Всички авторски страници

Авторски

• Kрай Варна се пазят мощите на св. Валентин

  Св. Валентин може да не е най-известният светец в България, но у нас се пазят част от мощите му.

  Те са в манастира „Св.св.Константин и Елена“, разположен в едноименния курорт край Варна.

  Малко известен факт е, че такива свети късчета има само на три места в света – в родината му Италия, в Русия и в България.

  Мощите са донесени в страната преди четири години от тогавашният игумен на манастира отец Серафим.

  Той ги получил като дар от римски кардинали при посещението си във Ватикана.

  Първото, което трябва да се знае за св. Валентин е, че той

  не е католически светец,

  разказва послушницата в манастира Стела Тодорова за БТА.

  На практика той е живял и умрял мъченически за христовата вяра доста преди църквата да се раздели на православна и католическа.

  Дотогава канонът за светостта е бил единен, така че Валентин е и православен светия, обяснява Стела.

  Валентин е роден в град Терни, Италия. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий II.

  Бил е християнски епископ и още приживе е извършвал чудеса, най-вече като е изцелявал болни.

  Закрилник е на младежите, пътешествениците, душевноболните, страдащите от епилепсия.

  Марк Аврелий Клавдий II наложил забрана на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките.

  Християните в армията обаче търсели епископ Валентин, за да ги венчава тайно.

  Заради тази му дейност по-късно той е обявен за закрилник на влюбените.

  Обезглавен е през 270 г., тъй като не се е отказал от вярата си в Бога.

  Малко по-късно е канонизиран, но празникът 14 февруари започва да се чества тържествено чак през XIV век.

  Мощите на светеца, които се съхраняват край Варна, са изнесени на видно място и пред тях

  може да се извършва поклонение през цялата година.

  Според послушницата светите мощи и сега извършват чудеса. В манастира са документирани редица случаи.

  Много млади хора, отправили искрена молитва към светеца, са срещнали половинката си, а нещастно влюбени са открили път към сърцето на избраника си.

  В регистрите са вписани и няколко случая на

  изцелени от бездетство жени.

  Едно от семействата се е борило да има дете 20 години, друго – 10, но светецът им помогнал да се сдобият с рожби, разказва послушницата.

  По думите й един от най-чудните случаи е на семейство, разведено от 20-ина години. Жената запазила чувствата към бившата си половинка и при посещението си в манастира помолила светеца за помощ. В резултат семейството се събрало отново, а старите проблеми между двамата били разрешени.

  Най-горещо пред мощите се молят младите. Възрастните гледат по-пренебрежително на помощта, която може да им окаже св. Валентин.

  Оправдават се, че тях любовта вече не ги интересува, а не знаят, че могат да помолят светеца и за здраве и изцеление, разказва Стела.

  БТА

• На Сирни Заговезни искаме и даваме прошка

  Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни.

  Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.

  На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

  Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.

  На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“

  С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.

  Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене.

  Предпазващо значение имат всички действия в този обред – палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: „Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача“.

  Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

  Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.

  Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста.

  Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

  Източник: VESTI.bg

• Тракторът остава в ареста

  Редакторът на Еврочикаго избра за вас материали от Frognews.bg по ареста на Алексей Петров

  
  

  Пазят Сертов като важен свидетел?

  Европейски съдии, с опит в борбата срещу мафията поемат българския “Октопод”, прекъсват зависимости на Темида с Трактора? Политици от ДПС, БСП и СДС ползвали секс услуги от разбитите бардаци

  Петко Сертов, формалният шеф на ДАНС при правителството на Сергей Станишев е поставен под засилена охрана през последните дни. Това съобщи за Frognews.bg осведомен източник от службите. Извънредната мярка се наложила след скандалния арест в сряда на съветника му Алексей Петров при операция “Октопод”. За него се твърди, че е бил неформалният началник в агенцията до преди няколко месеца и реално е разполагал с цялата власт там.

  Органите за сигурност пазят Петко Сертов защото оперативна информация показвала, че мафията може да се опита да го манипулира като му окаже натиск, или физически да го неутрализира. Безспорно е, че екс шефът на ДАНС може да се окаже важен свидетел за много от злоупотребите на Трактора с власт, търговия с влияние, използване на агенцията за рекет, прикриване на престъпни групи, организиране на престъпни канали.

  След шумните арести на седемте октопода, Сертов буквално се скри от обществото и не е коментирал скандала пред медиите. Последно той проговори в края на миналата година когато подчиненият му Алексей Петров занесе на Бойко Борисов изчезнал от кабинета на Сергей Станишев секретен доклад на ДАНС. Тогава Сертов се разграничи от постъпката на Трактора и я коментира като предателство спрямо старата власт.

  В близките дни се очакват и нови арести като продължение на операция “Октопод”. Под ударите на закона ще попаднат лица, за които е събрана информация след обиските в домовете и офисите на групата на Алексей Петров. Твърди се, че от комплекса “Спартак”, който е в центъра на София са иззети три буса с документи и разобличаваща информация. Те показвали, че бившата барета реално е създала паралелно МВР в държавата и притив закона е събирал класифицирана информация. На ценна колекция от компромати разследващите попаднали и в дома на близък до Трактора бивш полицейски началник в Своге. Особенно ценни обаче били находките от трите атакувани нелегални бардака – в ръцете на полицията и прокуратурата се оказали тефтерите, в които прецизно били записвани, клиентите, адреси за посещение, платените и отчетените суми. Огромни били оборотите от черен секс на месец, а соченият като посредник между Трактора и бизнеса с проститутки Димитър Митков – Полицая е изчезнал и все още се издирва от МВР.

  От иззетите SIM карти на шефовете на стриптийз баровете пък се засякла допълнителна информация за клиенти, проститутки и хората, контролиращи този бизнес. Според източник от разследването клиенти на тайния бизнес на близкия до Сергей Станишев Алексей Петров били и доста политици. Първенци били хората на Доган. Твърди се, че са засечени 10 депутата от ДПС, които са си поръчвали свежа плът за удоволствия. Подобни мераци не били чужди и на колегите им от БСП и СДС. От подобни услуги са се ползвали и магистрати, висши държавни чиновници, бизнесмени, но оповестяването на имената им можело да предизвика взрив в държавата. Вече стана ясно, че при атаките в бардаците се оказало, че някои от помещенията били обзаведени със спални, в които танцьорките предлагали платени секс услуги. В почти всички стаи пък тайно били монтирани камери.

  Разследващите предполагат, че със скритите по ъглите на стените и таваните изключително модерни записващи устройства са заснети компрометиращи кадри от сеанси, в които участвали богаташи и политици. Горещите кадри се предполага, че са използвани за изнудване и оказване на натиск за взимане на определени решения.

  Новите разкрития около тъмния бизнес на Алексей Петров са повод той да бъде проверяван и като поръчител на два взрива в София през септември 2008 г. Тогава самоделни устройства избухнаха почти по едно и също време в два нелегални бардака, разположени на около 500 м. един от друг до бул. “България”. Тежко ранени бяха няколко проститутки и клиентите им. Още тогава се предполагаше, че адските машини са поръчани от Трактора като наказание срещу конкуренти. МВР обаче не успя да задържи атентаторите, а тогавашният вътрешен министър Михаил Миков се запомни с крилата изцепка: Не знаех, че в София има публични домове!

  Освен далаверите около източването на комбината “Кремиковци” братята Йордан и Пламен Стоянови, известни като Дамбовците пък се проверяват и за мистериозното изчезване през есента на миналата година на бизнесмена Вене Сотиров. Според оперативна информация той бил близък до бащата на Домбовците, който починал преди две години. На него дължал голяма част от бизнеса си, но не така блестящи били отношенията със синовете му, за които се предполага, че са замесени и с убийството на кмета на Елин Пелин.

  Ной-сериозният проблем пред новата власт обаче се очертавала Темида. Съществувала огромна опасност седемте октопода да се измъкнат скоро от ареста, а делото да се провали и да компрометира усилията на управляващите. Предполага се, че много магистрати са зависими и свързани с Алексей Петров и пипалата му. Затова изборът на съдебен състав, който да ги осъди се превръщал в огромно изпитание за съдебната система. Главният прокурор Борис Велчев и правосъдният министър Маргарита Попова вече излъчиха противоречиви сигнали по случая, а това хвърля съмнения, че Темида може да се окаже с превръзка на очите. Заради тази реална опасност хора около премиера и витце премиера трескаво обсъждали вариант България да потърси правна помощ и да бъдат повикани европейски съдии с опит в дела срещу мафията. Членството ни в ЕС позволявало да се реализира такъв вариант.

  Станишев поиска разпечатки на Трактора

  Сергей Станишев се разграничи от това, да е бил политически зависим от Алексей Петров – Трактора. Той предложи да се види за половин година с кого е говори обвинения. „Аз съм сигурен, че с мен не е говорил”, каза бившият премиер.
  При гостуването си в предаването „Сеизмограф“ на бТВ на въпрос дали се чувствяа подведен от хора, на които е разчитал, Станишев отговори, че в ДАНС е работил само с Петко Сертов. „Очевидно, че присъствието на Алексей Петров е навредило на ДАНС, за което аз съжалявам”, каза гостът в студиото. Той отново заговори за ПР-а на МВР и каза, че всяка следваща акция затъмнява предишната и няма резултати.

  Според гостът в студиото ДАНС си е имало ръководство, а всички назначения са на отговорност на председателя на агенцията. Според Станишев са абсурдни твърденията, че Тракрора е ръководил ДАНС.

  Бившият премиер каза още, че е попитал и Петко Сертов и главния прокурор, дали Алексей не вреди на ДАНС, но получил отрицателни отговори. Тези, които много говорят за Алексей Петров били много повече свързани с него, смята Станишев. Интересно е да се видят мотивите за назначаването му. С него били работили и Емануил Йорданов и Румен Петков и Бойко Борисов, категоричен бе гостът в студиото..

  Този казус отваря много важна тема, за досиетата, смята Станишев, също така как са били създавани застрахователните компании, за което имало много публикации, но малко доказани неща.

  Най-малкото Румен Петков можел да иска оставката на лидера на БСП, смята Станишев. Според него всичко е вътрешна борба и целта била да се отстрани сегашният лидер.

  В предаването „Седмицата“ на Дарик лидерът на БСП отговори на въпроса, дали е бил зависим политически от фигурата на Алексей Петров и от други подобни лица. „Не съм бил и не съм. Смятам, че от целия политически строй, съществувал в България, съм един от хората, които най-най-малко са свързани с икономически интереси, да не говорим за престъпни групи, това е абсурд“, категоричен бе лидерът на БСП.

  Бившият премиер каза още, че се е срещал два пъти с Алексей Петров по времето,
  когато е бил министър-председател. Единият от двата разговора бил във
  връзка с твърденията, че Петров има намерение да влиза в политиката.

  Сергей Станишев няма намерение да отстъпва в битката за лидерския пост в БСП. Извънреден само юял да навреди на партията. „На последното заседание на конгреса имаше състезание на кандидати и смятам, че подобно действие, извънреден конгрес, би навредило на БСП, просто някои хора не мирват, яде ги вътрешна амбиция. Трябва да се работи реално и за организационно укрепване на БСП и за алтернативни политики, това и правим, но това трудно се превръща в реалност от постоянното интригантстване вътре в партията. Всеки трябва да направи избор – силна БСП като опозиция или разложена БСП, което отговаря единствено на интересите на ГЕРБ“, коментира още бившият премиер.

  „Винаги съм се стараел да бъда принципен и заради някакви конюнктурни интереси или неща да не зачерквам хората, защото и двамата бяха отстранени заради това, че се изгуби общественото доверие в тях като министри, да не говорим, че в случая с Румен Петков нямаше парламентарна подкрепа, спомнете си. НДСВ като част от коалицията не подкрепиха правителството, когато беше вотът на недоверие, свързан с него. Но винаги съм давал шанс, всеки да работи за БСП, ако има идеите и желанието. Такъв е и сега подходът. Няма безмълвно да търпя да се правят постоянно интриги, да се клати корабът на БСП“, каза Станишев.

  „Ако нещата са така сериозни, както се възпроизвеждат от ръководителите на МВР и от медиите, които казват „по информация от МВР”, това е изключително успешна операция. От категоричността на вътрешния министър и на главния секретар съм склонен да мисля, че са събрали достатъчно солиден материал. Това е прекалено сериозно и прекалено разхвърляно в медиите, за да си позволи сериозен човек, като министър Цветанов, да рискува с тази работа. Нещо повече – тук се ангажираха с позиции и чуждестранни дипломати. С цялата условност на всичко казано – аз мисля, че ще има резултат. Този случай е предшестван и от бандитската група на Митьо Очите, от случая с бандитската група на Будимир Куйович. България вече показва, че има капацитет да удря организирана престъпна група“, каза в интервю за „Фокус“ бившият въртешен министър Румен Петков.

  „Мисля, че това е най-големият успех досега на МВР. Престъпник, който е бил покровителстван от държавата по времето на Атанас Атанасов и на Иван Костов, Будимир Куйович, въпреки осъдителната присъда на Добрички съд, е получил статут на постоянно пребиваващ в България. Действията на ръководството на Министерството на вътрешните работи, в т.ч. на тогавашния главен секретар ген.-лейтенант Валентин Петров, на сегашния главен секретар Калин Георгиев доведоха до залавянето му и до набирането на неопровержими доказателства. И това е най-голямата присъда досега в България за човек, който се занимава с наркотрафик, наркоразпространение“, допълни още Петков.

  Веселина Томова: Трактора е надценен, “Галерия” и РЗС издадоха гнилото в него

  Алексей предизвика ареста си с безумни действия, или се надскача, или има някой над него, казва издателката на скандалния варненски сайт Afera.bg

  – Госпожо Томова, хакери спряха сайта ви Afera.bg, отстранихте ли напълно проблемите?

  – Първоначално мислехме, че сривът е заради претоварване на сървъра, покрай ареста на Алексей Петров. По-късно обаче се оказа, че това е била една перфектна, професионална хакерска атака, насочена към нашето издание. Това със сигурност установиха специалстите, които ни поддържат сайта.

  – Кой стои зад тези атаки?

  – Нямам представа, но са хора с капацитет. По-интересното е, че в сряда сайтът тръгна, след като по новините бе изнесена официалната информация за операцията „Октопод”. Това ме навежда на мисълта, че спирането на Afera.bg е било с цел да се блокират изданията, в които излиза по-различна информация от официалната на правителството. Явно някой иска по черен път да овладее интернет пространството. Но ще се борим за позициите си.
  .
  – Имате ли обяснение, как “лоялният гражданин” Алексей Петров се превърна в топ арестант с тежки обвинения?

