Всички авторски страници

Авторски

• Вносът на емигранти във властта задълбочава кризата

  Животът в странство учи тези хора да скриват емоциите си, да са недоверчиви, да гонят само личните си амбиции за житейско преуспяване, твърдят психолози

  Автор: Галя Горанова /в-к Сега/

  Психолозите твърдят, че кризата е най-голямото изпитание пред лидерството. Тя слага край на представата за лидера като управленец-бюрократ, призван да съхрани статуквото в обществото и задава съвсем нови изисквания. За да се съхрани социалният мир, „бюрократът“ трябва да отстъпи място на т.нар. трансформационен лидер, чиято особена сила е в умението да оползотвори кризата за успешна структурна промяна на обществото. Тези теоретични постановки се потвърждават и от изследването на група български психолози, проведено преди няколко години. Екипът на доц. Тома Томов, Харалан Александров, Иван Иванов и Рафаел Чичек анализира лидерската функция в България чрез груповите отношения.

  Покрай множество други изводи експериментът стига до едно изключително интересно наблюдение: завърналите се в България емигранти

  не са добри лидери

  Разбира се, всяко обобщение съдържа грешката в себе си: емигрантите биват всякакви чешити. Но научният експеримент доказва горепосочения извод. Заключението се натрапва след продължителен анализ на поведението в група от 5-7 човека, предимно завърнали се от чужбина нашенци, на които е възложена конкретна задача: да променят представата за България и стила на българското присъствие в света с ресурс от 100 000 долара. Задачата е така преценена, че да провокира най-остро нуждата от лидерство.

  Т.нар. „емигрантска“ група предлага следното решение: да се създаде фондация, която да инвестира в развитието на човешките ресурси на България. Идеята се основава на предположението, че замогнали се и успешни българи ще насърчат с готовност свои млади сънародници да тръгнат по техния път. Измежду всички групи, подложени на експеримента, завърналите се от чужбина българи изповядват най-силно вярата в „месианските“ решения, установява научният екип. Те са убедени, че правилният ход на България отдавна е ясен на „другите“, „там“ на Запад, и някой просто трябва да уреди доставянето му на място.

  Проучването обаче разбива на пух и прах популярното сред архитектите на прехода убеждение, че досегът с цивилизования свят и попитият на Запад опит автоматично превръщат завърналите се емигранти в активисти на промяната. Нищо подобно. Тъкмо обратното. Експериментът показва, че

  вместо да внесат демокрация,

  ентусиастите от чужбина спъват автономното развитие на българското общество, защото се опитват да компенсират отсъстващата лидерска функция на местните общности с предоставянето на лидерство „назаем“. То не е автентично, породено от социални нужди и колективни потребности, а е като полуфабрикат с автентичен вкус, но без главен готвач, заключават наблюдаващите експеримента. Абе да си го кажем направо, това псевдолидерство е като соевата кайма и палмовото мляко. Фалшификат с претенции.

  Това първо по-подробно изследване на психологията на емигранта опровергава една от големите заблуди на нашия преход – че само хора с опит от живота на Запад могат да извадят България от блатото. Това схващане е и една от причините преходът ни също да е псевдо. Все пак значителна част от управленския елит на страната през последните 20 години, включително и в сегашния кабинет, бяха представители на масовата посттоталитарна емигрантска вълна, които днес търсят реализация в родината. Достатъчно е да си припомним инициативата „Българският Великден“, с която се закичи правителството на Костов, а после послужи като реална банка кадри и на кабинета „Сакскобургготски“.

  При теренните проучвания хората, живели и учили на Запад, остават най-дистанцирани и отчуждени един от друг, трудно се свързват, без ентусиазъм и любопитство и не влагат страст в съвместната си работа, установяват психолозите. Затова и решението на поставената им задача е белязано от този провал в общуването. Те избират да развиват посредническа дейност (фондация), която позволява да се извлича печалба от процесите на социален обмен, без обаче да се ангажират лично с тях, което ги обрича на провал. „У наблюдателите тази група остави впечатление за отсъствие на смисъл“, е жестоката присъда на психолозите.

  Те обменят думи, но не и преживявания

  Създават впечатление за пълна и непреодолима отчужденост. Животът в странство учи тези хора да скриват емоциите си, да са недоверчиви, дори потайни, да гонят единствено и само личните си амбиции за житейско преуспяване, така както те си го представят. Всичко това обаче обрича работата в група на безплодие, тъй като участниците се оказват изправени пред неразрешимия конфликт как да не допуснат да се състои група, а същевременно трябва да намерят решение на задача, което може да бъде постигнато само в група.

  По странен начин култивираният зад граница емигрантски егоцентризъм се съчетава с рефлексите от тоталитаризма – недоверие, фалшив ентусиазъм от участие в групови мероприятия и в резултат се формират изпълнени с мнителност индивиди, които търсят да извлекат единствено лична изгода от поставената им отвън задача. Особено илюстративен пример са завърналите се от чужбина млади юпита, които се включиха активно в управлението на държавата след 2001 г. Заедно с привнесените модерни административни практики – „едно гише“, електронни регистри и пр., те успяха да извлекат и множество лични ползи от поставените им управленски задачи. Най-сигурна проява на отчуждението, което емигрантите изпитват към общността (народа), са множеството експерти и граждански сдружения, които използват като посредници при осъществяване на дейността си, твърдят психолозите. А ние веднага се сещаме за делегираните държавни дейности към частни консултанти като „Краун Ейджънтс“ например. Позната схема със спорни резултати.

  Едно по-задълбочено изследване на психологическите особености на завърналите се в родината български емигранти разкрива драмата на изгубената автентичност. От една страна, чувството им за принадлежност към „местната“ общност е разколебано. Те вече не се чувстват съвсем българи и търсят да се дистанцират от родните порядки. Същевременно това, което са усвоили на Запад, са единствено инструментите за оцеляване и лично развитие (кариера), но не и способността да предлагат решение на обществени проблеми, да бъдат лидери. Да се разчита на тези стотици хиляди нашенци зад граница, че могат да променят българската действителност, е наивно, подсказват психолозите. Хубаво ще е да бъдат опровергани един ден. Засега обаче опитът само потвърждава правотата им.

  –ПАТОЛОГИЧЕН НАРЦИСИЗЪМ–

  Много преди Бойко Борисов да изгрее на политическата сцена, този психологически експеримент дава интересни резултати за патологичния нарцисизъм, който често никне върху благодатната почва на кризите. Развиват го хора, които се нагърбват с водаческата роля само от лични потребности, а не от посветеност на групови интереси. При този вид нарцисизъм възприемането на света се ограничава само до вътрешния свят на човека. Нарцисизмът се характеризира с омнипотентност (всемогъщество), със стремеж към изолация и откъснатост и с интерес единствено към вътрешния свят, твърдят патолозите. Нарцисът изземва Его-функцията от групата и създава у нея магическото очакване, че може всичко да реши сам. Това да ви напомня нещо?

  Източник: http://www.segabg.com/

• Поптодорова ще се срещне с Обама, уговаря и разменни посещения на най-високо равнище

  След почти 10 месеца, България отново има посланик в САЩ. Следващия вторник, 10 август, Елена Поптодорова ще връчи акредитивните си писма на президента Барак Обама в Белия дом.
  Какви въпроси ще доминират българо-американските отношения в близко бъдеще? – към новия посланик се обърна Соня Каникова кореспондентка на Дойче Веле във Вашингтон. На Вашето внимание предлагаме  пълното интервю за радиото в МР3 формат – линк:    Elena Poptodorova Interview (изчакайте да се зареди файла).

  

• Копривщица събира за 10 път почитатели на фолклора

  Министърът на културата Вежди Рашидов ще открие Десетия национален събор на българското народно творчество „Копривщица 2010”, който ще се проведе на 6, 7 и 8 август 2010 г. в гр. Копривщица в местността Войводенец.
  
  Организаторите очакват около 13 000 участници и над 200 000 зрители да се включат в най-престижния форум за български народен фолклор, казва за БТА кметът на общината Любомир Цеков.

  Съборът в Копривщица тази година ще посрещне гости от цял свят. Особено голям е интересът на групи от Япония и САЩ, отбелязва кметът. Американска група от около 30 човека, която е четвъртата поред от тази страна, се е записала за участие в последния момент, с условието, че на самото откриване на събора – в петък, ще изпее на централната естрада написаната от тях песен за Копривщица на български език, допълва той.

  Откриването на националния събор “Копривщица 2010” ще е на 6 август от 11.00 ч. на централната естрада в местността „Войводенец“. Покани за събитието са изпратени до президента, министър-председателя, председателя на Народното събрание и представители на дипломатическия корпус, акредитирани у нас.
  Самата церемония по откриването ще е два часа след началото на програмите на седемте естради, изградени в местността. На тях ще излязат певци и изпълнители, номинирани от всичките 28 области след проведените по места регионални събори.

  В петъчния и съботен ден на всяка от естрадите ще има по десет часа автентичен фолклор. Освен тези седем сцени, в Копривщица ще има още две. На естрадата на пл. „20 април“ в петъчната и съботна вечери от 19.30 ч. ще се представят групите от чужбина, изпълняващи български фолклор. На естрада в старото копривщенско училище през двата дни – 6 и 7 август, ще има възможност да бъдат видяни самодейци от читалища в страната, които не са включени в конкурсната програма, която е в местността „Войводенец“. В събота, от 22.30 ч. в центъра на Копривщица – на пл. „20 април“ ще може да бъде гледано изпълнението на нестинарска група.

  Закриването на събора ще е на централната естрада във „Войводенец“ от 11.00 ч. в неделя. Тогава ще бъдат връчени наградите на най-изявените участници, ще бъдат обявени и лауреатите от проекта „Живи човешки съкровища“, който се координира от Министерството на културата, Института за фолклор при БАН, със съдействието на Националната комисия на ЮНЕСКО в България.

  Традиционният събор в Копривщица, който се провежда на всеки пет години от 1960 г. насам, е с бюджет половин милион лева, като 275 000 от тях са отпуснати от републиканския бюджет, а 70 000 от средставата са дарени от Българо-американската фондация „Америка за България“, обясни Цеков.

  Предвид огромния интерес към събора не е само от страна на любителите на автентичните песни и танци, обичаи и занаяти, с решение на общинския съвет в Копривщица са определени и такси, които ще се заплащат от гостите на събора. Тези, които са с личните си автомобили, ще плащат такса „паркинг“ по пет лева за ден и десет лева за денонощие, а за автобуси и за микробуси таксата е съответно десет и двадесет лева, като от нея са освободени транспортните средства на участващите в събора. Таксата за снимки с любителски фотоапарати е 50 лева на ден или 100 лева за трите дни на събора. Същата сума се заплаща и за любителските видеокамери. За снимки с професионални видеокамери или кинокамери таксата е по 500 лева на ден.

  http://frognews.bg/

• Шести август – Преображение Господне

  Според народните вярвания времето днес се обръща към есента и студа

  Преображение Господне е един от 12-те големи Господски и Богородични празници. Чества се от първите векове на християнството като спомен за небесната слава и мощ на Спасителя.

  Според легендата юдеите старателно изучавали пророчествата на Исус Христос, но превратно тълкували техния смисъл, като мислели, че Месията ще ги освободи от робството на чужденците, ще ги възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол.

  Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори и самите апостоли не били далеч от такива земни помисли, макар да повярвали, че Исус е очакваният Месия.

  Надявали се, че Христос ще възстанови израилското царство, спорели кой сред тях е по-велик, не могли да приемат, че Исус Христос, Синът Божий и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете.

  Христос често беседвал с учениците Си за Своите предстоящи страдания, казвал им, че ще бъде убит и на третия ден ще възкръсне. Сърцата на учениците изпълвала скръб, но дълбоко в себе си те не вярвали, че това ще се случи.

  Тогава Христос отвел трима от тях: Петър, Яков и Йоан на планината Тавор в Галилея, за да им покаже ясно своя произход и предричаното от него „ново царство“.

  След вглъбена молитва Исус се преобразил – лицето и дрехите му светели с ослепителна светлина. До него стоели библейските пророци Мойсей и Илия. Чул се глас от небето, който посочил Исус като Божи син. Когато посмели отново да отворят очи, Христовите ученици го видели в обикновения му човешки облик.

