Всички авторски страници

Авторски

• По повод един трагичен инцидент

  Историята, която ме провокира да напиша този текст, е в прекия и преносен смисъл мътна и кървава. Става въпрос за инцидента от 4 юли т.г. в кв. Овча купел в София, завършил със смъртта на един 24-годишен младеж. 

  Не само тази конкретна случка е според мен, обаче, „мътна и кървава“. Има нещо някак трагично и мътно и в някои от нещата, което пише в дневника си този млад човек, циритани от близките му след инцидента. Че иска да остане като легенда, че обича само себе си и иска да се жертва заради себе си, защото няма за какво друго да се жертва.

  „Мътно и кърваво“ може да е, от друга страна, не само това сбиване, след което си отиде Борислав Райнов от кв. Овча Купел, а и всяко друго сбиване на границата между жилищен квартал и гето, в което полицията участва като статист.

  „Мътно и кърваво“ е и пристигането на линейка, идваща с достатъчно закъснение, че да няма вече смисъл от нея (повикана от някого в суматохата, във всеки случай не и от полицията).

  Има нещо мътно някак си и в дейността на всякакви правозащитници и НПО-та, която се изявяват под път и над път, само не и когато примерно тълпа роми се саморазправи до смърт с някой представител на мнозинството, или пък когато примерно някоя друга група натупа някой полицай (и такива случаи има). Както и в политици или министри, които гледат да замажат причините и последствията от подобни случаи. Или в някои медии, които правят същото.

  За някои крайни националисти, които бързат да си кажат лозунгите на организиран заради поредната нелепа смърт граждански протест, не знам дали има смисъл да споменавам.

  Съвсем ясно е обаче, не мътно и смътно, че има условия за развитие на ромски и на български екстремизъм (такива има не от вчера), на етнически оцветени социални противоречия, които няма да бъдат спрени, докато на всеки подобен случай се гледа изолирано. Докато по-дълбоките причини, предпоставките за подобни инциденти не стават никога повод за никакъв по-искрен, задълбочен и отворен, ангажиращ всички структури на обществото, дебат.

  Вероятно светът е различен, когато живееш в гето.
  Каквото и да е гетото, в едно гето винаги е по-лесно да се образува спонтанна тълпа. И ако на никакво ниво или чрез никоя от своите структури (държавни, неправителствени, местни, съсловни, каквито и да било), една страна или общество не може да намери механизми, с които да спре гетоизацията на все повече хора всъщност (били те обитаващи жилищни блокове или бараки); да спре възникването на толкова лесна агресия, от една или от друга страна (въоръжена не само с юмруци или ритници, но и с всякакви подръчни хладни оръжия), онази стара приказка за правата на човека и гражданина може да отиде право на боклука на голямото, завземащо все повече пространства, гето.

   

  Мариана Христова

  © stranitzi-stannitzi.blogspot.com

• АЕЦ Белене – най-добрият ядрен проект в света?!?

  Автор: Др. Георги Касчиев

  При посещението си в България първият заместник премиер на Русия г-н Зубков нарече АЕЦ “Белене” “най-добрият ядрен проект в света”. Аналогични изявления е правил и сегашният посланик на Русия г-н Исаков.

  Аз обаче имам известни колебания дали проекта Белене (AES-92 с ВВЕР-1000 V-466) е най-добрият ядрен проект в света.

  – Този проект например не спечели навремето честно проведения търг за пети реактор на Финландия.

  – Изграждането на този тип реактор не се планира никъде другаде, дори в Русия (всички 26 + 6 реактора планирани за строеж до 2030 г. в Русия са от типа ВВЕР-1200, познат още като AES-2006).

  – Към проекта имало 8000 (осем хиляди) забележки, но на всички било отговорено. Тази цифра е стряскаща – осем хиляди забележки към “най-добрия ядрен проект в света”. Чудя се през тази една година по колко часа са отделили на всяка забележка. И това че е отговорено означава ли че поставените проблеми са решени?

  – Парадоксално, “най-добрият ядрен проект в света” не може да намери никакво финансиране. Още през 2006 г. редица международни банки отказаха да го финансират, в това число: Bayerische Landesbank, Deutsche Bank, Commerzbank, Unicredit/HVB/Bank Austria, Societe Generale, KBC, Citi Group, JP Morgan Chase, Lehman Brothers, Merril Lynch & Co, Credit Suisse/First Boston. През 2009 г. към тях се присъедини и BNP Paribas, която беше избрана от НЕК да структуира финансирането му. Преговори с Европейската Комисия и Европейската Инвестиционна Банка за отпускане на заем по условията на договора за Евратом (с възможно най-добри условия) дори не са започнати.

  – Въпреки постоянните апели, отправяни към съседните страни от един от най-големите лобисти на проекта – българският президент, досега нито една от тях не е заявила, че иска да участвува в “най-добрия ядрен проект на света”.

  – Досега нито един частен инвеститор не е проявил желание да участвува в него, като вложи парите си на свой риск. Изявените привърженици на АЕЦ Белене – много от тях доста заможни – също не желаят да вложат собствени пари в “най-добрия ядрен проект на света” и отбягват да говорят защо не искат да станат много богати.

  – От големите европейски енергийни компании няма нито една, която да иска да се включи в в “най-добрия ядрен проект на света” като стратегически инвеститор. Румънският проект за трети и четвърти блок в АЕЦ “Черна вода” никога не е претендирал да е най-добрият в света. Въпреки това 15 компании участвуваха в търга за изграждането им. Шест от тях (RWE, ENEL, CEZ, IBEDROLA, GDF Suez и ArcelorMittal) формираха консорциум с румънската национална компания. Извън него останаха дори гиганти като E.ON и ELECTRABEL, както и редица турски, американски, италиански, корейски, румънски и смесени компании.

  – Оставям настрана това, че всички решения по този “най-добър ядрен проект в света” са юридически нелигитимни, че е един от основните генератори на корупция в страната, че резултатите досега са “гьол” за 2,5 милиарда лв като от всеки данъкоплатец/потребител на електроенергия неправомерно са отнети по около 500 лв, че ще се строи в район с висока сеизмична активност, че няма никакво решение какво ще се прави с радиоактивните отпадъци и отработеното гориво в дългосрочен план, че участието на страната дори с минимален процент в него ще е рисково за икономиката, че електронергията от него ще е прекалено скъпа за България и за региона и т.н.

  Безсрамното хвалене на своята стока е присъщо за уличните търговци. Във всеки бизнес най-добрите не се самоизтъкват, те просто оставят фактите да говорят. Вместо това те предпочитат да дискутират проблемите и предизвикателствата пред тях. Такова поведение в ядрения бизнес е ясно доказателство за липса на култура на безопасност.

  Като се каже “най-добър” възниква въпросът – за кого е добър. Е тук отговорът е еднозначен – този проект е много добър за Русия. Защото досега тя е получила за жълти стотинки цялото оборудване на първи контур, доставено преди 1990 г., което няма да използува като скрап а ще го вложи в нов блок, получила е поръчки за стотици милиони евро за металургичната си индустрия, за своите проектанти и конструкторски организации и за строителните си компании, като големите ползи тепърва предстоят.

  Какви са последствията за България – една шепа лобисти и консултанти на проекта действително са забогатели. От друга страна – от бюджета през 2008-2009 г. изхарчени минимум 700 млн лв, НЕК практически е доведена до фалит, цените на електроенергията са повишени за да може НЕК да плаща огромните разходи. Дори без да се развива проектът предстоят огромни харчове, измежду тях: 280 млн евро през септември т.г. за първи реактор, колко ще са догодина не е известно, годишно около 45 млн лв за лихви по взетия заем, през май 2012 накуп 500 млн лв за връщането му. Сумирано – досега огромни загуби и неминуемо вдигане на цените на тока или отнемане на огромни средства от здравеопазване, образование, пътища и т.н. за покриване на предстоящите плащания.

  Историята на ядрената енергетика показва, че обявяването на някой ядрен проект за “най-добър” носи мрачна прокоба. За щастие примерите досега са само два, но много показателни.

  – През септември 1978 г. на церемония за откриването на втори блок на АЕЦ Three Mile Island в САЩ, заместник държавният секретар по енергетика на САЩ, г-н John Leary го нарича “бляскав успех” (“scintillating success”). Половин година по-късно в този бляскав успех на американската ядрена индустрия става тежка авария с частично разтапяне на активната зона. Благодарение на защитната обвивка в околната среда се изпускат само част от радиоактивните газове. Блокът е безвъзвратно изгубен, а през следващите години във възстановителните работи са инвестирани около един милиард долара (по цени от 1980 г.).

  – Преди 1986 г. Чернобилският тип реактор (РБМК второ поколение) е обявяван за най-безопасен в света – голяма авария в него можело да стане веднъж на 10 милиона години. През март 1986 г. Чернобилската АЕЦ тържествено е обявена за “най-добрата АЕЦ” в СССР – първенец в социалистическото съревнование за 1985 г. Няколко седмици след това в тази гордост на социализма става ядрена явария, четвърти реактор избухва (мощта на експлозията по късно е оценена на десетки тонове ТНТ), а разпръснатите по целия свят радиоактивни частици ще продължат да увреждат и убиват още много десетилетия.

  http://kafene.net

• Гърция осъдена от свои граждани в ЕСПЧ, не е осигурила правото им на гласуване в чужбина

  На 8 юли 2010 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), по делото Ситаропулос и Гиакумопулос срещу Гърция, осъди Гърция за нарушение на Член 3 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека за нарушаване на тяхното право да гласуват на парламентарните избори през 2007 г. Двамата жалбоподатели са гръцки граждани-служители в Съвета на Европа. С факс до посланика на Гърция във Франция те са поискали да им бъде осигурено право да гласуват на изборите. Посланикът отговорил, че това не може да стане „по обективни причини”, тъй като няма специално законодателство, което да налага създаване на изборни секции в представителствата на Гърция в чужбина.

  ЕСПЧ констатира, че Конституцията на Гърция още отпреди 30 години изисква държавата да организира гласуване за своите граждани в чужбина, но това изискване не е въплътено в закон. Съдът прие, че макар гръцките граждани в чужбина да са били в състояние да пътуват до Гърция за да гласуват, това „значително усложнява упражняването на тяхното право, тъй като включва разходи и притеснения за техния професионален и семеен живот”. По тази причина той намира нарушение на Член 3 от Протокол № 1.

