Всички авторски страници

Авторски

• Станишев: Който е против мен, е срещу БСП

  
  Ако хвърляме цялата си енергия да търсим изкупителна жертва заради резултатите от изборите, накрая ще пренесем в жертва партията, но не ГЕРБ, а ние самите ще сме виновни, каза председателят на БСП

  Сергей Станишев заяви, че който иска оставката му от председателския пост в БСП, извършва целенасочени действия срещу партията и нейните позиции в обществото.

  Въпросът за лидерството бил решен към момента, може да бъде обсъден на всяко заседание на Конгреса на партията, каза бившият министър-председател и призова партийните организации в страната да проявят категорична нетърпимост към всяка проява на интригантство и разчистване на вътрешни сметки чрез медиите.

  Председателят на БСП изнесе доклад на национално съвещание в Пловдив с председателите на областните и общинските структури на партията. Той поиска тяхната подкрепа, за да не се позволява повече да бъдат уронвани авторитетът и общественото доверие към БСП.

  Ако все още хвърляме цялата си енергия в това да търсим изкупителна жертва заради резултатите от изборите, накрая ще пренесем в жертва партията, но не ГЕРБ, а ние самите ще сме виновни, посочи Станишев.

  Той обясни, че било дошло време не председателят, а партията да даде ясен знак, че проявява нетърпимост към всеки, който уронва авторитета й в публичното пространство.

  Нека се критикуваме, но помежду си – на нашите форуми, в медиите трябва да говорим за управлението на ГЕРБ, за нашите политики и алтернативи, каза Станишев.

  Той призна, че БСП не успява да отговори на наложеното от ГЕРБ ново темпо на правене на политика. И добави: „ГЕРБ създаде правителство на малцинството и под заплахата от предизвикване на нови избори „държи в шах“ всички свои парламентарни партньори“.

  „Това управление се крепи не на ясна парламентарна подкрепа, а на политически шантаж и усещането за липса на алтернатива“, добави председателят на БСП.

  БСП трябвало да се превърне в обществен защитник на хората днес. А левият проект в България били БСП и нейната активна политика за по-добро бъдеще на страната и на хората.

  Станишев очерта четири основни задачи пред партията – отстояване на социалните функции и демократичния характер на държавата, възстановяване на дееспособността на партийните структури, изпълнение на решенията от заседанието на конгреса от октомври, извършване на необходимите организационни и политически действия за спечелване на изборите през 2011 г.

  Източник: VESTI.bg

• „Кома“- книга от български автор, каквато не сте чели досега

  Излезе от печат книгата на журналиста Огнян Стефанов. Журналистът пребит с чукове. Оживял по чудо. Превърнал се в знакова фигура за днешната ни действителност.

  Представяме ви анонс на книгата от сайта www.book.store.bg, откъдето може да си я купите (цена 14 лв.)

  „Кома“ е истински документален психотрилър, който взривява представата за изповед. Неочаквани обрати, описание на събития и преживявания, които могат да впечатлят и най-закоравелия читател.

  На 22 септември 2008 г., Денят на независимостта, журналистът Огнян Стефанов, главен редактор на електронното издание frоgnews.bg, е проследен, причакан в тъмна уличка, и пребит до смърт от професионална наказателна бригада в центъра на София. Убийците не стрелят в него, не го ликвидират „хуманно“. Смазват го хладнокръвно и методично, натрошaвайки цялото му тяло с чукове, винкели и тръби. Дори виделите какво ли не медици от шокова зала на Военномедицинска академия признават, че би било истинско чудо, ако този, обработен като в кланица човек, загубил близо два и половина литра кръв, оцелее. Спасителна за Стефанов се оказва комата. Медиците се борят за живота му дни наред, но надеждата е нищожна… Чудото обаче се случва. Журналистът се завръща от онзи свят. Следват поредица от сложни операции. Докато е в реанимацията, ченгета го разпитват за нападателите, също и за скандалния сайт „Опасните“, който за кратко време е успял да предизвика яростни настроения, закани и нападки срещу Огнян Стефанов. Именно той е посочен от агенти на тайните служби като създател на въпросното издание, което взривява интернет пространството и общественото мнение с разкрития за корупция и морална деградация на хора от политическия, бизнес елит и от специалните служби.

  Преди жестокия побой журналистът става обект на секретна мащабна операция, която цели разкриването на източниците на информация на Стефанов. Агенти следят всяка негова крачка, подслушват телефонните му разговори. Постепенно в мрежата на службите попадат и други хора от медиите, политици и предприемачи. Напрежението ескалира и в един момент в държавата избухва най-големият скандал през последните години, станал известен като разработката „Галерия“. И до днес все още няма отговор кой и с какви аргументи е разпоредил тази операция. Месеци след нейното разкриване анализатори и общественици я определят, заради агресивността и арогантността, по близо до Гестапо и КГБ, отколкото до службите в съвременния свят.

  Стефанов описва по оригинален начин болничните си премеждия, ужасите от нечовешката болка, страха за безопасността на семейството му, съмненията си около поръчителите на убийството му.
  Въпреки декларациите на президента, на министър-председателя, на парламента, прокуратурата и МВР – авторите и изпълнителите на смъртната присъда не са разкрити. Жертвата обаче тръгва по техните следи. Сам, подкрепян от малцина близки, приятели и колеги, но не и от държавата. Този път е осеян с трудности и препятствия, каквито човешкото въображение не би могло да си представи: ужасни преживявания, спомени за смъртта и комата, случки от детството, срещи с опасни и благородни хора, чувство на гняв и безсилие, самоирония и сарказъм, до каквито малцина автори се осмеляват да стигнат. Над всичко обаче е автентичността на един словесен автопортрет с всичките му грешки, лицемерие, мечти, издигания и зловещи пропадания, надежди, глупост и наивност. Неща, които всеки познава, но за които не се говори.

  Предлагаме ви и откъс от новата книга публикуван в сайта Афера.бг и предоставен им от издателство „Слънце”.

  Ще започна от питанката кой стои зад сайта „Опасните новини”. За година и нещо темата измори всички, които се интересуват от нея. Дори тези, които я обслужваха, реанимираха, ексхумираха срещу пари или услуги. Мен ме умори буквално. До момента този въпрос ми е задаван около 1273 пъти. Преди побоя, в интензивното и след това. Само по време на побоя не ми е задаван… Пък и тогава бях зает да броя ударите. Майтапя се. Просто си тананиках песничката: „Момчета, спрете, моля ви!… Убихте ме, стига…” Знаете ли го това парче? И аз не го знаех до онзи 22 септември 2008…

  Не, не стоя зад този сайт. Но ако допуснем, че съм стоял, това престъпление ли е? Ако е, защо великите служби не ме дадоха на прокуратурата, която да ме прави в съда и да си получа заслуженото наказание, а ДАНС – заслужените аплодисменти?

  Но да не ви разсейвам. Предлагам, любезни мой читателю, да се потопим за малко в потайните дебри на логиката.

  През цялото времетраене на скандала около разработката „Галерия”, се твърди, че става дума за съмнения за изтекла класифицирана информация в текстовете, публикувани в „Опасните”. Твърди се също, че въпросните информации са придобити от ДАНС, както и че има „къртица”, която е изнесла оперативните данни. Твърденията са на топ агенти и се базират на разпореждания на ръководството на ДАНС да се започне разработката.

  Излиза, че изнесеното в „Опасните” е вярно, че то се е съдържало в някакви документи, папки и сейфове на агенцията. Дори да допуснем, че истинността на съдържанието е под въпрос, то фактът, че е част от оперативни материали, събирани и подреждани от служители в агенцията си остава. Той се потвърждава многократно от различни служебни лица, съпричастни по някакъв начин със скандала.

  Именно това е техният аргумент за започване на разработката „Галерия” – да се установи, откъде изтича секретна информация. Щом е така, би било редно да си зададем въпроса: Защо в ДАНС са крили тази информация и не са работили по нея? Защо е трябвало сигналите за корупция, източени милиони или някакви други злоупотреби, свързвани с имена от висшите етажи на властта, да останат тайна и да не стигнат до медиите? Излиза, че е по-важно да се спре информацията, а не тя да бъде проверена.

  Скърцането на зъби и размахването на чукове е заради излязлата от бутилката информация, а не че е невярна. Ако беше фалшива, засегнатите щяха да се посмеят ден-два, след което щяха да се захванат с обичайните си бизнес или държавни дела. Защо им е да преследват някакъв си журналист.

  Не е ли логично да се запитаме още нещо: Възможно ли е в някои кръгове да е възникнала идеята, щом не може да се спре течът и публикуването на смущаваща информация, поне да бъде отстранено противното копеле, което е заподозряно (така твърдят услужливите служби), че качва материалите в Интернет.

  Как обаче да стане? Ето как. От подслушаните разговори много лесно може да се проследи с кого си определям срещи, кога и къде. Не казвам, че е станало по този начин, но е възможно. Както и разбира се да бъда следен известно време от съгледвачи на бригада за „мокри” поръчки. Тук обаче възниква друг въпрос: не стават ли множко тия, които са ме следили? Не е ли било рисковано да не се настъпят някъде из софийските задръствания? Така че, ако питате мен, най-сигурно си е от телефонните разговори да се извлече информация и да се състави план. Това, разбира се, препраща към други изводи, които не ми се ще да правя, но не мога и да отхвърля. Заради това службите ни ги хваща свински грип всеки път, когато чуят за контрол върху дейността им.

  Срещал съм се по онова време всекидневно с доста хора. Ходил съм и на немалко вечери. Но тази, на 22 септември, не е подбрана случайно. Уговорката ми бе да се видя с бизнесмена Ивелин Банев, известен като Брендо и адвоката му. Темата е уреждане на взаимоотношенията ни, свързани с една реклама. Става дума за фирма „Хоум фор ю”, която има билбордове в цялата страна, телевизионни клипове, присъствие в печатни медии, също и в Интернет. Публична е, известна е и с офис на пъпа на София.

  Така че няма никаква тайна или мистерия около разговора ни с Брен до. От известно време се опитвах, чрез адвоката на Банев, да направя интервю с него за Фрог нюз. Това бяха двете причини за срещата. Името на Банев е замесено в някакви обвинения за пране на пари, наркоканали и още нещо от този род. Бизнесменът не е в ареста, няма и започнало дело срещу него, но има съмнения, активно тиражирани в медиите. Няма медия, която да не мечтае за интервю с такъв човек. Виждал съм се един-два пъти с него.

  Освен това в онази зловеща вечер той и адвокатът му се опитаха да ми помогнат. Чух, че опитаха. След това, много по-късно, разбрах, че са пострадали и те.

  За някой друг обаче е по-важно, че се внуши някаква близост между мен и Брендо. С една дума, не ми е чист косъма. Много удобно, съгласете се. Хем го смачкваме този мръсник, хем дегероизацията му е гарантирана. Няма посегателство срещу свободното слово, а разчистване на съмнителни сметки между някакви съмнителни хора и кръгове. А ако все пак не се получи точно така, чрез определени медии работата ще продължи до пълната победа на здравите сили и тяхната версия. Което и стана. Бяха използвани журналисти като продължение на убийството с други средства…

  Опитът да бъда смазан и убит с железа, чукове, винкели и Бог знае още какво обаче, е имал и друга цел – открит урок за останалите нахалници в медиите, които си пъхат носа, където не им е работа. Тази цел също е постигната, поне отчасти.

  Продължаваме нататък. Докато бях в болницата при мен идваха един дознател, една прокурорка, двама-трима цивилни полицаи и толкоз. Задаваха ми различни въпроси, но един се повтаряше непрекъснато: какви са ми отношенията с Младен Мутафчийски. Имали ли сме някакви разногласия, спорове и пр. Другият въпрос бе дали подозирам някого. Аз да посоча в кого се съмнявам. Нищо, че нямам доказателства и факти. Просто ей така – посочвам някого и казвам: „Този ме уби, но аз все пак оживях”. Не знам как са си представяли разследващите нещата, но на мен този подход не ми изглежда особено оптимистичен. Да посоча предполагаемите поръчители и след това спокойно да си лежа в реанимацийката, без дори да ми минава през ума, че семейството ми може да бъде, да речем – притеснено по някакъв начин.

  Още нещо ми се иска да попитам: след като в ДАНС ме увериха, че се следи всяка моя стъпка по всяко време (нямам никакво основание да не им вярвам), къде беше това „външно наблюдение”, когато бяха убиван? Защо, ако са били там, тези доблестни агенти не са се намесили? Ще си кажеш, прескъпи ми читателю, че сигурно се вълнувам и затова съм толкова пристрастен. Така е, ненагледни мои цветенца, пристрастен съм и още как.

  Повече от месец ме преследват, подслушват и снимат най-великите топ агенти в държавата, а ги нямаше никакви, когато се развихриха пратениците на смъртта. Къде беше онази, прославила себе си, ДАНС и родината дори прословута структура ОСА? Къде бяха тези витязи на правдата и страшилище за лошите, мракобесни момчета? Или те си падат повече по измъкване на хора от спалните им рано сутрин по бели гащи и арестуването на чиновници посред бял ден пред камери, микрофони и фотоапарати. Възможно е да не съм съвсем прав, но от операционната, моят втори дом за немалко време, нещата изглеждат по този начин.

  Но не това е краят на историята. Още докато бях в болницата, емисари, които идваха да ме видят, по един или друг начин се опитваха да насочат моите мисли към евентуалните поръчители. Опитите продължиха и след това. Освен към съдружника ми във Фрог нюз Мутафчийски, една от версиите ме препращаше към един друг Младен – Младен Михалев – Маджо. Бях подпитван, уж много деликатно, но на мен ми се струваше доста милиционерски, дали не съм имал някакви разправии с Михалев.

  Или пък, което било още по-достоверно, дали той и Мутафчийски не са имали някакви търкания, заради които съм го отнесъл аз. Коментарът ми е само един: тъпо, тъпо, тъпо! Изглежда бащите на тази нескопосана интрига са смятали, че ударите по главата ми са били достатъчни, за да налапам кукичката, без дори на нея да се сложи някакво червейче… Просто един шаран, готов да налапа дори кукичка без червейче.

  Следващата версия, към която бях тласнат по един, също не тъй оригинален начин, бе че е възможно да съм станал жертва на хората на Христофорос Аманатидис – Таки. Видите ли, почеркът на нападението бил подобен на други, извършени от негова шпицкоманда. Не съм коментирал това „откритие”, не смятам да го правя и сега. Струва ми се излишно.

  После ми бе „намекнато” за някаква руско-украинска връзка. Ако не ме боляха кокалите толкова, по времето, когато ми пробутаха тази боза, щях да се смея доста дълго време.

  Не мина и без „сръбската връзка”…

  Никой обаче не ми предложи да поразсъждаваме върху вероятността в опита за убийство пръст да имат хора от службите, по-точно от ДАНС. Нито веднъж. Или политици. Сакън, ще обидим елита на нацията. Ей това демонстративно гъзоблизане ме влудява. Поне от кумова срама да го бяха направили.

  Разбира се, същите топ агенти, които отсъстваха, когато ме убиваха, но които преди това бяха провели „брилянтно” разработката „Галерия”, методично и упорито разпространяваха наляво и надясно „истината” за „Опасните” и моето пребиване. Ген. Иван Драшков и полк. Веселин Марков искали да премахнат от пътя си съветника Алексей Петров, който обърквал всички техни пъклени планове.

  Те не можели спокойно да произвеждат и търгуват с амфетамини, не можели да рекетират бизнесмени, нито да уреждат корупционни сделки за стотици милиони. Говоря сериозно, не иронизирам. Тези хора имали дори по-големи амбиции – да управляват цялата държава или поне някои сектори на икономиката. Като видели обаче, че Петров и ОСА им дишат във врата, изпаднали в паника. Тогава решили да ударят своите врагове.

  Така се родила идеята за сайта „Опасните новини”. В него се пускали материали за различни хора, но една част били свързани с Алексей Петров и неговия бизнес. По този начин той трябвало да бъде дискредитиран пред обществото. (Как това общество е щяло да разбере за сайта – е друг въпрос.) Той обаче не е вчерашен и веднага подушва подлата клопка. И понеже в сайта се появява класифицирана информация – почва голямото разследване. Както вече ви е известно, търси се „къртицата” в ДАНС, както и кой стои зад сайта и кой го прави.

  С технически средства това се установява, заявява по-късно шефът на ДАНС Петко Сертов. Това разтревожва Драшков и Марков, които през това време поддържат топла връзка с Младен Мутафчийски. Тримата решават да действат решително, защото ако се разкрият техните имена, става кофти. Така се стига до идеята да бъда премахнат, за да не „изпея” главните действащи лица в този филм. Има логика, признавам, но тя може да мине само, ако филмът се прожектира в Джибути.

  Не познавам ген. Драшков и заместника му Марков. Защо тогава ще ми поверяват толкова отговорна мисия? Заради Младен Мутафчийски? Добре. Но когато става ясно, че нещата излизат от контрол, защо чакат първо системния администратор на Фрог нюз да бъде принуден да си „каже майчиното мляко” по време на „дружеския” разговор в ДАНС? Защо са чакали да бъде викан и Младен, а най-накрая и аз? Ами ако съм описал в ДАНС цялата конспирация, за какво им е да ме отстраняват „след дъжд качулка”?

  Не е ли по-логично това да стане още в началото, за да се прекъсне каквато и да е нишка, която би разплела „чорапа” на тайната завера? И все пак, ако всичко е така, както се твърди от някои, защо ДАНС, когато са поели разследването на покушението срещу мен, не са тръгнали по тези следи и да разкрият престъплението. Едва ли има по-ефективен начин да сразиш враговете си от този да ги разобличиш като поръчители на убийство на журналист. Да се изпусне такава възможност е чиста лудост.

  При това разполагайки със звено като ОСА… Направо недоумявам. Пред мои познати Алексей Петров казал, че много съжалява за това, което ми се е случило. Добре, да приемем, че е искрен. Защо тогава, докато разследването е било в ръцете му, не направи така, че да се извадят на бял свят поръчители и изпълнители. Това би го превърнало от медийна въпросителна в медиен герой. Не е за вярване, че е пропуснал такъв шанс.

  Споделям всички тези неща с вас, мои драгоценни читатели, не защото съм наясно с цялата свинщина. А защото тя не ми дава мира. Една година след опита да бъда убит, прокуратурата върна в МВР случая за доразследване. В казармата на подобно действие му викат „чувай ху…о”. Не искам да дразня нежният ви слух с армейски фолклор, но литературните сравнения ми се струват слаби.

  По трасето на този сюжет има и други подводни скали, които остават скрити за страничния наблюдател.

  По време на скандала около „Галерия” на бял свят излиза любопитен факт. „Герой” в един от материалите на „Опасните” е бизнесменът Петър Манджуков. Когато научил за написаното той се възмутил от цялото си сърце. Поискал да научи кой стои зад тези клевети. Но вместо в прокуратурата, отишъл в ГДБОП (Главна дирекция за борба с организираната престъпност). Там подал своето справедливо оплакване и зачакал разобличаване на виновните. Неизвестно по какви причини и подбуди ГДБОП започва да работи по настояването на гражданина Манджуков. За целта спецченгета почват да ме следят, а други да подслушват телефоните ми.

  В един момент обаче се оказало, че и ДАНС ми е по петите. Каква важна особа съм, а? Доктор Зорге ряпа да яде… Но да не се отплесвам. От агенцията изискват случая и го получават. Което предизвика поне няколко въпроса. По кой закон редови гражданин може да отиде да се оплаче в ГДБОП и службата да се задейства по разкриване на неговата жалба? Откъде гражданинът Петър Манджуков е знаел, че точно аз съм този, когото търси та ми дава името в ГДБОП и натиска копчето на цяло едно разследване.