  На този ден стопаните носят в църквата грозде за благослов, защото от него се прави виното – символичният образ на Христовата кръв. На празника Преображение то се благославя, но според църковните правила на този ден не се яде грозде.

  В литургията на българските православни храмове се прибавя молитвеното песнопение „Освещаване на гроздето“. Днес се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прекади от свещеника в църквата.

  Узрелите преди това къпини, които според народната вяра са дяволско грозде, могат да се ядат след 6 август.

  Според народните вярвания времето на Преображение се обръща: водите на изворите и реките стават студени и непригодни за къпане и лятото се пречупва – времето се обръща към есента и студа.

  На Преображение Господне вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба.

  Преображение Господне се отбелязва с литургии във всички християнски църкви.

  Източник: VESTI.bg

• Молитвата може и да лекува

  Молитвата лекува, когато се извършва отблизо и е лична, съобщава изследване, проведено в Мозамбик от доктори, учени и професор по религия.
  
  Не помага обаче всеки вид молитва, а само „непосредствената застъпническа молитва“ – когато един или повече хора се молят за някого в присъствието му и често с физически контакт. Наблюдавано е, че тя е помагала на някои хора с визуални и слухови проблеми. Екип лекари и учени, водени от професор Кенди Гюнтер Браун от Университета на Индиана е провел изследвания в селската част на Мозамбик. Молитвата е водила до „значително“ подобрение при участниците с нарушение на слуха или зрението. Проучени са 14 души с проблеми със слуха и 11 с проблеми със зрението, открити чрез християнски групи в мозамбикски градове и села. Участниците в изследването са били проверявани с ръчен аудиометър и таблици за зрението, според вида на проблемите им, преди и след участието си в молитвена сесия. „Значително подобрение в слуха е отбелязано в 18 уши на 11 пациенти“, както и „значително подобрение на зрението“, съобщава изследването. То ще бъде публикувано в Southern Medical Journal. Изследването се е фокусирало върху клиничните ефекти на молитвата и не се опитва да обясни как или защо някои участници са постигнали подобрението на състоянието си. „Трябва да се направи още много, за да се открие защо се наблюдават тези ефекти, какви са механизмите и има ли структурни промени“, заявява професор Браун, която се интересува от духовни практики на лечение. „Но това изследване ни казва, че една от причините за разпространението на Петдесятничеството е, че мнозина вярват, че се извършва лечение“. Петдесятните обикновено прекарват между 1 и 15 минути, за да се молят за болните, но някои са се молели и над час, положили ръка върху главата на пациента или с прегръдка. Изследването се фокусира върху визуалните и слухови проблеми, защото се измерват по-лесно и са по-трудно податливи на психосматични подобрения от ревматичния артрит. Избрани са селските райони на Мозамбик, защото там не се намират масово очила или прибори за корекция на слуха, а петдесятнически групи са активни там. Браун и колегите й призоват за още изследвания, „за да се определи дали непосредствената застъпническа молитва може да бъде ефективно допълнение към стандартната медицинска помощ за някои пациенти“, особено в страни с ограничени възможности за грижа за пациентите. /АФП /

• Сделки над 5 хил. лв. само по банков път

  Плащането на повече от 5 хил. лв. на ръка ще се третира като нарушение според нов закон за ограничаване на плащанията кеш, чийто проект вече е публикуван на сайта на МФ, съобщи „Сега“.

  Заплатите задължително ще се превеждат по сметка – независимо за колко лева става дума. Така предложения на НАП и на бизнеса, лансирани от години, най-сетне са на път да оживеят в правния ни мир.

  Уреждането на сметки по сделки и даването на заеми между фирми и граждани, надвишаващи прага от 5 хил. лв., ще става задължително по банков път, предвижда проектозаконът.

  Ако нарушител бъде заловен да дава пари на ръка, чака го глоба – 25% от броената сума, ако е физическо лице, и 50%, ако действа като юридическо лице. При второ нарушение процентите на санкциите се удвояват. Контролът ще е грижа на НАП.

  Целта е да има проследяемост на паричните потоци и да се осветлят доходи, плащани и получавани досега в плик, става ясно от мотивите. Задължителното ползване на банкови преводи ще улесни и разкриването на пране на мръсни пари.

  За жалост от проекта не личи дали покрай задължителното пренасочване на паричните обороти към банките държавата да има намерение да опита да ги убеди да намалят таксите и комисионите си. Скъпите преводи са една от причините българите да заобикалят услугите на финансовите посредници и да разнасят пачки в чантите си.

  Ограничението за плащане в брой ще се отнася и за суми в евро, долари и т.н., ако са равностойни на повече от 5 000 лв.

  Kafene.net

• Зодията управлява здравето

  Учени твърдят, че зодията определя не само характера ни, но и оказва влияние върху здравословното ни състояние. Тази теза се подкрепя от едно ново проучване, което установява силните и слабите страни на отделните зодии.

  Въпросът е стар колкото човечеството – ще мога ли да се радвам на здраве и колко дълго ще живея? И докато мнозина учени търсят отговорите в наследствеността, Кристиян Темл, който е лекар и писател, се обръща за получаването на тези отговори към звездите. Всъщност хората се опитват от векове насам да намерят връзка между разположението на звездите и кондицията си. След направено проучване, в което са били включени над 140 000 души, Темл е в състояние да каже коя зодия какви силни страни има и от какви медицински рискове е особено застрашена. Ето неговите заключения:

  Овен

  При Овена особено добре функционира храносмилателната система, заболяванията на бъбреците също се срещат рядко. Освен това към средата на живота хората от тази зодия развиват силна мотивация да се грижат за здравето си. Рисковете за тях произтичат от сърцето, а и са податливи на подагра. Мъжете-овни са под заплахата с напредъка на възрастта да изпаднат в алкохолна зависимост.

  Телец

  При Телците също храносмилателната система функционира безпроблемно в повечето случаи, а рисковете са най-вече свързани с белите дробове. Принципно проблеми с кръвното налягане не се срещат. По-съзнателно отношение към опазването на здравето си телците започват да проявяват след 60-годишна възраст.

  Близнаци

  Близнаците пък живеят по-здравословно докато са по-млади, а от всички зодии в тази се срещат най-малко хора с наднормено тегло. Рисковете за близнаците са по линия на сърдечно-съдовата система, а при мъжете отново стои заплахата от алкохолна зависимост, особено при наличието на голям стрес.

  Рак

  Раците почти нямат проблеми със стреса – те са по-спокойни, което се вижда и по добрите показатели на кръвното им налягане. Проблемите за тях идват и от храносмилателната система, и от жлъчката, а от всички зодии точно раците са най-застрашени от бъбречни заболявания.

  Лъв

  Лъвовете принципно нямат проблеми с наднорменото тегло, защото се грижат за здравето си. Не са застрашени толкова от риска да заболеят от сърдечни болести или високо кръвно налягане, но трябва да внимават с белите дробове – особено пушачите.

  Дева

  При хората от зодия Дева бъбреците обичайно функционират без проблеми, костите и ставите са стабилни, кръвното налягане не създава грижи – дори и на старини. През тази част от живота обаче нарастват рисковете от наднормено тегло и сърдечни заболявания.

  Везни

  И Везните са най-много застрашени от сърдечни заболявания, опасността от високо кръвно нараства с всяка следваща година, те са под заплахата от заболявания на черния дроб и от диабет. Силните им страни са жлъчката, бъбреците и белите дробове.

  Скорпион

  Скорпионът също не би трябвало да се притеснява за белите си дробове, а и повечето хора от тази зодия не пушат. Опасения не би трябвало да произтичат и от нивата на холестерола, но много рисков фактор е стресът.

  Стрелец

  Стрелците обичайно имат поддържани фигури и са спортни типове. Сърцето им е по правило здраво, храносмилателната система също е издръжлива. Основната рискова сфера е скелетната система.

  Козирог

  Козирогът е като че ли по-неразумен на младини, по-склонен е да набляга на здравословния начин на живот с напредването на възрастта. Следствието – проблеми с кръвното, с обмяната на веществата, с нивата на холестерола.

  Водолей

  При хората от зодия Водолей като най-слаб орган се очертават белите дробове, грижи могат да създадат също черният дроб и жлъчката. Но пък чревният им тракт едва ли ще стане източник на неприятности.

  Риби

  И накрая – Рибите. Те, например, много рядко се разболяват от диабет, но е важно в по-късна възраст да наблягат на движението и спорта. Сред слабите им страни са заболяванията на червата и черния дроб, както и на жлъчката и бъбреците.

  Източник: Дойче Веле
  http://www.dw-world.de/

• Eто защо казах, че БСП е посткомунистическа

  ГЕОРГИ КАДИЕВ

  Една моя реплика при среща с кмета на Берлин г-н Воверайт според в. „24 часа“ потресла парламентарната група на БСП. Репликата е, че БСП е посткомунистическа партия.

  Хубаво е, че групата реагира. Хубаво щеше да е, ако не беше анонимно и с реплики от типа „Кадиев да си ходи от бюрото“.

  Хубаво щеше да е, ако имаше аргументация, обясняваща потреса. За да направим дебат, който е много важен. Защото е въпрос за същността на БСП и за най-голямата й отговорност- за демокрацията в България. Голямата част от партиите в България са посткомунистически. Произлизат от БКП, членовете им са бивши членове на БКП, много от тях вегетират само и единствено на анти-БКП говорене. Държат се като посткомунистически партии, структурират се така и говорят така. Защо имаме толкова много лидерски партии и не е ли това наследство от онези времена? Защо например екопартиите неизвестно защо се обявяват за антикомунистически? Не са ли посткомунистически националистическите партии? Но тъй като репликата ми бе за БСП, пък и по естествен начин тя ме интересува най-много, давам моите аргументи защо мисля така за нея:

  Първо, защото все още е партия на прехода. Вярно, България вече почти привърши с прехода. Член сме на ЕС, член сме на НАТО, имаме пазарна икономика. Но при БСП нещата стоят по друг начин. Тя няма да завърши този преход, докато не смени поколенията. Няма как 45% от членовете в София да са над 70 години – а така е в цялата страна – и да няма естествена тежест към миналото. Трябва масирано навлизане на нови млади хора, чийто съзнателен живот е минал след 10 ноември и разбиранията им са формирани в нова съвременност. Един от основните упреци за БСП е капсулиране и трудно отваряне на път на нови хора в ръководните органи. И това трябва да се промени не със смяната на един или двама висши функционери, а с нахлуване на млади
  хора на всички нива.

  Второ, защото е партия на вътрешното статукво. Което в момента изцяло устройва външното статукво, налагано от ГЕРБ.

  БСП не може и не бива да печели избори, разчитайки само и единствено на спада на популярността на ГЕРБ. Изборите в Габрово показаха много ясно – спадът на доверие в ГЕРБ отива в негласуващите, не при нас. БСП не бива да спира стремежа към промяна с аргумента „да се концентрираме върху местните и президентските избори сега, после ще видим“.

  БСП трябва да се обновява като членска маса, ръководен състав, структура, начин на управление, начин на правене на политика, опозиционно поведение. Тогава ще печели, защото е реална алтернатива, на вълната на собствената си сила.

  Трето, защото продължава да залага на процедури и бюрокрация, за да държи промяната под контрол. Колко конгреса трябва да минат, за да разберем, че истинските лидери се избират от хората, не от пленуми и конференции?

  Кога ще направим преки избори за кандидатите за изборни длъжности? Това отваря енергия, създава настроение, създава усет, че нещо зависи от обикновените членове на БСП. Вярно, може и да не спечели „правилният“ човек. Може и избраният да се окаже провал, риск винаги има. Но това е демокрацията в действие.

  Четвърто, защото не стимулира творческо създаване на политика. Една партия е силна, когато нейните основни политици творят, мислят, имат различни мнения и визии, създават алтернативност в партията си, която след това да стане алтернатива на другите партии. ГЕРБ например е лидерска партия от силов тип – едно изключително опасно за демокрацията явление. БСП не бива да е такава. Още по-малко трябва да е лидерска партия от интригантски тип.

