Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Г. Иванов: Искаме църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго да е към Светия Синод
За историята на българския православен храм „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, неговото бъдеще и значението му за българите в Чикаго Информационна агенция КРОСС разговаря с Георги Иванов, бивш член на Финансовата комисия към Църковното настоятелство.

Георги Иванов е завършил Висшия химико-технологически институт в София. От доста години е в Чикаго. Работи като старши инженер в изследователския сектор на голяма частна компания и като хоноруван професор в Илинойс Institute Of Technology. Има множество научни публикации и патенти в областта на полимерните материали и технологии.

Интервю на Цвети Георгиева

.
– Как беше създадена българската църква „Св. Иван Рилски“ в Чикаго и какво е значението й за българската общност?

– Нека първо да уточня. В Чикаго има две православни църкви. Другата църква е „Света София“. Основана е през 1937 година. Чак през 1976 г. започва да функционира като църква – със свещеник и църковна сграда – една къща, преустроена на църква, с олтар и иконостас. Преди няколко години беше построена нова черковна сграда. Църквата е под юрисдикцията на Българската Патриаршия и е в състава да Българския диоцез с епископ Йосиф.
А сега на въпросът Ви. Ролята на църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго е същата като ролята на всички църкви, които българските емигранти са създавали по света. Основната цел е да бъдат обединени българите и преди всичко да имат къде да изповядват православната си религия, да слушат светата литургия на родния си език, а също и храма да бъде място за социални контакти, културно-просветни и образователни мероприятия. Това е било основното предназначение на църквите и предполагам, че все още е.
Наред с църковните служби, към църквите има училища, които някога са се наричали неделни училища. В тях е било преподавано вероучение и основни познания по български език, опознаване и съхраняване на българските обичаи и традиции. Сега тяхната функция е променена, изучават се български предмети по програма на министерството на образованието и на успешно завършилите ученици се издават дипломи, които се признават в България. Неделното училище вече е светско училище, което дава много по-широк кръг от знания. В Чикаго има няколко български училища. Не всички от тях ползват черковната база за учебни занятия. Така че ролята на църквата „Св. Иван Рилски“ за българите в Чикаго е изключително важна, за съхраняването на българската национална идентичност. Това може да стане единствено, ако тя запази българските си корени.

– Как е построен храмът? Под чия юрисдикция се намира той?

– Църковната община „Свети Иван Рилски“ в Чикаго е създадена в началото на 1996 г. Дарители на по-големи суми пари за закупуване на черковна сграда са: Георги и Зор Иванови – 13 000 долара; Кирил и Станка Кушлиеви – 7 500; семейство Крум и Катя Гъркови и дъщерите им – 5 250 долара; Шефкет Чападжиев – 5 000 долара ; семейството на Нинко Цалов – 3 500 долара; Даниела Христова – 3 000 долара; Борис и Диди Кулов – 2 000 долара ; Камен Антонов – 1 000 долара; Василка и Петър Големански – 600 долара ; Гроздан и Мери Антонови – 500 долара; Мария Иванова – 500 долара; Митко и Диди Велкови – 500 долара. Църковните служби са провеждани в детската градина на моя съименник, Георги Иванов. Нека да отбележа, че от няколко години само едно семейство от изброените по-горе се черкува в църквата „Св. Иван Рилски“. Останалите бяха прогонени от там.
Храмът е придобит по-късно. Бил е лютеранска църква, която през 1998 г. е обявена за продан на търг. В него участват създателите на църквата – Георги Иванов, Крум Гърков и техните съпруги. Търгът е спечелен от българите. Цената е 283 000 долара. като са внесени 20 000 долара. След това се набавят останалите пари, за да стане тя собственост на малката тогава българска общност. В наличност има малко над 80 000 долара. Останалите 200 000 долара се вземат с банков заем, за който Георги Иванов, основният дарител на църквата, който по-горе посочих, залага собственото си имущество. Това е началото на църквата. В последствие същият Георги Иванов субсидира изработването на иконостаса.
Трудно е да се каже към каква юрисдикция принадлежи църквата към момента, както и по време на създаването си. Няма документи, които еднозначно да посочват това. Така или иначе се приема духовно общение с покровителство от страна на епископ Кирил Йончев, български свещеник издигнат в епископски сан от една руска църква. Той е в основата на един разкол в българските църкви в Америка, в резултат на което е бил разпопен от Светия Синод на БПЦ.
Разколът датира от 1963 г. Някои дават обяснение за него, че разколът имал политически характер – че Кирил Йончев и още няколко свещеници около него са искали да откъснат църквите в САЩ от Светия Синод в София, тъй като са били под влияние на комунистическото правителство по онова време. Това е нещо, което не отговаря на истината. Тя е съвсем друга и е документирана. Не трябва да се дава никакъв политически оттенък на това, което извършва Кирил Йончев с група свещеници около него. Българските църкви в Америка се разделят на такива, които признават юрисдикцията на Светия Синод в София, и други, които не го признават. Вторите създават и диоцеза, начело с епископ Кирил Йончев, който в своя устав е записал, че те са неразделна част от Българската православна църква, но докато в България съществува комунистическата власт, те няма да приемат никакви административни разпоредби от страна на Светия Синод. Ето вече 20 години комунизмът като политическа система не съществува в България. Предпоставките, които са наложили създаването на диоцеза, който се откъсна от Българската патриаршия, вече не са налице. Съвсем естествено би било църквите от този диоцез да се върнат отново към Светия Синод на Българската православна църква.
Това се опитваме да направим в момента – да върнем църквата „Св. Иван Рилски“ към българския Синод и тя да запази българския си национален характер.

– Каква е причината за борбите и разногласията в ръководството на храма?

– Църквата „Св. Иван Рилски“ е спорна църква в момента. Другата страна, ако мога така да разделя нещата, се опитва да създаде впечатлението в българската общност в Чикаго, че ние искаме да присвоим църквата, да я направим частна и едва ли не да я продадем. Това е версията, която се разпространява от низвергнатия, разпопен свещеник, който продължава да извършва църковни служби в пълно противоречие с православните канони. На него така му изнася. В негова услуга волно или неволно са българските медии в Чикаго. Нямам обяснение защо те държат антибългарска позиция по отношение на църквата „Св. Иван Рилски“.
Причината за „борбите“ и разногласието могат да се дефинират така: Ние искаме църквата „Св. Иван Рилски“ да принадлежи към Българската православна църква, с което ще запази българският си национален характер и ще обслужва духовните потребности на българите в Чикаго, на родния български език. Другите, сегашното ръководство на храма, под внушения на разпопения свещеник, искат църквата да бъде към Православната църква в Америка, с което ще загуби българския си национален характер.

– Какви действия сте предприели?

– Единствените възможни. В момента водим съдебно дело, което продължава вече четири години и половина. Въпросът можеше да бъде решен и без съд, но за това се искаше добра воля от страна на настоящите църковни настоятели, шестима на брой, и преди всичко тяхната любов към страната от където са дошли – България. През това време вашите колеги в Чикаго, собственици на вестници, услужливо мълчат по темата, или дават думата на другата страна, която тегли църквата извън нейните български корени.

– Може ли съдебното дело да реши съдбата на църквата?

– Естествено. Съдът може да постанови, че църквата „Св. Иван Рилски“ принадлежи на Православната църква в Америка, както и че не принадлежи. Нека тук да внесем малко яснота каква е тази църковна юрисдикция. Това е отделилата се в резултат на революцията от 1917 година от Московската патриаршия Митрополия, съставена от руски черкви в САЩ. За дълги години тя се нарича Руска – Гръко католическа православна църква. Непризнавана от православния свят, тя иска и през 1970 година получава „Томос“ от Москва, с което се определя като „автокефална“ – самостоятелна. Скоро след това сменя името си на Православна Църква в Америка (ОСА). Православните църкви от източна Европа, подканени от Москва, признават тази самостоятелност. Но не и останалите православни църкви. След политическите промени, някои от призналите я църкви преосмислят решението си. Така че Православна Църква в Америка не се признава като самостоятелна, а като дъщерна на Московската Патриаршия. Нещо повече, за да се приведе статута на Православната Църква в Америка към каноните се обсъждал вариантът тя да стане отново Епархия към Московската Патриаршия, каквато е била някога. След като настоящият свещеник е низвергнат от Светия Синод на Българската православна църква и е под възбрана от Православната църква в Америка да служи , то ако съдът постанови, че църквата е на Православна църква в Америка, то те в пълното си право могат да назначат свещеник от каквато и да е националност в тази църква. Вероятността тогава свещеникът да бъде от български произход е почти минимална. Ако все пак приемем, че свещеникът ще е българин, и тръгнем в йерархията нагоре, тази църква няма да е българска, след като владиката и прелатът не са българи. Тоест Църквата „Св. Иван Рилски“ е нещо като Шипченския проход, който трябва да бъде бранен в полза на България.

– Какво трябва да се направи, за да се върне храмът към лоното на Българската патриаршия?

