Всички авторски страници

Авторски

• В Чикаго гласуват за филм на Илко Давидов

  Филмов конкурс в Чикаго с българско участие

  Илко Давидов е продуцент, монтажист и режисьор на много отличени документални филми. В Чикаго той е президент на BulletProof Film, Inc. Неговият нов проект, кратък документален филм за Чикагската хип хоп група All Natural, който е направил с румънския си колега Дан Михаил, е сред участниците на конкурса One Chicago, One Nation на Линк ТВ. Целта на този конкурс, който скоро ще прерасне в национален е да открие и покаже филми за това как хора от различни етнически и религиозни общности намират разбирателство. Филмите се състезават в шест различни категории. Първите пет филма от всяка категория, избрани от зрители, ще бъдат представени на журито в този понеделник.
  Зрителското гласуване приключва в полунощ в неделя, 9-ти май (8:00 сутринта в понеделник в България). Победителите ще бъдат обявени на 17-ти юни.
  Да подкрепим българския творец!

  За да гласувате за филма, трябва първо да се регистрирате на сайта на Линк ТВ: http://www.linktv.org/community/join
  Филмът се намира на адрес:
  http://www.linktv.org/onechicago/films/view/719
  Гласуването се извършва чрез избиране на броя на звездите под екрана.

• Джон Кехоу в София

  Джон Кехоу накара 1000 баламурници да се изръсят с по една минимална месечна заплата, за да бъдат подценени.

  Както е известно, България преживява всички детски болести на Запада с половин век по-късно. Така доживяхме да видим и гуруто на оптимизма на западния свят – Джон Кехоу, чиято книга „Подсъзнанието може всичко” клекна и на книжния пазар у нас. Богати софиянци се бръкнаха в джоба за билети от 220, 230 и 350 лева за ВИП-места, за да видят на живо автора на „вълшебната” книга.

  В рекламата за събитието изрично се подчертаваше жеста на лектора, че ни учи „по-евтино”, отколкото върши това в други страни в света. Там изтръсквал балъците с 500 долара. За потрес на светските наблюдатели в залата на НДК бяха забелязани да си водят записки като прилежни ученици собственици на хотелски и ресторантьорски вериги като „Хепи”, дизайнерката на бижута „Сваровски” Валя Брадшоу от Брюксел, ВИП-красавици като обявената за най-секси бг-водеща за 2010-а Симона Първанова, гаджето на Доган Алтен Алиева и други родни знаменитости.

  „Обществена тайна” е, че българите са отчаян народ, който в продължение на дълги години търсеше спасение във врачки и баячки. Сега попадна на интелигентен манипулатор, надарен с тренирано дар-слово и чувство за хумор. „Кехоу е търговец на надежди, който умее с часове да ти разказва нещата от живота по начин, с който можеш да ги обсъждаш и със съседката, но съседката не може да ти обещае, че след този разговор ще ти е по-добре! Именно това умее той – внушава ти, че нещо ще се промени. Това щеше да бъде твърде благородно, ако не беше скъпо платено!”, пише участничка в семинара в
  коментари по темата.

  Кехоу дойде да ни продаде елементарно езотерично познание на равнището на „първи клас” за посветените. Теориите му, че има разлика между ум и разум се учат у нас по психология в 9-ти клас; че вселената е „разумна” знае всеки физик от миналия век насам; а че Земята се върти, е научно доказан факт от Коперниково време. Друго си е обаче да дойде и да ти го каже един артист в бяла риза, ръкомахащ на черен фон в зала номер 3 на НДК. Заобиколен с две видеостени, визиращи в едър план жестовете му, Кехоу разиграваше заучени похвати от практиката си на лектор като изкусен актьор.

  Проповедникът на щастие, със съответните артистични интонации, разказа обикновени случки от живота, гарнирани с хумор. Но и това бе безсилно да спаси от скуката по-будните присъстващи в залата. Вероятно единственото, което ги задържаше там до почивките, бе или чувството им за дисциплина, или хвърлените на халос пари. Нещо нормално за байганьовския ни манталитет:

  „Пени се не пени, ке се яде- паре сме давали!”

  А то не само се пенеше, ами и завираше. Кехоу почти не понасяше въпроси от публиката, а на някои от тях отговаряше неприкрито раздразнително и общовато. Примерно на въпроса: ”Пишете в книгите си, че можете да разговаряте с животните – как го правите?”, Кехоу отговори, че теоретично човек можел да разговаря с всичко живо – дори с камъка. Но не обясни как би постъпил, ако срещу него наистина стои разярена пантера – по какъв начин положителното му мислене би повлияло на звяра да не го кльопне за закуска? По същия начин „писателят” на книги за позитивизма ни натика под носа старата истина за причината и следствието, учена от всяко дете в час по физика, но не можа да обясни собствения си пример. Примерно защо, ако ни блъсне кола отзад, докато съвсем правилно си чакаме на червен светофар, причината е в нас?! След куп разяснения, затрупващи първоначалния казус, взе да ни обяснява, че ние сами привличаме лошото с „лошите” си мисли, но не каза как точно трябва да се почувстваме в момента на удара, за да останем „вътрешно” щастливи.

  В една от почивките дама от семинара сполучливо се пошегува, че „лудите също са щастливи”. Самият Кехоу даде подобен пример как в Индия забелязал колко щастлив изглеждал в бедността си бездомник, който имал само едно килимче под небето, което разстилал вечер и не изглеждало по никакъв начин да е недоволен от живота си. Тук лекторът с реторична патетика каза, че сигурно в залата няма човек, който да няма къде да живее, а вероятно мнозина разполагат дори със собствена спалня; че сигурно в залата няма човек без тоалетна с казанче в дома си; а може би и много от присъстващите имат дори коли…”Е, какво искате повече?! Вие сте щастливи хора!”, заключи Кехоу с тържествуващ тон на премиер по време на парламентарен контрол. Дори успя да накара присъстващите да се почувстват леко виновни за „щастието” си.

  Кехоу предписва правила за пропъждането на негативните мисли още с появата им. Като срещу досадни мухи-заразоносителки – цап, с бухалката в междувеждието! Лошите очаквания, проникнали в мислите ни чрез разума, трябвало моментално да се заменят със светли, или дори глуповати мисли. Терапия можело да се провежда и с писане. Без претенции какво пишем. Каквото ни дойде на ума. Да пишем до полуда, докато напълно забравим проблема си. Метод, който бил близък до медитацията. А между впрочем, това е стар метод на Фройд, още от 30-те години на миналия век. Кехоу зададе работно упражнение всички да пишат прилежно „невчесаните” си мисли в продължение на двайсетина минути, в което време лекторът очевидно имаше нужда от почивка.

  След упражнението запита присъстващите иска ли някой да сподели как се е почувствал след писането. Повечето от отишлите до микрофоните оставиха с изказванията си съмнителното впечатление за подставени лица, защото изкараха 20-те минути над листа най-пълноценните в живота си, като не забравяха да споменат и по нещо за великите книги на мислителя Кехоу. Една дори го изкара свой „баща”. Макар да изглежда като проповедник, Кехоу нямал фанатични религиозни пристрастия и разреши всеки да се моли на когото и както си поиска.

  Най-добрата молитва била благодарността.

  Двамата с жена му не сядали на масата, без да благодарят с молитва. „Нито един Божи ден!!!” Като споменахме за жена му, Кехоу пропусна сред безбройните си разкази нещо твърде пикантно. Той изпя на аудиторията песничка, хрумнала му в радостен момент от единението с природата по време на негово пътуване в Нова Зеландия. С дама! Двамата прекарали там една седмица в пълно съзерцание.

  На това място от семинара репортерът на „ШОУ” се почувства изкушен да запита за повече подробности около „съзерцанието” и имало ли е „обмен на енергии” между гуруто и въпросната негова сподвижница, която не бе представена да е съпругата му. Но въпроси не се допускаха. Вместо отговор Кехоу изпя песничката, породена от природната мистерия. Слушателите й чуха безконечно повтаряне на рефрена:„О, свят! О, свят, О, свят!”, гарниран с няколко нескопосани стиха. Преводачката Мариана Хил лоялно се опита да поизглади текста на песничката, като уточни, че „свят” трябвало да се възприема като „свещен”, но дори тази поправка не успя да промени впечатлението за някакво песенно малоумие, претендиращо за мантра /думи-заклинание – б.а./. За съжаление, доста неубедителна и като текст и като мелодия. Въпреки това публиката аплодира изпълнението.

  Как няма да ръкопляска, след като всеки един от тълпата се беше изръсил с по една минимална работна заплата, за да бъде подценен до видиотеност.

  Еми МАРИЯНСКА / Blitz.bg/

  ……………………………………………..
  Досие

  Джон Кехоу е канадец, автор на множество книги за позитивното мислене. През 1978 г. разработва програма за невероятната сила на мисълта и как да я насочим в наша полза. Създадено като методика, учението му представлява стратегия как да променим личния си живот, работа и общество чрез насочването на позитивни мисли в тази посока

• Да си българин в Македония

  Македония не зачита особено правата на своите граждани с българско самосъзнание, но и България не се ангажира с тях, смятат двама събеседници на Горан Петрески, кореспондент на македонската програма на Дойче Веле.

  Българо-македонските отношения са обременени от миналото. Тъкмо в миналото трябва да се търси решението на сегашните проблеми, смятат македонци с българско самосъзнание, с които разговаря Дойче Веле.

  Владимир Перев и Виктор Канзуров са скопчани от различни поколения. Още в най-ранна възраст те си изяснили въпроса за своята етническа принадлежност. Днес 65-годишният Перев и 30 години по-младият Канзуров се идентифицират като македонски българи. Канзуров обяснява:

  Преследвани, защото са българи

  „Първо това е част от семейното наследство – от родителите, от бабите, дядовците, прабабите и прадядовците. И второ – четейки историята и дори македонските книги, печатани в едновремешна Югославия, ако се абстрахираме от смешната интерпретация, етническото чувство, етническото деклариране на славянското население от Св. Климент и Св. Наум до 1944 е българско.“

  А Перев допълва: „Няма генетични разлики. Има разлики само в образованието. Македонците, които са останали днес, са сърцевината на българската нация. Частта от българската нация, която е останала тук, формира Македония и македонската нация“, казва Перев. И той, и Канзуров смятат, че – за разлика от останалите малцинства – българите, които живеят в Македония, са дискриминирани. Демокрацията в страната е селективна, а правата на хората с българско самосъзнание са ограничени, обяснява Канзуров:

  „Мога да изборя много примери на хора, които само поради българската си етническа принадлежност са били преследвани с измислени обвинения.“ Перев допълва: „В Македония има 10 сръбски телевизии, но няма нито една българска. Вие сте млад човек – кажете ми, гледали ли сте в Македония поне един български филм?“

  Двамата отказват да коментират в подробности отношението на България към българите в Македония, обяснявайки, че не са адвокати на българската държава. Все пак те не спестяват някои критики по адрес на София, когато става дума за техните собствени интереси. Според тях България е вдигнала ръце от българите, които живеят извън границите й.

  „Ние сме последната им грижа“

  Виктор Канзуров казва: „Последната грижа на Николай Младенов са македонските българи. Той, Първанов и зам.-министърът Марин Райков познават настроенията в България и се грижат за защитата на своята западна граница и за стабилността.“

  Перев е още по-категоричен: „Има няколко фукльовци, ексхибиционисти и шарлатани, които монополизират македонската тема и освен бързи политически печалби и самопоказване не постигат нищо друго. Аз се боя обаче, че става дума за нещо по-лошо, че фактически България, също както и Македония, не осъзнават, че Версайската система се срива.“

  Според последното преброяване от 2002 година в Македония официално живеят около 1.500 българи. Броят на гражданите, които имат и български паспорт, е доста по-голям – няколко десетки хиляди.

  Deutsche Welle

• Гергьовден – един от най-народните празници

  Гергьовден – един от най-големите народни празници, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Чества се в дена на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
  В народния празничен календар култът към светеца е свързан с богата и сложна обредност, която засяга всички страни от живота на българина, неговите постоянни грижи и мечти за изобилие, за богат и щастлив живот. Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. В пролетната нощ преди празника моми и девойки събират по полето цветя и билки, с които се захранват обредно овцете и добитъка. От тях се правят три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, коетоще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.

  Преди разсъмване овчарите изкарват стадото (след като са отлъчили приплода) на паша за кратко време. Когато се върнат, след изгрева на слънцето, се извършва обредно доене на овцете – предой, предуй. В окичено с венец ведро издояват първата оагнила се овца. Върху него слагат и прясно опечен хляб с дупка по средата. Ако агнето е мъжко, се дава в дар (курбан) на св. Георги, ако е женско – се оставя за разплод.

  В Северозападна България овчарят изкопава дупка в кошарата и върху нея слага ведрото. След доенето се полива малко мляко върху яйце (някъде то е червено великденско яйце) и го закопава в дупката. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести.

  В Западна България млада булка или девойка търкаля между стадото хляба, през който е текло млякото. По това, на коя страна ще се обърне хлябът, се гадае за количеството мляко. Зелени клонки окачват на съдовете за мляко и млечни произведения, по кошарата и др. стопански постройки, за доброто отглеждане на стадата и увеличаване на млякото.

  На Гергьовден навсякъде се коли агне като жертва на светеца-покровител. Приготвя се общоселска трапеза, която се прави „на зелено“ в църковния двор, край селото (на оброчище, кръст, манастир и пр.), край кошарите. Освен печеното агне тук се носят и други обредни храни. Особено място на трапезата заема обредният гергьовски хляб. Всяка жена раздава от осветените на трапезата храни. По време на храненето се извършват интересни обредни практики. В Източна България младите булки стоят прави край трапезата, за „да стават високи конопите“. После хукват да бягат, а децата ги замерват с хляб за плодородие. На други места хвърлят по младоженците бучки сирене за плодовитост.

  Около трапезата и цял ден се играят гергьовденски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена със зелено клонче. За здраве всички се теглят на кантар и се люлеят на люлки. Със същата цел рано сутринта на празника здрави и болни се търкалят в росна трева или нива. За бъдещото плодородие на нивите всеки стопанин сутринта на празника отива на своя нива, обикаля я и заравя в средата великденско червено яйце.

