Всички авторски страници

Авторски

• Я чупката оттука бе, нещастник!

  
  Татяна Ваксберг
  

  Френското правителство разврати българските власти повече, отколкото те изобщо можеха да се надяват да бъдат развратени. Като изгони групово ромите и каза на ЕС да не му натяква за дискриминация, Саркози не просто зададе опасен тон, но и демонстрира, че този тон минава. Какви санкции ще му наложат? Та ЕС никога не е успявала ефективно да се противопостави на временни и по-постоянни възходи на национализма и расизма в страните членки (изключваме санкциите, наложени на Австрия след идването на Хайдер на власт, понеже тези мерки бяха твърде крехки и оцеляха за кратко). Всичко досега беше оставяно в полето на думите. И колкото и безобидно да беше това поле, дори и в него ЕС не се оправяше бързо, понеже хич не е лесно

  да пееш правилно на цели 27 гласа
  
  

  Случаят с експулсирането на ромите обаче е качествено нова ситуация. Тук вече не става дума за нарастване на обществените симпатии към една или друга крайнодясна партия. Действието не се развива в България или Румъния. Става дума за реална и ефективна политика, предприета в страна, известна със следния принос в световната история: че е люлка на човешките права и мотор за създаването на ЕС. Досега изработването на европейска политика по какъвто и да било въпрос беше дълъг, тягостен и далеч не винаги успешен процес. А сега дойде Франция и допълнително качи летвата твърде високо. Сега вече е нужна не просто обща политика, но и политика по най-болезнения за Европа въпрос – имиграцията. И докато се изработва тази политика, ЕС ще трябва да посочи с пръст страната, предизвикала дискусията. Само че как да си представим това – Франция в ролята на лошия? Това е по-скоро филм и е по-вероятно ЕС да не хареса сценария му. И Бойко Борисов няма да го хареса. Колкото повече една маргинална страна си изгубва посоката, толкова повече се надява, че

  и големите се излагат

  като нея. Инак безобразията може да проличат твърде контрастно.

  Огромната отговорност на големите демокрации в ЕС е тъкмо в това да отстояват принципите и целите, заради които беше създаден ЕС. Етническото равенство, свободата на придвижване и на инициатива, солидарността – ако всичко това безнаказано бъде изоставено от самите бащи основатели, то какъв е шансът в него да продължат да вярват страни с традиционна ценностна нестабилност? Този шанс е по-скоро нулев.

  От юли до наши дни Франция наруши принципи, които сама беше лансирала в не толкова далечното минало. Ромите бяха изгонени накуп. Този факт по незнайни причини не намери подобаващ отзвук в България, докато именно в него се съдържа дискриминационният елемент. Когато гониш цяла група с еднакъв етнически произход, експулсирането се нарича колективно и това предполага, че етническият произход е водещият мотив за изгонването (а всички други основания за него са само следващи и по-маловажни). Вторият елемент – ромите не бяха гонени след поединично разглеждане на техните случаи, последвано от решение на съда, а просто с полиция, която сама беше преценила, че в престоя им става дума за нарушение на законите. Това е втори от фундамендалните факти по случая, които не се радват на популярност. Страна – членка на ЕС, няма право да експулсира гражданин на друга страна на ЕС, освен ако съдът не постанови това. А тук не просто че
  
  нямаше съд

  ами имаше точно обратното – полицията изгони от Франция дори и такива роми, които по-рано бяха стигнали до съд (в град Лил) и съдът беше забранил тяхното екстрадиране, защото не беше намерил основания за него.

  Точно тези два факта са в основата на европейския скандал и точно те позволяват твърдението, че френските действия са сравними с всяко друго масово преследване на хора по етнически признак. Те позволиха на представителката на Люксембург в Европейската комисия Вивиан Рединг да сравни сегашното експулсиране на роми от Франция със „ситуация, която напомня Втората световна война“. В отговор Саркози употреби езика на Пруст, за да каже, че ако Рединг искала да си интегрира ромите, да си ги вземела при нея в Люксембург. Един френски сенатор пък проехтя по радиото с твърдение а ла балкански Милошевич: той каза, че би желал държавата Люксембург изобщо да не съществува. Даже поясни как в исторически план това е могло да се осъществи – ако „през 1867 година

  Бисмарк и Наполеон Трети

  бяха приключили преговорите си по друг начин“. Вярно е, че френският външен министър побърза да се извини за тези думи, но камъкът вече беше хвърлен.

  Ами на този фон кой да обърне внимание на българския министър-председател, който без да му мигне окото, съобщава, че няма да защитава 41 експулсирани от Франция български граждани? Много ми се иска да укоря българския премиер за това негово изказване, защото веднага ми хрумва поне един въпрос към него: министър-председателят на коя точно страна се очаква да защити българските граждани? Но този въпрос не е съвсем истински, той е само façon de parler (елегантната версия на по-изчерпателното „бла-бла“). Нищо не питам премиера, защото предварително знам закъде е тръгнал във вербалния смисъл на думата – за там, където вече се намира речникът на президента Саркози. Още докато беше министър на вътрешните работи, Саркози се беше изказал красноречиво за децата на бившите имигранти, живеещи в предградията на Париж. Каза на тези френски граждани, че са измет и че той ще ги издуха с пароструйка от градовете им. А това е много крачки по-напред в блатото от твърдението, че няма да си защитаваш гражданите. Предпочитам да питам

  пионерите в жанра

  Само че това питане вече не е лесна работа, защото изисква специфична езикова подготовка. Нямам предвид френския език като такъв, а нахлуването на улицата в Елисейския дворец. При Саркози говорът стана далеч по-освободен от многовековните френски изисквания за изящество. Преди две години президентът се ядоса на един човек, който го освиркваше по време на някакво тържествено откриване, свали оковите на Молиер и му каза пределно ясно: „Я чупката оттука бе, нещастник!“. Малко по-късно във времето и далече в пространството българският премиер бе помолен за пореден път да коментира своя предшественик и той беше изчерпателен като най-ориентираните продавачи от Римската стена: „Да е…а и нещастното копеле“.

  Такава невзискателност надали може да се запази изолирано – само в периметъра на езика. Все някога това „чупката“ излиза от речника, за да навлезе с ботуши в някое гето. По пътя неизбежно се преобръща и културният език – защитниците на гетото се оказват не привърженици на някакви принципи, ами направо любители на някакво престъпно племе, успешно маскирано като група дискриминирани граждани. И така, докато някой в София или Букурещ не вземе да си зададе логичния въпрос – ами щом чак на „Шан-з-Елизе” правят така, аз защо да не мога?

  http://glasove.com

• „Бойкометър“ ще следи за лъжите на властта

  Автор: Красен Николов

  Своеобразен каталог с дадените обещания на властта стартира в Интернет като целта да се постигне „намаляване на лицемерието в българския политически живот“. Проектът www.politikat.net е създаден от фондация „14-ти септември“ с подкрепата на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа.
  Сайтът поддържа три основни раздела – „Истинометър“ , „Ветропоказател“ и „Бойкометър“ . В първия ще бъде поддържан архив за поети от властта ангажименти, „Ветропоказател“ ще прави каталог на изразени политически позиции, а последният портал е посветен само на премиера Бойко Борисов. Проектът има за цел да следи дали обещанията на политиците в България се изпълняват, а политическите позиции остават непроменени.

  Идеята е взаимствана от американския оригинал „Обамаметър“, който следи дали американският президент изпълнява своите 525 обещания, дадени по време на предизборната кампания. След като бе реализиран този проект получи „Пулицър“. Българският аналог също ще следи дали конкретно обещание е „неизпълнено“, дали е в „изпълнение“ или съответно вече е „изпълнено“.

  Сайтът все още е в процес на разработка и първоначално натрупване на информация като неговите създатели имат идеята да привлекат и външни сътрудници. Една от основните цели е да се създаде социална мрежа, в която потребителите да вземат активно участие в дебата по важни обществени въпроси.

  Инициатори на идеята са блогърите Асен Генов, Константин Павлов и Илия Марков. През последните две години те участваха активно в протестите срещу подслушването в Интернет, както и в организацията на разпръснатия с полицейско насилие общонационален протест от 14 септември 2009 година.

  „В България новините нямат продължение. Съобщава се страхотна новина, а след известно време се забравя какво се е казало. Никой не държи сметка на политиците, а предизборните програми се пишат само, за да се четат от конкурентните партийни централи“, заяви Константин Павлов при представянето на politikat.net.

  По думите му при натрупване на по-голям брой информация сайтът може да бъде използван и за научни и исторически цели. Поради тази причина в него ще има единствено факти, а информацията ще бъде представяне без коментарни елементи.

  Според него за последните три мандата са се събрали достатъчно количество обещания, които са показали, че реализацията на подобна идея в България е нужна. „Можем да започнем с „оправянето за 800 дни“ и стигнем до „проектът, гарантиран в лично качество“, както и до обещаните 200 милиона за здравеопазване, които после станаха 65 милиона“, коментира от своя страна Асен Генов.

  „В една среда, в която голяма част от медиите са корпоративно зависими, Интернет остава единствената среда за свободно изразяване“, добави той.

  Логото на сайта е заигравка с групата на „котараците“, която преди година бе сочена за приближена до премиера Борисов, и с котката като животно, което често успява да постигне целите си с търпение и хитрост.

  Източник: http://mediapool.bg/

• 92% от българите: Мизерстваме!

  Според 92% от запитаните българи в проучване на „Евробарометър“ бедността в страната е широко разпространена.
  Проучването за нагласите на европейските граждани по темата за бедността е от миналата година. Данните бяха разпространени преди началото на конференция за борба с бедността и социалното изключване в рамките на националната седмица по темата.

  Почти 80 млн. души в Европейския съюз – 16% от населението на общността, живеят под линията на бедност. Според проучването европейците определят бедността по различен начин – за около една четвърт от хората човек е беден, когато разполага с толкова ограничени средства, че не може да участва пълноценно в обществото, в което живее.

  Други 22% виждат бедността като невъзможност да си позволиш основните стоки, от които имаш нужда, за да живееш.

  За 21% да си беден означава, да зависиш от благотворителност или обществени субсидии. 18% вярват, че хората са бедни, когато живеят месечно с по-малко от определеното за праг на бедност.

  Почти три четвърти от европейците чувстват, че бедността в страната им е широко разпространена. Виждането за това колко разпространена е бедността обаче варира много в различните страни.

  Само повече унгарци в сравнение с българите смятат, че бедността е широко разпространена в страната им – 96%, у нас са 92%.

  Според данни на НСИ делът на работещите бедни за 2008 г. у нас е бил 7,1%, докато при безработните този дял е 53,3%.

  Тези, които са в неравнопоставено положение на пазара на труда, са и сред най-застрашените от социално изключване групи, коментират от Агенцията по заетостта в презентация по темата. Тази година беше обявена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване.

  Основните приоритетни теми на годината са борба с детската бедност и предаването й между поколенията, активно включване на най-отдалечените от пазара на труда, равен достъп до услуги, образование, здравна грижа, култура и спорт, преодоляване на дискриминацията, социално включване на хората с увреждания и равенство на половете в политиките за борба с бедността. По данни на НСИ за 2009 г. коефицентът на икономическа активност сред жените у нас е 62,5% срещу 72% за мъжете.

  За същия период нивото на заетост сред жените е 58,3% срещу 66,9% сред мъжете. Нивото на безработица сред жените за 2008 г. е 23%, с три процентни пункта по-високо от това сред мъжете.

  Източник: http://frognews.bg/

• Борисов: „Мишел Обама е пипната отвсякъде…” Как премиер става кореспондент на вестник

  Aвтор: Иван Бакалов

  Вестник “Труд” от събота, 25 септември 2010 . Другарят Тодор Живков се срещна с другаря Леонид Брежнев – така пишеха вестниците при социализма, със съответната снимка на първа страница.

  Журналистите от миналото не могат да се отърсят от комплексите си. Старият Тато е сменен с нов Тато. А той, за разлика от стария, сам се обажда във вестника и диктува на журналистката какво да пише.

  Който е следил в. “Труд” миналата седмица, не може да не е забелязал пространното отразяване на посещението на българския премиер Бойко Борисов в Ню Йорк. Цели страници всеки ден, с подробни изказвания и пояснения от самия премиер.

  Странното е, че вестниците на ВАЦ – и “Труд”, и “24 часа” нямат изпратени журналисти в САЩ, поради икономии в кризата. Но това не пречи на в. “Труд” да пише, все едно е бил там, на място. Авторката Валерия Велева пише от София. Как става това? Очевидно от текста журналистката пише след дълги разговори със самия премиер. Той най-подробно й разказва по телефона с кого се е срещнал, кой как е бил облечен… В ролята на кореспондент на вестника от САЩ влиза самият министър председател Борисов…

  В последния пространен материал от събота, в който се обяснява как се срещнал с президента Обама, Борисов казва: “Мишел е много хубава жена, с приятно излъчване, със силно присъствие, висока, отслабнала – пипната отвсякъде”.

  От описанието човек разбира, че Борисов има отдавна наблюдения върху Мишел Обама, щом е забелязал, че е отслабнала. Чудно, как ли в американското посолство ще преведат в докладите си думите на Борисов за първата дама на САЩ – “пипната отвсякъде”. Такъв премиер може да вкара в затруднение всеки преводач.

  Веднага след тези думи Велева е написала следната бележка: “Това е “експертната” оценка на българския министър-председател за съпругата на американския президент”. Да не мисли някой, че това е тънка ирония към премиера от водещата журналистка на „Труд”, известна още като Мадам В.? От нея, която омеси баница на Борисов и го гонеше да му я връчи, като стана премиер? Не, това е чистосърдечно, обичливо, простодушно обяснение за Генерала, както е наречен в заглавието – “Две срещи на Генерала с президента Обама”.

  И – Слава на Бога – простодушната Велева предава като истинска стенографка една към едно казаното от Борисов, без да му спестява фриволните думи и случки, което пък позволява на читателя да види какъв прост…одушен е българският премиер, един истински човек от народа, този път не от Правец, а от Банкя.

  Журналистката Велева наистина заслужава награда за тази поредица от материали, продиктувани й от САЩ от премиера Борисов. Поредицата може да се изучава в учебниците и по журналистика, и по пиар. Как един премиер диктува на близък свой журналист какво си е приказвал с кого и кой как е изглеждал. И какъв бял ролс ройс със златни лайсни видял пред ООН.

  Уникално.

  Ето някои извадки, които са и новаторски принос в отразяването на дипломатически и протоколни срещи на високо равнище във вестниците:

  „Сутрешното си кафе премиерът Борисов изпи вчера в компанията на щатския о.р. генерал Уесли Кларк. Българският премиер бе поканил бившия главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа на лична среща в една от малките зали на хотела в Ню Йорк, където е отседнал… Генералското кафе се оказа особено приятно, тъй като двамата продължиха да си бъбрят доста по-дълго от предвидения един час за срещата им…

  Борисов нито отрече, нито потвърди информацията, че се е срещнал с шефовете на секретните служби в САЩ.” (б. а. – внушение, че се е срещнал, ама това са едни тайни работи, дето си ги приказва наш Бойко на 4 очи с тайните служби) Виж тук пълния текст.

  „Турският президент закъснял и когато влязъл, вече говорел един от балканските лидери. При появата на Гюл гостите станали на крака, обсипали го с бурни овации, в залата настъпила еуфория… Българският премиер останал на мястото си и не станал. “Придвижвайки се между масите, Гюл ме видя, че седя, вероятно разбра, че тази демонстрация на Турция не е удачна за среща, на която всички сме равни, и дойде специално да се ръкува с мен”, разказа Борисов пред “Труд”.

  Борисов пожелал на всички приятна вечеря. След което отишъл при Гюл и изненадващо му заявил, че “има по-важна работа” и няма да остане на вечерята. Яденето на Борисов останало недокоснато, Гюл скочил да го изпраща и прегръща, изказвайки благодарност за речта и за присъствието му на форума. Заявил му, че ще се видят по време на предстоящото му посещение в София.” (б. а. – затрогващ епизод, да подчертае как им се ежи нашия премиер на турците, а те му се кланят).

  Бял “Ролс Ройс” взел ума на Бойко

  (б. а. – оригинално заглавие от “Труд” )

  “Любопитен момент, извън протокола в ООН, преживял Борисов. На излизане от сградата погледът му бил прикован от огромен, лъскав, бял брониран “Ролс Ройс”. Борисов се спрял, казал на момчетата от Сикрет сървис да изчакат. Искал да види кой ще се качи в това бижу. “Нали съм любител на колите и техниката, като видях златните лайстни (правописът е на “Труд” – б.р.) и бялата тапицерия, идеше ми да питам шофьора може ли да го разгледам. Ама уникална машина!”, не скри възторга си Борисов пред “Труд”.

  И в този момент видял как към колата се приближава мъж, който започнал да вика: “Бългериан прайминистер, Бойко, хау ар ю…” Разказът на Борисов продължава: “Дойде, разцелува ме, как си, кво правиш? И тъкмо щях му кажа: чакам да видя кой ще се качи в тая кола, а той си помисли, че чакам да се махне ролсът, за да дойде моята кола. “Сори, сори, сори” – поклони ми се и се затича към лимузината, влезе в нея, а охранителите му светкавично затвориха вратите.” Борисов така и не разбрал кой е господинът, наредил да проверят. Може би е роднина на султана на Бруней. След случката Николай Младенов казал: “Г-н премиер, аз от 5 месеца се мъча да правя програма да ходим по Саудитска Арабия, Египет. Като видях този господин как ви целува, вие просто нямате нужда от мен.”
  …
  Малка беда е, че този тип журналистика, диктувана от премиер на обслужващ журналист не може да покаже реалната картина на българските срещи в Ню Йорк. Не е толкова страшно, че в. „Труд” живее още във времето на Тато. Сега сме във века на свободната информация и, рано или късно, скритото излиза отнякъде.

  По-лошото е, че простотиите вече се издигат в маниер, шик, някакъв стил, който народът харесва – кво, пък, колко е естествен човекът, кво искате от него…

  Живеем в абсурдна държава, но поне е смешно с този премиер и тия вестници.

  Източник: http://e-vestnik.bg/

• КОГО В БЪЛГАРИЯ ПЛАШАТ БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА?

  Автор: Петър Китенски

  Не съм пътувал до Чикаго и назад. В Западна Европа кракът ми не е стъпвал. За далечна Австралия и да не говорим. На млади и зрели години в България ме държеше Желязната завеса, а сега – пенсията, в която не всеки месец може да го има дори перото „пътуване до село”. Не успях и да емигрирам, защото като милиони други мои сънародници повярвах, че запретнем ли ръкави в новото си демократично общество, докато се обърнем, и ще сме станали като „тях”.
  Е, станахме… Почти. Но не сме нито американци, нито германци, нито австралийци. Българи сме си и вече двадесет години се напъваме да заиграем по техните правила. И докато се напъваме кога с по-голям, кога с по-малък успех, ние, останалите тук, стареем, губим ентусиазъм, заглъхваме. А децата ни както и в първите години на голямата промяна, продължават да отлитат от нас в четирите посоки на планетата. Отлитат, защото от Бога им е дадено правото да бъдат щастливи, да докажат себе се, да дадат бъдеще на децата си, а ще бъде ли нахално да кажа и това: да облекчат финансово старините на ония, които са ги родили и отгледали.
  И така си живеем върху тая земя.
  И нищо, че сме членове на ЕС и НАТО, ние тук врим и кипим в политически двубои, избори, реформи, екшън планове, малки и големи кризи, и се надяваме, че все някой ден вие ще се приберете от тая „пуста чужбина”, за да направите и нас, и държавата ни като другите. Даже и специален министър без портфейл по вашия въпрос сме си назначили нищо, че в някой европейски документи думата България вече е заместена с израза „инфраструктурата на коридор № 8”.
  Вие там борите големия свят и, както писа преди няколко броя в „България сега” Иван Сотиров – първият генерален консул на държавата ни в Чикаго, отнесена към вас думата „емигранти” вече е архаизъм. Защото обективно погледнато сте глобални хора на глобалния свят.
  Глобални българи! Какво по-хубаво от това? Значи за всички българи има надежда. Значи и България има бъдеще…
  А дотогава?
  Дотогава и вие там, и ние тук трябва да се напънем така, че ако не докараме това бъдеще колкото може по-скоро между Дунав и Родопите, поне да му отворим вратата.
  Но как да я отворим?
  По този въпрос демократичният свят не е успял да измисли нищо друго освен демократичната практика, наречена избори. Влизаш в тъмната стаичка, даваш гласа си за точните хора, натоварваш ги със задачата да ни водят по-бързо и компетентно към бъдещето и после строго следиш как удържат на думата си.
  Простичък на вид механизъм. Толкова простичък, че някой наши политиканти почва да ги втриса. Не, не от нас, живеещите в татковината – на нас те са ни намерили цаката: твърди партийни ядра, медийни манипулации, купуване на гласове, кебапчета за беднотията, етнически натиск.
  Нашенският ламтящ за власт политикан го втриса от вас, от близо трите милиона глобални българи пръснати по белия свят, от неподкупната ви и носталгична любов към отечеството, от трезвия ви и необремен поглед към нашенските и световните събития, от демократичните ви нагласи и още повече от – демократичните ви практики и начин на живот, от факта, че не могат да купят гласа ви за 50 лева или с три кюфтета, от обстоятелството, че няма как да ви сплашат с етнически конфликти или религиозна нетърпимост.
  Ето защо, когато в днешна България се зададат избори, на политиците ни като кост в гърлото засяда въпросът за „гласуването на българите чужбина”. И се започва едно парламентарно мънкане /от всички посоки/, едно двусмислие, едно всеобщо потене. Разчитайки на първосигналните нагласи, на притиснатия в ъгъла на живота народ – един ни плаши с „изборния туризъм” от Турция, друг претендира, че вие там не сте тук и тъй като не сте се мъчили заедно с нас, нямате право да решавате за България, трети – въпреки, че вече сме в 21 век, умно многословстват за технически пречки и липса на чиновнически капацитет.
  Двадесет години двусмислие…
  Двадесет години демагогия…
  Двадесет години словоблудстване по едно от основните човешки права при демокрацията, към която така жадно сме се били стремили в черните времена на тоталитаризма…
  И сигурно ще е така още два пъти по двадесет, ако ние сами не поемем нещата в ръцете си. С едно най-обикновено планче от две точки. Първата, по-трудната, е ние тук да накараме политическата класа да престане с неопределените си позиции по вашите български права там. А втората, по-лесната, е вие да стигнете до урните си там, когато ние тук правим избори.
  До един!

  Източник: в.”България Сега”
  www.BulgariaSega.com

  _______________________________________________________
  * Петър Китински е журналист, коментатор, публицист и литератор, работил дълги години в Българското национално радио и Българската национална телевизия

• ОТВОРЕНО ПИСМО срещу цинизма на „Великолепната шесеторка“ и „Байлан“

  ДО Г-ЖА АНИ САЛИЧ

  с копия : ДО бТВ
  ДО ТЕЛЕВИЗИЯ ПРО БГ
  ДО НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ
  ДО БНТ
  ДО БНР
  ДО ДАРИК РАДИО
  ДО В-К „24 ЧАСА”
  ДО В-К „ТЕЛЕГРАФ”
  ДО В-К „СТАНДАРТ”
  ДО В-К „СЕГА”
  ДО В-К „ДНЕВНИК”
  ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
  ПРИМИЕР НА РБ
  ДО Г-ЖА ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА
  ЗАМ.МИНИСТЪР НА МТСП
  ДО Г-ЖА НАДЯ ШАБАНИ
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДАЗД
  ДО УНИЦЕФ

  Уважаема, Ани Салич,

  В качеството Ви на журналист, рекаламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания-много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е БИВШ, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България .
  Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” „Байландо”да НЕ успят, въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции , измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави , инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

  Уважаема Ани Салич,

  Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по-лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по-добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.

  Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”2 зам.министър Валентина Симеонова каза, че , цитирам по памет :”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема , както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени”в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания- от семейства КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:

  -основната причина за многото изоставени ромски деца е „помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най-бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна /а не предизборна/ интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос. Отдадени на социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 млна население 2 % неефективно население е поносим социален казус-но за бедна държава със 7 млна население с 10 % интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал-няма социално спасение, а цифрите са относително точни.

  В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите и социалната система и държавата като институция, „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв на член от семейството- колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12- годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца/каквато масово е икономическата ситуация в момента/ с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата /ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище/, рехабилитацията, лечение, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството…Ако няма баба или дядо – пенсонер или да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще-срещу 200лв обещетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност… Трябва да знаете и , че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.

