Всички авторски страници

Авторски

• Германски журналист за проблемите на българските медии

  Германският журналист Дирк Фьоргер за ефекта от преплитането на интересите на политиката, бизнеса и средствата за масово осведомяване върху хигиената на медийното пространство и качеството на българската журналистика.

  До края на 2009 Дирк Фьоргер бе ръководител на базираната в София Медийна програма на фондация „Конрад Аденауер”. Ето какво каза той в интервю за Дойче веле:

  „В България често истинските медийни собственици не са известни. Проблемът е, че когато собствениците са маскирани, зрителите, слушателите и читателите губят представа за политическата ориентация на телевизиите, радиостанциите, печатните и интернет-изданията. А щом зад собствеността на медиите се крият сенчести бизнесмени, то е ясно, че в тези медии няма да се намери разследващ имотното им благополучие журналист.
  
  Медиите като партийни говорители

  В България напоследък стана популярна една медийна група, ръководена от жена с впечатляващи физиологични особености, която изкупува наред всички попаднали й под ръка вестници и телевизии. В такъв случай се предполага, че зад завесите се таи определено политическо присъствие, което е далеч от идеята за медийната свобода. Така определени медии се изявяват като говорители на политически партии.

  Особена група представлява собствеността на германски издателски концерни, които притежават медии в България. Положителният ефект от подобен род партньорство са финансовите инжекции на германските издатели, които спасяват тукашните медии от банкрут. Чужденците обаче не са особено заинтересовани от повишаването на качеството на медийната продукция.

  Моето впечатление е, че много от българските медии се ориентират в посоката, от която духа вятъра на властта, въпреки че тяхната мисия е не да раболепничат, а да критикуват.

  Бившите агенти
  
  Съвсем обясним е големият дял на свързаните с бившата Държавна сигурност собственици на български медии. От една страна повечето от тях са хора, изникнали от старата система и готови да инвестират в медиите спечеленото чрез нея. От друга страна българските медии предпочитат да използват труда на млади и нископлатени журналисти, като по този начин опитните и несвързани с бившата номенклатура колеги бяха отстранени от медийното пространство.

  Интересен бе пресният скандал по повод на изявленията на премиера Бойко Борисов, че мастит телевизионен шоумен му е поискал половината от партията ГЕРБ. Изводът от подобни мелодрами е, че политиците нямат право да се бъркат в работата на медиите, но заедно с това е недопустимо медиите да се пробват като актьори на политическата сцена. И в България, а и в Германия, но като че ли повече в България, може да се забележи, че много журналисти притежават списъци с номерата на мобилните телефони на повече или по-малко известни политици и бизнесмени. Като цяло подобни контакти не би трябвало да будят учудване, защото в своята работа медиите се нуждаят от преки контакти със силните на деня и техните опоненти.

  Нож с две остриета

  Но подобни връзки в българските условия често се израждат в „побратимявания” между политици, журналисти и бизнесмени, а това фатално нарушава хигиената на медийната среда. Приятелското и още повече сервилното отношение към политици и партии не се вписва в обичайното за медиите поведение. Журналистите далеч повече им отива да критикуват, като спазват правилата на своята професионална етика.

  Концентрация и комерсиализация е краткото описание на бъдещето на медийния пазар в България. Сегашната зависимост на българските медии от партиите и политиците ще намалее, но пък ще нарасне зависимостта на журналистическата гилдия от бизнеса. В България обаче намерих и чудесни журналисти и именно в българските медии публикувах статии, които в Германия едва ли щяха да бъдат добре приети. Проблемът е в системата и в собствеността на медиите…”

  Източник: Дойче веле

• Тайната на българския математически ген

  На 17 декември Българската национална телевизия обяви като научно постижение на ХХ век откриването на шестия сърдечен тон от проф. д-р Иван Митев през 1974г. Това е и най-новото от всички предложени в кампанията български световни открития. Откриването на Lactobacillus bulgaricus е от 1905г., електромагнитният ефект на взривовете на Кръстьо Кръстев е от 1932г., откритието на акад. Наджаков за фотоелектретите е от 1925г., лекарството нивалин е открито през 1956г., а изобретяването на дигиталния часовник на Петър Петров е от 1968г. Дори най-голямото откритие на Джон Атанасов на нова изчислителна машина, основа на съвремените компютри, е от началото на Втората световна война. Излиза, че през последните 35 години няма откритие, което да е в тази класация. Може би нацията ни вече не е толкова надарена в областта на природните науки или по-съвременните постижения просто не се отбелязват.

  В областта на природните науки България е уникална страна. Сега в началото на ХХI век нашата страна представлява като демографски потенциал само около 0.1% от общото население на земята и въпреки това нашите математици са от десетилетия в първата десятка, шестица или дори тройка на света. По тази причина България е просто на първо място в областта на математиката, защото нашето население е 0.33% от населението на Китай, 0.6 % от населението на Индия, 1.2% от населението на САЩ, 3% от населението на Русия, 10% от населението на Англия, а това са страните, които са водещи в областта на математиката. Българските математици са единствените заедно с математиците на Китай, които са допускани до Всерусийската олимпиада в Русия, което е най-престижното математическо състезание в света. През 2008г. Българите се върнаха оттам с 4 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медали, като такива спечелват всички участници. На Светозар Станков от СМГ е дадена и специалната награда за най-много решени задачи. Той е абсолютен първенец на олимпиадата. През 2009г. Светозар Станков получава 6 място и първа премия, а Любослав Панчев от СМГ е на 9 място и с втора премия. Конкуренцията в Русия изключително жестока, защото няколкото българи се състезават с китайския отбор и с 50 най-силни руски отбора. И въпреки това ние винаги сме в десятката, а често и на първото място. Интересно е, че отборът ни не е спонсориран от държавата, а от Американска фондация за България от 2005г., и Пенсионно Осигурителна Компания ”Доверие” през 2009г.

  Български отбор неизменно участва и в „Wizard at Mathematics International Competition”, „Магьосници в математиката”. Това състезание се провежда през 2 години в град Лъкнау, Индия в най-голямото училище в света от 37000 деца. През 2007г. 2-ма български участника: Георги Гуляшки и Венислав Венков спечелват първите две места и златни медали, а Йордан Донев и Петър Динев сребърни медали, както и отборната награда. Ние сме на първото място. Конкуренцията е сред 26 световни отбора. През 2009г. същите наши деца имат отново златните и сребърни медали. Равносметката за 2009г. от това световно математическо състезание за математически чагьосници е от 8 деца – 8 медала. Конкуренцията е сред 38 отбора. Заслугата е на 107 ОУ „Хан Крум” и 125- СОУ „проф. Боян Пенев”. Децата са 12 и 13 години. На световната математическа олимпиада в Бремен през юли тази година нашият национален отбор се върна с един златен медал за Любослав Панчев, 3 сребърни и 2 бронзови медала. Сребърен медал имаше и ученикът от Шуменската математическа гимназия Живко Жечев. Другите участници традиционно са от СМГ и НПМГ. На международните състезания по математика ние винаги сме на първите места. И това е факт за страна, която има нищожно население и не полага особени грижи в областта на образованието си. На третата международната математическа олимпиада от 2005г. спонсор става „Американска фондация за България”. Тя спонсорира и националните отбори по физика, химия, биология и информатика За разлика от откритията, които честваме по Националната телевиия, българските математици и сега в условията на невероятна образователна криза доказват своята световна класа. И това е от десетилетия. България има уникална система за преподаване на нестандартни и нови методи в математиката, както и за ранно откриване на математически таланти. Наред с това трябва да си спомним, че точно Джон Атанасов, когато е бил само на 9 години проявява силен интерес към учебник по математика за колежа „J.M. Taylor”, който включва начални познания за дефернциално смятане, раздел за безкрайните редове и как се прилагат логаритми. Тъй като майка му е математик, той е обучен от рано по най-добрия начин. На 22 години вече преподава в 2 математически класа в колежа в Айова. След това в периода 1939-1941г. създава и изчислителната машина, която е в основа на съвремените компютри.

  Ето на това се обръща изключително малко внимание. Математиката е в основата на всички природни науки. Тя е колкото точна, толкова и абстрактна наука. Изисква мислене и на прагматик и на философ. И въпреки това българските отбори нямат финансиране и дори някои родители влагат лични средства, за да изпратят децата си в Индия на сътезание. А когато децата се върнат с поредните златни медали медиите съобщават това между другото и почти никога не правят от това новина, която да измести някой политик, бандит или футболист. Може би, защото повечето българи не се интересуват от това „сложно” нещо.

  Българинът е невероятно надарен точно в математиката. Колкото и да се гордеем с 4-5 медицински открития / шестия тон, постижения в генното инженерство и някои уникални лекарства/, а и с няколко стотин технически открития още от патента на Николай Тошевич от Калофер от средата на 1859г. за буталото с бутални пръстени и гребния винт с двойно действие, постиженията в математиката са постоянни, неотменни и винаги в десятката или шестицата на най-големите страни; за периода 1997г -2000г сме в шестицата. Редовно български деца изпреварват отборите на Франция, Германия, Англия и Китай.

  Очевидно е крайно време образованието ни да се занимае приоритетно с това, защото фактът е не само добра образователна система, създадена още по време на социализма, а нещо повече. Математическите таланти в България са природна даденост. Действително имаме уникална математическа школа, но такава има и в Русия, САЩ и Китай, огромни усилия се помагат и в другите големи държави. През последните четири години Англия полага извънредни усилия в това направление поради спадане в нивото. Въпреки това нашите таланти са много повече от навсякъде другаде в света на глава от населението.

  Време да споменем и обвързаността на България във връзка с математиката с влиянията, които идват от съзвездието на Козирог. Това е така, защото нашата страна е планинска, като Рила никога не е попадала под вода, а Балканът е най-западната част на Хималайската верига. А на запад винаги се постига най-доброто, от това което започва в далечината на времето на изток. Всичко това придава особен привкус на народите, които обитават тази територия. Тук израстват хора, които са по-практични, по-материални, по-рационални, но същевременно и философи. Имам и низини и височини. Ние сме не само математици, но на българска територия се раждат и две основни течения в християнството: богомилството и Учението на Беинса Дуно. Козирог като специфичен сектор от зодиака е пряко свързан с природните науки и по-конкретно с математиката, която е цифри и абстракция едновременно. Все направления, с които българският народ има конкретни световни постижения, независимо от малочисления си брой.

