Всички авторски страници

Авторски

• В интервю за „24 часа“ Ал Кайда заплашва България

  България е законна цел на “Ал Кайда” и муджахидините, след като изпрати свои войници в подкрепа на американските окупатори в Ирак и Афганистан.

  Това заяви в интервю за “24 часа” говорителят на джихадистката групировка “Асбат ал Ансар” шейх Абу Шариф, пише вестникът. Той направи изявлението в лагера “Айн ал Хелуе” в Южен Ливан в присъствието на военния ръководител на групировката Хайсам Абделкарим ал Саади, известен още като Абу Тарик. Съветвам българското правителство да се изтегли от Афганистан, преди да е станало късно, предупреди Абу Шариф.

  Трябва да сме особено бдителни при сигнал, който идва от особено екстремистка организация като тази, предупреди шефът на разузнаването ген. Кирчо Киров. Заканата на “Асбат ал Ансар” съвпадна по време с изказванията на военния министър Аню Ангелов, че има вариант България да изпрати боен батальон от 700 души, който да участва в операции в Афганистан. В момента в размирната страна имаме малко повече от 500 души, които обаче са само с охранителни функции на летищата в Кабул и Кандахар.

  Външният министър Николай Младенов отхвърли възможността за преформулиране на мисията на българския военен контингент и на практика опроверга военния си колега. Двете ведомства обаче решиха да излязат с общо изявление, след като научиха за казаното от “Асбат ал Ансар”. “Участието ни в различни мисии ни прави част от общите заплахи, каквито има не само към нас, но и към всички останали страни с военни контингенти зад граница. Затова, въпреки че в момента не разполагаме с конкретна информация за пряка заплаха, трябва да се отнасяме с необходимата бдителност, когато има такива сигнали, които идват от подобни групировки, особено тази, която е сред най-екстремистките”, коментира ген. Кирчо Киров, шеф на Националната разузнавателна служба.

  „Асбат ал Ансар“ е салафитска джихадистка организация, която фигурира във всички възможни списъци с терористични групи. Тя е базирана в палестинския бежански лагер „Айн ал Хелуе“ в Южен Ливан. Лидер на групировката е Ахмед Абделкарим ал Саади, известен още като Абу Мухджин. Той обаче е в неизвестност от години и затова военно организацията в Ливан се ръководи от брат му Абу Тарик. “Асбат ал Ансар” насърчава изпращането на муджахидини в Афганистан и Ирак за джихад срещу окупационните сили, водени от САЩ. По време на войната в Ирак хората на “Асбат” се коалираха с групировката “Таухид уа Джихад” на Абу Мусаб ал Заркауи -екзекуторите на двамата шофьори. Георги Лазов и Ивайло Кепов. Самият Абу Мухджин пък бе обявен за заместник на Заркауи като лидер на “Ал Кайда” в Ирак. (24 часа)

• Bulgaria to Introduce Flat 9% VAT in Tourism April 2011

  Bulgaria will introduce a flat 9% value-added tax (VAT) in the tourism sector as of the beginning of April next year under amendments that parliament adopted at first reading on Thursday.

  The move comes in response to the demand of the European Union that Bulgaria should harmonize tourism VAT, which currently stands at 7% for organized groups and 20% for individual tourism.

  The government has said that the new tax had to be introduced at the beginning of 2011, but was delayed until April in bid to avoid messing up the tour operators business plans for the winter season.

  The idea for a flat tourism VAT tax has sparked an outcry from tour operators and hoteliers, who called it „ridiculous“ since all contract deals with foreign tour operators for the clients’ vacations in Bulgaria in 2011 have already been signed and called for postponing the new tax until 2012.

  Bulgaria approached the European Commission (EC) with an inquiry on the possibility to introduce a unified value-added tax (VAT) in the tourism sector from 2012, as proposed by the industry, but the proposal was rejected.

  The government has defended its decision by saying this is not a fiscal measure, but a bid to avoid a sanction by Brussels for not putting on a par the two types of tourism – individual tourism and tourism for organized groups.

  Tourism is one of, if not the most important industry for the perennially cash-strapped Bulgaria – it not only provides nearly 10% of the country’s GDP, but is also a significant source of foreign currency and jobs. The industry has also been traditionally the favorite sector of those in power – it is the only one that enjoys a reduced value-added-tax.

  Following its EU accession, Bulgaria was expected to capitalize on its tourism industry potential and benefit from the increased exposure and easier accessibility to its markets, but critics say it never made it to the breaking out of the champagne.

  The economic growth that Bulgaria saw over the last few years was built upon the growth in construction, real estate and tourism sectors. The industry says the government should focus its efforts on the tourism sector and introduce a package of anti-crisis measures, now that the construction and real estate sectors are facing a collapse.

  novinite.com

• Управляващите обещават в края на месеца да внесат проекта на Изборен кодекс

  Избирателният кодекс е готов и седмица след като бъде подписан от депутатите, ще бъде внесен в Народното събрание като законопроект. Това обяви в предаването „Неделя 150“ заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ и председател на правната комисия в парламента Искра Фидосова.

  Тя посочи някои от основните промени, съдържащи се в новия кодекс: „Мога да кажа поне десет изключително важни. Първо – изключително важни са правилата по отношение на гласуването в чужбина, нов начин за сформиране на секционните комисии и нов начин на контролиране на провеждането на изборния процес. В страната има редица нови изисквания – нов начин за регистрация на партиите и коалициите, въвеждаме двустепенна система, множество мерки, които ще помогнат да се преборим с контролирания вот, с купуването на гласове. Стартираме пилотно електронното гласуване, много вероятно ще стартира нак пилотно и регионални преброителни центрове.“
  Специализираните съдилища, които бяха одобрени на първо четене в парламента, не са „извънредни съдилища“.
  Този съд се урежда от общите закони – ЗВС и НПК, ние не правим специален закон, за да уредим правомощията на тези специализирани органи. Друго нещо много важно – правата на участниците в производството при спецзиализирания съд, включително и тези на обвиняемия, по нищо не се различават от правата на участниците в производството по общия ред. И нещо много важно – контролът. Присъдите и решенията на тези специализирани съдилища подлежат на контрола от Върховния касационен съд, което е достатъчна гаранция за това“, подчерта още Фидосова.

  –––––––––

  ГЕОРГ СПАРТАНСКИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБС: ИЗБОРЕН КОДЕКС ДЕЛО САМО НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ ЩЕ Е НЕДОНОСЧЕ

  – Г-н Спартански, какво е мнението ви за подготвяния от Народното събрание Изборен кодекс?

  – Следя коментарите и публикациите по въпроса, но не съм запознат дори с работния вариант на този кодекс. Смятам, че би било добре той да се прати на Националното сдружение на общините и на нашата законодателна комисия, защото ще регламентира и местните избори, които пряко ни касаят. Повече глави мислят по-добре. И без да абсолютизирам нашите познания в тази област мисля, че едва ли би се стигнало до един перфектен избирателен кодекс, ако се остави тази работа само на депутатите или само на управляващото мнозинство, което очевидно ще се ръководи не само и не толкова от обществения, но и от строго партийния интерес, който е променлив във времето и зависи от политическата конюнктура. Така че ако се прави на парче, за да се обслужат партийни цели и временни състояния, това ще бъде поредното недоносче в областта на законодателството.

  – И все пак, ако създателите му не потърсят мнението на експерти в местното самоуправления, каква ще е съдбата на този кодекс?

  – На кодекс, който ще бъде моментално обруган, ще покаже много дефекти в практическото приложение, ще бъде многократно променян, няма да мине много време и ще се постави въпроса за цялостната му промяна или за замяната му с нов. Но и той, ако бъде работен на принципа – писан от силните на деня, само и единствено с оглед на конкретната политическа ситуация ще последва съдбата на своя предшественик. Мисля, че повече дебати и мнения на хора, които са работили и работят с тази материя, ще доведат до по-добро законодателно решение като цяло.

  Източник: http://izborenkodeks.com

• К. Стефанов: Най-добрите посланици не се назначават от президента

  Tова са тези наши сънародници извън България, които са се посветили на някаква кауза, преследват някаква благородна цел и са заслужили уважението на останалите, казва посланикът ни в Австралия и Нова Зеландия.

  Н.Пр. Красимир Стефанов е посланик в Австралия от 30.10.2008 г. В периода 2005 – 2008 година е бил директор на Дирекция „Азия, Австралия и Океания” към Министерство на външните работи. Предитова е бил посланик в Република Кипър. Интервюто е публикувано от Дружество „Родина“, Сидни.

  интервю на Тася Тасова

  – Г-н Стефанов, какво означава човек да е „посланик“?

  – Благодаря за възможността, която ми предоставяте, да споделя няколко думи за посолството, за нас и нашата работа. Питате ме какво означава човек да е „посланик“. Най-общо казано, преди всичко трябва да е човек в добрия смисъл, в който разбираме и желаем да бъдат отношенията между хората. Така погледнато, всеки може да бъде посланик на нещо, на общност, на култура, на нация и държава. И много от вас са такива. Аз мисля, че най-добрите посланици, макар и да не са назначавани от президента, са тези наши сънародници, които извън България са се посветили на някаква кауза, преследват някаква благородна цел и са заслужили уважението на останалите. Един учен, един музикант, един учител или спортист могат да допринесат изключително много за страната си и всички ние се гордеем с такива хора. В моята професия, за да си добър посланик, трябва да притежаваш всичко това, за което вече споменах, да имаш чувството за дълг към хората и да си вършиш съвестно работата. И тук не следва да разбираме понятието „посланик“ само като ранг или длъжност. Всеки служител в дадено посолство трябва да си дава сметка, че е изпратен на такава работа, която е обект на обществено внимание и по това как той върши тази работа другите съдят за страната му. Естествено, необходима е и съответната квалификация, както за всяка друга дейност.

  – Какво е посланието Ви до австралийската държава?

  – Австралия е развита страна с утвърдени демократични ценности, която има значително политическо и икономическо влияние в света. Между България и Австралия няма спорни въпроси или проблеми, които пречат на развитието на отношенията ни. Според мен, единственото, което не достига, е повече познание един за друг. Австралийците знаят малко за България, най-често това, което медиите представят. За съжаление, то не винаги е в положителна светлина. Естествено, че не можем да отричаме някои негативни факти и явления, но България има и друга, хубава страна и тя е много повече. И аз мисля, че все повече хора в Австралия научават за тази, другата страна на България. Много често в разговори както с политици, така и с местни хора от други среди, когато стане дума за България, оставам приятно изненадан както от познанията им за страната, така и от ласкавите им изказвания, свързани или с лични преживявания, или с разкази на приятели. И затова моето желание е повече австралийци да научат за хубостта на България и да се убедят, че това е земя с красива природа и богата древна култура, където можеш да правиш и бизнес, и да преживееш чудесни мигове.

  – За последно с кой австралийски политик разговаряхте и на каква тема?

  – Заедно с останалите посланици на страните-членки на Европейския съюз често провеждаме колективни срещи с отделни политици и разговаряме по актуални въпроси на вътрешната и външната политика, за отношенията между Европейския съюз и Австралия и прочие. Аз отделно съм се срещал с доста австралийски политици, както официално, така и неофициално по различни поводи. Темите са различни – според събеседника, според конкретния повод, според новините на деня. Скоро ми предстои официално посещение в Южна Австралия, където ще имам срещи с губернатора на щата- Негово превъзходителство г-н Кевин Скарс, с премиера Негово превъзходителство г-н Майк Ран, с министри. Надявам се, че контактите ни и с новото федерално правителство ще продължат така активно, както досега.

  – Къде отношенията между двете държави биха могли да се подобрят или засилят?

  – Вече споменах, че между България и Австралия няма нещо, което да затормозява отношенията ни. В политическата област двете страни имат еднакви или сходни виждания по глобалните предизвикателства, пред които е изправено човечеството и често си сътрудничат в международните организации и форуми. За съжаление в икономическата област нещата не стоят така. Стокооборотът е повече от скромен, липсват значителни инвестиции. Вярно е, че сега и кризата оказва влияние, но нещата не бяха кой-знае колко по-добре и преди това. Причините според мен се крият както в коренно различната структура на двете икономики, така и от недостатъчната информация, която средният и дребният бизнес има за условията в България. А възможности действително съществуват и мога със задоволство да отбележа, че от началото на годината се забелязва повишен интерес на фирми от двете страни и най-вече от австралийска страна. Посолството съдейства за установяване на контактите, но нямаме обратна информация дали и в кои случаи е установено сътрудничество между българските и австралийските фирми. Аз много бих се радвал, ако в края на годината статистиката отчете нараснал обмен на стоки и услуги между България и Австралия. Мисля, че и вие, българите в Австралия, можете да съдействате за това.