  Една водеща медия със социални претенции, трябва да знае и за каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда”основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия-некомпетентна паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса- няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното ПРИЧИНИТЕ!!! за този интензитет, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове-заповеди, указания и пр.-дело все на бюрократи- малоумници. Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти от властта голям брой НПО се крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца- ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.

  Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и последствията от Чернобилската авария за нацията ни и по-скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни- „реколта”, която сега пълни детски инвалидните колички и домовете за изоставени деца!
  Уважаема Ани Салич,

  За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ” , е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за „семейното“ отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях –цинично използвани като марионетки. В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи- децата с увреждания се връщат при бизките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен , а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа – от едната страна ще се налива-от другата ще изтича. За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само герои от „планьорки”- ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани – ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания… А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нереахабилитирани, доосакатени…но на никого не му пука-докато не постъпят в дом, където са по-забележими. В крайна сметка акции като „ВШ” правят привлекателна възможността ИЗВЪН семействата си да осигурим нормален живот на децата си вместо да мизерстват при близките си. В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите поставени по-долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата: 1.В новата кампания на уницеф за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом. Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата?
  Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, НО няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейността.

  2.Отчетът УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен ,няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни. 4. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устаойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджета, с който годишно разполагат ЦНСТ? 5.Услугата ЦНСТ / център за настаняване от семеен тип/, така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за „ДЕЦА“. Следователно, тази услуга в тези ЦНСТ, не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години?. След като е решено, че са изчерпани всички възможности – в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи? 5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време не е ясно има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи , което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността… Две Могили-къде се намира на картата този полу-град, полу- село и какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца? 6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени,е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ / едва ли там има дневен център/. 7. Относно ЦНСТ за деца / в Русе, Варна и София/ е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде и достатъчно ли са? 8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции?Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?
  Уважаема Ани Салич,

  Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца-едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.

  Красимира Обретенова,
  Добрич
  0888799165
  [email protected]
  

• Дакомизийският геном – изследван от българин през 1975 г.

  Автори: Академик Йордан С. Иванов и Анна Зографова – член кореспондент на МАБИК

  Пореден Мегапроект на Ай Би Ем, сп.”Нешънъл географик” и фондация “Уайт” през 2005 г. активира проучване по проследяване Y- хромозома при което е изследвана митохондричната ДНК на 100 000 избрани представители от основните етноси и народи. Целите на проекта визират констатиране корените на най-старото население, създаване най-мощната база данни и щрихиране маршрута на първата палеоисторическа миграция на ХОМО САПИЕНС. Осъществяването на това гигантско изследване е провокирано от българин още през 1975 г. Тогава по устно нареждане на Тодор Живков, научни екипи по предложение на изследователя-феномен Йордан Иванов заработили по изясняване на шопския етнос. Първите данни за човешкия геном в България от 1975 г. са изведени от изследователя Йордан Стоилов Иванов, удостоен през 2005 г. с титлата академик. Научният му труд, третиращ въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса /от периода 1975-1980 г./ бил изпратен специално на АН на СССР. А констатацията му, че предците на българите са участвали в създаването на етногенезиса на над три милиарда и петстотин милиона жители на планетата, за тогавашния момент била толкова шокираща, щото учените забранили да бъде давана гласност на изследването, отчело живите и починали техни наследници. Така през 1975 г. изследователят манифестирал твърдението, че генетична българска кръв може да бъде открита и регистрирана в територии, заемащи 5/8 от Северното полукълбо. Специалната програма, която науката ни е разработвала, изисквала от научни звена на НРБ след 1975 г да изяснят чий геном е най-продуктивен и най-устойчив. Така учените по предложение на Йордан Стоилов Иванов следвало да обърнат внимание верни ли са неговите твърдения. И базата, върху която сега се работи по целия свят, всъщност е подсказана от изследванията на българина. “В заключенията си учените отново ще стигнат до дакомизийците и шопите” – категоричен е академикът днес.
  Щатският проект по изследване на човешкия геном от 2002 г. развенча Дарвиновата теория защото се доказа, че съвременният ХОМО САПИЕНС не е произлязъл от маймуна, и че не е потомък на неандерталци, а се е появил преди не по-малко от 150 000 години. А геномът за българите от същото изследване, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години. Коментарът на акад. Йордан Иванов е, че процентите са доста повече от 21%. Защото представителите само на един от етносите на България – шопския имат корен, който превъзхожда останалите. Неговите специфични проучвания и изследвания от 1975 – 1980 г. не само кореспондират със съвременните констатации по изследванията на човешкия геном, извършени от руски и американски екипи, но ги изпреварват значително във времето. Генетичният код на човека е регистриран до момента в Интернет чрез над над 50 терабайта информация, което според програмистите на USA “проектите представлява своеобразно информационно “Цунами“, с данните за аденин, тимин, цитозин и гуанин – A, T, C и G – четирите нуклеотидни бази в човешката ДНК, които изграждат гените, формирайки личността и поведението на хомо сапиенса. А новостите за секвенирания геном изискват огромни инвестиции във високите технологии.Защото само като пример днес едно изследване на човешкия геном с участие на корпорация CELERA Genomics, струва $3,000,000,000. Целите на подобни начинания се свеждат до компютерен анализ, извеждане данни за физическото и функционалното картиране на човешкия геном, изясняване на молекулярната диагностика и идентифициране на нови гени както клониране и секвениране. Стига се до търсене на нови гени в човека на база биоинформатика; до установяване на cause-and-effect на генетичните отношения и извеждане ролята на индивидуалните гени и техните мутации и пр. Но да се върнем към българското изследване, в което констатацията е, че доминантният ген е съхранил през хилядолетията принадлежността на сънародниците ни към същите онези най-древни племена, с гени на дакомизийци, сапейци, сапи /шопи/ – най-старото автохтонно население на Балканите от Мизия и Дакия, стартирало произхода на древните българи. Българинът доказа, че дакомизийците и балтоилирите са първите най-устойчиви етноси на Балканите, което е потвърдил в края на 80-те години на миналия век и етнологът проф. Петър Петров, определил съвместно с антрополози, че самият изследовател – акад. Йордан Стоилов Иванов е личност – феномен, съхранил чертите на непроменяем дакомизийски генотип на 6 900 години.
  Доктрината на Йордан Стоилов Иванов, в контекст на тезата за доминантния и рецесивен ген, провокира още едно тайно изследване на група антрополози от академичните среди на България през 80-те години на миналия век, които установили, че тогава на Балканите живеят 65-66% представители на дако-мизийците от югоизточния подрасов, 12% средноевропейски под расов тип – / гети – готи/ – обозначени като славяни, 6-8% средноазиатски под расов тип и др.
  Проектът по мегагенното изследване на Ай Би Ем ,“Нешънъл географик” и фондация “Уайт” третира също и въпроса оставили ли са легионите на Александър Македонски/дако-мизиец по майка/, своето семе – генетични следи по маршрутите при завладяването на Изтока и Азия. По този повод Акад. Йордан Иванов припомни, че войските на Алаксандър Велики, описвани в римските и гръцки хроники като “елини” съвсем не са били такива. Само наемниците гърци наброявали не повече от две – три хиляди. Докато важно е друго, че в земите на Бактрия тогава по време на походите се заселват над 100 000 дакомизийски войници на Александър. Те също оставят своя корен и ген пак там – в Партия, Бактрия и Индия.
  Българската археологическа находка на човешки кости от 2004 г на жена на 8 000 години ,в района на Враца провокира антропологични изследвания за които още един български учен – корифеят антрополог и директор на института по антропология при БАН – проф. Йордан Йорданов коментира: “Резултатие от изследването на костния материал са известни само на ограничен кръг учени. Те никога не са били предмет на широко обсъждане. А данните, на фона на данните за историческото и културното развитие както и религиозните схващания през различните епохи, представят физическите типове хора, сведения за заболяванията и травмите, оставили следи върху техните кости и лечебните ритуални въздействия върху тях”. По подобен повод проф. Йордан Йорданов изготвя мостри възстановки на образи чрез пластична антропологична реконструкция. Измежду най-интересните му шедьоври са реконструкции на главата на владетеля Севт ІІІ и на дакомизийска принцеса от преди 8 000 години.
  През ХХ век шведският учен Улоф Исаксон по научен път доказа, че от сърцето на Балканите стартира развитието си първата евроцивилизация, защото тук преди 7 – 5 000 години, в поречието на реката Итил /днешен Дунав/, в Мизия и Дакия са се появили най-старите рудодобивни центрове на света.
  През 80-те години на ХХ век акад. Йордан Иванов доказа, че първите исконни местни етноси – дакомизийци, сапи и сепи първи опитомили овцата и козата, развивайки скотовъдството. Херодот може би малко е “позабравил” величието на сапите – сепеи, но все пак е описал как представители на племето сепеи станали участници в походите на Ксеркс срещу Елада. А други стари автори като Евстатий Византийски и Страбон отъждествявали сепите със САИ И СИНТИИ. Същият етнос, чийто днешни потомци са шопите, /според акад. Йордан Иванов/ е съществувал от времето след третия потоп.
  Немалко европейски историци от небългарски произход традиционно пренебрегвали особено важните исторически събития на древността, прередактирайки историята на най-древните народи по изгоден за властимащите начин. Длъжни сме да отбележим, че автохтонните жители на Балканите – дакомизийци, сапи – сапейци,фриги, пеласги, българи – болги освен че залюляват люлката на най-старата евроцивилизация, създават 22 империи и над 50 държави.
  Съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки тезата едва ли не, че всички те в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно! И интерпретацията, че населението на Мизия и Дакия е тракийско е невярно. Тази грешка на старите хроници е била използвана манипулативно впоследствие и от някои съвременни историци. Тези събития още от най-дълбока древност са предшествани от миграцийте, демографските експанзии и гигантски катаклизми, състояли се преди Ноевия потоп и предшестващите го всичките общо осем. Така преди 70 000 години били разкъсани родословията и се образували първите най-стари народи. А пословичната войнска доблест на дакомизийския и сапейския етноси, станала в хилядолетията пример за подражание. От изследванията на акад. Йордан Иванов става ясно, че първото българско царство, регистрирало темел в континента Европа много преди останалите европейски монархии е основано на Балканите. Според учения, древните ни корени тръгват като спирала от земите на Балканите след третия библейския потоп. Така представители на местни балкански етноси достигнали в разселенията плодородните земи на днешна Персия /Бабилон/. Щрихирайки териториите на нашите предци, след последното разселение през Месопотамия, акад. Йордан Иванов съобщава: “ Тези етноси /потомци на палеоевропейците/ след последвалото разселение от Месопотамия, заживяли в райони около езерото Байкал, на територииите на днешна Монголия, Бурятия, Турфанската планина, Горен Енисей, Ордос, Об, Саяно-алтайския край, Ферганската долина, в старите територии на Согдиана и Бактрия – територии на Кушанската империя. Впоследствие част от етносите мигрирали в някои райони на Северозападна Индия, по долините на реките Инд, Нармада, Ганг, после в територията на днешните Афганистан и Пакистан. Част от мигриращите се придвижвали в посока на Гаркана – днешното Каспийско море”.Предците- един и същи народ, пътували, мигрирали, завземали територии и земи на днешна Персия, Индия, Южен Сибир, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия и Китай и оставили своето семе, култура, обичаи, традиции – тъкачество, животновъдство. Това бил пътят на цели поколения жреци, философи, военачалници и поети, чиито потомци след време се върнали за да преоткрият отново родината в земите на Балканите. Но те създавали по пътя великите държави – Бабилон, Империите на хонори, кушани. Така тезата на акад. Йордан Иванов за Балканския произход на българите ,след разпадането на държавата Бактрия се подкрепя с данни от Кушаните – потомци на едно от петте племена ЮЕЙДЖИ. А потомците на Кадфиз І и Кадфиз ІІ /45-78/ и владетелите КанишКА/98-123/ регистрират империи и царства, завладели почти цяла Индия. Едно от тях се е назовавало Тохаристан. Империята ВасишКА, империята на Мао Дун и неговия син Кхан Юи Лао Шан, империята на Кардама Ила, Хазария с Карабулгар, Бурджан в Кавказ, Стара Велика България на Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, от която произлизат Дунавска България, Първото българско царство, Волжско-камска България, временната държава Дуло, ситуирането на българите на Алцек в района на Ровена, Джунгурия и др. Безбройни са топонимите, антропонимите и всички онези наименувания и обозначения на племената, известни в историята като кушани, балгАРИ, балхАРИИ – потомци на АРИИ, царски скити /сармати/ кермихионити, хони, куни, хуни, хунити, булгАРИ, котраги, утигУРИ, оногУРИ, оногундУРИ. И ако днес за хуните, преминали от Азия в Европа, през Азовско море, което в много древните времена както твърди акад. Йордан Иванов “морето им било до колене, за да могат да преследват готите, техни братовчедни племена”,/защото от стотиците синове и дъщери на древните вождове се раждали бротовчедните поколения на предците, формирали народите/.
  В китайските анали откриваме данни за “хуните на Севера” живяли на север от Китай, а също и данни за Империята на хонорите с генеалогия на почти всички нейни владетели.
  Тезата на акад. Йордан Иванов е, че българите са създали първата империя на света по течението на реката Итил – /Дунава/. Нейният родоначалник, обявен за цар на света бил именуван “Лугал –Калама” и титулован император, според “Анонимния хронограф” от 333 – 334 г.той бил владетелят, създал първата огромна империя със земи от Месопотамия до Средиземно море, Египет, Индия – митичният древен Зиези. Подобен факт цитира и акад. Сергей Иванов, в издадената от Академия МАБИК през 2005 г. “Праистория на древните българи”, където на стр. 228-229 четем: “Мизи, меси или миси, известни като българи, това съчетание е било широко разпространено в старите хроники, още повече,че ЗИЕЗИ е и неправилен прочит на”Мезий”, т. Е. “Мизиецът Мезий или Мезей”. Според акад. Йордан Иванов императорът Зиези /Миези/ произхожда от Мизия и е живял много по-рано от периода, в който го поставят съвременните историци /2 750 – 2 726 г./ Пр. Хр.За същия владетел се знае, че със своите невероятни воини подчинил огромни територии и над 30 племена и народи. Синовете му Хайтал и ХуРусан отвели народа Ху Хунори/”Могъщите господари на света”/,в земите на хуните-ефталити или в днешните територии на Балхара и Бактрия, където впоследствие са се е формирали източната -монголоезична група Жун и западната – ираноезична Ху. И същата тази ХУНСКА ИМПЕРИЯ регистрирала владетили,- носители на гена на най-стария династичен род в света – рода “Дуло”. “И ако цевта на пушка или на каквото и да е огнестрелно оръжия се нарича ДУЛО” , както се изразява метафорично акад. Йордан Иванов – “от същата цев на рода Дуло били изстреляни българските гени в един красив фойерверк във вековете, от който чрез аристократични бракове, кръвта се е предавала във всички европейски династии. Включително и на австрийските Хабсбурги, френските Бурбони, немските Хохенцолерни, английските Уиндзъри и пр. И днес, във вените на много потомствени европейски крале, кралици, монарси и аристократи от родовете на Полша, Англия, Дания, Швеция, Чехия, Унгария, Румъния, Черна гора, Испания, Италия, Белгия, Гърция и Франция продължава да тече същата тази забравена кръв на първите европейци , кръвта на най-стария династичен род в света. Затова ние българите никога не трябва да забравяме, че сме основали българско царство в Европа много преди всички останали монархии и не е правилна формулировката, че днес едва ли не трябва да се приобщаваме, а трябва да лигитимираме исконното си право на постоянно присъствие, което генетично и исторически по право абсолютно ни принадлежи”.
  Сведения за империята на Хунорите вече са открити не само в хрониките но и от китайските археолози за което свидетелства разкриването на древния град ТONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ от 419 г. пр. Хр, строен от хуните XIONG NU – КСИОНГ НУ.
  /Бел ред.: Става дума за т. Нар. “Мъртъв град” на тюркоговорящите хунски племена. В китайската преса и във в. “Дер Бунд” от датата 7.10.2002 г. същият град е отъждествявян многократно с Фенкис от пепелта, изровен от пясъците на пустинята в целия му древен блясък. Този град бил изграден в китайската империя от най-древната етническа група в света. Такова определение на откритието на града TONGWANGCHENG /ТОНГВАНГЧЕНГ/ даде и китайският учен и изследовател Чжоу Шугуан – председател на китайското дружество за най-старите градове. Владетелите на същия град воювали някога с император Цин Ши Хуанди /династия Цин/, в периода 212-207 г. Пр. Хр., стартирал строежа на Великата Китайска стена, отбранявала древен Китай от Империята на Хунорите. И императорът Мао Дун както и синът му Кхан Юи Лао Шан също регистрират огромен възход на империята. /
  За изясняване факти и източници, които биха били полезни на историците, както и генеалогията на прабългарите, акад. Йордан Иванов препоръчва да бъдат проучени взаимоотношенията между владетелите на китайската империя и “белите северни варвари” /хонорите/. Той съветва да се прочетат в оригинал произведенията на Си Ма Цян, Фан Цяо, Цзин Шу в “История на династиите”, Юй Хуан и Вей Леу /”Виейският обзор”/, Бан Гу, Цян Хан Шу /”История на старата династия Хан”/ и Сюи Тянлин, Сихан Хуияо /”Обзор на западната династия Хан”/.
  В миналия век, британският учен Колин Ефрю назова 6 килограмовото златно съкровище, открито в България от Варненския некропол “ най-старото злато в света” от преди преди 5 000 години, акад. Йордан Иванов уточнява още, че то е много по-старо. По стара във времето е и находката от времето на дакомизийците в Родопите Перперикон, за която проф. Николай Овчаров твърди, че е свързана с крито-микенската култура. Заради уникалните археологически открития, в края на ХХ и началото на ХХІ век, в района на Старосел, Татул, в Долината на царете, на тракийския град и царската резиденция на одриския владетел Аматок под връх “Кози грамади,” в Централна средна гора и във Врачанско, древната история трябва да бъде препрочетена и пренаписана . Защото това е история на изключително важните федерални древни царства на Одрисите, Сапеите, Бесите и Медите. Академикът посочва, че неправилно учените ги датират /отнасят/ към І хилядолетие пр. Хр. А всъщност те са много по-стари. Това са предци на легендарния цар Резос, на тракомикенеца цар Агамемнон, на поета-жрец Орфей, на Тамирис от Тракия/Омир/. Легендите за тези велики мъжа вдъхновявали древни поети, философи и хронисти като Вергилий, Овидий, Еврипид и др. А жреческите царски родове на дакомизийски оракули регистрирали трайно присъствие и в прочутото Делфийско светилище до 355 г. Синът на Музей Евмолп пък станал родоначалник на династията Евмолпиди, владетели с резиденция /според Д. Чиликов/ в северната част на Пловдивския Тримонциум. Цар Спарток се счита за основател на династията на Спартокидите . Други известни велики владетели от дако мизийски произход били цар Перисад/344-310/, Евмел/309-304 г./, Спарток ІІІ /303- 283 г./, Полемон, Аспруг и Митридат VІ, брат на Котис. От династията на Котис и Савроматите имало дакомизийски владетели, управлявали през ІІ и ІІІ век. Потомък на цар Реметалк дори станал архонт на Атина.
  Известни поети от дакомизийски произход били създателите на басните – Езоп и Федър. Брат на великата древна поетеса Сафо се оженил за прекрасната тракийска принцеса Родопис, станала впоследствие съпруга на фараонаЯхмос ІІ ,/в периода 569 – 525 г. пр. Хр/.
  Българските археологически разкрития в Българската долина на царете от края на ХХ и началото на ХХІ век доказаха, че страната ни е истински Клондайк за археолозите. Разкриването на бронзовата глава на владетеля на одрисите Севт ІІІ и златната му маска е по ценна и тежка дори от знаменитата маска на Тутанхамон, Агамемнон/вожд и цар от дакомизийски и микенски произход/, продължават да бъдат предмет на дискусии. Знае се, че великите царе Севт и Спарток, живели по нашите земи са секли свои монети много преди гърците и римляните. Това е ставало в монетарниците на Севтополис и Кабиле. Другата изключителна важна сензационна находка от лятото на 2005 г. е разкрита от екип на НИМ, ръководен от проф. Даниела Агре при разкопаване на две от десетте могили край с. Златица – Елховско. Разкрит е също и некропол на царя – жрец на одрисите Керсеблепт, погребан в ІV в. Пр. Погребението е пищно – владетелят е със златен венец, с пълни бойни доспехи, с масивен златен царски пръстен печат и с дарове – сребърни ритони с формата на еленова глава. Находката включва и четири великолепни сребърни фиали и перфектно изработени бронзови и керамични съдове. Коментирайки разконсервирането на некропола, академик Йордан Иванов припомни персонажи от надписи и сюжети, върху великолепните Рогозенски сребърни и златни фиали и чаши, общо 165 на брой брой, изработени от местни дакомизийски майстори, гравирали надписи върху историческите предмети са от времето на Одриското и Сапейските царства . В част от предметите, върху 11 фиали и кана се откриват имената на владетелите Керсеблепт, Котис, Дислояс, а също и името на селището Ергиске.. В същата уникална колекция на Рогозенското съкровище, открито от тракториста Иван Димитров на 43 км. североизточно от Враца през 1985 г. между реките Огоста и Искър е разчетен надписа: “Владетелят Котис направи…”.
  Сапейската династия също е регистрирала уникална история на Балканите. За съжаления от нея са известни доста постни факти. Пръв в аналите Херодот цитира името на племето Сапеи, описвайки ги като участници в похода на легендарния Ксеркс срещу Елада. Евстатий Византийски и Страбон обозначили сапеите като САИ и СИНТИИ. Тук е мястото да споменем, че във времето на македонския цар Персей е царувал Абриполис и още един сапейски владетел, именуван също като одриския цар Котис. Той бил баща на Раскос и Раскупорис и брат на Реметалк І. Някои от Сапейските владетели били съюзници на Рим. Техният авторитет е рагистриран в множество декрети и актове на Рим и Атина от онова време. В Атинския национален музей се пази и мраморна глава с изображение, идентично с изображение върху сечените монети от времето на царете Котис и Раскупорис, последният убит от беския жрец на Дионис –Вологез, ръководил въстанието на бесите срещу Рим 15 – 13 г. пр. Хр. Известно е, че сапейската династия на цар Раскупорис подчинила одрисите и бесите.
  Един друг учен и дипломат – известният френски консул в София от времето на Руско-турската Освободителна война /1877-1878 г/ Луи Леже определя като диахронна тезата за езиковото единство на българския език със Санскрит, поддържана и от някои наши възрожденски учени като Г. С. Раковски. Леже твърдял, че и най-старите запазени български текстове “Остомировите” и “Асемановото евангелия” са били написани първоначално на езика САНСКРИТ, интерпретиращ схващането за древното езиково единство на Мизия, Тракия и Македония.
  Самият факт, че дакомизийци през старокаменната и бронзова епохи били измежду най- великите ваятели, ювелири, философи, жреци и владетели с огромен интелектуален и военен потенциал, извежда този древния етнос много по-напред в история, традиций нрави и поведение. По онова време според акад. Йордан Иванов дакомизийците са притежавали определено по-голям военен потенциал дори от Ахейска Гърция, Рим и Византия. Сапейците, одриси, дакомизийци и други местни племена съставяли мозъка и гръбнака на македонските, римски и византийски легиони, които марширувайки завладявали бавно и последователно земи по време на войните в Пелопонес, Илирия, Египет, Картаген и Палестина, Сирия, Епир и Месопотамия. Тези факти античните гръцки и римски автори умишлено прикриват и ги пропускат. Все пак до нас са достигнали информации от анали, описващи непокорните местни “планински хора” вдигали многократно въстания – сепите – /шепи =шопи/, сапей,които влизали винаги първи във бой и предпочитали смъртта пред робството. Цели 5 века упоритите шопи/сепи/, сапеи и дакомизийците се съпротивлявали на римляните, с което техните бойни качества по достойнство били оценени. С това войнската доблест на дакомизийския и сапейския етноси действително била пример за подражание на десетки велики императори, философи, поети, царе и сенатори от дакомизийски произход, стратези, магистрати, заемали върхови позиции в управлението на древна Македония, Рим и Византия и точно те съставлявали своеобразен мозъчен тръст и гръбнак на македонските, римски и византийски легиони, съставени в основата си от отдряди на местните непокорни дакомизийци, сапи, сепейци. Защото те винаги влизали в бой, предпочитайки смъртта пред робството.
  Уважаваният гръцки историк Панайотис Кенеропулос прави следното заключение: “Римската империя е едно от най-удивителните явления в световната история. Тя станала гръцка държава, където безшумно без всякакъв натиск и съпротива се наложил елинския език, но императорите до момента, в който Симеон пожелал да стане наследник на Канстантин Велики не са били от гръцки произход, с изключение на Маврикий /582-602г./, Ирина Атенейска/797-802г./ и Михайл /811-813/г.
  Акад. Йордан Иванов уточнява, че повече от половината императори на Рим и Византия както и, философи, поети, жреци- царе, велики пълководци, сенатори, учени са от дако-мизийски произход. “Ако бъде направено проучване на генома на монарси, ще се стигне до извода, че устойчивите и добре управляващи и днес владетели в света притежават този местен дакомизийски геном”. Но преди да цитираме техните имена следва да отчетем приноса на същия изследовател при дешифриране етимологията на наименованието “Траки” , залепено тенденциозно от Херодот на дакомизийските местни балкански етноси. Според него етимологията на наименованието “траки” идва от името на Великата Троя. Впоследствие то става етикет за миграциите на десетките племена, тръгнали на север и запад след края на прочутата баталия, описана в стихове от Омир. Името на траките е изведено от някои историци и като драки. Те са описвани в аналите и като дардани, заедно с пеласгите, строителите на Атинския Акропол. /Известно е, че Зевс е Пеласгийски бог, а не гръцки/.
  Троянската война от 1200 г. Пр. Хр. се явява своеобразен разделен контрапункт във времето на древността, с кодирани истини за най-старата българска история. Според Бахши Иман в епоса на Волжките българи “Джагфар Тарихи” също има немалко данни за наименованието на древна Троя, което идва от Улуг Етреч – Велик Етреч – български топоним. Аналите на Тит Ливий описват най-подробно как след падането на Троя, дарданският вожд Еней, син /според легендаа/ на братовчеда на цар Приам – цар Анхиз и богинята Афродита, бил пощаден от елините заради доблестта и храбростта си.Съпровождан от вожда Атенор и част от оцелелите войни на цар Пилемен, загинал в боевете край Троя, хероят Еней тръгва с флота през Сицилия и достига града Лаврентум, когото нарекъл Троя. И както пише Тит Ливий:”повел Еней с флотата си свита от оцелелите троянски първенци, от енетите, понесъл отечествените пенати, взел със себе си баща си и сина си Юл Асканий, който пък станал родоначалник на цяла плеада римски императори и диктатори от рода на Юлийте и Цезарите. Еней воювал с племената Ритули и след немалко перипетии стигнал със съотечествениците си до града на цар Латин – Лациум, където се сгодил за неговата дъщеря Лавиния. Цар Латин паднал посечен на бойното поле във войната с Турн. След смъртта му хероят Еней седнал на трона, оженил се за Лавиния и обединил местните племена със своите троянци. Според историческите анали Енетите, съюзници на Троя, водени от вожда Атенор, които също съпровождали Еней били племе от Пафлагония /от Мала Азия/, заселили земите в областта около днешния град Венеция. Хероят Еней посмъртно бил обожествен, докато синът му Юл Асканий/син на Креуза/, основал в подножието на Албанската планина легендарния град Алба Лонга”. Генеалогията на рода на Юлиите върви пряко чрез Юл Асканий, Силвий, Латин, Алба, Атис, Капис, Капет, Тиберий, Агрипа, Рому, Силвий, Авентий, Прока, Нумитор с дъщеря Рея, Амулей. Юл Асканий бил почитан като родоначалник на римския род на Юлийте и точно н негови потомци били и императорите ЦЕЗАРИ – Гай Юлий Цезар/100-44 г. Пр. Хр/ , осиновеният син на Цезар – Октавиан Август – първи принцепс, управлявал от 27 г. Пр.н.ера т 23.09. – 63 г. до 19.08. през 14 г. пр. Хр. Междувременно след смъртта на сепейския владетел Реметалк, император Октавиан Август разделил земите на Балканите между сина му Котис и брат му Раскупорис. Следващият император Тиберий никак не бил очарован от тези обстоятелства. Тогава Раскупорис устроил нечуван пир и с измама подмамил брат си, оковал го във вериги като впоследствие го убил. В Рим пред Сената, съпругата на владетеля Котис Антония Трифена обвинила последния в братоубийство. Пак във времето на управлението на същия Октавиан Август, известният Агрипа е нарисувал една от най-важните римски стратегически карти на Балканите. Върху нея областта Мизия е била обозначена като провинци,я с привилегии и особена значимост. По тази карта легионите на пълководеца Марк Лициний Крас замарширували марша на завоевателите и воювали с мизите. В чест на една своя победа край Цибрица те преименовали древната Рицария в “Мизия”. Дакомизийците оказвали най-жестоката съпротива при колонизаторския марш на римските легиони както това описва Елий Кат. През 4 в. от н. ера мизийският консул Гней Корнелий Лентул депортирал 50 000 роби от бесите и гетите в Мизия. Тези гети в други анали са като мизи. Така постепенно Мизия се превръща в една от най-важните римски провинции. Българската историография е регистрирала в земите на Мизия строежа на най-прекрасните древни императорски имения фундиите.
  Тацит и други древни автори описвали въстанието на предците на днешните шопи срещу Рим като “Въстание на най-могъщите планински непокорни”.
  Данни за синовете на дакомизийката Антония Трифена илюстрират, че синовете й били тачени и почитани в Римската импария като царе във времето на император Клавдий. Администрацията на Клавдий е запазила титлите и част от правомощията и привилегиите, с които са се ползвали царете на древната сапейската династия. Във времето на император Нерон, потомците на Сапейските владетели не само придобивали римско гражданство,катоТиберий Клавдий Епитайкент и Тиберий Клавдий Реметалк, но и съхранили царските си титли. По време на царуването на император Гай Калигула, същият изпратил за цар на Армения дакомизиеца Полимен, а сина на цар Аматокъл станал архонт на Атина.
  Римски императори от дакомизийски произход, /според акад. Йордан Иванов/ били още Гай Юлий Вер, Максимин Тракиец – син на овчар и наставник на Александър Север, Гал/251-254г./, Диоклетиан /284-305/, Константин Велики /306-337/,роден през 274 г. в Нисос/Ниш/, живял с благородното намерение да премести столицата Рим в Сердика/София/, където се намирала неговата родова резиденция. Мизиецът Флавий Аеций /роден през 390 г.в Дорострум – Силистра/, син на Гауденций, Валерий Корвус Марк, знаменитата Мария Медичи, потомка от царския род на племето меди. Велик римски гладиатор от племетои меди бил Спартак – фаворита на най-известното въстание, вдигнато от робите в Рим. Други известни от онова време гладиатори от дакомизийски произход били Битус, Бакаин, Стунозис, Атик и Келедос.
  ВИЗАНТИЯ. Сестрата на император Теодосий ІІ, императрица Пулхерия се омъжила за сенатора от дакомизийски произход Марциан, роден 391 г. и именуван впоследствие Лъв І. Неговият внук Лъв ІІ също регистрирал императорско управление, въпреки дакомизийските си гени. От дакомизийски произход са били и т. Нар. Велики войнишки императори – Макгакиян/451-457./, Юстин І/518-527./, известен още като Управда, роден в с. Тавличево, Кюстендилско ,от Тиберий/578-582/.Известен пълководец дакомизиец бил и Юстиниановият довереник Велизарий . Императори от дакомизийски произход били Юстиниан І /527 – 565/, Юстиниан ІІ, Тиберий І и Фока, а сестрата на император Теодосий ІІ, Пулхерия е регистрирала брак със сенатора Марциан от Дакия, който впоследствие става император Представители на племето беси били император Лъв І и внукът му Лъв ІІ, син на Зенон и Аркадия. Дакомизиийци са били императорите Виталиан, Коментиол, Йоан Мистикон. Хан Сабин, властвал на българския престол /765-766/ също бил от дакомизийски произход по която причина, вероятно и името му не е било отразено в Именника на българските ханове. Съпругата на хан Омуртаг /814-831/ и майка на синовете му Енравота, Звиница и Маламир също е местна мизийка/ от района на бившия гр. Фердинан. – Михайловград – днешна Монтана, кв. Виница.
  Велик пълководец от 821 г. бил дакомизиецът Тома, ръководил въстание, потушено от хан Омуртаг. А дъщерята на цар Самуил Косара се омъжила за зетския княз Иван Владимир. Синът на цар Иван Владислав Траян оженил дъщеря си Мария за патриция Андроник Дука, брат на византийския император Константин, от която линия е родословието на българския цар Симеон Сакскобурготски. Потомък на вторият син на цар Иван Владислав Алусиян имал двама сина Василий и Самуил, а неговата дъщеря се омъжва за император Роман Диоген. Според византийски историци цар Петър ІІ Делян също бил мизиец както и драчкия цар Тихомир. Константин Бодин – седми син на зетския крал Михаил по майчина линия бил син на внучка на цар Самуил и на дъщерята на цар Самуил Косара. След 1211 г. дъщерята на цар Калоян Мария, кръстена на името на майка си – мизийската принцеса Мария /дъщеря на болярина Алцек от Кравуна/ става велика императрица в Константинопол и съпруга на Анри Фландърски, брат на император Балдуин. Елена – дъщеря на цар Иван Асен ІІ става съпруга на сина на императора на Никея Йоан Дука Ватаци. Още есна негова дъщеря Мария станала съпруга на Мануил Комнин – брат на императора Теодор Комнин. Братовчед на цар Константин Асен Коломан ІІ Асен се оженва за дъщерята на Ростислав Михайлович. Севастократор Калоян, братовчед на цар Константин се оженва за дакомизийската принцеса Десислава – изобразена като Българската Джоконда в знаменитата Боянска църква. Потомък на същия древен ктиторски род от времето на Второто българско царство е самият акад. Йордан Иванов. Друг представител на дакомизийския етнос е цар Мицо Асен. Цар Ивайло /1277-1280/ бил истински мизиец, роден в предпланините на Провадийския балкан. Друг средновековен владетел – цар Иван Асен ІІІ бил син на Мария, дъщерята на цар Иван Асен ІІ, който с цялата царска хазна емигрира във Византия през 1261 и получава владенията край р. Скамандър, в района на антична Троя. Дъщерята на царя – също Мария става кралица на Каталуния. Цар Смилец /1292-1298/ произхожда от знатен дакомизийски род с владения от Сливен до Копсис. От брака си с дъщерята на византийския севастократор Константин, брат на император Михаил VІІІ Палеолог се ражда синът му Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог. Цар Чоки /1299 г./ бил син на татарския хан Ногай, който след 1285 г. се оженил за дъщеря на Георги Тертер І. Цар Теодор Светослав, син на Георги Тертер бил син на дакомизийка, а негов наследник станал цар Георги Тертер ІІ. Цар Михаил Шишман, потомък на дакомизийци и кумани бил син на деспот Шишман, управлявал Видинска област. Неговата майка е внучка на цар Иван Асен ІІ, а съпруга му става Анна Неда, дъщеря на сръбския крал Стефан Милутин. Негов първороден син бил цар Иван Стефан /1330-1331/. Друг далечен потомък от рода на Асеновци бил цар Иван Александър, син на деспот Страцимир и деспина Петрица Кераца, оженил се за дакомизийката Теодора, дъщеря на влашкия владетел Иванко Бесараб от брака с която са синовете му Иван Срацимир и Иван Асен и дъщеря му Кера Тамар. От брака с еврейката Сара /Теодора/ се родили пет деца, включително и престолонаследникът Иван Шишман. Страцимир е коронясан за цар през 1337 г, а негова първа съпруга е дъщерята на сръбския княз Лазар. От този брак се ражда синът им Александър – известният в историята Искандер цар, приел исляма и управлявал огромни територии като васал на турския султан в Мала Азия. Вторият син на цар Иван Шишман – Фуржин Асен, загинал по време на рицарското сражение на крал Владислав Варненчек край Варна през 1444 г. Кера Тамар – сестрата на цар Шишман за да изпълни историческата мисия и да се опита да спаси България станала съпруга на султан Мурад.

