Всички авторски страници

Авторски

• Българите в чужбина пращат в страната по 2.5 млн. евро на ден

  

  Българите, живеещи и работещи в чужбина, пращат у нас средно по 2.536 млн. лева на ден през настоящата година. Така за първите 7 месеца на 2017 година сънародниците ни зад граница са трансферирали към България общо 537.8 млн. евро, сочат данните на Българската народна банка към края на месец юли.

  Сумата нараства с 1.33% на годишна база. За сравнение, през същия период на миналата година българските емигранти са пратили у нас 530.7 млн. евро.

  Средно по 76.8 млн. евро на месец трансферират у нас българите в чужбина от началото на годината. Конкретно през месец юли паричните преводи достигат 78.1 млн. евро, което е с 1.1 млн. евро повече спрямо същия месец на предходната 2016 година.

  През първите 7 месеца на 2017 година, сънародниците зад граница са изпратили у нас, както следва: 65 млн. евро през януари; 70.3 млн. евро през февруари; 81.1 млн. евро през март; 77.5 млн. евро за април; 88.1 млн. евро през май; 77.7 млн. евро за юни и горепосочените 78.1 млн. евро за месец юли.

  На фона на 537.8 млн. евро емигрантски трансфери, размерът на преките чуждестранни инвестиции у нас достига 431.8 млн. евро, сочат предварителните данни на БНБ към края на юли тази година.

  Според някои икономисти, паричните трансфери на българите в чужбина имат отношение към размера на банковите депозити на физически лица у нас, които достигат общата сума от 45.8 млрд. лева към края на първото полугодие на тази година. Ниските лихви по влоговете провокират обаче търсенето на други инвестиционни алтернативи, като вложение в недвижим имот.

  Според някои експерти, част емигрантските пари генерират раздвижването на българския пазар на имоти. За това спомагат и ниските лихви по ипотечните кредити.

  Въпреки всички тези данни, реалният принос на емигрантските трансфери все още остава по-скоро загадка. Методологията, по която се следят паричните трансфери, обхваща само преводите за суми над 2 500 евро, които са осъществени по банков път.

  Трябва да се отбележи, че като цяло българската икономика не изпитва пряка зависимост от трансферите, идващи от чужбина, макар те да оформят около 3% от БВП на страната за миналата година, по данни на ООН (според данните на БНБ делът е по-малък).

  Емигрантските трансфери заемат доста по-висок дял от икономиката на някои страни от региона, като например Сърбия (9.2% от БВП за 2016 година), Молдова (23.5% от БВП) и Украйна (6.5% от БВП).

  Според официалните данни на Българската народна банка, за миналата 2016 година българите зад граница са пратили у нас близо 870 млн. евро.

  Според ООН обаче сумата е по-висока за 2016 година – 1.671 млрд. долара или около 1.4 млрд. евро по настоящия курс на щатския долар.

  Източник: Bulnews

• Румен Радев покани Доналд Тръмп и Майк Пенс да посетят България

  Българският президент и съпругата му се снимаха с Доналд и Мелания Тръмп

  

  Държавният глава Румен Радев и съпругата му Десислава Радева бяха сред гостите на приема на президента на САЩ Доналд Тръмп и съпругата му Мелания за ръководителите на делегации на 72-ата сесия на Общото събрание на ООН.

  Държавният глава обяви, че е отправил покана както към президента на САЩ Доналд Тръмп, така и към вицепрезидента Майк Пенс да посетят България. „Очаквам в техния натоварен график да се намери време за такова посещение“, посочи президентът и добави, че стратегическото партньорство на страната ни със САЩ е било потвърдено по време на приема, даван от президента Доналд Тръмп за ръководителите на делегации на 72-ата сесия на Общото събрание на ООН, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

  Трансформацията на европейската политика към мигрантите и фокусирането на подкрепата на ЕС за решаване на икономическите и социални проблеми, преди всичко в държавите на произход на миграционните потоци, е била водеща тема по време на среща на президента Румен Радев с председателя на Общото събрание на ООН Мирослав Лайчак.
  Държавният глава подчертал пред български журналисти след края на разговора, че ако продължаваме с политиката на отворени врати, това не само ще увеличава средствата от бюджетите на държавите-членки за осигуряване на програми за интеграция и гарантиране на собствената им сигурност, но и проблемът няма да бъде решен на мястото, на което е възникнал.

  „Колкото и средства да изхарчим, никога няма да си гарантираме стопроцентова сигурност в Европа“, подчерта Румен Радев.

  Провеждането на правосъдната реформа в България и стремежа на страната ни за присъединяване към Шенгенското пространство, са били сред акцентите по време на разговор на държавния глава с министър-председателя на Холандия Марк Рюте. Холандският министър-председател е поискал да се запознае с опита на България за недопускане на опити за външна намеса в изборния процес и вътрешните работи на страната. „По време на служебното правителство бяха предприети редица успешни мерки в тази насока“, припомни Румен Радев и подчерта, че България очаква в скоро време посещение на холандския външен министър, който да се запознае на място с българския опит.

  В отговор на въпрос за международната подкрепа за учредения по инициатива на президента на Френската република Еманюел Макрон Глобален пакт по околната среда, Румен Радев подчерта, че тази инициатива се подема от всички държави. „Тя ще се развива, ние просто няма накъде да отстъпваме повече. Виждате, че и САЩ след няколкото серии урагани приемат, че не може с лека ръка да се отдръпнеш и да не си ангажиран към климатичните промени“, посочи президентът.

  Държавният глава е направил заедно с председателя на Световната банка Джим Йон Ким преглед на 25-годишното сътрудничество на страната ни с финансовата институция и какви са перспективите за неговото развитие. По думите на президента, България очаква не отпускане на заеми и финансова помощ, а експертиза и анализ за това, какъв път да избере страната ни, така че да постигне много по-интензивно икономическо и социално развитие.

  В рамките на работното си посещение в САЩ, президентът Румен Радев участва в Глобалния бизнес форум на Майкъл Блумбърг, с когото размени мнения по политически и финансови въпроси. По-късно българският държавен глава взе участие и в международна конференция „Предотвратяване на използването на интернет за терористични цели“, организирана от президента на Франция Еманюел Макрон и министър-председателя на Обединеното кралство Тереза Мей. /“Сега“/

  .

• Donald Trump’s first speech to the United Nations

  

  President Donald Trump address to the United Nations:

  Mr. Secretary-General, Mr. President, world leaders and distinguished delegates, welcome to New York. It is a profound honor to stand here in my home city, as a representative of the American people, to address the people of the world.

  As millions of our citizens continue to suffer the effects of the devastating hurricanes that have struck our country, I want to begin by expressing my appreciation to every leader in this room who has offered assistance and aid.

  The American people are strong and resilient, and they will emerge from these hardships more determined than ever before.

  Fortunately, the United States has done very well since Election Day last November 8. The stock market is at an all-time high, a record. Unemployment is at its lowest level in 16 years, and because of our regulatory and other reforms, we have more people working in the United States today than ever before. Companies are moving back, creating job growth the likes of which our country has not seen in a very long time, and it has just been announced that we will be spending almost $700 billion on our military and defense. Our military will soon be the strongest it has ever been.

  For more than 70 years, in times of war and peace, the leaders of nations, movements and religions have stood before this assembly. Like them, I intend to address some of the very serious threats before us today, but also the enormous potential waiting to be unleashed.

  We live in a time of extraordinary opportunity. Breakthroughs in science, technology and medicine are curing illnesses and solving problems that prior generations thought impossible to solve.

  But each day also brings news of growing dangers that threaten everything we cherish and value.

  Terrorists and extremists have gathered strength and spread to every region of the planet. Rogue regimes represented in this body not only support terrorists, but threaten other nations and their own people with the most destructive weapons known to humanity.

  Authority and authoritarian powers seek to collapse the values, the systems and alliances that prevented conflict and tilted the world toward freedom since World War II.

  International criminal networks traffic drugs, weapons, people; force dislocation and mass migration; threaten our borders. And new forms of aggression exploit technology to menace our citizens.

  To put it simply, we meet at a time of both immense promise and great peril.

  It is entirely up to us whether we lift the world to new heights or let it fall into a valley of disrepair. We have it in our power, should we so choose, to lift millions from poverty, to help our citizens realize their dreams and to ensure that new generations of children are raised free from violence, hatred and fear.

  This institution was founded in the aftermath of two world wars to help shape this better future. It was based on the vision that diverse nations could cooperate to protect their sovereignty, preserve their security and promote their prosperity.

  It was in the same period, exactly 70 years ago, that the United States developed the Marshall Plan to help restore Europe. Those three beautiful pillars, they’re pillars of peace: sovereignty, security and prosperity.

  The Marshall Plan was built on the noble idea that the whole world is safer when nations are strong, independent and free. As President Truman said in his message to Congress at that time, our support of European recovery is in full accord with our support of the United Nations. The success of the United Nations depends upon the independent strength of its members.

  To overcome the perils of the present and to achieve the promise of the future, we must begin with the wisdom of the past. Our success depends on a coalition of strong and independent nations that embrace their sovereignty, to promote security, prosperity and peace for themselves and for the world.

  We do not expect diverse countries to share the same cultures, traditions or even systems of government. But we do expect all nations to uphold these two core sovereign duties: to respect the interests of their own people and the rights of every other sovereign nation.

  This is the beautiful vision of this institution, and this is the foundation for cooperation and success. Strong, sovereign nations let diverse countries with different values, different cultures and different dreams not just coexist, but work side by side on the basis of mutual respect. Strong, sovereign nations let their people take ownership of the future and control their own destiny, and strong, sovereign nations allow individuals to flourish in the fullness of the life intended by God.

  In America, we do not seek to impose our way of life on anyone, but rather to let it shine as an example for everyone to watch. This week gives our country a special reason to take pride in that example.

  We are celebrating the 230th anniversary of our beloved Constitution, the oldest constitution still in use in the world today. This timeless document has been the foundation of peace, prosperity and freedom for the Americans, and for countless millions around the globe whose own countries have found inspiration in its respect for human nature, human dignity and the rule of law.

  The greatest (sic) in the United States Constitution is its first three, beautiful words. They are „We the people.“ Generations of Americans have sacrificed to maintain the promise of those words, the promise of our country and of our great history.

  In America the people govern, the people rule and the people are sovereign.

  I was elected not to take power, but to give power to the American people where it belongs.

  In foreign affairs, we are renewing this founding principle of sovereignty. Our government’s first duty is to its people, to our citizens, to serve their needs, to ensure their safety, to preserve their rights and to defend their values.

  As president of the United States, I will always put America first, just like you, as the leaders of your countries, will always and should always put your countries first.

  All responsible leaders have an obligation to serve their own citizens, and the nation-state remains the best vehicle for elevating the human condition.

  But making a better life for our people also requires us to work together in close harmony and unity to create a more safe and peaceful future for all people.

  The United States will forever be a great friend to the world, and especially to its allies. But we can no longer be taken advantage of, or enter into a one-sided deal where the United States gets nothing in return.

  As long as I hold this office, I will defend America’s interests above all else. But in fulfilling our obligations to our own nations, we also realize that it’s in everyone’s interest to seek a future where all nations can be sovereign, prosperous and secure.

  America does more than speak for the values expressed in the United Nations charter. Our citizens have paid the ultimate price to defend our freedom and the freedom of many nations represented in this great hall. America’s devotion is measured on the battlefields where our young men and women have fought and sacrificed alongside of our allies, from the beaches of Europe, to the deserts of the Middle East, to the jungles of Asia.

  It is an eternal credit to the American character that even after we and our allies emerged victorious from the bloodiest war in history, we did not seek territorial expansion or attempt to oppose and (sic) impose our way of life on others.

  Instead, we helped build institutions such as this one to defend the sovereignty, security and prosperity for all.

  For the diverse nations of the world, this is our hope. We want harmony and friendship, not conflict and strife. We are guided by outcomes, not ideology. We have a policy of principled realism rooted in shared goals, interests and values.

  That realism forces us to confront the question facing every leader and nation in this room. It is a question we cannot escape or avoid. We will (sic) slide down the path of complacency, numb to the challenges, threats and even wars that we face, or do we have enough strength and pride to confront those dangers today so that our citizens can enjoy peace and prosperity tomorrow?

  If we desire to lift up our citizens, if we aspire to the approval of history, then we must fulfill our sovereign duties to the people we faithfully represent.

  We must protect our nations, their interests and their futures. We must reject threats to sovereignty, from the Ukraine to the South China Sea. We must uphold respect for law, respect for borders and respect for culture, and the peaceful engagement these allow.

  And just as the founders of this body intended, we must work together and confront together those who threaten us with chaos, turmoil and terror.

  The scourge of our planet today is a small group of rogue regimes that violate every principle on which the United Nations is based. They respect neither their own citizens, nor the sovereign rights of their countries.

  If the righteous many do not confront the wicked few, then evil will triumph. When decent people and nations become bystanders to history, the forces of destruction only gather power and strength.

  No one has shown more contempt for other nations and for the well-being of their own people than the depraved regime in North Korea. It is responsible for the starvation deaths of millions of North Koreans, and for the imprisonment, torture, killing and oppression of countless more.

  We were all witness to the regime’s deadly abuse when an innocent American college student, Otto Warmbier, was returned to America only to die a few days later. We saw it in the assassination of the dictator’s brother using banned nerve agents in an international airport. We know it kidnapped a sweet 13-year-old Japanese girl from a beach in her own country to enslave her as a language tutor for North Korea’s spies.

  If this is not twisted enough, now North Korea’s reckless pursuit of nuclear weapons and ballistic missiles threatens the entire world with unthinkable loss of human life. It is an outrage that some nations would not only trade with such a regime, but would arm, supply and financially support a country that imperils the world with nuclear conflict.

  No nation on Earth has an interest in seeing this band of criminals arm itself with nuclear weapons and missiles.

  The United States has great strength and patience, but if it is forced to defend itself or its allies, we will have no choice but to totally destroy North Korea. „Rocket Man“ is on a suicide mission for himself and for his regime.

  The United States is ready, willing and able. But hopefully, this will not be necessary.

  That’s what the United Nations is all about. That’s what the United Nations is for. Let’s see how they do.

  It is time for North Korea to realize that the denuclearization is its only acceptable future.

  The United Nations Security Council recently held two unanimous 15-to-nothing votes adopting hard-hitting resolutions against North Korea, and I want to thank China and Russia for joining the vote to impose sanctions, along with all of the other members of the Security Council. Thank you to all involved.

  But we must do much more. It is time for all nations to work together to isolate the Kim regime until it ceases its hostile behavior.

  We face this decision not only in North Korea. It is far past time for the nations of the world to confront another reckless regime, one that speaks openly of mass murder, vowing death to America, destruction to Israel and ruin for many leaders and nations in this room.

  The Iranian government masks a corrupt dictatorship behind the false guise of a democracy. It has turned a wealthy country with a rich history and culture into an economically depleted rogue state whose chief exports are violence, bloodshed and chaos.

  The longest suffering victims of Iran’s leaders are in fact its own people. Rather than use its resources to improve Iranian lives, its oil profits go to fund Hezbollah and other terrorists that kill innocent Muslims and attack their peaceful Arab and Israeli neighbors.

  This wealth, which rightly belongs to Iran’s people, also goes to shore up Bashar al-Assad’s dictatorship, fuel Yemen’s civil war and undermine peace throughout the entire Middle East.

  We cannot let a murderous regime continue these destabilizing activities while building dangerous missiles, and we cannot abide by an agreement if it provides cover for the eventual construction of a nuclear program.

  The Iran deal was one of the worst and most one-sided transactions the United States has ever entered into. Frankly, that deal is an embarrassment to the United States, and I don’t think you’ve heard the last of it, believe me.

  It is time for the entire world to join us in demanding that Iran’s government end its pursuit of death and destruction. It is time for the regime to free all Americans and citizens of other nations that they have unjustly detained. And above all, Iran’s government must stop supporting terrorists, begin serving its own people and respect the sovereign rights of its neighbors.

  The entire world understands that the good people of Iran want change and, other than the vast military power of the United States, that Iran’s people are what their leaders fear the most. This is what causes the regime to restrict internet access, tear down satellite dishes, shoot unarmed student protesters and imprison political reformists.

