Авторски
- 10-и ноември е срам за българите
Ж. Желев каза : “Аз много добре знам, че без БСП не мога да стана президент, но ще го направим по нашенски – под масата”
Петър Бояджиев *
На 10 ноември тази година някои членове от т. нар. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството се събраха да празнуват. Между тях – Желю Желев, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Петко Симеонов, Велислава Дърева, Йордан Василев, Копринка Червенкова, Николай Василев. Не се споменават имената на Искра Панова, Чавдар Кюранов, Анжел Вагенщайн, Стефан Продев и някои други, твърде активни на времето. Не знам кои са сред живите, природата е неумолима пред всички ни. Но думата ми е, имат ли основание да празнуват? Отговорът е, безусловно “Да”. Те имат основание да празнуват, българите нямат основание да се гордеят с тази дата, а по-скоро да се срамуват от нея.
Много от горепосочените лица наистина имат основание за тържество, защото вече 20 години техните идеи триумфират. Те искаха гласност – имат я. Искаха преустройство – имат го. Държавната собственост се преустрои и разпредели на различните кланове, така че България е наистина преустроена, а и гласността е налице.
В България обаче проблемът е, че не дойде демокрацията, защото отсъства най-важният атрибут – правовата държава. Последните 20 години, както и предходните 45, страната се управлява от хора, а не от закони. България не е демократична, а е преустроена държава. Ето по какво тя се различава от другите бивши комунистически страни. Не е вярно, че съществуването на партии и избори са атрибути, които определят и гарантират една държава като демократична или не. Основният атрибут е правовата държава. Няма съмнение, че днес Европа и преобладаващото мнозинство от гражданите у нас са единни в констатацията си, че България е преустроена комунистическа държава, но не и демократична, защото не се управлява от закона, а от каприза на власт имащите. А гореспоменатите перестройчици и много други като тях, искаха точно това – получиха го. Затова на всяка годишнина от 10 ноември 1989 година те имат основание да празнуват, но да не вмъкват в тази заблуда и българския народ цяло.
Всеки, който обещава, че ще изведе България от синьо – червената мъгла, а забравя да упомене тази реалност, и не излиза с предложение за реформа, или своеобразна революция към постигане на правовата държава, лъже безогледно. Не можеш да строиш къща, ако нямаш терен, а правовата държава е теренът за демократичната държава.Сигурно много хора ще ми зададат по естествен път въпроса :
“Добре, дори и да не го осъзнаваме с такава точност, то понасяме на гърба си всеки ден последиците от това. Kакво трябва да направим за да излезем от този капан?”
Архивна снимка от затворническото досие на Бояджиев
Излизането от това блато днес е много по-трудно от преди 20 години. Тогава перестройчиците от синьо-червената мъгла успяха. Днес ще е по-трудно, но разбира се е възможно. Първо трябва реализъм и прагматизъм. Българите сами нямат достатъчен вътрешен ресурс, за да се противопоставят на злото. Харесва се или не, но това е реалността. Трябват ни съюзници. Ако се обърнем към историята си, ще видим, че важни национални проблеми са намирали решение, превръщайки се в европейски проблем. Далече съм от мисълта да се молим и хленчим. Това няма да даде резултат. Положението в страната сега заплашва и интересите на другите европейци. Тук не трябва да се бие самарът, а магарето, както казва народът. От собствен интерес европейците, вън от България не разбират от молби и хленчове. Това е дълга и сложна тема, но тук само я маркирам. Все пак за да се излезе от батака, трябва яснота как и защо се е влязло в тази тиня. Защо перестройчиците от синьо-червената мъгла успяха в своя замисъл?
Почти всички хора, чиито имена споменах в началото на текста познавам, а и те ме познават. Това не изключва факта, че ме мразят, но с тяхната любов, или с тяхната омраза, все ми е едно!
Решението България да остане във фазата на перестойката се взе още по време на Великото народно събрание и тогава не беше тайна за определен кръг хора. Те дори се опитаха да въвлекат в ниските си комбини известният френски конституционалист, сенаторът Робърт Бадинтер, когото бяха поканили за съвет, а всъщност със скритата мисъл искаха да използват името му. Да, ама замисълът им не стана! Той им разкри намеренията, каза им го очи в очите, и си тръгна и повече не пожела и да чуе за територията България. Същият, Робърт Бадинтер- сенатор през 2006 година заяви следното пред комисията в Сената: “България е белязана от не функционирането на съда и от корупцията. Аз мога да свидетелствам, че никой в Европа няма доверие в българското правосъдие.” След него друг сенатор, председател на комисията каза: “Аз отбелязвам, че някои комунисти са се трансформирали в бандитизма.”
Перестройчикът Желю Желев с дългия си перестроечен път от върл сталинист до заклет либерал, много добре знаеше този момент, но интересът на едно подставено лице е едно, а интересът на българите – съвсем друго нещо. Какво имам предвид използвайки понятието “подставено лице”?
Годината бе 1991, есента, предстояха първите преки избори за президент. Аз, отдалечил се години от българските нрави, въпреки огромното ми недоверие се опитвах с нещо да помагам. (Глупакът- наивник от Запад!) Късно една вечер стояхме с Желев в президентския му кабинета. Бяхме изпили поне три четвърти от бутилка уиски, (тогава още можех да пия, нямах повишена захар в кръвта). Говорех на Желев за изборите, за комуникацията и т. н. Опитвах се да обсъждам въпроса, как да се привлече час от лутащия се избирател и т.н.
По едно време Желев се умори и изтърси дословно : “Абе, Петьо, много сложни ми ги приказваш, аз много добре зная, че без БСП не мога да стана президент, но ще го направя по нашенски – под масата.” И Желю си мушна двете ръце под масата и явно започна да ги върти… Повече нямаше нужда да подразбирам, вече знаех и то от извора, както и за станалото с Тодор Живков бях научил от извора.
За мен, от този момент нататък, всичко беше ясно. Но ясно ли беше и на българите ? Бяха ли хората в състояние да възприемат и осъзнаят реалността в онзи момент? Едва сега, 20 години по-късно, Димитър Луджев прибави към понятието “мирен преход” и думичката “договорен”. И стана “мирният договорен преход към перестройката”.
И така българите се разминаха с демокрацията, но останаха в перестройката. Влязоха в блатото на взаимните безсмислени обвинения – този лош , онзи добър”, и забравиха, че само законът и гарантираното му прилагане може да ги направи свободни човеци, а не човекът, който и да е той. Подведоха ги да гонят живковизма, за да скрият под кревата комунизма и показваха само вчесаната му опашка, наречена преустройство.
За излезлият от нищото комплексиран човечец, какъв по-голям връх в живота – говоря за Желев. Разбира се, тук мога да добавя много подробности, но не смятам, че е нужно да се претрупват читателите, те сами могат да отидат по-далеч, да преосмислят, да преценят, защото никакво действие от тяхна страна не би имало стойност, ако не е резултат на осмисляне и лична преценка.
До тази разговор с Желев аз подозирах, както много други, но от тогава вече знаех, че “желязната завеса” като неефективна в България беше на път да се замести от червено-синята мъгла.
До тогава аз допусках, че Желев и много други като него, могат и имат право да
еволюират. Но вече бях убеден, че еволюцията е невъзможна, а лъжата се превръща в царица на положението в България. А какво се криеше зад тази нова завеса наречена червено-синя мъгла? Как и кой можеше да проникне отвъд тази нова невидима стена? Входът за вълци беше забранен, там имаше само стада послушни овце и техните пастири. Пастир не можех да бъда – вълк бях. Единственото, което ми оставаше при тази невъзможна ситуация бе да навлека овча кожа с надеждата, че няма да ме разпознаят. Надежда, която имаше много малко основание, но все пак успях да надникна много по-надълбоко зад тази мъгла.
Колкото се вглеждах по-навътре, само получавах нови и нови факти в същата посока, но нищо принципно ново. Сменяха се имената, но пиесата течеше с все нови и нови епизоди.
Дошло е време, има подмяна на генерациите. На младите трябва да предадем истината и то цялата за това мръсно и трагично време. Това е единственият начин, по който честните хора от нашата генерация, която се провали безусловно, могат да помогнат на идващите поколения.
Мога да разказвам много и много в тази посока, но има ли смисъл? Размислите, които представям сега са част от подготвяната мемоарна книга “Петър Бояджиев и приятели”. Да и приятели, защото българите не са само нищожества, като техния подставен – договорен първи президент и следващите го двама – също подставени лица. Българите са и достойни, живяли са, и живеят, но скривани от прожекторите на лъжата. И най важното – в момента те нямат достатъчно сила за да изземат от ръцете на управляващата ги 20 г. сган прожекторите и да ги насочат смело без задръжки към самозванците кланящи се единствено на Бога на лъжата.
С друг герой от участващите в празненството на 10-и ноември ме срещна съдбата в очи по негова молба още през ранната есен на 1991 година. Става дума за дългогодишния лейтенант на Ж. Желев – Димитър Луджев.
Въпреки опита му да напише една относително обективна историческа хронология за събитията забелязах, че около 10 ноември 2009 този човек отново е затънал в полуистини отиващи до откровени лъжи. Ще си позволя да му кажа моето мнение – мисията е невъзможна. Излъгахте за кратък период вашето поколение. Това се нарича една малка запетайка във историята. Срещнах се с теб Митко през месец август тази година по моя инициатива. Казах ти дословно“Всеки който е грешил оставайки честен или стремейки се да остане честен трябва да има правото да осъзнае, признае и коригира грешките си, а ако е невъзможно, какъвто е случаят, поне да има куража да каже: “В ТОЗИ МОМЕНТ АЗ СГРЕШИХ”. За това ви съветват младите в лицето на Любомир Пожарлиев, защото “дошло е време за истината до кокал”.
