Всички авторски страници

Авторски

• Д. Панайотова: Сциентолозите са феодална корпорация, правят хората роби

  Десислава Панайотова е директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации “Св.св.Кирил и Методи”. От 2006 г. организацията й целенасочено работи за религиозна просвета, приобщаване на хората чрез курсове към ценностите и културата на православната църква. Консултира държавните институции, медии, сдружения и граждани за дейността на различните религиозни общности в страната.
  
  

  Интервю на Мая Стоянов
  
  – Г-жо Панайтова, следите ли скандала с анонимното разпространение на сциентоложка литература в библиотеки в страната, кой стои зад дарението, кои райони е обхванало?
  
  – Известно е, че Центърът за сциентологична информация за Европа се намира в Дания и даренията, които са получени в няколко области в България, са с датски адрес. Такива книги са засечени в София, Пловдивско, Пазарджишко, Ямболско, Добричко. Не изключвам обаче такава литература да продължи да се разпространява и в други селища на България.
  
  – Има ли сциентолози у нас?
  
  – Със сигурност у нас има последователи на сциентологичното учение. Към неговите идеи са се приобщили обикновени хора, за което нямат вина. Но самата сциентологичната дейност в България се направлява отвън. Основните организатори и активисти на тази секта са от чужбина. Преди няколко години имаше курсове по сциентология в Драгалевци, които се водеха от един гражданин с руски произход. Преди него сциентолозите в България се представляваха от белгийското семейство Марк и Моник де Турк. В този смисъл активното направляване на процесите и утвърждаването на тази общност у нас е отвън, а членската маса е представена от обикновени граждани, които не познават в дълбочина историята на тази религиозна общност и учението й, заради което се доверяват на нейните пастори.
  
  – През 1992 г. на сектата е отказана регистрация в България, какви са били мотивите?
  
  – Дирекцията по вероизповедания е отказала регистрация на сектата не само през 1992, а и през 2007 година. В мотивите са изтъкнати смутната история на тази религиозна общност и многото съдебни процеси, които се водят срещу сциентолозите от времето, когато е било създадено учението им в Америка. Още тогава основателят им Рон Хъбърд и последователите му са били обвинени от американското правосъдие, че се опитват да се сдобият със секретни архиви и документи на социалните служби на САЩ. Това е довело до сериозни подозрения и редица процеси срещу членове на сектата. Има и много други проблематични, частни случаи в други страни от света, при които последователи на сциентоложкото учение по един или друг начин са били въвлечени в незаконни дейности, заради които по-късно са били привиквани в съда. 
  
  – Основателни ли са твърденията, че сектата на сциентолозите навлиза в България при управлението на НДСВ, а ексминистър Николай Василев е допуснал хора от неговото ведомство да се обучават от сциентолози?
  
  – Действително в министерството на държавната администрация по времето на НДСВ се водиха подобни курсове от белгиеца Марк де Турк. Той беше дошъл в България с обещания да помогне на българските държавни служители и на родния бизнес да подобрят своите умения в работата с човешки ресурси, в бизнес мениджмънта и други дейности. Дали лично ексминистърът е бил наясно кой е този човек и с какво точно се занимава, аз не мога да кажа. Но се надявам сценарият да не е бил толкова зловещ – сциентолозите да са се опитвали да пробият у нас с протекциите на български министър. Иска ми се да вярвам, че Николай Василев е бил просто подведен от фирма или фондация, която прикрива дейността на сциентолозите у нас, като й е гласувал доверие в провеждането на такъв тип семинари. 
  
  – Кои са организациите и конкретните лица, зад които се прикрива нелегалното учение?
  
  – Доколкото съм запозната фондацията, която беше организирала курсовете с държавната администрация, се нарича “Айдиъс”. В България се представляваше от въпросният Марк де Турк. Друга организация, за която държавата и гражданите трябва да знаят, това е “Нарконон”, известна в цял свят. Тя работи уж за преодоляването на наркозависимостта основно сред младежите, но по същество извършва подмяната на една зависимост с друга зависимост – към сектата. Бдителност трябва да се проявява и към организацията “Криминон”, която привидно се занимава с криминалните прояви сред младите хора, както и към такива, които се борят за човешките права. В цял свят подобни организации прикриват своята истинска същност. Към тях българската държава трябва да бъде нащрек и да проучва много прецизно документите и дейността им, защото са опасни за националната сигурност на страната.
  
  – Към кои социални групи проявяват особена активност за привличане?
  
  – Сциентолозите имат предпочитани целеви групи. От една страна, това са младите хора, които са пълни с ентусиазъм, готови да приемат нови идеи, но и в някаква степен са неопитни и духовно неграмотни. Това ги прави подходящи за бъдат привличани и обучавани в сциентоложкото учение. Ставайки членове на сектата, тези млади хора започват да работят за нейното популяризиране и привличането на още нови привърженици. Наблюдавала съм какво се случва с младежи в Лос Анджелис, които са приобщени към тази религиозна общност. Най-често те са ангажирани като технически лица и разпоредители, които имат и задължението да запознават хората, които проявяват интерес, с историята на сектата и съдържанието на сциентоложкото учение. Друга група, която попада в полезрението им, са бизнесмени, богати хора и представители на шоу бизнеса, влиятелни личности сред политическия и икономически елит на една или друга страна. Чрез тях тя се стремят да си осигурят солидни спонсори, които да дават достатъчно пари, за да се издържа сектата в цял свят.
  
  – Какви са основополагащите идеи на сциентолозите?
  
  – Основната им цел е прочистването на човека от негативните му спомени, емоции и преживявания, от неговите здравословни проблеми. Висша цел е всеки индивид да стане свръх човек или както още го наричат сциентолозите – да стане действащ тетан. Всъщност обаче това е една фалшива религия, създадена от писателя фантаст Рон Хъбърд. Той сам казва че, вместо да пише за едно пени на дума, е по-добре да създаде собствена религия, която в последствие го прави милионер. В своята същност това е една компилация на различни религиозни традиции и вярвания. В сциентологията има малко будизъм, малко окултизъм, малко християнски символи, какъвто е кръстът, например. Използвани са също идеи от психо-аналитичното учение на Зигмунд Фройд, на Юнг и други психиатри и психолози от началото на 20 век. Всичко това е комбинирано, като към него е добавено и ценностното послание човек да бъде щастлив, здрав, силен и побеждаващ, и дори да достигне до такова ниво на съзнанието си, чрез което да може да влияе върху съзнанието на другите? 
  
  – Привидно философията им звучи позитивно, но защо в много страни определят сциентолозите като тоталитарен тип организация, каква е заплахата от нея?
  
  – Редица международни документи поставят сциентолозите в списъка на тоталитарните общности. Критериите за това са няколко и тя отговаря на тях. На първо място – изцяло се робува на култа към личността на основателя на тази фалшива религия – Рон Хъбърд, който си е измислил и свой религиозен език, с термини като тетан, инграма, генетика и др. Вторият момент е свързан с празниците им, като сред най-тачените е и рожденната дата на Хъбърд – 13 март. Тогава излиза и неговата книга “Сциенетика”. Третият критерий е установената строга йерархия в сектата, която прилича повече на феодална корпорация, отколкото на религиозна организация. И може би най-важната характеристика, която недвусмислено доказва тоталитарния характер на тази общност, е абсолютното ограничаване на човешката свобода, чрез установяването на пълен контрол над съзнанието на членовете на общността. То е толкова силно, че ако в един момент някой поиска да я напусне, става обект на огромен натиск и заплахи от страна на останалите членове. Това е причината много хора, които са имали досег със сектата да се чувстват застрашени за своя живот. Това наскоро сподели и журналистка от в.”Стандарт”, която е била инфилтрирана в техните среди. Чувала съм и за много други случаи по света и конкретно за проф. Александър Дворкин, специалист по религиозни секти и култове в Русия. Той разказва, че преди години, когато се е водил поредният процес срещу сциентолози в съда в Москва, е бил заплашван с убийство.
  
  – Как да си обясним, че популярни личности от шоу бизнеса, като Том Круз, Дженифър Лопес, Джон Траволта и други се афишират като сциентолози?
  
  – Независимо, че са от шоу бизнеса, те са обикновени хора. Имат своите страхове, проблеми, надежди. Тези звезди не само не са пример за духовна грамотност и религиозна култура, но много често не са наясно с опасностите, които крият сектанските общности и попадат в тях по стечение на някакви обстоятелствата. В сектата на сциентолозите такива хора най-често са привличани с обещания да бъдат изградени като много силни и влиятелни личности, да станат пробивни и непобедими, да имат грандиозен успех в кариерата, което за много от тях е най-важното в живота. Ако на тази основа са стъпили първоначалните разговори, след това идват останалите зависимости. Тези хората задължително се прослушват от членове на тази секта. Пред тях звездите разказват в подробности целия си живот, включително и за най-интимните неща от него. Това вече представлява тяхното досие, което никой не знае, кога може да бъде използвано срещу тях. Вероятно принадлежността на тези знаменитости към тази секта се дължи именно на тези досиета. 
  
  – ДАНС е започнала разследване кой превежда и как се разпространява у нас опасната литература. Не е ли закъсняла реакцията на българската държава в тази битка?
  
  – Не бих искала да отправям критики, а по-скоро подкрепям всяко действие на държавата, което цели засилване на контрола. Защото не е честно, когато една организация казва, че не е религиозна, да действа като религиозна общност, като прикрито пропагандира идеи, опасни за обществото. Затова приветствам действията на ДАНС и най-вече -бързата реакция на областните управители и на кметствата в големите градове в България. Постоянно получавам сигнали от различни краища, където са започнали целенасочени проверки по читалищата дали подобна сциентоложка литература вече е пристигнала, за да бъде своевременно иззета. Защото, ако незапознат читател попадне на такава книга, би могъл да изпадне в някаква зависимост от сектата, което обаче нито ще го направи по-щастлив, нито по-здрав, нито по-свободен.
  
  – Можем ли сами да се предпазим от подобно влияние и зависимост?
  
  – Моят съвет към българите е да внимават какво четат, да подбират истинска религиозна, духовна литература, а не имитации на такава, с каквато е залят книжния пазар у нас. Да се предпазват от книги, свързани с окултизъм, нюейдж философия и пр. Те са свързани с личности и общности, които единствено подхранват егото у човека, неговия егоизъм и консуматорски подход към живота, желание за бърз успех и щастие. По този начин вредят на хармоничното развитие на човека, да бъде търпелив в трудностите, да може да прощава, да приема недостатъците на другия, а не да го разглежда като заплаха за своя личен конфорт, заради което е длъжен да го неутрализира, както учат сциентолозите. Добре е като православни християни да преоткрием и опознаем още по-задълбочено нашата Христова вяра, чрез която можем да бъдем и добри граждани, и големи патриоти, и хора, които да живеят в мир със себе си. 
  
  – Има ли други секти в България, от които обществото трябва да се пази?
  
  – Има поне около 120 фондации, сдружения и нерегламентирано действащи религиозни организации на територията на България. Те са извън регистрираните вече повече от 100 религиозни общности, някои от които са също опасни. Сред нерегистрирани, към които трябва да бъдем бдителни, са различните индуиски и превдоиндуиски култове, от рода на Сахаджа йога, Ошо, Шри-Шри Рави Шанкра, чийто реклами заливаха София в продължение на месеци. Това са култове, пригодени за западния човек, погледнат от Изтока и преди всичко от Индия, които целят неговото приобщаване към боговете на индийското общество. В същност обаче това е особена форма да се печелят пари, защото повечето курсове, семинари, медитативни сеанси и пр. са свързани със заплащането на високи такси, от които се издържат тези религиозни организации.

  http://frognews.bg/

• Гладната стачка победи в Куба

  Кубинското правителство освобождава 52-ма политически затворници на съвестта, след преговори между представителя на Католическата църква и архиепископ на Хавана кардинал Хайме Ортега и Раул Кастро. Испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос договори приемането в Испания на първите петима дисиденти.

