Авторски
- „Гласуване без граници“ представи свое предложение за нов изборен законопроект
Българските граждани в чужбина искат да гласуват в отделен избирателен район. Това заявиха на 12 януари от „Гласуване без Граници“ в пресклуба на БТА.
Ето и изявлението на „Гласуване без граници“:
Глобалният свят, в който живеем е реалност, от която не можем да избягаме. Вероятно до една четвърт от българските студенти учат в чужбина, а една пета от населението на страната (около 1,5 млн) временно или постоянно пребивава извън България. Необходимостта от приобщаването на тези хора към политическия живот на страната едва ли има нужда да се обосновава. На последните избори избирателната активност извън БГ нарастна двойно в Турция и над четири пъти в останалата част от света, а желанието за гласуване, вероятно осем пъти.Гласуване без граници предлага:
1) Насърчаване на гласуването в чужбина и гарантиране на честни избори. Предлагаме при организиране на изборния процес извън граница, държавата да гарантира реално участие на представители на различни политически сили във всеки СИК и поощряване на участието на наблюдатели от НПО.
2) Еднакво пасивно и активно избирателно право на българските граждани с двойно гражданство – да избират и да бъдат избирани.
3) Електронно дистанционно гласуване в неконтролирана среда (по интернет), подобно по технология и сигурност на интернет банкирането.
4) Окрупняване на МИР съгласно Европейските Райони за Планиране до осем Регионални Многомандатни Избирателни Района (РМИР), включително един извън пределите на България, със запазване на сегашните МИР.
5) Пропорционална избирателна система с преференциален елемент с нисък праг. Разпределяне на мандатите в РМИР според избирателната активност. Избирателите гласуват както и досега с листи по МИР, които се използват за определяне на избраните депутати (персонализиране на мандата).Основни предимства на предложените подобрения на избирателната система са:
* запазване на автентичността на вота на избирателите;
* отчитане на вота на всички валидни гласове;
* премахване на изкривяванията на сегашната система, водещи до изборни абсурди;
* поощряват се местните кампании;
* стимулиране на избирателната активност;
* утвърждаване в избирателя на чуство за справедливост и смисъл от гласуването.Очакваме предложените изменения да повишат не само количеството на избирателите, но и тяхно качество.
–––––––
Още по темата
Линк1: PDF файл (1)
Линк2: PDF файл (2) - Bulgaria Ski Resorts Tempt Russian Property Buyers
The demand for European property by Russians is steadily increasing despite the economic crisis, Russian media have reported.
According to official data, Russian people are currently the most active foreign buyers of property in Europe, especially in its eastern regions. The majority usually look for property near the famous ski resorts of Bulgaria, Montenegro, Turkey and other countries with a well-developed tourism sector.
Russians now account for almost half the buyers of real estate in Europe, despite the fact that compared with 2009, the number of transactions completed by them has decreased by 5%.
In contrast, the demand for foreign property among the citizens of the European Union and the US has significantly dropped since the beginning of the recession.
According to the Kvadroom Property Group, currently prices on real estate in Russia are so high that more and more Russians prefer to invest their money in buying property abroad.
The average cost of one square meter of housing in Moscow is now more than USD 5 000.
Whereas in the past many preferred to buy homes and apartments in Eastern Europe, Russian citizens are now also increasingly interested in Western European real estate.
www.novinite.com
- Непознатите българи (видео)
Филм за българите от Албания в района на Голо бърдо (в три части)
.
.
.
.В. Тончева: Най-българското в Голо Бърдо е езикът
Източник: frognews.bg
Р Македония също търси контакти с населението в Голо Бърдо на различни равнища, казва за Frognews.bg авторката на книгата „Българите от Голо Бърдо, Албания. Традиции, музика, идентичност“.
Книгата за пръв път представя една недостатъчно позната в България, а и на Балканския полустров общност, чиято историческа съдба е особено интересна – българите от областта Голо Бърдо, Република Албания. След обявяването на независимостта на Албания през 1912-1913 г. и конституирането на новите й граници, по-голямата част от селищата на областта Голо Бърдо попадат на територията на Албания – 21 села остават в Източна Албания, а 6 – на територията на днешната Република Македония. Тази книга е първа част от бъдеща поредица, посветена на българите от Голо Бърдо, чиято цел е документирането и съхраняването на традиционното им знание. Книгата е издание на Държавната агенция за българите в чужбина и запознава читателите с една българска общност извън България, живяла в чуждоезикова и чуждоетнична среда, но запазила българския език, култура и традиции във времето.Интервю на Ана Кочева (Фрогнюз)
– Българите в Голо Бърдо, Албания са известни преди всичко на научната общественост. Имате ли и Вие впечатления, че това е една забравена българска земя?
– Действително българската общност в Голо Бърдо попадна в полезрението на обществения, а и на научния, интерес едва след 1989 г., поради редица исторически и социално-политически предпоставки, сред които най-важните са демократичните промени в България (1989 г.) и Албания (1990 г., 5 години след смъртта на Енвер Ходжа). При формирането на Албания като независима държава през 1912-1913 г. в разгара на Балканската война се стига до поставянето на нова гранична линия, в резултат на което 21 български селища от областта Голо Бърдо остават на албанска територия. В литературата до Първата световна война интересът към българите от Голо Бърдо е доста активен, а отношенията между България и тази общност продължават до началото на Втората световна война. След 1944 г. обаче, със затварянето на границите, се прекъсва и контактът с голобърдци и информация за тях по това време у нас почти липсва. Да, може да се каже, че особено за периода на режима на Е. Ходжа тези българи са „забравени” от България. Днес, след възстановяването на контакта с общността в Голо Бърдо, се правят опити за компенсиране на ефектите от тази продължителна изолация. Друг е въпросът каква е активността от страна на държавата ни и с какъв успех това се постига.
– Колко време прекарахте там? Кои са най-ярките Ви впечатления от бита и светоусещането на тези хора?
– Идеята за провеждането на етноложко проучване в Голо Бърдо принадлежи на Алексей Жалов и възниква по време на ръководените от него експедиции на Българската федерация по спелеология в региона (1991-2009). През 2006-2009 г. в тях сe включват етнолози и фолклористи от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”и Институт за фолклор – БАН. На практика моето участие датира от 2007 г. в организираните 4 експедиции (2007-2009) в селата Стеблево, Кленье, Вормица, Големо Острени, както и сред преселници от Голо Бърдо в Тирана и Дуръс. Впечатленията от това високопланинско място и от тези хора трудно могат да се съберат в няколко изречения. Периодът на „затворени” под специален режим граници води до живот в изолация, който освен, че е особено маргинализиращ за общността от Голо Бърдо, разположена в най-голяма близост именно до тези граници, е причина и за съхраненост на традиционна култура, на традиционни вярвания и представи. В последната експедиция през лятото на 2009 г. например имах възможност да наблюдавам интересни обредни практики срещу урочасване, които в с. Големо Острени все още функционират. Дори може да се каже, че доверието в тях е по-силно от това в конвенционалната медицина.
къща от с. Стеблево– Как Ви посрещат, търсят ли контакти с „българи от България” или се плашат и ги избягват, за да нямат неприятности?
– Когато в началото на 90-те години на ХХ в. А. Жалов организира първите спелеоложки експедиции в Голо Бърдо, достъпът до тези села е значително по-затруднен в сравнение с днес – хората все още са доста недоверчиви и това е естествен резултат от тежкия тоталитарен режим на Енвер Ходжа. Днес ситуацията е съвсем друга. Демократичните промени в Албания създадоха условия за свободно заявяване на различната етническа принадлежност. Пряк израз на това е съществуването на организации на българите (но и на организации на македонците) в Албания. Активни контакти с България поддържа организацията „Просперитет Голо Бърдо” с председател Хаджи Пируши (със седалище в столицата Тирана), без чието съдействие изследванията на българите в албанската част на Голо Бърдо не биха били възможни. Тази структура, обединяваща първоначално българите от Голо Бърдо, а впоследствие и от Гора, развива дейности, свързани с разрешаването на проблемите, възникващи пред общността, и нейното легитимиране като българска в албанската държава.
„Парта“ и „чапразиня“ – елементи от невестинска носия от с. Стеблево– Спряло ли е времето там?
– В много отношения в голобърдските български села на територията на Република Албания времето наистина е спряло и една от причините за това е комуникационната изолираност на региона и лошата инфраструктура – единственият път, свързващ българските села в Голо Бърдо, е построен по време на окупацията на Албания от Италия (по време на Втората световна война). Но в други отношения наблюденията върху българите от Голо Бърдо сочат тъкмо обратното – след демократичните промени масовите миграции в градовете променят модела им на живот, те успешно се вписват в градската среда, както и успешно работят в чужбина.
– Какво „българско” е запазено най-добре?
– Иска ми се да Ви отговоря, какво самите българи от Голо Бърдо смятат за най-„българско” за себе си – езика. Наред с произхода и историята (за които също се срещат знания), основен фактор за идентифицирането им като българи със сигурност е езикът. Голобърдци категорично заявяват езика си като „бугарски” и по своеобразен начин го противопоставят на официалния албански, който се научава едва в училище и който по друг начин също е „техен” език. В предучилищната възраст единственият език, който се говори, е майчиният. Специфичната му форма на съществуване само като устен му предопределя и специфичен модел на развитие. Високата степен на съхранеността му се дължи на споменатата изолация, в която е живяла общността. Резултат от това са запазени в езиковия фонд архаични думи и изрази. Според българските езиковеди този диалект спада към най-западномакедонските български говори. Немалка част от общността защитава българското си самоопределяне в най-голяма степен именно чрез езика, и няма никакво съмнение каква е етническата му характеристика.
