2024-07-16

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Б.Димитров: Българското малцинство в Македония се увеличава всяка седмица с по около 500 души

    Божидар Димитров, министър без портфейл, отговарящ за българите зад граница, пред Агенция “Фокус”.

    Фокус: Г-н министър, колко са новите български граждани от началото на годината?

    Божидар Димитров: Днес се състоя поредното седмично заседание на Съвета по българско гражданство. На него български паспорти получиха 458 граждани на Македония и 30 граждани на Сърбия (българи от т.нар. Западни покрайнини). С това от началото на годината броят на получилите българско гражданство стана 5773 души. От тях 4200 са от Република Македония, останалите – от Молдова, Сърбия, Украйна и Израел.
    Около 6000 души станаха български граждани станаха през цялата 2008 г. През 2009 г. бяха 9040 души.
    Това означава, че ако се запази същият темп на работа, през тази година се очаква около 18 000 души от чужбина да станат български граждани.
    През последните 20 години българско гражданство са получили около 75 000 души. Преобладаващата част са от Македония – над 50 000 души. Но напоследък с бързи темпове расте броят и на новите български граждани от Молдова, където законът позволява двойно гражданство. Близо 15 000 души от Молдова вече имат българско гражданство; цялата българска диаспора там е от около 90 000 души. Това означава, че вече всеки шести българин в Молдова има българско гражданство.

    Фокус: По колко молби остава да се произнесете?

    Божидар Димитров: Въпреки всичко – все още над 40 000 молби, подадени от 2006 г. насам, очакват Съветът по гражданството да се произнесе. Ако моите колеги са наследили стотици милиони левове задължения по неразплатени договори и анекси по тях, аз съм наследил 60 000 човешки съдби. Защото толкова бяха молбите за българско гражданство при формирането на правителството на ГЕРБ. Въпреки че постъпват хиляди нови молби, при подобрената работа в момента броят на чакащите е намален с една трета. Тенденцията се запазва. Преобладаващият брой молби са от Македония и Молдова. В последно време е силен интересът към българско гражданство от Израел, Армения, колкото и странно да звучи – Съединените американски щати, Великобритания и т.н.

    Фокус: Коя е най-екзотичната държава, от която сте получавали желание за българско гражданство?

    Божидар Димитров: Гвинея. Касае се за закупили имоти и преселили се граждани на европейски, африкански и азиатски държави. Много от тях нямат нужда от български паспорт, за да пътуват, както американците да речем. Но това го правят под натиска на съпругите си: „Жена ми каза, че трябва да получа българско гражданство”. Петима американци получиха българско гражданство напоследък. В страната има 7000 трайно заселени англичани, част от които също получиха българско гражданство.

    Фокус: Казахте миналата седмица, че българите ставали второто по големина малцинство след албанското в Македония…

    Божидар Димитров: Това наистина е така, ако се гледат официалните статистики в Македония. Като най-голямо малцинство са посочени албанците – няколкостотин хиляди души. След това – сърбите 38 000 души. Българите, които са получили българско гражданство в Македония, отдавна надминаха тази цифра. Разбира се, трябва да се има предвид, че една част от тях са се заселили в България, а други тръгнаха по света. Преобладаващата част – около 40 000 – 45 000 души си живеят в Македония. След албанците българите са второто малцинство в страната. Това отдавна се знае от македонските власти и аз не виждам защо те се притесняват от този факт. Българите са лоялни граждани на Р Македония. Престъпността сред тях е много по-ниска, отколкото сред други малцинства. Македония само трябва да се гордее с факта, че в нея живеят европейски граждани и че броят им се увеличава седмично с около 500 души. Няма нищо страшно в това. Не разбирам притесненията им. И за всеки случай – не са верни твърденията на Бранко Цървенковски (СДСМ), който на пресконференция в България каза, че броят на желаещите за български паспорт намалява след падането на визите. Не, не е намалял, дори има тенденция за увеличаване. Може би ще намалее, след като Македония стане член на Европейския съюз и аз искрено се надявам това да стане скоро.

    Фокус: Какво следва от увеличаващия се брой български граждани?

    Божидар Димитров: Увеличаващият се брой на българските граждани, живеещи в Македония, поставя и въпроса – за обучението на децата на тези български граждани на български език. Може би, както в Западна Европа, Съединените щати, Украйна и Молдова, вече трябва да се мисли за откриване на български училища. Такива имаме вече по света 135, и един университет в Тараклия, Молдова. При такова огромно българско малцинство в Македония, може би на първо място трябва да се открият неделни училища, за да могат българчетата там да изучават литературен български език, който ще им помогне при кандидатстване във висши учебни заведения в България. В момента всяка година между 200 и 300 млади българи от Македония учат в български висши учебни заведения, по силата на две постановления на Министерски съвет – 103 и 228.

    Фокус: Откъде трябва да дойде инициативата за неделни училища – от България или от местните?

    Божидар Димитров: Не, нищо не се прави насила. Инициативата трябва да дойде от средите на самите българи. Всички 135 български неделни училища са формирани от местните български общности, които се събират, решават да открият неделно училище. България подпомага този процес чрез т.нар. програма „Роден език”, по която за миналата година бяха отпуснати 3,6 милиона лева. Миналата година по силата на тази програма всички 53 кандидатствали училища получиха между 30 000 и 100 000 лева в евро, за да могат да си купят учебни пособия, учебници, да платят наеми, заплати на учители и т.н. През тази година програмата също действа и въпреки кризата, са предвидени около 3 милиона лева. Общностите ни по света, а вече и в Македония, могат да се възползват по нея, за целта трябва да формират училищни настоятелства, да намерят стаи, където децата да учат. Засега подобни училища имаме в Сърбия, в Бяло блато, в българските села, в Босилеград и Цариброд в държавните сръбски училища има паралелки с изучаване на български език. А в Сърбия само 3000 българи имат българско гражданство, докато в Македония – над 50 000. Време е българската общност по места да се раздвижи, да прояви активност и да създаде на първо време неделни училища. Следейки протоколите, по които даваме българско гражданство, виждаме, че преобладаващия брой желаещи са от източномакедонските общини – Струмица, Щип, Радовиш, Куманово. За някои градове като Струмица се съмнявам да е останал човек без българско гражданство, тъй като преобладаващите молби са от Източна Македония, Струмица и Струмишко. Местните българи биха могли да се организират и да създадат неделни училища, макар че в Източна Македония диалектът е много слаб и се говори почти български език.

    Денка КАЦАРСКА

  • Критикари се мислят за Господ

    С министъра на културата Вежди РАШИДОВ разговаря Вера Чалъкова (trud.bg)

    – Г-н Рашидов, чуха се упреци, че във време на криза сте се ангажирали с екстравагантен по мащаби проект – Българския Лувър, който ще глътне над 20 милиона лева. С какви аргументи ще оборите скептиците?

    – Интересно е да се вгледаме кои са тези, които критикуват и защо. Тъжно е, когато критиката е от хора, които живеят с мисълта, че Господ ги е определил непрекъснато да наставляват обществото, да казват кой “да” и кой – “не”. И то хора, които не са посадили дори едно дръвче, освен в собствения си двор. Подлостта не е порок – тя е човешко качество, но е неприятно, когато се превърне в свинщина и затова по хигиенни съображения няма да коментирам. Предпочитам да говорим за нещо по-важно и по-градивно.

    – Гаф ли беше репликата ви, че бихте поставили бюстовете на хората, допринесли за осъществяването на проекта, на фасадата на Българския Лувър?

    – Защо не? Ако тези хора са създали и изградили нещо за поколенията? Но нека построим това, което сме започнали, и тогава да обсъждаме подробности от живота. Да не забравяме, че близо 20 години върху съдбата на тази сграда (б. р. бившето ВМЕИ) се упражняваха какви ли не словесни и активни мероприятия – то не бяха апетити за банки, за бизнес учреждения, турски хотели и какво ли още не… Какво по-хубаво от това, че най-накрая има общо разбиране това да бъде един голям, прекрасен музей на нашата култура завинаги. По стените му да стоят най-хубавите произведения на българския талант от ХII век досега. Проектът бе подкрепен с овации и от великия архитект Жан Нувел. Убеден съм, че мястото на едно произведение на изкуството е на стената, където има визуален контакт с публиката, а не в мазета и депа, във влажни и тъмни помещения. Докато във всички световни столици царски дворци, замъци и огромни сгради са предоставени за музеи на пластичните изкуства, единствено ние сякаш по презумпция сме против създаването на музей с особена важност за обществото. Има една максима: Без значение какво е времето и кога, докато животът е жив, по-добре е да създадеш нещо – дори и малко, отколкото нищо.

    – На какъв етап е проектът?

    – Има решение на правителството с ясното разбиране какви ще бъдат дивидентите от създаването на музея. Обявен е конкурс за първата фаза, готово е и заданието за конкурса за идеен проект. Всички следващи етапи, както изисква законът, също ще бъдат с конкурс, който ще бъде обявен в сайта на Агенцията за обществени поръчки.

    – Заявихте решимостта си да направите радикална реформа в културата. Ще успеете ли да стигнете докрай при мощния отпор на различни гилдии?

    – Когато говорим за реформи в културата, нека не си въобразяваме, че те трябва да бъдат направени заради самата реформа. Според мен реформа не означава да бъде унищожено нещо, а да се промени онова, което е закостеняло във времето и не може да се вмести в новите изисквания. Реформата трябва да гарантира такива условия за развитието на таланта, че нивото на продукта в културата да бъде високо. Бих могъл да кажа, че в културата голяма част от сферите са се самореформирали – например пластичните изкуства от 20 години са на реалния пазар и не случайно се увеличава броят на частните галерии. Литературата, издателствата – също. За киното има закон и то реално е на творческия пазар. Единственото обезпокоително като факт е голямото количество театри и различната им продуктивност. Това притеснение съществува в средите на самите творци и тъй като реформата засяга живота и съдбата на много хора, аз в никакъв случай не бих позволил тя да се направи недобросъвестно. Точно обратното – трябва самите театрални и музикални дейци да имат куража, достойнството и смелостта да направят тези промени. Реформата се отнася до тяхното бъдеще и до тяхното развитие като големи творци.

    – Как ще изглежда българският театър след реформата?

    – Ще ви отговоря с един пример: Театърът на Балтимор, който не кадрува кой да му е директор или колко да получават артистите, за които е немислимо да получават колкото колегите си на Бродуей, играе сърцато с голямата цел – да бъде забелязан и поканен на Бродуей. Бих се радвал, ако след реформата видим нещата и в България така.

    – Голям смут в театралната гилдия внесе идеята театрите да станат държавни културни предприятия.

    – Държавните предприятия са само една от формите, които са практика в европейските държави. Вариантите са много, нека бъде избран най-добрият според исканията на нашите творци. В 12-милионна Гърция има една опера, 3 национални театъра, 10 общински театъра и 185 частни.

    Ще дам и друг пример, за да бъда по-ясен: Италия със своите 60 милиона жители, има 5 опери, 3 национални театъра, общински и частни театри. Да погледнем и себе си – в една 6-7 милионна България имаме 41 държавни театъра, 2 държавни опери, една държавна оперета, 4 държавни оперно-филхармонични дружества, 3 държавни музикално-драматични театъра, 5 държавни филхармонии и немалко частни театрални формации. И всички държавни сценични институти лежат на гърба и върху данъците на хора, които по осем часа на ден работят за заплата от 400 лева. Всеки би се притеснил от това статукво.

    – След Музикалния театър и Старозагорската опера си позволи да гони новоназначения си директор. Докъде се простират правата на артистите и защо позволихте това да се случи?

    – Аз изпълних задълженията си точно както повелява законът. А самоуправството принуди законно избрания директор да дойде и да си подаде оставката. Странното е , че и в двата случая нямаше синдикални искания – артисти не стачкуваха за заплати и издръжка, които са им осигурени от държавата, а решиха да играят ролята на принципала, който единствен може да решава кой да е директор. За мен е важно тези артисти да не стават известни с крясъците си по улицата, с които да бъдат забелязани и от медиите, а с играта си на сцената. За съжаление второто е като че ли по-трудно. Мисля,че е редно тези артисти да си отворят трудовите договори и да видят какво са подписали – че имат ангажимент да играят, да пеят, да танцуват на сцената, а не да кадруват. Но какво да се прави – домашни истории…

    – Колко свои творби ще изложите в Българския Лувър?

