Авторски
- Днес е Световен ден на добротата
На 13 ноември се отбелязва Световният ден на добротата (World Kindness Day). На този ден през 1998 г. в Токио се открива първата конференция на Световното движение за доброта, в която участват Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Великобритания и САЩ. За този ден френският художник Орел е създал специален символ – открито сърце Изследвания на психолози от Япония и САЩ са установили, че човек се чувства по-добре, когато прави добрини. Хората, които дават израз на своята благодарност, проявяват нежност и други добри чувства към останалите в обикновени делнични ситуации, се чувстват по-добре, животът им е по-хармоничен и те гледат на света с по-голям оптимизъм. /РИА „Новости“ /
- Отворено писмо на български учени, работещи в чужбина
232 български учени от престижни институти по света пишат до властта: В криза се пести от администрация, не от образование и наука. Списъкът на подписалите писмото сам по себе си е свидетелство за това, какъв интелектуален потенциал загуби на родината.
Уважаеми дами и господа,
С огромна тревога ние, българските учени, работещи в чужбина, следим съдбата на огнищата на българската наука и образование – Българската академия на науките и Софийския университет «Св. Климент Охридски».
За нас, живеещи и работещи в страни, където образованието и науката са сред основните обществени приоритети, e необяснимо незачитането, неразбирането и недооценката на стратегическото място на науката в живота на българското общество, проявявано години наред от управляващите. При присъединяването на страната към ЕС не беше предвиден нито цент за научни изследвания от европейските фондове – уникален прецедент за всички новоприети страни; за сравнение, съседна Румъния е договорила за това почти един милиард евро. Относителният дял на средствата за наука в държавния бюджет с годините непрекъснато намалява. Стигна се дотам учените сами да финансират с оскъдните си заплати част от разходите за осъществяване на научната си дейност.
В резултат от тази безотговорна политика научната общност в България е значително обезкръвена. Стотици авторитетни учени и млади хора, желаещи да се занимават с научни изследвания, напуснаха страната. Днес относителният брой на учените у нас e 2 – 3 пъти по-малък в сравнение със средния за ЕС.
Колегите ни, останали в страната въпреки мизерните условия, все още успяват, както показа и неотдавнашната авторитетна европейска атестация на БАН, да бъдат на добро, а някои и на отлично научно ниво, канени са и успешно се представят на международни конференции, участват в международни сътрудничества. Но поради липса на всякаква перспектива в страната няма млади хора, на които утвърдените учени да предадат знанията си. Признати в чужбина научни школи, градени с години, от някои от които сме излезли и ние, невъзвратимо се погубват, връщайки научното равнище на страната с десетилетия назад.
Докато в повечето страни на ЕС средствата за наука и образование бяха относително увеличени, у нас през 2010 г. тези средства бяха драстично орязани, без да се отчетат съществуващите диспропорции. Заплатите в БАН, които и така са под средните за страната, са намалени с 20-40%. Замразено е финансирането от Фонда за научни изследвания, блокирани са и част от собствените приходи на СУ и БАН по други, включително международни проекти. Това катастрофално финансово състояние е затвърдено и в проекто-бюджетa за 2011 г.
Ние, работещите в чужбина български учени, сме дълбоко обезпокоени от недалновидните действия на някои наши министри, които могат да бъдат катастрофални за бъдещето на българската нация.
Ние настояваме средствата за наука и образование приоритетно да се увеличават, за да могат постепенно да достигнат средноевропейското ниво. Да се назначават млади хора на мястото на пенсионираните научни сътрудници. Да се създадат условия за връщането на български учени, работещи в чужбина. Във време на криза трябва да се пести от военни разходи и администрация, не от образование и наука.
Ние съзнаваме, че при разпределението на средствата за наука и образование, главният проблем е „как да се отсее плявата от зърното”. Настояваме да се извърши международна атестация на университетите в България. Да се финансират приоритетно катедри, факултети, университети, водещи както в научните изследвания, така и по качеството на учебната работа. Да се вземат предвид заключенията и препоръките на международната атестация на БАН от 2009 г.
Ние настояваме, при разработването на национални стратегии и закони, свързани с развитието на образованието и науката, да се използват знанията и опитът на научната общност у нас и в чужбина.Адриан Милев, PHD, Materials Chemistry and Physics, University of Western Sydney
Албена Драйчева, биохимия, Max Planck for Biophysical Chemistry, Goettingen, Germany
Александър Г. Иванов, Biophysics, University of Western Ontraio
Александър Зарков, PhD, Universitätsmedizin Göttingen, Germany
Александър Кандиларов, geophysics, Dept. of Earth Science, University of Bergen, Norway
Александър Кулев, физика, Theroretische Chemie, PCI, Universitaet Heidelberg, Germany
Александър Митов, физика, Yang Institute for Theoretical Physics, Stony Brook University, USA
Алексей Василев, химия, Max Planck Institute for Polymer Research, Mainz, Germany
Андрей Блажев, физика, Кьолнски университет, Институт по ядрена физика
Андрей Милчев, физикохимия, Max-Planck Institute for Polymer Research, Mainz, Germany
Андрей Тодоров, Mathematics, UC Santa Cruz, Chinese University, Hong Kong
Антония Кухтина, физика, Institut fuer theoretische Physik, Georg-August-Universitaet, Goettingen
Асен Асенов, James Watt Professor of Electrical Engineering, CEO Gold Standard Simulations Ltd., The University of Glasgow
Асен Киров, медицинска физика, Memorial Sloan-Kettering Cancer Center, New York
Бистра Нанкова, molecular biology, New York Medical College, Valhalla, NY, USA
Бойка Маркова, биохимия, Innere Klinik/Tumorforschung, Westdeutsches Tumorzentrum, Universitätsklinikum, Essen
Борис Дешев, астрофизика, RuG/Kapteyn Astronomical Institute
Борислав Белчев, физика, University of Lethbridge
Борислав Найденов, физика, Trinity College, Dublin
Боряна Димитрова Михайлова, physics, junior professor at the University of Hamburg
Боряна Димитрова Петрова, молекулярна биология, Хaйделберг, ЕМБЛ
Боян Александров, Biophysics, Los Alamos National Laboratory, Theoretical Division
Валентина Йомтов, physics, Tel Aviv University
Валентина Семкова, физика, International Atomic Energy Agency
Валери Т. Стефанов (Dr Habil), mathematics and statistics, School of Mathematics and Statistics, University of Western Australia
Валя Русанова, биология, National Institutes of Health
Ваня Хинковска-Галчева, Research Investigator, University of Michigan Medical School, Department of Internal Medicine
Васил Бъчваров, Информационна и Комуникационна Техника, ТУ-Дармщад
Васил Кънев, professore ordinario, Università degli Studi di Palermo
Велин Спасов, Lead Scientist, Accelrys, San Diego, USA
Велина Бъчварова, биология, Forschungszentrum Dresden-Rossendorf
Венцислав Янчев, микроелектроника, The Angstrom Laboratory, Uppsala University, Sweden
Веселин Г. Филев, Ph.D., Physics , Max Planck Institute for Physics, Munich & DIAS
Веселин Георгиев, физика, University of California
Веселин Петков, математика, Université Bordeaux I
Веселина Василева, икономика, FH Münster, Germany
Вестислав Апостолов, математика, Universite du Quebec a Montreal
Винфрид А. Митаров, Experimental particle physicist, Austrian Academy of Sci. / Inst. of H.E.P.
Владимир Владимиров, финанси, PhD, Exeter University Business School, UK
Владимир Георгиев, математика, Университет в Пиза, Италия
Владимир К. Каишев, Actuarial Science, Cass Business School, City University, London
Владимир Митев, физика, Humbolt Universität zu Berlin Institut für Mathematik, Berlin
Владислав Гергинов, атомна физика, Physikalisch-Technische Bundesanstalt, Germany
Гален Сотков, физика, Departamento de Fisica,Universidade Federal de Espirito Santo,Vitoria,ES,Brasil
Галя Василева, Molecular Biology, Merck Research Laboratories, NJ, USA
Ганчо Ганчев, информатика, Western Connecticut State University, USA
Гео Грънчаров, математика, Florida International University
Георги Алтънков, биофизика и клетъчна биология, Институт по Биоинженерия на Каталуния, Барцелона, Испания
Георги Водев, математика, Université de Nantes
Георги Маринов, биология, California Institute Of Technology
Георги Михайлов, Ph.D., математика, Dipartimento di Matematica, Politecnico di Torino, Italy
Георги Николов Бошнаков, математика, The University of Manchester
Георги Попов, математика, Université de Nantes, France
Георги Райков, математика, Pontificia Universidad Católica de Chile
Георги Томанов, математика, Universite Lyon 1, Institut Camille Jordan, France
Георги Тороманов, молекулярна биология , Institut de Bioengeneria de Catalunia, Barcelona, Spain
Гергана Деевска, Lipid Metabolism and Signaling, University of Kentucky College of Medicine
Гергана Златева, Economics, PhD, Pfizer Inc
Гриша Пирянов, Molecular biologist, St Georges University of London
Даринка Асенова, Reader of Risk Management, Glasgow Caledonian University
Денчо Гугутков, клетъчна биология, Institute for Bioengineering of Catalunya (IBEC)
Десислава Тодорова, физика, Loughborough University, United Kingdom
Диана Михайлова, physics, Technical University, Eindhoven, The Netherlands
Диана Тонова, физика, Карл Цайс, Германия
Димитрина С. Димитрова, PhD Actuarial Science, Cass Business School, City University, London
Димитър Автански, Endocrinology & Metabolism, The Johns Hopkins University
Димитър Ангелов, Directeur de Recherche CNRS, Ecole Normale Supérieure de Lyon, Laboratoire de Biologie Moléculaire de la Cellule, CNRS/ENS UMR 5239, 69364 Lyon, France
Димитър Бориславов Кънев, молекулярнабиология, Институт по раковите заболявания Roswell Park, Бъфало, щат Ню Йорк
Димитър Грънчаров, математика, University of Texas at Arlington
Димитър Н. Пецев, Chemical Engineering, University of New Mexico
Димитър Пачов, физика, Howard Hughes Medical Institute/Brandeis University
Димитър Стефанов, математика, Mount Sinai School of Medicine
Димитър Циганчев, математика, Massachusetts Maritime Academy, БАН
Димчо Бъчваров, онкобиология, Dept. Molecular Medicine, Faculty of medicine, Laval University, Quebec, Canada
Драгомир Кръстев, молекулярна и клетъчна биология, Max Planck Institute of Molecular Cell Biology and Genetics
Драгомир Цонев, математика, PhD student, Loughborough University, UK
Евгений Смирнов, изкуствен интелект, Maastricht University, The Netherlands
Елена Гинина, физика, Университет Виена, Австрия
Елица Кьосева, физика, Center for Quantum Technologies, Singapore
Елка Коручева, физика, ISSP-BAS
Ерих Попиц, физика, Department of Physics, University of Toronto
Живко Илиев, информатика, World Trade Organisation
Здравка Лазарова, Chemical Engineering, AIT – Austrian Institute of Technology GmbH
Здравко Марков, компютърни науки, Central Connecticut State University, USA
Здравко П. Василев, Epidemiology, Covance, NJ, USA
Златан Цветанов, физика, Johns Hopkins University, Baltimore, MD 21218, USA
Златка Георгиева Стайкова, физика, DESY, Hamburg, Germany
Златко Койнов, физика, UTSA, San Antonio, Texas
Зоя Галчева-Гаргова, Ph.D., Momenta Pharmaceuticals, Inc.
Ивайло Михайлов, физика, Brown University
Ивайло Стоименов, молекулярна биология/молекулярна генетика, Стокхолмски университет
Иван Виштев, Theoretical Nuclear Physics, Los Alamos National Laboratory, Los Alamos, NM, USA
Иван Глушков, физика, Deutsches Elektronen Synchrotron (DESY), Хамбург, Германия
Иван Добриянов, физика, Autodesk, Inc
Иван Кожухаров, физика, GSI
Иван Костов, физика, Directeur de recherche au CNRS, Institut de Physique Théorique, Centre des Etudes Atomiques de Saclay, Gif sur Yvette, France
Иван Петров, физика, Director of Center for Microanalysis of Materials, University of Illinois, Urbana-Champaign
Иван Радев, химия, Институт по Енергия, Европейска Комисия, Холандия
Иван Рамаданов, mathematics, Université de Caen, France
Ивелина Захариева, биофизика, Freie Universität Berlin
Изабела Найденова, School of Physics, Dublin Institute of Technology
Илия В. Иванов, postdoctoral fellow, McGill University, Montreal, Quebec, Canada
Илия Катърджиев, Dept. Solid State Electronics, Uppsala University, Sweden
Иля Паликарски, ikonomist, UNIVERSIDAD DE LA CORUÑA
Имевина Мечева, Ph.D., MBA, molecular biology, Virginia commonwealth university
Ирена Маркова, компютърни науки, Connecticut State University, Hartford, CT, USA
Ирина Найденова, Informatics, University of Bergen, Norway
Ирина Настева, физика, Centro Brasileiro de Pesquisas Físicas, Rio de Janeiro, Brasil
Ирина Тодорова, психология, Northeastern University, Boston, US
Искрен Георгиев, астрономия, Argelander Institut für Astronomie, Universität Bonn
Калина Росенова Атанасова, ветеринарна медицина, University of Florida, Emerging Pathogens Laboratory
Калоян Койнов, физика, Max Planck Institute for Polymer Research
Калоян Минев Пенев, астрономия, Харвард
Камен Асенов Козарев, космически изследвания, Бостънски Университет
Кирил Дачев, математика, Massachusetts Institute of Technology
Кирил Мишев, растителна молекулярна биология, Flanders Institute of Biotechnology, Ghent, Belgium
Кирил Попов, Universität Kassel, Germany
Кирил Христов, физика, Utrecht University, Netherlands
Константин Георгиев Костов, физика, Associated Professor, Dept. of Physics & Chemistry, Faculty of Engineering, State University of Sao Paulo-UNESP, SP, Brazil
Константин К. Чипев, молекулярен и клетъчен биолог, Dept. of Oral Biology and Pathology, State Univ. of New York , Stony brook, NY, USA
Константин Калайджиев, International Sales and Marketing , Business Academy Aarhus
Константин Карагьозов, неорганична химия, Department of Chemistry Ludwig Maximilian University Munich, Germany
Константин Томанов, молекулярна биология, Max F. Perutz Laboratories, Universität Wien
Костадин Иванов, Nuclear Engineering, The Pennsylvania State University, USA
Кристиян Янков, математика, Eastern Connecticut State University, USA
Кръстинка Иванова, physics, The Pennsylvania State University
Лазар Стайков, физика, частна компания в САЩ
Лидия Димова, молекулярна биология, Rijksuniversiteit Groningen
Лъчезар С. Трифонов, Chemistry, American Diagnostica Inc.
Лъчезар Стоянов, mathematics, University of Western Australia, Perth
Любомир Гаврилов, математика, Université de Toulouse, France
Любомира Владимирова Чакалова, молекулярна и клетъчна биология, Изследователски център за генно инженерство и биотехнология, Македонска академия на науките и изкуствата
Любомира Тошева, химия, Манчестър Метрополитан
Людмил Михайлов, Compiter Science, University of Manchester, UK
Люсиен Велева, Prof.Dr., Physica Chemistry, Center for Investigation and Advanced Study (CINVESTAV), Mexico, Applied Physics Department
Магдалена Иванова, structural biologist, UCLA, Los Angeles, CA, USA
Максим Боянов, физика, Национална Лаборатория Аргон, САЩ
Максим Иванов Тодоров, математика, UDLAP, Puebla, MX
Мариана Николова-Каракашян, Associate Professor in Physiology, University of Kentucky Lexington, KY, USA
Марина Добрева, Neurobiology and Anatomy, University of Rochester
Мария Аврамова, nuclear engineering, Pennsylvania State University, USA
Мария Долапчиева, Dipl. Biol., Molecular Cell Biology, Max-Delbrück-Centre Berlin, Germany
Мария Любенова, астрономия, Макс Планк Институт по Астрономия, Хайделберг, Германия
Мария Стаменова, физика, Trinity College, Dublin
Мариян Цолов, Physics, Lock Haven University of Pennsylvania
Марчела Панделова, Environmental Chemist, Helmholtz Zentrum München
Мая Кискинова, physical chemistry, PhD. Sc.D., Head of Microscopy projects, Synchrotron Laboratory, Trieste, Italy
Мая Янкова, biology, University of Connecticut
Милен Костов, Physics, Ass. Professor, Florida State University, USA
Милко Илиев, физика, Texas Center for Superconductivity, University of Houston
Мирослав Йотов, математика, Florida International University
Мирослав Михайлов, физика на кондензираната материя, Чикаго
Мирослав Николов, Biochemistry, Proteomics, Max Planck Institute for Biophysical Chemistry, Goettingen, Germany
Мирослав Пенчев Иванов, Molecular biology, Research Institute of Molecular Pathology, Vienna, Austria
Мирослав Шалтев, физика, AEI, MPG, Hannover
Мирослава Росенова Атанасова, Microbiology, ANFACO-CECOPESCA, Vigo, Spain
Мирослава Цолова, биология, Leibniz Universität Hannover
Михаил И. Митов, физиология, University of Kentucky, College of Medicine
Михаил Йорданов, Ph.D., Professor of Biology, Concordia University, Portland, Oregon
Михаил Минчев, физика, Istituto Nazionale di Fisica Nucleare, Pisa, Italy
Момчил Велковски, физика, Vanderbilt University
Надежда Цонева Ларионова, theoretical nuclear physics, Institut für Theoretische Physik и Institut für Theoretische Physik I Institut für Theoretische Physik, Universität Giessen
Наталия В. Гилтяй, имунология, Медицински Център – Университет на Вашингтон, Сиатъл, САЩ
Невена Александрова, Agricultural Research and Biotechnology Officer, Food and Agricultural Organisation of UN
Недялка Стоилова, физика, Ghent University, Gent, Belgium
Нели Бундалеска, Instituto Superior Tecnico, Lisbon, Portugal
Нели Николаева Олова, молекулярна биология, University of Cambridge, Babraham Institute
Николай Бобев, физика, Research Assistant Professor, Simons Center for Geometry and Physics, Stony Brook University, NY, USA
Николай Славов, молекулярна биология, Princeton University
Николай Тодоров, химия, Eidgenossische Technische Hochschule Zürich
Николай Трендафилов, statistics, Open University, UK
Николай Цветков, биохимия, Medizinische Hochschule, Hannover
Николинка Анчева, PhD, chemistry – biochemistry, Department of Life Sciences, University of Trieste, Italy
Огнян Орешков, PhD, Physics, University of Vienna, Austria
Олег Георгиев, молекулярна биология, Университет Цюрих, Швейцария
Орхан Хатибов Попов, физика, Истанбулски технически университет
Панайотис Критидис, Radiation Protection, NCSR „Demokritos“, Athens, Greece
Петко Чернев, биофизика, Freie Universität, Berlin
Петър Александров Иванов, физика, University Mainz, Germany
Петър Денчев, физика, National Institute of Health, Bethesda, USA
Петър Карадаков, квантова химия, University of York
Петър Ламбрев, биофизика, Унгарска академия на науките, Център за биологични изследвания
Петър Събев Върбанов, инженер-химик, енергийна ефективност, Панонски университет, гр. Веспрем, Унгария
Петър Тодоров, астрофизика, Парижка обсерватория
Петър Янакиев, PhD, Molecular Biology, Nabsys Inc. Providence , RI, USA
Пламен Атанасов, Professor of Chemical & Nuclear Engineering, University of New Mexico
Пламен Добрев, molecular biology, Max Plank Institute for Biophysical chemistry, Göttingen
Пламен Стаменов, физика, University of Dublin, Trinity College Dublin, Ireland
Светла Славова, статистика, University of Kentucky, Lexington, KY, USA
Светлана Бойчева, растителна физиология и молекулярна биология, Université de Gèneve
Светлана Минтова, Directeur de Recherche CNRS, Université de Caen, France
Светозар Рашев, Stastitics, Econometrics and Finance, KIT, Karlsruhe Institute of Technology
Светослав Димов, biochemistry, Structural Genomics Consortium, University of Toronto
Силвия Александрова Александрова, инженерна химия , Laboratoire de Thermique, Énergétique et Procédés, École Nationale Supérieure en Génie des Technologies Industrielles, Pau, France
Сотир Захариев, химия, International Centre for Genetic Engineering and Biotechnology, Trieste, Italy
Сотир Червенков, физика, Max Planck Institute of Quantum Optics, Munich, Germany
София Рълева, Engineering Physics, Deutsches Electronen-Synchrotron DESY
Спиридон Пенев, Statitics, The University of New South Wales, Sydney, Australia
Стамен Долапчиев, Meteorology, Goethe University Frankfurt, Germany
Станимира Терзиева, PhD, Karlsruhe Institute of Technology, Germany
Станислав Панделов, физика, Technischen Universitaet, München
Стефан Димитров, молекулярна и клетъчна биология, Directeur de Recherche au CNRS, Institut Albert Bonniot, Grenoble, France
Стефан Нончев, биология, Université Joseph Fourier, Grenoble, France
Стефан Плачков, Physicist, experiemental nuclear and particle physics, Commissariat Energie Atomique, Centre dеs Etudes Atomiques de Saclay, Gif-sut-Yvette, France
Стефан Попов, информатика, Universität des Saarlandes Saarbrücken, Germany
Стефан Т. Тафров, Molecular Biology, Brookhaven National Laboratory
Стефан Цанев, Physics, MDS Coating Technologies Corp.