  ––––––––––––
  Библиография:
  1. “Въпроси по изучаване езика на животните и проблемите на Космоса”, научна студия от 1975 г. на акад. Йордан Иванов, специално подготвена за АН на ССССР.
  2. “Праистория на древните българи”, акад. Сергей Иванов – издадената от Академия МАБИК през 2005 г.
  3. “Велики римски и византийски владетели” – историческа студия на уважавания гръцки историк Панайотис Кенеропулос
  4. “От основаването на града” – история на древе Рим, регистрирана в 35 исторически съчинения на Тит Ливий, коментиращ събития по създаването и възхода на Римската държава в превод.
  5. Неизвестен латински хронограф от ІV в. пр. Хр. – Ватиканска библиотека.
  6.Съчиненията “Енеида” на Вергилий и “Еподи” на Хорации в превод.
  7. Епос на Волжките българи “Джагфар Тарихи” – първо руско издание.
  8. “Българските ханове и царе – VІІ – ХІV век” – историко – хронологичен справочник, Йордан Андреев, държавно издателство “Д-р Петър Берон”.

  E-mail: [email protected]

• Невинните

  Автор: Даниела Горчева

  „Огромен брой детски смърти – неразследвани и в голямата си частпредотвратими.”

  Това е един от изводите на Български хелзинкски комитет (БХК) след направените проверки на всички домове за деца с умствени увреждания в страната.

  Убити по особено мъчителен начин – от глад, занемаряване, студ, залежаване, лоша хигиена, измръзване, удавяне, изгаряне, задушаване… Това са тези 238 деца в България, убити между 2000 и 2010 година.

  Да, убити, а не умрели от естествена смърт и защото „те толкова си могат”, както цинично обясняваше през 2007 социалната министърка Емилия Масларова.

  И само може да гадаем какво е било преди 2000 или пък преди 1989 година, когато никой не се занимаваше с този проблем. Когато даже го нямаше така омразния Български хелзинкски комитет, обвиняван от полуграмотни патриотари и от корумпирани политици в национално предателство.

  Пробългарската позиция на президента Първанов и съсоциалистите му

  патриотът президент и съветникът му

  Помните ли какво каза по повод филма на ББС за децата от Могилино българският президент Георги Първанов, този ненадминат патриот, на когото „Държавна сигурност” дала хероичното прозвище Гоце?

  Каза че филмът на ББС бил „част от антибългарска кампания”.

  Ако следваме логиката на президента, излиза, че щом един филм, който протестира срещу бавното и мъчително убиване на деца в България, е част от „антибългарска кампания”, то „пробългарската” позиция е: оставете ни да си убиваме децата в България, това си е „наша работа”.

  А помните ли какво каза тогавашният министър-председател и лидер на БСП Сергей Станишев? Той пък заяви, че филмът на ББС за изоставените деца в дома в село Могилино бил „крайно тенденциозен“ и че „изкривявал действителността за полаганите грижи“.

  Ето я в цифри „действителността за полаганите грижи“  – всяка година около 25 деца умират в тези т.нар. „домове’!

  Но това далеч не е всичко. 

  Защото по-натам четем в изследването на БХК, че в много от т.нар. „домове” „се практикува незаконна физическа имобилизация на деца – връзване на крайниците или фиксиране към легла, инвалидни колички и други предмети; поставяне на усмирителни ризи, с цел контрол. Има поне 17 документирани случая на физическа имобилизация. На 90 деца е прилагана„химическа имобилизация“ с тежки и увреждащи невролептични медикаменти.”

  БХК уточнява, че „физическата имобилизация е разрушително насилие за психиката, a химическата – и за тялото.”

  Човек чете ужасен и се пита за „домове” ли става дума или… за концлагери за изоставени деца? Деца, лишени не само от родителска ласка и човешко отношение, но и от основните им, естествени човешки права, от правото им на образование, на здравеопазване, деца бити, малтретирани и убивани бавно и мъчително от глад, от студ и от занемаряване?

  Никой не си бил направил труда да уведоми главния прокурор Борис Велчев

  От статия на вестник „Стандарт”, публикувана на 20 септември научаваме, че тези домове се наблюдавали от 18 прокуратури в страната. Според главния прокурор Борис Велчев била създадена мрежа от хора, които са не само компетентни, но и мотивирани тези случаи да не се повтарят. По думите му в направените проверки по домовете има „непонятни“ неща. Той посочил, че при 80 на сто от случаите на детска смърт в домовете, никой не си е направил труда да уведоми МВР или прокуратурата, за да бъде извършена проверка.

  На читателя не му става много ясно как хем тези домове се наблюдават от 18 (при това забележете: компетентни и мотивирани!) български прокурори, хем прокуратурата нищичко не била знаела, понеже никой не си направил труда да я уведоми.

  Горкият главен прокурор на Република България! Не чул, не видял, не разбрал.

  По всяка вероятност през последните 3- 4 години не е чел вестници, не е слушал радио, не е гледал телевизия, пък и едва ли му е останало време да се запознае със задълженията си на главен прокурор, а най-вероятно и Конституцията не е чел.

  Иначе няма как да си обясним оправданието, че представете си, никой не бил уведомил прокуратурата, която впрочем има задължението и да се САМОСЕЗИРА, включително след разследващи публикации в медиите.

  А ако не по-рано, то поне през 2007 година и глухите чуха, и слепите видяха какво се върши по т.нар. „домове за деца” в България след филма на Кейт Блюет „Изоставените деца на България”, излъчен по ББС, у нас и по десетки национални телевизии в Европа. Ето за сведение на нечетящия ни главен прокурор и на цялото му прокурорско войнство от 1600 прокурора, един непълен списък с част от медийния отзвук в България.

  Случаят бе разглеждан и в Европейския парламент. Но Борис Велчев, иначе честичко сновящ по онова време по линията София – Брюксел, придружавайки като предан оръженосец вечерящия с „оперативно интересни лица” тогавашен вътрешен министър Румен Петков, за да убеждава европейската комисия в борбата с корупцията у нас, не бил чул и не бил разбрал.

  снимка: Красимир Юскелиев, в. Дневник

  Едва сега се плеснал по челото българският главен прокурор, едва сега разбрал за фрапиращите случаи като тези от „дома за деца” в Добричко, където за последните 10 години 56 деца са умрели от глад, студ и ужасяващи условия.

  Срамът и почудата

  „Срам ни е и ни учудва, че в 21 век деца умират от глад”, казал обвинител № 1 ни уверява в. „Стандарт”.

  Безспорно е, че това е срамно и позорно.

  Спорно е, че Борис Велчев го е срам. Защото ако го беше срам, досега да си е подал оставката.

  Неизвестно е също от чие име говори главният прокурор, употребявайки първо лице, множествено число. Ако визира управляващите вчера и днес и твърди, че всички те се срамуват, главният прокурор просто заблуждава обществеността у нас.

  Защото не става дума за срам, а за безсрамие.

  Да припомним, че преди 3 години, когато филмът на Кейт Блюет стана достояние на българското общество, най-големият смут на българския президент, беше че филмът не бил „направен с любов към България” !

  Интересно как нашият президент си представя любовта към България в подобен филм? Като целофанена лъжа за действителността в тези „домове’?

  Колективно или индивидуално достойнство?

  Всъщност, нищо ново под слънцето. Когато в една държава системно се потъпкват правата на човека и индивидуалното достойнство на гражданите, тогава започва да бъде размахван номерът с „антибългарската кампания” и…. „националното достойнство”.

  С други думи, не е важно, че седемгодишната Лора тежи едва седем килограма, че ръката на Филип е с дебелината на палеца на социалната министърка Масларова, че малката Седа е вързана за крака на леглото (вж. статията „Домът, който убива” на Яна Бюрер Тавание, в. „Капитал”, 2005), не е важно че дечица в невръстна възраст скимтят от болка и бавно и мъчително гаснат „под грижите” на българската държава.

  Важно е за това да не се говори, защото не е патриотично и ще пострада „националното ни достойнство”.

  Само че ако изобщо има такова нещо като колективно достойнство, то не е в размахване на лозунги от рода на: „моята страна е най-красивата страна на света”, а хората от моето племе са най-умните и най-добрите хора на планетата Земя, че даже и във Вселената. Това не е патриотизъм, а глупост и демагогия.

  Ако си патриот и обичаш страната си, ще искаш хората в нея да живеят добре.

  А това означава да бъдат зачитани правата им и индивидуалното им достойнство! Това означава, че не може в твоята страна да бъдат убивани деца и то безнаказано, а главният прокурор да вдига рамене и да казва: ама никой не ни е уведомил.

  А интересно за какво получава заплатата си господин Велчев? Дали за да защитава обществения интерес или за да прави мили очи на управляващите?

  Невинни и решителни

  И същевременно, винаги когато до обществото стигнат нелицеприятни факти, Борис Велчев бърза да прави недопустими публични изявления още преди разследването да е приключило. Така постъпи и в този случай, когато побърза да успокои нечии гузни съвести, че виновници за детската смъртност ще бъдат търсени само сред персонала по домовете.

  Очевидно всички останали по върховете на правителствения Олимп са невинни.

  И докато такива като Славка Кукова и Яна Бюрер Тавание от БХК от години се мъчат да заинтересуват незаинтересованите ни институции от съдбата на децата в тези домове и на психично болните възрастни в т.нар. „затворени институции”, Борис Велчев – главен прокурор на републиката е твърде зает да се потупва приятелски по раменете със съответния  премиер и вътрешен министър, които са на власт в момента и да уверява обществото в общата им решителност срещу „наглите” и „престъпниците”.

  снимка БГНЕС

  A когато представителите на съдебна и изпълнителна власт у нас се потупват взаимно по раменцата, логично е прокуратурата да нехае за потъпкването на конституцията у нас и за неспазването на международните конвенции, които България е подписала. Включително и за драстичното неспазване на Конвенцията за правата на детето.

  Питам се сега дали тези български ежедневници, които толкова обичат да палят общественото мнение у нас със заглавия от сорта „Вземат ни баташкото клане” или „България уби дете” ще публикуват изследването на БХК, ще изпратят журналисти с кураж да задават неудобни въпроси на управляващите и на главния прокурор и дали ще напишат с големи букви на челната си страница: „В България се убиват деца по особено мъчителен начин.”

  Сега поне имат всички основания за подобно заглавие.

  PS Вместо това тези иначе храбри наши медии са публикували новината под угоднически заглавия, твърдящи че прокуратурата „нищела“ смъртните случаи на децата. Голямо „нищене“ е паднало, вижда се. Истината е, че прокуратурата не е предприела нищо в продължение на години и нищичко нямаше да предприеме, ако не беше разследването на Български хелзинкски комитет.

  Източник: http://dilmana.web-log.nl

• ЕурАктив: Милошевич все още жив в БЮРМ

  Тези които мислят, че сподвижниците на покойния Слободан Милошевич в бивша
  Югославия са на политическото бунище, дълбоко се лъжат! Такива хора днеска
  не само че не са изхвърлени от днешната политика, а в голяма степен
  продължават да управляват пост-югославското геополитическо пространство,
  пише Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие.

  Следващото мнение е написано специално за ЕурАктив от Лазар Младенов,
  председател на Българския културен клуб – Скопие.

  „Осъждането на Радован Караджич и залавянето на Радко Младич може да
  създаде илюзия за справедливо възмездие, успокоявайки временно нечии
  съвести, но съвсем не решава истинския проблем – хора като тях са
  навсякъде из бивша Югославия.

  Същите структури, които организираха клането в Сребреница, и днес все още
  дърпат конците и забавят интегрирането на Западните Балкани в Европейския
  съюз за да запазят своето политическо и бизнес влияние.

  Добра илюстрация на това е ситуацията в Бившата Югославска Република
  Македония (БЮРМ), където в продължение на над 20 години управниците държат
  населението заложник на един безкраен и безсмислен спор за името с Гърция.

  При рекордна безработица от 37%, гражданите на БЮРМ, подобно на бившите
  източногерманци навремето, масово „гласуван с краката си”, придобивайки
  българско гражданство и преселвайки се в България и ЕС. Както наскоро
  отбеляза и френският вестник „Фигаро”, ¾ от населението на БЮРМ (или
  около 1.4 милиони граждани) имат български произход и говорят на език,
  който по същество е български диалект.

  Репресиите и смехотворните исторически фалшификации от ерата на комунизма
  не могат да повече да се прилагат така безцеремонно в бившата
  юго-република, което отваря пътя на спонтанен процес на „ребългаризация”.
  Създават се неправителствени организации на гражданското общество,
  фокусиращи върху българските корени и културно-историческо наследство на
  малката държава.

  Днешните лидери на БЮРМ, преминали през школата на Милошевич, никак не
  харесват тази тенденция. За сплашване на хората, властите затварят и
  репресират български граждански активисти.

  Такава е съдбата на инженер Мирослав Ризински, македонски и български
  гражданин, един от основателите и ръководителите на гражданското сдружение
  „Български културен клуб – Скопие” (БККС), работещо за демокрация,
  европейска интеграция и развитие на добросъседски отношения на Балканите.

  Заради обществената си дейност, Мирослав става трън в очите на враговете
  на демокрацията в БЮРМ, които нееднократно го подлагат на лични атаки и
  тормоз (включително физическо малтретиране по време на мирна
  церемония-панахида).