Бояджиев в скандален разговор с покойния министър на МВР Николай Добрев в парламента.
Разправията е заради отказа на власта, французинът Алфред Фосколо
да бъде допуснат в страната на 24 октомври
С друг герой участник в празненствата, съдбата ме срещна за първи път в края на май 1989 година в Париж. Изпълнени с надежда и добри чувства на толерантност, заедно с моите приятели Алфред Фосколо, Панайот Панайотов и други, бяхме поканили една група инакомислещи, и една група явни опозиционери на комунистическия режим за участие на конференция за правата на човека в Париж. Инакомислещите бяха Блага Димитрова, Петко Симеонов и Копринка Червенкова. Подготвихме всичко на доброволни начала – пътувания, хотели и т.н. Уведомихме за пристигането им и френски журналисти, приятели, с които ги чакаме на летището.
Самолетът кацна, но тях ги нямаше. Е, обясняваме на журналистите, че това явно е поредната манипулация на ДС, но ще изясним случая, и ще им съобщим. Още тогава нещо ме глождеше. Същата вечер разбираме, че “инакомислещите” пристигнали в Париж, но с правителствения самолет, заедно с бъдещия перестройчик – външния министър Петър Младенов. Ужас, срам – единствен в европейската история ! Представете си Солженицин да пристигне на летище Вашингтон заедно с Громико в правителствен самолет!
Ако зависеше от мен – да вървят по дяволите ! Но приятелите ми бяха по-дипломатични и тъй на другия ден се запознах с българските звезди, наричани“инакомислещи”. Преди да прочетат текстовете си на конференцията, ги консултираха с перестройчика и бъдещата нова ръка на Москва за България – Петър Младенов.
Тогава Петко Симеонов ми сподели : “Абе, Петре, вие сте качествени и способни хора, но ви липсва информация.” Искаше да каже, че не знаем какво са си хортували с Петър Младенов. Отговорих му: “Петко, има една поговорка – Умният знае какво казва, а глупакът казва каквото знае”. В този момент те бяха убедени, че имайки зад себе си Съветския съюз, КГБ и т. н. , успехът на перестройката им е в кърпа вързан, и че ще ни изиграят без проблем, нас наивните западняци. Новият български бай Ганьо, пардон, Петко Симеонов, и на сън не можеше да допусне, че перестройката им няма да мине в Европа. Е той сбърка, но за България поне успяха а я спасят – перестройката искам да кажа.
Затова и той има право да празнува оставката на Живков. Както те се изразяват, отношенията им с Държавна сигурност били “особени”. Дори математическото ми образование не ми помогна до ден днешен да разбера два термина – “особени отношения с ДС” и “интелектуалец-български вариант”. Но затова ще говоря по-подробно в мемоарите си.
Тези хора бяха по-големи врагове на българите, желаещи демокрация и правова държава от най-върлите комунисти. Ужас ги обземаше тогава от разкриването на двойната им роля. Нощем се координират с комунистите-перестройчици, денем си играят ролята на дисиденти, и така докато ги изстискаха като лимон и ги изоставиха.
Другият празнуващ е Ивайло Трифонов, представител на печално известната “Мултигруп” в президентството. Съдружник в много инициативи на генерал Чавдар Чернев. Този човек получи генералски пагони, въпреки че през 1981 година, когато ДС го е била натоварила да ме разработва под кодовото име “ДЕМОКРАТА” е бил само старши лейтенант от ДС-София. Каква шеметна кариера е постигнал под крилото на перестройчиците Желев-Трифонов.
Как няма да ме мрази, да ни мрази Ивайло Трифонов? Той би направил и повече, ако можеше.
Искам да подчертая, че с всяко от споменатите лица съм готов където и да е, и когато и да е, да застана очи в очи пред публика. Не да се крия с анонимни писания и т.н. Далеч съм от мисълта, че с тази статия се изчерпва кохортата от подставени лица за демокрацията. Смъртна заплаха за тях е излизането от перестройката и поставянето на България в рамките на правовия Европейски ред. В тези рамки, те остават и ще останат в историята, като изпълнителите на най-мръсните поръчки за жълти стотинки.
В тази връзка бих искал да засегна и един друг важен момент от мозайката. В продължение на 20 години мълчах и все чаках някой от моята генерация, но не така заинтересован и вътре в нещата, да го изложи по един честен и сериозен начин. За съжаление до сега – не би ! Едва тази година, няколко млади журналисти, които през 1989 година са били по на 4-5 години, започнаха сериозно и обективно да работят по темата. Уверен съм, че други ще ги последват и те ще доведат работата до успеха, полезен за българите като общност.
Развитието на България е зле, но въпросът е можеше ли да бъде много по-добре ? Надявам се, че от изложеното се подразбира, отговорът е – Да !
Но съществува и друг въпрос – можеше ли да бъде и по-зле ? Отговорът е също – Да !
Ако в България от 1987 година не започна да се изявява явната и ясно организирана съпротива към тоталитарния режим под девиза “Човешки права”, в унисон с европейските тенденции, наистина развитието в България щеше безусловно да тръгне в много по-лоша посока. Това не е риторичен дебат. Осъзнаването на тази истина е важна стъпка по пътя към излизането от лъжата, в която българите живеят и плащат последиците от това всеки ден и час.
По време на разговор с Христофор Събев
И тъй, през 80-те години започна да се организира право-защитната опозиция в синхрон с европейската (Хелзингска) тенденция. Тази тенденция, разбира се беше продължение на стари традиции, но в нова форма, съобразена с новите разбирания в Европа. Тези групи хора виждаха избавлението на България чрез срива на комунизма (Берлинската стена) и приобщаването на България и Източна Европа към западната свободна част.
Сред този тип организации на първо място се нарежда “Независимото дружество за правата на човека”. Това е единствената от съществуващите в България организации, международно призната в цяла Европа, САЩ и най-много във Франция. Единствената организация, легитимно призната не само от западните медии, но тя бе и член на Международната Федерация за правата на човека със седалище Париж. Приемането на тази организация за член на Федерацията стана много преди 10 ноември и не съм срещнал някой в България да упомене този изключително важен исторически факт. Имената на активистите на Дружеството бяха широко известни във френското общество чрез медиите. Скоро ще издадем сборник от публикации под надслов “Българската демократична опозиция във френското медийното пространство преди 1989 година” и там ясно ще се очертаят контурите. Към това течение по-късно се вляха и други. И тъй, това течение беше автентично, беше обърнато на Запад и ДС не успяваше да вземе контрола, въпреки многобройните опити, кога успешни, кога неуспешни, за инфилтрация на агенти.
Другото течение, това на “инакомислещите”, имитирайки другите източноевропейски страни се нарекоха дисиденти.
Има обаче една много голяма разлика между източно европейските дисиденти и самонареклите се български дисиденти. Всички източноевропейски дисиденти бяха обърнати на Запад, и виждаха освобождението си чрез излизането от Съветската империя, докато т. нар. български дисиденти бяха обърнати към Москва, Горбачов и виждаха бъдещето си в перестройката и в рамките на преустроената Съветска империя. Тази огромна разлика се скрива и премълчава, вече 20 години !
Събарянето на Берлинската стена от берлинчани и провалът на перестройката в останалата част от Източна Европа обърка за известно време българските перестройчици, нарекли се дисиденти. Мисля, че този проблем е ясен, да не кажа очевиден, за по-голямата част от хората, но ще си позволя да спомена няколко малко известни факта.
Веднага след създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, организаторите му превеждат тяхната Декларация не на немски, френски или на английски език, а на руски ! На френски я преведохме ние, живеещите в свободна Франция българи, но след като я представихме на приятелите журналисти, имахме големи трудности да им обясним, всъщност какво искат тези от България. Всеки може да се запознае с този документ и ще види какво искат – искат гласност и преустройство Горбачово и нищо повече!
В края на декември 1988 година журналистът Ален Шевралиа, бе изпратен от нас нелегално в България, на след като се върна ми казва : “Но, Петре, тази жена има огромен портрет на Горбачов във всекидневната си и ми каза, че цял свят трябва да благодари на този гениален човек и трябва да сме му благодарни”. Ален говореше за Блага Димитрова.
Пред същия журналист, Желев пък побързал да подчертае, че е марксист, че не искали да участват във властта, а само гласност и преустройство, по Горбачовски ! И двете интервюта са звуково съхранени в моя архив и са на път да бъдат качени в блогове в Интернет, за да не ме обвиняват в злонамереност и голословие. (В края на текста, чуйте автентичния глас на д-р Желев)
Тази втора тенденция беше пусната от КГБ с цел противодействие на организираното правозащитно движение след като ДС и руските съветници не успяха да сложат под контрол Независимото дружество на Илия Минев.
Дотук стана дума кой поведе хорото към капана, но бих искал да благодаря на историка Искра Баева, която в интервю пред Frognews.bg, на 18 11 2009 казва :“Българските дисиденти са тясно свързани със съветските и реално се оказаха другият особено важен фактор за промените в България. Неформалните организации се създадоха още в началото на 1988 година”.
