Всички авторски страници

Авторски

• Просветният министър: “България е там – където се говори български език!”

  Министър Божидар Димитров: “Българските училища в чужбина са обединителен център на българските граждани по света!”

  Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов: “Държавата трябва да регламентира и да подготви реда за обучение в българските училища зад граница, да ги обезпечи кадрово и финансово! Грешка е, че са намалени парите!”

  София, 29 юли 2010г. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов смята,  че държавата трябва да регламентира и да подготви реда за обучение в българските училища зад граница, да ги обезпечи кадрово и финансово. Той каза това на конференцията „Българските училища в чужбина. Специфика,  проблеми, перспективи“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се казва и в съобщение от днес на БТА.

  Държавата трябва по-активно да участва в решаването на проблемите на българските училища в чужбина, защото България е там, където се говори български език, заяви министърът. Българският дух се простира във всички точки на планетата, а българите, които се завръщат в страната обогатяват държавата и носят нов тип възпитание!, посочи министър Игнатов.

  „Днес аз отчитам като грешка намаленото финансиране в последните 10 г. за българските училища в чужбина!,“ каза просветният човек №1 на България.

  (бел.ред. бюджетът е намален с около 30%, а увеличението на българските училища в чужбина е с пъти – само в САЩ броят за една година за 2009-10 е с 5 пъти повече от 2007-09 учебни години)

  „България е там, където има дори един българин“, категоричен бе Игнатов и призова участниците в конференцията да бъдат настойчиви, “защото е ясно, че образователната мрежа надхвърля пределите на България”.

  Образователният министър съобщи намеренията на държавата – да уреди въпроса за дейността на училищата извън България, да се преосмисли нормативната уредба и да се урежда законово осигуряването на училищата извън пределите на страната ни и подпомагането им при обучението по български език, литература, история и география.

  От АБУЧ предложиха на форума в новия проектозакон за училищното образованиеприоритети да са разпространението на българския език и култура по света, както и обучението по български, география и история на България в училищата зад граница. Организацията настоява и министърът на образованието, младежта и науката да поддържа регистър на българските училища в чужбина, допълва в съобщението си Българската Телеграфна Агенция /БТА/.

  Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина отбеляза, че зад граница има над 135 български училища. Той апелира към училищата в чужбина, които са в процес на създаване, да се свържат с агенцията и да потърсят подкрепа.

  Българските училища в чужбина са обединителен център на българските граждани по света, каза на конференцията министър Божидар Димитров.

  Вие, българските учители зад граница подготвяте бъдещите български лекари, генерали и министри. Имате възрожденска мисия, но за разлика от учителите през Възраждането зад вас стои държавата,

  каза министър Димитров. В моето министерство сме само 7 души, но резултатът е, че 3 пъти повече българи през последната година са получили българско гражданство, каза министър Божидар Димитров.

  От АБУЧ настояват държавната система за училищно образование да включва програми за подпомагане на местните общности и организации. Целта е в системата да се  включат нелицензираните училища и детски градини и да се  подпомогнат тези, които имат желание в бъдеще да създадат  такива, посочиха още от организацията. Така българската  държава ще може да подпомага диференцирано целия спектър от  училища зад граница в зависимост от техните специфични нужди, в които влизат учебни програми в училища на други държави,  които преподават български език и култура.

  От асоциацията искат в училищата към дипломатическите и консулските представителства да има и предучилищно възпитание и подготовка. Според  действащия закон в момента в тях трябва да се преподава български език и литература, история и география на България.

  Искаме за децата в училищата зад граница да се въведат адаптирани учебни програми и да се наблегне на извънкласната и извънучилищната дейност,заявиха от АБУЧ. Предлага се и министърът на  образованието, младежта и науката всяка година да организира повишаване на квалификацията на учителите в училищата в чужбина.

  От организацията напомниха, че от 2007 г. насам настъпиха много положителни промени в образователната дейност сред българите в чужбина, като най-важната програма досега беше „Роден език и литература“, която възобнови финансирането на образователните дейности сред българите в чужбина, но изрично почертаха. че

  “промените не трябва да спрат до тук.”

  Преподаватели от български училища в чужбина коментираха, че очакват скорошно уреждане на статута на училищата в новия закон за училищното образование.

  От българското училище в Хамбург настояват още по-ясно да се конкретизира статутът на нашите училища зад граница в закона за училищното образование.

  Донка Николова от украинско-българския лицей в град Приморск в Украйна поиска училището да получи статут на българско училище в чужбина.

  Форумът за проблемите на българските училища в чужбина се провежда за трети път и е организиран от Министерството на образованието, младежта и науката, Държавната агенция за българите в чужбина и АБУЧ, съобщават от БТА.

  В конференцията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ участваха български учители зад граница, министрите Сергей Игнатов и Божидар Димитров и заместник-министърът на външните работи Милен Люцканов.

  Автор: Евгени Веселинов
  Източник: в-к „Обзор“
  http://www.bulgarica.com

  „Obzor“ is The 1st & the Only Bulgarian
  Independent Newspaper on the West Coast
  „BulgariCA“ is 100% Non-Profit Organization
  for Bulgarian Culture & Education in the US
  „Ivan Vazov“ – The Bulgarian school in LA

• ГЕРБ, БСП и ДПС „спасиха“ лидера на ДПС от съд

  Борисов свика извънредно комисия в НС за казуса с Доган

  Автор: Таня Петкова (Mediapool.bg)

  Отсъствието на депутатите от ГЕРБ и БСП провали заседанието на парламентарната комисията по корупция и конфликта на интереси, на което трябваше да се гласува решение за предаване на лидера на ДПС и депутат Ахмед Доган на съд. В четвъртък, 29 Юли 2010, комисията трябваше да вземе и решение, че Доган е в конфликт на интереси заради получените от него хонорари на стойност около 2 млн. лв. за реализирането на хидропроекти в Родопите.

  Малко по-късно последва незабавна реакция на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който е „помолил“ да се проведе извънредно заседание на комисията от 10.30 ч. в петък.

  Шефът на комисията Димо Гяуров информира, че премиерът го е уверил, че няма никакви политически уговорки с ДПС и е настоял преписката за конфликт на интереси срещу Ахмед Доган да бъде разгледана още в петък, последния работен ден на НС преди лятната ваканция.

  Насроченото за четвъртък заседание се провали, защото представителят на ГЕРБ в комисията Николай Коцев имал „лични причини“, за да не отиде на работа, а Борислав Великов (БСП) е в болнични. Камен Костадинов от ДПС пък напусна заседанието, защото едва днес се запознал с проекторешението.

  Гяуров заподозря ГЕРБ, БСП и ДПС в политическа договорка за прикриване на Доган. „Когато човек не иска един въпрос да се реши, го отлага във времето“, коментира той преди да му се обади Бойко Борисов.

  Според Гяуров в доклада имало достатъчно правно обосновани изводи, които да доведат до предоставянето на преписката във Върховния административен съд (ВАС).

  „Това, което се случи днес, не е случайно. То разкрива и определени дадености и нагласи в политическия ни живот и обществото“, смята Гяуров. Според него в проектодоклада на комисията имало и достатъчно данни прокуратурата да се занимае с хонорара на Доган. „Бихме могли в случая за говорим за пране на пари или търговия с влияние“, допълни той.

  Неговата лична оценка, че договорите за хидропроектите, основният от които е „Цанков камък“, е че те са „смешни“ и „правно нескопосани“.

  „Комисията е длъжна да приключи работата си“, допълни Гауров, който сдава председателския пост на представителя на „Атака“ в комисията.

  Той би и подкрепил предложение комисията да заседава открито по казуса. „Няма причина тази тема да не бъде разисквана и на площада пред Народното събрание“, каза той.

  Законът за предотвратяване на конфликта на интереси предвижда глоба от 1000 до 3000 лева, ако се установи, че има нарушение. Предвидена е и конфискация на получената облага, в случая – хонорарите за „консултантската дейност“ на Доган.

  В проектодоклада е написано, че общо получените суми от Доган по четирите договора, преди удържане на данъците е в размер на 1 995 830 лв. или 1 млн. евро.

  „Прикрил е икономически и политически зависимости“

  Любопитен е отговорът на Доган до комисията за конфликт на интереси. Той се съгласява, че по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, е публично личност, но смята, че „поетите от него задължения по договирета за поръчка не са свързани или обвързани с качеството му на „публична личност“, в частност депутат в 41-ото НС“.

  „Г-н Доган смята, че видно от самите договори и техния предмет, изпълнението на същите не изисква специфични знания и умения, които да кореспондират с правомощията и задълженията му по служба. Доган напомня и факта, че законът е влязъл в сила на 01.01. 2009 г. – тоест една година след поетите от него задължения и тъй като нормите са материално правни, нямат обратно действие“, пише още в доклада на комисията, позовавайки се на отговор на лидера на ДПС.

  В заключението на комисията обаче е констатирано, че „от формулираните задачи по четирите договора за поръчка, техният обхват и многообразни и специализирани знания и информация, необходими за изпълнението им, сочат категорична невъзможност да бъдат изпълнение от Доган в посочените срокове“. Допълва се още, че качественото изпълнение на проектите предполага работа на много висококвалифицирани специалисти.

  „Като се е съгласил да му бъдат възложени невъзможни за него задания, за да получи колосална за мащабите на държавата ни цена, г-н Доган се е поставил в икономическа зависимост, която е следвало да декларира – както в декларацията си в 40-ото НС, така и в декларацията си в 41-ото НС. Възлагането му на задание, за което няма компетентност в лично качество, налага извода, че изборът ме е свързан с качеството му на лице, което заема публична длъжност“, пише още в доклада.

  Прави се и друг извод – че Доган не е съобщил информация за „свързани лица“ и по този начин е „затаил истина, която дефинира частния ми интерес“.

  В проектодоклада пише още, че „публичността на декларациите сочи, че по този начин Доган е укрил информация от обществото, какъвто е смисълът и предназначението на декларирането, прикрил е икономически и политически зависимости“.

  През април т.г. главният прокурор Борис Велчев съобщи, че се прави проверка по обстоятелства, свързани с Ахмед Доган, като обстоятелствата се отнасят до имоти и проекта „Цанков камък“.

  Все още няма информация до какви заключения е стигнала проверката, но лидерът на ДПС все още има депутатски имунитет и засега не може да бъде разследван.

  http://mediapool.bg/

• Внесена е петиция до НС за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации

  Петиция до НС за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната беше внесена днес, 29-ти Юли, в 11.00 часа в деловодството на парламента.

  Петицията, инициирана от 7 граждански организачии, е с 1025 подписа, като събирането на подписи продължава на www.petizia-ds.ekonet-bg.org

  Очаква се през Септември парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, председателствана от Йордан Баколов / СДС / да разгледа гражданското искане.

  Подписалите настояват за справедливи пенсии за бившите агенти и комунистическата номенклатура, които да не надвишават пенсиите на жертвите им.

  В петицията се предлага годишната икономия от 50 милиона лева, спестени от намаляване на пенсиите на офицерите от ДС и работилите като функционери на тоталитарни организации, да се насочи за повишаване на минималните пенсии.

  Прилагаме петицията и снимка от внясянето.

  Петиция до НС за намаляване на пенсиите на работилите в ДС

  и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната

  
  

  Ние, подписалите тази петиция, настояваме Народното събрание да приеме поправки в Кодекса за социалното осигуряване, така че пенсиите, получвани днес и в бъдеще от работилите през периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. щатни служители на:

  • Държавна сигурност /ДС /
  • Разузнавателните служби на Българската народна армия / РУМНО и др./
  • Вътрешни войски /ВВ /
  • Разузнавателния отдел на Гранични войски / РО на ГВ/,
  а също и щатните платени функционери на:
  • Българската комунистическа партия / БКП /
  • Димитровския комунистически младежки съюз /ДКМС/
  • Отечествения фронт /ОФ /
  • Българския земеделски народен съюз /БЗНС/
  • Съюза на активните борци против фашизма и капитализма /САБПФК /
  • Българските професионални съюзи /БПС /,
  включително предшествениците и правоприемниците на тези организации през посочения период,

  да бъдат намалени до нивото на средната пенсия в Република България.

  Мотиви:

  Комунистическата власт в България през 1944 – 1991 г. се базира на широка мрежа от служби за сигурност / ДС, РУМНО, ВВ, РО на ГВ/ , които, прилагайки незаконосъобразни методи, нарушаващи основните права на човека, фактически изпълняваха ролята на политическа полиция.

  Политическата полиция на така наречената „Народна Република България” е имала за цел да опази власт, която е нарушавала човешките права, лишавала е обществото от свободата на словото и е прилагала терор и унизително отношение.

  Срещу лица и организации, които защитават демокрацията са извършени тежки престъпления, а извършителите не са подвеждани под наказателна отговорност.

  Комунистическият режим беше подкрепян и от система от тоталитарни организации, издържани от държавата / БКП, ДКМС, ОФ, БЗНС, САБПФК, БПС /, които утвърждаваха еднопартийната диктатура.

  Щатните функционери на службите за сигурност и на тоталитарните организации са изпълнявали своите функции без да са изложени на риск да загубят живота или здравето си.

  Благодарение на това, че укрепват антихуманна властова система, са се ползвали с многобройни материални и правни привилегии и облаги.

  Получавали са заплати, значително по-високи от тези на работниците на физическия и умствения труд, допринясяли реално за развитието на икономиката. Поради това и днес получават по-високи пенсии от тях.

  Тази несправедливост трябва да бъде поправена.

  Намаляването на пенсионното възнаграждение няма за цел да унижи хората, които по времето на комунистическия тоталитарен режим са работили за службите за сигурност и тоталитарните организации , понеже то ще остане на нивото на средните за страната пенсии, което им гарантира достоен живот.

  Чрез този акт на справедливост и спестените средства ще се създадат условия за повишаване на минималните пенсии, с което ще се постигне допълнителен социален ефект.

  

• Конференция «Българските училища в чужбина. Специфика, проблеми, перспективи»

  АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА
  МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА И
  ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА,
  с подкрепата на Софийския университет «Св.Климент Охридски»
  (Център за върхови постижения «Диалог Европа»)

  
  Конференция на тема

  «Българските училища в чужбина.
  Специфика, проблеми, перспективи»

  29 юли 2010 г., четвъртък,
  Софийски университет „Св.Климент Охридски”,
  бул. „Цар Освободител” № 15, София

  10.00– 10.10 ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ
  10.10– 11.10 Поздравления от официалните лица към участниците в Конференцията
  11.10 – 11.20 Изказване на г-н Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката
  11.20 – 11.30 Изказване на министър Божидар Димитров, министър без портфейл за българите в чужбина
  11.30 – 11.40 „Българските училища зад граница – приоритет в програмата на Държавна агенция за българите в чужбина” –
  г-н Росен Иванов, председател на ДАБЧ
  11.40 – 11.45 Изказване на д-р Боян Кулов, председател на АБУЧ
  11.45 – 12.00 „Специфика, резултати, перспективи на националната програма „Роден език и култура зад граница” – Министерство на образованието, младежта и науката
  12.00 – 12.10 Филм

  12.10 – 13.30 ОБЕДНА ПОЧИВКА (бюфет)

  ИЗЛОЖБА „Мит и канон” на г-жа Адриана Любенова (репродукции на икони и скулптори)

  ИЗДАТЕЛСТВА: „Просвета”, „Анубис”, „Булвест 2000”, „Слово”, „Сиела”, „Пума”

  Щанд с материали за живота и дейността на Апостола от музея на Васил Левски в гр.Карлово

  13.30 – 15.00 ПЪРВА СЕСИЯ

  ПЪРВИ ПАНЕЛ „Проектозакон за училищното образование” модератори д-р Боян Кулов и г-жа Камелия Трибулен – Конакчиева

  1. Жанна Суслина, Областно учебно заведение „Специализирано общообразователно училище-интернат „Болградска гимназия „Г.С.Раковски” – „Нормативно-правови актове в системата на средното образование в Украйна в контекста на реализиране правата на националните малцинства”

  2. Светлана Драгнева, Асоциация на българите в Украйна –
  „Образователните процеси на българите в Украйна:
  актуалност и перспективи”
  2. Елена Сачкова, Българско училище «Св.Кирил и Методий» Париж, Франция – „Предложения за изменения и допълнения към проектозакона за училищното образование”
  3. Боян Кулов, АБУЧ – „Предложения и поправки по проектозакона за училищното образование”

  ТРЕТИ ПАНЕЛ – Мисия „Завръщане” модератори г-жа Боянка Иванова и г-жа Адриана Любенова
  1. Боянка Иванова, Българско училище „Джон Атанасов”, Чикаго, САЩ – „Завръщането на децата на България – крайна цел в дейността на АБУЧ”
  2. Снежина Мечева, Българско училище към посолството на Р България в Лондон – „Мисия «Завръщане» – мисия на дело, а не на думи и хартия. Фактори за успешната й реализация”
  3. Адриана Любенова, България –„Личният опит на емигрант завърнал се след 15 години- трудности, бюрокрация и защо си заслужава да се завърнеш в България”
  4. Антоанета Антонова, СУ „Св. Климент Охридски“ – „Трудности при завръщането в България”
  5. Александър Керемидаров, „Пропипъл”, България – „Хора с дипломи от чужбина и адаптирането им към работният пазар в България“
  6. Ваня Пенчева, АИБЕ Балкан, Хатива, ПБНУ „Св. Иван Рилски” – „Практики и идеи за участие в съвместни проекти с училища в България”
  7. Силвия Стаменова, България – „Предизвикателството да бъдеш дете – пътешественик по неволя , проблеми с адаптирането на децата в новата среда, опитът на интернационалните училища в тази посока.”
  8. Мариела Вачева, сдружение „Тук-там” – „Тук-там“ и как българи завършили в чужбина помагат на хората, които искат да се върнат в България“
  9. Петя Димитрова, Мадрид, Испания – „Българското училище в чужбина – посланик за разпространяване на българската култура по света.”
  15.00– 15.30 ПАУЗА с кафе

  15.30 – 17.30 ВТОРА СЕСИЯ
  ВТОРИ ПАНЕЛ – Програма „Роден език и култура зад граница” модератори г-жа Румяна Тошкова и г-жа Ваня Велкова
  1. Д-р Георги Василев – „Възможност за българска културна вълна по света, осъществена чрез културните институции на емиграцията – училища и културни дружества“
  2. Даниела Горчева, сп. „Диалог”, Холандия – „Български език като втори роден език”
  3. Екатерина Гержик, Български културно-просветен център „Аз Буки Веди” при Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна” – „Творчески проект „Училище в бъдеще”
  4. Донка Николова – «Опит и актуални проблеми – Българско неделно училище в град Приморск, Украйна”
  5. Стефка Колева Костова –Мицова – „Обучението по български език и литература в Училището за национално възраждане – гр. Павлодар, Република Казахстан”
  6. Мария Захариева, Прага – „Неделното училище в Прага – проблеми и перспективи”
  7. Иван Григоров, Матица на българите в Сърбия – „Законови възможности и проблеми в образованието на роден език в Западните покрайнини”
  8. Милан Миланов, Национален Съвет на българите в Сърбия – „Обучението в Западните покрайнини – специфика”
  9. Весела Емилова, Асоциация на славяните от област Мурсия, училище Св.Кирил и Методий, Испания – „Влючването на новите училища в програмата-проблеми и предложения”

  17.30 – 18.00 ОБОБЩАВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ РАБОТАТА НА ОТДЕЛНИТЕ ПАНЕЛИ И ДИСКУСИЯ

  http://www.abgschool.org E-mail: [email protected]
  http://www.minedu.government.bg
  http://www.aba.government.bg/

  P. S. Материалите, представени в електронен вид, ще бъдат публикувани на уеб сайта на асоциацията.

• Созопол става Ерусалим II

  Археолози: Открихме мощи, на Йоан Кръстител са

  Созопол става малкият Ерусалим. Хиляди поклонници от цял свят ще се стекат към древната Аполония, ако откритите вчера мощи на остров Свети Иван са на Йоан Кръстител.
  Мраморен реликварий от края на IV-началото на V век намери екипът на проф. Казимир Попконстантинов. В него 100% има мощи на велик мъченик на християнската вяра, категоричен е археологът. Той и проф. Божидар Димитров са убедени, че мощите са на Предтеча, защото кутията е била вградена в центъра на олтара на храм, носещ името на светеца.
  Реликварият е непокътнат. Капакът му е запечатан с червен хоросан. Той ще бъде отворен пред комисия до дни и изложен в созополския музей.

  Денонощна охрана за Кръстителя

  
  Отварят мраморната кутия с църковен ритуал пред комисия от археолози и журналисти

  Находките на остров Свети Иван (на заден план) могат да преобърнат историята
  фото Красимир Свраков13,30 ч. 28 юли 2010 г. Екипът на археолога проф. Казимир Попконстантинов прави както всеки ден от една седмица насам проучванията си в манастира на остров Свети Иван край Созопол. Съсредоточил се е върху центъра на олтара на някогашната църква, носела името на Йоан Предтеча, когато ненадейно попада на уникална находка. Древен реликварий, изработен от мрамор. Каменното ковчеже е изключително изящна ръчна изработка. Прилича по форма на античен саркофаг. Капакът му е запечатан с червен хоросан. По характерната изработка и елементите на реликвария археолозите веднага различават типичните белези за края на IV, началото на V век.
  Дъхът на всички спира…
  Какво крие реликварият?
  Въпреки огромното любопитство, обзело археолозите, никой не смее да свали червената глина и да отвори мраморната кутия. Но и без да го прави, проф. Попконстантинов е убеден: непокътнатият реликварий 100% съдържа мощи. И то мощите на самия Предтеча.
  За броени минути новината обиколи вчера България. Потвърди ли се, Созопол ще се превърне в малък Ерусалим. Хиляди поклонници от цял свят ще се стекат да видят святата реликва, категорични са експертите.
  Проф. Казимир Попконстантинов прави извода, че е открил тленни останки на Кръстителя от факта, че мраморното ковчеже е било вградено именно в центъра на олтара на църква, носеща името на свети Йоан. Днес от църквата са останали само руини.
  В късния следобед вчера археологът лично транспортира с моторна лодка мощехранителницата до Созопол. Той заяви, че реликварият ще бъде предаден на отговорно пазене в археологическия музей в Созопол. Там най-вероятно находката ще има специална денонощна охрана. Реликвата ще остане в музея до края на седмицата. Тогава се очаква да пристигне специална комисия от археолози, в присъствието на която ще бъде извършено разпечатването на мраморната кутия. Това ще стане заедно с религиозна церемония, както изисква канонът.
  Според археолозите манастирът „Свети Йоан Предтеча“ и църквата, които са съществували на созополския остров Свети Иван, са били сред най-големите православни центрове.
  Разкопките на острова продължават вече трета година. До момента там са разкрити основите на два манастирски храма и на отделна сграда, използвана за монашески жилища. Археолозите са се натъкнали на истинска средновековна печатница за книги, която е функционирала от 1263 до 1629 г. „Миналата година открихме бронзови щемпели, с които е правена украсата върху кожените подвързии на книгите“, заяви проф. Попконстантинов. Процъфтяващото духовно средище замира през 1629 г., когато островът е нападнат от казахски пирати и никога след това не е реставриран.

  Елена Димитрова

  Апостол Андрей основал манастира

  Обителта била богата, правела преписи дори за Атон

  Проф. Божидар Димитров

  Още не може да твърдим със сигурност чии са мощите в открития реликварий. Но той е много стар – най-вероятно от IV век. От мрамор е, а това е голяма рядкост. Означава, че в него наистина има мощи на велик и древен мъченик на църквата. Нека не забравяме, че манастирът е основан от самия свети Андрей, който проповядва християнството по бреговете на Черно море. Той създава епископия в Созопол с 5 манастира и 27 църкви. „Св. Йоан“ е най-големият от манастирите. Той е бил мощен църковен център, от който са излезли трима вселенски патриарси – Йоан ХII Козма, Нил и Методий. А откритият от проф. Казимир Попконстантинов скрипторий е един от най-големите въобще на Балканите. В него са поръчвали богослужебни книги дори атонските манастири. Най-голямата „заявка“ е била от Ватопедската обител. За мащаба на книжовната дейност в „Св. Йоан“ говори фактът, че въпреки всички разрушения и нападения от библиотеката на манастира са запазени 45 ръкописа.
  Средището е било изключително богато. С хрисовул от 1363 г. император Йоан V Палеолог подчинил на „Св. Йоан“ манастирите „Св. Кирик и Юлита“ и „Св. Апостоли“. А Йоан VIII дава през 1437 г. в собственост на манастира и селото Свети Никола, сега Черноморец.
  Всичко това говори за ранга и значението на манастира. И е съвсем естествено при такъв статут той да се стреми да се сдобие с мощи на светеца, на който е посветен, каквато и до днес е практиката в църквата.

  Мощите са от Византия

  
  Проф. Казимир Попконстантинов
  Археолог, ръководител на разкопките на о. Свети Иван край Созопол

  – Проф. Попконстантинов, поздравления за откритието. Дали в реликвария наистина са мощите на св. Йоан Кръстител и как ще стане ясно това?
  – Дали в него има мощи на св. Йоан Предтеча, ще разберем, когато отворим реликвария. Скоро ще го направим, но първо трябва да се създаде комисия за отварянето му и да се изпълни ритуал от Сливенския митрополит Йоаникий. Знаете колко трудно се събират комисиите у нас. Но предполагам, че до два-три дни ще го направим.
  – Как изглежда реликварият и кога го открихте?
  – Той прилича на античен саркофаг, с леко скосена горна част на капака – като винена гарафа, и с дръжка. Дълъг е 20 сантиметра, висок е 10 см, широк е 16 см. Предполагаме обаче, че той не е единствен. Тоест в него се очаква да има още един такъв реликварий. Подобно нещо има досега открито два пъти – в Търговищко и в Шкорпиловци. Това е първата такава реликва в археологическа среда в южното черноморско крайбрежие. Реликварият бе открит вчера на (28 юли) в 13,30 часа.
  – Ако в него са мощите на Предтечата, как са стигнали България?
  – Не е чудно, тъй като манастирът, в който е намерен реликварият, е бил под юрисдикцията на византийската патриаршия още от XI век. В Истанбул, знаете, се намират главата и ръката на Йоан Кръстител. И няма нищо учудващо, ако част от мощите са пристигнали и тук, в друг византийски манастир в тогавашната епоха.
  Надя Панкова

  Манастирът на остров Свети Иван (на снимката на заден план – фото К.Свраков) играл изключително важна роля в българската средновековна държава и в отношенията й с Византия. Ползвал се със статут на патриаршески и царски. Това е единственият засега по южното ни Черноморско крайбрежие манастир, в който е имало скрипториум – място за писане, превеждане и орнаментиране на книги, както и библиотека. Светата обител е била и нещо като своеобразен лагер, в който са били заточвани непокорните висши духовни лица от Константинопол. Тук е била и резиденцията на съпругата на българския цар Теодор Светослав.
  По проект на Министерство на културата остров Свети Иван ще бъде цялостно проучен, реставриран и консервиран.

  в-к Стандарт
  http://paper.standartnews.com

• Българският дефицит покриван с пари на емигранти

  Парите, които емигрантите изпращат от чужбина на роднините си, остават важен компонент за покриване на дефицита по текущата сметка за страни от Централна и Източна Европа като Румъния, България и Полша, информира Дневник.

  Евростат в публикуван от статистическата агенция доклад за потоците от емигрантски пари от и към Европейския съюз пише, че в Румъния, Полша, Португалия и България емигрантските пари дават значителен принос за балансирането на текущата сметка.

  Без тези парични потоци Румъния и Полша щяха да запишат съответно 55% и 54% по-голям дефицит по текущите си сметки, се казва в публикуваните от Евростат данни.

  По данни на статистическата агенция през изминалата година в България са влезли 693 млн. евро като емигрантски пари. Същата година работещите в България чужденци са изпратили на близките си общо 11 млн. евро.

  Така страната е една от общо осемте в ЕС, които отчетат нетен приток на емигрантски пари в размер на 682 млн. евро.

  По данни на БНБ изпратените от работещи в чужбина българи през първото тримесечие на тази година са намалели на годишна база.

  Евростат посочва, че миналата година чужденците, работещи в страни от ЕС, са изпратили общо 29.6 млрд. евро под формата на емигрантски пари.

  Източник: Кафене.нет
  http://kafene.net/

• Б. Кулов: У нас гледат на българите в чужбина като на виновни

  Винят ги, че са потърсили възможност за живот и реализация в чужбина, не им се създава мотивация за завръщане, казва за Frognews.bg председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина.

  На 29 юли 2010 г., от 10:00 часа, в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, ще се проведе конференция на тема: “Българските училища в чужбина. Специфика, проблеми, перспективи”. Целта й е оптимизирането и по-нататъшното развитие на диалога между институциите в Република България и представителите на българските училища в чужбина, за да има по‒голяма ефективността на образованието и разпространението на българския език и култура зад граница. Председател на Асоциацията на българските училища в чужбина е Боян Кулов.

  Интервю на Ана Кочева (Фрогнюз)

  ‒ Г‒н Кулов, година мина от последната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Какво ново за година?

