Авторски
- От 21 август човечеството ще живее на кредит относно природните ресурси
От 21 август, събота, до края на годината жителите на Земята, ще живеят на кредит по отношение на ресурсите на планетата.
Всяка година неправителствената организация Global Footprint Network (GFN) изчислява деня, в който потреблението на човечеството на природни ресурси е изчерпало това, което планетата може да предостави за една година – от сладка вода до суровини, включително хранителни. Тази година „Earth Overshoot Day“, денят, когато човечеството ще живее отвъд природните ресурси, които може да си позволи, ще бъде в събота, 21 август, съобщава неправителствената организация. „Това означава, че са били необходими по-малко от девет месеца за изчерпването на екологичния бюджет за годината“, посочва президентът на GFN Матис Уакернагел. Миналата година лимитът е бил достигнат на 25 септември. „Причината беше, че тази година ревизирахме всичките си данни и си дадохме сметка, че до момента сме надценявали производителността на горите и на пасбищата, казано по-ясно, преувеличили сме капацитета на Земята“ да се регенерира и да абсорбира прекалената консумация на ресурси. GFN изчислява предоставяните услуги и ресурси от природата и ги сравнява с потреблението на човечеството и на това, което то изхвърля – отпадъци и вредни емисии като въглероден диоксид. „В края на 80-те години на миналия век нашето влияние върху екологията е било като цяло равно на размерите на Земята. Днес то е с 50% повече“, уточнява организацията. /АФП /
Източник:БГНЕС
- Обама защити строежа на джамия до сринатите кули близнаци
Президентът на САЩ Барак Обама защити строежа на джамия близо до Кота Нула в Ню Йорк – мястото, където при атентатите на 11 септември 2001 г. бяха сринати кулите близнаци на Световния търговски център.
„Като гражданин и като президент смятам, че мюсюлманите имат същото право да практикуват религията си, каквото има всеки друг в тази страна“, заяви Обама на официална вечеря в Белия дом по случай свещения месец Рамазан.
Досега Белият дом не заемаше позиция по спора около проекта за строеж на джамия близо до Кота Нула в Ню Йорк и единствено заявяваше, че това е местен въпрос.
Американският президент защити строежа на джамия, цитирйки първата поправка към конституцията на САЩ, в която се гарантира свободата на вероизповедание. „Това е Америка и нашият ангажимент в подкрепа на религиозната свобода трябва да е непоклатим. Принципът, съгласно който хора от всякакви вероизповедания са добре дошли в тази страна и няма да получават различно отношение от правителството, е от основно значение за това, което сме“.
На 3 август комисия към кметството на Ню Йорк одобри проекта с анонимен вот. Единствената пречка пред реализацията му бе стара сграда в близост до Кота Нула, която е исторически паметник.
Противниците на проекта заявяват, че построяването на джамия на две пресечки от Кота Нула е поругаване на паметта на загиналите и би била паметник на терористите.
Според бившия кандидат за вицепрезидент на републиканците Сара Пейлин, сочена за една от възможните президентски кандидатури през 2012 г., построяването на храма е абсолютно недопустимо заради хилядите жертви на терористичния акт, дело на ислямски екстремисти.
Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг обаче се изказа в полза на проекта, напомняйки, че сред убитите на 11 септември има и мюсюлмани. „Бихме предали нашите американски ценности и бихме дали оръжие в ръцете на враговете си, ако третираме мюсюлманите различно от всички останали.“, каза преди седмица той.
Поддръжниците на проекта заявяват, че това ще помогне да се преодолеят стереотипите, от които продължава да страда мюсюлманската общност в града след атентатите от 11 септември, взели около 3000 жертви в Ню Йорк.
Обама призна деликатността на въпроса и подчерта, че „атентатите от 11 септември бяха дълбоко травмиращо събитие за САЩ“.
http://www.webcafe.bg
- Демографската криза в Русия
В Русия има не само тежка демографска криза, а стигаща много по-дълбоко всепроникваща криза на човешките ресурси, твърдят американски изследователи
Bроят на самоубийствата, отравянията, убийствата и нещастните случаи в Русия са сравними с равнището на смъртност по същите причини в Сиера Леоне, Ангола и Бурунди, държави, които в момента са разкъсвани от военни колнфликти или неотдавна са били в положение на война.
След разпадането на СССР през 1991 г. на три умирания в Русия се падат само две раждания.
Тези данни са публикувани от професора в Американския институт по предприемачество (aei.org) Николас Еберщадт в книгата „Демографската криза в Русия в мирно време“.
Би Би Си (bbc.co.uk) подчертава, че според професора става дума не за тежка демографска криза, а за „стигаща много по-дълбоко
всепроникваща криза на човешките ресурси“.
Според изследователя независимо от признаците за приближаваща катастрофа, политическият елит на Русия не осъзнава мащаба на настъпващите промени.
Американски учени са убедени, че през близките 20 години проблемът с бързото намаляване на броя на хората в трудоспособна възраст ще се отрази на живота във всички сфери на руското общество.
Заради демографската криза Русия ще трябва да преосмисли своето място и роля в света, а може би и дори своето политическо устройствмо и географските си граници, смятат американските изследователи.
Средната смъртност в Русия днес е около 50% по-висока от смъртността в новите държави-членки на Европейския съюз,
които преди години бяха в някогашния съветски блок.
Рускините раждат толкова, колкото и жените в Западна Европа, но руснаците измират много по-бързо. Средното равнище на смъртността в Русия днес е над два пъти по-високо от същия показател в Западна Европа, посочва Еберщадт.
Една от главните причини за това са сърдечно-съдовите заболявания. От тях в Русия умират с 40% по-често отколкото във Финландия, която е европейската страна с най-висока смътност от инфаркти и инсулти.
Тези данни се потвърждават и от руски изследователи. До 2030 г. населението ни ще намелее с 11 млн. души и тази прогноза е оптимистична, заяви неотдавна директорът на Института по демография при Държавния университет – Висше училище по икономика (hse.ru) Анатолий Вишневски.
Руската федерация сега безнадеждно изостава от САЩ, Япония, Сингапур и Тайван по регистрирани патенти на глава от населението. Тези данни са абсурдни, твърди Ееберщадт. „Като се има предвид равнището на доходите в страната, както и огромният брой випускници на висши учебни заведения, патентованите знания би трябвало да са три пъти повече“, пише той.
Еберщадт смята, че ръководството в Кремъл прави опити да се бори с тези проблеми, но лидерите на държавата все още дори не са започнали да осъзнават мащаба на случващото се с населението.
Други американски изследователи са убедени, че за много руснаци, особено за образованите и с мобилни професии, се увеличават причините, поради които те напускат страната.
Резултатът е, че
държавата Русия, такава, каквато е в сегашния си вид, много скоро може изобщо да престане да съществува.
„Това е неизбежно, когато нивото на образованието все повече пада, промишлеността не се развива, здравето на хората се влошава, а повечето от тях се чувстват все по-нещастни“, казва Андерс Уимбъш от института „Хъдзън“, занимаващ се с проблемите на Русия (hudson.org).
Той и други изследователи смятат, че възможен път за борба със сегашното положение за руските власти е развитието на технологиите, което би компенсирало частично намаляването на човешките ресурси.
„Няма да се изненадам, ако Русия още по-активно се намеси на пазара на ядрените технологии и разшири влиянието си върху други държави. Така тя ще бъде сила, която влияе на баланса, но няма да е и лидер или ключов партньор в международните отношения или съюзи“, прогнозира Уимбъш.
Фиона Хил, директор На Центъра за международна политика в САЩ и Европа към Бруклинския институт (brookings.edu), казва, че много действия на руските власти са насочени към решаване на демографските проблеми.
Военната реформа и стремежът към превъоръжаване, реформата на здравеопазването и образованието, всичко това е свързано с демографската криза.
Но най-важното, в което са съсредоточват руските власти, са опитите да бъде възстановена разрушената с годините инфраструктура и да диверсифицирлат икономиката, обяснява Фиона Хил. Модернизацията, за която често говорят руските ръководители, става все по-трудно постижима.
Източник: bbc.co.uk БГНЕС
- Българите – завист и самовеличаене
Българите са склонни към самовеличаене и трудно приемат успеха на другия, казва доц. д-р Марин Паунов от УНСС. Според него, отивайки в чужбина, младите българи откриват много отрицателни черти на националния характер.
„Ценностите на българите. Съвременен портрет на европейски фон” е заглавието на анализ на доцента от софийския Университет за национално и световно стопанство д-р Марин Паунов, който има 20-годишен преподавателски и консултантски опит в България и чужбина. По повод една от сакраменталните фрази на министъра без портфейл Божидар Димитров, че „Ние, българите, сами ще се изядем, наистина!” Георги Папакочев попита доц. Паунов как той тълкува този намек за национално-обществен канибализъм.М. Паунов: „С половината от изказването на Божидар Димитров тотално не мога да се съглася, но мисля, че в исторически порядък, ако погледнем различни сфери от нашия живот, лесно ще забележим склонността на българина да не понася успеха на другия. Това е което много изследователи на нашия национален характер по-пряко или по-завоалирано наричат завист. Това се прояви и в конкретния случай с намирането на мощи на св. Йоан Кръстител. От друга страна може би по-интересна е реакцията, която предизвика откриването на тези мощи. Отново се разединихме и разцъфтя ярко тази неспособност да понесеш успеха на другия.“
Защо младите не се връщат в България?