Стилиан Калицин, PhD, physics & medical physics, Epilepsy Institute of The Netherlands & Free University of Amsterdam
Стойно Стойнов, молекулярна биология, Max Planck Institute of Molecular Cell Biology and Genetics
Стоян Р. Мишев, физика, Bogoliubov Laboratory of Theoretical Physics, Joint Institute for Nuclear Research, Dubna, Russia
Таня Иванова, физиология, University of British Columbia, Vancouver, Canada
Тодор Милев, математика, Ph. D., Jacobs University Bremen
Тодор Станев, astrophysics, professor, University of Delaware, USA
Томи Хорозов, химия, University of Hull, UK
Тони Пантев, математика, University of Pennsylvania Department of Mathematics, Philadelphia
Филка Ненова, биоинформатика, Roche Diagnostics Germany
Христо Ботев Хубавий, биохимия, биофизика, молекулярна и клетъчна биология, University of Medicine and Dentistry of New Jersey
Христо Иглев, физика, Assistant Professor, Technische Universitaet Muenchen, Germany
Цветалин Симеонов Василев, математика, Nipissing University, Canada
Цветана Лазарова, Biophysics, Departament de Bioquímica i Biologia Molecular, Universitat Autònoma de Barcelona,Spain
Цветанка Бояджиева, електрохимия, CEST Kompetenzzentrum für elektrochemische Oberflächentechnologie GmbH, Austria
Цветанка Сендова, математика, Bennett College
Цветелина Ставрева, физика, Laboratoire de Physique Subatomique et de Cosmologie (LPCS), Grenoble, France
Цено Галчев, Research Fellow, Изследователски Център по Интегрални безжични микросистеми, Мичигански Университет, САЩ
Чавдар Славов, биофизика, Goethe University Frankfurt/Main, Institute Of Physical And Theoretical Chemistry
Юлиана Горанова, астрономия, Institut d’Astrophysique de Paris, France
Юлия Христова, математика, Institute for Mathematics and its Applications, University of Minnesota
Явора Даракчиева, English Literature and Spanish Literature, New York University-Department of Psychology
Янко Саров, Nanotechnologies, Ilmenau University of Technology, Germany
Ясен Станев, физика, Istituto Nazionale di Fisica Nucleare, Roma, Italy - Не е лесно да си българин в Македония
Българите в Македония са дискриминирани,македонската история се изопачава по великосръбски рецепти – това казват двама македонски българи в поредица за малцинствата, която излъчва Македонската редакция на Дойче Веле.
Владимир Пере е журналист-пенсионер от Скопие, който от години се занимава с българския въпрос в Македония. За себе си казва, че е сред първите македонци, които са получили български паспорт и че открай време ратува за разрешаването на българския въпрос в републиката. Той вече двайсет години живее с двойно гражданство, но е недоволен от начина, по който македонските власти се отнасят към него като човек с официално заявена българска идентичност.
Който се чувства българин, е враг!
„Днес в Македония най-срамното нещо е да кажеш, че си българин. Българин в Македония означава човек, подложен на преследване, контролиран от Държавна сигурност, човек, който у другите веднага поражда съмнението, че работи срещу държавата Македония и срещу македонската нация“, казва Пере.
Според последното преброяване, в Македония живеят около 1.600 официално декларирани българи. Тази цифра е нереалистична, най-малкото като се има предвид, че 50.000 граждани притежават български паспорт, а според някои данни поне още толкова са в процедура и чакат официална София да им даде гражданство. Въпреки всичко това, освен едно сдружение, македонските българи нямат нито своя политическа партия, нито телевизия, която излъчва програма на български език.
Основният проблем, според Пере, е недемократичното отношение към българите в Македония: „Има страх у хората да членуват в български организации, а държавата няма никакъв интерес да допуска създаването на български сдружения. Държавата е склонна да създаде три албански и две сръбски партии, въпреки че сърбите според преброяването са 40.000. А тогава 50.000 македонци с български паспорт, и още 100.000, които чакат за българско гражданство – защо те не могат да създадат българска партия? Защото властите не го искат! Защото българската партия ще се позове на българските традиции на този народ. Ние, македонските българи, не сме миналото, което трябва да се разчисти, ние сме традицията. Тежкото минало, което трябва да се разчисти, е комунистическото минало. Ако Македония разчисти него и престане да гледа към Белград, тогава другояче ще се развива ситуацията в страната“, казва Пере.
На подобно мнение е и Виктор Канзуров, който още като дете вече бил с българско етническо самосъзнание. Според Канзуров, който също е журналист, македонската държава разглежда като врагове хората с българско етническо самосъзнание – освен ако не са по произход от Република България. Канзуров смята, че Македония няма демократичен капацитет да допуска различно мнение по основните критерии, които държавата налага във връзка с идентичността:
„Държавата, медиите и всички видове власти в Република Македония ни оспорват македонството, т.е. смятат, че нашата „българщина” е просто антипод на македонството. Все още между българската общност, от една страна, и държавните органи на Република Македония и хората, които не са съгласни с нашите исторически нагласи, от друга, се води разговор като между глухи, т.е. няма нормален човешки диалог, който включва някакви демократични компоненти.“
И България нехае…
Според Канзуров, най-голямо недоволство у македонските българи предизвиква продължаващото фалшифициране на историята по великосръбски рецепти, което достигнало кулминацията си при настоящото правителство на – както се изразява той – „т. нар. ВМРО-ДПМНЕ”. Но българите в Македония са недоволни и от некоректната роля на самата българска държава, добавя той:„Тя не показва никакви признаци на заинтересованост за решаване на проблема с фалшифицирането на историята. И по-точно, прави само показно, за да постига свои вътрешно-български маркетингови цели. Тя не показва и интерес към правата на македонците, които се чувстват българи по етническа принадлежност. А най-голямото доказателство за всичко това е шарлатанското поведение на министъра на българите в чужбина Божидар Димитров.“
Като още една илюстрация на дискриминацията на българите в Македония двамата събеседници припомнят за няколкото неуспешни опита да се регистрира сдружението Радко, което е забранено с решение на Конституционния съд. Пред подобен проблем са изправени и македонците в България, на които властите в София не дават разрешение за регистрация на ОМО „Илинден“-ПИРИН като политическа партия.
Автор: Костадин Делимитов, Редактор: Александър Андреев
Дойче Веле
Автор: Костадин Делимитов, Редактор: Александър АндреевБългарите в Македония са дискриминирани,македонската история се изопачава по великосръбски рецепти – това казват двама македонски българи в поредица за малцинствата, която излъчва Македонската редакция на Дойче Веле.Българите в Македония са дискриминирани,македонската история се изопачава по великосръбски рецепти – това казват двама македонски българи в поредица за малцинствата, която излъчва Македонската редакция на Дойче Веле.Владимир Пере е журналист-пенсионер от Скопие, който от години се занимава с българския въпрос в Македония. За себе си казва, че е сред първите македонци, които са получили български паспорт и че открай време ратува за разрешаването на българския въпрос в републиката. Той вече двайсет години живее с двойно гражданство, но е недоволен от начина, по който македонските власти се отнасят към него като човек с официално заявена българска идентичност.Който се чувства българин, е враг! - ЖИВОТ ПРЕЗ ТРИ СИСТЕМИ*
Иван Георгиев Спасов
Спомени на Иван Георгиев Спасов, роден на 2 юли 1929 г. в град Пловдив, починал на 20 юли 2009 в град София на 80 години, адвокат от Пловдивската адвокатска колегия.
Син на Георги Иванов Спасов (1887 – 1970), търговец, и Цонка Георгиева Спасова (родена Райчинова, 1902 – 1994), домакиня, съпруг на Надежда Петкова Спасова (родена Йорданова, 1933 г.), строителен инженер и преподавател.
Написаното следва да се отнесе към 1995 година.
Както често се случва, спомените са останали недовършени, а той познаваше и обичаше родния си град Пловдив, местата, къщите, семействата и хората в него, обичаше да разказва и винаги имаше какво да разкаже. След като толкова настоявах да запише спомените си, дължа да споделя записаната от него малка част от тях по случай годишнината от смъртта му. Светла му памет!
Георги Иванов Спасов
2010ЖИВОТ ПРЕЗ ТРИ СИСТЕМИ
(Предварителни Бележки)
Изминалите повече от 66 години от рождението ми не унищожиха паметта ми за минали събития от личния ми живот, който почти изцяло протече в родния ми град, сред хората, с които професията ми на адвокат ме свърза. Неведнаж сред близки и приятели по един или друг повод съм разказвал запаметеното и то винаги е посрещано с интерес и многократни покани да опиша преживяното. Въздържал към се да откликна на тези настоятелни в повечето случаи молби, защото никога не съм имал самочувствие на човек, който би могъл да напише нещо полезно за другите и това е първият ми опит. Немалка роля за крайното ми решение изигра подхвърленото в непреднамерен разговор от сина ми какво, че две значителни промени каквито поколението ми изживя са твърде много за един живот. Това подсказа и работното заглавие на тия ми спомени – „Живот през три системи” и тяхната хронология в трите основни раздела. Спомените за събития и хора, които разказвам, са плод на вижданията и изживяванията на един обикновен гражданин, нямат и не могат да имат претенции за принос в историята или в оценка на описаните в тях събития. Те не са свързани със знаменитости и представители на някакъв елит. Живях сред обикновени хора, някои от които професионално изявени и интелектуално извисени. С тия предварителни бележки пристъпвам към разказа за преживяното.
1. ЖИВОТ ПО ВРЕМЕ НА МОНАРХИЯТА
Първият ми спомен, свързан с политическия живот у нас, отнасям в края на 1934 година. Окачвайки календари за следващата 1935 година, баща ми освен обичайните пожелания, подчерта на това Новата да е безметежна и спокойна. Поставяйки неизчерпаемите детски въпроси, бях впечатлен от обяснението, че през изтеклата година е имало метеж против царя от негови противници, който завършил със смяна на министри. Тогава толкова. Но то бе достатъчно да създаде убеждението, че който иска да има България и българска нация, трябва да пази царя ни. Покълналото бе до голяма степен утвърждавано от изгражданото в училище национално чувство, събитията и обкръжението.
През есента на 1936 година бях първоотделенец. Началните години (до 4 отделение) учих в старата сграда на училище „Кирил Нектариев”, на чието място една година след това бе изградена модерна такава, сега ползвана от Радио Пловдив. По него време края на всяка учебна година се ознаменуваше с показен учебен ден в учебната стая в присъствието на родители. Това беше обикновено първият неделен ден след занятията. Една или две седмици по-късно ставаше общо за цялото училище тържество, на което се раздаваха свидетелствата, както тогава се наричаха документите, удостоверяващи успешното завършване на годината и преминаване в по-горно отделение или клас. На това тържество се изнасяше програма от учениците. За целта обикновено се ангажираше салонът в Дома на печата. За такъв дом бе построена и се ползваше сградата срещу училището ни непосредствено под скалите на Данов хълм (Сахат тепе) – днес също ползвана от Радио Пловдив. Имах да изпълнявам номер на тържеството, който трябваше да от репетирам с други участници от отделението в присъствието на учителката ни – госпожица П. Цъклева. Бях подранил и заигравайки се сам в училищния двор на джамени (топчета) не бях усетил, че времето отдавна е минало, и нито съученици, нито учителка са дошли за репетицията. Тогава затрещяха топовни гърмежи от хълма до 101 пъти. Родил се бе престолонаследникът Симеон – юни 1937 година, навреме, за да ни се напишат свидетелствата с дадената от царското семейство една единица отгоре и да се спестят главоболията на евентуалните оставачи.
През учебната 1940/1941 год. бях вече „изкласил”, т.е. от отделенията бях преминал в класовете на прогимназиалния цикъл. Учих в Първа прогимназия на името на Андреа Карнеги, а сега училище „Алеко Константинов” до Централната противопожарна служба на гр. Пловдив. Краят на зимата и началото на пролетта на 1941 г. бяха изпълнени със събития, повечето от които преминаваха и даваха отражение и в училище. На 1 март както си спомням се сключи т.н. Крайовска спогодба, по силата на която на България се връщаха земите на Южна Добруджа. Спогодбата даваше възможност на лица с българско национално съзнание от Северна Добруджа, оставаща в пределите на Румъния, да се преселят в България. В гимнастическия салон и в съблекалнята към банята на училищната сграда бяха настанени около десетина семейства на бежанци. Синът на едно от тях, наш връстник, посещаваше учебните занятия в нашата паралелка, чиято класна бе чаровната литераторка и историчка Софка Николова, по баща Дичева. Откак дойде добруджанчето значителна част от часовете при нея протичаха в разговори за страната и града, който семейството е напуснало и за впечатленията от живота у нас. Връщайки се към времето на присъединяване на Южна Добруджа към България, не трябва да се подминават предхождащите го от началото на учебната година – есента на 1940 г. бурни ученически демонстрации, скандиращи призива „дайте ни, дайте ни свободна Добруджа”, последван от добруджански марш. Такава демонстрация имаше почти всяка вечер по ул. „Иван Вазов” /ученическото „стъргало”/, ул. „Гладстон”. През пролетта на 1946 г. в състава на ученически салонен оркестър при Първа мъжка гимназия под ръководството на учителя Никола Кенов бях за първи път в град Добрич. Изнесохме концерт в неголяма кинозала (изглежда по-голяма тогава в града нямаше). Залата бе препълнена от ученици и граждани, защото както се разбра от контактите с публиката преди и след концерта, най-големият град в Добруджа почти не е посещаван от други състави. Това, което най-често се чуваше от местните хора бе: „Дайте ни я, дайте ни я, а когато ви я дадоха я забравихте нашата Добруджа.”
След преселниците от Добруджа дойде ред на немските войски. Друго събитие в края на зимата началото на пролетта на 1941 година е влизането на германските войски в страната ни и последвалото обявяване на война от Германия на Гърция и Югославия – 1 април 1941 година. Тяхното присъствие се почувствува по-осезателно след започване на военните действия против Гърция и Югославия. Колкото и победоносен да бе маршът им през териториите на нашите съседи, все пак имаше и ранени. Първите ранени войници в Пловдив бяха докарани и поставени на открито на площад „Преслав”, т.нар. тогава „гроздов пазар”, днешната градинка на който тогава бе свободно, ако не се лъжа, павирано пространство.. След два-три дни за лазарет бе предоставена сградата на Първа прогимназия, тоест, прогимназията, в която учих и аз, която трябваше да освободим изцяло и набързо. За провеждане на учебни занятия бяха наети съседни магазинчета, чийто собственици или наематели бяха принудени да ги освободят, за да се поместят в тях чинове, черни дъски и други най-необходими пособия. Те побираха до десет чина. Явно не бе възможно в такава теснотия, в тези неудобни и досегаеми от уличния шум помещения да се провеждат учебни занимания с класове от по 30-35 ученика. Ето защо това продължи около седмица. До края на учебната година учебните занятия се провеждаха следобед в учебните стаи на тогавашното Промишлено училище, а сега Техникум по дървообработване „Христо Ботев”, където довършихме първия клас на прогимназиалния курс. До есента на 1941 година сградата бе освободена от германския лазарет – в началото на лятото военните действия се прехвърлиха на открития Източен фронт и наесен ние се завърнахме в нашата си сграда, в която спокойно учихме останалите две години – втори и трети прогимназиален клас. Останалите две години от прогимназиалния курс преминаха при редовни учебни занятия. Присъствието на германските военни части през пролетта на 1941 година внесе съществена промяна в традиционния ученически празник – чествуването на деня на Кирил и Методи. Манифестацията се проведе на площад „Съединение”, вместо на площад „Централен”. В нея вземаха участие и представителни на германски части. Не се състояха обичайните ученически хорá и тържества веднага след манифестацията, завършила около 10.30 часа, участниците се разпръснаха.
Когато бях във втори прогимназиален клас, през учебната 1941/1942 година в училище започна образуването на детско-юношески дружини на организацията на „Бранник”. През първата година те не бяха особено популярни и само единици се записваха за членове – наричаха ги „орлета”. Пръв ръководител на дружината в Първа прогимназия бе Христо Груев – тогава гимназист, а по-късно – лекар. В тази организация аз се записах през следващата година, през която се постави началото на масовизирането й сред българската учаща младеж и останалите извън нея бяха от не български произход. За неин щаб бе дадена сградата на еврейския клуб „Макаби” (по-късно – читалище „Шалом Алейхем” на улица „Фердинанд” (днес ул. „Христо Данов”). Що подметки се продъниха и що гърла се продраха от маршировка и маршови песни до и пред тази сграда – едва ли някой може да пресметне и каже.
