2024-08-15

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Мафиот сменил 10 дка лозе за ютия “Тефал”

    Мафиот замени 10 декара лозов масив в скъп район срещу една ютия “Тефал”, за да не му конфискуват земята, закупена с мръсни пари. Това е хитът в скриването на имущество, придобито от престъпна дейност. Масово се правят заменки, включително и на имоти на морето, срещу хладилник или пък обикновен дървен шкаф, съобщи в интервю за “24 часа” шефът на комисията за отнемане на престъпно имущество проф. Стоян Кушлев.

    Тези сделки са оформени пред нотариус, хората с ютията, шкафа и хладилника са сред най-приближените на мафиотите. Целта е дарение да се маскира като замяна, за да не ги запорираме, уточни проф. Кушлев.

    Кой би през устата прокурор да казва: “Даваме Красьо на Кушлев”

    С проф. Стоян Кушлев шеф на комисията за отнемане на престъпно имущество СЛАВИ АНГЕЛОВ

    – Г-н Кушлев, днес се навършват 5 г. от конституирането на комисията за отнемане на престъпно имущество. Каква е вашата равносметка? Страхуват ли се повече от вас бандитите? Усъвършенстват ли се в прането на пари?

    – Усъвършенстват се определено, но и нашите експерти работят все по-бързо и ефективно.

    – Как се опитват да ви надхитрят мафиотите, за да си запазят парите и имуществото?

    – Най-често напоследък крият мръсните си пари, като прехвърлят имущество и пари на фирми, които контролират.

    От 30-ина разследвания, които правим, по почти 10 от тях сме се натъкнали на подобни прехвърляния.

    – Тези „номера“ пречат ли ви много?

    – Бавят ни, защото се изисква много работа да докажеш връзката на този човек с фирмата и как той се опитва да скрие мръсни пари.

    – А какъв е хитът в прането на пари?

    – Хитът напоследък са замените.

    – Какви са тези замени? Бихте ли дали пример?

    – Съвсем наскоро един престъпник, за да запази от нас имуществото си, замени 10 декара лозов масив срещу една ютия „Тефал“, много добре помня марката.

    – Шегувате се…

    – Няма никаква шега. Този човек замени в официална сделка при нотариус масива в апетитен район срещу една ютия и това го има черно на бяло. Естествено, този с ютията е доверен човек на престъпника.

    – Има ли други такива случаи?

    – Има много напоследък. Един друг замени парцел от 7-8 декара земя близо до морето срещу дървен гардероб. Имаме и случай на заменен много скъп имот за един хладилник. И всички тези замени са минали през нотариус.

    – Каква точно е идеята при тези заменки?

    – Те добре знаят, че ако направят дарение на имущество, законът ни позволява лесно да го запорираме и отнемем. За това се опитват да маскират дарението като замяна. Правят го най-често, преди да сме започнали да ги разследваме.

    – Как разбират, че ще имат работа с комисията?

    – Понякога получават задължително уведомително писмо от нас. Но има и други случаи. Например наскоро тази прокурорка, така и не разбрах кой я би през устата да каже: „Ние дадохме Краси Черния на Кушлев“. Извинете ме за израза, но утре комисията нищо няма да намери срещу този човек. Тази жена вече го е уведомила по национална телевизия. Това е просто недопустимо като поведение. Аз не знам в този случай дори дали няма умисъл.

    – Какви други трикове опитват престъпниците?

    – Правят си банкови трансакции, опитвайки се да ни убедят, че парите, които искаме да им конфискуваме, не са мръсни, а са получени като заем. За целта едната му фирма отпуска заем на другата. И само след няколко часа парите се връщат в първата. Реално нищо не е станало и ние успяваме да го докажем, като направим проверките в банката.

    – Как смятате, мафиотите имат ли респект от комисията?

    -Смятам, че имат. Не е удобно аз да ви го казвам, но получаваме информация, че помежду си тези престъпници си казват така: „Оправяй се по-надолу, защото идете ли при Кушлев, хватката е желязна.“ Затова се опитват да си решат проблемите с подкупи на други нива, преди ние да се заемем с тях.

    – Няма ли корупция и при вас?

    – При нас има много строга йерархия и е много трудно да се прикрие или спре едно производство.

    – Има ли силен натиск върху комисията?

    – Натиск винаги ще има. Въпросът е да го парираш отдалече. Аз се пазя дори като не вдигам телефона си, когато ми звънят непознати номера.

    – По колко такива обаждания на ден получавате?

    – Много.

    – По колко?

    – Поне по 10-ина пъти на ден. Наскоро имах рожден ден и за да не се обидят някои хора, които искат да ме поздравят, отговарях и на някои непознати номера. Позвъниха ми едни стари мои познати, които много настояваха да се видим, и аз веднага разбрах, че ще ме натискат да прекратя едно производство срещу една жена в малко градче.

    – Освен с телефона как по друг начин се пазите?

    – Наскоро отказах да отида на събрание на едно ловно-рибарско дружество, в което имам много скъпи приятели от дълги години. Но като виждам района им, веднага ми става ясно, че все ще се намери някой, който да ме натиска за тоя Коце Маца, който владее този край. Така че никъде не отивам.

    Но друг начин на живот е невъзможен на този пост.

    – Чувствате ли се по-силни 5 г. след старта на комисията?

    – Посрещаме годишнината с ведро настроение заради резултатите, които сме постигнали. Само от началото на годината сме образували 106 производства за отнемане на престъпно имущество. За цялата минала година те са били 155. Така че за тези 5 месеца, които остават до края на 2010 г., несъмнено ще имаме ръст. Само в последните дни новият състав на комисията образува 20 нови производства.

    От началото на годината запорите, които съдът е наложил по наше искане, са 79 и те са настойност 187 млн. лева. А през миналата година възбраните са били за общо 66 милиона.

    – Каква е причината запорираното имущество да се увеличи три пъти?

    – Най-вече доброто взаимодействие с МВР и с прокуратурата. Цифрите са големи, защото те заловиха големи престъпници – само по операцията „Октопод“ запорите са за около 50 милиона. От други двама души – баща и син Милкови от Велико Търново, възбраните са за 30 милиона. Може да се каже, че най-много престъпно имущество се е запорирало през тази година благодарение на работата на ГДБОП. Но добре работим и с ДАНС.

    – А колко имущество е отнел съдът по искане на комисията?

    – Миналата година са били 79 дела за почти 70 милиона лева. От началото на тази година заведените дела са общо 35, но те са за обща стойност 100 милиона лева.

    – Добре, но хората питат колко са делата, които вече сте спечелили окончателно?

    – Спечелените на първа инстанция дела са 47 от общо 64. Окончателно спечелените от нас са 7. Това са престъпници, чието имущество е вече отнето. Наскоро Иван Костов обясни, че сме конфискували само 75 хиляди лева. А истината е, че по тези 7 спечелени дела, ние сме отнели и внесли в бюджета повече от 2 млн. лева.

    – А колко дела имате спечелени на втора инстанция, по които се чака окончателно решение от върховния съд?

    – На втора инстанция сме спечелили 20 от 34 дела.

    – Равносметката не е много добра…

    – На втора инстанция имаме известни неприятности с някои съдилища. По-голямата част от тези дела ги загубихме в апелативните съдилища на София и Велико Търново.

    – Тази закономерност навежда ли ви на някакви изводи?

    – Няма да навлизам в коментари по тази тема. Вие сами си направете изводите. Имаме много дела, загубени на втора инстанция във Велико Търново и в София, които обаче след това Върховният касационен съд решава в наша полза.

    – Какво казват евроекспертите за вас в последния си доклад?

    – Казват, че за 2009 г. имаме постоянни и положителни резултати. Казват също така като упрек, но не към нас, че съдът в същия период е решил много малко дела.

    – А какви са им препоръките?

    – Те са за неща, които ние отдавна искаме, но депутатите не ни позволяват. Препоръчват да се увеличат правомощията ни. Смятат, че е по-добре запорирането на имущество да става веднага щом започне разследване срещу престъпника, а не едва когато той бъде осъден, както е у нас.

    Препоръките им са ясни. Но в техническата част на доклада се казва, че ние имаме напредък от юли 2009 г., като отбелязват, че сме поискали запори за почти 400 милиона лева, а в същото време съдът е взел решения само по две дела. Ето ви отново критика към съдебната система.

    А критиката към законодателите е: „работата на комисията е отслабена от факта, че започва работа в много късен етап на разследването. В момента законодателството в България позволява искане за запори и конфискация на престъпно имущество само след повдигане на обвинение към разследвания. В резултат на това то често губи своя оперативен ефект. Планираните промени в закона не решават този проблем“.

    Но прокуратурата и правосъдното министерство не са съгласни да направят тази промяна. Ако тя се предприеме, ние ще отнемаме много повече имущество.

    ВИЗИТКА

    Професор Стоян Кушлев е роден в Широка лъка. Юрист по образование.

    Става депутат в парламента в групата на НДСВ. Член е на две комисии – правната и на земеделието и горите.

    Председател на Съюза на ловците и риболовците. Стоян Кушлев е първият председател и на комисията за отнемане на престъпно имущество.

    http://www.24chasa.bg/

  • Ядрените тайни на Щатите попаднали в наркогрупировка

    Ядрените тайни на Щатите попаднали в наркогрупировка

    Нови искри между Москва и Вашингтон прехвърчаха, след като от Кремъл обявиха, че ядрените тайни на САЩ са попаднали в организирана нарkогрупа.

    В САЩ се нарушават правилата за съхранение на радиоактивни материали и мерките за радиационна опасност, в резултат на което ядрени тайни попадат в ръцете на престъпни групи, гласи съобщение на руското Външно министерство. Ведомството посочва редица примери, обхващащи периода след 1996 година. През октомври 2006 г. в Лос-Аламоската национална лаборатория, водещия научно-изследователски център от ядрения оръжеен комплекс на САЩ, бе открита липсата на електронен носител със секретна информация.

    “Особеността в случая е, че за разлика от редица други предишни инциденти, когато ядрените тайни са попадали в ръцете на чужди разузнавания, този път те са били открити от полицията в криминална групировка, свързана с наркотърговията“, гласи съобщението.

    През въпросния период са изчезнали 1500 източници на йонизиращи излъчвания. Подобен източник е обект, който съдържа радиоактивно вещество или техническо устройство, способно при определени условия да създаде йонизиращо излъчване.