  От друга страна известно е в астрологията е, че след съзвездието, което определя характеристиките на даден народ, идва съзвездието, което показва възможността за неговия финнасов просперитет. Ясно е, че за България това е Водолей, следващото след Козирог. Водолей е също крайно иновационен и комуникационен по своята същност. Той влияе върху всички високи технологии, космическите изследвания и програми, комуникационните системи и средствата за масови комуникации. Така, че ако се съобразяваме поне малко със същността си трябва да концентрираме всичките си сили точно в тези направления, а не да се чудим от какво да печелим и какво можем. Българинът по природа не става за хотелиер, защото е твърде студен и материален и трудно се усмихва. В нас любезността и учтивостта липсват като качества. Затова пък някой сред нас умеят много добре да мислят в областта на природните науки. Към това трябва да бъде насочено и цялото ни образование. Натам трябва да се насочат и малкото средства, с които разполага образователната ни система. Иначе скоро тези гени ще се раждат в други страни.

  България е една от водещите страни в износа на студенти в цял свят. Българските студенти са на второ място от чуждестранните студенти в Германия и там математика, икономика и право учат около 10.000 души. Ние сме на трето място сред чуждестранните стипендианти на Харвард. Общо в чужбина учат над 50.000 български студенти. Междудругото от 1993г. насам на година се раждат между 60.000 и 73.000 деца. Броят за 1985г. обаче е бил цели 144.000 деца. И въпреки драстично намаляващата раждаемост, пропадащата образователа система, несъобразяваща се с нави тенденции в света и малките средства, българчета продължават да вземат златни медали от всички международни състезания по математика.
  След това заминават за САЩ, за да се реализират в областта на космическите програми и високите технологии. Защото, когато нашите деца спечелят златни медали министърът подарява на съответното училище проектор, а Първанов и Цецка Цачева ги награждават с още някакви медали и ги поздравяват „сърдечно”. Има и парични награди, осигурени от спонсорите, но не това е важното, защото няма генерална държавна политика в областта на природните науки, където се раждат толкова много таланти. За сметка на това, когато същите тези способни българчета станат на 17-18 години американците с радост им предоставят стипендии в Харвард, а и в много други техни пристижни университети. Защото те са си ги отглеждали още от 10-годишни като спонсори. А смешното е, че българският спонсор е пенсионна застрахователна компания.
  А за нас като българи остава успокоението, че все някой, в случая американците ще им предоставят благоприятни условия за развитие и от това ще се ползва целия свят. А и това е толкова благородно.

  Силва Дончева /Фрогнюз/

• Критика на критиката на исляма

  Автор: Неджла Келек
  * Публицистката и социоложка Неджла Келек, родена 1957 г. в Истанбул, живее в Германия. Тя е автор на ползващи се с голяма популярност и предизвикващи оспорвани дебати книги. Последната, със статут на бестселър бе “Сладкогорчиво отечество”.

  В статиите на критиците на критиците на исляма понятия от рода на “стойностите на Запада” се употребяват винаги като отрицателно натоварен термин за оборване на противника, а Просвещението се обявява за “религия на победителите”. “Зюддойче цайтунг” бърка не само утвърдените в социологията още от времето на Макс Вебер етика на убежденията и етика на отговорността.

  Вестникът вменява във вина на мен, мюсюлманката, че съм прилагала “християнска критика на исляма”, след което започва да клепа на едро: Критиците на исляма били “фундаменталисти на Просвещението”, едно понятие, което впрочем пръв въведе убиецът на Тео ван Гог. Защитата на човешките права клеветнически се назовава фундаментализъм, а Хенрик Бродер е третиран сякаш е самият шеф на талибаните молла Омар.

  Свободата се приема от тези кръгове като нещо, което се разбира от само себе си. Пак те обаче дискредитират защитата и защитниците на същата свобода. За мен това е проява на интелектуална леност и пресищане. Речникът на критиците ми се струва съвсем лекомислен.

  Признавам, че реагирам по тази тема особено чувствително. Никога например не хвърлям и коричка хляб, тъй като от дете съм учена, че хлябът е по-свят и от Корана, защото без него животът е невъзможен. Свободата за мен е нещо като хлябът на живота.

  В моя живот аз трябваше сама да си издействам свободата, защото тя не била “създадена за нас”, както ми внушаваше майка ми. Преборих се за своята свобода, защото живеех в Германия и защото много хора ме подкрепяха. Религията е част свободата. Без тази връзка религията става само система на принуда и насилие.

  Когато разсъждавам върху ценностите, които трябва да бъдат бранени, осъзнавам значението на достойнството, присъщо на всяка отделна личност. Качество, неотменимо от човека, а не нещо, което му се отдава по милост. С удоволствие каня господата Зайдл и Щайнфелд на по една филия хляб.

  Позната схема “злосторник – жертва”

  В актуалния дебат прави впечатление, че същинският повод – ислямът и неговата роля в демократичното общество – съвършено се губи. В спора не става дума нито за реалната ситуация на мюсюлманските жени, нито за това как разбират понятията държава или свобода мюсюлманите в Германия.

  Дебатът за свободата и самоопределението не се води с мюсюлманите или в самите джамии, не, той е затворен в паралелния свят на няколко (влиятелни – бел. прев.) редакции и институти.

  Не се анализират рационално-критично ислямските становища, вместо това в центъра на усилията е разобличаването на критиците на исляма. При това не може да не направи впечатление колко непознати и чужди остават за тези труженици самото ислямско мислене и неговите понятия.

  Очевидно за мнозина, които не са израсли в такава общност, е много трудно да си представят какво означава възприемането на човека не като самоотговорен индивид, а – както е в исляма – като колективно социално същество.

  Изглежда въображението на много западноевропейци се стъписва пред реализацията, че ислямът е не само духовна система, но че чрез Шарията той е придобил и собствен политико-идеологически характер, че той е едновременно и вяра, и политика. Затова и те реагират като по рефлекс, винаги щом им се открие възможност за прилагане на познатата схема “това е жертвата, а това е злосторникът”.

  Особено забележителна е дискусията, инспирирана преди години от някои Саудитски фондации и до днес страстно подклаждана от телохранителите на исляма, където неговите критици са обвинявани в расизъм и ислямофобия. Апологетите на исляма се опитват да го представят не само като религия, а като вродена същност на човека. Според учението всеки човек е априори мюсюлманин.

  Следователно всяка критика по адрес на исляма е охулване на вечно и неизменно предопределеното. Затова критиката на исляма се определя като расизъм, мюсюлманите са жертви, а техните критици са нацисти (прочетохме го наскоро в ляво-интелектуалния всекидневник “Тац”). “Сготвено с омраза”, както би казал сатирикът Хайнц Щрунк, автор на “Месото като гарнитура”.

  Шарията трябва да бъде отменена

  Още отпреди времето на Лутер и Лесинг критиката на религията е една от пружините за развитие на гражданското общество в Европа. Именно като мюсюлманка няма никога да допусна някой да ми забранява критикуването на моята собствена религия.

  Правя това от съвсем прагматични подбуди. Защото желая мюсюлманите да се научат да се справят с предизвикателствата на модерния свят. Иска ми се повече светски настроени мюсюлмани, надарени с критично мислене, най-после да вземат думата и да разнищят архаичните традиции на своята религия също тъй ангажирано, както и обществените проблеми като цяло.

  Ние, мюсюлманите в Германия, имаме в тукашните условия уникален шанс, общувайки с опитни и активни деятели да дебатираме практическото съжителство и развитие на големите теми религия и свобода. И можем да го вършим – за разлика от целия останал ислямски свят – без страх.

  Не бива да пропускаме този шанс. Да, става дума за реформа на исляма, става дума за това, мюсюлманите да се откъснат от политически идеологии, да се секуларизират и да осъзнаят спиритуалната, духовна сила, която религията дава на човека.

  Да, според мен опитът да се налага във всекидневния живот религиозното право, буквалното възприемане на постулатите на писанието, върховенството на традицията, цялата система на Шарията е отживелица. Тя трябва да бъде обявена вън от закона.

  Този процес не може да се състои в “принудителна модернизация”, внесена отвън, той трябва да се извърши от самите мюсюлмани. Да, аз се обявявам за “западния стил на живот”, за неговите ценности.

  Част от това понятие е нашата правова държава, която гарантира не само на мюсюлманите свобода на вероизповеданието, но също така и правото на свобода без религия. И да, за мен мюсюлманската забрадка е символ на патриархално опекунство, който въобще не е легитимиран от Корана. Нека тези жени, на които забрадката се харесва си я носят, но не по принуда.

  В Германия живеят над 4 милиона съграждани, на които се приписва мюсюлманска идентичност, има над три хиляди джамии и молитвени домове, няколко хиляди ходжи и мюсюлмански функционери. Тази хетерогенна и съвършено разпокъсана общност има сериозни социални, културни, икономически, но и религиозни проблеми.

  Много от най-острите й проблеми произтичат от традиционния светоглед, от традиционния образ на човека, от дилемата на колективната съобщност в колизия с ориентираната към индивида социална система на страната.

  Но най-важният проблем – сблъсъкът на основа наличните различия в културата и в отношението към модерния свят се намира извън вниманието и не може да бъде решен със средствата на традиционните “миграционни изследвания” и на интеграционната политика. Причината е, че те оставят непокътната самата система на исляма.

  Свободата и отговорността на индивида са за мен универсални, неотменими ценности на Западната цивилизация. Те са неделими и се отнасят за всеки в нашето общество – включително и за мюсюлманите.

  Превод: Милен Радев

• Половин България в бедствено положение

  Четири общини във Варненска област обявиха бедствено положение. Освен Суворово, това са Аксаково, Вълчи дол и Бяла, съобщи АСН.

  В Североизточна България вали сняг, придружен със силен вятър и ниски температури. Образуват се големи снежни преспи.

  Много тежко е положението и в община Ветрино и по всяка вероятност ще обявим бедствено положение, каза кметът Георги Андреев.

  Десетки автомобили са закъсали по пътищата. Главната ни задача сега е да снабдим населението с хранителни продукти, заяви кметът на община Ветрино.

  В Бургаска област обстановката също е усложнена. 15 селища в общините Царево, Руен и Несебър са без ток.

  Ахтопол е без ток от първите часове на деня, заради сложната метеорологична обстановка в региона. Градът е блокиран в преспи и връзките с останалите населени места са прекъснали. Улиците са затрупани с преспи на места над 50 см. Доставките по магазините са спрени.

  Всички пътища в Добричка област са затворени с изключение на пътя Добрич – Варна, Добрич – Силистра и Добрич – Балчик. Не се препоръчва никакво пътуване.

  9 селища в Шуменска област са останали без ток, заради аварии, причинени от силните ветрове, съобщи говорителят на полицията в Шумен Десислав Райчинов.

  Електричеството е било прекъснато в селата Новосел, Черенче и Средня от община Шумен, в Хърсово, Ружица, Каравелово и Пет могили в община Никола Козлево, както и в село Долина и кв. Кусна – Каолиново.

  Заради снежни навявания, високи повече от метър, се отклонява движението по пътя от Силистра за Добрич.

  Затворени за движение на автомобили са Дюлинския проход и магистрала „Тракия” в участъка Карнобат – Бургас.

