Всички авторски страници

Авторски

• Нужни ли са емигрантите на България?

  Автор: Красимир БАЧКОВ

  Когато държавата има проблем, те първи напускат „неуютното“ гнездо, с цел най-вече лично облагодетелстване и по-свободен живот. Намират законни и незаконни начини да емигрират, и ДА СЕ СПАСЯТ! Погледнато от ъгъла на останал в България будала, те са най-обикновени тарикати. Погледнато от техният особен ъгъл, те също както и нас имат само един живот и не желаят да го пилеят за кефа на Станишев, Доган, Гоце и оня дърт крадлив сайдер Симеончо.

  Тогава какво излиза?

  Че ние сме прави като оставаме в родината, но и те са си прави, като търсят по-добър начин за лична реализация и по-смислен живот. А замислял ли се е някой, ако не бяха емигрантите през тия двадесет години „на преход“, или по-точно на КРАЖБА от управляващите, щеше ли да ни има всички нас, дето си седим в България? И колко милиона евро и долара ежегодно постъпват в хазната, под формата на преводи към семействата на „хитрите емигранти“!

  Бас ловя с всеки, че държавата ни щеше да е по-назад и от Куба в информационно-медиен аспект, ако не бяха все тия „гадни“ емигранти! Нас просто ни е срам да признаем, че едновремешния ГУРБЕТ се е завърнал и с нови сили дърпа най-способните, умни и талантливи чеда на родината, за да ги прати в странство. А ние гнием тук защото не ни достигат кураж, амбиция и сме роби по манталитет. Или просто зависим от червените барони.

  По стара българска традиция, държавата не се интересува от емигрантите. (Не, че особено се интересува и от тия които остават.) Успял или не, емигрантът трябва да бъде хванат и издоен, по аналогия на туземците, които оцеляват у нас. И няма правила, и няма закони, съобразени с висшата справедливост и обслужващи интересите на гражданите.

  В нашата държава законите обслужват единствено интересите на управляващите! Овцете (пардон – гражданите) блеят, жалват се, хленчат и недоволстват, но полза няма.

  Въпросът е защо?

  Според мен защото не ни стига ума да си избираме подходящи ръководители на държавата. И защото в родината остават хора от второ качество. В дивата природа силните индивиди успяват да оцелеят и да се размножат. Слабите просто загиват. При нас емигрантите са СИЛНИТЕ, а познайте нас какво ни очаква!

  Затова всеки може да си отговори сам, нужни ли са емигрантите, докато все още се броят за такива. Стигнат ли до мисълта да се натурализират в страната, където живеят, от България ще остане само ненужен и прашен спомен.

  Източник: http://www.pisnani.com/

• Властта намръщено призна, че има влиятелни медии в интернет

  Автор: Иво Инджев

  В новия избирателен кодекс интернет страниците ще бъдат третирани като медия и ще се наказват блогъри, които публикуват клевети срещу участник във вота. Същото ще важи и за пуснатите в социалната мрежа „Фейсбук“,пише Монитор.

  Това стана ясно от думите на председателя на временната комисия за изработване на изборния закон Искра Фидосова. Причината за промяната е, че до момента в уебпространството няма никакъв законов ред за регулация на информацията, която обикаля мрежата. За да бъдат максимално конкретни, от изборната комисия са изпратили искане за тълкувание на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да дефинират максимално конкретно интернет сайт, собственик на интернет сайт и социална мрежа. Идеята е при публикация да има субект, който да носи отговорност, обясниха експерти. „До момента у нас интернет не се разглежда като медия и не подлежи на регулация, което е крайно време да бъде поправено“, разясниха още IT специалисти.

  Освен информационните сайтове като електронните вестници или информационните агенции наказателна отговорност ще носят и собствениците на блогове, както и участниците в уеббазираните социални мрежи, разясни още юристката. „Ние поискахме тълкувание от транспортното ведомство, за да можем да бъдем възможно най-прецизни, включваме и блоговете и уеббазираните социални мрежи“, категорично заяви Фидосова.

  В закона, регламентиращ вота, изрично се въвежда забрана за публикуването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания. Въвеждат се и задължения и за собственика или администратора на уебсайт, накърняващ правата и доброто име на кандидат или на лице, което представлява партия или коалиция. Една от санкциите ще бъде правото на отговор да се публикува на същото място, със същия шрифт и без никакъв коментар.

  От тази информация могат да се направят различни изводи. Но ще се спра само на един от възможните:

  Урааааа! Признаха ни за важни! Цивилизацията дойде в България по обичайния начин. В страните, където интернет се взима насериозно и отдавна е спечелил уважението на публиката в състезанието за вниманието на обществото, мястото и значението на блоговете и сайтове се определя именно от извоювания от тях престиж сред читателите. И у нас това е факт. Но ето, че и властта се досети да го забележи. И как? Със заплахи (наричани за удобство „регулация“).

  Не твърдя, че няма логика в аргументите за приравняване на отговорностите на най-модерната форма на обществена комуникация към печатните и електронните медии. Но е показателно, че за това „признание“ властта се досеща именно в опита си да наложи някаква форма на контрол върху единствения медиен сектор, който й се изплъзва. Това е римейк на усилията на управляващите да направят нещо подобно чрез т.н. интерфейс.

  Тоталният контрол по тази линия не успя и ето че опитите за усмиряване на опърничавите блогове и сайтове продължават. И трябва да се признае, че , поучени от горчивия си опит, властите са избрали този път теза, която трудно ще намери опоненти. Който го направи, рискува по условие да бъде обявен за „клеветник“ или най-малкото за защитник на клеветата.

  Няма да е убедително да твърдя, че не го приемам лично. Трябва да кажа, че признанието за важността на блога, дефиниран вече като медия (когато трябва да „яде бой“), носи и известно истинско удовлетворение.

  Например си представям как „наклеветения“ от мен Първанов ще получи същото място в блога ми да отговори, че не е бракониер, не е имал намерение да „консумира“ два мезонета, в които негов близък приятел служи за прикритие на апетитите му, не е получавал като подарък от бивш митничар своя частен фолксваген, не е изпращал служители от ДАНС да заплашват певицата Мариана Попова и да я принуждават да раздава интервюта под негова диктовка, не е опитвал чрез свои хора в бизнеса да купи мълчанието на в. „Уикенд“ по „деликатни“ за него въпроси през есента на 2008 г., не е притискал чрез свои чиновници медии, не е наводнил администрацията и подчинените му служби с близки и близки на техните близки хора и – все „клевети“, подробно развити в книгата ми „Президент на РъБъ“ и които ще продължавам да публикувам в блога.

  Приятно четене на отговорите на тези „клевети“ на същото място и в същия обем!

  Източник: http://ivo.bg/

• Учен ни отваря очите с надпис Македония от преди 77000 (седемдест и седем хиляди) години

  Знаете ли, че македонската писмена традиция е от преди неолита (каменната ера) ?

  Ще го научите от видеото, в което виден учен от нашата западна съседка разчита името МАКЕДОНИА на каменен надпис от преди 77000 (седемдест и седем хиляди!!!) години.

  Можеше да мине за виц ако не е показвано по телевизията в Скопие и отпечатано във вестниците им.

  Прочетете още публикуваният днес материал „Македонският въпрос“ с автор Божидар Чеков (линк).

• Скандалният Юри Галев с пет прострелни рани

  Скандалният общински съветник от „Атака“ Юри Галев е бил прострелян и в момента се намира в „Пирогов“, съобщиха от МВР.

  Босът на футболния клуб „Рилски спортист“, който преди няколко месеца бе арестуван заедно със сина си заради инцидент в Боровец, е бил докаран в болницата към 6 ч. тази сутрин с линейка от Самоков.

  Инцидентът е станал по пътя между к.к. „Боровец“ и с. Бели Искър. По неофициална информация е стреляно по колата на 47-годишния Галев, който е с пет огнестрелни рани в коремната област и крайниците.

  От стрелбата е пострадал и негов приятел, който също е настанен в болница, но без опасност за живота.

  Състоянието на Галев е сериозно и има опасност за живота му, обясни шефът на спешното приемно отделение в болницата д-р Стоян Сопотенски.

  Пациентът е бил подложен на няколкочасова операция от коремни хирурзи. На три места е увредено тънкото му черво, а на друго – дебелото.

  Юри Галев има наранявания и на двете ръце и двата крака. След края на коремната операция той ще бъде поет от травматолозите.

  Десет дни ще са необходими за възстановяването му в реанимация, ако всички операции преминат успешно.

  Юри Галев е емблематичен за региона, коментира вътрешният министър Цветан Цветанов. Той го определи като един от малкото лица, които в момента са на свобода и между живите, при положение, че има много неплатени сметки, натрупани през годините.

  Цветанов увери, че колегите му работят усилено за решаване на случая, който определи като „много брутално“, „агресивно и арогантно“ нападение.

  Пострадалият приятел на Юри Галев е разказал, че в тъмното е видял присветвания. Според специалисти те са били от оръжието, с което е стреляно. Пътят, по който са пътували, е неосветен и в гориста местност.

  След стрелбата двамата са успели да стигнат до Бели Искър в дома на приятеля, който бил съвсем близо до този на бизнесмена. Сигналът в полицията подала съпругата на спътника му. За около час линейка е транспортирала Галев до института „Пирогов“.

  Пътят между „Боровец“ и Бели Искър остава затворен, докато не завърши огледът след сутрешната стрелба.

  Юри Галев винаги се е движел без охрана разказаха пред репортер на БТА негови съседи от селото. По техните думи и тази сутрин, когато е станал инцидентът, той пак е бил без телохранители в колата си.

  По думите им името на спътника му е Бойко, един от сервитьорите от заведението на Галев в курорта „Боровец“. Случвало да се прибират заедно след работа.

  Жители на Бели Искър, които живеят в съседство с Галев, също обясняват, че пътят, на който е станала стрелбата, е пряк от селото до курорта „Боровец“ и през по-голямата си част е в гориста местност.

  Според съседите след нападението похитителите са избягали в гората, а бизнесменът е шофирал ранен и със спукани гуми до къщата си.

  Местните хора твърдят още, че множеството скандали, в които името на Юри Галев е замесвано през годините, не отговарят на истината. По думите им той е с буен характер, но винаги се стреми да помогне с каквото може.

  Къщата му в Бели Искър също нямала охрана, което означавало, че не се е страхувал за живота си.

  Криминална хроника на Юри Галев

  В началото на февруари четирима приближени на общинския съветник бяха задържани от полицията за палеж на офис на фирма „Бороспорт“.

  Огънят лумнал три дена, след като Галев и негови приятели пребиха охранители на лифт в Боровец след скандал със сина му.

  На 8 февруари Софийският окръжен съд окончателно го остави под домашен арест.

  През 1995 г. Юри Галев бе арестуван, след като нахлу в хотел „Рила“ в Боровец и стреля безразборно с автомат „Калашников“.

  Същата година Галев и хората му участваха в престрелка с Косьо Самоковеца в кръчма в Бели Искър. Ранени бяха трима невинни граждани.

  На 31 декември 1995 г. Галев участва в зрелищен масов побой в дискотека в Монтана.

  В самото начало на 1996 г. нахлу в бар в Перник и стреля с автомат в тавана и витрините зад тезгяха на бармана.

