Всички авторски страници

Авторски

• Хората емигрират от България, защото не се чувстват защитени от закона

  Думи на швейцарския предприемач и собственик на фабрика в България Йозеф Шети пред в. „Капитал“

  

  Ето какво още казва той:

  2007 г. беше едно очакване за пролет. Когато като компания отидеш при местните власти и кажеш: „Това не отговаря на европейските правила“, те проучваха и ти даваха позволение. Сега трябва да чакаш и едва ли не да хвърляш закона по тях, за да стане. В Швейцария държавните институции помагат на гражданите, на бизнеса, в негова услуга са. Качеството на хората на такива позиции се развали – те като че ли са вече изцяло политически назначения, не професионалисти, а се сменят след всеки политически избор; няма традиция.

  Образованието беше много добро, а сега е „нямам думи“. Кой университет тук има роля в европейската научна общност?

  И давам пример. Аз съм на 30 години и имам чудесна идея. Искам да основа компания. Къде бихте го направили – в Швейцария или в България? Ако имате възможност, ще е в Швейцария. Защо? Заради законите, които се прилагат правилно. Защото там сте защитени. Защо хората напускат и не мислят, че тук е добре? Не се чувстват защитени. Това го чувам от много хора. Държавата не ги защитава.

  Или пък имате 5-годишна дъщеря. Можете да отидете в Германия. Там ли бихте я пратили на училище или тук? Там има перспектива, тъй като учебният процес е реално свързан с бизнеса и живота. Ако и на двата въпроса не можете да отговорите с „тук“, хората ще продължат да напускат тази красива страна.

  И еврофондовете не променят това, напротив. Това финансиране циментира тукашната структура.

  Цялото интервю може да прочетете ТУК.

• Гърция предпочита да има турци, вместо българи

  В момента масово се фалшифицират народни песни в Южните Родопи, като българите се представят като кръволоци

  Спас Ташев, в. „Труд“

  

  ЩЕ СЕ НАМЕСИ ЛИ НАЙ-НАКРАЯ БЪЛГАРИЯ
  В ГРЪЦКАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ИГРА?

  В миналото България и Гърция неведнъж са били противници. С евроатлантическата ориентация проблемите сакаш се преодоляха и двете държави демонстрират желание за сътрудничество. В този дух е и подписването на българо-гръцкото железопътно споразумение, целящо свързването на солунското пристанище с Русе през Черно море. Събитието също не мина без дебати, защото Солун по-лесно би се свързал с Дунав при Видин, железопътната линия съществува, а пътят е 3 пъти по-къс. Анализатори допуснаха, че зад този проект се прокрадва гръцкия интерес за стопиране на коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо през Македония.

  На хоризонта обаче се задават и други проблеми. Един от тях е отношението на Гърция към българските общности на нейна територия. Разбираемо, макар и неевропейско, е желанието на Атина да асимилира българското християнско население. Затова то отдавна е избито или изселено. Единствено в района на Костур, Воден и Лерин все още има лица, говорещи български като майчин език, но младите хора и децата вече не го знаят и въпросът изглежда предрешен.

  По-различна е ситуацията с българите мюсюлмани в Южните Родопи. Преди Гърция да завземе Беломорието през 1920 г., те там имат значително присъствие. Поради тази причина в гръцката Енциклопедия от 1936 г. срещу думата „помакой” е отбелязано, че това са българи мюсюлмани. Когато през 1941 г. българската администрация се установява в Беломорската област, видният наш географ Димитър Яранов пише, че „Ксантийско е едно от местата, където българите мохамедани, като помнят българската администрация през 1913-1918 г. и я сравняват с турската преди това и с гръцката след това, се чувстват като добри българи.“

  

  Големият катаклизъм настъпва след октомври 1944 г., когато завърналите се гръцки власти започват да преследват местните българи като „сътрудници на българския окупатор“. Преломна е 1954 г., когато след заповед на министър-председателя думите „мюсюлманин – мюсюлмански” повсеместно са заменени с „турчин – турско”, с което започва най-новото обезбългарване на българите мюсюлмани.

  През 70-те години Атина се досеща, че допуска грешка, и с административен натиск, аналогичен на македонизма в Югославия, на базата на местния български диалект започва да създава изкуствен „помашки“ език, с вмъкването в него на гръцки думи и използването на гръцката азбука. Лансира се лъжата, че помаците са поробен от българите народ, в който преобладавало гръцкото и чието езиково побългаряване започнало при българския цар Иван Александър през 1344 г. Подобна глупост не издържа на критиките, защото само след 50 г. българската държава изчезва за 500 г.

  Подобни фалшификации обрекоха гръцкия „помакизъм“ на неуспех и днес той все повече минава на заден план. Но вместо да допусне да възтържествува истината, Гърция предприема решителни крачки към окончателната турцизация на българите мюсюлмани. Вече няколко десетилетия Атина налага в началните училища в българо-мохамеданските села турският да се изучава като майчин език, а от тази учебна година се правят неистови опити турският да бъде въведен и в детските градини.

  Всичко това става на фона на отчаяните опити на местните българи мюсюлмани да се противопоставят на този пореден опит за асимилирането им. Такъв е случаят с местния учител Ридван Караходжа от с. Пулево. След като преди три години го карат да започне да преподава на турски, той отказва с аргумента, че за него този език не е майчин и не го знае. Пише за проблема на своите преки началници и в министерство на образованието. Жалбите му остават без отговор вече три години, а от миналата година преписката му е препратена към дисциплинарната комисия с идеята да бъде уволнен. Заплатата му е спряна от ноември 2016 г.

  

  Това е само върхът на айсберга. В момента в Южните Родопи масово се фалшифицират народни песни, като българите се представят като кръволоци. На българите мюсюлмани се внушава, че България иска да им смени вярата, поради което било за предпочитане да не говорят български. Всичко това се случва в православна Гърция, която сякаш с България, а не с Турция има нерешени териториални спорове.

  България не може да си затваря очите пред факта, че население с български произход е подложено на административно обезбългаряване – и по-страшното, внедрява му се антибългарска идеология. Трябва да си дадем сметка, че българите мюсюлмани в Ксантийско имат свои роднини в България, че процесите текат като по скачени съдове и ние трябва да защитим своето достойнство и бъдеще. Политиката ни към българите мюсюлмани трябва да се основава не на това, което ни разделя, а на това, което ни сближава. Време е да помислим за това население да се предвидят места за обучение в българските университети, каквито права имат например българите мюсюлмани от Албания. Нуждаем се от културен център, а защо не и от Консулство в Ксанти!

  Най-известната – съпругата на Том Ханкс

  Днес може би най-известният представител на българо-мохамеданското население в Южните Родопи е американската актриса Рита Уилсън, съпруга на Том Ханкс. Името Рита е съкратено от Маргарита Ибрахимова, както е записана през 1956 г. в Лос Анджелис, Калифорния.

  Нейният баща Хасан Халилов Ибрахимов е роден в с. Есьорен (дн. Ореон), близо до гр. Ксанти. Населението на селото е само от българи мюсюлмани. Преди Втората световна война, преследван от гръцките власти като българин, той заедно с брат си Ферхат бягат в България. Станал неудобен за новата власт след 1944 г., той е изпратен в лагера „Куциян“, но през 1947 г. успява да емигрира в САЩ. Самият Том Ханкс казва, че се е научил да говори български от съпругата си.

• Биволъ: Пентагонът купува за сирийските бунтовници „съветско“ оръжие за $2,2 милиарда

  Иван Ангеловски и Лоурънс Марзук,

  Биволъ

  

  Пентагонът е наел армия от доставчици и поддоставчици, от военни гиганти до фирми, свързани с организираната престъпност, за да достави „съветски“ оръжия и муниции за 2,2 милиарда долара на сирийските бунтовници, воюващи разпръснато срещу „Ислямска държава“.

  Военните фабрики на Балканите и в Източна Европа, които вече работят с пълен капацитет за войната в Сирия, са неспособни да посрещнат търсенето. В отговор Американският департамент по отбраната се обръща към нови доставчици от Казахстан, Грузия и Украйна, за допълнителни муниции, като едновременно разхлабва изискванията за стандартите на купуваните стоки, разкрива разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) и Проектът за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP).

  Репортерите сглобиха картината на сложните линии за доставки от Пентагона за Сирия, използвайки документи за обществени поръчки, данни от маршрутите на кораби, официални доклади, изтекла електронна кореспонденция и интервюта с инсайдъри. Тази програма е различна от вече закрития проект на ЦРУ за въоръжаване на бунтовниците, борещи се срещу сирийския президент Башар Ал-Асад.

  Пентагонът купува оръжията през два канала: Управлението за специални операции (SOCOM), което наблюдава специалните операции на всички служби на американските военни, и малко известното оръжейно подразделение на америсканската армия Picatinny Arsenal, което се намира в Ню Джърси.

  Мунициите се превозват от всички краища на Европа към Турция, Йордания и Кувайт. След това се разпределят на американските съюзници в Северна и Южна Сирия със самолети и камиони. (Виж Черноморския маршрут)

  

  Пътят на оръжията към Сирия е през Черно Море.

  Репортерите откриха, че САЩ използват неясно формулирани правни документи, за да скрият Сирия като крайно направление на оръжията. Експерти твърдят, че тази практика застрашава глобалните усилия за борба с трафика на оръжия и поставят правителствата на източноевропейските страни, които продават оръжията, пред риск от нарушаване на международното право. Други повдигнати въпроси са кой точно използва тези оръжия и какво ще се случи с тях след като „Ислямска държава“ претърпи поражение.

  Пентагонът започна мащабното изкупуване на оръжия през септември 2015 г. при президента Обама. До май тази година той вече беше похарчил повече от 700 милиона долара за AK-47, РПГ, минохвъргачки и други оръжия и муниции. 

  Повече от 900 милиона са договорени за плащане до 2022 и още близо 600 милиона долара са заложени в бюджета или поискани от администрацията на Тръмп. Това прави общо 2,2 милиарда, които Пентагонът се кани да похарчи за сирийските си съюзници (виж инфографиката).

  

  Харчовете на Пентагона за оръжие по Сирийската програма. България е взела най-много от разплатените вече средства.

  Тази финансирана от САЩ линия за доставки към Сирия е подобна на финансирания от Саудитска Арабия канал за 1,2 милиарда евро, разкрит миналата година от BIRN и OCCRP.

  Попитан за тези безпрецедентно пазаруване на оръжие от съветски модели за сирийските бунтовници, Пентагонът отговори, че внимателно е проверил бенефициентите и оборудването се доставя „инкрементално“, като „минимумът необходим за незабавни действия“.

  Сирийското обучение и екипировка: Основна промяна в стратегията   

  След като „Ислямска държава“ се разпростря в Сирия през 2014 г., Пентагонът прибързано започна програма за трениране и екипиране на нова сирийска армия от бунтовници, въоръжена с модерни оръжия американско производство, в опит да се противопостави на заплахата.  SOCOM – елитната структура, която ликвидира Осама Бин Ладен, беше натоварена с купуването на оръжията. 

  Но девет месеца по-късно програмата колабира, като само няколко десетки наемници стигнаха до бойното поле. 

  Засипан от негативни медийни публикации, Пентагонът се нуждаеше от нов план. От началото на септември 2015 САЩ се фокусира не върху създаване на нова армия срещу „Ислямска държава“, а върху въоръжаването на вече действащи на терена бунтовници.

  И въпреки, че Пентагонът не разкри детайлите от този нов план, от непубликувани до момента заявки за плащания от февруари 2016 става ясно, че се спира обучението на нови подразделения и снабдяването им с модерни оръжия. Вместо това се подбират „проучени“ сили на опозицията, които вече са на терен, и им се изпращат оръжия и муниции съветски модел, които те вече използват и познават добре.

  Първата пратка, която включва 50 тона анумиции и РПГ-гранати, пристига през октомври 2015, само няколко месеца след промяната в политиката. Мунициите са хвърлени от самолет на доминираната от кюрдите коалиция между Сирийската демократична армия, която в момента е водеща в битката за Рака. Тя е последвана от много други доставки.

  Към месец май 2017, откогато датират най-новите данни, SOCOM се е готвила да закупи оръжия и муниции за 238,5 милиона от България, Босна и Херцеговина, Чехия, Казахстан, Полша, Румъния, Сърбия и Украйна, сочи анализът на хиляди обществени поръчки прегледани от BIRN и OCCRP. Преди началото на програмата разходите за оръжия от Източния блок са били незначителни. 

  SOCOM ще закупи допълнитело оръжия за 172 милиона долара през тази данъчна година. Списъкът за пазаруване включва десетки хиляди AK-47 и РПГ, и стотици милиони патрони, съгласно заявката на Пентагона Още 412 милиона са поискани от администрацията на Тръмп или заложени в бюджета за 2018 г. 

  По-рано SOCOM не признаваше за ролята си в Сирийската програма, известна като „Oбучавай и снабдявай“. В писмено становище до BIRN и OCCRP, Пентагонът потвърди, че секретното подразделение е било натоварено с доставките на оръжия и муниции за сирийските бунтовници. Известно е, че SOCOM подпомага под прикритие американски партньори и в други конфликти.

  Разкрит е нов канал за доставки: Picatinny

  SOCOM не е единственото подразделение на Пентагона, което е доставяло оръжия и муниции за Сирийската програма. Всъщност, то е отговорно само за една четвърт от общата сума от 2.2 милиарда, предназначена за Сирия. 

  Останалите доставки са поверени на Picatinny Arsenal, поделение на армията на САЩ, базирано в Ню Джърси. Picatinny вече има опит в набавянето на големи количества оръжия съветски модел (обозначени в документите за поръчки като „нестандартни оръжия и муниции“), за партньорски сили в Ирак и Афганистан. За тези покупки винаги ясно са били обозначени крайните получатели.

  Но една мистериозна група поръчки за общо 479,6 милиона долара няма изобщо краен получател. Анализът на тези документи за поръчки, направен от BIRN и OCCRP, разкрива убедителни данни, че въпросните оръжия са пратени в Сирия.

  Важна зацепка се открива в седем от договорите, подписани през септември 2016 на стойност 71,6 милиона долара, в които първоначално Сирия е посочена с вътрешния код на Пентагона – V7, който обозначава Сирийската програма. Тези референции бяха заличени в публичните документи, след като BIRN и OCCRP попитаха Пентагона за тези доставки през март 2017.

  Но репортерите запазиха копия от документите преди те да бъдат изтрити. Пентагонът отказа да обясни тези заличавания.

  Picatinny е под подозрение за ролята си в доставките към сирийските бунтовници, с оглед на чувствителния характер на конфликта. Освен, че се разгръща мрежа от милиции срещу Сирийските правителствени сили, бойните действия са описани от експерти като сложна война между проксита, ангажираща Саудитска Арабия, Иран, Турция и Русия.

  Има и други данни за нарастващата роля на Picatinny в Сирийската програма.

  В хвалебствена статия, публикувана на сайта на Picatinny през декември 2016, се отбелязва връчването на вътрешна награда на Пентагона, за успехи, между които купуването на „значителни количества“ от нестандартни оръжия за Сирия, Ирак и Афганистан. 

