Всички авторски страници

Авторски

• Среща на представители на АБУЧ с вицепрезидента Йотова

  Илияна Йотова: Образователните средища зад граница трябва да бъдат пазители на българския дух

  

  Образователните средища зад граница трябва да бъдат пазители на българския дух. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на среща на „Дондуков“ 2 с членовете на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина и предложи организацията да се включи със своя концепция в отбелязването на Вазовите празници в Сопот през следващата година, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. Според членовете на асоциацията българският език е наше интелектуално богатство, с него можем да се гордеем и заслужава да бъде обща кауза на българската държава. По техни думи предстоящото европредседателство на България е подходящ момент тази цел да бъде поставена на дневен ред. „За нас е много важна държавната подкрепа и ангажирането на институциите на всички нива за признаване на българския език в ЕС като матуритетен език“, посочиха още от Асоциацията на българските училища в чужбина и призоваха запазването на българския език и самосъзнание да не остава само усилие на българите зад граница.

  Вицепрезидентът Илияна Йотова и членовете на Управителния съвет на организацията се обединиха около становището, че е необходима дългосрочна стратегия за българите в чужбина. „Задължителна е национална и координирана политика за тези, които се връщат в България, за българите по произход и за тези, които искаме да върнем“, каза Илияна Йотова.

  По думите на вицепрезидента в последно време има интерес за завръщане на сънародниците ни от чужбина в България не само от страна на държавата, но и от страна на българските предприемачи. „Как да си помогнем взаимно е въпрос на добри решения“, допълни Илияна Йотова.

  По време на срещата вицепрезидентът и представителите на организацията обсъдиха също инициативата за осигуряване на възможността българските деца от чужбина да държат българска матура, каквато държат учениците в България, както и идеята за модел за адаптация на деца, които идват от чужбина в задължителна училищна възраст.

  Източник: Focus news

• „Горящ лед“ в Черно море

  Експедиция вади метан за милиони

  Златко Желев, Dnes.bg

  

  Българско-германска научна експедиция ще извади за пръв път тази есен замръзнал метан от дълбините на Черно море. По този начин учените ще проверят резултатите от геофизичните изследвания, провеждани до момента, според които под дъното в българския участък се крият хиляди кубични километра метан под формата на твърд газов хидрат.

  „Предварителните оценки са за много големи запаси. Със сигурност за период от един век ще можем не само да задоволяваме енергийните си потребности, но и да бъдем един от най-големите износители в Европа“, коментира пред „Труд“ океанологът доц. д-р Атанас Василев.

  Хидратите на метана се смятат за един от перспективните бъдещи източници на енергия, заради огромните световни запаси, които биха стигнали на човечеството за векове. Този вид природни горива могат да се добиват при риск и минимално замърсяване, тъй като находищата са сравнително плитки, а наляганията – малки. Освен това, не съдържат други субстанции, които са вредни за природата и се срещат при конвенционалния добив на газ и нефт. Самият метан пък най-лесно би могъл да замени традиционните горива.

  Експедицията в рамките на германския проект SUGAR ще се проведе през ноември и декември, а от българска страна в нея ще участват доц. д-р Атанас Василев (Институт по океанология – БАН) и д-р Валентин Георгиев (Геомарин ЕООД).

  Учените ни са признати експерти в областта на газовите хидрати и са членове на управителния съвет на COST акция MIGRATE, която координира европейските усилия за изследване и експлоатация на този ресурс.

  SUGAR стартира през 2008 г. и се финансира от Германия. Поради добрите перспективи проектът е удължаван вече три пъти от правителството в Берлин. Основната му цел е добивът на газ от метанови хидрати на морското дъно, но има и друга, не по-малко важна.

  „Технологията, която се разработва в Германия, позволява извлеченият от хидратите метан да бъде заместен с въглероден диоксид (CO2). Това означава, че колкото повече метан добиваме, толкова повече ще намалява въглеродният диоксид в атмосферата“, обясни доц. Василев.

  Поредната експедиция в нашите териториални води ще се проведе с кораба „Метеор“ – съвременна морска лаборатория, която ще бъде снабдена с апарата MiBo-200, предназначен за автономно подводно сондиране.

  Газовите хидрати се образуват на дълбочини под 500 метра, където налягането е около 50 атмосфери. Изчислено е, че 1 кубически метър газов хидрат съдържа около 155-168 куб. метра метан.

  Находището в българската икономическа зона на Черно море е с размери около 60 на 25 километра. То се намира на около 200 метра под дъното, което пък е на дълбочина от 800 до 1900 м. под морското ниво.

  Учените изчисляват, че количеството на метана в него може да достигне няколко десетки и дори стотици хил. кубически километра. Освен това се смята, че нашите находища са най-благоприятни за извличане, защото са в пясъчни колектори.

  Човечеството е на крачка от добива

  Днес газовите хидрати са една от най-бързо развиващите научни области. Редица държави провеждат интензивни изследвания.

  „В момента се извършва своеобразен скок от технологии за проучване към технологии за добив“, посочи доц. Атанас Василев. През май бяха проведени сондажи от Китай, Япония и САЩ.

  „Горящият лед“

  Находището под дъното на Черно море може да бъде сравнено с гигантско ледено езеро. Метановият хидрат прилича на лед, но е лесно запалим, затова е познат като „горящ лед“.

  Той е известен на науката отдавна, но първите които се сблъскват с него са газовите инженери, още през първата половина на XX век.

  Тогава хидратите създавали сериозни главоболия, тъй като се образували в тръбопроводите и ги запушвали. В продължение на десетилетия те са обект на научен интерес, но индустрията ги смята за пречка. Днес обаче метановите хидрати се смятат за перспективен бъдещ източник на енергия, който има по-голям потенциал от фракинга и конвенционалния добив на природен газ.

• Доц. Здравко Попов: Партньорските взаимоотношения с мигрантските общности по света са висока степен на дипломация

  В последния си брой 3 за тази тази година сп. „Роден глас“  – Чехия помества интервю с доц. д-р Здравко Попов, български посланик в Чехия в периода 2006-2010 г. Поради важността на засегнатите теми, препубликуваме това интервю с доц. Здравко Попов, направено от главната редакторка на списанието Камелия Илиева.

  

  ПАРТНЬОРСКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С МИГРАНТСКИТЕ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА
  СА ВИСОКА СТЕПЕН НА ДИПЛОМАЦИЯ 

  И тази година Традиционният събор на българската общност в Микулчице бе уважен от доц. д-р Здравко Попов, посланик на Република България в Чешката Република в периода 2006 – 2010 г. Очевидно, за него участието му в това събитие е кауза, защото доц. Попов има пряк принос за изграждането на паметника на Светите братя на моравска земя, за превръщането на Микулчице в българско място в Европа. Въпреки натоварената си програма, уважаваният гост прие нашата покана да посети и Българския дом на ул. „Америцка“ 28 в Прага, за да споделим с него някои наболели проблеми на българите, живеещи в Чехия.

  

  – Доц. Попов, каква беше ситуацията с българската общност по време на Вашето управление и кои бяха приоритетите на работата Ви с нея?

  – Спомням си, че когато започнах да се готвя за мандата си в Чешката република, научих за конфликтите между отделни български дружества в диаспората, от една страна, и между Посолството и диаспората, от друга страна. Пристигнах с намерението да направя опит за обединение на всички българи в Чехия. Положих много усилия в реализирането на тази държавна политика. Стремях се да покажа, че българите в Чехия носят една национална идентичност, имат съвместен живот като българска общност, въпреки многото индивидуални различия, имат обща история на произхода, общи символи и празници, език и култура, и необходимата солидарност при преодоляването на трудности в живота. Има много повече неща, които би трябвало да сближават българите в чужбина, отколкото да ги разграничават и противопоставят един на друг. Трябва да се отдаде дължимото на тези българи, които са уседнали тук, защото благодарение на тях и на техните предшественици в 20 век, чешката държава ги е признала чрез закон за национално малцинство. Ние трябва да се гордеем с това признаване, защото знаете, че има малцинства в Чехия, които не са признати по този закон. Този акт на признаване е и съществен елемент от двустранните отношения между Чехия и България. Затова българската държава трябва да се съобразява с този факт. За да бъде признато едно малцинство за национално по този закон, то трябва да удовлетворява редица критерии, приети от чешката държава: на първо място, че то е уседнало от много години на чешките земи и на второ – че то има значим принос за икономиката, културата и целия обществен живот на тази държава. Признатите малцинства придобиват специален статус, те се подкрепят от чешката държава, те имат свой представител в правителствения Съвет на малцинствата, те имат възможност да получават финансова подкрепа за развитие на своята културно-просветна дейност и т.н.

  Беше ми странно, че при наличието на такъв институционален статус, българите имат крамоли помежду си и затова, позовавайки се на този акт на признаване, приех за свой дълг като посланик, че трябва да се търсят начини за преодоляване на конфликтите, разбира се, със средствата на дипломацията. Още повече, че част от българите, живеещи тук, особено по-старите, са чешки граждани, сдруженията са регистрирани по чешките закони. Държавната политика за българите в чужбина приех за своя мисия, и моето чувство беше, че в края на мандата си, за тези няколко години, успях да постигна определено ниво на балансиране на интереси, на преодоляване на екстремите, на сплотяване около българската кауза. Заминах оттук с мисълта, че голяма част от работата е свършена, че българите, независимо от ценностните различия между поколенията, разликите в светогледите, разбират колко е важно да са единни, да са солидарни като българска общност. Тази общност е представена в Чехия от хората на три генерации, дошли по различно време тук, но всяка от тях дала своя принос в обществения живот на страната. Въпреки противоречията, тя има обща платформа, на която различията се събират и обединяват – това е желанието на мнозинството да се поддържат изконните традиции, празниците, културата, даже родната кухня – всичко това има значение. Когато съм идвал тук, в Дома, съм виждал на пръв поглед една обикновена всекидневна ситуация: хора, които играят карти или табла, гледат телевизия, веселят се, споделят си някакви житейски случки или спомени. На пръв поглед това може да изглежда пренебрежително малко, но всъщност именно то поддържа екзистенциалната спойка между хората, между различните индивидуалности и затова е важно да има някакво постоянно място, където да се осъществяват тези срещи. Аз възприех тази къща на ул. „Америцка“ като това естествено място, където хората се събират, общуват, спорят, играят – българското място в Прага и в Чехия, по подобие на българските места в Оломоуц, Острава, Млада Болеслав. Българският дом трябва да бъде съхранен като територия за българската диаспора, където се срещат и се подкрепят съдбите на сънародниците ни.

  Наистина съм разтревожен, че въпреки всички усилия, които бяха положени в периода от 2006 до 2010 г. (а и след това, до 2013 „временно управляващите“ продължиха тези усилия), те сякаш са били направени напразно, тъй като виждам, че конфликтите отново са се върнали, отчуждени са отношенията между Посолството и дружествата. Това не може да бъде българска политика към българска диаспора, няма как да бъде оценено това като нормално отношение. Няма диалог между Посолството и българските сдружения. Дори се съдят. В същото време, по законите на природата, хората си отиват от този свят и е тъжно, че си отиват, поради тази ситуация, с лошо чувство към родината си!