Байрам Бузиов от с. Кленье – сватбарски музикант– Чувстват ли се отхвърлени българите от България там? Кои държави имат аспирации към тях?
– Ако трябва да съм искрена, в моята изследователска работа сред българите от Голо Бърдо аз доста често се сблъсквам с констатацията им за липса на достатъчно отношение и ангажираност към тях от страна на България. Практически това е причина за трудности в работата, поради „очакванията”, с които се натоварва българския изследовател, възприеман като „представител” на България, попаднал в Голо Бърдо. Що се отнася до претенциите и интересите към тази общност в балкански контекст, не е тайна, че тя в процеса на конструирането на своята съвременна идентичност е обект на интереси и влияния от страна и на Република Македония, и на България. Българската памет, самоопределянето като българи, българският език и пр. общностни характеристики на повечето голобърдци, според македонските научни и обществени нагласи, далеч не могат да се интерпретират като знак за българска идентичност – те са резултат от третиране с механизмите на българската пропаганда, която се е развивала интензивно на различни интелектуални и социални нива в продължение на около един век. В македонската научна литература се среща твърдението, че самоопределянето като българи би могло да се обясни със съвременната демократична ситуация, когато България предлага материална помощ за обучение на деца и младежи в България, както и български паспорти. Тези твърдения, разбира се, са неприемливи, тъй като става дума за процеси от последните петнадесетина години, а за толкова кратък период от време едва ли могат да се променят устойчивите традиционни представи на голобърдци за произхода и езика им. Още повече, че от страна на Република Македония също се осъществява посредничество при записването на студенти в македонските университети и се търсят контакти с това население на различни равнища, т.е. налице е възможност и за македонско „участие” в конструирането на етническа идентичност на голобърдци. Очевидно става дума за идентичен модел на публични отношения между Р България и Р Македония и общността от Голо Бърдо в условията на демокрация. Важното обаче е какво е етническото самоидентифициране на тези хора, особено на по-възрастните, чиято опора е наследствено предаваното знание за произхода им – а то е българско сред немалка част от голобърдци, такива са моите наблюдения в началото на ХХІ в.
В. Тончева и Божин Фильоки от с. Кленье (строител и гайдар)– Имат ли желание младите да се придвижват към България, да учат, да работят тук, да получават гражданство?
– Българската държава реализира ежегодно определена квота от места за обучение на албански граждани в България и наред с младите хора от областите Мала Преспа и Гора (Албания), немалко представители и на областта Голо Бърдо се обучават в наши висши учебни заведения и имат желание да се реализират и да работят в България. Проблемът с получаването на българско гражданство е по-сложен. Българи от Голо Бърдо чакат вече по четири, дори пет години, да получат български паспорти, при условие, че имат признат български произход. Надеждите си в последните месеци те възлагат на новия министър на българите в чужбина Б. Димитров и на обещанията за бързо разрешаване на този въпрос.
– Коя е песента, която Ви трогна най-много?
– Всъщност всички песни ме трогват, въздействат ми, радват ме. Моята специалност е етномузикология и особено когато става дума за съхранен песенен репертоар от по-стари времеви и културни пластове, какъвто е случаят в Голо Бърдо, всеки намерен и записан песенен образец е ценност. Сред обредните гергьовденски и сватбени песни, изпълнявани в селата Стеблево и Кленье, все още, макар и само като спомен, могат да се открият уникални образци, свързани с конкретни моменти от ритуала, които илюстрират едно по-старо музикално мислене. От песните, необвързани с обредност, особено въздействащи за мен са баладите, които ми изпълни Мирветка Агуши от с. Стеблево – „Митровата”, „Сустанал бе ми Сюлейман”, „Майка Дзулялю думаше”, „Ори Митро, моя мисльо” и др.
Хатидже Мурати от с. Стеблево– Какви са празниците и вярванията им?
– Религиите, които изповядват българите от Голо Бърдо, са християнство и ислям, като по-голям процент са мюсюлманите. Според някои изследователи, процесът на ислямизация започва доста късно – след ХVІ в., а според турски документи, частично приемане исляма се датира дори през втората половина на ХVІІІ, началото на ХІХ в. Вероятно това е причина за празнуването на голяма част от християнския календар и от мюсюлманите – като съвместен живот на двете религиозни групи на всекидневно и празнично равнище. Откритата религиозна дейност на християнските и мюсюлманските институции, както и религиозните практики, продължават до 1967 г. – от тогава датира официалната държавна забрана на религиите в Р Албания. Религиозните храмове – и църкви, и джамии, се разрушават по особено агресивен начин. Забраната на религиите като държавна политика неизбежно рефлектира във функционирането както на християнските, така и на мюсюлманските обредни и обичайни практики. Освен че силно редуцира празничната система, забраната провокира тайното реализиране на празниците и спазване на правилата на традиционната култура, резултат от което е тяхната съхраненост до днес. Обобщено може да се каже, че календарната и семейната обредност на българите в Голо Бърдо по своите основни параметри структурно и съдържателно е единна с българската традиционна – голобърдските обреди, обичаи и празници маркират познатите на българската етническа територия модели.
– Ще устоят ли да останат българи и тепърва?
– Трудно е да се правят прогнози, тъй като и в момента сред по-младите се наблюдава разколебаване в етническото самоопределяне, моята цел е документирането и съхраняването на традиционната култура на тази българска общност, тъй като именно традициите биха могли да се превърнат в опора за идентичност. Селата в Голо Бърдо с малки изключения (с. Големо Острени, с. Требища и др.) са значително обезлюдени поради миграция. В градовете Тирана, Елбасан, Дуръс, Фиер и др. се формират общини с висока концентрация на българи от Голо Бърдо – в столицата това са кварталите „Кодра е прифтит”, „Догана”, „Али Деми”, „Алияс”, „Киностудио” и др. Животът на голобърдци в градовете практически илюстрира единството на общността – освен, че населяват цели квартали, те поддържат връзки помежду си и тази общностна колективност се изразява на различни нива: от функциониране на съхранени елементи от традиционната обредност в градски условия (например ритуалното правене на сватбена погача, което имахме възможност да наблюдаваме), до обединяването около организации с различна идейна насоченост и юридически статут. Въпреки това обаче, при този начин на живот смесените бракове не са рядкост, а това в голяма степен крие опасност от изгубване на българския език и идентичност, до асимилиране на общността в албанската среда.
- Министерството на правосъдието за кандидатурата на Р.Желева
Министерството на правосъдието в България защити Румяна Желева с писмо подписано от зам. министър Жанета Петрова (вижте PDF документа тук)
Нека си припомним, че все още Румяна Желева не е отговорила на запитване на наши емигранти от Вашингтон по повод на предишно писмо на същата зам. министър Петрова (вижте тук) - Журналистика със сведен поглед, вместо с човешко лице
Автор: Иво Инджев
Като журналист под карантина изчаках едноседмичния срок, през който имаше опасност да “заразя” българските медии с една истина: че президентът Първанов е вечерял на 7 юли 2003 г. “поне” с един от оперативно най-интересните хора в България Младен Михалев- Маджо. По мои данни там са били и братята Маргини.
Има и проговорил свидетел – бившият председател на парламентарната група на БСП Красимир Премянов декларира пред мен (както и пред сайта BNews), че е видял на тази вечеря Маджо. А домакинът на тържеството, организирано от него по случай 50 годишнината му в сградата на Интерпред в София, бившият шеф на ГУ Митници , и настоящ висш функционер в БСП Евгений Узунов, потвърди пред BNews, че президентът Първанов е бил на тази вечеря.
Българските медии обаче са имунизирани срещу прихващането на опасни истини. Устояха на заразата и този път. Вече точно седмица нито ред, нито звук не изтече по въпроса в нито една българска медия извън интернет (ако не броим в. “Седем”). Може и да има някакво изключение нейде, но в това си качество то потвърждава правилото: медийната омерта около Първанов е всеобхватна.
Впрочем, във в. “168 часа” неведнъж задават въпроси за ловната пушка на Първанов на стойност десетки хиляди евро, или за внезапната демонстрация на “заможност” на синовете му. Но и на това останалите медии отвръщат с мълчание. Как така ще правят реклама на конкуренцията – със сигурност възкликват с облекчение по редакциите, където всъщност не е позволено да се пишат неприятни неща за н.пр. Президента.
И ако на епизодичните подмятания за Първанов в жълтия печат държавният глава отговоря с презрително мълчание, защото са “сензационни”, то статутът на в. “168 часа” като достоен за отговор беше узаконен с реплика на президентската канцелария на една – само на една – от няколкото публикации, свързани със семейството на президента (макар синовете му да са пълнолетни и да могат сами да се обяснят с вестника, ако преценят за нужно).
Този отговор до “168 часа” легитимира вестника като “достоен” за разговор с президентската институция. Официалният отговор показа, че в президентството четат, но отговарят избирателно само, когато се чувстват достатъчно уверени в своята теза. За всичко останало – само четат. Така косвено потвърждават верността на написаното, щом не отговарят.
Ето защо верноподаническото отношение на останалите медии е толкова важно- отказвайки да “тиражират” такава информация, те на практика стават част от президентската цензура, придават един вид “недостоверност” на публикации, които са “недостойни” за цитиране .
