Всички авторски страници

Авторски

• Международен ден на правата на детето

  През 1954 година Генералната Асамблея на ООН препоръчва на всички държави да въведат практика за отбелязване на Световния Ден на Детето (Universal Children’s Day) като ден за световно братство и разбирателство между децата и да го посветят на дейности, които спомагат за благополучието на всички деца по света.

  ООН ( un.org )предлага на правителствата да празнуват този ден през който ден от годината сметнат за целесъобразно. 20 ноември се ознаменува с приемането от ООН на Декларацията за правата на детето (през 1959 г), а през 1989 г. и на Конвенцията за правата на детето.

  България ратифицира документа през 1991 година.

  Всяка година 11 милиона деца умират без да дочакат 5-ия си рожден ден, а още десетки милиони остават с физически или умствени недъзи, без да имат възможност за порастване, живот и развитие…

  Много от тези случаи на смърт са в резултат от леко предотвратими или леснолечими болести, други – от пагубните последствия на нищетата, невежеството, дискриминацията и насилието.

  Създаденият към ООН Детски Фонд провежда усилена дейност по всички аспекти на детското здраве: приемат се мерки за подсигуряване за бременните жени на достъп до медицинско наблюдение преди и след раждането, подпомагане на семействата за справяне с детските болести в домашни условия, консултиране на райони по въпроси за осигуряване на максимално високо ниво на здравеопазване.

  Нека да напомним, че Международния Ден за Защита на Децата се отбелязва всяка година на 1 юни.

  Но не забравяйте да почерпите децата си и днес – само ще им доставите една допълнителна радост!

• Започва срещата на НАТО в Лисабон

  В португалската столица Лисабон се открива двудневна среща на върха на НАТО. В срещата ще участват президентът на САЩ Барак Обама и лидерите на останалите 27 страни – членки на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Руският президент Дмитрий Медведев ще се присъедини към отделно заседание НАТО – Русия в събота. България е представена от президента Георги Първанов.

  За първи път откакто НАТО влезе в Афганистан през 2003 г., мисията там не се очаква да бъде основният въпрос на срещата, тъй като лидерите гледат отвъд текущите проблеми на алианса, за да очертаят бъдещата му форма, съобщава ДПА.

  Новата стратегическа концепция, която може да бъде одобрена от лидерите на 28-те държави от НАТО, ще потвърди глобалната военна роля на алианса и ще подчертае нуждата НАТО да гарантира, че и в бъдеще ще предприема мисии за „управление на кризи“ по целия свят, посочва Ройтерс.

  Очаква се лидерите да призоват за създаване на система за противоракетна отбрана в Европа, базирана преди всичко на американска технология, но включваща и системи с малък обсег на действие в страни като Германия.

  Според дипломати САЩ първоначално са настоявали срещата да определи Иран като главна ракетна заплаха, но са се отказали от искането си заради турските възражения, отбелязват световните агенции.

  Очаква се също лидерите да поканят Русия да проучи възможностите за свързване на собствената си система за противоракетна отбрана с тази на НАТО, за да докажат, че системата на алианса не е насочена срещу нея.

  Руският президент Дмитрий Медведев ще се присъедини към лидерите на НАТО на отделна среща на върха НАТО – Русия в събота следобед. Очаква се той да се съгласи на преговори за евентуално сътрудничество в ракетната отбрана и да предложи повече подкрепа за мисията на НАТО в Афганистан.

  Междувременно в събота сутринта към лидерите на НАТО ще се присъединят лидерите на 19 други страни, които имат контингенти в ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ), както и лидери от ЕС, ООН, Световната банка и Япония.

  Срещата се очаква да даде зелена светлина за изтеглянето на натовските войски от фронтовата линия и предаването на сигурността на афганистанските сили. Първото предаване се очаква през първата половина на 2011 г., а последното до края на 2014 г.
  www.ekipnews.com/ снимка – news.bg

• Колко българи учат в САЩ? И колко са другите?

  

  Въпреки че броят на българските студенти в САЩ е намалял тази година с близо 14 процента, България е една от източноевропейските страни с най-много студенти в Америка. А как стоят другите?

  За втора поредна година САЩ съобщават за рекорден брой чуждестранни студенти в американските университети. Новото издание на годишния доклад на Института за международно образование във Вашингтон Open Doors 2010 показва, че броят на студентите се е увеличил с 3 процента в сравнение с миналата година. В момента в САЩ учат над 690.000 студенти от цял свят. Голям принос за рекордните цифри има Китай. Броят на китайските студенти се е увеличил с 30 процента и е достигнал 128.000.

  Европейският рекорд държи Турция

  Турските студенти в САЩ са 12.000, българските – 2.500

  Студентите от Азия са най-многобройната група, те са общо 436.000. Втора сред континентите е Европа с 85.084 студенти, макар че броят на европейските студенти е намалял с почти 3 процента само за една година. Тази тенденция важи и за България. Тази година българските студенти в САЩ са 2.495, което е с почти 14 процента по-малко в сравнение с миналата година. 1.154 учат за бакалавърска степен; 900 са в програми за магистърска степен или докторат; съвсем малък брой български студенти не са регистрирани в програми за получаване на степен.

  Абсолютна рекордьорка сред европейските държави по брой на студентите си в САЩ е Турция. Над 12.000 нейни студенти са в американски висши учебни заведения. След нея най-голям брой студенти изпращат в Америка Германия (9.548), Великобритания (8.861) и Франция (7.716). Въпреки че броят на българските студенти в САЩ намалява, по брой на студентите си България е втора сред държавите от европейския Изток. Изпреварва я само Русия, която има 4.827 студенти, но и многократно по-голямо население.

  Ред европейски държави имат голям спад в броя на студентите си в Америка: Люксембург (-35.6), Черна гора (-21.7), Естония (-18.5). Силен спад отбелязват още Македония, Румъния и Малта.
  Чужденците носят на Америка милиарди

  Някои от данните в доклада звучат като грешка: студентите от Ватикана например са намалели с 67 процента, а студентите от Гибралтар са се увеличили с цели 200 процента! Но зад тези статистики се крият много малък брой студенти: ватиканските са намалели от 3 на 1, а гибралтарските са се увеличили от 6 на 20.

  Предпочитаните от чуждестранните студенти в САЩ дисциплини са бизнес и мениджмънт, инженерни и компютърни науки – тенденция, която не се е променяла от години. Като цяло САЩ привличат повече чужди студенти от която и да било друга страна в света. Чуждестранните студенти носят на американската икономика близо 20 милиарда долара годишно. Над 260.000 американски студенти пък се обучават в чужбина. Повечето от тях са в Западна Европа, а най-предпочитаната страна е Великобритания.

  Автор: Соня Каникова, Редактор: Д. Попова-Витцел

  Дойче Веле http://www.dw-world.de

• Празник на сухопътните войски на българската армия

  Днес 19 ноември е празник на сухопътните войски.
  Сухопътните войски са най-многочисленият вид въоръжени сили на Българската армия. Предисторията им започва през лятото на 1877 г. в Кишинев, където се формира българското опълчение в състава на руската армия за участие в Руско-турската война. След войната опълчението се дислоцира на територията на страната и се трансформира в Българска земска войска. Армията е изцяло сухопътна до август 1879 г., когато се поставят основите на военния флот.

  В хода на Сръбско-българската война (ноември 1885 г.) сухопътни войски окончателно оформят съвременния си образ на самостоятелен вид въоръжена сила. Победата при Сливница на 19 ноември 1885 г. е утвърждаващият момент за създаването на войските. Затова с Решение 477 на Министерския съвет от 16 ноември 1992 г. денят, в който се отбелязва блестящата победа на младата българска войска се избира и за празник на сухопътните войски на българската армия

• Проектът „Белене“ – Анализ и оценка

  Автор: Никола Алтънков

  За голям брой българи терминът Белене е символ на злото понеже се свързва с най-големия концентрационен лагер в техната история. Напоследък проектът за атомна централа със същото име също предизвиква разнопосочни мнения, които в повечето случаи са емоционално обагрени. Изграждането на една фабрика за производство на електрическа енергия се превръща от някои в бойно знаме на българската държавност и народното стопанство. Пропонентите на проекта са доста агресивни, а техните противници ги обвиняват в провеждане на чужди интереси. Това води до съмнението, че водените дискусии се изваждат от техния реален контекст. Предлаганият анализ – придружен с кратка таблица отразяваща действителното състояние на производството и потреблението на електричество на Балканите – може да внесе известна яснота в спора.

  1. От гледна точка на сигурността Белене е мъчно защитим проект, понеже крие опасност за здравето и живота на народа. Голяма страна (САЩ, Русия) може да понесе една атомна експлозия или авария, но малка като България би била съсипана. Чудно е защо историята за “глобално затопляне” или новопоявилите се възражения спрямо “модифицираните храни” са успяли да замъглят една съвсем реална заплаха. Проекта Белене може да бъде отхвърлен даже и само на това основание. Заслужава напомняне факта, че Гърция, която е далеч по-напред в защитата си на екологията, бе първият значителен опонент на Белене. Обединени усилия на двете страни биха могли да спрат подобни неща и в други балкански страни.

  2. Проектът в този му вид изглежда финансово неизгоден за българската държава. Финансиран или гарантиран от държавата ще представлява непосилно и излишно бреме. Построен, финансиран и експлоатиран от чужденци би било неизгодно, още повече, че това би задължило държавата да купува бъдещата продукция.

  3. Проектът е неизгоден от икономическа гледна точка. Той ще произвежда електрическа енергия, която след това трябва да се продава. На кого и на каква цена? Сега България произвежда около 45 милиарда киловатчаса (МКЧ), а консумира само 30 милиарда. Голямата част от разликата се губи, хаби и краде понеже се изнасят само 5.4 МКЧ. Даже се внасят 3 МКЧ. Енергията неможе да се съхранява в склад, тя изтича и се хаби. Съществува и съмнение за корупция.

  България не може да бъде “Енергиен център на Балканите” понеже всички балкански страни с изключение на Македония вече произвеждат достатъчно електрическа енергия за задоволяване на нуждите си (виж таблицата по-долу). Македония има нужда от по-малко от 2 МКЧ, но тя може да си ги набави от другаде, например от Румъния или Сърбия. Балканските страни строят нови централи (ВЕЦ, ТЕЦ, атомни) и до пет години ще се появи огромно свръхпроизводство. Нищо лошо няма в това да изнасяш стока, която произвеждаш и не ти е необходима. Обаче неумолимия закон на търсенето и предлагането налага понижаване на цената при масивна конкуренция. Миналата година по тези причини цената на електрическата енергия в Европа е поевтиняла с около 10-15%. В близкото бъдеще електрическата енергия може да се предлага на цена под костуемата.

  4. Съществува, разбира се и държавнически аспект, който не отбягва от полезрението на българските управници. Интересите на страната диктуват избягване на нейната зависимост от чужди държави изобщо, и специално по отношение на енергийни източници. Руските фирми – държавни, полудържавни или подлежащи на одържавяване всеки момент – работят при условия, които рядко са чисто пазарни. В интерес на България е зависимостта от Русия, чиито петролни и газови доставки причиняват голямата част от търговския дефицит, да намалее значително и евентуално да изчезне. Същите съображения биха били в сила, ако вместо Русия подобен неудобен партньор е Франция, Германия или САЩ.