  – Вероятно знаете, че тази година имаше две отделни празнувания в Микулчице, т.е. направен бе опит за съзнателното разделяне на българската общност, за която Съборът и Поклонението пред делото на Славянските просветители винаги са били символ на единение.

  – Това е много печално, наистина. Да се стигне дотам да има две празнувания в Микулчице, е вече наистина ненормално и адски недопустимо. Знаете, аз имам специално отношение и пряк принос за паметника на Св. св. Кирил и Методий. Това беше много дълъг процес, не беше лесен процес – проектът, подкрепата, изграждането на паметника и превръщането на Микулчице в българско място в Европа, в едно поклоническо място, където се отдава почит към делото на Солунските братя и към празника, но се отдава своеобразна почит и към България. Това беше трудно дело. Инициативата беше на Българската културно-просветна организация в Прага, но трябваше да се ангажира българската държава с този проект. Аз си спомням ден по ден, месец по месец, начина, по който се разви този проект. Водиха се разговори с българските институции – Парламент, Правителство и Президентство, които поощриха и подкрепиха легализирането му, включително и финансово – българската държава даде 120 000 евро, отделно се събраха средства от доброволните дарения на много българи, живеещи в Чехия. Помня значимата роля, която имаше тогавашният глава на чешката и словашката православна църква, митрополит Крищоф, защото в началото нямаше навсякъде отворени врати за тази инициатива – получихме подкрепа от Хейтмана на Южна Моравия, от кмета на Микулчице, от директора на музея, но чешкото Министерство на културата трябваше да бъде дълго убеждавано. Трябваше да бъдат преодолени и различни бюрократични трудности. Това беше сериозна политическа и дипломатическа работа, не беше „кръжочна“ аматьорска работа. Всичко се свърши много професионално за близо две години и вие си спомняте как през месец май 2009 г. се бяха събрали няколко хиляди българи на откриването на паметника. Бяха пристигнали сънародници не само от Чехия, Австрия, Унгария, Словакия, Германия, Полша, но чак от Кипър и Испания. Тогава се почувства духовната връзка между българите, живеещи зад граница и българската държава. Това беше съвместен акт на единение – че България не забравя своите хора, напротив, грижи се за тяхната национална идентичност, но и обратното – сънародниците ни, живеещи в чужбина, показаха по ясен начин, че са лоялни към Родината си, че винаги ще останат свързани със своето Отечество. Този ден беше наистина исторически. Тогава аз наистина имах чувството, че нашата мисия е достигнала до успешен стадий, защото възстановихме връзки, които бяха разкъсани и ужасно нагнетени в един предходен период на взаимоотношенията българска държава–българи в Чехия. Покрай проекта „Микулчице“ и работата по него, беше възстановен и религиозния диалог между Българската Православна Църква и Чешката Православна Църква, прекъснат в продължение на близо двадесет години. През 2010 г. ние още повече затвърдихме този празник, защото тогавашният Председател на Парламента, г-жа Цецка Цачева, дойде на официално посещение и беше толкова развълнувана и възхитена от паметника и срещата в Микулчице, че пое инициативата поклонението пред монумента на Светите братя да се превърне чрез държавния протокол в постоянно ежегодно посещение на българска официална делегация. По този начин да се оформят два лъча за български държавни посещения на 24 май – единият лъч да води към Рим и гроба на Св. Кирил, а другият към Микулчице – към мястото на Св. Методий.

  И когато чувам, че има два празника в Микулчице за 24 май (на две различни дати) – единият за служителите на Българското посолство, на Културния институт и шепа местни фаворизирани българи, а другият – за голямата организирана диаспора на българите в Чехия (плюс българи от други страни) – това наистина е доста разочароващо. То ме кара да мисля, че наистина е загубена някаква политическа и човешка разумност. Отстрани погледнато, всичко това ми изглежда изключително инфантилно и глупаво. Това е недържавническо и непатриотично поведение. Жалко за постигнатите сцепления, които успяхме да съградим чрез този паметник и чрез този толкова български празник в Микулчице. Аз все пак се надявам, че би трябвало да се появи някаква политическа целесъобразност и разбиране, което да възстанови единството между българите в Чехия, и между българската държава и българската общност в чешката страна. Трябва да се възстановят тези връзки, защото работата на една държава със своите национални общности в чужбина е висока степен на дипломация и политика, и ако в тази работа нещо не върви, значи нещо изобщо куца в дипломацията и политиката на тази държава.

  – Ние, българите в Чехия, също смятаме, че издигането на паметника в Микулчице наистина ни обедини и сплоти. Той стана символ на българската интеграция.

  – Свидетел съм на всичко това, видях го със собствените си очи. Освен това, ние видяхме в него една още по-дълбока идея, възможност за по-активна политика на България в Централна Европа, възможност за по-активна публична дипломация на България, тъй като този проект интегрираше не само българите в Чехия, но и българите в Европа. Ще кажа нещо, което вероятно не знаете – когато през януари 2009 г. Скопие откри свое посолство в Прага, аз установих добри отношения с първия македонски посланик. Той беше интелигентен млад човек, дружелюбен, открит и с потенциал за развитие. Ние дружахме много активно до времето, когато го поканих да дойде на откриването на паметника на Св. св. Кирил и Методий в Микулчице. Той не дойде и спря да общува – аз го търсех, но той не отговаряше. Срещнахме се случайно на някакъв прием и аз го попитах: „Какво става, защо не дойде на откриването на паметника“? А македонският посланик отговори: „Вие убихте моята мисия тук. Моята мисия беше аз да направя през 2010 г. паметник на македонските апостоли Кирил и Методий в Микулчице“. Тогава разбрах по-дълбокия политически смисъл на този наш български проект, че това не беше обикновена културна инициатива. Може би помните каква напрегнатост и нездрава конкуренция е имало между българи и македонци, когато в Германия са се откривали паметни плочи на местата, където е съден и затворен Св. Методий. През 2011 г. извършихме друг запомнящ се акт, – с решение на Министерския съвет, ние дарихме паметника на чешката държава, превръщайки го в един от историческите артефакти на Чехия. Ако се изследват пластовете и смисловите значения на този паметник, става ясно, че изграждането му започва като идея на една малка общност – българите в Прага и в Чехия, която се подема от българската държава, а към нея се присъединяват и българите от Централна Европа. Така тази идея се оказва свързана с политиката на страната ни, а още по-дълбоко се оказва, че това е една общоевропейска политика. Да не забравяме, че Светите братя Кирил и Методий бяха признати за патрони на Европа от папа Йоан Павел Втори. С празника на Светите братя Кирил и Методий ние защитаваме едновременно национални ценности, европейски ценности и общочовешки ценности. Ако тези значения не се съзнават, ако не се осъзнава, че и това лежи в основата на външната политика на България в тази част на Европа, че за това трябва да се грижим постоянно, значи ние не разбираме за какво сме тук и какво правим. С това разделяне на празника на „наш“ и „техен“, това, което сега се случва, ние показваме, че не сме узрели за сериозна европейска политика, не сме постигнали своето европейско пълнолетие. А научих, че подобно разделяне се е случило тази година и на честването на празника на българското Освобождение на 3 март в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага. Отново „ние“ и „те“. Разделени и отчуждени по време на национални празници!? Все още живеем някакъв домодерен, „балкански“ тип живот, където емоцията надделява над разума, където разумното мислене е подчинено на някакви елементарни представи за добро и лошо, за вина и обида – една серия от емоционални състояния, които продължават да определят насоката на живота ни, на политиката ни, на дипломацията ни. Жалко наистина.

  – Ябълката на раздора – Българският дом?

  – Този дом трябва да остане български, той трябва да бъде наречен „Дом на българите в Чешката република“, той трябва да е наистина с отворени прозорци и врати за всички сънародници, живеещи тук. Въпросът за Българския дом трябва да бъде решен по един категоричен начин, а това може да стане само с държавно решение за прехвърлянето му на българската общност. Няма друго решение – всички опити да се продава, да се полупродава, да се отдава под наем, трябва да се прекратят. Ако човек ги сложи на голямата скала на ценностите, политиките и принципите, ще види колко жалка е тази нагласа. И какво ще вземем? Някакви пари, някакви дребни пари. Да приемем, че го продадем този дом – ще вземем сигурно няколко милиона лева и какво? Какво решаваме дългосрочно? Дори и малкото нещо, което имаме като възможност за развитие, ще изчезне. Какво си мислим – че ще бъдат преодолени противоречията веднъж завинаги, че ще помогнем на българите в Чехия? Разбира се, че не! Тоест става дума за едно смело решение, което трябва да се вземе и да се спрат тези дела, защото това наистина е гротеска от една страна, а от друга е и доста вредно: България да води дело срещу българи. Каквото и да се е случвало в тази къща, както и да е била използвана в миналото, тази къща има едно специално предназначение, което й е дадено от самото начало – тя е купена от държавата България, за да бъде отдадена на българите, живеещи в чешката държава. За този дом са се грижили и са работили много сънародници. Дори млади дипломати от нашето посолство са идвали да копаят и помагат. Всеки е дал своя принос за това една поизоставена къща да се превърне в чудесен дом. Този въпрос е трябвало да се реши още в първите години след промените и тъй като не се е решил, той е започнал да събира най-различни значения, ревности, апетити кой да го притежава. Започват крамоли, доноси, клевети, от битови до политически обвинения. Този дом има едно предназначение – трябва да се изчистят всички други значения, които са се облепили около него с времето след 1990 г. и да се вземе едно ясно решение.

  – Каква е ролята, по принцип, на един посланик – би ли могъл той да помогне, за да вземе държавата това решение?

  – Естествено, че би могъл, той е човекът, който представлява държавата и който пази държавния интерес и двустранните отношения. Посланикът не е представител просто на някое ведомство, той е представител на държавността изобщо. Той може и трябва да говори и да действа от името на държавата и следователно, когато има проблем да се решава, посланикът го оглежда от различни страни – от гледна точка на българския държавен интерес, от гледна точка и на интереса на държавата, в която е акредитиран, от гледна точка на характера на двустранните отношения между двете държави, от принципите на външната политика, от имиджа на страната, от мястото на българската общност в целия контекст и т.н. и когато види цялата картина, тогава може да каже: „Правилното решение би било това“. Той носи отговорност за решенията, които неговата държава взема по отношение на другата държава, той не е просто обикновен чиновник, на когото някой му вдига телефона и му казва какво да прави. Напротив, той би трябвало да провери и оцени последствията, които едно действие би предизвикало. И би трябвало да посъветва държавния орган, който му е наредил, че това нареждане не е удачно или подходящо, защото противоречи на националния интерес и на задачите и принципите на българската външна политика в дадената страна или регион. По правило един посланик знае много повече за състоянието на проблемите и процесите в страната на мандата си, отколкото неговият външен министър или друг висш орган на държавата му. Един посланик е съучастник в процеса на взимане на решения от страна на държавата. Лошо е, когато един посланик се държи като обикновен чиновник, вдига рамене и казва: „Ами, така ми наредиха!“. Не, не, това, че ти наредиха е едната страна, другата страна е, че ти си този, който приема нареждането буквално, без да се замисля за последствията, следователно споделяш отговорност от вземането и провеждането на решението. А би могъл да предложиш друго решение. Разбира се, нужен ти е и кураж, не само познание.