Като университетски преподавател с поглед и върху реномирани университети по света имате ли някакво обяснение на печалния факт, че днешна България фактически не желае нейните образовани в чужбина млади хора да се завръщат в родината си, а и те не изгарят от подобно желание. В какво се корени този страховит парадокс?
М. Паунов: „От една страна това е липсата на целенасочени усилия в тази област. В случая не става въпрос само за пари, а за зряло мислене на онези, които управляват държавата в продължение на повече от 20 години. За съжаление онези, които ни управляват, отново са българи с всички специфики, които ние си носим като нация. От друга страна е много жалка, много тъжна тази картина, за която питате. Изхождам не само от това, че имам две деца, които са големи, които получиха образование в чужбина и продължават да работят там, но гледам и моите студенти. Много от младите хора търсят развитие вън от нашата държава не толкова, защото там има повече шансове за реализация, макар че и това е важно. Те по-скоро, общувайки с останалата част от света, забелязват много отрицателни, много нелицеприятни явления и черти на нашия национален характер, и това до голяма степен ги отблъсква.“
В анализите си вие констатирате, че освен църквата, фактор за „болния дух” на нацията е „слугинарската журналистика”, сиреч дундуркането на властта от медиите. Съществува обаче и обратен процес. Какви са пораженията?
М. Паунов: „Журналистиката и медиите със сигурност са такъв фактор и може би са толкова силни, защото действат много бързо. Разбира се, че има изключения, че има творци и журналисти, които си остават почтени професионалисти, но мисля, че склонността да се слугува, да се печелят пари на всяка цена, независимо от последствията, и в сферата на медиите е добре забележима.“
И българите като македонците…
„Колкото повече един народ има мизерно съвремие, толкова повече величае миналото си”, констатира наскоро историкът проф. Андрей Пантев. Какво можем да очакваме до края на кризата? Може би с новия почти милион, който правителството отпусна за археологически изследвания, да бъде намерено острие от стрела на хан Омуртаг или косъм от опашката на неговия кон?
М. Паунов: „Има такъв момент. Той може добре да бъде забелязан и при нашите съседи македонците. Ние също сме склонни към такова самовеличаене. То може би е свързано с мизерното ни съществуване в момента, а може и да не е, защото има редица нации които са като нас, а може би и по-зле от нас в материално отношение. Не знам какво ще открият още нашите археолози. На мен ми е много интересно какво излиза по нашите земи, защото вън от спекулациите, вън от скандалите, наистина сме древна нация, наистина има много интересни неща по нашите земи, наистина имаме много сериозни приноси далеч в миналото. За съжаление всичките тези неща имат твърде малко общо с начина, по който живее съвременният българин.“
Автор: Г. Папакочев, Редактор: М. Илчева
http://www.dw-world.de/ - НС ще гледа на първо четене Избирателния кодекс наесен
През новата парламентарна сесия преоритет ще бъдат законите, свързани със здравеопазването, както и новият избирателен кодекс. Това заяви във Варна председателят на Народното събрание Цецка Цачева.
На 13 септември изтича срокът за изработване на кодекса от работната група и тогава той ще бъде внесен за обсъждане. Цачева посочи, че в него ще се обърне особено внимание на срамната практика за купуване на гласове и на нейното предотвратяване.
Източник: http://www.ekipnews.com/
- ОЧАКВАЙТЕ „БЪЛГАРСКИЯТ ВКУС В ЧИКАГО – ЕСЕН 2010”
3 октомври 2010.
Една разработка на Маргарита Иванова
Коя е Маргарита Иванова?
Кой са българските производители на хранително-вкусови продукти в САЩ?
Кой са българските търговци на хранително-вкусови продукти в САЩ?
Кой са българските гостилници, кафета, ресторанти, барове.в Чикаго?
За първи път масова дегустация на български хранително-вкусови продукти.
За първи път анализ и препоръки на предлаганите български продукти.Очаквайте „БЪЛГАРСКИЯТ ВКУС В ЧИКАГО – ЕСЕН 2010”
с Маргарита Иванова - Велчеви направили милиони с по 5 хил. $ начален капитал
Финансовият министър в правителството на Симеон Сакскобурготски Милен Велчев направил първия си милион с капитал завещан от баща му.
Любопитната подробност разкрива пред “24 часа” брат му Георги Велчев, който е спряган като един от най-богатите в България и притежател на хотели по морето.“Прословутият въпрос за първия милион? През 1992 г. започнах бизнес в Австрия. Навремето баща ми беше дал 5000 долара и каза: Аз съм събрал 10 000, понеже и двамата с брат си ще отидете да учите в чужбина, мога по 5000 да ви дам. В Австрия веднага си намерих работа, още като започнах да уча, защото нямаше как парите да стигнат. Две години работих в австрийски фирми за търговия и после с двама партньори от Русия направихме фирма. Няколко години съм продавал електроника в Русия. Моята задача беше да намирам откъде да купувам стока и да я изпращам за Русия. Имаше и малко консултантски бизнес – консултирал съм руски предприятия, с които съм имал бизнес в електрониката, които искаха да вземат заеми от Западна Европа срещу депозит на активи. През 1997 г. прецених, че Русия е малко по-рискова държава, отколкото би ми се искало, за да продължавам да инвестирам там, и се договорих с моите партньори, че ще извадя своите пари и ще ги инвестирам в хотел в България, разказва братът на екс финансовият министър. Скромно той признава, че през последните години са се изписали много неща за ботството му, но смятал, че е безпредметно да го мери.
По отношение на приватизацията в туристическия бизнес Георги Велчев отчита: “Не съм от най-големите фенове на Иван Костов, но признавам, че най-успешният модел на приватизация беше Златни пясъци. Постигнаха и най-добри приходи за държавата от касовата приватизация, като изключим 10-ина, или около 20%, от хотелите, които ги подариха”.
Като икономист и инвеститор Георги Велчев оценя, че икономическата политика на екипа на цар Симеон II не е видяла равна на себе си нито преди, нито след правителството на НДСВ. Не е имало по-квалифицирани и по-амбицирани да „обърнат“ съдбата на България. Нито един чуждестранен инвеститор не е казал за последните 10 г., че при НДСВ е имал проблеми с бизнеса си или с държавата, и досега го повтарят, отчита милионерът. “При правителството на Костов инвеститорите дойдоха за малко и се „разбягаха“, а при Станишев седнаха на „резервната скамейка“ да изчакат по-добър момент да се върнат. За съжаление на сегашния икономически екип те са още на „скамейката“, казва бизнесменът.Той дава и своето обяснение как през последните години са се родили толкова много мирионери в страната:
“Първо, от огромния скок в търсенето на недвижими имоти в България, като практически всеки, който е имал парцел земя, годен за строителство, говорим за Банско, Боровец, Слънчев бряг, въобще по морската ивица, София, и го е продал на инвеститори, е направил със сигурност над милион-два. Даже да са били 100 или 500 милионерите преди 2001 г., пак 100 пъти увеличение ще е дори подценено. Друг фактор е икономическият ръст – между 4 и 6% в продължение на 8 г., създава страшно много богатство сред такива, които са успели да се включат в този ръст чрез създаване на стоки и услуги. И вече това е икономическият носител на забогатяването. А причината е потокът от инвестиции в България, който на първо място се дължи на драстичното подобряване на имиджа на държавата. Правилната икономическа политика доведе до по-широко разпространение на богатството, не да се концентрира, както беше във времената на разцъфтяванетою на “Мултигруп” или при Костов, когато той потисна едни чудовища икономически и се опита да създаде нови. Процесът на забогатяване, който описвам, и сега има почва, но няма икономически ръст”, отчита братът на царския първи финансист.Младото юпи, което сега хвали царската власт мълчи за старите семейни връзки с БКП. В публичното пространство упорито свързват парите и кариерата на братята Велчеви с тъста на Георги – Стоян Марков, виден функционер по времето на Тодор Живков. Днес пък пак по някаква случайност Марков жиевее в една кооперация – луксозната “Магнолия” в кв. “Бояна” с екс премиера Сергей Станишев. Освен това стартът на Георги Велчев се свързва и с царския кардинал от Лондон Спас Русев. Еколози и природозащитници пък обвиняват Георги Велчев за съсипването на Черноморския бряг със застрояването на хотели.
http://frognews.bg
- Успение на Пресвета Богородица
На 15 август е един от 12-те големи християнски празници, на който и православни, и католици почитат Пресветата Дева Мария като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище
Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те големи християнски празници. Чества се на 15 август и от православни, и от католици.
Пресветата Дева се почита като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище.
Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Исус Христос.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.
Три дни по-рано Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него.
Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни след това сам Исус Христос, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й…
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица (8 септември), когато се чества рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Имен ден празнуват кръстените с имената Мария, Мика, Мара, Маша, Мариан, Мариана, Марин, Марина, Панайот.
Днес е празникът на Троянския манастир „Успение Богородично“, където особена почит се отдава на чудотворната икона „Св. Богородица Триръка“ (Троеручица).
Манастирът посреща днес хиляди поклонници и гости. Хиляди отиват на празника и в Рилският манастир, в Бачковския манастир, в Драгалевския манастир край София, в Катедралния храм „Свето Успение Богородично“ във Варна и в стотици други храмове.
Днес са празниците на градовете Варна и Несебър.
Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. За него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.