  През 2007г. службите за сигурност на БЮРМ обвиняват Ризински в корупция и
  се опитват да го завербуват, напълно в стил „а-ла-Милошевич”, за да стане
  техен агент и да шпионира свои приятели и колеги. След отказа му да им
  сътрудничи, Мирослав е незабавно осъден на лишаване от свобода в
  непрозрачен и силно политизиран съдебен процес. Понастоящем този
  европейски гражданин излежава 3-годишната си ефективна присъда в скопски
  затвор. Властите в Скопие вече дълго време тенденциозно блокират неговия
  трансфер в Република България. Остават още 14 месеца до края на присъдата.

  Аналогично, миналата година една млада майка-българка, Спаска Митрова,
  беше хвърлена за 3 месеца зад решетките на скопски затвор под смехотворния
  предтекст, че не осигурила на бившия си съпруг свиждане с детето им в дома
  на родителите си. Понастоящем невръстното дете е насилствено отнето от
  майката след поредица от крайно противоречиви съдебни решения, които не
  биха могли да бъдат взети в никой нормален европейски съд.

  Неотдавна, държавния департмент на САЩ, ЕС и ОССЕ (Организация за
  сигурност и сътрудничество в Европа) изразиха тревога за политизацията на
  съдебната система в БЮРМ, нарушаването на човешките права и нетърпимостта
  към граждани с различна етническа принадлежност.

  Още повече, посланикът на ЕС в БЮРМ оцени състоянието на затворите в
  страната като ужасяващо (сравнявайки ги с бежанските кампове в Латинска
  Америка и затворите в Южна Африка във времето отпреди Нелсън Мандела).

  Очевидно, духовете на Тито и Милошевич все още витаят в тази страна, а
  политическите им сподвижници ползват корумпираната съдебна система за да
  се оттърват от неудобните противници.

  Напълно игнорирайки критериите от Копенхаген, хората обучени в стил а-ла
  Милошевич блокират европейското бъдеще на Западните Балкани и работят за
  реинтеграцията им в една нова анти-европейска юго-империя. Обаче, сега
  времената са други и такива носталгични мечти не могат да се осъществят.

  Въпреки това, много човешки съдби биват разбити, защото тези наследници на
  Милошевич, в отчаяни опити да запазат техните позиции и разкош, са
  способни само за производство на безработни, емигранти и невинни
  затворници.

  Дали съдбите на много хора като Мирослав Ризински ще бъдат необратимо
  увредени? Дали универсалните права и свободи, прокламирани от eвропейските
  институции и високопоставените служители в Брюксел, имат някаква стойност?

  Време е да се отговори на този въпрос сега, когато един обикновен
  беззащитен европеец е в беда и има нужда от тяхната реална помощ.”

  ––––––-
  Б.Р. Оригиналният текст на английски – линк.

• ДЕЗИНФОРМАЦИЯТА НЕ СТАВА ЗА ЯДЕНЕ

  Божидар Чеков е бивш боксьор, бил е шампион на България. Живее повече от 40 години във Франция. Публикува книги с автобиографична тематика, статии, свързани с икономическия и политическия живот на България. Темата „Какво мислят за нас французите” присъства в почти всички негови статии и добре, че е така. Кой по-точно може да каже това.

  Източник: sportenblog.com

  –––––––––––––––––

  Първата партида български цигани бяха посрещнати като шампиони на летище София. Всички медии бяха на линия, само цветя нямаше. Видимо изненадани, мургавите франкофони отговаряха непринудено и добросъвестно на нетърпеливите журналисти. Не, никой във Франция не ги беше насилвал, те не носеха следи от белезници и страната на Волтер и Юго ги беше впечатлила със своята подреденост и уважение към хората. Нашите сънародници явно бяха тръгнали към Париж без да познават закона за три месечното пребиваване. Някои от тях бяха намерили работа, но на черно. Французите им обяснили, че така не може и с това работата се приключваше. Да, но не и за медиите. Поради лисата на събития и гръмки заглавия, продажбите на вестници през септември беше замряла застрашително. Аферата със циганите, поне за малко спасяваше положението. Някои журналисти се нахвърлиха върху нея като гладни котки на прясна риба. Франция, най-гостоприемната европейска страна, погазвала човешките права. Тя нарушавала законите за свободно движение на европейските граждани. Свидетели сме били на „най-масовата официална депортация в Европа след Втората световна война!” С невероятна лекота се направиха паралели с нацизма и концентрационните лагери. И кой стоù зад тези обвинения моля – представители на българските медии в Париж по време на тоталитарната система. Навремето те уверяваха французите, че в България, благодарение на 9-то септемврийското въстание, работниците и селяните са взели властта. Факта, че огромна част от българското население беше закрепостено към родните места, не влизаше тогава в полезрението им.  Същите тези хора днес дават уроци на Франция по демокрация и се вживяват като защитници на правото на циганите да вдигат катуни където пожелаят.

  Напливът към Франция на хора от цял свят се засилва от година на година. Туристи, стажанти или студенти, голяма част от тях предпочитат да не се връщат в страните от които са дошли. Днес 15 милиона френски граждани са от чужд произход. Други близо 400 хиляди са „висящи”, без документи. Оказа се, че не всички чужденци се адаптират към живота на страната. Най-големият проблем са второто поколение емигранти. Докато родителите им са признателни на Франция, техните деца съзнават, че са различни от „кореняците” французи. Раздвоени между френската култура и тази на страните от които са дошли родителите им, те се сгрупират на етническа основа. По този начин „младите” се самоизолират и донякъде изключват от пазара на труда. Организирани в банди, децата на емигрантите все по-често атакуват банки, аптеки и банкомати. Престрелките между полицаи и бандити от различни етнически групи започнаха да взимат жертви и да предизвикват безредици. За да успокои напрежението и спечели общественото мнение, Саркози предприе няколко радикални действия. Най-смелото от тях е отнемане на френското гражданство на всеки натурализиран французин, засечен в стрелба срещу полицаи. Репатриране (и не депортиране както пише българския печат ) е имало винаги. Всяка година френските данъкоплатци заплащат по 25 хиляди билета на нежелани туристи за да се върнат в страните от които са дошли. Миналата година от тях се възползуваха около 400 български граждани без никакъв медиен шум. Настоящия скандал избухна само след 50 завръщания, защото френският президент сам реши да им даде по-значителна гласност. Дали по този начин той иска да отклони вниманието от „аферата Бетанкур”, да спечели симпатиите на крайната десница или да уреди някакви сметки с Европейските институции бъдещето само ще покаже. Неговите действия дадоха възможност на политическите му противници както вътре в страната, така и в Брюксел да изсипят куп упреци и обвинения върху Франция. Саркози отвърна, че няма да остави никой да обижда страната му и покани всички, които го критикуват, да приютят по няколко цигански семейства. Еврокомисарката Вивиян Рединг се извини официално за произнесените от нея обвинения за проявена етническа дискриминация, но не покани никакъв български циганин в родния си Люксембург. Саркози може да бъде критикуван за начина по който постъпи, но по отношение на общоевропейските закони, той е абсолютно прав. Туристическият период не може да продължи повече от три месеца. След него, всеки, който няма доходи, се връща от там от където е дошъл.

  Ако професор Александър Чирков реши да се установи в Париж, той ще бъде посрещнат с цветя от френските си колеги. В Сорбоната следват български младежи от цигански произход. Те са стипендианти и не срещат никакви проблеми. Стотина мургави български сираци вече имат френски родители. Десетки други са в процес на осиновяване. Поради това журналистите и политиците, които упрекват френските управляващи в етническа дискриминация или не познават Франция, или преднамерено дезинформират. Истина е също, че все повече французи са убедени, че страната им не може да поеме сама цялата световна мизерия. От там и позицията на управляващите: ”Това са ваши граждани, вие получавате пари от Европа, създайте им условия за живот в България.” Това поведение не е елегантно, нито естетично. То е наложително. Всеки да си гледа бедняците, защото баницата не може да се дроби до безкрай.

  Скандалът, който Саркози предизвика беше неизбежен. Той се дължи първо на българските представители натоварени с преговорите за евроинтеграция, които премълчаха факта, че значителна част от българското население живее в бедствено положение. Западните наблюдатели от своя страна се подлъгаха с мисълта, че с десетина фондации и една фиктивна етническа партия положението ще се оправи. В това отношение решението на френският президент е може би съдбоносно. Никой повече не може да каже, че цигански проблем няма. В българското общество има бомба със закъснител, чието тиктакане се чу до Париж. Циганите са десет процента от българската нация и те са единствената етнос с положителен прираст. От тяхната интеграция в българското общество, зависи бъдещето на българската държава. В последствие, погледът на европейците към България неизбежно се променя. За всички е ясно, че с репатрирането на циганите от различните европейски страни, проблемът не приключва, а започва. Ясно е също, че България не може да се справи сама. Помощ от вън със сигурност ще дойде. Но начинът на нейното използване би трябвало да се различава от всичко което се правеше до сега. Първата необходимост е строгото прилагане на закона за еднакви права и еднакви задължения. Няма да е лесно, не само защото циганите са неграмотни. Според някои хора в България, интеграцията е невъзможна, защото според тях циганите са мързеливи, крадливи и невменяеми. Този начин на мислене е истинска пречка. От друга страна се знае, че част от кметовете и депутатите са избрани благодарение на петолевки и пакети със захар и ориз. За да бъдат преизбрани, способни ли са този вид политици да работят искрено за ограмотяването на техните избиратели? За щастие в България все още има добронамерени учители, свещеници, журналисти и общественици, които съзнават, че интеграцията може и трябва да се подобри. За да успеят тези хора се нуждаят от средства и от държавна поддръжка. България няма френските пари. Но само с пари – интеграция не става. Франция например е богата, но тя не разполага със цигани- хирурзи и цигани музиканти. Друго българско богатство са отличните спортисти от цигански произход.

  

  Къде са днес Ивайло Маринов, Серафим Тодоров, Александър Христов и Борислав Абаджиев ? Всички тези момчета са неколкократни европейски, световни и олимпийски шампиони. Те прославиха България по целия Свят. Колко труд, постоянство, дисциплина, саможертва и талант са необходими, за да изкачи един спортист на най-високото стъпало? Шампионите съчетават най-добрите човешки качества. Вместо да бъдат интегрирани в образованието, спортните федерации или държавни институции, тези положителни примери след като „закачат ръкавиците” биват просто забравени. За да се променят нещата, в процеса на приобщаване на циганското малцинство е задължително участието на малкия, но съществуващ цигански елит.

  Какъвто и успех да бъде реализиран в тази насока, винаги ще има журналисти и политици, които ще се правят на интересни критикувайки Франция. От сега виждам бъдещия медиен скандал: „А бе, вие ни връщате циганите, а ни взимате лекарите и медицинските сестри”- ще се развикат те. Дали ще бъде Саркози, или някой друг, отговорът ще бъде неизменно същия  като днес:  „Оправете си държавата! Създайте условия за живот и работа на хората в България и те няма да бягат! Ние ще помагаме.”

  Париж 21 септември 2010 г.

  Божидар Чеков

• Посланикът на САЩ бе гост на БТПП

  Среща на Председателя на БТПП г-н Цветан Симеонов и Н.Пр.г-н Джеймс Уорлик, Посланик на САЩ
  

  Състоянието и перспективите за разширяване на българо-американските икономически и търговски отношения и важният за бизнеса въпрос за преодоляване на отрицателните резултати от световната икономическа и финансова криза, бяха разисквани от председателя на БТПП Цветан Симеонов и Н.Пр.г-н Джеймс Уорлик, Посланик на САЩ в Р.България, който гостува за първи път в БТПП.
  Г-н Симеонов изтъкна необходимостта от привличане на повече американски инвестиции на българския пазар, особено във високите технологии, популяризиране на възможностите за правене на бизнес в България чрез засилена рекламна кампания, повишаване на компетентността и практическите умения на заетите, модернизиране на инфраструктурата и др. с цел повишаване на конкурентоспособността на българските фирми.
  Г-н Уорлик потвърди своята увереност в продължаването на съществуващото традиционно добро партньорско сътрудничество между БТПП и Посолството на САЩ в София с цел информиране на бизнеса за организиране на делегации в двете страни, посещение на съвместни панаири и търговски изложения, постоянен обмен на икономическа и бизнес информация.
  Поставен бе акцент за активизиране на дейността на смесения Българо-американски търговски и икономически съвет (БАТИС) и подготовката за посещение на делегация, организирана от Палатата през м.октомври в Кливланд и Чикаго, САЩ.
  Г-н Симеонов и председателят на Арбитражния съд при БТПП д-р Силви Чернев представиха на посланик Уорлик и неговите съветници работата и новите моменти в дейността на съда. Демонстрирана беше новата електронна система за работа по делата в Арбитражния съд, която дава възможност за дистанционен достъп до материалите по делата на оторизираните лица : страни и вещи лица и което ще позволи за още по-бързото решаване на делата.

  Пресслужба БТПП
  

  

• МИЕТ крие нелицензирано ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй”

  През миналата седмица в Брюксел – важни срещи на Георги Котев с

  евродепутата Ребека Хармс и Грийнпийс

  На 23.09.2010 от 10:00 ч. , Административен съд – София-град, Второ отделение, 30 състав, ще проведе второ заседание по делото на НД „Екогласност” срещу Главния секретар на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма(МИЕТ) от правителството на Бойко Борисов, относно частичния му отказ по Закона за достъп до обществена информация да се предостави доклад на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” към МИЕТ. Докладът е от 15.08.2008 г. до ексминистър Петър Димитров по повод изнесените данни от работилия 17 години в АЕЦ „Козлодуй” Георги Котев, за съществуващи в атомната електроцентрала аномалии и мащабна корупционна схема при подмяната на ядреното гориво от 2004 г., с непредвидим риск при експлоатацията.

  Александър Кашъмов – адвокат от Програма Достъп до Информация, счита, че при наличие на надделяващ обществен интерес, аргументите за търговска тайна не трябва да се зачитат и очаква заличените над 70 бели полета в предоставения доклад да бъдат осветлени. Не може да се класифицират като търговска тайна стойности на нарушени параметри при експлоатацията на важно за обществото съоръжение.

  Петър Пенчев – член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” и на Комитета за защита на ядрения физик Георги Котев, и зам.-председател на Национално движение „Екогласност”, се надява на разкриване на рисковата за ядрената безопасност далавера единствено чрез намесата на европейските институции и особено след проведените през миналата седмица в Брюксел срещи на Георги Котев с евродепутата Ребека Хармс – на 15.09.2010 г. и с Грийнпийс – на 16.09.2010 г. Съгласно Договора ЕВРАТОМ, само при голяма ядрена авария се намесва Европейската комисия и затова вече две години от Брюксел очакваха българският национален регулатор в лицето на Агенцията за ядрено регулиране да изясни случая. По данни ог сигурен източник, АЯР все още не се е произнесъл за съпровождащата документация (Глава 31 „Техническа обосновка на безопасността”) и по този начин в АЕЦ “Козлодуй” повече от шест години се работи с нелицензирано ядрено гориво, заявява Пенчев и допълва: “С този съдебен процес се доказва, че ядреното лоби в България сега е тясно свързано и с правителството на Борисов, като се продължава вредна за националната сигурност дългогодишна практика на финансови далавери и липса на прозрачност по ядрената безопасност в АЕЦ “Козлодуй” “.

  За повече информация:

  Александър Кашъмов, GSM 0887829346

  Петър Пенчев, GSM 0887525032 – след 25.09.2010 г.

• Стенограма от срещата на премиера Бойко Борисов с 200 наши сънародници в САЩ

  Срещата се състоя на 19 септември 2010 г. в Ню Йорк

  Елена Поптодорова (посланик на България в САЩ): Г-н министър-председател, г-н министър, драги гости, колеги, доволна съм, че успях да разбия една много плътна и делова програма на министър-председателя и да постигна идване с един ден по-рано, защото ако това не се беше случило, нямаше да имаме днешния цял български ден, започвайки с откриването на новата учебна година и завършвайки със среща с българската общност.

  Иска ми се да кажа три лични неща. И надявам се да бъда извинена и разбрана, г-н премиер. Трогната съм от спонтанния, ще кажа, и сърдечен прием, който имах тук, от българите в Ню Йорк и в Америка с имейли и телефонни обаждания. И това е страшно важно за работата на всеки един от нас – да знаем, че нашето, родното подкрепя. На второ място ми се иска още веднъж да кажа какво значение отдавам на отношенията с Америка и дотолкова, доколкото общността е част от тези отношения, смятам, че е важно да го казваме, повтаряме и да го провеждаме като разбиране за тези отношения. От дълги години работя в тази област и отчитайки стратегическия характер на отношенията с Америка и други държави, смятам, че специално тези със САЩ са уникално необходими и полезни за бъдещето на България. Затова държа да кажа ясно, и то в присъствието на министър-председателя, че считам за привилегия да имам възможността да продължа да работя за тези отношения. И смятам, че е важно да го кажа в началото на мандата. Но ние сме двама с нов мандат тук и също, отново в личен порядък злоупотребявам с правото на водеща, трябва да кажа колко се радвам, че започвам работа заедно с генералния консул в Ню Йорк и искам един аплауз за него (аплодисменти). Аз си представям г-н Радослав Точев като еманация, като символ или по-скоро практическа реализация на новото поколение в българската дипломация. И съм сигурна че много скоро тези, които не са имали възможност да го разберат, ще го разберат и ще ме подкрепят. Казвайки всичко това, се сещам за евъргрийна „Ню Йорк, Ню Йорк“, в който се казва, че ако успееш там, успяваш навсякъде. Така че г-н министър-председателю, тук има хора, които успяват навсякъде (аплодисменти), и това са нашите българи от различни поколения вече, които са и в големите американски компании, и на Уолстрийт, и в концертите, които сами успяват да правят в Карнеги, така че България в Ню Йорк присъства с най-доброто, най-високо качество на своето можене. Това съм го казвала многократно, не е куртоазия, то е статистически факт.
  Има нещо, за което искам да благодаря, може би с известно отстояние във времето, но е важно да го кажа в присъствието на министър-председателя Борисов и то е благодарността за подкрепата на общността, когато полагахме много тежки усилия за лобиране за членството ни в НАТО. И когато вие се отзовахте на призива да пишете писма до конгресмените и сенаторите за подкрепата на България. Тази подкрепа беше решаваща – за цяла Америка и разбира се, и тук, за района на Ню Йорк. Защо споменавам това? Защото в друго измерение министър-председателят Бойко Борисов беше ангажиран в същото усилие. Още като главен секретар на министерството на външните, извинете, на вътрешните работи …

  Бойко Борисов: Исках външните, но не дадоха… (смях в залата).

  Елена Поптодорова: Не дадоха ли? Бих казала, че не е късно… Но имах възможността пряко да съм свидетел на отношенията, които се развиха особено интензивно с различните специализирани служби на САЩ в областта на сигурността, и това беше по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Това е най-интимната сфера в отношенията между двете държави. Не ми е работа аз да говоря в негово присъствие за обхвата, дълбочината и наистина необратимостта на тези отношения. Той, ако прецени, ще го направи. Но това е една основа, която не е конюнктурна и не подлежи на никакви външни влияния, защото опира до най-важните неща за сигурността на една държава. Правителството „Борисов“ влезе във властта със заявка да се справи с тези най-важни неща за сигурността на държавата и на гражданите – борба с корупция, с организирана престъпност. И аз смятам, че ако това постигне министър-председателят и екипът му, това ще бъде повод българите навсякъде – и в България, и навън, да имат самочувствието на граждани на правова държава. Защото това, което правителството се стреми да премахне, да овладее, дай Боже да изкорени, макар че това е в идеалния свят, е като екзема върху тялото на нацията. И аз искам първо да отчета значението на тази страна от работата на правителството, защото това е начинът, по който ни преценяват партньорите. Това е начинът, по който се чувстваме и самите ние. Защото аз добре знам колко е важно за самочувствието на всеки един от българите, живеещи извън страната, колко е хубаво да хванеш вестника и да прочетеш нещо добро за държавата си, а не критика по порядките вътре в нея. Та аз нямам толкова цветя, колкото учителката от тази сутрин да покажа на снимка, г-н министър-председателю, но искам да добавя същото пожелание: наред с всички други очевидни, и те са, мисля, характерни за всички други правителства грижи във времето на тежка икономическа грижа, да успеем да докажем на света, че сме държава на реда, държава на порядъчността. Така че желая успех в тази посока. Казвайки това и може би насочвайки несъзнателно темата на разговора, искам да дам думата на министър-председателя Бойко Борисов, а той има избор на много широк кръг от тези. Г-н министър-председателю, думата е ваша!
  

  Б.Борисов: Добър вечер! Сами разбирате, че при толкова микрофони и като имаме опита от срещата с българската общност в Чикаго (виж тук), трябва да сме много внимателни в това, което ще кажеме (смях в залата). Надали ще напишат и ще предадат наште мили български журналисти за нашата среща и какво сме си говорили, а ще търсят нещо да сгрешиме. Затова ще сме тоя път по-внимателни.
  Радвам се, че сме тука сред вас. Сутринта видяхме и новото поколение – бягаха, танцуваха, рецитираха стихотворения. Така че бъдещето е добро (смях). Въпросът е как да направим и настоящето да е добро. Щото живота е т`ва, което е днеска. Като българи всички се радваме на това, че най-сетне и Великобритания стана днес права на крака да аплодира Митко Бербатов, и истински, така, като българи, се радваме, че им натри носа и видяха, че „Манчестър Юнайтед“ без него са нула! Така че се надявам английската преса най-сетне да напише това, което един изключителен българин направи там.
  Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации, заедно с посланика, нашия, който е в ООН, така че той може да потвърди моите думи. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света. И неслучайно и Департаментът на Съединените щати, и докладът на Европейската комисия, използват едно и също изречение – „силна политическа воля за справяне с този проблем“. И аз ви гарантирам, че това ще го докараме до края. Понеже г-жа Поптодорова сподели за едно време, когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт – за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук! Докато аз като идвах, г-жа Поптодорова беше пак посланик, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите! Така че много се стараехме и мисля, че това помогна поне в нашата област да извървиме тоя път и мисля, че и сега колегата Цветанов се справя прекрасно, и колегите там в МВР. И факт е, че за тази година няколко месеца нямаме нито едно отвличане, нито един магистрален грабеж. Едно убийство, което го разкрихме! И аз ви гарантирам, че ще продължиме в тая посока с тоя дух, каквото и да ни струва, каквато и цена да има. Но за радост това се оценява най-много в момента в евроатлантическата общност. А след това ще дойдат и другите успехи. А след това и вие ще се върнете в България (смях и ръкопляскания).
  Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет… Щото вие вече, живеейки толкова години в Ню Йорк или в Щатите, щото сигурно има хора и от други места дошли, знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАНТАЛИТЕТЪТ. А ние сега вървиме по този път и затова е много по-лесно, като вземеш готови хора с подобен манталитет отвън, много по-бързо се налагат в изпълнителната власт. Трябва да ви кажа, че десетки са тези, понеже г-жа Поптодорова даде пример с Ради Точев или с Ники Младенов. Знаете, той 16 години Ради Точев беше във Франция, френски възпитаник, в техното финансово министерство. Взехме го, понаучихме го (бурен смях) и го пратихме в Ню Йорк да се оправя с вас. Дано се оправя! В интерес на истината той ми носи непрекъснато едни писма от хора, които… особено последното за едно българско момиче тука, последното, което четох, 27-28 годишно, инфаркт в Сентръл парк получило, умряло, родителите му нямат възможност да дойдат да го приберат. Ради Точев направил и оглед, и разпознаване в моргата, и кремации и връщане в България. И родителите му пишат да ми благодарят за това… Обикновено за подобни посланици и консули пишат, че са незаинтересовани, как е възможно и така нататък… Е сега, само преди два дена 15 моряци отвлечени, знаете, в плен. Пратихме военен самолет, докарахме си ги от Оман за няколко часа, не ги оставихме да се мотаят след толкова месеци плен по аерогарите, да се тормозят, а и по-бързо да ги видят техните… Няма българин, който закъсва някъде по света и да не сме пратили превоз да го докара. И да не сме се отзовали на негова мъка. Това, според мене, е много показателно за отговорността и за това, че се опитваме да помогнем на тези сънародници, които са извън пределите на страната.
  Ако имате някакви въпроси, ще ви отговоря. За да не е така монолог…
  Сутринта децата как ме разсмяха, ако знаете, щото отидох при тях и казах – които имат баби и дедовци, или лечи и чичовци в България, и искат довечера да ги видят по телевизията, да им махнат.(смях) И те наскачаха пред камерите, като почнаха да махат с ръце, да викат „бабо, дедо“… (смее се) Даже тука момчетата, които са с камерите, казват, че масово искали да ги питат кога довечера ще ги дават, за да се обадят да ги видят.
  Така че ви слушам, щото и не е много удобно, прави сте и вие…
  Ние имахме среща с еврейските общности преди малко. Помолих ги да помислят за една сцена, където те да плащат наема (смях), където да могат нашите деца и всички вие, които имате мероприятия, да се правят… Щото те доста неща поискаха от мене, викам сега да ви питам и аз нещо, да видим кой сега ще си удържи по-първи на обещанието… Така че съм на ваше разположение.

