Всички авторски страници

Авторски

• ПРАВОЗАЩИТНИКЪТ ЯНКО ЯНКОВ : ЧЕРВЕНАТА МАФИЯ Е САМО ДЪРЖАТЕЛ НА ЗАГРАБЕНОТО НАРОДНО БОГАТСТВО

  ПЪРВА ЧАСТ

  Соня Събчева: – Добър ден, драги слушатели! Днес гост в нашето студио е г-н Янко Янков, председател на Партия Либерален Конгрес, председател на Съюза на юристите демократи в България, старши научен сътрудник в Българската академия на науките, доцент в няколко юридически факултети, юрист, специалист по Теория на правото, Политически и правни учения, Политология, Психология на правото. Занимава се с практическа политика и с научна дейност.
  Г-н Янков е гост в студиото и затова, че през годините на тоталитаризма, лежейки дълги години в килиите на осъдените на смърт, е бил в съседни килии с така наречените “турски терористи”, взривили на 30 юли 1984 г. чакалнята на влаковата гара в град Пловдив и паркинга пред чакалнята на аерогарата на град Варна, а на 9 март 1985 г. – взривили край село Буново до София влаков вагон за майки с деца и фоайето на най-големия хотел в град Сливен.
  Добър ден, г-н Янков!
  Я. Я.: – Добър ден на нашите слушатели! Аз бях дълги години в килиите на смъртните, без да съм имал смъртна присъда. Моята присъда бе за противодържавна организация и противодържавна агитация и пропаганда, първоначално бе 12 години, а после бе “коригирана” на 6 години и 6 месеци, а след като я изтърпях до последния ден, Върховният съд ме призна за невинно осъден при пълна липса на доказателства. През шестте години и половина, през които бях в затвора, имах възможността да опозная доста добре целия официален и таен държавен инквизиционен механизъм, целия криминален контингент, голяма част от който днес върлува като част от силовите структури на Червената мафия, също така и някои от бъдещите политици на комунистическата и посткомунистическата мафия като например Ахмед Доган, опознах много добре и терористите, извършили няколкото атентати през 1984 и 1985 г.
  Соня Събчева: – Разкажете на нашите слушатели каква е била ситуацията, според Вас, кои и какви са били тези хора, как са били мотивирани, за да извършат атентатите!
  Я. Я.: – Когато дойдоха в затвора, тези хора се представяха за автентични “борци за свобода” и “герои”. Първоначалната им представа за себе си бе почти пълно копие на филмовите версии на комунистическата пропаганда за героичните постъпки на партизаните-комунисти, и те очакваха всеобщ респект, овации и преклонение пред личността и пред постъпките им.
  Впоследствие обаче започнаха да осъзнават, че са безкрайно далеч от всичко, което са очаквали, и най-вече, че вместо ордени на гърдите ще получат по един куршум в главата. Разговарял съм с тях изключително дълго време и съм имал време да приложа всичките си професионални знания, за да ги мотивирам да започнат да си задават въпроси, каквито те съвсем определено отбягваха да си задават, и да стигат до отговори, каквито не им се искаше да получават. Преценявайки умствения им багаж и факта, че в продължение на няколко години Държавна сигурност не е могла да ги открие, аз още в самото начало проумях, че те са били само изпълнители на една предварително и прецизно замислена операция, и че “мозъкът” е другаде. Не ми беше трудно да се досетя къде е това “другаде”, но все пак реших бавно и предпазливо да ги “манипулирам” така, че сами да ми признаят истината. Като психика и като мислене и тримата бяха твърде примитивни, но все пак притежаваха минималната доза здрав разум, необходима им да проумеят, че са били излъгани и изоставени. Няколко мои аргументи ги съкрушиха окончателно и те ми признаха, че са били не само подбудени, но дори и подробно ръководени в осъществяването на терористичните актове именно от агентурните си ръководители от Държавна сигурност от Бургас и от София.

  Наскоро след като излязох от затвора, през 1990 г. станах депутат във Великото Народно събрание, избран преди всичко с гласовете на българските турци от Бургаския избирателен район, и по-точно от родните места на тримата терористи. Тогава се срещнах няколко пъти с роднините и на тримата, и успях прецизно да проверя всички съществени факти и обстоятелства по вербуването от Държавна сигурност и използуването на тримата “терористи” за осъществяване на секретните операции на тази зловеща тайна организация.

  Когато приключих с проверките си, направих няколко пресконференции, които, разбира се, не бяха отразени абсолютно никъде. После написах специално и доста обемисто изложение до Главния прокурор с искане за разследване на “версията”, че атентатите всъщност са били дело на Държавна сигурност. Това изложение е от 17 април 1992 г., то е регистрирано в регистрите на Главната прокуратура и е публикувано в издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” и в първия том на документалната ми книга “Документ за самоличност”.
  В това изложение изрично и недвусмислено съм обосновал тезата, че така наречените “турски терористи в България” всъщност въобще не са били “терористи на самоизява”, а били добре ръководени и добре манипулирани от службите на Държавна сигурност.
  Соня Събчева: – Извинете, искате да кажете, че тези терористични актове са били планирани от Държавна сигурност, били са възложени за изпълнение на тези лица и те са ги извършили, след което по нареждане на същата Държавна сигурност тези хора са били осъдени и разстреляни!?
  Я. Я.: – Именно! Именно!
  Соня Събчева: – А какъв е бил механизмът, по който тези хора са били манипулирани и мотивирани да извършат терористичните актове?
  Я. Я.: – Този механизъм не блести с оригиналност и сложност. Бих казал дори, че е бил доста примитивен и може би именно поради това при тези примитивни хора се е оказал напълно ефективен. Първоначално тези хора са били поставяни в тотални и систематични ситуации на несправедливост, незаконност и необходимост от неизбежна защитна реакция за оцеляване на определени лични и семейни ценности. Постепенно Държавна сигурност е започнала да дава възможност на тези хора, от една страна, да извършват определени маловажни престъпни действия, а от друга страна – да придобиват самочувствие на закриляни от “загадъчни”, но доста силни симпатизанти. После, на определен етап от развитието на сценария, “закрилниците” са се появили, легитимирали са се, шантажирали са “дейците” заради “престъпните” им деяния, сплашили са ги със затвор и други санкции, после са обещали “по-голяма закрила” срещу вербуване…
  На един още по-късен етап от развитието на сценария на тези хора е било възложеноконкретното изпълнение на терористичните актове, като интензивно им е било внушавано, че те вършат справедливо и героично дело, и че ще имат протекцията на хора от най-високото място в йерархията на властта. Първите “успешни” атентати и умело лансираните слухове за “неуловимите отмъстители” действително са дали на тримата фалшивото самочувствие за “върховно покровителство от верни на идеята хора от висшата власт”.
  Аз обаче имам подозрението, че тези терористични актове, или поне главните им елементи, всъщност не са и не биха могли да бъдат извършени от който и да е от тримата, а са били извършени от професионалисти по тероризъм от Държавна сигурност. След това обаче тези лица са били мотивирани да поемат върху себе си “ героичната слава”, и разбира се, и вината за станалото. Това е един стар прийом на Държавна сигурност – нейните специалисти извършват каквото трябва да се извърши, а след това съответно обработените и предварително посветени или пък най-често въобще непосветени и неразбиращи същността на ставащото и на станалото лица, доброволно или принудително като набедени приемат наказателните ефекти от операцията.
  Соня Събчева: – Знаете ли, винаги съм си мислела, че не е възможно тези трима средно грамотни млади хора да могат да боравят с експлозиви толкова професионално.
  Я. Я.: – Действително за тримата би могло да се каже, че според масовите критерии за България са били “средно грамотни хора”. Но масовите критерии са едно, а професионалните – нещо съвсем друго. Тероризмът е изключително специфична дейност, изискваща висок професионализъм в редица сфери, за които тримата “турски терористи” не са имали дори и най-бегла представа. В това отношение те са били “абсолютно неграмотни”, а може би, дори и една такава оценка и формулировка да е доста елегантна по отношение на тях.
  Все пак действително единият от тях е можел да борави професионално с миньорски и каменоломни експлозиви, задействувани с фитилен или електрически детонатор. Вероятно не му е било лесно да усвои начините на включването във веригата на часовниковите механизми, но все пак и това е могло да стане. Другите не са разбирали абсолютно нищо от всичкото това.
  Боравенето с експлозиви за миньорски и камоноломни дейности не е кой знае колко трудно за един средно грамотен човек и е напълно възможно той да го усвои. За средно грамотните хора обаче е абсолютно невъзможно осъществяването на елементите от останалата част от сложната терористична дейност. В случая и тримата не са имали дори и най-малка представа как трябва да бъде организиран и постигнат резултатът, който на практика е бил осъществен – в продължение на твърде дълго време специалистите от Държавна сигурност да не могат да ги открият и арестуват.
  Отговорът е в това, че целият процес на осъществяването на атентатите е бил изключително прецизно контролиран на най-висше ниво в системата на Държавна сигурност и въобще не е било позволявано на онези служители от Държавна сигурност, които не са били посветени в “тайната на сценария”, да тръгнат по истинските следи и да открият истината. Впрочем, в една от книгите си Георги Сотиров, единият от офицерите от Софийската Държавна сигурност, изпратен в Бургас за разкриване на атентаторите, изрично пише, че когато вече е бил “надушил истинската следа” и като хрътка е бил тръгнал по нея, съвсем внезапно от София е пристигнал неговия началник, който просто го е принудил да изостави тази следа и да тръгне по друга, естествено, напълно фалшива. Така че протекцията на Държавна сигурност над “турските атентатори” просто е несъмнена.
  Соня Събчева: – Господин Янков, тези хора наистина ли са убити?
  Я. Я.: – Да, убиха ги! Аз съм разговарял с тях няколко дена преди да ги убият, а няколко часа преди да бъдат убити в затвора вече се знаеше, че ще бъдат убити. Ние разбрахме за подготовката на разстрела им няколко дни преди това, когато братът на единия от тях, Сабри Маджаров, бе изпратен в затвора във Варна, за да не бъде в Софийския затвор и да не узнае за изпълнението на присъдата. Той, разбира се, също като останалите е бил агент на Държавна сигурност. После стана виден местен лидер на една от партиите на Червената мафия – Движението за права и свободи на Ахмед Доган.
  Соня Събчева: – А те знаеха ли, че ще бъдат убити, или до последния момент са се надявали, че няма да бъдат убити?
  Я. Я.: – Почти до последния момент те бяха манипулирани от Държавна сигурност и им беше обещавано, че няма да бъдат разстреляни. Аз обаче много време преди това им бях обяснил, че ги лъжат, и моите аргументи силно ги притесняваха. Те казваха, че всички осъдени на смърт имат право на последно свиждане с близките си, и тъй като на тях не им се дава такова свиждане, това означавало, че присъдата няма да бъде приведена в изпълнение. Аз им обясних, че специално за тях тези принципи нямат никакво значение и няма да бъдат приложени, и че на тях не им дават свиждане с близките, за да им попречат да кажат истината за вербуването си и за атентатите.
  Този ми аргумент ги впечатли доста силно и бих казал, че именно след него те започнаха бавно и постепенно да ми разказват подробностите, които ми дадоха възможност да “сглобя” подробностите от картината на терористичната дейност на Държавна сигурност. Тази “картина” аз съм описал в изложенията си до Главния прокурор, в издавания по-рано от мен вестник, както и в отдавна издадената ми документална книга. Но до днес Прокуратурата не е направила абсолютно нищо за разследването на предложената от мен теза. Дори не ми е отговорила абсолютно нищо – нито че е съгласна, нито че не е съгласна с мен!
  Соня Събчева: – Все пак се занимавате и с практическа политическа дейност. Потърсихте ли политически средства за решаването на този случай?
  Я. Я.: – В България не съществуват политически начини за решаването на подобни случаи. Аз познавам лично всички или почти всички значими политици и властнически фактори, и мога категорично да заявя, че те или са по някакъв начин манипулирани, ръководени и контролирани, или просто значимите им замисли и действия са своевременно блокирани.
  Соня Събчева: – Извинете, Вие казахте “манипулирани, ръководени и контролирани”. От кого?
  Я. Я.: – Атентатите, за които говорехме досега, разбира се, че не са били планирани и осъществявани от Държавна сигурност съвсем случайно. Една от основните им цели беше да се дестабилизира режимът на Тодор Живков. Ако си спомняте, още през 1990 г. аз бях дал публичност на информацията, до която се бях докоснал като млад асистент за плана-прогноза “Страната Х след момента t”.Според този план е трябвало, условно казано, “Червената армия да бъде трансформирана в Червена мафия”. Целта на тази трансформация е била трансформацията на изключително голямо количество капитали, необходими на “бъдещите капиталисти”. Така тогавашните “КаГеБисти” станаха днешни видни “червени капиталисти”, които контролират целия политически живот, Парламента, Президента, Правителството.
  При тези условия намирането на политически и юридически механизми за разследване на тези престъпления на Държавна сигурност не е възможно.
  При тези условия съществува само един единствен начин – призоваването на международната, на световната общественост. Това съм правел многократно през годините на “фалшивата демокрация” след 1989 г. – всичко написано от мен е било разпространено в посолствата в София и в множество международни организации.
  Соня Събчева: – Господин Янков, Вие вероятно говорите за вариантите на плана на Андропов, приложени и в България. Виждам, че сте склонни да обвинявате голяма част от нашия политически елит. Споменахте името на Ахмед Доган и на Главния прокурор Иван Татарчев. Какви са отношенията Ви с тях?
  Я. Я.: – С Ахмед Доган също сме били в една килия в затвора. От 1991 г. обаче, вече седем години ние с него въобще не сме разговаряли. Той ми беше станал ясен доста отдавна. Споменах и за Иван Татарчев. Бих искал да уточня, че още през лятото на 1992 г. на страниците на издавания тогава от мен вестник “Либерален конгрес” аз изрично поисках оставката на Иван Татарчев от поста Главен прокурор, като обосновах тезата, че той е негоден да бъде независим от Червената мафия. Само че тогава моите “приятели” от фалшивата опозиция, наречена Съюз на демократичните сили, се обявиха против мен, тъй като съм поискал оставката на назначения от тях Главен прокурор. Сега, както виждане, онова, което бях казал на Татарчев още преди цели шест години, днес се признава от същите политици от Съюза на демократичните сили, и те се опитват да му искат оставката цели шест години след времето, когато е трябвало да го направят. Впрочем, въпреки силния шум около конфликта между Правителството и Главния прокурор Иван Татарчев, сигурен съм, че всичко ще приключи съвсем миролюбиво, тъй като и двете страни са подчинени на един общ господар…
  Соня Събчева: – Какви са информациите Ви за господин Татарчев?
  Я. Я.: – Нито тогава съм разполагал, нито сега разполагам със специална информация за който и да е. Тя дори въобще не ми е нужна, за да мога навреме да узная истината. Не е нужно човек да разполага с кой знае каква специална информация за някого, за за може да го проумее що за човек е, нужно е само да умее да разпознае главното върху основата на малко информационни данни.
  Тогава, през 1992 г., имаше конкретен повод, по който познах, че Татарчев е зависим от Червената мафия. Тогава аз се противопоставих пред Иван Татарчев на назначаването за прокурор в Михайловград на Тошо Тошев. Главният прокурор Иван Татарчев първоначално отмени назначението, но само един ден след това отмени отменяването на назначението, и така остави Тошо Тошев за прокурор. Тъй като много добре знаех, че Тошо Тошев е бил зависим от Шесто управление на Държавна сигурност и че сега е зависим от Червената мафия, просто разбрах, че двамата имат общ господар. Това ми беше напълно достатъчно още през 1992 г. до обвиня Иван Татарчев в онова, в което го обвиняват едва сега, преди няколко седмици, Министър-председателят Иван Костов и Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев.
  Само че целият проблем е в това, че сегашното обвинение на премиера Иван Костов и на министъра Богомил Бонев е абсолютно неадекватно, защото именно те му дадоха възможност в продължение на цели шест години той да обезпечава старите и новите престъпления на Държавна сигурност и на Червената мафия.Соня Събчева: – Господин Янков, като говорите за Червената мафия и за нейната роля в нашето общество, считате ли, че тя е заинтересована от нашето интегриране с Европа и света? Как, впрочем, оценявате шансовете на България за приобщаване към Европа? Както и шансовете на България да се отърве от мафията?
  Я. Я.: – Според мен Западът много добре знае нашите истински нулеви и отрицателни шансове, произтичащи от дълбокото ешелонизиране в структурата на обществото ни на структурите на бившата Държавна сигурност и на сегашната Червена мафия. Западът обаче си има своите съображения да залъгва обществото ни, да ни дава фалшиви надежди и дори нагло да ни лъже относно шансовете ни да станем интегрирани европейци.
  Всъщност, Западът няма нищо против това да интегрира към себе, си като “европеизира” и “американизира” всички или почти всички престъпно забогатели лица от структурите на комунистическия елит.
  Съвсем друго е обаче отношението на Запада към бившите автентични противници на комунистическия режим – към тях той има стратегията да ги оставя да загиват в буквалния смисъл на думата в лапите на същите, срещу които по-рано в една или друга степен, пряко или косвено ги подстрекаваше и много рядко подкрепяше.
  В същото време Червената мафия, управляваща обществото ни чрез изричната подкрепа на Запада, е заинтересована да не дава възможност на обикновения българин да има някакви положителни шансове да бъде “европеизиран” по друг начин, освен чрез емиграция. За оставащия в България българин шансът да бъде част от Европа е нереалистичен и ще бъде такъв най-малко още 20 години.Соня Събчева: – И все пак възможно ли е да бъде разбита мафията в България?
  Я. Я.: – Българската мафия е част от структурите на руската, а руската бе създадена чрез договореност между Запада и КГБ за трансформиране на Червената армия в Червена мафия. Тази договореност е била постигната “по принцип” преди повече от 20 години по времето, когато ръководител на КГБ е бил Юрий Андропов, после дълги години е конкретно уточнявана, и е била влязла в практическа реализация едва преди около десетина години, по времето, когато ръководител на съветската империя бе Михаил Горбачов. Еманация на тази договореност после стана договореността в Малта, за която днес, съвсем не случайно, никой нищо не пише и не говори.
  После руската страна по договореността многократно е нарушавала клаузите, докато обаче западната страна винаги е била “прецизно изряден джентълмен”. Именно този “прецизно изряден джентълмен” не е заинтересован от разбиването на руската червена мафия, част от която е и българската.
  Иначе, разбиването на българската мафия чрез “подръчни” български политически и юридически средства просто е пълен абсурд. Разбиването на българския червен октопод би могло да стане само ако Западът е заинтересован от това, но за съжаление той не е заинтересован.

