2024-07-16

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • WikiLeaks: От какво в България се е интересувало посолството на САЩ в София (2)

    След първата ни публикация (линк) за изтеклите дипломатически документи разпространени от сайта Уикилийкс засягащи България, днес ви предлагаме следващите документи: „Организираната престъпност в България“ (US embassy cables: Organised crime in Bulgaria) публикувани в Гардиън.

    Thursday, 07 July 2005, 07:59
    C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 09 SOFIA 001207
    SIPDIS
    HOMELAND SECURITY PLEASE PASS TO SECRET SERVICE
    EO 12958 DECL: 07/07/2015
    TAGS PINR, KCRM, PGOV, EINV, ECON, KCOR, BU, Organized Crime

    SUBJECT: (U) BULGARIAN ORGANIZED CRIME (C-CN5-00054)

    REF: A. A. STATE 99125 B. B. SOFIA 1046
    Classified By: AMBASSADOR JAMES PARDEW, FOR REASON 1.4(C).

    1. (U) This cable is in response to ref A request for information about organized crime in Bulgaria and the Balkans. Where direct sources are not cited, connections are largely based on information from operational contacts and open-source publications.

    ––––––––

    OVERVIEW AND ACTIVITIES

    ––––––––

    2. (SBU) The strength and immunity from the law of organized crime (OC) groups is arguably the most serious problem in Bulgaria today. OC activities underlie corruption and the ineffectiveness of the legal system in Bulgaria, and inhibit the country,s economic development. Bulgarian OC is particularly involved in international money laundering, drug trafficking, and counterfeiting. OC groups range from local street thugs involved in extortion to sophisticated international narcotic dealers and money launderers. An estimated 118 organized crime groups were operating in Bulgaria at the end of 2004, according to the National Service for Combating Organized Crime (NSBOP) of the Bulgarian Ministry of Interior (MoI), though many of these groups are relatively small and the landscape is dominated by a handful of big players. Organized crime continues to be pervasive in many spheres of Bulgarian life, despite domestic and international efforts to combat it. To date, not a single major OC figure has been punished by the Bulgarian legal system, despite an on-going series of OC-related assassinations. U.S. law enforcement agencies with offices in Sofia are supporting the effort to reduce OC in Bulgaria. The Fraud Prevention Unit in Embassy Sofia’s Consular Section maintains a list of known and suspected major organized crime figures, and Embassy Sofia has an aggressive policy of preventing OC figures from traveling to the United States.

    3. (SBU) OC groups are known to be involved in narcotics trafficking, prostitution, extortion and racketeering, various financial crimes, car theft, and trafficking in stolen automobiles. Human trafficking for sexual exploitation, counterfeiting, and debit and credit card fraud also are some of the most common criminal activities engaged in by Bulgarian organized crime. Crime groups involved in human trafficking are extremely mobile, and victims are often sold or traded amongst various groups. Many groups use a host of legitimate businesses domestically and abroad to launder the proceeds of their illegal activities. Several well-known businessmen linked to organized crime have parlayed their wealth into ownership of sports teams, property developments, and financial institutions. (An organized crime activity that received special attention due to its growth in 2004 was VAT (value-added tax) fraud. The Ministry of Finance estimated that VAT fraud cost the Bulgarian treasury over $700 million in losses annually.)

    4. (SBU) Counterfeit currency – both U.S. dollar and, increasingly, Euro banknotes – is produced in Bulgaria and distributed primarily in France, Greece, Italy, and Spain by small groups of Bulgarians who return to Bulgaria immediately after making delivery. While there is thought to be cooperation between Bulgarian groups and other international organized crime groups, the couriers, middlemen and distributors are predominantly Bulgarian. The quality of counterfeit currency is continuously improving due to increasingly sophisticated printing facilities and the involvement of professional individuals with considerable printing skills. A June 2005 raid in northeast Bulgaria – part of a joint operation between Bulgarian law enforcement and the U.S. Secret Service – netted more than $3 million in high-quality counterfeit $100 banknotes (ref B). This was the second largest counterfeit seizure in European history.

    5. (C) U.S.-based investigations of transnational crime groups have dismantled significant drug trafficking organizations run by Bulgarian nationals in Los Angeles and Tampa. These groups imported multi-kilo quantities of cocaine and multi-thousand doses of ecstasy into the United States. They had drug connections through Amsterdam and some financial backing of an Israeli national. While most members of these groups were convicted and imprisoned in the U.S., three who were charged in California and Florida are still wanted international fugitives who may have returned to Bulgaria to exploit the country’s current policy of not extraditing its citizens. The three fugitives are IVAYLO ANGELOV PETKOV (Bulgarian citizen born 18 May 1965), IVAN DOBREV (Bulgarian citizen born 25 May 1959), and STEFAN TZVETANOV STOYANOV (Bulgarian citizen born 9 January 1966).

    6. (SBU) Other investigations in the U.S. have identified Bulgarian nationals manufacturing and selling false identity documents for use in organized bank fraud, mortgage fraud, credit card fraud, and alien smuggling.

    –––––––––––––

    WHO’S WHO IN BULGARIAN ORGANIZED CRIME

    –––––––––––––

    7. (C) Since the fall of Communism in 1989 and the turbulent 1990s, Bulgaria’s organized crime scene has undergone major changes, much like the rest of Bulgaria’s economic, political, and social landscape. XXXXXXXXXXXXXX XXXXXXXXXXXXXXXX is thought to have connections to Russian organized crime, including the notorious Russian crime figure, MICHAEL CHORNY (see RUSSIAN INFLUENCE). XXXXXXXXXXX Before he was shot dead in Amsterdam in December 2003, KONSTANTIN DIMITROV (Bulgarian citizen born 21 November 1970, also known as „SAMOKOVETSA“) was one of the biggest smugglers in Bulgaria and the country’s top drug lord. XXXXXXXXXXXX As the largest player in the drugs market, XXXXXXXXXXXX controls trafficking routes, production facilities, and distribution networks. The group is also involved in trafficking stolen automobiles from Western Europe to the former Soviet Union. Its other criminal activities include extortion and racketeering, illegal arms trading, gambling, prostitution, and smuggling. XXXXXXXXXXXX

    The group is thought to have the largest share in Sofia’s escort and intimate services businesses, which are used as fronts for prostitution and trafficking in women for sexual exploitation. XXXXXXXXXXXX illegal activities include money laundering, privatization fraud, intimidation, and extortion and racketeering. XXXXXXXXXXXX The group’s criminal activities include prostitution, narcotics, and trafficking stolen automobiles.

    L. (C) RUSSIAN INFLUENCE

    Russia continues to exercise significant influence over the Bulgarian economy through energy imports, including crude oil, natural gas and nuclear fuel. XXXXXXXXXXXX Despite the fact that he is no longer the owner of XXXXXXXXXXXX Russian mobster MICHAEL CHORNY is thought to retain influence over the company through his ties to members of XXXXXXXXXXXX. The court decision suggests that Chorny is still in control of XXXXXXXXXXXX, as the judge presiding over the Supreme Administrative Court panel for the BTC case also revoked the Government,s decision banning Chorny from entering the country. In addition, Chorny has connections to XXXXXXXXXXX CHORNY has also maintained influence over a number of companies by transferring ownership to XXXXXXXXXXXX LUKOIL,s representative in Bulgaria is XXXXXXXXXXX The Russian petroleum company is estimated to be the largest corporate taxpayer in Bulgaria. It also controls Russian oil exports to Bulgaria. Lukoil’s Bulgarian operations, through XXXXXXXXXXXX, are suspected of strong ties to Russian intelligence and organized crime.

    XXXXXXXXXXX

    –––––––––––––-

    POLITICS: THE NEXUS WITH ORGANIZED CRIME

    –––––––––––––-

    8. (C) Organized crime has a corrupting influence on all Bulgarian institutions, including the government, parliament and judiciary. In an attempt to maintain their influence regardless of who is in power, OC figures donate to all the major political parties. As these figures have expanded into legitimate businesses, they have attempted – with some success – to buy their way into the corridors of power. During the 2001 general elections, a number of influential „businessmen,“ including XXXXXXXXXXXX and XXXXXXXXXXXX, heavily financed and otherwise supported the XXXXXXXXXXXX campaign.

    XXXXXXXXXXXX10. (C) Below the level of the national government and the leadership of the major political parties, OC „owns“ a number of municipalities and individual members of parliament. This direct participation in politics – as opposed to bribery – is a relatively new development for Bulgarian OC. XXXXXXXXXX Similarly in the regional center of XXXXXXXXXXX, OC figures control the municipal council and the mayor’s office. Nearly identical scenarios have played out in half a dozen smaller towns and villages across Bulgaria.

    ––-

    COMMENT

    ––-

    11. (C) Despite continuing pressure from the U.S. and the EU, past Bulgarian governments have done little to reduce the presence of organized crime. As a result, OC has increased its influence and is able to operate with virtual impunity. The Bulgarian public recognizes OC,s corrupting influence, and people are clearly frustrated by the government,s inability or unwillingness to deal with the problem. We continue to provide technical assistance to reform-minded elements of the Bulgarian government and judiciary – and to speak out on the need to fight corruption and organized crime – but real political leverage on this issue lies with the EU. A delay in Bulgaria,s accession would be politically disastrous for the incoming government. If the EU uses this leverage to demand not only far-reaching judicial reform but effective implementation as well, there is reason to hope that the tide will slowly begin to turn against organized crime in the coming years.
    PARDEW

    http://www.guardian.co.uk/

  • Русия е „корумпирана, автократична клептокрация“

    Русия е корумпирана, автократична клептокрация, която се върти около лидерството на Владимир Путин и в която чиновниците, олигарсите и организираната престъпност са свързани, образувайки буквално мафиотска държава. Това се казва в публикувани от уебсайта „Уикилийкс“ секретни американски документи, цитирани от британски вестници в четвъртък.

    Трафик на оръжия, пране на пари, лично обогатяване, покровителство на бандити, изнудване и рушвети, куфари с пари и тайни банкови сметки в Кипър – по този начин изтеклите дипломатически телеграми описват руската политическа система, в която често е трудно да се направи разлика между дейността на властите и организираната престъпност, пише „Гардиън“.

    Руското разузнаване използва мафиотски босове за престъпни операции като трафик на оръжие, правопролагащите органи де факто покровителстват криминалните мрежи, подкупите изпълняват ролята на паралелна данъчна система за лично обогатяване на милиционери, служители на Федералната служба за сигурност и на други ведомства, се твърди още в документите.

    Твърденията се базират на различни източници, един от окито е, например, испанският прокурор Хосе Гонсалес, който повече от десет години се опитвал да разкрие дейността на руската организирана престъпност в Испания. На среща с американски служители през януари той казал, че Русия е „буквално мафиотска държава“, в която човек „не може да направи разлика между дейността на правителството и групите на организираната престъпност“.