  Колкото и изтъркано да звучи, истина е, че всяка българска общност в чужбина е своеобразен посланик на своята страна. Българите имат голямо присъствие в Европа и Америка, и ако не разбираме колко важен фактор са те в глобалния свят, следователно не разбираме този свят, не разбираме своите собствени интереси. Мисля, че малките неща са свързани с големите и добре е всеки, който се намира на ръководна длъжност да съзнава това!

  

• SJW – Когато от справедливостта остане само социализмът

  Георги Харизанов, Misal.bg

  

  Социалната справедливост: Понятие, възникнало във векове назад, и определящо връзката индивид – общество. В която връзка да се определи балансът между изпълнението от страна на индивида на неговите социални роля и задължения, и предоставянето от страна на обществото на базовите ползи от взаимодействието и обединението на индивидите.

  Като всяка толкова обща и мащабна дефиниция, социалната справедливост има много тълкувания и интерпретации, вариращи в отношението си към ролята на индивида и справедливото разпределение на благата, както и към овластяването и употребата на властта и силата.

  Различните философи и политици са влагали различен смисъл и идеи в понятието „социална справедливост“. От 19-ти век насам социалната справедливост се превръща в една от основните теми на политическият разговор, като в края на 20-ти век е припозната като основна кауза от /основно леви/ трудови и работнически организации.

  Базовото разбиране за социалната справедливост доскоро се изразяваше в свободата, равенството пред закона и равният достъп до базови придобивки на развитото общество, защитата на човешките права.

  В днешни дни обаче социалната справедливост се свързва основно с три букви: SJW. Social Justice Warriors, или воин за социална справедливост, възниква като позитивно определение за активистите за права и свободи в края на 20-ти век. Днес обаче SJW е изцяло негативен етикет, лепен на прогресивните борци за феминизъм, граждански права, мултикултурализъм, сексуална еволюция и политики, касаещи идентичността.

  Типичните съвременни SJW са предимно прогресивни активисти, обикновено подкрепящи модерните западни комунисти като Бърни Сандърс и Джереми Корбин, като често тези активисти, противно на хипарския си стил и миролюбиво излъчване, са изключително агресивни и нетолерантни в борбата си.

  За какво, обаче, се борят и къде остава справедливостта? Основната, истинската, а не социалната?

  За феминизъм? Времената на суфражетките отдавна отминаха, а в западните общества жените имат всички права и свободи, които имат и мъжете. Битката за равно заплащане например катастрофира в момента, в който се извадят данните за трудовия стаж и прекъсването в развитието и квалификацията на жените спрямо мъжете, но пък доведе до комичната ситуация жените да получават същите наградни фондове в турнирите от Големия Шлем като мъжете. Независимо от факта, че мъжете играят формат 3 от 5 сета, а жените – 2 от 3. Тоест жените полагат 2/3 от усилията на мъжете, а получават същите пари. Справедливост, казвате?

  Граждански права? Кои граждански права, които са потъпкани и нарушени в западния свят, ви идват първо на ум? На мен никои. Но се сещам за поредица от абсурдни политики в последните години, които са заслуга на SJW и присъдружните им организации за защита на човешките права. Като например скорошният казус в Канада, където арабският терорист Омар Кадр, убил с граната американски войник и ослепил друг, осъди канадското правителство за 10.5 милиона долара обезщетение, защото е позволило /и заговорничело според терориста/ на американските служби да го задържат и откарат в Гуантанамо, където според негови твърдения е разпитван с методи, нарушаващи правата му. За обезщетение на ослепения войник и на семейството на жертвата на терора никъде не се споменава. А самият Омар Кадр излиза от затвора след година. Справедливост, казвате?

  Мултикултурализъм? Изумителната упоритост на либералните елити да натрапят на обществото противоестественият модел на мултикултурализма успя за отрицателно време да убеди огромното мнозинство от хората в абсурдността на тази сбъркана концепция. Концепция, при която сформирането на „ноу-гоу“ зони е естествен резултат от лицемерната толерантност към малцинствата и тяхното желание да живеят изолирани в своята общност, по своите правила и съобразно своите традиции. В станалото известно с бунтовете и масовите безредици шведско предградие на Стокхолм, Рьонкеби, известно и като „малкото Могадишу“, месец преди бунтовете полицаите отказваха да влязат като охрана на телевизионен екип в карето блокове, населено с емигранти, за да не ги предизвикват и да не събуждат агресия. Справедливост, казвате?

  Сексуалните права и правото на идентичност? Интересна тема, особено в частта си с прокламираните от SJW активистите 37 пола на човека /странно, особено на фона на ЛГБТ движението, където самата буква Б, от „би“, говори за добрите стари два пола – мъж и жена/. Битката им обаче се увенчава с нови и нови „успехи“, като например първият безполов гражданин на Канада – бебето Шерил Атли, което е оставено без пол в документите си по настояване на своя родител Кори Доти. А родителят Кори Доти е нон-байнъри транджендър същество, както само се определя. Гордо носейки мустаците, брадата, червилото и роклята си, Кори Доти настоява, че бебето Шерил трябва само да определи какво ще бъде, мъж или жена, без да е принудено да живее в ограниченията на традиционните полове, докато само не направи своя избор. Справедливост, казвате?

  Но, ще кажете, кой тогава ще се бори за правата ни, за справедливостта, за социалните ни придобивки, за продължаването на битката с неравенството?

  Остава само да уточним кои права са нарушени, започвайки от феминизма например. И да посочим модел за функционирането на обществата, по-добър от сегашния. При който работещият капитализъм, свободата, неприкосновената частна собственост, равенството пред закона и свободният пазар са базови ценности и придобивки на развитите съвременни общества, по които така или иначе има пълен консенсус сред мнозинството от образовани и работещи граждани.

  Защото избирането на „role model“ и битката със статуквото са лесна задача. Винаги ще има хора като Ал Гор, Майкъл Мур и Бърни Сандърс – борци за зелени каузи, за равенство, справедливост и за разпределяне на благата, които обаче не са склонни да споделят личното си богатство и сред поредната среща с хипи активисти се прибират в многомилионните си имения. В които имения няма нито една слънчева клетка за добив на зелена енергия, но пък има много укрити данъци /Мур/, много милиони от участия в бордове на корпорации /Гор/ и странни банкови операции /Сандърс/.

  Трудната задача е просто да работиш и да преследваш щастието си, без да вменяваш на обществото задължение да се грижи за теб, бягайки от своите лични отговорности.

  Да бъдеш осъзнат индивид, който системно се труди и самоусъвършенства, в желанието си да е способен да бъде щастлив и да се грижи за себе си и ценните за него хора. Индивид, който спазва законите и правилата. Който счита за редно на всеки да се заплаща според труда и резултата, а не според пола. Който счита за редно пред закона всички да са равни, а не да има зони с организирано и толерирано от правителствата беззаконие. Който счита, че гражданските права са посочени в конституцията и законите и са гарантирани от тях, а не се измислят в активистки организации и не са резултат от обществения натиск на шумни малцинства. Който счита, че половете са два, а правото на всеки да се определи като нон-байнъри трансджендър същество е право на пълнолетните граждани, а не възможност за записване на новородено бебе като безполово същество. Който е наясно, че неравенството е естествено, и че затова той получава повече от някой, произвеждащ по-малко, както и, че някой произвеждащ по-скъп и търсен продукт получава още повече.

  Ако споделяте тези виждания и ако сте склонен солидарно да дадете част от изработеното от вас на държавата, за да се погрижи държавата за вашата сигурност, за защитата на вашите права и собственост, както и за тези ваши съграждани, които са болни, слаби или временно затруднени не по своя вина, то социалната справедливост и борците за социална справедливост нямат с какво да ви бъдат полезни. Виж, определено могат да навредят, но примерите биха били твърде много за този скромен текст.

  Защото трябва да сме пределно наясно,  че ако милион души искат да платят по сто долара, за да гледат Брус Спрингстийн, то Брус Спрингстийн ще изкара сто милиона долара. И никаква социална политика и социална справедливост няма право да бръкне в джоба му и да преразпределя парите му към по-малко талантливите или откровено мързеливи негови сънародници.

  И това, приятели, е справедливо.

  Всичко друго е противоестествена измишльотина, която /каква изненада/ не е намерила своето успешно приложение в нито една държава на тази прекрасна планета.

  А битката с тази фалшива война, отворена от левичарските аутсайдери на западните общества, е нещо, което считам за не по-малко важно от битката с всички останали радикални идотизми, застрашаващи единственият работещ обществен модел.

  И единственият справедлив.

  .

• Да спасим свободния интернет – NET NEUTRALITY!

  Материал на Slivnitsa.com

   

  12 юли 2017 г. е ден, в който десетки или стотици хиляди сайтове (или може би дори милиони), ще се включат в кампанията за спасяването на свободата в интернет. За какво се борят всички тези хора и от какво ги е страх?

  Нека дадем един пример:

  • Отваряте сайта https://www.blitz.bg и той се зарежда много бързо.
  • Отваряте сайта http://slivnitsa.com/ и той също се зарежда много бързо.
  • Това е неутрален интернет (net neutrality)!

  Сега нека вземем друг пример, ако бъдат отменени правилата за неутрален интернет:

  • Отваряте сайта https://www.blitz.bg и той се зарежда много бързо. (Те са голяма медийна агенция и са платили за „бърза“ скорост…)
  • Отваряте сайта http://slivnitsa.com/ и той се зарежда 2-4-6-7 секунди… зарежда се много бавно. (Не сме платили и съответно за нас няма „бърза скорост“, дори напротив – съвсем нарочно зареждането на сайта бива забавяно, въпреки че вие сте платили за бърз интернет!)
  • Това може и ще се случи, ако бъдат отменени правилата за неутрален интернет (net neutrality rules)!

  Net neutrality е принцип, при който доставчиците на Интернет обработват всички заявки безпристрастно, независимо от това кой е източника и каква платформа използва. През 2015 г. в САЩ много компании и групи, заедно с 3.7 милиона коментиращи, спечелиха силни правила за интернет неутралност (net neutrality) от US Federal Communication Commission (FCC). Правилата забраняват на Интернет доставчиците да блокират, намаляват скоростта или да извършват „платено приотизиране“ – „бързи линии“ за определени сайтове (които са платили) и „бавни линии“ – за всички останали.

  Вие вече сте платили за своят интернет план и очаквате най-бързата възможна скорост. Не е редно сайтовете да бъдат „рекетирани“ законно! Това би било отнемане на свободата – свободата да се изразяваме равноправно.

  Инициативата не е от скоро, така че можете да видите коментарите на Димитър Ганчев от Българското интернет общество в ефира на Bulgaria On Air и коментарите на Богомил Шопов от 2009 година. В Европа отношението към момента е „ЗА“ неутрален интернет, което е радващо.

• Проф. Пламен Павлов: Васил Левски пръв решава, че силата на нацията е в самите български земи

  Интервю на Биляна Иванова с проф. Пламен Павлов за Агенция „Фокус“, за книгата му „В. Левски – другото име на свободата“, за това какви са били стремежите на Апостола и какъв трябва да бъде съвременният прочит на идеите му.