  – Този арест за мен не е изненада. Прогнозирам го от месец и половина. Предричах уж на шега, че в свирепата битка между Бойко Борисов и Алексей Петров ще падне един труп, но не се знае кой ще бъде. После обаче видях, че обявилият се сам за опонент на премиер – Алексей Петров, съвсем не е толкова голям противник. Той не каза открито и ясно позициите си. Остана едно усещане за задкулисни договорки и срещи. Така декларираното от него опонентство остана на заден план, заради една битка на неговия кръг срещу хората на Иван Драшков в ДАНС, Цветан Цветанов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров.

  Петров реализира и медийния си проект „Галерия”, и чрез него продължи битката си срещу тези хора и обкръжението им. Затова арестът му не е изненада. Цялата тази история мирише на една лична разправа между два клана. И то кланове не само в специалните служби, но и в политиката, ъндърграунда.

  Мога да кажа, че през последните месеци Алексей Петров сякаш сам си търсеше такава разправа. Измести центъра на своята уж справедлива битка, която уж бе срещу висши етажи от корумпирани служители в ДАНС, срещу амфетаминовата мафия, агентите на чужди служби и т.н. Сега на Петров му се връща всичко онова, което преди е правил чрез службите. Съмнявам се, че той е върхът на мафията, но след като са тръгнали, призовавам министър Цветанов да удари и Иван Костов, Симеон Сакскобурготски, мишената Станишев, всички от прехода, които по някакъв начин са забъркани с мафията.

  – Знае ли реално обществото, кой в действителност е Алексей Петров?

  – Убедена съм, че не знае и трудно хората ще разберат много неща.

  – А вие как се запознахте с него?

  – Стана при едно мое разследване за мафията във Варна с прокурори и полицаи. Тогава контактувах с Петров и вярвах, че като силна фигура в ДАНС може да помогне да се разплете този възел и да има реализация, а корумпираните да бъдат сложени на мястото си.

  – Какво се случи?

  – Първоначално имах усещането, че има желанието да действа и демонстрира работа в полза на държавата. По-късно разбрах, че не направи това, което очаквах. Никога не ми е казвал дали някой го е спрял или всичко се е разиграло зад кулисите и е било театър на притискане и предоговаряне. Въпросът е, че от цялата история нищо не се получи. Това беше преди две години. Тогава го видях като човек с желязна психика, обучена да играе роли, с добри анализаторски способности. Така си мислех поне. Но когато излезна от ДАНС и тръгна да прави политика и медии, останах разочарована от неговите действия. Разбрах че съм го надценявала, особенно след провала на медийния му проект „Галерия” и политическия му РЗС с Яне Янев. Човек, който може да вярва на подобни медийни и политически гурута, като Патрашковци и Яневци – значи има нещо гнило. Или Алексей се надскача, или някой стои зад него и му дърпа конците.

  – Кой може да е кукловодът му?

  – Нямам ясна представа. Но все си мисля, че колкото от нещата и да ги е постигнал сам, Алексей реално е рожба на специалните служби. Той е бил просто едни войник на специалните служби. Цялото му издигане и кариера са свързани с много хора, опасна информация и няма начин да си е сам господар. Сигурна съм обаче, че ако сега си отвори устата, ще се срутят цели пластове, ще стане земетресение политическо и обществено.

  – Ще проговори ли?

  – Убедена съм, че няма да го направи.

  – Вярвате ли на разкритията на МВР и прокуратурата, че е забъркан с мафиотски дела?

  – Трудно ми е да дам конкретен отговор, нямам достатъчно информация. Но си мисля, че когато са те вкарали в мафията, няма как да не се вкорениш в нея, а това означава, че колкото и да си професионален и блестящ агент под прикритие, няма начин да не си потънал в кръвната система на октопода. И тук точно е и тънкият лед между закона и това да му служиш, и възможностите да се възползваш лично от чадъра, спуснат върху теб.

  – Как си обяснявате, че екипът на „Галерия”, който непрекъснато повтаря, че няма нищо общо с него се включи най-яростно в публичната му защита?

  – Реакцията им е една истерична паника. Тези хора му правят просто безумен, безобразен пиар. Ако кръгът Патрашкова, Бареков, Дачков са му приятели и съидейници, да излезнат и да кажат, че не вярват в обвиненията срещу него, но те са просто едни наемници. Обществена тайна е, че вестникът е на Алексей Петров, независимо какво говори Патрашкова. Петров също увърташе и отричаше, че стои зад медията, а в действителност в него се публикуваха документи и класифицирана информация.

  Всъщност вчера Патрашкова се издаде и призна в ефир с цялото си безумие, че той им е добър информатор. Това в разследващата журналистика се нарича предателство номер едно, да издадеш източника си. Но това реално показва, че вестникът им просто е една пощенска кутия на господаря им Алексей Петров. Трябва да е ясно, че истинското настървяване във войната между Петров и Цветанов дойде след долни публикации в „Галерия”, които са откровени лъжи и нямат нищо общо с разследващата журналистика.

  Алексей Петров в техните умове и сърца

  Акция „Октопод” активизира дежурните „анализатори” на вътрешното и международното положение. Истината е, че се казаха доста смислени неща, повечето от журналисти.
  От изреченото за Алексей Петров всеки второкурсник по специалността „Детско-юношеска и училищна психология” може да определи кой му е приятел, кой е зависим от него, кой е откровен слагач, кой се страхува и кой е обективен. Някои се изявяват като негови критици, но ако четете между редовете, ще откриете друг поддтекст – той е важният. Други му се възхищават и сърцата им пламенно греят в посока на Петров в навечерието на Свети Валентин. Трети уж нещо говорят, а всъщност се ослушват и изчакват. Това са шушумигите, притаени сред листата на палмите на острова на политическото и държавното благополучие.

  Татяна Дончева, бивш депутат от левицата, пред БНР:

  „Мога да се ангажирам само със следното. Не може един старшина от Пазарджишкото милиционерско училище да бъде наричан „политически инженер”. Защото той просто е старшина от Милиционерското училище в Пазарджик, независимо по какъв начин някой му е дал и висше образование от някой ПУЦ, за да направи доцент. Той просто е старшина от Пазарджик. И той нито може да прави политически проект, нито да прави идея за национална сигурност, нито нещо друго. Той може да е бясно амбициозен и нашето общество благодарение на недъзите си да го е допуснало да го яхне. Но това е съвсем друг въпрос.

  Ако проследите кой го е правил доцент, ще стигнете до „Дондуков-1”. Ако проследите кой го е правил съветник на председателя на ДАНС, ще стигнете до „Дондуков-2”, в сегашните му обитатели, предишните му обитатели. Ако проследите кой го е правил офицер, ще стигнете до сградата на „Черни връх”.

  Ваньо Танов, шеф на митниците, пред БНР:

  „Като сътрудник той е разконспириран, за да бъде легализиран и запазен вече като съветник в ДАНС.

  Папките, открити в офисите на Алексей Петров, показват наличието едва ли не на паралелно МВР.”

  Едвин Сугарев пред Фрогнюз:

  „Най-сетне се намери някой, който да каже известната от преди 10 г. истина, че става дума за гангстер. С министъра на МВР ставаме вече двама, които определят Алексей Петров като стожер на една доста сериозна престъпна групировка.

  Той беше назначен за съветник в ДАНС, но реално беше сивият кардинал в Агенцията и изпълняваше функцията на пряк наместник на Сергей Станишев там. Чрез ДАНС Петров провеждаше политическите, а може би и икономически интереси на стария премиер.

  Всичко това не може да се обясни в една нормална държава. България не е нормална страна и това е големият проблем. Инак не би могъл да се случи следният абсурдистки прецедент – един вътрешен министър да бъде принуден да си подаде оставката заради нерегламентирана среща с оперативно интересни лица, а човекът организирал срещата, не само нищо не му се случва, ами го повишават и назначават за съветник на шефа на най-голямата тайна служба в България.

  Продължавам да твърдя, че Петров е замесен в убийството на прокурора Николай Колев. Да, твърдя го и сега, в следствие на мой разговор с Николай Колев, четири дни преди да го убият. Той директно ми каза, че очаква Алексей Петров да му скочи. След няколко дни го разстреляха. Конфликтът там беше свързан с фактора Никола Филчев. За много хора не е тайна, че тогавашният главен прокурор беше основният властови стожер на групировката на Алексей Петров.”

  Петър Пенчев, сдружение „Екогласност” пред „Всеки ден”:

  “Алексей Петров източваше “Кремиковци” с помощта на голям обръч от фирми. Това стана, когато Валентин Захариев беше собственик на комбината. Схемата за източване е действала чрез прехвърляне на пари от фирма на фирма и от банка на банка”.

  Теодор Дечев, член на Съюза за стопанска инициатива, блогър:

  “Алексей Петров е уважаван член на Съюза за стопанска инициатива. Той е изпълнителен директор на Съюза. Това е административна длъжност, която се заема по решение на председателя на Управителния съвет проф. Борислав Борисов – ректор на УНСС. Алексей Петров не е член на Управителния съвет. Но той дълги години беше изпълнителен директор. Напусна тази длъжност няколко месеца преди да отиде в ДАНС. След напускането си от ДАНС той беше възстановен на тази длъжност и дори назначен на трудов договор. Той е дори на първи трудов договор при нас”.

  Борис Велчев, главен прокурор, пред журналисти:

  „Не ми е известно да има връзка между Алексей Петров и отвличанията на предишната престъпна група, но видяхте, че има лица в двете групи, които се припокриват, така че в някакъв смисъл връзка между тях сигурно може да бъде търсена. Там, където сме работили с Алексей Петров, нямаме основания да бъдем недоволни от него и трябва да бъдем справедливи, но едното няма нищо общо с другото.”

  Цвятко Цветков, бивш заместник на Шесто управление на Държавна сигурност, пред агенция Фокус:

  „Аз мисля (той може да мисли… б.р.), че Алексей Петров знае достатъчно за отношенията на фигури от политиката с фигурите на тази среда, с която като агент на прикритие е бил длъжен да работи. Позволявам си да кажа: Да не би някой да прибира Алексей Петров, за да го спре да говори? Петров се познава добре с така наречения управленски елит, който действа и сега.

  Дано този арест да е съгласуван между Цветанов и Бойко Борисов. Мисля, че може да има някакво противоречие, защото Бойко Борисов общуваше с Алексей Петров в месеците, когато знаете беше занесен един доклад. Аз мисля, че арестът на Петров е повече плод на новата работа на МВР и ДАНС в лицето на неговото ръковдство. Дали пък този арест не е част от посещението на Цветан Цветанов в Лондон и неговите огласени срещи със специалните служби на Великобритания?
  Огромното желание за успех и на Борисов, и на Цветанов може да им изиграе лоша шега. Дали Цветанов в стремежа си да успее не поставя в рискова ситуация правителството и особено премиера Бойко Борисов, чиито отношения с Алексей Петров са твърде сложни най-малкото защото и двамата знаят един за друг достатъчно много. Приканвам ги да мислят за тази опасност – прекаленото желание за успех да не се превърне в бумеранг най-вече към основната структура на правителството, която засега показва успех – вътрешното министерство. Цветанов е изправен пред риска да се превърне в инструмент на едни среди срещу други среди.”

  Проф. Борислав Борисов, ректор на УНСС, председател на УС на Съюза за стопанска инициатива, съветник на президента Георги Първанов, в интервю за агенция „Блиц”:

  С Алексей Петров се познаваме и работим заедно още от Съюза за стопанска инициатива, където той беше изпълнителен директор, а аз председател. А го поканих в катедрата, като бивш шеф на баретите, да води семинарните занятия. Къде е защитил Алексей Петров, за да стане доктор на науките, лично аз не знам?!”

  Пак проф. Борислав Борисов пред Нова телевизия:

  „Алексей попада в УНСС някъде края на 90-те години, като асистент на ген. Стоян Андреев. Като такъв води упражненията. Какво е тяхното разпределение по теми си е тяхна работа. След известно време ген. Андреев става научен ръководител на неговата докторска дисертация, която Алексей Петров я защитава пред Научния съвет на МВР академията. След което Пловдивският университет му обявява конкурс за доцент, защото, за да получиш званието „доцент”, трябва да си назначен на трудов договор. Той печели конкурса и е на трудов договор там. Значи той става доцент, през това време генералът навършва пределната възраст и се пенсионира. И естествено, като хабилитирано лице вече Алексей Петров наследява дисциплината и става титуляр. Ето това е кариерата.”

  Открийте разликите…

  Кристина Патрашкова, собственик и главен редактор на в. „Галерия”, в интервю за в. „24 часа”:

  „Още преди излизането на в. „Галерия“ се разпространи слух, че това е вестник на Алексей Петров. Категорично твърдя, че Петров няма нищо общо със собствеността на вестника. Може да бъде проверено и в търговските регистри.
  Това обаче не означава, че аз и колегите от вестника не се познаваме с него. Направих едно голямо интервю с него и покрай него между нас се формираха и човешки отношения.
  Той често е бил наш източник на информация. За него се говорят всякакви неща, но едва ли има съмнение за това, че той е много добре информиран.
  Не случайно още за предишния брой на „Галерия“ той каза, че много хора в ГДБОП работят по него и предстои да бъде арестуван. Каза, че ще му бъдат вменени някакви обвинения. Той ни даде дори документ, според който един от задържаните от бандата на Наглите е бил принуждаван чрез физическо насилие да каже, че Петров е поръчител на убийство, но този човек е отказал.
  Неговата версия бе, че човекът, който главно е нервен спрямо него, е министър Цветан Цветанов. Става дума за това, че Петров преди време в парламентарната комисия на Иван Костов е изнесъл доказателства, включително и папки, за това, че висши служители на ДАНС са замесени в незаконни действия, в далавери.
  Той беше искал дори стенограмата от това заседание, което му бе отказано. И сега е интересно това да се разсекрети, за да се види какво точно Алексей Петров е казал там. Той е направил разкрития за висши служители на ДАНС, които Цветан Цветанов подкрепя. Нервността на Цветанов пролича особено след като Апелативният съд реши да освободи Антон Петров-Хамстера, свързван с Алексей Петров.
  Потресена съм от разпространеното видео от пресцентъра на МВР. Показен, доста груб арест на човек, за който не се знае дали обвиненията ще издържат в съда. Изглежда сякаш зад всичко това стоят много лични мотиви. МВР ходи да арестува с камера като риалити шоу.
  Той самият обича да казва, че изпълнява много и различни роли. Около неговото име се въртят най-много легенди. Вероятно това е част от митологията. Както и при актьорите, когато изпълняваш някаква роля, не знаеш в каква степен превъплъщението е истинско и в каква то е режисирано. Вероятно това е част от тази история. Аз мисля, че неговата дълга кариера на агент под прикритие го е научила да влиза в различни роли. За това хората си мислят, че има нещо задкулисно.
  Той е много хладнокръвен човек, който не губи присъствие на духа. Още повече – той го очакваше. Вероятно по някакъв начин си го е представял. И той не се чувстваше притеснен.
  Доколкото го познавам, той не ми прилича на човек, който се занимава с проститутки на Орлов мост или с източването на „Кремиковци“. В какво точно го обвиняват? Изредени са куп обвинения, които, ако се окаже, че сега задържаните са ги извършвали, значи ние приключваме с престъпността в България. Доскоро Алексей Петров беше един от най-важните агенти под прикритие, 30 години е бил държавен служител – човек, внедрен от държавата в мафията.”