    – Откакто съм завършил Академията, Националната галерия притежава всичко на всичко 3 мои мънички скулптури от най-ранните ми години – те са моя първи “опит за летене”… Така че нека никой да не е обезпокоен. Аз съм един от известните български скулптори, чиито творби не са купувани от Националната галерия от близо 40 години насам, за разлика от други, както и нямам нито един паметник в собствената си страна, за разлика от други и както се надявам,че и в бъдеще няма да имам, за разлика от други. Онова, което е хубаво, е че емоционалният ми изблик да нарека бъдещия музей Българския Лувър бе не за друго, а защото България може да се сдобие с над 23 хиляди кв. метра изложбена площ и да извадим от депата над 70 хиляди творби, за да ги “подарим” на хората, които обичат изкуството. Да гарантираме на идните поколения, че са потомци на талантлив народ. А колкото до името на музея – ще има време да изберем за него звучно българско име.

    – Надделява ли министър Рашидов над твореца Рашидов?

    – Успелият министър е творец. Най-важното е, когато си отивам, да видя създаденото от мен, очите ми да го “пипнат”. Националният музей не е за мен, Вежди Рашидов няма къде да го отнесе. Когато съм приел тези две казарми (един мандат е два войниклъка), съм стиснал ръката на моя премиер и съм казал: Да, споделям с теб тази отговорност.

    Да, има битка между министъра и твореца кой да надделее, често се карат. Понякога министърът удря едно рамо на артиста, който е по-фриволен: “Стой, спазвай законите. Чакай, ще те бият през главата”.

    Артистът напъва напред, министърът казва: “По-бавничко, яваш”. За 8 месеца усетих, че станах по-екипен, по-дисциплиниран. Сега нося отговорност за много хора и не си позволявам да говоря както говореше свободният Вежди. Но каквото имам да кажа, го казвам. Просто не мога да бъда толкова красиво арогантен, колкото би се искало на един читател.

  • МИСИЯ ЛОНДОН

    Ай ми врътнеш един биг бен!

    Автор: Владо Трифонов

    „Мисия Лондон” счупи всички рекорди по посещаемост…, филмът се хареса от всички…, бляскав филм…, бляскава премиера… (bТВ)

    „Пригответе се за катаклизъм, който и маите не успяха да предскажат! Болезнен, шокиращ, патриотичен, смешен”.(рекламен анонс)

    „Безумно смешен химн на човешката глупост и суета”. (синопсис)

    „Най-очакваният български филм на всички времена”. (официалната страница на филма)

    „Отзивите от филма са изключително позитивни”. (новинарски сайт)

    „Аз смятам, дори и да прозвучи нескромно, че той е на едно световно ниво в техническо отношение. Ако тази история сме успели да я направим достатъчно конвертируема, аз съм сигурен, че този филм може да намери място и да бъде разпространяван навсякъде по света“. (режисьорът Митовски)

    Ще се опитам да поразсъждавам по горните бомбастики, с уговорката, че аз също се надявам ние, българите, да бъдем разпространявани навсякъде по света; ако не чрез качествени политици, то поне чрез качествени творци.

    И така: хареса ли филмът на всички? На мен и на човека, с когото го гледах – със сигурност не. На неколцина мои приятели и познати, с вкус към талантливите и изпипани неща – също.

    Бляскав филм ли е това? По-скоро шумно и агресивно рекламиран. Ако една незначителна част от предварително изречените и изписани суперлативи да отговаряше на реалността, тогава можеше и да заблести.

    Безумно смешен химн на човешката суета и глупост? Да, суета и глупост има доволно, но от художествените типажи тя прескача в екипа на реализаторите и този „безумно смешен химн” се превръща в химн на едно силно подозрение: прави се филм срещу някакви хора, които посрамват България, но и онези, които го правят, изглежда също не са стока.

    Смешен? Тук трябва да изясним, за какъв смях става дума. Говорим ли за смешка, породена от външния вид на актьорите (дебилно-мутренския визаж на Павел Чернев или касапския финес на Любомир Нейков), то тогава имаме един разтеглен във времето виц и нищо повече.

    Ако целта е била да се създаде сатирична комедия за човешките нрави в конкретно социално и политическо време, то тогава е редно да има пълноцени образи и хуморът да е следствие от тяхното вътрешното развитие. Това, което се е получило, са ескизни разработки навързани в хаотичен сюжет и натоварени с претенцията за „катаклизъм”, който, видите ли, и маите не били успяли да предскажат! Пар екселанс перчене от сорта „булгар”, „булгар”, което срива и малкото хубаво в тази 104-минутна лента.

    Разпространяван навсякъде по света? Възможно е, ако под световно разпространение се разбират републиките от бившия Съветски съюз и Югославия. За филмовия свят с изисквания за стил и запомнящо се екранно присъствие „Мисия Лондон”ще си остане поредния източен ерзац.

    “Е сеа си е*а майката!”

    цепи екранно Любомир Нейков и тряска слушалката.

    И пак майката.

    И отново за майката.

    В този филм се псува на килограм.

    Колкото повече псувни, толкова по-сатирично и патриотично – може би така си е мислил режисьорът. И май се оказва прав – единствените неща, на които двайсетината души в киносалона се оживяват, са псувните.

    Но и с тях нещо не е наред.

    Иначе сочни и непосредствени на пет ракии в бара, на екрана звучат изкуствено и преиграно. Защо ли? Защото едно е да псуваш когато на теб ти се прииска, друго е да го правиш по нечия заявка. А когато не си от най-добрите, съвсем естествено е да се провалиш дори в такова просто нещо като псувнята.

    С което не искам да кажа, че провалът е единствено по вина на актьорите. За да принадлежиш към „най-добрите”, трябва да си обучаван от най-добрите. Ако искаш изговорът ти да е естествен и да си впечатляващ като Робърт де Ниро, трябва да са ти преподавали Лутър Джеймс и Лий Страсбърг. Когато мотивацията избликва от най-дълбоките кътчета на душата, а не от носа или задника на актьора, тогава се раждат истинските постижения. Тогава и псувните ще звучат като псувни, а не като недомаслени копия на уличния оригинал.

    Спомняйки си лично преживени ситуации, артистът не представя измислени емоции, а ги преживява и се идентифицира с тях, учи Страсбърг. Преди това е възприел от Станиславски, че творческите сили на един актьор трябва да бликат отвътре. Fuck yourself perverted bastards!” – фучи А.Пападопулу с ужасно произношение, и ти се чудиш откъде бликат творческите й сили в този момент. Умен режисьорски ход щеше да е, ако тя и проваленият политик Чернев в ролята на руски шарлатанин не си отваряха устата през целия филм, а Ернестина Шинова като първа дама беше минала опреснителни упражнения по дикция. За жалост това не се случва.

    Доброто в цялата работа е, че има нова българска творба. Лошото е, че Митовски и сие са повярвали, че са сътворили „най-очакваният български филм на всички времена”. Още по-лошото е, че с всички средства се опитват да внушат същото и на зрителя, който, за зла врага, лесно се подава на внушения.

    „Мисия Лондон” е поредния опит на българското кино да се измъкне от провинциалното си сетре и донякъде успява: с технически овладяната картина; със звука, който макар да е количествено раздут и стилово претрупан, създава илюзия за първа лига, както и с няколко добри попадения на артистите, когато се опитват да минат отвъд примитивността на своите герои. Оттам нататък идват диалозите – неловки и високопарни като в клип за кремвирши „Леки” и сбърканият подход при опита да се покаже какви какви жалки типове са българските политици и протежетата им.

    – „Ае ми врътнеш един биг бен, ма” – изрича култовата си реплика актьорът Нейков, разпльокал култови телеса в реквизитната постеля.

    – Не моа, боли ма главата” – култово отвръща актрисата Стефка Янорова.

    В заключение: можеше да бъде показан само трейлъра, съдържащ всичко, на което човек имаше да се засмее в този филм, а останалото да се прочете в книгата.

    П.П. Най-доброто актьорско постижение? На Коцето Калки, който дори не е актьор. Затова пък умее да създаде образ с два щриха.

  • ДАНС е подслушвала и следила незаконно

    Силвия Георгиева /СЕГА/
    http://www.segabg.com

    Служители на ДАНС са прилагали незаконно специални разузнавателни средства (СРС) и са използвали събрана информация не според функциите на агенцията. Това изненадващо разкри вчера шефът на ДАНС Цветлин Йовчев, след като излезе от заседание на парламентарната подкомисия за контрол над използването на СРС. Той заяви, че данните за тези нарушения вече са предадени на прокуратурата, но отказа да посочи колко са въпросните служители, кога са били хванати в нарушение и как са били санкционирани. От Върховната касационна прокуратура обясниха, че днес ще проверят в деловодството си дали от ДАНС има сигнали и какви.

    В момента прокуратурата разследва арестувания като бос на престъпна група при операция „Октопод“ бивш служител на ДАНС Алексей Петров за издаване на държавна тайна.

    Обявено бе, че в офисите му на басейна „Спартак“ са открити секретни материали от ДАНС. Все още обаче Петров няма обвинение за злоупотреба с класифицирана информация.

    Най-големият скандал, свързан с ДАНС и използвани от нея специални разузнавателни средства, бе през 2008 г. заради информационното дело „Галерия“. Тогава шеф на агенцията бе Петко Сертов, а негов съветник – Алексей Петров. Макар че целта на разработката е била да се намери информатор в самата служба, се оказа, че са вземани разпечатки и са подслушвани политици, депутати и журналисти. На няколко пъти бе обещавано разработката да бъде разсекретена, но това не се случи дори и с изрично разпореждане на премиера Бойко Борисов. Шефът на ДАНС Цветлин Йовчев обясни, че не може да стават публично достояние СРС, които не са използвани като доказателство по дело, което важи и за телефонните разпечатки. При евентуално разсекретяване на лични данни пък били застрашени интересите на хората, попаднали в разработката.

    Софийската военна прокуратурата първоначално отказа да започне разследване по казуса „Галерия“, защото не откри данни за престъпление. Военно-апелативната прокуратура обаче отмени отказа и прати преписката в Софийската градска прокуратура. Миналия ноември там бе образувано досъдебно производство за злоупотреба със служебно положение във връзка с доклада на комисията за контрол на ДАНС за делото „Галерия“. Обвинения още не са повдигнати.

    Шефът на подкомисията за СРС Веселин Методиев съобщи пред „Сега“, че Йовчев не е засегнал проблема за злоупотребата с подслушване пред депутатите. Но обещал да прати писмен отчет на ДАНС за това как са се прилагали специални средства от служителите в агенцията през 2009 г. „Засега няма жалби до подкомисията, свързани с нерегламентирано прилагане на специални средства, въпросът стои открит за нас“, каза още Методиев.

    На заседанието на комисията дълго се е обсъждало как да се съхраняват и унищожават данни, събрани със СРС. Депутатите са се съгласили, че са необходими различни критерии за съхраняване на подобни данни в зависимост от това кой е заявителят – дали е за криминална ситуация или за нуждите на контраразузнаването. Сред другите законодателни промени, които са обсъждали 6-те членове на подкомисията и Йовчев, е евентуалното намаляване на срока за съхранение на данни от СРС, обясни Веселин Методиев. „Сроковете, които съм виждал в публични архиви за дадени хора, са били от порядъка на десетки години. Може би е добре да се помисли за намаляване на сроковете за дадени случаи. Но когато те са от важни от гледна точка на националната сигурност, може да се разпише и по-дълъг от сегашния срок“, коментира Методиев.