  

  Фокус: Проф. Павлов, в книгата „Левски – другото име на свободата“ наричате Апостола стратег и творец на революцията. Какви са стремежите на Васил Левски и кои от тях успява да осъществи?

  Проф. Пламен Павлов: Стремежът на Левски и на всички негови съратници, на най-будната, най-радикалната част от българския народ, е Освобождението на страната. Има различни проекти и подходи към тази огромна задача след 5 века чуждо робство. В книгата съм се опитал да покажа, че Левски в много голяма степен предлага един нов, радикален и по-възможен вариант за освобождение на България. В най-голяма степен идеите на Васил Левски, неговите виждания за бъдещето на България и света са изяснени от големия наш учен проф. Николай Генчев. Стъпвайки върху неговите разсъждения и други наблюдения на различни изследователи също стигам до идеята, че Левски има много широка рамка за пътя към свободата. Той не изключва никакъв вариант като подход за постигането на тази заветна цел. При него, много повече от всички други национални водачи, включително и от учителя му Георги Стойков Раковски, всичко е подчинено на военна стратегия и организация. На това, което днес наричаме Вътрешна революционна организация, на тази мрежа от комитети, която трябва да покрие цялото отечество. И в един момент това да даде основание на българите да влязат в преговори с други народи, с Великите сили, да интервенират дори пред османската власт. По този начин да се подготви една държава в държавата. За съжаление, не познаваме стратегическите насоки във вижданията на Левски в някакъв цялостен вид. Той нито е имал време, нито възможност да пише някакви обемисти трактати или теоретични разработки. От записките му, от дописката му във вестник „Свобода“, издаван от Любен Каравелов, от разговорите, от спомените на различни дейци, се вижда, че Левски пръв решава, че силата на нацията е в самите български земи, а не в емиграцията. И Раковски, и Добродетелната дружина, т.нар. Комитет на старите, ТБЦК на Иван Касабов също смятат, че трябва да има комитети. При тях я има идеята да има Централен комитет в самата България, тоест да има два комитета – един в емиграция, един в България. Комитетската мрежа при тях е логистична, трябва да подготвя духовете. Наивно се смята, че българският народ има съответната нагласа, готовност и подготовка. Левски се убеждава, че това не е така. Това е така, защото Левски много по-добре от всички големи водачи на българската революция познава ситуацията на място и това е преимущество. Той познава своя народ още от детството, когато с вуйчо си Архимандрит Василий обикаля по села и градчета в Тракия. Има възможност да се докосне до реалните проблеми на българското население, да има контакти с учители, свещеници и с местната интелигенция. Това му дава много по-верен подход. Не да го противопоставяме на Раковски, Ботев или Каравелов, но Левски е много по-свързан с народа в тези години. Докато те са в емиграция, основното амплоа на Левски е да бъде в самата България, независимо от участието си в Първата и Втората легия. Той много по-ясно от останалите водачи забелязва промените, които са настъпили в българското общество, това, че финансовите ресурси са по-сериозни вътре в самата страна. Левски израства като лидер на средната класа, дори може да се каже на част от това, което наричаме буржоазия. В това няма нищо нередно. Опитите той да бъде причисляван към по-леви структури или в съвсем наивен план към обикновения народ не са правдоподобни. Левски обича всички българи, достатъчно проникнат е от синовна жертвоготовност към целия народ. Самият той произлиза от тези среди, баща му Иван Кунчев е бил средно богат човек със собствен бизнес, както бихме казали днес. И семейната му среда показва, че без правна защита, без ред и законност, дори просперитета на отделни хора и семейства може да бъде застрашен и да бъде превърнат просто в една фикция. Нека да не забравяме, че е изграждал революционни комитети от типа на т.нар. революционни кръжоци, тайни дружини, приятелски дружини и подобни още от 1861 година. Явно е имал контакти с подобни структури, каквито е имало и в Карлово, към такива комитети е призовавал и самият Раковски. В 1863 година, когато става учител във Войнягово, Левски до голяма степен използва професията си, макар че е бил добър служител, като прикритие за създаване на подобни ядра. Същото прави и по-късно в Северна Добруджа. Той има стратегия, която се развива последователно. Най-точният паралел е това, което прави Вътрешната македоно-одринска организация в Македония и Тракия след Освобождението. На практика организацията създадена от Даме Груев, Гоце Делчев и от останалите титани на българската борба в Македония и Одринско, е на практика естествен и жив продължител на делото на Левски.

  Фокус: В книгата си пишете: „Левски посвещава живота си на високата цел ние, българите, да бъдем свободни и равни с „останалите европейски народи“. Какъв трябва да бъде съвременният политически и държавнически прочит на идеята, на която Апостола посвещава живота си?

  Проф. Пламен Павлов: Съвременният прочит не може да бъде друг, освен това, което казва Апостола и в което вярват всички негови съратници. Той казва, че българското име ще блести, нашата държава трябва да бъде подчинена на едни свети закони и едничката държава в цяла Европа, тоест да се бори за първите места в Европа. Днес сме изпаднали в грозната ситуация да се стремим да бъдем предпоследни, а не последни. В това отношение изключително много сме отстъпили от мечтите и въжделенията на Левски и на неговите съратници. Той вижда една републиканска форма на управление, която е най-модерната за времето си. Ако трябва да я отъждествим със съвременните форми, би могла да бъде съотнесена към типа президентска република. За организацията и за цялата борба Левски казва, че трябва да има вишегласие и демократичните принципи да бъдат водещи. Трябва да има и един старейшина, което казва още през 1868 година до Найден Геров, после го е казвал многократно. Той е за поемането на лична отговорност и за бягство от колективната безотговорност. Това също е съотносимо с най-модерните европейски идеи. Независимо, че Левски е човек, който е живял в църквата, на практика остава монах през целия си живот. Той в много голяма степен е повлиян и от идеите на Античността, на Райно Попович и Френската революция. Това беше показано много добре от проф. Николай Генчев. Той има модерна визия, с чувство за ред и готовност. Това в съвременна България трябва да го повтаряме всеки ден. Днес, когато политиците се изправят на 18 юли и отбележат по достойнство почитта ни към най-големия ни национален герой, да не забравят, че той смята законността за номер едно в развитието на българската държава след нейното освобождение. Той е вярвал, че ще се случи скоро. В крайна сметка макар и да не го е доживял е постигнато на практика с инструментариума, който е постигнат от него. Априлското въстание се простира върху наследството на Левски и създадените от него структури, което се смята за еретически въпрос в историческата литература. Той създаде една „армия от хора“, имах такъв доклад в Карлово. Армия може да се смята като метафора, да го поставим в кавички, можем обаче и да го извадим от кавичките. Самият Хаджи Иванчо Хаджипенчович, един от неговите екзекутори, при разпитите в София казва, че е имало документи за 12 хил. организирани революционери. Киро Толешков казва, че е виждал документ за 14 хил. революционни дейци. Западни консули говорят за десетки хиляди български комитетски дейци. Любен Каравелов казва за много хиляди. Наистина имаме армия, създадена за 2-3 години. Левски затова е против прибързаното вдигане на въстание, защото тепърва тези комитетски ядра трябва да се развиват в по-големи структури, да създават военна организация. В книгата съм наблегнал особено много на това, че Левски много държи на военната организация. Разглеждан е във военно-исторически план, това най- добре е сторено от проф. Николай Генчев без всякакво съмнение. Чисто фактологически неговата биография е разгледана от проф. Иван Унджиев, стъпвайки върху наследството на Димитър Страшимиров. Има много добри познавачи на Левски, сред тях е и покойният ми колега проф. Иван Стоянов. Той беше един от хората, които движеха юбилея за Левски, но за съжаление ни напусна преди съвсем кратко време. На военните аспекти на делото на Левски единственият изследовател, който е обръщал по-сериозно внимание е покойната проф. Цветана Павловска. Мисля, че има какво да се каже и нататък. Комитетите не са някакви дружества за обмен на знания и на идеи. Това е етап, който е бил реализиран през 60-те години на 19-тото столетие. При Левски те продължават да бъдат идейни ядра, за това няма никакво съмнение, но са нещо като днешните военни окръжия. Съжалявам, че толкова опредметявам спора. Те са едни групи от между 7 и 10 души, в устава на БРЦК не е посочен точен брой на комитетите, тяхната основна цел е да събират данни за противника и статистика за силите на самите средства. Да събират средства, да купуват оръжия, да прилагат военни устави. Трябва да имат хора на „първи позив“ или „първи призив“, използват се и двете понятия, да мобилизират по-големи сили. Тези, които са на „първи позив“ са в рамките на 50-100 човека в зависимост от това колко е голямо селището. Тези, които са на „втори позив“ всъщност са всички мъже, които подлежат на военна служба. Благодарен съм на издателите ми, които сами стигнаха до решението на корицата да бъде печатът на Привременното правителство в България, това е което прави Левски. Ако се насочим към мемоарите на редица комитетски дейци и към писма на Левски най-често използваното понятие е Привременно правителство, с печат и лъв, както трябва да бъде за една държавна идея. Има един забавен случай по време на разпитите в София, когато разпитват Хаджи Станьо Врабевски и Петко Милев, тежките чорбаджии от Тетевен, пашите им казват как можахте като умни хора да се подлъжете по такава наивна идея. Те отговарят, че идеята не е наивна и Привременното правителство рано или късно ще победи. Виждаме, че Левски и съратниците му са убедили най-перспективните сили на обществото, средната класа, интелигенцията, хората с модерни професии – лекари, аптекари, телеграфисти, в това, че трябва да се създават държавни структури. Левски има много силно чувство за държавност, която може да бъде постигната със силна армия. Не е вярно, че комитетите не са били добре въоръжени. И чуждите разузнавания пишат, че всяка седмица по няколко десетки револвери и карабини се внасят. Левски има много добра представа за модерното оръжие, решава да гради модерна армия, а не да действа с хайдушки методи. Оттам идва и неговия конфликт с Панайот Хитов и донякъде с Филип Тотю.

  Фокус: Залавянето на Левски на практика проваля планираното от него въстание. Можем ли да тълкуваме какво би се случило, ако въстанието беше факт? Съпоставимо ли би било с Априлското въстание?