  Явор Дачков, зам.-главен редактор на в. „Галерия”, пред Нова телевизия:

  „Нямам нищо общо с в. „Галерия”… само съм заместник главен…
  Не съм се виждал често с Алексей Петров, няколко пъти. Ползвали сме информации от него.
  Преди седмица Алексей Петров описа пред вестник „Галерия“ подробно действията на полицията и начина, по който ще бъде арестуван. Разказа как се събират данни за него в ДАНС, как ще бъдат призовани анонимни свидетели и ще го обвинят в най-различни дейности. Затова се забавлявах искрено, когато видях как това наистина се случи.
  Ако Петров наистина е виновен и е знаел всичко това предварително, щеше да бъде далече от България преди да го арестуват.”

  Това е само началото, уважаеми читатели. Няма да коментираме горните изказвания. Всеки може сам да си направи изводи.
  Предстоят интересни събития, защото още сме на подгряващата група – истинският концерт предстои. Frognews.bg

• Олимпийските игри във Ванкувър бяха открити

  В 04:00 часа българско време във Ванкувър започна тържествената церемония по откриването на ХХI-та зимна Олимпиада.

  Стартът на церемонията даде главозамайващия скок на канадски сноубордист през един от петте олимпийски кръга.

  Беше изпълнена мелодията на „Огън на върха“ на композитора Дейвид Пиърс, състояща се от мотиви от английския и канадския химн.

  Осем офицери от канадската кралска конна полиция внесоха на закрития стадион „Бритиш Кълъмбия Плейс“ знамето на страната-домакин на игрите.

  Участниците в Олимпиадата и 60-те хиляди зрители приветстваха бурно вождовете на четирите индиански племена, на чиято територия са построени спортните обекти.

  Коренните жители изпълниха национален танц около четири 20-метрови тотемни фигури от лед, които се издигнаха по средата на стадиона пред очите на зрителите.

  16-годишната изгряваща звезда на канадския джаз, потомка на емигранти от Полша, Ники Ленофски изпълни канадския химн. След това започна парада на националните отбори на страните-участнички, които по традицията излизаха по азбучен ред.

  Първи бяха естествено гърците, които имат тази чест като основатели на олимпийското движение.

  Националният флаг на България бе развят от Александра Жекова. Родената през 1987 година сноубордистка е най-голямата ни надежда за медал.

  България в крайна сметка ще участва на Олимпиадата с 19 състезателя, след като сноубордистът Иван Ранчев получи „зелена светлина“ да участва на Олимпийските игри във Ванкувър.

  Страната ни е оставила своя белег в историята на най-авторитетната зимна надпревара. Биатлонистката Екатерина Дафовска грабна изненадващо златото в Нагано през февруари 1998 година в дисциплината 15 километра индивидуално. До този момент България имаше само бронзово отличие, спечелено от Иван Лебанов на провелите се в Лейк Плесид Зимни Олимпийски игри през 1980 година.

  Грузинските спортисти излязоха на стадиона с черни ленти в знак на траур заради нелепата гибел в навечерието на откриването на игрите на 21-годишния състезател по шейна Нодар Кумариташвили. Целият стадион почете паметта на спортиста.

  След приключването на парада на националните отбори на сцената излязоха Браян Адамс и Нели Фортадо, последвани от празничната програма с участие на артисти.

  Президентът на Международния олимпийски комитет /МОК/ Жак Рох благодари в своето приветствие на страната-домакин на игрите за гостоприемството.

  „Ние отново сме в Канада, за трети път в историята на Олимпийските игри. След Монреал и Калгари дойде реда на западното крайбрежие на Канада да приеме Олимпийските игри. Благодаря на Канада за предаността към олимпийските идеи, на властите на страната и провинция Британска Колумбия, на четирите коренни народа, на приятелите в Олимпийския комитет на Ванкувър, които 7 години се готвеха за това, на хилядите доброволци и техния ентусиазъм“, каза Рох.

  „Днес Олимпийските игри са повече от спортно състезание, те събират заедно представителите на 82 страни. Нашият свят се нуждае от мир, братство, търпимост. Нека Олимпиадата през 2010 година премине в духа на олимпийските ценности.

  Придайте на тези игри чувството за вълшебство, което ние всички очакваме. Вие служите за пример на младите хора от цял свят. Няма място за безотговорност, кажете „не“ на допинга и безчестието“, допълни президентът на МОК.

  След изказването беше изпълнен олимпийския химн, след което спортистите положиха клетва. От името на спортистите клетвата даде канадската хокеистка Хейли Уикенхайзер, която от името на всички участници в игрите обеща да се състезава честно. От името на съдиите клетвата положи Мишел Веро.

  Генерал-губернаторът на Канада Мишел Жан от Хаити даде и официалния старт на дните на олимпийските игри точно в 6:30 българско време.

  Дългоочакваният момент с внасянето на огъня на стадиона се забави, тъй като церемонията продължи 30 минути повече от плануваното. Рик Хенсен внесе огъня и го предаде на Катриона Люмен Дюмен. Тя запали факлата, носена от Стив Ненсъл, който от своя страна предаде щафетата на Ненси Грийн. Тя стигна до последния факлоносец Уейн Грецки. Тъкмо в този миг сцената започна да се разтваря и се сформира гигантски жертвеник, който пламна, а секунди след това традиционните фойерверки огряха небето.

  2500 спортисти, сред които големите звезди Линдзи Вон, Яромир Ягър, Евгени Плюшченко и Оле Ейнар Бьорндален, ще са господарите на ефира в цял свят през следващите 17 дни на Олимпиадата. Игрите се завръщат в Северна Америка точно осем години след Олимпиадата в Солт Лейк Сити.

  Ще бъдат излъчени новите олимпийски шампиони в 15 спорта. Своите нови крале чакат дисциплините биатлон, бобслей, бързо пързаляне с кънки, кърлинг, северна комбинация, скелетон, ски алпийски дисциплини, ски бягане, ски свободен стил, ски скокове, сноуборд, спортни шейни, фигурно пързаляне, хокей на лед и шорттрек. В зимните центрове Сайпръс и Уистлър представители на рекордните 82 държави ще се борят за разпределението на 86 комплекта медали.

  Очаква се церемонията по откриване на Олимпиадата да бъде наблюдавано от 3 милиарда зрители. Канадското правителство очаква зимната Олимпиада да струва 730 милиона долара, а приходите от нея да бъдат 3,8 милиарда долара. Преди финансовата криза прогнозираните приходи бяха 9,5 милиарда долара.

  http://sportni.bg

• СРЕЩА В ЧИКАГО

  СРЕЩА В ЧИКАГО МЕЖДУ ГЕНЕРАЛНОТО КОНСУЛСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ

  На една работна среща сред зима в чикагското Генерално консулство на Република България се срещнаха Българо-Американската Асоциация /ВАА/ и домакините. БАА беше представена от членове на Борда на директорите, а нашата държавна институция – от генералния консул Валентин Дончев и консул Лила Георгиева.

  Изненадата на деня беше един малък отряд специалисти, които монтират модерната техника за новите български паспорти с био метрични данни, лични карти, шофьорски книжки и пр. Единственият, но съществен дефект на тази скъпа уредба е, че не може да издава и американски паспорти.

  Беше разменена актуална и интересна информация, която вероятно ще бъде ценна за новия екип на Генералното консулство. Но и 9-годишната вече Асоциация в Чикаго, узна много интересни неща.

  Изглежда досега не са били осъществявани достатъчно ефективни срещи с представители на американската администрация в Чикаго, от които да научим, че в града има специална институция, чиито професионални адвокати, финансисти, полицейски служители, медицински експерти, социални служби, експерти по малкия и среден бизнес и пр. дават безплатни консултации и правят също такива семинари, оказват и конкретна помощ на етнически организации и техните членове.
  Но господин Валентин Дончев беше си направил вече труда в малкото време, откакто е при нас, да научи някои неща, сред тях и вече споменатата възможност, и да ни ги предостави. БАА с положителност ще ги използува през тази година.

  Основателят на Българо-Американската Асоциация Динко Динев спомена, че още от 2002 година се говори за създаването на подходящ и достоен за името си Български културен център, който да не е комерсиално място, а да приюти българската реч и култура, нашето духовно наследство и да подпомогне запазването и развитието им на американска земя. Такъв Център или Дом трябва да е собственост на българската чикагска общност, като българската държава би било добре да е съсобственик – гарант за сигурното бъдеще на институцията.
  Разбира се време е да се избере дали да се тръгне към строителство или купуване на сграда, което е трудно да се направи при пълното отсъствие на какъвто и да е основен капитал или да се започне с малък клуб за срещи и консултации. След като стане ясно какви са възможностите и желанията на българите в Чикаго, какви музикални, театрални или естрадни състави, какви спортни организации, художествени ателиета, литературни групи и пр. може да се обединят в просторите на Културен дом – да се тръгне практически към осъществяването му.

  Проф. Чаракчиев представи съвременната визия на БАА по този въпрос, която бе посрещната с внимание от домакините на срещата.

  – Със създаването на Българо-Американски център за културно наследство /БАЦКН/ – каза той, – понятието “Български дом в Чикаго” придоби нов смисъл – програмен и физически.

  По принцип трябва да се различават три функционални обекта, често наричани с едно и също име – “Български дом в Чикаго”.

  Първият БДЧ (който винаги е съществувал), се състои от всички български имигранти в Чикаго и техния градивен живот по американските стандарти. В него участваме всички ние – осъзнато или неосъзнато. Живота в него е труден за целенасочена организираност и се живее по американските стандарти – независимо. Първият БДЧ ще наречем условно с работно име “Чикаго – българският дом”

  Вторият БДЧ се изгражда от т. н. “Обществено ангажирани институции” – организациите с идеална цел, училищата, медиите, културните центрове и други. Централно място всред тях заема Българо-Американски център за културно наследство, тъй като неговата програма удовлетворява българите с трето ниво на потребности по Маслоу – “Потребност от общуване”. БАЦКН работи по целенасочена и управляема програма и е на път да създаде “Концепция, стратегия и технология на културния живот на българите в Чикаго”. Вторият БДЧ ще наречем условно с работно име “Български дом в Чикаго – програма”. Този Български дом ще се изгражда от знаещи и можещи ангажирани българи.

  Третия БДЧ е физически дом – сграда, в която общуват българите в Чикаго. Тя е желаната цел на много наши сънародници. Изграждането на този БДЧ изисква ангажирането на три институции: България, САЩ и българската общност в Чикаго. Проектирането и изграждането на този БДЧ трябва да се осъществи само от компетентни професионалисти и лицензирани специалисти, по законите на САЩ и Чикаго. Всички аматьорски инициативи могат да повлияят негативно на изграждането му и да създадат недоверие още в зародиша на заветната ни идея. Третият БДЧ ще наречем условно с работно име “Български дом в Чикаго – проект”.

  В Чикаго са предвидени три срещи между “Ангажирани институции и личности” във връзка с “Българския дом в Чикаго – програма и проект”.

  На срещата стана и дума, че в България отдавна се говори за Закон, свързан с българите зад граница. Но и при неговото създаване и сега, когато вероятно ще бъде отново „раздвижен”, никой не се и досеща да разговаря именно с тези, за чието добро или лошо се прави този закон. Не само това, но и на нашите опити за контакти по този повод от България не се проявява интерес и не се отговаря.

  По-нататък беше коментиран въпросът за сътрудничество на Българо-Американската Асоциация с Генералното консулство на Република България в Чикаго, за реализиране Алманах (Сборник), посветен на създаването и изграждането на българска общност в чужбина.

  Алманахът ще се състои от очерци, репортажи, статии, интервюта, исторически и генеалогически прегледи, социологически материали, статистика и илюстративен материал под работното заглавие „Строителите на Българското Чикаго”
  Периодът обхваща времето от средата на 19 век, когато в Чикаго пристигат първите българи с „турски тескерета” за паспорт, до първото десетилетие на 21 век включително – около 160 години.

  Процесът на събирането на литературни материали може да бъде придружен и с набирането на експонати за Музей на българската емиграция – нещо, което го имат почти всички други значими общности в Чикаго.

  Българските медии в Чикаго ще поддържат интереса към делото като публикуват постоянно някои от готовите вече материали и призовават сънародниците ни към лично участие с огласяване на спомени и предоставяне на експонати.

  Предлага се през март 2010 г. ще бъде съставен екипът, който ще работи по проекта.
  Целта на Алманаха е да се изтъкнат най-високите и значими достижения и най-ярките личности в историята на българската имиграция в Чикаго и САЩ, като на базата на личните им съдби се очертае живота на емигрантската ни общност от миналите столетия до днес.

  По мнение на двете страни срещата е била изключително полезна и е като сред първите примери как добрите контакти между различните институции в българската общност в САЩ могат да създадат по-добри условия за работа и живот в Новия свят.

  По материали от срещата
  
  БАА

  10 февруари 2010
  BAA6GKRB

• Другари Първанов и Овчаров, защо виетнамската АЕЦ е 5 пъти по-евтина от българската?

  
  Някогашният съветски официоз вестник “Правда” съобщава в броя си от 10 февруари, че руската държавна корпорация „Росатом” е извършила “атомен” пробив във Виетнам. В конкуренцията на компании от Япония и Франция руската фирма е спечелила търга за строителство на първата ядрена централа в страната. Тя ще се състои от два 1000-мегаватови блока – точно като българската АЕЦ “Белене”. Сега идва най-интересното: руснаците са спечелили търга с цена от 2,7 милиарда долара, което по курса на деня, впрочем най-висок от 8 месеца насам, прави точно 2 милиарда евро.

