Всички авторски страници

Авторски

• Николай Михайлов: Само гладът може да детронира Харизмата

  Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната

  Компетентността не вирее до „Бойко”, защото има собствена сила, която дразни с превъзходство и независимост. Човек, на когото не би могъл да звънне нощем „да му купи пура”, тъй да се каже, е излишен и вреден. Компетентността е усвоима само „по допущение” и ако е свързана с явен или таен недъг, с някаква слабост, това каза пред ГЛАСОВЕ д-р Николай Михайлов. И още: Елитарната престъпност не е докосната. Статистиката твърди, че престъпността е нараснала с 10%. Но я няма в медиите или присъства като просната в безконечния правоохранителен сериал. Хищниците от прехода си живеят като римляни в декадентски период.

  В началото на мандата на ГЕРБ немалко анализатори изтъкваха неясната и аморфна политическа физиономия на управляващата партия. Придоби ли повече релефност и яснота политическият профил на управляващите една година по-късно?

  От начало до край, впечатлението е за политически регрес, за свличане в дополитическа фаза. Ще се пошегувам: управлението има „кроманьонски” политически профил. Намираме се на ранен етап на политическата антропогенеза, някъде при „смелото сърце” на Бърдоква. Да се размишлява сериозно за господстващия политически фолк в категориите на нормалността, не си струва, мисля си. По-правилно е да се отсече: това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната. Двадесет години по-късно, на върха на преходното изтощение, струпахме тези мъже и жени „от всички краища на страната”, ”за да направят нещо за тая държава” и за да изметат „Доган и комунистите”. В момента го правят. Не чувате ли грохота на тяхната управленска машина, стенанията на всички мозъчни чаркове? Нищо няма да излезе от това национално отговорно замъчване обаче – само жега и финална покруса.
  

  И все пак какви са характеристиките на тази власт и как бихте определили налагания от Бойко Борисов маниер на управление?

  Тази работа ми прилича на неоживковизъм с „капиталистическо” лице. Синтез на мутра с генерален секретар. Богатата и незаменима социалистическа емоция на „огриженост за народа” е комбинирана тук с уменията на преходния гангстеризъм, преиздаден като правоохранителна кауза. На мястото на онази медицинска сестра, която кърпеше чорапите на Живков (какъв възхитителен ритуал на прибедняване!), е настанена предприемачката Цветелина Бориславова, стопанката на всички винетки. Ако мислите, че това безобразие ни е дошло като нещастен случай, лъжете се: това сме ние с хастара навън: държавата на Живков и предприемачеството на СИК. И жизнеутвърждаващата волност на фолка, щях да забравя…
  

  Не са ли управниците просто проекция на инфантилизма на обществото? Всъщност какви са характеристиките на българския инфантилизъм и какви грехове носят медиите за неговото задълбочаване?

  Българите упорстват в убеждението, че „между капките” има резервирано трасе за измъкване на всички наши домакинства. В България няма гладни гробища (Вера Мутафчиева). Има пътека към утрешния ден, независимо от всички превратности. Нашият фатализъм има и бодра страна. Убеждението, че „минималната потребителска кошница” е провиденциално гарантирана, крепи нашия етнос независимо от подозрението за случайния характер на историческата ни наличност. Не знам дали това е инфантилно, или пък е мъдро. Отчуждението на българската държава (турците) и на българската църква (фанариотите) ни кара да се чувстваме случайни, неосмислени. Държавата разполага една нация в историята, а църквата – във вечността. Нашият хоризонт е оцеляването. Нашият политически водач е всъщност лидер на оцеляването, склададжия. Високите цели са над националния ни ръст (три национални катастрофи), императивната цел е оцеляването. Фундаментално дребнотемие.

  Умберто Еко твърди, че цялата власт в Рим произтича от медията. И в София също. Така например българската медия дундурка Борисов от десетина години насам по много неприличен начин, на което всички сме свидетели. Маса репортерки имат във връзка с това дундуркане, незабравими спомени. Много любопитно: през моминските трепети на отделно взетата професионалистка се осъществява националната съдба, подготвя се пришествието на Борисов. Набъбването на подкрепата за „Бойко” върви паралелно с нарастването на неприличните журналистически вълнения. Еротизираната медия е подстъп към властта. Продажната също. Заслугите са поделени.
  

  Освен дундуркането от страна на медиите кои са другите причини за жизнеността на популизма на Борисов и колко дългосрочен може да бъде успехът на този популизъм?

  Вярно е, че народът беше зажаднял за „популизъм” и доколкото мога да съдя, продължава да жадува. Не се е напил. Народът жадува опростяване, той иска „простото” начело. Простото е реваншизъм, не търпи йерархии, особено имуществени, но търпи вожд, даже го жадува. Иска лидера си разбираем, решен, един от нас. ”На сто процента”. Най-голямата посткомунистическа мъка не е бедността, така наречената просешка тояга, а отнемането на народния суверенитет върху „стила”, обезценяването на „обикновения човек”. Българският „капитализъм” обезсмисли съдбата да бъдеш „народ”. Това е интимният скандал. Народът обедня откъм самоуважение. Социализмът действаше като опустошителен комплимент по адрес на народа, деградация чрез утопично извисяване. Всяка твар без изключение беше Народ, с изключение на усъмнените. Социалистическият елит знаеше за егалитарните страсти на суверена и се наслаждаваше само зад дувари, свенливо и засекретено като практикуване на някаква извратеност, капиталистическа в този случай. 89-а освободи култа към монетата и вбеси всичко живо в активна или в страдателна форма. Парите са двойна мъка: защото ги нямам и защото ги имат. Оттук и прословутата жажда за справедливост като евфемизъм на завистта. Разслоението е първороден грях на българския капитализъм. Олигархичният елит е в максимална степен „народ”, разбогатял народ. Но това разделение е несправедливо, защото местата на частта и цялото са разменени: богатото малцинство е отгоре, а бедното мнозинство – отдолу. При това положение най-добре е да дойде Ивайло.
  За първи път след 89-а политиката проговоря на „разбираем” език интимните травми. Опитваха всички, но този успя.

  Питате как се лекува популизма? Популизмът се лекува с глад. Дойде ли глад, популизмът умира. И друг се ражда…

  Коментирайте кадровата политика на Бойко Борисов като премиер и като лидер на политическа партия – защо властта залага на некомпетентността? Мултиплицира ли се според вас този модел за подбор на кадри в останалите публични структури?

  Кадрите на „Бойко” са импровизации на инстинктивната му „мъдрост”, фигури, срещнати „на кръстопът” (Анна Борисова). ”Лъчо” функционираше съвсем доскоро като непоседливо тяло на сгрешена мисъл, или другояче казано – като личен полтъргайст на Харизмата. Всички от антуража на Борисов са по своему карикатурни: от Цецка Цачева до Божидар Димитров. Защо така ли? Защото инстинктът на Харизмата избира безобразие на вдишване и на издишване, а го прави, защото не може да си го спести. Цялата конструкция, наречена ГЕРБ, е интелектуално и естетически беззаконна, даже уродлива, а е такава по силата на прототипа. Изтървете ли „народа”, става лошо. Екипът на „Бойко” е съставен от сродни души и от лицемери в поза на доброволно самоунижение. Национално отговорни сини отрепки. Как си представяте „човек с всичкия си” по тези места?
  Компетентността не вирее до „Бойко”, защото има собствена сила, която дразни с превъзходство и независимост. Човек, на когото не би могъл да звънне нощем „да му купи пура”, тъй да се каже, е излишен и вреден. Компетентността е усвоима само „по допущение” и ако е свързана с явен или таен недъг, с някаква слабост. Оттук и споменатата карикатурност на антуража. Човек, който тежи на мястото си, е труден за изхвърляне. Става скандал.

  Моделът Борисов се мултиплицира в медийната сфера по силата на подражателната логика. Медията преоткрива „дискретния чар” на простотията, неподозираните й „дълбочини”. Все пак не Борисов произведе чалгата, а тя него. Медийната чалга го произведе.
  

  Как в „стоенето” си Борисов надмогва и ще надмогва срутването на ГЕРБ?

  Ще уволнява, ще разжалва, ще качва и ще сваля така, както направи с личния си лекар „Лъчо”. Ще играе на добрия цар и лошите царедворци. Ще ги сменя, ”защото му изпиват енергията”. Неспирно ще говори. Ще обяснява за магистралите „Люлин” и „Тракия”, за гьола в Белене, за Станишев и глобалната криза, за Путин, ”който ме разбра, а тия тука не”, за Меркел, ”която ми е любимка”, и за царствената си самота пред малкия екран. Това, последното, ще свива сърцата на всички домакини, готови да му сготвят и не само това. Ще плаши с предсрочни избори 3 в 1. И ще казва: чист съм пред народа. Не пипах пенсии и данъци. Имам сърце. Ако тия преди мене имаха сърце, сега нямаше… и т.н… Същите домакини ще казват „Бойко е прав”. „Интелектуалците” ще казват, че е могъл да стане „българският Хелмут Кол”, но не се е съветвал. Че всъщност не е Лед Цепелин, както им се е сторило в началото и че те първи са предупредили, че не е никакъв Цепелин.
  

  Как ще се отрази провалът на Борисов върху носталгичните пориви и жалбите на голяма част от българите по фигурата на бащицата – бил той „Тато” или „Бат Бойко”?

  Само гладът може да детронира Харизмата. Една криза, близка до гръцката, би свършила работа, но не дай Боже. Извън това драматично условие „Бойко” е по-скоро недосегаем. В качеството си на любимо народно суеверие, на нещо като подкова, окачена на вратата. Словенският философ Славой Жижек разказва следната история за Нилс Бор. Нилс Бор завел свой колега в извънградската си вила. На вратата на вилата висяла подкова. Колегата попитал изненадано: защо ви е тази подкова, защо това суеверие? Носи щастие, отговорил Нилс Бор. Но нима вярвате в това? Ето отговора: не вярвам, но казват, че действа и ако не вярваш.
  Идеологията „Тато” действа и ако не вярваш, действа като безсъзнателна гаранция, като истина от суеверен порядък. Идеологията „Тато” е амулет. Нещо като да чукаш върху собствената си глава като върху някакво дърво с идеята да си спестиш нещастия. ”Тато” е българският „слънчев монарх” на традиционните общества, деградирал от исторически злоупотреби до пълен идиот от колективното безсъзнателно на урбанизираните селяни. ”Тато” е малоумен рев от хтоничните дълбочини, ”Бойко” на футболно игрище…
  

  Твърдите, че властта е деинтелектуализирана и това, което става, е „много нисък жанр, чалга”. Защо тогава една немалка част от т. нар. интелектуалци подкрепя по един или друг начин това управление (според последното изследване на НЦИОМ тъкмо висшистите поставят доста висока оценка на правителството на Бойко Борисов)?

  Тази подкрепа е информативна, но не за качествата на премиера, а за нивото на „висшистите”. Висшистите са „нисък жанр”, с известни изключения. От прозорците на Студентския град например се чуват само жизнеутвърждаващи парчета. Зверска чалга на водопади. Един интелектуалец нарече чалгата „жанр на радостта”. Нямам идея как това може да се произнесе, но благодарение на тази пошла мисъл разбирам защо го подкрепят.
  

  Как ще се промени скалата на престъпността и отношението на българите към насилието и миазмите на прехода в резултат на епичната битка на управляващите срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта?

  Елитарната престъпност не е докосната. Статистиката твърди, че престъпността е нараснала с 10%. Но я няма в медиите или присъства като просната в безконечния правоохранителен сериал. Фактите нямат значение, чувството на облекчение е важно. Хищниците от прехода си живеят като римляни в декадентски период. Отново са подгонили Царя, искат му имотите (ДСБ). Толкова им стига въображението. И куражът. Истината за престъпленията на прехода е табуирана, защото лидерите на управляващата коалиция са силно заинтересовани да не се разчуе. Миналото е погребано в ДАНС, на вратата дежурят стражите на Костов. Олигархията се изчерпва със Станишев и Доган. Големите мутри са фундамент на държавната сграда и остават неприкосновени. Управляват политическия процес, като  финансират медийния и обратно. Получава се консолидиран олигархат на чалговат фон.
  

  Отдясно вече пророкуват предсрочни избори, как ще коментирате това рязко дистанциране на сините от управлението на ГЕРБ? Всъщност какъв е истинският мотив за неуспешния опит за брак от страна на Синята коалиция с Бойко Борисов – консенсусно и отговорно политическо поведение, или преднамерен опит за употреба?

  Синята коалиция действа по примитивна логика без капка въображение. Всичко, което правят, е правилно и некадърно. Открай време вдясно се разчита на нечий провал. На провала на Царя (СДС), на провала на СДС (ДСБ), на провала на Борисов (Синята коалиция). Никаква мисъл за изчерпаност на силите, за досада от вечното възвръщане на едни и същи преупотребени лица. Ще стоим на сцената, докато сетивата ви каталясат и извикате „Браво”. Костов е залегнал в храста като едра котка, предвкусваща плячка. Чака колената на Борисов да омекнат, при първите признаци на необратима слабост ще скочи от името на своята незаменима компетентност. Винаги е разчитал на елитарната интрига. Електоратът разочарова, политиката е манипулативно майсторство. Липсата на избиратели се компенсира с привличане на наемници, на обслужващ персонал: Мартин Димитров за коалиция със СДС, за да прескочат изборната бариера, Цветанов, ”човекът, с когото може да се работи”, за евентуална коалиция с ГЕРБ. Идеята Костов да декриминализира България е безумна идея, освен ако тази „декриминализация” не бъде изтълкувана като политика на скриване, а не на разкриване. Идеята за връщане на Иван Костов в изпълнителната власт е безотговорна идея, мислена буквално, но без съмнение е много плодотворна за опресняване на носталгичния мит на традиционното „дясно”. Оцеляването на носталгичната памет като единствен ресурс на политическото оцеляване (Владимир Шопов). Това „дясно” е ретро феномен и автосугестивна процедура. Честват собствените си сънища. В състояние на кататонен ступор.
  

  Необратимо ли е обезличаването на т.нар. стара десница? Виждате ли все пак там ресурс за по-модерен и работещ политически проект?

  Виждам само амортизирани фигури, фанатизирани да продължат. ”С Чачев напред” ми се струва адекватен боен възглас. След него нека маршируват Агов и другите. Работата е комична, идеологически и персонално. В ДСБ се подвизават самопровъзгласени консерватори, с епизодични либерални пропадания като идеята да дадат рамо на шефовете на гей парада, например. Постфактум едни твърдят, че става дума за инициатива на Кънев, а други на партията ДСБ. Костов е невинен – все едно че Кънев би си позволил да говори от името на ДСБ без Неговата санкция. Хаос в главите, не казвам в нагона. Консерватори с либерален уклон на лов за електорат, където го мернат и независимо от неговата „ориентация”. Същите тези консерватори понесоха чинно строени поредната възмутителна глупост на своя лидер, който разтревожен попита от трибуната на Народното събрание кога най-сетне държавата ще уреди финансови компенсации за „синода на Инокентий”, все едно че има или е имало такъв „синод”. Наложи се Божидар Димитров от Първо главно управление на ДС да брани Църквата и държавата от атаката на консерватора Костов, който е християнин, доколкото съм осведомен, и то православен, ако се не лъжа. Антуражът на лидера, известен с богословските си интереси, мълчи, защото го мъчи респектът и, дръзвам да допусна, засекретената мисъл за „кариерно израстване”. Църквата ще оцелее, както го е правила през последните две хиляди години, нашето е тактика. Електорат ни трябва. Срам.
  

  Как може да бъде преодоляна кризата на политическото представителство у нас?

