоят.
  Публикувамe пълния им текст:

  SUBJECT: BULGARIA/EC MONITORING TEAM: “HOW DO YOU MAKE THEM REFORM WHEN THEY DON’T WANT TO?”

  C O N F I D E N T I A L

  SECTION 01 OF 02 SOFIA 000325 SENSITIVE SIPDIS E.O. 12958:

  DECL: 06/22/2009

  TAGS: PGOV, PREL, ECON, BU

  SUBJECT: BULGARIA/EC MONITORING TEAM: “HOW DO YOU MAKE THEM REFORM WHEN THEY DON’T WANT TO?”

  REF: A. SOFIA 0225 B. 08 SOFIA 0365 C. 08 SOFIA 0499

  CLASSIFIED BY: DCM ALEX KARAGIANNIS FOR REASONS 1.4 (B) AND (D). 1. (C)

  SUMMARY: XXXXXXXXXXXX confided that the July report on Bulgaria’s anti-crime and corruption efforts would be negative, but the EU political level would “water down” the tone of the final version. The report’s release might be delayed until September because of the formation of a new Commission. In contrast to previous conversations, XXXXXXXXXXXX emotionally reflected Brussels, growing and by now extreme frustration with Sofia’s cosmetic fixes to get a “good report” while failing to undertake real reforms. He confirmed that the Dutch want to invoke the safeguard clause when the report is released and that others, including the Swedes who hold the next presidency, favor extending the Mechanism beyond its three-year mandate. END SUMMARY. 2. (C)

  XXXXXXXXXXXX —————————————— Judicial Reform — Fatigue and Frustration—————————————— 3. (C) XXXXXXXXXXXX said the monitors raised key issues with the GOB such as the appointment procedure for top judicial officials, vote buying, and progress in organized crime and high-level corruption cases. XXXXXXXXXXXX called the appointment/nomination procedure for the top judicial officials “non-transparent” because the vote on the nominees is secret and does not take into full account disciplinary actions against the nominees. Furthermore, the process lacks real debate among the Supreme Judicial Council (SJC) members on the nominees’ qualifications and does not allow the members to release “opinions” on why they voted for or against a nominee. The non-transparent procedure permits the selection of corrupt and/or incompetent judges and prosecutors to the higher courts, perpetuating the cycle of incompetence and corruption in the Bulgarian judiciary. XXXXXXXXXXXX said the entire team believes the Bulgarians only address issues in the Commission’s report to get a “good report,” not to create a better judicial system. For example, Prosecutor General Boris Velchev asked if his nomination of a certain person for a position in the prosecutor’s office would be recorded negatively in the upcoming Commission report. They replied to Velchev that if he thinks the nomination would be reported negatively, then it is a “good sign that it probably would be.” XXXXXXXXXXXX added that Velchev often asks how he is perceived in Brussels when they discuss reforms in the prosecution service. Another example is that Sofia City Court has two courtrooms specifically available for hearing EU funds fraud cases, while available courtrooms for other cases are hard to come by.

  4. (C) The Bulgarian government – especially PG Velchev and European Minister Passy — are lobbying heavily for a positive monitoring report, magnifying modest progress. The government keeps presenting the Commission a list of on-going high profile organized crime and corruption court cases (the number has grown from 30 to 52 over the last two and a half years) as “successes.” Incredibly, several of the “success” cases have been suspended. Several other cases, against notorious shady businessmen Angel Khristov and Plamen Galev AKA the Galevi brothers, and others can hardly be called SOFIA 00000325 002 OF 002 successes as these defendants gained immunity by running for parliament. XXXXXXXXXXXX said the team found this “loophole” quite disturbing, along with how some Bulgarian officials vehemently defend the law that permits this phenomenon. Along with the “Galevization” of politics (referring to the Galevi brothers election campaign), Brussels is also concerned with vote buying and general election fraud. ————————
  Only Sticks Seem to Work ————————

  5. (C) XXXXXXXXXXXX told us that the Commission feels they have “tried everything” to make the Bulgarians reform their judicial system, but concluded “how do you make them reform when they do not want to?” The government’s defensive arrogance — and lack of political will — is intensifying enlargement fatigue in Brussels. He underscored that EC pressure via the monitoring reports and withholding EU funds are the only ways to produce results. He confirmed media reports that Dutch Minister of European Affairs Franz Timmermans requested the Commission to consider activating the safeguard clause against Bulgaria and Romania when the EC releases both reports. (Activating the safeguard clause in Justice and Home Affairs would mean that the European Union would not recognize Bulgaria’s legal decisions and exclude Bulgaria from legal and police cooperation.) XXXXXXXXXXXX said currently only The Netherlands is demanding the safeguard clause, but others are increasingly fed-up with Bulgaria (and Romania’s) lack of progress. There is talk within the Commission about extending the Monitoring and Verification Mechanism beyond the three years stated in Bulgaria’s and Romania’s EU Accession Acquis. Sweden, which holds the next EU presidency, favors extending the monitoring mechanism and is committed to pursue “rule of law issues” in both countries.