  От прес службата на БХК

  За повече информация: Красимир Кънев, тел.: 0886 605 904

  

  Press release issued by the Registrar
  Chamber judgment
  Not final1
  Sitaropoulos and Giakoumopoulos v. Greece (application no. 42202/07)
  GREEK EXPATRIATES’ INABILITY TO VOTE IN NATIONAL ELECTIONS BREACHED CONVENTION
  By a majority
  Violation of Article 3 of Protocol No. 1 (right to free elections)
  to the European Convention on Human Rights

  Principal facts
  The applicants, Nikolaos Sitaropoulos and Christos Giakoumopoulos2, are Greek nationals who were born in 1967 and 1958 respectively and live in Strasbourg, where they are officials of the Council of Europe.
  In a fax dated 10 September 2007 to the Greek Ambassador in France, the applicants, being permanent residents in France, expressed the wish to exercise their voting rights in France for the Greek parliamentary elections.
  The Ambassador replied that their request could not be granted “for objective reasons”, namely the absence of the legislative regulation that was required to provide for “special measures … for the setting up of polling stations in Embassies and Consulates”.
  As a result, the applicants could not exercise their voting rights in the elections of 16 September 2007.
  Complaints, procedure and composition of the Court
  Relying on Article 3 of Protocol No. 1 the applicants complained that they had been unable to exercise their right to vote at their place of residence, as they were living abroad.
  The application was lodged with the European Court of Human Rights on 20 September 2007.
  Judgment was given by a Chamber of seven judges, composed as follows:
  Nina Vajić (Croatia), President,
  Anatoly Kovler (Russia),
  Elisabeth Steiner (Austria),
  Khanlar Hajiyev (Azerbaijan),
  Dean Spielmann (Luxembourg),
  Sverre Erik Jebens (Norway), Judges,
  Spyridon Flogaitis (Greece), ad hoc Judge,

  And also Søren Nielsen, Section Registrar.
  Decision of the Court
  Article 51 § 4 of the Greek Constitution (“Article 51 § 4”), a provision that was adopted in 1975 and restated when the Constitution was revised in 2001, authorised the legislature to lay down the conditions for the exercise of voting rights for expatriate voters.
  Whilst the applicants could always have gone to Greece in order to vote, the de facto obligation to travel considerably complicated the exercise of their right because it entailed expenses and disturbance to their professional and family life.
  Article 3 of Protocol No. 1 to the European Convention on Human Rights did not require States to secure voting rights in parliamentary elections for voters living abroad. However, the Greek constitutional provision in question (Article 51 § 4) could not remain inapplicable indefinitely, otherwise its content and the intention of its drafters would be deprived of any normative value. Thirty-five years after it was adopted, the legislature had still not rendered that provision effective. In addition, whilst a bill of February 2009 entitled “Exercise of the right to vote in parliamentary elections by Greek voters living abroad” indicated an intention to legislate on the matter, the Court noted that it had been put before Parliament eight years after the last revision of the Constitution. In addition, since that bill had failed in April 2009, no fresh initiative had been taken.
  The lack of legislative implementation in respect of expatriates’ voting rights was likely to constitute unfair treatment of Greek citizens living abroad – especially at a significant distance – in relation to those living in Greece, contrary to the Council of Europe’s texts urging member States to enable their non-resident citizens to participate to the fullest extent possible in elections3. On the basis of a comparative study of the domestic law of 33 member States of the Council of Europe, the Court observed that the vast majority (29) had implemented procedures for that purpose4, and concluded that Greece fell below the common denominator in such matters.
  The Court reiterated that the European Convention on Human Rights was intended to guarantee not rights that were theoretical or illusory but rights that were practical and effective. It emphasised that it was more demanding concerning the “active” aspect – restrictions on voting rights – than the “passive” aspect – the right to stand for election – of Article 3 of Protocol No. 1, and that Greece could not rely on the broad margin of appreciation usually afforded to States in such matters under that provision.
  Therefore, the absence for over three decades of effective measures to enable Mr Sitaropoulos and Mr Giakoumopoulos to exercise their right to vote in national elections from their place of residence had breached the right to free elections. The Court found, by five votes to two, that there had been a violation of Article 3 of Protocol No. 1.
  Just satisfaction
  Under Article 41 the Court held that the finding of a violation constituted in itself just satisfaction for the non-pecuniary damage suffered and that Greece had to pay Mr Sitaropoulos and Mr Giakoumopoulos 2,000 euros jointly for costs and expenses.
  Separate opinions
  Judges Spielmann and Jebens expressed a joint partly dissenting opinion. Judges Vajić and Flogaitis each expressed a dissenting opinion. These opinions are annexed to the judgment.
  ***
  The judgment is available only in French. This press release is a document produced by the Registry. It does not bind the Court. Decisions, judgments and further information about the Court can be found on its Internet site. To receive the Court’s press releases, you can subscribe to the Court’s RSS feeds.
  Press contacts
  [email protected] / +33 3 90 21 42 08
  Céline Menu-Lange (telephone: + 33 3 90 21 58 77)
  Emma Hellyer (téléphone : +33 3 90 21 42 15)
  Tracey Turner-Tretz (telephone: + 33 3 88 41 35 30)
  Kristina Pencheva-Malinowski (telephone: + 33 3 88 41 35 70)
  Frédéric Dolt (telephone : + 33 3 90 21 53 39)
  Nina Salomon (telephone : + 33 3 90 21 49 79)
  The European Court of Human Rights was set up in Strasbourg by the Council of Europe Member States in 1959 to deal with alleged violations of the 1950 European Convention on Human Rights.
  1 Under Articles 43 and 44 of the Convention, this Chamber judgment is not final. During the three-month period following its delivery, any party may request that the case be referred to the Grand Chamber of the Court. If such a request is made, a panel of judges considers whether the case deserves further examination. In that event, the Grand Chamber will hear the case and deliver a final judgment. If the referral request is refused, the Chamber judgment will become final on the day the request is rejected.
  Once a judgment becomes final, it is transmitted to the Committee of Ministers of the Council of Europe for supervision of its execution. Further information about the execution process can be found here: www.coe.int/t/dghl/monitoring/execution.

  2 Stephanos Stavros did not maintain his application, so the Court decided to strike it out of the list (Article 37 § 1 of the Convention) as far as he was concerned

  3 see Resolution 1459(2005) of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe; and Recommendation 1714(2005) of the Parliamentary Assembly of the Council of Europe.

  4 26 countries allow expatriates to vote at their place of residence (Belgium, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Estonia, Finland, France, Georgia, Germany, Hungary, Italy, Latvia, Lithuania, Luxembourg, Moldova, Poland, the Netherlands, Romania, Russia, Serbia, Slovakia, Spain, Sweden, Switzerland, Ukraine and the United Kingdom). Three countries limit the right to vote to a certain category of expatriate or to a particular type of election (Ireland, Denmark and the Czech Republic). Lastly, in four countries there is no possibility to cast a vote abroad in parliamentary elections (Albania, Armenia, Azerbaijan and Malta).

  Оригиналния документ може да изтеглите от тук – judgment_greece_vote

• Не е задължително руските шпиони да шпионират, за да бъдат полезни

  
  Старата съветска култура цени символите на властта толкова високо, колкото и самата власт

  Майкъл Економидес, „Вашингтон таймс“

  Вероятно аз бях един от малцината, които не бяха изненадани от изобличаването на руски агенти, дълбоко внедрени в Съединените щати. Аз също така знам и защо те бяха тук.

  За повечето хора това бе озадачаваща и даже пленителна сензация. Повече от 20 години след срутването на Берлинската стена и края на „студената война“ и в седмицата, в която младеещият, представителен, съвсем не приличащ на Брежнев руски президент Дмитрий Медведев обядва заедно с президента Обама във вашингтонска закусвалня, ФБР заедно с други агенции арестува 10 души и ги обвини, че са били „нерегистрирани агенти“ (шпиони, както се казваше по-рано) в полза на руското правителство.

  В обвинението срещу арестуваните се съдържат и по-„вкусни“ и сензационни подробности, които даже и холивудското въобръжение от преди 30 години не би могло да си представи: хора с присвоена от мъртви американци идентичност, пари, скрити с години под земята, парични трансфери за „мисията“, съобщения с невидимо мастило и необикновено секретни комуникации – и всичко това в ерата на интернет, Туитър и Фейсбук. Още по-удивително и съвсем объркващо за много американци бе да разберат, че агентите, от които почти никой не носи руско име, цели 10 години спокойно са живяли под дълбоко прикритие като техни съседи в градове и предградия.

  Когато Русия, наричана тогава Съветски съюз, бе една противорстващите световни суперсили, тя имаше разумни основания да шпионира САЩ и другите западни страни.

  Първо, тогава съществуваше съветска промишленост, правещо всичко – от самолети и трактори до телевизори и четки за зъби. В края на краищата може ли една страна да бъде свръхсила, ако не може да прави самолети, трактори и телевизори заедно, разбира се, с обикновени и ядрени оръжия? Тогава имаше страни-сателити, с чиито валути не можеше да се купи нищо друго освен съветска продукция, имаше и „необвързани“ страни, които трябваше да мъдат впечатлени, за да бъдат спечелени на своя страна.

  Индустриалната информация от Запад бе очевиден източник на технологии и съветските шпиони усилено се трудеха, за да получат тази информация. Но и това прекопиране изглежда не донесе нужния успех. Съветските самолети, трактори и телевизори бяха толкова лоши, че тяхното производство умря почти напълно още преди 20 години.

  Руските авиокомпании купуват Боинг-и и Еърбъс-и, а представителите на руската средна класа, възникнала през това време, по-скоро ще умрат, отколкото да си купят руска паста за зъби, камоли други промишлени стоки. Тъй че промишленият шпионаж не би могъл да бъде задача на арестуваните агенти.

  Друго направление на съветския шпионаж бе военното. Но днешна Русия е само бледа сянка на своето минало. Тя, разбира се, все още има известно количество атомни бомби, но на армията й едва ли може да се възложи задачата да докаже на целия свят своята сила или даже да сплаши съседите, някои от които се превърнаха в най-пламенни членове на НАТО. Тъй че военното разузнаване също не е било задача на агентите.

  Какво тогава?

  Навярно това е неразбираемо за чужденците, но за руснаците е напълно понятно. За тях властта и нейната концентрация в едни ръце, далеч повече от богатството, винаги в историята е била признак за истинска държава. Секретните служби, КГБ или нейговият приемник ФСБ, винаги са били главен и всевластен апарат. А такъв апарат е длъжен да има агенти в чуждите страни, независимо от това с какво те в действителност се занимават и каква информация събират. Важното е да ги има. Уважаващата себе си ФСБ е длъжна да има агенти навсякъде. Те също така чувстват присъствието на агенти в собствената си среда. През 2006 година от своята интернет страница ФСБ отправи предложение към всички руски граждани, работещи като шпиони в полза на чужди страни, да станат двойни агенти.

  Това е култура, която не само доведе на власт бившия агент на КГБ Владимир Путин, но и се просмука в целия живот на Русия през последните повече от десет години.

  „Силоваците“, тоест, бившите или действащи агенти на ФСБ са вездесъщи и според някои оценки заемат поне 60 на сто от всички властови позиции във всички властови структури. Смята се, че сега в Москва истински управляват Николай Патрушев – шеф на ФСБ при управлението на Путин, и Игор Сечин – дългогодишен заместник-ръководител на президентската администрация при Путин и бивш агент на КГБ.