    Разследване

    Вчера се разбра, че ДАНС е подала поисканата от депутатите информация за досието на Алексей Петров. Шефът на комисията за контрол над ДАНС Волен Сидеров обясни, че Петров е назначен като кадрови служител с чин „капитан“ в Национална служба „Сигурност“ (НСС) през 2001 г. от министър Емануил Йорданов по предложение на тогавашния шеф на службата Атанас Атанасов. През всичките години до 2009 г. той е бил кадрови служител. „По същото време той отчита годишен доход от близо 4 млн. лв.“, отбеляза Сидеров. По думите му има доста неизяснени моменти как точно се е водил и какви функции е изпълнявал Петров, докато е бил в ДАНС през 2008-2009 г.

    Комисията е взела решение да изслуша Атанас Атанасов, Емануил Йорданов, Иван Чобанов, който също е ръководил службата. Атанасов би трябвало да изясни с какви мотиви е предложил Петров да бъде назначен. Чобанов трябва да даде информация за опитите да бъде освободен Петров. Според Сидеров би трябвало да бъде разпитан и Георги Петканов по случая с Алексей Петров.

  • 23 април – Международен ден на книгата и авторското право

    а 23 април – Международния ден на книгата и авторското право е традиционното продължително международно четене на романа „Дон Кихот“, съобщиха от Институт Сервантес в България.

    Четенето всяка година се организира от Кръга по изящни изкуства в Мадрид. В това празнично събитие чрез видеоконферентна връзка любители на романа от всички краища на света изчитат целия роман на Мигел де Сервантес.

    Непрекъснатото четене продължава три дни, включват се изтъкнати представители от областта на културата и образованието в цял свят, в това число и в България, припомнят от Институт Сервантес.

    Стартът на традиционното четене на „Дон Кихот“ в Мадрид бе даден на 22 април от мексиканския поет Хосе Емилио Пачеко, на когото днес кралят на Испания Хуан Карлос ще връчи най-голямата награда за литература на испански език „Мигел де Сервантес“.

    Международният ден на книгата и авторското право (portal.unesco.org) се отбелязва на 23 април по решение на Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) от ноември 1995 г.

    Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова отправи специално послание за случая.

    Тя съобщи, че ЮНЕСКО сформира надзорен орган за борба срещу пиратството в книгоиздаването, след като новите технологии в цифровизацията на книгите създават все по-голяма опасност от посегателства върху авторското право.

    „Пред лицето на новите форми, които приема книгата, и на промените в тяхното създаване, отпечатване и в достъпа до съдържанието им, е спешно необходимо да се припомни, че развитието на книгоиздаването е невъзможно без зачитането на авторското право“, заяви генералният директор на агенцията на ООН за образование, наука и култура.

    „Това е още по-вярно в момент, когато цифровизацията прави книгата още по-уязвима за незаконното й използване“, добави тя.

    Надзорният орган, чиято база данни ще бъде актуализирана редовно, ще предоставя извадки от законодателни текстове в борбата с пиратството по отношение на авторско право, както и информация за най-добрите практики на държавите в това отношение.

    Идеята за Деня произхожда от Каталуния, където на тази дата честват Свети Георги и всяка продадена книга е съпровождана от цвете, а книжарниците изнасят книгите си за един ден на тротоара.

    Датата не е избрана случайно. На 23 април 1616 г. умират Уилям Шекспир (1564-1616), Мигел де Сервантес (1547-1616) и Инка Гарсиласо де ла Вега (1539-1616). А Шекспир е и роден на този ден.

    Това е и денят, в който са родени двама от класиците на XX век – Владимир Набоков (1899) и Морис Дрюон (1918).

    Произведения от Шекспир и Сервантес ще звучат в оригинал и в превод днес във всички книжарници „Хеликон“ в страната.

    От 11 ч. до вечерта ще бъдат отбелязани и 90-годишнината от рождението на Джани Родари, както и годишнини на Александър Блок (130), Сергей Есенин (115), Пеньо Пенев (80), Иван Вазов (160), Йордан Йовков (130), Константин Константинов (120), Чудомир (120), Лев Толстой (100 г. от смъртта на писателя).

    Източник: VESTI.bg

  • Успелите деца на България – 2009 с церемония на 1 юни

    На 1 юни ще се проведе церемонията по връчване на наградите за „Успелите деца на България” 2009
    Във връзка с провеждането на церемонията по връчване на наградите за „Успелите деца на България” 2009 на фондация „Димитър Бербатов”, организаторите са публикували информация на вниманието на номинираните деца и техните родители.

    Информацията е в секция „Новини” на уеб-сайта на проекта и е съществена за присъствието на церемонията.
    http://dberbatov.org/projects/nagradi/news/9

    Номирани деца от българските училища в чужбина по условията на проекта „Награди за успелите деца на България” – 2009, организиран от фондация „Димитър Бербатов”:

    1. Александра Паунова 10 г., Великобритания, Лондон – Литература
    2. Амори Жан-Луи Трибулен 11 г., Франция, Париж – Шахмат
    3. Анастасия Суслина – Елена Николаева (дует) 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Народно пеене
    4. Анна Атанасова 10 г., Испания, Палма де Майорка – Литература
    5. Анна-Моника Георгиева 14 г., Канада, Аврора, Онтарио – Фолклорно пеене, Изобразително изкуство
    6. Антъни-Стенли Георгиев 12 г., Канада, Аврора, Онтарио – Футбол, Хокей
    7. Ваяна Скабрин 13 г., Великобритания, Лондон – Литература
    8. Виктория Марчева 17 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Пеене
    9. Виктория Марчева 17 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Български език, Физика
    10. Виктория Пометкова 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Народно пеене
    11. Георги Котев 8 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Пиано
    12. Георги Пенелов 9 г., Великобритания, Лондон – Математика
    13. Дарко Алексов 17 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Физика
    14. Дарко Стаменов 15 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Химия
    15. Денис Иванов 14 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Футбол
    16. Десислава Стаматова 12 г., САЩ, Чикаго, Илинойс – Математика
    17. Десислава Стаматова 12 г., САЩ, Чикаго, Илинойс – Синхронно плуване
    18. Деян Стаменов 8 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Лека атлетика
    19. Диана Панова 11 г., Ирландия, Дъблин – Литература
    20. Елена Станева 13 г., Украйна, с. Ореховка, Болградски район, Одеска обл. – Приложни изкуства
    21. Емилия Бонева 12 г., Испания, Барселона – Синхронно плуване
    22. „Здравец“ (ансамбъл) 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Народно пеене
    23. Иван Павлов 11 г., Великобритания, Лондон – Литература
    24. Илиана Велкова 18 г., Германия, Хамбург – Социален проект
    25. Ирен-Антоанет Георгиева 13 г., Канада, Аврора, Онторио – Пиано, Изобразително изкуство
    26. Катерина Николов 8 г., Германия, Мюнхен – Лека атлетика
    27. Катрин-Глори Петров 8 г., Великобритания, Лондон – Изобразително изкуство
    28. Мануела Тонева 12 г., Великобритания, Лондон – Лека атлетика
    29. Мария Вълкова 14 г., Великобритания, Лондон – Литература
    30. Марко Тодоров 13 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Театър, Поезия
    31. Марко Тодоров 13 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Бойни изкуства
    32. Милица Тодорова 16 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Физика, Математика
    33. Милош Бранкович 14 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Социален проект
    34. Наталия Николова 11 г., Испания, Сеговия, Кастиля и Леон – Лека атлетика
    35. „Придунавие“ (състав) 9 г., Украйна, Измаил, Одеска обл. – Народни танци
    36. Селина Бахчеванска 12 г., Великобритания, Лондон – Литература
    37. Спасена Илиева 15 г., Великобритания, Лондон – Изобразително изкуство
    38. Таня Илич 15 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Литература
    39. Таня Илич 15 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Химия
    40. Теодора Кръстева 14 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Лека атлетика
    41. Тома Манолов 6 г., Франция, Париж – Изобразително изкуство
    42. „Хитрите гимназисти“ (състав) 17 г., Сърбия, Димитровград, Пиротска обл. – Театър
    43. Цветана Мокан 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Физика, Български език
    44. Цветана Мокан 15 г., Украйна, Болград, Одеска обл. – Народно пеене
    45. Яна Христозова 18 г., Испания, Хатива, Валенсия – Литература
    46. Ясен Батев 8 г., Германия, Мюнхен – Литература

    Забележка: Броят на номинациите не съответства на броя на децата: от една страна има групови номинации, а от друга – някои деца са номинирани в повече от една от четирите възможни области.

    Пълният списък на всички номинирани деца (не само от чужбина) може да намерите – тук (линк)

  • Близо 2 хил. лева за издръжка на семейство в България

    Рязко поскъпване на живота отчете през първото тримесечие на 2010 г. Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

    На семейство с две деца вече са необходими по 1 956 лв., за да посреща нормално разходите си към март т.г.

    С три лева се е вдигнала и линията на бедност. Вместо 183 лв. на човек от домакинство, необходими през декември за задоволяване на жизнено важни потребности вече трябват 186.15 лв.

    Около 22% от наблюдаваните към 2 млн. домакинства живеят с доходи на човек около и под линията на бедност. А 36 на сто оцеляват с под 240 лв.

    Едва 11% пък могат да си позволят нормален живот, тъй като разполагат с по 489 лв. и повече на лице. Забелязва се незначителен ръст на процентите на бедните семейства и леко намаляване на тези с повече доходи, призна Виолета Иванова от института на КНСБ.

    Притеснителното е, че скокът на цените на най-важните хранителните стоки и услуги, които влизат в потребителската кошница на най-бедните, растат най-бързо – с 3.1 на сто за тримесечие. Храните са поскъпнали средно с 2.4% спрямо декември м.г.

    Въпреки че при средната работна заплата за 2009 г. от 591 лв. е отчетен ръст с 8.5% и с 5.5 на сто реално, тя продължава да е най-ниската в Европейския съюз, а на Балканите само в Албания вземат по-малко – 242 евро при 302 евро в България.

    В Словения заплатата е около 5 пъти по-висока, а в Хърватия – 3.5 пъти по-голяма от тази в България.

    Kafene.net

  • Българите и другите: какво показва сравнението?

    Дойче Веле

    За пръв път Световната банка даде свободен достъп до статистическите си данни за общо 209 страни в света. Какво откриваме за България? Данните сравни кореспондентката във Вашингтон Соня Каникова.

    Световната банка съобщи вчера, че осигурява безплатен достъп до хиляди статистически данни за човешкото развитие в 209 държави до 2008 година. Някои от данните покриват период от 50 години.

    Те са с разнообразен характер – финанси, здраве, продължителност на живота, икономика, образование, околна среда и много други.

    Състоянието на човешкото развитие е документирано чрез използването на над 900 показатели.

    Досега информацията на Световната банка беше достъпна само чрез платен абонамент. Тази база данни е най-обхватният съществуващ източник на информация за човешкото развитие.

    Българите – сред най-образованите в света

    България е една от 209-те държави в базата данни. Профилът на страната дава основна информация като например брой на населението, ниво на бедността, продължителност на живота и среден годишен доход.

    Сравнителният преглед на данните показва, че българите са една от най-образованите нации в света – 98.3 на сто от населението е грамотно. Продължителността на живота е средно 73 години, при средна продължителност на живота за света 69 години.

    Много често чуваме, че България е една от най-бедните страни-членки на ЕС. Базата данни на Световната банка ни кара да се убедим, че това е точно така.

    Средният годишен доход на глава от населението в България през 2008 година е бил 5 490 долара. Данните показват, че средният годишен доход в западноевропейските страни-членки на ЕС се движи от 44 000 до над 50 000 долара годишно. Държави като Чехия, Полша и балтийските републики имат средни годишни доходи от около 15 000 долара.

    В Словения средният доход е над 24 000 долара. Доходите в България са подобни на тези в Беларус и Сърбия, а годишните доходи в Черна гора са с 1 000 долара по-високи. Румъния също е по-богата със средни годишни доходи от 8 280 долара.

    България и Лихтенщайн – на светлинни години разстояние

    В Европа с най-високи доходи са гражданите на Лихтенщайн (почти 100 000 долара), Люксембург (69 390), Норвегия (67 340), Дания (58 800), Швейцария (55 510), Швеция (50 910) и Холандия (49 340).

    Най-бедната европейска държава е Молдова със среден годишен доход на глава от населението 1 500 долара. Най-бедните държави в света са Бурунди със 140 долара годишен доход и Демократична република Конго със 150 долара.