  6. (C) The report’s release date hinges on EU internal political maneuvering for the formation and nomination of the new Commission and the election of its next president — a process that begins in July. XXXXXXXXXXXX told us that the team is preparing the report to be released the last week of July, but it may be published the second half of September if the new Commission formation is drawn out. The team’s report will be critical, saying overall reform has stopped, but likely the final EC report will be “watered down” as in the past for political reasons. 7. (C) COMMENT: XXXXXXXXXXXX’s frustration with the Bulgarian government’s lame and insincere reform efforts was striking. It appears to be spreading in Brussels where at least the working level appears to be feeling “buyers remorse” over letting Bulgaria and Romania into the club too early. According to reliable contacts, Brussels Eurocrats have dubbed enlargement fatigue the “Bulgarian Break,” further tarnishing Bulgaria’s bad image within the EU (REFTEL A). END COMMENT.
  McEldowney

  

  SUBJECT: BULGARIAN SOCCER RECEIVES A RED CARD FOR CORRUPTION

  ID:243818
  DATE:2010-01-15 12:43:00
  ORIGIN:10SOFIA32
  SOURCE:EMBASSY SOFIA
  CLASSIFICATION:CONFIDENTIAL
  DUNNO:09SOFIA508 DESTINATION:VZCZCXYZ0001
  RR RUEHWEB
  E.O. 12958: DECL: 01/14/2019
  TAGS: PGOV, KCRM, KCOR, BU
  SUBJECT: BULGARIAN SOCCER RECEIVES A RED CARD FOR CORRUPTION
  REF: 09 SOFIA 508
  CLASSIFIED BY: CDA SUSAN SUTTON FOR REASONS 1.4 (B) AND (D).

  1. (C) Summary: Since the fall of Communism, Bulgarian soccer has become a symbol of organized crime’s corrupt influence on important institutions. Bulgarian soccer clubs are widely believed to be directly or indirectly controlled by organized crime figures who use their teams as way to legitimize themselves, launder money, and make a fast buck. Despite rampant rumors of match fixing, money laundering, and tax evasion, there have been few arrests or successful prosecutions. As a result, the public has lost faith in the legitimacy of the league as evidenced by the drop in television ratings and match attendance. Recent scandals involving the most popular teams and the mass firing of the referee selection commission for a second consecutive year have deepened the public’s disgust. The new government has started to investigate tax evasion and money laundering allegations against some soccer clubs, but, given the deep roots of organized crime in Bulgarian soccer, this has had little impact so far. Cleaning up Bulgarian soccer would be a public sign of the seriousness of the Prime Minister (himself a soccer fanatic) in combating organized crime. End Summary

  THE FALL OF “THE BEAUTIFUL GAME”

  2. (C) Bulgaria is soccer country. It has long been the most popular sport, and despite scandals and the migration of
  many of its talented players to wealthier European clubs abroad, it is still a Bulgarian passion. The pinnacle of Bulgarian soccer was the 1994 World Cup, when Bulgaria defeated Germany to advance to the semi-finals, eventually finishing fourth overall. To this day, many Bulgarians only half jokingly refer to this as the country’s greatest accomplishment since the fall of communism. After the transition to democracy, popular teams previously owned by the municipalities and state institutions such as the military or the police were sold to the new business elite notorious for its close ties with organized crime and the former secret services. Experts and journalists we interviewed claim that organized crime groups captured Bulgarian soccer in an effort to launder illicit profits and create a legitimate image. Today, nearly all of the teams are owned or have been connected to organized crime figures. The following list is just a sampling of the most well-known connections.

  3. (C) Todor Batkov, the proxy and front-man for the infamous Russian-Israeli businessman Michael Cherney, aka “Mikhail Chorny,” owns the popular Sofia team Levski FC. The powerful business conglomerate TIM owns Cherno More Varna. The notorious Marinovs, aka “Margin brothers,” who are on trial for murder, racketeering, and organized crime, own Slavia. Nickolay Gigov, an alleged arms dealer, owns Lokomotive Sofia, and Grisha Ganchev, a known money launderer and organized crime figure, owns Litex. Vassil Krumov Bozhkov, aka “the Skull” was the former owner of CSKA, one of the most important Bulgarian teams. The last three presidents of Lokomotive Plovdiv, which has been periodically owned by the crime group VIS, have been assassinated.

  SCANDALS

  4. (C) Given the ownership of the Bulgarian soccer clubs, allegations of illegal gambling, match fixing, money
  laundering, and tax evasion plague the league. A large scandal erupted in September 2009 during the run-up to the
  match between Levski and CSKA, the most important rivalry in Bulgarian soccer. Immediately prior to the match, four Levski players were put on a plane to Moscow as part of a last minute transfer to the Russian team, FC Rubin Kazan. Shortly after Levski’s 2-0 loss to CSKA, it became clear that the transfer was a hoax and that the President of Levski, Todor Batkov, had been defrauded of the Euro 200,000 transfer fee. The local press reported that the odds for CSKA winning the game fell dramatically before the announcement of the transfer, possibly indicating large amounts of money bet against Levski. Theories on what really happened vary, but the most popular are that Batkov bet against his own team to pay back debts, or that the new owners of CSKA orchestrated the transfer. Despite preliminary investigations into the case, there have been no arrests.