  Нищо не може да се преодолее. Всичко си е на мястото. Не виждам размечтани за политическо представителство, а видиотени сектантски ядра. Обратно, чувам обобщения за слабост на националния разум и тъга по несбъднатата емиграция. Ще се редят управления, повече или по-малко нескопосани, ще ни лидират повече или по-малко невменяеми бърдокви. България ще се европеизира бавно, с поемане на малки дози разум и с поглъщане на големи дози постмодерен нихилизъм. Младите поколения ще се разбягват по пътищата на своето осъществяване. Тук ще се забавляваме с фолк, малцинствени проблеми и с изчерпания пенсионен фонд.
  Надеждата е заровена в частния свят.

  Източник: в-к Гласове
  http://glasove.com

• ЕВРОПЕЙЦИ ИЛИ ТОГОАНЦИ – ТОВА Е ВЪПРОСЪТ

  
  Наскоро българските медии разпространиха съобщението, че страната ни е на последно място в Европа по удовлетвореност от живота на жителите й. Тази седмица Форбс разкрива истината до край.

  Автор: Николай Михайлов

  На 14.07.2010 г. авторитетното списание „Forbes“ публикува статията на Francesca Levy, озаглавена „Най-щастливите страни в света“ (“The World’s Happiest Countries”).

  Изследване на „Галъп“, проведено между 2005 и 2009 г. в 155 държави, очертава много по-реалистична картина на трагичната ситуация, в която се намира територията България*.
  Никой не е изненадан от факта, че таблицата на щастливите нации се оглавява от държави като Дания (1), Финландия (2), Норвегия (3), Швеция и Холандия (4), Канада, Израел и Швейцария (8), САЩ и Австрия (14), Белгия (16) – все страни с утвърдена държавност, където Законът и Правото са защитени от посегателствата на корумпирани „държавни мъже“ и „магистрати“, обикновени улични бандити и мафиотски „октоподи“.
  България дели 137-ото място в обкръжението на Уганда, Танзания и Сенегал.
  Преди нас по удовлетвореност от живота са дори хората в държави като Сомалия (85), Бангладеш (91), Палестинските територии (96), Албания (103), Афганистан (115), Гана (125) и даже Джибути (135).
  По-тъжна картина се очертава само в няколко съвсем бедни африкански държави – Чад, Нигер, Руанда, Буркина Фасо, Бурунди. На остналите континети единствено по-зле от нас са в пострадалата от земетресения Хаити и от граждански войни Камбоджа.
  Редно е все пак да се подчертае, че изследването е приключило през 2009 г., когато новата българска администрация пое тържествен обет да изреже метастазите на срасналата се с държавата организирана престъпност.
  За сега наблюдаваме само доста шумни, но плахи опити в тази посока – близките месеци ще покажат дали „новите“ ще работят ентусиазирано не само за себе си, но и за възстановяване на България като държава, или ще допринесат (барабар с всички „стари“) територия България да заеме мястото на последната в списъка Того (155).

  ––––––
  *Територията България – т.е. българската държава, всъщност отдавна е превърната в нискойерахично звено на Мафията. Тук няма новинарска емисия на радиото и телевизията, която да не започва с поредното убийство, грабеж, престрелки между „известни на полицията, криминално проявени личности“, цигански набези върху собствеността – не само на гражданите, поредни схеми за доограбване на обраното до шушка българско население – вкл. и чрез присвояване предоставяните от Европа милиарди; тук пребиват пред Съдебната палата професори като Янко Н. Янков-Вельовски (виж линк), а животът на обикновения човек е само статистическа подробност.

  Таблицата на Gallup World Pool

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  RANK	COUNTRY	REGION	PERCENT	PERCENT	PERCENT	DAILY
  (BY % THRIVING)			THRIVING	STRUGGLING	SUFFERING	EXPERIENCE
  1	Denmark	Europe	82	17	1	7.9
  2	Finland	Europe	75	23	2	7.8
  3	Norway	Europe	69	31	0	7.9
  4	Netherlands	Europe	68	32	1	7.7
  4	Sweden	Europe	68	30	2	7.9
  6	New Zealand	Asia	63	35	2	7.6
  6	Costa Rica	Americas	63	35	2	8.1
  8	Australia	Asia	62	35	3	7.5
  8	Switzerland	Europe	62	36	2	7.6
  8	Canada	Americas	62	36	2	7.6
  8	Israel	Asia	62	35	3	6.4
  12	Brazil	Americas	58	40	2	7.5
  12	Panama	Americas	58	39	3	8.4
  14	United States	Americas	57	40	3	7.3
  14	Austria	Europe	57	40	3	7.7
  16	Belgium	Europe	56	41	3	7.3
  17	United Kingdom	Europe	54	44	2	7.4
  18	Turkmenistan	Asia	52	47	1	7.5
  18	Mexico	Americas	52	43	5	7.7
  20	United Arab Emirates	Asia	51	48	1	7.7
  21	Venezuela	Americas	50	48	2	8
  22	Ireland	Europe	49	49	2	7.5
  23	Iceland	Europe	47	49	4	8.2
  23	Kuwait	Asia	47	50	3	7
  23	Puerto Rico	Americas	47	45	8	7.6
  26	Jamaica	Americas	46	49	5	7.7
  26	Colombia	Americas	46	47	7	7.7
  28	Luxembourg	Europe	45	54	1	7.3
  28	Cyprus	Asia	45	50	5	6.6
  30	Belize	Americas	44	50	6	6.8
  30	Argentina	Americas	44	50	6	7.8
  30	Trinidad and Tobago	Americas	44	51	5	7.9
  33	Germany	Europe	43	50	7	7.4
  34	El Salvador	Americas	42	51	7	7.7
  35	Qatar	Asia	41	58	1	6.8
  35	Uruguay	Americas	41	54	5	7.5
  35	Chile	Americas	41	52	7	7.3
  38	Malta	Europe	40	48	12	6.6
  38	Guatemala	Americas	40	50	10	7.7
  40	Czech Republic	Europe	39	51	9	6.6
  40	Italy	Europe	39	54	7	7.1
  42	Honduras	Americas	37	49	14	7.5
  43	Spain	Europe	36	58	6	7
  44	Dominican Republic	Americas	35	54	11	7.3
  44	France	Europe	35	60	6	7
  46	Ecuador	Americas	34	52	15	7.6
  46	Bolivia	Americas	34	59	7	7
  48	Bahrain	Asia	32	45	23	7
  48	Paraguay	Americas	32	59	9	8.3
  50	Greece	Europe	31	57	11	7
  50	Guyana	Americas	31	64	5	7
  52	Jordan	Asia	30	61	8	6.7
  52	Nicaragua	Americas	30	53	17	7.4
  54	Kosovo	Europe	29	65	6	6.2
  54	Belarus	Europe	29	59	12	6.5
  56	South Korea	Asia	28	61	12	6.9
  56	Poland	Europe	28	61	10	7.1
  58	Pakistan	Asia	27	50	23	6.2
  58	Saudi Arabia	Asia	27	69	3	6.7
  58	Slovenia	Europe	27	57	16	6.8
  61	Croatia	Europe	26	60	14	6.2
  61	Montenegro	Europe	26	58	16	6.2
  63	Malawi	Africa	25	64	10	8
  63	Peru	Americas	25	65	11	7.2
  63	Moldova	Europe	25	62	13	6.1
  63	Lithuania	Europe	25	57	18	6.2
  67	Libya*	Africa	24	68	8	6
  67	Botswana	Africa	24	65	11	7.3
  67	Cuba*	Americas	24	66	11	6.7
  70	Portugal	Europe	22	61	17	7.1
  70	Taiwan	Asia	22	64	14	7.5
  70	Kazakhstan	Asia	22	72	6	7.2
  73	Slovakia	Europe	21	60	19	6.5
  73	Romania	Europe	21	56	23	6.6
  73	Lebanon	Asia	21	64	15	6.3
  73	Ukraine	Europe	21	53	26	6.6
  73	Russia	Europe	21	57	22	7
  73	South Africa	Africa	21	71	8	7.3
  79	Bosnia and Herzegovina	Europe	20	59	20	6.2
  79	Thailand	Asia	20	75	5	8
  81	Hong Kong	Asia	19	65	16	7.1
  81	Singapore	Asia	19	75	6	6.9
  81	Japan	Asia	19	69	12	7.4
  81	Iran	Asia	19	66	14	6.3
  85	Uzbekistan	Asia	18	75	6	7.8
  85	Algeria	Africa	18	77	6	6.7
  85	Somaliland	Africa	18	77	5	7.1
  85	Nigeria	Africa	18	78	4	7.3
  85	Indonesia	Asia	18	72	10	8.2
  90	Estonia	Europe	17	62	21	6.8
  91	Bangladesh	Asia	16	71	13	6.9
  91	Serbia	Europe	16	63	21	6.2
  91	Myanmar*	Asia	16	82	2	7.1
  94	Malaysia	Asia	15	80	5	8.1
  94	Philippines	Asia	15	68	18	7.2
  96	Zambia	Africa	14	78	8	7.6
  96	Macedonia	Europe	14	54	32	6.8
  96	Cameroon	Africa	14	77	9	7
  96	Tunisia	Africa	14	77	9	6.8
  96	Palestinian Territories	Asia	14	70	15	5.8
  96	Yemen	Asia	14	62	24	6.3
  96	Vietnam	Asia	14	76	10	6.9
  103	Hungary	Europe	13	53	34	6.9
  103	Azerbaijan	Asia	13	70	17	6.6
  103	Turkey	Asia	13	67	20	6
  103	Kyrgyzstan	Asia	13	81	7	7.3
  103	Albania	Europe	13	67	19	5.6
  108	Central African Republic	Africa	12	75	13	6.4
  108	Ethiopia	Africa	12	67	21	6.4
  110	Armenia	Asia	11	55	33	5.9
  110	Latvia	Europe	11	64	25	6.5
  110	Iraq	Asia	11	71	18	5.2
  110	Angola	Africa	11	81	8	6.8
  110	Namibia	Africa	11	79	10	8.1
  115	Syria	Asia	10	66	24	6.8
  115	Afghanistan	Asia	10	69	21	6.2
  115	Georgia	Asia	10	56	35	6.2
  115	India	Asia	10	69	21	6.9
  115	Mauritania	Africa	10	83	7	7.2
  115	Zimbabwe	Africa	10	73	17	7.3
  115	Sri Lanka	Asia	10	66	24	6.9
  115	Morocco	Africa	10	80	10	7
  115	Egypt	Africa	10	71	19	6.1
  115	Mozambique	Africa	10	78	11	7.2
  125	Kenya	Africa	9	78	13	7.5
  125	Ghana	Africa	9	83	8	7.5
  125	China	Asia	9	77	14	7.6
  128	Congo (Brazzaville)	Africa	8	73	20	6.9
  128	Guinea	Africa	8	89	3	7.1
  130	Nepal	Asia	7	82	11	7.4
  130	Laos	Asia	7	89	4	7.1
  130	Djibouti	Africa	7	86	8	7.5
  130	Sudan	Africa	7	81	12	7.4
  130	Tajikistan	Asia	7	74	19	6.5
  130	Mongolia	Asia	7	81	12	7
  130	Madagascar	Africa	7	84	10	7
  137	Uganda	Africa	6	71	23	6.8
  137	Tanzania	Africa	6	70	24	7.5
  137	Senegal	Africa	6	88	6	7.3
  137	Bulgaria	Europe	6	58	36	6.5
  141	Mali	Africa	5	77	18	8
  141	Chad	Africa	5	88	7	7.1
  141	Liberia	Africa	5	90	5	6.7
  144	Haiti	Americas	4	60	35	6.2
  144	Benin	Africa	4	80	16	6.7
  144	Congo (Kinshasa)	Africa	4	85	11	6.4
  144	Ivory Coast	Africa	4	84	12	7.2
  148	Burkina Faso	Africa	3	71	26	6.5
  148	Sierra Leone	Africa	3	74	23	6.3
  148	Cambodia	Asia	3	75	22	7.6
  148	Rwanda	Africa	3	75	22	7.8
  148	Niger	Africa	3	86	11	7.9
  153	Burundi	Africa	2	58	40	7.5
  153	Comoros	Africa	2	75	23	7.7
  155	Togo	Africa	1	67	31	5

  Илюстрация по темата от друго изследване от 2008 година на University of Leicester:

  

• А. Димитрова: ДС имала “Отдел убийства”

  Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане са специалитет на “Служба 7”
  Вселенския патриарх в Истанбул и Георги Папандреу са сред мишените

  Алексения Димитрова има 25 години журналистически стаж. Във в. “24 часа” работи от 1995 г.
  Специализирала журналистика и журналистическо разследване в Световния прес институт в Сейнт Пол, в университетите в Колумбия и Минесота в САЩ, в Ройтерс в Лондон, в Европейския център по журналистика в Маастрихт и в Училището по журналистика в Архус, Дания.

  От 1990 г. прави документални разследвания в българските секретни архиви. През 1998 г. интересът й към тайните документи от времето на Студената война се разширява в посока САЩ. За 12 г. е отправила по силата на американския Закон за свободата на информацията близо 600 заявления за получаване на материали, свързани с България. Част от разсекретените по нейно искане повече от 8000 страници, сред които доклади от ЦРУ, ФБР, Държавния департамент, Агенцията по отбраната и др., намериха място в документалните й книги „Железният юмрук“, издадена през 2005 г. в Лондон, и „Войната на шпионите“, публикувана през същата година в София. През 2009 г. „24 часа” издаде документалната й книга „Тайните досиета на царя“, която за кратко се превърна в бестселър.

  За използването на законите за достъп до информацията в САЩ и България Димитрова получи през 2007 г. приза „Златен ключ“.

  Носител на наградата „Черноризец Храбър“ за журналистическо разследване през 2004 г.

  „Отдел за убийства“ е четвъртото документално разследване на Алексения Димитрова.
  
  Интервю на Мая Стоянова

  – Г-жо Димитрова, как стигнахте да разкритието, че в Държавна сигурност (ДС) е съществувал специален таен отдел за мокри поръчки?

  – След като завърших книгата си “Тайните досиета на царя” през юни миналата година, започнах да чета описите на документите от Първо управление на ДС, предадени в т.нар. Комисия по досиетата. Четенето на описи не е от най-приятните занимания – отнема много време и е пълно с много неизвестни. Никога не знаеш какво ще изскочи от десетките страници със заглавия на документи. Но постоянството ми се увенча с успех – след дълго взиране, неочаквано се натъкнах на няколко съкращения – ОМ, СМ, ДМ и АМ. Човек е склонен да пропуска нещата, които не разбира, но от дългата си работа в архивите ми е останало в съзнанието, че зад тези абревиатури може би се крият понятията остри, специални, активни и дезинформационни мероприятия. Поръчах папките и когато след няколко месеца ги отворих, разбрах, че в Първо главно управление е имало специално звено, което се е занимавало с тези мероприятия. То се е наричало “Служба 7”.

  Разследването ми се базира на близо 5000 страници неизвестни досега документи, намерени в архивите на Първо главно управление на ДС. Те опровергават твърденията на бивши офицери от Държавна сигурност, че разузнаването не се е занимавало с мокри поръчки и не е имало специално звено за подготовката и изпълнението им.

  – Кога и защо е създадена тази служба, по чия инициатива и нареждане?

  – Отделът е създаден през 1963 г. Но чии са инициативата и нареждането не открих в папките.

  – Ясно ли е кой е ръководел отдела, кои лица са работили в него?

  – В книгата има цяла глава, посветена на това. Накратко, според документите в началото отделът е ръководен от някой си полк. Ковачев и е наброява 4 души. По-късно сред ръководството му се среща името на полк. Иван Горинов, съпруг на секретарката на Тодор Живков – Ангелина Горинова. А според един доклад за отдела в него работят 39 агенти и оперативни работници. В един от материалите се посочва, че изпълнителите трябва да са с подходящ социален произход, политическа подготовка и закалка. Среща се псевдонимът на агент “Пикадили” – предполагаемият убиец на Георги Марков, който много преди покушението срещу писателя през 1978 г. е трябвало да изпълнява други поръчки на отдела в Италия.

  – Какъв тип мероприятия е осъществявал това звено в ДС?

  – Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане. Това са термините, употребени от оперативните работници, в плановете и отчетите. За по-голяма конспирация за тези думи в материалите, писани на машина, са оставени многоточия и са допълнени на ръка.

  – Ясно ли е кои български граждани са били обект, колко поръчки са изпълнени, кои са жертвите, има ли клиенти, останали живи?

  – В периода, за който аз намерих документи, отделът е работил по 10 български емигранти в Англия, Италия, Дания, ФРГ, Турция, Франция, Швеция, Швейцария и Етиопия. Имената им могат да се намерят в книгата. Дали поръчките са доведени до край не става ясно. Вероятно истината е потънала в пещите, защото част от документите за дейността на “Служба 7” и последващите звена са унищожени. Такава е съдбата и на документите за част от разработваните лица. Унищожаването става през декември 1989 г. от комисия, в която участват ген. Владо Тодоров и полк. Иван Горинов. За радост, поради недоглеждане или разсеяност, част от материалите са оцелели.

  – Разкажете някоя по-интересна история за работата на отдела и клиентите му.

  – Всички истории са интересни. Към всеки от обектите се е подхождало по различен начин и се е обмисляла различна акция. Но разказите стават още по-интересни, защото освен документите се опитах да открия някои от мишените или техни близки . Те разказват много интересни неща. Освен срещу отделни емигранти, “Служба 7” е работила и срещу обекти извън България. В плановете например се предвижда остро мероприятие срещу Вселенската патриаршия в Истанбул, умирисване на киносалони в Турция и изучаване на обстановката около гръцкия крал Константин, Георги Папандреу и Константин Караманлис.

  – В книгата си казвате, че през 1970 г. Ангел Солаков е дал незадоволителна оценка за работата на специалното звено в ДС, какви са били мотивите му, имало ли е провал или дискредитираща информация?

  – В документите няма информация какво го е мотивирало за това изказване, но е факт, че на 1 юли 1970 г. той заявява пред специално съвещание: “Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия”, а за направление “Остри мероприятия” трябва да се намерят допълнително смели хора”. Говори, че над определени хора трябва да се изпълни смъртна присъда и допълва, че “на пръв поглед това изглежда черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна”. Той настоява отделът да придобива опит, защото не се знаело “дали няма да ни се постави задача да се ликвидира например Папандреу”.

  – Установихте ли връзка и намеса на КГБ в създаването и работата на отдела, знаела ли е БКП, че в ДС работи такава структура?

  – За КГБ – да, има такива документи и то не малко. В средата на 60-те години тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков праща писмо до шефа на КГБ Семичастний, в което иска гостуването на служител от КГБ, който да подпомогне работата на “Служба 7”. Всички документи по гостуването, включително въпросите, които са обсъждани – близо 16 страници, са в книгата. Колкото до знанието на БКП – поне до 1973 г., до когато открих документи, няма видима намеса. През 1973 г. ЦК на БКП приема секретно решение „Б”, в което се споменава извършването на остри агентурно-оперативни мероприятия.

  – До кога е съществувал този отдел, имате ли съмнения, че и след закриването му е продължил да работи и изпълнява поръчки под друга форма?

  – Не намерих документи за закриването на отдела, което означава, че не е ясно до кога е съществувал.

  – Как си обяснявате, че 20 години след падането на комунизма и закриването на ДС е крита тайната за съществуването на това зловещо звено. Има ли яснота, какви документи за работата му са унищожени?

  – Досега описите на архива на Първо главно управление не са били публични. В първия момент, в който те бяха предадени в комисията по досиетата и станаха достъпни, започнах да ги чета. Предполагам, че това са правили и други колеги. Моят шанс бе, че забелязах съкращенията, за които споменах в началото. Колкото до унищожените документи – да, има яснота – те са описани в отделна глава на книгата.

  – Може ли да се прави връзка между този отдел и убийството на Георги Марков и отстраняването на други български дисиденти?

  – В документите, с които работих аз, Марков не се споменава. Но това са документи, писани до 1973 г. За следващите периоди в описите не открих нищо за дейността на този отдел.

  Източник: http://frognews.bg

• РЗС ще внесе сигнал до Прокуратурата срещу министъра на образованието

  Кадруването на управляващата партия ГЕРБ в почти всички публични сфери доби застрашителни размери и изправя пред сериозно изпитание демокрацията, а в конкретния случай системата на образование. Поредното доказателство за безочливия клиентелизъм на ГЕРБ са опорочените конкурси за директори на училища.

  
  В партия „Ред, законност и справедливост” постъпиха сигнали от различни части на България, че тестовете са съставени с грешки във въпросите, което води до невъзможност за посочването на правилен отговор. Умишленият саботаж на тестовете дава възможност за субективно оценяване от страна на изпитната комисия, чиято очевидна цел е да лансира на овакантените постове единствено определените от управляващата партия. Така ГЕРБ става трамплин за израстване в йерархията на политическите марионетки.
  Политическият съвет на РЗС ще внесе сигнал до Прокуратурата срещу Сергей Игнатов, който в качеството си на министър на образованието, е отговорен за организирането и провеждането на опорочените конкурси. Подобно нагло кадруване в системата на образованието, където от приоритетно значение са интелигентността, административния и педагогически опит, а не политическото послушание целят да съсипят системата на образование и да отгледат нация не от мислещи хора, а едно подчинено, аморфно и ниско интелигентно общество.
  РЗС изразява съпричастността си към подложените на системно унижение от управляващото мнозинство български учители, които не само са принудени да работят в условия на отдавна амортизирана материална база и при минимално заплащане, но вече се налага да са подчинени на хора с много по-малък професионален опит и качества.
  РЗС ще удовлетвори желанието на стотици учители от цялата страна за организиране на среща между тях и депутатите от РЗС с цел да се предприемат конкретни действия срещу безобразията в българското образование.

  Пресцентър на РЗС

• „МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД”, БEРБАТОВ, ЧИКАГО – ЗАЕДНО!

  Климент ВЕЛИЧКОВ
  Специално за в. „България Сега”(Bulgaria Sega)
  www.BulgariaSega.com

  Сър Алекс Фергюсън – това казва всичко!
  Чикагското летище “О’Хера” беше, а може би и още е, с най-натоварените, най-работните, писти на света. Металните дракони, които отлитат и долитат до нас са от всички краища на планетата. На такова летище му приличаше да предложи меко кацане на един самолет от Европа, който в понеделник, 12 юли 2010 г., ден след финалния мач на Световното първенство по футбол, донесе на крилете си една от най-скъпоценните и почитани футболни реликви на света „Манчестър Юнайтед”!
  Футболистите, които ги познаваме най-вече по картинки и телевизионни екрани, заедно със сър Алекс Фергюсън и другите свои треньори, млади и здрави момчета в безупречни костюми, бяха като представителна група от модели, смесили се с пъстрата тълпа на зрителите, дошли да видят ревюто…
  Един от тях мнозина познаваме повече от всички останали- Димитър БЕРБАТОВ!
  Неговото посрещане беше организирано в броени секунди от три кордона българи, работещи на летището. Неколцина го срещнаха първи – даже още преди имиграционните власти. Вторият – при взимането на багажа се състоеше вече от двадесетина яростни футболни хора, още не изстинали от Световното и попадащи право на Бербатов и „Манчестър Юнайтед”! Представяте ли си! В третия кордон – след митницата, на абсолютно свободна американска земя – посрещащите бяха вече повече, отколкото човек може да ги преброи в суматоха като създадената!
  Както винаги челен посрещач беше Ник, чието „Добре дошли” е първата блага дума, с която наши сънародници и други гости на Чикаго ще помнят стъпването на американска земя! Сред тях президенти, премиери, посланици и консули, знаменити актьори и музиканти, научни величия, боксьори като Мохамед Али, сега – „Манчестър Юнайтед” и Бербатов!

  – Не, не сам бил по тези места – усмихва се Бербатов. – Ама това е непонятно… Толкова българи! Да не е летище София? Да не са ни отвлекли?
  Разговорите стават шарени. „Какво му каза, а той какво?” питат колегите Сталю Шишманов, който като че проведе най-дълга беседа с Бербатов, а той отговори: Казах му „Митко, добре дошъл при нас!” и той ми отвърна: „Добре заварил!” Изключително скромно и възпитано момче! И всеки го споменава с добро – някой друг да се е сетил лично да направи нещо за децата?
  Прииска ни се по едно време да му кажем: „…не би ли се върнал в Националния?” Но знаем ли какво е там? В Националния, по вестниците, из улиците, сред хората, в безвремието? Що и ние не се връщаме, като караме другиго да се върне? И замълчахме. Разменяхме си повече общи приказки. Гордеем се с тебе! Я виж тука – нашите вестници! 100 000 сме в Чикаго! Благодарим ти за „Фондация Бербатов” – и наши деца са вече награждавани. Добре ли си? Вали ли дъжд в Англия. Ходи ли на море… Нали знаеш, че те обичаме и че сме с тебе! Добре, че си ти… Не им обръщай внимание на ония… И пр. и пр. Да не искате да почнем да го питаме – абе, ти, що си толкова интелигентен, а не вземеш да бухаш голове!? Впрочем , не бяха важни семплите думи, а усещането, което човек придобива към събеседника. И, мисля си, даже съм сигурен, че много, много хора в Чикаго ще бъдем щастливи с новия футболен сезон на Бербатов. Хубаво е, че идват за по-добра кондиция при нас! „Манчестър Юнайтед”!
  Ето го и целия отбор:
  Едвин ван дер Сар, Томаш Кушчак, Пол Скоулс, Райън Гигс, Димитър Бербатов. Джон О’Шей, Уес Браун, Рафаел, Джони Евънс, Дарън Флетчър, Дарън Гигсън, Крис Смолинг, Нани, Фабио, Федерико Македа, Дани Уелбек, Маме Бирам Диуф, Ричи дьо Лае, Кори Евънс, Бен Еймъс, Габриел Обертан…
  Доволни ли сте от тези момчета, които вече са на чикагска земя?
  О, няма го Руни-и-и! Няма го, защото е получил допълнителна почивка след Световното първенство. Няма нищо страшно – травмата му на глезена, която се обади в Южна Африка, сега е млъкнала – и тихо! Да спи зло под камък. Но няма да играе мачове в „Новия свят”. Готви се за новия сезон. На 14 август МЮ започва с Нюкасъл, следват Фулъм, Уест Хям, Евъртън, Ливър..пуул! Юнайтед има да си взима пропусната 2010-та година титла!
  24-годишният Руни бил вече отишъл с Колийн и синът им Кай на Карибите… Като се върне в Манчестър ще подпише нов договор за 150 000 паунда седмично, с други думи – всеки месец – милионер!
  Ами Рио Фърдинанд? Няма го и него, защото ще пропусне първите 2 месеца от новия сезон. Контузия в коляното. Не можа да играе и за Англия на Мондиала. Но може би ще играе през септември на европейските квалификации срещу България… Нали знаете, че за Евро 2012 ще се бием в една група пак с Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора! Аман! Вече въобще не може да се намерят по-слаби отбори от нашия, та да имаме и ние късмет.
  В базата на „Юнайтед” остават и контузените Гари Невил, Майкъл Оуен, Антонио Валенсия и Андерсон. „Както често се случва, извън сметките е и Оуен Харгрийвс”.
  Накрая питате: къде е новото попълнение на отбора Хавиер Ернандес, който игра на Световното от Мексико? Отговаряме веднага – ще се присъедини в към отбора в Хюстън на 27 юли.
  Дойде време да узнаем и най-главното: какво ще прави „Юнайтед” из Америка?
  Много просто. И важно. От 12 до 30 юли ще се обиграва, защото ще трябва през 2011-та да става шампион на Англия, на Европа, още и някоя друга купа да спечели.
  Програмата:
  1. Тренировъчен лагер в Чикаго: 12 – 15 юли
  2. Мач в Торонто със „Селтик”: 16 юли, петък.
  3. Мач във Филаделфия с „Филаделфия Юнион”: 21 юли, сряда.
  4. Мач в Канзас Сити с „Канзас Сити Уизардз”: 25 юли, неделя.
  5. Мач в Хюстън със Сборен отбор на МСЛ: 28 юли, сряда
  6. Мач в Гуадалахара, Мексико, срещу бившия отбор на Хавиер Ернандес Чивас: 30 юли, петък.
  В този списък мексиканците от Гуадалахара изглеждат най-коравия отбор. И мачът в Хюстън срещу звездите от Главната американска сокър лига обещава сериозна игра.

  Видяхме американския отбор на Световното, разбрахме, че играят срещу всеки с пълно присъствие на духа и вече много добра кондиция и техника. „Канзас Сити” имат талантливи футболисти като Джими Конрад, датския вратар Джими Нийлсън и Кей Камара – един много остър нападател. „Филаделфия Юнион” е сравнително млад отбор, но с играчи като Алехандро Морено, национал на Венецуела, французинът Себестиян льо Тукс, отличен реализатор и колумбиецът Торес – човек с магнетичен дрибъл и пас.
  Един от техническите мениджъри на клуба, който е идвал и преди на тренировъчни лагери в САЩ, твърди, че по тукашните места съоръженията са „страхотни”. Според него сегашният екип от около 25 футболисти и 15 треньори, специалисти и технически лица е много сериозна група, която ще свърши отлична работа. И той си има, като мнозина „някоя и друга муха в главата”. Похвали се: „Когато са с мен – играчите носят един цвят, треньорите и специалистите – друг. Да има разлика!”
  А сега вече – наистина накрая – най-важното! Защо „Манчестър Юнайтед” идва в Америка, а не в Русия или Аржентина, например…?
  Защото си идва като у дома.
  Ако сте забравили – от началото на тази години негов генерален спонсор е AON.
  Нищо, че загуби английското първенство и финала на Европейските клубни шампиони… Нищо, че има световна финансова криза… Пред прага на „Манчестър Юнайтед” се бяха наредили на опашка кандидати за спонсорство. Арабският телекомуникационен гигант Saudi Telecom, още Samsung, индийската фирма Tata, и пр. Но спечелиха американците. Горчивината от загубите беше подсладена с пари, получени от Чикаго. Много пари. През юни 2009-та „Манчестър Юнайтед” направи още един световен футболен рекорд. Клубът получава 80 милиона фунта стерлинги /130 милиона долара/ от “Aon”.
  Всички знаем в Чикаго небостъргача на тази огромна брокерска компания, чиято основна дейност са консултациите за избор на застрахователни компании при частни и корпоративни клиенти. Щабът е на 200 East Randolph Street – в сърцето на Даун Таун, почти на езерото „Мичиган”. 350-метровият небостъргач е облицован с бял гранит. Повече от 46 000 сътрудници на корпорацията работят по цял свят – включително и в България.
  Защо това е световен рекорд? Защото всички сегашни и предишни рекламни договори в историята на футбола остават назад. „Дойче Телеком”, например дава на „Бавария” Мюнхен 17 милиона фунта годишно. “BWIN” има договор с “Реал” Мадрид за 12.8 милиона. „Samsung” дава на „Челси” 10.7 милиона, „Газпром” – на „Шалке-04” – 10.2 милиона /всичко е дадено във фунта стерлинги/.

  С всичкия ли са американците, та дават толкова много пари?
  Изглежда, да. Само фланелките с надпис „Манчестър Юнайтед” носят огромни приходи. Клубът има колосално число фенове по света. В Китай, Индия и Малайзия те са като песъчинките по плажа. МЮ прави всяка година турнета из тези райони. Сега американците от чикагския Аоn са амбицирани да видят легендарния английски футболен клуб на фона на своя небостъргач в Чикаго… Затова и дават сума, която е около 1 процент от пазарната стойност на компанията – 9 милиарда долара.
  „Възможността да създадем такъв световно известен бренд се случва не толкова често, че да пропуснем да се възползуваме от нея – каза пред The Times президентът и изпълнителният директор на Aon Грег Кейси. – В бъдеще ще получим от този контракт с „Манчестър Юнайтед” не малко изгоди. Ние и „Юнайтед” сме безусловни лидери – всеки в своята сфера на дейност”.
  Добре дошли в Чикаго „Юнайтед” със сър Алекс и Бербатов!