  – Преди известно време идва на посещение Н.Пр. държавният глава на Р. България, г-н Георги Първанов. Къде виждате реалните плюсове от това скъпо за българския данъкоплатец посещение?

  – България присъства в Австралия още от 1963 г., когато е открито търговско представителство в Сидни. През 1964 г. е открито и генерално консулство. Дипломатически отношения са установени през април 1972 г. И за това време между двете страни няма разменени посещения нито на държавен глава, нито дори на външен министър. От 1972 година са близо 40 години. Това не е нормално. Дори дипломатите, които работеха по посещението от австралийска страна, не криеха учудването си, че това е възможно. През октомври 2009 година президентът Георги Първанов направи първото в историята на двустранните ни отношения държавно посещение в Австралия. Аз съм особено доволен, че можах да съдействам то да се осъществи. От професионална гледна точка това е част от работата на всички посланици, не само на българските. Използвам повода да благодаря на тогавашния външен министър Стивън Смит, който ми оказа съдействие, както и на хората от Департамента на премиера и кабинета, които направиха дори повече от необходимото, за да мине всичко гладко. Питате ме какви са реалните плюсове от това посещение. За мен преди всичко е фактът, че беше прекъсната тази 37 годишна суша в нашите отношения. Контактите в политиката са както контактите в живота. Ако ти не намериш време да се видиш с твой приятел или добър познат, значи вече не го имаш за такъв, нямаш нужда от него. Наред с това при такива срещи на най-високо ниво се изясняват позициите на страните и се поемат ангажименти за бъдещо сътрудничество както в многостранен план, така и в двустранните отношения, за инвестиции и насърчаване на бизнес контактите, за съдействие в областта на културата. Такива конкретни възможности бяха обсъдени на срещите на президента с премиера Кевин Ръд. В българската делегация бяха също министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, министърът на културата Вежди Рашидов, началникът на Кабинета на министър председателя Румяна Бъчварова, заместник-министърът на външните работи Марин Райков, председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Те също имаха своите срещи със съответните си австралийски колеги и с бизнес средите в Канбера и Сидни. Една от причините за проявения от австралийски фирми интерес към бизнес с България отдавам именно на това посещение. Така че дали то е скъпо или не, ще покаже бъдещето. В допълнение само ще спомена, че през 2009 година посещения в Австралия направиха също кралят на Испания, президентите на Унгария, Малта и Корея, министър-председателят на Република Македония. Мисля, че всеки може да си отговори защо.
  Това посещение е полезно и за вас, българите в Австралия. На всички срещи президентът подчерта приноса на българската общност в многонационалната културна среда в Австралия и получи уверенията на своите събеседници, че този принос се цени високо. Те също научиха нещо повече за страната ни. Ще ви дам един любопитен пример. В програмата на посещението се предвиждаше президентът да засади дърво в създаващата се ботаническа градина в Канбера, в един от най-засегнатите от пожара през 2003 година райони. Преди посещението от управата ме поканиха да посетя мястото. Обясниха ми, че са потърсили информация, за да изберат подходящо дърво и че са намерили от същия вид като онова над 1300 годишно дърво в България, което е на възрастта на държавата ни. Оказа се, че става дума за Байкушевата мура. Не знаехме, че имате една от най-старите държави, ми казаха. Вярвам, че всеки един от вас би се почувствал така, както се почувствах аз. Това с пари не се измерва.

  – Според Вас, българската общност в Австралия и Нова Зеландия доволна ли е от консулските услуги на Посолството?

  – Дали българската общност тук и в Нова Зеландия е доволна от услугите на посолството можете да кажете вие. Хората обикновено търсят предимно кусурите в нашата работа, но често получаваме и благодарности, което, признавам, ни радва. Нашето желание и стремеж е да можем да помогнем на всеки един, но понякога не всичко зависи от нас. Ето например спряхме да приемаме документи за нови паспорти, тъй като те вече са с биометрични данни, а ние не сме получили необходимата техника, за да събираме тези данни. Заради кризата бюджетът на посолството е силно орязан и е сведен до извършване само на неизбежните разходи. По тази причина не можем да организираме консулски дни в по-далечните австралийски градове и в Нова Зеландия. Все пак вие в Сидни сте в най-изгодно положение, тъй като и за нас, и за вас е по-лесно да се срещаме.

  – Колко често идвате в Сидни?

  – В Сидни за съжаление идвам рядко и то когато е необходимо, а не когато ми се иска. Харесвам Сидни, съпругата и дъщеря ми също го харесват. Признавам, че все още не съм видял много от хубавите места във вашия град, но се надявам до края на мандата си да наваксам.

  – Готови ли сме за избори? Ще има ли достатъчно секции в Австралия?

  – Вие ще кажете дали сте готови за избори. Моето мнение е, че харченето на пари за организиране на секции, за отпечатването и изпращането на бюлетини на хиляди километри е оправдано само ако на изборите се явят повече хора от броя на тези, които гласуваха през 2009 година. Не бих се ангажирал с конкретна цифра, но да няма поне тридесет желаещи да гласуват в град като Мелбърн например – сами преценете. Все пак и тук става дума за парите на българския данъкоплатец. Що се отнася до посолството, ние ще направим необходимото.

  – Каква е културната програма на посолството до края на годината?

  – Орязаният бюджет на посолството, за което вече стана дума, не ни позволява да предвиждаме официални мероприятия до края на тази година. Надявам се 2011 да е по-добра в това отношение, за да можем да организираме повече срещи и културни прояви.

  – Благодарим Ви, че преди година и половина твърдо застанахте зад идеята да се основе българско училище в Сидни. За съжаление, трябва повече постоянство от страна на родителите. Предвид условията, как повече български деца да знаят абето и да наричат себе си българчета?

  – Аз и сега стоя зад идеята за българско училище в Сидни и отдавам дължимото на тези от вас, които са готови да се посветят на нея. Но както сами казвате, всичко зависи от желанието на родителите. Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) стартира Национална програма за образование на български граждани в чужбина „Роден език и култура зад граница“. От българското дружество „Св. Кирил и Методий“ в Оклънд, Нова Зеландия, също се обърнаха към мен с молба да им съдействам, което направих с удоволствие. За щастие проектът им е одобрен и е включен в списъка на субсидираните от МОМН български училища в чужбина.

  Източник: Фрогнюз

• Съживяването на икономиката на САЩ продължава, но бавно

  Съживяването на американската икономика като цяло продължава, но бавно, като това се дължи основно на слабата консумация, пише в бежовата книга на Американската централна банка. „Като цяло икономическата активност в страната продължава да расте, макар и с бавен темп“ през септември и през първите дни на октомври, сочи конюнктурният доклад, който се публикува приблизително на всеки 6 седмици. Разходите на домакинствата, които в нормално време са двигателят на американската икономика „остават стабилни с леко повишаване“, което е различно за различните райони, пише Централната банка на САЩ. В доклада се отбелязва, че „консуматорите остават чувствителни към цените“, и че „техните покупки са ограничени до неща от първа необходимост“. /АФП /

• Проф. Янков: Докога МВР и прокуратурата ще скриват престъпленията и престъпниците на комунистическата ДС

  Това е въпросът, който известният юрист, правозащитник, политзатворник Янко Н. Янков-Вельовски отправя към заемащите ключови позиции в днешното управление на България Волен Сидеров (Председател на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание), Борис Велчев (Главен Прокурор) и Цветан Цветанов (Министър на Вътрешните работи).

  Eurochicago.com предоставя на вниманието на своите читатели съдържанието на това писмо с малки съкращения:

  
  

  * * *

  Първо предварително уточнение:

  На посочения по долу интернет адрес можете да прочетете оригиналния текст на настоящето мое писмо:

  Виж: „ДОКОГА МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – 3?“,   http://iankov.blogspot.com/2010/10/3.html

  Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените на същата страница, по-горе (в логото) електронни адреси.

  „ДОКОГА МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – 3?“, http://iankov.blogspot.com/2010/10/3.html****

  Второ предварително уточнение :

  
  

  Настоящето официално писмено изложение по визирания казус е ТРЕТОТО ПОРЕД през тази година

  И ИМА ХАРАКТЕРА НА ДОПЪЛНИТЕЛНА ПРАВНОРЕЛЕВАНТНА АРГУМЕНТАЦИЯ

  
  

  КЪМ МОИТЕ ОФИЦИАЛНО ДЕПОЗИРАНИ ИЗЛОЖЕНИЯ, ИМАЩИ ПОСОЧЕНИТЕ ПО-ГОРЕ ДАТИ И ИЗХОДЯЩИ ИНДЕКСИ.

  КАКТО ПРЕДИШНИТЕ, ТАКА И НАСТОЯЩЕТО МОЕ ОФИЦИАЛНО ПИСМЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ ИМА ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО ДА БЪДЕ ЧАСТ ОТ МОЯТА ПРЕЦИЗНА ДОКУМЕНТАЛНА АРГУМЕНТАЦИЯ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИТЕ ИНСТИТУЦИИ И ЛИДЕРСТВУВАЩИ ЛИЧНОСТИ.

  За пореден път уточнявам, че

  ►само спрямо мен, спрямо членовете на моето семейство и членовете на моята фамилия

  ► от 70-те години включително и до днес

  ►са извършени повече от 160 (сто и шестдесет) отделни престъпления ,

  
  

  шест от които са със смъртен изход,

  по повод на и във връзка с които досега съм депозирал пред Главния прокурор повече от 500 (петстотин) искания за разследване,

  но че досега не сме получили никакво правосъдие;

  ► при което както от Съда, така и от Прокуратурата, така и от МВР категорично отказват да спазват и да изпълняват предписанията на българското и на европейското Право и да извършат каквато и да е правосъобразна дейност срещу извършителите на тези престъпления.

  За пореден път уточнявам,

  ► че за да се опитат да ме принудят да спра да настоявам за търсене на отговорност от престъпниците както самият аз, така и моите най-близки роднини,

  ► систематично сме подложени на обезпечени от МВР, Прокуратурата и Съда перверзни оперативни мероприятия, ВСЕКИДНЕВНО поставящи под сериозна заплаха не само нашия икономически и имуществен статус, не само нашето здраве, но и нашия живот,

  и един от поредните случаи в това отношение е извършеното против мен на 21 Юни т. г. (2010) покушение (по който конкретен повод съм предявил пред вас отделна процедура).

  *******

  
  

  І.

  В моите предишни две писмени изложения съм описал фактите и съм обосновал тезата,

  че моят брат Камен Николов Янков

  е бил подложен на ИНТЕНЗИВНИ специални строго секретни оперативни мероприятия,

  извършвани от специалните служби на българската държава,

  които именно мероприятия са целяли да постигнат и действително са постигнали неговата смърт.

  В тези две изложения съм посочил и факта, че включително и в наши дни

  както офицерите от специалните служби, които имат непосредствена (пряка) лична вина за смъртта на брат ми,

  така и онези, които нямат непосредствена лична вина, но изпълняват институционалната стратегия на посткомунистическата мафия и посткомунистическите правителства за обезпечаване на безотговорност за престъпниците,

  провеждат оперативни мероприятия, целящи да фалшифицират фактите и обстоятелствата и да обезпечат безотговорност за извършените престъпления.