    По думите му има доказателства, че определени политически партии в Русия са свързани с мафията. Според него разузнавателни служители са организирали доставки на оръжие за кюрдски групировки, за да дестабилизират Турция, и стояли зад случая с товарния кораб „Арктик сий“, заподозрян през 2009 г., че пренасял ракети за Иран.

    В. „Дейли телеграф“ цитира документ, в който висш американски дипломат твърди, че Путин вероятно знаел предварително за плана за убийството на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко в Лондон. Помощник-държавният секретар на САЩ Даниъл Фрийд се съмнявал, че агенти на руските служби за сигурност биха могли да действат толкова твърдо на територията на Великобритания без знанието на Путин. Под заглавие „Милионите на Путин“ вестникът цитира също доклади на бившия американски държавен секретар Кондълиза Райс, според които Путин имал тайни незаконни активи извън Русия. Райс научила от руски опозиционни представители също че Путин се постарал да организира безопасно предаване на властта, когато напуснал президентския пост през 2008 г., защото искал да избегне разследване от правоприлагащите органи.

    Руските газови доставки за ЕС свързани с мафията

    „Гардиан“ пише и за изтекли в WikiLeaks документи на Държавния департамент на САЩ, в които се твърди, че газовите доставки до Украйна и държавите от ЕС са пряко свързани с руската мафия.

    Това по-специално твърди посланикът на САЩ в Киев Уилям Тейлър в своя грама до Вашингтон. Документът е писан след изявления на тогавашния украински премиер Юлия Тимошенко пред Би Би Си, че тя разполага с „документирани доказателства, че някои могъщи криминални структури стоят зад компанията „Росукренерго“.

    В пространството отдавна витаят инсинуации, че смятаният за руски мафиотски бос Семьон Могилевич стои зад регистрираната в Швейцария компания, която доставя газ от Централна Азия до Европа, отбелязва „Гардиън“.

    Официално активите на „Росукренерго“ се поделят между украинския милиардер Дмитрий Фирташ и „Газпром“. Пред американския посланик обаче Фирташ признал, че човекът зад многомилиардната компания е Могилевич. Фирташ казал, че от 1990 г. в Украйна било невъзможно да се прави бизнес, без договаряне с мафията. На самият него му било необходимо разрешение от Могилевич, за да направи първите си стъпки в бизнеса.

    Според обяснението на посланика Фирташ отишал сам при него на 8 декември 2008 г. и говорил „пространно за бизнеса си и за политиката в очевиден опит да подобри имиджа си пред Вашингтон“.

    Роденият в Украйна Семьон Могилевич, който според ФБР е основал могъща престъпна групировка в Източна Европа през 90-те години, бе арестуван в Русия през 2008 г. и обвинен в данъчна измама в голяма московска козметична фирма за търговия на дребно. Според сайта на ФБР Могилевич се изидрва за изнудване, измама и пране на пари – обвинения, които той отрича.

    През юли 2009-та година обаче руските власти освободиха Могилевич.

    Източник: http://www.mediapool.bg

  • Неудобните истини за еволюцията ни

    Защо красивите хора имат повече дъщери? Защото красотата е по-важна за жената, отколкото за мъжа, твърди еволюционният психолог Сатоши Казанава.

    Защо повечето атентатори-самоубийци са мюсюлмани? Защото не правят достатъчно секс.

    Защо либералите са по-интелигентни от консерваторите? Защото либерализмът е „еволюционна новост“.

    Ученият от Лондонската школа по икономика и автор на книгата „Десет политически некоректни истини за човешката природа“ е свикнал да защитава провокативните си тези срещу гневни критици.

    Той признава, че част от идеите му може да изглеждат „неморални, обратни на нашите идеали или оскърбителни“. Но все пак твърди, че те са истина – и са подкрепени от научни доказателства, които той продължава да събира, откакто книгата му е издадена през 2007 г. „Независимо дали ви харесва или не, човешката природа просто не е политически коректна“, заявява той.

    В изследване, което предстои да бъде публикувано в изданието Reproductive Sciences, той привежда нови доказателства за това, което описва като един от най-известните принципи на еволюционната биология – който обяснява защо привлекателните хора имат повече деца от женски пол.

    И така, какво гласи изследването?

    1. Красивите хора имат повече дъщери

    Още известна като „Хипотезата на Тривърс-Уилърд“, тази теза гласи, че ако родителите имат някакви отличителни характеристики, които могат да предадат на децата си, които ще бъдат по-добри за единия пол, отколкото за другия, те ще имат повече деца от този пол.

    Стойността на мъжа като партньор като цяло се определя в еволюционен план от здравословното му състояние, статуса и властта му, твърди Казанава, докато ценността на жената като цяло се определя от младостта и физическата й привлекателност.

    „Физическата привлекателност, макар да е всеобщо призната за положително качество, допринася дори още повече за успешната репродукция на жените, отколкото на мъжете. Поради това хипотезата предсказва, че физически привлекателните родители биха имали повече дъщери, отколкото синове“, пише Казанава.

    Сочат се статистики от проучването на развитието на децата в САЩ от 1958 г., включващо 17 000 бебета, които са били оценени като привлекателност от учителите им на 7-годишна възраст, а на 45 години са били анкетирани за възрастта и пола на децата им, които подкрепят тезата. Непривлекателните деца е било по-вероятно да имат синове, гласи изследването в „Reproductive Sciences“.

    2. Либералите са по-интелигентни от консерваторите

    Изследване на Казанава, публикувано през март в „Social Science Quarterly“, е базирано на същите данни и показва, че младите пълнолетни американци, които се идентифицират като „много либерални“, имат среден коефициент на интелигентност 106, докато тези, които се определят като „много консервативни“, са имали среден коефициент на интелигентност 95.

    „Способността за мислене и разсъждение е дала на нашите предци предимства в разрешаването на еволюционно нови проблеми, за които те не са имали вродени решения. В резултат на това по-интелигентните хора е по-вероятно да разпознават и разбират подобни новаторски същности и ситуации, отколкото по-слабо интелигентните хора – а някои от тези същности и ситуации представляват предпочитания, ценности и начин на живот“, заявява Казанава.

    Хората еволюционно са създадени да бъдат консервативни, грижещи се основно за семейството и приятелите си. Либералната нагласа и грижата за неограничен брой генетично несвързани чужди хора е еволюционно нововъведение. Така че по-интелигентните деца е по-вероятно, когато пораснат, да бъдат с либерални нагласи.

    3. Повечето атентатори-самоубийци са мюсюлмани

    Самоубийствените атентати не винаги са религиозно мотивирани. Но когато е намесена религия, тя е винаги мюсюлманска, твърди Казанава.

    Защо? Изненадващият отговор е, че това няма нищо общо с исляма или политиката, културата или расата. Вместо това то е свързано със секса или в този случай – с липсата на секс.

    В Psychology Today Казанава заявява, че характерна особеност на исляма е, че той толерира многоженството – мъжете да вземат по две или повече жени едновременно. Позволявайки на някои мъже да монополизират всички жени, останалите мъже са оставени на сухо. Перспективата за 72 девици, очакващи в рая всеки мюсюлмански мъченик, създава силен коктейл. „Именно комбинацията от многоженството и обещанието за голям харем от девици в рая, са това, което мотивира много от младите мюсюлмански атентатори-самоубийци“, заявява той.

    4. Мъжете харесват руси сексбомби (а жените искат да изглеждат като тях)

    Русата коса е уникална с това, че се променя драстично с течение на възрастта, казва Казанава. Обикновено младите момичета със светлоруса коса стават жени с кестенява коса. Поради това русата коса е знак за младост и мъжете, които се опитват да се чифтосват с блондинки, несъзнателно търсят по-млади (и поради това по-здрави и по-плодовити) жени.

    5. Хората са естествено полигамни

    Полиандрията (една жена в брак с повече от един мъж) е рядкост, но полигамията масово се е практикувала в по-голяма част от историческите общества.

    В обществата, където богатите мъже са много по-богати от бедните мъже, жените и техните деца предпочитат да имат дял от малцината богати мъже, отколкото да имат целия беден мъж само за себе си. На практика повечето индустриални общества клонят към моногамия, тъй като мъжете стават по-равни като имуществено състояние, отколкото предците им в Средновековието.

    6. Раждането на синове намалява вероятността за развод

    Ценността на мъжа като партньор принципно се определя от богатството, статуса и властта, докато при жената произлиза от младостта и физическата й привлекателност. Присъствието на бащата е важно за неговия син заради това, че така се гарантира наследяването от него на богатство, статус и власт, но бащата не може да направи особено много, за да запази дъщеря си млада или красива. Трайното му присъствие в семейството е важно за сина, но не е толкова решаващо за неговата дъщеря.

    7. Какво общо има между творческите гении и престъпниците

    Тенденцията към извършване на престъпления достига своя връх в юношеството, след което рязко спада. Но тази крива не е ограничена до престъпността – тя също така е очевидна във всяко измеримо човешко поведение, което се възприема от потенциалните партньори и което има стойност (тоест е недостъпно за всички конкуриращи се за достъп до партньор). В конкуренцията за партньорки мъжете може да действат чрез насилие или да изразяват конкурентното си предимство чрез творческата си дейност.

    8. Митът за кризата на средната възраст при мъжете

    Много мъже на средна възраст преминават през криза, но не защото са на средна възраст. Те преминават през това, тъй като жените им са в тази криза. Казанава твърди: „От гледна точка на еволюционната психология, кризата на средната възраст при мъжа е провокирана от предстоящата менопауза на неговата жена и от края на нейната репродуктивна кариера – и оттам произлиза възобновената му потребност да изглежда привлекателен за по-млади жени.“

    9. Естествено е мъжете политици да рискуват всичко заради любовна връзка

    Властните мъже винаги са били в моногамен брак, но са се чифтосвали полигамно. Мъжете се стремят да постигнат политическа власт, съзнателно или несъзнателно, за да имат репродуктивен достъп до голям брой жени.

    10. Мъжете подлагат жените на сексуален тормоз, защото не са сексисти

    Мъжете винаги са подлагали другите мъже на оскърбително, сплашващо и унизително отношение по време на работа. Това е част от тяхната реакция на конкурентни ситуации. Мъжете не се отнасят към жените по-различно, когато ги тормозят. Те правят това, тъй като не дискриминират жените спрямо мъжете, заключава Казанава.