  Презентация на Picatinny от март 2017 разкрива, че подразделението ще изземе от SOCOM ролята на доставчик на муниции по Сирийската програма. SOCOM ще продължи да доставя оръжия.

  Повече от половината от идентифицираните от BIRN и OCCRP 2,2 милиарда все още не са похарчени.

  През март 2016 Picatinny възложи на два военнопромишлени гиганта: британската Chemring и американската Alliant Techsystems Operations (сега част от Orbital ATK) – да доставят муниции за $750 милиона за следващите пет години, от които 421 милиона долара все още не са похарчени. Друг договор за 500 милиона е даден на Chemring, Alliant и още две компании през август.

  С най-малко 50,000 бойци от подкрепяните от САЩ фракции ангажирани в активни бойни действия, Сирия изглежда ще погълне повечето от договорените муниции през следващите години, но част от тях може би ще отидат към други конфликтни зони, в които се използват оръжията от съветски тип.

  Да остържеш дъното на бъчвата

  Новоразкритият канал за 2.2 милиарда долара, както и по-рано разкритият канал за 1.2 милиарда, финансиран от Саудитска Арабия, Йордания, Турция и ОАЕ, предизвика бум сред производителите на оръжия в Централна и Източна Европа. 

  Българската държавна фабрика ВМЗ-Сопот, един от основните доставчици на Picatinny, обяви в началото на 2016 г., че планира да добави 1000 работници към персонала си.  В предишните три месеца тя вече беше наела нови 500 служители.

  Фабриките в Сърбия като Крушик, производителят на ракети, също драстично увеличиха продукцията си. Сръбският премиер Александър Вучич (сега президент – б.ред.) се похвали миналата година, че Сърбия може да увеличи производството пет пъти и въпреки това да не може да отговори на търсенето.

  Докато гладът за оръжията от съветски модели расте, конкуренцията става все по-яростна.

  САЩ традиционно работят с Румъния и България за нетрадиционно въоръжение, но нарастването на търсенето тласна договарящите към Чехия, Босна и Херцеговина, Сърбия, а вече и към Украйна, Грузия, Полша, Казахстан, Афганистан и Хърватия, според данните в американските обществени поръчки.

  Дефицитните доставки също така принудиха Пентагона да занижи изискванията си за оръжията и мунициите. Преди е имало изискване техниката да не е по-стара от пет години, но през февруари то е отпаднало, според официален документ, с който OCCRP и BIRN се сдобиха. 

  Мунициите складирани в лоши условия деградират и понякога стават неизползваеми или дори опасни. Наемник на Пентагона, който трябвало да обучава сирийски бунтовници, загина на полигон в България, докато манипулира гранати за РПГ, произведени преди десетки години. Въпреки това Пентагонът продължи да използва доставчика на некачественото оръжие (става дума за Алгънс, обект на отделно разследване, преведено от Биволъ).

  Има също така и други проблеми. Репортери откриха, че директорите на три фирми сред доставчиците на Пентагона и президентът на критично важен подизпълнител имат сериозни проблеми с интегритета, включително един от тях е бил уличен в плащане на комисионни на чужди агенти, за да гарантира сделки, а друг е свързан с организираната престъпност. (виж по-долу Проблемните доставчици).

  Подкопаване на системата за контрол на оръжията

  С доставките за сирийските бунтовноци Пентагонът използва твърде необичайна и подвеждаща правна документация, която използва вратичка в системата, създадена, за да се предотврати отклоняването на оръжия към терористи, ембаргови страни и военнопрестъпници. 

  За да си осигури лиценз за експорт на оръжие купувачът трябва да представи валиден сертификат за краен потребител, който да гарантира крайната дестинация на оръжията. 

  Но сертификатите, използвани от SOCOM за Сирийската програма, които нашите репортери видяха, не споменават Сирия като крайна дестинация. Вместо това като краен потребител е посочен SOCOM. 

  Документът казва, че „техниката ще бъде използвана за отбранителни нужди директно от правителството на САЩ, трансферирана посредством грантове за военно обучение и програма за тренинг или помощ за сугурност“. 

  

  Сирийският военен театър с подкрепяните от САЩ бунтовнически сили

  Това заявление позволява на SOCOM да отклони екипировката към всяка милиция или армия, на която помага за сигурността, включително към сирийските бунтовници, според експерти по контрола на въоръженията, проучили наличните данни. 

  В подробен писмен отговор Пентагонът не оспорва посочването на Армията на САЩ като краен потребител, но обяснява сертификатите, цитиращи „помощ за сигурността“ се отнасят за трансферите към чуждестранни бойци.

  „Очакваме от всяка партньорска сила или рецепиент на помощ по сигурността да използва материалната база по предназначение, например за борба с „Ислямска държава“ и извършваме мониторинг, за да се уверим в съответствието на употребата.“ – каза говорител на Пентагона.

  Но експерти по оръжията критикуваха тази практика, описвайки я като опасна за глобалната система за контрол на оръжията.

  Рой Исбистър, експерт по трансфер на оръжия в неправителствената организация Saferworld, която работи върху превенцията на горещи конфликти, каза: „Системата за крайните потребители почива върху яснотата и последващите проучвания. Ако САЩ манипулират процеса и осигуряват параван за други да твърдят, че не знаят за крайните потребители на въпросните оръжия, то цялата система е изложена на риск“.

  Патрик Уилкън, изследовател по контрола на оръжията и човешките права в Amnesty International, описа крайните сертификати на SOCOM като „много подвеждащи“.

  „Сертификатът за краен потребител, в който липсва крайна дестинация, би бил противоречащ на самия себе си се и крайно необичаен – каза той. – САЩ подкопават предмета и предназначението на  Международния договор за търговия с оръжия на ООН (ДТО)”

  Уилкън обясни, че Вашингтон все още не е ратифицирал този договор и не е правно обвързан с него, но като подписала страна се очаква да не го компрометира. 

  Като член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Вашингтон е подписал серия от мерки за превенция на трафика с оръжия, включително и обвързващо решение, че сертификатите за краен потребител включват държавата на крайната дестинация. 

  Европейските страни износителки на оръжие са ратифицирали ДТО и също са обвързани с решенията на ОССЕ, както и с още по-стриктните правила на ЕС, известни като Обща позиция за експорта на оръжие. Повечето от страните кандидатки за членство вече са възприели тези правила. 

  Румънското, чешкото, босненското и сръбското правителство потвърдиха, че са дали лицензи за експорт за САЩ, а не за Сирия, посочена като крайна дестинация.

  Грузинското Министерство на отбраната каза, че има експортна сделка в процес на договаряне, но все още не е получило крайния сертификат от Пентагона и договорът не е подписан.

  Полша каза, че не е одобрявала никакъв износ за сирийските бунтовници.

  Властите от Украйна, България, Казахстан и Афганистан не отговориха на запитванията ни за коментар.

  Съгласно ДТО и Общата позиция на ЕС, износителите трябва да вземат мерки, за да предотвратят отклоняването и използването на оръжия и муниции за военни престъпления или за „подкопаване на мира и сигурността“.

  Без да е известна крайната дестинация такива мерки са невъзможни.

  Уилкън каза, че Amnesty International специално е притеснена от факта, че САЩ снабдяват Сирийската свободна армия с оглед на това, че една от най-големите и формации, кюрдската YPG, е „заличавала цели села“, актq описан от организацията като военно престъпление.

  Такъв мащабен поток от оръжия поражда и страхове за бъдещето на Близкия Изток, твърди Уилкен. 

  „Като се има предвид много комплексната, променяща се ситуация в Сирия… и съществуването на многобройни въоръжение групи обвинени в сериозни нарушения – каза той – трудно е да се предвиди как САЩ може да гарантира, че оръжията изпратени в региона няма да бъдат зле използвани“

  В разследването участваха и Павла Холцова, Мария Черешева, Роксана Джипа, Дейвид Блос, Роберто Капочели, Анна Бабинец, Фредерик Обермайер и Атанас Чобанов

  Заглавна снимка: © Reuters 2016 Бунтовник подрежда оръжия в Алепо

  Източник: Биволъ

• Михаил Кръстанов: Докато дишам, ще се прекланям пред българското слово

  Убеден съм, че бъдещето на България ще бъде в ръцете на младото поколение, необременено с предразсъдъци, смята поетът

  Интервю на Георги Николов с Михаил Кръстанов,

  в. „Дума“

  

  Михаил Кръстанов е роден в София, от 2002 г. живее и работи в Бразилия. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е редактор в ИК „Феномен“, в. „Наука и Общество“ и Информационна агенция „Балкан“. Участвал е в изготвянето на сценарии за радио- и телевизионни предавания, автор на поетични книги. Първата от тях – „Кръстоносец“, през 1997 г. печели наградата за дебютна поезия на „Южна пролет“ в Хасково. Негови текстове с поезия, проза и литературна критика са публикувани в много български и бразилски издания за литература; превеждан е на португалски, френски и испански. В момента работи като преподавател по западноевропейска литература в университета „Кларинтиано“, Бататайс. Създател е на първото българско училище в Бразилия и основател в сп. „Espaso Horizonte“, на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети“, в която се представят съвременни български автори. През 2015 г. е удостоен с Грамота за особени заслуги в литературата, присъдена му от Академията за литература на Бело Оризонте, Бразилия.

  – Драги Мишо, как изглежда днес българското духовно присъствие в Бразилия? Какви образователни, литературни, самодейни и прочие форми го изпълват със съдържание и откога датират корените му в тази страна?

  – В Бразилия определено има българско духовно присъствие, ако под това се разбира култура, изкуство, образование. Българите тук са предимно интелектуалци, които са намерили своя почва да развиват и разпространяват по един или друг начин родната самобитност. Български музиканти, художници, писатели, историографи, университетски преподаватели със своята дейност работят за това. Ще спомена Мартин Лазаров, музикант, който създаде композиции с български и балкански мотиви заедно със своята група „Нео Балкан“. По време на тези изпълнения залите са пълни и на видеостената минават кадри от български пейзажи. Художникът Бисер Найденов е популярен не само в Бразилия, но и в Европа, и неговите изложби са истинско събитие в страната на кафето. Историографът Жорже Косиков вече издаде няколко книги за движението и съдбите на първите вълни от български емигранти от началото на ХХ в. Една от тях е преведена в България. Писателят Илко Минев, който живее в Манаус, също издаде някои от произведенията си в България. Философът Стефан Кръстанов написа книга върху артистичния патос, която бе посрещната изключително успешно в Бразилия. Тази година през февруари имаше панорама на българската култура във Форталеза, благодарение и на координаторката Валентина Николова, езиковед. По време на това прекрасно събитие се състоя концерт на зам.-ректора на Музикалната академия Борислава Танева, изложба на скулптура Орлин Атанасов и панорама на българското кино. Oчакваме скоро изложбата на български народни носии от Ваня Велкова, Българка на годината за 2016-та. Като прибавим към всичко това и дейността на училището в Сао Пауло, постоянната експозиция за историята на българската азбука, дарение от Държавната агенция на българите в чужбина, и наскоро откритата първа българска библиотека в Бразилия в залите на училището, на този етап българското духовно присъствие в страната на кафето не само е безспорен факт, но е и в подем. Всички бележити дати, исторически, духовни и фолклорни, се отбелязват от българската общност с официални програми, включващи рецитали, изложби, семинари и дегустации на български национални ястия.

  – Какви трайни цели си поставяте и срещате ли помощ от местните институции, търсите ли съдействие и от държавните структури у нас? Имате ли трудности? Ако правилно си спомням, благодарение на теб оцеля българското училище в Сао Пауло…

  – Училището оцеля благодарение на силната подкрепа на родителите и учениците, и най-вече на българското посолство в Бразилия. Имаше опасност около 50 български деца да останат без образование по роден език, литература и история на България. Това е вече в миналото, училището ни за трета година е вписано в регистрите по ПМС на МОН и се развива успешно. Нещо повече, ние сме едно от българските училища в чужбина, от което всяка година се връщат деца и кандидат-студенти, продължаващи своето образование в България. За последните три години те са повече от 15. За нас това са крайните цели: да подготвим нашите деца и ученици с българските и европейските методики и стандарти на образование.

  – Поддържате ли връзки с български културни сдружения в диаспората? Ще оцелее ли според теб нашият национален и интелектуален ген по света, или постепенно ще се разсъхне във времето?

  – Бразилия е многонационална държава и естествено поддържаме връзка с други културни и образователни общности и организации. Всяка година в мемориала на имигрантите в Сао Пауло за два или три дни се провежда фестивал на нациите и в него има българско участие и присъствие. Също така поддържаме контакти със славянските общности, с които организираме отделни срещи и събития. Българското училище в Сао Пауло е член на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), с която освен, че се обменят идеи и проекти, се организират ежегодни срещи, дискусии и конференции в държави от различни континенти, където има солидно българско присъствие. Една от целите е да направим подобна среща или конференция в Сао Пауло. Относно нашия национален и интелектуален ген, за мен това е реторичен въпрос. И ще си позволя да кажа нещо, в което съм убеден: българите по света не са по-малко българи от тези в България, а може би и повече. Да са живи и здрави и добре е, че ги има. Защото те ще са носители на новите идеи, с които България би могла да се възроди и да заеме своето достойно място не само в Европа, но и в света. Ако не вярвах, ако не съм убеден, нямаше да правя това, което правя, защото най-лесното е да загърбиш Родината, когато си в чуждо гнездо. При мен няма как да се получи и радващото е, че много други българи извън страната ни работят за тази кауза.

  – Ти самият, освен научен работник, си утвърден поет, пишещ на български и португалски език, активен общественик, организатор на събития. Удовлетворен ли си и очакваш ли признание?

  – Не очаквам признание от никого. Аз следвам интуицията си и християнските ценности, в които съм възпитан. Потомък съм на Иван Денкоглу, а това задължава, това си е един тежък, но сладък товар. Разбира се, няма как да не се чувствам удовлетворен, след като и в България съм получавал премии и награди за моето творчество и дейности, в Бразилия също. По принцип не харесвам антологиите, особено в България, защото се правят по някакъв особен принцип, хаотично, и никога не съм разбирал селекцията на авторите. Но нямаше как да откажа включването на мои текстове в международната антология – „Любовта на третото хилядолетие“, издадено от Академията по литература в Бело Оризонте след изключително прецизна пресявка. Приятно изненадан останах, когато пред пълни зали по време на премиерата на това събитие ми връчиха диплома за принос в поезията и литературата. В списание „Еспасо Оризонте“ излязоха (с моя инициатива) творби на български съвременни поети. Благодарение на бразилския писател и литературен критик Рожерио Зола Сантяго успяхме да създадем рубрика за българска поезия.

  – Познава ли българската общност съвременната ни литература и култура, чии имена цени най-много и защо?

