Всички авторски страници

Авторски

• БЪЛГАРСКОТО ГЕНЕТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

  БЪЛГАРСКОТО ГЕНЕТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ. МОЯТА СКАНДИНАВСКА ПРАПРА…БАБА?
  Антоанета Запрянова
  С ДНК или тайните на живота ни запознава научния анализ на 79-годишния Джеймс Уотсън, носител на Нобелова награда като съоткривател на ДНК и ръководител на една от водещите генетични лаборатории в САЩ, с експертната помощ на Аднрю Бери . „Разкриването на тайната на живота е най-голямото научно постижение на двайсети век и поставя основите на медицината на двайсет и първи. Уотсън ни запознава с историята на тази революция в човешкия живот – великите идеи, човешките слабости и обществените предизвикателства“, пише в отзива за книгата Ерик Ландър, основател и директор на Центъра за изследване на генома при Уайтхед. Защо да се доверим на Уотсън? Защото „нобелистът “ е свидетел на всички революционни събития в молекулярната биология – от двойната спирала до генома. Той вижда по-далеч и по-ясно от които и да е друг в областта“, подчертава Мат Ридли, автор на „Геном“
  Накратко за азбучната истина: молекулата на ДНК наследствената информация се записва на особен химичен език, известен като генетичен код, съставен от различни комбинации на четирите бази — А (аденин), Т (тимин), Г (гуанин) и Ц (цитозин). Генът е най-малката функционална единица за наследственост. Любопитен е фактът, че ако текстът, записан в ядрото на една човешка клетка на този особен език, се предаде чрез азбуката на хората, ще заеме около 3000 тома, всеки по 1000 страници. Генетичната генеалогия даде възможност да „се прочетат” тези милиони страници , защото семейството и родът са консервативна традиция в човешкото възпроизводство и съществуване, традиция, която ще продължи в технократичния ХХI век и след него, за да го има човечеството.
  Не е случаен фактът, че в динамичното ни съвремие, характерно с процесите на глобализация, все по-действен става стремежът на учените да познаят в дълбочина тайните на човека като биологичен дар на природата. На помощ идва новото направление в науката – генетичната генеалогия. Тя дава възможност да се проследи родословието на даден род стотици години назад. Звучи като твърдение от сферата на научната фантастика, но много от специалистите в тази област изказват мнението, че информационно-аналитичният ресурс на ДНК генеалогията гарантира най-точното, най-достоверното родословно дърво на всеки човек , при това с многохилядна времева граница назад. В това отношение е водещ международният проект на National Geographic – NGS Genographic Project, чиято цел e да открие чрез ДНК анализ човешките праотци от африканските родоначалници – около 60 000 години назад, до съвременното човечество. Участниците в проекта са събрали повече от 18000 образци на ДНК от целия свят. Според “Family Tree DNA” нашето родословие е записано в ДНК, а тази информация е най-точната .
  България също се включи в световната тенденция на генно-генеалогичното изследване, макар и със закъснение, макар и с два „центъра”. Единият е създаден през януари 2008 г. към Genographic Project с наименованието Български ДНК-проект. Представен е от инж. физик Евгени Делев (Group Administrator – Evgueni Delev, [email protected] ), със съдействието на Българо-Американска Асоциация – Чикаго: “Българският ДНК проект се стреми да натрупа база генетични данни за българи или за потомци на българи, чийто генетичен произход е български, катo при мъжете се проследява пряката мъжка линия (баща, дядо, прадядо и т.н.), както и пряката женска линия (майка, баба, прабаба и т.н.), докато при жените единствено пряката женска линия. Към този проект могат да се включат всички българи, живеещи извън територията на днешна България, като тези от Беломорска Тракия, Mакедония, Крайще (западните покрайнини), северна Добруджа, Банатските българи, Бесарабските българи, българите, населяващи Украйна, Русия, както и емигрантите, живеещи в САЩ, в Австралия (гр. Аделаида) и др. Участието на повече хора би спомогнало за по-точното определяне на характерните за нашия народ гени и произход, степента на родственост между различните участници в проекта, както и миграциите ни назад във времето. Всичко това е възможно с разработения от американците- Genographic Project (виж сайта : http://www.nationalgeographic.com/genographic ), който наброява повече от 132000 участника от цял свят.
  Ако имате въпроси, свързани с вашето бъдещо включване в проекта, можете да се свържете с мен от сайта: www.familytreedna.com/public/bulgariandna ”, пояснява инж. Делев . В следващ брой ще бъдат представени последните резултати от проучването на българския генетичен код, съпоставен с данните от обща информационна банка.
  Вторият център е в България – Националната генетична лаборатория, където от три години се работи по проект за изследване на митохондриалната ДНК на българите, спонсориран от Министерството на образованието и науката (поради това и безплатен, за разлика от Genographic Project, където таксата за изследването е 100 долара). За съжаление научна кооперация между двата центъра не се осъществи.
  В разстояние на три години лабораторията е изследвала 500 мъже и жени, сред които са и десет души от Българската генеалогична федерация „Родознание”. Какво показаха данните от 10-те ДНК-анализа?
  – 5 души са с хаплогрупа Н – прилагам като илюстрация един от петте еднообразни сертификата (всички сертификати се обнародват със съгласието на участниците):
  НАЦИОНАЛНА ГЕНЕТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ
  – ЛАБОРАТОРИЯ ПО МОЛЕКУЛЯРНА ПАТОЛОГИЯ
  –
  – СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО АКУШЕРСТВО И ГЕНЕАЛОГИЯ „МАЙЧИН ДОМ” ЕАД
  –
  –
  – Във връзка с проведеното изследване на митохондриална ДНК, финансирано от Министерство на Образованието и Науката – проект ВУ-Л-204/06, включващо секвениране на контролни региони HVRI и HVRII, се издава:
  –
  – СЕРТИФИКАТ
  – НА
  – СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ДЖАГАРОВ
  –
  – ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ МИТОХОНДРИАЛНА ХАПЛОГРУПА Н
  –
  –
  – МИТОХОНДРИАЛНА ДНК
  –
  – ХАПЛОГРУПА HVRI HVRII
  – Н 16117С, 16300G 263G, 315.1С
  –
  – С букви (А-аденин, Т-тимин, С-цитозин, G-гуанин) са означени базите на съответните позиции в митохондриалната ДНК, които се различават от секвенцията, приета за референтна-Cambridge Reference Sequence(CRS).
  –
  – Хаплогрупа Н е Евроазиатска хаплогрупа. Честотата й е най-висока в Европа (между 40% и 60%), като се среща и в Сибир, Централна, Южна Азия, Северна Африка и Близкия Изток, но с по-ниска честота (5-30%).
  – Предполага се, че е възникнала преди около 30000 години в Близкия и Среден Изток, нейните представители достигат Европа преди около 20000 години. По време на последния ледников период голяма част от заселниците в Северна Европа загиват, а други, мигрирайки на юг към Средиземноморието и Балканския полуостров, преживяват неблагоприятните условия. След края на ледниковия период (преди около 15000 години), оцелелите представители на хаплогрупа Н отново населяват цяла Европа (т.нар. пост-ледникови експанзии в Европа).
  – Хаплогрупа Н се свързва с разпространението на Граветската култура (преди около 200D0-25000 години), която носи името на пещерата Ла Гравет във Франция. Характеризира се с изработка на инструменти от камък, предназначени за ловуване на големи животни (бизони, мамути, коне).
  – Дата 27.07.2009 г.”

  Според фотографията на националния проект към хаплогрупа Н спадат 55,32% от българите .
  Двама души от изследваните са с хаплогрупа U, съответно U 3 и U 5 характеристики:
  „Хаплогрупа U е възникнала преди около 55 000 години в началото на Късния Палеолит в Близкия Изток. Представители на Хаплогрупа U се свързва с първите палеолитни експанзии на съвременни хора към Европа пред 40 – 50 000 години. По-късно нейните представители вземат активно участие и в големите миграции на север след края на последния ледников период преди около 15 000 години.
  Голямата възраст на Хаплогрупа U и множеството миграционни вълни, в които участват нейните представители са свързани с нейното широко разпространение днес. Тя се среща в Европа, Северна Африка, Индия, Арабския полуостров, Северни кавказки планини и Близкия Изток.
  Хаплогрупа U 5 е специфичен за Европа клон на митохондриалната група U на възраст около 50 000 години. Среща се предимно в Скандинавия 16% и със значително по-малка честота 2% и разнообразие в Близкия Изток (при турци, кюрди, арменци). Поради това U 5 се смята за една от малкото хаплогрупи, които имат европейски произход. Представители на хаплогрупа U 5 са намерени и в Северна Африка сред популацията на берберите в Мароко, Сенегал и Алжир, което най-вероятно е свързано с по-скорошни миграции на европейци към Африка.”
  „Хаплогрупа U 3 принадлежи към Хаплогрупа U. Хаплогрупа U е възникнала преди около 55 000 години в началото на Късния Палеолит в Близкия Изток. Представители на Хаплогрупа U се свързва с първите палеолитни експанзии на съвременни хора към Европа пред 40 – 50 000 години. По-късно нейните представители вземат активно участие и в големите миграции на север след края на последния ледников период преди около 15 000 години.
  Голямата възраст на Хаплогрупа U и множеството миграционни вълни, в които участват нейните представители са свързани с нейното широко разпространение днес. Тя се среща в Европа, Северна Африка, Индия, Арабския полуостров, Северни кавказки планини и Близкия Изток.
  На европейския континет се среща най-често в Скандинавия и Югоизточна Европа, имайки висока честота в България (около 15%). В Европа и Източното Средиземноморие честота и като цяло е около 7%.”
  Според статистиката от националното изследване 15,96% от българите са от хаплогрупа U.
  Един е с хаплогрупа R0. В сертификата се посочва:
  „Днес представителите на хаплогрупа R0 означавана още като pre-HV се срещат основно около Червено море, Етиопия, Сомалия, Близкия Изток и имат най-висока честота на Арабския полуосторв.
  Тази хаплогрупа е възникнала преди около 40 000 години в Близкия Изток. Представителите и поемат в няколко различни посоки: 1 – през Средния Изток към централна Азия и Западна Индия; 2- на юг, връщайки се обратно в Африка; 3- на север към Кавказките планини и на Запад през Анатолия, от където навлизат в Европа.
  В продължение на няколко хиляди години представителите на хаплогрупа pre-HV се разделят и формират нови групи. В резултата на това възниква една от най-разпространените хаплогрупи в Европа – хаплогрупа Н с честота около 40%.”
  Един участник е с хаплогрупа К. В сертификата с допълнителна информация от проф. Н. Чаракчиев, Чикаго, се обяснява:
  „Предполага се, че хаплогрупа К възниква в района на Западна Азия преди около 50 000 години, а в Европа се разпространява преди около 12 000-16 000 години във връзка с големите човешки експанзии на север след последния ледников период в края на късния Палеолит. Днес честотата й в Европа е около 7%. Освен Европа, днес представителите на тази хаплогрупа населяват Северна Африка, Арабския полуостров, Северен Кавказ и Близкия изток. Хаплогрупа К се среща с много висока честота при евреите Ашкенази (над 30%). Най-старият (на близо 5 000 години) познат представител на хаплогрупа К е Тиролския леден човек (Oetzi), чието замръзнало мумифицирано тяло беше намерено в Алпите през 1991г.
  Дата: 14.07.2009г.

  Тези анализи са относително нови и непрекъснато се подобряват. Поради това съществува, макар и минимална вероятност, резултатът и/или неговата интерпретация да се променят след време.

  Допълнение от [email protected]
  К. Д. Георгиева е родена през 1966 г. в България. Нейният краен известен прародител се казва Димка. Димка е родена през 1843 г. в Хасково и е починала на 12 септември 1913 г. също в Хасково. Тя е от рода на Райчо Минков от с. Каснаково, Хасковско.
  Благодарим на всички, които помогнаха да настоящата идентификация.”

  Насочвам вниманието към миграционните пътища на хаплогрупи U 3, U 5, RQ и K, чиито посоки са в Европа, Северна Африка, Арабския полуостров, Северен Кавказ и Близкия изток, като подчертавам посоченото в сертификатите местообитаване „Северен Кавказ” и „Кавказките планини”. Задавам въпроса – не е ли това ареалът, където прабългарите усядат за дълъг период от време? И ако се направят достатъчен (репрезентативен) брой нови ДНК-изследвания, не ще ли се получи нова подхаплогрупа, носеща генетичния код на прабългарите? Остава трудната задача да се търси финансиране на изследвания по линията на Българския ДНК-проект. Това ще допринесе и за потвърждаване на българската идентичност с нейните ДНК-характеристики.
  Различен от останалите е сертификат с установена рядко срещаната хаплогрупа V на Антоанета Запрянова и обяснението:
  „Хаплогрупа V е възникнала преди 12 000 години най-вероятно на Иберийският полуостров, където днес се среща с най-голямо разнообразие. След края на последния ледников период нейните представители се разселват в Северна и Централна Европа.
  Днес Хаплогрупа V се среща основно в Северозападна и Югозападна Европа и Северна Африка (Алжир, Мароко). Тя е най-често срещана при коренното население на Северна Скандинавия (Саами) – 41% и при баските – 12%.”
  Научното любопитство ме отведе при косвените доказателства на Слави Дончев за преселението на хунобулгарите или булгарите (според автора това е правилното название на прабългарите) през епохата на Великото преселение на народите до и в Европа, за етнокултурните им връзки със заварените поселници, за влиянието на булгарската култура, което се открива в съвременната европейска култура и изкуство. С антропонимични и топонимични подходи, писмени, веществени и устни свидетелства С. Дончев очертава своеобразния миграционен път. Хунобулгарите се появяват в Европа през ІІ-ІV в., през първата половина на V в. преден отряд достига Панония, а булгарите вече са в Сирмиум. „Тук кан Атила (435-543 г.) създава съюз с германо-скандинавските народи северно от лимеса Рейн – Дунав, събитие, намерило отражение заедно с името му Атли в известните саги, по които през ХІІ в. е била записана немската Песен за нибелунгите”. Разселването продължава към Франция и Испания. „В записаната през ХІ в. „Песен за Ролан” се споменават и „булгари”. Означаващата дълголетие тъмга-плетеница на хунобулгарите е известна с оригинал и варианти в цяла Европа, от Урал до Британските острови и от Скандинавия до Средиземно море (без Византия)”. Сред множеството ономастични данни за благороднически родове през средните векове в Италия, Франция и други европейски държави С. Дончев открива, че италианският род Борджа произхожда от Арагон, Испания” .

  Вижда се, че географските граници на миграционната карта на прабългарите са твърде широки, многопосочни. Те се потвърждават от ДНК-фотографиите, защото „гените на днешните хора разказват за пътешествието на предците ни от Африка към далечните краища на света” и защото „човешкият генетичен код, или геном, е 99,9% идентичен у всички хора по света. Останалото е онази ДНК, която отговаря за индивидуалните ни различия – цветът на очите или риска от заболяване например, – както и една част, която привидно не изпълнява никаква функция. Макар и много рядко в процеса на еволюцията може да настъпи случайна, безобидна мутация в споменатите нефункционални части, която после се наследява от всички потомци на този човек” Тогава? Защо да не приема, че съм 16-то поколение на родоначалничка (родена приблизително в началото на ХV в.) от Скандинавия или от земите на баските, чиито потомци са мигрирали обратно към роднините си, за да пуснат здрав корен в земята на Аспаруховите българи? Или хората – у нас и в Северен Кавказ например, носещи  генните характеристики от хаплогрупите U 3, U 5, RQ и K, не са потомци на праотците от Кубратова България?

  1 Уотсън Д. Д., А. Бери. ДНК – тайните на живота. С., 2004, 392 с.

  2 Цит. съч.

  3 Запрянова, А. Генеалогия и генетична генеалогия или когато документите мълчат.-Родознание/Genealgia, 2008, № 1, с. 65-75.

  4 www.webster.com

  5 www.nationalgeographic.com

  6 The Bulgarian Media Portal in Chicago

  7 Българката няма азиатски гени. – 24 часа, 14 ноември 2009 г., с. 22. Виж и диаграмата за най-разпространените майчини линии сред българите.

  8 Дончев, С. За българския произход на Пиер дьо Кубертен.- Родознание/Genealogia, 2009, № 1, с. 5-14.

  9 Шрийв, Д. Най-великото пътешествие.- National Geographic. България, март 2006, с. 56-71.

• Почти половин милион празнуват на Йордановден и Ивановден

  Повече от 300 000 българи празнуват на Ивановден и това е най-голямата група именници у нас. На Гергьовден празник имат с около 100 000 души по-малко. На Богоявление (Йордановден) празнуващи са около 150 000.

  Варненецът Анжел Димитров на 19 години, възпитаник на спортното училище за четвърти път извади Богоявленския кръст на Йордановден на Първа буна в морския град. Късметлията пожела много здраве, късмет и успех през Новата година на всички варненци, съобщи dnesplus.bg.
  Участници в свещения ритуал бяха над 40 мъже, като най-възрастния бе 71-годишния Васил Тепеденелев. Най-младия участник бе Карло Тодоров на 13 години, който скочи за пети път за кръста, като съобщи за „ДНЕС+“, че не е боледувал от първото си скачане.
  Температурата на водата бе 7 градуса, на въздуха 2, но въпреки студеното време смелчаците с удоволствие скочиха в ледената вода. Множество хора се събраха на Първа буна във Варна днес, за да наблюдават Великият Богоявленски водосвет, отслужен от митрополит Кирил и традиционното хвърляне на светия кръст в морето.

  Мъжкото хоро в ледената Тунджа стопли Калофер

  Светият кръст, хвърлен в река Тунджа от свещеника с благословия за благоденствие и здраве, бе връчен на най-малкия участник в ритуала. Под звуците на гайди и тъпани, повече над 100 мъже влязоха в ледените води за улавянето на Светия кръст. Така Богоявление беше почетено с уникалното за България калоферско мъжко хоро, което е единственото по рода си в страната и се изпълнява в подбалканския град близо две столетия. Местните хора твърдят, че който се хване на мъжкото хоро в Тунджа, ще бъде здрав през цялата година.

  Преди да се потопят във водата, танцьорите се почерпиха обилно с червено вино, като някои мераклии за дървения кръст не скриха, че за да се справят с предизвикателството, са се сгрявали вътрешно цяла нощ в местните механи. Хорото продължи и навън, като към него се присъединиха хора от множеството, които не се престрашиха да скочат във водата.

  Уникалното хоро беше наблюдавано от стотици калоферци и гости на града. Йордановден започна рано сутринта с празнична Света литургия в църквата „Св. Архангел Михаил“, намираща се на десния бряг на р. Тунджа.