    През 2004 г. е похитен контейнер с радиоактивните материали цезий-137 и америций-241, принадлежащи на компанията Foundation Engineering Scene (щата Вирджиния). През декември 2005 г. предприятието Ground Engineering Consultants (щата Колорадо) е загубило източник на радиоактивно излъчване, съдържащ цезий-137″, се казва още в съобщението.

    http://frognews.bg/

  • Евакуират близките на дипломатите ни в Москва

    Семействата на български дипломати в Москва ще бъдат евакуирани, съобщи говорителят на Министерството на външните работи Весела Чернева.

    Посолствата на Полша, Австрия и Канада вече са изтеглили мнозина от членовете на дипломатическия си персонал в Москва заради гъстия дим от горските пожари в Подмосковието.

    Германия и САЩ посъветваха гражданите си да не пътуват до Русия.

    Днес Москва осъмна отново потънала в сив дим. Вчера количеството на въглероден оксид в атмосферата превишаваше над шест пъти допустимото равнище.

    Известните московски сгради, небостъргачите от сталинската ера, кулите на Кремъл почти не се виждат. Колите се движат с включени фарове.

    Сериозно е разстроен трафикът на някои от московските летища, като най-силно засегнато е „Домодедово“.

    Едностранно ще бъде продължаван престоят на руските туристи у нас

    Руснаците ще могат, ако желаят, да удължат престоя си до 30 дни след изтичане на туристическите им визи.

    Мярката е временна и се предприема във връзка с трудната ситуация, създадена от бушуващите пожари в някои региони на Руската Федерация.

    От вътрешното министерството съобщиха, че на българските гранични контролно-пропускателни пунктове няма да бъдат налагани санкции на руски туристи с просрочени туристически визи.

    Всички гранични контролно-пропускателни пунктове са уведомени за взетото решение.

    Поради бедственото положение летищата на руската столица имат нарушен режим на работа. Има значителни затруднения при приемането на самолети от далечни дестинации, включително от България. В нашата страна има голям брой руски туристи от засегнатите от пожарите райони.

    Отряд от България от 100 души се включи в гасенето на пожарите в Подмосковието,

    които обхващат вече близо 200 000 хектара. Франция предостави самолет за борба с пожарите в Русия. Италия също осигури редица съоръжения за справяне с огнената стихия. Полша изпрати 155 пожарникари, Германия – 100 000 маски, маркучи, мотори и водни бомби.

    Войници прокопаха осемкилометров канал край град Саров, на близо 400 километра източно от Москва, за да предпазят от пожарите разположения там Федерален ядрен център.

    Вероятността огнената стихия да освободи токсични вещества в ядрени централи или райони с висока токсичност като намиращата се в относителна близост украинска централа в Чернобил, е един от сценариите, които пораждат най-силни опасения в Русия.

    Министерството на гражданската отбрана, извънредните ситуации и ликвидиране на последствията от стихийните бедствия заяви днес, че положението е под контрол.

    Заради неблагоприятната обстановка в Москва, предизвикана от горските пожари в Подмосковието,

    кметът на руската столица Юрий Лужков прекъсна отпуска си

    и се връща в града. „Юрий Михайлович прекъсва лечението си от спортна травма и във връзка със създалата се обстановка в града заради природните пожари в Московска област и други райони на Русия се връща днес в столицата“, съобщи говорителят му. Лужков излезе в отпуск на 2 август.

    Източник: По материали от БТА, БГНЕС

  • Кажи ми какво четеш

    Българите купуват все по-малко книги, а вкусовете им се формират под влиянието на телевизията

    Люба Йорданова, Зорница Стоилова /Капитал/

    Казват, че четенето на книги е като да преживяваш история вътре в историята. Състоянието между две огледала. Вглеждането в класации за най-продавани заглавия е подобно упражнение. Опит да прочетеш обществото през навиците и предпочитанията му.

    Какво четем, къде и как се формират навиците и вкусовете ни за книги? Опитахме се да отговорим на тези въпроси с помощта на книгоиздателите, собствениците на книжарници и читателите. Социологията твърди, че над една четвърт от населението въобще не чете. И рядко купува книги. А тези, които купуват, го правят под диктатурата на дистанционното.

    Справката за най-продаваните книги на българския пазар представлява странен микс от езотерика, световни конспирации, кримки и техники за самопомощ. Най-предпочитаните автори са медийни звезди или скандални журналисти, а представите за съвременна българска литература са замръзнали някъде в началото на 90-те години. Вкусовете се формират в медийно-ценностен хаос вместо в училище и семейството.

    Издателите обаче виждат и положителни тенденции. Опровергават популярното схващане, че младите не четат. Казват, че тъкмо те са по-грамотните читатели с по-широки хоризонти и по-високи изисквания. Наблюдават здравословно любопитство към новите български автори и възможности за раздвижване на пазара през сближаването му с българското кино. И гледат към интернет със страхопочит – някои с бавна, но категорична реакция, че това е бъдещето, към което трябва да се адаптират. Други – с упорита убеденост, че технологиите няма да убият хартиените книги.

    Яж, гледай „Листопад“ и гадай по звездите

    В литературния свят има категорична йерархия, която поставя класическите творби на върха и оставя плажните четива на дъното, при пясъка. Пазарът диктува тъкмо обратното – модерните книжарници представляват опит за рушене на авторитетите и обръщат пирамидата на престижа.

    Затова входът е окупиран от промоциите. В центъра са шарените изкушения за фаст фууд купувача, които му обещават, че ще го направят мениджър за един ден, че ще му помогнат да отслабне завинаги (за две седмици) и ще му покажат 501 места, които да посети, преди да умре. Тук е зоната на здрача и тайните, която оставя четящият да се лута между „затъмнението“, „новолунието“ и „зазоряването“. Добре дошли в страната на изгубените символи! Тук знаят истината за Лили Иванова, могат да ви разгадаят мистериите на Ванга и скритите знаци на масонството.

    Михаела Паленкова, управител на най-голямата книжарница на веригата „Хеликон“ на софийския бул. „Витоша“, обяснява, че логично сега пазарът е залят от „плажни“ четива – трилъри, кримки и лесно смилаеми любовни романи. Обемните, тежки поредици, които накараха хората да се изключат от чат реалността и да потънат в алтернативни вселени като „Хари Потър“ и „Властелинът на пръстените“ са заменени с вампирски четива, които са „захапали“ тийнейджърите.

    Книжарница „Хеликон“ е отделила в цяла секция „световната конспирация“ или това е течението, което отключи Дан Браун преди години с „Шифърът на Леонардо“ и което претендира, че разказва неща, които остават скрити от учебниците по история. Специализираната бизнес литература също изживява своя възход. Тук най-търсени са Джефри Гитомър, Лари Уингет, Сет Годин и Насим Талеб. Стабилно перо в продажбите са и готварските книги. Те по-рядко излизат на първите места, но са със силно присъствие.

    „Модите в четенето най-често се отпушват от филм, събитие или масово явление като световната икономическа криза“, обяснява Жаклин Вагенщайн, която се грижи за комуникациите на издателство „Колибри“. Според нея българският вкус към четивата по-често се различава от средноевропейския и има автори, феномени в световен мащаб, които тук остават недооценени. Като например една от най-продаваните писателки във Франция, белгийката Амели Нотомб, която в България бележи по-скоро скромни резултати.

    „Хората предпочитат да четат по-тънки книги и може би донякъде написани в стил сценарий за филм с повече динамика и действие, а не толкова тип „Война и мир“ с много време, отделено за психологически анализ и за представяне на героите“, коментира вкусовете изпълнителният директор на издателство „Сиела“ Веселин Тодоров.

    Мактуб. „Написано е“, шепне Коелю (както винаги от първите места на класациите). „Нека ти разкажа“ „Приказки за размисъл“, кани любезно неговият наследник Хорхе Букай с обещанието, че ще води надълбоко в науката за себепознанието, докато нежно те плъзга по повърхността на психологията. Издателите и книжарниците регистрират огромен интерес към техниките за самопомощ.

    Така например „Подсъзнанието може всичко“ на Джон Кехоу е от 200 седмици в топ 10 на продажбите на „Хеликон“. А Букай е в групата на най-продаваните от четири седмици, при това с три свои заглавия. „Прави впечатление, че много автори на романи експериментират в тази посока“, отбелязва Михаела Паленкова и дава пример с мексиканската писателка Лаура Ескивел, която е посветила последната си книга на преражданията и пътуването към себе си.

    Диктатурата на дистанционното

    Само си мислите, че сте изключили телевизора на излизане от вкъщи. „Листопадът“ от семейни драми и любовни приключения ви очаква в големите книжарници. Телевизията всъщност не убива книгите. Тъкмо обратното – възпитава вкусове. Издателите наблюдават, че електронните медии отделят все по-малко време за представяне на книги, но в същото време телевизионните предавания диктуват модата в бранша.

    Романът „Листопад“ на турския автор Решат Нури например беше умело пуснат на пазара точно когато се завъртя едноименния сериал по bTV и очаквано зае първите места по продажби. Обиколката на психолога Хорхе Букай по сутрешните блокове на всички тв канали по време на посещението му в България пък се отрази магически на продадените бройки.

    За сметка на това препоръчването на книги в училище – едно от местата, които би трябвало да формират интерес към четенето, драстично намалява важността си през последните години. Проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“ от декември 2009 г. отчита, че значението на закупуването на книги във връзка с образованието и в резултат от препоръката на учител намалява почти три пъти спрямо 2006 г.

    Същото изследване очертава и профила на активно четящите. Те са на т.нар. средна възраст (31 – 60 години), живеят предимно в столицата и големите градове, имат средни към високи доходи и по-често практикуват свободни професии. Положителен тренд е, че групата на четящите поне веднъж седмично се е увеличила спрямо 2006 г. Очаквано тези, които въобще не четат, са най-ниско доходните групи, малцинствата и жителите на селата.

    Според наблюденията на издателите книгите, насочени към мъжка аудитория, трудно стават бестселъри. „Поначало успяват книгите, адресирани към млади хора и жени“, обяснява Веселин Тодоров от „Сиела“. Мъжете по-често посягат към политическа литература, исторически спомени и биографии (особено нашумели са тези от Втората световна война), кримки. Жените пък купуват повече и са по-спонтанни в избора си на книги, категорични са в наблюденията си търговците. „Жените могат да влязат за книга за детето си, но да излязат с още пет други неща. Докато мъжете са по-целенасочени“, споделя впечатленията си Михаела Паленкова от „Хеликон“.