  RUMORS OF MATCH FIXING

  5. (C) Long-standing allegations of match fixing have probably done the most to damage Bulgarian soccer’s reputation. According to the sports editor of the daily “Trud,” Vladimir Pamukov, and sports journalist, Krum Savov, the most common match fixing schemes are bribing referees and paying off players on the opposing club to insure a team loses by a certain score. They argue that thanks to organized crime influences and economic disparity between the teams, match fixing has become an extremely common practice. This has caused many Bulgarians to view the outcomes of soccer matches like Americans view the predetermined outcomes of professional wrestling. Pamukov highlighted the fall in television ratings and crowds at soccer games as evidence of this disillusionment, claiming that prior to the transition there would be 10,000 people at games and now 500 to 2,000 show up.

  6. (C) Journalists, critics and fans often cite illogical results and unexplainable play as the evidence of match fixing even though there have been few investigations and proven cases over the last twenty years. When there are
  arrests and evidence of corruption, cases often come to nothing or the accused are acquitted due to a lack of evidence. Ivan Lekov, a well-known former soccer referee and deputy head of the State Agency for Sports and Youth, was arrested in 2008 before TV cameras for allegedly orchestrating match fixing. Four former soccer referees broke their silence, claiming Lekov and the head of the Bulgarian Football Union’s (BFU) referee committee applied pressure on them to fix matches. Following Lekov’s arrest, the BFU dismissed the entire referee committee for the first time and passed a code of ethics for clubs. Despite these changes, match fixing has not dissipated and Lekov, often cited by the previous government as an example of its anti-corruption efforts, was acquitted due to a lack of evidence and witnesses refusing to testify. On December 14, 2009 the executive committee of the BFU, in what is becoming an annual tradition, again fired the entire referee commission due to match fixing rumors. It also suspended two referees for poor officiating in recent league games, leading to even more suspicions. The Union of European Football Association (UEFA), the governing body of European soccer, also is investigating Bulgarian referee Anton Genov for his alleged involvement in fixing an international match. According to the UEFA, there were obvious irregular betting patterns prior to the international friendly match on November 14, 2009 in which Genov awarded four penalty shots during Macedonia’s 3-0 victory over Canada.

  NEW GOVERNMENT MAKES SOME PROGRESS

  7. (C) Despite nearly universal recognition of the problem, few actions have been taken to prevent organized crime groups from dominating Bulgarian soccer. Upon taking office, the new government started to go after the most obvious tax evasion and money laundering schemes. In September, the Bulgarian National Revenue Agency (NRA) announced that eight of Bulgaria’s top soccer clubs owed at least USD six million in unpaid taxes. NRA agents also discovered a commonly known phenomenon of soccer clubs paying, at least on paper, first division players minimum wage, approximately USD 170 per month. This blatantly contradicted tabloid photos of soccer players and their pop-star wives driving around in expensive cars and dining at the most exclusive restaurants. The NRA
  is currently checking whether the property of 261 players matches their declared income. The former president of CSKA, Alexander Tomov, and three co-defendants were also charged with embezzlement of USD 28 million in their official capacity at the CSKA soccer club and the Kremikovtzi steel works.

  8. (C) Comment: Organized crime has had a destructive impact on Bulgarian football,mirroring to some extent how it has destroyed Bulgarian’s faith in other institutions. The new government has started to attack some of the soccer clubs’ most overt corrupt practices. Given the public’s interest in soccer, which still is weekly tabloid fodder, a successful operation against OC bosses in charge of soccer teams would be a public relations coup. Going after the OC bosses, if successful, would be a public and popular campaign that would demonstrate the seriousness of the new government and its soccer-fanatic Prime Minister in combating organized crime. Government actions against soccer clubs would directly challenge the criminal bosses who have previously enjoyed virtual impunity and would seriously test the strength and resolve of Bulgarian law enforcement and courts. End Comment.

  SUTTON

  Източник: http://www.borisloukanov.com/

• С какво разсмяхме световните медии през 2010-та?

  Автор: ИВО ИНДЖЕВ

  Освен с международния скандал около неизбираемата в Европа за европейски комисар Румяна Желева, още с “нещичко” подобно се прославихме по подобен начин в световните медии през 2010-та година. “Прочухме се” с претенциите да възпроизведем на родна земя…Ерусалим. Такъв вече щял да бъде Созопол.

  Обявихме най-тържествено, че в Созопол са открити свети мощи на светеца Йоан Предтеча (подобни претенции за домакинство на светите мощи на християнския мъченик има на още дузина места по света, но никъде те не са се превръщали в нещо като държавна политика за привличане на туристи – доста фарисейско е!).

  Така рече археологът откривател и министърът без портфейл и задръжки Божидар Димитров не само даде бюрократичната си божидарствена благословия, но дори нарече българския народ “шибан” заради неверието му в такива полезни чудеса.

  Посмяха ни се на воля в разни германски и други западни медии. Обърнаха ни внимание и отвъд океана. “ Уолстрийт джърнъл” се подигра как ще си решаваме икономическите проблеми с помощта на Йоан Кръстител, с чиято благословия сме искали да въртим успешна туристическа далавера.