По това време вече действаше Законът за защита на нацията. Той лиши лицата от еврейски произход от работата им и ги принуди да останат затворени по домовете си – разрешено им бе да се движат по улиците само от 10 до 12 часа, като задължително носят на връхната си дреха жълта шестоъгълна звезда. Такава звезда носеха и съучениците ни в училище. Техният режим на движение бе съобразен с учебното време на училището. Мнозина от тях, лишени от обичайните си игри на улицата, използваха времето за четене на странична литература и скоро пролича широтата на познанията им, сравнена с тази на отличните ученици. В по-други занимания прекарваха „мъртвите” часове по-възрастните, ако се съди по наблюденията ми върху живота на наши съседи. Три-четири семейства се събираха по график в дома на едно от тях, като предварително зареждаха с храна за всички в разрешеното за движение време. По същото време ставаше и пренасянето на компанията от един дом в друг. След като минеше времето за следобедна дрямка, започваше игра на карти до малките часове на следващия ден. Въведените ограничения а и предшестващите ги погроми върху използваните от евреи магазини (потрошаване или замазване на табели и витрини) ги застави да прехвърлят фирмите си на доверени българи, предимно техни работници или служители. Предоставените активи (инвентар, производствени съоръжения, стока) носеха обикновено равни доходи за действителния им и за фиктивния им собственик. Някои от създадените „съдружия” се запазиха и след отпадане на противоеврейските закони, в повечето случаи отношенията се възстановиха в предишния им вид по взаимно съгласие, а там, където това не можа да стане – чрез съда.
След влизане на германската армия започнаха затрудненията в продоволствието. Най-напред се почувствува недостиг на кожи и кожени изделия. Още през пролетта на 1941 година баща ми бе особено горд, че успя да намери обущар, който да постави гьонени подметки на обувките ми. През есента на същата година започнаха трудностите с хляба и хранителните продукти. Появиха се първите (дотогава непознати за нас), „опашки”. Главният снабдител на семейството с хляб и сирене бях аз и добре помня сутрешните бдения пред хлебопекарница „Отечество” на Борис Мисов, както и следобедните пред магазина за млечни продукти на Тома ….. на северната страна на дом „Левски”. Тези мъки продължиха до създаването на Комисарството по разпределение и въвеждане заедно с това на купонната система за снабдяване. Последната просъществува близо 12 години и бе отменена в началото на 1953 година. „Опашките” обаче досега си съществуват, въпреки и от няколко години те да се образуват не пред търговските обекти, а пред административни учреждения.
Есента на 1943 година продължих учението си в Първа мъжка гимназия „Александър І” – Пловидив. Освен приятелите си от прогимназията – К. Бочков, Евг. Димитров, В. Гребенаров, П. Гугов, Кр. Домузов, Ал. Димитров, В. Ранков, Т. Юруков и други, тук срещнах и се сприятелих и с Н. Чинков, В. Алексиев, Н. Нотов, Гр. Лазов, И. Чомаков, Л. Семерджиев, С. Хаджиев – от друга прогимназия в града, а в паралелката ми се оказа и Стоян Байкушев – дошъл от Варна, откъдето баща му бе преместен като директор на пловдивския клон на „Петрол”. С него бях се запознал през лятото, тъй като бащите ни работеха в един бранш, както тогава се казваше, и Байкушев бе потърсил за сина си другар по възраст и интереси сред синовете на хора, с които работата му и местоживеенето го свързваха. Стоян бе свикнал със слънцето и морето и поради това по-голяма част от ваканционните дни прекарвахме по пясъците на река Марица под железопътния мост. Останали в Пловдив, ние и досега разменяме приятелски думи при случайни или предизвикани срещи.
Учебната година обаче беше кратка. Не можахме да се нарадваме на добре обзаведените кабинети по:
ботаника (на двама ученика имаше на разположение микроскоп), където под ръководството на учителя Маринов (по-късно директор на гимназия във Велико Търново) се провеждаха наблюдение по всеки урок и видяното се рисуваше в нарочни тетрадки с цветни моливи, а към рисунката се правеха обяснения;
химия – в който свещенодействаше учителят Димитър Енчев – по-късно професор по неорганична химия във Висшия Селскостопански Институт – Пловдив,
рисуване – в който първият ни класен ръководител – добилият известност художник Иван Христов ни убеждаваше, че преди да заговори, човекът е рисувал и по този начин споделял със себеподобните си впечатленията си от видяното и преживяното. Пак той умело ни въвличаше в спор доколко умението да се рисува може да се придобие само чрез обучение или е дадено само на родени таланти;
ръчна работа – в който учителят Иван Петров ни научи, че преди да пристъпим към изработване на желания предмет трябва да си направим чертеж по дадени технически данни и размери. Като първа задача ни бе възложено изработването на лекарско неврологично чукче.Тези и други занимания, свързани с останалите предмети, бяха прекъснати след голямата въздушна бомбардировка над София от 10 ноември 1943 година. Впрочем, два-три дни след бомбардировката се провеждаха занятия в едноетажната (по-незабележима от въздуха) сграда на основно училище „Кирил и Методи”, която бе в близост до зданието на гимназията, но това бе истинско мъчение и за учители, и за ученици. Тогава се получи нареждане за прекъсване на учебните занятия до второ нареждане. Започна евакуация на населението от София. Пловдив още не бе бомбардиран, на гарата му посрещаше и изпращаше евакуиращи се софиянци, част от които оставаха – било за да поемат към селата по Родопската яка, било към Карлово – Хисаря (железопътната линия София-Карлово-Бургас още не бе построена) или към Панагюрище. След всяка бомбардировка напливът от пътуващи се увеличаваше. Преживялите ужаса на войната хора често пътуваха с ръчен багаж както поради това, че след бомбените удари виждаха домовете си разрушени, така и заради условията, които предлагаше транспортът. На Пловдивската гара тези хора пристигаха недоспали, измръзнали и гладни. Там те бяха обект на изнудване и спекулации от съдържателите на гаровите бюфети и павилиони – за чаша студена вода им искаха 100 лева, за чаша чай – 250 лева, а закуски поради купонната система въобще не се произвеждаха и предлагаха. Местното воеводство на „Бранник”, предполагам не без съдействието на градското ръководство, организира денонощно дежурство от свои членове за обслужване на влаковете от София. Всеки пътнически влак ние посрещахме с чайници и самовари, с табли с наредени върху тях сандвичи. Обслужваха се продължаващите пътуването си от влаковата композиция. Слизащите на Пловдивската гара бяха обслужвани от нарочно открити подкрепителни пунктове. Те получаваха помощ чрез пренасяне на багажа им, на пътуващите с тях деца, и бяха насочвани към местата, където се композираха влаковете за желаната от тях посока. Отдъхвахме в партерния салон на новата сграда на Обществено осигуряване (сега Първа Градска Болница). Опитът, добит от работата на тази помощна команда, изглежда роди идеята да се създаде постоянна такава, която да се обучава в близко до Пловдив село и при нужда да се превозва за оказване на помощ. В изпълнение на тази идея бе създадена група от около 40 души, на която бе дадено името „Капитан Списаревски”. Тя се установи в училището на село Маково. Там, в околностите на селото, се провеждаха занятия по оказване на първа помощ на травматично увредени, лечебен и спортен масаж, моторно дело, военно обучение и стрелба. Подготовката трая около 50 дни – от 20 януари до 10 март и завърши с препитване пред гости, водени от воеводата Христо Бояджиев. Групата на „живите торпили” не бе използвана по предназначение, въпреки че през април 1944 година имаше въздушни нападения и над Пловдив. При тях имаше попадения във вътрешния двор на Търговската гимназия, по улица „Иван Вазов”, а най-сериозното – взело човешки жертви – бе това в двора на черквата в квартал „Кючюк Париж” („Въстанически”). Там бомбата бе паднала пред входа на подземно укритие и въздушната вълна уби укриващите се в него хора.
През лятото на същата година организацията „Бранник” създаде трудови ядра за оказване на помощ по прибиране на реколтата на семейства, чийто стопани бяха мобилизирани. Ядрото, в което попаднах, работи 20 дни в село Върбовка, известно с това, че в околностите му е водено сражение от хайдушката чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Бяхме група то 30 младежи, водена от Гьока Хаджипетров. Желаещите да ползват помощта ни срещу обяда и вечерята, които ни осигуряваха, след първите два-три дни на проучване станаха повече от възможностите на групата. Затова всяка сутрин ставаше разпределянето ни от кмета с нашия ръководител. По правило бяхме най-малко по двама на едно семейство. Работата ни беше свързана най-вече с жътвата. Нямаше механизация, нямаше трактори. За нас, южняците, новост бе теглената от животинска сила жътварка. Зад такава жътварка събирахме откосите и ги връзвахме на снопи. В други случаи жънехме със сърпове, а в трети – товарехме снопи от нивата. Големи ниви, обширни площи. Нареждахме се осем до десет души на чакъм, зад нас вървяха трима-четирима връзвачи и до пладне едва смогвахме да стигнем края на нивата. Следобед ожънвахме обратния чакъм. Имаше ниви, които жънехме по три дни. А хлябът, печен в домашна фурна, бял, пухкав, надигнал една педя,. Такова чудо въобще не бяхме виждали, а в започналите вече купонни години ни се струваше непостижим разкош. Успяхме да спечелим признателността на хората и почти всеки отнесе по пита хубав хляб, за да я покаже на близките си, на които във всяко писмо се хвалехме с какво ни хранят.
След пролетните въздушни нападения над Пловдив започна евакуация на свободното население от града. Предпочитаха се близките села по Родопската яка, както и тези на север от града, свързани с железопътен транспорт (по него време той бе по-сигурен) към Карлово, Хисаря, Панагюрище. Семейството ми бе свързано с учителя Петко Паскалев от село Марково. Неговата дъщеря Тодора – ученичка в гимназията, бе на квартира у нас. В етажа на неговата къща ни бе дадена една стая и салонче, в което се настанихме – неомъжената сестра на баща ми, двете ми сестри и аз. Родителите ни останаха в Пловдив, но понякога в събота идваха в Марково и те. Радостта и спокойствието, които присъствието им пораждаха са заличили спомена за това как сме се побирали за нощуване в помещенията, с които разполагахме. Тези чувства при присъствието им бяха оправдани, тъй като на няколко пъти наблюдавахме осветения от въздушните лампиони Пловдив и чувахме тътена на избухващите в него бомби, а родителите ни бяха там. През юли и август въздушни нападения нямаше и в края на втория месец се прибрахме в Пловдив. Като се отвори работа на къра ходех да помагам на познатите ми стопани. Усвоеното по време на трудовото ядро от предното лято не ми бе от полза, тъй като тука характерът на земеделските работи бе по-различен. Изглежда все пак съм вършел работа, защото сутрин минаха под прозореца да ме викат, а в благодарност домакинството ни получаваше ту шише олио, ту кесия зеленчук или по някое яйце. Другото задължение, което имах към семейството, бе един или два пъти в месеца да слизам до Пловдив, за да закупя даваните с купони хранителни стоки. За целта ползвах магарето на хазаина. То си имаше своите навици, за които научих едва след второто ни съвместно пътуване и трябваше да им се подчинявам. То не бе свикнало да минава по мекия път покрай „Бялата воденица”, а само по чакълираното шосе; като стигнеше до кръчмата на село Коматево (сега квартал на град Пловдив), трябваше да се слезе от самара му, ако ще и за минута-две – иначе и да счупиш две тояги по гърба му, и да мушкаш до кръв хълбока му, тръгване няма. Месечните дажби от олио, захар, брашно, сирене, кашкавал, ориз, сух фасул и други на човек се измерваха в грамове, но като се събере количеството, полагащо се за четирима души, пълнеше раницата.
Тази ми роля в семейството ми създаде затруднения, когато трябваше да се освободя, за да участвам в седмичния сбор на „Бранник” в град Първомай през месец юли. Все пак успях да се отделя, да отмъкна новите обувки (снабдяването ни с такива също бе под режим на разпределение – комисарска бележка и купон) и да се явя навреме на мястото на сбора. Настанени бяхме в сградата на непълната смесена гимназия оттатък железопътната линия. Този сбор е оставил спомена за „мъжкия” разговор, състоял се в едно от спалните помещения с новоназначения пловдивски воевода Сталев. От наша страна се искаше връщането на предишния воевода – Христо Бояджиев. Очакваният резултат от този разговор не можа да се получи, но кой да си даваше сметка, че връщането на предишния воевода не зависи от Сталев. Промяната бе наложена „отгоре”, а „върхът” също бе сменен. Все пак ефектът бе, че воеводата Сталев не предприе до тази дата каквито и да било публични прояви и стана по-достъпен и сговорчив, повече се вслушваше в мнението на щабните членове на воеводството и дружинните командири. А всички те бяха гимназисти или току-що завършили гимназията.
При връщането ни в Пловдив почувствахме назряването на събития, които водят към съществени промени.
В края на август същата година трябваше с мои съученици да замина за курорта Боровец, за да участвам в спортна лагер-школа от национален мащаб. Родителите ми, които преди бяха дали съгласие за записването ми, сега се противопоставиха решително и си останах в Пловдив. Развитието на събитията показа, че са били прави. Съседна Румъния, взела пряко участие във военните действия на Източния фронт, бе капитулирала и окупирана от съветската армия. В края на август съветските войски бяха завзели цяла Румъния и се намираха на границите й с България. На 31 август правителството на Иван Багрянов подаде оставка. На 2 септември изпълнителната власт бе поета от правителството на Константин Муравиев. Новото правителство не предприе никакви действия за предотвратяване влизането на съюзнически войски у нас. Очевидно разчиташе на успех на тайната мисия на Ст. Мушанов в Кайро. На 5 септември 1944 година съветското правителство обяви война на България. От следващия ден съветските войски навлязоха в наша територия и бе поставено началото на окупацията ни. На 7 септември започнаха улични демонстрации и манифестации – атакува се затворът. Същия ден лагерниците от Боровец се върнаха. На следващия ден в манифестациите участваха и партизани, а на 9 септември и властта бе предадена на Отечествения Фронт.
В тези смутни дни в очакване на учебната година надвечер се събирахме в градина „Цар Симеон”. Седнали на някоя пейка, или разхождайки се, коментирахме новините и новото за нас още неизвестно положение – кой избягал с немските войски, кого са арестували, кой е убит или се е самоубил, навреме ли ще почне учебната година, в коя сграда ще учим (сградата на мъжката гимназия бе заета от съветските войници). Някои от въпросите намериха скоро своето разрешение. Чрез местния вестник и разгласа помежду ни бяхме повикани в двора на девическата гимназия (сега Академия за музикално и танцово изкуство). Нямаше обичайния при откриване на учебната година водосвет. Представи ни се новият директор на гимназията – господин Ради Христов – дотогава учител по български език и литература в гимназията.
На тържеството при откриване на учебната година бяха представени ученици, участвали в съпротивата – Петко Караджов, Георги Доков и други, които по-късно оглавиха новосъздадените ученически и младежки организации.
Обявен бе режим на учебните занятия – за всички класове, с изключение на абитуриентите (тогава осмокласници) занятията да се провеждат през ден, като един месец ще се учи сутрин, а следващия – следобед. Това бе наложено от обстоятелството, че четирите гимназии (две девически и две мъжки) трябваше да ползват едни и същи сгради – тези на девическата гимназия. Те бяха четири – новата с едно завършено крило, сивата – старата девическа гимназия, жълтото училище – в двора на новата сграда и околийското управление на улица „Максим Горки”. За четири от петте паралелки в пети клас бяха определени помещенията в лицевата страна на бившето околийско управление. Тесни и неугледни бяха тези помещения. Отоплявайки се с печки, които се палеха веднъж дневно – сутрин. В следобедните часове те бяха вече и студени. Кабинети нямаше, а и да е имало ползването им е ставало по график, който изключваше обучението в тях. През целия курс на гимназията само един час бяхме въведени в кабинет по химия, какъвто бе устроен в „жълтото училище”. Междучасията едва стигаха на учителите да си разменят дневниците и да преминат от учителската стая в съответната сграда. През ден учихме две години, но следващата година имахме класна стая в „сивото здание”, вече просторна и удобна. Само последната година имахме ежедневни учебни занятия, но това бе привилегия само на абитуриентите. Този начин на обучение доста осакати подготовката ни, въпреки и по-съзнателните от нас да използваха свободното си време за самоподготовка. Все пак трябва да сме получили най-необходимото, за да може да се оправим по-нататък с изискванията на живота, а повечето от нас успешно да завършат и висше образование. Пропуснатото от нередовните занятия можеше да се набави до известна степен чрез засилените по това време кръжочни занимания. Обикновено те се провеждаха в гимнастическия салон на училището, ползван за всевъзможни събрания и сбирки, но не и по предназначението си. Имаше кръжоци по философия, литература, математика.
Широка извънкласна дейност развиваше и учителят Никола Кенов. Освен работата си с духовия оркестър, какъвто имаше всяка една от петте гимназии в града, той създаде и ръководи и агитка – малък оркестър с хор, а по-късно и салонен оркестър в състав 60 деца, с който през 1946 година предприе турне в Източна България – Чирпан, Велико Търново, Русе, Добрич, Карнобат (родният му град). Агитката бе ползвана при откриване и закриване на събрания на не особено големи работнически или войнишки колективи, каквито тогава често се провеждаха за популяризиране и утвърждаване мероприятията на новата Отечественофронтовска власт, а духовата музика заставаше начело на гимназиалната колона при всички празници, в които се устройваха ученически манифестации. Впрочем, с тази музика през пролетта на 1946 година взехме участие в тържествата по случай годишнина от убийството на Александър Стамболийски, организирани на вилата край родното му село. Като спомен от това участие остана слънцето, което безмилостно не грееше през целия ден на открития баир и изпитвания глад. Изрично ни бяха предупредили да не си носим храна, защото ще има големи трапези и вероятно е било така, но нас – учениците от Пловдив – никой не ни покани … Все пак, около 16 часа ни поведоха към самата вила, в избата на която ни показаха помещението, в което и бил измъчван и убит народният трибун.