  Егати.
  Българската АЕЦ “Белене”, за която във вторник премиерът Бойко Борисов каза, че не може да бъде построена по сегашния проект, струва 5 пъти по-скъпо.
  Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков неотдавна заяви, че проектът за “Белене” ще струва “около 10 милиарда евро”, а според други експерти ще е постижение, ако цената не надхвърли 6 милиарда евро.
  Защо така, бе, другари?
  Защо във Виетнам построяването на една атомна централа струва 2 милиарда евро, а в България същата централа излиза най-малко 6 милиарда?
  Отговорът на този въпрос е относително лесен.
  Макар централата да претърпя три “първи копки” при три български правителства (едното преди 1989 година), договорът за нейното изграждане от “Атомстройекспорт” беше подписан през януари 2008 година от кабинета на Сергей Станишев. Главен лобист на този договор беше и продължава да бъде президентът Първанов, доста му помагаше и “дважди министърът на икономиката и енергетиката” Румен Овчаров. Има и една сюрия други заинтересовани, които също се облизваха като котараци в кебапчийница.
  Договорът с руснаците беше силово наложен, макар че имаше сериозни и масово подкрепени възражения както за самата целесъобразност на строителството, така и срещу избора на руска компания и технология. Беше употребена цялата сила на Българската социалистическа партия – президент, премиер и държавен апарат, за да има точно такъв договор и да го вземат точно руснаците.
  Сега този договор се води секретен, но е близко до ума на какво се дължи това, че във Виетнам руснаците са готови да строят 5 пъти по-евтино.
  Аз знам отговора.
  Бойко Борисов също го знае.
  По-добре ще е да го каже той.

  Автор: Георги Даскалов
  Източник: ЕкипНюз

• Алексей Петров е арестуван при операция „Октопод“, продължението на “Наглите”

  Разбита е стройна и йерархична структура на организирана престъпна група, действала над десет години на територията на страната.

  
  

  Операция „Октопод“ продължава. Десет са задържаните до момента лица в хода на операцията, обяви Калин Георгиев, главен секретар на МВР. Той каза, че имало нови задържани, но сред тях нямало лица с известни прякори.

  Полицейска операция из нощните клубове на София прерасна впоследствие в по-мащабна операция под наименованието „Октопод“, по думите на вътрешния министър Цветан Цветанов. По БНР той оповести, че операцията е за съпричастност на лица към организирана престъпна група, занимаваща се с рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, незаконно придобиване на значителни финансови ресурси във връзка с дейността на „Кремиковци“ АД, в ущърб на българската икономика, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци, източване на ДДС от държавния бюджет. Изключително стройна и йерархична структура на организирана престъпна група, действала над десет години на територията на страната. Има задържани лица, като операцията продължавала по думите на Цветанов.

  Специализираната полицейска операция е започнала около полунощ с проверки на 18 обекта – стриптийз барове и клубове. В тях са установени общо 130 стриптизьорки и жени, предлагащи сексуални услуги. Заведенията са проверявани за ползването на нелицензирани софтуерни програми, за режима на работа и охрана, за спазване на пожарните разпоредби. В хода на проверката са задържани 5-ма криминално проявени.

  ––––––––=––––––––

  Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи за операция „Октопод“ пред БНР

  
  

  Водещ: Цветан Цветанов е на пряката ни телефонна линия. Добро утро, министър Цветанов, здравейте. Може ли да разширите повече информацията в общи линии от това, което открихме от задържаните имена, Дамбовците около „Кремиковци”, и вие сте го споменали, кои са другите лица и какви са другите лица и какво може в допълнение да кажете, понеже е много висок спектърът от стриптийзьорки и проституция до „Кремиковци”? За какво става въпрос точно?
  Цветан Цветанов: Става въпрос за изключително добре организирана престъпна група на територията на страната, която през последните 10 години и над 10 години е успяла да създаде този октопод, за който говорим, днешната операция, с влияние, с измъкване, със събиране на дългове, точене на ДДС, пране на пари, търговия с влияние и всичко свързано в този спектър на Наказателния кодекс. Изключително добре йерархично изградено със съответните нива, изключително добре изградена схема на взаимодействие.
  Водещ: Кой е на върха на тези нива, на пирамидата?
  Цветан Цветанов: В момента не бих казал кой е на върха. Аз мога да кажа, че всички, които днес вървим като реализация от сутринта и от снощи, са хора, които са част от високите нива на тази йерархично изградена организирана престъпна група. Знаете, че са задържани вече в сутрешните часове така нар. братя Дамбовци, които в последните години вход и изход на „Кремиковци”, също така Трактора, също така нар. Марчело, който е един от …
  Водещ: С какво се занимава този Трактор, едва ли е със земеделие? Нещо повече за него?
  Цветан Цветанов: Всички се занимават с това, което беше изброено преди малко и са хора, осъществявали необходимото влияние, за да може тази организирана престъпна група да не бъде обезпокоявана през последните 10 години и страхът, който е влияел във всички хора, които са се допирали до тази организирана престъпна група е изключително порочна практика за нормалното функциониране на нормалните отношения между българските граждани и хора, занимаващи се с бизнес.
  Водещ: Господин Цветанов, била ли е известна тази група досега на органите на реда, казвате 10 години се е занимавала с тази своя дейност, била ли е известна, ползвала ли е протекции, закрила?
  Цветан Цветанов: Ползвала е, защото когато говорим за октопод, знаете, че пипалата на октопода проникват във всички нива на управлението на държавата, било то в изпълнителна, законодателна, съдебна и всичко свързано с влияние и страх от силовите структури, които са към тази организирана престъпна група. Тук е …
  Водещ: Тоест ползвала ли е…да
  Цветан Цветанов: Тук е молбата ми да се обърна, след като имаме възможност да дадем и повече информация по резултатите от реализацията на операцията „Октопод”, молбата ми е към всички граждани, които са претърпели унижение, претърпели са отношения, които са били с изключително така особени …
  Водещ: Какво имате предвид? Явно нещо имате предвид, какво унижение, какви взаимоотношения, какво знаете, за което ви трябват свидетели?
  Цветан Цветанов: Не, просто хората, които са имали допири точки с тази организирана престъпна група, те знаят много добре какво са преживели и какво биха могли да помогнат във връзка с разследването, което предстои.
  Водещ: Ползвали ли са подкрепата и закрилата, аз от предишния ви отговор разбрах, ползвали ли са подкрепата на политици, на висши полицаи, на хора в изпълнителната власт?
  Цветан Цветанов: В момента не бих искал повече да коментирам по темата, защото операцията все още продължава. Имаме хора, които са все още на адреси.
  Водещ: Петима ли са до момента задържаните или станаха повече към този час?
  Цветан Цветанов: Петимата са задържаните криминално проявени от снощната операция, която е свързана с клубовете, а от сутринта основните обекти, които бяха на операция „Октопод”, те са още осем човека и в момента са задържани четирима. Надявам се, че в рамките на деня ще бъдат задържани и останалите.

  ––––––––=–––––––––-

  Алексей Петров е бил задържан

  Бившият служител на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Алексей Петров е бил задържан при акция в София тази нощ, наречена „Октопод“, съобщи БТА като цитира източници, запознати с разследването.

  Алексей Петров беше съветник на бившия директор на ДАНС Петко Сертов, имаше слава на „бивша барета“. Той е доктор на икономическите науки, преподава в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), занимава се с издателска дейност.

  Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов съобщи, че операцията е „за локализиране и задържане на членовете на йерархично изградена организирана престъпна група, занимаваща се с изнудване, силово събиране на рекет, предлагане на платени сексуални услуги, незаконно придобиване на финансови средства от „Кремиковци“ АД, неплащане на ДДС, търговия с влияние, пране на пари и други престъпни дейности“.

  Групата е функционирала повече от десет години.

  В момента в София и околни села продължава операцията за задържане на основните лица от организираната престъпна група. До 8 ч. бяха арестувани десет души.

  Задържани били и братя Дамбовци, свързвани с това, че са били „на вход и изход“ на „Кремиковци“, както и някой си „Трактора“. Под този прякор вероятно се крие самият Алексей Петров.

  Антон Петров-Хамстера, който бе сред първите задържани при акция „Наглите“ в края на декември и после беше пуснат в края на януари, не е бил намерен на адреса, на който живее, и продължава издирването му.

  Операция „Октопод“ била продължение на операция „Наглите 2″.

  ––––––––-=–––––––––––

  Припомняме ви:

  На 17 декември 2009 г. знакови фигури от престъпния контингент са задържани при полицейска операция с кодовото име „Наглите“. В хода на операцията са задържани 30 души при проведените две специализирани полицейски операции „Наглите” до края на декември. От тях общо 10 души бяха оставени за постоянно в ареста. Повечето от задържаните при първата акция са познати на полицията – осъждани са за тежки криминални престъпления, за грабежи, включително и за убийство. В хода на операцията беше установено, че членовете на групата са наемали къщи на територията на столицата и в околностите, които те използвали, за да укриват жертвите си. В една от тях беше открита шумоизолирана стая, където са били държани заложниците. В сградата престъпниците започнали да оборудват и втора стая, предназначена за същите цели. Освен столицата полицейската операцията „Наглите” обхвана територията на Областните дирекции на МВР-Велико Търново и Монтана.
  Тарторите на групата са осъждани за тежки знакови грабежи на територията на страната и всички имат осъдителни присъди. Единият от задържаните, известен с прякора Културиста, е бил освободен и на облекчен режим.
  При първата акция на МВР бяха задържани и оставени в ареста Антон Петров-Хамстера, Прокопи Прокопиев-Културиста, Ивайло Евтимов-Йожи, Любомир Симеонов-Гребеца и Данаил Димитров-Релето.
  На 22 декември 2009 г., няколко дни след задържането им, единият от петимата – Любомир Симеонов-Гребеца, даде обяснения пред състав на Софийски градски съд по собствено желание в присъствието на останалите от задържаните в операцията „Наглите”. Пред журналисти той не даде отговор защо е пожелал да даде показания пред съда.
  Софийски градски съд наложи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража” и на петимата задържани при акцията „Наглите 2” – Кирил Кирилов, братята Радослав и Димитър Лебешковски, Павел Петков и Светлозар Славчев.
  Според градския прокурор на София Николай Кокинов част от арестуваните при акцията „Наглите – 2” са преки извършители на някои от отвличанията. На задържаните са повдигнати персонални обвинения, тъй като не всички от тях са участвали заедно във всички случаи на отвличания. Едно от задържаните лица при операция „Наглите” е било охранител на виден бизнесмен и е подавало информация, че може да се направи отвличане с цел облагодетелстване. Охранителят е задържан и отвличането е предотвратено.
  На 5 януари 2010 г. Софийският апелативен съд остави в ареста петима от групата за отвличания, задържани в рамките на операция „Наглите 2“.Това са: Димитър и Радослав Лебешковски, Кирил Кирилов, Павел Петков и Цветозар Славчев.
  На 28 януари 2010 г. Софийският апелативен съд пусна от ареста един от членовета на бандата за отвличания „Наглите“ – Антон Петров-Хамстера, срещу парична гаранция от 20 000 лева.

  Материалът е сътавен от информации на Фокус, Вести, БНР, Фрогнюз

• ДС вербувала поне 44 учени от БАН

  Парк, Бела, Химик, Лаци, Тополница, Филип, Омуртаг, Лазар – това са само част от псевдонимите на сътрудниците на Държавна сигурност (ДС) от Българската академия на науките (БАН). Техния списък с 44 имена обяви днес Комисията по досиетата. И дали защото става въпрос за хора на мисълта и интелекта, или по някакви други причини, агентурните имена на работещите в БАН са по-интересни от тези на обявените досега сътрудници на ДС. Тук можете да срещнете псевдоними с името на един от 12-те апостоли, на библейски герой, на български владетел, на географски понятия и точни науки.

  Сред обявените 44 сътрудници на ДС от БАН преобладават директорите и заместник-директорите на институти към Академията. Преимуществено научните работници-агенти са били служители на Първо главно и по-малко – на страшния и тъмен 6-ти отдел на ДС. Сред оповестените агенти и сътрудници на ДС няма председатели на БАН.

  Васил Проданов е обявен като агент на 6-то главно в качеството си на директор на Института за философски изследвания. Както и Велина Топалова като директор на Института по социология. Бившият директор на Националния природонаучен музей Петър Берон е бил сътрудник-осведомител на Шесто управление под името Бончев. Директорът на Института по история – проф. Георги Марков, е имал псевдонима Роман и е бил сътрудник на Първо главно управление на ДС (външното разузнаване).

  Псевдонимът с футболно звучене Лаци носи заместник-директорът на Централната лаборатория по минералогия и кристалография Людмил Константинов, работил като секретен сътрудник на Първо главно. На същото управление е сътрудничил и агент Иван Хафезов с псевдоним Химика, член на УС на БАН. Директорът на Института по инженерна химия Венко Бешков е бил агент на Първо с името Хаджията.

  Учените шпионирали западните технологии

  Общо проверените лица са 348. Като процент означава, че 10 на сто от членовете на БАН са били свързани с тайните служби. В сравнение с другите обществени институции, проверени от Комисията по досиетата, този процент е от високите, обясни пред “Всеки ден” Валери Кацунов, който е член на Комисията. И като историк той даде своето обяснение за казуса. “БАН се е контролирала от партията. Някога БКП създаде тази Академия на науките по една проста причина – новата социалистическа България имаше нужда и от нова интелигенция. Тази нова интелигенция се създава с партийни решения, които се проверяват по партийна линия и Държавна сигурност върши тази работа. Това е простичък исторически процес от епохата на социализма”, каза той.

  На въпрос дали трябва да се прави разлика между различните управления на ДС Кацунов каза: “Нещата са много точно формулирани в закона. Комисията се придържа към него. Няма какво да коментирам. Направили сме това, което пише в закона. Ние не си позволяваме да го тълкуваме и да казваме кой е добър и кой е лош.”

  “Немалко от сътрудниците на ДС в БАН са работили в Първо главно управление, в което има Научно-техническо разузнаване. То се е занимавало най-вече с технически шпионаж на западни технологии,” обясни Екатерина Бончева от Комисията по досиетата пред “Фокус”. Задачата е била така да се избегне технологичното изоставане на социалистическите държави от Западна Европа и САЩ, като в явно изоставащата икономика се внедрят нови научни разработки. Информацията е трябвало да бъде набирана при пътувания в чужбина на конференции, на специализации, на различни форуми. Според нея прави впечатление, че повечето учени, обявени за сътрудници на ДС, са на високи позиции в момента и по-голяма част от тях се занимават с точни науки, по-малко са хуманитаристите.

  БАН: Сътрудничеството с ДС е сложен морален казус

  Председателят на БАН акад. Никола Съботинов заяви пред “Всеки ден”, че е притеснен от информацията, че 44 негови колеги от Академията са били служители на ДС. Предстои да направим анализ на тази информация и ще вземем някакви решения, допълни той. “Изненадва ме, че имената на някои наши служители са в този списък. Но какво да направим? Това е бил животът. Това е положението”, каза още акад. Съботинов.

  “Самите служители трябва да решат как по-нататък да участват в управлението на Академията. Нека самите те си вземат решението. Това тяхно решение ще бъде един морален акт,” разсъждава председателят на БАН. На въпрос дали хората, които са били агенти на ДС и сега са на ръководни постове в БАН, трябва да ги напуснат, председателят на Академията отговори: “Всеки ще реши съобразно начина на мислене, разбиранията и т.н. Все още не сме го дискутирали този въпрос. Сложен е въпросът, много човешки, много съдби, много неясни неща, хората сами ще преценят.”