  Тя трябва да е нелидерска партия от демократичен тип. Нейният председател трябва да е пръв сред равни. Ръководството й трябва да събира политиците с най-голям капацитет и авторитет. Което означава отказ от сегашния екипен принцип при избор на изпълнително бюро. Трябва моментално въвеждане на изискването за несъвместяване на постове, за мандатност.

  И пето, защото все още не се изразява ясно по щекотливи теми. Все едно се навеждаме, докато отмине вятърът, както ни учеха по време на перестройката. Кога например ще имаме ясна позиция по създаването на политически движения от президента
  Първанов и Татяна Дончева?

  Партньори ли са ни, конкуренти ли, отваряме ли се към тях, затваряме ли се? Променяме ли коалиционната си политика, която има очевидни недостатъци? Искаме ли нова конституция, ако приемем, че преходът е завършил и настоящата вече не е достатъчно адекватна на ситуацията? И ред други въпроси.

  Ето това в общи линии са нещата, които бих искал да дискутираме в БСП. Ако има аргументи против, готов съм да слушам и да променя мнението си. В края на краищата аз искам БСП да е по-силна. И по-различна. За да има бъдеще пред нея. За да имаме един силен политически гарант на демокрацията в страната. От която зависи животът на всички нас.

  Публикувано в 24 Часа
  http://www.24chasa.bg

• Дикме: Един милион не е много за Доган

  Със сигурност един милион не представлява кой знае колко голямо значение за Ахмед Доган, каза бившият министър на земеделието и бивш член на ДПС Мехмед Дикме пред бТВ в разговор за прословутия хонорар на Доган.

  Доган неведнъж е заявявал пред медиите, че е милионер в долари и тази сума едва ли представлява интерес за него, каза още Дикме.

  В случая явно става въпрос за политически бизнес и за протекции. Лошото е, че този хонорар не е от частен бизнес, а са пари на данъкоплатците, данък, изпълнител на един грандиозен проект.

  Във всяка една нормална държава лидерите си подават оставките. Лидерът на ДПС може да бъде сменен само, когато той реши да бъде сменен, подчерта Дикме и добави, че когато е бил в партията през 2003 година към него са отправяни предложения от “покойни” членове да подготвят издигането му за председател на ДПС.

  Бившият член на движението подчерта, че това не е бил Ахмед Емин, който се самоуби в „Сараите“ на Доган. ДПС не е онази партия, която защитаваше ценностите на малцинствата в своя зародиш, смята още Мехмед Дикме.

  Според него преломният момент настъпил в началото на 2003 година, когато “порциите” са надделели над обществените интереси.

  http://kafene.net/

• Цветанов: Явно е вярно – мафията си има държава!

  Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че решението на апелативния съд да пусне част от „Килърите“ ще има сериозни последици.

  Вчера четирима от петимата задържани при спецоперацията на МВР във връзка с убийството на бизнесмена Юри Галев, бяха пуснати от Софийския апелативен съд срещу подписка. Петият от групата на „Килърите“ остава в ареста, но заради повторно обвинение за незаконно притежание на автомат.
  Същевременно Цветанов отхвърли пред bTV спекулациите, че управляващите имат намерение да прехвърлят съдебната власт към изпълнителната.

  Вицепремиерът изтъкна, че вече е склонен да се съгласи с твърдението, че мафията си има държава.
  Освобождаването на задържаните ще осуети, по думите му, по-нататъшните действия по случая. „Трябва да се сложи край на съществуването на порочния кръг, който рефлектира не върху друг, а върху българските граждани“, заяви Цветанов, визирайки съдебната система, цитиран от БГНЕС.

  По думите му, след като групата е освободена от ареста, има предпоставки да бъде отстранен някой от замесените, за да не се разплете веригата. Това нека да тежи на съвестта на съда и на съвестта на състава, който вчера взе решението за пускането им, каза Цветанов. Вътрешният министър обясни, че има свидетелски показания, които показват, че сим-картите са ползвани именно от тези лица, „има клетки, които доказват комуникацията между стрелеца, между Васко Кеца, между Пешо Сумиста, между всички“.
  Има допълнително свидетелски показания, които говорят за поръчка, дадена от Янко Попов-Туци“, добави Цветанов.

  Снощи премиерът Бойко Борисов коментира, че пускането на част от задържаните по време на операция „Килърите” е провокация към държавата.
  „Ясно е, че Висш съдебен съвет, който е изцяло избран и в него са изпратени представители на БСП, ДПС и НДСВ не може да е висш съдебен съвет, който да направи реформата в съдебната система”, изтъкна Борисов.
  Той допълни, че очаква да се съберат още доказателства и тази мярка ще се обжалва.

  Същевременно съдията от Софийския апелативен съд Калин Калпакчиев заяви днес пред БНР, цитиран от „Фокус“, чеминистърът на вътрешните работи и министър-председателят манипулират и настройват общественото мнение.
  „Крайно недопустимо е висши представители на изпълнителната власт като министърът на вътрешните работи и премиерът публично да оповестяват резултатите от едно разследване, което предстои или протича, като по този начин те грубо нарушават три установени демократични стандарта в цивилизования свят“, заяви Калпакчиев.

  По думите му съдът е този, който трябва да прецени дали съобразно закона са налице основанията да бъде задържано временно, или лишено от свобода, или признато за виновно едно лице. Той смята, че в конкретните случаи съдът е извършил това, което Конституцията и законът са му възложили, без да се поддаде на външен натиск.

  www.dir.bg

• Ню Йорк одобри строежа на джамия до Кота Нула (Световния търговски център)

  Планът за построяване на джамия и ислямски център близо до Кота Нула, мястото, където беше извършен атентатът срещу Световния търговски център, направи важна стъпка към успеха. Градската комисия по благоустройството гласува единодушно, че сградата, която в момента заема мястото, не може да се смята за защитена. Това прави възможно събарянето й, за да се построи на нейно място джамия, както е планирано. Проектът, предизвикал дебат за религиозната търпимост, се превърна в тест за толерантността към исляма в САЩ след атаките от 11 септември 2011 г. Многоетажният центърът ще включва джамия, спортни съоръжения, ресторант и може би детска градина. Целта му ще бъде да се покаже на всички, че мюсюлманите са част от обществото в Ню Йорк, заявяват планиралите го. Проблемът е в предложеното място, близо до Кота Нула – мястото, където стояха кулите-близнаци на Световния търговски център, преди да бъдат унищожени от терористи от “Ал Кайда“ на 11 септември. При атаката загинаха близо 3000 души. Някои аплодираха решението на комисията за събаряне на сградата от 50-те години на 19-и век, в която се намира изоставен склад. Други обаче скандираха “срам“ и размахваха плакати срещу строежа на “джамия 9/11“. На един от тях пишеше “ислямът строи джамии на местата на своите завоевания“. Поддръжниците на проекта се надяват той да послужи за мост между Запада и ислямския свят, като промени начина, по който американците гледат на мюсюлманите след атаките. Кметът Майкъл Блумбърг заяви, че в този спор е заложена, ключова ценност – свободата на вероизповедание в “най-свободния град на света“. Критиците изглеждат малобройни, но решителни и наскоро спечелиха силни съюзници, включително бившата републиканска кандидатка за вицепрезидент Сара Пейлин, която призова за отхвърлянето на проекта. /АФП /

• Злокачествената патология

  Автор: Бойко Ламбовски /Сега/

  „Те не познават добре исляма, не го познават и на 10% колкото мене – разказва ми преводачката Кадрие Джесур за работата си с турски жени, изучаващи педагогика в Истанбул. – Обаче си слагат забрадките и така ходят. Така било предписано в Корана, така бил разпоредил Пророкът. А когато ги питам елементарни неща за историята на исляма, – не, не знаят. Не знаят нито дати, нито факти, нищо.“

  Тя ми казва, че причините за настъплението на радикализма са комплексни. И са както политически натиск от победила партия, така и прелъстителна рекламна пропаганда от типа: „искаш ли да си красива – пребради се с нашите кърпи!“

  Аз съм съгласен с нея. Но мисля, че има и по-дълбоки причини. Най-дълбоко, в основата на религиозните патологии не е вярата, а властта. Не само властта като държавно насилие, а властта като отношение в една махала, в едно семейство, между два пола. Има идеологически доктрини, които гарантират

  повече власт от човек над човека

  Комунизмът в казармените си практики е тъкмо това. Казармените практики означават, че старшината може да те юрка по плаца през целия т. нар. „учебен ден“, но има право да ти стъжни и вечерта, и уикенда. Може да посегне и на телесната ти автономия – да те остриже нула номер, например, или да те накара да грохнеш от лицеви опори с наказателна цел.

  Разни оперотряди и тричленки в зората на революцията можеха да те приберат през нощта и осъдят, да те интернират, въдворят, дори заличат от от списъка на живите в хаотичния произвол на системата, особено ако някой използва нейния абсурд, за да упражни върху тебе собствените си комплекси и омрази.

  Ислямът, за който ходжите твърдят, че означава „смирение“, „покорство“, също дава повече власт. Тази власт принадлежи както на авторитетите – духовници и вождове, така и на по-старшите в семейството. Първо са мъжете – те държат там властта, а сред тях по-възрастните имат решаващата дума.

  Подобна патриархална субординация е царяла и в българското семейство допреди век. В нея има и хубави неща, има и лоши. Хубавите са, че относителна стабилност се разпростира по вертикалите на властта. Лошите са, че старият глупак не е по-умен от младия глупак, а друго освен глупак той не желае да търпи в колектива си, защото инак му страда рахатят.

  Та част от липсата на каквито и да било интеграционни успехи у големите имигрантски ислямски общности на запад е в това, че хората с власт в тези общности къде инстинктивно, къде премислено си пазят властта.

  Холандският режисьор Тео ван Гог, който изкара наяве с филм как ислямските жени са подложени на свиреп натиск, за да стоят в подчинение на канона, на бащи и братя, беше наръган с нож от радикален ислямист.

  Грешка е да смятаме, че радикализмът, оставен без разобличаване и противодействие, изчезва самичък под напора на собствената си несъстоятелност. Никоя власт не се отстъпва току-така, тя е сладка, попитайте която и да било опозиция, с опит в управлението. Радикализмът, оставен на себе си, има и друго свойство –

  предизвиква ответен радикализъм

  Който може да обърне спиралата на историята надолу вместо нагоре и да ни върне в мракобесни епохи. Проповедникът от Гейнсвил, Флорида, Тери Джоунс наскоро призова за ден, в който да изгаряме Корана. Той е доказателство за горната теза. Тери поиска денят за горене на Корана да е 11 септември и това да е в памет на 9-годишнината от атентатите срещу Световния търговски център в Ню Йорк.

  „Ислямът и шариатът са виновни за това, което стана на 11 септември. Ние ще изгорим много копия на Корана, защото смятаме, че е време християните, храмовете, политиците да се изправят и да кажат „Не! Ислямът и шариатът не са добре дошли в САЩ“, заяви войнстващият проповедник Джоунс.

  Активността на Тери и съмишлениците му стигна дотам, че те издигат лозунг, който предлагат изписан на съответните фланелки „Ислямът е дявол“. Рамзи Килич, говорител на Съвета за американо-ислямски връзки, констатира по този повод: „За съжаление във Флорида ислямофобията се засилва.“

  Това е дипломатичен начин да кажеш, че един склонен да рецидивира идиотизъм рано или късно

  ще намери своя огледален вирус

  Религиите са модели, примиряващи възможността за познаване на битието с неговите несъвършенства и несгоди за нас. В тях има и утеха, и величие. Но попаднали в ръцете на войнстващи доктринери на етническото, на националното, на пола, ако щете, религиите се превръщат в арсенал, широко отворил порти за посещение от местната психиатрична болница.

  Един от пациентите ще ходи, ще гледа, ще плаче. Друг ще седне на сандък с лимонки и ще спи, трети ще иска да се качи на раменете му, за да каже реч срещу световната неправда. Четвърти обаче ще извади лимонка и ще дръпне лостчето; тогава санитарите ще изтръпнат.

  Той вече няма да е само луд, той ще е познал радостта от силата на властта.