  Oppressive regimes cannot endure forever, and the day will come when the people will face a choice. Will they continue down the path of poverty, bloodshed and terror, or will the Iranian people return to the nation’s proud roots as a center of civilization, culture and wealth, where their people can be happy and prosperous once again?

  The Iranian regime’s support for terror is in stark contrast to the recent commitments of many of its neighbors to fight terrorism and halt its finance.

  In Saudi Arabia early last year, I was greatly honored to address the leaders of more than 50 Arab and Muslim nations. We agreed that all responsible nations must work together to confront terrorists and the Islamic extremism that inspires them.

  We will stop radical Islamic terrorism because we cannot allow it to tear up our nation, and indeed, to tear up the entire world. We must deny the terrorists safe haven, transit, funding and any form of support for their vile and sinister ideology. We must drive them out of our nations.

  It is time to expose and hold responsible those countries who support and finance terror groups like al-Qaida, Hezbollah, the Taliban and others that slaughter innocent people.

  The United States and our allies are working together throughout the Middle East to crush the loser terrorists and stop the reemergence of safe havens they use to launch attacks on all of our people.

  Last month, I announced a new strategy for victory in the fight against this evil in Afghanistan. From now on, our security interests will dictate the length and scope of military operations, not arbitrary benchmarks and timetables set up by politicians. I have also totally changed the rules of engagement in our fight against the Taliban and other terrorist groups.

  In Syria and Iraq, we have made big gains toward lasting defeat of ISIS. In fact, our country has achieved more against ISIS in the last eight months than it has in many, many years combined. We seek the de-escalation of the Syrian conflict and a political solution that honors the will of the Syrian people.

  The actions of the criminal regime of Bashar al-Assad, including the use of chemical weapons against his own citizens, even innocent children, shock the conscience of every decent person. No society can be safe if banned chemical weapons are allowed to spread. That is why the United States carried out a missile strike on the air base that launched the attack.

  We appreciate the efforts of the United Nations agencies that are providing vital humanitarian assistance in areas liberated from ISIS, and we especially thank Jordan, Turkey and Lebanon for their role in hosting refugees from the Syrian conflict.

  The United States is a compassionate nation, and has spent billions and billions of dollars in helping to support this effort. We seek an approach to refugee resettlement that is designed to help these horribly treated people, and which enables their eventual return to their home countries to be part of the rebuilding process.

  For the cost of resettling one refugee in the United States, we can assist more than 10 in their home region. Out of the goodness of our hearts, we offer financial assistance to hosting countries in the region, and we support recent agreements of the G-20 nations that will seek to host refugees as close to their home countries as possible. This is the safe, responsible and humanitarian approach.

  For decades, the United States has dealt with migration challenges. Here in the Western Hemisphere, we have learned that over the long term, uncontrolled migration is deeply unfair to both the sending and the receiving countries.

  For the sending countries, it reduces domestic pressure to pursue needed political and economic reform, and drains them of the human capital necessary to motivate and implement those reforms.

  For the receiving countries, the substantial costs of uncontrolled migration are borne overwhelmingly by low-income citizens whose concerns are often ignored by both media and government.

  I want to salute the work of the United Nations in seeking to address the problems that cause people to flee from their homes. The United Nations and African Union led peacekeeping missions to have (sic) invaluable contributions in stabilizing conflicts in Africa.

  The United States continues to lead the world in humanitarian assistance, including famine prevention and relief in South Sudan, Somalia, and northern Nigeria and Yemen. We have invested in better health and opportunity all over the world, through programs like PEPFAR, which funds AIDS relief; the President’s Malaria Initiative; the Global Health Security Agenda; the Global Fund to End Modern Slavery; and the Women Entrepreneurs Finance Initiative, part of our commitment to empowering women all across the globe.

  We also thank – thank you. We also thank the secretary general for recognizing that the United Nations must reform if it is to be an effective partner in confronting threats to sovereignty, security and prosperity.

  Too often, the focus of this organization has not been on results, but on bureaucracy and process. In some cases, states that seek to subvert this institution’s noble ends have hijacked the very systems that are supposed to advance them.

  For example, it is a massive source of embarrassment to the United Nations that some governments with egregious human rights records sit on the U.N. Human Rights Council.

  The United States is one out of 193 countries in the United Nations, and yet we pay 22 percent of the entire budget and more. In fact, we pay far more than anybody realizes.

  The United States bears an unfair cost burden. But, to be fair, if it could actually accomplish all of its stated goals, especially the goal of peace, this investment would easily be well worth it.

  Major portions of the world are in conflict, and some, in fact, are going to hell. But the powerful people in this room, under the guidance and auspices of the United Nations, can solve many of these vicious and complex problems.

  The American people hope that one day soon the United Nations can be a much more accountable and effective advocate for human dignity and freedom around the world.

  In the meantime, we believe that no nation should have to bear a disproportionate share of the burden militarily or financially. Nations of the world must take a greater role in promoting secure and prosperous societies in their own regions.

  That is why in the Western Hemisphere, the United States has stood against the corrupt, destabilizing regime in Cuba and embraced the enduring dream of the Cuban people to live in freedom.

  My administration recently announced that we will not lift sanctions on the Cuban government until it makes fundamental reforms.

  We have also imposed tough, calibrated sanctions on the socialist Maduro regime in Venezuela, which has brought a once-thriving nation to the brink of total collapse.

  The socialist dictatorship of Nicolas Maduro has inflicted terrible pain and suffering on the good people of that country. This corrupt regime destroyed a prosperous nation by imposing a failed ideology that has produced poverty and misery everywhere it has been tried. To make matters worse, Maduro has defied his own people, stealing power from their elected representatives to preserve his disastrous rule.

  The Venezuelan people are starving and their country is collapsing. Their democratic institutions are being destroyed. This situation is completely unacceptable, and we cannot stand by and watch. As a responsible neighbor and friend, we and all others have a goal. That goal is to help them regain their freedom, recover their country and restore their democracy.

  I would like to thank leaders in this room for condemning the regime and providing vital support to the Venezuelan people.

  The United States has taken important steps to hold the regime accountable. We are prepared to take further action if the government of Venezuela persists on its path to impose authoritarian rule on the Venezuelan people.

  We are fortunate to have incredibly strong and healthy trade relationships with many of the Latin American countries gathered here today. Our economic bond forms a critical foundation for advancing peace and prosperity for all of our people and all of our neighbors.

  I ask every country represented here today to be prepared to do more to address this very real crisis. We call for the full restoration of democracy and political freedoms in Venezuela.

  The problem in Venezuela is not that socialism has been poorly implemented, but that socialism has been faithfully implemented.

  From the Soviet Union to Cuba to Venezuela, wherever true socialism or communism has been adopted, it has delivered anguish and devastation and failure. Those who preach the tenets of these discredited ideologies only contribute to the continued suffering of the people who live under these cruel systems.

  America stands with every person living under a brutal regime. Our respect for sovereignty is also a call for action. All people deserve a government that cares for their safety, their interests and their well-being, including their prosperity.

  In America, we seek stronger ties of business and trade with all nations of goodwill. But this trade must be fair and it must be reciprocal. For too long, the American people were told that mammoth multinational trade deals, unaccountable international tribunals and powerful global bureaucracies were the best way to promote their success.

  But as those promises flowed, millions of jobs vanished and thousands of factories disappeared. Others gamed the system and broke the rules, and our great middle class, once the bedrock of American prosperity, was forgotten and left behind. But they are forgotten no more and they will never be forgotten again.

  While America will pursue cooperation and commerce with other nations, we are renewing our commitment to the first duty of every government, the duty of (sic) our citizens. This bond is the source of America’s strength and that of every responsible nation represented here today.

  If this organization is to have any hope of successfully confronting the challenges before us, it will depend, as President Truman said some 70 years ago, on the independent strength of its members.

  If we are to embrace the opportunities of the future and overcome the present dangers together, there can be no substitute for strong, sovereign and independent nations; nations that are rooted in their histories and invested in their destinies; nations that seek allies to befriend not enemies to conquer, and most important of all, nations that are home to patriots, to men and women who are willing to sacrifice for their countries, their fellow citizens and for all that is best in the human spirit.

  In remembering the great victory that led to this body’s founding, we must never forget that those heroes who fought against evil also fought for the nations that they loved. Patriotism led the Poles to die to save Poland, the French to fight for a free France and the Brits to stand strong for Britain.

  Today, if we do not invest ourselves, our hearts and our minds in our nations – if we will not build strong families, safe communities and healthy societies for ourselves – no one can do it for us. We cannot wait for someone else, for faraway countries or far-off bureaucracies. We can’t do it.

  We must solve our problems to build our prosperity, to secure our future, or we will build (sic) vulnerable to decay, domination and defeat.

  The true question for the United Nations today, for people all over the world who hope for better lives for themselves and their children, is a basic one: Are we still patriots? Do we love our nations enough to protect their sovereignty and to take ownership of their futures? Do we revere them enough to defend their interests, preserve their cultures and ensure a peaceful world for their citizens?

  One of the greatest American patriots, John Adams, wrote that the American Revolution was effected before the war commenced. The revolution was in the minds and hearts of the people. That was the moment when America awoke, when we looked around and understood that we were a nation. We realized who we were, what we valued and what we would give our lives to defend. From its very first moments, the American story is the story of what is possible when people take ownership of their future.

  The United States of America has been among the greatest forces for good in the history of the world and the greatest defenders of sovereignty, security and prosperity for all. Now we are calling for a great reawakening of nations, for the revival of their spirits, their pride, their people and their patriotism.

  History is asking us whether we are up to the task. Our answer will be a renewal of will, a rediscovery of resolve and a rebirth of devotion. We need to defeat the enemies of humanity and unlock the potential of life itself. Our hope is a word and (sic) world of proud, independent nations that embrace their duties, seek friendship, respect others and make common cause in the greatest shared interest of all, a future of dignity and peace for the people of this wonderful Earth.

  This is the true vision of the United Nations, the ancient wish of every people and the deepest yearning that lives inside every sacred soul.

  So let this be our mission and let this be our message to the world: We will fight together, sacrifice together and stand together for peace, for freedom, for justice, for family, for humanity and for the almighty God who made us all.

  Thank you. God bless you. God bless the nations of the world, and God bless the United States of America. Thank you very much.

  Source: Тelegraph.co.uk

• Сигнал до прокуратурите на България и Русия за корупционни практики, свързани с “Южен пoток”

  Антикорупционен фонд ще изисква детайлна проверка на руските граждани Бабаков и Воробьов и посещенията им в България

  

  Днес, 19 септември 2017 г. Антикорупционният фонд изпрати до прокуратурите на Република България и Руската федерация сигнал с искане за проверка на информация, изнесена в български и американски медии, както и от получен до фонда сигнал с искане за проверка на:

  (1) Публикуваната на 30 декември 2014 година в американския вестник „Ню Йорк Таймс“ статия, посветена на българо-руските отношения с основен акцент на проекта „Южен поток“.

  В статията е описано конкретно събитие, представляващо среща между руския депутат и специален пратеник на президента на РФ Александър Бабаков и български заместник министър, повдигаща въпроси и сериозни съмнения за корупционни практики, които поставяме на вниманието двете институции за извършване на проверка и установяване дали е налице извършено престъпление.

  (2) Информация относно посещения на Александър Бабаков в Република България в нарушение на наложените му санкции през ноември 2014 г. Александър Бабаков и неговият сътрудник Александър Воробьов са в списъка на ЕС и САЩ за забрана на влизане и запор на активи, известен като списък със санкции срещу висши лица. Допълнително, налице са и публикации във френската преса, в която са отразени данни относно финансиране на френски политически субекти със заем от руски банки, в които е замесено името на Бабаков.

  Считаме, че следва да бъде извършена проверка:

  – кога и на какво основание Александър Бабаков е посещавал Република България;

  – какви срещи е организирал и дали на срещите не е присъствал и неговият сътрудник Александър Воробьов;

  – осъществявали ли са те самостоятелни срещи с български лица от високите етажи на властта;

  – с кои лица са били извършвани срещите, заемали ли са тези лица висши длъжности и дали на тези срещи не са били отправяни корупционни предложения или извършвани корупционни сделки, включително и във връзка с проекта „Южен поток“.

  Освен извършване на проверка по изложените данни за установяване дали са налице извършени корупционни престъпления, очакваме българската прокуратура да провери и дали Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) е събрала информация, и в случай, че такива са били извършени, да повдигне съответните обвинения до осъждане на виновните лица.

   

  Източник: Антикорупционен фонд

• И Пеевски си нае американски адвокати заради закона „Магнитски“

  Депутатът от ДПС Делян Пеевски си е наел американската компания „Morgan Lewis Consulting” да го защитава срещу обвиненията, отправени срещу него и срещу главния прокурор Сотир Цацаров от собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. Това става ясно от интервю на двама от адвокатите на компанията – Крис Кокс и Нейтан Хохман, публикувано в медиите на Пеевски.

  

  Крис Кокс е бивш съветник на американския президент Роналд Рейгън, в продължение на 17 години е бил конгресмен от Републиканската партия, както и председател на Комисията по ценни книжа и фондови борси. Нейтан Хохман е бил федерален прокурор и помощник генерален адвокат към Министерството на правосъдието на САЩ, където е оглавявал и отдела за борба с данъчните измами и има голям опит в разследването и обвиняването на лица, извършили банкови измами, пране на пари и други финансови престъпления, пише във визитката му към интервюто.

  Защитната теза на Пеевски и адвокатите му е, че би било опасен прецедент правителството на САЩ да се намесва в легитимно разследване на институции на страна-член на ЕС. В отговора си до Държавния департамент на САЩ са написали, че обвиненията на Цветан Василев срещу Делян Пеевски са без каквото и да е било основание. Пеевски не бил извършил нищо от това, което Василев твърди.

  Законът „Магнитски“ позволява на американското правителство да защитава хора по цял свят, станали жертва на репресии и нарушени права заради разкриване на корупция по върховете на държавата. Той беше написан през 2011 г. за Русия, а от м.г. е глобален.

  Банкерът Цветан Василев е сред първите, които се опитват да се възползва от закона и си нае америкаски адвокати, които подадоха искане до Държавния департамент. Българският му адвокат Христо Ботев обясни, че Василев не търси закрила в смисъл на убежище в Америка, а иска да се осигури независимо американско разследване на фалита на КТБ. „Обвиняемият настоява да бъде изслушан там – нещо, което българските разследващи не са осигурили“, каза още Ботев. Според него българските власти едва ли ще се „трогнат“ от процедурата, но пък стратегически тя можело да се окаже ценна с разкритията, които биха могли да бъдат направени. Ботев допълни, че срокът за произнасянето на американската страна по искането по закона „Магнитски“ е 120 дни.

  Българската прокуратура вече внесе в съда обвинителния акт срещу Василев. От резюмето на обвинението се разбра, че фалитът на банката преди 3 години е изцяло по вина на собственика й Василев с помощта на двама подуправители на БНБ, негови служители и одитори. Всички останали главни действащи лица и бившият шеф на централната банка Иван Искров не носят отговорност. От дългогодишния партньор на Василев и депутат от ДПС Делян Пеевски вобвинителния акт няма и следа. Адвокатите на Василев обаче твърдят, че пари от КТБ са давани на човек с абревиатура Д. П. и Д. П. 1. /“Сега“/

• Хората емигрират от България, защото не се чувстват защитени от закона

  Думи на швейцарския предприемач и собственик на фабрика в България Йозеф Шети пред в. „Капитал“

  

  Ето какво още казва той:

  2007 г. беше едно очакване за пролет. Когато като компания отидеш при местните власти и кажеш: „Това не отговаря на европейските правила“, те проучваха и ти даваха позволение. Сега трябва да чакаш и едва ли не да хвърляш закона по тях, за да стане. В Швейцария държавните институции помагат на гражданите, на бизнеса, в негова услуга са. Качеството на хората на такива позиции се развали – те като че ли са вече изцяло политически назначения, не професионалисти, а се сменят след всеки политически избор; няма традиция.

  Образованието беше много добро, а сега е „нямам думи“. Кой университет тук има роля в европейската научна общност?

