Всички авторски страници

Авторски

• КРАСИВАТА ТРАКИЙКА ЕВРОПА

  Във всяка легенда има и частица истина, преданието за хубавата принцеса Европа не прави изключение. Древните писания разказват, че тя била дъщеря на цар Агенор. Запленен от красотата й богът на светлината Зевс се влюбил в нея. Явявяйки се под формата на красив бик, той се приближил до младата благородничка и кротко полегнал. Удивена, Европа седнала на гърба на необикновеното животно, в този момент преобразеният бог се изправил и отнесъл надалеч ( чак до остров Крит) смаяната девойка…..

  Това е легендата, каква обаче е истината, какво е значението на името Европа? За да разберем това първо трябва да обърнем поглед към нейното семейство. Баща й носи името Агенор. Въпреки, че е обявен за финикиец, той носи трако-троянскско име. От любовта със Зевс красивата принцеса ражда трима сина – Минос, Радамант иСарпедон, а нейна внучка носи името Земела.

  Агенор означава силен водач, или водач на мъжете. Частицата Аге отговаря на санскритската Ажа със значение вожд*. Нор е еквивалент на тракийската и скитскаанер, нара–мъж, също и на санскритската нара– мъж. Тази древна дума е запазена в нашата нестинар, която има значение танцуващ мъж.**

  Минос се е славил с мъдростта си, затова е логично да свържем неговото име със санскритският глагол манати–мисля, който пък отговаря съвсем точно на старобългарския мьнети– мисля. Приликата е толкова голяма, че санскритската и българската дума могат да се вземат за диалектни варианти принадлежащи на един език.

  Радамант също има прекрасно обяснение на санскрит и български. Частицата Pада е съпоставима със санскритската дума рада– успех, благополучие…радост и разбира се старобългарската дума радъ- радост. С частицата мант се изразява притежание в санскрит ( пашумант означава имаш животни, паша ).

  Мант отговаря на старобългарският глагол имати- имам, чиято насализирана форма е иманти. Т.е. Радамант означава имащ радост, радостен. С подобен строеж е са тракийските имена Акамант и Йфидамант ( съюзници на трояните).

  Сарпедон е защитно име със значение кривчо, изкривен. Обяснява се с хетската думасарпа – сърп ( крив предмет), санскритската сарпа – влечуго ( криволичещо, виещо се) и нашата дума сърп. Понеже в древността детската смъртност е била висока, то на новородените често са се давали защитни имена със значение крив, грозен, черен ( Грозьо, Черньо) с цел да се отклони злото.

  Името на Земела не се нуждае от много коментар. Земела е тракийската богиня на земята. Сродни на името й са хетската дума самана, санскритската ксама и разбира се старобългарската земля-земя.

  Виждаме, че потомците на красивата принцеса носят тракийски имена, а това означава, че те, както и Европа са от тракийски произход. Да не забравяме важната подробност, че първоначално с името Европа се е обозначавала област в Тракия, не във Финикия, или Гърция. Най-древната географска област Европа е обхващала земите между Стара планина, Егейско ( Тракийско)  и Черно море.

  Какво обаче означава антропонимът Европа ( Europa )? Едно е сигурно, в дълбока древност името на чаровната девойка е звучало съвсем различно. Според мен частицата ЕУ  ( Eu)  имаща значение хубаво на гръцки е звучала първоначално катохув, хуу, хуб. В действителност гръцката дума еу – хубаво отговаря на авестийскатахуу, галската су, санскритската суба – хубаво …и разбира се нашата хубаво, убаво ( диал.форма).

  Втората частица ропа отговаря прекрасно на санскритската и авестийска дума рупа, рупия – форма. За рупа-форма трябва да се добави, че е свързана с тракийските думирупия, руфия, ромфея – меч ( нещо, с което се сече, оформя, дълбае). Връзкатаформа– режещ инструмент можем да видим и в нашите думи образ и режа, ряз, т.е. образът, формата са нещо, което е изрязано, издялано ( М. Фасмер). Дори и нашата думатяло има значението нещо издялано, оформено ( М. Фасмер). Санскритската думатвастр означава както създател на тела, оформящ тела, така и дърводелец. Твастр е сродна на нашата творя – създавам, правя, а също на авестийската таста – оформен, от която произлиза и хуташта – добре оформен(а).

  Истинското име на Европа е звучало като Хубрупа, Хуурупа и е означавало –хубавицата, жена с хубави форми. Най-древният вариант на името на красивата тракийка дала името на цял континт е запазен в български диалекти като Юрупа, Урупа, да не забравяме и иранското Урупа – Европа.

  Похищението на красивата тракийската принцеса от взелият формата на бик Зевс е всъщност романтизирата миграция на траки в покока юг, към остров Крит. Бикът е символ на древно тракийско божество олицетворяващо първичната сила. Не случайно тракийският Загрей – бикът е почитан на остров Крит. Зооморфни съдове ( с формата на бик) се появяват на остров Крит към краят на второто хилядолетие преди Христа, което пък е белязано с поява на нов антропологичен тип хора ( Хътчинсън). Да не забравяме, че остров Крит е и дом на минотавъра, човекът-бик, на когото атиняните изпращали жертви.

  Тук може да се възрази, че Загрей не е Зевс, а потомък на Зевс. Това е така, но трябва да се отбележи, че митът не е гръци по произход, а само документиран от тях в една отдалечена епоха. Павзаний [8.53.5] обяснява, че гръцките легенди имали различни отличаващи се един от друг варианти, особено тези засягащи произхода митичните личности….

  Време е истината да излезе наяве, трябва да се знае, че най-старата област носещаимето Европа е в Тракия. Ние сме потомци на първите европейци, на първите просветители, благодарение на които милиони хора получиха писменост. От нашите земи се разпространиха организираното земеделие и скотовъдство, които направиха възможна неолитната революция. Дедите ни създадоха първата възвишена и хуманна религия отричаща насилието и отмъщението. Нашите предци бяха носители на светлината, затова и мразещите доброто хвърлиха много усилия да ни заличат. Досега не са успели, дано и да не им се отдаде. За да избегнем това не трябва да позволяваме да ни унищожат духовно. Нека се отвърнем от злобата, защото тя не е наша. Нека се отречем от алчността, защото тя е страшна болест. Нека не следваме пътя на лошите а да се се върнем ли към корените си. Да изпълним ли сърцата си със старата гордост и достойнство, да станем ли отново силни хора…Всичко зависи от нас…

  Използвана литература и пояснения:

  1.J. Lempriere, Classical Dictionary, Braken Books, London, 1994

  2.Г. Батаклиев, Антична Митология, Справочник, ДИ Д-р Петър Берон, София, 1985;

  3.M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
  4.W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
  5.A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;

  6.М.Фасмер

  7.R.W. Hutchinson, Prehistoric Crete, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1962;

  8. Pausanias,  Description of Greece, Harvard University Press; London, 1918.

  * Аге, Ажа –вожд са сродни с нашите думи вожд, вести, везон-водя, яздя, изразяващи движение.

  **Нара–мъж се среща в нестинар-танцуващ мъж, където нести означава танцувам, нося се, т.е. движа се, а нар има значение мъж. Най-старата форма на нара и нар еиндар, което е насализирана форма на нашата дума едър, иедър – ендър, индър. Естествено, който е едър той е и силен. Сродни думи са галската нертос-сила, луитската инарумни – силен.

  Източник: http://sparotok.blog.bg/

• 125 години от СЪЕДИНЕНИЕТО

  След почти 500 години робство на 6 септември 1885 г. Княжество България се обединява с автономната област Източна Румелия (дн. Южна България).

  Чардафон Велики и Треперко паша заедно за България

  Автор: РУМЯН СЛАВОВ, „БЪЛГАРИ“

  След Берлинския конгрес България граничи със себе си – например в Трявна е имало митница.

  Генерален губернатор на Източна Румелия до 1884 г. е Александър Богориди (Алепо паша), бивш посланик на Османската империя в Европа. Син е на Стефанаки бей – единственият християнин в Цариград, посещаван някога у дома си от султан

  Несправедливостта на великите сили се потвърждава от поведението на дипломатите им. Английският консул Джонс – „много далновиден дипломат, малко ексцентрик и пияница“ по думите на Симеон Радев – подкокоросва политическите водачи в областта да вървят в Европа да агитират за обединение.

  След изтичане мандата на Алеко паша на поста идва неговият секретар Гаврил Кръстевич, заслужил българин в борбата за църковна независимост, но вече на преклонна възраст. Ръцете му треперели от старост, което дава повод на Захари Стоянов да го опозори с прозвището Треперко паша.

  Събитията около Съединението подхранват множество аналогии в предишната и сетнешната българска история. Симеон Радев отбелязва: „Левски роди Съединението и Захари Стоянов.“ От днешна гледна точка се забелязва как събитията са организирани по всички правила на драматургията. Акцентира се върху корупцията сред управниците…

  На 28 май 1885 г. Захари Стоянов издава първия от общо 15 броя на вестник „Борба“. Програмната му статия е последвана от две отворени писма до управляващите, в които громи корупцията сред чиновниците – той въвежда термина „шурьо-зетьо-баджанаци“. И убийственото описание „Имат вратове – рубли на тях да броиш“.

  С лозунга „Долу пашалъка!“ Захари Стоянов печели населението. Кани за съюзник княз Александър Батенберг, когото доскоро е наричал Ламбето. Оглавява БТЦРК (Български таен централен революционен комитет), където важна роля е отредена на младите офицери Райчо Николов (начело на жандармерията), Данаил Николаев и Радко Димитриев (бъдещи генерали) и македонските революционери – някои преминали временно на държавна служба в княжеството като русенския военен прокурор Коста Паница.

  Безмилостен в статиите си, в живота Захари Стоянов е известен с тактиката си когато трябва, да се снишава, както бихме казали днес. Благодарение на тази си предпазливост става летописец на въстанията, а не герой на летописите си. (Подобно и Иван Вазов изчезва от Сопот в Румъния малко преди Априлското въстание, но ако беше останал, дали щеше да оживее да напише „Под игото“?)

  Захария зорлем го вдигат заранта на 6 септември да влезе в групата за арестуването на Треперко паша. Блестящ стилист, той си позволява понякога да подчинява фактите на идеята и така създава митове. (Когато Никола Обретенов го пита защо е писал, че Ботев е ударен с куршум в челото, отговаря му: „За по-голям ефект.“)

  Но въпреки това да се позовем на неговите спомени като очевидец: „Определен ден за подигане революцията беше назначено разстоянието от 15-20 септември. Панагюрище измени плана ни… Вечеряхме вече в Пазарджик, когато един телеграфист със запенени уста отвори вратата. „Бунт в Панагюрище!“ – извика той. Представете си, в Панагюрище ния нямахме не само комитет, но ни едно свое лице.“

  Какво станало в Панагюрище? Трима ученици развели на площада знаме с възгласи: „Долу Румелия! Да живей Съединението!“

  Историята се повтаря като фарс. Наместо Георги Бенковски на историческата сцена се появява габровецът Продан Тишков, сержант-майор в Голямо Конаре, по прякор Чардата, понеже влизал във всяка ситуация шумно като стадо говеда. Странният чин обозначава обикновен фелдфебел, командващ неслужили запасняци. Захари Стоянов го прекръства на Чардафон, за да подиграе румелийския началник на полицията генерал фон Дригалски.

  Заради скандал с чиновник в руското консулство в Пловдив сержант-майор Продан Ташков-Чардафон е освободен от поста, а сетне обявен извън закона в Източна Румелия.

  Чардафон се обявява за еднолична Хвърковата чета, с коня си по име Треперко паша и с един биволски рог с ракия обикаля кръчми и мегдани да агитира и без друго съгласния народ. Захари Стоянов написва за него фейлетонен роман „Чардафон Велики (1887 г.). Книгата е издадена още веднъж в 1942 г. и последен път в 1991 г. Причината за неглижирането й за цели десетилетия е отношението на автора към Русия, която е против Съединението.

  Ето какво се казва в книгата от Чардафон: „Когато аз бях в опълчението, един руски фелдфебел казваше: „Ах, вие сукини синове болгари! Кой дявол ви накара вас да дигате гюрултията, че турците ви мъчили, та ни накарахте да дойдем да мрем и се бием за вас? Къщата, земята, лозята и градините на един ваш селянин едно цяло руско село да се събереы не може да ги купи!“

  В Голямо Конаре Чардафон създава малка войска, в която основна сила са т. нар. резервисти (запасняци). Неговата годеница Недялка (Делка) Шилева е новата Райна Княгиня, която ушива знамето на новата Хвърковата чета и изписва с блажна боя патриотични лозунги. Преди нея върху трите метра зелен копринен плат пловдивският фотограф и художник, сподвижник на Левски Георги Данчов рисува лъв.