  Впрочем, колониалният опит недвусмислено показва, че след всяка своя победа Западът винаги е предпочитал да работи с, да подпомага и да внедрява в управлението на колонията победения си доскорошен противник, като в същото време безжалостно доунищожава борците срещу и жертвите на доскорошния си противник, които, често пъти, именно той преди това е бил подстрекавал или дори организирал да започнат съпротивата си. Този модел на поведение бе характерен за Запада както след Втората световна война, така и след Студената война, завършила със събитията от 1989 г.

  ВТОРА ЧАСТ

  Соня Събчева: – Добър ден, драги слушатели! Гост на нашето студио днес за втори път е господин Янко Янков. Той е живата памет за едно не много отдавнашно време, за което днес ние, гражданите, политиците и журналистите предпочитаме да не си спомняме.
  Защо се оказа толкова кратка историческата памет на нашия народ? Защо тази сутрин във вестниците са отразени кратки, бегли, откъслечни и дори изопачени информации за дадената вчера пресконференция в агенция “Балкан” по темата за досиетата на Държавна сигурност?
  Защо ние, журналистите, които в по-голямата си част сме на възраст, на която няма от какво да се срамуваме за ролята си в онези мрачни времена, днес се преструваме, че онова зловещо време не е съществувало?
  На кого служим ние, журналистите, като подминаваме темата и не отразяваме истината за хората от онова време? На обществото ли? На личната си съвест ли? На онези, които ни дават мизерните заплати ли?
  Добър ден, господин Янков!
  В разговора по нашето радио миналата седмица, в петък, Вие споменахте за стратегическите внедрявания на хора на КГБ в политическата власт.
  Междувременно стана ново важно събитие, потвърждаващо тезата за стратегическите внедрявания – избирането на Евгений Примаков за Премиер на Русия. Той, както е известно, е бивш изключително важен фактор от системата на КГБ. Случайно ли е това или е поредното доказателство на тезата, която Вие започнахте да лансирате още от времето на “Кръглата маса” през началото на 1990 г. и развивате до днес?
  Я. Я.: – Избирането на Евгений Примаков за премиер на Русия е едно от поредните доказателства, потвърждаващи тезата, че именно КГБ е планирала така наречения “преход към демокрация” много отдавна, и че прецизно контролира целия процес вече повече от десет години чрез стратегическите внедрявания на свои хора навсякъде. В Русия това е открито, “откровено” и очевидно. У нас в България обаче стратегията е нещата да бъдат доста завоалирани и прикрити, но картината е абсолютно същата.
  Соня Събчева: – Кого по-точно имате предвид?
  Я. Я.: – Абсолютно всички участници в политическата, икономическата и всички други власти, на всичките йерархични нива от 1989 г. до днес. Това са участниците в така наречената “Кръгла маса” през началото на 1990 г., депутатите във Великото Народно събрание, депутатите във всички парламенти оттогава до днес, политическите лидери на всички политически партии у нас от най-значимите до най-незначимите и дори куриозните, членовете и организационно-техническите екипи на всички правителства, всички прокурори и съдии на всички нива от прокурорската и съдебната система, всички областни управители и кметове и обслужващият ги персонал, двамата президенти на България и техните екипи…
  Първоначално в тези структури за камуфлаж пред западното общество и пред обществото у нас бяха допускани и някои автентични антикомунисти и независими от тайните служби лица, но впоследствие тези хора бяха брутално изтикани встрани, където абсолютно нищо не зависи от тях, или дори направо са обявени от пропагандата за негодни да участвуват в управлението.
  Същото строго контролирано положение е и в икономиката – всички участници в днешният така наречен “бизнес”, от членовете на групировките до най-обикновените участници в “икономическия оборот”, всъщност са предварително или последващо вербувани и внедрени в системата хора. То не би могло да бъде иначе и поради една друга особеност на поскомунистическата икономика – така нареченият “бизнес” няма нищо общо с общоизвестното в света понятие, тъй като у нас с това понятие се означава нещо съвсем друго – ожесточеният, но все пак строго контролиран процес на брутално разграбване на вече създаденото и натрупаното от комунистите държавно богатство и разграбване на бъдещото богатство, “синтезирано” във взетите колосални външни заеми, които ще бъдат изплащани най-малко още двадесет-тридесет години.
  Соня Събчева: – От хората, с които сте били заедно в затвора, има ли днес участници в политическите и икономическите структури на днешното ни общество?
  Я. Я.: – След промените през септември 1944 г. политическата власт бе запазен периметър преди всичко за излезлите от затвора. След промените през 1989 г. обаче политическата власт остана запазен периметър изключително за никому неизвестни хора “от телефонния указател” или по-точно от дълбоко ешелонизираните стратегически списъци на Държавна сигурност.
  Още от самото начало на така наречената “демокрация” всички автентични политически затворници бяха брутално изтласкани от всички подстъпи към властта и въобще не бяха допуснати във властта. Единственият бивш политически затворник, неизменен участник в политическата власт от 1990 г. до днес е Ахмед Доган, но той, както е известно, е бил агент на ДС и вероятно и на КГБ, специално подготвян за стратегически операции на тайните служби.
  След 1990 г. обаче бившите затворници, при това само криминалните, станаха главен участник в икономическите и силовите структури на новата икономическа власт, т. е. на Червената мафия. Те, съгласно предварителните планове и съгласно неизменната практика до днес, са участници на ниските йерархични нива, при това участници като така наречени “бушони”, предвидени да изгорят дори и при най-малкото напрежение в икономическата и политическата ситуация, за да спасят от изгаряне “мрежата”. От хората на това ниво познавам изключително много бивши криминални затворници, много от тях често срещам днес и установявам, че са баснословно богати за моите представи за лично богатство. Имената на много от тях срещам днес и в криминалните хроники на вестниците и така разбирам в коя престъпна структура какъв “бушон” е изгорял и до каква степен официалната власт има смелостта да имитира борба с мафията.
  По интересни са обаче техните господари. Те не само никога не са били затворници, но дори мнозина от тях са били именно тези, които са изпращали хората в затворите. Това са бивши офицери от Държавна сигурност и от останалите части на системата на Министерството на вътрешните работи. Любопитното е, че дори и те всъщност са “бушони”.
  Всъщност, главната особеност на Червената мафия, за разлика от западната, е тази, че тя не е собственик, а е пазител на съкровището на бившия комунистически елит. Което съкровище, макар и силно охранявано, обикновено е твърде неефективно управлявано и често трансформирано. Вие знаете колко много уж мощни групировки бяха възникнали преди няколко години и колко малко останаха от тях днес. Те просто “изгърмяха”.
  Соня Събчева: – Смятате ли, че сега “Мултигруп” вече “изгърмява като бушон”? Добре известно е, че досегашните правителства обслужваха тази групировка, но сега вече правителството на Иван Костов и по-специално министърът на вътрешните работи Богомил Бонев все пак се заеха с проверки на дейността на тази групировка.
  Я. Я.: – Според мен не е точно така. “Изгърмяванията” на ниските нива често пъти действително са резултат на конфликти и противостояния на интереси на тези нива, но “изгърмяванията” по върховете винаги са резултат на елегантни трансформации, на преливания на капиталите. Още преди няколко години собствениците на Червеното съкровище са били взели решение за трансформиране на капитала, което да засегне и групировката “Мултигруп”. Причините за едно такова решение са и могат да бъдат твърде много, но една от съществените причини е целта да се скрият следите от досегашните престъпни икономически операции, както и желанието след вече десет години грабеж да се излезе на световния пазар с името на “почтени бизнесмени” на съвсем нови групировки, с изпрани и чисти пари.
  При такава стратегия господарят на капитала използува трансформационната ситуация, за да заблуди общественото мнение относно характера на протичащите процеси, и за да създаде имиджа на герои, на борци срещу мафията, на своите верни слуги от другите пипала на октопода. Така това, което днес, през последните две седмици доста шумно се отразява във вестниците и емисиите на радиостанциите, всъщност е само един камуфлаж, целящ създаването на имидж на министър-председателя Иван Костов и на министъра на вътрешните работи генерал Богомил Бонев.
  За мен тази медийна шумотевица всъщност е индикатор, че Червената мафия залага твърде много в стратегическите си планове именно на посочените две лица и възнамерява да ги внедри дълготрайно в бъдещите политически процеси. На мен тази медийна шумотевица ми дава основанието да считам, че генерал Богомил Бонев е залегнал в стратегията на Червената мафия като вероятен бъдещ вицепремиер или дори премиер, а в краен случай, при неуспех на тази стратегия той е включен в някаква паралелна стратегия, която би могла да бъде примерно изпращането му като посланик или военен аташе в НАТО, САЩ или друго стратегически важно за мафията място.
  Соня Събчева: – Излиза, че битката на министър Бонев срещу “Мултигруп” и срещу Главния прокурор Татарчев всъщност е само един грандиозен спектакъл за пред публиката!
  Я. Я.: – Естествено! И дума не може да става за истинска битка! Просто става въпрос за стратегия на трансформация на капиталите, съпроводена с изграждане на имиджа на стратегически важните личности от бъдещите планове на Червената мафия. Всъщност, нима не Ви прави впечатление, че министър Бонев не “разследва” абсолютно нищо, а само “извършва проверка”, при това става въпрос за “проверка” не на цялостната дейност на тази престъпна групировка, а само на няколко сделки за един доста кратък период?! Бъдете уверена, че всичко ще завърши без никакви жертви и дори без особен драматизъм.
  Соня Събчева: – Искате да кажете, господин Янков, че сега, когато министър-председателят Иван Костов публично е обявил война на мафията и обещава да спаси страната ни от пипалата на мафията …
  Я. Я.: – По същество помага на същата тази мафия да трансформира капиталите си. Ако си спомняте, преди няколко години самият президент на “Мултигруп” Илия Павлов бе предложил мафията да се научи да прилага принципа на гущера – да къса опашката си, за да оцелява тялото. Сегашното правителство просто помага на гущера да “къса опашката си”.
  Соня Събчева: – Да, но все пак правителството отстрани “Мултигруп” от изключително възлови сделки!
  Я. Я.: – Това не означава абсолютно нищо! Просто господарят на “Мултигруп” е възложил тези сделки на новите си икономически формирования, работещи с вече трансформираните капитали, вероятно и с голяма част от трансформираните капитали на “Муртигруп”. Групировката “Мултигруп”, както и всички останали участници в така нареченият “бизнес”, в така наречената “политика”, в така наречената “власт”, са само подставени лица на Червената мафия.