    Източник: http://www.webcafe.bg

  • Асандж дава онлайн-интервю за „Гардиън“ ( WikiLeaks cables: Live Q&A with Julian Assange)

    The founder of WikiLeaks, Julian Assange, will be live online from 1pm today to answer readers’ questions about the release of more than 250,000 US diplomatic cables.
    He will be live online to answer Guardian readers’ questions at 1pm today, subject to his access to an internet connection – which is very much a live issue. His online interview comes at the end of a week of shocking revelations from the cables and on a day when WikiLeaks has been fighting US attempts to take its website down.
    http://www.guardian.co.uk/world/blog/2010/dec/03/julian-assange-wikileaks
    Основателят на уебсайта „Уикилийкс“ Джулиан Асанж дава интервю, което се предава на уебсайта на вестник „Гардиън“, съобщи РИА „Новости“. Потребителите могат да задават въпроси, които могат да се публикуват в раздела за коментари. На свой ред агенция „Интерфакс“ посочва, че уебсайтът на „Гардиън“ има затруднения в дейността, като е достъпна само основната страница, а преминаването на вътрешните е проблемно.
    cross.bg

  • Хлябът и виното най-евтини в България

    В България храните са с 33% по-евтини от средното за ЕС ниво, България не може да се отърве от злото, наречено корупция, българите се гордеят с Кристалина – на тези и други БГ-теми обръщат днес внимание чуждите медии.
    Испанският сайт аgrocope.com помества сравнение на цените на хранителните продукти и напитките в страните от ЕС. Едни от най-скъпите продукти се продават в Дания, където цените са с 34% по-високи, отколкото е средното за Общността ниво. След Дания се нарежда Ирландия, където продуктите са с 28% по-скъпи.

    Най-евтино е в България и в Полша – там цените са с 33 на сто по-ниски от средното за ЕС ниво. От сравнението става ясно, че хлябът и зърнените продукти са най-евтини в България – цените на тези стоки са с 48 на сто по-ниски, отколкото е средното за ЕС ниво. Млякото, сиренето и яйцата са най-евтини в Полша /с 27% по-евтини/.
    Огромни са разликите и по отношение на алкохола. Той се продава най-скъпо във Финландия – там цените са със 70 процента по-високи от средните за ЕС. Най-евтини са алкохолните напитки в Румъния и България /съответно с 30% и 23% по средното за ЕС ниво/ – съобщава испанският сайт аgrocope.com.

    Възторжени българи искат Кристалина Георгиева за президент, четем в електронното издание euractivе.com. Във връзка с избирането на Георгиева за „Европеец на годината“ и „Европейски комисар на годината“, изданието пише, че събитието е било посрещнато с гордост и ентусиазъм в родината й България. Заради дистанцирането й от националната политика обаче много българи я сравнявали с Димитър Бербатов, който се оттегли от българския национален отбор по футбол, за да се посвети на кариерата си зад граница, посочва изданието.

    „Корупцията като ежедневие“ – под това заглавие Винер Цайтунг помества днес статия за корупционните практики в някои източноевропейски страни. За България четем: „Оплакванията на чуждестранните инвеститори са точно толкова, колкото и обещанията за преборване на злото, наречено корупция: през последните години в Източна Европа няма особен напредък в борбата срещу корупцията. От това страдат не само западните фирми, а и обикновените граждани.

    Брюксел обаче често остава нечут. Заплетената в многобройни корупционни афери България например многократно бе предупреждавана от ЕК за грешките при разпределението на парите от еврофондовете – твърде големи суми се озовават в тъмни канали. Без успех: преди броени дни стана ясно, че високопоставена държавна служителка, отговаряла за разпределението на европейските милиарди, е получила работното си място благодарение на фалшива университетска диплома – пише Винер Цайтунг.

    Британският Гардиън пък цитира публикуван от Уикилийкс поверителен доклад на бившия американски посланик в България Джеймс Пардю, в който се посочва, че организираната престъпност е един от най-сериозните проблеми на страната. Фалшифицирането и прането на пари, както и трафикът на наркотици спъват икономическото развитие на България. В доклада на Пардю от 2005 година са посочени имената на лица, свързани с руската организирана престъпност.

    Специализираният сайт за новини от балканския регион balkans.com отбелязва, че българите отбелязват напредък в онлайн пазаруването, но 80 на сто от тях се страхуват от злоупотреба с личните им данни при покупка в мрежата. От интернет магазините българите купуват най-често книги, дрехи, обувки, храна и цветя, пише сайтът.

    Руското издание Узнай Всё информира днес кои са най-хубавите сувенири в любимите туристически дестинации на руснаците. От България можете да си купите най-вече керамични изделия, препоръчва изданието. Руснаците обичат вазите, пепелниците и чашките с български орнаменти. На туристите се препоръчват още българското вино или шишенце розово масло, което върви между 3 и 5 долара.
    Агенция ДПА информира днес, че представители на 14 страни от ЕС, сред които и България, ще обсъдят улесняването на разводите при смесените бракове. Предвижда се в бъдеще смесените двойки сами да могат да избират по кои закони да протече разводът – те ще имат правото да избират между правораздаването в родината си и в страната, в която живеят. През 2007 г. в ЕС са били сключени около 300.000 смесени брака. През същата година 140.000 смесени брака са били разтрогнати.

    Aгенциите АФП и ДПА съобщават за решението на българския парламент, според което бившите агенти на ДС вече няма да получават държавни отличия. В България стотици водещи политици и предприемачи, както и научни работници и журналисти са били навремето част от структурите на ДС, подчертават агенциите.

    Швейцарският Тагесанцайгер пише днес, че докато през 2009 година в кантона Цюрих новорегистрираните проститутки са били 1.725, то през 2010 техният брой е 2.400. Службите си обясняват това покачване със свободата на придвижване за българи и румънци.

    Молдовският сайт infotag.md информира, че през тази учебна година българските студенти представялват 3,4% от чужденците в молдовските университети. А сайтът на полицията в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия съобщава, че 17-годишна българка е била задържана, след като се опитала да обере жена, чакаща на опашка в магазин за дрехи.

    Обобщение по публикации в медиите
    Източник: Дойче Веле

  • Да си спомним Петя Дубарова
    „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…“
    Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 година в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стайко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията и, като в същото време я напътства в света на изкуството.
    Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите и публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността ѝ се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.
    През 1978 година участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. dubarova2 Учи в английската езикова гимназия в Бургас, което е нейна мечта – Петя споделя, че обожава английския език. Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, Дубарова остава лоялна и добра приятелка, прилежна ученичка и палаво момиче. Тя е изключително общителна и лъчезарна и има много приятели, с които често излиза. Любимите ѝ места в родния Бургас са плажът, лунапаркът и морската градина, където свири на китара, пее и се забавлява заедно с връстниците си.
    Всяка зима ходи на планина. Там среща Пер, швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.
    Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.
    На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
    Измамена
    Младост
    Прошка
    Сън
    Спомен
    Зад стените на голямата къща
    ТАЙНА
    Поезията на Петя е белязана от желанието и за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Детското и наивността и се случват в чудесен унисон със зрелостта. Начинът, по който тя възприема реалността, я отличава така силно от всички наши поети, защото от нейните стихове искрят, дори светят с великолепен пламък чистотата и истината.
    Източници: wikipedia, cross.bg

    (Съчинения: Аз и морето (1980); Поезия. Стихове и разкази от различни години (1984);Лястовица Стихове и разкази (1987); Най-синьото вълшебство (1988)).

    ЗИМНА ВАКАНЦИЯ

    Тя се стопи като сняг във косите ми,
    като отрязана плитка умря.
    Как да я върна? Задъхват се дните ми,
    търсят я, гонят я мойте утра.

    Във пещерата на своето щастие
    образ и тайна заравям със сняг.
    После учебници грабват очите ми.
    Бързат контролни, връхлитат ме пак.

    Мила ваканция, пазя те, имам те
    в спомени, бухнали като лоза.
    Пазя те в своя хербарий на зимата
    като замръзнала малка сълза!

    slovo.bg

    Първата й стихосбирка излиза една година след смъртта й под заглавие „Аз и морето“, а няколко години след това всичките й творби и лична кореспонденция бива публикувана в сборника „Най-синьото вълшебство“. Няколко от стихотворенията на Петя са превърнати в песни, изпълнени от известни български изпълнители като Кичка Бодурова, дует Ритон, Георги Христов и Роси Кирилова.

    Всяка година, от 1984 г.,  в Бургас се провежда литературен конкурс за млади автори, носещ името на Петя Дубарова. Конкурсът се организира с подкрепата на община Бургас, музея на поетесата и сп. „Родна реч“. От 2003 г. музеят организира и летен курс по творческо писане за всички добре представили се участници в конкурса.

  • Международен ден на хората с увреждания
    Международен ден на хората с увреждания е обявен от Генералната асамблея на ООН през 1992 г. да се празнува на 3 декември. През 1992 г. Генералната асамблея на ООН обявява датата трети декември за Международен ден на хората с увреждания. Оттогава това е ден за засилване на дискусията по темата за свободния и независим живот на хората с увреждания, за тяхното пълноправно участие в обществото. За трети декември в цял свят се организират кампании с цел постигане на ефективна промяна в условията на живот на хората с увреждания. На него добрите и лошите закони и практики по отношение на хората с различни възможности стават обществено достояние. Цели се увеличаване на разбирането за ползите за обществото от интеграцията на хората с увреждания към всяка област на политическия, социалния и културен живот.
    У нас те са повече от половин милион и всяка година на този ден техните организации поставят едни и същи въпроси – за достъпа им до образование; за наемането на работа на хората в неравностойно положение, както и проблема с достъпната архитектурна среда.
    Затрудненията на хората с физически увреждания идват по-скоро от физическите и психическите бариери между тях и останалия свят, отколкото от самото увреждане.

