2024-08-15

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Празнуваме Илинден

    На 20 юли Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.

    Християнската църква го нарича още от древността „пророк и предсказател на великите Божи дела“, „ангел в плът“ и „предтеча на второто Христово пришествие“.

    Той живял около 900 г. пр. Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.

    Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч.“ Това обяснява и името на Илия, което означава сила господня.

    Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

    Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.

    Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.

    Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.

    В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.

    Именници – Илия (от евр “Йели аху” – божия сила) Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.

    На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
    В семейството на именник се коли най-стария петел и се готви яхния, задължителен е обредния хляб, както и многото сладки за радост на децата. В отделни райони на България срещу Илинден в сушаво време се извършва така нареченото обредно гонене на змей.
    В планинските райони на Южна България където празникът се чества много тържествено, се прави курбан от мъжко животно – бик или овен и се устройват сборове. Жертвоприношението трябва да омилостиви светеца и да предпази от градушка и наводнения. Прави се молебен за плодородие. Във фолклорното съзнание Свети Илия е наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос. Пророк Илия е свързан и с огъня и с водата.
    Вярва се че св.Илия може далекува, затова мнозина държава осветената му икона до болния – дано се вдигне и да оздравее. Илинден е еснафски празник на кожари, кожухари, самарджии, керимидари огнеборци и пивовари.
    В София има два храма посветени на Свети Пророк Илия – единият е в квартал “Княжево” и е строен в края на ХІХ век. В двора му има една необичайна сграда – гробницата на Бали Ефенди, известен мюсюлмански духовник и лечител, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се почита от мюсюлмани и християни, които идват да се поклонят най-вече на 2 август, когато е Илинден по стар стил.

    Този празник в България носи и друг знак, свързан с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 г. – връхна точка в освободителното движение на българите в началото на XX в.

    През есента на 1893 г., на 23 октомври в Солун Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Андон Димитров, Христо Батанджиев основават ВМРО с първоначално название „Български Македоно-Одрински революционен комитет“. През 1902 г. тя се преименува в „Тайна Македоно-Одринска революционна организация“ (ТМОРО), през 1905-а става „Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация“ (ВМОРО), а след 1913-а – само ВМРО.

    Цел на революционната организация е пълната политическа автономия на Македония и Одринско и присъединяването им впоследствие към България.

    През 1902 г. избухва Горноджумайското въстание. Организирано и проведено от Върховния македонски комитет без сериозна подготовка и обхват, въстанието е жестоко смазано от турските власти.

    През януари 1903 г. на конгрес на ТМОРО е взето решение за избухване на ново въстание. Възприема се тактиката на перманентната революция: в Битолски окръг то да избухне на Илинден, в Одринско – на Преображение, а в Серски революционен окръг – на Кръстовден.

    На 2 август (Илинден по стар стил) въстанието избухва. Освободени са планинските райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кааза. На 18 август започват и бойните действия в Одринско. Освободени са Василико и Ахтопол, турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

    Турското правителство хвърля огромни сили за потушаване на въстанието. В станалите 239 сражения срещу 350-хилядната турска армия се сражават 26 хил. въстаници. Загиват 994 от тях, опожарени са 201 села, убити са 4600 души мирно население, а други 25 000 емигрират в Княжество България.

    Източник: Eurochicago.com / Pravoslavieto.com / VESTI.bg

    Ilinden

  • Лари Королов (Канада) – МПО се разпада. Имаме нужда от българщина

    Разговаряме с Лари Королов, Председател на МПО „Швейцария на Балканите” (Торонто, Канада) и все още член на Борда на директорите и Централния комитет на МПО в САЩ и Канада.

    – Здравейте, г-н Королов, надяваме се, че ви намираме в добро здраве! Сърдечни поздрави от България и благодарности за Вашата народополезна дейност! Преди да започнем разговора, ще Ви помолим да се представите накратко. Знаем, че вашият род е от Костурско, Егейска Македония. Кажете няколко думи за фамилната cи история. Кога вашите близки пристигат в Канада?

    – Понеже гръцките власти преследваха всичко българско, баща ми бе принуден да напусне родното си село Дреновени, Костурско в 1924 година и отиде в град Варна у вуйчо си. Но нямаше работа и в 1929 година се преселва в Торонто, Канада.

    – Знаем, че сте спонсорирали книгата на проф. Шклифов от БАН за българските егейски диалекти. Какъв беше мотивът да направите това? Какво мислите за необходимостта от такива изследвания и популяризирането им в наши дни?

    – Българските диалекти в югозападна Македония съхраняват много архаични старобългарски думи и са на изчезване. Исках да помогна на българската наука да опише тия интересни български диалекти. Но има и друго. След 1944 година македонистите в Скопие почнаха да пишат, че тия диалекти са били “македонски”, а не български. Благодарение на задълбочените изледвания на покойния Благой Шклифов всеки интересуващ се може да види, че в много отношения тия диалекти са по-близки до българския книжовен език отколкото така наречения македонски език, скалъпен от Блаже Конески след 1944 година.

    – Разкажете накратко за МПО в Канада и САЩ – кога е създадена, каква е членската маса в миналото и днес? Кога станахте член на ръководството на МПО?

    – Съюзът на Македонските патриотични организации е създаден в град Форт Уейн, щата Индиана, САЩ на 1 октомври, 1922 година от македонски българи, повечето от югозападна Македония- Костурско, Леринско, Ресенско, Битолско, Прилепско и Охридско. Пръв председател е Атанас Стефанов от село Лаген, Леринско, а пръв касиер е Аргир Лебамов от село Вишени, Костурско – баща на Георги Лебамов. МПО издаваше вестник Македонска Трибуна, доскоро вписвана на чист български език със стария правопис.

    Аз съм член на МПО от 1967 година и член на централния комитет от 2007 година.

    – Какво символизира името на Вашето местно дружество „Швейцария на Балканите”?

    – След катастрофите, които България претърпя след балканските войни и Първата световна война, не можеше реално да се мисли България да присъедини Македония. Тодор Александров създаде нова стратегия, която да бъде по-приемлива за Великите сили: Свободна и независима Македония, където правата на всички народности – българи, власи, албанци, гърци, да бъдат гарантирани, както Швейцария гарантира правата на всички.

    И както в Швейцария няма „швейцарски“ език и народност, така и Македония няма „македонски“ език и народност. Така всички народности в една свободна и независима Македония да бъдат македонци.

    – Каква дейност извършва МПО след създаването си? С какво би трябвало да се занимава в наши дни според официалната си мисия, отразена в уставните си документи на организацията?

    – Всяка година МПО имаше своите конгреси, където се очертаваха плановете за дейност на съюза за следващата година. Също така на банкетите имаше говорители от американското или канадското правителство или видни професори от американски университети. Всека година МПО пращаше меморандуми до правителствата на Великите сили, където се описваше преследването на македонските българи от гръцките и сръбските власти.

    В миналото МПО подкрепяло ли е македонски българи? Тогава МПО под чие ръководство беше? Доколкото си спомняме май последният случай беше, когато бившият президент Георги Лебамов изпрати писмо в знак на солидарност с Мирослав Ризински?

    – Точно така. Георги Лебамов е наясно за неговия български произход. Той ни насърчаваше да помогнем на Мирослав Ризински. Писахме писмо, което изпратихме навсякъде. Даже Георги Лебамов писа до македонския амбасадор във Вашингтон, но не успяхме и Мирослав е още в затвора.

    – Как се зароди идеята Ви да се подкрепи Спаска Митрова и през какви перипетии премина реализирането на тази благородна инициатива?

    – Как да не помогнем на Спаска? Да затвориш в Идризиво една жена, защото не приема бившия и съпруг в къщата си и да лишиш една майка от чедото си в 21-ви век, е просто варварщина. И всичко това, защото е българка!

    – Защо централното ръководство на МПО в лицето на Андрея Алушев отказа писмена подкрепа на Спаска Митрова?

    – Госпожа Алушева е много проста жена. Разбира от македонския въпрос, колкото магарето от музика. На миналия конгрес се изрази пред всичките делегати, че българският език е бил употребяван от МПО в миналото! Открито заяви, че не е българка. И защото Спаска е българка, Алушева не искаше да й помогне.

    – Кой ръководи днес прославената МПО? Как въобще се стигна до избора на г-жа Алушев за председател и способна ли е тя да се справи със съвременните предизвикателства и натрупващите се проблеми? Доколкото разбрахме Централният комитет се състои главно от група близки роднини на председателката.

    – Днес, за жалост, славното МПО се ръководи от една отявлена македонистка. МПО няма да съществува за дълго. Внуците на основателите на МПО са вече асимилирани. Посещението на конгресите намалява и днес МПО има проблеми с финансите. Алушева е неспособна да подобри положението.

    Щастлив съм, че баща ми е вече покойник и не може сега да види неговото мило МПО.

    – Оптимист ли сте за бъдещето на МПО и на българските общности по света? Как МПО би възстановило патриотичната си ориентация? Напоследък българската диаспора в САЩ и Канада е нарастнала значително и мнозина от новите емигранти са фамилно свързани с Македония. Как виждате перспективите за привличане на младото поколение българи в МПО? Какво може да се направи по този въпрос ?

    – За бъдещето на МПО не съм оптимист. За съжаление, много малко от македонските Българи, които дойдоха тук след 1990 г., станаха членове на организацията. Те можеха да дадат нов живот на МПО. Правнуците на основателите вече са напълно асимилирани и у тях няма никакъв интерес към миналото, особено в САЩ. Организацията има нужда от пари но нужните суми не могат да се събират от продаването на свещи и бисквити както мисли г-жа Алушева.

    – Каква практическа помощ бихте желали да получите от българските неправителствени организации и държавата за съживяването на българския дух в Северна Америка?

    – Тук в Канада нашата организация ще продължава да се старае да се бори за заветите на нашите бащи и деди доколкото са нашите възможности. Ние знаем, че по произход сме българи от Македония и югославския македонизъм никога няма да хване корен сред нас.

    Но повечето сме вече англоговорящи и ни трябват материали за нашата история на английски език.

    Източник: АРГОменти (www.argobg.net)

  • Ивайло Балабанов е първият български „Почетен селянин”

    Ивайло Балабанов, един от най-големите ни живи поети, е първият носител на новоучредената българска награда „Почетен селянин”. Статуетка с формата на цървул, в който се побира земното кълбо, получи творецът в съботната нощ на 17 юли по време на „Мистериите на Хухла”.

    Над 1 000 гости от цяла България и Гърция, качени на връх Илинденя над пограничното ивайловградско село, искрено аплодираха избора. Защо именно роденият в Хухла и живеещ в Свиленград поет заслужава това отличие изказаха своето мнение писателят и преподавател в Пловдивския университет Владимир Янев и художникът Владимир Чукич. Секунди преди връчването на наградата на сцената като прекрасна бяла самодива се появи побратимката на Балабана поетесата Елка Няголова, пристигнала чак от другия край на България – от морската столица Варна.
    Тя припомни, че на тазгодишния международен фестивал „Славянска прегръдка” голямата награда „Летящо перо” спечели Ивайло Балабанов. „Докато декламирах стиховете му „Очи” и „Принос към европейската история”, които съм сигурна, че един ден ще бъдат в пантеона на ЕС, цялата зала започна да рецитира с мен, на такъв масов рецитал не бях присъствала”, сподели развълнувано поетесата.
    Полупарализираният Балабан получи статуетката „Почетен селянин”, седнал на последния ред на изградения с мраморни камъни през миналата година селски амфитеатър. В ръцете му я постави лично Иван Бунков, издателят на най-тиражния вестник в Родопите „Нов живот”, инициатор и главен двигател на „Мистериите”, които от родова среща /първата през 1983 г./ прераснаха до културен фест, събиращ всяко лято за една вечер родния арт елит в отдалеченото село Хухла. Още един сюрприз зарадва 65-годишния поет – току-що отпечатан сборник с негови стихове „Небесен гурбетчия”, чийто съставител и редактор е Иван Бунков. Книгата е издадена с подкрепата на вестник „Нов живот”, отец Петър Гарена и Христо Куманов.
    Че Хухла е раждала и ще продължи да ражда таланти доказа с изпълненията си Богдана Петрова, чиято баба Султана е от глобалното село. Момичето от Пловдив, което през май безапелационно спечели „България търси талант”, разплака с невероятния си глас този път и международна публика. Гръцки и български дечица с гордост показваха автографи от Богито и до последно не искаха да се разделят със сърдечната, а не само гласовита девойка. След поезия и пеене дойде ред и на танца – любовен танц, изпълнен от Маргарита Будинова, известна хореографка и танцьорка, участвала във ВИП данс и нейният партньор Рангел Спиров.
    Будинова също е наследник на хухленски род. Наследници на тукашни фамилии са и музикантите, някои от тях известни и в Европа – Атанас Георгиев /контрабас/, Десислава Карамфилова /цигулка/, Златина Георгиева /флейта/. Обединени в трио „Хухла” те изнесоха през деня концерт на водопада – светилище. Между двете прояви някои от гостите пиха за първи път „хухленска бърканица” и опитаха „хухленски зелник”, както и традиционни гръцки и турски ястия, поднесени в селския хоремаг, носещ гръмкото име „Център на света”.
    Догодина „Мистериите на Хухла” ще са международен културен фест, заканиха се гръцки култрегери и журналисти. Те единодушно признаха, че няма по-мистично и духовно място за това от връх „Св. Илия” над Хухла. Тук от 12-ти век преди Христа е имало голямо тракийско светилище. Намерени са много скулптори и каменни стели с образите на бог Дионисий, на Тракийския конник, с жертвоприношение на Митра, глава на Асклепий. На върха, наричан от местните Илинденя, преди две години с дарения бе възстановен и доизграден внушителен параклис „Св. Пророк Илия”, а миналата година бе построен и селски амфитеатър. Оттук погледът се зарейва към Българско, Гръцко и Турско.
    Близо е калето на Хухла, на което текат поредните международни археологически разкопки доказали недвусмислено, че там е бил средновековният замък „Родостица”, в който е отсядал Калоян при битките си с латините край Одрин.
    Вече е готов и сайтът www.huhla.net , в който ще научите за историята, археологията, потомците на Хухла или както създателят на сайта Иван Бунков споделя : „С множество гледни точки търпимо и търпеливо ще градим виртуалното ни село, ако искаме никога то да не загине !“. Явно този забравен от Бога райски кът все още не е забравен от хората – родолюбци!

    Източник: http://www.ekipnews.com/

  • П. Бояджиев: Желев е убиецът на прехода

    Посткомунистическите мутанти, окопали се в президентската и правораздавателната власт, са проблем за ГЕРБ

    Българската емиграция на Запад беше импотентна, не помогна на родината си

    След 1992 г. мафията и перестройчиците взеха властта, сега правителството на Борисов има добри намерения, но го дебнат разочарования, казва емигрантът пред Frognews


    Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти – емигрант, работил от Франция за свалянето на комунистическия режим. 
    Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС
    .

    Интервю на Стойко Стоянов

    -Г-н Бояджиев, как изглежда от чужбина България след едногодишното управление на партия ГЕРБ?


    – ГЕРБ е първата политическа формация, за която нямам впечатления от лични контакти и наблюдения. Намеренията са едно, действията друго, а резултатите трето. Въпреки подозренията към премиера Борисов от някои среди, аз все още оставам с впечатлението, че той не е подставено лице. Това обаче не е достатъчно. Все по-дълбоко у мен се прокрадва съмнението, че той не си дава ясна сметка с какви ресурси разполагат посткомунистическите мутанти, окопали се в двете власти – президентската и правораздавателната. Не виждам ясно ресурса, който Борисов и правителството му са мобилизирали и стратегията, която ги води, за да доведат войната докрай. Става въпрос за война, която се забави с цели 20 години. Днес вече са необходими много повече муниции, за да бъде спечелена тя.

    Премиерът Борисов е силно интуитивен политик, но това няма да му е достатъчно, за да преодолее препятствията, които са пред него. Те са огромни. Нужно му е да използува бързо и максимално законодателния лост, който има в парламента, за да получи в ръце секирата, с която да сече. Не случайно Първанов все по-често играе с президентското вето – печели време, а правителството губи. А времето на кабинета е като часовниците при шахматистите. За съжаление вече се наблюдава притеснително закъснение. Ако Борисов продължи така, скоро ще започне да си дава сметка, че е пропуснал момента. Той често допуска да влиза в полемика и да отговаря на опонентите си. Грешка! С полемика няма да се решат проблемите на България, а със скалпел. 

    – Корупцията и престъпността ли са най-големите проблеми на държавата?


    – Държавата не е засегната от корупцията и организираната престъпност – тя е управлявана вече 65 години от корупцията и организираната престъпност. Това е голямата разлика между България и много други страни с развита корупция и престъпност. И това състояние подчертавам не е от 20, а от 65 г. Мнението не е мое. Мъчно ми е като наблюдавам, как в родината ми се борят с тези теми като прасе с тиква.

    В България съществуват два вида корупция – класическата, индивидуална корупция и организираната корупция в големи размери по-високите етажи на властта. Не е сериозно да се мисли, че борбата срещу първата категория корупция може да започне и да даде резултати преди да се ликвидира вторият вид корупция. Имам усещането, че това не се разбира от правителството. Ако моето усещане се окаже вярно, на ГЕРБ му предстоят разочарования въпреки добрите намерения.

    – Защо през годините на прехода емиграцията ни на Запад остана пасивна и не успя да изиграе ролята на лоби и влекач за България, да помогне за бързото й демократизиране и скъсване с комунизма?


    – Бих формулирал въпроса по малко по-различен начин – “Защо българската емиграция не успя да изпълни своята мисия по-резултатно ?” Тази тема е голяма и много тежка. Ще отговоря с думите на моя покоен приятел, дисидента Едуард Генов, запазени и на звукозапис. В края на 2009 година, малко преди да напусне този свят той каза:

    „…Когато дойдох тука в Америка, мене тръпки ме побиха като разбрах каква е била позицията на нашата емиграция през всичките тия години на комунистическо управление. По време на всички сбирки за обсъждане на положението в социалистическите страни, представители на Чехия, на Полша, на Унгария и т.н. са заставали и гордо са обяснявали какво техните сънародници правят и какво са постигали, докато представителите на България са заставали да хленчат по трибуните и да обясняват за особената позиция в България и за особеното положение в България, как това, че сме русофили не ни давало възможност да се борим и въобще, глупости на търкалета. Реално нашата емиграция се занимаваше само със себе си, със сбирки, където да си похапнат, да си посръбнат, да се хвалят и да се плюят едни други. Земеделци плюеха националистите, националистите плюеха земеделците и т.н. в това се изразяваха всичките тия големи борби. Когато дойдох тука се помъчих да ги убедя, че трябва да забравят различията и враждите за кратък момент, за няколко месеца, защото пред нас има едно прозорче и ако го изтървем, то ще се затвори и няма да можем да постигнем нищо. Те не пожелаха и като краен резултат – прозорчето се затвори”. Ето така е видял тази прословута българска имиграция покойният Еди.

    – И вие ли заварихте същото във Франция?


