Всички авторски страници

Авторски

• Писмо на българския редактор на Еврочикаго до Райна Манджукова
  Уважаемa г-жо МАНДЖУКОВА,

  От името на редакцията на българския медиен портал www.Eurochicago.com  искам да ви благодаря за отзивчивостта и за съдействието ви при съвместната ни дейност, през наистина краткото време, през което заемахте поста Председател на ДАБЧ.

  Читателите от Чикаго, които ни се обадиха и ни писаха считат, че вие вложихте много сили и старание да се укрепи значението на диаспората, на българите зад граница.

  Ето защо от наше име и от името на читателите ни, ние ви благодарим за свършеното и се надяваме, че където и да сте, ще продължим да работим съвместно по стартирали и бъдещи проекти.

  С уважение,

  Петър Стаматов – българският редактор на Еврочикаго.ком

  26.05.2010 г.
• 10/05/27
• България: елитът остава зад граница

  Къде и защо заминаха българите

  Проучване на тема “Миграция и вътрешна сигурност” на Центъра за изследване на демокрацията с автор Денислава Симеонова сочи, че след 1989 г. 65% от българите, завършили университет, напускат страната. Наред с безработицата и ниския жизнен стандарт се очертава и един нов мотив за емиграция – повишената престъпност.

  Първата голяма мигрантска вълна от България се насочва към САЩ и Канада. САЩ остават и до днес предпочитана дестинация за висококвалифицирани специалисти и млади български семейства. Лесната интеграция, възможностите за реализация и високото заплащане СА основните предимства на САЩ. Западноевропейските общества се оказват не така гостоприемни. Но Западна Европа привлича с лесно достъпното образование, с по-добрите доходи в сравнение с българските, както и с географската близост до България.

  Резултатите от всички проучвания на миграционните процеси от последните години сочат, че 1/3 от желаещите да напуснат България са на възраст между 20 и 29 години. Търсенето на работа доминира като мотив за емиграция, за разлика от началото на прехода, когато водещ е бил романтичният мотив. Нагласите на младите българи вече са твърде икономизирани – парите са универсалният израз на успех.

  Германия – най-предпочитана за живот и работа

  Най-голяма част от българите, избрали за място за живеене страна от ЕС, се насочва към Германия – около 23%. Според изследването на магистъра по международни отношения Денислава Симеонова, младите българи избират Германия и Австрия заради сравнително евтиното висше образование и възможността успоредно с ученето да работят. Половината от българските студенти там желаят да останат да живеят и работят в Германия.

  Тази седмица от германската Статистическа служба съобщиха, че имигрантите от България са пети по численост, след поляците, румънците, американците и турците. През 2006 г. в Германия са се установили 7 500 души от България. За 2009 г. броят на „новите” българи е 29 000.

  Как Европа гледа днес на българите?

  Германия, Австрия, Италия и Гърция имат като цяло гъвкава политика за привличане на икономически имигранти и за легализиране на незаконно пребиваващите. За разлика от Белгия и Холандия, които запазват негативното обществено отношение спрямо българите. Между 2001 и 2002 г. двете страни дори заплашваха България с връщане на визовите ограничения. Но противно на очакванията, че източноевропейците ще „залеят“ Западна Европа, 2/3 от имигрантите в ЕС днес са мюсюлмани.

  Автор: Антоанета Ненкова
  Източник: Дойчевеле

• Лъжливият всезнайко

  Все повече хора търсят научна информация не в енциклопедиите и книгите, а в „Гугъл“. Според ново изследване обаче отговорите на мегатърсачката невинаги са верни

  Събирането на информация в интернет става чрез търсачките и едва ли има нужда да споменаваме коя е най-голямата и най-използваната от тях – мегатърсачката „Гугъл“ (Google).

  Отговорите на този „всезнайко“ могат обаче да бъдат подвеждащи, тъй като отклоняват търсенето в неподозирана, а и неправилна посока, казват учени от Висконсинския университет, цитирани от „Дойче веле“.

  Те са автори на съвсем ново изследване, което анализира Гугъл като главен инструмент за събиране на научна информация в интернет.

  Заключенията на учените са, че системата, по която Гугъл „отговаря“ на търсенията, позволява на юзъра достъп само до една част от съществуващата по дадена тема информация, като много често тази информация бива представяна под определен ъгъл.

  Гугъл избира какво да прочетем

  В интернет вече има много полезна и ценна информация, но проблемът е, че Гугъл определя какво виждаме, казва Дитрам Шойфел, един от авторите на изследването.

  Ученият пояснява, че чрез препоръките (Google Suggest), които ни подхвърля, търсачката безотказно ни насочва встрани от най-точната информация, като ни отвежда към най-популярната.

  Изследването дава за пример отговорите на Гугъл по ключовата дума „нанотехнологии“.

  В този конкретен случай търсачката отвежда до съдържание, от което не може да се научи нищо за самите технологии. Препоръките и класирането на съответните показани страници са зависели от „популярността“ на дискусиите по тази тема, което пък се променяло на всеки няколко месеца.

  Същото се случва с търсенията по почти всяка научна тема, казват авторите на изследването. Те са категорични: на резултатите не може да се разчита!

  Стесняването на перспективата само до най-популярните резултати насочва избора на информацията и оказва сериозно влияние върху знанията и мисленето на потребителя, предупреждават американските учени.

  Който търси, намира?

  Резултатите от това изследване са неприятни за „Гугъл“. Говорителят на корпорацията Джейк Хубърт реагира с изявлението, че когато препоръчва връзки и подрежда резултатите, „Гугъл“ се ръководи „единствено от обективни критерии“.

  И действително, конспирация няма, няма и човешка намеса: тези „обективни критерии“ са изведени от търсещия алгоритъм на „Гугъл“, който ги определя, грубо казано, според броя на кликовете.

  В крайна сметка „Гугъл“ е замислен като машина за търсене, която сортира резултатите според популярността на даден сайт, а не според качеството на предлаганата информация.

  Да не забравяме, че дори според шефа на „Гугъл“ Ерик Шмит корпорацията е свързана преди всичко с рекламната индустрия. Така че „Гугъл“ знае отговора на всеки зададен въпрос, но не дава гаранция, че този отговор ще е валиден и утре.

  Под въпрос е също дали отговорът е изобщо верен. Дали е заслуга на търсачката и появилото се наскоро в американската преса твърдение, че в България се говори „кирилски“ език…?

  Колко са дезинформираните?

  64% от всички заявки за търсене в интернет минават през „Гугъл“ – става дума за над 1 млрд. заявки на ден.

  В САЩ 77% от потребителите използват интернет като главен източник за търсене на научна информация, като повечето от тях прибягват до услугите на „Гугъл“.

  Мегатърсачката доминира и в световен план – само 16,3% от търсенията минават през „Яху“ (Yahoo).

  Соня Каникова, „Дойче веле“

• Отстраниха Райна Манджукова от поста преседател на Агенцията за българите в чужбина. Защо?

  Критика към управлението коства поста на шефа на агенцията за българите в чужбина

  Нелоялно отношение към държавата е причината председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова да бъде отстранена от поста, заяви пред Дарик министърът без портфейл Божидар Димитров, отговарящ за българите зад граница. Той отказа повече коментар, защото „спецификата на работата“ не позволявала това.

  Пред Дарик Манджукова отрече обвинението. По думите й причината за отстраняването е посещение в Чехия между 21 и 23 май, в което участвала и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. При срещи с българи, Манджукова си позволила на два пъти да отправи критика към правителството с думите, че „не можем да им бъдем полезни, защото липсва координация между държавните институции“.

  „Имах неблагоразумието да повярвам, че има демокрация. Ако това, което съм казала в Чехия може да бъде изтълкувано като неуважение към държавата, тогава бих приела, но аз не мисля, че това е неуважение към държавата. Г-жа Цачева още там ми каза, че това ще бъде отнесено до най-високо ниво. Другото, което ми каза е, че „тъй като се оплаквате, че никой не ви чува, ще бъдете чута от най-високо място“. Това за съжаление не се изпълни, защото все пак бих искала някой да ме чуе, тези, които ме отстраниха“, коментира Манджукова.

  Източник: Дарикнюз

• ИЗКУСТВЕНО СЪЗДАДЕН ЖИВОТ?

  Prof. Ivan Kanev, University of Nebraska – Lincoln, USA

  (към „Българският ДНК проект”, дискутиран на „Български дни в Чикаго – пролет 2010”)

  John Craig Venter, който заедно с Francis Collins стана известен през 2000 година с проекта по картирането на генома на човека пусна на 20 май, 2010 година статия, в която съобщава, че е конструирал, синтезирал и сглобил нова синтетична клетка, в която структурите и функциите се управляват от изкуствено сглобена хромозома, в която вместо истинските и гени са монтирани дигитални записи на тяхните секвенции. Тази клетка функционирала и се репликирала нормално.
  Опонентите му го критикуват яростно и обвиняват, че той си играе на Бог и създава нови форми на изкуствен живот, което е неморално и чиито последици са неизвестни и крият огромни опасности.
  Привържениците му го величаят и смятат, че той прекроява едновременно хилядолетните философии и доктрини за произхода и еволюцията на живота и в църковните догми и писания и в научните трудове и теории.
  Спорът около тази негова публикация се очертава да е тежък и дълъг. Той вече раздели Craig Venter от Francis Collins и ги направи учени от две различни школи с две принципно различни визии и философии за произхода и еволюцията не само на гените от двойната спирала на ДНК но и на живота, като цяло.
  Francis Collins, който е директор на държавна организация-The National Institute of Health се придържа към официалните визии на правителството и църквата и дори написа и публикува през 2006 година монография със заглавиe “The Language of God”. В нея той развива тезата, че генетичния код на живота е толкова съвършен и опростен, че само Бог би могъл с четири аминокиселини да сътвори всичките форми на живот в животинското и растителното царство. За тази му теза лично папата-Бенедикт XVI го предложил и той е избран за член на The Pontical Academy of Science.
  John Craig Venter е независим от държавата и църквата. Той сам си набавя парите и с тях е построил до сега три научни звена за работа с генома. Те са Celebra Genomics, The Institute for Genomic Research и институт с неговото име-John Craig Venter Institute с два екипа-единият работи в Калифорния, другият е в Ню Йорк. Учени от тези институти вече прокарват идеята, че произхода на живота и неговата еволюция не протичат стъпка по стъпка, като се смяташе до сега, а се развиват на тласъци и скокове чрез внезапни и бързи промени в които секвенции от генома на по-низши организми, които паразитират в по-висши организми се вкарват и записват в гените им и предизвикват промени.