  И давам пример. Аз съм на 30 години и имам чудесна идея. Искам да основа компания. Къде бихте го направили – в Швейцария или в България? Ако имате възможност, ще е в Швейцария. Защо? Заради законите, които се прилагат правилно. Защото там сте защитени. Защо хората напускат и не мислят, че тук е добре? Не се чувстват защитени. Това го чувам от много хора. Държавата не ги защитава.

  Или пък имате 5-годишна дъщеря. Можете да отидете в Германия. Там ли бихте я пратили на училище или тук? Там има перспектива, тъй като учебният процес е реално свързан с бизнеса и живота. Ако и на двата въпроса не можете да отговорите с „тук“, хората ще продължат да напускат тази красива страна.

  И еврофондовете не променят това, напротив. Това финансиране циментира тукашната структура.

  Цялото интервю може да прочетете ТУК.

• Гърция предпочита да има турци, вместо българи

  В момента масово се фалшифицират народни песни в Южните Родопи, като българите се представят като кръволоци

  Спас Ташев, в. „Труд“

  

  ЩЕ СЕ НАМЕСИ ЛИ НАЙ-НАКРАЯ БЪЛГАРИЯ
  В ГРЪЦКАТА ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ИГРА?

  В миналото България и Гърция неведнъж са били противници. С евроатлантическата ориентация проблемите сакаш се преодоляха и двете държави демонстрират желание за сътрудничество. В този дух е и подписването на българо-гръцкото железопътно споразумение, целящо свързването на солунското пристанище с Русе през Черно море. Събитието също не мина без дебати, защото Солун по-лесно би се свързал с Дунав при Видин, железопътната линия съществува, а пътят е 3 пъти по-къс. Анализатори допуснаха, че зад този проект се прокрадва гръцкия интерес за стопиране на коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо през Македония.

  На хоризонта обаче се задават и други проблеми. Един от тях е отношението на Гърция към българските общности на нейна територия. Разбираемо, макар и неевропейско, е желанието на Атина да асимилира българското християнско население. Затова то отдавна е избито или изселено. Единствено в района на Костур, Воден и Лерин все още има лица, говорещи български като майчин език, но младите хора и децата вече не го знаят и въпросът изглежда предрешен.

  По-различна е ситуацията с българите мюсюлмани в Южните Родопи. Преди Гърция да завземе Беломорието през 1920 г., те там имат значително присъствие. Поради тази причина в гръцката Енциклопедия от 1936 г. срещу думата „помакой” е отбелязано, че това са българи мюсюлмани. Когато през 1941 г. българската администрация се установява в Беломорската област, видният наш географ Димитър Яранов пише, че „Ксантийско е едно от местата, където българите мохамедани, като помнят българската администрация през 1913-1918 г. и я сравняват с турската преди това и с гръцката след това, се чувстват като добри българи.“

  

  Големият катаклизъм настъпва след октомври 1944 г., когато завърналите се гръцки власти започват да преследват местните българи като „сътрудници на българския окупатор“. Преломна е 1954 г., когато след заповед на министър-председателя думите „мюсюлманин – мюсюлмански” повсеместно са заменени с „турчин – турско”, с което започва най-новото обезбългарване на българите мюсюлмани.

  През 70-те години Атина се досеща, че допуска грешка, и с административен натиск, аналогичен на македонизма в Югославия, на базата на местния български диалект започва да създава изкуствен „помашки“ език, с вмъкването в него на гръцки думи и използването на гръцката азбука. Лансира се лъжата, че помаците са поробен от българите народ, в който преобладавало гръцкото и чието езиково побългаряване започнало при българския цар Иван Александър през 1344 г. Подобна глупост не издържа на критиките, защото само след 50 г. българската държава изчезва за 500 г.

  Подобни фалшификации обрекоха гръцкия „помакизъм“ на неуспех и днес той все повече минава на заден план. Но вместо да допусне да възтържествува истината, Гърция предприема решителни крачки към окончателната турцизация на българите мюсюлмани. Вече няколко десетилетия Атина налага в началните училища в българо-мохамеданските села турският да се изучава като майчин език, а от тази учебна година се правят неистови опити турският да бъде въведен и в детските градини.

  Всичко това става на фона на отчаяните опити на местните българи мюсюлмани да се противопоставят на този пореден опит за асимилирането им. Такъв е случаят с местния учител Ридван Караходжа от с. Пулево. След като преди три години го карат да започне да преподава на турски, той отказва с аргумента, че за него този език не е майчин и не го знае. Пише за проблема на своите преки началници и в министерство на образованието. Жалбите му остават без отговор вече три години, а от миналата година преписката му е препратена към дисциплинарната комисия с идеята да бъде уволнен. Заплатата му е спряна от ноември 2016 г.

  

  Това е само върхът на айсберга. В момента в Южните Родопи масово се фалшифицират народни песни, като българите се представят като кръволоци. На българите мюсюлмани се внушава, че България иска да им смени вярата, поради което било за предпочитане да не говорят български. Всичко това се случва в православна Гърция, която сякаш с България, а не с Турция има нерешени териториални спорове.

  България не може да си затваря очите пред факта, че население с български произход е подложено на административно обезбългаряване – и по-страшното, внедрява му се антибългарска идеология. Трябва да си дадем сметка, че българите мюсюлмани в Ксантийско имат свои роднини в България, че процесите текат като по скачени съдове и ние трябва да защитим своето достойнство и бъдеще. Политиката ни към българите мюсюлмани трябва да се основава не на това, което ни разделя, а на това, което ни сближава. Време е да помислим за това население да се предвидят места за обучение в българските университети, каквито права имат например българите мюсюлмани от Албания. Нуждаем се от културен център, а защо не и от Консулство в Ксанти!

  Най-известната – съпругата на Том Ханкс

  Днес може би най-известният представител на българо-мохамеданското население в Южните Родопи е американската актриса Рита Уилсън, съпруга на Том Ханкс. Името Рита е съкратено от Маргарита Ибрахимова, както е записана през 1956 г. в Лос Анджелис, Калифорния.

  Нейният баща Хасан Халилов Ибрахимов е роден в с. Есьорен (дн. Ореон), близо до гр. Ксанти. Населението на селото е само от българи мюсюлмани. Преди Втората световна война, преследван от гръцките власти като българин, той заедно с брат си Ферхат бягат в България. Станал неудобен за новата власт след 1944 г., той е изпратен в лагера „Куциян“, но през 1947 г. успява да емигрира в САЩ. Самият Том Ханкс казва, че се е научил да говори български от съпругата си.

• Биволъ: Пентагонът купува за сирийските бунтовници „съветско“ оръжие за $2,2 милиарда

  Иван Ангеловски и Лоурънс Марзук,

  Биволъ

  

  Пентагонът е наел армия от доставчици и поддоставчици, от военни гиганти до фирми, свързани с организираната престъпност, за да достави „съветски“ оръжия и муниции за 2,2 милиарда долара на сирийските бунтовници, воюващи разпръснато срещу „Ислямска държава“.

  Военните фабрики на Балканите и в Източна Европа, които вече работят с пълен капацитет за войната в Сирия, са неспособни да посрещнат търсенето. В отговор Американският департамент по отбраната се обръща към нови доставчици от Казахстан, Грузия и Украйна, за допълнителни муниции, като едновременно разхлабва изискванията за стандартите на купуваните стоки, разкрива разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) и Проектът за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP).

  Репортерите сглобиха картината на сложните линии за доставки от Пентагона за Сирия, използвайки документи за обществени поръчки, данни от маршрутите на кораби, официални доклади, изтекла електронна кореспонденция и интервюта с инсайдъри. Тази програма е различна от вече закрития проект на ЦРУ за въоръжаване на бунтовниците, борещи се срещу сирийския президент Башар Ал-Асад.

  Пентагонът купува оръжията през два канала: Управлението за специални операции (SOCOM), което наблюдава специалните операции на всички служби на американските военни, и малко известното оръжейно подразделение на америсканската армия Picatinny Arsenal, което се намира в Ню Джърси.

  Мунициите се превозват от всички краища на Европа към Турция, Йордания и Кувайт. След това се разпределят на американските съюзници в Северна и Южна Сирия със самолети и камиони. (Виж Черноморския маршрут)

  

  Пътят на оръжията към Сирия е през Черно Море.

  Репортерите откриха, че САЩ използват неясно формулирани правни документи, за да скрият Сирия като крайно направление на оръжията. Експерти твърдят, че тази практика застрашава глобалните усилия за борба с трафика на оръжия и поставят правителствата на източноевропейските страни, които продават оръжията, пред риск от нарушаване на международното право. Други повдигнати въпроси са кой точно използва тези оръжия и какво ще се случи с тях след като „Ислямска държава“ претърпи поражение.

  Пентагонът започна мащабното изкупуване на оръжия през септември 2015 г. при президента Обама. До май тази година той вече беше похарчил повече от 700 милиона долара за AK-47, РПГ, минохвъргачки и други оръжия и муниции. 

  Повече от 900 милиона са договорени за плащане до 2022 и още близо 600 милиона долара са заложени в бюджета или поискани от администрацията на Тръмп. Това прави общо 2,2 милиарда, които Пентагонът се кани да похарчи за сирийските си съюзници (виж инфографиката).

  

  Харчовете на Пентагона за оръжие по Сирийската програма. България е взела най-много от разплатените вече средства.

  Тази финансирана от САЩ линия за доставки към Сирия е подобна на финансирания от Саудитска Арабия канал за 1,2 милиарда евро, разкрит миналата година от BIRN и OCCRP.

  Попитан за тези безпрецедентно пазаруване на оръжие от съветски модели за сирийските бунтовници, Пентагонът отговори, че внимателно е проверил бенефициентите и оборудването се доставя „инкрементално“, като „минимумът необходим за незабавни действия“.

  Сирийското обучение и екипировка: Основна промяна в стратегията   

  След като „Ислямска държава“ се разпростря в Сирия през 2014 г., Пентагонът прибързано започна програма за трениране и екипиране на нова сирийска армия от бунтовници, въоръжена с модерни оръжия американско производство, в опит да се противопостави на заплахата.  SOCOM – елитната структура, която ликвидира Осама Бин Ладен, беше натоварена с купуването на оръжията. 

  Но девет месеца по-късно програмата колабира, като само няколко десетки наемници стигнаха до бойното поле. 

  Засипан от негативни медийни публикации, Пентагонът се нуждаеше от нов план. От началото на септември 2015 САЩ се фокусира не върху създаване на нова армия срещу „Ислямска държава“, а върху въоръжаването на вече действащи на терена бунтовници.

  И въпреки, че Пентагонът не разкри детайлите от този нов план, от непубликувани до момента заявки за плащания от февруари 2016 става ясно, че се спира обучението на нови подразделения и снабдяването им с модерни оръжия. Вместо това се подбират „проучени“ сили на опозицията, които вече са на терен, и им се изпращат оръжия и муниции съветски модел, които те вече използват и познават добре.

  Първата пратка, която включва 50 тона анумиции и РПГ-гранати, пристига през октомври 2015, само няколко месеца след промяната в политиката. Мунициите са хвърлени от самолет на доминираната от кюрдите коалиция между Сирийската демократична армия, която в момента е водеща в битката за Рака. Тя е последвана от много други доставки.

  Към месец май 2017, откогато датират най-новите данни, SOCOM се е готвила да закупи оръжия и муниции за 238,5 милиона от България, Босна и Херцеговина, Чехия, Казахстан, Полша, Румъния, Сърбия и Украйна, сочи анализът на хиляди обществени поръчки прегледани от BIRN и OCCRP. Преди началото на програмата разходите за оръжия от Източния блок са били незначителни. 

  SOCOM ще закупи допълнитело оръжия за 172 милиона долара през тази данъчна година. Списъкът за пазаруване включва десетки хиляди AK-47 и РПГ, и стотици милиони патрони, съгласно заявката на Пентагона Още 412 милиона са поискани от администрацията на Тръмп или заложени в бюджета за 2018 г. 

  По-рано SOCOM не признаваше за ролята си в Сирийската програма, известна като „Oбучавай и снабдявай“. В писмено становище до BIRN и OCCRP, Пентагонът потвърди, че секретното подразделение е било натоварено с доставките на оръжия и муниции за сирийските бунтовници. Известно е, че SOCOM подпомага под прикритие американски партньори и в други конфликти.

  Разкрит е нов канал за доставки: Picatinny

  SOCOM не е единственото подразделение на Пентагона, което е доставяло оръжия и муниции за Сирийската програма. Всъщност, то е отговорно само за една четвърт от общата сума от 2.2 милиарда, предназначена за Сирия. 

  Останалите доставки са поверени на Picatinny Arsenal, поделение на армията на САЩ, базирано в Ню Джърси. Picatinny вече има опит в набавянето на големи количества оръжия съветски модел (обозначени в документите за поръчки като „нестандартни оръжия и муниции“), за партньорски сили в Ирак и Афганистан. За тези покупки винаги ясно са били обозначени крайните получатели.

  Но една мистериозна група поръчки за общо 479,6 милиона долара няма изобщо краен получател. Анализът на тези документи за поръчки, направен от BIRN и OCCRP, разкрива убедителни данни, че въпросните оръжия са пратени в Сирия.

  Важна зацепка се открива в седем от договорите, подписани през септември 2016 на стойност 71,6 милиона долара, в които първоначално Сирия е посочена с вътрешния код на Пентагона – V7, който обозначава Сирийската програма. Тези референции бяха заличени в публичните документи, след като BIRN и OCCRP попитаха Пентагона за тези доставки през март 2017.

  Но репортерите запазиха копия от документите преди те да бъдат изтрити. Пентагонът отказа да обясни тези заличавания.

  Picatinny е под подозрение за ролята си в доставките към сирийските бунтовници, с оглед на чувствителния характер на конфликта. Освен, че се разгръща мрежа от милиции срещу Сирийските правителствени сили, бойните действия са описани от експерти като сложна война между проксита, ангажираща Саудитска Арабия, Иран, Турция и Русия.

  Има и други данни за нарастващата роля на Picatinny в Сирийската програма.

  В хвалебствена статия, публикувана на сайта на Picatinny през декември 2016, се отбелязва връчването на вътрешна награда на Пентагона, за успехи, между които купуването на „значителни количества“ от нестандартни оръжия за Сирия, Ирак и Афганистан. 

  Презентация на Picatinny от март 2017 разкрива, че подразделението ще изземе от SOCOM ролята на доставчик на муниции по Сирийската програма. SOCOM ще продължи да доставя оръжия.

  Повече от половината от идентифицираните от BIRN и OCCRP 2,2 милиарда все още не са похарчени.

  През март 2016 Picatinny възложи на два военнопромишлени гиганта: британската Chemring и американската Alliant Techsystems Operations (сега част от Orbital ATK) – да доставят муниции за $750 милиона за следващите пет години, от които 421 милиона долара все още не са похарчени. Друг договор за 500 милиона е даден на Chemring, Alliant и още две компании през август.

  С най-малко 50,000 бойци от подкрепяните от САЩ фракции ангажирани в активни бойни действия, Сирия изглежда ще погълне повечето от договорените муниции през следващите години, но част от тях може би ще отидат към други конфликтни зони, в които се използват оръжията от съветски тип.

  Да остържеш дъното на бъчвата

  Новоразкритият канал за 2.2 милиарда долара, както и по-рано разкритият канал за 1.2 милиарда, финансиран от Саудитска Арабия, Йордания, Турция и ОАЕ, предизвика бум сред производителите на оръжия в Централна и Източна Европа. 

  Българската държавна фабрика ВМЗ-Сопот, един от основните доставчици на Picatinny, обяви в началото на 2016 г., че планира да добави 1000 работници към персонала си.  В предишните три месеца тя вече беше наела нови 500 служители.

  Фабриките в Сърбия като Крушик, производителят на ракети, също драстично увеличиха продукцията си. Сръбският премиер Александър Вучич (сега президент – б.ред.) се похвали миналата година, че Сърбия може да увеличи производството пет пъти и въпреки това да не може да отговори на търсенето.

  Докато гладът за оръжията от съветски модели расте, конкуренцията става все по-яростна.

  САЩ традиционно работят с Румъния и България за нетрадиционно въоръжение, но нарастването на търсенето тласна договарящите към Чехия, Босна и Херцеговина, Сърбия, а вече и към Украйна, Грузия, Полша, Казахстан, Афганистан и Хърватия, според данните в американските обществени поръчки.

