Всички авторски страници

Авторски

• Големи руски мафиоти разчистват сметките си в България

  Автори: Мария НИКОЛАЕВА, Мариан ЛАКОВ /Блиц/

  Група руснаци, които с години са се подвизавали в България като честни бизнесмени и инвеститори, са изгонени от страната след разработка на ДАНС.
  Всички те са с израелски паспорти, много богати, със солидно присъствие на българския пазар. Официалният повод за изгонването на повечето от тях е, че са организирали изпълнението на мокри поръчки в България и Русия.

  Сред най-известните руснаци в групата е Константин Циганов – Костя, смятан за един от лидерите на Уралмашевската престъпна групировка в Екатеринбург. Той е издирван над 17 години. В България Циганов е действал заедно с Андрей Панпурин, с когото са и съдружници в няколко фирми, инвестиращи в строителството. Двамата са издирвани от Русия чрез Интерпол с черна бюлетина, която се прилага към хора,

  търсени за много тежки престъпления

  включително и убийства. Справка в Дакси показва, че Циганов и Панпурин участват в редица дружества у нас, сред по-известните е “Лаудис холдинг”. Името на фирмата нашумя покрай убийството на кмета на Елин Пелин Янко Янков през 2007 г. Тогава става ясно, че руснаците търсели пари от него заради провалена сделка със земя.

  Чрез редица дъщерни дружества “Лаудис холдинг” участва в проекти за строеж на почивни станции, хотели и СПА-центрове в цялата страна. Сред по-известните проекти на холдинга са изграждането на жилищни комплекси в “Драгалевци” и “Бояна”, фирмата на руснаците строи също в Банско и Царево.

  Въпреки че е издирван, в България Циганов е бил посрещан радушно дори и сред високопоставени държавни служители. Пред всички тях той се представял за човек на определени руски лобита със силни позиции във властта. Доказателство за това е и фактът, че издирваният опасен престъпник Циганов успява да се уреди с офис в един от блоковете на БОДК в столичния квартал „Изток“. където живеят шефове на служби от МВР и дипломати.

  Справка в Дакси показва още, че Циганов участва в управителния съвет на Сдружение “Спортен клуб ЦСКА-хокей”, според запознати руснакът е спонсорирал и футболния отбор на армейците.

  Сред изгонените руснаци е и Роман Мирецки – изпълнителният директор на „Интер РАО България“, която притежаваше 71% от капитала на „Химко – Враца”. Преди време името му нашумя и покрай слуховете, че поддържа интимна връзка с бизнесдамата Лора Видиндлиева. Самият той се представя така: “Аз съм евреин и мултимилиардер. Роден съм в Ташкент, живея в огромна къща в Лос Анджелис.

  Съпругата ми е „Мис Беларус“

  Имам три деца. Обичам България и Русия!“

  От България е експулсиран и братът на Роман – Офер Мирецки. Той пък е известен като баща на четири дъщери и инвеститор в строежа на два от моловете във Варна.

  В групата на изгонените руснаци е и Леонид Беренбаун. Неговото име също се свързва със скандалите покрай “Химко Враца”, но нашумя като основен конкурент на Роман Мирецки. Преди години именно той сигнализира руските спецслужби, че Мирецки е подменял документи и си е присвоил чуждо име. През 2005 г. Беренбаун се появи дори в компанията на руския посланик по това време Анатолий Потапов и бе представян като уважаван гражданин.

  Най-непознат у нас е Анатолий Дремлюг. Предполага се обаче, че той е влязъл в страната ни с протекциите на Константин Циганов.

  Кръстникът на уралската мафия

  Константин Циганов и брат му Григорий Циганов (известни в Русия като “циганетата”) са лидери на организирана престъпна група в уралския град Екатеринбург, по-точно на цяла разклонена структура – “октопод”, с нарочно заплетени връзки, пуснала пипала още в Латвия, Швеция и Израел.

  В началото на 90-те братята Циганови стават централни фигури в Обществено-политическия съюз “Уралмаш”. Заедно с тях пристигат и други “авторитети” – основно техни роднини, съседи и съученици като Александър Хабаров (Хабар), Сергей Терентиев (Тереха), Сергей Воробьов, Сергей Курдюмов, Андрей Панпурин, Игор Маевски и Александър Круг, завършил земния си път в София през 2000 г.

  Роденият през 1958 г. Костя Николаевич Циганов се прочува като един от най-изявените организатори на криминални структури, след като успява да сплоти разпокъсаните улични банди в единна мощна групировка. Окичил се с лаврите на “кръстник” на уралската мафия, Циганов вече поставя пред себе си и своите съмишленици по-мащабна задача – да завземат ключовите постове в органите на местната власт.

  Въпреки очевадната криминална мощ на “Уралмаш” неговите конкуренти се оказаха много сурови и неотстъпчиви играчи. За най-силен противник на “Уралмаш” се смята друга ОПГ – “Централна”, контролираща центъра на Екатеринбург. На изборите в Свердловска област лидерите на “Централна” действаха против тогавашния кандидат-губернатор Едуард Росел. Противоборството между него и “централните” продължава няколко години. Експерти в тематиката са на мнение, че и

  загадъчната смърт на Александър Круг

  в София е свързана с битката за надмощие в криминалната власт в Екатеринбург. На фона на всичко това най-малкото странно изглежда внезапното отпътуване на Круг за България буквално дни преди изборите за местната Дума, в които той също е кандидат.

  Първият залп на бандитската война прозвучава в Екатеринбург на 16 юни 1991 г., когато килър от “централните” прострелва Григорий Циганов през прозореца на дома му. Автоматният куршум “блондо” 12 калибър пробива черния дроб на Циганов и той издъхва още в линейката на “Бърза помощ”.

  На 14 април 1993 г. е задържан един от “уралмашците” – Игор Маевски. Константин Циганов, измъквайки авера си, се опитва да окаже натиск върху жена му. Тя подава жалба в милицията и съответното подразделение и осигурява охрана при срещата й с Костя в неговия офис. Незнайно защо половинката на Маевски се задържа там по-дълго от определеното време. При такъв случай спецзвеното е имало заповед да атакува. Елиминирайки с изстрел камерата за външно наблюдение, командосите изкъртват вратата с автоматични откоси и нахлуват вътре. И арестуват “цигането”.

  Според информация от руските медии забягналият първоначално в Обединените арабски емирства, а след това в България Костантин Циганов все още е лидер на Уралмашката групировка. По данни на Управлението за борба с организираната престъпност /УБОП/ за Свердловска област от юни 1994 г. той е бил обявен за общонационално издирване. От началото на септември 1996-а по решение на Главната прокуратура на Русия наказателното дело и издирвателните мероприятия срещу Циганов са прекратени.

  На 5 юни 2000 г. трупът на 36-годишния лидер на ОПС “Уралмаш” Александър Круг е открит в апартамент на столичната улица “Незабравка” (където през октомври 1996-а бе застрелян и Андрей Луканов). Круг пристига в София по покана на своя познат Андрей Папурин. Именно той открил тялото на обесилия се в банята Круг. Тогава полицаите не откриват следи от насилие по тялото на мъртвия и приемат, че руснакът се е самоубил. В същото време приятели на Круг твърдят пред руски журналисти, че той не е имал никакви причини да сложи край на живота си. Разследването на загадъчния инцидент стига до “под кривата круша”.

  Александър Круг, който последните години от живота си е прекарал в Екатеринбург, е известен сред местните хора като президент на корпорацията “Европа” и като съучредител на няколко фирми – “Хризолит”, “Мехко”, “Фрименс”, “Григорий”, “Делфин”. Бил е инициатор и за създаването на Благотворителния обществен фонд за социална поддръжка на въоръжените сили на Руската федерация. През 1997 г. се кандидатира за депутат в Държавната дума, но заема едва 14-о място от общо 16.

  През 2000 г. прави нов опит да стане депутат, вече в местния парламент, но ненадейно заминава в България малко преди назначените за 18 юни избори.

  http://www.blitz.bg

• Откриха останки от древен живот на Марс

  Учените откриха скали, които може да съдържат вкаменени останки от древен живот на Марс, съобщи Би Би Си.

  По състав те били идентични на скалите от район от Австралия, в които са намeрени накои от най-ранните свидетелства за живот на Земята.

  Екипът, ръководен от учения от Института за търсене на извънземен живот (Seti) в Калифорния Ейдриън Браун, вярва, че същите хидротермични процеси, които са запазили следите от живот на нашата планета, може да са се протекли и на Марс.

  Изследваните камъни са на около 4 млрд. години, което е близо 3/4 от цялата история на Червената планета.

  Когато през 2008 г. учените за пръв път потвърдиха наличието на карбонат в тези скали, в научните среди настъпи истинско въодушевление, тъй като изследователите отдавна търсят това съединение като доказателство, че може би на Марс е съществувал живот.

  Именно в карбонатни минерали в повечето случаи се превръщат живите същества след смъртта си.

  В това изследване обаче учените са пренесли идентифицирането на кабоната на Марс на ново ниво.

  Ейдриън Браун използвал приспособление на борда на космическия апарат на НАСА „Марс Риконъсънс Орбитър“, за да изучи скалите с инфрачервена светлина.

  Впоследствие той и екипът му използвали съвсем същата техника, за да изучат скалите от австралийския район Пилбра.

  В тях са открити форми, които може да бъдат резултат само на живи същества. „Никой геоложки процес не може да остави такива формирования“, казва Браун.

  Изследването показало, че скалите от Марс са много подобни на тези от Пилбра, що се отнася до минералите, които съдържат.

  Д-р Браун и колегите му вярват, че това е доказателство за наличието на живот на Марс преди милиарди години. /БГНЕС/

• Дж. Уорлик: Искаш диверсификация, а се бавиш цяла година

  Диверсификациятата е разумен ход, но година по-късно не виждам резултати, съобщи американският посланик.

  Нито една държава не бива да е зависима само от един източник на енергия. Премиерът каза, че се интересува от диверсификацията, което е разумен ход, но година по-късно не виждам резултати, обяви по БТВ посланикът на САЩ Джеймс Уорлик. Американският посланик се появява за интервю за втори път тази седмица по национална медия.

  Той обясни, че в България идват компании, интересуващи се от енергия от слънцето и от шистов газ. България можела да е една от водещите страни в света по отношение на слънчева енергия. 80 мегавата е изключително голям капацитет и съоръжението можело да се изгради край Силистра на неизползвана площ. Ако искаш да привлечеш инвеститори в който и да е сектор, една година е твърде дълъг период от време за даване на разрешение. Ако правителството се ангажира за постигането на диверсификация, трябва да предприеме конкретни мерки, могат да вземат мерки не само свързани със слънчевата енергия и шистовия газ, каза Уорлик, според когото сега трябва да се работи по разработването на алтернативни източници на енергия, като можело да не става дума за Русия, защото имало и други държави. Ние все още сме зависими от доставките на нефт от други държави, но работим и по други алтернативи, което България също трябва да направи, категоричен беше американският посланик.

  За интеграцията на ромите у нас, той каза, че много от програмите не са били много успешни, защото трябва да има ангажимент от страна на правителството.

  Трябва да има конкретна система, с която да се проверяват съдиите, да сте сигурни, че те са достатъчно квалифицирани и честни, коментира Уорлик съдебната система.

  МВР наистина изключително добре се справя с решаване на проблемите с организираната престъпност и корупцията, разбира се, ще се правят грешки, но е важно да се обърне внимание на разрешаването им, коментира Уорлик случая в Кърджали. Трябва да има проверка, и ако има сгрешили полицаи, те трябва да понесат наказание, завърши посланикът на САЩ Джеймс Уорлик.

  Източник: фрогнюз

• Ambassador to Bulgaria: Who Is James Warlick?