  Впрочем, нима Вие смятате, че примерно завършилият спортно училище Илия Павлов, който е президент на “Мултигруп”, има нужният акъл за ръководенето на тази “империя”?
  Соня Събчева: – Естествено, че не!
  Я. Я.: – Президентът на групировката е подставено физическо лице, както и самата групировка е подставено юридическо лице на капиталите на Червената мафия. А центърът, мозъчният тръст на тази мафия е в Москва.
  Соня Събчева: – В такъв случай страната ни е въвлечена в един жесток сценарий!
  Я. Я.: – Да, така е! Но има и още нещо. Моите анализи сочат, че в този жесток сценарий, за голямо съжаление и за мое лично разочарование, по един или друг начин, в една или друга степен и форма участвува и Западът.
  Западът има известна договореност за удовлетворяване на интересите на руската Червена мафия, и доста добросъвестно играе ролята на “държащ на думата си джентълмен”. Именно тези “джентълменски договорености” между Запада и Червената мафия обричат на жестока съдба България, както и на провал всеки опит на автентичните борци срещу комунизма и срещу мафията.
  Соня Събчева: – Тук ще си позволя да изразя несъгласието си с този пункт на Вашата теза. Все пак наблюдаваме известна склонност на Запада да се опита да повлияее и да овладее положението в страните от бившия Източен блок, включително и в Русия и в България. Все пак Западът се опитва да обуздава известната руска агресивност и експанзионистичност.
  Я. Я.: – Историята сочи, че Русия като държава, като империя, и КГБ като еманация на тази империя, разбират само от сила, при това сила, брутално стоварена върху тях. За голямо съжаление Западът никога не е стоварвал силата, която притежава, по начин, по който да разруши тази империя. Това се отнася и за десетте години, пропиляни в това отношение след края на Студената война от 1989 г.
  Днес, макар и официално да се твърди, че Русия рухва, това не отговаря на истината. Рухването на Русия също така е трансформационен камуфлаж.
  Русия днес рухва само като определен вид държава, но не и като носител на имперските принципи и цели, заложени още от първата империя и усъвършествувани от КГБ. Никак не е случаен фактът, че днес, макар и предпазливо, но все пак упорито се говори за възраждане на СССР. Естествено, в политически и в държавноправен план това възраждане е абсолютно невъзможно, но то е напълно възможно и реализируемо в икономически план, обслужващ интересите на контролираните от КГБ и Червената мафия посткомунистически трансформационни структури и механизми.
  Целият вътрешен и международен живот на Русия и страните от бившата съветска империя днес е пронизан от същите принципи, които бяха в действие по времето на класическата съветска империя. Разбира се, като същите тези принципи са съответно модифицирани. Разликата е само в това, че ако по-рано тези принципи са били заложени като еманация на държавата, то днес те формално са изнесени извън държавата, но са заложени като еманация на цялото общество.
  Така, ако по-рано въобще липсваше общество и всичко беше схващано като държава и по същество беше организирано по принципите на организацията на КГБ, днес КГБ и нейните принципи формално са изнесени извън държавата, но отново са тотално наложени, вече като принципи на Червената мафия, при което държавата и обществото са превърнати в нискойерархични структурни звена на Червената мафия.
  Соня Събчева: – Господин Янков, в такъв случай какъв би бил шансът на България? И не намирате ли, все пак, че правителството на Иван Костов в момента полага невероятни усилия да измъкне страната от бездната, в която е хвърлена?
  Я. Я.: – Аз съм абсолютно категоричен, че правителството не полага такива усилия, каквито на Вас Ви се привижда че полага или би Ви се искало да полага! Все пак обаче в определени отношения правителството е просто принудено от Запада да направи някои неща, но то ги прави по един неадекватен на замисъла на Запада начин. Вие знаете българския израз “прави го по килифарски”, т. е. прави го така, че всъщност да не го направи, да не се получи търсеният резултат.
  Точно по такъв начин например бе създаден Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, известен като Закон за досиетата. След като в продължение на десет години парламентарната, правителствената и президентската власти успешно пречеха на естествения стремеж на хората и на жертвите на Държавна сигурност за узнаване на истината и за търсене на отговорност, най-после Западът упражни категоричен натиск и постави категоричното условие пред сегашните властнически структури да разсекретят архивите на Държавна сигурност.
  Вие вчера чухте на нашата пресконференция становището ни, че новите власти всъщност са направили закон, резултатите от който нямат нищо общо със замисъла на Запада. На практика този закон е нова и поредна гавра със жертвите на ДС и гавра с обществото, искащо да узнае истината.
  На практика този закон не само не ликвидирва старата Държавна сигурност и не изключва от решаващо участие в обществото нейните офицери и агенти, но дори дава възможност на Министъра на вътрешните работи да превербува както старите агенти, така и старите офицери, и да ги включи в новата скрита власт, чрез която обществото и държавата ни ще бъдат водени към Европа
  Така, че това е едно от поредните доказателства, че дори когато Западът упражни достатъчно силен натиск за вземането на определено решение, изпълнението на това решение след това се осъществява по такъв начин, че се получават точно обратните резултати и решението се обезсмисля.
  Соня Събчева: – Благодаря Ви, господин Янков! Проведохме интересен разговор с отворен финал. Ще го продължим, очевидно!

  [Интервю в две части на Соня Събчева, излъчено по Radio France International (RFI) 103.6 MHz на 11 септември 1998 г., петък, от 09.15 ч., и на 16 септември 1998 г. , сряда, от 09.15 ч.; публикувани и на стр.551-561 и 564-572 от книгата на проф. Янко Янков ДОКУМЕНТ ЗА САМОЛИЧНОСТ (Политическа документалистика). Том 3. Българската държава абдикира в полза на Червената мафия. – С., „Янус“, 2002. – 576 с.]

  http://iankov.blogspot.com/

• Парите на българските емигранти крепят финансовата стабилност у нас

  Дори засегнати от кризата, сънародниците ни предпочитат да стоят в чужбина

  Aвтор: Мартина Бозукова

  Кризата не е довела до масово връщане на български емигранти у нас и парите, които те пращат на своите близки в България, не са намалели особено заради по-лошата икономическа ситуация в страните, в които се намират. През миналата година паричните трансфери от българите в чужбина към страната са 1.2 млрд. евро и макар, че бележат известен спад от 15%, той е много по-малък спрямо намалението в други финансови потоци, като например чуждестранните инвестиции. В условията на криза и намаляващи инвестиции парите на българските емигранти допринасят съществено на финансовата стабилност в България и за сигурността на домакинствата. Това сочат изводите от изследване на “Отворено общество“ по въпросите на миграцията, което беше представено в сряда.

  Директорът на “Отворено общество“ Георги Стойчев заяви, че парите, които българските емигранти изпращат у нас по време на криза, са повече от усвоените средства от еврофондовете. Пращаните от тях пари се изразходват основно за храна, сметки, медицинско обслужване. Стойчев обясни, че трансферите от постоянно живеещите в чужбина българи запазват стабилно ниво от 600-700 млн. евро годишно. Това, което временно работещите в чужбина българи изпращат през 2008 година е достигало 600 млн. евро, но през 2009 година е намаляло до 400 млн. евро. “От тези данни може да се заключи, че кризата е засегнала основно българите с временна заетост в чужбина“, коментира Стойчев.

  Чрез проучване на границата на българи, връщащи се за кратко в България, са установени делът на работещите емигранти и делът на тези, които изпращат средства в България, съответно по официален и неофициален път. Работещите емигранти са почти 79%. 36.9 на сто от тях привеждат пари по официален път, а по неофициален – 15.4%. 47.7% от емигрантите не изпращат средства.

  Данните от изследването показват, че очакванията кризата да доведе до масово връщане на български емигранти у нас не са се оправдали. По думите на Стойчев дори засегнатите от кризата емигранти в значителната си част продължават да стоят в чужбина, тъй като не вярват, че ще намерят по-добри перспективи в България. Голямата разлика в заплащането и лошото ниво на публичните услуги у нас са главните причини за това българите да емигрират в чужбина и да не желаят да се върнат.

  Според Стойчев специална държавна миграционна политика насочена към връщането на българи е ненужна и не си струва да се изразходват публични средства.

  Георги Ангелов, който е един от авторите на изследването съобщи, че България е на второ място в ЕС след Румъния по получавани от емигранти средства като процент от БВП. За останалите държави подобен финансов поток не играе такава съществена роля за икономиката. Други страни, в които се разчита в някаква степен на тези средства, са Литва, Португалия и Полша.

  По официални данни на Евростат в страните от ЕС най-много българи има в Испания (около 160 000), Германия (60 000), Италия (40 000), Гърция (40 000), Великобритания (15 000). По думите на Ангелов обаче реалният брой е по-висок.

  Същевременно се забелязва голям ръст в броя на българските студенти, които учат в ЕС – от 1.9% от общия брой студенти през 1998 година до 8.3% през 2007 година. Най-много български студенти заминават да учат в Германия, САЩ, Франция, Австрия и Великобритания. След 2007 г. привлекателността на САЩ като дестинация за български студенти намалява за сметка на преориентиране на студентите към страните – членки на ЕС.

  За периода 2003–2008 г. България е трайно в топ десет на страните, които изпращат студенти в Германия, а през 2005 г. дори е на второ място, като само Китай е изпратил повече студенти. Между 4,5 и 6% от чуждестранните студенти в Германия са българи. България изпраща в Германия значително повече студенти от много по-големи държави като Русия и Украйна например.

  Според анализаторите на “Отворено общество“, ако българските студенти вземат студентски заеми в приемащата държава, твърде възможно е това да повлияе негативно върху нагласите им за връщане в България след завършване на университета. В дългосрочен план последицата може да бъде още една масивна вълна на “изтичане на мозъци“ след регистрираната в началото на 90-те години. В същото време от 2007 година насам се забелязва тенденция, че чуждите граждани от български произход все по-рядко избират да учат в България.

  –––––––––––-

  България бавно започва да привлича чужденци

  Макар и бавно след 2007 година България започва да привлича чужденци, сочи изследването на “Отворено общество“. Имиграцията е все още много малка по размер, но нараства с устойчиви темпове с потенциал да превърне България в страна, която приема мигранти.