  Младите и европеизирани руснаци отлично знаят колко е опасно да се бориш със системата. Всички те знаят каква е съдбата на Михаил Ходорковски, някога най-богатия човек в Русия и ръководител на най-голямата петролна компания, сега гниещ в сибирски затвор. Путин извърши ресъветизация на господстващия в руската икономика петролен и газов сектор и сега този сектор се управлява или от държавни корпорации, или от близки приятели на Кремъл. Логично е и това, че в общество, в което господстват агенти, а не законът и пазарната икономика, корупцията е повсеместна. В последната класация на „Трансперънси интернейшънъл“ Русия заема 146-то място сред 180 страни с резултат близък до този на Зимбабве и по-лош от Нигерия и Уганда.

  За преобладаващия в Русия начин на мислене няма нищо удивително в това страната да има агенти навсякъде, включително в САЩ. Важното е да ги има, а с какво ще се занимават е съвсем второстепенен въпрос.

  http://mediapool.bg/

• Декларация на ПП „Ред, законност и справедливост“

  Във връзка с поредните манипулативни твърдения на Цветан Цветанов Пресцентърът на РЗС е упълномощен да заяви следното:

  
  1.Твърдението на Цветанов, че срещу Лъчезар Иванов нямало разработки в ДАНС е априори лъжливо, тъй като има и специални разузнавателни средства, приложени към досъдебното производство срещу Божидар Нанев. От тях става ясно, че Лъчезар Иванов и други лица са разработвани паралелно с бившия министър на здравеопазването. Фактологията, събрана срещу бившия зам.-председател на парламента, е за злоупотреба с власт и търговия с влияние. Убедени сме, че и от ДАНС под натиска на Цветан Цветанов ще отрекат за подобни разработки, но все пак да не забравят, че част от агентите, работили в ДАНС, са вече на улицата и един ден, когато милиционерския режим падне от власт ще дадат показания пред компетентните органи.
  2.След като Цветанов твърди, че нямало разработки срещу депутати от ГЕРБ, нека му припомним делото „Лиани”, в последствие преобразувано в „Лабиринт”, за незаконно финансиране на партия ДПС, главен обект на което е депутат от ГЕРБ. Подобно на разработката „Галерия” и „Лиани” спешно бе сложена на трупчета, за да се прикрие политическата корупция във върхушката управляващата партия.
  3.Що се отнася до твърдението на Цветанов, че лидерът на РЗС не ходел на работа, всеки може да направи справка в деловодството на Народното събрание, за да установи, че през последните четири месеца Яне Янев е отсъствал от пленарната зала не повече от 1-2 пъти.
  Политическият съвет на РЗС е убеден, че скоро истината за корупционните практики на ГЕРБ ще видят бял свят, въпреки чудовищната цензура в определени проправителствени медии.

  ПРЕСЦЕНТЪР НА РЗС

• Д. Панайотова: Сциентолозите са феодална корпорация, правят хората роби

  Десислава Панайотова е директор на Центъра за религиозни изследвания и консултации “Св.св.Кирил и Методи”. От 2006 г. организацията й целенасочено работи за религиозна просвета, приобщаване на хората чрез курсове към ценностите и културата на православната църква. Консултира държавните институции, медии, сдружения и граждани за дейността на различните религиозни общности в страната.
  
  

  Интервю на Мая Стоянов
  
  – Г-жо Панайтова, следите ли скандала с анонимното разпространение на сциентоложка литература в библиотеки в страната, кой стои зад дарението, кои райони е обхванало?
  
  – Известно е, че Центърът за сциентологична информация за Европа се намира в Дания и даренията, които са получени в няколко области в България, са с датски адрес. Такива книги са засечени в София, Пловдивско, Пазарджишко, Ямболско, Добричко. Не изключвам обаче такава литература да продължи да се разпространява и в други селища на България.
  
  – Има ли сциентолози у нас?
  
  – Със сигурност у нас има последователи на сциентологичното учение. Към неговите идеи са се приобщили обикновени хора, за което нямат вина. Но самата сциентологичната дейност в България се направлява отвън. Основните организатори и активисти на тази секта са от чужбина. Преди няколко години имаше курсове по сциентология в Драгалевци, които се водеха от един гражданин с руски произход. Преди него сциентолозите в България се представляваха от белгийското семейство Марк и Моник де Турк. В този смисъл активното направляване на процесите и утвърждаването на тази общност у нас е отвън, а членската маса е представена от обикновени граждани, които не познават в дълбочина историята на тази религиозна общност и учението й, заради което се доверяват на нейните пастори.
  
  – През 1992 г. на сектата е отказана регистрация в България, какви са били мотивите?
  
  – Дирекцията по вероизповедания е отказала регистрация на сектата не само през 1992, а и през 2007 година. В мотивите са изтъкнати смутната история на тази религиозна общност и многото съдебни процеси, които се водят срещу сциентолозите от времето, когато е било създадено учението им в Америка. Още тогава основателят им Рон Хъбърд и последователите му са били обвинени от американското правосъдие, че се опитват да се сдобият със секретни архиви и документи на социалните служби на САЩ. Това е довело до сериозни подозрения и редица процеси срещу членове на сектата. Има и много други проблематични, частни случаи в други страни от света, при които последователи на сциентоложкото учение по един или друг начин са били въвлечени в незаконни дейности, заради които по-късно са били привиквани в съда. 
  
  – Основателни ли са твърденията, че сектата на сциентолозите навлиза в България при управлението на НДСВ, а ексминистър Николай Василев е допуснал хора от неговото ведомство да се обучават от сциентолози?
  
  – Действително в министерството на държавната администрация по времето на НДСВ се водиха подобни курсове от белгиеца Марк де Турк. Той беше дошъл в България с обещания да помогне на българските държавни служители и на родния бизнес да подобрят своите умения в работата с човешки ресурси, в бизнес мениджмънта и други дейности. Дали лично ексминистърът е бил наясно кой е този човек и с какво точно се занимава, аз не мога да кажа. Но се надявам сценарият да не е бил толкова зловещ – сциентолозите да са се опитвали да пробият у нас с протекциите на български министър. Иска ми се да вярвам, че Николай Василев е бил просто подведен от фирма или фондация, която прикрива дейността на сциентолозите у нас, като й е гласувал доверие в провеждането на такъв тип семинари. 
  
  – Кои са организациите и конкретните лица, зад които се прикрива нелегалното учение?
  
  – Доколкото съм запозната фондацията, която беше организирала курсовете с държавната администрация, се нарича “Айдиъс”. В България се представляваше от въпросният Марк де Турк. Друга организация, за която държавата и гражданите трябва да знаят, това е “Нарконон”, известна в цял свят. Тя работи уж за преодоляването на наркозависимостта основно сред младежите, но по същество извършва подмяната на една зависимост с друга зависимост – към сектата. Бдителност трябва да се проявява и към организацията “Криминон”, която привидно се занимава с криминалните прояви сред младите хора, както и към такива, които се борят за човешките права. В цял свят подобни организации прикриват своята истинска същност. Към тях българската държава трябва да бъде нащрек и да проучва много прецизно документите и дейността им, защото са опасни за националната сигурност на страната.
  
  – Към кои социални групи проявяват особена активност за привличане?
  
  – Сциентолозите имат предпочитани целеви групи. От една страна, това са младите хора, които са пълни с ентусиазъм, готови да приемат нови идеи, но и в някаква степен са неопитни и духовно неграмотни. Това ги прави подходящи за бъдат привличани и обучавани в сциентоложкото учение. Ставайки членове на сектата, тези млади хора започват да работят за нейното популяризиране и привличането на още нови привърженици. Наблюдавала съм какво се случва с младежи в Лос Анджелис, които са приобщени към тази религиозна общност. Най-често те са ангажирани като технически лица и разпоредители, които имат и задължението да запознават хората, които проявяват интерес, с историята на сектата и съдържанието на сциентоложкото учение. Друга група, която попада в полезрението им, са бизнесмени, богати хора и представители на шоу бизнеса, влиятелни личности сред политическия и икономически елит на една или друга страна. Чрез тях тя се стремят да си осигурят солидни спонсори, които да дават достатъчно пари, за да се издържа сектата в цял свят.
  
  – Какви са основополагащите идеи на сциентолозите?
  
  – Основната им цел е прочистването на човека от негативните му спомени, емоции и преживявания, от неговите здравословни проблеми. Висша цел е всеки индивид да стане свръх човек или както още го наричат сциентолозите – да стане действащ тетан. Всъщност обаче това е една фалшива религия, създадена от писателя фантаст Рон Хъбърд. Той сам казва че, вместо да пише за едно пени на дума, е по-добре да създаде собствена религия, която в последствие го прави милионер. В своята същност това е една компилация на различни религиозни традиции и вярвания. В сциентологията има малко будизъм, малко окултизъм, малко християнски символи, какъвто е кръстът, например. Използвани са също идеи от психо-аналитичното учение на Зигмунд Фройд, на Юнг и други психиатри и психолози от началото на 20 век. Всичко това е комбинирано, като към него е добавено и ценностното послание човек да бъде щастлив, здрав, силен и побеждаващ, и дори да достигне до такова ниво на съзнанието си, чрез което да може да влияе върху съзнанието на другите? 
  
  – Привидно философията им звучи позитивно, но защо в много страни определят сциентолозите като тоталитарен тип организация, каква е заплахата от нея?
  
  – Редица международни документи поставят сциентолозите в списъка на тоталитарните общности. Критериите за това са няколко и тя отговаря на тях. На първо място – изцяло се робува на култа към личността на основателя на тази фалшива религия – Рон Хъбърд, който си е измислил и свой религиозен език, с термини като тетан, инграма, генетика и др. Вторият момент е свързан с празниците им, като сред най-тачените е и рожденната дата на Хъбърд – 13 март. Тогава излиза и неговата книга “Сциенетика”. Третият критерий е установената строга йерархия в сектата, която прилича повече на феодална корпорация, отколкото на религиозна организация. И може би най-важната характеристика, която недвусмислено доказва тоталитарния характер на тази общност, е абсолютното ограничаване на човешката свобода, чрез установяването на пълен контрол над съзнанието на членовете на общността. То е толкова силно, че ако в един момент някой поиска да я напусне, става обект на огромен натиск и заплахи от страна на останалите членове. Това е причината много хора, които са имали досег със сектата да се чувстват застрашени за своя живот. Това наскоро сподели и журналистка от в.”Стандарт”, която е била инфилтрирана в техните среди. Чувала съм и за много други случаи по света и конкретно за проф. Александър Дворкин, специалист по религиозни секти и култове в Русия. Той разказва, че преди години, когато се е водил поредният процес срещу сциентолози в съда в Москва, е бил заплашван с убийство.
  