Макар че не подобава на един сериозен историк да прави такава амалгама, все пак най-после тази реплика открехва малко врата.
Първо Независимото Дружество на Илия Минев няма и не е имало каквито и да са директни контакти със съветски дисиденти, а именно то е официално обявено в началото на 1988 година, въпреки че организаторите му поставят основите много по-рано чрез АПЕЛА, който успяха да внесат във Виенската конференция, и който бе разгледан на заседанията.
Второ Клубът на Желев и перестройчиците край него е обявен едва на 3. 11. 1988 година след консултации не със съветските дисиденти, а след сондажи и инициатива на официалното представителство на КГБ-СССР с МВР на НРБ. Съвсем скоро стана и официално известно, че това представителство е действало съвсем законно до самото разтуряне на КГБ от Елцин през1991г., но българите нямат информация днес за този исторически факт.
В светлината на казаното от историка Баева да се върнем пак към Клуба-преустройчик. Той беше обявен малко преди посещението на Президента Митеран в България. Ако не бяха обявили тази организация нали щат не щат трябваше да пуснат на закуската с френския президент автентичните опозиционери от Дружеството на Илия Минев. Тук наистина темата е много по-сложна и в България се знае и говори по този въпрос малко или нищо.
Тази френска визита за Тодор Живков беше от изключителна важност. В контекста на отношението на Горбачов, в начина на мислене на Т. Живков това беше последната му карта, с която се надяваше да успее да постигне промяна на съветската позиция за неговото предстоящо отстраняване. В този план той беше готов да даде и мило и драго, но посещението и срещата на уж инакомислещи с Митеран да се осъществи. Ние обаче също знаехме този изключителен факт от неговия начин на виждане на нещата в онзи момент. От друга страна президентът Митеран по вътрешно политически причини не можеше да си позволи това посещение без да бъдат изпълнени определени условия от Т. Живков. Така че бих посъветвал г-жа Баева – по кротко да говори за клуба или клубаджиите. 90-те г. са пиянството на един народ, но сега идва времето да се плаща фактурата за лъжата, а не да се величае. Имам чувството, че имат затруднения да отчетат, че за 20 години в България вече има генерационна смяна, или по точно е започнала.
Искам също да напомня на Искра Баева, че по онова време съветските дисиденти бяха тук от тази страна на завесата, тоест при нас, а КГБ се опитваше да разиграва само картата Сахаров във големия покер. Все пак това макар и объркано признание и откровението на “инакомислещия” Петко Симеонов, че чакали “знак отгоре”, защото знаели, че отдолу не може нищо, ще подпомогне постепенно мислещите българи да видят истината за прехода.
За себе си, за сетен път се убедих до каква степен самото минаване през сталинизма уврежда ценностната и мисловна система за цял живот. Как този пасаж
oт живота на един човек го поставя в състояние на затвор, от който дори и при
желание той не е в състояние да се освободи.
Това е истината – мъчителна, жалка. Това са изгубени български човешки души, а всички родени на тази земя са българи и не можем да вземем само доброто и да кажем както комунистите: “Това са гадове”. Не, колкото и да не ни се харесва и това са българи. Няма нужда да ги хулим, достатъчно е да казваме истината за техните дела, тя е достатъчно красноречива. Тези прожектори на истината ометоха комунизма от лицето на нашият континент. Е останаха тук там дребни метастази, една от тях е България и естествено за тези, които са там това не е дребна работа, но истината и само истината до кокал, ще ги освободи и ще им посочи правия път.
Завършвам размишленията си с казаното от Малина Петрова – авторката на филма „Приключено по давност“ – за подпалването на Партийния дом от комунистическите ръководители Андрей Луканов и компания: Ние сме живели в едно огромно лицемерие и тотална лъжа.
* Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти – емигрант, работил през последните години от Франция за свалянето на комунистическия режим. Разработван е от тайните служби под името „Демократа“.
Роден е на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС.
Чрез Петър Бояджиев Frognews.bg получи от Марсилия части от уникално интервю правено с д-р Жельо Желев в комунистическа София в края на 1988 г., малко преди посещението у нас на Франсоа Митеран. Автор е френският журналист ALAIN CHAIVELARIAS, който пристига у нас с финансовата подкрепа на български емигранти във Франция. Прави 7 интервюта с несъгласни с комунистическия режим, а Желев е един от събеседниците му. Записите са изнесени тайно от България и са излъчени по световни медии.Източник: ФрогНюз
- Желева и Хилъри стягат среща Обама-Борисов до края на годината
Обвинителните актове срещу двама бивши министри и разследването на шестима магистрати са сред най-силните аргументи на страната ни, че тече усилена борба с корупцията.
САЩ предлагат допълнителна експертна помощ на България в борбата с корупцията. Това стана ясно след срещата снощи между американския държавен секретар Хилари Клинтън и министъра на външните работи Румяна Желева, предаде пратеник на БНР. Освен приветствие за българския принос в Афганистан, бе съобщено още, че след седмица американският пратеник по енергийните въпроси ще пристигне у нас с конкретни предложения за съдействие и в сферата на енергетиката. Българската страна се надява на инвеститори от САЩ в проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“.
Министър Румяна Желева е представила списък с конкретни действия на новото правителство за борба с корупцията, като са били посочени обвинителните актове срещу двама министри на земеделието и отбраната от предишното правителство до съдебните производства до други двама – сваления депутатски имунитет на бившия премиер Станишев и разследванията срещу шестима магистрати. Американската страна е предложила и експертна помощ в съдебната реформа. „Приветствах българските усилия за изкореняване на корупцията да се търси отговорност на всеки и да се прекрати без ненаказаността на държавните служители“, заяви Клинтън. Американският държавен секретар се ангажира лично с подкрепа на българските усилия за влизане в американската програма за безвизово пътуване. Тя обаче ясно даде да се разбере, че въпросът не може да се политизира и за никого няма привилегии.
Все още страната ни няма паспорти с биометрични данни, а процентът на отказаните визи е много над 3%. Затова е нужна законодателна програма на този праг с гласуване в Камарата на представителите и Сената, което изисква силно лобиране сред конгресмените.
По визовия въпрос българската делегация в американската столица проведе среща с влиятелния републикански сенатор Ричард Лугар, зам.- председател на Комисията по външна политика в Сената. Днес предстоят разговори с конгресмена Робърт Уекслър – председател на подкомисията за Европа и на комисията по правосъдие, както и с Елизабет Шерууд-Рандал – специален помощник на президента на САЩ по европейските въпроси.
На въпрос на БНР дали САЩ ще поискат увеличаване на българското военно присъствие в Афганистан, държавният секретар отговори, че се обсъжда какви са възможностите за приноса на България както във военната, така и в цивилната сфера. По време на визитата на българския външен министър стана ясно, че се подготвя среща между президента Барак Обама и премиера Бойко Борисов може би още преди края на тази година.Източник: FrogNews.com
- Архивни снимки от войните попълниха рубриките на сайта „Българските бойни знамена“
Уникални снимки от фронтовете на Балканските войни и Първата световна война, както и пощенски картички от началото на века, попълниха рубриките на сайта „Българските бойни знамена” (www.boiniznamena.com).
Паралелно с материалите, изпратени от читатели, в сайта са допълнени нови снимки и от архива на Агенция “Фокус”. Актуализирана и допълнена е информацията за българските инженерни войски, както и за пехотните полкове. Как каталогът „Българските бойни знамена – За честта и славата на България” стигна до Виена, читателите могат да прочетат тук -линк.
Архивни снимки и спомени за българската бойна слава може да изпратите от интернет страницата на сайта „Българските бойни знамена”, както и на адреса на Агенция “Фокус” – [email protected].Източник: Агенция „Фокус“
- Желева притисната от въпроси за отстранения посланик в САЩ
Външният министър Румяна Желева бе засипана от въпроси за отстранения български посланик в САЩ Лъчезар Петков. Това се случи по време на нейна среща с живеещи във Вашингтон сънародници, съобщи БНР.
Някои от тях изразиха мнения, че Петков е добър дипломат, помогнал на много българи, когато работел като консул в Ню Йорк.
Желева обаче отговори, че посланикът е нарушил закона за дипломатическата служба, след като не е създал организация за опазване на изборните книжа. Преди време стана ясно, че те са били изхвърлени от служител на посолството.
Министърът допусна, че сънародниците в САЩ не знаят колко голяма обществена чувствителност има по този проблем в България. Желева разказа, че се води разследване и е сезиран Конституционния съд за изборните нарушения.
Заради разгорещения спор за посланика българите не успяха да поставят други вълнуващи ги въпроси, тъй като срещата бе прекъсната от временно управляващия мисията в САЩ.
Въпреки че президентът Георги Първанов все още не е подписал указа за отзоваването на Петков, доверието от него е снето и затова Желева се придружава при посещението си във Вашингтон от втория човек в посолството Тихомир Стойчев.
Външният министър ще се срещне с държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън. Според официално съобщение акцент в разговора им ще бъдат усилията на българското правителство в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Източник: www.Kafene.net
- Тъжна вест
Скъпи приятели,
С прескърбие и голяма мъка в душите ни ви съобщаваме, че обичаният от всички нас
Мони
Манол Паслиев
След едномесечен престой в болница заради инсулт и коварен мозъчен кръвоизлив, и след неуморна борба за живота му,
ни напусна от нашия земен свят на 19 ноември в 7:03 часа.