  5. Съвсем нелогичен и лесно оборим аргумент, с който се цели подкрепа на кампанията за построяването на АЕЦ “Белене” е твърдението, че произвеждането на електрическа енергия в страната е гаранция за поддържането на ниски цени за потребителя, тоест за гражданите и фирмите в България. Поне през последните петнадесет години това не е било верно и не ще бъде верно и в бъдеще. Българите плащат европейски, сиреч пазарни цени, а последните данни показват, че електрическата енергия за вътрешния пазар е почти два пъти по-скъпа отколкото изнесената.

  6. Ако българското правителство реши да не се занимава с Белене се появява неприятния въпрос как да се изплъзне от договорите, които вече са подписани. Сиреч, няма ли да бъде по-добре да се похарчат още няколко милиарда евро към тези вече хвърлени или обещани, вместо да се понесат досегашните загуби и да се ликвидира със задлъжнялостта веднага. Непрактично би било да се хвърлят налични (нови) пари след тези, които вече са загубени, с цел те да бъдат възвърнати или компенсирани. Може би е по-добре грешките да се преглътнат (и заплатят) за да се ограничат досегашните загуби. За целта е нужно да се отделят няколко милиона (не милиарда!) евро за добри юристи, които да помогнат в евентуални съдебни спорове.

  Обяснение	България	Румъния	Сърбия	Македония	Гърция	Турция
  Продукция	44.8	58.3	36.0	6.2	58.8	198.4
  Консумация	29.9	49.4	33.4	7.8	58.3	198.1
  Износ	5.4	5.2	1.5	0	1.9	1.1
  Внос	3.1	0.9	0.1	1.6	7.6	0.8
  България и съседните страни – електрическа енергия

  Забележки:

  1. Цифрите са в милиарди киловатчаса (МКЧ).

  2. Сведенията са взети от Централното разузнавателно управление на САЩ (CIA The World Factbook) към 19 май 2010 г. Някои от цифрите са актуални, а други са за 2008 година. Макар и приблизителни те са достатъчна основа за сравнения.

  Източник: Институт Югоизточна Европа
  http://military.fmedia.bg/

• УПРАВЛЯВАЙТЕ ЖИВОТА СИ ЧРЕЗ ДНК ИНФОРМАЦИЯ

  Проект

  Проблемна група „Генетична генеалогия”
  към
  „Българска генеалогична федерация”

  Публикува се за първи път в www.EuroChicago.com

  Проф. Д-р Никола Чаракчиев

  Понятието ДНК, Ген, Геном, Епигенетика и други съвременни понятия присъстват почети ежедневно в медийното пространство с все по-интересна и приложна информация. Днес почети всеки втори здравословен проблем се разглежда през „ДНК лупа”. Естествено се налага въпросът „Ако ДНК-то е важно за нашия живот, може ли да инвестираме в ДНК ресурси”? От колко аспекта може да се разгледа този проблем? Как да се ориентираме в този съвременен „микс”?

  За да отговорим на някой от тези въпроси нека да систематизираме в кои направления и как може да управляваме нашият живот, ако имаме конкретна информация и познание за функциите на човешкото ДНК. За сега Ви представяме идеята, изложена в едно примерно съдържание за дискусия по темата. Ако желаете да се включите в някой аспект, моля пишете ни и добавете името си като автор. За Ваша информация ние комуникираме с www.FemelyTreeDNA.com , www.23andMe.com , http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=genetics и други форуми. За кореспонденция моля използувайте E-mail [email protected] .
  Благодарим ви за проявения интерес.

  1. История
  Ролята на класическата генеалогия
  Стратегия на генетичната генеалогия
  Миграционен произход – Y-DNA, mtDNA.
  Роднински връзки.
  Принадлежност към териториални общности и пространства – atDNA.

  2. Здраве
  Здравословен статус и предразположение.
  Гена информация за конкретно заболяване.
  Гена терапия – Гено доктор.
  Гена психология – Гено психолог.
  Лекарствена реакция – Гено фармацевт.

  3. Общество
  Съвместимост.
  Гена селекция.
  Възможностите на брака.

  4. Селекция
  Първите шест часа на ембриона – програма за целия живот.

  5. Наука и теология
  Понятие за „Синтезаторът*”
  Каква е функцията на „Синтезаторът*”.
  Може ли да „излъжем” Синтезаторът”
  Защо човечеството се появява 14 пъти и загива 13 пъти?
  Какво регулира „Синтезаторът” чрез програмата „Любов”?
  Може ли „Синтезаторът” да ревнува?

  6. Къде и как да инвестираме?
  Природа или възпитание?
  Алгоритъм на програмата „Планиране и управление на собствения ни живот”.
  Пред брачна и след брачна програма.
  Генен консултант.

  * Синтезаторът – сборно понятие за свръх функция (например – Природа, Господ, Бог, Създател на алгоритми и други, все още не създадени понятия).

  Bd10e-ujDNA2

• ГЕРБ и „Атака“ приеха на първо четене изборния кодекс

  Автор: Юлиана Колева

  C гласовете на ГЕРБ и „Атака“ парламентът прие на първо четене Изборния кодекс. Очаквано левицата и ДПС бяха против, а от „Синята коалиция“ се въздържаха. „За“ проекта бяха104 народни представители, 39 бяха „против“, а 8 се въздържаха.

  Основните спорове отново бяха около отпадането на избора на районните кметове и на кметовете на малки населени места, запазване на изискването за т. нар. уседналост на местния вот, както и намаляване броя на общинските съветници с 20 на сто. Опозицията и десните заявиха още, че планираният праг за преференция и пренареждане на партийните листи от 20% при парламентарните избори на практика ще направи мажоритарния избор невъзможен.

  Спорове предизвика и планираното въвеждане на изискване избирателите да отбелязват избора си в бюлетината само със знак Х със синя химикалка.

  От левицата и ДПС посочиха, че парламентарната комисия, подготвяща кодекса, е работила девет месеца, а в крайна сметка предложените от ГЕРБ и „Атака“ нови изборни правила не отговарят на дискусиите, като част от тях дори не са били обсъждани в комисията. И те, и „Синята коалиция“, заявиха, че не подкрепят кодекса, тъй като той не прави съществените и нужни промени, които да преустановят изборния туризъм, купуването на гласове, корпоративните и бизнес коалиции и т.н.

  „Криейки се зад гърба на комисията си написаха антидемократични правила, които да ви осигурят служебно предимство на предстоящите избори и обслужвате тяснопартийните си интереси“, заяви Мая Манолова към ГЕРБ. Не правите никакви съществени промени в изборните правила като изключим изискването да се гласува с Х и син химикал – смешно е това да са революционните промени, допълни тя.

  По думите й е в интерес на ГЕРБ двустепенната регистрация на коалициите, тъй като така самостоятелно явяващите се партии ще се регистрират много по-лесно от коалициите. С промените за финансирането ГЕРБ ще може да похарчи вместо 1 млн. лв., 4 млн. лв., а понеже изборите ще са две в едно (президентски и местни), ще можете да изразходите 8 млн. лв., отбеляза Манолова. Според нея това ща постави управляващите в по-изгодно положение спрямо малките формации, които не могат да си позволят подобни разходи.

  БСП, ДПС и „Синята коалиция“ възразиха срещу намаляване на броя на общинските съветници с 20%, тъй като това ще доведе до повишаване зената за мандат в местните парламенти, от тях ще изпаднат малките формации и ще доминират по-големите, като на места може да се стигне и до „едноцветни“ общински съвети.

  И трите групи се обявиха против отнемане правото на гражданите да избират кметове в населени места под 500 души и районните кметове. Според кодекса те вече ще са назначаеми. Бългрите ще избират по-малко ако този кодекс бъде приет – 1.7 млн. граждани ще бъдат лишени от правото да избират районни кметове, а 1600 населени места – кметове на кметства, изчисли Екатерина Михайлова от „Синята коалиция“. Като друга критика на десните Михайлова посочи липсата на мажоритарен елемент. Съществуващите граници от 20 на сто за парламентарните избори и 10% за евровота прави практически неприложим мажоритарния елемент и пренареждането на партийните листи, посочи тя.

  Съпредседателят на групата на ГЕРБ и основен автор на проекта за изборен кодекс Искра Фидосова репликира, че при национална листа, като тази за парламент 20% не са непреодолими. Ако се вземат предвид резултатите от последните избори за „Синята коалиция“ това означава, че в Бургас за разместване на листата ще стигнат 1864 гласа, във Видин – 465, а в Кюстендил – 677 гласа, това може ли да бъде наречено непреодолимо, попита тя. Но каза, че все пак може да бъде направена промяна в прага.

  Тя нарече демагогски и популистки изказванията, че кодексът пренася механично досегашните норми и каза, че хората, които твърдят това, очевидно не са чели кодекса. Според нея с новите правила ще се ограничи значително изборният туризъм, коалициите на корпоративен принцип, формирани от неясни, непрозрачни и нераобтещи партии, ще се намали купуването на гласове и контрола върху покупката.

  От ДПС останаха основните опоненти на запазването на т. нар. принцип на уседналост, изискващ на местните избори да гласуват само хора, които имат постоянен и настоящ адрес в страната последните 12 месеца. „ГЕРБ е принудена да угажда на прищевките на своя твърд коалиционен партньор „Атака“, прокарвайки откровено противоконституционни текстове“, заяви Четин Казак. Той отбеляза, че Конституцията казва, че гражданите на България имат права и задължения по основния закон, където и да се намират. Лишавате от тези права 1.5 млн. гражадани, допълни депутатът от ДПС.

  По думите му много секционни комисии ще могат да злоупотребяват и да обявят за недействителни бюлетини само заради изискването да се гласува само със знак Х със син химикал. „Написали ли сме и какъв ъгъл на наклона трябва да има съответният знак“, допълни съпартиеца му Янко Янков. Двамата дадоха да се разбере, че ДПС ще търси начин да сезира Конституционния съд, ако тези правила бъдат приети.

  http://www.dnevnik.bg

• Уродливите къртици на българския преход – статия първа

  Автор: Едвин Сугарев

  Един призрак броди из българските медии, една сянка от миналото – бившият главен прокурор Никола Филчев. Влачи се от телевизия в телевизия, пъпли по вестникарските колони: обяснява, проклина, лъже и маже, сочи Всевишния. Причината: вътрешният министър Цветанов обяви (през устата на Юрген Рот), че Филчев е отговорен за две убийства – на прокурора Николай Колев и на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Това предизвика неговото хождения по медиите, в които бившия главен прокурор все по-напоително и все по-параноично обговаря собствената си невинност.

  Междувременно се оказа, че Юрген Рот не е предал особено точно казаното от министър Цветанов – и че всъщност става дума за следствена хипотеза, а не за доказано престъпление. Вчера Deutsche Welle публикува част от записа на този разговор – и стана видно, че министърът всъщност е споделил следното: „Имаше едно убийство, което беше много знаково в България – на прокурора Колев. За това убийство можете да се срещнете със съпругата на прокурора. Тя (съпругата) говори за умопромрачителни неща – за това, че поръчката идва от Филчев, а Алексей Петров и служители на баретите изпълняват поръчката. Има и едно убийство на една ямболска адвокатка. Всички говорят, че убиецът, т.е. поръчителят на убийството е същият…“

  Хипотетичността на тези думи обаче не чини пукната пара, тъй като медийната машина вече се е завъртяла. И като се е завъртяла, по стар навик започва да произвежда долнопробни коментари и нагли лъжи, чието цел е да превърнат човешките трагедии, свързани с тези убийства, в жълта сензация и пошло ровене в личното битие – но на жертвите – не на убийците.