    Данните на Световната банка показват, че разходите за здравни нужди в България също са много различни от тези в останалите страни-членки на ЕС. За здравни нужди през 2008 година България е давала по 384 долара на глава от населението.

    Подобни на нея са Маршалските острови, Намибия и Румъния. И по използване на интернет България не е на челните места. 35% от българите използват интернет – подобна е цифрата в Кувейт, Босна и Турция.

    Водеща по този показател е Исландия, където 90% от хората ползват интернет.

  • Citigroup: Еврозоната е обречена без създаването на Европейски щати

    Без създаването на по-тясно политическо и данъчно сътрудничество между страните от ЕС, Еврозоната няма да оцелее и ще се разпадне, считат експерти от една от водещите банки в САЩ – Citigroup. В разпространен в лондонското Сити доклад на Citigroup се отбелязва, че „за ЕС е настъпило времето да реши готов ли е Съюзът да прерасне в Европейски Съединени Щати, или ще продължи съществуването си под формата на съвкупност от независими държави. Ако ЕС предпочете втория вариант, Еврозоната е обречена на провал, даже и в случай, че дълбоката икономическа криза в Гърция бъде преодоляна, считат експертите на Citigroup. На подобно мнение е и известният американски финансист Джордж Сорос. По-рано този месец той предупреди, че без установяването на значително по-тесни връзки в сферите на политиката и данъчното облагане Еврозоната е обречена. /БГНЕС /

  • България разчита на търговски бум, за да се измъкне от кризата

    Изданието “Блумберг” коментира, че България се надява на търговски бум, за да се измъкне от кризата.
    Tърговски вериги като Карфур (чийто първи магазин отвори днес в София), немската Lidl и словенската Меркатор компенсират за намаления оборот в своите страни като отварят магазини в България, най-бедната страна в ЕС.

    Парадоксално, но в България има повече възможности за растеж отколкото в съседните по-богати страни, чиито пазари са пренаситени. Тук разходите и заплатите са по-ниски. «На това разчитаме», казва Лоран Бендавид, изпълнителен директор на Карфур България. «Въпреки кризата, нещата вървят добре в София», добави премиерът Бойко Борисов при откриването на The Mall, където е и магазина на Карфур. “Надявам се икономиката да се стабилизира, за да могат хората да купуват повече.”

    Двайсет години след падането на комунизма средната заплата в България е $411, в сравнение с над $1,100 в Чехия и Полша. БВП на глава на население е $5,916 спрямо $18,194 в Чехия и $17,989 в Полша. “Оптимист съм за развитието на търговията на дребно в България,” коментира Алекс Папагергу, изпълнителен директор на Assos Capital, един от инвеститорите в The Mall. “Започваме от ниска база, така че пътят е само нагоре.”

    Според изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции (БИА) Стоян Сталев чуждестранните инвестиции в страната могат да достигнат 3 млрд. евро тази година. “България трябва да влезе в 21-ви век. Липсва съвременна инфраструктура,” добавя той. The Mall е петият мащабен търговски център в София. Той предлага на своите посетители магазини на световноизвестни марки като New Yorker, Bershka, Zara, Gap и Marks & Spencer. В Прага и Будапеща има над 12 мола.

    Фрогнюз

  • Правителството на Станишев изхарчило милиарди „непрозрачно“

    Кабинетът „Станишев” е харчил средства по един изключително непрозрачен начин, каза за частната телевизия PRO.BG депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев.

    Мавродиев е председател на комисията, която проверява разходите, назначенията и сделките в последната година на правителството на Тройната коалиция.

    Комисията „Анти-Станишев“ е установила редица нарушения на предишния кабинет, които ще бъдат представени пред депутатите тази седмица.

    Според Мавродиев, всички сделки, които са изброени в доклада, са за прокурор.

    Само сделките за „Цанков камък“ и АЕЦ Белене са стрували над 3 милиарда лева без публичен ефект и нещо полезно за обществото, даде пример той.

    Депутатът нарече „потресаващо“, това, което е видял на площадката на АЕЦ Белене, на която няма нищо, но има постройка за „медиен център“.
    Установени са над 2.2 млрд. лева необезпечени разходи в над 150 сделки на 14 министерства на кабинета „Станишев“, даде пример той.

    Чиновниците са поемали много задължения за разходи без никаква идея за приходи.

    Фалшива теза от страна на БСП, защото те нямат нищо сериозно да кажат в оправдание за тези сериозни злоупотреби, нарече Стефан Мавродиев обвиненията от страна на червените, че настоящият кабинет се занимава с оправдание с предишните и разследвания вместо да прави реформи.

    Ние правим и двете неща едновременно. Макар и трудно, нито една от реформите не е спряна, категоричен е депутатът.

    Борисов ще сменя министри, за да не крадат

    Аз ще сменям на два месеца министри, ако трябва, заяви премиерът Бойко Борисов.

    Борисов е категоричен, че всеки, който попадне под ударите на прокуратурата, ще бъде отстраняван от поста му.

    Това е правилната политика и хората това очакват у нас, каза още министър-председателят. Било каквото било – няма да крадат повече, добави той.

    Борисов е напълно убеден, че в рамките на днешния ден директорът на НЗОК Жени Начева ще подаде оставка.

    Тя със сигурност ще си подаде оставката, иначе парламентът ще я изгони, обясни още Борисов.

    Премиерът призна, че не е лесно да се намерят хора, тъй като “кадровият потенциал в България е малък и всички, които са минали през различни нива, по един или друг начин, са се оцапали”.

    Правителството арестува всеки ден тези, които са похарчили на българите парите. Това трябва да направи едно правителство, за да може парите да се върнат при хората, каза министър-председателят.

    Борисов изтъкна, че бившият премиер Сергей Станишев трябва да отговаря за неговите съветници, за неговите министри и за всичко, което е направил.

    Няма сфера, в която като пипнеш и да не излизат далавери, каза той и посочи като пример случая с бившия председател на УС на НЗОК Емил Райнов и началника на политическия кабинет на Станишев Веладин Битолски.

    Всички това сме го знаели, но не сме го доказали, а сега хората започват да говорят и да си признават, обясни още Борисов по случая.

    Източник: Кафене.нет
    http://kafene.net

  • Райна Княгиня на прехода?

    Най-после! След 20 години преход българските ученици имат своя герой! По-точно – своята героиня!
    И тази героиня не е мутреса с грамаден черен джип, нито получленоразделна кукла Барби, нито някоя горда и преуспяваща с тъпотата си блондинка, нито поредната знойна попфолк дива от породата на едрогърдестите, силиконово напращели чалгаджийски икони и мафиотски примадони.
    Не. Истината е възможно най-неочакваната.
    Тази героиня е учителка. Поли от Славяново. Миловидна и лъчезарна, учителка по български език и литература, английски и информационни технологии, с три висши образования и 500 лв. заплата. Която отмъкна (открадна, ограби) 20 000 лв. от една банка. Въоръжена с детски пистолет, купен от улична сергия за 1 лев, скрита под руса перука (светлокестенява или леко рижава), маскирана с големи слънчеви очила с бели рамки, заметнала артистичен розов шал.
    Свенливите медии моментално я етикетираха като „даскалицата бандитка и грабителка, класната крадла и обирджийка”. От интернет форумите се носят възгласите: „Браво, маце!”, „Много яка мадама!”, „Точно така!”. Учениците са възхитени. Същите ученици, които ненавиждат „гадното даскало”, презират „тъпите даскали”, замерят ги с помийни думи и с каквото имат под ръка, връхлитат върху тях с юмруци или за по-сигурно викат дебеловратите охранители на дебеловратите си бащи с цел вразумяване на „тъпите даскали”, на тия „дрипльовци и простакеси”.
    Единственият разстроен е министърът Цвъ. Цвъ. Според когото „става страшно, щом хора с три висши обират банки”. Ако са с едно – не е страшно, ако са безграмотни добитъци – е направо желателно.
    Така излиза.
    Обаче излиза и още нещо:
    Ако учителите ограбват банки – това е страшно и противоестествено. Но ако банките ограбват учителите (и всеки друг) – това е нормално, естествено и дори задължително. Ако утре, вдъхновени от примера на Поли, банда аспиранти и докторанти, под научното ръководство на професори-главатари (може и академици) ограбят банка – това ще е страшно и скандално. Но когато 20 години отношението на държавата към образованието и науката е презрително, безотговорно и грабителско – това не е страшно, нито скандално, а е прескръбен факт.
    За учителката Поли тия жалки 20 000 лв. са колосална сума, но за всякоя невежествена мутра, за всеки овластен мафиот туй е цената на една „делова” закуска, на която се решават важни „държавни” дела в смисъл: „кого ще гръмнем днес”, „кого ще арестуваме утре”, „коя партия (депутат, министър, магистрат) ще си купим в петък” и „колко ще ни струва журналиста (вестника) Хикс, радиото Игрек, телевизията Зет”.
    В нашата история има учители-поети, учители-писатели, учители-композитори, учители-председатели на революционни комитети, апостоли, въстаници, четници и опълченци.
    Достатъчно е да споменем Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Георги Раковски, Иван Вазов, Петко Славейков, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Павел Бобеков, Бачо Киро, Добри Войников, Гоце Делчев, Васил Априлов, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Райна Княгиня, братя Миладинови, Панайот Пипков, Райно Попович, Паисий, Софроний, Климент Охридски, светите братя Кирил и Методий.
    В последните 20 години, обаче, имаме учители-куфарни търговци, учители-таксиметрови шофьори, учители-берачи на портокали и маслини, учителки-миячки чинии в някоя гнусна кръчма, учителки-чистачки на стълбите във вашия блок, учителки-бавачки на дечицата на някоя мутра, учителки-продавачки на семки по стадионите. Това не смущава никого. Включително Цвъ. Цвъ. Защото това някак си не е страшно. Не е скандално. Не е противоестествено.
    В последните 20 години децата припознаваха своите герои сред мутрите и техните възпевачки. Мутрите – заради екшъна, певачките – заради фешъна. Защото виждаха в мафията онази тайна власт, която хем се противопоставя на явната, хем всъщност управлява държавата. Сега тайната власт си е напълно явна. И децата аплодират всеки, който се изправи срещу нея.
    Не знам дали акцията на учителката Поли е заради отчаяние и безизходица, дали е авантюра или хазарт. Но знам, че истинският престъпник не обира банка с детски пистолет, за да си върне дълговете, не действа сам и не се прибира в къщи с градския транспорт.
    Истинският престъпник не обира банки. Той ги притежава. Както притежава партии, министри, магистрати, медии. Както притежава властта.
    Не знам какво виждат децата в учителката Поли. Може би Райна Княгиня на прехода. Ако са си научили урока за Априлското въстание, разбира се.

    Велислава Дърева
    www.zonabg.info

  • Дереджето ни е като в началото на 90-те!

    В масовото съзнание на българите се оформя една нова и фалшива дилема. Едно срещу друго застават две коренно противоположни мнения. Но и двете съдържат в дъното си една и съща груба грешка, пише в коментара си А. Райчев.

    Част (все още по-голяма от другата) от публиката твърдо вярва, че “арестите” са единственият правилен път и както се изрази оня ден самият премиер -“те са най-важната антикризисна мярка”. Обратното мнение също вече е широко разпространено: правителството е некомпетентно и дори неадекватно, кърпи бюджета, вместо да бори кризата, издига абсурдни кадри, делят ни месеци от реална икономическа катастрофа. А въпросните “арести” са камуфлаж, смокиново листо. Тази дилема е фалшива, защото колкото и противоположни да са тези възгледи, те съдържат в дъното си една и съща груба грешка, едно дълбоко разминаване с действителността.

    Какво проспиваме

    И привържениците на г-н Борисов, и растящата по обем група на неговите противници не вземат предвид факта, че България се намира принципно в нова икономическа (а скоро ще казваме и политическа) ситуация. От тази ситуация тривиален изход няма. От тази ситуация нито едно правителство не може да извади страната. Защото не като управление, а като дередже сме върнати в началото на 90-те години, когато единствено консенсусни решения и усилия спасяваха държавата и печелеха време.