Нека всички ние с голяма обич си спомняме за него и съхраним в сърцата си неговият смях, доброта, сърдечност и обич към всички нас.
Нека остане за нас завинаги –
Като Човек– весел и засмян, лъчезарен и обаятелен;
Като Приятел– обичан от всички, винаги добър и услужлив;
Като Съпруг –обичащ, внимателен, мил и нежен;
Като Баща и брат – готов на всичко;
Като Професионалист– Инжинер, обичащ професията си и оставил след себе си прекрасни дела.
Неугасваща за нас ще остане любовта му, усмивката му, топлотата, нежността, добротата и обичта, с която щедро ни даряваше.
Обичта ти към теб, Мони е безкрайна и завинаги!
Мир, светлина и обич за твоята душа,обичан наш Мони!
Последно сбогом с него ще можем да си кажем
в неделя – 22 ноември от 14 до 16 часа
на Адрес: 3615 Kirchoff Road, Rolling Meadows, IL 60008- Meadows Funeral Home
От близките му в Чикаго
- Петиция на българите, живеещи в чужбина за равни права при осиновяването
Подкрепете петицията на българите, живеещи в чужбина за равни права при осиновяването.
Това в призив, с който искаме да се противопоставим на дискриминационните разпоредби на новия Семеен Кодекс, който ни третира като чужденци и директно ни препраща към разпоредбите на международното осиновяване. Нашата цел е бъде преразгледан новия режим на осиновяване по отношение на българите, живеещи в чужбина и спрямо тях да да бъде върнат режимът на отменения Семеен кодекс. Готови сме да предложим конкретни текстове за промяна на Семейния Кодекс и вторичното законодателство с цел равноправното ни третиране като български граждани от законите на нашата страна.
Можете да изразите тук подкрепата си:
http://bgpetition.com/osinoviavane-bulgari_v_chujbina/index.html
Инициативен комитет
- Осъдиха заговорник за опит за атентат в Чикаго
Лидерът на група, подготвяла взривяването на най-високия небостъргач в САЩ, Сиърс Тауър в Чикаго, беше осъден на 13 и половина години затвор.
35-годишният Нарсил Батист е планирал бомбени атентати и срещу офиси на ФБР, заедно с още четирима души, които вече са в затвора, предаде БиБиСи.
Прокуратурата заяви, че групата е искала да оказва и материална подкрепа на Ал-Каида.
Представители на обвинението първоначално бяха поискали максималната присъда от 70 години затвор за Батист. Но той винаги е твърдял, че само се е съгласил да вземе 50-те хиляди долара, предложени му от агент на ФБР, представил се за човек на Ал-Каида.
Петимата осъдени, повечето от които са от Хаити, бяха арестувани през 2006 година. Обвинението представи запис как те обсъждат планове за антиправителствено въстание. Баптист е показан да казва на аудио и видео запис, че е нужно да се започне „пълна сухопътна война”, която да „убие всички дяволи”.
Според американските власти залавянето на групата е голям успех в предотвратяването на екстремистки нападения срещу САЩ. Но представители на обвинението заявиха, че властите преувеличават опасността и петимата заговорници не са имали никаква възможност да осъществят заплахите си.
Тази година, както Eurochicago.com вече съобщи 10-етажният небостъргач Сиърс Тауърс беше преименуван на Уилис Тауър.
Източник: Kafene.net
- Две мнения за едно събитие
Коментарите на Едвин Сугарев и Сергей Станишев по един и същи въпрос. А вашето мнение?
Дезертьорската опозиция
Едвин Сугарев
Парламентът произведе поредния безпрецедентен куриоз в държавата: гласува бюджета за следващата година без дебат.
Което не се е случвало никога, откакто съществува българското Народно Събрание. Или поне във времената, в които България е била нормална държава.
Вероятно без дебати се е приемал бюджета по времето на Тодор Живков – но тогава не е имало и как да има дебати, понеже е нямало опозиция.
Сега има, но май от особен тип – опозиция, която си трае и си наляга парцалите, защото си знае какви ги е надробила в качеството си на досега управлявала партия. И опозиция, която си има други грижи – различни от сътворения с нейни усилия мизерен хал на държавата.
Няма как другояче да си обясним нейното дезертьорство при гласуването на този основен закон, дебатите върху който до голяма степен оправдават съществуването на парамента.
Същите дебати са и полето, в което всяка нормална опозиция разгръща своите критики към управляващото мнозинство – и разгръща алтернативния модел за разпределение на държавните харчове, който бе следвала, ако дойде на власт.
Нищо подобно не се случи вчера. Лявата страна на залата не отправи нито една забележка към “постната пица” на министър Дянков – и по най-глупавия възможен начин промълча най-рестриктивния бюджет от целия период на прехода.
Напразно председателката на НС на няколко пъти подканяше депутатите да се изкажат. Направи го единствено Иван Костов – с основателни бележки по отношение на идеята да бъдат правени периодични актуализации във връзка с конкрените икономически параметри и развитието на кризата.
Останалите депутати от мнозинството си мълчаха – и с основание, тъй като бюджета си е техен – и тяхната работа в случая е не да го хвалят, а да отговорят на критиките на опозицията: не случайно според парламентарната терминология бюджетът се защитава.
Но опозицията? Тя къде беше и какво правеше? Беше там и си мълчеше. При това и не всички бяха там. Липсваше не кой да е, а нейният лидер Сергей Станишев.
Оказа се, че бил в кабинета на парламентарната група. След което – вместо да влезе в залата и да формулира основната критична парадигма на опозицията, той предпочете да даде брифинг на медиите, обяснявайки позорното мълчание на колегите си с обикновено недоразумение.
„Няма смисъл да дебатираме” – заяви той. “Никога не е имало случай при обсъждане на бюджет представителите на управляващото мнозинство да не защитят това, което те предлагат. Ние добре разбирахме какво се готви и затова изчаквахме да видим има ли становища, мнения на хора от мнозинството, за да видим има ли смисъл да дебатираме. Но дебат с тази коалиция не е възможен“.
Аргуменътът е абсурден – тъй като становището на управляващите беше изложено – при това в течение на часове – от изказванията на премиера, финансовия министър и председателите на парламентарните комисии.
И не те – а опозицията имаше думата след тези изказвания – за да атакува философията и конкретните параметри на бюджета, а функциите на депутатите от мнозинството бяха да го защитят от тези критики.
След като не го направиха, не би трябвало да имат и моралното право да критикуват държавната политика с всички нейни дефицити в течение на следващата година – тъй като тя се основава на същия този бюджет.
Вероятно не трябва да се чудим на това наистина абсурдно дезертьорство – очевидно на социалистите просто не им пука доколко е постна пицата, сервирана от финансовия министър, както и доколко гладни ще останат здравеопазването, образованието и други сектори от обществения живот.
Тяхното безхаберие не е с днешната дата – те цели четири години доказваха колко не им пука за подобни неща. В крайна сметка те замесваха тестото за днешната постна пица; техните разгулни харчове на ужким спастрените бюджетни излишъци ни докараха днешните недоимъци.
Освен това си имат други, по-належащи грижи. Кой ще влезе и кой няма да влезе в политбюрото им; ще успеят ли да вменят АЕЦ Белене като патриотичен дълг на нацията и на Бойко Борисов – въпреки съпротивата на същия този финансов министър; къде да дянат зайците, които периодично изкачат от широките фокуснически ръкави на ДАНС.
И най-вече основния дерт – как да отърват кожите. как да се измъкнат сухи от поредния пир по време на чума, който си устроиха – тук и за наша сметка.
www.svobodata.com17 ноември отвя парламентаризма
Сергей СТАНИШЕВ“17 ноември”. Не, не става дума за известната гръцка терористична групировка, чието име е свързано с деня на падането на фашистката хунта в южната ни съседка. Става дума за дата в календара, по-точно за дата от 2009 година. Запомнете я. Може пък да има нещо общо.
На този ден се случи нещо невиждано в съвременната българска и европейска демократична история. Управляващата партия се отказа от дебат по основния закон на държавата за следващата година – Бюджет 2010. Шокът сред медиите, живи свидетели на бурни и ожесточени дискусии всяка есен, бе небивал.
Та дори и по времето преди 10 ноември имаше дискусия за бюджета… Дори и при учителя Иван Костов! Сред мнозинството – еуфория и бурни аплодисменти! И този закон е отметнат! Рапорт даден – рапорт приет!
Всъщност този фарс е логичен завършек на една тенденция, развиваща се вече четири месеца. Народното събрание в нашата парламентарна република вече е просто придатък за узаконяване на решенията на правителството. Или по-точно на указанията на г-н Бойко Борисов.
Станахме свидетели как очевидно бяха разменили папките с изказвания на премиера и министъра на финансите. Очевидно и те като мен зле ги разнасят.
Докато първият старателно сричаше доклад с финансова обосновка на бюджета, другият за няколко минути направи политическо изказване и провъзгласи, че това е най-добрият бюджет в целия Европейски съюз.
Не спомена как ще защити българите от ударите на кризата, как ще гарантира работните места, доходите, здравните услуги. Ако си мислите, че това е работата на финансовия министър, се лъжете. Просто повтори, че бюджетът е малък заради “прахосването” на предишното правителство. Това е. И досега не разбрахме в какво се изразява прахосването, като изкараха тези месеци с нашия бюджет без актуализация. За сметка на това успяха само за седмици да “актуализират” няколко пъти собствения си бюджет! Заради “технически грешки”.
