Всички авторски страници

Авторски

• Конгресният уикенд на победените и чезнещите

  Цели три конгреса на прага на политическата зима: на БСП, СДС и ВМРО. Време за равносметки на тези, които изгубиха – някои изборите, други пък – лицето си. И време за отговор на извечния хамлетов въпрос – да бъдат или да не бъдат на политическата сцена. Този път май в най-буквалния смисъл на думата.

  Ще си го зададат ли? Не – ако се съди по това, което се случва, говори, осмисля.

  Има един базисен принцип за цивилизовано политическо поведение: когато една партия губи избори, нейният лидер поема отговорността и вината за поражението – дори и да е най-невинният – слага ги като раница на гръб и се маха, за да остави партията си на чисто – и да й даде шансове за бъдещо развитие. Изобщо не пита: а какво ще стане с мен; или – аз ли съм най-виновният. Просто излиза в политическа пенсия – и толкоз.

  Така постъпи Филип Димитров, когато изгуби изборите през 1994 г.; така постъпи и Жан Виденов, когато се видя до какво катострофално дередже е докарал държавата, следвайки икономическите утопии на нефелните си съветници. Така обаче не постъпи Иван Костов – и така няма да постъпят нито Сергей Станишев, нито Мартин Димитров, нито дори Красимир Каракачанов.

  Безспорно най-драматични сблъсъци се очакват на конгреса на БСП. Там като че ли има и най-много силни играчи, които да се единни в мнението си, че със Сергей Станишев повече не може. Само дето не могат да се разберат с кого може – поради което в дневния ред на конгреса им няма точка в дневния ред, която да предполага избор на нов лидер, а единствената заявена конкурентна кандидатура е тази на Татяна Дончева, Поразяващата уста.

  Тя обаче трудно ще мели брашно с Румен Петков, както и изобщо с пропрезидентски настроените социалисти. Поради това вероятно преките сблъсъци и задкулисните пазарлъци ще се водят за местата в Изпълнителното бюро и ВПС на партията, а развръзката на интригата за лидерския пост ще бъде оставена за напролет, когато комунягите се хванат за зеленото като удавник за сламка (в политическия смисъл на думата).

  Би трябвало обаче да внимават това зелено да не се окаже босилек. Защото дотогава ще минат и изборите за кмет на столицата – на които за червените се очертава, ново, още по-тежко поражение – плюс безжалостно похарчване на единствената смислена алтернатива за лидерския пост – тази на Георги Кадиев. И защото – и това е и основната интрига на червения конгрес – Сергей Станишев може да ги изненада, като сам инициира избор и участва в него: според неговите съветници той може да разчита на към две трети от делегатите, плюс ефекта на изненадата, която може да му донесе гласовете на голяма част от колебаещите се.

  И дано го направи – тъй като това е най-сигурния начин да завлече БСП на дъното. Само си представете как би изглеждала БСП, ако би продължила след катастрофата от зимата 1996-1997г. пак с Жан Виденов начело – и ще разберете защо. Освен това става дума за партия, която повече от сто години неотлъчно е отстоявала руските и съветски  интереси в България – и е редно руский человек да я погребе. Сергей Дмитриевич е особено подходящ за тази цел.

  За разлика от червените, сините нямат драматични проблеми – нищо особено не се очаква от техния конгрес. Не се очаква и поемане на отговорността, защото – според лидерите им – изобщо няма за какво да бъде поемана.

  Там вероятно ще спорят дали са спечелили, или загубили изборите – въпреки че и такава дневна точка липсва в дневния ред на форума. Мартин Димитров ще ги обявява за успех; неговите подгласници ще говорят за успешния край на “една силна дясна година” и за “обединение на денсницата” – за общата победа на партиите, членуващи в ЕНП. Кресливите им опоненти ще размахват числа и ще доказват, че Синята коалиция е спечелила към два пъти по-малко гласове и е получила по-малко мандати отколкото през  2005 г., когато дори една политическа фръцла като Надежда Михайлова бе принудена да си подаде оставката.

  И едните, и другите ще имат право. Вторите – защото сметките са верни. Първите – защото традиционната десница все пак не изчезна, а можеше. И вероятно никой няма да признае, че наистина става дума за поражение – само че не на парламентарните избори, а след това.