  И така: можем още веднъж да поговорим за това какъв голям престъпник е бил прокурорът Николай Колев – както и прави Веселина Томова, главната редакторка на “Afera.bg”. Този сайт е собственост на Веселин Данев, в момента подсъдим за организиране на престъпна група, занимаваща се със сводничество и рекет – в чийто хотел се приюти Филчев веднага след разстрела на Николай Колев, уж за да не пречи на разследването. Доскорошен интимен душеприказчик и адмиратор на Алексей Петров, въпросната дама не пропуска и сега да размаха бича, като говори за “загорялата манджа „Лудият Филчев убиец, заедно с Алексей Петров и Филко Славов” – която според нея миришела на активно мероприятие – и да охули покойника, както може и с каквото може.

  А иначе за бившия главен прокурор – или добро, или нищо, както и се полага на политическите покойници. Премиерът Бойко Борисов например си спомни колко добре са си работели двамата и как Филчев има основна заслуга за успеха на неговите акции като главен секретар на МВР. Споменава и как бившия главен прокурор му наредил за три дни да арестува всички престъпници в България – и как той за тези три дни наводнил арестите с три хиляди арестанти. Това, което забравя да спомене е, че тази заповед беше всъщност наказателна акция и гавра с неговото достойнство, че въпросните арестанти не останаха в арестите, а бяха пуснати да си вървят по живо и по здраво – и че в един от случаите се стигна до истиско сражение с един единствен човек, когото героичните барети убиха с минометен обстрел.

  Но българският премиер си спомня и още нещо – че са били засечени разговори между три клетъчни телефони в момента и на мястото на убийството. Да, вярно е – и това са разговорите между бившата барета Гълъбин Георгиев – физическият убиец на Николай Колев, и две други бивши барети, които са му осигурявали логистична подкрепа – сиреч, наблюдавайки дни наред дома на прокурора, са дебнели благоприятният момент за убийството му. Остава само премиерът да отговори на простичкия въпрос – като са засечени такива разговори, защо нищо не е направено по тях? Защо разследването автоматично е изключило най-вероятната версия – че поръчител на това убийство е този, който има най-голям интерес от това Николай Колев да онемее завинаги? Защо делото – по времето, в което той е главен секретар на МВР, е било поставено “на трупчета” – и по него практически не се е работело? Или и това се е дължало на добрата му работа с г-н Филчев?

  Проблемът в случая е различен. И съвсем не опира само до убийството на прокурора Николай Колев. Съвсем наскоро ген. Атанасов в прав текст заяви, че ако сега управляващите не намерят кураж да разсекат този възел и не арестуват Филчев, то най-вероятно вътрешният министър ще бъде елиминиран и превърнат в изкупителна жертва, а позициите на ГЕБР и персонално на Бойко Борисов ще бъдат сериозно разклатени.

  Бих възразил – според мен проблемът е много по-дълбок, и е далеч отвъд някаква персонална власт. Казусът Алексей Петров и казусът Никола Филчев маркират свързващото звено между държавата и мафията. Те маркират и самия статус на фасадната демокрация, при която държавните институции са с маскировъчна функция – зад която се крие тайната власт, реализирана от кукловодите на прехода и техните изпълнители – бивши кадри на ДС, еволюирали ту като ключови фигури от подземния свят, ту като политически или административен елит, ту като произведена от школата в Симеоново магистратура.

  Именно за тази тайна власт става дума – за нейното оцеляване при всяко управление, за нейните методи и манипулации. Става дума за политиката на обезсърчаване и обезмозъчаване на българското общество, за недопускането на възможността българинът да еволюира от поданик в гражданин, за съзнателното прогонване на всичко младо и читаво по тези земи – за да останат само тези, които могат да бъдат манипулирани и които се поддават на обяздване. Става дума за проекта Луканов, за неговия финален етап през банковата криза, за рестврацията на неговите изходни позиции чрез управлението на Симеон Секскобруггатски, за неговото повторно укрепване по времето тройната коалиция и за неговата обновена и софистицирана версия, току-що анонсирана под името АБВ. За това става дума.

  Става дума за това как функционира една държава, впримчена в мрежата на мафиотски и полу-мафиотски структури – и раздвоила своето битие между бутафорната демокрация и реалната плутокрация. Това е глобална матрица от мащаб, който не може да се обхване само с един поглед. Трябва да се тръгне от малкото –от един само сегмент, който обаче е способен да покаже връзките и принципите на взаимодействие. От един пример – но достатъчно емблематичен такъв.

  Продължавам да смятам, че казусът с Филчев и Алексей Петров е такъв пример. Те са уродливите къртици на българския преход – онези скрити под повърхността обитатели на мрака, които се хранят с корените на нашето общо бъдеще. И затова ще го извадя на повърхността – колкото и на някой да не му се иска да “претоплям манджата”. Защото не за манджа става дума тук – а за проснати на тротоара трупове, за гадни изнудвания, за прекършени човешки съдби, за реална работа срещу националните ни интереси – и в полза на чужди такива. А това е нещо, което човек просто не може да отмине ей така – защото му било минало времето.

  Продължението – в статия втора (линк).

  http://www.svobodata.com/

• Ройтерс: България остава най-корумпираната страна в ЕС

  Бившият български министър Николай Цонев беше оправдан по обвинението за злоупотреба с власт, което още повече затрудни усилията на правителството да покаже, че може да сложи край на атмосферата на безнаказаност в най-корумпираната държава членка на ЕС, пише Ройтерс.

  Решението на софийски съд идва две седмици след като друг съд оправда двама бизнесмени по обвинения за създаване и ръководене на престъпна група.

  Правителството обвини бавната и корумпирана съдебна система за подкопаването на усилията му за справяне с корупцията. Съдиите и адвокатите обвиняват прокурорите и полицията, че водят некачествени разследвания и не успяват да съберат доказателства, които да издържат в съда.

  Днешната присъда ще направи по-трудно за българското правителство да докаже на Брюксел, че може да наложи върховенство на закона и по този начин да избегне нови финансови санкции и отлагане на приемането на страната в Шенгенската зона.

  Правителството на Бойко Борисов увеличи усилията си за справяне с корупцията и организираната престъпност от идването си на власт през юли 2009 г. и убеди Брюксел да деблокира стотици милиони евро, които замрази през 2008 г. заради опасения за корупция.

  Но ЕС, който ще даде оценка за напредъка на България през юли, съобщи, че иска да види осъдени, за да повярва, че страната е сериозна в борбата си с корупцията. Ако не покаже резултати, България може да загуби 11 милиарда евро средства от еврофондовете до 2013 г.

  Дипломати от ЕС също така намекнаха, че Брюксел трябва да реши дали да разреши на България и на съседната й страна Румъния да се присъединят към Шенгенската зона след докладите на ЕС.

  София и Букурещ се надяват да могат да се присъединят през март, припомня Ройтерс. Борисов изрази тревога вчера, че липсата на осъдителни присъди може да има негативни последици за доклада.
  kafene.net

• Само за хора със здрави нерви: Кои са виновните за смъртта на дъщеричката ни?

  Преписваме го без изменения от в-к „24 часа“. Не се препоръчва за хора със слаби нерви, но това явно е действителността на медицинското обслужване днес в България.

  В онлайн редакцията получихме писмото на Станка Иванова, майка на 13-годишна тийнейджърка Диана, която издъхна на Цветница миналата година след 33 часа в бургаската болница. Публикуваме писмото на Станка Иванова без съкращения и редакторска намеса. Готови сме да публикуваме мненията на всички засегнати страни по случая.

  На 10.04.2009 г. дъщеря ни Диана имаше оплакване от болка в гръдната област и затова отидохме при личната лекарка Спиридонова, която чудно защо не установи нищо от проведения преглед и ни изпрати на невролог. Той от своя страна прецени, че състоянието е сериозно и ни назначи преглед при кардиолог и кръвна картина. За да не се бавим веднага отидохме в частната клиника „Света София“, където ни прегледа д-р Русев и ни препоръча хоспитализация в МБАЛ-Бургас. Няколко пъти тогава го попитах къде да заведа детето си, но така и не получих категоричен и ясен отговор.

  След което към 12 ч. отидохме в спешното и веднага ни приеха в детското отделение, откъдето започна всичкият този кошмар, завършил трагично. Още с приемането ни завеждащата отделението д-р Праматарова с рязък и нелюбезен тон хвърли със замах придружаващата ни медицинска документация и буквално думите и бяха: „Ако това е вярно вие трябваше да я внесете на ръце“. Дъщеря ни се чувстваше отпаднала, но се движеше сама, което въпросната лекарка признава в показанията си по-късно, че не е имала симптоми на диагнозата, с която пристига.

  Оказа се, че в МБАЛ-Бургас няма детско кардиологично отделение, затова ни настаниха в детско терапевтично отделение. След като проведоха бърз преглед ми казаха, че дъщеря ни ще я приемат и ме отпратиха да й взема личните вещи и нощница. Докато бях вече в къщи, детето ми ми звънна от личния телефон и каза, че с мен иска да говори една от лекарките, която не ми се представи, но ми обясни, че ни е записала час в частен кабинет за ехокардиография.

  Аз по най-бързия начин се върнах в болницата и, забележете, въпреки че вече бяхме хоспитализирани, без придружител напуснахме болницата и отидохме в частния кабинет на д-р Орханкелиева, където ни бе направена ехокардиография около 14,30 ч. там в кабинета няколко пъти попитах въпросната госпожа какво вижда, какво е състоянието на дъщеря ни и къде е най-добре да я заведа за лечение, на което ми бе отговорено, че има течност в перикарда около 450 мл, но не и къде да продължим лечението си.

  Върнахме се в отделението след 15 ч., където всички си бяха тръгнали вече, предполагам защото беше петък и предстоеше Цветница. Посрещна ни дежурната лекарка, която дори не си направи труда да погледне изследването. По-късно я попитах кой ще види изследванията и кога ще ни бъде направена консултация с кардиолог, на което тя ми отговори, че се е чула по телефона с детската кардиоложка д-р Ралева и продължаваме с предписаните антибиотици – цифороксин и орбазон, както и нимезил за болката. Вече след 17 ч. бяхме преместени в стая за интензивно наблюдение, където два часа дежурните се опитваха да включат един монитор, за да наблюдават сърдечния ритъм на дъщеря ни. След многото опити най-накрая мониторът бе включен, но никой повече не се заинтересува от нас и не влезе да следи показанията ни. Сърдечният ритъм на дъщеря ни варираше от порядъка на 140 удара в минута. Останахме си сами, цялата нощ с изключение, когато сестрата влезе, за да й постави предписания антибиотик и никой повече не дойде за преглед или консултация. Вечерта дъщеря ми ми сподели, че докато са извършвали прегледа лекарите и сестрите са били ужасно груби. Една дори я е попитала да не би да е бременна. Представяте ли си?