  Затворени за движение са третокласните пътища в северната част на Шуменска област.

  Kafene.net

• Save the Institute for Thracian Studies „Prof. Alexander Fol“

  The Bulgarian Academy of Sciences wants to close the Institute for Thracian Studies.

  Please do not permit this criminal act to happen.

  The Institute for Thracian Studies is a multi-disciplinary scientific think-tank, with research and publication across several countries and is supported by the scientific community worldwide. Its research encompasses all the aspects of ancient Thracian history, cultural anthropology and linguistics, spreading on 5 millennia of European history.

  Background

  1. In a closed doors meeting in the Bulgarian Academy of Sciences (BAS) some of the BAS managers proposed to demolish the institute for Thracian Studies and/or merge it with the History Institute.
  2. That is not only for financial reasons (funding, which is very scarce for humanities sciences in Bulgaria) but because of internal policies issues – try to manage less institutes.
  3. The building of the Institute is AAA super expensive real estate piece, bequested to the BAS in the early 20th century. Many big developers have their eyes on it, and closing the Institute to sell the building to the highest bidder is not out of question.
  4. Other institute, the National Institute for Archaeology with a museum (NAIM) displays many precious (Thracian) artifacts, but they don’t have an analytical/cultural theory/history department to deal with the Thracian heritage. These functions are performed now by the Institute of Thracian Studies.
  5. The entire re-structuring was, at least officially, triggered by the European Commission Report on the BAS performance. The report didn’t correctly asses the Institute. It was completely biased, many of the international activities and publications were not registered, many of the activities of the Institute to popularize the Thracian Civilization were totally neglected. That is partially due to internal European intrigues – the Thracian culture was, is and will always neglected because of the super-powerful Greek lobby (European Commissioner for Culture is from Greece), trying to present the Thracian culture and civilization as part of Magna Graecia. If the opinion of the EC, which BAS is not taking into account, the Institute should be merged with the NAIM. This proposition was never made. Besides, this is a very well calculated move: eliminating the interpretative part of the archaeology of the Thracian artifacts and monuments, all archaeological finds from the Thracian civilization, will be labeled as „Greek“, as it is now in all US museums.
  6. The management of the Bulgarian Academy of Sciences is mostly composed by people with old-fashion understanding of market economy. They still live in the communist times, when they received their academic accolades. They don’t understand the need for small, mobile and multidisciplinary research think tanks, but still dream for the mega state-funded institutes, as in the past.
  7. When combining several institutes into one, the European funding is in jeopardy for the Thracian Studies – there will be always other, more ‘urgent“ priority and the corresponding politics involved, if the Institute is merged with the one of History.
  8. The way that management decisions are taken in the institute, require at least one representative of each department to be present. How scientists with modern history profile will be able to take decision on important matters in Thracian Studies and vice versa, is not calculated in these merger plans.
  9. The reasons behind all this are very complex and difficult to explain and prove. On January 25, 2010, the BAS will take a decision on re-structuring all institutes, centers etc. The BAS is independent even from the Bulgarian Government. The Minister of Education can only recommend actions, but not rule over it. Not even the Prime Minister can influence their decisions.That is why I believe that urgent action with the support of all academic, research community and the general public should be taken.

  All of us, who value science and our common past as Europeans should unite and sign the petition to the Bulgarian Government to preserve the Institute, so it can continue to publish worldwide information, books and scientific articles about the Thracian Civilization. You also can take other action – write to the PR office of BAS, call them etc. Below are all necessary links.

  Thank you.
  Rossitza Ohridska-Olson
  Petition URL: http://www.petitiononline.com/thracian/petition.html
  Facebook group URL: http://www.facebook.com/home.php?#/group.php?gid=283236241162&ref=ts
  URL of the Institute (English): http://www.thracologia.org/indexe.html

  PR Office of BASURL: http://www.bas.bg

  Dr. Antoaneta Hristova
  02/987 46 53; 0887 123 999
  [email protected]

  Stoyan Velev
  02/987 46 53; Mobile 0885 562 680
  [email protected]

  Eva Tzvetkova
  02/987 46 53; 0893 47 17 48
  [email protected]

  P.S. For the moment, the PR (Dr. Hristova) doesn’t want to release any info about the restructuring project, since this will trigger actions like this in defense of the Institute of Thracian Studies. Similar petitions and discontentments are voiced about the merger between the Institute of Ethnography and Museum with the Institute of Folklore, etc.

• Румяна Желева все пак е управител на „Етко-Шнайдерс“

  Въпреки, че случаят с неуспелия кандидат-еврокомисар и вече бивш външен министър Румяна Желева може да се смята за приключен, от предоставената на „Дневник“ в петък справка от фирменото отделение на Софийския градски съд става ясно, че тя все още е управляващ и представляващ дружеството „Етко-Шнайдерс“ ООД (виж факсимиле № 1).

  Казусът възникна заради декларацията й при встъпването й в длъжност като външен министър през юли 2009 г., в която Желева е посочила, че 12 месеца преди назначаването й е била в управлението на „Етко-Шнайдерс“ ООД. Дадената от СГС справка показва, че според актуалното състояние на фирмата към датата 20.01.2010 г. тя продължава да е управител. В документа е посочена крайна дата 01.01.2008 г., откогато тече тригодишният срок за пререгистрация на фирмите. От търговското отделение на съда поясниха, че към момента заявление за промяна на състоянието, както и за пререгистрация не е подавано.

  В понеделник шефът на кабинета на Желева в качеството й все още на външен министър Димитър Кюмюрджиев категорично отрече пред „Труд“ началничката му да има участие в „Етко-Шнайдерс“. „Румяна Желева е напуснала управлението на фирмата на 7 януари 2002 г. с решение на общото събрание на съдружниците, след като тя е подала молба. Имам го документирано пред мен“, заявява той пред вестника.

  „Попитан защо тази информация не фигурира в регистрите, Кюмюрджиев посъветва въпросът да се отправи към Софийския градски съд. Помолен да изпрати документа на „Труд“, той заяви: „Няма да ви изпратя нищо! Каквото искате пишете!“. Кюмюржиев не можа да отговори нищо за статута на Желева в „НИФ Труд“ АД. Думите на Кюмюрджиев обаче се разминават с написаното в декларацията за конфликт на интереси, подадена от Желева при встъпването й в длъжност като външен министър това лято“, се посочва в публикацията.

  В сряда пред БНР, след като беше приета оставката й като министър, на въпрос за участието й в „Етко Шнайдерс“ Желева каза: „Това вече минава всички граници и аз смятам, че трябва да гледам натова с насмешка“.

  Фирмата нашумя и с връзка с едно от създадените преди 1989 г. от режима на Живков задгранични дружества. Към темата насочи изказване на външния министър от кабинета Станишев Ивайло Калфин в Брюксел, че Желева управлява фирма, основана от бившата комунистическа Държавна сигурност. Става въпрос за регистрираната през 1988 г. във Вадуц, Лихтенщайн – ETCO EUROPEAN TRADING ESTABLISHMENT, която според тамошния регистър е все още действаща. Тя се представлява от адвоката Иво Бек, но за неин основател се сочи Георги Найденов, бивш шеф на „Тексим банк“ от времето на Живков.

  Връзката с управляваната от Желева Фирма е през друго българско дружество – „Етко-Дунавия“, което до 2002 г. е било съсобственик на „Етко-Шнайдерс“ заедно с „НИФ ТРУД“. „ЕТКО-ДУНАВИЯ“ е регистрирана през 1990 г. като филиал на лихтенщайнската фирма „ЕТКО ЮРОПИЪН ТРЕЙДИНГ ЕСТАБЛИШМЪНТ“. Според публикациите разрешението за регистрация на филиала е дадено от Министерството на икономиката и планирането в Заповед N°28 от 26.07.1989 (виж факсимиле № 2).

  Източник: Дневник

• Дейвид Бекъм опипан от репортерка пред камерите

  Италианска репортерка скрои засада на Дейвид Бекъм: хвана го между краката.

  Изненадата за 34-годишния футболист спретна звездата на италианското сатирично телевизионно предаване „Хиените“ Елена Ди Чочо. Тя решила да провери дали Бекъм е толкова надарен, колкото изглежда на снимките за рекламата на бельо на „Армани“.

  Ди Чочо „тествала“ звездата на „Лос Анджелис Галакси“, който в момента играе в „Милан“ като преотстъпен, по време на интервю пред хотела му. Той моментално се отдръпнал назад при допира на русокосата репортерка, а в погледа му прозирало смесено чувство на страх и неудобство.

  Гардовете на футболиста го отделили от журналистите, но Ди Чочо го гонила по улицата с крясъци „На Бекъм му е малък!“, което операторът на предаването заснел.
  След това той се качил в автомобила си, а тя застанала до стъклото му и продължила да му крещи „Дейвид, ти ни излъга! Как можа?“

  „Хиените“ е хумористично шоу, предавано по канал „Италия 1″. Той е част от компанията „Медиасет“, собственост на премиера Силвио Берлускони. Отборът на Бекъм – „Милан“, също е собственост на медийния магнат.

  По време на атаката Бекъм давал интервю пред друга русокоса репортерка.

  На въпрос какво харесва в Милано той отговорил: „Всичко. Хората в града се отнасят прекрасно с мен.“

  Източник: в-к 24 часа

• Пловдив е сред първите шест най-стари градове в света

  Пловдив е шести сред най-старите градове в света, определил в-к „Дейли телеграф“ в края на 2009 година.
  Градът е създаден през 4000 г. пр. Хр. и е вторият по големина в България. В него живеят 379 882 души.

  Според изданието Пловдив е важен икономически, културен, просветен и транспортен център за страната ни, където могат да се видят множество антични забележителности, включително римския амфитеатър и турските бани.

  Челното място в класацията е за Йерихон , който се намира в Палестина. Той е основан през 9000 г. пр.Хр. и е най-старият продължително населен град.

  В древността е бил обграден от каменна стена и в него са живели между 1000 и 1500 жители. Градът се намира близо до река Йордан на Западния бряг и в момента населението му е около 20 000 души.

  Второто място е отредено за Библос, създаден през 5000 г. пр.Хр. в Ливан. Градът е основан от финикийците, а гърците, които изнасяли оттам папирус, му дали името „Библос“. От там идва и наименованието на Библията.

  Главни туристически атракции са финикийските храмове, дворецът Библос и църквата „Свети Йоан Кръстител“. След него в класацията се нарежда най-населеният сирийски град Алепо, който е основан през 4300 г. пр.Хр. В него живеят 4,4 млн. души. Алепо си поделя третото място с Дамаск създаден през 4300 г. пр.Хр.

  След него е иранският Суза, създаден през 4200 г. пр.Хр. Той е бил главен град на Еламската империя, преди да бъде завладян от асирийците. Намира се на 250 км източно от река Тигър в днешната югозападна част на Иран.