  И това поражение стана факт с тоталното обезличаване и на ДСБ, и на СДС – и с превръщането им в присъдружни на ГЕРБ организации. Те наистина оцеляха – но само за да се самозачеркнат след това, съгласявайки се да подкрепят Бойко Борисов, без да се получили в замяна механизмите, които да им позволят да бъдат наистина коректив на неговото управление – коалиционен договор или позиции, от които наистина да зависи нещо.

  Затова сега са извън времето и се занимават с чисто протоколни неща – например устава на СДС – и извън вниманието, което си личи от дебелата информационна сянка, хвърлена от конгреса на БСП върху синия такъв, както и от факта, че Костов е мислен и забелязван най-вече като председател на комисията за контрол над ДАНС, а не като лидер на партия; да не говорим пък за Мартин Димитров.

  Във ВМРО предстои традиционната караница: кой да води бащината дружина. Воеводите не отговориха на най-насъщните въпроси, на които наследниците на Ванче Михайлов задължително би трябвало да имат отговор – примерно може ли воеводата им да има двойно име и биография – и да скрие това обстоятелство, полагайки ръка върху камата и револвера? И мислимо ли е този лидер да ги отведе до една коалиция с олигарсите, борещи се за политическото бъдеще на друг един с двойно име и биография – а и с двойно настояще: като резидент на Москва и президент на България?

  Но тъй или иначе те горят от ентусиазъм да консумират бурното си извънпарламентарно битие – нека се дърлят тогава – не пречат (вече) на никого. Освен с творените пътьом недоразумения – като пловдивския кмет Славчо Атанасов, който – вместо да се скрие в някоя дупките на прословутите клекала на Чорни, се оказва най-сериозния конкурент на Каракачанов за лидерският пост.

  С две думи казано – десницата изстрадва своя личностен дефицит, левицата също. А ако си съди по поредното пиянство на един народ, залюбил бат` Бойко с безпределна и споделена любов – и нацията също. Тъжно. И скучно най-вече. Иде време за поредната политическа зима.

  Автор: Едвин Сугарев
  http://www.svobodata.com

• Българите обедняват отново

  За пръв път от началото на годината статистиката отчете рязко намаляване на доходите на българите. Ако през юли доходите на домакинствата са били с 40 лв. повече от предходния месец, през август те вече са паднали със 17 лв., съобщи „Сега“

  Всички пера, формиращи семейния бюджет, бележат спад с изключение на пенсиите и социалните помощи, сочат данните. Ако през юли доходът от заплата е бил средно по 163 лв. на човек, то през август сумата вече е 162 лв.

  Кризата и възможността да останат без работа явно са подействали дисциплиниращо на българите, защото приходите в семейния бюджет от заеми и кредити са намалели наполовина.

  Все повече българи посягат към спестяванията си – през август са теглени средно по 32 лв., докато през юли те са били 26 лв.

  Разходите на домакинствата през август са се увеличили с 29 лв. Това на практика обаче означава, че повече от половината от месечните спестявания на българите са се стопили.

  Средният общ доход на домакинствата през август е 777 лв. спрямо 794 лв. предходния месец, сочи статистиката.

  Традиционно семействата у нас продължават да дават най-много пари за храна и за жилището си – почти 52% от всички разходи. Най-много обаче са се увеличили парите, похарчени за отдих и образование – от 29 лв. през юли до 37 лв. през август.

• ПОЛИТИКА МОЖЕ ДА СЕ ПРАВИ И С МАЛКО ПАРИ

  Интервю за вестник „Седем“ c Теодор Дечев, кандидат кмет на София:

  – Кое ви накара да се кандидатирате за кмет на София?

  – Издигна ме инициативен комитет, в който влизат блогъри и участници във форума „Де зората”. Върви и списък в Интернет на тези, които ме подкрепят. Показателно беше, че броят на подкрепящите ме във Фейсбук се удвои, когато на 22 септември официално бе обявена кандидатурата ми. Т.е. хората наистина в първия момент са се питали това дали е сериозно и когато видяха нещо не виртуално, а реална пресконференция в реална зала, подкрепата подскочи.И оттогава расте неудържимо. След като толкова блогъри са застанали зад мен, се надявам да получа и хиляди гласове.