  Според библейската легенда на този ден във водите на река Йордан е покръстен Исус Христос от Йоан Кръстител. Вярва се, че който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив през годината. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има и поверие, че ако хвърленият кръст замръзне, във водата годината ще бъде здрава и плодовита. Ако има болни, те се къпят във водата или се напръскват, където е хвърлен кръстът. Ако времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. /БГНЕС

• ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МИТОВЕ НА ПРЕХОДА

  Автор: Светла Василева

  Когато рухват световете, когато ценности и смисли, съществували в съзнанието като стълб на битието, потъпкани потъват в пепелта на времето, когато бъдещето става настояще, а миналото ражда съмнения за прегрешения, терзания и обвинения, когато символи и знаци, давали ни сигурност, умират пред очите ни, а идващото Ново се сменя с бързина, която умът отказва да приеме, когато безсъзнателните страхове, надежди и очаквания вземат връх, тогава …
  В “промеждутъка на времето”, в полето между рационалното и ирационалното се появяват митовете, за да подредят, макар и временно, препускащия калейдоскопичен свят, загубил дълбочина и истинност, да го спрат и върнат усещането за цялост и безспорност.
  Мислейки политиката като рационална форма за използване ирационалната същност на масите, политическите митове, създадени по план и също така по план разпространени и внушени, сякаш са идеалното средство за контрол над големи групи хора, както и на всеки един от нас. Възникнали в PR щабове, те са неуязвими и нечувствителни към рационални аргументи. Ние не можем да ги разрушим, но защо да не се опитаме да ги разберем?
  Връхлетелият ни Преход, с претенция да пренареди света, тества границите на възможностите ни, чак до ръба на тънката взривоопасна линия на разпад на обществото. Политическите митове изиграха роля на защитен механизъм и феномен, възникнал в отговор на непреодолими за културата ни противоречия, просъществувал, докато същите са налице (по Клод Леви-Строс).
  Кои бяха и са политическите митове на Прехода, които “възстановиха” целостта на нашия разпадащ се свят, превърнали се в новите ни истини, а възможно и в поредните заблуди?
  Митът за “мирния преход”. Този мит се появява в самото начало на промените, още когато същите са разказвани като приказка с предизвестен успешен край. Да, формално и на повърхността Преходът бе “мирен”. От нашата пряка агресия пострадаха сгради и материални символи на тоталитарната власт. Зад фасадата на мира обаче, нещата стояха различно. За 20 години ние станахме свидетели на над 160 убийства, публични и показни – в т.ч. на бивш премиер на страната, на действащи банкер, на прокурор от ВКС, на кмет – отзвук от скрити битки за доминиране в обществото или задкулисно завземане и преразпределяне на икономически ресурс .
  “Мирно” бяха “убивани” селското стопанство, индустрията, социалните системи, образованието. “Мирно” се разделихме със социални придобивки и гарантирани права, “мирно” загубихме ориентация за изграждане на ценностни йерархии, но пък се сдобихме с въоръжена “армия” охранители, превъзхождаща по численост войската и полицията, взети заедно!
  Ако обаче мислим “мира” не толкова като отсъствие на война, а по-скоро като наличие на справедливост, то митът за “мирния преход” вече има своята плоча в гробището на мъртвите митове. Масовите очаквания за възстановяване на историческа, икономическа, социална и всякакъв вид справедливост в продължение на 20 години бяха подложени на огромно изпитание, за да катастрофират фатално в днешната безпощадна обществена реалност.
  Митът за Комуниста, Ченгето и ДС. Все още жив, изключително траен и експлоатиран мит. Мост между случването и неслучването, гарант за целостта на нашия свят на преход от авторитарен тоталитаризъм към демокрация. Универсален виновник за катастрофата на очакванията и нагласите, концентриращ в себе си върховното зло. Началото и края. Всемогъщ. Всепроникващ. Всесилен. Появил се в първите години на прехода като мит за Комуниста, постепенно прелял в мит за Ченгето и ДС. Прекрасно оправдание за управленско безсилие, липса на умения и компетентност, недалновидност, отсъствие на воля или наличие на страх от реформи в полза на обществото, както и прикритие на таен групов, кастов, олигархичен или личен интерес. Чудесен “жертвен козел”, предпазен клапан за изпускане на парата, натрупана в системата на общественото недоволство.
  В действителност, все още са налице критично много обвързаности и зависимости на хора, присъстващи на възлови позиции в днешния ни свят, чиято енергия е генерирана в тъмната страна на миналото, т.е. митът черпи силата си от реалността. Едновременно с това обаче не липсват и вероятно ще се увеличава броят на онези, които умело го използват, отклонявайки вниманието от себе си, действайки в ущърб на обществото, водени от егоистични интереси и обикновена човешка алчност.
  Митът за Комуниста все още е толкова жив, така безотказно действащ, че както е тръгнало, нищо чудно и в следващите 20 години да не излезе от употреба.
  Митът за социализма.Колкото повече се отдалечаваме във времето от годините на тоталитарната утопия и колкото пропастта между надеждите и очакванията от промените става по-голяма, толкова “социализмът” се “съживява” като нещо хубаво, в което имаше работа за всички, здравеопазването и образованието бяха масово достъпни, животът бе предвидим и сигурен, макар и несвободен, а обществото бе почти социално еднородно.

  Тежкият и сбъркан преход, станал под знака на голям компромис и някак зад гърба на хората, ролята им на статисти във водовъртежа на събитията, преобърнали уредения им свят, неудовлетвореността и себепреценката за себе си като за губещи от наложеното Ново, генерира носталгични настроения и подхранва мита. Има и друго. Целенасоченото подтискане и неглижиране на ценността на “свободата”, разбирана като смелост, отговорност, способност за избор, отстояване на позиция и на собственото “аз”, свобода на стопанската инициатива, на изразяването, пътуването и паралелното поощряване на конформизма и скриването зад анонимното “Ние”, Партията, Държавата, е факт с дългогодишна история, свидетелстващ за осакатена демократична култура, за чиято промяна очевидно е необходимо още историческо време.
  Митът за Европа и ЕС. Целеполагащ мит за периода на Прехода, обединяващ и мотивиращ усилията, притъпяващ неудобствата на ежедневието. Клубът на богатите бе нужен като легитимиращ ни пред света в ново качество, като гарант и допълнителен стимул за модернизирането ни. Европа получи вълшебни качества едновременно на наблюдаваща, помагаща, знаеща кое е правилно и кое не е, поощряваща и санкционираща. Всемогъществото на ЕС бе така хиперболизирано, че разочаровани от реалността на неслучването, ние прехвърлихме надеждите си за налагане на правила и справедлив ред в държавата на нея – “Европа ще ни оправи”. Днес, колкото и да е болезнено неприятно да го осъзнаваме, вече трябва да сме наясно, че Европа няма да свърши онова, което трябва да свършим само и единствено ние – българите.
  Митът за демокрацията. Един разколебан мит, поради наложения модел на фасадна демокрация, в който официалните легитимни държавни и общински структури до голяма степен са подвластни, ръководени и обслужващи скрит групов, частен, олигархичен интерес в ущърб на обществения. Демокрацията бе напазарувана, така както се пазарува вота на суверена. Тя стана зависима от нормата на парите, неглижирайки нормата на правото, а нейната първа жертва бе Справедливостта, оставена на ниво идеал и добро пожелание.
  Митът за пазара. Разколебан мит. Наложеното разбиране за могъществото на свободния пазар, способността му да се саморегулира, катастрофира в българската икономическа действителност, изобилстваща от лицензионни, разрешителни, регистрационни и всякакъв вид ограничителни режими, псевдо открити процедури за обществени поръчки, несанкционирано тайно картелиране, липса на прости, ясни и достъпни процедури за защита на потребителите от монополите.
  Митът за равния старт и приватизацията. Абсолютно катастрофирал мит. Възниква в самото начало на прехода като обещание за справедливо ново начало за всеки. Успял да концентрира надежди и очаквания, постепенно загива, удавен в скандални касови приватизационни сделки (процедурата на 94% от тях е “преговори с потенциален купувач”, останалите 6% – открит търг!), краха на масовата приватизация, РМД и т.н.
  Митът за силната (здравата) ръка. Периодично появяващ се в публичното пространство мит, черпещ силата си от дефицита на справедливост, вялото правораздаване, неравнопоставеност пред законите, както и от това, че жадуваните “демокрация” и “свободен пазар”, изродени в ерзац форми – “фасадна демокрация”, “псевдопазар”, се обърнаха срещу гражданите. Осъзнали се в капана на “хартиените права” и “хартиената свобода”, бездушието и анонимната (без)отговорност на институциите, без особени възможности да променят ситуацията, хората са склонни да жертват хартиените придобивки в името на елементарна справедливост, сигурност и ред.
  Митът за Царя. Умело експлоатиранмит, добре преценен във времето. Обещанията за “нов морал в политиката” и за 800 дни, които разтърсващо ще преобърнат живота ни в по-добра посока, донесоха изборна победа. После реалността, с безпощадното си свойство да отрезвява, върна нещата на мястото им. “Новият морал” не се състоя, а поредицата скандали около реституирани имоти помрачиха славата на мита.
  Митът за Бойко. Мит, който се роди и развива пред очите ни он-лайн в буквален и преносен смисъл. Харизматичната фигура на Борисов, демонстрираната решителност, простият изказ, декларираната воля за борба с корупцията, внушавани ежедневно от медиите, омаяха избирателите, които, разочаровани от управлението на Светата Троица (БСП, ДПС, НДСВ), пренебрегнаха миналото му и заложиха на “твърдата ръка” на генерала. Колкото по-дълго е във вихъра на властовия връх, толкова заплахата от демитологизиране става все по-нарастваща. Дано не се окаже прав А. Михник, че най-страшното на комунизма е онова, което идва след него …
  Митът за … Шенген, Еврозоната, “дъното на Прехода”, “излизане от кризата”, поредния Спасител. Има ли значение за кого или за какво.
  За съвременните политици не е тайна, че днес много по-лесно се управлява чрез силата на въображението, отколкото с физическа сила (Е. Касирер) и те умело се възползват от това. Ние ставаме жертви на митовете, без особена съпротива. В един миг се оказваме победени и покорени, преди да осъзнаем какво се случва и е само въпрос на време и PR технологии нашите действия да бъдат насочени в определена посока. Докога ли обаче?

  http://chara.blog.bg/

• 6 януари – Йордановден (Богоявление)

  Днес на Йордановден, имен ден имат: Йордан, Йорданка, Найден, Богдан, Богдана, Борил, Бистра, Данчо, Дана, Богомил, Божан/а, Божидар/а, Найден, Росица, Росен. Честито на всички, които празнуват днес, здраве и късмет!

  На 6 януари във всички епархии на Българската православна църква се чества един от най-големите християнски празници Йордановден (Богоявление). На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

  Според евангелието Христос приел кръщение на около 30 години. Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. В момента на акта небето се “отваря” блеснала светлина, подобна на мълния и Светия дук слиза върху рамото на Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас:” „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тук и наименованието на празника – Богоявление. Бог се явява да посочи спасителя на човечеството.

  Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

  Символ. Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда , възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.

  Метаморфоза. Приемайки тайнството на кръщението, човек се освобождава от прокятието, тегнещо над потомците на съгрешилия пратец, освобождава се от наслествения грях и осветен от съприкосновенито с материализираната духовност- Христос, осветената от христос водата в кръщелния купел – се извисява над опорочената от Адам човешка природа.

  Ритуалите пред Йордановден и навръх празника са свързани снеговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целя свят. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила Българите наричат празника още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско),  Кръстовден, Водици, и други.

  Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

  Всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен. На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода). С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.

  В съвременната православна църква в навечението нап разника и на самия празник свещеници осветяват, вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех, т.е. съпричестяват ги отново със светостта, с духа – кръщават ги. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят.

  Вярва се че който го намери, ще е щастлив и здрав през цялата година.

  В по-стари времена този ритуал е още по-сложен.

  Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селото и всички го даряват. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът.. За здраве окъпват и именниците.  Всички отнасят част от осветената вода в домовете си и я използват през годината за лечение.

  Всички именници се поливат с вода. От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Смята се още, че недъгави и болни трябва да се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. В някои краища на страната след водосвета потапят и иконите във водата. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.

  В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”- обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до Заговезни.

  Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна „кадена вечеря”. Обредната трапеза, за която се приготвят само постни ястия – жито, прясна пита, колачета, джуркан фасул, пълнени чушки, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, вино. Към постните ястия на масата се прибавят орехите, суровото жито, чесън и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Стопанките омесват пита, като в нея слагат пара „за щастие и късмет”. След вечерята чупят орехите, които са кадили през трите „кадени вечери” и гадаят по това, каква е ядката вътре. Здравата ядка е добър знак – здрави ще бъдат и хората в къщата. Ако ядката е изгнила- това предвещава смърт и болести.

  Поверие. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет.

  Предсказание. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра, ако е облачно или мъгливо, посевите ще се повредят.

  На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена.

  Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.

  Според евангелието Христос приел кръщение на около 30 години. Според библейския разказ Йоан Кръстител потапял до шия всеки човек и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус обаче той веднага се поклонил и казал, че самият той трябва да се кръсти от него. В момента на акта небето се “отваря” блеснала светлина, подобна на мълния и Светия дук слиза върху рамото на Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас:” „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. От тук и наименованието на празника – Богоявление. Бог се явява да посочи спасителя на човечеството.

  Този ден се нарича още Кръщение Господне. Той е третият по значимост християнски празник през годината. За честването му има сведения още от II в. Но до IV в. той се съединявал с Рождество Христово. При кръщението си във водите на река Йордан Исус Христос се, явил на света за обществено служение, а чрез раждането си той се явил на света в плът. Затова по-късно Църквата приела да чества двете събития поотделно. Самото кръщаване на Исус било извършено от св. Йоан Предтеча. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно – на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари – Богоявление.

  Символ. Трикратното потапяне на кръщелника във водата има следното значение: реализира се тайнството на “смъртта” и “възкресението” на човека – умира земяният човек, наследникът на Адам и неговият грах, и се ражда, възражда и възкръства одухотвореният, просветленият човек, осенен от духа (гълъба). След кръщението Христос поема пътя нас страданието в името на вярата, т.е. реализира се като духовен човек.

  Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят, притежава магическата сила да прогонва злото, цери болести, гадае и предсказва. Полезна и разрушителна стихия. Затова кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминанаването от едно състояние в друго, за пристъпяне пределите на един по-висш порядък и нравственост.

  Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страднието, символ е  сътворението, на отвоюването на земята от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот.

  Бръшлянът е сомвол да здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Инажден до Ивановден той присъста в обредните ритуали. Има особено лековити качестав, когато расте по църви и манастири. Той не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.

  Ритуалите пред Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целя свят. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила Българите наричат празника още Водокръщи, Мъжки водици (в Прилепско),  Кръстовден, Водици, и други.

  Обредните действия на Йордановден имат характер на ритуално очистване от действието на злите сили по време на прехода от старата към новата година (мръсните или погани дни).

  Всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. Според традицията още през нощта срещу празника в река, на конец спускат пръстен.

  На сутринта по неговата чистота се гадае дали годината ще бъде хубава. Ритуалното измиване по същество е защитна магия, каквато е и опушването (каденето), което засилва предпазните функции на празника. Смесването на християнство и езичество най-ясно личи в практиката да се очистват и самите икони (чрез потапяне в кръстената вече вода). С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.

  В съвременната православна църква в навечението на празника и на самия празник свещеници осветяват, вода, с която ръсят богомолците за здраве и успех, т.е. съпричестяват ги отново със светостта, с духа – кръщават ги. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергените се надпреварват да скачат в ледените води на реката, езерото или морето, за да го извадят.

  Вярва се, че който го намери, ще е щастлив и здрав през цялата година.

  В по-стари времена този ритуал е още по-сложен

  Този, който пръв хване кръста, обикаля с него из селото и всички го даряват. На кръстената вода се приписва целебна сила и затова на този ден болни пък се къпят на мястото, където е хвърлен кръстът. За здраве окъпват и именниците.  Всички отнасят част от осветената вода в домовете си и я използват през годината за лечение.

  Всички именници се поливат с вода. От ритуалните измивания и пръскания с вода тръгват и всички обичаи, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Смята се още, че недъгави и болни трябва да се потапят с дрехите, за да се излекуват, а момите мият лицата си, за да са хубави. В някои краища на страната след водосвета потапят и иконите във водата. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член от семейството. Песните им са подобни на лазарските.

  В Родопите за Йордановден е характерен обичаят „Хаскане”– обредно къпане на младите булки и младоженците, сгодените моми, новородените деца. Хаскарите или къпинчарите подхвърлят три пъти нагоре всеки младоженец и го водят на чешмата или на реката да го намокрят. А „къпаните” се покланят, целуват ръка и си разменят дарове с къпещите ги. После всички се хващат на празнично хоро. Ако някой не иска да бъде „окъпан” трябва да се откупи с почерпка. След осветяването на водата и пропъждането на „мръсните” дни започва периодът на сватбите и изпращането на сгледници, продължаващ от Йордановден до

  Заговезни.

  

  Вечерта срещу Йордановден се нарежда третата, последна „кадена вечеря”. Обредната трапеза, за която се приготвят само постни ястия – жито, прясна пита, колачета, джуркан фасул, пълнени чушки, варено зеле, постни сарми с булгур или ориз, вино. Към постните ястия на масата се прибавят орехите, суровото жито, чесън и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Стопанките омесват пита, като в нея слагат пара „за щастие и късмет”. След вечерята чупят орехите, които са кадили през трите „кадени вечери” и гадаят по това, каква е ядката вътре. Здравата ядка е добър знак – здрави ще бъдат и хората в къщата. Ако ядката е изгнила- това предвещава смърт и болести.

  Поверие. Вярва се, че ако кръстът замръзне, това предвещава здраве и голям берекет.

  Предсказание. Ако пък времето е студено и сухо, годината ще е плодородна и добра, ако е облачно или мъгливо, посевите ще се повредят.

  На 6 януари при военна обстановка се освещават и военните части и бойните знамена.

  

  Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява тази българска традиция.

  Източници: Симеон Дончев „Календар на именните дни“ , „Български светци и празници“ и др.

• България 46-та в света по благосъстояние

  Институтът Легатум, част от едноименния инвестиционен фонд, базиран в Дубай, представи анализ за благосъстоянието на държавите в глобален мащаб. Той обхваща 110 държави, в които живее 90% от световното население.

  България се нарежда в първата половина на класацията – на 46-о място и се е придвижила с едно място напред в сравнение с 2009 г., когато е заемала 47-о място.

  Класирането се оглавява от Норвегия, следвана от Финландия и Дания. В първата десятка влизат още Австралия, Нова Зеландия, Швеция, Канада, Швейцария, Холандия и САЩ. Последните места в класацията са заети от африкански държави.

  Сред развитите европейски държави  Германия е на 15-о място, а Франция на 19-о. От балканските държави пред България е само Гърция – на 39-о място, Румъния е на 48-а позиция, а Турция на 69-а.

  В профила на България е записано, че в икономическо отношение България изостава от останалите държави в ЕС и общественото доверие е ниско. Сериозна е подкрепата за предприемачеството, но  населението  е песимистично настроено, както и че България е демократична държава, въпреки някои проблеми.

  kafene.net

  Класацията е направена според осем критерия за икономически и социален успех, които включват равнището на живот и стигат до политическата стабилност, минавайки през предприемаческите способности, качеството на образование и здравеопазване, сигурността – национална и индивидуална, свободата и солидарността. Индексът се основава на статистически анализ на данни, трупани над 40 години, допълнен от заключения на академични специалисти по икономика, история, развитие, социология и политически науки.

  Любопитно е, че Китай е на 58-о, а третата икономическа сила Япония е на 18-о. Франция например е класирана на 19-а позиция след четири европейски съседки. Най-зле е положението в Африка, като последното 110 е за Зимбабве.

  България се нарежда на 46-о място в класацията на Легатум, според данните на сайта на института. Страната е на 48-о място по критерий образование, по  здравеопазването България заема 45-о място, а според националната и лична сигурност се класира на 40-а позиция. Критерият лична свобода нарежда страната ни също на 40-о място, а по предприемачески възможности България е класирана на 55-а позиция. По критерий брутен вътрешен продукт на глава от населението страната е на 53-та позиция.

  Появата на класацията за благоденствието предизвика коментари в медиите по целия свят. Британците любопитстват, защо страната им е извън челната десетка, в Ливан задават въпроса дали държавата им дълго ще бъде Швейцария на арабския свят, от сп. „Форбс“ пък коментират, че все още демокрациите работят по-добре, отколкото тоталитарните държави и хората там живеят при по-добри условия.

  Според изследване на Базелския университет всеки десети милиардер на планетата живее в Швейцария, като при това състоянието на 3% от населението се равнява на натрупаното от всички останали 97% от жителите на конфедерацията. От около хилядата милиардери близо 100 са регистрирани в Швейцария.

  1. Норвегия

  2. Дания

  3. Финландия

  4. Австралия

  5. Нова Зеландия

  6. Швеция

  7. Канада

  8. Швейцария

  9. Холандия

  10. САЩ

  Първите 10 ( Top 10)

  1. Норвегия

  2. Дания

  3. Финландия

  4. Австралия

  5. Нова Зеландия

  6. Швеция

  7. Канада

  8. Швейцария

  9. Холандия

  10. САЩ

  Eто още една публикация в тази връзка на investor.bg от 2 януари

  Има ли бъдеще икономиката на щастието?