• Защо Алеко не е „Нещастника“?

  Иво Инджев – http://ivo.bg/

  Както обикновено реката от думи за думите и буквите се лее в България неудържимо на празника на писмеността. Решавам да отделя капка от нея. Насред пълноводието вадя микроскопа за непретенциозна дисекция на тема : “ Как буквите ни спасиха от емиграция”.

  Звучи като заглавие на доклад или на ученическо есе. Но си е буквално така: буквите спасиха мнозина от нас от съдбата на емигранта. Просто ни попречиха да бъдем “умни”. Нали се твърди, че умните българи отдавна са избягали в чужбина. Така ние, които работим с българските букви, си останахме по призвание “глупави”.

  Не се наемам да кажа колко сме. Но сами преценете: учители, писатели, библиотекари, журналисти ( с извинение), редактори, коректори, актьори. Не просто хора на словото, а именно на българското слово. Всички сме “закрепостени” тук защото българският език е нашето “средство за производство”. За огромната част от нас е невъзможно да правим в чужбина същото, което с дългогодишни усилия сме постигнали тук.

  За начинаещите може и да има шанс да се преквалифицират и да се преборят с конкуренцията в чужбина, но и за тях е доста вероятно да трябва да се откажат от “езиковото състезание”, т.е. да изберат поприще, което не изисква да си по – добрия сред равните в боравенето с езика. Този подвиг се отдава на малцина, на единици сред хилядите емигранти. А какво да правим ние, които не искаме просто така да захвърлим натрупания багаж – хубав или лош, но наш, събиран с годни?

  Министърът без портфейл Божидар Димитров твърди, че извън България живеят 4 милиона българи. Някои от тях са там от поколения Поради това не попадат автоматично и вкупом в категорията на умните от новата вълна, още повече, че мнозина от тях не са прокопсали кой знае колко в не особено богатите земи на Молдова, Украйна и други подобни. Но и да изключим потомствените емигранти от задължението да са умни по презумпция, пак ще остане някой милион от въпросните 4 милиона. Дай Боже! Защото един милион гарантирано умни българи би сбъднал мечтата за Велика България, където и да се намира тя чрез своите чеда. Така ли е обаче?

  Емигрирането и изобщо мигрирането е част от древния ни нагон, стар като Стария завет, че и повече. Човек по природа е откривател и го прави с мисъл, целенасочено, което прави хората различни от прелетните птици. В този смисъл, макар и малко черногледо на пръв поглед, може да се каже, че недоволството е двигател на прогреса. Така сме се разселили по земното кълбо – не от единия авантюризъм, а едновременно тласкани от порива на любопитството и от принудата на бита в търсене на новото.

  Оспорвам баналната мъдрост “ по – добре пръв на село, отколкото последен в града”, но не съвсем. Жилавостта на баналностите, които иначе трябва да бъдат подлагани периодично на съмнение, е в това, че са издържали проверката на времето. Има ли нещо по – банално от силата на любовта например? Но в крайна сметка, ако има място за малко ведрина в тази депресираща за мнозина тема, то би трябвало да е в осъзнаването на факта, че имаме шанса да живеем във време, когато личният избор е по – важен от хегемонията на държавата.

  Делението между нас не минава по ръба на пропастта между “умни” и “глупави”, в зависимост от местоживеенето, а е свързано с много обстоятелства, включително и с нагласата за това какво е щастието. Както знаем, често умните и богатите са доста по – нещастни от бедните и не особено интелигентните. Ще спра дотук, за да не се оплета в нравоучения като един глупак.

  Но , за да не кажете, че не съм защитил ясна позиция, ще се осмеля да вметна: все пак ми се вижда по – добре да съм щастлив глупак, отколкото нещастен умник. Иначе Алеко, един несъмнен талант, щеше да се подписва с “ Нещастника”.

• СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В USA И ПО СВЕТА УЧРЕДЕН В ЧИКАГО

  ВАЖНО КУЛТУРНО СЪБИТИЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В САЩ И ПО СВЕТА!

  БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ЗАД ГРАНИЦА Е ЖИВА И ЖИЗНЕНА!

  СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В USA И ПО СВЕТА  УЧРЕДЕН В ЧИКАГО

  В дните на най-светлият празник на българската писменост и култура,Св.Св. КИРИЛ И МЕТОДИИ, в столицата на българите в Америка, Чикаго,бе учреден и регистриран по законите на щата Илинойс,първият зад граница СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА.С това Чикаго се превръща в една културна столица на българите извън България.Учудващо е или по-скоро не е за чудо,че в САЩ,Европа,Австралия и навсякъде по света,където живеят българи има от тях хора надарени с богатството на СЛОВОТО БЪЛГАРСКО,с чувствително перо,остро,но и преливащо от любов към род и Родина.И не е за чудо,защото само допреди двадесетина години писаното слово в обичната ни страна бе „Сладко и опасно…“,бе само за „избрани“ и „верни“,пишещите машини бяха прд строг контрол от Службите,а незаконното разпространение на писано слово поднадлежеше на наказание по същия член на Наказателният кодекс,както и незаконното носене и притежание на оръжие.Защо ли и днес в обичното ни Отечество се прокрадват мисли,че имената на собствениците на издания и медии не трябва да са анонимни?!!! Защото всички познаваме силата на думите ОБИЧАМ и МРАЗЯ.Силата на дивите думи и питомните думи.Злите думи и добрите думи.Но знаем и приказката за дърваря с брадвата,мечката и лошата дума.“Дума дупка не прави – но тежко му който удари“И още:“Блага дума – железни врати отваря“ Защото словото е семе: ако семето е добро – ражда най-вкусните плодове.Но лошо ли е – никнат бурени…
  Учудващо бе и това,че от юли 2009г.по инициатива на ревностната родолюбка г-жа Юлия Данчева в едно кафене,собственост на сърби в Чикаго започнаха да се събират хора пишещи и хора четящи – петимни за българско слово и любопитни към неговите автори.Тия месечни литературни четения продължават и до днес.Те са ярък показател,че писаното бългаско слово,милите на сърцата ни нашенски думи сред емигрантският ни чуждоезичен свят е живо и жизнеутвърждаващо.Те са необходимата доза антиносталгин за неизлечимата носталгия на емигранта,чието сърце често и в бурни пристъпи плаче за дома от където идва.За кривата круша на село, за смока в шипока,за красивата,ненагледна гледка към Витоша,Пирин,Рила и Родопа.На тези сбирки ,постоянни посетители и гости са увърдени имена на писаното слово,с ярък творчески талант поети , белетристи и публицисти като Симеон Гаспаров,Климент Величков,Георги Витанов Богат,д-р Севделин Панев,Илия Консулов,Снежана Галчева,Николета Кравченко,Дик Дерек,Калина Томова,Маргарита Иванова,Минчо Минчев,Елена Димитров – поетесата бард,Стайка Должева,Елена Калева и много други.Този неформален литературен клуб наречен по-късно “ Българско слово“ бе ярък показател за необходимостта от създаването на „СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА“,като обединител,творческа лаборатория,издателска и преводаческа подкрепа на писателите емигранти.Но устава и приамбюла на това творческо обединение говорят,че в него могат да членуват не само емигранти по света,но и писатели от Родината ни България.Нима и днес ,20 год.след демократичните промени в Отечеството ни не е валидна крилатата фраза“ България – страната на убитите поети“?!Или „Пророк в селото си не е пророк“ Или закона на еднооките силни „Избоди на двуокия едното око и той да стане като нас“
  Но какво значи писател емигрант!Ако се надникне в историята на българската литература и слепият ще види,че най-знаковите,най-свидните литературни произведения на титаните на българската литература са писани далеч от Родина. Иван Вазов – „Под игото“,“Немили – недраги“ Одеса,Русия.Христо Ботев – Браила,Румъния.Любен Каравелов – Румъния,Георги Раковски – Сърбия,Петко Рачов Славейков – Цариград,д-р Петър Берон – Париж,Добри Чинтулов,Стоян Михайловски,Добри Войников,Йордан Джинот,Братя Миладинови,Григор Пърличев и кого ли още не.Даже Кирил и Методии са съчинили буквите на които пишем в чужбина,а и Паисии Хилендарски – също.Съществува мнение,че тия български писатели също би трябвало да бъдат включени като почетни членове на един такъв писателски съюз или те да бъдат негови птарони,защото сигурно е,че тяхната любов към Отечеството,тяхната носталгия е била главния двигател за написването на нетленните им,вечни книги на България.

  УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА
  ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ – главен секретар
  СИМЕОН ГАСПАРОВ – зам.председател
  ГЕОРГИ ВИТАНОВ БОГАТ – председател
  секретари:
  КАЛИНА ТОМОВА,
  НИКОЛЕТА КРАВЧЕНКО

  “ Написаната дума
  кават,вече мъртва е…
  А според мен,
  тя почва да живее
  от този ден.“

  Емили Дикинсън

  –––––––––-

  Наскоро в пощенската кутия на чикагското ми жилище получих пожълтял лист,откъснат от
  бележник,адресирана до СБП -София,ул.“Ангел Кънчев“№5 със следния текст:
  “ Братя мои, български писатели!
  Аз ви помня! Помня стиховете на даровитите
  и „стиховете“ на бездарните,които бяха по-много.
  На изуст знам разказите ви – хубавите,звучни
  разкази на даровитите и скудоумията на бездарните.
  Аз дойдох и като дете с цвете в ръка,носех
  моите стихове да ги видите и оцените,
  но вие ме погледнахте,извърнахте очите си
  и не ме познахте,че съм един от вас.
  Още се питам ЗАЩО?!“

  Текста не е подписан.Моля автора на тези редове,който явно живее в Чикаго
  да се свърже с мен на следния имейл адрес: [email protected]
  Георги Витанов БОГАТ

• Какво е да бъдеш издател на българска поезия в САЩ?

  Интервю на Даниела Горчева с Людмила Попова – Уайтман, издател и преводач на българска поезия

  Вие не само да превеждате българска поезия, но и издавате стихосбирките – и то на двата езика – на български и на английски. Какво е да бъдеш издател на българска поезия в САЩ?