  Когато на 4 септември идват от Пловдив да го арестуват, Чардафон свиква резервистите, които тутакси като Ботевите четници се обличат в приготвените за случая хаджидимитровски униформи и ги повежда към Пловдив.

  Възвание на БТЦРК от 5 септември с автор Захари Стоянов съдържа и следния текста: „Граждани! Вие се задължавате в името на отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и подпомогнете святото дело, като пазите най-строго общий ред и тишината.“ Казано иначе: Стреляйте, но тихо!

  Преди съмнало Гаврил Кръстевич е арестуван по халат. Облича се с думите: „Съединение, съединение, та какво от това? Аз съм българин, имам заслуги: и аз съм за съединението.“

  Чардафон настанява Кръстевич във файтон до годеницата си Делка Шилева. Разкарват го показно от консулство на консулство. Накрая е заточен в най-хубавата къща в Голямо Конаре. Чардафон нарежда да му занесат за разтуха табла за игра.

  И както пише Симеон Радев, „подир няколко часа от пристигането си жертвата на една революция, пашата, ограбен от своята власт, хвърляше с трескава ръка заровете, следящ с щастлив трепет техния каприз: печелеше…“

  Дипломацията на Княжеството трескаво търси оправдание за вече свършения факт. Делегация с митрополит Климент и директора на БНБ Иван Евст. Гешов заминава за Дания да умилостивява Александър ІІІ, който гостувал на своя тъст датския крал.

  Императорът нахоква делегацията, а впоследствие лишава Батенберг от руско генералско звание. Според писмения рапорт на Климент и Гешов императорът казал, макар и сърдито: „Съобщете на българския народ, че за разединение и дума не може да става, но дотогава, докато имате това правителство, нищо не очаквайте от мен.“

  Обаче руските агенти коварно разпространили в София неверен текст, в който думите „за разединение и пр.“ липсват.

  Турска кавалерия предпазливо е тръгнала по поречието на Арда. Руският посланик в Истанбул Нелидиов заявява на Портата, че преминаването в областта даже на един турски войник ще има най-тежки последици – по същество заплаха за нова война.

  Премиер-министърът на Англия лорд Солсбъри пише на кралица Виктория: „Под достойнството на Англия е да признае съединението.“ Обаче телеграфира на посланика в Цариград да признае събитието де факто, като това в никакъв случай да не се разбира де юре (!)

  Майор Райчо Николов е убит от българин в деня на Съединението. Отива спокоен да поеме надзора на пощата, а началникът стреля по него от страх: помислил, че ще го арестуват за злоупотреби.

  След Съединението Чардафон се жени за Делка и кръщава дъщеря им Свобода Чардафонова.

  Коста Паница е разстрелят през 1890 г. по обвинение за заговор срещу Фердинанд.

  През 1888 г. Захари Стоянов става председател на Народното събрание. Противниците му тропат с крака при гласуването. След избора той благодари на всички: „Аз ще се грижа и за тези, които ме приеха със сърце, и за тези, които ме приеха с краката си.“

  Освобождението на България честваме по нов стил – 3 март, а Съединението по стар – 6 септември. Както откри в наше време кандидат студент по история, „в тази страна нищо не става като хората и това ни е най-хубавото“.

  http://www.bolgari.net

  –––––––––

  6 неща, които (може би) не знаете за Съединението

  
  

  Автор: Владимир Станев

  1. ПЪРВИЯТ опит за Съединение между Източна Румелия и Княжество България е проведен много скоро след Берлинския конгрес от 1878 г., пише в „24 часа“ историкът Владимир Станев*.
  Още през 1880 г. дейци от двете области, сред тях и Стефан Стамболов, съставят Централен комитет в Сливен за тази цел. Международната обстановка изглеждала благоприятна – очаквала се война на Балканите между Османската империя, от една страна, и Гърция и Черна гора, от друга.

  Още повече че министър-председател в Лондон станал Уилям Гладстон и не се очаквало противопоставяне от страна на Великобритания. В английската столица дори бил изпратен български емисар, който да преговаря с известния политик.

  Но война на полуострова не избухнала, Гладстон не подкрепил идеята, а срещу нея се обявила и Русия и опитът за съединение пропаднал – за близо 5 г.

  2. Захари Стоянов, лидер на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК), подготвящ Съединението през 1885 г., смятал да го проведе чрез народни акции.

  Опиращ се на своя опит от Априлското въстание, той разчитал на действия чрез чети, които да излязат в Балкана, да развеят знамето и да обявят Съединението. Според него това щяло да бъде напълно достатъчно.

  Настроените не толкова романтично дейци на БТЦРК наложили промени в този план. Все пак по-добре било да привлекат военните. Именно тази идея се реализирала, затова и офицерът Данаил Николаев се покрива със славата от 6 септември.

  3. Вторият главен управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, останал в историята с фразата от 6 септември „И аз съм българин“, преди това бил наречен с прозвището Треперко паша.

  Заслужилият книжовник и деец от борбата за самостоятелна българска църква се „сдобива“ с това неособено уважително име благодарение на Захарий Стоянов. В своя вестник „Борба“ последният атакувал без пощада своите политически противници.

  Сред тях е и главният управител, чиито ръце треперели от преклонната му възраст. Този факт е използван от Захарий Стоянов, за да осмее човека, стоящ начело на Източна Румелия.

  Това прозвище станало популярно сред съвременниците, а по-късно заляга завинаги в историческата литература чрез Симеон Радев и неговата книга „Строители на съвременна България“. Между другото, Захарий Стоянов „изобретява“ във вестника си и популярния израз „шуро-зетьо-баджанакизъм“, с който осмива управляващата в Пловдив Народна партия.

  4. Управляващите в Пловдив знаели или поне подозирали в началото на септември 1885 г. за готвещото се съединение. Някои от тях предложили да бъдат повикани на помощ турски войски, за да се осуети това. Но патриотичните чувства все пак надделели над страха от загубата на властта.

  Според свидетелството на главния управител Гаврил Кръстевич: „Аз знаях какво се вършеше за това съединение и с времето аз можех да взема таквиз мерки, на каквито ми даваше право законът, но предвид на всички злини, които можеха да сполетят поверената ми област, аз се престорих, че не виждах и не слушах.“

  Не е изненадващо, че вечерта на 5 септември той спокойно отишъл да си легне вкъщи. Но дейците на Съединението на 6 септември го качили за присмех на един файтон с девойка (Недялка Шилева, годеницата на Продан Тишков – Чардафон Великий), която с извадена сабя в ръка го придружила извън Пловдив.

  5. Съединението все пак не е съвсем безкръвно, както обикновено се твърди в учебниците. Една от четите, тръгнали в началото на септември 1885 г. към Пловдив, се сблъсква по пътя с източнорумелийска военна част.

  6. След Освобождението няколко села в Родопите, около долината на река Въча, населени с българи-мюсюлмани, отказали да признаят източнорумелийската власт. Те образували т. нар. Тъмръшка република, която не се подчинявала на Пловдив, не плащала данъци и не спазвала законите на областта.

  Управляващите в Източна Румелия много лесно можели да смажат това неподчинение с военна сила, но оставали непокорните села на мира. След 6 септември 1885 г. с Топханенския акт, който официално уредил Съединението, тази „Тъмръшка република“ останала в пределите на Османската империя, както и Кърджали. Това била териториалната цена, която трябвало да се плати за Съединението.

  ––

  * Авторът е главен асистент в Историческия факултет на СУ – П.П.
  Източник: 24 часа

• Граждани не искат пистата за Формула 1 до Доброславци, а на табаните на „Кремиковци“

  Неправителствени организации предлагат писта за Формула 1 да бъде направена върху табаните на „Кремиковци“, а не върху терена на бившето военно летище в Доброславци, каза междувременно на пресконференция в БТА арх. Димитър Димитров от сдружение „Граждани за София“.

  Според тях, Гражданска инициатива „Нов общ устройствен план“, „Граждани за София“, Екосдружение „Връбница-Надежда“, табаните на спрелия работа металургичен комбинат, западно от открития рудник, с площ около 1500 дка са с най-подходящи условия за писти за Формула 1 и Мото Гранд При.

  Построяването на пистата върху табаните на „Кремиковци“ ще привлече и средства за останалите близо 8000 дка от комбината, върху които може да се изгради необходимия на София гробищен парк.
  Върху 3200 дка на Доброславското летище от организациите предлагат да се изгради върху 2000 дка нов Студентски град, върху 600 дка – национален спортен комплекс, а върху останалата част – национален киноцентър.

  Димитров обясни, че проектите трябва да са свързани със София чрез развитието на две продължения на метрото.

  От организациите посочиха, че идеята бившето летище в Доброславци да се превърне в писта за моторни спортове не е обсъждана с обществеността на София и не са предложени алтернативи.
  Според тях предлагането на този терен е в ущърб на гражданите на София. Нас ни смущава, че се определя един терен безалтернативно, не се разглеждат различни терени и площадки, каза Снежинка Цветанова от Екосдружение „Връбница-Надежда“. Не разбираме защо този район трябва да бъде обречен на шумова катастрофа като той е прекрасен за живеене със своите екологични параметри и може да се използва рационално за нещо друго в полза на София, посочи Цветанова.
  Следва обръщение на НПО до председателя на ЕК Жозе Барозу и премиера Б.Борисов, както и схеми на проекта и разширението на метрото.

  ––––––––––––––

  ДО: Председателя на ЕК Жозе Мануел Дурао Барозу
  Министър председателя на България Бойко Борисов
  Министъра на икономиката и туризма Трайчо Трайков
  Министъра на културата Вежди Рашидов
  Министъра на образованието Сергей Игнатов
  Председателя на Столичния общински съвет Андрей Иванов
  Кмета на Столична община Йорданка Фандъкова
  Медиите

  ТРИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА СОФИЯ

  ОТ: ИНИЦИАТИВА „НОВ ОУП”, „Граждани за София”, Екосдружение „Връбница – Надежда”,
  Група ГЕО и фенове на „Формула 1”

  Уважаеми г-н Барозу, Уважаеми Господа,

  С огромно удивление научихме, че Българската писта за Формула 1 и Moto GP ще бъде единствената в света с изкуствено подгряване на трасето, което ще позволи да бъде използвана 220-240 дена в годината дори и при зимни условия. За тези дни жителите на Доброславци, Мрамор, Мировяне, Житен и Нови Искър ще бъдат изпращани от правителството ни в Абу Даби или зимните и летните курорти на България и съседните балкански страни, за да не оглушеят и невротизират. Тази писта ще „удари в земята” и най-печелившата в света, която се използва 340 дена в годината.
  С подписването на споразумението за икономическо сътрудничество между компанията EABG от Абу Даби, представлявано от обявения за шейх Мохамед Абдул Жалил Ал Блюки и министъра на икономиката Трайчо Трайков, се установи, че ежегодно ще плащаме 30 млн долара /твърда сума, независимо от приходите/ на Бърни Екълстоун, а освен това заделените 3 200 дка консолидирана държавна земя ще бъдат апортирани в смесено дружество и дано не ги сполети съдбата на софийските Централни хали.
  От в. „Капитал” 4-10.09.2010г. научаваме, че „Богдан Николов има споразумение с промотъра Dorna Sport за кръг от шампионата по мотоциклетизъм на писта в клас Moto GP, а няма писта, но има от лявата си страна депутата лобист Румен Петков, а от дясната архитекта лобист Петър Диков. Според Диков освен писта, която може да заеме половината терен там може да се развива производство близко до автомобилизма и инвеститорът да си изгради инфраструктура и хотели”. От което става ясно, че арх. Диков е основният инициатор на предложението за Доброславци.
  Ставайки член на организационния комитет, по време на изготвянето на ОУП на София, арх. Диков прави заложници живущите около летищния терен, обричайки ги на шумова агресия и оглушаване. Освен това предопределя невъзможността върху имоте им да се построят най-добрите места за живеене, при условие, че притежаващи най-високите екологични показатели.
  Арх. Диков може да участва в каквито си иска организационни комитете, но не и да ангажира поста си на главен архитект. Предлагането на терена на бившето военно летище Доброславци може да бъде тълкувано като лобиране в ущърб на гражданите на София.
  В устройствения план на София теренът на летището е обозначен като зона за спорт и атракции СА 2 д. С това функционално насочване е подведен Столичния общински съвет и Министерския съвет, че то е подходящо за развитие на моторни спортове и всички съпътстващи ги хотели, производства, молове, бензиностанции на Shell и бизнеспаркове.
  Идеята бившето летище да се превърне в писта за моторни спортове изобщо не е коментирана, обсъждана с гражданите, обществеността на София, не са предложени алтернативи, което е видно и от последните публикации в медиите, че населението в околните селища, в т.ч. и техните кметове, научават от вестниците за намеренията на правителството. Министър Трайчо Трайков недвусмислено заявява във вестник „Делник”- 2 септ. Стр.6, че иска „и АЕЦ Белене, и писта за Формула 1”.