    Изследването на „Алфа рисърч“ установява, че вкусовите критерии на българската публика се формират в ценностен, жанров и исторически хаос. Така например като съвременни български автори, респондентите в проучването посочват както мъртви класици, така и скандални журналисти, и сензационни медийни звезди.

    Критериите не се управляват от авторитети или норми, а се образуват се на пазарно-медиен принцип. А за да избегнат поставянето под съмнение на „културния им престиж“, някои от респондентите прибягват към авторите, изучавани в училище. Спомнете си например кампанията „Голямото четене“ по обществената БНТ, която отличи „Под игото“ като любимия роман на българите. Тогава патриотичните чувства надделяха над критериите за стойностна литература.

    По същия начин заради дефицита на говорене за книги и възпитаване на вкус към четенето, от изследването на „Алфа рисърч“ изплуваха съвременни автори като Стефан Цанев, Недялко Йорданов и Христо Калчев.

    В допитване във форума на „Капитал“ читателите отиват още по-назад, попитани за любимия им автор – предпочитанията им започват с Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков и завършват с Димитър Димов и Димитър Талев. Въпреки това обаче както издателите, така и собствениците на книжарници регистрират повишаващ се интерес и позитивно любопитство към младите български автори.

    Също като в супермаркета, където хлябът и млякото, за които си влязъл, са в дъното, а по пътя награбваш кока-колата, чипса и шоколадовите десерти, така и в големите книжарници поезията е в ъглите. Тези с по-широки хоризонти и интереси трябва да навлязат навътре между рафтовете, за да открият себе си.

    Ценностите изискват усилие, а съкровищата ги откриват тези, които имат търпение да копаят надълбоко. Виктор Марков, който е завършил психология, но предпочита да се определя като книжар споделя впечатления от другия край на пазара. Той работи в малката книжарница на издателство „Алтера“ в Дома на киното, където трудно можете да попаднете на масовите булевардни заглавия. А подреждането е според националността на авторите, не според диктатурата на дистанционното.

    Дори и на по-нишови места като „Алтера“ обаче Виктор Марков наблюдава силен отлив от поезията. Поне на хартия тя все по-малко се търси и купува. Той го обяснява донякъде с интернет, където все по-често се наблюдава феномена на младите поети, които бързо стават популярни онлайн, но когато издадат стиховете си, от тях се продават между 200 и 300 екземпляра. „Липсва добавената стойност, хората не са склонни да дават пари за нещо, което могат да прочетат и в интернет“, дава част от обяснението Марков.

    От време на време обаче и някое сериозно заглавие изненадва издателите. „Мен лично не спира да ме удивлява небивалия пазарен успех на „Български хроники“ на Стефан Цанев или „Картини от три Българии“ на Петко Бочаров“, разказва Манол Пейков, управляващ съдружник в Издателска къща „Жанет 45“. Пейков е изненадан и когато миналата година тежката 962-странична „Живот и съдба“ на Василий Гросман се разпродава в три тиража само за един месец. „Тъкмо тази непредсказуемост е едно от най-вълнуващите неща в работата на издателя“, завършва той. Литературните вкусове на българските читатели са приказки за размисъл.

  • Обичани, мразени, обожествявани

    По повод Международният ден на котките, който отбелязваме на 8 август, „Дойче веле“ пише за своенравните домашни любимци

    Не винаги котката се числяла към добрите приятели на човека.

    Реномето й е тъй променливо, както е променлива и човешката история.

    Знаете ли какво е „манеки неко“? В превод от японски това означава не друго, а „махаща котка“, в смисъл на „приветстваща котка“.

    Манеки Неко могат да се видят на всяка трета витрина – повдигат и свалят непрестанно лапичка и сякаш хипнотизират с поглед минувачите.

    В Япония, а междувременно и в Европа те се смятат за талисмани, които привличат пари и клиенти.

    Актуален пример, който показва, че котките и днес вълнуват душата така, както никое друго животно.

    Още в Древен Египет, по времето на великите фараони, те са почитани като божества. Ако някой бъдел заподозрян, че е убил котка, заплащал в онези времена със собствения си живот.

    През Средновековието котката престава да бъде смятана за божествено същество, точно обратното, минава за олицетворение на злото.

    През Средновековието, а и малко след него котките са смятани за съюзници на дявола и спътници на вещиците.

    Като въплъщение на злото те бивали убивани по най-жесток начин и захвърляни на димящата клада. И днес суеверните хора смятат черните котки за лошо предзнаменование.

    Какво ще е мястото им в живота в бъдеще, е трудно да се каже, защото ако домашните любимци в наши дни са защитени, не може да се каже същото за родствениците им сред дивата природа.

    Разновидностите на дивата котка са по-скоро на изчезване.

    Сред дивата природа в света са останали да живеят само 3200 тигъра, застрашен вид са и леопардите.

    По повод международния ден, посветен на котките, природозащитната организация World Wide Fund for Nature и зоологическата градина в Лайпциг излизат с обща декларация, в която се сочи, че много видове диви котки са застрашени от изчезване.

    От общо 36-те вида, включени в Червения списък, 30 вида вече са силно намалели.

    За да се спре тази тенденция, трябва да се води по-ефективна борба срещу бракониерството на диви котки от рода на тигрите и леопардите, предупреждават еколозите.

    Източник: „Дойче веле“

  • Науката създаде изкуствен разум

    Изкуствен разум, способен на самостоятелна еволюция, подобно на биологичните организми, вече е създаден от световната наука, съобщава британското издание “Ню Сайънтист“.

    Докато световните средства за информация, политиците и философите обсъждат доколко е възможно и желателно създаването на изкуствен интелект, учени от американския университет в щата Мичиган ( Michigan State University) успяха да създадат нови форми на интелектуален живот, отбелязва изданието. Това са сложни компютърни програми – т.нар. цифрови организми. Тези електронни организми притежават собствени “ДНК“ – изначални програмни кодове. Американските учени са заложили в тези “ДНК“ способност към мутация и самостоятелно придобиване от изкуствения разум на нови свойства и способности. Цифровите организми са се научили да се ползват от дадената особеност, характерна досега единствено за биологичните структури. Възникна процес на “размножение“ на тези организми, в резултат на който всяко ново тяхно поколение става все “по-умно и изкусно“, пише “Ню Сайънтист“. /ИТАР-ТАСС /

  • Съветник на Станишев създаде ”Октопод” в Юридическия факултет на СУ

    Aвтор: Стойко Стоянов

    Великотърновският университет не може да посочи почти половината преподаватели, при които от първи до трети курс е държала изпити по право Даниела – сестра на скандално известния плевенски лобист и приятел на родните магистрати Красьо Черния. Това показва официалната академична справка, която е получена от старата столица в парламентарната комисия по образование през миналата седмица.

    Скандалът със сестрата на Черния гръмна през началото на юли, след като служители от Алма Матер изнесоха информация, че лично с подписа на декана на юридическия факултет на СУ проф. Тенчо Колев Дундов, Даниела Георгиева е прехвърлена като студентка от ВТУ “Кирил и Методий” в столицата, където е записана направо в четвърти курс, без да има яснота какво е правила през втори и трети курс и как от специалност “финанси” се е озовала в правния факултет.

    „За мен и за експертите е необяснимо, че срещу една голяма част от предметите в графата от академичната справка не е записано името на съответният преподавател, тоест оставено е празно място. А това е едно от необходимите условия при прехвърлянията от Великотурновския в Софийския университет – да има симетрия на преподавателите, тоест едни и същи преподаватели, един и същ брой часове.
    Документът, който получихме от ВТУ буди недоумение, повече от една трета от предметите бяха без преподавател срещу тях, за да се види дали се изпълняват условията на закона”, разкри пред Frognews.bg Огнян Стоичков, председател на парламентарната комисия по образование.

    Той обясни, че тепърва очакват да чуят и аргументите на СУ за скандалното прехвърляне. Вече са изпратили до Ректората официално питане, но ако отговорът не ги удовлетвори, ще викат през септември отговорните лица на изслушване в парламента. Огнян Стоичков призна още, че останал много озадачен и от факта, че в справката от Велико Търново изобщо липсвали обяснения как сестрата на кадровика на ВСС е прехвърлена чак в четвърти курс, не ставало ясно и какво е учила до тогава. Той предупреди, че ще разнищи мистерията до край след лятната почивка на депутатите.

    Случаят с криминалното прехвърляне на сестрата на Черния не е изолиран, а е само малка подробност от хаоса и разкритията за

    далавери в юридическия факултет на СУ.

    Скандалите там текат от няколко месеца, а като движеща фигура в тях се откроява деканът Тенчо Колев. Според източници на Frognes.bg във факултета тайнствени прехвърляния на студенти със съмнителни основания не са рядкост. Проверка се очаква и за начина на прехвърляне на студента Павел Генков, син на друг нашумял юрист – Панайот Генков. Неговата дъщеря бе сред “крайнонуждаещите” се дами, получили имот в Приморско. Младият Генков също е прехвърлен от великотърновския университет в СУ, без две оценки – по Обща теория на държавата и по Обща икономическа теория. При записването му в Алма Матер обаче по първия предмет в главната книга на университета младежът има оценка “Отличен 6”, поставена лично от проф. Колев, а не от титуляра по предмета проф. Лъчезар Дачев. Източници от проблемния факултет твърдят, че по същата схема с диплома за юрист се е сдобил и синът на професора по международно право от СУ Орлин Борисов, а наскоро пак по същата пътека от Търново в София се прехвърлила и Боряна, дъщеря на същия професор, който е близък до декана Колев.

    Преподаватели от най-реномирания юридически факултет са категорични, че не става въпрос за единични врътки, а за добре разработена схема за уреждане на наши хора и наши деца с юридически дипломи от престижния СУ, които обаче на приемните изпити не могат да се класират за негови студенти. Така апетитният факултет се превърнал в

    машина за производство на измислени юристи,

    без необходимите знания и възможности. Според тях не е изключено зад всеки трансфер да стоят корупционни практики и плащане на пари срещу благословия за прехвърляне.