Няма нужда министрите да защитават секторни политики. Няма необходимост храбрите воини от ГЕРБ да го бранят. Не са за това в парламента. Друга е мисията им. Да натискат копчета най-вече. Или да спретнат някоя комисия за разследване на “престъпленията” на предишните лоши. Или да ги заклеймят в някоя патетична декларация. Ако случайно някой от опозицията има нахалството да противоречи за нещо – да тропат по банките и да дюдюкат. Както се случи и в този паметен ден.
Нищо че председателят на парламента наруши правилника на Народното събрание, като подложи на гласуване бюджета при записали се за изказване депутати. Трябва да се спазват инструкциите на вожда! Иначе някой може да изпадне извън борда, нали.
Не е учудващо желанието на ГЕРБ да избяга от тази дискусия. Няма как да обяснят, че това, което гласуват, няма нищо общо – ама нищо общо, с това, което обещаваха преди изборите. Затова и при обсъждането в комисиите коментарите на депутатите от новата управляваща коалиция се свеждаха до едно – “това е бюджетът, нищо не може да се пипа”.
Мисля си, че ако левицата бе предложила да се гласува направо и на второ четене, щяха да го приемат с радост. В този парламент дебатите са излишни. Развалят рахатлъка на управляващите и им губят времето да ръководят чистките в администрацията и да коват още и още лобистки закони. Че нали трябва да се отблагодаряват на спонсорите и да си развиват бизнеса. Нали са все богати, успели хора, символи на българския преход.Кой с ловно стопанство, кой със строителна или охранителна фирма, кой с банка, кой с нотариална кантора. И така по цялата верига – от производството, през обслужването до нотариалното оформяне на сделките.
Всъщност логичен е въпросът – а трябва ли ни бюджет изобщо? Г-н Дянков бе заявил по едно време, че ще прави бюджет на тримесечие, защото била несигурна икономическата среда! А премиерът каза на медиците, изпаднали в потрес от безумното орязване на здравеопазването, да харчат колкото им трябва. Пък към лятото ще се оправим! Тъй де, нали нашето национално съкровище – финансовият министър, обяви, че след 1 април 2010 г. кризата ще приключи. Но данъкоплатците, от чиито пари се издържа парламентът, имат право да знаят какво да очакват от този парламент и това управление.
Тук ще си позволя да споделя само някои от моите наблюдения и прогнози:
1. Това, което ще ни се случи, е продукт на новата управляваща коалиция в състав – ГЕРБ, “Атака”, “Синята коалиция” и РЗС. Коалиция, защото по европейските демократични правила тези, които подкрепят един бюджет, са част от управлението.
2. През последните месеци и седмици се изговори много за “лошото наследство” и че пари за следващата година няма, защото били похарчени, откраднати и прочие глупости. Нека да е ясно, че бюджетът за всяка година се формира наново. С нула приходи и нула разходи. Бюджетът е функция на ефективността на действащото правителство. От 1 януари 2010 г. вече няма “лошо наследство”, вероятно няма и корупция, ако се вярва на управляващите. Вече за всичко отговаря само новата коалиция.
3. Бюджетът е измамен, защото се основава върху неверни прогнози за икономиката и приходната част. За да се сбъдне прогнозата за номинален брутен вътрешен продукт (БВП) за 2009 г. в размер на 63 710 млн. лв., икономиката следва да се свие с над 15% за четвъртото тримесечие спрямо същото тримесечие на 2008 г. Което е абсолютно невярно. Оттук и изводът, че БВП за следващата 2010 г. е подценен с около 2-2,2 млрд. лева. Най-вероятно БВП за следващата година ще се ориентира около 65,5-66 млрд. лв. Това води до подценяване на приходите и разходите с около 700-800 млн. лв. за 2010 г.
Нещо повече. Г-н Дянков даде много уверения, че в резултат на усилията за спиране на контрабандата ще се осигурят 2 млрд. повече приходи. По неговите думи още 800 млн. лв. трябва да се влеят в хазната от кабела между НАП и Митниците. Следователно би трябвало в бюджета да са заложени близо 3,6 млрд. лв. повече постъпления в хазната! Няма ги!
4. Бюджетът предвижда продължаване на икономическия спад. Не е учудващо. Единствената сериозна мярка за бизнеса е намаляването на осигурителната тежест с 2 %. Това ще отвори дупка от 400 млн. лв. в хазната. Но няма страшно – тя ще се запълни от хората. Нали затова са данъкоплатци! Да плащат.
Драстично ще нараснат акцизите за цигари и горива за стопански нужди, което ще рефлектира върху цените. За разлика от повечето европейски държави нашето правителството се отказва от масирани публични инвестиции като инструмент за стимулиране на икономиката. По същество политиката на управляващите няма да ограничи, а ще задълбочава кризата. Заради обещанието за балансиран бюджет И за жалост най-вече заради некомпетентност.
5. Е, ще въздъхне средният българин, може да сме без работа, но пък МВФ и Световната банка ще ни похвалят за разумна фискална политика! Уви! И това вероятно няма да се сбъдне. И обещанието за балансиран бюджет е вече забравено. Планиран е дефицит от 0,7 % от БВП или на популярния правителствен жаргон – дупка от 450 млн. лв. С “решението” от последния момент за още 450 млн. лв. за здраве дефицитът ще достигне 1,4 % от БВП! Но и това не е всичко. В бюджета е залегнала възможността за неограничено разрастване на бюджетната дупка. Не забравяйте, че нашият премиер е щедър на обещания. А министрите – ами те трябва само да отговарят на копчетата от телефона му и да дават парите!
6. Бюджетът има приоритети! Цели пет – социални дейности, здравеопазване, образование, екология, инфраструктура. Само че, когато нещо е обявено за приоритет, а парите са по-малко, какво ни топли? Какво да кажат управляващите на десетките хиляди българи, губещи работата си, щом политиката по заетостта се орязва от 190 млн. през “лошата” 2009 г. на 65 млн. лв.? Държавата пести. Нали и премиерът лично ще вари кафе на Ангела Меркел! Пести човекът. А хеликоптерите за разходки ги плащаме ние…
7. Забравете за по-високи доходи! Онова от предизборната програма на ГЕРБ беше шега. Заплатите са замразени. Обещаното увеличение на пенсиите на хората над 75 г. от 1 януари няма да го има. Обещаното увеличение на размера на вдовишката пенсия от 20% на 25% от 1 януари няма да го има.
Министрите на финансите и здравеопазването обявиха в деня на гласуването на бюджета, че са подписали меморандум за още 450 млн. лв. за здравеопазване. Слава богу! Само часове преди това премиерът пък заяви, че всяко отклонение от параметрите на бюджета е опасно. Какво става?! Знаех си, че не ни трябва бюджет! Та нали е закон и трябва да се спазва.
Накрая ще се окаже, че не само орязването на парите за майките студентки, майките на близнаци, а и цялото упражнение на правителството, наречено бюджет 2010, е една “техническа грешка”.
*Статията публикуваме със съкращения. Заглавието е на редакцията на в-к Труд.
www.trud.bg - По-малко български студенти в САЩ
Броят на българските студенти в САЩ е намалял с почти 10% за година от 3 205 на 2 889, сочи годишният доклад на американския Институт за международно образование „Open Doors 2009“ , цитиран от „Дневник’.
България има 1 511 студенти в степен „бакалавър“, 1 017 в магистърска степен или в програми за докторска титла.
Все по-малко са студентите в Америка и от други европейски държави, сред които Кипър, Латвия, Литва, Румъния, Лихтенщайн, Монако.
С до 70% е нараснал броят на студентите от държави като Малта, Люксембург, Ватикана, Италия, Дания, Холандия и Германия.
Статистиката сочи, че с 8% се е увеличил броят на чуждестранните студенти в САЩ през последната година. Най-многочислена е групата на обучаващите се от Индия и Китай, следвани от Южна Корея, Канада и Япония.
Повечето чуждестранни студенти се ориентират към специалности като бизнес и мениджмънт, инженерни и компютърни науки.
В класацията на континентите първо място заема Азия с над 415 000 студенти, което представлява увеличение с 9 процента спрямо предходната година. Общият брой на студентите от Европа също се е увеличил – с над 4 процента на общо 87 648 студенти.
Висшето образование е една от главните „износни стоки“ на САЩ. Чуждестранните студенти вливат годишно над 17 милиарда долара в американската икономика.