  The current U.S. ambassador to Bulgaria enjoys unusually close access to the new U.S. ambassador to neighboring Serbia, not because of any nefarious dealings, but because the two diplomats in question are married to one another. James B. Warlick, Jr., a career member of the Senior Foreign Service, was confirmed as the nation’s new man in Sofia by the Senate on December 24, 2009, the same day his wife, Mary Warlick, was confirmed to be the new ambassador to Serbia. The couple are the Obama Administration’s first tandem ambassadors, although there is one holdover couple from the Bush administration, Ambassador to the United Arab Emirates Richard Olson and his wife, Deborah Jones, who is the ambassador to Kuwait.

  Warlick earned a B.A. at Stanford University in 1977, a Master of Letters in Politics from Wadham College, Oxford University in 1979, and an M.A. in Law and Diplomacy from the Fletcher School of Law and Diplomacy in 1980. Prior to his State Department service, Warlick was a Foreign Affairs analyst at the Congressional Research Service of the Library of Congress, and also served as Deputy Representative of the Asia Foundation in Washington, DC, and the Philippines. Despite its private sounding name, the Asia Foundation is a Central Intelligence Agency (CIA) proprietary organization established at the height of the Cold War in 1954 with the mission “to undertake cultural and educational activities on behalf of the United States Government in ways not open to official U.S. agencies.”

  After Warlick joined the U.S. Foreign Service, his early assignments included Political Officer in Bangladesh; Consular Officer in Philippines; Operations Center Watch Officer; Acting Minister-Counselor/ Deputy Counselor for Political Affairs, in Germany; Director for Germany, Austria and Switzerland in the European Affairs Bureau; Consul General in Moscow (2001-2003); and Special Assistant to the Secretary of State. While Director of United Nations Political Affairs in the Bureau of International Organization Affairs (IO) during 2003-2005, Warlick also served as Principal Advisor to Ambassador L. Paul Bremer during January 2004 to July 2004 in Baghdad, Iraq. From 2005 to 2006, Warlick was Director of the Office of European Security and Political Affairs, responsible for political-military and security issues for Europe and the former Soviet Union, including NATO, the Organization for Security and Co-operation in Europe (OSCE), and related arms control and nonproliferation policy issues. Warlick served as Principal Deputy Assistant Secretary of State in IO from April 2006 to 2009, with responsibility for all aspects of U.S. foreign policy at the United Nations and other multilateral organizations.

  Warlick and his wife have three children–Jamie, Jason, and Jordan.

  By Matt Bewig
  http://www.allgov.com/

• Покушения срещу журналисти – баналост за банановите ни медии

  Aвтор: Атанас Чобанов
  http://www.atanas.fr

  Новината, че прокуратурата се е сезирала от медийна публикация за готвено покушение срещу журналиста Иво Инджев е значителна. Определено по-значителна от новините за готвените или осъществени покушения срещу пишещи събратя, които през последните години станаха баналност.

  Припомням за кой ли път срамния списък на покушенията и реални заплахи за покушения срещу журналисти:

  – взривът пред апартамента на разследващия журналист от Нова Телевизия Васил Иванов;
  – нападението с нож срещу Асен Йорданов за публикациите му във в-к Политика (онази преди Ирен Кръстева и Делян Пеевски) „Кръстоносният поход срещу Странджа“;
  – заплахата с киселина срещу Мария Николаева, съавтор на публикациите на Асен Йорданов;
  – опитът за убийство с чукове и метални тръби на Огнян Стефанов.

  Списъкът е срамен, защото нито поръчителите, нито извършителите на тези атентати срещу свободата на словото са разкрити. Възниква и въпросът дали изобщо са разследвани.

  В края на управлението на Тройната коалиция голяма група журналисти отправи публичен призив до институциите да кажат какво става с разследванията по тези случаи. http://www.jga.bg/ Призивът беше подминат с презрително мълчание и от тогавашната и от сегашната власт.

  Така че си е истинска новина когато заради една (макар и анонимна) публикация в медия за (планирано) покушение срещу журналист се сезира прокуратурата. Като правило публикациите в медиите за безобразия от голям обществен интерес съвсем не са достатъчни, за да се самосезира държавното обвинение. Медиите от своя страна не се престарават да подават сигнали до прокурорите и да следят движението им.

  Разкритията на разследващата журналистика у нас, когато ги има, се използват като банан: вече обелен и поднесен на зрителя или читателя, който го консумира, а кората с отпечатъците на престъпника се изхвърля директно на бунището. Резултатът е, че всеки следващ скандал захлупва предишния и го изпраща в забвение и в медиен, и в правоохранителен смисъл. Някой може ли да си спомни за вкуса на предишния банан, който е изял и къде му е хвърлил кората? А на по-предишния?

  Всъщност, инициативата на прокуратурата може да е похвално ново начало, но може и да не е. Подозренията, че става въпрос за някакво ченгесарско мероприятие, целящо да компрометира на автора на „Президент на РъБъ“ са на кантар с надеждата, че има светлина в тунела. Светлина отпред, където са бъдещите, дай Боже предотвратени, опити за покушения срещу хората на словото.

  Както подчертах по-горе, взирането назад към отминалите покушения срещу журналисти опира в безпрогледен мрак.

• Просветният министър: “България е там – където се говори български език!”

  Министър Божидар Димитров: “Българските училища в чужбина са обединителен център на българските граждани по света!”

  Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов: “Държавата трябва да регламентира и да подготви реда за обучение в българските училища зад граница, да ги обезпечи кадрово и финансово! Грешка е, че са намалени парите!”

  София, 29 юли 2010г. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов смята,  че държавата трябва да регламентира и да подготви реда за обучение в българските училища зад граница, да ги обезпечи кадрово и финансово. Той каза това на конференцията „Българските училища в чужбина. Специфика,  проблеми, перспективи“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се казва и в съобщение от днес на БТА.

  Държавата трябва по-активно да участва в решаването на проблемите на българските училища в чужбина, защото България е там, където се говори български език, заяви министърът. Българският дух се простира във всички точки на планетата, а българите, които се завръщат в страната обогатяват държавата и носят нов тип възпитание!, посочи министър Игнатов.

  „Днес аз отчитам като грешка намаленото финансиране в последните 10 г. за българските училища в чужбина!,“ каза просветният човек №1 на България.

  (бел.ред. бюджетът е намален с около 30%, а увеличението на българските училища в чужбина е с пъти – само в САЩ броят за една година за 2009-10 е с 5 пъти повече от 2007-09 учебни години)

  „България е там, където има дори един българин“, категоричен бе Игнатов и призова участниците в конференцията да бъдат настойчиви, “защото е ясно, че образователната мрежа надхвърля пределите на България”.

  Образователният министър съобщи намеренията на държавата – да уреди въпроса за дейността на училищата извън България, да се преосмисли нормативната уредба и да се урежда законово осигуряването на училищата извън пределите на страната ни и подпомагането им при обучението по български език, литература, история и география.

  От АБУЧ предложиха на форума в новия проектозакон за училищното образованиеприоритети да са разпространението на българския език и култура по света, както и обучението по български, география и история на България в училищата зад граница. Организацията настоява и министърът на образованието, младежта и науката да поддържа регистър на българските училища в чужбина, допълва в съобщението си Българската Телеграфна Агенция /БТА/.

  Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина отбеляза, че зад граница има над 135 български училища. Той апелира към училищата в чужбина, които са в процес на създаване, да се свържат с агенцията и да потърсят подкрепа.

  Българските училища в чужбина са обединителен център на българските граждани по света, каза на конференцията министър Божидар Димитров.

  Вие, българските учители зад граница подготвяте бъдещите български лекари, генерали и министри. Имате възрожденска мисия, но за разлика от учителите през Възраждането зад вас стои държавата,

  каза министър Димитров. В моето министерство сме само 7 души, но резултатът е, че 3 пъти повече българи през последната година са получили българско гражданство, каза министър Божидар Димитров.

  От АБУЧ настояват държавната система за училищно образование да включва програми за подпомагане на местните общности и организации. Целта е в системата да се  включат нелицензираните училища и детски градини и да се  подпомогнат тези, които имат желание в бъдеще да създадат  такива, посочиха още от организацията. Така българската  държава ще може да подпомага диференцирано целия спектър от  училища зад граница в зависимост от техните специфични нужди, в които влизат учебни програми в училища на други държави,  които преподават български език и култура.

  От асоциацията искат в училищата към дипломатическите и консулските представителства да има и предучилищно възпитание и подготовка. Според  действащия закон в момента в тях трябва да се преподава български език и литература, история и география на България.

  Искаме за децата в училищата зад граница да се въведат адаптирани учебни програми и да се наблегне на извънкласната и извънучилищната дейност,заявиха от АБУЧ. Предлага се и министърът на  образованието, младежта и науката всяка година да организира повишаване на квалификацията на учителите в училищата в чужбина.

  От организацията напомниха, че от 2007 г. насам настъпиха много положителни промени в образователната дейност сред българите в чужбина, като най-важната програма досега беше „Роден език и литература“, която възобнови финансирането на образователните дейности сред българите в чужбина, но изрично почертаха. че

  “промените не трябва да спрат до тук.”

  Преподаватели от български училища в чужбина коментираха, че очакват скорошно уреждане на статута на училищата в новия закон за училищното образование.

  От българското училище в Хамбург настояват още по-ясно да се конкретизира статутът на нашите училища зад граница в закона за училищното образование.

  Донка Николова от украинско-българския лицей в град Приморск в Украйна поиска училището да получи статут на българско училище в чужбина.

  Форумът за проблемите на българските училища в чужбина се провежда за трети път и е организиран от Министерството на образованието, младежта и науката, Държавната агенция за българите в чужбина и АБУЧ, съобщават от БТА.

  В конференцията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ участваха български учители зад граница, министрите Сергей Игнатов и Божидар Димитров и заместник-министърът на външните работи Милен Люцканов.

  Автор: Евгени Веселинов
  Източник: в-к „Обзор“
  http://www.bulgarica.com

  „Obzor“ is The 1st & the Only Bulgarian
  Independent Newspaper on the West Coast
  „BulgariCA“ is 100% Non-Profit Organization
  for Bulgarian Culture & Education in the US
  „Ivan Vazov“ – The Bulgarian school in LA

• ГЕРБ, БСП и ДПС „спасиха“ лидера на ДПС от съд

  Борисов свика извънредно комисия в НС за казуса с Доган

  Автор: Таня Петкова (Mediapool.bg)

  Отсъствието на депутатите от ГЕРБ и БСП провали заседанието на парламентарната комисията по корупция и конфликта на интереси, на което трябваше да се гласува решение за предаване на лидера на ДПС и депутат Ахмед Доган на съд. В четвъртък, 29 Юли 2010, комисията трябваше да вземе и решение, че Доган е в конфликт на интереси заради получените от него хонорари на стойност около 2 млн. лв. за реализирането на хидропроекти в Родопите.

  Малко по-късно последва незабавна реакция на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който е „помолил“ да се проведе извънредно заседание на комисията от 10.30 ч. в петък.

  Шефът на комисията Димо Гяуров информира, че премиерът го е уверил, че няма никакви политически уговорки с ДПС и е настоял преписката за конфликт на интереси срещу Ахмед Доган да бъде разгледана още в петък, последния работен ден на НС преди лятната ваканция.

  Насроченото за четвъртък заседание се провали, защото представителят на ГЕРБ в комисията Николай Коцев имал „лични причини“, за да не отиде на работа, а Борислав Великов (БСП) е в болнични. Камен Костадинов от ДПС пък напусна заседанието, защото едва днес се запознал с проекторешението.

  Гяуров заподозря ГЕРБ, БСП и ДПС в политическа договорка за прикриване на Доган. „Когато човек не иска един въпрос да се реши, го отлага във времето“, коментира той преди да му се обади Бойко Борисов.

  Според Гяуров в доклада имало достатъчно правно обосновани изводи, които да доведат до предоставянето на преписката във Върховния административен съд (ВАС).