  Измерването на благосъстоянието на една нация е задача, обсебила въображението на много поколения икономисти и политици. Наскоро в Бутан дори бе въведена една различна икономическа мярка, известна като „брутно национално щастие“. По този начин намиращата се в Хималаите монархия направи първите по-сериозни стъпки в развиването на т. нар. „икономика на щастието”, пише Financial Times. Нейните корени могат да се проследят назад във времето до 1934 година, когато нобеловият лауреат по икономика Саймън Кузнец казва пред американския Конгрес, че благоденствието на една нация не може да се измери с показателите за национален доход.

  Британският премиер Дейвид Камерън е най-скорошният пример за политически лидер, който взе каузата за измерване на благосъстоянието на една държава присърце. Той обяви, че Великобритания ще потърси алтернативни измерители, които да показват прогреса на британската нация „не само чрез това с колко расте икономиката, но и чрез това колко се е подобрил животът, и то не само стандартът на живот, но и качеството на живот като цяло“.

  И докато анализаторите подозират, че мотивите на политиците да подкрепят подобни каузи се свеждат до желанието да поласкаят избирателите и да представят икономиката в по-добра светлина, развитието на икономиката на щастието набира инерция. Възприемането на щастието обаче е едно нещо, докато измерването му е отделен въпрос. Би могло да се каже, че има три възможни начина за измерване на благосъстоянието на една страна.

  Единият е да се използва отдавна установената система на националните сметки, която да се приспособи по такъв начин, че да отразява по-добре националното благоденствие. Вторият начин е като се съберат данни за обективни измерители, които да са правдоподобно свързани с благосъстоянието – всичко от очакваната продължителност на живота до престъпността, процентът на самоубийства, или на неравенството в доходите. Третият вариант, който не изключва предишните два, е да се измери националното благосъстояние чрез директен подход, като хората оценят по скалата от едно до десет своето благоденствие.От политическа гледна точка проектът за измерване на националното благосъстояние изглежда принадлежи на център-ляво. Въпросът е дали има смисъл да се изчислява индекс на национално щастие, който да допълва данните за брутния вътрешен продукт и да помага на правителството да разбере в по-голяма дълбочина как функционира икономиката.

  Преди да се мисли обаче какво могат да направят правителствата с индекса на щастие трябва да се намери начин как да се измерва той. Най-лесният начин да се разбере дали някой е щастлив е като се вземе оценката му за живота, който води като цяло.Още по-добре би било обаче индексът да се фокусира върху конкретен набор събития, за да се установи какви чувства създават те.

  Един такъв пример е „методът за пресъздаване на един ден“, разработен от психолога Норбърт Шварц, икономистите Алън Крюгер (доскоро главен икономист на финансовото министерство на САЩ) и Даниел Канеман, който е психолог и носител на Нобелова награда в областта на икономиката. Чрез този метод хората си припомнят, епизод по епизод, събитията от предишния ден и най-разпространените чувства, които ги придружават – стрес, спокойствие, изтощение.Казано накратко, единият подход за измерване на щастието залага на удовлетвореността от живота като цяло, а другият – на настроението. И двете мерки са доста различен начин да се интерпретира щастието. Разликата си проличава от проучване, което показва, че американските жени са два пъти по-доволни от живота си от французойките, които обаче прекарват по-голяма част от деня си в добро настроение.

  Според икономисти това показва, че удовлетвореността от живота и настроението са много различни неща, които имат различни причини и последствия.

  

  Това означава, че ако политиците искат да включат измерването на щастието в националните статистически рамки, то те трябва да отчетат тази разлика.Едно от най-известните (макар и критикувани) открития на икономиката на щастието е „Парадоксът на Ийстърлин”, който гласи, че парите купуват щастие във всяко едно общество, но въпреки това хората в по-богатите общества не са по-щастливи от тези със средни доходи.Екип от икономисти в САЩ вече разработи по-лека версия на метода за пресъздаване на един ден, която може да се осъществи като допитване по телефона. Бюрото по трудова статистика в САЩ вече проведе първото подобно проучване по новия метод, като първите данни се очакват в началото на 2011 г.

  

• БККС протестира срещу етническа дискриминация в държавната администрация на Република Македония

  Ръководството на „Българския културен клуб“ – Скопие (БККС) е изпратило писмо-декларация до редица европейски институции, правозащитни организации, дипломатически мисии и медии в знак на солидарност с г-н Миле Йованоски (член на БККС от гр. Прилеп, Република Македония), жертва на груба етническа дискриминация и заплахи заради българската си националност и гражданство. В писмото се казва:

  „Обръщаме се към Вас по повод на случая с г-н Миле Йованоски, гражданин на Република Македония и Република България. Г-н Йованоски е с български етнически произход и е активен член на нашето гражданско сдружение – „Български културен клуб“ – Скопие още от самото му създаване през 2008 година до днес.

  Г-н Йованоски работеше като социален работник в Дневния център за деца със специални нужди в град Прилеп, открит през 2002 г. с помощта на УНИЦЕФ. Неотдавна той подаде оплакване до БККС, че е бил подложен на злобна дискриминация, обидно отношение и заплахи поради българския си произход и гражданство.

  Служители на местната администрация в Прилеп (които са и политически функционери на управляващата партия ДПМНЕ) са му казали, че „тук няма място за тези, които предават нацията си“. Подобен тормоз е упражнил и директора на Дневния център, в резултат на което г-н Йованоски е бил уволнен от работа, макар да е сред малцината служители, чието образование перфектно съответства на дейностите на Центъра и всички професионални изисквания за поста на социален работник.

  Осъзнавайки, че губи длъжността си на социален работник, г-н Йованоски се опитва да кандидатства дори за по-ниската позиция на „оператор“. Този опит е провален от местен чиновник на ДПМНЕ в Прилеп, който заявил, че длъжността „принадлежи на ДУИ в съответствие с Охридското рамково споразумение“ (ДУИ е коалиционна партия в правителството на ДПМНЕ). В резултат на тази груба политическа намеса и шуробаджанащина, некомпетентни служители с неподходяща квалификация (включително по дърводелство и фризьорство) са назначени на работа в Дневния център вместо г-н Йованоски, само защото са близки роднини и приятели на местните партийни велможи.

  Напълно неприемливо е в 21-ви век, в държава, която се стреми към членство в ЕС, такива висококвалифицирани експерти с дългогодишен доказан професионален опит да са уволнявани безцеремонно от работа само заради българската си националност. Категорично осъждаме етническата дискриминация и тормоз, практикувани от държавната администрация на Република Македония, с което сериозно се нарушават Конституцията и законите на страната, както и всички международни конвенции за защита на гражданските права и борба срещу дискриминацията.

  Уволняването от работа е измежду най-отвратителните практики на титовия комунистически режим и неговия „национален инженеринг“ в бивша Югославия, целящо да изтрие националните чувства на македонските граждани, които са силно привързани към своя български произход и културно-историческо наследство.

  Ето защо, почтително Ви молим да използвате всички налични средства на Ваше разположение, заедно с моралното Ви влияние, за намиране на положително решение за случая на г-н Йованоски. Призоваваме международната общност да вземе неотложно всички необходими мерки, за прекратяване на такива средновековни практики срещу българите в Република Македония.“

  Декларацията на БККС е изпратена също до отговорни български институции и медии с настоятелен апел да окажат максимално съдействие за положително решение на случая с г-н Йованоски.

• Заместник финансовият министър Горанов: Той (Дянков) е загубил всякакъв авторитет пред премиера

  Разговор между Ваньо Танов и Владислав Горанов непосредствено преди участието на Танов в bTV на 18 май 2010 г.

   

  Шум, вероятно си казват „здравей“.

  Владислав Горанов: Аз понеже знам, че си изправен мъж, няма да решиш да отвърнеш утре на Цецо, исках да те чуя, да ти кажа аз как ги виждам нещата отстрани, защото на фона на поведението на Симеон (б.р. – Симеон Дянков) от ония дни и на всички тия неща около него не е ясно самият той как стои пред премиера. Говорим за нашия министър. И по-скоро си мислех дали… аз знам, че на тебе не ти пука да бъдеш на тоя пост ,самоцелно или не, но няма смисъл да влизаш в темата на Цецо утре, щото те неминуемо ще провокират…

  Ваньо Танов: Аз знам, че ще ме провокират. Мен не че не ми пука. Аз дойдох с желанието да променя нещата в друга посока…

  Владислав Горанов: Самият факт, че генералът Борисов, който ти познаваш добре, мълча и не каза една дума, говори, че той не е с чиста позиция за себе си. Най-малкото знае, че и Цецо си има кусури, че има емоционални залитания. Знае, че Цецо малко смесва и партията, и работата, в което няма нищо лошо… нали в смисъл… той си има и други отговорности, но… По-скоро ще напраим само сеир на чужди хора, отколкото…

  Ваньо Танов: Аз исках единственото нещо, което… и зат’ва звъннах и на премиера. Ако т’ва, което той (б.р. – Цветан Цветанов) казва, че го има, вий кат’ си тръгнахте, ний останахме още време да говорим по всички тези въпроси и мисля, че стана ясно, много от нещата, защото те са написали един доклад – ДАНС – който за мен е преписан от 2006 година.

  Владислав Горанов: Тоя доклад мога да го напиша и аз. В смисъл всеки…

  Танов: В този доклад пише, примерно, с тяхно разрешение да се определял митническият посредник, но ние сме държава в Европейския съюз – първото. Пише за мита от турското карго, само че Турция е член на Митническия съюз и няма мита. Как да обясня, че няма далавера, защото няма мита?

  Горанов: Е, ма не…

  Танов: Не събираме мита… Как да обясня, че на митническия посредник пише фирма и се избира митническият посредник? Как аз да го накарам определения от ДАНС последник ти да го наемеш?

  Горанов: На всички беше ясно, че Цецо говори ангро и че не е запознат с материята. Това, повярвай ми, и на Бойко Борисов му е ясно.

  Танов: Цецо не е длъжен да е запознат с материята, но въпросът е друг, защото нямаме проблеми в нито една регионална дирекция. Проблемът е… защото той дава този картбланш на БОП-а по някакви лични или други причини да…

  Горанов: Добре де, защо продължава той (б.р. – Цветанов) и да го заявява публично и къде ли не, че няма проблеми с НАП, а има проблеми с митниците. Айде, остави НАП настрани, защо той твърди, че има проблеми с митниците.

  Танов: Ами за мене в БОП-а са раздразнени, че в края на краищата не могат те да отчитат дейността на митниците, не могат всеки път, когато ти си задържал определени количества, и даже да стигнат дотам да кажат съвместно, ами те отиват и казват МВР… И понеже ние реагирваме остро на… защото как аз да мотивирам работещите, защото те денем работят, а вечерта слушат, че някой друг е свършил работата. Това е много порочно. Второто много важно е, че тези, хората от другата страна, които би трябвало да се учат на професионализъм, те свикват по лесния начин, че могат нищо да не правят, задържано на границата – хоп… С много гръм обявяване на резултати. Това не е добре и за МВР, и за митницата. Трябва да се знае, че кат’ работиш и има резултати, те се обявяват… к’вото си постигнал, това е. Може би това е една от причините. Сигурно има, спрямо мен има друга по… която аз не я знам, и аз няколко път съм казал, аз съм готов тука, искам, нали, щот’ сме мъже, да седнем и да кажем: „Аз имам срещу тебе това и това“. Аз никога не си позволих по никакъв начин да коментирам МВР. Колкото пъти са се опитвали да ме провокират с въпроси, защото ме провокират понеже съм бивш служител на МВР… Нещото, което не е добре, е, че като министър на вътрешните работи и като вицепремиер, нито едното, нито другото в дейността на министрите му е в ресора. Все едно ся ти да започнеш да коментираш работата на МВР.

  Горанов: Е, на мене ми е малко по-лесно, щото аз мога да я коментирам от гледна точка финанси. Но така или иначе, ти виждаш, че има един огромен конфликт между двамата и че всъщност…

  Танов: Ма не мога да разбера откъде е този конфликт…

  Горанов: Не, не, не между тебе и него (б.р. – Цветанов). Значи между тебе и него си има, едно на ръка. Отделно, отделно, той счита тия две неща за изпуснати карти. Нито едно кадрово решение не е зависело от него и не му е наложено. Сиреч, сиреч – нито едно кадрово решение не е успяло да бъде партийно. Първо, това. Второ, имай предвид, че те със Симеон (б.р. – Дянков) са гуша за гуша. Това сигурно го знаеш. Ама и постъпката на Симеон беше тъпа…

  Танов: Е, ми… Аз му се обадих и поисках на другия ден среща, защото неговото неявяване беше… даде възможност да се случат част от нещата.
  Горанов: Значи неговото (б.р. – на Дянков) неявяване е най-малкият ти проблем, защото той е загубил всякакъв авторитет пред премиера с действия и бездействия, за да може да се допусне такава ситуация на противоборство. Симеон… Симеон, ъъъ, не работи достатъчно.

  Танов: Еми… хубаво… ами… аз съм подчинен на минстъра на финансите и не е редно аз да… и никога няма да си позволя.

  Горанов: Не искам да го казваш и да правиш каквито и да е заключения, но нашият проблем идва оттам.

  Танов: Е, идва, ний го знаем всички… Но кой откъде идва… въпросът, когато има две позиции, знаеш, мойта съм я казал и по въпроса за това, дето горе-долу прехвърлихме целия дълг на комунистите го поехме ние…

  Горанов: Така е…

  Танов: Ти знайш, че през цялото време казвах т’ва е… Добре, аз съм го казвал, съвестта ми е чиста, така съм ги виждал нещата и животът го показа, че наистина сгрешихме. Но кат’ сме сгрешили, сега трябва да намерим вариант да излезем от ситуацията.

  Горанов: Ми това не е вариантът, който… Това не е вариантът, в който не се явява (б.р. – Дянков) на среща при премиера.

  Танов: Да де, не е т’ва вариантът.

  Горанов: Аз се почувствах като борче там.

  Танов: Ми и аз се почувствах много зле. Другото – ти ми знаеш мнението к’во беше за туй. Аз го показах все така. То хубаво, обаче тъй или иначе, вече се е случило, трябва да излезем от т’ва положение, трябва да намерим точните решения как да излезем, щот’ то се случи. Поради липса на опит ли, поради други лични ли, поради инат ли, поради т’ва, но се е случило. В края на краищата има политическо решение за вдигане на акциза на цигарите и грозното е, че ако сега тръгна по тоя… Де факто всички получават пари за вземането на политическо решение, грозно е да прехвърлиш вината само върху един човек…

  Горанов: Така е…

  Танов: Ами като сме биле повече, значи не е могло да се стигне дотам да не го гласуваме т’ва решение за вземане (б.р. – за вдигането на акцизите, което предизвика увеличаване на контрабандата). А ние всички сме се съгласили и кат’ сме сe съгласили всички, сега трябва всички да излезем от това положение, защото иначе е грозно – корабът потъва, оставаме един. Не е само един виновен, защото ние с мълчанието си или с незаемането на позиция сме подпомогнали да се случи това. И аз съм най-малко човекът, който е подпомогнал да се случи.

  Горанов: Така е, прав си…

  Танов: И въпреки т’ва аз няма да избягам и казах, че съм готов цялата горчилка и цялата чернилка, защото не съм политическо лице, да я поема. Но не мога да поема повече от това, което…

  Горанов: Добре, що те мачка толкова Цецо освен някакви стари…?

  Танов: Не знам! Ама нямаме стари… До изборите с него, той беше човекът, с който колко пъти сме се срещали да ме кан… да иска да участвам в кандидаткметските избори (б.р. – на местните избори през 2007 г. Ваньо Танов беше кандидат-кмет на ГЕРБ в Русе). Ма многократно сме се срещали с него и аз отказвах, защото му казвам, че имам картонче (б.р. – досие в ДС). По какви причини… А на всичкото отгоре се оказа, че като се проверяваха в системата на МВР, само една буква има в азбуката, това беше буквата „В“ и за нея се изчете цялата справка, която е в делото, защото такова дело няма истински съществувало, аз го знам кат’ оперативник как стоят нещата, което показва… Той (б.р. – Цветанов) беше човекът, който ме убеждаваше, че няма никакво значение, казах, че ще има атаки ,и така и след изборите… Един-единствен път съм имал спор заради това, което се случи с парцела, който е пред хотела. Защото ние заявихме по време на изборите и в нашата програма беше заложено, че там ще се правят зелени площи, че тази пожарна ще се събори… За русенци, те го подкрепяха, изведнъж ние бяхме хората, които направихме точно обратното.

  Горанов: Хотелът там на тоя…

  Танов: Да, на къщичката, която е. И тази къщичка, която целият град знае, че беше една съборетина 200 квадрата, която ако я ритнеш, тя беше ааа, туй… Тази къща беше оценена за 1 млн. и 800 хил. и няма как да убедиш… И на всичкото отгоре няма… Тя беше съборена, пък беше оценена за милион и осемстотин, след което се заведе дело и те осъдиха тази жена, която правеше оценката, на 4 години. И аз казах, че това е изключително грешно и ще бъде използвано на по-късен етап срещу ГЕРБ. Никога не съм имал нищо общо с това. И казах: 13 човека е групата. Няма как да гласувам „за“. Ей т’ва ми беше. Ама не, ние искаме тринайсетте. Казах: „Няма да гласувам „за“, защото това е против моите принципи, но аз ще се съобразя и по време на сесията ще гласувам, както гласува групата“. И гласувах, както гласува групата. Зат’ва… Макар че все едно че си ядях акото, като гласувах „за“. Но не мога, когато се обсъжда в групата на ГЕРБ тая тема, да гласувам „за“, защото това е мястото, в което трябва да си кажем аргументите. И в края на краищата това беше. Казвам: „Не, няма да гласувам“. „Ма дайте да има единно мнение…“ Защо трябва първо да има единно мнение? Първо, това беше абсолютно груба грешка, която голямо петно лепна на ГЕРБ и няма и да се измие, защото на следващата кметска надпревара това ще бъде извадено вече. Но пак казвам, аз съм човек дисциплиниран, след като мнозинството е вземало решение, там, където е трябвало, съм си казал мойто, но на сесията аз си гласувах „за“. И им казах, че ще се съставят документи, не мога да го премълча, но съм го казал открито и не задкулисно и след т’ва съм поддържал тази линия, харесва ми не харесва ми, съм я поддържал. Това е било единственият ми ааа… Ако т’ва е… Според мен… аз не мога… Ако сме зрели хора, аз не мисля, че това може да бъде причина за някаква лична… такова…

  Горанов: Добре де…

  Танов: Дори и да има лична… Разбираш ли, дори и да има лична… Аз имам лична срещу теб, ами хубаво, ама ние тук сме дошли да работим в името на една кауза, в името на един проект. Ако аз имам нещо лично срещу тебе, значе аз няма да изляза с тебе и да пия едно питие. В т’ва би трябвало да се изразява личното. Давам ти… Не всички хора се харесват. Не ме харесват. Ма кат’ не ме харесват – не сме приятели, няма да си пием пиенето заедно… Но трябва да работим за този проект. Зат’ва сме дошле всички – да работим заедно, за да го реализираме и да покажем, че сме по-добри от тез… А то ся к’во излиза, че с тез, за които се борихме и срещу тяхните методи, сега почваме да ги прилагаме. Ние караме Румен Петков да звънне на Тони Странджев, защото, както и сега, се записва целият разговор, за да запишем и след това да излъжем на срещата, че Тони Странджев ходи на срещи с Румен Петков, а то има един разговор на Румен Петков, пиян кат’ мотика, който му казва: „Аз много търсих Ваньо, много сгреших с вас, заложих на куци коне, нещо подобно, вие сте много свястни и така нататък“. И ти можеш ли да отговаряш… И така цялата постройка и цялата разработка беше построена на тоз’ принцип. Този да бъде накаран да каже нещо, онзи да бъде накаран, да бъде оформено в рапорт и да бъде заведена разработка. И по най-непочтения начин сега да се контролират разговорите – ти си ми началник и разговорът между тебе и мене да се контролира.