  – Как да си обясним, че популярни личности от шоу бизнеса, като Том Круз, Дженифър Лопес, Джон Траволта и други се афишират като сциентолози?
  
  – Независимо, че са от шоу бизнеса, те са обикновени хора. Имат своите страхове, проблеми, надежди. Тези звезди не само не са пример за духовна грамотност и религиозна култура, но много често не са наясно с опасностите, които крият сектанските общности и попадат в тях по стечение на някакви обстоятелствата. В сектата на сциентолозите такива хора най-често са привличани с обещания да бъдат изградени като много силни и влиятелни личности, да станат пробивни и непобедими, да имат грандиозен успех в кариерата, което за много от тях е най-важното в живота. Ако на тази основа са стъпили първоначалните разговори, след това идват останалите зависимости. Тези хората задължително се прослушват от членове на тази секта. Пред тях звездите разказват в подробности целия си живот, включително и за най-интимните неща от него. Това вече представлява тяхното досие, което никой не знае, кога може да бъде използвано срещу тях. Вероятно принадлежността на тези знаменитости към тази секта се дължи именно на тези досиета. 
  
  – ДАНС е започнала разследване кой превежда и как се разпространява у нас опасната литература. Не е ли закъсняла реакцията на българската държава в тази битка?
  
  – Не бих искала да отправям критики, а по-скоро подкрепям всяко действие на държавата, което цели засилване на контрола. Защото не е честно, когато една организация казва, че не е религиозна, да действа като религиозна общност, като прикрито пропагандира идеи, опасни за обществото. Затова приветствам действията на ДАНС и най-вече -бързата реакция на областните управители и на кметствата в големите градове в България. Постоянно получавам сигнали от различни краища, където са започнали целенасочени проверки по читалищата дали подобна сциентоложка литература вече е пристигнала, за да бъде своевременно иззета. Защото, ако незапознат читател попадне на такава книга, би могъл да изпадне в някаква зависимост от сектата, което обаче нито ще го направи по-щастлив, нито по-здрав, нито по-свободен.
  
  – Можем ли сами да се предпазим от подобно влияние и зависимост?
  
  – Моят съвет към българите е да внимават какво четат, да подбират истинска религиозна, духовна литература, а не имитации на такава, с каквато е залят книжния пазар у нас. Да се предпазват от книги, свързани с окултизъм, нюейдж философия и пр. Те са свързани с личности и общности, които единствено подхранват егото у човека, неговия егоизъм и консуматорски подход към живота, желание за бърз успех и щастие. По този начин вредят на хармоничното развитие на човека, да бъде търпелив в трудностите, да може да прощава, да приема недостатъците на другия, а не да го разглежда като заплаха за своя личен конфорт, заради което е длъжен да го неутрализира, както учат сциентолозите. Добре е като православни християни да преоткрием и опознаем още по-задълбочено нашата Христова вяра, чрез която можем да бъдем и добри граждани, и големи патриоти, и хора, които да живеят в мир със себе си. 
  
  – Има ли други секти в България, от които обществото трябва да се пази?
  
  – Има поне около 120 фондации, сдружения и нерегламентирано действащи религиозни организации на територията на България. Те са извън регистрираните вече повече от 100 религиозни общности, някои от които са също опасни. Сред нерегистрирани, към които трябва да бъдем бдителни, са различните индуиски и превдоиндуиски култове, от рода на Сахаджа йога, Ошо, Шри-Шри Рави Шанкра, чийто реклами заливаха София в продължение на месеци. Това са култове, пригодени за западния човек, погледнат от Изтока и преди всичко от Индия, които целят неговото приобщаване към боговете на индийското общество. В същност обаче това е особена форма да се печелят пари, защото повечето курсове, семинари, медитативни сеанси и пр. са свързани със заплащането на високи такси, от които се издържат тези религиозни организации.

  http://frognews.bg/

• Гладната стачка победи в Куба

  Кубинското правителство освобождава 52-ма политически затворници на съвестта, след преговори между представителя на Католическата църква и архиепископ на Хавана кардинал Хайме Ортега и Раул Кастро. Испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос договори приемането в Испания на първите петима дисиденти.

  На 30-ти март 2010 г. Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, България, подкрепи кубинските борци за демокрация със своя “Зов за свобода”, изпратен до Амнести Интернешънъл и още 100 други институции. Противодействайки, кубинското посолство в София задейства кризисен PR и спешно транспортира в България една от дъщерите на Ернесто Че Гевара.

  След 82 дни гладуване в затвора на Хавана умря 42-годишният Орландо Тамайо. От 25-ти февруари т.г. в саможертвата го последва 48-годишният Гилермо Ернандес, повечето време в реанимацията на град Санта Клара. След него бе ред на професор Феликс Каркасес от ръководството на Асамблеята за подкрепа на гражданското общество в Куба.

  За последен път помилване в Куба е имало през 1998 г. след посещението на папа Йоан Павел Втори, когато бяха освободени 300 затворници, от които 101 политически затворници на съвестта.

  
  Обществен съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”:

  Петър Пенчев – инженер-математик, Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, Пламен Димитров – историк, Едвин Сугарев – поет, Стоил Стоилов – икономист, Снежинка Цветанова – инженер, Милен Радев – журналист в Берлин-Германия, Павел Антонов – журналист в Регионален Екологичен Център–Будапеща, Д-р Огнян Чипев – инженер, Ирина Йорданова – доктор на техническите науки, Борислав Сандов – СУ „Кл.Охридски”, Константин Дичев – еколог, Николай Говедаров – координатор на Българската Асоциация на Пенсионерите, Николай Янев – юрист, адвокат във Виена, Австрия, Петър Станчев – инженер в Нигерия, Петър Стаматов – редактор на www.Eurochicago.com – САЩ

• 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ НАРОДЕН ПОЕТ И ПАТРИОТ ИВАН ВАЗОВ

  Автор: Васко Попов – председател на Общински съвет гр.Сопот

  Въодушевен от идеята на моите колеги и съграждани тази година да придадем национално звучене на Вазовите празници, в началото на май изпратих писма до кметоветеи председателите на всички големи общини в България, с молба за финансова помощ при реализация на програмата за юбилея /9 юли 2010г./ Любезните откази си приличат по това, че никой не е пропуснал да се оправдае с кризата, сякаш 100-200лв. ще изправят общината му пред фалит.
  Искрено ме изненада феодалното мислене и нехайството пред духовната криза, която набира скорост и ни заплашва с асимилация и демографска катастрофа през следващите десетилетия; криза пред която европейските проекти и програми са безсилни.
  Със същото „разбиране” се отнесоха и министерствата, към които се обърнахме за помощ, внушавайки им, че Иван Вазов не е общински поет. Сякаш в подкрепа на нашата теза беше издигнат величествен паметник на Патриарха на българската литература в Рим. Уви, и този факт не трогна коравите чиновнически сърца.
  Дано някой римлянин не пожелае да посети родната къща на поета. А тя не е само негова. Тук са родени генералите Георги и Владимир Вазови – първият, превзел с блестяща военна операция одринската крепост, а вторият – героят от Дойран – два мандата /1926-1932г./ е кмет на София.
  Тази къща е родна за Кирил Вазов – един от първите дипломирани медици в следосвобожденска България и за известният адвокат, журналист и общественик, редактор на в. „Мир” – Борис Вазов.
  Малко са фамилиите в България с толкова изявени и надарени представители, каквито са Вазови – безрезервно отдадени на Отечеството си.
  Родната къща – музей на Иван Вазов в Сопот, открита през 1935г. от цар Борис III, днес продупчена от дървояди, се нуждае от сериозна реставрация и консервация. Останалите обекти от музейния комплекс /Експозиционна зала, Девическо училище, Дядо Стоянова воденица/ също изискват ремонти и поддръжка, каквито Община Сопот не може да си позволи.
  Освен изброените обекти, тук се намират и други паметници на културата: манастира „Св. Спас”, църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел”, девическия метох „Въведение Богородично” – светини свързани с революционната дейност на Апостола Левски и с историята на България.
  Въпреки плачевното състояние на музейните обекти, те се посещават от 50 000 души годишно.
  Та – водени от провинциален наивитет – решихме, че щом се открива паметник на Вазов в Рим и се организира благотворителен концерт за възстановяване на кинотеатър „Триумф” в Хаити, можем да поискаме помощ за годишнината от рождението на нашия именит съгражданин.
  Не може – криза е!
  За капак, оценителната комисия на Министерството на регионалното развитие преди няколко дни отхвърли проектното предложение за преустройство на централен площад „Иван Вазов” в Сопот.
  Честит юбилей!
  Можем само да гадаем как и по какви критерии се постигат заветните 65 точки, но в списъка на класираните общини са такива, които могат за няколко дни да съберат от местни приходи сума равна на безвъзмездната финансова помощ, т.е. МРРБ благоустроява само развити общини.
  Сполучливо е подбрано заглавието на проекта „Подобряване на физическата среда и превенция на риска.
  Всеки втори абитуриент от Сопот, на въпроса какво ще прави след бала, заявява: „Ще си бия камшика от тая държава!” Ето го рискът!
  Обиден от дискриминационната политика на МРРБ не само към Сопот, мисля че по правилно е: Министерство на регионалното разоряване и обезлюдяване /МРРО/.
  Преди години, потегляйки на ученическа екскурзия, едно дете се провикна от автобуса: „Довиждане Българийо – отиваме в София!”
  Бог да пази България!
  Сега, в навечерието на Вазовия юбилей, не ни остава друго, освен надеждата, че младежкото ДПС и евродепутата Метин Казак ще спасят кирилицата от изчезване.
  Иначе, за какво ни е Вазов?!!!

• Българите – кисели, недоволни, нещастни

  Българите сме най-киселата нация в Европа. Ние сме най-нещастните и недоволни европейци, сочи изследване на ценностите „European Social Survey“ /ЕSS/, проведено през 2008 – 2009 година сред 43 000 души от 21 европейски страни.

  То бе представено в БТА от доц. д.-р Марин Паунов, автор на книгата „Ценностите на българите – съвременен портрет на европейски фон“.

  Ние, българите, се чувстваме щастливи само 2 пъти седмично, посочи Паунов. Най-недоволни сме и от живота си, и от работата. Отчаяни почти като нас са унгарците, словаците, естонците и поляците.

  На другия полюс на швейцарците, ирландците и холандците, които всеки ден изпитват радост и удовлетворение. От живота като цяло са доволни и датчаните, финландците и шведите.

  У нас е най-ниско доверието към политиците, полицията, съдебната власт и демокрацията като цяло, сочи още изследването.

  Ние живеем с нагласата, че трябва да се грижим предимно за себе си и семейството и сме силно привързани към традициите и своята сигурност. Същевременно сме най-малко склонни да приемаме промените, както и сами да се променяме. Най-силно любим статуквото.