  ‒ Първо, контактът с държаните институции става все по-тесен. За първи път има и личен контакт с министъра на образованието (в предишни години диалогът достигаше само до ниво зам.-министър и решенията се взимаха по-трудно). Много чести и ползотворни са контактите с г-жа Румяна Тошкова от МОМН. Има и пряк диалог с министъра за българите в чужбина, водени са неколкократни разговори с експерти от неговия кабинет. Не липсват и контакти с външния ни министър. Сега за пръв път отправихме покана до министър-председателя и президента да присъстват на конференцията. В миналото е присъствал председателя на НС, който и сега обещава присъствие. А иначе ние обсъждаме усъвършенстването на програмата „Роден език и култура зад граница”, както и проектозаконите за училищното образование и българите в чужбина. Все още сме в период на надежда по въпроса за статута на българските училища в чужбина и включването ни в Закона за образованието, но се водят обсъждания и се надяваме мненията ни да бъдат зачетени в крайния вариант. Мога да се похваля още и с факта, че се увеличи почти двойно броят на членовете на АБУЧ, което доказа, че нашата асоциация работи активно по линия на това да обедини интересите на многобройните българските училища по света. Няма нищо ново по отношение на организацията в управлението на АБУЧ; все така работим на доброволни начала със същия ентусиазъм, но и с единствената разлика, че работата увеличена поне двукратно. Но желанието ни да постигнем необходимото не намалява.

  ‒ А увеличиха ли се българските училища по света? И това, че бройката расте непременно добър сигнал ли е, защото е известно, че понякога в един и същи град се появяват по няколко и в тях учат по 5‒6 деца, вместо да се обединяват и да изглеждат по‒солидно?

  ‒ Училищата по света продължават да се увеличават по брой, след като правителството отпусна средства за част от издръжката им. Това в известно отношение улесни работата им, в друго я затрудни. Но то е обяснимо. Нашата политика е да се помага навсякъде, където има желание за обгрижване на образованието по роден език и култура. Наличието на по-голям брой училища в градовете, където българските общности са многобройни, е задължително, за да се обхванат в различни отдалечени райони децата и да се създаде удобство на семействата им. Такива са случаите в Чикаго, Мадрид, Лондон, Париж, Ню Йорк. Трудно е да се дават рецепти и няма панацея – във всяка държава и във всеки град условията са различни и е много трудно да се подчинят на едно общо правило. Много от училищата с десетилетна история са започнали с по няколко ученика, а сега те са с над 100 и 200 на брой. Добре е обаче да се оценява напредъкът на едно създадено училище (и като брой ангажирани в обучението деца, и като краен резултат от процеса на обучение) и на база на такъв анализ да се правят констатации.

  ‒ Какви са общите проблеми пред тях?

  ‒ На пръво място е статутът. Те все още го нямат. На второ ‒ помещения се осигуряват трудно и дори там, където има вече такива, училищата са застрашени от изгонване поради нарасналия брой ученици. На трето ‒ в България често продължава да се гледа на българите в чужбина все още като на виновни, че са потърсили възможност за живот и реализация в чужбина, не се прилага активно политиката за създаване на благоприятни условия за това, напусналите страната да получат мотивация за завръщане или възможности да помагат на България от чужбина. А завръщането на българските семейства и на децата им в родината в голямата част от случаите е желано, но често все още е много трудно за реализиране по ред причини, включително и заради световната икономическа и финансова криза. Желанието за завръщане трябва да съвпадне със създаването у нас на привлекателни условия за живот и реализация. Българските училища в чужбина са тези, които до голяма степен изграждат образа на родното. И това трябва да се знае от всеки в България – и от политиците, и от народа ни.

  ‒ Кои са т.нар. училища‒отличници, колкото и условно да е това?

  ‒ Отличници са всички училища, които работят и събират деца. Някъде може децата да са 200 на брой, някъде – да са 20, но училищата са в различна степен на развитие и полагат максимални усилия, за което заслужават еднаква похвала. Разбира се, в един клас няма само пълни отличници, но училището е незаменимо условие за развитието на всяко дете, така и нашите училища в чужбина – всичките са безценни за България.

  ‒ Как върви диалогът между институциите в Република България и представителите на българските училища?

  ‒ Постепенно се развива. Желаем да е по-близък и активен и работим за това. Дълго и упорито настоявахме за сближаване на ценностите, за разговор на един и същи език. Бихме искали на училищата да се обръща внимание, което съответства на тяхното значение като носители на стратегическите цели на българската национална политика.

  ‒ Известно е, че във Виена понастоящем се води борба българският език да стане матуритетен в австрийската столица. Какво всъщност трябва да предприеме нашата страна и докъде са стигнали усилията в това отношение?

  ‒ Това българският да е матуритетен език е в интересите не само на Виена, а и на повечето наши училища в страните от Европейския съюз (но не само). За целта ни трябва помощ на правителствено ниво, а също и от евродепутатите ни. По места – в Лондон, Виена, Париж – се полагат много усилия, но се стига до момент, в който трябва да се намесят българските дипломати и министри и да издигнат двустранните отношения на съответното ниво, да поемат ангажименти, да подпишат съответните договори – това правят много страни по света с активна национална политика.

  ‒ Каква ще бъде съдбата на 3‒те ни държавни училища в чужбина по време на криза (Прага, Будапеща, Братислава ‒ б.р.)?

  ‒ За огромно съжаление, тези училища поддържат най-слаб контакт с нашата асоциация – може би, защото са държавни и като че ли очакват държавата да разреши проблемите им. От друга страна изглежда, че държавата има за цел да ги накара да започнат да мислят по-самостоятелно за своето оцеляване, т.е. да ги постави в ситуация, близка до тази, в която са другите училища. От трета страна, в Албания като че ли насочват стремежа си да се създаде четвърто държавно училище, за което споменават, че са необходими 500 000 лева. Ако направим малка сметка, че тази година по програмата Роден език и култура са планирани 3 000 000 лева за подкрепата на над 100 български училища зад граница, това означава да има горе–долу 6 такива училища по света. А в момента има със сигурност над 140 български училища зад граница. В условията на криза и при изработване на политика за превръщането на България в привлекателна за завръщане страна, правителството трябва да реши кое е приоритет.

  http://frognews.bg/

• Всяка българска общност в чужбина си иска своето

  Aко не се обърне внимание на най-младото поколение българи в чужбина, ще загубим всичко!

  Българското училище зад граница е нещото, което може да ни спаси – да съхрани националната дентичност на сънародниците ни в чужбина!

  Автор: Евгени Веселинов

  27 юли 2010г. Трябва да има диференциран подход към всяка българска общност в чужбина. Това каза на пресконференция в БТА Йордан Янев – зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/. Не са верни твърденията, че сънародниците ни в чужбина са разединени, а тъкмо обратното. Янев уточни, че има около 1 млн. българи по света, а отделно има и исторически емигранти, които също са лица с български произход.

  Между 8000 и 10 000 наши сънародници от чужбина учат в български ВУЗ-овепо силата на 103-то постановление на МС, каза още Янев.

  Aко не се обърне внимание на най-младото поколение българи в чужбина, ще загубим всичко!

  Според Янев – всички имаме отношение към въпроса за българите в чужбина.Янев отбеляза, че българското училище зад граница е нещото, което може да ни спаси – да съхрани националната дентичност на сънародниците ни в чужбина.

  Беше изразено мнение, че е необходимо българските училищав чужбина, които вече надхвърлят бройката от 140, да бъдат включени в Закона за българското образование.

  “Ефективна и отговорна образователна политика спрямо сънародниците ни зад граница може да бъде постигната само при много добър диалог межу институциите и неправителствените огранизации, само ако наред с открояването на проблемни области бъдат набелязани и адекватни мерки за тяхното преодоляване”, заяви Румяна Тошкова – държавен експерт в дирекция „Организация и координация“ в Министерството на образованието, младежта и науката. Тя отбеляза, че за българите в чужбина се разработват адаптирани програми, електронни учебници и др. По отношение на програмата “Роден език и култура зад граница”, Тошкова съобщи, че

  миналата година по програмата е имало 56 бенефициенти, а тази – 111, държавите, от които са кандидатствали българските училища по света миналата година са били 20, а тази – 28. Експертът коментира, че целта на обучението на българите в чужбина е с цел съхраняване на чувството за национална принадлежност.

  Участниците в пресконференцията изразиха и мнение, че на сънародниците ни зад граница им липсва българската култура, българската книга.

  Иванова от българското училище в Чикаго изрази мнение, че Западът не е предпочитана дестинация от българските артисти и политици, а “не може да се кове политика, без да се познават процесите”. Тя се обяви срещу “изкуствените мерки” на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров, визирайки засиления процес на добиване на българско гражданство. Според нея големият брой на българите по света е резултат от политиката на правителствата през последните 20 години.

  В Испания има 23 български училища и всяко е с танцов състав, каза на пресконференция в Пресклуба на БТА Петя Цанева, президент на асоциация „АИБЕБАЛКАН“ и директор на училище „Св. Иван Рилски“ в Мадрид. “Всички сме българи и е крайно време да не се разделяме и да си слагаме етикети, а да помислим, че може да направим нещо по-добро за света”, коментира Цанева.

  В последните години се записват все по-вече деца от български произход, които не знаят български език, коментира Ирина Владикова, директор на българското училище във Виена. Тя отбеляза, че сегашните учебни програми са трудни за усвояване и преподаване. Според Владикова трябва да се преработят адаптираните програми на просветното министерство, защото сега те просто са съкратени. Те са разработени спрямо специфичните потребности, които имат българчетата по света, някои от които не знаят родния си език, каза Владикова. Тя повдигна въпроса за провеждането на матура на български език за българските деца зад граница.

  Йордан Янев – зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/, обясни, че Агенцията поддържа връзка с повече от 800 структурни български единици по света.

  На 29 юли ще се проведе конференция в Софийския университет, посветена на проблемите на българските училища по света. Един от организаторите на проявата е Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/.

  Традиционно тържество за участниците в конкурсите за деца от българските общности по света ще се състои на 30 юли в Националния дворец на децата, съобщиха организаторите от Държавната агенция за българите в чужбина. Проявата е под патронажа на министър Божидар Димитров.  Тържеството ще започне с откриване на изложба на най-добрите творби на българчета от чужбина, като ще бъдат наградени победителите в трите конкурса – за литература, изобразително изкуство и народно пеене.

  В десетото издание на конкурса по изобразително изкуство „България в моите мечти“ през тази година участват рекорден брой деца – 780 от 24 държави. В литературния конкурс „Стефан Гечев“, на тема „Българските народни приказки – извор на мъдрост и доброта в моя свят“, се състезават 224 деца и юноши от 26 държави. Учреденият през тази година конкурс за народно пеене „Прехвръкна птичка“ е привлякъл интереса на талантливи българчета от 11 държави. Журито е класирало деветима индивидуални изпълнители и три вокални състава.

  ОЧАКВАЙТЕ ВИДЕОЗАПИС НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА.

  Източник: в-к „Обзор“

  http://www.bulgarica.com

  „Obzor“ is The 1st & the Only Bulgarian

  Independent Newspaper on the West Coast

  „BulgariCA“ is 100% Non-Profit Organization
  for Bulgarian Culture & Education in the US
  „Ivan Vazov“ – The Bulgarian school in LA

• България с най-висока смъртност от държавите в ЕС

  България е страната с най-висока смъртност през 2009 г., сочат публикувани днес данни на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от Асошиейтед прес. Най-голям спад в отрицателния естествен прираст на населението в страните членки на ЕС е отчетен в България и Латвия.
  Според данните на Евростат, населението на Европейския съюз надвишава 500 милиона души. На 1 януари 2010 г. в 27-те страни от ЕС живеят 501,1 милиона жители за разлика от 499,7 милиона една година по-рано.
  Общо 5,4 милиона деца са били родени в ЕС през 2009 г. при ниво на раждаемост 10,7 раждания на 1000 жители, малък спад в сравнение с 10,9 през 2009 г.
  Най-високите нива на раждаемост са регистрирани в Ирландия (16,8), Великобритания (12,8) и Франция (12,7), а най-ниските в Германия (7,9), Австрия ( 9,1), Португалия (9,4) и Италия ( 9,5).
  Паралелно с това през 2009 г. са били регистрирани 4,8 милиона смъртни случаи в ЕС с ниво на смъртността 9,7 смъртни случаи на 1000 жители, стабилно ниво в сравнение с предишната година.
  Положителният ръст на миграциите също е изиграл важна роля за увеличаване на населението на ЕС.
  През 2009 г. малко над 60 процента от увеличаването на населението в ЕС е резултат от миграция, подчертава Евростат в комюнике.

  Източник: http://www.economynews.bg

• НАНО/БИОТЕРОРИЗЪМ

  Отговорността по темата „Биотероризъм и нанотехнологии” е на учените и политиците, а гражданското общество ще следи за техните действия

  Биотероризмът, който има своя патент от древността, на 27 май 2010 събра учени, занимаващи се с най-новите изследвания и ноу хау на нанотехнологиите. Събитието нарочно беше оставено далеч от прожекторите на медиите. Изрично ноу-хау-то изисква изобретенията да бъдат пазени в тайна, защото в много случаи, особено напоследък, информациите в тази връзка могат да се окажат особено опасни и дори рискови. Конференция по темата „Стопанското разузнаване – част от бизнескултурата на ХХІ век” събра в Централния военен клуб на бул. „Цар Освободител“ №7 в София елита на научно-техническото разузнаване на Република България. Организатори бяха Балканският форум по сигурността, Центърът за изучаване на рисковете и сигурността към НБУ, Националната асоциация за международни отношения /НАМО/, Институтът по публична администрация на сигурността, Академията на МВР и Асоциацията на разузнавачите от запаса.
  Темите, които бяха изключително сериозни, предполагаха единствено участие на специалисти. Лектори бяха проф. Димитър Йончев от Центъра за изучаване рисковете и сигурността към НБУ; ексшефът на научнотехническото ни разузнаване Любчо Михайлов – заместник – председател на УС на АРЗ , проф. Йордан Начев от Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии, доцент Вълчо Григоров от Великотърновския университет, д-р Боян Чуков – член на съвета на НАМО, д-р Илия Илиев от Националния център за национална стратегия към БАНИ.
  Изключително интересен бе докладът на академик Александър Трифонов от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК по темата „Нано и биотероризъм“. Академик Александър Трифонов е и сертифициран консултант по управление. И тъй като днес целеви отрасли се конкурират по отношение на инвестициите в биотехнологиите, предоставяме на вниманието на нашите читатели пълният текст от неговия доклад.

  НАНО/БИОТЕРОРИЗЪМ

  Автор: Академик Александър Трифонов /МАБИК/

  „Всяка достатъчно развита технология е неотличима от магията” Артур Кларк

  Свидетели сме на необратимия процес на глобализация и технологическа надпревара за осигуряване на конкурентноспособност и устойчивост на икономиките. Конвенционалните оръжия отстъпват на високотехнологичните и вследствие на това трудно вече може да се определи плацдарма на стълкновението на интереси. Няма вече дефинирана фронтова линия, тя се измества в тила на противника. При тази постановка все по-трудно става дефинирането на враг-приятел и изисква нови методи и организация за протипоставяне и ограничаване влиянието на некореспондиращи с националните цели действия на лица, организации, институции.
  Предизвикателството на 20 век станаха нанотехнологиите. Терминът „нанотехнологии” е въведен през 1974 год. от японския професор Норио Танигучи като „обработка, разделяне, консолидация и деформация на материалите, на ниво 1 атом или 1 молекула”. Територията на нанотехнологиите е 1 – 100 нанометъра ( 1 нанометър е 1 милиардна част -10 -9, от метъра). За сравнение нанометъра е 1/80 000 от дебелината на човешкия косъм (80 микрона). Разстоянието между атомите в молекулата са в диапазона 0,12 – 0,15 нм, а ДНК спиралата има диаметър 2 нм. Най-малката известна едноклетъчна форма на живот Микоплазмата (Mycoplasma) има дължина 200 нм.
  В този нов свят учените срещнаха още едно предизвикателство – в наносвета действат други физически закони и принципи. Материалите променят своите свойства – напр. наночастици на медта с диаметър по-малък от 50 нм се считат за свръхтвърди материали, т.е медта губи своята пластичност, дори става прозрачна. Неутрални материали стават активни(платината), стават горими (алуминия), твърди се превръщат в течни при стайна температура (златото), изолатори става проводници (силиция). Физици от техническия институт на Джорджия установиха че, обикновената питейна вода в наноканали се държи като твърдо тяло, в противоречие на класическата хидродинамика.
  При наноразмерите се променят механичните, електрическите, магнитните, оптическите характеристики на материалите – метали, неметали, керамика.
  Наночастиците на въглерода – влакна, тръбички с една или двойна стена с открити или закрити крайща, с права или спирална форма са синтезирани през последните 10 години. Установено е, че те притежават уникални свойства, твърдост и здравина, по-голяма от който е друг материал, с изключителни електронни характеристики. Въглеродните нанотръбички са устойчиви до 28000С във вакуум, а провеждат електрическия ток 1000 пъти по-добре в сравнение с медните проводници, тяхната топлопроводност е 2 пъти по-добра в сравнение с диаманта, който също така е форма на въглерода.
  За развитието на нанотехнологиите се предоставят значителни средства – за периода 1997 – 2005 инвестициите са се увиличили 9 пъти от 432 млн. долара на 4,2 млрд. долара. В рамките на 6 и 7 Рамкова програма на ( 2003 – 2006 год.) Европа е инвестирала 1,3 млрд.евро.
  В резултат сме свидетели все по-често на шумни реклами за нови продукти, при производството на които са използвани нанотехнологии – областта на козметиката, лекарствата (много сполучливо срещу рака), облеклото, филтри за прах, въздух, бои и лакове, миниатюрни слънчеви клетки.
  Появи се нанобиотехнологията, развитието на която е в три направления:
  – Нанобиотехнологии на живите системи – да се предадат на живите системи (основно микроорганизми) чрез целенасочени модификации, такива свойства, които са необходими за осигуряване на определени функции – напр. създаване на напълно изкуствени наноконструкции или
  производство на наноматериали. Тук трябва де се добави и възможността
  за получаване на естествени биореактори – бактериални клетки – и
  различни наночастици ( магнитни, квантови точки и т.н.). Такива частици намират приложение в имунохимията,клетъчната сепарация, контрол за адресната доставка на лекарства, локалната хипотермия;.
  – „полусинтетични нанобиотехнологии” – използването на биополимери, белтъци, нуклеинови киселини, други молекули за създаването на различни нанобиотехнологически устройства ( биомотори, сензори). След това чрез принципа на самоорганизацията или синтеза на органически и неорганически молекули да бъдат създадени устройства, изпълняващи строго определени функции, които копират чисто биологическите структури. Възможно е дори създаването на биокомпютри, които да се използват за диагностика на заболявания;
  – „синтетични нанобиотехнологии” – създаване на устройства, предназначени да поправят грешки на молекулярно ниво и първична диагностика на тъканите, клетките на организма. За целта отново ще се използва принципа за самоасамблиране между органически и неорганически молекули. Следва да очакваме, че след 15-20 години ще бъде възможно израстване на донорски органи ….в собствения организъм.
  Холандският учен Алфред ван Руусмален дори обяви, че до 2015 година благодарение на нанотехнологиите ще има възможност да бъде създаден компютър, мислещ със скоростта на човешкия мозък или дори по-бързо.
  Очаква се, че към 2025 година ще се появят първите роботи, създадени на база нанотехнологиите. Тези молекулярни роботи ще могат да произвеждат храна без да позват селскостопанските растения, мляко направо от тревата, без да се ползва междинното звено – кравата.
  Дотук с примерите за хуманното приложение на нанотехнологиите. Фактът, че за това се използва възможността на наночастиците да преодоляват защитните бариери на човешкия организъм, води до извода, че този процес трябва да се контролира, за да не стигне до нежелателни въздействия.
  Шейла Дейвис – директор на екологичната организация Silicon Valley Toxics Coalition, провежда следния експеримент. Поставя в една колба с дестилирана вода 6 чифта мъжки чорапи, обработени с наносребро за спиране развитието на бактерии и премахмане на неприятния мирис. След разклащане на колбата в течение на 3 часа ( имитация на перална машина) във водата се оказали голям брой наночастици от сребро. Добавайки тази вода в аквариум тя причинява безплодие и рак на мозъка. А как се спира присъствието на наночастиците от сребро след пречистването на отпадните води и тяхното последващо отвеждане в естествените водоеми.
  Подобно е влиянието на въглеродните тръбични, които могат да проникват чрез лигавицата за обоняние при мишки и да предизвикат впоследствение възпаление на мозъка, разстройство на сърдечната дейност, да понижат активността на имунната система. Защитниците на организима – микрофагите не разпознават частици с диаметър по-малки от 70 нм.
  Поражения на различни органи в организма предизвикват наночастици от мед, алуминий, желязо, цинк, силиций, никел, титановия диоксид. Най-големия ръст в козметиката с обем около 20 млрд.евро имат кремовете за защита от изгаряне ( 29,7%), а в тях основно e съдържанието на титанов диоксид –ТiO2 ( ориентировъчно се използват около 1200 тона за тази козметика). В САЩ през м.юли 2007 година са били на пазара около 300 продукта – кремове, пасти за зъби и шампоани, при които са използвани наноматериали.
  Вдишването на наночастици от полистирол предизвиква възпаление на плеврата, тромбоза на кръвоносните съдове,
  Появиха се съобщения за нанопокритие от сребро на мобилните апарати, с цел предпазване от вируси, бактерии. Но поглъщането на отделени от това покритие частици от наносребро се натрупват в черния дроб и мозъка с последващи негативно влияние върху състоянието на човека. Това показва, че привидно хуманното приложение на наноматериалите може да води до трайно увреждане на човешкия организъм. Същевременно трудно се установява източника на заболяването, защото се изисква специална апаратура и такива изследвания струват скъпо.
  Във връзка с горното възниква нова наука – нанотоксилогията. Тя се занимава с изучаване токсичността на наноматериалите, дори от инертни съединения, напр. като златото, които в нанодиапазона стават високоактивни.
  Днес се произвеждат около 2000 наноматериали, но нито един не е изучен (официално) детайлно по отношение на неговата токсичност.
  Докато потенциалните възможности за противодействие на конвенционалното, ядреното и химическото оръжие са добре проучени, при биологическите агенти
  ситуацията е коренно различна. Причината е, че голямото разнообразие и конфиденционалността върху извършваните изследвания. От друга страна биологическите агенти имат латентен/инкубационен период и трудно може да се определи източника/причината за заобляването. Причината за заболяването може да е и индиректно – напр. чрез растения или животни
  Според специалистите в арсенала на съвременното биологично въоръжение се използуват преди всичко: а) 13 бактериални болестотворни причинители; б) 7 вирусни болестотворни причинители; и в) 2 гъбични болестотворни причинители; като всичките те се използуват както чрез директно отключване на поразяващата им сила, така и чрез косвеното им разпространение чрез заразени насекоми, кърлежи и животни.
  На проведена през 1999 г. в Центъра по контрол върху инфекциозните заболявания в САЩ са разработени общи критерии за 40 (четиридесет) биологически агенти и за тяхното класифициране по степен на опасност, при което те били групирани в 3 (три) категории – А, В и С.
  През 2002 г. този именно списък е използуван от Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания в САЩ при изработването на краткосрочни и дългосрочни планове за противодействие на биотероризма. В тази връзка било изрично подчертано, че понастоящем на науката са известни не повече от няколко проценти от реално съществуващите вируси и бактерии, и че в природата постоянно се откриват нови, като само през последните 40 години са идентифицирани повече от 30 нови инфекционни агенти, за които все още няма разработени средства за лечение и профилактика. Било отбелязано, също така, че специално внимание заслужават и т. нар. “химерни организми”, изкуствено създадени чрез разнообразни генетически манипулации.
  Нанотехнологиите имат и блестящо военно бъдеще. Днес са известни около 6 направления като напр.:
  – технология за създаване и протоводействие на „ Невидимостта”;
  – енергетически ресурси;
  – самовъстановяващи се системи ( напр. автоматическо възстановяване на повреденна повърхност на танк или самолет, смяна на цвета);
  – изкуствени органи за войника на 2020 год. ( напр. черен дроб, мускули);
  – комуникации;
  – устройства за откриване на химически и биологически замърсявания;
  По поръчка от Пентагона, учени от университета Мисури-Колумбия са създали нови вид взривно вещество – нанотермит, който се състои от нанопръчици от меден оксид и наноалуминий. При взрив този нанотермит създава ураганна взривна вълна, която се разпространява със скорост, 3 пъти по-висока от скоростта на звука.
  Възможно е да си представим как едно устройство с размерите на най-малкото насекомо ( около 200 микрона) е способно да намира беззащитни хора и да им пръска отрови. Смъртоносната доза на токсина ботулизъм е около 100 нанограма или около 1/100 от обема на цялото устройство. 50 милиарда единици от подобно оръжие – количество, което е достатъчно да унищожи всички хора по земята се събира в един куфар.
  Въпросът е:
  -в кои ръце ще попаднат разработките;
  – резултатите, кой ще контролира направленията на изследванията;
  – кой ще оценява въздействието на резултатите от изследванията върху околната среда и човечеството.
  САЩ и други страни се опитват да оценят риска от използването и усъвършестването на нанотехлогиите. В тази връзка е създадена организацията – Project on Emerging Nanotechnologies, която работи по 160 проекта, за които са предоставени само 39 мил. долара, около 4% от общия обем за финансиране развитието на нанотехнологиите. Неправителствените организации настояват за 10-20% от държавните разходи за нанотехнологии да се отделят за оценка на риска от тяхното използване.
  В САЩ контрол в областта на нанотехлогиите се извършва от Агенцията за опазване на околната среда, ( ЕРА), Администрацията за храни и лекарства (FDA), Агенцията за безопасност и здраве при работа (OSHA ). От 2006 година излиза списанието „Нанотоксикология”, под ръководството на Националния институт по здравето.
  Английската Soil Association (SA) – сертифицираща органични продукти, обяви, че изкуствено създадените наночастици създават опасност за здравето на човека и продукти с използване на наноматериали с диаметър по-малък от 125 нм. няма да бъдат сертифицирани.
  Много международни и национални екологически и профсъюзни организации изработват през 2007 год. „Декларация – принципи за контрол на нанотехнологиите и наноматериалите”.
  Европейският орган по безопасност на храните ( EFSA) подготвя официален документ по оценка на потенциалния риск от използването на натохенологиите при производството на храни, който трябва да бъде готов към м. юли 2010 год.
  Нарастването на заплахата от прилагането от терористи на биологическо оръжие върху гражданското население е заставило правителствата на различни държави и ведущи световни организации да изготвят съответни планове за пресичане на биотерора и за намаляване на пораженията от него. Така, в САЩ още през юни 1995 г. е издадена секретна директива на Президента на САЩ, предвиждаща повишаване на готовността на страната в случаи на терористични актове, в това число и на биотероризъм, а през май 1998 г. в САЩ било предприето разработването на всеобхватна стратегия за борба срещу биотероризма. През 2000 г. в Националния център по контрол върху инфекциозните заболявания е подготвен и публикуван Национален стратегически план за готовност за действия в случаи на биологически и химически тероризъм.
  През лятото на 2001 г. са публикувани и препоръчваните от Световната здравна организация т. нар. “Ответни мерки на системите за обществено здравеопазване при опасност от прилагането на биологическо и химическо оръжие”. В този документ основно внимание е отделено на националните планове за противодействие на биотероризма.
  Според мнение на Световната здравна организация в днешно време нито една държава не е в състояние сама да упражни в достатъчно ефективна степен противодействие срещу биотероризма, а основание за такъв извод е и фактът, че дори и естествено възникващите инфекции понякога поставят отделни, макар и икономически мощни държави, на предела на техните възможности.
  През 2005 год. в САЩ от ентусиасти е създадена организацията – Център на надеждните Нанотехнологии (Center for Responsible Nanotechnology, http://CRNano.org) за изработка на надеждни направления за развитието на бъдещата наноера и за анализ на рисковете и опастностите при неправилно използване на плодовете на прогреса.
  На 9 септември 2008 год. водещи специалисти от Германия, Ирландия, Швеция, Япония, Великобритания, САЩ по материалознание и токсилогия учредиха международна организация (International Alliance for NanoEHS Harmonization, IANH) по време на най-голямата токсикологична конференция Nanotox 2008.
  На 8 април 2009 год. Европейският парламент прие доклада на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно наноматериалите от гледна точка на регулаторната уредба (2008/2208(INI))
  Изводи: 1. В България населението е все още под влиянието практическото приложение на наноматериалите в строителството, автокозметиката, в лицето на вносители от европейските страни. Няма политика и планове за информиране на обществото за това ново направление в опознаването устройството на света.
  2. Нанотехнологиите все още не са приоритет за Правителството и българската наука. Бе създаден Национален координационен съвет по нанотехнологии, който координара участието на български научни звена в международни проекти. Предстои да бъде открит Център за развитието на нанотехнологиите към Великотърновския университет с помощта на партьори от Русия.
  3. По линия на Националния иновационен фонд се финансираха 3 разработки по приложението на нанотехнологиите при обработката на повърхности.
  4. Проф Ставри Ставрев е единственият учен с патенти в областта на нанодиамантите и в предприятието „НАНО_ СС” се извършват конкретни практически приложения на нанодиаманта.
  5.Тероризмът се третира още в класическата му форма на проявление, респ. прилагат се традиционните форми за противодействието му.
  Нано/биотероризмът не е навлязъл дори в лексиката на съответните органи, които трябва да защитават населението. Не се подготвят специалисти, не се работи върху методологическата и метрологическата обезпеченост на контрола на наноматериалите и продуктите, съдържащи наночастици.
  Тази ситуация поставя българския народ в ролята на „опитното зайче”, което в крайна сметка ще се отрази върху икономическото състояние на страната.
  „Не е толкова страшен дяволът – колкото неговото дете” .
  Дано дяволът на нано/биотероризмът не се появи на пътя на България, докато Правителството на страната не го приеме като реална опасност.
  „Този, който знае за опасността и си мълчи е враг”- Йохан Волфганг Гьоте.
  / С Л Е Д В А/

  Източник: Анна Зографова – Чл. кор на академия МАБИК
  http://souroujon.blog.bg/

• Българи се изселват в Испания

  Най-предпочитаната страна, към която се отправят българските емигранти, е Испания, следвана от Германия и Гърция, сочат данни на Националния статистически институт.