Разбирам, че аз, като източник на информацията за тайната вечеря на Първанов с (поне) с Маджо , имам своята “вина” пред медиите – първо, кой съм аз и какво си въобразявам! Да ме цитират?! А и съм решил отново да задавам въпроси за недосегаемия ни президент, след като на всички беше показано как се постъпва с такъв като мен, който си го позволява. И съответно – не си го позволява повече почти никой. Операция “наказание за назидание” от октомври 2006 г., когато напуснах Би Ти Ви след публичното ми заклеймяване от “най-високо място” в държавата и заплахата от уволнение от моето началство заради въпрос, който зададох за Първанов, очевидно свърши отлична работа.
А Премянов – и той ли е недостоверен и недостоен да бъде цитиран? Едва ли. Обаче как да го цитират, като ще трябва да споменат…моето име. Не става. Това е прекалено…
Разбирам също и “вината си” да критикувам ситуацията в медиите, с което съм ядосал мнозина в самите медии. Едни са се разпознали в моите критики като лакеи на властта, други се смятат за несправедливо заподозрени като такива (но грешат), трети със сигурност не заслужават тази участ. На тях съм готов винаги да се извиня, ако съм ги засегнал. Но не мога всеки път, когато описвам характерната за българските медии жалка картинка на подчинение, страхливост и безхарактерност да уточнявам за кого именно и поименно не се отнася това.
Но всички вкупом, дори и личните приятели, с които инцидентно се виждам и си говорим, се правят, че ме няма – в смисъл, като източник на АБСОЛЮТНО СИГУРНАТА ИНФОРМАЦИЯ, че Първанов и Маджо са празнували заедно. Не е опровергана и информацията ми за присъствието там и на Маргините, както твърди мой източник- нищо, че за тях Премянов не си спомня, а Узунов отрича.
Отгоре на всичко Премянов назова и още имена на участници в тържеството, публични фигури, които биха могли да бъдат попитани – като Николай Камов и Станка Шопова. Но и те не са “интересни” на медиите. Как да ги питат, като ще трябва да споменат откъде тръгва историята.
Ако имаше начин, аз също бих се бойкотирал. Нямам желание да пиша от първо лице: “написах”, “казах”, “разкрих”. “Аз” не звучи добре, знам. Но от чие лице да напиша истината? Има ли изобщо днес българската журналистика лице?
Това се опитвам да кажа: България има нужда ако не от бунт на журналистическата съвест, то поне от “журналистика с човешко лице”. Което означава – да има доблестта да погледне хората в очите като техен обществен партньор и сподвижник, а не да се крие от проблемите със сведен поглед, за да си няма неприятности с началството, както прави в момента.
- Протестите отрезвиха управляващите за следенето в интернет
Протестът на над 300 души пред парламента срещу поправките в закона за електронните съобщения не остана незабелязан от властта вчера. След обществена дискусия по темата стана ясно, че ГЕРБ ще направи отстъпки и по втория вариант на закона. Според новия проект интернет и мобилните оператори трябва да пазят по 1 г. трафичните данни и разпечатките на клиентите си и при поискване от МВР да му ги предоставят до 2 часа.
Протестът бе подкрепен от 38 организации. Организаторите му раздаваха картички, на които вътрешният министър Цветан Цветанов бе изобразен с две сателитни чинии вместо уши. На гърба на карикатурата бяха изписани и няколко перифразирани строфи от известната песен на Валди Тотев „Вдигни очи“: „Вдигни уши, виж тоз анфас! Цветан следи и нас, и вас, но май не ще да влезе в час.“ В същото време на дискусията в сградата на НС операторите разкритикуваха 2-часовия срок за предоставяне на справки на МВР, който според тях е непосилен. Те поискаха исканията на вътрешното ведомство да идват само от една дирекция, а справките да се подреждат по важност. „При специални случаи бихме могли да реагираме и до 4 часа, но в други – до 10 часа“, обясниха от „Глобул“. От „Мобилтел“ пък пожелаха срок от 3 до 5 дни за предоставяне на данни. Шефът на вътрешната комисия Анастас Анастасов заяви, че голяма част от предложенията на оператори и НПО са разумни и ще бъдат взети под внимание. От думите му стана ясно, че почти сигурно 2-часовият срок ще бъде удължен, както и че ще бъде намален броят на престъпленията, за които ще се иска достъп до данни. В сегашния вариант са записани тежките престъпления и още 30 вида други, които ще бъдат сведени до около 10.
ЗА ПОДПИС
След края на протеста организаторите му внесоха „за подпис“ в МС готово решение от името на премиера Бойко Борисов, с което той предлага на депутатите си да оттеглят целия законопроект. Ако това не се случи, те обявиха, че ще се обърнат за помощ към омбудсмана и Испания, която временно председателства ЕС.Източник: Segabg.bg
- Обама към банкерите: „Искаме си парите обратно!“
Шефовете на финансовите институции в САЩ даваха показания в Сената
От Велизар Узунов /Дневник/
„Станахме прекалено самодоволни – прецедент, който няма да се повтори след последвалите събития“
Лойд Блакфайн, главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“Президентът на САЩ Барак Обама ще наложи специален данък, който ще засегне 50 финансови компании в САЩ, съобщи агенция „Блумбърг“. Целта е да бъдат набрани до 90 млрд. долара в следващите 10 години. Новината съвпадна с изслушването в Сената на ръководителите на големите американски банки, които признаха, че са допринесли за кризата с прекалено рисковото си поведение.
Новият данък ще бъде базиран на задълженията на банките. Подробности за него ще бъдат включени в проектобюджета за 2011 г., който ще бъде представен през следващия месец. Ако данъкът бъде одобрен от Конгреса, той ще влезе в сила в края на юни.
Обама възнамерява по този начин да събере част от средствата за ограничаване на бюджетния дефицит на страната, който достигна 1.4 трлн. долара.„Oбама смята, че този данък е справедлив. Той ще постави тежестта за възстановяване на икономиката върху банките, чиито действия допринесоха за кризата. Освен това финансовите институции се завърнаха към големите печалби именно благодарение на парите на данъкоплатците“, каза съветничката на Обама Валери Джарет.
Късно в сряда пък бароните от „Уолстрийт“ дадоха показания пред сенатската комисия за оценка на финансовата криза (FCIC), целта на която е да определи произхода на икономическото забавяне. Тя беше създадена, за да отговори на общественото неодобрение, породено от агресивното поведение на финансовите институции във времена на криза.
Ръководителят на комисията Фил Ангелидис започна с нападка към главния изпълнителен директор на „Голдман Сакс“ Лойд Блакфайн относно практиките на подопечната му компания в годините преди кризата. Той насочи вниманието към порочните практики на банката, свързани с търговията с ипотечни ценни книжа.
Заедно с Бланкфайн пред комисията се изправиха главният изпълнителен директор на „Джей Пи Морган“ Джейми Даймън, ръководителят на Банк ъф Америка Брайан Мойнихан и Джон Мак от „Морган Стенли“. След изслушването говорителят на Белия дом Робърт Гибс заяви, че извинението е най-малкото, което обществото очаква от изпълнителните директори на големите банки.
Четиримата банкери признаха, че не са успели да се справят с управлението на риска във финансовата система в годините преди кризата. „Станахме прекалено самодоволни – прецедент, който няма да се повтори след последвалите събития“, каза Бланкфайн.
Мак от „Морган Стенли“ призна за проблеми, свързани с търговията с ипотечни книжа. Според него те са изиграли лоша шега не само на неговата компания, но и на останалите финансови институции в страната.
Даймън от „Джей Пи Морган“ на свой ред коментира проблема с банкерските бонуси. Според него те са допринесли за увеличаване на рисковите инвестиции. Все пак той защити практиките на подопечната му банка.
- В Хаити има българи
Четирима или петима българи има понастоящем на територията на Хаити – това съобщи за Агенция “Фокус” Ралица Константинова, докторант по Антропология от Университета в Питсбърг, САЩ, която пребивава в Хаити повече от година, работейки над изследване свързано с докторската й теза по културна антропология.
Това са – Ралица Константинова, неин гост, пристигнал за коледните празници (Александър Сейменов, 28 г., от София).
Двама български служители в умиротворителната мисия на ООН в Хаити – Иван Радев и Васил (фамилията му не ми е известна) – и двамата жители на София.
„Всички тези лица се намираме в засегната столица Порт-о-Пренс. Има информация и за 5–ти българин, който работи и живее в пострадалия от миналогодишните урагани град – Гонаив. Нямам сведения дали този господин е все още в страната, както и какви са имената и заниманията му. При всички положения той не е в засегната част”, пише Ралица.
В писмото й се казва още:
Аз и моят гост сме на сигурно мястото. Къщата ни не е пострадала от земетресението и разполагаме с вода, храна, електричество и инетрнет.
Телефоните са прекъснати за момента. И двамта сме във връзка със семействата си.Двамата служители в ООН – Васил и Иван, не са работили в пострадалата ООН сграда, а в далеч по сигурната главна база до летището. Нямаме контакт с тях, но се надяваме са на сигурно място в базата на ООН.
Трусът удари в работно време, така че предполагаме и двамата са добре.Като жители на ЕС ни беше отправена покана за евакуация от представителството на Европейската комисия в Хаити. Засега отхвърлихме предложението тъй като сме на сигурно място и мислим, че бихме могли да помогнем с нещо в кризисния момент.