  В прав текст такива намерения обяви премиерът Борисов, който предположи, че руските православни туристи ще се втурнат на тълпи към реликвата. И за по-убедително нареди тя да бъде доставена в София като част от шоуто по посрещане на един виден православен турист – Владимир Путин, пристигнал в българската столица на 13 ноември за освещаване на подписите под предсказуемото руско чудо “Южен поток”, осъдено да стане реалност с помощта на българските чудотворци.

  Това се случи тук през 2010-та година, защото у нас подобни “чудеса” са възможни. Но едно е да учудиш света ( до смях) с такива номера у дома, друго е да се опиташ да постигнеш нещо подобно навън, където не “командваш парада”. Това е видно от конфузната ситуация, в която името на България отново е скандално замесено в чужбина поради неадекватната преценка на хората, които избираме да ни представят тук и по света. Ето какво се случило:

  Рим връща плочата на Борисов

  (Дойче веле)

  Ватиканът връща обратно благодарствена плоча на Борисов, предназначена за българската черква в Рим. Златните букви върху нея били твърде големи, както и претенциите на българите да бъде инсталирана на централната стена.

  В един горещ летен ден на отиващата си 2010 година десетина лимузини със затъмнени стъкла, ескортирани от моторизирани полицаи, разчистиха претъпкания с туристи площад „Треви“, където се намира черквата „Св. Винченцо и Анастасий“. В 35-градусовата жега, захлупила Рим, полицаи със сигнални свирки и бодигардове в тъмни костюми подсигуряваха българския премиер и придружаващата го делегация от политици, някои от които бяха дошли със съпругите си.

  Медийният шум – по-важен от всичко

  Внушителната група донесе плоча, която трябваше да увековечи „признателността на българския народ и на министър-председателя Бойко Борисов“ към покойния папа Йоан Павел Втори, който предостави черквата за ползване от българската общност в Италия в определени часове. Плочата тогава бе само осветена от православен свещеник. Задържа се на временен статив няколко часа, после българското църковно настоятелство я прибра до второ нареждане.

  За да бъде официално монтирана, се изисква разрешение от Ватикана. Разрешение, за което българските управници не бяха помислили до последния момент. Главните им мисли очевидно се въртяха около медийното отразяване на събитието. Нека да припомня, че премиерът и министърът на културата водеха със себе си голяма група журналисти от главните български медии.

  За да се инсталира каквото и да е върху архитектурен или културен паметник във Вечния град, се иска изрично разрешение от институцията за опазване на културното наследство. И такова разрешение се получава само в извънредни случаи. Като начало трябва да се внесе детайлиран проект, после се чака за одобрение. Представителите на София се сетиха за всичко това едва, след като премиерът докара в Рим плочата, а българските медии обявиха поставянето й в храма за свършен факт. А процедурата по експертизата отнема седмици, дори месеци. Освен това, промени във външния вид на архитектурния или културен паметник се допускат единствено, ако не контрастират с епохата и стила му.

  Висока, тежка, златна

  Плочата от името на Бойко Борисов се издига на околко метър височина, тежи стотина килограма, изписана е с огромни златни букви… Всичко това влиза в тежък контраст с патинираните от времето, приглушени надписи в църквата. Форматът и стилът на София стъписаха експертите по опазване на културното наследство.

  Още по-стъписани са домакините от Ватикана, на които е поверен храмът. Викариатът на Рим дори не бил потърсен предварително за мнение, тамошните специалисти нямали никаква представа какво съдържа текстът на кирилица. Светият Престол преглътна обидата, че не е потърсен своевременно, но не прие грандоманския надпис и още по-грандоманските претенции плочата да бъде инсталирана на централната стена. Викариатът уведоми българското посолство във Ватикана, че не разрешава да се постави плоча в този вид и размер. В същия дух е и отговорът на институцията за опазване на културното наследство. Черният Петър остава в ръцете на българския премиер…

  Източник: http://ivo.bg/

• Цената на (без)отговорността на държавата

  Те осъдиха България. Съдят я. И ще продължават да я съдят и осъждат. В Международния Арбитражен съд в Париж, в Европейския Съд по Правата на Човека (ЕСПЧ) в Страсбург, в Съда на Европейските общности в Люксембург, в българските съдилища.

  Те са европейски институции. Те са компании – български и чужди. Те са български граждани – от обикновени и никому неизвестни до такива, задържали се месеци и дори години в топ новините на медиите.

  Присъдите по делата на всички тях ангажират отговорността на държавата. Онази отговорност, чиито финансов еквивалент платихме, плащаме и ще продължаваме да плащаме всички ние – гражданите на България, макар да нямаме НИКАКВА вина, участие, а често дори представа за онова, което ни се е случвало, случва се и предстои.

  ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – ДРУГОТО ЛИЦЕ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

  През 1992 г България ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. От тогава до сега за 18 години страната е на първо място по подадени жалби на глава от населението пред ЕСПЧ – 6 500! Публично достъпна достоверна статистика за размера на изплатените обезщетения няма, освен че между 2002 г и 2009 г сумата възлиза на около 1.9 млн лева. За да сме коректни, не бива да пренебрегваме факта, че сега Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) гледа казуси отпреди десет години.