  Да не би защото се е занимавал с оръжеен бизнес, с какъвто някога се е занимавал и Младен Мутафчийски и да си имат някаква закачка по тази линия? Ако е така, защо от ГДБОП не го кажат ясно и открито да се знае? Или г-н Манджуков ползва някакви привилегии като носител на орден „Стара планина”? И МВР, и ДАНС мълчат по въпроса. А щом г-н Манджуков е бил толкова ядосан на мен, това не е ли мотив за търсене на някакво възмездие и справедливост по свой начин? Само питам, не знам. До момента никой не обелва дума по въпроса.

  Тук ще си позволя малко отклонение. Във в. „Галерия”, за който ви споменях по-горе, излезе огромно интервю именно с бизнесмена Манджуков. В него той разказва как заради статията в „Опасните”, в която било замесено неговото име, последвали нечувани неудачи за бизнеса му. Швейцарска банка отказала да работят заедно, голяма западна фирма го помолила да се оттегли от общите им проекти, друг някакъв световен консорциум също се разграничил от него и пр. Това, разбира се, не ще да е било приятно, съдейки по реакциите му.

  Но все се питам, след като изчетох интервюто, как така тези банкови и бизнес колоси са повярвали на някакво анонимно писание от 30-40 реда в някакъв анонимен сайт без чуждоезична версия? Защо са приели написаното там за истина, а не гаранциите, които им е давало името и мащаба на бизнеса на самия Манджуков? Не е ли достатъчна гаранция и благоразположението към него от страна на държавния глава Георги Първанов? А ордена „Стара планина”? Защо не му казаха: „Г-н Манджуков, някакво младо момче, наш сътрудник, попаднало случайно на някакви нещица писани за Вас в някакво скапано сайтче.

  Даде ни да ги прочетем и много се смяхме. Надяваме се, че тези измислици не са повлияли на желанието Ви да правим бизнес заедно…” Нещо такова. Другото изглежда доста нелепо. Все едно да приемем, че от някоя швейцарска банка като не искат да отпуснат 100 млн кредит на наш крупен бизнесмен, въртят телефона на някоя редакция в България с оферта за написване на статийка с малко оплювки, съчинявки и пълни абсурди в нея срещу средноевропейски хонорар. Така ли мислите, че стават тези работи? Айде бе…

  Поради моите непрофесионални познания в юридическата материя, помолих едни от най-добрите адвокати в държавата да прочетат публикациите в „Опасните” и да се произнесат по казуса с тайните. Направиха го много отговорно и казаха, че според тях няма огласена класифицирана информация. Нито дума. Което навежда на мисълта, че някой е използвал това „съмнение” като мотив, за да се предприемат смели оперативни действия спрямо мен и колегите ми от Фрог нюз. Нали си представяте, скъпи мои читатели, в каква спокойна и ведра обстановка са работи и през цялото време, докато се точат всичките тези скандали, а шефът им е пратен в реанимацията в раздробено състояние.

  Освен това все още никой не казва по време кога е получено разрешение от съда за прилагане на СРС-та и дали те са приложени след датата на разрешението или е искано разрешение, за да се оправдае ползването им преди това. Не знам дали е така, но е хубаво да се провери. Защото ако нещо не е съвсем наред, обществото ще има основание да смята, че службите се използват като репресивен апарат, а после нещата се скалъпват с някакви подписи със стара дата. Ако е така, де, а аз мисля, че е точно така. Няма как да не се сетя за Вишински Андрей Януариевич, този баща на сталинската справедливост. На един процес той произнася знаковите думи: „Аз не обвинявам сам! С мен е нашият народ и обвиняваме гадните паразити, достойни само за едно наказание – разстрел!”

  Колко ясно. На първите в държавата, президентът Георги Първанов и премиерът по онова време Сергей Станишев, само бих припомнил, ей така, за всеки случай, че същият син на революцията и автор на „Теория на доказателствата” (произнасяне на присъди единствено на основата на изтръгнати признания) Вишински в един момент е подписал заповед за арест на самия Ленин, вожда и учителя. Да го имат предвид, когато някой им се кълне във вечна вярност. Защото да претрепеш журналист може да е като „да убиеш присмехулник” (по Харпър Ли), но да погледнеш към високото си е велика мисия за велики хора, призвани за велики дела. В дебрите и пещерите на българската политика се навъртат обикновено само велики хора – новите центуриони.

  Пак се увлякох, драгоценни мой читателю, но така става винаги, когато клавиатурата е вярна на главата, раждаща препускащи мисли.

  През цялото време докато текат скандалите, а аз съм ту в операционната, ту в клиниката на доц. д-р Андрей Йотов, никой не задава онзи въпрос, за който ви споменах в началото: Верни ли са нещата, написани в сайта „Опасните”? Да се попита, след като се смята, че информацията е изтекла от ДАНС, което означава, че е достигнала до там по определени канали и оперативни разработки, какво е направила агенцията да установи кой и как е участвал в аферите, огласени във въпросния сайт. Защото ако са замесени хора от агенцията в неговото списване, значи и качената информация е плод на работата на същата тази агенция, не е ли така? Защо никой не задава тези простички въпроси? И най-накрая най-важното питане: „Кое е по-важно обществото да знае: кой огласи информацията или кой открадна милионите и прееба демокрацията?”

  Междувременно, близо година след като бях пребит, се случиха неща, които, макар и бегло, хвърлят светлина върху някои от материалите в „Опасните”, писани през лятото на 2008 година. В съда е дело за източването на „Кремиковци”. Премиерът Бойко Борисов помоли френския си колега Франсоа Фийон и президента Никола Саркози да спрат сделката по закупуване на корвети за военния ни флот на стойност над 1 млрд евро. Шефът на митниците ген. Ваньо Танов заяви, че бившето ръководство на ДАНС наистина е установило контрол над незаконния трафик през границата, но не за да го спре, а за лични интереси и в полза на определени среди.

  От митниците бяха уволнени хора, свързвани пряко с някои от ръководителите в ДАНС, някои от които вече не са такива. И още: премиерът Борисов, вицепремиерът Цветанов, както и Парламентарната комисия за контрол на ДАНС изразиха категоричното си становище, че агенцията е изпълнявала политически поръчки и е извършвала действия в нарушение на закона през двете години на съществуването си. Това доказва истинността на поне 5 от 11-те публикации в „Опасните новини”. Такава степен на достоверност и „Ню Йорк таймс” няма да откаже…

  Не на последно място искам да привлека вашето изтерзано внимание към още един интересен факт. В момента в Интернет „Опасните” си съществуват в същия вид, както и преди една година. Нещо повече, вече с английска и френска езикови версии. Публикациите, които предизвикаха такива скандали и ме изпратиха в прегръдките на смъртта, са си на същото място и всеки може да ги прочете. Но това май не дразни чак толкова героите на текстовете. Или те получиха своята порция справедливост и това ги удовлетворява?

  Продължаваме с моите колеги да издавам Фрог нюз, което правим вече три години и това сигурно дразни тези, които са вярвали, че жабешките новини ще секнат с бруталното ми разфасоване. Не съм чул разследващите да работят в тази посока, търсейки идеолозите на покушението срещу мен. Въобще уж сме малка държава, уж всичко в нея се знае, а нищо не се разкрива. Странна работа, биха казали някои. Срамна работа, биха допълнили други. Ясна работа, биха се включили трети. Тези третите никой не ги обича, от мен да го знаете. Бах мааму, додавам небрежно аз.

  frognews.bg

• В българските консулства ще събират биометрични данни

  Министерството на външните работи работи съобщи, че към момента 42 от представителствата на България в чужбина са оборудвани с гишета за събиране на биометрични данни.

  Те се намират във Вашингтон, Лос Анджелис, Ню Йорк, Чикаго, Виена, Баку, Тирана, Алжир, Ереван, Лондон, Берлин, Бон, Мюнхен, Тбилиси, Кайро, Мадрид, Валенсия, Милано, Рим, Аман, Алмати, Отава, Торонто, Триполи, Бейрут, Скопие, Рабат, Кишинев, Москва, Дамаск, Любляна, Белград, Ниш, Прищина, Тунис, Анкара, Бурса, Истанбул, Киев, Одеса, Париж, Загреб.

  От дирекция „Консулски отношения“ на министерството обявяват, че във връзка издаването на лични документи от новия вид продължава приоритетно работата по изграждане на такива гишета в консулските служби, които се намират в държави и градове със значителна концентрация на пребиваващи българи.

  МВнР напомня, че българските граждани в чужбина, на които предстои изтичане валидността на документ за самоличност – паспорт, могат да поискат от дипломатическия/консулския представител продължаване на валидността.

  Срокът на валидност на паспорта без електронен носител на информация може да бъде продължен еднократно до 1 декември 2010 г. от нашите дипломатически и консулски представителства в чужбина, като за това се уведомява органът, който го е издал.

  От 29 март 2010 г. официално ще започне приемането на заявления за издаване на български лични документи от новия вид.

  В представителствата, оборудвани със съответните гишета, ще бъдат приемани заявления за издаване на български лични документи от новия вид – в т.ч. и паспорти с вграден чип.

  Когато пребиваващ в чужбина сънародник се обърне към дипломатическо/консулско представителство на страната ни в чужбина, в което не е изградено специалното гише, той може да подаде заявления за издаване само на личен документ за самоличност – лична карта и свидетелство за управление на превозно средство, но не и за издаване на паспорт.

  В този случай той има право да поиска продължаване валидността на паспорта му – еднократно, до 1 декември 2010 г., или да му бъде издаден временен паспорт, който ще има валидност до една година.

  Българските лични документи са валидни до изтичането на срока им. Не съществува задължение за подмяна на документите от стария вид с документи от новия вид преди изтичане на валидността, се посочва в съобщението на МВнР.

  Източник: VESTI.bg

• Уличката на баретите

  Автор: Едвин Сугарев

  Истинското й име е “Арарат” – това е върха, в който опира нос Ноевият ковчег след потопа. Знайно е, че библейският старец е бил натоварен от Йехова с най-отговорната мисия – да възроди живота на земята подир наказанието Божие за греховете, сторени от човека.

  Само дето нищо възродително няма на софийската уличка “Арарат”. Има малък частен рай, в който мирно съжителстват ченгета, гангстери и висши държавни чиновници – бивши и настоящи.

  Ролите на тази Първа частна улица често се сменят: ченгетата се оказват гангстери, а гангстерите – ченгета. Улицата е запречена с бариера и пазена от бодигард. Пред в. “Стандарт” главният архитект на столицата Петър Диков повдига рамене: „Не знам точно чие притежание е земята, но формално е частна. Затова собственикът може да си поставя каквито иска бариери, за да охранява имота си – това е законно положение“.

  И аз не знам чия е земята, но имам известни подозрения. Най-вероятно става дума за онези 35 декара, които до 2000 г. са били съвместна собственост на Алексей Петров и Валентин Шотев. В един момент обаче Алексей просто заявява на своя съдружник, че трябва да “освободи” имота, за да бъде използван като банкова гаранция с цел да бъдат привлечени израелски инвестиции в ЗК “Левски-Спартак”.

  При последвалия отказ следват заплахи и насилствени действия. Семейство Шотеви внасят жалба до Софийска районна прокуратура за това, че Алексей Петров ги е заплашвал с убийство. Без изобщо да извърши проверка по техните жалби и без те да са приключили с постановления на прокуратурата, СРП образува дело не срущи Алексей Петров, а срещу тях – за набедяване. Което между впрочем не е прецедент: точно по същия начин прокуратурата реагира на жалбите на друг един бизнесмен, бит персонално от Алексей Петров, който приписва в полза на “Левски-Спартак” практически цялото си имущество – Георги Петракиев Цветанов.

  Та в този малък частен рай мирно съжителстват: Алексей Петров – Трактора, Антон Петров – Хамстера, Филко Славов – бивш шеф на отряда на баретите, Никола Филчев – бивш главен прокурор, Борислав Борисов, ректор на УНСС и съветник на българския президент. Същите живеят в къщи от по над 250 квадрата – иначе има и доста простосмъртни барети, всичките бивши, които обитават луксозен блок.

  Къщите на Никола Филчев и Алексей Петров са съседни. Другият съсед на Алексей е Филко Славов. Така някогашният престъпен триумвират, напълно недосегаем по време на мандата на Филчев, доказва своята наличност и на битово ниво – по местоживеене.

  Идиличното съжителсво между гангстери и висши държавни служители не може да не породи съмения – и да не постави на дневен ред някои въпроси, на които трябва да бъде отговорено.

  Например как е придобита тази собственост върху земята, която дава право на живущите там да преграждат улицата с бариера – нищо, че за поддържането и за почистването й се грижат Столичните общински власти. Също: от кого са купили живущите там луксозните си обиталища, с какво са ги платили, от заплатите ли са си спестили необходимите суми Филчев, Славов и Борислав Борисов – и платили ли са данъци върху приходи от подобен размер (като се има предвид, че цената на жилища от подобен тип в сродни райони е някъде около 2000 евро на кв. м.).

  Много по-сериозен е обаче друг един въпрос: какво свързва всички тези хора; какви общи дела и ангажименти са ги направили дотолкова близки, че да пожелаят да живеят заедно. Ако някой се погрижи да проследи и разнищи техните обвързаности, може да стигне до неочаквани заключения.

  Ще илюстрирам тези възможности с конкретен пример – не от сферата на обвързаностите между Филчев, Алексей Петров и Филко Славов, за които съм написал десетки статии и издал цяла книга (”Диагнозата Филчев”, 2003). Напротив – ще си послужа само с най-безобидната от всички тези фигури – ректорът на УНСС Борислав Борисов. Именно в УНСС преподава д-р Алексей Петров на българските студенти; за това как е станал доктор и как е попаднал в УНСС Борисов лансира две взаимно изключващи се твърдения, колекционирани от “Frognews”. Първо – в интервю за агенция „Блиц”:

  “С Алексей Петров се познаваме и работим заедно още от Съюза за стопанска инициатива, където той беше изпълнителен директор, а аз председател. А го поканих в катедрата, като бивш шеф на баретите, да води семинарните занятия. Къде е защитил Алексей Петров, за да стане доктор на науките, лично аз не знам?!”

  И второ – пред Нова телевизия:

  „Алексей попада в УНСС някъде края на 90-те години, като асистент на ген. Стоян Андреев. Като такъв води упражненията. Какво е тяхното разпределение по теми си е тяхна работа. След известно време ген. Андреев става научен ръководител на неговата докторска дисертация, която Алексей Петров я защитава пред Научния съвет на МВР академията. След което Пловдивският университет му обявява конкурс за доцент, защото, за да получиш званието „доцент”, трябва да си назначен на трудов договор. Той печели конкурса и е на трудов договор там. Значи той става доцент, през това време генералът навършва пределната възраст и се пенсионира. И естествено, като хабилитирано лице вече Алексей Петров наследява дисциплината и става титуляр. Ето това е кариерата.”

  Забавни разлики, няма що. Името на ген. Стоян Андреев в този контекст обаче говори – и то доста красноречиво. Това е име, което просто вони на КГБ. Генералът е известен като непоклатим русофил – заместник-председател е на Федерацията за дружба с народите на Русия и ОНД; дя не говорим, че е личен приятел на всички руски посланици от генерал-майор Шарапов насам. Ратува за възстановяване на връзките с Русия и се умилява при споменаване на братушките: „Знам какво значи да имаш гаранция, че Русия стои зад теб”.

  Знае, наистина. През 1997 г. организира тайно парти в Банкя, използвано като параван при вербуването на известни публични фигури като доверени лица на Москва. В партито лично участват тогавашния руски посланик и кагебистките му спецове. През периода 1990-1994 г. пак той бе съветник на Желю Желев по въпросите на националната сигурност, и взе дейно участие в долнопробното активно мероприятие на ДС, свързано с обвиненията по тъй наречената “македонска оръжейна сделка” – която бе изполрзвана като предтекст за “левия завой” на Доган и за свалянето на правителството на Филип Димитров – един акт, който спря реформите в страната ни за цели седем години. С две думи – в битността си на декан в УНСС генералът си е намерил подходящият асистент, а в перспектива – и наследник.

  Но Борислав Борисов не е само икономическият корифей, под чиято стряха генерали и гангстери дружно формират съзнанието на бъдещите български икономисти. Той е и председател на Съюза за стопанска инициатива, където изпълнителен директор е Алексей Петров. И е съветник на българския президент, който също като ген. Стоян Андреев изповядва непоколебими русофилски възгледи.

  Споменавайки това име, ще завърша с една голяма скоба. Докато всички политически мъже в България усилено говорят за това как нямат абсолютно нищо общо с лицето Алексей Петров – и как техните политически опоненти са отговорни за шеметната му кариера в българските тайни служби, един държавен мъж усилено мълчи по тази тема. Бих казал дори – оглушитено мълчи. Този държавен мъж е българският президент Георги Първанов, известен и със секретния си псевдоним Гоце.

  И с основание си мълчи – и се притулва в храстите на други периферни говорения. Защото има едни безотговорни другари, които са решили този път да не си мълчат. И говорят – все неща, забранени според негласния етичен устав на червената ложа. Ето какво казва по въпроса например Илия Божинов, член на Висшия съвет на БСП:

  “Доколкото знам, братя Галеви са били офицери, не са съдени. Те сигурно имат някакви силови методи на въздействие. Но аз мога да кажа, че много по-голям мафиот от тях е Алексей Петров. Оказа се, че е и агент. И точно агент Алексей Петров е рекетирал мои приятели. Ако трябва да избирам между братя Галеви и Алексей Петров, ще кажа, че той е по-големият разбойник, честно казано./…/ Той бие. Единият приятел, който си изпати от Алексей Петров, държеше паркинга до “Хилтън”, на който имаше автокино. Там хората на Алексей първо оставиха някакъв мерцедес, после сами си го откраднаха и накрая отидоха и пребиха собствениците на паркинга. Казаха: „Вие сте ни откраднали колата“. Това стана само в рамките на няколко дни. И други случаи имам. Другият ми приятел, държеше кетъринг на летището. Хората на Алексей Петров пак така със силов натиск му взеха кетъринга. Мога да изброявам доста хора, рекетирани от Петров. Има една дълга история с такситата 1280, които пак Алексей Петров ги взе с една доста странна операция. Повишиха капитала и на РМД-то и му взеха контролния пакет акции. И Алексей Петров си го приватизира за 60 000 лв. Става въпрос за 2000 таксита в София с 22 декара земя. /…/ Алексей Петров имаше приятели и в БСП, и то на доста високо ниво. Когато имахме такива противоречия с Алексей Петров за такситата, тогавашният секретар на партията Васил Калинов ме извика и каза: „Илия, не се занимавай с тази работа. Другарят Първанов, той тогава още не беше президент, а беше ръководител на БСП, той е обещал да го подкрепяме и не трябва ние да се замесваме в тази работа”.

  Няма да коментирам тези изказвания. Но няма как да не се запитам защо “другарят Първанов” не ги коментира. Все пак уж е президент на България. И си има колоритен отбор от съветници. Ами да ги попита тях – г-н Борислав Борисов примерно. Все ще му кажат какво да отговори – или в кои храсти да се покрие, додето отмине бурята.

  Източник: http://www.svobodata.com

• Как в Русия посрещат президента (натегачи по руски)

  Дмитрий Медведев при посещението си в родния град на Чехов Таганрог в края на януари
  Пиеса, озаглавена „Добре дошло, смешно джудже!“, която трябваше да бъде представена в театър в руския град Омск, беше свалена от сцена преди визита там на руския президент Дмитрий Медведев, съобщи ДПА.

  Общинските власти на сибирския град се притеснили, че заглавието може да се стори обидно на Медведев.

  Руският президент е висок само 162 сантиметра и често пъти е обект на шеги заради ръста си, посочва ДПА.