  Дефицитните доставки също така принудиха Пентагона да занижи изискванията си за оръжията и мунициите. Преди е имало изискване техниката да не е по-стара от пет години, но през февруари то е отпаднало, според официален документ, с който OCCRP и BIRN се сдобиха. 

  Мунициите складирани в лоши условия деградират и понякога стават неизползваеми или дори опасни. Наемник на Пентагона, който трябвало да обучава сирийски бунтовници, загина на полигон в България, докато манипулира гранати за РПГ, произведени преди десетки години. Въпреки това Пентагонът продължи да използва доставчика на некачественото оръжие (става дума за Алгънс, обект на отделно разследване, преведено от Биволъ).

  Има също така и други проблеми. Репортери откриха, че директорите на три фирми сред доставчиците на Пентагона и президентът на критично важен подизпълнител имат сериозни проблеми с интегритета, включително един от тях е бил уличен в плащане на комисионни на чужди агенти, за да гарантира сделки, а друг е свързан с организираната престъпност. (виж по-долу Проблемните доставчици).

  Подкопаване на системата за контрол на оръжията

  С доставките за сирийските бунтовноци Пентагонът използва твърде необичайна и подвеждаща правна документация, която използва вратичка в системата, създадена, за да се предотврати отклоняването на оръжия към терористи, ембаргови страни и военнопрестъпници. 

  За да си осигури лиценз за експорт на оръжие купувачът трябва да представи валиден сертификат за краен потребител, който да гарантира крайната дестинация на оръжията. 

  Но сертификатите, използвани от SOCOM за Сирийската програма, които нашите репортери видяха, не споменават Сирия като крайна дестинация. Вместо това като краен потребител е посочен SOCOM. 

  Документът казва, че „техниката ще бъде използвана за отбранителни нужди директно от правителството на САЩ, трансферирана посредством грантове за военно обучение и програма за тренинг или помощ за сугурност“. 

  

  Сирийският военен театър с подкрепяните от САЩ бунтовнически сили

  Това заявление позволява на SOCOM да отклони екипировката към всяка милиция или армия, на която помага за сигурността, включително към сирийските бунтовници, според експерти по контрола на въоръженията, проучили наличните данни. 

  В подробен писмен отговор Пентагонът не оспорва посочването на Армията на САЩ като краен потребител, но обяснява сертификатите, цитиращи „помощ за сигурността“ се отнасят за трансферите към чуждестранни бойци.

  „Очакваме от всяка партньорска сила или рецепиент на помощ по сигурността да използва материалната база по предназначение, например за борба с „Ислямска държава“ и извършваме мониторинг, за да се уверим в съответствието на употребата.“ – каза говорител на Пентагона.

  Но експерти по оръжията критикуваха тази практика, описвайки я като опасна за глобалната система за контрол на оръжията.

  Рой Исбистър, експерт по трансфер на оръжия в неправителствената организация Saferworld, която работи върху превенцията на горещи конфликти, каза: „Системата за крайните потребители почива върху яснотата и последващите проучвания. Ако САЩ манипулират процеса и осигуряват параван за други да твърдят, че не знаят за крайните потребители на въпросните оръжия, то цялата система е изложена на риск“.

  Патрик Уилкън, изследовател по контрола на оръжията и човешките права в Amnesty International, описа крайните сертификати на SOCOM като „много подвеждащи“.

  „Сертификатът за краен потребител, в който липсва крайна дестинация, би бил противоречащ на самия себе си се и крайно необичаен – каза той. – САЩ подкопават предмета и предназначението на  Международния договор за търговия с оръжия на ООН (ДТО)”

  Уилкън обясни, че Вашингтон все още не е ратифицирал този договор и не е правно обвързан с него, но като подписала страна се очаква да не го компрометира. 

  Като член на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Вашингтон е подписал серия от мерки за превенция на трафика с оръжия, включително и обвързващо решение, че сертификатите за краен потребител включват държавата на крайната дестинация. 

  Европейските страни износителки на оръжие са ратифицирали ДТО и също са обвързани с решенията на ОССЕ, както и с още по-стриктните правила на ЕС, известни като Обща позиция за експорта на оръжие. Повечето от страните кандидатки за членство вече са възприели тези правила. 

  Румънското, чешкото, босненското и сръбското правителство потвърдиха, че са дали лицензи за експорт за САЩ, а не за Сирия, посочена като крайна дестинация.

  Грузинското Министерство на отбраната каза, че има експортна сделка в процес на договаряне, но все още не е получило крайния сертификат от Пентагона и договорът не е подписан.

  Полша каза, че не е одобрявала никакъв износ за сирийските бунтовници.

  Властите от Украйна, България, Казахстан и Афганистан не отговориха на запитванията ни за коментар.

  Съгласно ДТО и Общата позиция на ЕС, износителите трябва да вземат мерки, за да предотвратят отклоняването и използването на оръжия и муниции за военни престъпления или за „подкопаване на мира и сигурността“.

  Без да е известна крайната дестинация такива мерки са невъзможни.

  Уилкън каза, че Amnesty International специално е притеснена от факта, че САЩ снабдяват Сирийската свободна армия с оглед на това, че една от най-големите и формации, кюрдската YPG, е „заличавала цели села“, актq описан от организацията като военно престъпление.

  Такъв мащабен поток от оръжия поражда и страхове за бъдещето на Близкия Изток, твърди Уилкен. 

  „Като се има предвид много комплексната, променяща се ситуация в Сирия… и съществуването на многобройни въоръжение групи обвинени в сериозни нарушения – каза той – трудно е да се предвиди как САЩ може да гарантира, че оръжията изпратени в региона няма да бъдат зле използвани“

  В разследването участваха и Павла Холцова, Мария Черешева, Роксана Джипа, Дейвид Блос, Роберто Капочели, Анна Бабинец, Фредерик Обермайер и Атанас Чобанов

  Заглавна снимка: © Reuters 2016 Бунтовник подрежда оръжия в Алепо

  Източник: Биволъ

• Михаил Кръстанов: Докато дишам, ще се прекланям пред българското слово

  Убеден съм, че бъдещето на България ще бъде в ръцете на младото поколение, необременено с предразсъдъци, смята поетът

  Интервю на Георги Николов с Михаил Кръстанов,

  в. „Дума“

  

  Михаил Кръстанов е роден в София, от 2002 г. живее и работи в Бразилия. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е редактор в ИК „Феномен“, в. „Наука и Общество“ и Информационна агенция „Балкан“. Участвал е в изготвянето на сценарии за радио- и телевизионни предавания, автор на поетични книги. Първата от тях – „Кръстоносец“, през 1997 г. печели наградата за дебютна поезия на „Южна пролет“ в Хасково. Негови текстове с поезия, проза и литературна критика са публикувани в много български и бразилски издания за литература; превеждан е на португалски, френски и испански. В момента работи като преподавател по западноевропейска литература в университета „Кларинтиано“, Бататайс. Създател е на първото българско училище в Бразилия и основател в сп. „Espaso Horizonte“, на поетичната рубрика „Красива България – страна на поети“, в която се представят съвременни български автори. През 2015 г. е удостоен с Грамота за особени заслуги в литературата, присъдена му от Академията за литература на Бело Оризонте, Бразилия.

  – Драги Мишо, как изглежда днес българското духовно присъствие в Бразилия? Какви образователни, литературни, самодейни и прочие форми го изпълват със съдържание и откога датират корените му в тази страна?

  – В Бразилия определено има българско духовно присъствие, ако под това се разбира култура, изкуство, образование. Българите тук са предимно интелектуалци, които са намерили своя почва да развиват и разпространяват по един или друг начин родната самобитност. Български музиканти, художници, писатели, историографи, университетски преподаватели със своята дейност работят за това. Ще спомена Мартин Лазаров, музикант, който създаде композиции с български и балкански мотиви заедно със своята група „Нео Балкан“. По време на тези изпълнения залите са пълни и на видеостената минават кадри от български пейзажи. Художникът Бисер Найденов е популярен не само в Бразилия, но и в Европа, и неговите изложби са истинско събитие в страната на кафето. Историографът Жорже Косиков вече издаде няколко книги за движението и съдбите на първите вълни от български емигранти от началото на ХХ в. Една от тях е преведена в България. Писателят Илко Минев, който живее в Манаус, също издаде някои от произведенията си в България. Философът Стефан Кръстанов написа книга върху артистичния патос, която бе посрещната изключително успешно в Бразилия. Тази година през февруари имаше панорама на българската култура във Форталеза, благодарение и на координаторката Валентина Николова, езиковед. По време на това прекрасно събитие се състоя концерт на зам.-ректора на Музикалната академия Борислава Танева, изложба на скулптура Орлин Атанасов и панорама на българското кино. Oчакваме скоро изложбата на български народни носии от Ваня Велкова, Българка на годината за 2016-та. Като прибавим към всичко това и дейността на училището в Сао Пауло, постоянната експозиция за историята на българската азбука, дарение от Държавната агенция на българите в чужбина, и наскоро откритата първа българска библиотека в Бразилия в залите на училището, на този етап българското духовно присъствие в страната на кафето не само е безспорен факт, но е и в подем. Всички бележити дати, исторически, духовни и фолклорни, се отбелязват от българската общност с официални програми, включващи рецитали, изложби, семинари и дегустации на български национални ястия.

  – Какви трайни цели си поставяте и срещате ли помощ от местните институции, търсите ли съдействие и от държавните структури у нас? Имате ли трудности? Ако правилно си спомням, благодарение на теб оцеля българското училище в Сао Пауло…

  – Училището оцеля благодарение на силната подкрепа на родителите и учениците, и най-вече на българското посолство в Бразилия. Имаше опасност около 50 български деца да останат без образование по роден език, литература и история на България. Това е вече в миналото, училището ни за трета година е вписано в регистрите по ПМС на МОН и се развива успешно. Нещо повече, ние сме едно от българските училища в чужбина, от което всяка година се връщат деца и кандидат-студенти, продължаващи своето образование в България. За последните три години те са повече от 15. За нас това са крайните цели: да подготвим нашите деца и ученици с българските и европейските методики и стандарти на образование.

  – Поддържате ли връзки с български културни сдружения в диаспората? Ще оцелее ли според теб нашият национален и интелектуален ген по света, или постепенно ще се разсъхне във времето?

  – Бразилия е многонационална държава и естествено поддържаме връзка с други културни и образователни общности и организации. Всяка година в мемориала на имигрантите в Сао Пауло за два или три дни се провежда фестивал на нациите и в него има българско участие и присъствие. Също така поддържаме контакти със славянските общности, с които организираме отделни срещи и събития. Българското училище в Сао Пауло е член на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), с която освен, че се обменят идеи и проекти, се организират ежегодни срещи, дискусии и конференции в държави от различни континенти, където има солидно българско присъствие. Една от целите е да направим подобна среща или конференция в Сао Пауло. Относно нашия национален и интелектуален ген, за мен това е реторичен въпрос. И ще си позволя да кажа нещо, в което съм убеден: българите по света не са по-малко българи от тези в България, а може би и повече. Да са живи и здрави и добре е, че ги има. Защото те ще са носители на новите идеи, с които България би могла да се възроди и да заеме своето достойно място не само в Европа, но и в света. Ако не вярвах, ако не съм убеден, нямаше да правя това, което правя, защото най-лесното е да загърбиш Родината, когато си в чуждо гнездо. При мен няма как да се получи и радващото е, че много други българи извън страната ни работят за тази кауза.

  – Ти самият, освен научен работник, си утвърден поет, пишещ на български и португалски език, активен общественик, организатор на събития. Удовлетворен ли си и очакваш ли признание?

  – Не очаквам признание от никого. Аз следвам интуицията си и християнските ценности, в които съм възпитан. Потомък съм на Иван Денкоглу, а това задължава, това си е един тежък, но сладък товар. Разбира се, няма как да не се чувствам удовлетворен, след като и в България съм получавал премии и награди за моето творчество и дейности, в Бразилия също. По принцип не харесвам антологиите, особено в България, защото се правят по някакъв особен принцип, хаотично, и никога не съм разбирал селекцията на авторите. Но нямаше как да откажа включването на мои текстове в международната антология – „Любовта на третото хилядолетие“, издадено от Академията по литература в Бело Оризонте след изключително прецизна пресявка. Приятно изненадан останах, когато пред пълни зали по време на премиерата на това събитие ми връчиха диплома за принос в поезията и литературата. В списание „Еспасо Оризонте“ излязоха (с моя инициатива) творби на български съвременни поети. Благодарение на бразилския писател и литературен критик Рожерио Зола Сантяго успяхме да създадем рубрика за българска поезия.

  – Познава ли българската общност съвременната ни литература и култура, чии имена цени най-много и защо?

  – В Бразилия има няколко вълни от българска емиграция. Най-ранната е започнала още през 1928 г. Тези българи от по-далечната дистанция на времето няма как да познават добре българската литература, и то не само съвременните автори, но и българските класици. Българите, които са се установили в Бразилия след 90-те години и в началото на този век, познават българската литература, не сме правили анкета точно кои поети и писатели предпочитат. Една от целите на българската библиотека в Сао Пауло е, именно колкото се може повече хора от нашата общност в Бразилия да се запознаят със съвременните ни автори. Вече имаме богата колекция от класиците ни и от действащи поети и писатели. Някои от книгите са дарения, други са купени от България и непрекъснато ще продължаваме и допълваме селекцията с най-добрите издавани съвременни български автори.

  – Какви нови книги подготвяш и ще ги срещнем ли по книжните лавици в България? Как изглежда днес Родината през творческата ти призма?

  – Подготвени са за печат две мои книги, едната поетична, другата е сборник с разкази. В тях действително има паралел между България и Бразилия, и между Европа и Южна Америка. Книгите са двуезични – на португалски и български. Очаквам да излязат още тази година, ще се появят и в родните ни книжарници. В скоро време се очаква да излезе в България и мой превод на популярна книга от един от най-почитаните и издавани писатели в Бразилия.
  Аз смятам, че имаме уникална природа, забележителни исторически обекти, плодородна земя, българската нация е една от най-интелигентните в света. Няма никаква причина да бъдем на опашката на Европа. Но съм убеден, че няма по-разделена нация от българската. Нищо не се е променило в манталитета ни. По всеки един въпрос винаги има две или три коренно противоположни мнения. Прекалено много се взираме в миналото, а древните мислители и философите отдавна са написали, че човек, който живее само с останките от миналото, няма никакво бъдеще. Убеден съм, че бъдещето на България ще бъде в ръцете на младото поколение, което няма да е обременено с предразсъдъци.

  – Какво ще пожелаеш на младата генерация литературни нашенци, тръгнали да опознават и завладяват планетата?

  – Имаме много талантливи съвременни творци в областта на литературата. Българският език е красив и изключително богат, това не е тайна за никого. Мястото на българските творци е в България, а ролята на държавата е да подпомага изцяло и постоянно българската култура, защото нация без култура не е никаква нация. Все пак, ако някой от тях твърдо е решил да излезе от страната, то най-добре е чрез перото си да разпръсква българския дух. В днешно време няма по-голяма мисия от тази.

  – А на себе си какво пожелаваш като човек и творец?

  – Пожелавам не само на себе си, но и на всички български творци, да стигнат до възможно най-голяма аудитория. Книгата е жива, тя има душа и сърце, и ако е написана стойностно, надживява и автора, и епохите. В личен план здравето е най-важно, пожелавам си и до няколко години да се върна окончателно в родината. Впрочем, независимо дали съм в Бразилия или България, в едно съм сигурен – докато дишам, ще се прекланям пред българското слово и ще пиша на него…

  .

• Снежана Галчева: С половин сърце се живее трудно

  Интервю на Георги Николов със Снежана Галчева,

  в. „Дума“

  

  Снежана Галчева е родена в София. Поет и журналист. Завършила е специалността българска филология. От дванадесет години живее и работи в Чикаго, и продължава да пише поезия. Автор на стихосбирките „Мигове и вечност“, „Мост към светлината“, „Космични послания“, за които има международни награди: за Европоезия – през 2011 г. в Париж, Франция, през 2012 г. в Лече, Италия и др. Носител на наградата „Народен будител“ 2013 г. Редактор е на 14 книги, издадени във Великобритания, Германия, България и САЩ. Съосновател на клуб „Българско слово“ в Чикаго. Била е редактор, сценарист и водещ на ТВ шоу по BiT. Водила е седмичната рубрика „Българското слово през вековете“ във в. „BulgArena“. Организатор и модератор на Първия фестивал на българската култура в Чикаго, проведен през 2015 г. Член е Съюза на българските журналисти и е председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго.