  През юни 1999 г. Галев отново нахлу в злополучния хотел „Рила“ и потроши бара. Полицията го задържа за кратко и го пусна.

  През август 2001 г. бе обявен за издирване за отвличането на 31-годишен софиянец. Година по-късно отново бе задържан по обвинение в блудство.

  На 9 февруари 2009 г. неизвестни наемници стреляха по Галев

  на пътя между Боровец и с. Бели Искър, но уцелиха само колата му.

  „Юри Галев е известен поне от 15-ина години на органите на МВР и на читателите на криминалните хроники.

  Досега е натрупал дълга поредица от геройства – стрелби с автомат „Калашников“ из нощни заведения в Боровец, отвличания на бизнесмени и танцьорки, побоища и рекет“, писа за него Руслан Йорданов в „Стандарт“.

  Бившият борец е заключван в ареста поне осем пъти, но това според автора е допринесло най-вече за покачването на неговия авторитет сред местната общественост и в политиката.

  Самоковци са респектирани от юнашкия му нрав, спонсорството на футболния отбор и пословичната му недосегаемост.

  Източник: БГНЕС

• БЪЛГАРСКИЯТ ДНК ПРОЕКТ

  Bulgarian DNA Project
  Project Goals

  Евгени Делев
  Администратор на Българския ДНК проект към FamilyTreeDNA

  Темата ще бъде дискутирана на есенната сесия на Българо-Американска Асоциация

  Цели на проекта
  Историци и антрополози твърдят че около 50 народа са способствали за оформянето на генотипа на българите. Те смятат че около 30% от съвременните българи носят гените на древните траки, но дали това е така, може да се докаже чрез съвременните методи за изследване на Генетичната Генеалогия. За разлика от класическата генеалогия, изследваща родословието от преки писмени и устни източници до десетина поколения назад, то новосъздадената наука проследява генетичния произход на всеки от нас по пряка бащина (златна) или майчина (съребрена) линии до приблизително 2000 поколения, т.е. до около 65-75 000 години назад. За целта се правят два типа генетични анализи :

  1/ Y-DNA- анализ изследващ Y-хромозомата, намираща се в ядрото на клетките.
  Този тип анализ проследява пряката бащина линия и се прави само на мъже, тъй като при жените тази хромозома липсва. Съответно ако някоя жена иска да изследва бащината си линия, то теста трябва да бъде направен от брат ù, баща ù, чичо ù, племенниците или братовчедите ù по пряка бащина линия ;
  2/ mt-DNA- анализ изследващ митохондрийте, намиращи се в цитоплазмата на клетките. Този тип анализ проследява пряката майчина линия и се прави както на мъже, така и на жени.

  – Как се взимат пробите?

  В поръчания от лабораторията комплект се намират 2 или 3 стерилни пръчици, завършващи с гребовиден тампон и съответно същият брой шишенца с консервираща течност. Втривате всяка от пръчиците минимум по половин минута във вътрешната страна на бузата, за да насъберете слуз и клетки от лигавицата. Тампоните се поставят в шишенцата и двете (или трите) проби се изпращат по пощата чрез предварително адресирания омекотен плик до лабораторията.

  – Какво представляват анализите?

  Всяка проба е индивидуална, анонимна и се регистрира с бар код (идентификационен номер). След получаване на пробите се създава досие и те се регистрират. Клиента получава потвърждение по електронната си поща. Пробите се поставят в микро-центрофуга и се прави разделяне на белтъците по моларна маса. Изолира се ДНК. Прави се анализ чрез магнитен резонанс, в резултат на което се получава спектър от пикове, имащи различен интензитет и разпределени по различен начин при всеки индивид. След двадесет годишни изследвания гениите инженери установяват, по разпределението на характерните пикове (мутации) че цялото човечество води началото си от много малък брой индивиди, населявали района на Етиопия преди около 65-75 000 години назад. Те успяват много точно да проследят миграциите им във времето, да създадат родословно дърво на цялото човечество и да разпределят хората по техните характерни мутации в двайсетина групи (клона на родословното дърво), наричани хаплогрупи. Създадена е унифицирана база данни, носеща името на университета в Кембридж, която регламентира коя хаплогрупа с какви мутации се характеризира. Съответно хората принадлежащи на една хаплогрупа имат общ прародител.

  – Какви резултати се получават?

  1) Получавате името на хаплогрупата или на под-хаплогрупата, към която принадлежите, в зависимост от това колко точен анализ сте си направили;
  2) Получавате таблица с SNP* стойностите (маркерите) при Y-хромозомния анализ и характерните мутации при митохондриялния анализ;
  3) Получавате карта с миграциите на вашия ген;
  4) Получавате сертификат.

  – Какви анализи могат да се направят?

  1) На Y-хромозомата:

  – Y-DNA12- изследват се основните 12 маркера, необходими за определяне на хаплогрупата. Внимание: пълното съвпадение на 12-те маркера на двама души не означава категорично че те са роднини, особено ако произлизат от съвсем различни географски райони- такива случайни съвпадения са рядкост и са възможни благодарение на правите и обратни мутации;
  – Y-DNA25- изследват се основните 25 маркера за определяне на под-хаплогрупата и родствена връзка с трети лица;
  – Y-DNA37- изследват се 37 маркера, определя се под-под-хаплогрупата и степента на родствена връзка с трети лица;
  – Y-DNA67- изследват се 67 маркера- пълният спектър на мутациите и най-точно се определя родствената връзка с трети лица. При пълно съвпадение на маркерите категорично хората имат много близка родствена връзка; например: баща и син, братя, племенник и чичо, първи или втори братовчеди, тъй като Y-хромозомата търпи средно по една мутация на всеки 500 години.

  2) На митохондриялната ДНК :

  – mt-DNA – изследват се мутацийте в HVR1;
  – mt-DNA Plus – изследват се мутациите в HVR1 и HVR2;
  – mt-DNA Full Sequence- изследва се пълния спектър от мутации в HVR1, HVR2 и HVR3**.

  – Какъв анализ да си направим?

  Изберете анализа, който най-добре отговаря на вашите интереси. Направете си най-обикновения 12 маркерен Y-DNA12 анализ за да си определите хаплогрупата и се регистрирайте в различните бази данни. Ако намерите генетични роднини, вие можете допълнително да си направите по-подробен анализ, тай като вашите проби се съхраняват 25 години. Ако пък искате да установите генетична връзка между два рода, изследвайте по един представител от всеки род с Y-DNA37 анализа.

  – Как се талкуват резултатите?

  Анализите се тълкуват лесно ако принадлежите към някоя от разпространените хаплогрупи, като например келтската- R1b, чийто представители са преки потомци на европейския кроманьон. Въпреки всичко предлагам на тези, които не са се занимавали по-задълбочено с тази наука да не бързат да правят прибързани изводи, преди да се консултират, тъй като те могат да се окажат грешни.

  Заключение :

  За да намерите ваши генетични роднини е необходимо участието на голям брой хора. От получените резултати може да се направят следните заключения :
  – да се изградят родословни дървета на различните хаплогрупи ;
  – да се изчисли степента на родственост между различните участници ;
  – да се види спектъра на вариации на гените;
  – да се види географското разпределение на гените ;
  – да се види процентното разпределение на хаплогрупите, съответно процента на преки потомци на българи, траки, славяни, келти и т. н. ;
  – да се направят важни изводи, потвърждаващи или отхвърлящи различни исторически факти ;
  – да се види родствената връзка между известни възрожденски родове ;
  – да се открият генетични връзки с потомци на българи, населяващи територии, през които са преминавали древните българи и по този начин да се добие представа за миграциите на различните групи хора.
  ––––––––––––––––-
  * – Single Nucleotid Polymorphism- Полиморфизъм на единичния нуклеотид, т.е. SNP стойността показва броят на повторенията на единичния нуклеотид, като под нуклеотид се има пред вид определена поредица от аминокиселини.

  **- Hyper Variant Region- участък, който се изследва, тъй като търпи чести мутации.

  Family Tree DNA – Genealogy by Genetics, Ltd. World Headquarters
  1445 North Loop West, Suite 820 Houston, Texas 77008, USA
  Phone: (713) 868-1438 | Fax: (832) 201-7147
  Contact Us
  © All Contents Copyright 2001-2010 Genealogy by Genetics, Ltd.
  Project Background, Goals, Results and News are copyright of the specific Surname Project

  DNA-BG-Pro

• КЪДЕ ДА ТЪРСИМ ИМИГРАЦИОННИ УСЛУГИ?

  Главната Прокуратура на щата Илинойс предупреждава за измами.

  Български дни в Чикаго – пролет 2010.
  Семинар на тема „Практична информация за българите в Чикаго”.
  

  Сред гостите на пролетния фестивал Български Дни в Чикаго 2010, организиран от Българо-американската асоциация в Чикаго, беше г-жа Нети Ласко, координатор на програмата в помощ на имигрантите към офиса на Главния Прокурор на Илиной (Illinois Attorney General). Тя изнесе полезна информация и разпространи материали за правата на имигрантите търсещи съвет за визи, зелени карти и друг вид имиграционно-правни услуги.

  Г-жа Ласко заяви, че в имигрансктие среди има хора, които предлагат правни услуги без да са адвокати, а това е подсъдно. Никой няма право да дава юридически съвети освен ако не е лицензиран адвокат. Адвокатите са отговорни пред съответната дисциплинарна комисия и Върховен съд на щата, от който имат лиценз. Статутът на адвокатите лицензирани в нашия щат може да бъде проверен в Комисията за Регистрация и Дисциплинарни Наказания на Адвокати (Illinois Attorney Registration and Disciplinary Commission – www.iardc.org).

  По закона на нашия щат хора, които не са адвокати могат да получат разрешение за изпълнение на някои ограничени имиграционни услуги, но по строго определени правила. Всеки човек, който предлага имиграционни услуги без да е лицензиран адвокат или представител на организация с нестопанска цел призната от Апелативния Имиграционен Борд (Board of Immigration Appeals) трябва да се регистрира като Лице Предлагащо Имиграционни Услуги („Immigration Services Provider”) с офиса на Главния Прокурор на щата Илиной и да представи документ, че има застраховка за професионални отговорност (malpractice insurance) или гаранционна полица.

  В офиса на Лицето Предлагащо Имиграционни Услуги трябва да са сложени надписи на видно място на английски и на езиците, с които се работи. Надписите трябва да гласят, че Лицето Предлагащо Имиграционни Услуги не е адвокат и не може да дава съвет по правни въпроси. Също така, надписите трябва да изреждат цените за услугите и да съдържат изявление за правото на имигранта да анулира договора в срок от три дни след подписването му.

  Лицата Предлагащи Имиграционни Услуги:
  • Не могат да изискват повече от $5 на час за уроци по английски или курсове за гражданство;
  • Не могат да обещават специални услуги чрез „връзки” с офиса за на Имиграционните служби в САЩ или други държавни агенции;
  • Не могат да откажат да върнат документи, които са били подготвени за клиента или платени от него при положение, че той ги изиска;
  • Трябва да осигурят договор на английски и на родния език на клиента, който обяснява предлаганите услуги и цени;
  • Трябва да връчат копие от подписания договор на клиента;
  • Не могат да удържат пари за неизпълнени услуги.