  Ако проследим за какво българите се обръщат към съда в Страсбург, няма как да не забележим, че родните представи за свобода и сигурност (чл. 5 на Конвенцията), право на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6.1. на Конвенцията), зачитане на личния живот (чл. 8 на Конвенцията), право на ефективни вътрешно-правни средства за защита (чл. 13 на Конвенцията), значително се различават от европейските.

  Първият, осъдил България в ЕСПЧ през 1997 г, е Андрей Луканов (посмъртно) заради съдебен произвол. Огнян Дойнов също печели дело срещу държавата (посмъртно). Присъденото му обезщетение за нанесени морални вреди е в размер на 3 200 Евра. И Венци Димитров осъжда България затова, че с още двама други, е изваден от листите на НДСВ.

  Серия дела са спечелени от банкери, съдени у нас за знакови банкови фалити. На Иван Миронов (Балканбанк), Христо Данов (Агробизнесбанк), Ангел Първанов и Манчо Марков (Капиталбанк) ЕСПЧ присъжда обезщетения заради продължителни съдебни дела, завършили с оправдателни присъди у нас, въпреки “заклинанията” на И. Тататрчев и Н.Филчев да има осъдени. Държавното обвинение колабира и дава силен аргумент на обвиняемите да съдят държавата в Европа заради липса на справедлив процес в разумен срок.

  Двама финансови “фараони” също осъждат България в Страсбург заради продължителност на водените срещу тях дела. На Иван Христов, шеф на финансовата пирамида “Нов път” е присъдено обезщетение в размер на 9 800 Евра затова, че водените срещу него две дела са продължили съответно 9 г и 7 г, след което са прекратени от прокуратурата. На скандално известния с “Ийст Уест Интернешънъл” Иво Недялков, обвинен у нас в присвояване на няколко милиона долара, Европейският съд присъжда обезщетение в размер на 5 500 Евра заради престоя му в ареста (20 месеца).

  Рекордьор по спечелени дела срещу България в Страсбург е не кой да е, а самият Ерджан Рашид – Роко – цели три! Общ размер на обезщетенията 12 500 Евра. Експерти по Европейско право, следящи хода на делата срещу братята Маргини смятат, че същите имат огромни шансове в ЕСПЧ.

  Семейство Зашеви осъжда държавата заради провалено от българските власти разследване на смъртта на сина им. Присъденото обезщетение е в размер на 24 000 Евра. Родителите на Ганчо Въчков – Ганеца, смятан за автокрадец № 1 на републиката, са обезщетени с 33 000 Евро заради полицейско насилие. Според Европейският съд органите на реда са нарушили правото на живот на сина им. ЕСПЧ уважава иска на вдовицата на прокурора от ВКП Николай Колев срещу страната заради липса на независимо и ефективно разследване на смъртта на съпруга й. Присъдено обезщетение – 30 000 Евра. България е осъдена и от Шишкови – баща и син, малтретирани от служители на БОИ. Четири години военен съд протака делата и накрая ги прекратява поради формални причини. Аргументите на държавата пред съда в Страсбург са направо абсурдни – Шишкови не са бити толкова, че да се жалват в Европа, освен това боят не е имал за цел да ги унизи или да им причини страдание. Присъдено обезщетение 19 000 Евра.

  Журналистката Люба Калпачка, съдена в България за публикации в две дела продължили съответно 9 г и 8 г и прекратени, без дори тя да бъде уведомена, осъжда държавата в Страсбург на 4 200 Евра. Параскева Тодорова пък печели дело заради расистки мотив в присъдата на българския съд срещу нея. ЕСПЧ и присъжда обезщетение в размер на 5 000 Евра.

  Най-многобройната група спечелени дела срещу държавата сякаш са за нарушено право на собственост и реституционни обезщетения – Тодорка Кирова – 78 500 Евра, Цонкови – 139 000 Евра, Егалина Панайотова – 66 000 Евра, Маджаров – 59 000 Евра, Георгиева и Мукарева – 49 000 Евра, Айтен и Мехмет Кушоглу – 11 000 Евра и т.н. и т.н. Наследници на собственици на акции от някогашната пивоварна на Пловдив (днешна “Каменица” АД) осъждат България заради отказан достъп до съд. Присъдено обезщетение – 8 000 Евра, вместо исканото от 80 000 Евра заради възможността претенциите на ищците в бъдеще да бъдат справедливо удовлетворени от местен съд.

  Чешката фирма “ЗЛИНСАТ” осъжда държавата на 360 000 Евра обезщетение заради това, че не е въведена във владение на спечелен в приватизационна сделка хотел. Сложни отношения между Столична община и Софийска градска прокуратура са причината за този финансов “подарък” на България. Търговското дружество “АГРОМОДЕЛ” Русе се жалва срещу отказ на националните съдилища да разгледат исковете му за причинени вреди от прокуратурата и печели обезщетение от 6 000 Евра. Данъчния произвол срещу фирмата на Галина Патрикова в Разград, довел до 10-годишни съдебни битки и фалит, е осъден в Страсбург и донесъл на държавата задължение за обезщетение на потърпевшата в размер на 50 000 Евра.