  – Но без партийна подкрепа нищо не става в България?

  – В никакъв случай няма да е лесно, макар че партийната подкрепа е медал с две страни. Тя дава подкрепата на едни и откровената ненавист на други. Даже един обикновен биографичен момент при мен – това, че съм бил зам.-министър в правителството на Иван Костов – за едни хора означава, че съм човек с голям административен опит, а за други хора означава участник в разграбването на България. Много се моля някой да ми обясни кое от двете е истина, или тя е някъде по средата и къде точно по средата. Очевидно е, че всичко е въпрос на лична преценка. Искам да припомня един епизод, когато през 1996 г. през юли с помощта на Лейбъристката партия аз успях да донеса подкрепата на Социнтерна за кандидат-президента Петър Стоянов. Тогава в демократичните среди за тази постъпка само дето не ме бяха обявили за Господ. Когато обаче днес припомня това, ми викат – ти ли си донесъл на Пешо аварина онази хартишка! Вижте как нещата се менят, оценките на хората – също, както и партийната подкрепа.

  – Дълго време бяхте в БСДП, неин зам.-председател…

  – Аз съм си социалдемократ по убеждение. Престанах да бъда партиен член, защото бях изключен от социалдемократическата партия. Накратко – заради един кухненски спор за стопанисването на един имот и заради идеята на нашия председател този имот да премине във владението на една частна фондация. Нашият конфликт можеше и да не се състои, но се състоя и сега съм социалдемократ на световна практика. В България обаче хората си харесват полюсите, а социалдемократите са с много консенсусна политическа култура. Те искат от теб да отговориш за нещо с „да” или „не”, ти отговаряш половин час при какви условия какво. Защото това е социалдемокрацията – ако нещата са така, правим така, ако са иначе – правим друго. По същия начин сега ме питат – ако станете кмет ще съборите ли паметника на съветската армия?

  – И вие какво отговаряте по социалдемократически?

  – Аз отговарям така – нека другите кандидати ме догонят в събарянето, защото имам известна преднина – цял мавзолей. Но може би този паметник, който аз наричам паметник на НЕсвободата, сложен там да плаши хората,  трябва да стане експонат номер едно в бъдещия музей на тоталитаризма. За този музей може да бъдат привлечени и частни капитали, и европейски пари, там може да отидат огромните архивни фондове от онова време.

  – При тази ГЕРБ-вълна не е ли загубена предварително битката за кмет на София?

  – Не е загубена по няколко причини. Първо, простият факт, че има хора, които издигат кандидатурата ми без да имат каквато и да е изгода от това показва, че  има определени настроения, които са в друга посока. Например – защита на пълната прозрачност, защото Интернет  означава точно това. И още – отчетността как се управлява,  общите демократични ценности, защото блогърите, които ме подкрепят, са и леви, и десни, и всякакви. И градското начало. Градският въздух те прави свободен, както са казвали в средните векове, за всеки, който дойде в София има място и не можем да се делим на софиянци и провинциалисти. Но все пак по ирония на съдбата все още аз съм единственият кандидат-кмет, роден в София. Нищо лошо да си роден в Самоков или в Бургас, но аз символизирам все пак някаква традиция. Родил съм се на „Славянска” и 29 години съм живял срещу „София прес”. Бях първи клас, когато започнаха да я строят, и първи курс студент, когато я построиха. Така че щом има хора да ми гласуват доверие – това не е загубена кауза. На второ място – ние не можем да си позволим повече да допуснем демокрацията в България да струва толкова скъпо. В моята кампания ние ще се опитаме да покажем, че политика може да се прави с малко пари. Не защото нямаме, а защото не бива да се разсипничи и да се харчи за глупости. Всеки, който има компютър, може да ме пита и разпитва и аз му отговарям.

  – За какво ви питат хората?

  – За всичко. Например кого харесвам повече – Обама или Макейн. Защо съм се карал с Дертлиев. Какво мисля за Иван Костов. Дали ако стана кмет ще пусна движението по „Витоша” – отговорът е „да”, защото знам какво им е на жителите на улица „Цар Асен”. В интерес на истината хората продължават да си ходят по тротоарите, така че ползата от тази пешеходна зона е повече от съмнителна. Питанията нямат край.