  Медведев е с 8 сантиметра по-нисък от предшественика си Владимир Путин.

  Тази мярка обаче не помогна на четирима държавни служители в града, които са били уволнени, след като свалили плакат на управляващата партия „Единна Русия“ с портрет на премиера Владимир Путин.

  Електронното издание НюзРу съобщи, че местни ръководители в град Омск били уволнени, след като в навечерието на визита на президента Медведев решили да свалят портрета на Путин.

  Официално чиновниците са напуснали „по собствено желание“, но според експерти те са платили цената за прекомерната си инициативност.

  Според изданието, билбордът с надпис „Гражданите на Омска са за силна и единна Русия“ и с портрет на сегашния премиер е бил поставен на важно кръстовище в града след избирането на Путин за президент.

  Когато Медведев стана президент на Русия, редом с Путин се появило и неговото изображение. На 5 февруари обаче на кръстовището в Омск се появил нов билборд, на който присъствал само Медведев.

  Съобщенията в местната преса довели до сваляне на плаката и връщане на стария билборд с двамата ръководители. Четирима ръководители на Омск обаче загубили работата си.

  Електронното издание припомня, че това не е първият случай, когато местни ръководители се престарават в навечерието на височайше посещение.

  Преди посещението на Медведев в град Киров са били ремонтирани пътищата, по които трябвало да премине президентът, а всички къщи били измазани, както и електрическите стълбове и оградите.

  Милицията препоръчала на населението да не излиза по улиците в деня на визитата и да не отваря прозорците си, както и да не поставя плакати и лозунги. В бързината бил асфалтиран дори железопътен прелез.

  През август м.г. властите в Краснодарския край, където очаквали премиера Владимир Путин, решили да унищожат всички комари и папатаци в региона, за да не бъде смущавано височайшето лице.

  Източник: БТА,Kafene.net

• Васил Левски е и сред основателите на БАН

  Научихме го от статията на академик Петров от БАН.

  Българската наука и явлението Дянков

  
  

  В последните дни по Интернет, както и в пресата добиха гласност изследвания от чл. кор. Иван Ангелов и проф. Кръстю Петков на явлението Симеон Дянков. Понеже това явление създава непосредствена опасност за българската наука („Науката не е приоритет във време на криза”!?), и конкретно за една важна нейна част, Българската Академия на науките, изглежда актуално да разширим и задълбочим изследването му.

  Първо, дали науката не е приоритет във време на криза?
  Истината ли казва нашият нов икономически мисионер, или лъже?
  Знае ли какво каза президентът Обама на 27 април 2009 в неговата реч пред Националната Академия на САЩ:

  „В такъв труден момент има някои които казват, че не можем да си позволим да инвестираме в науката. Че финансирането на изследвания е някакъв лукс в момент на нужда. Аз съм категорично несъгласен. Науката е по-важна за нашия прогрес, нашата сигурност, нашето здраве, нашата околна среда и нашето качество на живот, повече отколкото някога преди. И ако е имало изобщо един ден, който да ни напомня за нашия необходим дял в науката и изследванията, то този ден е днес.” (“At such a difficult moment, there are those who say we cannot afford to invest in science. That support for research is somehow a luxury at a moment defined by necessities. I f undamentally disagree. Science is more essential for our prosperity, our security, our health, our environment, and our quality of life than it has ever been. And if there was ever a day that reminded us of our shared stake in science and research, it’s today.”)

  Интересно съвпадение: на този същия 27 април 2009 г. Световната банка закрива 6-годишния проект „Правене на бизнес” на своя служител С. Дянков, и той ефективно остава без работа.
  Дали затова не е чул речта на президента Обама, и не се е поучил, та така авторитетно ни заявява, че науката не е приоритет.
  Да коментираме ли повече?

  Какъв е Симеон Дянков за науката

  ни става вече доста ясно: той е екзекутор на Грузинската академия на науките! А това беше една от силните академии в бившия Съветски съюз, която първа в СССР се осмели да създаде Институт по кибернетика, още докато кибернетиката биваше заклеймявана от сталинистите като “буржоазна лъженаука”!

  

  Какво предвижда Дянков за българската наука?

  Той иска повторение на грузинския сценарий, ни повече, ни по-малко! Унищожаване на БАН, приватизиране и разпродажба на имотите на БАН, с евентуално обещание за предоставяне на някакви от тези средства на някои университети. За целта манипулира и общественото мнение срещу “сталинистката структура” БАН със станалата пословична фраза за “феодалните старци, които събират заплати” и “си бъркат в носа, вместо да правят наука”! Орязва и последните глътки въздух от бюджета на БАН, за да я задуши постепенно, ако не успее веднага да я екзекутира.
  Обаче знае ли той:

  Какво е БАН?

  БАН е най-старата организация на Българската държава, създадена в емиграция
  9 години преди Освобождението от
  Марин Дринов,
  Любен Каравелов,
  Васил Друмев и други родолюбиви българи!

  В архивните фондове на БАН като светиня се пази вносна бележка номер 53 на В. Д. Левски (!) за 22 франги и 70 бана в полза на БКД, издадена от Българското книжовно дружество в Браила през 1870 г. Вероятно Дянков не знае, че освен Апостол на свободата

  най-великият българин Васил Левски е и член-основател на БАН

  И за каква ли сталинистка структура иде реч, когато Българското книжовно дружество се ражда през 1869 г., само 6 години след като президента Линкълн учредява Националната академия на САЩ (1863 г.)?
  Когато 40 европейски държави създават в този период своите национални академии, като 17 от тях имат днес своите академични институти (Швеция, Холандия, Австрия, и.т.н.). Още първия устав на БКД е записано:
  „ Целта на Дружеството е да разпространява всеобщото просвещение у българския народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване.”

  През последвалите 140 години БАН остава вярна на този завет. Днешните млади българи (и Дянков между тях) би следвало да знаят, че
  БАН създаде атомната енергетика у нас и продължава научно да я осигурява.
  БАН направи България космическа държава.
  БАН създаде българската интегрална и функционална микроелектроника.
  БАН координира научните изследвания по националната сигурност и отбрана и борбата с тероризма.
  БАН е съосновател на Българския Грид-консорциум.
  В БАН оперира единствената у нас Национална лаборатория по компютърна вирусология.
  БАН контролира далечните преноси на радиоактивни и химични замърсители и нелегалния трафик на радиоактивни материали.
  БАН ръководи изследванията по слънчева енергия и нови енергийни източници.
  БАН организира Национален център по ЯМР-спектроскопия.
  БАН е базова организация на водородните технологии и нанотехнологиите.
  БАН организира биологичния мониторинг в общата екология на страната.
  Не на последно място
  БАН изготвя за всички национални служби прогнози за времето, агрометеорологията и хидрологията, наблюдава земетресенията, геомагнетизма и йоносферата. А музейните и архивни фондове на БАН са хранилища на националната памет.

  Напоследък БАН предизвика и получи
  първата и единствена засега у нас международна оценка на своята цялостна дейност от специална съвместна Експертна комисия на Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – “ All European Academies”).
  Нека припомним тази оценка:

  «Комисията по оценяването стигна до недвусмисленото заключение, че по-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. В някои от случаите панелите откриха изследователски групи, които работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този обобщен резултат за
  впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.

  В докладите на експертните панели има примери за институти, които работят изключително добре в международен план, провеждат изследвания с най-висока обществена полезност за България и по-широкия регион. Общото ни впечатление, обаче, е че тази сравнително добра работа е резултат най-вече от инвестиции, направени в миналото, и не може да бъде поддържана без съществени усилия както от страна на БАН, така и на българското правителство. Тъй като много подобрения са възможни и се налагат от самото естество на работата, няма съмнение, че без истинско ангажиране в полза на най-качествената наука в България и без отговарящата на това финансова подкрепа, БАН като водещо научно средище в страната няма да бъде в състояние да поддържа досегашната си национална и международна позиция. Необходимото усилие преди всичко е въпрос на осигуряване на по-добро финансиране за БАН.»

  БАН е единствения шанс на България за създаване на наукоемки производства, които да ни изтеглят от кризата. В страни, бедни на природни ресурси, националните икономики разчитат най-вече на наукоемките производства – доказва го опитът на
  Ирландия,
  Словения,
  Далечния Изток.

  Кой ще ги инициира у нас тези наукоемки производства, като закрием институтите на БАН?
  И това ако не е малоумие?
  Колко време ще е нужно такива институти да се пресъздадат към някои университети?
  Един учен се създава поне за 10-15 години.

  А ето че вместо дължимото уважение на поколения български учени, българинът д-р Симеон Дянков влиза в ролята на

  новият български Херострат

  дето успешно закрива чужди академии и като начало закри у нас Националния нанотехнологичен център, а сега мечтае да закрие Храма на българската наука, и така да затрие и делото на Апостола?!

  Обаче д-р Дянков претендира освен другото, че разбира какво е наука, защото е
  изтъкнат световен учен-икономист, един от високо цитираните автори в тази област.

  Дали е така?

  

  Сагата за учения д-р Симеон Дянков

  Една проверка в базата данни Уеб оф Сайънс на Томсън-Ройтерс показва, че той има 43 публикувани труда и 1241 цитата. За сравнение ще отбележа, че моите трудове са 4 пъти повече от неговите, а цитатите ми са колкото неговите. Впечатляващи наукометрични данни на д-р Дянков, нали, май че става направо за академик?

  Обаче ако той реши да кандидатства у нас за доцент или професор, рецензентите му ще трябва да преценят какъв е неговият собствен принос. Тогава ще стане ясно, че една пета част от неговите публикации (обаче много високо цитирани) са съвместно с Андрей Шлейфер, който е изобщо най-високо цитираният автор по икономика. Самостоятелни научни публикации Дянков има 4, но те са между по-слабо или въобще нецитираните (общо едва 20 цитата). Така че 660 от цитатите (или 53% от всички тях) са всъщност на старшия автор Шлейфер.

  Икономиката обаче все още не е наука в истинския смисъл на думата: ако беше такава, нямаше да има световна икономическа криза. Или пък тя щеше да бъде своевременно предвидена. И нямаше да има нужда от мисионери-емпирици, които да насаждат в пострадалите от кризата страни отречени икономически модели!

  При това ако лабораторният експеримент на един учен не успее, страда само той. А неуспехите на икономическите експерименти на емпирици-екстремисти предопределят съдбата и живота на милиони, не само на учените. Ето как изглежда истината за учения-експериментатор Дянков. Той малко трудно би бил избран за професор в сериозен български университет. Дори и по новия закон, който той така ентусиазирано подкрепи, отново под знамето на антисталинизма.

  

  С. Дянков се опитва да си служи против БАН и с други лъжливи аргументи: видите ли, науката по цял свят се правела по университетите. Това не отговаря на истината: по време на моите 4 работни посещения в САЩ като гост-професор в университетите на Сиракуза и Бъфало, и на Института по течни кристали в Кент, Охайо, се запознах с организацията на науката в САЩ, от която само 20% се извършва в университети, а останалата – в правителствени департаменти, държавни лаборатории и институти, частни изследователски центрове, и.т.н.

  Обвиненията, че БАН не дава нищо на националната икономика, са поредната лъжа. И то от терминатора на Националния нанотехнологичен център, за който БАН имаше много какво да даде. Преди всичко, печалбата от наука по схемата:

  пари – наука – пари’

  се различава качествено от печалбата по класическата релация:

  пари – стока – пари’ ,

  която се реализира изцяло от един и същи стопански субект, и обикновено донася бързи печалби.
  Науката не е стока.
  Инвестициите в наука са дългосрочни. За разлика от класическия случай, първата релация се разпада на две части:

  пари – наука и наука – пари’

  които като правило се реализират от различни стопански субекти. Характерна особеност е също, че правенето на пари’ от наука изисква още пари, нови инвестиции, които са нужни вече след откриването на новата закономерност, новия ефект или метод, с оглед разработването на технология, прототип и започване на промишлено производство. Когато в България възникне т.н. корпоративна наука, когато заработят частните изследователски и развойни центрове на мощните фирми, БАН знае как най-ефективно да взаимодейства с тях, докато за момента, при наличните нищожни нива на финансиране, БАН само като изключение може да провежда развойна и производствена дейност по някои свои световно признати открития: леене с противоналягане, лазери с метални пари, и др. Но и това не е малко.

  След толкова необосновани претенции към БАН, някои от които гарнирани със зле прикрити приватизационни апетити, време е да заявим и нашите претенции.

  Какво иска БАН, като национален изследователски център?

  1) Възстановяване на БАН на статута на първостепенен разпоредител с бюджета.

  

  2) Обвързване на бюджетната субсидия на БАН с фиксиран процент от БВП.
  Както е добре известно, БАН произвежда 60% от научната продукция на Република България. При положение, че българската държава в момента не може да отделя повече от 0.4 % от БВП за наука, логично излиза, че БАН следва да получи 0.24% от БВП, което прави бюджет около 150 млн лева годишно. Това обаче е 2 пъти повече от мизерния бюджет, отпуснат на БАН за 2010 г., и то без изобщо да е гарантиран. А когато държавата България най-сетне започне да отделя 1% от БВП за наука, както налага Лисабонската стратегия, то процентът за БАН би следвало да бъде 0.6% БВП, или 360 млн. лв. годишно. Т.е., 5-кратно увеличение на сегашните 74 млн. лв.!

  3) Даване на БАН статут на официален съветник на правителството
  (както е Националната акдемия на САЩ, Академия Леополдина в Германия, Полската и унгарската академии на науките, и др.). Участие на Председателя на БАН в заседанията на кабинета със съвещателен глас (както това беше при кабинета на проф. Любен Беров, дописен член на БАН, и както е напр. в Полша). Институтите на БАН да получат статут на официални съветници на съответните министерства и да участват в техните колегиуми.

  4) Създаване на Национална агенция по наука и технологии, ръководена от действителен или дописен член на БАН. Тази агенция да включва Националния фонд „Научни изследвания”, който да продължи да финансира науката на конкурсен принцип.

  Министерството на образованието, младежта и науката има твърде важни задачи по средното и висше образование у нас, за да може конструктивно, а не деструктивно, да се занимава и с проблемите на науката. Последните идеи на министър Игнатов за възстановяване на Единните центрове за наука и подготовка на кадри от годините на късния социализъм поставят натрапчивия въпрос: след като тези формирования на сработиха в условията на командно-административната система, защо се очаква да сработят при една законово регулирана академична автономия? Все пак двата казана, на образованието и на науката, са твърде различни и като обем, и като вид на чорбата. От смесването на двете чорби в един казан сигурно ще излезе буламач. Отделянето на Национална Агенция „Наука” и връщането на БАН като първостепенен разпоредител на бюджета ефективно решава проблема на министър Игнатов с двата казана.

  Там, където е налице взаимен интерес, винаги е било налице и убеденото съгласие на БАН за договори за съвместни образователни и изследователски проекти. Примерите са многобройни, напр. редицата съвместни проекти, финансирани от НФНИ. Що се отнася до структурната реорганизация на институтите, това си е вътрешна работа на БАН по закон, и тя ще си я свърши.

  5) Незабавно започване на подготовката за Оперативна програма НАУКА 2013 , предвид на факта че България остана единствената страна на ЕС без европейски фондове за наука до този момент. При оскъдицата на държавния бюджет европейските фондове са май единственият източник, който ще бъде усвоен на 100% и без корупционни практики.

  

  Тези наши искания са диаметрално противоположни на намеренията на нашия финасов министър. Но те са изцяло в интерес на българската наука, на българската държава и на нейните устои. В днешно време, когато всичко е ден до пладне, държавата ни има нужда като котва от институции с вековни традиции, които да гарантират дълговечност и да излъчват послание за сигурност. Всяка една държава си има такива институции и си ги пази.

  Поради това грузинският сценарий у нас няма да мине.
  Делото на Апостола Левски ще бъде съхранено!
  Все пак за разлика от Грузия, ние сме в обединена Европа. Ако БАН продължава да бъде притискана и задушавана, и правителството не застане категорично зад нея, тя ще трябва да отнесе въпроса до Европейската комисия.

  В ръка с високата оценка, която получи от Европейската научна фондация, БАН има всички шансове каузата й да бъде подкрепена. При което рейтинга на амбициозния младеж Симеон Дянков, вече сериозно увреден в Световната банка след краха на неговия проект „Правене на бизнес”, ще се срине окончателно.

  А българската наука е виждала доста такива отминаващи явления.

  Академик Александър Г. Петров
  Носител на Медала “Фредерикс” (2004)
  и на Наградата на МОН ”За особен принос в науката” (2007)

  Автор: акад. А.Г.Петров Източник: Демокрит

• Делото срещу Спаска Митрова бе отложено за 24 февруари

  Завърши съдебното заседание в Градския съд в македонския град Гевгелия по делото, водено срещу Спаска Митрова от нейния бивш съпруг за отнемане на родителските права над детето им Сузана.

  Делото е отложено за 24 февруари, съобщи на излизане от съдебната сграда адвокатът на Спаска Митрова Ставри Джиков. Той е бивш главен прокурор на Република Македония. Според него това се е наложило от разглеждането на нови документи и доказателства, имащи отношение към присъждането на родителските права над 3-годишната Сузана, която майката не е виждала от 7 месеца вече.

  Бившият съпруг на Спаска Митрова Воислав Савич иска от съда Спаска да бъде лишена от правото си да отглежда детето и да изплаща месечна издръжка от 75 евро.

  На излизане от съда Спаска Митрова заяви, че съдът отново се е държал в съдебна зала враждебно към нея, както през отминалите три години. Лично тя не е доволна от поредното отлагане и не вярва, че след седмица ще има окончателно решение.

  Митрова благодари на българските медии за съпричастността към нейната кауза и изрази благодарност към ВМРО и към кмета на Банско Александър Краваров за помощта, която й е оказвана от тяхна страна.

  Автор: БНР

• В България има 5 милиардера, милионерите са – 10 000

  Броя на милиардерите в България са 5, по данни на Merrill Lynch и Capgemini. Имената им обаче не се съобщават.
  Различни изследвания сочат, че милионерите у нас са около 10 000, съобщи АСН.
  След като преди дни руското списание Финанс публикува списък на най-богатите хора в страната, Profit.bg направи списък на броя и съвкупното богатство на милиардерите в различните страни по света.
  САЩ: Брой на милиардерите 391, по данни на „Форбс“ от края на септември 2009 г.
  Топ 10 на богаташите имат съвкупно богатство от 245.2 млрд. долара, а най-богатите 400 американци имат 1.27 трлн. долара.
  Китай: Брой на милиардерите 79 по данни на „Форбс“
  400-те най-богати китайци притежават рекордните 314 млрд. долара, което е ¼ от богатството на американските богаташи. 10-те най-богати китайци са с 77.84 млрд. долара
  Русия: Брой на милиардерите 77, по данни на сп. „Финанс“ от преди седмица
  10-те най-богати руснаци почти удвоиха богатството си и по последни данни притежават 139.3 млрд. долара.
  Германия: Брой на милиардерите – 54 по данни на „Форбс“
  Топ 10 на милиардерите в страната притежават точно 97 млрд. долара.
  Великобритания: Брой на милиардерите – 25
  10-те най-богати, родени във Великобритания хора имат 40.2 млрд. долара
  Индия: Брой на милиардерите – 24, по данни на „Форбс“
  Съвкупното 10-те най-богати индийци имат 83.4 млрд. долара
  Канада: Брой на милиардерите – 20
  Общото богатство на топ 10 сред милиардерите в страната възлиза на 27.8 млрд. долара
  Италия: Тук милиардерите са 12, по данни на „Форбс“
  Общо те имат малко над 34 млрд. долара.
  Франция: Брой на милиардерите – 10 по данни на „Форбс“
  Съвкупното богатство на богаташите е 58.2 млрд. долара.
  Австралия: Брой на милиардерите – 9, по данни на „Форбс“ от май месец 2009 г.
  Едва деветте милиардера на зеления континент са с общо богатство от 16.8 млрд. долара.
  България: Брой на милиардерите 5, по данни на Merrill Lynch и Capgemini
  Проучване на Merrill Lynch от преди година посочи, че в страната ни има 5 милиардери. Имената им не бяха посочени. Различни изследвания сочат, че в страната ни има около 10 хил. милионери.
  Нова Зеландия: Брой на милиардерите – 3, по данни на „Форбс“.
  Съвкупното богатство на Ричард Чандлър, Кристофър Чандлър и Греъм Харт възлиза на 6.7 млрд. долара.