  На 30-ти март 2010 г. Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, България, подкрепи кубинските борци за демокрация със своя “Зов за свобода”, изпратен до Амнести Интернешънъл и още 100 други институции. Противодействайки, кубинското посолство в София задейства кризисен PR и спешно транспортира в България една от дъщерите на Ернесто Че Гевара.

  След 82 дни гладуване в затвора на Хавана умря 42-годишният Орландо Тамайо. От 25-ти февруари т.г. в саможертвата го последва 48-годишният Гилермо Ернандес, повечето време в реанимацията на град Санта Клара. След него бе ред на професор Феликс Каркасес от ръководството на Асамблеята за подкрепа на гражданското общество в Куба.

  За последен път помилване в Куба е имало през 1998 г. след посещението на папа Йоан Павел Втори, когато бяха освободени 300 затворници, от които 101 политически затворници на съвестта.

  
  Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

  Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия, Петър Станчев – инженер в Нигерия, Петър Стаматов – редактор на www.Eurochicago.com – САЩ

• 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ НАРОДЕН ПОЕТ И ПАТРИОТ ИВАН ВАЗОВ

  Автор: Васко Попов – председател на Общински съвет гр.Сопот

  Въодушевен от идеята на моите колеги и съграждани тази година да придадем национално звучене на Вазовите празници, в началото на май изпратих писма до кметоветеи председателите на всички големи общини в България, с молба за финансова помощ при реализация на програмата за юбилея /9 юли 2010г./ Любезните откази си приличат по това, че никой не е пропуснал да се оправдае с кризата, сякаш 100-200лв. ще изправят общината му пред фалит.
  Искрено ме изненада феодалното мислене и нехайството пред духовната криза, която набира скорост и ни заплашва с асимилация и демографска катастрофа през следващите десетилетия; криза пред която европейските проекти и програми са безсилни.
  Със същото „разбиране” се отнесоха и министерствата, към които се обърнахме за помощ, внушавайки им, че Иван Вазов не е общински поет. Сякаш в подкрепа на нашата теза беше издигнат величествен паметник на Патриарха на българската литература в Рим. Уви, и този факт не трогна коравите чиновнически сърца.
  Дано някой римлянин не пожелае да посети родната къща на поета. А тя не е само негова. Тук са родени генералите Георги и Владимир Вазови – първият, превзел с блестяща военна операция одринската крепост, а вторият – героят от Дойран – два мандата /1926-1932г./ е кмет на София.
  Тази къща е родна за Кирил Вазов – един от първите дипломирани медици в следосвобожденска България и за известният адвокат, журналист и общественик, редактор на в. „Мир” – Борис Вазов.
  Малко са фамилиите в България с толкова изявени и надарени представители, каквито са Вазови – безрезервно отдадени на Отечеството си.
  Родната къща – музей на Иван Вазов в Сопот, открита през 1935г. от цар Борис III, днес продупчена от дървояди, се нуждае от сериозна реставрация и консервация. Останалите обекти от музейния комплекс /Експозиционна зала, Девическо училище, Дядо Стоянова воденица/ също изискват ремонти и поддръжка, каквито Община Сопот не може да си позволи.
  Освен изброените обекти, тук се намират и други паметници на културата: манастира „Св. Спас”, църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел”, девическия метох „Въведение Богородично” – светини свързани с революционната дейност на Апостола Левски и с историята на България.
  Въпреки плачевното състояние на музейните обекти, те се посещават от 50 000 души годишно.
  Та – водени от провинциален наивитет – решихме, че щом се открива паметник на Вазов в Рим и се организира благотворителен концерт за възстановяване на кинотеатър „Триумф” в Хаити, можем да поискаме помощ за годишнината от рождението на нашия именит съгражданин.
  Не може – криза е!
  За капак, оценителната комисия на Министерството на регионалното развитие преди няколко дни отхвърли проектното предложение за преустройство на централен площад „Иван Вазов” в Сопот.
  Честит юбилей!
  Можем само да гадаем как и по какви критерии се постигат заветните 65 точки, но в списъка на класираните общини са такива, които могат за няколко дни да съберат от местни приходи сума равна на безвъзмездната финансова помощ, т.е. МРРБ благоустроява само развити общини.
  Сполучливо е подбрано заглавието на проекта „Подобряване на физическата среда и превенция на риска.
  Всеки втори абитуриент от Сопот, на въпроса какво ще прави след бала, заявява: „Ще си бия камшика от тая държава!” Ето го рискът!
  Обиден от дискриминационната политика на МРРБ не само към Сопот, мисля че по правилно е: Министерство на регионалното разоряване и обезлюдяване /МРРО/.
  Преди години, потегляйки на ученическа екскурзия, едно дете се провикна от автобуса: „Довиждане Българийо – отиваме в София!”
  Бог да пази България!
  Сега, в навечерието на Вазовия юбилей, не ни остава друго, освен надеждата, че младежкото ДПС и евродепутата Метин Казак ще спасят кирилицата от изчезване.
  Иначе, за какво ни е Вазов?!!!

• Българите – кисели, недоволни, нещастни

  Българите сме най-киселата нация в Европа. Ние сме най-нещастните и недоволни европейци, сочи изследване на ценностите „European Social Survey“ /ЕSS/, проведено през 2008 – 2009 година сред 43 000 души от 21 европейски страни.

  То бе представено в БТА от доц. д.-р Марин Паунов, автор на книгата „Ценностите на българите – съвременен портрет на европейски фон“.

  Ние, българите, се чувстваме щастливи само 2 пъти седмично, посочи Паунов. Най-недоволни сме и от живота си, и от работата. Отчаяни почти като нас са унгарците, словаците, естонците и поляците.

  На другия полюс на швейцарците, ирландците и холандците, които всеки ден изпитват радост и удовлетворение. От живота като цяло са доволни и датчаните, финландците и шведите.

  У нас е най-ниско доверието към политиците, полицията, съдебната власт и демокрацията като цяло, сочи още изследването.

  Ние живеем с нагласата, че трябва да се грижим предимно за себе си и семейството и сме силно привързани към традициите и своята сигурност. Същевременно сме най-малко склонни да приемаме промените, както и сами да се променяме. Най-силно любим статуквото.

  Вероятната причина, според доц. Паунов е, че живеем от десетилетия в среда на несигурност.

  Ценностите ни са в тотална криза и причините за това не са от вчера, корените са още в османското владичество, периода на соца и в прехода от последните 20 години, посочи той.

  http://kafene.net/

• Протест срещу убийството в кв. Овча купел (видео)

  Протест срещу убийството на Боби Райнов от кв. Овча Купел

  Младият мъж бе брутално заклан от роми миналата неделя в столичния кв. „Овча купел“. Борислав загина при опит да помогне на приятели, които от години са заградени от незаконни бараки и търпят невиждана смрад. При възникналия спор ромите превишавали в пъти хората от квартала. В мелето мъжът бил ударен с брадва и убит на място. Вече мъртъв, той бил ръган и с нож. Във Facebook има група с 10 000 човека, които заклеймяват престъплението.

• Паола Божилова (училище „Дж.Атанасов“ Чикаго) с награда в конкурса „Стефан Гечев” на ДАБЧ

  ОЩЕ  ЕДНА  НАГРАДА  ЗА  УЧИЛИЩЕ „ДЖОН  АТАНАСОВ”

  След почетния медал „Паисий Хилендарски” , с който Държавната агенция за българите в чужбина удостои училище „Джон Атанасов” и престижното отличие за филма ни „Гурбетчийство или емигранство – съдба на българина”,  още една награда ни дава повод за гордост и удовлетворение. Осмокласничката Паола Божилова от класа на Елена Липкова, която завърши с отличие основното си образование по родни предмети в училище „Джон Атанасов”,  получи трета награда в литературния конкурс  „Стефан Гечев” 2010 година на тема: Българските народни приказки – извор на мъдрост и доброта в моя свят, организиран от Държавната агенция за българите в чужбина. Това е четиринадесетото издание на конкурса за деца и юноши от всички български общности по света, в който тази година са взели участие 224 ученика от 26 страни.

  ЧЕСТИТО, ПАОЛА! Гордеем се с твоя успех!

  А на вас, уважаеми читатели, предлагаме награденото есе на Паола Божилова.

  

  Българските народни приказки  – извор на мъдрост и доброта в моя свят

  Моето детство отмина, но любовта ми към приказките е все така дълбока и силна. Като българка, аз предпочитам нашите народни приказки, защото те носят атмосферата на родното и в тях е събрана мъдростта на дедите ни. Винаги, когато се докосвам до тази съкровищница на нашия национален характер и дух, гордост и радост изпълват сърцето ми. През много трудности е минал българинът, много страдания е понесъл, но не е допуснал да се сломи духът му. Фантастичните образи от приказките са били нужни на хората, защото чрез тях те са давали израз на оптимизма и вярата си, че доброто ще победи, че светът ще стане по-красив и по-справедлив. Затова и най-малкият брат от приказката „Тримата братя и златната ябълка” преминава през много изпитания, но постига щастието. Той не се отчайва, не се разколебава, продължава смело напред, проявявайки честност и доброта. Препрочитайки тази прекрасна приказка, аз преоткривам красотата и мъдростта й. Чувствам се извисена и  щастлива, сърцето ми се изпълва с желание и готовност да бъда като този смел момък, който заслужено е възнаграден.

  От всяка приказка можем да почерпим важни житейски истини, да възпитаме у себе си нравствени добродетели. Колко пъти ни се  е случвало „неволята” да ни помогне, за да се справим с неочаквана трудност. Само с една кратка, но много поучителна поговорка, народът ни е успял да каже толкова много: „Неволята учи”.  Не се отчайвай, не падай духом, търси изход от всяка ситуация, бъди упорит, волеви и силен. Само тогава ще се справиш с трудностите и бедите. И което е още по-важно: бъди готов за всякакви изненади, калявай характера си, учи се упорито, разширявай знанията си и развивай уменията си, за да си подготвен за житейските изпитания. Вече съм почувствала колко мъдър и прозорлив е народът ни, защото много пъти неволята ме е спасявала.

  Между  героите, които ми допадат най-много, се нарежда образът на Хитър Петър. Весел, находчив, остроумен и съобразителен, той воюва със злото по свой начин, печелейки не само симпатиите, но и сърцата ни. Не допускай да бъдеш унижаван, отстоявай собственото си достойнство и помагай на по-слабия и беззащитния – това са поуките, които съм почерпила от забавните, увлекателни и  весели приказки за този любим наш фолклорен герой.

  Приказките ни дават много, възпитават чувствата ни, облагородяват характера ни. Те ни помагат в избора на правилно решение, учат ни да бъдем благородни, искрени, почтени, да вярваме в себе си и да следваме мечтите си. Българските народни приказки са наистина един неизчерпаем извор на мъдрост, красота и доброта.

  ПАОЛА АНТОНОВА БОЖИЛОВА – 16 г.