От далечни времена празникът се предшества от 15-дневен пост.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният до наши дни каменен градеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновили стария храм.
http://www.vesti.bg
- На добра воля
Няколко човека, които дават плътност и смисъл на иначе пустото гражданско общество
Автори: Люба Йорданова и Илин Станев
„Доброволчеството е до това да осъзнаеш, че не можеш да съществуваш пълноценно сам по себе си и че трябва да даваш, за да можеш и да взимаш.“ Думите са на Янина Танева, инициатор на движението „Да спасим Иракли“ и описват точно хората, които избрахме да ви представим по-долу. Те са осъзнали ролята си в обществото и са прескочили границите на собствените си проблеми, за да направят нещо за света, в който живеят. Избрахме Янина като представител на екоинициативите, които са начело в ръста на доброволческите активности в България. Стойко Петков и фондация „Благотворител“ пък са хората, дали с малко средства възможност на деца в неравностойно положение да се докоснат до нещо, станало ежедневие за връстниците им, отглеждани с родителски грижи – компютрите и интернет. Десислава Хурмузова от „Спаси, дари на…“ разказва като един-единствен случай може да отпуши поток от гражданска енергия. Александър Петров прави за студенти връзката между теоретичното обучение в университета с практическите умения на пазара на труда и изгражда мрежа от абсолвенти и преподаватели, които да обменят опит и ресурс. Борислав и Богдан от Re-act пък показват, че започването на благородна инициатива в България съвсем не е безпроблемно начинание.
Зелена светлина
Когато преди девет години Янина Танева се записва в първата си доброволческа инициатива – антирасистки проект в Германия, проблемите, за които дотогава си мисли, че са големи, започват да изглеждат мно-о-о-го малки пред драмите на други хора в различни страни. „Доброволчеството те прави по-адекватен на света – изважда те от личните ти проблеми и развива чувство на емпатия и социална отговорност“, осъзнава тогава Янина, която в момента се занимава активно с впечатляващо количество от граждански и екологични инициативи.
Пътят й минава през археологически разкопки, домове за деца, лишени от родителска грижа и център за наркозависими, за да я направи преди няколко години инициатор на гражданското движение „Да спасим Иракли“. „В началото бяхме само трима души, но усещахме вълната сред хората“, спомня си Янина. Всъщност именно инициативите за Иракли и Странджа показаха, че доброволците не са „хипита, които имат свободно време“ (по самата нея), а силен фактор в обществото, и отпушиха потенциала за подобни каузи.
В момента Янина организира „живите места“ – мрежа от алтернативни места в България, където доброволци от цял свят обменят ресурси, идеи и практики. Благодарение на тях следващият уикенд в Беглика ще се проведе първият фестивал с нулев екологичен отпечатък, изоставено село в Източните Родопи ще се съживи заедно със старите си традиции, а едно читалище в Смолян ще научи куп деца на умения да се справят в живота. Интересът на доброволци от чужбина е толкова голям, че на организаторите вече им се налага да пресяват желаещите. За сметка на това почти няма български доброволци да помагат в чужбина. Янина си обяснява разликите с факта, че българите се възприемат като жертви и имат съзнанието, че винаги на тях трябва да им се помага.
Въпреки това 27-годишната девойка е оптимист и вижда напредък в съзнанието на хората през последните четири години. Особено видимо сред 17-22 годишните, „може би защото имат повече възможност да пътуват и да се докосват до друг вид ценностна система“.
Енергия в една посока
Допреди няколко месеца светът на децата от социалните домовете в България не се простираше по-далеч от сградата, в която са настанени, или най-много в града, в който живеят. Сега те знаят какво се случва в Бразилия например, някои от тях дори могат да правят презентации с power point и да общуват онлайн с връстниците си в други домове. Виновник за това е фондация „Благотворител“, която от 2005 г. създава и поддържа компютърни клубове в 21 дома за деца, лишени от родителски грижи.
„Подтикна ни желанието да разширим света на тези младежи, които имат ограничени възможности да излязат извън домовете“, разказва Стойко Петков, учредител на фондацията. Проектът се осъществява с подръчни средства – един системен администратор, техника на старо, безвъзмездно дарен софтуер и малко помощ от приятели. Целта обаче се струва – вече над 1400 деца имат достъп до интернет и се обучават на компютърни умения.Идеята се ражда преди шест години, когато бизнесменът прави дарение в един дом за деца и осъзнава, че ако подкрепата му не е регулярна и няма концепция, тя няма как да бъде ефективна. „Всичко дойде от идеята ми, че всеки един член на обществото, който получава повече материални блага и по някакъв начин има възможност, би било хубаво да инвестира в средата, в която живее, и да подкрепя по някакъв начин тези, които се намират в по-лоша позиция“, спомня си Петков.
Той посвещава първите години на фондацията на изграждането на стандарти за дейността й и не търси външна финансова подкрепа до момента, в който не е сигурен в смисъла, ефективността и прозрачността на работата на „Благотворител“. След това фондацията започва да кандидатства и за проектно финансиране и така печели средства за един от най-мащабните си проекти – изграждане на защитено жилище в Брацигово за деца, които напускат домовете.
„Целта ни не е единствено да помогнем за материалното оцеляване на децата, лишени от родителска грижа, а да им дадем възможност сами да си помагат в бъдеще“, казва Стойко Петков. Затова фондацията започва проекти като стипендии за добър успех, осигуряване на професионална квалификация, кандидатстудентски курсове и семинари за подготвяне на документи за кандидатстване за работа.
Стойко не е сам – зад успехите стои стройната организация на координатора Пенка Лазарова и желанието й да излезе извън формалните рамки на проектите и да накара децата да почувстват фондацията като убежище в живота си. „Защото тези деца най-много от всичко имат дефицит на грижа и внимание и на усещане, че някой на този свят наистина го е грижа за тях“, смята Стойко Петков.
Посредници на надежда
Преди три години един малък екип от различни по професия, възраст и местожителство хора, събрани в интернет форум, прави невъзможното – за два месеца събира над 600 хиляди лева за операция на 3-годишната Дарина от Варна в чужбина. На сайта save-darina.org („Спаси Дарина“) се събират хиляди хора от цял свят, съпричастни към каузата на инициаторите. Те не успяват да спасят Дарина, но екипът не е готов да се откаже от битката за нуждаещите се от помощ болни деца. Така „Спаси Дарина“ става „Спаси, дари на…“ и започва следващата кампания за набиране на средства.
„Разбрахме, че го можем и че сме научили много неща, които трябва да използваме“, казва Десислава Хурмузова, която пише почти всички статии в сайта и се среща с родителите на болните деца. Към кампаниите идват още инструменти – връзка с Фонда за лечение на деца в чужбина, обясняване на процедурите и вдъхване на надежда у родителите и децата.
Десислава разказва, че най-голямата трудност, която срещат в работата си, е борбата с държавните институции. Миналата година Фондът за лечение на деца в чужбина беше уличен от одит на Сметната палата в неадекватно дълги процедури и изключително ниско усвояване на средства. И макар нещата в последно време да са се променили в правилна посока, сроковете все още не се спазват и далеч не всички деца могат да разчитат за лечението си на държавата.
За сметка на това „Спаси, дари на…“ има удивителна история зад гърба си – нито една провалена кампания поради несъбрани средства. Десислава си обяснява готовността на дарителите с добрата отчетност на екипа и доверието, което „Спаси, дари на…“ вдъхва у тях. Както и с това, че „ние не сме фондация, сдружение или каквато и да е официална организация“. „Всеки трябва да има кауза, да се чувства полезен за обществото“, споделя Десислава. Тя вече е намерила своята.
Connecting Students
„Много обича да свързва хората“, казват приятелите за Александър Петров. Алек, както е известен сред тях, от няколко години се е захванал със собствени средства да организира нещо като алумни организация за студентите по икономика в България. „Толкова много хора са ми помагали, докато съм учил и после съм си търсил работа, реших и аз да направя нещо“, обяснява той.
Така преди пет години баща и син Александър Петрови основават „Фондация Александър“, чиято цел е да помага на висшето образование в България (Петров-старши е ректор на Института по физика на твърдото тяло към БАН). Според Алек такава малка фондация не може да се захване с всичко и за това са се съсредоточили само към студентите по икономика, професионалното поприще на Петров-младши. „Фондация Александър“ наподобява алумни клуб, какъвто всеки западен университет има – завършилите се събират, даряват пари на университета, който са завършили, помагат на студенти да се ориентират, създават мрежи, по които тече всякаква полезна информация – от сватби и погребения, до евентуални работни места. Фондацията избира годишно по 20-ина студенти с конкурс, за които организира конференции, където студентите усвояват А и Б-то на науката за кариерното развитие. По думите на Петров идеята е не толкова да научат нещо, колкото да видят как нещата, които им преподават в университета, се прилагат на практика. Студентите слушат презентации на директори на големи български компании, учат се да пишат трудните за повечето младежи, завършили български училища, мотивационни писма и CV-та, участват в отборни игри, trading games и други академични забави, все още нехарактени за българското вузове. „Фондация Александър“ освен това финансира и една-две стипендии за лятно училище към London School of Economics.
Постепенно между лекторите и студентите се изгражда мрежа. „Започна да се получава много добра схема, по която хората се свързват, а контактите се систематизират“, казва Петров. Там благотворителността започва да среща бизнеса: „някои от лекторите са управители на компании, пускат обяви за работа, понякога само в нашия мейлинг лист“.