От участието ми в съставите, ръководени от Никола Кенов, е останал и друг спомен. Не бях много музикален. В духовата музика на гимназията и като духач в агитката и салонния оркестър попаднах поради това, че още в прогимназия „Андреа Карнеги” при учителя Андон Цариградски свирех на бас флигорна. Господин Кенов реши, че като упорит и работлив мога да преодолея липсата на дарба и да заместя завършилия веч гимназията контрабасист. Затова и от началото на учебната 1946 година ме привикваше на репетиции в едно помещение на втория етаж на вътрешната сграда на бившето околийско управление. След като ми поставяше задача, заключваше вратата на стаята и се връщаше след час и половина – два. Проверяваше наученото и ме освобождаваше. Една сутрин ме заключи към 10.30 часа и ме забравил. Инстинктивно усетих, че минава времето за обед и наближава това за следобедните учебни часове. Оглеждах през високия прозорец какво мога да направя, за да се измъкна от „клопката”, когато видях байчо Тодор да се изкачва по пътечката отзад. „Байчовци” казвахме на разсилните (прислужниците) в гимназията. Тогава те бяха униформени държавни служители с куртки, фуражки и с кокарда и бяха изпълнени с достолепие и достойнство. Байчото разбра трудното положение, в което съм изпаднал, и щом остави носените документи в дирекцията, веднага потърсил учителя в пивницата, където той имал навика да са се отбива преди обед. До 13 часа бях „освободен” и прибягвайки до вкъщи за чантата си, грабвайки набързо приготвен сандвич, успях да стигна навреме, за да спестя неудобните за учителя ми обяснения за закъснението ми. Тази случка стана причина да бъде преустановено участието ми в салонния оркестър на гимназията – тромбона бе даден вече на друг, а концертите минаха и без струнен контрабас.
И така, като навлезнахме в есента на 1946 година, когато произлезе събитието, което трябва да сложи край на описанието на живота по време на монархията – референдума „за” и „против” монархията и обявяването на България за република, чийто първи Председател до приемането на Димитровската конституция през следващата 1947 година бе другарят Васил Коларов.
По това време у нас в България бяха приети осиротели от войната деца от Югославия. Тяхната издръжка, ако не се лъжа, бе част от наложените на страната ни репарации. С две от тези деца се срещнах в есента на 1946 година в болничното отделение, ръководено от доктор М. Ботушаров (по-късно професор по ушно-носно-гърлени болести при Висшия Медицински Институт – Пловдив). Наложи се едноседмично наблюдение поради кръвоизлив след направена от доктор Ботушаров операция за отстраняване на изкривен хрущял в носа. Трудно е за непознаващия го човек да си представи по –изобретателен и цветист псувач от него. Докато поставяше местната упойка, нито една от заобикалящите го млади лекарки сестри не остана пощадена. По-късно научих за инцидента с милиционера, поставен пред вратата на дома му в деня на изборите за Велико Народно Събрание през 1947 година. Задачата на постовия била да възпрепятства излизането на доктора от дома му, защото се знаело, че той ще гласува за опозицията. Когато се опитал да изпълни задачата си, милиционерът чул такава цветиста псувня, че останал като препариран, а докторът отминал с енергичната си походка. Впрочем, историите, които се разправяха, а и още се разправят за доктор Ботушаров, са много, и някой винаги може да остане изненадан от нещо нечуто.
По това време се запознах и с бащата на съученика ми Никола Чинков – архитект Боян Чинков. За творческия му път и приноса му в изграждането на Пловдив и Асеновград синът му издаде нарочна книга, екземпляр от която ми бе подарен от автора. В приземието на къщата на Чинкови в определени дни и часове се събираха участници в списването на ученическия стен-вестник, чието постоянно табло красеше учебната стая на VІІ-а клас. Там често идваше и сам архитекта, тъй като всъщност помещението, в което се събирахме, беше част от ателието му. Наред с интереса към работата ни, той винаги разправяше по някоя весела история или одумка, показвайки, че добре познава ученическите ни въжделения и тревоги. Той бе известен творец на вицове, добил всенародна популярност след съдебния процес, при който получи петгодишна присъда за разпространяване на „злостни вицове”. Тогава, отговаряйки на нападки от страна на френски социалисти и комунисти за ограничаване свободата на словото и печата, господин Шарл де Гол – президент на Франция – бе посочил присъдата на г-н Чинков в социалистическа България като пример за това какво значи в действителност ограничаване на тези свободи. Разбира се, творчеството му бе неизчерпаемо, но като пример мога да посоча следното: „Роден съм в СССР – Село Славейно Смолянски Регион”; в месарски магазин продават само свински глави, тай като труповете на закланите животни се изнасят (обичайно за СССР) – това по време когато Никита Хрушчов е начело на Съветската държава и КПСС. Чинков застава пред продавача с думите: „Я дай и на мене една Хрушчовка”.
Животът все повече се политизираше. Властващите партии – БРП (к), БЗНС, БРСД, „Звено”, а освен тях имаше още Демократическа и Радикална партия, посредством свои привърженици сред младите хора, създадоха свои младежки организации. Естествено най-силна и многобройна, а и най-добре организирана, беше тази на РМС (Работнически Младежки Съюз). Тези организации търсеха и намираха свои привърженици и сред учащите се в средните учебни заведения (гимназиите и професионалните училища). Тази многопартийност естествено рушеше дисциплината и създаваше условия някои ученици да се поставят над учителите си. Ето защо несъмнено по решение „отгоре”, оформено като решение на централните ръководства на съответните партийни младежки организации, се създаде ЕМОС (Единен Младежки Общоученически Съюз), а през 1947 година – СНМ (Съюз на Народната Младеж), обхванал всички младежи над 14-годишна възраст независимо от мястото им в обществото – ученици, студенти, работещи или свободни.
В ПАПКАТА С НЕДОВЪРШЕНИТЕ СПОМЕНИ, ЗАПИСАНИ ДО УЧЕНИЧЕСКИТЕ МУ ГОДИНИ, ТАТКО БЕ ЗАПАЗИЛ ЕДНА ПОКАНА И ЕДИН РЪКОПИСЕН ОТГОВОР, КОИТО НЕ МОГАТ ДА НЕ ЗАЕМАТ МЯСТО ТУК:Мили наши съученици,
Какво по-хубаво от това, че можем да се поздравим за четиридесет годишнината от завършването на гимназията – четиридесет години от онова хубаво време, когато ни чакахте под прозорците на старата сграда на гимназията, когато в час по пеене хвърляхте варени картофи и използвахте обстоятелствата, че нямаше ток и нямаше кой да ви види и да ви се кара. А тогава на нас все ни беше топло и държахме в час по пеене прозорците да са тъй широко отворени, нищо че стояхме със зимните палта в клас и във високите печки димяха мокри въглища. Спомняме си и за екскурзията до Панагюрските колонии, когато майката и бащата на Лили Панайотова гледаха да вървим пред тях, а вие момчетата да бъдете на разстояние зад групата. А все пак тази екскурзия беше много хубава! Тогава вие измислихте прякора им: на баща й „татко демокрация”, а на майка й „мама бюрокрация”. А помните ли Новата година, която празнувахме също в Лили Панайотова? Тогава Бочката си беше изтрил ваксата от обувките в табуретката и на Лили майка й на следващия ден е щяла да я бие.
Хубави свидни дни.
А спомняте ли си абитуриентската вечер горе на Бунарджика? Тогава някой падна в езерото, а кой беше той? Ние не помним. Когато сутринта посрещахме слънцето, вашият директор ни дебнеше зад храстите.
Сега ви поздравяваме за вашата вечер – да бъде весела! Ние ще се събираме на 6 юни – в ресторант „Бунарджика” Дали ще има пак варени картофи, които да летят към нас? Каним ви! Добре дошли!
От Инициативния Комитет на ХІ-а клас
Випуск завършил 1947 година.
И ОТГОВОРА НА ВЕЧЕ ПОКОЙНИЯ ВЕНЦИ ГРЕБЕНАРОВ:Четох писмото-покана и спомените преливаха. И за срещите след часовете, и за трепета в ученическата душичка ….
Нищо! В следващия живот ще направим ученическите години още по-хубави.
А в езерото беше паднала Веса Спасова!
Целувам всички
ВенциДружески шарж от адвокат Павел Нейков
Публикуван в Албума на Окръжната Адвокатска Колегия – Пловдив за 1978 г.ИВАН СПАСОВ
Отдавна признаци той дава,
че ценен правник се създава.
И не какъв да е – такъв
с претенцията да е пръв.
Личи способността му скрита
във всяка писмена защита.
Но в кожата му на юрист
живей и дух на финансист,
с голяма работоспособност
и плюс това ужасна скромност.Дружески шарж от адв. Павел Нейков
Без датаВ Съвета той е безпартиен член
но Спасов е авторитет за мен.
Най-вече той изведе ни напред
с изряден методичен кабинет.
Дали на бридж се включва във играта
или гори в процеса на делата,
той винаги е все един и същ …
спокоен, проницателен, могъщ.
За него сериозно се говори,
че може сам със себе си да спори,
дори когато най-безстрастно гледа,
в душата тържествува със победа.ЗА ИВАН СПАСОВ
Вестник „Паралел 42” 12 март 1992 година
….. една импровизирана анкета с 12 адвокати от колегията показа, че не всички скланят лесно да отговорят на въпроса кои са най добри измежду тях. Някои дори заплашваха с голямата отговорност да се наемеш да хвалиш някого, след като всички са добри. Да, ама има добри и по-добри. Та след като за по-голяма обективност наказателното право бе отделено от гражданското и бе уважена специализацията в даден тип дела, се получи следната картина:
Най-добър в дела от областта на гражданското право се оказва Иван Спасов, следван от Стамо Ташев и Георги Бакърджиев …..
* Българо-Американска Асоциация – Чикаго, благодари на адвоката и преподавателя по право в СУ „Климент Охридски”, Георги Иванов Спасов, за предоставеното право да публикува спомените на неговия баща – адвокат Иван Георгиев Спасов.
11 ноември 2010
ЧикагоRod-Spasov2
- Първи официални резултати за ГЕНОТИПА НА БЪЛГАРИТЕ
Българскиат генетичен проект към американската лаборатория „Family Tree DNA”
представя своите резултатиот извършени 110 ДНК теста на българи
През ноември тази година се навършват 4 години от създаването на Българския генетичен проект. Инициатор и управител на проекта е инж. физик Евгени Делев, който работи в областта на генетичната генеология. Проектът представлява динамична база данни, до която всеки има свободен интернет достъп. Базата позволява групиране на резултатите на всички българи, желаещи да се включат в нея, тествани в една от двете партньорски лаборатории – Family Tree DNA и National Geographic.
Изследваните във Family Tree DNA могат директно да се включат в проекта – чрез сайта www.familytreedna.com/public/bulgariandna;
докато тези от Нейшънъл Джеографик трябва да направят интернет трансфер на своите резултати. Ако те не прехвърлят своите резултати в базата данни, те остават за тяхно лично ползване, без да могат да допринесат за правенето на по-глобални изводи.Проектът е създаден за неограничен период от време и без ограничение за броя на желаещите да се включат в него. За да покажа засиления интерес на западноевропейци кам тази нова наука, ще дам за пример Шотландия, която в своят проект към днешна дата има включени 2345 души, а в Ирландия са 3773-ма. Всеки от личната си интернет страница има прозорец, чрез който може да влезе в две допълнителни бази данни, в които сам да въведе своята хaплогрупа1, характерни мутации, имената на своите най-стари известни прародители по пряка бащина и майчина линии, както и местата, където те са родени. Тази информация ни помага да изготвим карти с географското разпределение на гените, стремейки се доколкото е възможно да избегнем съвременния период на миграции и урбанизация на населението. Тези бази данни са достъпни от сайтовете:
www.ysearch.org – за резултатите по бащина линия и
www.mitosearch.org – за резултатите по майчина линия.Регистрацията в по-голям брой бази данни ни позволява да открием свои по-близки и по-далечни генетични роднини. Тъй като тези методи за издирване на роднини са най-достоверни, до тях прибягват учени, събиращи в общ проект например потомците на някои династични родове в Западна Европа и Русия. Те сравняват запазените документи и родословни семи с получените генетични резултати и понякога попадат на компрометиращи резултати.
Интерпретацията на резултатите се извършва от г-н Делев на доброволни начала. Той следи досиетата да са попълнени правилно, както и да не се включват нецелесъобразно хора от чужд произход; той отговаря и на въпросите на потребителите.
Цените на тестовете започват от 99 $ + пощенските разоди – 7$ за изследване на една от двете линии, пряка мъжка – Y-DNA12 или пряка женска – mt-DNA(HVR1).
Y-DNA12 тестът изследва базовите 12 маркера (мутации) от общия брой- 67. Той е достатъчен за определяне на хаплогрупата и добиване на представа за миграционния път на гена ни, както и за откриване в общия случай на роднини от един географски район. Тези, които получат еднакви резултати (пълно съвпадение на маркерите), могат да направят минимум 37 или 67 маркера тест. Тези тестове ще им дадат по-голяма точност в близостта на родствената им вразка.
Mt-DNA(HVR1) тестът също определя хаплогрупата по женска линия и посочва генетичните мутации, съпоставени с еталона на човешкия геном в Кембридж (CRS)2. Този базов анализ изследва само първия от трите бързо мутиращи районa (HVR1)3. Чрез по-подробните анализи- mt-DNA (HVR1+HVR2), както и пълния митохондриялен тест (Full Sequance mt-DNA) се определят подхаплогрупите, по-пълния набор от мутации и се вижда близостта на генетичното родство между хората.
За тези, които търсят свои близки генетични роднини (до четвърти братовчеди), е подходящ тест, предлаган на пазара само от 4 месеца, наречен FamilyFinder. Той е точен за последните 6 поколения, след това дава грешка. Затова се препоръчва да се тества по-скоро «дядото» отколкото «внучето». Предимството на този тест, е че проследява всички линии, включително и кръстосаните линии, и може да се прилага както на мъже, така и на жени. Недостатък на теста е, че не дава информация по коя линия двама души са роднини. Затова се препоръчва да се използва като допълнение на някои от горепосочените тестове, проследяващи преките линии.
Най-новият тест, който се предлага на пазара е Population Finder. Той предлага по-големи възможности от FamilyFinder, тъй като освен имената на потенциалните ви роднини, които можете да откриете, показва и процентното разпределение на гените по двете линии.
Тестът Deep-Clade позволява да се определи точната подхаплогрупа по бащина линия. Използва се като допълнение на Y-DNA12. Предлага се на всички, които искат да определят точно произхода на бащиния си род и миграционният му път. Ако при обикновен 12 маркера Y-хромозомен тест сте получили резултат J2 – изписан с червен цвят, това означава, че резултатът е предполагаем (predicted) – теоретично определен; докато след Deep-Clade теста, ако получите същия надпис в зелен цвят – J2, означава категорично, че принадлежите към основната хаплогрупа – J2 (confirmed); или ако се причислявате към някой от нейните подклонове, ще получите например: J2a4.
До момента са тествани 90 българи, от които 71 мъже и 19 жени. Тъй като броят на направените тестове е 110, от които 66 Y-хромозомни и 44 митохондриални, се вижда, че част от мъжете са тествани и по двете линии. Женските линии са доста равномерно разпределени на териториата на Европа, поради простата причина, че исторически мъжете, мигрирайки от едно място на друго, са си взимали жени от местното население. Затова, за да се извлекат интересни резултати, броят на тестваните по женска линия трябва да е доста голям.
Ние ще се спрем подробно на получените резултати по пряка мъжка линия. От 66 теста по мъжка линия, от които 39 – от 12 маркера, 4 – от 25 маркера, 10 – от 35 маркера и 13 – от 67 маркера, са открити 62 независими хаплотипа, т.е. самостоятелни клона от генетичното родословно дърво на българите.
От получените досега резултати се вижда, че българите принадлежат кам следните хаплогрупи:
– Хаплогрупа I се заражда на Балканите преди 25 000 години. Вероятно нейният предшественик, хаплогрупа IJ, пристига от Северна Месопотамия през Мала Азия на Балканите в по-ранен период. Така че твърдо вероятно е първото заселване на Европа, тръгнало през Балканите, да е било от хаплогрупа IJ или от нейния предшественик IJK (Схема 1). В България се срещат подклоновете : I1, I2* и I2a2, като най-разпространен е I2а2 (Схема 2). Старото предтракийско население на Балканите – пелагсите, наричани от елините още „пелагри“ или „пелгари“, както и яготите и дарданите, принадлежат кам тази хаплогроупа. По-ранното зеселване на Балканите на хаплогрупа I от хаплогрупа Е, например, може лесно да се докаже като се сравнят вариациите на гена (виж Таблица 1). Известно е, че генът търпи по-големи вариации там, където едно население пребивава по-продължително време.
Схема 1: Хронология на развитието на Y-хромозомните хаплогрупи.
Схема 2: Разпределение на хаплогрупа I2a.
Схема 4: Разпределение на хаплогрупа E1b1b1a2 (V13- α-кластер).
Схема 6: Разпределение на хаплогрупа G2a.
Схема 3: Разпределение на хаплогрупа J2.
Схема 5: Миграционна карта на хаплогрупа E1b1b1.
Схема 7: Разпределение на хаплогрупа R1a.
Схема 8: Разпределение на хаплогрупа R1b.
Схема 10: Миграционна карта на хаплогрупа R1b.
Схема 9: Генеалогично дърво на хаплогрупа Е – удебелени са клоновете, към които се причисляват българите от тази група.
Схема 2: Карта, на която е показано месторождението на най-възрастния прародител по майчина линия на участниците.
DIS 393 390 19 391 385a 385b 426 388 439 389-1 393 389-2
хаплогрупи E1b1b1a 12-14 24-25 13-14 10-11 16-18 18-19 10-12 12 9, 11-13 13-14 11-12 29-32
G 14 21-23 14-16 10 12-14 14-16 11 12 11 11-12 10-12 28-29
H 12 22 15 10 14 17 11 12 12 14 11 30
I1, I2 12-15 22, 24 14-17 10-11 13-15 14-17 11 13-14 11-14 11-14 11 27,
29-33
J1, J2 12 22-25 14-16 10 10,
13-16 16-19 11 13-16 11-14 12-13 11 28-31
L 11 23 15 10 13 17 11 12 12 13 13 29
R1a 13 24-25 15-17 10-11 10-13 14-15 12 12 10-11 12-14 11, 13 29-30
R1b1b2 12-13 23-25 14-15 11-12 10-11 11,
14-15 12 12 12-13 13 13-14 28-29Таблица 1: Варияции на мутацийте на Y-хромозомните хаплогрупи на българите за основните 12 маркера.
Y- хромозомни хаплогрупи
E1b1b1
(M35) E1b1b1a2
(V13- кластер) G
(M201) G2a
(L31/S149) H
(M69) I1
(M253) I2
(L68) I2*
(-)
брой тествани 1 20 2 3 1 1 1 1
% от целия брой 1,5 30,3 3 4,5 1,5 1,5 1,5 1,5
Y- хромозомни хаплогрупи
I2a2
(M423) J1
(M267) J2
(M172) J2a
(M410) J2b
(M102) L2
(M317) R1a1
(SRY1532.2) R1b1b2
(M269)
брой тествани 11 1 6 2 1 1 9 5
% от целия брой 16,7 1,5 9,1 3 1,5 1,5 13,6 7,8Таблица 2: Процентно разпределение на тестваните българи по хаплогрупи.