  На шесто място според „Дейли телеграф“ се нареждат Фаюм в Египет и Сидон в Ливан.
  Последното 20-о място в подреждането е отредено за индийския Варанаси, основан през 1000 г. пр.Хр. Той е разположен на западния бряг на река Ганг и е важен център както за хиндуистите, така и за будистите.

• Telegraph: The world’s oldest cities

  1. Jericho, Palestinian Territories

  Earliest inhabitation: 9,000 BC

  The world’s oldest continually-inhabited city, according to our sources, archeologists have unearthed the remains of 20 successive settlements in Jericho, dating back 11,000 years. The city is found near the Jordan River in the West Bank and is today home to around 20,000 people.

  2. Byblos, Lebanon

  Earliest inhabitation: 5,000 BC

  Founded as Gebal by the Phoenicians, Byblos was given its name by the Greeks, who imported papyrus from the city. Hence the English word Bible is derived from Byblos. The city’s key tourist sites include ancient Phoenician temples, Byblos Castle and St John the Baptist Church – built by crusaders in the 12th century – and the old Medieval City Wall. The Byblos International Festival is a more modern attraction, and has featured bands such as Keane and Jethro Tull.

  3= Aleppo, Syria

  Earliest inhabitation: 4,300 BC

  Syria’s most populated city with around 4.4 million citizens Aleppo was founded as Halab in around 4,300 BC. As the ancient site is occupied by the modern city it is barely touched by archaeologists. The city was under Hittite control until around 800 BC, before passing through Assyrian, Greek and Persian hands. It was later occupied by the Romans, Byzantines and Arabs, besieged by the Crusaders and then taken by the Mongols and Ottomans.

  3= Damascus, Syria

  Earliest inhabitation: 4,300 BC

  Cited by some sources as the world’s oldest inhabited city, Damascus may have been inhabited as early as 10,000 BC, also this is debated. It became an important settlement after the arrival of the Aramaeans, who established a network of canals, which still form the basis of its modern water networks. Another of Alexander the Great’s conquests, Damascus has since been in Roman, Arab and Ottoman possession. Today, its wealth of historical attraction make it a popular tourist destination.

  Hilaire Belloc: „Damascus is… a symbol. One might call it a bunch of symbols. It is a symbol of the permanent physical conditions that run throughout history; the permanent geographical limits of human settlement, government and war.“

  5. Susa, Iran

  Earliest inhabitation: 4,200 BC

  Susa was the capital of the Elamite Empire before being captured by the Assyrians. It was then taken by the Achaemenid Persian under Cyrus the Great and is the setting of The Persians, an Athenian tragedy by Aeschylus and the oldest surviving play in the history of theatre. The modern city, Shush, has a population of around 65,000.

  Francis Bacon: „Persia, a country imbarred with mountains, open to the sea, and in the middle of the world.“

  6= Plovdiv, Bulgaria (#1 in Europe)
  

  Earliest inhabitation: 4,000 BC

  The second-largest city in Bulgaria, Plovdiv was originally a Tracian settlement before becoming a major Roman city. It later fell into Byzantine and Ottoman hands, before becoming part of Bulgaria. The city is a major cultural centre and boasts many ancient remains, including a Roman amphitheatre and aqueduct, and Ottoman baths.

  Lucian (Roman writer): „This is the biggest and loveliest of all cities. Its beauty shines from faraway.“

  6= Faiyum, Egypt

  Earliest inhabitation: 4,000 BC

  Southwest of Cairo, Faiyum occupies part of Crocodilopolis – an ancient Egyptian city which worshipped Petsuchos, a sacred crocodile. Modern Faiyum consists of several large bazaars, mosques and baths, while the Lehin and Hawara pyramids are found nearby.

  Herodotus: „Egypt is an acquired country, the gift of the river.“

  6= Sidon, Lebanon

  Earliest inhabitation: 4,000 BC

  Around 25 miles south of Beirut lies Sidon, one of the most important – and perhaps the oldest – Phoenician cities. It was the base from which the Phoenician’s great Mediterranean empire grew. Both Jesus and St Paul are said to have visited Sidon, as did Alexander the Great, who captured the city in 333 BC.

  Charles Meryon: „Few persons new to the climate escape a rash of some description.“

  9. Gaziantep, Turkey

  Earliest inhabitation: 3,650 BC

  Found in southern Turkey, close to the border with Syria, Gaziantep’s history extends as far back as the Hittites. The Ravanda citadel – restored by the Byzantines in the 6th century – is found in the city centre, while Roman mosaics have also been discovered.

  Samuel Taylor Coleridge: „They have no past; they are not an historical people; they exist only in the present.“

  10. Beirut, Lebanon

  Earliest inhabitation: 3,000 BC

  Lebanon’s capital, as well as its cultural, administrative and economic centre, Beirut’s history stretches back around 5,000 years. Excavations in the city have unearthed Phoenician, Hellenistic, Roman, Arab and Ottoman remains, while it is mentioned in letters to the pharaoh of Egypt as early as the 14th century BC. Since the end of the Lebanese civil war, it has become a lively, modern tourist attraction.

  Jan Morris: “To the stern student of affairs, Beirut is a phenomenon, beguiling perhaps, but quite, quite impossible.”

  11. Jerusalem, Israel/Palestinian Territories

  Earliest inhabitation: 2,800 BC

  The spiritual centre of the Jewish people and Islam’s third-holiest city, Jerusalem is home to several key religious sites, including the Dome of the Rock, the Western Wall, the Church of the Holy Sepulchre and the al-Aqsa Mosque. During its history, the city has been besieged 23 times, attacked 52 times, captured 44 times and destroyed twice.

  Benjamin Disraeli: „The view of Jerusalem is the history of the world; it is more, it is the history of earth and of heaven.“

  12. Tyre, Lebanon

  Earliest inhabitation: 2,750 BC

  The legendary birthplace of Europa and Dido, Tyre was founded around 2,750 BC, according to Herodotus. It was conquered by Alexander the Great in 332 BC following a seven-month seige and became a Roman province in 64 BC. Today, tourism is a major industry: the city’s Roman Hippodrome is a UNESCO World Heritage Site.

  Bible: „Tyre, the crowning city, whose merchants are princes.”

  (c) http://www.telegraph.co.uk/

  1. Jericho, Palestinian Territories

  Earliest inhabitation: 9,000 BC

  The world’s oldest continually-inhabited city, according to our sources, archeologists have unearthed the remains of 20 successive settlements in Jericho, dating back 11,000 years. The city is found near the Jordan River in the West Bank and is today home to around 20,000 people.

  For the record, Europe’s other oldest cities include Lisbon (ca. 1000 BC), Rome (753 BC), Corfu (ca. 700 BC) and Mantua (ca. 500 BC). London was founded in 43 AD.

  2. Byblos, Lebanon

  Earliest inhabitation: 5,000 BC

  Founded as Gebal by the Phoenicians, Byblos was given its name by the Greeks, who imported papyrus from the city. Hence the English word Bible is derived from Byblos. The city’s key tourist sites include ancient Phoenician temples, Byblos Castle and St John the Baptist Church – built by crusaders in the 12th century – and the old Medieval City Wall. The Byblos International Festival is a more modern attraction, and has featured bands such as Keane and Jethro Tull.

  3= Aleppo, Syria

  Earliest inhabitation: 4,300 BC

  Syria’s most populated city with around 4.4 million citizens Aleppo was founded as Halab in around 4,300 BC. As the ancient site is occupied by the modern city it is barely touched by archaeologists. The city was under Hittite control until around 800 BC, before passing through Assyrian, Greek and Persian hands. It was later occupied by the Romans, Byzantines and Arabs, besieged by the Crusaders and then taken by the Mongols and Ottomans.

  3= Damascus, Syria

  Earliest inhabitation: 4,300 BC

  Cited by some sources as the world’s oldest inhabited city, Damascus may have been inhabited as early as 10,000 BC, also this is debated. It became an important settlement after the arrival of the Aramaeans, who established a network of canals, which still form the basis of its modern water networks. Another of Alexander the Great’s conquests, Damascus has since been in Roman, Arab and Ottoman possession. Today, its wealth of historical attraction make it a popular tourist destination.

  Hilaire Belloc: „Damascus is… a symbol. One might call it a bunch of symbols. It is a symbol of the permanent physical conditions that run throughout history; the permanent geographical limits of human settlement, government and war.“

  5. Susa, Iran

  Earliest inhabitation: 4,200 BC

  Susa was the capital of the Elamite Empire before being captured by the Assyrians. It was then taken by the Achaemenid Persian under Cyrus the Great and is the setting of The Persians, an Athenian tragedy by Aeschylus and the oldest surviving play in the history of theatre. The modern city, Shush, has a population of around 65,000.

  Francis Bacon: „Persia, a country imbarred with mountains, open to the sea, and in the middle of the world.“

  6= Plovdiv, Bulgaria

  Earliest inhabitation: 4,000 BC

  The second-largest city in Bulgaria, Plovdiv was originally a Tracian settlement before becoming a major Roman city. It later fell into Byzantine and Ottoman hands, before becoming part of Bulgaria. The city is a major cultural centre and boasts many ancient remains, including a Roman amphitheatre and aqueduct, and Ottoman baths.

  Lucian (Roman writer): „This is the biggest and loveliest of all cities. Its beauty shines from faraway.“

  6= Faiyum, Egypt

  Earliest inhabitation: 4,000 BC

  Southwest of Cairo, Faiyum occupies part of Crocodilopolis – an ancient Egyptian city which worshipped Petsuchos, a sacred crocodile. Modern Faiyum consists of several large bazaars, mosques and baths, while the Lehin and Hawara pyramids are found nearby.

  Herodotus: „Egypt is an acquired country, the gift of the river.“

  6= Sidon, Lebanon

  Earliest inhabitation: 4,000 BC

  Around 25 miles south of Beirut lies Sidon, one of the most important – and perhaps the oldest – Phoenician cities. It was the base from which the Phoenician’s great Mediterranean empire grew. Both Jesus and St Paul are said to have visited Sidon, as did Alexander the Great, who captured the city in 333 BC.

  Charles Meryon: „Few persons new to the climate escape a rash of some description.“

  9. Gaziantep, Turkey

  Earliest inhabitation: 3,650 BC

  Found in southern Turkey, close to the border with Syria, Gaziantep’s history extends as far back as the Hittites. The Ravanda citadel – restored by the Byzantines in the 6th century – is found in the city centre, while Roman mosaics have also been discovered.

  Samuel Taylor Coleridge: „They have no past; they are not an historical people; they exist only in the present.“

  10. Beirut, Lebanon

  Earliest inhabitation: 3,000 BC

  Lebanon’s capital, as well as its cultural, administrative and economic centre, Beirut’s history stretches back around 5,000 years. Excavations in the city have unearthed Phoenician, Hellenistic, Roman, Arab and Ottoman remains, while it is mentioned in letters to the pharaoh of Egypt as early as the 14th century BC. Since the end of the Lebanese civil war, it has become a lively, modern tourist attraction.