  Според броя на обработените съобщения за промяна на настоящ адрес от България с адрес в чужбина, през 2009 г. от страната са се изселили 19 хил. души, от които 8 хил. мъже и 10 хил. жени.

  За сравнение през 2008 според официалната статистика емигрантите са 2 хил., от които 766 мъже и почти двойно повече жени – 1 346. През предходната 2007 г. общо 2 958 българи са сменили настоящия си адрес от България с адрес в чужбина, като 1 119 от тях са мъже и 1 839 са жени.

  По-голямата част от българите се заселват в някоя от европейските страни. От напусналите България през 2007 г. и 2008 г. най-предпочитаната страна е Испания, следвана от Германия и Гърция.

  Много се отправят към Турция, Великобритания, Италия. От напусналите България през 2008 г. нито един не се отправил към Босна и Херцеговина, Молдова, Румъния и Исландия.

  Извън Европа, следващата дестинация, към която се отправят най-много наши сънародници, е САЩ. По-малко са тези, които отиват в Канада.

  Единични са случаите на българите, които избират да живеят в някоя от южноамериканските страни. Малко са и тези, които отиват в Азия, Африка или Нова Зеландия.

  http://kafene.net/

• Позиция на СДС относно Проект на избирателен кодекс

  ПП СДС изразява следното становище относно изработването, от парламентарна комисия по изборно законодателство, на ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС на Република България:
  В ПП СДС сме обезпокоени от изработения проект на ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС. Проекта, с който разполагаме, все по-ясно приема вид на един механичен сбор от изборните закони в сега действащото изборно законодателство. Промените, които виждаме, определяме като козметични и несъществени. Не намираме законов отговор на основните проблеми и очаквания на българските граждани, а именно:
  1. Изчистване на основния избирателен списък. Съществуването на „мъртви души“ в него, се отразява на избирателната активност, а при преизчисляването на изборните резултати, те се изкривяват и променят съществено вота на избирателите.
  2. Не виждаме промени в посока гарантиране на по-голяма сигурност и защита на вота на гражданите при осъществяване на изборния процес. Въпреки до болка познатите ни порочни практики, като купуване на гласове, манипулиране на секционни протоколи, гласуване повече от веднъж на даден избирател и др., начина на гласуване е оставен без промяна. Това е повече от предпоставка, усъвършенстваните вече „лоши“ практики да продължат да бъдат прилагани успешно.
  3. Не откриваме и законови текстове, улесняващи гражданите да упражнят правото си на глас. Българските граждани отново са „закотвени“ към избирателната си секция, като тяхното гласуване в друг град, в друга секция е свързано с административна процедура, демотивираща и отказваща активната част от населението да упражни конституционното си право на избор.
  В СДС считаме, че е безотговорно и неморално в „нов“ кодекс да пренасяме „стари“ порочни практики. За да не допуснем това да се случи, обявяваме нашите приоритети в промените на изборното законодателство пред вас.
  1. Създаване на постоянно действаща ЦИК, на паритетен принцип, от всички парламентарно представени партии, с права и задължение изработването на нов основен избирателен списък.
  2. Промяна в начина на гласуване. Въвеждане на гласуване с изборни терминали. Принципът на подобно гласуване е много близък до системата, така позната ни от българския спортен тотализатор. Машина приема личната ни карта, получаваме бюлетина, маркираме желания избор и връщаме бюлетината за отчитане в машината. Няма възможности за манипулация на вота, няма възможност за гласуване по няколко пъти. Бюлетината се запазва в терминала, и така осигурява възможност за контролно преброяване на по-късен етап. Освен абсолютната сигурност на вота на гражданите и невъзможност за манипулиране на изборните резултати, такъв вид гласуване има и следните предимства:
  Няма секционен избирателен списък, който да бъде дописван, променян и манипулиран.
  Свобода за гласуване във всяка една секция, без значение в кой град се намирате. Няма удостоверения за гласуване на друго място, няма бюрокрация и администрация.
  Възможност за откриване на секции над досегашния брой, което би улеснило гражданите да упражнят правото си на вот.
  Резултати от изборите веднага след края на изборния ден.
  Огромни финансови икономии за държавата при провеждане на избори. Изборните терминали могат да се използват многократно при всички видове избори.
  3. Преференциален вот без праг. СДС е за преференциално гласуване на всички видове избори, в които се гласува с листа от кандидати. Предоставянето на възможността на гражданите да определят кои персонално да бъдат техните представители е дългогодишна политика на СДС. Така ще се постигне един истински мажоритарен вот, за сметка на сега действащия псевдо такъв, в закона за избор на народни представители. Нека всички политически партии носят своята отговорност, кои и какви личности са в техните листи, а хората да избират според своята воля и симпатия. СДС не желае анонимни представители да се крият в партийни листи и по този начин случайни хора да попадат в българския парламент и общински съвети.

  Така обявените приоритети на СДС ще бъдат внесени, като конкретни предложения в комисията по изборно законодателство, както и ще бъдат обект на разяснителна кампания пред българското общество.

  Начало

• Пресконференция за българските училища в чужбина

  Днес 27 юли, от 12.00 часа, в пресклуб БТА ще се състои съвместна пресконференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) по повод на предстоящата конференция на тема:

  Българските училища в чужбина – специфика, проблеми, перспективи

  За трети пореден път София е домакин на конференция по проблемите на българските училища в чужбина и обучението в тях, организирана от АБУЧ съвместно с МОМН, ДАБЧ и със съдействието на СУ „Св. Климент Охридски”.

  Ще бъдат отчетени резултатите от въвеждането на програмата „Роден език и култура”, ще се очертаят перспективите за развитие на обучението по роден език и култура в чужбина и ще се обсъди проектозаконът за образованието, в който за първи път ще намерят място и българските задгранични училища като част от образователната система на България. Нова тема на конференцията ще бъде „Мисията „Завръщане” – дело на всички”.

  Участници:

  Росен Иванов – председател на ДАБЧ
  Йордан Янев – зам. председател на ДАБЧ
  Лазар Додев – директор на дирекция „Организация и координация” в МОМН
  Наталия Михалевска – началник на отдел „Училищна система” в МОМН
  Румяна Тошкова – държавен експерт в дирекция „Организация и координация” в МОМН
  Снежина Мечева – говорител на АБУЧ, директор на Българското училище към посолството на България в Лондон
  Боянка Иванова – член на УС на АБУЧ, директор на училище „Джон Атанасов” в Чикаго, САЩ
  Ирина Владикова – член на УС на АБУЧ, директор на българското училище във Виена
  Цанева – член на УС на АБУЧ, президент на асоциация АИБЕ БАЛКАН и директор на училище „Св. Иван Рилски” в Мадрид, Испания
  Ваня Велкова – член на УС на АБУЧ, основател на българското училище в Хамбург, Германия
  Камелия Трибулен-Конакчиева – директор на българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Париж, Франция

• ЛОВ НА ДИВИ ПЕТЛИ (или моите спомени за ДОНЧО ЦОНЧЕВ)

  Автор: Георги Витанов БОГАТ*

  Често, когато се е отваряла дума за Дончо Цончев  ме питат, защо в разговорите за него, го споменавам винаги, като учителя Цончев. Ами защото той беше учител в нашето Училище за приложни искуства в София. Лично на мене не ми е преподавал, защото аз бях в класа на Никола Лазаров и Манук Ракобян в специалността бижутерия и металопластика , а Цончев преподаваше  практика по специлността  Художествена обработка на пластмасите. Даскала Цончев, около тридесет годишен млад пич, паркираше точно пред нашето ателие един чисто нов ”Вартбург лимузина де лукс -1000” и в междучасията пускаше радиото и слушаше мачове или музика. Той въобще не се държеше с нас като учител, ами пускаше по някоя закачка или казваше: „Сега Гунди ако не му го забие – на!“ И Гунди му го забиваше, на не знам кой си вратар, а той казваше възторжено: „Казах ли ви аз! „

  Веднъж се сбихме с един мой съученик, дете на голямо столично величие и класната ни Мишлякова ми рече, че сигурно ще ме изключат от училища на следващия училищен съвет. Пак така, пред  нашето ателие, въртейки се около новата си кола, учителя Цончев, като ме видя, съвсем неочаквано и за пръв път лично ме заговори: „Ти ли си набил оня лигльо?”  Чудех се какво да отговоря, значи, случаят се знаеше и от учители, които не ми преподаваха ,а той рече: „Защо не си го пребил! Това момченце така ми е лазело по нервите, че ми е идвало главата му да счупя! Не бой се, няма страшно, аз знам какво да говоря на учителския съвет.” Бях зашеметен. Учителят Цончев, който никога до сега не е говорил с мене по никакъв повод и изведнъж – страшно окуражителни думи. Веднага след този учителски съвет ,класната ми Маргарита Мишлякова в часа на класния най- тържествено  заяви, че да съм бил благодарен на учителя Цончев от „пластмасите”, защото той така ме е защитил, че всички учители скокнали да ме вардят и съм се оттървал само с намаление на поведението .

  –  Георги, да не сте роднина с Цончев, бе?  – пита ме класната, а аз не знам какво да и кажа.

  Не много дълго, след този паметен за мене случай, като си купувах  списание „Родна реч” на един павилион за вестници да видя дали са ми публикували  едни  стихотворения, гледам  малка книжка на библиотека „Смяна” ,на издателство „Народна младеж” – Дончо Цончев, „Мъже без вратовръзки” – сборник разкази. Трепнах. Поглеждам книжлето отзад и виждам портрета на нашия даскал Дончо, с кратка биографична справка. Не можах да се побера в кожата си от радост – значи тоя пише!…   Занесох  му я  на следващия ден да ми  я подпише  и на него му стана много драго. Я дай да ти изпраскам  тука един автограф, че да видиш какво става! Ей, ама ти да не пишеш – вика.С половин глас му казвам,че се опитвам,а той  казва:”И аз се опитвам. Знаех си аз, че сме от един дол дренки  – щом умеем да се бием и пишем! Но ще станем ние писатели, от мене да го запомниш!…”

  Така се запознахме с Дончо Цончев и той, за разлика от мене стана писател. Голям писател. Страхотен. Аз поглъщах всичко написано ог него и беше много вкусно. Страхотен език! Страхотни внезапни хрумвания в подкрепа на основната си тема в разказа, новелата или миниатюрата, изказани живо и образно, като никой  друг до сега  български писател. Аз се мъчех да пиша като него ,но не ставаше. Моите разкази излизаха другояче, с друг език, с друго дишане .Носех ги по редакции на вестници и списания, връщаха ме по няколко пъти, на края ми се казваше, че разказите са много хубави, но не стават за нашето издание, вестник, списание. Дончо издаваше и публикуваше всичко,което напише. Почти се бях отказал, но при една случайна среща и кратък разговор, той ми рече: ”Пиши,не се отказвай! Пиши не като тоя и като оня. Пиши като Георги  Витанов. Шило в торба не стои. Пиши!”

  Ние сме се срещали, кога случайно, кога  нарочно, пиянски запои и трезви лаф-мохабети, на които той беше цар. Не само, че пишеше добре, но и говореше добре. Когато сме били заедно, около нас се навъртаха хора най –различни и той черпеше наред, безогледно и прахоснически, целия бар. Обичаха го хората и той ги обичаше и не се щадеше. Веднъж някой от съседната маса рече, че му е чел една работа, страхотна работа, значи, написана от голям автор, голям писател, той му отвърна:

  – Чел си ми оная работа! Аз съм автор на две страхотни момичета и съм един проклет картоиграч, пияница и ловджия… –и целия бар избухна в страхотен смях. Това беше Дончо във вихъра на разпусканията си.

  Веднъж по повод на моите хленчения, че не ме печатат, той рече:

  – Виж какво! Знаеш ли, кога  се ловуват  дивите петли? !Не знаеш,защото не си ловджия. Дивите петли се бият през любовния период. Влюбени до безумие, отдадени на инстикта си, оня див инстинкт за продължение на дивото кокоше племе, те са глухи и слепи за всичко наоколо, ловецът се приближава и го застрелва, като стой та гледай.  Такова животно е и човекът – когато е влюбен до безумие в нещо ,отдаден с нечовешка преданност, тогава  е най открит, най – зависим, най – уязвим. Писането е божа дарба – не се дава на всеки. Това е космическа енергия,която хваща  читателя и го държи като махмурлук. Ти я имаш и един ден сам ще се убедиш в това… А, наздраве!

  Дончо излезе прав. Мина време и действително неговата „пиянска”приказка  стана истина .Започнаха да ме печатат и започнаха да ме четат. Станах „ многообещаващ” млад писател. За моите разкази взе да се ”шушука”в литературните кръгове. Мои разкази печелеха литературни конкурси. В кафенето на писателите на „Ангел Кънчев”5 в София, докато чаках издателя на  дългоочакваната си първа книга, като Дончовата, от „Библиотека смяна”, някой ме ръгна отзад и като се обърнах – Дончо!

  – Казах ли ти аз! Казах ли ти?!

  Каза ми,бай Дончо! Много пъти ми го каза,братко!…

  Никога няма да забравя, след излизането ми от премиерата на на първата ми книга в „Книжарницата на писателите” и вървейки с издателя ми Росен Босев (и той отдавно покойник) към  ресторанта на съюза да почерпя по случая, срещу ни идеше Дончо да ме поздрави, бодна ме с пръст в корема и рече: „Видя ли,че можеш! Пиши,но не забравяй, че писането не едно от най-безопасните занимания!”

  Въобще не разбрах думите му тогава…

  Реотанът ми се стопли цяла година по-късно.

  Дончо отново беше прав,  но това е една дълга история за разказване.

  –––––––––––

  * Георги Витанов Богат живее и работи в Чикаго, САЩ. Той е съучредител и пръв председател на първия в българската история задграничен писателски съюз – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА (виж тук).  Отвореното им писмо по повод кончината на писателя Дончо Цончев може да намерите тук (линк)

• В Съюза на българските писатели в САЩ и по света почитат паметта на Дончо Цончев

  ОТВОРЕНО ПИСМО
  До „ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ”
  Гр.СОФИЯ

  От СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА

  СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
  НИЕ, БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА ПО СВЕТА, КЪДЕТО ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ ПИШЕЩИ БЪЛГАРИ С ДЪЛБОКА СКРЪБ НАУЧИХМЕ ЗА СМЪРТТА НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРИН И ЧОВЕК, НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ ДОНЧО СТЕФАНОВ ЦОНЧЕВ. ТОЙ БЕ ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ШЕСТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК И ОСТАВИ ЯРКА СЛЕДА В НЕЯ, КОЕТО ТЕПЪРВА ПОКОЛЕНИЯ НАРЕД БЪЛГАРИ ЩЕ ОСМИСЛЯТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ. МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ТОЙ БЕ ПЪРВИЯТ ВЪЗМУТЕН МЛАД ЧОВЕК , ПЪЛНОКРЪВЕН, ЖИВ И ДИШАЩ ,СВЕЖ ПОЛЪХ НА НЕЩО НОВО И НЕПОЗНАТО ДО ТОГАВА В СЛУГИНСКО ПАРТИЙНАТА, ПЪРВЕНЮШКА ЛИТЕРАТУРЩИНА, НАДПРЕВАРВАЩА СЕ ДА ОБСЛУЖВА ПАРТИИНИТЕ ВЕЛМОЖИ И СЪЗДАВАНАТА ОТ ТЯХ СИСТЕМА. КОЙ ДО ТОГАВА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, САМО ТРИДЕСЕТИНА ГОДИНИ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944г. БИ СЕ ОСМЕЛИЛ ДА НАПИШЕ: „ЛЪЖОВЕН СВЕТЕ, МРЪСЕН, ГЛУПАВ И СБЪРКАН – ПАК НЕ ТИ ВЯРВАМ! НЕ ТЕ И ПРИЗНАВАМ, ЗАЩОТО И ТИ МЕН НЕ ПРИЗНАВАШ…” С РАЗКАЗИТЕ И НОВЕЛИТЕ ОТ КНИГИТЕ МУ „МЪЖЕ БЕЗ ВРАТОВРЪЗКИ”, „ЧЕРВЕНИ СЛОНОВЕ”, НЕГОВИЯТ ЗНАКОВ РОМАН „ПРИНЦОВЕТЕ”, ПРЕКРАСНИТЕ МУ МИНИАТЮРИ – ПРИТЧИ, ТОЙ ДОНЕСЕ НОВОТО, КОРЕННО РАЗЛИЧНО ОТ СТАТУКВОТО, КАТО СТИЛ, ЕЗИК, МИСЪЛ И ВНУШЕНИЯ, НЕПОЗНАТИ ДО ТОГАВА В БЪЛГАСКОТО ПИСАНО СЛОВО И СТАНА ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ НА ТОГАВА НАЧИНАЕЩИТЕ ПИШЕЩИ МЛАДИ ХОРА…

  ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

  ЧИКАГО,САЩ
  24 ЮЛИ 2010 г.

  

• Тържество-награждаване за участниците в конкурсите за деца от българските общности по света

  На 30 юли 2010 г. (петък) от 11.00 ч. в Националния дворец на децата (бул. „Ал. Стамболийски”, 191) ще се проведе традиционното тържество за участниците в конкурсите за деца от българските общности по света, организирани от Държавната агенция за българите в чужбина. Проявата се организира под патронажа на министър Божидар Димитров.

  На тържеството, което ще започне с откриване на изложба на най-добрите творби на българчета от чужбина, ще бъдат наградени победителите в трите конкурса – за литература, изобразително изкуство и народно пеене.
  В юбилейното десето издание на конкурса по изобразително изкуство „България в моите мечти” през 2010 г. участват рекорден брой деца – 780 от 24 държави. Сред тях най-активни са питомците на сънародниците ни в Сърбия, Украйна, Великобритания. Журито, председателствано от Румен Статков, класира 32 малки художници. Най-високите отличия са присъдени на Елза Каниар от Лион, Елзи Боба от Москва и четиригодишния Никълъс Манев от Чикаго.
  В литературния конкурс „Стефан Гечев” (четиринадесето издание), на тема „Българските народни приказки – извор на мъдрост и доброта в моя свят”, се състезават 224 деца и юноши от 26 държави. Много са наградите за проявено творчество, но журито, председателствано от Кина Къдрева, е силно впечатлено от седемгодишния Кенан Емин от училището в Антверпен, получил специалната награда за най-малък участник.
  Макар и учреден през тази година, конкурсът за народно пеене „Прехвръкна птичка” привлече интереса на талантливи българчета от 11 държави. Журито, председателствано от акад. Христо Недялков и популярната народна певица Любка Рондова, класира 9 индивидуални изпълнители и 3 вокални състава. Сред носителите на най-високите отличия е единадесетгодишната Моника Азманска от Дубай, която в момента записва албум с български народни песни.
  Очакваме голяма част от наградените в трите конкурса деца да присъстват на тържеството в София и да получат грамотите и подаръците си лично от министър Божидар Димитров.
  Сред поканените са родители и учители от българските училища зад граница, представители на държавни институции, дипломатическия корпус, неправителствени организации, видни български творци и медии.

  По информация на Държавна агенция за българите в чужбина

• Предатели на народа

  Комунисти предават народ и Родина

  (само хронология, за периода 1944-47 г.)

  ––––––1944––––––-

  25 август 1944
  Радио София излъчва декларация на правителството за пълен неутралитет и за разоръжаване на германските части, преминаващи през България. Излъчено и специално съобщение за преговори със Съюзническите сили за излизане от войната.

  26 август 1944
  Правителството обсъжда опасността от навлизане на съветски войски в България в преследване на германските войски. Стойчо Мошанов се е завърнал от Турция, където е от 8 август с мисия за сключване на примирие с Великобритания и САЩ, за да предаде предупреждението на британския посланик сър Hughe Knatchbull-Hugessen България да побърза с постъпките си за примирие, за да избегне навлизането на руснаците.

  Окръжно №4 на ЦК на БРП за подготовка за въоръжено завземане на властта. (Българска работническа партия (БРП) е легална или полулегална организационна форма на Българската комунистическа партия и непосредствено след съветското нахлуване структурата официално е наречена Българска работническа партия (комунисти).)

  28 август 1944
  Стойчо Мошанов отпътува за Кайро, натоварен от регентите с мисия да преговаря с представителите на САЩ и Великобритания за излизане на България от войната. Придружен е от полк. Желязков.

  30 август 1944
  Стойчо Мошанов се среща в Цариград с американския военен аташе и получава предварителна информация за условията за примирие със Западните сили.

  31 август 1944
  СССР не признава българския неутралитет.

  Министър-председателят Багрянов предлага да замине за Москва за преговори. Правителството решава да не се оказва съпротива, ако съветските войски навлязат в България. Прекратено е прилагането на антиеврейското законодателство и е отменена голяма част от Закона за защита на нацията.

  1 септември 1944
  Стойчо Мошанов и полк. Желязков се срещат в Кайро със западните делегации по примирието и получават информация за условията.

  2 септември 1944
  Съставено е правителство с министър-председател Константин Муравиев от БЗНС „Врабча 1”, в което влизат политици от опозицията – по трима от БЗНС „Врабча 1”, Демократическата партия и Народната партия. В декларация на правителството се обявяват неговите намерения да денонсира Тристранния пакт и да ускори преговорите за примирие с Англия и САЩ. Три места в правителството са оставени за Отечествения фронт, но по указания от Москва ОФ не подкрепя правителството, отказвайки се от собствената си декларация заедно с легалната опозиция от 12 август 1944 за съставяне на ново конституционно правителство.

  3 септември 1944
  Министър-председателят Муравиев спира изпълнението на смъртни присъди.

  4 септември 1944
  В дома на Петър Вранчев става съвещание на участници в Отечествения фронт. От компартията: Добри Терпешев, П. Вранчев и Антон Югов; от „Звено“: действащия капитан Петър Илиев и уволнените през 1936 г. майори Стоян Трендафилов и Тодор Тошев; леви земеделци, начело с Александър Оббов; Димо Казасов, независим. Превратът ще бъде организиран от звенарите, които ще използват положението и колегиалните си връзки в армията. В следващите дни те опитват да получат съдействие или обещание за ненамеса от частите на софийския гарнизон. По инициатива на началника на униформената полиция и на полицейския комендант, които желаят да не се стига до жертви, е сключено споразумение в нощта на преврата униформената полиция да остане в участъците.

  5 септември 1944
  Съветското главно командване утвърждава плана за военната операция срещу България, изработен от военния съвет на Трети Украински фронт. Трети Украински фронт е на румънско-българската граница. Срещу България са насочени 258 000 военнослужещи, 5583 оръдия, 508 танкове и САУ, 1026 самолета и цялата сила на Черноморския флот. В щаба на фронта пристигат комунистически партизани от X Въстаническа оперативна зона със сведения за отбраната на българското крайбрежие.

  Около 20.30 часа управляващият делата на съветското посолство в София и резидент на съветското разузнаване в България Дмитрий Федичкин връчва на министър-председателя Муравиев нота, с която СССР обявява война на България под претекст, че новото правителство не е направило категоричен завой в политиката на страната. Министрите и регентите на среднощно заседание решават да бъдат скъсани дипломатическите отношенията с Германия и да бъде поискано примирие със Съветския съюз. Военният министър ген. Иван Маринов се противопоставя на скъсването на отношенията с Германия, за да се даде възможност на корпуса в Македония да се изтегли, но Мушанов и Буров убеждават кабинета, че спасението на България изисква риска.

  6 септември 1944
  Министерският съвет обсъжда обявяването война на Германия. Военният министър ген. Маринов се противопоставя, решено е обявяването на войната да стане след 3 дни. Отменени са всички ограничения срещу българските евреи. Дадена е обща политическа амнистия, в следващите дни политзатворниците са освободени, при което под натиск на тълпата на свобода излизат и много криминални престъпници.

  Обявяването от Съветския съюз война на България принуждава САЩ и Великобритания да прекратят преговорите за примирие. На българската делегация в Кайро е съобщено, че при новото положение на война със СССР преговорите ще се водят с трите съюзнически сили.

  Представители на Военния център на Отечествения фронт (към който е и военният сектор на „Звено“) водят с военния министър ген. Маринов преговори за преврата. Георги Димитров съобщава на Сталин за преговорите.

  Ген. Маринов се опитва да убеди регентите правителството да бъде свалено и властта да бъде дадена на Отечествения фронт.

  Стачки на трамвайните служители в София и на миньорите в Перник; митинг пред гарата в София е разпръснат със сила от полицията, убит е комунистическият оратор Петър Топалов – Шмит.

  7 септември 1944
  Правителството възстановява правата на политическите партии в България, разтурва всички организации с фашистка и националсоциалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25 ОНС. В резултат на настойчиви искания от правителството на Муравиев и особено от военния министър ген. Маринов регентът Богдан Филов съобщава, че ще подаде оставка, като използва за повод предстоящото обявяване на война на Германия. Регентът ген. Михов се опитва да убеди Муравиев, че тази промяна компрометира мисията на Стойчо Мошанов в Кайро, чиито пълномощия са подписани от регентите.

  От Цариград с цивилна кола пристигат в София четирима офицери от американското разузнаване – Управлението на стратегическите служби, начело с поручик Хари Харпър. Те преговарят с българския генерален щаб за освобождаването на 342 съюзнически военнопленници, повечето от които американски летци, държани в лагер близо до Шумен. На 9 септември военнопленниците са транспортирани с влак и на 10 септември влизат в Турция.

  8 септември 1944
  Съветските войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана съпротива от българската войска. Навлизат от 30 до 65 километра, завземат Русе, Силистра, Добрич. Морска пехота извършва десант във Варна. При нахлуването на съветските войски във Варна командирът на 3-а армия ген. Никола Христов е убит от комунистически терорист.

  Правителството на Муравиев обявява война на Германия, оповестено с указ на регентите княз Кирил и ген. Михов. Регентът проф. Филов подава оставка.

  В дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни пребивава о.з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. От некомунистическите партии в ОФ присъстват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Определен е съставът на правителството след преврата. Спор за вътрешното министерство – Дамян Велчев е подкрепен от Никола Петков за вътрешен министър, но е определен комунистът Антон Югов.

  9 септември 1944
  В условията на започнала съветска окупация Отечественият фронт овладява властта чрез преврат. В очакване на завземане на военното министерство, където се помещава и Министерският съвет, военният министър ген. Маринов не допуска да се подмени обикновената охрана. В 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, о.з. майор Тодор Тошев, о.з. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов – командир на прожекторната рота от противовъздушната отбрана на столицата, придружени от малка войскова част. По телефона ген. Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите части в страната да изпълняват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство пристигат членовете на предварително сформираното правителство. Регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, за да оформят извършения преврат. С указ за министър-председател е назначен Кимон Георгиев и правителство в състав: Кимон Георгиев (ПК „Звено“), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) – министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията – проф. Петко Стайнов (ПК „Звено“); министър на вътрешните работи – Антон Югов (БРП); министър на народното просвещение – проф. Станчо Чолаков (ПК „Звено“); министър на правосъдието – д-р Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите – проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната – полк. Дамян Велчев (ПК „Звено“); министър на търговията, промишлеността и труда – Димитър Нейков (БРСДП); министър на земеделието и държавните имоти – Асен Павлов (БЗНС); министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството – Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите – Ангел Държански (БЗНС). Учредени са три нови министерства. За министър на народното здраве е назначен д-р Рачо Ангелов (БРП), министър на социалната политика – Григор Чешмеджиев (БРСДП), и министър на пропагандата – Димо Казасов, независим. За главнокомандващ българската армия е назначен ген. Иван Маринов. С указ на регентите е разпуснато XXV Обикновено народно събрание.

  В противоречие с конституцията правителството освобождава с постановление княз Кирил и ген. Михов от Регентския съвет и назначава проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).

  В 6.25 часа сутринта Кимон Георгиев прочита по радиото „Прокламация към българския народ“ и обявява, че правителството започва да изпълнява като програма манифеста на НК на ОФ от 28 август 1944 г.

  Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас. В Шумен съветските войски извършват обезоръжаване на Шуменските гарнизонни полкове. Пред съветската офицерска команда запасният поручик Петър Добрев Петров се самоубива с думите: „Български офицер не предава оръжието си“. За двата дни на операцията са пленени 21 000 български войници и офицери. По заповед на съветското главно командване настъплението е прекратено в 21 часа.

  Със заповед на Сталин в 23 часа в Москва са дадени 20 артилерийски залпа от 240 оръдия в чест на отличилите се в операциите на територията на България войски на Трети Украински фронт и Черноморския флот. Специално са отличени войските на генералите Шльомин, Хаген, Шарохин, танкистите на генералите Жданов, Катков, Сухоручкин, моряците на капитан 1 ранг Деревяно, капитан 2 ранг Ратнер, майор Котанов, летците на генерал Ермаченков. Съединенията и частите, които най-много са се отличили в операцията в България, са представени за присвояване на имената „Русчушки“, „Шуменски“, „Варненски“ и „Бургаски“.

  10 септември 1944
  Постановление на МС узаконява формираната предния ден от партизани и комунисти Народна милиция. На милицията се поверява вътрешната сигурност и е към Министерството на вътрешните работи. До средата на септември са уволнени 30 000 от старите служители на полицията, част от тях са убити, много са арестувани. Още от 9 септември милицията започва да извършва масови арести и убийства.

  Делегация на ОФ в състав: проф. Димитър Михалчев – бивш посланик в Москва, Димитър Ганев – член на Политбюро на комунистическата партия, Кирил Станчев – звенар, и полк. Славков от щаба на войската, е приета в Букурещ от командващия Трети украински фронт маршал Толбухин. Отправена е молба за прекратяване на военните действия срещу България и за възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни. На лична среща по негова молба Димитър Ганев съобщава подробна информация за състоянието на българската армия и моли съветската авиация да бъде базирана близо до София като гаранция срещу действия на „реакционното офицерство“. По-късно в Москва съветският външен министър Молотов прави изявление, че „предвид това, че българското правителство скъса отношенията си с Германия, обяви й война и се обърна с молба за примирие, съветските войски от 22 ч. на 9 септември прекратиха военните действия срещу България“.

  Заседание на ЦК на БРСДП. Кръстьо Пастухов преценява участието на представители на БРСДП в преврата като фатална политическа грешка. „Участвано е в преврат против едно правителство, съставено от демократичната опозиция….“. Коста Лулчев се обръща към социалдемократите Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков, влезли в правителството на Отечествения фронт: „Това е ваше решение.“

  11 септември 1944
  Два съветски самолета довеждат в София делегацията от Букурещ и представители на щаба на Трети Украински фронт.

  12 септември 1944
  Постановление на Министерския съвет за арестуването на всички министри от кабинетите в периода 1 януари 1941 – 9 септември 1944, на народните представители от мнозинството в 25 ОНС, на военни, които „са станали причина за поставяне страната пред катастрофа“ и на лица, „заповядвали или извършвали убийства, палежи и изтезания“. Имуществото им е поставено под запор. Така се узаконяват вече започналите масови арести в страната.

  15 от арестуваните са изпратени за следствие в Москва. Между тях са: бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов; бившите министър-председатели Добри Божилов и Константин Муравиев; бившите министри Петър Габровски, Първан Драганов, инж. Димитър Василев, Димитър Шишманов; бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.

  Окръжно № 5 на ЦК на БРП(к): „При съдействието на отечественофронтовските комитети да се проведе решително и бързо прочистване на целокупния държавен апарат от всички злостни врагове на народа и на Отечествения фронт и да се ликвидират енергично и твърдо оцелелите все още гнезда на фашистка съпротива.”

  След консултации с Георги Димитров в Москва е съставено Политбюро на ЦК на БРП: Трайчо Костов, Георги Чанков, Вълко Червенков, Добри Терпешев, Антон Югов, Цола Драгойчева, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Георги Дамянов, Петко Кунин. По настояване на Георги Димитров за първи секретар на ЦК е избран Трайчо Костов.

  В Луковит комунистически партизани застрелват командира на Четвърта армия ген.-лейт. Атанас Стефанов.

  13 септември 1944
  Съпровождан от 5 бомбардировачи и изтребители, в София пристига с транспортен самолет командващият 17-а въздушна армия ген. В.А. Судец с оперативна група от щаба за разговори с министър-председателя и командването на българската армия за пребазирането на съветската въздушна армия.

  ЦК на БРП съобщава на Г. Димитров в Москва, че „стихийните“ дотогава убийства на „злостни врагове“ вече ще се извършват от ударни групи въоръжени комунисти и комсомолци. През септември, октомври и ноември 1944 са избити около 30 000 души от националната интелигенция, държавната и местна администрация и икономическия елит.

  Със заповед на военния министър Дамян Велчев са уволнени и преминават в запаса 172 офицери, от които 34 генерали и 91 полковници.

  14 септември 1944
  В София влизат първите съветски части – 394-а стрелкова дивизия от 34-и стрелкови корпус на 57-а армия.

  15 септември 1944
  В София влиза 34-и стрелкови корпус на 57-а армия (259, 353, 394 стрелкови дивизии; командващ ген. Иван Степанович Кособуцкий) и 5-а отделна мотострелкова бригада. Части и съединения на 17-а въздушна армия се пребазират на летищата в София и Видин.

  16 септември 1944
  Командващият фронта маршал Толбухин изисква от военния министър Дамян Велчев българската армия да мине на оперативно подчинение на съветското командване. Неговият заместник ген. Бирюзов пристига в София, за да ръководи съветските войски в България и оперативното използване на българската армия през българския генерален щаб.

  Димитър Ганев от Политбюро на ЦК на БРП и полковникът от съветското военно разузнаване Иван Винаров, ръководител на Военния отдел на ЦК на БРП, са приети от ген. Толбухин и ген. Рогов, шеф на военното разузнаване на фронта, в щаба на фронта в Добрич. По поръчение на ръководството на компартията Ганев информира за политическата обстановка, а Винаров за постигнатия контрол върху българската армия. Иван Винаров докладва, че е разпуснат експедиционният корпус в Югославия, в който са служили много „реакционни офицери“, част от дивизионното командване е сменено с партизански командири и предстои смяна на полкови командири, в съединенията и полковете са назначени помощник-командири без да се наричат комисари, във всички части са създадени войнишки комитети, формирани са гвардейски батальони и полкове от бившите партизански отряди с готовност за формиране на две дивизии.

  17 септември 1944
  Английски и американски офицери искат от главнокомандващия ген. Маринов на съюзниците да бъдат предадени в разпореждане летище и пристанище на Черно море, както и карта на минните полета по черноморското крайбрежие за пристигането на група английски бойни кораби в близките дни. Западните представители предлагат на България военна помощ. Ген. Маринов се обръща към ген. Бирюзов и е успокоен, че нищо не може да се случи, тъй като в България вече са разположени войските на цял съветски фронт. Българският главнокомандващ е посъветван да отговори, че българската страна не може да изпълни никакви искания без съгласуване със съветското командване.

  18 септември 1944
  Правителството утвърждава заповедта на Главния щаб на НОВА за произвеждане в чин генерал-майор на основните участници в преврата: Тодор Тошев, Петър Илиев, Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Стоян Трендафилов, Кирил Станчев, Димитър Попов и Димитър Томов – членове на Военния съюз и политическия кръг „Звено“.

  22 септември 1944
  Със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите – комунисти и бивши партизани без военна подготовка и с ниска обща култура, които трябва да установят политическия контрол на компартията над войската, да наблюдават строевите командири и настроенията на войниците. По силата на задачата си, невежеството и мнителността си те се оказват в перманентен конфликт с офицерите, което вреди на боеготовността и руши дисциплината и заедно със съществуването на войнишките комитети създава двувластие в армията. За помощник-командир на I армия е назначен Щерю Атанасов, на II армия – Боян Българанов, на III армия – Йонко Панов, на IV армия – Борис Копчев, на V армия – Кирил Драмалиев, на I корпус – Божидар Божиков, на II корпус – Иван Радев, на Въздушни войски – Михаил Андреев.

  23 септември 1944
  От емиграция се завръща земеделският лидер д-р Г.М. Димитров. При пътуването си от Цариград до София на всяка българска гара е посрещнат от възторжени хилядни митинги на селяни и членове на БЗНС. На национална конференция на 14-15 октомври е избран за главен секретар на БЗНС „Пладне“. Започва процес на организационно възстановяване и масово записване в БЗНС. В началото на 1945 БЗНС има 750 000 членове (към същия момент БРП има 254 000).

  24-29 септември 1944
  Частите на 37-а армия с командир ген. М.Н. Шарохин и 4-и гвардейски механизиран корпус с командир ген. В. И. Жданов се придвижват за разполагане в района на Сливен, Казанлък, Ямбол и Елхово.

  25 септември 1944
  Уводна статия „Отмъщение“ в органа на комунистическата партия „Работническо дело“ призовава: „Стреляйте вярно, забивайте ножа по-дълбоко.“ Формално насочена срещу врага на фронта, статията визира вътрешния враг. Следващите 10 дни и нощи бележат върха на масовите убийства, извършени от бойните групи на комунистическата партия.

  27 септември 1944
  Енчо Стайков е освободен от длъжността директор на Народната милиция. На негово място е назначен Раденко Видински.

  30 септември 1944
  Министерският съвет приема Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея.

  началото на октомври 1944
  СМЕРШ иска от дирекцията на Народната милиция да изготви списъци на руските емигранти в България.

  началото на октомври 1944
  Съветски съветници са назначени в българската войска. Това са полковниците Татарчевский – в 4-а пехотна дивизия, Херасков – в 5-а, Титов – в 6-а, Галиакберов – в 9-а, Григориев – в 12-а, Шафорост – в 1-а кавалерийска дивизия, Пожидаев – във 2-а кавалерийска дивизия. Малко по-късно за ръководител на групата съветници е назначен генерал-майор А. В. Благодатов.

  1 октомври 1944
  С телеграма до Георги Димитров в Москва ЦК на БРП(к) съобщава решението си „революционната чистка“ да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдилища и „чистката ще тръгне по законни пътища“.

  3 октомври 1944
  Указ на регентите утвърждава Наредбата-закон за народния съд.

  В реч по радиото министърът на пропагандата Димо Казасов се опитва да опровергае престъпленията, извършвани от съветски войници, и заявява, че се правят „неправилни сравнения с уж по-достойното държане на германския войник“.

  6 октомври 1944
  Сталин съобщава на Георги Димитров, че българските войски трябва да бъдат изведени от Тракия и Македония и че в тази международна обстановка Беломорска Тракия не може да се даде на България. Това е едно от условията на Великобритания в определянето зоните на влияние на Балканите, което Съветският съюз приема, за да получи политическия контрол върху Румъния и България.

  7 октомври 1944
  Заповед на директора на Народната милиция да бъдат спрени „произволните“ арести и да се арестуват само тези, които ще бъдат съдени от Народния съд, както и да се спрат грабежите под формата на обиски. В действителност убийствата продължават и през следващите два месеца.

  В София пристига британската военна мисия за предстоящата да се създаде с подписването на примирието Съюзническа контролна комисия за България. Наброява 110 души и е ръководена от ген. Уолтър Оксли.

  9 октомври 1944
  Започва четвъртата Московска конференция на съюзниците (9-19 октомври), която обсъжда влизането на СССР във войната срещу Япония, следвоенния баланс на силите на Балканите и бъдещето на Полша. Участват Сталин, Молотов, Чърчил и Антъни Идън, наблюдатели са американският посланик в Москва и представители на двете полски правителства – в изгнание и създаденото от Москва на освободените полски територии. Сталин и Чърчил договарят влиянието си на Балканите в прословутото „Percentages agreement“. Чърчил предлага 75% съветско влияние и 25% британско върху България, 90% съветско в Румъния, 90% британско в Гърция, по 50% в Унгария и Югославия. Сталин настоява за 90% съветско влияние в България. След преговори на външните министри на 10 и 11 октомври съветското влияние в България и Унгария е завишено на 80%. Митологизираното цинично споразумение на практика няма никакви последствия, тъй като съветското влияние е вече гарантирано от окупационните съветски войски в Румъния и България, по-късно в Унгария, а въпреки обещанието си Сталин тайно подкрепя комунистите в гражданската война в Гърция с оръжие и пари, предоставяни чрез българското правителство.

  10 октомври 1944
  С решение на Министерския съвет започва извеждането на българските войски от Гърция. Официално това е поставено от ген. Бирюзов на министър-председателя Кимон Георгиев като предварително условие на съюзниците за примирие с България на следващия ден – 11 октомври. Срокът за извеждане на войските е 15 дни.

  12 октомври 1944
  Декларация на ръководителите на партиите в ОФ Трайчо Костов, д-р Г.М. Димитров, Петър Попзлатев и Коста Лулчев, с която се заявява, че извън ОФ няма демократични партии. НК на ОФ определя демократите, радикалите, привържениците на БЗНС „Врабча“ с лидер Димитър Гичев и социалдемократите на Кръстю Пастухов, които преди деветосептемврийския преврат са отказали сътрудничество с комунистите в ОФ, като „своеобразни профашисти“, „идеолози и проводници на великобългарския шовинизъм“, които трябва да отговарят пред Народния съд.

  15 октомври 1944
  Българската делегация за подписване на примирие между Съюзническите сили и България в състав: министър на външните работи проф. Петко Стайнов, министрите Добри Терпешев, Никола Петков, проф. Петко Стоянов, генерала от артилерията Георги Попов, пълномощния министър Димитър Михалчев, директора на Гражданската мобилизация полк. Антонов, Анна Каменова, Крум Кюлявков, кап. Любен Панов, е приета в Кремъл от комисаря на външните работи Молотов и заместника му Вишински. Молотов съобщава, че съветската страна е настоявала примирието да се подпише в Москва, като „по-удобно за всички, а за българите – полезно“, а не в Кайро или Анкара, както са искали западните съюзници.

  20 октомври 1944
  Министерският съвет приема Наредба-закон за прочистване на учителския и преподавателския състав в училищата, учителските институти, университета и висшите училища и академии от „фашистки елементи“.

  28 октомври 1944
  В Москва е подписано Споразумение за примирие между България и Съюзените народи за периода до подписването на мирен договор, което узаконява съветската окупация на България (до 1947). От съветска страна примирието е подписано от представителя на съветското главнокомандване маршал Толбухин, а ген. James Gammell подписва като представител на главнокомандващия съюзническите сили в Средиземно море. Споразумението урежда присъствието на съветски войски на територията на България, поставя българските въоръжени сили под прякото ръководство на съветското върховно командване и поставя България под контрола на Съюзническата контролна комисия за България, ръководена от представител на съветското върховно командване. (Британските и американските представители в СКК имат на практика статут на наблюдатели. След 9 октомври, когато Сталин и Чърчил договарят влиянието на Балканите, западните съюзници се отказват от своя вариант на примирието, който предвижда равнопоставеност в СКК.) Споразумението задължава българското правителство да разпусне всички прохитлеристки или фашистки организации и да съдейства за осъждането на обвинените във военни престъпления.

  31 октомври 1944
  Ген. Бирюзов, който вече е определен за фактически председател на СКК, е назначен за командващ оставащата като „контролна“ в България (на гарнизон в района на Сливен, Казанлък, Ямбол и Елхово) 37-армия от Трети Украински фронт и на практика става главнокомандващ окупационните сили в България.

  7 ноември 1944
  Доклад на Георги Дамянов, завеждащ военния отдел на компартията, до Георги Димитров, с който съобщава, че са арестувани и разследвани за Народния съд 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати – общо 746. Издирват се още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им”; предстои да бъдат изгонени от армията други 1650 офицери. Офицерски чин са получили 720 души партизани, повечето без военна подготовка и средно образование.

  8 ноември 1944
  Регентът Тодор Павлов информира Георги Димитров за задълбочаването на различията в правителството между БРП(к) и нейните съюзници, които искат вътрешното министерство да бъде взето от комунистите заради беззаконията. Предлага при първи удобен случай да бъдат сменени регентите проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, които все повече се възмущават от произволите на милиционерите и бившите партизани (освен това Венелин Ганев е изказал пред западните представители в СКК опасения от репресивния характер на Народния съд) и представляват риск за комунистите при една вероятна правителствена криза.

  13 ноември 1944
  Министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на войната Дамян Велчев изказват пред политическия секретар на ЦК на БРП(к) Трайчо Костов остро недоволство от продължаващите на места „своеволни арести“, обиски и конфискации. Предлагат армията да помогне на милицията в опазването на законността. Трайчо Костов отхвърля предложението им.

  18 ноември 1944
  С окръжно до гарнизонните и войсковите поделения военният министър Дамян Велчев нарежда да не се допуска арестуването на военни, които са на фронта или са се завърнали от него.

  22 ноември 1944
  Уволнени са 25 преподаватели в Софийския университет заради „фашистка дейност“.

  23 ноември 1944
  На заседание без министрите комунисти Министерският съвет одобрява предложено от военния министър постановление № 4 за освобождаване от наказателна отговорност в предстоящия Народен съд на участващите във войната офицери. От Москва Георги Димитров нарежда на Трайчо Костов това да не бъде допуснато.

  Съюзът на българските писатели изключва 29 души за „фашистки прояви“.

  25 ноември 1944
  За да бъдат прекратени арестите и убийствата на офицери, извършвани от милицията и бившите партизани, военният министър Дамян Велчев издава специална заповед: офицерите са длъжни да използват оръжие при всеки опит за арест; те трябва да спят в казармите, в които да не бъде допускана милиция; в гарнизоните да бъдат създадени охранителни подразделения с автоматично оръжие; арестуваните военни да не бъдат изпращани в милиционерските участъци, а вече задържаните да бъдат освободени.

  28 ноември 1944
  Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов се срещат с Кимон Георгиев и Дамян Велчев и искат отмяна на заповедта на военния министър от 25 ноември. Дамян Велчев заявява, че няма да допусне да се дезорганизира армията и да стане партийна и че защитава достойнството на българския офицер.

  29 ноември 1944
  Трайчо Костов информира Георги Димитров в Москва, че военният министър ще бъде „яко натиснат“ от съветското командване да отмени заповедта и това „създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията“, както и за замяната на военния министър, на началник щаба на войската и началниците на някои гарнизони с „по-надеждни хора“, което ще „сложи край на надежите на всички фашистки реставратори и ще направи съюзниците ни от Отечествения фронт по-сговорчиви“. Трайчо Костов информира също, че заповедта на военния министър е срещнала отпор от помощник-командирите и от „нашите генерали“ в армията.

  Ген. Бирюзов съобщава официално на министър-председателя Кимон Георгиев, че Съюзната контролна комисия е започнала своята работа и всеки контакт на представителите на съюзниците в СКК с правителството ще става само и единствено чрез съветските представители в нея: председателя на СКК маршал Толбухин, заместник-председателя на СКК генерал-полковник Бирюзов, политическия съветник при председателя на СКК пълномощния министър Лавришчев, помощник-председателя на СКК генерал-лейтенант Черепанов; помощник-председателя на СКК контраадмирал Абрамов. Работните органи на СКК са изцяло сформирани от съветски представители.

  края на ноември 1944
  Пристига военната мисия на САЩ в Съюзническата контролна комисия за България. Състои се от 59 военни и дипломатически служители, ръководена е от ген. Джон Крейн, а от март 1946 от ген. Робъртсън. В състава на мисията е политическият представител на Държавния департамент Мейнард Барнс.

  декември 1944
  За началник на Инспекцията на СКК в България е назначен ген. Алексей Моисеевич Вул (1902-1960). От юни 1941 г. зам.-началник на 3 отдел и началник на следствената част на Северо-Кавказкия военен окръг; от октомври 1941 началник на Специалния отдел на НКВД на 56-а армия от Северо-Кавказкия фронт; от януари 1943 зам.-началник на Специалния отдел на НКВД на Волховския фронт; от май 1943 зам.-началник на Управлението на контраразузнаването „СМЕРШ“ на Волховския фронт, след това 3-и Украински фронт; от декември 1947 началник на оперативния сектор на МГБ в Берлин; от декември 1950 зам.-началник на Управлението на контраразузнаването на МГБ на войските в Далечния Изток; през декември 1951 е уволнен от органите; на 23 ноември 1954 е лишен от генералското звание.

  4 декември 1944
  Комунистическият орган „Работническо дело“ започва кампания срещу земеделския лидер Г.М. Димитров, която е началото на разработен от Г. Димитров в Москва и от съветското ръководство план за отстраняване на БЗНС като силен конкурент на БРП. Г.М. Димитров е обвинен в създаване на пораженчески настроения след включването на българската армия във войната срещу Германия и в опити да разруши единството на Отечествения фронт.

  15 декември 1944
  Група въоръжени офицери се събират на пл. „Славейков“ в столицата и опитват да освободят свои колеги от ареста на милицията, според заповедта на военния министър от 25 ноември. Такива опити има и в Сливен, Пловдив, Плевен и други градове. Намесват се войските на Червената армия. Западните представители в СКК протестират и искат обяснение от ген. Бирюзов, който отговаря, че това са „фашистки офицери”, които предстои да бъдат изправени пред Народния съд.

  Началник щабът на войската ген. Райчо Славков (назначен на 14 септември 1944) е сменен от ген. Иван Кинов, политически емигрант в Съветския съюз от 1925, съветски офицер и преподавател във военната академия „Фрунзе“, завърнал се наскоро в България след като е освободен от Червената армия по искане на Георги Димитров.

  Окупационната 37-а армия от Трети Украински фронт е преобразувана в отделна армия (от 1946 – 10-а механизирана). Бойният състав на армията към 1 януари 1945: 34-и стрелкови корпус (259, 353, 394 стрелкови дивизии), 66-и стрелкови корпус (195, 244, 333 стрелкови дивизии), 82-и стрелкови корпус (28 и 92 гвардейски стрелкови дивизии, 188-а стрелкова дивизия), 255-а бригада морска пехота; 46-а гвардейска оръдейна артилерийска бригада, 113-а гаубична бригада с голяма мощност (9-а артилерийска пробивна дивизия), 10-а изтребително-противотанкова артилерийска бригада, 324-и изтребително-противотанков артилерийски полк, 562-и минометен полк, 301 и 315 гвардейски минометни полкове – реактивна артилерия, 35-а зенитна артилерийска дивизия (772, 1390, 1396, 1398 зенитни артилерийски полкове), 586-и зенитен артилерийски полк; 96-а танкова бригада, 5-и гвардейски отделен танков полк, 398-и гвардейски тежък самоходно-артилерийски полк; 8-а инженерно-сапьорна бригада; 24-и отделен огнеметен батальон. Командващ армията – ген.-полковник Сергей Семьонович Бирюзов, член на Военния съвет – генерал-майор Василий Дмитриевич Шабанов, началник щаб – ген.-майор Арефа Константинович Блажей. Армията е разположена на гарнизон в района на Казанлък, Нова Загора, Сливен, Ямбол и Елхово. На 15 юни 1946 е създадена Южната група войски на територията на Югославия, България и Румъния, в която влизат 1 дивизия в Югославия и окупационните 37-а армия и 26-а в Румъния. Южната група войски престава да същетвува с подписването на мирния договор с България и Румъния.

  17 декември 1944
  Сталин подписва постановление на ГКО № 7161 за изпращане в съветски лагери за принудителен труд („репарация чрез труд“) на всички трудоспособни германци (мъжете между 17 и 45 г. и жените между 18 и 30 г.) от Румъния, Югославия, Унгария, България и Чехословакия, независимо дали са поданици на Германия и Унгария или на тези страни. За България ген. Толбухин и ген. Бирюзов да организират мобилизацията чрез българското правителство и да я извършат със средствата на армията съвмество с оперативните групи на НКВД. От 24 ноември до 5 декември три групи оперативни работници от НКВД под ръководството на заместника на Берия ген. Аполонов и началника на Главно управления на войските на НКВД по охрана на тила ген. Горбатюк извършват предварително преброяване на лицата от немска националност в страните в Източна Европа, завладени от съветските войски. В помощ на групите от НКВД са придадени 106 групи контраразузнавачи от СМЕРШ – повече от 800 души. На 15 декември Берия докладва на Сталин и Молотов резултатите: на завладените територии са преброени 551 049 лица от немска националност, за България – 1089.

  19 декември 1944
  Под натиска на ген. Бирюзов Дамян Велчев изпълнява исканията на компартията за назначаване във военното министерство на ген. Петър Илиев и ген. Благой Иванов. Полк. Петър Вранчев става началник на военното разузнаване.

  20 декември 1944
  В Тържествената зала на Съдебната палата в София започват заседанията на Първи върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 51 души – бившите регенти, царски съветници, министри от януари 1941 до 9 септември 1944, някои от които все още са на разпит в Москва.

  В аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ започват заседанията на Втори върховен състав на Народния съд. Подсъдими са 127 от 160-те народни представители в XXV Обикновено народно събрание – „правителственото мнозинство“. От 20 декември 1944 до края на април 1945 са проведени 135 масови съдебни процеси с 11 122 подсъдими, в които 2730 души са осъдени на смърт, а 1305 – на доживотен затвор.

  Министерският съвет приема Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасните лица и Наредба-закон за трудововъзпитателните общежития, с което започва създаването на концентрационни лагери. Приета е и Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за устройството
  на съдилищата, с която е премахната несменяемостта на съдиите и прокурорите и е даден ход на чистката в съдебното ведомство.

  22-24 декември 1944
  Югославска делегация начело с Е. Кардел е в София. В разговорите за създаване на Балканска федерация се проявяват противоречия. Югославските комунисти държат Пиринска Македония да влезе в състава на Югославия преди създаването на федерацията, а федерацията да е на принципа 6 федеративни югославски републики плюс България, при което Белград запазва доминацията си, докато българският проект е федерацията да е на паритетен принцип между Югославия България като всяка страна запазва известен суверенитет. Под съветски натиск се планира обявяването на федерацията да стане през март 1945.

  28 декември 1944
  Заседание на Секретариата на ЦК на БРП(к) с главния народен обвинител в Народния съд Георги Петров и народните съдии и обвинителите членове на компартията. Ръководството на комунистическата партия е обезпокоено от слабата подготовка на обвинението и от това, че подсъдимите отричат вината си и имат възможност добре да аргументират защитата си, което вреди на „политическия ефект“ от процеса. В следващите заседания изложенията на подсъдимите са бързо прекъсвани.

  29 декември 1944
  В изпълнение съветското постановление от 17 декември за изпращане на германците от Източна Европа в съветски лагери за принудителен труд Министерският съвет решава трудоспособните немци в България (мъжете между 17 и 45 г. и жените между 18 и 30 г.) да бъдат депортирани в СССР. Министърът на външните работи не успява да измоли от ген. Бирюзов да не бъдат депортирани децата от смесени бракове, които са израснали в България и служили в българската армия.

  30 декември 1944
  Министерският съвет уволнява нови 20 преподаватели във висши училища за „фашистка дейност“.

  
  

  ––––––-1945––––––-

  началото на 1945
  Създадени са първите лагери за принудителен труд: край Св. Врач (Сандански), при яз. Росица, Севлиевско, Куциян край Перник и лагерът край река Джерман до Дупница.

  5 януари 1945
  От Москва са върнати за Народния съд бившите регенти княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, бившите министри Петър Габровски, инж. Димитър Василев, Първан Драганов и Димитър Шишманов, бившите началник щаб на армията генерал-лейтенант Никола Хаджипетков и генерал-лейтенант Константин Лукаш.

  7 януари 1945
  От 1089 немци в България са депортирани 75 души. За България отговорността за операцията е възложена на началника на войските на НКВД по охрана на тила на Трети Украински фронт генерал-майор Павлов и е извършена от съединения на НКВД при поддръжката на войски от Трети Украински фронт. Операцията по депортацията в Източна Европа се ръководи от генералите от НКВД Аполонов, Горбатюк и Сладкевич. Ген. Толбухин и ген. Бирюзов осигуряват съдействието на българското правителство и транспорта на „мобилизираните“ със средства на армията до сборните пунктове и станциите за натоварване. Към 2 февруари депортацията от всички страни на Източна Европа е завършена – депортирани са 124 542 души, 66 616 мъже и 57 926 жени. Около 75% от изпратените на принудителна работа са в Донбас в Украйна, 11% в Урал. От депортираните от Източна Европа загиват 19% (смъртността при депортираните от Германия е 39%). Репатрирането започва същата година и продължава до 1956.

  18-20 януари 1945
  Заседания на Върховния съюзен съвет на БЗНС, свикани под натиска на комунистите. Принуден от ген. Бирюзов, д-р Г. М. Димитров подава оставка като главен секретар на Земеделския съюз. Конференцията реагира бурно и отрицателно на оставката; едва при четвърти опит за главен секретар е избран Никола Петков, смятан в Москва за най-левия земеделски лидер, който ще осигури сътрудничеството на БЗНС с комунистите при техните условия. В страната продължава масовото записване на членове на БЗНС и създаването на нови местни дружби.