  Горанов: Няма лошо да ги контролират, ама…

  Танов: Виж, аз, виждаш, че говоря спокойно, защото това, което го казвам сега и се записва, т’ва същото ще го кажа и в присъствието на… То няма никаква разлика. Аз няма к’во да се крия. И казах хиляда пъти – нямам никакви притеснения, защото знам, че през моя живот не съм вземал от никой нищо – една стотинка. И ако дори и враговете ми, и Жоро Самуилов, и който и да попитат, могат да, може да съм всякакъв, може да са ми викали „мръсно ченге гадно“, „еничар“, какво ли не, но никой не ми е казал, че съм боклук. На 52 години съм, никой не ми е казал, че съм боклук. Но не мога да гарантирам, аз дори за децата си не мога да гарантирам, а камо ли за някой, че еди си кой бил казал на границата туй… Румен, който ми го доведе Румен, бил казал: „Шефът стои отгоре?“. Ами всеки може ти каже. И Румен може да отиде и да каже, че ти стоиш отгоре. Въпросът обаче е, нека като водят разработка, да кажат верно ли е? Всеки може да си говори всичко. Не може в цялата страна, 600 човека има съкратени, всеки може да прави всякакви коментари, но има неща, които не е нужно да завеждаш разработка. Пишат конфликт на интереси по туй… Добре, кажете, кой има конфликт на интереси? В доклада на ДАНС пише: „Конфликт на интереси в ръководството“. Ами в ръководството сме трима. Конфликтът на интереси се изразява в еди си какво, веднага се извършва проверка.

  Горанов: Имам… Обичам да се шегувам – няма такова нещо като конфликт на интереси, интересите винаги са в синхрон, не са в конфликт.

  Танов: Не, ама, да речем от законова гледна точка. Не е нужно да ми заведат разработка, за да ми доказват дали имам конфликт на интереси. Може веднага да се извърши проверката и да се види „да“ или „не“. Аз една фирма, в която съм работил, кандидатства. В момента, в който разбрах съвсем случайно, защото документите минават по отношение на фирмите през туй, щеше да мине разрешителното, моменталически подадох до министъра, че аз се оттеглям и няма да взема решение, макар че законът казва, че само началникът на митниците дава лиценз за… данъчни…

  Горанов: Как го разписахте?

  Танов: Да… Е…

  Горанов: Разрешихте да го вземе… Ха-ха…

  Танов: В момента, в който съм видял, че може да има конфликт на интереси, веднага съм вземал отношение, за да не се случи. Така че това е проверимо. Ако има друг случай, при който те се съмняват, че аз имам конфликт или Тони Странджев ли, Красьо ли или който и да било – да, кажете го и извършете проверка. Но не да търсиш повод, да харчиш… Вчера цял ден аз ходя до министерството… Хвърчат парите на държавата… Хубаво, какво установихте, отидох до министерството, нали, дойдох до митницата… Просто…

  Горанов: Имаш инстинкти и гледаш в задното огледало… Ха-ха-ха…

  Танов: Не, аз съм деформиран… Не може аз да съм бил циркаджия 25 години и като ги гледам как се пускат неправилно по въжето, да не ми направи впечатление.

  Горанов: Ха-ха-ха… Забавлявам се със сравнението ти…

  Танов: Не мога да се забавлявам, щото т’ва, което съм учил осемдесет и четвърта година, по Тодор-Живково време, като че ли е било по-добро, щото сега действат толкоз елементарно, че…

  Горанов: Викаш, са много уязвими…

  Танов: Това няма никакво значение… Време ще мине… въпросът е… Защото, знаеш, всякакви доклади – написваш един доклад и си прехвърляш разсъжденията, и желанията ги прехвърляш в този доклад. И на базата на тоз доклад да се вземе политическо решение за… Ами ти можеш да бъдеш очернен по всякакъв начин. Ти как се защитаваш и-и-и… т’ва е така или не е така.

  Горанов: Няма как, т’ва е простотията на високите нива.

  Танов: Емиии…

  Горанов: Няма как. Зат’ва според мене днеска т’ва беше провокация, на която, на нивото на която…

  Танов: Не, аз няма да отговоря на таз’ провокация по никакъв начин…

  Горанов: Ти имаш позиция. Ти можеш да кажеш, че осъзнаваш, че всичко, което се е случвало години наред в митниците, е лошо и всъщност усилията, които полагаш, са за подобряване. Така че ако има някакви критики, те са…

  Танов: Аз знам, че е по-лошо и правя всичко възможно. Затуй днес правя 14 часа национално съвещание. Ма не може да се промени всичко с магическа пръчка…

  Горанов: Ама ето т’ва ти е отговорът утре. Ей т’ва ти е отговорът утре.

  Танов: Г-н Горанов, нито в МВР, нито в ДАНС, нито в митницата, значи нито в МВР има само ангели, нито в митницата са само дяволи. И тука има свястни хора. Въпросът е да намерим свястните хора и с тях да променим нещата. Но хора, които 20 години им е налагано нищо да не правят, да не смеят да бутнат нито един – тоз е на тоз, тоз е на оня… Знайш колко се оглеждат и се ослушват и ги е страх да предприемат… Докат’ ги накарам да се почувстват, че никой няма да оказва никакво въздействие върху тях и че единственото нещо, което трябва да спазват, е законът, да го прилагат еднакво… Как се променя тоз’ манталитет? Те умират от страх, щото там има фирми, които знаят кой стои зад тях и не могат да ги спрат. Така че нещо, което е набивано 20 години, не може да бъде промемено нито за един, нито за два, нито за пет месеца. Аз подготвям… И започваме, по 30 човека започват курса, карат един месец, отиват един месец на стаж по това, което са изкарали. Почва другия месец следващ курс и така с млади, с нови хора. Купих програмен продукт за психоанализ. Разработих тестове сега за интелигентност, туй за всяка категория. Да ги пресея, да влязат нови хора, с друго мислене, интелигентни. Внимателно, лека-полека да подменим този състав, защото…

  Горанов: Дано успееш, щото ще е много трудно.

  Танов: Е, трудно е, ама разбери, аз не мога да закрия и митницата. Не мога, защото пък в митниците едно трябва да е ясно – това не е институция, която може човек с политическо решение да вземе и да направи началника на митницата. Началникът на митницата трябва да има огромни знания, за да може да си свърши работата. Защото всеки експеримент, който си направихме, доведе до крайно тежки резултати. В условията на криза и правиш структурна реформа, обединяваш митници… Ааа назначил съм, да, някои от старите съм ги назначил, но съм вземал мерки, за да спечеля време, и ако тези хора не се справят, аз съм им казал на всички, че шест месеца имат. Днеска съм го казал, че т’ва е последният месец, в който ще направя анализ кой как се справя със задачите и ще кажа на които не се справят, да освободят тези длъжности. Но и печеля време да намеря подходящите хора, които хем да имат знания, хем да не са корумпирани, защото обикновено тези със знанията са доста корумпирани.

  Горанов: Две неща от мене – първо, утре не трябва да влизаш в някаква…

  Танов: Не, няма да влизам…

  Горанов: Второ… според мене… мой съвет, мое наблюдение и то не е свързано със… Ти знаеш, че аз и на Симеон (б.р. – Дянков) му казвам, обаче за съжаление не ме слуша. Мисли за трети заместник. Не го казвам с лошо. Не е заради тебе, не е заради който и да било. Системата ти е огромна. Т’ва е море.

  Танов: Добре, но тука е въпросът, че искат да няма втори, а камо ли за трети. И проблемът знаеше ли какъв е, защото това, което се е случвало тук, в митницата – Арабаджиев и Цайса са управлявали митницата, този само е подписвал… ааа човека… те са му викали: „Подпиши туй, подпиши онуй“. Аз не искам да стане така, да бъде назначен за мой заместник политическо лице, което да му бъдат възложени определени задачи, и аз да стоя тука на тоя стол, да ям хурката и в крайна сметка някъде на друго място да се вземат решенията.

  Горанов: Казвам трети не за да е политическо назначение или да е някой, който само ще подписва. Аз ти казвам трети, щото е тежка система и да може да помага. Т’ва е моят извод. Аз не ти го натрапвам. Той дори не е… Е, сега като го изговарям по тоя телефон, ще го чуят и други, но въобще не е говорено с никой.

  Танов: Човек ми трябва по отношение на… да е пекан юрист и всички тея промени, които ми е трудно да ги направя, защото аз имам понятие по наказателно право, обаче по другото нямам. Колко тежко ми беше, щото виждам, че и Министерството на финансите ги няма тез’…

  Горанов: Няма ги.

  Танов: И зат’ва толкоз ми е трудно да изготвим промени и на ред и така нататък. Ако имаше един пекан юрист, този процес щяхме да го ускорим. Трябва ми такъв човек.

  Горанов: Т’ва Шараков едно време вършеше тая работа, ама…

  Танов: Аз разговарях с него и той е много добър специалист. Но който е влязъл в частния бизнес и е направил някакви пари, няма да се върне никога в този хаос.

  Горанов. Ами няма. Той ще изкара един мандат точно…

  Танов: Вторият, който предложих, беше към, к’во да направя, като се яви на изборите от РЗС, т’ва беше Елеонора Николова. Тя е била председател на съд, била е окръжен прокурор, била е кмет на град, била е в работата си перфектна. Т’ва, което ние се мъчехме, тя щеше да го направи за няколко нощи. Изключително грамотен човек, но не може да стане, защото, да речем, е от РЗС. Добре, макар че аз пак казвам, за една такава структура е важно да ги има експертите, да си вършат работата, а пък кой на кого симпатизира, кой кого обича, не е чак толкоз важно. Добре, ще мисля по тоз въпрос. Аз пак казвам…

  Горанов: Не, аз не ти казвам…

  Танов: Аз пак казвам, има ли такова политическо решение… ако има такова политическо решение, к’во повече да коментираме. Има го решението, съобразявам се с него и приключва въпросът.

  Горанов: Какво политическо решение?

  Танов: Да си тръгвам.

  Горанов: Ааа, глупости.

  Танов: Защото остава единствено месец и половина да влезе и последната мярка, защото сега в момента атаките са срещу тази наредба, защото аз виждам какво стана с GPS-ите, като въвеждахме, кат’ затворихме почти всички възможни начини да такова, щото, съгласи се, дори 15 процента да е спадът, да сложим т’ва, което сме възстановили повече от миналата година, ми ний имаме 4 процента. Значи останалите, когато има икономически растеж, не можеш да оцениш мерките, които си вземал, но когато имаш спад и той не съответства, както сега имаме спад 15 процента на потреблението, или, ако вземем, на горива, а при мене е паднал само с 4 процента, като прибавим онез суми, значи все пак 10 процента от този спад сме го компенсирали с подобряване събираемостта и затваряне на туй… Що не се види това нещо? Т’ва е за мене… Щото и друга причина няма. Отиваш надолу, а някъде си и увеличил в сравнение с 2009 г. Ами ако не беше криза, ако работeхме при нормални условия, ако не бяхме направили тез’ грешки в началото, къде щяхме да бъдем сега?

  Горанов: Ние сме на власт, защото е криза.

  Танов: Олигарсите, които не са плащали, а и в този бранш, алкохолния, няма, и в горивата да ти кажа, че и за последен път се убеждавам, че няма напълно да са на светло нещата при който и да било.

  Горанов: Ние сме на власт, щото е криза.

  Танов: Еми то сигурно и аз съм началник на митницата, щото е зле, а иначе никой нямаше да ми се обади на мене. Ако беше добре, щеше да има много кандидати.

  Горанов: Ей тука с тебе партия може да си направим и да се черпим.

  Танов: Ха-ха-ха… Добре…

  Горанов: (смее се)

  Танов: …партия и ще бъдеш депутат…

  Горанов: Абсолютно…

  Танов: И да не се ядосваш за нищо…

  Горанов: Абсолютно…

  Танов: Има много голяма разлика.

  Горанов: Е, със сигурност е така.

  Танов: Ха-ха-ха…

  Горанов: Ще излеземе някоя вечер да почерпя за вечеря, да ги поговориме тия неща, важното е да не им се поддаваш, щото т’ва, което осъзнава премиерът, е, че ти си другата страна на един и същи медал и си мъдър човек. Той ти го е казвал лично и всъщност в момента т’ва противопоставяне с Цветанов, единственият резултат от него ще е само срещу премиера. Нито ще спечелиш ти нито ще спечели той (б.р. – Цветанов)…

  Танов: Не, не мога да се противопоставя. Никога. Защото аз ти казах, за мене беше важно да знам има ли го… все пак да не изляза пък хептен…

  Горанов: И като останахте (б.р. – с Борисов и Цветанов), какво излезе от целия разговор?

  Танов: Ами пак същото. Мълчание от едната страна, но мълчанието в тоя случай действа на моя гръб… Защото за определени неща, за които стана ясно, че са пълна измишльотина и че изкушението (?) е по този начин и че произнесените лица са доста некомпетентни, запазвайки и неговото и моето, мълчанието беше наистина най-добрата форма и ако човек е умен, ще си направи извода. Аз ако съм направил някакви думи…

  Горанов: Нищо не си казал.

  Танов: …и си направя справка колко съм, колко са ми били неверни твърденията, ще се коригирам.

  Горанов: Всичко е наред.

  Танов: И понеже не ми се дава възможност и затова тук постъпихме много неочаквано…

  Горанов: Всичко е наред. Тука мишената не си само ти.

  Танов: Е, знам. Знам, че…

  Горанов: …Знаеш…

  Танов: Зная, през мене трябва да се атакува и министърът (б.р. – Дянков)…

  Горанов: Не, т’ва първо. Т’ва първо. Там е първото. Ти си второто.

  Танов: Но добре. В края на краищата, така да е. А какво, ми ние само наливаме вода в мелницата на хората, срещу които се борихме. К’во казват те – Танов и Цветанов се скараха само за девет месеца. Ми к’во ще стане до края на мандата. Те ще се разбият и…

  Горанов: Ей зат’ва не трябва утре да се продължават тези кавги, щото…

  Танов: Е, няма, аз ще съм по-мъдър, щото съм на повече години и няма да вляза в такъв спор.

  Горанов: Е, не, не бива.

  Танов: Сигурно си има к’во да се желае…

  Горанов: Не, не, ти си имаш много верен извод. Ти го каза преди малко. Няма нужда от противопоставяне. Ти може да споделяш, да подкрепяш Цветанов и пак да си вършиш работата…

  Танов: Но аз го подкрепям… Аз го подкрепям във всяко действие и се радвам на всеки успех на МВР.

  Горанов: Основното послание е да не им даваш повод на враговете да се забавляват.

  Танов: А, т’ва което мога да кажа, е, ааа, че се отнася за взаимодействия. Т’ва мога да кажа. Той (б.р. – Цветанов) не ме е критикувал, а се отнася за взаимодействие…

  Горанов: Да, точно така.

  Танов: В едно взаимодействие между службите за сигурност винаги има какво да се желай, винаги може да бъде подобрявано това взаимодействие, тъй че нещата ще се изясняват в тази посока. Ако той ме надскочи, казвам, че министърът (б.р. – Дянков) не е приел това, щото не е нормално министърът на вътрешните работи да прави оценка на служител на Министерството на финансите. Значи не е правил това, говорил е за взаимодействие.

  Горанов: Абсолютно.

  Танов: То си е негова работа… Те ще ме провокират. Аз знам к’во ще става, те ще бият… Целият, т’ва, разговор ще се вплете в тази посока.

  Горанов: И ти трябва да го връщаш оттам. Шест пъти ще те мушкат там, шест пъти трябва да излизаш. Защото т’ва ще им е основната тема.

  Танов: Знам. Те днеска се скъсаха телефоните, докато бях, кой знае утре какви глупости и к’во такова ще имат, пак ще излезе на преден план. Ей зат’ва се ядосвам, че пак ще даде тон на Ревизоро (б.р. – бившият шеф на митниците Емил Димитров) да говори глупости и да прави нападки…

  Горанов: Абе кой е Ревизоро, та му се връзваш толкоз бе…

  Танов: Е, не се вързвам, ама такива като него.

  Горанов: Е, кой е Ревизоро? Знаеш ли, ще те запозная с приятели, които са работили едно време след Ревизоро с бившия шеф на митниците. 29 кашона папки.

  Танов: Ма т’ва го знаят всичките. Тука ще го замерят с камъни. Той не може да се появи в митницата. Той е един Рамбо, който е обикалял с един джип и е правил…

  Горанов: Глупости само… Танов: Само глупости…

  Горанов: Еми кой е Ревизоро тогава?

  Танов: При растеж на държавата единственият човек, който е смъкнал приходите на таз агенция.

  Горанов: Еми къв’ ти е тогава темата.

  Танов: Никакъв не ми е, ама всичко т’ва, дето го говори от 2001 година, не е приложимо и в 2010-а, щото едно нещо няма вярно, и да се говори за държава в Европейския съюз…

  Горанов: Остави го тоя бе…

  Танов: На мен ми се говори, че за износ тютюните 300 лева трябва да плащат, кат’ изнасят горива.

  Горанов: Чух го, ама просто много изнервена беше ситуацията и не исках да се намесвам. Трябваше Краси да се намеси, щеше да му направи чест, щото той също знае за какво иде реч, ама и Краси кат’ замълча, викам си…

  Танов: Ама какво Краси да се намеси… Турското карго аз му давам фактурата той да провери дали на тази фактура е заведена в данъчното. Оттук нататък, като се проследят нещата, би трябвало да се платят данъците. Нямам като митница по отношение на…

  Горанов: Премиерът ги знай, премиерът ги знай тия неща и той замълча. Той просто гледаше сеир. И сеирът беше наш…

  Танов: Хубаво, наш… Наш-наш.

  Горанов: Еми наш!

  Танов: Стана сеирът. Аз никога не съм бил злобар, мога да оценя нещата. Но когато направиш… винаги трябва да се гледа и другата страна… Ако т’ва се използва като слабост и продължат атаките, няма да е добре. Т’ва вече е оценка на премиера, той да каже къде са проблемите, щото аз не мога да кажа къв’ е проблемът.

  Горанов: Той, той го знай. Той има друг проблем, много по-голям с общия ни началник (б.р. – Дянков) и той с него първо трябва да си реши… Не може т’ва, което става, да става. Няма как…

  Танов: Ти виждаше ли аз как реагирах, кат’ бях там…

  Горанов: Е, виждах…

  Танов: Едни пиратчета, които са…

  Горанов: Деца идиотчета са се подредили отвънка… Няма как да стане…

  Танов: Е, няма как. Тази позиция не я одобрявам и затова поисках на другия ден да се видя и със самия министър. Защо бяхме поставени в такова положение? Попитах го.

  Горанов: И видя ли го?

  Танов: Видях го.

  Горанов: И к’во ти отговори?

  Танов: Каза, че бил разбрал от премиера и му казал, че няма да може да дойде…

  Горанов: Глупости. Ще ни играе панаир ли на нас, ти доколкото го познаваш.

  Танов: Не, ний с него (Борисов) си приличаме много по характер. Първи палим фитила и сме директни, тъй че…

  Горанов: Той (б.р. – Борисов) не искаше да почне срещата без него (б.р. – Дянков). Стига глупости.

  Танов: Е, хубаво, то стана ясно, един път няма да дойде, после дете то всеки си има…

  Горанов: Десет минути след като беше свършила срещата, Симеон ми се обади да ме пита как е минала срещата и кой какво е говорил. И след това ти се обади на тебе. 9,15–9,20 ти звъня на тебе. Не знам дали си му вдигнал, но ти беше звънял, нали?

  Танов: Звъня ми и аз го видях, кат’ сe прибрах, и наистина ми беше гадно и…

  Горанов: И не му вдигна. Правилно, к’во…

  Танов: И малко по-късно вдигнах, щото си викам, то, кат’ ти умре хуя, путки…
  Горанов: Ха-ха-ха…

  Танов: Щото то като се стигне дотук, и да се обясняваме половин час по телефоните, то е безсмислено.

  Горанов: Прав си. Той ми звънна, точно си тръгнах оттам, и той ми звънна. Имах чувството, че ни следеше как се движим, примерно, или не знам по къв’ начин…

  Танов: Ха-ха-ха… Да не му пускат разговорите и на него?

  Горанов: Еми няма лошо и да му ги пускат.