  По-късно ръководството на БАН излезе със специално изявление във връзка с решението на Комисията по досиетата. “Последствията от дейността на ДС са тежък проблем за българското общество. Фактите за принадлежността към службите трябваше да бъдат разкрити още в началото на продължаващия вече 20 години преход у нас, за да може днес да имаме обективен поглед към случилото се от позиция на времето и всички институции в държавата да се чувстват свободни”, заявиха от БАН.

  Според ръководството на Академията принадлежността към ДС е сложен, личен избор. “Всеки има правото да избере своята реакция на този морален казус днес. Ръководството на БАН заявява, че единственият критерий, който е определящ за административното и научното развитие на работещите в Академията са професионалните качества на всеки”, се казва в позицията.

  Проф. Георги Марков: Не се срамувам и сега сътруднича на тайните служби

  Директорът на Института по история проф. Георги Марков заяви, че не възнамерява да напуска поста си. С какво съм пристъпил закона, че да напускам, попита риторично той. “Аз винаги съм сътрудничил и сътруднича на българските тайни служби, защото живея в българската държава и защитавам националните интереси”, заяви видният историк пред “Всеки ден”. “Не се чувствам виновен и няма да се оправдавам пред никого. Аз не съм доносник. Ще сътруднича на тайните служби в името на националните интереси. Който иска да сътрудничи на чуждите служби си е негов проблем. Аз сътруднича на българските тайни служби”, каза проф. Марков и помоли да не го бъркат с доносник.

  Д-р Петър Берон: Не дължа никому обяснения

  Д-р Петър Берон, който е бил директор на Природонаучния музей, каза пред “Всеки ден”, че много пъти е коментирал темата за ДС и не дължи обяснения на никого. “Първо, няма да давам обяснения на никого. Второ, никога не съм бил никакъв служител. Трето, това хиляда пъти е било разисквано. Четвърто, до вчера бях заместник-председател на парламента, което е малко повече от БАН и пето, в момента не съм на никаква ръководна длъжност, така че няма какво да напускам, сега съм обикновен служител на Природонаучния музей,” заяви пред “Всеки ден” д-р Петър Берон. Той беше осветлен като сътрудник-осведомител на Шесто управление.

  В списъка на Комисията по досиетата за агентите на ДС от БАН са:

  Валери Григоров Стоянов (ДС, ВГУ-V-II; СГУ на МВР-ДС-02-03) – секретен сътрудник, съдържател на явочна квартира; агент с псевдоними Парк; Бела, проверен като зам.-директор на Институт по история. Споменатият Васил Костадинов Проданов (ДС, управление VI-I-I, управление VI-I-III) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Иванов е снет от действащия оперативен отчет през 1988 г. Велин Стоянов Николов (ДС, управление IV-I-I, управление IV-I-II) е бил секретен сътрудник – агент с псевдоним Митев и е проверен като зам.-директор на Институт по обща и неорганична химия. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Велин Стоянов Николов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.

  Велина Михайлова Топалова (ДС, управление VI-VII-II) – секретен сътрудник – агент с псевдоним Георгиев е снета от действащия оперативен отчет през 1990 г. и е проверена като директор на Институт по социология. Венко Николаев Бешков (ДС, ПГУ- УНТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Хаджията. Снет е от действащия оперативен отчет през 1990 г., а е проверен като директор на Институт по инженерна химия. Венцеслав Христов Съйнов (ДС, ВГУ-I-II; ПГУ-УНТР) – секретен сътрудник и агент с псевдоним Христов е снет от действащия оперативен отчет през 1990 г., а е проверен като директор на Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията.

  Владимир Димитров Лазаров (ДС, отдел “Задгранични паспорти”) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Стоянов. Проверен е като зам.-директор на Институт по паралелна обработка на информацията. Владимир Димчев Димитров (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Чипанов. Проверен е като зам.-директор на Институт по органична химия с център по фитохимия и научен секретар на БАН. Георги Георгиев Марков (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Роман. Проверен е като директор на Институт по история. Георги Димитров Ангелов (ДС, управление VI-I-III, управление VI-IХ-II) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Лазар. Проверен е като директор на Център по наукознание и история на науката.

  Димитър Райчев Пеев (ДС, управление V-VI-I) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Димитров. Снет е от действащия оперативен отчет през 1960 г. Проверен като директор на Институт по ботаника. Димчо Енчев Солаков (РУ на ГЩ) е секретен сътрудник с псевдоним Диен. Проверен е в качеството си на зам.-директор на Геофизичен институт. Евгени Викторов Головински (ДС, управление II-V-III, управление II-III-II) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Юрий; Ернст. Проверен като Научен ръководител на Научно-информационен център “Българска енциклопедия”.

  Евгени Методиев Миланов (ОУ на МВР-Варна-ДС) – секретен сътрудник, агент с псевдоним Филип. Проверен като зам. директор на Институт по хидро- и аеродинамика – Варна. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Евгени Методиев Миланов към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г. Иван Максимов Пършоров (ПГУ-ДС, НТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Максим. Проверен като научен секретар на Институт по металознание. Иван Недков Иванов (ДС, ПГУ – УНТР) е бил секретен сътрудник с псевдоним Инов. Проверен като научен секретар на БАН. Иван Петров Хавезов (ДС, ПГУ) е бил секретен сътрудник с псевдоним Химик. Снет е от действащ оперативен отчет през 1979 г. Проверен е като член на УС на БАН, Институт по обща и неорганична химия.

  Йордан Георгиев Петров (ДС, управление VI-V-II) е бил секретен сътрудник, агент с псевдоним Иван. Снет от действащия оперативен отчет през 1990 г. Проверен е като зам.-директор на Институт по биофизика. Кирил Любенов Боянов (ДС, управление III-IV-III), секретен сътрудник, агент с псевдоними Лалчев. Проверен като директор на Институт по паралелна обработка на информацията. Други имана са Кольо Димов Троев, проверен като Директор на Институт по полимери; Костадин Иванов Гечев като директор на Институт по генетика; Костадин Йосифов Йосифов, проверен като директор на Институт по хидро- и аеродинамика – Варна; Лъчезар Ангелов Петров е проверен като директор на Институт по катализа; Любомир Николов Казаков (Научен секретар на БАН, зам.-директор на Институт по невробиология; зам.-ректор на Център за обучение); Людмил Любомиров Константинов е проверен като зам.-директор на Централна лаборатория по минералогия и кристалография; Наум Асенов Якимов е проверен като зам.-председател и Главен научен секретар на БАН.

  Орлин Стаменов Събев е друго име, проверен като научен секретар на Институт по балканистика. Пенчо Стоев Генешки е проверен като директор на Център за изследвания по национална сигурност и отбрана, а Петър Кирилов Берон като директор на Национален природонаучен музей. Радомир Георгиев Радомиров, като директор на Институт по невробиология, а Радослав Димов Павлов като зам.-директор на Институт по математика и информатика. Румен Давидков Каканаков е проверен в качеството на директор на Централна лаборатория по приложна физика – Пловдив, а Румяна Борисова Радева-Каракашева – като директор на дирекция “Международна дейност” към ЦУ на БАН.

  Светлина Николова Тодорова е проверена като директор на Кирило-Методиев научен център, а Стайчо Иванов Колев – като научен секретар на Национален институт по метеорология и хидрология. Стефан Кирилов Андреев – в качеството си на зам.-директор на Институт по физика на твърдото тяло§ Стоян Христов Пинтев (директор на Научен архив-БАН); Тодор Веселинов Стойчев (зам.-директор на Институт по металознание);

  Толя Ангелова Стоицова (зам. директор на Институт по психология); Христо Нанев Нанев (директор на Институт по физикохимия); Цветан Пантелеев Дачев (директор на Институт по слънчево-земни въздействия); Янко Боянов Арсов (директор на Институт по металознание); Ячко Павлов Иванов (директор на Академично издателство “М. Дринов”).

  Автори: Анна Кълцева, Марина Чертова
  http://www.vsekiden.com/

• Народ и олигарси – Давид срещу Голиат

  Автор: Роберт Ковалски

  Заменки. Присвояване. Източване на ДДС. Уредени обществени поръчки. Пищни купони. Контрабанда. Лобиране. Партийно спонсориране. Партийно инженерство. Злоупотреби с европари. Ордени „Стара планина”.
  Яхти. Плеймейтки. Виенски, руски и други балове. Източване енергетика. Източване „Кремиковци”. Рекет. Благотворителност. Поръчкови убийства. АЕЦ – Белене. Връзки с властта. Чер хайвер. Недосегаеми. Разврат. Малки момченца и момиченца. Шампанско. Пури. Хаваите, Сейшелите, Дубай…
  Кратък портрет на българския оригарх.

  Мизерия. Грабежи. Унижения. Безработица. Здравеопазване по български. Гласуване. Участие в протести (чат-пат, когато ножа опре в кокала). Образование по български. Пътища по български. Високи лихви. Недостиг на детски градини. Топлофикация. Цени. Рекет. Турски сериали. Биг Брадър. Призиви за sms-и за благотворителност. Чалга. Новини от „силиконовата долина”. Кредити. Гадни съседи. Откраднати коли. Разводи. Самоубийства. Изневери. Бетонови курорти. Съсипана природа. Емигранти. Сълзи. Футбол. Пиянство. Проституция. Насилие. Правосъдие по български. Заплата. Скръб. Смърт. Безнадеждност.
  Кратък портрет на останалите българи.

  По средата – Бойко Борисов. Той трябва да реши с кои е. Олигарсите ще му ритнат столчето в мига, в който уситят, че не е с тях. Начини много: президентска партия и саботажи на всичмки нива в управленската машина са само два от тях. Те са свикнали държавата, тъпите българи и наивните европейци да им плащат масрафа. Пример: бюджетът за почистване на сняг на окръг Колумбия, САЩ, е 4 млн долара, а на София – 13 млн плюс 2 млн лева резерв (към 11 млн долара). Те няма да отстъпят. Няма да върнат плажовете, които свиха срещу пущинаци. Няма да се откажат от плеймейтките, шампанското и яхтите, които придобиха с престъпления под партиен „чадър“. Витязите на прехода нямат друга алтернатива и няма да се спрат пред нищо. Ще играят ва банк и тяхното отроче – правосъдна система, ще ги защити.

  Европа наблюдава Борисов. Тя знае какво е положението. Знае, че олигарсите не признават печалби от 20 %, защото са свикнали на 300, 500 и нагоре. Знае, както знаем и ние, че сме страната на корупцията. Затова внимателно следи Бойко Борисов, който е обещал и продължава да твърди, че е на страната на „другите” българи. Хубави думи, но без доказателства.
  Странно спокойни са олигарсите. И има защо – нито един няма даден на прокурор. Нито един не е останал без заменките си, без яхтите си, без любимите си силиконови момиченца, без охраната си.

  Снегът вали и покрива боклуците, скапаните пътища, гадните курорти, осакатените планини, необработените ниви, мизерните стопанства, неизмазаните къщи. Но не може да скрие омразата, новото атомно гориво на българската надежда. Ако Борисов пристане на олигарсите, ще се срещне с този нов феномен, рано или късно. Хората вече от цялото си сърце. Така както някога са обичали. Ще заменят правосъдието с мъст. Случвало се е вече. Българинът не си ляга и не става с Библията, но знае какво направи Давид с Голиат. Това трябва да има предвид премиерът, когато се държи като народен човек. Тази игра е опасна и си има цена.

  Обратното броене започна…

  Източник: http://frognews.bg/

• Октай: Конспирация готви края на ГЕРБ

  Интервю на Стойко Стоянов

  – Г-н Октай, заради неспиращи скандали в държавата, визитата на премиера Бойко Борисов в Турция мина между капките. Какви са вашите коментари?

  – Добре е, че се проведе такава среща, но като изключим разговорите по енергийната стратегия, която касае и двете държави, визитата беше на ниско ниво. Какво се случи? Мен лично ме разтревожи фактът, че българският премиер подхвана темата, че няма нужда от посредник в отношенията между Анкара и София. Визираше ДПС и нейни ръководители, които искат да са говорители на съседите.

  – Но в България това искане на Борисов бе изведено като успех?

  – Темата за посредниците и доколко ДПС и ръководството й са мафиотизирани са единствено въпрос, който се решава в София и България. Друг въпрос е, че през тези 20 години властта у нас и партиите, и институциите предоставиха огромен електорален и териториален ресурс, който контролира Доган със своите местни феодали. Това, че никой в България не е взел мерки, е проблем единствено на София. От такава ситуация биха могли да се възлолзват и в Москва, и другаде, но е нелогично да ги виним. Тоест, темата за посредниците трябва да се решава в София и е само наш вътрешен проблем. Неслучайно Анкара дипломатично замълча.

  ДПС нито са регистрирани като формация от Турция, нито там са крали и дерибействали, нито са в техния меджилис. Напротив, тази тема е деликатна и за съседите. През последните години антидоганизмът в България се отразява негативно и на Турция, и най-вече страдат техните компании, които не могат да реализират своите бизнес проекти в България, ако не демонстрират близост с ДПС и обръчите им. „Коч” холдинг се изтеглиха по тази причина от България. Поведението на Доган вреди не само на България, но и на Турция. Напоследък Анкара не крие, че иска да се запази цялостта на ДПС, но без мафиотската клика на Доган. По тази схема изгоря Касим Дал. Доган знаеше за тези планове и го отстрани от ръководството. Но такива теми не могат да бъдат обект на междудържавни отношения.

  – Какво пропусна Борисов да отиграе за България от срещата си с Ердоган?

  – Пропусна да покаже, че лобирайки за Турция пред ЕС, може да постигне стратегически регионални цели. Така ще извоюва сериозен авторитет пред ЕС, но и пред южните ни съседи, особено в съвместни бизнес-проекти.
  В чисто политически план също можеше да отбележи плюсове за България. Знаем какви са отношенията между Атина и Анкара, както и позицията на Франция, Германии и др. по отношение преговорите с Турция за ЕС. Всичко това можеше да се използва за лидерство на България в дипломатически план.

  Голям пропуск е и че Борисов не направи една отворена среща с българските изселници. Те са много мощен фактор, много от тях бяха изгонени от родината си насилствено от комунистите и биха оценили вниманието на премиера.

  Но не трябва да забравяме, че тази визита при съседите се проведе в една напрегната ситуация за България. Вероятно срещата не е била добре подготвена от Външно министерство заради проблемите с оставката на Румяна Желева. Дипломацията ни е длъжник на премиера, че не подготви перфектно посещението му.

  – Непосредствено след изборите на 5 юли миналата година развихте тезата, че Доган и ДПС са в състояние за 24 часа да дестабилизират страната. Има ли симптоми, че това може да се случи?