  Предстоящо!!!

  Фестивал „Български дни в Чикаго – есен 2010”
  ОТКРИТА ЕСЕННА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
  Неделя, 3 октомври 2010
  Pavilion Apartments, 5441 N, East River Road, Chicago, IL 60656
  Спонсори: Симпатизанти на БАА (б. и.), Виолета Симов-Динев, Цветелина Бойновска, Park Ridge Taxi and Community Cab е други.
  Патрон на фестивала – Стоян Стоев
  Мениджмънт: Цветелина Бойновска
  Програма
  (актуализация 30 юни 2010)
  Молим следете актуализацията в www.EuroChicago.com

• Конгресът на САЩ одобри проекта за финансовата реформа

  Американският сенат одобри най-радикалната реформа на финансовата система от Великата депресия през 30-те години, с което президентът на САЩ Барак Обама отбеляза значима политическа победа. Вотът с 60 на 39 гласа беше разделен предимно по партийните линии, но даде одобрение на закона от 2300 страници, целящ да ограничи рисковите банкови практики, обвинявани за икономическия срив през 2008 г. Очаква се Обама да го подпише следващата седмица. Само трима републиканци и двама независими кандидати подкрепиха проекта, а един демократ гласува срещу него. Това е втората историческа промяна, въведена от Обама тази година, след като подписа закона за промяна на американската здравна система през март. Президентът е изправен пред нисък процент на одобрение в проучванията на общественото мнение. Законът променя правилата за работа на финансовите институции, ипотеките на жилища, студентските кредити, кредитните карти и текущите заеми. „Даваме на потребителите и данъкопалтците най-силната защита, която някога са имали. Даваме на Уолстрийт най-силния надзор, който някога е имала – не за да ограничим, а за да предпазим“, заяви лидерът на демократичното мнозинство в Сената Хари Рийд. Камарата на представителите одобри проекта на 30 юни с 237 на 192 гласа. /АФП /

  Източник:БГНЕС

• Михаил Мирчев: Прочистват от българи цели райони у нас

  Със социолога Михаил Мирчев, шеф на „АССА-М“, разговаря Мариела Балева

  – Наскоро български учени биха тревога – оповестиха данни на ЦРУ, които сочат, че през 2009 г. прирастът на населението в България е минус 11 промила. Освен това се оказа, че България е на 204-то място по раждаемост и на 12-о по смъртност в света. Как ще коментирате тези факти, г-н Мирчев?

  – ЦРУ освен разузнавателно управление е и статистическа организация. Те следят всички страни и е много интересно да се види тяхната статистика. Твърдя, че данните, които ЦРУ изнася, са верни. Аз съм ги съобщил преди години.

  – Националната статистика има друго число – минус 5 промила. Кой лъже?

  – Никой не лъже, нашата статистика дава само половината истина. Да, формално прирастът е минус пет промила, но не са отчетени изнесените деца, емиграцията.

  Като добавите и българчетата, които уж са българчета, ама никога не са помирисвали българското, защото са родени в емиграция, ще станат минус 11 промила.

  От гледна точка на формалните критерии и показатели числото на нашата статистика е коректно, но от гледна точка на комплексните реалности и преизчисляването на основните демографски показатели ЦРУ дава много по-точно число.

  – Защо ЦРУ да го знае, а нашата статистика не?

  – Във всички мои публикации от 2004 г. насам това число съм го казал – минус 10 промила и повече. Излиза, че работя по методиката на ЦРУ. Чак се възгордях. (Усмихва се.) У нас се правят, че не го знаят, защото на някого така му изнася. При 7 млн. по списък 1 милион го няма реално, вероятно 300 000 млади хора в детеродна възраст са извън България. Всичко това трябва да се преизчислява, но не се прави.

  – Още ли държите на прогнозата си отпреди няколко години, че през 2050 г. нацията ни ще намалее до 5,2 млн. души?

  – Ако се реализират негативните тенденции и ако хората продължат да напускат България, може да паднем и под 5 милиона. В европейски и световен мащаб е започнало ново преселение на народите. Има райони от света, в които няма питейна вода, няма елементарни човешки и природни условия. А ние не си ценим родната територия. Но гърците, турците, арабите ще я оценят. И ако станем 5 млн., ще означава, че на половината ни територия няма да има население и че този вакуум ще бъде запълнен с други…

  – Какво намеквате?

  – Нищо не намеквам, казвам, че неправославни, неславяни, небългари, неевропейци ще напълнят тази наша територия. И никой не трябва да си крие главата по този въпрос в пясъка. Нашата територия е за 10-милионно население. И когато ние изкуствено я опразним, други пет милиона отнякъде ще дойдат. Но няма да са от Швейцария и от Германия. Те ще дойдат от други цивилизации.

  – Само нищетата ли кара хората да напускат България?

  – Не само материалната, а духовната нищета кара мнозина да я напускат. Цялата ни интелигенция в момента бяга поради изключителното опростачване на всичко, което се прави и се случва в България. Пуснете телевизора довечера и ще го видите, минете по улиците, влезте в дискотеката – ще го видите и там. Опростачване навсякъде.

  – Защо се получи така?

  – Българският народ е духовен народ. В него беше създадена огромна прослойка, добре и високообразовани мислещи хора, с широки културни интереси. И за 20 г. тя бе натикана до нивото на чалгата. Това е много мощен стимул за емиграция. Друг стимул е пълната деморализация в нашата мила родна страна. Погледнете как се прави житейска кариера у нас – с дебели мускули, с бруталност, с вулгарност, с жестокост. А не по нормалния начин. Има много хора, които това не го издържат.

  – Тъжна картина чертаете, с песимизъм. Има ли опасност други малцинства у нас да се превърнат в мнозинство?

  – Има опасност за българското население. В много райони с български турци откровено се провежда политика на етническо или етнонародностно прочистване, на изгонване.

  – Бихте ли дали аргументи за това твърдение.

  – Вземете един град като Търговище или Разград, вижте какво е било съотношението между едното и другото население преди 20 г. и сега; вижте структурата на бизнеса по линия на едното и на другото население; вижте в администрациите – едното население как е представено спрямо другото и накрая ще установите, че нещата са много тревожни.

  – А ромите?

  – Ромите имат 1% добре образовани хора, 10-ина процента средно образовани, 10-15% минимално образовани хора, другите са неграмотни. Последните по същество са хора от ХVII век, не са дори от ХХ век. Дори индустриалното общество на ХХ век изисква базова ограмотеност и окултуреност. Това става единствено чрез ходене на училище. Но съзнателно, а не само да го посещаваш заради баничката. Да ходиш и да се напъваш да учиш, да усвояваш социални умения поне до 16-годишнината си, т. е. завършено основно образование… Ситуацията с ромите у нас е катастрофална!

  – Картината, която описвате, не е станала изведнъж.

  – Станала е за 20 г. Пълната неграмотност при ромите в средата на 80-те спадна до около 30%, а днес при младите ромски поколения се генерира двойно по-голяма – над 60 на сто. Това е катастрофа.

  – Наскоро управляващите дадоха да се разбере, че ще махнат гетото на столичния бул. „Европа“.

  – Не може да го махнат. Когато махнеш физически гетото от единия квартал – там са 20 000 души, те се преместват и за един месец са направили две други гета. Трябва да направиш така, че хората сами да излязат от гетото и сами да поискат да отидат при другите хора. Не да се обособяват в етническо гето.

  – Това обаче не изисква ли много дълъг процес?

  – Комплексни усилия трябват – на икономика, на държава, социални служби, медии, на ромските партии, които да не сегрегират и капсулират това население, а да правят политика на отварянето му към другите българи, общности и култури, към цивилизования начин на живот у нас.

  – За да напуснат хората държавата си, означава, че те не са доволни от живота си, от властта. Проблемът не идва ли от лошото управление?

  – Ето, колко време чакаме. Колко власти се смениха и все чакаме добрата власт, която така и не идва.

  – Анализаторите ще ви кажат, че грешите. От 20 г. насам сегашната власт е най-долюбваната.

  – Няма такова нещо. Сегашната власт тръгна с изключително висока стартова позиция и само за 7-8 месеца рейтингът тревожно започна да се свива.

  – А извънредните избори в Габрово наскоро? Та резултатът там повтори парламентарния вот?

  – Габрово е локално място. Това, че на Цветанов и на Борисов личните рейтинги са на космическа височина, само замазва общата картина. Гледайте как е паднал рейтингът на правителството като институция, на парламента, вижте колко притеснително нисък е рейтингът на възлови лица като на шефа на НС, на финансовия министър.

  – Но те винаги са били ниски.

  – Добре, да сравним правителството на Костов 1997 г., на Сакскобургготски 2001 г. и ще видите, че през първата година рейтингите на днешното правителство падат много бързо. С ниска стартова позиция започна само кабинетът от 2005 г., но другите два започнаха с много висока. Като ги съпоставим, ще се види, че темпът на намаляване сега е сериозен.

  – Каква оценка бихте дали на това управление?

  – Това управление ме притеснява. Имам усещането, че страната вместо до антикризисни процеси беше докарана обратно – до блокиране. Отстрани изглежда, че икономиката ни, администрацията са спрели да работят и чакат. В условията на криза трябва да си мобилизиран, да активираш неизползвани ресурси.
  Нещо да сте чули за усвояване на еврофондове?

  – Как? Та премиерът точно с това се хвали – при Станишев спряха всички пари, сега при ГЕРБ са пуснати.

  – Зная какво казва. Само че аз ви говоря за процент усвоени пари, а не за пуснати проекти. Това е като бъдещо несигурно събитие – някой щял някъде да ги усвои. Не виждам раздвижване, освен метрото в София или магистрала „Тракия“, дано да стане до 2012 г. Но друго не се случва. Всички останали проекти, включително големите, са стопирани.

  – Вие не сте ли чули – Симеон Дянков каза, че излизаме от кризата?

  – Дянков около 15 пъти каза, че излизаме от кризата и веднага след него се разбираше, че това, дето е казал, няма да стане. Той си вярва и затова му пада рейтингът.
  Щяхме да излизаме от кризата през април – не стана. Щяхме през май – и това не стана. Сега чакаме да се върнем от морето. Извинявайте, но да отлагаш по този начин излизането от кризата звучи доста несериозно. Финансовият министър трябва да борави с точни числа – като каже една дата, тя трябва да се случи. Но нищо такова не виждам.
  Дянков казва срокове, но премиерът след това ги отрича. Все първият опровергава втория. Фатално и несериозно за държавата е това управление, в което премиерът и вицепремиерът трябва всеки ден да се опровергават.

  – От какво има нужда държавата днес?

  – От здрава ръка – не полицейска, а управленска. Която има стратегия, последователни стъпки, които си поставя, и ясно и смело, макар и с малки крачки, да върви към следващата.

• Ще осиновяват ли наистина по-лесно деца у нас българите, живеещи в чужбина?

  Автор: Мери Тодорова, член на Гражданска инициатива на българи, живеещи в чужбина за равни права при осиновяването

  В последните седмици голяма част от българските медии се надпреварваха да отразяват благата вест: след оплаквания за дискриминация, след изразено недоволство от новоприетия Семеен кодекс в частта му относно осиновяването, българите, пребиваващи в чужбина щели да могат най-сетне да осиновяват по-лесно български деца!

  У част от българите, живеещи в чужбина, както и у широкото обществено мнение, остава впечатлението, че видите ли, българският законотворец прави благороден жест към сънародниците, живеещи повече от 183 дни в годината извън пределите на България, че те са били несправедливо засегнати от набързо приетия в последния ден на предишното Народно събрание Семеен кодекс, че са се оплаквали от това, но сега, с поправките му, им се дава възможността да осиновяват по-лесно.

  Но така ли е наистина? Малко като в стария виц :”Те не били компютри, а компоти”. Та и в този случай: от публикувания на страницата на Министерство на правосъдието проект на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, става ясно, че всъщност предвижданите поправки засягат единствено вписаните в националния регистър за осиновители към момента на влизане в сила на новия Семеен кодекс, както и кандидат-осиновителите, които са били в съдебна процедура по осиновяване на конкретно дете към същия този момент. По данни на Министерство на труда и социалната политика се касае за 200 кандидат-осиновители.

  Но внушението, че се касае за благородството от страна на законодателя, не отговаря на действителността. Всъщност поправките, които се подготвят, се правят не защото законотворците искат да дадат възможност на българските осиновители, пребиваващи в чужбина, да осиновяват в бъдеще по-лесно, а защото новият Семеен кодекс създаде един правен тупик, при който процедурите на вече вписаните в националния регистър и на тези кандидат-осиновители, които са били вече в съдебна процедура по осиновяване на конкретно дете, е нямало как да бъдат продължени. В същото време институциите не са имали законово основание да отменят вписването в регистъра. Това е довело до абсолютно неправомерно и незаконосъобразно замразяване на процедурите на вписаните в националния регистър кандидат-осиновители, българи с местопребиваване в чужбина, както и до напълно незаконосъобразно нарушаване на интересите на 200 деца, пребиваващи и продължаващи да растат вече година, в институции (напълно безсмислено, след като имат определени осиновители, които ги очакват, за да им предоставят любяща семейна среда) и за които не се знае кога точно ще бъдат осиновени. С поправките държавата се опитва да излезе от правното недомислие преди да бъде осъдена от потърпевшите. За жалост децата, които са основните потърпевши и чийто интерес е потъпкан, не биха имали възможност да потърсят правата си.

  Освен тези 200 кандидат-осиновители, обаче, неустановен брой български граждани, пребиваващи в чужбина, са предприели стъпки средно около 2 години преди влизане в сила на новия Семеен кодекс и имат започната административна процедура по осиновяване, но не са били вписани в националния регистър, тъй като държавата по пребиваването им е била в процес на изготвяне на социалния им доклад. В предаване по една от телевизиите за първи път се чу цифрата 30 кандидат-осиновители, намиращи се в процедура преди вписване в националния регистър при влизане в сила на Семейния кодекс. Тази цифра изглежда прекалено малка при положение, че има 200 кандидат-осиновители вече вписани в националния регистър. Но дори и да бъде приета за точна, не става ясно защо тези кандидат-осиновители се изключват от възможността да приключат процедурите си по стария ред. След средно две години административни процедури в две държави, след редица проучвания, решението тези кандидат-осиновители да трябва да започнат наново, от нула, процедура, но вече като международно осиновяване пред Министерство на правосъдието, не отговаря в никакъв случай на принципа на Административно процесуалния кодекс за съразмерност, нито на принципа за процесуална, административна и финансова икономия нито за администрацията, нито за осиновителите, а най-малко за децата в домовете. Неизвестно защо, законотворците нямат желание да бъдат довършени тези процедури по реда на стария Семеен кодекс, по който са започнали, въпреки че в мотивите към новия Семеен кодекс, както и в тези към поправките към него, няма никакво споменаване защо се налага незабавно прилагане на приетите норми относно осиновяването от българи, живеещи в чужбина.

  В бързината си да поправи част от недомислията, приети с новия Семеен кодекс, законотворците ни отново не вземат под внимание всички хипотези, съществуващи в настоящата българска действителност и така създават предпоставки за нови несправедливости. Не е помислено, например, за хилядите български семейства, при които единият съпруг живее в Родината, но другият работи в чужбина. Той може да е заминал с временен договор, но бидейки повече от 183 дни в чужбина, попада под разпоредбите на международното осиновяване. Според чл.48, ал.7 от Кодекса на международното частно право:
  „под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки”.

  При липсата на ясни критерии и при разнородните житейски сигуации, в които се намират немалка част от българските семейства, Регионалните дирекции за социално подпомагане ще са тези, които ще трябава да правят проучване и решават във всеки конкретен случай дали и двамата съпрузи живеят преимуществено в България. Това определено ще доведе до противоречива практика, в разрез с интересите и правата на деца и осиновители. Поне при сега съществуващата правна рамка, както и при тази, посочена в проекта на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, семейство с двойно домакинство в две различни държави, попада под нормите на международното осиновяване.