  Договорът може да се анулира в рамките на 72 часа или 3 бизнес дни (като неделята не се включва в това число) след подписването му. Процедурите за анулиране на договора трябва да са описани от Лицето Предлагащо Имиграционни Услуги в самия документ.
  Не забравяйте: не подписвайте никакви документи без да ги разбирате напълно.

  Лицата Предлагащи Имиграционни Услуги, които предлагат услуги свързани с попълване на имиграционни форми могат да изискват следните цени:
  • $10 за всяка попълнена имиграционна форма
  • $10 на страница за превод от чужд език на английски, където такъв превод е задължителен за попълването на имиграционите форми
  • $1 за нотариална заверка на иммиграционните форми
  • $3 за изпълнението на нужните процедури за добиване на документ необходим за попълването на имиграционните форми
  • Максимум от $75 за една завършена молба (независимо колко форми са включени в нея)

  За всички останали услуги, Лицата Предлагащи Имиграционни Услуги не могат да изискват повече от $5 на четвърт час (или $20 на час).

  Не забравяйте:
  Нотариусите в Америка не са адвокати. Нотариуси, счетоводители, туристически или застрахователни агенти не могат да съветват по имиграционни, семейно-правни или други юридически въпроси. Само ако са регистрирани в офиса на Главния Прокурор като Лица Предлагащи Имиграционни Услуги (Immigration Service Providers) те могат да дават инструкции свързани с английски език, както и да помогнат с подготвянето на имиграционни форми, но без да дават правни съвети.
  За да получите информация дали дадено лице предлагащо имиграционни услуги е регистрирано в офиса на Главната Прокуратура на Илинойс или за да подадете оплакване срещу такова лице, може да позвъните на телефон 800-386-5438 или да посетите тяхната уебстраница – www.IllinoisAttorneyGeneral.gov. За информация и оплаквания срещу адвокати практикуващи в Илинойс, посетете www.iardc.org или позвънете на Комисията за Регистрация и Дисциплинарни Наказания на Адвокати на телефон 312-565-2600 or 800-826-8625.

  Информацията преведе и систематизира:
  Адвокат Цветелина Бойновска, президент на Българо-американска асоциация, Чикаго
  Май, 2010

• Декларации и контрадекларации в Правец

  На 15 юни Общинският съвет на Правец се събра за извънредно заседание. Поводът бе приемането на декларация, с която общинските съветници твърдо заявяват позицията си относно отправени нападки към управлението на общината от страна на гражданско сдружение с председател Павлин Цветков (за подробности вижте тук – линк).
  В декларацията се казва, че „един неуспял кандидат за кмет използва методите на популизъм, полуистина и откровени лъжи“.
  Едни от най-важните точки в декларацията гласят:
  „- Община Правец, нейните органи на власт и в частност Общинският съвет не са извършвали и занапред няма да извършват незаконни действия с цел облагодетелстване на едно или друго лице в разрез с духа и буквата на закона,
  „- От страна на г-н Васил Златев, г-н Валентин Златев, дружествата „Тера Тур Сервиз”ЕООД, „Строителство и комунална дейност и услуги”ЕООД, „Университетски недвижими имоти – Правец”АД и „Правецгаз-1”АД никога не е упражняван какъвто и да е натиск върху Община Правец, нито тези лица са извършвали незаконни или неморални сделки или действия по отношение или заедно с Общината“
  Зад написаното застанаха всички общински съветници. Част от тях – Румен Гунински, Цако Бънчев, както и председателят Николай Ненчев, заявиха публично, че винаги са гласували по съвест без какъвто и да е натиск. Добромира Маринова пък добави, че всички те са положили клетва за това, да служат на гражданите и се придържат към нея.

  Днес сред медиите бе разпространена втора Декларация, този път на Сдружение за насърчаване на гражданската активност, в отговор на направената от ОбС на община Правец. Ето съдържанието и:

  УПРАВИТЕЛНИЯТ СЪВЕТ НА СДРУЖЕНИЕ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКАТА АКТИВНОСТ след като се запозна с Декларацията на Общински съвет на община Правец, приета на извънредно заседание, проведено на 15 юни 2010 г., и като съобрази, че същата е изготвена под явния натиск на лицата, уличени в извършването на поредицата от незаконосъобразни действия, описани в издадената от Сдружението „БЯЛА КНИГА за вършените в община Правец беззакония”,
  както и че с тази Декларация, въпреки очакванията на обществото не се дава отговор на публично огласените факти, свидетелстващи за порочните практики в управлението на община Правец, които възпрепятстват функционирането на гражданското общество и нанасят явна вреда на интересите на гражданите,

  ЗАЯВЯВА СЛЕДНОТО:

  Сдружение за насърчаване на гражданската активност категорично отхвърля нелепите обвинения, отправени към неговите членове от Общинския съвет на община Правец, и обявява, че неотменно и последователно ще се придържа към своя ангажимент да защитава правата и интересите на гражданите на Правец в духа на европейските ценности и в синхрон с политиката на настоящото правителството за борба с корупцията и злоупотребите с власт. В тази връзка ще продължи да настоява за ясен отговор на поставените в Отвореното писмо от 6 юни 2010 г. искания:

  1. За незабавна, обективна и безпристрастна ревизия на всички сделки на община Правец с фирма „ТЕРА ТУР СЕРВИЗ” ЕООД;
  2. За незабавно преустановяване на всички вършени беззакония и самоуправствени действия, за търсене на съответната отговорност от извършителите;
  3. За незабавно вдигане на бариерите от всички блокирани общински пътища;
  4. За незабавно спиране на поголовната сеч в Балкана и разграждане на заграбените частни и държавни гори, както и за осигуряване на конституционното право на всички граждани на пряк и свободен достъп. За търсене на строга отговорност от виновните длъжностни лица и предприемачи за престъпленията, вършени в горите;
  5. За незабавно осигуряване на свободен достъп на гражданите до цялата крайбрежна зона на язовир „Правец” и гарантиране запазването на неговия публичен характер. За изготвяне на нова, независима и обективна екологична оценка за въздействието на голф игрище „Правец” върху екосистемата и водоизточниците;
  6. За незабавно възстановяване в патримониума на общината на заграбеното имущество – публична общинска собственост на стойност над 150 млн. лева. За търсене на отговорност на лицата, договаряли при очевидна финансова загуба за общината;
  7. За незабавно преустановяване източването на общинския бюджет и търсене на отговорност за престъпните сделки, ощетили общината и гражданите.

  Приканва председателя на Общинския съвет на община Правец г-н Николай Ненчев да насрочи открито заседание на Общинския съвет, на което в присъствието на членовете на Сдружението и всички заинтересувани граждани, да се разгледат и обсъдят поставените в Откритото писмо искания, на които настояваме да бъде даден конкретен отговор.

  Павлин Цветков, председател на УС
  

• М`Боли обезличи Рууни и компания

  Очаквано вратарят на „Славия“ (София) започна като титуляр в мача на Алжир срещу Англия. Той стана първият чужденец от българското първенство изиграл 90 минути на мондиал.

  Фамозното му представяне не остана незабелязано от медиите:

  „Дейли Мейл”: Мболи се чувстваше по-спокоен от Джеймс

  Таблоидът разкъсва играчите на Капело от критика

  Британският таблоид „Дейли Мейл” не спестява истината за тима на Англия след позорната игра срещу Алжир, донесла само 0:0 като резултат. Изданието не пропуска да отбележи с гняв, че звездите на Фабио Капело не са успели да се възползват от факта, че на вратата на съперника е Райс Мболи, за когото това беше първи мач като титуляр за алжирците. „На неопитния Мболи му беше дадена възможността да се чувства далеч по-спокоен в сравнение с Дейвид Джеймс, който се оказа най-възрастният играч, записващ дебют на Световно първенство”, пише „Дейли Мейл”.

  „Телеграф“: Мболи беше над Лампард и Рууни

  Вратарят на Славия с по-високи оценки от звездите на англичаните

  Друг от английските вестници – „Телеграф”, също не пропуска да отличи Райс Мболи за отличните му изяви на вратата на Алжир в двубоя срещу отбора на Фабио Капело. Единственият представител на родната „А” група на Мондиала нямаше кой знае колко работа, но и в малкото случаи, в които му се наложи да се намеси, го направи с хладнокръвие. Логично изданието му поставя оценка 6 по десетобалната система. По-ниско от него са оценени доказани звезди като Уейн Рууни, Франк Лампард, Глен Джонсън и Аарън Ленън.

  Някои заглавия в  българските спортни сайтове :

  Фамозен М’Боли отчая Сбирщината от Премиършип

  Бял ангел от “Овча Купел” спря безлична Англия

  Вратар на Славия отчая Англия

  М’боли пази безгрешно за африканския тим

  Алжир с Мболи спря безхаберниците от Англия

• Посланици за България

  Какво казаха посланиците на САЩ и Испания пред медиите

  Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик: Натискът срещу журналистите е голям

  Някои медии за една нощ промениха политиката си и започнаха да пишат възхвално за новите управляващи или определени икономически кръгове. Натискът срещу журналистите е голям, а това в провинцията е още по-страшно, каза посланикът на САЩ Джеймс Уорлик

  Пред форум, посветен на проблемите на медиите в България той заяви, че трябва да има закон за собствеността и свободата на медиите.

  В САЩ не разчитаме само на Конституцията. Има законова норма кой е собственикът на медията. Потребителят трябва да бъде информиран кой стои зад медията и да има информирано съгласие какво си избира, заяви Уорлик.

  Трябва да бъде ясна прозрачността на капиталите на медиите, включително и на интернет, каза в изказването си посланикът на САЩ в България.

  Като цитирам „Репортери без граница“, България е на последно място в Европа по прозрачност на капиталите в медиите и оттам и на свободата на медиите. Аз искам България да успее пред „Репортери без граница“ в конкуренция с европейските държави, а не с Танзания, каза посланикът.

  Кафене.нет

  ––––––––––

  Посланикът на Испания Хорхе Фуентес: Ако България расте със сегашното си темпо, ще й трябват между 30 и 50 години, за да достигне средния европейски стандарт

  Интервю на Милена Бордън (Капитал)

  Вашето председателство беше първото, което тази година работи паралелно с новия президент на ЕС? Не се ли дублират тези институции?

  По принцип, няма нужда от двете. Ние бяхме в ролята на първата страна, която чрез председателство на ЕС помогна да се установи новата президентска институция под ръководството на Херман ван Ромпой. Вероятно, унгарското председателство през първата половина на 2011 ще бъде последното от този тип. Смята се, че до тогава външната политика на ЕС начело с Катрин Аштън ще бъде установена напълно.

  Но този преходен период мина много добре по една причина. Испания си постави точна цел – да работи в услуга на президента на Европа, а не да търси да блести в името на себе си. Разбира се в типа ротационно председателство, което приключва, имаше елемент на национална гордост, който ще отстъпи на по-високи интереси.

  Но освен това, в съответните европейски столици например, нашето председателство имаше точни функции. В София, както и във всички столици на ЕС, Испания, председателства от името на ЕС. В България, а също така и във всички страни членки на ЕС, няма делегация на ЕК. Има само представителство, което няма политически функции. Ние имаме отлични връзки с него. Аз, испанският посланик, до този момент водя нещата в политическо отношение. Тук в София, моята функция е много ясна. Ние координираме и водим европейската политика, като провеждаме политическия диалог с лидерите на страната.

  Икономическият проблем в Испания подобен ли е на кризата в Гърция?