  И за да се удовлетворят исканията на г-н министъра и за да влезе София в прогнозите за времето на CNN предлагаме да се направи следното:

  1. Изготвеният проект за Формула 1 да бъде пренесен и адаптиран на изток от предвиденото място – върху табаните на Кремиковци, посочено в приложената извадка от Google Earth. По този начин София наистина ще спечели много с уникална реклама в целия свят, състезанията ще се гледат от над 1 млрд души, а над 1 млн ще живеят в северозападните части на Софийското поле в наистина световни по показатели екологични условия.
  Табаните на спрелия работа металургичен комбинат „Кремиковци”, западно от открития рудник, с площ около 1 500 дка са с най-подходящи условия за изграждане на писти за Формула 1 и Moto GP. Tози терен отговаря на всички изисквания за съвременна писта. Достъпът от нея до летището и автомагистралите Тракия, Хемус, Струма и пътя към Калотина се осъществява с отклонение от северната дъга на околовръстен път при Чепинци, не по-дълъго от 1,5 км. Летище София е на 5-6 км, а теренът е идеално естествено шумоекраниран и нивелирана. Наличната водна площ от 150 дка би била допълнителна екстра, която по всяка вероятност немският архитект Херман Тилке, автор на проектите на последните десет писти за Формула 1, се надяваме, че ще използва умело и тя ще му помогне да сътвори деветото чудо на света „Формулата на Табаните”. По този начин смятаме, че правителството ще привлече средства за рекултивиране и на останалите от МК Кремиковци 7-8 000 дка , върху които може да се изгради така необходимия на София гробищен парк, попадащ в зеления клин, свързващ Стара планина с урбанизираните територии на София.

  2. А за да не останат незастроени и пустеещи над 3 хиляди декара на Доброславското летище, предлагаме там отново с усилията на държавата и ресорните министри да се изгради по всички правила на науката и практиката върху 2 000 дка нов източноевропейски университетски комплекс – нов Студентски град. Върху 600 дка от оставащите да се изгради национален спортен комплекс. Стадион, спортни зали за всички спортове и открити спортни площи. А останалата част от консолидираната територия държавата да предостави на Дейвид Варот да изгради за своя сметка и в полза на държавата национален киноцентър, в следствие на което ще престане да застроява сегашната територия на киноцентъра, а тя ще се превърне в естествена и неразделна част от зеления клин, свързващ Камен Дел с Южния парк и свободна за публичен достъп на хора и диви животни. Територията на Доброславци с екологичните си и пространствени възможности е гаранция, че наоколо освен студентите, ще дойдат да живеят и техните преподаватели, така също продуценти, сценаристи, наши и световни артисти, треньори и пр. Върху ослънчените територии между Доброславци, Кътина и Балша ще се появи нов Холивуд – Софийския.

  3. Тези два комплекса – кремиковската Формула 1 и доброславската културно-спортна Мека е необходимо да бъдат свързани с градската структура чрез развитието на две продължения на втория метродиаметър, който в момента се изгражда. Развитие на втори метродиаметър чрез удължаване и разклоняване в посока Доброславци, Централна гара – Централни гробища – Табаните на Кремиковци, ул. “ Граф Игнатиев“ – бул. „Цариградско шосе“ – Парк „Враня“, бул. „Витоша“ – бул. „България“ – Бояна и бул. „Тодор Каблешков“ – бул. „Цар Борис ІІІ“- Горна баня – Перник ще повиши ефекта от вложените средства и ще направи по-удобна и по-хармонично свързана урбанизираната градска среда.

  

  

• И в Чикаго РЗС стартира подписка за референдум с цел свикване на Велико народно събрание

  На 6 септември 2010 г. /понеделник/ в деня на честването на 125 години от Съединението на България партия „Ред, законност и справедливост” стартира национална подписка за предизвикване на референдум с цел свикване на Велико народно събрание и приемане на нова конституция.

  В Чикаго ще бъдат открити три пункта, на които всички български граждани могат да подкрепят каузата за Нова Конституция:

  Българската църква: „Св. София „;
  Българският център „Родина“ ;
  Corner Shop „Рила“.

  

  БЪЛГАРИЯ НЕ ИСКА НОВИ СПАСИТЕЛИ, А НОВИ ПРАВИЛА!

  
  

  Преди две десетилетия беше сложено началото на така наречените промени. Те донесоха големи надежди, но и жестоки разочарования.

  След 45 години комунизъм българинът отново поиска изконните ценности на демокрацията – свободата на съвестта и словото, политическия плурализъм, неприкосновеността на частната собственост. България се отвори към света и вече е член на ЕС и НАТО.

  Част от тези демократични завоевания станаха фасада, под чието прикритие се вижда, че:

  Утвърждаването на демокрацията бе подменено с криминален преход. Националното богатство бе присвоено от групировките, а България остана най-бедната и изостанала страна в Европа.
  България стана символ на корупция и престъпност, а опасността мафията окончателно да овладее държавата остава и сега е напълно реална.
  Системата за национална сигурност не функционира, а част от съдебната власт се е превърнала в частен бизнес, който няма нищо общо със законността.
  Нацията деградира – демографски, образователно, културно и духовно.
  Налице е дълбока криза на доверието към държавата и на политическата система, а разделението на властите и демократичните правила са изпразнени от реално съдържание.

  В сегашната Конституция на безкрайния преход, създадена от старата комунистическа върхушка, са заложени тежки институционални кризи, липса на контрол и отговорност, слаба държава. Действащият основен закон е напълно изчерпан и е пречка за установяването на нов правов ред в държавата. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт функционират при сбъркани правила и трайна невъзможност да отговорят на исканията на обществото за справедливост.

  Необходим е нов основен закон, с радикални реформи в съдебната, законодателната, изпълнителната и местната власт:

  Народното събрание да се състои от 100 депутати.
  Премахване имунитета на депутати и магистрати.
  При избиране на правителството то да представя своя управленска програма, която след утвърждаване от Народното събрание има сила на закон, чието изпълнение е задължително за органите на изпълнителната власт.
  Всички изборни длъжности могат да се отзовават по инициатива на 1/3 от избирателите от съответния избирателен район.
  Депутати, кметове и общински съветници да се избират най-много за два последователни мандата.
  Национален референдум задължително се провежда в случай, че 300000 български граждани с избирателни права го поискат с подписите си.
  Народното събрание може да гласува вот на недоверие както на правителството, така и на отделни министри.
  Нов вид съдебна система с изборност на административните ръководители в съда и прокуратурата.

  Своите предложения за новата конституция можете да изпратите на следния интернет адрес: [email protected]

• Доцент плагиатствал, преписал студентка

  Една студентска работа и един учебник на преподавател хвърлят в смут месеци наред академичната гилдия на Университета за национално и световно стопанство.

  Историята е толкова скандална, че за нея се говори под сурдинка, но от всички. А в редакцията на “Труд” тя пристигна под формата на плик и няколко анонимни обаждания с един въпрос: Ще разкриете ли истината?

  В плика бе дипломна работа от 1999 г. и учебник на преподавател от 2003 г. Работите си приличат като две капки вода. Еднакъв текст, таблици, данни, дори запетайките.

  Истината се оказа забулена като в сапунен сериал. Затова пък има авторитетни личности, приятелство, скандал, семейни истории, обидени и закон за авторското право, който препраща темата за плагиатството в съда.

  Завръзката

  1999 г. Студентката Първолета Кръстева защитава магистърската теза (дипломна работа за завършване на висше образование). Работата й се казва “Ресурсен потенциал и развитие на туризма в Черноморския туристически район”. На защитата получила петица. Неин научен ръководител е проф. Емил Лозанов.

  2003 г. В книжарниците се появява учебник “Морски туристически ресурс на България”. Автор е доц. д-р Димитър Тадаръков. Шеф в “Булгарлизинг”, председател на Българската лизингова асоциация, бил е член на борда на директорите на “Албена”, шеф във фонд “Земеделие”, а от 1991 г. преподавател в УНСС. Биографията му е впечатляваща и вероятно грешка в печатницата посочва на учебника, че през 2003 г. Тадаръков е доцент. Той става такъв през 2005 г. по данни на ВАК. До този момент се води като “извънреден доцент”. По-важното е, че рецензент на учебника е проф. Емил Лозанов.

  Действие първо

  Проф. Емил Лозанов и доц. Тадаръков се познават и работят заедно в университета и извън него. В УНСС твърдят, че са били близки приятели. Към днешна дата двамата отричат близки отношения. Проф. Лозанов е шефна департамента по туризъм в УНСС, в който започва работа Тадаръков. Там научна кариера прави и Диана Терзийска. Студентка на УНСС, на 27 години става доктор на науките, а малко по-късно снаха на Лозанов (както сама казва, нещастен случай я запознава със сина му, лекар във ВМА). Терзийска, понастоящем доцент, пише общ учебник с Тадаръков под рецензията на Лозанов. Той излиза малко по-ранно от самостоятелния труд на доцента. Самият учебник е отпечатан от издателство, чийто адрес е в същия блок, в който живее проф. Лозанов. А в цитираната библиография на учебника на Тадаръков има текстове от труда на Терзийска, но за работата на неизвестната студентка няма нито дума.

  През 2004 г., на 20 декември Тадаръков получава коледен подарък под формата на рецензия. Тя е за доцентурата му и неин автор, естествено, е проф. Лозанов. Пред факултетния съвет професорът депозира 8-страничен документ, в който пише: “…съм убеден, че д-р Димитър Тадаръков притежава необходимите качества в съответствие с изискванията за научното звание “доцент”…”На стр. 7 под т. 10 четем: “Заслугата на Д. Тадаръков е, че за първи път е събран, обработен и поднесен на студентите обобщен материал за морския туризъм в една значителна монография “Морски туристически ресурс на България” (изд. “ПъблишСайСет-Еко”, 2003 г.).” В същата рецензия проф. Лозанов твърди, че познава добре кандидата, има отлични впечатления от неговата работа и той се справя отлично с временната си длъжност на “ръководител катедра “Икономика на туризма”.

  Протоколите от заседанията не са записали и ред, че в УНСС вече има такава работа – магистърска теза на Първолета Кръстева. Самият Лозанов, който е чел и двете работи – студентската и на Тадаръков, не споменава нищо. Нито един служител в университета не казва, че този труд за доцентска титла не е нов. Напротив, има още една рецензия на проф. Лилия Каракашева, в която добрите качества на Тадаръков са подчертани (по-късно проф. Лозанов ще твърди пред “Труд”, че той не е писал рецензия, че тя е еднаква с тази на Каракашева и той само е подписал под натиск. Двете рецензии обаче са различни, макар и положителни).

  Никой не го казва и когато документите на Тадаръков са във ВАК и тече карантинен период, в който всеки може да подаде сигнал срещу евентуално неправилен избор или нарушена процедура. Не го казват и следващите години.

  Действие второ

  Внезапно отношенията между Лозанов и Тадаръков от приятелско-колегиални стават откровено ледени. Каква е причината за вледеняването, може само да се гадае. В УНСС твърдят, че е заради шефското място в катедрата по “Икономика на туризма”. За този пост на 7 юли 2005 г. е избран доц. Тадаръков. За него са гласували шестима членове на катедрата и всички “за”. Доста по-късно тръгват приказките, че това място било за снахата Терзийска. Самата тя обаче нито е подавала документи, нито е заявявала публичен интерес да става началник. Още повече че излиза в майчинство. Тя обаче е обидена на цялата история и пред “Труд” не скрива съмненията си в почтеността на Тадаръков като учен.

  Може би скарването между двамата идва заради работата им извън университета, предполагат други наблюдатели на дългогодишния скандал в университета. Но нито единият, нито другият пожела да каже каква е причината за раздора пред “Труд”.

  Действие трето

  2010 г.Тече процедура на доц. Тадаръков да стане професор. Отприщва се темата за плагиатството.В самия УНСС не могат да направят нищо – техният преподавател от 1991 г. е избран за такъв по всички процедури. С тайни и явни гласувания, протоколи, научни рецензии и т.н. Проф. Лозанов отдавна е пенсионер. В коридорите на университета обаче се говори, че историята с плагиатството е проста. Единият слух носи, че проф. Лозанов е направил Тадаръков, когото познава от години, учен, като му е предоставил всички нужни материали за целта. Така той държи научното израстване на Тадаръков в ръцете си.

  Вторият слух носи, че проф. Лозанов няма нищо общо с тази история. Тадаръков, веднъж влязъл в УНСС, е решил не просто да чете лекции като експерт от практиката, а да гради научна кариера. Минал е през библиотеката и си е харесал работата на студентката. Може би затова сега следствието издирва кой е този, който е предал работата.