  Въпрос от залата: Наскоро чух, че г-н Гриша Ганчев ще строи завод за автомобили в България с китайска фирма?

  Б.Б: Те го строят. Ако си спомняте още навремето с бившия премиер Станишев правиха първа копка, преди две години някъде.
  

  Гост от залата: Моят въпрос е насочен към този обект, защото аз на този етап разработвам два двигателя с вътрешно горене. „Мазда“ разработва ванкеловия двигател от години и хвърля по половин милион долара всяка година да го усъвършенства. Моят двигател няма нужда от такива работи. Не е патентован, защото тука е невъзможно да се пантентова. 500 долара на час иска патентен адвокат. Аз имам адвокат, който го прави про боно. Въпросът ми е защо трябваше да избягам от България в Америка, за да патентовам нещо, което може да бъде в България, и утре да кажем ето, имаме български двигател с български автомобил.

  Б.Б: Какво предлагаш да направиме сега? (смях в залата)

  Гост: Предлагам като начало да провериме некои кадри, защото като бях в България имах жена и дете. Баща й, който е директор на 124-о основно училище в София, ме заплашваше постоянно с покойния Георги Илиев, че ще бъда намерен в канавките на София, ако не се разкарам от дъщеря му. Не съм виждал детето си от 7 години. Тука съм, за да творя, необезпокояван от мафиози, които заемат постове в България и изучават нашите деца!Това е престъпление!

  Б.Б: Аз предполагам, че си го застигнал със…

  Гост: Не, аз не смея да се върна в България…

  Б.Б: Върни се спокойно, щото и той не е жив! Мисля, че в случая аз не мога да взема отношение, защото това са си лични отношения между баща, дъщеря, зет. Имам навика в лични взаимоотношения да не се бъркам. Спокойно можеш да се върнеш в България, гарантирам ти, че нищо няма да ти се случи! Виж, от жена ти не знам… (смях в залата) Там не мога да се намесвам!

  Светлозар Момчилов, в-к „България сега“, разпространява се в САЩ и Канада: С какво мислите, че българите в Северна Америка биха били полезни на България? Естествено, до тоя подходящ момент, за който вие говорите, когато те евентуално биха се върнали в България?

  Б.Б: Аз мисля, че тази седмица външният министър ще има доста срещи с българската общност в Северна Америка. Кога хората се чувстват спокойни? От едната страна, както г-жа Поптодорова каза, че престъпността е в нормалните граници, които обществата са приели, сиреч има наказуемост, и когато има финансово-икономическа обстановка, която да носи приходи, съответно по-високи доходи. Миграцията на хората е след парите – там, където могат да изкарат повече пари. Бих дал много примери защо България е на тоя хал. Сигурно вие ги знаете. Но нашта икономика през тея двайсет години така е конструирана, че тя е един вид съпътстваща икономика на чуждите инвестиции, които са дошли. Много пъти съм го казвал: какво най-напред беше приватизирано или в какво се изразяват най-много чуждите инвестиции? В ЕРП-тата, където всъщност стоиш на електромера на човека, във ВИК-тата, където му стоиш на водомера, в мобилните оператори, където му стоиш на телефона, в моловете, където му стоиш на чантата за пазар, в енергийните проекти, където всъщност са подписани така договорите, че от евтиния ток на „Козлодуй“ да компенсираме компаниите, които са дошли в България, които изнасят парите обратно към компаниите си майки. Е, от какво да се получат пари и от къде да се храни икономиката и съответно държавата? И затова ние в момента толкова много преструктурираме, за да може в един момент това, което…
  Ето и в ООН днеска с президента това говорихме, сега с еврейската общност… България какво може да предложи да изкарва пари? Туризъм? На последно место. С какво най-много ние се хвалиме, като кажеме за България нещо? С геостратегическото й положение – че сме държава на кръстопът. Ми кат сме държава на кръстопът, ще си направим магистралите, ще си направим пристанищата, ще си направим летищата, ще си направим контейнери и терминали, ще направим зона за високи технологии и те парите ще си дойдат в държавата във вид на такси, във вид на концентрация. Ние точно обратното сме правили през всичките тези години. Нито една магистрала, сринати пристанища, летищата половината затворени..

  Глас от публиката: Няма и полети!

  Б.Б: Няма и полети… Дето се вика, с продажбата на „Балкан“, това е най-уникалната продажба в света – продаваш нещо, като добавяш 40 милиона долара към него!

  Глас от публиката: Защо няма директни полети?

  Б.Б: Защото сега работим с две от арабските държави, знаете – с Катар и с Кувейт, в момента си правят финансово-икономическите разчети. Имам уверението, че след края на октомври ще ми отговорят. Ние им дадохме, подписахме с тях за открито небе, да имат възможност да летят по две дестинации – към Азия и към Америка. И се надявам едната да бъде Ню Йорк, защото и на мен не ми е приятно – прекачвам се на Лондон, оттам до тука… – по 12-13-15 часа път! Надявам се в края на октомври да имаме положителен отговор. Подписали сме такъв меморандум. А навремето „Балкан“ си имаше, но повтарям, така го продадоха, че да добавим 40 милиона долара.
  Или примерно насипното пристанище в Бургас! Взимаме заем от японската банка, за да направиме пристанище за „Кремиковци“, което го продаваме за 1 долар! Звучи като виц, но това е истината. И сега ние трябва да преодолееме всичко това, да направим икономиката пак да изкарва пари. И днеска това ми беше и мисълта с президента на ООН, тъй като и с президента на Израел бяхме говорили – Шимон Перес, сега го поставихме и на еврейската общност по време на срещата. България следващото, освен геостратегическо положение, има най-плодородната земя и най-екологично чиста може би в момента в Европа. А след 20 години или 10 дори, проблемът на човечеството ще бъде водата и храната. Не петролът, храната и водата! И аз истински се надявам генералният секретар на ООН да потвърди, че догодина ще дойде в България. Това ще бъде темата, по която ще натискам най-много – България да се превърне в земеделското… тъй като ние имаме най-добрата земя, най-трудолюбив народ, с една дума – с инвестиции и техника ние можеме тези милиони декари пустееща земя, които имаме, да храниме и света със нея.
  (чуват се възгласи „Браво“)

  Б.Б: Така че много усилия ще ни струва, но в края на краищата важно е да заявиш позицията си и да натискаш в една посока. Така че магистрали, пристанища, земеделие, туризъм, енергетика…
  Глас от публиката: Цигани!

  Б.Б: Те са наши приятели и сънародници!

  Глас от публиката: Как ще финансирате тези проекти? Щото тука чухме, че от множеството европари, отпуснати за този вид проекти, няма нищо налице.
  

  Б.Б: За съжаление аз заварих държава, в която й бяха спрени всички еврофондове. Нали си спомняте? Вижте, ние всички много говориме за еврофондове. Те са важни, безспорно, колкото може повече да се усвои. Но дори и със всичките пари, да приемеме, че 100% се усвоят от еврофондовете, те са нищожно малки спрямо бюджета на държавата или спрямо това, което ние би трябвало да привлечеме като чужди инвестиции. И ако ме слушахте внимателно, пристанищата могат да се концесионират, магистралите вече ги строиме с европейски пари. В земеделието това, което говорим, прекрасно място да дойдат не само израелците… След два дена имам среща с китайския премиер. По същия начин ще му бъдат поставени нещата. Има държави, които разполагат с огромни финансови средства и няма къде да ги инвестират. Трябва им място, където да има стабилност. А не забравяйте, че България е държавата с най-ниски данъци в Европа. Така че, госпожо, това са местата, откъдето ще се финансират тези проекти.
  Трудно, но в евроатлантическата общност се говори, че в България има видим напредък в борбата с престъпността, корупцията, измамите и всичко останало. Аз съм убеден, това е на първата година, след пет, след шест, ще видите, че ние ще станем средноевропейска държава. Това ви го гарантирам. (аплодисменти)

  Въпрос от публиката: България е разсечена от реки, които болшинството не са пълноводни. Мислено ли е по въпроса тези пътища да се ползват като най-евтин начин за превоз на товари?

  Б.Б: Кои реки имате предвид? Освен Дунав, там по Дунавската стратегия с Австрия и Унгария работим много активно…
  

  Въпрос от публиката: Марица, доколкото знам, не е плавателна. Просто се питам дали, ако по някакъв начин се използват водните пътища, няма да ни излиза по-евтино…
  

  Б.Б: Най-евтиният, най-краткият и най-бързият път. Знаете, че Дунав е реката, която минава през цяла Европа. Това е Дунав – пристанището в Солун, Дунав-Черно море. Ние имаме възможност през пристанище Варна, пристанище Русе, пристанище Лом, Лом-Солун. Само че сега към края на годината, айде и да се забавят малко, въпрос на месец ще е, ще пуснеме „Люлин“. Проектираме „Струма“. Ще я натиснеме, до 3-4 години ще стане и „Струма“. Гърците са си направили до границата магистралата и ще стане най-краткият път Европа – топлото море на Солун през Лом. Още Митхат паша навремето първата железница, която прави, е Русе – Варна. А не е бил глупав човек! Те са ни го направили! От нас се иска просто да не крадат, а да почнеме да мислиме за държавата и да експлоатираме тая даденост, която се нарича геостратегическо, нали на високопарен език, положение на страната.
  Те са го измислили навремето. Войни са водили точно заради Дунав и Черно море. През Дунав и Черно море може да отидеш до Москва да доставяш товари. Огромен пазар! Старите пазари в арабския свят! Огромни пазари, умишлено зачеркнати и влезли други на нашето место там! Ние няма да правиме коли, понеже колегата каза. Да, може да имаме гениални като него хора, които да са измислили двигател. Но ние няма да продаваме коли в Германия, к`вото и да направим! (смях) Нито в Япония ще изнасяме компютри! Но за арабския свят, за бившите съветски републики можеме да изнасяме това, което най-много и най-ценно имаме.

  Глас от публиката: Розово масло!

  Б.Б: Не само!

  Въпрос от публиката: Добър вечер на министър-председателя! Имам няколко коментара и предложения. Първо, аз се гордея, че съм българин и ще направя всичко възможно в останалата част от живота ми да помогна България да има по-добър имидж в Европа и в Америка. Първо искам да предложа за български училища в Америка, които да разширят българската култура на тези, които решиха да имат деца в Америка. Не само на английски, но да им предоставим възможността да изучават родната българска култура…

  Б.Б: Сутринта трябваше да дойдеш! Знаеш ли колко хубаво беше!

  Въпрос от публиката: Нямах покана! (смях) Второ, какво правим, за да направим българските продукти по-конкурентноспособни? Като българското сирене и кашкавал, например? Защото аз обичам българското сирене, а виждам само гръцко в магазините!

  Б.Б: Е затова въведохме сега стандарта „Стара планина“.
  Въпрос от публиката: И последният ми въпрос е какво направихте с визите и кога българското общество ще може да пътува свободно до Америка? (ръкопляскания)
  

  Б.Б: Знаете, че сега въведохме отново т.нар. стандарт „Стара планина“, и трябва да ви кажа, че качеството на продуктите с този сертификат е коренно различно. Досега хората не знаеха какво купуват, а и никой не би си купил кренвирши или салами, които са правени от крайчетата на отпадъците на Европа. С тея продукти ли да излеземе да продаваме в Ню Йорк?! Нали те ще ни ги върнат на другия ден! Така че сега със стандартизацията мисля, че в Министерството на земеделието и храните се постигнаха доста добри резултати. Неслучайно и така сме заложили в наредбата, че само при едно нарушение му взимаме лицензията. Няма да има тоя път „Сгреших, прости ми“, такива няма. Едно нарушение, прибираш му лиценза и заминава!
  А за визите – поставили сме го. Може би той щеше да се ускори този процес, ако навреме бяхме въвели биометричните данни. То и сега, така негласно, американското посолство се старае да издава, особено за бизнеса, за хора, които са познати, десетгодишни визи. Което горе-долу е приемливо, щото ходиш веднъж на десет години. Но аз се надявам, че ако така продължаваме да работим и да се виждат видимо…, защото неформално тук в Ню Йорк почти всички шефове на служби в Щатите ще дойдат да ме видят. И там още веднъж тоя въпрос ще им бъде поставен. Когато беше и директорът на ЦРУ в София за два дни, обяснихме колко е важно, за да могат българите да се чувстват истински партньори на САЩ, защото ние участваме и в Афганистан, и в Ирак, и в Босна и Херцеговина, Косово, навсякъде в рамките на НАТО и ние заслужаваме да бъдем оценени като такъв партньор. Видяхте, че на Гърция дадоха от колко години, и то в момент, в който кризата ги съсипа, просто за да им пооправят малко имиджа. Това им трябваше за международния пазар. Това сме го поставяли заедно и с полския премиер Доналд Туск, и с унгарския Орбан. Те ще бъдат сега на 8-13 октомври в София и сме се договорили така, между нас казано, тези държави – Полша, Унгария, България, които сме във визов режим със САЩ, да поставим тоя въпрос. Защото догодина ние ще влеземе в Шенгенското пространство, живот и здраве, а за Щатите да пътуваме с виза – не е правилно! Така че ще вложим усилия, влеземе ли в Шенген, това ще е много силен мотив да искаме от правителството на САЩ да ни махне визите и за нас.

  Въпрос от публиката: Ще удължите ли мораториума за генно-модифицираните растения, който е за пет години?

  Б.Б: Госпожо, ние приехме закон за това. Не е пет години, той няма край! Тогава, когато ставаше спор за тия пет години – да ги има или да ги няма, имаше спор и в самата Европейска комисия. Но понеже обществото реагира много остро, мойто мнение беше, че не трябва да се дава дори мораториум, а да е ясно. Ние в момента мисля, че сме единствената държава, която сме забранили всичко!
  (Викове „Браво“ )

  Въпрос от публиката: Драги сънародници, тук съм дошъл в тая държава от 18 години. Съм излязъл от България на 16.
  

  Б.Б: Две години път! (смях)

  Въпрос от публиката: Защо България на мене не ми дава българско гражданство?

  Б.Б: По принцип с гражданството знаете, че президентът се занимава (смях). Но външният министър ще го провери. Ако има несправедливост, ще я решим

  Въпрос от публиката: Защото съм нямал ЕГН!

  Б.Б: Така че ако искаш ела в България, ще го организираме и ще ти го възвърнем. Чу ли ме или не ме слушаш?! Ще дойдеш при външния министър в София и ще ти го решиме проблема!

  Въпрос от публиката: Г-н министър-председател, искам да ви поздравя от името на българите в Ню Йорк! Вие сте първият министър-председател, който идва и се среща с нас. Аз живея тук от 15 години!

  Б.Б: Чакай! Ми Станишев? Всички се хвалят, че се срещат с вас, като идват тука!

  Въпрос: Не съм го виждал, да ви кажа честно!

  Б.Б: То има сигурно и друга общност! (смях)

  Въпрос от публиката: Гледаме да се прибираме всяка година в България. Тази година се прибрахме лятото и за първи път почувствах, че не искам да се връщам обратно в Америка. Има някаква нова атмосфера, има някакъв импулс в хората.

  Б.Б: Мачкаме ги, затова така са… (смях)

  Въпрос от публиката: Не, не. Искам да ви пожелая да имате все така волята и силата да ги мачкате и с удоволствие да се прибираме, може би и завинаги, в България. Защото сме българи и там трябва да живеем! (аплодисменти)

  Въпрос от публиката: Добър вечер! Казвам се Дани Карабян и съм финансов аналист на Уолстрийт. Първо искам да благодаря на министър-председателя за всичко, което прави срещу престъпността и корупцията в България, също на господин Цветан и на всички от правителството. Мисля, че това за първи път се случва от много години. От точно 20! Всъщност тази корупция и престъпност изгониха много българи от родината. И бих желал да ви задам въпроса: ще има ли институция в България, към която несправедливо ощетените граждани от правосъдната система ще могат да се обръщат или винаги ще трябва да се обръщаме към съда в Страсбург за правата на човека. И бих искал да дам един пример. Аз съм също жертва на тази правосъдна система. Загубих половин имот в град Пловдив по несправедлив начин. Имот, за който аз и моето семейство сме плащали данъци и сме правили подобрения. Просто не знам към кого да се обърна…

  Б.Б: За съдебната система трябва да се направи необходимото и аз истински се надявам самите те да чуват подобни въпроси. Защото знаете, че тя е независима система и всяка намеса в нея крие рискове. За съжаление именно поради това, че е независима, те считат, че не зависят от народа дори. Ето, виждате, ние идваме и заставаме пред вас, едни ни харесват, други не, но считаме за наш дълг да отговаряме и да помагаме на всеки един по проблема му. Не знам как са ви взели имота. Ако има далавера във взимането, ми го дай (смях). С Ради Точев – сега му дай документи и телефон, на който да те намерим.

  Въпрос от публиката: Аз съм професор по генетика в Ню Йорк. Говорейки за ГМО…

  Б.Б: Нали няма да ме изпитваш!

  Въпрос от публиката: Не, няма да ви изпитвам. Само един въпрос: имате ли технология за мониторинг, да знаете дали храните, които се предлагат, съдържат ГМО или не? Аз не съм съвсем запознат, на доколкото знам, в България няма такъв тип лаборатории, които да правят генетични изследвания…

  Б.Б: Имаме! Имаме такава лаборатория, но ако идваш до България, много ще се радвам подобни хора с професорски титли… Елате, ще ви пратя, ще отидете с министъра на екологията, ще се убедите, защото след това ще можете да разкажете за това, което имаме и което се прави сред вашата общност. Така че идвате ли си в България, сте добре дошъл!

  Въпрос от публиката: Не искам да оценявам усилията в областта на борбата с престъпността и корупцията, но тъй като в България има структурни проблеми, искам да знам какви точно структурни промени предвиждате, така че като си дойда, тази полиция и съдебна система да продължат да работят срещу престъпността. Имате ли някаква стратегия за това как да се повдигне икономическият капацитет на нацията, така че да дойдат чужди инвестиции и в секторите, в които искаме да дойдат, за да се осъществи един подем в България? Благодаря ви.

  ББ: Аз се надявам ние да бъдеме по-дълго, щото за следващите не гарантирам как ще се справят! Така че… Мисля, че народът трябва да оцени и ще оцени това, което се прави! Разбира се, има сектори, в които не ни е всичко наред. Особено такива, които са забатачени от 20 години като здравеопазването. Много трудно се правят структурни промени там. Защото има цели схеми, които действат и съсловията не одобряват всички промени, които искаме да правим. А там влизат милиарди левове на година и съпротивата е голяма. Аз съм убеден, че в следващите години и съдебната система ще работи по-добре, прокуратурата започна да работи по-добре, вече доста съдилища дават нормални… работят нормално. Мисля, че много много по-добрите хора са на наша страна в тази система и нещата ще се наредят. А иначе мога да изброя поне 30-40 човека на ниво министър и зам.-министър, а и в агенциите, които са на ваша възраст и които ги взех от Лондон, Париж, Вашингтон и в момента са в управлението на държавата. Като се износят малко, идвайте вие и ще ги сменяме! Това е пътят! Хора с такъв, западен манталитет. Работили, участвали, е както професорът преди малко. Това са хора, които като дойдат, почват да работят с тоя манталитет. И веднага това се връща обратно в евроатлантическата общност. Те имат доверие в ония хора, говорят на един език, разбират това, което правят. Това е пътят!

  Въпрос от публиката: Добър вечер! Казвам се Моника и съм от София. Студентка съм в Щатите от 4 години и искам да питам. Аз съм дошла тук със стипендия, която ми е предоставена от университета, в който уча. Обаче ми предстои да се дипломирам, а бих искала да продължа да уча за магистър или докторант. Искам да питам защо няма организации или спонсори в България, които биха спонсорирали студенти като нас, които да продължат да учат за магистратура или докторантура в САЩ и другаде по света? Интересувам се от програми, които спонсорират деца като нас?

  Б.Б: Ами до голяма степен аз мисля, че има и доста фондации, и доста хора, дори и тук като този… Тед? Не го виждам, той тука ли е? Ради, намери го тоя човек и да го запознаем с момичето, може да му излезе късмета…(смях) Тед Василев тука ли е? (оказва се, че е излязъл). Трябва и повече активност от вас. Все пак държавата не е социалистически тип държава да търси да решава на всеки един проблема с финансирането. Е тия хора виждате ли ги? Старите емигранти. 40 години, докато се наложат. Така че това, че си изкарала дотука със стипендия, е огромен бонус за тебе. Сега просто трябва да си по-активна. Ако си добра, те вече ще те забележат. Така че повече активност.

  Въпрос от публиката: Добър вечер, г-н премиер. Искам да ви благодаря. Ние приветстваме всичко, което правите. Абонирах се за всичките български телевизии, за да мога да ви гледам и да следя всичко, което правите (кикот в залата). Аз се занимавам с данъци в Америка. Правя данъците на хората и като хоби следя от време какво става в България. Разбрах, че от 2007 г. е излязъл някакъв закон, който касае всички нас, които живеем в чужбина. Аз съм от 12 години тука и никога не съм имала личен лекар в България. Оказва се, че дължа здравни вноски в България. Нямам против, излезъл е законът, искам да си ги платя. Но ако аз по някаква причина не бях проверила, нямаше да знам. Всички ние имаме адреси в България. Никога никой не ни е изпратил уведомление, че дължим пари. Начисляват ни се лихви. Смятам, че ако държавата иска да събере тези пари, трябва да изпрати на хората известие, че те ги дължат тези пари.

  ББ: Логично.

  Глас от залата: Просто едно предложение да пращат на хората известия…
  

  ББ: Да им съберат парите.

  Въпрос от залата: Аз имам съвсем кратък въпрос: какво може да се направи за образованието? Какви стъпки се предвиждат? И добре дошли, защото това е все пак е усилие да се срещнете с нас.

  ББ: За образованието знаете, че това беше сферата, в която не направихме съкращения, въпреки огромния дефицит, който има държавата. Веднъж. И втори път – за 120 български училища в Европа и Америка подсигурихме финансиране. Включително и за двете български тук.

  Глас от залата: Значи това ме кара да се връщам по-скоро!

  ББ: Дай Боже да си възстановиме така мощта на икономиката, ще има повече за образование. Всичко е функция на парите, които влизат в бюджета. Образование се прави с пари, здравеопазване – с пари, а парите могат да дойдат, ако ти работи икономиката. Е сега да ви изпитам колко завода можете да изброите в България, ще видите, че ще се запънете.

  Въпрос от залата: Г-н Борисов, обективна реалност е, че всъщност вие отворихте европейските фондове за България. Вие акцентирахте на природните дадености в страната като селско стопанство и като трудолюбие на българския ни народ. Всеки път, когато чета какви обеми от европейските фондове сте усвоили, 50% от мен се радват, останалите 50% …

  ББ: Ни е яд!

  Глас от залата: Ни е яд! Публична тайна е, че фирмите, които останаха юридически лица в нашата страна, които имат капацитета като работен ресурс, като финанси, това са партийните фирми, които бяха вързани към държавния и общинския бюджет. Фиксирам фирмите на Божков, но те са цяла плеяда. Налива се вода в колелото на хората, които продължават да спъват развитието на страната. Въпросът ми е: ако селското стопанство, а то наистина е много важно, а там също са фондове и средства, партийно протежирани с крадени пари и огромни обеми, какво се прави за това европейските пари да стигнат до обикновените българи, до този, който има парче земя и би могъл да се занимава с това с нежното трудолюбие и с нужния ангажимент? Фиксирам фондовете и програмите за развитие на селското стопанство…

  ББ: Вие от колко години сте тук?

  Глас от залата: от 9 месеца.