  „Това, което се случи днес, не е случайно. То разкрива и определени дадености и нагласи в политическия ни живот и обществото“, смята Гяуров. Според него в проектодоклада на комисията имало и достатъчно данни прокуратурата да се занимае с хонорара на Доган. „Бихме могли в случая за говорим за пране на пари или търговия с влияние“, допълни той.

  Неговата лична оценка, че договорите за хидропроектите, основният от които е „Цанков камък“, е че те са „смешни“ и „правно нескопосани“.

  „Комисията е длъжна да приключи работата си“, допълни Гауров, който сдава председателския пост на представителя на „Атака“ в комисията.

  Той би и подкрепил предложение комисията да заседава открито по казуса. „Няма причина тази тема да не бъде разисквана и на площада пред Народното събрание“, каза той.

  Законът за предотвратяване на конфликта на интереси предвижда глоба от 1000 до 3000 лева, ако се установи, че има нарушение. Предвидена е и конфискация на получената облага, в случая – хонорарите за „консултантската дейност“ на Доган.

  В проектодоклада е написано, че общо получените суми от Доган по четирите договора, преди удържане на данъците е в размер на 1 995 830 лв. или 1 млн. евро.

  „Прикрил е икономически и политически зависимости“

  Любопитен е отговорът на Доган до комисията за конфликт на интереси. Той се съгласява, че по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, е публично личност, но смята, че „поетите от него задължения по договирета за поръчка не са свързани или обвързани с качеството му на „публична личност“, в частност депутат в 41-ото НС“.

  „Г-н Доган смята, че видно от самите договори и техния предмет, изпълнението на същите не изисква специфични знания и умения, които да кореспондират с правомощията и задълженията му по служба. Доган напомня и факта, че законът е влязъл в сила на 01.01. 2009 г. – тоест една година след поетите от него задължения и тъй като нормите са материално правни, нямат обратно действие“, пише още в доклада на комисията, позовавайки се на отговор на лидера на ДПС.

  В заключението на комисията обаче е констатирано, че „от формулираните задачи по четирите договора за поръчка, техният обхват и многообразни и специализирани знания и информация, необходими за изпълнението им, сочат категорична невъзможност да бъдат изпълнение от Доган в посочените срокове“. Допълва се още, че качественото изпълнение на проектите предполага работа на много висококвалифицирани специалисти.

  „Като се е съгласил да му бъдат възложени невъзможни за него задания, за да получи колосална за мащабите на държавата ни цена, г-н Доган се е поставил в икономическа зависимост, която е следвало да декларира – както в декларацията си в 40-ото НС, така и в декларацията си в 41-ото НС. Възлагането му на задание, за което няма компетентност в лично качество, налага извода, че изборът ме е свързан с качеството му на лице, което заема публична длъжност“, пише още в доклада.

  Прави се и друг извод – че Доган не е съобщил информация за „свързани лица“ и по този начин е „затаил истина, която дефинира частния ми интерес“.

  В проектодоклада пише още, че „публичността на декларациите сочи, че по този начин Доган е укрил информация от обществото, какъвто е смисълът и предназначението на декларирането, прикрил е икономически и политически зависимости“.

  През април т.г. главният прокурор Борис Велчев съобщи, че се прави проверка по обстоятелства, свързани с Ахмед Доган, като обстоятелствата се отнасят до имоти и проекта „Цанков камък“.

  Все още няма информация до какви заключения е стигнала проверката, но лидерът на ДПС все още има депутатски имунитет и засега не може да бъде разследван.

  http://mediapool.bg/

• Внесена е петиция до НС за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации

  Петиция до НС за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната беше внесена днес, 29-ти Юли, в 11.00 часа в деловодството на парламента.

  Петицията, инициирана от 7 граждански организачии, е с 1025 подписа, като събирането на подписи продължава на www.petizia-ds.ekonet-bg.org

  Очаква се през Септември парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, председателствана от Йордан Баколов / СДС / да разгледа гражданското искане.

  Подписалите настояват за справедливи пенсии за бившите агенти и комунистическата номенклатура, които да не надвишават пенсиите на жертвите им.

  В петицията се предлага годишната икономия от 50 милиона лева, спестени от намаляване на пенсиите на офицерите от ДС и работилите като функционери на тоталитарни организации, да се насочи за повишаване на минималните пенсии.

  Прилагаме петицията и снимка от внясянето.

  Петиция до НС за намаляване на пенсиите на работилите в ДС

  и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната

  
  

  Ние, подписалите тази петиция, настояваме Народното събрание да приеме поправки в Кодекса за социалното осигуряване, така че пенсиите, получвани днес и в бъдеще от работилите през периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г. щатни служители на:

  • Държавна сигурност /ДС /
  • Разузнавателните служби на Българската народна армия / РУМНО и др./
  • Вътрешни войски /ВВ /
  • Разузнавателния отдел на Гранични войски / РО на ГВ/,
  а също и щатните платени функционери на:
  • Българската комунистическа партия / БКП /
  • Димитровския комунистически младежки съюз /ДКМС/
  • Отечествения фронт /ОФ /
  • Българския земеделски народен съюз /БЗНС/
  • Съюза на активните борци против фашизма и капитализма /САБПФК /
  • Българските професионални съюзи /БПС /,
  включително предшествениците и правоприемниците на тези организации през посочения период,

  да бъдат намалени до нивото на средната пенсия в Република България.

  Мотиви:

  Комунистическата власт в България през 1944 – 1991 г. се базира на широка мрежа от служби за сигурност / ДС, РУМНО, ВВ, РО на ГВ/ , които, прилагайки незаконосъобразни методи, нарушаващи основните права на човека, фактически изпълняваха ролята на политическа полиция.

  Политическата полиция на така наречената „Народна Република България” е имала за цел да опази власт, която е нарушавала човешките права, лишавала е обществото от свободата на словото и е прилагала терор и унизително отношение.

  Срещу лица и организации, които защитават демокрацията са извършени тежки престъпления, а извършителите не са подвеждани под наказателна отговорност.

  Комунистическият режим беше подкрепян и от система от тоталитарни организации, издържани от държавата / БКП, ДКМС, ОФ, БЗНС, САБПФК, БПС /, които утвърждаваха еднопартийната диктатура.

  Щатните функционери на службите за сигурност и на тоталитарните организации са изпълнявали своите функции без да са изложени на риск да загубят живота или здравето си.

  Благодарение на това, че укрепват антихуманна властова система, са се ползвали с многобройни материални и правни привилегии и облаги.

  Получавали са заплати, значително по-високи от тези на работниците на физическия и умствения труд, допринясяли реално за развитието на икономиката. Поради това и днес получават по-високи пенсии от тях.

  Тази несправедливост трябва да бъде поправена.

  Намаляването на пенсионното възнаграждение няма за цел да унижи хората, които по времето на комунистическия тоталитарен режим са работили за службите за сигурност и тоталитарните организации , понеже то ще остане на нивото на средните за страната пенсии, което им гарантира достоен живот.

  Чрез този акт на справедливост и спестените средства ще се създадат условия за повишаване на минималните пенсии, с което ще се постигне допълнителен социален ефект.

  

• Конференция «Българските училища в чужбина. Специфика, проблеми, перспективи»

  АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА
  МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, МЛАДЕЖТА И НАУКАТА И
  ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА,
  с подкрепата на Софийския университет «Св.Климент Охридски»
  (Център за върхови постижения «Диалог Европа»)

  
  Конференция на тема

  «Българските училища в чужбина.
  Специфика, проблеми, перспективи»

  29 юли 2010 г., четвъртък,
  Софийски университет „Св.Климент Охридски”,
  бул. „Цар Освободител” № 15, София

  10.00– 10.10 ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ
  10.10– 11.10 Поздравления от официалните лица към участниците в Конференцията
  11.10 – 11.20 Изказване на г-н Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката
  11.20 – 11.30 Изказване на министър Божидар Димитров, министър без портфейл за българите в чужбина
  11.30 – 11.40 „Българските училища зад граница – приоритет в програмата на Държавна агенция за българите в чужбина” –
  г-н Росен Иванов, председател на ДАБЧ
  11.40 – 11.45 Изказване на д-р Боян Кулов, председател на АБУЧ
  11.45 – 12.00 „Специфика, резултати, перспективи на националната програма „Роден език и култура зад граница” – Министерство на образованието, младежта и науката
  12.00 – 12.10 Филм

  12.10 – 13.30 ОБЕДНА ПОЧИВКА (бюфет)

  ИЗЛОЖБА „Мит и канон” на г-жа Адриана Любенова (репродукции на икони и скулптори)

  ИЗДАТЕЛСТВА: „Просвета”, „Анубис”, „Булвест 2000”, „Слово”, „Сиела”, „Пума”

  Щанд с материали за живота и дейността на Апостола от музея на Васил Левски в гр.Карлово

  13.30 – 15.00 ПЪРВА СЕСИЯ

  ПЪРВИ ПАНЕЛ „Проектозакон за училищното образование” модератори д-р Боян Кулов и г-жа Камелия Трибулен – Конакчиева

  1. Жанна Суслина, Областно учебно заведение „Специализирано общообразователно училище-интернат „Болградска гимназия „Г.С.Раковски” – „Нормативно-правови актове в системата на средното образование в Украйна в контекста на реализиране правата на националните малцинства”

  2. Светлана Драгнева, Асоциация на българите в Украйна –
  „Образователните процеси на българите в Украйна:
  актуалност и перспективи”
  2. Елена Сачкова, Българско училище «Св.Кирил и Методий» Париж, Франция – „Предложения за изменения и допълнения към проектозакона за училищното образование”
  3. Боян Кулов, АБУЧ – „Предложения и поправки по проектозакона за училищното образование”

  ТРЕТИ ПАНЕЛ – Мисия „Завръщане” модератори г-жа Боянка Иванова и г-жа Адриана Любенова
  1. Боянка Иванова, Българско училище „Джон Атанасов”, Чикаго, САЩ – „Завръщането на децата на България – крайна цел в дейността на АБУЧ”
  2. Снежина Мечева, Българско училище към посолството на Р България в Лондон – „Мисия «Завръщане» – мисия на дело, а не на думи и хартия. Фактори за успешната й реализация”
  3. Адриана Любенова, България –„Личният опит на емигрант завърнал се след 15 години- трудности, бюрокрация и защо си заслужава да се завърнеш в България”
  4. Антоанета Антонова, СУ „Св. Климент Охридски“ – „Трудности при завръщането в България”
  5. Александър Керемидаров, „Пропипъл”, България – „Хора с дипломи от чужбина и адаптирането им към работният пазар в България“
  6. Ваня Пенчева, АИБЕ Балкан, Хатива, ПБНУ „Св. Иван Рилски” – „Практики и идеи за участие в съвместни проекти с училища в България”
  7. Силвия Стаменова, България – „Предизвикателството да бъдеш дете – пътешественик по неволя , проблеми с адаптирането на децата в новата среда, опитът на интернационалните училища в тази посока.”
  8. Мариела Вачева, сдружение „Тук-там” – „Тук-там“ и как българи завършили в чужбина помагат на хората, които искат да се върнат в България“
  9. Петя Димитрова, Мадрид, Испания – „Българското училище в чужбина – посланик за разпространяване на българската култура по света.”
  15.00– 15.30 ПАУЗА с кафе