  Осми клас – училище „Джон Атанасов”
  гр.Чикаго, САЩ

  Учител: Елена Липкова

• БАЗА ОТ ГЕНЕТИЧНИ ДАННИ НА БЪЛГАРИТЕ

  Дискутирана на
  forum.boinaslava.net
  Темата ще бъде дискутирана на есенната сесия на Българо-Американска Асоциация при откриване на Фестивала „Български дни в Чикаго – Есен 2010”
  :Модератор: Никола Чаракчиев, професионален генеалог и секретар на БАА
  Неделя, 3 октомври 2010
  Спонсори: Симпатизанти на БАА (б. и.), Виолета Симов-Динев, Цветелина Бойновска, Park Ridge Taxi and Community Cab е други.
  Патрон на фестивала – Стоян Стоев
  Мениджмънт: Цветелина Бойновска
  Заявки за участие в есенната сесия – от 1 юли 2010 чрез [email protected]
  Молим следете актуализацията в www.EuroChicago.com

  В българите тече 17% келтска, 42% тракийска, 12% славянска, 12% прабългарска и 17% кръв от племето пеласги, населявало Балканите преди идването на гърците.
  Статистиката е от генетични изследвания на т. нар. „мъжка“ Y-хромозома. По женска линия резултатите са още по-интересни.
  „В Централните Балкани най-застъпена е хаплогрупата Н, представена с около 40%. Тя е произлязла преди около 20 000 г. в района на днешна Южна Франция. Очевидно става въпрос за 40% келтски произход на днешните българи по майчина линия. Това, съпоставено със 17% по бащина линия, ни прави около 28% келти, което си е сензация“, обяснява любителят-генетик Галин Стоянов, който предлага да бъде създадена „База от генетични данни на българите“. Научният проект ще проследи миграцията на предците ни и ще даде точна представа за произхода на българите.
  Съвременната генетика може да каже с голяма точност какъв е съставът на дадена народност, както и да проследи пътя и етапите на нейната миграция. Отдавна е известно, че гените на майката и бащата се смесват по произволен начин, за да дадат уникалния генотип на детето. Така след няколко поколения е трудно да се установи от кой точно прародител са наследени дадени черти. Единствено митохондрийната ДНК (мтДНК, която се намира в яйцеклетката) и У-хромозомата(която се среща единствено при мъжете и която се предава по бащина линия), остават непроменени при предаването си в потомството. С течение на времето в мтДНК и Y-хромозомата възникват локални мутации, предизвикани от външни фактори
  Тези мутации се наричат генетични „маркери“ и „бележат“ индивидите, които имат едни и същи прародители. Генетичните маркери се запазват и предават при всяко следващо поколение, създавайки точен запис на миграцията на човечеството. Процентният състав на различните мутации в дадена народност дава съвсем точна представа дали тя е съставена от генетично еднородни индивиди и доколко се родее с други близки или далечни народи. Така например оксфордският професор Браян Сайкс, изследващ мтДНК, доказа, че населението на Европа, включително и това на България, има доста еднороден произход по майчина линия, който може да се проследи до 7 жени. Сайкс нарича древните прародителки „Седемте дъщери на Ева“.
  Още през 1987 г. е установено, че цялото население на земята е произлязло от жена, живяла в Африка преди 250-100 000 г. Учените кръщават митичната прародителка с емблематичното библейско име Ева. Разбира се, „митохондрийната Ева“ не е нито първата, нито единствената жена. Просто „съвременничките й“, както и жените след нея вероятно са имали единствено деца от мъжки пол или въобще не са имали потомство. Така тяхната митохондрийна ДНК не се е предала в поколенията.
  Съществуват археологически, антропологически и лингвистични теории за произхода на българите, но не и научно обоснована с методите на генетиката концепция. Преди известно време щатското „Национално географско дружество“ лансира проекта Genographic, който обхваща глобалната миграция на всички народи по света. Целта е да бъдат събрани 100 000 кръвни проби, за да бъде създадена подробна карта на разселването на човека от Африка в останалите континенти. Събраната генетична информация ще покаже с голяма точност кога даден народ се е заселил в земите, които обитава. Засега в базата данни на „Нешънъл джиографик“ преобладават генетичните тестове от англосаксонските страни. По неофициални данни българите, които присъстват в подобни бази по света, са не повече от 200. Ентусиастите зад българския ДНК-проект смятат, че тази информация е нищожна и статистически недостатъчна. Създаването на база за генетични изследвания вероятно ще докаже, че по-голяма част от днешните българи са потомци на народ, дошъл на Балканския полуостров преди около 10 000 г. от района на Близкия изток.
  Един от пионерите в изследването на мтДНК е българката проф. Люба Калайджиева от Университета на Западна Австралия. Проф. Калайджиева е съавтор на едно от първите мтДНК изследвания в света, озаглавено „От Азия до Европа: променливост на митохондрийната ДНК при българите и турците“. Преди малко повече от половин година тя доказа категорично, че циганите произхождат от Индия.
  Проф. Калайджиева, изглежда, проявява научен интерес към по-компактни групи, каквито са циганите, и не се знае дали би участвала в проекта „База генетични данни на българите“.
  „Не разбирам каква е позицията на официалната наука. Опитах се да се свържа с проф. Калайджиева, която е съавтор на голяма част от публикациите по въпроса, но тя не ми отговори“, казва българката Мира Пийкок, живееща в Австралия. За създаването на базата данни българските ентусиасти ще разчитат на т. нар. „персонални генетични тестове“, които са доста популярни на Запад. Множество организации като Oxford Ancestors, Family tree DNA предлагат услугата на цена $100-200. Срещу $199 желаещите да се подложат на генетично изследване получават от „Нешънъл джиографик“ специален кит. Той включва мултимедийно DVD, идентификационен номер и стерилна четчица, с която се изчегъртва проба
  от вътрешната страна на бузата. Събраният генетичен материал се изпраща обратно в една от десетте лаборатории на „Нешънъл джиографик“ по света за изследване. Резултатите от теста могат да бъдат научени след въвеждането на уникалния идентификационен код в секцията Genographic на сайта www.nationalgeographic.com.
  Главният инициатор на „Българския генетичен проект“ Галин Стоянов е категоричен, че ще потърси подкрепата на държавата за създаването на базата с генетични изследвания. Подобни научни проекти са осъществени с официална държавна помощ в Македония и Гърция.

• Екогласност: Министерство крие издаването на комплексни разрешителни

  Сигнал oт Национално движение „Екогласност”, относно Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което крие издаването на комплексни разрешителни.

  От Екогласност пишат: „Настояваме за проверка от Прокуратурата за умисъл в това криене от МОСВ на важна информация по въпроси на околната среда и подвеждане под отговорност на виновните длъжностни лица, както и намесата на Европейската комисия за привеждане в действие от МОСВ на прозрачност и гарантиране достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.“

  Целият текст на сигнала може да изтеглите от тук – MOSV-krie.

• След разследване на Нова телевизия, Лъчезар Иванов подаде оставка

  След като се разбра, че се е опитал да спре репортаж за своя приятел Сергей Бранков по Нова Телевизия, Лъчезар Иванов подаде оставка от постовете зам.-председател на НС и председател на софийската организация на ГЕРБ

  Депутатът Лъчезар Иванов е ходатайствал за назначение на своя приятел Сергей Бранков на поста шеф на митница „Калотина“ или поне за началник смяна.

  Това съобщи пред „Нова телевизия“ директорът на агенция „Митници“ Ваньо Танов.

  По думите на Танов разговорът с Лъчезар Иванов е бил по инициатива на народния представител.

  „Каза, че гарантира за този човек, аз отговорих – да, няма проблеми, ако е принципен и коректен ще се развива, ако е нелоялен – няма шансове“, описа Танов разговора.

  Ходатайството на депутата от ГЕРБ обаче усложнило служебното положение на Бранков, който „оттук нататък беше под сериозно наблюдение и това предизвика и проверките срещу него“, каза още Танов.

  Танов заяви, че „над него никой не е оказвал натиск за назначения“ и че Иванов не се е опитал след, като му е отказано, да упражни чрез други лостове някакъв натиск.

  Досега Лъчезар Иванов заемаше постовете заместник-председател на парламента, шеф на софийската организация на ГЕРБ и председател на здравната комисия в НС. Тази сутрин

  Иванов подаде оставка като заместник-председател на парламента

  Той съобщи това пред журналисти в кулоарите на Народното събрание. Депутатът на ГЕРБ подава оставка и като председател на софийската организация на партията.

  Иванов не каза дали ще се оттегли от председателския пост в здравната комисия.

  Той заяви, че се отказва от двата поста заради скандалите от последните дни. По думите на Иванов, с оставките си той иска да защити своето име и честта на ГЕРБ. Партията трябва да продължи пътя си на нов морал, допълни той.

  Името на митничаря Бранков се разчу след репортаж на Диляна Гайтанджиева,

  която засне огромната му къща в Бояна. Пред репортерката митничарят каза, че живее със заплата от 600 лв. и му е трудно, а джипът „Фолксваген туарег“, който струва около 100 хил. лв., му бил даден от приятел за ползване.

  Проверка на „Нова“ е изяснила, че имотът в Бояна се води собственост на бизнесмен, вносител на кафе. Бранков твърди, че живее в него, за да го пази.

  Преди излъчването на репортажа Лъчезар Иванов се обадил в телевизията, за да го спре. По-късно той се опита да оправдае действията си, като каза пред „Нова“, че се искал да опази авторитета на парламента.

  Междувременно стана ясно, че съпругата на Бранков е юрист в комисията в парламента, на която Иванов е шеф.

  Източник: „Нова телевизия“

• Непоносимата лекота на кризата

  Георги Папакочев /Дойче Веле/

  По повод първата годишнина от управлението на ГЕРБ и празника на МВР, премиерът Бойко Борисов обяви, че „българският народ най-леко преминава през кризата“.

  Дори да се дотътрите до онкологията с гипсирани крака, там много бързо ще си кажете: „Късметлия съм, нищо ми няма, много съм добре!”. Което едва ли ще улесни катеренето ви по стълбището или ползването на тоалетната, например, но оглеждайки се наоколо, вие мигом ще заживеете с мисълта, че животът е прекрасен и перспективата ви в него е оптимистична.

  Когато по юбилеен повод, а и без повод, управляващите внушават, че преминавате през икономическата рецесия леко и безпроблемно, и дори повече, че още преди няколко месеца икономическият катаклизъм в България вече е отшумял, макар и за кратко вие попадате в онази елейна хипноза, която комунистическите шамани майсторски практикуваха повече от половин век и в която продължават да се намират неподозирано голям брой българи 20 години след прехода.

  Презареждане?

  Щом в почти четиригодишната доказано най-бедна европейска членка България властта си „мери” успехите със своите в момента бедстващи икономически европейски съседки и щом дори проправителствените медии истерично тръбят „Храним гърци и румънци!” или „Гърци ни изядоха сиренето и хляба!”, това подсказва, че не чипът, а старата полупроводникова платка от „Правец-а” на местните „европейски” управници продължава традиционно да дефектира, когато стане въпрос за европейска солидарност, пазарна икономика и обикновен капитализъм.

  А камшиците на кризата, всъщност, не удрят „благоденстващия” българин само в драстичното и необяснимо засега повишаване на тока и природния газ, които вече помпат инфлацията, не плющят единствено по гърба на явните и скрити безработни, чийто брой значително надхвърля официалните десетина процента, не омаломощават и без това хронично недофинансираните общини, инфраструктура, промишлено производство, здравеопазване, култура. Камшиците продължават да осакатяват през този най-лек, според премиера, „воайаж през кризата” и бъдещето на нацията.