  – Госпожо Галчева, как изглежда съвременна България от хиляди километри разстояние? Обичат ли я, интересуват ли се сънародниците ни от съдбата й и с какво биха могли да й помогнат?

  – По-голямата част от българите, живеещи в Чикаго, САЩ, носим родината в сърцата си и живеем с мисълта за нея. Има едно понятие, което се нарича „национална принадлежност“, и то не се свързва само с географското определение за място. Да, наистина, в чисто физически план България ни липсва, а когато сме далеч от нея, разбираме какво тя означава за нас. Език и традиции, спомени и места, семейство и приятели. Това е нещо, което не може да бъде заличено. Българинът е отворен и толерантен към традициите на страната, в която е избрал да живее, но колкото и да се приобщава към новата среда, той носи отпечатъка на своето родово начало. Дори и на хиляди километри от България, в кръвта и гените си усещаме извечната връзка с непреходните културни ценности – песента, музиката, танца, които нито времето, нито пространството могат да заличат. Смятам, че ние, съвременните българи, независимо къде се намираме по света, трябва да пазим както родовата си памет, така и паметта на националните си герои, защото само, когато знаем кои сме и откъде идваме – тогава сме силни. Да пренесем и съхраним историята и културните традиции на българската нация в едно различно общество е не само проява на родолюбие, но и висш израз на това, че българското и родното е над всичко. А как конкретно можем да помогнем? Има много благотворителни инициативи, които се провеждат за набиране на средства, за да бъдат изпратени специално за подпомагане на бедни и социално слаби в страната ни. Бих дала пример с организирания благотворителен Коледен концерт, средствата от който бяха изпратени в България.

  – Моля да обрисувате духовния образ на българската диаспора в Чикаго – местни културни институции, творчески съюзи, традиционни изяви. Връзките в това отношение с България и какво още може да се желае.

  – В Чикаго – града с най-много българи в САЩ, има български училища, творчески съюзи на художници, писатели и др., два културни центъра, три вестника, две телевизии, радио, електронни сайтове, няколко църкви и др. Всички те работят в различни сфери, но за една обща цел – съхраняване на българските национални традиции и културното наследство сред българската общност в чужбина. Редовно се отбелязват традиционните български празници, организират се пикници, изложби, канят се от България актьори, певци, музикални изпълнители и др.

  – Кое наложи създаването на Салона за духовност и култура? Какви цели и задачи си поставя и с какви дейности стартира? Как бе посрещнат от сънародниците ни и какви хора членуват в него?

  – Освен всичко, направено досега, се оказа, че има нужда и от още нещо – и това не е само любовта към българската култура, но и загрижеността и безпокойството ни за нейното състояние. Затова в началото на тази година стартира проектът за учредяване на Салон за българска култура и духовност. Дейността му неформално съществува от близо две години, но официалното учредяване се състоя в началото на тази година. Независимо, че тук, в Америка, живеем в материално осигурено общество, ние, българите, винаги сме имали нужда да излезем извън тези рамки. Затова се стремим да се докоснем до онези незрими неща, които нямат цена – неща, които, ако се сложат от едната страна на везната, винаги натежават, независимо какво има от другата. А къде другаде да се търсят те, ако не във вечната съкровищница – света на изкуството?

  – Вие като председател на Салона несъмнено имате идеи за трайното му съществуване, за обогатяване и разширяване на дейността му. Бихте ли ги споделили? Имате ли за съдбата му глобална цел?

  – Целта на Салона е да се обединят хората на българската култура и духовност в чужбина. Да се повиши интересът на българите, живеещи зад граница, към родното изкуство, защото невинаги тези българи имат възможност да достигнат и да се докоснат до позабравената истинска култура – стойностна, възпитаваща и въздигаща. Защото културата не е отрасъл, а основна функция на човешкия живот. Салонът, освен за култура, е и за духовност. Днес нямаме нужда от нови понятия, а от ново съдържание. Казват, че 19 век е век на кризата на нравствеността, а 20 век – на духовния фалит. С дейността на нашата организация искаме да покажем, че в днешния 21 век духовността е единственото смислено бъдеще на съвременната цивилизация. Понякога ежедневието ни изпълва със страх и съмнения, и без да усетим дори, ни отдалечава от нашата духовна същност. Целта на салона е да се скъси това разстояние и да се намери хармонията между тези две същности – материалната и духовната – и те да затуптят с пулса на едно сърце. Духовността е най-голямата инвестиция на всеки човек, но за живеещите зад граница тя е спасителен пояс в океана от страхове и несигурност. Президентът на България г-н Румен Радев казва, че „не можем да вървим към Европа, ако нямаме духовност и култура. Ако нямаме достойнство, ще продължим да лазим по дъното, а трябва да полетим“. Затова и в творческия ни календар се предвижда всеки месец да се организират събития, които, вярвам, че ще ни помогнат „да полетим“. Неоценима помощ в това отношение ни оказва новият генерален консул на Република България в Чикаго г-н Иван Анчев. С неговото активно съдействие градската управа взе решение кръстовище в Чикаго да носи името на големия български писател и общественик Алеко Константинов. На 7 май 2017 г. то беше открито официално. В края на май тази година Българската секция на Конгресната библиотека във Вашингтон бе попълнена с издания на български автори, предадени отново от г-н Анчев. В официалния поздравителен адрес към Салона за българска култура и духовност, по повод неговото учредяване, той написа: „Убеден съм, че ръководената от вас организация ще бъде истински пазител на най-добрите образци на българската култура и водеща сила в развиване на българската духовна мощ в Средния Запад на САЩ“.

  – Ще търсите ли контакти със сродни институции в родината и върху какви допирни точки ще се основават? С какво тя може да ви помага?

  – Досега сме провели много конструктивни и ползотворни разговори с Дамския литературен салон „Евгения Марс“, с представители на Съюза на българските писатели, Сдружение „Култура и туризъм на българския Северо-Изток“, клуб „Перото“ в НДК, Съюза на българските художници, Международната асоциация на писателите криминалисти, Конфедерацията на българските писатели и много други.

  – Ще търсите ли подобни връзки и с аналогични български формации в други краища на света?

  – Разбира се. Наша цел и наш дълг е да обединим тези българи, които са готови да работят всеотдайно за възраждането на българската култура и духовност в чужбина, независимо в кой край на света се намират.

  – Как мислите – ще бъде ли заличена някога националната ни идентичност в диаспората и как може да се съхрани? Убеден съм, че Салонът ще е много полезен и в това отношение… Кои български деятели на духовността в Чикаго бихте посочили като особено изявени?

  – Ролята на всички културни организации зад граница е точно такава – да не се допусне заличаване на националната ни идентичност. Към това се стремят и тези в Америка. Не бих искала да изброявам поименно творците и културните деятели само за да не пропусна някого. Защото те са много. За всички нас културата и изкуството е търсене на истината, а не на облагата.

  – Споделете малко повече за Вашите собствени художествени занимания и в каква тематична насоченост са? Подготвяте ли своя поредна книга?

  – В момента подготвям нова стихосбирка и довършвам сборник с разкази. Наскоро беше предоставена страница на Салона в един от предпочитаните български вестници в САЩ и Канада – „България СЕГА“, където ще водя ежеседмична рубрика.

  – Познават ли в достатъчна степен сънародниците ни съвременната ни култура и литература и интересува ли ги тя?

  – Редовно ни гостуват музикални формации и изпълнители, представят се тетрални спектакли, поетични рецитали, срещи с писатели и др. В края на миналия месец имахме удоволствието да видим популярните български актьори Асен Блатечки и Калин Врачански. Незабравимо ще остане изпълнението им в комедията „Емигранти“. Тази пролет тук в Чикаго имаше концерт „Мистерия на българските гласове“, както и много други родни изпълнители.

  – Какво ще пожелаете на българските читатели?

  – Да правят верния избор – както в изкуството, така и в живота, и да се отнасят с уважение към него. В прочетената книга да търсят смисъла на непреходното. Колкото повече днес се размиват границите на морал и пошлост, толкова повече има нужда от истински ценности. От сърце пожелавам на всеки да намери своите, защото само тогава човек ще бъде истински богат. Бих искала да споделя с българските читатели, че всички ние сме оставили половината от сърцето си в страната, в която сме родени – България, а другата половина е тук с нас, в САЩ. За съжаление, с половин сърце се живее много трудно и за да може то да стане отново цяло, създадохме Салона за българска култура и духовност.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред.: Събитията, организирани от Салона за българска култура и духовност в Чикаго, както и всякакви други събития, са намирали много пъти място и на страниците на нашето издание. Въпреки че, за разлика от други български медии, не получаваме от никого никаква финансова помощ и работим с много малък екип.

  .

• Массовая эвакуация по России

  В крупных городах России после звонков о минировании массово эвакуируют школы, вузы, торговые центры, административные здания.

  

  За два дня из-за анонимных звонков о минировании была эвакуированы объекты в 12 городах России, ни в одном случае минирование не подтвердилось. Так, в Перми анонимные звонки стали причиной эвакуации девяти школ, двух торговых центров, администрации города, кампуса Пермского государственного национального исследовательского университета, железнодорожного и автовокзало.

  В Красноярске посетители были вынуждены покинуть семь магазинов и торговых центров, во Владивостоке — пять торговых центров, в Челябинске — десять ТРЦ.

  В Красноярске и Норильске проверены все эвакуированные объекты — 15 и 9 соответственно. Угрозы взрыва нет. В региональном главке ФСБ РФ подчеркнули, что все звонившие будут установлены: еще ни разу такого не было, чтобы телефонного террориста не удалось установить.

  В Екатеринбурге также был эвакуирован автовокзал, звонили в ТРЦ и деловой центр. В Магадане «заминированными» оказались два кинотеатра, рынок, четыре школы и два вуза: люди были эвакуированы из кинотеатров «Нагаевский» и «Горняк», с рынка «Урожай», из вечерней школы, гимназии № 30, специальной коррекционной школы, Политехнического института, школы № 29, Северо-Восточного госуниверситета и ряда других зданий

  Также, как и в Перми, в Ставрополе эвакуировалась администрация города, краевая дума. Злоумышленники звонили в торговые центры и школы. В Уфе и Брянске выводили людей из семи и десяти торговых центров соответственно.

  Ранее стало известно, что в Перми идет эвакуация 78 объектов. Первыми были эвакуированы школы и административные здания, затем — торговые центры, авто— и железнодорожный вокзал.

  Причем в Уфе эвакуации продолжаются третий день подряд. Накануне были экстренно эвакуированы посетителей сразу пяти торговых центров: «Гостиный двор», «Центральный рынок», «Мега», ТЦ «Башкирия», ТЦ «Звездный», а также из здания БашГУ и главного офиса Сбербанка.

   

  В Рязани эвакуировали 11 торговых центров. Кроме того, эвакуации проводились в Омске и Новосибирске. Из-за поступивших анонимных звонков в школах и детсадах Перми были отменены занятия, в том числе и во вторую смену.

  В Челябинске после проверки «заминированных» зданий решается вопрос о возбуждении уголовного дела. В результате проведенных проверок подозрительных предметов не обнаружено.

  Подробности: https://regnum.ru/news/2320887.html

• Вълкът козината си мени, но нрава – не. По следите на „умерената“ опозиция в Сирия

  Дахер Дахер*, Trueaboutsyria.wordpress.com

  

  Сигурно сте чували често англичаните да казват „Леопардът не може да смени петната си” , което е цитат от Библията, по-точно от книга на пророк Йеремия, който казва: „Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард – петната си?”. В български език това е останало като поговорка, която гласи: „Вълкът си мени козината, но нрава – не”.

  А ако тази хубава поговорка я прехвърлим на сирийски терен, то тя ще е: „Има ли умерена опозиция в Сирия? Тя имената си мени, но нрава – не.”

  И защо се нарича „умерена”, а не примерно светска или просто опозиция? Защо цялата опозиция е финансирана предимно от Турция, Катар и Саудитска Арабия? Защо няма нито един останал християнски, алауитски или друзки град на територията на опозицията? Защо на всяка педя земя, завладяна от т.нар. бунтовници се налага шериат, слагат табели от сорта на „Шиитите са врагове на исляма”, „Демокрацията е глупост”, както и табели със забрани на жените да излизат без никаб (т.е. само очите да им се виждат). Пеят се песни против християните  (има десети клипове в youtube:  видео 1, видео 2, видео 3, видео 4, видео 5). Само преди седмица (б.р. – тестът е написан през март т.г.), в град Джараблус, завладян от протурските клонове на Сирийската свободна армия, избухна масиран бунт, защото местното ръководство искаше да махне никабите. Ръководството бе моментално уволнено.

  Защо повечето групи са ислямистки и слафистки, и носят имена като „Армия на исляма”, „Армия на муджахидините (муджахидин означава джихадисти на арабски), „Армия на сунитите”, „Султан Мурад” и прочие? Впрочем и трите споменати групи доскоро бяха част от Сирийската свободна армия, т.е. те са от „най-умерените”. Някой може ли да покаже разликата между умерените и неумерените? Една и съща идеология, едни и същи символи на знамената, обикновено с шахадата, написана на тях („Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк“), една и съща обществена прослойка, една и съща риторика, едни и същи лозунги, една и съща мода бради, едни и същи искания – шериат и ислямски закони.

  На всички тези въпроси не получаваме отговори. Вместо това американската администрация обяснява, че не могла да раздели умерените от неумерените.  А и как да ги разделят? Това е все едно от една каца вино да сипваш в различни бутилки, да им сложиш различни етикети и да претендираш, че те са различни брандове. Не е сериозно някой да заявява, че масов убиец и борец за свобода не могат да бъдат различени.

  Крайно време е да се разбере, че в Сирия много ясно се обособиха две основни воюващи страни, ако изключим кюрдите. От едната страна е правителството, което успя да привлече всички светски маси и малцинствата, срещу маргинални групи, всичките до една свързани с Мюсюлманското братство и с уахабиско-салафиската идеология. На много няма да се хареса тази картина и мнозина не вярват в нея. Най-вече в западните медии, които години наред представяше сюрреалистична версия, която да е в тон с аспирациите на САЩ, Саудитска Арабия и Катар да сложат марионетка и да прекарат две тръби през Сирия. Но картата и фактите не лъжат. Те реално показват ситуацията и е огледало на това, което се случва. Всички големи градове (Дамаск, Алепо, Хама, Хомс, Латакия, Тартус), аристокрацията, бизнес средите са на страната на правителството. А в териториите на опозицията има само бради, шериат и забрадени жени. Без християни и без други неверници. Който не вярва, може да отида сам в област Идлеб и да провери. Там са „умерените”. Дори битката за Алепо бе съвсем показателна, въпреки бруталната пропаганда в различните медии. В западната проправителствена част живееха над 95% (1,5 млн.) от населението, а в източната се оказа, че са останали едва 100 хиляди души, 80 000 от които бяха държани като заложници от ал-Нусра и Ахрах ал-Шам, клоновете на ал-Каида.

  Но нека се спрем сега на фактите. Финансирането и въоръжаването на бунтовническите групи се превърна в абсурден фарс, в трагикомедия и ако Шекспир беше жив, днес творбата му „Комедия от грешки” щеше да е посветена на „умерената опозиция”. Фронтът ал-Нусра се счита за клон на ал-Каида и е обявена от ООН за терористична група. Затова американският департамент усилно въоръжаваше до зъби групировки като прословутите главорези Нур ал-Дин ал-Занки, кръстена на селджукски управител, известен с това, че изпозаклал всички арменци. На 19-ти юли ал-Занки пускат видео, в което обезглавяват безмилостно  12-годишно момче, а говорителят на Департамента, Марк Тонър с пелтечене обясняваше, че това е отделен инцидент и индивидуална грешка. След освобождаването на Алепо бе разкрито, че същите членове на ал-Занки са екзекутирали стотици сирийски войници и тероризирали хиляди хора. Департаментът мълчи. Истината обаче излезе наяве. На 28-и януари ал-Занки официално се обедини с ал-Нусра, обявена за терористична дори от САЩ, и така бе основана нова група – „Тахрир ал-Шам”. Де факто се оказа, че САЩ са финансирали и въоръжили до зъби индиректно ал-Каида.