  Вероятната причина, според доц. Паунов е, че живеем от десетилетия в среда на несигурност.

  Ценностите ни са в тотална криза и причините за това не са от вчера, корените са още в османското владичество, периода на соца и в прехода от последните 20 години, посочи той.

  http://kafene.net/

• Протест срещу убийството в кв. Овча купел (видео)

  Протест срещу убийството на Боби Райнов от кв. Овча Купел

  Младият мъж бе брутално заклан от роми миналата неделя в столичния кв. „Овча купел“. Борислав загина при опит да помогне на приятели, които от години са заградени от незаконни бараки и търпят невиждана смрад. При възникналия спор ромите превишавали в пъти хората от квартала. В мелето мъжът бил ударен с брадва и убит на място. Вече мъртъв, той бил ръган и с нож. Във Facebook има група с 10 000 човека, които заклеймяват престъплението.

• Паола Божилова (училище „Дж.Атанасов“ Чикаго) с награда в конкурса „Стефан Гечев” на ДАБЧ

  ОЩЕ  ЕДНА  НАГРАДА  ЗА  УЧИЛИЩЕ „ДЖОН  АТАНАСОВ”

  След почетния медал „Паисий Хилендарски” , с който Държавната агенция за българите в чужбина удостои училище „Джон Атанасов” и престижното отличие за филма ни „Гурбетчийство или емигранство – съдба на българина”,  още една награда ни дава повод за гордост и удовлетворение. Осмокласничката Паола Божилова от класа на Елена Липкова, която завърши с отличие основното си образование по родни предмети в училище „Джон Атанасов”,  получи трета награда в литературния конкурс  „Стефан Гечев” 2010 година на тема: Българските народни приказки – извор на мъдрост и доброта в моя свят, организиран от Държавната агенция за българите в чужбина. Това е четиринадесетото издание на конкурса за деца и юноши от всички български общности по света, в който тази година са взели участие 224 ученика от 26 страни.

  ЧЕСТИТО, ПАОЛА! Гордеем се с твоя успех!

  А на вас, уважаеми читатели, предлагаме награденото есе на Паола Божилова.

  

  Българските народни приказки  – извор на мъдрост и доброта в моя свят

  Моето детство отмина, но любовта ми към приказките е все така дълбока и силна. Като българка, аз предпочитам нашите народни приказки, защото те носят атмосферата на родното и в тях е събрана мъдростта на дедите ни. Винаги, когато се докосвам до тази съкровищница на нашия национален характер и дух, гордост и радост изпълват сърцето ми. През много трудности е минал българинът, много страдания е понесъл, но не е допуснал да се сломи духът му. Фантастичните образи от приказките са били нужни на хората, защото чрез тях те са давали израз на оптимизма и вярата си, че доброто ще победи, че светът ще стане по-красив и по-справедлив. Затова и най-малкият брат от приказката „Тримата братя и златната ябълка” преминава през много изпитания, но постига щастието. Той не се отчайва, не се разколебава, продължава смело напред, проявявайки честност и доброта. Препрочитайки тази прекрасна приказка, аз преоткривам красотата и мъдростта й. Чувствам се извисена и  щастлива, сърцето ми се изпълва с желание и готовност да бъда като този смел момък, който заслужено е възнаграден.

  От всяка приказка можем да почерпим важни житейски истини, да възпитаме у себе си нравствени добродетели. Колко пъти ни се  е случвало „неволята” да ни помогне, за да се справим с неочаквана трудност. Само с една кратка, но много поучителна поговорка, народът ни е успял да каже толкова много: „Неволята учи”.  Не се отчайвай, не падай духом, търси изход от всяка ситуация, бъди упорит, волеви и силен. Само тогава ще се справиш с трудностите и бедите. И което е още по-важно: бъди готов за всякакви изненади, калявай характера си, учи се упорито, разширявай знанията си и развивай уменията си, за да си подготвен за житейските изпитания. Вече съм почувствала колко мъдър и прозорлив е народът ни, защото много пъти неволята ме е спасявала.

  Между  героите, които ми допадат най-много, се нарежда образът на Хитър Петър. Весел, находчив, остроумен и съобразителен, той воюва със злото по свой начин, печелейки не само симпатиите, но и сърцата ни. Не допускай да бъдеш унижаван, отстоявай собственото си достойнство и помагай на по-слабия и беззащитния – това са поуките, които съм почерпила от забавните, увлекателни и  весели приказки за този любим наш фолклорен герой.

  Приказките ни дават много, възпитават чувствата ни, облагородяват характера ни. Те ни помагат в избора на правилно решение, учат ни да бъдем благородни, искрени, почтени, да вярваме в себе си и да следваме мечтите си. Българските народни приказки са наистина един неизчерпаем извор на мъдрост, красота и доброта.

  ПАОЛА АНТОНОВА БОЖИЛОВА – 16 г.

  Осми клас – училище „Джон Атанасов”
  гр.Чикаго, САЩ

  Учител: Елена Липкова

• БАЗА ОТ ГЕНЕТИЧНИ ДАННИ НА БЪЛГАРИТЕ

  Дискутирана на
  forum.boinaslava.net
  Темата ще бъде дискутирана на есенната сесия на Българо-Американска Асоциация при откриване на Фестивала „Български дни в Чикаго – Есен 2010”
  :Модератор: Никола Чаракчиев, професионален генеалог и секретар на БАА
  Неделя, 3 октомври 2010
  Спонсори: Симпатизанти на БАА (б. и.), Виолета Симов-Динев, Цветелина Бойновска, Park Ridge Taxi and Community Cab е други.
  Патрон на фестивала – Стоян Стоев
  Мениджмънт: Цветелина Бойновска
  Заявки за участие в есенната сесия – от 1 юли 2010 чрез [email protected]
  Молим следете актуализацията в www.EuroChicago.com

  В българите тече 17% келтска, 42% тракийска, 12% славянска, 12% прабългарска и 17% кръв от племето пеласги, населявало Балканите преди идването на гърците.
  Статистиката е от генетични изследвания на т. нар. „мъжка“ Y-хромозома. По женска линия резултатите са още по-интересни.
  „В Централните Балкани най-застъпена е хаплогрупата Н, представена с около 40%. Тя е произлязла преди около 20 000 г. в района на днешна Южна Франция. Очевидно става въпрос за 40% келтски произход на днешните българи по майчина линия. Това, съпоставено със 17% по бащина линия, ни прави около 28% келти, което си е сензация“, обяснява любителят-генетик Галин Стоянов, който предлага да бъде създадена „База от генетични данни на българите“. Научният проект ще проследи миграцията на предците ни и ще даде точна представа за произхода на българите.
  Съвременната генетика може да каже с голяма точност какъв е съставът на дадена народност, както и да проследи пътя и етапите на нейната миграция. Отдавна е известно, че гените на майката и бащата се смесват по произволен начин, за да дадат уникалния генотип на детето. Така след няколко поколения е трудно да се установи от кой точно прародител са наследени дадени черти. Единствено митохондрийната ДНК (мтДНК, която се намира в яйцеклетката) и У-хромозомата(която се среща единствено при мъжете и която се предава по бащина линия), остават непроменени при предаването си в потомството. С течение на времето в мтДНК и Y-хромозомата възникват локални мутации, предизвикани от външни фактори
  Тези мутации се наричат генетични „маркери“ и „бележат“ индивидите, които имат едни и същи прародители. Генетичните маркери се запазват и предават при всяко следващо поколение, създавайки точен запис на миграцията на човечеството. Процентният състав на различните мутации в дадена народност дава съвсем точна представа дали тя е съставена от генетично еднородни индивиди и доколко се родее с други близки или далечни народи. Така например оксфордският професор Браян Сайкс, изследващ мтДНК, доказа, че населението на Европа, включително и това на България, има доста еднороден произход по майчина линия, който може да се проследи до 7 жени. Сайкс нарича древните прародителки „Седемте дъщери на Ева“.
  Още през 1987 г. е установено, че цялото население на земята е произлязло от жена, живяла в Африка преди 250-100 000 г. Учените кръщават митичната прародителка с емблематичното библейско име Ева. Разбира се, „митохондрийната Ева“ не е нито първата, нито единствената жена. Просто „съвременничките й“, както и жените след нея вероятно са имали единствено деца от мъжки пол или въобще не са имали потомство. Така тяхната митохондрийна ДНК не се е предала в поколенията.
  Съществуват археологически, антропологически и лингвистични теории за произхода на българите, но не и научно обоснована с методите на генетиката концепция. Преди известно време щатското „Национално географско дружество“ лансира проекта Genographic, който обхваща глобалната миграция на всички народи по света. Целта е да бъдат събрани 100 000 кръвни проби, за да бъде създадена подробна карта на разселването на човека от Африка в останалите континенти. Събраната генетична информация ще покаже с голяма точност кога даден народ се е заселил в земите, които обитава. Засега в базата данни на „Нешънъл джиографик“ преобладават генетичните тестове от англосаксонските страни. По неофициални данни българите, които присъстват в подобни бази по света, са не повече от 200. Ентусиастите зад българския ДНК-проект смятат, че тази информация е нищожна и статистически недостатъчна. Създаването на база за генетични изследвания вероятно ще докаже, че по-голяма част от днешните българи са потомци на народ, дошъл на Балканския полуостров преди около 10 000 г. от района на Близкия изток.
  Един от пионерите в изследването на мтДНК е българката проф. Люба Калайджиева от Университета на Западна Австралия. Проф. Калайджиева е съавтор на едно от първите мтДНК изследвания в света, озаглавено „От Азия до Европа: променливост на митохондрийната ДНК при българите и турците“. Преди малко повече от половин година тя доказа категорично, че циганите произхождат от Индия.
  Проф. Калайджиева, изглежда, проявява научен интерес към по-компактни групи, каквито са циганите, и не се знае дали би участвала в проекта „База генетични данни на българите“.
  „Не разбирам каква е позицията на официалната наука. Опитах се да се свържа с проф. Калайджиева, която е съавтор на голяма част от публикациите по въпроса, но тя не ми отговори“, казва българката Мира Пийкок, живееща в Австралия. За създаването на базата данни българските ентусиасти ще разчитат на т. нар. „персонални генетични тестове“, които са доста популярни на Запад. Множество организации като Oxford Ancestors, Family tree DNA предлагат услугата на цена $100-200. Срещу $199 желаещите да се подложат на генетично изследване получават от „Нешънъл джиографик“ специален кит. Той включва мултимедийно DVD, идентификационен номер и стерилна четчица, с която се изчегъртва проба
  от вътрешната страна на бузата. Събраният генетичен материал се изпраща обратно в една от десетте лаборатории на „Нешънъл джиографик“ по света за изследване. Резултатите от теста могат да бъдат научени след въвеждането на уникалния идентификационен код в секцията Genographic на сайта www.nationalgeographic.com.
  Главният инициатор на „Българския генетичен проект“ Галин Стоянов е категоричен, че ще потърси подкрепата на държавата за създаването на базата с генетични изследвания. Подобни научни проекти са осъществени с официална държавна помощ в Македония и Гърция.