Дейността се финансира от Петров, който за 33-те си години вече има доста опит. Докато работи за инвестиционната банка Lehman Brothers („докато фалира“) в Лондон, Петров става член на Ротъри клуб-Кензингтън, в който участва в много кампании за набиране на средства. Последната е била за закупуването на автобус за жители на село в Непал. „Бях там да се катеря и да преподавам в едно училище преди две години и хората толкова ми харесаха, че реших да направя нещо.“
Трудното начало
В началото на тази година група приятели, завършили психология в Западна Европа, се връщат в България с една амбициозна идея – да променят суровата действителност, в която живеят българските деца в неравностойно положение. Водени от чист идеализъм, те решават да регистрират неправителствена организация – Re-act, да намерят доброволци и да започнат да осъществяват идеите си в помощ на децата. И тук се сблъскват с бюрократичните процедури и ентусиазъм само на думи.
„Връщат те за глупости, като например пропуснат пощенски код“, разказва Борислав Георгиев, който заедно с Богдан Бойков е инициатор на Re-act. Законът за юридически лица с нестопанска цел, който не прави разлика между спортни клубове и екоорганизации, липсата на координация и обща мрежа на НПО, а с това и на информация за съществуващи инициативи, допълнително внася хаос в плановете на ентусиастите. „Няма откъде да намериш информация кое НПО с какво се занимава“, категоричен е Борислав.Те искат да са автономни и не се присъединяват към вече съществуващи организации заради не особено розовия имидж на неправителствения сектор в България. Излезли вече от административния лабиринт, Re-act започват първия си проект в защитено жилище „Заедно“ в село Гурмазово. Там обучават деца и младежи от социални домове как да си търсят работа и да подготвят успешно кандидатурите си. Макар според тях да са избрали да се фокусират върху „нагледно най-лесната група – децата“, липсата на видим ефект от това, което правят, ги „изхабява“. Откриват, че трябва да си постоянен в проекта, защото само отведнъж не става и че трябват пари поне за един човек, който да движи организацията. Освен това след първия проект вече си търсят нови доброволци, тъй като част от първоначалните са изгубили интерес. Не са сигурни как да привлекат такива, но ще опитат с Facebook. Не мислят да се предават.
Източнник: Капитал
http://www.capital.bg/ - Бикини или бурка
Превод от The Oprah Magazine
Източник: УебкафеПреди девет години танцувах с новородената си дъщеря из хола на дома ми в Северна Каролина на музиката на „Free to Be…You and Me“, детската класика от 70-те години, чийто текст за толерантността и равенството на половете бях запомнила като момиче, израсло в Калифорния.
Моят роден в Либия съпруг Исмаил седеше с нея с часове на нашата покрита веранда, поклащайки се на скърцащ метален люлеещ се стол и пеейки стари арабски народни песни – и я отведе при мюсюлмански шейх, който изпя в тънкото й кадифено ухо молитва за дълъг живот.
Тя имаше очи с цвят на кафе и пищни черни мигли като баща си, а млечнокафявата й кожа бързо потъмняваше под лятното слънце. Нарекохме я Алия, което означава „възвишена“ на арабски – и се разбрахме, че ще я отгледаме така, че тя да избере с какво ще се идентифицира най-много – от нашите крайно различни обичаи.
Американски или…
Вътре в себе си се чувствах доволна заради това споразумение – уверена, че тя ще предпочете моя удобен американски начин на живот пред неговото скромно мюсюлманско възпитание. Родителите на Исмаил живеят в държавна каменна къща по извит непавиран път край Триполи.
Стените й са голи, с изключение на пасажи от Корана, гравирани върху дърво, а подовете й са празни, с изключение на тънки възглавници, които служат и като легла нощем.
Родителите ми живеят в просторен дом в Санта Фе с гараж за три коли, стотици канали на телевизора с плосък екран, органична храна в хладилника и цял килер с играчки за внуците им.
Представях си, че Алия ще възприеме шопинг пътуванията до Whole Foods и купчината подаръци под коледното дърво, като същевременно ще се наслаждава на мелодичния звук на арабския език, пропитата с мед баклава, която Исмаил прави – и сложните татуировки с къна, които леля й нарисува на краката й, когато посетихме Либия.
Никога не съм си представяла, че тя ще се запали по покривалото за глава, носено от мюсюлманските момичета като израз на скромност.
Тя се запали по покривалото за глава
Миналото лято празнувахме края на Рамадан с нашата мюсюлманска общност на фестивал на паркинга зад нашата местна джамия. Децата подскачаха в надуваеми къщи, докато родителите им седяха в съседство под пластмасова палатка, гонейки мухите от чиниите с пиле с къри, златист ориз и баклава.
Алия и аз се разхождахме край редовете с продавачи, предлагащи килимчета за молитва, татуировки с къна и мюсюлмански дрехи. Когато стигнахме до маса, на която бяха изложени покривала за глава, Алия се обърна към мен и ме помоли: „Моля те, мамо, може ли да си взема едно?“
Тя се разрови сред елегантно сгънатите купчини от шалове за глава, докато продавачката – афроамериканка, увита в черно було, й се усмихваше. Наскоро бях видяла Алия да хвърля погледи на възхищение към мюсюлманските момичета на нейната възраст.
Аз тихо ги съжалявах, покрити с дълги до пода поли и дълги ръкави и в най-горещите летни дни, тъй като най-добрите ми спомени от детството бяха за кожата ми, изложена без нищо върху нея под слънцето: усещането за тревата между пръстите на краката ми, докато тичах през струите на пръскачката в ливадата пред къщи; газенето в ледената река в Айдахо, с навити шорти до бедрата, за да уловя първата си шарена пъстърва; сърфирането по извитата изумрудена вълна край хавайския бряг.
Но Алия завиждаше на тези момичета – и ме беше молила да й купя дрехи като техните. А сега – и шал за глава.
Преди оправданието ми беше, че е трудно да намеря такива в местния ни мол, но ето че тя беше тук – предлагайки да похарчи 10 долара от собствените си джобни пари, за да си купи горскозеления шал от изкуствена коприна, който стискаше в ръката си.
Започнах да поклащам главата си в категорично „не,“ но се спрях, спомняйки си поетия пред Исмаил ангажимент. Така че стиснах зъби и го купих, приемайки, че скоро ще бъде забравен.
Непознатото момиче
Същия следобед, докато тръгвах за магазина за хранителни продукти, Алия извика от стаята си, че иска да дойде и тя. Миг по-късно се появи на стълбите – или по-точно половината от нея. От талията надолу тя беше моята дъщеря – маратонки, ярки чорапи, дънки, леко изтрити на коленете.
Но от кръста нагоре това момиче ми беше непознато. Светлото й кръгло лице беше покрито от палатка от тъмен плат, като луна в беззвездно небе.
„Смяташ да излезеш, облечена така?“, запитах аз.
„Да,“ каза тя бавно, в този тон, който наскоро беше започнала да използва пред мен, когато казвам нещо очевидно.
По пътя до магазина й хвърлях крадешком погледи през огледалото за задно виждане. Тя гледаше пред прозореца в пълна тишина, изглеждайки толкова резервирана и безучастна, колкото може да бъде мюсюлмански сановник, посещаващ нашия малък южен град – а аз бях само нейният шофьор.
Прехапах устни. Исках да я помоля да си махне покривалото за глава, преди да излезе от колата, но не можех да измисля дори една логична причина, поради която да го стори – освен че това да го виждам ми вдигаше кръвното. Винаги съм я насърчавала да изразява своята индивидуалност и да се съпротивлява на натиска от връстниците си, но сега се чувствах толкова неловко и клаустрофобично, все едно аз самата носех този шал за глава.
Майка и дъщеря
На паркинга на Food Lion горещият летен въздух блъсна кожата ми. Събрах влажната коса на врата ми на опашка, но Алия изглеждаше сякаш не се вълнува от жегата. Трябва да сме изглеждали доста странна двойка: висока руса жена в горна дреха без ръкави и дънки, стискаща ръката на висока метър и двадесет мюсюлманка. Придърпах по-близо до мен дъщеря ми и кожата по голите ми ръце настръхна – като защитен инстинкт от струята охладен въздух, която ме посрещна при влизане в магазина.
Докато маневрирахме с количката между щандовете, пазаруващите ни гледаха, все едно бяхме загадка, която те не могат напълно да разгадаят, бързо откланяйки поглед, когато срещаха моя.
На щанда за плодове и зеленчуци жена, пресягаща се за ябълка, ме изгледа с изключително блестяща, внимателна усмивка, която заявяваше: „Радвам се на разнообразието и нямам никакъв проблем с вашето дете.“ Тя изглеждаше толкова искрена, толкова болезнено изгаряща от желание да ме успокои, че изведнъж разбрах какво би било усещането да имаш дете с очевиден недъг, и всичкото любопитство или нежелано съчувствие от непознати, което предизвиква това.
На опашката на касата възрастна южнячка събра костеливите си ръце и бавно се наведе към Алия. „Боже, боже,“ проточи тя, поклащайки глава, не можейки да повярва на очите си. „Не изглеждаш ли абсолютно прелестно!“Дъщеря ми се усмихна любезно, след което се извърна да ме помоли за пакетче дъвки.
После…
В следващите дни Алия носеше шала си за глава на масата за закуска с пижамата, на мюсюлманска среща, където бе обсипана с комплименти, и в парка, където майките, с които аз разговарях на пейката, старателно и напълно избягваха да го споменават.