  Танов: Но аз не говоря по-различно от тези, които водя… Няма кчво да се крия. Това са мои разсъждения и не виждам нищо лошо в тчва хората да си обменят мисли по различни въпроси. Не пиша анонимки, да се крия зад някой. Винаги съм си изказвал позицията, води все до неприятности, ама такъв е животът… Ами съжалявам, че…

  Горанов: Няма проблеми. Почивайq лека нощ!

  Танов: Малко да почина за утре, че…

  Горанов: Няма к’во толкова да им се (…) за утре. Спокойно, всичко ти е в главата. Няма, спокойно, ти си сам утре, нямаш конкуренция по темата, никой не знае повече от тебе. Единственото нещо е да бягаш от…

  Танов: …Провокация…

  Горанов: Точно така. Абсолютно. Никой не знае повече от тебе.

  Танов: Добре, благодаря ти и приятна вечер!

  Горанов: Всичко добро и доскоро!

   

  Източник: http://glasove.com/article-11400.php

• Днес е Зимен Кръстовден

  На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление – Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.

  Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.

  Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
  Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
  Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни„, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
  През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.
  Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
  Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне.
  Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.
  На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят „совойници“. Совойница ­ обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди ЙОРДАНОВДЕН само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата ­ като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че совойнишката вода прогонва караконджолите. Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук ­ със семейната обредност
  Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.                                                                                          Инна Георгива – hera.bg и др.

  Честито на именниците днес: Кръстьо, Кръстана, Кръстина

  

• Януари – месецът с най-много именници
  Светски новини – Семейство

  Написано от Кремена СЛАВКОВА

  „Честит имен ден!” – това е първото пожелание, което гостите изричат щом стъпят в дома на именник. След това заедно с цветята и подаръците идват и други пожелания: за здраве, за успех в учението, в службата и професията, за благополучие в семейството.

  Празнуването на именни дни е отколешна традиция. Съществувала е преди християнството. В дома на именника се слага трапеза, на която се поставя всичко, което има у дома: месо, риба, плодове, вино и ракия, сладкиши. В зависимост от сезона се коли млада ярка, петел или кокошка, агне, яре или теле.

  В миналото обаче празнуването на именни дни е било непознато по българските земи – вместо него се е празнувал обичаят Светец или Стопанин, който впоследствие преминава в днешния имен ден.

  Християнската религия създава свой обред – кръщаване с имена на светци. Самото кръщение е свят ритуал, трикратното потапяне в котела със светена вода „в името на Отца и Сина и светаго Духа“ има пречистваща и възобновяваща сила. А детето, приело в този ден името на светеца, приема и задължението всяка година да поднася в църквата обреден хляб, а свещеникът да му чете молитва. А след напускането на църквата именникът събира в дома си близки и познати, които гощава с богата трапеза.

  През първия месец от годината  след Коледните и Новогодишните празници  запазваме празничното настроение с множеството именни дни, които са още един хубав повод да се веселим с приятели. Всъщност януари е месецът с най-много имени дни през годината – около 20. А, знае се, на имен ден не се кани. Но пък  внимавайте!  може да се гони…

  1 януари

  Васил, Василкa,Василена, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла, Вълко, Вълчо, Вълчан

  2 януари

  Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Гopан, Гopица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим

  4 януари

  Тихомир

  5 януари

  Кръстьо, Кръстана, Кръстина

  6 януари

  Йордан, Йорданкa, Данчо, Данka, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Бистра, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данко, Найден

  7 януари

  Иван, Иванka, Иванинa, Ваньо, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo,Йовка, Йонко, Жан, Жанa, Енчо, Еньо, Ивайла, Ивайло, Ивелин, Ивелина, Иво, Йото, Калоян, Яна

  11 януари

  Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил

  12 януари

  Татяна, Таня, Траяна

  14 януари

  Нина, Иванина

  17 януари

  Антон, Андон, Антония, Тончо, Тони, Тоня, Дончо, Донка

  18 януари

  Атанас, Атанаскa, Tанас, Hаскo, Hася, Таню, Таньо, Тинка

  20 януари

  Евтим, Евтимий

  21 януари

  Aгнeca, Максим, Валери, Валерия

  22 януари

  Tимoтeй

  23 януари

  Христофор

  24 януари

  Ксения, Аксения, Oкcaнa

  25 януари

  Григор, Гриша

  26 януари

  Живка, Живко, Зоя

  „Честит имен ден!” – това е първото пожелание, което гостите изричат щом стъпят в дома на именник. След това заедно с цветята и подаръците идват и други пожелания: за здраве, за успех в учението, в службата и професията, за благополучие в семейството.

  Празнуването на именни дни е отколешна традиция. Съществувала е преди християнството. В дома на именника се слага трапеза, на която се поставя всичко, което има у дома: месо, риба, плодове, вино и ракия, сладкиши. В зависимост от сезона се коли млада ярка, петел или кокошка, агне, яре или теле.

  В миналото обаче празнуването на именни дни е било непознато по българските земи – вместо него се е празнувал обичаят Светец или Стопанин, който впоследствие преминава в днешния имен ден.

  Християнската религия създава свой обред – кръщаване с имена на светци. Самото кръщение е свят ритуал, трикратното потапяне в котела със светена вода „в името на Отца и Сина и светаго Духа“ има пречистваща и възобновяваща сила. А детето, приело в този ден името на светеца, приема и задължението всяка година да поднася в църквата обреден хляб, а свещеникът да му чете молитва. А след напускането на църквата именникът събира в дома си близки и познати, които гощава с богата трапеза.

  През първия месец от годината  след Коледните и Новогодишните празници  запазваме празничното настроение с множеството именни дни, които са още един хубав повод да се веселим с приятели. Всъщност януари е месецът с най-много имени дни през годината – около 20. А, знае се, на имен ден не се кани. Но пък  внимавайте!  може да се гони…

  „Просенец” – означава, нарастването на деня. Този месец отговаря на днешния Януари, чийто латински произход идва от името на римския бог Янус (Ianuarius). Бог Янус отваря вратата на новата година и затваря тази на старата, на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край. Изобразяван е като бог с две лица.

  Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като големият студ пресича всякаква земеделска дейност. С Голям Сечко е свързана поговорката Сечко сече, Марта дере, април кожи бере. Определението голям се дължи на по-голямата продължителност на януари в сравнение с февруари.

  Прабългарите наричали този месец Алем.

  1 януари

  Васил, Василкa,Василена, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeла, Вълко, Вълчо, Вълчан

  2 януари

  Силвия, Силва, Силвана, Силвестър, Гopан, Гopица, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Серафим

  4 януари

  Тихомир

  5 януари

  Кръстьо, Кръстана, Кръстина

  6 януари

  Йордан, Йорданкa, Данчо, Данka, Богoлюб, Богoлюбa, Божан, Божанa, Бистра, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данко, Найден

  7 януари

  Иван, Иванka, Иванинa, Ваньо, Bаня, Йоан, Йоанa, Йовкo,Йовка, Йонко, Жан, Жанa, Енчо, Еньо, Ивайла, Ивайло, Ивелин, Ивелина, Иво, Йото, Калоян, Яна

  11 януари

  Теодосий, Богдан, Богдана, Богомил

  12 януари

  Татяна, Таня, Траяна

  14 януари

  Нина, Иванина

  17 януари

  Антон, Андон, Антония, Тончо, Тони, Тоня, Дончо, Донка

  18 януари

  Атанас, Атанаскa, Tанас, Hаскo, Hася, Таню, Таньо, Тинка

  20 януари

  Евтим, Евтимий

  21 януари

  Aгнeca, Максим, Валери, Валерия

  22 януари

  Tимoтeй

  23 януари

  Христофор

  24 януари

  Ксения, Аксения, Oкcaнa

  25 януари

  Григор, Гриша

  26 януари

  Живка, Живко, Зоя

  Светски новини – Семейство

  Кремена Славкова
• На днешния ден – Събор на седемдесетте апостоли, Ден на освобождението на София и други събитя и факти

  Днес 4 януари Православната църква чества на Събор на седемдесетте апостоли , заедно със преп. Теокист и преподобномъченик Онуфрий Габровски.
  В Новозаветните книги имената на Светите седемдесет апостоли не са споменати, Имената (на 12-те) апостоли са известни на всеки от Евангелията, но списък на 70-те Му ученика няма никъде.
  Освен дванадесетте апостоли, Господ Иисус Христос избрал още седемдесет други. Св. евангелист Лука разказва така: „след това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място“ (Лук. 10:1-16). Дванадесет били при Него, като свидетели на Неговия живот, а седемдесет приготвяли човеците към приемането на Христа Спасителя, като проповядвали преди Него в тези градове, които Господ възнамерявал да посети.
  Впоследствие мнозина от Господните ученици и, разбира се, в това число и мнозина от седемдесетте, отпаднали от Христа и престанали да Му служат. А когато настъпили дните на Христовите страдания, числото на учениците Му още повече намаляло. Когато и един от дванадесетте отпаднал, при Него останали само някои от седемдесетте.
  След Христовото възкресение, ликът на светите дванадесет апостоли бил възпълнен с приемането на Матия, а ликът на седемдесетте не се попълнил веднага, а малко по малко ­ от числото на тези, които били обръщани към Христа от дванадесетте апостоли и чрез проповедта на светия апостол Павел свише призван в този първенствуващ лик и станал, заедно с Петър, първовърховен в апостолския лик.

  Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. И разбира се, трябвало да претърпят много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост. Св. апостол Павел пише от името на всички: “Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме, гонени – търпим, хулени – молим се”. Ето такъв бил животът на светите апостоли, но осенени от Божията благодат, силата Господня видимо им помагала в техните дела. Изгонени от една страта, те отивали в друга, по който начин самото гонение способствало да се разпространява Словото Божие. Така християнството се разпространило и закрепвало. И проповедта на апостолите се състояла по израза на ап. Павел “не в убедителни думи на човешката мъдрост, а в проява на дух и сила”. Те научавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Болшинството от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.

  Ден на освобождението на София
  На 4 януари 1878 г. е освободен град София – по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) – първите руски части влизат около 14 ч. в града, в катедралния храм “Св. Неделя” е отслужен тържествен молебен в присъствието на ген. Гурко.
  На 7 ноември 1877 г. император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София. Отрядът има задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно настъпление в западна посока. Неговата численост е 35 000 души. След превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е форсиран Балкана.
  На 27 декември 1877 г. Сюлейман паша установява главната си квартира в София. На 3 януари 1878 г. Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се запали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консул.

  04.01. – Събития и факти
  Родени на тази дата:
  * Исак Нютон (1643), английски математик, физик, механик, астроном
  * Джовани Перголези (1709), италиански композитор, основател на италианската комедийна опера
  * Франсоа Руд (1784), френски скулптор, автор на скулптурите на Триумфалната Арка в Париж
  * Вилхелм Бир (1797), немски астроном, съставил първата карта на Луната
  * Луи Брайл (1809), френски педагог, разработил шрифт за слепите – Брайловата азбука
  * Исак Питман (1813), английски педагог, изобретател на стенографска система

• Bank Of America To Buy Back Bad Loans

  Bank of America Corp. (BAC) has agreed to pay $2.8 billion to Fannie Mae (FNMA) and Freddie Mac (FMCC) to buy back soured mortgages and expects to take a provision of about $3 billion in the fourth quarter to cover the repurchase cost.

  The move represents the latest effort at the largest U.S. bank by assets to put behind the issue of sloppy underwriting at Countrywide Financial, the giant mortgage originator Bank of America bought in 2008. The news provides more clarity to investors on the question of how many bad Countrywide mortgages Bank of America will need to take back from government-sponsored enterprises, or GSEs, such as Fannie and Freddie.
  But the issue of mortgages purchased by other investors and in default remains a pressing concern for shareholders at several big banks.

  „This is a favorable outcome for Bank of America. It eliminates the worst-case scenario“ of losses tied to these so-called putbacks from GSEs, said David Trone, an analyst with JMP Securities. The Charlotte, N.C., bank’s shares rose 6.4% in late afternoon trading to $14.20.
  In a separate matter, Bank of America said it will write down the value of its home-loans and insurance business by $2 billion in the fourth quarter. The move reflects rising costs and falling revenue in the mortgage business since the financial crisis.
  Considerable risk remains from bad mortgages Bank of America sold but might have to take back. Private investors are suing Bank of America to force the bank to buy back mortgages that were sold on the open market because they didn’t conform to the underwriting guidelines of Fannie and Freddie. Analysts said the bank might have to pay $10 billion to $15 billion to buy back such loans over several years.
  The agreement includes a cash payment of $1.28 billion to Freddie and $1.52 billion to Fannie, both of which were made Friday. Executives from both companies said the agreement is in the best interests of all parties.
  While the agreement with Freddie Mac resolves outstanding and potential future repurchase claims, the agreement with Fannie Mae covers outstanding claims only, and the bank anticipates it will „make whole“ future claims, Bank of America’s Chief Financial Officer Charles Noski told investors during a conference call.
  He said $2.7 billion in put-back claims remain, mainly on mortgages that Bank of America, rather than Countrywide, originated and sold to GSEs. The bank already reserved for potential losses from such claims.
  Those remaining claims and future Fannie claims could add up to $2.72 billion in potential future losses from the GSEs, Stifel, Nicolaus & Co. analyst Christopher Mutascio wrote in a research note.

  Still, Monday’s agreements „resolve substantial legacy issues in the best interest of our shareholders,“ Bank of America Chief Executive Brian Moynihan said in a press release.
  While Monday’s agreement with the GSEs doesn’t affect the potential putbacks from private investors, it does convey some sense of the size of that risk, said Sandler O’Neill & Partners analyst Jeffery Harte. He said it is unlikely that total mortgage buybacks would exceed the $10 billion he estimated, but that putbacks might come in lower. The agreement adds „incremental clarity“ about how the putbacks are calculated, he said.
  Sanford C. Bernstein & Co. analyst John McDonald wrote in his research report that losses from claims by private investors „will remain a big wildcard“ for Bank of America, and he added he will need to see how private investors fare in lawsuits or negotiations „before getting any insight into how much BofA may need to set aside for these claims.“
  However, the agreement shows that Bank of America is willing to settle claims, and, as such, „shows willingness…to take more control of the situation, and sets a tone for the year,“ CLSA analyst Michael Mayo wrote in a research note to investors.
  Fannie and Freddie have been stepping up demands that lenders take back defaulted loans when they find that the mortgages weren’t of as good quality as the seller said when the deals were done. The two giant mortgage buyers have been operating under federal conservatorship since September 2008. Keeping them afloat has cost taxpayers about $134 billion so far.
  Shares of Fannie rose 10%, to 33 cents, while Freddie advanced 6.6% to 33 cents.

  By Matthias Rieker and Tess Stynes
  Of DOW JONES NEWSWIRES http://online.wsj.com/

• Скъпоценните приятели

  Автор: Дмитрий Шушарин /Грани.ру/
  Превод от руски: Веселина Гюлева /Гласове/

  В края на 2010 г. не Русия приключва путинското десетилетие, а Европа се опитва да осмисли резултатите от двайсетгодишното си развитие.

  Но засега, както и през предишните години, общественополитическите процеси, водещи до формирането на враждебни на европейските режими, на юдео-християнската цивилизация, се възприемат като отделни и временни трудности на различните държави, а не като проява на общоевропейска криза. Криза на идентичността и ценностите.

  Става дума не за това, че германците и италианците от трийсетте годни и руснаците от съветския период на историята си трябва да се смятат за братя. Тук има нещо друго: ако искате, сговор на елита, признаване от властителите на свободния свят на враждебните и смъртоносни за цивилизацията ценности и стремеж към качество на равноправните алтернативи.

  Съветският тоталитаризъм бе победен благодарение на това, че западните елити изхождаха от неприемането на принципите, нравите и морала на тоталитарните елити. Първата декларация за това неприемане стана Фултънската реч на Чърчил. А знаменитата реч на Рейгън, в която се говореше за империята на злото, е само девет години преди разпадането на СССР. И Фултънската реч, и изказването на президента на САЩ се отличават с твърдост на позициите. („Съветите трябва да разберат, че никога няма да поставим под заплаха принципите и стандартите си. Никога няма да предадем свободата си” – каза Рейгън), а също и със съчувствие към населението на тоталитарните държави и с ясно разбиране на аморалността на елитите им: „Най-страшното зло се извършва дори не в концентрационните трудови лагери, където виждаме крайния резултат от това зло. Злото го измислят и дават заповеди за изпълнението му в чисти, топли кабинети с добро осветление и килими тихи, гладко избръснати хора с бели якички, с изрязани нокти, които не е необходимо да повишават глас. Но заради това, че тези тихи хора на повишават глас, заради това, че те, както и диктаторите до тях в края на краищата искат само отделна територия, на някого му се струва, че ние трябва да ги приемем такива, каквито са”.

  За последните двайсет години се случи точно това, за което предупреждаваше Роналд Рейгън: западните елити приеха постсъветските елити такива, каквито са. И сега с изненада гледат на появата на неототалитарното политическо пространство, което формират елитите на Русия, Украйна и Белорусия, делегитимиращи властта си.

  Разправата на Лукашенко със съперниците му на изборите, преследването на Ходорковски и много други, което се вижда в руския политически живот, накрая стремежът на Янукович да прати зад решетките Юлия Тимошенко, а сега и бившия министър на вътрешните работи – всичко това не можеш да определиш по друг начин освен като ликвидация на политическата конкуренция. При това изобщо не е важно, че тези три държави не се намират в идеални отношения помежду си.

  Въпреки политическите декларации и икономическата интеграция елитите на трите източнославянски държави се отделят от Европа, забавяйки процесите на промяна на своите територии и не приемат призивите за европейска идентичност и за европейските ценностни системи. Такава е равносметката от постсъветското двайсетилетие. И това е един от главните проблеми на Европа и юдео-християнската цивилизация. Но европейските елити не го осъзнават, заети са с друго.

  За коя държава и за кои управляващи елити е казано ето това?

  „Защо не решихме проблемите си в обществото и в икономиката, преди да ни доведат до днешното състояние? Защото вече десетилетия наред виждаме едни и същи лица на политическата си сцена… Ръководство, което не може да бъде отговорно пред народа, което не може или не иска да говори езика на истината… което развива само ласкателството, защото целта му е да завладее и да си раздели властта. Това е власт, за която не са важни истинските интереси на страната и народа. А народът, самите ние, се държим безотговорно. Отдали сме се на властта на благополучието, лекото забогатяване, охолния живот, стремежа към трупане на пари и лъжата. Истината не ни интересуваше. Сега преживяваме цялата трагичност, описана от Достоевски – „Свобода или щастие”. Избрахме фалшивото преуспяване и загубихме свободата на личността си – и страната си”.

  Е, щом е Достоевски, то, разбира се… Не. Това е от предрождественското обръщение „Към народа” на Синода на Гръцката църква. Ето такива работи стават в една от държавите на Европейския съюз, ето такъв е там елитът.

  И няма нищо изненадващо в това, че путинските шпиони се оказват перачи на пари, търсещи освен това и начини за корумпиране на американските парламентаристи и чиновници. Както няма нищо особено и в кариерата на ексканцлера Шрьодер. Корупционна интеграция на елитите на демократичните държави и на неототалитарните – ето какво наблюдаваме през последното десетилетие. Това, което не се удаде на идеологически ограничените съветски чиновници, се получава при хората с по-широки възгледи. За осъзнаване на тази ситуация е време да кажем: „Сбогом, Фукуяма, здравей, Аренд!”. Франсис Фукуяма се радваше като дете на краха на комунистическата идеология и на това, че „елитът… възникнал в епохата на Брежнев и Мао, се оказа много по-приличащ на елита на западните държави в сравнение с нивото на икономическо развитие, отколкото някой можеше да предположи. И този елит можа да разбере, ако и да не можеше да я има, общата потребителска култура на Америка, Япония, Западна Европа и много от политическите идеи на тези държави – също”. Да, само дето днешните политически идеи на „тези държави” са далеч от яснотата и твърдостта на Рейгън. Но в потребителската култура ученикът явно е надминал учителя.