  Забелязва се устойчив ръст на гражданите на Великобритания, дошли да живеят у нас. От 290 през 2003 година броят им достига 1489 през 2008 година.

  Препоръките на изследването са България да насочи усилията си към привличането на легални имигранти. При планомерно управляван целенасочен процес страната може да привлече млади и висококвалифицирани чужденци, които да са от полза за икономиката. Другата перспектива е непланираната, стихийна имиграция (включително и нелегална), която означава липса на пълноценна интеграция и поражда предпоставки за обособяване и маргинализация на отделни имигрантски общности.

  Изследването разглежда имигрантите у нас на “стари“ (отреди 1989 година) и нови – след тази дата. Старите имигранти са виетнамци, руснаци, араби, африканци, а новите – основно китайци и западноевропейци. Основно новите имигранти са дошли в страната или по бизнес като регионални мениджъри, инвеститори и др. или подобно на британските пенсионери са избрали да живеят тук заради природата.

  За разлика от старите имигранти, които имат добре изградени общности и мрежи и са добре интегрирани, новите са изправени пред повече проблеми. Дискриминацията, жилищните проблеми, езиковата бариера са част от тях.

  Иначе трудовата заетост сред имигрантите е по-висока от средната за страната. Голяма част от тях обаче нямат осигуровки.
  Източник: http://www.mediapool.bg

• Борисов ще превърне България в земеделското… Елдорадо

  Галя Горанова /Сега/

  Нюйоркската среща на премиера с българската диаспора сътвори екзотичен коктейл от глобални теории и масали за вътрешна употреба

  Един час разговаря в неделя вечерта българският премиер с близо 200 наши сънародници в Ню Йорк. Министър-председателят съчета срещата с участието си в 65-ата редовна сесия на Общото събрание на ООН. Преди това той откри учебната година в българското училище в Ню Йорк и се срещна с еврейската общност. „Неформално, докато съм в Ню Йорк, всички шефове на служби ще дойдат да ме видят“, разкри част от тайната си програма премиерът. Евреите поискаха от Борисов съдействие срещу ядрената програма на Иран, като в замяна обещаха да инвестират в българското земеделие. На българските емигранти Борисов обясни колко са се подобрили нещата в България. По-долу публикуваме част от разговора на министър-председателя с българите в Ню Йорк:

  Бойко Борисов: Добър вечер! Сами разбирате, че при толкова микрофони и като имаме опита от срещата с българската общност в Чикаго, трябва да сме много внимателни в това, което ще кажеме. (Смях в залата). Надали ще напишат и ще предадат наште мили български журналисти за нашата среща и какво сме си говорили, а ще търсят нещо да сгрешиме. Затова ще сме тоя път по-внимателни. Радвам се, че сме тука сред вас. Сутринта видяхме и новото поколение – бягаха, танцуваха, рецитираха стихотворения. Така че бъдещето е добро. Въпросът е как да направим и настоящето да е добро. Щото животът е тва, което е днеска. Като българи всички се радваме на това, че най-сетне и Великобритания стана днес права на крака да аплодира Митко Бербатов и истински, така, като българи, се радваме, че им натри носа и видяха, че „Манчестър Юнайтед“ без него са нула! Така че се надявам английската преса най-сетне да напише това, което един изключителен българин направи там… Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света. И аз ви гарантирам, че това ще го докараме до края… Когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт – за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор (Петканов и Филчев, б.р.) не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук!

  Докато аз като идвах, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите! …Сега колегата Цветанов се справя прекрасно. Факт е, че за тази година няколко месеца нямаме нито едно отвличане, нито един магистрален грабеж. Едно убийство, което го разкрихме! И аз ви гарантирам, че ще продължиме в тая посока с тоя дух, каквото и да ни струва, каквато и цена да има. Но за радост това се оценява най-много в момента в евроатлантическата общност. А след това ще дойдат и другите успехи. А след това и вие ше се върнете в България! (смях и ръкопляскания). Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет… Щот вие вече, живеейки толкова години в Ню Йорк или в Щатите, знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАН-ТА-ЛИ-ТЕ-ТА…!

  … Сутринта децата как ме разсмяха, ако знаете, щото отидох при тях и казах: които имат баби и дедовци или лели и чичовци в България и искат довечера да ги видят по телевизията, да им махнат. И те като наскачАха пред камерите, като почнАха да махат с ръце, да викат „бабо, дедо“… (смее се) …Ние имахме среща с еврейските общности преди малко. Помолих ги да помислят за една сцена, където те да плащат наема (смях), където да могат нашите деца и всички вие, които имате мероприятия, да се правят… щот те доста неща поискаха от мене, викам сега да ви питам и аз нещо, да видим кой сега ще си удържи по-първи на обещанието… Така че съм на ваше разположение.

  – Светлозар Момчилов, в-к „България сега“: С какво мислите, че българите в Северна Америка биха били полезни на България? Естествено, до тоя подходящ момент, за който вие говорите, когато те евентуално биха се върнали в България?

  ББ: Тази седмица външният министър ще има доста срещи с българската общност в Северна Америка. Кога хората се чувстват спокойни? От едната страна, когато престъпността е в нормалните граници, сиреч има наказуемост, и когато има финансово-икономическа обстановка, която да носи по-високи доходи. Миграцията на хората е след парите – там, където могат да изкарат повече пари… Но нашта икономика през тея двайсет години така е конструирана, че тя е един вид съпътстваща икономика на чуждите инвестиции, които са дошли. Много пъти съм го казвал: какво най-напред беше приватизирано или в какво се изразяват най-много чуждите инвестиции? В ЕРП-тата, където всъщност стоиш на електромера на човека, във ВИК-тата, където му стоиш на водомера, в мобилните оператори, където му стоиш на телефона, в моловете, където му стоиш на чантата за пазар, в енергийните проекти, където всъщност са подписани така договорите, че от евтиния ток на „Козлодуй“ да компенсираме компаниите, които са дошли в България, които изнасят парите обратно към компаниите си майки. Е, от какво да се получат пари и откъде да се храни икономиката и съответно държавата? …С какво най-много ние се хвалиме, като кажеме за България нещо? С геостратегическото й положение – че сме държава на кръстопът. Ми като сме държава на кръстопът, ще си направим магистралите, ше си направим пристанищата, ще си направим летищата, ще си направим контейнери и терминали, ще направим зона за високи технологии и те парите ще си дойдат в държавата във вид на такси, във вид на концентрация. Ние точно обратното сме правили през всичките тези години. Нито една магистрала, сринати пристанища, летищата половината затворени..

  – Няма и полети! – подвикват в залата.

  ББ: Няма и полети… Дет се вика с продажбата на „Балкан“, това е най-уникалната продажба в света – продаваш нещо, като добавяш 40 милиона долара към него! … Или примерно насипното пристанище в Бургас! Взимаме заем от японската банка, за да направиме пристанище за „Кремиковци“, което го продаваме за 1 долар! Звучи като виц, но това е истината. И сега ние трябва да преодолееме всичко това, да направим икономиката пак да изкарва пари….България следващото, освен геостратегическо положение, има най-плодородната земя и най-екологично чиста може би в момента в Европа. А след 20 години или 10 дори, проблемът на човечеството ще бъде водата и храната. Не петролът, храната и водата! И аз истински се надявам генералният секретар на ООН да потвърди, че догодина ще дойде в България. Това ще бъде темата, по която ще натискам най-много – България да се превърне в земеделското…тъй като ние имаме най-добрата земя, най-трудолюбив народ, с една дума – с инвестиции и техника ние можеме тези милиони декари пустееща земя, които имаме, да храниме и света със нея.

  – Как ще финансирате тези проекти? Щото тука чухме, че от множеството европари, отпуснати за този вид проекти, няма нищо налице.

  ББ: … В земеделието това, което говорим, прекрасно място да дойдат не само израелците, след два дена имам среща и с китайския премиер. По същия начин ще му бъдат поставени нещата. Има държави, които разполагат с огромни финансови средства и няма къде да ги инвестират. А не забравяйте, че България е държавата с най-ниски данъци в Европа. Така че това са местата, откъдето ще се финансират тези проекти….

  – Какво направихте с визите и кога българите ще пътуват свободно до Америка?

  ББ: Може би щеше да се ускори този процес, ако навреме бяхме въвели биометричните данни. То и сега, така негласно, американското посолство се старае да издава, особено за бизнеса, за хора, които са познати, десетгодишни визи. Което горе-долу е приемливо, щото ходиш веднъж на десет години. Но аз се надявам, че ако така продължаваме да работим и да се виждат видимо…, защото неформално тук в Ню Йорк почти всички шефове на служби в Щатите ще дойдат да ме видят. И там още веднъж тоя въпрос ще им бъде поставен… Защото догодина ние ще влеземе в Шенгенското пространство, живот и здраве, а за Щатите да пътуваме с виза – не е правилно!

  … Аз се надявам ние да бъдеме по-дълго, щото за следващите не гарантирам как ще се справят! Така че…Мисля, че народът трябва да оцени и ще оцени това, което се прави! … Аз съм убеден, че в следващите години и съдебната система ще работи по-добре, прокуратурата започна да работи по-добре, вече доста съдилища дават нормални…работят нормално. Мисля, че много по-добрите хора са на наша страна в тази система и нещата ще се наредят.

• 21 септември – Международен ден на мира

  Всяка година на 21 септември, ООН отбелязва Международния ден на мира и приканва всички нации и народи да прекратят сблъсъците. Това е и покана към всички страни-членки, организации от системата на ООН, регионални и неправителствени организации и граждани да честват по подходящ начин деня, включително чрез образователни и информационни прояви и да си сътрудничат с Организацията на Обединените нации за постигане прекратяване на огъня по цял свят.

  На днешния ден всяка година в централата на ООН в Ню Йорк генералният секретар и председателите на Общото събрание и на Съвета за сигурност заедно с „мирните ООН-посланици“ учавстват в специална церемония, включваща биенето на Камбаната на мира. Тази камбана, която е направена от монети от 60 различни държави, е подарък от Сдружението за ООН на Япония и се намира в Западната дворна градина на сградата на Секретариата на ООН в Ню Йорк.

  България също се включва в честването на Деня на мира с различни инициативи.

  За първи път Общото събрание на ООН обявява честването на Международен ден на мира през 1981 г. по инициатива на Коста Рика. След първото честване на 21 септември през 2002 г. все повече страни-членки, неправителствени организации, агенции на ООН, религиозни общности и групи на гражданското общество отдават почит на този ден.

  Всяка година до страните-членки се разпраща вербална нота, която ги насърчава да отбележат деня. През последните години в тази нота Секретариатът на ООН се ангажира да окаже подкрепа на страните-членки „като работи съвместно с тях за предприемането на стъпки за насърчаване спирането на огъня в местата на конфликти и да окаже подкрепа на дейности, които ще спомогнат за повишаване популярността на този международен ден“.
  КРОСС

• Слабо земетресение край язовир „Искър“

  Няма нищо притеснително в усетеното тази сутрин земетресение, епицентърът на което е бил край Самоков, близо до язовир „Искър“. Това заяви пред Информационна агенция КРОСС Емил Ботев – ръководител секция „Сеизмология“ в Геофизичен институт на БАН. Той уточни, че магнитудът на усетеното земетресение е бил около 2,5 по Рихтер. Земетресения от този магнитуд у нас се случват около 50 пъти годишно. Емил Ботев призова хората да не се притесняват от подобни трусове и припомни, че жителите на Япония ежедневно усещат земетресения от 4-та степен по Рихтер.
  София КРОСС

• Борисов разговаря с еврейски организации в САЩ за инвестиции у нас

  Възможностите за инвестиции в България за производството на екологично чиста земеделска продукция, храни и води обсъдиха министър-председателят Бойко Борисов и представители на американски еврейски организации. На срещата, състояла се в сградата на Постоянното представителство на страната ни към ООН в Ню Йорк, присъстваха Ейбрахам Фоксман – национален директор на Лигата срещу поругаването, Даниел Мариашин – изпълнителен вицепрезидент на Бней Брит Интернешънъл, Дейвид Харис – изпълнителен директор на Американския еврейски комитет, Ричард Гордън – президент на Американския еврейски конгрес, Роналд Лодър – президент на Световния еврейски конгрес, Ричард Стоун – председател на Националната конференция по съветско еврейство и изпълнителният директор на Съвместния еврейско-американски комитет за подпомагане – Стивън Шуейгър, съобщиха от Министерски съвет.

  „Страната ни е добро място за инвестиции със своите стабилни политическа и финансова системи и ниските си данъци. Усилията на правителството са насочени към възстановяване на българската политика и постигане на растеж”, заяви премиерът Борисов по време на разговорите.

  Той подчерта традиционно добрите отношения между нашата страна и американските еврейски организации и доверието и взаимното сътрудничество между България и Държавата Израел, за които допринесоха срещите му с премиера Бенямин Нетаняху и президента Шимон Перес.

  „В наше лице вие имате надежден и прогнозируем партньор. Надявам се преговорите между Държавата Израел и Палестинската власт да се увенчаят с успех и отношенията в региона да се основават на мира и сътрудничеството”, допълни министър-председателят.