  – Приоритетите ви за София в оставащите две години от мандата?

  – На първо място – справяне с транспортния хаос, трябва да се направи нещо за управление на системата на движение, иначе ще загинем.

  Текстът на интервюто е извлечен от много по-дълъг разговор, който може би ще бъде обнародван един ден. За сега, на разположение са аудио файловете от разговора ми с Тодор Токин, които могат да бъдат открити на адрес:

  http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,1054.msg28288.html#msg28288

  За мен би било голям комплимент, ако се намери някой, който да изслуша целия дълъг разговор между мен и опитния „запитвач” – Тодор Токин. Извинявам се за не до там доброто качество на записа, направен на завоя на трамвая на бул. „Христо Смирненски” при Строителния техникум „Христо Ботев”. Приятно слушане на всички заинтересувани.

• Лечева посочи поръчителите на покушението срещу мъжа й

  „Бойко Борисов ми каза кой е поръчал покушението над Манол“  заявила досегашната председателка на агенцията за младежта и спорта Весела Лечева пред директора на новия вестник „Галерия“ Кристина Патрашкова.

  В първия си брой днес седмичникът публикува данни за покушението над Манол Велев и казаното от Лечева във връзка с нападението над мъжа й, който беше прострелян на 11 юли 2007 в София, съобщи Нюз.бг.

  Гавен редактор на изданието е бившата шефка на пресцентъра на ДАНС Зоя Димитрова, като медии посочват, че зад изданието стоят хора от бившата Държавна сигурност.

  Патрашкова обясни, цитирана от бТВ, че Лечева за първи път е съобщила имена на лица, които вероятно стоят зад нападението над съпруга й.

  Сред тях са Христо Ковачки, Васил Божков и Тодор Батков. Споменала е и имената на Ирена Кръстева и Майкъл Чорни.

  По думите на Патрашкова Лечева се е срещнала с премиера, който е свел възможните поръчители до трима.

  Журналистиката обаче допълни, че в момента съпругата на Манол Велев се чувства изключително застрашена. Тя се притеснява за живота си, посочи Патрашкова.

  Въпреки това екипът на „Галерия“ е взел решение да оповести казаното от нея, защото така щяла да се осигури по-голяма защита за Лечева.

  Патрашкова допълни, че съпругата на Манол Велев се страхува да произнесе на глас името, за което премиерът има най-големи обоснования да твърди, че стои зад покушението.

  Тя обаче посочи, че „ако се стигне до поръчителя ще бъде разрушена голяма корпоративна пирамида“.

  Според директора на „Галерия“ Лечева се страхува, защото чувства, че нито МВР, нито прокуратурата, нито цялата държава стоят зад нея.

  Kafene.net
  

  
  

• Петковден е – свърши есента

  Българската православна църква почита днес църковния празник на Преподобната Петка-Параскева Търновска, известен сред народа като Петковден.

  Преподобната Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI в.

  Води благочестив живот, а след кончината й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

  Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

  Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.

  Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.

  В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата.

  След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.

  Именници са всички, които носят имената Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро и Парун.

  Източник: Vesti.bg

• Комунизмът е майка на съвремените професии

  Изминаха 20 години от обръщането и смяната на системата. Някои хора казват, че много неща са се променили, но фактите сочат точно обратното – всичко си е същото, само дето му викаме по друг начин.

  Преди 1989 г. ни управляваше Тодор Живков, сега ни управлява бодигардът му. Преди 1989 г. ни подслушваше ДС, сега ни подслушва ДАНС. Преди 1989 г. псувахме националния отбор по футбол, и сега пак го псуваме.

  Къде виждате разлика?

  Наскоро четох някъде, че основната разлика между предишния и сегашния обществен строй била на трудовия пазар. Навремето било най-престижно да си космонавт, щангист или кранистка, а сега на мода били други професии.

  Аз не съм съгласен с тази теория. Според мен и днес са модерни същите професии, само че сега ги наричат по друг начин.