– Това искаме да обсъдим с настоящото църковно настоятелство. Нека Ви върна малко назад към перспективата ОСА да стане епархия към Московската патриаршия. Тогава църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго ще стане енория към Руската църква. Не звучи ли абсурдно и страшно? Предишното настоятелство, в което бяха създателите и най-големите дарители на църквата, бяха прогонени от този разпопен свещеник. Той създаде едно подчинено на неговите интереси църковно настоятелство. Църквата „Св. Иван Рилски“ сега обслужва лични интереси за сметка на обществените. Търсим контакт с църковното настоятелство, което беше назначено, а не избрано, както е и според устава. Те като цяло отказват да разговаряме. Опитвахме се да ангажираме българските вестници в Чикаго, но в тях не намери място нашата тема. По този начин българската общност се манипулира и заблуждава. Тя е лишена от възможността демократично да реши собствения си черковен проблем.
Една църква извън България е българска територия. Не мога да приема изказванията, че държавата е отделена от църквата. Това важи в България и е така по Конституция. Но не важи извън рамките на България. Ако нещо се случи с една българска църква извън България, трябва да бъдат ангажирани всички държавни институции и ресурси за нейната защита и запазването й като българска. В Румъния имаше такъв случай и тогава външно министерство се намеси. Подобно нещо имаше в Сърбия. И там държавата се намеси. А в Чикаго не могат да се намесят. Защо? Ние не се притесняваме от решението на съда. Ние защитаваме богоугодна кауза – запазване на черквата като българска за българите. Ако търсим намеса „отвън“, то е за да седнем и разговаряме с шестимата при пълна информираност на българската общност в Чикаго. Нека народът да реши!
В Америка църквата също е отделена от държавата по Конституция. Ако българската държава се намеси да защитава една църква в Америка, на входа, на която пише „българска“, никой няма да я спре, стига да използва законови средства.

– Какво ще предприемете спрямо мълчанието на българските институции?

– Можем само да изразим възмущението и огорчението си от тяхното поведение. Най-вече на министър Божидар Димитров. Неговите зачестили изказвания по вестниците, че това в Чикаго било „крамола“ между отделни групи българи, не му правят чест като историк и като член на правителството. Той трябва да проумее, че едната група българи в чужбина защитава българските национални църковни интереси. За другите ще кажа, че са в дълбока заблуда и някой трябва да им отвори очите. Те са на път да извършат една непоправима злина на българите в Чикаго и на България, ако съдът присъди църквата „Св. Иван Рилски“ в тяхна полза.
Държавната политика на България към българите в чужбина е същата, каквато е била преди 20 години, с тази разлика, че сега не разнасят списание „Славянка“ и не убеждават емигрантите в предимствата на социалистическата система. Каква е политиката на Държавната агенция за българите в чужбина не е ясно. Каква е политиката на министъра за българите в чужбина е ясна от неговите изявления – „където има двама българи започват разправиите“, или нещо подобно беше казал Божидар Димитров.
Църквата „Св. Иван Рилски“ в момента е разколническа църква, непризнаваща нито Максим, нито Инокентий. Тя не иска да бъде към българския Свети Синод. Кой е главата на тази църква, при когото отива президентът на Р. България и министър-председателят? Кои свещеници освещават знамената на българската армия? Тези, които принадлежат към Синода на Патриарх Максим. Да сте видели Бойко Борисов или Георги Първанов при Инокентий?
В Америка обаче такива случаи има. Ще видите на обществено място посланикът или консулът, застанал до свещеника, който е под друга църковна юрисдикция и не признава БПЦ, от която е низвергнат. Това е липса на координация между българското Външно министерство и Светия Синод и религиозните общности. Не може държавен служител официално да се показва със свещеници, които са се отцепили от Българската православна църква или да им закачва ордени, както направи бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова. Свидетели сме на посещенията и мили срещи на депутати, та дори и на бившият председател на българския парламент, с разколническия свещеник.

– Как българската общност в Чикаго реагира към всичко това?

– Много бихме искали да знаем как. Един от пътищата да се разбере, е публична анкета чрез електронното издание www.Eurochicago.com и другите медии, но след публикуване във всички тях на нашите аргументи. Само така хората ще могат да вземат отношение. Като чуят и двете страни. Не както сега – само версията на низвергнатия свещеник и малобройната група около него. Сега хората не знаят какво става. Вашите колеги в Чикаго не дават възможност да бъде чута и нашата позиция. Иначе нашата кауза среща широка подкрепа.

– Не разговаряте ли с тях?

– В Чикаго живеят 100 000 българи, от които само 10 процента посещават църквата. С толкова много хора могат да разговарят единствено медиите. Медиите и журналистите са за това – да поставят обществено-значими проблеми, те имат някакъв етичен кодекс, нали така. Няма по-голям проблем за българите в Чикаго от този за църквата „Св. Иван Рилски“ и нейното съхраняване като българска. Нека да кажа едно друго развитие на нещата, което се отнася за хората от български произход и самосъзнание. Ако църквата бъде оставена на Православната църква в Америка, ако съдебното решение постанови това, и те докарат свещеник, който ще изнася църковната служба на английски или руски език, защото е американец или руснак – българите ще започнат да се отдръпват от тази църква, защото няма да разбират Светата литургия. Не всички българи владеят английския достатъчно добре, за да могат да общуват на религиозно ниво. Те ще търсят други славянски църкви. Така хората, които посещават тази църква, ще сменят националната си принадлежност. В един момент надписът „българска църква“ ще стои, но хората, които ще се черкуват в нея, няма да бъдат българи. Това може да звучи пресилено, но не е лишено от вероятност да се случи.
Предполагам става ясно, че независимо какво ще постанови съдът, разпопеният свещеник ще бъде заменен с каноничен такъв. Това осъзнава и той, но умело се възползва от ситуацията и облагите, докато може. Допустимо ли е заради една личност българската общност в Чикаго да загуби храма „Свети Иван Рилски“?!

12.01.2010 г.
Евродепутати: Продадохте ли онази фирма, г-жо Желева?
Продадохте ли фирмата си, г-жо Желева? Това настояваха да узнаят евродепутатите повече, отколкото идеята й за борба с хуманитарните кризи при изслушването на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева в ЕП.

Едва започнало, изслушването създаде прецедент и Желева е първият кандидат-комисар, от когото бе поискано да изясни проблем около евентуален конфликт на интереси още преди да е направила встъпителното си изявление.

По-рано през деня от БСП съобщиха, че са открили конфликт на интереси при Желева, тъй като през 2007 г., когато е избрана за евродепутат от ГЕРБ, тя е била и управител на търговското дружество „Глобал консулт“.

Това е противоречие на Закона за избор на членове на Европарламента, тъй като те нямат право да извършват едновременно с това друга дейност.

Справка в търговския регистър (BRRA.bg) показва, че до 22 април 2009 г. Румяна Русева Желева е била едноличен собственик и управител на фирма „Глобал Консулт“. На тази дата тя е продала дяловете си в дружеството, които са на обща стойност 5000 лв. (минималния капитал за ООД по това време), на Ивета Колева и Светослав Донев.

Тогава е сменено и името на компанията – сега тя се казва „Ауто Спа“.

Холандският депутат от Партията на европейските социалисти Тайс Берман попита Желева конкретно защо не е обявила в декларацията си за конфликта на интереси, че е запазила фирмената си дейност и след като е била избрана за евродепутат, което е в противоречие със законодателството.

От групата на Зелените веднага също поискаха информация по темата, а германският депутат Франческа Келер попита Желева дали смята, че е достатъчно прозрачна.

Желева се защити, като заяви, че няма какво да крие, декларирала е каквото е трябвало, когато е трябвало и това може да бъде проверено. Освен това, заяви тя, в България действат финансови институции, които биха ме санкционирали, ако имаше такова нарушение.

Този отговор обаче не беше задоволителен и въпросът отново бе повдигнат от евродепутатът от Зелените Джудит Саргентини.

Желева обясни, че е очаквала въпроса и е приготвила голямо досие с официални документи на български и на английски език, с което евродепутатите биха могли да се запознаят.

Изпитването очевидно я изнерви и тя няколко пъти премина на български. Дори предложи сама да заведе всеки желаещ в България, за да проверят регистрите и дори да се запознае със съпруга й.

От обясненията на Желева стана ясно, че по времето, когато е избрана за евродепутат, въпросната фирма не е извършвала никаква дейност, а цялата дискусия около възможният конфликт на интереси е провокирана от писмо, изпратено от българския евродепутат Антония Първанова до ЕК, заяви Желева.

Тогава изслушването излезе от установените рамки и думата беше дадена на Първанова, която присъстваше в залата в качеството си на зам.-председател на група на Алианса на либералите и демократите за Европа и евродепутат от НДСВ.

Това, което казва Желева, просто не е вярно. В документите, които предоставя, се казва, че е работила за фирмата до 2007 г., когато всъщност е била нейн управител до 2009 г., което в България е противозаконно, заяви Първанова. Фирмата не е била продадена, а само преименувана и Желева все още държи 60% от нея, заяви евродепутатът.

Дискусията за евентуалният конфликт на интереси отне около час от иначе тричасовото изслушване.

След неколкократно повторение на едни и същи въпроси и отговори председателстващата заседанието Ева Жули се съгласи с Желева, че целта на събирането е друга, а именно – да се оценят познанията й по ресора, за който кандидатства – международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Имало ли е или не конфликт на интереси ще проверява междупартийна група в парламента. Тя ще поиска от Европейската комисия всички документи за бизнес интересите на Желева и ще ги анализира.

Това решение нанася тежък удар върху нейната кандидатура, пише ДПА.

Първите коментари на евродепутатите от комисията, изслушала Румяна Желева, са, че представянето й е било крайно незадоволително

„Тази вечер няма да изпратим писмо с препоръка до председателя на парламента Йежи Бузек за одобрението на Желева. Все още очакваме изяснения от нея, защото отговорите й бяха незавоволителни“, коментира Тайс Берман.

Според Джудит Саргентини представянето на Желева не било достойно за еврокомисар и българското правителство би трябвало да номинира друг за поста.