  Jan Morris: “To the stern student of affairs, Beirut is a phenomenon, beguiling perhaps, but quite, quite impossible.”

  11. Jerusalem, Israel/Palestinian Territories

  Earliest inhabitation: 2,800 BC

  The spiritual centre of the Jewish people and Islam’s third-holiest city, Jerusalem is home to several key religious sites, including the Dome of the Rock, the Western Wall, the Church of the Holy Sepulchre and the al-Aqsa Mosque. During its history, the city has been besieged 23 times, attacked 52 times, captured 44 times and destroyed twice.

  Benjamin Disraeli: „The view of Jerusalem is the history of the world; it is more, it is the history of earth and of heaven.“

  12. Tyre, Lebanon

  Earliest inhabitation: 2,750 BC

  The legendary birthplace of Europa and Dido, Tyre was founded around 2,750 BC, according to Herodotus. It was conquered by Alexander the Great in 332 BC following a seven-month seige and became a Roman province in 64 BC. Today, tourism is a major industry: the city’s Roman Hippodrome is a UNESCO World Heritage Site.

  Bible: „Tyre, the crowning city, whose merchants are princes.”

  http://www.telegraph.co.uk/travel/picturegalleries/6242644/The-worlds-oldest-cities.html

• Мистерията на българските гласове или защо са ни гласовете от чужбина?

  Предложението на „Гласуване без граници“ за промени в избирателната система предизвика полемика и коментари. За да задоволя своето, а и на читателите си, любопитство, се обърнах към инициатора на „Гласуване без граници“ Антони Де ла Реа с няколко въпроса относно дейността на групата.

  – Как възникна идеята за създаването на Фейсбук-групата „Гласуване без граници“?

  – Идеята възникна съвсем спонтанно в момента, в който се разбра, че за парламентарните избори на 5-ти юли, управляващите са решили силно да ограничат възможността на българските граждани в чужбина да гласуват. Както знаете, броят на изборните секции зад граница бе намален двойно. Най-скандалното нещо беше, че в Република Турция бе точно обратното – там се откриха рекордно много секции – 123, или двойно повече от преди. Т.е. управляващата тройна коалиция бе решила да заложи на сигурно и да поощри гласуването там, където можеше по един или по друг начин да конторлира вота, а там, за където се знаеше, че няма да получи подкрепа, предпочете да отнеме правото на глас на избирателя. Нямаше как да се съгласим с подобно нещо и реагирахме.

  – Какви бяха първоначалните инициативи на групата?

  – На 13-ти юни, аз и още няколко човека, с които се познаваме от преди, сформирахме групата във Фейсбук. Разделихме света на няколко вертикални части – България, Европа, Америка, за да покрием всички часови пояси. Впоследствие се раздели Америка на две части – Изток и Запад, (Атлантика и Пасифика), а към края имахме и Океания. После започнахме да издирваме хора за всяка страна. Така започна всичко. В изборния ден бяхме точно 837 човека, покрили 31 страни, в които имахме свои координатори.

  – Какви са всъщност начините, по които едно гражданско сдружение като „Гласуване без граници“ може да въздейства върху политическия процес в България?

  – По най-простия начин – като помогнем на колкото се може повече хора да гласуват. Само така можеше да бъде неутрализиран контролираният вот на избирателите – етническият от Турция или корпоративният от България. Колкото повече гласа можехме да дадем ние, от останалият свят – толкова по-добре би било за демокрацията в страната.

  Освен всичко останало, организирахме и кампания „Изборен Туризъм 2009“ – която да помогне на хора, намиращи се далеч от секциите, да отидат с организиран превоз до урните. Най-яркият пример в това отношение бе дейността на Лидия Фауст, която нае за собствена сметка два автобуса от Щутгарт до Мюнхен.

  – Колко са новосъздадените избирателни секции за парламентарните избори, възникнали след натиск от страна на групата?

  – Седемнадесет. В повечето от тях, цялата комисия бе съставена от наши представители. Куриозното в случая бе фактът, че цялата организация по места, всички разходи – наем на зала, бюлетини, урни, печати и др., бе поета от нашите хора там – те си плащаха от джоба за да гласуват, точно обратното на това което се случва в България. Тук се купуват гласове и на някои хора им се плаща, за да гласуват, а там се налага сам да си плащаш, за да гласуваш…

  – Според ваши приблизителни изчисления, колко български граждани зад граница са упражнили правото си на власт благодарение на вашите активни действия?

  – Цифрите са категорични – на тези избори има подадени рекордно много гласове зад граница – над 153 000. Това е 108% ръст спрямо предният път – хората зад граница, които са гласували са били повече от два пъти повече от преди. И всичко това при два пъти по-малко секции. Можем да кажем, че активността е нарастнала четворно, а желанието за гласуване зад граница – дори още повече.

  – Наричат ви „групата, която спря организирания вот на ДПС зад граница“… И с право, според мен.

  – Вижте, нека да сме наясно – ние нямаме нищо против правото на глас на хората, които са български граждани и са с турско етническо самосъзнание или живеят в Турция. Но не можем да се съгласим с факта, че една политическа сила – в случая ДПС – се мъчи да контролира техният вот, да ги кара да гласуват по етнически принцип, внушавайки им страхове. На тези хора им се казва, че всеки, който е против ДПС, е против турците. Никой от нас не е против турците, но ние сме против опитите на ДПС да контролира техният вот. Защото именно с тези контролирани гласове Доган се стреми да управлява България, и то по начин, който за нас е неприемлив. Няма да се съгласим, именно той да е човекът, който да „разпределя порциите“ в една парламентарна република.

  За да се противопоставим на това, направихме няколко прости неща. Първото е, че ние бяхме едни от малкото, ако не и единствените, които имахме свой представител на изборният процес в Република Турция. Наблюдавахме 8 изборни секции в Истанбул и там, случайно или не – нямаше никакви нарушения на изборния процес. Нещо повече, ето един факт, който не се знае в България – в една от тези секции, в Авджилар, има непризнати от комисията няколкостотин бюлети подадени за ДПС! Вие знаете ли някъде, в някоя друга секция, да има над 200 бюлетини за ДПС, които да са обявени за невалидни от комисията? Аз – не. Предполагам, че ако нямаше наш представител там, може би тези бюлетини щяха да „минат“, както вероятно е ставало на много други места…

  Освен нашата, макар и твърде ограничена дейност в Турция, основното, което се постарахме да направим, бе да спрем „организирания вот“ в Европа. Изборната география бе така направена, че нямаше проблем една добре организирана група избиратели, с един автобус да преминат през десетина секции и да гласуват във всяка една от тях в един и същи ден. Нашата цел бе да противодействаме на подобни неща. Изградихме система (на шега наричана от нас „Западния фронт“), като в почти всички секции в Европа имахме наши представители. Тези наши „комисари“ ни информираха, в кои секции има подобни група граждани, които трудно говорят български и пристигат с автобуси с Кърджалийска или Хасковска регистрация. Идеята бе, не да не им се дава право да гласуват (това е тяхно право), а да не им се дава възможност да го направят повече от веднъж (което вече е закононарушение). Затова и всички тези хора бяха заснемани, те бяха записвани и изрично предупредени, че ако гласуват втори път в „следващата секция“, то това веднага ще стане достояние и на ЦИК и на прокуратурата, и че срещу тях много бързо ще бъде повдигнато обвинение. Мисля, че на повечето места това подейства. И няма случай на двойно гласуване в Европа, това е факт.

  – Какви нарушения на изборния процес успяхте да установите и къде?

  – Нека изключим ситуацията със секциите в Турция, защото за там вече много се писа и се говори. В останалият свят нямаше някакви нарушения, които да повляят на изборните резултати. Но имаше един много неприятен случай, за който също не се чу много в страната. Имам предвид секцията в Копенхаген. В изборния ден, сутринта, ми се обади непознат глас, който на английски ми обясни че звъни от Дания и по неговите думи положението в тази секция е скандално. Според него, комисията е била съставена от трима човека, който не говорят български, не се легитимират, може би изобщо не са от посолството ни, но за сметка на това се държат арогантно с избирателите и допускат за гласуване с предимство една организирана група, дошла с автобуси с хасковска регистрация от Гьотеборг. За жалост, това бе една от секциите, която бе организирана от българската държава, ние нямахме свои представител там и не можахме да реагираме своевременно. Във всеки случай, сега, когато погледнем резултатите от тази секция, прави впечатление странно кръглият брой гласове, подадени за ДПС там – те са точно 300. Вероятно това е бил „спуснатият за изпълнение план“ на местният партиен организатор. Би ми било любопитно компетентите органи да се позаинтересоват – кой и как организира изборния процес в секция Копенхаген, Дания?

  – Тоест, след натиска за отзоваване на българските посланици в Турцияи САЩ, столовете и на други прегрешили дипломати може да се разклатят?

  – Нашата идея е да направим един по-подробен мониторинг на българските дипломатически представители зад граница. Има доста свестни и кадърни хора по места, които се вършат съвестно работата. Но има и много „дипломати“, които са под всякаква критика. Всеки ден, всеки от нас, се сблъсква с всякакви скандални случаи. Добре би било, да се осветли дейността на едните и на другите – когото трябва да похвалим, кого трябва да порицаем. В момента твърде много хора се имат за недосегаеми. Повярвайте ми – не са такива. И много скоро ще се убедят сами в това.

  – След успешните „военни“ действия на групата срещу ръководителите на дипломатически мисии, замисляте ли директна атака срещу президента – натиск за стартиране на процедура по отстраняване?

  – Това леко излиза извън нашата компетенция. Ние се стремим преди всичко към равни избирателни права на българските граждани, където и да се намират те. Вероятно има и хора, за които Първанов е добър президент, но според мен, преобладава обратното нение. Във всеки случай, за нас той е „пътник“, той просто си доизкарва мандата… Когато има обаче фрапиращи случаи – като този с ловните подвизи на нашият държавен глава, фактът, че той всъщност бракониерства, застрелвайки защитено животно в резерват, ние няма как да замълчим. За нас подобен човек е недостоен да бъде президент.

  – Каква според вас трябва да е ролята на групата в политическия живот, когато страната не е в предизборна обстановка?

  – Нашата основна цел в момента е да направим така, че да не ни се налага на следващите избори пак да действаме „на пожар“. Искаме множество промени в изборното законодателство, което да даде равни права на българите по света. Имаме конкретни предложения, които вече представихме на обществеността на нарочна пресконференция. Влязохме в контакт с различните политически сили и с представители на Законодателната власт. Всички те, общо взето, приветстват нашата инициатива и сме поканени да участваме като експерти в комистяа, която ще изработи промените в Изборният кодекс. За нас това е безусловен успех.