  В рамките на втория ден от едноседмичното си работно посещение в Ню Йорк Бойко Борисов се срещна и с българската общественост в града. На разговорите присъстваха министърът на външните работи Николай Младенов и посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова.

  Cross

• БОЙКО В САЩ: ВЪПРЕКИ КРИЗАТА, ДАДОХМЕ ПАРИ ЗА УЧИЛИЩАТА В ЧУЖБИНА

  „Правителството изплати всички средства, необходими за издръжката на българските държавни училища зад граница, въпреки финансовата и икономическата криза”. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов по време на откриването на новата учебна година в двете училища към Генералното консулство на Република България в Ню Йорк – „Христо Ботев” и „Гергана”, съобщиха от правителствената информационна служба.
  „Благодаря ви, че пазите българското и българщината и не се откъсвате от корените си”, се обърна премиерът към присъстващите на церемонията ученици, родители и гости.
  Министър-председателят е на едноседмична работна визита в Ню Йорк, САЩ. По-късно предстои среща на Бойко Борисов с председателя на 65-та сесия на Общото събрание на ООН и бивш президент на Швейцария Джоузеф Дейс.

  В рамките на визитата си в Ню Йорк министър-председателят ще проведе срещи и с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, с министър-председателя на Китай и с лидерите на балканските страни. Премиерът ще разговаря и с представители на еврейски организации в САЩ.

• Димитър Бербатов блестя в големия мач “Манчестър Юнайтед” 3:2 “Ливърпул”

  Димитър Бербатов блестя най-ярко в най-големия мач на Острова – между “Манчестър Юнайтед” и “Ливърпул”.

  Българинът заби първи си хеттрик в червено в историческо шоу между рекордьорите по титли в родината на футбола. “Юнайтед” потопи “Ливърпул” с 3:2 в драма с пулс 150, а главната роля бе на Берба, радва се вестник Труд. И каква роля – за “Оскар” в “Театъра на мечтите”, както е известен стадион “Олд Трафорд”. Димитър Бербатов изигра най-големия мач в кариерата си – пусна гилотината над славния “Ливърпул” в дерби №1 на Англия. Деветката заби хеттрик за “Манчестър Юнайтед” за 3:2 срещу вечния съперник. За първи път от 64 г. играч на “Юнайтед” пак вкарва 3 гола на “Ливърпул”.

  Нападателят поведе при стрелците във Висшата лига с 6 попадения от 5 мача. “Скай Спортс” обяви българина за №1 в мача. “Берба си доказа цената”, писа в. “Гардиън”. “Шоуто на Бербатов”, добавя в. “Сън”. “Великолепен е!”, възкликна гордо сър Алекс Фъргюсън. Напусналият през март националния отбор нападател вкара за 1:0 две минути преди почивката в полувреме, което “Юнайтед” изцяло “ръководеше”. Берба се измъкна от прегръдката на Фернандо Торес след корнер и с глава прати топката в ъгъла.

  Второ полувреме – същият баланс на терена, доминация на домакините. И пак блясък от най-добрия футболист в най-свирепото дерби в Англия. Бербатов вкара гол, който трудно ще бъде изместен от първо място в класациите за най-красив на сезона. Деветката спря небрежно с коляно топката около точката за изпълнение на дузпа и с гениален удар през глава я прати в горния ъгъл на вратата!

  После в иначе слабия и безопасен “Ливърпул” отнякъде се надигна духът, който прави този клуб велик. Гостите изригнаха, Торес бе съборен – дузпа. Капитанът Стивън Джерард намали в 64-ата мин. Шест по-късно – нов шок за “Юнайтед”. Джон О`Шей спря на границата на наказателното поле Торес с нарушение. Пряк свободен удар и пак Джерард – 2:2! Сценарий за Холивуд! Родната звезда на шоуто сложи глава за решителната сцена в края. В 84-тата минута Бербатов надскочи Джейми Карагър и прати топката във вратата, а стадионът – в екстаз. Черешката на тортата! Най-силният мач на българския ас за “червените дяволи” затвърждава отличния старт на сезона. Берба вече има 6 гола в първите 5 кръга и е № 1 във Висшата лига. Ден преди свирепия сблъсък с големия враг “Ливърпул” сайтът на клуба си пожела “полет от Берба”. И го получи! (Труд)

• Георги Данаилов: Нас от Драгоман нататък кой ни знае

  Ние българите не ценим, тези които ни отсрамват пред света. Не ги ценим, защото не ги познаваме, още по-лошо – не искаме да ги знаем, пише писателят Георги Данаилов в сп. „Тема“

  Беше през 2001 г. По всяка вероятност последното ми посещение в Щатите. С моя приятел и заклет пътешественик Боян се озовахме в Сан Франциско. Приютиха ни гостолюбиви българи.Те работеха от сутрин до вечер, а ние от сутрин до вечер скитосвахме из красивия град, заедно и поотделно,всеки според любопитството си.

  Пеша, естествено, дори не се качихме на малките червени трамвайчета , които дрънкаха и се катериха по стръмните улички. Кой ще им плаща. Така , без да искам, се озовах в един квартал с развети пъстроцветни флагове по сградите. „Ау! Знаеш ли, къде си попаднал?“ – рекоха ми приятелите. „Не“. „Там са онези бе…“

  „А! Стар съм вече“- успокоих ги аз – не представлявам интерес“…

  Тъй една сутрин на пристанищния кей Ембаркадеро видяхме паметник, който ни прикова очите: Ганди – майсторска бронзова скулптура.

  Тръгнал по пътя си гологлав, с късо наметало, по сандали и с тояжка в ръка, другата вдигнал за поздрав или благослов. Някакви идиоти бях отчупили част от тояжката, малко под десницата на великия индус.

  На пиедестала се четеше неговата мъдрост: „Ненасилието е най-великото оръжие,с което разполага човечеството. То е върховен закон. И единствена възможност за спасение.“

  Под името Мохандас К. Ганди личаха думите на Алберт Айнщайн: „Бъдното поколение едва ли ще повярва, че такова същество от плът и кръв е бродело някога по земята“.

  Името на скулптора беше изписано с малки букви – Златко… Златко, фамилията не успяхме да разгадаем с нашия английски…

  Сигурно някакъв славянин, сърбин, хърватин и – последна възможност – българин. Снимах паметника и когато проявих в София филма, видях отчаян, че съм отрязъл пиедестала.

  Оттогава минаха години и веднъж, когато си рових старите фотографии, Ганди отново попадна в ръцете ми. Не! Трябваше да разбера кой е този скулптор. Срамота. Питах, разпитвах и накрая интернет ми се усмихна.

  В един американски сайт се появиха няколко фотоси на въпросната статуя. Човекът бил чист българин от Трявна и се казвал Златко Паунов.

  Не съм националист, но сърцето се разтуптява от радост и без да пита убежденията…

  Отначало Ганди в статуята бил с изящно изработени от метал малки очила. Други някакви идиоти му отмъкнали очилата и управата на Сан Франциско трябвало да заплати хиляди долара, за да се направят нови. Вандализъмът се среща навред по света.

  Но забележителни български скулптори също има навред по света. Още едно опровержение на афоризма на Рангел Вълчанов: Нас от Драгоман нататък кой ни знае?

  Никос Диму в прочутата си книга „Нещастието да си грък“ пише, че споменеш ли нещо добро за техен съгражданин винаги някой ще добави „Обаче той…“ и така нататък. Ние пък българите казваме „Да, ама…“

  Извинявайте, но чували ли сте за Асен Пейков?. Знаете ли, че в Рим има цял площад кръстен на негово име, че на летището във вечния град се издига грамаден паметник на Леонардо да Винчи – създаден от български ръце.

  „Да, ама този паметник е много грозен !“ – възкликна една българска дама. Грозен – негрозен, но си е наш!

  А знаете ли кой е Боян – пак известен български скулптор, който е работил в Париж.

  Да, ама той бил брат на Богомил Райнов. Наистина, и при това е син на Николай Райнов.

  Сведенията и за Михаил Симеонов и неговия прочут слон в парка на ООН в Ню Йорк също са доста оскъдни.

  Да, ама съвсем ясно си личало, че слонът е мъжки и някои от американските пазители на нравите се покрусили от това обстоятелство, та се принудили да засадят храсти около африканския великан, за да не призлява на благочестивите посетителки.

  Ами Кристо, нещо да кажете, цели парламенти и сенати се занимават с неговите проекти.

  Да, ама той, най-напред е Христо, а пък говори само на английски, не иска дума да каже на български! Вярно е, и носи скъсани джинси.

  После, всички тези хора са се прочули, защото навреме са съумяли да се измъкнат от България и са попаднали на благодатна почва.

  Да, ама и това не е съвсем вярно, защото и Иван Лазаров, и Андрей Николов, и Георги Чапкънов са създавали шедьоврите си и у нас.

  Вие какво искате, Федерико Фелини да дойде да позира насред потъналия в прах и паежини таван на Чапа и да получи сърдечен пристъп докато успее да изкачи шестте етажа до ателието му.

  Да, ама на прочутия Любомир Далчев му дойде до гуша от партийните съгледвачи и на стари години избяга чак в Щатите, където сътвори статуя на Макгахан и няколко месеца не му стигнаха да стане столетник…

  Щях да забравя, между от най-забележителните архитекти-проектанти в САЩ има една жена, тя е българка, и се нарича Анжела Данаджиева! Да, ама…

  До тук с несериозния тон. Истината е, че ние българите не ценим, тези които ни отсрамват пред света. За Стоичков не става дума.

  Не ги ценим, защото не ги познаваме, още по-лошо – не искаме да ги знаем, или пък търсим принизяващи недостатъци за утеха на собствената ни посредственост.

  Цялата ни културна политика в това отношение е жалка, за да не кажа вредна.

  Чудя се защо наричаме радиото и телевизиите – национални, след като унизително малка част от програмите им са посветени на българската духовност, на българския език, на българските таланти.

  Почина Константин Павлов – име което завинаги ще остане в историята на българския творчески дух, отиде си в страдания, без да е получил никакво държавно отличие, никаква, слава богу, “ Стара Планина.

  В деня на погребението, гледах телевизия „Европа“ с нейните чести и добре подбрани новини , но тъкмо тази вечер, нямаше нито дума за скръбното събитие. Ядосах се, вдигнах телефона и се обадих на Емил Стоянов… “ Ама ние вчера съобщихме, че е починал“ – каза ми той – и аз го наругах доста конкретно.

  Той сигурно ми се е обидил, изостави телевизията и стана евродепутат.

  Спорихме с една музикална редакторка, за това, че прочутите наши музикални изпълнители, малко присъстват в програмата. Аз настоявах, че по радиото, поне веднъж на седмицата трябва да звучат гласовете на Борис Христов, на Веселина Кацарова и Красимира Стоянова. Пианата на Пламена Мангова и Людмил Ангелов, цигулките на Васко Абаджиев, Минчо Минчев, Васко Василев…

  Всяка седмица! Това било невъзможно. Трябвало да има баланс и прочия дивотии. Представете си самият генералент директор изпаднал в ярост, защото по някаква случайност двете програми на БНР, по едно и също време, предавали симфонична музика…

  Погледнато разумно, един директор на Национално радио, който не приема, че на класическата музика трябва да се отрежда значително място в духовната култура на нацията, просто не е за този пост.

  Прагматичното обяснение, че малко хора обичат да слушат класика е вярно и същевременно подвеждащо, тъй като вкусът към всяко изкуство се възпитава и радиото е едно от средствата, длъжно да възпитава този вкус.

  Трагедията не е в мисленето на съответния директор, трагедията е в отношението към културата изобщо, и то не отскоро, а от десетки години.

  Някога всеки четвъртък вечер Радио София предаваше директно симфоничен концерт, така както Радио Букурещ всяка неделя от единадесет часа излъчваше пряко концерта на Румънската филхармония.

  Много естествено е, че ако в един дом никога не звучат Моцарт и Шуберт, децата ще си останат чужди за тяхното велико изкуство. А това е духовно осакатяване.

  В България съществуваха едни от най-добрите хорове в света. Трябва да повторя – в света.

  Няма ги вече. Унищожиха ги. Загинаха и „Гусла“, и „Кавал“. „Родна песен“ престана да ни свързва.

  И това е духовно осиротяване. Българите вече не пеят. Те са забравили песните, които някога са знаели, забравили са напевите, думите. Те се напиват мрачно и само сумтят.

  И нека никой не си помисли, че не признавам популярните музикални жанрове, напротив обичам ги, слушам ги , има прекрасни песни и западни, и български, и руски, навред по света има прекрасен фолклор.

  Само че, извинявайте, да се занимават българските зрители месеци наред с конкурса на Евровизията за естрадна песен, да се отделя толкова много екранно време за едно събитие, което редовно се оказва с посредствена художествена стойност,това бе глупост от космически размер.

  Българската национална телевизия обърна по-голямо внимание на подвъпросния Миро и неговата песенчица „Ангел си ти“ отколкото на кръглите годишнини от смъртта на Бах, Моцарт и Хайдн взети заедно.