  Илюзия е да се надяваме, че потокът жалби към съда в Страсбург ще спре. Несъвършенството на законите, неравнопоставеността на гражданите и държавата – например по отношение на събиране на вземания или защита, в случай на неправомерно следене, безконтролните СРС, трайното присъствие на порочни практики, неписани правила, гарантиращи комфорт на създателите им, необоснованата продължителност на делата, престоя в следствените арести, докато се събират доказателства или докато съответните служби просто бездействат, полицейското насилие, фактическия отказ на прокуратурата да разследва престъпления, извършени от полицейски служители и т.н. ще генерират нови и нови процеси.

  Ние, гражданите на България, нямаме право на индивидуална жалба пред Конституционния съд – единствения, който може да отмени закон, противоречащ на Конвенцията, нито имаме право и възможност за получаване на справедливо обезщетение у нас.

  Държавата е ограничила действията си до плащане на присъдените от съда в Страсбург обезщетения и непрестанни апели за съобразяване размера на същите със стандарта на живот в страната. В същото време не е направила почти нищо, за да отстрани порочните практики и пропуските в законите, пораждащи дисбаланс на интересите. Не се търси отговорност на прокурори, нито на полицейски служители, водили разследвания по порочен начин. Няма осъден магистрат за това, че необосновано дълго е отлагал дело. Те остават анонимни за нас гражданите, но точно ние всички плащаме обезщетенията, присъдени на жалбоподателите в Страсбург, превръщайки се солидарно отговорни с (без)отговорността на държавата.

  АРБИТРАЖНИЯТ СЪД В ПАРИЖ – ДОПЪЛНИТЕЛЕН БОНУС КЪМ ПРИВАТИЗАЦИОННИТЕ СДЕЛКИ

  Делата, водени срещу България в арбитражния съд в Париж не са толкова многобройни като в ЕСПЧ, но затова пък материалния интерес и предявените претенции за финансови обезщетения са впечатляващи.

  Гръцката “Интраком” осъжда държавата за спортния тотализатор. Присъденото обезщетение е 6.5 млн. USD, които сякаш не са платени до днес.

  Гад Зееви, купувач на Авиокомпания “Балкан”, печели дело срещу България заради това, че английският вариант на текста на приватизационния договор се различава от българския. Парижкият съд му присъжда 10 млн. USD обезщетение.

  Чешката компания “ЧЕЗ” АД, собственик на електроразпределителните предприятия в Западна България, осъжда държавата през 2009 г с мотив, че след приватизацията е идентифицирала укрити задължения, непоказани в счетоводните баланси, правени от Делойт и Туш. Исканото обезщетение е в размер на 8.6 млн Евра. Арбитражният съд в Париж присъжда – 4 млн. Евра. Подобно дело води и австрийската ЕВН, което още не е финализирано.

  “Вива Венчърс”, купувач на БТК, осъжда Агенция за приватизация заради неточно адресирана жалба и неспазване на трудовата заетост след приватизацията за 600 000 USD.

  Консултантската компания “Артур Андерсън” през 2001 също е завела иск срещу държавата пред съда в Праиж, недоволна от размера на комисионните, изплатени й от Агенция за приватизация след сключване на сделките за продажбата на “Нефтохим”, “Петрол”, “Свилоза” и “Неохим”.

  Гръцката компания “Продефтики” осъди страната на 8 млн. Евра заради спряно през 2008 г еврофинансиране за ремонт на път, а Брюксел ни съди заради монопола на летище София. България е поставила ограничителни условия, препятстващи равния достъп на фирми за кетъринг, обработка на багаж, обслужване с горива и масла, каквито е длъжна да осигури като страна, собственик на летище с годишен пътникопоток над 2 млн. човека.

  Парижкият арбитражен съд осъжда България, но в крайна сметка финансовия еквивалент на присъдите плащат всички български граждани. Странно защо българската държава ни прави съотговорни с нея, макар в случая с Гад Зееви, с “Вива Венчърс”, с ЧЕЗ, виновниците са идентифицируеми. Няма как да не се знае кой е правил превод на договора в първия случай, кой е изготвил въпросната жалба във втория, а що се отнася до последния – одитора е публично добре известен. Странно защо тогава държавата не предявява регресен иск към тези лица, а натоварва с отговорност нас, нищо неподозиращите и нямащи отношение към приватизационните сделки граждани, принуждавайки ни да плащаме чиновническото безхаберие. Не е ли това неглижиране на собствените граждани, на онези, от чиито данъци съществуват структурите на държавата, за сметка на “вълшебните” чужди инвеститори, които сътвориха чудеса, стъпвайки в страната.

  САНКЦИИТЕ НА ЕК – НАКАЗАТЕЛНИЯТ ОТРЯД
  НА КЛУБА НА БОГАТИТЕ

  От 2007 г България е член на престижния европейски клуб на богатите. Плащането на годишната такса за членство (за 2011 г – 811 млн лв) обаче не е индулгенция за неспазване на “вътрешните” правила и ние българите имахме, имаме и ще имаме многократни поводи да се убедим в това.

  ЕК поиска от държавата да върне 20.2 млн Евра заради нередности при контрола върху помощи, отпускани след 2006 г по линия на общата селскостопанска политика заради неефикасна система за идентифициране на селскостопанските парцели.