  Честит рожден ден, кабинет!

  Единствено демографският срив ли е причина за това, че повече от половината българи никога не са попадали в интернет-пространството; че близо 30 на сто от населението не е прочело нито една книга през последната година, че същият процент ученици остават напълно неграмотни, защото поради немотия на родителите отпадат от училище, а много от останалите, според европейски изследвания, са полуграмотни в резултат на слабото образование?

  Как ще излязат от окото на кризата хронично болните, които не могат да си позволят прескъпите и дефицитни лекарства и които тези дни предупредиха, че ще търсят убежище в европейските посолства в София с убеждението, че в родината си са подложени на геноцид?

  Отговори няма. А и не са нужни. По-важно сега е българинът да притвори очи срещу юлското слънце и да се радва! На „непоносимата лекота” на кризата. По Кундера, естествено…

• Петиция за намаляването на пенсиите на ДС и на функционерите на тоталитарните организации

  Намаляването на пенсиите на ДС и на функционерите на тоталитарните комунистически организации ще осугури 48 милиона лева годишно за увеличаване на минималните пенсии

  
  След като комунистическите функционери у нас се отказаха да изграждат комунизъм, с това те сами потвърдиха, че получваните от тях 45 години високи заплати, давани им от завладяната от тях чрез терор българска държава като щатни партийни, комсомолски, „профсъюзни” и ОФ секретари и председатели, са били безмислени.
  Много от тях прегърнаха капитализма, срещу който преди това се бореха.
  Тяхната тайна полиция ДС заедно с РУМНО, вътрешните войски и РО на граничните войски преследваше опозиционерите, които днес са признати за репресирани и получават обезщетения от държавата. Това показва, че и дейността на ДС е била безмислена . Тогава за какво щатните и офицери взимаха тлъсти заплати, осигуряващи им сега тлъсти пенсии ?

  През периода 1944 – 1991 г. щатните служители, преминали през Държавна сигурност, са над 25 000 души. През 1949 г. те са 3614 човека, през 1956 г. – 7000, през 1973г. – 7500, през 1989 г. – 8000. От тези 25000 души над 10000 в момента са пенсионери с високи пенсии. Бившите генерали от ДС взимат пенсии по 700 лв, бившите полковници – по 550-600 лв., пенсиониралите се с чин капитан или майор – по 450-500 лв. Средната пенсия на ДС-пенсионерите е около 450 лв., което е с 200 лв. повече от средната пенсия за страната, която сега е 245 лв.

  Ако пенсиите на ДС се намалят до нивото на средната пенсия при 10000 ДС-пенсионери, това прави 2 млн. лева на месец или 24 млн. лева на година.

  Чрез добавяне към тази сума на още толкова от намаляване на пенсиите на бившите щатни функционери на БКП, ОФ, ДКМС, БПС, БЗНС, САБФК може да се постигне фонд от 48 млн. лева / 4 млн. лева на месец /, което ще даде възможност за увеличаване със 75 лв. месечно на пенсиите на 53 000 души, получаващи минимални пенсии / 136 лева /.

  Получаващите минимални пенсии у нас са предимно бивши работници – онези, в чието име комунистите заграбиха властта и много бързо след това забравиха, защото за тях всички бяха равни, но някои / те самите / бяха по-равни от другите.

  Все още не е късно за справедливост. Приемането на такава мярка наскоро в Полша беше одобрено от Сейма и Конституционния съд и бе посрещнато с голямо удовлетворение от обществото.

  В условията на криза дебатът по предстоящата пенсионна реформа не може да подмине въпроса за справедливото намаляване на пенсиите на ДС и комунистическите функционери в подкрепа на хората с минимални пенсии.

  –––––––––––––––

  Гражданската кампания се за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната се подкрепя от:

  Коалиция за честно управление,
  Граждани срещу ДС,
  Център за подкрепа на хора преживели изтезание – АСЕТ,
  Гражданска инициатива „Справедливост”,
  Център „Хана Аренд”,
  Асоциация „Горяни”
  и може да бъде подкрепена на адрес:

  http://bgpetition.com/namaliavane-pensiite-na-rabotilite-v-DS-i-totalitarni-organisazii/index.html

  За контакти: 0889 032 954, Васил Къдринов, Граждани срещу ДС

• България сред застрашените от фалит държави

  Държавните облигации на България и Румъния намират място сред най-рисковите ДЦК в света през второто тримесечие. Това показват резултатите от последния доклад за най-застрашените от фалит страни на агенция CMA – компанията, която изчислява цените на застраховките срещу държавен и корпоративен фалит, съобщи „Дневник“.

  В последния доклад на CMA, който се изготвя в края на всяко тримесечие, единствените нови попълнения в топ 10 на най-рисковите държави са Румъния и България.

  България заема десето място, като според CMA рисковата премия по застраховката срещу фалит на правителството е нараснала до 363.7 базисни пункта. Румъния е на осма позиция, а рисковата й премия е 379.5 базисни пункта.

  Рисковата премия показва цената, която кредиторите са готови да платят, за да се застраховат срещу фалит на държава или корпорация. Тя отразява очакванията на инвеститорите за платежоспособността на емитентите на дълг.

  Гърция прави огромен скок нагоре в класацията – южната ни съседка вече е на второ място по риск от фалит, оставайки само зад Венецуела.

  Цената на застраховките срещу фалит на гръцкото правителство започна да расте в края на минлата година, след като и трите водещи рейтингови агенции – „Стандард енд Пуърс“, „Фич“ и Муудис“, намалиха кредитния рейтинг на Гърция.

  Според посочените данни за най-безопасни в момента инвеститорите считат облигациите на Норвегия, Финландия и САЩ.

  http://kafene.net/

• Вечните дрънчотрънковци

  „Сега у нас има две дузини народни писатели, чиито писания са гавра с нашата литература, и над 300 граждани, които се явяват по разни трибуни, изпъчват гърди, надуват бузи и гордо слушат този, който ги представя: „Пред нас е писателят Дрънчо Трънков“…
  Георги Марков, „Задочни репортажи за България“

  Автор: Любослава Русева

  През 60-те години на миналия век, горе-долу десетилетие преди Георги Марков да опише явлението, в няколко български села се появили еднотипни каменни глави на партизани – зле издялани, с едва различаващи се носове и възгруби профили. Само имената върху постаментите били различни.

  Загадката била разбулена, след като известният със своята бездарност скулптор Н. се разприказвал под влиянието на алкохола пред група журналисти. Той споделил, че здравата бил закъсал с парите, но накрая му намерил цаката: поровил се в историята на партизанското движение, записал си в тефтерчето родните места на няколко партизани и изработил двайсетина съвършено еднакви мъжки глави. За да не бие много-много на очи, избрал по-закътани села, натоварил продукцията в едно ремарке и отпрашил с москвича си по пътищата на социалистическата родина.

  „Още нямате паметник на Дочо Гочев?“ – възмутено питал Н., нахлувайки в кабинета на поредния селски кмет. „Давай да оправим работата, че в окръжния комитет на партията правите много лошо впечатление!“ Кметът, разбира се, отпускал средствата в спешен порядък и партизанската „глава“ тутакси се появявала на площадчето срещу хоремага…

  Нямам представа дали паметниците са били демонтирани, или още си стоят „на центъра“, но и до днес ми се струва, че това дете на лейтенант Шмит – скулпторът Н., не просто е намерило цаката на системата, а е превърнало системата в художествена инсталация –

  гигантски монумент на бутафорията

  Нещо повече: още през 60-те Н. е сътворил метафора и за бъдещия български преход, който ще започне след има-няма 20 години и след още има-няма 20 години ще народи отново еднотипни каменни глави, само че с различни имена и етикети.

  Тези дни си мислех какво ли прави този Дрънчо Трънков с чука и длетото. И знаете ли – случи се чудо! Открих го в един репортер, който написа за „интелигентната юристка Цецка Цачева и елегантната й съпартийка Искра Фидосова“. Открих го в онзи анонимчик, който звъннал в МВР да „обади“, че на търг за картини имало и крадени, след което ченгетата разтуриха търга също като в полицейски филм с участието на Луи дьо Фюнес. Открих го в лицето от ГДБОП, което закри безплатната chitanka.info с обяснението, че разпространението на литература е пиратство. Открих го най-вече в припева на химна „Нашата полиция“, който гласи:

  Хора, подарете цвете,
  хора, запомнете ни добре!
  Гордост е да служиш в редовете
  на България и МВР!

  В последното впрочем той се беше превъплътил едновременно в три образа – на текстописеца Евтим Евтимов, композитора Тончо Русев и изпълнителя на песента Веселин Маринов…

  Дрънчо, с други думи, беше навсякъде, у всекиго, когото срещах. Макар вече да я нямаше Партията, той продължаваше да е жив, а с него и всеобхватната халтура,

  плод на неизтребимо нагаждачество

  „Песните на Веселин Маринов имат чудодейна сила – на един концерт човек на инвалидна количка станал и панически побягнал“ – кикотим се из форумите. Само че никак не е смешно. И медийните панегирици, и силовото затваряне на „читанки“, и сътворяването на скудоумни химни за милицията са поводи за притеснение, още повече когато премиерът на една страна е обявил, че се възхищава на лидери като Мао Дзедун.

  Само да припомня: първата жертва на културната революция в Китай през 1966 г. е библиотеката на университета „Цинхуа“. Следва затварянето и на самия университет, на още библиотеки, на галерии. Горят се показно книги, постепенно се забранява и пускането на хвърчила „заради нарушаване на обществения ред“. В това време китайските Евтим Евтимов и Тончо Русев пишат псалми за Мао, а всички останали глухо мълчат и търпят своеволията на хунвейбините – организирано видиотени ученици от средните класове, които си позволяват всякакви издевателства над инакомислещите, най-вече над „учените тирани“.

  Да се подценява мощта на бездарието е лекомислено, защото бездарието е агресивно, то само по себе си е насилие. Н. винаги ще издялка някоя уродлива кратуна, ще напише хвалебствено слово и ще изпее тропар със заплашителен припев за милицията, армията и тайните служби. Това е неговият шанс – нахалството, а също приветливата да ни се натрапва среда. Н. си няма друго, освен „да му намери цаката“. А той

  му намира цаката единствено чрез държавата

  – подмазвайки се на силните на деня, защото на свободния пазар е неконкурентоспособен.
  Тук е мястото да припомня още нещо: Евтим Евтимов, Тончо Русев и Веселин Маринов бяха и в комитета на интелектуалците, които издигнаха Георги Първанов за втори президентски мандат.

  Самият Маринов, за когото се роди и вицът, че изпял химна за МВР от страх да не го арестуват след сигнал на две бабички, които гонел в Южния парк, за да им изтананика „Горчиво вино нека ме опива“, пък беше любимият певец на БСП, а в момента, също като Божидар Димитров, твърди, че внезапно се разочаровал от партията и отново внезапно се очаровал от ГЕРБ.

  Сигурна съм, че нито когато са пели през 60-те, нито когато са веселили Жан Виденов, соцактива, Георги Първанов, а сега и „приятеля Цецо“ Цветанов, върху тези хора е била упражнявана принуда. Тези „творци“ са надували бузи (по Марков), все натискайки се по своя воля на властта. При това винаги надушвайки точното място и точното време и

  предварително запасени с фанфари и вувузели

  Преди три години техни себеподобни също опитаха да „намажат“ покрай МВР, сключвайки договор „за дългосрочно сътрудничество за популяризиране дейността на Министерството на вътрешните работи в писателските издания „Пламък“, „Словото днес“ и „Новият пулс“.