  Очакваме реформите и в телевизията, и в културата, и в образованието, почти както се очаква Годо, и аз си спомням думите на моя учител, приятел и голям учен – Михаил Христофорович Карапетьянц: „Въпросът за подобряване на качеството на образованието е въпрос за подобряване на качеството на преподавателите!“

  Мисля си, че този афоризъм е приложим и за всичко останало. Въпросът за подобряване на всяка политика, зависи от подобряване на качеството на политиците. Нещо, което вече седем десетилетия не се осъществява.

  Аз си оставам песимист, че идват по-светли дни. И за да си подобря настроението, ще отида в Трявна и ще видя, макар и закъснял, дарението, което същият Златко Паунов – скулпторът от Америка, е направил на своите съграждани – голяма сбирка от африканско и азиатско изкуство.

  И пак весела история: като получиш дарение трябва някъде да го изложиш. В Трявна има една красива стара сграда – някогашната баня. Тя би могла да се приспособи за галерия. Само че била доста посърнала от времето, а за ремонта Културата пари няма.

  Отчаяните тревненци вдигнали очи към небето и помощта неочаквано дошла отгоре. От високия кумин с грамадното кажи речи вековно щърково гнездо. Рухне ли сградата отива си и гнездото. Зов за помощ към защитниците на природата и за смайване тяхните фондове откликнали.

  Така сбирките на Златко Паунов от Африка, Индия, Тибет намерили подслон и Трявна има единствен по рода си Музей за африканско и азиатско изкуство. В града хората знаят кой е дарителя…

  Да, ама в Трявна са една шепа хора!

  Източник: temanews.com

• Днес 17 септември е празник на светиците Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

  Днес отдаваме почит на добродетелите, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта
  Трите сестри Вяра, Надежда и Любов и майка им София са живели по времето на господството на император Адриан. София нарекла дъщерите си с имената на трите християнски добродетели и ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Света София и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох разказал на император Адриан, че в семейството им царува сговор и християнско благолюбие. Андриан заповядал да ги доведат веднага.
  Разбирайки защо ги водят в двореца, светите деви се молили горещо на Господ Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от предстоящите мъки и смърт.
  По време на разпита, знатната вдовица София казала: “Аз съм Христова робиня, а моите деца обрекох на нетленния жених – Божия син”.
  Предали вдовицата и дъщерите и на езичницата Паладия, която ги увещавала три дни да се откажат от вярата си. След като не успяла да изпълни задачата си, Адриан наругал езичницата и наредил на палачите да подложат на страхотни мъчения децата. Смятал, че като види страданията им, майката сама ще се откаже от вярата си и ще помоли за милост.
  Едно след друго момичетата били подлагани върху нажежените решетки, потапяни в гореща смола и бити с пръчки, накрая ги обезглавили, а София останали жива, за да се терзае от загубата на децата си, което било по-силно от телесно страдание.
  Майката погребала децата си на висок хълм край Рим и три дни останала на гроба им.На четвъртия предала Богу дух.
  Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

  На днешният ден на трапезата задължително трябва да присъстват пълнени домати и пиле с гъбии царевица
  Месят питки и се раздават, с грозде или други плодове за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
  Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости.
  Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото “християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…” (Д. Маринов)
  В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:
  “Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:
  1. Да почита родителите си.
  2. Да се пази от кръвосмешение.
  3. Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
  4. Да не краде.
  5. Да не убива, дори за отмъщение.
  6. Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
  7. Да не се връща пътник от прага.
  8. Да не се връща сираче, сиромах с празно.
  Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание.”
  Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите – светици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София.
  Именници днес са: Вяра, Надежда, Любов, София, Софица, Софка, Софиян, Софияна, Люба, Любомир, Любчо, Любомил, Любослав, Любена, Верина, Верослав, Верослава, Нада, […]
  ЧЕСТИТО и добра сполука на всички наши читатели и именници!

• Днес е празникът на София

  София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
  С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. църковният празник на Мчци София, Вяра, Надежда и Любов се определя като празник на града. Съгласно Наредба за символиката и отличията на Столична община, приета с Решение 23/20 декември 2007 г., в Деня на София се провежда тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която се връчват отличията на Столична община. Пред църковния храм „Св. София“ се провежда тържествена церемония, посветена на Деня на София.

  В столицата на България мъдростта е издигната на пиедестал в центъра на града със своите символи – лавровия венец, совата и красотата. Безмълвната Света София на големия български скулптор Георги Чапкънов е едно от всевиждащите очи на хилядолетния град. Днес – 17 септември 2010 г. столицата на България чества за пореден път своя празник – на Света София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов.
  София /КРОСС/

  Честит празник на всички столичани и на всички именници!

• Тр. Трайков на работно посещение в САЩ

  От 16 до 18 септември министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков е на работно посещение в САЩ.

  В рамките на визитата са планирани срещи в Департамента по търговия и икономика на щата Илинойс, Търговската палата на Чикаго, Чикагската стокова борса и с главния икономист във Федералната Банка на Чикаго Томас Клиър, съобщават от пресцентъра на МИЕТ. Министър Трайков ще разговаря с ръководители на общината и с мениджърите на компаниите Caterpillar, Deer and Co, ADM, Моторола, Боинг и др. Планирана е среща и с българската общност в района на Чикаго (за подробности вижте тук – линк).

  Трайков ще представи пред американските си домакини перспективите за развитие на българската икономика, политиката на правителството за макроикономическа стабилност и инвестиционните възможности в страната. Двустранният ни стокообмен със САЩ е на стойност 455.3 млн. щатски долара (2009 г.), от които български износ за 258.9 млн. долара и внос за 196.4 млн. долара. В периода януари-май 2010 г. стокообменът е 154.8 млн. щатски долара, което е спад от 20.7% спрямо същия период на 2009 г. Износът е за 82.6 млн. долара, а вносът – 72.2 млн. долара. Основните експортни стоки от България за САЩ са нефтени масла, продукти на хранителната промишленост, суров тютюн, минерални и азотни торове, облекло. В листата на вноса от САЩ преобладават каменни въглища, нефтен кокс, медни руди, превозни средства, медицински инструменти и техника, интегрални схеми, електронни микрокомплекти, автоматични машини за обработка на информация и др. Щатските инвестиции в България за периода 1996 – 2009 г. са на стойност 1,33 млрд. евро, което нарежда страната на 8-мо място сред чуждестранните инвеститори в България. През 2009 г. България е посетена от 61 189 американски туристи, а 10 125 български граждани са посетили САЩ. /БГНЕС /

• Сдружение „Ние жените“ взе участие в Балканския фестивал на кулинарното изкуство

  Над 40 дами от Сдружение „Ние жените“ в Пиринско взеха участие в 15-ия Балкански фестивал на кулинарното изкуство в гръцкия град Драма, предаде Благоевград инфо.
  Във вкусната надпревара българките представиха уникални и вкусни ястия, повечето от които емблематични за Благоевградския регион.
  За Райна Самарджиева от разложкото село Бачево готвенето е не просто задължение, а истинско удоволствие. През годините тя е успяла да намери най-точната формула за приготвянето на вкусна храна, а именно много любов. Разказва, че за нея участието в кулинарната изложба е невероятно изживяване и истинско предизвикателство. Бобената салата, боб в тиква, солената баница и салатата от сухи чушки са сред ястията, характерни за традиционната кухня от Пиринския край. Те имат своите почитатели сред домакините от Гърция.
  Балканският кулинарен фестивал в Драма се провежда за 15-ти път. Всяка година своите вкусни изкушения представят участници от различни държави. Сега своето специално място в атрактивната надпревара намериха изкусните готвачки от Благоевград, разложкото село Бачево и от Гърменското Скребатно.
  Благоевград /КРОСС/

• Сергей Игнатов поиска възраждането на неделните училищa

  Мисля, че тази идея трябва да се обсъди. Трябва да има всенародно обсъждане на идеята, че в детските градини и училищата трябва да има вероучение. Това заяви за Информационна агенция КРОСС министърът на образованието Сергей Игнатов на въпрос на КРОСС за въвеждането на вероучение в училищата. „Църквата сме всички ние, не само свещенослужителите, трябва да се работи в посока на възраждане и засилване на неделните училища в Църквата“, подчерта министърът.

  Да се върнем към традицията, както преди много векове в огласителното училище на Климент Александрийски някои се усвоявали вярата и някои от тях са приели свето кръщение. Ако го направим механично, ще продължат да говорят, че вярата е сляпа, каза Сергей Игнатов по повод идеята. На въпрос как ще се приеме идеята предвид това, че у нас има различни религиозни общности Игнатов заяви, че въвеждането на вероучение в училище ще засегне всички и ще създаде един антигонизъм на този етап. „Хубаво, че ще го въведем със закон в училище, но ако църквата е празна, пак ще бъдем в липса на хармония“, коментира образователният министър. „Но спасението за църквата е в неделните училища. В началото на 90-те професор Николай Шиваров и професор Вълчанов четяха лекции в църквата „Покров Богородичен“ и там се събираха хора отвсякъде и това беше основание да приемат свето кръщение, значи това е пътя“, каза още министър Игнатов.
  София /КРОСС/

• Сергей Игнатов: 15-ти септември е втората Цветница за България

  Днес е втората Цветница за България. 15 септември е празник за целия български народ. Това заяви Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката в предаването „Денят започва“ на БНТ1. Той допълни: „Всички очакват българското училище да отговори на очакванията. Навсякъде има цветя. Дори по-възрастните хора, минавайки покрай училище, покрай паметниците, които са обкичени с цветя разбираме, че живеем в страна, с народ, който уважава образованието“.

  Сергей Игнатов коментира още: „Образованието е национален приоритет. Проблемът е, че сме в криза. Ако се погледне към парите, които са дадени за образование, ще видим, че единствено социалната сфера е тази, която харчи повече, защото там са пенсиите на нашите родители. Целта е по-бързо да модернизираме и реформираме системата, за да може да има качество и добра перспектива за нашите деца. Ние сега вървим по тази пътека и се надявам до края на година да имаме новия закон за училищното образование“.

  Първите резултати от реформата в образованието ще се усетят след 3-4 години, допълни министърът. Хубаво е, че все повече млади хора кандидатстват за работа като учители, защото именно те са носители на новата европейска култура, заяви още Игнатов. За втора поредна година българското училище започва работа в състояние на стабилност, декларира той.

  Министърът коментира още: „Началното образование в България е добро. Нещо се случва в пети и шести клас. Може би влияе това, че се сблъскват с много преподаватели. Ние анализираме точно това. Репрукдитовността трябва да се замени с интерактивна форма на обучение. Ние знаем какъв е пролемът и ще го решим с промени в законите. Хубаво е, че българия започна преди три години реформа и изпревари кризата. Със законодателните промени, които въвеждаме, ние правим българската общественост активен участник в това, което се случва в българското училище“.

  62 226 първокласници влизат в класните стаи

  Дори и в криза, българските училища са готови да изпълнят дълга си

  Игнатов София /КРОСС/

  /ДК/

• Репортажи за откриването на учебната година в Чикаго

  Само преди дни бе открита новата учебна година в българските училища в Чикаго.
  Репортажи от мястото на събитието ще бъдат излъчени на 15-ти септември в „ДЕНЯТ“ на ТВ + сутрешен блок“ в България, благодарение на Мария Илиева – Mutzuna. В репортажите си тя успява да покаже събитието от три от училищата в града ни – „Малко българско училище“, БУЦ“Знание“ и „Слънчогледи“.

• Проф. Г.Касчиев: Комисионните в енергетиката се пренасочват към новата власт

  АЕЦ “Белене” е източник на корупция, зад западния инвеститор може да е и “Газпром”. Георги Котев не е луд, а ядрен физик от висока класа. Прокуратурата остана сляпа за щети за милиони в енергетиката, нанесени от Тройната коалиция, казва ученият. 
  
  Георги Касчиев е роден през 1949 г. в Шумен. По професия е атомен физик. В момента работи като научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. В периода 1972-1989 г. работи в АЕЦ “Козлодуй”. От 1997 до 2001 г. е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ), сега Агенция за ядрено регулиране – АЯР. Професор е по ядрени реактори в Токийски технологичен институт. 
  В момента е научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Професор е във Виенския университет, където води курсове по “Основи на ядрената техника” и “Радиационна защита”.
  
  Интервю на Стойко Стоянов
  
  – Господин Касчиев, АЕЦ„Белене” е заплетен възел – от една страна, премиерът нарече проекта „гьол”, в който няма да налива повече пари, после заговори за западен инвеститор, финансовият министър твърди, че няма да даде никакви пари за тази АЕЦ, а председателят на Народното събрание казва, че централата ще бъде изградена по правилния начин. Как разчитате тези разнопосчни сигнали, какви намерения се крият зад тях?
  
  – Действително сигналите от управляващите са много разнопосочни. Изявлението на премиера за гьола е просто един типично популистки ход. Той целеше да покаже на хората, че ще се вземат необходимите мерки и нещата няма да останат както до сега? Само че от това говорене нищо не последва, никакви мерки не бяха предприети, нито едно лице от сферата на енергетиката, или от предишното правителство, които са подписвали неизгодните договори за „Белене” не се разследва. 
  През миналото лято прокуратурата извести за разкрита корупционна схема при изкупуване на добития скраб, от близка до президента фирма. Разяснено беше всичко как е станало, но нищо не последва. Част от същите тези хора са участвали и в схеми за износ на ток чрез частна посредническа фирма, продавали са огромно количество електроенергия на цени по-ниски от вътрешните и са ощетили компанията от огромни приходи. 
  