  Съвременните плеймейтки например са преки наследнички на традициите на тъкачките многомашиннички. Със същата самоотверженост те тъкат на много станове и се раздават изцяло, за да задоволят нарастващите нужди на обществото. Единствената разлика е, че днешните тъкачки многомашиннички доста по-бързо се амортизират и внезапно попадат в категорията “повредени вентилатори” – вече нито въртят, нито духат, само бръмчат.

  Много популярна днес е и професията пиар. Но и това не е нов занаят. Неговите корени трябва да търсим в дейността на агентите на Държавна сигурност – хора, които се занимаваха предимно с клюки, интриги и разпространение на неверни слухове. Така те поставиха основите на съвременните “пъблик рилейшънс”, в които днес се инвестират много средства само за да се оплюе някоя фирма или пък да се популяризира някой невзрачен тиквеник посредством безсмислени, но натрапчиви информации за жалкия му алкохолно-полов живот.

  Ако преди 1989 г. имаше шивачи, днес те настояват да ги наричаме дизайнери. Макар че на практика се занимават баш с шиене на всякакви парцали в прекия и преносен смисъл на израза.

  В някои браншове пък след 10-ти ноември настъпи разкол и те се обособиха в алтернативни организации подобно на двата църковни синода. Това се случи например в бръснаро-фризьорските услуги. От едната страна останаха добрите стари консервативни бръснари, а от другата – далеч по-разкрепостените и разчупени “светски коафьори”, известни сред народа като “педерасти”.

  Наивно е да се смята и че преди 1989 г. не е имало бизнесмени.

  Напротив. Точно тогава бяха златните времена за предприемчивите, особено в сферата на натуралната търговия. Познавах човек, който имаше такива всепроникващи контакти в търговската мрежа, че в рамките на няколко часа успя да уреди задни карета за жигули срещу 2 килограма банани, замени ги за плоча на “Ролинг стоунс” и срещу това получи книгата “Птиците умират сами”.

  Подобна светкавична четиристранна сделка рядко се отдава дори на най-печените дилъри на Уолстрийт. Но за българските социалистически бизнесмени това си беше ежедневие. Хората, които имаха роднина закупчик, добруваха. Останалите завиждаха.

  Някои смятат, че след 1989 г. е изчезнал респектът към рекордьорките по млеконадой.

  Донякъде е така, но пък остана култът към млечните жлези. Разликата е, че в наши дни вече не се инвестира в доилни агрегати, а в силиконови импланти. Не са изчезнали и професионалните интелектуалци – онези мрачни ментори, които се самообявяват за “обществена съвест” и постоянно мрънкат срещу пазарното общество, секса и младите хора.

  Сега също има такива хора, които обикалят сутрешните блокове на всички кабеларки и назидават полусънния зрител с вехтите си постулати. Само че днес не ги наричат  интелектуалци, а политолози, социолози и дори писатели, моля ви се.

  Чувал съм и хипотезата, че по времето на социализма не е съществувала професията ВИП. Това е типична за нашето съвремие професия, която се практикува предимно от идиоти. Тяхната трудова характеристика е да ходят по разни вечеринки и да разнасят нови дрешки, венерически болести и безутешна глупост.

  Но наблюденията ми показват, че този занаят е най-разпространен сред децата и внуците на партийния елит отпреди 1989 г. Оказва се, че и випаджийството е закърмено с маркс-ленинската идеология и с априлски дух претворява безсмислените решения в безсмислени дела.

  Историята ни учи, че за истинска обществена промяна можем да говорим само тогава, когато се променят трудовите взаимоотношения. А както виждаме, в сферата на професиите нещата са си останали същите, сменили са се само названията им.

  Затова и българската демокрация няма нищо общо с истинската демокрация, а е просто една лишена от съдържание табела, зад която продължава да прозира озъбеното лице на комунизма.

  Иво Сиромахов

  Още текстове от автора – на www.ivosiromahov.com

• И В БЪЛГАРИЯ „АТЛАС ИЗПРАВИ РАМЕНЕ“

  На 10 октомври 2009 – денят, в който през 1957 г. в Съединените щати излиза първото издание на „Атлас изправи рамене” от Айн Ранд, в книжарница „Хеликон” се състоя премиерата на първата част на българското издание на книгата. То е дело на Издателска къща „МаК” и Издателство „Изток-Запад” и за по-малко от две седмици за четвърто място по продажби в класацията на „Хеликон” за художествена литература.