  На места в Западна България палят огън на нивата от сламата, върху която е била подредена трапезата на Бъдни вечер.

  Според народното вярване Гергьовден е един от празниците, на които чрез магии за обиране може да се може да се вземат плодовете на нивите и млякото на добитъка. За предпазване стопаните слагат от вътрешната страна на портата бучка сол и женски колан, за да мине през тях добитъкът, като се връща от паша. На другия ден солта се слага в храната на животните. Не се дава назаем сол и подкваса за мляко, за да не се правят магии с тях.

  В някои райони момите гадаят за бъдещата си женитба (обичая Ладуване). На другия ден след Гергьовден (наричан Разпус, Ранополия, Раниполе) се подновяват старите и се сключват новите договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари, слуги и техните наематели.

  Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. по времето на римския император Диоклециан (284-305). Георги се превръща в образец на „идеалния воин-християнин“ и светец-покровител на войната и войската.

  В народните поверия и легенди св. Георги е змееборец и драконоборец. Именно този момент е наложен от иконографията – върху бял кон надясно, убиващ ламята.

  Aвтор: Frognews.bg

• Реквием за гергьовско кокиче

  Автори: Асен Йорданов, Атанас Чобанов*

  Блатното кокиче, наричано още „гергьовско“, е по-високо и по-едро от обикновеното кокиче. Цветът му е във форма на камбанка и издава силен аромат. Съдържа токсичен алкалоид, чийто екстракт има приложение във фармацевтичната промишленост. Расте в засенчени места и лонгозни гори.

  Блатното кокиче е включено е в Червената книга като застрашено и популацията му в диво състояние намалява. Това личи и от заповедта, с която през 2003 г тогавашният заместник-министър на околната среда и водите Николай Куюмджиев заличава защитената територия и природна забележителност „Блатно кокиче“ край плажа „Корал“ „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“.

  Решението на зам.- министъра от НДСВ е изключително изгодно за собственика на земите на първа линия до плажа, който се гласи да реализира мащабен инвестиционен проект – ваканционно селище. За целта фирмата инвеститор е придобила 130 декара общинска земя срещу 950000 долара. Скромната цена от 7 долара на квадратен метър е постигната след интензивни преговори с общинарите в Царево и обещания за разкриване на 350 работни места, дарение във фонд „Благоустройство на територията“ на общината и ангажимент за неустойки от 10 000 лв. на месец, ако проектът не се реализира до 25 юли 2005 г.

  Това не става в срок и съгласно договора към днешна дата община Царево има да получава от фирмата близо 1 млн. лева.

  След като се сдобива с общинската земя, инвеститорът изкупува и прилежащи терени покрай плажа. В периода 2006-2007 г. земята е препродадена на свързани фирми. Последният купувач на земята е испанската енергийна компания „Ибердрола“. Тя планира да построи комплекса „Корал Бийч Елит“ с 2500 апартамента и афишира на сайта си инвестиция от 44.6 млн евро „за покупка на земя, инфраструктура, дизайн и одобрение на проекта, маркетингов и комуникационен план“.

  Строителен изпълнител е същата фирма, която е закупила земята от общината през 2002 г по 7 долара на квадратен метър.

  На практика застрояването на все още девствения плаж не е започнало, въпреки обещанията то да бъде завършено през 2009 г. Прокарани са ток и вода, изкопан е и ров за бъдещата колекторно-помпена станция, който трябва да изтласка проектофекалиите от 2500 апартамента към пречиствателната станция в Лозенец. Изкопано е и ново русло за ручея, който преди е заблатявал бившата защитена територия с гергьовските кокичета.

  Макар, че блатото им е пресъхнало и МОСВ ги е отписало, упоритите блатни кокичета са поникнали и тази година по Гергьовден. Белите им камбанки красят дори и грозния изоставен изкоп с неясно предназначение, който предизвестява пълното унищожаване на последния голям девствен плаж на юг от Китен.

  Блатното кокиче и плажът „Корал“ имат шанс да оцелеят, ако се случи чудо и МОСВ се сети да ревизира премахването на защитената зона. Ако чудото подмине това диво и красиво място, на неговите приятели им остава да цитират класика: „…нека като жабите, кога им пресъхне блатото да прокълнем…“

  Предстои също да видим дали прокуратурата, която е сезирана със сигнал № 14770/09 V от 28.04.2010 ще прояви интерес към преточените в частни джобове десетки милиони от препродажба на общинска земя купена на безценица. Да изясни въпроса дали община Царево си е потърсила пропуснатите ползи от инвеститора. Да се изясни също дали премахването на защитената зона от зам-министър Куюмджиев е обосновано или е обвързано със сложните имотни маневри с общинската земя и грандиозните строителни проекти.

  Отговорите на тези въпроси вече са известни на всички, които се интересуват от случая, освен на институциите, които си пасуват.

  Вместо реквием за кокичето и плажа може би си струва да се разкаже подробно в отделна публикация как в отстраняването на препятствията пред развития морски туризъм в община Царево са се включили кметове и политици от всички цветове, които заедно са закопали трупа на скромното блатно кокиче през 2002-2003 г.

  И днес всички заедно имат интерес аферата им с общинска земя за 45 млн евро никога да не бъде разкопана.
  Заповед № РД-1030 от 11 август 2003 г. на министъра на околната среда и водите за заличаване от регистъра на защитените територии природната забележителност „Блатно кокиче“ в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас:

  ЗАПОВЕД № РД-1030

  от 11 август 2003 г.

  На основание чл. 42, ал. 5 във връзка с чл. 41, т. 1 и чл. 42,
  ал. 4 от Закона за защитените територии поради необратимо увреждане на
  местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му:

  1. Заличавам от регистъра на защитените територии природна забележителност „Блатно кокиче в къмпинг „Корал“ в землището на с. Лозенец, община Царево, област Бургас, обявена със Заповед № 4051 от 29.ХII.1973 г. на министъра на горите и опазване на природната среда (ДВ, бр. 29 от 1974 г.) с площ от 0,5 ха и заведена в Държавния регистър на защитените територии
  под № 142.

  2. Промяната да се отрази в Държавния регистър на защитените
  територии.

  Зам. министър: Николай Куюмджиев

  Видео материал от местността, където според ековедомството не вирее блатното кокиче

  *Още материали от същия автор може да прочетете на блога му

• ГЕРГЬОВДЕНСКИТЕ ПОСТИ НА ПОСТУПРАВЛЯВАЩИТЕ В БЪЛГАРИЯ

  Не е необходимо да напомняме на обществото какво всеки от нас, ортодоксалните и лоялни към държавата безпартийни /звучащо като осъдителен недъг и в двата случая – „такова животно нe съществува“/, и през тоталитаризма, и през псевдодемократичното й управление преживявахме. В резултат на деструктивния, бих го нарекъл „арогантен политически атавизъм“, на управляващите, иманентната българска интелигенция се херметизира до екзистенция. Това бе инплицитната „цел“. Тъкмо този престъпен метод на дискредитиране и дискриминиране на същинския мисловен елит на нацията осакати прогреса й. Овълчени и предани на режимите ведомствени пешки менторски затръшваха под носа вратата на всеки перспективен и интелектуалец, сервилно вършейки „черната работа“. За креативни и еталони перманентно биваха въздигани манипулирани марионетки. Пред обектива – шарлатани и неграмотни духом, клоуни и мачовци… Властимащите видимо се бояха от таланти и учени, които притежават мъжеството и достойнството да не не им отдават изискуемата йерархична почит на обществен ментор – и вчера, и доскоро… Раболепието бе въздигано в култ. Разнокалибрието – също. С хляба и зрелищата нещата също вървяха по баналния космополитен /римски/ сценарий. А народът ни е достатъчно мъдър, етичен и търпелив, защо не и миролюбив към кого ли не, за да не афишира природната си одареност показно. Той е Героят през тези дълги години на експерименти с него и никога не е губил битките с потискащите благородния му дух. Доказа го и с избора на своя фаворит след последните избори, в тази гнила опровинциалена епоха. Разчистването на Авгиевите обори неминуемо предизвиква свиреп вой сред чакалите и хиените на „преходите“. Така че всеки хуманен апел е съвсем навременен. Набатът не бива да секва, а архаичното „Vox populi – vox dei“ нека си го придъвкат по Гергьовден „тарикатите“ пораженци /отляво и дясно/, които спекулираха с лозунгарството пред невежите и имаха наглостта да си въобразят, че „рахатлъкът“ им ще трае вечно. Всуе! Ресто!

  © Валери Иванов*

  –-
  *Авторът е известен български поет, литературен критик, педагог; член на СБП

• „Манчестър Юнайтед“ изпробва вратар № 1 у нас

  Вратарят на „Славия“, Раис М` Боли, който бе определен за най – добър вратар в българското първенство, заминава за пробен период в английския колос „Манчестър Юнайтед“. Французинът бе наблюдаван от скаути на „червените дяволи“ в мача на „Славия“ срещу „Черно море“. Докладът на Вуячич и видеозаписи от блестящите прояви на алжирският национал явно са впечатлили Сър Алекс Фъргюсън и така М`Боли може да се превърне във втория голям трансфер на вратар на „Славия“ след този на Марио Кирев в „Ювентус“ за 800 000 евро в края на 2009 г.

  До края на първенството „белите“ ще трябва да се оправят без наказаният за един мач Раис, защото след пробите той ще отлети за лагер – сбора на Алжир преди световното първенство. Ако остане в групата на Рабах Саадане и след подготовката в Швейцария, М`Боли ще бъде единственият представител на родното първенство на мондиала в ЮАР.

• ПАСЕ: България има нужда от закон срещу концентрацията на медии

  Големи медии в България се управляват от хора със значително политическо влияние, което води до липсата на доверие и до усещането, че те са зависими както от изпълнителната власт, така и от други сфери. Има неразкрити заплахи и нападения срещу разследващи журналисти.

  Това са част от заключенията в доклада на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), който е бил изготвен след две посещения в София през 2008 г. и 2009 г.

  Според документа някои медии стават податливи на политическо влияние заради корпоративните си интереси. Затова ПАСЕ предлага на парламента да проведе дебат за създаването на проектозакон, който да реши проблемите с концентрацията на медии в България и да въведе стандарти за независимост от политическо или икономическо влияние. Съветът на Европа изразява пълна готовност да подпомогне изработването на подобен проект.

  „Формално България се радва на свобода на словото, зад това обаче стоят редица проблеми, свързани с непрозрачната собственост на медиите, автоцензурата и превръщането на пресата в булевардна“. Това заяви Матиас Барнер, ръководител на медийната програма към фондация „Конрад Аденауер“ в София в интервю за радио „Доче веле“.

  Според него у нас има непрозрачност около собствениците на медии. „Често не се знае кой стои зад някоя медия. Или пък, ако се знае поне отчасти, то това са отношения на собственост, които се отличават с корупция и олигархични структури на власт“, казва Барнер.

  Другата опасност пред българските медии според него е процесът на булевардизация, който у нас бил „особено интензивен“. Той водел до това, че малкото качествени вестници нямат широко разпространение и се борят за оцеляването си.

  През последните две години най-сериозна концентрация на медийна собственост направи „Нова българска медийна група“, която на практика е контролирана от банкера Цветан Василев. Медийните си интереси той представя като консултант на ТВ7, но в момента представлявана от него офшорна компания който иска да придобие 50% от НУРТС (виж горния текст).

  Депутът от ДПС Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Уикенд“, „Меридиан Мач“, „Засада“ (преди „Експрес“) и великотърновският „Борба“, на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

  В края на миналата година стана ясно, че Корпоративна банка към към края на кабинета „Станишев“ е управлявала 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева. В момента след искане на главните редактори на най-големите печатни издания, финансовото министерство трябва да предостави данни в кои банки са в момента депозитите на държавните компании.

  На КАПИТАЛ. БГ целият доклад на ПАСЕ

  –––––––––––––

  В БНТ си раздавали огромни хонорари

  Впечатляващо високи хонорари, възлагане на големи проекти на един и същ кръг от хора и назначаване на репортери от техни родители са част от нередностите в БНТ, които Етичната комисия на медията е открила, научи “Труд”.

  Най-сериозно място в становището е отделено на седмичното предаване “В неделя с…” с водещ Димитър Цонев. “Към 2009 г. хонорарните възнаграждения представляват 36% от общата сума на хонорарите за всички останали рубрики в “Програмна дирекция”. След решение на Управителния съвет да се намалят хонорарите в дирекцията делът на “В неделя с…” нараства на 40%!”, се посочва документа.

  Комисията е установила още, че за всеки епизод работят между 10 и 14 сценаристи, които получават “впечатляващ общ хонорар”. Самият Цонев взимал пари освен за водещ, но и за съсценарист, като изпълнявал втората си дейност в извънработно време. За извънредния си труд през 2009 г. той е получил пари, които надхвърляли 3 пъти годишното щатно възнаграждение на отговорен редактор в “Програмна дирекция”, твърди Етичната комисия.

  Освен това Цонев заема поста зам. програмен директор на БНТ. Според структурата на телевизията той е шеф на началничката на редакция “Култура и образование” Федя Тодорова. Тя пък създава бюджета на “В неделя с…” и определя възнагражденията на екипа. “Създава се един порочен кръг, при който началникът се явява подчинен на подчинения си”, недоумяват в комисията.

  Конфликт на интереси пък имало, защото Цонев назначил дъщеря си Десислава за репортер в предаването и годишното й възнаграждение за 2009 г. надхвърляло заплатата на щатен редактор в БНТ. Дъщерята на Федя Тодорова – Надежда, е отговорник за гостите в 5-часовата продукция, а синът Димитър е нещатен сценарист в “ПътеводителБГ” по БНТ-САТ.

  Според становището е притеснително, че най-големите и скъпоструващи продукции на националната телевизия – “Великите българи” и “Голямото четене”, са поверени на една и съща фирма – “Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Към днешна дата той е член на УС на БНТ, а компанията му се управлява от авторския кръг, с който е работил при големите проекти. Именно тези лица продължават да реализират “Българските събития на ХХ век” и “Златните песни на Златният Орфей”.