Други депутати от комисията са окачествили представянето й като „недоброто“ заради неубедителни, общи отговори по въпроси, свързани с професионалните качества и годност като комисар.

БТА цитира участник в изслушването, според когото „по въпросите, по които трябваше да говори, мога да кажа, че голяма част от евродепутатите в комисията изслушаха много трудно и мъчително нейните обяснения по задаваните въпроси“.

Междувременно парламентарният лидер на ЕНП Жозеф Дол заяви, че продължава да има доверие в Желева.

В. „Дневник“ пък цитира депутата от ЕНП Михаел Галер, според когото партията продължава да стои зад кандидатурата на българката. „Изслушването протече в отровна атмосфера, която не беше благоприятна за Желева. В крайна сметка обаче тя изрази достатъчно готовност да изчисти подозренията, беше взела със себе си и огромна папка с документи. Обнадежден съм, че ще бъде одобрена“, е казал Галер.

След изслушването Румяна Желева даде кратка пресконференция, на която отбеляза, че за нея то е било „демократично упражнение от висока класа“, че е уверена в положителния резултат и че ако бъде утвърдена за комисар, ще има много възможности да работи заедно с Европейския парламент по въпросите на хуманитарната помощ и реагирането при кризи.

Какво ще стане, ако не одобрят Желева

Разширено бюро на комисията по развитието трябва да изготви писмено становище по кандидатурата й до председателя на Европейския парламент. Бюрото обаче обяви, че отлага решението си с 24 часа.

В това време евродепутатите ще очакват от председателя на ЕК Жозе Барозу и от юридическите служби на европарламента да се запознаят с фактите и документите за евентуален конфликт на интереси на Желева.

Ако становището е отрицателно, кандидатурата автоматично ще бъде отхвърлена.

В такъв случай съветът на председателите (на политически групи) на ЕП ще решат как да се процедира по-нататък.

Една възможност е да се поиска от председателя на ЕК да представи друг кандидат. Той може или да смени ресори, или иска да му бъде предложена друга кандидатура от страната, предложила неудачната.

Днешният ден е труден за председателя на Европейската комисия. В един ден двама кандидат комисари се показаха много слаби, заяви зам.-председателят на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Ханес Свобода.

Освен Румяна Желева той имаше предвид и Алгирдас Шемета от Литва, на когото бе предложен ресорът митническа и данъчна политика и борба с измамите. Състоялото се днес негово изслушване също не мина добре.

Окончателната позиция на Европейския парламент по кандидатурите ще стане известна най-рано в началото на идната седмица.

Източник: VESTI.bg
Ускоряват възстановяването на българско гражданство
Правителството ще ускори процедурата по възстановяване на българско гражданство, каза премиерът Бойко Борисов по време на срещата си с българската еврейска общност в Тел Авив, съобщи „Дневник“.

Откакто сме на власт два пъти сме съкращавали административните срокове, необходими за възстановяване на българското гражданство. Ще направим всичко възможно този въпрос да бъде уреден в най-скоро време, заяви премиерът.

Единственото ни желание е българите да се чувстват добре, дори, когато живеят извън родината, добави той.

В момента процедурата по възстановяване на гражданството на родените в България израелски граждани отнема повече от четири години, уточниха от пресцентъра на кабинета.

В края на миналата година министърът, отговарящ за българите в чужбина, Божидар Димитров предложи Съветът по гражданството да се произнася в тримесечен срок по предложения за получаване на българско гражданство.

Тогава той добави, че 435 души от Израел са подали молби да получат такова.

По предварителна информация днес премиерът ще се срещне с президента на Палестинската автономия Махмуд Абас и с премиера Салям Фаяд.

www.Kafene.net
Махат здравните осигуровки за гурбетчиите
Силвия Николова (в-к Монитор)

12 Януари, 2010

Гурбетчиите ни вече няма да внасят задължително здравни осигуровки, както се изискваше досега. Улеснението влезе в сила от този месец с промяна в Закона за здравното осигуряване, съобщи завеждащата отдел „Осигурителна методология“ в НАП Катя Кашъмова. Това се отнася за българите, които живеят в която и да е страна членка на Европейския съюз повече от 183 дни в една календарна година и се осигуряват здравно там. Те ще имат право на безплатно лечение и у нас, но преди това трябва да подадат заявление, в което да декларират датата, от която са напуснали България.

Ако, например наш гурбетчия във Великобритания е с изрядни вноски, но по време на годишния си отпуск в родината се разболее, ще бъде лекуван безплатно у нас, независимо, че осигуровките му са внасяни в чуждестранен фонд. Той ще удостоверява, че е изряден само с електронната си европейска здравна карта, която предварително трябва да си извади от фонда в страната, от която идва, обясни Багряна Маркова от Националната здравноосигурителна каса. Традиционната електронна карта с чип, от която чуждестранните лекари разбират кой е плащал и кой не за здраве, у нас не важи, тъй като нашите доктори все още нямат четящи устройства за тях, добави Маркова и припомни, че се предвижда картите с чип и устройствата за четенето им да се въведат у нас от 2012 г.

До март всички безработни, както и хората, които се самоосигуряват, трябва да подадат декларация в НАП, че са платили здравните си вноски, съобщи още Катя Кашъмова от агенцията. Това обаче не се отнася за упражняващите свободни професии, занаятчиите, едноличните търговци, собствениците и съдружниците в търговски дружества, регистрираните земеделски и тютюнопроизводители, както и моряците. Изискването не важи за безработните, които получават обезщетение, тъй като техните здравните осигуровки се поемат от държавния бюджет.

Близките на гражданите могат да подават документа вместо тях, като за това не се изисква пълномощно. Той може да се изпраща и по пощата. Глобата за неподадена декларация обаче е от 300 до 500 лева.

http://www.monitor.bg/
БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984! (14 януари, 11:00)
Призив за участие

В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.

КАНИМ всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, граждани, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене в на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.

Протестът ще се състои отново на 14 януари, отново на площад „Народно събрание“ и отново от 11:00 часа, под наслов:

„БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!“

Каним всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, който взима отговорни и демократични решения, в името на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста:

14 януари, 11:00 ч.,площад „Народно събрание“.

На 12 януари от 11 часа в БТА ще се проведе пресконференция, където ще се обяви нашата позиция за протеста. Участници в пресконференцията:

Асен Генов – ПП “Зелените”, председател на Щаба; Минчо Спасов – НДСВ; Мария Капон – ЕНП; адв. Иван Груйкин – Гражданска инициатива “Справедливост”; Константин Павлов – “Електронна граница”; Петко Ковачев – ПП “Зелените”.

Позицията и исканията ни са много кратки и ще бъдат обявени утре по време на пресконференцията.
http://svobodata.org/
Детройт – ток или лукс?
Автомобилният бранш в САЩ гледа с оптимизъм към бъдещето. Това може да се долови и на автомобилното изложение в Детройт, което отваря врати за широката публика на 16 януари. На 11 януари изложението отвори врати за журналисти

„Отново сме тук“ – гласи централното послание в панаирната палата „Кобо“ в Детройт. Синдикалният бос Рон Гетълфингър твърди, че през последните години работниците от американската автомобилна индустрия са направили достатъчно отстъпки: „Мисля, че браншът ще продължи отново да расте“.

Германските автомобилостроители в Детройт отново залагат непоколебимо на автомобилите от висш клас. Мерцедес например представя новия си кабриолет Е-клас. Черешката на тортата е новият спойлер, който позволява и на пътниците на задната седалка да запазят фризурите си неразрошени.

За 2010 г. браншът очаква ръст от 10 на сто за северноамериканския пазар, обяснява членът на управителния съвет Томас Вебер. Мерцедес залага и на алтернативните двигатели, например при моделите Смарт и Б-клас. Също и за А-клас скоро се очаква вариант с редуцирано изпускане на вредни газове, защото хибридната техника имала бъдеще:

„Ще тръгне наистина бавно, но шансовете за тази концепция на двигателите оценявам като неимоверно добри, особено в най-гъсто населените световни региони, където е особено важно да се намалят емисиите и шумът, а именно в това отношение тази концепция предлага невероятни шансове. Добре сме се подготвили за целта.“

При Ауди са на мнение, че и електромобилите трябва да притежават едно главно качество, както подчертава Руперт Щадлер: „Сексапил, а перфектната техника така и така я очакват от нас“.

Ауди представя в Детройт спортния вариант на поредицата си Е-трон.

БМВ също залага на електромобилите – мюнхенците презентират прототип на Консепт Актив Е, който през следващата година ще бъде подложен на изпитание след производство в малка серия.

Крайслер демонстрира скромност на изложението. Управляваният междувременно от Фиат концерн наистина излага моделите си, но се отказа от провеждането на пресконференция – за разлика от втория спасен от държавата автомобилопроизводител – Дженеръл Мотърс, който също драстично сви производството си, но гордо представя най-новите си достижения. Като Буик и Шевролет.

Автор: К. Бергман, В. Шопов

Редактор: Б. Михайлова /Донче Веле/
От глад са яли децата си…
От 1958 до 1960 г. 20 милиона души загиват в Китай от глад. Със своя налудничав „Голям скок напред“ Мао Дзедун хвърля страната в жестока криза. Един функционер от тогавашните сили за сигурност сега нарушава мълчанието.

Разследващ екип от висши функционери не може да повярва на очите и ушите си, когато пристига в селата в окръг Минхе, в източната част на провинция Ксинжай. Този окръг минава за житница на провинцията. 140 хиляди селяни прибират добри реколти пшеница, картофи, ечемик и плодове. Когато през пролетта на 1961 година по поръчение на новоназначения партиен шеф на Ксинжай групата пристига в селата в този район, една четвърт от жителите са мъртви.