  А що се отнася до Хана Аренд, то вече се изказах по повод актуалността на „Произхода на тоталитаризма”. Нещо ще доуточня. Понятията „вътре-” и „външнополитическото” и в епохата на класическия тоталитаризъм бяха относителни – това беше болест и на нациите, и на цивилизацията в цялост. Сега да говориш за това разделение е още по-трудно, а поради това неототалитаризмът е по-опасен от предшественика си: той се стреми не към изолация, а към интеграция, към това да приспособи към нуждите си достиженията на същата тази цивилизация, чиито фундаментални ценности и принципи отрича и руши.

  Така беше и преди, но сега за това съществуват повече възможности. Нима Белорусия е затворена държава? Нима доскоро Лукашенко не намираше изгода в диалога с Евросъюза?

  Безсмислени са и търсенето на „руския път”, и идеализацията на Запада, особено на елита му. Преодоляването на неототалитарните тенденции, както някога отърваването от тоталитарните режими, е възможно само като оздравяване на Европа в цивилизационното й единство, а не на отделни нейни части.

  Европа е нашето отечество. Животът е неизбежен.

• Живеем в развалините на комунистическия пейзаж

  Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене, това каза пред ГЛАСОВЕ Харалан Александров*. И още: Политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител. Възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Той се справя перфектно. Гласове Димитрина ЧЕРНЕВА – Г-н Александров, твърдите, че от доста време живеем в ситуация на безпътица и деморализация. Колко дълго може да продължи това? – Обикновено обществата свършват живота си, когато се окажат в такава безпътица и деморализация, каквато наблюдаваме в България. Интересно е, че ние успяваме да живеем дълго в това състояние, което само по себе си е забележително. Да живееш, сякаш няма бъдеще, в едно протяжно, мрачно и безнадеждно настояще толкова години! Това заслужава сериозно изследване и допуска плашещата хипотеза, че е възможно да продължи безкрайно, че наистина не е епизод, не е временно състояние, не е криза, нито някакъв предел, а модус вивенди, колективен режим на живеене. Извън съмнение е, че в индивидуален план хората успяват да оцеляват, поддържайки някакъв по-висок морален, социален и интелектуален стандарт на съществуване. Но като общност, като колектив, като група, регресът е изумителен и има всички признаци, че се задълбочава. Не мога да се ангажирам с конкретна прогноза, не смея да се произнеса колко може да продължи. Както апокалиптичните прогнози, че това неизбежно ще доведе до катастрофа, така и бодряшкият възглед, че всичко е окей и хубаво си живеем, са избирателен и неинтелигентен отклик на тази ситуация. Единственото достойно отношение е да се задават тези въпроси и да се изследват тези феномени на упадъка, по възможност с научен метод. В контекста на тази мрачна картина, която показва тенденции към сгъстяване на багрите, се случват и някакви добри неща. Те обаче се случват в много частни, в много малки, скрити и в някакъв смисъл нелегални територии и сфери. Има хора, които се съпротивляват на регреса, но го правят стихийно и неорганизирано, правят го на индивидуално и тук-таме на групово ниво. Някак си обаче това усилие не може да се случи на общностно ниво. Ние все още живеем в развалините на тоталитаризма и пораженията са страховити. Наблюдаваме развихряне на разрушителните нагони, разкъсаност и дезинтегрираност на социалните мрежи, опустошение на душите, цинизъм, страх, усещане, че ако се ангажираш с морална позиция, ще бъдеш осмян и обезценен. Това са все примитивни защитни механизми, които позволяват на индивида да оцелее психически във все по-враждебния социален свят. Давам си сметка, че е изключително лесно и много удобно, ако си в луксозната позиция на живеещ в София, общо взето, материално осигурен член на интелектуалната класа, да презреш, да възненавидиш и горделиво да се дистанцираш от простотията, която безспорно избликва отвсякъде и която безспорно е на власт. Мисля, че това е губеща позиция. Въпрос на живот и смърт за хора като нас, ако разбира се, смятаме да живеем тук, е да се ангажираме с тази простотия, или по точно с онази нейна страна, която търпи развитие. Давам си сметка, че това звучи идеалистично и наивно – бил съм многократно упрекван, дори осмиван за моите просвещенски пориви да ходя и да проповядвам на простите хора по селата, но аз просто не виждам друга опция. Всички напъни този въпрос да се реши лесно, чрез социалноинженерни методи, като бъде избран просветен диктатор – защото, общо взето, това е алтернативата на просвещението – очевидно са напълно катастрофирали. – Как може да бъде приложен този просвещенски порив към политическата селяния, която в момента е на власт? Казвате, че за да промениш нещо, трябва да се научиш да го разбираш и приемаш. – В интерес на истината, аз неслучайно се занимавам с етнография, защото всъщност харесвам истинските селяни. Не харесвам овластените селяни и смятам, че е напълно невъзможно и непостижимо те да бъдат променени и просветени, след като са се докопали до властта. Простият човек на власт е напаст. Той, както би казал Николай Михайлов, е природна стихия. – Бойко Борисов овластен селянин ли е? – Разбира се, той е свръховластен селянин. Драмата там е, че всъщност той носи някои от жизнените характеристики на селото, само че при него те са проявени и манифестирани чрез себеутвърждаването на селското в режим на перманентно себевъзхвалване, на безкритична самонадеяност и на систематично обезценяване на всякаква алтернативна гледна точка. Това, разбира се, не се случва за първи път в българската история, не искам да го сравнявам с Александър Стамболийски, но динамиката на социалните процеси, която извежда подобен тип лидери, е сходна. Това ще продължи да се случва по простата причина, че в общество с такъв манталитетен фон, с такива дълбинни антицивилизационни нагласи и атавистични политически рефлекси демокрацията няма как иначе да изглежда. Това управление е триумф на демокрацията от селски тип. Тъй че аз предпочитам да работя по селата с тези хора, които живеят там и които искат да направят нещо за себе си, защото за тях има надежда. Най-малкото, защото за тях съм авторитет. Не мисля, че за овластените селяни съм авторитет, в най-добрия случай съм някакъв дразнител. Във всеки случай от тяхна страна не е идвала заявка, че проявяват интерес към моята гледна точка. – Затова ли мислите, че за тях няма надежда – защото не е идвала подобна заявка? – В интерес на истината, с някои от министрите в това правителство имам много добър диалог. Иронично е, но никога преди не съм имал толкова близки познати на министерски позиции. Проблемът според мен е, че тъй като това са хора смислени и с качества, на тях им е много трудно да функционират на нивото на собствената си компетентност, понеже границата на компетентността им е поставена от стила и действията на техния лидер. Няма как да си по-умен от Бойко Борисов в правителството на Бойко Борисов. В този смисъл да се ангажираш с такъв тип лидерство означава да откажеш да функционираш на нивото, на което можеш, и да слезеш под или в най-добрия случай на нивото, на което е позволено. Това е тежко похабяване. – Ако компетентността им е обречена, какъв смислен ход имат тези хора? – Не съм в позиция да давам съвети. Смятам, че е изключително наивно да вярваш, че е възможно да разгърнеш експертизата си и да допринесеш за общественото развитие при такъв тип лидерство, което демонстрира Борисов и което е дълбоко арогантно, самонадеяно и изпълнено с онтологическа убеденост, че властникът знае всички верни отговори. Това, че гледната му точка по даден въпрос се променя по три пъти в денонощието под натиска на неведоми сили, това, че очевидно тежко се влияе от конюнктурата, това, че е достатъчно някой от неговите старши в ЕС или САЩ да му скръцне със зъби, по никакъв начин не променя тази изумителна комбинация от самонадеяност и безпомощност. Това обрича всеки сериозен опит да следваш дългосрочен дневен ред в правенето на политики. Свръхперсонализираното популистко лидерство свръхполитизира публичността, но същевременно убива самата възможност за политика, като я прави заложник на постоянно менящата се конюнктура. Нали виждате какво става – премиерът постоянно саботира бездруго плахите опити на министрите да правят политика и да провеждат реформи. Резултатът е хаос и засилващо се усещане за безизходица. Истината е, че друго лидерство в България не съм виждал. В момента Борисов ни е пред очите, но той е само един много ярък пример – общо взето, това е характеристика на всички политици, които се изредиха тук през годините на прехода. В някакъв смисъл Борисов е най-откровената манифестация на този тип провалено лидерство. – Нека ви върна към пораженията на групата и груповия начин на живот. Къде да търсим корените на тази патология? – Страшните поражения са комбинация между незавършена модернизация и брутална подмяна на модернизацията с тоталитаризъм. Тоталитарният комунизъм е модернизационен проект, макар и тежко разрушителен. Това е като първо да удари градушка, след това да мине пожар и да спече тежка суша и накрая да връхлети наводнение. Говоря в земеделски категории, понеже сме селска територия. Някак идва отвъд капацитета на групата да преработи, да удържи и да се справи с такава злина. Пораженията на тоталитаризма се оказват много дълбоки, ефектът е като от ядрено оръжие, което по някакъв начин уврежда гена на културата. Освен това българската общност по злочесто стечение на обстоятелствата се оказва с много ниски съпротивителни сили. Много печално е да установиш това, особено ако си възпитаван в дух на възторжен и безкритичен патриотизъм. Но голямото, сатанинското изкушение е да отидеш в другата крайност, като се дистанцираш и презреш тази провалена популация. По силата на това, че ние, образованите градски хора, сме имали повече житейски шансове, ни е дадено да имаме повече знание и от това произтичат повече отговорности. Въпросът е какво правим с това знание – дали го ползваме, за да аргументираме привилегированата си гледна точка и за да се отнасяме снизходително-насмешливо към тази буйстваща тълпа, която ни носи чрез политическите си избори естетическо неудовлетворение, или да развием някакъв друг тип отношение, като приемем, че въпреки огромното неудобство на това да поддържаш малцинствена гледна точка, да бъдеш в интелектуална опозиция, си струва да го правиш и да се въвлечеш в разговор с поддръжниците на статуквото. – Дързостта и способността да се поемат подобни рискове не са характеристика на нашето общество. – Това е синдром отново на тоталитаризма. На научен жаргон го наричаме травматична идентичност. Това ще рече, че съществува базисно допускане, че ако дръзнеш да имаш различна гледна точка и да се опълчиш срещу мнозинството, моментално ще дойде някой и ще те накаже за това. Групата агресивно и много често разрушително налага своята версия на индивида. И в този смисъл голямото преборване винаги е в групата на твоите връстници, в групата, в която си разположен и която налага конформистка норма. – Да се върнем към българската селяния. Струва ми се, вие заявихте, че сме нация от неуспешно урбанизирани селяни. Каква е спецификата на този селски манталитет по отношение на ценности като свободата и автономността на личността? – Основната характеристика на недобре урбанизирания селянин е дълбок екзистенциален ужас и тревога пред големия свят, които са прикрити като арогантност и самонадеяност. Тези хора са изгубени в града, защото процесът на урбанизация не е протекъл по еволюционен път и те не са били сполучливо социализирани. Социалните инженери на комунизма изтръгват от корените им огромни маси хора от село и ги захвърлят в заводите, които сега се разпадат. Заселват ги в някакви панелни гета и се захващат да ги манипулират и да ги мачкат като глина за целите на овеществяването на собствения си мрачен план за съвършено общество. Продуктът от това са зле урбанизираните селяни. Ние живеем в развалините на този свят, в развалините на комунистическия социален, индустриален и политически пейзаж, населен от полуурбанизирани селяни и селянки с уголемени бюстове, които притъпяват ужаса си от модерната цивилизация с неистова консумация на модни субпродукти на градската култура, като чалгата например. Такъв субпродукт е и политическото лидерство от популистки тип. Тази турбофолк версия за цивилизованост е толкова шумна и агресивна тъкмо за да заглуши отчаяния вопъл на изгубените селски души, захвърлени в нечовешкия свят на криминалния преход. – Говорите за необходимостта от развитие, след като то е било прекъснато заради тоталитарния режим. Идеологемата ЕС и изобщо членството ни в Европейския съюз достатъчно добра почва ли е за това? – Членството ни в ЕС не е идеална, но е достатъчно добра почва. Първото, което се случи с това членство, е, че си дадохме сметка колко сме несъвместими с европейската цивилизация, колко трудно ни понася тя. Ние все още се държим като общност, която не е пълноправен член на съюза, или поне така се държат нашите политици. Последният казус с реакцията за прогонените цигани, или роми, е прекрасен пример. Този посрамен начин, по който се държаха нашите политици, показа печалната им неспособност да се ангажират с правата на собствените си граждани и един сервилен рефлекс да се поставят в услуга на европейските господари. Това издава зловещи провинциални комплекси и обезсмисля отличното владеене на английски и дипломатическото лустро на Николай Младенов. – Говорим за един от компетентните представители на този кабинет. – Говорим за един от най-компетентните му и симпатични представители. Тоест има нещо отвъд неговите професионални качества, нещо, което кара този иначе интелигентен човек да се държи сервилно в ролята, в която е поставен. Това според мен е нагаждаческият стил на политика, който налага Борисов – потребността вечно да се харесва, да е угоден на силните на деня, постоянно да се съобразява с настроенията на тълпата или на западните си покровители. Истината е, че българските политици в огромна степен са заложници на тази култура и са нейни представители. Нашите политици или следват масата, или я презират като Костов, или и двете. Общо взето, посланията са в тези два режима – или „аз съм един от вас и по силата на това, че съм баш таман като вас, прост и див, ще ме харесвате и ще гласувате за мен”, или обратното – „нищо не става от вас, сбъркан ви е генът, сменете си чипа, некачествен материал сте, мрете, жалки нещастници, защото не оценявате моето величие”, и т.н. И в двата случая става дума за прояви на нарцистично разстройство. Фактът, че толкова арогантно поведение се търпи и е на почит, издава, че то е продукт на колективен защитен механизъм срещу страха от истинската модернизация. Уплашените и маргинализирани хора, тежко неподготвени да се справят с предизвикателствата на модерния свят, интуитивно се сгрупяват и скупчват около примитивни лидери, които да ги защитят от ужаса на това да живеят автономно. – Безспорно един от дефицитите на това общество е незачитането на свободата като ценност. Какво влияние ще окаже върху този дефект сегашната власт, която залага на несвобода и насилие, на омаловажаване на основни човешки права? – Сегашната власт се опитва да ни пробута фаустовската сделка – сигурност срещу свобода. Истината е, че при тази сделка обществото губи всичко и доброволно се отказва и от двете блага. Не съм сигурен обаче дали управлението наистина има целенасочен план за ограничаване на гражданските права и свободи, или реагира със засилена репресия поради безпомощност да се справи с належащите проблеми. – След като т.нар. автентична десница в лицето на Синята коалиция, която има претенцията, че е модерна и демократична дясна политическа формация, прие тази сделка и застана на страната на сигурността, какво да очакваме от ГЕРБ? – Това е поредното предателство на „автентичната десница”, за което тя ще плати съответната политическа цена. ГЕРБ са абсолютно невинни в това отношение. Те затова бяха извикани на власт. Те могат да бъдат обвинени в избирателност, могат да бъдат обвинени в некомпетентност, в преекспониране и в мърлявост, но в никакъв случай не могат да бъдат обвинени в непоследователност. Те откликват на възложената им поръчка от една гневна и фрустрирана маса, която иска на всяка цена да бъдат наказани някакви лоши хора. В своето мнозинство българската общност е достатъчно наивна да вярва, че с репресия от полицейски тип може да бъдат решени проблемите на развитието. Това е тъжната констатация, а не фактът, че се намира кой да отговори и ентусиазирано да се захване с тази задача. Ентусиазирано, но и хаотично, поради което не вярвам, че България ще стане полицейска държава – просто няма условия за това. Както всички забелязахме, Борисов даде заден ход по повод на прословутия специализиран съд, очевидно получил необходимия инструктаж от необходимите места. Целият този куц порив да бъде отговорено на отмъстителните пориви на прецаканата и озлобена част от българското общество също се оказа неосъществим. Липсва не толкова желание, колкото институционален и административен капацитет във всички сфери, което е драмата на това управление. Самонадеяната заявка за свръховластяване, това усещане за почти божествен мандат на лидерството на Борисов е съчетано с изумителна импотентност на институциите, която се компенсира със закани, обвинения и себеразхвалване. Този политически оксиморон е очевидно предизвестен провал, но истински под него и отвъд него стои провалът на един дневен ред, който е винаги краткосрочен, който е лишен от дългосрочна визия, който не е ценностно основан, който е: „Дайте да запушим тази дупка и дайте да накажем тези мутри”, а не: „Как да живеем така, че да не се появяват дупки и да не се появяват мутри в нашия живот”. – Моделът на това лидерство предполага и предлага свръхцентрализация и одържавяване, което прави невъзможно провеждането на необходимите реформи. Точно обратното, връщаме се назад към времето на живковизма. – На практика реформите бяха пожертвани. Нито една от реформите не се състоя и нямаше как да се състои, по причина че това е най-несвободното управление. Цялото усещане за всевластие, което Борисов демонстрира, прикрива дълбока липса на истинска власт и на свобода, защото като политик той е драматично зависим от прищевките на тълпата, от интересите на олигархиите, с които е свързан и които постоянно го държат под натиск, от непредвидимите промени в политиката на неговите външни покровители и т.н. Представете си какво означава да се съобразяваш с всички тези неща. Засега той се справя с лукавството на сървайвъра, който се е научил да оцелява в аморална среда, и съответно оцелява с аморални средства. То това му е трагедията, че той като политик няма удържаща морална рамка, неговата политическа етика е да бъде харесван и обичан от всички и да бъде начело. И това за съжаление е моралът на един много голям процент от българите. В този смисъл той е много близък, той е конгениален на българската популация и органично изразява дефицитите и силните страни на тази група, която го е извикала на живот в политическото му битие. Основното, което научава българинът в своята култура, в поговорките от рода, е, че „Преклонена главица сабя не я сече”, „Трай, да ти е мирна главата”, и прочие робски мъдрости. Цялата етика на клиентелизма е основана на това, че трябва да си намериш сигурно място, че трябва да си намериш сериозен покровител, овластен патрон. В популярното съзнание свободата се разбира като липса на ограничение, тя се разбира като разгул, като това да можеш да хвърляш пачки в свиленградската дискотека, да удариш по врата опонента си, да можеш да се разпашеш и безнаказано да се отдадеш на телесна разюзданост, която завършва с махмурлук и омерзение. Това е проблематичната версия за свобода. Ако това е свободата, то несвободата, която ни предлага Цветан Цветанов, е далеч за предпочитане. Съгласете се, че в този свят, в който има жертви и насилници, е по-добре насилникът да е с униформа и да знаем, че нашата полиция ни пази, или както някой остроумно го перифразира – „нашата милиция ни гази”. Неслучайно Цветан Цветанов е най-популярният политик в момента, защото той е систематичен, той искрено изповядва вярата в полицейския ред и дисциплина, която за отчаяните и обезверени хора изглежда като последна опора на порядъка. – Мислите, че Цветанов искрено изповядва тази дисциплина на фуражката? – Не мога да знам дали я изповядва искрено, но поне изглежда искрен. Всичко, което казвам за Борисов, Цветанов и други политически персони, е в рамките на онази привидност, която те създават за себе си в съучастие със сервилните медии. Не познавам хората зад тези публични маски. – Ако действително изповядваше искрено тази полицейска дисциплинираност, вероятно щеше да посегне и към някои кръгове, които остават недосегаеми. – Двойният стандарт е основен принцип на аморалната култура, в която живеем и която определя границите на политиката. Разбира се, че шумното преследване на едни мутри осигурява комфорта на други, това е банална истина за всички управления на прехода и сегашното не прави изключение. Аз бях един от първите, които казаха, че политическата кариера на Борисов е логичен завършек на кариерата му на охранител и че възложената му задача е да охранява олигархията в България от потенциално възмездие, като същевременно ощастливява гневната тълпа. Той се справя перфектно. Затова по толкова щастлив, почти магически начин в неговото управление се срещнаха интересите на „народа” и на скритите му господари. Естествено, че ще бъдат влачени, тътрени и закопчавани някакви редови мутри, за да могат господарите им да дишат спокойно, да се радват на богатствата си и да бъдат признати за законната класа на едрия бизнес. – В какво е все пак предимството на единия вид репресия пред другия? – Много е ясна разликата и тя е, че този вид репресия въвежда порядък, въвежда ред, знаеш кой ти е господарят, знаеш кой е пашата, кой е беят, кой е султанът, знаеш на кого да се поклониш, на кого да целунеш стремето и в чий харем да заведеш дъщеря си. – Докъде ще ни доведе деструкцията на този псевдопорядък? – Всеки ред, който е основан на двойни стандарти, е обречен рано или късно да се разпадне в хаос, както, между другото, се случва в момента. Какво ще произтече от този следващ цикъл на завихряне в хаоса, аз не знам. Знам само, че има шанс да произтече научаване. Мисля, че има шанс някаква част от хората, които копнеят по репресивен ред като опозиция на репресивния хаос на прехода, да разберат, че и двете неща са загубени и ги обричат на отмиране. Може да е парадоксално, но от гледна точка на дългосрочното развитие е добре, че се забърка този миш-маш и че така славно се проваля в момента надеждата за репресивен ред, божем хората проумеят, че няма да стане така и да се откажат най-накрая от него. При което ще трябва да се извинят на сегашното поколение политици за това, че са ги натоварили с невъзможна и обречена задача, и да ги пуснат в заслужена пенсия. Те могат да си направят малки частни фен клубове и да се бият с камшици например – това, което се прави по света, ако имаш неудържим порив да насилваш някого и да бъдеш насилван. Аз приемам, че садомазохистичният избор, който голяма част от българското население практикува политически, е част от неговите човешки права, но нека го прави в някое мазе например. И да се опитаме в публичния живот да не осъществяваме мрачните си перверзни фантазии. – Бяхте казали преди време, че провалът на нечестивия брак между Костов и Борисов е неизбежен. Приключи ли този брак? – Бракът беше изконсумиран със страст и лукавство, но очевидно се пропуква. Не изключвам в предстоящата суматоха на оцеляването да наблюдаваме изумителни политически пируети и подскоци, при които никой не знае кой в чии прегръдки ще се окаже. Въобще не бих се изненадал, ако се появят нови форми на политико-сексуално съжителство в двойки, тройки и всякакви странни комбинации. Перверзията в българския политически живот е стигнала до степен, при която всичко е възможно. – Да се върнем към деморализацията и аморалното живеене на всички нива. Какви са всъщност параметрите на тази деморализация? – Основна характеристика на аморалния живот е двойният стандарт, невъзможността да генерализираш общия етичен принцип за всички членове на човешката популация или поне на твоята нация или на твоето село. Конструирането на кръг от избрани, от привилегировани, от наши хора, от нашата партия и т.н., за сметка на всички останали, постоянно поражда клиентелизъм и корупция, увековечава изключването и дискриминацията. В крайна сметка двойният стандарт разрушава фундамента на общностното живеене. Модерният успешен индивид, който функционира добре в либерални пазарни икономики, се отличава по това, че е в състояние да формира сложни връзки и да влиза в различни формати на сътрудничество единствено и само по причината, че носи в себе си морален критерий за това. Ако се откажеш от моралния критерий, ти няма как да се ориентираш във всички сложни ситуации и дилеми, които възникват в живота, освен по външни белези, по това какво е казал вождът, какво е разпоредила партийната организация и дали този е от твоите или е от другото племе. Аз съм сигурен, че в тази история с Батко и братко по време на предишното управление, което беше фамозно в своята аморалност, Батко е бил искрено засегнат, когато му се скараха, че е дал парите на брат си. В аморалната етика – а тя е точно обратната на гражданската – най-естественото, „най-етичното” нещо е да дадеш парите на брат си, на кого другиго да ги дадеш, ако не на брат си, щом имаш власт? Злоупотребата и преразпределянето на ресурси вътре в кръга на своите хора е норма, а не отклонение. То се превръща в отклонение в момента, в който ние кажем, че сме модерно общество, а не племе. И точно в този момент, когато по независещи от нас политически причини границата механично е преместена не между България и Гърция, а между Румъния и Молдова, изведнъж става ясно, че не сме модерно общество, и започва цялата тази агония. Нека погледнем на този период като на етап от родилните мъки на нашето прераждане като европейска нация. Надявам се, че от абсурдите, на които сме свидетели в публичния живот, ще протече минимално осъзнаване, сепване, някаква форма на нормализация. Не съществува обаче никакъв велик природен закон, който да предопределя нещата да се развият в тази посока. За разлика от физическите закони, на които се подчинява неживата материя, човешките системи са с много висока степен на непредсказуемост и хаотичност. Съвсем спокойно можем да се сринем на по-ниско ниво, отколкото това в момента, или съвсем да се затрием. *Харалан Александров е роден в София. Завършил е българска филология в Софийския университет, има дисертация по антропология и организационна култура. Преподавател е в Българския институт за отношения между хората към Нов български университет. Интересите му са в областта на организационното консултиране, социалното управление и развитието на общности. Интервюто е публикувано в glasove.com на 24.09.2010 г. Източник: http://kafene.net