  Така тези семейства ще трябва да кандидатстват за вписване в международния регистър за осиновители (ако разбира се отговарят на изискванията на държавата по пребиваването си да бъдат трайно установени там) и за деца, одобрени за международни осиновявания. За разлика от българските семейства, които към момента на подаване на документи за осиновяване живеят в България (но могат без проблем веднага след осиновяването да заминат и се установят в чужбина), те ще могат да осиновят само дете, получило 3 отказа по националния ред, в повечето случаи дете със специални нужди (тежък недъг или тежка болест).
  Не всички българи в чужбина са непременно заможни или отговарящи на изискванията за предприемане на такава стъпка, тъй като в редица държави по местоживеене има специални изисквания за осиновителите на болни деца – да имат педагогическо образование, да имат свои биологични деца и т.н,. С това живеещите в чужбина български граждани са принудени от страна на българските законодатели да осиновяват дете от трета страна. Но за да направят това, българите зад граница трябва да са се установили трайно в държавата си по местопребиване, защото за разлика от българското законодателство, предоставящо право на чужденците да кандидатстват за осиновяване по национален ред след 183 дни пребиваване в България, в тези държави се изискват години престой, за да се придобие правото на кандидатстване за осиновяване (например 3 години в Германия).
  На практика с новите промени в Семейния кодекс, хиляди българи, печелещи хляба си в чужбина и подпомагащи родната икономика със спеставянията си, се поставят в задънена улица – невъзможност за осиновяне като живеещи в България български граждани, невъзможност за осиновяване в страната по местоприбиваване или в трета страна поради недостатъчно трайно установяване или поради преимуществото, осигурено най-вече за гражданите на държавите, в които пребивават.

  Представителите на институциите, отговорни за осиновяването – Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Агенцията за защита на детето, в медийните си изяви аргументират както нормите на новия Семеен кодекс по отношение на осиновяването от български граждани, пребиваващи в чужбина, така и подготвяните поправки към него, с най-добрия интерес на детето и с изискванията на Хагската конвенция относно международното осиновяване.

  Но както видяхме, ако законотворците се интересуват наистина от най-добрия интерес на детето, те не биха допуснали деца с определени осиновители, да живеят година и повече в институция, при положение, че знаят значението на престоя в институция за психическото и физическо развитие на децата. Ако наистина най-добрият интерес е водещ, не би се пропагандирало бързото закриване на домовете, без да има изработена подходяща социална политика за подпомагане на биологичните родители, нито разработена система за приемна грижа.
  Цитираната през цялото време от отговорните институции Хагска Конвенция няма за цел да създава единен международен кодекс на осиновяването, а да посочи основните изисквания, необходими да осигурят, че международните осиновявания се правят в най-добрия интерес на децата и да създаде механизъм за предотвратяване на отвличанията, продажбите и трафика на деца (Сборник с добри практики по Хагската конвенция, http://www.hcch.net/upload/adoguide_e.pdf). Редица държави – страни по тази конвенция са намерили най-добрия за техните интереси начин да отговорят на изискването на нейния чл.16, ал.1, т.б, да се взема надлежно предвид условията, в които е било възпитавано детето, както и неговия етнически, религиозен и културен произход.

  Така например Съединените американски шати, отскоро страна по Хагската Конвенция, са намерили интересен начин да защитят както интересите на американските деца, така и на осиновителите, американски граждани, пребиваващи в чужбина. САЩ изрично подчертават, че смятат гражданите на САЩ, пребиваващи в страна по Хагската конвенция за пребиваващи в САЩ, ако имат постоянен адрес в САЩ или имат намерението да се установят в САЩ преди 18-годишна възраст на осиновеното дете. Намерението за установяване в САЩ не подлежи на доказване, тъй като се смята, че всички граждани на САЩ имат намерението да се установят отново в родината си. Осиновяванията се разглеждат по национална процедура. Изрично се посочва, обаче, че в тези случаи трябва да се следват и изискванията на държавата по местопребиваване, свързани с Хагската конвенция и кандидат-осиновителите да се обръщат колкото се може по-бързо към Централния орган на тази държава.

  По подобен начин и България би могла да потърси най-ползотворния начин да отговори на международните си ангажименти, спазвайки основния европейски принцип на пропорционалност между търсените резултати и начините им на постигане и защитавайки най-добрия интерес на детето да израсне в близка до родната му среда.

  Но явно до момента това не е основен приоритет за нашия законодател. Явно за него е без значение дали дадено дете ще запази българските си корени, ще отрасне в дом, в който се говори български език и се спазват български обичаи. Може би децата, осиновявани в чужбина се смятат за втора категория и българската държава не се интересува дали те ще продължат да се чувстват българи? А колкото до потенциалните български осиновители, работещи и живеещи в чужбина, явно българската държава е напълно равнодушна дали те ще осиновяват български деца или например етиопски такива.

  Но при всички положения, недопустимо е превратното представяне в медиите на бъдещето на осиновяването от български кандидат-осиновители с местопребиваване в чужбина. Защо се използва бъдеще време, когато предлаганите поправки се отнасят само и единствено за минала несправедливост и точно определена група хора? Кой има интерес от това? Кому е нужно да бъде манипулирано по този начин общественото мнение?

  Copyright © CROSS Agency Ltd.

• Внасяли ли са осигуровките си другарите от БКП, ДКМС, БЗНС, БПС?

  Комунистическият режим в България беше подкрепян и от система от тоталитарни организации, издържани от държавата (БКП, ДКМС, ОФ, БЗНС, САБПФК, БПС), които утвърждаваха еднопартийната диктатура.

  Благодарение на това, че укрепват антихуманна властова система, щатните функционери на тези организации – председатели, секретари и сътрудници на национално, окръжно, градско и общинско ниво, са се ползвали с многобройни материални и правни привилегии и облаги.

  Получавали са заплати, значително по-високи от тези на работниците на физическия и умствения труд, допринясяли реално за развитието на икономиката. Поради това и днес получават по-високи пенсии от тях.

  Но дали комунистическите функционери са внасяли осигуровки във фонд ДОО, което да им дава основание да претендират за пенсии сега ? Наскоро открити архивни ведомости за заплати на апаратчици от ОФ показват, че такива осигуровки липсват.

  Последният председател на тази организация е днешният омбудсман Гиньо Ганев. Може би той ще си спомни внасял ли си е осигуровките преди 1989 г. и как са стояли нещата със стотиците му подопечни добре платени общински ОФ председатели и секретари.

  На същите въпроси следва да отговорят и последните председатели на БКП – Александър Лилов / днес стратег на БСП /, ДКМС – Андрей Бунджулов / днес съветник на Георги Първанов / , БПС – Кръстьо Петков / днес председател на ОБТ / БЗНС -Виктор Вълков / бивш агент на ДС и кандидат за президент, днес пенсионер /.

  Къде са документите за внасяни осигуровки от функционерите на тоталитарните организации ? Ако такива документи липсват, то на какво основание днес им се изплащат пенсии ? На този въпрос трябва да отговорят и от архива и ръководството на НОИ.

  ––––-
  Гражданска петиция за намаляване пенсиите на щатните функционери на ДС и тоталитарните организации:

  http://bgpetition.com/namaliavane-pensiite-na-rabotilite-v-DS-i-totalitarni-organisazii/index.html

  За контакти: Васил Къдринов, 0889 032 954

• Алексей Петров излиза на свобода

  Алексей Петров излиза на свобода в четвъртък, 15 юли. Тогава Софийският градски съд ще гледа за пореден път мярката за неотклонение на арестанта, поискана от неговите адвокати. Това съобщиха за Frognews.bg източници от магистратските среди.
  Според тях до момента прокуратурата така и не е предоставила неоспорими доказателства за извършените престъпления, в които бе обвинен българския „октопод”, както от МВР нарекоха арестанта при задържането му.

  Това ще е голяма победа за защитата на Трактора в лицето на адвокатите Васил Василев и Ина Лулчева, коментираха техни колеги, пожелали анонимност. Според тях двамата защитници навлезли в странни схеми, поемайки защитата и на бившия премиер Сергей Станишев, който бе накиснат преди няколко месеца от Петров, че е загубил секретни документи. Юристи са категорични, че това е безпрецедентен случай и в нормални страни подобно поведение би било осъдено остро от колегията. Тук обаче това нямало как да стане, тъй като Василев и Лулчева са от една кантора с Даниела Доковска, която пък от 2008 г. е шеф на Висшия адвокатски съвет (ВАС). Юристи недоумяват каква ситуация ще се получи, ако случаят със Станишев стигне до съд, където двамата му адвокати биха разпитвали главният свидетел Алексей Петров, на когото също са защитници.

  Вероятността Петров да остане в ареста се оценявала от наблюдатели на разследването на не повече от 1-2%.
  В последно време Петров все по-често започна да прави изявления пред медиите по време на посещенията си в съда, където се гледаха исканията за освобождаването му. Последният път той говори свободно пред една телевизия близо десет минути, без охраната да се намеси, което е недопустимо. Това стана на 8 юли, когато Софийският градски съд засекрети делото по искането на Алексей Петров да излезе на свобода. В разрез с изискванията на закона и установената практика съдия Емилия Колева дори не пусна журналистите в залата, за да прочете определение, с което да обяви гледането на делото при закрити врати. Това не попречи на известния арестант да развие тези и да отправи обвинения срещу бивши свои колеги от ДАНС.

  По-късно той обяви, че от делото липсвали документи, които сам бил дал на прокурорите.

  Обвинителят Светозар Костов на свой ред шокира обществото като съобщи пред в. „24 часа”, че Петров – Трактора се занимавал в ареста с научна дейност. При него били пускани някакви учени, с които той работел по важен проект. Юристи заявиха, че ако това е така, то България ще влезе в световната практика с уникален принос в хуманитарното отношение към обвинени в мафиотска дейност. Те се питат какво би станало, ако и други арестанти поискат да ги посещават преподаватели по английски, филолози или изследователи на етносите.

  Алексей Петров, бивш съветник на бившия директор на ДАНС Петко Сертов и известен като „бивша барета“, бе арестуван на 9 февруари 2010 г. по време на полицейска акция в нощни клубове в София. Тя прерастна в по-мащабна операция под наименованието „Октопод“, съобщи по-късно вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Задържани бяха и хора, свързани с източване на ДДС и на металургичния комбинат „Кремиковци“ и за много други престъпления.
  Алексей Петров е в управлението или поне има отношение към дейността на застрахователна фирма и е преподавател в УНСС, доктор на икономическите науки, собственик на басейна „Спартак”, консултант, каратист.

  Вътрешният министър уточни тогава, че акцията е срещу една „много добре организирана и стройна престъпна група“, която е съществувала от близо 10 години и е упражнявала дори политическо влияние. Престъпниците са се занимавали с проституция, пране на пари, кражба на ДДС и укриване на данъци.

  До момента обаче не бяха разкрити покровители на Трактора, за каквито се твърдеше в началото, че има данни. Нещо повече, самият Алексей Петров обвини чужди посолства в София, че техни служители са участвали в отстраняването на неудобни хора. Поиска и среща с американския посланик у нас Джеймс Уорлик, но той отказа.

  Очакванията са, че след излизането си от ареста, Трактора ще се заеме с реализацията на политически проект, който да е алтернатива на сегашното управление. Самият Петров неведнъж е признавал, че се интересува от политиката и не изключва възможноста някой ден да се включи в нея. За лидер на проекта щял да бъде издигнат съпруга на негова близка журналистка. Същият вече участвал в предизборната кампания на РЗС за кмет на Габрово и споделял, че в скоро време се очаква разгръщането на мощен антиправителствен фронт.

  Освобождаването на Алексей Петров ще е силен шамар за усилията на МВР през последната година да се справи с организираната престъпност, както и за прокуратурата, която твърдеше, че има достатъчно доказателства за мафиотската му дейност. Свидетелите, които проговориха за отношенията си с Петров също са в паника, защото се страхуват за живота си и безопасността на близките си.

  http://frognews.bg/

• С гладна стачка българин обяви в Брюксел война на ядрената мафия

  Бузпрецедентна безсрочна гладна стачка започна вчера 12.07.2010 г. в 14,25 часа българско време (13,25 ч белгийско) ядреният физик от България Георги Котев. Протестът му е срещу престъпленията на ядрената мафия и заради отказ от прозрачност по въпроси на ядрената безопасност в България. Бунтът на Котев е насочен не към личен проблем, а в защита на обществен интерес.
  Протестът на българина ше бъда на площад “Шуман” в Брюксел, където са разположени едни от най-важните институции на ЕС, включително и ЕК. На гърдите и на гърба си физикът е поставил големи плакати с надписи: “Безсрочна гладна стачка срещу Европейската комисия” и “Защо ЕК не работи срещу ядрените престъпления”. Котев ще раздава и листовки на гражданите, които искат да се запознаят с проблема и разкриията, които е направил в България.

  Минути преди да започне демострацията Георги Котев заяви за Frognews.bg по телефона: “Стачката е срещу тотолания отказ на всички български институции и всички европейски, основно Европарламента и ЕК да разследват уникално в световен мащаб криминално престъпление. Става дума за подмяна на ядрено гориво, а престъплението се извършва в продължение на 6 г. в АЕЦ “Казлодуй”. Всички доказателства, може би над няколко хиляди страници, са събрани от мен и публикувани в Интеренет. Те доказват, че става дума за престъпление. Описани са хората, които извършват и прикриват това в България. Всичко е абсолютно ясно и е много лесно да бъде доказано и вкарано в съдебна зала, но парите, които се крадат от тази схема, са огромни, и интересите също.

  Гладната стачка е въпрос на морал, но и на чест. Аз се боря, за да докажа това престъпление единствено и само, за да не бъда направен съучастник на тези хора. В момента, в който се откажа да се боря и да искам престъплението да бъде разкрито, ставам автоматично съучастник на тези хора, а това не мога да го понеса”.

  Котев съобщи още, че идеята му е да си купи палатка и да я разпъне на площада в белгийската столица, но все още не е изяснил дали има това право и дали властите ще му разрешат подобни действия.

  Решението си физикът, който през 2008 г. емигрира от България, оповести преди месец с нарочни писма до посланиците на европейските държави и САЩ у нас, както и до официалните български институции.

  Георги Котев е 45-годишен. През 1991 г. е завършил Московския енергетичен институт, а след това над 17 години работи тясно в областта на реакторната и ядрена физика, бил е главен експерт „Реакторно-физични анализи” в АЕЦ „Козлодуй”.

  По време на работата си в АЕЦ установява, че централата работи с нелицензирано ядрено гориво, внасяно от Русия. Според него то най-вероятно е отработено в европейски централи, след това е рециклирано в Русия и изпратено в България. Така руснаците ползват страната ни като база за ядрени експерименти, а над 500 милиона евро са щетите от далаверите с нелегалното гориво.

  Днес пък в 12 часа под лозунга “Гладна стачка в Брюксел на Георги Котев, ядрен физик, срещу недосегаемите в БГ” на площад “Независимост”, между Президенството и Министерски съвет в столицата, се събраха около 20 членове на Комитета за защита на Георги Котев и Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”.
  

  „Тук сме за да изразим нашата съпричасност и подкрепа към физика Георги Котев. Постъпката му не е отчаяние, а знак за морал и почтеност, заяви пред Frognews.bg Петър Пенчев, член на организаторите. За пореден път той алармира, че управляващите и институциите прикриват едно огромно престъпление с използване на нелицензирано ядрено гориво, внасяно от Русия.

  Петър Пенчев обяви, че разкритията на Котев са подкрепени с много факти и материали, а наскоро Европейският парламент е изпратил до България доклад, от който на 100% става ясно, че през периода 2004 – 2008 г. в АЕЦ ”Козлодуй” е използвало ядрено гориво, за което не е имало предписание какви стойности трябва да показва в работен режим. Тоест, то не е било експериментирано и лицензирано, обясни Пенчев.