  Оказва се, че БНТ, в която работят 1670 души, разпределя субсидията от държавния бюджет за високи хонорари. Докато в частните национални медии Би Ти Ви (около 400 души) и Нова телевизия (около 200 души) работят с доста по-ограничени бюджети и персонал, без да натоварват данъкоплатците.

  Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова: Всеки втори при нас назначава роднини

  Големите проекти на Българската национална телевизия са давани на фирмата “Криейтив филмс”, защото тя се справи успешно при “Голямото четене” и решихме да разчитаме и след това на тях, заяви пред “Труд” Уляна Пръмова.

  И добави: “В момента, в който Милко Лазаров беше назначен за член на Управителния съвет на БНТ, той напусна фирмата и подписа декларация, че няма участие в нея.

  Разходите по едно предаване “В неделя с…” са в размер на 20 000 лева за 5 часа. Това е далеч по-евтино за телевизията, отколкото, ако даваме нещо друго. Защото един филм ни струва 5000-6000 евро, а за мач на националния отбор от квалификации плащаме по 220 000 лева.

  Относно назначаванията на близки и роднини мога да кажа, че всеки втори служител в телевизията го прави. Знам, че не би трябвало да е така и съм говорила с колегите си. Но това е практика от 50 години.”

  Телевизионният водещ Димитър Цонев:

  Обвиненията, че вземам огромни хонорари, са неоснователни, защото заплащането ми е наполовина от парите, които би вземал всеки друг водещ.

  Парите за предаването се утвърждават от бюджетна комисия и аз там нямам участие. Пълен абсурд е да се говори, че нашите хонорари са 40% от всички възнаграждения в “Програмна дирекция”. Реалната им стойност е около 2-3%.

  Дъщеря ми Десислава получава пари само когато направи репортаж, и това не е във всяко предаване. Тя може да получи за труда си 100-150 лв.

  Членът на УС на БНТ Милко Лазаров:

  Когато за пръв път се справихме успешно с голям проект на БНТ, ме поканиха да работим отново заедно.

  Доброто реализиране на “Голямото четене” беше причината да бъда назначен за член на Управителния съвет на телевизията. Не виждам нищо лошо, че се назначават едни и същи хора, защото сме малцина, които работим вече 11-12 години в този бранш.

  Художествената комисия към Българската национална телевизия решава кои да бъдат избраните за реализиране на проекти, а там има хора, които дори не познавам, камо ли да им влияя.

• 24 часа: Досието на Тодор Живков

  
  Пред полицията Живков твърдял, че е националлиберал

  Два тома е досието на Тодор Живков в отдел „Архиви“ на МВР. След като ръководството на министерството го разсекрети, вече можем да видим какви тайни крие то. Разказва Пенчо Ковачев  / 24 часа/

  Запазени са две тънички папки с документи за Живков до 1944 г. и след това. В първата има 20 листа, във втората – едва 13.

  Почти веднага след 9 септември 1944 г. Тодор Живков постъпва на работа в народната милиция, както комунистите прекръстват дотогавашната полиция. Ето какво пише в акта за назначаването му. ( Тук и в следващите документи запазвам тогавашния правопис, както и стила на Живков.)

  „Днесъ, 1 Октомврий 1944 година, съгласно указа на г. М.В.Р. подъ №79 отъ 17 Октомврий 1944 година, назначениятъ за главенъ инспекторъ при Отделъ униформена милиция и учебно – подготвителень отъ Дирекцията на народната милиция – ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ встъпи в длъжностъ въ 8 часа сутринъта.

  Същиятъ се назначава съ 8400 лева основна месечна заплата, 300 лева за едно повишение или всичко заплата съ повишение 8700 лева месечно.“

  Следват подписите на Тодор Живков и началника на отдела.

  А въпросният Указ 79 е издаден „Въ името на Негово величество Симеонъ ІІ, съ Божия милостъ и народна воля Царъ на българите.“ Подписан е от регентите Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.

  И такива шеги си прави историята понякога.

  Предположенията са, че докато е в милицията Тодор Живков внимателно прочиства от досието си всички нелицеприятни и опасни за него страници. Дали това е било така, досега няма доказателства.

  Затова от предположенията да преминем към документите. Първата страница гласи „Опис на книжата, нахождящи се в досие 10 515/1954 г. на лицето Тодор Христов Живков“.

  Първият документ, който свидетелства за интереса на полицията към Живков, е от 29 януари 1934 г. В протокол за разпит в Дирекцията на полицията са записани неговите показания. След като е описал месторождението и местоживееното си в София, Живков разказва:

  „На 27 І ме задължи хазаина да отида в студентския стол и да намеря там Петков и му съобщя че хазаина ще го даде под съд ако не си плати наема. Понеже в стола го нямаше отидох в клуба на Р. партия (Работническата партия – б.а.), защото ми казаха от стола, че мога да го намеря там. Към 17 часа дойде полиция и ме арестува. Не се числя към никаква организация. Горното подписах саморъчно“.

  Подписът Т.Хр. Жи и завъртулка (виж факсимилето) няма нищо общо с отработения подпис, който 36 години се мъдреше под всички най-важни документи в държавата.
  

  На същата дата – 29 януари 1934 г., Тодор Живков попълва един „Въпросникъ за установяване самоличностъта на лицето.“ Така от собственоръчно написаните отговори (освен до болка познатите ни данни) научаваме, че има: телосложение – нормално, ръст – среден, лице – обло, цвят на лицето – „черъ“, чело – обло, очи – черни, нос – правилен, уши – средни, уста – малки, брада – бръсната, вежди – черни, коса – прическа назад, мустаци – бръснати, прическа – нагоре, особени белези – няма.

  От този въпросник става ясно още, че не е женен, главното му занятие е работник и не е осъждан. Както и, че до началото на 1934 г. той не е попадал в полезрението на полицията.

  Следващият документ (дознание) е от 6 март 1934 г. Ако правилно разчитам подписа – Н.Ге (и завъртулка), разпиталият го следовател при Дирекцията на полицията трябва да е бил самият Никола Гешев. Тодор Живков написва собственоръчно:

  „Именувамъ се Тодоръ Христовъ Живковъ род. с.Правец, Орханийско по занятие печатарски работник ергенъ грамотенъ неосъжданъ.

  Дошълъ съмъ въ София през 1929 год. и постъпихъ ученикъ в Средното графическо училище което завърших и бехъ назначен на работа в Държавната печатница от национал-либераралътъ (г. Сариевъ). След като земеделците вземаха министерството на търговията, ме уволниха като национал-либералъ. Следъ уволнението стояхь 3-4 м.(месеца – б.а.) безъ работа и след това постъпихъ на работа на у-ца „Осогово“ №14 където и понастоящемъ работя.

  Живялъ съмъ на у-ца „Кариакъ“, „Гълъбецъ“. Отъ у-ца „Гълъбецъ“ №40 се преместихъ през 4-5 м на у-ца „Петроханъ“ при братовчедъ ми г. Н. Георгиевъ. В същата квартира намерих съселянина ми Н. Груевъ и Н. П. Янчевъ отъ с. Липница, Орханийско. Съ последния не се познавахъ запознахъ се тогава.

  Азъ узнахъ, че Н.П.Янчев е комунистъ. След инцидента в Градското казино ние помолихме хазяина да го изпъди за да не пострадаме заедно с него и ние. Хазяина му върна адресните билети и му каза да не идва вече.

  Н.П.Янчев не идва известно време но следъ това пакъ дойде една вечеръ. Братовчеда му се скара и му каза да не идва вече. Той се извиняваше че немогълъ да си намери квартира защото немал лична карта.

  Въ Дирекц. на полиц. бех задържан съ съквратирланта ми Н. Груевъ когато стана обиска въ клуба на Работ. партия.

  Членъ съмъ на Типографския работнически съюзъ. Преди една година бехъ членъ на младежката националлиберална организация. Освенъ тези две организации в друга не се числа.

  Горните показания написахъ саморъчно.“

  От признанията на Тодор Живков следователят подчертава неговото име, името на г. Сариев и израза „следъ инцидента въ градското казино ние помолихме хазаина…“

  В папката има един не датиран документ за уволнението на Живков. Документът излиза от управление „Политическа полиция“ е с гриф „Лично. Поверително“ и е до директора на Държавната печатница:

  „По сведения, лицето Тодоръ (Тошо) Живковъ – работникъ-гравьоръ, е комунист и като такъв провежда противодържавна дейностъ.

  Съгласно чл.20 отъ ЗЗЗД следва да бъде уволнен, за което моля да бъдемъ уведомени.“

  В папката няма запазени документи, от които можем да разберем откога Тодор Живков е преминал от националлиберализма към идеите на комунизма.

  От документ с дата 2 февруари 1935 г. научаваме за арест на Живков, но не и дали той е първият в „революционната му дейност“. Документът е адресиран до прокурора при Софийския апелативен съд.

  „Къмъ №20494. Понеже при разкритията по овденото дознание се установи, че и Тодоръ Христовъ Живковъ е участвалъ въ нападенията на фабриките и издигане на трибуни, и за да може успешно да се привърши започнатото дознание и по отношение на него, моля да иска разрешение отъ Съда, съгласно чл. 79 отъ З.У.С. лицето да бъде задържано още 10 дни. Задържането му е разрешено съ №61 отъ 4.II. 1935 г.

  (Началник на политическата полиция: Драганов)

  Отговорът на Софийския апелативен съд е с дата 23 февруари 1935 г. Той е на отдел Държавна сигурност и гласи:

  „Съобщава Ви се, че съдът съ определението си № 106 отъ 15. II. т.г., постанови по наказат. преписка №30. I. 935 г., разрешава задържането съ още 10 дена на лицето Тодоръ Хр. Живковъ“.

  На разпита си при този арест Живков все така отрича, че е комунист.

  „…Въ миналото съм билъ членъ на Българския графически съюзъ, до 19 май 34 г., когато се разтури. Бехъ член на Младежкия земед. съюзъ Врабча 1. Не съм членувал в никакви комунистически организации, нито съмъ вземалъ участие по комунистически трибуни…“

  Излиза, че до началото на 1935 г. Тодор Живков е бил (или се е прикривал) като националлиберал и земеделец. Всичко това отсъстваше в официалната му биография като „пръв партиен и държавен ръководител“, както и в мемоарите му след 1989 г.

  Следва: И от документи в досието излиза, че Тодор Живков е бил полунелегален…

  Кръволокът Цанков копира БКП, за да лъже

  До сега ви разказахме за първите срещи на Тодор Живков с политическата полиция и разпитите му. При всичките той твърдо отрича, че е комунист и че членува в Работническата партия. Веднъж казва, че е бил националлиберал, друг път – член на младежката формация на земеделците от „Врабча 1“.

  На 11 август 1937 г. П. Петров от отделение „А“ на отдел „Политическа полиция“ на ръка написва задача № 535.(Тук и по-нататък запазвам правописа и словореда на авторите.)

  „Да се проследи лицето Тодоръ (Тошо) Христовъ Живковъ – работникъ гравьоръ в Държ. печатница. Същия на неколко пъти е организиралъ излети и събрания на Витоша, които са имали чисто комунистически характери и определенъ дневенъ редъ“

  За тези излети е писано много в биографията на Тодор Живков и в спомените на другарите му от онова време.

  След като е изпълнил задача № 535, на 30 декември 1937 г. разузнавач № 3252 (Б. Янков) изпраща следния рапорт до началника на отделение „А“.

  Началник вече е прословутият Никола Гешев, за когото се твърди, че е знаел почти всичко за най-активните комунисти.

  „Отъ проследяването на лицето ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ, родомъ отъ село Правецъ-Орханийско презъ 1911 година, живущъ в София, ул. „Петроханъ“ №21, работник букволеяръ въ Държавната печатница, установихъ, че същиятъ всеки денъ излиза отъ работа в 12.5 ч. и отива да се храни въ гостилница „Средецъ“ на ул. „Бенковски“ № 12. След като се нахрани, прибира се обратно въ Държавната печатница.

  Следъ обедъ излиза от работа въ 18.10 ч. и отива въ същата гостилница, нахранва се и отъ тамъ се прибира въ къщи. Отъ срещите му съ лица, не пролича да прави такива предварително подготвени са случайни.Отъ събраните сведения се установи, че лицето е комунистъ, в миналото е бил активенъ, но от проследяването не се установи да проявява такава дейностъ“.

  Документ с пореден № 8 в досието на Тошо, както са го наричали и тогава, но без свойското „бай“, е лист без дата, без входящ или изходящ номер, без подписи и печати. Има само написано на ръка: „П.Петров задача за проследяване“. И тексът, написан на пишеща машина, е като продължение на донесенито за излетите на Витоша.

  „Относно К.П. (Комунистическата партия – б.а.)

  Лицето ТОДОРЪ (Тошо) ЖИВКОВЪ – работникъ гравьоръ въ Държавната печатница е секретаръ на Р.К. на К.М.С (Комунистически младежки съюз – б.а.) въ Подуене същия на неколко пъти вечел (така е написано – б.а.) организира екскурзии низъ Витоша които са чисти комунистически събрания с определен дневен редъ. Същия въ единъ разговоръ каза следното: – Фашизма около двореца подготвя заместникъ въ лицето на Цанковъ. Цанковите събрания на организацията имъ не е обезпокоявана от полицията, дори и се приветствува т.е. води се борба срещу класовото работническо движение което засилва борбата си срещу кръволока Цанковъ. Ние виждаме Цанковъ да създава организация по типа на К.П. и паралелно съ това по директиви отъ Хитлеръ да създава щурмови отряди, което е явенъ признакъ че му се готви даване на власта, подъ булото че той я взелъ отъ улицата. Цанковъ пристъпя смело и къмъ войската и о.з. офицерство средъ който създава организация. така той е успелъ да привлече на своя страна мнозина големи войни и чрезъ техното съдействие ще вземе власта чрезъ преврат.