  То е къде-къде по-опасно от целия наръчник с патологии.

  www.segabg.com

• В медийния гьол – акули и копърка

  Севт ІІІ, Тракийски цар

  Сезонът на отпуските е. През август лятото изглежда меланхолично, както би се изразил проф. Георги Фотев. През 2010-а обаче не е. Под външното спокойствие, сериалите и морските включвания на една-две телевизии, кипят мераци, договарят се сделки, пресмятат се пари и влияние, купуват се приятели и се набелязват врагове.

  Всеки трябва да си получи заслуженото, а някои и да спечелят. Когато стане въпрос за пари, всички сме от една религия, казва Волтер.

  Преди десетина дни във Frognews.bg написахме, че германската медийна групировка ВАЦ е в процес на преговори за продажба на бизнеса си в България. Публикацията ни бе озаглавена „Красимир Гергов купува „Труд” и „24 часа” за 60 млн евро”.

  Последва моментална реакция, част от която емоционална, друга любопитна и разтревожена, а трета – открито агресивна. Как така сме си позволили нахалството да навлезем в територия, запазена за други. В смисъл къде си пъхаме гагата при големите.

  Бяхме опровергавани от най-високите места в представителството на германците в България. Ще призная, че очаквахме всичко това, дори знаехме кой как ще реагира. Така и стана. Малкият тест доказа за пореден път, че нещата у нас са повече елементарни, отколкото сложни и мистериозни. Замирисва на кръв и акулите почнаха да обикалят в кръг…

  Онзи ден управителят на ВАЦ в Есен, Бодо Хомбах, се изказал изчерпателно по повдигнатата от нас тема. Не заради нас, разбира се. Просто му беше дошло времето, а ние само съобщихме гласно това, което знаеха и други.

  “За нас Югоизточна Европа не е пазар на бъдещето. Нямаме намерение да засилваме позициите си там”, заявява Хомбах за в. “Ханделсблат”. “Групировката ВАЦ е решена да се изтегли от Югоизточна Европа, ако се намери добър купувач. Сърбия и Румъния са първите пазари, от които концернът се оттегля. Според Хомбах основната причина за изтеглянето от Балканите е липсата на свободна конкуренция на вестникарския пазар”.

  Според “Ханделсблат” настъпилият обрат в поведението на ВАЦ се дължи на повсеместната злоупотреба с власт в региона. “Тясната обвързаност на олигарси с политическата власт тровят пазара”, гневи се Хомбах. В някои държави от Югоизточна Европа вече липсвали честни конкуретни условия. Единственото изключение била Хърватия.

  Ще ми се да припомня на г-н Хомбах, че именно тази обвързаност позволи неговите чиновници в България да се държат на моменти като генерал-губернатори, подпомагани, разбира се, от местни лакеи. Дори насън германските чиновници не са се виждали да обядват и вечерят с президент, премиер, министри, живи олигарси, лидери на партии и прочие елит. Тук това им се случи.

  В Сърбия са по-откровени от нас. Икономическият министър Младжан Динкич заявява пред в. “Новости”: “За ВАЦ няма повече място в Сърбия.” Подобна реплика от васално настроените български министри и политици не сме чули за близо 15 години властване на вацовете в нашите земи. За което последните нямат никаква вина.

  Ясни са нещата и в Румъния. Пред финализиране е споразумение със семейство Адамеску, което искало да изкупи 50-те процента дялово участие на групировката в “Романия либера”.

  Според “Ханделсблат” проблемите в Югоизточна Европа не се изчерпвали с калпава икономика и злоупотреба с власт, пише на своите страници в. „Труд”. Сринали се и рекламните пазари. В почти всички държави процентът на спад във вестникарската реклама бил двуцифрен, за Румъния за м. г. той достигнал 70 на сто срив. На това място също се налага да припомним това-онова на г-н Хомбах.

  Преди 10-15 години вацовите издания в България имаха пълен монопол на рекламния пазар за вестници и всичко беше окей. Даваха се коктейли и щедри обещания за германски инвестиции. Когато обаче и други играчи поискаха парче от тортата – от ВАЦ се нацупиха. А на г-н Хомбах, подобно на Цезар, сигурно му е през онази работа какво мислят Сенатът и народът на Рим…

  Но да оставим ВАЦ да решава стратегическите си ходове на Балканите. След някой и друг месец никой читател няма да помни, че са притежавали на моменти почти цялата вестникарска мощ у нас и са участвали, чрез своите издания в дворцови и политически интриги, макар не всеки път да са знаели това. Имаше един служител тук, д-р Шенк, който преди да бъде отзован в Германия споделил пред български колеги: „В крайна сметка лошата ни кадрова политика в София ще си каже думата”. Винаги идва този момент.

  Какво става оттук нататък. Дали наистина медийният и рекламен отличник Красимир Гергов ще е новият собственик на „Труд”, „24 часа”, „168 часа” и останалите от кошницата на ВГБ? Би могло, но не е съвсем сигурно. Говори се, че той би могъл да проведе операцията по придобиване на изданията, но генералният щаб да е другаде.

  В Румъния това е семейство Адамеску. А тук? Ирена Кръстева и Делян Пеевски? Възможно е, но и това никой не се наема да твърди със сигурност. Нито за Цветан Василев и Корпоративна банка.

  В Англия Гергов бил споделил това-онова с познати, но с уговорката, че все още е рано за шампанско. Което препраща към една друга версия, която от няколко месеца освежава клюкарските среди в столицата.

  Става дума, че приятелката на премиера Бойко Борисов – Цветелина Бориславова има интереси към медийния бизнес. Самата тя отрече веднъж, но фактът, че го направи след публикация в „жълтата” преса, повече потвърждава, отколкото опровергава подобна клюка. Освен това е логично.

  Нейният фаворит, колкото и да е талантлив и подкрепен от външни фактори, все един ден ще се нуждае от медийна пропагандна машина. В България политиците много бързо забравят откъде са тръгнали, след което обществото ги наказва, понякога жестоко.

  Сега медиите са пристанали на Борисов, но това няма да е вечно. Затова ако Цветелина придобие част от „Труд” и „24 часа” би било полезно за ГЕРБ като цяло и за Борисов в частност.

  Говори се, че има и съавтор на тази идея от средите на сегашните вацови издания. Както се казва, с вътрешен човек винаги е по-лесно. Но и рисковано, въпреки клетвите за вярност и лоялност. Уилям Блейк ни учи, че нито една птица не се издига прекалено високо със собствените си криле…

  Има и трети вариант, който засега е резервен. Ако нещата около преговорите с ВАЦ зациклят, да се прибегне до закупуване на вестниците „Сега” и „Стандарт”. За единия вече било разговаряно на кафе и чаша бяло вино във Виена. Съдбата на газа от Русия и положението на Сашо Дончев пък щяло да определи бъдещето на другия.

  В споменатите вече схеми направила опит да се закачи и по-стара медийна групировка с финансови затруднения в момента. Нещата там обаче се усложнявали от някаква пикантна история в стил Мата Хари. Всъщност това би могло да е просто съвременна приказка.

  В нея се разказва как млада, интелигентна жена преди време имала вземане-даване със службите. Нещо като Анджелина Джоли в „Агент Солт”. Родната красавица била прикрепена към млад бизнесмен с доста странен, но бурен във финансово отношение старт.

  По класическата схема тя използвала класическите оръжия чар и легло, за да „тегли” от него ценна информация, която описвала в доклади до шефовете си. И така месец след месец. Един ден обаче, вместо поредния доклад, дамата връчила на началника си оставка.

  Причината била повече от прозаична – влюбила се в „обекта”. После се оженили и заживели заможно и щастливо. Лошата новина в приказката е, че някой би използвал тези доклади, ако интересите на медийното поле се разминат. Братя Грим все в такива дебри пращат въображението на неподготвения читател…

  Всеизвестно е, че някой ден интернет ще доубие вестниците, както някога телевизията радиото. По света това ще стане в близко бъдеще, а у нас – в малко по-далечно. Което не означава, че вестниците са си намерили богат безкористен закрилник. Нищо подобно.

  Дошло е време да бъдат използвани още веднъж за „черна работа” или „мокра поръччка”, както искате я наречете. През 2011 г. са изборите за местна власт и президент. Който спечели, ще управлява и ще разполага с богат ресурс под формата на пари от европрограми и обществени поръчки. Ще може да притиска и управляващите, ако не са самите те.

  Да не забравяме и проектът на Георги Първанов. Той ще се случи, въпреки мечтата на бществото да види истинска алтернатива. Около президента все още се навъртат хора с влияние в различни сфери, които ще го подкрепят до последно, защото няма вече къде да отидат. Ако придобият част от въпросните медии, ще могат ако не да диктуват, поне да участват във взимането на решения. Ще свършат добра работа и по привличане на част от червения електорат в нова конспирация с понапудрена соцпропаганда.

  Всички акули в медийния гьол знаят, че вестниците освен тираж губят и реклами. Но пък ако си изиграят добре ролята и собствениците им се окажат сред печелившите в политическия лов, една-две блажни поръчки ще компенсират загубите.

  Не е тайна, че пари се вадят и за интернет медии. Не много, но с переспектива или поне с надежда за такава. Рано или късно и в България рекламодателите ще осъзнаят, че платежоспособните, хората с възможности и готовите да рискуват с парите си са в интернет. Към нета поеха и телевизиите. Така че процесът може да е бавен, но е необратим.

  Чудите се какво ще стане със свободното слово и смелата журналистика? Нищо. Ще са храна за акулите, както и досега.

  P.S. Не обичам римляните по понятни причини, но признавам, че са изрекли и някои мъдри неща. Например Rebus in humanis nulla est constantia certa – В човешките дела няма нищо постоянно. Не че и ние траките не сме го знаели, но в google няма да откриете тракийски сентенции и мъдрости, което ме обижда, но съм безсилен да променя нещата. Искам да кажа, че богатство не означава винаги власт, а властта – щастие, защото животът обича да се шегува. И понеже не дойде ред да кажем някоя дума за копърката, препоръчвам й да чете Макиавели, а той е казал: „Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели”. Така да знаете.

  Източник: Фрогнюз
  frognews.bg

• За година 9 хил. млади образовани българи са напуснали

  За година около 9 хил. българи с квалификация са напуснали страната и са намерили реализация в чужбина, сочат данни на Асоциацията за изследване и развитие на гражданското общество (АРГО).

  Тази информация изнесе във вторник председателят на асоциацията Даниел Панчев, който ръководи проект „Заедно срещу младежката безработица“, съобщава Медиапул.

  Панчев посочи, че има трайна тенденция младите хора все по-трудно да си намират първа работа, а липсата на реализация принуждава голяма част от тях да работят в сивия сектор на минимална заплата, без трудови договори и осигуровки.

  Липсата на възможности за реализация на младите хора води до увеличаване на апатията и демотивацията им.

  Към юни безработните младежи до 29 години у нас са над 60 хил. души. Делът на младежите без квалификация и специалност е 64.8%, а с основно и по-ниско образование са половината – 52.1% от всички безработни младежи.

  В България младежката безработица е 25 %, което е близо до средните за ЕС стойности – 20%.

  Общо около 5 милиона са безработните млади европейци, а много от останалите работят временно или заемат длъжност, която е под квалификацията им.

  Проект „Заедно срещу младежката безработица“ е финансиран по европейската програма „Младежта в действие“ и ще продължи от юли до октомври т.г. Той ще привлече млади хора от шест страни от региона – Словакия, Словения, Унгария, Турция, Люксембург и България.

  Те ще участват в обучение в България, на което ще бъдат представени проблемите и възможностите в борбата с безработицата, както и уменията за младите хора при кандидатстване на работа.

  Ще бъде създадена онлайн платформа за възможностите, които се предоставят на младите хора като обяви за работа и стажове, информация за европейските програми „Учене през целия живот“ и „Младежта в действие“.