• Днес честваме деня на Св.Силвестър, папа Римски и Св. Серафим Саровски Чудотворец

  Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин.

  В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. За повече от година негов скъп гост бил един източен епископ – Тимотей, който пристигнал в Рим да благовествува на езичниците, които били огромно болшинство в този международен град, а християните били около 200 000. Евангелският проповедник спечелил мнозина идолослужители за Христа и Църквата, но градският началник Тарквиний заловил епископ Тимотей и го затворил в тъмница. Три пъти го изтезавали с бич, за да се отрече от християнската си вяра и понеже останал непреклонен, той бил обезглавен.

  Градоначалникът повикал Силвестър да принесе жертва на боговете и го заплашил с мъчения и смърт, ако не изпълни затоведта. Св. Силвестър предвидил близката смърт на користолюбивия и жесток управител и му отговорил с евангелските слова от притчата за безумния богаташ: „Нощес ще ти поискат душата“ (Лука 12:20) – и му заявил, че неговите заплахи няма да се сбъднат! Самонадеяният Тарквиний наредил да заведат Силвестър в тъмница и да го оковат във вериги, но като седнал да обядва, заседнала рибена кост в гърлото му и към полунощ умрял. Силвестър бил освободен от затвора.

  Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа.

  През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от „ден на слънцето“ в „ден Господен“, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят надзиравал своите духовни чеда. Стегнал дисциплината на клириците, като строго забранил да се занимават с търговия.

  След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено починал в Господа. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата „Св. Прискила“ и неговата гробница е една от най-старите гробници на „Вечния град“.

  Pope St. Sylvester I, Bishop of Rome

  Born in Rome, he was skilled from his early years in secular learning and in Christian doctrine, and his life was always governed by the precepts of the Gospel. He made good use of the tuition of a priest, Timothy, whose death for the Faith he witnessed, and, seeing the example of his teacher’s self-sacrifice, nourished himself in that same spirit for the rest of his life.

  He became Bishop of Rome at the age of thirty, and reformed certain Christian customs; abolishing, for example, the Saturday fast that had up to that time been the rule among some Christians, and decreeing that only Great Saturday and those Saturdays that fall within fasting seasons should be so observed.

  By his prayers and miracles, he was instrumental in the con-version and baptism of the Emperor Constantine and his mother, Helena, and assisted Queen Helena in the finding of the Holy Cross. He governed the Church for twenty years, and, finishing with honour his earthly life, entered into the heavenly Kingdom in the year 335.

  During Sylvester’s pontificate were built the great churches founded at Rome by Constantine, e.g. the basilica and baptistery of the Lateran near the former imperial palace where the pope lived, the basilica of the Sessorian palace (Santa Croce), the Church of St. Peter in the Vatican, and several cemeterial churches over the graves of martyrs. No doubt the pope helped towards the construction of these churches. Sylvester’s memory is especially connected with the tiitular Church of Equitius, which takes its name from a Roman presbyter who is said to have erected this church on his property. It was situated near the thermæ of Diocletian, and still exists. Parts of the present building may date from the fourth century. No doubt the pope contributed to the development of the liturgy of the Church at Rome. During his reign, moreover, the first martyrology of Roman martyrs was probably drawn up. Sylvester is connected also with the establishment of the Roman school of singing. on the Via Salaria he built a cemeterial church over the Catacomb of Priscilla, the ruins of which have lately been brought to light. In this church he was buried. His feast is given under 31 December in the „Depositio episcoporum“, or list of the burial days of the Roman bishops, which was compiled barely a year after his death; the same date is given in the „Calendar“ of Philocalus. This day, therefore, is doubtless the day of his burial.

  Днес се чества и деня на Св. Серафим Саровски – Чудотворец

  

  Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден 19 юли 1759 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: „Радост моя!“.

  Дивният Саровски чудотворец свети Серафим принадлежи към най-прекрасните върхове на многоликата руска светост. Макар да се родил 37 години след преподобни Паисий Хилендарски и 20 години след свети Софроний Врачански, той ни напомня за древните подвижници на Египетската пустиня и за величието на нашия Рилски пустиножител свети Йоан.

  Св. Серафим предал Богу дух на 15 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител.

  Св. Синод решил канонизацията на новия руски светец да се извърши през месец юли 1903 г., в самия рожден ден на преподобни Серафим Саровски. Била панисана и за първи път отслужена на 19 юли специалната служба в чест на Саровския чудотворец. Тържествата започнали още на 16 юли. През тези дни многохилядните множества станали свидетели на дивни чудеса. Св. Серафим изпълнил старото си обещание и щедро проявявал благодатното си чудотворство над вярващия народ. Някои от тях били просто поразителни. При Серафимовския извор, който се намирал до „близката пустинка“ на прославения подвижник, сляпо момиченце прогледнало след отпиване от чудотворната вода. При литийната обиколка на храма друго глухонямо дете проговорило, след като целунало Богородичната икона „Умиление“, пред която се молил и починал св. Серафим. Много патерици били захвърлени през тези Серафимовски дни, много сълзи на многоликата човешка мъка били изтрити, безкрайно било въодушевлението на хилядите възторгнати руски души от това велико посещение на Божията благодат над тяхната необятна Св. Русь, по която се разнесла една нова и чудотворна молитва: „Преподобни отче Серафиме, моли Бога за нас!“

  На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и император Николай II със своето семейство.

• Бежанският въпрос

  Бежанският въпрос е национален и социално – политически въпрос в България. Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанският мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.

  Бежанският въпрос е национален и социално – политически въпрос в България. Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанският мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г. Първа бежанска вълна ( 1878 – 1879 ) Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878 – 1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско – Разложкото въстание 1878-1879 г Кресненско – Разложкото въстание е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 г. срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония, извън границите на новообразувано Българско Княжество. На 5 октомври 1878 година около 400 въстаници под ръководството на Стоян Войвода Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Каршияка, надясно от река Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 година е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстаническо отделение влиза в конфликт с командира на другото – Луис Войткевич. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи. Поради техни интриги Софийският комитет Единство връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев. По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание от 1876 година и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев остават привърженици на четническата тактика и така разколът продължава. В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех. През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено. Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напусне родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България. Втората бежанска вълна ( 1903 ) Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско – Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912 – 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души. Трета бежанска вълна ( 1913 – 1923 ) Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914 -1918 г. При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за „доброволно“ изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата Моллов – Кафандарис от 1927 г. само оформя това положение. Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат следва и размяна на население от двете страни. В следствие на Междусъюзническата война настъпват съществени промени и етническата карта на преразпределените територии. Стотици хиляди местни жители, оказали се част от етнически и религиозни малцинства в новите политически граници, са подложени на физически и икономически натиск от мнозинството и търсят убежище в своите национални държави. По време на битката при Кукуш около 15 000 българи от района се изселват на север с отстъпващите български войски. След войната от 1913 г. България приема общо четвърт милион изселници. Един милион българи остават под чужда власт. Българската историография определя тези последици като „Първа национална катастрофа“. Българите от Източна Тракия повече не се завръщат по родните си места. На тяхно място идват десетки хиляди турци, напуснали новите български владения в Беломорието по клауза на Цариградския договор и Одринското съглашение от ноември 1913 г. В началото на 1914 г., заради гръцко-турския конфликт вследствие на нерешения статут на егейските острови, от Източна Тракия в Гърция са изселени 115 000 души. 70 000 гърци напускат Западна Тракия, за да се заселят в Македония под гръцка власт, а още 10 000 се изселват от онези части от Македония, които са присъединени към Сърбия и България. Четвърта бежанска вълна ( 1940 ) Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67 000 души българи. Крайовският договор е една от връхните точки в политиката на мирно преразглеждане на Ньойския диктат от 1919 г. При това България си възвръща Южна Добруджа от Румъния по пътя на двустранните преговори в момент, когато Европа вече е обхваната от пламъците на Втората световна война. Благодарение на дипломатическия талант на цар Борис III тази териториална промяна е одобрена не само от Хитлер и Сталин, които тогава са все още съюзници, но и от Великобритания, воюваща на живот и смърт срещу националсоциалистическа Германия. В Народното събрание дори се изказват благодарности по адрес на Обединеното кралство, което предизвиква кисели гримаси в Берлин. По този начин България увеличава територията си от 103146 на 110911 кв. км. С други думи, Крайовският договор утвърждава тенденция на постепенно разширяване на българските граници след Берлинския конгрес, без оглед на драматичните, а понякога и зловещи обрати в историческата си съдба. Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през 1926 г. бежански заем не довежда до съществена промяна на неговото социално – икономическо положение.

  Източник: http://omdabg.com/

• In Memoriam 2010

  Изтъкнати личности в политиката, науката, културата приключиха земния си път и попаднаха – вероятно за последен път – в центъра на вниманието на световните медии

  Гибелта на президента на Полша Лех Качински потресе целия свят и бе едно от трагичните събития белязали отминалата 2010 година.

  На 10 април самолетът Ту-154М, на борда на който пътуваше президентът се разби при приземяването си край руския град Смоленск. Загинаха всичките 96 пътници.

  Президентът, съпругата му и 88-членната делегация пътуваха, за да участват в церемония по повод годишнината от клането в Катинската гора.

  Изтъкнати личности в политиката, науката, културата приключиха земния си път и попаднаха – вероятно за последен път – в центъра на вниманието на световните медии. За мнозина писахме във vesti.bg, на други – сега отдаваме почит.

  През 2010 г. си отидоха:

  Стефка Съботинова (1930) българска народна певица.

  Исак Паси (1928) – български учен, професор, изтъкнатт философ, изкуствовед и културолог.

  Юлия Винер-Ченишева (1929) – българска оперна певица, почетна прима на Софийската опера и балет.

  Иван Кирков (1932) – български живописец, график и илюстратор.

  Цветан Цеков-Карандаш(1925) – художник карикатурист, който след дългогодишни проучвания оспорва утвърдени представи за картинната геометрия на Леонардо да Винчи.

  Никола Рударов (1927)- изявен и талантлив режисьор и актьор, автор на филми като „Да изядеш ябълката“, „От нищо нещо“, „Комбина“, „Вик за помощ“ и др. Феновете го помнят с култовата фраза на математика Баръмов от филма „Вчера“: „Ще видите вие кон боб яде ли!“.

  Розалия Ликова (1922) – учен и университетски преподавател със значителен принос в българската литературна теория и история.

  Тома Трифоновски (1939) – български художник, един от водещите живописци от 70-те години на 20 век.

  Вили Кавалджиев (1945) – популярен и обичан български певец и музикант.

  Петър Гюров (1934) – български актьор, отдал на сцената на Театър „Българска армия“ над 40 години.

  Атанас Славов (1930) български писател, изследовател и публицист.

  Желязко Христов (1948) – председател на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) от 1997 г. до смъртта си.

  Илия Божинов (1956) – бивш член на Висшия съвет на БСП, създател на политическа партия „Българска левица“, един от създателите на ГИСДИ.

  Румен Тосков (1970) – български джаз музикант – пианист и композитор.

  Дончо Цончев (1933) български писател, депутат от БСП в 40-то Народно събрание.

  Юри Галев -скандален самоковски бизнесмен, прострелян от неизвестни лица.

  Гриша Вагенщайн (1955) – български кинооператор и продуцент.

  Пламен Масларов (1950) – филмов и театрален режисьор, актьор, сценарист, продуцент.

  Андрей Баташов (1965) – български актьор.

  Егор Гайдар (1957) – бивш руски министър-председател, архитект на пазарните реформи.

  Еди Фишър (1928) – американски певец и някогашен секс символ.

  Жузе Сарамагу – световноизвестен португалски писател, нобелов лауреат.

  Източник: VESTI.bg

• Кукери на Нова година
  На 1 януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор.

  Кукерството е един от символите на страната ни. Ритуалът се датира още от езическото минало на държавата ни, а целите му били най-различни. Най-често кукерите с ритуалите си целят да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си.

  Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски.

  Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

  Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

  Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.

  Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

  Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

  Обхождането на къщите става само през нощта: „Не бива слънцето да ги свари по пътищата.“ След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, „за да расте високо житото“, раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.

  В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.

  През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира – народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи. Затова много от изследователите приемат, че игрите с маски представляват

  На 1 януари – Нова година – по традиция се организира кукерски събор. В България по време на Нова Година и Заговезни се провеждат специални обредни ритуали наречени Кукерски игри. Кукерските игри са изпълняват само от мъже, който обличат предварително изработени от всеки участник специални маски. В кукерската дружина всеки член си има роля и функция. Най-разпространеният кукерски обичай е кукеруването на Нова година. След настъпването на Новата година, дружината тръгва от къща на къща и подобно на коледарите, са чакани и желани гости. В къщата те играят различни комични или битови сценки, а домакините ги даряват с храна и вино.

  Кукерството е един от символите на страната ни. Ритуалът се датира още от езическото минало на държавата ни, а целите му били най-различни. Най-често кукерите с ритуалите си целят да изгонят злите сили и да донесат здраве и добра реколта на съселяните си.

  Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с установено социално положение (в източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец – мъже). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица-кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (двама или четирима), берберин. В източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чанове), в ръка се държи обагрен в червено дървен фалос и пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци.

  Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея са налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

  Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанската година.

  Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.

  Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя” може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка – на изток) с носеното оръжие (за царя) – кросно – след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младоженец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

  Обхождането на къщите става само през нощта: „Не бива слънцето да ги свари по пътищата.“ След обикалянето на цялото село коледари, дивиджии и камили се събират сутринта на мегдана, където са излезли всички селяни. Те ги развличат с весели сцени, играят своебразни буйни кукерски танци. Подскачат високо, „за да расте високо житото“, раздрънкват звънци, размахват саби и топузи. Борят се камилите от две групи и по резултатите от тази борба се гадае за благополучието през годината. Вярват, че ако паднат капки кръв ще има берекет през годината. Обичаят завършва с общо селско хоро на мегдана. Със събраните пари и храни участниците в карнавала си устройват гощавка.

  В сцените, които разиграват маскираните лица, и в диалога, който водят, се чувства гротеска, пародия. Ако артистичността на участниците е на високо ниво, то зрелището може да има не само развлекателен, но и естетически характер.

  През нощта срещу Васильовден групата обикаля къщите, водят се шеговити разговори с домакините. Подаряват им се краваи, пари и булката за благодарност целува ръка на стопанина. По време на посещенията по домовете, по улиците, при среща с различни случайни хора или с насъбралите се зрители кукерите правят комични и цинични закачки, разиграват различни сцени. Зрителите също се закачат и шегуват с маскираните. Шествието е шумно и весело. Игрите са наситени с богата зрелищност, действена конфликтност, разнообразни костюмирани персонажи, комически сцени и ефектни импровизации. Това е едно истинско народно празненство, пълно със свежест, хумор и сатира – народен театър на открито, в който зрители и изпълнители са действащи лица. На смеха приписват особена магическа сила и се стремят да въздействат с нея на животинския и растителен свят. Често магическата функция в народните обреди е наситена с театрални елементи.

  Ритуалът най-често завършва на селския мегдан с молитви за здраве, плодовитост и добра реколта. Подобни обичаи могат да се срещнат в някои части на Италия и Испания, като се наблюдава голяма прилика в ритуалите и костюмите на участниците.
• Днес е Васильовден или Сурваки

  Днес празнуваме Васильовден или Сурваки, както е популярен празникът в различните краища на България. По традиция на трапезата присъстват блажни ястия, баница с късмети, наречени на къщата, здравето, богатството, както и жито, орехи и ошав. На Васильовден се гадае и се сурвака за здраве.