Бяхме уверени че ще има и други опции за евакуация в случай, че нещата се влошат.
Засега магазините не работят. Телефоните не работят. И няма подаване на вода и ток от държавните служби. Тълпи от бездомни и изплашени хора се движат из града през целия ден…Като български граждани се надяваме, че и нашата страна ще допринесе за подпомагане на кризата в Хаити. Необходими са пари, медикаменти, храна и всякакъв специализиран персонал, пише Ралица Константинова
Източник: Kafene.net
.
.
Десетки хиляди души са загинали и десетки хиляди сгради са били разрушени при земетресението в Хаити, съобщи американският държавен секретар Хилари Клинтън.Тя описа като „невъобразими“ щетите, причинени от труса с магнитуд 7 по Рихтер в най-бедната държава на американския континент.
Първият US дипломат допълни, че САЩ работят в тясно сътрудничество с властите в карибската държава в опит да помогнат на хилядите пострадали – и обеща помощ в дългосрочен план на Хаити.
Хаитянският премиер Жан-Макс Белрив предположи вчера, че броят на жертвите може да надхвърли 100 хиляди.
Сред жертвите са и 16 служители в Мисията на ООН за стабилизиране на Хаити, обяви на пресконференция в Ню Йорк генералният секретар на организацията Бан Ки-мун.
Разрушителните последици от земетресението в Хаити са резултат от неблагоприятно географско положение и повече от 20 години силни кризи, които поставиха на колене икономиката на страната – а не толкова от проклятията, които редовно застигат острова, пише Франс прес, като се позовава на експерти.
Това е ужасна катастрофа за Хаити – държава, на която само това й липсваше, заяви вчера френският външен министър Бернар Кушнер.
Най-бедната страна на американския континент,
на два часа със самолет от Маями, с голям прираст на населението, се намира в признат туристически район, Карибите, с топло си море и плажове от ситен пясък.
Но Хаити има неблагоприятно географско положение, тъй като се намира върху пукнатина на земните пластове, предразположена към трусове.
Освен природните катастрофи, нещастията на Хаити се обясняват и с историята, изтъква високопоставен френски дипломат, смятан за голям специалист по Хаити, но пожелал да запази анонимност.
Той отхвърля израза „прокълнат остров“ и смята, че населението е трябвало да реагира преди този огромен тежък удар, като обвини правителството – а не да се отнася към станалото с фатализъм.
След 30 години диктатура на фамилия Дювалие страната през 1986 г. навлезе в период на силни вълнения с повтарящи се политически кризи, прекъсвани от кървави държавни преврати.
Период, който продължава 20 години
Хаити затъна в бедност, а населението, което днес наброява близо 10 млн. души, сече дървета и храсти от хълмовете и планините, за да прави дървени въглища, необходими за приготвянето и на най-простите ястия.
Наложените международни санкции се превърнаха във всекидневие за държава, където корупцията покварява институциите и където хората за зла участ сутрин трябва да мислят как да се нахранят поне веднъж за деня.
Дивото обезлесяване още повече засили уязвимостта на страната, често на първа линия в периода на урагани и циклони, които възникват в Атлантическия океан между юни и ноември.
Нищо не спира дъжда и при хълмистия терен наводненията често следват едно след друго.
Столицата Порт-о-Пренс е най-очевидният пример в страната за неприспособимостта й към лошото време. Градът е обраствал през годините с бидонвили,
колиби от камък, чакъл и гофрирана ламарина
Буквално накацали по склоновете на хълмовете, тези колиби не издържат на силен дъжд и се разпадат на картонена къща. Земен трус, като този във вторник, има същите последици.
При най-малкия дъжд в бидонвила Мартисан загиват 10 души и всяка година положението се влошава, тъй като става все по-нестабилно, обяснява дипломатът.
Днес страната разчита на международна помощ (финансова, политическа и дипломатическа). Тя продължава да бъде на дъното на безкрайна дупка от бедност, а липсата на силна държавна власт облагодетелства трафика на наркотици.
Страната е на кръстопът между Латинска Америка и полетата с кокаин и САЩ – основният пазар за тази дрога.
През 2008 г. четири урагана и тропически бури отнеха живота на близо 800 души, а 300 изчезнаха. Цената на възстановяването след това достигна 15% от БВП на страната.
От началото на XX в. Хаити е бил жертва на стотици циклони, тропически бури, смъртоносни наводнения и земни свлачища.
Източник: БТА
- Борисов да оттегли Желева и да издигне Стефан Тафров за еврокомисар
Посланик Стефан Тафров председателства Съвета за сигурност на ООН, 2004 г. Източник e-vestnik, автор: А.Грънчаров
Б. р. – В България има десетки личности, които имат повече опит и по-добра квалификация от Румяна Желева за еврокомисар. Премиерът Борисов обаче по непонятни причини заложи твърдо на нея, въпреки многото сигнали, че кандидатурата й е неадекватна. Най-срамно се държаха българските медии, които трябваше да осветлят случая Желева още преди месеци, когато кандидатурата й беше издигната. Но комфортът, който създават за премиера Борисов, се обърна и срещу него, и срещу България. Вместо да извадят на показ противоречивите факти около нея и да създадат обществени настроения и стимул премиерът да номинира друг кандидат за еврокомисар, вестници и телевизии мълчаха, така че за проблемите около Желева се разбра от европейските медии, а скандалът гръмна на самото прослушване на кандидатката.
По-долу пускаме текст от един от известните блогъри в България – Ангел Грънчаров, който предлага премиерът Борисов да номинира за еврокомисар Стефан Тафров, полиглот, бивш посланик на България в Рим, Париж, Лондон и ООН, също и бивш зам.-външен министър (виж тук интервю с него). За неговата кандидатура вече има група във Фейсбук. Оказва се, че блогърите са по-авторитетен източник на мнения от официалните медии в България.
***
Най-големият гаф на настоящото българско правителство вече е факт и достигна континентални измерения – и това е издигането на Румяна Желева за еврокомисар от България. Спомням си, че когато Бойко Борисов я предложи, писах в този блог: очевидно е, че тя за български министър не става, та за еврокомисар ли?! Ала нашият супергерой си въобрази, че както е накарал България да му играе по свирката, така ще принуди и Европа да прави същото: да има много здраве, но тая просто няма да стане.Байганьовщината в Европа не се пласира много-много, нищо че у нашенско все още се цени твърде високо и носителите й стават дори премиери. Има обаче разумен изход от ситуацията: правителството спешно да снеме кандидатурата на Желева и да издигне една наистина достойна кандидатура за български еврокомисар, тази на г-н Стефан Тафров. Крайно време е да спрем да се излагаме като кифладжии: Стефан Тафров, личност с доказан европейски манталитет и дипломат от висока класа трябва да стане български еврокомисар, а мутресата Желева да иде да си приглежда фирмичките.Стефан Тафров. Снимка: e-vestnikВсички вече видяхме и се насладихме на резила с Желева вчера в Парламента на Европа. Крайно недобро начало е това за един еврокомисар и Желева, ако имаше малко акълец, трябваше отдавна сама да се е отказала. Борисов пък следва да поправи гафа, и то най-спешно: българският инат не е нещото, с което можем да се похвалим пред Европа. Българското нахалство също не е много квалитетна стока, с която си струва да се гордееш. Аман от простотия: какво друго да възкликне човек като гледа тая мила родна картинка!
Изложихме се като кифладжии и даже повече от тях – и е крайно време главният кифладжия да се вразуми или да бъде вразумен. Гафът с Желева може да бъде поправен по един-единствен начин: крайно неуместната кандидатура на Желева да бъде заменена с престижната кандидатура на един безупречен човек, дипломат и личност от висока класа, с европейско възпитание и манталитет. Не знам как е с вас, но ако Желева все пак и на инат остане български еврокомисар, мен като български гражданин много ще ме е срам от този факт. А може да се очаква тепърва и цяла поредица от най-пищни гафове от нейна страна: разбира се, че една педагожка е некомпетентна за поста, за който Бойко Борисов се мъчи да я натрапи на цяла Европа! Излагацията за да не стане пълна, Желева трябва да бъде спешно свалена като българска кандидатура. Поводи за това предостатъчно. Иска се само малко разум и гафът може да бъде поправен.
Вече е учредена Фейсбук-група или кауза (не знам, много не ги разбирам тия фейсбуковски разграничения), наречена Стефан Тафров за еврокомисар. Там можете да прочетете факти от впечатляващата биография на г-н Тафров. В сравнение с него Желева прилича на кръчмарска чалга-певачка, докато той е нещо като Павароти или Карерас на дипломатическото поприще.
Борисов може много да обича кръчмарските изпълнения на наперени моми и невести, ала в случая трябва да се съобрази с изискванията на разума и потребността да се брани престижа на България. Ето един малък тест, който ще покаже що за човек мнозинството от българите ни натресе за премиер. Ала Бойко Борисов има право да се учи. Безгрешни хора няма. Политици също. Но оцеляват ония, които признават грешките си, спешно ги поправят, учат се, и не са инатливи с един тъп балкански инат; воля и инат не са едно и също нещо.
Със съкращения. Виж целия текст в блога на Ангел Грънчаров.
- Г. Иванов: Искаме църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго да е към Светия Синод
За историята на българския православен храм „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, неговото бъдеще и значението му за българите в Чикаго Информационна агенция КРОСС разговаря с Георги Иванов, бивш член на Финансовата комисия към Църковното настоятелство.