  20 януари 1945
  Членовете на Политбюро на БРП(к) Трайчо Костов, Петко Кунин, д-р Минчо Нейчев, Георги Чанков и Антон Югов обсъждат с народните обвинители присъдите в първите два процеса на Народния съд и дават указания за повече и по-тежки присъди. Трайчо Костов завишава максимално броя на смъртните присъди за министрите и съветниците на царя; за народните представители смъртните присъди трябва да са 70%, никой от тях не трябва да бъде оправдан.

  21 януари 1945
  Съветското ръководство извиква Кимон Георгиев, Антон Югов и Трайчо Костов в Москва, където е югославска делегация начело с Моша Пияде, за да изглади противоречията пред създаването на Балканска федерация. В разговорите участват Георги Димитров и Сталин.

  25 януари 1945
  ЦК на БРСДП изключва от състава си Кръстьо Пастухов, Ив. Пастухов и д-р Г. Яръмов, които са против сътрудничеството с комунистите.

  26 януари 1945
  Министерският съвет приема Наредба-закон за защита на народната власт. Тя изиграва огромна роля за смазването на съпротивата срещу отечественофронтовската власт и разправата с политическите противници на комунистическата партия в първите години на установяването на тоталитарния режим.

  Протест на Великобритания, която е научила за проекта за Балканска федерация между Югославия и България, позовавайки се на статута на България като съюзник на Германия, който се запазва до подписването на мирния договор. Западната реакция срещу съветските планове за обединяване на страните с „народна демокрация“ на практика предпазва България от асимилация в Югославия.

  27 януари 1945
  С постановление на ГКО No 7408 Сталин заповядва на външния министър Молотов и на ръководителя на съветската атомна програма Берия да организират в България проучването и добива на уранова руда от находището Готен в Бухово и на други места (съветското разузнаване се сдобива с информация за местонахожденията от заловена немска документация) и да бъде създадено смесено българо-съветско акционерно дружество с преобладаващо съветско участие. В България са изпратени повече от 300 минни инженери, спешно отзовани от армията. Ръководител на дружеството става командированият офицер от НКВД Игор Шчорс, минен инженер по образование. Районът на Бухово се охранява от спецчасти на НКВД и Държавна сигурност. Георги Димитров лично контролира разработката на урановите залежи. Съветско-българското минно дружество е създадено от народното събрание на 16 март 1946 (с поверително разпореждане на МС от 20 юни 1956 дейността му е прекратена и на негова основа е създадено управление „Редки метали“), но още в ранната пролет на 1945 Съветският съюз вече изнася тайно уранова руда за своята ядрена програма. Първите партиди суровина за получаването на промишлен уран за съветската атомна програма са от Бухово. Те са добити от обречени на сигурна смърт „врагове на народа“ и от военнопленници (в нарушение на Женевската конвенция). По-късно в мината работят и войници от Трудови войски – „неблагонадеждни“ и момчета от етническите малцинства.

  1 февруари 1945
  В 16 часа в Съдебната палата в столицата е прочетена присъдата на Първи върховен състав на Народния съд. На смърт са осъдени тримата бивши регенти, осем от царските съветници и двадесет и двама министри, двама от които задочно. В 16 и 30 е прочетена присъдата на Втори върховен състав. На смърт са осъдени 67 народни представители, 23 на доживотен строг затвор, 16 души на 15 години затвор, 1 – на 8 години, 6 – на 5 години, 4 – на 1 година затвор; конфискация на имуществото на 9 починали обвиняеми, оправдани са трима, починали преди 1941.

  2 февруари 1945
  В Централните софийски гробища са разстреляни осъдените на смърт 3 регенти, 22 министри, 67 народни представители и 8 царски съветници, взети направо от съдебните зали. Екзекуцията е изпълнена спешно в ранните часове на деня от предварително сформирана по нареждане на ЦК на БРП специална група екзекутори – комунисти и ремсисти от МВР и от военното разузнаване на ген. Петър Вранчев, ръководени от коменданта на столичната милиция подп. Веселин Георгиев. Разстрелът става на групи пред дълбоки ями от бомбардировките. Първите групи – регентите и министрите – са разстреляни с пистолетен изстрел в тила; с напредването на часовете екзекуцията става с автоматична стрелба.

  3 февруари 1945
  Приета е Наредба–закон за “Заем на свободата”.

  4-11 февруари 1945
  Ялтенска конференция на лидерите на САЩ, Великобритания и СССР за следвоенния ред. Германия ще бъде разделена на четири окупационни зони, демилитаризирана и денацифицирана. Ще бъде създаден съюзнически съвет за репарациите. По съветско настояване част от германските репарации ще бъде под формата на принудителен труд на германски военнопленници. (В съветски лагери вече са изпратени германски военнопленници и цивилни поданици на страните от Източна Европа с германски произход.) Гражданите на СССР и Югославия ще бъдат предавани на страните им независимо от волята им. Ще бъде създадена нова международна организация – ООН; Съветският съюз ще участва в ООН като един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност с право на вето. СССР ще влезе във войната срещу Япония, в замяна на което ще получи южната част на Сахалин и Курилските острови. При твърдото заявление на Сталин за важността на Полша за СССР Западът изоставя полското правителство в изгнание в полза на създаденото от Червената армия. Заявено е, че освободените народи трябва да създадат демократични институции по свой избор и навсякъде да се проведат свободни избори. На тази декларация по-късно ще се позовава опозицията в България.

  14 февруари 1945
  В Съдебната палата в София започва първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд. Подсъдимите са 142 души – членовете на Висшия военен съвет, щаба на войската, Разузнавателния отдел към министерството на войната и други офицери. Обвинени са в насаждане на прогермански настроения във войската, поощряване на правителството за обвързване с Германия и използване на армията срещу партизанските групи.

  19 февруари 1945
  Започва процесът на Трети върховен състав на Народния съд срещу българските участници в Международната анкетна комисия за масовите убийства на пленени полски офицери в Катин и край Виница. Процесът има „международно значение“ – трябва да оневини съветските власти за избиването на полските военнопленници. Подсъдими са д-р Марко Марков – доцент по съдебна медицина от Софийския университет, д-р Георги Михайлов – асистент по съдебна медицина от Софийския университет, архимандрит Йосиф – бивш началник на културно-просветното отделение при Светия Синод, архимандрит Стефан – Скопски митрополит, архимандрит Николай – бивш ректор на Духовната семинария, Борис Коцев – бивш директор на националната пропаганда. Не са привлечени като обвиняеми разстреляният по първия процес д-р Александър Станишев и митрополит Кирил, бъдещ патриарх. Д-р Марков и д-р Михайлов се признават за виновни и са оправдани; останалите получават малки присъди затвор.

  март 1945
  Създаден е лагерът Зелен дол край Горна Джумая (Благоевград). В лагера с лек режим са въдворени поданици на победените Германия, Австрия и Унгария и лица от смесени бракове – неколкостотин жени, деца и възрастни мъже.

  10 март 1945
  В София в кв. Княжево Държавна сигурност арестува 86 от 105-те делегати на Националната конференция на Федерацията на анархистите в България (ФАКБ). Анархистите са задържани в следствения арест на Държавна сигурност в Дома на слепите, но дори там успяват да проведат конференцията си и да изберат секретар и главен редактор на вестника си. През пролетта на 1945 няколко десетки от тях са изпратени в лагера край река Джерман до Дупница. Анархистите са участници в нелегалната съпротива преди 9 септември, някои от тях наскоро излезли от затвори и лагери, но са противници на съветския комунизъм като „политически режим на принуждение, системно насилие, тирания на мракобесието, пълно отсъствие на свобода, планомерно организирани бедност и глад“. Кампанията на комунистите срещу тях започва през януари 1945. Анархистите са обвинени, че изповядват „опортюнистическа и антипролетарска идеология“ и се изказват против диктатурата на пролетариата, ръководната роля на компартията и Съветския съюз, разпространяват лъжлива информация за СССР и комунистическите партии и водят борба против БРП(к). В края на март комунистическото ръководство съобщава решението си анархистическите организации да бъдат забранени и да бъдат „идеологически разобличени като съюзници на фашизма“. Влиянието на ФАКБ се разширява и през 1945 в страната има 11 000 анархисти и 1000 анархо-синдикалисти.

  14 март 1945
  Подписана е търговска спогодба между България и СССР.

  15 март 1945
  Първият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 142 офицери от командването на войската завършва с 30 смъртни присъди и 26 присъди доживотен затвор. Почти всички смъртни присъди са изпълнени същата вечер на Софийските гробища.

  24 март 1945
  Започва вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската.

  началото на април 1945
  САЩ предлагат по силата на Ялтенската декларация тристранен комитет за парламентарните избори в България. СССР налагат вето.

  април 1945
  В Кюстендилско е създадена въоръжена горянска чета за борба срещу режима на ОФ и Тайна антиболшевишка национална организация ТАНО. Четата е разгромена през есента на 1945.

  19 април 1945
  Радиограма на Георги Димитров до Трайчо Костов с нареждане близките на осъдените от Народния съд да бъдат изселени, а част от тях изпратени на принудителна работа: „Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля.“

  21 април 1945
  Вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската завършва със 17 смъртни присъди, 13 доживот, конфискация на имуществото на убития през 1943 от комунистическа терористична група бивш военен министър ген. Христо Луков и на ген. Петър Цанков, началник на ШЗО, убит по време на следствието.

  Заповед на софийската прокуратура за арестуването на бившия земеделски лидер Г.М. Димитров и изпращането му в ТВО. Поради заболяване е поставен под домашен арест.

  26 април 1945
  МС приема Наредба-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите постановени от Народния съд.

  1 май 1945
  Трайчо Костов предава на Никола Петков препоръката на Георги Димитров да бъде свикана конференция на БЗНС, която да очисти Земеделския съюз от „геметовщината“ и да осигури сътрудничеството с комунистите. Никола Петков, Б. Бумбаров и А. Павлов отказват поради преобладаващите в съюза настроения. На 7 май Г. Димитров чрез ген. Бирюзов и Трайчо Костов отново настоява Никола Петков да се дистанцира от Г.М. Димитров, да участва в конференцията и да остане начело на Земеделския съюз и в правителството.

  8 май 1945
  Край на войната в Европа. Безусловната капитулация на Германия е приета от представителите на Великобритания, САЩ, СССР и Франция.

  8-9 май 1945
  Левите земеделци начело с Александър Оббов, склонни към колаборация с комунистите, провеждат конференция на БЗНС. Взето е решение за изгонване от съюза на всички „геметовци“ и за участие на БЗНС в предстоящите парламентарни избори в единна листа на Отечествения фронт. Вътрешният министър Антон Югов предава имуществото на БЗНС и вестник „Земеделско знаме“ на групата на Оббов. Никола Петков формално остава главен секретар, но не участва в конференцията и отказва да признае решенията й. С него се солидаризира мнозинството от членовете на БЗНС и земеделските министри Борис Бумбаров, Асен Павлов и Ангел Държански. Георги Димитров дава указания за изгонването на Петков от правителството, но скоро след това предава в София мнението на Сталин, че сега не е време за конфликт със западните съюзници.

  23 май 1945
  Г.М. Димитров бяга от дома си и се укрива в дома на бившата си секретарка Мара Рачева (29 юни 1920-28 май 1945), юрист, секретарка на Никола Петков, която успява да го преведе до дома на Морис, шифровчик в британската мисия.

  24 май 1945
  В ранните часове полк. Бейли и лейт. Макинтош от британската мисия отвеждат Г.М. Димитров с кола в резиденцията на представителя на Държавния департамент в американската военна мисия Мейнард Барнс. Вечерта Мара Рачева е арестувана от Държавна сигурност.

  28 май 1945
  Мара Рачева е убита след жестоки мъчения в Дирекция на народната милиция. Официално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата. Полк. Бейли от британските тайни служби и член на британската военна мисия в СКК съобщава в Лондон: „Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати; 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става; 3. Двете уши са били отрязани; 4. Дясната гърда отрязана; 5. Езикът е бил изтръгнат и всичките зъби извадени; 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста…“

  29 май 1945
  Фракцията в БРСДП, готова да сътрудничи с комунистите, отстранява Коста Лулчев от поста главен секретар на БРСДП. На негово място е избран Димитър Нейков.

  10 юни 1945
  Депутатите от БРСДП Кръстьо Пастухов, Григор Чешмеджиев, Атанас Москов и др. свикват конгрес, който избира нов Централен комитет и възприема името БРСДП (обединена), за разлика от сателитната на комунистите БРСДП.

  17 юни 1945
  Войските от фронта в Унгария са посрещнати в София. Във войната срещу Германия са загинали 32 000 български военнослужащи; войната е струвала на държавата 540 милиарда и 92 милиона лева.

  27-29 юни 1945
  Комунистическата студентска организация Български общонароден студентски съюз (БОНСС), Българският академичен земеделски съюз (БАЗС), Социалистическата студентска организация (ССО) „Ж. Жорес“ и групите на студентите при Народния младежки съюз „Звено“ учредяват Общ съюз на народното студентство (ОСНС). ОСНС е обявен за „единствена, работеща на отечественофронтовска основа неполитическа организация на студентите“, но много скоро е доминиран от комунистите и използван за натиск за подмяна на преподавателите във висшите училища с обвинението, че са фашисти.

  17 юли – 2 август
  Потсдамска конференция на Сталин, Труман и Чърчил (заменен по време на конференцията от новия британски министър-председател Атли) за управлението на победена Германия, за следвоенния ред, за мирните договори с победените страни и за справянето с последствията на войната. Договорени са: демократизацията, демилитаризацията и денацификацията на Германия и репарациите; съденето на германските военни престъпници; границите на Полша и признаването на просъветското правителство; депортирането на германците от Полша, Чехословакия и Унгария в Германия. Решено е да има промяна в процедирането на Съюзните контролни комисии в България, Румъния и Унгария и западните представители да имат по-голямо влияние в тях. Дадено е начало на подготовката на мирните договори с България, Финландия, Унгария и Румъния, които трябва да бъдат сключени с признати демократични правителства в тези държави.

  24 юли 1945
  Към тази дата при чистката в съдебното ведомство са уволнени 178 съдии и прокурори при общ брой 618 души за цялата страна. Уволнението става по предложение на ОФ комитетите и след промяна в закона за съдилищата, като е премахната несменяемостта на съдиите и прокурорите.

  26 юли 1945
  Писмо на земеделските дейци Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копия до председателя и членовете на СКК и до регентите) с настояване изборите да бъдат отложени и да бъдат проведени под международен контрол. Ген. Бирюзов нарича постъпката им „непатриотична“ и отказва да постави за обсъждане в СКК въпроса за отлагане на изборите.

  31 юли 1945
  Никола Петков напуска правителството.

  5-6 август 1945
  XXXVII конгрес на БРСДП, свикан от прокомунистическата фракция, която вече е овладяла партията.

  8 август 1945
  Георги Димитров получава разрешението на Сталин да се завърне в България и да се кандидатира за народен представител. На 20 август Димитров е освободен от съветско гражданство и като депутат във Върховния съвет на СССР.

  13 август 1945
  Нота на правителството на САЩ за липсата на нормални условия за провеждането на парламентарни избори в България и за пречките, създавани пред големи групи демократични избиратели да упражнят вота си.

  14-16 август 1945
  Като подкрепа за правителството на ОФ Съветският съюз възстановява дипломатическите отношение с България на равнище мисия.

  16 август 1945
  Министрите от БЗНС Асен Павлов, Борис Бумбаров и Ангел Държански, Григор Чешмеджиев от БРСДП и проф. Петко Стоянов, независим, напускат правителството и обявяват, че няма да участват в изборите; Димитър Нейков от съглашателската фракция на БРСДП остава в правителството. Александър Оббов от съглашателското крило на БЗНС заема мястото на Асен Павлов като министър на земеделието и държавните имоти, Станчо Чолаков от Звено – поста на проф. Петко Стоянов като министър на финансите, Георги Драгнев от БЗНС – поста на Борис Бумбаров като министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

  20 август 1945
  Мейнард Барнс връчва нота на правителството на САЩ за отлагане на изборите и съставяне на ново правителство, което да гарантира свободното им и демократично провеждане. САЩ няма да признаят правителство в резултат на тези избори.

  21 август 1945
  За ръководител на съветската дипломатическа мисия е назначен Степан Павлович Кирсанов (1908-1967). От 1 януари 1948 мисията става посолство. Кирсанов е посланик до 5 август 1948. В годините 1938-1939 Кирсанов работи в съветското представителство в Естония; през 1939-1944 е в мисията в България; 1944-1945 е началник на политическия отдел на СКК в Румъния; 1945-1948 е политически съветник в СКК в България; 1945-1948 – извънреден и пълномощен посланик в България; 1948-1949 – заместник-завеждащ отдел Балкански страни в МВнР на СССР; 1949-1950 – завеждащ IV Европейски отдел в МВнР на СССР; 1950-1953 е в апарата на МВнР; 1953-1959 – извънреден и пълномощен посланик в Холандия; 1959-1966 – заместник-завеждащ отдел Скандинавски страни в МВнР на СССР.

  Нота на британското правителство за отлагане на изборите.

  24 август 1945
  Заседание на СКК. Представителите на САЩ и Великобритания настояват за отлагане на изборите, докато не бъдат уставно проведени конгреси на БЗНС и БРСДП, не бъде регистрирана Демократическата партия, не се осигури свобода на словото, печата и събранията, свобода на тайното гласуване и не бъде реорганизирано правителството според политическата тежест на партиите в него, както и свободно участие в партийните дела на бившите министри, които са в момента в затвора или под домашен арест. Категорични са, че ако условията не бъдат изпълнени, няма да признаят правителството, сформирано след изборите, и няма да сключат мир с него.

  25 август 1945
  Ден преди изборите правителството обявява отлагането им.

  28 август 1945
  От името на БРСДП(о) Коста Лулчев иска да бъде регистрирана опозиционната социалдемократическа партия.

  29-30 август 1945
  В Москва Сталин приема Георги Димитров, Трайчо Костов, Вълко Червенков и Васил Коларов. Присъстват Молотов, Хрушчов, Булганин и ген. Бирюзов. Решено е изпращането в България на Васил Коларов, а след него и на Георги Димитров. Според Сталин отлагането на изборите е несъществена отстъпка, която няма да попречи на изграждането на съветската система в България, но повече не трябва да бъдат правени никакви отстъпки; дава указания да бъдат регистрирани опозиционните партии: „По-добре би било да се легализира опозицията, за да я държите вие в своите ръце и да я заставите да бъде лоялна, отколкото да премине в нелегалност.“

  7 септември 1945
  Правителството решава да легализира опозиционните партии. До края на месеца са регистрирани БЗНС със секретар Никола Петков, Демократическата партия на Никола Мушанов и Александър Гиргинов, БРСДП(о) с главен секретар Коста Лулчев и Радикалната партия (обединена). Разрешено е издаването на техните партийни вестници.

  9 септември 1945
  От Москва се завръща Васил Коларов.

  11 септември – 2 октомври 1945
  В Лондон се провежда първата сесия на Съвета на министрите на външните работи, създаден с решение на Потсдамската конференция за изработване на мирните договори с България, Румъния, Италия, Унгария и Финландия. САЩ отказват да обсъждат мирните договори с победените страни, докато не бъдат създадени демократични правителства.

  13 септември 1945
  В Москва Георги Димитров се среща с министъра на НКГБ Меркулов, за да обсъдят охраната на Димитров в България. Димитров приема и полковниците от НКГБ Голубенко, Студников и Зеленский, които заминават за България като инструктори при министъра на вътрешните работи.

  14 септември 1945
  Правителството насрочва изборите за 18 ноември.

  21 септември 1945
  Радикалдемократическата партия е възстановена под името Радикална партия (обединена). Порицани са влезлите в Отечествения фронт членове на партията, Стоян Костурков е обявен за самоизключил се. На 11 ноември 1945 излиза първият брой на партийния орган „Народен глас“.

  24 септември 1945
  Софийският областен съд регистрира БРСДП(о) със секретар Коста Лулчев.

  29 септември 1945
  В правителството са включени Стоян Костурков от влязлата в Отечествения фронт фракция на Радикалдемократическата партия и Михаил Геновски от съглашателското крило на БЗНС.

  октомври 1945
  Създадено е Управление на съветските имущества в България (за германското имущество, получено като репарация).

  октомври-ноември 1945
  В България е американският журналист Марк Етридж, изпратен като представител на Държавния департамент със специална мисия за проучване на политическата обстановка в България и Румъния. Етридж, с помощта на проф. Сирил Едуин Блек от Държавния департамент, българин по майка, провеждат разговори със стотици хора от целия политически спектър. Ежедневно Етридж изпраща доклади до Държавния департамент за подтискането на демократичната опозиция и съветската намеса в България. След анкетата в България, десетдневен престой в Москва, където се среща с Вишински, и анкета в Румъния, Етридж е повикан във Вашингтон, за да предаде доклада си на държавния секретар Бърнс за предстоящата конференция в Москва. Президентът Труман е запознат с доклада на Етридж едва след провеждането на Московската конференция в края на декември 1945.

  16 октомври 1945
  БЗНС „Никола Петков“, БРСДП(о), Демократическата партия и Радикалната партия(о) се отказват от участие в изборите и призовават избирателите да ги бойкотират.

  4 ноември 1945
  От Москва се завръща Георги Димитров, изпратен от Сталин да проведе съветизацията на България. За Димитров е подготвена пряка телефонна връзка с Москва и по указание на Сталин съветска охрана, за която Димитров иска от Трайчо Костов и Антон Югов да бъде „по-добре замаскирана и да не стане публично известна“.

  11 ноември 1945
  Опозиционните партии БЗНС „Врабча-1“ и БЗНС със секретар Никола Петков се обединяват. Протоколът е подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

  16 ноември 1945
  Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов настояват пред министър-председателя за ново отлагане на изборите. Политическият представител на САЩ Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев, че САЩ ще признаят само представително демократично правителство.

  18 ноември 1945
  Избори за 26 ОНС, бойкотирани от опозицията. Гласуват 85,60% (3 853 097 души) от избирателите. ОФ печели 88,18 % от гласовете.

  15 декември 1945
  Открито е XXVI ОНС. За председател е избран Васил Коларов, член на Политбюро на ЦК на БРП(к).

  16-26 декември 1945
  Московска конференция на министрите на външните работи на САЩ (Джеймс Бърнс), Великобритания (Ърнест Бевин) и СССР (Вячеслав Молотов) за изготвянето на мирните договори със съюзниците на Германия, за следвоенното управление на Япония и Корея, положението в Китай, Румъния и България, създаването на комисия към ООН за контрол върху атомната енергия. Западните възражения за България са за изключването на представителите на демократични партии от правителството и репресивното използване на държавната власт от правителството на Отечествения фронт; за разлика от СССР те не признават проведените избори за свободни. Държавният секретар на САЩ Бърнс представя на Сталин доклада на Етридж за България и Румъния, но при свършения факт на проведените избори. Сталин отхвърля западните искания за реорганизация на правителството под предлог за ненамеса във вътрешните работи на България. На 23 декември дава указания на Георги Димитров в България в правителството на бъдат включени проформа няколко представители на „лоялната опозиция“. САЩ и Великобритания отстъпват от позициите си и ще признаят българското правителство, когато в него бъдат включени двама представители на демократичната опозиция, които да работят лоялно с Отечествения фронт.

  ––––––1946––––––––

  5-6 януари 1946
  Преговори между комунистите и опозицията по условието на САЩ. Никола Петков и Коста Лулчев настояват министерствата на вътрешните работи и на правосъдието да се отнемат от БРП(к), да се проведат нови парламентарни избори и да се отстрани партийния надзор над армията.

  7-10 януари 1946
  Министър-председателят Кимон Георгиев и правителствена делегация са в Москва. Сталин отхвърля искането на опозицията: “Вашата опозиция може да върви по дяволите! Тя ще загине. Никола Петков да не си мисли, че СССР и Америка ще воюват заради него.”

  9 януари 1946
  По нареждане на Сталин в София пристига Вишински, за да заплаши опозицията, че ще загуби всичко, ако не излъчи двама лоялни министри. Лулчев и Никола Петков не отстъпват от позициите си за спазване на Ялтенските споразумения за свободни избори.

  22 февруари 1946
  Меморандум на САЩ с настояване за включване на опозиционни представители в правителство не про форма, а с търсене на реално сътрудничество.

  7 март 1946
  СССР обвинява САЩ и Великобритания, че нарушават Московското решение и насърчават опозицията да му се противопоставя.

  8 март 1946
  26 ОНС приема Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти за времето след 1 януари 1935. Прилагането на закона предизвиква бурна обществена реакция.

  12 март 1946
  26 ОНС приема Закон за трудовата поземлена собственост (аграрна реформа). Отнема се притежаваната над 200 дка земя – общо 564 000 дка, 1,2 % от общото количество обработваема земя.

  21-31 март 1946
  Първото ОФ правителство подава оставка след провал на преговорите с опозицията. Салин нарежда на Г. Димитров да игнорира опозицията и да я задуши. Съставено е второ правителство на ОФ с министър-председател Кимон Георгиев. Съставено от комунисти: Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Стефанов, Рачо Ангелов, Добри Терпешев; земеделци: Александър Оббов, Любен Коларов, Георги Драгнев, Стефан Тончев; звенари: Кимон Георгиев – министър-председател, Георги Кулишев, Дамян Велчев, Христо Лилков; социалдемократи: Димитър Нейков, Георги Попов; независим: Димо Казасов.

  28 март 1946
  Поради отказа на опозиционните партии да влязат в правителството Сталин нарежда на Георги Димитров да игнорира опозицията, да не преговаря повече с нея и да предприеме “обмислени и умело организирани мерки, за я задуши”.

  19 април 1946
  Народното събрание приема изменения в Закона за печата за санкции срещу изданията, които “увреждат държавните интереси, обществения ред и отношенията с чужди държави”.

  25 април 1946
  Политбюро на ЦК на БРП(к) решава да се засили борбата с опозицията, да се повиши бдителността, милицията да разгърне борбата си с диверсантите и да се засили охраната на южната граница.

  май-юни 1946
  Показен процес над Г.М. Димитров, задочно, и 16 членове на Земеделския младежки съюз. Започва серия показни процеси срещу представители на опозицията.

  5-8 юни 1946
  Партийна делегация начело с Георги Димитров е в Москва. Сталин окуражава да не се страхуват от САЩ и Великобритания, които “правят само аларми”, и успокоява, че изтеглянето на Червената армия може да се протака. Критикува оставянето на военното министерство, премиерския пост и външното министерство на звенарите. Изисква изгонването на военния министър Дамян Велчев и определя армията като вражеска за разлика от народната милиция. Нарежда да се даде културна автономия на Пиринския край, за да се развие “македонско национално съзнание” преди този регион да бъде присъединен към НР Македония.

  6-27 юни 1946
  Процес над Кръстю Пастухов от БРСДП(о), обвинен, че със статии в “Свободен народ” е “накърнил достойнството и боевата сила на българската армия”. 72-годишният социалдемократ е осъден на 5 години строг тъмничен затвор. През август 1949 е удушен в килията си в Сливенския затвор.

  21 юни – 8 ноември 1946
  Арестуван и разследван е Трифон Кунев от БЗНС “Никола Петков” заради книгата си “Ситни дребни… като камилчета”. Освободен при избирането си за депутат, отново е арестуван на 1 ноември 1947 след разгрома на обединената опозиция. Осъден на 5 години затвор, излиза на 14 януари 1951.

  2 юли 1946
  Приет е Закон за ръководство и контрол на войската. За кратко време са уволнени 1/3 от офицерите, които според този закон са “с фашистки, реставраторски и антидемократични проявления”.

  29 юли – 15 октомври 1946
  Парижка мирна конференция.

  5-15 август 1946
  Съдебен процес срещу Тайната военна организация “Цар Крум”. Ръководителят й подполковник Антон Кръстев Иновски е осъден на смърт за създаване на “тайна фашистка организация” в армията, а останалите 6 подсъдими – на различни срокове затвор.

  7-13 август 1946
  Съдебен процес срещу Цвети Иванов, главен редактор на органа на БРСДП(о) “Свободен народ”, обвинен в клевета срещу властта. Осъден на 1 година, 7 месеца и 15 дни строг тъмничен затвор.

  8 август 1946
  Закон за трудово мобилизиране на безделниците и празноскитащите е приет от отечественофронтовските партии въпреки протестите на опозицията. Трудовото мобилизиране се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по списъци на “безделниците”, изготвени от органите на администрацията, милицията и селските общински съвети. Мобилизираните се организират в работни групи и се изпращат на принудителна работа в обекти, определени от вътрешния министър.

  9-10 август 1946
  В изпълнение на препоръката на Сталин да се развие в Пиринския край “македонско съзнание”, за да се подготви предаването му на Народна република Македония, пленум на ЦК на БРП(к) приема резолюция за даване на културна автономия на Пиринския край и задължава компартията “да популяризира в Пиринския край македонския език и култура и историята на НР Македония”.

  17-24 август 1946
  Съдебен процес срещу 22-ма дейци на ВМРО за “образуване на терористични групи за събаряне на властта”. Двама са осъдени на смърт.