  Двата обществени комитета водят съдебна сага и с министерството на икономиката и енергетиката. То отказва да предостави секретен доклад с тайни стойности на горивото, което се прилага в АЕЦ, а следващото дело е отложено за септември.

  Днешната проява на Комитета за защита на Георги Котев и Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” бе стриктно охранявана от 7-8 полицаи. Първоначално те отказаха протестът да бъде пред шадравана до Президенството, с мотив, че в близост се провеждало друго събитие. /Фрогнюз – http://frognews.bg/

  Още по темата вижте – линк.

• Човекът деградира, остава му само мозъкът

  Според китайски учени хората деградират физически, затова в бъдеще от нас ще остане само мозък.

  Регресът на физическите способности на съвременния човек е налице – ако нашите прадеди са могли с лекота да изминават по 50 км на ден или да яздят цял ден, то днес такива способности показват само спортистите и то далеч не всички, показва проучването, цитирано от Агенция КРОСС.

  Учените директно свързват физическата деградация с развитието на технологиите. Именно заради технически прогрес хората са загубили голяма част от способностите си. Ако работата върви така и в бъдеще, то, твърдят учените, късогледството ще стане нормално, тъй като хората ще забравят, че може да се гледа и надалеч. И това ще бъде само началото.

  Впрочем, до днешните изводи на китайските мъдреци, преди 10 години е достигнал американецът Бил Джой. През април 2000 година той публикува статия, в която пише „Нашите най-мощни технологии на XXI век: роботехника, генно инженерство и нанотехнологии, заплашват да направят от хората изчезващ вид“.

  Хората все по-често предпочитат да прехвърлят своите функции, а понякога и съдбата си във властта на информатиката и технологиите, предпочитайки виртуалния свят пред реалността. Учените не изключват възможността в бъдеще хората да деградират толкова много, че единствено мозъкът да остане органът, способен да функционира, а останалите части на човешкото тяло да атрофират и да станат безполезни.

  Източник: http://dir.bg

• Зов за помощ: В артцентър “Хефест” дъждове съсипват труда на хора с увреждания

  В редакцията получихме следното писмо:

  Уважаеми Дами и Господа,
  Пише Ви пазарджишката народна певица Иванка Иванова в качеството си на Програмен Директор и лице, отговорно за връзки с обществеността.
  От скоро съм член на управителния съвет на фондация “Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с неравностойно социално положение – Хефест” град Пазарджик. Фондацията съществува и се самофинансира от 2003 година до сега и въпреки световната криза тя по чудо оцелява. Основната и мисия е да помага на хора в неравностойно социално положение (с увреждания,социално слаби, самотни и други) да осмислят своят ден чрез социални контакти, труд и искуство. От самото си създаване Фондацията успя да се сдобие със собствена сграда (дървена барака, от 1977 година) предоставена от община Пазарджик на 30.08.2005 година за 10 годишно безвъзмездно ползване. Състоянието на помещението от самото начало е в окаян вид. След последните снеговалежи на зимата 2010 част от покривната конструкция хлътна и има опастност от срутване на едно от помещенията. Спешно се нуждаем от ремонт на покривната и таванната част на помещението, в което ежедневно се провеждат заниманията. Моля да бъда извинена за това, че Ви безпокоя, но смятам, че ще се намерят съпричастни хора, който ще ни подкрепят и ни помогнат да изпълним нашата благородна мисия докрай, защото без Вашата помощ тя е обречена. Бихме се радвали да откликнете на нашата молба .Ние сме отворени за всяка Ваша подкрепа, била тя парична, свързана с ремонта на покривната и таванната конструкция или материална (прежди, дантели, мъниста, копчета, машини и уреди за работа с хартия, текстил) и евентуални поръчки на нашите изделия. Моля, пишете ни. За всяко Ваше дарение ще получите: Акт за дарение, Приемно предавателен протокол, Благодарствено писмо. Отразяване на събитието в снимков материал от българските медии.

  Нека Бог освети нашето дело и се намерят добри и съвестни хора да ни помогнат с каквото и да било!

  В артцентър “Хефест” мечтаят някой строителен предприемач да им дари нов покрив над главата

  Публикация на в-к Труд

  Петъчните дъждове за пореден път съсипаха доста от труда на хора с увреждания, които работят в местната фондация “Хефест”, оплака се председателката Пенка Кацарска. В бараката, където работи артцентърът на фондацията, няма помещение, където да не тече. Най-страшно шурти в склада, но и в работилницата в дъждовно време от тавана се леят потоци.
  Бурята в петък съсипа готови изделия за около 50-60 лева. По-малко от друг път, защото хората вече си знаят и видят ли облаци, спасяват, каквото могат и където могат. При предишни подобни инциденти в боклука е отивала стока за по 200-300 лева. Старата барака е била заливана не само откъм таваните, но и откъм двора на училище “Отец Паисий”, където се намира. Теренът има някакво недомислие, заради което при порой реки потичат към артцентъра. В архива на организацията не липсват снимки на
  хора от фондацията, нагазили до глезени в дъждовни потоци
  “Опитахме се да се справим само с проблема, но се оказа, че не можем да намерим пари за нов покрив, споделя г-жа Кацарска. В момента няма отворени програми за ремонт, реконструкция и модернизация. По работещите програми пък няма нито такова перо за разходи, нито донор, който би се съгласил да осигури нужните средства. Миналата година много се надявахме на един проект за 100 хиляди лева, с които артцентърът щеше да стане чудесен! И от общината, като стопанин на помещенията, имахме съгласие, че ще бъдат отпуснати 20 хиляди лева самоучастие. В последния момент донорът ни съобщи, че няма смисъл да се инвестират толкова много пари в такава порутена барака”.
  След ремонта на бул. “Цар Освободител” нещата още повече се влошили. От шума и вибрациите паянтавата сграда съвсем се разнебитила, а в покрива зейнали цели пробойни. Представители на фондацията потърсили съдействие от общината, откъдето им предложили да се преместят на втория етаж на сграда в кв. “Изток”. За хората с физически увреждания обаче ще е изпитание да се катерят по стълби, натоварени със стока или материали за работа, а и споделили, че ще се страхуват да се прибират вечер след работа от такъв район. И председателката се принудила да откаже.
  Според комисия от общински експерти
  ремонтът на помещенията би струвал около 11 хиляди лева
  За момента обаче те не са отпуснати. А трудещите се в артцентъра от ден на ден все повече губят надежда, че ще ги получат в тази криза…
  Най-новият член на управителния съвет на фондацията – народната певица Иванка Иванова, наскоро опитала и друго. Изпратила зов за помощ до българите, живеещи в чужбина. Посочила и банковите сметки на “Хефест”, за да могат евентуалните дарители да проверят легитимността на организацията. Вместо това обаче някои приели призива й като нигерийско писмо – с присмех и подигравки.
  А “Хефест” е вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел
  към Министерството на правосъдието, регистрирана е в Агенцията за социално подпомагане, работи с програмите на Агенцията по заетостта. Дори членува в Националния съюз на кооперациите на инвалидите и в Съюз на военно-инвалидните кооперации в България. Тази пролет имаше успешно представяне на Пловдивския панаир, единствена от Пазарджишка област.
  Фондацията е единствена по рода си в страната. Вече 7 години работи без финансиране, разчитайки само на проекти и на приходи от собствен труд. За това време по програми на Бюрото по труда са обучени на занаят 7 души с различни физически и психически увреждания. Те самите не вярвали, че могат да правят нещо и сами да изкарват прехраната си. Сега са толкова свикнали с работата, че дори без пари напират да идват в работилницата, дори само заради приятно прекараното там време. Общо 22 човека изготвят различни изделия на приложното изкуство, помагат им неколцина здрави доброволци.
  Всички се радват и на най-малката помощ и подкрепа на околните. Нуждаят се от материали, за да оцелеят в кризата – прежди, дантели, копчета, машини и уреди за работа с хартия, платове… Все неща, които търговците на кинкалерия и на дрехи втора употреба хвърлят направо в контейнерите, без да се замислят. Нуждаят се от фирми, които да изкупуват готовите изделия. Но в момента най-много биха се зарадвали, ако някой строителен предприемач им предложи здрав покрив над главата.
  “В Пазарджик работят толкова строителни фирми, които изпълняват поръчки за стотици хиляди или дори за милиони лева. Ако някоя от тях се заеме да ремонтира само покрива ни, надали ще й струва повече от 1000 лева, предполага председателката. Това може да спаси работните места на болни хора, които иначе не биха могли да си изкарват прехраната другаде. А фирмата би могла да постави в замяна своя реклама на поправения покрив и също би имала полза”.
  Въпреки всичко артцентърът упорито продължава да работи. Ако успее да преплува кризата, отново може да дава работа и прехрана на хора, които не са знаели колко много неща могат да вършат. /Дора АЛЕКСАНДРОВА/

• Испания е световен шампион!

  Испания за първи път в своята история спечели  световното първенство по футбол!

  Точно така както предрече прочутият октопод Паул.

  Паул,който обитава аквариума в Оберхаузен, стана известен по целия свят с безпогрешното познаване на победителите във футболните мачове на Мондиала.

  Мачът завърши при резултат 1:0 след продължения.

  Още в петата минута испанците можеха да открият след удар на Серхио Рамос, но отлична реакция на вратаря на Холандия Маартен Стекеленбург запази равенството.

  Добра атака в 11-ата минута за малко не донесе гол за Испания, но след шут на Рамос, защитник в оранжево изби в корнер. Веднага след това Вия среля от воле, но не намери вратата.

  В 18-ата минута Снайдер опита късмета си от свободен удар, но Касияс не трепна и улови.

  Тези минути бяха доста нервни за нула време и съдията Хауърд Уеб нашари мача с общо пет официални предупреждения – всички за особено груба игра.

  В 37-ата минута ван Перси подаде удобна топка към Матайсен, но защитникът се размина с топката на няколко метра от вратата.

  В последната минута на полувремето Икер Касияс се справи отлично след удар на Ариен Робен от границата на пеналтерията.

  По подобен начин под ъгъл Робен стреля отново и 52-ата минута, а Касияс отново игра на високо ниво.

  Течеше 62-ата минута, когато Уесли Снайдер подаде отлично към Робен, който се възползва от грешка на Пике и се озова абсолютно сам срещу Касияс. Завършващият удар на Ариен обаче не беше на ниво и стражът на „Ла Фурия“ изби с крак в корнер.

  Жестът обаче беше върнат от испанците в лицето на Давид Вия, който пропусна от два метра пред Стелекенбург.

  В 77-ата минута Серхио Рамос се извиси над всички след корнер, но ударът му с глава не намери целта.

  Това бяха минути на испанците, които натикаха „лалетата“ в тяхната половина, а играчита от Ниската земя имаха страхотни трудности при изнасянето на топката зад центъра на терена.

  Мълниеносна „оранжева“ контра в 83-ата минута обаче изведе Робен отново сам срещу вратаря, но победител в спора отново беше Касияс.

  До края на редовното време мачът беше двуостър, но нерезултатен и завърши 0:0. Предстоят продължения.

  В 95-ата минута беше ред и на Маартен Стекеленбург да спаси своите след като Фабрегас се озова очи в очи с него. Минута по-късно на другата врата Касияс се размина с топката, но Матайсен не успя с глава да отбележи.

  Фрапантна грешка в отбраната на „лалетата“ в 98-ата минута изведе Иниеста на стрелкова позиция, но халфът на Барселона се засуети и ван Бронкхорст успя да осуети набега му.

  Испания продължи да доминира и в 101-ата минута удар на Хесус Навас бе отклонен от играч на Холандия, колкото топката да излезе на сантиметри в корнер.

  В 110-ата минута на мача Джони Хейтинга от състава на Холандия, който вече имаше жълт картон фаулира откъсващия се напред Иниеста и Хауърд Уеб не се поколеба да му покаже втори картон и да го изгони.

  Обърканата защита на Холандия допусна поредна грешка в 117-ата минута на мача, която този път обаче се оказа фатална. Топката попадна в Андрес Иниеста леко под ъгъл вдясно и той без да се бави я вкара във вратата на Маартен Стекеленбург за 1:0 за „Ла Фурия“.

  Това беше и всичко в този мач, след който светът има шампион, който вдига купата за първи път в историята си. Така след европейската титла преди две години в Австрия и Швейцария, „Ла Фурия“ прибави и световна във витрината си.
  ––
  Холандия – Испания 0:1

  Голмайстор: 0:1 Андрес Иниеста 117 мин

  ст. „Сокър Сити“, Йоханесбург

  Съдия: Хауърд Уеб (Англия)
  Жълти картони: Робин ван Перси (Хол) – 15 мин, Карлес Пуйол (Исп) – 17 мин, Марк ван Бомел (Хол) – 22 мин, Серхио Рамос (Исп) – 23 мин, Найджъл де Йонг (Хол) – 28 мин, Джовани ван Бронкхорст (Хол) – 54 мин, Джони Хейтинга (Хол) – 57 мин, Йоан Капдевиля (Исп) – 67 мин, Ариен Робен (Хол) – 84 мин, Джони Хейтинга (Хол) – 110 мин, Грегори дер Виел (Хол) – 111 мин, Йорис Матайсен (Хол) – 117 мин, Андрес Иниеста (Исп) – 117 мин, Хесус Ернандес (Исп) – 120 мин.
  Червен картон: Джони Хейтинга (Хол) – 110 мин.

  Холандия: Маартен Стекелленбург, Грегори ван дер Виел, Джони Хейтинга, Йорис Матайсен, Джовани ван Бронкхорст (105, Едсон Браафхайд), Марк ван Бомел, Найджъл де Йонг (99, Рафаел ван дер Ваарт), Ариен Робен, Уесли Снайдер, Дирк Кайт (71 Елейро Елиа), Робин ван Перси

  Испания: Икер Касияс, Серхио Рамос, Жерард Пике, Карлес Пуйол, Йоан Капдевиля, Серхио Бускетс, Хаби Алонсо (87, Франсеск Фабрегас), Андрес Иниеста, Хави Ернандес, Педро Родригес (60, Хесус Навас), Давид Вия (106, Фернандо Торес).

  Автор: ЕМИЛИЯН ОНУФРИЕВ
  http://sportni.bg/

  ––––––––––––––

  СВЕТОВНОТО В ЮАР ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ФАКТИТЕ

  Нова Зеландия е единственият отбор без загуба на Мондиала

  Най-добър играч на първенството и носител на “Златната топка”: Диего Форлан (Уругвай)

  Най-добър голмайстор и носител на “Златната обувка”: Томас Мюлер (Германия)

  Най-добър млад играч до 21 години и носител на наградата на спонсорите: Томас Мюлер (Германия)

  Най-добър вратар и носител на наградата „Златна ръкавица“: Икер Касияс (Испания)

  Награда за феърплей: Испания

  Най-резултатен отбор: Германия – 16 гола

  Най-малко вкарани голове от отбор: Хондурас и Алжир – 0

  Най-много допуснати голове: КНДР – 12

  Най-много вкарани голове: Томас Мюлер (Германия), Давид Вия (Испания), Уесли Снайдер (Холандия), Диего Форлан (Уругвай) – по 5 гола

  Брой голове на първенството: 145

  Брой на жълтите картони: 246

  Брой на червените картони: 17

  Отбор без загуба: Нова Зеландия (1:1 със Словакия, 1:1 с Италия и 0:0 с Парагвай)

  Отбор без спечелена точка: Камерун и КНДР (с по 3 загуби в групите)

  Отбор с най-много победи: Испания и Холандия – 6

  Най-много отправени удари от отбор: Испания – 121

  Най-малко отправени удари от отбор: Нова Зеландия – 15

  Най-много отправени удари от играч: Асамоа Гиян (Гана) – 33

  Най-много удари в един мач: Уругвай – Гана – 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията) – 49

  Най-малко удари в един мач: Кот д’Ивоар – Португалия (0:0) – 12

  Най-много спасявания: Ричард Кингсън (Гана) – 24

  Най-много извършени нарушения от отбор: Холандия – 126

  Най-малко извършени нарушения от отбор: КНДР – 26

  Най-много извършени нарушения от един играч: Кейсуке Хонда (Япония) – 19

  Най-много нарушения срещу отбор: Испания – 134

  Най-много нарушения срещу играч: Андрес Иниеста (Испания) – 26

  Най-много нарушения в един мач: Парагвай – Япония – 5:3 след дузпи (0:0 в редовното време и продълженията) – 55

  Най-малко нарушения: Германия – Англия (4:1) – 13

  Отбор с най-много жълти картони: Холандия – 22

  Най-много жълти картони в един мач: Испания – Холандия (1:0 след продължения) – 13

  Най-много пасове от отбор: Испания – 3803

  Най-много пасове от играч: Шави (Испания) – 669

  Най-малко пасове от отбор: Нова Зеландия – 663

• Особености на мюсюлманския секс – смърт и забрани

  Смъртната присъда заради изневяра, издадена в Иран, предизвика спорове сред български мюсюлмани. 43-годишната Сакинех Маохамади Аштияни ще бъде обесена, а не пребита с камъни, както се бе произнесъл иранският съд.