  Някои политици и анализатори в България твърдят, че действията на новата власт целят просто преразпределение на пазара, в това число и в енергетиката. Тоест енергийната мафия да преориентира интересите си и да работи за тези, които са на власт сега. 
  
  – Подозирате, че празното говорене е с цел комисионните да се преориентират от хора на Тройната коалиция към фактори в ГЕРБ?
  
  – Не става дума само за комисионни, но и за подкупи и други облаги. Напълно вероятно е такъв сценарий за прехвърляне на изгодите от предишната власт към сегашната. Но смятам, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на изявлението на г-жа Цачева, че АЕЦ „Белене” ще се строи по правилния начин. След това един журналист я нарече Аецка Цачева. Въпросът е кой е правилният начин? Казват, че г-жа Цачева била изтъкнат юрист, но тя няма никакви технически познания, никаква техническа основа и най-вероятно никаква представа как се строи АЕЦ. Да не говорим, че правото, което тя би следвало да познава, не борави изобщо с такъв термин „правилен”, а има само „законно” и „незаконно”. 
  
  Впечатляващо е, че председателят на парламента не обръща никакво внимание на това, че всички действия по отношение на тази нова централа до сега са били незаконни, но не ги коментира. От думите и подразбираме, че правилният начин не означава да е законен, а по-скоро парите да отиват в правилната посока и на точното място. 
  
  – Могат ли решенията на правителството от 2005 г. за започване на изграждането на АЕЦ „Белене” и за обявяване на търг за реакторите да бъдат атакувани в съда като незаконосъобразни, както и да се търси отговорност от виновни лица?
  
  – Всички тези решения са наистина незаконосъобразни и могат да се оспорят в съда. Но в България трудно става да тръгнеш да доказваш, че от някакво решения са засегнати обществени интереси. Екологичните организации и зелените не повдигат този проблем, доста странно ми се струва, но сигурно смятат, че нямат възможност. Но абсолютно сигурно е, че решението на правителството от 2005 г. е взето, без да е влязла в сила оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Тя става факт на 20 януари 2007 г. Решението на НЕК по-късно за провеждане на търг за избор на доставчик на реакторите също става факт без да има ОВОС, и следователно е незаконно. За това ми е много чудно, че сегашното правителство, когато дойде на власт беше твърдо, че всички такива сделки ще ги разследва, а виновните лица ги очаква затвор. Ако имаше обаче реална политическа воля, нямаше начин тези действия до сега да не се забележат, и да се спре този процес. 
  
  Министърът отговарящ и за енергетиката от една година разправя как проектът „Белене” ще се анализира, ще се види дали ще има изгода от него, колко ще струва, ще има ли пазар за продукцията му, колко ще са разходите, от къде ще дойде финансирането и т.н. И какво излезе от тези анализи – разбраха, че ще струва много пари, разбраха, че никой няма намерение да дава пари, и че никой не иска да се включва в такъв проект, че няма интерес на частните инвеститори.
  
  – Но страната ни вече има поети финансови задължения по този проект. През септември излизат някои от поредните вноски за новия реактор, какъв е размерът им, кой ще ги плаща?
  
  – Винаги съм държал да се обърне сериозно внимание на това, че след като не правим нищо по този проект, това не означава, че не продължават да се харчат огромни суми за него. Това е страшното. Мога да посоча някои от сумите, които до сега са изплатени. В България не е известно и не се коментира това. Например, продължаването на договора от декември м.г. до март струва около 200 млн. евро, които не са платени и са отложени. Това е ангажимент на НЕК към руската страна. Правителството вече ни убеждава колко са големи неустойките и се мотивира, че за това трябва да продължим да работим. Но това реално са основа за действия в същата посока. 
  
  След това продължението на договора на НЕК с „Атомстройекспорт” от март до септември е за около 30 млн. лв. 6-7 млн. евро бяха хвърлени за създаването на бетонов постамент на огромния гьол. Към основния консултант на проекта отделно вървят, до колкото знам, около 18 млн. евро на година и разбира се идва периодът септември –октомври т.г. когато трябва да се плати вноска за оборудването на първия реактор. Сумата е от порядъка на 220-250 млн. евро. Тя може да не се плати сега, но това не значи, че няма да бъде издължена в бъдеще и тези пари няма да бъдат поискани. 
  
  Освен това, сега се договаря продължението на договора с „Атомстройекспорт” и тепърва ще видим при това мълчание, което има около проекта, какво ще излезе. Но тава няма да го разберем от българските медии и българското правителство, а ще го научим от чуждестранните ядрени експерти. 
  
  За проекта като цяло и плащането на първия реактор правителството на пръв поглед реално няма участие. НЕК е страна по договора и това беше гордо обявено навремето. Но не знам как ще се оправят, защото държавната електрическа компания е много закъсала. Да не забравяме, че през 2007 г. НЕК взе заем от БНП „Париба” на стойност 250 млн. евро, за които сега на всеки три месеца трябва да плащат над 10 млн. лв. като лихви. Тоест, за 5 години до май 2012 трябва да са изчистили около 220 млн. лв. за лихви и да изплатят накуп цялата стойност от 500 млн. лв. Откъде ще ги намерят тези пари? Никакъв друг начин няма освен рязко вдигане на цените на електроенергията. 
  
  – Има ли опасност НЕК да фалира?
  
  – Според мен НЕК се приближава уверено към фалит. Единствено с повишението на цените на електроенергията от миналата и отчасти от тази година успя да се оттласне от дъното, но при всички случаи, за да не фалира държавната компания, накрая правителството ще извади пари. 
  
  – Но министър Дянков се зарича, че няма да плати тези 250 млн. евро.?
  
  – Не е изключено кабинетът да вземе политическо решение и да направи това плащане. Нали по такъв начин миналото правителство на Станишев извади от бюджета 700 млн. лв., с цел строителството на „Белене”. Друг въпрос е, че сегашния кабинет няма от къде да ги намери тези огромни суми, и така се получава един порочен кръг, в който има много говорене, влизане в една спирала, която ни води направо към дъното. 
  
  – Наричате проекта „Белене” един от източниците за генериране на корупция в България , може ли ситуацията да се промени с идеята на премиера да търсим западен стратегически инвеститор?
  
  – Реално идеята за намиране на западен инвеститор е единствената, по която „Белене” може да се реализира. Трябва да е ясно, че тази АЕЦ не може да се изгради с руски пари. България е член на ЕС, участва в договора ЕВРОАТОМ, а той поставя редица ограничителни условия пред трети страни и капитали. Това е и причината социалистите от предишното правителство да не вземат пари от руснаците, не защото се потриваха, почесваха и се бояха, или пък не искаха. А защото нямаше как. И сегашните управляващи бяха предупредени за това от комисаря по енергетика Йотингер. Но да не забравяме и най-важното, че една от причините избраният за стратегически инвеститор от германия RWE да се оттегли от проекта е именно корупцията. 
  
  – Ще се появи ли силен западен инвеститор?
  
  – Според мен няма и няма да има. Когато се проведе първият търг за изграждането на централата и беше избрана германската RWE, участваха 6 или 7 големи западни фирми. Сега нито една от тях няма желание отново да се включи. За това допринесоха разкриването на всичките недостатъци на проекта „Белене”, финансовата криза, фактът, че няма пазар за продукцията, тя ще е с висока себестойност. Няма яснота и по въпроса какво ще се прави с радиоактивните отпадъци, с отработеното гориво? Тези въпроси са актуални, особено пред евродирективата, която вече е подготвена, че всяка страна трябва да изгради депо за отработеното гориво. И освен всичко това вече има редица перспективни ядрени проекти в Западна Европа, специално в Англия, в Италия, в които огромните западни компании се включиха и няма да имат възможност да се ангажират с нашия. 
  
  Да вземем като пример и проекта на Румъния на Черна вода. Каквото и да приказваме за съседите, проектът им е направен точно както трябва, при това на търга там се явиха 15, или 16 големи компании, от тях на първия етап бяха избрани 6. А държавната електрическа компания на Румъния при този силен интерес реши да си запази участието от 50% и да намери необходимите средства. Трябва да е ясно, че там където проектите са добре структурирани, добре защитени, инвеститорите имат интерес. Отделно в нашия случай няма нито една банка, която има желание да участва. 
  
  – Съществува ли възможност, ако все пак се появи западен инвеститор, зад него да се окаже, че стоят пак руски интереси и пари?
  
  – Да обърнем внимание на една особеност – от една страна икономическият министър говори, че трябва да се търси стратегически инвеститор, което е правилно, но премиерът и г-жа Цачева говорят просто за инвеститор. За стратегически инвеститор е ясно – това трябва да бъде огромна компания, с голям опит в изграждане, въвеждане в експлоатация на обекта, гарантиране на висока степен на безопасност, решаване на всички съпътстващи проблеми и т.н. А като говорим просто за инвеститор, в тази роля вече може да бъде всяка компания, в това число и руска, примерно „Газпром”, щом имат пари и искат да инвестират. 
  
  – Защо българското правителство хвърля толкова енергия и усилия за гьола „Белене”, а не се насочи към изграждането на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй”?
  
  – В „Белене” вече реално са налети толкова много пари, възможни са неустойки, които България ще трябва да плати от над 300 млн. евро. В тази ситуация по-малкото зло е да се спре всичко това с проекта, защото задълженията към него ще уморят страната. Може би един от изходите е с оборудването, което е поръчано за първия реактор на „Белене”, да се мисли в друга перспектива. България няма възможност да премине през цедилката на Русия и да го препродаде на друг, за това с това оборудване може да се изгради един нов реактор на „Козлодуй”. 
  
  – Следите ли протеста на ядрения физик Георги Котев?
  
  – Да, от самото начало още преди две години. Освен това познавам лично този човек. Отзивите за него са много добри. Той е много интелигентен, с необходимото образование. Завършил е в Русия ядрена енергетика. В АЕЦ „Козлодуй” през цялото време е работил в областта на пресмятанията на характеристиките на реакторите. По всички критерии той е един специалист от най-висока класа. Такива експерти са рядкост. Той може да си намери навсякъде работа. А други, които у нас се пишат за специалисти, не смеят и носа да си подадат навънка, даже и на интервю не могат да се явят в европейски страни. Но точно такива хора се отнасят с ирония и насмешка към Котев и разкритията му. Опитват се да го изкарат, че е луд, но това съвсем не е вярно. Човекът смята, че каузата му е вярна и че трябва да направи всички усилия, за да я доведе но край. 
  
  – Приемате ли за достоверни твърденията му, че ядреното гориво в АЕЦ „Козлодуй” е подменено с рециклирано?
  
  – От една страна, неговите доводи са много убедителни. От друга пък, е красноречиво поведението на замесените в скандала институции. 
  
  Той казва, че Пети и Шести блок от 2004 г. работят с гориво от уран, извлечен от отработеното гориво, тоест рециклиран. За обикновените хора вероятно няма никаква разлика, но в рециклирания уран има един нов изотоп – „Уран 236”, характеристиките на, който не са много добре изследвани и внася известна неопределеност при пресмятанията на ядрени характеристики. От тук могат да произлязат точно такива ефекти, които се наблюдават при експлоатацията в Пети и Шести блок. 
  
  Какво каза веднага след разкритията на Котев тогавашният шеф на централата Иван Генов, кумец на Румен Овчаров. Обяви, че няма такова нещо и няма как да стане, защото в Русия не се използва рециклиран уран за ядрено гориво. Това твърдение си беше една лъжа. Няма как да не знаят, че там отдавна се произвежда ядрено гориво от рециклиран уран и има такава програма вече за производство на такова гориво не само за реактори RBMK, но и за VVR1000. Още повече че на симпозиум, проведен преди време в България, руснаците си казаха, че използват рециклиран уран. Материалите точно от тази конференция бяха извадени като аргумент, но опонентите на Котев, за да се измъкнат от първоначалното си глупаво обяснение казаха, че можело и да се произвежда, но в завода, в който се прави горивото за VVR1000, няма как да попадне рециклиран уран. Как си представяте, на тези провинциални момчета в малка България да им е ясна цялата схема къде и как в Русия отиват различните видове уран и гориво. После се оказа, че и това им твърдение не е вярно. От реакциите им ясно може да се направи извода, че Котев е прав, а ръководството на централата е замесено в една огромна корупционна схема. 
  
  Целта на преработката на отработеното гориво винаги е да се извлече натрупаният плутоний в него и да се остъклят радиоактивните отпадъци. При изобилието, което имаше на естествен уран, този рециклиран уран представляваше просто един отпадък, нещо което няма особена стойност. Ако така присъства той във финансово икономическите разчети на Русия – какво се получава? Вместо да вложите естествен уран, чиято цена преди 6 г. е била около 150 – 200 долара за кг. за да получите един кг. реакторно гориво за VVR1000, влагате около 9-10 кг. естествен уран, или става въпрос за около 2 хил. долара за един кг. А пресметнете каква цена излиза за един тон. Вместо обаче да харчите тези пари, влагате нещо което практически е почти на безценица, вид отпадък, обаче крайният продукт – касетите с ядрено гориво, ги продават на същата цена, както при използването на свеж уран. 
  