  Впоследствие животът предложи на „майсторите на словото“, както се бяха самонарекли, много оперативно интересни сюжети с хората в полицейски униформи и политическото им ръководство, но те предпочетоха пъргаво да се ориентират към следващото „лице на надеждата“.

  Не се шегувам –на 25 април 2008 г., т.е. само година след като провиждаха надеждата в лицето на Румен Петков, същите дрънчотрънковци нарекоха точно така Бойко Борисов.

  Обиграни играчи, те вече гледаха да заложат на бъдещата капия, засипвайки я с молби за „държавно издателство, което да пусне в достатъчно големи тиражи родната класика, персонални пенсии и безплатни почивки в различни балнеосанаториуми“. Един дори беше поискал от Борисов да направи културен дом с книжарници, литературни салони и ресторант, защото „писател без кръчма не може“.

  Между другото, тогава в. „Стандарт“ написа, че „стреснат от патоса“ на поетесата Лиляна Стефанова, която попитала: „Ще поемете ли тази корона на отговорност, когато отидете на върха?“ (разбирай пенсиите и безплатните почивки), бъдещият премиер отговорил „почти по библейски с притча от житието си“.

  Въпросната „притча“ пък беше преразказана от в. „Труд“ и ще цитирам целия пасаж дословно:
  „Пристигнахме късно вечерта в Тутракан. Паркът беше хем тъмен, хем пълен с народ. Хората тичат, пипнат ме, бегат и се радват и викат – пипнах го!“ На връщане в колата Борисов казал на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов: „Цецо, на другите им се размина, но ако ние излъжем тези хора, нас ще ни бият с камъни“…

  Но виновни за тази тежка ретроградност не са единствено професионалните халтураджии.

  Виновен е Тутракан (метафорично казано)

  който излъчва Дрънчо Трънков. Виновна е напълно безкритичната публика, която продължава да тича, пипва, бега и се радва на неизкоренимата българска бутафория.

  Набити с камъни ли? Невъзможно! Докато слушам Веселин Маринов, все повече се убеждавам, че предприемчивият скулптор Н. е все още жив и отдавна е натоварил камъните в ремаркето във вид на нови профили.

  http://dnevnik.bg

• Желев и Пирински в спор за превратаджии и реформатори

  След 20 години екс президентът Жельо Желев призна публично, че една от основните грешки на СДС и причина за загубата на първите избори, е че те са проведени през юни, а не през септември или октомври.
  Изказването му прозвуча по време на дискусия в СУ “Св. Климент Охридски“ по повод 20 години от първите свободни избори. Тя е организирана от Историческия факултет на университета и сред участниците са историците Искра Баева, Драгомир Драганов и Димитър Луджев и др.
  
  Желев припомни, че д-р Петър Дертлиев от БСДП и Милан Дренчев от БЗНС” Никола Петков” са настоявали за избори през есента, но координационният съвет на сините, включително и той са настоявали за по-бързи избори, с цел да се предотврати икономическата катастрофа, която по-късно не ни се разминала. Бившият президент изтъкна, че ако вотът е бил през есента, ресурсите на „превратаджиите – реформатори”(визирайки групата около Луканов и Лилов) са щели да бъдат изчерпани.
  Квалификацията „превратаджии” предизвика реакцията на екс депутата от БСП Георги Близнашки, който призова Желев да уточни превратаджии или реформатори са осъществили демократичните промени на 10-и ноември? В спора се включи и бившия шеф на парламента Георги Пирински, който поиска специална дискусия, която да обсъди за превратаджии, или за реформатори става дума. 20 години вече нямало яснота по тази тема, а и историците избягвали да я коментират.
  По време на дискусията Жельо Желев коментира още, че негативната пропаганда срещу комунистите и отказа на СДС да подпише тогана споразумението за ненасилие и запазване на гражданския мир, предложено от държавния глава Петър Младенов са допринесли също за загубата на изборите. В КС на СДС са приемали, че това е е демагогски ход от страна на БСП, защото реално силата е била тогава в тази партия. Противник на за подписването на споразумението е била Демократическата партия на Стефан Савов.
  Полемика породи и оценката за Кръглата маса. Според Желев тя е свършила по-добра работа и от Великото народно събрание, социалистът Пирински обаче отказа да се съгласи с такава крайна констатация.
  По време на дискусията прозвучаха и куриозни спомени за първите демократични митинги. Желев разказа как са ги замервали с яйца, а Пирински се оплака, че по тях в Петрич хвърляли павета. Веднъж сините сбъркали митинг и се появили на сборище на националисти.

  http://frognews.bg/

• Дани Гумата: Има ли двама българи, има три мнения!

  В България ме наричаха „фашист” заради AC/ DC, а в Швеция ме мислят за „комунист”, заради хилядите часове доброволен труд, свързани с България, разказва за Frognews.bg Даниел Беловарски.

  Даниел Беловарски, по‒известен като Дани Гумата, е уебмастър, дизайнер, общественик, меломан, настоящ ковчежник на българската православна църковна община (БПЦО) ,,Св. Паисий Хилендарски”, Стокхолм, Швеция, където живее 21 години и половина. Обича да казва, че е първият фен на AC/ DC у нас. Запознавам се с него на 6‒тата световна среща на българските медии във Виена. Видът му е официален, но не е необходимо човек да се взира много, за да установи, че на вратовръзката му е изписано името на любимата група, така е даже и с чорапите му. Освен това е и заклет цесекар, обича да казва, къде на шега, къде на истина, че „Омразата към враговете е временна, а към Левски ВЕЧНА”.

  интервю на Ана Кочева

  – Ти ли си първият фен на AC/DC? И въобще как ти се отразява този роксезон и техните нескончаеми турнета?

  – Първо, никога не съм предполагал, че те един ден ще дойдат в България. Второто нещо е, че като ги гледах миналата година през февруари, си помислих, че това е последното им турне. Но като гледам Ролинг Стоунс, те и до ден днешен си свирят, уж са старци‒разбойници, пък жизнени, а ето че и Ангъс не спира да тича по сцената, Браян си изглежда много добре, така че може да откарат още 10-15 години. Тази година, като разбрах, че ще ходят в Букурещ, влезнах в интернет, в сайта на групата, и нададох невероятен вой. Не знам дали аз съм причината, но само два дни по-късно, там написаха, че концерт ще има и в София. Аз съм абонат на acdc.com, струва ми 40 долара на година и имам достъп до всички новини и билети в цял свят с предимство. Досега съм ги гледал 6 пъти, в София беше седмия, а в Стокхолм на 3 осмия. Хем не трябва да прекалявам – много хубаво, не е на хубаво, хем AC/DC тече във вените ми и ако имам възможност, бих ги гледал с удоволствие още сто пъти, въпреки, че техните концерти са еднакви навсякъде, едно към едно.

  – Мит ли е, че българската публика е най-добрата? Ти, след като си бил и на други техни концерти, как я оценяваш?

  – Бил съм на техни концерти в Швеция и в Дания. В България хората идват и дават едва ли не половин заплата, както се казва, но идват. Докато в Швеция и Австрия феновете на KISS например са много разглезени. Билетите ужким свършили за 10 мин., а в деня на концерта се продаваха свободно пред залата – кой се отказал, кой заминал в отпуска и т.н. След концерта в София всички медии писаха, че у нас не е имало нищо счупено, не имало нито един шамар в сравнение с футболни мачове, когато винаги има по един порутен автобус. Нашата публика беше коректна, прекрасна, имаше хора от цяла България, от чужбина също – едни италианци пяха през цялото време от едната ми страна. Но един факт е поразителен – няколко десетки хиляди души бяха дошли пред стадион „Васил Левски” без билети само да слушат на живо AC/DC. И понеже у нас вратите на стадиона се отварят като на футболен мач 15 мин. преди края, тъй като някои хора искат да си тръгнат по-рано и да се приберат навреме, вместо излизащи е имало нови влизащи фенове, които са били истински щастливи дори от това само да зърнат своите идоли в този исторически момент.

  – Като каза щастливи, ще направя рязък завой в разговора – ти чувстваш ли се щастлив в Швеция, където живееш от 21 години?

  – Ами честно да ти кажа, изобщо не се чувствам щастлив. Като всички чужденци и аз започнах от нулата. Когато дойдох в Стокхолм на 30 март 1989 г., не бях виждал компютър, а на 5-тата години вече бях учител по компютри и класен ръководтел, на 7-тата уебмастер в първата шведска онлайн банка и едва ли не задминах шведите по статистически данни. Аз задминах на третата година 73 % от тях, но‒о‒о в момента, в който се изравниш с тях и почнеш да ги задминаваш, започват кривите погледи. Хората тук не са откровени, не са честни, никога не казват какво мислят за теб, избягват конфликти (вместо да ги разрешават навреме), но винаги говорят зад гърба ти и т.н. И след 10 години работа във въпросната банка и никакви изгледи за повишение, напуснах и си отворих частна фирма. Помислих, че така ще имам повече време за синът ми, който има аутизъм, но уви . Сега се натъквам на други проблеми – въпреки че правя нещата 5 пъти по-евтино от шведите, те предпочитат да си наемат техни сънародници. Говорят за финансова криза от сутрин до вечер, оправдават се с Америка и с Осама бин Ладен, вместо да седнат, да се вземат в ръце и да се замислят, как може един човек на свободна практика да струва колкото четирима назначени. Просто ми е обидно, до гуша ми е дошло. Те постоянно казват, че съм оverqualified – „надквалифициран”. Аз мисля, че и Бил Гейтс не е оverqualified, а мен ме изкараха едва ли не по-умен от Айнщайн. Има и друго нещо – хората, с които работих 10 години в банката, сутрин като влизах, казваха едно „Здравей”, което на шведски може да се използва и като „Довиждане”. И никой нищо не разказва – къде е бил в отпуска, дали е бил болен и т.н. В България си говорим за какво ли не, ние сме като отворени книги. Явно колкото пò на север отиваш, толкова по-студени стават хората.

  – А ти защо избра точно Швеция, когато реши да напуснеш България?

  – При мен случаят е друг. Аз се запознах с една шведка на морето, работех като сценичен работник и бяхме на турне там. После започнахме да си пишем, а през 1988 год. тя ми дойде на гости, а аз вече бял научил шведски, бях ходил на курсове в университета. Тя се побърка и ми каза: „Сега е твой ред да дойдеш на гости в Швеция”. А аз си се изсмях, макар и малко грубо да беше, и й отвърнах: „Мен до Румъния не ме пускат, а ти в Швеция искаш да ти дойда на гости. Човек трябва да е женен, за да го пуснат”. И тя тогава каза: „Ами, хайде да се оженим”. И аз се хванах за главата да му мисля, ама какво толкова. Тогава в България ни гонеха за всичко – за дълги коси, за обеци, за фланелки, което било западна пропаганда, нямахме достъп до нашата музика. Отивам на мач на ЦСКА, а те ми конфискуват червено знаме, абе за какво да говорим! Беше ми писнало до гуша от онези прости ченгета. В България ме наричаха „фашист” заради AC/ DC, а в Швеция ме мислят за „комунист”, заради хилядите часове доброволен труд, свързани с България. Но, да не се отклонявам ‒ така се ожених за шведка и заминах за Швеция. Отидох там без образование, имах специалност „двигатели с вътрешно горене” и мислех, че ще работя като монтьор на леки коли. Но като чуха в Швеция какви коли има в България, ми се изсмяха, което си беше форма на скрита дискриминация. Всяка кола има един волан, четири гуми, които трябва да се сменят, бензин трябва да се зарежда, масло да се сменя и пр. Така ме отрязаха отвсякъде и трябваше да постигна всичко сам, без никакви връзки.