DIS
Хапло-групи
3
9
3 3
9
0 1
9 3
9
1 3
8
5
a 3
8
5
b 4
2
6 3
8
8 4
3
9 3
8
9
|
1 3
9
2 3
8
9
|
2 4
5
8 4
5
9
a 4
5
9
b 4
5
5 4
5
4
E1b1b1 12 24 14 10 16 19 11 12 12 13 11 30 14 9 9 11 11
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 9 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 9 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 11 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 29 15 9 9 11 11
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 30 15 10 10 11 11
E1b1b1a2 13 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 30 15 10 10 11 11
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 30 19 9 9 11 11
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 12 14 11 31 15 9 9 11 10
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 13 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 11 12 13 13 12 31
E1b1b1 13 24 13 10 16 18 12 12 12 13 12 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 19 11 12 11 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 16 19 11 12 11 13 11 30
E1b1b1 13 24 13 10 17 18 11 12 12 14 11 32
E1b1b1 13 24 13 11 16 18 11 12 13 13 11 30 15 9 9 11 11
E1b1b1 13 24 13 11 18 18 11 12 11 14 11 31 15 9 9 11 11
E1b1b1 13 25 13 10 16 18 10 12 12 13 11 30
E1b1b1a2 13 25 13 10 16 18 11 12 11 13 11 30 15 9 9 11 11
E1b1b1 14 24 13 10 16 18 11 12 12 13 11 30 15 9 9 11 11
E1b1b1a2 14 24 13 10 16 19 11 12 12 13 11 31-10 -9 -8 -7 -6 -5 -4 -3 -2 -1
Скала на стъпките на мутациите спрямо модела
+1 +2 +3 +4 +5 +6 +7 +8 +9 +10
Таблица 2: Стойностите на мутациите (SNP7) на 21-те представители на хаплогрупа Е, с изобразени отклоненията в положителна и отрицателна посока спрямо класическия модел.
– Хаплогрупа J има общ произход с хаплогрупа I и се разделя на два основни клона – J1 и J2. Cемитската група J1 се среща сред арабите с доста висок процент (70%) и е характерна за около 30% от евреите. До момента е открит един българин от тази хаплогрупа, произлизащ от източната част на Странджа. J2 е типичната тракийска хаплогрупа, пренесена от Месопотамия през Мала Азия на Балканите преди 10-12 хиляди години (Схема 3). Tя e силно разпространена в Южните Родопи, Беломорска Тракия и крайбрейните райони на почти цялото Средиземноморие. Поради това се смята за характерен маркер на елинистичната експанзия над Средиземно море. Сред българите се срещат най-често подгрупите: J2, J2a и J2b, като най-разпространена е J2 (M172), а най-рядко срещана- J1.
– Хаплогрупа E се среща в България с един oт нейните клонове
Е1b1b1a (М78) и подклон Е1b1b1а2 (V13- α-кластер). Тази най-древна африканска „хамитска“ хаплогрупа, датирана на 45 хиляди години, се заражда в района на Етиопия, преминава през Судан, Египет, Близкия Изток, и навлиза на Балканите преди 12-10 хиляди години. Предполага се, че тя навлиза на Балканите от южната част на Aнадола и Близкия изток през островна Гърция и о. Крит към средна Гърция и след това на север към Македония. Там се заражда и най-разпространеният в Европа клон Е-V13, преди около 10 000 години (Схеми 4 и 5).Стивън Бърд (4) свързва миграцията на тази група на територията на Великобритания (3 % от населението) с наетите от римляните войници от балкански произход. Тя се среща с най-голяма концентрация, до 42 % от населението, в днешно Косово и Македония. Характеризира се с 3 яснo различими подгрупи (кластера) – алфа, бета, гама. Сред българите и останалите балканци се среща основно Е1b1b1а2 (α-кластер), появил се на Балканите преди 10 000 години. Тази група е най-разпространена сред българите – от 25 до 30 %, в зависимост от географския район. От групи E1b1b1 (M35), както и E1b1b1a (M78), са част от фараоните от късните династии, 30% от евреите, както и Хитлер, Айнщаин и Ал Пачино.
– Хаплогрупа G се появява преди около 15 000 години в района на Кавказ. Тя се среща около 5 % сред българите, от които 3 % принадлежат на нейния клон G2а. При осетинците тя се среща с най-голяма концентрация – около 47% от населението. Разселва се на територията на целия античeн свят – континентална Гърция (до 17 %), Рим и Персия. Някои учени свързват разпространението на тази хаплогрупа на територията на Европа с финикийските нашествия на Средиземноморието (Схема 5). Не е изключено част от хората от тази хаплогрупа да са дошли на Балканите с прабългарите. Към нея принадлежи и Сталин, който има кавказки произход.
– Хаплогрупа H се датира на около 30 000 години и е нетипична за Европа. Тя се заражда в югозападна Азия и е разпространена основно на Индийския полуостров. Kонцентрирана e още в няколко района – в северна Индия, на запад от Памир, в Персия, в Северна Месопотамия и частично в Молдова (5 % от населението). От този тип ген са известни само двама българи, единият от които има произход от Хърватска, а другият – от Южна Странджа. Как е навлязъл този тип ген – чрез прабългарите, византийците или турците, или много по-ранен период – още не е известно, но е любопитен фактът, че българският представител от тази група е 95 % ираноиден антропологичен тип и 5 % денароид (балкански тип). (5). В Европа се среща основно подгрупата H1а (М82) която е типична за ромите, навлезли в Европа през Византия през ІХ век (6).
– Хаплогрупа R1a се появява преди около 25 000 години на територията на Средна Азия (Схема 2). Навлиза на територията на Балканите от степите на Евразия, чрез славяни, прабългари, авари и кумани. С най-голяма концетрация се среща в Полша – до 56 % от населението. Сред българите се среща подклонът ù R1а1(SRY1532.2), около 13.5-14 % от населението.
– Хаплогрупа R1b се заражда в районите на юг от Каспийско море преди около 22-25 000 години. Нейни клонове се разселват както кам Източна Азия, Близкия Изток, така и към Централна Африка (Схема 10). Този ген навлиза в България от Анадола преди 8000-6500 години (Схема 3). С тази хаплогрупа се свързва навлизането на желязото на територията на Европа. Добре въоражени, хората от тази група си проправят лесно път, избивайки част от завареното население и по поречието на река Дунав, и трайно ce заселват в Западна Европа. Вероятно типичен случай за тези нашествия ще се окаже избиването на населението на един от най-древните халколитни градове в Европа – могилата до село Юнаците, до Пазарджик. Бъдещи генетични тестове на кости ще потвърдят тази хипотеза. Този тип ген е популярен като Келтски. В България се среща с висок процент от населението – около 10 %, основно подгрупата R1b1b2 (M269). Трябва да се отбележи, че този ген е възможно да е навлязал и частично от Кавказ към Балканите, тъй като в този период Черно море е било все още езеро. До този момент, предвид малкия брой тествани, не са открити българи потомци на западноевропейските келти, въпреки исторически известните ни нашествия на дунавските келти над траките. Предвид, че клон R1b1b1 (М73) се заселва в Таримската котловина, много лесно ще се открие дали прабългарите са донесли този ген до Балканите. Тази хаплогрупа се среща при уйгурите към 20 %, а в някои райони на Западна Европа – при до 70% от населението.
E1b1b1a2 (V13)
E1b1b1a (M78)
E (други)I2a2
R1a1
I2
I2*I1
J1 R1b1b2
J2
G
J2a G2a
J2b H L други GСхема 11: Процентно разпределение на хромозомните хаплогрупи при българите. Диаграмата се базира на получените резултати и отчита малък процент грешка, получена поради селективния принцип на част от тестваните.
E1b1b1a2 – 29 %
E1b1b1a – 1,5 %
E (други) – 0,9 %
I2a2 – 16,7%
I2 – 1,5 %
I2* – 1 %
I1 – 0,8 %
J2 – 11 %
J2a – 3,8 %
J2b – 1,7 %
J1 – 0,5 %
G2a – 3 %
G – 1,9 %
H – 0,1 %
L – 0,4 %
R1a1 – 13,6%
R1b1b2 – 10,6%
Други (T, Q, итн.) – 2 %ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От получените резултати може лесно да се установи, че около 67 % от съвременните българи са потомци на старото балканско население – траките, наричани гети, и предтракийското население, наричани пелагси. Това население е живяло по нашите земи преди 10 000 години. Това са представителите на хаплогрупи I, J и E. Логичен е фактът, че потомците на тези хаплогрупи са разселени на територията на околните географски райони и не се лимитират от разположението на днешните държавни граници. Затова тестван българин от хаплогрупа Е може лесно да открие свои относително близки роднини в Македония, Албания, Сърбия и Северна Гърция. Той може да открие и по-далечни роднини на територията на цялото Средиземноморие, поради миграцията на балканското население през неолита и античния период.
Представителите на хаплогрупа R1b, имайки произход от Мала Азия са могли парвоначално да навлезат на Балканите преди 8000 години, а част от тях от Задкавказието, и в по-близък исторически период – с прабългарите и турците. Тъй като половината на населението на Западна Европа принадлежи кам тази хаплогрупа, с един Deep-Clade тест може всеки индивидуално да разбере своя проиход.
Представителите на хаплогрупа G могат да търсят най-близка генетична връзка с аланите, задкавказките народи; и малко вероятна връзка с част от древните елини, чиито потомци достигат до 17 % от населението на днешна Южна Гърция.
Представителите на хаплогрупа R1а могат със сигурност да твърдят, че са дошли от север, от степите на Евразия, със славяни, прабългари, както и с други народи – като авари, кумани и др. Засега не може да се твърди каква е генетичната разлика между тези народи, тъй като нямаме гарантирана база за сравнение, но се предполага, че подгрупите на R1а1 ще се срещат в различен процент в повечето народи, живели или преминали през степите на Евразия.
Предвид, че общия брой на българите от азиатските хаплогрупи R1а, R1b, G, H и L, не надхвърля 30% от съвременните българи, може да разобличи поддръжниците на теорията за иранския генетичен произод на българите – и да установи по-скоро обмен в културно отношение и предаване на традиции. Търговски отношения и разселване на балканската култура в посока Западна Европа и обмен с Близкия изток и Средна Азия се наблюдава още през халколита. Това е по-логичната връзка на българите с културата на тези народи.
В крайна сметка можем да се гордеем, че голяма част от нашите гени са разселени в Европа и оттам из целия свят, и са носени от голяма част от световните гении. Едва ли е случаен фактът, че световноизвестните шахматисти са от хаплогрупа Е, а не от азиатската хаплогрупа, например О. Та нали чрез гените се предава част от натрупания с хилядолетия житейски опит, както и интелекта.
Затова, за да получим по-голяма точност на резултатите, призоваваме повече хора да се изследват и да се включат в проекта, което ще подобри статистическата точност на резултатите и ще ни даде по-голяма яснота за нашето историческо минало.
––––––––––––––––––––
(1) – Хаплогрупите се обозначават формално с букви от латинската азбука и представят клоните на родословното дърво на човечеството. Хората, причислени кам една и съща хаплогрупа, са потомци на един и същ прародител – носят едни и същи характерни мутации.
(2) – CRS (Cambridge Reference Sequance) – еталон на човешкия геном, намиращ се в Кембридж, Великобритания.
(3) – HVR1 (Hyper Variant Region) – първият бързо мутиращ район (участък) от митохондриялната ДНК – обхваща стоиности на мутациите над 16000.
(4) – Steven C. Bird : «Haplogroup E3b1a2 as a Possible Indicator of Settlement in Roman Britan by Soldiers of Balkan Origin», Journal of Genetic Genealogy. 3(2): 26-46, 2007.
(5) – Замерването на параметрите на черепа, направено от г-н Делев, дава възможност да се определи антропологичния тип на представителя от тази хаплогрупа.
(6) – Статия на Люба Калайджиева, завеждаща катедра Молекулярна генетика към Университета в Сидни, Австралия, изследваща подробно генотипа на ромите в България и Европа, озаглавена: «A newly discovered founder population: the Roma/ Gypsies», BioEssays27: 1084-1094, 2005 Wiley Periodicals, Inc.
(7) – SNP (Single Nucleotid Polymorphism) – стоиност, показваща повторението на единичния нуклеотид в определена позиция (дислокация). Самият нуклеотид представлява поредица от 4-те азотни бази с точно определена последователност. Броят на повторениата на единичния нуклеотид в дадена дислокация определя характерните мутации, от които се определя хаплогрупата и близостта на родствени връзки между двама души.Бел.ред: Материалът е публикуван в списание „Родознание”, брой 4 от 2010 г. Той е част от проекта „Управлявайте живота си чрез ДНК информация”.
- УПРАВЛЯВАЙТЕ ЖИВОТА СИ ЧРЕЗ ДНК ИНФОРМАЦИЯ
Проект
Проблемна група „Генетична генеалогия”
към
„Българска генеалогична федерация”Публикува се за първи път в www.EuroChicago.com
Въведение
Този материал е един пръв анонс към БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ (и държава) да се запознае с възможностите да контролира и управлява своя живот чрез информация, получена чрез ДНК тест. Материалът е по инициатива на проф. д-р Никола Чаракчиев, професионален генеалог, секретар на „Българо-Американска Асоциация”, Чикаго, САЩ. Със свои разработки са поканени да участват: Професор д-р Антоанета Запрянова, Председател на „Българска генеалогична федерация”, инж. Евгени Делев, Франция, ръководител „Български ДНК проект към www.FemilyTreeDNA.com , инж. Мира Паунова, генетичен генеалог, Сидней, Австралия
Прогнозно съдържание на проекта
Въведение в класическата генеалогия
Въведение в генетичната генеалогия
Постижение на световната генетична генеалогия
Ниво на българската генетична генеалогия
– Първи официални резултати за генотипа на българите – инж. Евгени Делев
Възможности за получаване на информация за софтуера, управляваш нашия личен живот.
Защо човечеството се появява 14 пъти и загива 13 пъти?
Каква е функцията на „Синтезатора*”.
Може ли да „излъжем” Синтезаторът?
Какво регулира Синтезаторът чрез програмата „Любов”?
Алгоритъм на програмата „Планиране и управление на собствения ни живот чрез ДНК информация”.* Синтезаторът – сборно понятие за свръх възможна функция (например – Природа, Господ, Бог, Създател на алгоритми и други, все още не създадени понятия).
При проявен интерес, молим пишете до [email protected] .
Молим следете публикациите по темата в www.EuroChicago.com
Приоритетна дата: 10 ноември 2010, Чикаго
Bd10e-ujDNA
- Без играчки в детските менюта в Сан Франциско
Сан Франциско е първият голям град в САЩ, който забрани продажбата на играчки с детските менюта в ресторантите са бързо хранене, съобши Би Би Си. Законът ще влезе в сила от декември 2011г. Играчки не може да има в детските менюта, които са нездравословни. Градският съвет прие предложението в 8 на 3 гласа. Броят на гласовете „За“ е достатъчен, за да не може да бъде наложено вето от кмета на града. Подобни мерки бяха взети и в окръг Санта Клара преди 6 месеца. Говорители на гиганта в сферата на бързото хранене МакДоналдс твърдят, че детските менюта на веригата отговарят на изискванията на правителството. През 2006г. веригите за бързо хранене са похарчили 161млн. долара, за реклами, насочени към децата под 12 години.
Сан Франциско /КРОСС/ - 11 ноември – Свети Мина. Започват “Вълчите празници”
В този ден православната черква почита паметта и на със свв. мъченици Виктор, Стефанида и Викентий.
Виктор – войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.
Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.
Имененици днес са: Мина (от гръцки лунен, месечен), Минко, Минчо, Месечко, Луна, Виктор, Виктория, Викентий.
Свети великомъченик Мина Котуански (Фригийски) е християнски светец. Той е египетски воин, служил в град Котуан (Фригия), по времето на императорите Диоклетиан (284-305) и Максимиан (285-305). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.
Веднъж на тържеството в чест на езическите божества гражданите устроили “шумни зрелища и гнусни жервоприношения”. Като научил това отшелникът Мина влюзъл в града и “започнал да изобличава самозабравилите се езичници”. Градоначалникът наредил да бъде арестуван “смутителя на тържеството” след което го подложил на мъчение: бой с волски жили, стъргане на тялото сжелезни куки, обесване надолу с главата. Накрая воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена гробница и базилика, в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса. По-късно са разрушени от арабите.
Св.Мина е покровител на всички, които са си загубили него, помага им да го намерят, поддържа надеждата им, че няма нищо невъзвратимо. Важно условие обаче да не се пристрастяваме към вещите, да не тъгуваме отчаяно за тях. Той е лечител. Свети Мина е покровител на жените, затова към него са насочени молитвите им за драве на дома, за деца и челяд. Закрила от него очакват пътниците и воините.На някои места в България свети Мина се смята за покровител на вълците, защото Вълчите празници започват от 11 ноември — денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал „мратински“, през които дебнели най-страховитите болести. В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри. В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците. В Средните Родопи до 1920 – 1930-те г. всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка).
Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.
Последният ден на Вълчите празници е зимният Симеоновден. Той се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат „Симеон Бележник“, защото белязва хората, като им оставя рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна идея земеделска идея – разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.
Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември. След тази дата хората избягвали да излизат по късна доба.
В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето.
По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
Дори някогашните поверия да ви изглеждат наивни, възползвайте се от последните есенни слънчеви лъчи, за да подготвите дома си за зимата. Уплътнете врати и прозорци, за да се предпазите от течение. Защото и да не вярвате в Мрата, не можете да отречете, че след вълчите празници започват най-дългите нощи в годината, когато болестите върлуват с голяма сила.Честито на всички именници днес.
Източници: Pravoslavieto.com, Zadoma.com., “Български светци и празници” – Лилия Старева
- Живков и Борисов: образ и подобие
Тия дни Бойко Борисов се засегна, че го сравняват с Тодор Живков. Или по-скоро обратното – засегна се, че сравняват Живков с него. В контекста на този „неудобен“ паралел Любослава Русева предлага още няколко:
Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса!
„Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен ръст за всяко правителство“, заяви премиерът Бойко Борисов от Италия, където участва в благотворителен мач на държавни разноски.
Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари!
Заради горецитираното изказване блогъри и форумни деятели се заядоха, че на 21-ата годишнина от прехода сме се били върнали там, откъдето сме тръгнали на 10 ноември 1989 година. Едни дори извадиха таблици с данни за БВП на глава от населението от 1990 г., според които излизало, че сме били най-бедните в Европа – Живков, с други думи, ни завещал една доста голяма и твърде окръглена нула. И сега, разправят същите, пак сме били най-бедните в Европа, а какво оставало Борисов да постигне една стотна от нулата.
Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.
Аз обаче ще опровергая тези хулители, които решиха, че свободата на словото е да пишеш каквото си поискаш срещу премиера. Защото:
1. Бойко Борисов не за пръв път казва добра дума за Живков, та чак сега да се изненадваме.
2. В този смисъл българският преход не е приключил, а само е направил коренен поврат, обръщайки се на 360 градуса.