  Източник: Актуално

• Кой уби прокурора Николай Колев и ямболската адвокатка

  Покрай операция „Октопод“ изненадващо миналото възкръсна. Филчев излезе от укритие, зове за арест на Костов, отвращава се от „миризливия Наско“ и „смрадливия гном“ (б.р. Атанас Атанасов), сипе слова…

  Покрай ареста пък на Алексей Петров куп люде героично си приписват заслуги със задна дата. Но назад във времето на пръсти се броят онези, които критикуваха прокуратурата, когато главният прокурор бе недосегаем. В ерата „Филчев“ само шепа журналисти застанаха откъм страната на истината, а единственият политик, който каза на глас онова, което сега „храбреците“ си приписват – бе Едвин Сугарев.

  Едно обемисто открито писмо до ВСС през 2002 г. предизвика невиждан скандал, който мина границата на българските полета. Пред съдебния съвет Сугарев изложи шокиращи факти за манипулации и безобразия в прокуратурата – за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, за смъртта на прокурора Николай Колев, за натиска над прокурора Николай Джамбов, довел до самоубийството му, за рекет над плевенски бизнесмен от Алексей Петров, чиято жалба внесе във ВСС. И т. н., и т.н.

  Тогава „синият“ ВСС поиска оставката на Филчев, протежиран за главен прокурор от времето на „синия“ кабинет на Костов. Филчев не я даде, естествено, а сините политиците гледаха сеир – все едно баталията не се случваше в държавата, която управляват.

  Прокуратурата не посегна на ужасиите, с които Сугарев засипа съвета.

  А той самият потъна в дела за клевета,
  заведени от близкия до Филчев Алексей Петров. Едното, за думите му пред медиите: „Смятам, че поръчители на убийството на прокурора Николай Колев са г-н Филчев и евентуално Алексей Петров.“ И още: „Има връзка между Алексей Петров и убийството на ямболската адвокатка“, както и че „сръбската мафия е дала 3 млн. щ.д. на Алексей Петров, за да се предотврати изпълнението на съдебна поръчка от Холандия за екстрадирането на сърбина Сретен Йоцич“. Тези изявления Сугарев направи на 29 декември пред “Дарик” радио и БТВ, ден след убийството на прокурора Колев, с който се срещал многократно през 2002 г. Направи ги мигове след като бе разказал всичко чуто от убития Колев и в полицията, и в следствието. Пред всички бе заявил: „Това е политическо убийство, защото са засегнати интересите на главния прокурор.“

  Както и че на последната му среща с Николай Колев, преди Коледа през 2002-ра, прокурорът доверил: „Може да се намери свидетел за убийството на ямболската адвокатка, който да потвърди, че в деня на убийството й Надежда Георгиева е очаквала Никола Филчев вечерта“

  Другото дело срещу политика бе за отговор в интервю пред „Труд“, че плевенският бизнесмен Георги Цветанов е рекетиран и ограбен от Алексей Петров, а вместо да разследват Петров, в ареста са прибрали потърпевшия.

  Показателен за атмосферата, в която се развиваха събитията тогава, е един от изводите на съдия Мирослава Тодорова по казаното от Сугарев за рекета над плевенския бизнесмен. „Дори свидетелят Георги Цветанов да бе отрекъл, че е автор на обясненията, това не означава, че изложените в тях факти не са достоверни. Защото, ако са верни твърденията за свързаност на служби на МВР и прокуратурата с престъпни групировки, Цветанов би могъл да изпитва основателен страх за здравето и живота си, тъй като източникът на неговата застрашеност произтича от самата държавна власт.“

  Елитни адвокати сблъскаха шпаги по делата срещу Сугарев

  – на страната на Алексей Петров застана бившият главен прокурор Иван Татарчев, а Даниела Доковска пое Сугарев.

  По времето, когато главният прокурор бе между държавата и Бога, изходът им изглеждаше предизвестен. Не случайно ексглавният прокурор Иван Татарчев обичаше да казва:

  „Над мен е само Господ!“

  Но изненадващо Сугарев бе оневинен. И по двете дела. Да се чуди човек – откъде съдиите, две млади дами – Мирослава Тодорова и Весислава Иванова, намериха смелост да отхвърлят претенциите на Алексей Петров. И в двете решения има блестящи правни изводи за свободата да оповестиш възмутителни нрави и порядки. И двете бяха потвърдени от по-горните инстанции на съда.

  Ако в МВР имаше кой да ги прочете, барем днес не биха подмятали, че за неудачите в борбата срещу престъпността е отговорен сал съдът.

  Смъртта не прави хората различни от онова, което са били приживе. „Труд“ не веднъж е писал остри критични материали за прокурора Николай Колев. Но неговото убийство беше скандално, нагло и заметено. По възмутителен начин. Подобна е и сагата със смъртта на ямболската адвокатка.

  Мотивите на съда по дело N 1183/03 срещу Сугарев за думите му, че в убийството на прокурора и адвокатка е замесен Филчев, евентуално и Петров, са многозначителни.

  „Нито едно доказателство не оборва тезата, че покойният прокурор Николай Колев се е срещал и е разказвал на подсъдимия Сугарев различни обстоятелства, свързани с работата му.“ Освен това Сугарев многократно е акцентирал, че съобщава не свои, а версии на покойния Николай Колев.

  Съдът определя като неуместна тезата на Татарчев, че поради гибелта на Колев авторството на неговите версии трябва да се приписват на Сугарев.

  „Тъй като твърденията на подсъдимия не са оборени по предвидения ред, не може да се приеме, че той ще носи по условие отрицателни последици заради смъртта на автора им“, казва съдия Весислава Иванова. „Подсъдимият не е приписал убийство на Петров, защото е изказал предположение, че „вероятните поръчители са г-н Филчев и евентуално Алексей Петров“. Самият Сугарев е заявил, че за да се стигне до истината за тази версия, се „иска много сериозно разследване“!

  Съдът казва също, че от израза: „Силната зависимост и връзката между главния прокурор и Алексей Петров е свързана с убийство на Георгиева“, не може да се определи за кое от двете лица се отнася свързването с убийството.

  Сугарев е отговарял на въпросите на журналистите, „насочени към прозрачност и информиране на обществото за едно драстично убийство на прокурор“. Случаят е бил отразяван и от чужди медии, коментиран е на всички нива. Като политик Сугарев е целял да подпомогне следствието и е изпълнил своя граждански дълг заключава съдът. И го оправдава.

  Големият въпрос е, защо, след като всички инстанции потвърждават, че Сугарев не е разгласявал позорни обстоятелства за Петров и сие, от МВР и обвинението спряха да задават най-важните въпроси: Щом Едвин е невинен, кой тогава е виновен?!

  Каква е връзката на бившия главен прокурор Филчев с безобразията, които съдът инцидентно установява по делата за клевета?

  В нормалните държави подобен случай щеше да е разследван издъно – та става дума за главния прокурор!

  У нас, щом изтече мандатът на Филчев, кабинетът „Станишев“ предложи, а президентът Първанов го прати посланик в Казахстан.

  Версията – по-добре надалеч, никак не се връзва с представите ни за порядък в правовата държава. Защото данъкоплатците платиха над 50 000 евро на съпругата на покойния прокурор, след като Страсбург осъди България за липсващото разследване на убийството му. А онова, което у нас храбро се премълчава, обяви Съдът в Страсбург:

  „В България не е имало условия за ефективно разследване, включително и за присъда над главния прокурор. На практика главният прокурор е държал под контрол разследването за смъртта на Колев. А въпреки данните, че е замесен, те не са проверени…“

  Потуленото минало винаги избухва неочаквано. След осъждането от Страсбург делото бе възобновено.

  Очевидно този път прокуратурата е под обществен натиск. Е, време й да освети кои са добрите и лошите в тази безпрецедентна история.

  Едвин Сугарев пред „Труд“ днес: Време е омърляната истина да излезе чиста

  Седем години след съдебната си одисея Едвин Сугарев проговори пред „Труд“ за мрачните времена, които се надява повече да не се случват.

  Делата, които ми заведе Алексей Петров, бяха непосредствено след убийството на Николай Колев, който беше поискал да бъде изслушан от ВСС като най-потърпевш от всички безобразия на Филчев.

  ВСС отказа да го изслуша. Преди това, след като бях внесъл откритото си писмо до министър Станков, Филчев поиска да бъда подведен за набедяване. Но председателят на парламента Огнян Герджиков обясни, че след като писмото е адресирано до министъра, а не, примерно, до прокуратурата, няма набедяване.

  Другите две дела се движеха с непозната за българското правораздаване бързина – за по-малко от година минаха и през трите инстанции.

  Няколко дни преди Николай Колев да бъде убит на 28 декември 2002 г., аз се бях срещал с него. Имаше притеснен вид. Каза: „Очаквам Алексей да ми скочи“. Когато го убиха, именно заради този страх на Колев, аз се обадих лично на Бойко Борисов (б.р. – главен секретар в МВР) и на другия ден дадох показания в СДВР в присъствието на самия Борисов и на Илия Илиев, тогавашния шеф на СДВР, Ботьо Ботев, шефа на тежките убийства, и дузина полицаи (б.р. – Този факт е приет за достоверен от съда). Разказах абсолютно всичко, което знам за отношенията между Колев и Филчев, за това как прокурори подхвърлиха на Колев хероин, за да го арестуват, и пр.

  Как реагира Бойко Борисов? Напълно адекватно. Той ме помоли да дам същите показания и пред националното следствие, което щеше да води делото за убийството. Направи няколко хипотези във връзка със самото убийство. А когато стана дума, че убитата ямболска адвокатка е имала интимни отношения с Филчев, той се обърна, мисля, към Ботьо Ботев, и попита: „Вярно ли е това?“. Той отговори: „Да“. След това с тяхна кола ме закараха до следствието и там дадох същите показания. А на излизане ме чакаха един куп медии. Пред тях разказах онова, което бях казал пред държавните органи. Включително и че Колев се страхуваше от Алексей Петров.

  Защо се е страхувал?

  Заради историята със Сретен Йосич, която той разследваше заедно с Владимир Димов, психолога на отряда на баретите. Който беше убит два дни по-късно.

  Колев разследваше версията, че Сретен Йоцич може да бъде подменен в хода на прехвърлянето му от Софийския централен затвор в транспортния арест. Според Колев Алексей е разбрал някак си за неговото проучване. И бе уплашен.

  (Б.р. Когато баретите с Филко Славов отиват в Софийски затвор и казват, че трябва да преместят Сретен Йоцич, директорът на затвора, Димитър Райчев, се усъмнил и нещата стигнали до министър Станков. „Имаше такъв случай, потвърди Станков пред „Труд“ вчера. – Шефът на затвора беше крайно притеснен, 24 часа не мръдна оттам. Затова снехме всички идентификационни белези на Йоцич така, че да не бъде подменен в хода на преместването. Както и да бъде изведен под конвой на затвора, а не с камионетката на баретите.“)

  Аз никога не съм твърдял, че Филчев е убил Надежда Георгиева. Това твърдеше един от следователите, който разследваше убийството й. Той беше абсолютно убеден, че Филчев е прекият убиец.

  Това беше Илия Илиев, първият следовател по делото, който умря пред кабинета на Борис Велчев в очакване на среща с него (б.р. трагедията се разигра на 30 март 2006 г.) Предполагам, че получи инфаркт от сърдечни вълнения, вероятно се е канел да сподели цялата тази мърлява история.

  Помня, че той разказа това пред ВСС, поиска охрана, защото се чувствал застрашен. Никой не му я даде.

  С него имах един продължителен разговор за най-различни подробности около убийството на Надежда Георгиева. Включително, че Филчев всеки ден го е викал и му е искал обяснения за делото. Внушавал му е, че трябва да обвини Колев за това убийство и пр.

  Един път, когато Илиев бил при него, на Филчев се обадили, че последната съдебна инстанция е освободила Николай Колев от следствения арест, защото имал имунитет. Филчев изпаднал в истерия и поискал да смачка делото за убийството на адвокатката. Не ми изглеждаше да преувеличава. Не беше такъв човек.

  Дали има шанс истината по това дело? Според мен има, защото в това убийство има свързващото звено между Филчев и Алексей Петров. Известно е, че Надежда Георгиева беше служител на Алексей до деня на убийството (б.р. това е отбелязано и от съда). Известно е, че тя е правила тайни записи на прокурори, с които е говорила, записвала е и самия Филчев, включително и когато му предоставила финансова помощ.

  Всичко това е описано в една жалба на обвиняемата в този процес Димитрина Калайджиева, отправена до шефа на следствения отдел в тогавашната Върховна прокуратура. В нея обяснява как са я разпитвали в следствието, между впрочем от същия следовател, който се прочу с разпитите по убийството на Луканов, дето всъщност бе инквизирал свидетеля си ( б. р. има предвид Олег Янев). Казва, че след като е споменала името на Филчев, отношението към нея веднага се променило и тя е била драматично малтретирана във всякакво отношение… Притискали са я да признае, че тя е убила Надежда по лесбийски причини и т.н.

  Тази жалба на Димитрина би трябвало и сега да е в касите на Министерството на правосъдието, аз я предадох на Станков. Тъй че, ако някой реши да обобщи тези стари обстоятелства, има надежда за истината. В крайна сметка всичките тези хора не са действали сами, имали са изпълнители, които биха могли да бъдат издирени да проговорят.

  Случаят „Борилски“

  През 2002 г. заедно с цялата документация внесох във ВСС и едно писмо от майката на убития в Париж Мартин Борилски. Тя обясняваше как делото е стопирано поради близките отношения на бащата на един от убийците – Желязков с Филчев. Филчев е от Варна. Така че естествено е имало близки отношения. Но казваше и нещо повече, че делото е изтеглено във ВКП и е скрито от Цеко Йорданов. Това писмо приложих като един от примерите за злоупотреба с власт от страна на Филчев.

  Едва след натиск, упражнен лично от Никола Саркози, като вътрешен министър на Франция, делото се появява, но вече без някои от доказателствата.

  Защо се захванах с това ли?

  Самоубийството на прокурора Николай Джамбов бе причината. (Б.р. Джамбов се самоуби на 24 април 2000 г., оставяйки предсмъртно писмо от едно изречение: „Ако има съвест, Филчев да подаде оставка“.) От приятели разбрах неговата злощастна история, видя ми се изключително подла и гадна.

  И си казах – ще работя аз по този случай. Трябва да кажа, че много хора не обичаха Филчев тогава. И бяха готови да споделят информация, но не и тя да излезе от тяхно име, беше опасно.

  Аз лично не бих казал, че Николай Колев беше светец. Той обаче имаше много източници, много връзки, включително в подземния свят. Знаеше опасни неща.

  Източник: Труд

  (Записът от разговора се пази в редакцията на в-к Труд)

  –––––=––––––

  Още новини от Труд

  Чистката за корумпирани висши чиновници не подмина и върховете на МВР. Вчера беше арестуван шефът на дирекция “Миграция” Стефан Христов. Белезниците щракнали на ръцете му при акция на служители от “Вътрешна сигурност”, ДАНС и националното следствие.

  Близо месец и половина той бил дебнат от колегите си. Това било, защото Христов помагал на организирана престъпна група, която набирала чужденци, желаещи полулегално да живеят и работят в България, казаха от МВР. С фалшиви документи те влизали в България. После фиктивно се водели на определено работно място и по този начин получавали възможност да се сдобият със статут на временно или постоянно пребиваващи. След това някои от тях – предимно молдовци, украинци и хора от други бивши съветски републики, получавали и българско гражданство.

  “Така, в качеството си на длъжностно лице и при изпълнение на служебните си задължения, той е превишил властта си с цел набавяне на лични облаги, вследствие на което са настъпили значителни вредни последици – противозаконно деяние по чл. 282, ал. 2 от НК”, казаха от МВР.

  “Стефан Христов е имал петима съучастници. Много е вероятно в близките дни и те да бъдат арестувани”, разкриха пред “Труд” запознати със случая.

  Разпитани са подчинени на шефа на “Миграция”, които са разказали, че той е издавал заповедите и е възлагал задачи, които не били в неговата компетентност.

  Преди да бъде окован с белезници, полицейският шеф е бил подслушван. По неофициална информация той и хората му са си разделяли “хонорари” по 5 хиляди лева за всеки, на когото помагали да се сдобие впоследствие с българско гражданство.

  Според магистрати престъпната схема е действала успешно над година и половина. В момента Христов е настанен в единична килия в Националното следствие.

  “По случая има достатъчно събрани доказателства. Радва ме фактът, че съвместните усилия на прокуратурата, МВР, ДАНС и националното следствие дават резултати”, заяви пред “Труд” зам. градският прокурор на София Роман Василев, който ръководи акцията.

  Ако вината на Стефан Христов бъде доказана в съда, той може да прекара зад решетките между 1 и 8 години.

  “Действията ни ще бъдат безкомпромисни. Няма да има никаква толерантност към провинили се хора, независимо от техните постове. Това е начинът да си изчистим къщичката. В процеса на работата ще се установява съпричастност към действия на Христов и на други служители. Но все пак те са подчинени и тук е въпрос на изясняване дали той не им е възлагал несвойствени задачи, или те също са били част от цялата тази организация”, заяви вътрешният министър Цветан Цветанов.

  Стефан Христов оглавява дирекцията от 2002 г. Преди да се прочуе като арестант, шефът на „Миграция“ в МВР се спрягаше покрай Специалния дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци.
  Адвокати неведнъж биеха тревога, че този приют всъщност е модерен затвор, чиито питомци търпят жестоко и унизително отношение – недопустимо съгласно конвенциите за изтезанията и правата на човека.
  „Този дом е нов, изграден през май 2006 г. по европейски модел, също като центровете в Белгия, Холандия и Испания“, възразяваше г-н Христов. Той поясняваше, че в дома живеят 188 души от 51 националности и добавяше: „Храним ги отлично – точно както баретите във Врана.“

  Шефът на бежанците пръснал 436 хил. лева за безобразен ремонт

  Шефът на Държавната агенция за бежанците Светослав Мичев от вчера е обвиняем. Влиятелният чиновник ще отговаря пред закона за умишлена безстопанственост. Вчера той бе уволнен по настояване на министър-председателя Бойко Борисов.

  Мичев ще усети меча на Темида заради грандиозни злоупотреби при ремонта на бежанския център в новозагорското село Баня. При продължилото два месеца и половина разследване станало ясно, че държавата е платила 436 хил. лв. за строително-монтажни дейности, а сградата е пред разпад. Помещенията, отредени за бежански център, приличат на декор от родния филмов шедьовър “Топло”. По изгнилите от влагата стени зеят дупки като от снаряди, а от тавана стърчат ръждясали железа. Тръбите на парното са се разпукали, а подът е наводнен.

  Разпоредената от премиера Борисов проверка на инспектората на МС и МВР през изминалия уикенд показала, че ръководената от Мичев агенция е пръскала луди пари за оборудване, което никога не било монтирано. Магистратите установили, че са давани пари и за строителни материали, които са били доставяни само на хартия.

  Назначена е експертиза, която има за цел да изясни каква е точната щета, която е претърпяла държавата. Засега нанесените вреди са за около 200 000 лв., но могат и да нараснат.