  – В Бразилия има няколко вълни от българска емиграция. Най-ранната е започнала още през 1928 г. Тези българи от по-далечната дистанция на времето няма как да познават добре българската литература, и то не само съвременните автори, но и българските класици. Българите, които са се установили в Бразилия след 90-те години и в началото на този век, познават българската литература, не сме правили анкета точно кои поети и писатели предпочитат. Една от целите на българската библиотека в Сао Пауло е, именно колкото се може повече хора от нашата общност в Бразилия да се запознаят със съвременните ни автори. Вече имаме богата колекция от класиците ни и от действащи поети и писатели. Някои от книгите са дарения, други са купени от България и непрекъснато ще продължаваме и допълваме селекцията с най-добрите издавани съвременни български автори.

  – Какви нови книги подготвяш и ще ги срещнем ли по книжните лавици в България? Как изглежда днес Родината през творческата ти призма?

  – Подготвени са за печат две мои книги, едната поетична, другата е сборник с разкази. В тях действително има паралел между България и Бразилия, и между Европа и Южна Америка. Книгите са двуезични – на португалски и български. Очаквам да излязат още тази година, ще се появят и в родните ни книжарници. В скоро време се очаква да излезе в България и мой превод на популярна книга от един от най-почитаните и издавани писатели в Бразилия.
  Аз смятам, че имаме уникална природа, забележителни исторически обекти, плодородна земя, българската нация е една от най-интелигентните в света. Няма никаква причина да бъдем на опашката на Европа. Но съм убеден, че няма по-разделена нация от българската. Нищо не се е променило в манталитета ни. По всеки един въпрос винаги има две или три коренно противоположни мнения. Прекалено много се взираме в миналото, а древните мислители и философите отдавна са написали, че човек, който живее само с останките от миналото, няма никакво бъдеще. Убеден съм, че бъдещето на България ще бъде в ръцете на младото поколение, което няма да е обременено с предразсъдъци.

  – Какво ще пожелаеш на младата генерация литературни нашенци, тръгнали да опознават и завладяват планетата?

  – Имаме много талантливи съвременни творци в областта на литературата. Българският език е красив и изключително богат, това не е тайна за никого. Мястото на българските творци е в България, а ролята на държавата е да подпомага изцяло и постоянно българската култура, защото нация без култура не е никаква нация. Все пак, ако някой от тях твърдо е решил да излезе от страната, то най-добре е чрез перото си да разпръсква българския дух. В днешно време няма по-голяма мисия от тази.

  – А на себе си какво пожелаваш като човек и творец?

  – Пожелавам не само на себе си, но и на всички български творци, да стигнат до възможно най-голяма аудитория. Книгата е жива, тя има душа и сърце, и ако е написана стойностно, надживява и автора, и епохите. В личен план здравето е най-важно, пожелавам си и до няколко години да се върна окончателно в родината. Впрочем, независимо дали съм в Бразилия или България, в едно съм сигурен – докато дишам, ще се прекланям пред българското слово и ще пиша на него…

  .

• Снежана Галчева: С половин сърце се живее трудно

  Интервю на Георги Николов със Снежана Галчева,

  в. „Дума“

  

  Снежана Галчева е родена в София. Поет и журналист. Завършила е специалността българска филология. От дванадесет години живее и работи в Чикаго, и продължава да пише поезия. Автор на стихосбирките „Мигове и вечност“, „Мост към светлината“, „Космични послания“, за които има международни награди: за Европоезия – през 2011 г. в Париж, Франция, през 2012 г. в Лече, Италия и др. Носител на наградата „Народен будител“ 2013 г. Редактор е на 14 книги, издадени във Великобритания, Германия, България и САЩ. Съосновател на клуб „Българско слово“ в Чикаго. Била е редактор, сценарист и водещ на ТВ шоу по BiT. Водила е седмичната рубрика „Българското слово през вековете“ във в. „BulgArena“. Организатор и модератор на Първия фестивал на българската култура в Чикаго, проведен през 2015 г. Член е Съюза на българските журналисти и е председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго.

  – Госпожо Галчева, как изглежда съвременна България от хиляди километри разстояние? Обичат ли я, интересуват ли се сънародниците ни от съдбата й и с какво биха могли да й помогнат?

  – По-голямата част от българите, живеещи в Чикаго, САЩ, носим родината в сърцата си и живеем с мисълта за нея. Има едно понятие, което се нарича „национална принадлежност“, и то не се свързва само с географското определение за място. Да, наистина, в чисто физически план България ни липсва, а когато сме далеч от нея, разбираме какво тя означава за нас. Език и традиции, спомени и места, семейство и приятели. Това е нещо, което не може да бъде заличено. Българинът е отворен и толерантен към традициите на страната, в която е избрал да живее, но колкото и да се приобщава към новата среда, той носи отпечатъка на своето родово начало. Дори и на хиляди километри от България, в кръвта и гените си усещаме извечната връзка с непреходните културни ценности – песента, музиката, танца, които нито времето, нито пространството могат да заличат. Смятам, че ние, съвременните българи, независимо къде се намираме по света, трябва да пазим както родовата си памет, така и паметта на националните си герои, защото само, когато знаем кои сме и откъде идваме – тогава сме силни. Да пренесем и съхраним историята и културните традиции на българската нация в едно различно общество е не само проява на родолюбие, но и висш израз на това, че българското и родното е над всичко. А как конкретно можем да помогнем? Има много благотворителни инициативи, които се провеждат за набиране на средства, за да бъдат изпратени специално за подпомагане на бедни и социално слаби в страната ни. Бих дала пример с организирания благотворителен Коледен концерт, средствата от който бяха изпратени в България.

  – Моля да обрисувате духовния образ на българската диаспора в Чикаго – местни културни институции, творчески съюзи, традиционни изяви. Връзките в това отношение с България и какво още може да се желае.

  – В Чикаго – града с най-много българи в САЩ, има български училища, творчески съюзи на художници, писатели и др., два културни центъра, три вестника, две телевизии, радио, електронни сайтове, няколко църкви и др. Всички те работят в различни сфери, но за една обща цел – съхраняване на българските национални традиции и културното наследство сред българската общност в чужбина. Редовно се отбелязват традиционните български празници, организират се пикници, изложби, канят се от България актьори, певци, музикални изпълнители и др.

  – Кое наложи създаването на Салона за духовност и култура? Какви цели и задачи си поставя и с какви дейности стартира? Как бе посрещнат от сънародниците ни и какви хора членуват в него?

  – Освен всичко, направено досега, се оказа, че има нужда и от още нещо – и това не е само любовта към българската култура, но и загрижеността и безпокойството ни за нейното състояние. Затова в началото на тази година стартира проектът за учредяване на Салон за българска култура и духовност. Дейността му неформално съществува от близо две години, но официалното учредяване се състоя в началото на тази година. Независимо, че тук, в Америка, живеем в материално осигурено общество, ние, българите, винаги сме имали нужда да излезем извън тези рамки. Затова се стремим да се докоснем до онези незрими неща, които нямат цена – неща, които, ако се сложат от едната страна на везната, винаги натежават, независимо какво има от другата. А къде другаде да се търсят те, ако не във вечната съкровищница – света на изкуството?

  – Вие като председател на Салона несъмнено имате идеи за трайното му съществуване, за обогатяване и разширяване на дейността му. Бихте ли ги споделили? Имате ли за съдбата му глобална цел?

  – Целта на Салона е да се обединят хората на българската култура и духовност в чужбина. Да се повиши интересът на българите, живеещи зад граница, към родното изкуство, защото невинаги тези българи имат възможност да достигнат и да се докоснат до позабравената истинска култура – стойностна, възпитаваща и въздигаща. Защото културата не е отрасъл, а основна функция на човешкия живот. Салонът, освен за култура, е и за духовност. Днес нямаме нужда от нови понятия, а от ново съдържание. Казват, че 19 век е век на кризата на нравствеността, а 20 век – на духовния фалит. С дейността на нашата организация искаме да покажем, че в днешния 21 век духовността е единственото смислено бъдеще на съвременната цивилизация. Понякога ежедневието ни изпълва със страх и съмнения, и без да усетим дори, ни отдалечава от нашата духовна същност. Целта на салона е да се скъси това разстояние и да се намери хармонията между тези две същности – материалната и духовната – и те да затуптят с пулса на едно сърце. Духовността е най-голямата инвестиция на всеки човек, но за живеещите зад граница тя е спасителен пояс в океана от страхове и несигурност. Президентът на България г-н Румен Радев казва, че „не можем да вървим към Европа, ако нямаме духовност и култура. Ако нямаме достойнство, ще продължим да лазим по дъното, а трябва да полетим“. Затова и в творческия ни календар се предвижда всеки месец да се организират събития, които, вярвам, че ще ни помогнат „да полетим“. Неоценима помощ в това отношение ни оказва новият генерален консул на Република България в Чикаго г-н Иван Анчев. С неговото активно съдействие градската управа взе решение кръстовище в Чикаго да носи името на големия български писател и общественик Алеко Константинов. На 7 май 2017 г. то беше открито официално. В края на май тази година Българската секция на Конгресната библиотека във Вашингтон бе попълнена с издания на български автори, предадени отново от г-н Анчев. В официалния поздравителен адрес към Салона за българска култура и духовност, по повод неговото учредяване, той написа: „Убеден съм, че ръководената от вас организация ще бъде истински пазител на най-добрите образци на българската култура и водеща сила в развиване на българската духовна мощ в Средния Запад на САЩ“.

  – Ще търсите ли контакти със сродни институции в родината и върху какви допирни точки ще се основават? С какво тя може да ви помага?

  – Досега сме провели много конструктивни и ползотворни разговори с Дамския литературен салон „Евгения Марс“, с представители на Съюза на българските писатели, Сдружение „Култура и туризъм на българския Северо-Изток“, клуб „Перото“ в НДК, Съюза на българските художници, Международната асоциация на писателите криминалисти, Конфедерацията на българските писатели и много други.

  – Ще търсите ли подобни връзки и с аналогични български формации в други краища на света?

  – Разбира се. Наша цел и наш дълг е да обединим тези българи, които са готови да работят всеотдайно за възраждането на българската култура и духовност в чужбина, независимо в кой край на света се намират.

  – Как мислите – ще бъде ли заличена някога националната ни идентичност в диаспората и как може да се съхрани? Убеден съм, че Салонът ще е много полезен и в това отношение… Кои български деятели на духовността в Чикаго бихте посочили като особено изявени?

  – Ролята на всички културни организации зад граница е точно такава – да не се допусне заличаване на националната ни идентичност. Към това се стремят и тези в Америка. Не бих искала да изброявам поименно творците и културните деятели само за да не пропусна някого. Защото те са много. За всички нас културата и изкуството е търсене на истината, а не на облагата.

  – Споделете малко повече за Вашите собствени художествени занимания и в каква тематична насоченост са? Подготвяте ли своя поредна книга?

  – В момента подготвям нова стихосбирка и довършвам сборник с разкази. Наскоро беше предоставена страница на Салона в един от предпочитаните български вестници в САЩ и Канада – „България СЕГА“, където ще водя ежеседмична рубрика.

  – Познават ли в достатъчна степен сънародниците ни съвременната ни култура и литература и интересува ли ги тя?

  – Редовно ни гостуват музикални формации и изпълнители, представят се тетрални спектакли, поетични рецитали, срещи с писатели и др. В края на миналия месец имахме удоволствието да видим популярните български актьори Асен Блатечки и Калин Врачански. Незабравимо ще остане изпълнението им в комедията „Емигранти“. Тази пролет тук в Чикаго имаше концерт „Мистерия на българските гласове“, както и много други родни изпълнители.

  – Какво ще пожелаете на българските читатели?

  – Да правят верния избор – както в изкуството, така и в живота, и да се отнасят с уважение към него. В прочетената книга да търсят смисъла на непреходното. Колкото повече днес се размиват границите на морал и пошлост, толкова повече има нужда от истински ценности. От сърце пожелавам на всеки да намери своите, защото само тогава човек ще бъде истински богат. Бих искала да споделя с българските читатели, че всички ние сме оставили половината от сърцето си в страната, в която сме родени – България, а другата половина е тук с нас, в САЩ. За съжаление, с половин сърце се живее много трудно и за да може то да стане отново цяло, създадохме Салона за българска култура и духовност.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред.: Събитията, организирани от Салона за българска култура и духовност в Чикаго, както и всякакви други събития, са намирали много пъти място и на страниците на нашето издание. Въпреки че, за разлика от други български медии, не получаваме от никого никаква финансова помощ и работим с много малък екип.

  .

• Массовая эвакуация по России

  В крупных городах России после звонков о минировании массово эвакуируют школы, вузы, торговые центры, административные здания.

  

  За два дня из-за анонимных звонков о минировании была эвакуированы объекты в 12 городах России, ни в одном случае минирование не подтвердилось. Так, в Перми анонимные звонки стали причиной эвакуации девяти школ, двух торговых центров, администрации города, кампуса Пермского государственного национального исследовательского университета, железнодорожного и автовокзало.

  В Красноярске посетители были вынуждены покинуть семь магазинов и торговых центров, во Владивостоке — пять торговых центров, в Челябинске — десять ТРЦ.

  В Красноярске и Норильске проверены все эвакуированные объекты — 15 и 9 соответственно. Угрозы взрыва нет. В региональном главке ФСБ РФ подчеркнули, что все звонившие будут установлены: еще ни разу такого не было, чтобы телефонного террориста не удалось установить.

  В Екатеринбурге также был эвакуирован автовокзал, звонили в ТРЦ и деловой центр. В Магадане «заминированными» оказались два кинотеатра, рынок, четыре школы и два вуза: люди были эвакуированы из кинотеатров «Нагаевский» и «Горняк», с рынка «Урожай», из вечерней школы, гимназии № 30, специальной коррекционной школы, Политехнического института, школы № 29, Северо-Восточного госуниверситета и ряда других зданий

  Также, как и в Перми, в Ставрополе эвакуировалась администрация города, краевая дума. Злоумышленники звонили в торговые центры и школы. В Уфе и Брянске выводили людей из семи и десяти торговых центров соответственно.

  Ранее стало известно, что в Перми идет эвакуация 78 объектов. Первыми были эвакуированы школы и административные здания, затем — торговые центры, авто— и железнодорожный вокзал.

  Причем в Уфе эвакуации продолжаются третий день подряд. Накануне были экстренно эвакуированы посетителей сразу пяти торговых центров: «Гостиный двор», «Центральный рынок», «Мега», ТЦ «Башкирия», ТЦ «Звездный», а также из здания БашГУ и главного офиса Сбербанка.

   

  В Рязани эвакуировали 11 торговых центров. Кроме того, эвакуации проводились в Омске и Новосибирске. Из-за поступивших анонимных звонков в школах и детсадах Перми были отменены занятия, в том числе и во вторую смену.

  В Челябинске после проверки «заминированных» зданий решается вопрос о возбуждении уголовного дела. В результате проведенных проверок подозрительных предметов не обнаружено.