    CROSS.BG

  • МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТИТЕ ПРИ ПОРЪЧКА НА ДНК ТЕСТ

    Елена Тодорова от Чикаго пита [email protected]
    Каква е разликата между предложението на
    www.23andMe.com
    и на National Geographic
    http://shop.nationalgeographic.com/ngs/product/gifts/best-sellers/genographic-project-participation-kit-for-u.s.-and-canada ?
    Елена Тодорова
    участничка в сесиите на Българо-Американска Асоциация

    Здравейте Елена,
    При най-обикновения тест няма никаква разлика. Но ако си поръчвате по специфичен анализ, само Family Tree DNA предлага такива. Иначе двете лаборатории са партньорски и резултатите взаимно се прехвърлят. Все пак ви предлагам да поръчате кита си директно от сайта на Българският ДНК проект от връзката:
    http://www.familytreedna.com/group-join.aspx?Group=Bulgarian
    Ще се радвам скоро да Ви видим сред нас .
    Евгени Делев
    Управител на Българския Генетичен проект

    Здравейте Елена,
    привет от Австралия,
    Не може да става никакво сравнение между теста на Geographic Project и 23andMe
    Geographic Project излезе преди 6 години – цяла епоха в генетиката и вече е безнадеждно остарял. Понеже си прави по-голяма реклама, все още го продават по инерция.
    С други думи Geographic Project тества или само малка част от митохондриевата ДНК (около 600 бази), или 12 маркера по Y хромозома при мъжете.
    23andMe тества 1 000 000 бази по всички хромозоми плюс mtDNA, т. е, ако човекът е мъж ще има най-точно определение на Y хаплогрупата си плюс mtDNA хаплогрупата (не само главната, но се отива до съответната подгрупа, която иначе се определя само от скъпия тест Full Genomic sequence).
    Отделно вече се тестват голяма част от останалите хромозоми, след което има различни средства да се определи процент гени по географски признак, родство с други тествали се и т. н. генеалогични връзки.
    За някои пък най-важна е медицинската информация, която се дава – носителство на генетични болести, предразположение към други болести и т. н.
    Освен това може да се свали тестваната информация като документ и да се участва в други ДНК инициативи, несвързани с 23andМе. Аз лично участвам в още няколко, за което ще Ви обясня след като имате резултатите си.
    Поздрави,
    Мира, от Сидни
    Генетичен генеалог

  • Отборът по математика на СМГ на първо място на състезание в САЩ

    Отборът по математика на Софийска математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ спечели първо място в дивизия Б на международното математическо състезание PUMaC (Princeton University Mathematics Competition). Състезанието се проведе на 20 ноември в университета „Принстън“, САЩ. Това е първото участие на математиците в престижното състезание. Спонсор на отбора е Българска банка за развитие (ББР).
    В математическата надпревара участие взеха 34 отбора. Първото място за българския отбор завоюваха Виктор Вълов, Стоян Стоянов, Виктор Вълчев, Даниел Добрев, Богдан Станков, Иван Божилов, Радослав Кафов и Рафаил Рафаилов. Ръководители на отбора бяха Петя Тодорова и Илиана Цветкова.

    Българите се представиха отлично и в индивидуалните дисциплини на състезанието PUMaC – комбинаторика, геометрия, теория на числата. На индивидуалните финали Виктор Вълов и Стоян Стоянов се класираха сред най-добрите десет.

    За трета поредна година ББР подкрепя учениците на СМГ „Паисий Хилендарски“ в международни математически състезания. За последните две години младите математици спечелиха 2 сребърни и 6 бронзови медала от едни от най-големите и престижни състезания – IWYMIC – International World Youth Mathematics Intercity Competition в ЮАР, XVI-та олимпиада по метаматика „Туймаада“ в Република Саха, Якутия и „IMC 2008“ в Тайланд.
    София /КРОСС/

    The 5th annual Princeton University Mathematics Competition, PUMaC 2010, took place on Saturday, November 20, 2010. Thanks to everyone who participated!
    PUMaC is a mathematics competition for high school level students organized by the students of Princeton University. It is entirely student-run. Although PUMaC is only in its 5th year, it has been growing very quickly, beginning with 200 students in its first year and growing to over 750 students as of last year. Furthermore, we are pleased to announce that PUMaC has now gone international, and we hope to welcome international teams in both the Main Competition and the Power Competition.

    2010 Division B Results
    Overall Team Rankings
    Name School Power round (100) Team round (50) Individual total Weighted score
    1 SMG Sofia High
    School of
    Mathematics
    “Paisii Hilendarski” 67                  42 9.999 68.15
    2 Shanghai
    Foreign   IDEA Math 22 46 11.145 59.83
    Language
    School
    3 Changchu Hua        IDEA Math 20 46   10.254 56.44
    Luo Geng
    School
    Power Round Scores
    1 SMG Sofia High School of Mathematics “Paisii Hilendarski”
    Individual Finalists
    6 Stoyan Ivanov Stoyanov SMG
    7 Viktor Yovchev Valov SMG
    Number Theory
    3 Stoyan Ivanov Stoyanov SMG
    4 Victor Antonov Valchev SMG
    Geometry
    7 Viktor Yovchev Valov SMG
    Combinatorics
    4 Bogdan Zlatkov Stankov SMG
    9 Viktor Yovchev Valov SMG
    Algebra
    10 Ivan Asenov Bozhilov SMG
    2010 Division B Results
    Overall Team Rankings
    Name School Power round Team round Individual total Weighted score
    1 SMG “Paisii Hilendarski” 67 42 9.999 68.15
    2 Shanghai Foreign
    Language School IDEA Math 22 46 11.145 59.83
    3 Changchu Hua
    Luo Geng School IDEA Math 20 46 10.254 56.44
    Power Round Scores
    1 SMG Sofia High School of Mathematics “Paisii Hilendarski”
    Individual Finalists
    6 Stoyan Ivanov Stoyanov SMG
    7 Viktor Yovchev Valov SMG
    Number Theory
    3 Stoyan Ivanov Stoyanov SMG
    4 Victor Antonov Valchev SMG
    Geometry
    7 Viktor Yovchev Valov SMG
    Combinatorics
    4 Bogdan Zlatkov Stankov SMG
    9 Viktor Yovchev Valov SMG
    Algebra 10
    Ivan Asenov Bozhilov SMG

  • Колко е трудно да бъдеш прозрачен

    Не са парите. Нито технологиите. Единствената причина да не виждаме онлайн информация за всеки похарчен лев на данъкоплатците е нежеланието на днешни и вчерашни управляващи

    Опозиционните партии винаги настояват за по-голяма прозрачност на управлението, но ентусиазмът им обикновено изчезва, щом веднъж влязат в залите на властта. Изглежда, че на Запад поне една партия е решила да удържи на обещанията си. Само няколко месеца след встъпването си в длъжност новият министър-председател на Великобритания Дейвид Камерън предприе мащабна кампания за увеличаване на прозрачността и отчетността на своето правителство. Една от първите и най-основни дейности в тази насока беше създаването на уебсайт, който има за цел да даде на британските граждани и данъкоплатци по-голяма яснота относно месечната работа на управляващите и администрацията. В него ще бъдат записвани всички разходи, надхвърлящи 25 хил GBP. Планът е повече от амбициозен. Камерън обещава да отвори счетоводните книги на държавните монополи и да покани нови участници в засегнатите пазари. Следва да си зададем един въпрос – а кога и ние ще имаме нещо подобно?

    Финансовата страна на въпроса
    Да се захванем с основния въпрос – колко би струвала една такава система? Преди една седмица, Комисията за регулиране на съобщенията обяви създаването на нова информационна система, която да улесни работата на бизнеса с комисията, като пренесе голяма част от бумащината онлайн. През системата ще може да се извършват редица административни услуги, а тя също така ще предоставя и достъп до различни регистри с информация. Цялата тази система е изградена за около десет месеца и струва малко над 740 хил. лв. Естествено подобна платформа, обхващаща всички държавни институции, ще струва малко по-скъпо, особено ако всяко от ведомствата използва различни интерфейси. „Цената зависи от сложността на крайния продукт“, казва Марио Манджуков, директор „Бизнес развитие“ в IT компанията „Технологика“, която изгради системата на КРС. Тя обаче едва ли ще бъде баснословна предвид факта, че цялата информация вече е налична – Сметната палата така и така събира всички документи. Остава само те да бъдат приведени в електронен вариант и публикувани в мрежата. Що се отнася до времето за изработка, сайтът на британското правителство е създаден за по-малко от шест месеца, след като Камерън поема властта през май.
    Демократичен натиск
    Ползите от създаването на един подобен сайт нямат единствено парично изражение. Отвореното правителство и прозрачната информация за разходите намаляват възможностите за корупция. „Корупцията намалява, когато податливите хора знаят, че могат да бъдат разкрити“, казва икономистът и член на Столичния общински съвет Владимир Каролев. База данни с разходите на държавните институции дават възможност за оказване на демократичен натиск върху народните избраници както от страна на гражданското общество, така и от страна на медиите. Един от министрите в кабинета на Консервативната партия в Обединеното кралство, Франсис Мод, казва: „Когато си принуден да отчиташ разходите си, харчиш по-разумно. Смятаме, че публикуването на финансовите данни ще доведе до по-ефективно вземане на решения в правителството и в крайна сметка ще ни помогне да спестим пари.“ Новото британско правителство настоява, че иска да окуражи всички граждани на страната да прегледат данните, намиращи се на сайта, да задават въпроси и сами да се уверят, че всяко пени се изразходва разумно. „Правителството все пак не харчи собствените си пари, а парите, които взема от данъци“, казва Красен Станчев от Института за пазарна икономика. При сегашната ситуация парите в бюджета са разпределени абстрактно и данъкоплатците не знаят къде са скрити средствата за конкретните харчове, допълва Станчев.
    Нови възможности
    Купищата таблици с числа може и да не изглеждат особено революционно или дори интересно за повечето хора. Информацията, съдържаща се в тях обаче, е. Тя показва не само колко пари се харчат, а и с кого. Данните в британския сайт разкриват компаниите и организациите, които получават пари от правителството. Министрите на „Номер 10“ се надяват, че това ще доведе до по-сериозна конкуренция при цените, както и ще увеличи броя на компаниите доставчици. Базата данни предоставя възможности на малки компании, благотворителни и други организации да сключват договори с държавата – възможности, които доскоро са били ограничени само до хората с правилните познанства.
    Въпрос на желание
    Както става ясно, пред реализирането на един такъв проект няма сериозни технически или финансови пречки. Остава да видим единствено дали държавата има желание да го направи. Толкова ценената досега държавна тайна е загубила смисъла си – тя е измислена, за да предпазва страната от чужди влияния и амбиции, но реално доста често се използва срещу данъкоплатците за укриване на някакви тъмни машинации. В повечето случаи дори не става въпрос за нещо незаконно, а по-скоро за нещо, което се движи по границата на сивата зона на морала. Не е лошо да хвърлим малко светлина върху тази синя зона. Ако нещо е напълно законно – значи не съществува проблем да го знаем. Ако е незаконно, може би не е трябвало да бъде правено.

    Как работи системата
    Сайтът http://transparency.number10.gov.uk/ е описан от самия Дейвид Камерън като „революция в работата на правителството“. На него ще бъдат обединени на едно място детайли за срещите и публичните изяви на министрите, графици за сроковете, в които ще бъдат въвеждани всички политики, а също и структурата и заплатите на всички държавни чиновници, както и разходите за пътуванията на правителството.
    Как се харчат парите
    С тази стъпка правителството на Великобритания да превърне управлението на Острова в най-отвореното и прозрачното в света. Сайтът ще насърчава коментари и отзиви от страна на поданиците (данъкоплатците) на Британската империя. Освен това периодично на сайта ще бъде добавяна нова информация през следващите две години. Най-вече детайли по сключени от правителството договори и начините, по които се харчат парите от данъци.
    Web 2.0
    От изборите насам правителството на Обединеното кралство използва колаборативни инструменти в няколко области на своите политики. Един пример за това е така нареченото „Разходно предизвикателство“, част от правителствената програма за намаляване на дефицита. То е било използвано за установяване на ефективността на взетите мерки и спестяванията в публичните услуги. Проектът е произвел резултати, които не са били събрани по обикновените канали, хвалят се от агенцията, която се занимава с дигиталните въпроси на правителството.