  ЕК наложи глоба на България размер на 13 млн лева заради закъсняло изготвяне на план от правителството на Станишев за размразяване на спрените средства по САПАРД.

  Брюксел заплаши страната с наказателна процедура заради неспазване на еконормите от Големите Горивни Инсталации – ТЕЦ “Бобов дол”, ТЕЦ “Марица 3”, ТЕЦ “Сливен”, ТЕЦ “Варна”, чиито финансов еквивалент е равен на 50 000 Евра на ден. Само за “Брикел” долния праг на санкцията е 777 000 Евра. През 2009 г ЕК е започнала 9 наказателни процедури срещу България в областта на околната среда – за ненавременно синхронизиране на европейското законодателство с българското, неиздаване на комплексни разрешителни в срок, за превишени емисии в Перник, Гълъбово и Ст. Загора, за липса на ОВОС на ветрогенераторен парк в зона Калиакра.

  Забавяне на допълването на зони към “Натура 2000”, както и строителството в защитените територии предстои да бъде остойностено. Министър Караджова заяви, че държавата няма да събаря строежи, освен ако са без разрешителни. Само за регион Варна обаче, издадените визи за строителство са 327! А колко са в ски зоната на Банско, в община Царево по крайбрежието на природен парк Странджа (там е скандалния комплекс “Златна перла”) и Иракли, предстои да разберем. Едно е ясно от сега, въпросните строежи гарантират дело срещу България в Съда на европейските общности в Люксембург.

  ЕК наложи санкция на МОСВ от 11 млн Евра заради шест договора, финансирани по ИСПА, реализирани в Кюстендил, Варна, Смолян, Сливен и Кърджали. Общата стойност на договорите е 55 млн. Евра. Проблемът е, че при провеждане на тръжната процедура за изпълнители е възприета практика на “пряко договаряне”, която по правилата на ЕС е НЕДОПУСТИМА.

  Заменките на гори от държавния горски фонд, които Брюксел тълкува като нерегламентирана държавна помощ за определени фирми и частни лица ще донесат присъда на България в рамките на 55 млн. Евра до 126 млн Евра. Според експертиза на Световната банка обаче, размерът на санкцията може да стигне до астрономическите 1.5 млрд Евра, ако се вземат предвид всички заменки от 2007 г до налагането на мораториума.

  ЕК отправи последно предупреждение за неспазване еврозаконодателството в областта на енергийния пазар, който не е отворен в достатъчна степен и не гарантира на гражданите и фирмите избор и разумни цени. Констатирана е и липса на прозрачни, прости и евтини процедури за разглеждане на жалби на потребителите. В случай, че тези пороци не бъдат преодолени, България ще бъде глобена, като размера на санкцията може да стигне до 10% от оборота на фирмите монополисти, т.е. хиляди Евро на ден и съд в Люксембург.

  През 2011 г сме застрашени от наказателна процедура заради неизградени пречиствателни станции в селищата с над 10 000 жители. До края на тази година трябваше да са готови 52 пречиствателни станции в големите градове, още 357 до 2014 г в по-малките и 6 язовира за питейна вода. Глобата е 5 000 Евра на ден.

  И това едва ли е всичко…

  Цената на държавната (без)отговорност е впечатляваща, предвид стандарта на живот на българина. Впечатляващи са и нехайството и лекотата, с които държавата плаща обезщетения и глоби и не търси персонална вина за милионите евро, излизащи от бюджета. А такава има . И тя е идентифицируема. Аз обаче не желая повече да плащам за грешки на държавни чиновници, които не са си свършили работата качествено и в срок. Нито за техни умишлени действия или бездействия, донесли изгода на трети лица, нарушавайки съществуващи български и европейски правила и норми. Нито за калпави закони, нито за липсата на процедури, нито за свръхупотреба на сила от полицията, нито за безконтролни СРС-та.

  А голямото плащане тепърва предстои! И в него, както до сега, ще участваме ние, българските граждани. Всеки един от нас! Истински пряко виновните най-много да бъдат освободени от длъжност или да им наложат някоя и друга административна глоба в размер на … 100 лева. Цената на държавната (без)отговорност обаче е твърде висока. За мен поне. И макар за 20 години преход, политици и всякакви структури, използвайки властта на медиите, да успяха така да ни разделят, че вече трудно намираме нещо, около което да обединим усилия, то мисля си, сякаш настъпи момента да заявим, че не искаме да носим чужда отговорност. Още повече – да я плащаме.

  http://pozicii.net

• Дилма Русеф: Започва нова ера в отношенията между България и Бразилия

  „Започва нова ера в отношенията между България и Бразилия.“ Това заяви новоизбраният президент на Федеративна Република Бразилия Дилма Русеф по време на среща с българския министър – председател Бойко Борисов, съобщиха от пресслужбата на МС. Първата делегация, която госпожа Русеф прие беше българската, водена лично от премиера Бойко Борисов. По време на срещата между българската и бразилска делегации бяха обсъдени политическите и икономически отношения между двете страни. Основни акценти в разговорите бяха двустранното развитие на IT технологиите, железопътната инфраструктура и съвместни дейности в сферата на самолетостроенето. Новият президент на Бразилия Дилма Русеф прие поканата на българския премиер да посети България през следващата година. Пред министър – председателя Борисов госпожа Русеф подчерта своята емоционална връзка с българската страна и категорично заяви, че държи отношенията между двете държави да се развиват и задълбочават. В срещата в бразилската столица участваха и министърът на информационните технологии и съобщенията Александър Цветков и министърът на външните работи Николай Младенов. /БГНЕС /