  На следващата сутрин продължихме да настояваме за консултация с кардиолог, но така и никой не се появи. Беше ни обещано, че кардиологът първо ще дойде на обяд, след това за дежурство в 19 ч., а накрая – въобще. Въпросният д-р Читаков отказа да се качи и да извърши консултация на дъщеря ни. Мотивът му бил, че не е детски кардиолог. Това ни бе казано от поредната дежурна лекарка д-р Чолакова, която единствена се заинтересува за състоянието на детето ни. Тогава започнахме да настояваме веднага за консултация с кардиолог дори и да трябва да си платим за това. По-рано през деня в 17 ч. на свиждане на дъщеря ни дойде най-добрата й приятелка, на която майка й работи като юрист-консулт в болницата. Помолихме я за съдействие и тя звъня на зам. управителя на болницата д-р Миразчийски, но отговорът му бил само „кой ще плаща линейката“ и нищо повече.

  Д-р Чолакова започна да звъни и да моли да се появи някой. Чак към 22 ч. пристигна завеждащата отделението д-р Праматарова и ни се развика, че чак юрист-консулта на болницата сме занимавали, но така и не извърши някакъв преглед. Споделих на лекарката, че дъщеря ни започна да уринира оскъдно, забележете никой до тогава не се заинтересува за това. Съпругът ми ми сподели, че по-рано същия ден дъщеря ни се е оплакала, че й е много лошо и той е повикал дежурните, но те нищо не са предприели. Само са питали какво е яла и са се усъмнили в показанията на монитора. Към 23 часа на 11.04.2009 г., забележете, след повече от 24 часов престой пристигнаха д-р Ралев и д-р Ралева, които извършиха обстойни прегледи, но не намериха за нужно да ме информират за състоянието на детето ни. Сложиха й друго лекарство и без да изчакат да видят ефектна от него, си тръгнаха.

  Съпругът ми си беше тръгнал, защото го изгониха от отделението. В един момент дъщеря ми се оплака, че й е много горещо и полегна на една страна, на което аз започнах да викам за помощ и представете си да оказвам първа помощ на детето си, въпреки че сме в болница и уж в интензивна стая. Крещях на пристигналата лекарка да вика за реанимационния екип, който се оказа, че за тази голяма болница е един единствен. Трябваше им поне три обаждания на дежурните, за да могат да го повикат, при което аз стоях до дъщеря си и й говорех и молех само да диша, милата. Не помня колко време мина, но екипът се забави доста, след което дойдоха и започнаха да реанимират дъщеря ми, а мен ме изведоха навън. Стоях пред вратата и чувах как докторът се опитваше да възстанови сърдечния ритъм на дъщеря ни. Съпругът ми през това време и той пристигна. Никой нищо не ни казваше. Вече след 00,30 ч. реаниматорът излезе от стаята и каза на съпруга ми, че съжалява.

  Така по този нелеп начин дъщеря ни Диана (на 13 г.) си отиде от тоя свят, след лекарска немарливост и некомпетентност, без да получи нужната адекватна лекарска намеса и лечение. Абсурдното е, че в същия ден в Бургас е имало симпозиум на кардиолозите, в който е участвала д-р Лачева, която е завеждащ интензивно отделение в Клиниката по детска кардиология и кардиохирургия – София, но никой не сметна да я повика или да информира нас за това.

  След многото проведени срещи с видни професори и доценти в областта на кардиологията, всеобщото мнение бе, че са лекувани симптомите, но не и самото заболяване.

  Ще цитирам и част от мнението на експерти с което разполагам:…“лечението на миоперикардите е деликатно и трябва да се проследява и преоценява динамично“..; …необходимо е лечението да бъде извършено в интензивно отделение или интензивна стая“..; …“лечението с урбазон и нимезил е насочено предимно към потискане на възпалението в перикарда“..; …може би по-удачно би било да се компенсира системната циркулация и перфузия на жизненоважните органи чрез дозирано обемно заместване и приложение на медикаменти, които подпомагат сърцето и централизират кръвообръщението..; …“немотивирани са твърденията на д-р Милушев за необходимо време за подготовка на инструментариум и медикаменти за реанимация, тъй като те трябва да са подготвени предварително.“; …“експертите не намират достатъчно основания за включването на Кордарон в лечението на детето на 11.04.2009 вечерта, тъй като предоставените ЕКГ записи показват синусова тахикардия“.

  До ден днешен няма обвинен лекар или поне наказан, или отстранен във връзка със случая с дъщеря ни. Обърнахме се към всички възможни институции в България, но никой не благоволи да ни обърне нужното внимание. Направените разпити на участващите в лечението лекари съдържат само едни общи приказки и нищо обосновано, за начина на лечение и за предприетото медикаментозно лечение. Наглостта им стигна до там, че дори подправиха и подписа ми в стремежа си да препишат и подправят медицинската документация, за да издържи проверката пред министерството на здравеопазването.

  Същият този арогантен тип Миразчийски в момента е ръководител на болницата, който единствено той дори и не направи опит да изкаже съжалението си, а най-нагло питаше, къде черно на бяло имаме записано, че сме искали консултация през цялото време. Чудно защо, след като всичките тези работещи в тази болница са знаели за състоянието й, че липсва апаратура и ресурс ни държаха през цялото време в неведение, и не потърсиха услугите на националния консултант. На множественото поставени ни въпроси към Министерството на здравеопазването, така и не ни бе отговорено ясно и категорично, за което сега се обръщаме към действащия министър д-р Стефан Константинов и го питаме ще има ли той доблестта да се изправи и посочи, и признае грешките на подчинените си.

  Ще бъде ли така добър да се извини на нас и ни отговори най-накрая по кой стандарти е била лекувана дъщеря ни и защо все още няма наказан или отстранен лекар. Ще бъде ли така добър да ни отговори имат ли място такива личности, като Миразчийски и Читаков, уроди, наричащи се лекари, превърнали професията си в печатарство. Какво ще ни кажете Вие г-н министър?

  Ще имате ли тази доблест да се изправите и да признаете грешките на подчинените Ви? Ще имате ли куража да се извините от тяхно име, защото те не го направиха? Дори едно обикновено съжаление не ни изказаха. Толкова бяха гузни. Вие ще имате ли тази смелост? Защо няма цялостно и ясно анализиране на лечението? Значи ли това, че Вие одобрявате тези своеволия и по-скоро бездействие от страна както на лекуващите, така и на ръководството на болницата?

  Имат ли място тези личности сред вас? Искаме по един или друг начин Вие да вземете страна по случая. Искаме от Вас да разберем ясно и категорично виновните лица и как са порицани те. Нима искаме толкова много?

  http://www.24chasa.bg

  –––––––-

  И накрая един коментар на лекар под статията:

  Орлин Георгиев: Много ме боли за това дете и нейните родители. Аз съм български лекар и го казвам без да се гордея с това. Всичко написано е напълно вярно и реално. В държавата ни няма здравеопазване, няма ежечасен контрол на лекарската дейност. Показваш диплома и те пускат да работиш с хора. Контролът са го прехвърлили на пациентите, дават им право да избират екип. Какъв абсурд! С това държавата казва на болните хора, че не гарантира, че след като е дала диплома за лекар на някой, то той е достоен да лекува, а им казва „Оправяйте се!“ Цинизъм, прикрит зад високопарни думи за право на избор, а всъщност узаконяване на корупцията сред съсловието. Плащат ни според заработеното. Какъв абсурд! Накараха ни да гледаме на пациента като на ходеща банкнота. Вината за бездушието на горецитираните лекари е най-вече на държавата и жалко за тази майка, която се обръща към същата тази загнила държава за съдействие. Мила, няма да го получиш!
  Аз не съм светец; и аз, за мой срам, се влияя от общата нагласа, и аз не съм това, което бях. Но отвреме-навреме се стряскам и се самоконтролирам. Греша от незнание, но се контролирам да не сгреша фатално от немарливост и бездушие (аз съм хирург). Веднъж щях да убия дете от немарливост и оттогава треперя да не се случи отново. Детето беше паднало от колело и дойде 2 минути преди края на дежурството ми. Прегледах го на две-на три, защото бързах за среща с приятелката си.(!!!) Казах на родителите да си го вземат вкъщи и на вратата се обърнах и случайно погледнах детето. Запитах се, защо е толкова бледо и се върнах за обстоен преглед. Тогава всичко дойде на мястото си: взех детето в операционната, отворих корема и вътре 1,5 л. кръв от разкъсан далак. И сега изтръпвам. Аз щях да убия детето от немърливост, спаси го онзи последен случаен поглед от вратата. А не трябва да бъде така. Грешки от немарливост и бездушие са непростими.
  Работя в Англия като хирург, връщам се и в България. Удивен съм от промените, които нашата държава трябва да направи, за да има здравеопазване у нас. Посоката, обаче, в която вървим, е абсолютно погрешна. Повярвайте. Дълго стана, но тази майка заслужава искреното съболезнование и извинение от един незнаен за нея български лекар.

• Как се манипулира обществено мнение

  Автор: Д-р Момчил Дойчев*

  Анализът на посткомунистическите техники на манипулация и индоктринация, с цел укрепване на левичарските идеологеми, чрез които лявото мислене у нас остана доминиращо дори след 20 години преход към либерална демокрация е актуална, но недостатъчно изследвана тема. Тази статия е отговор на циркулиращите в българското медийно пространство, в много леви, патриотарски и заговорнически интернет сайтове на неверни и едностранни анализи на манипулативните техники в демократичните общества, според които „капиталистите”, „американските империалисти”, „скритите (юдео-масонски) елити” налагат своята „фалшива представа за света, за да експлоатират и господстват”. Всъщност повечето от тези техники са в арсенала на (пост)комунистическия олигархичен елит в България и особено в днешна Русия.

  Различните похвати за манипулация, които най-често се използват в различни комбинации днес у нас включват:

  а) Дезинформация

  Скриване на факти, премълчаване на неудобни истини, представяне в изопачен вид и едностранно на информацията, свързана със събитията. „За да формираме общественото мнение в наша полза, ние трябва да доведем до състояние на обърканост масите, като им дадем много противоположни мнения за много кратко време… да се получи нещо като хаос, в който никой да не е в състояние да разбере къде се намира в тази бъркотия…“.

  Така според Уолтър Липман се формира такова състояние на човешките маси, което той оприличава на животинското състояние на „обърканото стадо”.

  Това средство изключително успешно се използа от българската олигархия, особено, когато правителството, което в момента управлява води антиолигархична политика. По време на правителството например на ОДС през 1997-2001 г. провежданата политика на приватизация успешно бе компрометирана с недоказани и до днес обвинения в медиите за „невижданата корупция” на И.Костов и А.Божков. Всяка нова по-голяма нова сграда в България, хотел или банка бе обявявана, че е собственост на Костов, един известен слуга на олигархията нарече Божков „мистър 10%”, изваждането на страната от катастрофата, до която докараха България левите и ляво-центристките правителства до 1997 г. е представяна и досега от „медиите под контрол” като „невиждан погром” на българската икономика и т.н.