    Наша проверка установи, че според решение на правния факултет се разрешава прехвърляне на студенти само в три случая – от хуманитарните специалности в СУ, на студенти учещи право от ВТУ и от чужбина, но при изричното обстоятелство, че това става само след първи курс. С благословията на декана Колев обаче са се уреждали прехвърляния и от други университети – говори се за трансфери от Варненския свободен университет, от Бургаския. Frognews.bg разполага и е готов да предостави на компетентните органи достоверна информация поне за три фантомни незаконни прехвърляния от Благоевград. Знаем факултетните номера на въпросните щастливци, както и доказателства за неправомерно записан студент от Македония, която не е страна от ЕС. Шефът на просветната комисия в парламента Огнян Стоичков потвърди, че подобни сигнали са изпратени и до Народното събрание, но тепърва предстои да се проверяват обстойно.

    „Прехвърляне на студенти от Благоевградския университет според правилника на юридическия факултет в София е незаконно и недопустимо”, категоричен е Стоичков.

    В юридическия факултет на СУ наскоро станаха достояние и други потресаващи факти. Преподавателят по Международни отношения Пламен Пантев се оказа, че в продължение на две години е водил непрекъснато 9 267 часа лекции, което ако се пресметне по дни, означава по 19 часа дневно, разкри „Труд“. Други негови колеги ударници пък се трудели по 16 часа на ден. Срещу този своеобразен рекорд обаче те са получили огромни хонорари в размер на няколко стотин хиляди лева. Във факултета явно се говори, че кухите часове са уреждани с благословията на декана, а магистратските програми са се превърнали в

    черна каса за злоупотреби

    и източване на средства.

    В същото време, в условия на явен конфликт на интереси, преподавателят по Криминалистика проф. Радостин Беленски, за който се знае, че има частна лаборатория по криминалистика, изразходвал 800 хил. лв. за университетска зала по криминалистика, където са накупени освен детектор на лъжата, подслушвателни устройства, скенери, камери и куп други излишни, скъпо струващи пособия. Всички разходни документи са утвърдени от декана Колев, но по-големия абсурд е, че въпросната техника не може да се ползва свободно от студенти и преподаватели, защото е заключена и достъп до нея има само проф. Беленски, който пък е пуснат в 6-месечен неплатен отпуск и е в чужбина. Той отнел дори възможността за работа там на колежката си проф. Евгения Коцева, която е и зам. декан на факултета. Към всички тези далавери се разказват истории и за екзотична, скъпо струваща, безцелна и неоправдана командировка на декана проф. Колев до десет важни града в Китай, както и за ремонтите, поддръжката и използването на базата на юристите в курорта „Св. Влас”.

    Проф. Колев шушука с колежка, СНИМКА:razkritia.com

    И докато в юридическия факултет скандалите се нижат един след друг, проф. Колев се оказва крупен собственик на луксозни недвижими имоти – апартаменти, къщи, вили, земи край Банско, автомобили, придобити през последните години. Синовете на професора – Николай и Васил, пък през 2008 и 2009 г. стават също собственици на баровски апартаменти в елитните столични квартали „Бояна” и „Княжево” без да имат ресурс за подобни покупки. Колеги на проф. Колев са категорични, че с официалните доходи, получавани като декан и хоноруван преподавател в Благоевград и Велико Търново, едва ли може да си позволи и 10% от стандарта, който поддържа и демонстрира.

    И докато групата на декана

    Колев действа в стил „Октопод”,

    лошият психоклимът в Юридическия факултет души амбициите на млади преподаватели. Те се оплакват от репресии и диктатура на ръководството. Интриги и доноси обезсмислят опитите им за реализация. Някои от тях са подложени на административни наказания и предупреждения за уволнения. В същото време пък студентите разнасят из аудиториите анонимни разкрития за далавери на професорите си и се забавляват с позиви и сатирични стихове по коридорите. Ето и два изблика на студентския фолклор:

    „Тенчо Колев, главо проста,
    Не разбра ли ти сега?
    Че да краднеш можеш доста,
    Но да ръководиш – не успя!”
    ***
    „Пламен Пантев „ръководи”,
    Мъдро, комсомолски, с устрем див,
    Той да прави секс не може,
    Но от идиотите чувства се щастлив.”

    Въпреки многократните опити Frognews.bg не успя да се свърже с набедения декан проф. Колев, за да чуе и неговата гледна точка за скандалите. Мобилният му телефон дава непрекъснато свободно, но той вероятно отговаря само на познати номера. В същото време се оказа, че въпреки жегата във факултета, Колев си е взел отпуск и не се знае до кога няма да го има на работа.

    Циркът се разиграва пред безмълвните погледи на ръководството на университета и Министерството на образованието. За сега няма реакция и от прокуратурата, която е сезирана за беззаконията там. От няколко дни в юридическия факултет е подета и подписка за преждевременно прекратяване мандата на декана Колев.

    „Наистина скандалите в този факултет са много. Самият ректор на университета е споделял, че не може да им хване спатиите, че не знае какви договори се подписват, какви ангажименти се поемат, но аз не се отказвам и ще доведа проблема до край”, закани се пред Frognews.bg шефът на просветната комисия в парламента Огнян Стоичков.

    Ректорът на Алма Матер пък проф. Иван Илчев признава пред медии: „Сутрин, като идвам в университета, все едно стъпвам в минно поле”. Но вместо да разчисти „Октопода”, ректорът предпочита да се оплаква и да издава заповеди, забраняващи изнасянето на информация за студенти, издадени дипломи, специалности, факултетни номера и т.н. Освен това, неизвестно по какви причини, преди месец ректорът Илчев се е спасил от отговорности и дертове и е упълномощил доц. Мария Шишиньова да изпълнява всички функции на ректор в най-старото висше учебно заведение в България.

    Следите на Октопода

    в юридическия факултет
    водят към предишната власт. Обществена тайна е, че проф. Колев е обвързан с БСП. По време на Тройната коалиция той се хвали, че е съветник на премиера Станишев и е председател на съвета по законодателство към министър-председателя. През 2006 г. Колев е спряган като номинация от квотата на президента Първанов за член на Конституционния съд, но в последствие държавния глава променя решението си. Съпругата на декана – Марияна Дундова, пък е член на скандалния Висш съдебен съвет от квотата на БСП. Вероятно чрез нея е и връзката с Красьо Черния и уреждането на сестра му за студентка в София.

    Моралът и действията на родните магистрати са обект на чести атаки от Брюксел, САЩ, а премиерът Борисов и вицепремиерът Цветанов открито говорят, че с такъв съд и Висш съдебен съвет България не може да пребори корупцията и престъпността. И ако тези критики са към действащите магистрати, то страшното за обществото явно престои, защото бъдещите елитни юристи на страната се обучават и възпитават необезпокоявани в условия на явна корупция и беззаконие.

    http://frognews.bg/

  • Вносът на емигранти във властта задълбочава кризата

    Животът в странство учи тези хора да скриват емоциите си, да са недоверчиви, да гонят само личните си амбиции за житейско преуспяване, твърдят психолози

    Автор: Галя Горанова /в-к Сега/

    Психолозите твърдят, че кризата е най-голямото изпитание пред лидерството. Тя слага край на представата за лидера като управленец-бюрократ, призван да съхрани статуквото в обществото и задава съвсем нови изисквания. За да се съхрани социалният мир, „бюрократът“ трябва да отстъпи място на т.нар. трансформационен лидер, чиято особена сила е в умението да оползотвори кризата за успешна структурна промяна на обществото. Тези теоретични постановки се потвърждават и от изследването на група български психолози, проведено преди няколко години. Екипът на доц. Тома Томов, Харалан Александров, Иван Иванов и Рафаел Чичек анализира лидерската функция в България чрез груповите отношения.

    Покрай множество други изводи експериментът стига до едно изключително интересно наблюдение: завърналите се в България емигранти

    не са добри лидери

    Разбира се, всяко обобщение съдържа грешката в себе си: емигрантите биват всякакви чешити. Но научният експеримент доказва горепосочения извод. Заключението се натрапва след продължителен анализ на поведението в група от 5-7 човека, предимно завърнали се от чужбина нашенци, на които е възложена конкретна задача: да променят представата за България и стила на българското присъствие в света с ресурс от 100 000 долара. Задачата е така преценена, че да провокира най-остро нуждата от лидерство.

    Т.нар. „емигрантска“ група предлага следното решение: да се създаде фондация, която да инвестира в развитието на човешките ресурси на България. Идеята се основава на предположението, че замогнали се и успешни българи ще насърчат с готовност свои млади сънародници да тръгнат по техния път. Измежду всички групи, подложени на експеримента, завърналите се от чужбина българи изповядват най-силно вярата в „месианските“ решения, установява научният екип. Те са убедени, че правилният ход на България отдавна е ясен на „другите“, „там“ на Запад, и някой просто трябва да уреди доставянето му на място.

    Проучването обаче разбива на пух и прах популярното сред архитектите на прехода убеждение, че досегът с цивилизования свят и попитият на Запад опит автоматично превръщат завърналите се емигранти в активисти на промяната. Нищо подобно. Тъкмо обратното. Експериментът показва, че

    вместо да внесат демокрация,

    ентусиастите от чужбина спъват автономното развитие на българското общество, защото се опитват да компенсират отсъстващата лидерска функция на местните общности с предоставянето на лидерство „назаем“. То не е автентично, породено от социални нужди и колективни потребности, а е като полуфабрикат с автентичен вкус, но без главен готвач, заключават наблюдаващите експеримента. Абе да си го кажем направо, това псевдолидерство е като соевата кайма и палмовото мляко. Фалшификат с претенции.

    Това първо по-подробно изследване на психологията на емигранта опровергава една от големите заблуди на нашия преход – че само хора с опит от живота на Запад могат да извадят България от блатото. Това схващане е и една от причините преходът ни също да е псевдо. Все пак значителна част от управленския елит на страната през последните 20 години, включително и в сегашния кабинет, бяха представители на масовата посттоталитарна емигрантска вълна, които днес търсят реализация в родината. Достатъчно е да си припомним инициативата „Българският Великден“, с която се закичи правителството на Костов, а после послужи като реална банка кадри и на кабинета „Сакскобургготски“.