Цифри на ужаса

Три години след започналата през 1958 по заповед на комунистическото ръководство масова кампания за „Големия скок напред“ от глад в този район умират 35 хиляди селяни. Най-жестоко е засегната производствена бригада в народната комуна Гушан. 601 от 1.318 жители не успяват да оцелеят през тези три години. Мнозина полудяват. Има 33 случая на канибализъм. Разследващият екип трябва да вписва колко хора са били „сготвени“ /38/ и колко от техните собствени и чужди деца /8/ са били убити за същата цел.

Със селяни, които се съпротивляват, се действа по бързата процедура – арест и изпращане в трудов лагер. Чрез „Големия скок напред“ Китай трябва да построи комунизма, за да покаже на Съветския съюз на какво е способен. Управниците в Пекин са наясно, че селяните няма да се оставят без съпротива да бъдат натъпкани в т. нар. народни комуни и няма безропотно да се превърнат в стоманолеяри, за да изпълняват утопиите на Мао. Терорът трябваше да ги държи в шах. 23-годишният тогава милиционерски функционер Ин Цюшенг е член на такава следствена група. Половин век след като кампанията на Мао за народни комуни води до жестока катастрофа, Ин Цюшенг нарушава своето мълчание за престъпленията, чиито истински размери управляващите в Пекин отричат и до днес.

Човекът като бурен

Само в провинция Анхюи от глад умират 4 милиона души. В 1.289 случаи се стига до канибализъм. Покъртителният разказ със стотици никога непубликувани цифри на ужаса излиза сега в пекинско реформаторско издание. Гладът, който между 1958 и 1960 г. взима над 20 милиона жертви, не се дължи на природни бедствия. Катастрофата е последица от безумната утопия на Мао.

Управниците в Пекин не само знаят съвсем точно за размера на страданията, но и ликвидират всяка наченка на евентуално осветляване. И до днес комунистическата партия в Китай забранява каквото и да било ровене в миналото. Ин Цюшенг направи своя отчет, за да може идните поколения да узнаят, че в Китай на хората и на техния живот се е гледало „като на бурени“.

dw-world.de
Детето на Дянков е с девет счупени ребра
Петгодишният Марко, синът на финансовия министър Симеон Дянков е със девет счупени ребра, предаде агенция БГНЕС.

Момченцето пострада нелепо днес при детска игра.

Марко паднал от втория на първия вътрешен етаж в семейното жилище на Дянкови.

Направени са му изследвания със скенер, които са установили съчетана травма – черепна и коремна.

Детето е настанено в детската реанимация на „Пирогов“, като към момента изследванията продължават.

Състоянието на Марко е стабилно; няма опасност за живота му, съобщи на пресконференция началникът на секцията „Детска хирургия“ в „Пирогов“ проф. Огнян Бранков.

Той изрази опасения за възможни увреждания на белия дроб, за които ще стане ясно през следващите 24 часа.

Марко е в полусъзнание, реагира, но не е контактен, уточни проф. Бранков. Детето приема успокоителни, правят му се изследвания на всеки шест часа, посочи той.

Вицепремиерът Симеон Дянков е женен за американката Керълайн Фройнд, която също е икономист и работи в Световната банка като специалист по валутите при криза.

Двойката има двама сина – 8-годишния Андрей и 5-годишния Марко.

Източник:БГНЕС
Испанецът Висенте дел Боске най-добър национален селекционер на 2009 г.
Международният институт за футболна статистика и история (IFFHS) в Кьолн обяви най-добрите национални треньори по футбол на 2009 година. Членовете на журито бяха от 85 държави в света, научи www.Eurochicago.com.

59-годишният испанец Висенте дел Боске (Vicente del Bosque), който бе най-добър кубен треньор през 2002 г. след седем години печели и наградата за най-добър селекционер на национален тим със 185 точки. Сред първите 25 най-добри треньори в света – 14 са европейците, пет латиноамериканци, двама африканци, а другите са от КОНКАКАФ, от Азия и от Океания.

Ето и класирането:

1. Висенте дел Боске (Испания) 185 т.

2. Фабио Капело (Англия) 151

3. Карлос Дунга (Бразилия) 149

4. Марсело Алберто Биелса (Чили) 82

5. Роберт Брадли (САЩ) 32

6. Берт Ван Марвийк (Холандия) 28

7. Отмар Хицфелд (Швейцария) 23

8. Ото Рехагел (Гърция) 18

9. Радомир Антич (Сърбия) 17

и Гус Хидинк (Русия) 17

Победителят Висенте дел Боске ще бъде награден на 1 февруари 2010 г. в Лондон.
И тинейджърски банди
Заловиха престъпна група, извършвала улични грабежи в Плевен. Членовете на групата са 17-годишен и 15-годишен от село Дисевица, 18-годишен от село Божурица, двама 16-годишни от село Търнене, съобщават от ОД на МВР. В различна степен на съучастие и сговор младежите извършвали нападения през месец януари в града. На 9 януари около 21.20 часа на бул. «Христо Ботев» те пресрещнали 54 годишна жена и и издърпали 3 полиетиленови плика, в които носела хранителни продукти и лични документи – две лични карти, шофьорска книжка, дебитни карти, мобилен телефон и 200 лева. На 10 януари около 2 часа на улица „Радецки“ те нападнали 18 годишен младеж и му взели маратонки марка „Пума“, черно яке от плат с надпис „Джънкърс „, черен кожен колан, черен суитчър, кожен черен портфейл със сума от 1,70 лв., два мобилни телефона „Нокиа“ и „Водафон 527“ със сим карти, метална черна табакера, бензинова запалка „Зипо“ и осемграмов златен синджир. Причинени са и множество наранявания на потърпевшия, който е освидетелстват от лекари от Катедра «Съдебна медицина» – Плевен. Полицейското разследване установило, че младежите са извършили още престъпления на територията на Плевен. На 9 януари около 22.30 часа на кръстовището между улиците «Васил Левски» и «Любен Каравелов“, издърпали от 57 годишна плевенчанка черна дамска чанта с мобилен телефон „Сименс“, портмоне със сума от 10 лв. и очила с диоптър. На 7 януари около 20:30 часа в района на градската градина чрез използване на физическа сила отнели от 73 годишна жена чанта с 22 лв. , лична карта и мобилен телефон „Моторола“. Също на 7 януари около 20:10 часа в градската градина в центъра на Плевен, съборили на земята 20 годишна и задигнали дамската й чанта със следното съдържание: лична карта, дебитна карта, два мобилни телефона „Нокиа“ и „Сименс“, ключове и пари. На 8 януари около 5:15 ч. на кръстовището на улиците „Цар Самуил“ и ул.“Александър Стамболийски“, отново повалили на земята 46 годишна жена и със сила отнели дамската й чанта с 25 лв, паспорт и дебитна карта. Грабителите са задържани с прокурорско постановление за 72 часа и са приведени в следствения арест. Криминалистите продължават работата за изясняване съпричастността на групата към други тежки престъпления. От задържаните само 18 годишният от село Божурица има три криминални регистрации и пет заявителски материала. Осъждан е на пробация за кражби. Докуметирането на престъпната дейност продължава. /БГНЕС /
US банки откриват сезона на бонусите
Сезонът за изплащане на бонуси на банковите мениджъри започва тази седмица, а размерът на сумите ще бъде внушителен въпреки кризата, пише в. „Ню Йорк Таймс“. Независимо от това, че правителството призова за ограничаване на допълнителните пари, банките се готвят да си раздадат суми като в годините на разцвет. Говори се за милиарди долари, което вероятно ще вбеси хиляди обикновени американци, които се борят за оцеляване. „Голдман Сакс“ например най-вероятно ще раздаде на служителите си средно по 595 000 долара на човек за 2009 г. Това бе една от най-успешните години в 141-на годишната история на компанията. Служителите в „Джей Пи Морган“ ще получат средно по 463 000 долара средно. Някои банкери се тревожат, че подобно на Великобритания, САЩ може да въведат допълнителни данъци за банковите бонуси. Вече дори се предлага законопроект в тази насока. Въпреки това много малко банки предприемат спешни мерки за намаляване на допълнителните възнаграждения за служителите им.

в-к „Стандарт„
ГЕРБ избра Борисов така, както БКП избираше Т. Живков
Бойко Методиев Борисов беше избран за председател на ГЕРБ от 1227 делегати на второто национално събрание на партията. Други предложения за този пост нямаше.

За заместник-председател беше избран Цветан Цветанов. До сега Цветанов беше председател, тъй като при учредяването на ГЕРБ през 2005 г. Борисов беше все още кмет на София и по закон нямаше право да ръководи партия.

„Оттук нататък ни чака много работа. Истински можем да се зарадваме не на третия, а на петдесетия успех на изборите“, заяви в края на националното събрание Бойко Борисов.

Председателят и зам.-председателят са членове на Изпълнителната комисия според промените в устава. За членове бяха избрани и:

Красимир Велчев – който и до момента е член на комисията и заемаше поста „организационен секретар“,

Искра Фидосова – съпредседател на Папрламентарната група на ГЕРБ, която и до момента е член на Изпълнителната комисия,
Румен Иванов – областен ръководител на ГЕРБ за Добрич,
Димитър Николов – кмет на Бургас,
Иван Тотев – областен управител на Пловдив , когото Цветанов определи „като добър кандидат за кмет на града“,
Пламен Нунев – депутат и областен ръководител за Русе,
Живко Тодоров – депутат и активист на младежката организация на партията,
Павел Димитров – областен ръководител за Варна,
Косьо Хаджигаев – областент ръководител за Благоевград.