  10 август 1946
  Създадени са Гранични войски (до 8 октомври 1946 се наричат Гранична милиция) със закон, внесен в НС от вътрешния министър Антон Югов по поръчение на Георги Димитров. Охраната на държавната граница минава от военното към вътрешното министерство. Причина е желанието на комунистите да поемат в свои ръце охраната на границата, през която преминават горянските чети – въоръжената съпротива срещу отечественофронтовската власт. В края на август 1947 трима офицери от съветските гранични войски начело с ген. Котомин са командировани в България и дават предложенията си за организиране на граничната охрана пред тесен състав на Политбюро на ЦК на БРП. В командването на Гранични войски са назначени партизански командири и партизани. Командир е ген. Йонко Панов, зам.-командир – полк. Лев Главинчев. През 1951 Йонко Панов е наследен от полк. Тодор Ванков (1951-1952), ген. Слави Чакъров (1952-1955, 1956-?), ген. Панайот Каракачанов (1955-1956). За 1947 щатният състав на Гранични войски е 8 615 души, през 50-те години съставът надхвърля 30 000 души. В периода 1962-1972 Гранични войски са към Министерството на народната отбрана.

  8 септември 1946
  Референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на “народна република”. 95,63 % от гласовете са “за” република. Въпреки повсеместните фалшификации резултатите не са оспорени.

  15 септември 1946
  26 ОНС обявява България за народна република. Временен председател на републиката става Васил Коларов като председател на парламента. Царското семейство трябва да напусне страната на следващия ден.

  27 септември 1946
  26-то Народно събрание одържавява със закон киноразпространението. Прекратяват дейността си 26 фирми, вносителки на филми.

  2 октомври 1946
  Подчертавайки, че България се намира под контрола на СКК, политическият представител на САЩ Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев правителството да осигури свободни избори. Съветските представители в СКК уверяват Кимон Георгиев, че СССР няма да допусне вмешателство от страна на американските и британските представители в СКК в подготовката на изборите.

  26 октомври 1946
  Опозицията обвинява правителството на ОФ, че не е изпълнило ангажимента да осигури свободни избори и съобщава за организирани групи, които с терор разгонват опозиционните събрания и избиват известни опозиционни дейци, за възпрепятстване на гласуването на привържениците на опозицията и за подготовка за фалшифициране на изборите. Представителите на САЩ и Великобритания предлагат на Петков и Лулчев да не участват в изборите, което не може да стане поради липсата на време да се предупредят организациите по места.

  27 октомври 1946
  Избори за 6 ВНС, което трябва да изработи конституция. ОФ получава 70,10 % (366 депутати, от които 275 комунисти), опозицията – 28,35 % (99 депутати).

  4 ноември – 12 декември 1946
  Сесия на СМВнР в Ню Йорк изработва мирните договори с бившите сателити на Германия.

  22 ноември 1946
  Съставено е трето правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров. 10 комунисти, 5 от БЗНС, 2 от Звено, 2 от БРСДП, 1 независим. Тъй като мирния договор все още не е подписан, Г. Димитров обещава сътрудничество с опозицията.

  24 декември 1946
  Правителството закрива органа на Демократическата партия в. “Знаме”, защото “злепоставя СССР”.

  декември 1946
  Преброяване на населението. В Пиринския край хората са принуждавани от милицията и административната власт да се записват като “македонци”. От 252 575 души 63,6% (160 641 души), се записват македонци, 21,5% – българи, 11,5% – помаци. От записалите се като македонци само 28 611 посочват като майчин език македонски, останалите – български.

  –––––––1947–––––––-

  януари 1947
  Спрени са младежките опозиционни вестници „Младежко знаме“ и „Сеяч“. За един месец е спрян „Свободен народ“. Дружество „Стрела“ към Министерството на информацията и изкуствата, което е монополист в разпространението на вестниците в страната, прави всевъзможни пречки пред разпространението на опозиционните издания.

  22 януари – 12 февруари 1947
  Процес срещу нелегалната военна организация „Неутрален офицер“, който цели да свърже конспирацията с опозиционния БЗНС. Четирима офицери получават по 15 години строг тъмничен затвор за създаване на „тайна организация с фашистка идеология“ за насилствено сваляне на властта. Други 19 души получават различни срокове затвор. Главният подсъдим о.з. ген. Иван Попов е съден през май 1947 (15 години затвор).

  29 януари 1947
  Закон за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции. По силата на закона „се изземва срещу заплащане за нуждите на ТКЗС и МТС едрия земеделски инвентар от собствениците, които нямат земя, главното им занятие не е земеделие и машината не им служи за препитание“.

  31 януари 1947
  6-то ВНС приема Закон за Българската академия на науките, с който отнема самостоятелността на БАН и я поставя под ведомството на Министерския съвет. Законът поставя за цели на академията разработва „конкретни научни проблеми и да съдейства за практическото приложение на научните постижения в страната“, да „изучава философските, обществените и народностните въпроси на здрави научни основи“ (т.е. на основата на марксизма-ленинизма) и да „следи и съдейства за общото ръководство на целокупната научна дейност на всички научни и научно-изследователски интитути и учреждения“. На 4 март за председател на Управителния съвет на БАН е избран Тодор Павлов.

  февруари 1947
  Закрито е ТВО край язовир Росица и лагеристите са преместени в лагера Куциян.

  10 февруари 1947
  В Париж е подписан мирният договор между България и държавите от антихитлеристката коалиция.

  11 февруари 1947
  Великобритания възстановява дипломатическите отношения с България, но подчертава, че не смята действията на българското правителство и провеждането на последните избори за съответстващи на духа и намеренията на Ялтенската декларация.

  25 февруари 1947
  Въведен е държавен тютюнев монопол.

  февруари-март 1947
  Студентски протести под лозунга „Вън партиите от университетите и училищата!“ срещу ликвидирането на автономията на висшите учебни заведения с подготвяния закон за висшето образование и против предимствата за партизани и политзатворници при приема в университетите. Протестите са организирани от студентските организации на земеделци, социалдемократи и анархисти и са най-силни в Медицинския и Агрономическия факултет. Студентска делегация се среща с министъра на народната просвета Минчо Нейчев, след което започват протестни акции – митинги и демонстрации, разпространяване на листовки. След десет дни на протести организаторите са арестувани и въдворени в концлагер.

  10-16 март 1947
  Проведена е парична обмяна, която има конфискационен характер. От обращение са изтеглени банкнотите от емисиите до 1943 г. До 2 000 лв. старите банкноти се обменят в съотношение 1:1, средствата над тази сума се задържат като влог в банката и могат да бъдат обменени в съотношение 4:1.

  1 април 1947
  Първа стъпка към централно планиране на икономиката. Народното събрание приема закон за двегодишен държавен план за възстановяване и развитие на народното стопанство през 1947-1948. Индустриализацията е акцент в плана – предвижда се изграждане на 53 нови индустриални обекта и високи темпове на промишленото производство. Темповете са неареални и планът за общото промишлено производство и за селското стопанство не е изпълнен изцяло.

  29-30 април 1947
  Правителството спира в. „Свободен народ“, а в. „Народно земеделско знаме“ е спрян под предлог, че работниците отказват да печатат вестника. След 30 април не излиза нито един опозиционен вестник.

  23 май 1947
  Обособен е ІІІ отдел в ДС с разузнавателни функции. В периода 1950-1952 г., когато започва същинското изграждане на „разведката“, за негов началник е назначен Христо Боев, агент на съветското военно разузнаване, който от 1921 под ръководството на началника на съветското военно разузнаване Ян Берзин изгражда съветска агентурна мрежа в България. През 1952 г. външнополитическото разузнаване е издигнато в Първо управление на ДС, но обемът и качеството на информацията, постъпваща от него, продължава да бъде слаба. Политбюро със секретно решение от 21.ХІ.1953 г. задължава „ръководството на МВР да вземе решителни мерки и преодолее слабостите по външнополитическото разузнаване“. В Москва са изпратени 25 служители от ДС за едногодишно обучение по линия на разузнаването. През 1969 управлението е издигнато в Първо главно управление на ДС.

  29 май 1947
  Лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков отхвърля проекта на ОФ за конституция и обявява проект на опозиционния БЗНС.

  5 юни 1947
  Великото народно събрание отнема депутатския имунитет на Никола Петков. Той е арестуван в самия парламент по обвинение, че с военни организации е подготвял въоръжен държавен преврат.

  12-14 юни 1947
  Процес срещу Петър Коев от ръководството на опозиционния БЗНС. Осъден на 12 години и 6 месеца строг тъмничен затвор като „идеен подбудител“ на създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“. Признанията на Петър Коев са изтръгнати с жестоки мъчения; процесът трябва да подготви обвинението срещу Никола Петков.

  19 юни 1947
  Комунистическото ръководство обсъжда проекта на обвинителния акт срещу Никола Петков. Участват съветските инструктори от НКГБ, Георги Димитров, Васил Коларов, Антон Югов, Трайчо Костов, Руси Христозов, Петър Вранчев и Владимир Поптомов.

  20 юни 1947
  6-ото ВНС приема на първо четене проекта на ОФ за конституция. Приет е Закон за висшето образование, който унифицира, идеологизира и русифицира висшето образование. Ликвидирана е университетската автономия; висшите учебни заведения са държавни; учебният процес е уеднаквен; във всички факултети трябва да бъдат открити катедри по „научна философия“; в Историко-филологическия факултет на Софийския университет се въвежда изучаването на историческия и диалеткическия материализъм; висшите училища трябва да организират планово научноизследователската си работа. Чл. 37 от закона предвижда уволнение на преподаватели, обвинени в „антинародна и фашистка дейност“, а чл. 41 – изключване на студенти с „фашистки и други противонародни прояви“. Опозицията остро протестира срещу идеологизирането на висшето образование, отнемането на творческата свобода, възможността за прогонване на преподаватели и ограничаването на правото на образование.

  27 юни 1947
  Постановление на МС отнема 2/3 от манастирските земи.

  8 юли 1947
  Правителството категорично отказва участие на България в „плана Маршал“ за възстановяване на Европа с американска финансова подкрепа. Това става по съветско указание, тъй като съветското ръководство се страхува, че с „плана Маршал“ ще бъде спряно изплащането на репарациите към СССР; международната помощ ще бъде предоставяна не по двустранни договори, а под международен контрол; изискване на плана е да има свободна икономика и икономическа интеграция със Запада. Което би попречило на съветския контрол върху Източна Европа и би лишило от икономическите лостове на властта комунистическите партии, вече управляващи в тези страни.

  5 август 1947
  Започва съдебният процес срещу Никола Петков. Петков отхвърля обвиненията в конспирация за държавен преврат. На 16 август е произнесена смъртната му присъда. Изпълнена е на 23 септември в Софийския централен затвор.

  26 август 1947
  Народното събрание приема Закон за забрана и разтурване на БЗНС „Никола Петков“ и на Земеделския младежки съюз. Разпуска се парламентарната им група, имуществото им се конфискува, опитите за възстановяване на партията ще се наказват по Наредбата-закон за защита на народната власт.

  15 септември 1947
  Влиза в сила мирният договор с антихитлеристката коалиция, СКК прекратява дейността си, а съветските войски трябва да напуснат страната в 90-дневен срок.

  22-28 септември 1947
  Делегация на БРП(к) участва заедно с 9 европейски компартии в Шклярска Поремба в Полша в създаването на Коминформбюро. Източноевропейските страни преминават от етапа „народни демокрации“ към изграждане на съветски комунизъм.

  23 септември 1947
  Никола Петков е обесен в Софийския централен затвор. Погребан е в незнаен гроб в Софийските гробища.

  27 септември 1947
  Постановление на Министерския съвет за създаване на Държавни земеделски стопанства – ДЗС.

  8-21 октомври 1947
  Процес срещу 39 членове на организацията „Военен съюз“, обвинени в създаване на „фашистка организация с цел събарянето на установената власт“. Главният обвиняем ген. Кирил Станчев, участник в деветосептемврийския преврат, е осъден на доживотен затвор.

  14 октомври 1947
  Пленум на ЦК на БРП(к), осъществявайки решенията в Шклярска Поремба, решава да се премине към установяване на еднопартийна система като опозицията бъде унищожена, ОФ стане единна масова организация и започне „преход към социалистическо развитие“. Проектът за конституция трябва да се промени според новите цели.

  16 октомври 1947
  Приет е Закон за адвокатите, с който е отменен законът от 1925. Новят закон запазва адвокатските колегии, адвокатските съвети и Висшия адвокатски съвет, но силно ограничава правомощията и независимостта им. Адвокатите могат да упражняват професията си само в колективи, които разпределят делата и определят възнагражденията според тарифа на Министерство на правосъдието. Дисциплинарните жалби вече се разглеждат не от Висшия адвокатски съвет, а от Висш дисциплинарен съд, в който влизат и съдии.

  21 ноември 1947
  Заради предстоящото посещение на Йосип Броз Тито са арестувани членове на ВМРО и на студентската организация „Шар“. 56 от тях са изпратени в концлагера Куциян. Между тях е и Димитър Талев (втори лагер след Бобовдол – от април до август 1945), освободен от Куциян на 10 януари 1948.

  25-28 ноември 1947
  В България е югославска правителствена делегация начело с Тито. На 27 ноември е подписан двустранен Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ.

  4 декември 1947
  6 ВНС приема новата конституция.

  11 декември 1947
  Георги Димитров съставя четвъртото правителство на ОФ с 14 комунисти, 5-ма земеделци, 2-ма социалдемократи и 2-ма звенари.

  15 декември 1947
  Обнародван е Закон за собствеността и стопанисването на частните гори, по който се национализират притежаваните от частни лица гори и горски пасища над 50 декара за чисто полските райони и 100 декара за горско-полските и чисто горски райони (независимо дали са включени в горовладелски кооперации). От лицата, непризнати за земеделци-стопани по Закона за трудовата поземлена собственост, се конфискуват горите над 30 декара за чисто полските райони и над 60 декара за горско-полските и горските райони.

  21-22 декември 1947
  Младежките организации на партиите в ОФ се сливат в Съюз на народната младеж (СНМ) – казионна масова организация за контрол върху младежта и възпитанието й в комунистически дух, за подпомагане мероприятията на комунистическата власт, в това число организирането на бригадирското движение, и като банка кадри за ръководството на компартията.

  23 декември 1947
  Одържавяване на промишлеността. Правителството приема законопроект за национализация на частните индустриални и минни предприятия. Преди да бъде обявен по радиото в 14 часа, в 11 часа предприятията са завзети от организирани групи. Законът е приет на следващия ден. Национализирани са 6100 предприятия, собствениците не са обезщетени с държавни лихвени облигации, както е предвидено в закона. Национализацията започва през 1945 с конфискуването по присъдите от Народния съд изцяло или частично на 137 индустриални предприятия; през 1946 по закона за конфискация на придобитите със спекула имоти са конфискувани други 700 предприятия.

  26 декември 1947
  Със Закон за банките е извършена национализация на банките. Създадена е нова банкова система, която обхваща Българската народна банка като банка за краткосрочно кредитиране и Българска инвестиционна банка като банка за финансиране и кредитиране на капиталните вложения. Запазват се популярните банки и Пощенска спестовна каса. Законът не засяга Кредитна банка, която е под ръководството на Управлението на съветските имущества в България и в която 94% от акционерния капитал са бивша собственост на Дойче банк, получени от Съветския съюз като репарация.

  28-29 декември 1947
  27 конгрес на БЗНС отхвърля съсловния принцип и идеята за самостоятелна селска власт и прокламира „изграждане на социализъм“.

  декември 1947
  Съветските войски напускат България.

  Източник: http://lado.blog.bg/

• Работата по новия Изборен кодекс влезе в глуха линия

  Проектът се обсъжда на тъмно, при неясни критерии и политическа рамка казва Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда в интервю на Таня Петкова (MEDIAPOOL)

  Г-жо Цонева, следите работата на временната комисия за новия Избирателен кодекс. Според вас ще успеят ли управляващите, както обещаха, да приемат до края на тази сесия на първо четене кодекса?
  
  

  Няма как да бъде приет на първо четене до края на тази сесия. Законопроектът за изборен кодекс още не е разглеждан в цялост от временната комисия. Не е гласуван от нейните членове. Не е подписан от вносителите и не е внесен в Народното събрание. След това предстои гледане от комисиите.

  При тази процедура е ясно, че кодексът няма как да мине на първо четете до края на тази сесия. До края на юли могат да успеят да го внесат в деловодството на НС, но ще влезе за гледане в комисиите през септември и едва след това може да върви на първо четене. Освен това искам да припомня, че в своя доклад от 29. 03. 2010 г. ПАСЕ препоръчва проектът за кодекс да се консултира с Венецианската комисия – нещо което трябва да бъде направено, за да има пълни гаранции, че този толкова важен акт гарантира спазването на стандартите за провеждане на свободен и честен изборен процес и защитата на демократичните правата на гражданите.

  Институт за Развитие на публичната среда прави независим граждански мониторинг на начина, по който ще бъдат изработени и приети новите изборни правила. Какво всъщност се случи, след като НС взе решение да се прави ново изборно законодателство?

  При конституирането на 41-то НС политическите сили декларираха готовността си да започнат работа по единен изборeн кодекс, който да бъде приет в първата година от работата на новия парламент. В своя декларация от 22 юли 2009 г. НС заяви, че цели “гарантиране на стабилност на демократичната политическа и партийна система чрез честен изборен процес и приемане на ново изборно законодателство и промени в Закона за политическите партии и Закона за допитване до народа”. Преди няколко дни се навърши една година от това обещание.

  В състоялите се веднага след изборите дебати, депутатите твърдяха, че обществото не вярва, че в България има честен изборен процес и това налага създаването на временната анкетна комисия, която като политически орган да даде политически отговор какви са причините за това и да зададе посока на бъдещата работа по Изборен кодекс.

  Септември 2009 г. бе сформирана Временната анкетна комисия за проверка на сигналите за опорочаване на изборите за НС от 5 юли 2009 г. декември тази комисия приключи работа. Вместо Бяла книга на изборния процес в България, която да предизвика широк обществен дебат, да определи политическата рамка и принципите, които ще следва новото изборно законодателство комисията, след тримесечна работа „достигна до извода за неотложна необходимост от изработването и приемането на ново изборно законодателство със съответни гаранции за законосъобразното протичане на изборния процес“. И до днес докладът не е публикуван на сайта на парламента.

  От подробния анализ на съдържанието на доклада става ясно, че комисията не е успяла да достигне до ясен и систематизиран списък на проблемите, които новото изборно законодателство трябва да реши, т.е. политическият отговор, задаващ рамката на предстоящата реформа в изборното законодателство, не беше даден.

  През февруари 2010 г. бе сформирана временна комисията от 15 депутати, по трима от всяка политическа група, за изработване на Изборен кодекс. Мандатът на комисията е 6 месеца.

  Последните три месеци временната комисия работи закрито, тъй като заседават само работните групи по отделните глави на кодекса. Така работата не става ли непрозрачна?
  
  Бисмарк е казал „Колкото по-малко знаят хората за това как се правят салами или закони, толкова по-здрав ще бъде сънят им“. Въпреки това ние се опитваме да проследим как и от какви парчета ще бъде направен изборния кодекс – един от най-важните за политическата ни система закони. Проследяването на процеса се затруднява, защото комисията от 4 май 2010 г. не е имала открито заседание. Нито медиите, нито неправителствените организации знаят какво се случва, какви предложения се разглеждат, какви са аргументите на различните политически партии. Работи се в групи, чиито заседания не са открити.

  Правилникът на НС указва, че временните комисии работят по правилата на постоянните комисии. Не е предвидено с каква честота следва да заседава една комисия – това тя си решава, но 3 месеца без да има публичен дневния ред, от общо 6 месеца мандат, според мен е абсолютно неприемливо. Твърдеше се, че юни ще започне обсъждането и гласуването в комисията на текстовете от проекта, глава по глава – това не се случва, защото няма готовност.

  Каквото и да се работи в тези групи, липсата на публичен дебат за същността на предложенията, техния смисъл и философия ограничава възможността за всякакво участие в този процес и поддържане на публичния интерес и информираност по този толкова важен за демократичното управление акт. За нас е много важно публично да се обявява какъв резултат се цели с всяко едно предложение и какво ще се постигне с неговото прилагане за политическата система.

  Ние сме дали предложение например за намаляване на броя на застъпниците с цел ограничаване на легитимното купуване на гласове и прерязване на престъпните мрежи за упражняване на контрол при купуване на избори, по-строги механизми за финансова отчетност на кампаниите на местно ниво, въвеждане на преференциален вот и др. Нямаме обратна връзка как се възприема това и не получаваме възможност да го представим и аргументираме поред комисията, защото тя няма заседания през последните месеци. Това е само един пример.

  Вижте какво се случва във Великобритания. Там започват политическа реформа. Ще бъде променена избирателната система с въвеждане на алтернативна система за гласуване. Волята на избирателите за промяна в изборната система ще бъде проверена чрез референдум и публични обсъждания. На сайта на британския парламент можете да видите апел към гражданите да изпращат своите мнения по реформата.

  Председателят на парламентарната комисия, натоварена с промените, казва, че иска да получи гледните точки и мненията на колкото може повече граждани, включително и чрез използването на новите медии. Подходът, както виждате, е доста различен между британския и българския законодател.

  Временната комисия организира две обществени обсъждания, през декември и март, с ангажимент за още едно през май, което не се състоя. Предстои да видим какво от предложенията на неправителствените организации е намерило място в кодекса. Ако комисията се интересува и насърчава участието на гражданските структури в дебата по новите изборни правила, би следвало в доклада към законопроекта да се сложи резюме на постъпилите предложения от заинтересованите организации и становището на комисията по тях.

  Има ли според вас съгласие между отделните парламентарни сили единомислие по основните проблеми, свързани с унифицирането на изборното законодателство?

  Оставаме с впечатлението, че комисията работи без ясна политическа рамка. Този парламент имаше изключителната възможност да приеме изборния кодекс през първата година от своя мандат, но това не се случи, въпреки шумно заявените ангажименти. Причините могат да са различни – липса на истинска воля да се направи промяна, липса на капацитет или пък други наложени приоритети на мнозинството.

  Партиите са изключително единни по отношение на невъвеждането на преференции на местни избори. В този смисъл законодателството няма да е до край унифицирано, тъй като на парламентарни и евроизбори ще има преференция, а на местни избори избирателят няма да може да посочва своите предпочитания. Точно там, където хората се познават и елементът на мажоритарност има смисъл, това няма да се случва.

  Още не е ясен и прагът, при който преференцията ще се зачита. В началото всички партии бяха категорични, че той следва да е нисък, за да действа. Сега какво се е получило предстои да видим.

  Понякога в комисията има комични моменти – внася се нещо за разглеждане, но не е ясно кой стои зад него, коя партия го предлага, за да го защити и аргументира. Работата зацикли, изглежда поддържането на статуквото надделя.

  Страхувам се, че ще видим една леко модифицирана компилация от съществуващите досега четири изборни закона – за парламент, за евродепутати, за местни избори и за президентски избори, обединени в изборен кодекс. Каквато не беше целта на това усилие.

  Очаква ли се промяна на многомандатните райони?

  Макар, че има нужда от сериозно прекрояване на многомандатните райони, в тях няма да има промяна. Сегашното състояние е несправедливо спрямо избирателите. Заради това, че някои от районите се различават в пъти по брой на населението, се изкривява представителството на регионално ниво. Гласовете в отделните МИР- ове тежат по различен начин. Някъде един депутат се избира с 3000 гласа, а другаде с 20 000. Тази несправедливост няма да бъде премахната. Твърди се, че се изчака преброяването през март 2011 г. и тогава пак да се гледа кодекса в частта за избирателните райони, но на мен не ми изглежда достоверно. Така една от ключовите задачи на кодекса остава нерешена.

  Успоредно с Изборния кодекс трябваше да вървят и промените в други закони, свързани с изборите – в Закона за политическите партии, НК и НПК. В Наказателния кодекс бе направена промяна, която позволява използването на специални разузнавателни средства при купуването на гласове, но законът за политическите партии не е пипан.

  Остава открит въпросът за обжалването на резултатите от изборите в административните съдилища. Сега при парламентарни и европейски избори и при избори за президент и вицепрезидент оспорването е пред Конституционния съд. Комисията обсъждаше да изпрати запитване до КС по този въпрос, но мисля, че това така и не се случи.

  Изключително важно е гражданите да бъдат много добре информирани техните политически представители какво са направил в рамките на дискусията за Изборния кодекс, колко последователни са били в отстояването на определени принципи и какво предлагат, за да се гарантира честността на изборния процес. За това по проекта, който осъществяваме, с подкрепата на Балканския тръст за демокрация, чрез портала „Граждански форум за нов изборен кодекс“, предоставяме информация за това, което излиза в медиите, документи на комисията, позициите на партиите.

  Един от тези проблеми, които мнозинството иска да ограничи, е т. нар. корпоративен вот и купуването на гласове. Ще успеят ли да го пресекат? 
  
  Предлага се регистрация преди изборите в определен срок и регистриране на листи на партиите и коалициите най-малко в 50 – 100 общини на местни избори или в цяла област или регион за планиране. Не виждам това как ще спре корпоративния вот. Според вас т. н. бизнес партии ще успеят ли да се регистрира в 50 общини за изборите? Според мен да. Ако не могат да се регистрират коалиции с имена като МОРЕ, ФАР, „Заедно за….“ на 100 места, то корпоративният вот и купените гласове ще се използват за завладяване на местната власт, чрез взета под наем или прекупена партия, която отговаря на условията на кодекса и на конкретното място ще бъде ракета носител за престъпните интереси.

  Този подход драстично ще се увеличи броя на независимите кандидати. Ще се купуват отделни „независими“ кандидати – преминаването на общинската избирателна квота ще осигурява участието в общинския съвет. Няколко независими кандидати, вкарани в местната власт и престъпните интереси отново ще са задоволени. Наличието на многото кандидати разпиляват силно вота и така се улеснява допълнително купуването на гласове.

  Трябваше да има специален дебат за купуването на гласове, много широк с участието на експерти, НПО, партии. Това е ключовият за решаване въпрос в кодекса. Проблемът с изборите за продан нарежда България до страни като Конго, Колумбия, Филипините, Еквадор, Мавритания, Мароко.

  Ще бъде ли въведено, поне експериментално, електронното гласуване?
  
  Да, кодексът ще предвижда пилотно електронно гласуване. Знам, че „Гласуване без граници” внесоха конкретно предложение до комисията как това да се случи. Обмисляше се да бъде въведено пилотно гласуване през Интернет и регионален преброителен център на частичните кметски избори в Габрово. За да се направи такъв експеримент беше нужна промяна в закона за местните избори, тя обаче не беше направена и идеята с експериментиране на двете идеи пропадна.

  Сред мнозинството имаше идеи и интернет-медиите да бъдат „приравнени“ с останалите по време на изборната кампания.

  Принципно, терминът „медия“ и „интернет – медия“ няма легална дефиниция. Усилието на комисията да получи точна дефиниция на понятията интернет сайт, собственик на интернет сайт, социална мрежа, предизвика бурен дебат сред интернет общността. Разгоря се дискусия блоговете медии ли са, която мисля, че е полезна.

  В крайна сметка след множество обяснения от страна на председателя на комисията като че ли стана ясно, че разпоредбите в Изборния кодекс ще засягат електронните версии на вестниците и информационните агенции, без блоговете и мрежите.

  Проблемът възникна от това, че няма достатъчна публичност за съдържанието на проекта за кодекс и от това, че вносителите на различни идеи не ги представят и защитават пред обществото. Специално за тези текстове имаше скандал в комисията – искане на извинения, за това кой бил ги внесъл и какво всъщност е целял с тях.

  Между другото, в закона за избор на президент и вицепрезидент от 2006 г. има текст: „Общите правила за предизборната кампания, включително тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет сайтове”.

  
  Източник: http://mediapool.bg/

• Емигранти

  В България има неконтролируемо изтичане на мозъци, на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри, въобще всичко, което е нужно на България като нация да съществува и да развива своя собствена икономика, каза за „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него – откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., годишният брой на емигрантите се увеличава непрекъснато.
  Икономическата ситуация в страната подтиква много българи да си търсят работа в чужбина. 
  В същото време министърът, отговарящ за българите в чужбина, проф. Божидар Димитров каза, че общият брой на новите български граждани от началото на годината става 11 351.
  