    Главният факт (който засега всички проспиват) е, че “златният дъжд” над България спря. Доскоро можехме да гадаем дали и с колко ще намалява. Сега знаем: спря, престана.

    Ето огрубени фактите за чуждите инвестиции в страната през първите два месеца на последните три години: 2008-а: почти 1 млрд. евро; 2009-а: половин милиард; 2010-а: няма и 30 млн. Преди 2008 г. този “златен дъжд” валя дълго и натрупа – някои казват 50, други по-малко, но не съм чул да се споменава число под 30 млрд. евро рекапитализация на България.

    През последните 5 години не само самите българи, но и нашата икономика “свикнаха” с факта, че годишно над страната се изливат поне 5 млрд. евро. От тях половината в индустрията, а другата половина в джобовете на населението – за земи и недвижимост.

    Оня ден един приятел ми направи комплимент за изречението, че у нас въпросът “какво да се прави” е подменен с “кой е виновен”. Тук съм принуден да се коригирам. За спирането на “златния дъжд” нито някой в България е виновен, нито можем нещо да направим. Единственото, което можем да сторим, е да осмислим последствията от този факт.

    Но първото, което ни пречи, е, че масовият българин не отдава двойно порасналото си благосъстояние за последните години на “златния дъжд”. Масовият българин искрено не признава, че сега живее пъти по-добре. Дори през 2008 г. той пищеше на “горно до”, че е станало непоносимо!

    Накъде без пари?

    Но да оставим илюзиите – и без това дълго ще ги плащаме. По-важното е, че българите и елитът сега трябва сериозно да си поговорят за това как България занапред ще живее в тази нова ситуация, без обичайната инжекция от 5 млрд. евро годишно.

    Бедствието е съизмеримо по сила със спирането на индустрията ни в средата на 90-те години. Последицата му обаче – не. Защото първо, за разлика оттогава, имаме резерви. Второ – сме интегрирани в Европа. Трето – не сме вече онези бройлери, които навремето имаха чувството, че светът непонятно защо се срутва.

    Но и с тези предимства – няма да минем без общонационална стратегия и без консенсус. Тогава се справихме: макар и много трудно СДС и БСП изградиха консенсуси по цяла серия най-важни национални въпроси – от пътя към Европа до приватизацията и реституцията. Сега не виждам дори кой от намиращите се на политическата сцена би предложил подобен разговор.

    Автор: Андрей Райчев,
    Редактор: Александър Андреев
    http://www.dw-world.de

  • Невероятно! Премиерът опроверга шегаджийски блог, МВнР пита Папандреу

    Автор: Георги Николов /Е-вестник/

    Майтапчийски блог на неизвестен софиянец беше опроверган лично от премиера Борисов и Външно министерство. Измислена новина за изречени обидни за българите неща от гръцкия премиер Папандреу беше цитирана от различни български медии. По-късно агенции я съобщиха като изчетена по гръцко радио. Най-вероятно гръцки медии са я цитирали, преведена от български. В шоуто на Иван и Андрей журналистката Соня Колтуклиева възмутено запита – как може никой в България още да не е реагирал на това изказване на гръцкия премиер? Премиерът Борисов реагира, а Външно министерство официално запитало кабинета на Папандреу, откъдето отрекли гръцкият премиер да е казвал такова нещо.
    Всъщност информацията от блога neverojatno.wordpress.com – “Истината такава, каквато можеше да бъде!?” звучи изключително автентично и впечатлява с логиката си като политическо изказване.

    Ето целия текст:

    “Гръцкият премиер предупреди своите сънародници, че ако не са съгласни с антикризисните мерки на правителството ги чака съдбата на България:
    „Нима – каза той – вие искате да получавате български заплати, където въобще не са чували за великденски и коледни премии, а какво остава за 14-та заплата? Нима – обърна се той към пенсионерите – вие искате да получавате пенсии от по 50–100 евро вместо сегашните 600-700 ? Нима искате да си плащате изцяло цената на лекарствата, а не както досега само 25%? Нима искате да живеете като в лунно бунище – защото точно на това прилича България с нейните дупки и боклуци, разхвърляни навсякъде – от претендиращите за по-висока интелигентност българи? Нима искате децата ви да пушат, пият и вземат наркотици под зоркия поглед на полицията? Това ли искате? Аз знам, че ние винаги сме били по-цивилизована нация от нашите северни съседи и винаги сме успявали да се обединим в трудни моменти. Затова и сега съм убеден, че в този труден момент ще застанем един до друг, ще прежалим трийсетте процента от допълнителните възнаграждения, които получаваме и след няколко години, ще можем отново да се наредим сред страните с най-добър жизнен стандарт, докато българите ще си останат на положението в което са и сега. Защото нашата нация е изградена на основите на православната вяра и християнските добродетели, а българите са учени атеисти, сменящи на всеки четири години политическото си верую. Но намират ли там там спасение? Нека да се стегнем и да не позволим нашата младеж да напусне страната, така както българите напускат своята? И ще видите, че след 50 години, ние все още ще сме тука, а за българите ще се носят само легенди. Аз много се смях, когато разбрах, че управляващите в България плашат народа си, че щели да стигнат до нашето положение ако не вземат мерки! Та те нашето ниво могат само да го сънуват! Жалко за българите, че се оставят така лесно да ги манипулират, за да могат да ги грабят безпрепятствено! Но това си е техен проблем. Нека ние да решим нашите, пък те да се утешават, че не са ни стигнали.“
    Кое е по-страшно – „Гръцката криза“ или „Българската стабилност“?

    ––––––––––––
    Най-отгоре на страницата на блога пише: “Истината такава, каквато можеше да бъде!? (Или частна теория на НЕвероятностите!)”. Вдясно на страницата е написано следното: “Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността. Съвпадението с реални събития, свързани с действително съществуващи субекти и обекти, носещи същите имена както героите в изложените писмени текстове е случайно и неволно. Всеки читател и посетител на тази страница приема безусловно гореизложеното.

    Източник: e-vestnik.bg

  • Днес е ден на Национален траур

    Правителството ни обяви 18 април 2010 г. за ден на национален траур по повод на трагичната смърт на президента на Република Полша Лех Качински, неговата съпруга и полската делегация край руския град Смоленск на 10 април

    Националният флаг на държавните институции ще бъде свален наполовина. В знак на съпричастност към жертвите и техните близки, правителството призова да бъдат отменени планираните масови тържества. Президентът Георги Първанов ще присъства на погребението на президента на Полша Лех Качински и съпругата му Мария Качинска в Краков. Георги Първанов ще бъде придружаван от министъра на външните работи Николай Младенов. Знамената на Министерството на външните работи и на българските дипломатически мисии в чужбина ще бъдат спуснати наполовина в знак на съпричастие със скръбта на полския народ. Министърът на отбраната Аню Ангелов издаде разпореждане на 18 април – Ден на национален траур да бъде спуснат наполовина националният флаг в поделенията от Българската армия, на корабите и в българските военни контингенти зад граница, съобщиха от пресцентъра на МО. Ще бъдат свалени и флаговете за разцветяване на корабите на Военноморските ни сили в знак на съпричастност към жертвите и техните близки. /БГНЕС /

    Редица световни лидери принудени да пропуснат погребението на Лех Качински
    Редица световни лидери, останали на земята поради временното затваряне на въздушния трафик над Европа, бяха принудени да пропуснат погребението на полския президент Лех Качински, въпреки че някои европейски гости тръгнаха по пътищата в събота, за да стигнат навреме за церемонията. Летищата в Европа останаха затворени, за да се избегне рискът от огромния облак вулканична пепел. Американският президент Барак Обама, германският канцлер Ангела Меркел, британският принц Чарлз, френският президент Никола Саркози и южнокорейският премиер обявиха, че няма да може да присъстват на днешното погребение. Засега не е ясно дали руският президент Дмитрий Медведев също ще бъде принуден да остане на земята заради облака вулканична пепел от Исландия, който блокира Европа вчера. Редица лидери се очакваше да присъстват в неделя в Краков за погребението на Лех Качински, който загина при самолетна катастрофа миналата седмица, заедно със съпругата си Мария и други 94 членове на полския политически елит в Смоленск, западна Русия. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу отмени предвиденото си пътуване до Краков, „тъй като не може да пътува по въздух“, заяви неговата говорителка Пия Аренкилде Хансен. Испания обяви, че премиерът Хосе Сапатеро няма да може да пристигне навреме за погребението, а Южна Корея може да бъде представлявана от посланика си в Полша. Шведският крал Карл Густав XVI, турският президент Абдула Гюл и канадският премиер Стивън Харпър също отмениха пътуванията си. Властите на летището в Краков съобщиха вчера, че са готови да приемат до 40 чуждестранни делегации за погребението, въпреки затварянето на полското въздушно пространство за търговски полети. В петък, Полша затвори напълно въздушното си пространство за търговски полети до по-нататъшно известие. Полските власти съобщиха, че 80 чужди делегации са били очаквани да присъстват на погребението. /АФП /

  • За медиите – различен поглед

    Две статии на тема медии:

    Лозанов иска истински обществени медии

    LozanovТрябва да искаме от телевизията много, но да не забравяме библиотеката, театъра и храма, заяви председателят на Съвета за електронни медии /СЕМ/ доц. Георги Лозанов пред PRO.BG.

    Лозанов заяви, че би искал да гледа телевизия, която да е „някъде на границата между телевизията и библиотеката”.

    Лозанов смята, че в сегашния момент регулацията на медиите прилича на началото, когато беше създаден Националния съвет за радио и телевизия преди 15 години.

    Тогава имаше бум на кабелните телевизии и влизаше съвсем нова среда. Сега става дума за цифровата ера и смятам, че трябва непременно да изпълним това изискване до 2012 година дори това на някой да се струва прекалено бързо, обясни той.

    По повод дебата за статута и начина на управление на БНТ и БНР, Георги Лозанов бе категоричен, че те трябва да останат обществени медии в класическия им вид, финансирани от обществото, в които телевизионният живот тече по различен начин.

    В този смисъл обединението им по модела на Би Би Си може да се окаже един добър начин най-после да изградим модела на обществените медии в България, каза председателят на СЕМ.

    Кафене.нет

    ––––––-

    Петата власт: Рекет

    медиини Ранен следобед. Вниманието на пешеходците по столичния булевард „Витоша“ е привлечено от двама мъже, които излизат от близко заведение. Плътно ескортирани от въоръжените си бодигардове, двамата вървят и обсъждат разпалено нещо. Не след дълго си казват довиждане и се качват по колите си. Фактът, че бронираните им лимузини са паркирани на забранената за движение „Витоша“ посред бял ден, говори достатъчно за самочувствието им – никой не може да ги глоби…

    А ако знаете и кои са героите от снимката, можете да отгатнете по какви теми са си говорили. Човекът с костюма и вратовръзката е Цветан Василев – съсобственик и шеф на Корпоративна банка, с интереси и в недвижимите имоти, пътното строителство и застраховането, а от известно време и нещо като издател на куп вестници. Партньорът му е Делян Пеевски – депутат от ДПС, ковчежник и дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Пеевски е бивш заместник-министър на бедствията и авариите от квотата на ДПС, освободен от поста заради съмнения в корупция, впоследствие реабилитиран от тогавашния премиер Станишев и върнат във ведомството.

    Свързват ги общите им интереси в политиката и медиите. Цветан Василев на практика контролира „Нова българска медийна група“, а Делян Пеевски е неформален управител на пресгрупата, в която влизат вестниците „Монитор“, „Телеграф“, „Политика“, „Уикенд“, „Меридиан Мач“, „Засада“ (преди „Експрес“) и великотърновският „Борба“, на повечето от които официално собственик е неговата майка Ирена Кръстева.

    Този политико-бизнес-медиен кръг беше оформен по време на управлявалата предния мандат тройна коалиция с цел да предотврати идването на ГЕРБ на власт. Тогава банката на Цветан Василев пое обслужването на почти цялата енергетика и държавните структури, които се намираха под контрола на ДПС. В отплата вестниците от пресгрупа „Монитор“ се хвърлиха в открита предизборна защита на тройната коалиция, като в същото време яростно атакуваха най-големия им политически враг – ГЕРБ.