Георги Иванов е завършил Висшия химико-технологически институт в София. От доста години е в Чикаго. Работи като старши инженер в изследователския сектор на голяма частна компания и като хоноруван професор в Илинойс Institute Of Technology. Има множество научни публикации и патенти в областта на полимерните материали и технологии.
Интервю на Цвети Георгиева.
– Как беше създадена българската църква „Св. Иван Рилски“ в Чикаго и какво е значението й за българската общност?– Нека първо да уточня. В Чикаго има две православни църкви. Другата църква е „Света София“. Основана е през 1937 година. Чак през 1976 г. започва да функционира като църква – със свещеник и църковна сграда – една къща, преустроена на църква, с олтар и иконостас. Преди няколко години беше построена нова черковна сграда. Църквата е под юрисдикцията на Българската Патриаршия и е в състава да Българския диоцез с епископ Йосиф.
А сега на въпросът Ви. Ролята на църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго е същата като ролята на всички църкви, които българските емигранти са създавали по света. Основната цел е да бъдат обединени българите и преди всичко да имат къде да изповядват православната си религия, да слушат светата литургия на родния си език, а също и храма да бъде място за социални контакти, културно-просветни и образователни мероприятия. Това е било основното предназначение на църквите и предполагам, че все още е.
Наред с църковните служби, към църквите има училища, които някога са се наричали неделни училища. В тях е било преподавано вероучение и основни познания по български език, опознаване и съхраняване на българските обичаи и традиции. Сега тяхната функция е променена, изучават се български предмети по програма на министерството на образованието и на успешно завършилите ученици се издават дипломи, които се признават в България. Неделното училище вече е светско училище, което дава много по-широк кръг от знания. В Чикаго има няколко български училища. Не всички от тях ползват черковната база за учебни занятия. Така че ролята на църквата „Св. Иван Рилски“ за българите в Чикаго е изключително важна, за съхраняването на българската национална идентичност. Това може да стане единствено, ако тя запази българските си корени.
– Как е построен храмът? Под чия юрисдикция се намира той?
– Църковната община „Свети Иван Рилски“ в Чикаго е създадена в началото на 1996 г. Дарители на по-големи суми пари за закупуване на черковна сграда са: Георги и Зор Иванови – 13 000 долара; Кирил и Станка Кушлиеви – 7 500; семейство Крум и Катя Гъркови и дъщерите им – 5 250 долара; Шефкет Чападжиев – 5 000 долара ; семейството на Нинко Цалов – 3 500 долара; Даниела Христова – 3 000 долара; Борис и Диди Кулов – 2 000 долара ; Камен Антонов – 1 000 долара; Василка и Петър Големански – 600 долара ; Гроздан и Мери Антонови – 500 долара; Мария Иванова – 500 долара; Митко и Диди Велкови – 500 долара. Църковните служби са провеждани в детската градина на моя съименник, Георги Иванов. Нека да отбележа, че от няколко години само едно семейство от изброените по-горе се черкува в църквата „Св. Иван Рилски“. Останалите бяха прогонени от там.
Храмът е придобит по-късно. Бил е лютеранска църква, която през 1998 г. е обявена за продан на търг. В него участват създателите на църквата – Георги Иванов, Крум Гърков и техните съпруги. Търгът е спечелен от българите. Цената е 283 000 долара. като са внесени 20 000 долара. След това се набавят останалите пари, за да стане тя собственост на малката тогава българска общност. В наличност има малко над 80 000 долара. Останалите 200 000 долара се вземат с банков заем, за който Георги Иванов, основният дарител на църквата, който по-горе посочих, залага собственото си имущество. Това е началото на църквата. В последствие същият Георги Иванов субсидира изработването на иконостаса.
Трудно е да се каже към каква юрисдикция принадлежи църквата към момента, както и по време на създаването си. Няма документи, които еднозначно да посочват това. Така или иначе се приема духовно общение с покровителство от страна на епископ Кирил Йончев, български свещеник издигнат в епископски сан от една руска църква. Той е в основата на един разкол в българските църкви в Америка, в резултат на което е бил разпопен от Светия Синод на БПЦ.
Разколът датира от 1963 г. Някои дават обяснение за него, че разколът имал политически характер – че Кирил Йончев и още няколко свещеници около него са искали да откъснат църквите в САЩ от Светия Синод в София, тъй като са били под влияние на комунистическото правителство по онова време. Това е нещо, което не отговаря на истината. Тя е съвсем друга и е документирана. Не трябва да се дава никакъв политически оттенък на това, което извършва Кирил Йончев с група свещеници около него. Българските църкви в Америка се разделят на такива, които признават юрисдикцията на Светия Синод в София, и други, които не го признават. Вторите създават и диоцеза, начело с епископ Кирил Йончев, който в своя устав е записал, че те са неразделна част от Българската православна църква, но докато в България съществува комунистическата власт, те няма да приемат никакви административни разпоредби от страна на Светия Синод. Ето вече 20 години комунизмът като политическа система не съществува в България. Предпоставките, които са наложили създаването на диоцеза, който се откъсна от Българската патриаршия, вече не са налице. Съвсем естествено би било църквите от този диоцез да се върнат отново към Светия Синод на Българската православна църква.
Това се опитваме да направим в момента – да върнем църквата „Св. Иван Рилски“ към българския Синод и тя да запази българския си национален характер.
– Каква е причината за борбите и разногласията в ръководството на храма?
– Църквата „Св. Иван Рилски“ е спорна църква в момента. Другата страна, ако мога така да разделя нещата, се опитва да създаде впечатлението в българската общност в Чикаго, че ние искаме да присвоим църквата, да я направим частна и едва ли не да я продадем. Това е версията, която се разпространява от низвергнатия, разпопен свещеник, който продължава да извършва църковни служби в пълно противоречие с православните канони. На него така му изнася. В негова услуга волно или неволно са българските медии в Чикаго. Нямам обяснение защо те държат антибългарска позиция по отношение на църквата „Св. Иван Рилски“.
Причината за „борбите“ и разногласието могат да се дефинират така: Ние искаме църквата „Св. Иван Рилски“ да принадлежи към Българската православна църква, с което ще запази българският си национален характер и ще обслужва духовните потребности на българите в Чикаго, на родния български език. Другите, сегашното ръководство на храма, под внушения на разпопения свещеник, искат църквата да бъде към Православната църква в Америка, с което ще загуби българския си национален характер.
– Какви действия сте предприели?
– Единствените възможни. В момента водим съдебно дело, което продължава вече четири години и половина. Въпросът можеше да бъде решен и без съд, но за това се искаше добра воля от страна на настоящите църковни настоятели, шестима на брой, и преди всичко тяхната любов към страната от където са дошли – България. През това време вашите колеги в Чикаго, собственици на вестници, услужливо мълчат по темата, или дават думата на другата страна, която тегли църквата извън нейните български корени.
– Може ли съдебното дело да реши съдбата на църквата?
– Естествено. Съдът може да постанови, че църквата „Св. Иван Рилски“ принадлежи на Православната църква в Америка, както и че не принадлежи. Нека тук да внесем малко яснота каква е тази църковна юрисдикция. Това е отделилата се в резултат на революцията от 1917 година от Московската патриаршия Митрополия, съставена от руски черкви в САЩ. За дълги години тя се нарича Руска – Гръко католическа православна църква. Непризнавана от православния свят, тя иска и през 1970 година получава „Томос“ от Москва, с което се определя като „автокефална“ – самостоятелна. Скоро след това сменя името си на Православна Църква в Америка (ОСА). Православните църкви от източна Европа, подканени от Москва, признават тази самостоятелност. Но не и останалите православни църкви. След политическите промени, някои от призналите я църкви преосмислят решението си. Така че Православна Църква в Америка не се признава като самостоятелна, а като дъщерна на Московската Патриаршия. Нещо повече, за да се приведе статута на Православната Църква в Америка към каноните се обсъждал вариантът тя да стане отново Епархия към Московската Патриаршия, каквато е била някога. След като настоящият свещеник е низвергнат от Светия Синод на Българската православна църква и е под възбрана от Православната църква в Америка да служи , то ако съдът постанови, че църквата е на Православна църква в Америка, то те в пълното си право могат да назначат свещеник от каквато и да е националност в тази църква. Вероятността тогава свещеникът да бъде от български произход е почти минимална. Ако все пак приемем, че свещеникът ще е българин, и тръгнем в йерархията нагоре, тази църква няма да е българска, след като владиката и прелатът не са българи. Тоест Църквата „Св. Иван Рилски“ е нещо като Шипченския проход, който трябва да бъде бранен в полза на България.
– Какво трябва да се направи, за да се върне храмът към лоното на Българската патриаршия?
– Това искаме да обсъдим с настоящото църковно настоятелство. Нека Ви върна малко назад към перспективата ОСА да стане епархия към Московската патриаршия. Тогава църквата „Св. Иван Рилски“ в Чикаго ще стане енория към Руската църква. Не звучи ли абсурдно и страшно? Предишното настоятелство, в което бяха създателите и най-големите дарители на църквата, бяха прогонени от този разпопен свещеник. Той създаде едно подчинено на неговите интереси църковно настоятелство. Църквата „Св. Иван Рилски“ сега обслужва лични интереси за сметка на обществените. Търсим контакт с църковното настоятелство, което беше назначено, а не избрано, както е и според устава. Те като цяло отказват да разговаряме. Опитвахме се да ангажираме българските вестници в Чикаго, но в тях не намери място нашата тема. По този начин българската общност се манипулира и заблуждава. Тя е лишена от възможността демократично да реши собствения си черковен проблем.