  Самата творба е в обичайните два екземпляра и по вузовските правила вече не се съхранява. Интересното е, че единият от оригиналите се намира в редакцията на “Труд” и авторката го разпозна: Всяка дума, написана вътре, е моя и аз сама съм си събирала информацията. Разпечатах си я на моя принтер. Проф. Лозанов не ми е предоставял материали по случая. Не познавам доц. Тадаръков.

  Дали учебникът на Тадаръков е плагиатство, или не – по закон може да реши само съдът. А кой как е злоупотребил, е работа на следствието и на УНСС.

  Анета ПЕТКОВА

  Доц. ДИМИТЪР ТАДАРЪКОВ: Обвиненията са абсурдни

  – Доц. Тадаръков, преписали ли сте учебника си по морски туризъм?

  – Не знаех за какво ще говорим на тази среща и от вас чувам за работата на тази студентка. Твърдението, че съм взел нейната магистърска теза, е абсурдно. Аз съм преподавател от дълги години, а от 1995 г., когато бях в борда на “Албена”, работя по тази тема. Имам сериозни разработки в областта на лизингите и от още преди 1989 г. Не познавам Първолета Кръстева.Учебникът излезе през 2003 г., защото тогава получих рецензията си от проф. Емил Лозанов. Дал съм му материалите години преди това, през 1998 г.

  – Защо толкова късно? За колко време се пише една рецензия?

  – Не мога да ви отговоря на първия въпрос. Една рецензия се пише от 3 до 6 месеца. Аз имам изключително положителна оценка за този учебник.

  – Знаете ли, че проф. Лозанов е бил рецензент и на магистърската теза? Възможно ли е той да ви е дал работата на студентката, за да направите учебника?

  – Абсурд! Това са глупости. Аз съм работил много активно по тази тема и съм събирал данни. Това бяха кашони с материали.

  – Вярно ли е, че сте взели мястото на доц. Терзийска като шеф на катедрата?

  – Няма такова нещо. За мен гласуваха единодушно. 11 г. не пускаха никой да се развива. Сега вече има 4-ма доценти, 10 докторанти, най-младият ни преподавател е на 35 г. Проф. Лозанов се пенсионира, няма какво да делим.

  Проф. ЕМИЛ ЛОЗАНОВ: Подписах под натиск

  – Проф. Лозанов, знаете ли, че има съмнения вашият колега доц. Тадаръков да е преписал учебника си по морски туризъм от студентска работа, а на двата труда вие сте рецензент?

  – Получих информация от мой колега за преписването на доц. Тадаръков. Не мисля, че това е единственият такъв случай за него. Ако и в други неща се заровите, ще видите, че има още такива публикации.

  – Как получихте информация!? И двете работи трябва да сте ги чели, поне носят вашето име?

  – Нищо не съм подписал. Видях работата на Тадаръков, като ми я показаха от издателството, което се намира в блока, в който живея!

  – Тогава кой ви е сложил името веднъж като научен ръководител, веднъж като рецензент?

  – В УНСС направиха така, че да ме изгонят насила. Бях под натиск.

  – Кой ви подложи на натиск?

  – Нито съм чел, нито съм подписвал. Притиснаха ме. Вижте рецензията на Каракашева – напълно еднакви са. Тадаръков е станал доцент насила. Във ВАК са гласували за него заради политически чадър. Пет месеца преди това не го направиха доцент. Не съм рецензирал учебника му, не знам защо името ми е там.

  – Има документ от заседание в УНСС, на което твърдите, че учебникът на Тадаръков е постижение за науката.

  – Каквото ми дадоха, го подписах, после ме изгониха. Какво като не съм видял, че работите са еднакви? Да ме съдят!

  Източник: http://www.trud.bg/

• Ние, християните, сме виновни за помашкия етнос

  С доц. Илона ТОМОВА от Института за населението и човека към БАН разговаря Светослав Метанов (в-к Труд)

  – Доц. Томова, преброителните карти в интернет предизвикаха оживена дискусия. Там са записани американски и африкански етнос. Има ли такива?

  – Няма, разбира се! По принцип при преброяванията, когато отиде преброителят и попита каква е вашата етническа принадлежност, е длъжен да запише точно отговора на преброяваните лица. След това вече идва класификацията. Тогава вече отговорите ще бъдат представени по един или друг начин. След 1992 г. редовно между 60 000 и 70 000 души на въпроса не за религиозната, а за етническата принадлежност, казват “българо-мюсюлманин”, “помак”, “ахрянин”. Това са големи натрупвания. 60 000 това са повече, отколкото всички евреи, арменци, руснаци, гагаузи, каракачани и власи, взети заедно.

  – Това достатъчно ли е, за да приемем, че има българо-мохамедански етнос?

  – Не. Колегите от НСИ са длъжни да запишат така. Когато после те подават информацията в официален вид, тази графа не излиза като “българо-мохамедани”. Ако са се самоопределили твърдо като “турци”, въпреки всички колебания на преброителите, се записват като турци. Записаните като “българо-мохамедани” отиват в графата “българи”. Тази специфична информация от анкетите може да отиде при политици и учени. За нас това е много важно.

  Какво всъщност ни казват хората, когато посочат – “аз не съм българин, аз съм помак, мюсюлманин”. Те дават няколко знака. Единият е – аз държа на своята мюсюлманска група и на различията, които имаме. А за това има куп причини – чувство за подцененост, изключване от обществото, от управленски позиции, кариерно развитие, равноправно отношение. Това е знак, че има проблем.

  – Записването на графа “българо-мохамедани” като алтернатива на “българи” не задълбочава ли проблема?

  – В НСИ по този начин просто си облекчават работата, вместо после да ги вадят от графа “други”. Става дума за последваща обработка. Това вероятно е и причината да запишат формулировки като “американец” и “африканец”. У нас идват малко хора от различни африкански страни и се търси обединителния признак континент. Иначе сте абсолютно прав – няма нито африкански етнос, нито африкански език. Абсурдна е и формулировката “херцеговски” етнос. Бялото братство също не може да е религия. Колкото до българо-мохамеданите, това наистина е много чувствителен въпрос. След първата Балканска война се присъединяват обширни територии в Родопите, по поречието на Места и Струма, където има мюсюлманско население, което говори български. Македонските чети там са изпращали своите юнаци и се осъществява първото им покръстване. След това десетилетия наред, като погледнем как върви идентификацията на тези хора, ще забележим, че там, където е имало най-голямо насилие, те не са станали българи. Правят се опити още през 1912 г., след това през 1940 г. отновоняма никакъв успех, през 1968 г. пак им се сменят имената. И какъв е ефектът – там, където е имало най-голямо насилие и кръв, тези хора отказват да се признаят за българи. Страшимиров казва: “Насилието върху тях беше толкова жестоко и беше подтикнато преди всичко от алчност и после от глупост и лошота. И после тези хора казват – да ни вземе който и да е, да не ни вземат българи.” Това той го пише през 1913 г. като потресен интелектуалец. Насилието тогава е родило отказа от българска идентичност. За мен е много важно като учен да получа данните каква част от хората в Родопите, Пирин, а и в Ловешко са се самоопределили като помаци, за да мога да видя динамиката на групата. Колко от тях се самоопределят като турци? Какво е станало с тях? Дали са напуснали страната, или вече се самоопределят просто като мюсюлмани. Възможно е да установим, че една голяма част все повече се идентифицира като българи, доколко силни са миграционните процеси сред тях и т.н.

  – След катобезработицата в тези региони е висока, вероятно става въпрос за икономическа емиграция?

  – Емиграцията винаги започва като икономическа. Но трябва да се изследват групите, които дават най-голяма емиграция. При българите мюсюлмани наблюдаваме висока миграция. През 90-те години именно те най-много подаваха документи за американска зелена карта.

  Когато сега преброителите ги срещнат по родните места, една голяма част могат да се самоопределят като американци. Преди време имах любопитен случай. Аз това “американец съм, не съм българин” преди време го чух от едно българче от Пловдив, което правеше докторантура в САЩ. Четири години бе прекарал там и напетата бе дошъл на колегиум в Будапеща и твърдеше, че е американец българофон. Бяха му достатъчни 4 години докторантура, за да престане да бъде българин, каквито са били предците му поколения наред.

  – Какво доказва това?

  – Тези българи мюсюлмани, които са се чувствали жертва на много силен натиск и на социално изключване, лесно стават испанци, португалци и т. н. В много по-голяма степен децата им ще останат в чужбина и няма да се върнат. А това е изключително лоялно население. Много дисциплинирано и трудолюбиво. Когато те казват – помак съм, те дават знак, че държавата не прави нужното, за да ги приобщи. Това трябва да имат предвид политиците.

  – През 70-те години в Югославия Тито създаде националност мюсюлмани и видяхме 20 г. по-късно до какви кръвопролития доведе това?

  – При преброяванията навсякъде по света на въпроса за етнос се записва начинът, по който човек се самоидентифицира. Но пак казвам, тези данни не са за публична, а за чисто научна употреба. По този начин могат да се набележат и ефективни политики за приобщаване. Трябва да престане лейбълизирането и заклеймяването на тези хора като нелоялни български граждани, родоотстъпници и предатели. Вчера четох форума на “Труд” и там един българин мюсюлманин бе написал, че винаги с гордост се е самоопределял като такъв и че всичките му усилия са били отдадени на тази страна. Тези хора се боят от говоренето в медиите и от политици като Волен Сидеров, Красимир Каракачанов, Яне Янев – само могат да доведат до нов натиск върху групата. Когато ние ги изключваме, те се самозатварят.

  – Какво е решението?

  – Просто трябва да бъдат равноправно включени във всички сфери на социалния живот и на всички нива. Те не трябва да чувстват пречки в професионалното си израстване заради това, че са мюсюлмани. Не трябва да мислят, че няма да бъдат избрани на високи постове заради религията си. Не трябва да бъдат обиждани в детската градина, в училището и в университета за това, че са такива. Не трябва да срещат административни трудности. Не може чиновник от Гоце Делчев да отсъди и да казва – няма да правим средно училище в Корница, Брезница и Лъжница, защото искаме децата ви да слязат в града, а не да получават образование в затворени ниско културни общности. Ние искаме да махнем децата оттам, за да можем да им повлияем. Това обижда. Там има над 2000 деца. Когато ти им кажеш, че няма да направиш училище, ефектът е обратен. Тези деца просто няма да получат никакво образование. Ще спрат да учат след 8-и клас. Всички тези, които крещят: помаците не са добри българи, пращат децата си да учат в чужбина и може би те никога няма да се върнат.

  – Добре, но ако използваме термина “българо-мохамедани”, би трябвало да има етноси “българо-православни”, “българо-католици”, а аз може би трябва да се самоопределя като “българо-атеист”?

  – Пак казвам, това е голяма група от хора, около 70 хиляди души. Идентичността не е фиксирана категория. Тя е променлива. Когато Гърция започна да полага грижи за каракачаните, те престанаха да се пишат като българи и все по-често се самоопределят като каракачани или гърци. Същото може да се каже за македонците. През 1992 г. за такива се обявиха 10 000 души, а през 2001 г. – само 5000. Тези процеси трябва да се следят внимателно. Ако в тези райони има засилени инвестиции, изграждане на инфраструктура и повече работа, това води до промяна на идентичността и до приобщаване.