    При теренните проучвания хората, живели и учили на Запад, остават най-дистанцирани и отчуждени един от друг, трудно се свързват, без ентусиазъм и любопитство и не влагат страст в съвместната си работа, установяват психолозите. Затова и решението на поставената им задача е белязано от този провал в общуването. Те избират да развиват посредническа дейност (фондация), която позволява да се извлича печалба от процесите на социален обмен, без обаче да се ангажират лично с тях, което ги обрича на провал. „У наблюдателите тази група остави впечатление за отсъствие на смисъл“, е жестоката присъда на психолозите.

    Те обменят думи, но не и преживявания

    Създават впечатление за пълна и непреодолима отчужденост. Животът в странство учи тези хора да скриват емоциите си, да са недоверчиви, дори потайни, да гонят единствено и само личните си амбиции за житейско преуспяване, така както те си го представят. Всичко това обаче обрича работата в група на безплодие, тъй като участниците се оказват изправени пред неразрешимия конфликт как да не допуснат да се състои група, а същевременно трябва да намерят решение на задача, което може да бъде постигнато само в група.

    По странен начин култивираният зад граница емигрантски егоцентризъм се съчетава с рефлексите от тоталитаризма – недоверие, фалшив ентусиазъм от участие в групови мероприятия и в резултат се формират изпълнени с мнителност индивиди, които търсят да извлекат единствено лична изгода от поставената им отвън задача. Особено илюстративен пример са завърналите се от чужбина млади юпита, които се включиха активно в управлението на държавата след 2001 г. Заедно с привнесените модерни административни практики – „едно гише“, електронни регистри и пр., те успяха да извлекат и множество лични ползи от поставените им управленски задачи. Най-сигурна проява на отчуждението, което емигрантите изпитват към общността (народа), са множеството експерти и граждански сдружения, които използват като посредници при осъществяване на дейността си, твърдят психолозите. А ние веднага се сещаме за делегираните държавни дейности към частни консултанти като „Краун Ейджънтс“ например. Позната схема със спорни резултати.

    Едно по-задълбочено изследване на психологическите особености на завърналите се в родината български емигранти разкрива драмата на изгубената автентичност. От една страна, чувството им за принадлежност към „местната“ общност е разколебано. Те вече не се чувстват съвсем българи и търсят да се дистанцират от родните порядки. Същевременно това, което са усвоили на Запад, са единствено инструментите за оцеляване и лично развитие (кариера), но не и способността да предлагат решение на обществени проблеми, да бъдат лидери. Да се разчита на тези стотици хиляди нашенци зад граница, че могат да променят българската действителност, е наивно, подсказват психолозите. Хубаво ще е да бъдат опровергани един ден. Засега обаче опитът само потвърждава правотата им.

    –ПАТОЛОГИЧЕН НАРЦИСИЗЪМ–

    Много преди Бойко Борисов да изгрее на политическата сцена, този психологически експеримент дава интересни резултати за патологичния нарцисизъм, който често никне върху благодатната почва на кризите. Развиват го хора, които се нагърбват с водаческата роля само от лични потребности, а не от посветеност на групови интереси. При този вид нарцисизъм възприемането на света се ограничава само до вътрешния свят на човека. Нарцисизмът се характеризира с омнипотентност (всемогъщество), със стремеж към изолация и откъснатост и с интерес единствено към вътрешния свят, твърдят патолозите. Нарцисът изземва Его-функцията от групата и създава у нея магическото очакване, че може всичко да реши сам. Това да ви напомня нещо?

    Източник: http://www.segabg.com/

  • Поптодорова ще се срещне с Обама, уговаря и разменни посещения на най-високо равнище

    След почти 10 месеца, България отново има посланик в САЩ. Следващия вторник, 10 август, Елена Поптодорова ще връчи акредитивните си писма на президента Барак Обама в Белия дом.
    Какви въпроси ще доминират българо-американските отношения в близко бъдеще? – към новия посланик се обърна Соня Каникова кореспондентка на Дойче Веле във Вашингтон. На Вашето внимание предлагаме  пълното интервю за радиото в МР3 формат – линк:    Elena Poptodorova Interview (изчакайте да се зареди файла).

    Посланик в САЩ от 30 януари 2002 г. до 21 август 2008 г. и от 10 август 2010 до ....
  • Копривщица събира за 10 път почитатели на фолклора

    Министърът на културата Вежди Рашидов ще открие Десетия национален събор на българското народно творчество „Копривщица 2010”, който ще се проведе на 6, 7 и 8 август 2010 г. в гр. Копривщица в местността Войводенец.

    Организаторите очакват около 13 000 участници и над 200 000 зрители да се включат в най-престижния форум за български народен фолклор, казва за БТА кметът на общината Любомир Цеков.

    Съборът в Копривщица тази година ще посрещне гости от цял свят. Особено голям е интересът на групи от Япония и САЩ, отбелязва кметът. Американска група от около 30 човека, която е четвъртата поред от тази страна, се е записала за участие в последния момент, с условието, че на самото откриване на събора – в петък, ще изпее на централната естрада написаната от тях песен за Копривщица на български език, допълва той.

    Откриването на националния събор “Копривщица 2010” ще е на 6 август от 11.00 ч. на централната естрада в местността „Войводенец“. Покани за събитието са изпратени до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание и представители на дипломатическия корпус, акредитирани у нас.
    Самата церемония по откриването ще е два часа след началото на програмите на седемте естради, изградени в местността. На тях ще излязат певци и изпълнители, номинирани от всичките 28 области след проведените по места регионални събори.

    В петъчния и съботен ден на всяка от естрадите ще има по десет часа автентичен фолклор. Освен тези седем сцени, в Копривщица ще има още две. На естрадата на пл. „20 април“ в петъчната и съботна вечери от 19.30 ч. ще се представят групите от чужбина, изпълняващи български фолклор. На естрада в старото копривщенско училище през двата дни – 6 и 7 август, ще има възможност да бъдат видяни самодейци от читалища в страната, които не са включени в конкурсната програма, която е в местността „Войводенец“. В събота, от 22.30 ч. в центъра на Копривщица – на пл. „20 април“ ще може да бъде гледано изпълнението на нестинарска група.

    Закриването на събора ще е на централната естрада във „Войводенец“ от 11.00 ч. в неделя. Тогава ще бъдат връчени наградите на най-изявените участници, ще бъдат обявени и лауреатите от проекта „Живи човешки съкровища“, който се координира от Министерството на културата, Института за фолклор при БАН, със съдействието на Националната комисия на ЮНЕСКО в България.

    Традиционният събор в Копривщица, който се провежда на всеки пет години от 1960 г. насам, е с бюджет половин милион лева, като 275 000 от тях са отпуснати от републиканския бюджет, а 70 000 от средставата са дарени от Българо-американската фондация „Америка за България“, обясни Цеков.

    Предвид огромния интерес към събора не е само от страна на любителите на автентичните песни и танци, обичаи и занаяти, с решение на общинския съвет в Копривщица са определени и такси, които ще се заплащат от гостите на събора. Тези, които са с личните си автомобили, ще плащат такса „паркинг“ по пет лева за ден и десет лева за денонощие, а за автобуси и за микробуси таксата е съответно десет и двадесет лева, като от нея са освободени транспортните средства на участващите в събора. Таксата за снимки с любителски фотоапарати е 50 лева на ден или 100 лева за трите дни на събора. Същата сума се заплаща и за любителските видеокамери. За снимки с професионални видеокамери или кинокамери таксата е по 500 лева на ден.

    http://frognews.bg/

  • Шести август – Преображение Господне

    Според народните вярвания времето днес се обръща към есента и студа

    Преображение Господне е един от 12-те големи Господски и Богородични празници. Чества се от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.

    Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл, като мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол.

    Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.

    Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете.

    Христос често беседвал с учениците Си за Своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.

    Тогава Христос отвел трима от тях: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него „ново царство“.

    След вглъбена молитва Исус се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.

    На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя, но според църковните правила на този ден не се яде грозде.

    В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение „Освещаване на гроздето“. Днес се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прекади от свещеника в църквата.

    Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.

    Според народните вярвания времето на Преображение се обръща: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва – времето се обръща към есента и студа.

    На Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.

    Преображение Господне се отбелязва с литургии във всички християнски църкви.

    Източник: VESTI.bg

  • Молитвата може и да лекува

    Молитвата лекува, когато се извършва отблизо и е лична, съобщава изследване, проведено в Мозамбик от доктори, учени и професор по религия.

    Не помага обаче всеки вид молитва, а само „непосредствената застъпническа молитва“ – когато един или повече хора се молят за някого в присъствието му и често с физически контакт. Наблюдавано е, че тя е помагала на някои хора с визуални и слухови проблеми. Екип лекари и учени, водени от професор Кенди Гюнтер Браун от Университета на Индиана е провел изследвания в селската част на Мозамбик. Молитвата е водила до „значително“ подобрение при участниците с нарушение на слуха или зрението. Проучени са 14 души с проблеми със слуха и 11 с проблеми със зрението, открити чрез християнски групи в мозамбикски градове и села. Участниците в изследването са били проверявани с ръчен аудиометър и таблици за зрението, според вида на проблемите им, преди и след участието си в молитвена сесия. „Значително подобрение в слуха е отбелязано в 18 уши на 11 пациенти“, както и „значително подобрение на зрението“, съобщава изследването. То ще бъде публикувано в Southern Medical Journal. Изследването се е фокусирало върху клиничните ефекти на молитвата и не се опитва да обясни как или защо някои участници са постигнали подобрението на състоянието си. „Трябва да се направи още много, за да се открие защо се наблюдават тези ефекти, какви са механизмите и има ли структурни промени“, заявява професор Браун, която се интересува от духовни практики на лечение. „Но това изследване ни казва, че една от причините за разпространението на Петдесятничеството е, че мнозина вярват, че се извършва лечение“. Петдесятните обикновено прекарват между 1 и 15 минути, за да се молят за болните, но някои са се молели и над час, положили ръка върху главата на пациента или с прегръдка. Изследването се фокусира върху визуалните и слухови проблеми, защото се измерват по-лесно и са по-трудно податливи на психосматични подобрения от ревматичния артрит. Избрани са селските райони на Мозамбик, защото там не се намират масово очила или прибори за корекция на слуха, а петдесятнически групи са активни там. Браун и колегите й призоват за още изследвания, „за да се определи дали непосредствената застъпническа молитва може да бъде ефективно допълнение към стандартната медицинска помощ за някои пациенти“, особено в страни с ограничени възможности за грижа за пациентите. /АФП /

  • Сделки над 5 хил. лв. само по банков път

    Плащането на повече от 5 хил. лв. на ръка ще се третира като нарушение според нов закон за ограничаване на плащанията кеш, чийто проект вече е публикуван на сайта на МФ, съобщи „Сега“.