  Уточнявам, впрочем, че текстът на тези две мои писмени изложения, съдържащи искането за достъп до документацията и за отговорност за престъпните дейци, са публикувани в Интернет на следните електронни адреси:

  
  

  Виж: ДОКОГА МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ?, 2010-03-01, http://iankov.blogspot.com/2010/03/blog-post.html

  Виж: „ДОКОГА МВР И ПРОКУРАТУРАТА ЩЕ СКРИВАТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – 2?“, http://iankov.blogspot.com/2010/03/2.html

  Уточнявам, също така, че макар и тези мои гарантирани ми от Правото искания да са на разположение на визираните институции още през месец март т. г. (2010),

  ДОСЕГА, ВЕЧЕ СЕДЕМ МЕСЕЦИ,

  В ДРАСТИЧНО ПРЕСТЪПНО НАРУШЕНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО И НА ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО ,

  ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ПОЛУЧИЛ АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР

  КАКТО ОТ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР,

  ТАКА И ОТ МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ,

  ТАКА И ОТ ПОДЧИНЕНИТЕ НА ТЯХ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ СЛУЖБИ И ЛИЧНОСТИ,

  КОЙТО ФАКТ, НЕСЪМНЕНО, ИМА СТОЙНОСТТА НА КАТЕГОРИЧНО ЯСНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОТИВОПРАВНАТА И ПРЕСТЪПНА СЪЩНОСТ НА ВИЗИРАНИТЕ ЛИЦА И ИНСТИТУЦИИ .

  *******

  
  

  ІІ.

  Приложено за г-н Волен Сидеров – Председател на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание

  представям 14 (четиринадесет) страници копия от визираните две мои искания за разследване на престъпната дейност на специалните слежби

  И ПЛЕДИРАМ ДА БЪДЕ ПРЕДПРИЕТА ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗСЕКРЕТЯВАНЕ НА ЦЯЛАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ, НАМИРАЩА СЕ В АРХИВИТЕ НА СЕГАШНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ, В КОЯТО СЕ СЪДЪРЖА ИМЕТО НА МОЯ БРАТ КАМЕН НИКОЛОВ ЯНКОВ,

  И ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОПИЯ ОТ СЪЩАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА МЕН И НА ПРОКУРАТУРАТА.

  *******

  
  

  ІІІ.

  
  

  Към Главния прокурор и към Министъра на вътрешните работи предявявам претенцията да спрат да нарушават принципите и нормите на европейското и на българското Право и да извършат визираните в правните предписания правосъобразни правозащитни действия.

  Обръщам внимание върху това,

  че за пореден път настоявам както за пълен достъп до архивната документация на МВР,

  така и за разследване на престъпната дейност на специалните служби на МВР (и на тяхната агентура),

  които именно обвинявам като непосредствени (преки) виновници за смъртта на брат ми Камен Николов Янков.

  
  

  19 Октомври 2010 г.,                                                                                   Янко Н. Янков

• Цветанов се огъна при първия по-сериозен тест
  
  
  Как да повярваме, че всичко около доходите и имотите на вътрешния министър е наред, когато шефът на НАП се допитва до премиера дали да се задейства, а ГЕРБ не може да каже получава ли председателят й заплата
  
  ПЕТЪР ПЕТРОВ
  Сега

  През последните две-три години данъчните здраво работят за рейтинг. То не бяха атрактивни проверки на футболните клубове, на поп и фолк изпълнители, на хотели и барове по морето, облитания с хеликоптер. Такива чудеса наистина досега не е имало. Друг въпрос е каква е ползата.

  Според самите данъчни успехите им са много големи. Само от футболните клубове влезли в хазната 10 млн. лв. повече, а за август тази година била декларирана данъчна основа с 1 млрд. лв. повече, отколкото за същия период на 2009 г.

  Дори шефът на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов се похвали как навсякъде по улици и паланки го срещат хора и го поздравяват за смелостта. Неговата и на подчинените му.

  Но когато се разпали скандал около имотите на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, се оказа, че

  данъчните изобщо не са толкова смели
  
  И че шефът на НАП Красимир Стефанов взема решения едва след допитване до по-висши и отговорни фактори. „След като бяха изнесени данните, се чух с Цветан Цветанов и премиера и за да няма никакви тайни и спекулации и да има пълна прозрачност, се разбрахме да се възложи тази проверка.

  Тази проверка ще си започне стандартно, независимо дали става дума за вицепремиер или обикновен човек – тя започва с анализ на данните в НАП, декларирани доходи, декларирано имущество и чак тогава, ако има разминавания, започваме същинска проверка“, обясни в неделя шефът на данъчните в ударни изяви по няколко телевизии. И подчерта, че доколкото му е известно, за първи път данъчните правели проверка на действащ министър.

  Ако това е истина, то не е за похвала, а за самокритика
  
  Защото точно управляващите фактори трябва да са обект на засилен интерес от страна на данъчните – властта все пак предлага множество изкушения.

  В случая с Цветанов дори няма нужда да се прави кой знае какъв съдържателен анализ, за да направят впечатление няколко неща. Първо, при истинските данъчни ревизии не би трябвало да се предупреждава и пита лицето, което ще се проверява. И шефът на данъчните да се хвали, че се е разбрал с проверявания как да се действа оттук нататък.

  Второ, може да се обзаложим, че вътрешният министър ще се окаже чист като сълза след данъчната ревизия. Дори дребно прегрешение няма да има. А и да има нещо, едва ли ще научим, защото тези неща принципно се обявяват за данъчна тайна.

  Та нали Доган го проверяват вече две години, при това даже при различни шефове на данъчните. Да сме научили нещо? Дори прокуратурата се възмути как се претупват нещата и върна ревизиите на НАП за доработка.

  Трето, ясно е, че в сделките с апартаментите едва ли ще може да се намери нещо нередно – все пак те са минали през нотариус, за тях има нотариални актове, вписани са в службата по вписвания, обявени са в общината, платен е местен данък. Друг е въпросът как се купуват толкова евтини апартаменти в толкова елитен и скъп квартал на София в разгара на имотния бум. И

  как се спестяват толкова пари от човек,
  
  който никога не е развивал собствен бизнес, а е работил основно в структурите на МВР и други институции, известни с ниските си заплати. Въпреки това трудно ще се намери нещо нередно и в личните данъчни декларации. Защото Цветанов очевидно е декларирал различни доходи, които е подплатил с някакви документи.

  Но всичко това не сваля, а поставя още повече въпроси в публичното пространство. Например какви точно консултантски услуги е извършвал Цветан Цветанов и за кого? Срещу какви хонорари?

  Доган примерно даваше водноинженерни консултации срещу 1 млн. евро хонорар, нищо че е философ по образование и политик по професия. За да няма съмнения, че и Цветанов също е давал консултации по странни теми на неслучайни фирми, които са оценили неговия труд безбожно скъпо, договорите трябва да бъдат публични. Все пак говорим за водещ политик, МВР шеф, почти кандидат-президент…

  В този смисъл поведението на ГЕРБ, чиято счетоводителка изчезна в момента, в който трябваше да се отговори на простичкия въпрос получавал ли е заплата доскорошният председател на партията и каква, е просто смешно.

  Точно толкова нелеп е призивът на Цветанов
  
  медиите да питат банките за произхода на парите му. Кои са тези банки? И не знае ли МВР шефът, че те нямат право да дават такава информация, да не говорим, че може би я нямат. Защо просто той не я даде? И защо изобщо министърът не свика една пресконференция, на която спокойно да обясни и покаже документи по всички отправени обвинения?

  Вместо да се изявява в точно определени медии и емоционално да възкликва „Вие сериозно ли ме питате това?“ всеки път, когато му се зададе по-конкретен въпрос.

  Всъщност, ако някой трябва да проверява имотите и доходите в случая, това не са данъчните, а комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност, по-известна като комисията „Кушлев“.

  Но това е невъзможно, защото тя се занимава само с лица, срещу които има образувано наказателно производство. И независимо че тя изследва имущество с неясен произход над 60 000 лв. и че тази граница тук е прехвърлена, в случая не може нищо да се направи.

  Иначе комисията има правомощия да накара лицето да попълни декларация за получени пари и придобито имущество. Тя може да види дали доходите съответстват на купените имоти. Да се връща години назад.

  Разбира се, има и друга възможност – проверката да бъде направена от МВР, от ГДБОП или Икономическа полиция. Познайте обаче как се проверява действащ вътрешен министър от подчинени.

  Всичко това очертава една неособено оптимистична картина на положението в България. Очевидно политиката продължава да бъде един доста печеливш бизнес, от който се възползват функционери от всички партии.

  Просто с годините възможностите стават по-големи, законите – по-обтекаеми, а управляващите – по-обиграни в заобикалянето им. Затова нито данъчните, нито Сметната палата, нито МВР, прокуратурата и т.н. могат да прекратят тази порочна практика.

  –––––––––––––––––

  Абе, Яне, Яне, ама с имотите на Цветанов се размириса

  Някои медии премълчаха, други май имат интифа от Борисов да пишат срещу вицето му Иван Бакалов e-vestnik.bg Яне такъв, Яне онакъв, ама вътрешният министър Цветанов – вторият човек след Борисов, се принуди да се обяснява откъде и как е придобил толкова апартаменти. Имаше бързи опровержения, всичко било декларирано и т. н. Но остава основният въпрос, на който Цветанов така и не отговори – как, бе, сине майчин, имаш толкова апартаменти и продължаваш да купуваш нови, при това не какви да е, а в престижен квартал в София? И то по време, когато си лидер на извънпарламентарна партия, която няма субсидии. Отговорът може да си го даде всеки българин, вече опознал родната политика. Не са много възможностите като си на заплата да си купиш (не от необходимост) имоти за над 100-ина хиляди евро (цитира се цифрата 293 хил. лв. за два апартамента 80 и 113 кв. м – виж тук имотната декларация на Цветанов при встъпване в длъжност като министър). Може би Цветанов е печелил добре като висш служител в МВР? Или може би е спестил от заплата като зам.-кмет на София? Няма декларирани други доходи, освен заплатата между 2005 и 2010 г. Добре, не е корумпиран и не се е облажил на тези постове. Тогава? Взимал е много пари като шеф на ГЕРБ в продължение на около 2 години преди изборите (2007-2008)?… Ами тогава кой финансира ГЕРБ? Откъде толкова пари в извънпарламентарна партия? Ако си спомня наивният избирател, Цветанов и Борисов си ипотекираха имотите в банка преди изборите, за да теглят кредит 440 000 лв. и да финансират ГЕРБ. В декларациите си пред Сметната палата за 2009 г. двамата пишат, че са погасили кредита, вероятно със субсидията от държавата. А Цветанов е обявил в декларацията си, че през 2009 г. е спестил 5140 лв… Каквото и обяснение да се потърси в повишаването на имотното благосъстояние на Цветанов, все нещо не е наред. Странно се държаха много от медиите с изкараните от Яне Янев данни за имотите на Цветанов. Те преднамерено обявиха изнесените от Яне данни за атака от страна на освободения от ареста Алексей Петров. Всъщност от Петров дойде друго – че Цветанов прикривал афера за 1 млн. евро в общината. Но по този въпрос няма никакви данни все още. Повечето журналисти се интересуваха откъде Янето има документите, а не какви са те. А това бяха прости нотариални актове и документи от службата по вписванията, които юристи от РЗС са потърсили по съвсем официален път. Тук въпросът дали и какво общо има Алексей Петров в тая работа не е важен. Да извадиш няколко нотариални акта и документи за покупка не е кой знае каква конспирация. Два дни по-късно Цветанов сам призна, че двата апартамента, които е купил – 80 и 113 кв. метра, сега обединени в един, плюс два гаража – били платени по банков път и щял да ги изплаща по 900 лв. на месец 30 години. “И аз искам такива кредити за 80+113 кв. м”, беше написал неизвестен читател в интернет под изявленията на Цветанов. И продавачът бил Тодор Бояджиев, казва Цветанов. Всъщност продавач е фирмата на Бояджиев, за който хората на Яне съобщиха, че е съдружник на син на депутат от ДПС. А Цветанов казва, че бил кум на дъщеря му… Но и бабите на село се питат – абе, това момче има 4 апартамента, както сам обяснява, всичките от родителите прехвърлени, а си купува още два… Как така? Цветанов не е бизнесмен, който има пари за влагане, а държавен служител и политик. Голяма част от медиите премълчаха тия въпроси. Вестниците “Телеграф” и “Монитор” пък премълчаха тотално новината. Вместо информация за апартаментите на Цветанов, те съобщиха, че той нарекъл Яне Янев “политически адвокат на организираната престъпност”. И в добавка пуснаха информация – че човек на Яне налетял на бой в парламента на човек от ГЕРБ. Дори при комунизма вестниците съобщаваха някоя новина, после я наричаха “инсинуации на империалистически кръгове”. Види се “Телеграф” и “Монитор” са се издигнали на нов етап в развитието – опровергават новина, без да са я съобщили. “Стандарт” предаде какво са казали на пресконференцията на РЗС подигравателно, със заглавие “Яне брои апартаменти”. И, разбира се, вътре няма много подробности за какво става дума, а се цитират думите на Цветанов – “Нищо не съм крал, нито съм присвоявал”. Добре, но не в това е въпросът. “24 часа” също не иска да разсърди Цветанов с лоши новини, затова му даде думата да опровергае Яне, вместо да разкаже за апартаментите. И за да не се разсърди Цветанов дори от това, балансира с атака от първа страница срещу шефа на Апелативния съд Пенгезов (съдът, който пусна под домашен арест Алексей Петров). И “Дневник” съобщи новината подобно на “Стандарт” и “24 часа”. От всекидневниците най-пълно и с подробности написа за смущаващите имоти на Цветанов в. “Труд”, който е сервилен към Борисов. Направо да се чудиш. Това даде основания в професионалните среди да се коментира, че вероятно има някаква интифа от Борисов да се пише срещу Цветанов. Няма как да се обясни иначе защо всички вестници пазят задника на вицепремиера, а “Труд” си позволява да съобщава такива неща. Има нещо гнило тук… Но повечето вестници станаха смешни, защото преди тях сайтове в интернет и някои телевизии разказаха за апартаментите на Цветанов. И да не се чудят после защо им падат тиражите… И какво стана? Уж всичко било точно, Сметната палата съобщила, че няма нищо нередно, Цветанов казал, че това са глупости, а се превърна в основна тема на обществото. И НАП тръгна да прави проверки на Цветанов… Очевидно, за да тушира случая. Думите на шефа на НАП Красимир Стефанов са показателни: “След като бяха изнесени данните се чух с Цветанов и премиера, и, за да няма никакви тайни и спекулации, и да има пълна прозрачност, се разбирахме да се възложи тази проверка.” Ами защо е трябвало да се чува? Ако не се беше чул с премиера и Цветанов? Очевидно ще се прави проверка, за да изчисти всяко съмнение от Цветанов. Ама то няма как да се изчисти, дори всичко да е декларирано, платено по банков път и т. н. (Друга подробност е, че Яне показва документи за покупка, в които пише, че е плащано в брой, а Цветанов твърди, че е само по банков път). Още ден по-късно в медиите вече се пише за “казуса Цветанов”, по който отношение взел и президентът Първанов, като призовава ГЕРБ да отговори на “моралните укори”. В същия момент Борисов заяви (първа страница на “24 часа”), че вътрешният министър Цветан Цветанов се ползва с неговата “пълна подкрепа и с одобрението на евроатлантическите партньори”. Айдееее, чак и евроатлантическите партньори намеси… Май му намазаха ските на Цветанов… Почнат ли толкова да се грижат медиите и премиера за някого, положението му нещо се клати… Може би има някакви борби под желязната повърхност на ГЕРБ. Случки като тази са много показателни. Самите медии нищо не се опитват да извадят за никого, а само следят какво ще кажат политиците, за да го разтръбят, изопачат или скрият. Тоест да обслужат силните на деня. Всичко се профанизира, манипулира… Алексей Петров е мутра, затова не трябва да му се вярва като топи Цветанов – има такива внушения. Абе, Петров е мутра, ясно, ама защо толкова грижи за Цветанов? …Я. Я. джавка срещу Цвъ Цвъ… Медии, политици олигавят всичко и го превръщат в някакъв цирк.