По-късно тази седмица, в местния ни басейн наблюдавах момиче, само с няколко години по-голямо от Алия, да играе тенис на маса с момче на нейната възраст. Тя се намираше в тази неловка територия между детството и юношеството – тесни бедра, тънки крака, леко изпъкнали напъпили гърди – и носеше бикини-прашки.
Противникът й беше с твърде голяма тениска и торбести шорти, които се спускаха под коленете му, и когато удряше топката към нея, тя скачаше да я хване, същевременно опитвайки се с една ръка да удържи хлъзгавите ивици спандекс да не се изплъзват.
Исках да й предложа кърпа, за да я увие около кръста си, така че да може да се отпусне в играта и да почувства удоволствието да направиш перфектен удар.
Лесно беше да разбера защо тя губеше тази игра: почти голото й тяло отвличаше вниманието й. А в нейното болезнено изражение разпознах познатата смесица от срам и възбуда, която изпитах, когато за първи път сложих бикини.
С бикини на 14 години
На 14 години притичвах по коридорите на гимназията като катерица през пътното движение: притискайки се към стените, променяйки посока насред тълпата, хвърляйки се в търсене на прикритие.
След това отидох в Лос Анджелис, да посетя леля ми Мери през зимната ваканция. Мери събираше фигурки на морски сирени, пазеше черно-бяла снимка на нейния дългокос индийски гуру на скрина и пазаруваше в малък магазин за здравословна храна, който миришеше на пачули и фъстъчено масло. Тя ме отведе на Венис Бийч, където си купих евтини бикини от уличен продавач.
Зашеметена от перспективата на невероятно слънчевия следобед, си помислих, че бих могла да бъда някой друг – блестяща и горда като лъщящите на ливадата момчета от фитнеса, отпусната и нестесняваща се. Като хипитата, които се излежаваха на паважа със запалени ароматни пръчици, затъкнати зад ушите им. В плажна баня със зърнист циментов под се преоблякох в новия си бански от две части.
Гъша кожа се разстла по моя закръглен стомах и пухкавите бели косъмчета на моите бедра настръхнаха – чувствах се толкова открита и изложена на показ като костенурка, лишена от черупката си. И когато излязох от банята, погледите на мъжете изглеждаше сякаш ме заковават на едно място, въпреки че продължавах да вървя.
Въпреки странното и нарастващо усещане за срам, бях скована заради техните самодоволни лица; в тяхното предизвикващо неприлични асоциации изражение си мислех, че забелязвам някаква жизненоважна разгадка на мистерията на моето аз.
Какво виждаха тези мъже в мен – каква беше тази странна енергия, бушуваща между нас, това бързо изместващо се напрежение, което в един момент ме накара да се почувствам могъща, и в следващия -неописуемо уязвима?
Уязвима или защитена или
Представих си Алия в бикини-прашки след няколко години. След това си я представих облечена в мюсюлманско облекло. Трудно беше да кажа кой от двата образа беше по-обезпокоително. Помислих си тогава за нещо, което приятелка-суфи ми беше казал: суфи вярват, че нашата същност се излъчва отвъд нашите физически тела – че имаме някакъв вид енергийна втора кожа, която е изключително чувствителна и проницаема за всеки, с който се срещаме. Мюсюлманите и мюсюлманките носят скромно облекло, каза ми тя, за да запазят това заредено пространство между тях и света.
Израствайки през 70-те години в Южна Калифорния, бях научила, че свободата за жените освен другото означава по-малко дрехи – и че жените биха могли да бъдат всякакви, и все пак да изглеждат добре в бикини. Опознаването на моята физическа свобода беше важна част от моя процес на самооткриване, но разкриването си имаше и своя цена.
От този ден на Венис Бийч прекарах години в опити да се науча да плувам в бурните течения на привличането – желаейки да бъда желана, устоявайки на нежеланите предложения на другите, измервайки мистериозните дълбини на моето собствено желание.
Бях прекарала безбройни часове в изучаване на отражението си в огледалото – възхищавайки му се, мразейки го, чудейки се какво другите мислят за него. И понякога ми се струваше, че ако бях приложила същия безмилостно критичен поглед към нещо друго, щях да стана просветлена, да напиша роман, или поне да разбера как да отгледам градина с органични зеленчуци.
Наскоро в съботна утрин в претъпканата пробна на голям супермаркет, пробвах дизайнерски дънки в съседство с колежанки на високи токове, млади майки с бебета, вдигащи шум в своите колички, и жени на средна възраст с покрити с гланц устни, свити в гримаса.
Една по една се вмъквахме в съблекалнята, след което се подреждахме на опашка за ярко осветения пиедестал, заобиколен от огледала, свивайки бедра и прибирайки стомаха, и проточвайки врат, за да видим задника си.
Когато дойде моят ред, сърцето ми беше толкова свито в гърдите ми, колкото краката ми в дънките. Лицето ми изглеждаше измъчено под флуоресцентното осветление, и изведнъж се почувствах уморена от всички тези години, които бях прекарала в безсмислено преследване на моркова на самоусъвършенстването, влачейки подир себе си тежката каруца на самокритичността.
Алия е запленена от живота около нея
В този етап от живота й Алия е запленена от света около нея – не от това, което вижда в огледалото. Миналото лято тя стоеше на края на Блу Ридж Паркуей, гледаше синьо-черния силует на планините в далечината, с върховете им, увити от памучни облаци, и ахна: „Това е най-прекрасното нещо, което съм виждала някога,“ прошепна тя.
Широко отворените й очи бяха огледало на всичката тази красота – и тя стоеше толкова безмълвна, че се сливаше с прекрасния пейзаж, докато накрая не прекъснахме нейната замечтаност, като я дръпнахме за рамото обратно към колата.
В училище нещата са различни. В нейния четвърти клас момичетата вече правят връзка между начина на обличане и популярността. Няколко седмици по-късно гласът й се повиши от гняв, докато тя ми разказваше как нейна съученичка е направила класиране на всички момичета в класа – според нивото им на елегантност.
Разбрах, че въпреки че физическото разкриване ме беше освободило в някои аспекти, Алия би могла да открие напълно различен тип свобода, избирайки да прикрие себе си.
Изборът й предстои
Нямам представа колко дълго ще трае интересът на Алия към мюсюлманското облекло. Ако тя избере да възприеме исляма, вярвам, че вярата ще й донесе толерантност, смирение и чувство за справедливост – по начина, по който го е сторила за баща й.
И тъй като имам силното желание да я защитя, също така се притеснявам, че изборът й би могъл да направи труден живота й в собствената й страна. Тя наскоро беше заучила фатиха, първата строфа от Корана – и притиска баща си да я учи на арабски. Тя също така се превръща в сръчен планински колоездач, който кара с мен из гористи терени, докато кал опръсква нейните прасци при преминаване през прииждащото поточе.
На следващия ден, когато я откарах до училище, вместо да тръгна набързо с колата, както обикновено правя, я наблюдавах как влиза в тълпата от деца, прегъната от тежестта на раницата си, все едно се бори с буря. Тя се движеше целенасочено, по толкова самостоятелен начин – толкова различна от това, което аз бях на нейната възраст, и отново осъзнах колко голяма загадка е тя за мен.
Не само това, че тя си покрива главата, я прави такава: също и това, че тя не се вълнува какво другите мислят за нея. Или това, че намирам купчинката й с лакомства от Хелоуин недокосната в шкафчето й, докато аз като дете бях вманиачена по сладките неща.
Или фактът, че тя би предпочела да се потопи в книга, отколкото в океана – че е толкова завладяна от четенето, че не може да ме чуе как я викам от съседната стая.
Наблюдавах я как наведе глава на входа на училището и извади добре сгънато парче плат от предната част на раницата си, където другите деца пъхат дъвки или гланц за устни. След това тя го плъзна над главата си – и раменете й се скриха под него като наметалото, което по-малкият й брат носи, когато се прави на супергерой.
Докато палех двигателя и тръгвах с колата, си представих, че шалът за глава има вълшебни сили да защитава нейното безгранично въображение, нейната силна схватливост и нейната несъзнателна доброта.
Представих си го как я пази, докато тя преминава през този дом на огледалата, където толкова много млади жени биват пленени в юношеството си, закриляйки я от неудовлетворението, което те обхваща. Въпреки нарастващия брой избори на разположение, осигуряващ й надеждно прикритие, докато тя поема в бъдещето, което само мога да си представям…
http://www.webcafe.bg/
- Мая Манолова: Българите в чужбина няма да избират свои депутати?
Ако има многомандатен избирателен район – Чужбина, ще трябва неговите народните представители да представляват много разностранни интереси, но от друга страна няма нищо невъзможно, смята членът на временната комисия за подготовка на Изборен кодекс
Интервю на Росица Ангелова
(Информационна агенция КРОСС)Г-жо Манолова, българите в чужбина за пореден път поставят въпроса за възможността да избират свои народни представители, а не гласовете им да се преливат към сега съществуващите многомандатните избирателни райони. Обсъждан ли беше този въпрос в комисията за подготовка на новия изборен кодекс?
Очевидно, че възможността на българите в чужбина да избират свои народни представители ще ги мотивира в по-голяма степен да участват в национални избори. По принцип обаче това е трудно за реализация, тъй като дори и да имат свой представител, той ще трябва да представлява много разностранни интереси – тези на българите в Истанбул, Шри Ланка, Китай, Канада и където се сетите. Това е много сложно за организация, но според мен би могъл да се обсъди и такъв вариант, разбира се, при изслушване на аргументите, които имат техните представителни организации. В този смисъл можеше дебата в тази временна комисия да е по-широк и с участието на тези организации.