  Подробности: https://regnum.ru/news/2320887.html

• Вълкът козината си мени, но нрава – не. По следите на „умерената“ опозиция в Сирия

  Дахер Дахер*, Trueaboutsyria.wordpress.com

  

  Сигурно сте чували често англичаните да казват „Леопардът не може да смени петната си” , което е цитат от Библията, по-точно от книга на пророк Йеремия, който казва: „Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард – петната си?”. В български език това е останало като поговорка, която гласи: „Вълкът си мени козината, но нрава – не”.

  А ако тази хубава поговорка я прехвърлим на сирийски терен, то тя ще е: „Има ли умерена опозиция в Сирия? Тя имената си мени, но нрава – не.”

  И защо се нарича „умерена”, а не примерно светска или просто опозиция? Защо цялата опозиция е финансирана предимно от Турция, Катар и Саудитска Арабия? Защо няма нито един останал християнски, алауитски или друзки град на територията на опозицията? Защо на всяка педя земя, завладяна от т.нар. бунтовници се налага шериат, слагат табели от сорта на „Шиитите са врагове на исляма”, „Демокрацията е глупост”, както и табели със забрани на жените да излизат без никаб (т.е. само очите да им се виждат). Пеят се песни против християните  (има десети клипове в youtube:  видео 1, видео 2, видео 3, видео 4, видео 5). Само преди седмица (б.р. – тестът е написан през март т.г.), в град Джараблус, завладян от протурските клонове на Сирийската свободна армия, избухна масиран бунт, защото местното ръководство искаше да махне никабите. Ръководството бе моментално уволнено.

  Защо повечето групи са ислямистки и слафистки, и носят имена като „Армия на исляма”, „Армия на муджахидините (муджахидин означава джихадисти на арабски), „Армия на сунитите”, „Султан Мурад” и прочие? Впрочем и трите споменати групи доскоро бяха част от Сирийската свободна армия, т.е. те са от „най-умерените”. Някой може ли да покаже разликата между умерените и неумерените? Една и съща идеология, едни и същи символи на знамената, обикновено с шахадата, написана на тях („Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк“), една и съща обществена прослойка, една и съща риторика, едни и същи лозунги, една и съща мода бради, едни и същи искания – шериат и ислямски закони.

  На всички тези въпроси не получаваме отговори. Вместо това американската администрация обяснява, че не могла да раздели умерените от неумерените.  А и как да ги разделят? Това е все едно от една каца вино да сипваш в различни бутилки, да им сложиш различни етикети и да претендираш, че те са различни брандове. Не е сериозно някой да заявява, че масов убиец и борец за свобода не могат да бъдат различени.

  Крайно време е да се разбере, че в Сирия много ясно се обособиха две основни воюващи страни, ако изключим кюрдите. От едната страна е правителството, което успя да привлече всички светски маси и малцинствата, срещу маргинални групи, всичките до една свързани с Мюсюлманското братство и с уахабиско-салафиската идеология. На много няма да се хареса тази картина и мнозина не вярват в нея. Най-вече в западните медии, които години наред представяше сюрреалистична версия, която да е в тон с аспирациите на САЩ, Саудитска Арабия и Катар да сложат марионетка и да прекарат две тръби през Сирия. Но картата и фактите не лъжат. Те реално показват ситуацията и е огледало на това, което се случва. Всички големи градове (Дамаск, Алепо, Хама, Хомс, Латакия, Тартус), аристокрацията, бизнес средите са на страната на правителството. А в териториите на опозицията има само бради, шериат и забрадени жени. Без християни и без други неверници. Който не вярва, може да отида сам в област Идлеб и да провери. Там са „умерените”. Дори битката за Алепо бе съвсем показателна, въпреки бруталната пропаганда в различните медии. В западната проправителствена част живееха над 95% (1,5 млн.) от населението, а в източната се оказа, че са останали едва 100 хиляди души, 80 000 от които бяха държани като заложници от ал-Нусра и Ахрах ал-Шам, клоновете на ал-Каида.

  Но нека се спрем сега на фактите. Финансирането и въоръжаването на бунтовническите групи се превърна в абсурден фарс, в трагикомедия и ако Шекспир беше жив, днес творбата му „Комедия от грешки” щеше да е посветена на „умерената опозиция”. Фронтът ал-Нусра се счита за клон на ал-Каида и е обявена от ООН за терористична група. Затова американският департамент усилно въоръжаваше до зъби групировки като прословутите главорези Нур ал-Дин ал-Занки, кръстена на селджукски управител, известен с това, че изпозаклал всички арменци. На 19-ти юли ал-Занки пускат видео, в което обезглавяват безмилостно  12-годишно момче, а говорителят на Департамента, Марк Тонър с пелтечене обясняваше, че това е отделен инцидент и индивидуална грешка. След освобождаването на Алепо бе разкрито, че същите членове на ал-Занки са екзекутирали стотици сирийски войници и тероризирали хиляди хора. Департаментът мълчи. Истината обаче излезе наяве. На 28-и януари ал-Занки официално се обедини с ал-Нусра, обявена за терористична дори от САЩ, и така бе основана нова група – „Тахрир ал-Шам”. Де факто се оказа, че САЩ са финансирали и въоръжили до зъби индиректно ал-Каида.

  Към новоучредената формация от ал-Нусра се присъедини и „Джейш ал-Суна”, която също води началото си от Сирийската свободна армия (ССА). Бившият посланик на САЩ, Робърт Форд, остро критикуваше бомбардировките в Идлеб срещу „ал-Суна”, но по-късно започнаха да излизат множество доклади, че групата използва деца-войници, които получавали по 100 долара месечно от саудитския благодетел и ал-Махейсни, сега патрон  на ал-Нусра. Сега същите ал-Суна вече официално също са към клона на ал-Каида.

  На 27 февруари т.г., дори Първа дивизия на Сирийската свободна армия се присъедини към Ал-Нусра, която обяви сливането официално чрез съобщение, вече под новото име Тахрир ал-Шам. Това не е първото директно вливане на отряди на ССА към Ал-Нусра. На 5 октомври Втори централен батальон също се обедини с Ал-Нусра, тогава в разгара на битката за Алепо. Индиректното вливане става с групи като Лиуа Ахрар Сурия  и прословутата Лиуа ал-Таухид, която бе една от първите групировки, появили се в Алепо, първо се обединиха кам Нур ал-Дин ал-Занки, а после всичките заедно се сляха с Ал-Нусра. Членовете на друг клон на ССА – Свободната армия на Идлеб, многократно се присъединяваха и отцепваха от Ал-Нусра, за последно на 25 януари т.г. (източник)

  

  Терористичната група Ал-Нусра официално обявява обединяването на „Първа дивизия на ССА“ към нейните редици

  И като споменахме „Джейш ал-Суна”, е редно да споменем и друга „умерена”  група – „Катаеб ал-Фарук”, които действаха в Хомс и бяха част от Сирийската свободна армия (ССА). Помните ли онова видео, което през 2013-та се въртеше по мрежите, и в което бунтовник ядеше изтръгнатото сърце на сирийски войник? Това животинско престъпление  бе извършено от командира на ал-Фарук, на име Абу Съкар. Тогава ССА обеща да направи разследване, но всичкото, което се случи, е групата да се разпръсне и да се обедини с различни формации, нейни членове постъпват в Движение Ал-Хизм, в „ал-Суна”, а през 2017 г. официално са част от Ахрар ал-Шам.

  Така стигаме до споменатата Ахрар ал-Шам, вероятно най-голямата бунтовническа единица в Сирия. Въпреки, че Джон Кери на няколко пъти се изпусна, наричайки групата радикална и престъпна, към днешна дата тя не се счита като терористична организация. През май 2016 г. САЩ, Франция, Великобритания и Украйна блокираха предложението, внесено от Русия, в което Ахрар ал-Шам да се определи като терористична. Което е нечувано лицемерие, като се има предвид, че самият основател на групата Абу Халид ал-Сури е бивш член на Ал-Каида, пратен от Афганистан, лично от лидера й Ал-Зауахири, за да сдобрява ИДИЛ с Ал-Нусра, вследствие на което се появи Ахрар ал-Шам. Нещо повече, бившият лидер на групата, Абу Джабер Шейх, напусна и сега е лидер на новото формирование на Ал-Нусра, Тахрир ал-Шам.

  „Ахрар“ официално отрича демокрацията, а уахабизмът/салафизъм/ е основната й идеология и е отговорна за масовите кланета на християните в Идлеб.

  Пародията, наречена ССА, не спира дотук. Бившето й поразделение „Фастаким” се присъедини към Ахрар ал-Шам на 25 януари. Преди няколко дни се разбра, че и Ахрар ал-Шам, наред с други бунтовнически образувания като „Джейш ал-Изза“ и „Левантийски легион“, ще формират обща бойна единица, наречена „Джабхат Тахрир ал-Сурия“ (източник). „Джейш ал-Изза“ е групата, която тероризира от месеци моя град Махарде (понеже градът е християнски) и официално се въоръжава от САЩ, а как изглеждат, можете да видите в канала им в youtube . По-странното е, че Джейш ал-Изза си партнират с подразделението на ИДИЛ, Джунд ал-Акса, които вече бяха разформировани. (източник)

  

  Ако отворим сайтовете на бунтовниците и разпределим най-влиятелните групи ще получим следната картина:

  Идлеб и северозападна Сирия: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра

  Източна Гута и Дамаск: Джейш Ал-Ислам (с по-малко влияние на Фейлак ал-Рахман и Ал-Нусра)

  Южна Дараа/Южна Сирия: Южен Фронт (с внушително влияние на Ал-Нусра)

  Източна Сирия: ИДИЛ

  Никоя от тях не иска демокрация, всички искат салафизъм, уахабизъм и шериат. Всички те имат една и съща схема на управление. Гонят голяма част от хората (предимно богатите и малцинствата), отнемат им имотите, като после ги раздават на семействата на бунтовниците и членовете на различните групи. По този начин правят масова чистка и се заобикалят от лесно манипулируеми, бедни и необразовани, но затова пък твърдо верни и решени на всичко да запазят придобитото последователи. Религията се използва умело като военен, икономически и политически инструмент.

  Тази технология на управление носи и своите логически последици. В областта Идлеб Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра се сбиха помежду си преди няколко седмици, като най-вероятна причина за това е разпределението на оръжия и плячка. След като Турция предприе лек завой, заради нарастването на кюрдските територии, и влезе във войната за да се вклини между двата кюрдски анклава, посредством завладяването на гр. Ал-Баб, Ердоган явно е обещал на руснаците да не въоръжава повече ал-Нусра, а само групи около Ахрар ал-Шам. По тази причина бе свикана и конференцията в Астана, където всички страни искаха да покажат, че не са съгласни кюрдите да вземат северна Сирия. Поне по тази точка са съгласни и Турция, и бунтовници, и сирийските власти. Игнорирането на ал-Нусра вероятно е ядосало членовете им и те щурмуваха няколко склада на Джейш ал-Муджахидин, а оттам тръгна голям спор между отделните групи. Пет групи от Ахрар ал-Шам се присъединиха към ал-Нусра, която отново си смени името и вече официално е Тахрир ал-Шам. В петък (24-и февруари) те извършиха поредица от самоубийствени атентати в град Хомс, от които загинаха над 50 души – откровено послание към всички, участващи в предстоящата конференция в Женева.

  

  Групи от ССА, които се присъединяват към клоновете на Ал-Каида: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра

  Дори най-умерената бунтовническа група, поне според западните медии, т.нар. Южен Фронт (Джабхат ал-джунуби), дори този „най-умерен“ сегмент се бие заедно с Ал-Нусра, а лидерите им изглеждат ето така:

  Това е официален канал на Южен Фронт, който в състава си има над 50 различни формации, а всички медии са наясно, че те се бият редом до Ал-Нусра (източник).

  Другата голяма група в южна Сирия е Джейш ал-Ислам. Тя е всъщност най-влиятелната група в област Дамаск, а неин основател е Захран Алуш, син на базирания в С.Арабия ислямски проповедник Абдуллах Алуш. Джейш ал-Ислам бе отговорна за атентата и убийството на министъра на отбраната Дауд Раджиха, който бе християнин. Групата отрича демокрацията и иска шериат и ислямска държава, както споделя Захран в интервю.  Захран, заедно с голяма част от семейството си бе в затворите в Сирия, заради връзките му с Мюсюлманските братя, но бе освободен, заради натиска на С.Арабия, Турция и САЩ, които поставиха условия пред сирийското правителство да освободи „политическите затворници“. Удивително, същите държави сега обвиняват Асад, че е пуснал тези затворници и така  е радикализирал опозицията. Нищо, че те поискаха да бъдат извадени, те ги финансират и идеологията им е същата като на С.Арабия. Най-тъжното е, че точно братовчедът на Захран, Мохамед Алуш, е лидерът и лицето на опозицията на преговорите в Астана и в Женева.

  В Източна Гута Джейш ал-Ислам действа заедно с Фейлак ал-Рахман, армия, финансирана от Катар, а са север в Идлеб, клонът на ал-Ислам се обедини с Ахрар ал-Шам.

  Така листата с умерени бунтовници се свежда до:

  

  Засега листата е празна. но все още издирването на умерена група продължава.

  Ако все още някой ваш познат вярва, че има „умерена“ опозиция, дайте му да прочете тази публикация. А ако все още продължава да си държи на неговото, тогава ще е най-добре да го пратим в Идлеб, шериатския рай на опозицията. Опозиция, която я представят като умерена, а пък идеологиите й са сходни с тези на радикалите. Опозиция, която би трябвало да се бори за повече демокрация, а тя се бори за шерият и налагане на ограничения и сектариански диктат. Опозиция, която трябва да е независима и сирийска, а тя е изцяло финансирана от едни и същи държави – С.Арабия, Катар, Турция.

  Към Женева отново ще се проведат поредните опити за мир. Мир, който може да се постигне единствено, ако се вземат реалните факти. Над 70% от сирийците подкрепят правителството, около 15-20% – бунтовниците, а към 10% искат кюрдска държава. Дали ще се намери решение на този казус ? Това зависи от склонността на САЩ (наред с партньорите им от С.Арабия, Катар и Турция) и Русия (с Иран и Китай) да се разберат и да си разпределят газопроводите.

  П.С. За десерт лаконичното мнение на Кеворк Алмасиян, анализатор от Алепо, за Оскара, който спечелиха Белите каски, напълно заслужен, предвид страхотните им актьорски умения:

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Дахер Дахер е от Сирия. Живее в София и работи в БАН. Дахер поддържа два блога за литература и изкуство. Третият му блог се казва „Истината за Сирия“ и в него той публикува статии за родината си.

  .

• Азербайджанската „перачница“ показва как режимът ограбва народа си, за да се облагодетелства

  Хадиджа Исмаилова, която беше хвърлена в затвора заради репортажите си за корупция по високите етажи на властта, обяснява защо разкритията са от значение

  Материал на The Guardian

  

  Азербайджан вероятно не означава много за вас. На запад може би е най-известен като храбър победител в конкурса за песен на Евровизия или като лесен противник в квалификациите за някой международен футболен турнир. Има петрол, крайбрежие на Каспийско море и 10 милиона души население.