  Източник: Кафене.нет

• В подкрепа на Вили Кавалджиев

  На 18.10 в в Sofia LIve Club на благотворителен конецерт за набиране средства за
  лечението на  певеца Вили Кавалджиев, някои от най-хубавите си песни изпяха
  изпяха Богдана Карадочева, Ваня Костова и Боян, Милена, Васко Кръпката и Подуене
  блус бенд, Blues Traffic, Валди Тотев..
  Благотворителната вечер за големия български певец и демократ бе уважена и от
  много негови почитатели и приятели, сред които бе и президентът П.
  Стоянов, зам.-председателят на СДС, Любомир Ковачев, главният секретар на СДС, Димитър Иванов, както  и много
  членове и симпатизанти на синята партия.Присъстваха и председателят  на СДС-Лозенец, Здравко Боджов, заместник председателят Петър Славов, семейство Емин, Ренета Стоянова, Пламен Петров, председателят на СДС-Младост Пламен Николов, секретарят на СДС-Надежда Димитър Гергов и други. Събитието се превърна в бойно кръщение на петимата нови членове на МСДС-Лозенец Айрин Ибрямова, Александр Киров, Сергей Пеков, Борис Владимиров и Христина Божинова, които бяха  приети минути преди концерта. Всички дариха лични средства заедно с други членове на организацията от „Лозенец“, и, естествено,   всички заедно, изпяха незабравимите  песни „Вдигни очи“, “ Нека има светлина“ и мн. други и пожелаха бързо възстановяване и отново излизане на сцената на Вили!

  

• Днес е денят на Св.Иван Рилски – Чудотворец

  На 19 октомври честваме св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец – най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ, основател на най-величествения манастир в България – Рилския манастир. Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител.

  Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

  Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

  Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

  Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

  Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето „завещание”. Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.

  Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

  pravoslavieto.com

  Бъдете здрави и благодетелни! Честит патронен празник на десетките училища и църкви, носещи това славно име!

• Конфликт на интереси: Н. Младенов назначи консул-бизнесмен в Италия

  Външният министър на България, г-н Николай Младенов, е на път да развали обаятелната представа за себе си сред българите в Италия. Новината за конфликт на интереси в консулската служба в Милано е потвърждение за царящия хаос и липса на дълготрайна и перспективна визия във Външно. В същото време българите в Италия се питат как е възможно всичко това.

  На 9 декември 2009 Министерският съвет решава да изпрати като генерален консул в Милано бившия търговски представител там Гарбис Агопян. Предложението е на Яне Янев, а самият Агопян (инженер-химик от „Верила“) излъгва, че е дипломат от кариерата. Поради тези две съображения бившият външен министър г-жа Румяна Желева замразява въпросното назначение.

  При Николай Младенов започва нова офанзива с ходатайства, където се включват Соломон Паси и Димитър Абаджиев. Междувременно се оказва, че г-н Агопян работи в италианската фирма Кромуел Италия ООД-Милано, както и че наскоро е придобил италианско гражданство. С докладна записка Николай Младенов е информиран за тези обстоятелства, но въпреки всичко през юни 2010 г. г-н Агопян заминава за Милано и поема поста.

  По данни на МВнР в 11-те консулски окръга на г-н Агопян в северна и централна Италия пребивават над 70 000 българи. Тези българи се обръщат към г-н Николай Младенов:

  Г-н Младенов, как може един бизнесмен да стане консул? Все пак г-н Агопян е кандидат на опозицията, защо избрахте него? Как италианският гражданин Агопян ще получи дипломатически имунитет от страна на Италия? Как италиански гражданин ще защитава български държавни интереси и български граждани в Италия? Как 300 нови назначния са блокирани поради липса на пари, а само това е набързо и тихомълком решено?

  Случващото може да се нарече само по един начин. Това е очевиден и фрапиращ конфликт на интереси, за който вие лично, г-н Министър, носите политическата и морална отговорност пред българите не само в Италия, но в България и по света.

  Източник: http://ide.li

• ГРИГОР ЛИЛОВ: КРЪГЪТ „САПФИР“ НАЗНАЧАВА ПРЕМИЕРИТЕ У НАС

  Скандалният журналист Григор Лилов, автор на книгите “Либийска връзка”, „Най-богатите българи“, „Тайните на големите играчи“, и “Тайният проект Бойко Борисов”, разследва новите олигарси. Поради големия интерес към провокациите му  в.“ШОУ“ продължава разговора с него, като естествено е готов да даде и думата на засегнатите страни.

  ………………………………..
  
  – След като се твърди, че „Килърите” са виновни за редица показни убийства, тогава изниква логичният въпрос – къде са инвестирани всичките тези пари от мокри поръчки? В палатите, които тия дни НАП снимат от хеликоптер?
  – Човешкият живот се оказва, че не струва толкова скъпо в България. За едно убийство, зависи, разбира се, от мишената, сумата започва от 5-6000 и стига до 30-40 000 лева. Ако пък е някоя много едра фигура, тогава сигурно ще надмине 100 000! Но това са мизерни суми за една банда. Така че тези „Килъри” не са заработили чак толкова много пари. Проблемът е друг – тези хора, когато се занимават с поръчкови убийства, няма как да не се занимават и с всичко друго в ъндърграунда. И с участие в контрабандни канали, в каналите за износ на амфетамини по целия свят и Близкия изток, с износ на проститутки … Големите пари идват от това.

  – Чу ли, че олигархът Христо Ковачки е наел руски гардове за повече от 20 000 евро на месец, които да пазят него и семейството му?
  – Нека първо си припомним как Христо Ковачки стана всъщност олигарх?! По същия начин, както го стори и Косьо Самоковеца, чийто пари „безследно” изчезнаха, а официално по данни на Интерпол този човек годишно е развъртал близо 2 милиарда евро! И пак по данни, но вече на българските служби, от контрабандните канали, без тези за наркотиците и оръжието, Косьо Самоковеца е печелил всеки месец чисти 60 милиона! Което означава, че той би трябвало да има състояние от поне 3-4 милиарда евро. Убиха го, Ангелинка има към десет милиона, а останалото? Изпрано е и препрано повече от добре. Просто като всички мутри, и Самоковеца беше едно подставено лице на властта.

  – Не разбирам каква е връзката между Христо Ковачки и Косьо Самоковеца?
  – Освен това, че са от един и същи град… клюката твърди, че те са роднини?! Но според мен това също не е показателно, защото човек никога не си познава абсолютно всички роднини и не знае кой какви ги върши. Единият – Ковачки, е започнал кариерата си в Русия, в един институт, тясно обвързан със съветските секретни служби, а другият – Самоковеца, е започнал кариерата си благодарение на баща си, който е бил един обикновен шофьор в пазарджишко поделение. Обаче същият е обслужвал „Кинтекс”- търговия с оръжие, държавна, официална търговия!? И като се сетиш и за едното, и за другото, изведнъж можеш да се сетиш и за нещичко, което би могло да ги свърже двамата. Цялото огромно богатство на Ковачки се появи по необясним начин. Резонният въпрос в такъв случай е кой стои зад Христо Ковачки, само среди от БСП ли? Едва ли! Може би и СДС, защото кариерата му на богаташ тръгна по това време. Доколко са замесени и среди от ГЕРБ, от политическия елит ? И доколко една могъща руска централа във Виена – „Нордекс“, сочена от западни журналисти и анализатори като гнездо на бившето КГБ, настоящата руска мафия, и какво ли не. Откъде намери тези огромни пари, кой му подари Общинска банка, защо?! И защо той продължава да ръководи същата тази банка?! Под международен, а не под български натиск му запорираха куп сметки и имоти, но основното – банката, мините, ТЕЦ-овете, му ги оставиха! Жива демагогия.

  Прибраха му малките пари и го оставиха да върти големите.

  Безумие – има закон за банките у нас, за изискванията към ръководителите им. А Ковачки едновременно хем е престъпник и нещо като мафиот, въртящ далаверата със Сретен Йосич, хем почтен банкер и бизнесмен. Невъзможно е, но и с двете занимания той едновременно и официализирано се сдоби у нас.

  – Олигарх ли е Алексей Петров?
  – Олигарх е! Държи купища фирми – чрез този, чрез онзи, чрез любовницата си, със сложни операции. Но не е най-умният сред тях – не е покрил толкова блестящо собствеността си. В неговата основна, така наречена еврейска корпорация „Лев Инс”, в която влязоха чужди собственици, с генерални пълномощни бяха прехвърлени всички права по управлението, по уреждането и активите обратно на продавачите, така да са каже. Накратко – уж капиталът е чуждестранен, но собственикът е българин, макар и скрит зад други лица или юридически документи. Всъщност такива са „хватките“, с които се представят „чуждестранните капиталовложения“ у нас, макар че са си български или руски до последната стотинка или евроцент. По този начин и политиците си крият огромните състояния.