  Според народния обичай вечерта срещу първи януари се събират момите на мегдана на хоро. Най-личната мома се избира да бъде Васила. Докато се свирят хора, пеят се песни и се разлива вино, Васила носи менче пълно с вода, в което всяка мома донася и оставя своята китка. Китката е направена обикновено от чемшир, дрянови клонки, овързани с червен конец. Като отличителен знак се слагат пендари, пръстени, мъниста. След празничното хоро всички се прибират по домовете, а менчето с китките оставят на вън да пренощува под звездите. Ако водата в менчето замръзне, годината ще бъде плодовита и хората и добитъка ще бъдат здрави.

  На първи януари сутринта отново всички се събират на мегдана, пак се люшват хората, запяват се песните и най-важният човек отново пак е Васила – на нея е отредено да бъде пророчицата. Всички се събират около нея и тя изважда китка след китка от менчето и започва да нарича: на коя чест мъжко чедо, на коя чест булка да стане, на коя голямо имане… така се изреждат различни благопожелания, след което всички се прибират да празнуват по къщите. На Васильовден се прави втора Бъдни вечер, но блажна. Характерно ястие за този празник е пачата от свинската глава, а в някои части на България и варен петел, като се съблюдава да е непременно червен.

  В съвременността е повод да се отиде на имен ден, да се почетат именниците и да се продължи празника от миналата година. Надеждата за по-добър живот отново е налице, желанието за здраве, богатство и щастие. Всички искат първият ден на Новата година да е хубав и весел, че така да им върви и през цялата година.

  Ако вашето име е Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, се подгответе да посрещате гости, защото днес сте именници. На софрата можете да сложите прасенце или пилешко месо, а в центъра й поставете баницата с късмети, която се завърта и всеки тегли своя късмет за предстоящата година.

  Според народния обичай ако запазите първото парче от баницата или питата и го сложите под възглавницата, ще сънувате бъдещия си съпруг или съпруга. Около трапезата се гадае за бъдещи сполуки.

  Ваши гости могат да бъдат и новогодишните сурвакари, които обикалят къщите и сурвакат за здраве и берекет. Изпратете ги с плодове, кравайчета и дребни подаръци.

  В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.

  Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.

  За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна.

  Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.

  Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.

  Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.

  В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.

  В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.

  Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.

  За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна. Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.

  Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.

  Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.

  В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.

  Навсякъде обаче е задължително дряновите клонки така да се привържат, че сурвачката да добие форма на буквата „Ф“. След празника е прието сурвачката се изхвърля в река, за да тече животът по вода.

  Българската православна църква почита днес паметта на св. Василий Велики.
  На 1 януари се почита и големият светец на християнството св. Василий Велики – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.

  Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в
  Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий кат одете бил невероятно
  умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

  На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

  За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.

  Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.

  Същият ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

  Катедралата „Василий Блажени“ на Червения площад в Москва

  

• Важни закони влизат в сила от днес в България

  От 1 януари отпада точковата система да пенсиониране, застрахователите ще дължат данък за премиите си, поскъпват дългите цигари

  От първия ден на тази година влизат в сила промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се въвежда нов пенсионен модел.

  От тази година отпада т. нар. точкова система за пенсиониране. Така право на пенсия за осигурителен стаж и възраст жените ще придобиват при навършване на 60 години и при 34 години стаж, а мъжете – при навършени 63 години и 37 години стаж.

  Увеличаването на стажа за работещите при трета категория труд ще започне от 2012 г. с по четири месеца на всяка година до достигане на 37 години стаж – за жените, и 40 години стаж – за мъжете.

  От 1 януари 2011 г. право на пенсия придобиват всички, навършили 65 години и при най-малко 15 години действителен трудов стаж. Тази възраст се увеличава от 2021 г. с по 6 месеца на година до достигането на 67 години.

  От тази година застрахователите трябва да плащат данък върху премиите си.

  Новият данък ще е два процента и ще се налага върху премии по облагаеми договори от общото застраховане. Изключения правят презастраховането и ретроцесията, животозастраховането и договорите за застраховки на товари по време на международен превоз, когато началната или крайната точка на превоза е извън територията на страната.

  Няма да се облагат и договорите за застраховки на летателни апарати и плавателни съдове, както и премиите за гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на такива транспортни средства.

  От днес ще може да бъде възстановена

  разликата в цената между внесения акциз за употребяван автомобил

  и размера на акциза за нов автомобил със същата мощност на двигателя. Това става с влизащия в сила от днес Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили.

  Разпоредбата важи за употребяваните моторни превозни средства с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата по система DIN. За да бъде възстановена сумата трябва да бъде подадено писмено искане до компетентната митница, където е внесен акцизът.

  От първия ден на Новата година

  с двоен акциз ще се облагат цигарите, които са по-дълги от 8 см без филтъра –

  за всяка цигара, която без филтъра и мундщука е по-дълга от 8 см, но е с дължина по-малко от 11 см, ще се дължи акциз като за две цигари.

  Досега цигарите се брояха като две, ако без филтър и мундщук са по-дълги от 9 см и не повече от 18 см.

  От днес влизат в сила и промени в Закона за здравето. Според тях Регионална здравна инспекция ще осъществява държавната здравна политика за всяка област.

  Досега това беше задължение на регионалния център по здравеопазване и на регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, чиито функции се обединяват в новата структура.

  Източник: БТА

• Нова Година – традиции, символи и поверия

  Посрещането на новата година датира от древността и е един от най-старите празници, отбелязван от човека. За първи път преди 4000 години се празнувал в древната Вавилонска кула. Около 2000 г.пр.н.е. Вавилонците започнали да честват първата Нова Луна (фактически пълнолуние) след първия ден на пролетта. Нейното начало било времето, когато настъпвала новата година. Това бил сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова Година се отбелязвала единадесет дни като всеки ден се празнувал по различен начин. Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали своя бог на виното Дионисий навръх Нова Година. Римляните продължили традицията и леко я видоизменили като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката със фазите на слънцето. За да пооправи грешката, през 153 г.н.е. римският сенат обявявил първи януари за начало на новата година. Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който през 46 година въвежда познатия ни Юлиански календар. В него първият ден на януари също отбелязвал началото на новата година. Вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар ‘разтеглил’ предишната година на 454 дни. Ранната Католическа църква заклеймила тържествата за Нова Година като паганизъм. С разпространяване на християнството, църквата започнала да изгражда религиозни ритуали, в противовес на езическите празници, като Нова Година не прави изключение. В днешни дни този ден се отбелязва от някои църковни деноминации като „Обрязването на Исус Христос“. През Средновековието църквата продължила да се бори с честването на Нова Година. Едва от около 400 години този ден се счита за празник в западните държави. Една от традициите по света, с които се свързва настъпването на новата година, е вземането на важно решение. Например отказване от цигарите или започване на сериозна диета. При древните Вавилонци най-важното решение било да върнат взетото на заем оборудване за фермата. Според едно предание, човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво правил или ял през първия ден на годината. Поради тази причина, много хора прекарват първите минути на празника с най-близките си приятели и семейството си.
  Друго поверие казва, че ако на Нова година на портата потропа висок чернокос мъж, годината ще е щастлива за домакините. Датчаните пък вярват, че като ядат понички на празника, това ще им донесе късмет. Американците смятат, че белият боб с черни петна е символ на просперитет и затова той неизменно присъства на празничната трапеза. Друг „щастлив“ зеленчук е зелето, чиито листа са символ на книжните пари. *** Новогодишната трапеза трябва да бъде преди всичко празнична красива и да има някаква изненада. Затова, когато избирате продуктите, обръщайте внимание не само на качеството, но и на външния им вид. Особено старателно се подбират плодовете, тъй като те украсяват масата.

  НОВОГОДИШНИТЕ СИМВОЛИ ПО СВЕТA
  Навсякъде по света хората свързват Нова година с надежда и стремеж към по – добър живот. Ето някои от най – популярните ритуални символи на щастието и благополучието, които хората се надяват да постигнат през новата година.
  АВСТРИЯ – Символ на късмета през Новата година е печеното прасенце, което е в центъра на трапезата. За десерт традиционно се поднася ментов сладолед, поднесен във формата на четирилистна детелина.
  АНГЛИЯ – Британците оставят късмета си в ръцете на първия си гост през следващата година. Те вярват, че той трябва да е задължително мъж и да носи подаръци за дома – въглен за огнището, хляб за масата и питие за стопанина. За да имат собствениците на дома късмет през новата година, когато гостът си тръгва, той трябва да е с гръб към вратата. Ако гостът дойде с празни ръце, той не е добре дошъл.
  УЕЛС – В полунощ, при първия удар на часовника, задната врата се отваря, след което бързо се затваря и заключва, за да излезе през нея старата година и лошия късмет, а при дванадесетия удар се отваря широко входната врата, за да влезе през нея Новата година, а с нея щастието и благоденствието.
  СИЦИЛИЯ (Италия) – Стара сицилианско вярване е, че в първия ден на новата година, за късмет, на обяд трябва да се сготви и яде лазаня. Всеки друг вид паста ще донесе беди и злочестия.
  ИСПАНИЯ – В Испания в полунощ, с всеки един удар на часовника, испанците изяждат по 12 зърна грозде, за да имат късмет през всичките 12 месеца на годината.
  ГЪРЦИЯ – За новогодишната трапеза се приготвя обреден хляб със скрита в него пара. Първият резен е за Младенеца, вторият за главата на семейството, а третият е за къщата. Ако парата се окаже в третия резен, то тогава пролетта ще дойде рано през следващата година
  ЯПОНИЯ – На Нова година японците украсяват домовете си с борово клонче – за дълголетие, със стрък бамбук – за успех, и цветче от слива – за благородство.
  КИТАЙ – За китайската Нова година входната врата трябва да се пребоядиса задължително в червено, защото този цвят е символ на късмета и щастието. По време на новогодишната нощ всички ножове в къщата се скриват, за да не си “отреже” някой късмета.
  САЩ – В новогодишната нощ всички са с маски на лицата, а в полунощ всички си разменят традиционната целувка. Маските символизират лошите духове, които целувката прогонва.
  НОРВЕГИЯ – За новогодишната нощ норвежците приготвят оризов пудинг, в който скриват цял бадем. На който се падне бадемът, той ще бъде честит през цялата година
  ТРАДИЦИИ НА НОВА ГОДИНА В ЕВРОПА
  Навсякъде по света началото на новата година е весел празник, всеки оставя зад гърба си несбъднатите мечти и създава нови. Всеки народ в продължение на векове е създавал, предавал от поколение на поколение новогодишните си традиции и поверия. Ето защо те са толкова разнообразни, но са обединени от вечната човешка надежда, че новата година непременно ще бъде по-щастлива от старата. Монетата е символ на късмет и благоденствие не само у нас. Тя е в коледната пита, част от изненадите на новогодишната баница, краси сурвачките.
  АНГЛИЧАНИТЕ не посрещат новите години с шумни празненства. На Острова не е прието да се канят гости. Но неписано правило е, че срещу Нова година или на следващия ден всеки може да навести който и да е дом, без покана. Гостът обаче трябва да донесе бучка въглища, която да хвърли в домашното огнище и да пожелае огънят в този дом да не угасва.
  ШОТЛАНДЦИТЕ са отишли по-далеч – те ходят на гости дори на хора, които не познават. Обичай е да излизат облечени като коминочистачи.
  НЕМЦИТЕ И АСТРИЙЦИТЕ са приели за свой символ на благополучие и щастие коминочистача и… прасето. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. В Германия и Австрия наричат 31 декември Силвестър. Думата идва от италиански и означава “Този, който живее в гората”. В последните години в двете страни обикновено празнуват Силвестър на улицата, събрани около местната църква или друга забележителност. Естествено, гърмят се тапите на пенливо вино. Подаряват се фигурки на прасенца от марципан, яде се щолен – плодов хляб. На някои места в хлебчетата се слагат дребни монети. Не се поднася месо от пернати, за да не отлети късметът.
  В ИТАЛИЯ дълго време се е смятало за задължително в навечерието на Нова година да се изхвърлят старите мебели през прозореца и да се заменят с нови. Това обаче днес е доста рисковано и вече са са измислени по-безопасни начини за веселие. Традиционният Capodanno задължава всеки член на семейството да постави на перваза запалена свещ и монети за щастие. За да привлекат късмета, жени и мъже(!) надяват червено бельо.
  ФРАНЦУЗИТЕ имат разнообразни новогодишни обичаи. Един от най-старите е първата жена, която налее в празничната нощ вода от извора, да остави там франзела хляб, втората я взема и оставя своя и така всички домакини в селото си разменят хляб.
  ВЪВ ФИНЛАНДИЯ в новогодишната нощ девойките хвърлят през рамото си обувка. Поверието е, че ако тя падне с върха си към вратата – предстои сватба. Подобни обичай имат и прибалтийските страни, където не сядат без традиционните рибни ястия и пай с коняк.
  ПОРТУГАЛЦИ И ИСПАНЦИТЕ имат обичай да окачват над празничната трапеза добре запазен грозд. Когато часовникът започва да отмерва 12-те удара, всеки бърза да откъсне и изяде последователно 12 зърна, като същевременно си намисля желания за отделните месеци на настъпващата година. Когато часът удари 12, испанците излизат на улицата и си разменят подаръци. В новогодишната вечер за унгарците традиционно блюдо е чесън с мед. В някои градове и села там на 1 януари сутринта се измиват вместо със сапун с монети, за да имат пари през цялата година. В РУМЪНИЯ почитат традиционните питки с извара и сметана и рибните плата. На празничната холандска трапеза се поднасят топли понички със стафиди, които се приготвят само веднъж в годината – на този ден. Момичетата там се стараят да свършат работа преди залез, за да се омъжат през следващата година.
  В ПОЛША, УНГАРИЯ, ЧЕХИЯ И СЛОВАКИЯ броят на ястията трябва да бъде кратно на 12. Като всяко има своя символика – рибата е на щастие и благополучие (в Словакия шаранът е задължителен), орехите символизират тайните и трудностите на живота и т. н. В ГЪРЦИЯ е традиция да се посрещне новата година с игра на карти, но на пари. Според поверието, който спечели повече, ще му върви през цялата година. Сред обичаите за последния ден от старата година е и почистването на камината и поставяне на ново дърво за късмет. Традицията в Гърция повелява също така да дадеш на колкото може повече деца дребни монети. На 1 януари пък след прибиране от църква трябва да удариш нар пред вратата, за да е плодовита годината за цялата къща.

  ТРАДИЦИИ ЗА НОВА ГОДИНА ПО СВЕТА На изток и запад от Европа има безкрайно разнообразие от новогодишни обичаи, поверия и традиции.
  В ЯПОНИЯ посрещат Нова година не в полунощ, а рано сутринта на 1 януари. Поздравяват се с чаша студена вода. След замиране на обичайните 108 удара на камбаните всеки бърза да се изкачи нависоко, за да приветства слънцето. Японецът няма да забрави да сложи слама на фасадата на дома си, която ще го пази от злите духове.
  В първия ден на КИТАЙСКАТА НОВА ГОДИНА по традиция не се произнасят думи с негативен смисъл – смърт, бедност, катастрофа, за да не се случват тези нещастия. В преддверието на празника китайците разплащат дълговете си, непременно купуват нова дреха, приготвят дарове за духовете. Разбира се, всяко семейство организира пищно семейно тържество. На трапезата винаги има нарциси. Съвременната Нова година в Китай е много красива. На многохилядните процесии се запалват безброй фенери с формата на 12-те животни от зодиака. С фенерите китайците вярват, че осветяват пътя си през новата година, а за да отблъснат лошите духове те се въоръжават с хлопки и вдигат колкото се може повече шум. В Древен Китай на Нова година се обявявал единственият празник на бедняка Тогава бедният човек можел да влезе във всеки дом и да вземе, каквото му е нужно. Ако откажеш да дадеш на бедняка, съседите ще се отвърнат от теб, вярвали някога. ИНДИЙЦИТЕ по принцип празнуват Нова година на 1 януари, само в Северна Индия тя идва на 13 април. Там древен обичай повелява, че на този ден никой не бива да е зъл, раздразнителен или сърдит някому. В противен случай ще е такъв през цялата година.
  ВИЕТНАМЦИТЕ пък смятат, че в дома им живее Бог и на Нова година той отива на небето, за да разкаже как е минала годината за всеки от членовете на семейството. В тази страна хората приемат, че именно на Нова година човек става с една година по-възрастен, а не както е по света – в деня, когато е роден. Да се определи точният ден на настъпването на новата година в Бирма е задължение на Министерство на културата. Тя настъпва по указ от 12 до 17 април. По време на празнуването всички се заливат един друг с вода. Според древните поверия така се печели благоволение на боговете на дъжда.
  В ИРАН Нова година е празник, на който посрещат и пролетта. Главата на семейството дарява домочадието с нови дрехи. На празничната трапеза непременно трябва да има чесън, оцет, сол от неузрели класове и супа от салатени листа. Хората палят огньове по улиците и ги прескачат за здраве.
  В ЕТИОПИЯ също палят огромни огньове, около които устройват тържества, шествия, игри и танци. Нова година там е в средата на септември и съвпада с празника на плодородието. Талисманът за новогодишно щастие при суданците е зелен, неузрял орех. Най-сърдечното, най-хубавото пожелание е да се намери такъв орех.
  В много домове на ЛАТИНСКА АМЕРИКА имат специална кристална чаша, която пълнят с вода в новогодишната нощ. Щом удари 12 часът, хората плисват течността през прозореца като знак, че старата година си е отишла успешно и те очакват новата да бъде така чиста и прозрачна като водата. Своеобразен новогодишен ритуал имат МЕКСИКАНЦИТЕ. В стаята, където са гостите, окачват обемист глинен съд, изрисуван с чудовища и зверове и пълен с разни лакомства. После подред на всеки завързват очите с кърпа и му дават пръчка. Този, който успее с нея да счупи съда, ще бъде особено щастлив през настъпващата година. В КУБА в полунощ се разнасят 11 вместо 12 удара за да почива и часовникът. Кубинците смятат, че благодарение на тази традиция няма да “загубят времето си” през настъпващата година. Слонове, които са символ на сила и богатство, предвождат в новогодишната нощ шествието в Гвинея. То е изпълнено с песни, танци и разнообразни игри.
  В полунощ в ПАНАМА бият всички камбани, свирят автомобилните сирени, а деца и възрастни викат и удрят по каквото им попадне. Те вярват, че така “радват” новата година.
  В СИЕРА ЛЕОНЕ празникът идва с първия майски дъжд. Възрастни и деца играят по площадите под звуците на барабани и флейти. Има ли новогодишен празник без сняг и елхи? Да, австралийският. Там Дядо Мраз се появява на плажа с ярък сърф. Той според традицията е с бяла брада и шапка с помпон, но раздава подаръци в бански костюм.
  ИМА И УНИВЕРСАЛНИ ПОВЕРИЯ ЗА НОВА ГОДИНА Например да се стараем в новогодишната нощ да не сме с празни джобове и да не се караме с никого. Дамите трябва да имат нещо ново по себе си, защото се смята, че това ще донесе късмет. На масата пък не трябва да има морски дарове като раци, омари и други, за да “не върви назад годината към старите проблеми”. Който изпие последната глътка преди полунощ, ще бъде късметлия, е една от поличбите, свързани с пиенето на Нова година. Други пък съветват да напишете заветното си желание на хартия, да я изгорите, да разпръснете пепелта над чаша шампанско и да го изпиете като символ на новото, което ви предстои. Да вярваме или не на новогодишните поличби избира всеки. Някои предпочитат да “разграфят” нощта предварително, за да няма пропуски. Но тогава и най-малката грешка би се възприела като трагедия. За други настъпващият празник е въпрос на импровизации и ще е щастлив заради спонтанните решения. Така, че посрещнете Нова година според собствената си фантазия и това, което ви диктува сърцето. И вярвайте, че съдбата ви е във ваши ръце.

  Източник: http://www.selеnabg.com

  

• <<
• 1
...
• 346
• 347
• 348
• 349
• 350
• 351
• 352
• 353
• 354
• 355
• 356
...
• 415
• >>