  ББ: От 9 месеца. Сравнително отскоро. Но знаеш, че в момента, особено за магистрала „Тракия“ – най-видният пример, цялата ни магистрала „Тракия“ струва почти толкова, колкото пътя за „Цанков камък“. В пъти по-евтино я строиме. По земеделските фондове не сте прави. Защото парите за тютюнопроизводителите – 160 милиона, ги дадохме на всеки един тютюнопроизводител. Не ги пуснахме отделно, а на всеки един. Над 1 милиард земеделските производители, и то малките и средните, си получиха от правителството, от европейските програми. Сега винаги е възможно да стане некъде и пробив. Но масово в момента парите си стигат до самия производител. И неслучайно тая година ние имаме рекордни добиви и в пшеница, и слънчогледът особено добре върви. И мисля, че много пари ще влезнат в производителите… За дребните производители парите министър Найденов ги дава. Миналата седмица даже в новотел „Европа“ се събраха – по 300-400-500 души идват там и се подписват и си ги взимат. Така че е много видимо, много публично.
  Но понеже в 7 и половина требва да освобождаваме залата, ми казаха, аз ще остана тука на разположение, който иска да остане да пита още нещо. На другите пожелавам приятна вечер. То сега кво е, събота или неделя? Тука кво се пада? Неделя. Приятна неделя тогава. Има баница и луканка, заповядайте! И българско вино! Така че…
  Финални ръкопляскания.

  Препечатка от в. Сега

  
  
• Стефан Личев (ЗНС): Българинът яде боклуците на Европа
  Земеделските субсидии за производителите трябва да се изравнят с останалите страни

  Земеделските субсидии за производителите трябва да се изравнят с останалите страни

  Стефан Личев е роден на 9 януари 1949 г. в село Койнаре, община Червен бряг. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1975 г. Два мандата е бил депутат – най-напред в 37-ото Народно събрание, където е зам.-председател на комисията по земеделие, а после и в 38-ото. Личев е председател на Земеделския народен съюз.

  – Г-н Личев, инициативен комитет стартира подписка за свикване на референдум за предоговаряне на земеделските субсидии. Как върви кампанията и очаквате ли засилен интерес?
  

  – На 8 септември Инициативният комитет внесе изискващото се по закон уведомление до Народното събрание, че започва такава подписка. Оттогава стартира и кампанията. Проведохме среща с областните председатели на Земеделския народен съюз за започване на масово събиране на подписи. Досега имахме подготовка – през последните един-два месеца просто уведомявахме хората. Мисля, че това е най-смислената кампания за референдум, която може да се проведе, защото наистина България е в едно много тежко положение в сравнение с другите страни от ЕС. Българските фермери получават 40% от субсидиите, които получават европейските. По нашия договор с ЕС тези субсидии трябва да бъдат изравнени до 2016 г., но дотогава няма да има български земеделски производители. Това го повтаряме от няколко години. Радвам се, че и браншовите организации от земеделския сектор най-после го осъзнаха. Може да се каже, че почти всички се включиха в нашата инициатива.

  – Защо няма да има земеделски производители до 2016 г.?
  

  – Защото в областта на животновъдството от година-година и половина хората фалират, тъй като средствата не им достигат. В същото време от Европа влизат много евтини стоки. От една Германия или Холандия може да влезе по-евтина земеделска продукция. Българските производители и хората, които работят в земеделския сектор, получават между 8 и 10 пъти по-малко пари, отколкото те. Освен субсидии другите страни получават и поддръжка от техните правителства. От друга страна, ние непрекъснато говорим, че българите ядат лоша храна. Това, което влиза от тези европейски страни, е евтина стока. Те имат и много добри и качествени стоки, но в България те биха били много скъпи и хората няма да ги купуват. Затова те изпращат тук боклуците, образно казано, които българите да ядат. Може би 1 процент от българите биха си купили сирене от 25-30 евро за килограм. Имайте предвид, че това, което ние сме започнали, не касае само земеделските производители, а цялото българско общество. Не виждам някой, който да е против. Тук все пак става въпрос за поставянето на един подпис. Българското общество би трябвало да покаже на Брюксел, че живее в европейска страна и е равно на другите. Някои казват – защо трябва да се прави референдум? Защо българското правителство не постави директно въпроса? Защото ако само така се постави, както и ние сме го правили, той ще бъде отминат с мълчание. Но ако има 500 хил. -1 млн. подписа, в Румъния още толкова или два пъти повече и в Полша, в която също се говори за изравняване на субсидиите, тогава Брюксел сигурно ще погледне по друг начин и ще започне дискусия за обща земеделска политика. Обещават се разговори за обща европейска земеделска политика през 2014 г., но не е сигурно, че нещо ще стане. Ако при тази криза не започне изравняване на субсидиите, в България и Румъния земеделието ще бъде в окаяно положение, а някои сектори като животновъдството просто ще бъдат закрити.

  – Смятате ли, че е реалистично първият национален референдум в България да бъде точно по тази тема?
  

  – Това е най-належащата тема, която трябва да се дискутира в България, тъй като става въпрос за 2-3 млрд. евро, които трябва допълнително да влязат в страната. Най-важното е българското земеделие и българите да ядат по-нормални храни. Освен това в кризата една Гърция получи от ЕС 110 млрд. евро след финансовия срив. Германия и Франция поеха основния дял от парите, които трябваше да се дадат на Гърция. Ако фалира земеделието в България и Румъния, пак тези страни трябва да отделят средства, ако искат Европейският съюз да съществува. Всички имат интерес това стане, при това час по-скоро. Знаете, че бебето, ако не плаче, няма да се сетят да го нахранят.

  – Какво е настоящото положение на животновъдите в България?
  

  – Животновъдите в България са най-ощетени. Това е един ужасно тежък труд, а в същото време тези хора не могат да оставят животните си повече от няколко часа. Те са заети непрекъснато. В същото време животновъдите са най-лъгани – те са доволни само на едно обещание, че след 2-3 месеца ще им се плати. Постепенно по-дребните животновъди, които имаха по 15-20 животни, просто фалираха. В момента има големи животновъдни ферми, но те са главно на хора, които се занимават и с други дейности и успяват да отделят средства от другите дейности, за да поддържат едно губещо производство като животновъдството. По този начин хората, които наистина се занимават с животни и това е било тяхно призвание, просто си заминаваха. Това е абсолютно ненормална работа и трябва по някакъв начин да бъде прекратено. Ние проведохме среща с министъра на земеделието на 8 септември. Всички знаят това положение. Вероятно средствата като не достигат, си казват – онези там могат най-лесно да бъдат излъгани, и тези хора остават. Те не могат да направят и един сериозен протест. Идват 30-40 човека, защото другите просто не могат да си оставят животните. Зърнопроизводителите също са в тежко състояние, но все пак успяват да изплуват, защото там и субсидиите са по-редовни.

  – Има ли крупни земеделци или животновъди, които са успели да се възползват от членството ни в ЕС и успяват да изнасят продукция навън?
  

  – Аз мога да ви дам пример със себе си. Моята фамилия има мандра, занимаваме се и с животновъдство. Допреди влизането в Европейския съюз успявахме да изнасяме продукция за България и Австрия. Вече спряхме, защото няма как. Има някои производители, които продължават да се борят и да се опитват да изнасят продукция, но това е изключително трудно, защото конкуренцията в Европейския съюз е нелоялна. Аз твърдя, че развитите страни така са сключили договорите, че да се настанят на пазарите на новите страни членки, но да не допуснат стоките на източноевропейските страни да отидат в близките години до тях.

  – Излиза, че земеделието е загубило от членството в ЕС?
  

  – В този план да. Аз смятам, че България спечели много с това, че влезе в Европейския съюз и вече я приемат като цивилизована страна, но в същото време някои сектори, особено земеделието, губят от това. На всяка икономика й трябва развитие на пазара, това е жизненоважно. С това разпределение на европейските субсидии се отряза всякакъв път за излизане на българските производители на европейския пазар.

  – Споделихте, че имате мандра, новите стандарти как се отразяват?
  

  – Това беше едно много добро начинание. Всъщност държавния стандарт го има и отпреди. Въпросът беше да се вдигне шум и хората да разберат, че на пазара има всякакви стоки, да може да се даде възможност и кураж на тези, които произвеждат по-скъпи и качествени продукти. Сега се забелязва едно увеличение на продажбата на качествени стоки, макар че са по-скъпи. Ние от 4-5 години не произвеждаме сирене.

  – Защо?
  

  – Защото досега никой не искаше да купува качествено сирене на цена от 8-9 лева. Произвеждаме кашкавал, кисело мляко и някои други продукти. Сега обаче възможностите са по-добри. Ние смятаме, че вместо да се създават различни министерства, които не са чак толкова актуални, трябваше да има едно министерство на външната търговия, което да се заеме изцяло с това България да излезе на балканския, а после и на европейския пазар. Ако българските производители получаваха равни субсидии с европейските още от влизането в ЕС, техните стоки наистина щяха да бъдат конкурентоспособни. Ние трябва да знаем, че като сме влезли в ЕС, не всичко ни е постлано. Просто трябва да се борим.

  Интервю на Миглена Славова „Новинар”

  
  На снимката:
  Министър Мирослав Найденов (петият отляво надясно) се срещна с представители на инициативния комитет и обяви подкрепата си за инициативата за провеждане на референдум за изравняване на земеделските субсидии в ЕС. На снимката са представителите на инициативния комитет начело със Стефан Личев, председател на ЗНС.

  Бланката за референдум: 

• Американка с уникална колекция от български фолклор

  Лорън Броди (Lauren Brody) е издирила и събрала над 600 стари винилови плочи с български песни и хора. Според нея това е изключително богатство, което не трябва да се забравя. За нея българския фолклор е жизненост, сила и някаква магия. Предлагаме ви интервю на Антен Ер с американката.

  Лорен Броди от Ню Йорк събира изгубената българска музика

  

  Лорен Броди е родена в Ню Йорк. Завършва класическа музикална академия със специалност “Пиано”. Неведомите пътища на съдбата я отвеждат на онзи масив скала, наречен Балкани в България – страна със странно звучащо име за хората от другия свят. По онова време “Желязната завеса” е тотално спусната, но тя се оказва едва ли не копринен воал за упоритото американско момиче, тръгнало да изучава най-ценното съкровище на този изстрадал народ – неговата музика и фолклор.

  
  Интервю на Живко ТЕНЕВ

  
  – Кога за първи път научи за България и реши да посетиш страната?
  – Като малка майка ми и баща ми ме водеха по клубове в Ню Йорк, където се пееха и танцуваха песни от цял свят. Първите ми впечатления за българския фолклор са именно от посещенията в тези клубове. По-късно завърших музика със специалност пиано, но интересът ми към тази музика остана в мен. Първия път когато дойдох в България беше през 1969 г. Кацнах в София и прекарах тук известно време. Най-напред си купих плочи с народни песни и веднага отидох в Родопите. Отправих се натам, защото преди това бях слушала изпълнения от този район и бях силно впечатлена от тях. Най-силно ме омая певицата Надежда Хвойнева, която е родена в смолянското село Левочево. Бях силно запленена от нейния глас и от самото звучене на родопската песен изобщо. Именно тези неща ме насочиха най-напред към Родопите. Освен грамофонните плочи, при първото ми посещение в България се снабдих и с една гъдулка.
  – Какво се случи след завръщането ти в щатите?
  – Върнах се в Ню Йорк и оттам нататък аз не знаех нито български, нито как се свири на този инструмент. Преди съм свирила на цигулка и това ме подтикна да се ориентирам към гъдулката. Може би затова ми се видя интересна като инструмент. Докато още бях в България за малко успяха да ми покажат как се държи гъдулката и технически горе-долу как се свири с лъка. Аз, разбира се, не можах да разбера нищо от тези обяснения, но продължих да опитвам да се науча да свиря. Без да знам български език пусках плочи и със слушалки на ухото се опитвах да доловя някакъв текст. Без да знам за какво става въпрос, съм повтаряла срички, само и само да науча някои песни, естествено с много грешки в текстовете. Например слушах някаква песен, в която се пееше “Ти дали си гъркиня, дали си от Кивина”, аз тоя текст го разбрах като “Лили от Пирин”. Допускала съм много грешки от незнанието на езика, обаче се оказах много упорита и една цяла година се мъчих да науча повече за българската граматика и да се науча да свиря на гъдулката.
  – Всичките тези усилия дадоха ли някакъв резултат?
  – Да, разбира се, по някаква случайност през същата тази година се запознах с един човек, който имаше приятел в Комитета за Славянска култура. Този комитет беше създаден за да поддържа контакти с българи по цял свят. Срещнах се с тези хора и те видяха, че аз много се интересувам, че дори съм се занимавала и решиха да ми отпуснат стипендия да дойда да уча в България.
  Стана така, че от 1971 до 1973 г. бях стипендиант на Славянския комитет в Музикалната академия в София, където попаднах на един много добър професор – Стоян Джуджев. Той е много известен не само в България, но и в целия свят.
  – Как премина обучението ти в България?
  – Докато бях в България започнах да издирвам гъдулари. Нали се учех да свиря на гъдулка и обиколих почти цялата страна. Чувала бях за най-добрия гъдулар в България – Янко Петров, който е роден в гълъбовското село Априлово. Не успях да се срещна с него, но няколко пъти разговарях със съпругата му. Дори мисля, че все още пазя записите от тези разговори някъде в своите архиви.
  – Кое ти беше по трудно да научиш – българския език или българската музика?
  – Еднакво трудни са и двете неща. Аз и до ден днешен се опитвам да усъвършенствам едновременно езика и познанията си по български фолклор. Отдавна вече не свиря на гъдулка, минах на акордеон. Да се свири и да се изпълнява българската музика както трябва вече е много трудно. Изисква се много голяма техника, много тънкости има в тази музика, което може би вече не е по силите ми. Аз почти 40 години се занимавам с тази музика и съм постигнала някакъв успех, обаче не е това, което знам, че трябва да бъде. Това е и си остава едно голямо предизвикателство в моя живот.
  – Има ли място българската музика в един град като Ню Йорк и може ли да се смята, че ти си един посланик на българската музика там?
  – В Ню Йорк има място за музиката от целия свят, в това число и за българската. Ще бъда откровена обаче и ще ви кажа, че не е възможно да си изкарвам хляба от това нещо. Това за мен е едно, как да кажа – нещо като призвание. Това обаче не ми е професия. Аз се издържам като акордьор на пиана, казах ви, че съм завършила класическа музика с пиано и теория.
  След като се захванах с българска музика, аз станах основателка на първия битов оркестър в САЩ. Този оркестър беше създаден всъщност през 70-те години в Лос Анжелис. Отидох там за да участвам в един състав, който бе за народни танци от цял свят. Мен ме поканиха в този ансамбъл заради това, че знаех и можех да изпълнявам българска музика, че свиря на гъдулка и пея български песни. Живях там една година и с няколко други музиканти основахме оркестър “Питобули”, на името на легендарния войвода от Пиринския край. Този оркестър всъщност е първият в Америка, изцяло битов оркестър с български народни инструменти. И със записите, които сме направили тогава с този оркестър, където аз свирих на гъдулка и пеех български песни дойдох в България през 1970 г. С тези записи отидох в Славянския комитет в София и показах с какво съм се занимавала през този период. Тогава те са преценили, че интереса ми към българската музика и българския фолклор е достатъчно сериозен. Затова ми беше и отпусната стипендия, да продължа да се занимавам в България на местна почва.
  – Какво беше отношението на българската държава към тебе по това време, знаем, че тогава все пак съшествуваше “Желязна завеса”?
  – Те гледаха на мене може би, като на някаква агитка за българската политика и начин да се насърчава българщината в чужбина. По онова време, както е известно, имаше отрицателно отношение към Запада и чужденците. След като пристигнах от Америка, първоначално имаше много хора, които не искаха да контактуват с мен, защото това можеше да се изтълкува по различни начини в определени среди. Има много случаи, когато хора са отказвали да говорят с мен, защото в това виждаха политически момент, а аз се явявах човек от Запада. Други след контактите си с мен са били привиквани в полицията и в Държавна сигурност и са били разпитвани за какво са говорили с мен. Контактите по онова време бяха много, много трудни.
  – А обратния момент, когато се върна в САЩ, как се отнасяха с теб?
  – Не е имало чак такива проблеми, но все пак хората ме гледаха учудено и ме питаха “Какво търсиш там?”, “Къде се намира България?” “Каква е тази държава?” “Каква е тази музика?”. Разбираха ме само в онези тесни кръгове, където вече споменах, че майка ми и баща ми са ме водили. Тези хора са ме разбирали какво търся и какво искам.
  – Сега си горда българска снаха, нещата вече по-различно ли стоят а и времената се попромениха?
  – Вече всичко стои по друг начин. Хората не се плашат, когато контактуват с мен, обаче има хора, които не могат да разберат моя интерес към старите работи. Защото аз например се интересувам също и от музиката създавана преди 9-ти септември 1944 г. Това са записите на стари грамофонни плочи от 1940 примерно до 1950 г. През 1990 г. бях в България за една година, защото получих от Фондация Фулбрайт стипендия да изследвам старата грамофонна индустрия на България. Това всъщност обхваща преиода отпреди 9-ти септември 1944 г. Като се опитвах да обясня на различни колеги – фолклористи и музиколози, че аз се интересувам от старите плочи, които са били издавани на музикалния пазар по онова време, всички те ме гледаха с някакво много голямо учудване. Питаха ме за какво търся тези отпадъчни материали, че това едва ли не, не представлява никакъв интерес.
  Моят отговор беше, че това са комерсиални неща, но това са и търговски моменти. Те са ходили да записват стари баби на село за да се съхрани селската музика. Всичко това е чудесно и трябва да се направи. Магнетофонът обаче е влязъл в употреба през 55-та година. Хубаво, това е чудесно от 55-та година нататък, отиваш на село записваш всичко, което се свири. Но преди това? Къде е документацията? Как е звучало това нещо, което се е пяло? За какво са мечтали хората, за какво са се вълнували? Няма звуков материал. И аз им казвам, че именно затова тези плочи са ценни, защото това е един звуков материал. Какво се е свирило и пяло от началото на века до 55-та година, когато вие вече започнахте да записвате. Обяснявам, обяснявам, обяснявам и не мога да разбера защо не ме разбират и ме гледат все едно, че съм паднала от Марс.
  – Колко български песни занеш?
  – Не знам! Навярно са стотици. Само старите плочи, които притежавам са около 1200-1300. Да не говорим за народните песни, които съм слушала по места от събори, изпълнители. Много съм слушала, много съм събирала, много съм мислила и много съм се старала да направя своя принос към тази история, така, че да остане нещо, което иначе нямаше да се запази. Защото може би, някой път, човек идвайки в една среда вижда какво липсва. Тези хора, които живеят тук не могат да разберат, че това е ценно нещо и че това е голяма дупка в историята на тази музика.
  – Какво вазнамеряваш да правиш с целия този материал, който си успяла да събереш?
  – На 14-ти септември излезе една колекция с 4-ри диска, които са издадени в Англия. В тях са събрани 100 записа от периода 1905 – 1950 г. С излизането на тази колекция искам местните хора, най-вече за това го правя за България, да знаят и да запомнят каква е била музикалната култура в този период, който по една или друга причина остава недостъпен за съвременниците. Защото някой политик е решил, че това са отпадъчни материали, които са прозападни и капиталистически. Няма значение, защо е било затрито, но аз искам да възстановя този звуков материал и да запълня дупката на изгубената българска музика. Нека чред тях, всеки българин, който иска да може да се запознае с музикалната култура на своя народ от този период. Да може да слуша тези дискове и да казва, че сега разбира какво е било в миналото и като зачитаме онова, което е било в миналото да знае какво предстои в бъдещето.
  – Откъде ще могат да се купят тези дискове?
  – Тези дискове за хората, които живеят в Америка и Канада имам създаден уеб сайт –songofthecrookeddance.com, където могат да влязат и да си поръчат. За България това може да направи всеки, който има достъп до Европейския сайт на Амазон, откъдето сащо могат да си ги набавят. Няма фирма, дистирибутор за разпространението на дисковете в България. Работя в момента по този въпрос, но дали ще мога да постигна подобно споразумение, все още не мога да кажа. Това е много труден момент.
  – С какво те обогати българската музика и българският фолклор?
  – Аз обичам музика от цяла България. За мен Родопите са вратата през която съм влязла в българската музика и винаги ще останат на първо място. Обичам родопската музика, може би и затова, че моят съпруг има родопски корен и винаги ще се чувствам съпричастна към Родопите. Обичам също така тракийската, шопската, странджанската музика.
  Има семинари за българска музика, които се организират в щатите може би вече 30 години, където аз преподавам. На някои от тези семинари успях да се запозная с много известни български музиканти. Свирила съм в оркестър с големия български акордеонист Иван Милев, който е от Хасково. Две години свирих с неговия оркестър, с който съм пяла. Спомням си, че заедно участвахме в един фестивал в Милано, където се запознах със Стефка Съботинова.
  Познавах се с Атанас Вълчев и Мишо Маринов, както и всички музиканти от оркестъра на Българското радио. Свирила съм също с Коста Колев, Иван Шибилев, Янка Рупкина, Вълкана Стоянова. Не мога да не спомена, как покрай това, че събирах стари записи попаднах на много стари записи на Вълкана Стоянова. И понеже се познавам с нея още от първото ми идване, аз реших всичко каквото съм събрала от нея на стари грамофонни плочи да презапиша на лента и да й ги дам, понеже нямах представа тя дали ги има. През 1999 г. отидох да я видя и тя като ги чу се разплака. Това бяха записи, правени, когато тя е била на 17 години. Оказа се, че тя не е имала нито един запис от онова време. Плакахме и двете, защото целия този труд който съм положила не е за да стана богата. Аз го правя защото обичам тази музика и виждам, че в България просто няма кой да се сети да направи това. Да запази всичко това – това е едно съкровище, то е миналото и то е нещо което трябва да се знае, а всеки, който обича тази музика, тя да бъде достъпна за него. И като видях нейната реакция за това, което с много труд съм събрала, просто забравих за всички мъки, неприятности и годините, когато съм полагала усилия да науча български, да свиря на гъдулка и най-вече това как хората не са ме приемали заради това, че съм от Запада или други, които са смятали, че аз от това ще направя милиони. Изведнъж всичките мои усилия сякаш се оправдаваха, като върнах лично на Вълкана Стоянова онова, което тя не може да има.
  – Кой е все пак твоя музикален кумир в България?
  – Надежда Хвойнева беше моят кумир. При първото ми идване през 1969 г. отидох в Ансамбъл “Филип Кутев”. Те репетираха на площад “Славейков”. После отидох на площад “Баба Неделя”, където тогава репетираха оркестъра и хорът на Българското радио. По това време Надежда Хвойнева беше в хора. Естествено бях слушала нейни песни и съм се опитвала да имитирам нейния глас. За мен това запознанство беше невероятно събитие. Тя дори ме заведе на някакъв събор в нейното родно село Левочево край Смолян. Пътувахме с моята кола, по това време аз имах кола, но за мен тя беше истинска богиня.
  – Кое е нещото с което България те впечатли най-много в отрицателен смисъл?
  – Когато се върнах за пореден път в България през август 1990 г. по проект на фондация Фулбрайт за да събирам стари плочи и да проуча основно събрания материал. Влизам в София и какво мислите заварвам – 10 километра опашка за бензин, празни магазини. Аз бях със статут на временно пребиваващ чужд гражданин. В магазините нямаше храна, но малкото която можеше да се намери се раздаваше срещу купони за местните хора. Аз не съм никаква и на мен не ми се полагаха купони. Хубавото беше, че имах автомобил, който беше дизел, а за нафтата тогава нямаше ограничения. Качих се на колата и отидох до Солун за да напазуравам и да има с какво да се храня.
  – Ти определено познаваш и двете лица на България. Как я намираш в момента, след 20 години преход?
  – Все още понятията ми са малко объркани. Тук демокрацията се равнява на капитализъм. Това обаче са две отделни понятия – едното е в рамките на политическата система, другота е в икономическата.
  – Тази демокрация тук има ли нещо общо с демокрацията в САЩ?
  – Не бих казала. Съжалявам за отговора. Да ви кажа честно, аз съвсем не съм възхитена от промените – и в хората, и в обстановката и във всичко.
  – Няма как да не те попитам и за едно явление, което е рожба на последните години- попфолка, какво е мнението ти за тази музика?
  – За мене това няма нищо общо с ценностите на тази държава. Това е музика на примитивите. Не мисля, че поп фолка и чалгата представлява днешна България и хората, които живеят в тази държава. Това са търговски моменти, които не отговарят на истината, според мене.

  Източник: http://www.antenneair.com

  ––––––––––––––

  За информация на английски вижте  тук.