  Източник: Кафене.нет
  http://kafene.net/

• „Нашенци в Македония“, книга на Таня Мангалакова

  “НАШЕНЦИ В МАКЕДОНИЯ” – сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания

  Книгата “Нашенци в Македония” е пътешествие сред няколко малко познати, но много интересни общности – сред торбешите, както и сред потомците на Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция. Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди около век създава монументалния си труд “Македония – етнография и статистика”. В него Кънчов описва торбешите като българи мохамедани, дава статистика за българите в Мала Преспа – Албания, и за българските села в Егейска Македония.
  Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа – Албания, за наричаните от Атина “славяногласни елини” в Северна Гърция. Тя открива, че хората там помежду си се наричат нашенци, до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски. В ХХІ век нашенци са част от българското културно пространство. Чрез срещи с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани се търси отговор на въпроса за обърканата идентичност, показва се как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка – нашенци!
  Книгата е разделена на три глави. В главата “Сред торбешите” за първи път в България се представя тази етно-културната общност от 120 – 150 хил. души , населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга. Авторката описва торбешките села в района на Стружки Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско – град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти), както и срещата си с изселник от село Цветово (областта Торбешия в Македония), в Бурса, Турция. Авторката прави паралели между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, България, както и с гораните в Косово и Албания. Тя изследва традициите на торбешите, които имат мюсюлмански традиции, празнуват Байрама, но едновременно с това пазят и християнски традиции – посрещат пролетта с мартенички, празнуват Джурджевден (Гергьовден, 6 май), Митровден (Св. Димитър Солунски Чудотворец, 8 ноември), Танасовден (Св. Атанасий Валикий, архиеп. Александрийский, 31 януари).
  Книгата представя през погледа на самите торбеши тяхната множествена идентичност – една част от тях се самоопределят като македонци с ислямско вероизповедание, други – като отделна торбешка културна общност, трети – като турци или албанци, но всички помежду си се наричат “нашенци”. Мнозина свързват потеклото си с богомилите, дошли от България.
  Главата “Из Егейска Македония” е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хиляди души. В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар. „славяногласни елини” все още пеят и говорят на стар български диалект. В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект. В Беломорска Гърция “славяногласните” са скритото малцинство, за което няма официална статистика. Авторката се среща с гръцкия славист Федон Малингудис, според когото в района на Флорина (Леринско) има 50 – 60 хил. “славяноезични”. Тя цитира доклада “Евромозайка” на Европейската комисия от 1996 г., според който в Гърция 30 хил. души говорят български и 75 хил. души говорят “славяномакедонски”. В тази глава са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит Самуиловият надпис. Минавайки през тези селища, авторката отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при техните синове, дъщери и внуци.
  В главата “Из Мала Преспа” се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където живеят около 5 – 7 хил. нашенци. Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани.
  Книгата е документална, nonfiction, основана на пътните бележки от, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите, сватбарски истории.
  В Македония авторката пътешества сама, ползвайки местния транспорт, често пеша или на автостоп, в Гърция и Албания – с група приятели. Следвайки уникалния метод на Васил Кънчов, включващ и пътуване с “чун” (трикоруба лодка) в Преспанското и Охридското езеро, тя описва потомствени рибари. Живяла е сред монахините в манастира “Св. Георги Победоносец” в село Райчица, Дебърско, където през лятото на 2009 година започва ръкописа.
  Книгата е във формат 16 на 23 см, 160 страници с луксозно приложение с авторски снимки. С вплетения в съвременния български език автентичен диалект на героите книгата “Нашенци в Македония” представлява гид за една по-малко известна част от Македония. От различните източници, както и от свои проучвания на място Таня Мангалакова публикува статистики за тези малко известни етно-културни малцинства.
  “Нашенци в Македония” се издава с помощта на г-н Станимир Илчев, депутат в Европейския парламент от групата “Алианс на либералите и демократите за Европа”, избран с листата на НДСВ.

  ––––––––––

  Таня Мангалакова е родена на 17 декември 1966 г. в Стара Загора, завършила е журналистика в СУ “Климент Охридски” през 1989 г. Работи като кореспондент на “Osservatorio sui Balcani” за България и координатор във фондация “Балкански политически клуб”. Автор на книгата за гораните “Нашенци в Косово и Албания” (януари 2009, ISBN: 97895445102).

  Сред торбешите в Македония и Самуиловите българи в Гърция и Албания
  Книга на Таня Мангалакова

  Книгата “Нашенци в Македония” е пътешествие сред няколко малко познати, но много интересни общности – сред торбешите, както и сред потомците на Самуиловите българи в Мала Преспа (Албания) и Северна Гърция. Авторката следва маршрутите на българския историк и етнограф Васил Кънчов, който преди около век създава монументалния си труд “Македония – етнография и статистика”. В него Кънчов описва торбешите като българи мохамедани, дава статистика за българите в Мала Преспа – Албания, и за българските села в Егейска Македония.
  Авторката пътешества в географската област Македония, днес в границите на няколко държави, разказва за срещите си с потомците на етническите българи в торбешките села, за деветте българоезични села в Мала Преспа – Албания, за наричаните от Атина “славяногласни елини” в Северна Гърция. Тя открива, че хората там помежду си се наричат нашенци, до ден-днешен пазят своя български говор, който наричат нашенски. В ХХІ век нашенци са част от българското културно пространство. Чрез срещи с обикновени хора, политици, артисти, гурбетчии из целите Балкани се търси отговор на въпроса за обърканата идентичност, показва се как тези хора са едновременно българи, македонци, граждани на Европа, в крайна сметка – нашенци!
  Книгата е разделена на три глави. В главата “Сред торбешите” за първи път в България се представя тази етно-културната общност от 120 – 150 хил. души , населяваща Република Македония, с традициите и говора, който звучи из планините на Дебър и Струга. Авторката описва торбешките села в района на Стружки Дримкол (Боровец, Лабунища, Октиси), а също и в Дебърско – град Дебър, областта Център Жупа (селата Център Жупа, Брощица, Новак, Коджаджик) и долината на река Радика (селата Скудрине, Жировница, Горно и Долно Косоврасти), както и срещата си с изселник от село Цветово (областта Торбешия в Македония), в Бурса, Турция. Авторката прави паралели между торбешите в Македония и помаците в село Рибново, България, както и с гораните в Косово и Албания. Тя изследва традициите на торбешите, които имат мюсюлмански традиции, празнуват Байрама, но едновременно с това пазят и християнски традиции – посрещат пролетта с мартенички, празнуват Джурджевден (Гергьовден, 6 май), Митровден (Св. Димитър Солунски Чудотворец, 8 ноември), Танасовден (Св. Атанасий Валикий, архиеп. Александрийский, 31 януари).
  Книгата представя през погледа на самите торбеши тяхната множествена идентичност – една част от тях се самоопределят като македонци с ислямско вероизповедание, други – като отделна торбешка културна общност, трети – като турци или албанци, но всички помежду си се наричат “нашенци”. Мнозина свързват потеклото си с богомилите, дошли от България.
  Главата “Из Егейска Македония” е основана на пътни ескизи от Гърция, където времето заличава българския диалект, който се говори от около 105 хиляди души. В земите на някогашното царство на Самуил в Кастория (на български Костур), Флорина (на български Лерин), Едеса (на български Воден), и край Преспа т. нар. „славяногласни елини” все още пеят и говорят на стар български диалект. В Република Македония този говор се нарича македонски, в България учените и потомците на бежанците от Егейска Македония го смятат за български диалект. В Беломорска Гърция “славяногласните” са скритото малцинство, за което няма официална статистика. Авторката се среща с гръцкия славист Федон Малингудис, според когото в района на Флорина (Леринско) има 50 – 60 хил. “славяноезични”. Тя цитира доклада “Евромозайка” на Европейската комисия от 1996 г., според който в Гърция 30 хил. души говорят български и 75 хил. души говорят “славяномакедонски”. В тази глава са описани срещи с нашенци в района на Едеса (Воден), гр. Кастория (на български Костур) и околните села Василеада (на български Загоричане), Варико (на български Мокрени), о. Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на цар Самуил, и с. Герман, където е открит Самуиловият надпис. Минавайки през тези селища, авторката отбелязва как по-старото поколение е запазило българския си говор, който постепенно се губи при техните синове, дъщери и внуци.
  В главата “Из Мала Преспа” се разказва за днешните потомци на Самуиловите българи от девет села в Мала Преспа, край Преспанското езеро в Албания, където живеят около 5 – 7 хил. нашенци. Авторката описва срещите си в град Корча и в селата Пустец с остров Мали Град, Долна Горица, Глобочани.
  Книгата е документална, nonfiction, основана на пътните бележки от, интервюта, снимки, стари песни, изпети от нашенки из Балканите, сватбарски истории.
  В Македония авторката пътешества сама, ползвайки местния транспорт, често пеша или на автостоп, в Гърция и Албания – с група приятели. Следвайки уникалния метод на Васил Кънчов, включващ и пътуване с “чун” (трикоруба лодка) в Преспанското и Охридското езеро, тя описва потомствени рибари. Живяла е сред монахините в манастира “Св. Георги Победоносец” в село Райчица, Дебърско, където през лятото на 2009 година започва ръкописа.
  Книгата е във формат 16 на 23 см, 160 страници с луксозно приложение с авторски снимки. С вплетения в съвременния български език автентичен диалект на героите книгата “Нашенци в Македония” представлява гид за една по-малко известна част от Македония. От различните източници, както и от свои проучвания на място Таня Мангалакова публикува статистики за тези малко известни етно-културни малцинства.
  “Нашенци в Македония” се издава с помощта на г-н Станимир Илчев, депутат в Европейския парламент от групата “Алианс на либералите и демократите за Европа”, избран с листата на НДСВ.

  **** **** ****
  Таня Мангалакова е родена на 17 декември 1966 г. в Стара Загора, завършила е журналистика в СУ “Климент Охридски” през 1989 г. Работи като кореспондент на “Osservatorio sui Balcani” за България и координатор във фондация “Балкански политически клуб”. Автор на книгата за гораните “Нашенци в Косово и Албания” (януари 2009, ISBN: 97895445102).

• Не си живял тук 10 месеца – не гласуваш

  С проф. Михаил КОНСТАНТИНОВ, член на ЦИК, разговаря Валентина Петкова/Труд/

  -Проф. Константинов, докъде стигна Изборният кодекс и ще бъде ли приет той след лятната ваканция на депутатите?

  – Изборният кодекс е практически готов. Остава да се уточнят някои политически параметри на закона, което ще бъде направено не от временната комисия по изработването му, а от депутатите в пленарната зала.

  Срокът за предаване на Изборния кодекс и влизането му в зала е 11 септември т. г. Получи се внушителен документ от около 300 члена. Това е един от най-сложните и безспорно е най-важният български политически закон.

  – По този Изборен кодекс ще се провеждат всички видове избори?

  – Да, това е първият голям успех на Изборния кодекс, защото чрез него ще се гласува на всички видове избори – парламентарни, местни, президентски, евроизбори. Ако някой ден се реши да се гласува за Велико народно събрание, пак ще е по този закон.

  Само че тогава ще се избират не 240, а 400 депутати. Така се уеднаквяват технологиите и най-сетне българите ще гласуват по един и същ начин. А не на всеки избори да им сменяме правилата в движение.

  Вече няма да има три или четири централни избирателни комисии и да цари хаос, както е в момента, а ще има една ЦИК. Тя ще произвежда всички избори.

  Срокът на пълномощията й ще е 4 или 5 години. В нея 19 души ще се избират по предложение на политическите парламентарно представени сили. Всяка, партия, която има евродепутат, също ще има право на представител.

  – Кои са постиженията на Изборния кодекс?

  – Много добре е, че ще се регулира най-сетне гласуването в чужбина, което предизвиква толкова много спорове и вълнения.

  – Да, но не е ли отстъпление, че в чужбина няма да се гласува само в посолства и консулства, а и на други места?

  – Това не може да се нарече отстъпление. Щом има представител на българските власти в секциите, според мен е разумен подход. Досега нямаше такъв представител, поради което нямаше и контрол.

  – Това означава ли, че в Турция секциите няма да са четири, колкото са посолствата и консулствата, а много повече?

  – На територията на едно посолство или консулство може да се открият повече от една секция. Така че в четири представителства може да има 8 секции. Но аз съм склонен да говоря не само за Турция. Турция и САЩ и др. са държави извън Европейския съюз.

  Там ще се осигури възможност за гласуване под контрола на държавата. Т. е. държавата ще открива секции и ще праща свои представители,които ще отговарят за документите.

  А не посланикът да загуби всички изборни книжа и да получаваме абсурдни протоколи без подписи, каквито случаи имаше. Така че това безспорно е пробив.