• Екогласност: Министерство крие издаването на комплексни разрешителни

  Сигнал oт Национално движение „Екогласност”, относно Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което крие издаването на комплексни разрешителни.

  От Екогласност пишат: „Настояваме за проверка от Прокуратурата за умисъл в това криене от МОСВ на важна информация по въпроси на околната среда и подвеждане под отговорност на виновните длъжностни лица, както и намесата на Европейската комисия за привеждане в действие от МОСВ на прозрачност и гарантиране достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда.“

  Целият текст на сигнала може да изтеглите от тук – MOSV-krie.

• След разследване на Нова телевизия, Лъчезар Иванов подаде оставка

  След като се разбра, че се е опитал да спре репортаж за своя приятел Сергей Бранков по Нова Телевизия, Лъчезар Иванов подаде оставка от постовете зам.-председател на НС и председател на софийската организация на ГЕРБ

  Депутатът Лъчезар Иванов е ходатайствал за назначение на своя приятел Сергей Бранков на поста шеф на митница „Калотина“ или поне за началник смяна.

  Това съобщи пред „Нова телевизия“ директорът на агенция „Митници“ Ваньо Танов.

  По думите на Танов разговорът с Лъчезар Иванов е бил по инициатива на народния представител.

  „Каза, че гарантира за този човек, аз отговорих – да, няма проблеми, ако е принципен и коректен ще се развива, ако е нелоялен – няма шансове“, описа Танов разговора.

  Ходатайството на депутата от ГЕРБ обаче усложнило служебното положение на Бранков, който „оттук нататък беше под сериозно наблюдение и това предизвика и проверките срещу него“, каза още Танов.

  Танов заяви, че „над него никой не е оказвал натиск за назначения“ и че Иванов не се е опитал след, като му е отказано, да упражни чрез други лостове някакъв натиск.

  Досега Лъчезар Иванов заемаше постовете заместник-председател на парламента, шеф на софийската организация на ГЕРБ и председател на здравната комисия в НС. Тази сутрин

  Иванов подаде оставка като заместник-председател на парламента

  Той съобщи това пред журналисти в кулоарите на Народното събрание. Депутатът на ГЕРБ подава оставка и като председател на софийската организация на партията.

  Иванов не каза дали ще се оттегли от председателския пост в здравната комисия.

  Той заяви, че се отказва от двата поста заради скандалите от последните дни. По думите на Иванов, с оставките си той иска да защити своето име и честта на ГЕРБ. Партията трябва да продължи пътя си на нов морал, допълни той.

  Името на митничаря Бранков се разчу след репортаж на Диляна Гайтанджиева,

  която засне огромната му къща в Бояна. Пред репортерката митничарят каза, че живее със заплата от 600 лв. и му е трудно, а джипът „Фолксваген туарег“, който струва около 100 хил. лв., му бил даден от приятел за ползване.

  Проверка на „Нова“ е изяснила, че имотът в Бояна се води собственост на бизнесмен, вносител на кафе. Бранков твърди, че живее в него, за да го пази.

  Преди излъчването на репортажа Лъчезар Иванов се обадил в телевизията, за да го спре. По-късно той се опита да оправдае действията си, като каза пред „Нова“, че се искал да опази авторитета на парламента.

  Междувременно стана ясно, че съпругата на Бранков е юрист в комисията в парламента, на която Иванов е шеф.

  Източник: „Нова телевизия“

• Непоносимата лекота на кризата

  Георги Папакочев /Дойче Веле/

  По повод първата годишнина от управлението на ГЕРБ и празника на МВР, премиерът Бойко Борисов обяви, че „българският народ най-леко преминава през кризата“.

  Дори да се дотътрите до онкологията с гипсирани крака, там много бързо ще си кажете: „Късметлия съм, нищо ми няма, много съм добре!”. Което едва ли ще улесни катеренето ви по стълбището или ползването на тоалетната, например, но оглеждайки се наоколо, вие мигом ще заживеете с мисълта, че животът е прекрасен и перспективата ви в него е оптимистична.

  Когато по юбилеен повод, а и без повод, управляващите внушават, че преминавате през икономическата рецесия леко и безпроблемно, и дори повече, че още преди няколко месеца икономическият катаклизъм в България вече е отшумял, макар и за кратко вие попадате в онази елейна хипноза, която комунистическите шамани майсторски практикуваха повече от половин век и в която продължават да се намират неподозирано голям брой българи 20 години след прехода.

  Презареждане?

  Щом в почти четиригодишната доказано най-бедна европейска членка България властта си „мери” успехите със своите в момента бедстващи икономически европейски съседки и щом дори проправителствените медии истерично тръбят „Храним гърци и румънци!” или „Гърци ни изядоха сиренето и хляба!”, това подсказва, че не чипът, а старата полупроводникова платка от „Правец-а” на местните „европейски” управници продължава традиционно да дефектира, когато стане въпрос за европейска солидарност, пазарна икономика и обикновен капитализъм.

  А камшиците на кризата, всъщност, не удрят „благоденстващия” българин само в драстичното и необяснимо засега повишаване на тока и природния газ, които вече помпат инфлацията, не плющят единствено по гърба на явните и скрити безработни, чийто брой значително надхвърля официалните десетина процента, не омаломощават и без това хронично недофинансираните общини, инфраструктура, промишлено производство, здравеопазване, култура. Камшиците продължават да осакатяват през този най-лек, според премиера, „воайаж през кризата” и бъдещето на нацията.

  Честит рожден ден, кабинет!

  Единствено демографският срив ли е причина за това, че повече от половината българи никога не са попадали в интернет-пространството; че близо 30 на сто от населението не е прочело нито една книга през последната година, че същият процент ученици остават напълно неграмотни, защото поради немотия на родителите отпадат от училище, а много от останалите, според европейски изследвания, са полуграмотни в резултат на слабото образование?

  Как ще излязат от окото на кризата хронично болните, които не могат да си позволят прескъпите и дефицитни лекарства и които тези дни предупредиха, че ще търсят убежище в европейските посолства в София с убеждението, че в родината си са подложени на геноцид?

  Отговори няма. А и не са нужни. По-важно сега е българинът да притвори очи срещу юлското слънце и да се радва! На „непоносимата лекота” на кризата. По Кундера, естествено…

• Петиция за намаляването на пенсиите на ДС и на функционерите на тоталитарните организации

  Намаляването на пенсиите на ДС и на функционерите на тоталитарните комунистически организации ще осугури 48 милиона лева годишно за увеличаване на минималните пенсии

  
  След като комунистическите функционери у нас се отказаха да изграждат комунизъм, с това те сами потвърдиха, че получваните от тях 45 години високи заплати, давани им от завладяната от тях чрез терор българска държава като щатни партийни, комсомолски, „профсъюзни” и ОФ секретари и председатели, са били безмислени.
  Много от тях прегърнаха капитализма, срещу който преди това се бореха.
  Тяхната тайна полиция ДС заедно с РУМНО, вътрешните войски и РО на граничните войски преследваше опозиционерите, които днес са признати за репресирани и получават обезщетения от държавата. Това показва, че и дейността на ДС е била безмислена . Тогава за какво щатните и офицери взимаха тлъсти заплати, осигуряващи им сега тлъсти пенсии ?

  През периода 1944 – 1991 г. щатните служители, преминали през Държавна сигурност, са над 25 000 души. През 1949 г. те са 3614 човека, през 1956 г. – 7000, през 1973г. – 7500, през 1989 г. – 8000. От тези 25000 души над 10000 в момента са пенсионери с високи пенсии. Бившите генерали от ДС взимат пенсии по 700 лв, бившите полковници – по 550-600 лв., пенсиониралите се с чин капитан или майор – по 450-500 лв. Средната пенсия на ДС-пенсионерите е около 450 лв., което е с 200 лв. повече от средната пенсия за страната, която сега е 245 лв.

  Ако пенсиите на ДС се намалят до нивото на средната пенсия при 10000 ДС-пенсионери, това прави 2 млн. лева на месец или 24 млн. лева на година.

  Чрез добавяне към тази сума на още толкова от намаляване на пенсиите на бившите щатни функционери на БКП, ОФ, ДКМС, БПС, БЗНС, САБФК може да се постигне фонд от 48 млн. лева / 4 млн. лева на месец /, което ще даде възможност за увеличаване със 75 лв. месечно на пенсиите на 53 000 души, получаващи минимални пенсии / 136 лева /.

  Получаващите минимални пенсии у нас са предимно бивши работници – онези, в чието име комунистите заграбиха властта и много бързо след това забравиха, защото за тях всички бяха равни, но някои / те самите / бяха по-равни от другите.

  Все още не е късно за справедливост. Приемането на такава мярка наскоро в Полша беше одобрено от Сейма и Конституционния съд и бе посрещнато с голямо удовлетворение от обществото.

  В условията на криза дебатът по предстоящата пенсионна реформа не може да подмине въпроса за справедливото намаляване на пенсиите на ДС и комунистическите функционери в подкрепа на хората с минимални пенсии.

  –––––––––––––––

  Гражданската кампания се за намаляване на пенсиите на работилите в ДС и тоталитарни организации до нивото на средната пенсия в страната се подкрепя от:

  Коалиция за честно управление,
  Граждани срещу ДС,
  Център за подкрепа на хора преживели изтезание – АСЕТ,
  Гражданска инициатива „Справедливост”,
  Център „Хана Аренд”,
  Асоциация „Горяни”
  и може да бъде подкрепена на адрес:

  http://bgpetition.com/namaliavane-pensiite-na-rabotilite-v-DS-i-totalitarni-organisazii/index.html

  За контакти: 0889 032 954, Васил Къдринов, Граждани срещу ДС

• България сред застрашените от фалит държави

  Държавните облигации на България и Румъния намират място сред най-рисковите ДЦК в света през второто тримесечие. Това показват резултатите от последния доклад за най-застрашените от фалит страни на агенция CMA – компанията, която изчислява цените на застраховките срещу държавен и корпоративен фалит, съобщи „Дневник“.

  В последния доклад на CMA, който се изготвя в края на всяко тримесечие, единствените нови попълнения в топ 10 на най-рисковите държави са Румъния и България.

  България заема десето място, като според CMA рисковата премия по застраховката срещу фалит на правителството е нараснала до 363.7 базисни пункта. Румъния е на осма позиция, а рисковата й премия е 379.5 базисни пункта.

  Рисковата премия показва цената, която кредиторите са готови да платят, за да се застраховат срещу фалит на държава или корпорация. Тя отразява очакванията на инвеститорите за платежоспособността на емитентите на дълг.