  15.30 – 17.30 ВТОРА СЕСИЯ
  ВТОРИ ПАНЕЛ – Програма „Роден език и култура зад граница” модератори г-жа Румяна Тошкова и г-жа Ваня Велкова
  1. Д-р Георги Василев – „Възможност за българска културна вълна по света, осъществена чрез културните институции на емиграцията – училища и културни дружества“
  2. Даниела Горчева, сп. „Диалог”, Холандия – „Български език като втори роден език”
  3. Екатерина Гержик, Български културно-просветен център „Аз Буки Веди” при Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна” – „Творчески проект „Училище в бъдеще”
  4. Донка Николова – «Опит и актуални проблеми – Българско неделно училище в град Приморск, Украйна”
  5. Стефка Колева Костова –Мицова – „Обучението по български език и литература в Училището за национално възраждане – гр. Павлодар, Република Казахстан”
  6. Мария Захариева, Прага – „Неделното училище в Прага – проблеми и перспективи”
  7. Иван Григоров, Матица на българите в Сърбия – „Законови възможности и проблеми в образованието на роден език в Западните покрайнини”
  8. Милан Миланов, Национален Съвет на българите в Сърбия – „Обучението в Западните покрайнини – специфика”
  9. Весела Емилова, Асоциация на славяните от област Мурсия, училище Св.Кирил и Методий, Испания – „Влючването на новите училища в програмата-проблеми и предложения”

  17.30 – 18.00 ОБОБЩАВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ РАБОТАТА НА ОТДЕЛНИТЕ ПАНЕЛИ И ДИСКУСИЯ

  http://www.abgschool.org E-mail: [email protected]
  http://www.minedu.government.bg
  http://www.aba.government.bg/

  P. S. Материалите, представени в електронен вид, ще бъдат публикувани на уеб сайта на асоциацията.

• Созопол става Ерусалим II

  Археолози: Открихме мощи, на Йоан Кръстител са

  Созопол става малкият Ерусалим. Хиляди поклонници от цял свят ще се стекат към древната Аполония, ако откритите вчера мощи на остров Свети Иван са на Йоан Кръстител.
  Мраморен реликварий от края на IV-началото на V век намери екипът на проф. Казимир Попконстантинов. В него 100% има мощи на велик мъченик на християнската вяра, категоричен е археологът. Той и проф. Божидар Димитров са убедени, че мощите са на Предтеча, защото кутията е била вградена в центъра на олтара на храм, носещ името на светеца.
  Реликварият е непокътнат. Капакът му е запечатан с червен хоросан. Той ще бъде отворен пред комисия до дни и изложен в созополския музей.

  Денонощна охрана за Кръстителя

  
  Отварят мраморната кутия с църковен ритуал пред комисия от археолози и журналисти

  Находките на остров Свети Иван (на заден план) могат да преобърнат историята
  фото Красимир Свраков13,30 ч. 28 юли 2010 г. Екипът на археолога проф. Казимир Попконстантинов прави както всеки ден от една седмица насам проучванията си в манастира на остров Свети Иван край Созопол. Съсредоточил се е върху центъра на олтара на някогашната църква, носела името на Йоан Предтеча, когато ненадейно попада на уникална находка. Древен реликварий, изработен от мрамор. Каменното ковчеже е изключително изящна ръчна изработка. Прилича по форма на античен саркофаг. Капакът му е запечатан с червен хоросан. По характерната изработка и елементите на реликвария археолозите веднага различават типичните белези за края на IV, началото на V век.
  Дъхът на всички спира…
  Какво крие реликварият?
  Въпреки огромното любопитство, обзело археолозите, никой не смее да свали червената глина и да отвори мраморната кутия. Но и без да го прави, проф. Попконстантинов е убеден: непокътнатият реликварий 100% съдържа мощи. И то мощите на самия Предтеча.
  За броени минути новината обиколи вчера България. Потвърди ли се, Созопол ще се превърне в малък Ерусалим. Хиляди поклонници от цял свят ще се стекат да видят святата реликва, категорични са експертите.
  Проф. Казимир Попконстантинов прави извода, че е открил тленни останки на Кръстителя от факта, че мраморното ковчеже е било вградено именно в центъра на олтара на църква, носеща името на свети Йоан. Днес от църквата са останали само руини.
  В късния следобед вчера археологът лично транспортира с моторна лодка мощехранителницата до Созопол. Той заяви, че реликварият ще бъде предаден на отговорно пазене в археологическия музей в Созопол. Там най-вероятно находката ще има специална денонощна охрана. Реликвата ще остане в музея до края на седмицата. Тогава се очаква да пристигне специална комисия от археолози, в присъствието на която ще бъде извършено разпечатването на мраморната кутия. Това ще стане заедно с религиозна церемония, както изисква канонът.
  Според археолозите манастирът „Свети Йоан Предтеча“ и църквата, които са съществували на созополския остров Свети Иван, са били сред най-големите православни центрове.
  Разкопките на острова продължават вече трета година. До момента там са разкрити основите на два манастирски храма и на отделна сграда, използвана за монашески жилища. Археолозите са се натъкнали на истинска средновековна печатница за книги, която е функционирала от 1263 до 1629 г. „Миналата година открихме бронзови щемпели, с които е правена украсата върху кожените подвързии на книгите“, заяви проф. Попконстантинов. Процъфтяващото духовно средище замира през 1629 г., когато островът е нападнат от казахски пирати и никога след това не е реставриран.

  Елена Димитрова

  Апостол Андрей основал манастира

  Обителта била богата, правела преписи дори за Атон

  Проф. Божидар Димитров

  Още не може да твърдим със сигурност чии са мощите в открития реликварий. Но той е много стар – най-вероятно от IV век. От мрамор е, а това е голяма рядкост. Означава, че в него наистина има мощи на велик и древен мъченик на църквата. Нека не забравяме, че манастирът е основан от самия свети Андрей, който проповядва християнството по бреговете на Черно море. Той създава епископия в Созопол с 5 манастира и 27 църкви. „Св. Йоан“ е най-големият от манастирите. Той е бил мощен църковен център, от който са излезли трима вселенски патриарси – Йоан ХII Козма, Нил и Методий. А откритият от проф. Казимир Попконстантинов скрипторий е един от най-големите въобще на Балканите. В него са поръчвали богослужебни книги дори атонските манастири. Най-голямата „заявка“ е била от Ватопедската обител. За мащаба на книжовната дейност в „Св. Йоан“ говори фактът, че въпреки всички разрушения и нападения от библиотеката на манастира са запазени 45 ръкописа.
  Средището е било изключително богато. С хрисовул от 1363 г. император Йоан V Палеолог подчинил на „Св. Йоан“ манастирите „Св. Кирик и Юлита“ и „Св. Апостоли“. А Йоан VIII дава през 1437 г. в собственост на манастира и селото Свети Никола, сега Черноморец.
  Всичко това говори за ранга и значението на манастира. И е съвсем естествено при такъв статут той да се стреми да се сдобие с мощи на светеца, на който е посветен, каквато и до днес е практиката в църквата.

  Мощите са от Византия

  
  Проф. Казимир Попконстантинов
  Археолог, ръководител на разкопките на о. Свети Иван край Созопол

  – Проф. Попконстантинов, поздравления за откритието. Дали в реликвария наистина са мощите на св. Йоан Кръстител и как ще стане ясно това?
  – Дали в него има мощи на св. Йоан Предтеча, ще разберем, когато отворим реликвария. Скоро ще го направим, но първо трябва да се създаде комисия за отварянето му и да се изпълни ритуал от Сливенския митрополит Йоаникий. Знаете колко трудно се събират комисиите у нас. Но предполагам, че до два-три дни ще го направим.
  – Как изглежда реликварият и кога го открихте?
  – Той прилича на античен саркофаг, с леко скосена горна част на капака – като винена гарафа, и с дръжка. Дълъг е 20 сантиметра, висок е 10 см, широк е 16 см. Предполагаме обаче, че той не е единствен. Тоест в него се очаква да има още един такъв реликварий. Подобно нещо има досега открито два пъти – в Търговищко и в Шкорпиловци. Това е първата такава реликва в археологическа среда в южното черноморско крайбрежие. Реликварият бе открит вчера на (28 юли) в 13,30 часа.
  – Ако в него са мощите на Предтечата, как са стигнали България?
  – Не е чудно, тъй като манастирът, в който е намерен реликварият, е бил под юрисдикцията на византийската патриаршия още от XI век. В Истанбул, знаете, се намират главата и ръката на Йоан Кръстител. И няма нищо учудващо, ако част от мощите са пристигнали и тук, в друг византийски манастир в тогавашната епоха.
  Надя Панкова

  Манастирът на остров Свети Иван (на снимката на заден план – фото К.Свраков) играл изключително важна роля в българската средновековна държава и в отношенията й с Византия. Ползвал се със статут на патриаршески и царски. Това е единственият засега по южното ни Черноморско крайбрежие манастир, в който е имало скрипториум – място за писане, превеждане и орнаментиране на книги, както и библиотека. Светата обител е била и нещо като своеобразен лагер, в който са били заточвани непокорните висши духовни лица от Константинопол. Тук е била и резиденцията на съпругата на българския цар Теодор Светослав.
  По проект на Министерство на културата остров Свети Иван ще бъде цялостно проучен, реставриран и консервиран.

  в-к Стандарт
  http://paper.standartnews.com

• Българският дефицит покриван с пари на емигранти

  Парите, които емигрантите изпращат от чужбина на роднините си, остават важен компонент за покриване на дефицита по текущата сметка за страни от Централна и Източна Европа като Румъния, България и Полша, информира Дневник.

  Евростат в публикуван от статистическата агенция доклад за потоците от емигрантски пари от и към Европейския съюз пише, че в Румъния, Полша, Португалия и България емигрантските пари дават значителен принос за балансирането на текущата сметка.

  Без тези парични потоци Румъния и Полша щяха да запишат съответно 55% и 54% по-голям дефицит по текущите си сметки, се казва в публикуваните от Евростат данни.

  По данни на статистическата агенция през изминалата година в България са влезли 693 млн. евро като емигрантски пари. Същата година работещите в България чужденци са изпратили на близките си общо 11 млн. евро.

  Така страната е една от общо осемте в ЕС, които отчетат нетен приток на емигрантски пари в размер на 682 млн. евро.

  По данни на БНБ изпратените от работещи в чужбина българи през първото тримесечие на тази година са намалели на годишна база.

  Евростат посочва, че миналата година чужденците, работещи в страни от ЕС, са изпратили общо 29.6 млрд. евро под формата на емигрантски пари.

  Източник: Кафене.нет
  http://kafene.net/

• Б. Кулов: У нас гледат на българите в чужбина като на виновни

  Винят ги, че са потърсили възможност за живот и реализация в чужбина, не им се създава мотивация за завръщане, казва за Frognews.bg председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина.

  На 29 юли 2010 г., от 10:00 часа, в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, ще се проведе конференция на тема: “Българските училища в чужбина. Специфика, проблеми, перспективи”. Целта й е оптимизирането и по-нататъшното развитие на диалога между институциите в Република България и представителите на българските училища в чужбина, за да има по‒голяма ефективността на образованието и разпространението на българския език и култура зад граница. Председател на Асоциацията на българските училища в чужбина е Боян Кулов.

  Интервю на Ана Кочева (Фрогнюз)

  ‒ Г‒н Кулов, година мина от последната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Какво ново за година?

  ‒ Първо, контактът с държаните институции става все по-тесен. За първи път има и личен контакт с министъра на образованието (в предишни години диалогът достигаше само до ниво зам.-министър и решенията се взимаха по-трудно). Много чести и ползотворни са контактите с г-жа Румяна Тошкова от МОМН. Има и пряк диалог с министъра за българите в чужбина, водени са неколкократни разговори с експерти от неговия кабинет. Не липсват и контакти с външния ни министър. Сега за пръв път отправихме покана до министър-председателя и президента да присъстват на конференцията. В миналото е присъствал председателя на НС, който и сега обещава присъствие. А иначе ние обсъждаме усъвършенстването на програмата „Роден език и култура зад граница”, както и проектозаконите за училищното образование и българите в чужбина. Все още сме в период на надежда по въпроса за статута на българските училища в чужбина и включването ни в Закона за образованието, но се водят обсъждания и се надяваме мненията ни да бъдат зачетени в крайния вариант. Мога да се похваля още и с факта, че се увеличи почти двойно броят на членовете на АБУЧ, което доказа, че нашата асоциация работи активно по линия на това да обедини интересите на многобройните българските училища по света. Няма нищо ново по отношение на организацията в управлението на АБУЧ; все така работим на доброволни начала със същия ентусиазъм, но и с единствената разлика, че работата увеличена поне двукратно. Но желанието ни да постигнем необходимото не намалява.