  Цанковъ си организира война организация по подобие на нашата и отделъ като копира структурата и наименованията отъ К.П. с единствена цел да залъжи масите. Обаче нашата борба все повече и повече се засилва срещу бъдещия ни класовъ врагъ.“

  Този текст е много интересен и се надявам някой ерудиран историк да го разясни. Впечатлява сравнението на Комунистическата партия с организацията, която правел Александър Цанков. Тоест действията и на двете организации са еднакви по същност и съдържание в борбата за властта.

  През май 1932 г. след разцеплението на Демократическия сговор Цанков застава начело на Народното социално движение, но то е забранено след май 1934 г. А през 1937 г., когато в полицията идват донесения за излетите на Витоша, Цанков дори не е депутат. А и на практика не Цанков, а комунистите правят преврат на 9 септември 1944 г.

  Има голяма вероятност този текст да е писан след 1944 г., при напъните Живков да бъде героизиран допълнително. Такъв фалшификат е например бойното писмо, подписано от Янко/Марко.

  Такива са били нелегалните имена на Тодор Живков. Този текст е с дата „юний 1944 г.“ Не ми е ясно как авторите на идеята и на самия текст са допуснали следната съществена грешка. Писмото е написано без „ъ“ в края на думите, завършващи със съгласна буква, и без е-двойно.

  С дата 6. VI. 1938 г. е следващият документ в досието на Живков. Но отново е без подписи, печати и резолюции.

  „ТОДОРЪ ХРИСТОВЪ ЖИВКОВЪ (…) Проследяванъ отъ тайна група и констатирано през 1934 г., че той е членъ на ОК на КП, завежда III районъ и замества организационния секретаръ на ОК, следь което му се възлага техническа задача към 1936 г. Прави интересни срещи съ важни функционери на КП, като Райко Райковъ – 15.I. 1935 г., Петъръ Нешевъ – 16.ттт. 1934 г., Константинъ Езекиевъ – 14.ХI.1934 г. и др., а сега – съ: членъ на ЦК на КМС Мишо Димитровъ Мишовъ, съ псевдонимъ Фильо“.

  В това „донесение“ има нужда е от сериозен анализ за истинност. Например буквите от пишещата машина, на която е написано, се различават много от буквите на пишещите машини, използвани за донесенията с всичките атрибути на такъв вид документи.

  В досието има един „Протоколъ за личен обискъ“

  „Днесъ на 31 януари 1935 г.од гр. София подписания агент Михаилъ Пенчевъ отъ пол. полиция по заповедъ на Началника на същата и въ присъствието на мл. пеши стражар Найденъ П. Георгиевъ отъ дир. на Полицията, Стоянъ Стояновъ чиновникъ жив. ул. „Доростолъ“ 15 и Боянъ Янковъ, чиновник жив. ул. „Клокотница“ 63 направихъ обискъ на Тодоръ Христовъ Живковъ р. с. Правец (…) при който обискъ въ десния джобъ на панталона намерихъ едно скъсано листче и смачкано тевтерче съ сини квадрати на което е съ написани (7) седем точки започващи „1. събранието на Попзатевъ… и завършващо 6 септември…“

  Настоящият протоколъ се състави, прочете и подписа въ присъствието на горе-изброените лица.“

  Това е всичко най-интересно от полицейското досие на Тодор Живков.

  Следва: Какво има в досието на Тодор Живков след 1944 г.

  От милицията го уволнява Югов.Той му връща през 1961 г.

  Точно 2 месеца служи в народната милиция подполковник Тодор Христов Живков – от 1 октомври до 1 декември 1944 г. (Поне така е според датите на указите.)

  За това време в папката на полицейското му досие има едва 16 стр. 12 от тях са ведомости за заплатите на служителите от отдел „Униформена милиция и учебно-подготвителен“.Живков е получавал 8400 лв. основна месечна заплата плюс 300 лв. за едно повишение.

  Подполковник Живков е назначен за главен инспектор в този отдел с указ №79 „Въ името на Негово Величество Симеонъ II. С божия милостъ и народна воля Царъ на българите“.

  Указът е подписан от регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. (След 9 септември тримата сменят принц Кирил, Богдан Филов и ген. Никола Михов, упълномощени да управляват България след смъртта на цар Борис Трети през 1943 г. поради непълнолетието на престолонаследника Симеон II.)

  С указ №105 от 1 декември 1944 г. тримата регенти постановяват министърът на вътрешните работи „ДА ОСВОБОДИ от длъжностъ къмъ отделъ Униформена милиция и Учебно-подготвителенъ при Дирекция на народната милиция подполковникъ Тодоръ Христовъ Живковъ.“ Министър по това време е Антон Югов, един от най-известните дейци на БКП по онова време. Може би и това е една от причините през 1961 г. в навечерието на VII конгрес на БКП Живков да го изхвърли от всички държавни и партийни постове. И самият той да стане министър-председател на България.

  Няма дори ред защо подполковникът е освободен – поради непригодност, по целесъобразност или поради преминаване на друга работа.

  За тези два месеца в досието няма и нито един документ, от който да става ясно какво точно е вършил Тодор Живков: арестувал ли е „врагове на народа“, участвал ли е в разпити, измъчвал ли е арестанти, унищожавал ли е документи? Или пък е създал нови програма и система за обучение на постъпващите милиционери?

  В официалната му биография пише: „…И започва новият период от живота на Тодор Живков. Оперативното бюро, което той ръководи, от орган на въстанието (Деветосептемврийското – б.а.) се превръща в орган за защита на новата власт, в орган на Народната милиция. Скоро след това

  Тодор Живков преминава на партийна работа”. Толкоз. За историяата не е останала дори една снимка на Живков в милиционерска униформа. Или поне не е публикувана в суперизданието „Син на своя народ, син на своето време“. То излиза от печат през 1981 г. по случай 70-годишнината на „първия държавен и партиен ръководител“ под редакцията на поета Димитър Методиев. В него има фотоси, от всички най-важни събития свързани с дейността на Живков.

  Но от милиционерския му период, както и като войник от Трудови войски – няма. Впрочем има една снимка на Живков като трудовак, но той не я е обичал.

  През 1982 г. излиза сборник със спомени от бойни другари и съратници на Живков от годините преди 1944 г. Съставител и редактор на изданието е потетът Матей Шопкин, рецензент – проф. Недю Т. Недев.

  В спомена на Тодор Попов, озаглавен „Незабравими денонощия“, е описан кратък епизод от битността на Тодор Живков като милиционерски началник.

  При едно от заседанията на Народния съд Тодор Попов опитва да влезе в Съдебната палата и на входа среща приятеля си Тошо. Той му изглежда по-висок в дългия си шлифер, отслабнал, но с приветлива усмивка на лицето.

  Двамата се познават от времето, когато Живков събира съучениците си и им казва, че създава кръжок за изучаване на марксизъм.

  При тази случайна среща Тодор Живков казва на приятеля си, че е ръководител в Народната милиция и отговаря за охраната на Съдебната палата. Кани го на сутринта да го посети в „Славянска беседа“ на ул. „Раковски“ 127, за да си поговорят по-спокойно. (И днес „Славянска беседа“ си е на същия адрес – б.а.)

  На другия ден Попов намира Живков да разговаря със съветски генерал в скромно обзаведен кабинет.

  След като генералът си тръгва, двамата започват „сърдечен разговор“ и Живков подхвърля, че няма да остане дълго на това място, щели да го местят в Министерството на народната отбрана. Дори кани приятеля си на работа там, понеже е служил в Школата за запасни офицери, а на новата армия са необходими подготвени и верни кадри.

  Разказът на Тодор Попов продължава така:

  „Сега ела да видиш нещо – каза той (Тодор Живков – б.а.). И ме изведе от кабинета. Влязохме в един широк коридор, от едната страна на който бяха преградени решетки-килии.

  В тези килии бяха някои от намерените и арестувани виновници за страданията на нашия народ.

  Тези, които бяха виновни за смъртта на хиляди синове и дъщери, за сълзите и мъките на бащи и майки, тези, които разпореждаха, убиваха, бесеха, палеха, унищожаваха и безчинстваха. Сега се разхождаха като вълци – уплашени, жалки – и чакаха със страх законното народно възмездие.

  – Това са едни от най-големите! – ми каза тихо другарят Живков. – Чакат реда си пред Народния съд.“

  Ако съдим от този разказ, излиза, че подполковникът може би е бил началник или поне служител на охранителен отдел в милицията.

  http://www.24chasa.bg/

• България раздава децата си в чужбина

  Източник: Дойче Веле

  ООН публикува първия по рода си доклад за осиновяванията по света. Въпреки ниското ниво на раждаемост в България, страната е един от главните източници на деца за международни осиновявания, става ясно от доклада.

  Докладът на ООН обхваща 195 държави и за първи път събира на едно място данни за броя на осиновяванията по света.

  Всяка година биват осиновявани над 260 хиляди деца, повечето от които момичета. Почти половината от тези осиновявания стават в САЩ (127 хиляди през 2001 г.), Китай (46 хиляди през 2001 г.) и Русия (над 23 хиляди през 2001 г.).

  85 процента от всички осиновявания са „вътрешни”, в границите на отделните страни. Но според събраните от ООН данни броят на международните осиновявания расте.

  САЩ, Франция и Испания са държавите с най-много регистрирани международни осиновявания. Веднага след тях се нареждат Канада, Германия, Италия и Холандия.

  България – по петите на Китай и Русия

  Най-големи източници на деца за международни осиновявания, според доклада на ООН, са Азия и Източна Европа. В рамките на Източна Европа най-много деца идват от Русия и Украйна.

  Сред 195-те проучени държави България е 19-та по брой на вътрешните осиновявания. Според ООН съществува зависимост между високия брой вътрешни осиновявания и ниската раждаемост.

  Доста изненадващо е, че България е цитирана в доклада на ООН и като една от главните държави-източници на деца за международно осиновяване.

  Най-големите източници, от които идват 35 процента от всички международно осиновявани деца, са големи нации като Китай и Русия. Следват България, Гватемала, Индия, Република Корея, Украйна и Виетнам.

  В доклада се казва: „В последните години всяка от тези страни е била източник на повече от 1000 деца на година, осиновени в чужди държави.” Сред изброените държави само България и Гватемала имат население под 15 милиона, като населението на Гватемала е почти двойно по-голямо от българското.

  По какво България изпреварва САЩ?

  България е на 8-мо място по брой на деца, осиновени в чужбина. По данни за 1999 година главно направление за децата от България е била Италия. Другите направления – по ред на важността им – са били САЩ, Испания, Швеция и Дания.

  България, Монголия и САЩ – точно в този ред – са трите водещи държави по брой осиновявания на всеки 100 хиляди родени деца.

  Монголия и България са респективно на 3-то и 4-то място в света и по брой на осиновени деца на възраст под 5 години. САЩ са едва след тях, на 5-то място.

  Повечето данни в доклада на ООН са за периода 1998 – 2006 година.

• Б.Борисов: Арестът на министъра показа как се проваляли дела 20 г.

  С министър-председателя Бойко Борисов разговаря БОРИСЛАВ ЗЮМБЮЛЕВ в-к „24 часа“

  – Г-н Борисов, ДДС ще се вдига ли – кога и с колко?

  – Тази тема, съм казал, в сряда на МС ще я обявя. Сега работим с финансисти, икономисти, експерти, включително и в неделя – “за” и “против”, слушам всички мнения и в сряда ще вземем окончателно решение.

  – А вие “за” или “против” сте?

  – Аз съм против вдигане на ДДС. Моето разбиране е, че и в рамките на този мандат ние ще минем под 20% ДДС. Въпросът е дали трябва като временна краткосрочна мярка да се вдигне, или не. И днес ще продължат да ме убеждават тези, които са на мнение да се вдигне.

  – Кои са те? Какви са им аргументите?Финансисти казват, че когато Виденов е вдигнал с 4% ДДС, с 40% е паднало плащането на данъците.

  – Времето е различно. Тогава нито службите, нито данъчните, никой не работеше в държавата, а тя беше пропита от контрабандни канали от всякакви схеми. Аз съм убеден, че това ние няма да го допуснем, но повтарям – трябва много, много да ме убеждават и те, както виждате, от миналия ноември ме убеждават, сега сме май, аз не съм го вдигнал ДДС. Нека да отчитаме тези реалности, половин година мина, сиреч половината от данъчния период, и ние не сме го пипнали ДДС. Освен това съм си оставил тази крайна вратичка за ДДС, защото 750 млн. трябва да се намерят. Могат да крият ДДС, ако не ги пресираме. Факт е, че с 10% са повече данъчните декларации, все повече хора си викат: “Тоя че ни улови, по-добре да си пуснем”. Горе-долу същото е и във фирмите. Сега една от големите далавери, по които не са работили, но ще работят от днес, е строителното желязо. Купуват строително желязо, включително и от българските заводи, оформят го като износ и като отидеш в магазина, те питат – искаш ли фактура, или не искаш?

  Ако е без 20% ДДС, ти дават и ДДС, и 10% по-ниска цена. Фактически един път нанасят щета на ДДС и втори път заводът си го тегли това ДДС. И пернишкият, и много други.

  – “Стомана” – Перник?

  – Да. Просто, където и да ги изпуснеш, веднага правят схема.

  – Схеми винаги ще има. Проблемът с ДДС е силно намалялото потребление. Не е ли безсмислено от фискална гледна точка вдигането на ДДС, защото 23% от 80 ст. са по-малко от 20% от 1 лв., а колкото е по-висок ДДС, толкова по-малко ще е потреблението?

  – И аз разсъждавам като вас. Затова има финансово-икономически екип, да ги наречем – експерти, които това им е работата. За съжаление няма идеални рецепти, няма доказани рецепти. Виждате, сега поне, като сме в голямото европейско семейство, можем непрекъснато да сравняваме какво се случва по останалите държави. Там работят също от най-добрите икономисти и финансисти. Безспорен факт е, че ако се подведем по исканията на левицата и президента и ги послушаме, ние ще банкрутираме държавата, както всички в момента, където има социалистически правителства. Къде са най-големите дефицити в Европа? Във Великобритания, в Испания, в Португалия, в Гърция, Унгария, където беше социалистическо. Разбирам сегашната активност на Първанов, това се дължи на новия му политически проект, но ако иска да е президент на всички българи и да е нашият арбитър, на политическите партии, защото по конституция той трябва да е безпартиен. Нали така?