Кафене.нет
- Избрани цитати след изборите за кмет на София
Избраният кмет на София Йорданка Фандъкова към премиера Бойко Борисов на пресконференцията в НДК:
„Надявам се и настоявам вие да ми помагате като премиер“.Десислава Маркова, БНТ:
Госпожо Фандъкова, колко често ще позволявате на господин Борисов да ви звъни по телефона и да дърпа конците, както ви обвиниха по време на кампанията и господин Борисов, вие колко често ще го правите и за какво, в духа на шега, примерно?Йорданка Фандъкова:
По въпроса колко често ще ми се обажда господин Борисов, той ще отговори. Аз лично имам намерение да вдигам телефона всеки път.Премиерът Бойко Борисов:
Аз вярвам в инстинкта на българския народ за самосъхранение. Излезнаха точно толкова, колкото трябваше, за да победим БСП, каза още премиерът Борисов. „Нямат договорката с нас за зам. кмет. Новия кмет на София ще си преценява екипа“. Това каза той по повод заявката на десните за получаване на заместник-кметско място в екипа на Йорданка Фандъкова. Тази подкрепа /на десните, бел.ред./, беше за да изолираме БСП и ДПС в резултатите под чертата, каза още той и добави: Нямам време да се усмихна.Източник: Вести.бг
- БЪЛГАРСКА ФИРМА НА ИЗЛОЖЕНИЕ В ЧИКАГО
На 16 и 17 ноември в Конгресен център „Розмант“, Чикаго се провежда изложение на Асоциацията на производителите на изделия със запазена и чужда марка (PLМА).Тази организация обединява повече от 3200 компании от цял свят и всяка година организира 3 големи изложения в Амстердам, Чикаго и Дубай. В изложенията участвуват производители на хранителни и нехранителни продукти,или т.н. бързооборотни стоки.
Член на тази Асоциация е и българското Акционерно дружество „Батерия“, собственик на бившата фабрика за батерии в гр.Никопол. В момента Фирмата включва в своите над 100-те артикула не само различни видове батерий, които произвежда , но и много изделия на битовата химия и функционалната козметика,като почистващи препарати,ароматизатири, препарати за премахване на петна от тъкани и т.н.
На изложението, което се открива в понеделник (16 ноември) върху 2000 щанда разположени в 5-те зали на Конгресен центьр Розмант,Чикаго производители от 35 държави представят своите стоки на търговците и очакват договаряния с тях. Един от тези щандове представя и продукцията на българската фирма „Батерия“АД.Само за последните три години фирмата има 30 подобни участия в специализирани изложения и панаири по света,което й дава възможност да намери нови потребители и разшири своите пазари в 14 държави на 3 континента, и да увеличи значително своят оборот.С участието си на изложението в Чикаго, собствениците на фирмата се надяват да намерят нови партньори и клиенти.Ако има интерес от страна на вносителите на български стоки в САЩ към продукцията на „Батерия“ АД те биха могли да посетят изложението на 16 и 17 ноември за да се запознаят с предлаганите стоки.
Aвтор: Елена Цанева
- Великите тайни на българския преход
Бившата барета и бивш секретен сътрудник на ДАНС Алексей Петров в четвъртък запозна депутатите от комисията за контрол на ДАНС с някои аспекти на прехода. Според сведения на запознати Петров е “светнал” депутатите как били отстранявани конкуренти, включително и физически, описал механизмите за политически и икономически контрол, а преди заседанието на комисията заплаши, че ако не се активират съответните органи, ще оповести публично имената на “сценаристите, актьорите, режисьорите и участниците в тези сценарии”.
Автор: ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Бре да му се не види.
Голямо жужене настана. Из цялата държава ходят един хора с угрижен вид, говорят за сценарии, за куфарчета с пари, плашат, че ще разкажат едни истини, от които всичко ще се срути и прочие апокалипсиси.
Додея вече.
Чунким всички не знаем прекрасно какви сценарии ни се играят вече 20 години. Не знаем ли например, че Румен Овчаров кара джип за 200 00 лева и не се ли досещаме откъде ги има тези пари? Не знаем ли, че синът на президента Първанов, който има-няма 30 години, си е купил мезонет за половин милион лева? Не знаем ли как става това? Не знаем ли, че Доган, който през целия си трудов стаж е получавал официално сал една депутатска заплата, има имоти за милиони? Не знаем ли, че Иван Костов кара джип за 300 000 лева? Не сме ли видели как едни хора бяха горди собственици на “Москвич 412”, а само след двегодишно пребиваване в парламента не се качваха на нищо, по-долу от БМВ?
Както слуша Алексей Петров, така комисията по контрол на ДАНС би могла да обърне внимание на всеки средностатистически българин. Всеки има история за внезапно забогатяване, всеки е видял с очите си какво се случи през тези 20 години. И всеки може да даде смислено обяснение за това.
България е малка държава и всичко се знае. Няма нужда ченгетата да донасят какво се е случило, понеже то е общоизвестно. Макар че е хубаво, когато едно ченге топи други ченгета пред началството. Което в повечето случаи също е ченге.
Беше време, когато простото изнасяне на истината можеше да свърши някаква работа. Беше време, когато имаше възможност лицемерието на българския преход да бъде пресечено без репресия, да бъде излекувана порочността, да бъде даден шанс на естествените човешки добродетели, за да може да вървят напред обществото и държавата.
Това време вече отмина. Алчността на върхушката стори така, че бяха минати всякакви граници и вече хората няма да се задоволят с просто упоменаване на фактите. Този наредил да убият онзи, понеже така щяло да се отвори повече място за него, друг наредил да подслушват телефоните на конкуренцията – политическа или икономическа, трети пращал ревизия след ревизия на фирми, дето му пречат и така нататък ченгесарски арсенал.
Това хората отдавна го знаят.
И че някой разкаял се или по други съображения върхар сега смята да го сподели публично – много важно.
Единственото, което сега интересува хората, единственото, което може малко от малко да възстанови усещането за справедливост у тях, е точно определени хора да влязат в затвора. Да има наказания.
А ако и този път това не се случи, жална й майка на държавицата.
- За трети път тази година е петък, 13-и!
13-11-2009
Днес е петък, 13-и. Доказано е, че фаталната дата се пада поне веднъж и най-много 3 пъти годишно.
За суеверните фаталната дата е истинско изпитание – те постоянно са нащрек за странни поличби, боят се от пътувания. Страхът от петък, 13-и дори си има име и собствено научно название – трискаидекафобия.
Последните проучвания обаче показват, че хората стават все по-малко суеверни по отношение на “нещастния” петък. Компаниите, все пак, забелязват, че дори хората, които не са суеверни, изпитват неприязън към самолетен билет с място 13 или пред хотелската стая на 13-ия етаж. Затова в САЩ рядко ще намерете 13-ти етаж, който е заменен от 12,5.
Според едни нарочената за зловеща комбинация е свързана с Библията – Исус Христос е бил разпнат в петък (Разпети петък), а Юда Искариотски, който се смята, че е предал Исус, е 13-ят апостол. Според други суеверието започва на 13 октомври, петък, през далечната 1307 г. Тогава френският крал Филип IV издава заповедта за унищожаването на Ордена на тамплиерите, на който са приписвани всякакви смъртни грехове, включително и магьосничество.
Въпреки различните интерпретации обаче, е факт, че и до днес мнозина потръпват, когато 13-ят ден от месеца съвпадне с петък.
Интересното е, че това е третият петък, 13-и за 2009 г. Първите два бяха през февруари и март.Източник: БГНЕС.
- 09/11/12
- 09/11/12
- Сбъркана приватизация след 1989 г. убила поне 1,2 млн. души
Приватизацията след краха на комунизма през 1989 г. е довела до смъртта на поне 1,2 милиона души в Източна Европа. Това е заключението на трима британски учени в голямо и актуализирано изследване за ефекта от раздържавяването върху продължителността на живота в Източна Европа.
Те са работили по него години наред. То бе публикувано в британското списание “Лансет” по повод 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Авторите на изследването – Дейвид Стъклър от Университета в Кеймбридж, неговият колега от Оксфорд Лоурънс Кинг и проф. Мартин Маккий от Лондонския институт по здравна хигиена и тропическа медицина, са работили по поръчка на Института за политико-икономически изследвания към Масачузетския университет Амхърст.
В центъра на научния труд е масовата приватизация (те използват този термин, като се има предвид “масирана, тип всичко на тезгяха”, а не в смисъла, който придоби у нас през 1994-1996 г.).
“Шоковата терапия с разпродажбата на държавните компании е виновник за смъртта на милиони в Източна Европа”, казвапроф. Стъклър в интервю за Би Би Си.
Изследването е на база наблюдения върху данните за смъртността на 3 млн. души в активна възраст между 16 и 59 г. в 22 страни от Източна Европа.Тримата учени смятат, че от 3 милиона (според данни на УНИЦЕФ ) до 10 милиона души (според данни на СЗО) са пострадали от този процес. Фактите и заключенията по-долу са по проучването и доклада към него. Приватизацията е свързана с нарастване на смъртността на населението в трудоспособна възраст с 12,8%. Основен виновник е масовата безработица, която скача с цели 56% през периода 1989 – 2003 г.
Тримата учени доказват връзката между приватизацията и увеличената смъртност по сложна система от критерии. Сред причините за високата смъртност се открояват 2 основни: алкохолизмът и психологическият стрес.
“Ние смятаме, че масовата приватизация е причина за резкия скок в свързаната с употребата на алкохол смъртност, увеличаването на самоубийствата и резкия скок на сърдечносъдовите заболявания”, казва Маккий за в. “Кориере дела Сера”.
Този тип приватизация в малко по-скромни мащаби е виновен и за намаляване броя на лекарите, зъболекарите, болничните легла на човек от населението. Носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет, който винаги е критикувал неолибералния подход за икономически преход, заяви в интервю за „Таймс“, че предписаната от икономисти като Джефри Сакс рецепта за “шокова терапия” и ускорена приватизация за бърз преход към капитализма е причинила смъртта на милиони хора от Централна и Източна Европа.
“Преходът от един към друг вид икономика има много измерения” – казва Стиглиц. “Полша е един от примерите за постепенна политика (след първоначалната шокова терапия) в много измерения”.