3. Ако трябва да сме още по-конкретни, преход в „ментален план”, както се изразява просветният министър Сергей Игнатов, дори не е започвал.
Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!
А ето и доказателствата: Преди време някой разказваше как в един ден Бойко Борисов, още в качеството си на столичен кмет, имал планирани срещи с бившите царски офицери, а веднага след това – със запасните войни от Българска народна армия. Случило се обаче, че о.з. полковниците и старшините от резерва дошли преди офицерите на Негово Величество.
Като свръх натоварен човек, Борисов не забелязал тази малка подробност и подкарал любимия спомен за дядо си и лагерите, за това как по времето на социализма му пречели да се изучи за нещо повече от пожарникар, за работата си като бодигард на Негово Величество и т.н., и т.н.
Честит осмиии… март, драги студенти!
След десетина минути гостите се умълчали, започнали да гледат кмета накриво. “Ама ние не сме бившите царски офицери!” – промърморил мрачен майор с филцова шапка. “А, така ли?” – сконфузил се Борисов, но моментално се взел в ръце. За секунда обърнал на спомени за щастливото си социалистическо детство в Банкя, казал две-три топли думи за Сталин и Путин и завършил с истории от времето, когато работел като бодигард на Тодор Живков.
Доскоро се намирахме на ръба на една бездънна пропаст. Вече направихме съдбоносна крачка напред!
Не съм съвсем сигурна дали историята с о.з.-тата и бившите царски офицери е автентична, затова ще заложа на сигурно – с цитат от август 2008 г.:
Списание „Мах“: Кой е най-впечатляващият световен лидер в историята, според Вас?
Бойко Борисов: … Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички. Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин са номер едно. Или Мао – за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества.“
Верен на мотото: Обичай
се, за да те обичат другитеТази година полупроводници, догодина – цели!
Признанието пред „Max”, както виждате, е абсолютно спонтанно. Бойко Борисов, сниман с голяма пура в устата като Дон Корлеоне от “Кръстника”, го изпуска заедно с дима от “Кохиба”-та си. Той дори не прави опит да ни заглавичка, че се впечатлява от Рейгън, Тачър, Хавел или папа Йоан Павел Втори. Членът на ЕНП, десният Бойко Борисов директно ни казва, че харесва това, което е самият той, и че самият той е това, което харесва. Простичко споделя, че под “лидер” разбира породата Шикългрубер.
Браво на атмосферното налягане!
Впрочем в същото интервю имаше още един забележителен момент. На въпрос „Страх ли ви е от смъртта?” Борисов отговори: “Надявам се в последния момент нещо да направя. Така си мисля.”
Същото, твърди се, казвал и Сапармурад Ниязов, пожизнен президент на Туркменистан. По едно време той дори съобщил, че съвсем официално се води безсмъртен. Уви, 15-метровата му позлатена статуя, която се въртеше, за да е винаги с лице към слънцето, все пак го надживя. Тя май още скърца в пустинята Каракум, където Ниязов, по-известен като Туркменбаши, за малко да построи и зоологическа градина за пингвини.
Като идвах насам, видех…. дим. И питам – какъв е тоа дим? А то какво било – като разбрали, че ще ги праат граждани, правчани си изгорили цървулите! Ха-ха-ха-ха-ха…
На 7 септември 2001 г. бъдещият лидер на Граждани за европейско развитие на България и още по-бъдещ премиер присъства на откриването на паметник на Тодор Живков в Правец в качеството си на главен секретар на МВР. С парадна униформа и почти просълзен, бъдещият лидер на Граждани за европейско развитие на България и още по-бъдещ премиер не само призна Живков за мащабна фигура от нашата история, а му отдаде дължимото с минутка мълчание и изпъната стойка, като че почита паметта на загинал за отечеството.
Посипвайки главата си с пепел, признавам, че до този момент и аз се заблуждавах, че преход има и ще продължава.
Някои казват, че нашата власт се клати. И на коча мъдите се клатят, ама не падат!
Пред паметника на Живков се случи още нещо – лидерът на БСП, сега президент, а в бъдеще водач на „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) Георги Първанов, начена да говори за „помирение с историята“, все едно още се намира в лозето на Габровски. Ще припомня и друго: двамата с Борисов стояха един до друг, докато почетната рота отдаваше чест пред бронзовото копие на бившия диктатор.
Ако по онова време Живков беше жив, още през 2001 г. щяхме да станем свидетели на друг проект, който да ни завърти на 360 градуса – „Национално движение Тодор Живков”.
Сега всеки час, всяка минута има матри`ал за демонстрация!
Когато на Дълбоката мисъл зададоха въпроса какъв е смисълът на живота, най-умният компютър във Вселената според „Пътеводителя на галактическия стопаджия“ отговори: 42. Днес същият отговор е изцяло приложим и по отношение на „политическите реалности“, доколкото въобще не им отстъпва по смисленост.
Затова ще ви дам следната задача: Ако за една година Бойко Борисов прерязва 600 метра лента, но твърди, че ще е успех да изпълни една стотна от това, което е направил Тодор Живков, то тогава колко метра лента е прерязал бившият Първи за 33 години управление?
Приземяване, приземяване, приземяване. Другари, ние решихме да изчакаме да видиме и най-накрая, ако тряба, че се преустройваме. Ето така да са поогледаме, да видиме, така че се поснижиме да мине тая буря. Снишаване, другари!
10 ноември 2010 година. Навън духа силен вятър. Че се поснижиме да мине и тая буря.
Бел. ред.: „Образ и подобие“ (1986 г.) е пиеса от Йордан Радичков, свалена от афиша на Народния театър, тъй като „подобията“ на бившия Първи се познали в ролите на царските съветници. Използваните в текста цитати са от различни речи на „образа“ Тодор Живков.
Автор: Любослава Русева, Редактор: Александър Андреев
Източник: http://www.dw-world.de/
- За поредна година в България ще влязат повече пари от емиграцията отколкото от еврофондовете
Финансовите постъпления от мигранти в света са се увеличили въпреки кризата. В България ще влязат над 1.5 милиарда долара от работещите в чужбина българи. От кореспондентката на „Дойче веле“ във Вашингтон Соня Каникова:
„Тази година по данни на Световната банка в страната ще постъпят близо 1.6 милиарда долара. Тя е сред европейските страни, в които парите от мигрантски труд представляват един значителен процент от БВП. По данни от преди няколко години България има над 1 милион и 200 хиляди емигранти в чужбина, или 16 процента от населението. България е сред десетте държави в региона на Източна Европа и Централна Азия с най-голям брой високо квалифицирани емигранти – 8.6 процента от населението. Много висок е броят на образованите в страната лекари, които са напуснали България. По данни на Световната банка главните направления на българската емиграция са Испания, Германия, Гърция, Италия, Великобритания и САЩ.“
- 10 ноември и поколението дезертьор
Генерацията на днешните 40-годишни загърби мисията си, избра да се спасява поединично, а днес се утешава с вицове
Автор: Иво Христов
Един лепкав виц ме преследва от месеци. Чували сте го – с него напоследък приключва всяко подобие на разговор. От днешния хал на България имало само два изхода: терминал 1 и терминал 2. Вицът се роди сега, защото отскоро имаме летище с два терминала. Можеше да се пръкне и преди 20 години. Че и преди това. Светът се отваря, разрастват се комуникациите, множат се терминалите, пътищата, изходите, а с тях и
възможностите за ирония с една константа: усещането за безизходица
То е част от националната идентичност. Разбира се, българите са разнолики, но българската общност е примирена с орисията си. Ако американците приветстват химна с ръка на сърцето, нашият би трябвало да се изпълнява с ръце на кръста и стойка „свободно“ на краката. По маниера на футболистите ни, които спонтанно заемат позата след получен гол.
Преди 21 години датата 10 ноември сякаш стисна за гърлото задремалия поток от делници-празници на късния соц и времето започна да тече като през пясъчен часовник. Едни се процедиха през теснината и се озоваха отдолу, с различен късмет, но в ново пространство. Погледнат ли назад, те виждат теснина. Други се задръстиха в гърловината и още чакат реда си да преминат надолу. Погледнат ли назад, те виждат пространство от спомени, а бъдещето им изглежда задънено в теснината. В различната участ на преживелите промяната
съдбата играе по-голяма роля от личните им усилия
Народът ни, както стана дума, е повече зрител, отколкото актьор на историята си и на 10 ноември една външна ръка напъти неколцина местни велможи да обърнат пясъчния часовник.
Споменах съдбата. За личните усилия оставям да говорят онези, които се имат за „успели“. Разбирането за успех е различно за православния, бизнесмена, парвенюто, за емигранта по неволя и емигранта по избор. Срещат се и богоугодливи (не богоугодни) парвенюта, и емигранти, които представят неволята си за избор, но те са тема за ненаписания още роман на прехода. Думата ми тук е за възрастта, която беше част от началния капитал на промените. Старостта беше пасив, зрелостта – относително предимство, а младостта (да си около 20 към въпросната дата) се оказа особено тежка екзистенциална драма. Тъкмо това поколение, днес около 40, най-често разказва вица с двата терминала.
Разбира се, партийността, причастността към службите и прочее дадености бяха общият знаменател на успеха, отвъд всички други особености, но и това не ни е темата.
Позабравеният днес Ортега и Гасет твърди, че в историята се редуват времена на старци и младежки времена. При първите цари стабилност, а младите охотно пристават на наследените порядки и се подчиняват на старите, вписват се в тяхната идейна схема. При младежките времена се случват революции, йерархиите се пренареждат, променят се конституции, утвърждава се нова естетика в изкуството, пренаписват се научните теории. Философът излага тезата си в „Темата на нашето време“ през 1923 г. Тогава той е точно на 40, а постколониална Испания е депресивно общество, което търси себе си и трупа неудовлетвореност. Тя ще експлодира по време на гражданската война 1936-1939 г.
Според великия испанец във всяко поколение има непримирими противници, но отвъд отликите наблюдателното око долавя един воден знак, някаква обща дилема, която терзае всички връстници, независимо от различията. За българското поколение с двата терминала
тази дилема беше и си остава емиграцията
Зад граница са вече над милион, предимно връстници. Други стягат багажи.
Оттам и нашенският парадокс: в младежки времена, каквито без съмнение бяха турболентните години на прехода, вместо „съзидателна войнственост“ младите, доколкото останаха, се вписаха в старите схеми. 40-годишните до днес водят дебата комунизъм – антикомунизъм предимно на маса, а когато се домогваха до властта /Станишев/, приемаха ролята на регенерираща козметика за сбръчканото лице на статуквото. Пак те придадоха плът на вулгарното подсъзнание, което слушаше скришом сръбско по кухните в годините на Живков, и го разгърнаха до чалга-идеология.
Поколение, което изневерява на призванието си да моделира обществото според своите ценности, Ортега и Гасет удостоява с присъдата „поколение дезертьор“. „Дезертирането“ бива разнообразно: емиграция, безмълвна асоциалност, конформизъм в рамките на наследените порядки. Да речем поколението с двата терминала приветства демокрацията, но
рядко гласува, камо ли да протестира
Според Ортега и Гасет „това дезертиране“ не остава безнаказано. „Престъпното“ поколение се влачи през съществуването си вечно несъгласно със самото себе си. Животът му е „провал“. За да не възпаляваме егото на успелите, се налага да уточним: вътре в този „провал“ има хиляди индивидуални триумфи, истински и илюзорни, но като поколение, то не оставя свой исторически жалон. И още нещо: дезертирането не бива да се приема като обвинение, всеки има своите мотиви за пасивност, но отсъствието в едно противоборство е безспорен и очевиден факт.
Наборът на 40-годишните избра спасяването поединично. Мнозина скочиха от кораба „България“, някои доплуваха до спасителни брегове, други се издавиха. А тези, които останаха, приличат на ватерполисти, които с ръце и крака се борят за топката в басейна на лайнера, но индивидуалните им усилия никак не влияят на курса на кораба. А вече не е ясно ще имат ли сила и воля за нещо повече.
Изходите от моралните дилеми винаги са поне два. От естетическите са безброй. Но когато се правиш, че не ги забелязваш, скоро ти остава само утехата на вицовете.
Източник в-к Сега
- Професори и генерали учредяват АБВ
Новият политически проект на президента Георги Първанов ще бъде обявен в четвъртък от „инициативна група“ от десет души начело с бившия депутат, бивш вицепремиер и кмет на Благоевград Костадин Паскалев, съобщи Медиапул.
Това става ясно от разпространено официално във вторник съобщение от организаторите на Граждански форум на тема „България – на другия ден“. Форумът, както вече е известно, ще се състои на 11 ноември.
Освен Костадин Паскалев, като членове на инициативната група са посочени бившият народен представител Борислав Китов; плевенският хирург проф. Григор Горчев; директорът на Института за философски изследвания към БАН проф. Васил Проданов; бившият кандидат за евродепутат от Коалиция за България Емил Кало; бившият началник на Генералния щаб на армията, съветник на президента Първанов ген. Михо Михов; бившият директор на “Гранична полиция” ген. Красимир Петров; многократният световен и европейски шампион по гимнастика Йордан Йовчев; олимпийският и световен шампион по борба Валентин Йорданов; Мариана Тодорова.
В съобщението се посочва, че на участниците във форума „ще бъде предложено да се обсъди създаването на гражданско движение Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ).
Инициативната група за свикването на форума смята, че на България е нужна алтернатива, която поставя в основата ценностите, заложени дълбоко в българския дух и държавност. На форума ще бъде потърсен отговор на въпросите защо на България е нужна алтернатива, каква алтернатива и кои са националните цели, които могат да ни обединят.
Кафене.нет
- ДЪРЖАВАТА НИ ПРЕДЯВИ СМЕТКАТА ЗА 2011 г. НА МЕН НЕ МИ ХАРЕСА …
Автор: Светла Василева
Безплатен обяд няма. И безплатна държава – също. Въпросът доколко въобще има държава в държавата ще го оставим за друг път, защото рискуваме да попаднем в плен на въпроси от типа: какво е онова, което ми дава държавата, за което си струва да плащам. Отговорите, допускам, ще бъдат крайно демотивиращи за плащането на сметката, която държавата предяви към всеки български гражданин, представяйки бюджетните разходи за 2011 г. А тя е следната.
С проекта за бюджет държавата ни уведоми, че има намерение да похарчи 27 807 000 000 лева. Това са пари, които ще излязат от джобчето на всеки един от нас – от бебето до столетника, по 3 676* лв. Тази сума, взета от гражданите, ще бъде преразпределена според държавните приоритети както следва:
– 1 287 лева за пенсии, социални помощи, обезщетения (в т.ч. помощи за отопление, семейни помощи за деца, обезщетения при безработица), както и за намеса на пазара на труда с цел намаляване на безработицата;
– 483 лева за икономически дейности и услуги – селско и горско стопанство, лов и риболов, минно дело, горива и енергия, транспорт и съобщения, промишленост, строителство, туризъм, в т.ч. и средства за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация, съхраняване на ядрени отпадъци, ликвидация на неефективни мощности в миннодобива, субсидиране на ж.п. транспорта и т.н.
– 396 лева за здравеопазване –
– 354 лева за отбрана и сигурност – това са пари за съдебна власт, МВР, НСО, НРС, ДАНС , както и за администрация на затворите
– 335 лева за образование
– 319 лева за жилищно строителство и околна среда – средства за благоустройство на населени места, В и К, асфалтиране на улици, екотуризъм, изграждане на малки пречиствателни станции, канализационни колектори и пр.
– 234 лева за общи държавни служби – т.е. за финансиране на публичната администрация – централна и на местно ниво (министерства, държавни агенции, комисии, областни и общински администрации: общо – 87 113 души към 01. юли 2010 г)
– 107 лева годишна вноска за членство в ЕС
– 98 лева разходи некласифицирани в другите функции – лихви и ликвидиране последствия от бедствия и аварии и прочие форсмажори. Тези разходи са най-високи в бюджет 2011 (период за сравнение от 2005 г до 2011 г).
– 61 лева за почивно дело, култура и религия – средствата са предвидени за поддръжка на почивни бази, развитие на спорта за учащи, за олимпийска подготовка на спортисти, за подпомагане развитието на българската култура и изкуство, книжния сектор, библиотеките и читалищата, поддържане и опазване на паметници на културата, както и за държавните медии.
Тези разходи ни оставят в блатото на безвремието. Те повтарят разходите от 2010 г , в която нищо не се случи. Нито в образованието, нито в здравеопазването, нито в пенсионната система. Случването в титаничната битка с корупцията бе повече виртуално, отколкото реално. Братя Маргини са оправдани. Галеви също. Очакваме да оправдаят и Алексей Петров. Усещането за корумпираност е все по-завладяващо, за бедност все по-обезкуражаващо. Еднопосочните билети продължават да са алтернатива.
Всичко това ще продължи до момента, в който не решим каква държава искаме да бъдем, какви са приоритетите ни, за да насочим към тях енергията, финансовите потоци, нашите усилия и тези на институциите. И понеже в общественото пространство въпроса за “доктрината България” наднича някак срамежливо иззад завесите и никой политик не се ангажира с него, може би е крайно време да го поставим ние гражданите. В противен случай парите, които държавата преразпределя, похарчени по начините, познати до сега, само ще поддържат статуквото и ще потъват като вода в пясъка на нищослучването.
3676 лева на човек пресметнах предвид данните на НСИ за населението на страната към 2009 г – 7 563 710 души. Според проекта за бюджет за 2011 г гражданите на Р България по постоянна регистрация са 8 501 065.
http://pozicii.net/
- ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 41-ТО НС
Уважаеми Народни представители,
Българската конституция признава равни права на всички български граждани, където и да се намират. Легитимни са очакванията на българите в чужбина, дългоочакваният законопроект за изборен кодекс да даде законови гаранции за реалното осъществяване на тяхното право на глас.
Експерименталният проект за гласуване по Интернет на президентските избори през ноември 2011 е стъпка в тази посока. Разбираемо най-заинтересовани от него са именно българските граждани, живеещи по четирите краища на планетата. В този смисъл, гласуване по Интернет без реално и масивно участие на българите в чужбина би бил един неуспех. Организирането на един такъв комплексен проект в оставащата по-малко от година до изборите ще е истинско предизвикателство за държавната администрация. Настояваме подготовката по пилотния проект да започне колкото се може по-бързо. Идентифиционните кодове за дистанционното гласуване по Интернет трябва да могат да се получават по облекчен начин.
Проектът за експериментално гласуване по Интернет не отменя необходимостта от откриване на физически избирателни секции в чужбина. Само откриването на достатъчен брой секции, включитело извън градовете с дипломатически представителства, ще гарантира възможността на географски разпръснатите български общности по света да могат да упражнят своето конституционно право на вот. Това трябва да става при наличието на двадесет избиратели, заявили желанието си за това. Такава беше българската демократична традиция от последните 20 години, прекъсната с изискването за сто заявления на Избори 2009. То доведе до грубо ограничаване на конституционното право на вот на географски разпръснатите български общности по света. Достатъчно е да се спомене, че броят градове в чужбина, в които имаше открита поне една избирателна секция намаля от 240 през 2005 на 154 през юли 2009. Такова законово изискване е единствено в интерес на определени добре организиарани компактни маси български граждани зад граница. Буди недоумение и огорчение присъствието на подобен дикриминиращ текст в представения проект за избирателен кодекс.