  – Дали не усещам у теб сега някакво колебание за връщане обратно?

  – Аз бих отишъл там, където има работа, има респект. Няма ли уважение и удовлетворение, няма смисъл да се задържам. Мойто CV е качено онлайн, водя разговори с Ванкувър, Лондон, Гибралтар. И от България се обадиха, но все още стандартът у нас е нисък. Но пък там са приятелите и роднините. Така че парите не са най-важното. В Швеция 8 години бях общински съветник към Зелената партия, но и от политиката съм разочарован, защото нищо не помага. Междувременно спонсорирам Българското посолство в Стокхолм с уебсайт (домен и хостинг) вече пет години. Самораздавам се постоянно за България и жена ми ме критикува.

  – Има ли много българи в Швеция?

  – Не са много, няма точен регистър, но според мен са между 4 и 10 хиляди. В тези цифри вкарвам и хора, които са се отказали от българско гражданство или пък такива, които не се чувстват българи, но все още имат български паспорти, т.е. малцинствата. Когато играха футбол България и Швеция през 1999 год. българският национален отбор беше на 800 метра от нас в един хотел. И аз, както си минавам в моята махала, виждам страшно много журналисти. Тогава шефа на спортната редакция на шведската национална телевизия ми предложи да им превеждам. Превеждах и на българите и на шведите ей така от добра воля. А на стадиона имаше най-малко трийсетина души от моя квартал, които в този ден бяха българи. А иначе те са от Кърджали и Разград. България загуби, естествено. Просто не мога да повярвам, че нямаме победа над тези „скиори” вече 40 години. Може би, защото постоянно ги подценяваме…

  – Обикновено, където има българска общност, има църква или поне параклис. В това отношение как е в Швеция?

  – Тук имаше българо-шведско културно дружество, на което бях основател и председател. Но един ден станах и казах на останалите, че не мога да правя всичко сам. Никой не пожела да поеме отговорност и така сме от 2004 год. Има и едно шведско-българско дружество от 1948 год., но в него си говорят на шведски и са предимно бивши дипломати и бизнесмени. Те са по-сериозни и се събират 3-4 пъти в годината и не са като нас българите тук, в Стокхолм. Аз обичам да казвам: „Там, където има двама българи, има три мнения”. В Малмьо има добре организирана група, а иначе църквата е само една и е в столицата. Даже тя не е наша, а е под наем, но тя се явява в момента единственият оазис на българският език и култура. Отец Ангел Петрунов веднъж в месеца служи в Малмьо, веднъж в Стокхолм, веднъж в Осло и четвъртата седмица е или в Хелзинки или в Копенхаген. Църквата е под наем, отецът идва с два куфара, измъква иконите, слага расото, изкара си службата, после прибираме и метем. Всичко е на доброволни начала, отецът не е на заплата. Няколко часа по-късно същото помещение се пълни с руснаци, чехи или поляци. Когато напуснах дружеството, то де факто се разформирова и останалите пари ги дарих на църквата. Те ми се радваха, защото бях най-младият човек сред тях, нищо, че съм на 46 години. Реших да им направя сайт, за да може по-лесно да се събира членския внос, който е 100 крони годишно, което нищо не е – това прави 10 евро на година. И въпреки това максимум 125 души си плащат членския внос. Не са много българите, според мен в Стокхолм са не повече от 800 души, от които около 400 души идват в църквата. Но, пак повтарям ‒ не сме най‒качествената емиграция, за съжаление.

  http://frognews.bg

• СЕМЕЙСТВО Д-Р НАТАЛИЯ И ИВАН СОТИРОВИ В ЧИКАГО

  На 26 юни 2010 година с полет на British Airways в Чикаго пристигна семейство д-р Наталия и Иван Сотирови. Господин Сотиров (генерален консул на Република България в Чикаго от 2005 до 2009 година) е регистрирал в България Фондация „Приятели на Чикаго”, на която е Президент. Целта на работното посещение на семейство Сотирови в Чикаго е да осъществи контакти с американски и български институции и популярни български общественици за да ги запознае с целите на Фондацията.

  На 3 юли 2010 година господин Сотиров се запозна с програмата на „Открита есенна сесия на Българо-Американска Асоциация” (неделя, 3 октомври 2010), с която ще се открие Фестивала „Български дни в Чикаго – есен 2010” и заяви своето участие в „Трибуна на Български партньорски организации” с темата „Граждански партньорства и инициативи на Фондация „Приятели на Чикаго”. Сайта на Фондацията е www.friendsofchicago.org .
  Българо-Американска Асоциация- Чикаго пожелава успех и плодотворно сътрудничество на Приятелите на Чикаго.

  БАА

  m-Ivan-Sot

• НОВИТЕ ВЛАСТЕЛИНИ НА МОРЕТО СА ЧОЧО АЛЕКСАНДРОВ И ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ

  Пластовете се разместват: Диневи бездействат върху стари лаври, Митьо Очите – изместен от Чочо, настъпва бившият председател на „Слънчев бряг“ АД Младен Мутафчийски.
  По нашенското Черноморие вече почти няма пясъчен плаж без бетон. Всъщност заради кризата все още има един – между Бургас и Царево, а именно – къмпинг „Корал”. За него има инвестиционни намерения испанска строителна компания – „Ибердрола инмобилиариа“, която уж ще строи там ваканционно селище за 2500 души.

  Според сайта на компанията вече са инвестирани 44.6 милиона в закупуване на земята, инфраструктура, дизайн, маркетингов и комуникационен план. За изпълнител на мащабния строеж е посочена строителната фирма „Витатур“ ЕООД. Строежът обаче закъснява повече от година въпреки разрешителното, получено през юли 2009 г., т.е преди да влезе в сила Законът за черноморското крайбрежие. Срещу строежа протестират екосдружения – заради наличието на блатно кокиче в района, и арендаторите на плажа „Корал“, където се събират любители на екзотичния воден спорт „кайт сърф“ (сърф, теглен от парашут).

  Каква е историята. Преди да стане частен, брегът е общински. Далаверата започва през 2002 г., когато за кмет е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Кметът се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи. Първият голям инвеститор е „Витатур инвест“ АД, който пуска оферта да купи

  130 декара земя на първа линия край „Корал“ за… 3.5 долара на кв. м.

  Компанията е създадена само няколко месеца преди това, а съдружници в нея са три фирми, чиито собственици са свързани с известното предприятие за производство на захарни изделия „Победа“ АД. Изпълнителен директор на предприятието тогава е сегашният кмет на Бургас от ГЕРБ Димитър Николов. Тогава той е и областен секретар на СДС-Бургас, т.е. човек с пряка отговорност да надзирава хората си в Царево. Докато води преговорите, Николов е пряк съдружник във „Витатур Инвест“ чрез фирма „Европа 5“. „Витатур инвест“ предлага на Община Царево да купи земята, да построи инфраструктура и ваканционен комплекс за 2500 души и да разкрие 350 работни места.

  След множество политически договорки между тогавашното икономическо мнозинство на БСП и СДС общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат. На заседанието на общинския съвет от страна на „Витатур Инвест“ Димитър Николов представя фирмата като мощна компания – собственик на хотели в Слънчев Бряг, София и Пампорово.

  Седем години по-късно земята вече е препродадена с огромна печалба,

  няма изпълнена инвестиция, а кметът на Царево Петко Арнаудов все още не е предявил иск за неизпълнение на договорите, по които са предвидени неустойки. От офиса на сегашния бургаски кмет – г-н Николов, пък заявяват, че той няма да коментира сделката, тъй като не е участвал пряко /?/ в управлението на „Витатур“. Що се отнася до кмета на Царево – г-н Арнаудов, според общинари това е първата му корупционна сделка като кмет, съвместно с адвоката Евгений Мосинов. Последният е с дейно участие и в проекта „Златна перла”.

  Инвеститорският устрем на „Витатур Инвест“ секва някъде към края на 2003 г. след като придобива окончателно тези 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур“ се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс.

  Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа, като крайният (засега) собственик на огромната част от парцела е испанската компания „Ибердрола инмобилиария“, а по-малък собственик е „Прайм пропърти“, свързана с финансовия експерт Владимир Каролев. „Ибердрола“ отказва да назове точната цена, но фирмата не е придобивала други терени в района, а на сайта си е обявила инвестиция от 44.6 млн. евро. Така кв.м земя излиза на зашеметяващата цена от над 400 евро. Странно, защото през това време бюджетът на община Царево продължава да е продънен. „Прайм“ купува терените по 175 евро на кв.м /данните са от публичен одит на дружеството за борсата от 2006 г./ Да припомним, че става въпрос за същата земя, закупена от община Царево по 7 долара на квадратен метър четири години по-рано. Само от препродажбата на тези 25 декара печалбата е над 4 млн. евро.

  На фона на всичко това се явява един проблем с някакво си… цвете. Блатното кокиче. Този проблем е отстранен със заповед РД-1030 от 11 август 2003 г. на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), подписана само четири дни след като „Витатур“ става 100% собственик на терените. Той заличава защитената територия „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“. Растението обаче и до ден днешен не е изчезнало от „местообитанието” си и оцелява под веригите на багерите.

  Друг публичен сблъсък продължава да се разразява в Несебър. Там продължават битките на политическа партия „Дела” с местната общинска власт. Зад „Дела” открай време стои несебърският бос Чочо Александров. От партията му обвиняват сегашния кмет на Несебър – Николай Димитров, че е платил 200 хил. лева от бюджета на общината за ремонт на пътя Обзор-Приселци, без да е извършван ремонт. За същото престъпление обаче бе обвинен и предишният кмет на Несебър Николай Трифонов, който след години бе оправдан. Човек се пита: кой от кметовете всъщност обвиняват от „Дела”, или просто нарочно се хвърля прах в очите, за да не бъдат забелязани собствените им далавери?

  Община Несебър открай време е апетитна хапка, заради която са дадени и жертви. Преди години бе застрелян в джипа си от неизвестен стрелец председателят на Общинския съвет Димитър Янков, а миналата година получи анонимна заплаха с „оловен поздрав 48 калибър” сегашния кмет Николай Димитров.

  Междувременно не са тайна връзките на партия „Дела” с олигархични кръгове, в които са замесени имената не само на местния бос Чочо Александров, но и тези на Милен Мутафчийски и Делян Пеевски.

  Партия „Дела” междувпрочем трудно задържа властта. Тя бе единствената от Бургаски регион, описана в съдебна присъда за купуване на гласове. Чочо Александров е известен като притежател на най-скъпите яхти и самолети в България.. Младен Мутафчийски пък е бивш оръжеен бос и бивш председател на Борда на директорите на „Слънчев бряг”. Община Несебър се опъва като магаре на мост да не бъде източена с 48 млн. лв. без ДДС и да й бъдат извити ръцете за покупката на инфраструктурата на „Слънчев бряг” на неизгодна цена. Това, според общинарите, би обрекло местните хора на години безпаричие.
  Не е решен въпросът и с

  дълг към банкерката Петя Славова, която имаше намерение да изгради делфинариум в Несебър.