  – Въвеждането на принципа на “уседналост” ще спре ли турските автобуси с гласоподаватели?

  – За да гласува човек на местни избори, трябва истински да е живял последните 10 месеца на мястото, където ще даде своя вот. Това се гарантира чрез неговия постоянен и настоящ адрес.

  – Най-вече чрез настоящия му адрес?

  – Точно така, защото по принцип всеки има постоянен адрес. Дори хора, които живеят по 50 години в чужбина и не стъпват в България, също имат постоянен адрес.

  Който иска да гласува, да дойде от чужбина и да живее тук 10 месеца преди изборите. Така е по цял свят и няма за какво да се спори. Българин, който е живял достатъчно дълго в Париж или Лондон, има право да гласува за кмет на тези градове.

  По същия начин англичанин, французин или друг гражданин на ЕС, който е живял достатъчно дълго в София, ще може да гласува за кмет на столицата ни. Това е разумният подход. Не можеш да избираш местни орган на властта там, където не живееш.

  – Уседналостта ще важи само за местните избори?

  – Да. Ще има и някакъв вид уседналост за евроизборите, при които се гласува само от европейска територия, и т. н.

  – Новият Изборен кодекс ще посочи ли по каква избирателната система ще се гласува в България? Отказахме ли се от мажоритарни избори?

  – Тия псевдомажоритарни избори се оказаха голяма глупост и се изхвърлят. Миналата година БСП се самоуби с тези поправки, хем бяха предупреждавани. Така че в България ще се гласува по пропорционална система с регионални листи.

  Ще си има 31 листи, за да са свързани депутатите с определен район и хората да могат да ги откриват при съответен проблем.

  – Какво в Изборния кодекс ви притеснява?

  – Това, че се предвиждат много високи преференциални прагове. На теория хората ще могат да пренареждат листите, но на практика няма да стане, ако се запази непосилният праг от 15% за преференциалните листи.

  – Какъв трябва да е този процент, за да има смисъл от преференция?

  – Не повече от 5%. Доказала го е световната изборна практика. Аксиома е, че 10% праг блокира преференциите. За 15% не искам и да говоря, защото той ги изтребва както препарата “Райд” трепе насекоми.

  – Партиите не искат нисък праг, защото се страхуват, че ще загубят контрол върху листите си?

  – Точно така. Има и един друг страх – да не би кампанията по места да се изроди в борба между кандидатите от една партия, които почват да се псуват един друг.

  За съжаление моето очакване е, че депутатите ще се спрат на 10% и преференциите пак няма да действат. Ако ги оставят 15%, ще е цинично. Тогава е по-добре да ги няма.

  Така само усложняваме работата на комисиите да броят преференции. А и бюлетина на ЦИК става двойно по-дебел и т. н.

  – Каква ще е съдбата на т. нар. бизнес партии?

  – Има различни варианти и отново залата трябва да реши този въпрос. Единият вариант е в местни избори да участват партии, които имат структури в поне 50 общини. Това обаче може да бъде атакувано пред европейските институции, защото в Европа има партии със съвсем регионално значение.

  Например защо трябва, като ще избираш кмет в силистренско село, да имаш структури в Благоевград. Няма логика и това вероятно няма да стане. Друг начин да се ограничат бизнес партиите е, като се изтегли регистрацията напред във времето поне 3 месеца. За да не стават комбинации в последния момент.

  – Изборният кодекс предвижда ли мерки срещу купуването и продаването на гласове?

  – Трябва абсолютно строго да се следи и наказва купуването и продаването на гласове. Едното от предложенията е да няма алтернатива – затвор или глоба. Нека остане само затвор, за да ги видим какво ще правят.

  Сега е много лесно. Бизнесмена го хващат, той вади 2000 лв., които са му джобните пари за сутринта, и ги дава.

  И какво става? Нищо. Но ако лежи три години, да видим няма ли да си помисли, преди да купува гласове. Криминализацията на покупко-продажбата е наложителна.

  – Кога ще се въведе у нас електронното гласуване?

  – Вероятно догодина ще има електронно гласуване, но само пилотен проект. По света никой не си е позволявал да го въведе изведнъж.

  – На кои избори ще влезе в сила?

  – Знаете, че догодина изборите ще са две в едно – местни и президентски. Проблемът е, че трудно се гласува електронно при местни избори. Поначало то е пригодено за президентски, парламентарни и европейски избори. А ако пуснем електронно гласуване за президентските, а за местните се ходи в секциите, нали се сещате какво ще стане.

  Така че се обмисля как да стане пилотният проект. Като аз говоря само за гласуване по интернет. Личното ми мнение е, че гласуването с машини в секции е пълна глупост за България. От това няма полза, а машините са много скъпи – един глас излиза над 1000 лв.

  – Защо в Индия гласуват с машини?

  – Защото са неграмотни. Колкото и да е абсурдно, неграмотни гласуват по-лесно с машина, отколкото с химикалка. Защото те не знаят химикалката да я ядат ли, или да си бъркат в ухото с нея, тъй като някои не са виждали такова нещо през живота си…

  – Друг голям проблем у нас е оспорването на изборните резултати, което се извършва дълго и неефективно.

  – Оспорването на изборните резултати, което сега по закон се извършва чрез четири-пет органа, може да става само чрез главния прокурор и чрез Върховния административен съд. Само те ще имат капацитет да разследват сигнали и да ги пращат на Конституционния съд.

  Както знаете, миналата година имаше две особени мнения на уважаваните съдии от КС Румен Ненков и Благовест Пунев, че всъщност главният прокурор само като пощенска кутия препредавал искане за касиранена избори.

  Според депутати и тези конституционни съдии, за които говоря, трябва подобни искания да се мотивират. Т. е. и главният прокурор, и ВАС са органи, които имат много голяма власт по конституция.

  Те трябва да извършат първо собствено разследване и като се убедят, че има основание, да препратят сигнала. Всеки може да прави жалби, но това не значи, че КС трябва да се превърне в разследващ орган.

  – Кога ще стане факт новият Изборен кодекс?

  – До края на годината. Времето от 11 септември до декември е предостатъчно и за обществен дебат. Разчитам медиите да се включат в тези дискусии.

  Досега в комисията бяха поканени много неправителствени организации и специалисти, които си казаха становищата. Комисията беше отворена към общественото мнение. Надяваме се този процес да продължи.

  Източник: в-к Труд
  http://www.trud.bg/

• Българската национална кухня (поглед назад в историята)

  Българската кухня се съхранява от османско влияние до XIX в. Гозбите на българското Средновековие са „скромни, но чисто приготвени“. Нашият принос в европейската кухня е изобилието от тестени и млечни храни.

  Автор: Иван Петрински*

  Към средата на ХV в. българските земи постепенно се възстановяват от кървавото османско нашествие. През 1439 г. френски пътешественик вече ни уверява, че в Пловдив може да се види „голямо изобилие от всякакви храни, добри по качество и евтини“. Кратък преглед на други пътеписи показва неоспоримо, че подобно явление се наблюдава навсякъде другаде, не само в Тракийската низина. А граф Д’Отрив през 1785 г. с учудване и възхита отбелязва, че „тази България, чието име плаши, е една от най-хубавите страни в Европа“.

  Масовото хранене все още пази средновековния си характер – никой няма достатъчно време нито за дълго приготвяне на сложни ястия, нито за продължително заседяване около трапезата.

  Основна всекидневна храна са безквасният хляб и кашите,

  приготвяни непосредствено преди ядене. Дори през 1553-1562 г. хлебарството не е обособен занаят и в големите български градове. Всяка къща си пече хляба направо в жарта (в селата) или в подница (в градовете). За гости или по празници се приготвят млини в глинени подници (грубо наричани днес „сач“). По-тънките варианти на това ястие се мажат с масло, с мас или със сметана и се редят една върху друга, образувайки ранните форми на обичаната днес баница. Тестото по Черноморското и по Беломорското крайбрежие се замесва с морска вода, която съвсем точно дозира солта в готовия хляб.

  Все пак празничните хлябове, хлябът в обителите и у градските първенци се замесва много често с квас, но дори до ХVIII в. сведенията за такъв хляб са редки.

  Всъщност хлябът остава основна, а често и единствена, всекидневна храна в цяла Европа до началото на ХХ в. В западните покрайнини на континента чак до ХVIII в. хлябът дава до 90 % от необходимите калории дори на аристократичните пирове. Пак там по същото време бедните селски и градски домакинства не могат да си позволят хляб всекидневно, а преживяват с по-засищащите каши. В разговорния език на южноиталианските строителни работници съществува, разбира се, дума за „хляб“ и, отделно дума за „всичко, което се яде с хляба“. Едно изследване от 1903 г. (Ил. Янкулов, 1912) за храната на българските ученици показва, че 52% от тях закусват само хляб (или хляб и сол), а средно 36 % обядват същото. Изобщо не закусват и/или не обядват 3-5 % от българските ученици в началото на ХХ в.

  Всички извори за ХV-ХVIII в. показват недвусмислено, че храната на османския поробител се различава съвсем отчетливо. Първоначално, според Бертрандот де ла Брокиер, те „се задоволяват с малко: къс недопечен хляб, сурово малко пресушено на слънцето месо . . . От шепа брашно забъркват каша, с която поминуват цял ден 6 или 7 души.“ (1432 г.) Изглежда скоро след това с донесения от тях от Азия ориз усвояват приготвянето на ориз с овнешко месо, което се превръща в тяхна основна и всекидневна храна за следващите три века (данни в изворите от 1552, 1576, 1582, 1616, 1640, 1665, 1675, 1703, 1740, 1787/88 г.). Това е всекидневната храна и за османската войска, както показват безброй напълно достоверни исторически извори. Овце се отглеждат масово и навсякъде, за да бъдат задоволени главно нуждите на османската войска и администрация. И колкото и да преувеличава турският пътешественик Евлия в средата на ХVII в. („пролетно време в Рила изкарват по сто хиляди овце от седемстотин кошари [= 70 млн. (?)]“), няма съмнение в масовото отглеждане на овце. Що се отнася до овчето месо, според пътешественика Гийом Антоан Оливие през 90-те години на ХVIII в., овцете по българските земи имат „по-крехко месо от това в нашите страни [Франция]“. Маслото обаче „запазва една малко неприятна миризма, с която се свиква бързо“, според същия източник. Пътешественикът Стефан Герлах обобщава категорично за 1572 г., че „турците . . . не разбират никак от готвене“ именно поради еднообразието на храната им. Същото впечатление добива и Ханс Дершвам през 1552 г.

  Не съществува нито един исторически извор до края на ХVIII в., който да показва, че българите ядат ориз. Дори тези, които го отглеждат за османската войска по течението на Марица (подробни сведения от 1717 г.). Всъщност първите сведения за ориза са от българския царски двор в средата на ХIV в. Вносният, и очевидно скъп продукт не получава до края на века никакво разпространение извън замъците и градските къщи на българската аристокрация.

  Английски пътешественик нарича ястието, приготвено му с жито вместо с ориз за вечеря в Хасковско през 1785 г., „български пилаф“ – „вари се, докато омекне, и сетне се насища с някаква мазнина – сметана, мас“. Едва в началото на ХIХ в. оризът постепенно започва да измества житото в ястията, приготвяни с булгур, например. Можете с голяма доза сигурност да си представите всички ястия, които днес се приготвят у нас с ориз, в средновековен български вариант – с булгур, с жито или с ечемик. И ще бъдете напълно прави . . . По българските земи все още могат да се срещнат средновековните варианти на известни и обичани днес ястия – загъната в лозови (по-късно – в зелеви) листа смес от жито и кълцано/нарязано/мляно месо, например. Всъщност витките, приготвени по този начин, почти не се отличават по вкус от приготвените с ориз.

  * * *

  С повече желание и упоритост българската средновековна кухня може да бъде възстановена напълно задоволително за онези, които държат да са българи и на масата. Ако след това към средновековния пласт се добавят и съвременни ястия от началото на ХIХ в. до днес, но в същия стил и старателно очистени от небългарски названия и чужди наслагвания, ще получим в чист вид националната си кухня. Нея можем да браним в засилващата се глобализация, защото храната е важен етнически белег.