  Приключение. Идеята дойде от Блага Димитрова. Една немска преводачка имаше издателство, което публикуваше книгите й в Германия. Печатането беше в България, чрез издателството на поета Ангел Боянов – „AngoBoy”, който като мене беше започнал без опит, но с много ентусиазъм. Появата на такива издателства разби монопола. Знаем, че имаше прекрасни български писатели, които в продължение на много години чакаха благоволението на апаратчиците в “Съюза на писателите”, доминиран от агенти на Държавна сигурност (ДС) да им разрешат да издадат книгите си. И след като Блага ме свърза с Анго Боянов, аз се прибрах в Принстън, отворих библията на американските издатели „The Chicago Manual of Style” и следвайки указанията им, приготвих за печатане ръкописите на «Вик на едно бившо куче» на Константин Павлов и на «Забранено море» на Блага Димитрова. И двете книги (Cry of a Former Dog и Forbidden Sea) излязоха най-напред само с английския текст. За корицата на Блага избрах един акварел, рисуван от моята редакторка, Лоис Харод, а корицата на Коста Павлов сама си я измислих. Тук ще спомена, че учени в рода ми няма, но затова пък има художници: един иконописец от Тресонче (Македония – бел. ред.) и баща ми — архитект и художник на акварели. Какво щастие бе да държа в ръцете си книги създадени от мене! И така започна. Следващите ми книги вече бяха двуезични, което ги направи интересни и за българските читатели, особено като се има предвид, че с изключение на „Забранено море”, това са нови книги — те не бяха издавани преди това на български, не и в този подбор на стихотворенията.

  Разкажете за себе си?

  Аз съм физик по образование, но започнах да превеждам в университета — моят пръв превод беше от френски, за изпита трябваше да преведем цяла книга. Аз преведох Анатол Франс. После заедно с първия ми съпруг Иван Тодоров* преведох от руски книга на Айнщайн. Голям професионален превод беше преводът на книгата на Боголюбов от руски на английски и книгата все още се продава. Този превод бе направен заедно със Стив Фулинг.
  Преди повече от 30 години (как лети времето!) започнах да превеждам Блага Димитрова. Ръкописа на «До утре» го пазя още. Трябва да кажа, че имаше нужда от много малко промени преди да го включа в «Scars». Първото стихотворение на Коста Павлов, което преведох бе знаменитото «Капричио за Гоя». Исках приятелите ми, на които го четох, да почувстват какво е да се живее без свобода.
  Една от причините, че работата ми провървя беше, че имаше с кого да споделям преводите: става дума за една група поети от Ню Джерси, които се събират всеки вторник да си четат новите стихотворения. След прочитането всеки от присъствуващите казва мнението си за прочетеното и критиката често е много полезна. Трябва да кажа, че втората (или третата ми професия — освен като физичка във Дубна на големия ускорител, аз работих и като библиотекарка) ми достави може би най-голямото удоволствие. Освен това тя ме срещна и сприятели с нашите най-големи поети.

  Превели сте и сте издали Блага Димитрова, Константин Павлов, Данила Стоянова, Александър Шурбанов и Едвин Сугарев. Защо точно тях?

  Това са поетите, които са ми говорили най-много.

  С какви мъчнотии се сблъсквахте при превода от български на английски?

  Първата е словоредът и модерната тенденция в Щатите да се избягват инверсии, които много от нашите поети използват. Що се отнася до словореда — английският има много твърди правила, с които мисля, че говорителите на английски са родени. Следващата разлика са глаголите — българският език е много богат на глаголи, особено глаголи с приставки, които менят смисъла и нямат еквивалент на английски. Блага Димитрова, която си играе с езика, употребява, например, много глаголи и съществителни с представките «без» («безбурие», «безветрие»), «до», («доузрея») и т.н. Ясно е, че всеки нов писател създава своите трудности, но понеже превеждах в течение на години един поет, свиквах с езика и проблемите. Едвин Сугарев, от по-младите поети, има най-богат език. Той е поетът, който най-много е работил над стила и езика си. И във известен смисъл, той беше най-труден за превеждане. В последната му поема „Аляска” синтаксисът му е изключително нов, много интересен.

  А кои са любимите ви поети?

  От българските — тези, които съм превеждала и разбира се — Ботев, Яворов, Димчо Дебелянов… От английските — Йейтс, Елиът, Хийни…

  Вие сте член на асоциацията на преводачите от САЩ и Канада. Веднъж годишно тези преводачи се събират, за да представят новите си преводи, канят и авторите, които са превели. Разкажете за тези сбирки?

  Аз съм член на АЛТА (Съюза на преводачите на художествена литература). Конгресите на АЛТА всяка година са на различно място: от Лас Вегас, Невада до Пасадина, Калифорния през 2009. Изнасят се интересни лекции, има дискусии и четене на поезия. Когато поетът, който е преведен присъствува, четенето е на два езика: първо поетът чете оригинала, после, преводача – преводите си. Едвин Сугарев взе участие в конференцията през 2006, която беше в Монреал, Канада. И четенето мина с голям успех. Когато приключихме четенето на стихотворението «Теология», публиката стана на крака, ръкопляскайки!

  Върху какво работите в момента?

  Истината е, че в последните няколко години съм запуснала преводачеството — съпругът ми страда от Алцхаймер и рак и доста време минава в грижи за него. Сега успях да организирам по-добре нещата и в момента имам една готова стихосбирка на Едвин Сугарев — «Калейдоскоп». Корицата е готова и може да се види на моя сайт (www. ivypressprinceton.com), и текстът също е почти готов, макар че кога ли нещо е готово, ако се стремим към това нещата да бъдат перфектни? Но да се надяваме, че през пролетта книгата ще излезе. И че аз отново ще имам време и вдъхновение за преводи на поезия.

  Как посрещат американските читатели книгите с българска поезия, които издавате?

  С интерес. Правила съм много четения. И книгите са рецензирани без мое участие, по инициатива на хора, които са ги чели. Една от дългите рецензии излезе в едно голямо списание за критика – Parnassus, също и в the Bloombsbury Review, Slavic and East European Journal и т.н.

  *Иван Тодоров е известен физик, брат на писателя и литературоведа Цветан Тодоров, който живее във Франция и е един от най-превежданите автори в света

  PS Бел. ред. Двуезичните издания може да купите оттук:

  http://www.ivypressprinceton.com/home.html

• СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

  ДУХОВНИ УЧИТЕЛИ И ПОКРОВИТЕЛИ НА ХРИСТИЯНСКА ЕВРОПА

  Автор: Пламен Павлов

  “Който смята България за някаква нова държава (…), който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (…) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите…”
  Тези думи са казани преди четири десетилетия от известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от многото европейски учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Основите на тази християнска, славянска като език, старобългарска като генезис цивилизация са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.).
  Братята Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) – вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща – четем в Пространното житие на Методий – те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)…” Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация. Споровете за произхода на Светите братя, заредени с много страсти през ХІХ и ХХ в., надали ще стихнат скоро. В българската традиция още от Средните векове Кирил и Методий се възприемат категорично като “свои”. Тази “българизация” по правило събужда своеобразна ревност в други страни – Гърция, Русия, Чехия, Сърбия и т.н., та чак до комичните опити за съвременната македонистка пропаганда да ги представия като “македонци”…
  В политически план Солунските братя без съмнение са били “ромеи” (“римляни”, византийци), поданици на византийския (източноримския) император. Матерният им език обаче е бил “славянски”. И тъй като абстрактен “славянски език” не съществува нито през ІХ в., нито по-късно, става дума за широко засвидетелствания в района на Солун старобългарски език. Присъствието на български славяни, заселили се през VІ-VІІ в. в Мизия, Тракия и Македония, в района на Солун в онази епоха е твърде значимо. Византийския император и интелектуалец Константин VІІ Багренородни отбелязва: “Пославянчи се цяла Елада…. В Житието на Константин-Кирил се подчертава, че жителите на Солун “… говорят чисто славянски”…
  През VІІ-Х в. в елита на империята навлизат личности и цели фамилии от българо-славянски произход: патриарх Никита (средата на VІІІ в.), въстаническия водач Тома Славянина, дворцовият сановник Василица (началото на Х в.), знатните родове Глава, Врана, Радини и др. От друга страна, Византия следва прагматичната линия нейните дипломати и мисионери в различни страни да са хора със същия етническия произход или лица от смесени бракове, близки по език и манталитет на съответните народи. Случаят с братята Константин-Кирил и Методий се вписва напълно в тази вековна византийска практика.
  Методий е роден около 815 г., дванадесет години преди Константин. Той получава образование в Солун, прави военна кариера и е назначен от императора за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия – най-вероятно племето смоляни в Родопите. Този факт потвърждава българо-славянското потекло на братята, както и връзките на тяхното семейство с императорския двор. На младини Методий е красив и представителен мъж, който е имал семейство и деца. След десет години служба, станал по неволя свидетел “…. на много смутове и престъпления в този живот…”, той се оттегля в манастир. Допуска се, че това е станало по политически причини. Бъдещият апостол се заема “… усърдно с книгите”. Със своите интелектуални и морални достойства Методий придобива авторитет, като му е предлаган сан на митрополит (архиепископ). Той отказва, а по-късно става игумен на известния манастир “Полихрон” в Мала Азия.
  Константин е седмото, най-малко дете на Лъв и Мария. Роден е през 827 г., учи в родния Солун, където “… от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, а всички му се удивляваха…” По височайша воля постъпва в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол – единственият университет в тогавашна Европа. Като ученик на прочутите в онази епоха Лъв Математик и Фотий, Константин изучава “… граматиката, Омир и геометрията (…), диалектиката и всички философски науки, реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства…” След завършването на това елитарно образование е преподавател в Магнаурската школа и библиотекар („пазител на свещените книги“) на патриаршеския храм „Св. София“. Константин отказва предложенията за държавна кариера, предпочитайки интелектуалните занимания.
  Правителството на империята използва младия теолог, философ и филолог в дипломатически мисии при арабите и хазарите. В хода им той участва в религиозни и научни диспути, в които надделява над своите ислямски и юдейски опоненти. Във втората мисия участва и Методий. След 851 г. Константин се оттегля в манастира на Методий и се посвещава на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. Според житийния разказ задачата е поставена от император Михаил ІІІ и неговите съветници. Византия се стреми да приобщи българските славяни на своя територия, както и да разполага с духовно влияние в България, руските земи и целия славянски свят. Усилията на Константин и Методий, независимо дали са инициатива на императора, на църквата или тяхна собствена идея, са в съзвучие с политиката на Византия. Дълбоко погрешно е обаче Светите братя да бъдат схващани като изпълнители на “политическа поръчка”. Над всичко стои тяхната убеденост в силата на Христовото учение, осъзнатата им воля да се трудят за “спасението на славянския род”, с когото са свързани по рождение.
  През 855 г. Константин създава т.нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. Вероятно именно тази азбука първоначално е наричана “кирилица” – “азбуката на св. Кирил”. Така понятието “кирилица” става синоним на “азбука”, поради което по-късната българска графична система “отнема” името… Днешната кирилица е регистрирана за първи път в старобългарски надпис от 921/922 г. и се утвърждава най-вече по линия на българската царска канцелария в столиците Велики Преслав и Охрид. Впрочем в българските земи векове по-рано е създадена още една азбука – старогерманската на епископ Вулфила (310-383), предназначена за заселилите в Мизия готи. Подобно на Кирил и Методий, през 369 г. в Никополис ад Иструм (до Велико Търново) Вулфила превежда Евангелието и някои библейски текстове.
  Независимо от важността на въпроса за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът! На основата на родния им солунски диалект, с елементи и от източните български говори, Константин-Кирил и Методий създават богослужебния и книжовен старобългарски език. Макар все още да е наричан по света “старославянски”, няма обективен учен, който да не признава, че в основата си този език е българска.
  С помощта на кръг от ученици Светите братя започват усилена преводаческа и книжовна дейност. Конкретната политика води до неочаквано решение – през 863 г. Византия изпраща Константин, Методий и учениците им във Велика Моравия – възникналата в през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Чехия, Словакия и отчасти Унгария. Княз Ростислав подкрепя мисията, въпреки резервите на западната църква и враждебността на силното в Централна Европа немско духовенство. През 867 г. Константин-Кирил и Методий разширяват дейността си и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария). Междувременно са поканени в Рим. Апостолите и учениците им преминават през Венеция, където участват в разгорещен диспут. Константин Философ побеждава привържениците на ширещата се на Запад „триезична догма“ (според нея Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски). Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и други народи от векове имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици), Константин оборва своите опоненти.
  В Рим мисията и “славянските книги” са благословени от папа Адриан ІІ, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете на «Вечния град». За нещастие Константин се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата „Св. Климент“ („Сан Клементе“). Пред гроба му всяка година на 11 май се отдава почит от български правителствени делегации, интелектуалци, българи, живеещи и работещи в Италия и други страни.
  На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си…”
  Методий неотклонно следва поетия път. Като архиепископ на Великоморавия той среща ожесточената съпротива на немското духовенство. В споровете Методий не отстъпва по жар и красноречие на Кирил. В безсилието си немските епископи стигат до груби заплахи: “Понеже буйно говориш, зле ще си изпатиш!” На саркастична забележка на немския крал Методий дръзко отговаря с анекдота за изморения философ, който се е изморил, защото е спорил «…. с глупаци…»
  Заточен в продължение на три години в Швабия, Методий е освободен едва след намесата на папския Рим. Верен на апостолските завети, св. Методий полага усилия да разшири обсега на мисията към Южна Полша и Хърватия. Той положително е поддържал връзки и с България – надали е случайно, че Климент, Наум, Ангеларий и другите участници в Моравска мисия «… копнеели за България…»
  Държавните власти във Великоморавия не осъзнават в пълна степен значението на Кирило-Методиевото дело. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). За мястото на гроба му се спори, но местната моравска традиция го свързва с градището Микулчице. Резултатите от археологическите проучвания, особено изследванията на проф. Зденек Кланица, потвърждават мнението, че св. Методий е завършил земния си път именно в Микулчице. От 2000 г. българи от Чехия, Словакия, Австрия и други страни на 11 или 24 май всяка година извършват поклонение в Микулчице, за да отдадат своята почит на апостола на българското слово. През 2009 г. на забележителен по своя дух български събор чешките българи поставиха паметник на Светите братя, дело на даровития скулптор Емил Венков – български творец, който от дълги години живее и работи в Словакия.
  Смъртта на Методий е последният акорд на Моравската мисия. Участниците в мисията са прогонени, по-младите – продадени в робство… Св. св. Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България. Монашеската мисия се завръща в родната си среда, за да се превърне в гръбнак на старобългарската цивилизация. Борис-Михаил и неговия син, царят-интелектуалец Симеон Велики (893-927) поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и политика. Настъпва “Златния век” на България, в изградените културните средища във Велики Преслав и Охрид кипи творческа дейност, която има световноисторически измерения. България, една от трите военни и политически „Велики сили“ в ранносредновековна Европа, с бързи темпове се превръща във „Велика сила“ и на европейската християнска култура. В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва) старобългарският се превръща в третият класически език на средновековна Европа.
  По този повод преди много години френският учен проф. Роже Бернар казва следните точни и силни думи:
  “Спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…”
  Заслуженото въздигане на Светите братя като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици (886 г.). Кирил и Методий са упование за българите вече повече от хиляда и сто години. В мрачната епоха на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа – остава “Държавата на духа”, както я нарече големият руски учен акад. Дмитрий Лихачов. Нейните устои са поставени от азбуката и езика на Кирил и Методий. Светите братя са еманация на българската борба за църковна и политическа независимост. Още през 1851 г. техният ден – 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
  Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Светите братя са знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Без да са популярни във Византия, под влияние на българския култ са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ ги обяви за “покровители на Европа”. Десетки народи, особено в руското културнополитическо пространство през ХХ в., възприемат кирилица като писменост на своите национални езици. И на това не бива да се гледа през призмата на идеологическите предубеждения, а обективно. “Контрапримерът” е в славянските народи, които използват латиницата, а и в православните власи и молдавци (днешните румънци), отказали се по политически причини от кирилицата. Дори една бегла съпоставка показва предимствата на българската азбука в сравнение с всевъзможните запетайки, ударения и т.н., приложени към латинските букви, за да бъдат обозначени типичните славянски звуци… По същата причина появяващите се, макар и рядко, мнения и нятяквания за отказ от кирилицата са не само израз на осъзнат или не нихилизъм, но и на неразбиране на същността на една вековна културна традиция. Впрочем, българите в западния свят са категорично доказателство, че кирилицата не е пречка за перфектното усвояване на чужди езици, а и на западната култура като цяло – така, както собствените графични системи не пречат ни най-малко на гърци, евреи, китайци, японци, араби, грузинци и други народи, които пазят своите традиции и културна идентичност.
  Днес денят 11/24 май се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. В България и никъде другаде! И единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест на държавата към заслужили личности, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички…
  В България същестува феномен, който надали има аналогия някъде другаде в Европа и по света – ние, българите, имаме своя песен, която не остъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство… И това не е някоя старинна песен (от онези, които днес са познати на целия свят с “магията на българските гласове”), нито военен марш, а именно “Химнът на Кирил и Методий”…
  Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”

• 10/05/23
• Празници на българската култура в Чикаго по случай на 24 май

  Представяме ви фотопоглед на културния афиш на столицата на българската емиграция в САЩ по случай 24 май – Денят на славянската писменост и култура.

  

  

  Редакцията на Еврочикаго пожелава на всички българи в Чикаго и по света – ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

• 24 май в българските посолства

  Културната програма на българските мисии през месец май е посветена на 24 май- Денят на славянската писменост и култура.

  Великобритания – На 18 май беше открита изложбата „Изгубената цивилизация на Стара Европа” в музея „Ашмолиан” в Оксфорд. В своето слово посланик Любомир Кючуков подчерта, че България има хилядолетна история, пазеща следите на древни цивилизации, чиито култура и ценности формират основите на съвременна Европа.

  Йордания – Посланик Петър Драгнев проведе срещи с представители на ръководството на Йорданското радио и телевизия / РТВ / във връзка с отбелязването на 24 май – Ден на славянската азбука и българската култура. Връчен бе компактдиск от „Арабска редакция” на БНР на арабски език, както и DVD с рекламен документален филм за България на английски език. Очаква се да бъде излъчен от йорданската телевизия в навечерието на празника.

  Испания – По случай празника на славянската писменост и култура, испано –българска асоциация за интеграция и развитие организира щанд на изложението “Ferica de las Americas” в периода 14-18 май , където може да бъде видяна библиографската изложба “Книгите на България”. Беше изнесен и празничен концерт на “Трио траки” на българска народна музика под надслов “Опознай България – опознай своите съседи”.

  Русия, Москва – На 17 май 2010 г. във Факултета за чужди езици на Московския държавен университет “М. Ломоносов” посланик Пламен Грозданов откри изложбата “Светите братя Кирил и Методий и България – Държавата на духа” посветена на 24 май – Ден на славянската писменост и култура.

  Посланик Грозданов отличи с грамоти победителите в ежегодния литературен конкурс за превод на художествен текст от български език.

  Редица от проявите в българските мисии в чужбина са реализирани със съдействието на Държавния културен институт, който предостави мобилни експозиции от проекта „Пътуващи изложби“

  Финландия, Хелзинки – ще бъде представена фотоизложбата „Покривите на София” на Бистра Бошнакова. Копие от нея беше вече показано и в Скопие, в рамките на посещението на министър Николай Младенов в Македония. Той откри в Тетово и изложбата “Традиции” на Александър Михайлов.

  Молдова, Кишинев – ще се представи фотоекспозицията „Български паметници под закрилата на ЮНЕСКО”.

  Албания, Тирана – ще отбележи празника с изложбата „Традиции”.

  Швейцария, Берн – На 24 май в посолството ни в Берн ще бъде официално представена изложбата “Кирилицата“.

  Корея, Сеул – На 18 май 2010 г. в галерията на Колежа по изкуствата на университета Кукмин бе открита изложбата „Сборяново”. В отделен кът на галерията са изложени графики на Захари Каменов от фонда на посолството.

  Изложбата е представена по време на големия ежегоден студентски фестивал на университета Кукмин и е посветена на 24 май и 20-годишнината от установяване на дипломатически отношения с Република Корея

  Източник: government.bg

• Украйна чества Деня на Кирил и Методий

  Българите в Украйна ще отбележат 24 май – Денят на славянската писменост и култура. Това каза Антон Киссе, президент на Асоциацията на българите в Украйна, цитиран от Фокус.

  По думите му празникът ще бъде съпътстван от много и различни меропиятия в Одеса и околните селища. Още на 22 май ще се открит фестивалът на националните култури в град Болград. На 24 май ще се проведе Михайловският събор в Киев, където също има паметник на солунските братя Кирил и Методий. Чествания ще има и в други селища на Украйна.