  – Илия Павлов беше ли реален милиардер?
  – Навремето, когато си писах книгата „Най-богатите българи”, определих състоянието на Илия Павлов на 200 млн. долара, при условие че анализаторите оценяваха империята на милиард и половина. После го убиха и се видя в действителност колко струва „Мултигруп” заедно с „Минстрой” и всичко останало. Цената на активите й беше малко по-ниска от 200 милиона. Ако имаше милиардери у нас, щеше да видиш имената им в сп. „Форбс“, което прави класацията на тези хора по света. Засега според тях

  у нас няма състояние в размер над 800 млн. –

  толкова беше долната граница за м.г. Но ще ти кажа, че нито едно състояние в България не може да живее без държавна и политическа опека. С нея може да струва милиарди, а без нея – само пукнат грош.
  
  – Ами Валентин Златев?
  – Богат човек, който официално обаче не би трябвало да се води милиардер, защото „Лукойл” официално е собственост на руския олигарх Алек Пиров. Но пак официално – на Лондонската борса те са декларирали пряко и косвено участие за едва 32.33 на сто. Значи има други, истински собственици на рафинерията – българи. Мисля, че не е само Златев, но родословието му подсказва къде трябва да се търсят другите.

  – За фамилия Баневи какво ще кажеш?
  – И Банев не е паднал от небето. Навремето една какичка го харесва и така му стартира кариерата. И същата тази какичка, която го харесва по една случайност е дъщеря на първия секретар в Стара Загора, станал впоследствие член на Политбюро. Така Банев започва да приватизира, да купува и т.н. Днес въпросната „какичка” вече не е между живите, а Банев се ожени за секретарката си.

  – Говориш за Евгения Банева?
  – Точно така. Така се раждат големите състояния – не са случайни, камо ли у нас.

  – Гриша, а защо ми каза в миналия ни разговор, че никой не смее да говори за т.нар. кръг „Сапфир” – защо, какво толкова тайно и опасно крие този кръг?
  – Защото това е кръгът, който изпълнява много сериозни външнополитически задачи на скритата власт в България. На този кръг в не малка степен дължим и историята в Либия с нашите медицински сестри. Това е кръгът, който реди картите, разбира се чрез подставени лица – например Спас Русев, за когото вече ти споменах, идването на Симеон в България и т.н.. Това е и кръгът, който няма да е пресилено, ако кажа, че подреди правителството на Иван Костов, който подреди и това на Станишев, и който реди и сегашното – на Бойко Борисов. Те разполагат с твърди поне 45 депутата от редиците на ГЕРБ! Или с други думи, това са хора, купени от този кръг „Сапфир” – там са генерал Семерджиев – човекът, който навремето пише докладната записка за унищожаване на досиетата. Друга част от хората са бивши преводачи. Кръгът го има и е много сериозно засегнат в ноти на английското правителство, на американския Държавен департамент.

  – Сега те питам за операцията „Олигарси”, която стартира наскоро с цел да се отвоюва държавата от икономическата престъпност, свързана с върховете на предишната власт.
  – Малко съм изненадан от тази операция, признавам. Не вярвах правителството да посегне към така наречения елит на страната. Но като се замисли човек, всъщност вижда, че става дума за едната гола медийна акция. Ще дам пример – данъчните летят с хеликоптери, оглеждат от въздуха. Е, да не би на къщите да пише с големи букви чии са? Да не би с някакъв рентгенов или гама скенер да мерят разгърнатата им площ от въздуха по всичките им етажи. Да не би бордови компютър да изчислява стойността им? А като се замисли човек, цялата документация я има по общините – в геодезическите папки, регулационните и архитектурни планове, нотариалните актове, разрешенията за строеж и т.н. Да ти кажа, и аз летях, но без пари, за разлика от данъчните, които похарчиха 2400 лв., колкото струва вертолетът на час. Как го направих ли? Отворих на компютъра „Google maps“ и от сателитните снимки от Космоса преброих, дето се казва, и стръковете трева по богаташките имоти. За какъв дявол тогава се похарчиха тези грешни пари с облитането на именията? Да, но пък е зрелищно в телевизионните кадри – птичи поглед върху палати, басейни, мини голф игрища. Публиката гледа новините, кефи се, ръкопляска на Дянков, вика „браво“ на Бойко Борисов, примира – как ще ги насметат тия… И не смята, че парите за полетите, за PR демонстрацията – иначе напълно излишни, са извадени от джобовете на данъкоплатците. Добре, да видим какви са резултатите досега. При акцията за луксозните коли и яхтите данъчните събраха едва 18 млн. лева „пропуснати“ данъци. Някой ще каже – е, все е пара, за какво се заяжда този Григор?! Да, обаче кодексът е категоричен – укрити налози се плащат в двоен размер и с лихви за забавата, а при по-тежки нарушения, каквито са случаите, извършителите им ги грози затвор. А от НАП им прибраха само пропуснатото – без глобите, без лихвите! Значи имаме двойно право в България –

  суров закон за обикновените хора и „другарска бележка“ – санкция по усмотрение за властелините на България.
  
  Апропо, както онзи ден каза премиерът – незаконните вили на митничарите край яз. „Ивайловград“ ще ги съборят, а мултибогаташите с незаконните дворци в кв. „Бояна“ ще се отърват с глоби!?
  И кой ще провери имотите в чужбина? Защото всички големи български олигарси – от Георги Гергов до магната Красимир Стойчев, от Ангел Първанов до Васил Божков, имат резиденции там. И повярвай – ако в България един милион е отрезвителна сума, там един милион е само капарото – и то минимално, за сделката. Кой ще види онези, които си живеят в хотелите – от братя Диневи до банкерката Петя Славова? И там е отчислявано ДДС за цялата сграда – включително и за личните имоти. И сега се отчислява – за ток, вода, парно и т.н. Тоест,

  най – най – най-богатите от богатите пак ще минат между капките.

  Не е нормално, не е законно и справедливо, но е логично – именно те държат властта у нас, а не някакви депутати, министри, премиери, президенти, които са им кукли на конци.

  Нещата не се правят така. Вместо да им гледат колекцията от коли, да вземат и да им влязат във фирмите. Огромната част от тези фирми на олигарсите са на загуба, колкото и да е чудно. „Нефтохим” например също е на загуба. Аз обаче не познавам губеща рафинерия в света. Да приемем, че наистина са на загуба, но тогава къде е печалбата, от която забогатяха тези хора и с която си купиха ролс ройси, ферарита, ламборджинита, яхти, резиденции по Кан, Ница, Монако, дори острови по света?! Ами нали затова е комисията „Кушлев”! Да, но тя няма да посегне там, защото тя посяга само към този, когото е посочила властта. Ако „Кушлев” и НАП работеха нормално, абсолютно всички олигарси в България щяха да бъдат клиенти на професора. Техните доходи един път се укриват от данъчните, втори път идват от каналите на контрабандата и трети път – от каналите, които изпират парите от наркотиците.

  – Ами братята Маргини – сикаджиите притежават яхти и моторници, записани като служебни към хотелите им в Слънчев бряг?! Автомобилите им пък са регистрирани в офшорна фирма.
  – Да, и яхтите им са в Слънчев бряг, но не са регистрирани под български флаг, а под чужд. Но защо говорим само за братя Маргини, за Маджо, за Гергов или за братя Диневи? В България има хора, които не си знаят парите и които не са толкова популярни. Първият, за когото се сещам, е бащата на юпитата, както го наричат – Спас Русев. На четири преки от кафето тук, в Операта, където говорим, можем да отидем, за да ти покажа и резиденцията му – една стара, ремонтирана из основи многоетажна къща. Била е собственост на бащата на Стефан Савов, министъра от преди девети септември 1944 г. Ами Спас Русев 100 на 100 не си знае парите, а аз не го виждам да е сред най-големите физически лица данъкоплатци?!

  – Все пак предстои „ремонт” на закона „Кушлев“ и овластяване на комисията с извънредни права. Редица юристи разкритикуваха проекта, ти как гледаш на него?
  – Юристите не искат да разберат, че за да се справиш с мафията, е необходимо извънредно законодателство и извънредни органи – като в Италия, като в САЩ, когато е създадено ФБР. Проблемът според мен е другаде – там, където те изобщо не го посочиха. Според проекта на възможност за санкция ще подлежат всички доходи – в пари и във вещи, на стойност над 30 000 евро. Чакайте бе, хора – кои мафиоти „работят“ за жалки 30 000 или 40 000 или 50 000 евро, събрани за ен броя години?! Те всяка година трупат поне по няколко милиона. Накратко – създава се извънредно законодателство, нещо като комисия на ЧК на болшевика Джерджински, обаче не срещу мафията, данъчните престъпници и всякаква друга измет, а срещу всички граждани на страната. Продал си например наследствен апартамент, взел си няколко десетки хиляди евро и комисията като гръм от ясно небе ти блокира сметките, конфискува жилището от купувача, арестува те. Чак след това ти трябва да доказваш, че например нямаш сестра. Тази сума – 30 000 евро вместо например 1 милион, е ключова. С нея негласно влизаме отново в покоите на тоталитарната държава. Така да се каже, ще ни сложат демократически окови и дори ще поискат Европа да ги аплодира за това. Второто обстоятелство също е много съществено – комисията „Кушлев“ няма апарат за разследвания и проверки, според проекта няма и да има.

  Едно интервю на Анелия ПОПОВА

  http://www.blitz.bg

• КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА ПУСНА СБОРНИК С ДОКУМЕНТИ ЗА ДС

  Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия представи сборника „Държавна сигурност – структура и основни документи“, в който са осветлени организацията и вътрешните механизми на функционирането на ДС и развитието им през годините на тоталитарното управление (1947-1989).
  Публикуваните документи застъпват три основни аспекта: обща структура; изграждане, разширяване и контрол върху агентурния апарат; оперативен отчет, представящ вътрешната оперативна система.

  Втората и третата група от тези документи до сега не са били изследвани, а именно те се отнасят за дейности, които са били кючови за функционирането на ДС.

  Краткият период на достъп (1997-2001) бе предшестван и последван от замразяване в периодите 1990-1997 и 2001-2006 г. – при правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов и особено при Симеон Сакскобургготски.

  През 1990-2007 г. архивът на бившето Първо главно управление – външнополитическото разузнаване – беше напълно закрит и изследователит нямаха достъп до нито един документ.

  И до днес все още не са изследвани архивите на бившето военно контраразузнаване и разузнавателните служби на БНА.

  Конюнктурната и непоследователна политика на държавата по отношение на архивното наследство на ДС е била променена едва няколко дни преди присъединяването на България към ЕС.

  Публикуваните сега материали са строго секретни инструкции и заповеди на министъра на вътрешните работи и секретни решения на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП. Те дават възможност да се проследи зависимостта на ДС от висшето партийно ръководство и пряката подчиненост на службите на генералния секретар на ЦК на БКП.

  В началото на 50-те години, когато начело на БКП и държавата е бил Вълко Червенков, в България е бил наложен изцяло сталинският модел на функциониране на специалните служби. След това ясно личи волята на Тодор Живков да държи всичко в свои ръце.

  През 1965 г., когато е и министър-председател, Живков вади ДС от МВР и го прави комитет, подчинен на Министерския съвет, за да го контролира пряко. Това става веднага след опита за военен преврат на обидените партийни членове в групата на Иван Тодоров-Горуня.

  Също тогава е премахната забраната партийни членове да бъдат разработвани от ДС.

  Документалният сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи“ е част от създаването на Единен информационен модел на структурата и управлението на документите на ДС и разузнавателните служби на БНА.

  Редактори на сборника са д-р Орхан Исмаилов, който е зам.-председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, и Татяна Кирякова. Книжното тяло включва 46 от издирените над 200 основни документи, а съдържанието е достъпно и на страницата в интернет на Комисията за досиетата (comdos.bg).

  Преди година бе издаден първият подобен сборник – „КГБ и ДС – връзки и зависимости (1950-1991)“.

  Източник: http://www.blitz.bg

• Консултантът Доган чист като сълза; хонорарите oт 1,5 млн. напълно изрядни

  Ахмед Доган не е бил в конфликт на интереси при получаването на хонорара от 1,5 млн. лева за консултантски услуги по 4 хидроенергийни проекта през 2008 г., реши Върховният административен съд (ВАС) по делото срещу лидера на ДПС.

  Процесът тръгна преди месец след сигнал на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси, информира Днес.