  Не, за щастие. В Испания не може да стане като в Гърция. Защото Испания няма структурните проблеми, които Гърция има, нито има такъв дефицит. Дори няма такъв, какъвто има много важна и голяма страна като Великобритания.

  Испания има друг сериозен проблем. Това е безработицата, която е 20% – два пъти по-висока от средната в Европа – жесток проблем с човешко измерение, който засяга социалната стабилност на страната, но не е от финансов характер, като този в Гърция. Въпреки това, факт е, че кризата в Гърция е първата истински голяма криза на еврото и може да засегне всички.

  Наблюдатели по европейски въпроси смятат, че Европейската комисия е знаела за гръцките проблеми отдавна, но по политически причини не ги огласява. Има ли според Вас такова нещо?

  Не мисля, че ЕК е разбирала за какъв мащаб става въпрос. Сега, обаче положението е ясно. Но все пак, Гърция е средна по големина страна и затова не беше толкова трудно да се спре кризата. Ако подобно нещо се случи в голяма страна като Испания или Италия, положението може да излезе напълно извън контрол. Това е което искаме да предотвратим на всяка цена. Има идея в Европа да се направи нещо като МВФ – например с 500 милиарда евро бюджет като мярка за подобни кризи.

  Отразява ли се кризата на еврото на бизнес отношенията между България и Испания?

  Първата промяна е в инвестициите в търговията с недвижими имоти. В момента има застой в този бизнес от страна на испанските фирми. Те не продават, но и не купуват. Втората засяга българската имиграция в Испания. Смята се че от половин милион емигранти, които са пребивавали в различни моменти в Испания, в момента броят им е спаднал под 300 000 поради безработицата в Испания.

  Къде виждате мястото на България във външната политика на ЕС?

  България е стара европейска страна и нов член на ЕС. Тя е средна по големина, подобна на Чехия, Швеция, Португалия. Въпреки това, което се говори за ЕС, че големите страни имат голяма роля, а по-малките – по-малка, не е точно така. В историята на Съюза, Лисабонският договор носи името на една средна страна, както и Копенхагенските критерии. Има известност за всички.

  България може да има ясно определена роля в Съюза. Това е на балканска страна, която може да „изнася“ стабилност на Балканите. Тя е регионална сила и може да използва тази възможност да има роля във външната политика на ЕС – да помогне на другите балкански страни в европейската им интеграция.

  В същото време, България има един специфичен проблем като балканска страна. Това са отношенията с бившата югославска република Македония. Аз бях първият испански посланик в независима Македония и разбирам, че за всяка страна съседите й са много важни, както в търговско, така и в културно отношение. Испания също е имала проблеми например с Португалия и Франция. Но „България и Македония“ е специален случай. Бих препоръчал това „специално“ да стане конструктивен елемент в отношенията. Знам, че в България се оплакват, че от Скопие не винаги са конструктивни. Но и България трябва да направи повече в това отношение.

  Как другите балкански страни да се учат от България за Европа? Може ли например Хърватия да приеме сериозно подобно предложение?

  Има нещо противоречиво в идеята, защото Хърватия е много развита страна. Но реалността е, че България, а не Хърватия е член на ЕС. Има някои неща, които може да се научат от тук. В същото време, ясно е, че България има много да направи за да стане истински развита европейска страна.

  Как виждате бъдещето на Западните Балкани в ЕС?

  Отношението на Испания към западните Балкани се определя от това, че ние сме южна страна. Искаме, както ЕС, така и НАТО, да балансират отношенията между север и юг в Европа. В процеса на разширяването на ЕС, Испания настояваше България и Румъния да бъдат приети и заради този регионален баланс. Това много не се знае тук. Подобно е и отношението ни към Западните Балкани. Освен това, Испания има разбиране към проблемите на Сърбия. Ние смятаме, че Сърбия има много потенциал – човешки и политически. Тя беше много ударена от серия кризи и войни, както и от режима на Милошевич. Ние в Испания смятаме, че стабилна Сърбия е много важна за региона.

  Защо Испания не признава независимостта на Косово?

  За да се запази единния характер на принципите в развитието на Европа. От една страна ЕС се федерира в някакъв смисъл, а от друга – много федерации и страни се разпаднаха, Югославия и Чехословакия например. Косово се отдели, но ние не може да знаем точно нито бъдещето на Република Сръбска в Босна, нито на Войводина в Сърбия. В Испания, нашите отделните региони имат автономия и ние сме предпазливи към такива разпадания. Смятаме за риск внезапното обявяване на независимост в европейски страни както стана с Косово.

  Как виждате „Турция в ЕС“? Демокрация ли е Турция според Вас?

  Виждаме Турция като наистина много особен случай. Не само че тя е географски само 20% в Европа, но самата Турция като държава не е точно това, което наричаме европейска държава. Тя е друга цивилизация, много красива, но друга култура, друга религия, друг начин на живот. Ако я сравним например с Русия, за която също се казва, че не е напълно европейска страна, виждаме колко по-малко европейска е Турция. Русия е част от историята на Европа. С Турция положението е обратното. Нямаме имена, който може да свържем с Европа по същия начин. Може би Ататюрк.

  От друга страна, ако Турция като член на НАТО може да защитава европейците, защо да не може да бъде и в ЕС? Сигурността на Европа и ролята на Турция в нея е от огромна важност. Затова, аз лично, както и испанската позиция, сме за Турция в Европа. Но със съзнанието, че това е много комплициран въпрос.

  Кой е най-големият успех на България в Европа?

  Влизането в ЕС. Членството в НАТО също беше много важно. Но там имаше причини и фактори около сигурността и Вашингтон имаше влияние. Но членството в ЕС е наистина друго измерение. България получава и ще получи много помощ. Аз го виждам като огромен успех. Защото България влезе въпреки че не беше напълно готова, с 35% брутен национален продукт от средния европейски. Испания влезе със 75%. Но България трябва да абсорбира много повече от сегашните 4% европейски фондове, на които има право (почти 1 млрд. евро на година). И да покаже растеж два пъти повече от средния европейски. Да намери някаква формула, по която да растете много бързо. Ако расте със сегашното темпо ще й трябват между 30 и 50 години да достигнете средния европейски стандарт. А това е прекалено много време.

  * Милена Бордън е преподавател в University of Reading, Великобритания

• ПРИУЧЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ Е ПСИХОСОЦИАЛНА РЕАЛНОСТ!?

  Много от гражданите на страната имат нужда от спешна психологична помощ

  Интервю на Мария Филева с Пламен Димитров – председател на Дружеството на психолозите

  Г-н Димитров, защо в България не се случват големи протести въпреки недоволството, въпреки антикризисните мерки, които няма как да не ощетяват някакви групи от населението, за разлика от Гърция и Румъния. И при най-малкия повод нашите южни съседи излизат да защитават свои прави, големи протестни демонстрации имаше и на север от Дунав. Защо при нас такава мащабност просто няма? Опитът на учителите отпреди година се превърна във фиаско – и заради тяхната неорганизираност и липса на единство, и защото обществото се обърна срещу тях.

  Много обяснения има. Може би най-меродавното е, че хората са достигнали тази точка, която психолозите наричаме „приучена безпомощност”. Те знаят за себе, понеже са правили опити да манифестират трудностите си, че от техните протести не са произтекли конструктивни неща и удовлетворителни изходи. Тоест, много хора у нас са загубили усещането за инструментална ефикасност на гражданските и съсловни протести и не вярват вече, че по този начин преживяванията, исканията и предложенията им ще бъдат чути, разбрани и превърнати в обществена политика.

  Какво означава терминът „приучена безпомощност”?

  Представете си куче, което ту награждаваш, ту наказваш, ту игнорираш по неритмичен начин, несъобразен с полезността на действията му. То скоро придобива приучена безпомощност и тя води до невротично поведение, което може да има широк спектър – от автоматична агресивност и озлобеност до необяснима пасивност и дезориентация. За съжаление, на национално ниво ние сме твърде дълго време с дълбока невротичност на поведението; не сме убедени, че можем да конструираме целенасочено поведение, социална солидарност и колективна ефективност, за да подобрим положението си. Затова всеки се е затворил в своята малка защитена общност – в семейството или в рода си, в тесен кръг от приятели и колеги, но е твърде сам в собствените си проблеми и тревоги, което води до това, че трудно се ориентира към организирани социални действия. Всяко осъзнато действие е резултат от връзката между усилията на хората и резултатите, които са получавали. Например – не сме се борили много за демокрация, но я получихме. Но това не ни помогна да научим урока, че за да сме ефективна, а не фасадна демокрация трябва ежедневно гражданско действие. От друга страна, мнозинството от хората полагат много усилия в трудовия си живот, но доходите им не се качиха сериозно, за да придобият усещането за сигурност. Сменя се властта, т.е. гласува се, а социално-икономическият и психосоциален статус на огромна част от българите не се променя. Социалната неинформираност и психосоциалната некомпетентност допринасят до това огромна част от българите да се задържат съзнателно или не в пасивна и агресивна форма на защитно поведение, което обаче не е конструктивно и не води до удовлетвореност и социална организираност и интеграция на социалния капитал.

  Това ли е причината да нямаме силни синдикати? В крайна сметка те присъстват само в държавните предприятия, в частните фирми не се съобразяват с тях.

  И те са част от този институционален механизъм, който поражда безпомощност. Самите те сигурно под повърхността си се чувстват объркани, екзистенциално тревожни и дори безпомощни, защото не могат да променят базисни неща като условия на труд или икономическите параметри на социалния договор. Когато имат възможност да изпълнят основната си работна задача, те или въобще не работят по нея, или се занимават с нещо различно, служещо само за намаляване на напрежението. Това е основен закон на психосоциалната динамика, но той не може да бъде разбран от хората, които говорят на езика на макроикономиката, политическата икономия и сервилната рейтингова социология.

  Политиците възползват ли се от тези особености на електората си?

  Къде съзнателно, къде не, те извличат вторични ползи от масовата безпомощност, защото могат да продължават да правят това, което сами решават, че е полезно, но без да получават корекцията на публичния диалог при правенето на политики, стратегии и институционални модели

  Но те не са паднали от Марс, те са едни от нас.

  Да, но все пак във всяка една голяма общност има различни подгрупи и групи. Една част от тях, придобивайки властови и лидерски правомощия след избори в общността, имат макиавелистко, „преведено” това означава използваческо и чисто егоцентрично мислене, нарцистични нагласи и стил на поведение, които искат да се превърнат в оперативна норма на общността. Много от тях са успели щом сега говорим за масова приучена безпомощност в обществения ни живот. Без пълноценна връзка с хората, концентрацията на власт в малки и твърде партизански групи от политици стимулира именно това – лицемерие, корупция, заместващи реалните удобни задачи и приоритети, което от своя страна води до възможността определени хора, добрали се до нея, да се облагодетелстват за сметка на другите и самообслужвайки се да играят драматично роли, имитирайки политическа отговорност. Не са автентични, не са адекватни, но това не им пречи, имайки несподелена власт в ситуация, в която всички са хронично затруднени и в дистрес, те да се облагодетелстват съзнателно или не. Уви, така е не само у нас. Ето, миналата седмица Барак Обама говореше за това как се бори да прокара промени в законите и регулациите, така че да спре алчните банки и финансови институции да се възползват безотговорно от страданието на милиони хора в една богата Америка и да играят безконтролно спекулативните си “хазартни игри’ със създадените от обществото блага.