  Същото наблюдаваме и след 2009 г. Тревожно е, че с помощта на контролираните от олигархията медии, непопулярните и болезнени мерки, които трябва да предприеме правителството на Бойко Борисов, се компрометират още в зародиш. Изследване на „Алфа Рисърч” от октомври 2010 сочи, че за мнозинството от българите, още непредприети болезнени, но спасителни стабилизационни мерки вече се възприемат от манипулираното обществено мнение като вече случили се. „За 52% от българите вече са закрити много болници, 37% вярват, че вече е повишен стажът за пенсиониране, а 31% са сигурни, че се е увеличила възрастта за пенсиониране”.

  б) Многократно повтаряне

  Гьобелс, създателят на национал-социалистическата пропаганда, е казал, че след като една лъжа се повтаря многократно хората започват да я възприемат като истина. Тази техника се използва непрекъснато, особено в посткомунистическите условия, когато пропагандата започва да замества директното насилие, изполвано преди. „Капитализмът умира”, „Костов ограби България”, „Приватизацията е криминална”, „Социализмът е справедлив” са само малка част от мантрично повтаряните лъжи на посткомунистическата пропаганда в България. (Справката съм направил от левите вестници „Дума”, „Зора” и „Земя” и ултралевият „Атака”)

  в) Избягване на преки отговори на неудобни въпроси

  Съществените политически теми се подменят чрез усуквания, смяна на темата, инсинуации, аналогии, ретроспекции и други от този арсенал. Това е широко прилаган похват, използван от левите политици, особено от президента след 2001 г. и левия министър-председател (2005-2009). За разлика от предишния премиер (2001-2005), който използваше техниката „презрително царствено мълчание” – за 4 години той не даде нито една пресконференция и не отговори на нито един журналистически въпрос в България! Тези техники са много ефективни, но до определен момент – оттам нататък стават контрапродуктивни.

  г) Омаскаряване (сатанизиране) на неудобните опоненти

  Често използвана, много хитра и резултатна тактика е да се окачествят по негативен, предизвикващ отрицателни асоциации начин политиците, които не служат на олигархиите и водят война с организиранат престъпност. Това става чрез – осмиване, оклеветяване, наричане с обидни думи и ругатни, без основание, като например – „екстремист”, „командир”, „диктатор”, „корумпиран”, „мистър 10%”, „шарлатанин”, „масон”, „син фашист”, „лумпен”, „тъмносините” и пр., като слагат неудобния човек (или организация) в една група с компроментирани партии, индивиди или идеи и така ги отъждествяват с тях. Целта е да се дискредитира неудобният човек, без изобщо да се дискутират фактите, които представя, разкритията, които прави по дадена тема, или пък гледната му точка. (Въпреки че той може да няма нищо общо с тях!)

  Понякога се използват много силни епитети, които да шокират читателя (зрителя), което от своя страна засилва неговата внушаемост, пречи на критичното му мислене и той подсъзнателно започва да възприема тенденциозните квалификации като истински, а заедно и да се съмнява в изнесената от дадения човек информация.

  Например по признание на лидер от БСП, пожелал анонимност „партията хвърли огромен финансов и административен ресурс по дискредитирането на Иван Костов и водената от него политика”. За това «мероприятие» Партията (става дума за наследницата на БКП) пръсна стотици милиони народни пари. Но не само – това включи и използването на цялата медийна агентура на „бившата” комунистическа държавна сигурност (филиала на КГБ в България) – агентите „Димитър”, „Бор”, „Бреза”, „Ела”, „Елха” и още десетки други „анализатори”- агенти в „свободната” (от всякаква отговорност) преса и останалите медии и канали за масова комуникация (т.е. за оглупяване на и без това превърнатия днес в „объркано стадо” български народ).

  д) Посяване на семето на съмнението

  Това е много ефикасен и коварно действащ метод на основата на недоизречени съждения, който има обикновено за цел да очерни някого и така хората да не му повярват. „Абе всички са маскари!” е много удобна бай-ганювска реплика обезценяваща всеки рационален опит да се прави професионална политика.

  е) Потискане по всякакъв начин на неудобната информация

  Това става чрез налагане на прикрита или открита цензура, като не се дава трибуна и достъп до национални медии на тези, които могат да направят нежелани разкрития. Уж има демокрация и свобода на словото, а редица водещи интелектуалци и политолози изобщо не се допускат до медиите! Има и автоцензура – самите медии избягват да канят такива хора поради страх от репресии към тях от страна на управляващите. И за честните и почтени политически журналисти и анализатори (все пак с някои изключения – като Кирил Вълчев, Цветанка Ризова, Светла Петрова в национални електронни медии) остават някои малки частни ТВ и радио канали, които обаче имат твърде ограничен брой слушатели или зрители.

  ж) Сплашване на непокорните медии и отделни журналисти

  Използва се похватът на информационен или дори на индивидуален терор, стигаш до завеждане на дела и дори осъждане, организиране на хулигански побои, или дори убийства на неудобни журналисти, закриване на цели медии и налагане на тотална цензура. Прибягването до явно насилие, за разправа с тези, които се противопоставят на олигархията обикновено е крайна мярка, но то е симптоматично за преход от фасадна демокрация към „мек авторитаризъм”. Тук примерите, особено в Русия са ужасяващи – избити са десетки демократично-мислещи журналисти и анализатори – като се почне от Влад Листев и се стигне до убийството на Анна Политковска – на рождения ден на руския президент Владимир Путин (какво съвпадение – същият „подарък” получи за рождения си ден и Тодор Живков – през 1978 г. бе убит в Лондон големият български писател и журналист Георги Марков – очевидно от същата организация, която преди три години ликвидира най-големия критик на режима на Путин и кървавата война на кремълската олигархия в Чечения).

  Особено симптоматично е, че и в България особено след 2005 г. се възроди тази тактика на сплашване и терор срещу някои мислещи и независими журналисти. Опитът за убийство на журналиста Огнян Стефанов, след като бе разкрит от службата ДАНС, че стои зад сайта „Опасните”, нарочен че публикува статии, уронващи престижа на „социалния” (за олигархията) президент. Или убийството на нарочения за „враг” на главния прокурор Никола Филчев прокурор Николай Колев, след негово телевизионно интервю, в което каза, че ще направи важни разкрития за престъпленията на бившия главен прокурор и гангстерската група около него. Както и масата скалъпени съдебни процеси или атентати срещу разследващи журналисти, особено в провинцията…Масата уволнения от националните медии на независими и критични към олигархията и мафията журналисти след 2001 г. като се почне от Иво Беров и се стигне до Иво Инджев.

  з) Отклоняване на общественото внимание към нарочно създаден друг проблем

  Използва се широко с оглед предпазване на червената олигархия от поредното нейно престъпление чрез организиране на друго, обикновено шумно, но безобидно „мероприятие”, което да привлече медийния интерес с помощта на представителите на олигархията в контролираните от нея национални и частни медии.

  и) внушаване на страх от ужасни социални бедствия

  Това е традиционно средство за въздействие. Обикновено предизвикани от самата олигархия бедствия, като ширещата се масова безнаказана престъпност, икономическа нищета на огромни маси от населението, липса на справедливост, на законност, всеобща корупция и недосегаемост на властмащите и купените от тях управляващи партии се представя по такъв начин, че да внуши постоянен и непреодолим страх в «народните маси», превърнити в «объркано стадо».

  й) Внушаване на чувство за вина

  Цели да изкара невинните виновни, за да прикрие истинските виновници. Например хора, които дори не са били родени по време на дадени събития се обвиняват, че не са се разграничили от тях (например за „отрязаните партизанските глави”, за „престъпленията на „българския фашизъм” и пр.) и свързване дори на цяла социална група („буржоазията”, „интелигенцията”) с всеобщо признати за злодеи престъпници.

  к) безпардонно и нагло фалшифициране на историческите факти

  Например през 2009 г. руското Министерство на външните работи публикува в сайта си твърдението на руския военен «историк» Сергей Ковальов (в помощ на «доктрината» за „борбата с „фалшификацията на историята в ущърб на руските интереси”, провъзгласена от президента Дмитрий Медведев), че за началото на Втората световна война носи отговорност не национал-социалистическа Германия, сключила пакт с комунистическия СССР за да може да започне войната, а … Полша. „Сражавайки се” за историческа справедливост, този «военен», в съгласие с редица „цивилни” дипломати обяви, че „поляците се отказали да изпълнят напълно основателните (курс. Мой – М.Д.) искания да предадат част от своята територия на Хитлер и Сталин, заради което били завладени от Хитлер и „освободени” от Сталин. След това смайващо „научно откритие” се появи веднага и пространно интервю с този „нецивилен” „историк” и „учен”, отпечатано със съчувствие, разбиране и … съгласие от левия официоз „Дума”.

  В общества, в които властта се поделя между неотговорни пред никого елити (като социалистическото и постсоциалистическото) притежатели на „абсолютната истина” и разполагащи с целия арсенал от срeдства за държавна принуда „…основната цел на правителствата и на службите за сигурност е да пазят истината от собствения си народ. Това е от жизненоважно значение за оцеляване на системата. Службите за сигурност изразходват повече време в шпиониране на онези, които мирно оспорват статуквото, отколкото на потенциалните терористи. Те и без това познават и манипулират терористите, а и самите те са замесени в тероризма. Правят се всякакви коварни маневри, за да се спре всеки индивид или група, за които се опасяват, че може да са средство за ефективно предизвикателство към системата – измами, подслушване на телефони, агент-провокатори, дори убийства…“

  Това определение на Дейвид Айк е писано сякаш точно за и пасва прекрасно за Русия на Путин, а за съжаление все повече и за „европейска” България, особено между 2005-2009 г… Например оказа се, че за подслушване в „европейска” и „демократична” България през финансовата 2009 г. са изразходвани 100 млн. лева! А каква е била ефективността на това „мероприятие” – това разбира се никога няма да узнаем. Но можем да се досетим като наблюдаваме от хеликоптера на НАП палатите на бивши и настоящи висши полицаи, митничари, прокурори, барети и всякакви други мутри… Още по-абсурдно е тези средства да се дават и за следващата финансова година от уж дясно-центристкото правителство, когато не достигат парите за образование и наука!

  Скандалите около създадената в „европейска България” нова, замислена като политическа полиция служба – ДАНС (от който трябва просто да махнем средните две букви за да разберем за какъв план става дума!) прекрасно илюстрира правилото, че когато службите на държавната сигурност не са поставени под непрекъснатия граждански контрол, сигурността на гражданите става сериозно застрашена. Разкритията за инфилтрирането на службите от опасни гангстери като т.нар. «Трактор» са прекрасно доказателство за това!

  ––––––––––
  * Тази статия е абзац от новата книга на доц. д-р Момчил Дойчев «Политическата коректност срещу либералната толерантност»

  Момчил Дойчев е доцент в департамент Политически науки” на Нов български университет. През 1988 г. защитава докторска дисертация на тема „Политическото управление и демокрацията при социализма”, в която сравнява „реалния социализъм” с азиатския деспотизъм. Членува от тяхното създаване в Русенския комитет и Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Бил е говорител на Софийския клуб за демокрация (1990-1991) и заместник-председател на Партията на свободата (1996-1997). Участва в множество международни проекти и специализации в Швейцария, Великобритания, Австрия, Холандия, Канада, Литва. По важни негови книги и студии: „В какво общество живеем?“(1993), „Номенклатурната връзка“(1994).“Краят на политическия преход“ (1996), „България в кръговете на аномията“ (1998) и „България след 1997 г. Ефекта на тунела“ (2000) (последните две в съавторство), „Политика. Част Първа: Основи на политиката“ (2002), „Грандиозният посткомунистически грабеж”, както и много други статии и студии.