  ‒ А увеличиха ли се българските училища по света? И това, че бройката расте непременно добър сигнал ли е, защото е известно, че понякога в един и същи град се появяват по няколко и в тях учат по 5‒6 деца, вместо да се обединяват и да изглеждат по‒солидно?

  ‒ Училищата по света продължават да се увеличават по брой, след като правителството отпусна средства за част от издръжката им. Това в известно отношение улесни работата им, в друго я затрудни. Но то е обяснимо. Нашата политика е да се помага навсякъде, където има желание за обгрижване на образованието по роден език и култура. Наличието на по-голям брой училища в градовете, където българските общности са многобройни, е задължително, за да се обхванат в различни отдалечени райони децата и да се създаде удобство на семействата им. Такива са случаите в Чикаго, Мадрид, Лондон, Париж, Ню Йорк. Трудно е да се дават рецепти и няма панацея – във всяка държава и във всеки град условията са различни и е много трудно да се подчинят на едно общо правило. Много от училищата с десетилетна история са започнали с по няколко ученика, а сега те са с над 100 и 200 на брой. Добре е обаче да се оценява напредъкът на едно създадено училище (и като брой ангажирани в обучението деца, и като краен резултат от процеса на обучение) и на база на такъв анализ да се правят констатации.

  ‒ Какви са общите проблеми пред тях?

  ‒ На пръво място е статутът. Те все още го нямат. На второ ‒ помещения се осигуряват трудно и дори там, където има вече такива, училищата са застрашени от изгонване поради нарасналия брой ученици. На трето ‒ в България често продължава да се гледа на българите в чужбина все още като на виновни, че са потърсили възможност за живот и реализация в чужбина, не се прилага активно политиката за създаване на благоприятни условия за това, напусналите страната да получат мотивация за завръщане или възможности да помагат на България от чужбина. А завръщането на българските семейства и на децата им в родината в голямата част от случаите е желано, но често все още е много трудно за реализиране по ред причини, включително и заради световната икономическа и финансова криза. Желанието за завръщане трябва да съвпадне със създаването у нас на привлекателни условия за живот и реализация. Българските училища в чужбина са тези, които до голяма степен изграждат образа на родното. И това трябва да се знае от всеки в България – и от политиците, и от народа ни.

  ‒ Кои са т.нар. училища‒отличници, колкото и условно да е това?

  ‒ Отличници са всички училища, които работят и събират деца. Някъде може децата да са 200 на брой, някъде – да са 20, но училищата са в различна степен на развитие и полагат максимални усилия, за което заслужават еднаква похвала. Разбира се, в един клас няма само пълни отличници, но училището е незаменимо условие за развитието на всяко дете, така и нашите училища в чужбина – всичките са безценни за България.

  ‒ Как върви диалогът между институциите в Република България и представителите на българските училища?

  ‒ Постепенно се развива. Желаем да е по-близък и активен и работим за това. Дълго и упорито настоявахме за сближаване на ценностите, за разговор на един и същи език. Бихме искали на училищата да се обръща внимание, което съответства на тяхното значение като носители на стратегическите цели на българската национална политика.

  ‒ Известно е, че във Виена понастоящем се води борба българският език да стане матуритетен в австрийската столица. Какво всъщност трябва да предприеме нашата страна и докъде са стигнали усилията в това отношение?

  ‒ Това българският да е матуритетен език е в интересите не само на Виена, а и на повечето наши училища в страните от Европейския съюз (но не само). За целта ни трябва помощ на правителствено ниво, а също и от евродепутатите ни. По места – в Лондон, Виена, Париж – се полагат много усилия, но се стига до момент, в който трябва да се намесят българските дипломати и министри и да издигнат двустранните отношения на съответното ниво, да поемат ангажименти, да подпишат съответните договори – това правят много страни по света с активна национална политика.

  ‒ Каква ще бъде съдбата на 3‒те ни държавни училища в чужбина по време на криза (Прага, Будапеща, Братислава ‒ б.р.)?

  ‒ За огромно съжаление, тези училища поддържат най-слаб контакт с нашата асоциация – може би, защото са държавни и като че ли очакват държавата да разреши проблемите им. От друга страна изглежда, че държавата има за цел да ги накара да започнат да мислят по-самостоятелно за своето оцеляване, т.е. да ги постави в ситуация, близка до тази, в която са другите училища. От трета страна, в Албания като че ли насочват стремежа си да се създаде четвърто държавно училище, за което споменават, че са необходими 500 000 лева. Ако направим малка сметка, че тази година по програмата Роден език и култура са планирани 3 000 000 лева за подкрепата на над 100 български училища зад граница, това означава да има горе–долу 6 такива училища по света. А в момента има със сигурност над 140 български училища зад граница. В условията на криза и при изработване на политика за превръщането на България в привлекателна за завръщане страна, правителството трябва да реши кое е приоритет.

  http://frognews.bg/

• Всяка българска общност в чужбина си иска своето

  Aко не се обърне внимание на най-младото поколение българи в чужбина, ще загубим всичко!

  Българското училище зад граница е нещото, което може да ни спаси – да съхрани националната дентичност на сънародниците ни в чужбина!

  Автор: Евгени Веселинов

  27 юли 2010г. Трябва да има диференциран подход към всяка българска общност в чужбина. Това каза на пресконференция в БТА Йордан Янев – зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/. Не са верни твърденията, че сънародниците ни в чужбина са разединени, а тъкмо обратното. Янев уточни, че има около 1 млн. българи по света, а отделно има и исторически емигранти, които също са лица с български произход.

  Между 8000 и 10 000 наши сънародници от чужбина учат в български ВУЗ-овепо силата на 103-то постановление на МС, каза още Янев.

  Aко не се обърне внимание на най-младото поколение българи в чужбина, ще загубим всичко!

  Според Янев – всички имаме отношение към въпроса за българите в чужбина.Янев отбеляза, че българското училище зад граница е нещото, което може да ни спаси – да съхрани националната дентичност на сънародниците ни в чужбина.

  Беше изразено мнение, че е необходимо българските училищав чужбина, които вече надхвърлят бройката от 140, да бъдат включени в Закона за българското образование.

  “Ефективна и отговорна образователна политика спрямо сънародниците ни зад граница може да бъде постигната само при много добър диалог межу институциите и неправителствените огранизации, само ако наред с открояването на проблемни области бъдат набелязани и адекватни мерки за тяхното преодоляване”, заяви Румяна Тошкова – държавен експерт в дирекция „Организация и координация“ в Министерството на образованието, младежта и науката. Тя отбеляза, че за българите в чужбина се разработват адаптирани програми, електронни учебници и др. По отношение на програмата “Роден език и култура зад граница”, Тошкова съобщи, че

  миналата година по програмата е имало 56 бенефициенти, а тази – 111, държавите, от които са кандидатствали българските училища по света миналата година са били 20, а тази – 28. Експертът коментира, че целта на обучението на българите в чужбина е с цел съхраняване на чувството за национална принадлежност.

  Участниците в пресконференцията изразиха и мнение, че на сънародниците ни зад граница им липсва българската култура, българската книга.

  Иванова от българското училище в Чикаго изрази мнение, че Западът не е предпочитана дестинация от българските артисти и политици, а “не може да се кове политика, без да се познават процесите”. Тя се обяви срещу “изкуствените мерки” на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров, визирайки засиления процес на добиване на българско гражданство. Според нея големият брой на българите по света е резултат от политиката на правителствата през последните 20 години.

  В Испания има 23 български училища и всяко е с танцов състав, каза на пресконференция в Пресклуба на БТА Петя Цанева, президент на асоциация „АИБЕБАЛКАН“ и директор на училище „Св. Иван Рилски“ в Мадрид. “Всички сме българи и е крайно време да не се разделяме и да си слагаме етикети, а да помислим, че може да направим нещо по-добро за света”, коментира Цанева.

  В последните години се записват все по-вече деца от български произход, които не знаят български език, коментира Ирина Владикова, директор на българското училище във Виена. Тя отбеляза, че сегашните учебни програми са трудни за усвояване и преподаване. Според Владикова трябва да се преработят адаптираните програми на просветното министерство, защото сега те просто са съкратени. Те са разработени спрямо специфичните потребности, които имат българчетата по света, някои от които не знаят родния си език, каза Владикова. Тя повдигна въпроса за провеждането на матура на български език за българските деца зад граница.

  Йордан Янев – зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/, обясни, че Агенцията поддържа връзка с повече от 800 структурни български единици по света.

  На 29 юли ще се проведе конференция в Софийския университет, посветена на проблемите на българските училища по света. Един от организаторите на проявата е Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/.

  Традиционно тържество за участниците в конкурсите за деца от българските общности по света ще се състои на 30 юли в Националния дворец на децата, съобщиха организаторите от Държавната агенция за българите в чужбина. Проявата е под патронажа на министър Божидар Димитров.  Тържеството ще започне с откриване на изложба на най-добрите творби на българчета от чужбина, като ще бъдат наградени победителите в трите конкурса – за литература, изобразително изкуство и народно пеене.

  В десетото издание на конкурса по изобразително изкуство „България в моите мечти“ през тази година участват рекорден брой деца – 780 от 24 държави. В литературния конкурс „Стефан Гечев“, на тема „Българските народни приказки – извор на мъдрост и доброта в моя свят“, се състезават 224 деца и юноши от 26 държави. Учреденият през тази година конкурс за народно пеене „Прехвръкна птичка“ е привлякъл интереса на талантливи българчета от 11 държави. Журито е класирало деветима индивидуални изпълнители и три вокални състава.

  ОЧАКВАЙТЕ ВИДЕОЗАПИС НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА.

  Източник: в-к „Обзор“

  http://www.bulgarica.com

  „Obzor“ is The 1st & the Only Bulgarian

  Independent Newspaper on the West Coast

  „BulgariCA“ is 100% Non-Profit Organization
  for Bulgarian Culture & Education in the US
  „Ivan Vazov“ – The Bulgarian school in LA

• България с най-висока смъртност от държавите в ЕС

  България е страната с най-висока смъртност през 2009 г., сочат публикувани днес данни на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от Асошиейтед прес. Най-голям спад в отрицателния естествен прираст на населението в страните членки на ЕС е отчетен в България и Латвия.
  Според данните на Евростат, населението на Европейския съюз надвишава 500 милиона души. На 1 януари 2010 г. в 27-те страни от ЕС живеят 501,1 милиона жители за разлика от 499,7 милиона една година по-рано.
  Общо 5,4 милиона деца са били родени в ЕС през 2009 г. при ниво на раждаемост 10,7 раждания на 1000 жители, малък спад в сравнение с 10,9 през 2009 г.
  Най-високите нива на раждаемост са регистрирани в Ирландия (16,8), Великобритания (12,8) и Франция (12,7), а най-ниските в Германия (7,9), Австрия ( 9,1), Португалия (9,4) и Италия ( 9,5).
  Паралелно с това през 2009 г. са били регистрирани 4,8 милиона смъртни случаи в ЕС с ниво на смъртността 9,7 смъртни случаи на 1000 жители, стабилно ниво в сравнение с предишната година.
  Положителният ръст на миграциите също е изиграл важна роля за увеличаване на населението на ЕС.
  През 2009 г. малко над 60 процента от увеличаването на населението в ЕС е резултат от миграция, подчертава Евростат в комюнике.