1303 делегати участваха във Второто национално събрание в НДК.

Те одобриха единодушно политическа резолюция. В документа се посочва, че партията „споделя и ще работи за осъществяването на четирите основни стълба на социалната пазарна икономика“.

Това са индивидуалната свобода, личната отговорност и частната автономия спрямо държавата, свободните пазари и функциониращата конкуренция, солидарност и субсидиарност с цел зачитане на човешкото достойнство и запазването на социалния мир, както и уважение към създаденото, съхранявано за бъдещите поколения и като общо наследство.

Националното събрание гласува промени в устава на партията. Националните и регионалните органи на партията вече ще са с четиригодишен мандат, а не както беше досега – с тригодишен.

Новост в основния партиен документ е създаването на общинско ръководство като част от партийната структура. Общинското ръководство ще може да одобрява или освобождава секретарите на местните клубове на партията.

Според промените такива клубове ще могат да се създадат най-малко от трима членове на партията. Одобряването на кандидатите за членове на партията ще става, след като комплектованите им документи се изпратят до Изпълнителната комисия на партията от общинското й ръководство.

Изключването на членове на партията ще става също от Изпълнителната комисия по предложение на общинското ръководство.

Народните представители и депутатите от ЕП, министрите, областният управител, които са членове на общинската партийна структура, ще участват по право в общинските събрания на партията.

Веднъж на три месеца трябва да има областни събрания, предвижда друга промяна в устава.

С промените в основния партиен документ ГЕРБ вече има председател и заместник-председател. Националното събрание на партията трябва да се свиква най-малко веднъж на четири години, а не както беше досега – на три.

Източник: VESTI.bg

–––––––––-

Единственият противник на ГЕРБ в момента е самия ГЕРБ

Това заяви премиерът Бойко Борисов минути след като бе избран официално за председател на ГЕРБ, предаде репортер на БГНЕС. ГЕРБ трябва да успее да запази доверието на хората. Хората се начакаха на „светло бъдеще“, заяви още Борисов. „Трябва да бъдем всеки ден така ангажирани, сякаш утре са изборите“, категоричен бе той. Това е като в един университет. Отличниците може един ден да не са си написали домашното, но преподавателите знаят, че те учат, обясни той. Новият председател на партията заяви, че ще се занимава максимум 99 % от времето с правителството. Цветанов ще се занимава с партията, аз ще се намесвам, когато трябва да се намери необходимия баланс между областните управители и депутатите, каза още Борисов. Трябва да направим точна оценка на кадрите в средните ешелони, подчерта той. „Не мога да не съм радостен, че за разлика от другите партии ние не на думи, а на дела дадохме на жените сериозно признание и жена стана председател на Народното събрание и жена е кмет на София“, заяви Борисов, Много работа и много очаквания има в момента. Само след няколко дни Румяна Желева има тежък изпит. За нея се изговориха много лъжи, каза премиерът. Той благодари на всички гости за поздравленията и подчерта надеждата си, че те ще направят така, че излъченият от ГЕРБ и България кандидат за еврокомисар да се справи отлично пред Европейския парламент./БГНЕС /
ЯЯЯ, ОКТАЙ?!
Хора, нещо става в нашата държава- най-злият вътрешен враг на Доган беше допуснат до национален ефир и изведнъж всички “прозряха”, че това , което той говори от години, е достойно за цитиране! Новинарските емисии бяха превзети подозрително бързо и единодушно от предупреждението на Осман Октай, някогашната дясна ръка на Доган, според когото ръководството на ДПС почти е минало в нелегалност, но не е от свян, а в подготовка на “ уж социални бунтове”. Уж социалните бунтове са възможно най-големият кошмар на властта. И не са съвсем “уж”, нищо че подстрекателите биха се възползвали от тях за собствени цели. Явно това е обяснението за внезапното позволение Октай да се появи в националния телевизионен ефир и да повтори неща, на които досега никой не обръщаше внимание в “сериозните” медии.

Октай наистина познава отвътре ДПС и е бил толкова близък до Доган, че представлява от доста години най-интересният източник на “вътрешна информация” за полуконспиративната организация ДПС. Той говори с лекота и с желание- стига да го поканят. Но го канят обикновено жълтите вестници. Там има почти постоянни рубрики с негови описания на начина на живот на Доган с нощните запои като основна причина да не ходи на работа. Просто жълтите вестници са по-свободни и могат да си позволят лукса да повдигат тази завеса.

Ето че Октай е пуснат в националния ефир и някак чудотворно се оказа много интересен, достоен за цитиране и от други медии дори! Получи се нещо като във вица за “изненадания” от горския с глиган на рамо бракониер: “ яяя- глиган”?!

Яяяя, Октай?!

Ще доживеем ли позволение да бъдат задавани въпроси и за президента Първанов – например за познанството му с Маргините, за което “водещите медии” се правят , че не са научили още от моето скромно, но категорично заявление за това явление?

Ако преди съм бил упрекван, че съм задал неудобен въпрос за Първанов от анонимен източник ( макар това да НЕ противоречи на етичния кодекс, в който има изискване само анонимният източник да бъде упоменат като анонимен, за да няма подвеждане на публиката), то сега няма никаква анонимност.

Източникът на твърдението, че Първанов е вечерял с Маргините по случай рождения ден на бившия шеф на митниците Евгений Узунов на 30.07. 2003 г., съм аз. Защото знам, че това е станало. Има много свидетели- не по-малко, отколкото при конфузния президентски излет край Симитли през 2008 г., за който все пак той беше попитан след “изтичане “ на информация и нямаше как да го скрие.

Свидетелите в този случай обаче не са анонимни охранители, шофьори, колячи на магарета за вълча стръв. Имат си имена и не са кои да е- посочил съм някои от тях. Те биха могли да бъдат попитани – присъствал е на вечеринката, освен юбилярът Узунов (който по-късно направи шеметна партийна кариера в БСП по предложение на Румен Петков), също и бившият виден деец на БСП Красимир Премянов. Тях могат да попитат медиите, ако не им се отваря вратата за подобна възможност спрямо недосегаемия ни президент. А пък разпитващите могат да попитат Маргините, ако им стиска да подхванат такава “версия”.

Не се кандидатирам за “национален ефир” с повдигането на този въпрос. Ако исках, щях да си кротувам и още можех да съм там. Но и няма да им поднеса на тепсия “печен президент” ( едва ли не с лимонче в устата) – това ли искат, да им извадя нотариално заверени документи със самопризнания на уличените?

Така че, ако преодолеят забраната, да питат не мен ( каквото съм преценил за възможно, без да вкарвам в беля други хора, съм написал вече), а присъствалите на вечерята. Премянов и Узунов им стигат за начало. Как ли биха отрекли – ако го направят, ще излъжат. Ако “не коментират”, направо си потвърждават, че има защо. Мъчна работа. И затова най-лесно е никой нищо да не пита с презумпцията, че някакъв си блогър твърди едни недоказани неща.

Не мога да гарантирам, че очерталата се по случая омерта няма да бъде нарушена от чужда медия – имам честта в чужбина да бъда цитиран. Само че как ли ще се почувстват тогава колегите ми сънародници, които няма да могат да прескочат “новината”, щом е съобщена от чужбина? Проблемът щеше да си е лично техен, ако не ставаше дума за обществения интерес, все пак. Същият, който препраща към жълтите вестници читателите заради “забранените” теми, които другаде не е позволено да се обсъждат. До второ нареждане, когато изведнъж чудодейно ги “откриват”.

Не само скрита – жалка картинка е това!

Иво Инджев, www.Ivo.bg
Проф. Ив. Славов: Слави, Вачкова и Ути са кичът в телевизиите
Турските сериали връщат българина към ценности, с които отдавна трябваше да се разделим, с възмущение констатира кичолог номер едно в интервю за Frognews.bg

Иван Славов е професор, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е посланик на Република България в Словакия (1994 – 1998). Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя интелектуалния снобизъм. Творчеството му е посветено на острите и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Неговите изследвания на явлението „кич“ се свеждат до простото му и разбираемо за всички твърдение: „Кич е всичко, което не се харесва на Иван Славов, в противоположност на истинското изкуство, което е всичко, което се харесва на Иван Славов“. Потърсихме професор Славов, за да разкаже какви са актуалните прояви на кича у нас и кои са новите му превъплъщения.

– Като че ли алкохолните купонджии станаха значително повече у нас, а статистиките сочат, че броят им се увеличава. Имате ли си собствено обяснение защо българинът се пропи?

– Обяснението е много елементарно. Ние винаги се намираме в някакво мътно време, което официално се представя като „преход”. Преход обаче означава преодоляване на някакви трудности и замяната им с нещо, което трябва да е по-добро. Ние обаче от една мътилка влязохме направо в друга. На българина вече му липсва цел, на която да се опре, за която да живее. Хората живеят от днес за утре и между другото, ако остане нещо да хапне и да пийне, алкохолът освен това, поне до преди няколко години беше по-евтин. До голяма степен това е психоза. но вземете например и една Русия, където пиянството си е национално бедствие. Защо? Защото Русия е била хиляди пъти по-зле от България. Били са в сталинизъм, болшевизъм, а и сега не са много добре. Руснакът търси утеха, компенсация, едно замайване, едно откъсване, което се превръща в традиция. Дори е странно, ако си трезвен в такова общество – всички наоколо са пияни, а ти се правиш на много трезвен.