  Източник: http://www.svobodata.com

• ГЕРБ бетонира властта на партийната олигархия чрез Изборния кодекс

  Опитът сочи, че изборните хитрини на всяка власт се обръщат срещу създателя си

  Автор: Галя Горанова /Сега/

  Планът на Бойко Борисов за рязане на ленти до 2016 г. може и да се осъществи, ако се съди по новия изборен кодекс. Документът, който имаше за цел да уеднакви изборните практики за различните вотове, е написан от ГЕРБ за ГЕРБ, при това с любов.

  От кодекса прозира една възгруба технология за запазване на партокрацията от прехода. Макар и да е писан с цел да съхрани властта на днешните управляващи, той ще облагодетелства всяко следващо управление, всяка партийна олигархия.

  По израза на Андрей Райчев новият изборен кодекс бележи края на прехода за партиите, сиреч на възможността за разбиване на монопола на досегашните политически играчи. Така както 20-годишните икономически реформи в режим на пълна безнаказаност сложиха край на възможността за преразпределение на заграбеното държавно богатство.

  Освен че утвърждава върховенството на партийните централи при определяне на народните избраници, новият кодекс на практика предотвратява възможността от спонтанни пробиви на нови, нелабораторни политически формации в отдавна парцелираното политическо пространство. Замислени уж като лекарство срещу фантомни партии, някои от разпоредбите на кодекса се явяват спирачка пред всеки опит за

  „несертифицирано“ от старите партии

  участие в политиката. Клопките са заложени в регистрационния режим за участие в избори. За целта ще са нужни цял наръч удостоверения и документи от няколко институции, всяка от които може да спъне малката партия по пътя й към голямата политика.

  Това изискване бе въведено в края на предишното НС с цел да възпре напиращите към властта зелени организации, но не попречи на маргинали като РЗС да се промушат в парламента, благодарение на щедрите дарения от неизвестен благодетел. Експериментът показа, че мерките няма да възпрат бизнес партиите.

  Съдът и Сметната палата на практика ще са първата цедка за участниците в изборите. Като се има предвид реномето на съдебната система и политическата зависимост на държавния одитор, съмненията се засилват още повече. Към това се добавя следващата сериозна спънка пред прохождащите партии – покачването на бариерата за получаване на държавна субсидия.

  Досега бе достатъчно партия или коалиция да спечели 1% от реалните гласове, за да получи право на държавно подпомагане. С кодекса този праг става 2%. Което автоматично запраща политическите новопроходци в небитието, защото политика без пари не се прави. Допълнително обезсърчаващо въздействие имат високите депозити и големите подписки.

  Коварството на управляващите от ГЕРБ обаче не се ограничава до отстраняването на дребните риби от полето на конкуренцията. Кодексът разчиства сметки и с по-влиятелните съперници като БСП и „Синята коалиция“. Социалистите ще бъдат шкартирани от кметските места по селата, където влиянието им е най-силно.

  Това ще стане с отмяната на изборите за кметове на населените места под 500 избиратели, които занапред ще се назначават. Десните пък ще бъдат посечени с районни кметове в големите градове, където са традиционните им избиратели.

  Кодексът предвижда занапред тези кметове да се назначават. На предишните местни избори, например, ДСБ успя да завоюва две районни кметски места в столицата, въпреки герберското цунами. И въпреки нищожните правомощия на тези подизпълнители на големия градоначалник, това бе шанс за трудоустройване на активисти. А това е жизнено важно условие за съхраняване на партийните апарати.

  Намерението е повече от прозрачно – с тези похвати ГЕРБ цели да обезпечи собствените си кадри с достатъчно престижни постове. Бойко Борисов е наясно, че

  лоялността минава през консумирането на властта

  В същия дух са мислени и бариерите за преференциите, които затвърждават властта на Лидера като работодател на най-верните си сподвижници. Непреодолимите прагове за преподреждане на парламентарните и европейските листи стимулират слагачеството и онази кучешка преданост, която партийците са склонни да проявяват при вида на размахания от шефа кокал. Всичко това затвърждава господството на партийните върхушки над редовите членове и бетонира статуквото.

  Добре изчислен е и ходът с орязване на бройката на общинските съветници. Не че количеството прави качеството, но по-малкият брой общинари дава предимство на спечелилата партия, нараства шансът й да има мнозинство. Разбира се, подобно на всяка управляваща партия и ГЕРБ се възприема като неизбежен победител на следващите избори.

  Всички тези сметки обаче се правят без кръчмар. Опитът показва, че често хитрините на управляващите имат ужасното свойство да се обръщат срещу създателите си. Бумерангът на задните помисли може да халоса изневиделица ГЕРБ на следващите парламентарни избори, както вече се случи с Костов, Сакскобургготски, Станишев. Трябва ли да припомняме злощастния опит на БСП с мажоритарните кандидати на предния вот, които наляха вода в мелницата на основния й опонент.

  В никой изборен кодекс обаче няма предвидени мерки срещу спонтанния изблик на народното недоволство. А този фактор е определящ на всички избори.

• Номинации за титлата „БГ модна икона 2010“

  Станаха известни номинациите за най-елегантните българи през изтичащата вече 2010-а година.
  Експертна комисия от 30 модни и светски журналисти от представителни печатни и електронни медии, включително от Az-jenata.bg, дадоха своите предложения за БГ модна икона 2010.
  Това е второто издание на конкурса на електронното списание „Fashion Lifestyle Magazine” с главен редактор проф. Любомир Стойков, което цели да избере най-достойните българи за титлата Модна икона. Миналогодишните победители в престижната класация бяха Миро и Димитър Бербатов, а от дамите – Диана Любенова, Юлиана Дончева и Цветелина Бориславова.
  Най-харесваните дами са:
  * Валентина Войкова
  * Гала
  * Гергана Паси
  * Елена Петрова
  * Ели Гигова
  * Мария Игнатова
  * Петя Славова
  * Стефания Колева
  * Стефка Костадинова
  * Яна Маринова
  За най-елегантни български мъже пък са номинирани:
  * Благой Георгиев
  * Валери Божинов
  * Владимир Карамазов
  * Владимир Ампов – Графа
  * Деян Донков
  * Калин Врачански
  * Николай Младенов
  * Ники Илиев
  * Орлин Павлов
  * Юлиан Вергов
  Онлайн гласуването за победител в класацията ще продължи до 30 ноември т.г. Организатори и спонсори са предвидили оригинални награди за позналите резултатите в крайната класация. Връчването на приза „БГ Модна икона 2010” ще стане на 15 декември т.г. на изискана церемония в столицата.

  Предварителният коментар на проф. Любомир Стойков за модната класация е: „Основните критерии за избор са изискан вкус, модерен стил, безупречна култура и професионален успех. Горещо се надявам гласуващите да проявят мъдрост и естетическа справедливост, като дадат своя вот за най-достойните!”
  az-jenata.bg

• Ансамбъл „Българе“ представи новия си спектакъл „Албена“

  На 15 ноември вечерета 19 часа в Софийската опера и балет се състоя Музикално – танцовия спектакъл “Албена” на ансамбъл „Българе“.
  Красота и зрелищност, неземни гласове, звук и визия – това са само меки определения за спектакъла, в който взеха участие над 50 души – танцьори, певци, музиканти. В центъра на сцената и спектакъла бе Албена Вескова – солистка на Национален фолклорен ансамбъл Българе. Тя изпя на живо 15 популярни и авторски фолклорни песни от Родопите, Македонския край, Добруджа и Тракия.
  Уникален бе авторският аранжимент на Иван Киришев – автор на музиката на почти целия спектакъл.
  Акцент в спектакъла е надиграването на „Най-добрите танцьори в България“. Надиграваха се Македонеца, Добруджанеца, Тракиеца, Шопа и Северняка.
  Освен Албена Вескова в спектакъла ще вземат участие и други вокални изпълнители като Любомир Петов, Любомир Петов, откритието на ансамбъл “Българе” трио ”THE UNIQUE VOICES ”, гайдаря Веселин Кузмов (Марковеца ) , кавалджията Владимир Величков и цигуларя Атанас Славов ( Мравчо ), които по отделно и заедно смаяха публиката с невероятните си изпълнения.
  На сцената се качи и прима балерината на Софийската опера – Вера Танова и партньорът й Трифон Митев, а във финалните сцени участват и танцьори от Националното училище за музика и танц.
  На сцената за първи път във фолклорното изкуство участваха коне и каскадьори.
  И този път ансамбъл “Българе” показаха красотата на българския фолклорен танц, по нов и оригинален начин, изпълнен с много ефекти и новаторски режисьорски решения. Силно впечатление направиха женския варненски танц и хорото на три ката, което демонстрира универсалността на танцьорите от ансамбъла.
  Тоалетите на Албена са изработени от модния дизайнер Цено Вутов, а костюмите на ансамбъла – от художничката Жени Рангелов.
  Това е третият спектакъл на ансамбъла, който по красота и зрелищност надмина първите два – “Това е България” и “България през вековете”.
  Едно е сигурно – ансамбъл “Българе” отново се опитва да надскочи себе си.
  Източници :bulgare.net, аz-jenata.bg

• Причината да останеш

  Константин Павлов /Седем/

  „Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно“, средновековен автор, около 1000г.

  Преди няколко дни наблюдавах пристигането на евтиния полет от Лондон на летището в София и докато чаках скъпите ми роднини да се появят на вратата, ухото ми галеха най-разнообразни диалекти, включително и няколко македонски. Вратите автоматично се плъзгаха и от тях изникваха, един по един, или на групички, спретнато и по европейски облечени българи, предизвикващи радостни възгласи ту тук, ту там в тълпата.

  Опитвах се наум да преценя, коя групичка кого чака, и не се справях особено добре.

  Спомних си за моите съученици, които бяха между първите, които хванаха пътя навън. Най-добрите ученици, шампионите по олимпиадите, най-добрите музиканти, най-големите мечтатели, най-хубавите момичета, отидоха да учат, да работят и да бъдат себе си извън България. Колко ли хубави неща не се случиха тук, просто защото те са там…

  Както и моите приятели днес, така и първобитните хора, още по времето на пещерите и наколните жилища непрекъснато са били изправяни пред въпроса къде да живеят и къде да отглеждат децата си. Доживялото до наши дни изкуство на фън шуй подсказва, че тогава, далеч в миналото, нашите облечени в кожи и препаски прадеди, нарамили каменните брадви, с религиозно усърдие изследвали качеството на почвата и на водата, силата и посоката на ветровете, мекотата на климата и валежите, наличната храна и възможността за отбрана, за да си подберат място за дом.

  Но, скоро хубавите места се понапълнили, съжителите започнали да се ръчкат с лакти в ребрата и се появила нуждата от правила, които да уреждат съвместното живеене и съвместното ползване на природните дадености. Така първите хора били принудени да измислят цивилизацията, а следващите – емиграцията.