  – Съветвате да чака края на мандата?

  – Да, и тогава да се занимава с политика. Защото дотогава, а и начинът, по който се обозначи, и начинът, по който действа той в момента, ме кара и мен, и всички хора да считаме, че всъщност той използва лостовете на президентската институция да си прави политически проект, което не е редно.

  Не ме разбирайте, че съм против такъв проект – Първанов има и опит, и знания, и е по-дълго в политиката от мене. Много по-дълго… Единственото, което искам, е да потвърди, че прави подобен проект и този проект минава през падането на нашето правителство. Тогава ще падне и лицемерието между институциите, в което сега се надлъгваме.

  – Но и вие ходихте на една от кръглите маси за икономиката, когато бе в криза?

  – Когато смятах, че това се прави добронамерено, аз ходих. Но аз освен критики не чух нищо градивно. И повтарям, аз ако изпълня това, което се говореше по тези кръгли маси, ние в момента щяхме да сме много по-рано, на много по-голям свръхдефицит.

  И тогава, и сега продължавам да се питам дали г-н Първанов като върховен главнокомандващ си е мръднал пръста да спре източването на армията. Да излезе и да говори срещу далаверите във военно министерство по начин, по който сега клейми Симеон Дянконв. Защо не направи кръгла маса на военното НДК, при военния тв канал, в хотел „Шипка“, където е една от фитнес залите на Николай Цонев, и да пита там – и да пита кой открадна парите на армията.

  Защо нямаше кръгли маси, когато се правеха заменките, продажбите на енергоразпределителните дружества или се правеше сделката с Пловдивския панаир.

  – Не мислите ли за други опции за запълване дупката от 750 млн. в бюджета, напр. акциз върху тока за бита?

  – Прочетох го днес някъде сутринта. Естествено, ще го обмислим. Ние ще се опитаме максимално да потърсим резерви за увеличаване на приходите. И са именно в много по-мощен контрол – всички служби ще бъдат преориентирани в момента да работят по цигарите, алкохола, строителното желязо, горивата. Аз съм убеден, че в рамките на две седмици ще четете за резултата.

  – Предвас стои човек, който подкрепя национализирането на енергийноразпределителни дружествата. Ще дочакаме ли такава новина?

  – Било е достатъчно в приватизационния договор да се запише, че държавата запазва 35%, а не 34%, и щяхме да имаме блокираща квота, представител в борда и дружествата щяха да се държат, както в собствените си страни. Е.оn е една от най-големите фирми в Германия и немските потребители нямат претенции към нея. Или EVN в Австрия. Австрийските потребители нямат проблем с тях. Проблемът идва, като дойдат в България, побългаряват се веднага.

  – Защо?

  – Договорът им предразполага веднага да започнеш да монополизираш пазара, да влагаш по-малко инвестиции, когато никой не те контролира да го правиш. Ами всяка фирма ще предпочете да изпрати към майката, сиреч към голямата фирма, повече пари, чрез т.нар. аутсорсване, или даването за извършване на различни услуги на собствените си фирми, което надвишава 40% от всичките им приходи. А знаете, че държавният регулатор ДКЕВР не контролира аутсорсваните дейности, просто законът така е направен, че той ги предразполага към тези действия. И ние затова сега полагаме такива усилия, ДКЕВР прави мащабна проверка по инвестициите.

  Все повече хора си викат: “Тоя че ни улови, по-добре да пуснем декларации.”

  – Какво показва тази проверка?

  – Вчера разговарях със Семерджиев, обеща до понеделник-вторник първите резултати да ми ги докладва. Защото ние сме принудени, а от своя страна, ако се приеме това, което казва Зюмбюлев, национализирането пък ще доведе до такъв скандал в Европа, какъвто ние не можем като държава да го понесем.

  – Какъвто започна с влизането на ДАНС в Еon.

  – Да, но така се опитах да изпратя сигналите към съответните държави – да знаят, че ние нямаме претенции към тях като към европейски компании, а към дейността им тук. И между това да имам подкрепа на техните правителства и българският народ да страда от тяхната дейност и аз да си мълча избирам да понеса скандал с тях, но максимално да се опитаме да ги дисциплинираме. И тези проверки ще го докажат и съм убеден, че те ще бъдат принудени да спазват правилата.

  – Чули ли сте, че днес никой не подписва, защото всеки подпис е крачка към затвора? Администрацията е стресирана, че може да сгреши, че може да бъде хваната?

  – Истински бих се радвал, ако това е така. Защото първият и най-важен антикризисен ефект, който сме търсили, е този. Какво значи да ги е страх да подпишат нещо, за да не влязат в затвора? Ами това означава, че те досега са подписвали така, че са харчили хайвански държавни или общински пари, някакъв кръг бизнесмени в кавички са се облагодетелствали от това и държавата е затъвала. Разбира се, че подписваш само тогава, когато си сигурен, че това е законосъобразно.

  Ами ние точно това искаме, дано е така, както казвате.

  – А защо махнахте шефката на НЗОК два месеца след като я назначихте?

  – Ами защото дойдоха сигнали от прокуратурата и ДАНС.

  – За два месеца дали е възможно да откраднеш?!

  – А да оставя обществото да живее в съмнение, че шефът на НЗОК, разследван отДАНС и прокуратурата, да изпълнява тази функция и да разпределя парите за болните хора? Истински бих и съжалил за махането й, ако се окаже, че е невинна, но дори и съмненията ни карат да бъдем много резки. Защо? Защото българинът е мнителен човек. Години наред по един и същи начин управлява. И само като има съмнение – оо, и тея са същите. Ние затова го правим. Да, ако трябваше да постъпим възможно най-етично е точната дума, етично, примерно министър Нанев, Жанет Начева трябваше да ги изведем в отпуск и да чакаме да се произнесат съдебните органи. Ако има нарушения, съответно да понесат отговорност, ако няма – да ги върнем на работа. Само че в тези условия на криза аз не мога да си поставя, ние именно заради това, примерно ето тук упреците на критиците, че забавихме здравната реформа, са абсолютно основателни и затова в следващите две седмици ние ще ускорим и ще влезем в ритъма, който трябва да има.

  – Почва ли закриването на болниците?

  – Закриване на болници няма. Има преструктуриране. И сега има болници, които всъщност работят като спешни центрове. Второ – пълният преглед на клиничните пътеки. Защото като погледнеш в момента клиничните пътеки на здравната каса, виждаш всъщност това са кардиолозите.

  – Защо Първанов ви стана най-големият враг – преди обвинявахте за всичко Станишев?

  – Аз се опитвам да бъда обективен. Понеже и аз непрекъснато трябва да отбивам отляво и отдясно удари, изчетох старите стенограми на МС от предишното правителство. И трябва да кажа, че там почти не намерих нещо, в което да упрекна самия Станишев. На практика тази неконституционна тричленка, която се е събирала, вземала е решения, образно казано, са се разбирали парите от бюджета как да се харчат по схемата осем- пет-три и просто Станишев е бил длъжен по бюджет да им осигури тези пари. На МС това, което са си говорили министрите и са предупреждавали дори за кризата някои от тях, това, че буквално НДСВ е било излъгано за вдигането на пенсиите, там са имали категорично разбиране в тричленката да не се вдигат пенсиите, те ги вдигат в последния момент, януари или февруари, там някъде кога е било и то ги вдигат, когато ние идваме на власт – от 1 юли. С явното намерение да провалят бюджета на следващото правителство. Защото кой премиер ще дойде на власт и веднага ще намали пенсиите, да изкара пенсионерите на улицата и да те обвинят, че ги уморяваш от глад? Затова искам българските пенсионери да знаят, че тези високи пенсии, колкото и да им се виждат малки, в сравнение с БВП те са много големи. Парите, които изкарват работещите хора или икономиката, са много по-малко от това, което бихме разпределяли за пенсии. Затова обективно казах, че

  Станишев е бил поставен в много трудни условия.

  Той е трябвало да крепи и да изпълнява статуквото. Обаче нека да се върнем пак и да не бъдем късопаметни – какво казваше президентът по време на тези избори? Трябва незабавно да се направи правителство. Защото без правителство държавата ще катастрофира. Нали това бяха думите? Аз имах идеалния вариант и може би ако знаех, че такива безобразия са направили и така неблагодарно ще се отнасят в момента за жертвите, които ние понасяме, за жеста, който ние направихме като партия, на нас не ни стигаха гласове за правителство. С такива непредсказуеми партньори – СДС, РЗС,никой не можеше да ме упрекне, че съм направил правителство. Освен финансова и икономическа криза държавата щеше да има и политическа криза. Аз щях още, вече може би нямаше да съм кмет, защото народът щеше да ги е изпъдил с камъни и щяхме да сме точно на варианта Унгария – щяхме да имаме две трети от парламента. Мисля, че няма съмнение, всеки анализатор съм сигурен, че ще го потвърди това. Само че държавата щеше да банкрутира. Какво постигнахме ние с това, че поехме целия риск, и с това, че питахме защо? Неблагодарност! Ударите в гърба в каратето дори са забранени. Наказват се. Това трябваше да се отчете от президента, че ние постъпихме честно към държавата, поехме и я държим здраво.

  – Президентските избори – вие няма да се кандидатирате?

  – Понеже слушах едни анализатори вчера сутринта?

  – И на това ли се ядосахте?

  – На които им се ядосах, които казват, че едва ли не аз искам да дезертирам от премиер, та да стана президент. Напротив. Ще стоя, както стоях като кмет на София до тогава, докато не си свърших работата. Това искам да знаят. И понеже ГЕРБ е голяма партия, за радост Цветанов много добре се движи, сиреч имаме и други фигури, които могат да победят на президентски избори, мога да си остана премиер, както си останах първия път кмет.

  – Тоест вашият кандидат е Цветанов?

  – Толкова по темата. Темата президентски избори ние ще я обсъждаме, като дойде време за нея.

  – Обичат ли ви министрите, защото г-жа Желева казва, че ви обичат само тези, които не са работили с вас в екип?

  – Аз не искам да ме обичат.

  – А тогава страхуват ли се от вас?

  – Мога да цитирам Моуриньо: Аз не искам да ме обичат, те получават заплата за това, което правят, те трябва да изпълняват това, което им кажа на терена.

  – Говори се усилено, че на 13 май махате Дянков и Танов, идва Михов, Красимир Стефанов става зам.-министър, в смисъл вече са подредени, някой друг вместо вас?

  – Ако наблюдавате писането във вестниците или слуховете, то никога не става при мен. Това, че имам претенции за събираемостта от НАП и от митниците, не значи, че ще ги сменям. Това значи, че те трябва да балансират (заглушава) това, че аз съм се скарал на някого, това не значи, че..за Дянков въобще не е ставало и въпрос. Напротив, на Дянков съм му казвал: Хубаво е да намери трети зам.-министър на финансите, който пряко да отговаря за НАП или митниците, за да упражним максимален контрол върху събираемостта, защото имат точно там са резервите, ако не се вдигне ДДС, това са резервите да покрием дупката в бюджета. И там мисля, че ще се съсредоточим максимум.

  – Г-н Борисов, как живеете? Страх ли ви е – от времето, в което бяхте главен секретар, сте една от фигурите в България, която може би е най-заплашвана.

  – Естествено, с всичко това, което правим. Защото става въпрос за схеми за милиарди – като се започне с източването през “Цанков камък”, “Белене”, къде ли не. Всеки човек се страхува, но ако успея, това ще гарантира, че България ще стане средноевропейска държава. Ще усвоим еврофондовете, докладите ще бъдат добри за България, просто няма да се срамуваме от оценките.

  – Стигат ли до вас сигнали?

  – При мен лошите новини стигат първи, но подобен сценарий би върнал държавата много назад…

  – Колко са лоши лошите новини?

  – Мога да кажа само, че никак не са безобидни.

  – Обвиняват ви, че прекалено много летите насам-натам в страната.

  – Първо, навсякъде в света премиерите ползват такъв транспорт, защото времето е ценно. Второ, поради мерките за сигурност се налага да бъде осигурен ескорт. По-евтино излиза така, по-бързо и по-безопасно.

  Единственият компромис, който няма да правя, каквото и да говорят, е свързан с моята безопасност.

  Затова има правителствен авиоотряд, не съм го измислил аз. Затова предишното правителство ни е набутало да плащаме стотици милиони за правителствени самолети. Ако не са били нужни и ги няма, тогава нямаше да летим с тях. Нека не бъда по-свят от папата. Когато касае сигурността и времето, което мога да спестя, мога да определям кога и как да летя. Още повече, когато с мен са по двама-трима министри плюс офицерите от НСО, по закон пътува и доктор, преводач. Много по-евтино е вместо 10 или 15 коли да пътуват, отивам, свършвам работа и по най-бързия начин се връщам. Не се налага да нощувам в много от случаите. Често срещите са в 10 сутринта, това означава, че с кола трябва да тръгна в 5-6 ч. За това време мога да свърша доста работи.

  – Какво става с проверката на Ахмед Доган или съзнателно сте се дистанцирали от действията на прокуратурата?

  – Напротив! От изказването на главния прокурор знам, че правят проверки по сигналите…

  – Докъде са стигнали – до искане на имунитет на лидера на ДПС или не чак дотам?

  – Главният прокурор не е и длъжен да ми докладва. Негова работа е да си направи проверките както трябва, особено когато става въпрос за такива знакови хора в обществото, трябва да е изрядна проверката. По-бавно се работи, за да е по-прецизно.

  – Как се сработихте с прокуратурата толкова добре? Прокуратурата се държи, сякаш е отдел на МВР.

  – Какво е прокуратурата? Това е адвокатът, защитникът на държавата. Той е човекът, който, като види нещо скандално в “24 часа”, да се самосезира и почва да проверява.

  Сиреч аз мисля, че за първи път прокуратурата започна да работи както трябва. Без оглед на цветове, политици, длъжност. Виждате – обвиняват кметове на ГЕРБ, министри на ГЕРБ, всичко.