  И как пребивава един българин в състояние на психосоциална некомпетентност и приучена безпомощност, пазещ патриархалните си взаимоотношения, в един постмодерен свят? Справяме ли се иначе казано?

  Някои отделни хора и групи – да. Но не бива да се слагат всички под един знаменател. Всъщност именно това говорене – българите, България, е типичен пример за деформиран, манипулативен модел на мислене. Хората са много по-различни и индивидуалните различия във всеки народ и във всяка голяма социална група са много съществени, много по-големи от различията между отделните нации. Т.е. може да се каже, че и у нас има хора, подгрупи, социални мрежи, които са градивно мислещи и действащи, конструктивни, социално отговорни и интегрирани в стремежа си към удовлетвореност и напредък. Те, разбира се, сигурно не са тези, които ни ръководят, и често не могат да бъдат чути, но намират своите начини да действат в обществена полза. Има обаче и крайно деструктивни при това големи обществени групи, т.е. обществото ни не е едно цяло, което еднакво се държи – като море от хора, реагиращи по един и същ начин. Нека да не забравяме, че данните от европейските сравнителни изследвания показват, че през последните 5-7 години, въпреки че е част от европейското семейство българското общество си остава с най-ниските показатели за доверие в политическите институции, удовлетвореност от публичните услуги, социална интеграция и психично благополучие.

  Току-що отрекохте народопсихологията като наука. И все пак, да оставим настрана Гърция, но с румънците имаме доста сходен исторически опит. Десетки хиляди се събраха в столицата, пък и в цялата страна, за да протестират срещу съкращенията, предприемани от тяхното правителство като антикризисна мярка.

  Първо, не отричам нищо като наука. И второ, на румънците все пак сериозно им редуцираха неща, които им бяха дадени, при тях има директна намеса на МВФ. Ние поне от това сме се опазили засега. Пък и знаете как румънците си убиха Чаушеску… При нас такава „цивилизованост” и „напредналост” никога не се появи. Ако трябва да говоря с езика на това, което нарекохте народопсихология, българинът е видял много през годините и в колективното му безсъзнателно този тип шумна уличност на поведението е запечатан като невинаги носещ прагматични придобивки. Помните, че той, българинът, ако пак говорим обобщено, беше много ентусиазиран и ангажиран, когато се събираше на първите митинги след промените, помните морето от сини знамена в София, милиони се събираха на спонтанни, от никого неорганизирани митинги, за да израят волята си за промени. Много скоро тези неща зачезнаха, защото се видя, че финансово-политическата олигархия движи политиците и институциите и се променят местата, където се организира гражданското мислене и действие. Днес площадите са онлайн. Дори сериозни неправителствени организации изчезнаха като масови, всичко се надроби и се подчини на един финансово мислещ административен апарат, който не бих казал, че се отрича от нуждаещите се от централизираност и етатизъм европейски модели на обществено строителство. Европа за съжаление не е много гражданска, тя е по-скоро административно-банкова когато говорим за начините на финансирани на инициативи и проекти. И ние сме част от тази случваща се “отгоре-надолу” Европа. Затова ви казвам – много българи имат историческа памет, че такива протестни и метежни действия не са го довели до напредък, не са направили кой знае какво за неговата сигурност и благополучие.

  Миналата седмица имаше конференция в Брюксел, където се говореше за промяна на мисленето и на начина, по който се вземат решения и се формират политиките в ЕС. Включително и водещи икономисти се съгласиха с психолозите, че не може да се мисли и прави политика, както досега, заговори се за т. нар. „емоционална икономика”, т.е. за субективното усещане за благополучие, защото показателите само за последните две години са паднали средно с 5 % за целия ЕС, а ние сме сочени от всички като най-дълбокото дъно по обективни и субективни показатели за психосоциално благополучие заедно с кандидатите за членство Македония и Турция. Това трябва да коментират медиите и лидерите у нас, а те дирижирано мълчат.

  Кажете къде сме ние според данните на европейски изследователски институти?

  Всички знаят, че сме на дъното по икономически показатели, но сме там и по психично здраве, по усещане за субективно благополучие и удовлетвореност от живота. Разберете, ние сме на самото дъно, някои бивши соцстрани са с по 20 пункта над нас. Т.е. българинът се чувства безпомощен и това е системно през последните години.

  Това не е нещо ново, винаги „водим” класациите по песимизъм…

  То не е точно песимизъм, а е хронична приучена безпомощност, постоянно прикривана болка и невъзможност да се намери изход, превръщащи се в травматична идентичност, усещане, че все си жертвата и губещият в сравнение с онези общества, които използваме нато модели и желани еталони. При положение, че имаме 3-4 пъти по-ниски доходи от гърците, виждате, че хората поемат цени, които са същите, каквито са там. Скърцат със зъби, самозаблуждават се, крият, каквото могат, защото са се научили да се спасяват по единично и по „андрешковски”. И бизнесът ни в голямата си част е такъв, и битът ни е такъв. По тази причина хората не са убедени, че по политически път нещо може да се поправи. Няма друга страна в ЕС с толкова устойчиво ниско доверие в партиите, правителството и парламента си. Нашите партии според хората не правят ефективни обществени политики, което означава създаване на стратегии и модели на действие в диалог с гражданското общество и неговите организации, а се занимават с партизански контрол върху разпределителните функции на властта – кой ще приватизира повече власт и ще има повече влияние върху разпределянето на чужди средства, които не са на нито един избран или назначен администратор или политик, а са на народа и европейските данъкоплатци и трябва да се управляват с негово участие. Хората са не само икономически, но и обществено депривирани. Депривация означава, че усещането за лишение от възможности и системи за овластено действие е системно. Усещането, че не може да се излезе от това състояние, е вече хронично. Начинът, по който хората са депривирани, ги прави пасивни, дезинтегрирани и неориентирани като общности, накрая дори има огромен сегмент от направо неадекватни в поведението си хора. Те не могат да си формулират постижими цели, да изградят системен модел за осмисляне и отстояване на собствените си интереси, реагират фрагментарно, ситуативно, параадаптивно и няма как да бъдат част от организирано социално действие или програма. Дори да ги призовават да правят протести и подкрепят каузи, те не могат да се вдигнат и не са готови да се инвестират граждански.

  Вижте, даже хора, които успяват да се справят битово, не могат да се обединят, та те дори си пречат, нарояват се в паралелно действащи микро-проекти и атомизирани организацийки. И това е само един фрагмент от общата картина на едно дезинтегрирано гражданско общество. Най-общо казано, хората не се чувстват съавтори на собствената си съдба, отчуждени са от ангажираното затъпничество за каузата на публичния интерес и това не е свързано само със злокачествения нарцисизъм на политическата ни система. Такива изследвания правя от 1985 г. и показателите не са се променили много-много. Преди ни беше страх от ДС, милицията и партийния апарат на БКП, сега това става чрез съвсем други механизми за икономическа принуда и социална дезинтеграция, но практически ефектът е абсолютно същият – прегаряне на обществената, гражданска ангажираност.

  Не мислите ли, че все пак се прави опит за измъкване от тази печална ситуация – на всички избори досега, българите не дават доверие на управляващата партия, а все ги сменяме, т.е. търсим варианти…

  Ще ви опровергая. Основната група, за която социолози, политолози и политици не искат да говорят, е тази на негласуващите. Те са толкова повече от другите, че просто е плашещо. Само по себе си това е показателно и говори за мащаба на пасивната агресия на българите като избиратели.

  Понякога избираме нетрадиционни решения…

  Когато си в обществена невроза, правиш всякакви глупости и ерзац-решения. Някои от защитните ни механизми “решават” задачите ни само парадоксално като отричането на реалните проблеми, изтласкването им извън потока на общественото съзнание и действие, успокоението чрез заместващи драматизации, символното, а не целенасоченото действие.

  … избрахме бившия си цар за премиер, Бойко Борисов, той сам подчертава това, е пример за нетипичен политик.

  Изборът и на сегашните управляващи, и на предходните, и на по-предходните е все израз на тази психосоциална безпомощност и невротичност на мисленето и поведението. Когато една общност, а това може да е малка работна група или семейство, в процесите на взаимодействие между членовете й не може да си формулира ясна работна задача, тя изпада в невротично състояние, което минава през много фази и етапи. Едно от допусканията в това състояние е, че ще дойдат да ни спасят и оправят специалните месии и силните лидери. Ние още не сме изживели този процес и продължаваме да реагираме невротично на социалната си задача като общност, която е само тази – да имаме конструктивни национални проекти и да ги преследваме организирано и солидарно при привличане и овластване на повече от членовете на общността. Това води до най-различни компенсаторни и заместващи решения, които се представят за избори на обществото, а те са по-скоро статистически артефакти. И тези хора дори да не са случайни, са удобни невротични символи. Обикновено в невротизираните от неблагополучието и неефективността си общности се търсят лидери, които се самопровъзгласяват за месии и спасители, зад това обаче стоят или се формират кохорти със „специални” интереси, както ги нарича Обама, политически тарикати и случайни фюрери, които манипулират тези невротични нагласи и поведения, които очевидно са симптоми на обществена безизходица и незрялост. Те преднамерено или интуитивно използват объркаността, грижите на хората, но не работят за тях, не им помагат, защото всъщност не могат да направят това, което самото общество не прави. Едно е да се бориш с това колко отпуска ще имаме, друго е да създадеш модерна здравна система. Ще правиш реформи в образованието и науката, но не използваш науката за тази цел, а счетоводители. Искаш да направиш един народ отговорен за икономическото си развитие, а даваш това да се прави не от иноватори и предприемачи, а от финансови анализатори, което прави успеха невъзможен. С това трябва да се занимават хора, които са изобретателни и са правили успешни предприятия, а не са работили само пред компютър с таблици в закъсали страни от Третия свят.

  Властта поражда лицемерие, безпомощността – посредственост. Комбинацията им – масови самозаблуди и фрагментация на общественото поведение. Това се отнася за всички институции и за всички опити за реформи, които са ялови, преди да започнат, защото се правят без широко и компетентно гражданско участие. Тук вече става дума за организационно-управленческата некомпетентност на тези, които се борят за власт и разпределителна мощ, без да осъзнават задачата си да са обединители и овластяващи лидери. Много хора, които искат да заемат лидерска позиция, водеща до вземане на отговорни решения, нито са готови експертно за това, нито пък са човешки готови като емоционална и социална чувствителност и интелигентност, за да правят това. Те имат свои нарцистични и егоистични фиксации и самозаблуди за призванието си и трябва да минат през лична терапия. Деформацията, която властта усилва, укрепва и ускорява, обикновено води до грешки, до непутизъм и до социална депривация на другите, които изглеждат враждебни и резистентни. Стига се до параноята на властта – или другите са ти все виновни, или се чувстваш неразбран въпреки пиара. Това пък налага те, другите, обществените зрители, публиката да бъдат артистично впечатлявани, респектирани или санкциониращо игнорирани. Става дума за т.нар. функционална личностна психопатология. Психолозите имаме много работа. Истината е, че много от гражданите на страната ни имат нужда от системна, а някои и от спешна психологична помощ, от гражданско възпитание, а не от лозунги, пиар кампании или всякакви други имитации на колективна ефективност. Дори да са частично убедителни, в крайна сметка тези техники не водят до подобряване на социалния ни проект за промяна и устойчиво развитие.