  Източник: http://www.trud.bg/

• Проповедници: Правете йеховисти тук, не напускайте България

  Автори: ПЛАМЕНА ДЖЕНЕВА, СТАНИСЛАВ ДИМОВ

  „Не напускайте страната. Със заминаването си в чужбина намалявате шансовете да разпространявате вярата тук.“ С такива призиви чужд лектор се обърна към делегатите на областния конгрес на „Свидетелите на Йехова“.
  Репортери на вестника се внедриха вчера в първия ден от събиранията, които се провеждат в Студентския град в столицата, и станаха жертва на опитите на последователите й да ги приобщят. Още с влизането в залата репортер на вестника, видимо новобранец в църковните дела на йеховистите, бе приканен от усмихната „свидетелка” да се присъедини към частните сбирки, които се правят в столичния жк „Младост” всяка неделя. Делегатите бяха около 500 от цялата страна. Сред тях имаше възрастни жени, много чужденци и още повече деца. Всички те седем часа слушаха дълги лекции и пяха песни.
  Въпреки форума за просветени „свидетелите” не пропускаха възможност да привлекат в лоното на църквата си и свежи попълнения. Сред редовите членове на сбирката бяха попаднали и просто любопитни млади хора, които се радваха на специалното внимание на услужливите „братя” и „сестри”.
  Събитието бе обявено от 9,20 ч. Точно в уречения час делегатите вече се бяха строили в залата и припяваха „песен 118 и молитва”, всички изправени на крака. Оказа се, че всеки йеховист задължително е оборудван с книжка с псалми и с ноти към тях.
  Още по-важен атрибут обаче се оказа тяхната алтернативна библия. „Откъде мога да си я купя”, попитахме един от последователите. Възмутен, младият мъж отвърна: „Ние не сме търговски обект. Библията не може да се купи. Но ако искате, можете да дарите пари на църквата срещу едно копие.” След което вече любезно ни предложи да ни заведе в почивката между лекциите и псалмите до „книжарницата”. А кутии за дарения има на няколко ключови места в залата, така че да не останат незабелязани.
  Почти никой обаче не помръдва от мястото си. Програмата е запълнена до 12,10 ч, когато е първата почивка, като за тези три часа нито един последовател не излезе навън. За сметка на това се изредиха лектор след лектор, които с подчертано чуждестранен акцент разказваха истории, подкрепени с текстове, носещи заглавия като: „Синът желае да разкрие Бащата”, „Съпрузи, общувайте със своите съпруги!” и „Деца, общувайте със своите родители!” Всички те бяха облечени с подчертано много скъпи дрехи.
  В поредната проповед лекторът разказва как Исус Христос служел в небесния храм на Йехова като първосвещеник и давал надежда на другите. В този момент зад гърба ни се чуват две детски гласчета, които повтарят като мантра „Исус, Христос, Исус, Христос…”.
  Друго дете пък бе оставено да рисува с пастели, докато родителите му слушат и си водят строги записки от лекцията. Щом приключи с рисунката, хлапето поиска да покаже творението на майка си, но бе принудено да замълчи само с един сърдит жест с ръка.

  Източник: Монитор
  http://www.monitor.bg/

• Откриха огромни залежи на шистов газ в Северна България

  Свръхогромни залежи на шистов природен газ се крият в Северна България. Второ геоложко откритие на шистов газ е направено у нас – нарича се “Етрополска аргелитна формация” и е на територията на областите Ловеч и Плевен. Повече инфо за шистовия газ вижте тук (линк).

  “Прогнозните ресурси в него се оценяват на 300 млрд. куб. метра и 56 млн. куб. м извлекаем кондензат по данни на министерството на околната среда”. Бомбата хвърли енергийният министър Трайчо Трайков по време на петъчния парламентарен контрол.

  За сравнение – потреблението на газ у нас през 2009 г. е било 2,5 млрд. куб. м.

  “Разкритието направихме преди около месец. Недалеч е от първото откритие на шистов газ край с. Девенци. Да, прогнозният ресурс е 300 млрд. куб. м, но тепърва ще се оценява какво количество газ може да се извлече”, обясни пред “Труд” Кольо Тонев, управител на българското поделение на американската компания “Дайрект петролеум”.

  Същата фирма преди време откри залежи на шистов газ край с. Девенци, което се оценяваше на 6 млрд. куб. метра. Вчера обаче министър Трайков съобщи, че геоложкото откритие “Койнаре” е с прогнозни ресурси от 8 млрд. куб. м и тепърва ще стане ясно какво количество може да се извлече. Очаква се концесия за добив да бъде дадена през 2011 г., допълни Трайков.

  Досега са получени седем заявления за проучване на находища за шистов газ – от “Шеврон” и “Интегрити тауърс”, каза още министърът. В момента тече подготовка за откриване на конкурси.

  Миналия месец американският посланик у нас Джеймс Уорлик заяви, че ако бъде доказано наличието на шистов газ в страната, от него могат да бъдат добити 25 млрд. куб. метра.

  http://www.trud.bg/

• 50 БГ звезди укрили данъци за 6 млн. лв.

  50 български певци са укрили данъци за 6 милиона лева, показа последната проверка на НАП. Родните изпълнители масово „забравят” да декларират и платят 10-процентовия данък, който се начислява на приходите.

  Близо 30 млн. лева доходи от хонорари пък са укрили звездите на родната естрада и поп-фолк за последните 5 години. Това показват грубите сметки на проверяващите от Националната агенция по приходите, които в последните 6 месеца проверяват имането на популярните певци у нас. Досега бирниците са се разтършували из сметките на близо 50 от топ изпълнителите у нас. Шефът на НАП Красимир Стефанов коментира, че само двама представители на естрадния и поп-фолк сектор са
  укрили данъци между 700 000 и 1 милион лева
  Според източници на „Монитор” от разследващите сред рекордьорките била примата на българската естрада Лили Иванова. Тя забравила да декларира близо 1 млн. лева от хонорари и участия за последните няколко години. Половината от сумата лъснала, след като данъчните направили насрещни проверки на фирми и физически лица, които са наемали първата дама на естрадата. Другата половина пък изплувала от сметките на певица. С лоша данъчна дисциплина се оказала и друга видна естрадна певица – Кристина Димитрова. Източници на „Монитор” обясниха, че изпълнителката на „Детски спомен” е декларирала, че
  живее охолно на гърба на свои приятели
  От финансовите й документи се виждало, че получила 300 000 лева назаем. От тези пари обаче звездата не върнала и стотинка досега.
  Шефът на НАП подчерта, че само за месец след проверките естрадните ни изпълнители са променили коренно поведението си, както и техните продуценти.
  Важното е да дисциплинираме даден бранш категоричен е Стефанов. По думите му укриването на данъци е национален спорт в страната.
  „В периода на прехода е гордост да си скриеш данъците, но с нашите действия мисля, че ще успеем да накараме хората да си ги плащат”, категоричен е данъчен №1.
  Според действащия у нас закон след прага от 50 000 лв. годишна печалба на печалбите от дейността на самоосигуряващи се физически лица те са длъжни да започнат да начисляват на хонорарите си ДДС. Така ако един певец взема примерно 5 бона за участие, след регистрацията той е длъжен да увеличи хонорара си на 6000 лева и да внесе 20-те процента в държавната хазна. Освен това той трябва да фактурира това си вземане и по този начин лесно ще се провери
  кога какви пари е получавал от пеене
  по кръчми и концерти. Привилегиите, които получават в замяна, са възможност да изтеглят платеното ДДС върху сценичните костюми, реквизита, платени храни и напитки, дори закупените автомобили. След като певците не са се регистрирали по ДДС, реалната щета, нанесена от тях на бюджета, е много по-голяма от очакваната.
  Списъкът на бирниците
  В списъка на бирниците в момента фигурират имената на Алисия, Тони Стораро, Тони Дачева, Кали, Мария Илиева, Графа, Нели Рангелова, Орлин Горанов, Тони Димитрова, Силвия Кацарова, Кристина Димитрова, Софи Маринова, Сашка Васева, Десислава, Емануела, Цветелина, Таня Боева, Мира, Устата, Теодора и Ерик. Поводът за проверките са многобройните сигнали, че певците масово укриват голяма част от доходите си.
  Преди няколко месеца пък данъчните започнаха проверка на приходите на други 16 звезди, сред които Лили Иванова, Ивана, Васил Найденов и костинбродския славей Азис.
  Къщите и колите на певците също под прицел
  Освен доходите служителите на НАП проверяват имотите и колите на певците, както и разходите им. След това ще се направи сравнение на установената собственост и доходи и декларираните такива.
  При разминаване проверката ще бъде задълбочена. А ако проверяваният не може да докаже произхода на доходите и имуществото си, ще бъде възложена ревизия, която ще приключи с ревизионен акт и наложени данъци върху укритите доходи. При данни за данъчно престъпление материалите от проверката ще бъдат предадени на прокуратурата.
  От приходната агенция вече са изискали от всички продуцентски компании писмени справки за ангажиментите и възнагражденията, които са платени на изпълнителите. Освен това ще се извършват и т. нар открити наблюдения на НАП в заведенията, в които популярните изпълнители имат най-често участия. Инспекторите ще следят за оборотите в заведенията,ще проверяват каква част от входните такси се отчита като оборот, както и начина на заплащане на хонорарите на звездите.
  Стотици лимузини на мушка
  Над 600 суперлуксозни лимузини са набелязали данъчните по време на своите проверки по Черноморието. Бирниците водят регистър на луксозните автомобили, които всяка вечер паркират пред заведенията в курортните комплекси. Техните собственици също ще бъдат проверени от НАП дали имуществото им съответства на декларираните доходи.
  „При положение, че средната работна заплата в България е в порядъка на 400-500 лева, кола, която струва 100 000 лева, представлява сериозен интерес за нас. Освен това в момента се визуализират и луксозни имоти и съответно от съответната община да изискат справка за строителните разрешения на тези имоти. На тези собственици също ще бъде направена проверка”, обясни още Стефанов.

  Източник: Монитор
  http://www.monitor.bg/

• Хванати в клопки

  С Формула 1 Румен Петков сложи клопка на Борисов

  Вестник „Сега“ разкрива подробно скандала с необяснимото доверие, което премиерът Бойко Борисов е проявил към един от най-яростните си политически противници – някогашния вътрешен министър Румен Петков. Според „Сега” настоящият депутат от БСП, е успял да оплете в мегаломанските си планове за „Формула 1“ правителството на ГЕРБ.

  „Амбицията да се изгради на всяка цена писта за „Формула 1″ на терена на бившето военно летище в с. Доброславци край София забърка кабинета в грандиозен скандал.

  Набедената за инвеститор в проекта фирма Emirates Associated Business Group (ЕАBG) обяви, че няма никакво намерение да влага пари в подобно начинание и е толкова разочарована от изопачаването на информацията от страна на българските власти, че няма да инвестира изобщо в България“, пише „Сега“ на първата си страница.

  От вестника направили запитване до въпросната фирма и получили „безпрецедентно остър отговор“, в който изпълнителният директор Раид Абу Худра заявява, че фирмата никога не се е сблъсквала с подобен непрофесионализъм и ще направи необходимото да предупреди партньорите си да не инвестират в България.
  „EABG бе поканена чрез посредник от офиса на министър-председателя да обсъдим възможността за участие в проекта за „Формула 1“.

  Ние споделихме пред посредника, че EABG няма да бъде заинтересована, но той спомена, че така ще се открие шанс и за други инвестиции, а проектът за „Формула “ е добра възможност, защото по него е свършена много работа. Ние бяхме в региона и решихме да се отбием за един ден и да проверим за какво става въпрос“, обяснява в писмото до „Сега“ изпълнителният директор.

  На 30 август хората на EABG се срещнали с премиера Борисов

  и с различни представители.

  „Изразихме притеснението си, че проектът е на много ранен етап, по него няма свършена работа – представиха ни се някакви скици и нещо като оферта, но когато помолихме за икономическата обосновка на проекта (най-малкото нещо, което трябва да се изготви преди подобен проект), ни бе отговорено, че няма нищо готово“, обяснява Худра.

  Затова от фирмата обявили, че ще се върнат към проекта, когато получат доказателства за рентабилността на инвестицията, и заявили интерес към земеделието.

  Скандалът избухва, когато пресслужбите на правителството и на Министерството на икономиката обявяват фирмата за държавна вместо частна, въздигат бизнесмена собственик Мохамед Абдул Жалил ал Блюки в шейх и раздуват подписания документ като го наричат „писмо за намерение“.

  „Ние не сме шейхове, не сме държавна компания и на няколко пъти подчертахме това.

  Шокирани сме от начина, по който бе представена темата, и веднага след връщането ни настояхме за официално опровержение. Бе ни обещано, че от офиса на министър-председателя ще бъде пратено съобщение, което да отрече тези новини, защото са фалшиви.

  Никога не сме се сблъсквали с толкова непрофесионализъм в правенето на бизнес. Отношението към нас ни разочарова и унищожи шансовете за какъвто и да е бизнес в България. Ще се постараем да посъветваме партньорите и колегите си същото“, заключава Худра в писмото до „Сега“.

  Вестникът уточнява, че в срещата при Бойко Борисов на 30 август участвали Румен Петков, който се е провъзгласил за „председател на организационния комитет за изграждане на трасето“, близкият му по плевенска линия председател на федерацията по мотоциклетизъм Богдан Николов, главният архитект на София Петър Диков и съветникът по сигурността на премиера Румен Миланов.

  Заедно с хората от Абу Даби били Анастас Терзобалиев и Йордан Начев от „Международна компания за развитие на туризъм и недвижими имоти“ ЕООД.

  Премиерът Борисов казал за в. „Сега“, че приел представителите на фирмата

  по изричното настояване на депутата Румен Петков и председателя на федерацията,

  които твърдяха, че са намерили инвеститор за проект.

  „Който и депутат да бе поискал подобна среща, бих се съгласил. Питайте тях защо собственикът бе представен като шейх, а фирмата – като държавна“, казал Борисов.

  Компанията ЕАBG се занимава с телекомуникации, IT бизнес и електро-механиката, керамика, храни и кетъринг, салони за красота, но не и с писти за автомобилни състезания.