  

  
  Агенция „Фокус” 
  Жителите на община Белица емигрират най-често в Канада
  Жителите на община Белица, където ръстът на безработицата е най-висок, емигрират най-често в Канада. Това каза за радио “Фокус”-Пирин кметът на общината Ибрахим Палев. Той допълни, че освен в Канада, българите се отправят на гурбет и в Гърция. Кметът каза още, че повечето от емигрантите се занимават със земеделие. Той уточни, че през летните месеци по-голямата част от гастарбайтерите се завръщат по родните си места. 
  На въпрос има ли чужденци, които да са се заселили през последните години в община Белица, Ибрахим Палев заяви, че няма желаещи, които да се установят да живеят в общината. 
  Цветелина ПИШИКОВА 
  
  
  Агенция „Фокус” 
  Масово имигрират жителите на карловското село Богдан
  Масово изтичане на хора се наблюдава от карловското село Богдан. Това съобщи за радио „Фокус” – Пловдив кметът на селото Димитър Дечев. Той нарече процеса „изтичане на хора, което е пълна трагедия“. В началото на мандата му, селото е наброявало 1027 души, било е част от индустриален център. То се е населявало предимно от бивши работници на ВМЗ Сопот, с къщи на по два етажа, с интелигентни хора, с повече деца. Сега, обаче, около 300-400 души са напуснали село Богдан. Кметът също се кани, когато му свърши мандата, да замине за Австралия. Богданци са по цял свят – Англия, Италия, Испания, Гърция. Дори и тези хора, които са били заминали на тримесечни договори вече са се настанили трайно в чужбина, каза Дечев. Няма случаи жителите на Богдан да се връщат и да възстановяват имоти в района. В момента в селото има много пустеещи и изоставени имоти на емигранти. Много от изоставените къщи вече застрашават съседите и селото. Те са се превърнали в развъдник на змии и гущери. Кметът се страхува, че скоро ще плъзнат из цялото село. Основната причина за емигрирането е безработицата, която е особено голяма. Това е валидно особено за ромските квартали. Там всички са бивши работници на ВМЗ Сопот. Сега вече не работят в завода, тъй като има изискване работниците да са със завършено средно образование. Навремето тези хора са взимали по 400 -500 лв. и са строяли големи къщи, всичко са влагали в строителство, каза Дечев. 
  Цветана ТОНЧЕВА
  
  
  Агенция „Фокус” 
  Около 350 семейства са емигрирали през последните години от община Якоруда
  Официална статистика на жителите на община Якоруда, които емигрират не се води по простата причина, че има голяма динамика, заради кризата, която е обхванала и Италия, Испания и Португалия. Пред радио “Фокус”-Пирин кметът на община Якоруда Нуредин Кафелов заяви, че не по-малко от 300-350 са семействата, които са емигрирали през последните години от община Якоруда. Най-честите дестинация, на които се отправят емигрантите са южните райони на Италия, Португалия, Испания. „Имаме малко хора и в САЩ, Турция и Гърция”, каза кметът. Емигрантите от община Якоруда търсят възможности за установяване в страната, в която са емигрирали.
  Кафелов посочи, че жителите на общината, които се завръщат по родните места след гурбет, не закупуват имоти. По думите му, единствената инвестиция, която предприемат, е да ремонтират и модернизират домовете си. 
  Цветелина ПИШИКОВА
  
  
  Агенция „Фокус”
  Жителите на Община Струмяни най-често емигрират в Испания, Гърция и Италия
  Струмяни. Не водим статистика колко са жителите от Община Струмяни, които са емигрирали в чужбина, но техният брой определено не е малък. Това каза за радио “Фокус”-Пирин кметът на Валентин Чиликов. Той допълни, че хората от общината емигрират най-често в Испания, а за сезонна работа жителите на общината предпочитат Гърция и Италия. 
  Чиликов допълни, че емигрантите се прибират в Струмяни не само през месец август. „По-голямата част от тях си идват, за да прекарат почивките си тук, а другите, които работят в Гърция, се прибират всеки уикенд”, каза още Чиликов и допълни, че през последните четири години има засилен интерес за закупуване на имоти в община Струмяни. „През изминалите години имоти купуваха и хора, които не са свързани с нашата община”, каза още градоначалникът и посочи като пример жители на община Плевен и Централна България като цяло, които са закупили имоти в общината, което според Валентин Чиликов е радващо. 
  На въпрос има ли чужденци, които да са се заселили през последните години в община Струмяни, Валентин Чиликов заяви, че има няколко семейства англичани. „Едното от семействата е в Струмяни. В село Микрево също има едно семейство, което закупи имот, но все още не са се установили трайно. Също така в село Илинденци има също две семейства, отново от Англия, които живеят трайно там”, каза още градоначалникът. И от Норвегия няколко семейства са закупили къщи в община Струмяни. 
  Цветелина ПИШИКОВА
  
  
  Агенция „Фокус”
  Емигранти от великотърновските села Самоводене и Балван са се занимавали главно със земеделие в чужбина
  От великотърновското село Самоводене емигранти е имало най-вече в Америка. Те обаче отиват да работят там и след това се връщат в селото. Това каза за радио „Фокус” – Велико Търново кметът на селото Николай Милаковски. Според него, самоводчани не са бягали в чужбина. Ходели са в Америка за по 2 – 3 години, но след това се връщат в селото и купуват земя. Поради тази причина и землището на селото е много голямо. Когато са отивали в чужбина жителите на Самоводене са се занимавали само със земеделие, поясни кметът. При връщането си в родното място, спечелените пари те са инвестирали отново в земеделие. 
  Не е имало емигранти от село Балван, Великотърновско, каза за радио „Фокус” кметът Радослав Христов. Според него, има само хора отишли временно на работа в чужбина – за по 2 – 3 месеца и се връщат. Държавите, към които те се ориентират най-често са Гърция, Белгия, Холандия и Германия. В тези страни повечето от жителите на Балван са се занимавали със селско стопанство, информира Радослав Христов.
  Даниела СТОЯНОВА
  
  
  Агенция “Фокус”
  Рязко се е увеличил броят на сватбите през летния сезон в сатовчанското село Кочан
  Рязко се е увеличил броят на сватбите през летния сезон в сатовчанското село Кочан, съобщи кметът Румен Орачев, предаде кореспондентът на радио „Фокус”-Пирин . Една от основните причини за тази тенденция е идващите си през лятото емигранти от селото, които предпочитат да сключат брак в Кочан. Кметът разказа, че не са единица случаите, при които и булката и младоженецът живеят в чужбина, но се връщат в Кочан, за да се оженят в родното си село. През последните години това е станало масова практика в сатовчанското село. Доказателство за това е фактът, че преди години, сватбите там са се правели предимно в зимните месеци, когато няма полска работа, докато напоследък има множество сватбени тържества и през лятото.
  Даниела КРАНТЕВА
  
  Агенция “Фокус”
  15 бебета на емигранти от дупнишкото село Бистрица са родени зад граница
  Повече от 150 жители на дупнишкото село Бистрица са заминали да работят в чужбина през последните години. Това съобщи пред радио „Фокус” – Кюстендил секретарят в общинската администрация в селото Марияна Антова. Тя посочи, че цялото население на селото е около 2000 души. Тенденцията за работа в чужбина е още от 1992 година, като заминават както отделни хора, така и цели семейства. Само през последните пет години по тази причина извън страната са се родили общо 15 бебета. Най-много са родените в Италия – 11 бебета, по две са в Испания и САЩ. По думите на Антова, в последния месец се наблюдава тенденция гурбетчиите да се завръщат в родното си място. „Оказа се, че и там няма работа и затова хората предпочетоха да се върнат обратно в селото. Аз съм една от тях, тъй като съпругът ми остана без работа”, допълни Антова. Според нея, най-много жители на село Бистрица работят в Италия и по-точно в градовете Монца и Римини. Основното, с което се занимават, е строителство, монтажни дейности и работа в заводи. Жените най-често работят като чистачи и сервитьори. „Има и едно успяло младо семейство, което живее в САЩ, но като цяло и в чужбина хората са зле”, допълни Антова.
  Милена СТОЙНЕВА 
  
  Агенция “Фокус”
  Най-голямото емигрантското средище във Великотърновско е в село Поликраище
  Най-голямото емигрантското средище в област Велико Търново се намира в село Поликраище, община Горна Оряховица. Това каза за радио „Фокус”-Велико Търново кметът на селото Тодор Найденов. Много от хората там са се изселили, по-малко са тези, които отиват временно на работа в чужбина и после се връщат. „Има над 800 души от селото в чужбина. Част от тях вече са се слели с местното население и са се стопили”, заяви Найденов. По думите му, това са хората, подгонени от немотията. Най-често хората са се изселвали в Австрия, Унгария, Словакия, Чехия, Аржентина. Няколко семейства има в Германия, както и в Нова Зеландия, Австралия, информира кметът. В чужбина изселниците от село Поликраище са се занимавали предимно с градинарство, обясни той. През последните пет – шест, до 10 години няма хора, които са отишли временно в друга държава и после да се върнат в родния край, каза още Тодор Найденов. „Сега има такива, които ходят до Испания, Гърция, Кипър, но това са нови – работят една година, идват си тук, купуват си имоти и пак заминават. Така правят по-младите. По-възрастните са се устроили трайно там”, каза Найденов. В неделя е празникът на селото и има повече от 100 души – гости, дошли заедно с жените си, с децата си. Според кмета те си пазят и българското гражданство, искат си българския паспорт. Тодор Найденов допълни, че от селото поддържат връзки с българите в чужбина. Имат няколко договора за подкрепа за сътрудничество с едно македонско село Колешино, което се намира до град Ново село на 20 км от границата. Дългогодишни връзки имат и с колонията в Унгария. „Поддържаме си връзките най-много с Унгария. Тази година, от 17 до 22 август, имаме покана заедно с кмета на общината сме канени на тържеството по случай обявяването на Халасцелек за град”, заяви Найденов. Това е едно селище на около 15 км от Будапеща, обясни той. Поканата е от българското самоуправление, което наброява около 200 души, голямата част от които от Поликраище. По думите на кметския наместник, унгарският град е известен с това, че българи са го заселили, основателите са от Поликраище. Българи и унгарци си гостуват над 15 години. Според Найденов, българите там имат голям интерес към родни книги, вестници, учебници. „Не пропускаме случай, когато отиваме да им занесем някоя книга, особено от историческото минало”, категоричен е той. Те имат българска библиотека в самоуправлението, също и в Културния дом, каза още Тодор Найденов. Според него, децата на българи в Унгария се интересуват от наши книги, хората поддържат българския си корен. 
  Даниела СТОЯНОВА 
  
  Агенция “Фокус”
  Около 30 жени от пловдивското село Труд работят в Гърция
  Около 20-30 жени от село Труд, община Марица, работят земеделска работа в Гърция. Това съобщи за радио “Фокус” – Пловдив кметът на селото Костадин Кирков. Процентът на хората, заминали зад граница, е незначителен на фона на населението от около 5000 души. Освен сезонната работа по прибирането на реколтата има и жени, които гледат възрастни хора в чужбина, уточни Кирков. Той уточни, че за Англия и Испания също са заминали няколко младежи с надеждата да спечелят повече пари и отново да се върнат в България. По думите на Кирков, безработицата в село Труд не се усеща толкова осезаемо в сравнение с други села, отдалечени от големите градове. Според кмета на село Труд повечето хора отиват в чужбина временно, за да припечелят определена сума и отново се връщат. Кирков уточни, че от село Труд няма случаи на емигрирали семейства. 
  Димитър ВЛАДИМИРОВ
  
  Агенция “Фокус”
  Около 30 чужденци, предимно белгийци и холандци, живеят в поповското село Помощица
  Традиционно в село Понощица се провежда сбирка на чужденците, живеещи в района. Това съобщи за радио „Фокус”-Шумен Илия Илиев, кметски наместник в населеното място. На събитието се изнася обикновено фолклорна програма. Чужденци в селото са се заселили през 2005 година, обясни Илиев. За разлика от друг път тази година празникът ще е по-скромен, но все пак ще се продължи традицията. Около 30 чужденци пребивават към момента в селото, като те са закупили и собствени имоти. Илиев обясни, че около 70 къщи са притежание на чужденци. Те закупуват стари къщи и после ги възстановяват. Преди всичко селото привлича хората с това, че е отдалечено от пътни артерии, тихо и спокойно е, а и природата е изключително чиста. Сред чужденците има, както възрастни, така и деца. Край селото има доста гори, в североизточната част е разположени липова гора. На много места има полски чешми, които са възстановени, има и четири места обособени за пикник. Самият празник в Помощица тази година ще започне в 19.00 часа в събота в центъра на селото. 
  Йоанна ВЛАДИМИРОВА
  
  Агенция “Фокус”
  Много жители на Добрич търсят препитание в Германия
  През последните години потокът от граждани, които търсят работа в чужбина, не намалява. Оказва се, че голяма част от добричлии търсят препитание в Германия и това се отнася за голяма част от ромското население, предаде кореспондентът на радио “Фокус” – Варна. От териториалното статическо бюро в града заявиха, че няма точна статистика колко души са напуснали града и са предпочели да живеят в чужбина, но справка в туристическите агенции, където се продават билети за самолет и автобус, както и в чейнджбюрата на града, показва, че много добричлии избират Германия, като място за работа. Данните за парични преводи в обменните бюра, където се извършва тази услуга, показват, че в Добрич около 42% от парите, сънародниците ни изпращат именно от тази държава. Добруджанци работят и в други европейски страни, като Испания, Италия, Норвегия, Полша. След Германия обаче, най-голям е потокът от добруджанци, емигрирали в Гърция и Кипър. Това твърдят агентите от фирми, продаващи билети за чужбина. В последните години в Добричка област броят на фирмите, които извършват производствена дейност, намаля значително. Стагнация се усеща и на пазара на услуги и търговия на дребно. Тази година дори сезонната заетост в сферите на туризма и земеделието не редуцираха цифрата на безработица в региона. В това уверяват местните синдикати. Всички тези фактори са причина процесът на емиграция да продължава. Няма и точни данни за чужденците, избрали да живеят в Добричка област. От агенциите за недвижими имоти твърдят, че в момента основно имоти у нас купуват руснаци, а в предишни години и англичани. Някои от чужденците се заселват трайно, други прекарват само част от годината в нашата страна. 
  Жулиета НИКОЛОВА 
  
  Агенция “Фокус”
  Много хора в община Камено преживяват благодарение на емигрантите, според кмета
  От 90-те години на миналия век е започнала икономическата миграция от община Камено. Това каза за радио „Фокус”- Бургас кметът Стефан Бонев. Гастарбайтерите от региона се насочват предимно към съседна Гърция. В последните години с облекчаването на режима на пътуване има жители на общината, които се ориентират и към Италия и Испания. „Благодарение на тези икономически емигранти много хора около тях преживяват”, обясни Бонев. С парите, изкарани от гурбет, те си купуват или строят къщи в Камено. „Не се увеличава броят на емигрантите, то е едно постоянно число. Хората, които са си направили пътеката, продължават тази си дейност. Някои от емигрантите в Гърция се връщат”, обясни кметът на Камено. Голяма част от емигрантите са ниско квалифицирани и образовани и работят предимно в селското стопанство. Те не се връщат по родните места през лятото, а предимно по Коледните и Великденските празници. Емигрантите са предимно от Камено, Кръстина, Винарско и Трояново. Това са роми и копанари, етническите българи са много малък процент от емигрантите, посочи Бонев.
  Виолета ДИМОВА
  
  Агенция “Фокус”
  Татяна Велева: Около 70% от проституиращите момичета в холандския град Грьонинген са от Сливен
  Около 70% от проституиращите момичета в холандския град Грьонинген са от Сливен. Това каза пред радио „Фокус” – Сливен Татяна Велева, секретар на местната комисия за борба с трафика на хора. Това е един от градовете, в който сливенското присъствие на момичета, предлагащи плът е най-голямо. Всички момичета работят легално и по собствено желание. Татяна Велева коментира, че комисията има за цел да предотврати сексуалната експлоатация на момичета от сводници. Според нея проблемът не е във факта, че проституират, тъй като са направили избора сами за себе си. Проблемът идва, че много често момичетата стават жертва на сводници, които ги принуждават да работят по 10 часа с 10 – 15 клиенти, а след това взимат по-голямата част или всичките заработени пари. Часовете на работа не се следят, което е предпоставка за именно такава експлоатация. За разясняване на легалната проституция в Холандия, Комисията за борба с трафика на хора в Сливен е издала брошури, за да информира жертвите именно на такава експлоатация. Всяко момиче работи легално и се регистрира само. Въпреки това съществува и нелегално предлагане на сексуални услуги. Регистри се водят единствено на момичетата, които упражняват тази професия легално. Според Велева, проституиращите са от различни класи на обществото, има такива от добри семейства и с висше образование. Всички те си плащат социалните и здравни осигуровки. Татяна Велева информира, че наемът на витрината на ден е средно по 100 евро. Освен Холандия, масово присъствие на сливенски момичета, предлагащи сексуални услуги, има в Белгия и Германия. Голяма част от работещите се били насочили към Норвегия, но държавата е криминализирала консумирането на сексуални услуги и по тази начин донякъде се справила с проблема, добави Велева. През миналата седмица Татяна Велева е посетила няколко града в Холандия, тъй като местната комисия работи в тясно сътрудничество с холандските власти и различни неправителствени организации. От българска страна участие в срещата са взели различни представители на съдебната система, полицията и различни организации.
  Валя МАРЕВА 
  
  Агенция “Фокус”
  Собствен квартал с училище и детска градина са си създали във Валенсия гурбетчии и изселници от девинското село Стоманово
  Собствен квартал с училище и детска градина са си създали гурбетчии и изселници от девинското село Стоманово в едно от предградията на Валенсия в Испания. Това каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на селото Сергей Хаджиев. Той посочи, че в последните десет години жителите на селото масово емигрират в Испания заради високата безработица. Най-много хора са си заминали от селото през 2003 година. Хаджиев обясни, че тогава се е закрило местното училище и хората с децата си се принудили масово да търсят препитание другаде. Освен липсата на училище, хората са били отчаяни и от ниското заплащане на труда си и липсата на перспектива в селското стопанство. В момента 120 от жителите на Стоманово живеят в Испания, като си идват веднъж годишно за традиционния събор- среща на родовете от населеното място в края на август. Всички са с децата си, а когато е било закрито училището в селото, учителите заминали заедно другите гурбетчии и в момента обучават децата на емигрантите им. Хаджиев каза още, че десет семейства от Стоманово са се заселили в Холандия, още толкова в Италия и няколко в Германия, които са заминали преди десет години. Кметът разказа, че вече на изселниците им се раждат деца, които не учат български, а испански и немски, а българският им става като втори език, не майчин. Емигрантите от селото са вече адаптирани и са свикнали със средата и начина на живот. В последно време те приютяват и дават работа и на други емигранти от девинския край. Хаджиев каза още, че повечето жители на селото владеят турски език, който много им е помогнал, за да започнат работа в чужбина. Много им подават ръка и турските гастарбайтери, които са по Германия, по Испания, защото има изселени още от времето на нашите деди и те като са доста напреднали държат такива отношения с всички. Кметът обясни, че девинската колония в Испания е много сплотена и си помагат. В селото вече е прокаран интернет, благодарение, на което българите тук и във Валенсия поддържат връзка. През 2003 г. в селото са живеели около 700 души, а сега са не повече от 250. Броят на населението е поддържал благодарение на цеховете за шиене и техничен завод, които вече са закрити. 
  Елисавета СИРАКОВА 
  
  Агенция “Фокус”
  Голяма част от жителите на Цар Калоян на възраст от 25-45 години работят в чужбина
  Близо 50% от жителите на Цар Калоян на възраст от 25-45 години са потърсили работа в чужбина. Това каза за радио „Фокус”-Шумен кметът Ахмед Ахмедов. Основно предпочитани са трудовите пазари в Белгия, Испания, и Англия, като гурбетчиите са намерили работа в сферата на услугите. Мнозина жители на Цар Калоян са започнали и сезонна работа в Гърция. Не са малко и тези, които плават под различни флагове като моряци или помощници по корабите. „Има местни хора, излезли в чужбина още от 90-те години, има хора с вече 10 години зад граница на гурбет” заяви Ахмед Ахмедов. Много от жителите на града са работили в големите градове у нас, предимно в строителството, но заради кризата в сектора сега и те излизат в чужбина. „На хората не им е лесно, всеки гледа по-някакъв начин да оцелее, да изгледа дете”, каза Ахмед Ахмедов. Безработицата в Цар Калоян по официални данни е 26%. Ахмедов заяви, че вече по-голяма част от емигрантите работят легално и ползват отпуск, която прекарват в родното място. Наблюдава се тенденция в последните две-три години гурбетчиите да си купуват жилища в страните, в които работят. 
  Ивелина ИВАНОВА
  
  Агенция “Фокус”
  Българи мамят сънародниците си, които работят в Чехия, предупреди чешка организация
  Организация Мост за правата на човека в Пардубице (източна Чехия) предоставяща помощ на чужденци, предупреждава кандидатите за работа да се пазят от измамници, които предлагат нереални условия. В съобщение до медиите се посочва за българин, който води в Чехия работници от София, Варна и главно от Силистра, с шестместен микробус. В офисите му кандидатите подписват договор, според който те трябва да заплатят по 25 евро за транспорт, а от първата заплата ще им бъдат удържани по 100 евро като комисионна за посредничеството. Обещани са им 800 – 1000 евро на месец, а дефакто тези хора не получават пълен трудов договор за неограничено време, а само договор за персонално изпълнена дейност, според който имат право на работа до 150 работни часа, като им се заплаща по 52 крони на час (около 2€ ), без никакви бонуси (премии). Имат платено спане, но само за дните, в които работят (когато не работят, те си го плащат сами, или им се удържа от заплатата по100 крони на ден = 4€), също така им обещават и здравни осигуровки, което всъщност е лъжа. Когато работниците не са подписали трудов договор, а само споразумение за изпълнена работа, те дори нямат право на здравно осигуряване. Измамените обикновено ги водят да работят в град Пардубице, който е промишлен център за Източната част на Чехия. Друг такъв човек (мошеник), който дава подобни обещания срещу заплащане от 100 – 150 € на човек, за да му осигури работа, се подвизава в Прага на автогара Флоренц. Организацията Мост за правата на човека по искане на заинтересованите лица осигурява информация за възможностите за работа в Чешката република и положението на пазара на труда. 
  
  Агенция “Фокус”
  Цели семейства от карловското село Климент емигрират в Англия и Испания
  Цели семейства емигрират в чужбина и този процес започна отпреди близо 10 години. Това съобщи за радио “Фокус” – Пловдив кметът на карловското село Климент Мано Манов. Населението на селото е около 1400 души, но вече 100 от тях са напуснали родното си място заради безработицата. Според Манов, престоят на заминалите за чужбина семейства не е толкова продължителен, тъй като повечето от тях се връщат през летните месеци, като някои се прибират само за почивка и да се видят с близките си, а други, за да направят подобрения на своите къщи. Децата на емигриралите в чужбина семейства не се връщат докато не приключат образованието си, а и след това не е сигурно дали ще искат да се приберат в България. В село Климент има и няколко къщи, закупени от чужденци – англичани и ирландци, но хората вече не искат да продават къщите си, каза Манов. През миналата година младо английско семейство, закупило имот в с. Климент, е направило сватба в селото, като в деня на сключването на гражданския брак англичаните са искали да има от старите каруци и типичните за българския фолклор орнаменти. След сватбата обаче английското семейство не се в върнало в село Климент, каза още кметът и уточни, че има около осем-девет къщи, закупени от чужденци, но те рядко ги посещават. 
  Димитър ВЛАДИМИРОВ
  
  Агенция “Фокус”
  Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия
  Преди 12 години от видинското село Кошава са емигрирали 50 семейства в Италия. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин Галина Николова, кмет на населеното място. Над 100 жители на селото работят в Испания, Гърция, ЮАР и Америка. “Почти цялото средно поколение е емигрирало извън страната. Те се водят с постоянен адрес във Видин заради децата им”. Във всяко едно домакинство има по един емигрант – родители или деца. Николова коментира, че хората пращат пари на родители си за закупуване на дърва. Местното население работи в строителството като градинари и във фирми. Жените чистят домовете или гледат възрастни хора. Със спестените пари хората ремонтират къщите си. Кметът на Кошава обясни, че досега нито един от жителите не се е върнал да живее в селото, идват само по време на отпуските си. 
  Десислава МЕТОДИЕВА
  
  Агенция “Фокус”
  Емигрантите от Карнобат са създали колония в Португалия
  Емигранти от Карнобат са създали своя колония в Португалия, съобщи пред радио „Фокус” – Бургас кметът на община Карнобат Георги Димитров. По думите му сред останалите предпочитани дестинации за работа са Испания и Гърция. Според него хората, които заминават за там, си изкарват прехраната с работа в сферата на строителството и селското стопанство. Не липсват и специалисти, които заминават на работа извън страната, но предимно в Централна Европа. Точна статистика за техния брой обаче няма. „В последно време има някакво задържане, дори някои от хората вече се връщат. Специално в Испания се оказа, че кризата не е по-малка и безработицата, и може би там остават само тесните специалисти. Потокът зад граница вече не е толкова, колкото беше както преди няколко години”, коментира Димитров. По думите му хората се завръщат, защото зад граница няма достатъчно работа. Според неговите наблюдения завърналите се си купуват в България предимно апартаменти и коли, но това е било преди разгара на кризата. 
  Калина ЕНЧЕВА
  
  Агенция “Фокус”
  Емигрантите от сатовчанското село Кочан са над 1000 души
  Сатовчанското село Кочан е едно от населените места в Гоцеделчевско с най-голям брой емигранти в чужбина, съобщи кметът на селото Румен Орачев, предаде кореспондента на радио “Фокус” – Пирин. Грубата сметка показва, че хората, излезли трайно от селото и установили се в чужбина, са над 1000 души. Най-много от тях са съсредоточени в момента в Испания, докато преди години основната група е била в САЩ. Един от интересните и куриозни факти за село Кочан е, че около 300 души оттам са спечелили зелени карти и живеят трайно в САЩ, като основно населяват двата щата – Пенсилвания и Ню Джърси. Според кмета на Кочан Румен Орачев, емигрантите от Кочан в САЩ поддържат добри отношения помежду си, събират се често на празници, а мнозина от тях имат вече развит сериозен бизнес на американска земя. Малцина обаче са направили опит да създадат свой бизнес в родното си село Кочан, но повечето са се отказали, тъй като не им е потръгнало.
  Даниела КРАНТЕВА
  
  Агенция “Фокус”
  Рязко са спаднали покупките на имоти в Гоцеделчевско от емигранти
  Много от емигрантите от Гоцеделчевския район до преди две години влагаха спечелените от тях средства в чужбина в закупуването на имоти, предимно в Гоце Делчев, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Тенденцията бе ясно изразена особено по отношение на емигрантите от селата в района. Те масово купуваха жилища ново строителство, което доведе и до бум на строителството в Гоце Делчев. Откакто започна финансовата криза в света и в България обаче, тези покупки рязко са спаднали, коментираха брокери на недвижими имоти. По техни наблюдения, почти никой в момента не купува имот или жилище като инвестиция, а само по необходимост. Хиляди са емигрантите от община Гоце Делчев, които са напуснали родните си места в последните години. Основната част от гурбетчиите живеят в Испания, Португалия, САЩ и Гърция, но има и доста в Италия, Великобритания и други страни. 
  Даниела КРАНТЕВА
  
  Значително са намалели покупките на имоти във Великотърновско от завърнали се български емигранти
  Значителен спад на закупуването на недвижими имоти от завърнали се български емигранти отчитат във Великотърновско. Това съобщи за радио „Фокус” – Велико Търново Ивайло Славов, брокер на недвижими имоти в града. Докато преди около три-четири години, около 35 % от купувачите на имоти във Велико Търново и района са били именно българи, живеещи в чужбина, сега такива сделки се правят рядко. Като една от причините за това Славов посочи понижената платежоспособност на българите, работещи извън границите ни, заради световната финансова криза. „Освен това, много от тях са принудени да се върнат в страната, поради това, че са изгубили работата си”, отбеляза брокерът. Тези, които се завръщат в страната и купуват недвижими имоти, около 90 % от тях предпочитат да градските. Най-често целта е инвестиция или отдаване под наем. „Българи, живеещи трайно в чужбина, купуват жилище, което отдават под за пет-шест години и след като се завърнат, го използват като собствен дом”, каза още Славов. 
  Катерина АСПАРУХОВА
  
  Агенция “Фокус”
  10 семейства и още 80 души са емигрантите от видинското село Гомотарци
  10 семейства и още към 80 души са емигрантите от село Гомотарци, които работят предимно в Италия, Испания и Кипър, каза за радио “Фокус”- Видин Любен Стоянов, кмет на населеното място. „Селото не е от най-малките във Видинска община, 700 души живеят, но младите хора избягаха в чужбина защото за тях работа няма тук”, допълни кметът. Той посочи, че мъжете работят в строителството, във фабрики и получават между 1200 и 1700 евро месечна заплата. Жените гледат възрастни хора за 600 – 800 евро на месец или работят в оранжерии, където заплатата е малко по-висока до 1000 евро. Повече от 10 години емигрантите от Гомотарци работят в чужбина. „Никой от тях не се е върнал, никой!”, категоричен е кметът Любен Стоянов. Според него причината е липсата на работа и достойно заплащане, което да осигури стандарт на семействата им. „Между 100 – 200 евро изпращат на родителите си всеки месец, за да преживяват. Лятото, като се върнат в отпуска, правят ремонти на къщите си – изолация, нови дограми, хубави огради. Купуват домакинска техника. Така и родителите им живеят в добри условия и са сигурни – утре и да се разболеят, децата им ще изпратят пари за лечението им”, допълва Стоянов. Преди кризата много от емигрантите са си купили жилища във Видин, ремонтирали са ги с надеждата, че един ден ще се върнат да живеят в родния си край. „Не вярвам да се върнат, във Видин няма работа, така ще стоят апартаментите заключени”, допълва гомотарският кмет. Той обясни, че емиграцията продължава – учениците, които завършват веднага отиват при родителите си в чужбина. Вече почнаха и хора на средна възраст да се изселват – трудно се преживява във видинския край, обобщава кметът на Гомотарци. 
  Анна ЛОЗАНОВА 
  