Една църква извън България е българска територия. Не мога да приема изказванията, че държавата е отделена от църквата. Това важи в България и е така по Конституция. Но не важи извън рамките на България. Ако нещо се случи с една българска църква извън България, трябва да бъдат ангажирани всички държавни институции и ресурси за нейната защита и запазването й като българска. В Румъния имаше такъв случай и тогава външно министерство се намеси. Подобно нещо имаше в Сърбия. И там държавата се намеси. А в Чикаго не могат да се намесят. Защо? Ние не се притесняваме от решението на съда. Ние защитаваме богоугодна кауза – запазване на черквата като българска за българите. Ако търсим намеса „отвън“, то е за да седнем и разговаряме с шестимата при пълна информираност на българската общност в Чикаго. Нека народът да реши!
В Америка църквата също е отделена от държавата по Конституция. Ако българската държава се намеси да защитава една църква в Америка, на входа, на която пише „българска“, никой няма да я спре, стига да използва законови средства.
– Какво ще предприемете спрямо мълчанието на българските институции?
– Можем само да изразим възмущението и огорчението си от тяхното поведение. Най-вече на министър Божидар Димитров. Неговите зачестили изказвания по вестниците, че това в Чикаго било „крамола“ между отделни групи българи, не му правят чест като историк и като член на правителството. Той трябва да проумее, че едната група българи в чужбина защитава българските национални църковни интереси. За другите ще кажа, че са в дълбока заблуда и някой трябва да им отвори очите. Те са на път да извършат една непоправима злина на българите в Чикаго и на България, ако съдът присъди църквата „Св. Иван Рилски“ в тяхна полза.
Държавната политика на България към българите в чужбина е същата, каквато е била преди 20 години, с тази разлика, че сега не разнасят списание „Славянка“ и не убеждават емигрантите в предимствата на социалистическата система. Каква е политиката на Държавната агенция за българите в чужбина не е ясно. Каква е политиката на министъра за българите в чужбина е ясна от неговите изявления – „където има двама българи започват разправиите“, или нещо подобно беше казал Божидар Димитров.
Църквата „Св. Иван Рилски“ в момента е разколническа църква, непризнаваща нито Максим, нито Инокентий. Тя не иска да бъде към българския Свети Синод. Кой е главата на тази църква, при когото отива президентът на Р. България и министър-председателят? Кои свещеници освещават знамената на българската армия? Тези, които принадлежат към Синода на Патриарх Максим. Да сте видели Бойко Борисов или Георги Първанов при Инокентий?
В Америка обаче такива случаи има. Ще видите на обществено място посланикът или консулът, застанал до свещеника, който е под друга църковна юрисдикция и не признава БПЦ, от която е низвергнат. Това е липса на координация между българското Външно министерство и Светия Синод и религиозните общности. Не може държавен служител официално да се показва със свещеници, които са се отцепили от Българската православна църква или да им закачва ордени, както направи бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова. Свидетели сме на посещенията и мили срещи на депутати, та дори и на бившият председател на българския парламент, с разколническия свещеник.
– Как българската общност в Чикаго реагира към всичко това?
– Много бихме искали да знаем как. Един от пътищата да се разбере, е публична анкета чрез електронното издание www.Eurochicago.com и другите медии, но след публикуване във всички тях на нашите аргументи. Само така хората ще могат да вземат отношение. Като чуят и двете страни. Не както сега – само версията на низвергнатия свещеник и малобройната група около него. Сега хората не знаят какво става. Вашите колеги в Чикаго не дават възможност да бъде чута и нашата позиция. Иначе нашата кауза среща широка подкрепа.
– Не разговаряте ли с тях?
– В Чикаго живеят 100 000 българи, от които само 10 процента посещават църквата. С толкова много хора могат да разговарят единствено медиите. Медиите и журналистите са за това – да поставят обществено-значими проблеми, те имат някакъв етичен кодекс, нали така. Няма по-голям проблем за българите в Чикаго от този за църквата „Св. Иван Рилски“ и нейното съхраняване като българска. Нека да кажа едно друго развитие на нещата, което се отнася за хората от български произход и самосъзнание. Ако църквата бъде оставена на Православната църква в Америка, ако съдебното решение постанови това, и те докарат свещеник, който ще изнася църковната служба на английски или руски език, защото е американец или руснак – българите ще започнат да се отдръпват от тази църква, защото няма да разбират Светата литургия. Не всички българи владеят английския достатъчно добре, за да могат да общуват на религиозно ниво. Те ще търсят други славянски църкви. Така хората, които посещават тази църква, ще сменят националната си принадлежност. В един момент надписът „българска църква“ ще стои, но хората, които ще се черкуват в нея, няма да бъдат българи. Това може да звучи пресилено, но не е лишено от вероятност да се случи.
Предполагам става ясно, че независимо какво ще постанови съдът, разпопеният свещеник ще бъде заменен с каноничен такъв. Това осъзнава и той, но умело се възползва от ситуацията и облагите, докато може. Допустимо ли е заради една личност българската общност в Чикаго да загуби храма „Свети Иван Рилски“?!12.01.2010 г.
- Евродепутати: Продадохте ли онази фирма, г-жо Желева?
Продадохте ли фирмата си, г-жо Желева? Това настояваха да узнаят евродепутатите повече, отколкото идеята й за борба с хуманитарните кризи при изслушването на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева в ЕП.
Едва започнало, изслушването създаде прецедент и Желева е първият кандидат-комисар, от когото бе поискано да изясни проблем около евентуален конфликт на интереси още преди да е направила встъпителното си изявление.
По-рано през деня от БСП съобщиха, че са открили конфликт на интереси при Желева, тъй като през 2007 г., когато е избрана за евродепутат от ГЕРБ, тя е била и управител на търговското дружество „Глобал консулт“.
Това е противоречие на Закона за избор на членове на Европарламента, тъй като те нямат право да извършват едновременно с това друга дейност.
Справка в търговския регистър (BRRA.bg) показва, че до 22 април 2009 г. Румяна Русева Желева е била едноличен собственик и управител на фирма „Глобал Консулт“. На тази дата тя е продала дяловете си в дружеството, които са на обща стойност 5000 лв. (минималния капитал за ООД по това време), на Ивета Колева и Светослав Донев.
Тогава е сменено и името на компанията – сега тя се казва „Ауто Спа“.
Холандският депутат от Партията на европейските социалисти Тайс Берман попита Желева конкретно защо не е обявила в декларацията си за конфликта на интереси, че е запазила фирмената си дейност и след като е била избрана за евродепутат, което е в противоречие със законодателството.
От групата на Зелените веднага също поискаха информация по темата, а германският депутат Франческа Келер попита Желева дали смята, че е достатъчно прозрачна.
Желева се защити, като заяви, че няма какво да крие, декларирала е каквото е трябвало, когато е трябвало и това може да бъде проверено. Освен това, заяви тя, в България действат финансови институции, които биха ме санкционирали, ако имаше такова нарушение.
Този отговор обаче не беше задоволителен и въпросът отново бе повдигнат от евродепутатът от Зелените Джудит Саргентини.
Желева обясни, че е очаквала въпроса и е приготвила голямо досие с официални документи на български и на английски език, с което евродепутатите биха могли да се запознаят.
Изпитването очевидно я изнерви и тя няколко пъти премина на български. Дори предложи сама да заведе всеки желаещ в България, за да проверят регистрите и дори да се запознае със съпруга й.
От обясненията на Желева стана ясно, че по времето, когато е избрана за евродепутат, въпросната фирма не е извършвала никаква дейност, а цялата дискусия около възможният конфликт на интереси е провокирана от писмо, изпратено от българския евродепутат Антония Първанова до ЕК, заяви Желева.
Тогава изслушването излезе от установените рамки и думата беше дадена на Първанова, която присъстваше в залата в качеството си на зам.-председател на група на Алианса на либералите и демократите за Европа и евродепутат от НДСВ.
Това, което казва Желева, просто не е вярно. В документите, които предоставя, се казва, че е работила за фирмата до 2007 г., когато всъщност е била нейн управител до 2009 г., което в България е противозаконно, заяви Първанова. Фирмата не е била продадена, а само преименувана и Желева все още държи 60% от нея, заяви евродепутатът.
Дискусията за евентуалният конфликт на интереси отне около час от иначе тричасовото изслушване.
След неколкократно повторение на едни и същи въпроси и отговори председателстващата заседанието Ева Жули се съгласи с Желева, че целта на събирането е друга, а именно – да се оценят познанията й по ресора, за който кандидатства – международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.
Имало ли е или не конфликт на интереси ще проверява междупартийна група в парламента. Тя ще поиска от Европейската комисия всички документи за бизнес интересите на Желева и ще ги анализира.
Това решение нанася тежък удар върху нейната кандидатура, пише ДПА.
Първите коментари на евродепутатите от комисията, изслушала Румяна Желева, са, че представянето й е било крайно незадоволително
„Тази вечер няма да изпратим писмо с препоръка до председателя на парламента Йежи Бузек за одобрението на Желева. Все още очакваме изяснения от нея, защото отговорите й бяха незавоволителни“, коментира Тайс Берман.