Към този момент на какъв етап е подготовката на Изборен кодекс?
Шестият месец от работа на парламентарната комисия за подготовка на кодекса изтече на 11 август. Това беше периодът, за който тя беше сформирана. Тъй като това е ваканцията на парламента и това време не се брои, се удължава до 11 септември, което е събота, последният срок, в който трябва да се внесе проектът е 13 септември. Принципно той е готов, но остават проблемни теми, които ще бъдат гласувани между 1-ви и 10-ти септември.
Кои са проблемните теми?
Много са. Примерно, праговете за регистрация на партиите и коалициите за участие, изборността на кметовете на малките населени места, които ГЕРБ искат да вдигнат при 500 избиратели на населеното място. Сега при 150 избират свой кмет и т.н.
Кои от въпросите, засягащи българите в чужбина, остават спорни?
Електронното гласуване. Въпросите са свързани с това дали ще бъде като пилотен проект, дали повсеместно, при какви условия и т.н.
Моето лично мнение е, че можеше да бъдат изслушани повече неправителствени организации, включително и на българите в чужбина и да се чуят техните конкретни предложения. На пръв поглед изглежда сложно, например, че ако има един такъв многомандатен избирателен район, ще трябва неговите народните представители да представляват много разностранни интереси, но от друга страна няма нищо невъзможно. При повече обсъждане и аргументи би могло да се стигне и до такова решение.Към този момент се запазва и статуквото – българи с двойно гражданство да нямат право да се кандидатират за народни представители, нали така?
Да, това е конституционен проблем. Регламентът е в Конституцията и няма как да се променя от изборния кодекс.
- Как българските политици разбират шибания си народ
Едвин Сугарев
Божидар Димитров – министърът без портфейл, определил българския народ като „шибан”, вече не е само основен прицел за всенароден присмех и искания за оставката му. Оказа се, че централни фигури в политическия живот на България не само че не са възмутени от тази дефиниция, но и се отнасят с разбиране към излиянията на сприхавия професор. При това не става дума просто за партийни лидери, които могат да говорят каквото си искат – става дума за самата Цецка Цачева, председател на Народното събрание – сиреч на върховната властова институтция в страната според българската Конституция.
Според въпросната Цецка споделената публично оценка на Божидар Димитров за „тоя шибан народ” не била причина да се очаква оставката му. И не само че не била причина, но и емоцията Божидарова била разбираема: „Разбирам емоцията на Божидар Димитров тогава, когато е изпуснал тази фраза, защото това за мен е емоционална реакция на нещо, което аз също споделям”.
Разбира се – от висотата на своята институция разбиращата дама не би си позволила подобни епитети спрямо българския народ – но това било въпрос „на вътрешен праг, на самоконтрол”. Поради което неговата постъпка не може да бъде адмирирана, но може да бъде разбрана, което разбиране Цецка демонстрира със следните думи: „Има такива моменти, в които човек е на предела на, така, емоцията, която може да задържи в себе си, и допускам, че като учен, като човек, който е много вътре и близо в тази тема, точно това е отприщило в него. Разбира се, по никакъв начин, аз съм убедена, че той не е вложил съдържанието, понятието, в това понятие, спрямо целия български народ, спрямо всички български учени, но, да, казана дума – хвърлен камък, е казал народът.”
В случая хвърленият камък пльосва прави в блатото и опръсква с кал народа, който е избрал ГЕРБ да го управлява, а Цецка – да олицетворява неговата воля. И този хвърлен камък е много симтоматичен за начина, по който управляващите комуникират с шибания си народ. Този одиозен жест обаче не бил повод за оставка според върховната ни законодателка, защото: „оставката е носене на политическа отговорност тогава, когато един министър се е отклонил от политическата воля, от онова, което като политики прави Министерският съвет”.
Сиреч: отвъд тази политическа воля един министър може да си псува на воля когото си иска – включително и народа си. Тук може би би трябвало да припомним, че словото принадлежи към основните действия на управляващите, които и да са те. Думите на един министър са дела, тези на един председател на НС – също. Въз основа на тези думи няма как да не си направим извода, че да се нарече българския народ „шибан” не е отклонение от политическата воля на Министерския съвет. „Няма отклоняване” – казва Цецка в прав текст – „има една емоционално изпусната реплика”. Грешчица някаква, лапсус лингва едва ли не.
Освен това – както пък знаем от самия Божидар Димиров – тази думичка „шибан” нямала пейоративно значение. Вероятно в неговите представи е така – но реалната етимология е различна. Тази думичка има определено сексуално значение – и в маса езици функцонира като най-популярната псувня – например в английския. Американците я употребяват под път и над път, но да сте чули някога някой държавен секретар да използва израз като „шибания американски народ”? (Само си представете какво би му се случило, ако го употреби!)
Всъщност комбинацията на тази думичка с народ би могла да се изрази малко по-благоприлично – като „сексуално употребен народ”. Не можем да не признаем известна откровеност на министъра без портфейл – защото това именно правят той и неговите колеги: потребяват народа си сексуално. Това прави и Цецка със своето „разбиране”.
Прочее тя разбирала гнева му, възбликнал поради една патриотична причина: защото някой мерзавец се осмелил да се усъмни в автентичността на Великата Созополска находка: реликвария с костите на Свети Йоан Кръстител. Какво е прочее доказателството за тази им автентичност? Ами върху реликвария пишело така. И тази теза се налага официално, поддържа се от един министър, потвърждава се от един председател на Народно събрание – в една европейска страна през ХХІ век; с лукавото намигване – абе знаем ние, че тия кокали не са дип истинските, ама дай да ги провъзгласим за такива, че да се юрнат насам богомолците…
Та такива работи в бедната стара България. В която – както мнозина вече посочиха, май наистина пребивава някакъв шибан народ, след като няма кой да се запита дори какво дирят тези недоразумения във върховните институции на нещото, погрешно наричано държава. Дори да оставим самия Бойко настрана – ами шибания Божидар, ами мултака с Лувъра, ами здравния хухавел, ами самата Цецка…
http://www.svobodata.com/
- Великотърновци изобретиха пластмаса, която се разтваря във вода
Скоро ще можем да пием бира и кока-кола заедно с пластмасовата чаша. Уникална разработка на трима учени от Велико Търново може да промени света, ако бъде внедрена в производство.
Те са разработили биоразградима пластмаса на основата на поливинил алкохол, която не замърсява околната среда като найлоновите торбички. Разгражда се от обикновена вода, която след това става дори и за пиене. Нашенците са имали предложения от мощни компании, но са ги отхвърлили и сега ще търсят финансиране по европроект за уникалния си продукт.
Биоразградимата пластмаса е получена след 12 години опити и от нея могат да се правят найлонови торбички, бутилчици за опаковки, фолио. Найлонът обаче може да бъде така произведен, че да се разпада за един час, за една седмица или за една година, в зависимост от примесите в него.
Екипът от инженер, химик и биолог не иска да се разкрива пред научните среди, докато не внедри разработката в български завод, който ще произвежда продукта в Търново.
Още по темата във в. „“Стандарт“
http://www.standartnews.com/ - Мълчанието на агнетата
Ще се превърне ли скандалът с Божидар Димитров в тест за кабинета Борисов? За коя по-точно характеристика на кабинета впрочем? И за кабинета ли само става дума в случая? На тези въпроси отговори търси Еми Барух в ефира на DEUTSCH WELLE.
Може би това е единственият любопитен аспект от инцидента, който продължава да се коментира от медиите, сякаш за да потвърди казаното от същия злощастен министър, че са се заяли с него само защото Цветанов е в отпуск и няма кой да лови бандитите…
Бихме могли да проектираме върху тази знакова случка няколко хипотези – за солидарността като елемент от националната характеристика на българина, за двойните стандарти и за достойнството: Не просто министър-председателят достатъчно дълго време мълча, но и членовете на неговия кабинет останаха безгласни, в едно подозритено солидарно мълчание, което може да се тълкува или като солидарно съгласие с казаното от Димитров, или като подчинение на вътрешнопартийна разпоредба за „солидарна съпричастност“.
Солидарност с отбора
И тъй като е абсурд кабинетът да е съставен от еднотипни дебелокожи, то по-вероятно е второто, което предполага, че поне един от екипа на Борисов е влязъл в конфликт със собствените си схващания за почтеност и приличие…, но мълчи – най-вероятно, за да не наруши „солидарността“ с отбора, а и защото е възпитан според поговорката за преклонената глава и сабята.
В сянката на същата „сабя“ са формирани професионалната гилдия на археолозите и историците, образованият елит, журналистическата колегия и цялото не за първи път обиждано народонаселение. Гласовитата негова част солидарно осъди просташкото словоблудство на един отдавна самозабравил се индивид. Като по този начин демонстрира характер и национално достойнство. Инциденти като този са много подходящи за упражнение по реторика, гражданска позиция и свободолюбие. На чаша, пред приятели, в кръчма, на маса… гражданската позиция на същия този „шибан народ“ е ясна, горда и непоколебима. Пак там, на трапезата, се произнасяме по категоричен начин за пенсиите, за доставките на лекарства, за цената на хляба в Добрич, за служебните защитници, за опашките за паспорти, за царските имоти…. Но не прекрачваме онзи праг, от който нататък започва да има някакви хипотетични последствия за думите и действията на смелчаците. Не излизаме на улицата да протестираме, не отстояваме каузи, не си падаме по битки с вятърни мелници.