  – България ангажира шведската компания „Studsvik Nuclear AB” да провери състава на горивото в Козлодуй, приемате ли резултатите й като независими и верни?
  
  – Цялото това изследване беше нагласено, а предметът му беше абсолютно погрешен. Шведските експерти бяха наети да търсят дали има в свежото гориво „Уран 233”, нещо от което няма абсолютно никакъв смисъл. Шефът на регулиращият орган Сергей Цочев прекрасно го разбира това, защото е доктор по радиохимия. Ако изобщо имаха намерение да се установи дали е от естествен или от рециклиран уран горивото, трябваше да се търси дали в него има „Уран 236”. Защото той се получава само по един единствен начин, когато уранът е в реактори и се облъчва от неутроните „Уран 235”, примерно, в 82% от случаите се дели. Останалите 18% просто поглъщат неутрона и се превръща в „Уран 236”. Така, че „Уран 236” може да го има само, ако материалът е бил използван преди това в активната зона на ядрени реактори. Затова заданието на шведите е абсолютно безсмислено. То нищо не може да покаже и въз основа на него изобщо не може да се твърди, че в горивото няма рециклиран уран. Това е едно нагласено проучване, за да се покаже някаква активност от българска страна. Но то само потвърждава съмненията, че Котев е прав. 
  
  Освен това институциите в България не направиха едно ясно изявление по най-простия критерий – поради това, че в рециклирания уран все пак има някакви следи от плутония, от продуктите на деление неговата активност е ,например, два пъти по-голяма, отколкото на естествения уран. Естествено, че когато в съответното помещение на АЕЦ пристигнат няколко десетки тона гориво, съдържащи такъв уран с малко по-висока активност, там ще се създаде малко по-висок радиационен гама фон, а хората, които влизат да работят – ще имат малко по-високо йонизиращо натоварване в сравнение с предишните години, когато горивото е било от естествен уран. И една такава проста съпоставка би могла веднага да каже – има ли малко повишен радиационен фон в помещението, има ли малко по-високи дози или няма? Но вместо това, те мълчат и дават някакви завоалирани обяснения. 
  
  – Споделяте ли твърденията на Котев, че европейските институции не се интересуват от разкритията му, защото са заинтересовани – централи от ЕС изнасят отработеното си гориво в Русия за рециклиране?
  
  – Капацитетът на руснаците за преработка на ядрено гориво е много скромен в сравнение, например, със страни като Франция, Англия. Поради това смятам, че Европа си мълчи, защото и там действа същата бюрократична машина. И там чиновниците, както навсякъде, най-много мразят да им се създават някакви проблеми, да им се налага допълнителна работа, да събират сведения, да търсят решения. За мен това е по вероятното обяснение за бездействието им. Освен това Брюксел избягва да се захваща с теми, които са вътрешни проблеми за България. Те знаят, че при нас има ядрен регулиращ орган и заедно с правителството могат да си проверяват случая. Но със същия проблем се е ангажирала и Комисията по жалби към Европейския парламент. Тя е излязла с доклада, че жалбата на Котев има основание, тъй като информацията показва, че софтуерът на АЕЦ” Козлодуй”, с който се разчитат характеристиките на ядреното гориво към ония момент, не е бил в състояние да ги пресметне правилно. Тоест, има надежди за някакво развитие по случая. Но истината е, че ако правителството се бе ангажиралоь нещата можеха да се изяснят само за една седмица. 
  
  – Защо след падането на Тройната коалиция и промените в ДАНС не искат да изчистят този скандал с горивото, а министър Трайков крие документи?
  
  – Ясно е, че играта с това гориво е на много високо ниво и ще бъдат засегнати сериозни интереси. Печалбите от подмяната на горивото вероятно са били огромни. Необяснимо е, че и прокуратурата отказа да види очебийни факти, министерството, отговарящо за енергетиката, също не иска да направи проверка. Липсата на отношение също е отношение към случая. Показателно е, че Агенцията за ядрено регулиране мълчи по скандала. 
  
  Все пак се надявам, че от средата на септември нещата ще се раздвижат. Имам информация, че зелените в европарламента се интересуват от разкритията, предвиждат среща с Котев. Скандално е в 21 век човек да е готов да умре от глад, само за да предизвика вниманието на институции и да се извърши проверка за престъпления.

  Източник: http://frognews.bg

• Из пресата в Европа

  Онлайн-изданието на Билд помества днес статистика за броя на мигрантите в Лайпциг. Въпреки че българите не са най-многобройната група чужденци в града, те са едни от най-големите предприемачи. От 53 640 лайпцигски фирми и магазини 4148 принадлежат на чужденци. Най-голяма част са собственост на виетнамци (530), поляци (372) и австрийци (198). Българите се намират на четвърто място със 180 фирми и магазини.

  Италия е еврочленката, в която са отчетени най-високи данъчни измами – през първите 6 месеца на 2010 година 50,5% от дохода на италианците не е бил обявен, съобщава сайтът cnrmedia.com. Това сочат данни от разследване на Асоциацията на италианските данъкоплатци. Сайтът информира още, че директно след Италия застава Румъния с 41,6%, а третото място е заемано от България с 38,3%. Най-малко данъчни измами има в Швеция, където необявените доходи са били 7,6%.

  Русия заема първото място в Европа по площ на търговските обекти, пуснати в експлоатация, както и по площ на строящите се през първите 6 месеца на 2010, става ясно от доклад на компания Cushman & Wakefield. Информацията е цитирана от сайтовете 1rre.ru и realty.rbc.ru, които съобщават, че в лидерската тройка за новите търговски площи застават и България със 197 хиляди кв. м. и Турция със 185,9 хиляди кв. м.

  От сайта на австрийската телевизия ОРФ и портала Krone.at научаваме, че австрийската компания ЕВН инвестира 50 милиона евро в изграждането на когенерационна централа за ефективно производство на електрическа и топлинна енергия в Пловдив. Днес е направена първата копка на площадката на съществуващия ТЕЦ Пловдив Север. Централата ще може да обслужва 40.000 клиенти в южната част на страната. Очаква се тя да влезе в експлоатация в края на 2011 година.

  Румъния не е сред любимите дестинации на българинаBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Румъния не е сред любимите дестинации на българина

  Украинският сайт minprom.ua излиза днес със заглавие „Българските власти не могат да продадат Кремиковци”. Вчера обявеният търг за продажба не се състоя поради липса на достатъчно предложения, информира пък агенция Bloomberg.

  Порталът actmedia.eu помества данни за броя на чуждестранните туристи, посетили Румъния през първите 7 месеца на тази година. Най-висок е бил броят на туристите от страните-членки на Общността (61,2 на сто), като българите са представлявали 17 на сто от тях.

  От испанския сайт elperiodicomediterraneo.com научаваме, че 30 на сто от хората, които се хранят в кухни за социално слаби в Испания са румънци, докато българите са само 1 процент. А почти всички спортни издания в Германия информират, че Павел Дочев става треньор на Зандхаузен от трета Бундеслига.

  Обобщение по публикации в медиите/МИ/ДПВ
  www.dw-world.de

• Българите – по-добре от индийците, но по-зле от турците

  По размера на минималната заплата България не може да догони своята южна със
  Българската минимална заплата е двойно по-ниска от турската, българите не обявяват 38% от доходите си, България е сред рекордьорите по площ на строящите се търговски обекти – три от българските теми в чуждите медии днес.

  Порталът csr-news.net публикува днес данни за нивото на минималните заплати в някои страни. От тях става ясно, че в Индия минималното работно възнаграждение е 50 евро, а на Мавриций – 79 евро. В България положението не е много по-розово – там минималната заплата е 123 евро, т.е. двойно по-ниска отколкото в Турция, където тя е 285 евро месечно.

  Съветът на Европа призовава България да конфискува имуществото на мафията, пишат днес агенция ДПА и Меркише Одерцайтунг. Агенцията цитира секретаря на т.нар. Венецианска комисия Томас Маркерт, който е на посещение в София: „Заради високото ниво на корупция и престъпност страната се нуждае от закон, в който да се регламентира отнемането на имущество, придобито по престъпен начин“, казва той. Целта на посещението на Маркерт в България е обсъждането на окончателния вариант на текстовете в закона за конфискуване на имущество.

  Европейските лидери заявиха, че България и Румъния трябва да предприемат спешни действия, за да се справят с престъпността и корупцията, информират Франкфуртер Нойе Пресе, БиБиСи, Ди Пресе и агенция ДПА. Това са области, в които двете страни не изпълняват европейските стандарти. България трябва да засили прозрачността и отчетността в сферата на правосъдието, четем в публикациите. Натискът върху София и Букурещ да ускорят реформите се засилва, тъй като и двете страни искат да влязат в Шенгенската зона от догодина, коментира БиБиСи. Европейската комисия смята да представи „междинни“ доклади в изпълнение на Механизма за сътрудничество и контрол по отношение на България и Румъния в началото на 2011 година.

  Агенция КНА цитира днес данни от проучване на Евростат за позицията на гражданите относно помощите за развитие, отпускани от ЕК. От тях научаваме, че най-малка подкрепа помощните програми получават в България и Словения. 47 на сто от българите настояват финансовите помощи за развитие, отпускани от ЕК, да бъдат съкратени, подчертава агенция КНА.

  Онлайн-изданието на Билд помества днес статистика за броя на мигрантите в Лайпциг. Въпреки че българите не са най-многобройната група чужденци в града, те са едни от най-големите предприемачи. От 53 640 лайпцигски фирми и магазини 4148 принадлежат на чужденци. Най-голяма част са собственост на виетнамци (530), поляци (372) и австрийци (198). Българите се намират на четвърто място със 180 фирми и магазини.

  Италия е еврочленката, в която са отчетени най-високи данъчни измами – през първите 6 месеца на 2010 година 50,5% от дохода на италианците не е бил обявен, съобщава сайтът cnrmedia.com. Това сочат данни от разследване на Асоциацията на италианските данъкоплатци. Сайтът информира още, че директно след Италия застава Румъния с 41,6%, а третото място е заемано от България с 38,3%. Най-малко данъчни измами има в Швеция, където необявените доходи са били 7,6%.

  Русия заема първото място в Европа по площ на търговските обекти, пуснати в експлоатация, както и по площ на строящите се през първите 6 месеца на 2010, става ясно от доклад на компания Cushman & Wakefield. Информацията е цитирана от сайтовете 1rre.ru и realty.rbc.ru, които съобщават, че в лидерската тройка за новите търговски площи застават и България със 197 хиляди кв. м. и Турция със 185,9 хиляди кв. м.

  От сайта на австрийската телевизия ОРФ и портала Krone.at научаваме, че австрийската компания ЕВН инвестира 50 милиона евро в изграждането на когенерационна централа за ефективно производство на електрическа и топлинна енергия в Пловдив. Днес е направена първата копка на площадката на съществуващия ТЕЦ Пловдив Север. Централата ще може да обслужва 40.000 клиенти в южната част на страната. Очаква се тя да влезе в експлоатация в края на 2011 година.

  Украинският сайт minprom.ua излиза днес със заглавие „Българските власти не могат да продадат Кремиковци”. Вчера обявеният търг за продажба не се състоя поради липса на достатъчно предложения, информира пък агенция Bloomberg.

  Порталът actmedia.eu помества данни за броя на чуждестранните туристи, посетили Румъния през първите 7 месеца на тази година. Най-висок е бил броят на туристите от страните-членки на Общността (61,2 на сто), като българите са представлявали 17 на сто от тях.

  От испанския сайт elperiodicomediterraneo.com научаваме, че 30 на сто от хората, които се хранят в кухни за социално слаби в Испания са румънци, докато българите са само 1 процент. А почти всички спортни издания в Германия информират, че Павел Дочев става треньор на Зандхаузен от трета Бундеслига.

  Обобщение по публикации в медиите/МИ/ДПВ

  www.dw-world.de

• Търгът за Кремиковци се провали

  Търгът за производствените активи на „Кремиковци“ се провали след като в 13 ч. изтече срокът за подаване на оферти от потенциални купувачи, каквито така и не се появиха, съобщи „Дневник“.

  Синдикът на металургичния комбинат Цветан Банков официално обяви, че ще започне процедура по обявяване на втори търг веднага след като получи разрешение от Софийския градски съд.

  По прогнози на Банков това може да стане най-рано през ноември при 20% по-ниска начална цена от сегашната. Днес активите бяха предложени за наддаване по пазарна оценка 565 млн. лв.

  Според Банков след обявяването на комбината в несъстоятелност през май т.г. имало 40 огледа от потенциални купувачи. Това блили фирми от Индия, Китай, Великобритания.

  Комбинатът има дългове в размер на близо 2 млрд лева. По-голямата част от производството му е спряна.

• <<
• 1
...
• 362
• 363
• 364
• 365
• 366
• 367
• 368
• 369
• 370
• 371
• 372
...
• 415
• >>