  Към новоучредената формация от ал-Нусра се присъедини и „Джейш ал-Суна”, която също води началото си от Сирийската свободна армия (ССА). Бившият посланик на САЩ, Робърт Форд, остро критикуваше бомбардировките в Идлеб срещу „ал-Суна”, но по-късно започнаха да излизат множество доклади, че групата използва деца-войници, които получавали по 100 долара месечно от саудитския благодетел и ал-Махейсни, сега патрон  на ал-Нусра. Сега същите ал-Суна вече официално също са към клона на ал-Каида.

  На 27 февруари т.г., дори Първа дивизия на Сирийската свободна армия се присъедини към Ал-Нусра, която обяви сливането официално чрез съобщение, вече под новото име Тахрир ал-Шам. Това не е първото директно вливане на отряди на ССА към Ал-Нусра. На 5 октомври Втори централен батальон също се обедини с Ал-Нусра, тогава в разгара на битката за Алепо. Индиректното вливане става с групи като Лиуа Ахрар Сурия  и прословутата Лиуа ал-Таухид, която бе една от първите групировки, появили се в Алепо, първо се обединиха кам Нур ал-Дин ал-Занки, а после всичките заедно се сляха с Ал-Нусра. Членовете на друг клон на ССА – Свободната армия на Идлеб, многократно се присъединяваха и отцепваха от Ал-Нусра, за последно на 25 януари т.г. (източник)

  

  Терористичната група Ал-Нусра официално обявява обединяването на „Първа дивизия на ССА“ към нейните редици

  И като споменахме „Джейш ал-Суна”, е редно да споменем и друга „умерена”  група – „Катаеб ал-Фарук”, които действаха в Хомс и бяха част от Сирийската свободна армия (ССА). Помните ли онова видео, което през 2013-та се въртеше по мрежите, и в което бунтовник ядеше изтръгнатото сърце на сирийски войник? Това животинско престъпление  бе извършено от командира на ал-Фарук, на име Абу Съкар. Тогава ССА обеща да направи разследване, но всичкото, което се случи, е групата да се разпръсне и да се обедини с различни формации, нейни членове постъпват в Движение Ал-Хизм, в „ал-Суна”, а през 2017 г. официално са част от Ахрар ал-Шам.

  Така стигаме до споменатата Ахрар ал-Шам, вероятно най-голямата бунтовническа единица в Сирия. Въпреки, че Джон Кери на няколко пъти се изпусна, наричайки групата радикална и престъпна, към днешна дата тя не се счита като терористична организация. През май 2016 г. САЩ, Франция, Великобритания и Украйна блокираха предложението, внесено от Русия, в което Ахрар ал-Шам да се определи като терористична. Което е нечувано лицемерие, като се има предвид, че самият основател на групата Абу Халид ал-Сури е бивш член на Ал-Каида, пратен от Афганистан, лично от лидера й Ал-Зауахири, за да сдобрява ИДИЛ с Ал-Нусра, вследствие на което се появи Ахрар ал-Шам. Нещо повече, бившият лидер на групата, Абу Джабер Шейх, напусна и сега е лидер на новото формирование на Ал-Нусра, Тахрир ал-Шам.

  „Ахрар“ официално отрича демокрацията, а уахабизмът/салафизъм/ е основната й идеология и е отговорна за масовите кланета на християните в Идлеб.

  Пародията, наречена ССА, не спира дотук. Бившето й поразделение „Фастаким” се присъедини към Ахрар ал-Шам на 25 януари. Преди няколко дни се разбра, че и Ахрар ал-Шам, наред с други бунтовнически образувания като „Джейш ал-Изза“ и „Левантийски легион“, ще формират обща бойна единица, наречена „Джабхат Тахрир ал-Сурия“ (източник). „Джейш ал-Изза“ е групата, която тероризира от месеци моя град Махарде (понеже градът е християнски) и официално се въоръжава от САЩ, а как изглеждат, можете да видите в канала им в youtube . По-странното е, че Джейш ал-Изза си партнират с подразделението на ИДИЛ, Джунд ал-Акса, които вече бяха разформировани. (източник)

  

  Ако отворим сайтовете на бунтовниците и разпределим най-влиятелните групи ще получим следната картина:

  Идлеб и северозападна Сирия: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра

  Източна Гута и Дамаск: Джейш Ал-Ислам (с по-малко влияние на Фейлак ал-Рахман и Ал-Нусра)

  Южна Дараа/Южна Сирия: Южен Фронт (с внушително влияние на Ал-Нусра)

  Източна Сирия: ИДИЛ

  Никоя от тях не иска демокрация, всички искат салафизъм, уахабизъм и шериат. Всички те имат една и съща схема на управление. Гонят голяма част от хората (предимно богатите и малцинствата), отнемат им имотите, като после ги раздават на семействата на бунтовниците и членовете на различните групи. По този начин правят масова чистка и се заобикалят от лесно манипулируеми, бедни и необразовани, но затова пък твърдо верни и решени на всичко да запазят придобитото последователи. Религията се използва умело като военен, икономически и политически инструмент.

  Тази технология на управление носи и своите логически последици. В областта Идлеб Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра се сбиха помежду си преди няколко седмици, като най-вероятна причина за това е разпределението на оръжия и плячка. След като Турция предприе лек завой, заради нарастването на кюрдските територии, и влезе във войната за да се вклини между двата кюрдски анклава, посредством завладяването на гр. Ал-Баб, Ердоган явно е обещал на руснаците да не въоръжава повече ал-Нусра, а само групи около Ахрар ал-Шам. По тази причина бе свикана и конференцията в Астана, където всички страни искаха да покажат, че не са съгласни кюрдите да вземат северна Сирия. Поне по тази точка са съгласни и Турция, и бунтовници, и сирийските власти. Игнорирането на ал-Нусра вероятно е ядосало членовете им и те щурмуваха няколко склада на Джейш ал-Муджахидин, а оттам тръгна голям спор между отделните групи. Пет групи от Ахрар ал-Шам се присъединиха към ал-Нусра, която отново си смени името и вече официално е Тахрир ал-Шам. В петък (24-и февруари) те извършиха поредица от самоубийствени атентати в град Хомс, от които загинаха над 50 души – откровено послание към всички, участващи в предстоящата конференция в Женева.

  

  Групи от ССА, които се присъединяват към клоновете на Ал-Каида: Ахрар ал-Шам и Ал-Нусра

  Дори най-умерената бунтовническа група, поне според западните медии, т.нар. Южен Фронт (Джабхат ал-джунуби), дори този „най-умерен“ сегмент се бие заедно с Ал-Нусра, а лидерите им изглеждат ето така:

  Това е официален канал на Южен Фронт, който в състава си има над 50 различни формации, а всички медии са наясно, че те се бият редом до Ал-Нусра (източник).

  Другата голяма група в южна Сирия е Джейш ал-Ислам. Тя е всъщност най-влиятелната група в област Дамаск, а неин основател е Захран Алуш, син на базирания в С.Арабия ислямски проповедник Абдуллах Алуш. Джейш ал-Ислам бе отговорна за атентата и убийството на министъра на отбраната Дауд Раджиха, който бе християнин. Групата отрича демокрацията и иска шериат и ислямска държава, както споделя Захран в интервю.  Захран, заедно с голяма част от семейството си бе в затворите в Сирия, заради връзките му с Мюсюлманските братя, но бе освободен, заради натиска на С.Арабия, Турция и САЩ, които поставиха условия пред сирийското правителство да освободи „политическите затворници“. Удивително, същите държави сега обвиняват Асад, че е пуснал тези затворници и така  е радикализирал опозицията. Нищо, че те поискаха да бъдат извадени, те ги финансират и идеологията им е същата като на С.Арабия. Най-тъжното е, че точно братовчедът на Захран, Мохамед Алуш, е лидерът и лицето на опозицията на преговорите в Астана и в Женева.

  В Източна Гута Джейш ал-Ислам действа заедно с Фейлак ал-Рахман, армия, финансирана от Катар, а са север в Идлеб, клонът на ал-Ислам се обедини с Ахрар ал-Шам.

  Така листата с умерени бунтовници се свежда до:

  

  Засега листата е празна. но все още издирването на умерена група продължава.

  Ако все още някой ваш познат вярва, че има „умерена“ опозиция, дайте му да прочете тази публикация. А ако все още продължава да си държи на неговото, тогава ще е най-добре да го пратим в Идлеб, шериатския рай на опозицията. Опозиция, която я представят като умерена, а пък идеологиите й са сходни с тези на радикалите. Опозиция, която би трябвало да се бори за повече демокрация, а тя се бори за шерият и налагане на ограничения и сектариански диктат. Опозиция, която трябва да е независима и сирийска, а тя е изцяло финансирана от едни и същи държави – С.Арабия, Катар, Турция.

  Към Женева отново ще се проведат поредните опити за мир. Мир, който може да се постигне единствено, ако се вземат реалните факти. Над 70% от сирийците подкрепят правителството, около 15-20% – бунтовниците, а към 10% искат кюрдска държава. Дали ще се намери решение на този казус ? Това зависи от склонността на САЩ (наред с партньорите им от С.Арабия, Катар и Турция) и Русия (с Иран и Китай) да се разберат и да си разпределят газопроводите.

  П.С. За десерт лаконичното мнение на Кеворк Алмасиян, анализатор от Алепо, за Оскара, който спечелиха Белите каски, напълно заслужен, предвид страхотните им актьорски умения:

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Дахер Дахер е от Сирия. Живее в София и работи в БАН. Дахер поддържа два блога за литература и изкуство. Третият му блог се казва „Истината за Сирия“ и в него той публикува статии за родината си.

  .

• Азербайджанската „перачница“ показва как режимът ограбва народа си, за да се облагодетелства

  Хадиджа Исмаилова, която беше хвърлена в затвора заради репортажите си за корупция по високите етажи на властта, обяснява защо разкритията са от значение

  Материал на The Guardian

  

  Азербайджан вероятно не означава много за вас. На запад може би е най-известен като храбър победител в конкурса за песен на Евровизия или като лесен противник в квалификациите за някой международен футболен турнир. Има петрол, крайбрежие на Каспийско море и 10 милиона души население.

  Но има и друга страна.

  В моята родина журналистиката е престъпление – числата казват всичко: десет от 158-те политически затворници в Азербайджан са журналисти. Последната останала независима информационна агенция, Туран, спря работа миналата седмица.

  Неподчинението има висока цена. Бях изнудвана чрез интимни клипове, заснети в моя частен дом от тайните служби. Бях вкарана в затвора с поредица скалъпени обвинения. Не бях сама.

  Азербайджанският режим има солидна и обоснована причина за това потисничество. Липсата на независими медии и на гражданско общество гарантира абсолютна безнаказаност за корупционни практики – елитът може свободно да строи хотелите си и да развива печеливша дейност в добива на полезни изкопаеми. Той не иска да бъде разпитван за произхода на богатството му и защо обществените пари не служат на обществените интереси.

  Корупцията парализира образованието и здравеопазването, докато управляващото семейство и неговият антураж се обогатяват за сметка на обикновените хора.

  Междувременно тези, които хвърлят активисти в затвора, потискат народа и парализират гражданското общество се радват на безнаказаност за ограбването на възможностите и свободите на хората. И остават на свобода и са достатъчно могъщи за да продължат репресиите. Инвестират парите си в демократични страни, които, за разлика от Азербайджан, зачитат правото на собственост. Отиват в западните страни и получават качествена медицинска помощ – качество от което хората на Азербайджан са лишени. Децата им получават образование в чужбина и се радват и на други продукти на демокрацията – същите права, които отричат ​​на обикновените азербайджанци.

  Азербайджанската перачница ни позволява да надзърнем с изумление в начина на действие на тази клептокрация.

  Нито едно мое, или на мои колеги разследване на корупцията, не доведе до разследвания от страна на правителството на Азербайджан. Вместо това бяха наказвани журналистите – убити, като Елмар Хюсейнов, арестувани като мен. Отвличането и побоят на журналисти станаха нещо обичайно в Азербайджан.

  И въпреки това, тези хора, които наказват журналисти за разкриване на истини и ги лишават от основни свободи са добре дошли в демократичните държави, могат да пътуват свободно, да инвестират, да имат банкови сметки и да прехвърлят парични суми, откраднати от държавния бюджет. Лидери на страни, чиито организации и партньори са нарочени и тормозени в Азербайджан им стискат ръцете.

  Тогава какъв е смисълът да казваш истината? Този въпрос ми беше задаван многократно в деня, в който бях осъдена на седем и половина години затвор. Какъв е смисълът на това, което правите и заради което страдате, попита съдебният служител. „Независимо какво пишеш, не можеш да промениш нищо,“ каза охранителят в затвора. „Всичко, което правиш, е правилно, но всичко е напразно,“ повтаряше съкилийникът ми, когато търсех начини да изпращам тайно истории от затвора въпреки рисковете. Да, затворът определено не е място за среща на оптимисти.

  Азербайджанската перачница изпрати милиарди долари през четири британски компании

  

  Хората на Азербайджан, чиито гласове са откраднати на изборите, не виждат възможност за промяна и не смятат подкрепата от международни институции за ефективна. Управлението на несменяемата династия им изглежда като неизбежна реалност от техния живот. С този президент, който наследи властта от баща си и назначи жена си за вицепрезидент, като й позволи да го замества в негово отсъствие, мнозинството азербайджанци виждат малка възможност за промяна в идващите през 2018 г. избори.

  Изборите в Азербайджан никога не са отговаряли на международните стандарти. Мисиите за наблюдение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа съобщиха за големи фалшификации при преброяване на гласовете в предишни президентски и парламентарни избори. Въпреки това азербайджанските телевизии, които служат като високоговорители на режима, показват чуждестранни политици и членове на западни парламенти, възхваляващи нивото на демокрация в Азербайджан.

  Както показват разкритията на „Перачницата“, дори и сега, когато падат цените на петрола, основното богатство на Азербайджан, правителството продължава да харчи огромни суми за корумпиране на европейските институции и за оказване на влияние върху политици. Режимът се опитва да смекчи критиките заради нарушаването на човешките права, за да осигури милиарди международни заеми за своите мегапроекти, които ще послужат само за удължаване на собствения му живот.

  Азербайджанците не са наивни. Те разбират, че поставянето на западните политици в услуга на режима струва пари. Те също така разбират защо азербайджанският режим се опитва да блокира истината вътре в страната и извън нея.

  Но правителството ще се провали в тези опити за заглушаване на всеки и всичко, тъй като във всеки дом има една машина, която казва истината – празен хладилник. Азербайджанците разбират твърде добре, че богатството на олигарсите, които изобличаваме, е натрупано за сметка на празните им хладилници и ще дойде време, когато гневът от бедността ще избухне.

  • Хадиджа Исмаилова е азербайджански разследващ журналист и член на проекта за журналистически разследвания на корупцията и организираната престъпност, the Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP).

  Източник на текста на български: Биволъ

• Обама разкритикува решението на Тръмп за емигрантите

  

  Бившият президент на САЩ Барак Обама разкритикува решението на администрацията на Доналд Тръмп за прекратяване на програмата, защитаваща от експулсиране стотици хиляди хора, пристигнали в САЩ нелегално като деца, предават агенциите. Обама нарече решението „жестоко“.

  „Тук става дума за млади хора, израснали в САЩ, за деца, които учат в нашите училища, за младежи, които започват професионалния си живот, за патриоти, които са поели ангажимента да уважават нашето знаме“, каза бившият държавен глава.

  „Те са американци по душа и в съзнанието си. Те са американци по всеки един начин, освен по един – на документи“, допълни Обама и защити решението си да въведе тази програма с президентски указ през 2012 г.

  Той опроверга твърдението на Тръмп, че решението е взето от администрацията му заради законови изисквания.

  „Това е политическо решение и морален въпрос“, каза той и уточни, че „младите, хора, които ще бъдат засегнати, не представляват заплаха за САЩ и не лишават от нищо останалите жители на страната“. /“Сега“/

  .

• Celebrate Labor Day

  

  Labor Day in the United States

  Labor Day is on the first Monday of September every year. It was originally organized to celebrate various labor unions’ strengths of and contributions to the United States’ economy.