    Заплатите задължително ще се превеждат по сметка – независимо за колко лева става дума. Така предложения на НАП и на бизнеса, лансирани от години, най-сетне са на път да оживеят в правния ни мир.

    Уреждането на сметки по сделки и даването на заеми между фирми и граждани, надвишаващи прага от 5 хил. лв., ще става задължително по банков път, предвижда проектозаконът.

    Ако нарушител бъде заловен да дава пари на ръка, чака го глоба – 25% от броената сума, ако е физическо лице, и 50%, ако действа като юридическо лице. При второ нарушение процентите на санкциите се удвояват. Контролът ще е грижа на НАП.

    Целта е да има проследяемост на паричните потоци и да се осветлят доходи, плащани и получавани досега в плик, става ясно от мотивите. Задължителното ползване на банкови преводи ще улесни и разкриването на пране на мръсни пари.

    За жалост от проекта не личи дали покрай задължителното пренасочване на паричните обороти към банките държавата да има намерение да опита да ги убеди да намалят таксите и комисионите си. Скъпите преводи са една от причините българите да заобикалят услугите на финансовите посредници и да разнасят пачки в чантите си.

    Ограничението за плащане в брой ще се отнася и за суми в евро, долари и т.н., ако са равностойни на повече от 5 000 лв.

    Kafene.net

  • Зодията управлява здравето

    Учени твърдят, че зодията определя не само характера ни, но и оказва влияние върху здравословното ни състояние. Тази теза се подкрепя от едно ново проучване, което установява силните и слабите страни на отделните зодии.

    Въпросът е стар колкото човечеството – ще мога ли да се радвам на здраве и колко дълго ще живея? И докато мнозина учени търсят отговорите в наследствеността, Кристиян Темл, който е лекар и писател, се обръща за получаването на тези отговори към звездите. Всъщност хората се опитват от векове насам да намерят връзка между разположението на звездите и кондицията си. След направено проучване, в което са били включени над 140 000 души, Темл е в състояние да каже коя зодия какви силни страни има и от какви медицински рискове е особено застрашена. Ето неговите заключения:

    Овен

    При Овена особено добре функционира храносмилателната система, заболяванията на бъбреците също се срещат рядко. Освен това към средата на живота хората от тази зодия развиват силна мотивация да се грижат за здравето си. Рисковете за тях произтичат от сърцето, а и са податливи на подагра. Мъжете-овни са под заплахата с напредъка на възрастта да изпаднат в алкохолна зависимост.

    Телец

    При Телците също храносмилателната система функционира безпроблемно в повечето случаи, а рисковете са най-вече свързани с белите дробове. Принципно проблеми с кръвното налягане не се срещат. По-съзнателно отношение към опазването на здравето си телците започват да проявяват след 60-годишна възраст.

    Близнаци

    Близнаците пък живеят по-здравословно докато са по-млади, а от всички зодии в тази се срещат най-малко хора с наднормено тегло. Рисковете за близнаците са по линия на сърдечно-съдовата система, а при мъжете отново стои заплахата от алкохолна зависимост, особено при наличието на голям стрес.

    Рак

    Раците почти нямат проблеми със стреса – те са по-спокойни, което се вижда и по добрите показатели на кръвното им налягане. Проблемите за тях идват и от храносмилателната система, и от жлъчката, а от всички зодии точно раците са най-застрашени от бъбречни заболявания.

    Лъв

    Лъвовете принципно нямат проблеми с наднорменото тегло, защото се грижат за здравето си. Не са застрашени толкова от риска да заболеят от сърдечни болести или високо кръвно налягане, но трябва да внимават с белите дробове – особено пушачите.

    Дева

    При хората от зодия Дева бъбреците обичайно функционират без проблеми, костите и ставите са стабилни, кръвното налягане не създава грижи – дори и на старини. През тази част от живота обаче нарастват рисковете от наднормено тегло и сърдечни заболявания.

    Везни

    И Везните са най-много застрашени от сърдечни заболявания, опасността от високо кръвно нараства с всяка следваща година, те са под заплахата от заболявания на черния дроб и от диабет. Силните им страни са жлъчката, бъбреците и белите дробове.

    Скорпион

    Скорпионът също не би трябвало да се притеснява за белите си дробове, а и повечето хора от тази зодия не пушат. Опасения не би трябвало да произтичат и от нивата на холестерола, но много рисков фактор е стресът.

    Стрелец

    Стрелците обичайно имат поддържани фигури и са спортни типове. Сърцето им е по правило здраво, храносмилателната система също е издръжлива. Основната рискова сфера е скелетната система.

    Козирог

    Козирогът е като че ли по-неразумен на младини, по-склонен е да набляга на здравословния начин на живот с напредването на възрастта. Следствието – проблеми с кръвното, с обмяната на веществата, с нивата на холестерола.

    Водолей

    При хората от зодия Водолей като най-слаб орган се очертават белите дробове, грижи могат да създадат също черният дроб и жлъчката. Но пък чревният им тракт едва ли ще стане източник на неприятности.

    Риби

    И накрая – Рибите. Те, например, много рядко се разболяват от диабет, но е важно в по-късна възраст да наблягат на движението и спорта. Сред слабите им страни са заболяванията на червата и черния дроб, както и на жлъчката и бъбреците.

    Източник: Дойче Веле
    http://www.dw-world.de/

  • Eто защо казах, че БСП е посткомунистическа

    ГЕОРГИ КАДИЕВ

    Една моя реплика при среща с кмета на Берлин г-н Воверайт според в. „24 часа“ потресла парламентарната група на БСП. Репликата е, че БСП е посткомунистическа партия.

    Хубаво е, че групата реагира. Хубаво щеше да е, ако не беше анонимно и с реплики от типа „Кадиев да си ходи от бюрото“.

    Хубаво щеше да е, ако имаше аргументация, обясняваща потреса. За да направим дебат, който е много важен. Защото е въпрос за същността на БСП и за най-голямата й отговорност- за демокрацията в България. Голямата част от партиите в България са посткомунистически. Произлизат от БКП, членовете им са бивши членове на БКП, много от тях вегетират само и единствено на анти-БКП говорене. Държат се като посткомунистически партии, структурират се така и говорят така. Защо имаме толкова много лидерски партии и не е ли това наследство от онези времена? Защо например екопартиите неизвестно защо се обявяват за антикомунистически? Не са ли посткомунистически националистическите партии? Но тъй като репликата ми бе за БСП, пък и по естествен начин тя ме интересува най-много, давам моите аргументи защо мисля така за нея:

    Първо, защото все още е партия на прехода. Вярно, България вече почти привърши с прехода. Член сме на ЕС, член сме на НАТО, имаме пазарна икономика. Но при БСП нещата стоят по друг начин. Тя няма да завърши този преход, докато не смени поколенията. Няма как 45% от членовете в София да са над 70 години – а така е в цялата страна – и да няма естествена тежест към миналото. Трябва масирано навлизане на нови млади хора, чийто съзнателен живот е минал след 10 ноември и разбиранията им са формирани в нова съвременност. Един от основните упреци за БСП е капсулиране и трудно отваряне на път на нови хора в ръководните органи. И това трябва да се промени не със смяната на един или двама висши функционери, а с нахлуване на млади
    хора на всички нива.

    Второ, защото е партия на вътрешното статукво. Което в момента изцяло устройва външното статукво, налагано от ГЕРБ.

    БСП не може и не бива да печели избори, разчитайки само и единствено на спада на популярността на ГЕРБ. Изборите в Габрово показаха много ясно – спадът на доверие в ГЕРБ отива в негласуващите, не при нас. БСП не бива да спира стремежа към промяна с аргумента „да се концентрираме върху местните и президентските избори сега, после ще видим“.

    БСП трябва да се обновява като членска маса, ръководен състав, структура, начин на управление, начин на правене на политика, опозиционно поведение. Тогава ще печели, защото е реална алтернатива, на вълната на собствената си сила.

    Трето, защото продължава да залага на процедури и бюрокрация, за да държи промяната под контрол. Колко конгреса трябва да минат, за да разберем, че истинските лидери се избират от хората, не от пленуми и конференции?

    Кога ще направим преки избори за кандидатите за изборни длъжности? Това отваря енергия, създава настроение, създава усет, че нещо зависи от обикновените членове на БСП. Вярно, може и да не спечели „правилният“ човек. Може и избраният да се окаже провал, риск винаги има. Но това е демокрацията в действие.

    Четвърто, защото не стимулира творческо създаване на политика. Една партия е силна, когато нейните основни политици творят, мислят, имат различни мнения и визии, създават алтернативност в партията си, която след това да стане алтернатива на другите партии. ГЕРБ например е лидерска партия от силов тип – едно изключително опасно за демокрацията явление. БСП не бива да е такава. Още по-малко трябва да е лидерска партия от интригантски тип.

    Тя трябва да е нелидерска партия от демократичен тип. Нейният председател трябва да е пръв сред равни. Ръководството й трябва да събира политиците с най-голям капацитет и авторитет. Което означава отказ от сегашния екипен принцип при избор на изпълнително бюро. Трябва моментално въвеждане на изискването за несъвместяване на постове, за мандатност.

    И пето, защото все още не се изразява ясно по щекотливи теми. Все едно се навеждаме, докато отмине вятърът, както ни учеха по време на перестройката. Кога например ще имаме ясна позиция по създаването на политически движения от президента
    Първанов и Татяна Дончева?

    Партньори ли са ни, конкуренти ли, отваряме ли се към тях, затваряме ли се? Променяме ли коалиционната си политика, която има очевидни недостатъци? Искаме ли нова конституция, ако приемем, че преходът е завършил и настоящата вече не е достатъчно адекватна на ситуацията? И ред други въпроси.

    Ето това в общи линии са нещата, които бих искал да дискутираме в БСП. Ако има аргументи против, готов съм да слушам и да променя мнението си. В края на краищата аз искам БСП да е по-силна. И по-различна. За да има бъдеще пред нея. За да имаме един силен политически гарант на демокрацията в страната. От която зависи животът на всички нас.