  Според разследващите фирмите, спечелили обществената поръчка, са вложили в ремонта не повече от няколко хиляди лева. В момента магистратите проверяват дали въпросните компании са имали вземане-даване с досегашния началник на Държавната агенция за бежанците.

  Как Мичев се опитва да потули аферата? На 13 декември 2007 г . той полага подписа си под приемно-предавателен протокол за ремонта на бежанския център. Месеци по-късно вътрешният одит на агенцията, изготвен от Бойчо Тошков, разкрил нередности при ремонта. Тошков е уволнен. Следва втори одит. Но само по документи. Разбрали за печалния финал на “обезглавения” си колега, този път служителите на Мичев са далеч по-предпазливи. И резултатите от проверката показват, че всичко около реновирането на центъра в Баня е тип-топ.

  Разследващите разполагали с данни, че тогавашният премиер Сергей Станишев е бил информиран за безобразията при реконструкцията на центъра на бежанците. Но странно защо не е взел мерки, за да спре безобразието.

  Досъдебното производство срещу Мичев е започнало в края на ноември, след като неговият заместник Красимир Косатев е сигнализирал МВР за скандалния ремонт. Вчера той за първи път е бил привикан за разпит по случая.

  “По случая са събрани достатъчно доказателства. Светослав Мичев е подписвал всички протоколи от строително-монтажните работи на бежанския център в Баня”, заяви вчера пред “Труд” наблюдаващият разследването обвинител Андрей Андреев от спецзвеното към Софийската градска прокуратура.

  Освен за скандалния ремонт, Светослав Мичев ще отговаря пред закона и за няколко телевизора, които не е имал право да купува.

  Ивайло КРАЧУНОВ

  Плаща 10 хиляди за свободата си

  “Невинен съм, ремонтите не са били скъпи. А обвиненията срещу мен са несериозни.” Така лаконично председателят на Агенцията за бежанците Светослав Мичев вчера коментира повдигнатото му обвинение на излизане от Спецзвеното за борба с евроизмамите към Софийска градска прокуратура.

  Уволненият чиновник пристигна в сградата на бул. “Мария Луиза” точно в 15 ч придружен от адвоката си Владимир Манолов. 40 минути по-късно стана ясно, че Мичев е официален клиент на прокуратурата, но ще спаси решетките с гаранция от 10 000 лв. “Г-н Мичев е привлечен за умишлена безстопанственост по чл 219, ал. 3 от НК”, обясни прокурор Андрей Андреев. Освен за извършения ремонт в регистрационния център в с. Баня, чиновникът отговарял и за неправомерно закупуване на телевизори по три фактури. “Мичев не е имал право на тази покупка, тъй като с постановление на Министерския съвет от 2009 г. е било забранено на всички държавни структури да изразходват средства заради финансовата криза – уточни прокурор Андреев. – А въпросните телевизори били купени за администрацията на агенцията.” Все още се проверява стойността на закупените телевизори и дали не са били взети на завишени суми.

  Владимира ГЕОРГИЕВА

  Чиновник краде милион, дава по малко и на шефа

  Държавен служител е успял по незаконен начин да се сдобие с един милион лева. И започнал да дава всеки месец по 30 000 лева на шефа си, за да не бъде разкрит.

  Случаят оповести пръв вчера вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов. Той обаче отказа подробности, тъй като разследването е започнало вчера сутринта и може да му се попречи.

  “Служителят е арестуван и дори в момента продължават разпитите му. Но вече имаме данни, които потвърждават, че началникът му е получавал от него тези пари. Началникът все още не е задържан”, каза Цветанов вчера по обед. МВР шефът уточни, че разкритията нямат нищо общо с проверките в агенцията по бежанците или други текущи разследвания като “Наглите” и “Октопод”.

  Злоупотребата била в служба от финансовата сфера. Подробности за нея ще бъдат огласени най-рано днес, след като полицията установи точно колко души са замесени. От прокуратурата също отказаха коментар, докато тече разследването.

  Според запознати почти сигурно ставало дума за далавера в данъчна или митническа служба, а замесените в нея не били от най-висшите ръководители.

  Перем 4-5 млрд. лв. годишно

  4-5 млрд. лв. годишно печели мафията у нас от контрабанда, трафик на хора, наркотици, ДДС измамии други престъпления. Голяма част от тези суми, заедно с потоците от престъпни капитали от Европа, се легализират у нас предимно в недвижими имоти, строителство, вливат се дори в политически проекти и за корупция по висшите етажи на властта. Това обобщиха вчера експерти от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). В същото време делата за пране на пари у нас са били от 1 до 4 между 2002 и 2005 г., като едва през миналата година са достигнали до 24.

  “Сами МВР, ДАНС и прокуратурата не могат да се справят с прането на пари. Трябва да се включат всички контролни органи в държавата. А често констатираме, че те са абдикирали от функциите си”, каза вътрешният министър Цветан Цветанов. Той каза, че приема препоръките във всяко разследване да се проверява и къде са отивали парите на бандитите. От ЦИД са подготвили наръчник за полицаи, прокурори и следователи за разкриване на доходите от престъпления.

  Европосланиците поздравиха премиера Борисов за “Октопод”

  Поздравително писмо до премиера Бойко Борисов изпрати посланикът на Испания у нас Хорхе Фуентес от името на всичките си колеги от ЕС.

  “Следим операция “Октопод” с голям интерес. Не искахме една важна и смела крачка да остане без реакция”, сподели вчера посланик Фуентес. Писмото е с неговия подпис, но текстът е съгласуван с всички европосланици.

  Той гласи: “Желая като посланик на страната председател на ЕС да поздравя министър-председателя, правителството, силите за сигурност и Главна прокуратура за положителното развитие на борбата срещу организираната престъпност и корупцията, които напоследък имат добър резултат и глобален отзвук… Държавите членки и ЕС като цяло сътрудничат с България за укрепване на инструментите в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и в механизма за сътрудничество и контрол, който доказа добрата си ефективност. Вярваме, че последните арести са добра стъпка в посоката на напредък, очертана в последния доклад на ЕК. За да се гарантира промяната, е необходима съдебна реформа и представените промени в НПК са основополагащи за постигане на тези цели.”

  Посланик Фуентес подчерта, че операциите “Октопод” и “Наглите” са предимно български, а последният арестуван българин, част от група за отвличания в Испания, за който “Труд” съобщи, не е свързан с тези разследвания. Групата била разбита, след като испанските служби проследили телефонните разговори именно на българина В.П.М.

  Михайлина ДИМИТРОВА

• Какво правим със старите и новите паспорти

  Новият Правилник за издаване на българските лични документие е бил обнародван миналата седмица – на 12 февруари, съобщиха от Министерството на външните работи.

  Според правилника за издаване на българските лични документи срокът на валидност на паспорта без електронен носител на информация може да бъде продължен еднократно за срок до 1 декември 2010 г. от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина За това трябва да бъде уведомен органът, който го е издал.

  Всеки български гражданин, пребиваващ в чужбина, може да се обърне към представителствата на България в чужбина с молба за продължаване валидността на паспорт без електронен носител на информация (стар вид), и този срок може да бъде продължен еднократно до 1 декември 2010 г.

  Срокът на валидност на паспорта не се продължава в случай, че документът е нередовен съгласно Закона за българските лични документи.

  Срокът на валидност може да бъде продължен само в случай, че той не е изтекъл към датата на полагане на подписа на длъжностното лице на стр. 3 от паспорта.

  Както е известно Министерство на вътрешните работи официално обяви, че на 29 март 2010 г. е началото за прием на заявления за издаване на лични документи от новия вид.

  На 9 декември миналата година Народното събрание прие удължаване с шест месеца на срока на валидност на българските документи за самоличност, който изтича през 2010 г.
  Какво правим със старите и новите паспорти

  Валидността на паспорт без електронен носител на информация може да бъде продължен еднократно до 1 декември 2010 г. от дипломатическите и консулските представителства в чужбина

  Във връзка с това от 15 февруари 2010 г. дипломатическите и консулски представителства на България в чужбина са преустановили приемането на заявления за издаване на български документ за самоличност – паспорт, като при спазване на посочените по-горе условия, българският гражданин може да поиска продължаване срока на валидност еднократно до 1 декември 2010 г. на паспорт без електронен носител на информация, или издаването на Временен паспорт.

  Също така след 15 февруари 2010 г. българските представителства в чужбина ще продължат да приемат заявления за издаване на лична карта и свидетелство за управление на МПС, но не и на паспорт без електронен носител на информация.

  От 29 март 2010 г. в дипломатическите и консулски представителства на България в чужбина, в които има изградени биометрични гишета, ще започне прием на заявления за издаване на лични документи от новия вид.

  Дирекция „Консулски отношения“ на МВнР съобщава, че българските лични документи са валидни до изтичането на срока им и не съществува задължение за подмяна на документи от стария вид с документи от новия вид.

  Източник: МВнР / БТА

• 10/02/14
• Kрай Варна се пазят мощите на св. Валентин

  Св. Валентин може да не е най-известният светец в България, но у нас се пазят част от мощите му.

  Те са в манастира „Св.св.Константин и Елена“, разположен в едноименния курорт край Варна.

  Малко известен факт е, че такива свети късчета има само на три места в света – в родината му Италия, в Русия и в България.

  Мощите са донесени в страната преди четири години от тогавашният игумен на манастира отец Серафим.

  Той ги получил като дар от римски кардинали при посещението си във Ватикана.

  Първото, което трябва да се знае за св. Валентин е, че той

  не е католически светец,

  разказва послушницата в манастира Стела Тодорова за БТА.

  На практика той е живял и умрял мъченически за христовата вяра доста преди църквата да се раздели на православна и католическа.

  Дотогава канонът за светостта е бил единен, така че Валентин е и православен светия, обяснява Стела.

  Валентин е роден в град Терни, Италия. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий II.

  Бил е християнски епископ и още приживе е извършвал чудеса, най-вече като е изцелявал болни.

  Закрилник е на младежите, пътешествениците, душевноболните, страдащите от епилепсия.

  Марк Аврелий Клавдий II наложил забрана на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките.

  Християните в армията обаче търсели епископ Валентин, за да ги венчава тайно.

  Заради тази му дейност по-късно той е обявен за закрилник на влюбените.

  Обезглавен е през 270 г., тъй като не се е отказал от вярата си в Бога.

  Малко по-късно е канонизиран, но празникът 14 февруари започва да се чества тържествено чак през XIV век.

  Мощите на светеца, които се съхраняват край Варна, са изнесени на видно място и пред тях

  може да се извършва поклонение през цялата година.

  Според послушницата светите мощи и сега извършват чудеса. В манастира са документирани редица случаи.

  Много млади хора, отправили искрена молитва към светеца, са срещнали половинката си, а нещастно влюбени са открили път към сърцето на избраника си.

  В регистрите са вписани и няколко случая на

  изцелени от бездетство жени.

  Едно от семействата се е борило да има дете 20 години, друго – 10, но светецът им помогнал да се сдобият с рожби, разказва послушницата.

  По думите й един от най-чудните случаи е на семейство, разведено от 20-ина години. Жената запазила чувствата към бившата си половинка и при посещението си в манастира помолила светеца за помощ. В резултат семейството се събрало отново, а старите проблеми между двамата били разрешени.

  Най-горещо пред мощите се молят младите. Възрастните гледат по-пренебрежително на помощта, която може да им окаже св. Валентин.

  Оправдават се, че тях любовта вече не ги интересува, а не знаят, че могат да помолят светеца и за здраве и изцеление, разказва Стела.

  БТА

• На Сирни Заговезни искаме и даваме прошка

  Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.

  Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.

  На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

  Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.

  На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“

  С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.

  Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене.

  Предпазващо значение имат всички действия в този обред – палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: „Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача“.

  Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

  Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.

  Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста.

  Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

  Източник: VESTI.bg

• Тракторът остава в ареста

  Редакторът на Еврочикаго избра за вас материали от Frognews.bg по ареста на Алексей Петров

  
  

  Пазят Сертов като важен свидетел?

  Европейски съдии, с опит в борбата срещу мафията поемат българския “Октопод”, прекъсват зависимости на Темида с Трактора? Политици от ДПС, БСП и СДС ползвали секс услуги от разбитите бардаци

  Петко Сертов, формалният шеф на ДАНС при правителството на Сергей Станишев е поставен под засилена охрана през последните дни. Това съобщи за Frognews.bg осведомен източник от службите. Извънредната мярка се наложила след скандалния арест в сряда на съветника му Алексей Петров при операция “Октопод”. За него се твърди, че е бил неформалният началник в агенцията до преди няколко месеца и реално е разполагал с цялата власт там.

  Органите за сигурност пазят Петко Сертов защото оперативна информация показвала, че мафията може да се опита да го манипулира като му окаже натиск, или физически да го неутрализира. Безспорно е, че екс шефът на ДАНС може да се окаже важен свидетел за много от злоупотребите на Трактора с власт, търговия с влияние, използване на агенцията за рекет, прикриване на престъпни групи, организиране на престъпни канали.

  След шумните арести на седемте октопода, Сертов буквално се скри от обществото и не е коментирал скандала пред медиите. Последно той проговори в края на миналата година когато подчиненият му Алексей Петров занесе на Бойко Борисов изчезнал от кабинета на Сергей Станишев секретен доклад на ДАНС. Тогава Сертов се разграничи от постъпката на Трактора и я коментира като предателство спрямо старата власт.

  В близките дни се очакват и нови арести като продължение на операция “Октопод”. Под ударите на закона ще попаднат лица, за които е събрана информация след обиските в домовете и офисите на групата на Алексей Петров. Твърди се, че от комплекса “Спартак”, който е в центъра на София са иззети три буса с документи и разобличаваща информация. Те показвали, че бившата барета реално е създала паралелно МВР в държавата и притив закона е събирал класифицирана информация. На ценна колекция от компромати разследващите попаднали и в дома на близък до Трактора бивш полицейски началник в Своге. Особенно ценни обаче били находките от трите атакувани нелегални бардака – в ръцете на полицията и прокуратурата се оказали тефтерите, в които прецизно били записвани, клиентите, адреси за посещение, платените и отчетените суми. Огромни били оборотите от черен секс на месец, а соченият като посредник между Трактора и бизнеса с проститутки Димитър Митков – Полицая е изчезнал и все още се издирва от МВР.

  От иззетите SIM карти на шефовете на стриптийз баровете пък се засякла допълнителна информация за клиенти, проститутки и хората, контролиращи този бизнес. Според източник от разследването клиенти на тайния бизнес на близкия до Сергей Станишев Алексей Петров били и доста политици. Първенци били хората на Доган. Твърди се, че са засечени 10 депутата от ДПС, които са си поръчвали свежа плът за удоволствия. Подобни мераци не били чужди и на колегите им от БСП и СДС. От подобни услуги са се ползвали и магистрати, висши държавни чиновници, бизнесмени, но оповестяването на имената им можело да предизвика взрив в държавата. Вече стана ясно, че при атаките в бардаците се оказало, че някои от помещенията били обзаведени със спални, в които танцьорките предлагали платени секс услуги. В почти всички стаи пък тайно били монтирани камери.

  Разследващите предполагат, че със скритите по ъглите на стените и таваните изключително модерни записващи устройства са заснети компрометиращи кадри от сеанси, в които участвали богаташи и политици. Горещите кадри се предполага, че са използвани за изнудване и оказване на натиск за взимане на определени решения.

  Новите разкрития около тъмния бизнес на Алексей Петров са повод той да бъде проверяван и като поръчител на два взрива в София през септември 2008 г. Тогава самоделни устройства избухнаха почти по едно и също време в два нелегални бардака, разположени на около 500 м. един от друг до бул. “България”. Тежко ранени бяха няколко проститутки и клиентите им. Още тогава се предполагаше, че адските машини са поръчани от Трактора като наказание срещу конкуренти. МВР обаче не успя да задържи атентаторите, а тогавашният вътрешен министър Михаил Миков се запомни с крилата изцепка: Не знаех, че в София има публични домове!

  Освен далаверите около източването на комбината “Кремиковци” братята Йордан и Пламен Стоянови, известни като Дамбовците пък се проверяват и за мистериозното изчезване през есента на миналата година на бизнесмена Вене Сотиров. Според оперативна информация той бил близък до бащата на Домбовците, който починал преди две години. На него дължал голяма част от бизнеса си, но не така блестящи били отношенията със синовете му, за които се предполага, че са замесени и с убийството на кмета на Елин Пелин.

  Ной-сериозният проблем пред новата власт обаче се очертавала Темида. Съществувала огромна опасност седемте октопода да се измъкнат скоро от ареста, а делото да се провали и да компрометира усилията на управляващите. Предполага се, че много магистрати са зависими и свързани с Алексей Петров и пипалата му. Затова изборът на съдебен състав, който да ги осъди се превръщал в огромно изпитание за съдебната система. Главният прокурор Борис Велчев и правосъдният министър Маргарита Попова вече излъчиха противоречиви сигнали по случая, а това хвърля съмнения, че Темида може да се окаже с превръзка на очите. Заради тази реална опасност хора около премиера и витце премиера трескаво обсъждали вариант България да потърси правна помощ и да бъдат повикани европейски съдии с опит в дела срещу мафията. Членството ни в ЕС позволявало да се реализира такъв вариант.

  Станишев поиска разпечатки на Трактора

  Сергей Станишев се разграничи от това, да е бил политически зависим от Алексей Петров – Трактора. Той предложи да се види за половин година с кого е говори обвинения. „Аз съм сигурен, че с мен не е говорил”, каза бившият премиер.
  При гостуването си в предаването „Сеизмограф“ на бТВ на въпрос дали се чувствяа подведен от хора, на които е разчитал, Станишев отговори, че в ДАНС е работил само с Петко Сертов. „Очевидно, че присъствието на Алексей Петров е навредило на ДАНС, за което аз съжалявам”, каза гостът в студиото. Той отново заговори за ПР-а на МВР и каза, че всяка следваща акция затъмнява предишната и няма резултати.

  Според гостът в студиото ДАНС си е имало ръководство, а всички назначения са на отговорност на председателя на агенцията. Според Станишев са абсурдни твърденията, че Тракрора е ръководил ДАНС.

  Бившият премиер каза още, че е попитал и Петко Сертов и главния прокурор, дали Алексей не вреди на ДАНС, но получил отрицателни отговори. Тези, които много говорят за Алексей Петров били много повече свързани с него, смята Станишев. Интересно е да се видят мотивите за назначаването му. С него били работили и Емануил Йорданов и Румен Петков и Бойко Борисов, категоричен бе гостът в студиото..

  Този казус отваря много важна тема, за досиетата, смята Станишев, също така как са били създавани застрахователните компании, за което имало много публикации, но малко доказани неща.

  Най-малкото Румен Петков можел да иска оставката на лидера на БСП, смята Станишев. Според него всичко е вътрешна борба и целта била да се отстрани сегашният лидер.

  В предаването „Седмицата“ на Дарик лидерът на БСП отговори на въпроса, дали е бил зависим политически от фигурата на Алексей Петров и от други подобни лица. „Не съм бил и не съм. Смятам, че от целия политически строй, съществувал в България, съм един от хората, които най-най-малко са свързани с икономически интереси, да не говорим за престъпни групи, това е абсурд“, категоричен бе лидерът на БСП.

  Бившият премиер каза още, че се е срещал два пъти с Алексей Петров по времето,
  когато е бил министър-председател. Единият от двата разговора бил във
  връзка с твърденията, че Петров има намерение да влиза в политиката.