  Според съда Доган не е в конфликт на интереси, тъй като четирите договора са сключени, преди да влезе в сила Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

  Председателят на състава – съдия Марина Михайлова, е подписала решението с особено мнение.

  Според ВАС няма доказателства депутатът Ахмед Доган да е участвал в гласуване в НС на решение, в полза на Института по строителство и минно дело, с който са сключени договорите за консултантски услуги.

  ВАС постанови Народното събрание да плати разноските по делото. Днешното определение не е окончателно и може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на ВАС в 14-дневен срок.

  http://kafene.net

• Как да оцелеят свидетелите

  Огнян Стефанов /Фрогнюз/

  Алексей Петров посъветва министър Цветан Цветанов да осигури надеждна охрана на свидетелите по делото „Октопод”, за да не им се случело нещо като на журналиста Огнян Стефанов.

  След като бил на среща в ДАНС, дни по-късно Стефанов бил жестоко пребит, а съмненията паднали върху тогавашния съветник в агенцията, колкото невъзпитано, обидно и абсурдно да звучи това. Своята загриженост Петров сподели в телефонен разговор с журналисти от бТВ, на които така и не остана време да го попитат как е със здравето.

  Колко трогателно. Прибралият се под домашната стряха болен Петров вече е хвърлил патериците, с които натъжаваше мало и голямо из коридорите на съдебната палата, забравил е очевидно и за болните си сливици и вече дарява обществото с мъдрост и съвети, както подобава на един български Лао Дзъ.

  Какво значат някакви си болежки, когато Родината е в опасност! Като един апостол той вече прие най-верните и достойните в дома си на частната улица „Арарат” и ги посвети в голямата тайна – влиза в политиката. Разкри и мотивите: стига власт на самодържеца, време е за екипно управление.

  Доживяхме, братя и сестри! Вадете хоругвите от скрина и се гответе за голямата работа. Да би бил жив суровият Бенковски, проронил би сълза.

  Слава тебе, Господи, посъбуди се народа български, усетил душевен подем и неочаквана страст към свобода и благополучие.

  И ако се възползваме от Вазовата словесност, тъй подходяща за тържествения миг, предоставен ни със съдействието на апелативния съд, то обстановката около Ал. Петров би могла да се опише така: Младост и надежда вееше от суровото лице на арестанта; сила и живот блещяха в неговия мечтателен поглед. Тоя мъж беше бъдещето и гледаше в него със същото доверие, с каквото старец гледа във вечността.

  Ето как народния поет описва обстановката и другарите на този достоен мъж: „На прага седеше на припек кривоокият манастирски идиот, другар на Мунча. Той с не по-малко философско дълбокомислие гледаше домашния живот на пуйките. Думата „гледаше на пуйките“ надали е тук на мястото си; защото зрението на идиота обнимаше не само челядта на пуйките, но и целия хоризонт, тъй като едното му око гледаше на възток, другото – на запад. До него, прав, Мунчо кълчеше ръце, въртеше глава и поглеждаше плахо към най-горния чардак. Той знаеше защо.”

  Какво вълшебно описание! Сякаш Дядо Вазов е съзирал в бъдещето някои днешни политици, журналисти и магистрати, които съпровождат всеотдайно всяко велико дело, наченато от велик човек…

  Но да не се отплесвам в лирични отклонения. Ал. Петров се е загрижил за безопасността на свидетелите, но не казва защо те са застрашени. Дали защото той вече си е в къщи или у нас заплаха срещу свидетели се разбира от самосебе си.

  Скромният ми опит в отношенията с ДАНС по време на тройната коалиция и хора като Светиня Му, ме научиха на някои дребнички неща, които ще препоръчам и на въпросните свидетели.

  1. Ако ви поканят „на кафе” в ДАНС, опитайте се да внесете записващи устройства (СРС), с които да документирате, че сте били в агенцията и с кого сте се срещнали. За всеки случай извикайте и свидетели: адвокати, но проверени дали са наистина лоялни към като клиент, дипломати от чужди мисии в София или представители на небългарски неправителствени организации. Не, не е пресилено. Когато бях поканен в Парламентарната Комисия за контрол на ДАНС през септември 2009 г., от членовете й научих, че посещението ми в агенцията на ул. „Черковна” 90 не е документирано по никакъв начин. Нищичко черно на бяло. Влизаш, изчезваш и никой нито те е чул, нито те е видял. Като на добрата стара Лубянка в Москва…

  2. Каквото и да става, не ходете в района на басейна „Спартак”. Или поне не тогава, когато видеокамерите са изключени. Повярвайте ми, ако спазите тази точка, шансът да останете живи значително се увеличава.

  3. Където и да ходите, гледайте да сте близо до Военно-медицинска академия. Ясно защо.

  4. Забранете на децата и близките си да разговарят с Ал. Петров по телефона, дори да им се обажда да им честити Коледа, Ден на детето или 11 април – Световният ден на политзатворниците. Все пак ако се случи – изведете ги веднага извън страната. Иначе животът ви ще мине в очакване на нещо лошо, което е доста вероятно да се случи.

  5. Не се доверявайте сляпо на адвокати, прокурори и разследващи. Нямам представа въобще на кого да се доверите, но се пазете от хора, които ви се правят на големи, ама много големи и загрижени приятели. Все някой ден ще ги видите по новините да кесят пред стряхата на Ал. Петров на частната улица „Арарат” и да чакат с разтуптени сърца да ги приеме, за да му подсладят живота я с круши, я с грозде, я с нещо друго.

  6. Не се поддавайте на рекет да си изтеглите показанията. Така или иначе вече сте в „оня списък”. И кажете на работодателката си, че дори да ви уволни, истината за това как са я заплашвали да ви придума да забравите преживените ужаси все някой ден ще излезе наяве. Както и кой я е заплашвал и какъв компромат държи срещу нея. В тази ситуация разчитайте на себе си, а не на ДАНС, например.

  7. Носете си картонче с кръвната група, както и какви лекарства взимате, алергични ли сте и пр., защото може и да не сте в състояние да говорите в даден момент…

  8. Поинтересувайте се, къде са сега членовете на свръхсекретната група ОСА от ДАНС по времето на Ал. Петров, къде ходят и по възможност избягвайте тези места.

  9. Помислете къде застраховате колата си.

  10. Внимавайте като си поръчвате такси.

  11. Бъдете готови определени медии да ви залеят с помия, да ви опишат като престъпници, мародери, лъжци, аморални типове, подкупни мизерници и пр. Това също е атентат, не се заблуждавайте.

  12. Станете активист на РЗС и застанете рамо до рамо с Яне Янев.

  13. Станете член на ССИ – Съюз за стопанска инициатива.

  14. Станете ректор на УНСС.

  15. Плюйте под път и над път Цветан Цветанов (по-малко Бойко Борисов).

  16. При всеки удобен случай повтаряйте истината, че Ал. Петров няма нищо общо с взривената кола на Цветелина Бориславова.

  17. Станете част от екипа на „Галерия”.

  Ако спазвате тези няколко правила, може и да оцелеете. Или поне да сте живи, макар и с няколко тома документация от снимки на фрактури, епикризи, заключения на ТЕЛК и документи за инвалидност.

  Има и 18-то правило, което гласи: при сегашното състояние на съдебната система в България, най-добре си купете фалшив паспорт (може и истински, в МВР има хора, които знаят как и срещу колко), залепете си мустаци и бягайте в Сингапур, Индонезия, Сибир, Того или където ви видят очите. Не че това е някаква гаранция, но поне ще си спестите униженията и безпомощността на българската държава.

  И накрая още нещо. Когато бях в ДАНС на 09.09.2008 г. Ал. Петров заяви, че 18 души следят всяка моя стъпка, всяка моя среща и по всяко време знае къде съм, с кого съм и какво говоря. Респектиращо, нали? Чудя се, къде бяха всичките тези агенти на 22.09.2008 г., когато сръчни джелати ме разфасоваха и транжираха с чукове и винкели? А и защо вездесъщият Ал. Петров не разкри тогава кои са нападателите и поръчителите, за да пресече мерзките подмятания на шепа душмани, че е замесен в това неестетическо и нелицеприятно, в буквалния смисъл на думата, начинание. Не че не се чудя, защо и сега това не става, но това е друга тема. Ще поговорим за нея някой пък, ако стриктно спазвам собствените си правила.

  Има и свещено 19-то правило: Не пишете и не казвайте гласно какво мислите! Ако все пак се изкушите за някаква медийна изява, нека е в Байландо или Великолепната шесторка. И пускайте sms-и в кампанията „Българската Коледа”…

  Има и нещо по-важно: как да оцелеят свидетелите, които видяха с очите си как се съсипват банки, как бе разбита икономиката, как се приватизира на тъмно, мародерства пладнешки, лъже преди избори, краде след избори, как се убива една нация? Те какво да направят, за да опазят себе си и децата си? Не очаквам отговор, но това питане ще тежи все повече, докато някой ден… Така поне ми се иска.

  http://frognews.bg/

• Православен календар: Св. великомъченица Злата Мъгленска

  Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното й място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господа била твърда, непоклатима. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица. Млад турчин се прелъстил от хубостта й и решил да посегне на честта й. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци, я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и, подпомогнат от другите, я отвел у дома си. Обещал й, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора й.
  – Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света!
  Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Туркините й пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите. Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието й, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им. Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството.
  В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите, любовта към сестрите, от една страна, и дългът й като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте – вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка – пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри – мъчениците и мъченичките!
  Турците разбрали, че девицата не ще се склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат страшните средства – мъченията. В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба й ремъци и ги спускали пред очите й. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата й от едното ухо до другото.
  Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него – да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото й на късове.Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година.

  Източник:  КРОСС

  –––––––-

  Б.Р. Редакцията на Еврочикаго честити именния ден на всички, които носят имената Златан, Златка, Злата, Златко, Златомир, Лука, Лукан.

• Спуканите тъпанчета на сляпата ни публичност

  Автор: ИВО ИНДЖЕВ

  Ядреният експерт Георги Котев обяви в телевизионното предаване на Нова телевизия “Станция нова”, че начело на българската енергийна мафия се намират бившият енергиен министър Румен Овчаров и настоящият президент Георги Първанов.

  След като Котев беше приет миналата седмица от министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, българските медии единодушно цензурираха този факт. Нямаше и официално съобщение от страна на МИЕТ. Явно е имало причина Георги Котев да настоява там да бъде още един “луд”, като моя милост.

  Като свидетел на разговора, поканен от Георги Котев, публикувах в този блог резюме на събитието. Стойко Стоянов, другият журналист, присъствал там по настояване на Георги Котев, направи същото в сайта “Фрог нюз”.

  Министър Трайков, да напомня, призна на срещата с Георги Котев, че в България има енергийна мафия. Направи го дори без да бъде питан – сам пое инициативата по темата. Да си спомняте някога някой толкова високопоставен представител на властта, да е правил подобно сензационно изявление? Но това не се стори интересно на българските медии.

  Сега, когато познавачът на кухнята на ядрената енергетика Георги Котев посочи дори поименно лицата на въпросната мафия, ще “прогледнат” ли най-сетне слепците?

  Никой не иска от тях да “прозрат” чудодейно истината, истината и само истината- тя се доказва другаде. Но като са слепи (понеже досега, от поне две години, по въпроса можеше да се прочете нещо само в интернет), глухи ли ще останат пак слепците за предизвикателството, което се чу за първи път в националния ефир от всички зрители (слушатели), чиито тъпанчетата не са удобно спукани?

  Такова премълчаване, характерно за малодушието на българските медии, ще бъде крещящо доказателство за осакатяването на българската публичност, чиито сетива са изнасилени и унизени в служба на нещото, което отдавна наричаме с обобщаващата многозначителна дума мафия.

  Източник: http://ivo.bg/

• ЕВРОПЕЙСКИТЕ АРМИИ ПРЕЗ ХІХ И ХХ ВЕК

  МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА
  ВОЕННА АКАДЕМИЯ “Г. С. РАКОВСКИ”
  БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ПО ВОЕННА ИСТОРИЯ

  СЕДЕМНАДЕСЕТА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА
  КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВОЕННА ИСТОРИЯ НА ТЕМА
  “ВОЕННИ ТРАДИЦИИ И НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ АРМИИ ПРЕЗ ХІХ И ХХ ВЕК”

  ПОСВЕТЕНА НА 125-ГОДИШНИНАТА ОТ
  СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА 1885 г.