  Проф. Пламен Павлов: Априлското въстание е въстанието на Левски в голяма степен. Там, където са най-силните комитети и най-здравата организация, действат комитетската мрежа и тайната поща, в 4-ти революционен окръг виждаме и най-масовото въстание. Същото важи и за първи окръг с център Търново, където арестите предотвратяват по-големи мащаби. В Априлското въстание участват около 10 хил. въоръжени българи и като цяло не са зле въоръжени. Често са с ловджийски пушки и някакви други импровизирани средства, но има и много модерно оръжие. Османската власт смазва със жестокост въстанието. В Панагюрище виждаме военна сила от порядъка на 1500- 2000 души, с двама командири на полкове. В Батак виждаме 900-1000 въоръжени души. Използвани са съвременните системи на балканските и западните армии, на самата турска армия. Черешовото топче не е толкова смешно средство, както си мислим, то е предназначено да поразява пехота с картеч. То е едно импровизирано оръжие, тъй като няма как организацията да внася и оръдия, за което и Левски си е давал сметка. Нямаме преки данни Левски да има общо с черешовото топче, но самата система на мислене е да се следват моделите на съвременната война. Затова той пише на Панайот Хитов и донякъде с Филип Тотю, че нашата работа не е в Балкана, а в селищата. Затова въстанието трябва да бъде през зимата, когато всички мъже са се завърнали от гурбет. Тогава турската армия ще се придвижва по-трудно, няма да може да събира толкова много припаси и фураж за конницата. Всичко е премислено, неслучайно Левски поставя задача на Ангел Кънчев, който има военно образование, да прави скици на проходите и на укрепени местности. Подготовката е била на много сериозна основа. Не можем да кажем какво би станало, ако въстанието беше факт. Това би било откровено фантазиране, но е факт, че замисълът на Левски е много по-мащабен от Априлското въстание. Той затова се стреми да отлага избухването на въстание. Това го показа колегата проф. Пламен Митев, че Левски е склонен в крайна сметка да поеме тази рискована стъпка, но иска да стане не веднага в зимата на 1972 година, а да се отложи поне с около година. Мащабите вероятно биха били достатъчно големи. Априлското въстание е реализация на тези планове, макар и в по-скромен мащаб, за което пак има обективни причини.

  Фокус: Какво е посланието ви като историк и изследовател на живота и делото на Апостола с книгата „Левски – другото име на свободата“?

  Проф. Пламен Павлов: Нямам претенции да бъде един от най-големите изследователи на делото на Левски. Специалист съм по други области на историята, но едва ли някой е правил повече телевизионни предавания за Левски. Темата за Българското възраждане ме вълнува още от ученическите ми години. Винаги съм мислил по тези теми, давал съм много интервюта, особено за Агенция и Радио „Фокус“. Не мога да не го кажа в знак на признателност и благодарност. Едно време водих предаване в радиомрежата „Фокус“, където съм се срещал с всички специалисти на тема Левски. Оттук формирах и самостоятелни виждания за едно или друго. За мен той преди всичко е монах и воин. Може да звучи романтично, но той си остава монах като поведение, вярващ човек е, любовта към ближния при него прераства в любов към България и справедливостта. Левски е човек с военно образование, макар и импровизирано. Двете легии на практика са военни курсове. Втората легия, която е 1867-68 година, отначало се нарича българска военна академия. Левски иска от Христо Иванов Големия, записките си по военно лагерно дело. Кореспондира и с ген. Иван Кешелски от руската армия, искайки му военни устави. Стреми се да гради нещо на модерна основа. Една от темите в моята книга е, че става въпрос за предприятие, това не е само романтика. Левски казва, че трябват дела, а не думи и наистина се занимава с дела. Винаги съм имал идея да се опитам да напиша нещо за Левски, независимо дали има годишнина или не, в случая съвпадението е голямо предизвикателство. Идеята ми беше да напиша текст за по-широка публика, без да я подценявам ни най-малко. В книгата, разбира се, има много аналитични моменти. В заключение мога да кажа, че още съвременниците на Левски са казали две много точни характеристики за него. Когато Левски е заловен, Данаил Христов Попов, който е неговата връзка с Румъния и Сърбия, казва с въздишка: „Загубихме най-добрия ни българин“. Това е много обективна и вярна оценка. По това време в отношенията между двамата има лека неприязън. Това е във времето когато приемникът на Левски – Атанас Узунов готви чета, с която да бъде нападната жп линията и да бъде освободен Левски. Тогава много хора са смятали, че той ще бъде съден в Цариград, в турската столица. Дейците говорят помежду си, че властта ще приложи драконовски мерки и е много опасно това предприятие. Един чирпански деец казва: „Да става, каквото ще, трябва да освободим Левски, защото нямаме втори Левски на света“. Мисля, че тази констатация е валидна и днес. Не бива да се подаваме на модните тенденции да го превръщаме в обикновен човек и едва ли не да го свеждаме до себе си, след като не можем да се издигнем до него. Основното, което искам да кажа и да повторя думите на чирпанския съзаклятник е, че нямаме втори Левски на света.

  

  .

• Майк Пенс обяви нова космическа ера за САЩ

  Той обеща да изпрати пилотирана мисия до Марс и нови американски посещения на Луната

  

  Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс обяви появата на „нова ера“ в изследването на космоса, като обеща да изпрати от Съединените щати пилотирана мисия до Марс и нови американски посещения на Луната.

  Наскоро назначен за ръководител на Националния космически съвет, който е консултативен орган, Майк Пенс посети Космическия център „Кенеди” близо до Кейп Канаверал във Флорида и разгледа космическите капсули, които се строят от частни компании за сметка на НАСА. „Страната ни ще се върне на Луната и ще поставим следите от американски ботуши на повърхността на Марс“, каза Майк Пенс пред около 800 служители на НАСА, космически експерти и подизпълнители. Сред присъстващите бе и Бъз Олдрин, вторият човек, стъпил на Луната след Нийл Армстронг.

  Вицепрезидентът спомена на два пъти за връщането на американците на Луната, без да дава подробности за новата лунна мисия. Това е сериозна промяна на тона на Майк Пенс, който през 2005 г. бе начело на група републиканци призоваващи за отмяна на програмата „Констелейшън” (Constellation) на НАСА,чиято цел бе точно връщането на американските астронавти към Луната. Преди няколко месеца НАСА обяви, че работи по проекта „Дийп спейс гейтуей” (Deep Space Gateway), по който да изпрати астронавти в окололунна орбита, използвайки нова ракета, разработена от американската космическа агенция.

  Изпращането на астронавти на Марс до 2030 г. вече е отбелязано сред приоритетите на космическите програми още от президентите Барак Обама и Джордж Буш – младши. От спирането на космическите совалки на САЩ през 2011 г., американските астронавти зависят от руския „Союз”, за да стигнат до Международната космическа станция (МКС) срещу над 80 милиона евро за астронавт. Американските компании „Спейс екс” (SpaceX) и „Боинг” (Boeing) разработват поотделно върху капсули за транспортиране на астронавти в околоземна орбита, които трябва да полетят през 2018 година.

  Майк Пенс, говорейки пред капсулата „Дракон” на „Спейс екс” и прототипа на бъдещия кораб „Старлайнер” (Starliner) на „Боинг”, заяви, че правителството на САЩ ще продължи да насърчава сътрудничеството с частния сектор, за да се даде възможност за по-евтино, по-безопасно и по-достъпно пътуване отпреди. „Окуражаващо е да се чуе, че се говори за увеличаващо се партньорство между публичния и частния сектор, но е тревожна липсата на подробности и бюджетни приоритети“, каза за АФП Фил Ларсън, бивш съветник на Барак Обама по въпросите на космоса. „Нормално е лидерите да направят посещение и да произнесат реч, която дава подробна информация. Тук стана изцяло обратното”, добави той.

  Президентът Доналд Тръмп предложи през март бюджет в размер на 19,1 милиарда за НАСА, което е намаление с 0,8% в сравнение с 2017 година. Той поиска от космическата агенция да се откаже от плановете си да залови астероид и отряза финансирането на няколко мисии за изследване на изменението на климата и науките за Земята. НАСА обаче излиза до голяма степен невредима в сравнение с драстичните бюджетни съкращения, наложени на други агенции, като например Агенцията за защита на околната среда. /“Сега“/

  .

• Предстоящи събития в Детройт

  На 31 юли т.г. (понеделник) трио „Веселба“ ще свири за кметството в Детройт.

  Музикантите са Брус – гъдулка, Нан – тамбура и Крис – кавал.

  

  EVENT LOCATION

  DETROIT SPIRIT PLAZA, Downtown Detroit, MI 48226
  Woodward Avenue, between Jefferson Avenue and Larned Street.

  (Newly established downtown public space in front of the Coleman A. Young Municipal Center.)

  TIME: 12:00 — 2:00 PM

  Можете да подкрепите музикантите като пеете с тях или се хванете на кръшно българско хоро.

  

  На 16 август (сряда) ансамбъл „Извор“ от Детройт ще представи български народни танци за кметството в Детройт.

  Заповядайте от 12:00 до 14:00 часа пред Municipal Center, Detroit Spirit Plaza.

   

  Източник: BulgariansInDetroit.com

• Намериш ли злато в сърцето си, ти си богат човек. Спомен за Георги Витанов Богат

  Спомен за приятеля и писателя от Добринище Георги Витанов – Богат, оставил на България вълнуващи образи като Оре Чоре, дон Мито Баруто, Миле Путело и още ред зевзеци

  Петър Хаджиев, в. ”Земя”

  

  Сякаш вчера бе денят, в който заедно с моя братовчед Димитър Златарски влязохме в дома на Художнико, както бе известен в родното ни Добринище Георги Витанов. Казваха му така, защото работеше като художник в Завода за телефонна апаратура в Банско, след като бе завършил училище за приложни изкуства в София през 1966 година. Та в този зимен тогава ден, в който обикновено на масата се слага пръст суджук и кана вина, Георги Витанов започна да разказва до посреднощ своите дълги, предълги истории. Дарбата към словото бе наследил от своята баба Катерина и от майка си Стоянка, известни по цяло Разложко като прекрасни разказвачки на народни приказки и предания. И всеки път, когато прекрачвахме отново и отново прага на дома му, граден от собствените му ръце от първия камък до последната керемида, с резбованите пак от собствените му ръце с чудни плетеници дървени тавани на стаите, по-възрастният с десет години от нас Георги продължаваше да реди от чудновати по-чудновати истории, които после излязоха в малката книга със заглавие „Козомания”. Сборникът с разкази и новели през 1986 г. бе награден с престижната за времето литературна награда на СБП „Южна пролет“, обявен бе и за най-добра дебютна книга на провинциална тема. Основните герои в него като Оре Чоре, дон Мито Баруто, Миле Петуло и още ред други зевзеци бяха живи хора, които даваха неповторим колорит на родното ни място. А името на книгата, с която Витанов стана известен, не е случайно.

  Във времето, когато се ражда „Козомания”, в родното ни Добринище се гледаха много кози. Бройката им стигаше близо 5000. Като тръгваха рано сутрин на паша, улиците се оцветяваха в невероятни багри, а медни звънци изпълваха пространството с фантастична по звученето си музика. И, както е било винаги, държавните лесничеи изведнъж решават, че козата е много вредно животно, защото огризва гората. Така се започва една люта и продължителна битка да се намалят, а ако може и съвсем да се премахнат рогатите. Георги Витанов ми е разказвал, как някъде през 80-те години на миналия век в Добринище пристига роденият в селото ни министър на строежите професор Иван Сакарев. Министерската му кола спира на центъра и, както си е редно, го наобикалят кметът и партийният секретар. Точно в това време, по късен следобед се прибират козите от паша. Случва се така, че красива козичка изприпква от стадото и тръгва към министъра и се отърква в панталона му. И като селски човек той гали животното по главата. Получила височайшата благословия и останала доволна от вниманието, козата си тръгва. И така съвсем случайно започналата битка между държавата, чийто представител бе министър Иван Сакарев, и рогатото, е спечелена от… козата. Цялата история има и още едно любопитно допълнение. Докато шофьорът на министъра чакал началника си, взел да бели ябълка. Една дзвиска от козето стадо полюбопитствала да види какво яде човекът, седнал в тази черна машина. Шофьорът пуснал стъклото, набучил резен ябълка на ножчето и го подал на натрапничката. Напук на очакванията му, козата само подушила резена, поклатила глава и си тръгнала. И тогава Георги Витанов си казва, че козата трябва да е много умно животно, щом отказва да хапне ябълка, навярно цялата пълна с пестициди и отрови. Защото само който е гледал кози в двора си, знае какви чистници са тези сиромишки кравици и как не се докосват до замърсената храна. Така от тези истории със заканата да се ликвидират козите и необичайната среща в центъра на селото се ражда и заглавието на „Козомания”.