  

  Celebrate Labor Day

  Labor Day is a day of rest or the last chance for many people to go on trips before the summer ends. For students, it is the last chance to organize parties before school starts again. In some neighborhoods, people organize fireworks displays, barbecues and public arts or sports events. The American football season starts on or around Labor Day and many teams play their first game of the season during Labor Day weekend.

  Public Life

  Labor Day is a federal holiday. All Government offices, organizations, and many businesses are closed. Some public celebrations, such as fireworks displays, picnics, and barbecues, are organized, but they are usually low key events. As it is the last chance for many people to take summer trips, there may be some congestion on highways and at airports. Public transit systems do not usually operate on their regular timetables.
  About Labor Day

  The first Labor Day was held in 1882. Its origins stem from the desire of the Central Labor Union to create a holiday for workers. It became a federal holiday in 1894. It was originally intended that the day would be filled with a street parade to allow the public to appreciate the work of the trade and labor organizations. After the parade, a festival was to be held to amuse local workers and their families. In later years, prominent men and women held speeches. This is less common now, but is sometimes seen in election years. One of the reasons for choosing to celebrate this on the first Monday in September, and not on May 1, which is common in the rest of the world, was to add a holiday in the long gap between Independence Day and Thanksgiving.

  

  Sourcе: Тimeanddate.com

• Мениджмънт на доброто: Възможностите на благотворителността

  За Карин дом или как един детски център за деца със специални нужди във Варна работи на границата на частната благотворителност

  Виолина Николова, Еkipbg.com

  

  Преповтаряната през годините сентенция гласи, че за нивото на развитие на едно общество може да се съди по неговото отношение към уязвимите. В българската действителност обаче тази роля на „обществото“ е иззета от държавата, а в същото време протестите на родители на деца със специални нужди не секват. Унизителни, дори за гледане, репортажи за родители с плакати и празни инвалидни колички показват чести случаи на административни парадокси в стил „Параграф 22“, отачаяние от трудната достъпност до услугите и чисто човешки страх за бъдещето, в което техните деца ще се окажат единствено на грижите на същата тази държава.

  От другата страна, за данъкоплатеца остава не само чукането на дърво и дърпането на ухо, но и емпатията в която всяка година се генерират големи суми по DMS кампании, лични кампании на родители и участия във всякакви инициативи, някои от които дори под егидата на държавни глави и излъчвани по националната телевизия. Пословичните съпричастност и доброта на българина изглеждат не само емпирично доказани с броя на успешно реализираните частни кампании, но и се явяват голяма помощна патерица на социалната система, която очевидно не се се справя.

  Дали система, посветена на грижата за хората със специални нужди, фунционираща единствено на база свободния пазар, доброволното желание за дарение, доброволчеството и личния пример е възможна или подобна хипотеза е абсолютна утопия – това е спор, който пали дебати от години.

  Може да се изненадате, но в България вече 21 години функционира едно място, което макар и не напълно лишено от държавна подкрепа (17% от финансирането е субсидирано от държавата) е много близко до този модел, в който доброто бива професионално управлявано, развивано, умножавано и в крайна сметка работещо. И ако изобщо можем да говорим за мениджмънт на философска категория, каквато е доброто, то Карин дом във Варна е място, което си струва да ни занимае в тази посока.

  Това е център, който вече 21 години предоставя терапия и подкрепа за деца със специални потребности (термин, който Карин дом въвежда в България за първи път с желание да спре тяхната класификация като необучаеми) и техните семейства. Началото му е дадено от Иван Станчов през 1994 г. с една напълно лична история, както може би започва всичко, което си струва усилието.

  

  Кой е Иван Станчов?

  „Моето върховно човешко удовлетворение е честта да работя за България, така, както работеха за нея моите деди. Освен всичко известно за мен, аз съм заклет българофил и пътешественик.“

  Иван Станчов е ярък пример за филантроп и дарител от новата българска история. Роден е на 1 април 1929г. в гр. София. През 1943г. семейството му е принудено да емигрира. Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ.
  След политическите и икономически промени през 1990г. се завръща в България за пръв път след 47 години. През 1991г. Иван Станчов е назначен за посланик на Република България във Великобритания и за първи български посланик в Република Ирландия. Макар вече на 88 години, той остава неуморен пътешественик, дипломат и градинар. Владее 8 езика. Неговото име носи и българското училище към Посолството на България в Лондон, като това го прави единственото училище, носещо името на жив възрожденец. Причината е, че когато през 1991г. Иван Станчов заема поста на посланик в Лондон, заварва училището закрито поради липса на средства от държавата. Той решава, че ще го възроди със собствени средства и известно време то е изцяло на негова издръжка. В Българското училище в Лондон се обучават 240 деца на възраст от 4 до 18 години.

  

  Коя е Карин?

  Карин е братовчедка на основателя на Карин дом – Иван Станчов. Карин страда от церебрална парализа по рождение (спастична детска диплегия, известна като болест на Литъл). Надарена със силна воля и решителност, в продължение на шест години в Америка, Карин е подложена на безброй клинични тестове. В допълнение, три години по-късно стартира терапия по наскоро разработения метод на Бобат, която води до общо, макар и бавно подобрение. Всъщност Карин е първият пациент на г-жа Бобат в Лондон. Паралелно с терапията тя е отлична ученичка и взима изпитите си с много добри оценки. Карин е любознателно дете, винаги готова за приключения – излети, пътувания и обикаля света заедно със своето семейство, което я подкрепя през целия й живот.

  През 1994 г. Иван Станчов успява да убеди семейството си да предостави наследствената къща в Морската градина на Варна, където основава Фондация Карин дом. Идеята му е да създаде нов модел за услуги за деца със специални нужди, за да може изоставянето на тези деца в домове да бъде прекратено. Събира малък екип от специалисти от Варна и кани професионалисти от Англия, които да обучат българските си колеги на най-съвременните световно признати терапевтични методи.

  Благодарение на харизматичната си личност и силната лична мотивация г-н Станчов привлича дарители и съмишленици, които да подкрепят каузата. Така се създава първият у нас център за деца със специални нужди, следващ добрите европейски практики и носещ името на едно специално дете и една състрадателна жена – Карин Десислава Феодора Бернадет Мария Гепен Станчов, родена в Лондон на 14 май 1935 г. и починала на 55 години.

  

  Какво прави Карин дом специален?

  Причините са неизброими, но една от основните е моделът за управление на дейност, която може да бъде определена най-точно като социална, чрез инструменти, типични по-скоро за бизнес организация. Екипът на Карин дом се стреми терапията, посещенията на специалисти по домовете и изобщо цялата основна дейност, ориентирана към децата със специални нужди и техните семейства, да е безплатна. Ако решим да си служим по-предпазиливо с това понятие и следваме икономическия закон, че няма безплатен обяд, то следва и логичният въпрос „Кой плаща цената?“.

  Както вече споменахме в началото, 17% от дейността се финансира от държавата, голяма част се осигурявя чрез участие в проекти, канидатстване по фондове и адатиране на дейности спрямо наличните финансови перспективи. Трябва да се отбележи, че този механизъм е достъпен за всички социални институции, включително и държавните, но в Карин дом подготовката на документи, работата по проекти и реализирането им е поверена на професионален екип, който се занимава с маркетинг и набиране на средства. Това професионално организирано звено отговаря от намирането на подходящи процедури за финансиране от фондове до привличането на корпоративни партньори или лични дарители.

  Именно даренията, представляващи 32% от бюджета, са една от основните и най-сложни задачи, която можем да определим като „Поискай, за да ти се даде“. Така например, горивото за автобуса, който превозва децата до центъра от години е поето от компания за горива, а автомобилът на мобилните екипи от програма „Ранна интервенция“ ( б.а. това са специалистите, които посещават родители на деца със специални нужди още от родилното отделение, в опит да се противопоставят на битуващата практика на съвети от медицински лица за изоставяне в институция) е осигурен от частна логистична фирма със специално намаление от автомобилна компания.

  На дарители се разчита за финансова подкрепа за логопедични сесии, терапия с психолог и физиотерапевт. Групите за предучилищна подготовка и обучение, както и едноседмичната интензивна терапия, която Карин дом предлага на деца от страната, също разчитат на дарителите. Това, което можем да определим като запазената марка на Карин дом в тяхното управление на доброто е създаването на стойност. Екипът използва всички налични ресурси, за да се самофинансира чрез създаване на възможности посредством допълнителни услуги.

  Частна детска занималня „Монтесори къща“ е частна детска занималня с капацитет до 15 деца. Голяма зала на втория етаж на къщата е приспособена за обучение по метода Монтесори. Така наличната база и експертизата, получена от обученията на педагозите бива оползотворена и монетизирана в полза на основната дейност.

  

  Музей „Посланици на доброто“ – Тази година в Карин дом беше открит музей, посветен на историята на благотворителността и филантропията в България. Срещу вход – дарение гид от Карин дом развежда групите из експозицията. Освен набраните средства, музеят дава възможност повече хора да се запознаят с дейността на Карин дом и да бъдат информирани за наличните възможности за доброволчество и благотворителност.

  Услуги за майки и деца – През седмицата родители могат да се включат и в Библиотека на играчката и група за игра, водена от специалист на Карин дом и включващи различни знаимания за най-малките.

  Даровете на земята – Дори градината е впрегната като потенциален източник на средства като в нея се сее лавандула, която после се бере и срещу дарение продава от доброволци по време на базари. През почивните дни, градината се дава под наем за сватби и детски рождени дни, като това осигурява допълнителна финансова подкрепа за дома.

  

  Забавление с кауза – перлата в короната на Карин дом, що се отнася до дейности свързани със самофинансирането, е организирането на ежегодния благотворителен фестивал „Усмихни се“ който всеки септември събира граждани и гости на Варна на целодневен фестивал със зона за пикник, барбекю, бира, ресторанти, детски кът, открита сцена, фермерски и занаятчийски базар, цирк, езда, фехтовка и безброй други забавления, които привличат цели семейства за целия период на събитието. Средствата, събрани по време на фестивала (вариращи през години около 30,000 лв.) биват детайлно отчетени по дейности, а голяма част от тях отива за издръжката на група Усмивка, като така варненци знаят, че средствата, които са изхарчили по време на фестивала, забавлявайки се, са били инвестирани в провеждането на конкретна дейност в Карин дом, зад която стоят конкретни деца и техните родители.

  Какво е постигнато?

  За 21 години Карин дом изгражда първата в България площадка за деца със специални нужди, 1835 деца и техните семейства минават през центъра за този период, обособяват място за родителски клуб, обзавеждат 13 стаи за терапия на деца, изграждат първата в България библиотека на играчките, обучават 4500 нови специалисти от България и света, въвеждат програма Ранна интервенция и провеждат 4 конференции за проблемите на децата със специални нужди.

  

  Карин дом остава един от примерите за това, че наетият професионалист често си върши работата по-ефективно от държавния служител, че доброто не е категория, пред която всеки трябва автоматично да прояви емпатия и алтруизъм, а е нещо, за което следва да се работи чрез информиране, въвличане – създавайки както рационални, така и емоционални стимули. Карин дом започва от една напълно лична история, но придобива мащабите на професионално работеща организация, която осъществява реална промяна и оказва неоспоримо влияние върху едни от най-чувствителните пластове в обществото – този на уязвимите, на нуждаещите се от подкрепа.

  Дори писането на тези редове е плод на тези техни усилия и на това, че съумяват да предадат нататък цялата тази енергия и въодушевление от постигането на чудеса или по-прагматично казано – личния пример на частната благотворителност. Тогава, когато личната история на един човек е достатъчна, за да запали хиляди. За това няма нужда от директива, нито от чакане по гишета – достатъчни са малко вяра и много усилия… и може би малко повече воля за това доброто да не бъде монополизирано, а просто добре управлявано.

  ________________________________________

  За написването на статията е използвана информация от: https://karindom.org/
  Снимки: Фондация „Приятели на Карин дом“

• Северна Корея потвърди, че е детонирала водородна бомба

  Тръмп: Срам за Китай, който се опитва да помага, но с малък успех

  

  Северна Корея обяви, че е извършила тест на водородна атомна бомба и го нарече „абсолютен успех“, предаде Би Би Си. Държавната телевизия на комунистическата страна вече излъчи кадри, на които Ким Чен-ун подписва заповед за провеждането на ядрен опит.

  Южна Корея и Япония потвърдиха, че Пхенян е извършил най-мощния си ядрен опит досега, предава Ройтерс. Предварителните оценки, основани на силата на земетресението, са, че взривеното устройство е с мощност около 100 килотона, което е приблизително 5 пъти повече от бомбата, хвърлена от САЩ над Нагасаки през август 1945 г.

  Метереологичната служба на Япония регистрира трус от 6,3 по скалата на Рихтер, което е десет пъти повече от последните ядрени опити.

  По данни на сеизмологичния център на Китай в КНДР е било усетено земетресение с магнитуд 6,3 по скалата на Рихтер, на около 24 км североизточно от град Сунгджибегам. Земетресението е станало в 11:30 часа местно време (6:30 българско) на дълбочина от нула метра.

  Веднага след това военни източници от Южна Корея предположиха, че северната им съседка е извършила шестото си ядрено изпитание. Малко преди труса Пхенян обяви, че е разработил водородна бомба с възможност да бъде прикачена към балистична ракета.

  Южна Корея и САЩ се договориха да разгледат възможността за военен отговор на действията на КНДР, която днес извърши поредното ядрено изпитание, предаде южнокорейската агенция Ренхап.

  Съответната договореност е била постигната в телефонни преговори между министъра на националната отбрана на Република Корея Сон Ен Му и неговия американски колега Джеймс Матис. Агенцията засега не дава по-подробна информация.

  Американският президент Доналд Тръмп определи действията на Северна Корея като „опасни и враждебни за САЩ“, след като режимът в Пхенян изпита водородна бомба, пише The Hill.

  „Северна Корея извърши голямо ядрено изпитание. Нейните думи и действия продължават да бъдат много враждебни и опасни за САЩ“, написа Тръмп в профила си в социалната мрежа „Туитър“.

  „Северна Корея е престъпна нация, която става голяма заплаха, и срам за Китай, който се опитва да помага, но с малък успех“, добави президентът на САЩ в отделен свой коментар.

  Министерството на външните работи на България осъжда остро извършения от Корейската народно-демократична република (КНДР) на 3 септември 2017 г. шести по ред ядрен опит.

  Тази поредна тежка провокация е сериозно нарушение на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на споразумението за гаранциите на МААЕ. България категорично осъжда подобни действия, които водят до допълнително повишаване на напрежението в региона и представляват заплаха за световния мир и сигурност.

  Призоваваме КНДР да прекрати веднъж завинаги своята ядрена и балистична програма по цялостен и необратим начин, изпълнявайки в пълна степен своите международни ангажименти, както и да се ангажира с конструктивен диалог с международната общност за намирането на изход от ситуацията по мирен път, гласи позицията на дипломатическото ни ведомство, разпространена от пресслужбата. /“Сега“/

  .

• Антикомунизъм, антисоциализъм и българските „леви-десни“

  Има разлика между антикомунизъм и антисоциализъм – те изобщо не са едно и също,
  пише Стефан Кичев в „Мисълъ“*

  

  Антикомунизъм (в неавторитарния му вид) представлява критика на тоталитарния характер, присъщ на комунистическите режими в историята, както и критика на еднопартийния модел, който те често/почти винаги следват.

  Основите на аникомунизъм са политически плурализъм, т.е. множество политически партии в държавата, както и защита на „базови“ човешки права.

  Антисоциализъм от своя страна представлява критика на социалистическия метод за разпореждане с икономиката на дадена държава, както и критика на държавното управление на дадени отрасли в икономиката.

  Основите на антисоциализма са пазарна икономика, защита на частната собственост и лична индивидуална свобода.

  Често антикомунисти могат да бъдат леви, т.е. социалисти, и въпреки това да оспорват тоталитаризма и правдиво да го критикуват.

  В България много антикомунисти са социалисти, т.е. леви, но пък поради критиката им на комунизма, както и заявената подкрепа за НАТО и ЕС, минават грешно за десни. Това води до сериозни усложнения в нашия политически дискурс.