  26 – 27 ОКТОМВРИ 2010 г.

  08,30–09,00 ВТОРНИК, 26 ОКТОМВРИ

  Регистрация на участниците
  09,00–09,05 Откриване на конференцията – генерал-майор Георги Георгиев, началник на Военна академия “Г. С. Раковски”
  09,05–09,20
  09,20–09,30

  09,30-10,30
  Приветствия към участниците в конференцията
  Встъпително слово – академик Георги Марков

  Първо пленарно заседание
  Ръководител: полковник ст.н.с. д-р Станчо Станчев
  • Ст.н.с. д.и.н. Тодор Петров: Военните традиции и националната идентичност на Българската армия
  • Полк. ст.н.с. д-р Станчо Станчев: Бойните традиции и военното изкуство на армията на Първата и Втората българска държава
  • Ст.н.с. д-р Румен Николов: Българският офицерски корпус до началото на Балканската война (1912-1913 г.) и националната модернизация
  • Полк. ст.н.с. д-р Анатолий Прокопиев: Военните традиции в гвардейската част на Българската армия (1879-1886 г.)
  Дискусия
  10,30–11,00 Кафе–пауза

  11,00-13,00 Второ пленарно заседание
  Ръководител: генерал – майор о.р. Илия Николовски (Македония)
  • Майор д-р Далибор Денда (Сърбия): Чуждото влияние в развитието на югославската военна доктрина (1918-1941)
  • Д-р Ефпраксия Пашалиду (Гърия): Организация на гръцката армия през ХІХ век: структура, обучение и въоръжение
  • Генерал-майор Илия Николовски (Македония): Македонската армия – потвърждение на македонската национална идентичност
  • Н.с. д-р Ина Манасиева (Украйна): Украинските сечеви стрелци през Първата световна война
  • Д-р Дмитар Тасич (Сърбия): Въоръжените сили на социалистическа Югославия – между автономния път и чуждите влияния
  • Н.с. д-р Мариана Малинова: Китайската армия през втората половина на ХХ в.

  Дискусия

  13,00-14,30 Обедна почивка

  14,30-16,00 Трето пленарно заседание
  Ръководител::полковник о.р. ст.н.с. д-р Димитър Минчев
  • Полк. о.р. Никола Рухчев: Военните традиции и възпитанието във Военното на Н.В. училище
  • Полк. о.р. доц. д-р Димитър Зафиров: Запасното воинство и бойните традиции на Българската армия
  • Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров: Религиозната обредност в Българската армия 1878-1944 г.
  • Доц. д-р Веселин Янчев: Вътрешните функции на армията – европейска и българска регламентация ХІХ – началото на ХХ век
  • Доц. д-р Велин Аргатски: Формиране на националната идентичност на Българската армия
  Дискусия

  16,00-16,30 Кафе-пауза

  16,30-18,00 Четвърто пленарно заседание
  Ръководител:. ст.н.с. д.и.н. Тодор Петров
  • Полк. о.р. проф. д.ф.н. Сево Явашчев: Национални особености в организацията и институционализирането на военноетическата мисъл в България (1878-1944 г.)
  • Кап. ІІ р. о.р. д-р Атанас Панайотов: Имената на корабите от Военноморските сили (1879-2009) като част от националната идентичност на Българската армия
  • Д-р Катерина Данаилова: Развитие на военните действия по време на гръцко-българския въоръжен конфликт през 1925 г.
  • Снежана Радоева: Традиции и военен печат: Българският военен алманах от 1926 г.
  • Д-р Виолета Костова: Армия, партии и партиен печат (28 октомври 1944 – 10 февруари 1947 г.)
  Дискусия

  СРЯДА, 27 ОКТОМВРИ

  09,00-10,30 Пето пленарно заседание
  Ръководител: проф. д.и.н. Светлозар Елдъров
  • Полк. доц. д.в.н. Димитър Недялков: Трансформация на българската военна авиационна система след влизането на страната във Варшавския договор (1955-1960)
  • Подполк. д-р Мануш Христов: Авиационно съдействие на стратегическото развръщане на Българската армия за участието й във войната срещу Германия (1944-1945)
  • Д-р Володя Милачков: Вътрешната добруджанска революционна организация – нелегалната армия на добруджанските българи
  • Доц. д-р Николай Проданов: За съдържанието на понятието “Върховен началник на всички военни сили” в Търновската конституция
  • Д-р Владимир Златарски: Възстановяване на поста „Военен аташе” в България през 30-те години на ХХ век
  • Капитан Петко Петков: Класификация, основни видове и организация на международните официални мероприятия в Българската армия в Република България
  Дискусия

  10,30-11,00 Кафе – пауза

  11,00-12,30 Шесто пленарно заседание
  Ръководител: полк. ст.н.с. д-р Анатолий Прокопиев
  • Подполк. о.р. Петър Ненков: Воински традиции, добродетели и ритуали в Българската армия
  • Полк. о.р. Иван Иванов: Традициите в опазването и спасяването на българските бойни знамена
  • Д-р Иван Иванов: Генерал-лейтенанат Стефан Паприков – черти от живота му на военачалник и теоретик на Българската армия (от Освобождението до 20-те години на ХХ в.)
  • Иво Антонов: Паметта на загиналите български воини – традиции и приемственост
  • Любен Дамянов: Създаване на българската военнополева поща и значението й за военните победи на Българската армия
  • Полк. о.р. ст.н.с. д-р Георги Маринов: Ролята на Национален съюз “Единение” за представяне и утвърждаване на българските военни традиции

  12,30-13,00 Заключителна дискусия и закриване на конференцията

• ГРИГОР ЛИЛОВ: ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ СА ДИСПЕЧЕР В ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ

  Нито „Килърите“, нито „Наглите“ са убийците на Кюлев или братята Илиеви, твърди разследващият журналист

  Скандалният журналист Григор Лилов е роден през 1955 г. Завършва журналистика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а после и „Икономика и организация на труда“ в УНСС. Работил е в БНТ, както и в почти всички централни вестници. Автор е на книгите “Либийска връзка”, „Най-богатите българи“, „Тайните на големите играчи“, “Тайният проект Бойко Борисов” и други. Поради големия интерес към Григор Лилов и скандалните разкрития, които представя чрез книгите си, репортер на “ШОУ” отново разговаря с него.

  – Бандата за мокри поръчки „Килърите” е заподозряна в разстрелите на банкера Емил Кюлев, на футболния бос Юри Галев, както и на още няколко показни убийства, извършени през последните 5 години. Какво можеш да ми кажеш за нея?
  – Средногодишно у нас се извършваха между 35 до 50 поръчкови убийства. След приемането на България в ЕС броят им намаля. Но ако съдим по разкритите групи за смърт страната ни би трябвало да изпревари в класациите дори Колумбия, която иначе е на първо място в света. Най-сетне ще се окаже, че поне 3 банди са утрепали едновременно когото и да посочим – например Фатик. Защото преди „Килърите“ бяха „Наглите“, преди тях хърватската група на Робърт Матанич, свързана със Сретен Йосич и Земунският клан, тях пък ги изпревари бандата на Шаки, между тях се вмести „фабриката за убийства“ на бившите барети начело с бай Добри – Николай Добрев и т.н., и т.н.

  Оказва се, че всяко правителство разплита поредната мафия, излавя поредната организация за мокри поръчки и бърза да хвърли върху тях вината за всички шумни убийства у нас – от онова на Луканов през Илия Павлов до Емил Кюлев, босовете на ВИС, главатарите на СИК и кого ли не. Не твърдя, че „Килърите“ са невинни като божи агнец. Ясно е, че са убивали. Но също толкова сигурно е, че не те светиха маслото на Фатик или на Емил Кюлев. Лично на мен тази истерия около всяка банда килъри ми мирише не само на пресолен пиар, но и на нещо гузно – на
  
  опит да се заметат следите
  
  кой в действителност организира наистина големите убийства у нас. С абсолютна сигурност може да се твърди, че те са под шапката на държавата – с нейното съдействие и логистична подкрепа. Не е лошо да се сетим как навремето, ’92-ра година, беше създадена една такава група от хората на генерал Бонев, обявена от политическите опоненти на тогавашното управление като отдел за специални операции и елиминиране на неудобните. Избухна скандал в медиите и от онези до наши дни повече нищо не се чу. Факт е, че не може да се организира убийство на едър престъпен бос, на едър олигарх, без да има съучастие на държавата, на властта, и то на най-високите й етажи, и не само в МВР.

  Ето един пример – при разстрела на Георги Илиев в комплекса „Мултиплейс“ на Слънчев бряг бяха „изгубени“ записите от охранителните камери. Размина се и времето на смъртта – с цял час според спомените на очевидците, записите в поликлиниката на курорта и приетите от разследването. Защо? Какво е ставало през това време? Ами докаран е един джип, който на заден ход се е покатерил на платформата на заведението, отвсякъде е бил загърнат с покривки и завеси и едно лице е било качено в колата. Оказа се, че скъп гост на висаджията е бил повече от именит български политик. Първата грижа е била да се подправят данните около обстоятелствата на смъртта, да се заличат видеофилмите, за да не се разбере кой е той.

  С една дума – държавата се е втурнала да заличава следи от местопрестъплението, само и само да опази самоличността на човек от нейния елит. В книгата читателите ще се досетят за кого става дума, макар че не съм споменал директно името му – записи няма, разказите пред репортерския ми диктофон не са доказателство, а и евентуалните свидетели изискваха да не се споменават имената им.

  Може ли една улична банда, както твърдят от МВР, да свети маслото на президентски съветник като Емил Кюлев, на човек със състояние от близо милиард евро и с повече от стабилни връзки в българския елит и МВР? А и с възможности навън – той работеше с еврейски капитал, което автоматично означава „Мосад“ – поне у нас. Кюлев беше убит на правителственото трасе на бул. България, буквално минута след преминаването на правителствения кортеж. Според спецмероприятието „Балкан“ по това време трасето се изчиства от коли, светофарите светят на зелена вълна, във всяка странична пряка има кола на полицията, пращат се патрули на МВР, включително и по тротоарите, внимателно се наблюдават камерите, с които е осеян пътят, разписани са действията, ако не дай си Боже, някой стреля. Защо цялата тази машина не задейства при убийството? Кой даде информацията и гарантира бягството? Кой покри истинските килъри – ясно, че е държавата.

  – “Килърите” са обвинявани едва ли не и за покушението над Боби Цанков, защото щял да „представи надеждни свидетели за убийството на Иван Тодоров-Доктора…
  – Какви интересни факти е можел да разкрие Боби Цанков за Доктора?!

  Иван Тодоров умря само един ден, преди да стане скандалът в съда в Хага…
  
  Доктора беше човек, който работеше за Москва и обслужваше финансовите нужди на режима на Милошевич. Ползваше се с особени преференции в България. В момента, в който назря големият международен скандал – за операцията на Милошевич, за онова, което стана в Югославия – къде са парите, кой е финансирал тази война, когато Брюксел постави ултиматум към Белград да му предаде ген. Радко Младич, когато последва и ултиматум към нас, Доктора изведнъж стана излишен и моментално беше убит. Както сподели самият той – „истината е, че поради външен натиск ще трябва да бъде обяснявано кой и защо е правил контрабандата“. Е, не остана кой – големите контрабандисти ги ошушкаха. Държавата, политическият елит ги ликвидира, за да не издадат тайните му.

  – Защо смяташ така?
  – Ако “Килърите” са убили Доктора или Кюлев, или някое друго мастито име, нямаше нито да ги арестуват, нито да ги съдят. Щяха да са мъртви – при такива големи поръчки извършителите им също ги преселват в отвъдното. Така че МВР нека си гледа и разследва покушението над Юри Галев и да не търси под вола теле – че те убили този или онзи виден бос, както по-рано спрягаха за същото бандата на Шаки, фабриката на бай Добри, хърватските наемници и дори Цар Киро, който навремето щял да взривява Министерския съвет, президенството и и да убива Костов и Стоянов.