    – Лично аз през есента на 1981 г. заварих извън родината едно течение около земеделските идеи. Второ течение около про-националистическите идеи и един съвсем малък и неориентиран кръг около изгонения цар Симеон. Имаше и ред приятелски кръгове, които се опитваха да си бъдат по един или друг начин полезни, като издателят на “Задочни репортажи” на Георги Марков, кръгът около Христо Бояджиев, Панайот Панайотов и т.н. Имаше очевидно и независими интелектуалци, които по един или друг начин служеха на съвестта си. Но трите споменати вече по-големи емигрантски течения, освен да се обвиняват взаимно, май не правеха нищо друго. Никой от тях нямаше визия нито за настоящето, нито за бъдещето. Във всеки случай преобладаващо беше усещането за голяма откъснатост от българската действителност и нужда. Всъщност такова ми бе усещането за нашите емигранти още преди да се установя във Франция.

    Годините от 1968 до 1978 година бях прекарал в Старозагорския политически затвор, а по-късно до нелегалното ми напускане на страната поддържах редовни контакти със реално проявилите се като противници на режима. На тази база изготвихме подробен документ, подкрепен с много имена и други информации, и го разпратихме тайно до гореспоменатите емигрантски групи в чужбина. Сигнализирахме ги за съществуването на активни противници на режима в България, за решителността ни за действие и разбира се за нуждата от подкрепа. Отговорът им обаче бе гробно мълчание. Мисля, че само Симеон от куртоазия отговори, за да ни уведоми, че нищо не може да направи, защото никой на Запад не се интересувал от България. Но между тези емигрантски групи имаше нещо общо – всяка знаеше какво трябва да се направи в България, в случай, че комунизмът им отстъпи властта. Освен това за тях беше важно единствено дали сме с тях, или сме с други. Пълна трагедия. Когато аз се установих във Франция с моите приятели Фреди Фосколо и Антон Машев създадохме нов кръг, инспириран от напълно различна философия в сравнение с подхода на по-голямата част от старата емиграция. Изградихме връзки с журналисти, право-защитни организации, с активните емигранти от другите комунистически страни и т.н. Аз от своя страна осъществих контакта с липсващото звено, което се намираше в България и така работата тръгна и започна да дава плодове. Реакциите към нас бяха различни. Една част направо не скриваха омразата си към новия кръг. Та кои сме ние да им отнемаме територия и пространство? Това особено бяха претенциите на тъй наречения кръг на земеделеца Ценко Барев в Париж. Издаваха някакво списание, на доста ниско ниво. Освен това бяха напълно инфилтрирани от ДС, но това не ги смущаваше.

    Разкривайки всичко това, трябва да е ясно, че при тази картина нямаше шанс българската емиграция да бъде полезна на родината и това се доказа през тези 20 години.

    – Подготвяте за печат голямо изследване за българския преход, защо в него отделяте твърде важно място на събитията през 1992 г., с какво тя бе по-особена?


    – 1992 остава решаваща за новата история на България, но някак си е недостатъчно оценена от обществото, историците и политиците. След 14 декември 1989 г. отново народът имаше шанс да скъса по-решително с миналото на комунизма. Възможностите бяха няколко, но поради грешни анализи и неопитност бяха пропуснати. За да се провали системата на Живков и перестройчиците трябваше да се направят нестандартни ходове, да я изненадат, да подпомогнат излизането йѝ от релсите, което вече беше започнало поради външни фактори. Статуквото трябваше да се взриви. Да се разклати доверието към него и у тези, които все още вярваха и вървяха като слепи след уж новата БСП. За да се случи всичко това, трябваха и още малко повече решителни хора. Имаше и такива, които разбираха нещата, но не им стигаше кураж. 

    – Падането на правителството на Филип Димитров ли е крайъгълният камък за днешните проблеми и сбъркания път?


    – Филип Димитров е първият некомунистически министър-председател на страната след вътрешно партийният преврат от есента на 1989 г., и то избран по възможно най-демократичния път за онова време. Самият той вече 20 години показва, че има за база проевропейската ценностна система. Редно е да не се забравя, че е един от малкото неподставени лица в политиката. Той наистина изразяваше най-ясно очакванията на огромна част от българите за радикална смяна и скъсване с порочното минало. Според мен всички приказки за умишлена злонамереност от негова страна при падането на правителството му са най-малкото несправедливи. Нищо от това, в което по най-подъл начин го обвинява или му вменява като вина Желю Желев, не е вярно. 

    – През този период се бяхте върнал в България, познавахте политическата кухня, не подцениха ли в СДС опонентите си, как се подведоха и загубиха властта?

    – Тогава имах две срещи с Филип Димитров и му изложих прогнозата, че скоро ще го свалят, ако не вземе адекватни мерки.
    Той слуша, но не разбрах дали е вдянал за какво става дума. Приятели, депутати в СДС после ме уверяваха, че Филип им казал, че са взети всички мерки и СДС няма да изгуби властта. Срещнах се и със Стефан Савов малко преди да го свалят от председателският пост в парламента, пак по същият проблем. Стефан беше по песимистично настроен, но смяташе, че периодът на падането ще бъде по-дълъг. Разбрахме се да се видим отново, след като проведе подробен разговор с Филип.


    С Александър Йорданов

    Междувременно го изхвърлиха от шефския пост в Народното събрание. Операцията се осъществи под прякото ръководство на Желев. Той организира всичко от личностно користни съображения. Стефан беше започнал да работи организационно много сериозно и дори в чужбина се оформяше впечатлението, че силният човек в София е Савов. Това вбеси комплексите на Желев и той реши да покаже и на външния свят, и на Филип Димитров кой е силният човек в държавата. Надяваше се с тази операция да сплаши Филип и да го направи отново негов послушник. Така нямаше да му се налага да сваля правителството, а само щеше да прокара изгодни от негова гледна точка смени в екипа. Филип не се поддаде, но остави до себе си един за нищо не ставащ съветник – кариерист без покритие (Константин Мишев, б.а.) който го лиши от всякаква ефективна защитна стратегия. 

    – Наскоро в интервю за Frognews.bg Филип Димитров коментира, че ако тогава се е стигнело до избори, сините са щяли да спечелят поне 40% от вота, реалистична ли е била тази прогноза?


    – Подробно съм изчел това интервю, а думите му са самата истина. В случай на предсрочни избори, СДС можеше наистина да вземе 40% тогава. Но тук е голямата и основна грешка на първия син премиер. Той знаеше за тези проценти и нагласи, но тава го знаеха и враговете му, и противниците на обновлението на страната. Защо допусна, че те лесно ще го оставят да се стигне до избори и така те да изпуснат окончателно контрола над България? Не изборите бяха тяхната цел, а властта и то веднага, защото времето работеше всеки час срещу интересите им. Шансовете им да запазят контрола над страната намаляваха. Тук е основната и голяма грешка на Филип и на един тесен кръг около него. Анализът им на обстановката беше изцяло неверен. Преди Филип да поиска вот на доверие, имах две лични срещи с него в Министерски съвет. Разполагах с голям обем информация и му предадох какво му готвят от президентския щаб. Но той продължаваше да вярва, че пътят минава през предсрочни избори, които опонентите му ще загубят. Изобщо не искаше да допусне, че тези избори просто ще се прескочат. 

    Вечерта, когато се провеждаше тайното гласуване на вота на доверие, бях във фоайето на парламента с Филип Димитров и Александър Йорданов. Казах на Филип: „Ще те бламират, организирани са”, той отговори: „Ще видим”. Сашо Йорданов каза, че също има притеснителни сигнали, но в случай на необходимост можем да спечелим поне още едно денонощие. „Имам опит, при такива гласувания със хартийки винаги има спорни бюлетини, можем да анулираме гласуването, за да го повторим в установения от правилника срок. Само кажи, че си съгласен”, предложи Йорданов, но отговорът на Филип беше: „Вие милостиня ли ми давате, каквото сабя покаже”. В този момент той не оцени, че пропилява надеждите на милиони, които бяха концентрирани в него. 

    – Кой сътвори конспирацията, свалила първото демократично правителство?

    – Моторът, който свали правителството на Филип Димитров от власт, се нарича Желю Желев. Всички други играха второстепенна роля. Желев е изключително подъл и непочтен. Много преди премиерът да поиска вот на доверие в президентството вече действаше оперативен щаб за свалянето на Филип. Тримата основни участници в него бяха – Бригадир Аспарухов, шеф на НСР, генерал Стоян Андреев, представляващ дълго време преди това ДС в ръководството на БАН, а в онзи момент официално съветник на Желев и реално контролиращ го, и Алексей Алексеев, гарантиращ интересите на Доган на „Дондуков”2. Действията и на тримата в онзи период, в условията на правова държава бяха престъпни и подсъдни. Димитър Луджев и неформалната група депутати, която той организира, също им помагаха. В онзи момент Луджев вече се беше сближил със „Мултигруп”, а преди това топлата връзка с Илия Павлов и президентската институция протичаше чрез Ивайло Трифонов.

    Щабът на тези хора планира и осъществи тъй нареченото активно мероприятие, за което бяха обучавани преди това в Москва. Реализираха тази си дейност чрез агентурния апарат, с който разполагаха в страната.

    – Филип Димитров смята, че кабинетът му е паднал, защото е започнал битката с мафията?


    – В интервюто си пред вашето издание експремиерът Димитров споменава за речта си от 18 септември 1992 година в парламента. Тогава наистина предупреди за идващата мафия. Прав е, но не трябва да се чувства обиден на депутатите и политиците, които са му се смеели и не са го разбрали – та те бяха точно органична част от тази създаваща се мафия. А тя не се бори само с речи при положение, че си натоварен с изпълнителната власт и по закон контролираш правоохранителните органи. Какъв допълнителен мандат ще иска един премиер, след като вече по закон е натоварен с правоохранителната дейност на страната. 

    – Можеше ли да се размине войната между Желев и Димитров, да са ефективен екип?

    – Вероятно можеше, ако Филип приемеше да бъде послушна кукла на конци в ръцете на Желев. Тогава той нямаше да има никакви неприятности и президентът никога повече нямаше да бъбри небивалиците по негов адрес. Чест прави на Филип, че той реши да се опита да провежда политиката за която го бяха избрали. Проблемът беше, че нямаше достатъчно житейски опит, не говоря за политически. Направи няколко тактически грешки, но съм убеден, че имаше добри намерения, за съжаление обаче това не е достатъчно.

    – Кои са грешките на растежа, които Филип Димитров не е дооценил тогава?

    – Oще при съставянето на проекто-депутатските листи Филип допусна и не взе мерки хората на Желев да си отидат при Петко Симеонов или при Милан Дренчев. Тези две групи си бяха Желюви човечета. Тогава трябваше ясно да се каже на Желев – “Тези са твоите хора, да излизат отделно на избори, не може да участват и при нас”. Особено става дума за Димитър Луджев и Христо Иванов, известен като агент Александър. Случаят с това лице заслужава да бъде осветен, защото вече 20 години се прикрива. Още в края на лятото на 1991 г. аз принудих Христо Иванов да признае пред целият НКС че е бил агент на ПГУ. В момента на признанието му Филип отсъстваше. Председателствуваше А. Йорданов. Всички бяха в шок. Йорданов прекъсна заседанието, извика ме на разговор в коридора и ми каза: „Братче, аз съм объркан, как може заместник председателят на изборния щаб да е агент на ДС? Да решава утре Филип”. Но на сутринта Филип обяви пред целия координационен съвет, че има пълно доверие във Христо Иванов, че той е от добрите ченгета. Всичко това го направи явно по настояване на Желев. Знае се последващата роля на споменатия Христо Иванов при свалянето на правителството на сините. Освен това Филип Димитров фалшифицира решенията на НКС, за да угоди на Желев и да вкара Луджев на избираема позиция. Аз притежавам копие от тези документи. Имах два разговора с Филип по този въпрос и го предупредих, че прави голяма грешка. Отговорът му беше: „Ти си луд. Не мога да се карам с президента”. Аз от своя страна бях убеден, че рано или късно той ще бъде принуден или да се кара, или да му слугува. Е, после той се скара, но нямаше достатъчен ресурс да воюва. Желев беше свикнал Филип да му се подчинява. Това го устройваше и така той успокояваше и своите партньори в БСП, че приказките са си приказки, но положението е под негов контрол. 

    Ще разкажа за пръв път една любопитна история в потвърждение на тезите ми. В края на 1991 г. обядвахме със Желев и пред мен той подчерта привилегированото си положение в назряващите вече различия за политиката на правителството на СДС. Думите му бяха следните: „Е, Филип нека се попъчи малко, да си направи малко имидж, но когато реша, с две шамарчета по дупенцето ще го вкарам в правия път”. Но видяхме, че Филип отказа да влезе в правия според Желев път и тогава започна обстрелът по сините редици, първо на Стефан Савов и т.н. 

    – Защо Желев воюваше и с покойния Савов, на каква основа бе конфликтът им?

    – Човек трудно може да си представи омразата, която Желев таеше срещу Стефан Савов. Последният имаше житейски опит, платен с цената на много страдания. За него също проблемите бяха съдба, а не игра. Един от последните ми разговори със Желев в президентството беше провокиран от мен с цел да доизясня някои факти. Вече имах точна информация за топлата връзка между „Мултигруп” и президентството чрез Ивайло Трифонов, съветски възпитаник. Илия Павлов от своя страна беше инфилтрирал и в КТ „Подкрепа” ѝ Радослав Ненов като заместник на д-р Тренчев. Извадих пред Желев няколко горещи корупционни факта за групировката, а той ми отговори: „Абе, наистина може да има някои тарикатчета, които се опитват да правят пари, но те не са страшни. Страшен и опасен за България е този големият реституционен капитал, който се групира около Стефан Савов”. Не му отговорих нищо. Мисията ми беше завършена – получих яснота. 

    Веднага след това се срещнах със Стефан и му предадох целият разговор. Той осъзнаваше положението, но се надяваше, че ще има време да вземе необходимите мерки. Събитията показаха друго, те бяха и предупреждение към Филип. Той знаеше всичко и това е една от причините да поиска фамозния вот на доверие. Вярваше, че ще успее да нанесе по този начин изпреварващ удар на Желев. Но виждаше само 2 изхода – или получава доверие и ясно се еманципира от Желев, или предсрочни избори и получава подкрепа директно от хората и още по стабилно блокира домогванията на Желев и компания.

    – Кой е третият вариант, който демократите пропуснаха?

    – Третият път, който аз предричах, водеше към кабинет, подчинен на перестройчиците Желев и Луканов. Защо се забравя, че Луканов в онзи момент беше в ареста и искаше доказателства от Желев, че контролира СДС. Точно арестът му беше и една от причините президентът да тръгне срещу премиера. Това беше единственият политически капитал на Желев. Без това той не им беше нужен, нито на българските, нито на съветските перестройчици. Не трябва да се забравя също, че в онези времена СДС и БСП бяха само условности за пред емоционалния електорат. Истинската разграничителна линия минаваше другаде. Но това е друга и по-дълбока тема.

    – Как в БСП вървеше интригата около свалянето на правителството на СДС?


    – Кланът на Луканов работеше усилено в тази посока, а този на Жан Виденов беше реално против падането на правителството. Те осъзнаваха, че няма да получат нищо, само ще бъдат употребени, а Лукановистите ще станат по-силни. Който се съмнява в тези твърдения, да погледне в стенограмите на Народното събрание. Ще се увери, че Жан Виденов и още няколко около него не са гласували за правителството на Любен Беров. Нека дърдорковците да обяснят този факт.
    Луканов и хората му искаха главата на Филип Димитров, защото беше в ареста и започваше да губи търпение. 
    Познавайки тази ситуация, бях започнал по моя инициатива регулярни и максимално конспиративни срещи със Жан Виденов. Интересите ни съвпадаха в частта да се изолира Луканов от властта. Приятели политзатворници и някои депутати от СДС бяха в течение на тези разговори. Чрез тях имах достъп до главния прокурор Иван Татарчев, а от него зависеше до голяма степен положението на Луканов в ареста. При положение, че парламента не сменеше решението си, имах всичките гаранции, че Луканов няма да излезе от ареста и т.н. 

    На онзи етап Жан Виденов беше в известна степен формален лидер и беше далеч от реалната власт във БСП. Влиянието в червените редици деляха реално Луканов и Лилов. Конкуренцията между тях беше жестока и единствено общата заплаха можеше да ги сплотява. 

    – Част от тези сложни събития е и опита ви да станете премиер с мандата на БСП. Скандалът и до днес не може да се потуши – политзатворник, емигрант, антикомунист, а изведнъж ортак с червените. Как се роди тази мистерия?

    – Аз съм си поел отговорността за тези събития, но за пръв път ще изложа напълно неизвестни факти, ще кажа цялата истина. 
    След свалянето на Филип всички ходове бяха с изключителен коефициент на риск. Операцията от страна на перестройчиците и Желев беше почти реализирана. Само нестандартни ходове биха могли да затруднят или провалят сценария им. Димитър Луджев вече се виждаше като новият министър-председател, Иван Костов също, Луканов броеше малкото дни, които му остават до излизане на бял кон от ареста, Желю се превръщаше отново в силния човек на София със послушен министър-председател. И Стоян Ганев се виждаше с ореол и т.н. Жан Виденов пък проумяваше, че много скоро ще изгуби и малкото власт във партията си и т.н. Веднага поисках среща със Жан и му казах: „Свършен си, но и ние сме свършени, готов съм при идването на мандата при вас, да се ангажирам”. Отговорът беше: „Добре, но не виждам как мога да го прокарам, ако изобщо има някаква възможност то би могло само, ако Лилов те подкрепи, иначе не виждам шанс”. Казах му му, че проблемът с Лилов ще си го реша, но имам ли тогава шансове? Виденов отговори: „Да, но само при положение, че Лукановите хора не намерят човек, който да се съгласи да го разиграят. Те имат решение и съгласие да реализират мандата на Доган, а нашият само да бъде разигран проформа”. Така и стана – БСП не успяха да намерят свой човек, който да поеме мандата. Тогава Виденов ми се обади и аз се задействах.

    Имам стари и точни отношения с Благовест Сендов, бил съм му студент. Потърсих чрез него среща с Лилов. Само след два часа контактът беше уреден на неутрален терен – в дома на Александър Янков. Тогава за първи и последен път разговарях с Лилов във присъствието на другите двама. Лилов не искаше да се злепоставят пред техните избиратели чрез факта, че никой не ще да се ангажира с мандата им. А това беше така, защото всички знаеха, че е планирано да се осъществи мандатът на ДПС и не искаха да ги разиграват и да стават за смях. 
    Казах на Лилов, че се интересувам от техния мандат. Той всъщност се търкаляше по улицата, а те имаха две възможности – или да го върнат, или да приемат моето предложение. Нямам илюзии, че Лилов вярваше, че чрез този мандат ще се реализира правителство, затова и не са водени никакви разговори тази вечер за състав и други ангажименти. Лилов просто си поставяше две цели – да покаже на Лукановите хора, че те не са намерили нужния човек, а той го е открил. И втората – да влезе в пленарна зала техният мандат, а не на ДПС. Нямаше никакви илюзии, че ще се събере мнозинство. Няколко часа след моя разговор със Лилов Жан ме потърси да ме уведоми, че Лилов е подкрепил моята кандидатура. По-късно това направи и Висшият им партиен съвет. 

    – Кои в червените редици бяха против експеримента враг на комунистите да състави кабинет с техен мандат?