    Автор: Пламен Димитров /в-к Пари/

  • Западните покрайнини, „история” в няколко цитата

     

    Из свидетелства на френския журналист Анри Пози, изнесени в книгата му “Войната се завръща” (излязла през 1934 г.), за положението на границата, прокарана след известния Ньойския договор . 

    “По протежение на планините, по които върви границата, линията от телени мрежи и укрепления се изкачва, слиза, следва от най-малката гънка на терена, тел, тел до безкрайност. Не се спира пред нищо, не щади нищо. Тъй като границата е прекарана единствено по стратегически съображения, минава през места, където най-малко може да се очаква; телените мрежи минават също през тях. Много са селищата, неизброими са нивите, които пресича. Аз видях това на двадесетина места – в Петрич, Стразимировци, Извор, Гюешево и пр. – по цялата дължина на българо-югославската граница. Има къщи, където дворът е сръбски, кухнята българска. Дините и тиквите от градината имат различни националности, които телените мрежи се стараят да напомнят и на тия, които биха посмели да забравят. За да засее градините или нивите си, селянинът в българска територия, на когото нивите са станали югославски, трябва да иска позволително от властите на съседния град. Те му разрешават един месец след това, или никак не му отговарят. Най-често когато го пропуснат да мине телените мрежи при пропуска до крепостта, притежателят намира нивите си ограбени или опустошени. Понастоящем, впрочем и от шест месеца насам, никакво позволително, вследствие на „старите мерки“ не е разрешено от Белград.
    Има работи още по-забавни!
    Аз видях гробища, разделени на две…Нещо повече: гробове! Главата на мъртвия е между телените мрежи, краката извън. Вълчите ями са изкопани върху ковчезите. Аз видях български майки, гробовете на чиито деца са на югославска земя, да идат и да плачат на няколко метра от скъпите им гробове, понеже им е забранено да се приближават.
    […]
    Групата селяни, които наблюдавах, преминавайки границата, когато забиваха коловете и ровеха земята по височините, които обграждат Цариброд – попълваха стената от телени мрежи. Те идваха – и това сведение ми беше дадено от френски консулски агент, чиито информации проверих след това чрез един източник, колкото безпристрастен, толкова и искрен – от съседните села Драговица, Скревищица, Горна Невлия. Някои от работниците имаха повече от шестдесет години, мнозина нямаха осемнадесет. Около една трета бяха жени. Повечето бяха задължени да пътуват от пет до десет километра сутрин и вечер, за да отидат на работа.
    Тях ги третират с немилостива строгост.
    Видях до една гора, на няколко километра от Цариброд, сръбски стражари да се забавляват да ритат в кръста български селянчета, карайки ги да падат с главата напред сред телените мрежи; жертвите с издрани лица ставаха, без да кажат дума!
    Видях при изкопаването на вълча яма до Назаловци едно момиче – почти дете! – което не работеше бързо, хвърлено наземи, със сукмана запретнат до кръста, да получава петдесет камшика по голо и да тръгва, с писък и с хълбоци, покрити с кръв, към работата си!”
    […]
    Никакво съобщение днес не е възможно, действително, между населението от една и съща народност, с еднакъв език, с еднаква култура, което живее от двете страни на границата и на което трактатите на мира са наложили двама господари.”

     

    Из текст, публикуван в македоно-български преглед „Вардар”, в който се коментира и споразумението, подписано от Г. Димитров и Й.Б.Тито в Блед, Югославия, през 1947 г.

    „Срещата в Блед бележи връхната точка в антинационалната политика на БРП /к/. Въпреки че в резултат от преговорите статуквото по отношение на Горноджумайската област и Западните покрайнини се запазва, на практика Югославия получава това към което се стреми – възможност за пряка намеса във вътрешните работи на България. След Блед от българска страна се прави всичко възможно да се улесни югославската политика в Пиринско. Започва се мащабна пропагандна кампания в полза на Югославия и успехите и в изграждането на новия социално политически ред. В Горноджумайска област пристигат множество учители от Вардарско, които да обучават местното население на т. нар. “македонски език“.30 В същото време в НР Македония не само не се допускат българска литература и печатни издания, но и тотално се отрича наличието на българи там. Положението в Западните покрайнини не е по различно. Това че на местното население официално се признава статут на национално малцинство, не пречи на сръбските власти да ограничават по всякакъв начин проявите на българско самосъзнание. Нещо повече – само българите, които са съгласни да сътрудничат на сръбските тайни служби могат да се надяват на сносен живот в Титова Югославия.31”
    (http://freemacedonia.net/statia.php?sn=19&tid=1)

     

    Из шифрована телеграма на служители от българското посолство в Белград от м. юни 1961 г.:

    “№412
    Шифрована телеграма за посещението на служители от легацията в Белград на българо-югославския събор край Босилеград
    Белград, 27 юни 1961 г.
    Снемането на копие забранено
    Връща се в шифроотдела
    не по-късно от 48 часа след получаването
    3707 Строго секретно!
    Военното аташе др. Гърков със съпругата си и секретарят на легацията др. Николов посетиха събора край Босилеград. По пътя и в Босилеград са били непрекъснато блокирани и провокирани от многобройни агенти на УДБ. В градеца няма хотел. Бе предварително уговорената квартира стопаните казали, че по независими от тях причини не могат да ги приемат. Уговарят се на място с други български семейства, но и те след кратко време отказват по същата причина. Другарите са принудили да спят на площада сред града, смущавани от виковете и псувните на удбовци. Сутринта се умили и бръснали на площада. За българите не се намерило място за спане в града, населен с българи! През същото време в Кюстендил са били принудени двама наши граждани да напуснат хотела, за да освободят място за двама югославски дипломати в София.
    Според осведомеността на другарите на голяма част на името на българското малцинство не били дадени пропуски за събора. На съвместно устроените трапези за роднини и приятели от двете страни на границата са се промъкнали и агенти на УДБ с оглед на техните задачи. Съборът преминал добре.
    Нашата страна във всяко отношение е била по-добре представена.
    Моля за указания как да реагираме във връзка с недопустимото грубо третиране на нашите другари от югославските власти.
    Атанасов
    АМВнР, оп. З ш, а.е. 451, л. 189. Бланка. Оригинал. Машинопис.”

     

    Из изследване на Пене Димитров от Босилеград, дългогодишен преподавател по български език и литература, за учебните програми по български език в Р. Сърбия, публикувано през 2002 г.

    “Българите в Сърбия са общност, която населява изконно своя земя в Босилеградско, Димитровградско (Царибродско), Клисурско и Звонско, без примес от друго коренно население. Макар че са най-близо до столицата на България, в сравнение с другите български общности извън държавните граници тези българи най-дълго са в изолация от майката родина и от българското национално развитие. […]
    От създаването на първите светски училища сред българите, които днес са в държавната територия на Сърбия, до края на 20. век в позициите на българския език в системите на образование се очертават няколко периода. До 1920 г., когато Западните покрайнини са част от българската държава, това е майчин, роден, език и основен предмет. От 1920 до 1941 г. в Кралството на сърби, хървати и словенци и в Югославия българският език изобщо не присъства в учебните програми, всъщност българите нямат свои учебни програми. Това е период, когато националните белези на българското население в Кралството брутално се заличават. От есента на 1941 до пролетта на 1946 г. българският език отново присъства във всички сфери на живота на българите в Сърбия: просвета, култура, администрация, правосъдие, информиране и пр., естествено – и като основен учебен предмет в средното образование. От 1946 до 1948 г. – период на бавно отстраняване на българската администрация, в пределите с компактно българско население българският език запазва позицията си на роден език – предмет, чието изучаване в основното и в средното училище е подсигурено програмно и методически. От 1949 до 1982 г. българският език като учебен предмет в Сърбия има труден път. Това са десетилетия на пълна изолация от род и родна страна, на премахване обучението на български език в гимназиите, на формално запазване законовата база, отнасяща се до основното училище, – обучение на български като майчин език. Междувременно учебните условия постоянно се влошават, материалната база обеднява, а обкръжението от сръбски език и култура е агресивно. От 1982 г. в основното училище, а в гимназиите – от 1990 до 1998 г., българският език е със статут на чужд.
    […]
    Лицата, които проявяват влечение към българската култура и просвета, са подложени на тормоз, за да бъдат сплашени и да се откажат от интересите си; Учителите и преподавателите по български език са лишени от правото и възможността да опресняват и да усъвършенстват подготовката си в семинари и курсове в Сърбия, макар че най-ползотворно това би било в България; С безкраен цинизъм се заявява пред световната общественост, че „българското малцинство има всички права, но не иска да ги ползва“!; В учебното дело на българите в Сърбия българският език получава всевъзможни названия: български език, майчин език, роден език, малцинствен език, език на народността, език на малцинството, език на обществената среда, български като майчин, български като немайчин, език на обучение, български език в двуезично обучение и пр. В този умишлен словесен лабиринт дори езиковед специалист не е в състояние да се оправи.”

    (http://liternet.bg/publish8/pidimitrov/syrbia.htm).

     

    Из книгата “Брод към Цариброд” на царибродския българин Властимир Вацев (публикувана в София през 2003 г.)