  Сергей Станишев няма намерение да отстъпва в битката за лидерския пост в БСП. Извънреден само юял да навреди на партията. „На последното заседание на конгреса имаше състезание на кандидати и смятам, че подобно действие, извънреден конгрес, би навредило на БСП, просто някои хора не мирват, яде ги вътрешна амбиция. Трябва да се работи реално и за организационно укрепване на БСП и за алтернативни политики, това и правим, но това трудно се превръща в реалност от постоянното интригантстване вътре в партията. Всеки трябва да направи избор – силна БСП като опозиция или разложена БСП, което отговаря единствено на интересите на ГЕРБ“, коментира още бившият премиер.

  „Винаги съм се стараел да бъда принципен и заради някакви конюнктурни интереси или неща да не зачерквам хората, защото и двамата бяха отстранени заради това, че се изгуби общественото доверие в тях като министри, да не говорим, че в случая с Румен Петков нямаше парламентарна подкрепа, спомнете си. НДСВ като част от коалицията не подкрепиха правителството, когато беше вотът на недоверие, свързан с него. Но винаги съм давал шанс, всеки да работи за БСП, ако има идеите и желанието. Такъв е и сега подходът. Няма безмълвно да търпя да се правят постоянно интриги, да се клати корабът на БСП“, каза Станишев.

  „Ако нещата са така сериозни, както се възпроизвеждат от ръководителите на МВР и от медиите, които казват „по информация от МВР”, това е изключително успешна операция. От категоричността на вътрешния министър и на главния секретар съм склонен да мисля, че са събрали достатъчно солиден материал. Това е прекалено сериозно и прекалено разхвърляно в медиите, за да си позволи сериозен човек, като министър Цветанов, да рискува с тази работа. Нещо повече – тук се ангажираха с позиции и чуждестранни дипломати. С цялата условност на всичко казано – аз мисля, че ще има резултат. Този случай е предшестван и от бандитската група на Митьо Очите, от случая с бандитската група на Будимир Куйович. България вече показва, че има капацитет да удря организирана престъпна група“, каза в интервю за „Фокус“ бившият въртешен министър Румен Петков.

  „Мисля, че това е най-големият успех досега на МВР. Престъпник, който е бил покровителстван от държавата по времето на Атанас Атанасов и на Иван Костов, Будимир Куйович, въпреки осъдителната присъда на Добрички съд, е получил статут на постоянно пребиваващ в България. Действията на ръководството на Министерството на вътрешните работи, в т.ч. на тогавашния главен секретар ген.-лейтенант Валентин Петров, на сегашния главен секретар Калин Георгиев доведоха до залавянето му и до набирането на неопровержими доказателства. И това е най-голямата присъда досега в България за човек, който се занимава с наркотрафик, наркоразпространение“, допълни още Петков.

  Веселина Томова: Трактора е надценен, “Галерия” и РЗС издадоха гнилото в него

  Алексей предизвика ареста си с безумни действия, или се надскача, или има някой над него, казва издателката на скандалния варненски сайт Afera.bg

  – Госпожо Томова, хакери спряха сайта ви Afera.bg, отстранихте ли напълно проблемите?

  – Първоначално мислехме, че сривът е заради претоварване на сървъра, покрай ареста на Алексей Петров. По-късно обаче се оказа, че това е била една перфектна, професионална хакерска атака, насочена към нашето издание. Това със сигурност установиха специалстите, които ни поддържат сайта.

  – Кой стои зад тези атаки?

  – Нямам представа, но са хора с капацитет. По-интересното е, че в сряда сайтът тръгна, след като по новините бе изнесена официалната информация за операцията „Октопод”. Това ме навежда на мисълта, че спирането на Afera.bg е било с цел да се блокират изданията, в които излиза по-различна информация от официалната на правителството. Явно някой иска по черен път да овладее интернет пространството. Но ще се борим за позициите си.
  .
  – Имате ли обяснение, как “лоялният гражданин” Алексей Петров се превърна в топ арестант с тежки обвинения?

  – Този арест за мен не е изненада. Прогнозирам го от месец и половина. Предричах уж на шега, че в свирепата битка между Бойко Борисов и Алексей Петров ще падне един труп, но не се знае кой ще бъде. После обаче видях, че обявилият се сам за опонент на премиер – Алексей Петров, съвсем не е толкова голям противник. Той не каза открито и ясно позициите си. Остана едно усещане за задкулисни договорки и срещи. Така декларираното от него опонентство остана на заден план, заради една битка на неговия кръг срещу хората на Иван Драшков в ДАНС, Цветан Цветанов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров.

  Петров реализира и медийния си проект „Галерия”, и чрез него продължи битката си срещу тези хора и обкръжението им. Затова арестът му не е изненада. Цялата тази история мирише на една лична разправа между два клана. И то кланове не само в специалните служби, но и в политиката, ъндърграунда.

  Мога да кажа, че през последните месеци Алексей Петров сякаш сам си търсеше такава разправа. Измести центъра на своята уж справедлива битка, която уж бе срещу висши етажи от корумпирани служители в ДАНС, срещу амфетаминовата мафия, агентите на чужди служби и т.н. Сега на Петров му се връща всичко онова, което преди е правил чрез службите. Съмнявам се, че той е върхът на мафията, но след като са тръгнали, призовавам министър Цветанов да удари и Иван Костов, Симеон Сакскобурготски, мишената Станишев, всички от прехода, които по някакъв начин са забъркани с мафията.

  – Знае ли реално обществото, кой в действителност е Алексей Петров?

  – Убедена съм, че не знае и трудно хората ще разберат много неща.

  – А вие как се запознахте с него?

  – Стана при едно мое разследване за мафията във Варна с прокурори и полицаи. Тогава контактувах с Петров и вярвах, че като силна фигура в ДАНС може да помогне да се разплете този възел и да има реализация, а корумпираните да бъдат сложени на мястото си.

  – Какво се случи?

  – Първоначално имах усещането, че има желанието да действа и демонстрира работа в полза на държавата. По-късно разбрах, че не направи това, което очаквах. Никога не ми е казвал дали някой го е спрял или всичко се е разиграло зад кулисите и е било театър на притискане и предоговаряне. Въпросът е, че от цялата история нищо не се получи. Това беше преди две години. Тогава го видях като човек с желязна психика, обучена да играе роли, с добри анализаторски способности. Така си мислех поне. Но когато излезна от ДАНС и тръгна да прави политика и медии, останах разочарована от неговите действия. Разбрах че съм го надценявала, особенно след провала на медийния му проект „Галерия” и политическия му РЗС с Яне Янев. Човек, който може да вярва на подобни медийни и политически гурута, като Патрашковци и Яневци – значи има нещо гнило. Или Алексей се надскача, или някой стои зад него и му дърпа конците.

  – Кой може да е кукловодът му?

  – Нямам ясна представа. Но все си мисля, че колкото от нещата и да ги е постигнал сам, Алексей реално е рожба на специалните служби. Той е бил просто едни войник на специалните служби. Цялото му издигане и кариера са свързани с много хора, опасна информация и няма начин да си е сам господар. Сигурна съм обаче, че ако сега си отвори устата, ще се срутят цели пластове, ще стане земетресение политическо и обществено.

  – Ще проговори ли?

  – Убедена съм, че няма да го направи.

  – Вярвате ли на разкритията на МВР и прокуратурата, че е забъркан с мафиотски дела?

  – Трудно ми е да дам конкретен отговор, нямам достатъчно информация. Но си мисля, че когато са те вкарали в мафията, няма как да не се вкорениш в нея, а това означава, че колкото и да си професионален и блестящ агент под прикритие, няма начин да не си потънал в кръвната система на октопода. И тук точно е и тънкият лед между закона и това да му служиш, и възможностите да се възползваш лично от чадъра, спуснат върху теб.

  – Как си обяснявате, че екипът на „Галерия”, който непрекъснато повтаря, че няма нищо общо с него се включи най-яростно в публичната му защита?

  – Реакцията им е една истерична паника. Тези хора му правят просто безумен, безобразен пиар. Ако кръгът Патрашкова, Бареков, Дачков са му приятели и съидейници, да излезнат и да кажат, че не вярват в обвиненията срещу него, но те са просто едни наемници. Обществена тайна е, че вестникът е на Алексей Петров, независимо какво говори Патрашкова. Петров също увърташе и отричаше, че стои зад медията, а в действителност в него се публикуваха документи и класифицирана информация.

  Всъщност вчера Патрашкова се издаде и призна в ефир с цялото си безумие, че той им е добър информатор. Това в разследващата журналистика се нарича предателство номер едно, да издадеш източника си. Но това реално показва, че вестникът им просто е една пощенска кутия на господаря им Алексей Петров. Трябва да е ясно, че истинското настървяване във войната между Петров и Цветанов дойде след долни публикации в „Галерия”, които са откровени лъжи и нямат нищо общо с разследващата журналистика.

  Алексей Петров в техните умове и сърца

  Акция „Октопод” активизира дежурните „анализатори” на вътрешното и международното положение. Истината е, че се казаха доста смислени неща, повечето от журналисти.
  От изреченото за Алексей Петров всеки второкурсник по специалността „Детско-юношеска и училищна психология” може да определи кой му е приятел, кой е зависим от него, кой е откровен слагач, кой се страхува и кой е обективен. Някои се изявяват като негови критици, но ако четете между редовете, ще откриете друг поддтекст – той е важният. Други му се възхищават и сърцата им пламенно греят в посока на Петров в навечерието на Свети Валентин. Трети уж нещо говорят, а всъщност се ослушват и изчакват. Това са шушумигите, притаени сред листата на палмите на острова на политическото и държавното благополучие.

  Татяна Дончева, бивш депутат от левицата, пред БНР:

  „Мога да се ангажирам само със следното. Не може един старшина от Пазарджишкото милиционерско училище да бъде наричан „политически инженер”. Защото той просто е старшина от Милиционерското училище в Пазарджик, независимо по какъв начин някой му е дал и висше образование от някой ПУЦ, за да направи доцент. Той просто е старшина от Пазарджик. И той нито може да прави политически проект, нито да прави идея за национална сигурност, нито нещо друго. Той може да е бясно амбициозен и нашето общество благодарение на недъзите си да го е допуснало да го яхне. Но това е съвсем друг въпрос.

  Ако проследите кой го е правил доцент, ще стигнете до „Дондуков-1”. Ако проследите кой го е правил съветник на председателя на ДАНС, ще стигнете до „Дондуков-2”, в сегашните му обитатели, предишните му обитатели. Ако проследите кой го е правил офицер, ще стигнете до сградата на „Черни връх”.

  Ваньо Танов, шеф на митниците, пред БНР:

  „Като сътрудник той е разконспириран, за да бъде легализиран и запазен вече като съветник в ДАНС.

  Папките, открити в офисите на Алексей Петров, показват наличието едва ли не на паралелно МВР.”

  Едвин Сугарев пред Фрогнюз:

  „Най-сетне се намери някой, който да каже известната от преди 10 г. истина, че става дума за гангстер. С министъра на МВР ставаме вече двама, които определят Алексей Петров като стожер на една доста сериозна престъпна групировка.

  Той беше назначен за съветник в ДАНС, но реално беше сивият кардинал в Агенцията и изпълняваше функцията на пряк наместник на Сергей Станишев там. Чрез ДАНС Петров провеждаше политическите, а може би и икономически интереси на стария премиер.

  Всичко това не може да се обясни в една нормална държава. България не е нормална страна и това е големият проблем. Инак не би могъл да се случи следният абсурдистки прецедент – един вътрешен министър да бъде принуден да си подаде оставката заради нерегламентирана среща с оперативно интересни лица, а човекът организирал срещата, не само нищо не му се случва, ами го повишават и назначават за съветник на шефа на най-голямата тайна служба в България.

  Продължавам да твърдя, че Петров е замесен в убийството на прокурора Николай Колев. Да, твърдя го и сега, в следствие на мой разговор с Николай Колев, четири дни преди да го убият. Той директно ми каза, че очаква Алексей Петров да му скочи. След няколко дни го разстреляха. Конфликтът там беше свързан с фактора Никола Филчев. За много хора не е тайна, че тогавашният главен прокурор беше основният властови стожер на групировката на Алексей Петров.”

  Петър Пенчев, сдружение „Екогласност” пред „Всеки ден”:

  “Алексей Петров източваше “Кремиковци” с помощта на голям обръч от фирми. Това стана, когато Валентин Захариев беше собственик на комбината. Схемата за източване е действала чрез прехвърляне на пари от фирма на фирма и от банка на банка”.

  Теодор Дечев, член на Съюза за стопанска инициатива, блогър:

  “Алексей Петров е уважаван член на Съюза за стопанска инициатива. Той е изпълнителен директор на Съюза. Това е административна длъжност, която се заема по решение на председателя на Управителния съвет проф. Борислав Борисов – ректор на УНСС. Алексей Петров не е член на Управителния съвет. Но той дълги години беше изпълнителен директор. Напусна тази длъжност няколко месеца преди да отиде в ДАНС. След напускането си от ДАНС той беше възстановен на тази длъжност и дори назначен на трудов договор. Той е дори на първи трудов договор при нас”.

  Борис Велчев, главен прокурор, пред журналисти:

  „Не ми е известно да има връзка между Алексей Петров и отвличанията на предишната престъпна група, но видяхте, че има лица в двете групи, които се припокриват, така че в някакъв смисъл връзка между тях сигурно може да бъде търсена. Там, където сме работили с Алексей Петров, нямаме основания да бъдем недоволни от него и трябва да бъдем справедливи, но едното няма нищо общо с другото.”

  Цвятко Цветков, бивш заместник на Шесто управление на Държавна сигурност, пред агенция Фокус:

  „Аз мисля (той може да мисли… б.р.), че Алексей Петров знае достатъчно за отношенията на фигури от политиката с фигурите на тази среда, с която като агент на прикритие е бил длъжен да работи. Позволявам си да кажа: Да не би някой да прибира Алексей Петров, за да го спре да говори? Петров се познава добре с така наречения управленски елит, който действа и сега.

  Дано този арест да е съгласуван между Цветанов и Бойко Борисов. Мисля, че може да има някакво противоречие, защото Бойко Борисов общуваше с Алексей Петров в месеците, когато знаете беше занесен един доклад. Аз мисля, че арестът на Петров е повече плод на новата работа на МВР и ДАНС в лицето на неговото ръковдство. Дали пък този арест не е част от посещението на Цветан Цветанов в Лондон и неговите огласени срещи със специалните служби на Великобритания?
  Огромното желание за успех и на Борисов, и на Цветанов може да им изиграе лоша шега. Дали Цветанов в стремежа си да успее не поставя в рискова ситуация правителството и особено премиера Бойко Борисов, чиито отношения с Алексей Петров са твърде сложни най-малкото защото и двамата знаят един за друг достатъчно много. Приканвам ги да мислят за тази опасност – прекаленото желание за успех да не се превърне в бумеранг най-вече към основната структура на правителството, която засега показва успех – вътрешното министерство. Цветанов е изправен пред риска да се превърне в инструмент на едни среди срещу други среди.”

  Проф. Борислав Борисов, ректор на УНСС, председател на УС на Съюза за стопанска инициатива, съветник на президента Георги Първанов, в интервю за агенция „Блиц”:

  С Алексей Петров се познаваме и работим заедно още от Съюза за стопанска инициатива, където той беше изпълнителен директор, а аз председател. А го поканих в катедрата, като бивш шеф на баретите, да води семинарните занятия. Къде е защитил Алексей Петров, за да стане доктор на науките, лично аз не знам?!”

  Пак проф. Борислав Борисов пред Нова телевизия:

  „Алексей попада в УНСС някъде края на 90-те години, като асистент на ген. Стоян Андреев. Като такъв води упражненията. Какво е тяхното разпределение по теми си е тяхна работа. След известно време ген. Андреев става научен ръководител на неговата докторска дисертация, която Алексей Петров я защитава пред Научния съвет на МВР академията. След което Пловдивският университет му обявява конкурс за доцент, защото, за да получиш званието „доцент”, трябва да си назначен на трудов договор. Той печели конкурса и е на трудов договор там. Значи той става доцент, през това време генералът навършва пределната възраст и се пенсионира. И естествено, като хабилитирано лице вече Алексей Петров наследява дисциплината и става титуляр. Ето това е кариерата.”

  Открийте разликите…

  Кристина Патрашкова, собственик и главен редактор на в. „Галерия”, в интервю за в. „24 часа”:

  „Още преди излизането на в. „Галерия“ се разпространи слух, че това е вестник на Алексей Петров. Категорично твърдя, че Петров няма нищо общо със собствеността на вестника. Може да бъде проверено и в търговските регистри.
  Това обаче не означава, че аз и колегите от вестника не се познаваме с него. Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения.
  Той често е бил наш източник на информация. За него се говорят всякакви неща, но едва ли има съмнение за това, че той е много добре информиран.
  Не случайно още за предишния брой на „Галерия“ той каза, че много хора в ГДБОП работят по него и предстои да бъде арестуван. Каза, че ще му бъдат вменени някакви обвинения. Той ни даде дори документ, според който един от задържаните от бандата на Наглите е бил принуждаван чрез физическо насилие да каже, че Петров е поръчител на убийство, но този човек е отказал.
  Неговата версия бе, че човекът, който главно е нервен спрямо него, е министър Цветан Цветанов. Става дума за това, че Петров преди време в парламентарната комисия на Иван Костов е изнесъл доказателства, включително и папки, за това, че висши служители на ДАНС са замесени в незаконни действия, в далавери.
  Той беше искал дори стенограмата от това заседание, което му бе отказано. И сега е интересно това да се разсекрети, за да се види какво точно Алексей Петров е казал там. Той е направил разкрития за висши служители на ДАНС, които Цветан Цветанов подкрепя. Нервността на Цветанов пролича особено след като Апелативният съд реши да освободи Антон Петров-Хамстера, свързван с Алексей Петров.
  Потресена съм от разпространеното видео от пресцентъра на МВР. Показен, доста груб арест на човек, за който не се знае дали обвиненията ще издържат в съда. Изглежда сякаш зад всичко това стоят много лични мотиви. МВР ходи да арестува с камера като риалити шоу.
  Той самият обича да казва, че изпълнява много и различни роли. Около неговото име се въртят най-много легенди. Вероятно това е част от митологията. Както и при актьорите, когато изпълняваш някаква роля, не знаеш в каква степен превъплъщението е истинско и в каква то е режисирано. Вероятно това е част от тази история. Аз мисля, че неговата дълга кариера на агент под прикритие го е научила да влиза в различни роли. За това хората си мислят, че има нещо задкулисно.
  Той е много хладнокръвен човек, който не губи присъствие на духа. Още повече – той го очакваше. Вероятно по някакъв начин си го е представял. И той не се чувстваше притеснен.
  Доколкото го познавам, той не ми прилича на човек, който се занимава с проститутки на Орлов мост или с източването на „Кремиковци“. В какво точно го обвиняват? Изредени са куп обвинения, които, ако се окаже, че сега задържаните са ги извършвали, значи ние приключваме с престъпността в България. Доскоро Алексей Петров беше един от най-важните агенти под прикритие, 30 години е бил държавен служител – човек, внедрен от държавата в мафията.”

  Явор Дачков, зам.-главен редактор на в. „Галерия”, пред Нова телевизия:

  „Нямам нищо общо с в. „Галерия”… само съм заместник главен…
  Не съм се виждал често с Алексей Петров, няколко пъти. Ползвали сме информации от него.
  Преди седмица Алексей Петров описа пред вестник „Галерия“ подробно действията на полицията и начина, по който ще бъде арестуван. Разказа как се събират данни за него в ДАНС, как ще бъдат призовани анонимни свидетели и ще го обвинят в най-различни дейности. Затова се забавлявах искрено, когато видях как това наистина се случи.
  Ако Петров наистина е виновен и е знаел всичко това предварително, щеше да бъде далече от България преди да го арестуват.”