  – На този драматичен фон как би прогнозирал развитието на делото „Октопод“. В обществото засега остана някакъв привкус на нещо недоизречено, на нещо укривано зад кулисите.
  – Оказа се, че собственик на земята под басейна „Спартак“ е онова нашумяло с корупцията дружество „Софийски имоти”, което до гуша беше затънало в далавери, което заграби и направи заменки за стотици декари в София. Октопода заграбил обекта, а СИК прибрал земята. Единият е в затвора, а сикаджиите – на свобода. За мен Маджо, Маргините и т.н. си остават достатъчно силни – поне толкова, колкото при предишното правителство, абсолютно недосегаеми. Ето я двойната мярка.

  – А Боби Цанков – покушението срещу него дело на „Килърите” ли е?
  – МВР не пожела да изследва записите от метрото, с което убийците са се изтеглили от местопрестъплението. Не вярвам, че “Килърите” са му видели сметката. Той си беше измамник, момче за поръчки. Написа книги с доста фалш в тях, дадоха му трибуна по най-гледаните електронни медии и подсилиха звученото на „разкритията“ му със смъртта му. Отвратителна комбинация. Ситуацията около него потресаващо прилича на тази около убийството на Георги Стоев. Стоев дойде при мен, когато бях в „168 часа” – през 2001 г. Предложи ми да разкаже всичко, което знае за групировките – тогава още не беше прописал, книгите му се появиха цели 6 години и половина по-късно. Искаше пари и аз му казах, че надали ще можем да платим. Но проведохме два много интересни разговора, след което аз го бракувах като човек, чиято информация е достоверна, като човек, който бих могъл да ползвам. Не може да си вътре в тези структури, както той се представяше, да си довереник на Маджо, и в същото време да твърдиш, че едното борче поръчало другото. Ще цитирам самия Маджо

  „Не е вярно, че ВИС и СИК са конкуренти. Просто това са две фирми на една и съща групировка“.

  Е, шапката им се намира в Малта, но е българска фирма.
  Когато Поли Пантев замина за остров Аруба, където беше ликвидиран, преди това мина през кабинета на вътрешния министър. Какво е търсил там? За смъртта му съобщиха първи Би Ти Ви, Нова телевизия и БНТ, после ги повториха всички медии. Всички се позоваха на съобщение на „Асошейтед прес“. Но с учудване установих, че такова съобщение в бюлетините им няма. Отправих запитване към хет-офиса им. Те също се изненадаха, тъй като те никога не са имали кореспондент на остров Аруба. Разполагали са със стрингер – сътрудник, който ако нещо стане – пише и му плащат хонорар.

  Последната информация от него е била пет години (!) преди разстрела на Поли Пантев. В отговора си световната агенция се закле, че е научила за „произшествието“ от българските медии, които пък се позоваха на нея. Е, откъде тогава националните ни телевизии научиха вестта? Птиче ли им я донесе. В какъв бюлетин я прочетоха, понеже и Ройтерс, и Франс прес, и Си Ен Ен и др. не я бяха съобщили или публикували. Мисля, че е ясно кой „поръча“ Поли Пантев – след онова посещение в министерския кабинет и вестта, паднала сякаш от небето.

  Има достатъчно подобни случаи и при управлението на НДСВ, и на БСП. Ще отбележа само, че съм сигурен единствено в Симеон Кобургготски – той не е могъл да взима такива решения. Нито му е стил, нито манталитет, а макар и премиер, си беше чиста кукла на конци, управлявана зад кадър, така да се каже.
  Факт е, че криминалната престъпност в България е отглеждана от службите и продължава изцяло да е под тяхна опека. Явно, че това се крие. Например вицепремиерът Цветанов заяви, че имало данни до ’92-ра година за криминалните босове като сътрудници на МВР. Кого скри уважаваният министър? И защо? Например холандските служби, когато убиха Косьо Самоковеца в Амстердам, бръкнаха в пардесюто му и извадиха карта на Националната служба за сигурност. На остров Аруба полицейските власти

  обискираха трупа на Поли Пантев и намериха тамън две карти на български секретни служби.

  Доктора също се беше обзавел с две карти – на НСС и НСБОП. И т.н., и т.н. Сегашният “Октопод” хем е отявлен мафиот, хем доскоро е бил „лоялен гражданин“ според премиера, хем като бандит е главният съветник в ДАНС. Накратко – в организираната престъпност службите са диспечер, координатор и ако искаш – шапка на мафията.

  Едно интервю на Анелия ПОПОВА

  Източник: http://www.blitz.bg

• Следконгресно преди конгреса*

  Автор: Иво Атанасов

  Тазгодишното заседание на червения конгрес завърши, преди да е започнало. Още на пленума, който го насрочи и определи дневния ред. Оттогава бяха положени добронамерени и сериозни усилия нещо да се промени – поне в документите на партията, ако не друго. Може да се каже, че те вече са по-близо до профила, който трябва да има днес една отговорна лява политическа сила. Ако имаше и кой да ни назначи във властта, щяхме да управляваме много по-добре от сегашните. Както и го правехме до детронирането ни миналото лято.
  Мъничкият проблем е, че няма как да се върнем в управлението с назначаване. Някой трябва да ни избере, а гласоподавателят в огромната си част не чете програми и платформи. Може да не е справедливо, но той търси мотивация не в документацията, а в човешкия фактор. Често концентрира симпатиите си върху някого, който като автобус вкарва в парламента десетки непознати и неподходящи за това поприще мераклии. И е склонен да загърби и най-подготвения отбор, ако водачите му вече нещо не му харесват. Затова след провал повечето партии сменят и лицата, към които доверието е накърнено.
  Ние предпочетохме да експериментираме. Решихме да работим за връщане в управлението непроменени. С надеждата хората не само да се разочароват от сегашните, но и да заобичат нас, и то такива, каквито и които сме. Поемането по такъв път в партия като нашата е най-лесното нещо на света. Щом лидерът пожелае нещо, за повечето от нас то е със силата на закон. Защото от десетилетия лидероцентризмът при нас е изключително силен. Неслучайно не се помни смяната на председателя, който и да е той, да е тръгвала по естествен път, отдолу нагоре. Винаги инициативата е била на върха. И ако там някой намира все нови и нови аргументи да остава начело, може да държи позицията едва ли не пожизнено.
  При такива нагласи онези, които искат промяна, се възприемат като лошите в партията. Като кариеристи, които в името на собствените си егоистични цели внасят напрежение в редиците, провокират конфликти и ни тикат към разцепление. Обратно, крепителите на статуквото са добрите, за тях единството на партията е над всичко. Те уверяват, че важното е да сме сплотени зад ръководството, пък колкото проценти вземем на изборите – толкова. Така се сътворява атмосфера, в която сме по-съгласни да се любуваме на провалите, отколкото да предприемем необходимите за общото ни здраве промени. И от един момент нататък любовта ни към загубите става взаимна – ние ги обичаме, но и те – нас. И въобще не се замисляме можем ли да обичаме партията, ако сме влюбени в неуспехите? А ако обичаме едновременно и загубите, и партията, не обичаме ли всъщност единствено себе си?
  Любителите на статуквото вече дотолкова са повярвали в своята непогрешимост, та даже се дразнят, като се припомня, че е имало и години, в които все пак сме печелили избори. „Стига с тези най-високи резултати!“ – изпусна се преди дни дори секретар на Изпълнителното бюро. Вместо да каже: „Стига сме губили!“, примерно, което щеше повече да отива на политическа фигура от такъв ранг. Очевидно тези, които са съумявали да постигат отлични изборни проценти, трябва вече да се чувстват неловко. Не по тях следва да се равняваме. А по онези, в чиито райони партията от вот на вот върви все по-надолу. Може би, защото те нямат друг изход, освен да сипят похвали нагоре. Неуютно е вече и на онези съвсем немногобройни червени политици, които все пак поеха отговорност чрез реалното подаване на собствените си оставки. Щом си позволяват от време на време да припомнят тези свои действия, явно подбудите им не са били дълбоко морални. По-скоро са отстъпили доброволно позициите си, за да могат после да парадират. Гордън Браун например не натяква непрекъснато, че е постъпил достойно, като се е оттеглил, казват противниците на промените. Ето как при нас за предпочитане са не онези, които показват европейско поведение, а тези, които театралничат. Макар че никой не им пречи и те да споделят отговорността чрез отказ от заеманото място, пък после да парадират, колкото си щат.
  Така или иначе, времето за решаване на лидерския проблем в БСП изтече. Поставянето му на дневен ред на финалната права преди двата избора догодина е безнадеждно закъсняло. Делегатите в сегашното и миналогодишното заседание на конгреса обаче трябва да сме наясно, че по този начин отворихме широко вратата за нов проект в пространството между лявото и центъра. Кой точно ще съумее да заеме тази ниша има значение дотолкова, дали ще ни припознае като присъдружна партия, или ще ни даде възможност и в следващите няколко години да се любуваме на загубите.

  Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

  –––––––
  * Оригиналното заглавие е „Следконгресно“. Редакцията на Еврочикаго си позволи да промени заглавието на последния материал на екс-депутата от БСП Иво Атанасов във вестник „Дума“, написан преди да стартира събитието. Благодарим му също така за неговите интересни снимки от форума. Кликнете върху тях, за да ги видите по-големи.

  

  

  

  

  

  

  

• Съдът в Гевгелия потвърди родителските права на Спаска Митрова

  Днес съдът в Гевгели най-после е взел правилното решение, присъждайки родителските права за детето на Спаска Митрова. Припомняме, че и Еврочикаго стартира подписка в подрепа на българската гражданка (линк).

  Гевгелия, Македония /КРОСС/ Съдът в македонския град Гевгелия потвърди родителските права на Спаска Митрова върху дъщеричката й Сузана, като отхвърли претенциите на бившия й съпруг Воислав Савич, съобщи БНР.
  Днешното съдебно решение ще влезе в сила след като бъде потвърдено от Апелативния съд в Скопие. По-рано тази година Апелативният съд уважи жалбата на Спаска Митрова и върна делото за настойничеството на дъщеря й за преразглеждане, след като през март съдът в Гевгелия присъди родителските права на Савич.
  Случаят Спаска Митрова води началото си от 29 юли 2009 г., когато тя е арестувана и вкарана в затвора. Дъщеря й Сузана е взета и настанено в социален дом. Според съдебното решение причината за задържането ѝ е битов спор с бившия ѝ съпруг.
  Според македонската страна срещу Митрова е заведено производство за отнемане на детето й през 2007 година. Митрова е осъдена условно. След неколкократно обжалване от нейна страна македонският съд отхвърля жалбите. В края на 2008 г. е присъдена тримесечна ефективна присъда за опит за отнемане на малолетно дете. Опитите за обжалване отново се оказват неуспешни и влиза в сила ефективната й присъда.

  Следва съобщение на ВМРО:
  От две години този съдебен спор за попечителството над детето беше превърнат от властите в Скопие в политически въпрос заради българското самосъзнание на Спаска.
  Противно на всякаква логика, в съдебните дела да момента съдът в Гевгели последователно вземаше решения в полза на бащата на малката Сузана – безработен и малоимотен, но за сметка на това сърбин по произход.
  Ръководството на ВМРО и лично кметът на гр. Банско се ангажираха да помогнат и положиха неимоверно усилие този въпрос да бъде изваден от политическата сянка, наложена от управляващите в Македония и да бъде поставен на международна сцена, коментират още от ВМРО.
  Само в София ВМРО органицзира два протестни митинга пред посолството на Р Македония. Бяха проведени серия от срещи с българския премиер, външен министър и министъра на външните българи, на които управляващите и държавата бяха запознати с този казус.
  Изложения по случая на Спаска Митрова ВМРО изпрати до всички европейски народни представители, бе търсено съдействие и на членове на Европейската комисия.
  За съдебната подкрепа на Спаска Митрова ВМРО осигури двама от най-добирте адвокати в Македония. При всяко едно гледане на делото в Гевгели представители на ВМРО присъстваха за подкрепа и защита заедно със Спаска.
  През целия период на тази съдебна драма, ВМРО помагаше финансово на семейството на Спаска и й съдействаше да се устрои в България и да си намери работа.
  Доволни сме, че поне на този етап справедливостта възтържествува. Желаем на Спаска и малката Сузана да бъдат много щастливи заедно, заключават от ВМРО. /CROSS/

  http://www.cross-bg.net/

  

• <<
• 1
...
• 359
• 360
• 361
• 362
• 363
• 364
• 365
• 366
• 367
• 368
• 369
...
• 415
• >>