И народът си трае…
Не може да няма връзка между достойнството на един народ и достойното поведение на онези, които го управляват. На бившите съпартийци на Божидар Димитров, които яхнаха конюнктурата, трябва да се напомни, че категорията почтеност в политиката не е конюнктурна. И че почеркът на техния другар би трябвало да им е добре известен още преди да изтърве печално известната фраза за „шибания народ“.
Впрочем ако скандалът отмине като лятна буря, ако нищо не му се случи на министъра, ако отново продължим да се гневим само на трапезата, ще се окаже, че думите за „шибания народ“ ще се потвърдят от същия този народ – народ неспособен на колективни действия, без които съжителството става все по-тежко и проблематично.
http://frognews.bg
- Доган е тест за политическата воля на ГЕРБ и Борисов
Засега управляващите са странно анемични в старанието си да разплитат казусите със сараите и хонорарите на лидера на ДПС. Докога?
Автор: Любен Обретенов /Сега/
Един от основните мотиви за голямата изборна победа на ГЕРБ миналата година бе желанието на обществото за възмездие. За справедливо наказание за онези, които са злоупотребили с властта. Които се смятат за недосегаеми и са станали символ на безсилието на държавата.
Една от тези емблеми е лидерът на ДПС Ахмед Доган. Не само защото е политикът, който най-дълго се е разпореждал с властта. Но и защото през последните години успя да си навлече обществения гняв с поредица от нагли откровения за порядките в политиката. Затова и общественият интерес към започналите разследвания за сараите и хонорарите на Доган е съвсем естествен.
Какво направи сегашната власт по този въпрос?
На думи – премиерът Бойко Борисов е върл душманин на БСП, НДСВ и ДПС. На дела – нещата са малко по-различни. Борисов нахока депутата си Николай Коцев и му нареди да се яви спешно на извънредно заседание на комисията по корупцията на НС, за да бъде взето решение Доган да бъде даден на съд по казуса „Цанков камък“.
Това обаче се случи едва след като медиите предадоха обвиненията на председателя на комисията Димо Гяуров, че има сговор между ГЕРБ и ДПС да бранят Доган. А както всички знаем, премиерът винаги действа светкавично, когато в медиите се появи и сянка на съмнение върху светлата му личност.
Как обаче действа изпълнителната власт преди медийния обрат? Не само не съдействаше, но дори
спъваше работата на парламентарната комисия
Как иначе да си обясним факта, че министерството на икономиката дълго време не можеше да каже частен ли е Институтът по строителство и минно дело, от който Доган е получил хонорар като хидроексперт, и откога?
При условие че бившето министерство на енергетиката, което в момента се е вляло там, е било акционер в същия този институт! Или сложните и объркани писма, в които лидерът на ДПС де факто се оневиняваше по случая?
Най-тъжното е, че активизирането на комисията за борба с корупцията в края на сесията на НС по казуса прилича по-скоро на ПР акция. Аргументите в доклада й доста издишат и няма да е чудно, ако Върховният административен съд не осъди Доган.
Защото цялата работа с хонорара за „Цанков камък“ е доста съмнителна от морална гледна точка, но е добре издържана от законова.
Да не говорим, че и депутатите от миналия парламент доста са се постарали
да ограничат възможностите за разследване
на управляващите политици за конфликт на интереси. Първо, като се мотаха 4 години, докато приемат закона. Така по времето, когато Доган е бил хоноруван консултант по държавен проект, все още не е имало писани правила по този въпрос. После, с приемането на поправка, прокарана от Татяна Дончева, с която рязко се облекчава и режимът за обявяване на консултантските договори на хората от властта. И затова хонорарът от 1 млн. евро за разработки по хидроенергийни проекти, за които Доган очевидно няма капацитет, не може да се счита за конфликт на интереси.
Интересно е, че тези пороци не са отстранени и в поправките в закона за конфликт на интереси, внесени от сегашния екип на министерството на правосъдието. Шефът на комисията по корупция Димо Гяуров смята да внесе свои предложения по въпроса, но не е ясно дали те ще бъдат възприети от ГЕРБ.
Публична тайна е, че в ГЕРБ има доста депутати, които също се движат на ръба на закона за конфликт на интереси и изобщо не са заинтересовани от въвеждането на строги правила.
Въпросът за сараите на Доган също се забатачи
Цели 2 години бяха нужни на Националната агенция по приходите (НАП) да приключи проверката, макар че в медиите излязоха достатъчно солидни факти за съмнителното финансиране на имотите – като се почне от техните собственици, които преди това са били фризьорки и строителни работници, мине се през огромните заеми, отпуснати за строежа, и се стигне до това, че те работят на гигантска загуба и не е ясно как обслужват задълженията си.
Какво е открила НАП, не е ясно – агенцията продължава да се крие зад презумпцията за конфиденциалност, дори при такива ревизия с голям обществен интерес. Пресаташето на НАП обяви само, че резултатите са изпратени на компетентните органи. От прокуратурата уточниха, че не са получавали нищо за Доган от НАП. Това логично води до заключението, че при проверката не е намерено нищо нередно. Или пък че нередностите са толкова дребни, че не са за прокурор.
По-голяма яснота по въпроса вероятно ще има в началото на септември, когато парламентарната комисия би трябвало да получи и прочете заключенията на НАП. Интересно е например как агенцията е процедирала при едно от безспорните нарушения на Доган – че не се е регистрирал навреме по ДДС, след като е получил доходи, надвишаващи 50 000 лв. Все още не е ясно дали регистрацията е направена доброволно от Доган, или служебно от НАП.
И в двата случая обаче лидерът на ДПС е в нарушение
и законът задължава НАП да му направи пълна проверка на доходите за 5 години назад. Ако лидерът на ДПС има доходи, надвишаващи 50 хил., данъчните трябва да му приберат 20% от спечелената сума плюс наказателна лихва, която през този период се движеше между 10 и 12%.
Какво пише в ревизиите на останалите, свързани с Доган имоти пък може би ще разберем от прокуратурата, която на два пъти се опитва да се ориентира във финансовата ситуация около тях.
Първо, на 22 април миналата година тя нареди данъчни ревизии на всички юридически и физически лица, свързани с петте имота, за които се твърди, че са на Доган – Боянския сарай, хотела „Каса Домини“ в Рибарица, СПА комплекса „Орфей“ в Девин, парка „Росенец“ до Бургас и Двореца на децата в родното село на ДПС лидера Дръндар.
После, през ноември миналата година, когато премиерът Бойко Борисов за втори път внесе сигнал за имотите, нареди проверки на Сметната палата, данъчните, ДНСК, ДАНС и МВР. Резултати до момента няма огласени.
Казусът с Доган безспорно е заплетен и не е лесно да се намери „пролука“. Безспорно е обаче и че действията на управляващите са тест за политическата воля за разчистване на батака, оставен от тройната коалиция, и за въвеждане на нови правила, които да ограничат злоупотребите и корупцията. И ако той не бъде издържан, съмненията за сделка между ГЕРБ и ДПС ще се затвърдят. За съжаление, засега ГЕРБ и Борисов не дават повод за оптимизъм.
- Медисън – най-безопасен град за децата в САЩ
Децата в САЩ са в най-голяма безопасност в Медисън (Уискънсин), който се намира се на 3 часа път северо-западно от Чикаго и се сблъскват с най-големи рискове в Джаксънвил, Флорида, според ново проучване.
Хонолулу е на второ място, следвано от Сан Франциско в публикация на списание Men’s Health, докато Ню Орлийнс и Балтимор са измежду седемте града със спад в класацията. Тя е направена по критерии като случайна смъртност, проверки на седалките, законите за носене на каски за велосипеди, броят изнасилвачи на глава от населението и злоупотребите с деца в 100 от най-населените градове в САЩ. “Мисля, че е страхотно и смятам, че отразява реалността тук“, заяви по този повод кметът на Медисън Дейв Чйешлевич. “Имаме много силна система за социални услуги. Финансираме програми срещу домашно насилие и работим по програма за безопасен път до училище, за да го превърнем в по-сигурен за деца на колела или пеш“, добавя градоначалникът. Вирджиния Бийч в щата Вирджиния, Споукейн във Вашингтон и Провидънс, Род Айлънд също получават високи оценки в класацията. Това не е първият случай, в който Медисън се озовава начело на класации на списания. Градът също така е получавал високи оценки за ниски рискове за развитие на рак, за един от най-спокойните градове и за най-малко лишени от сън жители. /Ройтерс /
Източник: БГНЕС
- 13 август – международният ден на леворъките
Специфичен ген определя дали човек е леворък или деснорък още в утробата на майката. Много от американските президенти, вкл. и настоящият – Барак Обама, са леворъки
Днес е международният ден на леворъките. През 1984 г. Международната конфедерация на леворъките в знак на протест срещу устроения за десноръките свят обяви 13 август за Международен ден на леворъките, съобщи РИА „Новости“.
Леворъки са от три до 10% от хората в света. В младежка възраст те са повече, а в зряла възраст – по-малко.
Американският учен Амар Клар установява, че специфичен ген определя дали човек е леворък или деснорък още в утробата на майката.
Известни леворъки политици и държавници през вековете са били Симон Боливар, Бисмарк, Луи XVI, Наполеон Бонапарт, Юлий Цезар, Карл Велики, Рамзес II, Тиберий, Махатма Ганди, много британски крале и кралици.