  – Не съм си променил вижданията, даже смятам, че се върви към кулминация, която вероятно ще е през март месец. Никак не са случайни събитията около РЗС, позициите на Сергей Станишев за съпротива срещу здравната реформа, недоволствата на тютюнопроизводителите. Убеден съм, че напрежението по отделни отрасли на икономиката тепърва ще градира. Но най-лошото е, че всичко това се организира и координира от определени центрове. Смятам, че МВР и службите за сигурност колкото и да са ангажирани с битката срещу престъпността, не бива да пропускат този саботаж срещу държавата. Всеки ден гражданите усещат по-осезаемо, че започва една окопна война и саботаж срещу намеренията на това правителство за реформи във всички области.

  Винаги съм предупреждавал, че когато един държавник прекалено много флиртува с масите, губи. Трябва принципност и праволинейност на основата на законите. А премиерът е готов често на отстъпки, няма да му е лесно. В тази ситуация Борисов и ГЕРБ имат нуждата от политически съюзници за предприетите реформи.

  – Все по-актуални стават твърденията, че има някаква тайна договореност между ДПС и ГЕРБ, между Борисов и Доган за ненападение и търсене на отговорност. Вярвате ли, че има такова споразумение или просто премиерът проспива възможността за действие?

  – ГЕРБ и премиерът пропуснаха шанса със силата на закона и държавата да влязат в регионите, където господства Доган. Те са мафиотизирани и там уплашени са не само българите, но и турците. Хората се изнасят от тях и се обезлюдяват. Затова там вилнеят феодалите на Доган, няма закон и държава. Работи се по модела на Дупница. 7 месеца след идването на ГЕРБ на власт хората от тези краища вече си мислят, че може би Доган пак се е договорил с управляващите и ще се измъкне от отговорност.

  Личо аз не вярвам между Борисов и Доган да има подобна договореност. Грешките се допускат от недоглеждане и недооценяване на ситуацията, но за проспаното време може да се плати висока цена. Доган също разчита на тази пасивност на правителството и се е свил в сарая си. Прави всичко възможно с кадрите си тези смесени райони да бъдат забравени, никой да не се сеща за тях, за да продължи да ги контролира. Борисв трябва да знае, че в тези места има явен саботаж за разследване и разкриване на злоупотребите и обръчите на ДПС. От тук идва и усещането на народа, че Бойко се е спазарил с ДПС. Но все още не е късно да се реагира и държавата да освободи турските фамилии от мафиотите и монопола на Доган. Още повече, че Борисов има примера на Иван Костов, който като премиер се опита да върне държавата в много населени места, а ДПС претърпя поражение на кметските избори. Борисов обаче пропуска тези възможности.

  На частичните избори за кметове в Стамболово и Дулово миналата есен, местните турци бяха придобили самочувствие, че могат да излязат от хватката на ДПС, а ГЕРБ да подкрепи алтернативността там. Фамилиите се обединиха и издигнаха независими кандидати. Но какво се случи – ГЕРБ не съумя да подкрепи тези личности достойно. Изборите бяха фалшифицирани и ДПС отново спечели. Но днес някой задава ли си въпроса какво се случва с фамилиите, които се опълчиха на ДПС? Тези хора са обречени да се изнесат от там. Няма закони, няма държава, за да ги защитят. И това е проблемът там, а не измисленото противопоставяне между българи и турци.

  – Хвърляте само обвинения срещу Доган и ДПС, но и самият Борисов често хвали Сокола, признава, че е най-начетен, умен и сериозен опонент.

  – Премиерът греши с такава позиция. Иван Костов е прав като казва, че Борисов надценява Доган. Лидерът на ДПС е силен единствено с това, че по регионите е създал структури по подобие на ВИС и СИК. Но за разлика от групировките, които си купуват властта и институциите, Доган назначава кметове, шефовете в МВР, прокуратурата, съда, институциите. Решава коя фирма ще печели и коя не, и така превърна регионите в гета.

  Бойко Борисов се подвежда от тези, които обслужват Доган в публичното пространство – политици, медии, социолози, анализатори. Комплиментите, които Бороисов отравя към Доган, вероятно са плод на заблуда и непознаване на ДПС и лидера й.
  За да лъсне истината, аз предлагам нещо много простичко – всички депутати, партийни лидери по места и висши кадри да бъдат разследвани от прокуратурата и НАП, за да се види от къде разполагат с огромни средства и как са ги придобили.

  – Познавате кухнята на политическите интриги, предусещате ли в сегашния парламент действия, които могат да поставят Борисов в шах?

  – Убеден съм, че амбициите за партийно инженерство не са чужди и на хората от този парламент. Четири формации заявиха в началото на мандата на ГЕРБ пълна подкрепа за правителството. Какво се получи няколко месеца по-късно? Марио Тагарински бе активиран и изтеглен от групата на РЗС. Така тя се разпадна, а Яне Янев бе превърнат в оръжие за битка срещу Борисов и партията му.

  – Смятате, че зад интригата с РЗС не стои ГЕРБ?

  – Абсолютно съм убеден, такава беше целта на занятието, да изглежда като провокация на мнозинството, но архитектите са други.

  Ще се върна малко назад във времето. Когато Костов стана лидер на СДС имаше битка кои личности ще влязат в НИС. Тогава там се появиха Христо Бисеров и Марио Тагарински. Той пое организационното ръководство, нарекоха го Сив кардинал, а сега Доган го натовари да отговаря за стратегиите в ДПС. При правителството на СДС именно чрез Бисеров групировките се опитваха да притискат и управляват сини депутати и заради това той бе отстранен от партията. Сега съзирам отново влиянието на Христо Бисеров върху процесите в сегашния парламент, както и в атаките срещу десните преди изборите миналата година.

  – Какъв е следващият ход от конспирацията?

  – Да, вероятно ще последва. Неслучайно се създават настроения срещу Мартин Димитров, че води към гибел СДС и ги превръща в сателит на Костов. Тази пропаганда сигурно ще се използва като мотив за протест и поне 6 депутати от Синята коалиция ще я напуснат. Както Тагарински, те естествено ще бъдат купени. Това означава незабавно разпадане на дясната коалиция. Ще припомня, че в последното си интервю в „Шоуто на Слави” Румен Петков, който е стратегически приятел на Доган, загрижено каза: Няма да е добре за ГЕРБ и България, ако останат само с „Атака” като коалиционни партньори. Явно това е дългосрочната цел – в парламента да останат ГЕРБ и партията на Сидеров.

  Така Борисов и хората му автоматично се дискредитират пред ЕС, САЩ и те ще бъдат принудени да оттеглят доверието си от новото управление. Това е целта на кръгове от БСП, ДПС, НДСВ, бившите комунистически служби и олигарсите. Този парламентарен сценарий вероятно ще съвпадне с бунтове и недоволства на различни съсловия в страната. Но очаквам и още една деструктивна стъпка. Сценаристите, за да извадят Бойко от патовата ситуация, ще поискат промяна на правилника на парламента и създаването на нова парламентарна група, съставена от отцепниците плюс контролирани депутати от Доган. Ще се влеят в новия субект. Неслучайно Алексей Петров говори за някакъв нов проект, а дълбоко зад всичко това виждам сянката на Христо Бисеров. Тази нова група, представяйки се за проевропейска, ще се промоцира като спасителен пояс за ГЕРБ, а реално ще ги контролира. Това е голямата заплаха.

  – Има ли полезни изходи за Борисов?

  – Той плаши, че ще отиде незабавно на избори. Възможно е да спечели отново, но има и опасност да загуби. Така предоставя властта в ръцете на президента за съставяне на служебно правителство. А не се знае при този президентски кабинет, заедно с обръчите около Първанов какво ще се случи до провеждането на нови избори. С една дума България агонизира, политическата система катастрофира и горко на хората. Това е средният вариант. От него има и по-лош – Бойко да се подчини на новия политически проект, за който говорех преди, и така да се загуби тотално надеждата за отвоюване на държавата от мафията.

  Има и оптимистичен вариант, лесен и прост. Борисов да не прави коалиции в парламента с групите, а като председател на ГЕРБ да събере всички партии от семейството на ЕНП и да сключи външни политически споразумения с тях, защото имат идентични платформи за управление. Първо да покани Мартин Димитров, Костов и другите, и да сключи политически споразумения без да влиза с тях в коалиция за управление. И по този начин Борисов си защитава гърба с партии от ЕНП. Това му е шанса да получи подкрепа и в страната и в Европа.

  – Участвал ли сте в подобни схеми за купуване на депутати и дестабилизиране на властта?

  – Когато Костов и СДС взеха властта и започнаха битка с групировките, имаше опити за разбиване на парламентарната им група. Тогава бях поканен от убития шеф на „Мултигруп” Илия Павлов на вечеря в софийския ресторант „Дева”. Той се опита да ми предложи да реализирам схема за купуването на 30 депутати от ОДС срещу паричен ресурс, който осигурява. Бяхме само двамата, отбих предложението.

  Но след няколко дни Доган ме покани на парти при Мирчо Циганина в бившата резиденция на Живков в Правец. Там се оказах в компанията отново на Илия Павлов, бившия президент Желю Желев, Кольо Вълканов, Венци Димитров и Доган. Тези лица, които не са били случайно там демонстрираха, че знаят за какво става дума. По-късно те се оттеглиха, останахме само аз, Доган и Павлов. Отвоно започна разговор за купуване на депутати от ОДС. Исках да напусна, но Доган ми нареди до дни да представя стратегия как да стане разбиването на парламентарната група на сините и преструктурирането на силите в парламента.

  Костов разбра за подготовката на този сценарий и през 1999 г. бяха сменени 9 министри, а по-късно видяхме, че Бисеров, Йордан Цонев и Тагарински са работели за реализирането му. След това те влязоха в екипите на Доган и днес са фактори в тази партия. Години по-късно, чрез „Новото време” и Сакскобургготски бе поставен на колене, пак чрез такива схеми.

  – Наскоро стана ясно, че делото за възродителния процес вероятно е прекратено по давност и наказани за извращенията няма да има. Случайно ли се стигна до този резултат?

  – Няма нищо случайно. Доган е бил обслужван, за да обслужва днес групировките и определени среди. Част от тези му задачи бе и да се вмени колективната отговорност за смяната на имената и да се прикрията истинските виновници за престъпленията.

  – Но от ДПС с основание казват, че не са искали да се месят в работата на независимата съдебна власт и са вярвали, че тя сама ще се справи.

  – Аз не вярвам в независимата съдебна система. Дори и срещата на Борисов от тази седмица с вишите магистрати бе опит да бъде разбран в намерението си за битка срещу мафията. Но аз мисля, че той е разговарял със стената, защото срещу него са били повечето партийни функционери, излъчени по квотен принцип от партиите.

  Познавам повечето от тези магистрати и знам, че много не може да очаква от тях. Ще показват добри намерения, но поведението им ще бъде саботажно. Ако ще се говори за съдебна реформа, най-напред трябва да се изчисти този порочен квотен принцип и да дойдат професионалисти, които да не са подчинени на партии и лидери. Тогава може да има промяна в тази система.

  Източник: Фрогнюз

• Заплатите: „Mузикант къща не храни“, но масажист храни цели 5!

  И наистина, заплатата на специалист по тайландски масаж може да издържа приблизително 5 средностатистически семейства, защото доходите му на месец са над 3000 лв. А ние, горките, преживяваме с максимум 600 лв за семейство: и това ни е много в това време, каквато впрочем е и заплатата на обикновените масажисти. Повечето обяви за работа, търсещи готвачи, предлагат също 3000 лв заплата. Това са най-доходните професии за момента, считайки, че не се изисква висше образование за извършването им.
  За наистина квалифицирани кадри може да се получи повече от задоволително възнаграждение, но само в някои определени области. Например, програмен експерт може да получи заветната сума от 6000 лв за труда си на месец в Itcom information systems, а в „Амдокс България” – почти 12 000 лв за поста директор на софтуерни продукти. „Парсънс България” не остават по-назад с 8000 лв месечно възнаграждение за ядрен инженер, занимаващ се с безопасността. МОК „Елаците”, Мирково, са готови да дават по 4000 лв на бъдещия си заместник-директор, а „Ти Джи О”, Гълъбово, дава заплата 3000 лв за инженер в мините и 2500 лв – за инспектор по качеството. Но непостижимо високите заплати са присъщи за такива ръководни постове като гореизброените.
  Това не може да се каже за работещите в текстилната индустрия обикновени служители. Многобройните шивашки фирми в Русе са предпоставка за жестока експлоатация. Работниците се трудят повече от 12 часа всеки ден и получават нищожна заплата – минималната, понякога и до нея не се стига, защото се водят на 4 часа. Но животът е тежък – принудени сме, искаме или не, да се примирим и да си проправим път. По-добре да се прибираш у дома с 200-300 лв, отколкото въобще без тях. Нова фирма се открива в Сливен – „Раумер България” АД. Да се надяваме, че 20-те работници, които ще бъдат наети, ще живеят с човешка и нормална заплата, а не – угризки. Италианската фирма търси плетачи, изшивачи на дефекти, почиствачи на платове, вдевачи и помощник-началник склад – на три смени. Нека във времето на криза неуточнените засега заплати в новото предприятие бъдат добре заплатени – поне заради европейския му произход.
  Български строители търси турската „Мапа Дженгиз” за изграждането на магистрала „Люлин” и била готова да им плаща 600 лв месечно (търсят техници, монтьори на машини, строителни монтажници и склададжия). Съотношението на турски към български работници било 1:1, докато предвижданото било 200:1300. Но други строители точно в зимния сезон не се търсят сега. Особено при обилната снежна покривка – тогава строителите излизат в „неплатена отпуска”.
  Техническите специалисти са широко търсени от местните работодатели и най-вече: инженери, технолози, монтьори и техници. В село Църквица, Добричко, например дават 1000 лв за инженер на минно пласиране или на шахта, за механик; електро- и механошлосерите получават по-скромната сума от 610 лв. Стъкларите „Тракия глас” от Търговище предлагат заплата от 1500 лв за техник на електрическа поддръжка.
  Средно трудово възнаграждение от 500-600 лв получават различните доктори, независимост от специалността им. Поне така са обявените им заплати в трудовата борса, но дали реално получават само толкова е относително. Учителите получават също подобна заплата месечно – даже и по-малка. За учителите по испански и руски се плаща към 450 лв, докато по английски – 300 лв. Тези невъзможно ниски заплати е смехотворно да се сравняват с хигиенистките месечни доходи в някои фирми като „Вики консулт”: 400-550 лв.
  Лъжливо или не, но Росица Стелиянова, шефка на АЗ (Агенцията по заетостта), изказа твърдение, че разполагат с 300 милиона лева за обучаване и преквалифициране на желаещи. Проектът „Развитие” на Европейския социален води квалифицира допълнително 65 000 останали безработни души от ноември 2008 г. Агенцията обявява още, че поне 52 хил. от тези безработни ще получат подходяща работа с осигурена до една година минимална заплата от Бюрото по труда и още една година от работодателя. Меко казано, съмнявам се в тези хвалби, защото при последното ми посещение на трудовата борса тази есен ми казаха, че никакви курсове за квалифициране не предстоят през 2010-а. Кой ги знае?
  През декември месец миналата година е имало над 3000 незаети места за сестри, лекари, анестезиолози и хирурзи. Но въпросните специалисти не се наемат заради заплатата: най-вече между 400 и 600 лв (300-500 лв за мед сестрите). Военни български лекари търсят в Саудитска Арабия за цели 36 000 долара месечно.
  Успокоително ли ви звучи, че безработицата ни била сред най-ниските в Европа? Нашата за цялата година се равнявала на 7,59% (9,13% за декември конкретно), докато европейската била към 10%!? „А дали е така? Кой ще ми каже?”