    Въоръжена с вестниците и с достъп до политическите решения, към края на кабинета „Станишев“ групата около Корпоративна банка беше натрупала и финансова мощ, и спокойствие да прокарва пред очите на всички неизгодни за данъкоплатците решения. Най-публичният пример беше почти осъществения бартер със сградите на Националната агенция по приходите, по който три от сградите на данъчните замалко щяха да станат собственост на фирма от обкръжението на Корпоративна банка. След изборите одобрената от предния Министерски съвет сделка беше отменена. Но пък излязоха други факти за това какво значи да си „банката на властта“. Оказа се, че към края на предното управление именно в Корпоративна са били концентрирани 35% от депозитите на най-големите държавни компании – 420 млн. лева, което представлява близо една четвърт от всички привлечени от нея депозити и е значително повече от собственият й капитал.

    Мнозина очакваха, че след смяната на политическата конюнктура в България конструкцията ще се разпадне, повтаряйки съдбата на тройната коалиция. Това обаче не се случи, защото за една нощ медийната група на Василев – Пеевски (Доган) стана по-голям поддръжник на политиката на правителството на ГЕРБ от пресцентъра на Министерския съвет. Непроменено и безкритично позитивно остана единствено отношението към ДПС и президента Георги Първанов.

    Защо и как държавата, под управлението вече на ГЕРБ, продължава да подкрепя медийната група, свързана с Ахмед Доган, тепърва ще се изяснява, но вече изплуват контурите на гигантска уродлива сделка: медийна подкрепа срещу икономическо влияние и политически комфорт. Сигурното на този етап е, че кръгът от фирми около „Корпоративна“ е добре поставен и в новата власт, а контролираните от тях вестници се използват като инструмент за прокарване на политически и бизнес интереси. Най-пресният пример е спечеленият в началото на април договор за застраховане на ТЕЦ „Марица-изток 2“ от дружеството „Виктория“, чийто председател на надзорния съвет е Цветан Василев.

    Убий конкуренцията с вестник

    В средата на март вестниците „Монитор“ и „Телеграф“ излязоха със заглавия на първа страница „Октопод в енергетиката“. Мишена на двете публикации беше застрахователната компания „Алианц“. В статиите се твърдеше, че българското дружество на германския застрахователен концерн и свързаната с него дъщерна компания ЗАД „Енергия“ са „прилапали 200 млн. лева от застраховки“ на имущество на държавни енергийни предприятия. Тези твърдения бяха гарнирани с обилна порция лични нападки към шефа на „Алианц България“ Димитър Желев и други мениджъри във фирмата, които не получиха възможност да се защитят.

    На другия ден стана ясно и каква е била причината за кампанията срещу „Алианц“. Оказа се, че публикациите в „Монитор“ и „Телеграф“ са излезли ден преди да бъде решено кой ще спечели една от големите обществени поръчки в енергетиката – тази за застраховане на имуществото на „ТЕЦ „Марица-изток 2“. Става дума за 4-годишен договор на стойност близо 25 млн. лева. Интересът към процедурата е много голям. На поканата за участие се отзовават първоначално четири дружества – „Енергия“, „Алианц-България“, „Булстрад“ и „Виктория“. Малко преди отварянето на финансовите оферти „Енергия“ е отстранена от надпреварата, с мотива, че не отговаря на едно от условията – да има минимум 3% пазарен дял в общото застраховане по данни от средата на 2009 г. Интересното е, че досега застраховател на ТЕЦ-а беше „Енергия“ и условието за пазарен дял не е било пречка. Отхвърленият кандидат обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията и иска спиране на процедурата, но жалбата му е отхвърлена.

    Междувременно настъпва денят за отваряне на офертите на останалите трима кандидати. Точно в този момент се появяват и двете статии в „Монитор“ и „Телеграф“, които играят в полза на конкурента „Виктория“, чийто шеф на надзорния съвет е Цветан Василев – същият, който де факто контролира пресгрупата „Монитор“. За да се защити от атаката, „Алианц“ публикува отворено писмо в няколко вестника. В него се припомня, че Alianz AG е един от най-големите застрахователи в света с премиен приход за 2009 г. около 100 млрд. евро, с активи под управление над 1200 млрд. евро, 160 000 служители в над 70 страни по света и над 80 милиона клиенти. От засегнатия кандидат посочват също, че „подобно поведение е недопустимо и руши имиджа на българските независими медии пред света“.

    И победителят е… „Виктория“

    Две седмици след това се случва логичното – договорът с ТЕЦ „Марица-изток 2“ е спечелен от смятаната още от началото за фаворит в надпреварата ЗАД „Виктория“. Новината за това беше отбелязана само с кратка дописка под заглавие „Централа избра без търг застраховател“, публикувана на една от вътрешните страници в „24 часа“. Изненадващото в случая не е изборът на победител, а начинът, по който това е станало.

    Оказа се, че първата процедура на ТЕЦ „Марица-изток 2“ е била прекратена на 30 март, тъй като принципалът на държавната топлоцентрала „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) се е забавил с одобрение за стартирането й. Светкавично още същия ден е била обявена нова процедура, но този път методът за набиране на оферти е „договаряне без обявление“. Единственият поканен за преговори кандидат е ЗАД „Виктория“, който логично печели. Договорът с нея е сключен на 31 март – само ден след откриване на обществената поръчка. Цената на застраховката е 22.7 млн. лева без ДДС. Така за по-малко от едно денонощие е избран застраховател на ТЕЦ „Марица-изток 2“. Останалите двама кандидати научават, че са загубили постфактум – на 4 април.

    Потърсихме за коментар ръководството на БЕХ, но такъв ни беше отказан. Източник, близък до енергийното министерство, твърди, че холдингът не е бил уведомен както за избора на победител в първата процедура, така и за откриването на втора обществена поръчка. На фона на всичките клетви през последните седмици за това как злоупотребите в енергетиката ще бъдат разследвани и прекратени начинът, по който ТЕЦ „Марица-изток 2“ избира застраховател, не показва смяна на стила, нито пък има знаци за по-добър контрол от страна на държавния холдинг.

    Този случай не е първият, в който вестниците, управлявани от Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски, правят кампании срещу конкуренти на ЗАД „Виктория“ в търгове за застраховане на държавни предприятия. През лятото на миналата година в „Телеграф“ и „Монитор“ отново имаше поредица от публикации срещу „Алианц България“, която съвпадна по време с търга за застраховател на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Едно от заглавията в изданията гласеше „Щипнали милиони от БДЖ със застраховки“, като се имаше предвид „Алианц България“, която в продължение на години беше застраховала БДЖ и дъщерните му поделения.

    В крайна сметка за победител в надпреварата беше определена отново ЗАД „Виктория“, която предложи да застрахова държавните железници срещу 2.5 млн. лева на година. Това стана, след като единственият друг кандидат – „Алианц България“, беше отстранен от търга, въпреки че офертата му се оказва по-ниска с 800 000 лева.

    Случайност или тенденция

    ЗАД „Виктория“ е правоприемник на някогашната застрахователна компания „Мел инс“. Дружеството съществува на пазара от 1998 г. В първите години то беше собственост на двайсетина фирми, свързани с регистрирания в Сливен „Мел инвест холдинг“, и заемаше последното място в общото застраховане – с 0.08% пазарен дял. След това дружеството беше купено от офшорна фирма, свързана с Корпоративна търговска банка, и беше преименувано на „Виктория“. Пет години по-късно Цветан Василев продаде 67% от акциите на „Виктория“ на италианското дружество „Фата асикурациони данни спа“, което е дъщерно на италианския застраховател „Дженерали груп“. Останалите 33% останаха собственост на „Мел финанс“ ЕАД, чийто пълномощник е Василев. Освен това той е и председател на надзорния съвет на ЗАД „Виктория“. Това прави застрахователя и формално свързано лице с Корпоративна търговска банка, тъй като в надзорните съвети на двете дружества участва един и същи човек – Цветан Василев.

    Освен че има пряк интерес във „Виктория“, собственикът на „Корпоративна“ де факто контролира пресгрупата, оглавявана от Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски. Именно с кредит от Корпоративна банка бяха изкупени през 2007 г. дяловете на Петьо Блъсков от „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“. В замяна акциите на дружеството купувач „Нова българска медийна група“ бяха заложени като обезпечение в банката. Формалният собственик е бившата шефка на тотото Ирена Кръстева, но влиянието на банкера е безспорно. „Пресгрупата можеше да бъде фалирана по всяко време от всеки, защото имаше много дългове към доставчици на хартия и ИПК „Родина“, коментира по време на сделката пред „Капитал“ Цветан Василев.

    В момента управител на „Нова българска медийна група“ все още се води Ирена Кръстева, която е записана в редакционните карета като председател на редакционния съвет на „Монитор“ и управител на „Телеграф“ ЕООД. Източници от вестниците твърдят, че след изборите Кръстева е била оттеглена, за да не дразни новите управляващи, а на нейно място оперативното управление е било поето от сина й Делян Пеевски. Бившият журналист в един от вестниците на пресгрупата Стойко Тонев описа ролята на Пеевски в блога си така: „Като един същи Победоносцев той идва всяка вечер, чете всички вестници, сваля и качва текстове, сменя снимката на Борисов, ако не изглежда добре… Бута карикатури, защото слънчогледите му се видели като гербери…“

    Власт + Пари + Медии = очаквано добра комбинация

    Подчинените медии са добра разменна монета за достъп до политиците и силно оръжие срещу всеки, който се опита да си играе на конкуренция или да задава въпроси. Ако това е стратегията на групата около Корпоративна банка, те я следват доста настоятелно. След като изкупи „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“, пресгрупата продължи да попълва портфолиото си от издания със закупуването на спортния всекидневник „Меридиан мач“, великотърновския вестник „Борба“ и всекидневника „Експрес“ (по-късно преименуван на „Засада“). Към групата впоследствие бяха добавени телевизиите ВВТ и ТВ7, както и жълтият седмичник „Уикенд“.

    Следващата цел на Цветан Василев и Делян Пеевски се оказа овладяването на пазара за разпространение на вестници. Заедно с пресгрупа „Монитор“ те придобиха участие и в една дистрибуторска компания – „ОБВ Близнаци“. Наскоро цялата група се официализира и юридически чрез новосъздадено сдружение „Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания“, чийто председател стана Делян Пеевски, действащ депутат от ДПС… То е регистрирано на адреса, на който се намира и ИПК „Родина“ – „Цариградско шосе“ 113А. В управлението на полиграфическия комбинат пък участва майката на Пеевски – Ирена Кръстева, която е представител на мажоритарния собственик „Обединени български вестници“ АД. На пазара се смята, че всички издателски и разпространителските фирми, включени в сдружението, са под контрола на групата, макар че формалните им собственици нямат пряка връзка с Пеевски или Василев. Според представители на дистрибуторски компании те са получавали предложения да следват политиката на хората около банкера, като в замяна им е предлагано разсрочване или опрощаване на задължения. Медийната група издава тиражния седмичник „Уикенд“ и тиражния всекидневник „Телеграф“, което означава, че разпространителските фирми натрупват големи суми, които дължат на техните издатели.

    Във всички изредени сделки Цветан Василев не участва директно, а чрез свързани помежду си дружества, някои от които с офшорна регистрация. Той за кратко беше председател на съвета на директорите на „Обединени български вестници“. Това дружество е собственост на Василев, който чрез него управлява дяловете си както в ИПК „Родина“, така и в разпространителската фирма „ОБВ Близнаци“. Впоследствие излезе оттам и на негово място като член на борда влезе юридическо лице – „Технологичен център – Институт по микроелектроника“, в което той има акционерно участие.
    Прикриването на собствеността обаче дава основание на банкера да отрича връзката си с медиите, въпреки че вече контролира близо една трета от пазара на вестници и неизвестно каква, но голяма част от разпространението им. Преди седмица той каза, че няма акционерно участие във вестниците. „Допреди година и половина бях съсобственик на тези медии (вестниците – бел. ред.)“, са думите на Василев, който допълва, че сега е само „финансов консултант“ на ТВ7.