Според проф. Стиглиц “шоковата терапия” е била възможно най-катастрофалната икономическа политика на прехода. “Тя е пример за това как идеологията надделява над икономическия анализ”, смята Стиглиц. Той сочи като пример Китай, където правителството раздържави през 1991- 2003 г. около 200 големи предприятия, срещу което държавата получи доход от над $18 млрд. – почти колкото сумата за цялата приватизация в Русия.
Тримата автори на проучването смятат, че “изборът на масовата приватизация като основен подход на прехода към капитализма, като главна стратегия за реформиране на собствеността, не е икономически обоснован, а по-скоро е детерминиран от имитацията на политики, възприети от много по-могъщи съседи”.
Темата за много високата смъртност и друг път е била обект на анализи на западни икономисти и социолози. Но сега за първи път се поставя в контекста на неолибералния преход.
Какво стана в България
За нашата страна изходните данни на тримата британски учени са лоши – страната ни е на незавидното първо място с 14,3 на 1000 души към 2003 г.Ако погледнем по-нови данни, ще видим, че за 2008 г. смъртността е спаднала, но с малко – едва 14,2 на 1000.Годините на прехода в България задълбочават негативната демографска тенденция, която започва да се оформя още в началото на 80-те г. и достига кулминацията си след началото на демократичните промени, сочи проучването.
Ражданията падат с близо 15% и достигат до 8,5 новородени на 1000 годишно през 2003 г. А по показателя деца на една майка с 1,2 през 2005 г. сме най-зле в Централна и Източна Европа. В същото време смъртността се увеличава между 1989 и 2004 г. България има негативен демографски растеж от минус 0,7 – отново сме на дъното.
Пояс на висока смъртност
И в изследвания на световни институции се казва, че има нещо, което през тези 20 г. до голяма степен остава пренебрегвана или премълчавана истина, която е най-тревожният аспект от прехода към посткомунизъм.Става дума за експлозивния скок в “масовата смъртност” или епидемичните нива на сърдечносъдовите заболявания, както и “външните” причинители на летален край като алкохола, самоубийствата, убийствата.
Страните от т.нар. “пояс на високата смъртност”, простиращ се от Естония на север до Украйна на юг, през първите пет години след прехода преживяват спад в подължителността на живота между 4 и 6 г. – безпрецедентен за периода след Втората световна война.
Според проекта на ООН TransMONEE 2008 и по данни на УНИЦЕФ от 2001 г. жертвите, причинени от приватизацията и форсирания преход, се изчисляват на 3,2 млн. души до 1999 г. (по сравнение с нивата на смъртността в Източна Европа до 1989 г.)
А неолибералите очакваха, че преминаването от плановакъм пазарна икономика ще катализира “епидемиологичен преход“, подобен на този в западните общества, където модернизацията води до спад в смъртността и ще увеличи продължителността на живота, както обобщаваше Джефри Сакс в интервюто, което взех от него през 1997 г.
За неолибералите влошеното здраве е последица от лошия, несполучлив личен избор. ака Световната банка препоръчва на Русия “да предприеме мерки за намаляване на смъртността на населението, като населението прояви по-голямо въздържане спрямо потребата на водка, да намали тютюнопушенето, да подобри диетата на хранителния си режим и да води по-здравословен начин на живот”.
Но въпросът е защо все повече хора “предпочитат” да правят все по-лош личен избор и защо в някои страни те са повече, отколкото в други?
Увеличението на БВП с 10% отговаря на увеличение на продължителността на живота с 1,4 г. Т.е, за да могат да се компенсират негативните последици от приватизацията, всяка от пострадалите страни би трябвало да увеличи БВП 4,2 пъти. Трудна работа!
Увеличението на консумацията на алкохол с един литър на глава от населението намалява продължителността на живота средно с 0,12 г. А последствията от приватизацията са увеличили употребата на алкохол в активна трудоспособна възраст с 41 на 1000 души.
С приватизацията се свързва и увеличението на самоубийствата с 5 случая на 100 000 мъже – твърде висок показател, имайки предвид, че в САЩ общият брой на този вид инциденти е 10,8 на 100 000 души.
Изследванията на тримата учени показват, че масираната приватизация значително намалява продължителността на живота чрез механизма на психологическия стрес. Травмата върху психиката на квалифицирания работник на средна възраст, който преди е бил част от една сравнително привилегирована прослойка, съставляваща гръбнака на социалистическата икономика, след което изведнъж става излишнареликва на една банкрутирала система, е огромна.
“Нашите изследвания показаха, че в продължение на много години този фактор действа като сериен убиец за стотици хиляди от Източна Европа”, се казва в изследването.
По някаква странна ирония, увеличавайки стреса до катастрофални нива, масираната приватизация нанесе повече вреда от гледна точка на дългосрочната перспектива на капитализма в региона, отколкото ползи.Всъщност масираната приватизация се оказа вторият най-лош модел в региона. Безспорното лидерство държи директното прехвърляне на най-ценните държавни предприятия в ръцете на партийните велможи по един абсолютно корумпиран модел в замяна срещу политическа подкрепа (най-фрапиращият пример в това отношение бе руската програма “Заеми срещу акции”).
Когато деструктивните икономически реформи се смятат за абсолютно необходими, те трябва да се съчетават и придружават със съответна социална политика, която защитава населението от шокови ефекти – както се случи например във Финландия. Много източноевропейски политици биха се оправдали, че не са разполагали с необходимите средства.
Но подобен аргумент не решава проблема, а просто прехвърля бремето и разноските към бъдещите поколения. Защото икономическите последици от кризата в общественото здравеопазване все ще трябва да бъдат платени някой ден, при това с лихвите.
Изследователите на общественото здраве отдавна са доказали силната връзка между ниския социоикономически статус и лошото здраве. Тоест влошената икономическа конюнктура води до влошено здраве заради влошените жизнени условия.
Колабиралата здравна система, неспособна да осигури превантивна медицина или адекватно да лекува болестите, също е основен виновник за скока в смъртността. След либерализацията на пазара все по-малко хора можеха да си позволят да заплащат адекватно своите здравни нужди.Комерсиализирането на здравеопазването в съчетание с намаляване на покупателната способност на населението води до увеличена смъртност. Според изследването на жизнените условия в осем източноевропейски страни всеки пети гражданин, изпитващ здравословни проблеми, не отива на лекар, макар да се нуждае от специализирана помощ. Данните варират от 10% в Армения и стигат до 50% в Грузия. В България всеки трети предпочита самолечението пред специализираната консултация.
Хранителният преход
Осигуряването на достатъчно храна изисква вече повече труд или е изместено от необходимостта за прехвърляне на средства за други основни нужди като комунални услуги, подслон или вода.Според проф. Бари Попкин т.нар. “хранителен преход” се обуславя от “диета”, която неизбежно се отразява върху здравето на хората и съответно върху намалената продължителност на живота. При комунизма месото и млякото са сред най-субсидираните продукти. След премахването на субсидиите цените на месото и млечните продукти е скочили многократно.
Така например в България средната консумация на плодове и зеленчуци скочила от 66 на 84 кг през първите петнадесет години на прехода, докато на месо спада от 9,2 кг на 5,1 кг. Но хранителните модели обясняват само 3% от данните за смъртността според изследванията на експертите от Световната банка.
Какъв капитализъм
Изкуственото и прибързано създаване на “частна собственост” за една нощ, при което класата на капиталистическите предприемачи не се заражда с течение на времето, а изведнъж и стихийно, не може да донесе желания ефект.Всички тези проблеми бяха неизбежни след краха на комунизма. Тогава Западът предложи франчайзинг не на традиционния индустриален капитализъм, а извади на витрината неолибералната идея – всичко, което увеличава “богатството” – дори с цената на магията да се надуват цените на недвижимите имоти и на другите активи, е също толкова продуктивно, колкото и изграждането на нови индустриални мощности и инфраструктура. Тази нова идеология създаде поредица от икономики-балони, чиито растеж се базира единствено върху дългово финансирана инфлация на недвижимите имоти и борсата, заключават авткорите на изследването.
afera.bg
- България все още страда от травмата на прехода
The New York Times
By MATTHEW BRUNWASSERТишината по улиците на българската столица тази седмица говори много за дълбоката раздвоеност на тази нация към демокрацията.
Макар че вторник бе 20-ата годишнина от свалянето на комунистическия лидер на България Тодор Живков и началото на демократичните промени тук, денят премина без чествания, докато в Германия почистваха след празненствата по случай 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена.
За да обяснят амнезията на българите към комунистическото им минало и апатията им към демократичното им настояще, български коментатори използват библейска метафора – подобно на израилтяните, българите ще трябва да скитат из пустинята в продължение на 40 години, за да се пречистят от греховете на комунизма.
„Изминаха двадесет години и още сме насред пустинята. И ще чакаме още 20 години“, каза 56-годишният поет и бивш антикомунистически опозиционен лидер Едвин Сугарев.
България е единствената страна членка на бившия Варшавски договор, която няма институт на националната памет за внимателен преглед на историческите подробности на комунистическото минало, през което според историците хиляди души са били хвърлени в затвора и убити. Сугарев е един от малкото обществени дейци в България, който говори за нуждата от морална оценка на комунизма.
„Чисто формално всичко в България изглежда чудесно – пазарната икономика, човешките права, свободата на словото, многопартийната политическа система, членството в ЕС и НАТО. Това обаче е само параван. Зад него няма нищо“, каза Сугарев.