• ПРАВОЗАЩИТНИКЪТ ЯНКО ЯНКОВ : ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ Е САМО ДЪРЖАТЕЛ НА ЗАГРАБЕНОТО НАРОДНО БОГАТСТВО

  ПЪРВА ЧАСТ

  Соня Събчева: – Добър ден, драги слушатели! Днес гост в нашето студио е г-н Янко Янков, председател на Партия Либерален Конгрес, председател на Съюза на юристите демократи в България, старши научен сътрудник в Българската академия на науките, доцент в няколко юридически факултети, юрист, специалист по Теория на правото, Политически и правни учения, Политология, Психология на правото. Занимава се с практическа политика и с научна дейност.
  Г-н Янков е гост в студиото и затова, че през годините на тоталитаризма, лежейки дълги години в килиите на осъдените на смърт, е бил в съседни килии с така наречените “турски терористи”, взривили на 30 юли 1984 г. чакалнята на влаковата гара в град Пловдив и паркинга пред чакалнята на аерогарата на град Варна, а на 9 март 1985 г. – взривили край село Буново до София влаков вагон за майки с деца и фоайето на най-големия хотел в град Сливен.
  Добър ден, г-н Янков!
  Я. Я.: – Добър ден на нашите слушатели! Аз бях дълги години в килиите на смъртните, без да съм имал смъртна присъда. Моята присъда бе за противодържавна организация и противодържавна агитация и пропаганда, първоначално бе 12 години, а после бе “коригирана” на 6 години и 6 месеци, а след като я изтърпях до последния ден, Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на доказателства. През шестте години и половина, през които бях в затвора, имах възможността да опозная доста добре целия официален и таен държавен инквизиционен механизъм, целия криминален контингент, голяма част от който днес върлува като част от силовите структури на Червената мафия, също така и някои от бъдещите политици на комунистическата и посткомунистическата мафия като например Ахмед Доган, опознах много добре и терористите, извършили няколкото атентати през 1984 и 1985 г.
  Соня Събчева: – Разкажете на нашите слушатели каква е била ситуацията, според Вас, кои и какви са били тези хора, как са били мотивирани, за да извършат атентатите!
  Я. Я.: – Когато дойдоха в затвора, тези хора се представяха за автентични “борци за свобода” и “герои”. Първоначалната им представа за себе си бе почти пълно копие на филмовите версии на комунистическата пропаганда за героичните постъпки на партизаните-комунисти, и те очакваха всеобщ респект, овации и преклонение пред личността и пред постъпките им.
  Впоследствие обаче започнаха да осъзнават, че са безкрайно далеч от всичко, което са очаквали, и най-вече, че вместо ордени на гърдите ще получат по един куршум в главата. Разговарял съм с тях изключително дълго време и съм имал време да приложа всичките си професионални знания, за да ги мотивирам да започнат да си задават въпроси, каквито те съвсем определено отбягваха да си задават, и да стигат до отговори, каквито не им се искаше да получават. Преценявайки умствения им багаж и факта, че в продължение на няколко години Държавна сигурност не е могла да ги открие, аз още в самото начало проумях, че те са били само изпълнители на една предварително и прецизно замислена операция, и че “мозъкът” е другаде. Не ми беше трудно да се досетя къде е това “другаде”, но все пак реших бавно и предпазливо да ги “манипулирам” така, че сами да ми признаят истината. Като психика и като мислене и тримата бяха твърде примитивни, но все пак притежаваха минималната доза здрав разум, необходима им да проумеят, че са били излъгани и изоставени. Няколко мои аргументи ги съкрушиха окончателно и те ми признаха, че са били не само подбудени, но дори и подробно ръководени в осъществяването на терористичните актове именно от агентурните си ръководители от Държавна сигурност от Бургас и от София.

  Наскоро след като излязох от затвора, през 1990 г. станах депутат във Великото Народно събрание, избран преди всичко с гласовете на българските турци от Бургаския избирателен район, и по-точно от родните места на тримата терористи. Тогава се срещнах няколко пъти с роднините и на тримата, и успях прецизно да проверя всички съществени факти и обстоятелства по вербуването от Държавна сигурност и използуването на тримата “терористи” за осъществяване на секретните операции на тази зловеща тайна организация.

  Когато приключих с проверките си, направих няколко пресконференции, които, разбира се, не бяха отразени абсолютно никъде. После написах специално и доста обемисто изложение до Главния прокурор с искане за разследване на “версията”, че атентатите всъщност са били дело на Държавна сигурност. Това изложение е от 17 април 1992 г., то е регистрирано в регистрите на Главната прокуратура и е публикувано в издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” и в първия том на документалната ми книга “Документ за самоличност”.
  В това изложение изрично и недвусмислено съм обосновал тезата, че така наречените “турски терористи в България” всъщност въобще не са били “терористи на самоизява”, а били добре ръководени и добре манипулирани от службите на Държавна сигурност.
  Соня Събчева: – Извинете, искате да кажете, че тези терористични актове са били планирани от Държавна сигурност, били са възложени за изпълнение на тези лица и те са ги извършили, след което по нареждане на същата Държавна сигурност тези хора са били осъдени и разстреляни!?
  Я. Я.: – Именно! Именно!
  Соня Събчева: – А какъв е бил механизмът, по който тези хора са били манипулирани и мотивирани да извършат терористичните актове?
  Я. Я.: – Този механизъм не блести с оригиналност и сложност. Бих казал дори, че е бил доста примитивен и може би именно поради това при тези примитивни хора се е оказал напълно ефективен. Първоначално тези хора са били поставяни в тотални и систематични ситуации на несправедливост, незаконност и необходимост от неизбежна защитна реакция за оцеляване на определени лични и семейни ценности. Постепенно Държавна сигурност е започнала да дава възможност на тези хора, от една страна, да извършват определени маловажни престъпни действия, а от друга страна – да придобиват самочувствие на закриляни от “загадъчни”, но доста силни симпатизанти. После, на определен етап от развитието на сценария, “закрилниците” са се появили, легитимирали са се, шантажирали са “дейците” заради “престъпните” им деяния, сплашили са ги със затвор и други санкции, после са обещали “по-голяма закрила” срещу вербуване…
  На един още по-късен етап от развитието на сценария на тези хора е било възложеноконкретното изпълнение на терористичните актове, като интензивно им е било внушавано, че те вършат справедливо и героично дело, и че ще имат протекцията на хора от най-високото място в йерархията на властта. Първите “успешни” атентати и умело лансираните слухове за “неуловимите отмъстители” действително са дали на тримата фалшивото самочувствие за “върховно покровителство от верни на идеята хора от висшата власт”.
  Аз обаче имам подозрението, че тези терористични актове, или поне главните им елементи, всъщност не са и не биха могли да бъдат извършени от който и да е от тримата, а са били извършени от професионалисти по тероризъм от Държавна сигурност. След това обаче тези лица са били мотивирани да поемат върху себе си “ героичната слава”, и разбира се, и вината за станалото. Това е един стар прийом на Държавна сигурност – нейните специалисти извършват каквото трябва да се извърши, а след това съответно обработените и предварително посветени или пък най-често въобще непосветени и неразбиращи същността на ставащото и на станалото лица, доброволно или принудително като набедени приемат наказателните ефекти от операцията.
  Соня Събчева: – Знаете ли, винаги съм си мислела, че не е възможно тези трима средно грамотни млади хора да могат да боравят с експлозиви толкова професионално.
  Я. Я.: – Действително за тримата би могло да се каже, че според масовите критерии за България са били “средно грамотни хора”. Но масовите критерии са едно, а професионалните – нещо съвсем друго. Тероризмът е изключително специфична дейност, изискваща висок професионализъм в редица сфери, за които тримата “турски терористи” не са имали дори и най-бегла представа. В това отношение те са били “абсолютно неграмотни”, а може би, дори и една такава оценка и формулировка да е доста елегантна по отношение на тях.
  Все пак действително единият от тях е можел да борави професионално с миньорски и каменоломни експлозиви, задействувани с фитилен или електрически детонатор. Вероятно не му е било лесно да усвои начините на включването във веригата на часовниковите механизми, но все пак и това е могло да стане. Другите не са разбирали абсолютно нищо от всичкото това.
  Боравенето с експлозиви за миньорски и камоноломни дейности не е кой знае колко трудно за един средно грамотен човек и е напълно възможно той да го усвои. За средно грамотните хора обаче е абсолютно невъзможно осъществяването на елементите от останалата част от сложната терористична дейност. В случая и тримата не са имали дори и най-малка представа как трябва да бъде организиран и постигнат резултатът, който на практика е бил осъществен – в продължение на твърде дълго време специалистите от Държавна сигурност да не могат да ги открият и арестуват.
  Отговорът е в това, че целият процес на осъществяването на атентатите е бил изключително прецизно контролиран на най-висше ниво в системата на Държавна сигурност и въобще не е било позволявано на онези служители от Държавна сигурност, които не са били посветени в “тайната на сценария”, да тръгнат по истинските следи и да открият истината. Впрочем, в една от книгите си Георги Сотиров, единият от офицерите от Софийската Държавна сигурност, изпратен в Бургас за разкриване на атентаторите, изрично пише, че когато вече е бил “надушил истинската следа” и като хрътка е бил тръгнал по нея, съвсем внезапно от София е пристигнал неговия началник, който просто го е принудил да изостави тази следа и да тръгне по друга, естествено, напълно фалшива. Така че протекцията на Държавна сигурност над “турските атентатори” просто е несъмнена.
  Соня Събчева: – Господин Янков, тези хора наистина ли са убити?
  Я. Я.: – Да, убиха ги! Аз съм разговарял с тях няколко дена преди да ги убият, а няколко часа преди да бъдат убити в затвора вече се знаеше, че ще бъдат убити. Ние разбрахме за подготовката на разстрела им няколко дни преди това, когато братът на единия от тях, Сабри Маджаров, бе изпратен в затвора във Варна, за да не бъде в Софийския затвор и да не узнае за изпълнението на присъдата. Той, разбира се, също като останалите е бил агент на Държавна сигурност. После стана виден местен лидер на една от партиите на Червената мафия – Движението за права и свободи на Ахмед Доган.
  Соня Събчева: – А те знаеха ли, че ще бъдат убити, или до последния момент са се надявали, че няма да бъдат убити?
  Я. Я.: – Почти до последния момент те бяха манипулирани от Държавна сигурност и им беше обещавано, че няма да бъдат разстреляни. Аз обаче много време преди това им бях обяснил, че ги лъжат, и моите аргументи силно ги притесняваха. Те казваха, че всички осъдени на смърт имат право на последно свиждане с близките си, и тъй като на тях не им се дава такова свиждане, това означавало, че присъдата няма да бъде приведена в изпълнение. Аз им обясних, че специално за тях тези принципи нямат никакво значение и няма да бъдат приложени, и че на тях не им дават свиждане с близките, за да им попречат да кажат истината за вербуването си и за атентатите.
  Този ми аргумент ги впечатли доста силно и бих казал, че именно след него те започнаха бавно и постепенно да ми разказват подробностите, които ми дадоха възможност да “сглобя” подробностите от картината на терористичната дейност на Държавна сигурност. Тази “картина” аз съм описал в изложенията си до Главния прокурор, в издавания по-рано от мен вестник, както и в отдавна издадената ми документална книга. Но до днес Прокуратурата не е направила абсолютно нищо за разследването на предложената от мен теза. Дори не ми е отговорила абсолютно нищо – нито че е съгласна, нито че не е съгласна с мен!
  Соня Събчева: – Все пак се занимавате и с практическа политическа дейност. Потърсихте ли политически средства за решаването на този случай?
  Я. Я.: – В България не съществуват политически начини за решаването на подобни случаи. Аз познавам лично всички или почти всички значими политици и властнически фактори, и мога категорично да заявя, че те или са по някакъв начин манипулирани, ръководени и контролирани, или просто значимите им замисли и действия са своевременно блокирани.
  Соня Събчева: – Извинете, Вие казахте “манипулирани, ръководени и контролирани”. От кого?
  Я. Я.: – Атентатите, за които говорехме досега, разбира се, че не са били планирани и осъществявани от Държавна сигурност съвсем случайно. Една от основните им цели беше да се дестабилизира режимът на Тодор Живков. Ако си спомняте, още през 1990 г. аз бях дал публичност на информацията, до която се бях докоснал като млад асистент за плана-прогноза “Страната Х след момента t”.Според този план е трябвало, условно казано, “Червената армия да бъде трансформирана в Червена мафия”. Целта на тази трансформация е била трансформацията на изключително голямо количество капитали, необходими на “бъдещите капиталисти”. Така тогавашните “КаГеБисти” станаха днешни видни “червени капиталисти”, които контролират целия политически живот, Парламента, Президента, Правителството.
  При тези условия намирането на политически и юридически механизми за разследване на тези престъпления на Държавна сигурност не е възможно.
  При тези условия съществува само един единствен начин – призоваването на международната, на световната общественост. Това съм правел многократно през годините на “фалшивата демокрация” след 1989 г. – всичко написано от мен е било разпространено в посолствата в София и в множество международни организации.
  Соня Събчева: – Господин Янков, Вие вероятно говорите за вариантите на плана на Андропов, приложени и в България. Виждам, че сте склонни да обвинявате голяма част от нашия политически елит. Споменахте името на Ахмед Доган и на Главния прокурор Иван Татарчев. Какви са отношенията Ви с тях?
  Я. Я.: – С Ахмед Доган също сме били в една килия в затвора. От 1991 г. обаче, вече седем години ние с него въобще не сме разговаряли. Той ми беше станал ясен доста отдавна. Споменах и за Иван Татарчев. Бих искал да уточня, че още през лятото на 1992 г. на страниците на издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” аз изрично поисках оставката на Иван Татарчев от поста Главен прокурор, като обосновах тезата, че той е негоден да бъде независим от Червената мафия. Само че тогава моите “приятели” от фалшивата опозиция, наречена Съюз на демократичните сили, се обявиха против мен, тъй като съм поискал оставката на назначения от тях Главен прокурор. Сега, както виждане, онова, което бях казал на Татарчев още преди цели шест години, днес се признава от същите политици от Съюза на демократичните сили, и те се опитват да му искат оставката цели шест години след времето, когато е трябвало да го направят. Впрочем, въпреки силния шум около конфликта между Правителството и Главния прокурор Иван Татарчев, сигурен съм, че всичко ще приключи съвсем миролюбиво, тъй като и двете страни са подчинени на един общ господар…
  Соня Събчева: – Какви са информациите Ви за господин Татарчев?
  Я. Я.: – Нито тогава съм разполагал, нито сега разполагам със специална информация за който и да е. Тя дори въобще не ми е нужна, за да мога навреме да узная истината. Не е нужно човек да разполага с кой знае каква специална информация за някого, за за може да го проумее що за човек е, нужно е само да умее да разпознае главното върху основата на малко информационни данни.
  Тогава, през 1992 г., имаше конкретен повод, по който познах, че Татарчев е зависим от Червената мафия. Тогава аз се противопоставих пред Иван Татарчев на назначаването за прокурор в Михайловград на Тошо Тошев. Главният прокурор Иван Татарчев първоначално отмени назначението, но само един ден след това отмени отменяването на назначението, и така остави Тошо Тошев за прокурор. Тъй като много добре знаех, че Тошо Тошев е бил зависим от Шесто управление на Държавна сигурност и че сега е зависим от Червената мафия, просто разбрах, че двамата имат общ господар. Това ми беше напълно достатъчно още през 1992 г. до обвиня Иван Татарчев в онова, в което го обвиняват едва сега, преди няколко седмици, Министър-председателят Иван Костов и Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.
  Само че целият проблем е в това, че сегашното обвинение на премиера Иван Костов и на министъра Богомил Бонев е абсолютно неадекватно, защото именно те му дадоха възможност в продължение на цели шест години той да обезпечава старите и новите престъпления на Държавна сигурност и на Червената мафия.Соня Събчева: – Господин Янков, като говорите за Червената мафия и за нейната роля в нашето общество, считате ли, че тя е заинтересована от нашето интегриране с Европа и света? Как, впрочем, оценявате шансовете на България за приобщаване към Европа? Както и шансовете на България да се отърве от мафията?
  Я. Я.: – Според мен Западът много добре знае нашите истински нулеви и отрицателни шансове, произтичащи от дълбокото ешелонизиране в структурата на обществото ни на структурите на бившата Държавна сигурност и на сегашната Червена мафия. Западът обаче си има своите съображения да залъгва обществото ни, да ни дава фалшиви надежди и дори нагло да ни лъже относно шансовете ни да станем интегрирани европейци.
  Всъщност, Западът няма нищо против това да интегрира към себе, си като “европеизира” и “американизира” всички или почти всички престъпно забогатели лица от структурите на комунистическия елит.
  Съвсем друго е обаче отношението на Запада към бившите автентични противници на комунистическия режим – към тях той има стратегията да ги оставя да загиват в буквалния смисъл на думата в лапите на същите, срещу които по-рано в една или друга степен, пряко или косвено ги подстрекаваше и много рядко подкрепяше.
  В същото време Червената мафия, управляваща обществото ни чрез изричната подкрепа на Запада, е заинтересована да не дава възможност на обикновения българин да има някакви положителни шансове да бъде “европеизиран” по друг начин, освен чрез емиграция. За оставащия в България българин шансът да бъде част от Европа е нереалистичен и ще бъде такъв най-малко още 20 години.Соня Събчева: – И все пак възможно ли е да бъде разбита мафията в България?
  Я. Я.: – Българската мафия е част от структурите на руската, а руската бе създадена чрез договореност между Запада и КГБ за трансформиране на Червената армия в Червена мафия. Тази договореност е била постигната “по принцип” преди повече от 20 години по времето, когато ръководител на КГБ е бил Юрий Андропов, после дълги години е конкретно уточнявана, и е била влязла в практическа реализация едва преди около десетина години, по времето, когато ръководител на съветската империя бе Михаил Горбачов. Еманация на тази договореност после стана договореността в Малта, за която днес, съвсем не случайно, никой нищо не пише и не говори.
  После руската страна по договореността многократно е нарушавала клаузите, докато обаче западната страна винаги е била “прецизно изряден джентълмен”. Именно този “прецизно изряден джентълмен” не е заинтересован от разбиването на руската червена мафия, част от която е и българската.
  Иначе, разбиването на българската мафия чрез “подръчни” български политически и юридически средства просто е пълен абсурд. Разбиването на българския червен октопод би могло да стане само ако Западът е заинтересован от това, но за съжаление той не е заинтересован.

  Впрочем, колониалният опит недвусмислено показва, че след всяка своя победа Западът винаги е предпочитал да работи с, да подпомага и да внедрява в управлението на колонията победения си доскорошен противник, като в същото време безжалостно доунищожава борците срещу и жертвите на доскорошния си противник, които, често пъти, именно той преди това е бил подстрекавал или дори организирал да започнат съпротивата си. Този модел на поведение бе характерен за Запада както след Втората световна война, така и след Студената война, завършила със събитията от 1989 г.