Повишаването на избирателната активност, в страната и в чужбина, е най-сигурният начин да се обезсмислят и неутрализират порочните практики на купуване на гласове, контролиран и корпоративен вот.
Внесеният проект за кодекс изправя българските граждани в чужбина и пред друго принципно ограничение на равното избирателно право. Конституционната разпоредба за равно право на глас на всички български граждани без значение на тяхното местоживеене, изисква българските граждани в чужбина да могат да гласуват на изборите за Народно събрание за кандидатски листи с преференциален вот така, както това ще направят българските избиратели в страната. Проектът за кодекс не предвижда това.
По сега действащия избирателен закон, както и според внесения проект, гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната. Това обезмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота на избирателите в страната. В резултат, над един милион българи в чужбина все още нямат свой представител в Народното събрание. В последните месеци редица парламентарни и извънпарламентарни партии, министри, експерти и общественици изразиха своята подкрепа за обособяване на избирателен район „Чужбина“, в който да се регистрират кандидатски листи както в районите в страната. Днес, в интервюта пред медиите, същите партии защитават обратни позиции, обявявайки се категорично против избирателен район „Чужбина“.
Двойственият език в политиката се наказва сурово на избори. Броени месеци преди президентските избори, българските граждани в чужбина следят отблизо дебатите по изборния закон и няма как да не отчетат при предстоящия вот позициите, които политическите сили заемат по важни за тях теми.
Остава тъжният факт, че България е единствената балканска държава без институционална връзка със своята диаспора.
Българите в чужбина настояваме за парламентарен дебат, в който политическите сили да проявят политическа смелост и национална отговорност.Границите на нацията не свършват на гранично-пропусквателния пункт.
България е там, където има българи!Обществени съвети на българите в чужбина.
Асоциация „Глобална България“
Асоциация „Българо-австралийски форум“
Асоциация „Френско-български форум“
Асоциация „Световната България“
Асоциация за развитие на гражданското общество „АРГО“
„Асоциация на Учени, Артисти и Спортисти“ /АУАС/
Център за развитие на личността „HUMANUS“
Философско списание „ИДЕИ“
Eurochicago.com
Кръг „Будител“ - България губи туристи заради отсъствие от Интернет
Заради слабото представяне на българския туристически продукт в интернет губим туристи от Великобритания, обяви зам. икономическият министър Иво Маринов, който посети родния щанд на най-голямото професионално изложение World Travel Market в Лондон.
45% от резервациите за ваканции в Кралството се правят в мрежата, а 70% от англичаните пътуват, без да ползват туроператор.
В момента страната ни стартира доразвиването на интернет страницата на българския туризъм и създаването на мултимедиен каталог на туристическите обекти, посочи Маринов в английската столица.
Над 30 туроператора от Великобритания предлагат почивки у нас в каталозите си, като през тази година ваканции до България организират 3 нови фирми.
kafene.net
- България: щурец под шлема
Автор: Едвин Сугарев
Нещо става в България. Нещо става с България. Нещо тъмно и недоловимо, прокобно и неведомо. Нещо, което влече. И влече към дъното.
Бяхме свикнали да мислим, че нищо не става от България. Най-малкото не става нормална страна за живеене – последните двадесет години са доказателство за това. Доказателство, потвърдено от милион и половина еднопосочни билета, от децата ни, загъбрили тази живеща в миналото страна.
Бяхме свикнали родината ни да е прокълната територия, блато, в чиято кал се ровим като слепи червеи. Бяхме свикнали с мизерията, с лъжите, с фалша, с гротескните деградации на властта, с триумфа на позора и простащината. Сега обаче е друго: сега е окончателното прозиране, че в тази страна няма перспектива, че тя отмира като престаряла костенурка в костената си черупка, че тя е не само предадена – тя се е предала сама; отдавна и изцяло – че движенията са мними, а верите – само пошъл ритуал; че всички клетви и уверения са кух съсък на сухи листа под вятъра; че не живеем, а вегитираме – че битието ни е сън и нищетата, голямата духовна нищета, сънува всъщност нашия живот.
Нека припомя само част от голямата верига на събития, които се случиха и се случват тези дни. Беше пуснат от ареста Алексей Петров, смятан за гангстер №1 в същата тази България, която уж обитаваме – но бил и сив кардинал в основната й тайна служба. Той моментално се превърна в обвинител №1 и взе да сипе компромати. Заяви, че се налагало да влезе в политиката, и деликатно намекна претенциите си чрез думите на Буров – за това как в тази страна (нашата България!) управлявали все бивши и бъдещи затворници.
Това говорене бе подето (чрез микрофона на един очеваден политически Франкенщайн, който на всичкото отгоре се оказа и педал, упражнявал сексуален тормоз над подчиненте му партийни активисти!) от легални политически партии и не на последно място – от самия български – с извинение – прездидент. Оказа се, че същият този господин с двойна биография е дал рамо на същия този Алексей Петров още като лидер на БСП – през 1999 г., отстранявайки свой съпартиец от компания за таксита и предоставяйки тази компания на Трактора – срещу обещанието тя да стане основа за тайната политическа полиция на опозиционната тогава БСП!
Беше пуснат не само Трактора. Бяха оневинени и “братята” Галеви, феодални владетели на първия частен град Дупница. Беше освободен и пуснат да се лекува и Златко Баретата, обвиняем за доста неща, сред които и убийства. Така се доказа – не, думата е неточна – така се потвърди отново отколешната истина, че в България няма правосъдие.
Затова пък има Спасители, има и ново Възраждане. Последният спасител на нацията се появи преди повече от година: с претенцията да накаже корумпираните от прословутата тройна коалиция, която превърна нашата България в най-корумпираната страна в Европа – и в руски троянски кон в ЕС. Дойде начело на нова дясна партия, замрази руските енергийни проекти, нарече АЕЦ “Белене” гьол и котка в чувал, започна с бясна скорост да вади скелети от гардеробите. Ръкопляскаха му – докато се оказа, че за пореден път си имаме работа с човек, чийто основен принцип е “дума дупка не прави”. Днес той изпитва мераци да национализира; отказва да прави реформи, защото те се правели само с бол пари; благоговее публично пред Тодор Живков, чийто бодигард всъщност е бил. За него спортните зали и магистралите са по-важни от образованието и здравеопазването, а сам той застава “с цялото си сърце” (според ИТАР ТАСС, а според него – само “прагматично”) зад руските енергийни проекти – и дори е поканил не друг, а самият Путин, за да официализира новото воскресение на дружбата от векове за векове.
Но баста вече със Спасителите – идва ред на новите Възродители. Г-н Георги Първанов, известен още под името Гоце, водейки се на работа като президент, една година преди края на мандата си се оказа създател на нова политическа формация, назована с първите букви от българската азбука – АБВ, Алтернатива за българското възраждане. Определено е вече кога ще се състои същото – възраждането сиреч. На другия ден след десети ноември. Тъй де, преходът свърши, почваме начисто – макар и със старите ченгета, рубладжии и измекяри. И два дни преди идването на Путин – та да може сам той, като законен Голям брат на нашата Българийка, да благослови рождението на новата русофилска партия, респективно обновената пета колона. Да бъде и пребъде – и амин, вечна ни памет и лека ни пръст!
Да напомня: Путин не идва никога в страни като нашата само защото някой го е поканил. Той идва, когато трябва да се официализират важни договорености, скроени потайно, зад гърба на съответния народ. Когато трябва да се покаже, че някоя блудна държава е върната отново в руската обрита, и е окончателно омотана с газопроводи, енергийни доставки и прочее съвместни проекти. Идва, за да каже – ние пак сме тук – и нашите хора пак са тук. Идва, за да благослови своя резидент, за да стегне юздитге на поразпасалия се български премиер, за да гарантира милиардните задължения, които да висят на шията и на идните поколения – и да прикове окончателно драпащата към Европа наша Българийка към добре познатата й азиатската простотия, безвремие и деспотизъм.
Предишният път дойде – и покрай това идване резидентът му обяви, че нашата България е направила “голям шлем”. И като че ли имаше предвид не върховното постижение в бриджа, а един от инструментите на инквизицията, предназначен за мачкане на непокорни глави. Сега очевидно се готви нов, усъвършенстван – който да пристяга като желязно менгеме националното достойнството и паметта ни – и да пада над очите – та освен безпаметни, безмозъчни и притворни, да бъдем и слепи.
Тази перспектива е тъмната и неведома сила, която ни влече към дъното. Тя се появява винаги, когато Русия иска да се намеси, като ни придърпа към себе си. Този път май окончателно, защото и без това нашата България е вече загърбена – двадесетилетната лъжа прогони оттук всичко мислещо и читаво – и реалната България вече не е тук – тя е попиляна по широкия свят. Тук е само кухата й черупка, тук е територията на старите и тъпите, на политическата чалга.
Като става дума за шлемове, Мацуо Башо има едно хайку със следното съдържание:
*
Фарс на съдбата:
под шлема свири
щурец.Да, фарс е. Ние сме щуреца под шлема. Нашата България е щуреца. Есенен щурец – с премръзнало, одрезгавяло, предчувстващо гибелта гласче. Въпреки че Башо е автор и на друго едно хайку – най-неустрашимото, което някога е било писано:
*
Нищо в гласа на щурецане посказва
кога ще умре.
Ще имаме ли сили поне за това?
Източник: http://www.svobodata.com
- Проф. Я.Янков разяснява кои са действителните престъпници
Известният правозащитник, Политзатворник №1 на комунизма в България, политик, учен, автор на десетки книги – проф.Янко Н. Янков-Вельовски – отново е жертва на мръсни лъжи, услужливо мултиплицирани от отделни медии. Отговорът на професора, адресиран до редица отговорни български и чуждестранни институции, изяснява кои са действителните престъпници:
Открито писмо
До:
г-н Волен Сидеров – председател на Комисията
за контрол на ДАНС в Народното събрание,
Бойко М. Борисов –
Министър-Председател на поредното Правителство на
българския ченгеджийско-мафиотски политически режим,
Цветан Г. Цветанов –
Заместник Министър-Председател и Министър на вътрешните работи
на поредното Правителство на
българския ченгеджийско-мафиотски политически режим,
Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници.
Rob Wainwright – Director of Europol
Техни Превъзходителства
Извънредните и пълномощни Посланици на:
Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия; Кралство Белгия; Федерална Република Германия;
Република Франция; Съединените Американски Щати; Конфедерация Швейцария.
Зинаида Златанова –
изпълняваща длъжността Ръководител
на Представителството на Европейската комисия в България
*************
Първо уточнение по съществото на казуса:
Посочвам, че на 05 Ноември 2010 г., по време на проведен в Пловдив открит (публичен) семинар за обучение на медии, магистрати и полицаи за опазване на културното наследство, са били направени официални изказвания от прокурора от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов, заместник-министъра на културата Тодор Чобанов и Володя Велков – Директор на дирекцията в ГДБОП, отговаряща за трафика на антики.
Посочвам, че извадки и интерпретации на въпросните изказвания на въпросните официални държавни институционални субекти са били публикувани в публичното пространство на следните медийни адреси:
***Електронен вариант на в-к „Дневник“, брой от 05 Ноември 2010 г., журналист Юлиана Колева, заглавие на статията „Покровителство и роднински връзки в канали за трафик на антики описаха антимафиоти“, електронен адрес http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/05/988884_pokrovitelstvo_i_rodninski_vruzki_v_kanali_za_trafik/ ;
***Електронна медия „dnes.dir.bg“, брой от 05 Ноември 2010 г., без посочване на името на журналиста, заглавие на статията „10 големи дилъри изнасят антиките зад граница“, електронен адрес http://dnes.dir.bg/news/antiki-imanjari-7392273?nt=11;
***Електронна медия „blitz.bg“, брой от 05 Ноември 2010 г., без посочване на името на журналиста, заглавие на статията „300 иманярски банди копаят, 10 дилъри изнасят в чужбина“, електронен адрес http://www.blitz.bg/news/article/91683;
***Електронен вариант на в-к „Марица“, брой от 06 Ноември 2010 г., журналист Георги Василев, заглавие на статията „300 иманярски банди копаят с 3D техника“, електронен адрес http://www.marica.bg/show.php?id=38212;
Електронна медия „„kafene.net“, брой от 05 Ноември 2010 г., без посочване на името на журналиста, заглавие на статията „Четири канала за износ на антики от България в САЩ“, електронен адрес http://www.kafene.net/news.html ;
***Електронен вариант на в-к „Монитор“, брой от 06 Ноември 2010 г., журналист Йордан Йочев, заглавие на статията „Братът на Филчев пак подхванал бизнеса с монети. 50 000 незаконни колекции у нас. Баби и внучета с металотърсачи тарашат за имане във Видинско“, електронен адрес http://www.monitor.bg/article?id=267523;
*************
Второ уточнение по съществото на казуса:
Посочвам, че съгласно текста на публикациите във визираните медии в своите изказвния въпросните официални държавни институционални лица са били заявили следното:
***че от България към САЩ има около пет канали за трафик на антики, като от около две години единият от тях се води за вече несъществуващ;
***че в България на практика има около 50 000 колекционери, а в същото време декларирани към момента са едва 200 колекции;
***че институциите си прехвърлят отговорността за нерегистрираните антики и поради това на практика не е съвсем ясно кой трябва да проследява дали има укрити ценни експонати;
***че един от най-активните трафиканти на антики е братът на бившия главен прокурор Никола Филчев – Ангел Филчев;
***че основният трафик на антиките е през Австрия, където задължително минава през Митко Станков – Бузата, който при бягството си от страната преди години е бил подпомогнат от тогавашния народен представител от Седмото Велико Народно събрание (1990-1991 г.) и Председател на Партия Либерален Конгрес Янко Янков;
***че отделно от това самият Янков пък е кум на бившия главен прокурор Никола Филчев, и че „има неслучайни случайности„;
***че в Германия има още две депа и канали за трафик, които са подобни на това на Митко Станков в Австрия, както и че има бази в Швейцария, Франция и Лондан, и че освен към САЩ, трафикът върви и към Канада, Япония, арабския свят и Австралия;
***че иманярските банди в България са около 300 (триста), но самият трафик зад граница на антиките се осъществява от десетина големи дилъри;
***че от 2006 г. досега са проведени 47 операции срещу организирани престъпни групи за трафик на антики, и че в разултат на това вътрешният пазар на практика е разбит и фактически всичко, което се намира в страната, се изнася в чужбина;
***че двама от десетината основни трафиканти са именно Митко Станков – Бузата и братът на бившия главен прокурор Никола Филчев – Ангел Филчев, и че не е случаен фактът, че Янко Янков е свързан с тях.
*************
Трето уточнение по съществото на казуса:
***Тъй като АБСОЛЮТНО НИКОГА НЕ СЪМ БИЛ ИМАЛ И НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО С ТАКА ВИЗИРАНАТА ДЕЙНОСТ НА ТАКА ВИЗИРАНИТЕ ЛИЦА,
които наистина познавам лично,
ТОЧНО ТОЛКОВА, КОЛКОТО ПОЗНАВАМ И
ВСИЧКИТЕ ОНЕЗИ КРИМИНАЛНИ ПРЕСТЪПНИЦИ, ПРИ КОИТО ПОРАДИ РЕПРЕСИВНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ БЯХ НАСИЛСТВЕНО И ПРОТИВОЗАКОННО НАСТАНЕН В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ШЕСТ ГОДИНИ в периода от началото на 1984 до края на 1989 г. и после бях официално признат за невинно осъден при пълна липса на доказателства,
КАКТО И ВСИЧКИТЕ БИВШИ И НАСТОЯЩИ ПРОКУРОРИ, СЪДИИ, АДВОКАТИ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТА, МИНИСТРИ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ВОЕННИ И ДРУГИ МИНИСТРИ,
КАКТО И ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ДЕПУТАТИТЕ ОТ БИВШИТЕ И ОТ СЕГАШНИЯ ПАРЛАМЕНТ,
КАКТО И ПОЧТИ ВСИЧКИ ПРОФЕСОРИ ПО ПРАВНИ НАУКИ, ФИЛОСОФИЯ, СОЦИОЛОГИЯ, ПСИХОЛОГИЯ, АНТРОПОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ, ФИЛОЛОГИЯ,
С ЕВЕНТУАЛНО ПРЕСТЪПНАТА ИЛИ НАПЪЛНО ПРАВОМЕРНАТА ДЕЙНОСТ НА КОИТО СЪЩО ТАКА НЯМАМ АБСОЛЮТНО НИЩО ОБЩО;
***Тъй като АБСОЛЮТНО НИКОГА И ПО АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ НАЧИН ИЛИ ФОРМА НЕ СЪМ РАЗПИТВАН НИТО КАТО СВИДЕТЕЛ, НИТО КАТО ЗАПОДОЗРЯН, НИТО КАТО ОБВИНЯЕМ
КАКТО ОТ ОРГАНИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
ТАКА И ОТ ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ НА КОЯТО И ДА Е ДРУГА ДЪРЖАВА
КАКТО ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С КАКВАТО И ДА Е ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ,
ТАКА И ПО ПОВОД И ВЪВ ВРЪЗКА С ТАКА ВИЗИРАНАТА ПО-ГОРЕ;
изрично, недвусмислено ясно и категорично
определям така визираните по-горе изказвания на въпросните официални държавни институционални субекти,
както и медийното разпространение на тези изказвания
като предумишлено прецизно организирана и проведена престъпна компроматна дейност,
възложена от българския мафиотски елит
и организирана от официалните български специални служби и техната (основана върху хомосексуална и друга зависимост) агентура в прокуратурата и в държавния апарат.
*************
Четвърто уточнение по съществото на казуса:
Като ПРИЧИНИ И МОТИВИ за извършването на посочената престъпна дейност на визираните ПРЕСТЪПНИ СУБЕКТИ
ПОСОЧВАМ СЛЕДНИТЕ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА:
***от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления, шест от които са със смъртен резултат, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;
от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления И ЗА НАЛАГАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване, и до днес не сме получили абсолютно никакво НАКАЗАТЕЛНО И РЕПАРАТОРНО правосъдие.