  Агенция “Фокус”
  От 110 регистрирани семейства в неделинското село Кундево, 102 са емигрирали
  От 110 регистрирани семейства, само осем живеят за постоянно в неделинското село Кундево. Това каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на селото Стоян Козуев. Той обясни, че младите и работоспособни семейства масово напускат селото и се установяват в чужбина и работят на полето, където търсят препитание в областта на селското стопанство. Козуев обясни, че хората се насочват основно в Испания, Германия и Англия. По-голяма част обаче са се преселили в района на Пазарджик, Първомай, Мъглиж, Орешец и други, където взимат земеделска земя под наем и сеят тютюн и зеленчуци. Кметът обясни, че тези, които са в чужбина, си идват в годината веднъж. Тези, които работят на полето, се прибират в края на месец ноември и в края на февруари изчезват отново. Като причина за високата емиграция, кметът посочи липсата на работни места. „В цялата община Неделино няма никаква работа, абсолютно всички цехове и предприятия са ликвидирани”, обясни Козуев и добави, че има само три-четири шивашки цеха, които плащат нищожни заплати и работят от време на време. Другата алтернатива за хората от Кундево е отглеждането на тютюн, но земята в района не може да се обработва механично, което оскъпява стойността на продукцията и за това хората предпочитат да сеят тютюн, но на полето. Фермери от селото дори са си закупили трактори и къщи във вътрешността на страната. Има такива, които взимат големи блокове земя, за чиято обработка набират бригади от селото, но има хора, които наемат по стотина декара земя, засаждат я с тютюни, и ги обработват сами. Кметът бе категоричен, че ако управниците не вземат спешни мерки за Родопите, нещата ще се влошат, защото хората един ден ще спрат да се прибират. „Трябва да се намери алтернатива и малко, или много да се задвижи някаква промишленост, защото тези алтернативи, които ни предлагат – да сеем билки е вятър работа. Ще се налива от пусто в празно и това е”, категоричен е кметът на селото. По думите му най-големият проблем на селото в момента е, че община Неделино е фалирала и вече два месеца в Кундево не са виждали улично осветление. „Ако от София не се помисли за Родопите, не знам кой ще помисли. Трябва да се прибегне към времето, когато социализмът мислеше, имаше постановление 22, 31-во не знам си кое, създаваше поминък по общините погранични. А сега по време на демокрацията тези неща са изхвърлени много далеч”, припомни Стоян Козуев.
  Здравко БЕШЕНДЖИЕВ 
  
  Агенция “Фокус”
  80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина
  80 души от видинското село Антимово са емигрирали в чужбина, за да търсят препитание. Това съобщи за радио “Фокус”- Видин Светослав Флоров, кмет на населеното място. Той заяви, че хората са се ориентирали към Гърция, Испания и Италия. Работата на жените е свързана с гледането на възрастни хора, заплатата им е между 700 и 800 евро. Повече пари получават мъже, заети в сферата на строителството – 1200 евро. “Около 400 – 600 евро са разходите за плащане на наем и храна, затова и малко спестяват. Въпреки това емигрантите помагат на родителите си и им изпращат пари. Някои от местните хора работят като работници във фабрики и заводи, малко от тях имат осигуровки”, посочи Флоров. Повечето от тях със спестените средства ремонтират жилищата си в селото. “Аз имам син, който от 13 години е в Италия, миналата година искаше да започне работа във Видин, но така и не намери. Емигрантите идват във видинското село Антимово за по няколко седмици и пак се връщат в чужбина. Преди 5 години в село Антимово центърът беше пълен с деца, сега всички се отправиха да работят в София и или чужбина”, коментира Светослав Флоров. Според него проблемът с обезлюдяването в селото е сериозен. 
  Десислава МЕТОДИЕВА
  
  Агенция “Фокус”
  Божидар Димитров: 424 нови българи ще има днес
  Още 424 нови българи ще има след днешното заседание на Съвета по българско гражданство, това съобщи за Агенция “Фокус” Божидар Димитров, министър без портфейл. 281 от тях са от Македония, 76 – от Сърбия, 34 – от Русия, 11 – от Израел и трима – от Украйна. 
  Общият брой на новите български граждани от началото на годината става 11 351. 
  
  Агенция “Фокус”
  Над 100 са емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища
  Над 100 са в момента емигрантите от гоцеделчевското село Мусомища. Това каза кметът на селото Иван Ламбрев, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. Емигрантите са пръснати в различни страни, като част от тях са в Испания, Португалия, Гърция, Великобритания и САЩ. Преди няколко години броят на емигрантите от селото е бил много по-голям и предимно съсредоточен в Португалия. В последните две години обаче, с настъпването на икономическата криза, много от хората са се прибрали по домовете си в Мусомища. Малцина от тях инвестират в имоти, тъй като повечето имат свои жилища, които с припечелените пари подобряват. Няколко са и местните хора, завърнали се от гурбет, които са развили собствен бизнес. 
  
  Даниела КРАНТЕВА
  Агенция “Фокус”
  Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина
  Почти половината население на доспатските села Црънча и Бръщен работи в чужбина, каза пред радио „Фокус” – Смолян кметът на село Црънча Юли Делибашев. Той обясни, че от близо 700 души население над 300 работят във Великобритания в областта на селското стопанство. Кметът обясни, че гурбетчиите стоят по 6 месеца в чужбина идват си за малко, като на тяхно място веднага заминава друга група работници от селото. Масовата емиграция от селото към чужбина е започнала преди четири години, когато няколко човека са заминали да работят във Великобритания. Доволни от труда на родопчаните, английските им началници поискали още работници и така за четири години всички трудоспособни жителите са работили в Англия. Хората работят в три големи ферми, но има и берачи на ягоди. Работниците стоят по шест месеца във Великобритания, идват в България за един месец, след което заминават за Гърция, където берат чушки и маслини. В село Црънча има само един цех, който осигурява работа на 40 шивачки. Другият работодател е кметството, което дава заплата само на кмета и един секретар. Делибашев посочи, че основната причина хората да работят в чужбина е липсата на перспектива не само в Доспатко, но в страната като цяло. „Въпреки тежкия живот на село няма хора, които да са емигрирали за постоянно от селото. Работят, връщат се, почиват малко и отново поемат на път, но няма такива, които, след като спестят пари от гурбет да се преместят да живеят в големите градове на страната, обясни Делибашев. Той каза, че това е добре за селото, защото спечеленото в чужбина се влага в населеното място. Хората, които остават да живеят в Црънча се занимават основно с производството на тютюн. Кметът обаче е категоричен, че след като от тази година спрат държавните субсидии, емиграцията от района ще е още по-голяма. „Всеки в момента чака субсидиите си от миналата година, като дори са обезверени, че ще ги дочакат до края на месеца, подчерта Делибашев. 
  Подобно е положението и в съседното село Бръщен. От 800 души население 400 души работят в чужбина. Хората се трудят във Великобритания, Гърция и село Първомай, като отново се занимават със земеделие. 
  Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
  
  Агенция “Фокус”
  Проф. Трендафил Митев: Спирането на емиграцията е най-важната национална задача
  Най-важната национална задача, която стои пред българските правителства, е спирането на емиграцията и връщането на определени контингенти хора в страната на базата на осигурена перспектива. Това каза за Агенция „Фокус” проф. д.и.н. Трендафил Митев, преподавател по политология в УНСС. „Статистиката съобщава, че от емиграцията са пристигали ежегодно 1 – 1,5 – 2 млрд. евро приходи. Но тези приходи ще идват към България още 10 – 15 години, докато емигриралите семейства имат живи родители. След това хората ще преустановят този процес и загубата ще бъде невъзвратима. За съжаление, нито една от политическите партии не поставя този проблем в периметъра на своето централно внимание, а това е най-важният проблем, който трябва да се превърне в база за консенсус, независимо от ценностната система, която изповядва една или друга политическа партия. Ако този процес продължи, ако ние не създадем 3 – 4 направления на високотехнологични производства, които да създадат възможност за реализация на потенциала на младите поколения, за да могат хората да получават прилични доходи, за да може България да оцелее като конкурентоспособен фактор в европейската и световната икономика, то ние няма как да спрем миграционните процеси. Затова ако има национално отговорни политически партии, проблемът със спирането на емиграцията, да бъдат върнати определени контингенти обратно на базата на осигурена перспектива – това е най-важната национална задача, която стои пред българските правителства. За съжаление, аз съм песимист, защото не виждам нито една от политическите партии да поставя този въпрос в центъра на своето внимание”, каза проф. Митев. Според него ако въпросът с емиграцията продължава да стои, България не може да очаква нищо положително като перспектива. „Емиграционният процес ще продължава да изсмуква жизнените сили на нацията, ще се влошава възрастовата и демографската структура на нашето общество. Дано съм лош пророк, но не е изключено в една перспектива от половин или един век българската нация да се превърне в демографска рядкост, защото нека да не забравяме, че само преди 500 години Европа трепереше от такива силни и организирани народи като хуните, татарите, печенегите, а къде са сега те. Изчезнаха. 
  Българската нация е заплашена от изчезване. Това нещо трябва да се каже на много висок глас. Все още, ако не е късно, след 10-15 години ще стане фатално. Как да ги върнем тези хора, ако не създадем перспектива най-малкото сходна с тази, която те са открили в чуждите държави? Това е задачата на политическите партии и на правителствата, които те излъчват. Аз съм много разтревожен от тази перспектива, защото ги наблюдавам тези процеси. Това е проблемът на България!”, заяви проф. Трендафил Митев.
  Весела БАРЪМОВА
  
  Агенция “Фокус”
  Съсипана икономика и изоставане във високите технологии гони интелектуалните поколения, според проф. Трендафил Митев
  В момента на базата на емиграционните процеси, България преживява уникални демографска криза, която, по мои изчисления, след десетилетие – десетилетие и половина, ще прерасне в безпрецедентна демографска катастрофа за България. Днес не имигрират отделни личности, а цели семейства. Поради тази причина ние губим етнически потенциал. Това каза пред Агенция “Фокус” проф. д.и.н. Трендафил Митев, преподавател по политология в УНСС. 
  По думите му – статистиката дава сведение, че в емиграция се намират около един милион българи. „На практика обаче, това са хората, за които знаем, че са си купили билет, качили са се на влака самолета или автобуса, и са заминали. Но голяма част от тези българи са в детеродна възраст. Заминавайки с цялото си семейство в САЩ, Германия и т.н., в тези държави се родиха още по едно – две дечица, които ние въобще нямам представа какъв контингент са. По приблизителни данни, в градове като Чикаго, като Лос Анджелис, Торонто и редица други големи градове, имаме около 100-хилядна българска емиграция. По мои изчисления, ние в емиграция вече имаме над 2 – 2,5 млн. българи. Това, сравнено със 7-те милиона в рамките на нашата държава, означава, че ние за две десетилетия, загубихме близо една трета от етническия потенциал на нашето отечество”, коментира проф. Трендафил Митев. 
  По думите му – вече не емигрират само хора на черния физически труд, които отиват да поработят малко и да направят известен капитал. „Ние днес губим високоинтелектуални поколения. Тъй като България е деиндустриализирана държава, икономиката е съсипана, високите технологии на практика започват да са изчезващ вид в икономиката, инженерите, химиците, хората, които се занимават с кибернетика, с автоматика нямат поле за приложение в рамките на нашата индустриална реалност. На второ място – рязко спада работоспособният контингент в структурата на нашата нация. Това правителство е първото, което се сблъсква жестоко с проблема – как да се осигуряват финансови средства за финансирането на пенсионната система. Очертава се перспектива, при която при тази загуба на млад етнически потенциал, след 10 – 15 години ще се окажем в ситуация, в която един работещ ще трябва да осигурява най-малко един-двама пенсионери, което е изключително неблагоприятно като съотношение. Очертава се перспективата възрастните поколения в България да не могат да имат спокойни старини. Третата много тежка последица е рязкото влошаване на съотношението на демографските пластове. По статистически данни към 2040 г. в България ще живеят някъде към 5,3 млн. души, от които около 3 млн. българи християни, около 2 млн. роми и около 1,5 хора с мюсюлманско вероизповедание”, коментира проф. Трендафил Митев.
  Весела БАРЪМОВА 
  
  Агенция “Фокус”
  Росица Янакиева: В последните години броят на населението на Перник остава стабилен
  През `90-те години на миналия век имаше вълна от хора от Перник, които отиваха да работят в чужбина. Но сега не се наблюдава тенденция за емигриране. Това каза пред Агенция „Фокус” кметът на Община Перник Росица Янакиева. В последните години броят на населението остава стабилен. „Много от населението на Перник живее в общината, но работи в София. През втората половина на миналата година и началото на тази година имаше намаляване на броя на работещите в София. Но сега, на базата на брой автомобили, които пътуват към столицата всеки ден, тенденцията е преустановена или поне се задържа на едно постоянно равнище”, каза още тя.
  Няма интерес от страна на чужденци за закупуването на имоти в района на Перник. „По-скоро хора от София закупуват имоти в Славница, Драгичево, Рударци и другите вилни зони. Не се наблюдава тенденция чужденци да закупуват имоти и да се установяват в Перник”, каза още кметът на общината. 
  Росица ГЕОРГИЕВА
  
  Агенция “Фокус”
  Красимир Кръстев: Има възобновен интерес за закупуване на парцели в община Шабла
  В последните дни, след постигането на напредък по устройствения план на Шабла, има възобновен интерес за закупуване на парцели в общината. Това каза пред Агенция „Фокус” кметът на Община Шабла Красимир Кръстев. Той каза, че интересът е за изграждането на туристически обекти, ваканционни селища, лагери за деца и за изграждане на скъпи индивидуални имоти. „За последните два дви съм провел срещи с хора от Норвегия, Русия, Белгия, Швеция и България, които заявяват интерес да инвестират. Постоянно има заявяван интерес. Румънците обаче си правят плажа при нас, а не ползват услуги”, каза още той. Кръстев каза, че румънците купуват имоти за фамилни нужди. 
  Росица ГЕОРГИЕВА
  
  Агенция “Фокус”
  Заради финансовата криза, варненци масово търсят варианти за емиграция в чужбина
  Икономическата ситуация в страната подтиква варненци масово да си търсят работа в чужбина, установи репортерска проверка на радио „Фокус” – Варна . Скъпият живот и ниските заплати са сред основните причини жителите на областта да намират начин за работа в чужбина. 
  Независимо от тежката икономическа ситуация в съседна Гърция, варненци се насочват именно натам. Причините за това са, че преходният период за нашенците отпадна, и те могат спокойно да работят там с всички необходими документи. Освен това в повечето случаи офертите за работа са с включена храна и спане, като по този начин заплатите на работещите там остават чисти. Заплатите в съседна Гърция са от порядъка на 600 до около 1100 евро. 
  Най-ниско платена е работата на т.нар. домашни помощнички. Работата обикновено включва гледане на възрастен човек и съответната домакинска работа. През лятото варненци най-често обаче си търсят работа в сферата на туризма – сервитьори, бармани, камериерки, продавачи. Заплатите в тази сфера са доста по-високи, от 800 евро. 
  Обикновено работните места са по островите на Гърция. Лошото в случая е, че много често тези оферти не включват почивен ден. Тази година заради огромния наплив от българи по гръцките графии (трудови борси) критериите на гръцките работодатели са се вдигнали рязко – те търсят предимно млади хора, владеещи гръцки и английски език. Впечатление прави, че много от нашенците предпочитат да не сключват трудови договори, защото по този начин не им се удържат данъци от заплатите. 
  Последните една-две години много варненци са се насочили и към Германия. Там осигуряването на работата обаче е доста по трудно, тъй като са необходими определени разрешителни за работа. Именно за това във Варна има и доста фирми, които сътрудничат за осигуряване на трудов договор за работа в Германия. За тази държава обаче заминават предимно мъже, които се работят в сферата на строителството или авто-монтьорството. Заплатите са от 1200 евро на горе, но съответно работата е доста уморителна, според нашите работници. Освен това варненци сами заплащат храната и жилището, в което живеят. Обикновено договорите за Германия са от 3 до 9 месеца, според нуждите на работодателя. 
  Англия и Ирландия традиционно си остават сред най-предпочитаните от варненци държави за работа. За съжаление обаче това са и двете държави, в които най-често варненци се връщат измамени от фирми обещали им работа там. Много често трудови посредници обещават легална работа в Англия, като комисионните им за съдействие са в рамките на най-малко 1000 лева. Истината е обаче, че стотици варненци се оказват излъгани, когато отидат на място в Англия и установят, че работата, която им е обещана не отговоря на истина. Повечето от варненци работят там във ферми или парници. Заплатите им са в рамките на 800-900 паунда, но от тях се плащат квартири, които са около 50-60 паунда на седмица, консумативи и храна. 
  Заради кризата Испания мина по-назад в местата, където варненци търсят работа. Високата безработица се оказа основната причина хората да избягват средиземноморската държава, която само допреди няколко години бе на първо място по избор за работа на варненци, но и не само. В момента там се предлага работа предимно в сферата на туризма и селското стопанство, но заплатите са около 400-500 евро, което е „недостатъчно” за варненци. 
  Икономическата ситуация повлия и на Италия, която доскоро предлагаше работа предимно в сферата на селското стопанство, туризъм и домашни грижи. В момента жителите на морския град избират оферти предимно в южна и централна Италия, като повечето от работните места са в села, а не в градовете. Заплатите са в рамките на 600-700 евро, според това дали работниците знаят италиански или английски език. 
  Кипър предлага много оферти в сферата на туризма. Работата в островната държава привлича целогодишно стотици варненци, но най-големия наплив от наши работници е през лятото, когато е туристическия сезон. Заплатите са около 700 евро, като много често хотелските комплекси предоставят на работниците си стаи, в които да живеят през летния сезон, както и храна. 
  Несъмнено варненци търсят и опции за работа в Скандинавските държави, Австрия и в Швейцария. Там обаче наемането на работа става изключително трудно. Така например варненци, които искат да работят във Финландия се налага да намерят семейство, което да гарантира, за човека да се изкара курс за езика и едва след това има някаква минимална възможност за намиране на работа. Офертите за тези държави са насочени предимно към специалисти в дадени области – строителство, информационни технологии, кораби и т.н. Съответно заплащането там е от 2000 евро на горе. 
  Освен в Европа много българи търсят възможност за работа и в САЩ и Канада. За САЩ обикновено младите заминават със студентски бригади, като част от тях остават там. За да работят хората трябва да разполагат със специален осигурителен номер – Social security number (SSN), който им дава правото на работа. В случай, че нямат такъв номер българите са обречени да работят нископлатена работа, като озеленители, разносвачи на пица и то само в случай, че работодателят се съгласи да наеме лице без необходимите документи. Иначе хората разполагащи с всички необходими документи имат възможността да работят абсолютно всичко. Най-много българи има в Чикаго, Вашингтон, Лос Анджелис и Сиатъл. Българите там са заети предимно в сферата на услугите или информационните технологии. 
  Голяма част от хората решили да работят в чужбина, остават да живеят и там. Причината е, че след като отминат емоционалните и културните различия, българите закупуват имоти или се женят за чужденци. Въпреки това обаче голяма част от парите на работещите в чужбина варненци се връщат в България. 
  Тази част от българите, които пък се завръщат в родината си оползотворяват парите по различен начин. Част от тях започват собствен бизнес, други си закупуват имот или правят ремонти на жилищата си. 
  Десислава СТОЯНОВА 
  
  Агенция “Фокус”
  Костадин Костадинов: Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях
  Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях. Това каза за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него процесът на емиграция е един от основните фактори за много сериозния отрицателен прираст, който България отбелязва всяка година. По думите на Костадинов България е на второ място в света по прогресивно намаляване на нацията и по прогресивно обезлюдяване. „Ние имаме минус 11 промила годишно. Според националната статистика е по-малко, но тя не отчита именно този процент на емигрантите – няколко стотин хиляди души, които реално не живеят в България. Ако отчитаме в настоящия момент, че България има приблизително около 7,5 млн. души, реално те са малко над 7,1 млн. души. А догодина преброяването в България не се знае какво точно ще отчете – може да паднем дори под 7 млн. души, защото този процес на емиграция не спира. В рамките на ЕС, вместо България да започне да се изравнява като заплати, като стандарт и ниво на живот, разликата се запазва и даже в някои сектори се увеличава. При условие, че вече нямаме никакви пречки, какъв е проблемът за един компютърен специалист да си намери работа в Германия на заплата, която ще е в пъти по-голяма, от тази в най-добре платените фирми в София? А какво да говорим за по-малките градове или малките общини:, каза Костадинов.
  Според него продължава процесът на неконтролируемо изтичане на мозъци от България – на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри. „Не може България да разчита само на туризъм, селско стопанство и услуги. На такъв тип икономика разчитат най-вече държавите, за които ние във времето преди 1989 г. говорихме като за държави от Третия свят. Реално погледнато България се движи към Третия свят по този начин. Липсата на политика към българите в България, към потенциала на нацията води до това всички можещи хора да гледат по някакъв начин да се реализират извън България. Това вече се вижда в по-малките общини. Примерно, идете в някоя община с под 5000 души население и ще видите как един автобус минава всяка вечер и обира всички служители в общината и ги води в областния център, защото те не живеят там. Малките общини нямат свои собствен кадрови, управленски, административен потенциал. Това е проблем, който не е от вчера или от днес, а от последните 20 години. Най-лесно при нас проблемите се решават като ликвидираме общината. Преди време се заговори за административна реформа – имало общини, които не можели да съществуват самостоятелно. Задаваме си въпроса – как можеха да съществуват преди 20 години, а сега не? Като сме тръгнали по този начин, след време ще дойдем до момента, в който ще закрием и държавата. Има цели общини, в които дори кметовете не живеят в тях вече. При всички положения този проблем е изключително сериозен и ако не се вземат сериозни мерки ще стигнем до там, че ние самите няма да имаме свои собствен научен, технически, инженерен, икономически потенциал. Държавите в света, която разчитат единствено и само на сектора на услугите са от Третия свят – бананови републики. Аз мисля, че България определено не е такава държава”, заяви Костадинов.
  Весела БАРЪМОВА
  
  Агенция “Фокус”
  Около 3000 са емигрантите от община Сатовча
  По груби сметки около 3000 души са емигрантите от община Сатовча. Това каза кметът на общината Арбен Мименов, предаде кореспондентът на радио “Фокус”-Пирин. По думите на Мименов, почти от всички по-големи села в общината има хора, напуснали страната и живеещи и работещи в чужбина. Най-голям обаче е техният брой в селата Кочан, Вълкосел, Слащен и Сатовча. Предпочитаните страни, в които са се устроили повече от емигриралите жители на община Сатовча, са Португалия, Испания, Гърция, САЩ и Норвегия. На места в тези страни дори има цели колонии от местни хора, които са се събрали да живеят в един и същи град. Процентът на завърналите се по родните си места емигранти вследствие на кризата е малък, но въпреки това го има. Повечето хора, работещи в чужбина, влагат спечелените от тях пари в имоти. Не липсват и инвестиции, чрез които се развива някакъв вид бизнес, но той е по-скоро семеен и не осигурява по-голям брой работни места, коментира кметът на общината. 
  Даниела КРАНТЕВА
  
  Агенция “Фокус”
  Костадин Костадинов, ВМРО: Непрекъснато се увеличава броят на емигрантите, откакто България стана член на ЕС
  В България има неконтролируемо изтичане на мозъци, на специалисти, на инженерен потенциал, на научно-технически кадри, въобще всичко, което е нужно на България като нация да съществува и да развива своя собствена икономика. Това каза за Агенция „Фокус” зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов. Според него – откакто България стана член на Европейския съюз през 2007 г., годишният брой на емигрантите се увеличава непрекъснато. 
  „Много трудно може да се каже колко точно българи напускат страната годишно, защото статистиката, която се обявява от Националния статистически институт, до голяма степен е нереална, тъй като не може да обхване с пълна достоверност абсолютно всички хора, които действително в момента не са в България и нямат намерение да се връщат, каза Костадинов. Според него една от причините за негативната тенденция е икономическото състояние, в което се намира страната. По думите на Костадинов тази година за първи път България е успяла да постигне положителен баланс в икономическите си взаимоотношения с ЕС – „тоест за първи път тази година ние получихме повече пари от спечелени проекти, фондове и т.н., отколкото даваме всяка година като членски внос, защото всяка държава в ЕС си плаща членския внос“. 
  „Миналата година, когато започна световната икономическа криза, имаше публикации в различни медии, че в България емигрантите започнали да се завръщат, защото нямали вече работа в чужбина. Най-вече даваха примери с Испания, но това се отнасяше само за Испания. Голяма част от хората, които работиха в Испания, бяха свързани най-вече със строителния бизнес, тъй като там също имаше огромен строителен бум, който приключи по едно и също време със строителния бум в България. В резултат на това фирмите започнаха да съкращават работници и много българи бяха принудени да се върнат. В Гърция обаче няма такъв проблем, тъй като там хората отидоха да работят като селскостопански работници или в сектора на услугите в големите градове. Дори в момента, въпреки огромната икономическа криза, в която се намира Гърция, ние не сме забелязали случаи на завръщащи се от Гърция. Напротив, стоят си там и даже продължават да отиват“, каза Костадин Костадинов.
  

  Автор: Весела БАРЪМОВА

  Източник: Агенция Фокус
  http://www.focus-news.net

• Защо американците не признават успехите на Обама

  Барак Обама е президент на САЩ от 18 месеца. Равносметката на постигнатото от него не може да се нарече скромна. Въпреки това американците недоволстват, четем в статия под заглавие „Парадоксът Обама“ в „Ди Цайт“.

  В рамките на тази година и половина Барак Обама предотврати опасността от дълга и дълбока депресия и върна САЩ към пътя на растежа с конюнктурния пакет за 800 милиарда долара. Наложи здравната реформа, възпираща експлодиращото нарастване на разходите по здравеопазването през последните години и интегрира близо 47 милиона неосигурени досега в системата. През 2009 година американският президент се възползва от овакантилото се място във Върховния съд, за да назначи за пръв път жена от латиноамерикански произход, Соня Сотомайор, на мястото на конституционен магистрат. Още преди лятната ваканция тази година Сенатът ще одобри и второто му новоназначение във Върховния съд, Елена Каган, третата жена сред деветимата съдии.

  Одобрението намалява

  Три големи законодателни успеха и две нови конституционни съдийки, безчет задгранични пътувания и срещи на върха, а също и справянето с неочаквани кризи – след 18 месеца в Белия дом постиженията му вдъхват респект. Мнозина президенти и след четиригодишния си мандат можеха да се похвалят с по-малко. Избирателите обаче не са особено впечатлени. Те избраха Обама с немалко резерви през 2008 г. При всътпването му в длъжност през януари 2009 той срещаше съгласно анкетите 67 % одобрение. Днес приемащите и отхвърлящите го са с равен брой – по 47 процента. Вече едва 32 процента от гражданите смятат, че страната е на верен път, 61 на сто смятат, че посоката е погрешна.

  Слаба утеха е, че Конгресът се ползва с още по-малка популярност. Само 22 % от американците оценяват работата на парламента позитивно, а негативните оценки са 71 %. Републиканците не са по-добре от демократите, но това е, разбира се, правило с вечна валидност. Когато популярността на Джордж Буш младши падна под 30 на сто, признанието за Конгреса, където демократите имат мнозинство от 2006 г., беше още по-малка, а именно на около половината от сегашната.

  В Белия дом не си правят илюзии с оглед на изборите за Конгреса след три месеца и половина. Демократите, заемащи досега 257 от 457-те места в Камарата на представителите и 59 от 100-те мандата в Сената, очакват болезнено поражение на 2 ноември. Въпросът е дали ще запазят малко мнозинство или ще се превърнат в малцинство.

  Американците негодуват

  Защо Обама не успява да срещне съгласието на гражданите за видимите си успехи? Част от обяснението е, че те все още не изпитват положителния ефект от реформите, а освен това се съмняват, че такива изобщо ще се появят. Въпреки възобновения икономически ръст броят на безработните стагнира на 9,5 процента, което е необикновено много за САЩ. Здравната реформа, въпреки ударената спирачка за разходите, предизвика нарастване на здравно-осигурителните вноски. Само малцина разбират, че заслугата на Обама е, че без реформа те биха растяли още по-бързо.

  Финансовата реформа обаче не променя нищо във факта, че средностатистическият американец усеща отлив на средства при поглед към портмонето си или банковата си сметка. Драматично растящият държавен дълг предизвиква страх от бъдещето. Петролният разлив в Мексиканския залив и това, че високотехнологична Америка не успя да се справи с проблема в продължение на три месеца допълнително нагнетяват атмосферата.

  http://www.dw-world.de/

• <<
• 1
...
• 371
• 372
• 373
• 374
• 375
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
• 381
...
• 414
• >>