  Поради прекрасната си и щедра природа, днешните български земи били точно сред тези чудесни местенца, където всеки искал да живее и затова тук изскача толкова материал под лопатите на иманярите.

  Хилядолетия след първоначалното завземане на територии, причината човек да се засели някъде, вече била друга – това били правилата, хората и построеното от хората. Водещи мотиви за заселване или преселване станали свободните хоризонти, данъците, уредеността на държавите, законността и мощта на икономиката, от които произтичало личното благоденствие и щастие.

  Било време, когато несъстоятелният тоталитарен социализъм пречел на свободното движение, защото нямал какво да предложи на гражданите си. Затова сега, уж парадоксално, толкова много хора се опитват да избягат от райска Куба, и искат да се промъкнат в негостоприемните пустини на Австралия и Израел или в ледената тундра на Канада. Причината моите приятели да искат да останат там, се крие в обществото, а не в природата.

  Денонощието има 24 часа, а годината – около 8800. И всеки час е сбор от мигове, които човек иска да преживее по-ефикасно, по-приятно и изпълнени с повече смисъл. Ако моментите, които дават смисъл на живота ни, са повече от безмислените или неприятните, те ни задържат като котва на едно място. Причините следват хората, а хората се раждат и умират. Бабите заминават при новородените си внуци на Запад. Родовете се късат, щом възрастните си отидат. Любимите учители се пенсионират.

  Хората и спомените от детството обясняват магията на родината, а именно – защо мизерни и негостоприемни държави събуждат топли чувства в излетелите от гнездото пиленца, защо тези добре облечени хора със самочувствие търпят опърпаната зала за посрещачи, наглите бакшиши и практически липсата на удобства (няма дори безплатен интернет).

  Нормалното човешко същество мечтае да се реализира и да съществува в хармония. Всичко хубаво, което ни заобикаля, се дължи на конкретни личности, на личности, които работят много за мечтите си. Всичко хубаво се прави със много страст, упоритост, талант и понякога – с пари. Всичко, което приемаме за естествено и необходимо – пощата, която доставя пратките навреме, чистата вода от водопровода, светването на лампата, когато натиснеш ключа – всичко това е дело на хора, които са вложили живота си в някоя идея, които са треперели над всяка дреболия.

  Не се хващайте за парите. Всеки инвеститор ще ви каже, че пари има, но за да дойдат, се изискват две неща – качествени хора и качествени проекти.

  Ролята на правителството не е в това, да се прави на предприемач с общата каса, не е и в това, да ни залъгва с измислени поводи за национална гордост. Най-важната задача на правителството е да създаде условия за пълна реализация на талантливите и амбициозните, комфортна среда, която да им даде възможност да създават причините за оставане в България.
  Да генерира притегателната сила, която да прави оловна всяка крачка към гишетата за регистриране на багажа. Да усилва радостното очакване, щом хванеш самолета наобратно.

  И аз, и приятелите ми, имаме мили спомени от училище. Но, замислете се, големият плач по образованието по времето на социализма не е ли, защото паспортният капан спираше талантливите студенти и преподаватели да заминат на по-нормални места? Носталгиците, готови ли сте да затръшнете решетката отвътре?

  Дори географското местоположение на България, с което се опитваме да примамим чужди капитали, е реална заслуга на реално съществували личности – на Аспарух, разположил държавата отсам Дунава и на Крум – първи запазил парцелче върху пътя между Ориента и Европа.

  Какво се получава, ако родината ти се пълни с неприятни хора, в чиято компания не искаш да се намираш? Например, ако не искаш руски олигарси да перат на Камчия, ако не желаеш да си мълчалива публика на изцепките на мутрите в София, или пък нямаш нерви да търпиш издевателстващата бюрокрация?

  Можеш да си купиш все по-евтиния еднопосочен билет.

  Така, постепенно, всяка държава се изпълва с хората, които я заслужават.

• Какво мъчи българите от древността до днес

  Българката винаги е била близо до идеала за женска красота, без да го покрива, смятат още националните антрополози

  От древността до днес болестите са едни и същи – шипове и сраствания най-често увреждат костите на българите, твърдят антрополозите.

  Дистрофично дегенеративните заболявания са най-типичните здравословни проблеми сред народа ни, коментира пред БТА директорът на Националния антропологичен институт д-р Йордан Йорданов.

  В „родната“ костна структура преобладават дефекти, причинени от шипове и сраствания на прешлените. Силно потърпевши са големите стави – колянна, тазобедрена, лакетна и раменна, както и прешлените на гръбначния стълб.

  Оцелял невредим е например шип на 800 години. Израстъкът е част от скелета на висшия държавен сановник при царете Симеон I и Петър I – Чъргубилят Мостич.

  Смятаният за външен министър на двамата царе e имал силно ошипяване на гръбначния стълб, което било установено при разкопки във Велики Преслав.

  Със завидно здраве обаче е бил цар Калоян

  При него антрополозите не са установили никакви заболявания. Пълководецът е имал 32 великолепно съхранени зъба и следи от две травми от битките върху най-високата част на главата.

  Според д-р Йорданов болестите са еднакви от древността, различна е само честотата им. Винаги и навсякъде е имало и тумори, и туберкулоза, и обикновени възпалителни процеси, твърди ученият, работил и върху възстановяването на образи на египетски владетели.

  Ръстът на българина е повлиян от Първата и Втора световна война, са установили още антрополозите. По-време на войните са се раждали по-дребни и слаби деца. След този социален стрес е регистрирано увеличаване на ръста до достигането на изходната база. В края на 80-те години е започнал обратен процес.

  Когато през 1943 г. по повод нацистката теория на Хитлер акад. Методи Попов провел изследване в България, той установил ръст 171 см за мъжете.

  Сега този показател е 171,7 см

  Природата се грижи за съхраняване на ръста, който е по-устойчив показател от теглото, коментира Йорданов. Върху него влияние са оказвали още големите периоди на суша в различните части на Земята и всеобхватните епидемии, като тази в Европа преди Първата световна война.

  Погрешно е схващането,че древният човек е бил нисък и постепенно е започнал да расте, обяснява специалистът. Базирайки се на данни за кроманьонския човек, чийто ръст е бил 172 см, антропологът изчислява, че според тази теория за 40 хил. години би трябвало съвременният човек да е вече към 3,5-4 м.

  По думите му процесът на скъсяване на човешката глава е приключил в Европа. Йорданов обаче цитира изследване сред ученици в столицата, доказващо, че започва обратно развитие – налице е лека тенденция към удължаване на човешката глава. За специалиста идеалната й форма е сферична.

  Българката винаги е била близо до идеала за женска красота, без да го покрива, смятат още националните антрополози. Те определят като „приемлив“ образът на българската жена и в древността, и в народния фолклор, и в изобразителното изкуство.

  Ръката на българката е тясна и се доближава най-много до тази на швейцарката, а пък сводът на ходилото е висок и при жените, и при мъжете у нас, констатират изследователите.

  Според родната наука ние сме шарен и пъстър народ от антропологична гледна точка. Над 75 на сто от българите са тъмнопигментирани – с тъмни коси и по-матови кожи. Немалка част от тях обаче са с пъстри или светли очи, т.нар. пигментна дисхармония, което прави „по-приемливи“ физиономиите и предполага по-здраво население.

  Българските учени се надяват изследванията им да намерят реално приложение и в икономиката. Според тях това може да стане чрез промишлената антропология, като изработката на всеки предмет се съобразява с ергономичните условия.

  В епохата на социализма заключенията на антрополозите са били ползвани от големите държавни предприятия. За да бъде подновена тази практика, е необходимо да бъдат изработени антропологични стандарти.

  На базата на установените от антрополозите белези пък може да се правят прогнози за здравето на нацията, което е важно за обществото, отбелязват изследователите.

• Броят на бежанците от КНДР в Южна Корея достигна 20 хиляди

  Броят на севернокорейските бежанци в Южна Корея достигна 20 хиляди души, съобщиха представители на Сеул, докато в обеднялата комунистическа страна продължава недостига на храни и други проблеми. Двадесетхилядният бежанец е 41-годишна жена, пристигнала в четвъртък с двамата си синове. Тя се е срещнала с майка си, която вече се е установила в Южна Корея, съобщава се в изявление на министерството на унификацията. Корейският полуостров е официално разделен между комунистическия Север и капиталистическия Юг през 1948 г, а започналата през 1950 война завърши разделението. Границата между двете Кореи е тежко укрепена и почти всички бегълци бягат първо към Китай, преди да се насочат на юг през трети страни. До 1999 по-малко от 1000 севернокорейци бяха достигнали Южна Корея. Броят им нарасна рязко след глад в КНДР, при който загинаха стотици хиляди. Оттогава броят им нараства постоянно, като през миналата година достигна рекордните 2927 души. Смята се, че десетки хиляди севернокорейци може да се крият в Китай, който има политика на репатрирането на корейски бежанци въпреки очакващите ги тежки наказания. При пристигането си в Южна Корея, бежанците прекарват задължително 3 месеца в специален център, където научават работни умения и информация за живота в новата си страна, както и правителствена финансова субсидия. /АФП /

• Крайният ефект от българския преход към демокрация

  Автор: Едвин Сугарев

  Отново на Орлов мост, в очакване на Владимир Путин. Тук го чакахме при Сергей Станишев, тук го чакаме и при Бойко Борисов, тук ще го чакаме вероятно и при следващия “спасител” или “възродител” на нацията. Място, което се очертава като традиционно за рехавия граждански протест срещу путинизацията на България. И посрещане, което властите правят всичко възможно да изолират и прикрият от висшочайшият гост. Правят го впрочем традиционно – и при тройната коалиция, и при “дясното” правителство на партия, член на ЕНП.

  Защо ли правят така? Странно… Дори в Украйна на Янукович, безусловно верен на Кремъл, не се опитаха да прикрият протестите срещу руския сатрап. Група голи до кръста украинки протестираха пред паметника на Ленин, вдигайки плакати с провокативни текстове от типа на “Няма да спим с джуджетата от Кремъл”, “Украйна не е Алина”, “Нас няма да ни оправиш” и прочее подобни. Никой не се опита да ги потули с камионетки и полицаи, специално оборудвани за улични битки – в една Украйна, която съвсем не е върха по отношение на спазването на основните граждански права. Но тук…

  Тук протестът беше обявен от 9.30 сутринта, тъй като никой, разбира се, не знаеше кога ще пристигне скъпия гост. В събота повечето от протестиращите вече знаеха, че ще кацне най-вероятно към един – но имаше и такива, които стърчаха там от началото до края; няма да забравя една възрастна дама, която стоя права със своето плакатче в ръка до бронзовия парапет всичките тези шест часа, пожертвани в очакване на Путин.

  Хиляди хора минаха покрай нас и си заминаха. Гледаха ни като марсианци. Нула разбиране за това, което всъщност се случва – никакъв усет за съдбовното значение на това посещение, което нахлузва над България енергийна примка, която ще пристяга живота на нашите деца и внуци. Бяхме удостоени с внимание от един единствен лоялен гражданин, който ни наруга, напсува и си замина с възгласите: “Да живее Русия!” “Да живее Путин!”