  „Не е задължително фирма, която ще инвестира в писта за „Формула 1″, да е строила такива съоръжения. За това са необходими много пари“, казал главният архитект на София Петър Диков.

  Според публикацията в „Сега“ новината за предстоящия мегапроект, разпространена първо от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, веднага породила спекулации за цената на земята в района на село Доброславци.

  Това не е първата спекулация около амбициите на Румен Петков за изграждане на писта за „Формула 1“.

  Преди няколко месеца след посещение на премиера Бойко Борисов в Катар бе съобщено, че пистата ще се изгражда от смесена българо-катарска компания. Такава компания още не е създадена, а междувременно проектът е бил предложен на ЕABG.

  В началото на юли 2009 г., няколко дни преди парламентарните избори, Румен Петков обяви сензационно, че България е пред подписване на договор за домакинство на кръг от шампионата на „Формула 1“.

  Тогава от „Формула 1“ не потвърдиха нищо от широко разпространените у нас изявления на Петков и те бяха приети като безобиден предизборен блъф.

  Румен Петков е крайно активен деятел за развитието на мотоспорта. В края на 2007 г. той успя да привлече към плановете си и други министри от кабинета на тройната коалиция. Още като вътрешен министър, заедно с тогавашния министър на отбраната Веселин Близнаков, министъра на благоустройството Асен Гагаузов, зам.-министъра на финансите Кирил Ананиев и шефката на ДАМС Весела Лечева отидоха за пет дни в Монако на издръжка на Българската федерация по мотоциклетизъм.

  После пък тази федерация получи близо 4 млн. лв. от т.нар. бюджетен излишък на кабинета Станишев, за да инвестира в пистата „Долна Митрополия“.

  През последните 5-6 години на тема писта за „Формула 1“ в България са се упражнявали освен Румен Петков и кметове на Сливен, кметът на Каварна и др.

  http://frognews.bg/

  Вкарали Доган в клопка с хонорара за ”Цанков камък”

  Хонорарът по 4-те договора около проекта „Цанков камък”, който е получил Ахмед Доган, е договорен като 1 млн. евро и всъщност парите са близо 2 млн., а не 1,5 млн. лева.
  Това съобщи пред bTV Елеонора Николова – експерт в Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси по повод започналото вчера във Върховния административен съд (ВАС) дело срещу лидера на ДПС за парите, които е взел като консултант, предаде БГНЕС.

  „Г-н Доган стои над нещата, той е много богат човек, но в един момент явно е назряла необходимостта да легитимира някакъв доход пред обществото и неговите помощници са му поднесли тези договори, защото договорът за поръчка е най-лесният начин да узакониш един доход, да го покажеш пред хората, но тези договори са много нескопосано направени, така че са вкарали г-н Ахмед Доган в клопка”, каза още Николова, цитирана от „Фокус“.

  Тя допълни, че по закон – при нищожни договори всичко, което е получено по тях се отнема.
  „А специално Законът за конфликт на интереси казва, че ако парите са получени в условия на конфликт на интереси, т.е. ако съдът приеме тезата, че г-н Доган не ги е получил в качеството си на консултант и специалист, а ги е получил в качеството си на политик, ще се установи тезата, че той се е поставил в икономическа зависимост от „Минстрой Холдинг”, добави Николова, която отбеляза, че консултантските договори и политическата дейност са несъвместими.

  „Изключително съм удовлетворена, че съдът допусна доказателствата и задължи Министерски съвет да представи доказателства за това по какъв начин са финансирани проектите, които са предмет на договора, има ли вложени държавни пари или евентуално пари, привлечени от ЕС. Освен това, съдът вмени много справедливо на г-н Доган да представи изпълнението по тези четири договора и да докаже своята правоспособност и правосубектност“, каза още Елеонора Николова.

  Вчера съдът задължи лидера на ДПС да предостави дипломите си, с които да докаже, че е можел да консултира проектите.

  http://dnes.dir.bg

• Мента се засажда до входа, гони мравките

  Дъх на мента – това може да са любимите ви шоколади или дропс, леденото мохито, пастата за зъби, манджата с джоджен, ментоловите цигари… Ако се вярва на легендите, някога Плутон се влюбил в нимфа, а ревнивата му съпруга Персефона я стъпкала с крака и младата красавица се превърнала в непретенциозно, но много ароматно растение. Древните гърци го използвали като освежител на помещенията и за свещена напитка при Елевзинските мистерии.

  Римляните твърдели, че ободрява ума на учениците, а българската народна медицина е категорична: “мента – за корем”. Наскоро и научно бе потвърдено, че аромат на мента, комбиниран с ромон на вода и шумолене на листа по време на урок, подобрява концентрацията на ума и засилва физическата издръжливост на организма.

  Билкарите пък използват ментата при липса на апетит, проблеми със стомаха и жлъчката, стенокардия, бронхити, а също за бани и гаргари, ароматерапия. Колкото и безобидно да ви изглежда растението, масло от него не бива да попада на кожата и особено по лицето и при страдащи от алергии.

  * Ако решите да гледате мента у дома, засадете я до входната врата или дръжте саксийката на прозореца – гони комари и мравки, но привлича пчели. Растението обича слънце или полусянка, то е многогодишно и се размножава чрез разделяне на корените.

  * Юли и август са времето за бране, листата се отделят от стъблото и се сушат на тънък пласт, на сянка. Съхраняват се на сухо, проветриво и сенчесто място. Торбичка с мента край леглото гарантира спокоен сън.

  * Ако гледате мента за кулинарни нужди, винаги можете да откъснете нужните ви листенца за коктейл или подправка. Можете да запазите за няколко дни листата в полиетиленов плик в хладилник или да замразите “реколтата” си в камерата. Кулинарите препоръчват мента при приготвяне на сладкиши, конфитюри, желета, ликьори. Чай от билката става и за изплакване на устната кухина при проблеми с венци и зъби. Ароматът на мента и лавандула е добро средство при главоболие.

  http://www.novinar.net

• Реших да даря за Пакистан

  У нас няма къде. Не чакайте от българи, ние не сме благородни

  Автор: Павел Петов

  Трябваше да пазарувам в eBay. Наложи ми се. Щастливо открил своя продукт – две батерии от Китай за 10 долара – започнах да си ги плащам и не щеш ли в офертата да платя ми изскочи предложение да даря 1 долар за Пакистан.
  Замислих се. Стоя си в топлата августовска вечер (точно преди да застудее). Пия си малка ледена чешка бира. Петък е. Топло, но не горещо. Пуснал съм си на готината уредба някъв “олд скул”, т.е. ретро рок. Светът е съвършен в този момент.
  В крайна сметка взех бързото и смело решение – дарявам ЕДИН долар.
  Почувах се глупаво щастлив, но нужен. Важен, евтин егоист, удовлетворил себе си за ЕДИН долар и помогнал (вероятно) някому.

  Кратък, но нужен коментар: ЕДИН долар е страшно голяма сума в нужда. Не е смешно. Жаден сте: 1 литър минерална вода и струва стотинки? Едно хапче при силен зъбобол, главобол, а струва стотинки. Детето ви има 41 градуса температура , някой ви дава двайсет капки течен аналгин. Това са 20 капки за стотинки …

  Това е пример колко много е малката помощ в нужда.
  Искам да съм велик дарител…
  Започнах да се чудя как хем да дам още 20 лева за Пакистан, хем да съм значим в собствените си очи, пък и от друга страна да осигуря още пари за хората там… Егото ми и манията за значими неща се сляха в едно.
  Дойде ми следната невероятно гениална идея: да публикувам линк(ове) за дарения он-лайн с прочувствен призив.
  Сетих се за шепа приятели. Представях си как разпращам линковете с местата където българските НЕ-правителствени организации и Българският червен кръст са организирали система за плащане. Има снимки на залят Пакистан. Аз съм провокирал в приятелите си едно добро начало. Аз, добрият, цивилизован европеец от България, подсещам други за една малка стъпка. Сякаш християнското, човешкото и доброто са се слели в едно.
  Ние, светът, българите, слели се в една добра кауза…

  СТОП, СТОП! Идиоти, вие живеете в България. Вие НЕ сте ГРАЖДАНИ НА СВЕТА! Вие сте българи. Това не се случва.

  – Чакай! Какъв е проблемът? Защо пищиш така?
  – Проблемът ми е , че НЕ мога да даря пари на Пакистан. Копеле, НЕ МОГА ДА ДАРЯ ПАРИ. И на други не мога да даря пари. Това означава, че и ако аз закъсам , не могат да ми дарят пари.
  Установих , че:
  Не мога, нямам право да бъда благороден. Не мога да бъда ЧОВЕКЪТ, проявил милосърдие. Не мога да призова и други да бъдат милосърдни.

  Честно, исках да повярвам (поне за малко) в ДОБРОТО. А се оказа, че в българското интернет пространство няма място за благородство. Да, няма нищо, върху което да кликнеш и да дариш пари за Пакистан…
  Влязох на сайта на Български Червен Кръст, за да даря.
  В ”Направете дарение!” Не може да направите ДАРЕНИЕ. Ядец. Празна страница. Нищо.
  В “Къде отиват парите ми?” Пак ядец… Страницата говори сама за себе си: Никъде не отиват парите ви.
  “Станете редовен дарител!” Е, вълнуващо – няма такова предложение.

  Разбрах, че Българският Червен Кръст е само български и думите „Червен Кръст” са излишни. Тогава реших да пробвам българското интернет пространство, за да даря пари за Пакистан… И открих – нищо.

  Проверете сами. Написах в “Гугъл” – дарения за Пакистан.
  Или – помощ за Пакистан.
  Страшна тиня и глупост. Някви глупаци пишат кой какво е направил (и то НЕ ние българите). Никъде не пише какво ние да направим.
  Ние, българите, не сме организирали в свободният български интернет призиви или места за дарения, за това НЕ са ни виновни американците, руснаците или нашите политици. Ние сме си избрали тези политици.
  Ние сме преценили да не бъдем благородни.
  ЧОВЕКЪТ, който дарява нещо, се замисля поне за миг за едни по-възвишени неща. Когато даряваш нещо , ти се чувстваш личност.Ти си част от кауза. Ти си индивидуалец разпалил група хора. Разпалените хора имат идея и започват да разбират що е благородство.
  Ако разбираш благородството, няма как да подкрепиш хората от етикетите: Първанов, Тройната коалиция и Бойко Борисов, защото те НЕ отговарят на категориите дух, аз, съвест, съпричастност.
  Факта , че си лишен от възможността да направиш дарение, подсказва в каква страна живеем и какви са сънародниците ни.
  Идеята държавата (в други акции) да взима 20% ДДС върху дарението с СМС, оставям без коментар.
  Намаляване на данъците при дарения на практика не съществува.
  Дарението (безкористното) е висш акт на човешкото. Правителствата до сега, а и бъдещите, нямат нужда от хора, докоснали се до усещането за чест, достойнство и благородство.
  Не чакай помощ от България, Пакистан – това тук е забранено!

  ПП. Ще се радвам e-vestnik, както и другите благородни читатели да публикуват или посочат в коментарите си линкове с възможност за подкрепа на Пакистан или линкове за дарения за различни каузи.
  Моля, този път да бъдем предимно хора, а не чалгаджии и друг вид плюещи българи и да има във всеки коментар и линк за подкрепа на дадена кауза.
  Да докажем чрез коментарите си, че ние БЪЛГАРИТЕ сме част от ДОБРОТО от планетата Земя.

  Източник: http://e-vestnik.bg/

• Пазарна икономика ли? Не и докато държавата е царство-господарство

  Автор: Аделина Марини, София

  Много е трудно вече човек да оцелее психически в България. Откакто правителството на Бойко Борисов е на власт, постоянните съмнения дали това, което то прави е правилно, морално или поне логично водят до сериозни нарушения в психиката. Човек в един момент започва да се пита дали не полудява, след като всяка следваща „новина“ е от странна до направо невъобразима. Да не говорим, че постоянно се случват нелогични неща, от които една машина, да речем, би изпушила и би загаснала завинаги.

  Например, министърът на българите в чужбина, без портфейл, се занимава с археологически разкопки, открива мощи, обявява ги за автентични и държавната хазна започва да налива пари в храмове и поклонения. После същият този министър започва да се изказва за целесъобразността от съществуването на VIP-плажове. И точно като в дълга и абсурдна театрална пиеса, този министър слиза от сцената и се появява следващия – на културата. Той пък започва да прави първа копка заедно с министъра на регионалното развитие на нам-си-кой-си брой Лот от магистрала „Тракия“. Меси се и в пенсионната система с не по-малко абсурдна идея. Именно тя накара мозъка ми да „изпуши“. Министърът на културата предложи специални пенсии, тип „ордени“ за „заслужилите“ творци на българската култура.