  На премиерата в столичния Гранд хотел „България” присъстваха повече от 120 души – почитатели на идеите и творчеството на Айн Ранд, наричана „поетеса на капитализма”.Книгата бе представена от издателя Калин Манолов, преводача на книгата Петьо Ангелов, редакторката Искра Ангелова и икономиста Лъчезар Богданов.

  В уводните си думи Калин Манолов определи издаването на романа като културното събитие на годината в България, и препоръча борбата за индивидуална свобода да се трансформира в морална защита на капитализма.

  Петьо Ангелов сподели колко трудно се превежда такъв обемен (около 1600 стр.) философско-психологически текст. Редакторката Искра Ангелова избори пет причини да се харесва „Атлас” и Айн Ранд, и прочете откъс от кулминацията на романа – речта на Джон Голт, в която Ранд излага основните парадигми на своята философия – обективизма. Лъчезар Богданов направи паралел между сюжета на „Атлас”, който описва един въображаем свят на победилия социализъм, със ситуацията в България и света след началото на финансовата криза.

  На премиерата бе обявено създаването на Айн Ранд общество-България, което ще работи за по-доброто разбиране и по-широкото разпространение на идеите на Айн Ранд в България.

  Калин Манолов

  http://kalin-manolov.blog.co.uk

  

  

  

  На снимките съответно:  Книгата, опашката от желаещи първи да я закупят, издателите.

• INTERNATIONAL CONFERENCE IN SOFIA

  MINISTRY OF DEFENSE OF THE REPUBLIC OF BULGARIA
  GENERAL STAFF OF THE BULGARIAN ARMED FORCES
  RAKOVSKI NATIONAL DEFENSE ACADEMY

  Center of Military History and Lessons Learned
  e-mail: [email protected]

  TO: All NATO, PfP nations and EU.
  DATE: October 12-16, 2009
  EAPWP, TRD

  I N V I T A T I O N

  The Center of Military History and Lessons Learned – G. S. Rakovski Defense and Staff College will organize October 12-16, 2009 in Sofia, Bulgaria, an International Conference: “National Identity and Cultural Traditions of the European Armies during XIX and XX Centuries”. The Conference is following the Program of Euro-Atlantic Partnership Working Plan 2009.

  The Conference is focused on the following topics:

  1. Military Organization, Armaments and Training.
  2. Military Art and Battle Examples.
  3. Civil Society and Armed Forces.
  4. Military Symbology and Rituals.

  On behalf of the Center of Military History and Lessons Learned – Rakovski National Defense Academy I have the pleasure to invite representatives of NATO, PfP nations, EU, and all other to participate in the Conference.
  I look forward to meeting you and I hope that your participation will be mutually beneficial and will reveal new opportunities for our future cooperation.

  Sincerely Yours,
  COLONEL STANCHO STANCHEV, PhD, Chief
  Center of Military History and Lessons Learned

  Аnnex A

  CONFERENCE: “National Identity and Cultural Traditions of the European Armies during XIX and XX Centuries”

  SOFIA, BULGARIA, 12-16 OCTOBER 2009

  AGENDA DRAFT

  MONDAY, OCTOBER 12

  08.00 – 19.0019.30 – 21.00 Arrival of participants and accommodationIce Breaking reception

  TUESDAY, OCTOBER 13

  08.00 – 09.0009.00 – 10.30 Registration OPENING SESSION

  10.30 – 10.50 Coffee break
  10.50 – 12.30 Plenary session 1:
  12.30 – 14.00 LUNCH
  14.00 – 15.40 Plenary session 2:
  15.40 – 16.00 Coffee break

  16:00 – 18:00 Plenary session 3:
  19.30 – 21.30 Official dinner
  WEDNESDAY, OCTOBER 14

  09.00 – 10.40 Plenary session 4:

  10.40 – 11.00 Coffee break
  11.00 – 12.30 Plenary session 5:
  12.30 – 14.00 LUNCH
  14.00 – 15.00 Plenary session 6:
  15.00 – 15.20 Coffee break