  ВТОРА ЧАСТ

  Соня Събчева: – Добър ден, драги слушатели! Гост на нашето студио днес за втори път е господин Янко Янков. Той е живата памет за едно не много отдавнашно време, за което днес ние, гражданите, политиците и журналистите предпочитаме да не си спомняме.
  Защо се оказа толкова кратка историческата памет на нашия народ? Защо тази сутрин във вестниците са отразени кратки, бегли, откъслечни и дори изопачени информации за дадената вчера пресконференция в агенция “Балкан” по темата за досиетата на Държавна сигурност?
  Защо ние, журналистите, които в по-голямата си част сме на възраст, на която няма от какво да се срамуваме за ролята си в онези мрачни времена, днес се преструваме, че онова зловещо време не е съществувало?
  На кого служим ние, журналистите, като подминаваме темата и не отразяваме истината за хората от онова време? На обществото ли? На личната си съвест ли? На онези, които ни дават мизерните заплати ли?
  Добър ден, господин Янков!
  В разговора по нашето радио миналата седмица, в петък, Вие споменахте за стратегическите внедрявания на хора на КГБ в политическата власт.
  Междувременно стана ново важно събитие, потвърждаващо тезата за стратегическите внедрявания – избирането на Евгений Примаков за Премиер на Русия. Той, както е известно, е бивш изключително важен фактор от системата на КГБ. Случайно ли е това или е поредното доказателство на тезата, която Вие започнахте да лансирате още от времето на “Кръглата маса” през началото на 1990 г. и развивате до днес?
  Я. Я.: – Избирането на Евгений Примаков за премиер на Русия е едно от поредните доказателства, потвърждаващи тезата, че именно КГБ е планирала така наречения “преход към демокрация” много отдавна, и че прецизно контролира целия процес вече повече от десет години чрез стратегическите внедрявания на свои хора навсякъде. В Русия това е открито, “откровено” и очевидно. У нас в България обаче стратегията е нещата да бъдат доста завоалирани и прикрити, но картината е абсолютно същата.
  Соня Събчева: – Кого по-точно имате предвид?
  Я. Я.: – Абсолютно всички участници в политическата, икономическата и всички други власти, на всичките йерархични нива от 1989 г. до днес. Това са участниците в така наречената “Кръгла маса” през началото на 1990 г., депутатите във Великото Народно събрание, депутатите във всички парламенти оттогава до днес, политическите лидери на всички политически партии у нас от най-значимите до най-незначимите и дори куриозните, членовете и организационно-техническите екипи на всички правителства, всички прокурори и съдии на всички нива от прокурорската и съдебната система, всички областни управители и кметове и обслужващият ги персонал, двамата президенти на България и техните екипи…
  Първоначално в тези структури за камуфлаж пред западното общество и пред обществото у нас бяха допускани и някои автентични антикомунисти и независими от тайните служби лица, но впоследствие тези хора бяха брутално изтикани встрани, където абсолютно нищо не зависи от тях, или дори направо са обявени от пропагандата за негодни да участвуват в управлението.
  Същото строго контролирано положение е и в икономиката – всички участници в днешният така наречен “бизнес”, от членовете на групировките до най-обикновените участници в “икономическия оборот”, всъщност са предварително или последващо вербувани и внедрени в системата хора. То не би могло да бъде иначе и поради една друга особеност на поскомунистическата икономика – така нареченият “бизнес” няма нищо общо с общоизвестното в света понятие, тъй като у нас с това понятие се означава нещо съвсем друго – ожесточеният, но все пак строго контролиран процес на брутално разграбване на вече създаденото и натрупаното от комунистите държавно богатство и разграбване на бъдещото богатство, “синтезирано” във взетите колосални външни заеми, които ще бъдат изплащани най-малко още двадесет-тридесет години.
  Соня Събчева: – От хората, с които сте били заедно в затвора, има ли днес участници в политическите и икономическите структури на днешното ни общество?
  Я. Я.: – След промените през септември 1944 г. политическата власт бе запазен периметър преди всичко за излезлите от затвора. След промените през 1989 г. обаче политическата власт остана запазен периметър изключително за никому неизвестни хора “от телефонния указател” или по-точно от дълбоко ешелонизираните стратегически списъци на Държавна сигурност.
  Още от самото начало на така наречената “демокрация” всички автентични политически затворници бяха брутално изтласкани от всички подстъпи към властта и въобще не бяха допуснати във властта. Единственият бивш политически затворник, неизменен участник в политическата власт от 1990 г. до днес е Ахмед Доган, но той, както е известно, е бил агент на ДС и вероятно и на КГБ, специално подготвян за стратегически операции на тайните служби.
  След 1990 г. обаче бившите затворници, при това само криминалните, станаха главен участник в икономическите и силовите структури на новата икономическа власт, т. е. на Червената мафия. Те, съгласно предварителните планове и съгласно неизменната практика до днес, са участници на ниските йерархични нива, при това участници като така наречени “бушони”, предвидени да изгорят дори и при най-малкото напрежение в икономическата и политическата ситуация, за да спасят от изгаряне “мрежата”. От хората на това ниво познавам изключително много бивши криминални затворници, много от тях често срещам днес и установявам, че са баснословно богати за моите представи за лично богатство. Имената на много от тях срещам днес и в криминалните хроники на вестниците и така разбирам в коя престъпна структура какъв “бушон” е изгорял и до каква степен официалната власт има смелостта да имитира борба с мафията.
  По интересни са обаче техните господари. Те не само никога не са били затворници, но дори мнозина от тях са били именно тези, които са изпращали хората в затворите. Това са бивши офицери от Държавна сигурност и от останалите части на системата на Министерството на вътрешните работи. Любопитното е, че дори и те всъщност са “бушони”.
  Всъщност, главната особеност на Червената мафия, за разлика от западната, е тази, че тя не е собственик, а е пазител на съкровището на бившия комунистически елит. Което съкровище, макар и силно охранявано, обикновено е твърде неефективно управлявано и често трансформирано. Вие знаете колко много уж мощни групировки бяха възникнали преди няколко години и колко малко останаха от тях днес. Те просто “изгърмяха”.
  Соня Събчева: – Смятате ли, че сега “Мултигруп” вече “изгърмява като бушон”? Добре известно е, че досегашните правителства обслужваха тази групировка, но сега вече правителството на Иван Костов и по-специално министърът на вътрешните работи Богомил Бонев все пак се заеха с проверки на дейността на тази групировка.
  Я. Я.: – Според мен не е точно така. “Изгърмяванията” на ниските нива често пъти действително са резултат на конфликти и противостояния на интереси на тези нива, но “изгърмяванията” по върховете винаги са резултат на елегантни трансформации, на преливания на капиталите. Още преди няколко години собствениците на Червеното съкровище са били взели решение за трансформиране на капитала, което да засегне и групировката “Мултигруп”. Причините за едно такова решение са и могат да бъдат твърде много, но една от съществените причини е целта да се скрият следите от досегашните престъпни икономически операции, както и желанието след вече десет години грабеж да се излезе на световния пазар с името на “почтени бизнесмени” на съвсем нови групировки, с изпрани и чисти пари.
  При такава стратегия господарят на капитала използува трансформационната ситуация, за да заблуди общественото мнение относно характера на протичащите процеси, и за да създаде имиджа на герои, на борци срещу мафията, на своите верни слуги от другите пипала на октопода. Така това, което днес, през последните две седмици доста шумно се отразява във вестниците и емисиите на радиостанциите, всъщност е само един камуфлаж, целящ създаването на имидж на министър-председателя Иван Костов и на министъра на вътрешните работи генерал Богомил Бонев.
  За мен тази медийна шумотевица всъщност е индикатор, че Червената мафия залага твърде много в стратегическите си планове именно на посочените две лица и възнамерява да ги внедри дълготрайно в бъдещите политически процеси. На мен тази медийна шумотевица ми дава основанието да считам, че генерал Богомил Бонев е залегнал в стратегията на Червената мафия като вероятен бъдещ вицепремиер или дори премиер, а в краен случай, при неуспех на тази стратегия той е включен в някаква паралелна стратегия, която би могла да бъде примерно изпращането му като посланик или военен аташе в НАТО, САЩ или друго стратегически важно за мафията място.
  Соня Събчева: – Излиза, че битката на министър Бонев срещу “Мултигруп” и срещу Главния прокурор Татарчев всъщност е само един грандиозен спектакъл за пред публиката!
  Я. Я.: – Естествено! И дума не може да става за истинска битка! Просто става въпрос за стратегия на трансформация на капиталите, съпроводена с изграждане на имиджа на стратегически важните личности от бъдещите планове на Червената мафия. Всъщност, нима не Ви прави впечатление, че министър Бонев не “разследва” абсолютно нищо, а само “извършва проверка”, при това става въпрос за “проверка” не на цялостната дейност на тази престъпна групировка, а само на няколко сделки за един доста кратък период?! Бъдете уверена, че всичко ще завърши без никакви жертви и дори без особен драматизъм.
  Соня Събчева: – Искате да кажете, господин Янков, че сега, когато министър-председателят Иван Костов публично е обявил война на мафията и обещава да спаси страната ни от пипалата на мафията …
  Я. Я.: – По същество помага на същата тази мафия да трансформира капиталите си. Ако си спомняте, преди няколко години самият президент на “Мултигруп” Илия Павлов бе предложил мафията да се научи да прилага принципа на гущера – да къса опашката си, за да оцелява тялото. Сегашното правителство просто помага на гущера да “къса опашката си”.
  Соня Събчева: – Да, но все пак правителството отстрани “Мултигруп” от изключително възлови сделки!
  Я. Я.: – Това не означава абсолютно нищо! Просто господарят на “Мултигруп” е възложил тези сделки на новите си икономически формирования, работещи с вече трансформираните капитали, вероятно и с голяма част от трансформираните капитали на “Муртигруп”. Групировката “Мултигруп”, както и всички останали участници в така нареченият “бизнес”, в така наречената “политика”, в така наречената “власт”, са само подставени лица на Червената мафия.
  Впрочем, нима Вие смятате, че примерно завършилият спортно училище Илия Павлов, който е президент на “Мултигруп”, има нужният акъл за ръководенето на тази “империя”?
  Соня Събчева: – Естествено, че не!
  Я. Я.: – Президентът на групировката е подставено физическо лице, както и самата групировка е подставено юридическо лице на капиталите на Червената мафия. А центърът, мозъчният тръст на тази мафия е в Москва.
  Соня Събчева: – В такъв случай страната ни е въвлечена в един жесток сценарий!
  Я. Я.: – Да, така е! Но има и още нещо. Моите анализи сочат, че в този жесток сценарий, за голямо съжаление и за мое лично разочарование, по един или друг начин, в една или друга степен и форма участвува и Западът.
  Западът има известна договореност за удовлетворяване на интересите на руската Червена мафия, и доста добросъвестно играе ролята на “държащ на думата си джентълмен”. Именно тези “джентълменски договорености” между Запада и Червената мафия обричат на жестока съдба България, както и на провал всеки опит на автентичните борци срещу комунизма и срещу мафията.
  Соня Събчева: – Тук ще си позволя да изразя несъгласието си с този пункт на Вашата теза. Все пак наблюдаваме известна склонност на Запада да се опита да повлияее и да овладее положението в страните от бившия Източен блок, включително и в Русия и в България. Все пак Западът се опитва да обуздава известната руска агресивност и експанзионистичност.
  Я. Я.: – Историята сочи, че Русия като държава, като империя, и КГБ като еманация на тази империя, разбират само от сила, при това сила, брутално стоварена върху тях. За голямо съжаление Западът никога не е стоварвал силата, която притежава, по начин, по който да разруши тази империя. Това се отнася и за десетте години, пропиляни в това отношение след края на Студената война от 1989 г.
  Днес, макар и официално да се твърди, че Русия рухва, това не отговаря на истината. Рухването на Русия също така е трансформационен камуфлаж.
  Русия днес рухва само като определен вид държава, но не и като носител на имперските принципи и цели, заложени още от първата империя и усъвършествувани от КГБ. Никак не е случаен фактът, че днес, макар и предпазливо, но все пак упорито се говори за възраждане на СССР. Естествено, в политически и в държавноправен план това възраждане е абсолютно невъзможно, но то е напълно възможно и реализируемо в икономически план, обслужващ интересите на контролираните от КГБ и Червената мафия посткомунистически трансформационни структури и механизми.
  Целият вътрешен и международен живот на Русия и страните от бившата съветска империя днес е пронизан от същите принципи, които бяха в действие по времето на класическата съветска империя. Разбира се, като същите тези принципи са съответно модифицирани. Разликата е само в това, че ако по-рано тези принципи са били заложени като еманация на държавата, то днес те формално са изнесени извън държавата, но са заложени като еманация на цялото общество.
  Така, ако по-рано въобще липсваше общество и всичко беше схващано като държава и по същество беше организирано по принципите на организацията на КГБ, днес КГБ и нейните принципи формално са изнесени извън държавата, но отново са тотално наложени, вече като принципи на Червената мафия, при което държавата и обществото са превърнати в нискойерархични структурни звена на Червената мафия.
  Соня Събчева: – Господин Янков, в такъв случай какъв би бил шансът на България? И не намирате ли, все пак, че правителството на Иван Костов в момента полага невероятни усилия да измъкне страната от бездната, в която е хвърлена?
  Я. Я.: – Аз съм абсолютно категоричен, че правителството не полага такива усилия, каквито на Вас Ви се привижда че полага или би Ви се искало да полага! Все пак обаче в определени отношения правителството е просто принудено от Запада да направи някои неща, но то ги прави по един неадекватен на замисъла на Запада начин. Вие знаете българския израз “прави го по килифарски”, т. е. прави го така, че всъщност да не го направи, да не се получи търсеният резултат.
  Точно по такъв начин например бе създаден Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, известен като Закон за досиетата. След като в продължение на десет години парламентарната, правителствената и президентската власти успешно пречеха на естествения стремеж на хората и на жертвите на Държавна сигурност за узнаване на истината и за търсене на отговорност, най-после Западът упражни категоричен натиск и постави категоричното условие пред сегашните властнически структури да разсекретят архивите на Държавна сигурност.
  Вие вчера чухте на нашата пресконференция становището ни, че новите власти всъщност са направили закон, резултатите от който нямат нищо общо със замисъла на Запада. На практика този закон е нова и поредна гавра със жертвите на ДС и гавра с обществото, искащо да узнае истината.
  На практика този закон не само не ликвидирва старата Държавна сигурност и не изключва от решаващо участие в обществото нейните офицери и агенти, но дори дава възможност на Министъра на вътрешните работи да превербува както старите агенти, така и старите офицери, и да ги включи в новата скрита власт, чрез която обществото и държавата ни ще бъдат водени към Европа
  Така, че това е едно от поредните доказателства, че дори когато Западът упражни достатъчно силен натиск за вземането на определено решение, изпълнението на това решение след това се осъществява по такъв начин, че се получават точно обратните резултати и решението се обезсмисля.
  Соня Събчева: – Благодаря Ви, господин Янков! Проведохме интересен разговор с отворен финал. Ще го продължим, очевидно!

  [Интервю в две части на Соня Събчева, излъчено по Radio France International (RFI) 103.6 MHz на 11 септември 1998 г., петък, от 09.15 ч., и на 16 септември 1998 г. , сряда, от 09.15 ч.; публикувани и на стр.551-561 и 564-572 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., „Янус“, 2002. – 576 с.]

  http://iankov.blogspot.com/

• Парите на българските емигранти крепят финансовата стабилност у нас

  Дори засегнати от кризата, сънародниците ни предпочитат да стоят в чужбина

  Aвтор: Мартина Бозукова

  Кризата не е довела до масово връщане на български емигранти у нас и парите, които те пращат на своите близки в България, не са намалели особено заради по-лошата икономическа ситуация в страните, в които се намират. През миналата година паричните трансфери от българите в чужбина към страната са 1.2 млрд. евро и макар, че бележат известен спад от 15%, той е много по-малък спрямо намалението в други финансови потоци, като например чуждестранните инвестиции. В условията на криза и намаляващи инвестиции парите на българските емигранти допринасят съществено на финансовата стабилност в България и за сигурността на домакинствата. Това сочат изводите от изследване на “Отворено общество“ по въпросите на миграцията, което беше представено в сряда.

  Директорът на “Отворено общество“ Георги Стойчев заяви, че парите, които българските емигранти изпращат у нас по време на криза, са повече от усвоените средства от еврофондовете. Пращаните от тях пари се изразходват основно за храна, сметки, медицинско обслужване. Стойчев обясни, че трансферите от постоянно живеещите в чужбина българи запазват стабилно ниво от 600-700 млн. евро годишно. Това, което временно работещите в чужбина българи изпращат през 2008 година е достигало 600 млн. евро, но през 2009 година е намаляло до 400 млн. евро. “От тези данни може да се заключи, че кризата е засегнала основно българите с временна заетост в чужбина“, коментира Стойчев.

  Чрез проучване на границата на българи, връщащи се за кратко в България, са установени делът на работещите емигранти и делът на тези, които изпращат средства в България, съответно по официален и неофициален път. Работещите емигранти са почти 79%. 36.9 на сто от тях привеждат пари по официален път, а по неофициален – 15.4%. 47.7% от емигрантите не изпращат средства.

  Данните от изследването показват, че очакванията кризата да доведе до масово връщане на български емигранти у нас не са се оправдали. По думите на Стойчев дори засегнатите от кризата емигранти в значителната си част продължават да стоят в чужбина, тъй като не вярват, че ще намерят по-добри перспективи в България. Голямата разлика в заплащането и лошото ниво на публичните услуги у нас са главните причини за това българите да емигрират в чужбина и да не желаят да се върнат.

  Според Стойчев специална държавна миграционна политика насочена към връщането на българи е ненужна и не си струва да се изразходват публични средства.

  Георги Ангелов, който е един от авторите на изследването съобщи, че България е на второ място в ЕС след Румъния по получавани от емигранти средства като процент от БВП. За останалите държави подобен финансов поток не играе такава съществена роля за икономиката. Други страни, в които се разчита в някаква степен на тези средства, са Литва, Португалия и Полша.

  По официални данни на Евростат в страните от ЕС най-много българи има в Испания (около 160 000), Германия (60 000), Италия (40 000), Гърция (40 000), Великобритания (15 000). По думите на Ангелов обаче реалният брой е по-висок.

  Същевременно се забелязва голям ръст в броя на българските студенти, които учат в ЕС – от 1.9% от общия брой студенти през 1998 година до 8.3% през 2007 година. Най-много български студенти заминават да учат в Германия, САЩ, Франция, Австрия и Великобритания. След 2007 г. привлекателността на САЩ като дестинация за български студенти намалява за сметка на преориентиране на студентите към страните – членки на ЕС.

  За периода 2003–2008 г. България е трайно в топ десет на страните, които изпращат студенти в Германия, а през 2005 г. дори е на второ място, като само Китай е изпратил повече студенти. Между 4,5 и 6% от чуждестранните студенти в Германия са българи. България изпраща в Германия значително повече студенти от много по-големи държави като Русия и Украйна например.

  Според анализаторите на “Отворено общество“, ако българските студенти вземат студентски заеми в приемащата държава, твърде възможно е това да повлияе негативно върху нагласите им за връщане в България след завършване на университета. В дългосрочен план последицата може да бъде още една масивна вълна на “изтичане на мозъци“ след регистрираната в началото на 90-те години. В същото време от 2007 година насам се забелязва тенденция, че чуждите граждани от български произход все по-рядко избират да учат в България.

  –––––––––––-

  България бавно започва да привлича чужденци

  Макар и бавно след 2007 година България започва да привлича чужденци, сочи изследването на “Отворено общество“. Имиграцията е все още много малка по размер, но нараства с устойчиви темпове с потенциал да превърне България в страна, която приема мигранти.

  Забелязва се устойчив ръст на гражданите на Великобритания, дошли да живеят у нас. От 290 през 2003 година броят им достига 1489 през 2008 година.

  Препоръките на изследването са България да насочи усилията си към привличането на легални имигранти. При планомерно управляван целенасочен процес страната може да привлече млади и висококвалифицирани чужденци, които да са от полза за икономиката. Другата перспектива е непланираната, стихийна имиграция (включително и нелегална), която означава липса на пълноценна интеграция и поражда предпоставки за обособяване и маргинализация на отделни имигрантски общности.

  Изследването разглежда имигрантите у нас на “стари“ (отреди 1989 година) и нови – след тази дата. Старите имигранти са виетнамци, руснаци, араби, африканци, а новите – основно китайци и западноевропейци. Основно новите имигранти са дошли в страната или по бизнес като регионални мениджъри, инвеститори и др. или подобно на британските пенсионери са избрали да живеят тук заради природата.

  За разлика от старите имигранти, които имат добре изградени общности и мрежи и са добре интегрирани, новите са изправени пред повече проблеми. Дискриминацията, жилищните проблеми, езиковата бариера са част от тях.

  Иначе трудовата заетост сред имигрантите е по-висока от средната за страната. Голяма част от тях обаче нямат осигуровки.
  Източник: http://www.mediapool.bg

• Борисов ще превърне България в земеделското… Елдорадо

  Галя Горанова /Сега/

  Нюйоркската среща на премиера с българската диаспора сътвори екзотичен коктейл от глобални теории и масали за вътрешна употреба

  Един час разговаря в неделя вечерта българският премиер с близо 200 наши сънародници в Ню Йорк. Министър-председателят съчета срещата с участието си в 65-ата редовна сесия на Общото събрание на ООН. Преди това той откри учебната година в българското училище в Ню Йорк и се срещна с еврейската общност. „Неформално, докато съм в Ню Йорк, всички шефове на служби ще дойдат да ме видят“, разкри част от тайната си програма премиерът. Евреите поискаха от Борисов съдействие срещу ядрената програма на Иран, като в замяна обещаха да инвестират в българското земеделие. На българските емигранти Борисов обясни колко са се подобрили нещата в България. По-долу публикуваме част от разговора на министър-председателя с българите в Ню Йорк:

  Бойко Борисов: Добър вечер! Сами разбирате, че при толкова микрофони и като имаме опита от срещата с българската общност в Чикаго, трябва да сме много внимателни в това, което ще кажеме. (Смях в залата). Надали ще напишат и ще предадат наште мили български журналисти за нашата среща и какво сме си говорили, а ще търсят нещо да сгрешиме. Затова ще сме тоя път по-внимателни. Радвам се, че сме тука сред вас. Сутринта видяхме и новото поколение – бягаха, танцуваха, рецитираха стихотворения. Така че бъдещето е добро. Въпросът е как да направим и настоящето да е добро. Щото животът е тва, което е днеска. Като българи всички се радваме на това, че най-сетне и Великобритания стана днес права на крака да аплодира Митко Бербатов и истински, така, като българи, се радваме, че им натри носа и видяха, че „Манчестър Юнайтед“ без него са нула! Така че се надявам английската преса най-сетне да напише това, което един изключителен българин направи там… Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света. И аз ви гарантирам, че това ще го докараме до края… Когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт – за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор (Петканов и Филчев, б.р.) не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук!

  Докато аз като идвах, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите! …Сега колегата Цветанов се справя прекрасно. Факт е, че за тази година няколко месеца нямаме нито едно отвличане, нито един магистрален грабеж. Едно убийство, което го разкрихме! И аз ви гарантирам, че ще продължиме в тая посока с тоя дух, каквото и да ни струва, каквато и цена да има. Но за радост това се оценява най-много в момента в евроатлантическата общност. А след това ще дойдат и другите успехи. А след това и вие ше се върнете в България! (смях и ръкопляскания). Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет… Щот вие вече, живеейки толкова години в Ню Йорк или в Щатите, знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАН-ТА-ЛИ-ТЕ-ТА…!

  … Сутринта децата как ме разсмяха, ако знаете, щото отидох при тях и казах: които имат баби и дедовци или лели и чичовци в България и искат довечера да ги видят по телевизията, да им махнат. И те като наскачАха пред камерите, като почнАха да махат с ръце, да викат „бабо, дедо“… (смее се) …Ние имахме среща с еврейските общности преди малко. Помолих ги да помислят за една сцена, където те да плащат наема (смях), където да могат нашите деца и всички вие, които имате мероприятия, да се правят… щот те доста неща поискаха от мене, викам сега да ви питам и аз нещо, да видим кой сега ще си удържи по-първи на обещанието… Така че съм на ваше разположение.

  – Светлозар Момчилов, в-к „България сега“: С какво мислите, че българите в Северна Америка биха били полезни на България? Естествено, до тоя подходящ момент, за който вие говорите, когато те евентуално биха се върнали в България?

  ББ: Тази седмица външният министър ще има доста срещи с българската общност в Северна Америка. Кога хората се чувстват спокойни? От едната страна, когато престъпността е в нормалните граници, сиреч има наказуемост, и когато има финансово-икономическа обстановка, която да носи по-високи доходи. Миграцията на хората е след парите – там, където могат да изкарат повече пари… Но нашта икономика през тея двайсет години така е конструирана, че тя е един вид съпътстваща икономика на чуждите инвестиции, които са дошли. Много пъти съм го казвал: какво най-напред беше приватизирано или в какво се изразяват най-много чуждите инвестиции? В ЕРП-тата, където всъщност стоиш на електромера на човека, във ВИК-тата, където му стоиш на водомера, в мобилните оператори, където му стоиш на телефона, в моловете, където му стоиш на чантата за пазар, в енергийните проекти, където всъщност са подписани така договорите, че от евтиния ток на „Козлодуй“ да компенсираме компаниите, които са дошли в България, които изнасят парите обратно към компаниите си майки. Е, от какво да се получат пари и откъде да се храни икономиката и съответно държавата? …С какво най-много ние се хвалиме, като кажеме за България нещо? С геостратегическото й положение – че сме държава на кръстопът. Ми като сме държава на кръстопът, ще си направим магистралите, ше си направим пристанищата, ще си направим летищата, ще си направим контейнери и терминали, ще направим зона за високи технологии и те парите ще си дойдат в държавата във вид на такси, във вид на концентрация. Ние точно обратното сме правили през всичките тези години. Нито една магистрала, сринати пристанища, летищата половината затворени..

  – Няма и полети! – подвикват в залата.

  ББ: Няма и полети… Дет се вика с продажбата на „Балкан“, това е най-уникалната продажба в света – продаваш нещо, като добавяш 40 милиона долара към него! … Или примерно насипното пристанище в Бургас! Взимаме заем от японската банка, за да направиме пристанище за „Кремиковци“, което го продаваме за 1 долар! Звучи като виц, но това е истината. И сега ние трябва да преодолееме всичко това, да направим икономиката пак да изкарва пари….България следващото, освен геостратегическо положение, има най-плодородната земя и най-екологично чиста може би в момента в Европа. А след 20 години или 10 дори, проблемът на човечеството ще бъде водата и храната. Не петролът, храната и водата! И аз истински се надявам генералният секретар на ООН да потвърди, че догодина ще дойде в България. Това ще бъде темата, по която ще натискам най-много – България да се превърне в земеделското…тъй като ние имаме най-добрата земя, най-трудолюбив народ, с една дума – с инвестиции и техника ние можеме тези милиони декари пустееща земя, които имаме, да храниме и света със нея.

  – Как ще финансирате тези проекти? Щото тука чухме, че от множеството европари, отпуснати за този вид проекти, няма нищо налице.

  ББ: … В земеделието това, което говорим, прекрасно място да дойдат не само израелците, след два дена имам среща и с китайския премиер. По същия начин ще му бъдат поставени нещата. Има държави, които разполагат с огромни финансови средства и няма къде да ги инвестират. А не забравяйте, че България е държавата с най-ниски данъци в Европа. Така че това са местата, откъдето ще се финансират тези проекти….

  – Какво направихте с визите и кога българите ще пътуват свободно до Америка?

  ББ: Може би щеше да се ускори този процес, ако навреме бяхме въвели биометричните данни. То и сега, така негласно, американското посолство се старае да издава, особено за бизнеса, за хора, които са познати, десетгодишни визи. Което горе-долу е приемливо, щото ходиш веднъж на десет години. Но аз се надявам, че ако така продължаваме да работим и да се виждат видимо…, защото неформално тук в Ню Йорк почти всички шефове на служби в Щатите ще дойдат да ме видят. И там още веднъж тоя въпрос ще им бъде поставен… Защото догодина ние ще влеземе в Шенгенското пространство, живот и здраве, а за Щатите да пътуваме с виза – не е правилно!

  … Аз се надявам ние да бъдеме по-дълго, щото за следващите не гарантирам как ще се справят! Така че…Мисля, че народът трябва да оцени и ще оцени това, което се прави! … Аз съм убеден, че в следващите години и съдебната система ще работи по-добре, прокуратурата започна да работи по-добре, вече доста съдилища дават нормални…работят нормално. Мисля, че много по-добрите хора са на наша страна в тази система и нещата ще се наредят.

• 21 септември – Международен ден на мира

  Всяка година на 21 септември, ООН отбелязва Международния ден на мира и приканва всички нации и народи да прекратят сблъсъците. Това е и покана към всички страни-членки, организации от системата на ООН, регионални и неправителствени организации и граждани да честват по подходящ начин деня, включително чрез образователни и информационни прояви и да си сътрудничат с Организацията на Обединените нации за постигане прекратяване на огъня по цял свят.

  На днешния ден всяка година в централата на ООН в Ню Йорк генералният секретар и председателите на Общото събрание и на Съвета за сигурност заедно с „мирните ООН-посланици“ учавстват в специална церемония, включваща биенето на Камбаната на мира. Тази камбана, която е направена от монети от 60 различни държави, е подарък от Сдружението за ООН на Япония и се намира в Западната дворна градина на сградата на Секретариата на ООН в Ню Йорк.

  България също се включва в честването на Деня на мира с различни инициативи.

  За първи път Общото събрание на ООН обявява честването на Международен ден на мира през 1981 г. по инициатива на Коста Рика. След първото честване на 21 септември през 2002 г. все повече страни-членки, неправителствени организации, агенции на ООН, религиозни общности и групи на гражданското общество отдават почит на този ден.

  Всяка година до страните-членки се разпраща вербална нота, която ги насърчава да отбележат деня. През последните години в тази нота Секретариатът на ООН се ангажира да окаже подкрепа на страните-членки „като работи съвместно с тях за предприемането на стъпки за насърчаване спирането на огъня в местата на конфликти и да окаже подкрепа на дейности, които ще спомогнат за повишаване популярността на този международен ден“.
  КРОСС

• Слабо земетресение край язовир „Искър“

  Няма нищо притеснително в усетеното тази сутрин земетресение, епицентърът на което е бил край Самоков, близо до язовир „Искър“. Това заяви пред Информационна агенция КРОСС Емил Ботев – ръководител секция „Сеизмология“ в Геофизичен институт на БАН. Той уточни, че магнитудът на усетеното земетресение е бил около 2,5 по Рихтер. Земетресения от този магнитуд у нас се случват около 50 пъти годишно. Емил Ботев призова хората да не се притесняват от подобни трусове и припомни, че жителите на Япония ежедневно усещат земетресения от 4-та степен по Рихтер.
  София КРОСС

• <<
• 1
...
• 361
• 362
• 363
• 364
• 365
• 366
• 367
• 368
• 369
• 370
• 371
...
• 414
• >>