  Източник: http://www.economynews.bg

• НАНО/БИОТЕРОРИЗЪМ

  Отговорността по темата „Биотероризъм и нанотехнологии” е на учените и политиците, а гражданското общество ще следи за техните действия

  Биотероризмът, който има своя патент от древността, на 27 май 2010 събра учени, занимаващи се с най-новите изследвания и ноу хау на нанотехнологиите. Събитието нарочно беше оставено далеч от прожекторите на медиите. Изрично ноу-хау-то изисква изобретенията да бъдат пазени в тайна, защото в много случаи, особено напоследък, информациите в тази връзка могат да се окажат особено опасни и дори рискови. Конференция по темата „Стопанското разузнаване – част от бизнескултурата на ХХІ век” събра в Централния военен клуб на бул. „Цар Освободител“ №7 в София елита на научно-техническото разузнаване на Република България. Организатори бяха Балканският форум по сигурността, Центърът за изучаване на рисковете и сигурността към НБУ, Националната асоциация за международни отношения /НАМО/, Институтът по публична администрация на сигурността, Академията на МВР и Асоциацията на разузнавачите от запаса.
  Темите, които бяха изключително сериозни, предполагаха единствено участие на специалисти. Лектори бяха проф. Димитър Йончев от Центъра за изучаване рисковете и сигурността към НБУ; ексшефът на научнотехническото ни разузнаване Любчо Михайлов – заместник – председател на УС на АРЗ , проф. Йордан Начев от Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии, доцент Вълчо Григоров от Великотърновския университет, д-р Боян Чуков – член на съвета на НАМО, д-р Илия Илиев от Националния център за национална стратегия към БАНИ.
  Изключително интересен бе докладът на академик Александър Трифонов от Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК по темата „Нано и биотероризъм“. Академик Александър Трифонов е и сертифициран консултант по управление. И тъй като днес целеви отрасли се конкурират по отношение на инвестициите в биотехнологиите, предоставяме на вниманието на нашите читатели пълният текст от неговия доклад.

  НАНО/БИОТЕРОРИЗЪМ

  Автор: Академик Александър Трифонов /МАБИК/

  „Всяка достатъчно развита технология е неотличима от магията” Артур Кларк

  Свидетели сме на необратимия процес на глобализация и технологическа надпревара за осигуряване на конкурентноспособност и устойчивост на икономиките. Конвенционалните оръжия отстъпват на високотехнологичните и вследствие на това трудно вече може да се определи плацдарма на стълкновението на интереси. Няма вече дефинирана фронтова линия, тя се измества в тила на противника. При тази постановка все по-трудно става дефинирането на враг-приятел и изисква нови методи и организация за протипоставяне и ограничаване влиянието на некореспондиращи с националните цели действия на лица, организации, институции.
  Предизвикателството на 20 век станаха нанотехнологиите. Терминът „нанотехнологии” е въведен през 1974 год. от японския професор Норио Танигучи като „обработка, разделяне, консолидация и деформация на материалите, на ниво 1 атом или 1 молекула”. Територията на нанотехнологиите е 1 – 100 нанометъра ( 1 нанометър е 1 милиардна част -10 -9, от метъра). За сравнение нанометъра е 1/80 000 от дебелината на човешкия косъм (80 микрона). Разстоянието между атомите в молекулата са в диапазона 0,12 – 0,15 нм, а ДНК спиралата има диаметър 2 нм. Най-малката известна едноклетъчна форма на живот Микоплазмата (Mycoplasma) има дължина 200 нм.
  В този нов свят учените срещнаха още едно предизвикателство – в наносвета действат други физически закони и принципи. Материалите променят своите свойства – напр. наночастици на медта с диаметър по-малък от 50 нм се считат за свръхтвърди материали, т.е медта губи своята пластичност, дори става прозрачна. Неутрални материали стават активни(платината), стават горими (алуминия), твърди се превръщат в течни при стайна температура (златото), изолатори става проводници (силиция). Физици от техническия институт на Джорджия установиха че, обикновената питейна вода в наноканали се държи като твърдо тяло, в противоречие на класическата хидродинамика.
  При наноразмерите се променят механичните, електрическите, магнитните, оптическите характеристики на материалите – метали, неметали, керамика.
  Наночастиците на въглерода – влакна, тръбички с една или двойна стена с открити или закрити крайща, с права или спирална форма са синтезирани през последните 10 години. Установено е, че те притежават уникални свойства, твърдост и здравина, по-голяма от който е друг материал, с изключителни електронни характеристики. Въглеродните нанотръбички са устойчиви до 28000С във вакуум, а провеждат електрическия ток 1000 пъти по-добре в сравнение с медните проводници, тяхната топлопроводност е 2 пъти по-добра в сравнение с диаманта, който също така е форма на въглерода.
  За развитието на нанотехнологиите се предоставят значителни средства – за периода 1997 – 2005 инвестициите са се увиличили 9 пъти от 432 млн. долара на 4,2 млрд. долара. В рамките на 6 и 7 Рамкова програма на ( 2003 – 2006 год.) Европа е инвестирала 1,3 млрд.евро.
  В резултат сме свидетели все по-често на шумни реклами за нови продукти, при производството на които са използвани нанотехнологии – областта на козметиката, лекарствата (много сполучливо срещу рака), облеклото, филтри за прах, въздух, бои и лакове, миниатюрни слънчеви клетки.
  Появи се нанобиотехнологията, развитието на която е в три направления:
  – Нанобиотехнологии на живите системи – да се предадат на живите системи (основно микроорганизми) чрез целенасочени модификации, такива свойства, които са необходими за осигуряване на определени функции – напр. създаване на напълно изкуствени наноконструкции или
  производство на наноматериали. Тук трябва де се добави и възможността
  за получаване на естествени биореактори – бактериални клетки – и
  различни наночастици ( магнитни, квантови точки и т.н.). Такива частици намират приложение в имунохимията,клетъчната сепарация, контрол за адресната доставка на лекарства, локалната хипотермия;.
  – „полусинтетични нанобиотехнологии” – използването на биополимери, белтъци, нуклеинови киселини, други молекули за създаването на различни нанобиотехнологически устройства ( биомотори, сензори). След това чрез принципа на самоорганизацията или синтеза на органически и неорганически молекули да бъдат създадени устройства, изпълняващи строго определени функции, които копират чисто биологическите структури. Възможно е дори създаването на биокомпютри, които да се използват за диагностика на заболявания;
  – „синтетични нанобиотехнологии” – създаване на устройства, предназначени да поправят грешки на молекулярно ниво и първична диагностика на тъканите, клетките на организма. За целта отново ще се използва принципа за самоасамблиране между органически и неорганически молекули. Следва да очакваме, че след 15-20 години ще бъде възможно израстване на донорски органи ….в собствения организъм.
  Холандският учен Алфред ван Руусмален дори обяви, че до 2015 година благодарение на нанотехнологиите ще има възможност да бъде създаден компютър, мислещ със скоростта на човешкия мозък или дори по-бързо.
  Очаква се, че към 2025 година ще се появят първите роботи, създадени на база нанотехнологиите. Тези молекулярни роботи ще могат да произвеждат храна без да позват селскостопанските растения, мляко направо от тревата, без да се ползва междинното звено – кравата.
  Дотук с примерите за хуманното приложение на нанотехнологиите. Фактът, че за това се използва възможността на наночастиците да преодоляват защитните бариери на човешкия организъм, води до извода, че този процес трябва да се контролира, за да не стигне до нежелателни въздействия.
  Шейла Дейвис – директор на екологичната организация Silicon Valley Toxics Coalition, провежда следния експеримент. Поставя в една колба с дестилирана вода 6 чифта мъжки чорапи, обработени с наносребро за спиране развитието на бактерии и премахмане на неприятния мирис. След разклащане на колбата в течение на 3 часа ( имитация на перална машина) във водата се оказали голям брой наночастици от сребро. Добавайки тази вода в аквариум тя причинява безплодие и рак на мозъка. А как се спира присъствието на наночастиците от сребро след пречистването на отпадните води и тяхното последващо отвеждане в естествените водоеми.
  Подобно е влиянието на въглеродните тръбични, които могат да проникват чрез лигавицата за обоняние при мишки и да предизвикат впоследствение възпаление на мозъка, разстройство на сърдечната дейност, да понижат активността на имунната система. Защитниците на организима – микрофагите не разпознават частици с диаметър по-малки от 70 нм.
  Поражения на различни органи в организма предизвикват наночастици от мед, алуминий, желязо, цинк, силиций, никел, титановия диоксид. Най-големия ръст в козметиката с обем около 20 млрд.евро имат кремовете за защита от изгаряне ( 29,7%), а в тях основно e съдържанието на титанов диоксид –ТiO2 ( ориентировъчно се използват около 1200 тона за тази козметика). В САЩ през м.юли 2007 година са били на пазара около 300 продукта – кремове, пасти за зъби и шампоани, при които са използвани наноматериали.
  Вдишването на наночастици от полистирол предизвиква възпаление на плеврата, тромбоза на кръвоносните съдове,
  Появиха се съобщения за нанопокритие от сребро на мобилните апарати, с цел предпазване от вируси, бактерии. Но поглъщането на отделени от това покритие частици от наносребро се натрупват в черния дроб и мозъка с последващи негативно влияние върху състоянието на човека. Това показва, че привидно хуманното приложение на наноматериалите може да води до трайно увреждане на човешкия организъм. Същевременно трудно се установява източника на заболяването, защото се изисква специална апаратура и такива изследвания струват скъпо.
  Във връзка с горното възниква нова наука – нанотоксилогията. Тя се занимава с изучаване токсичността на наноматериалите, дори от инертни съединения, напр. като златото, които в нанодиапазона стават високоактивни.
  Днес се произвеждат около 2000 наноматериали, но нито един не е изучен (официално) детайлно по отношение на неговата токсичност.
  Докато потенциалните възможности за противодействие на конвенционалното, ядреното и химическото оръжие са добре проучени, при биологическите агенти
  ситуацията е коренно различна. Причината е, че голямото разнообразие и конфиденционалността върху извършваните изследвания. От друга страна биологическите агенти имат латентен/инкубационен период и трудно може да се определи източника/причината за заобляването. Причината за заболяването може да е и индиректно – напр. чрез растения или животни
  Според специалистите в арсенала на съвременното биологично въоръжение се използуват преди всичко: а) 13 бактериални болестотворни причинители; б) 7 вирусни болестотворни причинители; и в) 2 гъбични болестотворни причинители; като всичките те се използуват както чрез директно отключване на поразяващата им сила, така и чрез косвеното им разпространение чрез заразени насекоми, кърлежи и животни.
  На проведена през 1999 г. в Центъра по контрол върху инфекциозните заболявания в САЩ са разработени общи критерии за 40 (четиридесет) биологически агенти и за тяхното класифициране по степен на опасност, при което те били групирани в 3 (три) категории – А, В и С.
  През 2002 г. този именно списък е използуван от Националния институт по алергии и инфекциозни заболявания в САЩ при изработването на краткосрочни и дългосрочни планове за противодействие на биотероризма. В тази връзка било изрично подчертано, че понастоящем на науката са известни не повече от няколко проценти от реално съществуващите вируси и бактерии, и че в природата постоянно се откриват нови, като само през последните 40 години са идентифицирани повече от 30 нови инфекционни агенти, за които все още няма разработени средства за лечение и профилактика. Било отбелязано, също така, че специално внимание заслужават и т. нар. “химерни организми”, изкуствено създадени чрез разнообразни генетически манипулации.
  Нанотехнологиите имат и блестящо военно бъдеще. Днес са известни около 6 направления като напр.:
  – технология за създаване и протоводействие на „ Невидимостта”;
  – енергетически ресурси;
  – самовъстановяващи се системи ( напр. автоматическо възстановяване на повреденна повърхност на танк или самолет, смяна на цвета);
  – изкуствени органи за войника на 2020 год. ( напр. черен дроб, мускули);
  – комуникации;
  – устройства за откриване на химически и биологически замърсявания;
  По поръчка от Пентагона, учени от университета Мисури-Колумбия са създали нови вид взривно вещество – нанотермит, който се състои от нанопръчици от меден оксид и наноалуминий. При взрив този нанотермит създава ураганна взривна вълна, която се разпространява със скорост, 3 пъти по-висока от скоростта на звука.
  Възможно е да си представим как едно устройство с размерите на най-малкото насекомо ( около 200 микрона) е способно да намира беззащитни хора и да им пръска отрови. Смъртоносната доза на токсина ботулизъм е около 100 нанограма или около 1/100 от обема на цялото устройство. 50 милиарда единици от подобно оръжие – количество, което е достатъчно да унищожи всички хора по земята се събира в един куфар.
  Въпросът е:
  -в кои ръце ще попаднат разработките;
  – резултатите, кой ще контролира направленията на изследванията;
  – кой ще оценява въздействието на резултатите от изследванията върху околната среда и човечеството.
  САЩ и други страни се опитват да оценят риска от използването и усъвършестването на нанотехлогиите. В тази връзка е създадена организацията – Project on Emerging Nanotechnologies, която работи по 160 проекта, за които са предоставени само 39 мил. долара, около 4% от общия обем за финансиране развитието на нанотехнологиите. Неправителствените организации настояват за 10-20% от държавните разходи за нанотехнологии да се отделят за оценка на риска от тяхното използване.
  В САЩ контрол в областта на нанотехлогиите се извършва от Агенцията за опазване на околната среда, ( ЕРА), Администрацията за храни и лекарства (FDA), Агенцията за безопасност и здраве при работа (OSHA ). От 2006 година излиза списанието „Нанотоксикология”, под ръководството на Националния институт по здравето.
  Английската Soil Association (SA) – сертифицираща органични продукти, обяви, че изкуствено създадените наночастици създават опасност за здравето на човека и продукти с използване на наноматериали с диаметър по-малък от 125 нм. няма да бъдат сертифицирани.
  Много международни и национални екологически и профсъюзни организации изработват през 2007 год. „Декларация – принципи за контрол на нанотехнологиите и наноматериалите”.
  Европейският орган по безопасност на храните ( EFSA) подготвя официален документ по оценка на потенциалния риск от използването на натохенологиите при производството на храни, който трябва да бъде готов към м. юли 2010 год.
  Нарастването на заплахата от прилагането от терористи на биологическо оръжие върху гражданското население е заставило правителствата на различни държави и ведущи световни организации да изготвят съответни планове за пресичане на биотерора и за намаляване на пораженията от него. Така, в САЩ още през юни 1995 г. е издадена секретна директива на Президента на САЩ, предвиждаща повишаване на готовността на страната в случаи на терористични актове, в това число и на биотероризъм, а през май 1998 г. в САЩ било предприето разработването на всеобхватна стратегия за борба срещу биотероризма. През 2000 г. в Националния център по контрол върху инфекциозните заболявания е подготвен и публикуван Национален стратегически план за готовност за действия в случаи на биологически и химически тероризъм.
  През лятото на 2001 г. са публикувани и препоръчваните от Световната здравна организация т. нар. “Ответни мерки на системите за обществено здравеопазване при опасност от прилагането на биологическо и химическо оръжие”. В този документ основно внимание е отделено на националните планове за противодействие на биотероризма.
  Според мнение на Световната здравна организация в днешно време нито една държава не е в състояние сама да упражни в достатъчно ефективна степен противодействие срещу биотероризма, а основание за такъв извод е и фактът, че дори и естествено възникващите инфекции понякога поставят отделни, макар и икономически мощни държави, на предела на техните възможности.
  През 2005 год. в САЩ от ентусиасти е създадена организацията – Център на надеждните Нанотехнологии (Center for Responsible Nanotechnology, http://CRNano.org) за изработка на надеждни направления за развитието на бъдещата наноера и за анализ на рисковете и опастностите при неправилно използване на плодовете на прогреса.
  На 9 септември 2008 год. водещи специалисти от Германия, Ирландия, Швеция, Япония, Великобритания, САЩ по материалознание и токсилогия учредиха международна организация (International Alliance for NanoEHS Harmonization, IANH) по време на най-голямата токсикологична конференция Nanotox 2008.
  На 8 април 2009 год. Европейският парламент прие доклада на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно наноматериалите от гледна точка на регулаторната уредба (2008/2208(INI))
  Изводи: 1. В България населението е все още под влиянието практическото приложение на наноматериалите в строителството, автокозметиката, в лицето на вносители от европейските страни. Няма политика и планове за информиране на обществото за това ново направление в опознаването устройството на света.
  2. Нанотехнологиите все още не са приоритет за Правителството и българската наука. Бе създаден Национален координационен съвет по нанотехнологии, който координара участието на български научни звена в международни проекти. Предстои да бъде открит Център за развитието на нанотехнологиите към Великотърновския университет с помощта на партьори от Русия.
  3. По линия на Националния иновационен фонд се финансираха 3 разработки по приложението на нанотехнологиите при обработката на повърхности.
  4. Проф Ставри Ставрев е единственият учен с патенти в областта на нанодиамантите и в предприятието „НАНО_ СС” се извършват конкретни практически приложения на нанодиаманта.
  5.Тероризмът се третира още в класическата му форма на проявление, респ. прилагат се традиционните форми за противодействието му.
  Нано/биотероризмът не е навлязъл дори в лексиката на съответните органи, които трябва да защитават населението. Не се подготвят специалисти, не се работи върху методологическата и метрологическата обезпеченост на контрола на наноматериалите и продуктите, съдържащи наночастици.
  Тази ситуация поставя българския народ в ролята на „опитното зайче”, което в крайна сметка ще се отрази върху икономическото състояние на страната.
  „Не е толкова страшен дяволът – колкото неговото дете” .
  Дано дяволът на нано/биотероризмът не се появи на пътя на България, докато Правителството на страната не го приеме като реална опасност.
  „Този, който знае за опасността и си мълчи е враг”- Йохан Волфганг Гьоте.
  / С Л Е Д В А/