  Гърция прави огромен скок нагоре в класацията – южната ни съседка вече е на второ място по риск от фалит, оставайки само зад Венецуела.

  Цената на застраховките срещу фалит на гръцкото правителство започна да расте в края на минлата година, след като и трите водещи рейтингови агенции – „Стандард енд Пуърс“, „Фич“ и Муудис“, намалиха кредитния рейтинг на Гърция.

  Според посочените данни за най-безопасни в момента инвеститорите считат облигациите на Норвегия, Финландия и САЩ.

  http://kafene.net/

• Вечните дрънчотрънковци

  „Сега у нас има две дузини народни писатели, чиито писания са гавра с нашата литература, и над 300 граждани, които се явяват по разни трибуни, изпъчват гърди, надуват бузи и гордо слушат този, който ги представя: „Пред нас е писателят Дрънчо Трънков“…
  Георги Марков, „Задочни репортажи за България“

  Автор: Любослава Русева

  През 60-те години на миналия век, горе-долу десетилетие преди Георги Марков да опише явлението, в няколко български села се появили еднотипни каменни глави на партизани – зле издялани, с едва различаващи се носове и възгруби профили. Само имената върху постаментите били различни.

  Загадката била разбулена, след като известният със своята бездарност скулптор Н. се разприказвал под влиянието на алкохола пред група журналисти. Той споделил, че здравата бил закъсал с парите, но накрая му намерил цаката: поровил се в историята на партизанското движение, записал си в тефтерчето родните места на няколко партизани и изработил двайсетина съвършено еднакви мъжки глави. За да не бие много-много на очи, избрал по-закътани села, натоварил продукцията в едно ремарке и отпрашил с москвича си по пътищата на социалистическата родина.

  „Още нямате паметник на Дочо Гочев?“ – възмутено питал Н., нахлувайки в кабинета на поредния селски кмет. „Давай да оправим работата, че в окръжния комитет на партията правите много лошо впечатление!“ Кметът, разбира се, отпускал средствата в спешен порядък и партизанската „глава“ тутакси се появявала на площадчето срещу хоремага…

  Нямам представа дали паметниците са били демонтирани, или още си стоят „на центъра“, но и до днес ми се струва, че това дете на лейтенант Шмит – скулпторът Н., не просто е намерило цаката на системата, а е превърнало системата в художествена инсталация –

  гигантски монумент на бутафорията

  Нещо повече: още през 60-те Н. е сътворил метафора и за бъдещия български преход, който ще започне след има-няма 20 години и след още има-няма 20 години ще народи отново еднотипни каменни глави, само че с различни имена и етикети.

  Тези дни си мислех какво ли прави този Дрънчо Трънков с чука и длетото. И знаете ли – случи се чудо! Открих го в един репортер, който написа за „интелигентната юристка Цецка Цачева и елегантната й съпартийка Искра Фидосова“. Открих го в онзи анонимчик, който звъннал в МВР да „обади“, че на търг за картини имало и крадени, след което ченгетата разтуриха търга също като в полицейски филм с участието на Луи дьо Фюнес. Открих го в лицето от ГДБОП, което закри безплатната chitanka.info с обяснението, че разпространението на литература е пиратство. Открих го най-вече в припева на химна „Нашата полиция“, който гласи:

  Хора, подарете цвете,
  хора, запомнете ни добре!
  Гордост е да служиш в редовете
  на България и МВР!

  В последното впрочем той се беше превъплътил едновременно в три образа – на текстописеца Евтим Евтимов, композитора Тончо Русев и изпълнителя на песента Веселин Маринов…

  Дрънчо, с други думи, беше навсякъде, у всекиго, когото срещах. Макар вече да я нямаше Партията, той продължаваше да е жив, а с него и всеобхватната халтура,

  плод на неизтребимо нагаждачество

  „Песните на Веселин Маринов имат чудодейна сила – на един концерт човек на инвалидна количка станал и панически побягнал“ – кикотим се из форумите. Само че никак не е смешно. И медийните панегирици, и силовото затваряне на „читанки“, и сътворяването на скудоумни химни за милицията са поводи за притеснение, още повече когато премиерът на една страна е обявил, че се възхищава на лидери като Мао Дзедун.

  Само да припомня: първата жертва на културната революция в Китай през 1966 г. е библиотеката на университета „Цинхуа“. Следва затварянето и на самия университет, на още библиотеки, на галерии. Горят се показно книги, постепенно се забранява и пускането на хвърчила „заради нарушаване на обществения ред“. В това време китайските Евтим Евтимов и Тончо Русев пишат псалми за Мао, а всички останали глухо мълчат и търпят своеволията на хунвейбините – организирано видиотени ученици от средните класове, които си позволяват всякакви издевателства над инакомислещите, най-вече над „учените тирани“.

  Да се подценява мощта на бездарието е лекомислено, защото бездарието е агресивно, то само по себе си е насилие. Н. винаги ще издялка някоя уродлива кратуна, ще напише хвалебствено слово и ще изпее тропар със заплашителен припев за милицията, армията и тайните служби. Това е неговият шанс – нахалството, а също приветливата да ни се натрапва среда. Н. си няма друго, освен „да му намери цаката“. А той

  му намира цаката единствено чрез държавата

  – подмазвайки се на силните на деня, защото на свободния пазар е неконкурентоспособен.
  Тук е мястото да припомня още нещо: Евтим Евтимов, Тончо Русев и Веселин Маринов бяха и в комитета на интелектуалците, които издигнаха Георги Първанов за втори президентски мандат.

  Самият Маринов, за когото се роди и вицът, че изпял химна за МВР от страх да не го арестуват след сигнал на две бабички, които гонел в Южния парк, за да им изтананика „Горчиво вино нека ме опива“, пък беше любимият певец на БСП, а в момента, също като Божидар Димитров, твърди, че внезапно се разочаровал от партията и отново внезапно се очаровал от ГЕРБ.

  Сигурна съм, че нито когато са пели през 60-те, нито когато са веселили Жан Виденов, соцактива, Георги Първанов, а сега и „приятеля Цецо“ Цветанов, върху тези хора е била упражнявана принуда. Тези „творци“ са надували бузи (по Марков), все натискайки се по своя воля на властта. При това винаги надушвайки точното място и точното време и

  предварително запасени с фанфари и вувузели

  Преди три години техни себеподобни също опитаха да „намажат“ покрай МВР, сключвайки договор „за дългосрочно сътрудничество за популяризиране дейността на Министерството на вътрешните работи в писателските издания „Пламък“, „Словото днес“ и „Новият пулс“.

  Впоследствие животът предложи на „майсторите на словото“, както се бяха самонарекли, много оперативно интересни сюжети с хората в полицейски униформи и политическото им ръководство, но те предпочетоха пъргаво да се ориентират към следващото „лице на надеждата“.

  Не се шегувам –на 25 април 2008 г., т.е. само година след като провиждаха надеждата в лицето на Румен Петков, същите дрънчотрънковци нарекоха точно така Бойко Борисов.

  Обиграни играчи, те вече гледаха да заложат на бъдещата капия, засипвайки я с молби за „държавно издателство, което да пусне в достатъчно големи тиражи родната класика, персонални пенсии и безплатни почивки в различни балнеосанаториуми“. Един дори беше поискал от Борисов да направи културен дом с книжарници, литературни салони и ресторант, защото „писател без кръчма не може“.

  Между другото, тогава в. „Стандарт“ написа, че „стреснат от патоса“ на поетесата Лиляна Стефанова, която попитала: „Ще поемете ли тази корона на отговорност, когато отидете на върха?“ (разбирай пенсиите и безплатните почивки), бъдещият премиер отговорил „почти по библейски с притча от житието си“.

  Въпросната „притча“ пък беше преразказана от в. „Труд“ и ще цитирам целия пасаж дословно:
  „Пристигнахме късно вечерта в Тутракан. Паркът беше хем тъмен, хем пълен с народ. Хората тичат, пипнат ме, бегат и се радват и викат – пипнах го!“ На връщане в колата Борисов казал на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов: „Цецо, на другите им се размина, но ако ние излъжем тези хора, нас ще ни бият с камъни“…

  Но виновни за тази тежка ретроградност не са единствено професионалните халтураджии.

  Виновен е Тутракан (метафорично казано)

  който излъчва Дрънчо Трънков. Виновна е напълно безкритичната публика, която продължава да тича, пипва, бега и се радва на неизкоренимата българска бутафория.

  Набити с камъни ли? Невъзможно! Докато слушам Веселин Маринов, все повече се убеждавам, че предприемчивият скулптор Н. е все още жив и отдавна е натоварил камъните в ремаркето във вид на нови профили.

  http://dnevnik.bg

• Желев и Пирински в спор за превратаджии и реформатори

  След 20 години екс президентът Жельо Желев призна публично, че една от основните грешки на СДС и причина за загубата на първите избори, е че те са проведени през юни, а не през септември или октомври.
  Изказването му прозвуча по време на дискусия в СУ “Св. Климент Охридски“ по повод 20 години от първите свободни избори. Тя е организирана от Историческия факултет на университета и сред участниците са историците Искра Баева, Драгомир Драганов и Димитър Луджев и др.
  
  Желев припомни, че д-р Петър Дертлиев от БСДП и Милан Дренчев от БЗНС” Никола Петков” са настоявали за избори през есента, но координационният съвет на сините, включително и той са настоявали за по-бързи избори, с цел да се предотврати икономическата катастрофа, която по-късно не ни се разминала. Бившият президент изтъкна, че ако вотът е бил през есента, ресурсите на „превратаджиите – реформатори”(визирайки групата около Луканов и Лилов) са щели да бъдат изчерпани.
  Квалификацията „превратаджии” предизвика реакцията на екс депутата от БСП Георги Близнашки, който призова Желев да уточни превратаджии или реформатори са осъществили демократичните промени на 10-и ноември? В спора се включи и бившия шеф на парламента Георги Пирински, който поиска специална дискусия, която да обсъди за превратаджии, или за реформатори става дума. 20 години вече нямало яснота по тази тема, а и историците избягвали да я коментират.
  По време на дискусията Жельо Желев коментира още, че негативната пропаганда срещу комунистите и отказа на СДС да подпише тогана споразумението за ненасилие и запазване на гражданския мир, предложено от държавния глава Петър Младенов са допринесли също за загубата на изборите. В КС на СДС са приемали, че това е е демагогски ход от страна на БСП, защото реално силата е била тогава в тази партия. Противник на за подписването на споразумението е била Демократическата партия на Стефан Савов.
  Полемика породи и оценката за Кръглата маса. Според Желев тя е свършила по-добра работа и от Великото народно събрание, социалистът Пирински обаче отказа да се съгласи с такава крайна констатация.
  По време на дискусията прозвучаха и куриозни спомени за първите демократични митинги. Желев разказа как са ги замервали с яйца, а Пирински се оплака, че по тях в Петрич хвърляли павета. Веднъж сините сбъркали митинг и се появили на сборище на националисти.

  http://frognews.bg/

• Дани Гумата: Има ли двама българи, има три мнения!