  Източник: http://www.vsekiden.com

• Кой кредитира САЩ?

  Американското правителство хвърля безпрецентно количество пари, за да стабилизира икономиката на страната. Тези пари обаче трябва да бъдат осигурени по някакъв начин и поради тази причина редовно се организират аукциони за пласиране на правителствени облигации с различен матуритет.

  От страна на инвеститорите, американските държавни ценни книжа се разглеждат като сигурен финансов инструмент, защото имат гарантирана възвръщаемост, базирана на доверието в данъчните приходи, които се събират в САЩ, пише CNBC.

  Кризата накара правителството на САЩ да заеме огромни суми, което увеличи държавния дълг до 13 трлн. долара. Прогнозите са, че до няколко години тази сума ще набъбне до 19,6 трлн. долара.

  Голяма част от този дълг се дължи от частни инвеститори, но около 40 на сто е в ръцете на държавни организации, включително е собственост на някои правителства. Разгледайте галерията към класацията, за да видите кои са най-големите кредитори на Америка.

  http://www.investor.bg/news/article/101254/337.html

  Кредитор №1

  Федералният резерв, правителствените агенции на САЩ, държавните компании

  Може би е доста изненадващо, но най-големият притежател на американски държавен дълг се намира в САЩ. Това са системата от банки на Федералния резерв, както и някои от правителствените агенции.

  Те притежават общо 5,529 трлн. долара под формата на американски правителствени облигации, което е близо 40% от целия държавен дълг. За сравнение, преди десетина години те са притежавали облигации за 2,5 трлн. долара.

  Според анализатори огромното количество облигации, собственост на Фед, е резултат от програмите за наливане на ликвидност във финансовата система, при които централната банка изкупи ценни книжа от банките в страната.

  Попадащите в графата „други инвеститори“ в американската статистика притежават още 1,193 трлн. долара.

  Ето, че още над 1 трлн. долара се намира в САЩ. В тази група инвеститори попадат физически лица, спонсорирани от правителството на САЩ компании, брокери и дилъри, тръстове за доверително управление и т.н., се казва в материала на CNBC.

  Позициите на тази група инвеститори остават почти непроменени за последното десетилетие, но са се увеличили четворно след постигнатото през декември 2007 година историческо дъно.

  Кредитор №2

  Китай – позиция в американски облигации – 900,2 млрд. долара
  Основен търговски партньор на САЩ през последните години, Китай инвестира все повече средства в американски ДЦК. Причина за това са огромните доларови излишъци от търговията, които на този етап карат Китай да инвестира в американски облигации въпреки желанието за диверсификация на активите си.

  Кредитор №3

  Япония – 795,5 млрд. долара под формата на американски облигации

  Страната е основен търговски партньор на САЩ и традиционно е сред най-големите притежатели на американски държавни ценни книжа. Това се дължи на големия износ за САЩ, който дава в ръцете на Япония и нейните компании голямо количество долари, които трябва да бъдат инвестирани.

  Кредитор №4

  Поглед назад в историята пък показва, че сумата от около половин трилион долара е доста под върховете, регистрирани през годините.

  Взаимните и пенсионните фондове

  Според данните на Федералния резерв петият по големина кредитор на САЩ и съответно – притежател на правителствени облигации, са взаимните фондове. Това е така въпреки факта, че от декември 2008 година насам позицията на фондовете е намалена със 105 млрд. долара.

  Най-актуалните данни за паричните фондове, взаимните фондове и затворените фондове, която е от края на 2009 година, показват, че те заедно притежават 663,9 млрд. долара под формата на американски държавни ценни книжа.

  Пенсионните фондове пък управляват държавни ценни книжа на стойност 513,1 млрд. долара. Причината е, че те се смятат за относително сигурна и стабилна инвестиция и затова са подходящи като инвестиционен продукт.

  Кредитор №5

  Американското правителство и местните власти

  Американското правителство и местните власти в САЩ разполагат с държавни облигации на стойност 531,3 млрд. долара, показват данни на Фед. Това означава, че за последните години сумата остава стабилна, без да се наблюдават резки изменения.

  Кредитор №6

  Великобритания

  Великобритания притежава американски дългови книжа на стойност 321,2 млрд. долара, което представлява драстичен ръст само в рамките на две години. За сравнение, през юни 2008 година страната притежаваше американски правителствени облигации на стойност „едва“ 55 млрд. долара.

  Самата стойност от над 321 млрд. долара е рекордна за Великобритания

  Кредитор №7

  Износителите на петрол

  Да притежаваш петрол означава да притежаваш пари. Групата от големи износители на петрол – Венецуела, Еквадор, Индонезия, Бахрейн, Катар, Иран, Ирак, Кувейт, Оман, Саудитска Арабия, ОАЕ, Алжир, Габон, Либия и Нигерия, притежава американски правителствени облигации на стойност 220 млрд. долара.

  Кредитор №8

  Застрахователните компании и депозитарните институции

  Данните на Федералния резерв на САЩ показват, че застрахователните компании в страната притежават държавни ценни книжа, емитирани от правителството на САЩ, на стойност 235,7 млрд. долара.

  Депозитарните институции, към които се причисляват търговските банки, спестовните банки и кредитните компании, притежават американски ДЦК на стойност 206,6 млрд. долара

  Кредитор №9

  Бразилия, Хонконг и Тайван

  Актуалните данни показват, че Бразилия притежава американски ДЦК на стойност 164,3 млрд. долара. Още 151,8 млрд. са собственост на Хонконг, което означава, че за последната година страната почти е удвоила позицията си. Тайван пък разполага с правителствени облигации на САЩ на стойност 126,9 млрд. долара.

  Кредитор №10

  Банковите центрове от Карибския басейн

  Финансовите институции от Бахамите, Бермуда, Каймановите острови, Панама и Вирджинските острови разполагат с американски ДЦК за 153,2 млрд. долара. Това представлява спад с близо една четвърт спрямо сумата от 213,6 млрд. долара, регистрирана преди година

• ДЕКЛАРАЦИЯ

  На Инициативен комитет в подкрепа на Райна Манджукова,
  Председател на Държавната агенция за българите в чужбина при Министерския съвет на Република България от 12 август 2009 до 26 май 2010 г.

  На 26 май 2010 г. Министерския съвет изненадващо освободи от длъжност Райна Манджукова, председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Необоснованото отстраняване на доказан експерт, обществено ангажиран, енергичен и честен човек като г-жа Манджукова, получи широк отзвук в медиите и структурите на изграждащото се в страната и по света българско гражданско общество. В изявленията и коментарите по този грозен случай, противоречащ на демократичните промени в България и европейските етични норми, решително преобладава одобрението за дейността на Райна Манджукова през краткото време, в която тя заемаше отговорния държавен пост. Само за десет месеца тя показа качества на експерт и ръководител, което бе оценено подобаващо от редица организации, дружества, училища, медии и изявени личности на българската диаспора в много страни (Испания, Франция, Украйна, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Чехия, Израел, САЩ, Нова Зеландия и др.). Под ръководството на Райна Манджукова ДАБЧ излезе от дългогодишната летаргия, стартира нови проекти, обнови кадровия си състав.

  Отстраняването на първата бесарабска българка на висока административна и политическа длъжност след 1989 г. е неприятно свидетелство за неуважение към задграничните български общности, посрещнали с одобрение и надежда назначаването на Райна Манджукова за председател на ДАБЧ. Демонстрираният в случая команднобюрократичен стил е в разрез с декларираната от ПП “ГЕРБ” нова политика към българите извън пределите на Родината.
  Инициативният комитет, създаден от съмишленици от различни граждански сдружения в България и извън страната, призовава за отменяне на неподкрепеното с реални аргументи, прибързано и погрешно решение на българското правителство. Комитетът настоява да бъде потърсена политическа отговорност от председателя на парламента и министъра без портфейл, въвели в заблуда министър-председателя и останалите членове на правителството. Изразяваме своята убеденост, че незабавното връщане на Райна Манджукова на заемания от нея до 26 май т.г. държавен пост е в интерес на работата с българите извън пределите на Родината и продължаването на позитивните промени в тази насока, започнати от правителството на г-н Бойко Борисов.

  Тася Тасова, Сидни, Австралия – председател на комитета

  Членове:
  Лазар Петканчин, председател на дружество “Родина”, Сидни, Австралия
  Петър Стаматов, интернет портал Еврочикаго, САЩ
  Лабро Королов, Председател на МПО „Македония – Швейцария на Балканите”, Торонто, Канада
  Иван Абажер, председател на дружество “Отец Паисий”, автономна република Крим, Украйна
  Георги Стаменов, председател на културно – просветно дружество “Огнище”
  Даниел Беловарски, Швеция
  Владо Тренески, Охрид, Македония
  Людмила Радева, в-к “Извор”, Автономна република Крим
  Мурвета Исмаили, Председател на Друж. на младите горанци, нашенци и българи, Албания
  проф. Тодор Петров, Консерватория на гр. Сус, Тунис
  Таня Мангалакова, журналист
  Пламен Павлов, историк
  Даниел Панчев, общественик

• Краят на една инвестиционна ера в България

  Бизнес в България 2010 – преглед за инвеститори и мениджъри”, това е заглавието на публикуван във Вашингтон доклад. Негов автор е международният финансов консултант Уилям Съливан, а целта му е да представи на американските инвеститори подробна картина на България като дестинация за инвестиции.

  
  Автор: Соня Каникова, САЩ (Дойче Веле)

  Оценката на бизнес климата в България в доклада на Съливан започва с обсъждане на корупцията – „от началото на пост-комунистическия период през 1989 година до сега корупцията определя средата за вършене на бизнес в страната”, подчертава той. Корените на тази корупция, казва той, са в неразчистената в началото на 90-те години комунистическа номенклатура. Създадените от нея структури не само контролират трайно страната и бавят развитието й, но поддържат една „култура на корупция” на всички нива. Така че всеки потенциален инвеститор в България, съветва американският анализатор, трябва да гледа на корупцията като на изключително сериозен елемент от бизнес климата.

  Ниските заплати на висшите държавни служители не помагат за намаляване на коруцията, пише в доклада си Съливан. Лошото заплащане логично води към корупция, твърди той и добавя: „Не може да плащате на някого само 800 лева на месец и да очаквате да разпределя почтено 200 милиона евро.”.

  Анализът на корупцията в България е придружен от цял черен роман съдържащ подробни описания на престъпност, ненаказуемост, скандали по върховете, отклоняване на европейски средства, транзит на всякакви видове престъпен трафик. И въпреки борбата на сегашното правителство с корупцията, несигурността остава, казва авторът. Дори бизнес общността в страната е в изчакване, твърди той, „тъй като намира управляващата партия за непредвидима”.

  В описанието на инвестиционния климат са включени всички най-нови рискове, включително неотминалата според анализатора опасност от финансово заразяване от Гърция и остри проблеми в банковия сектор поради неплатежоспособност на заемателите.

  Докладът не съдържа съвети в какви сектори в България е добре да се инвестира. Той по-скоро описва атмосферата на голяма несигурност, пред която биха били изправени потенциалните инвеститори и изрежда многото въпросителни, под които се намира бъдещето на българската икономика.