  Нещо, което трябва да се разбере е, че американски държавни политики, в които се предвиждат грантове за проекти в Източна Европа, чиято цел се води „промотиране на демокрация“, почти винаги идват от Демократическата партия в САЩ и вече фигурират единствено в нейната програма.

  Демократите са левите в САЩ и логично подобна външна политика като държавно харчене за промотиране на демокрация в източноевроейски държави съответства единствено на ляв социален възглед за световна политика. Дори републиканците изрично я критикуват (както съответства на дясно-мислещи) и Тръмп предложи закон, в който сериозно орязва подобно държавно харчене на пари във външната политика, докато неговият външен министър Рекс Тилърсън поиска изобщо да се премахне от списъка на дейности „промотирането на демокрация” в европейски държави, което се изразява във финансова помощ за граждански НПО-та и демократични институции.**

  Съответно хората, получаващи тези грантове, винаги ще проповядват леви идеи и ляв възглед, които обаче тука в България, поради обстоятелства, които описах по-горе, лесно може да минават за десни, тъй като вървят в комплект с антикомунизъм, подкрепа за ЕС и НАТО и някаква „демократична общност“.

  Забелязали сме една притеснителна тенденция последните няколко избори, която беше и последвана от изборен провал –  наши „десни“ партии, а и центристки, които отхвърлят двуполюсния модел, не успяват да артикулират удачно и задоволително за избирателите принципите, на които е построена тяхната платформа и политическа програма.

  Често се говори за „демократичност“ и „върховенство на правото“, което би следвало да обозначава работеща съдебна система.

  Демокрацията представлява метод за достигане до решение, което да служи за основите на политическо действие, както и управление над дадено население, обитаващо конкретна географска територия.

  Само по себе си е лишено от нормативен характер, т.е. не изразява дадени политически принципи или възгледи върху проблема за управлението на държава, и по-точно – как трябва да се управлява.

  Демокрацията е инструмент, чрез който се опредметяват дадени принципи в действие и реалност, най-вече под формата на закони или законови поправки, и т.н. Принципите могат да са леви или десни, социалистически или пазарни, консервативни или либерални, както и могат да са авторитарни.

  По същия начин и е с правото. По думите на доц. Кристиян Таков – „правото е инструмент“ – инструмент, чрез който се изразяват дадени възгледи и принципи, но тия възгледи могат да бъдат както и правдиви, така и изгодни на властта, или повлияни от псевдонаучна перспектива. В Царство България е имало върховенство на правото – имало е работеща съдебна система и правораздаването се е осъществявало на ниво – по същото време е имало антисемитски закони като „Закон за Защита на Нацията“; т.е. върховенство на правото по онова време изобщо не е съдържало позитивен характер и е означавало признаване на системен антисемитизъм.***

  Това са лозунги, които са лишени от съдържание и не говорят нищо за мотивациите и конкретните планове, както и философия, която дадената политическа партия проповядва.

  Би могло да се разглежда като ефект от идеологическото неразбирателство, при което наши партии се явяват „десни“, докато проповядват леви идеи, както и активно подкрепят леви международни политики (включително зелени антипазарни) и политици.

  Дали ще са „десни“ или „нито леви, нито десни“, нуждата, която би следвало да се задоволи, не е вниманително и осторожно брандиране или умело политическо пиар инженерство, а вместо това изговаряне на конкретни политически принципи, които впоследствие вече в управление би следвало да се опредметяват чрез техни конкретни действия в изпълнителната, съдебната и законодателната власт.

  Възгласи като „демократичност“ и „върховенство на правото“ не са принципи – те са инструменти, които служат за изразяване на конкретни политически планове; и партия, която си служи само с тях, ясно се опитва да укрие своята уязвима безпринципност.

  –––––––––––––––––––––––––––

  * Заглавието е на Еврочикаго (оригиналът на статията може да намерите ТУК.)

  ** В сайта на „Америка за България“ изрично се уточнява, че подобна финансова помощ не се предлага за политически дейности и тази статия по никакъв начин не заявява наличието на подобна финансова помощ за политически субекти.

  *** Този закон по никакъв начин не отговаря на цялостното отношение както на българската общественост, българската църква и интелигенция, така и на повечето български управители спрямо еврейското население в България по онова време, което отношение често е заслужавало адмирации.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Авторът на „Мисъль“ Стефан Кичев гостува в предаването „Имате думата“ по Канал 3 (видео)

  
  

   

• Адв. Георги Атанасов: Предлаганият антикорупционен орган е абсолютно безконтролен

  В ПАРЛАМЕНТА СЕ ГЛАСУВАТ ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННИ ЗАКОНИ, СМЯТА ОЩЕ ЮРИСТЪТ 

  

  Проектозаконът на правителството не представлява нищо друго, освен преписване на определени части от три закона, които са свързани с действия на три или четири по-скоро различни органа. Единственият принос на правителството е, което между другото го има и в законопроекта на БСП, че се въвежда една разузнавателна дейност, което означава, че добавяме към тия, които ще ни шпионират, в смисъл ще се ползват от специални разузнавателни средства, ще проследяват, ще подслушват, още един орган.

  Така коментира в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ процесите, свързани с антикорупционното законодателство, адвокат Георги Атанасов, експерт, работил за подготовката на становището на Висшия адвокатски съвет по проекта на ГЕРБ за антикорупционния закон.

  Според него новият единен антикорупционен орган не подлежи на съдебен контрол за дейността си и единственият негов акт, който подлежи на съдебен контрол, е този за констатиране конфликт на интереси:

  Всичко останало в цялото административно производство, е освободено от съдебен контрол, което означава, че създаваме един абсолютно безконтролен властови орган, който разполага, освен това, и с неофициална власт…, защото всички органи на територията на държавата са длъжни да съдействат на този антикорупционен орган.

  Според Атанасов е безразлично по какъв начин ще бъде създаван органът – дали ще го назначава президентът, дали ще бъде колективен орган, дали ще бъде едноличен – защото в българския политически живот независима институция, създавана през българските политически механизми, фактически не може да съществува на настоящия етап.

  Експертът потвърди оценката на Висшия адвокатски съвет за противоконституционност в антикорупционното законодателство:

  Становището на Висшия адвокатски съвет неизменно е едно и също от момента, в който започнаха да се произвеждат тези противоконституционни закони. Имам предвид първия закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и действащият в момента Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. Винаги Висшият адвокатски съвет е изразявал становище, че тези закони са, най-малкото в определени свои части, противоконституционни.

  Юристът прогнозира бързо гласуване на законопроекта в парламента в навечерието на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз:

  Ако се съди по поведението на публично действащите лица, мисля, че ще „претупат“ на бърза ръка закона в две сесии и ще се похвалят момент преди Председателството, че са направили нещо, в смисъл, че все пак има някакъв напредък в поведението. Защото иначе в действителност няма нищо, което да се случва…

  Атанасов заключи коментара си за антикорупционното законодателство, като подчерта: Този закон се приема с обикновено мнозинство, а в този парламент да се постигне обикновено мнозинство за текстове, които са противоконституционни, никога не е имало проблем.

  .

  Пълния запис на интервюто с адвокат Георги Атанасов можете да чуете от звуковия файл.

  .
  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Георги Атанасов е завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Адвокат в Софийската адвокатска колегия от 1992 г. със специализация в процесуалното представителство в съдебни и арбитражни производства. Университетски преподавател по гражданско и търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” (1985-1996). Хоноруван преподавател по търговско право в Нов Български Университет (2000-2006). Заместник-председател на Научно-методическия съвет към Софийската адвокатска колегия (до 2012 г.). Член на Научно-методическия център на Висшия адвокатски съвет (от 2013). Лектор в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“. Преди вписването му като адвокат – председател на Районния съд – Исперих (1982-1985), председател на Пети районен съд – гр. София (1985-1989), заместник-председател на Софийския градски съд (1989-1992).

  .

  Източник: BNR.bg

• Близо 2 млрд. лв. джобни за Бойко

  Правителството е като спестовна, но наивна бабичка,
  която при позвъняване хвърля пари от балкона

  Материал на в. „Банкеръ“

  

  Бюджетният излишък към края на юни доближава 2 млрд. лв., показват последните данни на Министерството на финансите, оповестени пред Министерския съвет. Това означава 2 млрд. лв. джобни за премиера Бойко Борисов. Не е пресилено да се каже така, защото харченето и на един лев от тези пари няма да мине за одобрение през парламента. Послушните и безлични, както никога досега министри, ще гласуват харченето им както каже Той. В случая те се явяват като едни спестовни, но наивни бабички, които нямат пари да затапят ресорните пробойни и живеят във ведомствен недоимък, но като звънне телефонът, хвърлят „през балкона“ стотици хиляди.

  Бюджетният излишък към юни 2017-а е в размер на 1.747 млрд. лв. (1.8% от прогнозния БВП), сочи документът. Очакванията са към края на юли той да достигне 1.96 млрд. лв., или 2% от прогнозния БВП. На свое заседание кабинетът прие доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет за първото полугодие на 2017 година.

  На тези пари или някаква незнайна чест от тях вече им е намерен харчът – европроектите. Нека да бъдем дословни: “Действително, като погледнеш близо 2 милиарда излишък, си задаваш въпроса: „Защо не ги раздадете?”. Защото това са пари, които чакаме – в момента, в който излизат европейските проекти, да имаме готовност да ги кофинансираме. Знаете, че има периоди, в които докато се работи, не се разплаща, но като дойде време да се плати, трябва да имаме готовите пари”. Това казва премиерът Бойко Борисов пред своите министри преди около седмица. Обнадеждаваща яснота.

  Да сме вярващи бива, но късопаметни – не

  Ето какво е казал премиерът Борисов горе-долу по същото време година по-рано. „Правителството ще вложи приоритетно парите от излишъка в Северозапада, смесените региони и магистрала “Хемус”. Някой някъде да знае към днешна дата какво и къде е вложено от миналогодишния излишък в начертаните приоритети?

  Но това е медийната страна. Безпримерният героизъм на изпълнителната власт, фискалната стабилност, икономическият растеж. Това е излишъкът, използван като билборд за успехите на правителството.

  Големият въпрос обаче остава. Как се ражда излишъкът? От живородната икономика, от мъдростта на управляващите или от невидими спори на конюнктурата, реещи се из въздуха.

  Според стенограмата на Министерския съвет заместник финансовият министър Кирил Ананиев леко открехва вратичката. Той отчита по време на заседанието, че

  има известни проблеми с изпълнението на разходната част

  По думите му те са свързани, от една страна, със сезонността на извършване на тези разходи. Другата част са свързани със ситуацията, в която се намира изпълнението на разходите, свързани с усвояването на европейските средства, сочи стенограмата на заседанието на МС от 9 август тази година. Ананиев изразява надежда, че през второто полугодие ще има подобрение и в тази насока.

  Чудесно! Това е истината, само истината или поне… една малка част от нея.

  За цялата истина потърсихме бившата финансова министърка проф. Христина Вучева, която години наред я търси неуморно.

  „Данните за изпълнението на приходите и разходите показват, че излишъкът не се дължи на събрани повече приходи, а на спестени разходи“, каза Вучева.

  „БАНКЕРЪ“ я попита дали са планирани по-високи разходи и после с лекота при висока ефективност на инвестиционния процес са останали средства, или планираните разходи са били „по мярка“, но никой не е имал и желанието да ги направи. Тоест с една дума са заложени едни средства за нещо, одобрени са от парламента, а после са изразходвани за друго нещо зад гърба на народните представители.

  Проф. Вучева разбули тайната чрез лични наблюдения и изследвания още от времето на правителството на Иван Костов, който пръв издигна в култ бюджетния излишък. „Смущаващо е, че при предвидени общо 2.078 млрд. лв. капиталови разходи към полугодието се изпълняват едва 180 млн. лв.“, каза тя. В официалното съобщение на МФ няма коментар за това състояние.

  Вучева поясни, че разковничето е в капиталовите разходи. „При приемането на бюджета за 2017 г. не бе представена информация за какви видове разходи се отнася предвидената сума. Не стана ясно и какви цели ще се решават с това разходване на публични пари. Може да предположим, че сумата е нещо като резерв на правителството и не е свързана с конкретни проекти и намерения за действителни разходи.“

  Е, да де, казва Вучева, но нещата вече излизат от контрол. При Костов този буфер е бил няколко стотици милиони, после започва да нараства, при Орешарски гони 1 млрд. лв., правителството Борисов надхвърля 1 млрд. лв., за да се стигне до това безобразие – 2 млрд. лв. явно фиктивни разходи при „Борисов 3“.

  Проблемът има следния хастар: България се е превърнала вече в премиерска република. Когато се приема бюджетът за тази година, никой от депутатите не попита за какво ще се разходват 2 млрд. лева. Пълно безразличие, всички гласуват, въпроси не се задават.

  Нещо повече,

  пълната безконтролност е по целия път на бюджета

  Министерството на финансите го внася в Министерския съвет, приема се, МС го плаща в парламента – приема се, изтича годината, Народното събрание трябва да приеме отчета за изпълнението му – приема го, праща го на Сметната палата за проверка – Сметната палата го приема с някои забележки, които връща в Народното събрание, които пък вече никой няма интерес да гледа. Основният финансов закон на държавата се движи като бежанец през уж телените заграждения на различните власти…

  „Този подход – да се предвиждат повече от 2 млрд. лв. по годишния бюджет за капиталови разходи и да се харчат едва 30% от сумата, се повтаря през годините. Само 2010 и 2014 г. правят изключение – там сумите за резерв на правителството – 1 млрд. лв., и сумата за капиталовите разходи – също милиард, са разписани отделно“, коментира Вучева. През другите години не се предвижда резерв, а само около два милиарда за капиталови разходи. Съмнението, че това не се свързва с реални проекти, се потвърждава и от отчетните данни за капиталовите разходи в периода 2009-2017 година. За 2016 г. се отчита 78% изпълнение на капиталовите разходи, за 2015 г. – 65.5%, за 2014 г. – 60 процента. Единствено през 2010 г. извършените капиталовложения надминават предвидените в закона средства. Но отново няма информация в какво са инвестирали бюджетните звена. Не става ясно и при дискусиите за приемането на годишните бюджети в парламента. „От години не се е случвало отчети за изпълнение на държавния бюджет да се обсъждат на пленарни заседания в парламента, което само по себе си е нарушение на Закона за публичните финанси и на добрата европейска практика.

  Значи така. Записват се в Закона за държавния бюджет измислени разходи, които след това се промотират като успехи и се разпределят по симпатии. Така ли се изхранва властта?

  С приходите положението е „сон со жмон“, както се казваше за промените по река Дунав в сантиметри по „Хоризонт“. Според публикуваните данни към 30 юни изпълнението на приходите е 50.5% спрямо одобрения Закон за държавния бюджет.

  Това е много добър резултат, при условие че нямаме съмнения относно предвидения в закона размер на приходите. Сравнението с приходите от същия период на предходната година ни убеждава, че резултатът към средата на годината е наистина добър и това е безспорно за преките данъци. НАП заслужава да бъде похвалена – изпълнението спрямо годишния план за корпоративния данък е 58%, а за данъка върху дохода на физически лица – 51.8 процента. Приходите от акцизи обаче изостават – към 30 юни са събрани 45% от определеното в Закона за бюджета. Изпълнението на разходите и трансферите също е ниско – 45 процента. Заслужава да се върнем на данните за изоставането с около 300 млн. лв. при приходите от акцизи. Хвалбите обаче за големи успехи в борбата с контрабандата не се потвърждават от постигнатото през първите шест месеца. Харченето на този излишък едва ли тази година ще ни изненада с прозрачност.

  Но държавата би могла да направи облекчения за бизнеса и за хората, което пък да стимулира растежа. Например – да намали ДДС – ако не за всички, то поне за книги, вестници и лекарства. Може да форсира европроекти. Да направи дълго отлагани капиталови разходи. Да се предплати дълг, за да намали разходите за лихви. Да замрази временно ръста на осигуровките. Всяка от тези мерки има потенциал да се отплати. С по-високи приходи през следващите години. Което ще позволи и по-големи разходи, и то без създаването на опасни дисбаланси.

  Но, не би.

  .

• <<
• 1
...
• 31
• 32
• 33
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
• 39
• 40
• 41
...
• 415
• >>