  Киссе отбеляза, че кметството на Болград е разрешило и одобрило строителството на паметник на българските опълченци в града. Вече е определено и мястото на бъдещия мемориал – в центъра, до църквата „Св. Никола”.

  „Църквата е построена със средства на наши предци, болградски българи, която в момента се реконструира. Около храма има градски парк, който се предвижда да бъде благоустроен”, споделя Киссе.

  Източник: Фрогнюз.бг

• Български абитуренти пред 24 май (видео)

  Видео от абитурентско изпращане в Хуманитарна гимназия във Велико Търново
  
  Източник: http://method-x.net/

• Поздравителен адрес и важно съобщение

  Обръщение на министъра без портфейл Божидар Димитров към всички българи зад граница
  

  Поздравителният адрес завържва с думите:

  Драги сънародници,
  Щастлив съм, че имам възможността да Ви поздравя с най-българския национален празник – празник на словото, духа, културата и българската индентичност. Днес вие с вашите дела където и да сте по по света, сте своеобразни продължители на светлата мисия на Първоучителите ни, за да се съхранява и разпространява българския език, българската култура, фолклор и традиции.
  ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

  Съобщение на редакцията

  Младата и талантлива българска пианистка Виктория Василенко е вече в Чикаго (на снимката от днес, заедно с нейната майка Ася Василенко)
  
  Съобщаваме ви, че все още има билети за големия концерт в Чикаго с нейно участие по случай празника.
  За подробности четете тук- линк.
  Очакваме ви!

• „Интер“ е новият шампион на Европа

  Байерн Мюнхен 2:0 Интер Милано (Bayern Munich 2:0 Internazionale Milan)

  Специалният срещу Късметлията – 2:0. Така завъши финалът в най-интересния европейски клубен турнир, Шампионска лига, където един срещу друг се изправиха Байерн Мюнхен и Интер, водени от Късметлията Луис ван Гаал и Специалния Жозе Моуриньо.
  На стадион „Сантяго Бернабеу“ в Мадрид безспорно по-силни и по-хитри се оказаха футболистите от Италия. А двата красиви гола на аржентинския нападател Диего Милито украсиха футболниия спектакъл.

  Организаторите на финала в Шампионската лига се бяха постарали да посрещнат двата тима с много стилна церемония по откриването на стадион „Сантяго Бернабеу“. Логично и двата отбора започнаха срещата много предпазливо и макар да имаше атаки и към двете врати до удар към вратите в началните минути така и не се стигаше.

  Десет минути след първия съдийски сигнал на Хауърд Уеб, холандският халф на Байерн, Ариен Робен, напредна по дясното крило, преодоля Кристиан Киву и Валтер Самуел, нахлу в наказателното поле и подаде към Ивица Олич, който стреля веднага, но не успя данамери очертанията на вратата.

  Седем минути по-късно Майкон си помогна с ръка при една ситуация в наказателното поле на Интер и играчите на Байерн веднага сигнализираха, но Хауърд Уеб невидя положението и остана безмълвен.

  В 18-ата минута събитията вече бяха пренесени пред вратата на германците, където Уесли Снайдер стреля директно от фаул. Топката се отби в главата на Алтънтоп и Ханс Йорг Бут боксира коженотокълбо, за да предотврати опасността. В 26-ата минута Снайдер отново опита късмета си с удар от фаул от около 30 метра, но и този път Бут бе на мястото си и улови топката.

  Така се стигна до 35-ата минута,когато резултатът на“Сантяго Бернабеу“ бе открит и за радост на тифозите на Интер, попадението бе във вратата на Байерн Мюнхен. Уесли Снайдер асистира на Диего Милито, извеждайки го зад немската отбрана и аржентинецът не пропусна да прати топката в мрежатазад Бут за 0:1.

  Отговорът на баварците дойде три минути преди края на първото полувреме, когато Ариен Робен опитада възстанови равенството с директен изстрел от пряк свободен удар от около 25 метра, но нямаше късмет и не успя да намери очертанията на вратата.

  В ответната атака голмайсторът Милито даде хубав пас на асистента си, Уесли Снайдер, който стреля, но право в ръцете на стража на Байерн Мюнхен. Това бе последната възможност за промяна в резултата през първото полувреме и „нерадзурите“ се оттеглиха на почивката с минимална преднина от един гол.

  След подновяването на играта баварците изглеждаха решени давърнат попадението и да възстановят надеждите си краен успех в мача. Още в46-ата минута Ивица Олич подаде към Томас Мюлер в наказателното поле на Интер, който отправи изстрел към съперниковата врата, но Жулио Сезар се справи с положението.

  Минута по-късно „нерадзурите“ отговориха с опасен удар на Горан Пандев, след пас от голмайстора Милито, от границите на наказателното поле на Байерн, но Бут показа висока класа и успя да избие топката. В 53-ата минута Уесли Снайдер изпълни пореден пряк свободен удар на около 36 метра от голлинията на германците, но отново нямаше късмет и прати коженото кълбо в аут.

  Десет минути по-късно дойде най-опасното положение пред вратата на италианскитешампиони. Ариен Робен центрира в наказателното поле, където Томас Мюлер засече топката и от точката за изпълнение на дузпа стреля към вратата на Жулио Сезар, но се намеси Естебан Камбиасо, който изчисти топката от голлинията.

  Така се стигна до 70-ата минута, когато на „Сантяго Бернабеу“ най-накрая падна втори гол, който отново бе във вратата на мюнхенският гранд. Самуел Ето’о даде страхотен пас към Диего Милито, който финтира Даниел ван Буйтен, нахлу в наказателното поле и удвои преднината в полза на своя отбор – 0:2.

  До края на двубоя играчите на Байерн Мюнхен наравиха всичко по силите си, за да се върнат в мача, но така и не успяха да върнат поне едното попадение. В крайна сметка Интер спечели с 2:0 и е новият носител на трофея в Шампионската лига.

  45 години след като за последен път спечелиха това отличие за последен път, „нерадзурите“ ликуваха отново и записаха уникален требъл, след като по-рано този месец станаха шампиони на Италия и вдигнаха Купата на страната.

  Те са едва шестият отбор в историята, който постига това, след отборите на Селтик (1967), Аякс (1972), ПСВ Айндховен (1988), Манчестър Юнайтед (1999) и Барселона (2009).

  Байерн Мюнхен – Интер – 0:2
  голмайстори: 0:1 Диего Милито 35, 0:2 Диего Милито 70
  жълти картони: Мартин Демикелис, Марк ван Бомел (Байерн Мюнхен); Кристиян Киву (Интер)
  стадион: „Сантяго Бернабеу“, Мадрид
  зрители: 75 954
  главен съдия: Хауърд Уеб (Англия)

  Състави:

  за Байерн Мюнхен: Ханс-Йорг Бут, Филип Лам, Даниел ван Буйтен, Мартин Демикелис, Холгер Бадщубер, Ариен Робен, Марк ван Бомел, Бащиан Швайнщайгер, Хамит Алтънтоп (63-Мирослав Клозе), Ивица Олич (74-Марио Гомес), Томас Мюлер.

  за Интер: Жулио Сесар, Дъглас Майкон, Валтер Самуел, Лусио, Кристиян Киву (68-Деян Станкович), Хавиер Санети, Естебан Камбиасо, Уесли Снайдер, Самуел Ето’о, Диего Милито (90-Марко Матераци), Горан Пандев (79-Съли Мунтари)

  Автор: Надежда Велкова (Спортни.бг)

• Кой не харесва свободната журналистика?

  Правозащитната организация „Репортери без граници“ осъди опитите за сплашване на журналиста Атанас Чобанов от кмета на град Царево.

  Представители на местните власти са влезли в имота му в село Варвара на 13 май и са казали заплашително на родителите му, че действат от името на кмета Петко Арнаудов и, че дървеното им бунгало е незаконно.

  Чобанов незабавно е съобщил за инцидента в полицията и прокуратурата, като е поискал случаят да бъде третиран като влизане в чужд имот без разрешение и злоупотреба с власт.

  Властите в Царево нямат никакво юридическо основание за тази визита, съобщи „Репортери без граници“. Семейството на Чобанов съвсем очевидно е станало жертва на опит за сплашване, който в България обикновено предшества по-жестоки „предупреждения“.

  Призоваваме правителството да вземе мерки и да осъди поведението на местните власти, както и да разследва случилото се, пише в съобщението на световната правозащитна организация.

  Чобанов каза за „Репортери без граници“, че е убеден, че властите в Царево са реагирали в отговор на негово разследване на злоупотреба с публични ресурси и корупция.

  Кметът може да ме съди за обида, ако не харесва статиите ми и аз ще докажа в съда, че съм прав, каза Чобанов. Методите, използвани от него, са характерни за стария режим. Това, което ми се случва не е изолиран случай.

  Местни журналисти стават често жертва на яростни реакции от страна на управниците, но те не смеят да се оплачат, защото са икономически зависими и се страхуват от отмъщение, казва Чобанов.

  Хронология на случилото се или, защо кметът на Царево се засегна.

  Реквием за гергьовско кокиче

  Или как са преточени десетки милиони от препродажба на общинска земя, купена на безценица

  Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов

  Блатното кокиче, наричано още „гергьовско“, е по-високо и по-едро от обикновеното кокиче. Цветът му е във форма на камбанка и издава силен аромат. Съдържа токсичен алкалоид, чийто екстракт има приложение във фармацевтичната промишленост. Расте в засенчени места и лонгозни гори.

  Блатното кокиче е включено е в Червената книга като застрашено и популацията му в диво състояние намалява. Това личи и от заповедта, с която през 2003 г тогавашният заместник-министър на околната среда и водите Николай Куюмджиев заличава защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“ край плажа „Корал“ „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.

  Решението на зам.- министъра от НДСВ е изключително изгодно за собственика на земите на първа линия до плажа, който се гласи да реализира мащабен инвестиционен проект – ваканционно селище. За целта фирмата инвеститор е придобила 130 декара общинска земя срещу 950000 долара. Скромната цена от 7 долара на квадратен метър е постигната след интензивни преговори с общинарите в Царево и обещания за разкриване на 350 работни места, дарение във фонд „Благоустройство на територията“ на общината и ангажимент за неустойки от 10 000 лв. на месец, ако проектът не се реализира до 25 юли 2005 г.

  Това не става в срок и съгласно договора към днешна дата община Царево има да получава от фирмата близо 1 млн. лева.