  Присъдата бе смекчена след международен натиск. Аштияни е осъдена през 2006 г., оттогава е в затвора и вече е изтърпяла наказанието 99 удара с камшик заради „незаконни отношения извън брака“ с двама мъже след смъртта на съпруга й.

  Трябва да бъде обесена, защото е нарушила свещените закони на Корана. Това мнение защитавали възрастни мюсюлмани в района на Велинград. Новината стигнала до тях чрез ходжи, които обяснявали, че въздържанието е задължително и е един от Петте стълба на исляма. Те подкрепяли решението на иранския съд и смятали, че именно подобна дисциплина щяла да спаси света от греховните изкушения. Сравнявали изневярата с употребата на наркотици, пиянството и убийствата.

  Младите обаче приемали с недоверие подобни аргументи. Много от тях били на мнение, че светът отдавна е съвсем друг от представите на религиозния фанатизъм.

  Момичета дори контрирали разпален проповедник и поискали да коментира изнесеното в пресата за бохемския живот на турската филмова звезда Фикрет Хакан. 76-годишният плейбой, който играе Феяз в сериала „Незабравима”, имал 5 брака и сам се хвалел, че е спал с близо 1000 жени. В същото време твърди, че е смирен мюсюлманин. Какви са били тези жени, чужденки ли? А ако част от тях са мюсюлманки и имат семейства или са вдовици и те ли трябва да бъдат пребити с камъни или обесени, попитали младите. Запитаният божи служител се ядосал и се скарал на неосъзнатите момичета, че богохулстват и мърсят светия Коран. За емоционалния спор пред Frognews.bg разказа очевидец.
  Младите помакини изтъкнали и още един аргумент. В подкрепа на свободата за Сакинех Маохамади Аштияни се обявили известни личност като бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, трима бивши британски външни министри, американските актьори Робърт де Ниро и Робърт Редфорд, както и френската актриса Жулиет Бинош. Те призовават за преразглеждане на случая и отмяна на присъдата.

  За какво всъщност става дума и какво представлява сексът сексът при мюсюлманите?

  В някои арабски държави все още се спазват средновековни обичаи. Някои от тях дават право на младоженеца и роднините му да пребият семейството на невестата, ако тя се окаже недевствена. Ако има смъртни случаи, биячите рискуват шириатския съд да им даде най-много условна присъда.

  Подобни и други архаизми принудили млади арабски учени да се опитат да обяснят какво означава секс по арабски в днешно време. Именно тази тема се обсъждала неотдавна на конференция в Ливан, на която били поканени известни арабисти от Оксфорд, както и ислямски духовници.

  Един от първите митове, който бил разбит на пух и прах бил този за романтичен секс в приказките на Шехерезада „1001 нощ”. Всички били единодушни, че в разказите на младата красавица става дума по-скоро за сексуални грубости, жестокост към деца и кърваво насилие.

  В много мюсюлмански страни все още съществува „убийство заради чест”, което позволява оказалите се недевствени невести да бъдат линчувани и убивани. В Йордания всяка година има издадени поне 20 такива смъртни присъди, в Йемен са близо 400. Съществува дори кула, от която хвърляли върху скалите покварените младоженки и жени, които били изневерили на мъжете си.

  В Мароко, ако жена е родила извънбрачно, веднага детето бива прибрано в приют, а на семейството й се налага огромна глоба. Самата родилка отива за 6 месеца в затвора.

  Жестоки наказания очакват и хомосексуалните в арабския свят. Заловен гей може да бъде кастриран на място. Лесбийките пък рискуват да им отрежат езика и да обръснат цялато им тяло пред очите на разярена тълпа.

  По време на конференцията в Ливан много млади хора, преди всичко студенти, се обявили против подобни отживелици. Те били на мнение, че сред мюсюлманските общества цари невежество и трябва час по-скоро младите да бъдат просветени в сексуалните тайни, за да изпитват наслада и удоволствие, а не страх и ужас. Идеята е сравнявана със сексуалната революция през 70-те години на м.в.

  Преди месеци в Ливан била проведена анонимна анкета сред омъжени жени. Оказало се, че само 50 на сто от тях са били девствени в първата брачна нощ. За да се избегнат скандали, бащите на много от тях предварително се договаряли със семейството на младоженеца и плащали солидна сума, за да се премълчи позорния факт. Същата хитрост от години използват и мюсюлмани в България, с тази разлика, че у нас процентът на „развалените” девойки бил доста по-висок. Рекордьори обаче се оказали фалшивите девици в Северна Африка. Там стигали и до крайности: след като се насладяли на „развалената” невеста, мъжете я предлагали на бедни, които не можели да си купят булка…

  Гейовете може и да са оплюти в арабския свят, но мъжкия секс е на почит. В затворите и до днес има традиция младите осъдени да играят ролята на булки. Първата „брачна нощ” обаче задължително принадлежи на надзирателите. В тази посока особено активни били мъжете в Саудитска Арабия. Там даже аргументирали мъжката любов със законите на шириата.
  За да се повдигне завесата пред арабския секс, в Ливан пуснали в ефир нощно телевизионно предаване „Шатер янки”. Рейтингът му за нула време стигнал неочаквани върхове. В предаването сексолози разговарят за хомосексуалните връзки, за кръвосмешението. Канят се и гейове, но с маски на лицата, а лесбийките в шоуто са така гримирани, че и майка им не би ги познала.

  Доста предразсъдъци има в мюсюлманските общности около аналния секс. Според някои ислямисти все пак няма категорична забрана от Аллах. Други обаче го отричат.

  Още по-разгорещени споровете предизвиква оралния секс. „Този секс унижава хората и ги принизява до най-низките животински инстинкти”, твърди мюфтията Ибрахим Десай от Северна Африка.

  Негови опоненти обаче цитират аята: „Вашите жени са вашата нива, ходете на вашата нива и я разработвайте както пожелаете и се бойте от Аллах…”

  Все пак в Корана се споменават две забрани. Първата е да се прави любов по време на месечния женски цикъл. Втората се отнася за оралния и аналния секс.

  Въпреки тези първи крачки на разкрепостеност, в арабския свят са сигурни, че всички пороци идват от християнския свят и най-вече от западната култура.

  Източник: http://frognews.bg
  Използвани са материали от e-motion.tochka.net, тopnews.com, pomak.eu и др

• По повод един трагичен инцидент

  Историята, която ме провокира да напиша този текст, е в прекия и преносен смисъл мътна и кървава. Става въпрос за инцидента от 4 юли т.г. в кв. Овча купел в София, завършил със смъртта на един 24-годишен младеж. 

  Не само тази конкретна случка е според мен, обаче, „мътна и кървава“. Има нещо някак трагично и мътно и в някои от нещата, което пише в дневника си този млад човек, циритани от близките му след инцидента. Че иска да остане като легенда, че обича само себе си и иска да се жертва заради себе си, защото няма за какво друго да се жертва.

  „Мътно и кърваво“ може да е, от друга страна, не само това сбиване, след което си отиде Борислав Райнов от кв. Овча Купел, а и всяко друго сбиване на границата между жилищен квартал и гето, в което полицията участва като статист.

  „Мътно и кърваво“ е и пристигането на линейка, идваща с достатъчно закъснение, че да няма вече смисъл от нея (повикана от някого в суматохата, във всеки случай не и от полицията).

  Има нещо мътно някак си и в дейността на всякакви правозащитници и НПО-та, която се изявяват под път и над път, само не и когато примерно тълпа роми се саморазправи до смърт с някой представител на мнозинството, или пък когато примерно някоя друга група натупа някой полицай (и такива случаи има). Както и в политици или министри, които гледат да замажат причините и последствията от подобни случаи. Или в някои медии, които правят същото.

  За някои крайни националисти, които бързат да си кажат лозунгите на организиран заради поредната нелепа смърт граждански протест, не знам дали има смисъл да споменавам.

  Съвсем ясно е обаче, не мътно и смътно, че има условия за развитие на ромски и на български екстремизъм (такива има не от вчера), на етнически оцветени социални противоречия, които няма да бъдат спрени, докато на всеки подобен случай се гледа изолирано. Докато по-дълбоките причини, предпоставките за подобни инциденти не стават никога повод за никакъв по-искрен, задълбочен и отворен, ангажиращ всички структури на обществото, дебат.

  Вероятно светът е различен, когато живееш в гето.
  Каквото и да е гетото, в едно гето винаги е по-лесно да се образува спонтанна тълпа. И ако на никакво ниво или чрез никоя от своите структури (държавни, неправителствени, местни, съсловни, каквито и да било), една страна или общество не може да намери механизми, с които да спре гетоизацията на все повече хора всъщност (били те обитаващи жилищни блокове или бараки); да спре възникването на толкова лесна агресия, от една или от друга страна (въоръжена не само с юмруци или ритници, но и с всякакви подръчни хладни оръжия), онази стара приказка за правата на човека и гражданина може да отиде право на боклука на голямото, завземащо все повече пространства, гето.

   

  Мариана Христова

  © stranitzi-stannitzi.blogspot.com

• АЕЦ Белене – най-добрият ядрен проект в света?!?

  Автор: Др. Георги Касчиев

  При посещението си в България първият заместник премиер на Русия г-н Зубков нарече АЕЦ “Белене” “най-добрият ядрен проект в света”. Аналогични изявления е правил и сегашният посланик на Русия г-н Исаков.

  Аз обаче имам известни колебания дали проекта Белене (AES-92 с ВВЕР-1000 V-466) е най-добрият ядрен проект в света.

  – Този проект например не спечели навремето честно проведения търг за пети реактор на Финландия.

  – Изграждането на този тип реактор не се планира никъде другаде, дори в Русия (всички 26 + 6 реактора планирани за строеж до 2030 г. в Русия са от типа ВВЕР-1200, познат още като AES-2006).

  – Към проекта имало 8000 (осем хиляди) забележки, но на всички било отговорено. Тази цифра е стряскаща – осем хиляди забележки към “най-добрия ядрен проект в света”. Чудя се през тази една година по колко часа са отделили на всяка забележка. И това че е отговорено означава ли че поставените проблеми са решени?

  – Парадоксално, “най-добрият ядрен проект в света” не може да намери никакво финансиране. Още през 2006 г. редица международни банки отказаха да го финансират, в това число: Bayerische Landesbank, Deutsche Bank, Commerzbank, Unicredit/HVB/Bank Austria, Societe Generale, KBC, Citi Group, JP Morgan Chase, Lehman Brothers, Merril Lynch & Co, Credit Suisse/First Boston. През 2009 г. към тях се присъедини и BNP Paribas, която беше избрана от НЕК да структуира финансирането му. Преговори с Европейската Комисия и Европейската Инвестиционна Банка за отпускане на заем по условията на договора за Евратом (с възможно най-добри условия) дори не са започнати.

  – Въпреки постоянните апели, отправяни към съседните страни от един от най-големите лобисти на проекта – българският президент, досега нито една от тях не е заявила, че иска да участвува в “най-добрия ядрен проект на света”.

  – Досега нито един частен инвеститор не е проявил желание да участвува в него, като вложи парите си на свой риск. Изявените привърженици на АЕЦ Белене – много от тях доста заможни – също не желаят да вложат собствени пари в “най-добрия ядрен проект на света” и отбягват да говорят защо не искат да станат много богати.

  – От големите европейски енергийни компании няма нито една, която да иска да се включи в в “най-добрия ядрен проект на света” като стратегически инвеститор. Румънският проект за трети и четвърти блок в АЕЦ “Черна вода” никога не е претендирал да е най-добрият в света. Въпреки това 15 компании участвуваха в търга за изграждането им. Шест от тях (RWE, ENEL, CEZ, IBEDROLA, GDF Suez и ArcelorMittal) формираха консорциум с румънската национална компания. Извън него останаха дори гиганти като E.ON и ELECTRABEL, както и редица турски, американски, италиански, корейски, румънски и смесени компании.

  – Оставям настрана това, че всички решения по този “най-добър ядрен проект в света” са юридически нелигитимни, че е един от основните генератори на корупция в страната, че резултатите досега са “гьол” за 2,5 милиарда лв като от всеки данъкоплатец/потребител на електроенергия неправомерно са отнети по около 500 лв, че ще се строи в район с висока сеизмична активност, че няма никакво решение какво ще се прави с радиоактивните отпадъци и отработеното гориво в дългосрочен план, че участието на страната дори с минимален процент в него ще е рисково за икономиката, че електронергията от него ще е прекалено скъпа за България и за региона и т.н.

  Безсрамното хвалене на своята стока е присъщо за уличните търговци. Във всеки бизнес най-добрите не се самоизтъкват, те просто оставят фактите да говорят. Вместо това те предпочитат да дискутират проблемите и предизвикателствата пред тях. Такова поведение в ядрения бизнес е ясно доказателство за липса на култура на безопасност.

  Като се каже “най-добър” възниква въпросът – за кого е добър. Е тук отговорът е еднозначен – този проект е много добър за Русия. Защото досега тя е получила за жълти стотинки цялото оборудване на първи контур, доставено преди 1990 г., което няма да използува като скрап а ще го вложи в нов блок, получила е поръчки за стотици милиони евро за металургичната си индустрия, за своите проектанти и конструкторски организации и за строителните си компании, като големите ползи тепърва предстоят.

  Какви са последствията за България – една шепа лобисти и консултанти на проекта действително са забогатели. От друга страна – от бюджета през 2008-2009 г. изхарчени минимум 700 млн лв, НЕК практически е доведена до фалит, цените на електроенергията са повишени за да може НЕК да плаща огромните разходи. Дори без да се развива проектът предстоят огромни харчове, измежду тях: 280 млн евро през септември т.г. за първи реактор, колко ще са догодина не е известно, годишно около 45 млн лв за лихви по взетия заем, през май 2012 накуп 500 млн лв за връщането му. Сумирано – досега огромни загуби и неминуемо вдигане на цените на тока или отнемане на огромни средства от здравеопазване, образование, пътища и т.н. за покриване на предстоящите плащания.

  Историята на ядрената енергетика показва, че обявяването на някой ядрен проект за “най-добър” носи мрачна прокоба. За щастие примерите досега са само два, но много показателни.

  – През септември 1978 г. на церемония за откриването на втори блок на АЕЦ Three Mile Island в САЩ, заместник държавният секретар по енергетика на САЩ, г-н John Leary го нарича “бляскав успех” (“scintillating success”). Половин година по-късно в този бляскав успех на американската ядрена индустрия става тежка авария с частично разтапяне на активната зона. Благодарение на защитната обвивка в околната среда се изпускат само част от радиоактивните газове. Блокът е безвъзвратно изгубен, а през следващите години във възстановителните работи са инвестирани около един милиард долара (по цени от 1980 г.).