При младите хора причините са различни – първо за тонизиране, второ отново от отчаяние. Те виждат, че въпреки труда си, пред тях няма перспектива. Учи, прави, струва насам-натам, но не може да намери една линия, по която да върви.

– Това по някакъв начин има ли отношение към появата на кича или създаването на нови „тенденции”?

– Пряка връзка няма. Кичът вирее в една социо-психологическа среда, в която има размиване на критериите. Пак ще се върна към този „преход”. Ние сме такава страна, в която непрекъснато се преобразуват ценностите, доколкото ги имаме. Първо влиянието беше изцяло от Русия – всичко, което идваше оттам беше база за сравнение. После се намеси Америка, особено в масовата култура, която е за средния и посредствен вкус. Тя никога не дава истински ценности. Широки маси от населението „погражданяха” съвсем набързо, с примитивно схващане се взеха външните атрибути на градския живот – облеклото, прическите, маниерите. Но това нещо е пришито. Ние нямаме критерии дори за изискана среда, която в България е нещо относително. Заговорим ли за елит, всички избухват в смях. Оттук нататък кичът първо се изпробва, а след това се превръща в нормално състояние на обществото, както е в момента. Първо той е поголовен. Няма сила, която да го елиминира или ограничава. Преди беше главно в политика и в бита. Но с годините навлезе в онези профанни форми на развлечение, каквито са попфолкът, зле разбраният рап и т.н. Всичко онова, което дава възможност да се консумира неограничено на базата на една първична сетивност. Смесицата на вносното с местното води до еклектика и до размиване на отделните жанрове. Преди се знаеше кое е класика, кое е за средното ниво и кое е посредственото. Понякога се получава интересен микс, но в повечето случаи води до еклектика. Освен това българинът по натура си е със селски манталитет. При първото му запознанство с друг човек използва безпардонност и една селска форма на общуване. Обърнете внимание на държавната телевизия, която бълва само пошлотии и кич. Да вземем Марта Вачкова, която е типичен пример за одомашняване на телевизията. Това означава почти махленско, по-просто казано. Събира 50-тина клявки, представя им една елементарна тема. Наскоро попаднах именно на предаването й и чух следния анонс: „Днес темата е „как да започнем Новата година?” С превземките си, с облеклото, тя няма място в национална телевизия. Тя може да играе отлично в някакъв вид селски национални сцени. няма култура, няма интелект, това е един битов кич. не се обсъждат важните теми, а само „дайте да си поговорим по нашенски”.

Но не е само тя. Вижте говорителките! „Аммм, Миче, Пенче, Иванке, к’о ста’а там? Пешо, определено имаме новина, която ще ти хареса!” Новините винаги са били една институция. Погледнете и злощастното предаване на Ути. Това е един вулгарен, елементарен и брутален наглец. Всеки ден ръси глупости и експлоатира суетността на някои наши хора, които отдавна не са виждали екран. Наскоро гледах семейство Софиянски, които се правеха на много фамилиарни. „Ха-ха-ха, ха тука мезенце, ха тука да опитаме”. След това импровизират ловджийска среща с водещ Димитър Цонев, който е пълен кичман – той е къс, дебел, с тия ужасни мустаци, непохватен човек, какъвто впрочем е и Тодор Батков.

Вземете този вестник „168 часа”, който до миналата година аз уважавах, имаше интересни неща, но вече изцяло е отдаден на порното. Имаше един такъв материал за големите лизачи, със снимки, с всичко. Включително и на някакъв, който лизал 8 часа и езикът му бил подут. За такива неща си има долнопробни вестници като „Чук-чук”. Ти си все пак официоз… Или например статии, озаглавени „Сложете члена на Дядо Коледа под елхата”, „Голите Снежанки” със снимки на някакви лесбийки. „Искам секс с холивудски мачо”, „Тъмното минало на Дядо Мраз” – това е културата на ежедневието, пълно падение. Главният редактор е мой студент. Ще му пратя едно писмо, за да го попитам може ли така да се прави уж сериозен вестник. (Разлиствайки изрезки от вестници, попадаме на Слави Трифонов) Ето го и главният кичман на държавата. Вижте какво е казал в предаването си: „Искаш ли да ти го тресна на масата?” Това е най-голямата ценност в момента – да се представиш за някой мачо или пък за ненаситница.

Друго, което прави отвратително впечатление, е историята с Дядо Коледа. Та това е кич. По телевизиите показват цели тълпи от хора, които още от пролетта репетират за Дядо Коледа заради някакви игри и търговски манипулации. Но ако се върнем в България, едно от най-опасните неща, които тласкат към кича, е манията, че всички сме ерудити, че сме най-интелигентните на света, че сме най-големите свалячи и т.н. В тази връзка се сещам за едно интервю на Божидар Димитров, министър без портфейл, в което отново говореше за демографския срив. Тогава заяви, че българският народ имал толкова сперма, че можело да се изнася навън…От неговата уста съм чувал още, че прекарал 3 000 жени в леглото си, та чак дъщеря му се хвалела с това пред приятели. Това са пошли изказвания.

В българина живее много еснафщина! Предложението на Симеон Радев „Дебалканизирайте се!” важи и днес с пълна сила. Тази част на Балканите е извън културата – има битовизъм, консерватизъм и еснафлък. Какво прави българинът, когато се прибере вкъщи вечер? Гледа турски сериали. Вземете сюжета, артистите. Какъв свят гледа? Свят, който трябва да остане зад гърба ни, а не да се връщаме отново към него. Стига с тези евтинии, кавги и разправии, от които не можем да се цивилизоваме. Това е един ориент, една азиатщина.

– На какво се дължи постоянното развитие на кича в България?

– Ние не сме създали една култура, която да е на по-високо ниво и която не се разлага от преходните моменти. Спомням си Исак Паси, който навремето ми беше писал от Англия следното: „Иване, и тук има кич, но има и нещо друго”. Въпросът е, че това, което има Англия е толкова голямо и толкова велико, че 100 000 вълни на пошлотията да го залеят – не могат да го засегнат. А една страна, която няма такива устойчиви ценности, без фамилии, без замъци, без музеи, въобще неща, които са непоклатими много лесно може да се превърне във вихрушка от пошлост. Липсва и институцията, която да бъде като коректив за глупостта.

– Съществувала ли е преди такава институция?

– Преди 9-ти септември 1944 г. България се е развивала като една по-цивилизована страна. Малка държава, която копира западни образци, така че културата е била по-регламентирана. Има една голяма част българи, завършили в чужбина, които се връщат с променен манталитет и маниер. Но това уви е по-сложното поведение, кичът е елементарност, която най-малкото освобождава от напрежението. Правиш всичко, както си искаш, без задръжки. Има една система на всеобща разпуснатост. Няма една „програма”, успоредна на кича, която да ти покаже другия път, да ти отвори очите, че все пак има ценности, с които също може да се забавляваш. С тях получаваш удоволствие, но и култура. Ще ви дам пример с нашумелите шоу-програми за танци. Хубава идея, но лошо изпълнена. Гледах в САЩ как наистина преобладава истинският вкус. Журито се състоеше от супер интересни хора, не са интелектуалци, но великолепни хореографи с отношение към кандидатите. Правеха с участниците репетиции, нивото беше много по-високо от тукашното издание на „Денсинг старс”.

– Има ли кичът своето дъно или крайна точка, след която вече няма накъде повече?

– Кичът и глупостта нямат дъно. Ограничаването и противопоставянето не могат да станат с официални мерки. Кичът и глупостта винаги ще съществуват, както у нас, така и по целия свят. Важното е да се промени съотношението. Например, ако България имаше възможността да произвежда по-качествени стоки на по-ниски цени, нямаше да се налага да купуваме трето качество продукти. Едно е да притежаваш една автентична икона с история, рисувана от художник, а съвсем друго – да си купиш евтина имитация от сергиите, окичени с какви ли не шарении. Едни нацапани дъски, изложени пред манастирите, което е срамота, че сме християни.

За съжаление обаче единственото, което си представя българинът винаги се намира в сферата на пожеланието. Ние не виждаме реално факторите и възможностите това да се осъществи. Обърнете внимание на абсолютните стереотипи в българското мислене. „Дано да стане” – който го е казал, знае, че няма да стане, но „дано”. „Трябва да се вземат мерки…” – нещо безадресно. Кой да ги вземе?

– Вие се занимавате от години и с глупостта. Глупави ли са младите хора в България?

– В никакъв случай. Но лошото е, че много кадърни младежи отидоха да следват в чужбина, тъй като в България нямат нужните условия за развитие. Сега виждам, че се понижават критериите за кандидатстване в нашите висши учебни заведения. Донякъде в това има смисъл, тъй като тенденциите са към закриване на университетите ни. няма желаещи кандидати. Нямаме голям запас от хора, малка страна сме. Някои от по-будните бизнесмени казват: „Трябват ми млади специалисти.” Наскоро гледах по новините един репортаж, в който такива младежи с необходимото образование искат минимум 2 000 лева, за да се върнат в България. Младият човек може да се върне тук компромисно, но не може да се развива на нивото на модерната наука. неслучайно Америка в това отношение е притегателен център не за периферни страни, а дори за държави със стабилна и развиваща се икономика като Швеция, Франция, Германия. Нека не си правим илюзиите, че някои български специалисти ще се завърнат заради някаква носталгия или патриотизъм в българската действителност, която е в момента.
Новини с марка BG (има и добра новина)
Отваряме интернет и ето какво намираме там:

Депутат краде електричество

Депутатът и общински лидер на ГЕРБ в Горна Оряховица Мирослав Петков крадял ток от уличното осветление в града, съобщава „Труд“.