  Това е само началото, уважаеми читатели. Няма да коментираме горните изказвания. Всеки може сам да си направи изводи.
  Предстоят интересни събития, защото още сме на подгряващата група – истинският концерт предстои. Frognews.bg

• Олимпийските игри във Ванкувър бяха открити

  В 04:00 часа българско време във Ванкувър започна тържествената церемония по откриването на ХХI-та зимна Олимпиада.

  Стартът на церемонията даде главозамайващия скок на канадски сноубордист през един от петте олимпийски кръга.

  Беше изпълнена мелодията на „Огън на върха“ на композитора Дейвид Пиърс, състояща се от мотиви от английския и канадския химн.

  Осем офицери от канадската кралска конна полиция внесоха на закрития стадион „Бритиш Кълъмбия Плейс“ знамето на страната-домакин на игрите.

  Участниците в Олимпиадата и 60-те хиляди зрители приветстваха бурно вождовете на четирите индиански племена, на чиято територия са построени спортните обекти.

  Коренните жители изпълниха национален танц около четири 20-метрови тотемни фигури от лед, които се издигнаха по средата на стадиона пред очите на зрителите.

  16-годишната изгряваща звезда на канадския джаз, потомка на емигранти от Полша, Ники Ленофски изпълни канадския химн. След това започна парада на националните отбори на страните-участнички, които по традицията излизаха по азбучен ред.

  Първи бяха естествено гърците, които имат тази чест като основатели на олимпийското движение.

  Националният флаг на България бе развят от Александра Жекова. Родената през 1987 година сноубордистка е най-голямата ни надежда за медал.

  България в крайна сметка ще участва на Олимпиадата с 19 състезателя, след като сноубордистът Иван Ранчев получи „зелена светлина“ да участва на Олимпийските игри във Ванкувър.

  Страната ни е оставила своя белег в историята на най-авторитетната зимна надпревара. Биатлонистката Екатерина Дафовска грабна изненадващо златото в Нагано през февруари 1998 година в дисциплината 15 километра индивидуално. До този момент България имаше само бронзово отличие, спечелено от Иван Лебанов на провелите се в Лейк Плесид Зимни Олимпийски игри през 1980 година.

  Грузинските спортисти излязоха на стадиона с черни ленти в знак на траур заради нелепата гибел в навечерието на откриването на игрите на 21-годишния състезател по шейна Нодар Кумариташвили. Целият стадион почете паметта на спортиста.

  След приключването на парада на националните отбори на сцената излязоха Браян Адамс и Нели Фортадо, последвани от празничната програма с участие на артисти.

  Президентът на Международния олимпийски комитет /МОК/ Жак Рох благодари в своето приветствие на страната-домакин на игрите за гостоприемството.

  „Ние отново сме в Канада, за трети път в историята на Олимпийските игри. След Монреал и Калгари дойде реда на западното крайбрежие на Канада да приеме Олимпийските игри. Благодаря на Канада за предаността към олимпийските идеи, на властите на страната и провинция Британска Колумбия, на четирите коренни народа, на приятелите в Олимпийския комитет на Ванкувър, които 7 години се готвеха за това, на хилядите доброволци и техния ентусиазъм“, каза Рох.

  „Днес Олимпийските игри са повече от спортно състезание, те събират заедно представителите на 82 страни. Нашият свят се нуждае от мир, братство, търпимост. Нека Олимпиадата през 2010 година премине в духа на олимпийските ценности.

  Придайте на тези игри чувството за вълшебство, което ние всички очакваме. Вие служите за пример на младите хора от цял свят. Няма място за безотговорност, кажете „не“ на допинга и безчестието“, допълни президентът на МОК.

  След изказването беше изпълнен олимпийския химн, след което спортистите положиха клетва. От името на спортистите клетвата даде канадската хокеистка Хейли Уикенхайзер, която от името на всички участници в игрите обеща да се състезава честно. От името на съдиите клетвата положи Мишел Веро.

  Генерал-губернаторът на Канада Мишел Жан от Хаити даде и официалния старт на дните на олимпийските игри точно в 6:30 българско време.

  Дългоочакваният момент с внасянето на огъня на стадиона се забави, тъй като церемонията продължи 30 минути повече от плануваното. Рик Хенсен внесе огъня и го предаде на Катриона Люмен Дюмен. Тя запали факлата, носена от Стив Ненсъл, който от своя страна предаде щафетата на Ненси Грийн. Тя стигна до последния факлоносец Уейн Грецки. Тъкмо в този миг сцената започна да се разтваря и се сформира гигантски жертвеник, който пламна, а секунди след това традиционните фойерверки огряха небето.

  2500 спортисти, сред които големите звезди Линдзи Вон, Яромир Ягър, Евгени Плюшченко и Оле Ейнар Бьорндален, ще са господарите на ефира в цял свят през следващите 17 дни на Олимпиадата. Игрите се завръщат в Северна Америка точно осем години след Олимпиадата в Солт Лейк Сити.

  Ще бъдат излъчени новите олимпийски шампиони в 15 спорта. Своите нови крале чакат дисциплините биатлон, бобслей, бързо пързаляне с кънки, кърлинг, северна комбинация, скелетон, ски алпийски дисциплини, ски бягане, ски свободен стил, ски скокове, сноуборд, спортни шейни, фигурно пързаляне, хокей на лед и шорттрек. В зимните центрове Сайпръс и Уистлър представители на рекордните 82 държави ще се борят за разпределението на 86 комплекта медали.

  Очаква се церемонията по откриване на Олимпиадата да бъде наблюдавано от 3 милиарда зрители. Канадското правителство очаква зимната Олимпиада да струва 730 милиона долара, а приходите от нея да бъдат 3,8 милиарда долара. Преди финансовата криза прогнозираните приходи бяха 9,5 милиарда долара.

  http://sportni.bg

• СРЕЩА В ЧИКАГО

  СРЕЩА В ЧИКАГО МЕЖДУ ГЕНЕРАЛНОТО КОНСУЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ

  На една работна среща сред зима в чикагското Генерално консулство на Република България се срещнаха Българо-Американската Асоциация /ВАА/ и домакините. БАА беше представена от членове на Борда на директорите, а нашата държавна институция – от генералния консул Валентин Дончев и консул Лила Георгиева.

  Изненадата на деня беше един малък отряд специалисти, които монтират модерната техника за новите български паспорти с био метрични данни, лични карти, шофьорски книжки и пр. Единственият, но съществен дефект на тази скъпа уредба е, че не може да издава и американски паспорти.

  Беше разменена актуална и интересна информация, която вероятно ще бъде ценна за новия екип на Генералното консулство. Но и 9-годишната вече Асоциация в Чикаго, узна много интересни неща.

  Изглежда досега не са били осъществявани достатъчно ефективни срещи с представители на американската администрация в Чикаго, от които да научим, че в града има специална институция, чиито професионални адвокати, финансисти, полицейски служители, медицински експерти, социални служби, експерти по малкия и среден бизнес и пр. дават безплатни консултации и правят също такива семинари, оказват и конкретна помощ на етнически организации и техните членове.
  Но господин Валентин Дончев беше си направил вече труда в малкото време, откакто е при нас, да научи някои неща, сред тях и вече споменатата възможност, и да ни ги предостави. БАА с положителност ще ги използува през тази година.

  Основателят на Българо-Американската Асоциация Динко Динев спомена, че още от 2002 година се говори за създаването на подходящ и достоен за името си Български културен център, който да не е комерсиално място, а да приюти българската реч и култура, нашето духовно наследство и да подпомогне запазването и развитието им на американска земя. Такъв Център или Дом трябва да е собственост на българската чикагска общност, като българската държава би било добре да е съсобственик – гарант за сигурното бъдеще на институцията.
  Разбира се време е да се избере дали да се тръгне към строителство или купуване на сграда, което е трудно да се направи при пълното отсъствие на какъвто и да е основен капитал или да се започне с малък клуб за срещи и консултации. След като стане ясно какви са възможностите и желанията на българите в Чикаго, какви музикални, театрални или естрадни състави, какви спортни организации, художествени ателиета, литературни групи и пр. може да се обединят в просторите на Културен дом – да се тръгне практически към осъществяването му.

  Проф. Чаракчиев представи съвременната визия на БАА по този въпрос, която бе посрещната с внимание от домакините на срещата.

  – Със създаването на Българо-Американски център за културно наследство /БАЦКН/ – каза той, – понятието “Български дом в Чикаго” придоби нов смисъл – програмен и физически.

  По принцип трябва да се различават три функционални обекта, често наричани с едно и също име – “Български дом в Чикаго”.

  Първият БДЧ (който винаги е съществувал), се състои от всички български имигранти в Чикаго и техния градивен живот по американските стандарти. В него участваме всички ние – осъзнато или неосъзнато. Живота в него е труден за целенасочена организираност и се живее по американските стандарти – независимо. Първият БДЧ ще наречем условно с работно име “Чикаго – българският дом”

  Вторият БДЧ се изгражда от т. н. “Обществено ангажирани институции” – организациите с идеална цел, училищата, медиите, културните центрове и други. Централно място всред тях заема Българо-Американски център за културно наследство, тъй като неговата програма удовлетворява българите с трето ниво на потребности по Маслоу – “Потребност от общуване”. БАЦКН работи по целенасочена и управляема програма и е на път да създаде “Концепция, стратегия и технология на културния живот на българите в Чикаго”. Вторият БДЧ ще наречем условно с работно име “Български дом в Чикаго – програма”. Този Български дом ще се изгражда от знаещи и можещи ангажирани българи.

  Третия БДЧ е физически дом – сграда, в която общуват българите в Чикаго. Тя е желаната цел на много наши сънародници. Изграждането на този БДЧ изисква ангажирането на три институции: България, САЩ и българската общност в Чикаго. Проектирането и изграждането на този БДЧ трябва да се осъществи само от компетентни професионалисти и лицензирани специалисти, по законите на САЩ и Чикаго. Всички аматьорски инициативи могат да повлияят негативно на изграждането му и да създадат недоверие още в зародиша на заветната ни идея. Третият БДЧ ще наречем условно с работно име “Български дом в Чикаго – проект”.

  В Чикаго са предвидени три срещи между “Ангажирани институции и личности” във връзка с “Българския дом в Чикаго – програма и проект”.

  На срещата стана и дума, че в България отдавна се говори за Закон, свързан с българите зад граница. Но и при неговото създаване и сега, когато вероятно ще бъде отново „раздвижен”, никой не се и досеща да разговаря именно с тези, за чието добро или лошо се прави този закон. Не само това, но и на нашите опити за контакти по този повод от България не се проявява интерес и не се отговаря.

  По-нататък беше коментиран въпросът за сътрудничество на Българо-Американската Асоциация с Генералното консулство на Република България в Чикаго, за реализиране Алманах (Сборник), посветен на създаването и изграждането на българска общност в чужбина.

  Алманахът ще се състои от очерци, репортажи, статии, интервюта, исторически и генеалогически прегледи, социологически материали, статистика и илюстративен материал под работното заглавие „Строителите на Българското Чикаго”
  Периодът обхваща времето от средата на 19 век, когато в Чикаго пристигат първите българи с „турски тескерета” за паспорт, до първото десетилетие на 21 век включително – около 160 години.

  Процесът на събирането на литературни материали може да бъде придружен и с набирането на експонати за Музей на българската емиграция – нещо, което го имат почти всички други значими общности в Чикаго.

  Българските медии в Чикаго ще поддържат интереса към делото като публикуват постоянно някои от готовите вече материали и призовават сънародниците ни към лично участие с огласяване на спомени и предоставяне на експонати.

  Предлага се през март 2010 г. ще бъде съставен екипът, който ще работи по проекта.
  Целта на Алманаха е да се изтъкнат най-високите и значими достижения и най-ярките личности в историята на българската имиграция в Чикаго и САЩ, като на базата на личните им съдби се очертае живота на емигрантската ни общност от миналите столетия до днес.

  По мнение на двете страни срещата е била изключително полезна и е като сред първите примери как добрите контакти между различните институции в българската общност в САЩ могат да създадат по-добри условия за работа и живот в Новия свят.

  По материали от срещата
  
  БАА

  10 февруари 2010
  BAA6GKRB

• Другари Първанов и Овчаров, защо виетнамската АЕЦ е 5 пъти по-евтина от българската?

  
  Някогашният съветски официоз вестник “Правда” съобщава в броя си от 10 февруари, че руската държавна корпорация „Росатом” е извършила “атомен” пробив във Виетнам. В конкуренцията на компании от Япония и Франция руската фирма е спечелила търга за строителство на първата ядрена централа в страната. Тя ще се състои от два 1000-мегаватови блока – точно като българската АЕЦ “Белене”. Сега идва най-интересното: руснаците са спечелили търга с цена от 2,7 милиарда долара, което по курса на деня, впрочем най-висок от 8 месеца насам, прави точно 2 милиарда евро.

  Егати.
  Българската АЕЦ “Белене”, за която във вторник премиерът Бойко Борисов каза, че не може да бъде построена по сегашния проект, струва 5 пъти по-скъпо.
  Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков неотдавна заяви, че проектът за “Белене” ще струва “около 10 милиарда евро”, а според други експерти ще е постижение, ако цената не надхвърли 6 милиарда евро.
  Защо така, бе, другари?
  Защо във Виетнам построяването на една атомна централа струва 2 милиарда евро, а в България същата централа излиза най-малко 6 милиарда?
  Отговорът на този въпрос е относително лесен.
  Макар централата да претърпя три “първи копки” при три български правителства (едното преди 1989 година), договорът за нейното изграждане от “Атомстройекспорт” беше подписан през януари 2008 година от кабинета на Сергей Станишев. Главен лобист на този договор беше и продължава да бъде президентът Първанов, доста му помагаше и “дважди министърът на икономиката и енергетиката” Румен Овчаров. Има и една сюрия други заинтересовани, които също се облизваха като котараци в кебапчийница.
  Договорът с руснаците беше силово наложен, макар че имаше сериозни и масово подкрепени възражения както за самата целесъобразност на строителството, така и срещу избора на руска компания и технология. Беше употребена цялата сила на Българската социалистическа партия – президент, премиер и държавен апарат, за да има точно такъв договор и да го вземат точно руснаците.
  Сега този договор се води секретен, но е близко до ума на какво се дължи това, че във Виетнам руснаците са готови да строят 5 пъти по-евтино.
  Аз знам отговора.
  Бойко Борисов също го знае.
  По-добре ще е да го каже той.

  Автор: Георги Даскалов
  Източник: ЕкипНюз

• Алексей Петров е арестуван при операция „Октопод“, продължението на “Наглите”

  Разбита е стройна и йерархична структура на организирана престъпна група, действала над десет години на територията на страната.

  
  

  Операция „Октопод“ продължава. Десет са задържаните до момента лица в хода на операцията, обяви Калин Георгиев, главен секретар на МВР. Той каза, че имало нови задържани, но сред тях нямало лица с известни прякори.

  Полицейска операция из нощните клубове на София прерасна впоследствие в по-мащабна операция под наименованието „Октопод“, по думите на вътрешния министър Цветан Цветанов. По БНР той оповести, че операцията е за съпричастност на лица към организирана престъпна група, занимаваща се с рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, незаконно придобиване на значителни финансови ресурси във връзка с дейността на „Кремиковци“ АД, в ущърб на българската икономика, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци, източване на ДДС от държавния бюджет. Изключително стройна и йерархична структура на организирана престъпна група, действала над десет години на територията на страната. Има задържани лица, като операцията продължавала по думите на Цветанов.

  Специализираната полицейска операция е започнала около полунощ с проверки на 18 обекта – стриптийз барове и клубове. В тях са установени общо 130 стриптизьорки и жени, предлагащи сексуални услуги. Заведенията са проверявани за ползването на нелицензирани софтуерни програми, за режима на работа и охрана, за спазване на пожарните разпоредби. В хода на проверката са задържани 5-ма криминално проявени.

  ––––––––=––––––––

  Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи за операция „Октопод“ пред БНР

  
  

  Водещ: Цветан Цветанов е на пряката ни телефонна линия. Добро утро, министър Цветанов, здравейте. Може ли да разширите повече информацията в общи линии от това, което открихме от задържаните имена, Дамбовците около „Кремиковци”, и вие сте го споменали, кои са другите лица и какви са другите лица и какво може в допълнение да кажете, понеже е много висок спектърът от стриптийзьорки и проституция до „Кремиковци”? За какво става въпрос точно?
  Цветан Цветанов: Става въпрос за изключително добре организирана престъпна група на територията на страната, която през последните 10 години и над 10 години е успяла да създаде този октопод, за който говорим, днешната операция, с влияние, с измъкване, със събиране на дългове, точене на ДДС, пране на пари, търговия с влияние и всичко свързано в този спектър на Наказателния кодекс. Изключително добре йерархично изградено със съответните нива, изключително добре изградена схема на взаимодействие.
  Водещ: Кой е на върха на тези нива, на пирамидата?
  Цветан Цветанов: В момента не бих казал кой е на върха. Аз мога да кажа, че всички, които днес вървим като реализация от сутринта и от снощи, са хора, които са част от високите нива на тази йерархично изградена организирана престъпна група. Знаете, че са задържани вече в сутрешните часове така нар. братя Дамбовци, които в последните години вход и изход на „Кремиковци”, също така Трактора, също така нар. Марчело, който е един от …
  Водещ: С какво се занимава този Трактор, едва ли е със земеделие? Нещо повече за него?
  Цветан Цветанов: Всички се занимават с това, което беше изброено преди малко и са хора, осъществявали необходимото влияние, за да може тази организирана престъпна група да не бъде обезпокоявана през последните 10 години и страхът, който е влияел във всички хора, които са се допирали до тази организирана престъпна група е изключително порочна практика за нормалното функциониране на нормалните отношения между българските граждани и хора, занимаващи се с бизнес.
  Водещ: Господин Цветанов, била ли е известна тази група досега на органите на реда, казвате 10 години се е занимавала с тази своя дейност, била ли е известна, ползвала ли е протекции, закрила?
  Цветан Цветанов: Ползвала е, защото когато говорим за октопод, знаете, че пипалата на октопода проникват във всички нива на управлението на държавата, било то в изпълнителна, законодателна, съдебна и всичко свързано с влияние и страх от силовите структури, които са към тази организирана престъпна група. Тук е …
  Водещ: Тоест ползвала ли е…да
  Цветан Цветанов: Тук е молбата ми да се обърна, след като имаме възможност да дадем и повече информация по резултатите от реализацията на операцията „Октопод”, молбата ми е към всички граждани, които са претърпели унижение, претърпели са отношения, които са били с изключително така особени …
  Водещ: Какво имате предвид? Явно нещо имате предвид, какво унижение, какви взаимоотношения, какво знаете, за което ви трябват свидетели?
  Цветан Цветанов: Не, просто хората, които са имали допири точки с тази организирана престъпна група, те знаят много добре какво са преживели и какво биха могли да помогнат във връзка с разследването, което предстои.
  Водещ: Ползвали ли са подкрепата и закрилата, аз от предишния ви отговор разбрах, ползвали ли са подкрепата на политици, на висши полицаи, на хора в изпълнителната власт?
  Цветан Цветанов: В момента не бих искал повече да коментирам по темата, защото операцията все още продължава. Имаме хора, които са все още на адреси.
  Водещ: Петима ли са до момента задържаните или станаха повече към този час?
  Цветан Цветанов: Петимата са задържаните криминално проявени от снощната операция, която е свързана с клубовете, а от сутринта основните обекти, които бяха на операция „Октопод”, те са още осем човека и в момента са задържани четирима. Надявам се, че в рамките на деня ще бъдат задържани и останалите.

  ––––––––=–––––––––-

  Алексей Петров е бил задържан

  Бившият служител на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Алексей Петров е бил задържан при акция в София тази нощ, наречена „Октопод“, съобщи БТА като цитира източници, запознати с разследването.