  Причината

  Причината е също толкова нелогична и абсурдна. Въпросните „заслужили“ артисти не можели били да се пенсионират, защото данните за техния принос в осигурителната система били изчезнали. В този случай държавата би трябвало да се погрижи да възстанови архивите. По-страшното е друго, че въпросният министър обяснява тази историческа несправедливост така (според mediapool): „Не е хубаво да живее с 300 лева (заслужилият творец, бел.ред), а да изкара едни хубави, достойни старини. Както е казал поетът – едни се раждат други умират – 150 човека са това. Константинова, Мутафова, Калоянчев, в тези ескалирали времена, заслужават да им даде държавата, защото са й носили слава“. Да, така е. Но, и други хора живеят с дори по-малко от 300 лева на месец по купища причини, често свързани с исторически несправедливости. И, понеже не са 150 човека (мразя тази дума -мислех, че са души) и не са донесли слава на България – да мрат.

  И още: „Всеки смята като млад, че няма да остарее. Всеки смята, че освен талантът и Бог, друго няма. И аз така. Не съм запазил неща (документи за доказване на стаж). Идва един ден, когато обаче трябва да се осигурим“. Такаааа, ето това сериозно ме „бъгна“. Човек става пълнолетен на 18 години. От тази възраст нататък се смята, че въпросният човек е наясно със своите отговорности, задължения и права. Ако не ги уважава, то тогава трябва да си понесе последствията. Никой не е длъжен да плаща на някого за това какво си е мислел, докато е бил млад. Не си плащал- ами не получаваш.

  Културата

  Не малка част от въпросните „заслужили“ артисти сме ги гледали по телевизията, по вестниците, списанията, воглаве с настоящия министър на културата с пури, скъпи уискита, с апартаменти обзаведени за чудо и приказ, с ексцентрични тоалети, ексцентрични връзки и какво ли още не, което дори и за непредубеденото око издава наличието на сериозен финансов ресурс. Дали тези хора, освен да правят от домовете си палати на звезди, са спестявали и за старини няма как да знаем, но не виждам и защо трябва да ни интересува. Ако не са, да са. В края на краищата, когато аз си похарча парите за глупости и после не ми стигат за хляб и ток, чия е вината?

  Не по-малко важен елемент в случая е и фактът, че на тези хора всички (поне тези, които са ги обичали, слушали, чели, гледали и пр.) са си платили – дали като са купували техните плочи (касети, дискове), дали като са им ходили на концертите или нещо друго. Защо сега трябва да плащаме отново (даже и тези, които не сме ги харесвали)? Моето признание за любимите ми автори е като си ги купувам, а те какво правят с парите изобщо не ме интересува.

  Факт е, че вероятно много от трубадурите на властта (все едно коя) си мислят, че тяхното изгодно положение ще продължи вечно. Уви, не винаги се подреждат така нещата в живота. И в момент, когато държавната хазна дрънка на кухо, когато бизнесът е смачкан от задължения и се чуди откъде да изкара я за осигуровки, я за данъци, я за нови инвестиции, я за по-ефективни работници, изведнъж държавата му казва – виж сега, уважаеми данъкоплатецо, ти може много да се трудиш, но тук има едни по-заслужили от теб, затова сега ще те гоним докато мърдаш, за да си платиш задълженията, че да им дадем на тези светли хора заслужените пари.

  Сивата икономика

  По същия начин би трябвало да стои въпросът и с онези, които съзнателно (бидейки пълнолетни) са избрали да се трудят в сивата икономика – там, където държавата не може да те види; там, където не отговаряш пред никого и с нищо, а само за себе си. Един ден обаче, все така се случва, че я ще се разболееш, я ще ти умре бизнеса и тогава ще почувстваш нуждата от държавата (дали под формата на здравна грижа или пенсия). Тогава кой ще е виновен? И трябва ли всички ние, които се стараем да си плащаме ангажиментите към държавата, да поемем „бремето“ на този (за мен лично) безотговорен гражданин?

  Не, категорично! Защото в това е смисълът на държавата – да създаде правила, които да се прилагат еднакво за всички. Не работиш, не ядеш! Работиш, но не плащаш – не ядеш (или поне не от хляба на другите). Факт е, че има хора, които искат да излязат от сивата икономика, но са попаднали там заради кризата. Държавата обаче, вместо да им подаде ръка и да ги изкара на светло, ги набутва още по-навътре, защото не им дава шанс да се издължават, без да ги убие.

  Един метър книга, моля!

  Не мога да не се спра и на друго фундаментално изказване на министъра на културата: „Когато сложиш на масата творчеството на един писател, когато една над друга книгите се издигнат, един ще има 50 см (дебелина на книгите, бел.ред.), а друг 10 см. Нали знаете, че разликата между 10 см написани книги и 1 метър е 90 см“. Честно ви казвам, не го разбрах какво ми казва. Все пак можеше да мери творчеството и на килограм, от което „скулптуристите“ биха били най-облагодетелствани (министърът на културата е скулптор за тези, които не познават творческата му дейност).

  Само ще спомена, че това изказване на човек, който се има за творец, издава, че ценностната му система е сериозно прогнила. И, всъщност, целият дискурс по тази тема показва, че у нас може официално да е било обявено идването на пазарната икономика, но тя изисква пазарно мислене. А дали не се налага да обясним за хора като министрите на културата и българите в чужбина, какво точно означава пазарно мислене и пазарна икономика?

  Защото е очевидно, че държавата не е пазарна, тоест тя не се бори да създаде равни и справедливи условия за развитието на пазар, от който всички да се облагодетелстват спрямо своя принос. Държавата се опитва да бъде …. всъщност не знам каква. Не мога да мисля в категориите на настоящото правителство и наистина не разбирам каква държава е в главите им. Единственото, което ми идва на ум е, че се чувстват в царство-господарство, където трубадурите биват обгрижвани и хранени добре, а поданиците биват шибани с камшик, за да осигуряват благоденствието на царя и неговите царедворци.

  И сега си давам сметка защо не харесвах навремето приказките за царе – защото усещах жестоката несправедливост в тях. И все се налагаше да се извърши някаква магия или вълшебство, за да се възцари справедливостта и да има възмездие. В 21-ви век да разчитаме на вълшебства е малко странно, не мислите ли? Още повече, когато виждаме, че има държави (кралства впрочем), където хората вече все повече имат думата в собственото си управление. И всеки ден им се обяснява, че стига вече – ядохме и пихме, а сега е време да си върнем дълговете. И ги връщат.

  Източник: http://www.euinside.eu/

• Измислиха етнос ”българо-мохамедани”

  Националният статистически институт в България сътвори нов етнос: „българо-мохамеданин“. Такъв етнос не съществува, както няма „българин-мунист“ или „българин-православен“, или „българин-суфист“ и т.н.

  Гафът е пълен и затова като будни граждани можете да изпратите по един и-мейл на ръководството на НСИ:

  [email protected], [email protected], [email protected], [email protected], [email protected]

  Контактите са взети от официалната страница на НСИ:

  http://www.nsi.bg/pagebg.php?P=62&SP=72

  Други допуснати грешки

  Те са свързани с най-чувствителните въпроси за етническа принадлежност, майчин език и вероизповедание, съобщава в. „Труд“.

  Така например според националната ни статистика у нас би трябвало да има “българо-мохамеданска” етническа група. “Mохамеданин” е религиозен, а не етнически признак.

  В анкетата съществуват също “американски” и “африкански” етнос. Тук наистина е доста трудно да се разбере какво точно се има предвид и защо тогава от НСИ не са посочили като възможни отговори “европейски”, “азиатски” или “океански”.
  Още по-неразгадаема изглежда “африканската етническа група”. По правило в почти всяка от страните в Африка живея десетки, а в някои стотици племена.

  Също така има още два любопитни възможни отговора за национална група – поотделно са записани “босненска” и “херцеговска”. В бившата югорепублика има три етноса – бошняци, сърби и хървати.

  Друг гаф е в графата майчин език, където фигурира “африкански”. Абсурдното в случая е, че точно такъв език няма. На континента се говорят стотици езици и наречия, които едва ли има световен енциклопедист, който да изброи.

  При въпроса за вероизповедание също има любопитка. Наред с основните течения в християнството и исляма е посочен като възможен отговор “Дъновисти” (“Бялото братство”). Наистина учението на Петър Дънов е регистрирано като религиозна общност у нас, но по своя характер то е надрелигиозно и изповядването на друга вяра не пречи на това да споделяш ценностите му.

  От Националния статистически институт вчера отказаха да си признаят гафа с анкетните карти за преброяването, отбелязва още в. „Труд“.

  Хората в Родопите така си се самоопределят, затова вкарахме графа “българо-мохамедани”, каза шефът на демографската статистика в НСИ Иван Балев. Според него по този начин страната ни не признавала помашко малцинство, а улеснява родопчаните при попълването на анкетите. При обработката на анкетите всички, които са попълнили графа “българо-мохамедани”, щели да бъдат добавени към тези, които са се определили като “българи”, каза Балев.

  Според него под графата “африкански” етнос било обобщено понятие, в което се включвали всички националности от Черния континент. Същото важало и за т. нар. “африкански” език. На въпрос кой е измислил етническите групи “босненска” и “херцеговска”, Балев отговори: “Така им се нарича държавата.”

  От вчера до 7 септември пробното преброяване е по интернет, след което до 14 септември започва традиционното пробно преброяване в областите Велико Търново, Стара Загора и Плевен. 60 лева глоба пък ще бъде наложена на гражданин, който откаже да се включи.

  Източник: http://dnes.dir.bg

  
  

• Парламентът дебне отблизо делото „Доган“

  Подхващат лидера на ДПС, НС праща емисари в съда

  Емисари от парламента ще присъстват на започващото днес дело „Доган”. Намерението за наблюдатели стана ясно от изявление на новия шеф на комисията по корупция Валентин Николов от Атака.

  Върховният административен съд започва на 2 септември делото срещу лидера на ДПС за 1,5 млн. лева хонорар, които е получил като консултант по четири хидроенергийни проекта. Ще се разследва дали има конфликт на интереси по сигнал на парламентарната комисия.

  „Тъй като ние сме страна по делото, нашата юристка и сътрудничка Елеонора Николова ще присъства там. Ще има и един депутат най-вероятно”, обясни Николов. Той пое руля на парламентарната антимафия от Димо Гяуров от СДС. Шефското място е на ротационен принцип, като точно сега е ред на Атака да председателства.

  Валентин Николов обеща комисията да е по-отворена за гражданското общество. Новият шеф се учуди, че промените в закона за конфликт на интереси е разпределен само на правната комисия, и то като водеща.

  „Странно е, че тези промени не са при нас, защото все пак сме комисия за конфликт на интереси”, каза Николов. И бе подкрепен от червения си колега Бойко Великов.

  Милена Минчева (в-к Стандарт)

• Мъж оцеля след падане от 39-я етаж в Ню Йорк

  Мъж оцеля след падане от 39 етаж на жилищен блок и се приземи върху паркиран автомобил в Манхатан в Ню Йорк, съобщават американските медии.

  Томас Магил, 22-годишен студент, е паднал през покрива на Додж Чарджър и се е озовал на задната седалка на автомобила. Скоростта на неговото падане в момента на удара с автомобила била почти 140 км/ч. Като по чудо, Магил оцелял след падането, въпреки че претърпял многобройни наранявания и си е счупил краката, които вече бяха оперирани. “Той вече се намира в стабилно състояние. Можем единствено да се надяваме, че ще се оправи“, заяви бащата на момчето. Свидетели на инцидента твърдят, че след падането Магил е продължил да вика за краката си, преди да изгуби съзнание. /БГНЕС /

• ЗАЩО БУКСУВАТ БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

  Автор: Николай Флоров

  Съединените щати в момента са страната, в която живеят и работят най-много български граждани и американски българи. Тяхната цифра надхвърля 300,000 и продължава да расте. Това е безпрецедентна диаспора за цялата история на България. Тази цифра вече оказва и своето политическо и финансово влияние върху цялостния живот на България, без да споменаваме развитието на транспортните връзки между двете страни. Расте броят на българските студенти в американски университети, а отделни техни възпитаници вече заемат места в българското правителство и администрация. Вече е установена практика хиляди български студенти да ходят на временна работа през лятото в САЩ. Състоянието на българо-американските търговски отношения е изложено в подробности в интернет.

  Една изключителна американска инициатива беше основаването на Американския изследователски център през 2004 със седалище в София, чиято дейност е в областта на хуманитарните и обществени науки, представляващ консорциум от северо-американски образователни институции. Неговата дейност включва всички съседни на България страни като взаимозависими исторически обекти. Голяма субсидия от фондацията Америка за България е отпусната за създаването на библиотека и различни археологически програми – нещо абсолютно ново на фона на псевдо-историческите науки, наследени от комунизма. Програмите на института включват български стипендианти на изследователска работа в Американския колеж за класически науки в Атина и Американския изследователски център в Турция – две балкански страни, с които българската история е преплетена изключително много. Отделни субсидии подпомагат български консервационни проекти и модернизиране на музеи. Института извършва огромна дейност за американски студенти, посещаващи България като част от тяхното образование.