  След като се сдобива с общинската земя, инвеститорът изкупува и прилежащи терени покрай плажа. В периода 2006-2007 г. земята е препродадена на свързани фирми. Последният купувач на земята е испанската енергийна компания „Ибердрола“. Тя планира да построи комплекса „Корал Бийч Елит“ с 2500 апартамента и афишира на сайта си инвестиция от 44.6 млн евро „за покупка на земя, инфраструктура, дизайн и одобрение на проекта, маркетингов и комуникационен план“.

  Строителен изпълнител е същата фирма, която е закупила земята от общината през 2002 г по 7 долара на квадратен метър.

  На практика застрояването на все още девствения плаж не е започнало, въпреки обещанията то да бъде завършено през 2009 г. Прокарани са ток и вода, изкопан е и ров за бъдещата колекторно-помпена станция, който трябва да изтласка проектофекалиите от 2500 апартамента към пречиствателната станция в Лозенец. Изкопано е и ново русло за ручея, който преди е заблатявал бившата защитена територия с гергьовските кокичета.

  Макар, че блатото им е пресъхнало и МОСВ ги е отписало, упоритите блатни кокичета са поникнали и тази година по Гергьовден. Белите им камбанки красят дори и грозния изоставен изкоп с неясно предназначение, който предизвестява пълното унищожаване на последния голям девствен плаж на юг от Китен.

  Блатното кокиче и плажът „Корал“ имат шанс да оцелеят, ако се случи чудо и МОСВ се сети да ревизира премахването на защитената зона. Ако чудото подмине това диво и красиво място, на неговите приятели им остава да цитират класика: „…нека като жабите, кога им пресъхне блатото да прокълнем…“

  Предстои също да видим дали прокуратурата, която е сезирана със сигнал № 14770/09 V от 28.04.2010 ще прояви интерес към преточените в частни джобове десетки милиони от препродажба на общинска земя купена на безценица. Да изясни въпроса дали община Царево си е потърсила пропуснатите ползи от инвеститора. Да се изясни също дали премахването на защитената зона от зам-министър Куюмджиев е обосновано или е обвързано със сложните имотни маневри с общинската земя и грандиозните строителни проекти.

  Отговорите на тези въпроси вече са известни на всички, които се интересуват от случая, освен на институциите, които си пасуват.

  Вместо реквием за кокичето и плажа може би си струва да се разкаже подробно в отделна публикация как в отстраняването на препятствията пред развития морски туризъм в община Царево са се включили кметове и политици от всички цветове, които заедно са закопали трупа на скромното блатно кокиче през 2002-2003 г.

  И днес всички заедно имат интерес аферата им с общинска земя за 45 млн евро никога да не бъде разкопана.
  Заповед № РД-1030 от 11 август 2003 г. на министъра на околната среда и водите за заличаване от регистъра на защитените територии природната забележителност „Блатно кокиче“ в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас:

  ЗАПОВЕД № РД-1030

  от 11 август 2003 г.

  На основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42,
  ал. 4 от Закона за защитените територии поради необратимо увреждане на
  местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му:

  1. Заличавам от регистъра на защитените територии природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас, обявена със Заповед № 4051 от 29.ХII.1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда (ДВ, бр. 29 от 1974 г.) с площ от 0,5 ха и заведена в Държавния регистър на защитените територии
  под № 142.

  2. Промяната да се отрази в Държавния регистър на защитените
  територии.

  Зам. министър: Николай Куюмджиев

  Видео материал от местността, където според ековедомството не вирее блатното кокиче

  –––––––––––

  Петко вчера, днес и завинаги ли?

  От Атанас Чобанов

  Кметът на Царево Петко Арнаудов вчера:

  „Но нека не стигаме до популисткото каране на стари коли само и само да впечатлим избирателите. В съвременния свят добрата кола е добро работно средство. При бюджет близо 20 млн. една общинска администрация може да си позволи приличен автомобил.“
  www.burgasnews.com/content/view/21542/112

  Петко Арнаудов днес:

  „Публикациите в медиите ме накараха да преосмисля решението си. Прекратяваме действието на договора за закупуване на нов автомобил. Парите ще бъдат пренасочени за ремонтите в детските градини и за подготовка на първия учебен ден. На 15 септември всеки първокласник ще получи от общината подарък – ученическа раница и учебни пособия“
  www.burgasinfo.com/show_news.php?id=19552

  И още:

  „По повод изнесените неверни данни от журналиста Атанас Чобанов за извършени разходи от общината пресцентърът на община Царево предоставя конкретна информация. Стойността на озеленяването на цялата община възлиза на 129 хил. лв., а във въпросната информация некоректно е посочено, че се касае само за с. Варвара. Конкретно за озеленяването на кметство Варвара са изразходвани 11 715 лв. Прилагаме копие от фактурата“
  Информация на сайта на община Царево: www.burgasinfo.com/show_news.php?id=19552

  Изнесените от мен данни за договора на община Царево с фирма „Бургасцвет-90-Танев“ ЕООД за доставка на растения за 129 000 лв без ДДС са от публичния регистър за обществени поръчки. В него всеки може да види, че в краткото описание на поръчката с номер 00079-2007-0008 е написано: „Допълнителни СМР по изграждане на сграда кметство в УПИ VІІІ, кв. 13 по ПУП на с. Варвара, Община Царево“.

  Договорът е достъпен онлайн на следния адрес:

  www.aop.bg/case2.php?mode=show_doc&doc_id=117100&newver=2

  В случай, че общината или Агенцията за обществени поръчки са допуснали грешка във въвеждането на публичната информация за сключения договор, те трябва да я коригират, а не да поставят под съмнение моят професионализъм и обективност.

  Похвално е, че кметът Арнаудов е показал фактура за озеленяването на кметство Варвара, но е желателно да предостави също и договора с фирма „Бургасцвет“, за да има пълна яснота за количеството и предназначението на доставените растения, които се явяват също „Допълнителни СМР“. Припомням, че съгласно ЗОП не може да се смесват в една поръчка „Строително монтажни работи“ и „Доставка“.

  Същата фирма „Бургасцвет-90-Танев“ ЕООД печели и следващата обществена поръчка за озеленяване на община Царево на стойност 150 000 лева.

  Желателно е кметът Арнаудов да даде обяснение и за сключения договор с ГБС-Бургас за преустройство на лятното кино в музей. Този договор е на стойност 566 720.8 без ДДС и е сключен на 10.07.2009. В бюджета на община Царево за 2009 г. има заложени 200 000 лв. за този обект. На 17-ти август, седмица след сключването на договора с ГБС-Бургас, кметът Арнаудов представя на общинарите докладна записка за необходимостта от сключване на заем за 3 000 000 лева. Един от обектите, които кметът предлага да бъдат финансирани с този заем, е въпросното лятно кино/музей, а посочената сума е 200 000 лева.

  Моето мнение е, че подобни несъответствия изискват по- задълбочена проверка на финансите на общината от компетентни органи като Сметната палата. Последният външен одит на община Царево е публикуван през август 2005 г. и съдържа информация за 112 нарушения по ЗОП, продажби на имоти на занижени цени и сключване на договори с фирми на свързани лица.

  Редно е също всички договори за обществени поръчки да бъдат публикувани на сайта на Агенцията за обществени поръчки, а не да се укриват в общините и държавните институции с мотив, че съдържат лични данни или да бъдат засекретявани по неясни критерии. Напълно възможно е да се публикуват версии на договорите със заличени лични данни. Надявам се, че новият парламент ще направи нужните законодателни промени в ЗОП, за да застави институциите да публикуват цялата информация за харченето на средствата на данъкоплатците.

  Източник: www.atanas.fr, Кафене.нет и Репортери без граници

• Как кучката Мима получи протези и нов живот, а баба Гена – кошмари и евтино погребение

  През март 2009 година в ловешкото село Лисец четири полудомашни кучета нападат 85-годишната баба Гена и оглозгват до кокал краката й така, че на лекарите се налага да ги ампутират много над коляното. Кучетата са прибрани в приют и за тях се грижат добре. За Цанка Делимаринска, сочена от съселяните си за собственичка на кучетата последствия няма. Няма и чувство за вина! Жертвата баба Гена остава в инвалидна количка без помощ, без личен асистент и без обезщетение… През октомври миналата година в село Сушево 6-годишната Кристияна е нападната от четири полудомашни кучета, които прегризват гърлото й. Детето умира в ръцете на майка си. Въпреки че няколко дни преди това същите кучета нападат друго дете в селото, собственичката им Елена Банкова не е взела мерки. И все още търси къде е вината й! Родителите на жертвата няма да получат възмездие или обезщетение… През март тази година в Дряново 5-годишното куче Мима остава без крака заради човешка жестокост. 160 000 души се обявяват в защита на кучката Мима – тя получава помощ и отива в Германия, където й поставят протези. „Това, което се случи, беше хубаво!” – коментира Мартин Карбовски. – „Днешното предаване е за едни хора, които никога няма да имат късмета да бъдат кучета! Баба Гена не получи милостта, която вие дадохте на кучето Мима! Едно дете – казваше се Кристияна – също не получи милостта, която вие дадохте на кучката Мима! Днес правим паралел как жестоките собственици на кучета се държат като идиоти, когато става дума за пострадал човек. За милостта, която хората у нас проявяват за кучката Мима, но никога не биха проявили същата милост за бабата Гена. Обичате кучета?! Нямаме нищо против – стига да имате милост и за хората около вас!”