  Източник: Анна Зографова – Чл. кор на академия МАБИК
  http://souroujon.blog.bg/

• Българи се изселват в Испания

  Най-предпочитаната страна, към която се отправят българските емигранти, е Испания, следвана от Германия и Гърция, сочат данни на Националния статистически институт.

  Според броя на обработените съобщения за промяна на настоящ адрес от България с адрес в чужбина, през 2009 г. от страната са се изселили 19 хил. души, от които 8 хил. мъже и 10 хил. жени.

  За сравнение през 2008 според официалната статистика емигрантите са 2 хил., от които 766 мъже и почти двойно повече жени – 1 346. През предходната 2007 г. общо 2 958 българи са сменили настоящия си адрес от България с адрес в чужбина, като 1 119 от тях са мъже и 1 839 са жени.

  По-голямата част от българите се заселват в някоя от европейските страни. От напусналите България през 2007 г. и 2008 г. най-предпочитаната страна е Испания, следвана от Германия и Гърция.

  Много се отправят към Турция, Великобритания, Италия. От напусналите България през 2008 г. нито един не се отправил към Босна и Херцеговина, Молдова, Румъния и Исландия.

  Извън Европа, следващата дестинация, към която се отправят най-много наши сънародници, е САЩ. По-малко са тези, които отиват в Канада.

  Единични са случаите на българите, които избират да живеят в някоя от южноамериканските страни. Малко са и тези, които отиват в Азия, Африка или Нова Зеландия.

  http://kafene.net/

• Позиция на СДС относно Проект на избирателен кодекс

  ПП СДС изразява следното становище относно изработването, от парламентарна комисия по изборно законодателство, на ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС на Република България:
  В ПП СДС сме обезпокоени от изработения проект на ИЗБИРАТЕЛЕН КОДЕКС. Проекта, с който разполагаме, все по-ясно приема вид на един механичен сбор от изборните закони в сега действащото изборно законодателство. Промените, които виждаме, определяме като козметични и несъществени. Не намираме законов отговор на основните проблеми и очаквания на българските граждани, а именно:
  1. Изчистване на основния избирателен списък. Съществуването на „мъртви души“ в него, се отразява на избирателната активност, а при преизчисляването на изборните резултати, те се изкривяват и променят съществено вота на избирателите.
  2. Не виждаме промени в посока гарантиране на по-голяма сигурност и защита на вота на гражданите при осъществяване на изборния процес. Въпреки до болка познатите ни порочни практики, като купуване на гласове, манипулиране на секционни протоколи, гласуване повече от веднъж на даден избирател и др., начина на гласуване е оставен без промяна. Това е повече от предпоставка, усъвършенстваните вече „лоши“ практики да продължат да бъдат прилагани успешно.
  3. Не откриваме и законови текстове, улесняващи гражданите да упражнят правото си на глас. Българските граждани отново са „закотвени“ към избирателната си секция, като тяхното гласуване в друг град, в друга секция е свързано с административна процедура, демотивираща и отказваща активната част от населението да упражни конституционното си право на избор.
  В СДС считаме, че е безотговорно и неморално в „нов“ кодекс да пренасяме „стари“ порочни практики. За да не допуснем това да се случи, обявяваме нашите приоритети в промените на изборното законодателство пред вас.
  1. Създаване на постоянно действаща ЦИК, на паритетен принцип, от всички парламентарно представени партии, с права и задължение изработването на нов основен избирателен списък.
  2. Промяна в начина на гласуване. Въвеждане на гласуване с изборни терминали. Принципът на подобно гласуване е много близък до системата, така позната ни от българския спортен тотализатор. Машина приема личната ни карта, получаваме бюлетина, маркираме желания избор и връщаме бюлетината за отчитане в машината. Няма възможности за манипулация на вота, няма възможност за гласуване по няколко пъти. Бюлетината се запазва в терминала, и така осигурява възможност за контролно преброяване на по-късен етап. Освен абсолютната сигурност на вота на гражданите и невъзможност за манипулиране на изборните резултати, такъв вид гласуване има и следните предимства:
  Няма секционен избирателен списък, който да бъде дописван, променян и манипулиран.
  Свобода за гласуване във всяка една секция, без значение в кой град се намирате. Няма удостоверения за гласуване на друго място, няма бюрокрация и администрация.
  Възможност за откриване на секции над досегашния брой, което би улеснило гражданите да упражнят правото си на вот.
  Резултати от изборите веднага след края на изборния ден.
  Огромни финансови икономии за държавата при провеждане на избори. Изборните терминали могат да се използват многократно при всички видове избори.
  3. Преференциален вот без праг. СДС е за преференциално гласуване на всички видове избори, в които се гласува с листа от кандидати. Предоставянето на възможността на гражданите да определят кои персонално да бъдат техните представители е дългогодишна политика на СДС. Така ще се постигне един истински мажоритарен вот, за сметка на сега действащия псевдо такъв, в закона за избор на народни представители. Нека всички политически партии носят своята отговорност, кои и какви личности са в техните листи, а хората да избират според своята воля и симпатия. СДС не желае анонимни представители да се крият в партийни листи и по този начин случайни хора да попадат в българския парламент и общински съвети.

  Така обявените приоритети на СДС ще бъдат внесени, като конкретни предложения в комисията по изборно законодателство, както и ще бъдат обект на разяснителна кампания пред българското общество.

  Начало

• Пресконференция за българските училища в чужбина

  Днес 27 юли, от 12.00 часа, в пресклуб БТА ще се състои съвместна пресконференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) по повод на предстоящата конференция на тема:

  Българските училища в чужбина – специфика, проблеми, перспективи

  За трети пореден път София е домакин на конференция по проблемите на българските училища в чужбина и обучението в тях, организирана от АБУЧ съвместно с МОМН, ДАБЧ и със съдействието на СУ „Св. Климент Охридски”.