  – Какви са основните ви идеи за промяна в законодателството?

  – Преди всичко, искаме да изравним гласовете на българите в чужбина с тези в страната. В момента избирателите зад граница не могат да избират свои представители в Парламента, гласовете им се броят, но този избирателен район не излъчва конкретни свои депутати. Искаме да се обособи този 32-ри Многомандатен Избирателен Район, там да си има отделна листа на всяка партия и да се знае, за кого точно отиват тези глаосове. Това би накарало всички партии да обърнат малко повече внимание на тези избиратели, би довело да провеждането на предизборна кампания и зад граница, което автоматично би довело и да повишаване на изборната активност на гражданите. Става дума за над милион избиратели, за 1/5 от гласовете. Това не е за пренебрегване. Де факто – която партия успее да спечели тези гласове, тя ще получи невероятне бонус.

  На този етап това се осъзнава само от ДПС – те получават десетки хиляди гласове от там. Не знам защо всички останали политически партии не правят същото – да се обърнат към своите избиратели зад граница. Да агитират за себе си, да правят кампания в своя полза. Вместо това партиите се замислят как да ограничат гласовете зад граница, сякаш не им трябват. Това е генерална грешка, според мен.

  Нека ви дам само един прост пример – на 5-ти юли само в САЩ Синята Коалиция е получила процентно повече гласове от колкото в България, дори повече от колко са процентите в довчерашните „сини бастиони“ – 23-ти и 24 МИР в София…

  Е, къде са сега „сините бастиони“? Зад океана са, разбира се.

  Там са сега сините избиратели, които гласуват винаги неконтролирано, но и винаги в дясно…

  Затова и досегашните управляващи искаха толкова много да ограничат гласовете от там. Нашата цел е точно обраната – искаме да повишим максимално възможността за гласуване зад граница, За тази цел предлагаме и дистанционно гласуване, включително и електронно, по интернет. Само така можем да променим не само количеството на избирателите, но и тяхното качество.

  – Предложението ви за даване на пасивно избирателно право (да бъдат избирани) на лица с двойно гражданство предизвика доста критики – как ще отговорите на тях?

  – При всяко положение, трябва да сме наясно, че една подобна, доста радикална промяна, трябва преди всичко да премине през промяна в Конституцията. Т.е – да бъде одобрена от огромно мнозинство в пленарна зала. Което нито е лесно, нито е въпрос на едно голо желание от наша страна. В крайна сметка – законодателят ще реши. Нашата работа е да се постараем да го убедим в правотата на доводите си.

  Идеята ни е следната. Живеем в друго време, което няма нищо общо с миналият век. Имаме нужда от много ясна, стратегически нова концепция за държавата си, за нейното развитие изобщо. Кои сме ние, българите, на къде отиваме, каква страна искаме да имаме? Имаме ли нужда от своя диаспора, или ще я изхвърлим като ненужна за в бъдеще?

  Според нас, за българи трябва да приемаме всички, които се чувстват такива. Без значение кой къде се намира, с какво се занимава, къде и как живее. Ние трябва да станем една „глобална нация“, общност от хора със сходни ценности, а не просто хора от един етнически произход, които живеят на една територия по едно и също време.

  Има много български граждани, които живеят сега в страната, но не са от български етнически произход или пък изповядват религия, която не е традиционното православие. Но те са част от нашата нация.

  Има и обратният пример – хора, българи по произход и по дух, християни по изповедание, които обаче не живеят в пределите на Родината по една или по друга причина, за много или за малко време от живота си. Те също са част от нашата нация, те самите се чувстват такива. И няма нужда държавата преднамерено да се старае да ги отблъсне – нещо, което засега мнго успешно успява досегашната администация. Тези хора, емигрантите, са в повечето случаи икономически такива, те не са политически „бегълци“. В опита си да спасят себе си и децата си от мизерията в България по време на прехода, много от тях са се настанили за постянно в чужбина, устроили са се. Нещо правят там, имат бизнес или добра работа, купили са си имоти, оженили са се или са се развели, имат деца, взели са и друг паспорт. Станали са двойни граждани. Защото повечето от тях нямат никакво намерение да влизат в политиката и предпочитат сигурността на един „чужд“ паспорт, особено по време на „мътните години“. Кого от тях можем да упрекнем, че е помислил за собтвеното и на децата си оцеляване, при положение, че държавата не правеше много за да му предостави необходимото за добър живот?

  Ние обаче сега трябва много ясно да решим – тези хора българи ли са или не?

  Имат ли права или са втора категория граждани?

  Те ще бъдат ли „наши посланици“ зад граница или ще се отречем от тях?

  Според нас, тези хора са една много важна и ценна част от нацията, те са нашият резервоар, от който можем да черпим сила. Повечето чужди държави се стремят да привлекат чужденци, било чрез „зелени карти“, било чрез друга държавна политика. Всеки иска можещите, умните, знаещите. Защо ние да им ги даваме, да не би да имаме предостатъчо? Едва ли. България няма своя ясна политика спрямо емиграцията и имиграцията, ние я караме малко по инерция. За нас все още светът е черно-бял, все още сме или-или. А всъщност, положението е съвсем друго вече, няма такива крайности, нито само два цвята, светът е пълен с нюанси.

  В момента никой не знае нито колко точно българи са в чужбина, нито колко от тях имат и друг паспорт. Половин милион или цял, или дори повече… Никой не знае, няма официални данни, можем само да гадаем. Тези хора имат не по-малко право от нас да се чувстват българи. Затова смятаме че трябва и да имат равни политически права с нас, а не да ги третираме като втора категория граждани.

  Има и още нещо – междувременно израстна едно ново поколение хора, потомци на тези емигранти. Те се раждат „двойни граждани“. Ние трябва сега да решим – лишваме ли се от тях или искаме да ги приобщим… Нашето желание е да отиваме в посока приобщаване, е а не отблъскване.

  Освен всичко останало, смятаме, че тенденцията, хората да живеят някъде другаде и да имат повече от един паспорт ще се увеличава с времето. След някое и друго десетилетие, може да се окаже, че това е масова практика – хората с два паспорта да са дори повече от тези само с един. Затова искаме да предварим този процес, а не да го догонваме.

  Разбирам, че случаят е особен и има нужда от много говорене по това. Мисля че сега тук казах доста, нека спрем засега за това. Ако се наложи – пак мога да отговоря на подобни въпроси в едно друго интервю, специално за тази тема.

  – Разкажете нещо повече за идеята да създадете фондация „Граждани без граници“.

  – Да, ние не можем да сме вече просто една Фейсбук-група, това място вече е тясно за нас. Нашата цел е по-голяма, искаме да сме една добре организирана и добронамерена група съвестни граждани, които знаят своите права и задължения и са готови да ги отстояват. Регистрираме своя неправителствена организация, под формата на фондация и смятаме да продължим да влияем, надяваме се, положително върху процесите в страната. Голям стимул за нас бе и наградата за гражданска мобилизация, която получихме на церемонията „Човек на годината“.

  Ние искаме да правим политика, без да сме политици, а само от позицията на съвестни граждани. Не искаме власт, искаме много повече – граждански контрол върху властта, начин да въздействаме на администрацията, когато тя греши или нарушава наши права. Ние сме позитивни и оптимисти – знаем, че нещата могат да се променят към по-добро, но се иска всеки от нас да направи нещо конкретно в тази насока. Ние се стремим да дадем добър пример за подражание. Засега успяваме, знаем, че можем и повече. Бъдещето ще покаже до къде ще стигнем.

  Материал от блога „No Mercy“

• Бизнесът в САЩ вече легално ще купува избори

  Върховният съд на САЩ премахна ограниченията върху размера на даренията, с които частни корпорации могат да финансират предизборни кампании, предаде ДПА.

  Агенцията отбелязва, че това създава предпоставки за вълна от спонсорирани от компании предизборни клипове преди предстоящите тази година избори за Конгрес.

  Съдът отмени две свои решения от 1990 г. и 2003 г., които поставяха таван на паричната подкрепа от крупни бизнесмени за кандидати на федералните и местни избори. То може да предизвика съществени промени в разпределението на силите в американската политическа система.

  Според представители във Вашингтон решението на съда дава възможност на крупните бизнесмени да оказват влияние върху изборния процес в свой интерес.

  Решението бе прието с пет гласа „за“ и четири „против“. Според Върховния съд ограниченията противоречат на американската конституция, която гарантира свободата на словото.

  Съгласно решението отсега нататък частният бизнес има право да финансира реклами, които открито подкрепят определен политик.

  Правителството може да регулира корпоративната политическа реч, но не може да забранява тази реч напълно, заяви съдия Антъни Кенеди от името на съдебния състав. По думите му „не съществуват никакви основания властите да ограничават разходите на корпорациите за финансиране на федерални предизборни кампании“.

  Съдия Джон Пол Стивънс, който бе против решението, предупреди, че то „може да урони порядъчността на избираемите длъжностни лица в страната“.

  Съдът отмени и ограничения от 2002 г., които не позволяваха на компании, профсъюзи и неправителствени организации да финансират политически кампании 30 дни преди избори.

  Законодателството бе преразгледано по искане на консервативната неправителствена организация „Ситизънс юнайтед“, автор на документален филм, критикуващ Хилари Клинтън.

  Филмът трябваше да бъде показан по кабелна телевизия по време на президентската кампания през 2008 г., когато Клинтън бе кандидат на Демократическата партия. Федералната избирателна комисия обаче забрани излъчването му с мотива, че филмът е политическа реклама – дейност, с която „Ситизънс юнайтед“ като юридическо лице няма право да се занимава.

  Източник: БТА

• Новият посланик на САЩ цитира Вазов на летище София

  Правителства на САЩ и България са партньори, но още по-важно е, че нашите народи са приятели, които имат общи ценности и все повече общи цели, за които работят заедно, заяви на български език новоназначеният посланик на САЩ в България Джеймс Уорлик.

  При пристигането си днес в София Джеймс Уорлик каза, че за него е огромна чест да бъде в България като посланик.

  Новият пратеник на администрацията на президента Обама отбеляза, че преди повече от 30 години е бил студент в Берлин – градът, който беше символ на големите различия между Изтока и Запада.

  „Тогава не бих могъл да си представя, че един ден ще бъда тук като посланик – в страна, която е член и на НАТО, и на ЕС, където личната свобода и просперитет са висши ценности. В страна с богата история и култура, с която българите с право се гордеят“, посочи посланик Уорлик и цитира Иван Вазов: „И ний сме дали нещо на света – на вси славяни книга да четат!“

  „Моята работа ще бъде да се вслушвам не само в българските лидери, но и в хората, които искат отношенията със САЩ да бъдат основани на взаимно уважение и общи интереси. Обещавам на българските граждани да работим заедно с ентусиазъм и отговорност, за по-здрави връзки между нашите народи и трайно сътрудничество между нашите правителства“, заяви посланик Уорлик.