    В словестна схватка с Николай Добрев в парламента

    – Николай Добрев е един от малкото отказали да ме подкрепят при гласуването на „Позитано”. Тогава някъде след полунощ му телефонирал генерал Тодор Радулов, бивш началник на Главно следствено управление, човекът на който лично отказах да приема предложението му за сътрудничество на ДС през 1968 г. Падането на Живков го завари като заместник на Велко Палин в ЦК на БКП. 

    Та тази звезда на ДС телефонира на координатора им в БСП Добрев и крещи: „Вие луди ли сте, аз го познавам, този е способен да ни избива”. Свидетели разказват, че звездата Добрев само мънкал и обяснявал, че не е успял да удържи контрола на положението, но че все пак не им е изменил, защото гласувал „против”. 

    Изненадан е бил и Луканов в болницата на МВР, изпаднал в неконтролируема ярост и притеснение за бъдещето си. Не случайно, след излизането си от ареста, наляво и надясно по вестниците разправяше как съм бил един от малкото желаещи да се пролива кръв. Разбира се, отговорих му, че дали съм имал такова желание или не, е само въпрос на предположение, но е факт, че неговият баща е проливал невинна кръ. Факт е и че самият Луканов, ако не е участвал лично в проливането на кръв, го е одобрявал като висш комунистически функционер. 

    – Знаел сте, че сте камикадзе, обречен на неуспех, защо си оцапахте името?


    – Декларирам, че съм нямал никакви амбиции за власт. Сигурен съм, че няма човек, който да свидетелства днес, че съм подготвял кабинет, програма, че съм уговарял министри и съм се ангажирал с хора и политики, че съм обещавал постове. Не съм работил нито една минута по съставяне на правителство.

    Моята единствена цел беше влизане в пленарна зала и взривяване на Народното събранието, пълно с агенти на ДС. Това щеше да стане със словото ми и с проекто-кабинета, съставен само от имена на политзатворници и емигранти. Подобни заседания на парламента се излъчваха директно от БНТ и това щеше да скандализира обществото, но и да му отвори очите за ставащото. Ако скандалът избухнеше, на този етап наистина даваше много повече шансове да се върви към разпускане на парламента и обявяване на предсрочни избори, които СДС имаше шанс да спечели.

    Но точно от това се страхуваше голямата част от тази инсценирана политическа класа.
    Кланът на Желев и Луканов обаче предугади опасността от появата на един неконтролируем човек като мен. Това беше евентуален провал на подготвяния от тях кабинет с Беров и Доган. Така повдигнаха преждевременно въпроса за френското ми гражданство и не ни достигнаха сили да се разтури този порочен парламент. Перестройчиците никога не бяха очаквали да видят заедно с общ интерес относително праволинейния комунист Жан Виденов и праволинейния антикомунист Петър Бояджиев. 

    След това историкът-митолог Драгомир Драганов писа какви ли не глупости по вестниците по мой адрес. Веднъж го притиснахме със Сендов защо го прави, а той най-наивно сподели: „Е , трябват ми пари, а тези платиха 100 лева”.

    – Какво спечели Виденов от разиграването на този сценарий?


    – Едва ли Жан Виденов е имал по-полезен ход от този, който направи чрез мен. Истината е, че в крайна сметка излезе по-силен от скандала. По-късно, именно той определи след разговори с Филип Димитров края на правителството на Любен Беров, спечели изборите и стана премиер. Не знам, дали се знае, че краят на правителството на Любен Беров е решен без Луканов да е информиран и напълно против интересите на неговия клан. Това е важна победа. Така че за периода 19 92 – 1994 г. Виденов е само във възходяща позиция. Освен това, малко известно е, че благодарение на този ход с моя мандат той се освободи от опеката и на Лилов, и стана реален лидер на тяхната партия. Грешките си Виденов започна да трупа след като стана премиер. В известен смисъл го сполетя съдбата на Филип. Малко хора знаят, че премиерският пост във българската политическа система натоварва с изключително психологическо напрежение.

    – И до днес заради скандала с мандата във форумите на Интернет опоненти ви обвиняват за връзки със БКП, ДС, зависим ли сте от комунистическите служби?


    – Въпросът ми харесва изключително много. Благодаря на Бога, че ми помогна много пъти в трудни моменти, та днес на тази възраст (69 г., б.а.) мога спокойно и с чиста съвест да кажа, че никога не съм допуснал да стана зависим от тях. 
    По мое време около 60 % от политзатворниците останаха верни на идеите и морала си. Останалите 40 % не успяваха да се противопоставят съвсем ребром като нас, но се опитваха, доколкото им е възможно да запазят вече накърненото си достойнство. Само една наистина малка част служеше с настървение против нас на палачите ни и съвсем основателно си заслужи презрението. Точно поведението на тази малка част измежду бившите политзатворници ме е маркирало силно и вероятно по тази причина съм станал свръхчувствителен на тази тема и може би малко повече от допустимото нетолерантен. 
    Още през първите дни на ареста ми през 1968 г. трябваше да изпия голямата горчива чаша на предателството, да преосмисля и преоценя моите дотогавашни методи и подходи. Бяхме предадени от най-засегнатия от комунистическата власт измежду нас. Той всъщност не помни баща си, защото е бил бебе когато тъй нареченият Народен съд го осъжда на смърт и екзекутира. Майка му остава вдовица с двама сина. Та точно по-малкият Георги Христов Неделчев от град Шумен, който се водеше сред най-добрите ми приятели, е приел да бъде вербуван и да работи със ДС срещу нас, и то по възможно най-подлият начин – като агент-провокатор. Идеята им е била да ме провокира към действия, които, ако бях приел, щяха да ме поставят пред много по-тежкия избор – агентство или смърт. Тези факти съм ги изнесъл пред френския читател още на 3 ноември 1981 година, когато за първи път имахме възможността с моят приятел и съпроцесник Алфред Фосколо да говорим на пресконференцията, организирана от Комитета на френските математици и председателствувана лично от световно известния френски математик Анри Картан. 

    Моят въпрос с ДС и комунистическата власт аз реших още през август 1968 година. В разработките срещу мен „ЕМИСАРИ” и „ДЕМОКРАТА” всичко се вижда нагледно. На 15 август ме задържат секретно с намерение да ме вербуват в рамките на няколко дена и да ме пуснат отново на фалшива свобода, но вече като агент и то с перспектива, след обучение да бъда прехвърлен като нелегал във Франция. Разчитат на резултат, защото вече след предателство на един наш съидейник, имат в ръцете си позив, изготвен и разпространен от нас. Тогава бях пред два избора – приемам да им сътруднича, тегля черта на всичко, на което ме бяха възпитавали и в което вярвах, и предавам съдбата си в ръцете на хора, които ненавиждам дълбоко. Другата алтернатива – отказвам и приемам пътя към неизвестното, но със съзнанието, че съм избрал сам да градя живота си и бъдещето. Реших, отказах лице в лице на тогавашните полковници Радулов и Охридски. Повтарям, благодарен съм на Бог, че ми даде сили в онзи момент да взема правилното решение и ми помогна да го устоя. Без това решение нищо от това, което съм извършил през живота си, нямаше да бъде възможно. 

    И още няколко аргумента за невярващите в България. Сега в Комисията по досиетата, архивните документи, които сме открили за мен са дебели около метър, но предстоят да излязат още доста други, без да говорим за унищожените или прикритите. Освен това съм първият и единствен за сега, който е депозирал пълномощно в Комисията, според което я задължавам да гарантира достъпа на всеки гражданин до всеки лист, намиращ се в архивите на ДС, отнасящ се до моята личност. Тоест искам пълна прозрачност. Освен това, Комисията ми е издала и документ, че не е открила данни за мои връзки със българските служби. Но според мен това не е достатъчно. Моите опоненти или врагове имат право на достъп до всеки лист засягащ ме, да го тълкуват, публикуват, разпространяват. Ако смятат, че мога да направя повече от това – да кажат, ако е във възможностите ми – ще действам. 

    Накрая ще кажа, че за мен най-ценно е отношението на моите събратя по съдба, с които съм прекарал 10 години в комунистическите затвори, те ми вярват и продължаваме и сега битката за справедливост.

    Източник: http://frognews.bg/

  • Отворено писмо: СБОГОМ ГЕРБ!

    ОТВОРЕНО ПИСМО (СБОГОМ ГЕРБ!)

    от Петър Хранков

    (вече бивш ръководител на ПП ГЕРБ „Красно село“ – София)

    До всички, които имат някакво отношение към Демокрацията

    Присъствах на поредния фарс, именуван звучно областно събрание на партия герб.

    Видях хора, които продължават да възхваляват един несъмнено напълно компрометиран и скандално провалил се функционер и хора, които възторжено и бурно го аплодират. Видях хора, които още не са разбрали, че герб се състои само от няколко души, които се наричат ръководство. Видях хора, които са се превърнали в завършени конформисти от страх да не загубят своите постове и облаги. Видях хора, които безапелационно налагат своите решения и хора, които примирено и безропотно ги приемат. Видях хора, които са членове на една демократична партия, но са третирани като симпатизанти. Видях хора, които са щамповани с израз на очакване да попаднат в кръга на богоизбраните.

    Видях диктат и си спомних за едно отминало време, отговарящо на тази характеристика.
    Времето, когато се наложи да напусна България поради вроденото си свободомислие.

    Не видях равнопоставеност и демократичност. Не видях далновидност и благоразумие.
    Не видях надежда. Не видях бъдеще. Не видях разум.

    На всички, които все още се надяват да извлекат някаква полза от демонстративното си самоунижение искам да кажа ясно: Който живее с преклонена глава, живее прегърбен.
    Сляпото послушание води единствено до духовна слепота.

    Оттеглям своето доверие от способността на тази партия да изповядва и отстоява истинските демократични принципи. Съвестта ми не ми позволява да нося отговорността за неминуемите негативни последствия в близко бъдеще.Освобождавам поста на ръководител и се отказвам от членството си в тази подчинителна унизителност.

    Партията се превърна в милитаризирана структура от послушници, надяващи се единствено на благоволението на висшестоящите. Първоначалният порив се изроди до неузнаваемост и вече няма нищо общо с идеята за гражданско съзнание. Парламентът на Република България се превърна в безкритичен силов механизъм за налагане на висшестоящи решения. Не вярвам на ловки словесни еквилибристики и удобни статистики, вярвам на това което виждам и чувам.

    Често ме питат дали не ме е страх да се обявя официално против ръководството на герб. Не, не ме е страх. Страх ме е да не се събудя някоя сутрин с усещането, че съм предател на собствените си убеждения. Това е единствената непоносима мисъл с която не бих могъл да живея и от която наистина ме е страх. И този път смятам да остана тук. Защото времената са други. Защото съм Българин и мое изконно право и осъзнато задължение е да защитавам свободомислието.
    Демокрацията се гради само и единствено върху него.

    П. Хранков

    ––––––-
    Б.Р. Редакцията на Еврочикаго се опита да намери писмото на страницата на ГЕРБ „Красно село“ – София, но тя е затворена и на адреса и се появява само надпис:  Oops! This link appears to be broken.

  • Николай Михайлов: Само гладът може да детронира Харизмата

    Това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната

    Компетентността не вирее до „Бойко”, защото има собствена сила, която дразни с превъзходство и независимост. Човек, на когото не би могъл да звънне нощем „да му купи пура”, тъй да се каже, е излишен и вреден. Компетентността е усвоима само „по допущение” и ако е свързана с явен или таен недъг, с някаква слабост, това каза пред ГЛАСОВЕ д-р Николай МихайловИ още: Елитарната престъпност не е докосната. Статистиката твърди, че престъпността е нараснала с 10%. Но я няма в медиите или присъства като просната в безконечния правоохранителен сериал. Хищниците от прехода си живеят като римляни в декадентски период.

    В началото на мандата на ГЕРБ немалко анализатори изтъкваха неясната и аморфна политическа физиономия на управляващата партия. Придоби ли повече релефност и яснота политическият профил на управляващите една година по-късно?

    От начало до край, впечатлението е за политически регрес, за свличане в дополитическа фаза. Ще се пошегувам: управлението има „кроманьонски” политически профил. Намираме се на ранен етап на политическата антропогенеза, някъде при „смелото сърце” на Бърдоква. Да се размишлява сериозно за господстващия политически фолк в категориите на нормалността, не си струва, мисля си. По-правилно е да се отсече: това управление е обективирано безобразие на нашата обща политическа некадърност – лявата, дясната и народната. Двадесет години по-късно, на върха на преходното изтощение, струпахме тези мъже и жени „от всички краища на страната”, ”за да направят нещо за тая държава” и за да изметат „Доган и комунистите”. В момента го правят. Не чувате ли грохота на тяхната управленска машина, стенанията на всички мозъчни чаркове? Нищо няма да излезе от това национално отговорно замъчване обаче – само жега и финална покруса.

    И все пак какви са характеристиките на тази власт и как бихте определили налагания от Бойко Борисов маниер на управление?

    Тази работа ми прилича на неоживковизъм с „капиталистическо” лице. Синтез на мутра с генерален секретар. Богатата и незаменима социалистическа емоция на „огриженост за народа” е комбинирана тук с уменията на преходния гангстеризъм, преиздаден като правоохранителна кауза. На мястото на онази медицинска сестра, която кърпеше чорапите на Живков (какъв възхитителен ритуал на прибедняване!), е настанена предприемачката Цветелина Бориславова, стопанката на всички винетки. Ако мислите, че това безобразие ни е дошло като нещастен случай, лъжете се: това сме ние с хастара навън: държавата на Живков и предприемачеството на СИК. И жизнеутвърждаващата волност на фолка, щях да забравя…

    Не са ли управниците просто проекция на инфантилизма на обществото? Всъщност какви са характеристиките на българския инфантилизъм и какви грехове носят медиите за неговото задълбочаване?

    Българите упорстват в убеждението, че „между капките” има резервирано трасе за измъкване на всички наши домакинства. В България няма гладни гробища (Вера Мутафчиева). Има пътека към утрешния ден, независимо от всички превратности. Нашият фатализъм има и бодра страна. Убеждението, че „минималната потребителска кошница” е провиденциално гарантирана, крепи нашия етнос независимо от подозрението за случайния характер на историческата ни наличност. Не знам дали това е инфантилно, или пък е мъдро. Отчуждението на българската държава (турците) и на българската църква (фанариотите) ни кара да се чувстваме случайни, неосмислени. Държавата разполага една нация в историята, а църквата – във вечността. Нашият хоризонт е оцеляването. Нашият политически водач е всъщност лидер на оцеляването, склададжия. Високите цели са над националния ни ръст (три национални катастрофи), императивната цел е оцеляването. Фундаментално дребнотемие.

    Умберто Еко твърди, че цялата власт в Рим произтича от медията. И в София също. Така например българската медия дундурка Борисов от десетина години насам по много неприличен начин, на което всички сме свидетели. Маса репортерки имат във връзка с това дундуркане, незабравими спомени. Много любопитно: през моминските трепети на отделно взетата професионалистка се осъществява националната съдба, подготвя се пришествието на Борисов. Набъбването на подкрепата за „Бойко” върви паралелно с нарастването на неприличните журналистически вълнения. Еротизираната медия е подстъп към властта. Продажната също. Заслугите са поделени.

    Освен дундуркането от страна на медиите кои са другите причини за жизнеността на популизма на Борисов и колко дългосрочен може да бъде успехът на този популизъм?

    Вярно е, че народът беше зажаднял за „популизъм” и доколкото мога да съдя, продължава да жадува. Не се е напил. Народът жадува опростяване, той иска „простото” начело. Простото е реваншизъм, не търпи йерархии, особено имуществени, но търпи вожд, даже го жадува. Иска лидера си разбираем, решен, един от нас. ”На сто процента”. Най-голямата посткомунистическа мъка не е бедността, така наречената просешка тояга, а отнемането на народния суверенитет върху „стила”, обезценяването на „обикновения човек”. Българският „капитализъм” обезсмисли съдбата да бъдеш „народ”. Това е интимният скандал. Народът обедня откъм самоуважение. Социализмът действаше като опустошителен комплимент по адрес на народа, деградация чрез утопично извисяване. Всяка твар без изключение беше Народ, с изключение на усъмнените. Социалистическият елит знаеше за егалитарните страсти на суверена и се наслаждаваше само зад дувари, свенливо и засекретено като практикуване на някаква извратеност, капиталистическа в този случай. 89-а освободи култа към монетата и вбеси всичко живо в активна или в страдателна форма. Парите са двойна мъка: защото ги нямам и защото ги имат. Оттук и прословутата жажда за справедливост като евфемизъм на завистта. Разслоението е първороден грях на българския капитализъм. Олигархичният елит е в максимална степен „народ”, разбогатял народ. Но това разделение е несправедливо, защото местата на частта и цялото са разменени: богатото малцинство е отгоре, а бедното мнозинство – отдолу. При това положение най-добре е да дойде Ивайло.
    За първи път след 89-а политиката проговоря на „разбираем” език интимните травми. Опитваха всички, но този успя.

    Питате как се лекува популизма? Популизмът се лекува с глад. Дойде ли глад, популизмът умира. И друг се ражда…

    Коментирайте кадровата политика на Бойко Борисов като премиер и като лидер на политическа партия – защо властта залага на некомпетентността? Мултиплицира ли се според вас този модел за подбор на кадри в останалите публични структури?

    Кадрите на „Бойко” са импровизации на инстинктивната му „мъдрост”, фигури, срещнати „на кръстопът” (Анна Борисова). ”Лъчо” функционираше съвсем доскоро като непоседливо тяло на сгрешена мисъл, или другояче казано – като личен полтъргайст на Харизмата. Всички от антуража на Борисов са по своему карикатурни: от Цецка Цачева до Божидар Димитров. Защо така ли? Защото инстинктът на Харизмата избира безобразие на вдишване и на издишване, а го прави, защото не може да си го спести. Цялата конструкция, наречена ГЕРБ, е интелектуално и естетически беззаконна, даже уродлива, а е такава по силата на прототипа. Изтървете ли „народа”, става лошо. Екипът на „Бойко” е съставен от сродни души и от лицемери в поза на доброволно самоунижение. Национално отговорни сини отрепки. Как си представяте „човек с всичкия си” по тези места?
    Компетентността не вирее до „Бойко”, защото има собствена сила, която дразни с превъзходство и независимост. Човек, на когото не би могъл да звънне нощем „да му купи пура”, тъй да се каже, е излишен и вреден. Компетентността е усвоима само „по допущение” и ако е свързана с явен или таен недъг, с някаква слабост. Оттук и споменатата карикатурност на антуража. Човек, който тежи на мястото си, е труден за изхвърляне. Става скандал.

    Моделът Борисов се мултиплицира в медийната сфера по силата на подражателната логика. Медията преоткрива „дискретния чар” на простотията, неподозираните й „дълбочини”. Все пак не Борисов произведе чалгата, а тя него. Медийната чалга го произведе.

    Как в „стоенето” си Борисов надмогва и ще надмогва срутването на ГЕРБ?