  Ще бъдат отчетени резултатите от въвеждането на програмата „Роден език и култура”, ще се очертаят перспективите за развитие на обучението по роден език и култура в чужбина и ще се обсъди проектозаконът за образованието, в който за първи път ще намерят място и българските задгранични училища като част от образователната система на България. Нова тема на конференцията ще бъде „Мисията „Завръщане” – дело на всички”.

  Участници:

  Росен Иванов – председател на ДАБЧ
  Йордан Янев – зам. председател на ДАБЧ
  Лазар Додев – директор на дирекция „Организация и координация” в МОМН
  Наталия Михалевска – началник на отдел „Училищна система” в МОМН
  Румяна Тошкова – държавен експерт в дирекция „Организация и координация” в МОМН
  Снежина Мечева – говорител на АБУЧ, директор на Българското училище към посолството на България в Лондон
  Боянка Иванова – член на УС на АБУЧ, директор на училище „Джон Атанасов” в Чикаго, САЩ
  Ирина Владикова – член на УС на АБУЧ, директор на българското училище във Виена
  Цанева – член на УС на АБУЧ, президент на асоциация АИБЕ БАЛКАН и директор на училище „Св. Иван Рилски” в Мадрид, Испания
  Ваня Велкова – член на УС на АБУЧ, основател на българското училище в Хамбург, Германия
  Камелия Трибулен-Конакчиева – директор на българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Париж, Франция

• ЛОВ НА ДИВИ ПЕТЛИ (или моите спомени за ДОНЧО ЦОНЧЕВ)

  Автор: Георги Витанов БОГАТ*

  Често, когато се е отваряла дума за Дончо Цончев  ме питат, защо в разговорите за него, го споменавам винаги, като учителя Цончев. Ами защото той беше учител в нашето Училище за приложни искуства в София. Лично на мене не ми е преподавал, защото аз бях в класа на Никола Лазаров и Манук Ракобян в специалността бижутерия и металопластика , а Цончев преподаваше  практика по специлността  Художествена обработка на пластмасите. Даскала Цончев, около тридесет годишен млад пич, паркираше точно пред нашето ателие един чисто нов ”Вартбург лимузина де лукс -1000” и в междучасията пускаше радиото и слушаше мачове или музика. Той въобще не се държеше с нас като учител, ами пускаше по някоя закачка или казваше: „Сега Гунди ако не му го забие – на!“ И Гунди му го забиваше, на не знам кой си вратар, а той казваше възторжено: „Казах ли ви аз! „

  Веднъж се сбихме с един мой съученик, дете на голямо столично величие и класната ни Мишлякова ми рече, че сигурно ще ме изключат от училища на следващия училищен съвет. Пак така, пред  нашето ателие, въртейки се около новата си кола, учителя Цончев, като ме видя, съвсем неочаквано и за пръв път лично ме заговори: „Ти ли си набил оня лигльо?”  Чудех се какво да отговоря, значи, случаят се знаеше и от учители, които не ми преподаваха ,а той рече: „Защо не си го пребил! Това момченце така ми е лазело по нервите, че ми е идвало главата му да счупя! Не бой се, няма страшно, аз знам какво да говоря на учителския съвет.” Бях зашеметен. Учителят Цончев, който никога до сега не е говорил с мене по никакъв повод и изведнъж – страшно окуражителни думи. Веднага след този учителски съвет ,класната ми Маргарита Мишлякова в часа на класния най- тържествено  заяви, че да съм бил благодарен на учителя Цончев от „пластмасите”, защото той така ме е защитил, че всички учители скокнали да ме вардят и съм се оттървал само с намаление на поведението .

  –  Георги, да не сте роднина с Цончев, бе?  – пита ме класната, а аз не знам какво да и кажа.

  Не много дълго, след този паметен за мене случай, като си купувах  списание „Родна реч” на един павилион за вестници да видя дали са ми публикували  едни  стихотворения, гледам  малка книжка на библиотека „Смяна” ,на издателство „Народна младеж” – Дончо Цончев, „Мъже без вратовръзки” – сборник разкази. Трепнах. Поглеждам книжлето отзад и виждам портрета на нашия даскал Дончо, с кратка биографична справка. Не можах да се побера в кожата си от радост – значи тоя пише!…   Занесох  му я  на следващия ден да ми  я подпише  и на него му стана много драго. Я дай да ти изпраскам  тука един автограф, че да видиш какво става! Ей, ама ти да не пишеш – вика.С половин глас му казвам,че се опитвам,а той  казва:”И аз се опитвам. Знаех си аз, че сме от един дол дренки  – щом умеем да се бием и пишем! Но ще станем ние писатели, от мене да го запомниш!…”

  Така се запознахме с Дончо Цончев и той, за разлика от мене стана писател. Голям писател. Страхотен. Аз поглъщах всичко написано ог него и беше много вкусно. Страхотен език! Страхотни внезапни хрумвания в подкрепа на основната си тема в разказа, новелата или миниатюрата, изказани живо и образно, като никой  друг до сега  български писател. Аз се мъчех да пиша като него ,но не ставаше. Моите разкази излизаха другояче, с друг език, с друго дишане .Носех ги по редакции на вестници и списания, връщаха ме по няколко пъти, на края ми се казваше, че разказите са много хубави, но не стават за нашето издание, вестник, списание. Дончо издаваше и публикуваше всичко,което напише. Почти се бях отказал, но при една случайна среща и кратък разговор, той ми рече: ”Пиши,не се отказвай! Пиши не като тоя и като оня. Пиши като Георги  Витанов. Шило в торба не стои. Пиши!”

  Ние сме се срещали, кога случайно, кога  нарочно, пиянски запои и трезви лаф-мохабети, на които той беше цар. Не само, че пишеше добре, но и говореше добре. Когато сме били заедно, около нас се навъртаха хора най –различни и той черпеше наред, безогледно и прахоснически, целия бар. Обичаха го хората и той ги обичаше и не се щадеше. Веднъж някой от съседната маса рече, че му е чел една работа, страхотна работа, значи, написана от голям автор, голям писател, той му отвърна:

  – Чел си ми оная работа! Аз съм автор на две страхотни момичета и съм един проклет картоиграч, пияница и ловджия… –и целия бар избухна в страхотен смях. Това беше Дончо във вихъра на разпусканията си.

  Веднъж по повод на моите хленчения, че не ме печатат, той рече:

  – Виж какво! Знаеш ли, кога  се ловуват  дивите петли? !Не знаеш,защото не си ловджия. Дивите петли се бият през любовния период. Влюбени до безумие, отдадени на инстикта си, оня див инстинкт за продължение на дивото кокоше племе, те са глухи и слепи за всичко наоколо, ловецът се приближава и го застрелва, като стой та гледай.  Такова животно е и човекът – когато е влюбен до безумие в нещо ,отдаден с нечовешка преданност, тогава  е най открит, най – зависим, най – уязвим. Писането е божа дарба – не се дава на всеки. Това е космическа енергия,която хваща  читателя и го държи като махмурлук. Ти я имаш и един ден сам ще се убедиш в това… А, наздраве!

  Дончо излезе прав. Мина време и действително неговата „пиянска”приказка  стана истина .Започнаха да ме печатат и започнаха да ме четат. Станах „ многообещаващ” млад писател. За моите разкази взе да се ”шушука”в литературните кръгове. Мои разкази печелеха литературни конкурси. В кафенето на писателите на „Ангел Кънчев”5 в София, докато чаках издателя на  дългоочакваната си първа книга, като Дончовата, от „Библиотека смяна”, някой ме ръгна отзад и като се обърнах – Дончо!

  – Казах ли ти аз! Казах ли ти?!

  Каза ми,бай Дончо! Много пъти ми го каза,братко!…

  Никога няма да забравя, след излизането ми от премиерата на на първата ми книга в „Книжарницата на писателите” и вървейки с издателя ми Росен Босев (и той отдавно покойник) към  ресторанта на съюза да почерпя по случая, срещу ни идеше Дончо да ме поздрави, бодна ме с пръст в корема и рече: „Видя ли,че можеш! Пиши,но не забравяй, че писането не едно от най-безопасните занимания!”

  Въобще не разбрах думите му тогава…

  Реотанът ми се стопли цяла година по-късно.

  Дончо отново беше прав,  но това е една дълга история за разказване.

  –––––––––––

  * Георги Витанов Богат живее и работи в Чикаго, САЩ. Той е съучредител и пръв председател на първия в българската история задграничен писателски съюз – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА (виж тук).  Отвореното им писмо по повод кончината на писателя Дончо Цончев може да намерите тук (линк)

• В Съюза на българските писатели в САЩ и по света почитат паметта на Дончо Цончев

  ОТВОРЕНО ПИСМО
  До „ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ”
  Гр.СОФИЯ

  От СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА

  СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,
  НИЕ, БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА ПО СВЕТА, КЪДЕТО ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ ПИШЕЩИ БЪЛГАРИ С ДЪЛБОКА СКРЪБ НАУЧИХМЕ ЗА СМЪРТТА НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРИН И ЧОВЕК, НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ ДОНЧО СТЕФАНОВ ЦОНЧЕВ. ТОЙ БЕ ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ШЕСТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК И ОСТАВИ ЯРКА СЛЕДА В НЕЯ, КОЕТО ТЕПЪРВА ПОКОЛЕНИЯ НАРЕД БЪЛГАРИ ЩЕ ОСМИСЛЯТ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ. МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ ТОЙ БЕ ПЪРВИЯТ ВЪЗМУТЕН МЛАД ЧОВЕК , ПЪЛНОКРЪВЕН, ЖИВ И ДИШАЩ ,СВЕЖ ПОЛЪХ НА НЕЩО НОВО И НЕПОЗНАТО ДО ТОГАВА В СЛУГИНСКО ПАРТИЙНАТА, ПЪРВЕНЮШКА ЛИТЕРАТУРЩИНА, НАДПРЕВАРВАЩА СЕ ДА ОБСЛУЖВА ПАРТИИНИТЕ ВЕЛМОЖИ И СЪЗДАВАНАТА ОТ ТЯХ СИСТЕМА. КОЙ ДО ТОГАВА БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, САМО ТРИДЕСЕТИНА ГОДИНИ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944г. БИ СЕ ОСМЕЛИЛ ДА НАПИШЕ: „ЛЪЖОВЕН СВЕТЕ, МРЪСЕН, ГЛУПАВ И СБЪРКАН – ПАК НЕ ТИ ВЯРВАМ! НЕ ТЕ И ПРИЗНАВАМ, ЗАЩОТО И ТИ МЕН НЕ ПРИЗНАВАШ…” С РАЗКАЗИТЕ И НОВЕЛИТЕ ОТ КНИГИТЕ МУ „МЪЖЕ БЕЗ ВРАТОВРЪЗКИ”, „ЧЕРВЕНИ СЛОНОВЕ”, НЕГОВИЯТ ЗНАКОВ РОМАН „ПРИНЦОВЕТЕ”, ПРЕКРАСНИТЕ МУ МИНИАТЮРИ – ПРИТЧИ, ТОЙ ДОНЕСЕ НОВОТО, КОРЕННО РАЗЛИЧНО ОТ СТАТУКВОТО, КАТО СТИЛ, ЕЗИК, МИСЪЛ И ВНУШЕНИЯ, НЕПОЗНАТИ ДО ТОГАВА В БЪЛГАСКОТО ПИСАНО СЛОВО И СТАНА ПРИМЕР ЗА ПОДРАЖАНИЕ НА ТОГАВА НАЧИНАЕЩИТЕ ПИШЕЩИ МЛАДИ ХОРА…

  ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ!

  ЧИКАГО,САЩ
  24 ЮЛИ 2010 г.

  

• <<
• 1
...
• 371
• 372
• 373
• 374
• 375
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
• 381
...
• 415
• >>