  Когато през юни миналата година показахме най-коравата баба, която сме срещали – изядената наполовина от кучета баба Гена, тя каза: „Ако си имам аз крачка, ще взема една пушка и направо ще ида да ги убия! Аз ще ги убия – дето ме ядоха…” Баба Гена обаче не получи протези! Не получи и помощ и никой не се обяви в нейна защита. Тя не намери възмездие, нито получи обезщетение за изядените си крака. У нас има закон, който пази кучетата от хората, но няма закон, който да прави обратното. Напротив, у нас законът приспива бабите – буквално! Защото баба Гена умря – мъчително, бавно и болезнено, борейки се в кошмарите и халюцинациите си за краката си с четири кучета – две черни, едно кафяво и едно шарено…
  6-годишната Кристияна умира мъчително, с прегризано гърло, в ръцете на майка си Марияна. Бащата Радостин иска отмъщение, но няма да го направи, защото ще влезе в затвора. Собственичката на кучетата-убийци – госпожа Елена – не иска да понесе отговорността си за смъртта на детето. Полустопанката на 14 кучета не може да разбере къде е вината й! И така всичко, което ще получи малката Кристияна е кръст от хоросан върху мястото, където е убита.
  „Това, което се случва на кучетата като загриженост, никога няма да се случи на българите!” – коментира Карбовски. – „Кучката Мима, жертва на човешка жестокост, днес има крака. Родителите на малката Кристияна нямат този късмет. Те няма да получат правосъдие за това, че детето им си отиде, захапано за врата от кучетата на госпожа Елена. Точно както баба Гена не получи протези. Кой получи протези – получи ги кучката Мима! Нещо не е наред, но няма кой да го каже…
  Нямам нищо против нито едно животно! Имам нещо против хората, които се правят, че обичат животни. У нас хората не обичат животните – просто ги ползват като оръжие в омразата си към други хора. Вие, точно вие кучкарите, трябваше да отидете на погребението на баба Гена! Настанете се удобно – баба Гена получи гроб, кучката Мима получи нов живот. Това сте вие, кучкарите! Вашата любов към животните е незаконна, неприемлива и отвратителна. Вие сте тези, които оставяте бездомните кучета зад ъгъла. По правило вие се криете зад тухлената стена на закона, зад дувара на неуредената държава, зад идиотската си идея, че състраданието е нещо, което се дава на куче. Някой път правя предаване и ми се плаче. Някой път не ми се плаче. Някой път просто разбирам сред какви хора съм се родил – за кучетата ние сме всемилостиви, а с хората се държим кучешки, живеем като овце в кочина така, щото всеки ден караме Господ да избира свинар ли да ни бъде или да ни бъде пастир.
  Напомням ви – кучето Мима се сдоби с протези. Това е хубаво! Баба Гена се сдоби с кошмари и евтино погребение. Кучетата на госпожа Елена се сдобиха с държавна издръжка. Малката Кристияна се сдоби кръст, начертан с хоросан. Отечество любезно, как хубаво си ти!”

  Предаване ”Отечествен фронт”, събота, 15 май 2010 г., 18:00 по Нова телевизия

• Конспирацията, от която ОР (оперативният работник) А.Д. стана лидер

  
  Всички български партии изразяват интересите на един и същи субект – този на управляващата при “социализма” номенклатура

  “Воинът-победител първо печели войната, а след това влиза в битка, докато воинът, обречен на поражение, първо влиза в битка, а след това се стреми да спечели войната.”
  Сун Дзъ (Изкуството на войната)

  Автор: Д-р Мирослав Дърмов*
  

  За полезността от използуването на разсъжденията на Сун Дзъ при анализ на политическата реалност пръв ми обърна внимание по време на Седмото Велико Народно Събрание изключителният ерудит Юлий Бахнев. Той беше изпратен в Движението за права и свободи от ЦК на БКП, защото трябваше да се пише нова Конституция и нямаше друг, който да свърши тази работа по-добре от него. И днес, 20 години след момента, в който имах възможност да разговарям с него, в съзнанието ми са останали две от неговите изключително точни прогнози. Първо, че Конституцията, която по негов израз, се пишеше “на коляно”, ще бъде основополагащ документ за държавата за продължителен период от време и второ, че преходът или, по-точно, преразпределението на собствеността ще бъде толкова изпълнен с насилие, че Чикагските събития от тридесетте години на 20-ти век ще изглеждат като детско забавление в сравнение с това, което предстои да се случи в България. Бахнев се оказа безкомпромисно прецизен.

  Съпоставяйки годините на промени в България с това, което стана в другите страни от Източна Европа (може би само с изключение на страните от бившия СССР), преразпределението на собствеността у нас се оказа най-брутално, а обедняването на населението – най-тотално.
  Основна причина за случилото се е политическата незрялост на народа като цяло, което даде възможност той да бъде манипулиран и доведен двадесет години по-късно до пълна аморфност, а политическият хоризонт – изпълнен с квази-партии, независимо дали те се наричат БСП, СДС, ДСБ, РЗС, ГЕРБ или АТАКА, които изразяват интересите на един и същи субект – този на управляващата при “социализма” номенклатура. Това едва ли е особена изненада, като се има предвид, че близо половин век преди 1989 година населението е лишено от каквато и да е информация

  за политиката като процес на реализиране на интереси,

  докато управляващата прослойка знае всичко не само за страната, но и това, което се случва в света. Библиотеката на ЦК на БКП не съдържа само “трудовете” на др. Тодор Живков, но и всичко по-интересно, издадено на Запад. Една от задачите на партийните организации в българските посолства по света е с част от членския внос да се закупува всичко от интерес за библиотеката на ЦК. Съществуват поредица от институти, анализиращи процесите на управление, които притежават завидна информационна база и за мен все още е загадка кой в началото на 90-те години открадна библиотеката на Института за съвременни социални теории. Просто е забравено или не е било известно, че реализирането на всяко по-значимо политическо решение е предхождано от дълъг период на анализ на проблема, оценка на възможните варианти и кадровото му обезпечаване. При това всичко е съгласувано, одобрено и координирано от Москва. За това е много наивно твърдението, че петима души от Политбюро на ЦК на БКП свалят Т. Живков и под натиска на улицата промените се отприщват. За съжаление, твърде еднозначно, за да бъде вярно, макар че за неинформирания зрител може би е било интересно да гледа как националната телевизия, която до вчера славослови Живков, показва кадри от пленума на неговото сваляне, на които той изглежда като зомби, а после като по чудо ефирът на контролираната то БКП телевизия се изпълва с брадати субекти, искащи властта. Подобна ситуация Сун Дзъ описва като “Симулирай немощ, окуражавай арогантността!” Истината за случилото се е, че още в средата на 50-те години в ЦК на КПСС започва да се обсъжда евентуална промяна на системата и в малкото документи в неговия архив, до които западни изследователи са имали достъп е видно, че думата

  “преустройство” фигурира в анализите още от 1956 г.

  А, както в Москва, така и в София, се планират събития, чрез които номенклатурата се превръща от управляващ собствеността в неин собственик и са подбрани основните актьори, които ще се явят пред публиката. Примерите за подготовката на отделни лица за дадена социална роля са безкрайни и те могат да бъдат идентифицирани в различни идеологически окраски, като общият знаменател между тях е принадлежността им към разузнавателни структури. Като например випускникът на школата на ГРУ в Украйна, майор с униформа на ВВС, който за една нощ от служител на сухопътни войски става заместник-министър на отбраната по времето на Иван Костов, а днес е виден натовец. Това става, след като е одобрен за тази роля от обитателите на софийския адрес ул. “Велико Търново” 10. Осветяването на тези воини на тихия фронт, които реално пускаха дезинформационната мъгла, зад която се осъществи ограбването на българския народ, далеч надхвърля обема на настоящия материал, поради което ще се концентрирам само на

  един от тези актьори

  Интересното за българския преход е ролята, която играе в него етническото Движение за права и свободи. За анализаторите в ЦК на БКП не е било тайна, че мнозинството от населението в страната е отвратено от управляващата партия и при евентуални свободни избори загубата на БКП е неизбежна, поради което се планират действия за фрагментиране на опозицията, като особено внимание се обръща на турското население. В България темата за възродителния процес е обект на съзнателна амнезия, но именно в опита за изясняването му могат да се намерят някои от обясненията за последващите събития. За съжаление, никой не желае да си зададе въпроса кой, кога и защо взема решението за този процес, макар че участниците в него са десетки хиляди, а жертвите – стотици хиляди. Забравено е, че всяко значимо решение в България е съгласувано и одобрено в ЦК на КПСС. И поради тази причина звучи потресаващо неубедително твърдението на руснаците, че те не са се намесили, защото това е било “вътрешно българско решение”.

  Малко известен е фактът, че в началото на 70-те години в Москва започват силно да се тревожат от промяната в етническия баланс в СССР в полза на неславянското население, което в значителната си част изповядва исляма. В последствие този дисбаланс е и една от причините за разпадането на СССР и формирането на ОНД със славянско ядро от Русия, Украйна и Беларус, което икономически доминира “близката чужбина”. В средата на 70-те проблемите все още се наблюдават и анализират, като се оценяват различните варианти. В България, по подобие на ставащото в Москва, текат аналогични разработки и много от тях все още съществуват. Във връзка с наблюдаваните събития в ЦК на КПСС се взема решение в България да се постави началото на един социален експеримент за промяна на етническото самосъзнание чрез държавно насилие. В случай на успех системата е следвало да се приложи и на територията на СССР. За провеждане на експеримента в България в Политбюро на ЦК на БКП е създаден щаб начело с Димитър Стоянов, а дейността на Външно Министерство и ПГУ се ръководи от Димитър Станишев, като разузнавателната активност по възродителния процес се осъществява от зам.-началника на ПГУ Тодор Генов с псевдоним “Михайлов”. Първоначално процесът стартира с промяна на имената на работещите в държавния и партиен апарат етнически турци, като се предполага, че те едва ли ще рискуват кариерата си в условията на тоталитарна държава. В повечето случаи тези хора се оказват опортюнисти. Но това е само началото. Предстои прилагане на схемата в национален мащаб, при което държавното насилие е неизбежно. Основно това е задача на МВР, но участват и части на Министерство на отбраната. Преди отприщването на насилието, обаче, е било необходимо да се минимизира ефектът на външната реакция.

  
  Димитър Станишев, Тодор Генов, с псевдоним Михайлов, сътрудника на ЦК но БКП Парушев.
  На заден план – Мирослав Дърмов с генералния секретар на
  Турската комунистическа партия Хайдар Котлу и съпругата му.