    Ще уволнява, ще разжалва, ще качва и ще сваля така, както направи с личния си лекар „Лъчо”. Ще играе на добрия цар и лошите царедворци. Ще ги сменя, ”защото му изпиват енергията”. Неспирно ще говори. Ще обяснява за магистралите „Люлин” и „Тракия”, за гьола в Белене, за Станишев и глобалната криза, за Путин, ”който ме разбра, а тия тука не”, за Меркел, ”която ми е любимка”, и за царствената си самота пред малкия екран. Това, последното, ще свива сърцата на всички домакини, готови да му сготвят и не само това. Ще плаши с предсрочни избори 3 в 1. И ще казва: чист съм пред народа. Не пипах пенсии и данъци. Имам сърце. Ако тия преди мене имаха сърце, сега нямаше… и т.н… Същите домакини ще казват „Бойко е прав”. „Интелектуалците” ще казват, че е могъл да стане „българският Хелмут Кол”, но не се е съветвал. Че всъщност не е Лед Цепелин, както им се е сторило в началото и че те първи са предупредили, че не е никакъв Цепелин.

    Как ще се отрази провалът на Борисов върху носталгичните пориви и жалбите на голяма част от българите по фигурата на бащицата – бил той „Тато” или „Бат Бойко”?

    Само гладът може да детронира Харизмата. Една криза, близка до гръцката, би свършила работа, но не дай Боже. Извън това драматично условие „Бойко” е по-скоро недосегаем. В качеството си на любимо народно суеверие, на нещо като подкова, окачена на вратата. Словенският философ Славой Жижек разказва следната история за Нилс Бор. Нилс Бор завел свой колега в извънградската си вила. На вратата на вилата висяла подкова. Колегата попитал изненадано: защо ви е тази подкова, защо това суеверие? Носи щастие, отговорил Нилс Бор. Но нима вярвате в това? Ето отговора: не вярвам, но казват, че действа и ако не вярваш.
    Идеологията „Тато” действа и ако не вярваш, действа като безсъзнателна гаранция, като истина от суеверен порядък. Идеологията „Тато” е амулет. Нещо като да чукаш върху собствената си глава като върху някакво дърво с идеята да си спестиш нещастия. ”Тато” е българският „слънчев монарх” на традиционните общества, деградирал от исторически злоупотреби до пълен идиот от колективното безсъзнателно на урбанизираните селяни. ”Тато” е малоумен рев от хтоничните дълбочини, ”Бойко” на футболно игрище…

    Твърдите, че властта е деинтелектуализирана и това, което става, е „много нисък жанр, чалга”. Защо тогава една немалка част от т. нар. интелектуалци подкрепя по един или друг начин това управление (според последното изследване на НЦИОМ тъкмо висшистите поставят доста висока оценка на правителството на Бойко Борисов)?

    Тази подкрепа е информативна, но не за качествата на премиера, а за нивото на „висшистите”. Висшистите са „нисък жанр”, с известни изключения. От прозорците на Студентския град например се чуват само жизнеутвърждаващи парчета. Зверска чалга на водопади. Един интелектуалец нарече чалгата „жанр на радостта”. Нямам идея как това може да се произнесе, но благодарение на тази пошла мисъл разбирам защо го подкрепят.

    Как ще се промени скалата на престъпността и отношението на българите към насилието и миазмите на прехода в резултат на епичната битка на управляващите срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта?

    Елитарната престъпност не е докосната. Статистиката твърди, че престъпността е нараснала с 10%. Но я няма в медиите или присъства като просната в безконечния правоохранителен сериал. Фактите нямат значение, чувството на облекчение е важно. Хищниците от прехода си живеят като римляни в декадентски период. Отново са подгонили Царя, искат му имотите (ДСБ). Толкова им стига въображението. И куражът. Истината за престъпленията на прехода е табуирана, защото лидерите на управляващата коалиция са силно заинтересовани да не се разчуе. Миналото е погребано в ДАНС, на вратата дежурят стражите на Костов. Олигархията се изчерпва със Станишев и Доган. Големите мутри са фундамент на държавната сграда и остават неприкосновени. Управляват политическия процес, като  финансират медийния и обратно. Получава се консолидиран олигархат на чалговат фон.

    Отдясно вече пророкуват предсрочни избори, как ще коментирате това рязко дистанциране на сините от управлението на ГЕРБ? Всъщност какъв е истинският мотив за неуспешния опит за брак от страна на Синята коалиция с Бойко Борисов – консенсусно и отговорно политическо поведение, или преднамерен опит за употреба?

    Синята коалиция действа по примитивна логика без капка въображение. Всичко, което правят, е правилно и некадърно. Открай време вдясно се разчита на нечий провал. На провала на Царя (СДС), на провала на СДС (ДСБ), на провала на Борисов (Синята коалиция). Никаква мисъл за изчерпаност на силите, за досада от вечното възвръщане на едни и същи преупотребени лица. Ще стоим на сцената, докато сетивата ви каталясат и извикате „Браво”. Костов е залегнал в храста като едра котка, предвкусваща плячка. Чака колената на Борисов да омекнат, при първите признаци на необратима слабост ще скочи от името на своята незаменима компетентност. Винаги е разчитал на елитарната интрига. Електоратът разочарова, политиката е манипулативно майсторство. Липсата на избиратели се компенсира с привличане на наемници, на обслужващ персонал: Мартин Димитров за коалиция със СДС, за да прескочат изборната бариера, Цветанов, ”човекът, с когото може да се работи”, за евентуална коалиция с ГЕРБ. Идеята Костов да декриминализира България е безумна идея, освен ако тази „декриминализация” не бъде изтълкувана като политика на скриване, а не на разкриване. Идеята за връщане на Иван Костов в изпълнителната власт е безотговорна идея, мислена буквално, но без съмнение е много плодотворна за опресняване на носталгичния мит на традиционното „дясно”. Оцеляването на носталгичната памет като единствен ресурс на политическото оцеляване (Владимир Шопов). Това „дясно” е ретро феномен и автосугестивна процедура. Честват собствените си сънища. В състояние на кататонен ступор.

    Необратимо ли е обезличаването на т.нар. стара десница? Виждате ли все пак там ресурс за по-модерен и работещ политически проект?

    Виждам само амортизирани фигури, фанатизирани да продължат. ”С Чачев напред” ми се струва адекватен боен възглас. След него нека маршируват Агов и другите. Работата е комична, идеологически и персонално. В ДСБ се подвизават самопровъзгласени консерватори, с епизодични либерални пропадания като идеята да дадат рамо на шефовете на гей парада, например. Постфактум едни твърдят, че става дума за инициатива на Кънев, а други на партията ДСБ. Костов е невинен – все едно че Кънев би си позволил да говори от името на ДСБ без Неговата санкция. Хаос в главите, не казвам в нагона. Консерватори с либерален уклон на лов за електорат, където го мернат и независимо от неговата „ориентация”. Същите тези консерватори понесоха чинно строени поредната възмутителна глупост на своя лидер, който разтревожен попита от трибуната на Народното събрание кога най-сетне държавата ще уреди финансови компенсации за „синода на Инокентий”, все едно че има или е имало такъв „синод”. Наложи се Божидар Димитров от Първо главно управление на ДС да брани Църквата и държавата от атаката на консерватора Костов, който е християнин, доколкото съм осведомен, и то православен, ако се не лъжа. Антуражът на лидера, известен с богословските си интереси, мълчи, защото го мъчи респектът и, дръзвам да допусна, засекретената мисъл за „кариерно израстване”. Църквата ще оцелее, както го е правила през последните две хиляди години, нашето е тактика. Електорат ни трябва. Срам.

    Как може да бъде преодоляна кризата на политическото представителство у нас?

    Нищо не може да се преодолее. Всичко си е на мястото. Не виждам размечтани за политическо представителство, а видиотени сектантски ядра. Обратно, чувам обобщения за слабост на националния разум и тъга по несбъднатата емиграция. Ще се редят управления, повече или по-малко нескопосани, ще ни лидират повече или по-малко невменяеми бърдокви. България ще се европеизира бавно, с поемане на малки дози разум и с поглъщане на големи дози постмодерен нихилизъм. Младите поколения ще се разбягват по пътищата на своето осъществяване. Тук ще се забавляваме с фолк, малцинствени проблеми и с изчерпания пенсионен фонд.
    Надеждата е заровена в частния свят.

    Източник: в-к Гласове
    http://glasove.com

  • ЕВРОПЕЙЦИ ИЛИ ТОГОАНЦИ – ТОВА Е ВЪПРОСЪТ


    Наскоро българските медии разпространиха съобщението, че страната ни е на последно място в Европа по удовлетвореност от живота на жителите й. Тази седмица Форбс разкрива истината до край.

    Автор: Николай Михайлов

    На 14.07.2010 г. авторитетното списание „Forbes“ публикува статията на Francesca Levy, озаглавена „Най-щастливите страни в света“ (“The World’s Happiest Countries”).

    Изследване на „Галъп“, проведено между 2005 и 2009 г. в 155 държави, очертава много по-реалистична картина на трагичната ситуация, в която се намира територията България*.
    Никой не е изненадан от факта, че таблицата на щастливите нации се оглавява от държави като Дания (1), Финландия (2), Норвегия (3), Швеция и Холандия (4), Канада, Израел и Швейцария (8), САЩ и Австрия (14), Белгия (16) – все страни с утвърдена държавност, където Законът и Правото са защитени от посегателствата на корумпирани „държавни мъже“ и „магистрати“, обикновени улични бандити и мафиотски „октоподи“.
    България дели 137-ото място в обкръжението на Уганда, Танзания и Сенегал.
    Преди нас по удовлетвореност от живота са дори хората в държави като Сомалия (85), Бангладеш (91), Палестинските територии (96), Албания (103), Афганистан (115), Гана (125) и даже Джибути (135).
    По-тъжна картина се очертава само в няколко съвсем бедни африкански държави – Чад, Нигер, Руанда, Буркина Фасо, Бурунди. На остналите континети единствено по-зле от нас са в пострадалата от земетресения Хаити и от граждански войни Камбоджа.
    Редно е все пак да се подчертае, че изследването е приключило през 2009 г., когато новата българска администрация пое тържествен обет да изреже метастазите на срасналата се с държавата организирана престъпност.
    За сега наблюдаваме само доста шумни, но плахи опити в тази посока – близките месеци ще покажат дали „новите“ ще работят ентусиазирано не само за себе си, но и за възстановяване на България като държава, или ще допринесат (барабар с всички „стари“) територия България да заеме мястото на последната в списъка Того (155).

    ––––––
    *Територията България – т.е. българската държава, всъщност отдавна е превърната в нискойерахично звено на Мафията. Тук няма новинарска емисия на радиото и телевизията, която да не започва с поредното убийство, грабеж, престрелки между „известни на полицията, криминално проявени личности“, цигански набези върху собствеността – не само на гражданите, поредни схеми за доограбване на обраното до шушка българско население – вкл. и чрез присвояване предоставяните от Европа милиарди; тук пребиват пред Съдебната палата професори като Янко Н. Янков-Вельовски (виж линк), а животът на обикновения човек е само статистическа подробност.

    Таблицата на Gallup World Pool

    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

    RANK

    COUNTRY

    REGION

    PERCENT

    PERCENT

    PERCENT

    DAILY

    (BY % THRIVING)

    THRIVING

    STRUGGLING

    SUFFERING

    EXPERIENCE

    1

    Denmark Europe

    82

    17

    1

    7.9

    2

    Finland Europe

    75

    23

    2

    7.8

    3

    Norway Europe

    69

    31

    0

    7.9

    4

    Netherlands Europe

    68

    32

    1

    7.7

    4

    Sweden Europe

    68

    30

    2

    7.9

    6

    New Zealand Asia

    63

    35

    2

    7.6

    6

    Costa Rica Americas

    63

    35

    2

    8.1

    8

    Australia Asia

    62

    35

    3

    7.5

    8

    Switzerland Europe

    62

    36

    2

    7.6

    8

    Canada Americas

    62

    36

    2

    7.6

    8

    Israel Asia

    62

    35

    3

    6.4

    12

    Brazil Americas

    58

    40

    2

    7.5

    12

    Panama Americas

    58

    39

    3

    8.4

    14

    United States Americas

    57

    40

    3

    7.3

    14

    Austria Europe

    57

    40

    3

    7.7

    16

    Belgium Europe

    56

    41

    3

    7.3

    17

    United Kingdom Europe

    54

    44

    2

    7.4

    18

    Turkmenistan Asia

    52

    47

    1

    7.5

    18

    Mexico Americas

    52

    43

    5

    7.7

    20

    United Arab Emirates Asia

    51

    48

    1

    7.7

    21

    Venezuela Americas

    50

    48

    2

    8

    22

    Ireland Europe

    49

    49

    2

    7.5

    23

    Iceland Europe

    47

    49

    4

    8.2

    23

    Kuwait Asia

    47

    50

    3

    7

    23

    Puerto Rico Americas

    47

    45

    8

    7.6

    26

    Jamaica Americas

    46

    49

    5

    7.7

    26

    Colombia Americas

    46

    47

    7

    7.7

    28

    Luxembourg Europe

    45

    54

    1

    7.3

    28

    Cyprus Asia

    45

    50

    5

    6.6

    30

    Belize Americas

    44

    50

    6

    6.8

    30

    Argentina Americas

    44

    50

    6

    7.8

    30

    Trinidad and Tobago Americas

    44

    51

    5

    7.9

    33

    Germany Europe

    43

    50

    7

    7.4

    34

    El Salvador Americas

    42

    51

    7

    7.7

    35

    Qatar Asia

    41

    58

    1

    6.8

    35

    Uruguay Americas

    41

    54

    5

    7.5

    35

    Chile Americas

    41

    52

    7

    7.3

    38

    Malta Europe

    40

    48

    12

    6.6

    38

    Guatemala Americas

    40

    50

    10

    7.7

    40

    Czech Republic Europe

    39

    51

    9

    6.6

    40

    Italy Europe

    39

    54

    7

    7.1

    42

    Honduras Americas

    37

    49

    14

    7.5

    43

    Spain Europe

    36

    58

    6

    7

    44

    Dominican Republic Americas

    35

    54

    11

    7.3

    44

    France Europe

    35

    60

    6

    7

    46

    Ecuador Americas

    34

    52

    15

    7.6

    46

    Bolivia Americas

    34

    59

    7

    7

    48

    Bahrain Asia

    32

    45

    23

    7

    48

    Paraguay Americas

    32

    59

    9

    8.3

    50

    Greece Europe

    31

    57

    11

    7

    50

    Guyana Americas

    31

    64

    5

    7

    52

    Jordan Asia

    30

    61

    8

    6.7

    52

    Nicaragua Americas

    30

    53

    17

    7.4

    54

    Kosovo Europe

    29

    65

    6

    6.2

    54

    Belarus Europe

    29

    59

    12

    6.5

    56

    South Korea Asia

    28

    61

    12

    6.9

    56

    Poland Europe

    28

    61

    10

    7.1

    58

    Pakistan Asia

    27

    50

    23

    6.2

    58

    Saudi Arabia Asia

    27

    69

    3

    6.7

    58

    Slovenia Europe

    27

    57

    16

    6.8

    61

    Croatia Europe

    26

    60

    14

    6.2

    61

    Montenegro Europe

    26

    58

    16

    6.2

    63

    Malawi Africa

    25

    64

    10

    8

    63

    Peru Americas

    25

    65

    11

    7.2

    63

    Moldova Europe

    25

    62

    13

    6.1

    63

    Lithuania Europe

    25

    57

    18

    6.2

    67

    Libya* Africa

    24

    68

    8

    6

    67

    Botswana Africa

    24

    65

    11

    7.3

    67

    Cuba* Americas

    24

    66

    11

    6.7

    70

    Portugal Europe

    22

    61

    17

    7.1

    70

    Taiwan Asia

    22

    64

    14

    7.5

    70

    Kazakhstan Asia

    22

    72

    6

    7.2

    73

    Slovakia Europe

    21

    60

    19

    6.5

    73

    Romania Europe

    21

    56

    23

    6.6

    73

    Lebanon Asia

    21

    64

    15

    6.3

    73

    Ukraine Europe

    21

    53

    26

    6.6

    73

    Russia Europe

    21

    57

    22

    7

    73

    South Africa Africa

    21

    71

    8

    7.3

    79

    Bosnia and Herzegovina Europe

    20

    59

    20

    6.2

    79

    Thailand Asia

    20

    75

    5

    8

    81

    Hong Kong Asia

    19

    65

    16

    7.1

    81

    Singapore Asia

    19

    75

    6

    6.9

    81

    Japan Asia

    19

    69

    12

    7.4

    81

    Iran Asia

    19

    66

    14

    6.3

    85

    Uzbekistan Asia

    18

    75

    6

    7.8

    85

    Algeria Africa

    18

    77

    6

    6.7

    85

    Somaliland Africa

    18

    77

    5

    7.1

    85

    Nigeria Africa

    18

    78

    4

    7.3

    85

    Indonesia Asia

    18

    72

    10

    8.2

    90

    Estonia Europe

    17

    62

    21

    6.8

    91

    Bangladesh Asia

    16

    71

    13

    6.9

    91

    Serbia Europe

    16

    63

    21

    6.2

    91

    Myanmar* Asia

    16

    82

    2

    7.1

    94

    Malaysia Asia

    15

    80

    5

    8.1

    94

    Philippines Asia

    15

    68

    18

    7.2

    96

    Zambia Africa

    14

    78

    8

    7.6

    96

    Macedonia Europe

    14

    54

    32

    6.8

    96

    Cameroon Africa

    14

    77

    9

    7

    96

    Tunisia Africa

    14

    77

    9

    6.8

    96

    Palestinian Territories Asia

    14

    70

    15

    5.8

    96

    Yemen Asia

    14

    62

    24

    6.3

    96

    Vietnam Asia

    14

    76

    10

    6.9

    103

    Hungary Europe

    13

    53

    34

    6.9

    103

    Azerbaijan Asia

    13

    70

    17

    6.6

    103

    Turkey Asia

    13

    67

    20

    6

    103

    Kyrgyzstan Asia

    13

    81

    7

    7.3

    103

    Albania Europe

    13

    67

    19

    5.6

    108

    Central African Republic Africa

    12

    75

    13

    6.4

    108

    Ethiopia Africa

    12

    67

    21

    6.4

    110

    Armenia Asia

    11

    55

    33

    5.9

    110

    Latvia Europe

    11

    64

    25

    6.5

    110

    Iraq Asia

    11

    71

    18

    5.2

    110

    Angola Africa

    11

    81

    8

    6.8

    110

    Namibia Africa

    11

    79

    10

    8.1

    115

    Syria Asia

    10

    66

    24

    6.8

    115

    Afghanistan Asia

    10

    69

    21

    6.2

    115

    Georgia Asia

    10

    56

    35

    6.2

    115

    India Asia

    10

    69

    21

    6.9

    115

    Mauritania Africa

    10

    83

    7

    7.2

    115

    Zimbabwe Africa

    10

    73

    17

    7.3

    115

    Sri Lanka Asia

    10

    66

    24

    6.9

    115

    Morocco Africa

    10

    80

    10

    7

    115

    Egypt Africa

    10

    71

    19

    6.1

    115

    Mozambique Africa

    10

    78

    11

    7.2

    125

    Kenya Africa

    9

    78

    13

    7.5

    125

    Ghana Africa

    9

    83

    8

    7.5

    125

    China Asia

    9

    77

    14

    7.6

    128

    Congo (Brazzaville) Africa

    8

    73

    20

    6.9

    128

    Guinea Africa

    8

    89

    3

    7.1

    130

    Nepal Asia

    7

    82

    11

    7.4

    130

    Laos Asia

    7

    89

    4

    7.1

    130

    Djibouti Africa

    7

    86

    8

    7.5

    130

    Sudan Africa

    7

    81

    12

    7.4

    130

    Tajikistan Asia

    7

    74

    19

    6.5

    130

    Mongolia Asia

    7

    81

    12

    7

    130

    Madagascar Africa

    7

    84

    10

    7

    137

    Uganda Africa

    6

    71

    23

    6.8

    137

    Tanzania Africa

    6

    70

    24

    7.5

    137

    Senegal Africa

    6

    88

    6

    7.3

    137

    Bulgaria Europe

    6

    58

    36

    6.5

    141

    Mali Africa

    5

    77

    18

    8

    141

    Chad Africa

    5

    88

    7

    7.1

    141

    Liberia Africa

    5

    90

    5

    6.7

    144

    Haiti Americas

    4

    60

    35

    6.2

    144

    Benin Africa

    4

    80

    16

    6.7

    144

    Congo (Kinshasa) Africa

    4

    85

    11

    6.4

    144

    Ivory Coast Africa

    4

    84

    12

    7.2

    148

    Burkina Faso Africa

    3

    71

    26

    6.5

    148

    Sierra Leone Africa

    3

    74

    23

    6.3

    148

    Cambodia Asia

    3

    75

    22

    7.6

    148

    Rwanda Africa

    3

    75

    22

    7.8

    148

    Niger Africa

    3

    86

    11

    7.9

    153

    Burundi Africa

    2

    58

    40

    7.5

    153

    Comoros Africa

    2

    75

    23

    7.7

    155

    Togo Africa

    1

    67

    31

    5

    Илюстрация по темата от друго изследване от 2008 година на University of Leicester:

  • А. Димитрова: ДС имала “Отдел убийства”

    Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане са специалитет на “Служба 7”
    Вселенския патриарх в Истанбул и Георги Папандреу са сред мишените

    Алексения Димитрова има 25 години журналистически стаж. Във в. “24 часа” работи от 1995 г.
    Специализирала журналистика и журналистическо разследване в Световния прес институт в Сейнт Пол, в университетите в Колумбия и Минесота в САЩ, в Ройтерс в Лондон, в Европейския център по журналистика в Маастрихт и в Училището по журналистика в Архус, Дания.