  Ние не сме избрали, нито назначили нито един човек в прокуратурата. Нито един! Обратно, казали сме – нека прокуратурата да бъде независима. Много от прокурорите са работили с мен пет години като главен секретар. По много от всичките тези престъпни кръгове, които сега арестуваме и тогава сме знаели, но не сме съумявали да стигнем докрая поради чадъри, поради политическа воля, поради необходимост от промяна на някои от законите.

  Сега тези прокурори чувстват политическата воля на кабинета и работят безотказно. В предишното правителство имаше министри, които викат прокурорите в своите кабинети да ги разпитват.

  – Кои бяха министрите?

  – Например помня Овчаров за “Топлофикация” викна прокурора в своя кабинет, за да го разпита. Какво да очаквате после от прокурора?

  – Следите ли проверката срещу Алексей Петров?

  – Аз мисля, че и МВР, и ДАНС, и прокуратурата, а и няколкото инстанции, които минаха, до този момент са категорични по процеса.

  – Говори се, че той ще бъде осъден само по свидетелски показания до 1999 г. Т.е. за неща, случили се, преди да стане важен фактор в ДАНС.

  – Ако бях главен секретар, щях да си кажа мнението. Но сега от позицията, която заемам, няма как. Между другото и мои приятели юристи ме посъветваха още преди няколко месеца, когато вече тече съдебен процес, че изказването на премиера по него може да послужи в Страсбург да бъде подадена жалба за намеса на държавата в съдебния процес.

  – Вие разбрахте ли като какъв е работил в НСС и ДАНС Алексей Петров – офицер под прикритие, агент, секретен сътрудник? Ако е бил офицер, е получавал заплата. Има ли фишове?

  – На този въпрос не мога да отговоря, защото агентите под прикритие и списъците с тях се утвърждаваха и се подписваха от министрите. И мисля, че така е и до ден-днешен. Срещу което тогава винаги съм протестирал, защото би трябвало агентурите и тези неща министърът да не ги знае. Той е политическо лице и всичко би трябвало да се сведе при главния секретар. Но за съжаление не ме послушаха.

  – Кой се опитва да ни убеди, че ставаме полицейска държава?

  – Всички, които са уязвими. Няма по-добро нещо от това! Имам много добри приятели съдии, фантастични съдии. Но като цяло съдебната система никога не ме е обичала.

  – За какво да ви обичат?! Заради онази реплика – ние ги хващаме, те ги пускат?

  – Но е безспорен фактът, че във всички акции, обявени като политически, съдилищата на няколкото инстанции потвърждават мерките за задържане.

  Защото се и научихме как да събираме доказателства и вече знаем какво бих питал съдията.

  И преди да се съберат тези доказателства, просто не се прави операция.

  С арестуването на военния министър, с бившия главния секретар на МФ, който пък след това отишъл по незнайни причини в Българския енергиен холдинг. Всъщност тази операция е важна не заради арестуваните висши политици. Тя за първи път даде на обществото схема, защото сега 20 години всички съдии казват – МВР не събира годни доказателства. Тази операция за първи път даде възможност да се разбере механизмът, по който се провалят делата. Имаш съдия, който казва – направете така, че следователят или дознателят, или полицаят, или прокурорът еди-кое си доказателство или да го унищожи, или така да го събере, или направи, че като влезе при мен, аз да чукна с чука и да кажа – то е негодно. По този начин са шиканирани най-важните процеси в държавата. Как? Или се налага втора експертиза и чак при нея се вземат мерки. Кои са хората, които участват в експертизата – едни се подкупват, други се плашат и накрая те дават някаква такава експертиза, за която съдията може да каже – тя не е достатъчна. Или ключов свидетел се отказва, тогава не може да продължи процесът. Съдията вече също е в правото си, казва: ами МВР да си намери качествения свидетел. Удря с чука. Или свидетелят сменя показанията. Тогава вече съдията пак казва: извинете, господа, аз искам да го осъдя, но при тези доказателства не мога.

  – Защо скочиха срещу анонимните свидетели?

  – Ами защото България е малка, свидетелите ги е страх. Аз съм разказвал много пъти като главен секретар и сега, когато с хърватските, със сръбските служби си говорим, се оказва, че съм бил много прав тогава по всички лица, за които съм говорил. И ние имахме убийства, при които имахме свидетел, който пред нас казва – това е човекът, сигурен съм, видях го от един метър, имаше кариес. Имахме случая на убиец, свидетелят го вижда през витрината. На един метър от него. Да не казвам човека да не го утрепат.

  – Какъв е случаят?

  – Свидетелят ми каза: в момента, в който се наведе и го стреляше и имаше гримаса на лицето, на ето този зъб горе има кариес, тук му е изяден зъбът. Тогава бях главен секретар. Когато арестувахме заподозрения, бяхме сигурни, вдигнахме му джуката, точно там му е кариесът. Но свидетелят, който посочи убиеца, цяла нощ ми се е молил тогава – моля ти се, моля ти се – свидетелят, не жертвата. Ако той беше отишъл в съда да каже – да, ето този е човекът, другият щеше да е в затвора. Но страхът за неговия живот беше такъв, че той не посмя да го каже.

  – Има ли кръг бизнесмени, за които говори Таня Дончева, на които им връщат ДДС-то по-бързо, защото знаели на кого да се обадят?

  – През тези 20 години това, което Таня Дончева е казала, хората вече не му обръщат внимание. Защото тя каза и за червени куфарчета, които ходят в централата. Най-логично беше да каже – видях едно червено куфарче, което отиваше при еди-кого си. От такива подмятания няма смисъл.

  – “Белене” и “Цанков камък”, защо просто не ги спрете?

  – Ами защото спирането на “Цанков камък” означава 1 млрд. инвестиции да отидат в канала.

  – Продайте ги.

  – На кого? Кой будала ще дойде да купи 80 мегавата за 1 млрд. лева, кой?

  Такива будали няма. “Белене” е единственият проект в Европа, който има разрешително. Ако е в друга държава примерно и е подреден правилно, инвеститорите ще се избият за него. Защо в България никой не иска да дойде? Защото така са провели конкурса, че да могат да бъдат само руски реактори. След като руските реактори печелят, се решава да бъде взет другият модел руски реактори и събарят за маса пари всичко, което всъщност е послужило за конкурса да изберат тези реактори. Разбираш ли?

  Сега чужденците искат цялостен анализ. Затова в момента имаме избор на консултант, който всичко това ще го напише и ще каже – тази централа има смисъл при такива пари, ще носи ток еди-къде си, ще произвежда, ще дава. Ето Сърбия е готова с до 5% да влезе, оформя се като един балкански, европейски проект, прозрачен и тогава, ако дойдат инвеститори – строим го.

  Държавата пари за ядрена централа няма.

  Само съм дал едни пари сега – 7 млн. и нещо, да се консервира всичко това, което е направено, за да не ни обвинят утре, че се е разрушило нещо, за което са дали 800 млн. Ето това е “Белене”. Както всичките им други проекти.

  – Някои от големите в енергетиката ще гръмнат ли?

  – Те вече гръмнаха. Националната енергийна компания, която по принцип е флагманът на всяка една икономика. В Германия и Франция са на милиарди печалба. А нашите са милиарди минус. Нашата енергийна компания, заради тези врътки, които са правени, е на минус милиард и 200.

  – Говоря за физическите имена на хора, които преминаваха от едно правителство на друго. Знаете ли кои са олигарси?

  – За да кажеш на един човек, че е олигарх, той трябва да има освен икономическа власт политическа и медийна.

  – Георги Гергов например има и медии, но Валентин Златев май няма.

  – Затова, когато сравняваме с руските олигарси, българските не отговарят на това сравнение.

  – Ние сме страната на средните олигарси.

  – Виждате, ние караме сделки по сделки. Проверяваме, даваме на прокуратурата, съдът се произнася. Там се казва кой какъв е. С това ние не кичим етикети, но пък и на никого не правим чадър. Така че не случайно са истински разтревожени този път, защото те не са мислили никога, че ще дойде някой, който няма да се съобразява със статуквото, с тройна коалиция, с Доган, с президент.

  – Истински ли са разтревожени тези, които са ви приятели, защото, да го кажем по-грубо, ще предадете всеки, за да си свършите работата?

  – Какво значи приятели? Това, че ние с дадени хора сме се познавали, не значи, че сме първи приятели. Второ, тогава съм чел във вестниците, но не съм знаел дали това, което се говори, е истина или не. Сега обаче съм длъжен да го проверя и възлагам проверки. Да дойде Трайков и да ми каже: искам да възложа проверка на Пловдивския панаир, а аз, понеже познавам Георги Гергов, да му кажа: недей да проверяваш. Няма да прикрия никого за това, че съм го познавал или го познавам.

  – И това не е предателство?

  – Това, ако го направя, е предателство към тези 8 млн. или, да речем, 2,5млн. – колкото са гласували за нас. Не само, че не го смятам за предателство, а по-важното е, че аз далавера с никого не съм правил. Не може да дойде сега и да каже – виж какво, га зимахме парите заедно, ти беше хубаво, а сега ме гониш.

  Затова ми е чиста съвестта. И ако тези хора са правили честен и чист бизнес, в съда това е по-добре за тях. Защото ще отидат в съда и веднъж завинаги ще се разбере това дали е честна сделка или не. Дали е законна или не. Като се разбере, той или ще е обвиняем, или ще има документ, че не е извършил престъпление.

  – Казахте, че има кръг бизнесмени, чийто бизнес е благодарение на обществени поръчки. Ще посочите ли този кръг?

  – Той в момента е и най-гласовит.

  – Кой?

  – Ами вижте пак в изказванията на президента, на тройната коалиция. Казват: платете пари на бизнеса. На кой бизнас? На кой бизнес не сме платили?

  – Започваме сигурно със строителния.

  – Ние в строителния бизнес дотук сме налели над 200 млн. Но какво им казахме? Първо ще ви проверим договорите, тогава ще ви ги платим. Ето най-елементарен пример – пътният възел на Търново. Беше 9 млн. лева през ноември. След преговорите със строителя стигнахме до 4,5 млн. и да го направят за 60 работни дни. Онзи ден им заверихме сметката и те сега работят активно. За държавата едно и също ли е 9 или 4,5? Понеже милея за държавата, за всеки лев се пазаря така, както, ако бях частник. Когато дойде строител да ти прави къща, ти съгласяваш ли се на това, което ти каже майсторът като цена, или сядаш и почваш да пазариш – колко струват плочките, циментът, колко за лепило, за труд, за да направи цената по-ниска. Ето за тези строители говоря. Договорихме спортната зала да е с близо 18-19 млн. по-евтина, малко ли са тези пари? Толкова ще струва пътният възел на Южната дъга на Околовръстното със спестените пари.

  – Какво ще се случи с прословутите стари отпуски?

  – Искаме всеки български гражданин да може да си ползва отпуската, да почине, да възстанови своето здраве и да се върне на работа по-работоспособен. Погледнете европейската практика. През август можеш ли да намериш някого в ЕК, в Европейския парламент, в някоя европейска институция? Ако истински си работил 11 месеца, не може да не си се преуморил. Именно това е отпуската, да възстанови здравето на хората.

  – Да де, но например учителите имат 48 дни отпуск по закон. Те физически не могат да ги ползват всяка година и им се натрупва. Те гледат на натрупаните отпуски катона спестявания и са прави.

  – Пак се връщаме към времето, когато се правят законите. Защо са направени така законите?

  – Вие може да намалите законово размера на отпуската, но старите задължения не е редно да се национализират.

  – Затова сме казали до 2011 година да се изчистят.

  – Според мен не е възможно.

  – Ами като не се изчистят, специално за образованието, тогава ще седнем и ще мислим пак. Дори повдигането на този въпрос ме кара да си мисля за коренно изкривеното мислене в хората. Значи дай да не работим качествено, за да натрупаме повече отпуски, които държавата после да ни плати.

  – Не е само държавата.

  – Добре, и частникът. Защото в противен случай по-добре да се каже, че се плаща една заплата допълнително за всеки, който не ползва отпуск на година. Знаеш, че нямаш отпуска. Това са сега тарикатски номера – имаш отпуска, ама ще си вземеш един петък болнични, който да се събере със събота и неделя. Ако съвпадне с някои национални празници, ти се събират десет дни почивка. Всъщност кого лъжеш? И себе си, защото по този начин ще излъжат 200-300 000 души и накрая всичко това ще се върне като бумеранг върху публичните разходи.

  www.24chasa.bg

• „Литекс“ спечели титлата предсрочно

  „Литекс“ е новият шампион на България по футбол. Това стана ясно два кръга преди края на шампионата в Пловдив, където ловчанлии разгромиха закъсалия отбор на „Локомотив“ (Пд) с 3:0. Головете вкараха Уилфред Нифлор и Франсиско да Силва – Дока.Така отбора на Гриша Ганчев стана недостижим на върха със седем точки преднина пред ЦСКА два кръга преди края, а мачовете срещу финалиста за купата „Берое“ и отдавна изпадналия отбор на „Спортист“ (Св) ще останат само за протокола. Положението на „Локомотив“ (Пд) се комплицира до крайност като преднината пред „Локомотив“ (Мз) е само точка. Следващите мачове на тима са гостуване на „Славия“ и домакинство на „Локомотив“ (Сф), който, въпреки че беше разгромен от ЦСКА с 1:5, продължава борбата с „Левски“ за третото място.