    Последната засега придобивка на шефа на Корпоративна банка е закупуването на 50% от НУРТС – дружеството, което контролира разпръскването на телевизионния и радиосигнал в България. Преди дни се разбра, че половината от активите на НУРТС (обособена част от БТК) ще станат собственост на офшорката Mancelord Limited. Представител на купувача е българското дружество „Бромак“, собственост на Цветан Василев. По неговите думи парите идват от „хора без доверие в банки и фондове, които инвестират в идея“. По всички дефиниции легализиране на средства, които са с неясен произход и затова не могат да се инвестират по нормален начин чрез регулирани финансови институции, се нарича пране на пари… Интересно е дали българските регулатори КРС и КЗК ще одобрят сделка за стратегическа инфраструктура като НУРТС, без да изследват собствеността и произхода на капитала на инвеститора.

    Въпросът с медийната собственост беше неколкократно поставен лично на премиера Бойко Борисов от Съюза на издателите в България (СИБ), но въпреки направените конкретни предложения действия за законови промени в посока прозрачност на собствеността в медиите досега няма.

    Какво ни чака

    Разказваме за спечелените търгове от ЗАД „Виктория“, тъй като те показват ясно няколко от пороците на българската медийна среда:

    – трескавото изкупуване на вестници и телевизии от групата фирми около Корпоративна банка няма нищо общо с медийния бизнес

    – вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици

    – търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по-голяма част от българския медиен пазар.

    Странното е, че в България на тези процеси се гледа като на нещо обичайно и приемливо, а единствените притеснения за съдбата на медиите идват от външни анализатори като „Репортери без граници“. В техния последен доклад за България пишеше: „Новите магнати виждат медиите само като начин за по-нататъшно лично обогатяване чрез възможностите, които те предлагат за влияние и изнудване. Новите медийни собственици сега са част от привилегирования кръг на властта, чиито членове често водят битки помежду си чрез медийни кампании.“

    Тези констатации поразително съвпадат с изводите в последния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права в България, където се казва: „Неотдавнашното придобиване на голям брой медии от групировки, свързани с бизнес и политически интереси, е довело до частичен монопол над частните медии и ограничава разнообразието от гледни точки в печата и в електронните медии.“

    Използването на медии за разчистване на сметки с бизнес конкуренти е класически пример за търговия с влияние. Тъй като медиите могат да бъдат мощен инструмент за влияние в политическия и икономическия живот (не случайно са наричани четвъртата власт), в цивилизованите страни подобни техники и прийоми са строго осъждани от обществото и журналистическата гилдия. Противопоставянето срещу тях става чрез етични кодекси и комисии, които санкционират нарушаването им. В България също има такъв етичен кодекс на медиите, но вестниците на Цветан Василев и Делян Пеевски не са го подписали. Защо ли?

    Източник: в-к Капитал
    Снимка сп. Тема

  • И днес отмениха повечето полети от и за София

    Въздушният трафик в Европа е нарушен сериозно вече трети ден заради изригването на исландския вулкан на 14 април и образувалия се облак от вулканична пепел
    Повечето полети на летището в София са анулирани, са съобщили за БТА от пресцентъра на аерогарата.


    Полетите от и за Лондон, Будапеща, Брюксел, Варшава, Париж, Мюнхен, Франкфурт и Виена няма да бъдат осъществени. Към момента няма промяна в разписанието на полетите от и за Москва.

    Въздушният трафик в Европа е нарушен сериозно вече трети ден заради изригването на исландския вулкан на 14 април и образувалия се облак от вулканична пепел.

    Няколко европейски страни обявиха удължаване на срока за затварянето на техните въздушни пространства, а други страни ги затвориха за първи път.

    Великобритания удължи забраната за полети над територията на страната поне до 0.00 ч. по Гринуич в неделя (3.00 ч. българско време в неделя), предаде Ройтерс.

    „Бритиш еъруейз“ съобщи, че всички полети от и до Лондон ще бъдат отменени днес. Според британската служба по въздухоплаване вероятно ще е възможно да се извършат някои кацания в Манчестър и Ливърпул, но за ограничен период от време сутринта. Отново са наложени и ограничения върху въздушния трафик в Шотландия и Северна Ирландия.

    След като ограниченията в ирландското въздушно пространство бяха отменени, сега Ирландия отново ги наложи и затвори въздуха си за полети поне до 17 ч. днес по Гринуич (20 ч. българско време), предаде АФП.

    Компанията „Райънеър“ отмени полетите си за Северна Европа и балтийските страни до 12 ч. по Гринуич в понеделник (15 ч. българско време в понеделник).

    Трите парижки летища – „Роаси“, „Орли“ и „Бурже“, както и 23 провинциални аерогари остават затворени до днес в 18 ч. по Гринуич (21 ч. българско време). Първоначално се предвиждаше летищата да бъдат отворени по обед по Гринуич. Освен това от 14 ч. по Гринуич ще бъдат затворени и летищата в Гренобъл и в Бордо.

    Беларус обяви, че закрива въздушното си пространство в зона от 7 до 11 км над земята, предаде ИТАР-ТАСС.

    Към този момент Германия удължи затварянето на въздушното си пространство до 12 ч. днес по Гринуич (15 ч. българско време).

    „Луфтханза“ обяви, че до 18 ч. по Гринуич (21 ч. българско време) анулира полетите си от и до германски летища. Сега в Германия са затворени 16 международни летища, сред които и летището във Франкфурт, което е третото по-големина и активност в Европа.

    В Полша цялото въздушно пространство остава затворено, в това число и над Краков, където утре би трябвало по план още от ранни зори да пристигнат 80 чуждестранни делегации, за да участват в церемонията по погребението на президента Лех Качински. Сред гостите са президентът на САЩ Барак Обама и президентът на Русия Дмитрий Медведев. Засега те не са анулирали участието си. Редица лидери казаха, че ще се опитат да стигнат до Краков по суша, с кола или влакове, ако не могат да го направят със самолет.

    Полската авиокомпания ЛОТ отмени всички полети за днес и обяви, че ще отмени най-вероятно полетите си и утре.

    В Австрия летищата бяха затворени поетапно в петък до 18 ч. по Гринуич (21 ч. българско време).

    В Холандия въздушното пространство остава затворено поне до 12 ч. днес по Гринуич (15 ч. българско време).

    Белгия обяви, че въздушното й пространство ще остане затворено до 18 ч. днес по Гринуич (21 ч. българско време).

    Подобна мярка обяви и Швейцария. На машините, летящи на височина от 11 хил. м, обаче е позволено да използват въздушното пространство на страната от 7 ч. по Гринуич тази сутрин (10 ч. българско време).

    Италия удължи затварянето на въздушното пространство в северните части на страната до 18 ч.по Гринуич (21 ч. българско време). Мярката засяга летищата във Венеция, Генуа, Болоня, Бергамо, Торино.

    В Унгария въздушното пространство остава затворено от вчера следобед за неопределен период от време. Подобна е обстановката и в трите балтийски държави -Литва, Латвия и Естония.

    В Словакия и Чехия въздушните пространства остават затворени за неопределено време.

    Румъния забрани полетите над цялата си територия, след като вчера беше затворила въздушното пространство само в северозападната част на страната. Мярката влиза в сила от 15 ч. по Гринуич (18 ч. българско време).

    Дания обяви, че удължава затварянето на въздушното си пространство до 0.00 ч. по Гринуич в неделя (3.00 ч. в неделя българско време).

    Финландия обяви анулиране на всички полети от и за страната до 12 ч. по Гринуич днес (15 ч. българско време).

    Швеция започна малко след 6 ч. по Гринуич днес (9 ч. българско време) да отваря въздушното си пространство, но впоследствие отново го затвори и предупреди, че мярката може да бъде удължена и през цялата неделя.

    След като за кратко вчера в Норвегия бяха осъществени полети между централната част на страната и северните части, останалите полети бяха отменени днес.

    Въздушното пространство на Сърбия беше частично затворено тази сутрин. Става дума за зоната, граничеща с Унгария и Хърватия. Полетите от летището в Белград към Западна Европа бяха анулирани.

    В северната част на Хърватия също беше затворено въздушното пространство. Зоната включва и летището в Загреб. Трафикът беше закрит в 0.00 ч. по Гринуич тази нощ.

    Въздушното пространство над Босна и Херцеговина също беше затворено тази сутрин и засега мярката ще продължи до 22 ч. по Гринуич (1 ч. българско време в неделя).

    Десетки полети от турски летища за Западна Европа, главно от летището в Истанбул, бяха също отменени.

    Същевременно руските авиационни власти обявиха, че всички руски летища засега работят при нормален режим но са отменени 170 полета към Европа, предаде ИТАР-ТАСС.

    В Исландия въздушното пространство е отворено, защото вулканичният облак не се застоява над страната.

    В петък редица авиокомпании от азиатско-тихоокеанския регион отмениха полетите си до Европа. Сред тях са полети от Австралия, Нова Зеландия, Индия, Сингапур или Япония. Става дума за около 60 полета.

    От вчера до ново нареждане повечето полети на американски компании от и за Европа са анулирани. Става дума за около 280 полета.

    Заради нарушения трафик в Европа петима ранени в Афганистан германски военни бяха изпратени за лечение временно в Турция, вместо в родната си. САЩ предпочетоха пък да изпращат ранените си военни от Ирак и Афганистан директно в болница във Вашингтон, вместо както обикновено във военна клиника в Германия, предаде Асошиейтед прес.

    Ветровете ще продължат да тласкат пепелта от исландския вулкан към Европа

    и в идните 4 или 5 дни, прогнозира Исландския метеорологичен институт.

    Същевременно британската Метеорологична служба обяви, че вулканичният облак ще продължи пътя си към южната част на континента.

    „До края на деня, ако ветровете се запазят в същата посока и със същата сила, облакът ще се разпростре още по на юг и вероятно около 23 ч. по Гринуич би могъл да достигне френско-испанската граница, остров Корсика, както и Северна Гърция“, каза говорител на британската Метеорологична служба.

    Френските метеорологични служби обявиха, че облакът ще се премести към южните части на Франция и ще достигне тази вечер зоната Средиземно море и Пиренейте.

    Нарушението на въздушния трафик в Европа ще продължи и в следващите 24 часа.

    Това съобщи Европейската агенция за авиационен контрол „Юроконтрол“.

    Засега полети се извършват в южните части на континента, в това число Испания, южните Балкани, южната част на Италия, Гърция и Турция, допълни агенцията. Според нея днес в европейското въздушно пространство ще преминат само 6000 полета.

    Активността на изригналия вулкан продължава да нараства,

    предупредиха ислански вулканолози.

    Стълб от пепел се е издигнал на височина от 8,5 км над вулкана.

    Вулканологът Магнус Туми Гудмунсон от Исландския университет каза, че днес за първи път ветровете са разсеяли малко облаците над вулкана и вулканолозите са успели да прелетят над него, за да направят оценка на активността му.

    Едва след като учените установят колко лед се е стопил в следствие на изригването, то те ще могат с по-голяма лекота да прогнозират и колко време ще продължи изригването.

    Гудмунсон предупреди, че докато има достатъчно лед, то над вулкана може да се образуват още стълбове от пепел и това да стане причина за още нарушения на въздушния трафик в Европа.

    Около една четвърт от пепелта, която е изхвърлена в атмосферата от изригването на вулкана в Исландия съдържат много

    фини частици, които са особено опасни за белите дробове,

    тъй като проникват по-навътре в тях, предупреди Световната здравна организация (СЗО), цитирана от АФП.

    „Частиците с големина под 10 микрона са по-опасни, защото могат да проникват по-навътре в белите дробове. В момента се прави анализ на пепелта и на този етап се смята, че около 25% от пепелните частици са по-малки от 10 микрона“, се казва в изявление на ръководителката на отдела за обществено здраве и околна среда на СЗО Мария Нейра.

    Не би трябвало да има по-висок санитарен риск докато пепелните частици остават на голяма височина, уточнява СЗО.

    Хората, които страдат от хронични дихателни заболявания като астма, емфизема или бронхит „може да са по-чувствителни към дихателни дразнения ако пепелта се намира на по-малка височина и в по-големи концентрации“, посочва СЗО.