  За ЦК на БКП е ясно, че Турция, ислямският свят и Западът ще се противопоставят остро, но тяхната реакция няма да достигне до военна намеса, аналогична на тази в Кипър. Поради това, извън провеждането на някои пропагандни мероприятия, основната цел извън границите на България е осигуряването на солидарността на комунистическите партии или поне тяхното мълчание. Разбира се, като

  поръчители на експеримента,

  от Москва затягат редиците в комунистическото движение, за да се осигури тишина, като в този период основният проблем остава Генералният Секретар на Турската компартия И. Билен с партиен псевдоним Марат. Той е стар кадър на Коминтерна, с международен авторитет, който дори в годините на Сталин се е противопоставял на безумия в националната политика. За ЦК на КПСС и следователно за БКП няма съмнения, че неговата реакция ще бъде остра и безкомпромисна, което би могло да доведе до разцепление в комунистическото мълчание и, следователно, до предсрочно прекратяване на експеримента. Заради това в Москва и София се планират мероприятия, изпълнението на които се възлага на Станишев и Генов. Планът е да се осъществи сливане на ТКП с Турската работническа партия, която е инфилтрирана с агенти на българското и турското разузнаване и по този начин Марат да бъде маргинализиран. Натискът е паралелен, но планът не се осъществява. Последва предложение за пенсионирането на Марат, разбирай поставянето му под домашен арест в България, отново отказ, след което, за голяма радост на ЦК на БКП, Марат умира в Правителствена болница в София и, по мое мнение, той е

  първата жертва на Възродителния процес

  Първо главно управление на ДС предприема поредица от действия този факт да бъда заличен.
  Резултатите от възродителния процес са известни. Етническо самосъзнание не може да бъде променено с насилие. Турското население в България в навечерието на 1989 година е отчуждено, затворено в себе си, не приемащо нищо, което не е етнически или религиозно обусловено. Този факт е отчетен от ЦК на БКП и при подготовката на промяната е взето решение за изграждане на затворена организация, която по същността си трябва да бъде структурирана от агенти на ДС. Политбюро се обръща към ПГУ и ръководството на управлението определя за тази цел оперативния работник (ОР) майор Ахмед – подготвен от няколко години за нелегална работа в Турция и притежаващ подходяща за периода на промените легенда. В справка до ЦК на БКП Тодор Генов описва предложения от него ОР като “може да се разчита, солиден е, верен, може да работи за държавата”. Представям този ОР, избран от ЦК на БКП да бъде лидер на ДПС, само с името Ахмед, защото и досега не знам коя е истинската му самоличност. В началото името му е Ахмед Исмаилов Ахмедов. По-късно се казва Ахмед Хасанов Аптулов, Ахмед Хасанов Доганов, по време на Възродителния процес Ахмед става Меди, а през 1989 година – Ахмед Доган. Това многообразие от имена не е следствие от Възродителния процес. Това е промяна на идентичността на този агент, издигнал се до кадрови офицер, за да се затрудни всяка евентуална проверка.

  Същевременно подобно многообразие на имена е и доста груба грешка, защото при наличието на нормативна основа – закон за промяна на имената на българските граждани, както и при отношението, което има държавата към турското малцинство, подобна метаморфоза е немислима без помощта на ДС. За ОР Ахмед е писано доста в българските средства за масова информация, но представяните данни за Сава, Сергей и т.н. не надхвърлят програмираното изтичане на данни за лицето от самото ПГУ. Причината е доста елементарна – в годините на тоталитарна България и особено след края на 60-те съществува система за тотално привличане към сътрудничество с ДС на всеки турчин, който е достатъчно грамотен да си напише името, с цел създаване на ресурси за повсеместно наблюдение на тази група от населението на страната. Заради това Ахмед е вербуван още като трудовак и е развит от ДС до научен сътрудник. И за да не се даде възможност отсъствието на каквито и да е данни за агентурното сътрудничество да породи съмнения по легендата, съответните служби контролирано пропускат информацията за агента “Сава”. Това са данни само за ранните години на сътрудничеството и те спират, когато той става ОР от ПГУ и стартира неговата подготовка като нелегал. Дейността на ОР Ахмед е в услуга на тоталитарния режим, което дава основание по-късно при избора му за лидер на ДПС да бъде определен от Т. Генов като “верен, който може да работи за държавата”. Освен участието му в няколко разработки по възродителния процес, ОР Ахмед получава и задачата да организира Турското национално-освободително движение в България. Целта на мероприятието е създаване на претекст, че съществува съпротива и това в определена степен да оправдае безпрецедентното насилие на българската държава срещу част от собствения й народ. Логиката е, че национално-освободително движение звучи страшно и внушава сепаратизъм и следователно държавата трябва да отговори с цялата си мощ.

  ОР Ахмед, на когото по-късно е разпоредено да се нарече Доган, е основният играч в тази разузнавателна операция, дала възможност за репресиране на стотици хиляди български граждани. Впоследствие, когато на ЦК на БКП преценява, че тази резултатите са неубедителни, ПГУ, по разпореждане на Политбюро, организира няколко взрива, които са представени като дело на етническите турци.

  В този период започва и изграждането на

  легендата на Ахмед

  за внедряването му в Турция. Организиран е процес, произнесена е присъда и той е изпратен в затвора като целта е впоследствие да бъде разменен с някой задържан разузнавач от социалистическа страна. Идеята по принцип е добра – освобождава се “наш човек”, а на врага се пробутва “нелегал”. Пребиваването на нелегал в затвора не е необичайна практика. На това лице се създава ореол на мъченик за каузата. Още повече, че по време на престоя в затвора ОР Ахмед получава заплатата си на офицер от ПГУ. Но при него има и един малък детайл, който може би го прави безинтересен за размяна. Това за документите на “нелегалната” организация, написани и напечатани на машина на турски език. За запознатите със ситуацията в България през този период е известно, че още от средата на 60- те години властите закриват всички възможности за изучаване на турски език и средствата за размножаване на печатни материали са под строгия контрол на ДС. Следователно, след като Турското националноосвободително движение в България, организирано от Ахмед, предявява документи на турски език, то това е резултат от дейността на ДС. В допълнение към този факт, един анализ на абстрактността и богатството на изказа в говоримата реч на ОР Ахмед и на написания текст прави очевидна разликата, което потвърждава хипотезата, че написаното не е негово творение.

  Настъпват промените от 1989 година и ОР Ахмед получава нова задача – оглавяването на етническа структура, която чрез политически действия ще държи под контрол турците в България и ще бъде партньор на други креатури на ЦК на БКП в управлението и икономическото престуктуриране, защото схемата е коалиционно управление, за да се размие отговорността. Първата стъпка е представянето на ОР Ахмед като борец за правата на турците. На различни сбирки на зараждащата се неформална опозиция са поставени ръчно написани плакати за освобождаването му от затвора. Таня Желязкова е манипулирана на тъмно, за да поеме инициативата за това. Последва “освобождаването” му и планиране на неговото налагане като политически лидер. Дадена му е инструкция да търси конфликти с останалите опозиционни представители, за да се пресекат каквито и да е контакти и възможна коалиция между етническите турци и недоволните българи. Единственият, с когото му е разрешено да контактува, е лидерът на “Подкрепа” д-р Тренчев и като се припомни ролята на “Подкрепа” за реализиране на плановете на Мултигруп, обяснението е еднозначно. За стратезите в ЦК е ясно, че не може да започнат промени, без премахването на някои от безобразията на възродителния процес. Подготвя се пленум на ЦК на БКП за 29 декември 1989 г. за “преодоляване на допуснатите извращения сред турскоезичното население в страната”. Същевременно на ПГУ е разпоредено да подготви своя кандидат за дебют на политическата сцена. Тодор Генов инструктира Ахмед и от негово име се изпраща писмо с искания, които 100 % съвпадат с подготвяните решения. Доста наивно, но българският зрител не е особено критичен към подобни алогизми, а и времето беше такова, че обществеността беше залята с фрагментирана информация. Просто като материал за размишление читателят може да се запита как един политически “затворник” може да изпрати писмо до Петър Младенов и исканията да залегнат в решения на ЦК на БКП, на Държавния и Министерски Съвет на НРБ?

  Клоунадата продължава. Организиран е протест на българо-мохамеданите (турците са все още много уплашени от изживените репресии), които заобикалят Народното събрание и скандират: “Върнете ни имената!” От нищото се появява ОР Ахмед и използувайки високоговорителят на една милиционерска кола, обещава, че той, Ахмед Доган, ще им върне имената! До вечерта всичко е реалност и медиите налагат на обществото версията на ПГУ, че премахването на последиците от възродителния процес е дело на Ахмед Доган.

  На 4 януари 1990 г. във Варна на контролирано от ДС събрание на група турци ОР Ахмед обявява създаването на ДПС. След което, вече като самопровъзгласил се лидер, заминава за Кърджали. Варна е избрана като място за създаването на ДПС поради причината, че до този момент ОР Ахмед не е познат на турците в Кърджалийско и Делиормана. А и по тези места все още са останали някои неформални лидери. Ахмед вече има митичен образ и декларирана организация и останалите турци-лидери са тези, които трябва да се интегрират и да го признаят за лидер. По-късно тези лица, както и активисти от опозицията, са изолирани или изхвърлени от ДПС, а някои други, като пишещият тези редове, информиран за реалността, се отказват да участват в това

  мероприятие на ПГУ

  Това е моментът, в който се започва изграждането на обкръжението на лидера Доган от проверени лица и за илюстрация споменавам само Юнал Лютфи (агент “Сидер”) и други. Интересното е, че те не са принудени да правят това, а много добре знаят за какво става дума. Преди изборите за Велико Народно Събрание и по време на това събрание в ЦК на БКП и ПГУ все още няма ясна концепция до каква степен да позволят участието на ДПС в политическия живот на България – дали то да бъде еднодневка, създадена от провокатор, само за да отклони вниманието за изборите или да продължи да се изгражда като квазиполитически субект. Илюстрация на тази неопределеност са и някои хаотични действия на ОР Ахмед като например да изгради ДПС като ислямска партия и следователно отново да подложи турците под ударите на държавата, забавянето на регистрирането на Движението за участие в изборите или дори предложението ДПС да напусне Великото Народно Събрание в момента на неговото откриване, което по своята същност е политическо самоубийство. Надделява мнението за конституиране на ДПС като партньор в управлението и последва сваляне на правителството на Филип Димитров, кабинетът “Беров”, управлението с НДСВ и тройната коалиция. През всичкото това време около ДПС гравитира плеяда от оперативни работници на ПГУ, които са наложени в управлението или стопанския живот. И ако някой си направи труда да прегледа публикациите по темата, може да идентифицира десетки имена, но сега може би две са достатъчни: това на Стоян Денчев, който ту е от Мултигруп, ту от ДПС и това на Феим Чаушев, който за определен период е и съветник на един друг кадър от балканското направление на ПГУ – Георги Първанов.

  Ако все още съществува въпросът защо преходът в България стана по този начин, може би ще е полезно да се върнем към разсъжденията на Сун Дзъ отпреди четири века преди Христа, че воинът победител първо печели войната, а след това влиза в битка, т.е. започва промяна …

  * Мирослав Дърмов е бивш депутат във Великото народно събрание, живее в САЩ.

  Източник: Фрогнюз.бг

• <<
• 1
...
• 379
• 380
• 381
• 382
• 383
• 384
• 385
• 386
• 387
• 388
• 389
...
• 414
• >>