  В България ме наричаха „фашист” заради AC/ DC, а в Швеция ме мислят за „комунист”, заради хилядите часове доброволен труд, свързани с България, разказва за Frognews.bg Даниел Беловарски.

  Даниел Беловарски, по‒известен като Дани Гумата, е уебмастър, дизайнер, общественик, меломан, настоящ ковчежник на българската православна църковна община (БПЦО) ,,Св. Паисий Хилендарски”, Стокхолм, Швеция, където живее 21 години и половина. Обича да казва, че е първият фен на AC/ DC у нас. Запознавам се с него на 6‒тата световна среща на българските медии във Виена. Видът му е официален, но не е необходимо човек да се взира много, за да установи, че на вратовръзката му е изписано името на любимата група, така е даже и с чорапите му. Освен това е и заклет цесекар, обича да казва, къде на шега, къде на истина, че „Омразата към враговете е временна, а към Левски ВЕЧНА”.

  интервю на Ана Кочева

  – Ти ли си първият фен на AC/DC? И въобще как ти се отразява този роксезон и техните нескончаеми турнета?

  – Първо, никога не съм предполагал, че те един ден ще дойдат в България. Второто нещо е, че като ги гледах миналата година през февруари, си помислих, че това е последното им турне. Но като гледам Ролинг Стоунс, те и до ден днешен си свирят, уж са старци‒разбойници, пък жизнени, а ето че и Ангъс не спира да тича по сцената, Браян си изглежда много добре, така че може да откарат още 10-15 години. Тази година, като разбрах, че ще ходят в Букурещ, влезнах в интернет, в сайта на групата, и нададох невероятен вой. Не знам дали аз съм причината, но само два дни по-късно, там написаха, че концерт ще има и в София. Аз съм абонат на acdc.com, струва ми 40 долара на година и имам достъп до всички новини и билети в цял свят с предимство. Досега съм ги гледал 6 пъти, в София беше седмия, а в Стокхолм на 3 осмия. Хем не трябва да прекалявам – много хубаво, не е на хубаво, хем AC/DC тече във вените ми и ако имам възможност, бих ги гледал с удоволствие още сто пъти, въпреки, че техните концерти са еднакви навсякъде, едно към едно.

  – Мит ли е, че българската публика е най-добрата? Ти, след като си бил и на други техни концерти, как я оценяваш?

  – Бил съм на техни концерти в Швеция и в Дания. В България хората идват и дават едва ли не половин заплата, както се казва, но идват. Докато в Швеция и Австрия феновете на KISS например са много разглезени. Билетите ужким свършили за 10 мин., а в деня на концерта се продаваха свободно пред залата – кой се отказал, кой заминал в отпуска и т.н. След концерта в София всички медии писаха, че у нас не е имало нищо счупено, не имало нито един шамар в сравнение с футболни мачове, когато винаги има по един порутен автобус. Нашата публика беше коректна, прекрасна, имаше хора от цяла България, от чужбина също – едни италианци пяха през цялото време от едната ми страна. Но един факт е поразителен – няколко десетки хиляди души бяха дошли пред стадион „Васил Левски” без билети само да слушат на живо AC/DC. И понеже у нас вратите на стадиона се отварят като на футболен мач 15 мин. преди края, тъй като някои хора искат да си тръгнат по-рано и да се приберат навреме, вместо излизащи е имало нови влизащи фенове, които са били истински щастливи дори от това само да зърнат своите идоли в този исторически момент.

  – Като каза щастливи, ще направя рязък завой в разговора – ти чувстваш ли се щастлив в Швеция, където живееш от 21 години?

  – Ами честно да ти кажа, изобщо не се чувствам щастлив. Като всички чужденци и аз започнах от нулата. Когато дойдох в Стокхолм на 30 март 1989 г., не бях виждал компютър, а на 5-тата години вече бях учител по компютри и класен ръководтел, на 7-тата уебмастер в първата шведска онлайн банка и едва ли не задминах шведите по статистически данни. Аз задминах на третата година 73 % от тях, но‒о‒о в момента, в който се изравниш с тях и почнеш да ги задминаваш, започват кривите погледи. Хората тук не са откровени, не са честни, никога не казват какво мислят за теб, избягват конфликти (вместо да ги разрешават навреме), но винаги говорят зад гърба ти и т.н. И след 10 години работа във въпросната банка и никакви изгледи за повишение, напуснах и си отворих частна фирма. Помислих, че така ще имам повече време за синът ми, който има аутизъм, но уви . Сега се натъквам на други проблеми – въпреки че правя нещата 5 пъти по-евтино от шведите, те предпочитат да си наемат техни сънародници. Говорят за финансова криза от сутрин до вечер, оправдават се с Америка и с Осама бин Ладен, вместо да седнат, да се вземат в ръце и да се замислят, как може един човек на свободна практика да струва колкото четирима назначени. Просто ми е обидно, до гуша ми е дошло. Те постоянно казват, че съм оverqualified – „надквалифициран”. Аз мисля, че и Бил Гейтс не е оverqualified, а мен ме изкараха едва ли не по-умен от Айнщайн. Има и друго нещо – хората, с които работих 10 години в банката, сутрин като влизах, казваха едно „Здравей”, което на шведски може да се използва и като „Довиждане”. И никой нищо не разказва – къде е бил в отпуска, дали е бил болен и т.н. В България си говорим за какво ли не, ние сме като отворени книги. Явно колкото пò на север отиваш, толкова по-студени стават хората.

  – А ти защо избра точно Швеция, когато реши да напуснеш България?

  – При мен случаят е друг. Аз се запознах с една шведка на морето, работех като сценичен работник и бяхме на турне там. После започнахме да си пишем, а през 1988 год. тя ми дойде на гости, а аз вече бял научил шведски, бях ходил на курсове в университета. Тя се побърка и ми каза: „Сега е твой ред да дойдеш на гости в Швеция”. А аз си се изсмях, макар и малко грубо да беше, и й отвърнах: „Мен до Румъния не ме пускат, а ти в Швеция искаш да ти дойда на гости. Човек трябва да е женен, за да го пуснат”. И тя тогава каза: „Ами, хайде да се оженим”. И аз се хванах за главата да му мисля, ама какво толкова. Тогава в България ни гонеха за всичко – за дълги коси, за обеци, за фланелки, което било западна пропаганда, нямахме достъп до нашата музика. Отивам на мач на ЦСКА, а те ми конфискуват червено знаме, абе за какво да говорим! Беше ми писнало до гуша от онези прости ченгета. В България ме наричаха „фашист” заради AC/ DC, а в Швеция ме мислят за „комунист”, заради хилядите часове доброволен труд, свързани с България. Но, да не се отклонявам ‒ така се ожених за шведка и заминах за Швеция. Отидох там без образование, имах специалност „двигатели с вътрешно горене” и мислех, че ще работя като монтьор на леки коли. Но като чуха в Швеция какви коли има в България, ми се изсмяха, което си беше форма на скрита дискриминация. Всяка кола има един волан, четири гуми, които трябва да се сменят, бензин трябва да се зарежда, масло да се сменя и пр. Така ме отрязаха отвсякъде и трябваше да постигна всичко сам, без никакви връзки.

  – Дали не усещам у теб сега някакво колебание за връщане обратно?

  – Аз бих отишъл там, където има работа, има респект. Няма ли уважение и удовлетворение, няма смисъл да се задържам. Мойто CV е качено онлайн, водя разговори с Ванкувър, Лондон, Гибралтар. И от България се обадиха, но все още стандартът у нас е нисък. Но пък там са приятелите и роднините. Така че парите не са най-важното. В Швеция 8 години бях общински съветник към Зелената партия, но и от политиката съм разочарован, защото нищо не помага. Междувременно спонсорирам Българското посолство в Стокхолм с уебсайт (домен и хостинг) вече пет години. Самораздавам се постоянно за България и жена ми ме критикува.

  – Има ли много българи в Швеция?

  – Не са много, няма точен регистър, но според мен са между 4 и 10 хиляди. В тези цифри вкарвам и хора, които са се отказали от българско гражданство или пък такива, които не се чувстват българи, но все още имат български паспорти, т.е. малцинствата. Когато играха футбол България и Швеция през 1999 год. българският национален отбор беше на 800 метра от нас в един хотел. И аз, както си минавам в моята махала, виждам страшно много журналисти. Тогава шефа на спортната редакция на шведската национална телевизия ми предложи да им превеждам. Превеждах и на българите и на шведите ей така от добра воля. А на стадиона имаше най-малко трийсетина души от моя квартал, които в този ден бяха българи. А иначе те са от Кърджали и Разград. България загуби, естествено. Просто не мога да повярвам, че нямаме победа над тези „скиори” вече 40 години. Може би, защото постоянно ги подценяваме…

  – Обикновено, където има българска общност, има църква или поне параклис. В това отношение как е в Швеция?

  – Тук имаше българо-шведско културно дружество, на което бях основател и председател. Но един ден станах и казах на останалите, че не мога да правя всичко сам. Никой не пожела да поеме отговорност и така сме от 2004 год. Има и едно шведско-българско дружество от 1948 год., но в него си говорят на шведски и са предимно бивши дипломати и бизнесмени. Те са по-сериозни и се събират 3-4 пъти в годината и не са като нас българите тук, в Стокхолм. Аз обичам да казвам: „Там, където има двама българи, има три мнения”. В Малмьо има добре организирана група, а иначе църквата е само една и е в столицата. Даже тя не е наша, а е под наем, но тя се явява в момента единственият оазис на българският език и култура. Отец Ангел Петрунов веднъж в месеца служи в Малмьо, веднъж в Стокхолм, веднъж в Осло и четвъртата седмица е или в Хелзинки или в Копенхаген. Църквата е под наем, отецът идва с два куфара, измъква иконите, слага расото, изкара си службата, после прибираме и метем. Всичко е на доброволни начала, отецът не е на заплата. Няколко часа по-късно същото помещение се пълни с руснаци, чехи или поляци. Когато напуснах дружеството, то де факто се разформирова и останалите пари ги дарих на църквата. Те ми се радваха, защото бях най-младият човек сред тях, нищо, че съм на 46 години. Реших да им направя сайт, за да може по-лесно да се събира членския внос, който е 100 крони годишно, което нищо не е – това прави 10 евро на година. И въпреки това максимум 125 души си плащат членския внос. Не са много българите, според мен в Стокхолм са не повече от 800 души, от които около 400 души идват в църквата. Но, пак повтарям ‒ не сме най‒качествената емиграция, за съжаление.

  http://frognews.bg

• <<
• 1
...
• 374
• 375
• 376
• 377
• 378
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
...
• 415
• >>