  Но има и друга страна.

  В моята родина журналистиката е престъпление – числата казват всичко: десет от 158-те политически затворници в Азербайджан са журналисти. Последната останала независима информационна агенция, Туран, спря работа миналата седмица.

  Неподчинението има висока цена. Бях изнудвана чрез интимни клипове, заснети в моя частен дом от тайните служби. Бях вкарана в затвора с поредица скалъпени обвинения. Не бях сама.

  Азербайджанският режим има солидна и обоснована причина за това потисничество. Липсата на независими медии и на гражданско общество гарантира абсолютна безнаказаност за корупционни практики – елитът може свободно да строи хотелите си и да развива печеливша дейност в добива на полезни изкопаеми. Той не иска да бъде разпитван за произхода на богатството му и защо обществените пари не служат на обществените интереси.

  Корупцията парализира образованието и здравеопазването, докато управляващото семейство и неговият антураж се обогатяват за сметка на обикновените хора.

  Междувременно тези, които хвърлят активисти в затвора, потискат народа и парализират гражданското общество се радват на безнаказаност за ограбването на възможностите и свободите на хората. И остават на свобода и са достатъчно могъщи за да продължат репресиите. Инвестират парите си в демократични страни, които, за разлика от Азербайджан, зачитат правото на собственост. Отиват в западните страни и получават качествена медицинска помощ – качество от което хората на Азербайджан са лишени. Децата им получават образование в чужбина и се радват и на други продукти на демокрацията – същите права, които отричат ​​на обикновените азербайджанци.

  Азербайджанската перачница ни позволява да надзърнем с изумление в начина на действие на тази клептокрация.

  Нито едно мое, или на мои колеги разследване на корупцията, не доведе до разследвания от страна на правителството на Азербайджан. Вместо това бяха наказвани журналистите – убити, като Елмар Хюсейнов, арестувани като мен. Отвличането и побоят на журналисти станаха нещо обичайно в Азербайджан.

  И въпреки това, тези хора, които наказват журналисти за разкриване на истини и ги лишават от основни свободи са добре дошли в демократичните държави, могат да пътуват свободно, да инвестират, да имат банкови сметки и да прехвърлят парични суми, откраднати от държавния бюджет. Лидери на страни, чиито организации и партньори са нарочени и тормозени в Азербайджан им стискат ръцете.

  Тогава какъв е смисълът да казваш истината? Този въпрос ми беше задаван многократно в деня, в който бях осъдена на седем и половина години затвор. Какъв е смисълът на това, което правите и заради което страдате, попита съдебният служител. „Независимо какво пишеш, не можеш да промениш нищо,“ каза охранителят в затвора. „Всичко, което правиш, е правилно, но всичко е напразно,“ повтаряше съкилийникът ми, когато търсех начини да изпращам тайно истории от затвора въпреки рисковете. Да, затворът определено не е място за среща на оптимисти.

  Азербайджанската перачница изпрати милиарди долари през четири британски компании

  

  Хората на Азербайджан, чиито гласове са откраднати на изборите, не виждат възможност за промяна и не смятат подкрепата от международни институции за ефективна. Управлението на несменяемата династия им изглежда като неизбежна реалност от техния живот. С този президент, който наследи властта от баща си и назначи жена си за вицепрезидент, като й позволи да го замества в негово отсъствие, мнозинството азербайджанци виждат малка възможност за промяна в идващите през 2018 г. избори.

  Изборите в Азербайджан никога не са отговаряли на международните стандарти. Мисиите за наблюдение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа съобщиха за големи фалшификации при преброяване на гласовете в предишни президентски и парламентарни избори. Въпреки това азербайджанските телевизии, които служат като високоговорители на режима, показват чуждестранни политици и членове на западни парламенти, възхваляващи нивото на демокрация в Азербайджан.

  Както показват разкритията на „Перачницата“, дори и сега, когато падат цените на петрола, основното богатство на Азербайджан, правителството продължава да харчи огромни суми за корумпиране на европейските институции и за оказване на влияние върху политици. Режимът се опитва да смекчи критиките заради нарушаването на човешките права, за да осигури милиарди международни заеми за своите мегапроекти, които ще послужат само за удължаване на собствения му живот.

  Азербайджанците не са наивни. Те разбират, че поставянето на западните политици в услуга на режима струва пари. Те също така разбират защо азербайджанският режим се опитва да блокира истината вътре в страната и извън нея.

  Но правителството ще се провали в тези опити за заглушаване на всеки и всичко, тъй като във всеки дом има една машина, която казва истината – празен хладилник. Азербайджанците разбират твърде добре, че богатството на олигарсите, които изобличаваме, е натрупано за сметка на празните им хладилници и ще дойде време, когато гневът от бедността ще избухне.

  • Хадиджа Исмаилова е азербайджански разследващ журналист и член на проекта за журналистически разследвания на корупцията и организираната престъпност, the Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP).

  Източник на текста на български: Биволъ

• Обама разкритикува решението на Тръмп за емигрантите

  

  Бившият президент на САЩ Барак Обама разкритикува решението на администрацията на Доналд Тръмп за прекратяване на програмата, защитаваща от експулсиране стотици хиляди хора, пристигнали в САЩ нелегално като деца, предават агенциите. Обама нарече решението „жестоко“.

  „Тук става дума за млади хора, израснали в САЩ, за деца, които учат в нашите училища, за младежи, които започват професионалния си живот, за патриоти, които са поели ангажимента да уважават нашето знаме“, каза бившият държавен глава.

  „Те са американци по душа и в съзнанието си. Те са американци по всеки един начин, освен по един – на документи“, допълни Обама и защити решението си да въведе тази програма с президентски указ през 2012 г.

  Той опроверга твърдението на Тръмп, че решението е взето от администрацията му заради законови изисквания.

  „Това е политическо решение и морален въпрос“, каза той и уточни, че „младите, хора, които ще бъдат засегнати, не представляват заплаха за САЩ и не лишават от нищо останалите жители на страната“. /“Сега“/

  .

• Celebrate Labor Day

  

  Labor Day in the United States

  Labor Day is on the first Monday of September every year. It was originally organized to celebrate various labor unions’ strengths of and contributions to the United States’ economy.

  

  Celebrate Labor Day

  Labor Day is a day of rest or the last chance for many people to go on trips before the summer ends. For students, it is the last chance to organize parties before school starts again. In some neighborhoods, people organize fireworks displays, barbecues and public arts or sports events. The American football season starts on or around Labor Day and many teams play their first game of the season during Labor Day weekend.

  Public Life

  Labor Day is a federal holiday. All Government offices, organizations, and many businesses are closed. Some public celebrations, such as fireworks displays, picnics, and barbecues, are organized, but they are usually low key events. As it is the last chance for many people to take summer trips, there may be some congestion on highways and at airports. Public transit systems do not usually operate on their regular timetables.
  About Labor Day

  The first Labor Day was held in 1882. Its origins stem from the desire of the Central Labor Union to create a holiday for workers. It became a federal holiday in 1894. It was originally intended that the day would be filled with a street parade to allow the public to appreciate the work of the trade and labor organizations. After the parade, a festival was to be held to amuse local workers and their families. In later years, prominent men and women held speeches. This is less common now, but is sometimes seen in election years. One of the reasons for choosing to celebrate this on the first Monday in September, and not on May 1, which is common in the rest of the world, was to add a holiday in the long gap between Independence Day and Thanksgiving.

  

  Sourcе: Тimeanddate.com

• Мениджмънт на доброто: Възможностите на благотворителността

  За Карин дом или как един детски център за деца със специални нужди във Варна работи на границата на частната благотворителност

  Виолина Николова, Еkipbg.com

  

  Преповтаряната през годините сентенция гласи, че за нивото на развитие на едно общество може да се съди по неговото отношение към уязвимите. В българската действителност обаче тази роля на „обществото“ е иззета от държавата, а в същото време протестите на родители на деца със специални нужди не секват. Унизителни, дори за гледане, репортажи за родители с плакати и празни инвалидни колички показват чести случаи на административни парадокси в стил „Параграф 22“, отачаяние от трудната достъпност до услугите и чисто човешки страх за бъдещето, в което техните деца ще се окажат единствено на грижите на същата тази държава.

  От другата страна, за данъкоплатеца остава не само чукането на дърво и дърпането на ухо, но и емпатията в която всяка година се генерират големи суми по DMS кампании, лични кампании на родители и участия във всякакви инициативи, някои от които дори под егидата на държавни глави и излъчвани по националната телевизия. Пословичните съпричастност и доброта на българина изглеждат не само емпирично доказани с броя на успешно реализираните частни кампании, но и се явяват голяма помощна патерица на социалната система, която очевидно не се се справя.

  Дали система, посветена на грижата за хората със специални нужди, фунционираща единствено на база свободния пазар, доброволното желание за дарение, доброволчеството и личния пример е възможна или подобна хипотеза е абсолютна утопия – това е спор, който пали дебати от години.

  Може да се изненадате, но в България вече 21 години функционира едно място, което макар и не напълно лишено от държавна подкрепа (17% от финансирането е субсидирано от държавата) е много близко до този модел, в който доброто бива професионално управлявано, развивано, умножавано и в крайна сметка работещо. И ако изобщо можем да говорим за мениджмънт на философска категория, каквато е доброто, то Карин дом във Варна е място, което си струва да ни занимае в тази посока.

  Това е център, който вече 21 години предоставя терапия и подкрепа за деца със специални потребности (термин, който Карин дом въвежда в България за първи път с желание да спре тяхната класификация като необучаеми) и техните семейства. Началото му е дадено от Иван Станчов през 1994 г. с една напълно лична история, както може би започва всичко, което си струва усилието.

  

  Кой е Иван Станчов?

  „Моето върховно човешко удовлетворение е честта да работя за България, така, както работеха за нея моите деди. Освен всичко известно за мен, аз съм заклет българофил и пътешественик.“

  Иван Станчов е ярък пример за филантроп и дарител от новата българска история. Роден е на 1 април 1929г. в гр. София. През 1943г. семейството му е принудено да емигрира. Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ.
  След политическите и икономически промени през 1990г. се завръща в България за пръв път след 47 години. През 1991г. Иван Станчов е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Макар вече на 88 години, той остава неуморен пътешественик, дипломат и градинар. Владее 8 езика. Неговото име носи и българското училище към Посолството на България в Лондон, като това го прави единственото училище, носещо името на жив възрожденец. Причината е, че когато през 1991г. Иван Станчов заема поста на посланик в Лондон, заварва училището закрито поради липса на средства от държавата. Той решава, че ще го възроди със собствени средства и известно време то е изцяло на негова издръжка. В Българското училище в Лондон се обучават 240 деца на възраст от 4 до 18 години.

  

  Коя е Карин?

  Карин е братовчедка на основателя на Карин дом – Иван Станчов. Карин страда от церебрална парализа по рождение (спастична детска диплегия, известна като болест на Литъл). Надарена със силна воля и решителност, в продължение на шест години в Америка, Карин е подложена на безброй клинични тестове. В допълнение, три години по-късно стартира терапия по наскоро разработения метод на Бобат, която води до общо, макар и бавно подобрение. Всъщност Карин е първият пациент на г-жа Бобат в Лондон. Паралелно с терапията тя е отлична ученичка и взима изпитите си с много добри оценки. Карин е любознателно дете, винаги готова за приключения – излети, пътувания и обикаля света заедно със своето семейство, което я подкрепя през целия й живот.

  През 1994 г. Иван Станчов успява да убеди семейството си да предостави наследствената къща в Морската градина на Варна, където основава Фондация Карин дом. Идеята му е да създаде нов модел за услуги за деца със специални нужди, за да може изоставянето на тези деца в домове да бъде прекратено. Събира малък екип от специалисти от Варна и кани професионалисти от Англия, които да обучат българските си колеги на най-съвременните световно признати терапевтични методи.

  Благодарение на харизматичната си личност и силната лична мотивация г-н Станчов привлича дарители и съмишленици, които да подкрепят каузата. Така се създава първият у нас център за деца със специални нужди, следващ добрите европейски практики и носещ името на едно специално дете и една състрадателна жена – Карин Десислава Феодора Бернадет Мария Гепен Станчов, родена в Лондон на 14 май 1935 г. и починала на 55 години.

  

  Какво прави Карин дом специален?

  Причините са неизброими, но една от основните е моделът за управление на дейност, която може да бъде определена най-точно като социална, чрез инструменти, типични по-скоро за бизнес организация. Екипът на Карин дом се стреми терапията, посещенията на специалисти по домовете и изобщо цялата основна дейност, ориентирана към децата със специални нужди и техните семейства, да е безплатна. Ако решим да си служим по-предпазиливо с това понятие и следваме икономическия закон, че няма безплатен обяд, то следва и логичният въпрос „Кой плаща цената?“.

  Както вече споменахме в началото, 17% от дейността се финансира от държавата, голяма част се осигурявя чрез участие в проекти, канидатстване по фондове и адатиране на дейности спрямо наличните финансови перспективи. Трябва да се отбележи, че този механизъм е достъпен за всички социални институции, включително и държавните, но в Карин дом подготовката на документи, работата по проекти и реализирането им е поверена на професионален екип, който се занимава с маркетинг и набиране на средства. Това професионално организирано звено отговаря от намирането на подходящи процедури за финансиране от фондове до привличането на корпоративни партньори или лични дарители.

  Именно даренията, представляващи 32% от бюджета, са една от основните и най-сложни задачи, която можем да определим като „Поискай, за да ти се даде“. Така например, горивото за автобуса, който превозва децата до центъра от години е поето от компания за горива, а автомобилът на мобилните екипи от програма „Ранна интервенция“ ( б.а. това са специалистите, които посещават родители на деца със специални нужди още от родилното отделение, в опит да се противопоставят на битуващата практика на съвети от медицински лица за изоставяне в институция) е осигурен от частна логистична фирма със специално намаление от автомобилна компания.

  На дарители се разчита за финансова подкрепа за логопедични сесии, терапия с психолог и физиотерапевт. Групите за предучилищна подготовка и обучение, както и едноседмичната интензивна терапия, която Карин дом предлага на деца от страната, също разчитат на дарителите. Това, което можем да определим като запазената марка на Карин дом в тяхното управление на доброто е създаването на стойност. Екипът използва всички налични ресурси, за да се самофинансира чрез създаване на възможности посредством допълнителни услуги.

  Частна детска занималня „Монтесори къща“ е частна детска занималня с капацитет до 15 деца. Голяма зала на втория етаж на къщата е приспособена за обучение по метода Монтесори. Така наличната база и експертизата, получена от обученията на педагозите бива оползотворена и монетизирана в полза на основната дейност.

  

  Музей „Посланици на доброто“ – Тази година в Карин дом беше открит музей, посветен на историята на благотворителността и филантропията в България. Срещу вход – дарение гид от Карин дом развежда групите из експозицията. Освен набраните средства, музеят дава възможност повече хора да се запознаят с дейността на Карин дом и да бъдат информирани за наличните възможности за доброволчество и благотворителност.