  Америка без съмнение днес присъства на много места в живота на българите. И все пак американските инвестиции България в момента са на седмо място в сравнение с други страни. Сегашното правителство прави видими усилия да промени това съотношение, но с едва забележим успех. Същото може да се каже и за военното сътрудничество със САЩ, въпреки че на 1 юли тази година министърът на отбраната Аню Ангелов в откровена дискусия за българо-американската отбранителна стратегия направи големи скоци, за да убеди западните ни съюзници, че България е важен партньор на НАТО в югоизточния край на Европа. Той изрично подчерта,че основен приоритет на България е нейното участие в трансатлантическо партньорство. Министърът декларира желанието на неговото правителство да участва в операциите на НАТО в Афганистан. Той също така изяви желание НАТО и Съединените щати да развиват взаимно с България и Румъния военните си възможности, както и да участват в оформянето на ракетна защита в района.

  С тия изявления господин Ангелов всъщност потвърждава идеите на НАТО и САЩ за взаимно балканско сътрудничество във военната област, която засега се отнася за България и Румъния, но без съмнение в бъдеще ще включи Сърбия и останалите страни на Балканите. Той вероятно мечтае богатите западни партньори от НАТО или от САЩ да поемат модернизацията на закъсалата българска армия, макар че много добре знае, че днес времената не са подходящи за такива мисли. Напротив, доскорошният главен възможен противник на Атлантическия съюз, Русия, е безнадеждно изостанал във военно отношение стар хищник, затънал в националистични комплекси. По-важното е, че с отказване от агресивната си поза сегашна Русия е много по-сговорчива по много въпроси, които по времето на студената война изглеждаха неразрешими.

  Освен това както НАТО, така и САЩ са в период на преразглеждане и оформяне на бъдещата си стратегия както за балканския район, така и за останалата част от Източна Европа, излязла изпод диктата на Москва. Традиционно националистичния елемент на досегашното виждане за въоръжените сили на отделните балкански страни очевидно трябва да отстъпи пред нова наднационална стратегия.

  Както военното сътрудничество, така и търговията между двете страни обаче трудно могат да бъдат по-динамични по няколко основни причини. Първо, България има много малко да предложи, а стоките, които предлага, са неконкурентни. Нейната индустриална база е основана на отчайващо остаряла руска техника, която никога с никого не е била конкурентна. Освен това едно от главните оплаквания от чужди инвеститори е задушаващо бавната и многобройна бюрократична машина в убийствено съчетание с корупционни практики. По тия причини някои западни компании бяха принудени дори да търсят разрешение на проблемите си по съдебен път. Известно е, че инстинктивна реакция на бизнеса навсякъде по света е да се движи по линията на най-малкото съпротивление, с други думи не можем да очакваме успешно бизнес партньорство като поставяме препятствия пред инвеститорите. Освен това в много икономически области очакваме чужди инвестиции да установяват свои бизнеси в България «from the ground up», тоест да започнат от първата тухла.

  Трагичната липса на подходяща складова база, транспортни връзки и комуникации са само демонстрация на десетилетно централизирано комунистическо управление. Резултатът от това късоумие обаче е сегашната икономическа изолация на цели райони в страната, въпреки изключително благоприятното географско положение на балканския район. Още от самото начало след преврата в 1989 американските идеи за съвземането на Балканите от тоталитарна икономическа стагнация поставиха ударението на малки енергетични проекти и машини, подходящи за разнообразни балкански терени и разпокъсана поземлена собственост. Това беше покана за радикален анализ на традиционното отношение на българите към земята.

  Освен това сегашните изяви на американския посланик в България и неговите неловки опити за наблюдения върху проблемите на страната за много българи изглеждат малко странни. След много, много десетилетия на наложена от Русия враждебност към всичко американско, това са явни жестове за открито приятелство и намерения за опознаване отблизо, което ни довежда и до субективния фактор в отношенията между Америка и България.

  Колко, например, българите познават тази страна? Без съмнение вече има много хора, които са я опознали добре с добрите и лошите й страни. Това, което е създало Америка такава, каквато е днес, е преди всичко трудолюбието на нейните граждани, тоест американците работят, и то много. Те са особено добри когато работят заедно, групово, като тим. Приятелството, доверието и чувството за дълг, както и уважението на отделната личност, са на ниво, а без тях бизнес отношенията не вървят. Динамиката на американския бизнес е слабо известна на така наречения български бизнесмен. Огромната помощ, която България получава от свободния достъп на нейните граждани до Америка, е несравнима с нищо от миналото й – и никак не би било зле те да се замислят дали за такова елементарно човешко право Америка не заслужава някакъв жест на благодарност, поне някакъв, макар че на тоя фон сегашните българи изглеждат на светлинни години далече от това, което Елин Пелин описва като «моят трудолюбив и добродетелен народ».

  Такъв български народ днес не съществува. Но в субективният фактор влиза и днешния президент с неговите прекалено тежки комунистически негативи и липсата на чувство за неговата пълна неуместност. Не може да бъде витрина на страната и премиер, чиято биография е изпълнена с основното му призвание на телохранител на най-гнусния комунистически диктатор и чиито бицепси са обратно пропорционални на съдържанието в главата му. Добрите намерения или интуитивните решения, с които такъв човек управлява, винаги започват да миришат на развалени яйца от обкръжението му. Не може един президент, който с години публично демонстрира любовта си към най-репресивната окупационна сила в историята на България – Русия, да очаква авторитет, когато при първата забележка от американски дипломат той вижда заплаха за независимостта на страната. На открито трябва да излезат също така писаните и неписани уговорки на сегашния президент и премиер с Русия, ако изобщо искат да развиват каквито и да е бизнес отношения със САЩ. Не може тия лидери да демонстрират така открито двуличието си по отношение на енергийното бъдеще на страната без чувство за отчетност и морална отговорност пред нацията си. Политическата им наглост и хамелеонщина би била малко от малко по-поносима, ако поне можеха да проведат елементарен разговор на английски. Обзалагам се, че не могат, или най-малко ще им личи руския акцент.

  Източник: http://www.svobodata.com

• България – евтини момичета и алкохол на корем

  Курортите на българското Черноморие изживяват истински бум, но напоителните алкохолни пиршества на туристите вредят на имиджа на страната, казва в коментар ДПА, цитиран от „Дойче веле“

  Слънце, секс и алкохол – и всичко това на минимални цени. Курортите на българското Черноморие изживяват истински бум. Но напоителните алкохолни пиршества на туристите вредят на имиджа на страната, се казва в коментар на агенция ДПА.

  Една и съща картина се набива на очи в българския курорт „Слънчев бряг“ – под мотото „Секс он дъ бийч“ (секс на плажа) всяка вечер млади туристи организират истински запои директно на плажа чак до ранни зори.

  Особено доволни са тийнейджърите, които тук откриват всичко, от което имат нужда – евтини момичета и евтин алкохол.

  Чаша уиски със съмнително качество струва само 1 евро. Често питието се консумира заедно с различни миксове дрога, която в България също е почти без пари. А на следващия ден много от участниците в нощните запои отново ще осъмнат в някоя от местните клиники.

  Курортите се пръскат по шевовете

  И този сезон хотелите са запълнени „до дупка“. Българският персонал е длъжен да стиска зъби и да търпи пиянските изстъпления на алкохолизираните чужденци. В крайна сметка всички те са платежоспособни туристи.

  Изцяло запълнена бе хотелската база през месец август и в курортите „Златни пясъци“ и „Албена“. „Също и в романтичния Созопол всички хотели, кафенета и ресторанти се пръскаха по шевовете“, е цитиран да казва местен турист. Сезонът премина под мотото „Цените падат!“. Така например нощувка със закуска в тризвезден хотел струва 15 евро, а малка чаша бира – под 1 евро.

  Тази година около 5 млн. чужди туристи ще почиват в България. Това са с 10% повече, отколкото през 2009 г. Ще рече, че 2010 г. се очертава като рекордна за туризма в България. Още по-голям ръст – с 20 на сто – отбелязват резервациите от Германия.

  Обикновено германските туристи съставляват половината от летовниците от страните членки на ЕС. Този интерес на чужденците не може да не радва и правителството в София. Не на последно място и заради това, че туристическият бранш генерира 10% от БВП на страната. Приходите от този сезон се очаква да достигнат 3,5 млрд. евро, или с 5% повече, отколкото през миналогодишния сезон.

  Хиляди руски туристи удължиха почивката си в България заради бушуващите през август пожари в родината им, а заради напреженията между Турция и Израел около „Флотилията на мира“ за Газа много израелски туристи предпочетоха да почиват в България вместо в Турция.

  Много бетон за малко пари…

  Експерти обаче предупреждават, че не е добре за имиджа на България да се превръща в евтина дестинация за масов летен отдих в бетонни джунгли с евтин алкохол, дрога и секс.

  Зам.-министърът на икономиката Иво Маринов заявява, че със своите минерални извори и антични градове България предлага добри възможности също за културен и спа-туризъм. А след сензацията около откритите наскоро части от мощите на Св. Йоан Кръстител, България се надява, че районът около Созопол може да се превърне в един вид „нов Ерусалим“ за поклонниците.

  Източник: „Дойче веле“

• Парламентът започва работа

  Народното събрание открива днес новата пленарна сесия, съобщи Дневник.

  Очаква се в началото на първото заседание на депутатите след лятната почивка парламентарните групи да направят изявления с приоритетите си за новия политически сезон.

  Повечето парламентарни сили вече заявиха, че сред основните акценти в работата им ще са бюджетът за следващата година, здравната, пенсионната и съдебните реформи.

  Днес парламентарните групи извън ГЕРБ имат право и на предложения за включване на точки в дневния ред.

  Единственото левицата са внесли такова, като за пореден път настояват да бъде създадена временна анкетна комисия за средствата в резерва на здравната каса.

  В проекта за дневен ред е и първото четене на промени в Закона за подземните богатства, в Закона за чистотата на атмосферния въздух, както и на законопроекта за данък върху застрахователните премии.

  Днес работа започва и правната комисия на парламента, която ще продължи обсъждането на промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и закона за съдебната власт, с които се създава т.нар. спецсъд.

  http://kafene.net

• САЩ обявяват края на войната в Ирак, но дали тя наистина свършва?

  Автор: Аделина Марини, София /Еuinside/

  Поредно предизборно обещание на Барак Обама ще бъде изпълнено, макар и със закъснение. Тази нощ (българско време), американският президент ще обяви официално края на войната в Ирак – война, започната през пролетта на 2003 г. от предшественика на Обама Джордж Буш младши. Нахлуването в Ирак беше обявено като първата „медийна война“, тъй като първите части навлязоха в иракска територия, придружавани от множество телевизии и вестници. Освен това, тази война настрои голяма част от света срещу САЩ заради липсата на ясни основания за нейното започване.

  Аргументите се сменяха постоянно – първо бяха неубедителните данни, че диктаторът Саддам Хюсеин все пак е успял да разработи оръжия за масово поразяване и поради отказа му да ги покаже и унищожи, се налага САЩ да го свалят от власт. След това се оказа, че всъщност Саддам Хюсеин си е сътрудничил с терористичната мрежа Ал Кайда, а впоследствие, че просто трябва да бъде освободен един народ от диктатурата на Саддам Хюсеин.

  Каквито и да са основанията, последиците от тази война отекнаха по целия свят и вероятно още много години няма да отзвучат. Дали обаче обявяването на края й ще помогне за по-бързото им преодоляване?

  Американският президент обещава, че бойните действия в Ирак приключват, но остава ангажиментът на САЩ за един суверенен, стабилен Ирак, който може да разчита на себе си. За целта в страната ще останат 50,000 американски войници, за да съветват и подпомагат иракските сили за сигурност, докато поемат изцяло отговорността за сигурността на страната си от 1 септември. Дали това ще стане, предстои да видим.

  В момента в Ирак е вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън, чиято основна задача е да упражни натиск за излизане от политическата криза, обхванала страната след изборите на 7 март, които не излъчиха ясен победител. Пет месеца по-късно все още не е сформирано и правителство, съобщава ББС. В тази обстановка на нестабилност не е ясно как ще се отрази новината за официалното прекратяване на бойните действия и то в момент, когато се увеличават нападенията на бунтовници и експлозиите в столицата Багдад.

  Източник: http://www.euinside.eu/

• <<
• 1
...
• 364
• 365
• 366
• 367
• 368
• 369
• 370
• 371
• 372
• 373
• 374
...
• 415
• >>