    Публикувано в 24 Часа
    http://www.24chasa.bg

  • Дикме: Един милион не е много за Доган

    Със сигурност един милион не представлява кой знае колко голямо значение за Ахмед Доган, каза бившият министър на земеделието и бивш член на ДПС Мехмед Дикме пред бТВ в разговор за прословутия хонорар на Доган.

    Доган неведнъж е заявявал пред медиите, че е милионер в долари и тази сума едва ли представлява интерес за него, каза още Дикме.

    В случая явно става въпрос за политически бизнес и за протекции. Лошото е, че този хонорар не е от частен бизнес, а са пари на данъкоплатците, данък, изпълнител на един грандиозен проект.

    Във всяка една нормална държава лидерите си подават оставките. Лидерът на ДПС може да бъде сменен само, когато той реши да бъде сменен, подчерта Дикме и добави, че когато е бил в партията през 2003 година към него са отправяни предложения от “покойни” членове да подготвят издигането му за председател на ДПС.

    Бившият член на движението подчерта, че това не е бил Ахмед Емин, който се самоуби в „Сараите“ на Доган. ДПС не е онази партия, която защитаваше ценностите на малцинствата в своя зародиш, смята още Мехмед Дикме.

    Според него преломният момент настъпил в началото на 2003 година, когато “порциите” са надделели над обществените интереси.

    http://kafene.net/

  • Цветанов: Явно е вярно – мафията си има държава!

    Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че решението на апелативния съд да пусне част от „Килърите“ ще има сериозни последици.

    Вчера четирима от петимата задържани при спецоперацията на МВР във връзка с убийството на бизнесмена Юри Галев, бяха пуснати от Софийския апелативен съд срещу подписка. Петият от групата на „Килърите“ остава в ареста, но заради повторно обвинение за незаконно притежание на автомат.
    Същевременно Цветанов отхвърли пред bTV спекулациите, че управляващите имат намерение да прехвърлят съдебната власт към изпълнителната.

    Вицепремиерът изтъкна, че вече е склонен да се съгласи с твърдението, че мафията си има държава.
    Освобождаването на задържаните ще осуети, по думите му, по-нататъшните действия по случая. „Трябва да се сложи край на съществуването на порочния кръг, който рефлектира не върху друг, а върху българските граждани“, заяви Цветанов, визирайки съдебната система, цитиран от БГНЕС.

    По думите му, след като групата е освободена от ареста, има предпоставки да бъде отстранен някой от замесените, за да не се разплете веригата. Това нека да тежи на съвестта на съда и на съвестта на състава, който вчера взе решението за пускането им, каза Цветанов. Вътрешният министър обясни, че има свидетелски показания, които показват, че сим-картите са ползвани именно от тези лица, „има клетки, които доказват комуникацията между стрелеца, между Васко Кеца, между Пешо Сумиста, между всички“.
    Има допълнително свидетелски показания, които говорят за поръчка, дадена от Янко Попов-Туци“, добави Цветанов.

    Снощи премиерът Бойко Борисов коментира, че пускането на част от задържаните по време на операция „Килърите” е провокация към държавата.
    „Ясно е, че Висш съдебен съвет, който е изцяло избран и в него са изпратени представители на БСП, ДПС и НДСВ не може да е висш съдебен съвет, който да направи реформата в съдебната система”, изтъкна Борисов.
    Той допълни, че очаква да се съберат още доказателства и тази мярка ще се обжалва.

    Същевременно съдията от Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев заяви днес пред БНР, цитиран от „Фокус“, чеминистърът на вътрешните работи и министър-председателят манипулират и настройват общественото мнение.
    „Крайно недопустимо е висши представители на изпълнителната власт като министърът на вътрешните работи и премиерът публично да оповестяват резултатите от едно разследване, което предстои или протича, като по този начин те грубо нарушават три установени демократични стандарта в цивилизования свят“, заяви Калпакчиев.

    По думите му съдът е този, който трябва да прецени дали съобразно закона са налице основанията да бъде задържано временно, или лишено от свобода, или признато за виновно едно лице. Той смята, че в конкретните случаи съдът е извършил това, което Конституцията и законът са му възложили, без да се поддаде на външен натиск.

    www.dir.bg

  • Ню Йорк одобри строежа на джамия до Кота Нула (Световния търговски център)

    Планът за построяване на джамия и ислямски център близо до Кота Нула, мястото, където беше извършен атентатът срещу Световния търговски център, направи важна стъпка към успеха. Градската комисия по благоустройството гласува единодушно, че сградата, която в момента заема мястото, не може да се смята за защитена. Това прави възможно събарянето й, за да се построи на нейно място джамия, както е планирано. Проектът, предизвикал дебат за религиозната търпимост, се превърна в тест за толерантността към исляма в САЩ след атаките от 11 септември 2011 г. Многоетажният центърът ще включва джамия, спортни съоръжения, ресторант и може би детска градина. Целта му ще бъде да се покаже на всички, че мюсюлманите са част от обществото в Ню Йорк, заявяват планиралите го. Проблемът е в предложеното място, близо до Кота Нула – мястото, където стояха кулите-близнаци на Световния търговски център, преди да бъдат унищожени от терористи от “Ал Кайда“ на 11 септември. При атаката загинаха близо 3000 души. Някои аплодираха решението на комисията за събаряне на сградата от 50-те години на 19-и век, в която се намира изоставен склад. Други обаче скандираха “срам“ и размахваха плакати срещу строежа на “джамия 9/11“. На един от тях пишеше “ислямът строи джамии на местата на своите завоевания“. Поддръжниците на проекта се надяват той да послужи за мост между Запада и ислямския свят, като промени начина, по който американците гледат на мюсюлманите след атаките. Кметът Майкъл Блумбърг заяви, че в този спор е заложена, ключова ценност – свободата на вероизповедание в “най-свободния град на света“. Критиците изглеждат малобройни, но решителни и наскоро спечелиха силни съюзници, включително бившата републиканска кандидатка за вицепрезидент Сара Пейлин, която призова за отхвърлянето на проекта. /АФП /

  • Злокачествената патология

    Автор: Бойко Ламбовски /Сега/

    „Те не познават добре исляма, не го познават и на 10% колкото мене – разказва ми преводачката Кадрие Джесур за работата си с турски жени, изучаващи педагогика в Истанбул. – Обаче си слагат забрадките и така ходят. Така било предписано в Корана, така бил разпоредил Пророкът. А когато ги питам елементарни неща за историята на исляма, – не, не знаят. Не знаят нито дати, нито факти, нищо.“

    Тя ми казва, че причините за настъплението на радикализма са комплексни. И са както политически натиск от победила партия, така и прелъстителна рекламна пропаганда от типа: „искаш ли да си красива – пребради се с нашите кърпи!“

    Аз съм съгласен с нея. Но мисля, че има и по-дълбоки причини. Най-дълбоко, в основата на религиозните патологии не е вярата, а властта. Не само властта като държавно насилие, а властта като отношение в една махала, в едно семейство, между два пола. Има идеологически доктрини, които гарантират

    повече власт от човек над човека

    Комунизмът в казармените си практики е тъкмо това. Казармените практики означават, че старшината може да те юрка по плаца през целия т. нар. „учебен ден“, но има право да ти стъжни и вечерта, и уикенда. Може да посегне и на телесната ти автономия – да те остриже нула номер, например, или да те накара да грохнеш от лицеви опори с наказателна цел.

    Разни оперотряди и тричленки в зората на революцията можеха да те приберат през нощта и осъдят, да те интернират, въдворят, дори заличат от от списъка на живите в хаотичния произвол на системата, особено ако някой използва нейния абсурд, за да упражни върху тебе собствените си комплекси и омрази.

    Ислямът, за който ходжите твърдят, че означава „смирение“, „покорство“, също дава повече власт. Тази власт принадлежи както на авторитетите – духовници и вождове, така и на по-старшите в семейството. Първо са мъжете – те държат там властта, а сред тях по-възрастните имат решаващата дума.

    Подобна патриархална субординация е царяла и в българското семейство допреди век. В нея има и хубави неща, има и лоши. Хубавите са, че относителна стабилност се разпростира по вертикалите на властта. Лошите са, че старият глупак не е по-умен от младия глупак, а друго освен глупак той не желае да търпи в колектива си, защото инак му страда рахатят.

    Та част от липсата на каквито и да било интеграционни успехи у големите имигрантски ислямски общности на запад е в това, че хората с власт в тези общности къде инстинктивно, къде премислено си пазят властта.

    Холандският режисьор Тео ван Гог, който изкара наяве с филм как ислямските жени са подложени на свиреп натиск, за да стоят в подчинение на канона, на бащи и братя, беше наръган с нож от радикален ислямист.

    Грешка е да смятаме, че радикализмът, оставен без разобличаване и противодействие, изчезва самичък под напора на собствената си несъстоятелност. Никоя власт не се отстъпва току-така, тя е сладка, попитайте която и да било опозиция, с опит в управлението. Радикализмът, оставен на себе си, има и друго свойство –

    предизвиква ответен радикализъм

    Който може да обърне спиралата на историята надолу вместо нагоре и да ни върне в мракобесни епохи. Проповедникът от Гейнсвил, Флорида, Тери Джоунс наскоро призова за ден, в който да изгаряме Корана. Той е доказателство за горната теза. Тери поиска денят за горене на Корана да е 11 септември и това да е в памет на 9-годишнината от атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк.

    „Ислямът и шариатът са виновни за това, което стана на 11 септември. Ние ще изгорим много копия на Корана, защото смятаме, че е време християните, храмовете, политиците да се изправят и да кажат „Не! Ислямът и шариатът не са добре дошли в САЩ“, заяви войнстващият проповедник Джоунс.

    Активността на Тери и съмишлениците му стигна дотам, че те издигат лозунг, който предлагат изписан на съответните фланелки „Ислямът е дявол“. Рамзи Килич, говорител на Съвета за американо-ислямски връзки, констатира по този повод: „За съжаление във Флорида ислямофобията се засилва.“

    Това е дипломатичен начин да кажеш, че един склонен да рецидивира идиотизъм рано или късно

    ще намери своя огледален вирус

    Религиите са модели, примиряващи възможността за познаване на битието с неговите несъвършенства и несгоди за нас. В тях има и утеха, и величие. Но попаднали в ръцете на войнстващи доктринери на етническото, на националното, на пола, ако щете, религиите се превръщат в арсенал, широко отворил порти за посещение от местната психиатрична болница.