  Услуги за майки и деца – През седмицата родители могат да се включат и в Библиотека на играчката и група за игра, водена от специалист на Карин дом и включващи различни знаимания за най-малките.

  Даровете на земята – Дори градината е впрегната като потенциален източник на средства като в нея се сее лавандула, която после се бере и срещу дарение продава от доброволци по време на базари. През почивните дни, градината се дава под наем за сватби и детски рождени дни, като това осигурява допълнителна финансова подкрепа за дома.

  

  Забавление с кауза – перлата в короната на Карин дом, що се отнася до дейности свързани със самофинансирането, е организирането на ежегодния благотворителен фестивал „Усмихни се“ който всеки септември събира граждани и гости на Варна на целодневен фестивал със зона за пикник, барбекю, бира, ресторанти, детски кът, открита сцена, фермерски и занаятчийски базар, цирк, езда, фехтовка и безброй други забавления, които привличат цели семейства за целия период на събитието. Средствата, събрани по време на фестивала (вариращи през години около 30,000 лв.) биват детайлно отчетени по дейности, а голяма част от тях отива за издръжката на група Усмивка, като така варненци знаят, че средствата, които са изхарчили по време на фестивала, забавлявайки се, са били инвестирани в провеждането на конкретна дейност в Карин дом, зад която стоят конкретни деца и техните родители.

  Какво е постигнато?

  За 21 години Карин дом изгражда първата в България площадка за деца със специални нужди, 1835 деца и техните семейства минават през центъра за този период, обособяват място за родителски клуб, обзавеждат 13 стаи за терапия на деца, изграждат първата в България библиотека на играчките, обучават 4500 нови специалисти от България и света, въвеждат програма Ранна интервенция и провеждат 4 конференции за проблемите на децата със специални нужди.

  

  Карин дом остава един от примерите за това, че наетият професионалист често си върши работата по-ефективно от държавния служител, че доброто не е категория, пред която всеки трябва автоматично да прояви емпатия и алтруизъм, а е нещо, за което следва да се работи чрез информиране, въвличане – създавайки както рационални, така и емоционални стимули. Карин дом започва от една напълно лична история, но придобива мащабите на професионално работеща организация, която осъществява реална промяна и оказва неоспоримо влияние върху едни от най-чувствителните пластове в обществото – този на уязвимите, на нуждаещите се от подкрепа.

  Дори писането на тези редове е плод на тези техни усилия и на това, че съумяват да предадат нататък цялата тази енергия и въодушевление от постигането на чудеса или по-прагматично казано – личния пример на частната благотворителност. Тогава, когато личната история на един човек е достатъчна, за да запали хиляди. За това няма нужда от директива, нито от чакане по гишета – достатъчни са малко вяра и много усилия… и може би малко повече воля за това доброто да не бъде монополизирано, а просто добре управлявано.

  ________________________________________

  За написването на статията е използвана информация от: https://karindom.org/
  Снимки: Фондация „Приятели на Карин дом“

• Северна Корея потвърди, че е детонирала водородна бомба

  Тръмп: Срам за Китай, който се опитва да помага, но с малък успех

  

  Северна Корея обяви, че е извършила тест на водородна атомна бомба и го нарече „абсолютен успех“, предаде Би Би Си. Държавната телевизия на комунистическата страна вече излъчи кадри, на които Ким Чен-ун подписва заповед за провеждането на ядрен опит.

  Южна Корея и Япония потвърдиха, че Пхенян е извършил най-мощния си ядрен опит досега, предава Ройтерс. Предварителните оценки, основани на силата на земетресението, са, че взривеното устройство е с мощност около 100 килотона, което е приблизително 5 пъти повече от бомбата, хвърлена от САЩ над Нагасаки през август 1945 г.

  Метереологичната служба на Япония регистрира трус от 6,3 по скалата на Рихтер, което е десет пъти повече от последните ядрени опити.

  По данни на сеизмологичния център на Китай в КНДР е било усетено земетресение с магнитуд 6,3 по скалата на Рихтер, на около 24 км североизточно от град Сунгджибегам. Земетресението е станало в 11:30 часа местно време (6:30 българско) на дълбочина от нула метра.

  Веднага след това военни източници от Южна Корея предположиха, че северната им съседка е извършила шестото си ядрено изпитание. Малко преди труса Пхенян обяви, че е разработил водородна бомба с възможност да бъде прикачена към балистична ракета.

  Южна Корея и САЩ се договориха да разгледат възможността за военен отговор на действията на КНДР, която днес извърши поредното ядрено изпитание, предаде южнокорейската агенция Ренхап.

  Съответната договореност е била постигната в телефонни преговори между министъра на националната отбрана на Република Корея Сон Ен Му и неговия американски колега Джеймс Матис. Агенцията засега не дава по-подробна информация.

  Американският президент Доналд Тръмп определи действията на Северна Корея като „опасни и враждебни за САЩ“, след като режимът в Пхенян изпита водородна бомба, пише The Hill.

  „Северна Корея извърши голямо ядрено изпитание. Нейните думи и действия продължават да бъдат много враждебни и опасни за САЩ“, написа Тръмп в профила си в социалната мрежа „Туитър“.

  „Северна Корея е престъпна нация, която става голяма заплаха, и срам за Китай, който се опитва да помага, но с малък успех“, добави президентът на САЩ в отделен свой коментар.

  Министерството на външните работи на България осъжда остро извършения от Корейската народно-демократична република (КНДР) на 3 септември 2017 г. шести по ред ядрен опит.

  Тази поредна тежка провокация е сериозно нарушение на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на споразумението за гаранциите на МААЕ. България категорично осъжда подобни действия, които водят до допълнително повишаване на напрежението в региона и представляват заплаха за световния мир и сигурност.

  Призоваваме КНДР да прекрати веднъж завинаги своята ядрена и балистична програма по цялостен и необратим начин, изпълнявайки в пълна степен своите международни ангажименти, както и да се ангажира с конструктивен диалог с международната общност за намирането на изход от ситуацията по мирен път, гласи позицията на дипломатическото ни ведомство, разпространена от пресслужбата. /“Сега“/

  .

• Антикомунизъм, антисоциализъм и българските „леви-десни“

  Има разлика между антикомунизъм и антисоциализъм – те изобщо не са едно и също,
  пише Стефан Кичев в „Мисълъ“*

  

  Антикомунизъм (в неавторитарния му вид) представлява критика на тоталитарния характер, присъщ на комунистическите режими в историята, както и критика на еднопартийния модел, който те често/почти винаги следват.

  Основите на аникомунизъм са политически плурализъм, т.е. множество политически партии в държавата, както и защита на „базови“ човешки права.

  Антисоциализъм от своя страна представлява критика на социалистическия метод за разпореждане с икономиката на дадена държава, както и критика на държавното управление на дадени отрасли в икономиката.

  Основите на антисоциализма са пазарна икономика, защита на частната собственост и лична индивидуална свобода.

  Често антикомунисти могат да бъдат леви, т.е. социалисти, и въпреки това да оспорват тоталитаризма и правдиво да го критикуват.

  В България много антикомунисти са социалисти, т.е. леви, но пък поради критиката им на комунизма, както и заявената подкрепа за НАТО и ЕС, минават грешно за десни. Това води до сериозни усложнения в нашия политически дискурс.

  Нещо, което трябва да се разбере е, че американски държавни политики, в които се предвиждат грантове за проекти в Източна Европа, чиято цел се води „промотиране на демокрация“, почти винаги идват от Демократическата партия в САЩ и вече фигурират единствено в нейната програма.

  Демократите са левите в САЩ и логично подобна външна политика като държавно харчене за промотиране на демокрация в източноевроейски държави съответства единствено на ляв социален възглед за световна политика. Дори републиканците изрично я критикуват (както съответства на дясно-мислещи) и Тръмп предложи закон, в който сериозно орязва подобно държавно харчене на пари във външната политика, докато неговият външен министър Рекс Тилърсън поиска изобщо да се премахне от списъка на дейности „промотирането на демокрация” в европейски държави, което се изразява във финансова помощ за граждански НПО-та и демократични институции.**

  Съответно хората, получаващи тези грантове, винаги ще проповядват леви идеи и ляв възглед, които обаче тука в България, поради обстоятелства, които описах по-горе, лесно може да минават за десни, тъй като вървят в комплект с антикомунизъм, подкрепа за ЕС и НАТО и някаква „демократична общност“.

  Забелязали сме една притеснителна тенденция последните няколко избори, която беше и последвана от изборен провал –  наши „десни“ партии, а и центристки, които отхвърлят двуполюсния модел, не успяват да артикулират удачно и задоволително за избирателите принципите, на които е построена тяхната платформа и политическа програма.

  Често се говори за „демократичност“ и „върховенство на правото“, което би следвало да обозначава работеща съдебна система.

  Демокрацията представлява метод за достигане до решение, което да служи за основите на политическо действие, както и управление над дадено население, обитаващо конкретна географска територия.

  Само по себе си е лишено от нормативен характер, т.е. не изразява дадени политически принципи или възгледи върху проблема за управлението на държава, и по-точно – как трябва да се управлява.

  Демокрацията е инструмент, чрез който се опредметяват дадени принципи в действие и реалност, най-вече под формата на закони или законови поправки, и т.н. Принципите могат да са леви или десни, социалистически или пазарни, консервативни или либерални, както и могат да са авторитарни.

  По същия начин и е с правото. По думите на доц. Кристиян Таков – „правото е инструмент“ – инструмент, чрез който се изразяват дадени възгледи и принципи, но тия възгледи могат да бъдат както и правдиви, така и изгодни на властта, или повлияни от псевдонаучна перспектива. В Царство България е имало върховенство на правото – имало е работеща съдебна система и правораздаването се е осъществявало на ниво – по същото време е имало антисемитски закони като „Закон за Защита на Нацията“; т.е. върховенство на правото по онова време изобщо не е съдържало позитивен характер и е означавало признаване на системен антисемитизъм.***

  Това са лозунги, които са лишени от съдържание и не говорят нищо за мотивациите и конкретните планове, както и философия, която дадената политическа партия проповядва.

  Би могло да се разглежда като ефект от идеологическото неразбирателство, при което наши партии се явяват „десни“, докато проповядват леви идеи, както и активно подкрепят леви международни политики (включително зелени антипазарни) и политици.

  Дали ще са „десни“ или „нито леви, нито десни“, нуждата, която би следвало да се задоволи, не е вниманително и осторожно брандиране или умело политическо пиар инженерство, а вместо това изговаряне на конкретни политически принципи, които впоследствие вече в управление би следвало да се опредметяват чрез техни конкретни действия в изпълнителната, съдебната и законодателната власт.

  Възгласи като „демократичност“ и „върховенство на правото“ не са принципи – те са инструменти, които служат за изразяване на конкретни политически планове; и партия, която си служи само с тях, ясно се опитва да укрие своята уязвима безпринципност.

  –––––––––––––––––––––––––––

  * Заглавието е на Еврочикаго (оригиналът на статията може да намерите ТУК.)

  ** В сайта на „Америка за България“ изрично се уточнява, че подобна финансова помощ не се предлага за политически дейности и тази статия по никакъв начин не заявява наличието на подобна финансова помощ за политически субекти.

  *** Този закон по никакъв начин не отговаря на цялостното отношение както на българската общественост, българската църква и интелигенция, така и на повечето български управители спрямо еврейското население в България по онова време, което отношение често е заслужавало адмирации.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Авторът на „Мисъль“ Стефан Кичев гостува в предаването „Имате думата“ по Канал 3 (видео)

  
  

   

• Адв. Георги Атанасов: Предлаганият антикорупционен орган е абсолютно безконтролен

  В ПАРЛАМЕНТА СЕ ГЛАСУВАТ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ ЗАКОНИ, СМЯТА ОЩЕ ЮРИСТЪТ 

  

  Проектозаконът на правителството не представлява нищо друго, освен преписване на определени части от три закона, които са свързани с действия на три или четири по-скоро различни органа. Единственият принос на правителството е, което между другото го има и в законопроекта на БСП, че се въвежда една разузнавателна дейност, което означава, че добавяме към тия, които ще ни шпионират, в смисъл ще се ползват от специални разузнавателни средства, ще проследяват, ще подслушват, още един орган.

  Така коментира в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ процесите, свързани с антикорупционното законодателство, адвокат Георги Атанасов, експерт, работил за подготовката на становището на Висшия адвокатски съвет по проекта на ГЕРБ за антикорупционния закон.

  Според него новият единен антикорупционен орган не подлежи на съдебен контрол за дейността си и единственият негов акт, който подлежи на съдебен контрол, е този за констатиране конфликт на интереси:

  Всичко останало в цялото административно производство, е освободено от съдебен контрол, което означава, че създаваме един абсолютно безконтролен властови орган, който разполага, освен това, и с неофициална власт…, защото всички органи на територията на държавата са длъжни да съдействат на този антикорупционен орган.

  Според Атанасов е безразлично по какъв начин ще бъде създаван органът – дали ще го назначава президентът, дали ще бъде колективен орган, дали ще бъде едноличен – защото в българския политически живот независима институция, създавана през българските политически механизми, фактически не може да съществува на настоящия етап.

  Експертът потвърди оценката на Висшия адвокатски съвет за противоконституционност в антикорупционното законодателство:

  Становището на Висшия адвокатски съвет неизменно е едно и също от момента, в който започнаха да се произвеждат тези противоконституционни закони. Имам предвид първия закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и действащият в момента Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Винаги Висшият адвокатски съвет е изразявал становище, че тези закони са, най-малкото в определени свои части, противоконституционни.

  Юристът прогнозира бързо гласуване на законопроекта в парламента в навечерието на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз:

  Ако се съди по поведението на публично действащите лица, мисля, че ще „претупат“ на бърза ръка закона в две сесии и ще се похвалят момент преди Председателството, че са направили нещо, в смисъл, че все пак има някакъв напредък в поведението. Защото иначе в действителност няма нищо, което да се случва…

  Атанасов заключи коментара си за антикорупционното законодателство, като подчерта: Този закон се приема с обикновено мнозинство, а в този парламент да се постигне обикновено мнозинство за текстове, които са противоконституционни, никога не е имало проблем.

  .

  Пълния запис на интервюто с адвокат Георги Атанасов можете да чуете от звуковия файл.

  .
  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Георги Атанасов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Адвокат в Софийската адвокатска колегия от 1992 г. със специализация в процесуалното представителство в съдебни и арбитражни производства. Университетски преподавател по гражданско и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” (1985-1996). Хоноруван преподавател по търговско право в Нов Български Университет (2000-2006). Заместник-председател на Научно-методическия съвет към Софийската адвокатска колегия (до 2012 г.). Член на Научно-методическия център на Висшия адвокатски съвет (от 2013). Лектор в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“. Преди вписването му като адвокат – председател на Районния съд – Исперих (1982-1985), председател на Пети районен съд – гр. София (1985-1989), заместник-председател на Софийския градски съд (1989-1992).

  .