***през 2008 г. предприех стратегия на интензивно завеждане на съдебни дела ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА;
***през март 2009 г. предприех интензивна стратегия на завеждане на съдебни дела против българската държава пред МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ;
***тъй като отказах да се съобразя с МНОГОБРОЙНИТЕ „добронамерени предупреждения“ да спра тази си дейност и на 20 май 2010 г. депозирах пред Министър-Председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че висш офицер от специалните служби изрично ме е предупредил,
че ако не спра правозащитната си дейност, аз и членовете на семейството ми ще бъдем жестоко наказани,
на 10 юни и на 21 юни както домът ми, така и лично самият аз станахме обект на две брутални покушения;
***тъй като по повод и във връзка с всичко това написах НЯКОЛКО обширни изложения на фактите, които адресирах до Министър-Председателя на Великобритания Дейвид Камерън и до Президента на Конфедерация Швейцария Дорис Лойтхорд,
ВЕДНАГА КОНСТАТИРАХ, че върху първото „Известие за доставяне на пощенската пратка„ в Лондон липсват каквито и да са печати на британските пощенски служби, а второто и третото „Известия за доставяне“ въобще не ми бяха върнати,
АЗ ПРИЕМАМ ТЕЗИ ФАКТИ КАТО НЕДВУСМИСЛЕНО ЯСНО КАТЕГОРИЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО,
че поради „оперативно-санитарни“ съображения
ПОЩЕНСКАТА МИ КОРЕСПОНДЕНЦИЯ СЕ ИЗЗЕМВА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ И НЕ СЕ ПРЕДОСТАВЯ НА АДРЕСАТИТЕ;
*************
Пето уточнение по съществото на казуса:
В контекста на всичките тези факти и обстоятелства аз приемам за недвусмислено ясно, че ЦЕЛТА НА ВИЗИРАНАТА ПО-ГОРЕ ПРЕСТЪПНА КОМПРОМАТНА ДЕЙНОСТ НА ОФИЦИАЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ
Е ДА НЕУТРАЛИЗИРА МОИТЕ ИЗЛОЖЕНИ ПРЕД ЗАПАДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ОСНОВАТЕЛНИ АРГУМЕНТИ И ПРАВОСЪОБРАЗНИ ИСКАНИЯ,
КАТО МЕ ПРЕДСТАВИ КАТО основателно и законосъобразно преследван ПРЕСТЪПНИК,
СЪС ЗАЩИТАТА НА КОЙТО НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ЗАПАДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ДА СЕ АНГАЖИРАТ.
*************
Шесто уточнение по съществото на казуса:
В контекста на всичките тези факти и обстоятелства ТУК И СЕГА ПРЕДЯВЯВАМ СЛЕДНИТЕ ИСКАНИЯ:
Първо: всички адресати на настоящето мое официално писмо да поискат от надлежните институции
ДА БЪДЪТ РАЗСЕКРЕТЕНИ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ АРХИВНИ И АКТУАЛНИ ДОКУМЕНТИ, НАМИРАЩИ СЕ ВЪВ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ИЛИ ЧУЖДЕСТРАННИ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ И ИНСТИТУЦИИ
И СЪЩИТЕ ДОКУМЕНТИ ДА БЪДАТ ПРЕДОСТАВЕНИ НЕ САМО НА ПРАВОСЪДИЕТО, НО И НА ВСИЧКИ ПРОЯВЯВАЩИ ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС МЕДИИ И НА ВСИЧКИ ОБЩЕСТВЕНО АНГАЖИРАНИ ЛИЧНОСТИ И ИНСТИТУЦИИ.
Второ: ДА БЪДЕ ОБРАЗУВАНО СЛЕДСТВЕНО, ПРОКУРОРСКО И СЪДЕБНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СА ВИЗИРАНИ В ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ГОРЕ ОФИЦИАЛНИ ПУБЛИЧНИ ПРЕСТЪПНИ КОМПРОМАТНИ ТВЪРДЕНИЯ И ИЗКАЗВАНИЯ НА ВИЗИРАНИТЕ СУБЕКТИ;
Трето: ДА БЪДЕ РАЗСЛЕДВАНО И УСТАНОВЕНО ДАЛИ ВИЗИРАНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУЦИИ СА БИЛИ ИЗПОЛЗУВАЛИ ФАКТИЧЕСКИ БЕЗКОНТРОЛНАТА СИ ТАЙНА ДЕЙНОСТ, ЗА ДА ИЗВЪРШАТ ПРЕСТЪПНО КОМПРОМАТНО ЗАБЛУЖДАВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СПЕЦИАЛНИ ДЪРЖАВНИ И ОБЩЕСТВЕНИ ИНСТИТУЦИИ.
Във връзка с това обръщам внимание върху факта, че съвсем неотдавна, само преди месеци,
официални служители на българските специални служби признаха и заявиха пред Специалната Парламентарна комисия,
че често пъти осъществяват практиката да използуват по престъпен начин базираните в България чуждестранни посолства и чуждестранните специални служби,
като им предоставят фалшива документация,
уличаваща в престъпна дейност лица, които нямат абсолютно нищо общо с каквато и да е престъпна дейност,
и по този начин да осъществяват престъпно елиминиране на онези личности,
които в името на Истината и на Правото се противопоставят на престъпленията на Мафията и на нейните слуги от държавния апарат.
Четвърто: Считам, че макар и съгласно българското и европейското Право и в частност съгласно българската Конституция Министър-Председателят, Министърът на вътрешните работи и Главният прокурор да са йерархично най-високопоставени над визираните специални служби и държавни институции,
същите – поради редица (преди всичко вербовъчни и мафиотско-принадлежни) причини, фактически са ЗАВИСИМИ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ и поради това обстоятелство аз нямам основателни причини да бъда оптимист относно техното официално институционално и личностново поведение по визирания тук казус.
В същото време обаче считам, че така визираният тук казус притежава абсолютно всички белези, които са необходими, за да бъде поставен на вниманието на официалните европейски и световни държавни и обществени институции, включително и на вниманието на българските и европейските съдебни институции и, разбира се, на вниманието на водещите европейски и световни интелектуалци.
Пето: считам, че макар и в редица отношения европейските и другите държави и техните дипломатически представителства в България, както и другите европейски и световни (международни държавни и обществени) институции ДА НЯМАТ ПРАВОТО ДА СЕ НАМЕСВАТ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
все пак –
КАКТО ПОРАДИ НАЙ-ОБЩАТА ПОЛИТИЧЕСКА ЛЕГИТИМАЦИЯ, КОЯТО ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ ДАВАТ НА ТАЗИ ВЛАСТ,
ТАКА И ПОРАДИ ФАКТА НА НЕСЪМНЕНО ОГРАНИЧЕНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА В КОНТЕКСТА НА НЕЙНОТО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И В СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ,
ТАКА И ПОРАДИ АНГАЖИМЕНТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО И МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО,
ТАКА И В ЧАСТНОСТ ПОРАДИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА НОРМАТИВНА СИЛА НА НЕОТДАВНА ПРИЕТАТА СТОКХОЛМСКА ПРОГРАМА –
НЯМАТ ПРАВОТО ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ КАЗУСИТЕ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ЗАЩИТАТА НА НАРУШЕНИТЕ ЧОВЕШКИ ПРАВА,
И АКО НЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯТ НА ОЧЕВИДНАТА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНА ВЛАСТ,
ТО СЛЕДВА ДА НОСЯТ ЗАЕДНО С НЕЯ СОЛИДАРНА РЕПАРАТОРНА ОТГОВОРНОСТ ЗА НАНАСЕНИТЕ ВРЕДНИ ПОСЛЕДИЦИ.
Шесто: Настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на Правото!
Янко Н. Янков
08 Ноември 2010 г.
- Архангелов ден е
Днес православните християни отбелязват празника Събор на св. Архангел Михаил и другите небесни безплътни сили (Архангеловден)
Именници са: Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Гавраил, Рафаил, Радка, Радмила, Райна, Рая, Ренета, Огнян, Пламен, Емил, Емилия.
Редакцията www.eurochicago.com на честити именния ден на всички, които празнуват днес.На този ден Църквата почита деня на Светите ангели и най-вече на архангел Михаил, вожд на небесните сили в борбата им срещу духовете на мрака и злото.
В църковния и народния български календар Архангеловден е най-големият есенен празник след Димитровден.Архангел Михаил е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола.
Християнската църква въвежда този празник, за да противодейства на юдеите еретици, които по някои канони на Стария завет изпадали в идолопоклонничество и езическо преклонение пред слънцето, луната и звездите и смятали, че ангелите са създатели на видимите твари и че са по-висши от самия Христос.
Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди.
Православната църква определя Св. Михаил като един от седемте първенствуващи ангели, които винаги стоят пред престола на Господа.
С утвърждаването на празника православното духовенство налага идеята за появата на деветте ангелски сана в деня на Страшния съд, който се нарича “Ден осмий”.
Посвещението му на Архангел Михаил се обяснява с представата за светеца като “чиноначалник и воевода” на всички ангели от йерархията – серафими, херувими, сили, власти и начала.
А според народното вярване св. Рангел е един от шестимата братя юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Ето защо той се изобразява като ангел, който се спуска при умиращия и с нож или сабя изважда душата му. Затова народът го нарича “душевадник”.
Той отвежда изтръгнатата от тленното тяло душа в отвъдния свят, където заедно със своя събрат свети Петър я отправя в райската градина или във врящия казан на пъкъла, според това дали е праведна или греховна.
По тази причина в християнската иконографска традиция Архангел Михаил се изобразява или с окървавен нож в ръце, или държащ везни, с които измерва човешките грехове.
На Архангеловден българите готвят курбан. Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян. Преготвят се специални обредни хлябове, наричани параклис, рангелово блюдо, рангелов хляб, жито, фасул.
Смята се, че ако на Архангеловден времето е ясно и падне слана, зимата ще е добра и до 1 декември няма да вали сняг.
- България: оцеляване напук
Евробарометър отчете, че България се нарежда на трето място по бедност в Европа след Латвия и Румъния, а всеки трети в страната се определя като беден. И все пак българите се опитват да оцеляват. Как, пита Г. Папакочев
„Бедни са всеки двама, а не всеки трети българин!” – контрират форумните коментатори по интернет заключенията на Евробарометър и цитират други неотдавнашни данни от Брюксел. Като заключението на ЕК, че страната е с най-ниско конкурентноспособната икономика в ЕС, че по данни на Европейския парламент 51 на сто от българското население изпитва материални затруднения, което го превръща в най-мизерстващото на Стария континент, че, според данни на правителството, заради безпаричие и насилие в семейството близо 2500 българчета до 3-годишна възраст са изоставени от родителите си и живеят в социални домове, които всъщност са обикновени сиропиталища, че само за миналата година броят на българите е намалял със 100 хиляди души и ако тези темпове се запазят, демографите очакват след 10 години официално населението да се стопи с още един милион…„Ври котел, казан бълбукай…”
И въпреки кризата – икономическа, социална и демографска, въпреки скъпата издръжка на живота спрямо санитарно ниските му доходи (прагът на бедността за идната 2011 година вероятно ще остане неизменен със своите 105 евро на глава от населението и 120 евро минимална работна заплата!), днешният „европейски” българин продължава да се опитва да оцелява, както може и както всъщност го е правил от столетия.Още през септември навсякъде и масово се развихри вакханалията по „затварянето на буркани” със зимнина. Въпреки високите за есента цени на плодове и зеленчуци, в големите градове, по села и паланки, лумнаха дворните огньове с огромните казани за стерилизиране и към балкони и мазета потеглиха бурканите с туршии, лютеници, гювечи и компоти, напук на всички молове и хипермаркети, които са препълнени с въпросните храни. Дори се чу, че градски пенсионерки и баби по селата заработвали допълнително, като наглеждали варенето на зимнината на по-младите и все още работещи семейства.
…само да те притежавам!
Независимо от слабата плодова реколта, производството на домашна ракия върви и тези дни с пълна пара. От самоделните казанчета църцори градусовият алкохол, който българинът нарича „домошарка”, „пукница” или „скоросмъртница” и го произвежда не само от плодове, но дори от мармалад или от евтини тунквани вафли, както разбрахме неотдавна от печата. Нищо чудно с очаквания нов „рестарт” на българо-руските отношения, в местните ракиени казанчета да започнат да попадат и традиционни артикули за производство на домашната водка, като мебели, вакса за обувки и други подобни страховити суровини.„Сървайвър” в България
За разлика от заможните европейски народи, където се шири т.нар. „култура на изобилието”, българинът исторически е създал своя „култура на сиромашията”. Тъкмо в този вид поведение на срама се крие обяснението на много от странностите, които правят впечатление на чужденците в българската битка за оцеляване. Например да отглеждаш за месо зайци в мазето, защото бързо се плодят или да завъждаш хлебарки в електромера, с надеждата да прекъснат шайбата за отчитане на тока. Или да зазимиш такива количества буркани и кисело зеле, с неизбежните остатъци от които да умирисваш махалата си през лятото.Казват, че оцеляването е изкуството да останеш жив. Древната и най-нова история на българите показва, че те владеят въпросното изкуство, въпреки превратностите на времето и щуротиите на своите управници. Обезпокоителното е, че в края на първото десетилетие на 21 век на „европейските” българи отново се налага да оцеляват. И то така, както са го правили в по-близкото и далечно минало – вироглаво и напук.
Автор: Г. Папакочев
Deutsche Welle - Преса за задници
Наскоро мой познат журналист от един всекидевник ми се оплака, че българските вестници били в криза. Тиражите им се били сринали, рекламодателите се оттегляли, усещал се злокобният дъх на наближаващия фалит. Докъде ще стигнем така, тревожно ме попита моя познат.
Не знаех какво да му отговоря. Нямам представа докъде ще стигнат. Но ако наистина се тревожат за вестниците си, би трябвало да им поставят точната диагноза. Не е вярно, че българските вестници са в криза. Те отдавна са мъртви.
Повечето от тях са на червено и се молят да устискат до изборите, когато партиите може би ще ги нахранят, следвайки незабравимия завет на Надежда Михайлова.
Разбира се редакторите твърдят, че причините за ниските тиражи са извън тях. Оправдават се с интернет, със световната криза, с глобалното затопляне и със слабата реколта на царевицата.
Но истината е, че те отдавна не предлагат на читателите си нищо свястно. Всички вестници днес работят по една и съща формула – няколко страници хвалби за правителството, няколко страници мазен пиар, за който са взели дребни рушвети от «приятелски фирми» и малко судоку.
Информацията вече не се пише в редакциите, а в пресслужбите на държавните институции и в пиар-агенциите на бизнеса. Вестниците само я публикуват, без дори да проверят съдържанието й. Единствените авторски материали в ежедневната преса вече са хороскопите и кръстословицата. Днешните репортери дори не излизат да търсят новини, те си седят в редакциите и ровят в интернет. Някой клеветнически сайт написал някаква глупост, а те я вземат и директно я флясват във вестника, без дори да й поправят правописните грешки.
„Copy – paste” – това е основният похват на съвременната журналистика. Освен това постоянно се леят безсрамни дитирамби по адрес на властта. Като четеш вестници, имаш чувството, че ни управлява сонм безплътни ангели. А читателят трябва да е благодарен, че има щастието да живее сред тях.
Ако по времето на комунизма имаше един официоз – «Работническо дело», днес всички вестници са официози и страстно практикуват онова, което британците наричат shameless ass-licking..
Надпреварата вече не е кой ще има по-качествени новини и повече информация. Битката е за това кой пръв ще клекне пред някой министър и ще разкопчае дюкяна му. Всякой гледа само да бъде напред. Водещите новини не са свързани със законите или икономиката. Те са фокусирани върху тенисмачовете на премиера. За печатните медии политиката или икономическата ситуация в страната е далеч по-маловажна от това какво става на корта на министър-председателя.
Стотици страници се изписаха за злополучния мач на Бойко Борисов с Бекер. Един вестник отрази загубата на премиера с гордото заглавие «Борисов изпоти Бекер на корта», друг вестник съобщи на читателите си «Бойко Борисов взе четири гейма на Борис Бекер»…
Не смея да си представя какво щяха да пишат, ако Борисов беше победил. Предполагам, че щяха да завъртят извънредни издания.
В същото време за истинските новини все не остава място. Някак си срамежливо се изсули информацията за срещата между издателя Делян Пеевски и заместник министъра на финансите Владислав Горанов. Никой вестник не се сети да ги попита за какво са си говорили.
Никой журналист не се сеща да попита премиера защо е назначил за министър човек, който преди няколко години беше арестуван за побой над полицай. Това според вестниците изглежда е в реда на нещата.
А помните ли трогателната кореспонденция на прочутата мадам В. с Ахмед Доган? Помните ли как прелъстената и изоставена журналистка се обясняваше в стил «аз не съм такава»? Просълзявам се, като се сетя за тоя възторжен триумф на свободната преса.
От ден на ден медиите все повече заприличват на властта – стават все по-лицемерни, корумпирани и високомерни. И все повече отблъскват хората. Те вече нямат общ език с читателите си.
Но за сметка на това чудесно си общуват с управляващите. Отива в парламента някоя репортерка, хваща в кафенето депутата Пънчо Трънчев и почва да го разпитва и да попива мъдрите му тезиси. Кажи сега, Пънчо, какво мислиш за референдумите…. Трябва ли хората да имат право на референдуми? Не, казва Пънчо, референдумите са много опасно нещо, те са най-ужасното бедствие, което може да сполети България.
А трябва ли да има мажоритарни избори, пита репортерката. Пази Боже, вика Пънчо. Мажоритарните избори са съсипали не една държава. Те са нечувано зло. Пропорционалната система си е идеална.
А дали да не съкратим броя на народните представители, плахо измрънква репортерката. Не са ли ни много 240 депутати?
Какво говориш, вика Пънчо, докато дискретно я обарва по задника. Ние и сега едва смогваме с толкова работа, а ако ни съкратят, България ще остане без закони, ще настане анархия и хората ще се самоизядат и ще умрат в страшни мъки.
И репортерката се прибира в редакцията и пише че референдумите са най-голямото зло, че мажоритарната система е невиждано бедствие и че 240 депутати не са много, а даже са малко. Най-добре ще е да са 1000!
Репортерката не се замисля дали е така или не. Щом го е казал депутат – значи е така, кво.
А само допреди няколко години българската преса имаше съвсем друга физиономия – беше критична, хаплива, иронична, нападателна. Беше жива. Вестниците през 90-те не се страхуваха от властта, играеха от отбора на читателите и не пропускаха нито една възможност да се подиграят на простотиите, извиращи от правителството и парламента.
Спомнете си какви неща се пишеха за Нейчо Неев (онзи с репликата «егати държавата, щом аз съм й вицепремиер»); спомнете си сюжетите с Гошо Тъпото и как беше отразена епичната му битка с климатика в хотела, завършила с убедителна победа на климатика; спомнете си статиите за кръговете «Орион» и «Олимп»…Вестниците бяха пълни с новини и затова тиражите им бяха десетократно по-големи, а рекламите бяха скъпи. Сега издателите си скубят косите и се чудят защо читателите отказват да купуват вестниците им. За какво да ги купуват? Никой не иска да чете текстове писани на колене, с изваден език…
Журналистите, които не са забравили детството си, със сигурност помнят ръждивия пирон в нужника на бащината им къща, на който са набодени парчета намачкан вестник. Мястото на днешната българска преса е там – смачкана и закачена на пирона в очакване да избърше поредния задник и да поеме последния си път към помийната яма.Иво Сиромахов
www.ivosiromahov.com