  Но в онези години истинският враг на гората не са козите, нито трионите, с които държавата режеше планово дървесината, но в същото време и планово залесяваше, а… мръсният въздух и киселинните дъждове от разложкия Комбинат за целулоза и хартия, от които дърветата в Пирин планина масово взеха да съхнат. Пак в онези години, особено на село и най-вече в родното ни Добринище, козите бяха като кебапчетата, с които в демокрацията взеха да се печелят избори. Но забрави за кметския стол, ако решиш да се опълчиш срещу козите. Веднага народът спретва бели бюлетини за урните, какъвто пример има в Добринище в първите години на социализма. „Козият” проблем, без който нямаше да се появи и „Козомания”, се реши от само себе си, защото мераклии да гледат сиромашки кравици вече се броят на пръсти. И ако до преди само тридесет години върволицата от красиви рогати минаваше покрай родната ми къща почти с часове, то сега стадото е толкова „голямо”, че притичва за секунди и човек не може да извади фотоапарат, та поне една снимка да направи за спомен.

  И като студент по журналистика, а след това и като журналист в Благоевград и София, Георги Витанов уважаваше труда ми, както аз уважавах неговото печатно слово. Писал съм за разказите му, за книгите му, за творчеството му. Говоря в минало време, защото дойде тъжната вест чак от далечно Чикаго, че е починал нашият писател, както го знаеха хората в Добринище.

  По повод писаното ни слово, което бе негова и моя страст и болест, Георги обичаше да се жегува: ”Е, Пешо, докога ние двамата с теб ще си останем единственият писател и журналист, родени в това красиво и приказно място?” И тук искам да споделя една история, от която Георги Витанов много си напати, макар че не беше виновен. А знаеше, че виновникът съм аз.

  През 60-те години на миналия век в гората над Добринище ловци хващат живо мече, както това прави като младеж и първият партизанин Иван Козарев. Косматото зверче бе поставено в клетка в парка и бе голяма атракция за гостите на селото ни. Но мецаната умря не защото беше стара, а поради простата причина, че й даваха помия от ресторанта, заедно с препаратите за миене на съдове, и така стомахът й отиде на кино. После изведнъж се появиха… четирите бронзови мечета, които станаха герои на един мой фейлетон във в. „Пиринско дело“. Тогава за направата им бяха похарчени 20 000 лева, което си беше много пари. Сложиха мечките от двете страни на моста при гарата, който води към центъра на Добринище. И така селският ни булевард се сдоби, по подобие на столицата ни, с Мечкин мост. Но зевзеците от цяло Разложко не оставиха селяните ни да се порадват на придобивката. Като се почнаха едни закачки, не са за разправяне. Мостът просъществува по-малко от месец и кметът и партийният секретар, дали благословията за мечетата, наредиха да се махнат. Хората не бяха против идеята за моста, но се възмутиха, че мечетата повече приличаха на лисици в муцуните, което си бе и самата истина. Не приемаха и те да са седнали, което не е характерно за тези царе на Пирина. И когато излезе фейлетонът, около който се вдигна много шум, взеха, че набедиха писателя Георги Витанов за автор на лютата закачка. То не бяха привиквания при кмета и при партийния секретар защо си е позволил пред целия окръг да позори селото ни. Георги обаче излезе мъжкар и не отрони нито дума кой му е докарал белата на главата. После с времето всичко утихна, някои от мечетата изчезнаха, но едно от тях остана в паркчето до площада за атракция на децата, за да се питат не само днес, но и за в бъдеще, както само Георги Витанов по козомански написа по повод една моя снимка във Фейсбук: ”Това мецолисани ли са или лисицомецани?”.

  

  Точно преди десет години Георги Витанов тръгна към Америка, след като жена му Малинка бе спечелила „зелена карта”. Една вечер с моята госпожа Анка му гостувахме часове наред, за да се наприказваме до насита за щяло и нещяло. После му подарих българско знаме, за да не забравя на коя земя е проплакъл. Георги винаги ми е казвал, че заради моята майка носи това име. Тя му е била кръстницата. Като се е родил през 1948 година, ден преди Гергьовден майка ми като акушерка отсякла: ”Георги ще се казва това юначе!” И уж беше тръгнал за малко към „Новия свят”, пък това малко се оказа цяло десетилетие. „Още не съм срещнал българин емигрант, на когото да не липсва родния край. Всички боледуваме от тази „тежка болест, неверна“, наречена носталгия, за която, както казват някои, лекарство няма. Аз пък казвам, че има. Измислил съм го и съм го нарекъл „АНТИНОСТАЛГИН“. Не е нито химическа субстанция, нито билкова. То е да добиеш нагласата в чуждата страна, така че да дадеш най-доброто от онова, което си донесъл от Родината си – ум, сърце и душа, човешки морал и трудолюбие, наследени от баба и дядо, от мама и татко. Носиш ли ги със себе си, никъде по света няма да си емигрант! А също език и култура, с каквито нашата българска земя ни е надарила щедро. Знам го, защото съм го изпитал от личен опит”, ще каже в едно свое интервю Георги Витанов.

  В далечно Чикаго авторът на „Козомания” стана съучредител и председател на първия в българската история Съюз на българските писатели в САЩ и по света. Там, пък и у нас, го знаеха и като Богат, защото такъв бе творческият му псевдоним. На тази зимна среща в неговия дом през декември 2016 г., преди двамата с любимата му Малинка да си стегнат багажа за Америка, Георги сподели невероятна по своето съдържание случка, разказана му от неговата баба Катерина Илиева Ергина. ”Куцо и сакато от цяло Разложко, кьораво и кьопаво, всичко що е от Бога пострадало, се събираше при нея и търсеше изцеление. И баба даваше изцеление, но не на недъзите по телата им, а на недъзите на душите им. А някои и порицаваше. Особено много за порицание заслужаваше никога неосъществилият се, здрав и прав, но с муха в главата иманяр Братец Миле от нашето село Добринище. Често я питаше той как да намери злато. „Дека го трасиш, братец Миле”, казваше баба. ”В земята, старице, под камен или дърво”, отговаряше иманярът. „Да спи зло под камен, братче Миле, злато се траси в сърцето. Найдеш ли злато в сърцето си, ти си богат човек. Накъде се обърнеш, се злато ще е”, философски казваше баба. Така си е отиде човекът от земния ни свят, без да открие мечтаното злато, на което се надяваше да промени объркания му живот. А колко добре му беше казала моята баба: ”Намериш ли злато в сърцето си, ти си богат човек!”. Оттук може да тръгне промяната в живота ни. Друг е въпросът дали умеем да четем, пък и искаме да приемем посланията, завещани ни от нашите предци”, сподели тогава Георги Витанов. Пак на неговата баба Катерина са и думите, които тя им е казвала като деца, когато двамата със сестра му са щъкали из краката й: „Чедо, като пораснете, да не отивате в Америка! Америка е като оня свят. Който е отишъл – не се е върнал…“. Страшна и тъжна е тази история, защото приятелят и писателят от Добринище Георги Витанов – Богат, оставил на България вълнуващи образи като Оре Чоре, дон Мито Баруто, Миле Путело и още ред зевзеци, не заслужаваше тази участ да почине в далечно Чикаго. А толкова много мечтаеше за деня, когато отново ще си дойде на родна земя, защото негови са думите: ”…Човек не е космополит. Човекът е домашно животно с точно определен регион на произхода си. Като „хляб от Тутракан”, „вино от Мелник” или „мура от Пирин”!

  .

• Новият председател на ДАБЧ: Българските деца в чужбина да се явяват на матури по български език

  

  Новият председател на Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев представи пред ресорната комисия идеята си за това децата на българите в чужбина да имат възможност да се явяват на матура по български език, предаде репортер на БГНЕС.

  „Наша амбиция е да се опитаме да направим българския език матуритетен първо в ЕС, а и после и в целия свят. Това значи децата ни в чужбина да могат да се явяват на матура по български език, след което тя да бъде призната. Това е много сериозна задача, но с общи усилия бихме могли да постигнем да постигнем сериозни успехи. Пътят няма да е лек, но ще продължим да работим по тази идея”, посочи Харалампиев.

  Той посочи, че приоритетите на агенцията в миналото са били насочени към историческите ни общности. „Ще продължим тази традиция да отделяме необходимото време и внимание и да засили, доброто взаимодействие на организациите на българските общности в чужбина. Важен наш приоритет ще бъде и задълбочаване и засилване на работата с организациите в държави, където няма исторически общности, като САЩ, Франция и Великобритания и т.н.”, обясни новият председател на ДАБЧ.

  Много важен приоритет, посочи Харалампиев, е засилване на образователните звена на българите по света. В момента имало над 300 училища и още 500-700 частни училища, където учат по 3-4-5 деца. Искаме да развием още по-добре сътрудничеството си с МОН и МВнР, тъй като все повече българи в чужбина искат децата им да учат български, посочи Петър Харалампиев.

  От друга страна той коментира, че в последните няколко години има огромно увеличение на желанието на българите от традиционните ни общности за придобиване на българско гражданство. Най-много те били от Македония, Украйна, Сърбия, Молдова и Русия. По отношение на гражданите от Македония, получили българско гражданство, стана ясно, че те пътуват из Европа, но си остават да живеят в Македония. От друга страна една част от хората, получили българско гражданство, оставали в България, за да получат образование, да работят една или две години, след което се пренасочвали към Западна Европа.

  „Няма как българско гражданство да се получава с магическа пръчка, трябва да се спазват законите. Да инициираме законодателни промени, които да облекчат процедурата за получаване на българско гражданство от българските общности“, посочи председателят на ДАБЧ.

  Той настоя за увеличаване на капацитета на Агенцията за българите в чужбина, която разполага с малко служители, на които се налага да обслужват хиляди хора. „За да има ефективно и бързо обслужване са нужни промени”, категоричен бе Харалампиев.

  Той разясни, че ръководената от него агенция също допринася за намаляването на демографската криза. „Българските работодатели ни засипват с молби да ги свързваме с българи зад граница. Успяхме да направим връзка с над 6000 българи, които са включени в туристическия бранш и работят в България. Част от тях ще останат да живеят в България. По този начин вървим и към частично решаване на проблема с демографската криза“, заяви Харалампиев.

  Източник: БГНЕС

• Според проф. Иво Христов циганите ще станат „капсул-детонатор“ за държавата

  

  „Циганите ще станат капсул-детонаторът за взривяването на държавата“ – предупреди от парламентарната трибуна депутатът от „БСП за България“ Иво Христов, цитиран от „Канал 3“. Той взе думата, възмутен от констатацията в правителствен доклад, че има напредък в областта на интеграцията на циганите у нас. Според социолога с подобни документи само се отчита дейност.