    От 1990 г. прави документални разследвания в българските секретни архиви. През 1998 г. интересът й към тайните документи от времето на Студената война се разширява в посока САЩ. За 12 г. е отправила по силата на американския Закон за свободата на информацията близо 600 заявления за получаване на материали, свързани с България. Част от разсекретените по нейно искане повече от 8000 страници, сред които доклади от ЦРУ, ФБР, Държавния департамент, Агенцията по отбраната и др., намериха място в документалните й книги „Железният юмрук“, издадена през 2005 г. в Лондон, и „Войната на шпионите“, публикувана през същата година в София. През 2009 г. „24 часа” издаде документалната й книга „Тайните досиета на царя“, която за кратко се превърна в бестселър.

    За използването на законите за достъп до информацията в САЩ и България Димитрова получи през 2007 г. приза „Златен ключ“.

    Носител на наградата „Черноризец Храбър“ за журналистическо разследване през 2004 г.

    „Отдел за убийства“ е четвъртото документално разследване на Алексения Димитрова.

    Интервю на Мая Стоянова

    – Г-жо Димитрова, как стигнахте да разкритието, че в Държавна сигурност (ДС) е съществувал специален таен отдел за мокри поръчки?

    – След като завърших книгата си “Тайните досиета на царя” през юни миналата година, започнах да чета описите на документите от Първо управление на ДС, предадени в т.нар. Комисия по досиетата. Четенето на описи не е от най-приятните занимания – отнема много време и е пълно с много неизвестни. Никога не знаеш какво ще изскочи от десетките страници със заглавия на документи. Но постоянството ми се увенча с успех – след дълго взиране, неочаквано се натъкнах на няколко съкращения – ОМ, СМ, ДМ и АМ. Човек е склонен да пропуска нещата, които не разбира, но от дългата си работа в архивите ми е останало в съзнанието, че зад тези абревиатури може би се крият понятията остри, специални, активни и дезинформационни мероприятия. Поръчах папките и когато след няколко месеца ги отворих, разбрах, че в Първо главно управление е имало специално звено, което се е занимавало с тези мероприятия. То се е наричало “Служба 7”.

    Разследването ми се базира на близо 5000 страници неизвестни досега документи, намерени в архивите на Първо главно управление на ДС. Те опровергават твърденията на бивши офицери от Държавна сигурност, че разузнаването не се е занимавало с мокри поръчки и не е имало специално звено за подготовката и изпълнението им.

    – Кога и защо е създадена тази служба, по чия инициатива и нареждане?

    – Отделът е създаден през 1963 г. Но чии са инициативата и нареждането не открих в папките.

    – Ясно ли е кой е ръководел отдела, кои лица са работили в него?

    – В книгата има цяла глава, посветена на това. Накратко, според документите в началото отделът е ръководен от някой си полк. Ковачев и е наброява 4 души. По-късно сред ръководството му се среща името на полк. Иван Горинов, съпруг на секретарката на Тодор Живков – Ангелина Горинова. А според един доклад за отдела в него работят 39 агенти и оперативни работници. В един от материалите се посочва, че изпълнителите трябва да са с подходящ социален произход, политическа подготовка и закалка. Среща се псевдонимът на агент “Пикадили” – предполагаемият убиец на Георги Марков, който много преди покушението срещу писателя през 1978 г. е трябвало да изпълнява други поръчки на отдела в Италия.

    – Какъв тип мероприятия е осъществявал това звено в ДС?

    – Ликвидиране, упойване, отравяне, компрометиране, взривяване, отвличане. Това са термините, употребени от оперативните работници, в плановете и отчетите. За по-голяма конспирация за тези думи в материалите, писани на машина, са оставени многоточия и са допълнени на ръка.

    – Ясно ли е кои български граждани са били обект, колко поръчки са изпълнени, кои са жертвите, има ли клиенти, останали живи?

    – В периода, за който аз намерих документи, отделът е работил по 10 български емигранти в Англия, Италия, Дания, ФРГ, Турция, Франция, Швеция, Швейцария и Етиопия. Имената им могат да се намерят в книгата. Дали поръчките са доведени до край не става ясно. Вероятно истината е потънала в пещите, защото част от документите за дейността на “Служба 7” и последващите звена са унищожени. Такава е съдбата и на документите за част от разработваните лица. Унищожаването става през декември 1989 г. от комисия, в която участват ген. Владо Тодоров и полк. Иван Горинов. За радост, поради недоглеждане или разсеяност, част от материалите са оцелели.

    – Разкажете някоя по-интересна история за работата на отдела и клиентите му.

    – Всички истории са интересни. Към всеки от обектите се е подхождало по различен начин и се е обмисляла различна акция. Но разказите стават още по-интересни, защото освен документите се опитах да открия някои от мишените или техни близки . Те разказват много интересни неща. Освен срещу отделни емигранти, “Служба 7” е работила и срещу обекти извън България. В плановете например се предвижда остро мероприятие срещу Вселенската патриаршия в Истанбул, умирисване на киносалони в Турция и изучаване на обстановката около гръцкия крал Константин, Георги Папандреу и Константин Караманлис.

    – В книгата си казвате, че през 1970 г. Ангел Солаков е дал незадоволителна оценка за работата на специалното звено в ДС, какви са били мотивите му, имало ли е провал или дискредитираща информация?

    – В документите няма информация какво го е мотивирало за това изказване, но е факт, че на 1 юли 1970 г. той заявява пред специално съвещание: “Ние трябва да провеждаме по-остри мероприятия”, а за направление “Остри мероприятия” трябва да се намерят допълнително смели хора”. Говори, че над определени хора трябва да се изпълни смъртна присъда и допълва, че “на пръв поглед това изглежда черна и мръсна работа, но за нас тя е благородна”. Той настоява отделът да придобива опит, защото не се знаело “дали няма да ни се постави задача да се ликвидира например Папандреу”.

    – Установихте ли връзка и намеса на КГБ в създаването и работата на отдела, знаела ли е БКП, че в ДС работи такава структура?

    – За КГБ – да, има такива документи и то не малко. В средата на 60-те години тогавашният министър на вътрешните работи Дико Диков праща писмо до шефа на КГБ Семичастний, в което иска гостуването на служител от КГБ, който да подпомогне работата на “Служба 7”. Всички документи по гостуването, включително въпросите, които са обсъждани – близо 16 страници, са в книгата. Колкото до знанието на БКП – поне до 1973 г., до когато открих документи, няма видима намеса. През 1973 г. ЦК на БКП приема секретно решение „Б”, в което се споменава извършването на остри агентурно-оперативни мероприятия.

    – До кога е съществувал този отдел, имате ли съмнения, че и след закриването му е продължил да работи и изпълнява поръчки под друга форма?

    – Не намерих документи за закриването на отдела, което означава, че не е ясно до кога е съществувал.

    – Как си обяснявате, че 20 години след падането на комунизма и закриването на ДС е крита тайната за съществуването на това зловещо звено. Има ли яснота, какви документи за работата му са унищожени?

    – Досега описите на архива на Първо главно управление не са били публични. В първия момент, в който те бяха предадени в комисията по досиетата и станаха достъпни, започнах да ги чета. Предполагам, че това са правили и други колеги. Моят шанс бе, че забелязах съкращенията, за които споменах в началото. Колкото до унищожените документи – да, има яснота – те са описани в отделна глава на книгата.

    – Може ли да се прави връзка между този отдел и убийството на Георги Марков и отстраняването на други български дисиденти?

    – В документите, с които работих аз, Марков не се споменава. Но това са документи, писани до 1973 г. За следващите периоди в описите не открих нищо за дейността на този отдел.

    Източник: http://frognews.bg

  • РЗС ще внесе сигнал до Прокуратурата срещу министъра на образованието

    Кадруването на управляващата партия ГЕРБ в почти всички публични сфери доби застрашителни размери и изправя пред сериозно изпитание демокрацията, а в конкретния случай системата на образование. Поредното доказателство за безочливия клиентелизъм на ГЕРБ са опорочените конкурси за директори на училища.


    В партия „Ред, законност и справедливост” постъпиха сигнали от различни части на България, че тестовете са съставени с грешки във въпросите, което води до невъзможност за посочването на правилен отговор. Умишленият саботаж на тестовете дава възможност за субективно оценяване от страна на изпитната комисия, чиято очевидна цел е да лансира на овакантените постове единствено определените от управляващата партия. Така ГЕРБ става трамплин за израстване в йерархията на политическите марионетки.
    Политическият съвет на РЗС ще внесе сигнал до Прокуратурата срещу Сергей Игнатов, който в качеството си на министър на образованието, е отговорен за организирането и провеждането на опорочените конкурси. Подобно нагло кадруване в системата на образованието, където от приоритетно значение са интелигентността, административния и педагогически опит, а не политическото послушание целят да съсипят системата на образование и да отгледат нация не от мислещи хора, а едно подчинено, аморфно и ниско интелигентно общество.
    РЗС изразява съпричастността си към подложените на системно унижение от управляващото мнозинство български учители, които не само са принудени да работят в условия на отдавна амортизирана материална база и при минимално заплащане, но вече се налага да са подчинени на хора с много по-малък професионален опит и качества.
    РЗС ще удовлетвори желанието на стотици учители от цялата страна за организиране на среща между тях и депутатите от РЗС с цел да се предприемат конкретни действия срещу безобразията в българското образование.

    Пресцентър на РЗС

  • „МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД”, БEРБАТОВ, ЧИКАГО – ЗАЕДНО!

    Климент ВЕЛИЧКОВ
    Специално за в. „България Сега”(Bulgaria Sega)
    www.BulgariaSega.com

    Сър Алекс Фергюсън – това казва всичко!
    Чикагското летище “О’Хера” беше, а може би и още е, с най-натоварените, най-работните, писти на света. Металните дракони, които отлитат и долитат до нас са от всички краища на планетата. На такова летище му приличаше да предложи меко кацане на един самолет от Европа, който в понеделник, 12 юли 2010 г., ден след финалния мач на Световното първенство по футбол, донесе на крилете си една от най-скъпоценните и почитани футболни реликви на света „Манчестър Юнайтед”!
    Футболистите, които ги познаваме най-вече по картинки и телевизионни екрани, заедно със сър Алекс Фергюсън и другите свои треньори, млади и здрави момчета в безупречни костюми, бяха като представителна група от модели, смесили се с пъстрата тълпа на зрителите, дошли да видят ревюто…
    Един от тях мнозина познаваме повече от всички останали- Димитър БЕРБАТОВ!
    Неговото посрещане беше организирано в броени секунди от три кордона българи, работещи на летището. Неколцина го срещнаха първи – даже още преди имиграционните власти. Вторият – при взимането на багажа се състоеше вече от двадесетина яростни футболни хора, още не изстинали от Световното и попадащи право на Бербатов и „Манчестър Юнайтед”! Представяте ли си! В третия кордон – след митницата, на абсолютно свободна американска земя – посрещащите бяха вече повече, отколкото човек може да ги преброи в суматоха като създадената!
    Както винаги челен посрещач беше Ник, чието „Добре дошли” е първата блага дума, с която наши сънародници и други гости на Чикаго ще помнят стъпването на американска земя! Сред тях президенти, премиери, посланици и консули, знаменити актьори и музиканти, научни величия, боксьори като Мохамед Али, сега – „Манчестър Юнайтед” и Бербатов!

    – Не, не сам бил по тези места – усмихва се Бербатов. – Ама това е непонятно… Толкова българи! Да не е летище София? Да не са ни отвлекли?
    Разговорите стават шарени. „Какво му каза, а той какво?” питат колегите Сталю Шишманов, който като че проведе най-дълга беседа с Бербатов, а той отговори: Казах му „Митко, добре дошъл при нас!” и той ми отвърна: „Добре заварил!” Изключително скромно и възпитано момче! И всеки го споменава с добро – някой друг да се е сетил лично да направи нещо за децата?
    Прииска ни се по едно време да му кажем: „…не би ли се върнал в Националния?” Но знаем ли какво е там? В Националния, по вестниците, из улиците, сред хората, в безвремието? Що и ние не се връщаме, като караме другиго да се върне? И замълчахме. Разменяхме си повече общи приказки. Гордеем се с тебе! Я виж тука – нашите вестници! 100 000 сме в Чикаго! Благодарим ти за „Фондация Бербатов” – и наши деца са вече награждавани. Добре ли си? Вали ли дъжд в Англия. Ходи ли на море… Нали знаеш, че те обичаме и че сме с тебе! Добре, че си ти… Не им обръщай внимание на ония… И пр. и пр. Да не искате да почнем да го питаме – абе, ти, що си толкова интелигентен, а не вземеш да бухаш голове!? Впрочем , не бяха важни семплите думи, а усещането, което човек придобива към събеседника. И, мисля си, даже съм сигурен, че много, много хора в Чикаго ще бъдем щастливи с новия футболен сезон на Бербатов. Хубаво е, че идват за по-добра кондиция при нас! „Манчестър Юнайтед”!
    Ето го и целия отбор:
    Едвин ван дер Сар, Томаш Кушчак, Пол Скоулс, Райън Гигс, Димитър Бербатов. Джон О’Шей, Уес Браун, Рафаел, Джони Евънс, Дарън Флетчър, Дарън Гигсън, Крис Смолинг, Нани, Фабио, Федерико Македа, Дани Уелбек, Маме Бирам Диуф, Ричи дьо Лае, Кори Евънс, Бен Еймъс, Габриел Обертан…
    Доволни ли сте от тези момчета, които вече са на чикагска земя?
    О, няма го Руни-и-и! Няма го, защото е получил допълнителна почивка след Световното първенство. Няма нищо страшно – травмата му на глезена, която се обади в Южна Африка, сега е млъкнала – и тихо! Да спи зло под камък. Но няма да играе мачове в „Новия свят”. Готви се за новия сезон. На 14 август МЮ започва с Нюкасъл, следват Фулъм, Уест Хям, Евъртън, Ливър..пуул! Юнайтед има да си взима пропусната 2010-та година титла!
    24-годишният Руни бил вече отишъл с Колийн и синът им Кай на Карибите… Като се върне в Манчестър ще подпише нов договор за 150 000 паунда седмично, с други думи – всеки месец – милионер!
    Ами Рио Фърдинанд? Няма го и него, защото ще пропусне първите 2 месеца от новия сезон. Контузия в коляното. Не можа да играе и за Англия на Мондиала. Но може би ще играе през септември на европейските квалификации срещу България… Нали знаете, че за Евро 2012 ще се бием в една група пак с Англия, Швейцария, Уелс и Черна гора! Аман! Вече въобще не може да се намерят по-слаби отбори от нашия, та да имаме и ние късмет.
    В базата на „Юнайтед” остават и контузените Гари Невил, Майкъл Оуен, Антонио Валенсия и Андерсон. „Както често се случва, извън сметките е и Оуен Харгрийвс”.
    Накрая питате: къде е новото попълнение на отбора Хавиер Ернандес, който игра на Световното от Мексико? Отговаряме веднага – ще се присъедини в към отбора в Хюстън на 27 юли.
    Дойде време да узнаем и най-главното: какво ще прави „Юнайтед” из Америка?
    Много просто. И важно. От 12 до 30 юли ще се обиграва, защото ще трябва през 2011-та да става шампион на Англия, на Европа, още и някоя друга купа да спечели.
    Програмата:
    1. Тренировъчен лагер в Чикаго: 12 – 15 юли
    2. Мач в Торонто със „Селтик”: 16 юли, петък.
    3. Мач във Филаделфия с „Филаделфия Юнион”: 21 юли, сряда.
    4. Мач в Канзас Сити с „Канзас Сити Уизардз”: 25 юли, неделя.
    5. Мач в Хюстън със Сборен отбор на МСЛ: 28 юли, сряда
    6. Мач в Гуадалахара, Мексико, срещу бившия отбор на Хавиер Ернандес Чивас: 30 юли, петък.
    В този списък мексиканците от Гуадалахара изглеждат най-коравия отбор. И мачът в Хюстън срещу звездите от Главната американска сокър лига обещава сериозна игра.