    Един от пациентите ще ходи, ще гледа, ще плаче. Друг ще седне на сандък с лимонки и ще спи, трети ще иска да се качи на раменете му, за да каже реч срещу световната неправда. Четвърти обаче ще извади лимонка и ще дръпне лостчето; тогава санитарите ще изтръпнат.

    Той вече няма да е само луд, той ще е познал радостта от силата на властта.

    То е къде-къде по-опасно от целия наръчник с патологии.

    www.segabg.com

  • В медийния гьол – акули и копърка

    Севт ІІІ, Тракийски цар

    Сезонът на отпуските е. През август лятото изглежда меланхолично, както би се изразил проф. Георги Фотев. През 2010-а обаче не е. Под външното спокойствие, сериалите и морските включвания на една-две телевизии, кипят мераци, договарят се сделки, пресмятат се пари и влияние, купуват се приятели и се набелязват врагове.

    Всеки трябва да си получи заслуженото, а някои и да спечелят. Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия, казва Волтер.

    Преди десетина дни във Frognews.bg написахме, че германската медийна групировка ВАЦ е в процес на преговори за продажба на бизнеса си в България. Публикацията ни бе озаглавена „Красимир Гергов купува „Труд” и „24 часа” за 60 млн евро”.

    Последва моментална реакция, част от която емоционална, друга любопитна и разтревожена, а трета – открито агресивна. Как така сме си позволили нахалството да навлезем в територия, запазена за други. В смисъл къде си пъхаме гагата при големите.

    Бяхме опровергавани от най-високите места в представителството на германците в България. Ще призная, че очаквахме всичко това, дори знаехме кой как ще реагира. Така и стана. Малкият тест доказа за пореден път, че нещата у нас са повече елементарни, отколкото сложни и мистериозни. Замирисва на кръв и акулите почнаха да обикалят в кръг…

    Онзи ден управителят на ВАЦ в Есен, Бодо Хомбах, се изказал изчерпателно по повдигнатата от нас тема. Не заради нас, разбира се. Просто му беше дошло времето, а ние само съобщихме гласно това, което знаеха и други.

    “За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там”, заявява Хомбах за в. “Ханделсблат”. “Групировката ВАЦ е решена да се изтегли от Югоизточна Европа, ако се намери добър купувач. Сърбия и Румъния са първите пазари, от които концернът се оттегля. Според Хомбах основната причина за изтеглянето от Балканите е липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар”.

    Според “Ханделсблат” настъпилият обрат в поведението на ВАЦ се дължи на повсеместната злоупотреба с власт в региона. “Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт тровят пазара”, гневи се Хомбах. В някои държави от Югоизточна Европа вече липсвали честни конкуретни условия. Единственото изключение била Хърватия.

    Ще ми се да припомня на г-н Хомбах, че именно тази обвързаност позволи неговите чиновници в България да се държат на моменти като генерал-губернатори, подпомагани, разбира се, от местни лакеи. Дори насън германските чиновници не са се виждали да обядват и вечерят с президент, премиер, министри, живи олигарси, лидери на партии и прочие елит. Тук това им се случи.

    В Сърбия са по-откровени от нас. Икономическият министър Младжан Динкич заявява пред в. “Новости”: “За ВАЦ няма повече място в Сърбия.” Подобна реплика от васално настроените български министри и политици не сме чули за близо 15 години властване на вацовете в нашите земи. За което последните нямат никаква вина.

    Ясни са нещата и в Румъния. Пред финализиране е споразумение със семейство Адамеску, което искало да изкупи 50-те процента дялово участие на групировката в “Романия либера”.

    Според “Ханделсблат” проблемите в Югоизточна Европа не се изчерпвали с калпава икономика и злоупотреба с власт, пише на своите страници в. „Труд”. Сринали се и рекламните пазари. В почти всички държави процентът на спад във вестникарската реклама бил двуцифрен, за Румъния за м. г. той достигнал 70 на сто срив. На това място също се налага да припомним това-онова на г-н Хомбах.

    Преди 10-15 години вацовите издания в България имаха пълен монопол на рекламния пазар за вестници и всичко беше окей. Даваха се коктейли и щедри обещания за германски инвестиции. Когато обаче и други играчи поискаха парче от тортата – от ВАЦ се нацупиха. А на г-н Хомбах, подобно на Цезар, сигурно му е през онази работа какво мислят Сенатът и народът на Рим…

    Но да оставим ВАЦ да решава стратегическите си ходове на Балканите. След някой и друг месец никой читател няма да помни, че са притежавали на моменти почти цялата вестникарска мощ у нас и са участвали, чрез своите издания в дворцови и политически интриги, макар не всеки път да са знаели това. Имаше един служител тук, д-р Шенк, който преди да бъде отзован в Германия споделил пред български колеги: „В крайна сметка лошата ни кадрова политика в София ще си каже думата”. Винаги идва този момент.

    Какво става оттук нататък. Дали наистина медийният и рекламен отличник Красимир Гергов ще е новият собственик на „Труд”, „24 часа”, „168 часа” и останалите от кошницата на ВГБ? Би могло, но не е съвсем сигурно. Говори се, че той би могъл да проведе операцията по придобиване на изданията, но генералният щаб да е другаде.

    В Румъния това е семейство Адамеску. А тук? Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Възможно е, но и това никой не се наема да твърди със сигурност. Нито за Цветан Василев и Корпоративна банка.

    В Англия Гергов бил споделил това-онова с познати, но с уговорката, че все още е рано за шампанско. Което препраща към една друга версия, която от няколко месеца освежава клюкарските среди в столицата.

    Става дума, че приятелката на премиера Бойко Борисов – Цветелина Бориславова има интереси към медийния бизнес. Самата тя отрече веднъж, но фактът, че го направи след публикация в „жълтата” преса, повече потвърждава, отколкото опровергава подобна клюка. Освен това е логично.

    Нейният фаворит, колкото и да е талантлив и подкрепен от външни фактори, все един ден ще се нуждае от медийна пропагандна машина. В България политиците много бързо забравят откъде са тръгнали, след което обществото ги наказва, понякога жестоко.

    Сега медиите са пристанали на Борисов, но това няма да е вечно. Затова ако Цветелина придобие част от „Труд” и „24 часа” би било полезно за ГЕРБ като цяло и за Борисов в частност.

    Говори се, че има и съавтор на тази идея от средите на сегашните вацови издания. Както се казва, с вътрешен човек винаги е по-лесно. Но и рисковано, въпреки клетвите за вярност и лоялност. Уилям Блейк ни учи, че нито една птица не се издига прекалено високо със собствените си криле…

    Има и трети вариант, който засега е резервен. Ако нещата около преговорите с ВАЦ зациклят, да се прибегне до закупуване на вестниците „Сега” и „Стандарт”. За единия вече било разговаряно на кафе и чаша бяло вино във Виена. Съдбата на газа от Русия и положението на Сашо Дончев пък щяло да определи бъдещето на другия.

    В споменатите вече схеми направила опит да се закачи и по-стара медийна групировка с финансови затруднения в момента. Нещата там обаче се усложнявали от някаква пикантна история в стил Мата Хари. Всъщност това би могло да е просто съвременна приказка.

    В нея се разказва как млада, интелигентна жена преди време имала вземане-даване със службите. Нещо като Анджелина Джоли в „Агент Солт”. Родната красавица била прикрепена към млад бизнесмен с доста странен, но бурен във финансово отношение старт.

    По класическата схема тя използвала класическите оръжия чар и легло, за да „тегли” от него ценна информация, която описвала в доклади до шефовете си. И така месец след месец. Един ден обаче, вместо поредния доклад, дамата връчила на началника си оставка.

    Причината била повече от прозаична – влюбила се в „обекта”. После се оженили и заживели заможно и щастливо. Лошата новина в приказката е, че някой би използвал тези доклади, ако интересите на медийното поле се разминат. Братя Грим все в такива дебри пращат въображението на неподготвения читател…

    Всеизвестно е, че някой ден интернет ще доубие вестниците, както някога телевизията радиото. По света това ще стане в близко бъдеще, а у нас – в малко по-далечно. Което не означава, че вестниците са си намерили богат безкористен закрилник. Нищо подобно.

    Дошло е време да бъдат използвани още веднъж за „черна работа” или „мокра поръччка”, както искате я наречете. През 2011 г. са изборите за местна власт и президент. Който спечели, ще управлява и ще разполага с богат ресурс под формата на пари от европрограми и обществени поръчки. Ще може да притиска и управляващите, ако не са самите те.

    Да не забравяме и проектът на Георги Първанов. Той ще се случи, въпреки мечтата на бществото да види истинска алтернатива. Около президента все още се навъртат хора с влияние в различни сфери, които ще го подкрепят до последно, защото няма вече къде да отидат. Ако придобият част от въпросните медии, ще могат ако не да диктуват, поне да участват във взимането на решения. Ще свършат добра работа и по привличане на част от червения електорат в нова конспирация с понапудрена соцпропаганда.

    Всички акули в медийния гьол знаят, че вестниците освен тираж губят и реклами. Но пък ако си изиграят добре ролята и собствениците им се окажат сред печелившите в политическия лов, една-две блажни поръчки ще компенсират загубите.

    Не е тайна, че пари се вадят и за интернет медии. Не много, но с переспектива или поне с надежда за такава. Рано или късно и в България рекламодателите ще осъзнаят, че платежоспособните, хората с възможности и готовите да рискуват с парите си са в интернет. Към нета поеха и телевизиите. Така че процесът може да е бавен, но е необратим.

    Чудите се какво ще стане със свободното слово и смелата журналистика? Нищо. Ще са храна за акулите, както и досега.

    P.S. Не обичам римляните по понятни причини, но признавам, че са изрекли и някои мъдри неща. Например Rebus in humanis nulla est constantia certa – В човешките дела няма нищо постоянно. Не че и ние траките не сме го знаели, но в google няма да откриете тракийски сентенции и мъдрости, което ме обижда, но съм безсилен да променя нещата. Искам да кажа, че богатство не означава винаги власт, а властта – щастие, защото животът обича да се шегува. И понеже не дойде ред да кажем някоя дума за копърката, препоръчвам й да чете Макиавели, а той е казал: „Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели”. Така да знаете.

    Източник: Фрогнюз
    frognews.bg