    В такива случай са валидни препоръките за случаи на високо замърсяване, обясни Нейра и препоръча на хората с чувствителни бели дробове да избягват всякакви физически усилия.

    „Ако хората са навън и установят, че имат дразнения в гърлото и белите дробове, хремав нос и сърбежи в очите, те трябва да се приберат в закрити помещения“, добави тя.

    Преди ден българските власти увериха, че няма замърсяване на въздуха над страната и облакът едва ли ще ни достигне.

    Източник: По материали на БТА

  • България – от емиграция към обратна миграция?

    „България – от емиграция към обратна миграция?” бе темата на публичната дискусия, която Институт за икономическа политика организира с подкрепата на German Marshall Fund в Център за култура и дебат „Червената къща” на 14 април 2010 г.

    На проведената дискусия бе представена една обобщена картина на значението на българските емигранти за родната икономика от г-н Ясен Георгиев, изпълнителен директор на ИИП. Особено стряскащи са фактите относно структурата на емигрантските потоци, които потвърждават, че „изтичането на мозъци” е най-сериозното предизвикателство пред България в този процес. В Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум страната ни заема 76 позиция, но по подиндикатор “Brain Drain” е 128-а от общо 133 държави. Статистическите данни за количеството на паричните трансфери от чужбина пък сочат, че те са значим фактор в националната икономика, като през 2009 г. тяхното количество е равно на половината от преките чуждестранни инвестиции в страната.

    В центъра на дискусията бе презентацията на д-р Асен Асенов, преподавател в Американския университет във Вашингтон; съосновател и председател на Центъра на българската общност във Вашингтон. Пристигнал специално за дискусията, д-р Асенов представи правните различия в дефинирането на понятието „българин” в американското и българското законодателство, очерта динамиката на миграционните процеси към САЩ в периода 1890-2008 г., както и нарастващите темпове на натурализация сред българските eмигранти. По официални данни от националното преброяване през 2000 година легално пребиваващите в САЩ българи са 35 хил. души, но собствените наблюдения на българската общност за 2008 г. сочат, че броят им е над 100 хил. души, съсредоточени основно в Чикаго и щатите Охайо, Мичиган и от части във Флорида. 53% от българите в САЩ са с висше образование и намират добра професионална реализация, което е свидетелство за мащабните размери на „изтичане на мозъци” от България. Икономическата криза в САЩ не стимулира вълна от завръщане към родината, а причините се коренят в опасенията относно икономическата и социална сигурност в страната. Д-р Асенов представи и препоръки към българската държава: политика на поддържане на български училища в чужбина; организиране на стажове за българските студенти в САЩ в държавни институции и български компании; насърчаване на съвместни научни проекти с участието на български учени отвъд Океана; подпомагане на културни прояви.

    Вторият акцент в дискусията бе българската емиграция към Германия, която представи Весела Ковачева от Хамбургския институт за международна икономика. Тя очерта историческата рамка на миграционните потоци от България към Германия, както и етапите на либерализиране на процеса в хода на европейската интеграция на страната ни. Към 2008 г. българите в Германия наброяват близо 54 хил., от които 10 хил. са студенти. Интересен факт е, че българската студентска общност е петата по численост след тези на Китай, Турция, Русия и Полша, като предпочитани дестинации са провинциите в Южна Германия. След 2004 г. се забелязва тенденция на увеличение броя на българите, получаващи немско гражданство. Г-жа Ковачева илюстрира живота на българската общност в Германия с примера на Хамбург, където живеят 2 400 сънародници.

    Обратната миграция към България стана обект на дискусията чрез личната история на г-н Симеон Семов – директор, Дирекция „Правна” към Българска фондова борса, който сподели опита си относно юридическата практика в САЩ, американската образователна система и мотивите за завръщане в родината.

    Дискусията бе логично продължение на поредицата изследвания върху миграцията, осъществени от ИИП, и отразява трайния интерес на Института към тематиката. В периода 2006-2007 успешно бе реализиран проект „Ролята на човешкия капитал в международната конкурентоспособност. Трансатлантическо сравнение на опита в областта на миграцията в САЩ и Европейския съюз”. През 2008 Институт за икономическа политика задълбочи експертните си компетенции по темата с проект „Последици от членството на България в Европейския съюз върху имиграционните тенденции на българския трудов пазар”. Следвайки динамиката на тенденциите в глобален мащаб, през настоящата година изследователският екип на ИИП се насочи към миграцията в преход, новите предизвикателства и решения. Институтът цели очертаването на възможностите на България да използва потенциала на своите емигранти в средносрочен план и дори да привлече обратно част от тях. Търсят се още нов поглед и допълнения към националната политика спрямо новите емигрантски общности в чужбина.

    Източник: Институт за икономическа политика – България
    http://epi-bg.org/epi_new/index.php?option=com_content&task=view&id=252&Itemid=165

  • 2208 киловатчаса по ЧЕЗ

    Напоследък в България доста се говори за т.нар. електроразпределителни дружества (ЕРП), за трите компании, които доставят ток в страната – чешката ЧЕЗ, австрийската ЕВН и германската Е.ОН. За това на каква стойност купуват тока от Националната електрическа компания (НЕК), на каква стойност го продават на потребителите. За условията в приватизационните им договори (сключени по времето на правителството на Сакскобургготски), които са доста благоприятни за тях – загубите по ел. мрежата в тези договори се считат за разходи – според някои експерти те са от около 12 %, а се водят за 20 %. (Тези 20 % загуби значели, впрочем, общо около 5 милиарда киловатчаса ел.енергия и ако се преизчислят в парична стойност, струват милиони левове.) Има и други доста благоприятни за дружествата клаузи, като например тази, че е заложено да работят с печалба от 16 %. Освен това държавата има миноритарен дял в тези дружества, т.е. само наблюдателен статут. Тези дни става ясно още, че 40 % от дейностите на ЕРП-тата са аутсорсвани.

    Важно е да се уточни разбира се, че Националната електрическа компания купува от всички ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове и АЕЦ елекроенергия на миксирана цена от 90 лв. за mWh и след това я продава за 88 лв./mWh на ЕРП-тата, а те я продават на крайния потребител за 146 лв./mWh. (Към цената на тока се прибавя разбира се и цена за доставката, поддръжката на мрежи, подстанции и пр.) За петте години работа у нас трите ЕРП-та – ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН, не можаха да се споразумеят с НЕК за подписване на договори за продажбата на ток. До момента дружествата оправдават покупките си от НЕК единствено на базата на фактури.

    На фона на тези общи данни, които не са изчерпателни, се изкушавам да цитирам данните от една конкретна месечна сметка за ток на един потребител на ЧЕЗ България. В тази месечна фактура става дума за 2208 киловатчаса ел.енергия.

    ==================================================================
    –– Консумирана ел.енергия от 20.02.2010 до 23.03.2010 ––
    СНАБДЯВАНЕ С ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ от 20.02.2010 до 23.03.2010
    ЕН 345099 п.ново п.старо разл. корек kWh ед.цена сума/лв/
    Дневна 5700 4237 1463 1463 0.09331 136.51253
    Нощна 2267 1522 745 745 0.05005 37.28725
    Общо kWh: 2208
    Добавка за зелена енергия (0.00212 лв на kWh): 4.68096
    Акциз (0,00 лв на mWh): 0.00000
    Обща стойност за снабдяване: 178.48074
    РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ от 20.02.2010 до 23.03.2010
    услуга kWh ед.цена сума/лв/
    Достъп до разпределителната мрежа 2208 0.00553 12.21024
    Пренос през разпределителната мрежа НН 2208 0.04085 90.19680
    Обща стойност за разпределение: 102.40704 лв.
    –––––––––––
    Данъчна основа: 280.89
    ДДС – 20.00% : 56.18
    Стойност на сделката: 337.07
    Сума за плащане: 337.07
    Словом ТРИСТA ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛВ. И 07 СТ.

     ………………………………………………………………………………………………………………..

     

    Както става ясно от сметката, стойността на 2208 kWh (1463 kWh дневна, 745 kWh нощна) е 173, 80 лв. Към тях се добавят 4.68 лв. за “зелена енергия”. Стават 178.48 лв. За пренос и достъп до разпределителната мрежа на 2208 kWh се дължат общо 102.41 лв. (За достъп – 12,21 лв.; за пренос – 90.20 лв.) Като се събере сумата за пренос и достъп със сумата от стойността на 2208 kWh, се получават (178.48 + 102,41)  280.89 лв. (От съотношението между двете суми излиза, че близо 37 % от общата сума на сметката е за пренос и достъп.) Към тези 280.89 лв., които се изписват като данъчна основа, се прибавя ДДС 20 % (56.18 лв.) и така се получава месечна сума за плащане от 337.07 лв.

    В конкретния случай, впрочем, тези 2208 киловатчаса значат консумацията на ел.енергия за бойлер, малка готварска електрическа печка, малък хладилник, телевизор и за няколко електрически крушки. Т.е. ползването на ток за топла вода, готвене, хладилник, телевизор и осветление струва месечно на конкретния потребител 337 лв. Той няма перална машина, нито примерно съдимиялна, стои на студено в къщи и понякога си изключва бойлера с надеждата, че така ще икономиса потребление. Работи всеки ден за месечна заплата от 400-450 лв. и се чуди откъде да изкара някой лев допълнително, за да може някак си да покрие сметките за далеч не луксозния бит. Сметки, които разбира се въобще не са само за ток.

    Някой би могъл да каже, че 400 лв./200 евро заплата е смешна сума. И разбира се би бил прав. Като се има предвид обаче, че минималната работна заплата в България е 240 лв./120 евро, а минималната пенсия – 136 лв./68 евро (средната – 270 лв./135 евро), цитираният пример не е частен, а достатъчно често срещан, и при всички случаи не е най-фрапиращият.

     

    Мариана Христова

  • Арести по спецоперация „Недосегаемите“

    Десет души са задържани при поредната специализирана полицейска акция, наречена „Недосегаемите“, съобщи агенция „Фокус“, като цитира министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов.

    Цветанов уточнил, че обект на полицейските действия е „йерархически изградена група за пране на пари и данъчни престъпления, които ощетяват държавата“.

    Задържаните по операция „Недосегаемите“ до момента са криминално проявени и обвиняеми по следствени дела.

    Специализираната операция е съвместна реализация на МВР, ДАНС, НСлС, и НАП, осъществява се под ръководството на прокуратурата.

    В кварталите „Бояна“, „Малинова долина“, „Красно село“, „Студентски град“, „Дървеница“, „Захарна фабрика“, „Люлин“ и центъра има засилено полицейско присъствие.

    В тазсутрешната акция на силовите ведомства са прибрани хора със сериозно обществено положение, каза директорът на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов. Мащабът на нарушенията им срещу бюджета по думите му е огромен.

    Това са фирми, свързани в голямата си част с енергетиката. Част от задържаните са криминално проявени, срещу други се водят следствени дела за аналогична престъпна дейност, за което са им повдигнати обвинения и са пуснати под гаранция, обясни Цветан Цветанов.

    Шефът на приходната агенция се въздържа да коментира конкретни имена на хора и фирми, но увери, че са много известни и досега по-мащабна акция срещу нарушители на бюджета не е имало. „Ще разстроим бизнеса с ДДС“, каза той пред Нова тв.

    В момента заедно с арестите се събира и документация. Когато се анализира, ще бъдат изнесени и конкретни данни за щетите.

    Основната схема е следната, поясни Стефанов: ако сте фирма и имате да внасяте 1 млн. лв., има отдолу фирми фантоми, които издават фиктивни фактури и така си намалявате задължението до колкото искате, примерно до 10 000 лв.

    Много от сигналите срещу данъчни служители и извършените арести в Русе, Велико Търново, Петрич били свързани с прикриване и подпомагане на точно такива престъпни схеми.

    Но е крайно време да разберем, че сме вече в Европа и ако искаме да имаме добро здравеопазване и хубави магистрали, трябва да си плащаме данъците, посочи Стефанов.

    Източник: VESTI.bg