    “Безсмъртният Андрич казва, че и гробовете умират; някои са паднали, наклонили са се и са готови да легнат до своя покойник, повредени, със строшени снимки, орнаменти и фигури.
    И наистина на няколко места, натрупани на купчини или отделно, видях тежки каменни паметници, дялани грубо, почернели, посивели и покрити с плесен, със заличени надписи и надгробни слова. Други бяха лъскави и мазни като стъкло, но и на тях текстът беше нечетлив. По едно време се разнасяше мълва, че старите паметници нарочно се чупят и унищожават, за да не остане следа от предците ни и от произхода ни, а нали доскоро националшовинизма на една политика заличаваше следите ни и корените ни.
    Разгледах единствената гробница, на която пише следното: “Тук почива Ранча Прьзвитера, родена 1832 г., починала 1903 година”, а от другата страна пише – “Тук почива Свещеникъ Рада Джурджовъ, роден в Табанъ на 14. V. 1830 г., починал на 10. VІ. 1909 година”. […]
    В ширналото се гробище срещнах и познати, а на паметника им пише и на сръбски, и на български: “Овде почива тело Николе Соколовиhа, търговца, род. 1867 – 1934, супруга Бурга, поживе 80 година, поч. 17 новембра 1925 г., сахраньена у Софиjи”, а над словата са излети бронзови бюстове със зареяни погледи във вечното пространство. На паметника на български са издълбани имената на снахата Марийка Соколова 1906 – 1990 и Григор Соколов 1901 -1985. Кой не познава бай Гошо търговеца и кръчмаря и баба Мара, неведнъж обслужвали и в почтена възраст мющерии от различни поколения. […]
    Истински бях изненадан и озадачен, когато стоях почтително пред паметника на Евдокия 1916 – 1973 и Михаил кожухаря 1914 – 1973, а на паметника на един езиков хибрид пишеше с всичките езикови и правописни нередности и сърбизми, което е ярка картина на трогателната историческа съдба на градчето и на постепенното замиране и заличаване на националната ни същност. И така, цитирам дословно думите на признателност: “За вечна признателност към вас последньи дар од нас за много обичана и не прежалима супруга… и по-нататък – маjка, татко, баба и деда. Спомен повдигат супруг Михаил син д-р Георги и снаха Jелка унуци Михаил и Владимир”.
    Не ви ли се струва, че този текст показва загасването и на последните искрици от огъня на националното ни битие?”

     

    Из публикация във в.”Сега”, май 2006 г.

    „Темата за българщината и българското е твърде деликатна за повечето жители на Босилеград. По-старите, като Стефан Костов, „шопът“, не смеят да говорят открито. „По Титово време се учеше на български, но животът беше да не смееш да говориш много. Имах фирма – трябваше да напиша името и на български, и на сръбски. Никога не сме имали проблеми със сръбската власт за това, че сме българи. Ама и да е имало нещо, никой не смееше да протестира“, разказва Костов.
    Иван Николов е много по-категоричен. „В Босилеград е проблем да си българин, човешките права се нарушават. Успяхме да интернационализираме нашия въпрос през 1995 г. и да запознаем с това световната общественост. Правата се нарушават основно в сферата на образованието – български език се изучава само 2 часа седмично, преподаването е изцяло на сръбски. Това е главният асимилационен механизъм. Историята, която се учи, е сръбската версия на българската история“, негодува Николов.
    „Бях една от последните генерации, които имахме образование само на български и само определен брой часове на сръбски. Възпитавам децата си по един начин, а те си идват от училище и ме питат – ти ли си прав или учителката“, обяснява Александър Димитров.”
    (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2250&sectionid=5&id=0002401)

     

    Из информация на „Труд” от м. септември 2009 г.:

    „Сръбската православна църква е обявила война на вярващите българи в Западните покрайнини, оплакаха се вчера представители на неправителствени организации от региона в София. Поводът за острата им реакция е безцеремонната намеса на сръбския епископ Пахомий, попречил на освещаването на храма в с. Паралово, съобщи БГНЕС.
    Според тях преследването и отстраняването на отец Йоан от енорията му, обявяването му за държавен враг в Сърбия е симптом за засиления натиск спрямо българите, които искат да имат свои църкви и манастири. “Бягай от Сърбия, българино”- с такъв текст sms е получавал отец Йоан. Той бил притискан да смени името си на Йован, а свети Иван Рилски да стане Йован Рилски. Отец Йоан заяви на срещата, че войната срещу него се води вече 8 г. От неправителствените организации поискаха заради този скандал България да се обяви срещу приемането на Сърбия в НАТО и ЕС.”

    (http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=227073)

     

    16.07.2010 г., из информация на БНТ

    България подкрепи евроинтеграцията на Сърбия
    България даде рамо за присъединяването на Сърбия към ЕС с акт на парламента. С голямо мнозинство Народното събрание ратифицира споразумението за асоцииране на западната ни съседка.”

    (http://bnt.bg/bg/news/view/33025/bylgarija_podkrepi_evrointegracijata_na_syrbija)

     

    Мариана Христова

    www.stanitzi-strannitzi.blogspot.com

  • Google Editions e-book venture to launch by year’s end

    After months of delays, Google will launch its e-book retail business, now being called Google Editions, in the U.S. before the end of the year, a spokesman for the company confirmed today.

    The spokesman gave no reason for the delay and declined to offer other details. A Google executive had said in May that the company planned to sell digital books last summer.

    The Wall Street Journal reported today that the venture had cleared some technical and legal hurdles and that Google Editions would launch in the U.S. by year’s end and internationally in the first quarter of 2011. A federal court recently gave preliminary approval to a settlement agreement between Google and authors and publishers, which apparently has provided further impetus for the Google e-book concept.

    Under the Google system, independent booksellers are expected to be able to sell e-books through Google Editions – and they have received contracts to make that happen, according to the WSJ report. Independent booksellers would benefit the most from Google’s concept.

    As early as May, Google was saying that it would allow people using a variety of devices to buy books from a broad range of Web sites. Google will compete against Amazon.com, Barnesandnoble.com and Apple, among others, but it could distinguish itself by providing access to a diversity of e-book sources and supporting multiple reading platforms.

    Google is expected to allow people to make e-book purchases through Google accounts that they would access through a Web browser. Many smartphones, computers and tablets access the Web through a variety of Web browsers.

    Google already offers a service called Google Book Search, which allows people to search and preview millions of books from libraries and publishers globally. The new Google Editions would allow users of Book Search to buy a digital copy of a book, and Google would allow book retailers to sell Google Editions books on their own sites.

    It appears that Google Editions is moving forward now in part because of a U.S. District Court in New York’s preliminary approval on Nov. 19 of a settlement between Google and authors and publishers. Google has described the agreement on its Web site.

    Matt Hamblen/Computerworld

  • 10/12/01
  • 10/12/01
  • Политици, журналисти, елит – мръсната игра срещу народа!

    Автор: Иво Димитров

    Уморих се, денонощно, да ме плюят.
    Защото не се идентифицирам по никакъв начин с първата част на неравенството.
    Омръзна ми от надпреварата на „интелигенцията“ да плюе по повод и без повод народа си.
    И това „плюене“ би било смешно, ако не беше трагично за съдбата на България.
    Просто защото – чисто теоретично – е невъзможно нивото на народа да надхвърли това на елита!
    Непрекъснато ни се повтаря, че всеки народ си заслужава управляващите/елита. Но това е валидно за страни развивали се в нормални условия. В комунистическа и пост комунистическа България имаме НАЗНАЧЕН от олигархията елит. Като специфичната характеристика на комунистическата олигархия е, че по своя характер не е национална, а колониална. Тя е назначена и тотално зависима от Москва. И тъй като именно тази олигархия назначава елита, то и самият елит е производен и „произведен”, като обслужващ чужди интереси. Погребалната камбана за националният елит е процеса срещу Тр.Костов /убит по заповед на Сталин/, а кулминацията е – безмълвното и безропотно подчинение на „всемогъщия диктатор” Т.Живков – чакащ като агне на заколение изпълнението на решението на Москва за „смяната” му.
    Тази, родена от комунизма олигархия, никога след 1949г. не е имала национален интерес и характер, никога не е преминавала през друг критерий на оценка, освен безропотно подчинение на „силния” на деня. Това е управляващата олигархия назначила елита на страната. По собствен образ и подобие.
    И този елит НЕ ЗАВИСИ от РЕЗУЛТАТИТЕ СИ, а от благоволението на господарите си.
    Още през 60-тте години на миналия век, Г.Марков дефинира две от най-тежките поражения на комунистическия режим:
    – Загубата на чувството за собствена отговорност на индивида и
    – Дълбоко разкъсване на връзката елит/интелигенция – народ.
    Блестящо доказателство за тези две негови твърдения е случилото се след 1989-а г.
    През цялото време, обществото се занимава или със ССС /секс-сперма-скандал/ или с това, какво е казал Авторитета /Брюксел, Москва, Вашингтон, Партията…/. Просто невероятно е, като анализираш публичното говорене – вкл. и свободното в мрежата – че се натъкваш на някаква странна форма на колективна шизофрения. Не намирам друго определение. Стотици интелигентни хора виждаха и знаеха, че Алберт/Коритаров е ченге. И въпреки всичко, „изяждаха” всеки, който се осмели да каже публично това. Защото той беше „авторитета” на „антикомунизма” и „анти ченгесизма”. 15 години.
    Поне 70% от пишещите по форуми и ФБ и др. социални мрежи, съзнават, че мас медиите у нас имат за основна задача да ни манипулират. И въпреки всичко, преобладаващите „проблемни” материали се позовават – линк+3 емоционални изречения – именно на манипулативните статии.
    Хиляди са хората, които усещат, че целенасочено се атакува единството на социалната тъкан на обществото. Делят ни на „комунисти” и „антикомунисти”, „ченгесисти” и „античенгесисти”, на софиянци и провинция, на „народ” и „интелигентни”, на „българи” и мюсюлмани”, на… какво ли не. Да не говорим за „политическото” разделение. И слагам политическото в кавички, защото у нас то е само форма на разделение и в никакъв случай на принципи. Най-яркият факт – „социалистическото” правителство на Станишев, което въведе една от най-либералните фискални политики в Европа?!?
    Като в основата на възможността всичко това да НИ доминира е … в промитите ни мозъци.
    Още с майчиното мляко сме засукали, „аз съм никой”, „от мен нищо не зависи”. Така са ни учили, защото това се иска от нас.
    И в тази игра няма „народ” и „интелигенция”. И двете категории са еднакво индоктринирани.
    Ако смятате, че „пресолявам манджата” относно „интелигенцията”, то моля да анализирате поведението на хората от БАН! Вероятно поне 70% от тях си дават сметката, че тази чисто социалистическа структура се нуждае от реформи. Виждали са и знаят как „наште” фактически гонят кадърните учени или поне им правят живота такъв, че сами да си отидат овреме от… напр.цироза, инфаркт, инсулт или нещо друго подобно.
    Ето ви я масовата шизофрения. Те знаят, че „правителството” и „пожарникарят” , нямат капацитет да направят реформа в науката. И въпреки това, те – квалифицираните – не предлагат нищо съществено за да стане реформата?!?
    И за да няма съмнение, че имам нещо против БАН конкретно, ще спомена, че същото е в областта на здравеопазването, образованието, сигурността, полицията, правораздаването…
    Има хора, които могат и знаят, но тях ги няма с техните разработки в публичното пространство.
    Има бизнесмени, започнали от нулата, които с цената на 14часа дневно, седемдневен труд по 360 дни правят икономиката честно и почтено. Но и тези 20-30% ги …няма…
    Има хора като Хайри Лошев, Златко Енев, Ивайло Велев и още няколко стотин., които се опитват да правят гражданско общество, но и тях ги…няма.
    Всичко казано дотук не е проблем да го проверите като фактология. То е на един клик разстояние от вас. Пък го и знаете от собствен опит.
    Най-тежкият проблем по същество не е дори мафията удушила страната.
    Най-тежкият и сериозен проблем е в … мозъците ни.
    Да УСЕТИМ ОТГОВОРНОСТТА и ОПИЯНЯВАЩАТА МЪЗМОЖНОСТ, че нещата зависят от нас като ГРАЖДАНИ.
    Но не е „гражданска” позиция да „оплюеш” този или онзи.
    Гражданска позиция е да ПРАВИШ. Да разработиш цялостно виждане за даден проблем, да обосновеш модел, да увличаш хората около теб в граждански каузи…
    Мислейки за УТРЕ!