  Алексей Петров беше съветник на бившия директор на ДАНС Петко Сертов, имаше слава на „бивша барета“. Той е доктор на икономическите науки, преподава в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), занимава се с издателска дейност.

  Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов съобщи, че операцията е „за локализиране и задържане на членовете на йерархично изградена организирана престъпна група, занимаваща се с изнудване, силово събиране на рекет, предлагане на платени сексуални услуги, незаконно придобиване на финансови средства от „Кремиковци“ АД, неплащане на ДДС, търговия с влияние, пране на пари и други престъпни дейности“.

  Групата е функционирала повече от десет години.

  В момента в София и околни села продължава операцията за задържане на основните лица от организираната престъпна група. До 8 ч. бяха арестувани десет души.

  Задържани били и братя Дамбовци, свързвани с това, че са били „на вход и изход“ на „Кремиковци“, както и някой си „Трактора“. Под този прякор вероятно се крие самият Алексей Петров.

  Антон Петров-Хамстера, който бе сред първите задържани при акция „Наглите“ в края на декември и после беше пуснат в края на януари, не е бил намерен на адреса, на който живее, и продължава издирването му.

  Операция „Октопод“ била продължение на операция „Наглите 2″.

  ––––––––-=–––––––––––

  Припомняме ви:

  На 17 декември 2009 г. знакови фигури от престъпния контингент са задържани при полицейска операция с кодовото име „Наглите“. В хода на операцията са задържани 30 души при проведените две специализирани полицейски операции „Наглите” до края на декември. От тях общо 10 души бяха оставени за постоянно в ареста. Повечето от задържаните при първата акция са познати на полицията – осъждани са за тежки криминални престъпления, за грабежи, включително и за убийство. В хода на операцията беше установено, че членовете на групата са наемали къщи на територията на столицата и в околностите, които те използвали, за да укриват жертвите си. В една от тях беше открита шумоизолирана стая, където са били държани заложниците. В сградата престъпниците започнали да оборудват и втора стая, предназначена за същите цели. Освен столицата полицейската операцията „Наглите” обхвана територията на Областните дирекции на МВР-Велико Търново и Монтана.
  Тарторите на групата са осъждани за тежки знакови грабежи на територията на страната и всички имат осъдителни присъди. Единият от задържаните, известен с прякора Културиста, е бил освободен и на облекчен режим.
  При първата акция на МВР бяха задържани и оставени в ареста Антон Петров-Хамстера, Прокопи Прокопиев-Културиста, Ивайло Евтимов-Йожи, Любомир Симеонов-Гребеца и Данаил Димитров-Релето.
  На 22 декември 2009 г., няколко дни след задържането им, единият от петимата – Любомир Симеонов-Гребеца, даде обяснения пред състав на Софийски градски съд по собствено желание в присъствието на останалите от задържаните в операцията „Наглите”. Пред журналисти той не даде отговор защо е пожелал да даде показания пред съда.
  Софийски градски съд наложи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” и на петимата задържани при акцията „Наглите 2” – Кирил Кирилов, братята Радослав и Димитър Лебешковски, Павел Петков и Светлозар Славчев.
  Според градския прокурор на София Николай Кокинов част от арестуваните при акцията „Наглите – 2” са преки извършители на някои от отвличанията. На задържаните са повдигнати персонални обвинения, тъй като не всички от тях са участвали заедно във всички случаи на отвличания. Едно от задържаните лица при операция „Наглите” е било охранител на виден бизнесмен и е подавало информация, че може да се направи отвличане с цел облагодетелстване. Охранителят е задържан и отвличането е предотвратено.
  На 5 януари 2010 г. Софийският апелативен съд остави в ареста петима от групата за отвличания, задържани в рамките на операция „Наглите 2“.Това са: Димитър и Радослав Лебешковски, Кирил Кирилов, Павел Петков и Цветозар Славчев.
  На 28 януари 2010 г. Софийският апелативен съд пусна от ареста един от членовета на бандата за отвличания „Наглите“ – Антон Петров-Хамстера, срещу парична гаранция от 20 000 лева.

  Материалът е сътавен от информации на Фокус, Вести, БНР, Фрогнюз

• ДС вербувала поне 44 учени от БАН

  Парк, Бела, Химик, Лаци, Тополница, Филип, Омуртаг, Лазар – това са само част от псевдонимите на сътрудниците на Държавна сигурност (ДС) от Българската академия на науките (БАН). Техния списък с 44 имена обяви днес Комисията по досиетата. И дали защото става въпрос за хора на мисълта и интелекта, или по някакви други причини, агентурните имена на работещите в БАН са по-интересни от тези на обявените досега сътрудници на ДС. Тук можете да срещнете псевдоними с името на един от 12-те апостоли, на библейски герой, на български владетел, на географски понятия и точни науки.

  Сред обявените 44 сътрудници на ДС от БАН преобладават директорите и заместник-директорите на институти към Академията. Преимуществено научните работници-агенти са били служители на Първо главно и по-малко – на страшния и тъмен 6-ти отдел на ДС. Сред оповестените агенти и сътрудници на ДС няма председатели на БАН.

  Васил Проданов е обявен като агент на 6-то главно в качеството си на директор на Института за философски изследвания. Както и Велина Топалова като директор на Института по социология. Бившият директор на Националния природонаучен музей Петър Берон е бил сътрудник-осведомител на Шесто управление под името Бончев. Директорът на Института по история – проф. Георги Марков, е имал псевдонима Роман и е бил сътрудник на Първо главно управление на ДС (външното разузнаване).

  Псевдонимът с футболно звучене Лаци носи заместник-директорът на Централната лаборатория по минералогия и кристалография Людмил Константинов, работил като секретен сътрудник на Първо главно. На същото управление е сътрудничил и агент Иван Хафезов с псевдоним Химика, член на УС на БАН. Директорът на Института по инженерна химия Венко Бешков е бил агент на Първо с името Хаджията.

  Учените шпионирали западните технологии

  Общо проверените лица са 348. Като процент означава, че 10 на сто от членовете на БАН са били свързани с тайните служби. В сравнение с другите обществени институции, проверени от Комисията по досиетата, този процент е от високите, обясни пред “Всеки ден” Валери Кацунов, който е член на Комисията. И като историк той даде своето обяснение за казуса. “БАН се е контролирала от партията. Някога БКП създаде тази Академия на науките по една проста причина – новата социалистическа България имаше нужда и от нова интелигенция. Тази нова интелигенция се създава с партийни решения, които се проверяват по партийна линия и Държавна сигурност върши тази работа. Това е простичък исторически процес от епохата на социализма”, каза той.

  На въпрос дали трябва да се прави разлика между различните управления на ДС Кацунов каза: “Нещата са много точно формулирани в закона. Комисията се придържа към него. Няма какво да коментирам. Направили сме това, което пише в закона. Ние не си позволяваме да го тълкуваме и да казваме кой е добър и кой е лош.”

  “Немалко от сътрудниците на ДС в БАН са работили в Първо главно управление, в което има Научно-техническо разузнаване. То се е занимавало най-вече с технически шпионаж на западни технологии,” обясни Екатерина Бончева от Комисията по досиетата пред “Фокус”. Задачата е била така да се избегне технологичното изоставане на социалистическите държави от Западна Европа и САЩ, като в явно изоставащата икономика се внедрят нови научни разработки. Информацията е трябвало да бъде набирана при пътувания в чужбина на конференции, на специализации, на различни форуми. Според нея прави впечатление, че повечето учени, обявени за сътрудници на ДС, са на високи позиции в момента и по-голяма част от тях се занимават с точни науки, по-малко са хуманитаристите.

  БАН: Сътрудничеството с ДС е сложен морален казус

  Председателят на БАН акад. Никола Съботинов заяви пред “Всеки ден”, че е притеснен от информацията, че 44 негови колеги от Академията са били служители на ДС. Предстои да направим анализ на тази информация и ще вземем някакви решения, допълни той. “Изненадва ме, че имената на някои наши служители са в този списък. Но какво да направим? Това е бил животът. Това е положението”, каза още акад. Съботинов.

  “Самите служители трябва да решат как по-нататък да участват в управлението на Академията. Нека самите те си вземат решението. Това тяхно решение ще бъде един морален акт,” разсъждава председателят на БАН. На въпрос дали хората, които са били агенти на ДС и сега са на ръководни постове в БАН, трябва да ги напуснат, председателят на Академията отговори: “Всеки ще реши съобразно начина на мислене, разбиранията и т.н. Все още не сме го дискутирали този въпрос. Сложен е въпросът, много човешки, много съдби, много неясни неща, хората сами ще преценят.”

  По-късно ръководството на БАН излезе със специално изявление във връзка с решението на Комисията по досиетата. “Последствията от дейността на ДС са тежък проблем за българското общество. Фактите за принадлежността към службите трябваше да бъдат разкрити още в началото на продължаващия вече 20 години преход у нас, за да може днес да имаме обективен поглед към случилото се от позиция на времето и всички институции в държавата да се чувстват свободни”, заявиха от БАН.

  Според ръководството на Академията принадлежността към ДС е сложен, личен избор. “Всеки има правото да избере своята реакция на този морален казус днес. Ръководството на БАН заявява, че единственият критерий, който е определящ за административното и научното развитие на работещите в Академията са професионалните качества на всеки”, се казва в позицията.

  Проф. Георги Марков: Не се срамувам и сега сътруднича на тайните служби

  Директорът на Института по история проф. Георги Марков заяви, че не възнамерява да напуска поста си. С какво съм пристъпил закона, че да напускам, попита риторично той. “Аз винаги съм сътрудничил и сътруднича на българските тайни служби, защото живея в българската държава и защитавам националните интереси”, заяви видният историк пред “Всеки ден”. “Не се чувствам виновен и няма да се оправдавам пред никого. Аз не съм доносник. Ще сътруднича на тайните служби в името на националните интереси. Който иска да сътрудничи на чуждите служби си е негов проблем. Аз сътруднича на българските тайни служби”, каза проф. Марков и помоли да не го бъркат с доносник.

  Д-р Петър Берон: Не дължа никому обяснения

  Д-р Петър Берон, който е бил директор на Природонаучния музей, каза пред “Всеки ден”, че много пъти е коментирал темата за ДС и не дължи обяснения на никого. “Първо, няма да давам обяснения на никого. Второ, никога не съм бил никакъв служител. Трето, това хиляда пъти е било разисквано. Четвърто, до вчера бях заместник-председател на парламента, което е малко повече от БАН и пето, в момента не съм на никаква ръководна длъжност, така че няма какво да напускам, сега съм обикновен служител на Природонаучния музей,” заяви пред “Всеки ден” д-р Петър Берон. Той беше осветлен като сътрудник-осведомител на Шесто управление.

  В списъка на Комисията по досиетата за агентите на ДС от БАН са:

  Валери Григоров Стоянов (ДС, ВГУ-V-II; СГУ на МВР-ДС-02-03) – секретен сътрудник, съдържател на явочна квартира; агент с псевдоними Парк; Бела, проверен като зам.-директор на Институт по история. Споменатият Васил Костадинов Проданов (ДС, управление VI-I-I, управление VI-I-III) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Иванов е снет от действащия оперативен отчет през 1988 г. Велин Стоянов Николов (ДС, управление IV-I-I, управление IV-I-II) е бил секретен сътрудник – агент с псевдоним Митев и е проверен като зам.-директор на Институт по обща и неорганична химия. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Велин Стоянов Николов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.

  Велина Михайлова Топалова (ДС, управление VI-VII-II) – секретен сътрудник – агент с псевдоним Георгиев е снета от действащия оперативен отчет през 1990 г. и е проверена като директор на Институт по социология. Венко Николаев Бешков (ДС, ПГУ- УНТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Хаджията. Снет е от действащия оперативен отчет през 1990 г., а е проверен като директор на Институт по инженерна химия. Венцеслав Христов Съйнов (ДС, ВГУ-I-II; ПГУ-УНТР) – секретен сътрудник и агент с псевдоним Христов е снет от действащия оперативен отчет през 1990 г., а е проверен като директор на Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията.

  Владимир Димитров Лазаров (ДС, отдел “Задгранични паспорти”) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Стоянов. Проверен е като зам.-директор на Институт по паралелна обработка на информацията. Владимир Димчев Димитров (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Чипанов. Проверен е като зам.-директор на Институт по органична химия с център по фитохимия и научен секретар на БАН. Георги Георгиев Марков (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Роман. Проверен е като директор на Институт по история. Георги Димитров Ангелов (ДС, управление VI-I-III, управление VI-IХ-II) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Лазар. Проверен е като директор на Център по наукознание и история на науката.

  Димитър Райчев Пеев (ДС, управление V-VI-I) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Димитров. Снет е от действащия оперативен отчет през 1960 г. Проверен като директор на Институт по ботаника. Димчо Енчев Солаков (РУ на ГЩ) е секретен сътрудник с псевдоним Диен. Проверен е в качеството си на зам.-директор на Геофизичен институт. Евгени Викторов Головински (ДС, управление II-V-III, управление II-III-II) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Юрий; Ернст. Проверен като Научен ръководител на Научно-информационен център “Българска енциклопедия”.

  Евгени Методиев Миланов (ОУ на МВР-Варна-ДС) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Филип. Проверен като зам. директор на Институт по хидро- и аеродинамика – Варна. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Евгени Методиев Миланов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г. Иван Максимов Пършоров (ПГУ-ДС, НТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Максим. Проверен като научен секретар на Институт по металознание. Иван Недков Иванов (ДС, ПГУ – УНТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Инов. Проверен като научен секретар на БАН. Иван Петров Хавезов (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Химик. Снет е от действащ оперативен отчет през 1979 г. Проверен е като член на УС на БАН, Институт по обща и неорганична химия.

  Йордан Георгиев Петров (ДС, управление VI-V-II) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Иван. Снет от действащия оперативен отчет през 1990 г. Проверен е като зам.-директор на Институт по биофизика. Кирил Любенов Боянов (ДС, управление III-IV-III), секретен сътрудник, агент с псевдоними Лалчев. Проверен като директор на Институт по паралелна обработка на информацията. Други имана са Кольо Димов Троев, проверен като Директор на Институт по полимери; Костадин Иванов Гечев като директор на Институт по генетика; Костадин Йосифов Йосифов, проверен като директор на Институт по хидро- и аеродинамика – Варна; Лъчезар Ангелов Петров е проверен като директор на Институт по катализа; Любомир Николов Казаков (Научен секретар на БАН, зам.-директор на Институт по невробиология; зам.-ректор на Център за обучение); Людмил Любомиров Константинов е проверен като зам.-директор на Централна лаборатория по минералогия и кристалография; Наум Асенов Якимов е проверен като зам.-председател и Главен научен секретар на БАН.

  Орлин Стаменов Събев е друго име, проверен като научен секретар на Институт по балканистика. Пенчо Стоев Генешки е проверен като директор на Център за изследвания по национална сигурност и отбрана, а Петър Кирилов Берон като директор на Национален природонаучен музей. Радомир Георгиев Радомиров, като директор на Институт по невробиология, а Радослав Димов Павлов като зам.-директор на Институт по математика и информатика. Румен Давидков Каканаков е проверен в качеството на директор на Централна лаборатория по приложна физика – Пловдив, а Румяна Борисова Радева-Каракашева – като директор на дирекция “Международна дейност” към ЦУ на БАН.

  Светлина Николова Тодорова е проверена като директор на Кирило-Методиев научен център, а Стайчо Иванов Колев – като научен секретар на Национален институт по метеорология и хидрология. Стефан Кирилов Андреев – в качеството си на зам.-директор на Институт по физика на твърдото тяло§ Стоян Христов Пинтев (директор на Научен архив-БАН); Тодор Веселинов Стойчев (зам.-директор на Институт по металознание);

  Толя Ангелова Стоицова (зам. директор на Институт по психология); Христо Нанев Нанев (директор на Институт по физикохимия); Цветан Пантелеев Дачев (директор на Институт по слънчево-земни въздействия); Янко Боянов Арсов (директор на Институт по металознание); Ячко Павлов Иванов (директор на Академично издателство “М. Дринов”).

  Автори: Анна Кълцева, Марина Чертова
  http://www.vsekiden.com/

• Народ и олигарси – Давид срещу Голиат

  Автор: Роберт Ковалски

  Заменки. Присвояване. Източване на ДДС. Уредени обществени поръчки. Пищни купони. Контрабанда. Лобиране. Партийно спонсориране. Партийно инженерство. Злоупотреби с европари. Ордени „Стара планина”.
  Яхти. Плеймейтки. Виенски, руски и други балове. Източване енергетика. Източване „Кремиковци”. Рекет. Благотворителност. Поръчкови убийства. АЕЦ – Белене. Връзки с властта. Чер хайвер. Недосегаеми. Разврат. Малки момченца и момиченца. Шампанско. Пури. Хаваите, Сейшелите, Дубай…
  Кратък портрет на българския оригарх.

  Мизерия. Грабежи. Унижения. Безработица. Здравеопазване по български. Гласуване. Участие в протести (чат-пат, когато ножа опре в кокала). Образование по български. Пътища по български. Високи лихви. Недостиг на детски градини. Топлофикация. Цени. Рекет. Турски сериали. Биг Брадър. Призиви за sms-и за благотворителност. Чалга. Новини от „силиконовата долина”. Кредити. Гадни съседи. Откраднати коли. Разводи. Самоубийства. Изневери. Бетонови курорти. Съсипана природа. Емигранти. Сълзи. Футбол. Пиянство. Проституция. Насилие. Правосъдие по български. Заплата. Скръб. Смърт. Безнадеждност.
  Кратък портрет на останалите българи.

  По средата – Бойко Борисов. Той трябва да реши с кои е. Олигарсите ще му ритнат столчето в мига, в който уситят, че не е с тях. Начини много: президентска партия и саботажи на всичмки нива в управленската машина са само два от тях. Те са свикнали държавата, тъпите българи и наивните европейци да им плащат масрафа. Пример: бюджетът за почистване на сняг на окръг Колумбия, САЩ, е 4 млн долара, а на София – 13 млн плюс 2 млн лева резерв (към 11 млн долара). Те няма да отстъпят. Няма да върнат плажовете, които свиха срещу пущинаци. Няма да се откажат от плеймейтките, шампанското и яхтите, които придобиха с престъпления под партиен „чадър“. Витязите на прехода нямат друга алтернатива и няма да се спрат пред нищо. Ще играят ва банк и тяхното отроче – правосъдна система, ще ги защити.

  Европа наблюдава Борисов. Тя знае какво е положението. Знае, че олигарсите не признават печалби от 20 %, защото са свикнали на 300, 500 и нагоре. Знае, както знаем и ние, че сме страната на корупцията. Затова внимателно следи Бойко Борисов, който е обещал и продължава да твърди, че е на страната на „другите” българи. Хубави думи, но без доказателства.
  Странно спокойни са олигарсите. И има защо – нито един няма даден на прокурор. Нито един не е останал без заменките си, без яхтите си, без любимите си силиконови момиченца, без охраната си.

  Снегът вали и покрива боклуците, скапаните пътища, гадните курорти, осакатените планини, необработените ниви, мизерните стопанства, неизмазаните къщи. Но не може да скрие омразата, новото атомно гориво на българската надежда. Ако Борисов пристане на олигарсите, ще се срещне с този нов феномен, рано или късно. Хората вече от цялото си сърце. Така както някога са обичали. Ще заменят правосъдието с мъст. Случвало се е вече. Българинът не си ляга и не става с Библията, но знае какво направи Давид с Голиат. Това трябва да има предвид премиерът, когато се държи като народен човек. Тази игра е опасна и си има цена.

  Обратното броене започна…

  Източник: http://frognews.bg/

• <<
• 1
...
• 391
• 392
• 393
• 394
• 395
• 396
• 397
• 398
• 399
• 400
• 401
...
• 414
• >>