  Бяхме малко, много малко. Може би стотина човека. Спомням си как моят приятел Владо Руменов по едно време изнервено сподели: “Срам ме е да стоя тук. Срам ме е, че съм българин.” Но стоя. Други бяха тези, дето не ги беше срам.

  Първо се появиха едни особени субекти с остригани глави. Събраха се на групичка на отсрещния тротоар и дълго слушаха наставленията на един шишкав чичко с мрачно лице и бухнали мустаци. Все ми се струваше, че съм го виждал някога някъде този субект, но не можех да се сетя къде.

  Минаха при нас, разположиха се от двете страни на моста. Хората веднага отбелязаха, че тия няма как да са от “нашите” сиреч от протестиращите. Личеше им – въпреки цивилното облекло. Винаги им личи; както беше писал Коста Павлов в своята поема “Гръдна жаба”: “сякаш бяха не от майка раждани/ а от някаква държавна институция”.

  Някои се притесниха, че може да са скинхедс и да готвят провокация. Не, не бяха скинхадс. Скинарите старателно бръснат черепите си, преди да тръгнат на акция. Тия бяха просто стригани, с черни кожени якета, като… абе като мутри. По една време ги разпуснаха да пият бира и да ядат пици наоколо – самолетът на Путин закъсняваше. После се върнаха и заеха позиции. Мустакатият чичин пак даде инструктаж. Вече не се и опитваха да се правят на протестиращи граждани.

  Сетне се появиха други едни същества – с вънкашност наистина твърде марсианска. С шлемове, щитове, наколенки, налакътници, бронежилетки, палки. И те заеха позиция от двата края на моста – сетне изобщо не помръднаха оттам. Респектиращо присъствие сиреч.

  От отсрещната страна също се оформи внушителна масовка. Стотици полицаи наводниха парка – навярно защото, както се разбра, Бойко Борисов планирал да гощава скъпия си гост в “Ариана”. Направиха кордон – та да опазят Путин от народната любов. Появиха се и Сигма-джиите със своите мотори. “Царя” опустя – и по паралелното на Путиновото пришествие платно запъплиха двойки мотористи. Мина авангарда на кортежа – и по раздвижването сред полицейските части разбрахме, че скоро ще получим отговор на непрестанно задавания въпрос: “Иде ли?” И тогава…

  

  Появи се мощна, висока, бронирана камионетка. Пропъпли по моста и спря точно пред нас, протестиращите. Сетне още една. Няколко джипа ни затулиха от двете страни. Стриганите момчета направиха кордон – да не вземем да изкочим на платното. Бяха преценили добре времето – минути по-късно и самият Путин профуча край нас. На самия мост кортежът леко кривна встрани – колкото се може по-далеч от нашата блокирана с камионетки група. Извикахме “Ууууу!” вдигнахме високо над главите си протестните лозунги, надухме сирена и… толкоз. Ченгетата въздъхнаха облекчено и тръгнаха да се разотиват. Бяха към два пъти повече от нас.

  Като се прибирах към къщи, внезапно се сетих къде съм виждал чичина, който инструктираше цивилните ченгета. На 26 октомври 1989 г., пред “Кристал”. Пак беше с мустаци, не тъй пухкав и значително по-млад и як. Беше един от онази цивилна пасмина, която яростно крещеше срещу нас на улицата пред блокираната от униформени градинка. Пак бяха няколко пъти повече от нас. Пак пристигнаха камионетки и цивилните граждани почнаха да ни извиват ръцете и да ни подкарват с юмруци и ритници към тях – та да бъдем “извозени” в Южния парк. И си казах – ами това е то демокрацията българска – крайният резултат от българския преход. Преди ни извозваха, сега само ни скриват.

  Източник: http://www.svobodata.com/

• Сезират Йежи Бузек заради проваления протест при посещението на Путин

  София /КРОСС/  Българските власти под управлението на руските служби забраниха свободата на словото в София на протест срещу Путин. Това се казва в отворено писмо на Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” до председателя на Европейския парламент Йержи Бузек, Български Хелзински комитет и „Репортери без граници“, по повод вчерашния протест на неправителствени организации в София.

  „Комендантът на гражданската проява Петър Пенчев предния ден беше подписал с органите на СДВР (Столична дирекция на вътрешните работи) протокол от работна среща, при поставено от него искане на организаторите към МВР да не се повтаря ситуацията от 17.01.2008 г., когато при посещение на руския президент Путин в София, камиони на МВР преградиха видимостта между протестиращите и преминаващия кортеж на руската делегация по бул. “Цар Освободител”.
  МВР обаче не удържа на договореното и запълни пространството между протестиращите граждани и пътя на кортежа на двамата премиери Владимир Путин и Бойко Борисов, отново с бронетранспортьори и въоръжени до зъби силови части от МВР за борба срещу мирни българи“, посочват от асоциацията.

  Според тях действията на българските власти са станали под прякото разпореждане от руските служби.

  Публикуваме пълния текст на писмото:
  
  

  До г-н Йержи Бузек
  Председател на Европейския парламент
  Копие: Репортери без граници – Париж, Франция
  Копие: Български Хелзински комитет

  Относно: Българските власти под управлението на руските служби забраниха свободата на словото в София на протест срещу Путин

  Уважаеми господин Бузек,

  На 13.11.2010 г., при спазване на Закона за събранията, митингите и манифестациите, шест граждански групи Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, Група ГЕО (Граждански Екологични Организации), Гражданска инициатива „Справедливост“, Институт по зелена политика, Гражданска лига на България и ПП „Зелените“, организираха в центъра на гр. София протест срещу посещението на Владимир Путин, министър-председател на Руската федерация. Протестиращите държаха в ръце транспаранти с надписи: “НЕЗАВИСИМОСТ на България от Путинска Русия!”, “Путин – вън от България!” и “Putin Go Home”, както и знамената на България и Европейския съюз.
  В продължение на шест часа гражданите чакаха на символичния вход на столицата на България “Орлов мост”, при спазване правилата на обществения ред и нормална комуникация с органите на реда от Министерството на вътрешните работи (МВР). Комендантът на гражданската проява Петър Пенчев предния ден беше подписал с органите на СДВР (Столична дирекция на вътрешните работи) протокол от работна среща, при поставено от него искане на организаторите към МВР да не се повтаря ситуацията от 17.01.2008 г., когато при посещение на руския президент Путин в София, камиони на МВР преградиха видимостта между протестиращите и преминаващия кортеж на руската делегация по бул. “Цар Освободител”. Представителите на МВР приеха искането и заявиха, че само при развиване на някакви ексцесии и граждански неподчинения, ще повторят ограничението от 17.01.2008 г.
  За жалост, въпреки липсата на каквито и да са инциденти и нарушения на обществения ред от страна на протестиращите граждани, което се призна като факт след приключване на мероприятието и от инспектор Маринов, началник-отдел “Охрана на обществени прояви” – СДВР, МВР не удържа на договореното и запълни пространството между протестиращите граждани и пътя на кортежа на двамата премиери Владимир Путин и Бойко Борисов, отново с бронетранспортьори и въоръжени до зъби силови части от МВР за борба срещу мирни българи. В резултат на тези действия, за втори път през последните две години в България грубо бе ограничена свободата на словото под пряк руски диктат, с което бяха нарушени нормите за права и свободи в Европейския съюз. И всичко това нарушаване на чл. 39, ал. 1 от българската Конституция “Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин”, се прави само за да не могат протестните призиви да стигнат до господата премиери Путин и Борисов.
  По-късно в нарочен разговор с един от двамата инспектори от група “ОПОМ” – ООП – СДВР, подписали съвместния Работен протокол от 12.11.2010 г., Петър Пенчев получи признание, че тези действия на българските власти са станали под прякото разпореждане от руските служби.
  Общественият съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” НАСТОЯВА Европейският парламент да проведе анкета за установяване на фактите и обстоятелствата, довели до грубата намеса на Русия във вътрешните работи на страна-членка от Европейския съюз, при васалното послушание на предишните и днешни български власти пред Путинска Русия – страна с контролирана демокрация и нарушения за свободата на словото.

  Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”

  Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Снежинка Цветанова – инженер, Павел Антонов – докторант по социална география, Open University, Великобритания, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – Софийски Университет „Климент Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия, Петър Станчев – инженер в Нигерия, Петър Стаматов – редактор на www.Eurochicago.com – САЩ

• Утре са Коледни заговезни

  От 14 ноември започват 40-дневните Коледни пости, които завършват на 24 декември – Бъдни вечер. Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.

  Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна.

  Започва времето, когато се обръщаме назад, за да си направим равносметка. Време, през което трябва да спрем да се носим по течението и да признаем пред Бога и себе си своите грехове.

  Въпреки натрупания опит, мнозина не могат да си обяснят защо животът сякаш им се изплъзва. Защо, въпреки преживяното, трудно успяват да си поставят ясна цел. Защо въпреки своята добронамереност, продължават да са егоцентрични, деспотични и нехайни към Бога. Това е проблем на мнозина, нищо че си признават вината и съжаляват за стореното.

  За да имаме успех и за да стане животът ни спокоен, трябва да вземем твърдо решение за преодоляването на греховните си навици. Постът не приключва с покаянието, нужна е и борба с помислите. А тях е най-добре да споделяме с духовниците – свещеници и монаси. Добре е да си потърсим сред тях свой духовен водач, който да ни съветва. Така няма да рискуваме отново да попаднем в коловоза на лъжливи и напразни надежди.

  Постът обаче далеч не е обикновена диета. Той е очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта човек се превръща в духовна личност.
  Коледният пост не бива да е самоцел. Още по-малко диета.

  Ето защо е добре при започването му да се получи благословия от духовник. За да се сдобиете с нея, е важно първо да изповядате греховете си пред свещеник. Важно е още 40-дневният пост да не се афишира.

  Постът не е свързан само с физически лишения, вярващите християни трябва да се откажат и от другите си пороци. На алкохола и цигарите не се гледа с добро око. Разрешено е само виното, стига да не се пие в сряда или петък. Хазартът е забранен, както и шумните купони. Постът предполага пречистване и самовглъбяване, затова в 40-те дни до Коледа можем да се отдадем на четенето на книги.

  Венчавките са забранени от днес /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.Разрешава при изключителни случаи енорийските свещеници да извършват венчавки от 26 декември до 4 януари, без да искат предварително разрешение от своя митрополит.

  В следващите 52 дни до Богоявление ще се правят само граждански бракове. Протестантските църкви изцяло отричат поста. Католическата църква изисква по време на коледните пости да не се яде месо – само в петъчните дни.

  Според българската традиция това е последният ден, в който се блажи, народът нарича Коледни заговелки. Тогава се прави голяма трапеза – коли се кокошка и се готви с кисело зеле. Пълнят се чушки с боб и много мазнина. Прави се и вита баница с тиква и много орехи. След като семейството се навечеря, стопанката на къщата измива и скрива лъжицата, която е ползвала, за да сипва блажно и няма да я пипа цели 40 дни, края на които е на Коледа, когато е и отговяването.

  Източници: pravoslavieto.com, zadoma.com, hera.bg

• <<
• 1
...
• 355
• 356
• 357
• 358
• 359
• 360
• 361
• 362
• 363
• 364
• 365
...
• 415
• >>