• Как да посрещнем 2011 – годината на Заека

  Според китайския лунен календар 2011 година ще премине под знака на Белия Заек (Котка)
  На власт идва най-големият късметлия. Годината на Заека слага край на черната серия и носи чистота, покой, справедливост, любов, доверие и нов – приятен вкус от живота.
  Съгласно китайския (източния) лунно-слънчев календар, започва на 3 февруари 2011 година и завършва на 22 януари 2012 година. 2011 година е четвъртата от третия 12-годишен цикъл от 60-годишния период, започнал през 1984 година, съгласно източния лунен календар. Началото на китайската Нова година не съвпада с традиционния календар и никога не започва в един и същ ден.
  Цвят: Бял; Космически елемент: Метал; Щастливо число: 2
  Положителните качества на Заека: силно интелектуално развит, дружелюбен, романтичен и много лоялен    към тези, които обича
  Отрицателни качества: неспокоен, страхлив и прекалено зает със себе си.
  В някои от източните страни годината на Заека често се нарича и година на Котката. И това е точно заради извънредната и несломима жизнеснеспособност на този знак. Котката винаги пада на лапите си (и никога по гръб) и мигом, все едно нищо не се случило, се изправя. Всеки знае мита за деветте живота на котката. «Живее си като домашна котка» – казват по цял свят, и с това изразяват утвърдената същност и отличителното качество на родените под този знак. Заекът задължително намира начин да получи от живота толкова удоволствия , колкото са му нужни, за да е напълно щастлив. Той е любител на уюта и комфорта, може да превърне и най-неугледното място в царски палат.
  
  Какво да предприемем през 2011
  Заекът е изключително страхлив, но въпреки това много гостоприемен. Цени уюта и спокойствието, затова през тази година канете най-близките си хора. Заекът е дипломатечен и не е скандален и за да получите уважението му трябва да се съсредоточите върху реалните дела. Заекът е романтичен и предан, за това браковете, сключени през настъпващата година, ще са особено хармонични.
  Тъй като Заека е умен и талантлив в много сфери, той ще покровителства хората на науката и творчеството, професионалисти в дейността си. Но е нужно да се спомене, че той е и доста страхлив, затова и много, особено родени под този знак, ще е много трудно да вземат сериозни решения.
  Заекът е символ на изобилието, потомството и спокойствието. След 2010 – годината на безспокойството на Тигъра, настава по-мирно време. Заекът е знака на отварянето. През тази година очаквайте по-добро настроение и нови запознанства. Годината е благоприятназа различни срещи, преговори, сключване на сделки. Само в тази година всяко вложение, ще се възвърне с лихвите. В същото време, плановете и намеренията трябва да се пазят в тайна. Ограничавайки разходите си, ще съумеете да се справите с материалните затруднения. Ако реагирате гъвкаво и уверено ще имате възможност за професионален напредък.

  Какво ни чака в годината на заека

  В годината под знака на Белия метален Заек много неща рязко ще се изменят – трябва да очакваме плавно развитие на събитията, дори понякога – и пълен застой.   През годината се предполага, че няма да има държавни преврати, площадни стрелби, масови демонстрации, генерални социални реформи. Основната тенденция за годината на Заека се очаква да бъде любовта във всичките й проявления – от кулинарните и сексуалните изкушения до нови тенденции в изкуството. Под покровителството на Заека процъфтяват музите.  Ще бъдат възстановени много изгубени приятелски връзки, ще се случат нови запознанства. Децата, родени през тази година, ще бъдат надарени и добри, но свободолюбиви – те ще се стремят на всяка цена да се сдобият с независимост.

   

  Как да посрещнем годината на Заека
  Той е много гостоприемен и цени домашния уют и красотата. Поради тази причина ви съветваме да поканите у дома в Новогодишната нощ хора, които са ви близки.
  На празничната маса е добре да присъстват ябълки и зърно. В никой случай не гответе заек, за да не разбудите в миролюбивия Заек Тигър. Въобще за предпочитане са постните блюда, в които особено присъства зеленина.
  Тъй като елементът на 2011 г. е металът, в декорирането на дома използвайте детайли от метал – вази, или свещници, например.
  За посрещането на годината на Заека, е подходящо дрехите да са от памук или вълна в леки пастелни нюанси, въпреки, че се допускат и жълто, кафяво, сребърно, бежово, синьо и оранжево.

  

  ivaylamedia.blogspot.com

  bgvesti.com

  Източници: ivaylamedia.blogspot.com  и bgvesti.com
  Още по темата:
  Как да посрещнем 2012 – годината на Дракона

• <<
• 1
...
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
• 354
• 355
• 356
...
• 414
• >>