Според Джудит Саргентини представянето на Желева не било достойно за еврокомисар и българското правителство би трябвало да номинира друг за поста.
Други депутати от комисията са окачествили представянето й като „недоброто“ заради неубедителни, общи отговори по въпроси, свързани с професионалните качества и годност като комисар.
БТА цитира участник в изслушването, според когото „по въпросите, по които трябваше да говори, мога да кажа, че голяма част от евродепутатите в комисията изслушаха много трудно и мъчително нейните обяснения по задаваните въпроси“.
Междувременно парламентарният лидер на ЕНП Жозеф Дол заяви, че продължава да има доверие в Желева.
В. „Дневник“ пък цитира депутата от ЕНП Михаел Галер, според когото партията продължава да стои зад кандидатурата на българката. „Изслушването протече в отровна атмосфера, която не беше благоприятна за Желева. В крайна сметка обаче тя изрази достатъчно готовност да изчисти подозренията, беше взела със себе си и огромна папка с документи. Обнадежден съм, че ще бъде одобрена“, е казал Галер.
След изслушването Румяна Желева даде кратка пресконференция, на която отбеляза, че за нея то е било „демократично упражнение от висока класа“, че е уверена в положителния резултат и че ако бъде утвърдена за комисар, ще има много възможности да работи заедно с Европейския парламент по въпросите на хуманитарната помощ и реагирането при кризи.
Какво ще стане, ако не одобрят Желева
Разширено бюро на комисията по развитието трябва да изготви писмено становище по кандидатурата й до председателя на Европейския парламент. Бюрото обаче обяви, че отлага решението си с 24 часа.
В това време евродепутатите ще очакват от председателя на ЕК Жозе Барозу и от юридическите служби на европарламента да се запознаят с фактите и документите за евентуален конфликт на интереси на Желева.
Ако становището е отрицателно, кандидатурата автоматично ще бъде отхвърлена.
В такъв случай съветът на председателите (на политически групи) на ЕП ще решат как да се процедира по-нататък.
Една възможност е да се поиска от председателя на ЕК да представи друг кандидат. Той може или да смени ресори, или иска да му бъде предложена друга кандидатура от страната, предложила неудачната.
Днешният ден е труден за председателя на Европейската комисия. В един ден двама кандидат комисари се показаха много слаби, заяви зам.-председателят на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Ханес Свобода.
Освен Румяна Желева той имаше предвид и Алгирдас Шемета от Литва, на когото бе предложен ресорът митническа и данъчна политика и борба с измамите. Състоялото се днес негово изслушване също не мина добре.
Окончателната позиция на Европейския парламент по кандидатурите ще стане известна най-рано в началото на идната седмица.
Източник: VESTI.bg
- Ускоряват възстановяването на българско гражданство
Правителството ще ускори процедурата по възстановяване на българско гражданство, каза премиерът Бойко Борисов по време на срещата си с българската еврейска общност в Тел Авив, съобщи „Дневник“.
Откакто сме на власт два пъти сме съкращавали административните срокове, необходими за възстановяване на българското гражданство. Ще направим всичко възможно този въпрос да бъде уреден в най-скоро време, заяви премиерът.
Единственото ни желание е българите да се чувстват добре, дори, когато живеят извън родината, добави той.
В момента процедурата по възстановяване на гражданството на родените в България израелски граждани отнема повече от четири години, уточниха от пресцентъра на кабинета.
В края на миналата година министърът, отговарящ за българите в чужбина, Божидар Димитров предложи Съветът по гражданството да се произнася в тримесечен срок по предложения за получаване на българско гражданство.
Тогава той добави, че 435 души от Израел са подали молби да получат такова.
По предварителна информация днес премиерът ще се срещне с президента на Палестинската автономия Махмуд Абас и с премиера Салям Фаяд.
www.Kafene.net
- Махат здравните осигуровки за гурбетчиите
Силвия Николова (в-к Монитор)
12 Януари, 2010
Гурбетчиите ни вече няма да внасят задължително здравни осигуровки, както се изискваше досега. Улеснението влезе в сила от този месец с промяна в Закона за здравното осигуряване, съобщи завеждащата отдел „Осигурителна методология“ в НАП Катя Кашъмова. Това се отнася за българите, които живеят в която и да е страна членка на Европейския съюз повече от 183 дни в една календарна година и се осигуряват здравно там. Те ще имат право на безплатно лечение и у нас, но преди това трябва да подадат заявление, в което да декларират датата, от която са напуснали България.
Ако, например наш гурбетчия във Великобритания е с изрядни вноски, но по време на годишния си отпуск в родината се разболее, ще бъде лекуван безплатно у нас, независимо, че осигуровките му са внасяни в чуждестранен фонд. Той ще удостоверява, че е изряден само с електронната си европейска здравна карта, която предварително трябва да си извади от фонда в страната, от която идва, обясни Багряна Маркова от Националната здравноосигурителна каса. Традиционната електронна карта с чип, от която чуждестранните лекари разбират кой е плащал и кой не за здраве, у нас не важи, тъй като нашите доктори все още нямат четящи устройства за тях, добави Маркова и припомни, че се предвижда картите с чип и устройствата за четенето им да се въведат у нас от 2012 г.
До март всички безработни, както и хората, които се самоосигуряват, трябва да подадат декларация в НАП, че са платили здравните си вноски, съобщи още Катя Кашъмова от агенцията. Това обаче не се отнася за упражняващите свободни професии, занаятчиите, едноличните търговци, собствениците и съдружниците в търговски дружества, регистрираните земеделски и тютюнопроизводители, както и моряците. Изискването не важи за безработните, които получават обезщетение, тъй като техните здравните осигуровки се поемат от държавния бюджет.
Близките на гражданите могат да подават документа вместо тях, като за това не се изисква пълномощно. Той може да се изпраща и по пощата. Глобата за неподадена декларация обаче е от 300 до 500 лева.
http://www.monitor.bg/
- БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984! (14 януари, 11:00)
Призив за участие
В милиционерски стил, управляващите от коалицията ГЕРБ – АТАКА са на път да приемат изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които, казано най-общо, ще застрашат демократичните принципи и ще нарушат правата на гражданите, позволявайки нерегулиран и нерегламентиран достъп на МВР до лични данни. Освен това, типично по милиционерски, всеки един от нас ще може да бъде профилиран и проследяван според местоположението си, телефонните си контакти и Интернет трафика си.
КАНИМ всички организации, сдружения, политически партии и техните симпатизанти, граждани, определящи се като демократи, на общ протест срещу тоталното следене в на електронната ни комуникация, мобилната ни телефония и трафика ни в Интернет.
Протестът ще се състои отново на 14 януари, отново на площад „Народно събрание“ и отново от 11:00 часа, под наслов:
„БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!“
Каним всички свободомислещи граждани, несъгласни с това, че настоящият парламент е сляп изпълнител на еднолична политическа воля, а не орган, излъчен от нас, който взима отговорни и демократични решения, в името на гражданите на Република България, да се присъединят към протеста:
14 януари, 11:00 ч.,площад „Народно събрание“.
На 12 януари от 11 часа в БТА ще се проведе пресконференция, където ще се обяви нашата позиция за протеста. Участници в пресконференцията:
Асен Генов – ПП “Зелените”, председател на Щаба; Минчо Спасов – НДСВ; Мария Капон – ЕНП; адв. Иван Груйкин – Гражданска инициатива “Справедливост”; Константин Павлов – “Електронна граница”; Петко Ковачев – ПП “Зелените”.
Позицията и исканията ни са много кратки и ще бъдат обявени утре по време на пресконференцията.
http://svobodata.org/ - Детройт – ток или лукс?
Автомобилният бранш в САЩ гледа с оптимизъм към бъдещето. Това може да се долови и на автомобилното изложение в Детройт, което отваря врати за широката публика на 16 януари. На 11 януари изложението отвори врати за журналисти
„Отново сме тук“ – гласи централното послание в панаирната палата „Кобо“ в Детройт. Синдикалният бос Рон Гетълфингър твърди, че през последните години работниците от американската автомобилна индустрия са направили достатъчно отстъпки: „Мисля, че браншът ще продължи отново да расте“.
Германските автомобилостроители в Детройт отново залагат непоколебимо на автомобилите от висш клас. Мерцедес например представя новия си кабриолет Е-клас. Черешката на тортата е новият спойлер, който позволява и на пътниците на задната седалка да запазят фризурите си неразрошени.
За 2010 г. браншът очаква ръст от 10 на сто за северноамериканския пазар, обяснява членът на управителния съвет Томас Вебер. Мерцедес залага и на алтернативните двигатели, например при моделите Смарт и Б-клас. Също и за А-клас скоро се очаква вариант с редуцирано изпускане на вредни газове, защото хибридната техника имала бъдеще:
„Ще тръгне наистина бавно, но шансовете за тази концепция на двигателите оценявам като неимоверно добри, особено в най-гъсто населените световни региони, където е особено важно да се намалят емисиите и шумът, а именно в това отношение тази концепция предлага невероятни шансове. Добре сме се подготвили за целта.“
При Ауди са на мнение, че и електромобилите трябва да притежават едно главно качество, както подчертава Руперт Щадлер: „Сексапил, а перфектната техника така и така я очакват от нас“.
Ауди представя в Детройт спортния вариант на поредицата си Е-трон.