    Източник: http://ideabglab.eu/

  • Кръв

    Автор: Огнян Стефанов

    С кръв сме я взели тази власт, с кръв ще я дадем. Тази фраза отново е актуална. Не става дума обаче за политическата власт. Нея партиите у нас си я подават като щафета и я ползват като чужда кола. 

    Говоря ви за мафията, която придоби власт, влияние и пари, каквито дори якудза в Япония и тирадите в Китай нямат. Не, не преувеличавам. Поитически и някои социологически папагали от години повтарят, че мафия в България няма, защото нямало срастване на организираната престъпност с държавата. Всички останали знаят, че това не е вярно, но са се отказали да спорят, каквато е и целта на политическата класа. Дори лафът, че у нас мафията си има държава, се пробутва повече като виц, отколкото като очевиден факт. 

    Истината е много проста: мафия има още от 1990 година и тя е свързана тясно както с държавата, така и с политическите формации
    . По време на правителсдтвото на Димитър Попов е изготвен доклад №1 за наследството на комунизма и по-конкретно на Държавна сигурност. От този документ става ясно, че БКП е замислила, а Държавна сигурност осъществявала контрабанда в огромни размери, която е носела милиарди долари приходи. Става дума за канали, чиято първа копка е била при тоталитарния режим, но които и до ден днешен работят на пълни обороти. Това е единствената индустрия, която не е съсипана и на която нито едно правителство от двайсет години не е посягало. Имало е спречквания, заплахи за съд, дадоха се жертви, но всичко е било в името на усъвършенстване на грабежа. 

    Като свързани с бившата Държавна сигурност се коментираха убийствата на Илия Павлов, Фатик, Емил Кюлев, Бай Миле, Тодор Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров – Доктора и др. Този род екзекуции дори се представят като резултат от войната между наследниците на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност за надмощие над контрабандните канали, създадени от ДС и известни в разработките й като “скрит транзит”. Казват, че в момента превес имало Второ главно, което задкулисно управлява редица отрасли в държавата. То е предшественика на Националната служба „Сигурност”, днес вече изписвана помпозно ДАНС и наричана галено „българското ФБР”. Или по-простичко казано – контраразузнаването. Сещате ли се колко скандала през последните години се развихрира именно около и в тази служба? Не са случайни и са плод на войната между различни лобита. Някогашните канали за оръжие и наркотици, за цигари и петрол, китайско, дубайско и турско карго, днес са приватизирани. Но не от работническо-мениджърски дружества или ентусиасти с ипотечен кредит. Каналите са в ръцете на мафията, т.е. под контрола на партийни централи и хора от властта. Някога спечелените милиарди долари са отивали в държавната хазна. С трохите, откръднати от неколцина децата им се фукали с японски коли и мотори, сваляли са най-известните мадами в държавата, пиели на корем шотландско уиски и пазарували в чужбина. Днес милиардите отиват директно в партийните каси, а една голяма част – в джобовете на хората от кръговете около най-висшите етажи на властта. Там някъде се подвизават и двайсетина олигарси, а под ях следва военизирана структура за рекет, сплашвания, саботажи, побоища и убийства. В Уикипедия пише: мафията е организирана престъпност, способна да се намесва негативно (чрез корупция, изнудване, директно насилие и други незаконни начини на оказване на влияние и облагодетелстване) в развитието и нормалното функциониране на държавата и в личните дела на хората. Компоненти, до един налични в нашето общество.

    Мафията има собствена йерархия, ритуали, система от поощрения и наказания.

    Трафикът на дрога и оръжия, скланянето към проституция, рекетът, хазартът и строителни поръчки са типичното й поле на изява. Можем спокойно да прибавим лихварството, отвличането на хора за откуп, обирите, нелегалното производство на алкохол и пр. Отначало „мафия“ се свързва само със сицилианската Коза Ностра, създадена първоначално да защитава слабите и да пази честта на бедните. Днес вече има неаполитанска камора, калабрийската ндрангета. По света действат руската мафия, албанската, чеченската и пр. 

    Това, което може да се каже за българската мафия е, че тя никога, ама никога не е била на страната на слабите и бедните. Откакто ГЕРБ е в управлението, след безапелационно спечелени избори през лятото на 2009 г, от МВР кръстиха нашата мафия „октопод”. Дали е заради носталгията по онзи италиански сериал с Микеле Плачидо, вече няма значение. Въпросът е, че противопоставянето на „октопода” се оказа трудна и опасна работа. По-трудна и опасна, отколкото си я представяха управляващите. „Октоподът” притежава огромен ресурс – паричен и репресивен, медиен и властови, и който му се изпречи на пътя – шат на патката главата. 
    Първо на вътрешния министър Цветан Цветанов. 
    После, шат – главата на Бойко Борисов. 
    Не търсете милост и сантименти в тази работа. 
    Преди да заиграе мачетето, жертвите биват подлагани на убийствен медиен натиск, разкостване по линия на „морала”, публично обругаване, компрометиране, насъскване на най-близкия приятелски кръг срещу тях. Нещо като разкулачването по време на национализацията в края на 40-те, но с нови средства.

    Жертвите не са света вода ненапита, това е ясно
    . Но не говоря за това. Говоря за кампания, която е представяна като плод на търсене на справедливост. Показват се жилищата на Цветанов и биват сочени укорително с пръст. И той започва да се оправдава, да обяснява. Притеснен е, нарушена е кондицията му, а околните почват да се съмняват, уморили се да гребат на едно място в океана от думи, цифри и декларации. 

    Но кой всъщност го разобличава? Имат ли морално право присвоилите си тогата на обществени обвнители да говорят за морал? Да вземем Корнелия Нинова от БСП. Симпатичната и напориста дама безпощадно клейми вътрешният министър. Но не е ли тя същата, чието име се свързва с мистериозната приватизация на Кореком по времето на правителството на СДС, която по време на тройната коалиция се оказа по същият мистериозен начин зам.-министър на икономиката, след което бе замесена в корупционни скандали, подпалиха й колата и накрая Станишев я освободи от поста. Поизтръскала се от старата кал и от постовете в някои бордове, днес Корнелия Нинова размахва пръст сякаш е жрица в храма на справедливостта. 
    Но не е и няма как да бъде, защото в малка страна като нашата тайните стават обществен достояние докато още са топли… 
    Сергей Станишев също приглася, явно заблуден, че му е бита ваксина за недосегаемост още от времето на сбирката в лозето на Габровски. И той, видите ли, е възмутен. На журналистите, пъхнали му микрофони пред лицето, толкова са заети с дъвката си, че не се и сещат да го попитат още ли обитава онзи луксозен имот в комплекс „Магнолия” в Бояна срещу символичен наем на един приятел. Не го питат и дали е наясно с имотите и благосъстоянието на някои свои другари. Например Евгени Узунов, за който се говори, че е свързан с бизнеса на Младен Михалев-Маджо. Или Кирил Добрев. Защо не провери камарад Станишев колко апартамента е купил в София този млад и напорист социалист през последните години? Какъв е бизнесът му столицата, Благоевград и Гоце Делчев? 

    Или Румен Петков, нашумял по време на участието си в предишния кабинет с прякора Запалката.
    Колко бизнесмени от неговия кръг бяха убити? Само духовна ли е била връзката му с тях? Питайте градските гълъби в Плевен и те ще ви изгукат легендите за Петков в града на българо-руската бойна дружба и Луканов.

    А бившият министър Асен Гагаузов, който с подставени лица, казват, придобил имоти в Гърция, фабричка за бутилиране на минерална вода, къщичка в София… Също и другарката Емилия Масларова, която в Стара Загора наричат „червената милионерка”? Нещо не се връзва точно такива хора да са коректив на управляващите и да ни учат на морал. Не и те, моля ви. Все едно президентът Първанов да нахока някого, че гръмнал заек извън сезона… „Зайченцета бяло, цял ден си играло, във една горичка, със една сърничка…” Бум. Такъв морал ни се набутва пред очите, драги читатели. Вълците агитират за правата на крехките агънца и заплашват с Брюксел, Страсбург и предсрочни избори. Живеем си в тази гнусотия и даже й свикнахме. Дори някои се кефят на сеира. Докато лайната не опръскат и тях… Дайте да спазваме някаква хигиена все пак.
    Истината за генезиса на българската организирана престъпност се крие в тайните папки на ДС, от които се пръкнаха следдесетоноемврийските силови групировки. Именно ченгета от висок и среден ранг кооперираха борци, барети и бивши милиционери, превръщайки ги в гръбнак и мускули на организираната престъпност. 

    За себе си и кукловодите-политици запазиха главата. Не се правя на Колумб, просто смятам, че тези неща трябва да се повтарят и повтарят – докато ги запомним. Някога ДС е осъществявала своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и генералния секретар на ЦК на БКП. Това предопределя веригата, по която са се спускали заповедите: първо се взимат партийни решения, после правителствени, и накрая следват ведомствените заповеди в МВР и ДС. Днес схемата е същата, нека не се заблуждаваме. Гледат ни, говорят ни красиви неща, сочат ни розови хоризонти, рекламират ни социално бъдеще и ни лъжат. Лъжат ни като дърти цигани. (Да прощават ромите, защото и те не са способни чак на такива гранде лъжи…)

    Така стигаме отново до лозунга: „С кръв сме я взели тази власт, без кръв няма да я дадем”. Спотаените зад този слоган имат подръка съдии, адвокати, прокурори, продажни ченгета, цели служби, разузнавачи, контраразузнавачи, дипломати, военни, олигарси, банкови сметки, самолети, яхти, биячи, преследвачи, медийни шефове, продажни репортери, продажни интелектуалци, психопати, курви, бедни и още по-бедни привърженици. Боравят ловко с методите за манипулация, дезинформация, контрадезинформация, черен пиар, бял пиар, подкупване, притискане, ухажване, подвеждане. Хора, за мафия ви говоря. Ма-фи-я. Четка за зъби да си купите – част от парите отиват при тях. Всеки грам контрабандно гориво пълни джобовете им. Прибавете алкохол без бандерол, контрабандните цигари, фалшивите пари… Плюс търговията с деца, проститутките из Европа, далаверите с цените на лекарствата, заменките…. Всичко! Абсолютно всичко, до което се докосваме всеки ден и час, е тяхно по някакъв начин. Нали не се заблуждавате, че ще изпуснат без кръв завладените 111 000 кв. км? Техни са, заедно с нас.