Той закачил електрическа инсталацията на свой търговски обект към общинското осветление в железничарския град.

Незаконната инсталация е засечена в четвъртък.

Разкритието било направено, след като граждани алармирали, че ул. „Княз Борис Първи“ в центъра на града тъне в мрак.

Винтовият предпазител се оказа преправен. Автоматичният прекъсвач в таблото на уличното осветление изключва заради претоварване от незаконните осветителни тела, пише в докладна записка до кмета на Горна Оряховица инж. Йордан Михтиев.

Ще бъде съставен акт на нарушителя и ще му се търси наказателна отговорност. Нямаме намерение да толерираме подобни деяния, заяви кметът.

Общината дължи на фирма „Хит“ 130 хил. лева за поддръжка на уличното осветление и е недопустимо да се трупат суми за сметка на данъкоплатците, заради такива своеволия, коментира инж. Михтиев.

Той е подготвил документите срещу депутата за прокуратурата.

–––––––––

Задържаха 29-годишен наркопласьор в Стара Загора

29-годишен наркопласьор е задържан при полицейска акция в Стара Загора,съобщиха от ОД на МВР в града. На 08.01.2010г. около 18.00 ч. старозагорските криминалисти са заловили 29-годишния Б.Г. от Стара Загора, който направил опит да се укрие в избени помещения на бул. “Цар Симеон Велики”. При извършената проверка у лицето са намерени и иззети 11 полиетиленови пликчета – всяко с по 10 таблетки с лого “камила” (с общо тегло около 50) грама и 13 хартиени пакетчета с около 20 грама бяло прахообразно вещество. При направения полеви наркотест таблетките са реагирали на амфетамин, а съдържанието на хартиените пакетчета – на кокаин. Б.Г., който е осъждан и е изтърпял наказание лишаване от свобода за разпространение на наркотици, е задържан за 24 часа. По случая е образувано досъдебно производство. /БГНЕС /

–––––––––

Откриха и втори труп край София

Втори труп е открит в покрайнините на София.

Тялото е намерено след показанията на Ивайло Евтимов-Йожи, член на разбитата неотдавна група за отвличания „Наглите“.

Предполага се, че намереното тяло е на Иван Петров-Сапата, за когото се смята, че е доставил автомобил за отвличането на бизнесмена Киро Киров, съобщава БТА.

Според източници от прокуратурата след признанията си Евтимов е сключил сделка. Така срещу него ще отпаднат обвиненията за участие и организиране на престъпна група, а ще останат само тези за отвличане.

Трупът на Юлиан Лефтеров-Кунгфуто беше намерен вчера също край София, в землището на село Железница.

Лефтеров бе отвлечен преди година и е бил регистриран в полицията за кражби на автомобили

––––––––––

21-годишен е в кома, след като е бил отвлечен

На 08.01.2010 г. в 19.35 ч на тел. 112 в РУ – Стара Загора е получено съобщение от граждани, че в близост до телевизионната кула край Стара Загора са намерили мъж в безпомощно състояние, а изпратеният на място полицейски екип установил, че се касае за 21-годишен старозагорец, с тежки травми след нанесен побой, съобщиха от ОД на МВР в Стара Загова. Въпреки влошеното си здравословно състояние, пострадалият успял за обясни, че около 18.00 ч на същата дата в района на заведение в Стара Загора е бил отвлечен от три неизвестни лица, които го качили принудително в лек автомобил и го откарали в гориста местност. Там похитителите му нанесли побой и го завързали за дърво. След известно време потърпевшият успял да се освободи и с пълзене достигнал до мястото, където е бил открит. Откаран е в ЦСМП – Стара Загора, опериран е по спешност и в момента е настанен в ОАРИЛ на МБАЛ – Стара Загора в кома, с опасност за живота. В резултат на незабавно предприетите оперативно-издирвателни мероприятия, старозагорските криминалисти са установили, че деянието е извършено от М.Н. (23), В.Н. (22) и Р.Н. (23) и тримата от Стара Загора – всички известни на органите на реда. Издирен е автомобилът, с който е извършено престъплението – “Рено Лагуна”, собстваност на бащата на М.Н. Около 22.00 ч. снощи М.Н. е задържан в РПУ – Стара Загора. В ранните часове на 09.01.2010 г. са издирени и задържани и двамата му съучастници. Образувано е досъдебно производство. Полицията изяснява мотивите за случая, като се предполагат неуредени отношения във връзка с разпространение на наркотици. /БГНЕС /

––––––––––

Разкрит е нелегален цех за производство и бутилиране на фалшив алкохол от известни марки

Служители на ГД “Криминална полиция” съвместно с мобилна митническа група са предприели проверка на сигнал за нелегално производство на марков алкохол, съобщиха от МВР. Екипите се насочили към проверка на промишлено помещение в кв.”Княжево”. При предприетите действия проверяващите разкрили нелегален цех за производство и бутилиране на фалшив марков алкохол. На място са открити около 250-300 литра наливно уиски в пластмасови туби от по 10 литра, облепени с указателни етикети за разпознаване на марка. Намерени са също около 1500 запечатани бутилки уиски и водка. По-голяма част от тях били разпределени в 50 кашона и подготвени за дистрибуция. Бутилките с вместимост 0,7 и 1 литър са от популярни марки като “Джей енд Би”, “Чивас Ригал”, “Тюламор Дю”, “Джони Уокър”, “Джак Даниелс”, “Паспорт” и други, а водката е от марките “Абсолют”и “Финландия”. В помещението проверяващите се натъкнали и на машина за подмяна на дозатори, празни бутилки, тапи и есенции. В хода на процесуалните действия са открити и 5000 фалшиви бандероли. Освен тях в насипно състояние са намерени и голямо количество бандероли за високоалкохолни напитки – втора употреба. На място са открити и документи, които също са иззети. По първоначални данни, помещението е наето от 31-годишен ливански гражданин Ф.Д., постоянно пребиваващ в България, неизвестен досега на органите на МВР. По случая е образувано досъдебно производство. Инкриминираните вещи са иззети. Продължава работата за изясняване на организаторите и съучастниците в нелегалното производство./БГНЕС /

–––––––––––

И накрая нещо радващо:

.

Източници: Vesti.bg, Кафене.нет
Неформално предложение до ВСС
Кафе „Мале-Мале“

Модата на срещите „на кафе“ с оперативно интересни лица тръгна от МВР. През 2007 г. министърът на вътрешните работи Румен Петков се срещнал с братя Галеви на територията на тайния агент Алексей Петров. Дали са пили кафе и какво са си говорили никой не разбра със сигурност.

Татяна Дончева изпусна една реплика по време на разпита на Ваньо Танов пред Комисията по вътрешен ред и сигурност от която излиза, че срещата е имала за цел да убеди престъпния контингент да се покрие временно в името на една голяма, национална цел – да ни приемат в Европейския съюз.

Тази среща с Галеви беше тайна като агентът, който я организира. Само че високият гост на тайния домакин взе, че го издаде. Наложи се да назначат лишеният от тайна заплата мултимилионер Алексей Петров съвсем явно ДАНС. Някъде по това време ДАНС започна да организира беседи с оперативно интересните лица директно в сградата на институцията. Поради ранния час на срещите, предвидливо уведомената преса ги нарече „на кафе в ДАНС“, макар че според някои източници се сервирала само вода.

След чистката в ДАНС починът да се провеждат неформални срещи с оперативно интересни лица се премести в съдебната власт и по-специално в Софийска градска прокуратура (СГП). Не става дума за Красьо, чиито многобройни срещи с магистрати са отделна тема.

Най-напред в СГП се яви на раздумка Стефан Гамизов, „при приятели“ според собствените му думи. Но да не си помислите, че има връзка между това „приятелство“ и закононарушенията на Гамизов, които са подробно описани в специален доклад на ДАНС и предадени на прокуратурата, за да вземе отношение. Нищо подобно. Гамизов съобщи на струпалите се журналисти, че отивал при „приятелите“ да подаде жалба срещу бившия шеф на ДАНС Иван Драшков. А бива ли да идеш при „приятели“ и да не те почерпят поне едно кафе? Неудобно е някак.

В интерес на истината все пак се разбра, че „приятелската“ среща е по инициатива на прокурорите, а не обратното, както се опитваше да го представи „анализаторът“ и „специалист по борба с лошите бизнес практики“ Гамизов.

Вчера научихме, че с прокурор Николай Кокинов по собствена инициатива е беседвал застреляният Боби Цанков, доказан мошеник и кой знае защо обявен за журналист. Цанков, Бог да му прости, искал да сътрудничи и да осигурява свидетели срещу мафията, според някои източници. Главният прокурор Борис Велчев прикани медиите да потърсят живия събеседник Кокинов за да разберат какви са били темите на разговорите и какво е произлязло от тях.Предлагам да го попитат също така къде са се срещали така неформално с Цанков и дали са пили кафе.

Изобщо, прави впечатление лекотата и доброжелателството, с което високопоставени служебни лица от правоохранителния сектор провеждат неформални срещи с оперативно интересни, доказани или все още разследвани апаши. Само че кой знае защо повечето от апашите са си на свобода, с изключение на Баретата, който е в ареста и о Бозе почившия Цанков. А досега не се е чуло за разтърсващи успехи в борбата с организираната престъпност именно благодарение на наученото по време на неформалните разговори „на кафе“.