  – Преди 1986 г. Чернобилският тип реактор (РБМК второ поколение) е обявяван за най-безопасен в света – голяма авария в него можело да стане веднъж на 10 милиона години. През март 1986 г. Чернобилската АЕЦ тържествено е обявена за “най-добрата АЕЦ” в СССР – първенец в социалистическото съревнование за 1985 г. Няколко седмици след това в тази гордост на социализма става ядрена явария, четвърти реактор избухва (мощта на експлозията по късно е оценена на десетки тонове ТНТ), а разпръснатите по целия свят радиоактивни частици ще продължат да увреждат и убиват още много десетилетия.

  http://kafene.net

• Гърция осъдена от свои граждани в ЕСПЧ, не е осигурила правото им на гласуване в чужбина

  На 8 юли 2010 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), по делото Ситаропулос и Гиакумопулос срещу Гърция, осъди Гърция за нарушение на Член 3 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека за нарушаване на тяхното право да гласуват на парламентарните избори през 2007 г. Двамата жалбоподатели са гръцки граждани-служители в Съвета на Европа. С факс до посланика на Гърция във Франция те са поискали да им бъде осигурено право да гласуват на изборите. Посланикът отговорил, че това не може да стане „по обективни причини”, тъй като няма специално законодателство, което да налага създаване на изборни секции в представителствата на Гърция в чужбина.

  ЕСПЧ констатира, че Конституцията на Гърция още отпреди 30 години изисква държавата да организира гласуване за своите граждани в чужбина, но това изискване не е въплътено в закон. Съдът прие, че макар гръцките граждани в чужбина да са били в състояние да пътуват до Гърция за да гласуват, това „значително усложнява упражняването на тяхното право, тъй като включва разходи и притеснения за техния професионален и семеен живот”. По тази причина той намира нарушение на Член 3 от Протокол № 1.

  От прес службата на БХК

  За повече информация: Красимир Кънев, тел.: 0886 605 904

  

  Press release issued by the Registrar
  Chamber judgment
  Not final1
  Sitaropoulos and Giakoumopoulos v. Greece (application no. 42202/07)
  GREEK EXPATRIATES’ INABILITY TO VOTE IN NATIONAL ELECTIONS BREACHED CONVENTION
  By a majority
  Violation of Article 3 of Protocol No. 1 (right to free elections)
  to the European Convention on Human Rights

  Principal facts
  The applicants, Nikolaos Sitaropoulos and Christos Giakoumopoulos2, are Greek nationals who were born in 1967 and 1958 respectively and live in Strasbourg, where they are officials of the Council of Europe.
  In a fax dated 10 September 2007 to the Greek Ambassador in France, the applicants, being permanent residents in France, expressed the wish to exercise their voting rights in France for the Greek parliamentary elections.
  The Ambassador replied that their request could not be granted “for objective reasons”, namely the absence of the legislative regulation that was required to provide for “special measures … for the setting up of polling stations in Embassies and Consulates”.
  As a result, the applicants could not exercise their voting rights in the elections of 16 September 2007.
  Complaints, procedure and composition of the Court
  Relying on Article 3 of Protocol No. 1 the applicants complained that they had been unable to exercise their right to vote at their place of residence, as they were living abroad.
  The application was lodged with the European Court of Human Rights on 20 September 2007.
  Judgment was given by a Chamber of seven judges, composed as follows:
  Nina Vajić (Croatia), President,
  Anatoly Kovler (Russia),
  Elisabeth Steiner (Austria),
  Khanlar Hajiyev (Azerbaijan),
  Dean Spielmann (Luxembourg),
  Sverre Erik Jebens (Norway), Judges,
  Spyridon Flogaitis (Greece), ad hoc Judge,

  And also Søren Nielsen, Section Registrar.
  Decision of the Court
  Article 51 § 4 of the Greek Constitution (“Article 51 § 4”), a provision that was adopted in 1975 and restated when the Constitution was revised in 2001, authorised the legislature to lay down the conditions for the exercise of voting rights for expatriate voters.
  Whilst the applicants could always have gone to Greece in order to vote, the de facto obligation to travel considerably complicated the exercise of their right because it entailed expenses and disturbance to their professional and family life.
  Article 3 of Protocol No. 1 to the European Convention on Human Rights did not require States to secure voting rights in parliamentary elections for voters living abroad. However, the Greek constitutional provision in question (Article 51 § 4) could not remain inapplicable indefinitely, otherwise its content and the intention of its drafters would be deprived of any normative value. Thirty-five years after it was adopted, the legislature had still not rendered that provision effective. In addition, whilst a bill of February 2009 entitled “Exercise of the right to vote in parliamentary elections by Greek voters living abroad” indicated an intention to legislate on the matter, the Court noted that it had been put before Parliament eight years after the last revision of the Constitution. In addition, since that bill had failed in April 2009, no fresh initiative had been taken.
  The lack of legislative implementation in respect of expatriates’ voting rights was likely to constitute unfair treatment of Greek citizens living abroad – especially at a significant distance – in relation to those living in Greece, contrary to the Council of Europe’s texts urging member States to enable their non-resident citizens to participate to the fullest extent possible in elections3. On the basis of a comparative study of the domestic law of 33 member States of the Council of Europe, the Court observed that the vast majority (29) had implemented procedures for that purpose4, and concluded that Greece fell below the common denominator in such matters.
  The Court reiterated that the European Convention on Human Rights was intended to guarantee not rights that were theoretical or illusory but rights that were practical and effective. It emphasised that it was more demanding concerning the “active” aspect – restrictions on voting rights – than the “passive” aspect – the right to stand for election – of Article 3 of Protocol No. 1, and that Greece could not rely on the broad margin of appreciation usually afforded to States in such matters under that provision.
  Therefore, the absence for over three decades of effective measures to enable Mr Sitaropoulos and Mr Giakoumopoulos to exercise their right to vote in national elections from their place of residence had breached the right to free elections. The Court found, by five votes to two, that there had been a violation of Article 3 of Protocol No. 1.
  Just satisfaction
  Under Article 41 the Court held that the finding of a violation constituted in itself just satisfaction for the non-pecuniary damage suffered and that Greece had to pay Mr Sitaropoulos and Mr Giakoumopoulos 2,000 euros jointly for costs and expenses.
  Separate opinions
  Judges Spielmann and Jebens expressed a joint partly dissenting opinion. Judges Vajić and Flogaitis each expressed a dissenting opinion. These opinions are annexed to the judgment.
  ***
  The judgment is available only in French. This press release is a document produced by the Registry. It does not bind the Court. Decisions, judgments and further information about the Court can be found on its Internet site. To receive the Court’s press releases, you can subscribe to the Court’s RSS feeds.
  Press contacts
  [email protected] / +33 3 90 21 42 08
  Céline Menu-Lange (telephone: + 33 3 90 21 58 77)
  Emma Hellyer (téléphone : +33 3 90 21 42 15)
  Tracey Turner-Tretz (telephone: + 33 3 88 41 35 30)
  Kristina Pencheva-Malinowski (telephone: + 33 3 88 41 35 70)
  Frédéric Dolt (telephone : + 33 3 90 21 53 39)
  Nina Salomon (telephone : + 33 3 90 21 49 79)
  The European Court of Human Rights was set up in Strasbourg by the Council of Europe Member States in 1959 to deal with alleged violations of the 1950 European Convention on Human Rights.
  1 Under Articles 43 and 44 of the Convention, this Chamber judgment is not final. During the three-month period following its delivery, any party may request that the case be referred to the Grand Chamber of the Court. If such a request is made, a panel of judges considers whether the case deserves further examination. In that event, the Grand Chamber will hear the case and deliver a final judgment. If the referral request is refused, the Chamber judgment will become final on the day the request is rejected.
  Once a judgment becomes final, it is transmitted to the Committee of Ministers of the Council of Europe for supervision of its execution. Further information about the execution process can be found here: www.coe.int/t/dghl/monitoring/execution.

  2 Stephanos Stavros did not maintain his application, so the Court decided to strike it out of the list (Article 37 § 1 of the Convention) as far as he was concerned

  3 see Resolution 1459(2005) of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe; and Recommendation 1714(2005) of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe.

  4 26 countries allow expatriates to vote at their place of residence (Belgium, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Estonia, Finland, France, Georgia, Germany, Hungary, Italy, Latvia, Lithuania, Luxembourg, Moldova, Poland, the Netherlands, Romania, Russia, Serbia, Slovakia, Spain, Sweden, Switzerland, Ukraine and the United Kingdom). Three countries limit the right to vote to a certain category of expatriate or to a particular type of election (Ireland, Denmark and the Czech Republic). Lastly, in four countries there is no possibility to cast a vote abroad in parliamentary elections (Albania, Armenia, Azerbaijan and Malta).

  Оригиналния документ може да изтеглите от тук – judgment_greece_vote

• Не е задължително руските шпиони да шпионират, за да бъдат полезни

  
  Старата съветска култура цени символите на властта толкова високо, колкото и самата власт

  Майкъл Економидес, „Вашингтон таймс“

  Вероятно аз бях един от малцината, които не бяха изненадани от изобличаването на руски агенти, дълбоко внедрени в Съединените щати. Аз също така знам и защо те бяха тук.

  За повечето хора това бе озадачаваща и даже пленителна сензация. Повече от 20 години след срутването на Берлинската стена и края на „студената война“ и в седмицата, в която младеещият, представителен, съвсем не приличащ на Брежнев руски президент Дмитрий Медведев обядва заедно с президента Обама във вашингтонска закусвалня, ФБР заедно с други агенции арестува 10 души и ги обвини, че са били „нерегистрирани агенти“ (шпиони, както се казваше по-рано) в полза на руското правителство.

  В обвинението срещу арестуваните се съдържат и по-„вкусни“ и сензационни подробности, които даже и холивудското въобръжение от преди 30 години не би могло да си представи: хора с присвоена от мъртви американци идентичност, пари, скрити с години под земята, парични трансфери за „мисията“, съобщения с невидимо мастило и необикновено секретни комуникации – и всичко това в ерата на интернет, Туитър и Фейсбук. Още по-удивително и съвсем объркващо за много американци бе да разберат, че агентите, от които почти никой не носи руско име, цели 10 години спокойно са живяли под дълбоко прикритие като техни съседи в градове и предградия.

  Когато Русия, наричана тогава Съветски съюз, бе една противорстващите световни суперсили, тя имаше разумни основания да шпионира САЩ и другите западни страни.

  Първо, тогава съществуваше съветска промишленост, правещо всичко – от самолети и трактори до телевизори и четки за зъби. В края на краищата може ли една страна да бъде свръхсила, ако не може да прави самолети, трактори и телевизори заедно, разбира се, с обикновени и ядрени оръжия? Тогава имаше страни-сателити, с чиито валути не можеше да се купи нищо друго освен съветска продукция, имаше и „необвързани“ страни, които трябваше да мъдат впечатлени, за да бъдат спечелени на своя страна.

  Индустриалната информация от Запад бе очевиден източник на технологии и съветските шпиони усилено се трудеха, за да получат тази информация. Но и това прекопиране изглежда не донесе нужния успех. Съветските самолети, трактори и телевизори бяха толкова лоши, че тяхното производство умря почти напълно още преди 20 години.

  Руските авиокомпании купуват Боинг-и и Еърбъс-и, а представителите на руската средна класа, възникнала през това време, по-скоро ще умрат, отколкото да си купят руска паста за зъби, камоли други промишлени стоки. Тъй че промишленият шпионаж не би могъл да бъде задача на арестуваните агенти.

  Друго направление на съветския шпионаж бе военното. Но днешна Русия е само бледа сянка на своето минало. Тя, разбира се, все още има известно количество атомни бомби, но на армията й едва ли може да се възложи задачата да докаже на целия свят своята сила или даже да сплаши съседите, някои от които се превърнаха в най-пламенни членове на НАТО. Тъй че военното разузнаване също не е било задача на агентите.

  Какво тогава?

  Навярно това е неразбираемо за чужденците, но за руснаците е напълно понятно. За тях властта и нейната концентрация в едни ръце, далеч повече от богатството, винаги в историята е била признак за истинска държава. Секретните служби, КГБ или нейговият приемник ФСБ, винаги са били главен и всевластен апарат. А такъв апарат е длъжен да има агенти в чуждите страни, независимо от това с какво те в действителност се занимават и каква информация събират. Важното е да ги има. Уважаващата себе си ФСБ е длъжна да има агенти навсякъде. Те също така чувстват присъствието на агенти в собствената си среда. През 2006 година от своята интернет страница ФСБ отправи предложение към всички руски граждани, работещи като шпиони в полза на чужди страни, да станат двойни агенти.

  Това е култура, която не само доведе на власт бившия агент на КГБ Владимир Путин, но и се просмука в целия живот на Русия през последните повече от десет години.

  „Силоваците“, тоест, бившите или действащи агенти на ФСБ са вездесъщи и според някои оценки заемат поне 60 на сто от всички властови позиции във всички властови структури. Смята се, че сега в Москва истински управляват Николай Патрушев – шеф на ФСБ при управлението на Путин, и Игор Сечин – дългогодишен заместник-ръководител на президентската администрация при Путин и бивш агент на КГБ.

  Младите и европеизирани руснаци отлично знаят колко е опасно да се бориш със системата. Всички те знаят каква е съдбата на Михаил Ходорковски, някога най-богатия човек в Русия и ръководител на най-голямата петролна компания, сега гниещ в сибирски затвор. Путин извърши ресъветизация на господстващия в руската икономика петролен и газов сектор и сега този сектор се управлява или от държавни корпорации, или от близки приятели на Кремъл. Логично е и това, че в общество, в което господстват агенти, а не законът и пазарната икономика, корупцията е повсеместна. В последната класация на „Трансперънси интернейшънъл“ Русия заема 146-то място сред 180 страни с резултат близък до този на Зимбабве и по-лош от Нигерия и Уганда.

  За преобладаващия в Русия начин на мислене няма нищо удивително в това страната да има агенти навсякъде, включително в САЩ. Важното е да ги има, а с какво ще се занимават е съвсем второстепенен въпрос.

  http://mediapool.bg/

• Декларация на ПП „Ред, законност и справедливост“

  Във връзка с поредните манипулативни твърдения на Цветан Цветанов Пресцентърът на РЗС е упълномощен да заяви следното:

  
  1.Твърдението на Цветанов, че срещу Лъчезар Иванов нямало разработки в ДАНС е априори лъжливо, тъй като има и специални разузнавателни средства, приложени към досъдебното производство срещу Божидар Нанев. От тях става ясно, че Лъчезар Иванов и други лица са разработвани паралелно с бившия министър на здравеопазването. Фактологията, събрана срещу бившия зам.-председател на парламента, е за злоупотреба с власт и търговия с влияние. Убедени сме, че и от ДАНС под натиска на Цветан Цветанов ще отрекат за подобни разработки, но все пак да не забравят, че част от агентите, работили в ДАНС, са вече на улицата и един ден, когато милиционерския режим падне от власт ще дадат показания пред компетентните органи.
  2.След като Цветанов твърди, че нямало разработки срещу депутати от ГЕРБ, нека му припомним делото „Лиани”, в последствие преобразувано в „Лабиринт”, за незаконно финансиране на партия ДПС, главен обект на което е депутат от ГЕРБ. Подобно на разработката „Галерия” и „Лиани” спешно бе сложена на трупчета, за да се прикрие политическата корупция във върхушката управляващата партия.
  3.Що се отнася до твърдението на Цветанов, че лидерът на РЗС не ходел на работа, всеки може да направи справка в деловодството на Народното събрание, за да установи, че през последните четири месеца Яне Янев е отсъствал от пленарната зала не повече от 1-2 пъти.
  Политическият съвет на РЗС е убеден, че скоро истината за корупционните практики на ГЕРБ ще видят бял свят, въпреки чудовищната цензура в определени проправителствени медии.

  ПРЕСЦЕНТЪР НА РЗС

• <<
• 1
...
• 373
• 374
• 375
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
...
• 414
• >>