  Дамата заведе съдебен иск срещу общината – търси около 2 милиона без лихвите, предлагат й заменка. Истерия се вихри и около забраната за застрояване на уникалните пясъчни дюни, където имат мераци да строят бивши шефове на Слънчев бряг. От частната партия „Дела” пък искат преразглеждане и на „незаконното изграждане на „Марина Диневи” върху десетки декари територия, изключителна държавна собственост”.

  Доста бивши кметове са се измъкнали за корупционни сделки като мокра връв – най-безнаказано.
  В периода 2003-2007 г. бившият кмет на Приморско Димитър Димитров е издал близо 400 заповеди за учредяване на право на строеж на граждани с жилищни нужди за имоти в строителните граници на Приморско, Китен и Ново Паничарево. Сред „нуждаещите се“ се оказват близки и роднини на висши магистрати. Първите публикации за магистратите с жилищни нужди са на бургаския разследващ журналист Асен Йорданов. „Преди повече от три години изръшках всички медии и никъде не ми взеха материала – споделя той.- „Сега се надпреварват да пишат, защото има конюнктура за това. В Несебър и на други места по Черноморието има аналогични и даже по-фрапантни случаи, за които също съм писал, но очевидно нещата „се вадят“ избирателно.“

  Преди няколко години след публикация за злоупотреби в Странджа във в. „Политика“ Асен Йорданов беше нападнат в Бургас от въоръжени с нож лица. Не само магистрати, но и разследващи полицаи, общинари и други местни величия са се облажили от раздаването на имоти на хора с жилищни нужди по морето. Историята с хотелите в Приморско, построени на терени с отстъпено право за строеж на лица с жилищни нужди, се повтаря и в Царево, макар и в по-скромен мащаб.

  В края на 2006 г. общинският съвет в Царево ударно гласува раздаването на над 60 терена. Показателно е, че в списъка с нуждаещи се има както роми, които са получили право на разгъната застроена площ от 100-150 кв.м, така и роднини на шефове на дирекции от общинската администрация, бивши и настоящи общински съветници и шефове на държавни предприятия. Техните терени са с разгърната застроена площ (РЗП) над 500 кв.м и се намират на първа линия в кв. „Василико“.

  Особено фрапантен е случаят с офицера от икономическа полиция Георги Дуков, който в края на 2005 г. и началото на 2006 г. е разследвал злоупотребите, констатирани в одитен доклад на Община Царево от Агенцията по финансов контрол. От общо 112 нередности той представя на водещия прокурор Досева само две, които остават без последствие за кмета Петко Арнаудов. Дуков получава парцел от 361 кв.м с право да построи сграда с 542 кв.м разгъната застроена площ.

  ––––––––––––––––––

  Асен Йорданов: Два пъти палят хотела на Чочо!

  
  Непрекъснато ме поръчват за побой, затова бягам в Норвегия – изповядва синът на поета Недялко Йорданов

  – Асене, ти открай време си журналистическия спец по „морските битки”…Очевидно тази между несебърския кмет и „Дела” няма намерение да утихне…
  – От 2 години тази бизнес групичка около Чочо Александров буквално засипва прокуратурата с неоснователни сигнали за несъществуващи нарушения. Сегашният кмет на Несебър се осмели още с встъпването си в длъжност да започне да руши утвърждаваните с десетилетия порочни корупционни схеми, неизбежно свързани с властта. Чрез тях удобно години наред се източваха обществени средства. Като уволни бившата зам.- кметица по строителството – Мария Белински, Димитров обърка плановете на тези хора и де факто им хвърли ръкавица.

  Сделките, които визират от „Дела” като незаконни, не са дело на сегашния кмет, а с давност поне 10 години. Отнася се както за ремонта до Приселци, така и за мелницата, особено за нея. По въпроса за мелницата е писано и от мен, и от много журналисти. Уникален гьонсуратлък от страна на „Дела” е да се повдига въпросът като вина на Димитров. Прокуратурата се произнася, че сигналът е неоснователен и те веднага пускат нов сигнал по същата тема.

  – Защо го правят?
  – За психологическо въздействие върху магистратите. На принципа „После доказвай, че нямаш сестра!” Целта е предизвикване на криза в управлението на общината, която пречи на частните им интереси. У нас това не е често срещано явление. Цели се предизвикване на хаос, в който да бъдат възстановени старите престъпни практики. Пример за това напр. е сделката с „Корал” край Царево. Кметът там е написал, че неустойките са „по личното му настояване”, за да си върже гащите, но не ги търси тези неустойки. Сделката с „Корал” е политически цинизъм.

  – И друг път съм те питала за Чочо Александров – доста по-млад от Васил Божков, но също с частен самолет, скъпа яхта…
  – Самолет ли?! Има собствена авиокомпания – „Александър еър”. А самолетът бе оценен на 5 млн. евро. Само на 22 Чочо Александров е притежавал една от най-мощните групировки за строителство по Южното Черноморие – „Александров груп”. Бил е близък приятел на покойния Жоро Илиев.

  По време на правителството на Симеон пък му продадоха сградата на „Булбанк” в Слънчев бряг заедно с терена

  наоколо. Тогава „лошата” общинска власт в Несебър атакува сделката, но не можа да се справи с хора от ранга на Левон Хампарцумян?!

  – А как се отнасяше към това Митьо Очите? Доколкото помня, при едно от излизанията си от затворническите общежития в село Житарово Митьо Очите се е саморазправил с Александров доста брутално пред един хотел в Св. Влас… И никой от гардовете на Александров не се е намесил.
  – Били са „респектирани” от Широката, гарда на Митьо Очите. Конфликт на интереси. Това не е единственият случай на спречкване. На два пъти горя хотелът на Чочо Александров, но доказателства за поръчителя на палежа няма.
  Винаги има само „слухове”.

  – Възможно ли е да говорим за „фалит” при Чочо Александров, както се писа наскоро?
  – Съмнително.

  – Заговори се и за източване на ДДС…
  – Може би не само се „говори”. Сигурно има и документи. Проучи въпроса сама – аз заминавам за Норвегия, искам да се откъсна от нашенските дивотии. Стига ми, че непрекъснато ме поръчват за побой.

  Не за пръв път казвам, че съществува обвързаност между политически и мафиотски структури по Черноморието. Връзка с чуждестранни фирми със съмнителна дейност – за пренос на цигари, кокаин и др. стоки. Както знаеш, аз бях първият, който направи сериозно разследване на известния в миналото контрабандист на цигари Емил Райков. Чочо беше гадже на дъщеря му Ваня. По принцип много неща се забравят, като хората си мислят, че са минало. А много „минали” неща продължават да са настояще и си струва да се разследват.

  – Каква е ролята на братя Диневи?
  – Те в момента бездействат. Построиха, каквото построиха и сега лежат на стари лаври. Нищо не строят. А

  терените ги закупиха някога, когато майка им беше кметица на Св. Влас.

  – Може ли да се каже, че пластовете по Южното Черноморие са се разместили и сега са по-актуални други играчи?
  – Донякъде. Настъпват едновременно бивши и нови. Като Младен Мутафчийски и Делян Пеевски. Зад гърба на хора като Чочо Александров. Мутренските времена имат нов „образ”.

  Подготви Еми МАРИЯНСКА
  Изрочник: http://www.blitz.bg

• Британски поданик стана премиер на германска провинция

  През последните 300 години германски принцове от Хановерската, Сакскобургготската династии и фамилията Батенберг управляват Обединеното кралство, а сега един англичанин застана начело на германската провинция Долна Саксония.

  Парламентът на германската провинция Долна Саксония избра за премиер 39-годишният Дейвид Макалистър. Той не само е най-младият премиер в историята на германските провинции, но е и първият регионален премиер, който е поданик на британската кралица. По бащина линия той е наполовина шотландец, но според германското законодателство това не е пречка да заема държавен пост. Дейвид Макалистър е член на управляващата партия Християн демократичен съюз, чийто лидер е канцлерката Ангела Меркел. В местния парламент за него гласуваха 80 от 148-те депутати. На премиерсикя пост в Долна Саксония той сменя Кристиан Вулф, който на 30 юни бе избран за президент на Германия. Макалистър е роден в Западен Берлин, баща му е бил шотландски военнослужещ, а майката му учителка по музика. Той е израсъл в Германия, получил е в нея образованието си, служил е и в нейната армия. БГНЕС припомня, че от 1714 г. на власт във Великобритания е Хановерската династия, която управлява страната до смъртта на кралица Виктория през 1901 г. Тя е наследена от своя син Едуард VІІ – първият и единствен представител на Сакскобургготската династия, която от 1910 г. е преименувана в Уиндзорска заради натегнатите отношение с Германската империя, прераснали в Първа световна война. Съпругът на настоящата кралица Елизабет ІІ херцог Филип Единбургски е племенник на влиятелния лорд Маунтбатън, който изиграва важна роля за сключването на брака му с бъдещата кралица през 1947г. Всъщност името Маунтбатън е английски превод на Батенберг, които също са прекръстили в началото на ХХ век. Той е син на брата на българския княз Александър І Батенберг. /БГНЕС /

• Заподозрените за шпионаж в САЩ разкриха руските си имена

  Още двама от 10 лица, арестувани в САЩ по подозрения за връзки с руското разузнаване, признаха, че са руски граждани, живеещи в САЩ с фалшива самоличност.

  По време на днешните съдебни изслушвания във Вашингтон прокурорите съобщиха, че Майкъл Зотоли и Патрисия Милс са посочили своите истински имена Михаил Куцик и Наталия Переверзева. Те бяха задържани в Арлингтън, щат Вирджиния, където живееха като семейство с две деца. Прокуратурата обяви, че са били открити фалшиви паспорти на Куцик и Переверзева, както и 100 хиляди долара, които са се съхранявали в банков сейф. Те се явиха пред съда заедно с още един заподозрян Михаил Семенко. Вчера Федералният съд в Манхатън разгледа въпроса за освобождаването под гаранция на четирима заподозрени, известни с имената Хуан Лазаро, Вики Пелаез, Ричард Мърфи и Кристина Мърфи. Той взе решение да пусна под гаранция от 250 хиляди долара заподозряната Вики Пелаез. Хуан Лазаро призна, че е работил за руското разузнаване и че това не е истинското му име. На арестуваните са предявени обвинения в “заговор с цел извършване на действия като незаконни агенти на чуждо правителство“, което е по-малко сериозно, отколкото обвинение в шпионаж, и се наказва с по-малък срок – до пет години лишаване от свобода“. 11-ият заподозрян, който бе пуснат под гаранция от кипърската полиция, е избягал. Министърът на правосъдието на Кипър заяви пред журналисти, че 54-годишният Кристофър Мецос най-вероятно вече е напуснал територията на острова. Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън, която е на посещение в Украйна, отказа да отговори на журналистическите въпроси за “шпионския скандал“, заявявайки само: “Привърженици сме на установяването на нови позитивни отношения с Русия“. “Уверено гледаме в бъдещето“, добави тя. Днес се появиха и нови данни за британската следа в историята с руските “шпиони“ в САЩ. Рижата Ана Чапман е живяла в Лондон в течение на пет години и е била омъжена за британец. 30-годишният Алекс Чапман беше разпитан подробно не само от служителите на МИ-5, но и от британските журналисти. Той е психолог по образование и живее с майка си в малкото селище Стактън, южна Англия. Когато на вратата му почукали служителите на службите за сигурност и му съобщили, че бившата му съпруга е заподозряна в шпионаж, Алекс не бил учуден. В интервю за “Дейли Телеграф“ той споделя, че се запознал с Ана през 2001 г. на купон в Лондон. След пет месеца двамата вече били съпруг и съпруга. На въпрос дали Ана е работила за британското разузнаване още по онова време, той отговаря отрицателно. Но не е изключено, тя да е била вербувана в края на тяхната връзка, когато Ана се променя до неузнаваемост. “Тя стана много потайна и започна да се среща постоянно с “руски приятели“. Не изключвам тогава вече да е била свързана по някакъв начин с руските власти“, заявява Алекс Чапман. Именно тогава, равнодушната към парите Ана все по-често започва да говори с гордост затова какви богати и влиятелни хора я обкръжават. През 2006 г. семейство Чапман се развеждат. /БГНЕС /

• Бойко лъже, „Стандарт” маже

  Тони Филипов, Д-р
  http://delnicite.blogspot.com/

  Сметната палата публикува декларациите на политиците. По тоя повод „Стандарт” пише: „Ипотеката над къщата на премиера Борисов е изплатена, показва декларацията му. Генерала финансира предизборната кампания на ГЕРБ. Заедно с Цветанов той тегли кредит, като даде залог къщата. Идеята бе, влизайки в парламента, партията да получи субсидия от държавата, с която да бъде погасена ипотеката. Това ОЧЕВИДНО се е случило, защото тежестта от 440 хил. лева вече е премахната от имота… Цветанов също е заличил ипотеката…” (Очевидно?! Колкото вица за очевидното, или още по-очевидно?)