БМВ също залага на електромобилите – мюнхенците презентират прототип на Консепт Актив Е, който през следващата година ще бъде подложен на изпитание след производство в малка серия.
Крайслер демонстрира скромност на изложението. Управляваният междувременно от Фиат концерн наистина излага моделите си, но се отказа от провеждането на пресконференция – за разлика от втория спасен от държавата автомобилопроизводител – Дженеръл Мотърс, който също драстично сви производството си, но гордо представя най-новите си достижения. Като Буик и Шевролет.
Автор: К. Бергман, В. Шопов
Редактор: Б. Михайлова /Донче Веле/
- От глад са яли децата си…
От 1958 до 1960 г. 20 милиона души загиват в Китай от глад. Със своя налудничав „Голям скок напред“ Мао Дзедун хвърля страната в жестока криза. Един функционер от тогавашните сили за сигурност сега нарушава мълчанието.
Разследващ екип от висши функционери не може да повярва на очите и ушите си, когато пристига в селата в окръг Минхе, в източната част на провинция Ксинжай. Този окръг минава за житница на провинцията. 140 хиляди селяни прибират добри реколти пшеница, картофи, ечемик и плодове. Когато през пролетта на 1961 година по поръчение на новоназначения партиен шеф на Ксинжай групата пристига в селата в този район, една четвърт от жителите са мъртви.
Цифри на ужаса
Три години след започналата през 1958 по заповед на комунистическото ръководство масова кампания за „Големия скок напред“ от глад в този район умират 35 хиляди селяни. Най-жестоко е засегната производствена бригада в народната комуна Гушан. 601 от 1.318 жители не успяват да оцелеят през тези три години. Мнозина полудяват. Има 33 случая на канибализъм. Разследващият екип трябва да вписва колко хора са били „сготвени“ /38/ и колко от техните собствени и чужди деца /8/ са били убити за същата цел.
Със селяни, които се съпротивляват, се действа по бързата процедура – арест и изпращане в трудов лагер. Чрез „Големия скок напред“ Китай трябва да построи комунизма, за да покаже на Съветския съюз на какво е способен. Управниците в Пекин са наясно, че селяните няма да се оставят без съпротива да бъдат натъпкани в т. нар. народни комуни и няма безропотно да се превърнат в стоманолеяри, за да изпълняват утопиите на Мао. Терорът трябваше да ги държи в шах. 23-годишният тогава милиционерски функционер Ин Цюшенг е член на такава следствена група. Половин век след като кампанията на Мао за народни комуни води до жестока катастрофа, Ин Цюшенг нарушава своето мълчание за престъпленията, чиито истински размери управляващите в Пекин отричат и до днес.
Човекът като бурен
Само в провинция Анхюи от глад умират 4 милиона души. В 1.289 случаи се стига до канибализъм. Покъртителният разказ със стотици никога непубликувани цифри на ужаса излиза сега в пекинско реформаторско издание. Гладът, който между 1958 и 1960 г. взима над 20 милиона жертви, не се дължи на природни бедствия. Катастрофата е последица от безумната утопия на Мао.
Управниците в Пекин не само знаят съвсем точно за размера на страданията, но и ликвидират всяка наченка на евентуално осветляване. И до днес комунистическата партия в Китай забранява каквото и да било ровене в миналото. Ин Цюшенг направи своя отчет, за да може идните поколения да узнаят, че в Китай на хората и на техния живот се е гледало „като на бурени“.
- Детето на Дянков е с девет счупени ребра
Петгодишният Марко, синът на финансовия министър Симеон Дянков е със девет счупени ребра, предаде агенция БГНЕС.
Момченцето пострада нелепо днес при детска игра.
Марко паднал от втория на първия вътрешен етаж в семейното жилище на Дянкови.
Направени са му изследвания със скенер, които са установили съчетана травма – черепна и коремна.
Детето е настанено в детската реанимация на „Пирогов“, като към момента изследванията продължават.
Състоянието на Марко е стабилно; няма опасност за живота му, съобщи на пресконференция началникът на секцията „Детска хирургия“ в „Пирогов“ проф. Огнян Бранков.
Той изрази опасения за възможни увреждания на белия дроб, за които ще стане ясно през следващите 24 часа.
Марко е в полусъзнание, реагира, но не е контактен, уточни проф. Бранков. Детето приема успокоителни, правят му се изследвания на всеки шест часа, посочи той.
Вицепремиерът Симеон Дянков е женен за американката Керълайн Фройнд, която също е икономист и работи в Световната банка като специалист по валутите при криза.
Двойката има двама сина – 8-годишния Андрей и 5-годишния Марко.
Източник:БГНЕС
- Испанецът Висенте дел Боске най-добър национален селекционер на 2009 г.
Международният институт за футболна статистика и история (IFFHS) в Кьолн обяви най-добрите национални треньори по футбол на 2009 година. Членовете на журито бяха от 85 държави в света, научи www.Eurochicago.com.
59-годишният испанец Висенте дел Боске (Vicente del Bosque), който бе най-добър кубен треньор през 2002 г. след седем години печели и наградата за най-добър селекционер на национален тим със 185 точки. Сред първите 25 най-добри треньори в света – 14 са европейците, пет латиноамериканци, двама африканци, а другите са от КОНКАКАФ, от Азия и от Океания.
Ето и класирането:
1. Висенте дел Боске (Испания) 185 т.
2. Фабио Капело (Англия) 151
3. Карлос Дунга (Бразилия) 149
4. Марсело Алберто Биелса (Чили) 82
5. Роберт Брадли (САЩ) 32
6. Берт Ван Марвийк (Холандия) 28
7. Отмар Хицфелд (Швейцария) 23
8. Ото Рехагел (Гърция) 18
9. Радомир Антич (Сърбия) 17
и Гус Хидинк (Русия) 17
Победителят Висенте дел Боске ще бъде награден на 1 февруари 2010 г. в Лондон.
- И тинейджърски банди
Заловиха престъпна група, извършвала улични грабежи в Плевен. Членовете на групата са 17-годишен и 15-годишен от село Дисевица, 18-годишен от село Божурица, двама 16-годишни от село Търнене, съобщават от ОД на МВР. В различна степен на съучастие и сговор младежите извършвали нападения през месец януари в града. На 9 януари около 21.20 часа на бул. «Христо Ботев» те пресрещнали 54 годишна жена и и издърпали 3 полиетиленови плика, в които носела хранителни продукти и лични документи – две лични карти, шофьорска книжка, дебитни карти, мобилен телефон и 200 лева. На 10 януари около 2 часа на улица „Радецки“ те нападнали 18 годишен младеж и му взели маратонки марка „Пума“, черно яке от плат с надпис „Джънкърс „, черен кожен колан, черен суитчър, кожен черен портфейл със сума от 1,70 лв., два мобилни телефона „Нокиа“ и „Водафон 527“ със сим карти, метална черна табакера, бензинова запалка „Зипо“ и осемграмов златен синджир. Причинени са и множество наранявания на потърпевшия, който е освидетелстват от лекари от Катедра «Съдебна медицина» – Плевен. Полицейското разследване установило, че младежите са извършили още престъпления на територията на Плевен. На 9 януари около 22.30 часа на кръстовището между улиците «Васил Левски» и «Любен Каравелов“, издърпали от 57 годишна плевенчанка черна дамска чанта с мобилен телефон „Сименс“, портмоне със сума от 10 лв. и очила с диоптър. На 7 януари около 20:30 часа в района на градската градина чрез използване на физическа сила отнели от 73 годишна жена чанта с 22 лв. , лична карта и мобилен телефон „Моторола“. Също на 7 януари около 20:10 часа в градската градина в центъра на Плевен, съборили на земята 20 годишна и задигнали дамската й чанта със следното съдържание: лична карта, дебитна карта, два мобилни телефона „Нокиа“ и „Сименс“, ключове и пари. На 8 януари около 5:15 ч. на кръстовището на улиците „Цар Самуил“ и ул.“Александър Стамболийски“, отново повалили на земята 46 годишна жена и със сила отнели дамската й чанта с 25 лв, паспорт и дебитна карта. Грабителите са задържани с прокурорско постановление за 72 часа и са приведени в следствения арест. Криминалистите продължават работата за изясняване съпричастността на групата към други тежки престъпления. От задържаните само 18 годишният от село Божурица има три криминални регистрации и пет заявителски материала. Осъждан е на пробация за кражби. Докуметирането на престъпната дейност продължава. /БГНЕС /
- US банки откриват сезона на бонусите
Сезонът за изплащане на бонуси на банковите мениджъри започва тази седмица, а размерът на сумите ще бъде внушителен въпреки кризата, пише в. „Ню Йорк Таймс“. Независимо от това, че правителството призова за ограничаване на допълнителните пари, банките се готвят да си раздадат суми като в годините на разцвет. Говори се за милиарди долари, което вероятно ще вбеси хиляди обикновени американци, които се борят за оцеляване. „Голдман Сакс“ например най-вероятно ще раздаде на служителите си средно по 595 000 долара на човек за 2009 г. Това бе една от най-успешните години в 141-на годишната история на компанията. Служителите в „Джей Пи Морган“ ще получат средно по 463 000 долара средно. Някои банкери се тревожат, че подобно на Великобритания, САЩ може да въведат допълнителни данъци за банковите бонуси. Вече дори се предлага законопроект в тази насока. Въпреки това много малко банки предприемат спешни мерки за намаляване на допълнителните възнаграждения за служителите им.
в-к „Стандарт„