  Хищни чужди инвестиции в миналото

  Бъдещите инвестиции едва ли ще се насочат към търговията с недвижими имоти и строителството. Докладът цитира анкета с американски инвеститори, които са били категорични, че България изобщо не е в списъка на местата, които представляват интерес за тях в това отношение. Главна причина е „оголената инфраструктура”, на която според цитирани оценки ще й трябват поне 20 години, за да бъде развита.

  Съливан смята, че намаляването на този вид инвестиции може да е за добро. Предишната висока инвестиционна вълна, дошла в климат на корупция, е оставила подире си хаос от зле планирани и бързо губещи стойност постройки от всякакъв род. Във всички случаи, когато интересите на чуждите инвеститори и бъгарското общество не са съвпадали, твърди американският анализатор, губещи са били българите. От изобилните чужди капиталови постъпления е останало „наследство” от построени по най-евтиния възможен начин инфраструктурни проекти – включително болници, пътища и важни обществени сгради.

  България да привлече качествени пари

  Авторът пояснява, че поради лошия си опит с голяма част от предишните чужди инвестици, насочени към правене на бързи и лесни пари, България е пострадала и сега се нуждае не просто от увеличаване на количеството на инвестициите, а на тяхното качество. Ако т. нар. „интелигентни пари” останат в България, икономиката ще издържи, казва анализаторът. Сред „интелигентните пари” са инвеститори като IBM, GE и AES, които създават работни места и насърчават реалния икономически растеж.

  Докладът приключва все пак на положителна нота: при всичките си грижи, България разполага с най-важното: качествен човешки капитал, но трябва да успее да го задържи.

  Източник: www.dw-world.de

• ЕП потвърди: Има проблеми с ядреното гориво за Козлодуй, както заяви физикът Георги Котев за първи път пред Eurochicago.com

  Европейският парламент е изпратил доклад, от който стана ясно, че в периода 2004–08 г. в АЕЦ ”Козлодуй” е използвало ядрено гориво, което не е било експериментирано и лицензирано.

  

  Това съобщиха за www.Eurochicago.com и Frognews.bg от Комитета за защита на Георги Котев и Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”. Те са инициатори на изпратената до Европейския парламент и Европейската комисия Петиция за скандала в българската АЕЦ.

  В документа от ЕП се казват с една дума: Софтуерът, който е използван от 2004 до 2008 г. е показал отклонения от параметрите. Те не сочат кои и какви са параметрите, а че има отклонения. От тук нататък според ЕП работата на Агенцията за ядрено регулиране е да установи и изясни целия скандал, допуснатите нарушения и съответните рискове за обществото, коментира Петър Пенчев, член на двата обществени комитета.

  Скандалът със съмнителното ядрено гориво избухна през лятото на 2008 г., след като българският ядрен физик, щатен експерт „Реакторно-физични анализи” в АЕЦ, напусна страната и от Виена направи сензационните разкрития, че горивото, с което работи нашата централа, най-вероятно е отработено от западни централи, рециклирано в Русия и върнато обратно за употреба у нас. Читателите добре помнят, че първи за разкритията съобщи Еврочикаго, където Георги Котев имаше блог (линк1). След като сайтът ни бе реконструиран, всичко за физика, които живее на собствени разноски в Италия, за да се спаси от натиск и евентуално преследване, може да откриете в неговия нов блог (линк2)

  Според Котев, руснаците използват България като евтина база за ядрени експерименти. Щетите за държавата са за над 500 млн. евро, а опасностите за хората непредвидими. Разкритията на Котев са били обект на разследване от страна на ДАНС, но по-късно проверката е прекратена.

  Очаква се Административен съд – София да даде ход на дело, заведено от Комитета за защита на Георги Котев и Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” срещу Министерството на икономиката и енергетиката. То е за отказ по Закона за достъп до обществена информация (линк към закона)

  Frognews.bg и Еурочикаго припомнят, че след 23 дни Георги Котев, който сега живее в Италия ще започне гладна стачка (линк), в знак на протест срещу тоталното блокиране на разследването и заради отказ от прозрачност по проблеми на ядрената безопасност.

  Източници: Frognews.bg , Кафене.нет, Еврочикаго

  

• Шефът на БП: Преди разлива – поредица от грешки

  Компанията спира изплащането на дивиденти, за да може да обезщети пострадалите от екологичната катастрофа
  
  Генералният директор на „Бритиш петролиъм“ (BP.com) Тони Хейуърд призна, че разливът в Мексиканския залив е резултат от безпрецедентна поредица от слабости, става ясно от подготвения от него текст за изслушването му през комисия на Конгреса.

  Разбирам, че хората искат да имат прост отговор за това какво се е случило и кой е отговорен, казва той в текста.

  „Истината обаче е, че се касае за едно сложно произшествие, което е предизвикано от комбинация от безпрецедентни слабости. Няколко компании са свързани с това“, казва директорът на БП.

  Хейуърд ще се яви в четвъртък пред подкомицията за надзор и разследвания в Камарата на представителите.

  Конгресмени обвиняват компанията, че е пренебрегнал нормите за сигурност на петролната платформа от съображения за икономии.

  Платформата „Deepwater Horizon“ потъна на 22 април, след като два дни по-рано на нея имаше експлозия и последвал пожар.

  Това предизвика най-тежката екологична катастрофа в Мексиканския залив и в цялата история на САЩ.

  Американският президент Барак Обама заяви, че ръководството на БП е приело да изплати 20 млрд. долара за покриване на щетите, предизвикани от петролния разлив.

  Обама даде да се разбере, че това не е крайната сума, която компанията ще трябва да изплати.

  Дължимите суми заради разлива са значителни, каза Обама пред репортери. Той обаче описа компанията като силна и жизнеспособна.

  Аз съм абсолютно уверен, че BP ще съумее да изплати своите задължения за петролния разлив по крайбрежието на Мексиканския залив и към американския народ, каза той.

  Председателят на борда на директорите на „Бритиш петролиъм“ Карл-Хенрик Сванберг обяви, че компанията ще суспендира изплащането на дивиденти за второто тримесечие на годината, за да може да обезщети пострадалите от петролния разлив в Мексиканския залив.

  Петролният гигант е отменил пакет от дивиденти на стойност 2,6 милиарда долара, които трябвало да изплати на 21 юни и няма да обявява дивиденти за оставащите две тримесечия от годината.

  Сванберг обяви също така, че „Бритиш петролиъм“ ще задели първоначална сума от 20 млн. долара за компенсация на засегнатите от екокатастрофата.

  След като разговаря с американския президент Обама Сванберг се извини публично на американците за разлива.

  Впоследствие му се наложи да се извини и заради извинението си, тъй като в изказването си той заяви, че „Бритиш петролиъм“ е загрижена за „малките хора“, пострадали по един или друг начин от екокатастрофата.

  Думите му бяха посрещнати с гневна реакция от американците от южното крайбрежие, които обвиниха шефа на петролния гигант във високомерие.

  Сванберг е швед и е възможно причината за гафа да е била чисто езикова, отбелязва Асошиейтед прес.

  Говорителят на „Бритиш петролиъм“ Тоби Одоун защити Сванберг, като поясни, че недоразумението се е получило заради неточен превод.

  Източник: БТА

• Германия: Бедните – все по-бедни, богатите – все по-богати

  Пропастта между бедни и богати в Германия става все по-голяма. По време на най-голямата икономическа криза богатите германци стават все по-богати, а бедните – още по-бедни. Средната класа се явява най-голямата „жертва“.

  В Германия през последните десет години се е увеличил броят на домакинствата, които разполагат с по-малко от 70 процента от средния за страната доход. За едно семейство с две деца под 14 години това означава: приходи под 1800 евро нето. От друга страна при все повече домакинства се отчита доход, който е със 150 процента по-висок от средния индекс, т.е. 3870 евро нето.

  Бедните плащат, богатите остават невредими

  Заключението: от една страна се е увеличил броят на хората, живеещи в лукс, а от друга страна все повече германци трябва да свързват двата края с ниски доходи или дори минават за бедни. Тази тенденция бива подсилвана от германското правителство чрез пакета за икономии, който щади високите и натоварва ниските доходи, критикуват икономистите.

  Сред германците от средната класа този развой буди големи страхове. Те се опасяват, че могат да изпаднат от средната в ниската класа.

  Поляризацията в доходите не бива да бъде игнорирана като някакъв несъществен фактор, тъй като, както се подчертава в студията, „стабилността на средното съсловие е важна предпоставка за стабилността на демократичните процеси”.

  Бедните германци – 22 на сто

  Според изследването през 2004 година 19 процента от германските домакинства са принадлежали към групата с ниски доходи. През 2009 година този дял е почти 22 процента. През същата година близо 62 процента от домакинствата в Германия са разполагали със среден доход и над 16 процента са спадали към групата на богатите.

  Експерти твърдят, че социалното равновесие в Германия излиза от релси и че причината за това е най-вече погрешната политика на правителството.

  Източник: Дойче Веле

• Подлагат на психотест американец, тръгнал да убива Осама бин Ладен

  Американецът, задържан в планински район в Северен Пакистан, където, както казал, търсел Осама бин Ладен, за да го убие, ще бъде подложен на психиатрични тестове, съобщиха от пакистанската полиция, цитирани от Франс прес.

  Петдесетгодишният строителен работник Гари Брукс Фокнър, който според брат му владеел корейското бойно изкуство хапкидо и когото печатът в родината му нарича иронично „американския нинджа“, бил арестуван в нощта срещу понеделник в гора в областта Читрал. Той бил въоръжен с пистолет, кинжал и сабя, а също с очила за нощно виждане. Откакто е задържан, Фокнър се намира в арест в Пешавар, посочи за АФП представител на разследването. Той заявил, че е предприел соловата си мисия да убие Осама, след като Господ му наредил да отмъсти за атаките от 11 септември 2001 г. Строителният работник казал, че Господ му се явил насън и му казал да замине за Пакистан и да търси водача на Ал Кайда.

  Читрал е разположен северно от племенните райони в Северозападен Пакистан – владение на пакистанските талибани, главно убежище на Ал Кайда и тилова база на афганистански талибани. Областта граничи с афганистанската провинция Нурестан, където според полицията Фокнър се опитал да проникне, отбелязва БТА.

  Никой в действителност не знае къде се крие Осама бин Ладен, но упорити слухове твърдят, че скривалището се намира някъде по пакистанско-афганистанската граница.

  Дарик радио

• Първата изненада на световното първенство по футбол в Южна Африка (FIFA World Cup 2010)

  Предлагаме ви видео от чудесния гол на Швейцария срещу сочените за фаворити футболисти на Испания (краен резултат 1:0):

  Цялата програма на първенството (оригинално направена) може да намерите тук – линк

  И малко настроение от официалното откриване:
  

• Завърши първият випуск осми клас на училище „Джон Атанасов”- 2002/2010

  Е Д И Н     Н Е Р А З Д Е Л Е Н     К Л А С

  Елена Липкова

  Когато преди осем години по идея на г-жа Б. Иванова, директор на у-ще „Д. Атанасов”, няколко колеги – съмишленици и ентусиасти, положихме основите на нашето училище, ние не подозирахме, че запълваме една огромна празнота в живота на бързо увеличаващата се емигрантска общност в Чикаго. Жаждата на българина за знания е пословична, а стремежът му да запази родния си език и да го предаде на децата си се оказа осъзната необходимост. С тези от тях, които ни повярваха и ни се довериха, изминахме дълъг път, за да се радваме днес на първия випуск осмокласници, които завършиха българското училище „Джон Атанасов” в Чикаго. Ади, Софи, Криси, Преслав, Тошко, Павел, който бе с нас до седми клас – това са първите ни ученици, които колежката Антоанета Дичева обгърна с любов и обучава с жар и вдъхновение.