  Източник: Разкрития.ком

• Разкрити са над 2 600 агенти на ДС

  За сега са отворени са 392 линейни метра от общо 20 км архиви на репресивния апарат на БКП

  Общо 2 616 сътрудници на бившата Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българската армия е обявила комисията по досиетата от 2007 г. до края на миналата година.

  Това съобщи нейният председател Евтим Костадинов, цитиран от „Дневник“, по време на кръгла маса „Правото да знаем и разкриването на архивите на ДС“, която се провежда в СУ „Св. Климент Охридски“.

  Проверени са общо 86 676 лица, заемали или заемащи публични или обществени длъжности.

  Като приоритет в работа на комисията през тази година Костадинов обяви приемането на архивите на ДС от различни държавни структури.

  Поради липса на сграден фонд до момента комисията е приела твърде малко архивни материали – 30 179 дела, изразяващи се по думите на председателя на комисията в 392 линейни метра от общо 20 км архиви на репресивния апарат на БКП.

  Костадинов посочи, че бившето правителство на тройната коалиция е заложило капан на комисията още с бюджета за 2007 г., когато за изграждането на сграден фонд са били отпуснати едва 1.1 млн. лева.

  Кафене.нет

• Оставка, от оставам

  Aвтор: Иво Атанасов

  Когато навремето се заговореше за съкращения, домакинът на нашето учреждение бързаше да купи нови бюра. Опитът го бе научил, че ще се случи точно обратното – щатът ще набъбне. Постепенно и в БСП думите придобиха друг, дори противоположен, смисъл. „Оставка“ вече означава не „оставям“, а „оставам“. Така направи цялото Изпълнително бюро, което след загубата на първите евроизбори подаде колективна оставка, а после всички вкупом се върнаха по постовете. Това стори и Румен Овчаров, който преди дни оттегли намерението си да не бъде повече шеф на столичните социалисти.

  По-наивните смятаме, че всеки човек, особено ако е политик, трябва да държи на думата си. Хеле пък ако е от БСП. Че след като веднъж е заявил оставка, път назад няма. Че тя е дълбоко промислен акт, а не Ганкиното хоро. Че дори ти дава сила да промениш нещата със своето отсъствие, след като са изчерпани възможностите на присъствието ти.

  Та и аз преди две години подадох непоискани от никого оставки като областен и общински партиен лидер в Кюстендил. Не заради загубата в местните избори – в политиката няма как винаги да се побеждава. Не и защото съм чувствал вина – днес вече всички знаят кои са авторите на червената кюстендилска драма в кметския вот. А тъй като някой трябваше да поеме отговорността, макар и чужда, и кой друг да го стори, ако не лидерът. Смятал съм, че това е въпрос на достойнство – и партийно, и лично. И че атмосферата е дотолкова другарска, та оттеглянето ми ще ни отвори очите затова, че започна толерирането на персони, които могат да ни носят предимно загуби.

  В период на небивал срив моите оставки комай се оказаха единствените в цялата партия. Има още няколко, но те са 50 на 50 – подателите им отстъпиха част от позициите си, но останаха в политиката и даже в парламента. Навярно всеки се смята за незаменим и искрено вярва, че без него светът ще свърши. На гърба на традиционния лидероцентризъм в БСП, и то на всички нива, повечето от нас биха могли да останат пожизнено на постовете си, но това ли е формулата на успеха? Как пък на никого не му се иска да постои в „химическото чистене“? При това става дума за ръководство, немалка част от което се боят да минат през конгресното сито на тайното гласуване, а се делегират до върха на партията. И от което никой, ама никой не посмя да излезе като мажоритарен кандидат на последните избори. А искат не само да им пазиш авторитета, но и да приемеш, че без тях не може. Сякаш са и пътят, и истината, и животът.

  Ето как се създава климат, при който моралните постъпки стават смешни. Какво промениха моите оставки? Дали подтикнаха към размисъл ръководството, членовете, избирателите или пък коментаторите в медиите? Или поне онези, заради които ги подадох? Та това им беше добре дошло! Заживяха с мисълта, че точно там им е мястото. Нищо, че ни свлякоха до най-малкия брой избиратели за целия преход. Че се превърнаха в символи на загубата.

  Тогава защо Овчаров да се оттегли? Ама за толкова години начело на софийските социалисти не бил извоювал нито една победа. Че аз като изведох кюстендилските до най-високите проценти в страната, та какво? Ама бил забъркан в скандали. Че други като не са, та какво? Ама ако не си тръгнел навреме, можело да си отиде завинаги. Че някои като го сториха навреме, та какво?

  Фактите при нас нямат никакво значение, важно е тяхното тълкуване. А то е според интереса. За нас думите са като за еквилибриста – ножовете. Хвърляме ги ту с дръжките, ту с острието напред, според целта на занятието. Не общото, а личното, в най-добрия случай – на групичката или кръжеца.

  Някой би казал, че във всички партии е така. Сигурно. Но ако ще сме като всички, защо искаме избирателят да ни предпочете? Ние можем да печелим, ако сме различни. Но ако ще погазваме силата на принципа, и в нашите отношения ще господства принципът на силата. И ако някои като моя милост, макар и зад гърба си с многобройни битки с опонента, нямат нагласата да се борят със съпартийци и отстъпват, други я имат и влизат в боя.

  Което едва ли вещае нещо добро. Защото докато жонглираме с „оставам“, избирателят вече спряга глагола „оставям“. И не към едного или другиго, а към цялата партия.

• С „неуправляем пътник“ в управлението

  Отминалата седмица ще се запомни със скандала, предизвикан от лидера на „Атака“ Волен Сидеров по време и след полета му със самолет на „Луфтханза“. Ясен Бояджиев за някои от вероятните последствия от скандала.

  Полицията във Франкфурт на Майн разследва случая. До какви изводи ще стигне е рано да се каже, но поради по-особения статут на пътника е възможно правните последствия да се разминат. От друга страна, точно защото не става дума за случаен пътник, ще е доста по-трудно да се избегнат негативните морални и политически последствия.

  Моралните щети

  Подобни, а и по-неприятни инциденти по света стават всеки ден с лица от различни националности. Поради редица обективни и субективни натрупвания обаче чуваемостта е по-голяма, когато замесените са от нашия край на Европа. Още повече, когато са политици и народни избраници. Така лидерът на „Атака” лепва още едно срамно петно върху неблаговидния образ на България и българите, за които той иначе, по собствените му високопарни твърдения, вече 20 години води своята „битка”.

  Това, разбира се, няма да ни е нито за първи, нито за последен път, тъй че някак си ще го преживеем. За самия него, естествено, от значение са не моралните, а политическите последствия. Проблем нямаше да има, ако ставаше дума за български самолет и българско летище. Мнозинството от българската публика не се впечатлява от такива неща, които пък, от друга страна, тук е лесно да се потулят и даже да се представят наопаки.

  Преобразяване за външна употреба

  В случая обаче целта на „пътуването” е задгранична. Нямам предвид конкретния полет, а очевидните последователни усилия на лидера на „Атака” да се покаже такъв, какъвто не е. Вече повече от шест месеца той е „по-тих от водата”, старателно загърбва всичките си любими тези и каузи и безропотно и самоотвержено се съгласява, подкрепя и защитава всичко, което каже или направи лидерът на ГЕРБ. Чудодейното преобразяване явно не е за вътрешна употреба, защото тук то не може да заблуди никого. Може дори да отблъсне значителна част от избирателите на „Атака”.

  Нейният лидер е готов да заплати и тази цена, защото очевидно преобразяването му е предназначено за пласиране на международния политически пазар. Злите езици отдавна говорят, например, че се подготвя взаимноизгодното му приобщаване към Европейската народна партия. Каквато и да е крайната цел, инцидентът във Франкфурт прави пътуването до нея твърде проблематично и дипломатическият паспорт вече няма как да помогне. С това обаче възможните политически последици от случая не се изчерпват.

  Български „лекции“ в Германия

  „Всеки човек сам може да прецени поведението си”. Така министър-председателят отклони българските репортери, поискали да узнаят мнението му за случилото се.

  Опасявам се обаче, че на друго място и пред други хора няма да му е толкова лесно да се измъкне от въпроса. А въпросът е защо измежду съществуващите възможности избра точно партньорството на партия, която, меко казано, не се ползва с много благовидна слава в цивилизована Европа. И на каква цена получава нейната безпрекословна подкрепа.

  Впрочем, по неизвестни причини този въпрос най-старателно му беше спестяван именно на европейски терен от припозналото го европейско политическо семейство. Никой не повдигна въпроса и когато в лекцията си за „Българския европейски път” пред отбраната местна публика в Берлин той отново обяви, че на този път е сам и сам носи отговорността.

  „Опитваме се да налагаме европейски стил на поведение”, похвали се тогава премиерът. Само десетина дни по-късно обаче във Франкфурт „лекцията” си по европейско поведение изнесе лидерът на „Атака”. След нея вече ще е много трудно да се избягва въпросът какво прави в управлението на България „неуправляемият пътник” от самолета на „Луфтханза”.

  Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев
  Източник: dw-world.de

• Дамян Яков: Държавата нехае за просперитета на нацията!

  Ние ще бъдем лакеите в Европа. Все едно е дали сме в Европа, дали сме в Азия или в Латинска Америка ако 30% от нашето подрастващо поколение е неграмотно.

  Когато наскоро се заговори за фототипното издание на “Ил регно де гли слави” или както още е познато „Царството на славяните” от католическия монах Мавро Орбини и излязло през 1601 г. в Пезаро – Италия, поисках да се запозная с него, защото и то и авторът му са много интересни както в исторически план, така и за съвременниците ни, които се интересуват от идеята за славянството.

  Дон Мавро е родом от Далмация и става член на бенедиктинския орден на остров Млет. Той е, човек, който си е поставил задача да напише история на южните и източните славяни. Онази част от славяните, които са били всъщност в рамките на Османската империя, славяните, които са били подтиснати. През 1722-ра година книгата му се превежда на руски език по личното разпореждане на Петър І Велики. За да я прочетат са идвали хора от Сибир до Москва, за да разберат кои са те, защото руснаците не са знаели, че освен тях съществуват и други славяни.

  Оказа се, че книгата е отпечатана само в триста луксозни екземпляра, един от които е подарен на Папата, един на българския Президент, един е у издателя, а останалите са на отговорно пазене в библиотеката. Така се озовах в офиса на издателство Дамян Яков, където разговарях с него за това кое го е накарало да отпечата тази книга и рентабилно ли е да си издател в условията на икономическа криза. „Освен, че е пазарен продукт и трябва да гледаме на книгата като и на всеки друг вид стока, ние сме длъжни да имаме някакво отношение към нея. Едва ли има издател в България, който да не носи това у себе си. От друга страна, без да звучи патетично, човек трябва да си прави живота интересен и това важи за всички книги, които издавам. Ние се опитваме да наложим някакъв стил, да направим поне част от изданията ни разпознаваеми. На година пускаме около 60 – 80 нови заглавия в няколко поредици – детска, българска класика, училищна библиотека с произведенията, които се изучават в училище плюс помагала от 1 до 12 клас и за кандидат-студентите. Също така, най-общо казано, популярна психология и издания целящи самоизграждане и самоусъвършенстване. И накрая една луксозна поетична поредица – антология съвременна българска любовна лирика, български стихове за виното и любовта, Робърт Бърнс, Есенин

  Омар Хаям, сонетите на Шекспир… – изящно оформени издания, които са свързани с разпознаваемостта, за която говорех.    Освен това ние използваме изцяло български художници при илюстриране и оформление на книгите, с изключение на случаите когато техен автор е самият автор.” – разказваше Дамян Яков, докато разлиствах страниците с позлата или цветни десени по ръбовете.

  Най-новото, което издателството представи тази седмица в Американския център на Столична библиотека е книгата на Леда Милева “Кънки на колелца”. Съставителството на книгата е нейно – тя сама е подбрала най-популярните си стихотворения. Издателството беше поканило и повече от 50 деца от 5‒ти и 6‒ти клас, които са подготвили специално поздравление за поетесата, която днес, 5-ти февруари, навършва 90 години.

  А на въпроса „Майка или мащеха е държавата за българския книгоиздател” Яков коментира:

  „За съжаление не мога да кажа, че е майка, защото това веднага би изисквало да добавим и закрилница, а нищо подобно няма в отношението на държавата към книгата и към книжния сектор, както и към хората, които работят в него. Политиката, която води Асоциация “Българска книга” е насочена към това да покаже, че в отношенията на държавата към книжния сектор, че в държавната културна политика има съществени дефицити. Много често досега говорехме за фискалната политика на държавата спрямо книгоиздаването. Във всички европейски страни има редуцирана ставка на ДДС за книгите – те принадлежат към една привилегирована група от стоки, за които се смята, че са изключитално важни за съществуването на нациите, за образованието на младите хора, за просперитета на тези страни и тази ставка е средно между 7 и 5 процента, а не 18 – 20, а в Полша и Великобритания е 0.00. Това показва, че в тези държави на книгата се гледа наистина като на важен инструмент за просперитета на нацията, докато у нас това не се случва, въпреки че от 15 години, откак съществува Асоциацията, ние апелираме към управляващите в тази посока, но разбиране не срещаме, освен от някои депутати в опозиция, които щом дойдат на власт забравят думите си. Сега разбираме отново, че решаването на този проблем се отлага за неопределено време.

  Съществен проблем до неотдавна беще липсата на закон за библиотеките в България. Сега закон има, но сегашното правителство трябваше да си постави задача създаването на правилник за приложението му и на стандарт за снабдяването на публичните библиотеки с книги. Има стандарти на ЮНЕСКО за това на колко дущи какво количество трябва да постъпва в публичните библиотеки – примерно на 1000 души – 25 заглавия, което като цени на книгите в България означава около 25 милиона лева годишно за обновяване на фондовете. В Европа този стандарт е 25 милиона, но не лева, а евро. У нас сочим това като пример, но единствените пари, които бяха отпуснати, буквално като благоволение, през миналия мандат, бяха 9 милиона, от които 4 милиона така и не стигнаха до библиотеките.