Леворък е сегашният президент на САЩ Барак Обама, както и редица негови предшественици като Бил Клинтън и Джордж Буш-старши, Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън, Джон Кенеди и Роналд Рейгън.
В армията от леворъки са Аристотел и Ницше, Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело, Никола Тесла, Сергей Рахманинов, Луис Карол и Ханс Кристиан Андерсен.
В областта на технологиите най-известен леворък днес е създателят на „Майкрософт“ Бил Гейтс, а в областта на киното – Анджелина Джоли.
Източник: Вести.бг
- Никога не е късно да станеш богат
Милиардери постигнали завидно състояние, докато са още млади, като Марк Зукерберг (Facebook) и Сергей Брин (съосновател на Google) привличат вниманието със своя зашеметяващ успех, но съграждането на състояние по никакъв начин не е запазена територия единствено на младите.
Някои хора успяват докато са млади, но други не считат, че възрастта е спънка към нови бизнес начинания.
Списание Форбс представя списък от магнати, които са натрупали състоянието си след години на усилена работа, провали и случайности, които са ги вдъхновявали.
Дейвид Дъфийлд, основател на PeopleSoft, попада в класацията на Форбс на 47 годишна възраст. PeopleSoft е четвъртият му опит да започне бизнес и за да я основе той ипотекира къщата си.
Рискът си заслужавал. PeopleSoft се превръща във втората по големина софтуерна компания за приложения, преди да бъде придобита през 2005 г. от Oracle и Дюфиелд със състояние от 1.2 млрд. долара да влезе в списъка на 400 най-богати американци според Форбс за съответната година.
Преди да съгради PeopleSoft, Дюфиелд споделя, че не е имал правилния управленски стил или характер на компанията. Според него тя трябва да бъде фокусирана върху обслужването на потребителя и екипната атмосфера, където служителите вярват, че са ценени и работят съвместно, вдъхновявани от духа на компанията.
Когато е на около 50 години на Джон Сперлинг му хрумва „златна“ идея. Животът на професора по хуманитарни науки в щатския университет на Сан Хосе се променя през 1972 г. Тогава той е определен да проведе серия от федерално финансирани курсове, за да помогне на полицията и началните учители да работят с престъпилите закона младежи. Сперлинг бил поразен колко са нетърпеливи възрастните да продължат образованието си.
През 1976 г. на 53 години той създава собствен университет, University of Phoenix, кредитиран чрез учредяването на образователната индустрия с нестопанска цел в САЩ. В своята автобиографична книга ‘’Бунтовник с кауза’’ Сперлинг пише: „Успях да направя пари, въпреки че станах предприемач по случайност и още по-неочаквано изпълнителен директор“. Според него поемането на риск е било от решаващо значение. Нарушихме повечето от свещените правила на академичните среди, споделя той.
Доста време е отнело на Дитрих Матешитешитц преди да се присъедини към работещия свят, прекарвайки десет години като студент, прехвърляйки се от училище в училище и работейки като ски инструктор.
Пътувайки из Азия, докато работи за немска козметична компания Blendax, той се сблъсква с популярността на сладникави тонизиращи напитки, продавани като ободряващи вещества. Собствеността на лиценза на Blendax в Тайланд, се държала от Чалео Йовидхия, който също притежавал компания за тонизиращи напитки. Създавайки партньорство с него, през 1987 г. Матешитц започва да продава с нова формула на запад напитка наречена Red Bull.
Страстен спортист Матешитц изградил рязък, зареждащ с адреналин имидж на напитката, като спонсорирал голям брой съзтезатели и надпревари в екстремните спортове, като сноуборда и BMX карането. Успехът в търговията на Red Bull го направила милиардер през 1998 г., когато е на 59 години. Според слуховете, работещ само от понеделник до сряда, сега той притежава остров в архипелага Фиджи, както и отбор от Формула едно и два футболни отбора Red Bull Salzburg и New York Red Bulls.
През 1989 г. на 52 годишна възраст Гари Бурел среща бъдещия си бизнес партньор Мин као, докато работи в AlliedSignal. Заедно те основават Garmin, глобално позиционирана технологична компания. Първоначално позиционирана към моряци и пилоти, те се разширяват, предлагайки продукти за шофъори. Първият офис на Garmin се е състоял от маса и два сгъваеми стола.
Джон Абеле навлиза на пазара с компания за медицинска апаратура Boston Scientific през 1979, когато е на 42, след като среща съоснователя Питър Никълас на игра по футбол за младежи.
Шелдън Аделсън, един от най-известните предприемачи в Лас Вегас, също създава своето богатство на преклонна възраст – 46 години. Аделсън развива бизнес в хотели и казина. През 1988 г. на 55 годишна възраст закупува Sands Hotel & Casino.
Професорът по компютърни технологии Дейвид Черитън от Станфорт за първи път предприема сериозни инвестиции, когато се свързва с бившите си студенти и основатели на Google Лари Пейдж и Сергей Брин. Като един от първите инвестирали в компанията, Черитън печели 29 млн. долата от първичното публично предлагана на акции на компанията. През 1995 г. на 43 години, Черитън основава Granite Systems, която разработва компютърни продукти, а през следващата година е придобита от Cisco Systems за 220 млн. долара.
През 1992 година на 51 години имотният предприемач Длайт Шар обявява банкрут, но решава да продължи и печели милиони от продажба на акции от компанията си NVR Inc. Шар е директор на Six Flags Inc. и притежава миноритарен дял в Washington Redskins.
Джон Моргридж става шеф на фирмата Cisco през 1988 г. Две години по-късно компанията става обществена и продажбите на скачат от 5 млн. до повече от 1 млрд. през 1996 г., когато Мордридж за първи път влиза в класацията Forbes 400. Сега той преподава в бизнес училище към Stanford University и разполага с 1.6 млрд. долара.
Източник:Експерт БГ
- ИВО ПРОКОПИЕВ ще живее в чужбина
Съиздателят на вестниците „Дневник“ и „Капитал“ и основен акционер в „Алфа финанс холдинг“ Иво Прокопиев отива да живее в чужбина, съобщи той за „24 часа“.
„Семейството ми се мести и аз отивам с него. Това е нормално лично решение. Бизнесът ми остава в България. Ще пътувам между новия си дом и София, за да го управлявам“, поясни Прокопиев.
39-годишният бизнесмен е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и зам.-председател на Съюза на издателите в България. Неотдавна стана и почетен консул на Канада у нас.
Прокопиев е начело е на двайсетина компании в различни сектори на икономиката – инвестиционно посредничество, медии, реклама, минно дело, информационни технологии, недвижими имоти.
Прокопиев държи 50% от „Алфа финанс холдинг“, притежава дялове и в агенцията за инвестиционна информация АИИ “Дейта процесинг” и „Икономедия“ – издател на печатни издания, сред които са в. „Капитал“ и в. „Дневник“.
На 4 август „Икономедия“ обяви промени в собствеността. Филип Харманджиев, който държеше 49%, излезе от компанията, за да се фокусира върху винения си бизнес.
Прокопиев запазва дела си от 51% във фирмата. Като собственик в нея влезе Теодор Захов – председател на асоциацията за информационни технологии и един от основните акционери в „Спектър нет“. Другият голям собственик в тази компания е „Алфа телеком“, свързана с Прокопиев.
Обявени бяха и рокади в редакционното и оперативното ръководство. Юристът Елица Ангелова е новият изпълнителен директор на издателската компания.
До месец ще бъде създаден редакционен съвет, който ще бъде надзорен за редакционната политика на изданията и ще избира главните редактори на “Капитал” и “Дневник”. Една от първите му задачи ще е избор на нов главен редактор на “Капитал”, тъй като сегашният – Галя Прокопиева напусна.
Иво Прокопиев няма да участва в органите за оперативно управление на дружеството.(24часа)
- БЛИЗКИ ДО БСП ИЗПЛУВАТ ОТ АФЕРА ЗА 398 МЛН. ЛЕВА
Фирми с огромни задължения погребани в дружество-фантом на остров Самоа
Бизнесмени с тесни връзки във върховете на БСП стоят зад лавината продажби и пререгистрации на фирми, които водят до скандалното дружество-фантом “Унитренд”, която има 398 милиона лева неплатени данъци, пише в. “168 часа”.
Неговите собственици са на практика неоткриваеми, но в дъното на сложните комбинации могат да бъдат открити имената на Петко Тарашманов, Елена Илиева и Иван Павлов, които имали горещата подкрепа на върхушката на БСП, което обяснявало големия им икономически подем през 90-години.
Петко Тарашманов, Елена Илиева и Иван Павлов са известни в бизнес средите като собственици на “Рей холдинг”, който по-късно се преименува, а след това част от него се слива в друго дружество, което пък е пререгистрирано, след това заличено и натрупаните данъци остават да висят на екзотичните акционери на тихоокеанските острови Ниуе и Самоа, места, които са известни с безпроблемно изпиране на огромни потоци от пари.
Иван Павлов бил изключително близък с покойния шеф на “Мултигруп” Илия Павлов, а освен това негов родственик бил сред най-близките сътрудници на покойния вътрешен министър Николай Добрев. Павлов се нарежда и сред членовете на нашумялото в миналото сдружение “Възраждане”, сред чийто учредители са Илия Павлов, Добромир Гущеров, Борислав Дионисиев, а негов председател е Емил Кюлев.
http://www.blitz.bg/