„Хората си получиха свободата, но не знаят какво да я правят, защото им е по-удобно някой да им казва какво да правят, къде да ходят и кое е правилно и погрешно“, добави той.
България си спечели репутация на най-послушен съветски съюзник. Живков каза през 1973 г., че България и Съветският съюз „ще действат като едно тяло, дишащо с общи бели дробове и захранвано от единна кръвоносна система“.
Въпреки политическите и военните си постижения, България продължава да е най-бедната страна в ЕС със средна месечна заплата от 300 евро, или 450 долара. Страната също така страда от огромен проблем с имиджа си в Европа и годините критики от Европейската комисия за неуспеха й в борбата с корупцията и организираната престъпност.
Страната стана първата в ЕС, чиито европейски фондове бяха блокирани. Това стана през октомври 2008 г. заради корупция и слаба администрация. Според организацията за борба с корупцията Трансперънси интернешънъл, България заедно с Румъния е най-корумпираната страна в ЕС.
По повечето показатели България се оказва най-недоволна от демокрацията и най-носталгична по комунизма от всички членки на бившия Варшавски договор, следвана отблизо от Унгария, сочат данни на Проекта Пю за общи нагласи, който неотдавна анкетира източноевропейците с въпроси, зададени им през 1991 г.
На въпрос за демокрацията 76 процента от българите заявяват, че са недоволни от нея. На въпрос дали пазарната икономика е подобрила благосъстоянието на хората, само 37 процента от българите отговарят утвърдително. А на въпрос за отказа от държавния контрол над икономиката 54 процента от българите го одобряват, спрямо 46 процента от унгарците.
Влиянието на Русия над България се приема като нещо добро от 45 процента от българите – горе-долу колкото в Украйна. Само 11 процента от българите са съгласни, че обикновените хора са спечелили от промените през 1989 г. А на въпрос дали държавата се управлява в полза на всички, 16 процента от българите отговарят положително, спрямо 55 процента през 1991 г.
„Създадохме демократични институции, но ни липсва демократично-политическата култура да ги направим ефективни“, каза Петър-Емил Митев, социолог от софийския Институт „Иван Хаджийски“ за социални ценности и структури.
Според Митев рухването на старата политическа и икономическа система не е означавало, че е дошъл краят на старите ценности на колективизма. „Сега навлизаме в нова система на основани на индивида ценности и човешки права и т.н. Тази нова ценностна система не може да се създаде изведнъж“, каза той.
Очертанията на новите, основани на пазара ценности все още са неясни, каза Митев, давайки за пример продажбата на гласове, за която имаше многобройни сигнали на последните избори.
„Трябваха ни 20 години да се отървем от представата, че хората са безпомощни и държавата трябва да прави всичко“, каза преподавателят по политология в Нов български университет Евгений Дайнов. Надеждата за българската демокрация е роденото след 1989 г. поколение, каза Дайнов. „Те са напълно различни, дори спрямо родените през 1985 г. За тях 1989 г. е отдавна, като времето на динозаврите“, каза той.
„Те са първото постигащо успехи поколение, което съм виждал. Първото, което не се крие зад митове на безпомощност. Сегашните 20-годишни приличат почти изцяло на връстниците си на Запад, което и беше целта. Не знам откъде са го научили. Може би от американските филми, със сигурност не и от родителите им, които са безпомощни. Отнякъде са придобили представата, че постигането на целите е нещо хубаво“, добави той.
Това младо поколение е най-критично към комунизма и най-положително настроено към прехода, каза социологът Митев. Обаче родителите на децата от младото поколение казват, че те са израснали в слободия, а не в свобода.
Едно от нововъзникналите при прехода понятия е „далавера“ – печелене на лесни пари по непочтен начин. По-възрастните хора имат отрицателно отношение към далаверата, защото парите трябва да се печелят с труд, но младите, които се чувстват съвсем комфортно в пазарната икономика, я възприемат положително.
„Забогатяването по нечестен път стана част от българския преход и младото поколение се примири с този факт. Това е значима част от травмата на прехода“, каза Митев.
На дискусия в Софийския университет по повод 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена трима студенти от публиката, родени през ноември 1989 г., бяха избрани за представители на България в Европейския парламент днес на среща с още 89 европейци, родени в същия месец.
„Не съм чула нищо добро за онова време. Дори човек да е имал пари, не е имало нищо за купуване. Портокали е имало само по Коледа. Ако някой е носел дънки, е бил абсолютна атракция“, каза 20-годишната студентка по право Силвия Василева, родена на 10 ноември.
Двайсетгодишната студентка по английска филология от Софийския университет Вяра Панчева каза, че не е сигурна дали комунизмът е бил добро или лошо нещо.
Българите все още са на крайно противоположни мнения за комунизма, така че не е възможно да има масови чествания на 10 ноември, защото това е твърде деликатна тема, каза тя.
„Като идея мисля, че комунизмът е нещо добро. На практика обаче е абсолютно неприложим. Лично аз мисля, че демокрацията е за предпочитане“, каза Панчева.
- Открито писмо до българските медии
Уважаеми български медии,
Като разумен и непредубеден човек, на мен ми е известно, че новините, които намират място във вашите емисии и страници са подбирани според тяхната атрактивност и степен на смилаемост. Ясно ми е също, че икономическата логика налага воденето от вас на определена политика, която не винаги е в синхрон с журналистическите еталони, ако щете и канони. Знам, че вашите собственици също имат свои особени виждания по разни въпроси от ежедневието ни и така спазването на безпристрастността се превръща все повече в мисия, невъзможна за вас. И въпреки това аз не мога да се въздържа, да не изкажа възмущението си от вашето действие или по-скоро бездействие по отношение на крехкото гражданско общество у нас.Мина повече от месец, откак в политическото пространство бе обявена кандидатурата на Теодор Дечев за кмет на София. От тогава до настоящия момент, всички вие, с малки изключения, пазите гробовно мълчание по отношение на неговата кампания, сякаш този човек никога не е съществувал. Докато преди се надпреварвахте да отразявате разкритията му за корупционни схеми, престъпни бездействия и купуване на гласове, то след оповестяването на кандидатурата му, той стана сякаш невидим за вас.
Надявам се причината за това създадено от вас информационно затъмнение да не е факта, че появата на тази кандидатура е плод на една спонтанна проява на едва прохождащото ни гражданско общество и е първия случай в България, когато кандидат за изборна длъжност е издигнат чрез Интернет. Аз знам, че един истински независим кандидат, излъчен от свободни хора е опасност за много среди, както сред политическия, така и сред бизнес „елита” ни (част, от когото са някои от вашите собственици и рекламодатели), но все се надявам, че свободата на медиите у нас е не само мит и рано или късно ще я бъде!
Поздрави
Юрий Александров
http://mamkamu.blog.bg/ - ДПА: Свалянето на режима на Живков избегна революцията
Пучът в Комунистическата партия станал превратна точка в ориентирането на България към демокрацията
Немислимото се случи, когато Берлинската стена падна на 9 ноември 1989 година.Нещо също толкова немислимо стана ден по-късно в България, когато комунистическият диктатор Тодор Живков се оттегли от властта след управление, продължило над три десетилетия, припомня в обширен материал Елена Лалова от ДПА.
Това шокиращо развитие изненада дори най-оптимистично настроените опоненти на режима, сред които бе и философът Желю Желев, водещ дисидент по това време.
„Знаех, че комунистическият режим е към края си, но не съм си мислел, че това ще стане толкова бързо и толкова лесно“, посочва Желев пред ДПА.
Вместо „това чудо“, допълва Желев, той очаквал „гражданска война и етнически конфликти“.
Въпреки нежеланието на Живков да напусне (властта – бел. ред.) той бе свален от всемогъщото политбюро, което включваше най-влиятелните хора в страната, определящи политиката на Комунистическата партия.
Според Желев, който сега е на 75 години, пучът в Комунистическата партия станал превратна точка в ориентирането на България към демокрацията и отдалечаването й от диктаторството и непоколебимата подкрепа на Съветския съюз.
След по-малко от година Желев става първият свободно избран президент на България, припомня ДПА.
Медиите, които все още бяха под държавен контрол, съобщиха новината за оставка на Живков вечерта на 10 ноември.
Но опозицията узнава новината по-рано. Познат на Желев го информира за случилото се, срещайки го на булевард „Руски“.
Само седмица по-късно, на първата голяма демонстрация опозицията вече бе разединена на два лагера – единият настояваше за смяна по схемата „социализъм с човешко лице“, а другият, радикално антикомунистически, искаше дълбоки реформи, които да донесат на България членство в ЕС и НАТО.
Следват демонстрации, протести, кръглата маса, на която е решено първите демократични избори да се проведат през юни 1990 г. Но те биват спечелени от комунистите, които междувременно се преименуват в социалисти.
„Нямаше как нещата да приключат по друг начин, опозицията беше прекалено млада“, казва Желев.
След турбулентните демократични промени и преходът към пазарна икономика и до днес много българи вярват, че пучът на политбюро е имал за цел, да запази властта в ръцете на комунистите.
Живков бе осъден за злоупотреба с властта и получи присъда от седем години затвор.
Повечето време от присъдата си той прекара в лукса на домашния арест. Шепа други членове на режима бяха дадени на съд, отбелязва ДПА.
Източник: Вести.бг
- 09/11/07