    Видяхме американския отбор на Световното, разбрахме, че играят срещу всеки с пълно присъствие на духа и вече много добра кондиция и техника. „Канзас Сити” имат талантливи футболисти като Джими Конрад, датския вратар Джими Нийлсън и Кей Камара – един много остър нападател. „Филаделфия Юнион” е сравнително млад отбор, но с играчи като Алехандро Морено, национал на Венецуела, французинът Себестиян льо Тукс, отличен реализатор и колумбиецът Торес – човек с магнетичен дрибъл и пас.
    Един от техническите мениджъри на клуба, който е идвал и преди на тренировъчни лагери в САЩ, твърди, че по тукашните места съоръженията са „страхотни”. Според него сегашният екип от около 25 футболисти и 15 треньори, специалисти и технически лица е много сериозна група, която ще свърши отлична работа. И той си има, като мнозина „някоя и друга муха в главата”. Похвали се: „Когато са с мен – играчите носят един цвят, треньорите и специалистите – друг. Да има разлика!”
    А сега вече – наистина накрая – най-важното! Защо „Манчестър Юнайтед” идва в Америка, а не в Русия или Аржентина, например…?
    Защото си идва като у дома.
    Ако сте забравили – от началото на тази години негов генерален спонсор е AON.
    Нищо, че загуби английското първенство и финала на Европейските клубни шампиони… Нищо, че има световна финансова криза… Пред прага на „Манчестър Юнайтед” се бяха наредили на опашка кандидати за спонсорство. Арабският телекомуникационен гигант Saudi Telecom, още Samsung, индийската фирма Tata, и пр. Но спечелиха американците. Горчивината от загубите беше подсладена с пари, получени от Чикаго. Много пари. През юни 2009-та „Манчестър Юнайтед” направи още един световен футболен рекорд. Клубът получава 80 милиона фунта стерлинги /130 милиона долара/ от “Aon”.
    Всички знаем в Чикаго небостъргача на тази огромна брокерска компания, чиято основна дейност са консултациите за избор на застрахователни компании при частни и корпоративни клиенти. Щабът е на 200 East Randolph Street – в сърцето на Даун Таун, почти на езерото „Мичиган”. 350-метровият небостъргач е облицован с бял гранит. Повече от 46 000 сътрудници на корпорацията работят по цял свят – включително и в България.
    Защо това е световен рекорд? Защото всички сегашни и предишни рекламни договори в историята на футбола остават назад. „Дойче Телеком”, например дава на „Бавария” Мюнхен 17 милиона фунта годишно. “BWIN” има договор с “Реал” Мадрид за 12.8 милиона. „Samsung” дава на „Челси” 10.7 милиона, „Газпром” – на „Шалке-04” – 10.2 милиона /всичко е дадено във фунта стерлинги/.

    С всичкия ли са американците, та дават толкова много пари?
    Изглежда, да. Само фланелките с надпис „Манчестър Юнайтед” носят огромни приходи. Клубът има колосално число фенове по света. В Китай, Индия и Малайзия те са като песъчинките по плажа. МЮ прави всяка година турнета из тези райони. Сега американците от чикагския Аоn са амбицирани да видят легендарния английски футболен клуб на фона на своя небостъргач в Чикаго… Затова и дават сума, която е около 1 процент от пазарната стойност на компанията – 9 милиарда долара.
    „Възможността да създадем такъв световно известен бренд се случва не толкова често, че да пропуснем да се възползуваме от нея – каза пред The Times президентът и изпълнителният директор на Aon Грег Кейси. – В бъдеще ще получим от този контракт с „Манчестър Юнайтед” не малко изгоди. Ние и „Юнайтед” сме безусловни лидери – всеки в своята сфера на дейност”.
    Добре дошли в Чикаго „Юнайтед” със сър Алекс и Бербатов!

    Предстоящо!!!

    Фестивал „Български дни в Чикаго – есен 2010”
    ОТКРИТА ЕСЕННА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ
    Неделя, 3 октомври 2010
    Pavilion Apartments, 5441 N, East River Road, Chicago, IL 60656
    Спонсори: Симпатизанти на БАА (б. и.), Виолета Симов-Динев, Цветелина Бойновска, Park Ridge Taxi and Community Cab е други.
    Патрон на фестивала – Стоян Стоев
    Мениджмънт: Цветелина Бойновска
    Програма
    (актуализация 30 юни 2010)
    Молим следете актуализацията в www.EuroChicago.com

  • Конгресът на САЩ одобри проекта за финансовата реформа

    Американският сенат одобри най-радикалната реформа на финансовата система от Великата депресия през 30-те години, с което президентът на САЩ Барак Обама отбеляза значима политическа победа. Вотът с 60 на 39 гласа беше разделен предимно по партийните линии, но даде одобрение на закона от 2300 страници, целящ да ограничи рисковите банкови практики, обвинявани за икономическия срив през 2008 г. Очаква се Обама да го подпише следващата седмица. Само трима републиканци и двама независими кандидати подкрепиха проекта, а един демократ гласува срещу него. Това е втората историческа промяна, въведена от Обама тази година, след като подписа закона за промяна на американската здравна система през март. Президентът е изправен пред нисък процент на одобрение в проучванията на общественото мнение. Законът променя правилата за работа на финансовите институции, ипотеките на жилища, студентските кредити, кредитните карти и текущите заеми. „Даваме на потребителите и данъкопалтците най-силната защита, която някога са имали. Даваме на Уолстрийт най-силния надзор, който някога е имала – не за да ограничим, а за да предпазим“, заяви лидерът на демократичното мнозинство в Сената Хари Рийд. Камарата на представителите одобри проекта на 30 юни с 237 на 192 гласа. /АФП /

    Източник:БГНЕС

  • Михаил Мирчев: Прочистват от българи цели райони у нас

    Със социолога Михаил Мирчев, шеф на „АССА-М“, разговаря Мариела Балева

    – Наскоро български учени биха тревога – оповестиха данни на ЦРУ, които сочат, че през 2009 г. прирастът на населението в България е минус 11 промила. Освен това се оказа, че България е на 204-то място по раждаемост и на 12-о по смъртност в света. Как ще коментирате тези факти, г-н Мирчев?

    – ЦРУ освен разузнавателно управление е и статистическа организация. Те следят всички страни и е много интересно да се види тяхната статистика. Твърдя, че данните, които ЦРУ изнася, са верни. Аз съм ги съобщил преди години.

    – Националната статистика има друго число – минус 5 промила. Кой лъже?

    – Никой не лъже, нашата статистика дава само половината истина. Да, формално прирастът е минус пет промила, но не са отчетени изнесените деца, емиграцията.

    Като добавите и българчетата, които уж са българчета, ама никога не са помирисвали българското, защото са родени в емиграция, ще станат минус 11 промила.

    От гледна точка на формалните критерии и показатели числото на нашата статистика е коректно, но от гледна точка на комплексните реалности и преизчисляването на основните демографски показатели ЦРУ дава много по-точно число.

    – Защо ЦРУ да го знае, а нашата статистика не?

    – Във всички мои публикации от 2004 г. насам това число съм го казал – минус 10 промила и повече. Излиза, че работя по методиката на ЦРУ. Чак се възгордях. (Усмихва се.) У нас се правят, че не го знаят, защото на някого така му изнася. При 7 млн. по списък 1 милион го няма реално, вероятно 300 000 млади хора в детеродна възраст са извън България. Всичко това трябва да се преизчислява, но не се прави.

    – Още ли държите на прогнозата си отпреди няколко години, че през 2050 г. нацията ни ще намалее до 5,2 млн. души?

    – Ако се реализират негативните тенденции и ако хората продължат да напускат България, може да паднем и под 5 милиона. В европейски и световен мащаб е започнало ново преселение на народите. Има райони от света, в които няма питейна вода, няма елементарни човешки и природни условия. А ние не си ценим родната територия. Но гърците, турците, арабите ще я оценят. И ако станем 5 млн., ще означава, че на половината ни територия няма да има население и че този вакуум ще бъде запълнен с други…

    – Какво намеквате?

    – Нищо не намеквам, казвам, че неправославни, неславяни, небългари, неевропейци ще напълнят тази наша територия. И никой не трябва да си крие главата по този въпрос в пясъка. Нашата територия е за 10-милионно население. И когато ние изкуствено я опразним, други пет милиона отнякъде ще дойдат. Но няма да са от Швейцария и от Германия. Те ще дойдат от други цивилизации.

    – Само нищетата ли кара хората да напускат България?

    – Не само материалната, а духовната нищета кара мнозина да я напускат. Цялата ни интелигенция в момента бяга поради изключителното опростачване на всичко, което се прави и се случва в България. Пуснете телевизора довечера и ще го видите, минете по улиците, влезте в дискотеката – ще го видите и там. Опростачване навсякъде.

    – Защо се получи така?

    – Българският народ е духовен народ. В него беше създадена огромна прослойка, добре и високообразовани мислещи хора, с широки културни интереси. И за 20 г. тя бе натикана до нивото на чалгата. Това е много мощен стимул за емиграция. Друг стимул е пълната деморализация в нашата мила родна страна. Погледнете как се прави житейска кариера у нас – с дебели мускули, с бруталност, с вулгарност, с жестокост. А не по нормалния начин. Има много хора, които това не го издържат.

    – Тъжна картина чертаете, с песимизъм. Има ли опасност други малцинства у нас да се превърнат в мнозинство?

    – Има опасност за българското население. В много райони с български турци откровено се провежда политика на етническо или етнонародностно прочистване, на изгонване.

    – Бихте ли дали аргументи за това твърдение.

    – Вземете един град като Търговище или Разград, вижте какво е било съотношението между едното и другото население преди 20 г. и сега; вижте структурата на бизнеса по линия на едното и на другото население; вижте в администрациите – едното население как е представено спрямо другото и накрая ще установите, че нещата са много тревожни.

    – А ромите?

    – Ромите имат 1% добре образовани хора, 10-ина процента средно образовани, 10-15% минимално образовани хора, другите са неграмотни. Последните по същество са хора от ХVII век, не са дори от ХХ век. Дори индустриалното общество на ХХ век изисква базова ограмотеност и окултуреност. Това става единствено чрез ходене на училище. Но съзнателно, а не само да го посещаваш заради баничката. Да ходиш и да се напъваш да учиш, да усвояваш социални умения поне до 16-годишнината си, т. е. завършено основно образование… Ситуацията с ромите у нас е катастрофална!

    – Картината, която описвате, не е станала изведнъж.

    – Станала е за 20 г. Пълната неграмотност при ромите в средата на 80-те спадна до около 30%, а днес при младите ромски поколения се генерира двойно по-голяма – над 60 на сто. Това е катастрофа.

    – Наскоро управляващите дадоха да се разбере, че ще махнат гетото на столичния бул. „Европа“.

    – Не може да го махнат. Когато махнеш физически гетото от единия квартал – там са 20 000 души, те се преместват и за един месец са направили две други гета. Трябва да направиш така, че хората сами да излязат от гетото и сами да поискат да отидат при другите хора. Не да се обособяват в етническо гето.

    – Това обаче не изисква ли много дълъг процес?

    – Комплексни усилия трябват – на икономика, на държава, социални служби, медии, на ромските партии, които да не сегрегират и капсулират това население, а да правят политика на отварянето му към другите българи, общности и култури, към цивилизования начин на живот у нас.

    – За да напуснат хората държавата си, означава, че те не са доволни от живота си, от властта. Проблемът не идва ли от лошото управление?

    – Ето, колко време чакаме. Колко власти се смениха и все чакаме добрата власт, която така и не идва.

    – Анализаторите ще ви кажат, че грешите. От 20 г. насам сегашната власт е най-долюбваната.

    – Няма такова нещо. Сегашната власт тръгна с изключително висока стартова позиция и само за 7-8 месеца рейтингът тревожно започна да се свива.

    – А извънредните избори в Габрово наскоро? Та резултатът там повтори парламентарния вот?

    – Габрово е локално място. Това, че на Цветанов и на Борисов личните рейтинги са на космическа височина, само замазва общата картина. Гледайте как е паднал рейтингът на правителството като институция, на парламента, вижте колко притеснително нисък е рейтингът на възлови лица като на шефа на НС, на финансовия министър.

    – Но те винаги са били ниски.

    – Добре, да сравним правителството на Костов 1997 г., на Сакскобургготски 2001 г. и ще видите, че през първата година рейтингите на днешното правителство падат много бързо. С ниска стартова позиция започна само кабинетът от 2005 г., но другите два започнаха с много висока. Като ги съпоставим, ще се види, че темпът на намаляване сега е сериозен.

    – Каква оценка бихте дали на това управление?

    – Това управление ме притеснява. Имам усещането, че страната вместо до антикризисни процеси беше докарана обратно – до блокиране. Отстрани изглежда, че икономиката ни, администрацията са спрели да работят и чакат. В условията на криза трябва да си мобилизиран, да активираш неизползвани ресурси.
    Нещо да сте чули за усвояване на еврофондове?

    – Как? Та премиерът точно с това се хвали – при Станишев спряха всички пари, сега при ГЕРБ са пуснати.

    – Зная какво казва. Само че аз ви говоря за процент усвоени пари, а не за пуснати проекти. Това е като бъдещо несигурно събитие – някой щял някъде да ги усвои. Не виждам раздвижване, освен метрото в София или магистрала „Тракия“, дано да стане до 2012 г. Но друго не се случва. Всички останали проекти, включително големите, са стопирани.

    – Вие не сте ли чули – Симеон Дянков каза, че излизаме от кризата?

    – Дянков около 15 пъти каза, че излизаме от кризата и веднага след него се разбираше, че това, дето е казал, няма да стане. Той си вярва и затова му пада рейтингът.
    Щяхме да излизаме от кризата през април – не стана. Щяхме през май – и това не стана. Сега чакаме да се върнем от морето. Извинявайте, но да отлагаш по този начин излизането от кризата звучи доста несериозно. Финансовият министър трябва да борави с точни числа – като каже една дата, тя трябва да се случи. Но нищо такова не виждам.
    Дянков казва срокове, но премиерът след това ги отрича. Все първият опровергава втория. Фатално и несериозно за държавата е това управление, в което премиерът и вицепремиерът трябва всеки ден да се опровергават.

    – От какво има нужда държавата днес?

    – От здрава ръка – не полицейска, а управленска. Която има стратегия, последователни стъпки, които си поставя, и ясно и смело, макар и с малки крачки, да върви към следващата.

  • Ще осиновяват ли наистина по-лесно деца у нас българите, живеещи в чужбина?

    Автор: Мери Тодорова, член на Гражданска инициатива на българи, живеещи в чужбина за равни права при осиновяването

    В последните седмици голяма част от българските медии се надпреварваха да отразяват благата вест: след оплаквания за дискриминация, след изразено недоволство от новоприетия Семеен кодекс в частта му относно осиновяването, българите, пребиваващи в чужбина щели да могат най-сетне да осиновяват по-лесно български деца!

    У част от българите, живеещи в чужбина, както и у широкото обществено мнение, остава впечатлението, че видите ли, българският законотворец прави благороден жест към сънародниците, живеещи повече от 183 дни в годината извън пределите на България, че те са били несправедливо засегнати от набързо приетия в последния ден на предишното Народно събрание Семеен кодекс, че са се оплаквали от това, но сега, с поправките му, им се дава възможността да осиновяват по-лесно.

    Но така ли е наистина? Малко като в стария виц :”Те не били компютри, а компоти”. Та и в този случай: от публикувания на страницата на Министерство на правосъдието проект на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, става ясно, че всъщност предвижданите поправки засягат единствено вписаните в националния регистър за осиновители към момента на влизане в сила на новия Семеен кодекс, както и кандидат-осиновителите, които са били в съдебна процедура по осиновяване на конкретно дете към същия този момент. По данни на Министерство на труда и социалната политика се касае за 200 кандидат-осиновители.

    Но внушението, че се касае за благородството от страна на законодателя, не отговаря на действителността. Всъщност поправките, които се подготвят, се правят не защото законотворците искат да дадат възможност на българските осиновители, пребиваващи в чужбина, да осиновяват в бъдеще по-лесно, а защото новият Семеен кодекс създаде един правен тупик, при който процедурите на вече вписаните в националния регистър и на тези кандидат-осиновители, които са били вече в съдебна процедура по осиновяване на конкретно дете, е нямало как да бъдат продължени. В същото време институциите не са имали законово основание да отменят вписването в регистъра. Това е довело до абсолютно неправомерно и незаконосъобразно замразяване на процедурите на вписаните в националния регистър кандидат-осиновители, българи с местопребиваване в чужбина, както и до напълно незаконосъобразно нарушаване на интересите на 200 деца, пребиваващи и продължаващи да растат вече година, в институции (напълно безсмислено, след като имат определени осиновители, които ги очакват, за да им предоставят любяща семейна среда) и за които не се знае кога точно ще бъдат осиновени. С поправките държавата се опитва да излезе от правното недомислие преди да бъде осъдена от потърпевшите. За жалост децата, които са основните потърпевши и чийто интерес е потъпкан, не биха имали възможност да потърсят правата си.

    Освен тези 200 кандидат-осиновители, обаче, неустановен брой български граждани, пребиваващи в чужбина, са предприели стъпки средно около 2 години преди влизане в сила на новия Семеен кодекс и имат започната административна процедура по осиновяване, но не са били вписани в националния регистър, тъй като държавата по пребиваването им е била в процес на изготвяне на социалния им доклад. В предаване по една от телевизиите за първи път се чу цифрата 30 кандидат-осиновители, намиращи се в процедура преди вписване в националния регистър при влизане в сила на Семейния кодекс. Тази цифра изглежда прекалено малка при положение, че има 200 кандидат-осиновители вече вписани в националния регистър. Но дори и да бъде приета за точна, не става ясно защо тези кандидат-осиновители се изключват от възможността да приключат процедурите си по стария ред. След средно две години административни процедури в две държави, след редица проучвания, решението тези кандидат-осиновители да трябва да започнат наново, от нула, процедура, но вече като международно осиновяване пред Министерство на правосъдието, не отговаря в никакъв случай на принципа на Административно процесуалния кодекс за съразмерност, нито на принципа за процесуална, административна и финансова икономия нито за администрацията, нито за осиновителите, а най-малко за децата в домовете. Неизвестно защо, законотворците нямат желание да бъдат довършени тези процедури по реда на стария Семеен кодекс, по който са започнали, въпреки че в мотивите към новия Семеен кодекс, както и в тези към поправките към него, няма никакво споменаване защо се налага незабавно прилагане на приетите норми относно осиновяването от българи, живеещи в чужбина.

    В бързината си да поправи част от недомислията, приети с новия Семеен кодекс, законотворците ни отново не вземат под внимание всички хипотези, съществуващи в настоящата българска действителност и така създават предпоставки за нови несправедливости. Не е помислено, например, за хилядите български семейства, при които единият съпруг живее в Родината, но другият работи в чужбина. Той може да е заминал с временен договор, но бидейки повече от 183 дни в чужбина, попада под разпоредбите на международното осиновяване. Според чл.48, ал.7 от Кодекса на международното частно право:
    „под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки”.

    При липсата на ясни критерии и при разнородните житейски сигуации, в които се намират немалка част от българските семейства, Регионалните дирекции за социално подпомагане ще са тези, които ще трябава да правят проучване и решават във всеки конкретен случай дали и двамата съпрузи живеят преимуществено в България. Това определено ще доведе до противоречива практика, в разрез с интересите и правата на деца и осиновители. Поне при сега съществуващата правна рамка, както и при тази, посочена в проекта на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс, семейство с двойно домакинство в две различни държави, попада под нормите на международното осиновяване.