  За съжаление не виждам как с тази политика новото правителство ще оправи плачевното положение на библиотеките, което се е върнало с 15 години назад. В Министерсктво на културата дирекцията за книги и библиотечно дело беше закрита и сега не е ясно дали има човек, който да отговаря за читалищата и за книгите и съответно за библиотеките. Не ясно дали в парламентарните комисии за култура се обмисля изобщо някой да се върне и да погледне новоприетия закон за библиотеките, който без стандарт, по който да работи е само една куха рамка, едно артикулиране на конституционните права на всеки българин за равен достъп до книгата.

  Много често нас издателите са ни упреквали, че мислим само за собствените си интереси – в това няма нищо лошо – ние сме една браншова организация и имаме своите икономически интереси, но от друга страна ние се опитваме да покажем – и тово е видимо, че ние не повдигаме един проблем, който е свързан единствено и само с нашите интереси, а един национален проблем и ние преди всичко това показваме, че трябва да стои на преден план.

  От друга страна има и други извънредно тревожни факти, които или са неизвестни въпреки усилията ни да ги направим достояние на управляващите, или са просто грубо пренебрегвани. Преди около три-четири години бяха направени две изследвания у насна грамотността на децата съответно от първи до четвърти и след това от пети до осми клас – ПИЗА и ПЪРЛС, които установиха, че България има огромен проблем с неграмотността, която се шири сред подрастващото поколение. От една страна изследванията показват, че от първи до четвърти клас децата ни не са на последните места ро грамотност, но не са и сред първите. Те се учат да четат. По-късно обаче се проявяват два вида неграмотност – едната е незнаене да се чете, а другата неумение да се разбира смисълът на прочетеното, да се декодира текстът. Децата престават да четат друго освен пряко свързаното с учебния процес. И става дума за изключително високи проценти – над 30 на сто!

  Ако 30 процента от нашето подрастващо поколение е неграмотно и ако по-късно се появява вторична неграмостност за хора след 8-ми клас примелно, които спират да четат и да попълват знанията си, това означава, че ние се развиваме като една нация, която в най-скоро време ще бъде попълнена от индивиди годни единствено и само, изключително за ниско квалифициран труд. Ние ще бъдем лакеите в Европа! За какво толкова се радваме, че сме в Европа? На кого се радваме? На това, че ще попълваме чистачите в Европа? Ние нямаме никаква причина, ако се развиваме по този начин, да се радваме, че сме в Европа – ние сме никой в Европа! И ако така се развиваме, ако продължаваме да отглеждаме едно неграмотно поколение, няма нужда да бъдем в Европа. Дали сме в Европа, дали сме в Азия или в Латинска Америка е все едно, защото нищо добро от подрастващото неграмотно поколение не може да се очаква. Ние трябва да променим кардинално веднага този резултат от работата на много управници, много години. Ние трябва да го променим това състояниена нещата, за да можем да разчитаме, че нещо хубаво може да очаква нашите деца след време“.

  Автор: Стоян Колев (Фрогнюз)

• Жребий за квалификациите за Евро 2012 г.

  България изтегли много тежък жребий за квалификациите за Евро 2012 г. и ще спори с Англия, Швейцария, Черна гора и Уелс.

  „Трикольорите“ се паднаха в група от пет отбора без ясно изразен аутсайдер. Соченият за най-слаб отбор в групата – Черна гора пък беше наш съперник в квалификациите за Мондиал 2010 и определено ни създаде доста проблеми.

  В Подгорица измъкнахме щастливо 2:2 в самия край, а в София пречупихме черногорците с късмет през първата част и силно второ полувреме за крайното 4:1. В момента тимът се води от стария ни познайник от периода като селекционер на Хърватия Златко Кранчар. (Повече за Черна гора)

  Безспорно най-силният състав в групата е Англия, който се класира безапелационно на Мондиала в ЮАР. Под ръководството на Фабио Капело англичаните показват съвсем различен футбол от досегашния и много специалисти вече ги сочат дори за бъдещи световни шампиони. (Повече за Англия)

  „Ще е трудно. Уважавам всеки отбор по света. Мачовете с Уелс са специални за нас. България не е лесен отбор, а Швейцария имат доста интересни млади играчи. Все пак мисля, че Англия ще е на Евро 2012“, каза минути след жребия Фабио Капело.

  Швейцария е втория по сила отбор в групата на база ранкинга на отборите. Именно срещу тях беше и дебютът на селекционера Станимир Стоилов в националния отбор. Тогава България завърши 1:1 като гост. Селекционер на тима е Отмар Хитсфелд. (Повече за Швейцария)

  С отбора на Уелс сме играли за последно в квалификациите за Евро 1996. Тогава ги наказахме на два пъти с по 3:0 с феноменални голове на Балъков, Трифон Иванов и Емо Костадинов. Наставник на Уелс е легендата Джон Тошак. (Повече за Уелс)

  ПЪЛЕН ЖРЕБИЙ за квалификациите за Евро 2012 г. в Украйна и Полша.

  Група А
  Германия
  Турция
  Австрия
  Белгия
  Казахстан
  Aзербайджан

  Група B
  Русия
  Словакия
  Ейре
  Макединия
  Армения
  Андора

  Група С
  Италия
  Сърбия
  Северна Ирландия
  Словения
  Естония
  Фарьорски острови

  Група D
  Франция
  Румъния
  Босна и Херцеговина
  Беларус
  Албания
  Люксембург

  Група E
  Холандия
  Швеция
  Финландия
  Унгария
  Молдова
  Сан Марино

  Група F
  Хърватия
  Гърция
  Израел
  Латвия
  Грузия
  Малта

  Група G
  Англия
  Швейцария
  България
  Уелс
  Черна гора

  Група H
  Португалия
  Дания
  Норвегия
  Кипър
  Исландия

  Група I
  Испания
  Чехия
  Шотландия
  Литва
  Лихтенщайн

  Правила
  В квалификациите за Евро 2012 участват 51 национални отбора на страни от Европа, които са разделени чрез жребий в 6 групи по 6 отбора и в 3 групи по 5 отбора.

  Деветте победители в групите и най-добрият втори отбор се класират директно за финалите в Полша и Украйна, които се класират като съдомакини на Евро 2012. Осемте отбора, завършили на второ място в квалификационните групи, ще играят бараж за класиране.

  Източник: http://www.vesti.bg/

• Случай с българка от Чикаго разкрива лабиринтите на американската имиграционна политика

  Българка, чийто баща е роден в щата Индиана и която получава американско гражданство в далечната 1981, е получила писмо от Държавния департамент, с което я уведомяват, че това е грешка и, че тя не е американка.

  „Чикаго Трибюн“ съобщава за българка от Русе, заселила се в САЩ през 1997 година. Ангела Бонева е омъжена за българин, има 7-годишен син и е живяла в град Найлс преди да получи писмото от Държавния департамент.

  34-годишната българка от 7 години се опитва да спре депортацията си. Помислих си, че е някаква шега, разказва Ангела. Израснах, смятайки, че съм американка. Сега искат да ми отнемат. Това е като лош сън.

  Ситуацията с Бонева показва понякога зашеметяващата калейдоскопична същност на имиграционната система в САЩ, пише изданието.

  Когато през 2003 Ангела Бонева се опитала да поднови американския си паспорт, Държавният департамент я информирал, че решението на консула да й даде гражданство през 1981 е в нарушение на изискване, по силата на което баща й би трябвало да е живял в САЩ 10 години преди тя да е била родена.

  В действителност обаче той прекарал едва 6 години преди да се премести в България. Писмото отбелязвало, че това изискване за жителство било намалено през 1986 на 5 години, така че друг на нейно място би могъл да се възползва от улеснението.

  Потърсеният от нея адвокат й дал абсурден на пръв поглед съвет: да приеме от родения в България неин съпруг Георги Петров, натурализиран гражданин от 2008 след като се установил в САЩ благодарение на нея, реципрочен жест, за да си върне отнетото гражданство.

  Говорителката на Държавния департамент Адриана Галегос отказва да коментира ситуацията на Бонева, позовавайки се на конфиденциалност.

  Източник: Кафене.нет

• Издирват убийците на Мартин Борилски

  Убийците на Мартин Борилски са обявени за общодържавно издирване, съобщи пресцентърът на МВР.

  Тази седмица Великотърновският съд призна Георги Желязков и Стоян Стоичков за виновни за жестокото убийство на българския студент преди близо 10 години във Франция.

  Мерките им за неотклонение бяха променени от гаранция в задържане под стража.

  Двамата не присъстваха в съдебната зала, а за оправдание адвокатите им посочиха проблеми с придвижването до Велико Търново и повреда в автомобила им.

  Вчера представители на Съдебната полиция във Варна са потърсили Стоичков и Желязков на адресите, където са регистрирани, но те не са били открити. Днес от полицията също са ги търсили, но отново не са ги намерили.

  Това е причината те да бъдат обявени за общодържавно издирване.

  В постановлението се казва, че двамата трябва да бъдат отведени във Варненския затвор.

  Ден след произнасянето на осъдителните присъди френският адвокат на майката на Мартин Борилски заяви, че

  във Франция ще има отделен съдебен процес за убийството

  Ерик Морен очаква първото заседание да е след 3-4 месеца.

  „Процедурата в България няма абсолютно никакво правно влияние върху френската процедура. Тя е независима от френската. Те вървят заедно като няколко спътнички на съдбата от няколко години“, заяви той за Българското национално радио (БНР).

  В отговор на въпрос дали натискът на Франция е довел до издаването на осъдителните присъди в България, Морен отбеляза, че българското правосъдие е трябвало „да се бори повече с натиска от антуража на обвиняемите“.

  Френският посланик Етиен дьо Понсен от своя страна отрече да е оказвал натиск по делото и отбеляза, че най-важното е, че „съдът е взел предвид точно определените доказателства по ДНК пробите и другите елементи, които са предоставени от френските следователи“.

  Българската съдебна сага с жестокото убийство на Мартин Борилски все още не е приключила, защото присъдата може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок.

  Източник: VESTI.bg

• Брюксел и читалищният самодеен драмсъстав

  Убедителното представяне на втората българска кандидатка за еврокомисарския пост Кристалина Георгиева пред ЕП, постави нови въпроси, свързани с подбора на кадри с висока международна квалификация, смята Георги Папакочев.

  Прякото предаване от изслушването на Кристалина Георгиева в Брюксел предостави отново възможността българинът да участва, макар и само като свидетел, в демократичния процес по селекцията на бъдещия еврокомисар.

  Независимо от усещането за своеобразен „реванш” на националното достойнство, очакван след нелепото представяне на първата кандидатура, реакциите на българската политическа класа и медии бяха по-скоро стреснати, отколкото окуражителни.

  Просто отдавна закърнялата способност на гражданството и неговите представители във властта да се порадват на индивидуалния успех, независимо от оцветяването на партийните очила или въпреки тежките комплекси на собствената посредственост и ниска образованост, до голяма степен се изрази в класическото абсурдно недоумение: „Не може да бъде, та тя ми беше комшийка!”

  Резервната национална гарнитура

  Комшийка или не, г-жа Кристалина Георгиева беше вкарана в „еврокомисарския мач” не от резервната скамейка играчи на ГЕРБ – тя не членува в сегашната неопитна управляващата партия, а и деликатно отклони настойчивите покани да заеме вицепремиерския пост в правителството!

  Бъдещата еврокомисарка беше извадена от виртуалната национална кадрова банка, която включва доказалите се на международния терен българи независимо дали са политици, експерти, учени, творци или студенти.

  Тяхното признание и опит са резултат от качествата и усилията, положени във формациите с международно представителство, в глобалния бизнес, в политическите органи на световни и регионални организации като ООН, ЕС, НАТО и много други, в елитните университети на планетата, където преподават и учат, в реномирани световноизвестни научни институти, в средищата на глобална култура и цивилизация.

  Те са основно сред двата милиона българи, напуснали през последните 20 години трайно родината си поради невъзможността да реализират в нея своите способности и интелект, но потенциално готови да й помогнат, ако тя, родината им, знае кога и как да се обърне към тях.

  Money, money, money…

  За разлика от Чехия, Полша и Балтийските държави, България очевидно има трудности в подобен тип комуникация. В първите години след прехода управляващите измислиха „Българския Великден” и „Бъдеще за България” не, за да използват потенциала на способните сънародници по света, а за да ги „скубят” за валута.

  Дори един финансов министър с нечовешко малко име, беше скастрил лакомо младите „великденци”: „Ний от вас акъл нищьем, пари носетьи!”.

  След неубедителното представяне на „сините якички” от НДСВ в управлението, тристранната коалиция реши да заложи основно на здравите сили със солидна съветска подготовка, резултатите от което днес са налице.

  Всичко това, обаче, не попречи на отделни личности да намерят индивидуално международно признание на своите знания и лични способности, независимо че произхождат от малка балканска държава и колкото и трудности да им е струвало това.

  Художествена самодейност

  Днес същите тези хора, подобно на новата бъдеща еврокомисарка, са готови да измият лицето на държавата, но на каква цена?

  Усетил киселинната политическа среда на София известният икономист проф. Илиян Михов побърза да отлети обратно за университета си в Сингапур, като отхвърли вицепремиерската оферта.

  Подобни са реакциите на десетки, дори стотици ентусиазирани кадърни българи, натирвани зорлем обратно в чужбина от грубата местна партизанщина, от посредствената завистливост и ендемичната корупция на своите сънародници.

  Сега, след като с успеха си новата еврокомисарка Кристалина Георгиева показа на българите, че Брюксел не е сцена за читалищни изпълнения на провинциални самодейци от партийните драмсъстави, може би нещо с отношението към българската „виртуална резервна кадрова скамейка” ще се промени?

  Дай Боже, макар това да е малко вероятно. Причината – местният „европеец” не се променя лесно. Той просто не е такъв човек.

  Източник: Deutsche Welle

• Българските традиции: Голяма Задушница

  В съботния ден срещу Месни Заговезни за помен се приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), хляб и вино

  В съботата срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи правят помен в чест на мъртвите – на голямата Задушница преди Великия пост.

  Както името „Задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя „коливо“ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.

  Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

  Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

  Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино.

  Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите близки. След това се пали свещ на гроба, която пак според народните вярвания осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.

  Денят на голямата Задушница преди Месни заговезни всяка година е различен, защото зависи от датата на Възкресение Христово (Великден). Тази година големият празник е на 4 април.

  За една календарна година обикновено Задушниците са четири – преди Месни заговезни, след Спасовден (Черешова), около Димитровден и Архангеловден.

  Източник: VESTI.bg

• <<
• 1
...
• 392
• 393
• 394
• 395
• 396
• 397
• 398
• 399
• 400
• 401
• 402
...
• 415
• >>