  Източник: BNR.bg

• Близо 2 млрд. лв. джобни за Бойко

  Правителството е като спестовна, но наивна бабичка,
  която при позвъняване хвърля пари от балкона

  Материал на в. „Банкеръ“

  

  Бюджетният излишък към края на юни доближава 2 млрд. лв., показват последните данни на Министерството на финансите, оповестени пред Министерския съвет. Това означава 2 млрд. лв. джобни за премиера Бойко Борисов. Не е пресилено да се каже така, защото харченето и на един лев от тези пари няма да мине за одобрение през парламента. Послушните и безлични, както никога досега министри, ще гласуват харченето им както каже Той. В случая те се явяват като едни спестовни, но наивни бабички, които нямат пари да затапят ресорните пробойни и живеят във ведомствен недоимък, но като звънне телефонът, хвърлят „през балкона“ стотици хиляди.

  Бюджетният излишък към юни 2017-а е в размер на 1.747 млрд. лв. (1.8% от прогнозния БВП), сочи документът. Очакванията са към края на юли той да достигне 1.96 млрд. лв., или 2% от прогнозния БВП. На свое заседание кабинетът прие доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет за първото полугодие на 2017 година.

  На тези пари или някаква незнайна чест от тях вече им е намерен харчът – европроектите. Нека да бъдем дословни: “Действително, като погледнеш близо 2 милиарда излишък, си задаваш въпроса: „Защо не ги раздадете?”. Защото това са пари, които чакаме – в момента, в който излизат европейските проекти, да имаме готовност да ги кофинансираме. Знаете, че има периоди, в които докато се работи, не се разплаща, но като дойде време да се плати, трябва да имаме готовите пари”. Това казва премиерът Бойко Борисов пред своите министри преди около седмица. Обнадеждаваща яснота.

  Да сме вярващи бива, но късопаметни – не

  Ето какво е казал премиерът Борисов горе-долу по същото време година по-рано. „Правителството ще вложи приоритетно парите от излишъка в Северозапада, смесените региони и магистрала “Хемус”. Някой някъде да знае към днешна дата какво и къде е вложено от миналогодишния излишък в начертаните приоритети?

  Но това е медийната страна. Безпримерният героизъм на изпълнителната власт, фискалната стабилност, икономическият растеж. Това е излишъкът, използван като билборд за успехите на правителството.

  Големият въпрос обаче остава. Как се ражда излишъкът? От живородната икономика, от мъдростта на управляващите или от невидими спори на конюнктурата, реещи се из въздуха.

  Според стенограмата на Министерския съвет заместник финансовият министър Кирил Ананиев леко открехва вратичката. Той отчита по време на заседанието, че

  има известни проблеми с изпълнението на разходната част

  По думите му те са свързани, от една страна, със сезонността на извършване на тези разходи. Другата част са свързани със ситуацията, в която се намира изпълнението на разходите, свързани с усвояването на европейските средства, сочи стенограмата на заседанието на МС от 9 август тази година. Ананиев изразява надежда, че през второто полугодие ще има подобрение и в тази насока.

  Чудесно! Това е истината, само истината или поне… една малка част от нея.

  За цялата истина потърсихме бившата финансова министърка проф. Христина Вучева, която години наред я търси неуморно.

  „Данните за изпълнението на приходите и разходите показват, че излишъкът не се дължи на събрани повече приходи, а на спестени разходи“, каза Вучева.

  „БАНКЕРЪ“ я попита дали са планирани по-високи разходи и после с лекота при висока ефективност на инвестиционния процес са останали средства, или планираните разходи са били „по мярка“, но никой не е имал и желанието да ги направи. Тоест с една дума са заложени едни средства за нещо, одобрени са от парламента, а после са изразходвани за друго нещо зад гърба на народните представители.

  Проф. Вучева разбули тайната чрез лични наблюдения и изследвания още от времето на правителството на Иван Костов, който пръв издигна в култ бюджетния излишък. „Смущаващо е, че при предвидени общо 2.078 млрд. лв. капиталови разходи към полугодието се изпълняват едва 180 млн. лв.“, каза тя. В официалното съобщение на МФ няма коментар за това състояние.

  Вучева поясни, че разковничето е в капиталовите разходи. „При приемането на бюджета за 2017 г. не бе представена информация за какви видове разходи се отнася предвидената сума. Не стана ясно и какви цели ще се решават с това разходване на публични пари. Може да предположим, че сумата е нещо като резерв на правителството и не е свързана с конкретни проекти и намерения за действителни разходи.“

  Е, да де, казва Вучева, но нещата вече излизат от контрол. При Костов този буфер е бил няколко стотици милиони, после започва да нараства, при Орешарски гони 1 млрд. лв., правителството Борисов надхвърля 1 млрд. лв., за да се стигне до това безобразие – 2 млрд. лв. явно фиктивни разходи при „Борисов 3“.

  Проблемът има следния хастар: България се е превърнала вече в премиерска република. Когато се приема бюджетът за тази година, никой от депутатите не попита за какво ще се разходват 2 млрд. лева. Пълно безразличие, всички гласуват, въпроси не се задават.

  Нещо повече,

  пълната безконтролност е по целия път на бюджета

  Министерството на финансите го внася в Министерския съвет, приема се, МС го плаща в парламента – приема се, изтича годината, Народното събрание трябва да приеме отчета за изпълнението му – приема го, праща го на Сметната палата за проверка – Сметната палата го приема с някои забележки, които връща в Народното събрание, които пък вече никой няма интерес да гледа. Основният финансов закон на държавата се движи като бежанец през уж телените заграждения на различните власти…

  „Този подход – да се предвиждат повече от 2 млрд. лв. по годишния бюджет за капиталови разходи и да се харчат едва 30% от сумата, се повтаря през годините. Само 2010 и 2014 г. правят изключение – там сумите за резерв на правителството – 1 млрд. лв., и сумата за капиталовите разходи – също милиард, са разписани отделно“, коментира Вучева. През другите години не се предвижда резерв, а само около два милиарда за капиталови разходи. Съмнението, че това не се свързва с реални проекти, се потвърждава и от отчетните данни за капиталовите разходи в периода 2009-2017 година. За 2016 г. се отчита 78% изпълнение на капиталовите разходи, за 2015 г. – 65.5%, за 2014 г. – 60 процента. Единствено през 2010 г. извършените капиталовложения надминават предвидените в закона средства. Но отново няма информация в какво са инвестирали бюджетните звена. Не става ясно и при дискусиите за приемането на годишните бюджети в парламента. „От години не се е случвало отчети за изпълнение на държавния бюджет да се обсъждат на пленарни заседания в парламента, което само по себе си е нарушение на Закона за публичните финанси и на добрата европейска практика.

  Значи така. Записват се в Закона за държавния бюджет измислени разходи, които след това се промотират като успехи и се разпределят по симпатии. Така ли се изхранва властта?

  С приходите положението е „сон со жмон“, както се казваше за промените по река Дунав в сантиметри по „Хоризонт“. Според публикуваните данни към 30 юни изпълнението на приходите е 50.5% спрямо одобрения Закон за държавния бюджет.

  Това е много добър резултат, при условие че нямаме съмнения относно предвидения в закона размер на приходите. Сравнението с приходите от същия период на предходната година ни убеждава, че резултатът към средата на годината е наистина добър и това е безспорно за преките данъци. НАП заслужава да бъде похвалена – изпълнението спрямо годишния план за корпоративния данък е 58%, а за данъка върху дохода на физически лица – 51.8 процента. Приходите от акцизи обаче изостават – към 30 юни са събрани 45% от определеното в Закона за бюджета. Изпълнението на разходите и трансферите също е ниско – 45 процента. Заслужава да се върнем на данните за изоставането с около 300 млн. лв. при приходите от акцизи. Хвалбите обаче за големи успехи в борбата с контрабандата не се потвърждават от постигнатото през първите шест месеца. Харченето на този излишък едва ли тази година ще ни изненада с прозрачност.

  Но държавата би могла да направи облекчения за бизнеса и за хората, което пък да стимулира растежа. Например – да намали ДДС – ако не за всички, то поне за книги, вестници и лекарства. Може да форсира европроекти. Да направи дълго отлагани капиталови разходи. Да се предплати дълг, за да намали разходите за лихви. Да замрази временно ръста на осигуровките. Всяка от тези мерки има потенциал да се отплати. С по-високи приходи през следващите години. Което ще позволи и по-големи разходи, и то без създаването на опасни дисбаланси.

  Но, не би.

  .

• Stockholm Center for Freedom: Report for Erdoğan orchestrated coup in Turkey

  A new report in Sweden reveals

  Erdoğan orchestrated July 15 coup in Turkey

  .

  

  Last year’s failed coup attempt in Turkey is nothing but a false flag orchestrated by Turkey’s autocratic President Recep Tayip Erdoğan and his henchmen to create a pretext for a mass persecution of critics and opponents in a state of perpetual emergency, a new detailed study titled ‘July 15: Erdoğan’s Coup’ by Stockholm Center for Freedom (SCF) concluded.

  Based on publicly available data, the coup indictments, testimonials in court trials, private interviews, reviews of military expert opinions and other evidence collected by researchers, SCF is fairly confident that this attempt did not even qualify a coup bid in any sense of military mobilization which was unusually limited in numbers, confined in few cities, poorly managed, defied the established practices, tradition, rules of engagement and standard operating procedures in Turkish military.

  “This was a continuation of a series of false flags that were uncovered in the last couple of years under the authoritarian rule of Erdoğan regime and it was certainly the bloodiest one,” said Abdullah Bozkurt, the President of SCF.

  “Erdoğan appears to have tapped on widely circulated coup rumors in Turkish capital and staged own show to steal wind and set up his opposition for a persecution,” he added.

  Judging from the results of the coup bid, Erdoğan won big time by securing imperial presidency, consolidating his gains, stifle the opposition and even launching cross border military incursion into Syria for which he had been itching for too long. No wonder why he immediately called the attempt as “a gift from God.”

  The report was originally published in Turkish. SCF plans to release an English edition soon with new changes and updated data.

  Here are some of the findings from 191-page detailed report on what happened on July 15, 2016, and days leading to that.

  • • A huge gap has emerged between facts and the government’s narrative on coup bid despite intense efforts by Erdoğan regime’s in the form of censorship, propaganda, pressure, threats and even torture and ill-treatment. The testimonials from defendants and the evidence that was uncovered so far has further bolstered the view that the coup attempt was nothing but a set-up.
    • The conflicting public accounts by Erdoğan regarding the chain of events on the day of the coup, his recollection that even differ from the indictments issued by judiciary that is tightly controlled by his regime, the anti-democratic measures taken in the aftermath of the July 15, the shuttering of thousands of institutions and the arrests of tens of thousands of civilians cast a long shadow on July 15 events.
    • The fact that the head of Turkish intelligence service (MİT), Hakan Fidan, was tipped off about the coup in advance according to his own written statements sent to Parliament, but he neither informed the Prime Minister nor the President strengthened the claim that the coup bid was totally staged. There is no explanation for why the officials who are, first and foremost, responsible for discovering, thwarting, and halting the coup attempt against the elected government remained unreachable on the day of the coup and why they followed the daily routine even after they learned about the attempt.
    • Against the background of intel chief Hakan Fidan’s lack of testimony either as a suspect or witness in any judicial investigation into the coup attempt, his no-show at the Parliamentary Coup Investigation Commission for a testimony, and the very fact that he kept his job, Erdoğan actually expects everybody to believe in his constructed narrative about the coup attempt without even questioning and investigating anything significant.
    • The fact that intel head Hakan Fidan met with the top military officials for hours a day before the coup as well as on the coup day, his trip to the General Staff’s headquarters despite alleged tip-off that he was going to be whisked away and detained by military, his leaving the military headquarters without a hassle, and the launch of the coup attempt right after his departure has not been explained and justified as of today.
    • It is also important to note the Chief of General Staff Hulusi Akar made conflicting statements. Testimonials by witnesses and defendants do not confirm the account provided by Akar. The military experts that SCF has consulted in preparing this report clearly underlined that the coup bid, tipped-off in advance, could have stopped easily in its tracks and prevented by simple and quick measures. Yet, Akar’s not resorting to such preventive measures fuels deep suspicions about July 15 events.
    • It was highly unusual and odd for the top commanders of the military had gone on with their usual routine, even attending wedding ceremonies at hours when there was credible and alarming intelligence of a coup attempt was received. This is against the established traditions, practices and rules of the operating procedures in Turkish military.
    • According to official account, 8,651 officers took part in the coup, corresponding to 1.5 percent of the total military personnel in the Turkish Army. Of those 1,761 were private conscripts, 1,214 were military students, and 5,761 were officers and non-commissioned officers. But even these numbers do not reflect the actual mobilization that was seen on the ground during the coup attempt. Given the fact that 168 generals and thousands of officers are now being tried on coup charges, the military experts find it odd that such an insignificant number of troops took part in the coup attempt. It is estimated that there are 200,00 troops under the command of these generals who are charged with the attempt.
    • The strange events such as shutting down the Bosphorus bridge to the traffic one way, hitting targets that have not served to the goals of putschists at all, the sparing of politicians who should have been the primary target, killing civilians, trying to seize institutions by only a handful of troops were not explained. The limited mobilization of military assets was confined to few cities and the teams that are supposed to detain Erdoğan came to his hotel hours after his departure. All these makes-no-sense events appear to be suggesting that they were staged to give an impression and supply footages and photos for the coup.
    • Even after one full year, Turkish government has failed to present a convincing and solid evidence that proves the Hizmet movement (popularly known as Gülen movement) was behind the coup attempt either as a mastermind or a participant. The fabricated and forced testimonials apparently taken under heavy torture in custody were later refuted by defendants when they appeared in court for trial hearings.
    • As various researches that were published or reported by international institutions have revealed, officers who are charged of attempting the coup comes from various ideologies and backgrounds. In most cases, the troops were mobilized over threats of impending terror threats or as part of the military drill, defendants’ statements in the court has shown.
    • Fethullah Gülen who has inspired the Hizmet movement that was accused of coup bid by Erdoğan, stated in an exclusive interview with SCF that the coup bid was “outrageous heinous scenario constructed by Erdoğan and his accomplices.” He said it was launched to pursue unprecedented witch hunt against the Hizmet movement. He made it clear if anyone who was sympathetic to the Hizmet movement took part in this heinous act, they betrayed the very ideals of the movement. Gülen reiterated his call for an international commission to thoroughly investigate the coup, an offer that Edoğan has failed to respond.
    • The uncertainty behind the ballistic investigations on the weapons used in the murder of civilian and troops still lingers on. The paramilitary groups that took part in clashes, and that later appeared in various videos taken on coup night were not identified and how they were organized and mobilized remains a mystery. There were also reports that Turkish police distributed high-caliber weapons to civilians on the night of the coup.
    • Turkey is no longer a country governed by the rule of law and democratic principles. It is now a state ruled by the government decrees under constant state of emergency. The judiciary is under full control of the government, freedom of press and expression are under hold, the parliamentary is no longer functioning and opposition politicians are behind bars.
    • More than 150,000 government employees were dismissed from their positions on the basis of their critical views without an effective judicial and administrative probes. The purges in the military, judiciary, foreign service and security apparatus have reached to alarming levels. 51,889 people were put behind bars, without an evidence, a trial and conviction, mostly housewives, teachers, students, doctors, merchants, journalists who were affiliated with the Hizmet movement.