  Резултатите от 28-ми кръга:

  „Локомотив“ (Пд) – „Литекс“ 0:3

  „Черноморец“ – „Славия“ 2:2

  „ЦСКА – „Локомотив“ (Сф) 5:1

  „Черно море“ – „Левски“ 1:1

  „Локомотив“ (Мз) – „Сливен“ 1:0

  „Пирин“ – „Монтана“ 2:0

  „Берое“ – „Миньор“ 0:3

  „Спортист“ – „Ботев“ (Пд) 3:0 (служебно)

  КЛАСИРАНЕ

  1	Литекс	28	20	4	4	37	52-15	64
  2	ЦСКА	28	16	9	3	28	49-21	57
  3	Локомотив София	28	15	7	6	16	46-30	52
  4	Левски	28	15	6	7	27	53-26	51
  5	Славия	28	13	8	7	7	32-25	47
  6	Черноморец Бургас	28	13	6	9	12	41-29	45
  7	Черно море	28	12	8	8	11	36-25	44
  8	Миньор Перник	28	12	6	10	12	36-24	42
  9	Пирин	28	10	10	8	3	31-28	40
  10	Берое	28	10	8	10	-2	30-32	38
  11	Монтана	28	9	9	10	-4	29-33	36
  12	Сливен	28	8	4	16	-14	24-38	28
  13	Локомотив Пловдив	28	7	6	15	-19	31-50	27
  14	Локомотив Мездра	28	7	5	16	-19	27-46	26
  15	Спортист Своге	28	4	4	20	-35	19-54	16
  16	Ботев Пловдив	28	1	4	23	-60	12-72	7

• ПОКАНА ЗА СРЕЩА С ПРОФ. ИВАН БЪРЗАКОВ

  БЪЛГАРО – АМЕРИКАНСКИЯТ ЦЕНТЪР ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
  СЪС ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА КЛУБ „БЪЛГАРСКО СЛОВО“, ЧИКАГО
  ВИ КАНИ НА СРЕЩА С ПРОФ. ИВАН БЪРЗАКОВ
  23 май 2010, неделя, от11:00 до 14:00 часа
  Lady Bug Book Café
  2903 W. Irving Park Rd. Chicago, IL, 60618

  Проф. Иван Бързаков гостува в Чикаго по покана на ВАНС за среща с българската общност тук по повод Дните на българската култура в Чикаго.
  Иван Бързаков емигрира от България в 1976г. Понастоящем живее в San Francisco Bay Area. Пътува до Родината често, особено след издаването на първата си книга “Яростно в скръбта” през 2009г..

  Проф.Иван Бързаков е създател на уникалния метод Accelerative Optima Learning in Art (AOLIA) – за ускорено обучение и дълбочинно възприемане на изобразителното изкуство. Методът му AOLIA се преподава в основания от него и съмишленици Educational Institute International в San Francisco .
  Срещата-разговор с проф. Бързаков е отворена за всички. По време на дискусията ще имате шанса да се докоснете до човека, поета, твореца, педагога, психолога, откривателя на път за самоусъвършенстване.
  Авторът лично ще разписва екземпляри от стихосбирката “Яростно в скръбта“ на срещата в клуба, както и във фойяето на Northeastern Illinois University Auditorium, 5500 N.St.Lous, Chicago, 60625, преди гала концерта, посветен на 24-ти май, с начало 15:00ч. , на 23-ти май 2010, неделя. Цена на книгата: $5.00.

• Борисов: Цветанов ще е кандидат за президент

  “Цветан Цветанов ще е кандидатът ни за президент”. Това казва пред вестник “24 часа” лидерът на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов. “Вбесих се на анализатори, които се упражняваха на мой гръб, че ще избягам от отговорност в президентските избори. Аз не бягам, останах кмет, докато си свърших работата. Сега ще остана премиер докрай. Ако исках да бягам, още миналата година нямаше да съставям правителство с несигурни партньори в парламента и щях да предизвикам предсрочни избори, а сега щях да имам мнозинство от 2/3”, казва още Борисов. Той опроверга слухове, че около 13 май ще има ремонт на правителството и ще отстрани министъра на финансите Симеон Дянков и шефа на митниците Ваньо Танов заради спадналите приходи, както и че шефът на данъчните Красимир Стефанов ще влезе като зам.-министър, а неизвестният Филип Тодоров поема митниците. “Това, че се карам заради спадналите приходи, не значи, че ще махам хора. На Дянков съм му възложил да намери нов, трети зам.-министър на финансите, който да отговаря лично за приходите”, каза Борисов.

  БГНЕС

• Кой на кого е Запад?

  България не бива да използва евроинтеграцията като лост за решаване на двустранни проблеми със Сърбия и Македония. А и не е уместно да се прави на ходатайстващ покровител, твърди Александър Андреев в коментара си:

  „Егати държавата, след като аз съм й вицепремиер!” беше казал един незапомнен с почти нищо друго български политик. Със сходна самоирония македонците въздишат: „Каква страна сме, след като Западът ни е Албания!”. На България обаче Западът й са Македония и Сърбия – това е географски факт, който според мен трябва да служи не за евтини закачки със съседите, а за сериозно политическо усилие.

  Да не беше само обичайният предмодерен ропот…

  Правителството на Бойко Борисов напоследък подава сигнали, че се готви за такова усилие: Борисов беше в Белград, а наесен ще ходи в Скопие, външният министър Николай Младенов идната седмица ще пътува до македонската столица, работи се по българо-македонски договор, обсъждат се инфраструктурни проекти. Дотук всичко звучи прекрасно и дори много европейски. Да не беше само обичайният предмодерен ропот на тема история, език и малцинства, който веднага се надигна в българското публично пространство. И да беше българското правителство малко по-деликатно в иначе щедрите си предложения за подкрепа по пътя на двете съседки към ЕС.

  Само допреди двайсетина години българите наистина гледаха с възхищение към Сърбия и Македония като към „западни” страни. Да, констелацията се промени, на запад от България избухнаха никому ненужни войни, а София и Букурещ в крайна сметка хванаха бързия влак на евроразширяването. И днес с пословичната за региона политическа късопаметност България покровителствено предлага ходатайство на еврокандидатките Сърбия и Македония, без да се запита дали двете страни изобщо го искат. А различните лобита пък – с пословичната за региона историческа дългопаметност – добавят към тази политическа непохватност и барута на споровете за отдавнашни конфликти и граници, за език и малцинства.

  Отровни намеци

  Истински европейско ще бъде онова правителство в София, което предложи на партньорите си в Скопие и Белград постоянни двустранни консултации по всички открити въпроси, без да ги обвързва по какъвто и да било начин с бъдещото еврочленство на Македония и Сърбия. Защото, дума няма, за малцинствата, за езика на омразата, за общите исторически събития и днешното им интерпретиране трябва да се говори и да се търси консенсус.

  Надвикването трябва да спре

  Но дори намекът, че евроинтеграцията на двете съседки може да се използва като лост при обсъждането на тези свръхделикатни теми навярно ще отрови отношенията за десетилетия напред. Да не говорим, че поради натрупаната историческа подозрителност и поради ниското си самочувствие всички страни в региона предпочитат да гледат през няколко граници към Лондон, Париж и Берлин, без да се интересуват с какво може да им помогне съседът. Или пък те на него.

  Действителността, уви, е такава. Тъй че София навярно би могла наистина да окаже подкрепа на Белград и Скопие в предприсъединителния период, но тази подкрепа, първо, би била не толкова ходатайство, колкото ноу-хау. И второ – да не се натрапва, а да чака поискване. И в никакъв случай да не се развява като победоносен байрак.

  Автор: Александър Андреев

  http://www.dw-world.de

• Кола бомба на „Таймс скуеър“ в Ню Йорк

  Кола бомба е причина за евакуацията в района на „Таймс скуеър“ в Ню Йорк, съобщи говорителят на Нюйоркския полицейски департамент Пол Браун.

  „Както изглежда това е кола бомба и екипът от сапьори е в процес на обезвреждането й. Засега не знаем мотива за това деяние“, заяви Браун.

  Конен полицай от нюйоркската полиция пръв е забелязал кутия, от която излизал дим, сложена на задната седалка на колата тип пикап. Районът е бил отцепен.

  Колата е „Нисан Патфайндър“.

  Пол Бресън, началник на отдела за връзки с обществеността на ФБР, заяви от Вашингтон за агенция Асошиейтед прес, че агенти на ФБР са на мястото на инцидента заедно с полицаи от нюйоркската полиция и че ФБР гледа на случилото се като на нещо много сериозно.

  АП и телевизия Си Ен Ен съобщават, като се позовават на полицейски източници, че в колата е имало прах, бутилки с пропан бутан и устройство, наподобяващо на часовников механизъм.

  Си Ен Ен показва и кадри, на които се вижда робот за обезвреждане на бомби да обследва подозрителната кола, паркирана на ъгъла на Седмо авеню и 45-а улица в Манхатън.

  Пред агенция Ройтерс полицейски източник, пожелал да запази анонимност, каза, че в колата е имало три бутилки пропан и две с бензин. Той обаче отказа да се произнесе категорично дали става дума за терористичен акт.

  Малко преди говорителят на полицията да потвърди информациите за причините за евакуацията на „Таймс скуеър“ неназован представител на противопожарната служба беше казал, че в колата е имало даже експлозиви. Тази версия не беше потвърдена.

  Офицерът Джон Суини от Нюйоркския полицейски департамент заяви, че „в колата не е била намерена бомба, но е било открито нещо друго“, без да пояснява за какво става дума.

  Първо беше съобщено за подпалил се автомобил. После – за подозрителен мъж, който избягал от колата. Първоначално районът на евакуацията беше по-малък, после полицията го разшири.

  АП съобщава, че са евакуирани не само минувачи, но и сгради. Телевизия Си Ен Ен допълва, че е блокиран достъпът до ресторанти, театри и хотели и че евакуацията засяга хиляди туристи в района.

  След атентатите от 11 септември 2001 г. срещу кулите близнаци полицията в Ню Йорк е под постоянна тревога. Миналата година тя обяви, че е разкрила заговор за бомбено нападение в метрото на града. Бяха извършени арести, някои от задържаните вече признаха вината си в съда.

  Източник: АП / Си Ен Ен / Ройтерс / БТА

• Сблъсъци и празненства по света на Първи май

  01.05.2010

  Хиляди демонстранти изпълниха днес улиците на редица европейски и азиатски градове за традиционни шествия по случай Международния ден на труда

  Десетки хиляди демонстранти изпълниха днес улиците на редица европейски и азиатски градове за традиционни шествия по случай Международния ден на труда, настоявайки за създаване на работни места и определяне на минимално равнище на възнагражденията.

  Повечето демонстрации преминаха мирно, но не и в Гърция, където се стигна до очакваните сблъсъци между демонстранти и полицията.

  Над 12 хил. души се включиха в протестно шествие в Атина,

  което се насочи към сградата на американското посолство. Демонстрантите протестират против очакваните сурови мерки, необходими за осигуряването на спасителни заеми за почти банкрутиралата Гърция.

  Сблъсък стана, когато шествието, организирано от синдикатите, преминаваше пред министерството на финансите. Десетина младежи, някои с тояги, са нападнали полицаите, разположени пред сградата на министерството. Полицаите са използвали сълзотворен газ и нарушителите на обществения ред са се разпръснали.

  Полицаи за борба с безредиците използваха сълзотворен газ, за да разпръснат група анархисти, които са се приближили до луксозен хотел на площад „Синтагма“.

  Близо 5 хил. души се включиха в манифестация по случай Първи май в Солун,

  разпределени в две шествия, организирани съответно от подкрепяния от Комунистическата партия синдикат ПАМЕ и от двете големи синдикални централи – Федерацията на държавните служители (АДЕДИ) и Общата конфедерация на труда (ГСЕЕ).

  Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне близо 250 души, които чупеха витрини на магазини и банки. С железни прътове са счупени два банкомата, витрина на магазин за електроника и луксозна кола.

  Спокойствието в града е било възстановено след намесата на полицията, която е използвала сълзотворен газ и е останала да охранява центъра.

  Гръцките железници днес са в 24-часова стачка, в резултат на която бяха спрени всички влакове освен международните. За едно денонощие ще останат на котва и всички кораби в гръцките пристанища. За два часа тази сутрин бе спрян и градският транспорт в Атина.

  Над 100 хил. турски работници се събраха на площад „Таксим“ в центъра на Истанбул за честване на международния празник на труда.

  Първомайските манифестации на този площад бяха забранени през 1977 г., когато нападатели откриха огън срещу демонстрантите и загинаха най-малко 36 души.

  Турция престана изобщо да чества празника след военния преврат през 1980 г., тъй като военните смятат Първи май за празник на лявоориентираните.

  Честванията бяха отново разрешени през 2008 г., но едва тази година истанбулската община позволи на турските синдикати да организират за пръв път от над 30 години манифестация на „Таксим“.

  Честването е организирано от шест големи синдикални конфедерации. В него участват и активисти на политически партии. Делегация на управляващата Партия на справедиловстта и развитието също участва в честването.

  В Киев президентът на Украйна Виктор Янукович

  заяви че „въпреки всички промени в украинското общество Първи май не е изгубил актуалността си и днес“.

  На централния площад „Независимост“, известен като „Майдана“, се състоя митинг. Участниците приеха декларация, според която „новата власт е направила първите стъпки, даващи надежда за бързо преодоляване на кризисните явления в социално-икономическата сфера“.

  Документът съдържа и призив към реформиране и модернизиране на икономиката.

  Около 1,7 милиона души в 1000 града на Русия

  отбелязаха Международния ден на труда.

  Повечето от проявите бяха проправителствени, но няколко хиляди комунисти участваха в демонстрация с настояване за оставката на руския премиер Владимир Путин.

  Ройтерс съобщи за опозиционен митинг в Москва, на който били издигнати лозунги, сравняващи Путин със Сталин.

  „Путин е Сталин! Путин е Брежнев! Русия без Путин“,

  скандирали няколкостотин опозиционни активисти, сред които един от най-ожесточените критици на Кремъл – бившия световен шампион по шах Гари Каспаров, който е и един от ръководителите на демократичното прозападно движение „Солидарност“.

  В Париж и други френски градове днес десетки хиляди протестираха срещу политиката на президента Саркози. Във Франция протестите са насочени най-вече срещу планираната пенсионна реформа. Много французи се опасяват, че може да бъдат наложени значителни промени като, например, увеличаване на пенсионната възраст, която сега е 60 години.

  В Чехия и Словакия проявите преминаха под знака на предстоящите и в двете републики парламентарни избори. В Чехия най-активни бяха „левите“, които според проучвания на общественото мнение имат най-големи шансове за победа в изборите. Полицията забрани на близо 100 души от радикални десни формации да организират своя демонстрация.