  Той е работил като генерален консул на САЩ в Москва, а след това е бил съветник на американския посланик в Ирак Пол Бремър. От април 2006 г. е заместник-помощник-държавен секретар по въпросите на международните организации

  Съпругата му Мери Уорлик е назначена за посланик в Сърбия. Тя има дори по-впечатляваща кариера. Между 2001 и 2004 г. е била съветник по икономическите въпроси в посолството в Москва. През 2007-2008 г. е заемала постовете директор на отдела за Русия в Държавния департамент, специален помощник на президента и старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ.

  До май 2009 г. Мери Уорлик изпълняваше длъжността зам.- министър на отбраната на САЩ по въпросите на Русия.

  „Надявам се, че нашето присъствие в София и в Белград ще стане символ на добрите отношения, които градим в една нова Европа- обединена, свободна и мирна“, отбеляза Джеймс Уорлик.

  Източник: VESTI.bg

• Манифестацията вече е история! Забраниха митинги под носа на властта

  Протести не могат да се организират около сградите на Народното събрание, президентството и Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

  Това приеха депутатите при гласуването на второ четене на промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите, предаде БТА.

  Парламентът промени и името на закона, като от него отпаднаха манифестациите. Според промяната, оттук нататък ще се говори само за шествия. В закона бяха заличени и понятия като областни и общински народни съвети.

  При гласуването отпадна приетото на първо четене предложение на Яне Янев събрания, митинги и манифестации да могат да се правят по всяко време на денонощието. Така остана забраната за организирането на подобни прояви между 22.00 и 6.00 часа.

  По време на обсъждането на законопроекта беше направено и предложение зони за сигурност да има и около сградите на Върховния касационен и Върховния административен съд, предаде БНР. То обаче беше отхвърлено с мотива, че след тях и останалите съдилища в страната могат да поискат същата възможност.

  72 часа преди началото на събрание или митинг организаторите му ще трябва да уведомят писмено кмета на общината. Досега времето за уведомяване беше 48 часа и писменото уведомление трябваше да се отправи към общинския народен съвет или кметството, на чиято територия ще се проведе.
  В уведомлението трябва да се посочват организаторът, целта, мястото и времето на събранието или митинга. Кметът трябва да е наясно и за пътя на шествието – не както досега пет дни преди събитието, а 72 часа.

  Въведен е тридневен срок, в който организаторът може да обжалва получена от кмета забрана за осъществяването на проявата. Обжалването се прави в съответния административен съд. Магистратите се произнасят по жалбата в 24-часов срок. Обжалването не спира действието на издадената забранителна заповед, се посочва в закона.

  Никоя политическа сила не е предприела толкова антидемократична мярка, която ограничава правата на българските граждани и обезсмисля 20-те години на преход и реформи за формиране на гражданско общество у нас, подчертаха от КНСБ. Синдикатът настоява президентът Георги Първанов да използва конституционното си право и да наложи вето върху гласуваните промени в Закона за събранията, митингите и манифестациите.

  Източник: Дир.бг

• Награда „Злата Мъгленска“ за българка, живееща в чужбина

  Днес от 15 часа в заседателната зала на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” Държавната агенция за българите в чужбина официално ще обяви учредяване на награда „Българка на годината”, с която да положи традиция за отличаване на наши сънароднички, живеещи в чужбина, съобщават от пресцентъра на агенцията. С тази инициатива ДАБЧ иска да обърне внимание на нашето общество към ролята на българските жени в чужбина, които категорично заслужават признание, насърчителна, дадена с грижа и обич обществена оценка. Годишното отличие на ДАБЧ е на името на българската светица Злата Мъгленска и това решение не е случайно. Тя символизира по убедителен начин традиционните добродетели на българката и нейната красота, твърдост и воля в най-тежки ситуации, вкорененото у нея човешко достойнство, жертвоготовността в името на висши идеи и в името на другите хора, неприемането на насилието и съзнанието за равенство между хората и половете, единството на българския народ, независимо от някогашни и съвременни държавни граници и българския дух извън пределите на днешна България. Днес, в деня на един от традиционните женски празници в българския народен календар, ще бъдат обявени регламентът на Годишното отличие, организационният комитет, който ще включва личности, доказали своето отношение към българите в чужбина, към ролята на българската жена за опазването и развитието на българското национално самосъзнание и културна идентичност, както и тазгодишните носителки на наградата. /БГНЕС /

• ДС като Дефицит на Справедливост

  Автор: Атанас Чобанов

  В българското общество се е натрупал „тежък дефицит на справедливост“, така коментира „Дневник“ в началото на годината резултатите от изследването на Алфа рисърч, според които най-масовото очакване е през новата 2010 да се случи „изправяне пред съда на извършителите на злоупотреби и престъпления“.

  Казват, че прогнози и пожелания за новата година се правят до края на януари. Уверено може да се направи прогноза, че дефицитът на справедливост няма да олекне през тази година. Ясен сигнал за това е поведението на властта, която пред очевидните факти за нарушения в декларациите и конфликтите на интереси на бившия външен министър Румяна Желева твърди упорито, че тя е оневинена, а името и е изчистено.

  Не, не е изчистено, защото документите са налице и показват черно на бяло, че Желева е била 2 години евродепутат и собственик на фирма в нарушение на Правилника на НС, който е по-силен от закон, а след това 6 месеца е министър в нарушение на Закона за администрацията (Чл.19.ал.6.), тъй като едновременно се явява управител на търговската фирма ЕТКО-ШНЕЙДЕРС. Ако в тази страна имаше справедливост и независима съдебна система, Желева щеше да се скрие вдън земя и да очаква наказанието си.

  Но тя много добре знае, че наказание няма да има, затова уверено обяснява пред медиите, че името и било изчистено от правната служба на Европейския парламент. Това също е лъжа, тъй като становището на службата не се отнася за нарушенията на българския закон, които са очевидни.

  Тази безнаказаност на патрициите се пренася от правителство в правителство. От власт на власт дефицитът се трупа, а комфортът на управниците расте. До такава степен е пораснал, че социалистът Ивайло Калфин може да си позволи да признае от европейска трибуна, че партията му е ограбила България през фирми създадени от Държавна сигурност и това било една от най-ревниво пазените тайни на прехода. Защо пък да не си каже човекът, след като знае, че това грозно престъпление никога няма да бъде разследвано и наказано?

  Утре Калфин или някой друг социалист може да признае публично, че партията му е поръчала убийството на Георги Марков. Или, че е дала заповед да се стреля на месо по границите, а труповете на германски и чешки граждани да се закопават в анонимни ями, или че в по-ново време е получавала подкупи по програмата „петрол срещу храни“. И какво от това? Дефицитът на справедливост и наглостта на управляващите ще продължат да растат правопропорционално защото те са уверени в липсата на възмездие.

  Дефицитът на справедливост не е природно явление. Той си има причина, която по чисто лингвистично съвпадение носи същите инициали: ДС. А признанието на Калфин има продължение и то е, че многобройните тайни фирми на ДС до ден днешен работят и са включени в общата кръвоносна система, захранваща олигарси, партии, групировки и красьовци от различен калибър.

  Няма ясни индикации, че управляващата ГЕРБ не е включена към същото кръвоподаване. Даже напротив. Назначенията на агенти на ДС в правителството и по места, привилeгированото отношение към групировката ТИМ и полягването пред руските имперски енергийни проекти, дори издигането на нелепата кандидатура на Желева с нейните съмнителни бизнес връзки са тревожни сигнали, че се намираме в нов цикъл на подмяната планирана преди далечната 1988, когато „императорът на задграничните дружества“ Георги Найденов основава фирмата ЕТCO във Вадуц, княжество Лихтенщайн.

  Приложение:

  Справка от фирмения регистър на Лихтенщайн, от която личи, че създадената от Държавна сигурност ETCO EUROPEAN TRADING ESTABLISHMENT е действаща към този момент. Нейният филиал в България ЕТКО-Дунавия е съосновател на ЕТКО-ШНЕЙДЕРС, фирма с управител Румяна Желева.

  

  Източник: http://www.atanas.fr/
• Агджа иска да живее в САЩ и да основе нова религия

  Мехмет Али Агджа, който стреля по папа Йоан Павел Втори през 1981 г., възнамерява да се установи в САЩ и да създаде нова религия, съобщава турският в. „Сабах“.

  Агджа заявил по телефона пред вестника, че не смята да живее нито в Турция, нито в Италия.

  Той не споменал открито намерението си да живее в САЩ, но според близкото му обкръжение най-вероятно ще избере именно тази страна, за да се установи трайно.

  Агджа, който бе освободен от затвора в понеделник, смята, че животът му в Турция е застрашен, тъй като може да стане мишена на „фанатици или хора с психически отклонения“.

  На въпрос какво възнамерява да прави в бъдеще, той заяви, че има филмови и телевизионни проекти.

  Агджа уточни, че тя няма да прилича на сектата на Муун и изрази очакване приятелите му да станат първите негови последователи.

  „Аз се родих пророк и трябва да бъда покръстен“, заявил още Агджа.

  Същевременно турският в. „Заман“ цитира бивш адвокат на Агджа, който твърди, че клиентът му е пешка в една все още продължаваща чужда игра.

  Джан Йозбай, който защитаваше Агджа в продължение на година и половина, твърди, че някогашният му клиент не знае кой точно го е накарал да дръпне спусъка.

  Vesti.bg / BTA

• Курникова арестувана в САЩ, очаква я съд

  

  Полицията във Флорида разпространи съобщение, че Алла Владимировна Курникова (на 46 години,  мaйка на световноизвестната тенис звезда Анна Курникова) е била арестувана   по обвинение в небрежност към детето си. Оказало се, че тя оставила заключен и  без надзор в своя дом 5-годишния си син Алън. Възползвайки се от отсъствието на възрастни, малчуганът скочил от втория етаж (от около 4.5 метра), за късмет без никакви сериозни последствия. След което се изкъпал с дрехите в басейна и тръгнал да търси майка си на улицата, където бил забелязан от случаен минувач, който позвънил на 911.

  Полицайте не успели да отворят врата на дома и влезнали през прозореца със стълба.

  От там се обадили по телефона на майката, която пристигнала едва след около 2.5 часа.

  Тя е отведена в полицейския участък и подведена под отговорност за трета степен углавно престъпление и по точно – за оставяне на дете без надзор за повече от 50 минути. (В САЩ не е позволено да се оставят деца ненавършили 12 години сами и без контрол).
  „Курникова не е успяла да осигури необходимата надзор за поддържане на неговото физическо благосъстояние“ – е написано в полицейския протокол. Отбелязано е също, че  полу-братът на знаменитата тенисистка е с ожулени крака и гръб. Той е отведен и настанен в специална детска стая към медицински център «Св. Богородица».