    Така тези семейства ще трябва да кандидатстват за вписване в международния регистър за осиновители (ако разбира се отговарят на изискванията на държавата по пребиваването си да бъдат трайно установени там) и за деца, одобрени за международни осиновявания. За разлика от българските семейства, които към момента на подаване на документи за осиновяване живеят в България (но могат без проблем веднага след осиновяването да заминат и се установят в чужбина), те ще могат да осиновят само дете, получило 3 отказа по националния ред, в повечето случаи дете със специални нужди (тежък недъг или тежка болест).
    Не всички българи в чужбина са непременно заможни или отговарящи на изискванията за предприемане на такава стъпка, тъй като в редица държави по местоживеене има специални изисквания за осиновителите на болни деца – да имат педагогическо образование, да имат свои биологични деца и т.н,. С това живеещите в чужбина български граждани са принудени от страна на българските законодатели да осиновяват дете от трета страна. Но за да направят това, българите зад граница трябва да са се установили трайно в държавата си по местопребиване, защото за разлика от българското законодателство, предоставящо право на чужденците да кандидатстват за осиновяване по национален ред след 183 дни пребиваване в България, в тези държави се изискват години престой, за да се придобие правото на кандидатстване за осиновяване (например 3 години в Германия).
    На практика с новите промени в Семейния кодекс, хиляди българи, печелещи хляба си в чужбина и подпомагащи родната икономика със спеставянията си, се поставят в задънена улица – невъзможност за осиновяне като живеещи в България български граждани, невъзможност за осиновяване в страната по местоприбиваване или в трета страна поради недостатъчно трайно установяване или поради преимуществото, осигурено най-вече за гражданите на държавите, в които пребивават.

    Представителите на институциите, отговорни за осиновяването – Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Агенцията за защита на детето, в медийните си изяви аргументират както нормите на новия Семеен кодекс по отношение на осиновяването от български граждани, пребиваващи в чужбина, така и подготвяните поправки към него, с най-добрия интерес на детето и с изискванията на Хагската конвенция относно международното осиновяване.

    Но както видяхме, ако законотворците се интересуват наистина от най-добрия интерес на детето, те не биха допуснали деца с определени осиновители, да живеят година и повече в институция, при положение, че знаят значението на престоя в институция за психическото и физическо развитие на децата. Ако наистина най-добрият интерес е водещ, не би се пропагандирало бързото закриване на домовете, без да има изработена подходяща социална политика за подпомагане на биологичните родители, нито разработена система за приемна грижа.
    Цитираната през цялото време от отговорните институции Хагска Конвенция няма за цел да създава единен международен кодекс на осиновяването, а да посочи основните изисквания, необходими да осигурят, че международните осиновявания се правят в най-добрия интерес на децата и да създаде механизъм за предотвратяване на отвличанията, продажбите и трафика на деца (Сборник с добри практики по Хагската конвенция, http://www.hcch.net/upload/adoguide_e.pdf). Редица държави – страни по тази конвенция са намерили най-добрия за техните интереси начин да отговорят на изискването на нейния чл.16, ал.1, т.б, да се взема надлежно предвид условията, в които е било възпитавано детето, както и неговия етнически, религиозен и културен произход.

    Така например Съединените американски шати, отскоро страна по Хагската Конвенция, са намерили интересен начин да защитят както интересите на американските деца, така и на осиновителите, американски граждани, пребиваващи в чужбина. САЩ изрично подчертават, че смятат гражданите на САЩ, пребиваващи в страна по Хагската конвенция за пребиваващи в САЩ, ако имат постоянен адрес в САЩ или имат намерението да се установят в САЩ преди 18-годишна възраст на осиновеното дете. Намерението за установяване в САЩ не подлежи на доказване, тъй като се смята, че всички граждани на САЩ имат намерението да се установят отново в родината си. Осиновяванията се разглеждат по национална процедура. Изрично се посочва, обаче, че в тези случаи трябва да се следват и изискванията на държавата по местопребиваване, свързани с Хагската конвенция и кандидат-осиновителите да се обръщат колкото се може по-бързо към Централния орган на тази държава.

    По подобен начин и България би могла да потърси най-ползотворния начин да отговори на международните си ангажименти, спазвайки основния европейски принцип на пропорционалност между търсените резултати и начините им на постигане и защитавайки най-добрия интерес на детето да израсне в близка до родната му среда.

    Но явно до момента това не е основен приоритет за нашия законодател. Явно за него е без значение дали дадено дете ще запази българските си корени, ще отрасне в дом, в който се говори български език и се спазват български обичаи. Може би децата, осиновявани в чужбина се смятат за втора категория и българската държава не се интересува дали те ще продължат да се чувстват българи? А колкото до потенциалните български осиновители, работещи и живеещи в чужбина, явно българската държава е напълно равнодушна дали те ще осиновяват български деца или например етиопски такива.

    Но при всички положения, недопустимо е превратното представяне в медиите на бъдещето на осиновяването от български кандидат-осиновители с местопребиваване в чужбина. Защо се използва бъдеще време, когато предлаганите поправки се отнасят само и единствено за минала несправедливост и точно определена група хора? Кой има интерес от това? Кому е нужно да бъде манипулирано по този начин общественото мнение?

    Copyright © CROSS Agency Ltd.

  • Внасяли ли са осигуровките си другарите от БКП, ДКМС, БЗНС, БПС?

    Комунистическият режим в България беше подкрепян и от система от тоталитарни организации, издържани от държавата (БКП, ДКМС, ОФ, БЗНС, САБПФК, БПС), които утвърждаваха еднопартийната диктатура.

    Благодарение на това, че укрепват антихуманна властова система, щатните функционери на тези организации – председатели, секретари и сътрудници на национално, окръжно, градско и общинско ниво, са се ползвали с многобройни материални и правни привилегии и облаги.

    Получавали са заплати, значително по-високи от тези на работниците на физическия и умствения труд, допринясяли реално за развитието на икономиката. Поради това и днес получават по-високи пенсии от тях.

    Но дали комунистическите функционери са внасяли осигуровки във фонд ДОО, което да им дава основание да претендират за пенсии сега ? Наскоро открити архивни ведомости за заплати на апаратчици от ОФ показват, че такива осигуровки липсват.

    Последният председател на тази организация е днешният омбудсман Гиньо Ганев. Може би той ще си спомни внасял ли си е осигуровките преди 1989 г. и как са стояли нещата със стотиците му подопечни добре платени общински ОФ председатели и секретари.

    На същите въпроси следва да отговорят и последните председатели на БКП – Александър Лилов / днес стратег на БСП /, ДКМС – Андрей Бунджулов / днес съветник на Георги Първанов / , БПС – Кръстьо Петков / днес председател на ОБТ / БЗНС -Виктор Вълков / бивш агент на ДС и кандидат за президент, днес пенсионер /.

    Къде са документите за внасяни осигуровки от функционерите на тоталитарните организации ? Ако такива документи липсват, то на какво основание днес им се изплащат пенсии ? На този въпрос трябва да отговорят и от архива и ръководството на НОИ.

    ––––-
    Гражданска петиция за намаляване пенсиите на щатните функционери на ДС и тоталитарните организации:

    http://bgpetition.com/namaliavane-pensiite-na-rabotilite-v-DS-i-totalitarni-organisazii/index.html

    За контакти: Васил Къдринов, 0889 032 954

  • Алексей Петров излиза на свобода

    Алексей Петров излиза на свобода в четвъртък, 15 юли. Тогава Софийският градски съд ще гледа за пореден път мярката за неотклонение на арестанта, поискана от неговите адвокати. Това съобщиха за Frognews.bg източници от магистратските среди.
    Според тях до момента прокуратурата така и не е предоставила неоспорими доказателства за извършените престъпления, в които бе обвинен българския „октопод”, както от МВР нарекоха арестанта при задържането му.

    Това ще е голяма победа за защитата на Трактора в лицето на адвокатите Васил Василев и Ина Лулчева, коментираха техни колеги, пожелали анонимност. Според тях двамата защитници навлезли в странни схеми, поемайки защитата и на бившия премиер Сергей Станишев, който бе накиснат преди няколко месеца от Петров, че е загубил секретни документи. Юристи са категорични, че това е безпрецедентен случай и в нормални страни подобно поведение би било осъдено остро от колегията. Тук обаче това нямало как да стане, тъй като Василев и Лулчева са от една кантора с Даниела Доковска, която пък от 2008 г. е шеф на Висшия адвокатски съвет (ВАС). Юристи недоумяват каква ситуация ще се получи, ако случаят със Станишев стигне до съд, където двамата му адвокати биха разпитвали главният свидетел Алексей Петров, на когото също са защитници.

    Вероятността Петров да остане в ареста се оценявала от наблюдатели на разследването на не повече от 1-2%.
    В последно време Петров все по-често започна да прави изявления пред медиите по време на посещенията си в съда, където се гледаха исканията за освобождаването му. Последният път той говори свободно пред една телевизия близо десет минути, без охраната да се намеси, което е недопустимо. Това стана на 8 юли, когато Софийският градски съд засекрети делото по искането на Алексей Петров да излезе на свобода. В разрез с изискванията на закона и установената практика съдия Емилия Колева дори не пусна журналистите в залата, за да прочете определение, с което да обяви гледането на делото при закрити врати. Това не попречи на известния арестант да развие тези и да отправи обвинения срещу бивши свои колеги от ДАНС.

    По-късно той обяви, че от делото липсвали документи, които сам бил дал на прокурорите.

    Обвинителят Светозар Костов на свой ред шокира обществото като съобщи пред в. „24 часа”, че Петров – Трактора се занимавал в ареста с научна дейност. При него били пускани някакви учени, с които той работел по важен проект. Юристи заявиха, че ако това е така, то България ще влезе в световната практика с уникален принос в хуманитарното отношение към обвинени в мафиотска дейност. Те се питат какво би станало, ако и други арестанти поискат да ги посещават преподаватели по английски, филолози или изследователи на етносите.

    Алексей Петров, бивш съветник на бившия директор на ДАНС Петко Сертов и известен като „бивша барета“, бе арестуван на 9 февруари 2010 г. по време на полицейска акция в нощни клубове в София. Тя прерастна в по-мащабна операция под наименованието „Октопод“, съобщи по-късно вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Задържани бяха и хора, свързани с източване на ДДС и на металургичния комбинат „Кремиковци“ и за много други престъпления.
    Алексей Петров е в управлението или поне има отношение към дейността на застрахователна фирма и е преподавател в УНСС, доктор на икономическите науки, собственик на басейна „Спартак”, консултант, каратист.

    Вътрешният министър уточни тогава, че акцията е срещу една „много добре организирана и стройна престъпна група“, която е съществувала от близо 10 години и е упражнявала дори политическо влияние. Престъпниците са се занимавали с проституция, пране на пари, кражба на ДДС и укриване на данъци.

    До момента обаче не бяха разкрити покровители на Трактора, за каквито се твърдеше в началото, че има данни. Нещо повече, самият Алексей Петров обвини чужди посолства в София, че техни служители са участвали в отстраняването на неудобни хора. Поиска и среща с американския посланик у нас Джеймс Уорлик, но той отказа.

    Очакванията са, че след излизането си от ареста, Трактора ще се заеме с реализацията на политически проект, който да е алтернатива на сегашното управление. Самият Петров неведнъж е признавал, че се интересува от политиката и не изключва възможноста някой ден да се включи в нея. За лидер на проекта щял да бъде издигнат съпруга на негова близка журналистка. Същият вече участвал в предизборната кампания на РЗС за кмет на Габрово и споделял, че в скоро време се очаква разгръщането на мощен антиправителствен фронт.

    Освобождаването на Алексей Петров ще е силен шамар за усилията на МВР през последната година да се справи с организираната престъпност, както и за прокуратурата, която твърдеше, че има достатъчно доказателства за мафиотската му дейност. Свидетелите, които проговориха за отношенията си с Петров също са в паника, защото се страхуват за живота си и безопасността на близките си.

    http://frognews.bg/

  • С гладна стачка българин обяви в Брюксел война на ядрената мафия

    Бузпрецедентна безсрочна гладна стачка започна вчера 12.07.2010 г. в 14,25 часа българско време (13,25 ч белгийско) ядреният физик от България Георги Котев. Протестът му е срещу престъпленията на ядрената мафия и заради отказ от прозрачност по въпроси на ядрената безопасност в България. Бунтът на Котев е насочен не към личен проблем, а в защита на обществен интерес.
    Протестът на българина ше бъда на площад “Шуман” в Брюксел, където са разположени едни от най-важните институции на ЕС, включително и ЕК. На гърдите и на гърба си физикът е поставил големи плакати с надписи: “Безсрочна гладна стачка срещу Европейската комисия” и “Защо ЕК не работи срещу ядрените престъпления”. Котев ще раздава и листовки на гражданите, които искат да се запознаят с проблема и разкриията, които е направил в България.

    Минути преди да започне демострацията Георги Котев заяви за Frognews.bg по телефона: “Стачката е срещу тотолания отказ на всички български институции и всички европейски, основно Европарламента и ЕК да разследват уникално в световен мащаб криминално престъпление. Става дума за подмяна на ядрено гориво, а престъплението се извършва в продължение на 6 г. в АЕЦ “Казлодуй”. Всички доказателства, може би над няколко хиляди страници, са събрани от мен и публикувани в Интеренет. Те доказват, че става дума за престъпление. Описани са хората, които извършват и прикриват това в България. Всичко е абсолютно ясно и е много лесно да бъде доказано и вкарано в съдебна зала, но парите, които се крадат от тази схема, са огромни, и интересите също.

    Гладната стачка е въпрос на морал, но и на чест. Аз се боря, за да докажа това престъпление единствено и само, за да не бъда направен съучастник на тези хора. В момента, в който се откажа да се боря и да искам престъплението да бъде разкрито, ставам автоматично съучастник на тези хора, а това не мога да го понеса”.

    Котев съобщи още, че идеята му е да си купи палатка и да я разпъне на площада в белгийската столица, но все още не е изяснил дали има това право и дали властите ще му разрешат подобни действия.

    Решението си физикът, който през 2008 г. емигрира от България, оповести преди месец с нарочни писма до посланиците на европейските държави и САЩ у нас, както и до официалните български институции.

    Георги Котев е 45-годишен. През 1991 г. е завършил Московския енергетичен институт, а след това над 17 години работи тясно в областта на реакторната и ядрена физика, бил е главен експерт „Реакторно-физични анализи” в АЕЦ „Козлодуй”.

    По време на работата си в АЕЦ установява, че централата работи с нелицензирано ядрено гориво, внасяно от Русия. Според него то най-вероятно е отработено в европейски централи, след това е рециклирано в Русия и изпратено в България. Така руснаците ползват страната ни като база за ядрени експерименти, а над 500 милиона евро са щетите от далаверите с нелегалното гориво.

    Днес пък в 12 часа под лозунга “Гладна стачка в Брюксел на Георги Котев, ядрен физик, срещу недосегаемите в БГ” на площад “Независимост”, между Президенството и Министерски съвет в столицата, се събраха около 20 членове на Комитета за защита на Георги Котев и Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская”.

    „Тук сме за да изразим нашата съпричасност и подкрепа към физика Георги Котев. Постъпката му не е отчаяние, а знак за морал и почтеност, заяви пред Frognews.bg Петър Пенчев, член на организаторите. За пореден път той алармира, че управляващите и институциите прикриват едно огромно престъпление с използване на нелицензирано ядрено гориво, внасяно от Русия.

    Петър Пенчев обяви, че разкритията на Котев са подкрепени с много факти и материали, а наскоро Европейският парламент е изпратил до България доклад, от който на 100% става ясно, че през периода 2004 – 2008 г. в АЕЦ ”Козлодуй” е използвало ядрено гориво, за което не е имало предписание какви стойности трябва да показва в работен режим. Тоест, то не е било експериментирано и лицензирано, обясни Пенчев.

    Двата обществени комитета водят съдебна сага и с министерството на икономиката и енергетиката. То отказва да предостави секретен доклад с тайни стойности на горивото, което се прилага в АЕЦ, а следващото дело е отложено за септември.

    Днешната проява на Комитета за защита на Георги Котев и Асоциацията на свободното слово “Анна Политковская” бе стриктно охранявана от 7-8 полицаи. Първоначално те отказаха протестът да бъде пред шадравана до Президенството, с мотив, че в близост се провеждало друго събитие. /Фрогнюз – http://frognews.bg/

    Още по темата вижте – линк.

  • Човекът деградира, остава му само мозъкът

    Според китайски учени хората деградират физически, затова в бъдеще от нас ще остане само мозък.

    Регресът на физическите способности на съвременния човек е налице – ако нашите прадеди са могли с лекота да изминават по 50 км на ден или да яздят цял ден, то днес такива способности показват само спортистите и то далеч не всички, показва проучването, цитирано от Агенция КРОСС.

    Учените директно свързват физическата деградация с развитието на технологиите. Именно заради технически прогрес хората са загубили голяма част от способностите си. Ако работата върви така и в бъдеще, то, твърдят учените, късогледството ще стане нормално, тъй като хората ще забравят, че може да се гледа и надалеч. И това ще бъде само началото.

    Впрочем, до днешните изводи на китайските мъдреци, преди 10 години е достигнал американецът Бил Джой. През април 2000 година той публикува статия, в която пише „Нашите най-мощни технологии на XXI век: роботехника, генно инженерство и нанотехнологии, заплашват да направят от хората изчезващ вид“.

    Хората все по-често предпочитат да прехвърлят своите функции, а понякога и съдбата си във властта на информатиката и технологиите, предпочитайки виртуалния свят пред реалността. Учените не изключват възможността в бъдеще хората да деградират толкова много, че единствено мозъкът да остане органът, способен да функционира, а останалите части на човешкото тяло да атрофират и да станат безполезни.

    Източник: http://dir.bg

  • Зов за помощ: В артцентър “Хефест” дъждове съсипват труда на хора с увреждания

    В редакцията получихме следното писмо:

    Уважаеми Дами и Господа,
    Пише Ви пазарджишката народна певица Иванка Иванова в качеството си на Програмен Директор и лице, отговорно за връзки с обществеността.
    От скоро съм член на управителния съвет на фондация “Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с неравностойно социално положение – Хефест” град Пазарджик. Фондацията съществува и се самофинансира от 2003 година до сега и въпреки световната криза тя по чудо оцелява. Основната и мисия е да помага на хора в неравностойно социално положение (с увреждания,социално слаби, самотни и други) да осмислят своят ден чрез социални контакти, труд и искуство. От самото си създаване Фондацията успя да се сдобие със собствена сграда (дървена барака, от 1977 година) предоставена от община Пазарджик на 30.08.2005 година за 10 годишно безвъзмездно ползване. Състоянието на помещението от самото начало е в окаян вид. След последните снеговалежи на зимата 2010 част от покривната конструкция хлътна и има опастност от срутване на едно от помещенията. Спешно се нуждаем от ремонт на покривната и таванната част на помещението, в което ежедневно се провеждат заниманията. Моля да бъда извинена за това, че Ви безпокоя, но смятам, че ще се намерят съпричастни хора, който ще ни подкрепят и ни помогнат да изпълним нашата благородна мисия докрай, защото без Вашата помощ тя е обречена. Бихме се радвали да откликнете на нашата молба .Ние сме отворени за всяка Ваша подкрепа, била тя парична, свързана с ремонта на покривната и таванната конструкция или материална (прежди, дантели, мъниста, копчета, машини и уреди за работа с хартия, текстил) и евентуални поръчки на нашите изделия. Моля, пишете ни. За всяко Ваше дарение ще получите: Акт за дарение, Приемно предавателен протокол, Благодарствено писмо. Отразяване на събитието в снимков материал от българските медии.

    Нека Бог освети нашето дело и се намерят добри и съвестни хора да ни помогнат с каквото и да било!