  

  Съвсем спонтанно Ади сподели, че още помни уроците по родолюбие на г-жа Дичева, която продължава да се радва на тяхното внимание и уважение.
  Ади признава, че макар и родена в Америка, тя е и ще си остане българка. Раздвоението между двете страни Ади изрази в стих:
  „Не винаги ми върви по вода,
  Да се сетя на един език за дума една,
  и да не успея да се сетя за другата.
  Да бъда разкъсана на две –
  една част там – една част тук.
  Езикът ми два танца да танцува.
  Да постигна едно, а друго да рискувам.
  Характерът ми да е малко оттук и малко оттам,
  но бъдещето ми какво ще представлява – не знам!
  Съветваш ме прозореца към успеха да отворя
  и точно това аз ще сторя.
  Ще събера в едно културите ми две!
  Мислиш, че това е невъзможно –
  НЕ – НЕ Е !!!”
  Да посещаваш второ училище в почивния си ден след натоварена учебна седмица, е своеобразен подвиг. А за град като Чикаго, където разстоянията са огромни, подобно усилие буди възхищение и уважение. Ваня, която е вече ученичка в средно училище, се връща у дома само през почивните дни. Единият от тях тя отделя, за да учи в българското училище. „Аз искам да зная родния си език!“ – споделя Ваня. Уравновесена, отстояваща личното си мнение, тя е готова всяка литературна тема да превърне в стих, макар на моменти той да звучи по детски наивен:
  „Едно дете в България родено
  и от Родината си рано разделено.
  Всяка събота засмяно,
  на у-ще отива рано, рано.
  Езикът роден да научи,
  и в живота да сполучи.
  Пораснал е вече целият клас.
  Да знаете – това дете бях аз!”
  Всяка събота повече от 130 ученика прекрачват прага на у-ще “Джон Атанасов”, водени от желанието да знаят своя роден език и история. През изминалите осем години се създадоха трайни приятелства, всички идват на училище с радост и желание, защото са щастливи да бъдат заедно.
  За доброто настроение в класа най-голяма бе заслугата на Тошко. Лъчезарната му усмивка и весел характер разведряваха атмосферата в часовете. А каква е съкровената му мечта, той сподели без колебание.
  „Българското училище ми помага много, защото мога да общувам свободно с моите близки и приятели, когато през ваканциите се връщам в Родината. Ако зависеше от мен, аз бих останал в България, защото там се чувствам най-щастлив. Винаги се завръщам тук, изпълнен с тъга от раздялата, затова с нетърпение очаквам всяка следваща ваканция.”
  За Анжелика това бе третото училище, което посещава. С баща българин и майка полякиня, тя усърдно изучава и двата езика:
  „Много е хубаво да знаеш повече от един език. Сега вече говоря три езика: български, полски и английски. Това много ми помага в общуването с моите родители, както и когато съм в България или Полша. Езиците са богатство и затова с удоволствие отделям от свободното си време за да ги изучавам. Нашето училище “Джон Атанасов” в Чикаго е като една малка България.
  Ето какво най-силно мотивира и другите ни ученици:
  Криси: Аз посещавам това училище, за да науча езика на моите прадеди, както и историята и културата на моята Родина. Искам не само да се наричам българка, но и да се чувствам българка. Много съм щастлива, че всички ние имаме нещо, което ни свързва – нашия роден език.
  Стефан: Забавно и интересно минава времето за мен в българското училище. Тук намерих много приятели и успявам да поддържам родния език. Понякога в общуването си неволно преминаваме на английски, смесваме двата езика, но винаги се намира някой да ни напомни, че сме тук, за да говорим и учим български.
  Наистина, да говорят само на български език, е трудно за нашите ученици, които цяла седмица посещават американско училище. Още по-трудно е за тези, които са родени и израснали тук, в Америка. Софи – балерината в класа, също е родена в Чикаго.
  Всяка събота след репетиции тя идваше на училище и тихо се присъединяваше към занятията. Софи е с удивително интересна, прозорлива мисъл и винаги с удоволствие участваше в дискусиите по литература.
  „Много ми е трудно, защото не съм родена в България, не съм живяла там, не съм ходила на училище. Трудно ми да се изразявам на български, но когато ме питат каква съм, без колебание отговарям: Българка съм! Не съм американка!”
  През всичките тези години пред погледа ми израсна и се оформи едно ново поколение българи – високоотговорни, мотивирани, упорити и целеустремени. Те носят самочувствието на граждани на света и знаят, че усилията им ще бъдат възнаградени. За тях завръщането в България не е утопия, а реална възможност. Връзката с родината е жива, ваканциите с приятелите и близките са най-щастливото време, а носталгията след завръщането в Америка всеки преживява по своему. Паола я чувства най-осезателно, защото нейното емигрантство бе разкъсано от една учебна година, прекарана в родния Сливен.
  „Носталгията – не знам откъде произхожда тази дума, но знам, че сърцето от нея боли. Носталгията по нещо далечно в пространството… спомен някакъв, който те кара да мислиш не за деня, в който ежедневието те е потопило, а да мислиш за онова, което го няма.Носталгия по родния дом, носталгия, която всеки път, когато говоря с баба и дядо, ме кара да искам да полетя за България.Носталгия по всичко онова скъпо и безкрайно мило, останало в миналото и мечта за бъдещето.”
  Откровенията на Преслав и Ади са не по-малко вълнуващи и затрогващи:
  Преслав: „Един ден в бащината къща да се върнеш,
  да те попитат, да отвърнеш:
  Къде е по-добре?
  Тука или там?
  Имате ли си в Америка море?
  Аз ще кажа: и тук, и там!
  Вървя по тротоара сам,
  и светът прекрасен
  цял в сърцето ми е сбран.
  Искам да се върна в бащината къща!
  Да отида там и да се не връщам!”
  Ади: „За много хора думата Родина означава мястото, където си роден и където си преживял най-изключителните мигове от живота си. Аз съм родена в Америка, но чувствам България като моя истинска родина. Там се намират всичките ми роднини и приятели. Живея в Америка, но съм и ще си остана българка.
  На всички мои приятели и съученици, с които съм прекарала толкова щастливи мигове в това училище, желая много успехи и щастие. Ще ми липсвате!
  Преслав: „Изпращам ви всички с надеждата да се видим отново. Ако това не се случи, искам да знаете, че винаги ще бъдете част от моите спомени.”
  Паола: „Приятели, нека животът ви да бъде пълен с приключения и неповторими преживявания!”
  Криси: ”Бих искала да благодаря на моите великолепни учители, защото те ме научиха на моя роден език и култура. Искам само да ви кажа колко съм щастлива и благодарна, че вие бяхте мои учители!

  И ние ви благодарим, скъпи приятели! Запазете младежкия си порив и дръзновение, и никога не забравяйте, че сте потомци на горд и свободолюбив народ!
  Специално за вас е и поздравът на госпожа Боянка Иванова: „Нека знанието на българския език ви направи уникални в днешния глобален свят, по-свободни в избора си на място за реализация и по-силни с принадлежността си към две култури и два езика.”
  Очакваме ви отново следващата учебна година!

  Филмът за нашите осмокласници: „ Едно средище на българщината в Чикаго”, направен със съдействието на Мария Илиева (mutzunabg):

  
  Поздрав от първия випуск осми клас в Чикаго!

  Eurochicago.com

• Държавния департамент на САЩ: България без големи успехи в борбата с трафика на хора

  Държавният департамент на САЩ публикува десетия си годишен доклад за трафика на хора. България остава в групата на държавите, които не покриват минималните стандарти за борба с трафика.

  Автор: Соня Каникова, САЩ (Дойче Веле)

  Десетият годишен доклад на Държавния департамент за трафика на хора в света беше представен вчера от държавния секретар Хилари Клинтън. Докладът съдържа оценки за 177 държави. За първи път сред тях са и САЩ. Въпреки, че са една от държавите, които полагат най-големи усилия за спиране на трафика на хора, САЩ също имат сериозни проблеми свързани с престъпната търговия.
  Според доклада над 12 милиона души в света страдат от последиците на трафика на хора, а над 700 хиляди годишно са новите жертви на тази форма на модерно робство. „Зад тези статистики се крият страданията на реални човешки същества, подложени на тази най-страшна форма на експлоатация”, каза в речта си Хилари Клинтън. „Този доклад е каталог на трагедии, които светът не може да продължи да приема”, заяви държавният секретар на САЩ.
  Клинтън отбеляза, че една от новите тенденции в престъпния трафик е все повече хора да бъдат трудово ескплоатирани.
  Напредъкът на отделните държави в борбата срещу незаконната търговия с хора остава неравномерен. Само 30 държави от 177 оценени са в първа група, на държавите, които покриват напълно критериите за борба с трафика на хора.

  България изостава след другите членки на ЕС

  „Правителството на България не се съобразява напълно с минималните стандарти за елиминиране на трафика на хора, но прави значителни усилия в тази посока”, казва се в доклада на Държавния департамент. Това оставя България във втората от три възможни категории.

  Както в почти всички други международни доклади, страната отново не успява да се класира в една и съща група с останалите държави-членки на ЕС. Вместо това, заедно с Румъния, България се нарежда до Косово, Сърбия, Албания и Македония. Дори Босна и Хърватия вече имат достатъчно успехи и съответно са в първата група. България никога не е напускала тази втора група през 10-те години на съществуване на доклада за трафика на хора.

  Страната остава преди всичко източник на хора за трафик. Тя е и транзитна държава, а в редки случаи е и дестинация за търговията на хора. В България има вътрешен трафик, посочва се в доклада на Държавния департамент. Жертви стават най-вече жени и деца, които са подлагани на сексуална или трудова експлоатация. Главните западноевропейски държави, които приемат трафик на хора от България за сексуална експлоатация са Холандия, Белгия, Франция, Австрия, но и много други. Трудова ескплоатация на български жертви има най-вече в Гърция, Италия, Испания и Великобритания. Около 15 процента от жертвите са от ромски произход.

  Осъдените трафиканти да си излежават присъдите

  В доклада на Държавния департамент се отчитата значителните усилия на българското правителство за борба с престъпната дейност. Споменават се промени в Наказателния кодекс, с които се увеличават наказанията за участие в трафик на хора, както и усилията за разследване на участие на държавни служители.

  Държавният департамент препоръчва България да продължи усилията за съдебно преследване на държавни служители, замесени в човешки трафик, както и на самите трафиканти. В доклада се препоръчва също осъдените трафиканти действително да излежат наказанията си в затвора. Прави се забележка България да не стига до ситуации, в които вместо трафиканти жертви на трафик биват съдени за престъпления, пряко произтичащи от тяхната ситуация – миналата година в България е имало 2 такива случая. Отправена е и препоръка България да положи специални усилия за прекратяване на педофилския сексуален туризъм в страната.

  Източник: www.dw-world.de

• <<
• 1
...
• 377
• 378
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
• 385
• 386
• 387
...
• 415
• >>