  „Съжалявам, дами и господа, не сте на нивото на проблема“ – завърши емоционалното си слово проф. Христов. В него той изтъкна, че бъдещето на отношенията между циганите и българите не е в полза на българите, които непрекъснато намаляват и се изселват от страната.

  Документът с подписа на Министерския съвет отчита, че през 2016 г. има положителни резултати в областта на образованието с осигуряването на занималня от 1-ви до 7-ми клас и в областта на здравеопазването, понеже се били увеличили медиаторите в ромските махали. Докладът бе представен от вицепремиера Валери Симеонов, който се обяви за национална жилищна стратегия за строителство в гетата, защото общините изнемогват.

  Положителните изводи в доклада взривиха опозицията, която отчете, че видими резултати няма от ромската интеграция и че това не е първата стратегия по въпроса от началото на 2000 г. насам.

  Според проф. Христов в доклада виждаме „липса на елементарна експертност и елементарна тревога за бъдещето на страната“.

  Проф. Иво Христов направи анализ на проблема от неговия генезис насам. Още в началото на изложението си той направи уговорката, че няма да използва термина „роми“, защото специалистите знаели защо. Повечето от ораторите след него на парламентарната трибуна последваха примера му.

  „Циганското малцинство е около 1 милион, докато ние тук си играем на стратегии, които са отбиване на номер. В тези гета зреят бомби и тази бомба започва да гърми“ – предупреди социологът. Държави и общества се взривяват отвътре именно с наличието на такъв готов взривоопасен материал, продължи той. Бъдещето на отношението между българи и цигани не е в полза на българите, смята той.

  Столипиново е най-голямото циганско гено у нас. Гето – център на ислямския фундаментализъм у нас, каза още професорът, който заключи, че въпреки проблемите днес, циганското население е жертва именно на деиндустриализацията на страната след демократичните промени. Проф. Христов припомни, че „лошата социалистическа държава с помощта на моркова и тоягата е успявяла да решава тези проблеми“.

  Причината за социалното изключване на циганите е икономическа, констатира соцдепутатът. Той реагира на репликите откъм ГЕРБ, които пробваха да го прекъсват през цялото време, като каза: „Когато аз говоря, цялата зала мълчи“. Тук се намеси председателят на НС Димитър Главчев, за да му направи забележка, при което професорът от левицата отвърна невъзмутимо: „Ами тогава влезте си във функциите“, след което продължи да громи провала на българската държава с интеграцията на циганите през последните десетилетия.

  Иво Христов предупреди, че както албанците са били капсул-детонатонаторът за взривяването на бивша Югославия, така и циганското население ще изиграе същата роля у нас.

  „Циганското население е жертва на демонтирането на България. Когато имаме проблеми с циганите, имаме проблеми със собственото си общество, със собствената си индустрия, със собствената си държава“, заяви от трибуната проф. Иво Христов. По думите му основният проблем с циганите е свързан с тяхното пълно цивилизационно изключване от цивилизованото българско общество в последните 25-30 години, а всичко друго е следствие – проблемите с образование, здравеопазване, заетост. Според думите му, преди това те са били интегрирани и са имали нормален здравен, образователен и трудов статус. Депутатът от „БСП за България“ подчерта, че след това циганите са били изхвърлени от реформиращата се българска икономика и са се появили циганските гета, „анклави на престъпност и анклави, застрашаващи българската национална сигурност, огнища на ислямски фундаментализъм“.

  „Кой разреши заселване на огромни цигански маси в градовете безконтролно? Кой разреши създаването на незаконни постройки на територията на тези гета? Кой разреши вкарването на наркотрафик и организирана престъпност точно в тези гета, което се знае и от компетентните органи? Кой разреши на територията на тези гета да се развива фундаменталистка дейност,което се знае и от ДАНС? Да не би циганите?“, попита риторично от парламентарната трибуна проф. Иво Христов.

  „Циганското население е жертва на демонтажа на България, това е индикация, че имате проблем със себе си. Те са само донори, жертви. Имате проблем със циганите. Те ще станат капсул-детонатор за взривяването на тази държава, както албанците се превърнаха в капсул-детонатор в Югославия“ – завърши изказването си проф. Иво Христов.

  Източник: Еpicenter.bg

• Пореден протест в Асеновград. Един от задържаните роми е приближен на Ахмед Муса

  И тази вечер ще има протест в Асеновград

  

  Протест под мотото „Заедно за Асеновград“ ще се проведе тази вечер. Това е 5-тият пореден ден, в който асеновградчани ще изразят недоволството си от ромската агресия, предаде БНР. Поводът е инцидента от началото на седмицата, когато младежи от местния клуб по гребане бяха нападнати от жители на ромския квартал „Лозница“.

  На протеста тази вечер ще бъдат издигнати поредица от искания. Сред тях е поемане на отговорност от всички длъжностни лица, допринесли за създалата се ситуация, увеличаване със 70% на щата на районното полицейско управление и изработване на стратегия за реална интеграция на ромите. Отново се настоява за строги наказания за участвалите в побоя. В петък районния съд остави в ареста деветимата обвиняеми по случая.

  Очаква се в днешния протест, който е насрочен отново за 20 часа, да се включат хора и от страната. В тази връзка директорът на Областната дирекция на МВР Атанас Илков заяви: „Създаваме по-мащабна организация така че да имаме повече сили на разположение и да имаме по-голяма готовност да реагираме“.

  

  Един от задържаните в Асеновград е приближен на Ахмед Муса

  Един от задържаните заради нападението в Асеновград, е ходжа Стефан Димитров, познат в ромската махала като Тефик, съобщи БТВ. Той е приближен на имама от Пазарджик Ахмед Муса. Преди години беше задържан заедно с него за проповядване на радикален ислям. Димитров беше обвинен, че по време на религиозно шествие е носел знамена с логото на „Ислямска държава“.

  Делото още не е приключило, а ходжата е бил пуснат под гаранция. Съпругата му Анка твърди, че е участвал в сблъсъците в понеделник, за да помогне на племенника си, който бил нападнат.

  „Без нищо го задържаха. Хич вина няма. Болен е.“ – обясни тя.

  Допреди дни ходжата проповядвал в къща, която е трудно откриваема и отвън по нищо не личи, че е молитвен дом. Според приятелите на Тефик в последните дни обаче умишлено се провокира напрежение.

  Жандармерията остана да пази входовете към ромската махалата на Асеновград.

  Снощи жители на града отново се събраха на протест след нападението над деца спортисти.

  

  Източник: в. „Сега“

• Превръща ли се България в демографска пустиня?

  Николай Цеков, Дойче Веле

  

  Какво бъдеще може да има страна, заемаща второ място в света по смъртност и 186-то по раждаемост? Обновените демографски прогнози за България говорят за отсъствието на последователна и ефективна демографска политика.

  Публикуваната наскоро ревизия на дългосрочната прогноза на Фонда за населението на ООН само затвърждава нелицеприятна картина за България: темповете на намаляване и застаряване на българската нация остават най-високите в света през последния четвърт век, а перспективите за позитивна промяна са все така мрачни. Две трети от демографските загуби (от над 50 хил. души годишно) се дължат на крайно неблагоприятното съотношение между много ниска раждаемост и рекордната в световен мащаб смъртност.

  Някои от демографските прогнози сочат, че едва към 2100 г. средната възраст на българското население ще достигне днешните показатели на някои развити страни като Австрия, Япония и Норвегия. Емиграцията пък е причина за една трета от ежегодното смаляване на населението на България. Мюсюлманите са единственият сегмент в българската нация, който остава почти незасегнат от демографската криза. Изследване на базирания в САЩ Pew Research Center показва, че броят на изповядващите исляма български граждани към 2030 г. ще отбележи дори слабо увеличение – ще достигне 1 016 000 млн. души (15,7% от цялото население на страната, което по най-оптимистични прогнози ще бъде 6,4 млн. към 2030 г.). Ако дотогава Европейският съюз остане в сегашния си формат, България ще продължи да бъде държавата-членка с най-висок дял на изповядващите исляма в общността. Във Франция и Германия, в които живеят най-големите мюсюлмански общности в Европа, този дял към 2030 г. няма да превишава 10% от населението.
  
  Бичът на селското обезлюдяване

  Един от слабо изучените аспекти на демографското пропадане на България е крайно неблагоприятната тенденция към концентрация на като цяло намаляващото население в столицата и още 3-4 по-големи градове. Крайно небалансираните тенденции на развитие на тези центрове на растеж и на останалите слабо развити и същевременно най-бедни в Евросъюза региони са сред причините за задълбочаването на едно унаследено от времената на НРБ социално зло – бързото, и често фатално за малките села, шоково обезлюдяване на все по-обширни райони. Терминът „демографска пустиня“ се отнася за територии, в които гъстотата на населението е паднала под 10 души на квадратен километър.
  Понастоящем демографска пустиня са 42 хил. кв. км от площта на България – територия колкото една Холандия, която е гъсто населена и изнася селскостопанска продукция включително за българския пазар. По-голямата част от бързо депопулиращите се селски райони са разположени в най-плодородните краища на страната, които някога са изхранвали не само нейното население, но и са били стожер на българския износ и аграрен просперитет. По брой на населението те вече приличат на полупустините в Азия и Африка или на полярните райони в Северна Европа. Днес обезлюдяването на селските райони в България протича 2 до 3 пъти по-бързо от темповете, с които намалява градското население. Ако тази тенденция се запази, към 2050 г. в селата ще живее 2,5 пъти по-малко възрастно население отколкото днес, но не повече от 800 хил. души – според най-оптимистичните прогнози.

  Силно ще нараснат разходите по поддържането на западащата комунална и транспортна инфраструктура в селските райони. Германски урбанисти са изчислили, че тези разходи се увеличават пропорционално на темповете на обезлюдяване. Още по-големи са загубите на ниви и пасища, които в условията на терминална депопулация се замозалесяват и се превръщат в целина. Испански учени са установили рязко нарастване на горските пожари в обезлюдяващите се селски райони. България все повече ще бъде зависима от внос на месо, плодове, зеленчуци и други важни за изхранването на населението традиционни за някогашния български износ храни.

  Разпадът на селищната мрежа

  В случай, че политиката не вземе мерки спрямо селските райони и упадъкът им продължи, неминуемо ще се ускори и разпадът на селската селищна мрежа. Демографските разчети показват, че към 2050 г. ще изчезнат от картата на страната всичките 290 малки села с население до 100 души в общо 14 от 265 общини. В други 85 общини от пълна депопулация са застрашени две от всеки три села в тях. Само в 75 села от 18 общини демографската ситуация гарантира оцеляването им през следващите 33 години.

  За сравнение: в една Полша и през 2050 г. селското население ще съставлява една трета от общото население на страната. Една от причините за разликата с България се корени още в първите години на комунистическите режими в двете страни: в Полша съпротивата на селските стопани и подкрепящата ги католическа църква не позволи нивите да бъдат заграбени от тамошното марионетно правителство и остави жива връзката между фермерите и техните земи.
  
  С магистрали срещу обезлюдяването на България?