    За първи път от 20 години българските власти дават знак, че искат да сложат край на господството на мафията.
    И ако ние все пак се съмняваме, защото не виждаме бандити в затвора, то партньорите ни в ЕС и НАТО са категорични в оценките.
    Написа го преди дни и журналиста Жан Батист Ноде в статия за най-тиражния и влиятелен френски седмичник „Nouvel Observateur“. (Не ми се вярва Жан Ноде да е бил подкупен от Борисов и Цветанов…) Материалът е със заглавие “Тайната на червената мафия в България”, а Ноде поставя акцент върху тясната връзка между бившата комунистическа Държавна сигурност и организираната престъпност в България, на която сегашното българско правителство, е обявило война. 
    Е, как ще се радва „октопода” на подобни констатации? Как си представяте смирено да се раздели с богатството, властта и влиянието? Няма как да стане. Освен с кръв. Алтернативата е затвор и публично дискредитиране. На Цветанов апартаментите са само начало. Заявките на Алексей Петров за участие в политиката са само начало. Набиване на социологически клин между Борисов и Цветанов – е само начало. 

    2011-а е предизборна година. Ще станем свидетели на ужасни неща. Много, много ужасни и страшни неща. Мафията отстъпва рубежи само с кръв. Тук няма да е по-различно. И не забравяйте: нашата мафия, дори когато дава безплатни кебапчета и бира, не е от любов към слабите и бедните. Последен пристън за поизмореният ни оптимизъм са сякаш само думите на достойния мъж съдията Джовани Фалконе: „Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край”. 



    Източник: http://www.frognews.bg

  • 1 декември – Световен ден за борба срещу СПИН (World AIDS Day)

    Световната здравна организация (СЗО) обявява 1 декември за Световен ден за борба срещу СПИН през 1988. Битката с болестта продължава и днес.
    В целия свят 1 декември се отбелязва като ден за борба със СПИН.
    Тази година се навършват двайсет и две години от началото на отбелязването на този ден.
    ХИВ – инфекцията днес се определя като пандемия, тъй като практически няма страна в света без случаи на ХИВ. България все още се числи към страните с ниско разпространение на ХИВ – инфекцията по официални данни, но дали официалните данни отговарят на реалността? Истинската опасност от това заболяване идва именно от факта, че много хора се явяват като преносители на вируса на ХИВ, без да го осъзнават.
    Броят на заразените с ХИВ вируса продължава да нараства, като вече е над 2 милиона души.
    СЗО предупреждава за разгръщаща се епидемия от СПИН в някои страни от Източна Европа и Централна Азия. Най-много са болните от СПИН в Русия и Украйна.
    Общият брой на регистрираните българи, болни от СПИН, е малко над 1000 души, показва статистиката на здравното министерство. Но по всяка вероятност цифрата на живеещите с болестта е поне 4 пъти по-голяма. Причина за това е продължителното отсъствие на видими симптоми при болестта – между 5 и 10 години. Това я прави изключително коварна.
    За СПИН няма трайно, а само поддържащо лечение, но колкото по-рано бъде открита болестта, толкова по-големи са шансовете за спасение на болните и за неразпространение на заразата.
    Символът на борбата със спин е червена лентичка, сгъната като буквата V.

    The Red Ribbon is the global symbol for solidarity with HIV-positive people and those living with AIDS. Cities, brands, organizations and people are coming together from all over the world to make one statement. That today ONE COLOR UNITES US. And that color is (RED).

  • Днес е св.пророк Наум

    Св. пророк Наум живял 700 години преди Рождество Христово. 200 години преди него пророк Йона, по Божия повеля предсказал разрушението на Ниневия Речник за големите беззакония на нейните жители. Ниневитяни се покаяли и всеблагият Господ отменил строгата Си присъда. Но след известно време те пак се развратили. Тогава Господ чрез устата на пророк Наум им открил страшните бедствия, които ще ги постигнат.

    Пророчеството се сбъднало точно. Ниневия, един от най-големите и богати градове на древния свят, била разрушена дo основи и разграбена от враговете. Разливането на р. Тигър довършило опустошението. Сега едва може да се познае мястото, където е бил тоя грамаден град.

    Пророк Наум предсказал и други събития и утешавал верните Божии служители чрез откриване на евангелските обещания.
    Времето на служението на порок Наум се отнася към втората половина на царуването на Иудейския цар Езекия, тоест към 745-714 г. пр. Р. Хр. (след разрушаването на Израилското царство).

    За другите обстоятелства от живота на пророка не се знае нищо. Според преданието, той починал на 45-годишна възраст и бил погребан в отечеството си.

    Днес православната църква почита паметта и на Св. Филарет Милостиви . Св. Стефан Урош, цар Сръбски . Архиепископ Серафим (Соболев)

    pravoslavieto.com

  • 10/11/30
  • Уикилийкс разплака Вашингтон, но не и американците

    Автор: ИВО ИНДЖЕВ

    Темата за разкритията на сайта Wikileaks има толкова подточки, че няма как да бъдат изчерпани с прочита им в една отделна статия. Ето ви още една.

    Провокират заглавията, в които (с основание) се твърди, че е показано истинското лице на американската дипломация. Но тук нещо дълбоко познато от миналото ме кара да добавя малко разсъждения.

    Не е вярно, че по време на комунизма България е била напълно изолирана от Запада. Промъкваше се музика (повече нелегално), но и най-официално, тържествено дори дефилираха филми, книги и преводни материали от западния печат.

    Някои от тези автентични произведения си бяха на световно ниво, макар и често “леко фризирани” като за целите на комунистическата пропаганда. Но общото между тях, ако не броим напълно “безобидните“ в идеологическо отношение ( като да речем някакви детски филмчета), беше “социалната ангажираност”.

    Какво говоря – каква ти “социална ангажираност”! Та те направо громяха тежката действителност в капиталистическия свят. Имаше цели школи в изкуството на Запад, като италианският “неореализъм” в киното, които буквално (в епохата на черно-бялото кино) черно на бяло изобличаваха италианския капитализъм. И съответно се въртяха по кината у нас, а после и от екраните на монополната телевизия.

    Смели образци на критици на статуквото на Запад ни се демонстрираха непрекъснато. Най-ярки сред тях бяха самите холивудски произведения, сред които вече съм споменавал “Апокалипсис сега” с мрачно обрисуваната картина на лудостта на виетнамската война.

    Нещо подобно важеше и за някои истински шедьоври на Холивуд, като “Кръстникът” (гледайте го и днес, ще ви прозвучи, десетилетия по-късно, напълно съвременно дори като изразни средства), “Ловецът на елени”, “Полет над кукувиче гнездо” и т.н.

    Пропагандата у нас беше много горда с находката си да громи врага с неговите си камъни, подбирайки най-едрите между тях, като съответно ги шлифоваше (и “Апокалипсис” и “Кръстникът” бяха силно орязани, естествено). Само глупостта на комунистическото самодоволство, която в крайна сметка го закопа, не можеше да проумее обратния ефект от демонстрирането на тази творческа свободолюбивост.

    Хората у нас гледаха, цъкаха с език и със социалистическите си глави, колкото и да бяха увредени от барабанния бой на комунистическото индоктриниране, си задаваха тайно въпроса дали пък “там” е толкова зле, при положение че е позволено да се каже истината – колкото и да е болезнена тя за управляващите.

    Нещо подобно се случва и в момента когато един защитен механизъм на демокрацията се задейства и хвърля предизвикателство на самата система в самите САЩ. Голяма радост настава в главите на всички, които и без това са убедени колко загниващи са САЩ и какви лицемери са техните управляващи.

    За разлика от кои, питам аз, защото нямаме информация за никоя друга разобличена тайна дипломатическа преписка, но можем да се досетим за главното: едва ли е цвете за мирисане също така френската, турската, руската, китайската и т.н., но едва ли някога ще помиришем нещо от тази съкровищница на клюки.

    Заглавията за “истинското лице”, изобличено сега от разкритията на Уикилийкс обаче могат да звучат и така: “Демокрацията в САЩ показа истинското си лице”. Защото зашлеви най-силната държава в света. Направи го публично.

    За нищожна част от дързостта подобни неща да бъдат извадени на показ в повече от половината свят репресивните апарати на държавата биха унищожили физически “престъпниците”.

    Въпросните “престъпници”, ако изобщо пробият с публикациите си в медиите (дори и в интернет!), посмъртно не биха си показали физиономиите. Знам го от опита си с интервюирането на хора във връзка с книгата ми “Президент на РъБъ”, които се страхуваха буквално за живота си от разкритията за президента Първанов и предпочитаха да не бъдат споменавани поименно.

    Най-смелите от тях все пак обещаха, че ако “стане нещо” ще свидетелстват в съда на моя страна, ако им се гарантира съответният статут от правосъдието.

    Точно в най-мракобесните държави по света сега пътешестват избрани извадки от разкритията на Уикилийкс, за да се докаже пропагандно чрез тях колко гаден е Големият американски сатана, който явно е и достатъчно глупав да не обезглавява на мига онези, които са посегнали на държавните му тайни.

    А в същото време режимите, които злорадстват над американското дипломатическо нещастие в момента, не допускат дори международни инспекции на свои инсталации, камо ли пък собствени журналисти да се ровят в разни държавни тайни и публично да ги оповестяват.

    Разбираемо е, че властите в САЩ, Париж и другаде ронят сега сълзи заради щетите, които фасадата им понася от разкритията. Техните заклеймяващи изявления валят в световния информационен поток и го пълнят с обвинения в безотговорност на онези, които изнасят данните на показ. Те просто са длъжни да го направят.

    Обаче в същото време свободните хора в свободните общества никак не са ужасени. Те искат да знаят как ги управляват, смятат, че имат право на информация и със сигурност не са толкова притеснени от “разпадането на държавността” заради показаните кирливи ризи.

    Така че, вместо да плачем и ние в хора на опечалените на чуждите гробища, би трябвало да си зададен въпроса “къде сме ние” в тази координатна система на противоборството между бюрокрацията и свободолюбието.

    Понеже става дума за плач, боя се, че отговорът на този въпрос е плачевен.

    http://ivo.bg/