  Двайсетият век, и особено столовото хранене през втората му половина, циментира значителен брой предимно турско-арабски названия на ястия, чиито корени са в средновековната българска кухня, и които нямат нищо общо с арабската или с турската готварска традиция. Вместо да бъдат потърсени чисто българските названия, запазени често само в регионалните им варианти. Така вместо небългарското „сарми“, известни впрочем още в средновековната българска кухня, днес можеше масово да се използва родопското „витки“; вместо „кайма“, „изобретена“ в ранна Византия – общобългарското „мленина“; вместо „айран“ – още живото „мътеница“, любима напитка още от най-ранното българско средновековие; вместо унгарското (през румънски) „палачинки“ и още по-грозното „катми“ – старинното и запазено някъде и до днес „млини“, които са най-ранната форма на хляба в новокаменната епоха (VII-IV хил. пр. н. е. за нашия край на Европа).

  Наред с много други тъжни неща в съвременния ни живот днес не само не се наблюдава процес на връщане на българските названия на ястията, но двете най-гледани телевизионни готварски предавания заливат всекидневно с езикова помия доверчивите зрители. А всеки път, когато главните „кулинари“ на републиката се опитат да търсят историческите корени на едно или друго ястие, добавят безчет неверни данни и явни измислици.

  Ако у нас съществуваше например Министерство на културата, то можеше да подтикне активното опознаване и съхраняване на българската национална кухня. В една съседна нам държава в югоизточна посока министерството им на културата отвоюва редица привилегии на заведенията за обществено хранене, включително и за бързо хранене, които предлагат на посетителите си ястия от местната кухня с местните им имена.

  Така тези заведения биха могли да се справят с безмилостното нашествие на международните вериги от заведения за бързо хранене, а българските национални ястия може би няма да потънат безследно в жулиените и дресинга, които ни заливат отвсякъде.

  Всекидневното хранене на българите през ХV-ХVIII в. се състои главно от тестени и млечни произведения, ако вярваме на многобройните пътешественици, които пресичат земите ни преди всичко с дипломатически мисии. Точно такава виждат впрочем българската кухня и летописците на кръстоносните походи няколко века по-рано. Към основната всекидневна храна трябва да се добавят зеленчуците и плодовете, често диворастящи, с които нашата земя щедро ни дарява.

  През 1547 г. френски пътешественик видял да се продава кисело мляко в платнени торбички. При покупка се полагало и съответното количество счукан чесън към него. По това време киселото мляко още се яде солено, като основно ястие, както и по времето на пътуването на Теодор Метохит през българските земи през 1299 г. Едва от 1827 г. е едно английско сведение за подправянето на киселото мляко със захар.

  Стефан Герлах видял за продан хляб, сирене, кисело мляко, понякога и свинско месо, а в Царибродско имало „погачи, ягоди, сирене, мляко, масло за продаване“. Французинът А. Пуле пък можел да си купи през 1657/1658 г. в София „хляб, плодове, топло подсладено мляко, печено месо, яйца и всякакви плодове“. Румънецът Д. Ралет през 1858 г. ни умилява с неговото „Гозбите бяха скромни, но чисто приготвени – баница и млечна каша с царевично брашно.“ Царевицата току-що е навлязла в храненето на българина.

  Значително е сортовото разнообразие на отглежданите култури. В Сярско се отглеждат 6 вида ориз, а в Солунско 7 вида пшеница според турския пътешественик Евлия. Той всъщност малко преувеличава, а понякога го подозираме и че послъгва. При дългите му пътувания възхитата му е насочена единствено към хубавата храна и към „красотата на момчетата“ в местата, които посещава. В Македония, продължава чревоугодникът Евлия, се наброяват 32 сорта череши, като най-прочут бил сортът „кози цицки“; около Филипи при устието на Места – съвсем дребни вкусни жълти сливи, от тях става „хубав компот [т. е. шербет]“, но ги и сушат; в Охрид виреят 9 сорта дюли, 24 вида превъзходни сливи и още толкова вида круши.

  Отглеждат се значителен брой домашни животни. Между 1573 и 1578 г. Стефан Герлах видял много говеда и свине в Софийско, Ихтиманско и Пазарджишко. От тяхното месо си купуват и пътуващите.

  Условията за лов също са отлични

  Българите в Беломорието ловят през зимата птици. Около Петрич през 1652 г. Евлия е на лов за кошути, елени, сръндаци, зайци. Жан-Клод Флаша в края на ХVIII в. отсяда в с. Прилеп, Бургаско, и удовлетворен отбелязва: „Дивечът е изобилен“. Лов на чучулиги се организира в Одринско според Руджер Йосип Бошкович. Всъщност още Ханс Дершвам прави уточнението, че поне през 1555 г. „от Одрин започва България“.

  Въпреки наличието на сигурни указания за огромен брой отглеждани домашни животни, както и за лов и риболов поне на чуждите пътешественици месо е предлагано много рядко преди началото на ХIХ в., което все пак вероятно предполага рядката му употреба и сред българите. Един английски пътешественик ни уверява, че „българите не ядат много месо“ даже през късната 1829 г., но това едва ли е поради вродено вегетарианство. Още по-малко можем да приемем някаква историческа обусловеност, въпреки че в богомилската книжнина за съвършените богомили и катари е указано, че „ако някой яде месо, яйца, сирене или нещо друго от животински произход, прави го за своята гибел“. Изглежда, че във все още замогващото се българско възрожденско общество месото е недостатъчно. Въпреки това през същата 1829 г. се твърди, че от дивите прасета в дъбовите гори „българите правят най-хубавата шунка на света“.

  Отношението към месото и месните продукти е нееднозначно

  и в останалата част на Европа. Дори през 1921 г. френският лекар д-р Pascault в книгата си „Неправилното хранене като причина за израждане“ твърди, че населението на Франция между 1840 и 1921 г. се е увеличило с 12%, но потреблението на месо е нараснало с цели 90 %, което му се струва притеснително въпреки изключително ниското равнище на потреблението на месо до 1850 г. в западните покрайнини на Европа въобще. В средата на ХVIII в. средното годишно потребление на месо във Франция не надвишава 23.5 кг, или 6.5 гр дневно, и продължава да пада през следващия един век. При това и тези данни се смятат от повечето изследователи за твърде оптимистични (Ф. Бродел, 1999). Изглежда и в началото на ХХ в. д-р Pascault изразява общото схващане, че месото е „слабо хранително“, то само съдейства за „препълването на стомаха“.

  Пак от Стефан Герлах научаваме, че в средата на ХVII в. на рибния пазар в Цариград (Балък базар) се предлага „неизброимо количество риба“. По българското крайбрежие летният улов се суши „на пръти, по покривите и керемидите“, а зимният се осолява в каци. И рибата, и невероятните количество стриди („вид вкусна морска мида“) „гърците [т. е. православните] ги ядат по време на пости“. Същото научаваме и от Евлия – „неверниците ядат много миди, стриди и други морски буболечки“.

  За зимата при наличие на излишъци част от добитата храна се консервира. Руджер Йосип Бошкович през 1762 г. видял у тракийските българи нещо, което наподобява много днешните бульони на кубчета. Полуфабрикатът можел да се съхранява повече от месец дори през лятото и съдържал месо, месни сокове, и „други отлични съставки“. Разтварял се в гореща вода и бил готов почти веднага.

  Консервират се и плодове. Конрад Якоб Хилтебранд наблюдава с интерес през 1657 г. как българите колари, наети за превоза му от Одрин до Белград,

  ядат „истинска супа от грозде“,

  което, разбира се, е грозденица – начин на съхраняване на грозде със синап или хрян, налагано в големи глинени съдове. В юридически документ за делба в София от 1762 г. се споменава пък „туршия от круши“.

  Когато изброяваме какво яде българинът преди ХIХ в., вероятно трябва да отбележим и какво той не би ял в никакъв случай. През 1740 г. до днешното с. Недялско, Ямболско, пратеничеството, в което участвал капитан Шад, било във възторг от огромния брой костенурки, които необезпокоявани се разхождали около пътищата. Чужденците с удоволствие обогатявали трапезата си с тях за ужас на местното българско население. Капитан Шад твърди, че нямало откъде да вземат ни гърне, ни чиния или каквото и да е друго за приготвянето на ястията с месо от костенурки, тъй като българите се страхували да не плъзне зараза от кретащите гадинки. Всъщност отдавна, още в богомилската книжнина, в „Писмо на Евтимий от Акмония“ са изброени нечистите животни, от които е ял дяволът – змия, скорпион, куче, котка, жаба и мишка, лисица, вълк, пантера. Употребата им за храна водела според богомилите до „опетняването на душата“. Очевидно костенурките се смятат за част от забранителния списък чак до ХХ в.Този възглед изглежда станал всеобщ в българското средновековно общество, при това запазил завидна устойчивост.

  Извори

  Салата от моркови, 1665 г., Пирот: „Между другите им ястия има една салата, направена от ситно нарязани едри моркови с прибавени към тях малко чесън и стар лук и всичко подправено с кисел оцет и мед.“

  Таратор с моркови, 1665 г., Пирот: „Имат и една друга подобна на тази салата [вж. предходната рецепта], но вместо оцет в нея сипват кисело мляко, и то студено. Тези две салати ядат с голям апетит, и то с лъжица.“

  Млини, 1785 г., с. Клокотница, Хасковско: „Hish-meleh е нещо като палачинка от брашно и сметана. На различните български трапези е различно: тук е най-малко вкусно – прилича на дебел пудинг и с бучки неразбъркана сметана на повърхността. Другаде представлява 5-6 тънки листа, които нарочно се отделят един от друг . . .“ Представляват „тънка набраздена маса с твърдостта на изгорена кора.“

  Български пилаф, 1785 г., с. Клокотница, Хасковско: Житото „се вари, докато омекне, и сетне се насища с някаква мазнина – сметана или мас.“

  Риба с яйца, 1801 г., обителта „Хилендар“: Яйцата и рибата се задушават с лук и малко олио, като по този начин „се запазват вкусни и свежи за няколко дни“. „Ядат се студени“ и „са основно ястие за цялата планина [Света гора]“.

  Млини, 1827 г., вероятно с. Банево, Бургаско: Домакинята направила за гостите си смес от вода, брашно и яйца. В кръгла желязна тава, напомняща „шотландски тиган“, се изпичат тънки кори, които се редят последователно в чиния и се намазват с масло и сирене. Поднесени били на трапезата с чиния кисело зеле, кана вино и малък съд с ракия. Докато приготвяла вечерята, домакинята не изпускала от ръце хурката си.

  Гостилничарска вечеря, 1829 г., с. Лалково, Елховско, и с. Прилеп, Бургаско: В българска кръчма били приготвени за вечеря яйца, пържени в много животинска мазнина с лук.

  http://www.segabg.com/

  ––––––––––-
  * Вижте вчерашната статия (линк) от същия автор, който публикува често във в-к Сега, от където е и този интересен разказ за националната ни кухня.

• St John the Baptist’s bones ‘found in Bulgarian monastery’

  The remains of St John the Baptist have been found in an ancient reliquary in a 5th century monastery on Sveti Ivan Island in Bulgaria, archaeologists have claimed.

  By Nick Squires in Rome

  The remains – small fragments of a skull, bones from a jaw and an arm, and a tooth – were discovered embedded in an altar in the ruins of the ancient monastery, on the island in the Black Sea.
  A Greek inscription on the stone casque contains a reference to June 24 – the date on which John the Baptist is believed to have been born.

  We found the relics of St John the Baptist – exactly what the archaeologists had expected,“ said Bozhidar Dimitrov, Bulgaria’s minister without portfolio and a former director of the country’s National History Museum, who was present when the stone urn was opened.
  „It has been confirmed that these are parts of his skeleton.“
  Exactly how the relics ended up on the island is a mystery, but Mr Dimitrov said they may have been donated by the Christian Church in Constantinople when Bulgaria was part of the Byzantine Empire.
  But other experts cast doubt on the claim, saying carbon dating tests were needed before the bones could be identified as belonging to Christ’s baptiser.
  Many countries around the Mediterranean claim to have remains of St John, including Turkey, Montenegro, Greece, Italy and Egypt.
  St John, who is especially revered by the Eastern Orthodox Church, foretold the coming of Christ before being beheaded on the orders of King Herod, with his head served up on a plate.