  Любим рефрен на властимащите в София е да представят изграждането на магистрали като панацея срещу всички злини, съпътстващи бавното икономическо развитие и задълбочаващата се демографска криза. Няма съмнение, че модерната пътна мрежа е ускорител на растежа, но съвсем не е водещият фактор. Редуцирането на последствията от демографската криза, започнала преди около половин със спад на раждаемостта, изисква провеждането на последователна политика за всестранно стимулиране на младите семейства да раждат и отглеждат повече деца. Необходими са мерки срещу много високите за Европейския съюз показатели на детската и майчината смъртност. Неотложни са борбата с явлението „деца раждат деца“ и навременната профилактика на рекордната за ЕС преждевременна смъртност при българите в млада и средна възраст.

  Дискусията за възпроизводството на човешкия капитал и за подобряването на неговите характеристики засега остава встрани от публичния дебат за бъдещето на най-бедната и най-бързо обезлюдяваща се членка на Евросъюза.

  .

• Maria Spirova in BBC Breakfast

  

  Maria Spirova is an award-winning Bulgarian journalist, editor and translator, regularly reporting on British and European politics. She is based in Oxford, UK. These are records of her participation in the BBC Breakfast. The conversation is about European citizens in the UK after Brexit.

  More about Maria Spirova – here

• Първият български частен сателит излетя в САЩ

  „Bulgariasat-1“ беше изстрелян с ракета „Falcon 9“ на компанията „Space-X“
   
  

  Първият български частен телекомуникационен сателит „Bulgariasat-1“ беше изстрелян на 23 юни 2017 г. от американския космически център „Кейп Каневерал“.

  Сателитът е притежание на компанията „Булсатком“, която чрез него ще може да разшири дейноста си на Балканите и на други места в Европа.

  Спътникът ще лети в орбита на 36 000 км. над Земята. Той излетя в 22:10 българско време, носен от ракета „Falcon 9“, която се произвежда от частната американска компания „SpaceX“ на технологичния предприемач Илън Мъск.

  Вече със собствените си двигатели сателитът ще достигне до българската позиция в геостационарната орбита.

  Той започне да осъществява телевизионно излъчване до 30 дни след изстрелването. Собствениците оценяват проекта на 235 милиона долара. Експлотационният живот на спътника е около 20 години.

  Така България се превръща в единствената страна в Югоизточна Европа със свой частен сателит. „Bulgariasat-1“ е и едва вторият за цяла Европа, чието изстрелване е осъществено изцяло от частен инвеститор.

  „Избрахме ги (SpaceX – бел. ред.) през 2006 г., когато имаха един тестов полет на една ракета Falcon 1. Те бяха в началото на развитието си. Интересното е, че бяхме по-голяма фирма от тях тогава, само че те са в САЩ, а ние в България“, разказа Максим Заяков пред „Капитал“.

  „Aĸo нe бeшe paзpaбoтĸaтa нa ЅрасеХ и възмoжнocттa paĸeтaтa дa бъдe c пъpвa cтeпeн зa мнoгoĸpaтнo изпoлзвaнe, въoбщe нямaшe дa гo имa тoзи пpoeĸт. Блaгoдapeниe нa тoвa paзxoдът зa изcтpeлвaнe бyĸвaлнo пaднa c мeждy 2,5 и 3 пъти“, изчиcлявa Зaяĸoв.

  Това е първият български сателит след държавния „Интеркосмос 22 – България 1300“, изстрелян през 1981г. като част от честванията по случай 1300г. от създаването на Първата българска държава. Изкуственият спътник изстрелян преди повече от 35 години има научна цел и доста време предава към Земята данни за лъчевите и заредени частици в атмосферата. Впоследствие бива изоставен. Журналистическо разследване от миналата година показа, че към момента „Интеркосмос – България 1300“ се рее безцелно в атмосферата.

  Източник: БГНЕС, Капитал.bg

• Тръмп декларира почти $600 млн. доходи за 2016 г.

  

  Службата за правителствена етика на САЩ публикува финансовата декларация за 2016 година на президента Доналд Тръмп, съобщава БГНЕС. Документът, състоящ се от 98 страници, бе поместен на сайта на учреждението и посочва, че само за миналата година доходите на Тръмп възлизат на 598 млн. долара, като най-голяма част от тях произтичат от недвижимото му имущество.

  Оказва се, че най-доходоносен за Тръмп през изминалата година е бил кънтри клубът „Мар-а-ларго” във Флорида, който през изминалата 2016 година е донесъл на милиардера 37,2 млн. долара, в сравнение със 7,4 млн. през 2015 година. Голф-клубът на Тръмп в Бедминстър, Ню Джърси, също е увеличил доходността си спрямо 2015 година с 800 хил. долара, за да достигне общо, 19,8 млн. долара. Откритият през миналата година хотел на Тръмп във Вашингтон пък остава на трето място – той е помогнал на настоящия президент на САЩ да забогатее с още 19,7 млн. долара. В документите, отразяващи инвестициите му, различните активи, доходи и пенсионни влогове става ясно, че Тръмп е спечелил 288 млн. долара от общо 565-те си компании и организации.

  Правителствената служба отбелязва, че той ги е прехвърлил всичките на други лица преди встъпването си в длъжност. Това обаче не е федералната данъчна декларация, която съдържа цялата информация за предприемаческата дейност и нетната стойност на активите на президента Тръмп и която той отказва да публикува. Още след инаугурацията му бе изискано отварянето й, но Белият дом отказа категорично да изпълни това искане под претекст, че тя в момента е обект на одиторската проверка, тъй като той е „станал известен“. /“Сега“/

  .

• Председателят на църковния борд на „Св. Иван Рилски“ Джордж Флеминг пред BG7

  Интервю на Светлозар Момчилов с Джордж Флеминг, BG7

  

  Джорж (Георги) Флеминг е един от най-старите български имигранти в Чикаго. Той пристига тук през 1970 година. Има интересна и колоритна история. Имал е шанса да срещне такива звезди като Георги Аспарухов, Нешка Робева, Мария Гигова, Джордж Карлин. Неотдавна той стана председател на настоятелството при БПЦ „Свети Иван Рилски Чудотворец“ в Чикаго. В разговора с Фмелинг става дума за различни теми, като основно място се отделя на темата за храма „Св. Иван Рилски“, около която пак има напрежение.

• Медийната комисия на НС и министър Захариева защитиха „Радио България”

  Всички изказали се настояха генералния директор на БНР да съхрани и развие чуждоезиковите програми за чужбина. Огласено беше такова становище и на външния министър Екатерина Захариева. Колегите от „Радио България” настояха Велев незабавно да прекрати освобожадавено на хора от структурата – информира сайтът на СБЖ.

  

  Около два часа и половина продължи заседанието на комисията по културата и медиите към Народното събрение, на което, наред с други въпроси, бе разгледан и казусът с „Радио България”, чиито програми на шест чужди езика плюс за българите в чужбина иска да „отреже” генералният дикертор на БНР Александър Велев.

  На обсъждането присъства както самият Велев, така и представители на редколегията на „Радио България”, членове на СЕМ. Там бяха и председателят на СБЖ Снежана Тодорова, главният секретар на СБЖ Иван Върбанов, членът на УС на СБЖ Светослав Терзиев, отговорният редактор на сайта на СБЖ и председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България Къдринка Къдринова. Представителите на СБЖ бяха донесли подготвените от нашия Съюз законодателни инициативи в защита на журналистическия труд, които са били обсъждани още с медийната комисия в предишния парламент. Сега папките с инициативите бяха връчени от Снежана Тодорова и на председателя на настоящата комисия Вежди Рашидов.

  Всички изказали се на заседанието по казуса с „Радио България” изразиха категоричното мнение, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена, защото е ключова за представянето на страната ни пред света и отстоява българския национален интерес, особено в сложната международна обстановка в момента и особено в навечерието на европейското председателство на България.

  Същите аргументи прозвучака и в становището по въпроса на външния министър Екатерина Захариева, огласено от нейния съветник Иван Димов. В това становище също така бе отбелязана по-специално важността на „Радио България” за българските общности в чужбина, както и за осъществяването на българската външна политика на Балканите. Поставен беше и въпросът защо още миналата година е била закрита също много важната Арабска редакция на „Радио България”. Изказано бе дори пожелание предаванията за чужбина и чуждите езици, на които те се подготвят, не само да не се съкращават, но и да се разрастват.

  Практически единодушно отхвърляне срещна идеята на Александър Велев за преструктуриране на „Радио България” във вида, в който се осъществява в момента и който предвижда спиране на продукцията на албанска, гръцки, испански, немски, френски, сръбски и български за сънародниците ни в чужбина. Общо беше и настояването ръководството на БНР да изгради цялостна концепция как ще развива и доизгражда тази важна структура.

  Висящ обаче остана въпросът по какъв механизъм генералният директор на БНР, който вече е разпратил уведомления за прекратяване на трудовите договори на 26 души от около 30-те работещи в нарочените от него за закриване редакции, трябва да бъде задължен да спре този процес по освобождаване на висококвалифицирани специалисти.

  Днес (вчера – б.р.) колегите от „Радио България” за трети пореден ден се събраха на протест пред БНР.

  

  Източник: sbj-bg.eu

• Акад. Петър Иванов: България е в клинична демографска смърт

  

  Според известния демограф акад. Петър Иванов, България е на последно място в света по раждаемост и на първо по смъртност. Отрицателният прираст съответно е най-голям в света.

  „Но компонентите на демографската катастрофа не са раждаемост и смъртност. Те са и емиграция, застаряване на населението. Тези 20 страни в света, които най-бързо намаляват и изчезват и сред които България е на първо място, от тях 19 са бивши социалистически страни. Първите седем страни с най-голям брой самоубийства са отново бивши социалистически страни.“

  Така коментира причините за демографската криза в страната акад. Иванов.

  Вижте целия разговор във видеото:

  Акад. Петър Иванов е директор на Демографския институт към Българската академия за наука и изкуства (БАНИ).

  Източник: БНТ

• Нови терористични атаки в Лондон

  Поне няколко загинали има в серия от „терористични“ инциденти в центъра на Лондон, твърдят от полицията, съобщава BBC.

  Въоръжени служители и линейки отцепиха „Лондон Бридж“ след като автомобил (ван) се вряза в пешеходци малко след 24:00 българско време.
  Полицията блокира и близкия район „Бороу“, известен със своите ресторанти и барове, поради две съобщения за намушквания с нож.

  Засега не се съобщава дали между трите случая има връзка. Издирват се трима души, за които се предполага, че са въоръжени, съобщи Би Би Си.

  В изявлението си, министър-председателя на Великобритания Тереза Мей казва: „След съвместните действия на полицията и служителите по сигурността мога да твърдя, че ужасният инцидент в Лондон може се третира като потенциален акт на тероризъм. Искам да изразя огромната си благодарност към полицията и службите за спешната помощ“.

  Атаките в британската столица стават дни след нападението в Манчестър по време на концерт на Ариана Гранде. Британският премиер Тереза Мей следи случващото се, съобщиха от „Даунинг стрийт“, а говорителят на Доналд Тръмп написа в „Туитър“, че и американският президент също се информира за ситуацията.

  

• <<
• 1
...
• 33
• 34
• 35
• 36
• 37
• 38
• 39
• 40
• 41
• 42
• 43
...
• 414
• >>