  

  Please click for the report’s PDF in Turkish

  Please click for the report’s PDF in English (updated July 13, 2017)

   

  Source:  Stockholmcf.org

• Българското председателство на ЕС: 160 хил. лв. за шалове, 300 хил. лв. за вратовръзки

  

  Шалове за 160 хил. лв. и вратовръзки за 287 хил. лв. ще бъдат раздадени по време на Българското европредседателство на Съвета на ЕС, съобщи Нова телевизия. 900 луксозни и 16 000 стандартни шалчета за жените и 1100 луксозни и 20 хил. стандартни вратовръзки за мъжете са сред подаръците, които страната ни ще раздаде с пари от държавния бюджет.

  „Традицията в раздаването на подаръци съществува, откакто съществуват ротационните председателства. Това са традиционни пакети, в които има шал за дамите, вратовръзки за мъжете. Традиционните подаръци в Европейската комисия са шал, вратовръзка, тефтер и химикалка. Има и други, които са от т.нар. „полезни подаръци” като зарядни батерии, преходници за мобилни устройства, както и тези, които остават за спомен. При нас това ще бъде монета. Тиражът на 2-левовата монета догодина ще бъде посветена на Българското европредседателство. Ще направим и марка с логото, която да остане спомен за всички делегати. Основните цветове, на които ще се заложи, са синият и жълтият”, обясни пред Нова Яна Дочева, директор на дирекция „Подготовка и провеждане на председателството”. Дочева каза още, че 1.7 млн. лв. ще струва храната за гостите. Страната ни ще бъде домакин на общо 230 събития и срещи. Други 1500 ще бъдат организирани в Брюксел и Люксембург. За шест месеца по време на председателството се очаква България да бъде посетена от 22 000 души.
  Близо 1.5 млн. лв. пък ще струва външната и вътрешна реклама. Днес приключва срокът за подаване на оферти, припомня БГНЕС.

  Победителят в обществената поръчка трябва да осигури минимум 18 билборда и 10 мегаборда за поставяне на винили с реклама на българското председателство на ЕС по булевардите “Брюксел”, “Цариградско шосе”, “България”, “Черни връх”, “Евлоги и Христо Георгиеви” и в района на НДК. Рекламни транспаранти ще бъдат поставени и на новия пешеходен мост на бул. “Цариградско шосе” при София Тех Парк. Фасадите на представителни сгради (Министерски съвет, Президентство, Народен театър “Иван Вазов”) също ще бъдат осеяни с рекламни транспаранти на председателството. Предвижда се поставянето на 100 винила върху електрическите стълбове на булевардите “Брюксел”, “Цариградско шосе”, “България”. Поне 20 ще са рекламните съоръжения, които председателството на ЕС ще ангажира в метрото. Голяма част от външната фасада на Националния дворец на културата също ще бъде обагрена с реклами на председателството. Брандиране се предвижда на Резиденция “Бояна”, терминали 1 и 2, както и на правителствения ВИП-терминал на Летище “София”. /“Сега“/

  .

• Ние ще победим, но кои сме ние?

  Милена Фучеджиева, Вulgariaanalytica.org

  

  Светът наблюдава Америка със свито сърце. Гневът на нацията от ляво и дясно избухва все по-ожесточено. За разлика от българите, обаче, американците са тежко въоръжени –  буквално, не в преносен смисъл. Беше плашещо да гледаме протеста срещу събарянето на статуята на генерал Лий в Шарлотсвил. Млади нацисти в пълно бойно снаряжение крещяха ожесточено лозунги за унищожение на евреите. Нищо ново под слънцето, но все пак историята се повтаря винаги неочаквано. Този текст ще е субективен, разбира се, защото вече би трябвало да сме свикнали със субективността на медийните оценки. Авторитетите са все по-лесни за разгромяване и вече почти не съществуват, за разлика от неочакваните исторически повторения, на които сме свидетели.

  Врязването на колата в тълпата млади комунисти беше ужасяващо. Време е да наричаме нещата с истинските им имена. Комунизмът се завръща в Америка с ново лице. А тероризмът не е привилегия на Исляма. Той е взривената сграда на ФБР в Оклахома през 1995, той е и расисткото убийство на петима полицаи в Далас от афро-американец. Цялото ляво медийно войнство скочи срещу Тръмп, заради изказването му за споделената от две страни вина за насилието в Шарлотсвил. Липсата на категорично осъждане на расисткия марш е скандална. Но когато Обама не осъди убийството на петимата полицаи в Далас като расистко, нямаше възмущение. Обама е тяхно, ляво момче, той и Сорос подкрепят Black lives matter. Комунистът-милиардер от тип Армънд Хамър, освен морално, подкрепя и финансово тази в основата си расистка организация срещу белите. Според черните, обаче, черен расизъм не съществува. Той можел да бъде само бял. Забравят за жълтия расизъм. Расизмът не търпи други цветове, освен своя собствен.

  Ако вкараш в търсачката Гугъл думите “white couple”, информацията, която излиза на първа страница, е основно с новини за „бяла двойка убива черен“. Ако вкараш обаче „черна двойка“, излиза само позитивна информация. Всеки може да пробва и да се увери с очите си. Интересно как алгоритъмът на Гугъл избира да представи на първите си страници изключително негативен образ на „бялата двойка“, при положение, че статистиката изобщо не поддържа подобна информация. Най-големият процент на убити черни е от черни. Камо ли да се говори за тълпи от бели двойки, избиващи черни американци. В това има нещо много смущаващо. То показва, че Гугъл може да манипулира изключително подмолно общественото мнение в посока, която подкрепя личните убеждения на създателите му. А това означава, че Гугъл буквално разпространява фалшиви новини под формата на безпристрастна търсачка. От там пък става абсолютно наложително децата да бъдат обучавани, че трябва да търсят „под-истината“ на предлаганата от Гугъл „истина“ като внушение. Какво ще си помисли един черен човек, когато вкара тези две думи – бяла и двойка – и види резултати още на първата страница за бели хора, избиващи черните? Какво възпитава Гугъл? Явно расова омраза. Каква е отговорността на Гугъл в изострянето на расовите отношения в последните няколко години? Защото това изостряне не се появи с Тръмп. Тръмп е последица, не причина. Обама беше президентът, при който расизмът отново стана тема на разговор, а постепенно и на сблъсъци между бели и черни. Обама не е мюсюлманин, но е много ляв. И това ляво е точно толкова нездравословно, колкото алт-дясното.

  И наистина е време да се назовават нещата с точните им имена.

  Нацистите в Шарлотсвил се биха с комунисти. Двете групи са едни и същи в генезиса си. Те не почитат индивидуалността, нито личната свобода. И едните и другите настояват за контрол на държавата върху обществото, за централизирана власт, за равни права. Едните искат правата да са равни междурасово, изтребвайки по-низшите раси, докато другите настояват, че личните ти качества нямат значение, всички заслужаваме еднакви условия за растеж и просперитет. Съответно просперитетът няма как да бъде различен – той неминуемо трябва да е еднакъв. Мързеливецът до теб трябва да има толкова, колкото и ти. А от там този, който си позволява да притежава повече от другия поради качествата си, той става опресор, използващ несправедливо труда на тези, с които трябва да е равен. И от там пък за да се поддържа равенството, се налага да има контрол. И този контрол кой да го упражнява? Държавата. И държавата постепенно се превръща отново в днещното полузатворено общество, в което не смееш да кажеш, че мислиш различно не само от едните, но и от другите. Намираш се в някакъв все по-изнервящ се от крясъка на двете страни център.

  И така се озоваваме в днешния ден, в който, ако не си съгласен с Хъфингтън поуст и не четеш само тях, а се информираш и от други, не-леви сайтове, ти автоматично биваш категоризиран като расист, хомофоб и враг на народа. За съжаление това е много трудно да бъде разбрано от младите американци, защото те не изучават история на комунизма и нямат идея, че всъщност комунистите са избили в пъти повече хора от нацистите. Което не прави нацистите по-добри. Но за академичните изцяло леви среди комунистите са по-добри, защото не са таргетирали евреи, славяни и цигани. Те просто са убивали наред, без значение какъв ти е етносът – това някак убягва на лявата академия. И от там крайно-лявото се превръща в приемлива алтернатива за младите, въпреки насилието на анархо-комунистическата Антифа.

  Дъщерята на Обама се казва Саша. Поне така я наричаха медиите. И изведнъж благодарение на данъчната декларация на Обама стана ясно, че истинското й име е Наташа. Колко американци кръщават децата си с руски имена така, както в България е пълно с Владимировци в чест на Ленин, със Сергеевци, Маруси и т.н.? В Укипедия можем да прочетем на страницата на Барак Обама, че родителите му са се запознали в университета в курс по руски. Колко американци през 1961 г., в разгара на Студената война, са учили руски и защо? Без излишна параноя можем да направим извода, че родителите на Обама са имали топло място в сърцето си за СССР под ръководството на Никита Хрушчов и в разгара на ескалацията на Карибската криза, която е и най-острата международна криза между САЩ и СССР по времето на Студената война. И това топло местенце се е запазило в сърцето на Барак Обама, явно възпитаван не в антипатия към СССР, за да нарече собственото си дете с руско име.

  Едно от лицата на милионния женски марш в протест на избирането на Доналд Тръмп беше Анджела Дейвис. Коя е Анджела Дейвис? Марксистка, член на Черните пантери и комунистка, силно уважавана от България на Тодор Живков.

  Защо в тези смутни времена се налага да се връщаме назад и отново и отново да ровим в биографията на Барак Обама? Защото и там е заровено кучето на взаимно подхранващите се леви и десни екстремисти в Америка. Защото разговорът за расата беше станал ирелевантен. Черните имат всички възможни права, привилегии и квоти за кандидатстване в начални училища, гимназии и универистети, както и при назначаване на работа. Те просперират все повече и повече. Вероятно това не става толкова бързо, колкото биха искали. България познава илюзията на внезапно получената свобода. Нищо не се случи, както го мислехме, но постепенно се случва.

  Не бива да се забравя защо афро-американците не се възползват достатъчно от привилегиите си – инерцията от бедността и твърде пресният спомен за ужасната сегрегация, на която са били подложени само допреди 40-50 години, са живи рани, от които трудно се излиза. Лошото е обаче, когато начело на Америка застават хора като Обама и Тръмп, които ненужно насъскват бели и черни едни срещу други, за да обслужват личните си амбиции.

  Затова и Шарлотсвил вероятно е само началото, както твърдят алт-десните. И страшното е, че има прекалено много оръжие в ръцете на гражданите. Само 3% от населението притежава половината от 265 милиона оръжия, а 55 милиона американци притежават по един пистолет. В Америка е имало кървава гражданска война по расови причини, сега изглежда, че доста хора искат тя да се повтори, без обаче никой да е роб на никого. Освен скритото и неосъзнато робство на медиите. Можем само да се надяваме, че наклонената прекалено наляво везна, която предизвиква насилствено натискане на везната от дясно, няма да се скъса и „All hell will break loose” – Адът ще изскочи на свобода. Тази свобода не е свободата, за която мечтаехме, когато живеехме в несвободата на комунизма. Можем само да се надяваме, че американският позитивизъм, заради който Америка беше идол на света толкова дълги години, ще надделее.

  „We shall prevail“. „Ние ще победим“. Но кои сме „ние“ е най-трудният въпрос за всеки американец днес.

  .

• Американски писател: Българският е най-красивият език в света

  Разказ на Гарт Грийнуел от центъра на София
  е в новия брой на „Ню Йоркър“

  Материал на Рloshtadslaveikov.com

  

  Редовните читатели на „Ню Йоркър“ тази седмица четат история от центъра на София. Разказът на броя в изданието се казва An Evening Out („Вечер навън“) и е на Гарт Грийнуел – американски писател, когото вече добре познаваме у нас. Миналата година излезе романът му „Каквото ти принадлежи“, с действие отново в България. Книгата на английски бе номинирана дори за Националната награда за литература на САЩ, а отношението на Грийнуел към страната ни видимо не отшумява. В съпътстващо разказа му интервю за „Ню Йоркър“ той заявява, че „българският език е най-красивият в света“.

  Повод за изказването му е въпрос колко добре е усвоил езика по време на престоя си в България – тъй като „Вечер навън“ съдържа множество български думи и фрази.

  „Не говоря български толкова добре, колкото би ми се искало, но работих много, за да го науча. (…) Преподавах на английски, когато бях в София, но малко или много живеех на български: имах приятелства и връзки на български, гледах българска телевизия, четях български романи. Има много български и в романа, и в разказите ми (бел. ред. – от сборника, по който работи в момента). Част от това е, защото смятам, че българският е най-красивият език в света, исках музиката му в изреченията си.“

  Централно място в разказа на Грийнуел има нощен клуб от рода на „чалготеките“, както ги нарича героят му. В интервюто писателят коментира, че първият път, когато е излязъл в нощен клуб в София, е знаел, че трябва да пише за него.

  „За този разказ исках да поставя героя в среда, която е колкото е възможно по-различна от класната стая, на място, където границите, които е очертал около себе си, може да бъдат по-лесно прекрачени.“

  Писателят разказва още, че всички разкази в предстоящия му сборник са ситуирани в България, всички те имат и едно и също главно действащо лице.

  Обяснява, че още докато е пишел „Каквото ти принадлежи“ е знаел, че няма да може да се побере само в романа – че всъщност е започнал да работи по тази книга и по разказите почти по едно и също време. Добавя, че е преливал от материал, за който иска да пише, и той интиутивно се е разделил в категориите „роман“ и „не-роман“.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  Цялото интервю можете да видите на английски в „Ню Йоркър“. Разказът на Гарт Грийнуел е публикуван тук.

  .

• Китай се върна като главен кредитор на САЩ

  

  Китай си върна лидерската позиция като кредитор на САЩ, разкри американското Министерство на финансите, цитирано от агенция ЮПИ. В момента Пекин държи американски ценни книжа за 1,15 трилиона долара, което е увеличение с 44 млрд. долара от юни.

  Това означава, че Съединените щати дължат на Китай повече пари, отколкото на която и да е друга държава. Япония беше на първо място, но продаде през юни американски облигации за 21 млрд. долара и слезе отново на втора позиция, където беше преди осем месеца.

  Китай купува интензивно ценни книжа, защото юанът поскъпна с 4% от началото на годината. Преди да отстъпи мястото си на Япония, той 9 години бе главен кредитор на САЩ. По време на изборната си кампания през 2016 г. Доналд Тръмп повдигна въпроса дали Китай не става прекалено силен и не поставя във финансова зависимост Съединените щати. /„Сега“/

  .

• <<
• 1
...
• 31
• 32
• 33
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
• 39
• 40
• 41
...
• 414
• >>