  Българската редакция на www.Eurochicago.com научи, че домът на Алла Курникова в Палм Бийч е тристаен (около 250 кв.метри), а пазарната му оценка надхвърля 2 млн. долари.

  Преди около 5 години, за първия дом на семейство Курникови в Маями за около 6-7 млн.долари, възникна спор между тенисистката и родителите й, който стигна до съда.

  От тогава те живеят разделени.

  *На снимката горе:  майката Alla Vladimirovna Kournikova (фотографията е на полицията)

  Долу кратък филм за дъщерята.

• Слави Трифонов: Не съм искал 50 % от ГЕРБ, Борисов тероризира медиите

  Не съм искал 50 % от ГЕРБ, заяви водещият на шоу по БТВ Слави Трифонов по повод медийни твърдения за подобно искане, отправено пред премиера и лидер на управляващата партия Бойко Борисов. „Това не е нито ООД, нито баница, която може да се дели и да се искат 50 %. Въобще не съм искал 50 % от ГЕРБ“, изтъкна Слави Трифонов в специално издание на шоуто си пред сценаристите на предаването. „Не ми е хрумвало да се искат проценти по този начин“, посочи водещият. „Хрумвало ми е, че ако можеш да извадиш качествен лидер, който да може да организира хора около себе си, би могъл чрез него да вкараш в парламента достойни хора. Хрумвало ми е, че подобен човек може да бъде ракетоносител, включително ми е хрумвало, че аз мога да бъда ракетоносител“, посочи Слави Трифонов. „Как да искам 50 %? Да ги цъкаме – един министър за него, един за мен? Ако съм прагматичен, ще искам заместник-министри. Далаверите ги правят заместник-министрите. Министърът е само политическа фасада. Трима заместник-министри са важни, защото те разпределят парите от субсидии от ЕС…“ „Ако реша да се занимавам с политика т.е. да вкарвам хора в парламента, защо ще ми е Бойко Борисов на мен?“, попита водещият. „Може да не е такъв резултатът като при него, но мога спокойно да изляза и убедително на базата на цялата ваша и моя история да кажа: искам да ми се доверите, аз ще направя нещо добро за страната“. Водещият отрече пред сценаристите на шоуто да има политически амбиции. Бойко Борисов, казвайки „Слави ми поиска 50 %“ се опита да вкара тези отношения на друга база, за да каже: това е лично“, изтъкна водещият на „Шоуто на Слави“ в специалното издание на предаването по БТВ. „Той е недоволен, защото не му дадох да ги цъка министрите – един той, един аз, и поради тази причина сега той така се държи“, посочи Слави Трифонов пред сценаристите на шоуто. „Не защото обективно аз правя гафове или защото обективно медиите трябва да се държат като коректив на властта. Това е причината – или се е изпуснал, или го е казал съзнателно“, според Трифонов. „Защо медиите се срамуват да си кажат, че той се обажда и пише есемеси на всеки един почти, във всеки един вестник и ги тероризира ежедневно. Аз го знам със сигурност това нещо. И това го знаят всички, на които им пише есемеси. Защо се страхуват да го кажат? Той пише есемеси само малка статийка да види във вестник „Марица“, че там пише, че той нещо не се е справил и той вдига телефона и се обажда на този, дето го е написал. Да не говорим пък какви есемеси пише на главни редактори и на всякакви други. Защо са се навели всички и са притихнали? Защо се срамуват или се страхуват да го кажат? Той ги тероризира. Докога ще ги тероризира и ще управлява в медиите като им пише есемеси и като им се обажда?“, попита Слави Трифонов. „За него само хубави неща се пишат във вестниците. Трябва обаче да разграничим личното отношение на един човек, друго е министър-председателят. Той е обществена фигура, която отговаря за най-важния пост в държавата. И той трябва да бъде критикуван, трябва да се говори за него, трябва да се обсъждат неговите действия“, изтъкна водещият на „Шоуто на Слави“. „Бях на мнение, че е добре той да участва в политиката. Добре беше да стане кмет на София. Добре беше да направи партия. С него сме водили разговори по тези въпроси. Но за разговори от типа 50-50 не е ставало въпрос… Това не е баница. Има достойни хора, които трябва да участват в политиката. Поради миноритарната система в България, те могат да влязат само в партия. С Бойко Борисов сме имали разговори да има мажоритарни избори, защото така може да се гласува директно и така той да ги държи конкретно отговорни. Най-голямата промяна настъпва когато си мечтаеш за нещо, което ти се струва, че няма да се сбъдне и когато започне да се сбъдва, тогава започваш да изваждаш на преден план обективни реални качества, които притежаваш. Бойко Борисов започна да се променя като поведение когато стана кмет“, посочи Слави Трифонов. /БГНЕС /

• Български гражданин ще се става за година

  Със законодателни промени днес правителството ще ускори процедурите за получаване на българско гражданство, съобщи министър Божидар Димитров. С измененията се въвежда едногодишен срок за разглеждане на молби на лица от български произход. Премахва се възможността да се кандидатства чрез посреднически фирми, което по думите на министъра е водело до най-голямата корупция.

  След като знаят, че за една година ще получат „да“ или „не“ на искането си за гражданство, хората няма да прибягват до рушвети за по-бързо разглеждане на документите им, обясни Димитров.

  Молбите вече ще се подават лично пред правосъдното министерство или консулските служби зад граница, като още при получаването им ще се провежда интервю с кандидатите за наш паспорт.

  Освен това се дава право на Агенцията за българите в чужбина да издава документи за български произход. Така сънародниците ни от Молдова и Украйна, чиито родители не са посмели да ги запишат катобългари, няма да бъдат принуждавани да си вадят фалшиви актове за раждане, каза Димитров.

  Според него обаче, за да зарабоят новите текстове, ще трябва да бъдат назначени още 7-8 служители, тъй като в момента има над 40 000 молби. Те ще се разглеждат по досегашния ред.

  www.24chasa.bg

• Румяна Желева се оттегля. Заместникът.

  За заместници се спрягат имената Николай Младенов, Надежда Михайлова или Кристалина Георгиева

  Кандидатурата на българката Румяна Желева за еврокомисар е оттеглена, съобщи европейското издание NewEurope, цитирайки източници от пресслужбата на Европейския парламент и членове на самия парламент.

  Оттеглянето идва след голям европейски и национален натиск върху премиера Бойко Борисов.

  Желева се оттегля и от поста външен министър на България точно една седмица след скандалното й изслушване в Европейския парламент.

  Румяна Желева е написала официално писмо до премиера Бойко Борисов, в което казва:

  „Моля да приемете оставката ми от всички позиции, заемани от мен, за да можете да предприемете необходимото за оттеглянето на кандидатурата ми за български еврокомисар“.

  Румяна Желева е била изпълнителен директор на компания, създадена от бившите комунистически тайни служби в Лихтенщайн, съобщи току що и EurActiv, цитирайки водеш евродепутат социалист.

  По неофициална информация новият български кандидат е Кристалина Георгиева – вицепрезидент на Световната банка.

  Според NewEurope обаче е малко вероятно тя да приеме.

  Вчера премиерът намекна за оттеглянето й. Световните агенции го цитираха, когато той каза:

  „Притеснявам се за здравето на Румяна Желева. Притеснявам се, че изключително голямото напрежение може да има лошо влияние върху нея. Тази атака просто влияе върху всички нас, тъй като е планирана и несправедлива“.

  Непосредствено преди тези новини, електронното издание EurActiv излезе с публикация по темата за Румяна Желева.

  Българският кандидат за еврокомисар Румяна Желева е била изпълнителен директор на фирмата „ETKO Schneiders“, създадена от бившите комунистически тайни служби и регистрирана в Лихтенщайн.

  Това е обявил пред EurActiv българският евродепутат-социалист Ивайло Калфин, точно когато юридическата служба на ЕП опровергаваше съмненията за конфликт на интереси на Желева.

  Фирмите, създадени от бившите тайни служби, все още са най-добре пазената тайна на българския преход; тяхна е отговорността за окрадените богатства на страната, е коментирал Калфин (Социалисти & Демократи – Коалиция за България).

  Портал ЕВРОПА припомня, че той беше външен министър, преди Румяна Желева да поеме този пост след категоричната победа на ГЕРБ на изборите през 2009 г., загубени от социалистическата партия.

  Връзката на Румяна Желева с тази фирма е сериозно петно върху нейната почтеност, е цитиран да казва Калфин пред EurActiv. Той пояснил, че тогава 30-годишната Румяна Желева е назначена за изпълнителен директор на „ETKO Schneiders“ през 1999 г., а както сочат документи от публичния регистър, 49% от фирмата принадлежат на „ETKO Dunavia“ – българския клон на регистрираната във Вадуц, Лихтенщайн през 1988-а – година преди падането на комунизма – „ETKO European Trading Establishment“.

  EurActiv цитира скорошната публикация в своето партньорство издание в България – „Дневник“, че тази фирма била сред емблематичните фирми в чужбина на бившите тайни служби на България. Тези разкрития бяха започнати на уебсайта на българския журналист, живеещ във Франция Атанас Чобанов, който събрал фактите от публични източници. Пред EurActiv Атанас Чобанов открито потвърди десните си политически убеждения и коментира, че новата партия ГЕРБ, към която Желева принадлежи, също „играе на струната“ на десните ценности.

  По информация на БТА,  в-к „Дневник“ и др.
  

  
  

  ––––––––––––––––––––––

  Кристалина Георгиева, която в момента е вицепрезидент на Световната банка, ще е новият кандидат за еврокомисар от България, научи „24 часа“.

  Министър-председателят Бойко Борисов е уведомил председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за намерението си да номинира Георгиева.

  Барозу заяви, че напълно уважава „личното решение“ на Желева за оттеглянето й.

  Председателят на ЕК възнамерява да се срещне с Георгиева възможно най-скоро и приветства бързата реакция на българското правителство.

  Кристалина Георгиева е родена в София. Завършва икономика в Университета за национално и световно стопанство, където по-късно преподава в продължение на 14 години.

  Тя е част от екипа на Световната банка от 1993 г., когато работи като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия.

  От 1998 г. оглавява звеното по околна среда на Световната банка. Впоследствие поема и управлението на екологичното и общественото развитие в Източна Азия и Тихоокеанския регион.

  От 10 март 2008 г. е вицепрезидент на Световната банка. През последните 16 години тя прави проекти за околната среда. Първоначално стойността им е около 200-300 млн. долара, а вече достига 12 млрд долара.

• <<
• 1
...
• 395
• 396
• 397
• 398
• 399
• 400
• 401
• 402
• 403
• 404
• 405
...
• 415
• >>