  More info
  http://www.novinite.com/

• Как ще ги стигнем германците…

  Светлана Георгиева /Дневник/

  В очите на германския бизнес в България „прусаците на Балканите“ се оказаха балканци с представи за правила и ред, които нямат нищо общо с пруските. В четвъртък представителите на германската икономика връчиха на премиера Бойко Борисов готови проекти за промяна на 24 закона, които основно спъват правенето на бизнес в страната. Пакетът от 101 предложения е уникален заради детайлното му изпипване – предлаганите законопроекти са експертно написани, мотивирани и готови за обсъждане и гласуване.

  В приятелския мач, в който министър-председателят се е заиграл с германските инвеститори, резултатът е 1:1. След като той ги скастри през пролетта, че тук не работят както в Германия, сега пък те му

  отговориха с цял „каталог“ срещу „вратичките“

  капаните и несправедливите разпоредби, с които преливат иначе „хармонизираните“ български нормативни актове, като се започне от конституцията.
  Твърди се, че Борисов останал впечатлен от колосалния труд на бизнесмените.

  Въпросът е дали ще се съобрази с него така, както нахоканите инвеститори Е.ОН и „Сименс“ по негови думи заработили по-добре след получените критики. Едва ли, ако съдим по скептичната му реакция на най-демократичното предложение – по германски образец да се разреши на физическите и юридическите лица да сезират Конституционния съд с индивидуални жалби срещу законови разпоредби, които нарушават основни права и свободи.

  Според Борисов идеята нямала бъдеще заради изискването от две трети от гласовете в парламента за промяна на основния закон. Ясно е, че постигането на съгласие по толкова чувствителен за политическата класа въпрос ще е трудна работа, но пък тя го дължи на обществото вече 20 години. Така че нека поне пробват, гражданите ще запомнят кой е гласувал против правото им и ще намерят начин да отвърнат.

  Нито едно парламентарно мнозинство досега не рискува да даде право на избирателите пряко да атакуват противоречащите на конституцията разпоредби.

  Вместо това едва през 2006 г. омбудсманът получи това правомощие, за да го упражнява в интерес на гражданите. Четири години по-късно можем категорично да кажем, че това не се случи и от деветте искания на „обществения защитник“ само едно защитава изцяло обществения интерес – промяната в Гражданския процесуален кодекс, която забрани да се запорират сметките на общините. В същото време според правозащитника адвокат Михаил Екимджиев това е

  единственото мислимо средство за защита срещу лошите закони

  което би редуцирало значително броя на делата срещу България пред Европейския съд в Страсбург. България е сред малкото европейски държави, които все още не са дали това право на гражданите си. Както и вероятно е една от малкото, които разполагат с толкова политизиран и лобистки настроен Конституционен съд. Така че – дотук силен песимизъм относно някаква промяна.

  Друга от ключовите препоръки на германския бизнес е със закон да се задължат българските дипломатически представители в чужбина да оказват помощ на българските граждани и юридически лица.

  Абсурдното на пръв поглед заради елементарността си предложение всъщност дава цялата картина на бездушие и незаинтересуваност на представителите на държавата зад граница, и особено в Германия, откъдето инвеститорите очевидно са натрупали впечатления. Само който не е опирал до българско посолство, не е наясно за какво става дума.

  И понеже е твърде вероятно премиерът да е от тази категория, най-лесно ще му е да се запознае със сайта на германското посолство в София, което е на разположение на гражданите си 24 часа в денонощието благодарение на дежурен служител, чийто мобилен телефон е оповестен на видно място.

  Той е готов да съдейства на сънародниците си за всяка една беда или проблем, които ги сполетят при престоя им в България. В сравнение с тези всеотдайни хора българските дипломатически служители приличат на чиновници от пиеса на Гогол, които не желаят да бъде смущавана дрямката им.

  Добре, че германският бизнес се застъпи за българите в чужбина, защото няма как Цецка Цачева и Божидар Димитров да го уволнят, както направиха с шефката на ресорната агенция, понеже уронила престижа на българските институции, като казала на среща с подопечните си, че действията им са некоординирани.

  Препоръките на германската индустриална камара засягат още един очевидно неикономически проблем –

  превишаването на права от служители на МВР

  Предлага се със закон те да бъдат задължени да се ръководят от „принципа на пропорционалността“. Предложението е съвсем конкретно – полицаите да не употребяват сила, когато това не е необходимо, например при разпръскване на демонстрация на невъоръжени студенти.

  Явно събитията през януари миналата година пред парламента не са забравени, както вероятно някой си е мислел (да не говорим, че ролята на сегашния премиер и тогавашен кмет за предизвикване на сблъсъка остана неизяснена докрай).

  Даден е и красноречивият пример със служителите на КАТ, които спират коли за проверка на места, на които спирането е забранено, и така създават по-голяма опасност за движението, отколкото предотвратяват. С което впрочем се казва всичко за нагласата на българската полиция към гражданите и към обществения ред, който тя е призвана да охранява – ситуация, която в Германия е немислима.

  Списъкът с идеи в областта на търговското право, обществените поръчки и данъчния режим за кой ли път е изброил най-крещящите проблеми, спъващи частния сектор. Съвсем директно става ясно, че

  нагласените конкурси и фалшивите оферти просто са дошли до гуша

  не само на българските предприемачи. Списъкът с безобразията е дълъг – от инфарктно кратките срокове до подигравката със 100-годишната гаранция на асфалта, давана от „победителите“, удържането на такса смет за необитаеми и незастроени имоти, батака с избягването на двойното данъчно облагане, продължаващите проблеми с несъстоятелността (въпреки многократните й усъвършенствания), непризнаването на амортизациони разходи при строеж на инфраструктура върху държавен терен и безкрайното разтакаване на бизнеса по различни гишета, за да подава едни и същи документи многократно.

  Повече казва между редовете предложението ДДС за служебни автомобили да не се връща за суперскъпите луксозни коли, които се регистрират като баничарки. Съвсем логично е обърнато внимание на

  пълния крах на професионалното образование

  По тази причина в България са на изчезване квалифицираните кадри със средно специално образование, но за сметка на това професионалните училища са се сдобили със славата на учебни институции, в които попадат слабаците и аутсайдерите, а изразът „кариерно ориентиране“ е лишен от съдържание.

  Чуждите инвеститори, представете си, настояват да се запази сегашният размер на болничните, тъй като с намаляването им се ощетяват болните, които плащат осигуровки в пълен размер. И също – НОИ да влезе в XXI век и да приема документи по електронен път, както и да се прекрати безумието с изгарянето на отпуските в частния сектор заради несправедливо раздутия им размер в държавния.

  Дори само беглият преглед на предложенията говори достатъчно, че разликата между българските и германските правила е от земята до небето. При това положение няма как и качеството на живот, и условията за правене на бизнес да са сравними.

  Добрата новина в случая е, че законопроектите за немалко смислени промени са готови. Лошата – че едва ли ще ги видим скоро и на хартия, и на практика. Защото, както каза германският дипломат Клаус Шрамайер пред „Дойче веле“: „Борисов не разполага с добри юристи в парламента… а правната слепота на това правителство може да се превърне в опасност.“

• Ток за Европа ще дойде от Сахара

  Ан Беатрис Класман, ДПА

  Преди година 13 германски компании създадоха Desertec Industrial Initiative (Dii) – промишлена инициатива Дезъртек (Дии), чиято цел е до 2050 г. да произвежда 15 процента от европейския ток в Сахара. Стремежът им е да бъдат на челно място в областта на възобновяемите енергийни източници в световен мащаб – за разлика от германските производители на автомобили, например, критикувани за това, че са заспали на волана на разработката на електрически превозни средства.

  Много неща се случиха през първата година на амбициозния проект, подкрепен с подробни проучвания на германския German Aerospace Center (DLR). Към него се присъединиха правителствата на Алжир, Мароко и Тунис. Либия, Египет и Йордания проявяват определен интерес. Клаус Тьопфер, бивш изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда, а преди това министър на околната среда на Германия, стана консултант на Дезъртек по стратегическите въпроси. Райнер Брюдерле, министър на икономиката и технологиите, обещава подкрепа.

  Междувременно, наближава стартът на първата пилотна електростанция със слънчева енергия на Дезъртек. Разположена в пустинята на Мароко, централата ще бъде проектирана да произвежда 250 мегавата мощност.
  Това е повече от слънчевата електроцентрала с най-голям капацитет в момента, намираща се в пустинята Мохаве в Калифорния.

  “Избрахме район в Мароко, където слънчевото облъчване (слънчевата радиация) е добро и във въздуха няма много прах. Мястото не е далеч от електрическата мрежа. Вода за охлаждане и миене на огледалата също има под ръка”, каза изпълнителният директор на Дии холандецът Поул ван Сон.

  Беше един горещ юлски ден, когато Ван Сон се готвеше за първия си контакт с египетското правителство. Неговата цел – същата като при разговорите с политици от Берлин, Рабат, Алжир и Тунис – беше да създаде стабилна политическа рамка, в която компаниите и правителствата да могат да инвестират във възобновяемите енергийни източници възможно най-скоро.

  В същото време, Ван Сон бързаше с плановете за първите пилотни инсталации, за да докаже, че Дезъртек е не само идея, която звучи добре, но е и изпълнима. Липсата на капитал, каза той, няма да бъде сериозен проблем. “Дезъртек може или да намери компания и да потърси инвеститори или да обяви на търг определени проекти “, отбеляза той.

  Първоначално Дезъртек предвижда да задоволи част от енергийните нужди на страните от Северна Африка чрез вятърни и слънчеви централи. Ще Бъдат необходими субсидии в началото, тъй като производствените разходи за електроенергия, произведена от слънчевата инсталация, все още са много по-високи, отколкото за електричество от изкопаеми горива. Развитието на вятърната енергия обаче показва, че когато изследването и използването са разширени, то разходите могат да намалеят по-бързо, отколкото песимистите очакват.

  При втория етап Дезъртек планира да транспортира електричество през Средиземно море за Европа по електропроводи с високо напрежение на прав ток. Има алтернатива за Египет, където липсват подобни електропроводи. Страната би могла да запази електричество, произведено в пустинята, като в замяна пък изнася природен газ за Европа.

  Ван Сон, който управлява Дезъртек от офис в Мюнхен, се опитва да остане все така здраво стъпил на земята въпреки големия ентусиазъм, с който го посреща на всякъде. Той знае, че очакваните инвестиционни разходи от 400 милиарда евро (513 милиарда долара), са само една цифра. “Не можеш да продадеш кожата на мечката, преди да си я хванал”, казва ван Сон, рецитирайки добре позната поговорка, докато той и германският министър на икономическото сътрудничество и развитие Дирк Нибел се подрусваха в автобуса, пътуващ през египетската пустиня.

  Наоколо всичко бе голо, а въздухът – неописуемо горещ. Топъл вятър духаше безмилостно върху нажежения пясък – точно такъв климат, какъвто шефът на Дезъртек харесва. Не му харесват обаче подмятанията, че Дезъртек е пример за “колониализъм за модерна енергетика”. Той често изтъква, че освен германски учредители – сред които са Siemens, компанията за комунални услуги RWE и Deutshe Bank – Дезъртек сега включва Nareva Holding от Мароко и алжирския концерн Cevital.

  Не се очаква международни природозащитни организации, които са склонни да гледат подозрително на язовири и други големи енергийни проекти в развиващите се страни, да се противопоставят на проекта.
  Грийнпийс дори определи Дезъртек като “модел” и изрази надежда, че той ще ускори напредъка на възобновяеми енергийни източници.

  Ван Сон не знае дали ще доживее да види изпълнена идеята на Дезъртек. “След 40 години ще бъда на 96. Нямам представа дали ще доживея до толкова”, каза той. Само, че той е достатъчно възрастен, за да знае, че бъдещето не винаги е предначертано. “През 70-те години се говореше, че светът ще премине към ядрена енергетика, но това не стана”, отбеляза той. “Това показва, че просто не е възможно да се предскаже как точно ще се развият нещата след 40 години.”

  По БТА

• <<
• 1
...
• 370
• 371
• 372
• 373
• 374
• 375
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
...
• 415
• >>