  Ей, колеги, що не си четете вестника, бе?! На 28.10 2009 г., по повод декларациите за конфликт на интереси на властта, точно вие писахте: „Без заеми е премиерът Бойко Борисов… Ипотечен кредит е декларирал Цветанов. Той е теглил 59 хиляди евро за срок от 30 г.”

  Значи излиза, че ако Бойко и Цецко са теглили кредит от по 440 хил. лв., то той е бил изплатен още преди 28 октомври. Да, де, обаче декларациите за конфликт на интереси са с дата 3.08.2009 г. Тоест, кредитът трябва да е погасен преди тази дата.

  Но това значи, че не е погасен с парите от субсидията. Защото първият транш, който ГЕРБ получава след като влиза в НС, е пуснат на 30 септември. Значи, ако е имало кредит, то той е погасен с други пари, не от субсидията. С какви?

  Ние не казваме дали е имало кредит, или е било гола пропаганда. Ние само питаме и отговор не чакаме. Щото като питахме няколко пъти как Цецко се е сдобил с 6 апартамента с милиционерската си заплата, отговор не получихме.

  Според „Стандарт” през октомври 2009 г. Цецко е имал кредит от 59 хил. евро, който трябваше да изплаща 30 г. А в сегашната му декларация кредит няма. Очевидно се е изпарил!

  Мислех да не ви казвам вица за „очевидното”, щото съм ви го казвал. Пък е и циничен. Но що пък… Нима свирката на „Стандарт” не е цинична?

  Та учителката накарала децата да напишат съчинение с ключова дума „очевидно“.

  Марийка казала: „Мама свири на пиано, татко на китара, аз на цигулка. Очевидно сме музикално семейство. Пък Иванчо, който очевидно е расъл на село, рекъл: „Дядо гони прасето из двора, отдолу идва баба с „Файненшъл таймс“ в ръка. Но баба не знае английски. Очевидно е с…“

  Та искам да кажа, че не е редно да видиш баба си с „Файненшъл таймс“ в ръка и да си направиш един извод и да видиш премиера с декларация за имотно състояние и да направиш същия извод. Така де, не е ли така?!

  Оня ден пак в „Стандарт” Надя Панкова беше написала голяма статуя за „приятелките” Фидосова и Цачева, в която казваше: И двете дами са мъжки момичета и думата им на две не става. Изградили са шеметна кариера в правото и сами са стигнали върха на политическата стълбица… Много са приликите и различията между Фидосова и Цачева. Но и двете са лицето, дясната ръка и съвестта на ГЕРБ в парламента.”

  Та ще използвам случая да я питам таз’ мома: Наде, насилиха ли те или доброволно направи тази вувузела, както би казал кореспондентът ви от Пазарджик, който, между другото, вече две седмици си вади хляба с вувузелите. Каква шеметна кариера е направила юристконсултката Цачева, или пък нотариус Фидосова? И спи ли спокойно ГЕРБ с такава съвест? Щото никой не ми отговори за дограмата на НС, но това не значи, че не съм бил прав. Абе, видяхте ли Тетка как се е боядисала? Направо се е издокарала като Кейсуке Хонда. И почти толкова й отива.

  Между другото, аз си го измислих това, дето циганките предлагали по 5 лева вувузелата, а кореспондентът на „Стандарт” го преписал и им го пратил, та че и Карбовски го коментира… Нема такава цена в Пз, бе, ало! Там хората са скромни. Прясно къпана в минералната баня, “търкана на керемида” циганка, която предлага “всичко, което ти е във въображението”, иска 2 лв. само.

  Оня ден Тетка рече, че „втората атомна централа у нас ще бъде построена, но при ясни правила за финансиране”. И обобщи, че била оптимист за изграждането на АЕЦ „Белене“.

  Занемей бе, жено! Руса жено! Поне на ядрени теми не се обаждай! Тетка оптимист! Е аз точно заради оптимизма на такива като Тетка съм песимист! Защото вече имах повод да ви кажа каква корелация намирам между невежеството и оптимизма…

  Министър Борисова, обаче не била оптимист. Вика, че „след 10 г. ще ни лекуват баби и дядовци”. 14% от лекарите у нас били пенсии, а това, според нея не е добре. „Наличието на пенсионери води до дестабилизация на здравеопазването“. Бих могъл да споря дали наличието на пенсионери в министерството не води до по-голяма дестабилизация, но сега ме мързи.

  Иначе, че има застаряване на медицинския персонал е факт. Оня ден се изнесоха данни, че средната възраст на медсестрите гонела 47 г. Ами те вече не са сестри, а баби, бе, медицински баби! И не могат да си изпълняват задълженията. Защото техните задължения съвсем не са да държат на доктора това и онова. И това де, но не само. В Пазарджик, във Вътрешното, имаше една сестра, блондинка с мерките на Клаудия Шифър. И как се носеше, мале-е-е-й… Полупрозрачна мантичка и прашки.

  Като се свикаше консилиум по некой тежък случай, винаги включваха и нея. Ако при вида й тежкоболният не се оживи, отписваха го. Но рядко някой не се оживяваше. От кома ги вадеше…

  Сестрите не са това, което бяха. Едно време на института за медсестри му викаха „Институт за омекотяване на твърди тела”. И верно ги омекотяваха. А сега средна възраст 47 г.!!!

  Кметицата на София Фандъкова се похвалила, че част от спирките в София ще говорят. Н’ам колко си милиона евро щяло да струва това на бюджета, но и слепите вече ще могат да разбират кога ще дойде рейсът. А дано, ама надали! Защото от вътрешни хора научих, че спирките щели да казват само две реплики: 1. “Автобусът току-що тръгна.” 2. „Автобусът всеки момент ще пристигне”. И слепите ще добият реална представа.

  ЕП приел промяна на правилата за етикетите на стоките, с която на практика забранява яйцата да се продават на бройка. Ще се продават на грамаж. Демек вече нема „дай ми 6 яйца”, а „дай ми 250 гр. яйца!Не знам, може би колегата Ангел Грънчаров трябва да се произнесе, но според мен основният философски въпрос – кокошката или яйцето – се решава в полза на кокошката. В смисъл, че е по-важна.

  Време беше да се тури край и на кокошия социализъм. Така де, една кокошка ще си скъса задника, ще снесе 100 гр. яйце, друга ще си гледа кефа и ще пуска по 50 гр., а накрая все едни пари. Стига вече уравнивиловка!

  Както правилно пише Папазян в „24 часа” „Футболният социализъм на ФИФА съсипва Европа”. Нека не оставяме социализма да съсипе и яйцепроизводството.

  Ей, не сме само ние идиоти!

  23- годишен изнасилил 91-годишна старица в с. Риш. Как мислите, дали подобни случаи можеха да се избегнат, ако по-рано беше затворена Читанката? Аз някак не съм единодушен.

  „Дейли телеграф” съобщава, че исландският премиер Йоханна Сигурдардотир (не се опитвайте да го произнесете, невъзможно е, по-скоро вулканът им ще произнесете, нежели името на премиера им), се оженила официално за писателката и журналистка Йонина Леосдотир. 68-годишната Сигурдардотир е първият държавен глава в света, който е с официална лява сексуална ориентация.

  А можеше, можеше ние да сме първи и сега нашата слава да се носи по света. И пак всичко щеше да си остане в рамките на ПЕС. Подходящ човек имахме, но обществената среда още не е узряла…

  Еврейски учени открили хапче анти-бебе за мъже. Препаратът дезактивирал успешно сперматозоидите.

  Най-после! 40 г. се правеха опити, какво ли не се опита. Един сърбин изнамери метод за приспиване на сперматозоидите чрез леки електрошокове в областта на тестисите. (Няма леки шокове на това деликатно място!)… Правиха са опити и с две тухли.

  Изобщо с какво ли не се правеха и чак сега първият надежден и безболезнен лек. И едно хапче държи по три месеца. А не да трябва да пиеш всеки ден и все да се чудиш пих ли, не пих ли… Еле па пенсиите…

  Ало, пенсиите, не ми се занимаваше с вас, но имаме новина! Разконспирирани сте! Никито Василев вика в „Труд”: „Колкото и да вдигаш пенсии, не е достатъчно… Няма никаква връзка между пенсиите и изборните резултати. У нас никое правителство не е преизбрано. Пенсиите бяха вдигнати предизборно през 2001 г. и се повишиха рекордно след 2007 г. – това явно с нищо не помогна на съответните партии.” (Начуква го на Костов и Станишев!) И знаете ли какво още вика? Че сте били най-добре от хан Аспарух досега! През 2009 г. „инфлацията е 0,6%, а пенсиите се вдигнаха с около 20%. Да познавате бизнесмени, които днес да са с 20% по-добре от 2008 г.? Аз не знам нито един.”

  Айде, лека нощ! Няма повече да рева за вас! Да ви се случи да живеете в най-хубавите 20 от 1300 г. и пак да сте недоволни! Нахалници!

  Колкото до контрацептивите, аз мисля, че един много ефективен начин може да се открие, ако се наблюдават българските политици. Забелязали ли сте колко успешно се предпазват да не прихванат нещо ново?

  Между другото, когато гласувате, имайте предвид, че с гласа си отпускате и по 12 лв. субсидия на избраната от вас партия. За 4 г. една такава необмислена ваша постъпка ще донесе на дадената партия 48 лв. – пак ваши пари! Затова мисля, че трябва да гласуваме колкото се може по-малко и да ги избираме с колкото се може по-малко гласове.

  Ако народът не се беше хвърлил като вдовец на хоро да гласува за ГЕРБ, гражданите нямаше да имат 1 678 583 гласа и съответно държавна субсидия в размер на 20 142 996 лв. Сега разбирате ли защо по избори се скъсват да говорят за по-висока избирателна активност?!

• <<
• 1
...
• 374
• 375
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
...
• 414
• >>