  В Швейцария полицията арестувала няколко души в Цюрих. В ранния следобед в там избухнали сблъсъци между полицията и демонстранти, предимно младежи, които носели маски на лицата и хвърляли бутилки и фойерверки срещу селите на реда.

  Безредиците били прекратени с гранати със сълзотворен газ, гумени куршуми и водни оръдия. По традиция първомайските демонстрации в Цюрих, икономическата и финансова столица на Швейцария, завършват с безредици – миналата година трима души бяха ранени и 83-а бяха арестувани.

  В Германия 17 полицаи бяха ранени при сблъсъци с демонстранти в северния пристанищен град Хамбург, които хвърляха камъни и палеха кофи за боклук.

  В столицата на Индонезия Джакарта хиляди работници в червени и сини ризи преминаха в мирно шествие край президентския дворец под погледа на близо 15 хил. полицаи.

  В китайската територия Макао полицията използва водни оръдия и сълзотворен газ срещу буйстващи демонстранти, който се опитаха да излязат от маршрута на шествието.

  В Токио около 32 хил. членове на синдикатите се събраха в парк с призиви за сигурност на работните места. Според лидера на Японската конфедерация на профсъюзите Сакуджи Дайкоки над 17 милиона души в страната са на временна работа или работят на непълно работно време.

  Мирни демонстрации имаше в столицата на Малайзия Куала Лумпур, в Хонконг, в Тайван.

  В Манила президентът на Филипините Глория Макапагал-Аройо обяви, че е наредила на министъра на труда да ускори преговорите между синдикатите и работодателите за увеличаване на минималното дневно възнаграждение с 75 песо (1,67 долара).

  Над 2000 палестинци в ивицата Газа излязоха по случай Първи май на протест срещу наложената от Израел блокада.

  Източник: Ройтерс / ИТАР-ТАСС / АП / БТА

  ––––––
  
  С викове „Оставка!“ симпатизанти и членове на БСП отбелязаха Международния ден на труда Първи май.

  „Всеки ден в повече на това правителство носи нови щети на България и то трябва да си ходи“, заяви председателят на БСП и бивш министър-председател Сергей Станишев пред протестен митинг, свикан на площада пред храма „Св. Ал. Невски“ в столицата.

  Станишев каза, че ГЕРБ се опитва да унищожи БСП, но няма да успее.

  „Всички, които досега са правили такива опити, вече са в небитието. Така ще се случи и с новите управляващи“, подчерта той.

  Всеки ден правителството измисля нови мерки, които удрят по джоба на обикновения българин, каза партийният председател и се обяви против проекта за повишаване на ДДС, което щяло да доведе до поскъпване на всяка стока с 20 процента.

  Симеон Дянков трябва да си ходи – това трябва да е първата антикризисна мярка, посочи Станишев.

  От младежката организация на БСП обявиха начало на национална кампания срещу младежката безработица под девиза „Дянков, назначи ме“. В продължение на два месеца в страната и в интернет ще се събират молби за работа на млади хора, които в края на юни ще бъдат връчени на вицепремиера и финансов министър.

  Организаторите на митинга твърдят, че участват близо 7 хил. души от страната и столицата.

  След речите участниците отидоха в Борисовата градина на празника на вестник „Дума“ и левия печат.

  Както през последните 20 години, и днес

  КНСБ ще продължи да отстоява интересите на хората на труда, както на масата на преговорите, така и на улицата,

  заявява в обръщение по случай Първи май президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) д-р Желязко Христов.

  Но не в Гърция, както ни „съветват“ някои, а тук, в България, където са управляващите, които всички ние избираме, и които ще продължим да контролираме, каквото е конституционното ни право“, се казва в обръщението.

  Със съвместни усилия не допуснахме цената на газа да поскъпне с 26%, а само с 6, което ограничава поскъпването на стоки и услуги. Успех е и отмяната на замисленото ограничаване на правото на стачка за работещите в системата на образованието, твърдят от синдикалната централа.

  Председателят д-р Христов припомня, че синдикатите са предотвратили опити на две поредни правителства за орязване на права под претекст, че това са изисквания на ЕС, не е допуснато премахването на доплащането за клас.

  „След десетгодишни усилия, успяхме да убедим министъра на труда и социалната политика да разпростре за първи път браншов колективен трудов договор в сектора на ВиК, което е реално действие в борбата със сивата икономика и нелоялната конкуренция, което ще продължи да се изпълнява като антикризисна мярка, договорена от социалните партньори“, посочва в обръщението си Желязко Христов.

  „Ще продължим да изискваме запазване и създаване на заетост с достойно заплащане, с безопасни и здравословни условия на труд.

  Ключова стъпка в тази посока е постигнатият консенсус между социалните партньори за изработване и подписване на Национален пакт за заетост в България+“, пише в обръщението на КНСБ.

• Откриваме „Български дни в Чикаго – Пролет 2010”

  Чикаго
  1 май 2010,

  Днес в залите  на ДеПол университи се открива традиционният фестивал «Български дни в Чикаго» (дванадесети по ред!) – «Пролет 2010».

  
  Домакин на събитието организирано от Българо-американската асоциация е  училище «Джон Атанасов». Заявки за участие в него са направили основните български бизнеси в града, както и американски такива.  Сред официалните гости се очакват – генералният консул в Чикаго Валентин Дончев, консул Лила Георгиева и др.
  Основната тема е Практична информация за българите в Чикаго в условията на криза.
  Поради постоянно нарастващия интерес към Фестивала, мястото за провеждане на семинарите бе променено, за да се създаде възможност за участие на повече дискутиращи българи. Поканени са, като гости всички сънародници, които се интересуват от представените теми и дискусии.
  Ето програмата:

  10.00 Дискусионно фоайе.
  10.30 Въведение в технологията на семинара. Информация от бъдещето.
  Професионални дискусии
  11.00 Българите в Чикаго през време на криза, модератор Динев, вицепрезидент на БАА
  11.05 Недвижимите имоти през време на криза, модератор Стаматова, Директор БАА. Участници Валентин Георгиев, Павел Павлов (Avian Realty), Стоян Стоев, Миглена Барашка и други.
  12.05 Българското ДНК, модератор Чаракчиев, генеалог.
  Участници: Бешлов – Българска евангелска божия църква „Нов живот”, отец Ноцков – БПЦ „Свети Иван Рилски – Чудотворец” и други.
  12.10 Правителствените бюджетни дефицити и влиянието им на нашето бъдеще. Нинов, NEST
  12.20 Финансиране, застраховки, образователни и пенсионни фондове, модератор Должева, Primerica. Участници: Миглена Барашка, Щилян Костов и други.
  12.35 Новите данъчни законодателни промени-митове и реалност – Трамбев, „Пирин консулт”.
  12.45. „Преводачът – ключ към Вашия успех“. Красимира Калчева
  13.55 Дарителски и награден форум, модератор д-р Симов-Динев, член на БАА.
  Участници Орлин Крумов, спонсорите на БАА, вестник „България”, „България сега”, група „Родознание”, Българите в САЩ за 2009 година – Мария Илиева, Ник Шавулев и Петър Илиев други.
  Социални дискусии.
  13.10 „Българският вкус в Чикаго – 2010”- дегустация в стая 222. Поканени са за участие всички ресторанти, гостилници, кафета и хранителни магазини в Чикаго, доставчици и производители на хранителни продукти.
  14.00 Правни, социални и потребителски проблеми на имигранта, Бойновска, президент на БАА. Участници: Двама представители на прокуратурата на Илинои, адвокат София Знаймер и други.
  14.30. Имиграционното право-надежди за промяна. Адвокатска кантора Цветелина Бойновска
  14.45 Българи в Чикаго по степен на влияние, Чаракчиев, секретар БАА.
  15.00 Диалогът „България – Чикаго”, модератор Динев, вицепрезидент на БАА. Участват БАА, Българо-американски център за културно наследство, ГКРБЧ и други.
  15.30 Неангажирани дискусии, модератор Ковачева, член на БАА.

  Адресът на фестивала е:
  DePaul University, O’Hare Campus, room 223, 3166 S River Road, Des Plaines, IL 60018
  Очакваме ви!
  

  Снимка от миналогодишното събитие на БАА.

• „Спартакиада 2010″ за български младежи, живеещи в чужбина

  От 6 до 9 май 2010 г. в гр. Каварна ще се проведе „Спартакиада 2010” за български младежи, живеещи в чужбина. Инициативата се провежда в рамките на кампанията на Министерството на спорта и физическото възпитание „Аз обичам спорта” и под егидата на Държавната агенция за българите в чужбина и общините Каварна и Банско.

  Целта на „Спартакиада 2010” е да даде възможност на децата да проявят спортните си способности и да допринесе за сближаване на българчета, живеещи зад граница. Участниците от Западните покрайнини (Босилеград и Цариброд), Албания (Елбасан), Румъния (Стар Бешенов) и Молдова (Кишинев) ще се състезават в дисциплините футбол, волейбол, баскетбол.

  Участието на българските деца от Балканските страни в такава инициатива е прекрасен повод те да прекрачат прага на своята Родина България, а също е допълнителен стимул за приобщаване на младото поколение към активен начин на живот. Организаторите са водени от идеята за сближаване и активно сътрудничество с нашите сънародници от Сърбия, Румъния, Албания и Молдова. На свой ред, то ще допринесе и за запознаване на българските младежи от чужбина с връстниците им от прародината. Инициаторите се надяват те да отнесат скъпи спомени от това свое посещение в България, както и за участието си в първите по рода състезания от този тип.

  За повече информация:
  Лана Мумджиева
  старши експерт Връзки с обществеността
  Държавна агенция за българите в чужбина
  т. 02/935 06 57; 935 06 50
  e-mail: [email protected]

  Евгения Димитрова
  младши експерт
  Държавна агенция за българите в чужбина
  т. 02/935 06 50
  e-mail: е[email protected]

• Конкурс на Public Republic послучай 24 май

  Мултимедийното списание “Public Republic”, с подкрепата на Немско-българското дружество в Хамбург и Дружеството за българо-немски икономически и културни връзки, Германия организира от 28 април до 22 май 2010 конкурс за художествен и публицистичен текст на тема„Доброто в нас”.

  Конкурсът е разделен на три модула.

  Първи модул – за написване на есе в тандем от ученик (от 14 до 18 г.) и учител

  Втори модул – за публицистичен текст от журналист и снимка/снимки към него от фоторепортер

  Трети модул – за художествен текст в една от двете категории: поезия или проза (разказ до 900 думи)

  Творбите ще бъдат оценявани от жури в състав: проф. Милена Кирова(литературен критик и историк) – председател на журито, доц. Тотка Монова (декан на Журналистическия факултет към СУ «Св. Кл. Охридски»), Светлозар Желев (директор Книгоиздаване в «Сиела»,Кристин Димитрова (писател, поет и журналист), Владимир Зарев(писател и издател), Елена Алексиева (писател), Петър Чухов (поет).
  
  Наградата включва ваучери за онлайн курсове по творческо писане вPublic Republic Art Studio, ваучер за литературна консултация или рецензия, преводи на наградени текстове на немски и английски език, публикации и представяне на победителите в конкурса в списанието “Public Republic”, книги от издателство «Сиела».

  Отличените автори ще участват с творбите си в следващата арт среща на Интернет списанието в Германия.

  Наградите ще бъдат обявени в “Public Republic” на 24 май 2010 г.

  Регламент:

  Условия за участие: В конкурса може да участва ВСЕКИ само с ЕДИН ТЕКСТ, като избере САМО ЕДИН от трите модула – есе, публицистичен и художествен текст (само поезия или само проза (респ. разказ). Задължително условие е творбата да НЕ Е ПУБЛИКУВАНА досега в печатно или интернет издание.

  Срок: От 28.04.2010 до 22 май 2010

  Обявяване на наградите: 24 май 2010 г.

  Изисквания към участниците:

  1. Изпращане на един E-mail до редакцията ([email protected])с два прикачени файла. В полето “Относно”/ Subject да бъде записано „За конкурса” и Вашето име и фамилия.

  2. В първия прикачен файл се съдържа текстът (като doc) – есе, публицистичен или художествен текст (поезия или проза), с който участвате в конкурса.

  В първия модул се участва с есе (до 900 думи), написано в тандем от ученик и учител.

  Във втория модул се участва с публицистичен текст (до 900 думи)
  и фотография/фотографии в дигитален формат (jpg)

  Размери на снимките:

  Ако снимката е в хоризонтален формат, то дългата страна да бъде 800 px.
  Ако снимката е във вертикален формат, то дългата страна да бъде 700 px.

  В третия модул:

  • в категория “Поезия” участват само стихотворения;
  • в категория “Проза” участват само разкази с обем до 900 думи.

  3. Върху самите текстове и фотографиите да няма никакви лични отличителни знаци (име, потребителско име, автограф, лого и т.н.).

  4. Във втори прикачен файл (като doc) да бъде изпратена попълнена съответната форма за участие, която може да изтеглите тук:

  • Форма за: Първи модул “Есе”
  • Форма за: Втори модул “Публицистика”
  • Форма за: Трети модул, категория “Поезия”
  • Форма за: Трети модул, категория “Проза”

  5. Kонкурсът на тема „Доброто в нас” на мултимедийното списание Public Republic е конкурс за авторски творби (текстове и снимки).

  Можете да участвате в него само с текстове и фотографии, на които Вие самите сте автор.

  Изпращането на чужди произведения за конкурса е недопустимо и е свързано с юридическа отговорност.

  С изпращането на кандидатурата си, участникът дава изричното си съгласие с това условие, както и с условието, че фотографиите и текстовете му да могат да бъдат публикувани в on-line и печатни издания на Public Republic.

  6. Всеки от участниците в конкурса ще получи в рамките на 48 часа на електронната си поща мейл, че текстовете, снимките и необходимите данни са пристигнали успешно на редакционния адрес.

  В случай, че сте пропуснали да изпратите нещо, също така ще получите мейл с молба да допълните вече изпратеното.

  Пожелаваме успех на всички участници!

• <<
• 1
...
• 382
• 383
• 384
• 385
• 386
• 387
• 388
• 389
• 390
• 391
• 392
...
• 414
• >>