В същото време, въпреки многобройните призиви на прокуратурата към гражданите да изпращат сигнали, тези, които го правят формално не срещат същото доброжелателно отношение. Спомнете си за архитект Георги Янев, който изобличи корумпирани началници в НАПИ и дори даде 10000 лева свои пари за контролирано предаване на поискания от тях подкуп. Той беше церемониално награден с кортик от министър Петков, но прокуратурата отказа да му върне парите с мотива, че били дадени за подкуп. Едно кафе да го бяха почерпили, щеше да е на кяр човекът, а така си остана с нож за хартия за 10 бона.

Журналистът Асен Йорданов от Бургас, който е истински, а не мним като Цанков и прави сериозни разследвания за корупция в обществените поръчки, заменки, далавери и престъпно съсипване на природата по крайбрежието често сезира прокуратурата. За награда неизвестни лица щяха да го наръгат с кортик между ребрата, а той по чудо се спаси. Засега разследването не дава резултат.

Няма резултат и от разследването за заплахата с киселина срещу Мария Николаева, въпреки факта, че мутрите, които са влезли в редакцията да я плашат са заснети от охранителните камери и са носели вестник с нейна публикация за злоупотребите в Странджа, на който личал печат от Народното Събрание.

От тях знам, че никой не ги е канил на кафе нито в прокуратурата, нито в МВР. Което не вещае нищо добро.

Можах да се убедя лично колко съпричастна е прокуратурата към сигналите на гражданите след като се поинтересувах от съдбата на подаден от мен сигнал за злоупотреби с обществени поръчки на странджанския херой Петко Арнаудов, кмет на Царево. След като чаках половин час на вътрешния телефон пред затворената врата на прокурорската светая светих в Бургас, госпожата на другия край на жицата троснато ми каза, че не можели да намерят сигнала ми по входящия номер на писмото, което държах в ръката си подписано от Висша касационна прокуратура. За среща с наблюдаващия прокурор не можеше да става и дума. Наложи се да освободя телефона за другите граждани, желаещи да общуват с прокурорите, които вече бяха образували опашка след мен. До телефона имаше кафе машина, но не и обърнах внимание. А жалко. Вместо да настоявам да ми дадат формален отговор можеше да се представя за Красьо и да викна наблюдаващия на по едно кафе на крак…

Общото между последните случаи е, че става въпрос за формални сигнали, пораждащи формални задължения. Но къде по-сладко е да седнеш на раздумка с приятели или познати на по кафе, вместо да водиш преписки, да разпитваш заподозрени и да документираш подробно всеки контакт с оперативно интересните лица. Очевидно това е пътят към прокурорското благоразположение – неформално и на кафе.

Затова предлагам на ВСС да реализира един пилотен проект: затворената съдийска чалгаджийница „Мале Мале“ да се преобразува в кафене, прокурорите да се задължат да си пият кафето в работно време там, а гражданите, които имат нещо да им съобщят да си плащат куверт, за да влязат. Все ще хванат някой прокурор за душеприказчик, че да ги изслуша неформално докато си сърба кафето.

Ако е вярно, че количеството прераства в качество, натрупването на кафетата може да даде резултат преди да заработи системата за електронно правораздаване, в която прокуратурата ще се отчита онлайн за извършената работа.

Атанас Чобанов
Българите в чужбина вложили у нас над 2 млрд. лева през 2009-та
През миналата година българските емигранти са изпратили от чужбина над 2 млрд. лева. Това сочат данни на Института за пазарна икономика. Парите отиват предимно за издръжка на близките, а не за инвестиции. Информация по темата дава Милена Филчева.

Колко точно българи живеят зад граница – никой не знае. Разчита се основно на данни от приемащите страни, които по традиция се разминават със самооценката на българските общности. Така, според Държавната агенция за българите в чужбина, в Турция живеят около 300 000 българи, в Гърция около 230 000, а в Испания около 165 000.

„Най-реалистичното, за което може да се говори е 3 млн. българи. Един милион от тях са български граждани, които в едно или друго време са напуснали България и са запазили българското си гражданство. Сред тях е и новата българска емиграция. Другите два милиона са българите в тъй наречените исторически общности“, обяснява Райна Манджукова.

Колко точно пари пращат гурбетчиите също е сложна и неточна сметка. Според някои анализи, българите в чужбина връщат у нас до 40% от доходите си. Така през 2008 година са формирали между 4 и 5% от БВП. Заради световната икономическа криза, постъпленията през 2009 г. са намалели от 3 на 2 млрд. лева.

„Без значение какви точно са тези проценти, трябва да се знае, че емигрантските пари не са панацея и дори биха могли да доведат до покачване на цените в отраслите към които са насочени. Никой не идва с емигрантски пари да си купи завод, да наеме работници, да произвежда у нас и да реализира продукция. Тези пари, в най-голямата си част, не могат да генерират здрав икономически растеж от какъвто имаме нужда“, смята Велико Димитров.

Според икономистите, вълната на връщащи се от гурбет не оказва влияние върху крайната сметка, тъй като заминаващите не намаляват. Следващ емиграционен пик би могъл да се очаква след 2013 година, когато европейските страни ще премахнат всички ограничения за българи на трудовите си пазари.

Източник: bTV
Изложба „Бягащи светлини“
Пространството диша, танцува, вибрира във форми, които се сливат или разграждат на малки светулки, лъчи, цветни искри или звездни гирлянди-там, където се докосва от светлината. В стъклените чела на небостъргачите се оглежда небето, облаците, дърветата, във водите танцуват къщи, хора, коли, благодарение на светлината. Препускайки из магистралите сред потоците коли пробягват цветове, метални отблясъци, отразени светлини.

Всички тези отражения които ни заобикалят, изграждат сякаш друг, нереален свят, динамичен и променящ се, уловен миг – част от светлинно дихание, пространствена близост или далечност, така както нашата мисъл пробягва внезапно и улавя за миг спомен или усещане за радост или тъга.

Тук с моите рисунки, в новите ми експерименти с прозрачни материали, хартия, целофан, фолио, аз търся това усещане за мимолетност, отражение на светлината и пречупването и в пространството. Тя се променя пред очите ни и сякаш иска да каже – да, аз съм неуловима, порадвайте ми се сега, преди да изчезна. Опитвам се да постигна това, чрез използване на повече от един пласт хария или друг прозрачен материал, които се застъпват със следващия. Там, където трябва да има рисунка, нанасям подложка от неутрален цвят, като фон, върху който рисувам, оставяйки празни места като „прозорчета”, през които прозира рисунката от другия пласт. Така търся наслояване на рисунката в няколко плоскости, за да получа пространственост и динамика.

Но трайното и водещо за мен е рисунката, движението на линията в нейната пулсираща и променяща се динамика.

Драги приятели,

Заповядайте на моята изложба.

Кина Бъговска

ARC Gallery & Educational Foundation
832 W. Superior St. # 204,
Chicago, IL 60622
arcgallery.org
312 733 2787, 773 517 2142

8 January from 6 to 9 PM
Трима избягали затворници са търсени в Илинойс
Полицията предупреждава, че избягалите днес, 6 януари 2009 г. затворници са опасни и вероятно въоръжени. Подробности:

Rodney Brown, Thomas Glaab, and Miguel Robles-Moya.
Brown is described as a black male and has black hair, brown eyes and weighs 165 pounds. Glaab has brown hair, brown eyes, weighs 180 pounds and is a white male. Robles-Moya is described as Hispanic with black hair, brown eyes and weights 180 pounds.
Brown and Glaab’s last known addresses were both in Anna, Ill. and Robles-Moya’s was in Chicago.
The Marshals Service is searching for the trio and warned that no members of the public should try to apprehend them.
Anyone with information is asked to call the Marshals Service at 618-482-9336 or 1-800-336-0102.
Цецка Цачева няма нищо против да й влизат в имейла
Красен Николов / mediapool.bg/

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева отхвърли в сряда критиките срещу Закона за електронните съобщения и оправда опитите на МВР да се добере до трафичните данни на населението.

„Аз като гражданка не бих имала нищо против да влязат в моята електронна поща, стига това да гарантира моята сигурност и тази на семейството ми“, заяви тя. Цачева обясни, че ще има промени в законопроекта между първо и второ четене, но ще бъдат запазени „философията и духът му“.

Всички парламентарно представени партии без ГЕРБ и Атака обявиха за противоконституционни опитите на МВР да следи трафичните данни на населението при разследването на всички престъпления с полагаем затвор над 2 години. В чл.34 ал.2 от основния закон се казва, че тайната на кореспонденцията може да бъде разкривана само за разследването на „тежки престъпления“, т.е. с полагаем затвор над 5 години.

От Програма „Достъп до информация“ също остро разкритикуваха текстовете и определиха част от исканията на МВР за противоконституционни. Неправителствената организация определи като нарушаване на човешките права желанието на министерството да разполага с данни в реално време за телефонните разговори и Интернет-контактите на хората.

Както Mediapool вече писа, МВР е склонно на известни компромиси, като например да редуцира броят на престъпленията, за които ще се искат трафични данни, и да оставя информация при мобилните оператори за това кога използва тяхна база данни.

„Става реч не за следене, не за навлизане в лична територия, за накърняване на свободи и права. Става реч за гарантиране на сигурността на всеки един от нас”, обясни обаче Цачева след като почете паметта на Христо Ботев в Борисовата градина.

В словото си тя отбеляза, че България навлиза в четвъртата година от членството си в ЕС и Христо Ботев би се гордял с този успех. За нас остава да отстояваме самочувствието си, че сме достойни за Ботев, заяви Цачева.