    В артцентър “Хефест” мечтаят някой строителен предприемач да им дари нов покрив над главата

    Публикация на в-к Труд

    Петъчните дъждове за пореден път съсипаха доста от труда на хора с увреждания, които работят в местната фондация “Хефест”, оплака се председателката Пенка Кацарска. В бараката, където работи артцентърът на фондацията, няма помещение, където да не тече. Най-страшно шурти в склада, но и в работилницата в дъждовно време от тавана се леят потоци.
    Бурята в петък съсипа готови изделия за около 50-60 лева. По-малко от друг път, защото хората вече си знаят и видят ли облаци, спасяват, каквото могат и където могат. При предишни подобни инциденти в боклука е отивала стока за по 200-300 лева. Старата барака е била заливана не само откъм таваните, но и откъм двора на училище “Отец Паисий”, където се намира. Теренът има някакво недомислие, заради което при порой реки потичат към артцентъра. В архива на организацията не липсват снимки на
    хора от фондацията, нагазили до глезени в дъждовни потоци
    “Опитахме се да се справим само с проблема, но се оказа, че не можем да намерим пари за нов покрив, споделя г-жа Кацарска. В момента няма отворени програми за ремонт, реконструкция и модернизация. По работещите програми пък няма нито такова перо за разходи, нито донор, който би се съгласил да осигури нужните средства. Миналата година много се надявахме на един проект за 100 хиляди лева, с които артцентърът щеше да стане чудесен! И от общината, като стопанин на помещенията, имахме съгласие, че ще бъдат отпуснати 20 хиляди лева самоучастие. В последния момент донорът ни съобщи, че няма смисъл да се инвестират толкова много пари в такава порутена барака”.
    След ремонта на бул. “Цар Освободител” нещата още повече се влошили. От шума и вибрациите паянтавата сграда съвсем се разнебитила, а в покрива зейнали цели пробойни. Представители на фондацията потърсили съдействие от общината, откъдето им предложили да се преместят на втория етаж на сграда в кв. “Изток”. За хората с физически увреждания обаче ще е изпитание да се катерят по стълби, натоварени със стока или материали за работа, а и споделили, че ще се страхуват да се прибират вечер след работа от такъв район. И председателката се принудила да откаже.
    Според комисия от общински експерти
    ремонтът на помещенията би струвал около 11 хиляди лева
    За момента обаче те не са отпуснати. А трудещите се в артцентъра от ден на ден все повече губят надежда, че ще ги получат в тази криза…
    Най-новият член на управителния съвет на фондацията – народната певица Иванка Иванова, наскоро опитала и друго. Изпратила зов за помощ до българите, живеещи в чужбина. Посочила и банковите сметки на “Хефест”, за да могат евентуалните дарители да проверят легитимността на организацията. Вместо това обаче някои приели призива й като нигерийско писмо – с присмех и подигравки.
    А “Хефест” е вписана в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел
    към Министерството на правосъдието, регистрирана е в Агенцията за социално подпомагане, работи с програмите на Агенцията по заетостта. Дори членува в Националния съюз на кооперациите на инвалидите и в Съюз на военно-инвалидните кооперации в България. Тази пролет имаше успешно представяне на Пловдивския панаир, единствена от Пазарджишка област.
    Фондацията е единствена по рода си в страната. Вече 7 години работи без финансиране, разчитайки само на проекти и на приходи от собствен труд. За това време по програми на Бюрото по труда са обучени на занаят 7 души с различни физически и психически увреждания. Те самите не вярвали, че могат да правят нещо и сами да изкарват прехраната си. Сега са толкова свикнали с работата, че дори без пари напират да идват в работилницата, дори само заради приятно прекараното там време. Общо 22 човека изготвят различни изделия на приложното изкуство, помагат им неколцина здрави доброволци.
    Всички се радват и на най-малката помощ и подкрепа на околните. Нуждаят се от материали, за да оцелеят в кризата – прежди, дантели, копчета, машини и уреди за работа с хартия, платове… Все неща, които търговците на кинкалерия и на дрехи втора употреба хвърлят направо в контейнерите, без да се замислят. Нуждаят се от фирми, които да изкупуват готовите изделия. Но в момента най-много биха се зарадвали, ако някой строителен предприемач им предложи здрав покрив над главата.
    “В Пазарджик работят толкова строителни фирми, които изпълняват поръчки за стотици хиляди или дори за милиони лева. Ако някоя от тях се заеме да ремонтира само покрива ни, надали ще й струва повече от 1000 лева, предполага председателката. Това може да спаси работните места на болни хора, които иначе не биха могли да си изкарват прехраната другаде. А фирмата би могла да постави в замяна своя реклама на поправения покрив и също би имала полза”.
    Въпреки всичко артцентърът упорито продължава да работи. Ако успее да преплува кризата, отново може да дава работа и прехрана на хора, които не са знаели колко много неща могат да вършат. /Дора АЛЕКСАНДРОВА/

  • Испания е световен шампион!

    Испания за първи път в своята история спечели  световното първенство по футбол!

    Точно така както предрече прочутият октопод Паул.

    Паул,който обитава аквариума в Оберхаузен, стана известен по целия свят с безпогрешното познаване на победителите във футболните мачове на Мондиала.

    Мачът завърши при резултат 1:0 след продължения.

    Още в петата минута испанците можеха да открият след удар на Серхио Рамос, но отлична реакция на вратаря на Холандия Маартен Стекеленбург запази равенството.

    Добра атака в 11-ата минута за малко не донесе гол за Испания, но след шут на Рамос, защитник в оранжево изби в корнер. Веднага след това Вия среля от воле, но не намери вратата.

    В 18-ата минута Снайдер опита късмета си от свободен удар, но Касияс не трепна и улови.

    Тези минути бяха доста нервни за нула време и съдията Хауърд Уеб нашари мача с общо пет официални предупреждения – всички за особено груба игра.

    В 37-ата минута ван Перси подаде удобна топка към Матайсен, но защитникът се размина с топката на няколко метра от вратата.

    В последната минута на полувремето Икер Касияс се справи отлично след удар на Ариен Робен от границата на пеналтерията.

    По подобен начин под ъгъл Робен стреля отново и 52-ата минута, а Касияс отново игра на високо ниво.

    Течеше 62-ата минута, когато Уесли Снайдер подаде отлично към Робен, който се възползва от грешка на Пике и се озова абсолютно сам срещу Касияс. Завършващият удар на Ариен обаче не беше на ниво и стражът на „Ла Фурия“ изби с крак в корнер.

    Жестът обаче беше върнат от испанците в лицето на Давид Вия, който пропусна от два метра пред Стелекенбург.

    В 77-ата минута Серхио Рамос се извиси над всички след корнер, но ударът му с глава не намери целта.

    Това бяха минути на испанците, които натикаха „лалетата“ в тяхната половина, а играчита от Ниската земя имаха страхотни трудности при изнасянето на топката зад центъра на терена.

    Мълниеносна „оранжева“ контра в 83-ата минута обаче изведе Робен отново сам срещу вратаря, но победител в спора отново беше Касияс.

    До края на редовното време мачът беше двуостър, но нерезултатен и завърши 0:0. Предстоят продължения.

    В 95-ата минута беше ред и на Маартен Стекеленбург да спаси своите след като Фабрегас се озова очи в очи с него. Минута по-късно на другата врата Касияс се размина с топката, но Матайсен не успя с глава да отбележи.

    Фрапантна грешка в отбраната на „лалетата“ в 98-ата минута изведе Иниеста на стрелкова позиция, но халфът на Барселона се засуети и ван Бронкхорст успя да осуети набега му.

    Испания продължи да доминира и в 101-ата минута удар на Хесус Навас бе отклонен от играч на Холандия, колкото топката да излезе на сантиметри в корнер.

    В 110-ата минута на мача Джони Хейтинга от състава на Холандия, който вече имаше жълт картон фаулира откъсващия се напред Иниеста и Хауърд Уеб не се поколеба да му покаже втори картон и да го изгони.

    Обърканата защита на Холандия допусна поредна грешка в 117-ата минута на мача, която този път обаче се оказа фатална. Топката попадна в Андрес Иниеста леко под ъгъл вдясно и той без да се бави я вкара във вратата на Маартен Стекеленбург за 1:0 за „Ла Фурия“.

    Това беше и всичко в този мач, след който светът има шампион, който вдига купата за първи път в историята си. Така след европейската титла преди две години в Австрия и Швейцария, „Ла Фурия“ прибави и световна във витрината си.
    ––
    Холандия – Испания 0:1

    Голмайстор: 0:1 Андрес Иниеста 117 мин

    ст. „Сокър Сити“, Йоханесбург

    Съдия: Хауърд Уеб (Англия)
    Жълти картони: Робин ван Перси (Хол) – 15 мин, Карлес Пуйол (Исп) – 17 мин, Марк ван Бомел (Хол) – 22 мин, Серхио Рамос (Исп) – 23 мин, Найджъл де Йонг (Хол) – 28 мин, Джовани ван Бронкхорст (Хол) – 54 мин, Джони Хейтинга (Хол) – 57 мин, Йоан Капдевиля (Исп) – 67 мин, Ариен Робен (Хол) – 84 мин, Джони Хейтинга (Хол) – 110 мин, Грегори дер Виел (Хол) – 111 мин, Йорис Матайсен (Хол) – 117 мин, Андрес Иниеста (Исп) – 117 мин, Хесус Ернандес (Исп) – 120 мин.
    Червен картон: Джони Хейтинга (Хол) – 110 мин.

    Холандия: Маартен Стекелленбург, Грегори ван дер Виел, Джони Хейтинга, Йорис Матайсен, Джовани ван Бронкхорст (105, Едсон Браафхайд), Марк ван Бомел, Найджъл де Йонг (99, Рафаел ван дер Ваарт), Ариен Робен, Уесли Снайдер, Дирк Кайт (71 Елейро Елиа), Робин ван Перси

    Испания: Икер Касияс, Серхио Рамос, Жерард Пике, Карлес Пуйол, Йоан Капдевиля, Серхио Бускетс, Хаби Алонсо (87, Франсеск Фабрегас), Андрес Иниеста, Хави Ернандес, Педро Родригес (60, Хесус Навас), Давид Вия (106, Фернандо Торес).

    Автор: ЕМИЛИЯН ОНУФРИЕВ
    http://sportni.bg/

    ––––––––––––––

    СВЕТОВНОТО В ЮАР ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ФАКТИТЕ

    Нова Зеландия е единственият отбор без загуба на Мондиала

    Най-добър играч на първенството и носител на “Златната топка”: Диего Форлан (Уругвай)

    Най-добър голмайстор и носител на “Златната обувка”: Томас Мюлер (Германия)

    Най-добър млад играч до 21 години и носител на наградата на спонсорите: Томас Мюлер (Германия)

    Най-добър вратар и носител на наградата „Златна ръкавица“: Икер Касияс (Испания)

    Награда за феърплей: Испания

    Най-резултатен отбор: Германия – 16 гола

    Най-малко вкарани голове от отбор: Хондурас и Алжир – 0

    Най-много допуснати голове: КНДР – 12

    Най-много вкарани голове: Томас Мюлер (Германия), Давид Вия (Испания), Уесли Снайдер (Холандия), Диего Форлан (Уругвай) – по 5 гола

    Брой голове на първенството: 145

    Брой на жълтите картони: 246

    Брой на червените картони: 17

    Отбор без загуба: Нова Зеландия (1:1 със Словакия, 1:1 с Италия и 0:0 с Парагвай)

    Отбор без спечелена точка: Камерун и КНДР (с по 3 загуби в групите)

    Отбор с най-много победи: Испания и Холандия – 6

    Най-много отправени удари от отбор: Испания – 121

    Най-малко отправени удари от отбор: Нова Зеландия – 15

    Най-много отправени удари от играч: Асамоа Гиян (Гана) – 33

    Най-много удари в един мач: Уругвай – Гана – 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията) – 49

    Най-малко удари в един мач: Кот д’Ивоар – Португалия (0:0) – 12

    Най-много спасявания: Ричард Кингсън (Гана) – 24

    Най-много извършени нарушения от отбор: Холандия – 126

    Най-малко извършени нарушения от отбор: КНДР – 26

    Най-много извършени нарушения от един играч: Кейсуке Хонда (Япония) – 19

    Най-много нарушения срещу отбор: Испания – 134

    Най-много нарушения срещу играч: Андрес Иниеста (Испания) – 26

    Най-много нарушения в един мач: Парагвай – Япония – 5:3 след дузпи (0:0 в редовното време и продълженията) – 55

    Най-малко нарушения: Германия – Англия (4:1) – 13

    Отбор с най-много жълти картони: Холандия – 22

    Най-много жълти картони в един мач: Испания – Холандия (1:0 след продължения) – 13

    Най-много пасове от отбор: Испания – 3803

    Най-много пасове от играч: Шави (Испания) – 669

    Най-малко пасове от отбор: Нова Зеландия – 663

  • Особености на мюсюлманския секс – смърт и забрани

    Смъртната присъда заради изневяра, издадена в Иран, предизвика спорове сред български мюсюлмани. 43-годишната Сакинех Маохамади Аштияни ще бъде обесена, а не пребита с камъни, както се бе произнесъл иранският съд.

    Присъдата бе смекчена след международен натиск. Аштияни е осъдена през 2006 г., оттогава е в затвора и вече е изтърпяла наказанието 99 удара с камшик заради „незаконни отношения извън брака“ с двама мъже след смъртта на съпруга й.

    Трябва да бъде обесена, защото е нарушила свещените закони на Корана. Това мнение защитавали възрастни мюсюлмани в района на Велинград. Новината стигнала до тях чрез ходжи, които обяснявали, че въздържанието е задължително и е един от Петте стълба на исляма. Те подкрепяли решението на иранския съд и смятали, че именно подобна дисциплина щяла да спаси света от греховните изкушения. Сравнявали изневярата с употребата на наркотици, пиянството и убийствата.

    Младите обаче приемали с недоверие подобни аргументи. Много от тях били на мнение, че светът отдавна е съвсем друг от представите на религиозния фанатизъм.

    Момичета дори контрирали разпален проповедник и поискали да коментира изнесеното в пресата за бохемския живот на турската филмова звезда Фикрет Хакан. 76-годишният плейбой, който играе Феяз в сериала „Незабравима”, имал 5 брака и сам се хвалел, че е спал с близо 1000 жени. В същото време твърди, че е смирен мюсюлманин. Какви са били тези жени, чужденки ли? А ако част от тях са мюсюлманки и имат семейства или са вдовици и те ли трябва да бъдат пребити с камъни или обесени, попитали младите. Запитаният божи служител се ядосал и се скарал на неосъзнатите момичета, че богохулстват и мърсят светия Коран. За емоционалния спор пред Frognews.bg разказа очевидец.
    Младите помакини изтъкнали и още един аргумент. В подкрепа на свободата за Сакинех Маохамади Аштияни се обявили известни личност като бившият държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс, трима бивши британски външни министри, американските актьори Робърт де Ниро и Робърт Редфорд, както и френската актриса Жулиет Бинош. Те призовават за преразглеждане на случая и отмяна на присъдата.

    За какво всъщност става дума и какво представлява сексът сексът при мюсюлманите?

    В някои арабски държави все още се спазват средновековни обичаи. Някои от тях дават право на младоженеца и роднините му да пребият семейството на невестата, ако тя се окаже недевствена. Ако има смъртни случаи, биячите рискуват шириатския съд да им даде най-много условна присъда.

    Подобни и други архаизми принудили млади арабски учени да се опитат да обяснят какво означава секс по арабски в днешно време. Именно тази тема се обсъждала неотдавна на конференция в Ливан, на която били поканени известни арабисти от Оксфорд, както и ислямски духовници.

    Един от първите митове, който бил разбит на пух и прах бил този за романтичен секс в приказките на Шехерезада „1001 нощ”. Всички били единодушни, че в разказите на младата красавица става дума по-скоро за сексуални грубости, жестокост към деца и кърваво насилие.

    В много мюсюлмански страни все още съществува „убийство заради чест”, което позволява оказалите се недевствени невести да бъдат линчувани и убивани. В Йордания всяка година има издадени поне 20 такива смъртни присъди, в Йемен са близо 400. Съществува дори кула, от която хвърляли върху скалите покварените младоженки и жени, които били изневерили на мъжете си.

    В Мароко, ако жена е родила извънбрачно, веднага детето бива прибрано в приют, а на семейството й се налага огромна глоба. Самата родилка отива за 6 месеца в затвора.

    Жестоки наказания очакват и хомосексуалните в арабския свят. Заловен гей може да бъде кастриран на място. Лесбийките пък рискуват да им отрежат езика и да обръснат цялато им тяло пред очите на разярена тълпа.

    По време на конференцията в Ливан много млади хора, преди всичко студенти, се обявили против подобни отживелици. Те били на мнение, че сред мюсюлманските общества цари невежество и трябва час по-скоро младите да бъдат просветени в сексуалните тайни, за да изпитват наслада и удоволствие, а не страх и ужас. Идеята е сравнявана със сексуалната революция през 70-те години на м.в.

    Преди месеци в Ливан била проведена анонимна анкета сред омъжени жени. Оказало се, че само 50 на сто от тях са били девствени в първата брачна нощ. За да се избегнат скандали, бащите на много от тях предварително се договаряли със семейството на младоженеца и плащали солидна сума, за да се премълчи позорния факт. Същата хитрост от години използват и мюсюлмани в България, с тази разлика, че у нас процентът на „развалените” девойки бил доста по-висок. Рекордьори обаче се оказали фалшивите девици в Северна Африка. Там стигали и до крайности: след като се насладяли на „развалената” невеста, мъжете я предлагали на бедни, които не можели да си купят булка…

    Гейовете може и да са оплюти в арабския свят, но мъжкия секс е на почит. В затворите и до днес има традиция младите осъдени да играят ролята на булки. Първата „брачна нощ” обаче задължително принадлежи на надзирателите. В тази посока особено активни били мъжете в Саудитска Арабия. Там даже аргументирали мъжката любов със законите на шириата.
    За да се повдигне завесата пред арабския секс, в Ливан пуснали в ефир нощно телевизионно предаване „Шатер янки”. Рейтингът му за нула време стигнал неочаквани върхове. В предаването сексолози разговарят за хомосексуалните връзки, за кръвосмешението. Канят се и гейове, но с маски на лицата, а лесбийките в шоуто са така гримирани, че и майка им не би ги познала.

    Доста предразсъдъци има в мюсюлманските общности около аналния секс. Според някои ислямисти все пак няма категорична забрана от Аллах. Други обаче го отричат.

    Още по-разгорещени споровете предизвиква оралния секс. „Този секс унижава хората и ги принизява до най-низките животински инстинкти”, твърди мюфтията Ибрахим Десай от Северна Африка.

    Негови опоненти обаче цитират аята: „Вашите жени са вашата нива, ходете на вашата нива и я разработвайте както пожелаете и се бойте от Аллах…”

    Все пак в Корана се споменават две забрани. Първата е да се прави любов по време на месечния женски цикъл. Втората се отнася за оралния и аналния секс.

    Въпреки тези първи крачки на разкрепостеност, в арабския свят са сигурни, че всички пороци идват от християнския свят и най-вече от западната култура.

    Източник: http://frognews.bg
    Използвани са материали от e-motion.tochka.net, тopnews.com, pomak.eu и др