  15:20 – 16:30 CLOSING SESSION
  THURSDAY, OCTOBER 15

  Cultural program for the foreign participants

  FRIDAY, OCTOBER 16

  Departure of the participants

  Annex B
  ADMINISTRATIVE NOTES

  1. Timeline
  The Conference is a two days event scheduled for October 12-16, 2009.
  2. Visas
  Participants need to determine any possible visa requirements for entry in Bulgaria. After the registration, the organizers will deliver personal invitation letters to any participant, who will need it, in order to facilitate the process of issuing visas.
  3. Transportation
  There will be provided a bus shuttle from/to the airport by G. S. Rakovski Defense and Staff College. A conference representative will meet all participants at the Sofia Airport. If you want to use this bus shuttle, please indicate in the Registration form, and send your time, date and flight number to the e-mails, given in the Registration form by September 15th, 2009.
  If you want to take taxi from the airport, you can turn to the offices, located in the public zone of the Arrival Hall.
  4. Accommodation
  Accommodation will be arranged at participants’ own expense. The organizers will cover accommodation costs for the duration of the conference of the participants from PfP countries. Upon request, reservations will be made in the 3-star Shipka Military Hotel, which is located within the Centre of Sofia by the Organizing Committee. Participants should specify the type of room they wish to be booked on the Registration Form.

  Single Room De Luxe = 35 EU
  Double room De Luxe = 60 EU

  In case of special dietary, medical or other arrangements during the Conference, it should be indicated in the Registration form.

  5. Administration
  The Conference will take place in the Conference room of G. S. Rakovski Defence and Staff College, which is located within the Centre of Sofia (Sofia, 82 Hristo i Evlogi Georgievi Blvd.)

  6. Participation:
  The Conference is open to NATO, EU, PfP nations, and to representatives of all other countries. Participants are encouraged to offer briefings and papers on the above mentioned topics. The duration of the briefings must not exceed 10-15 min. A hard and an electronic version of the presentations for publication should be provided NLT September 25th, 2009.

  7. Registration
  The participants are kindly requested to send the enclosed Registration form NLT September 15th, 2009 to the Conference’s POC.

  8. Working language
  Working language of the Conference will be English.

  9. Points of contact
  G. S. Rakovsky Defense and Staff College
  82 Georgi i Evlogii Georgievi Blvd.
  1124 Sofia
  Republic of Bulgaria

  Lt-C. Rossitsa RUSSEVA, Ph D
  Phone : (00359), (2) 92 26 695
  Mobile phone : (00359), (0) 88 930 15 75
  E-mail: [email protected]

  Annex C
  REGISTRATION FORM

  “NATIONAL IDENTITY AND CULTURAL TRADITIONS OF THE EUROPEAN ARMIES DURING XIX AND XX CENTURIES”

  (May 11 – 15, 2009, Sofia, Republic of Bulgaria)

  This form should be returned NLT September 15th, 2009

  G. S. Rakovsky Defense and Staff College
  82 Hristo i Evlogi Georgievi Blvd.
  1504 Sofia
  Republic of Bulgaria
  Phones: (+359-2), 92-26-695 ; (00359), (0) 88 930 15 75
  E-mail: [email protected]

  PARTICIPANT
  [ ] Mr [ ] Mrs [ ] Ms Name:Organization:Position and/or rank:Passport number: Address:Telephone No:Fax No:E-mail:Spouses: [ ] Yes [ ] NoI will use a buss shuttle provided by G. S. Rakovski Defense and Staff College: [ ] Yes [ ] NoI need a visa: [ ] Yes [ ] No
  ACCOMMODATION AND TRAVEL
  I need hotel reservation: [ ] Yes [ ] NoType of room: [ ] Single room [ ] Double roomSpecial requirements (food, etc.):Arrival date and time:Flight No:Departure data and time:Flight No:

  BRIEFINGS / PAPERS
  Briefing / Paper: [ ] Yes [ ] NoSubject: …………………………………………….……………………………………………..Speakers are invited to advise of any requirements for their presentation. They are also requested to provide via e-mail a file containing their briefing/report in English.

• Дойдоха като аслани, тръгнаха си посрани…

  „Дойдоха като аслани, тръгнаха си посрани…“

  Това бе един от коментарите след загубата на българските футболни национали от Кипър с 1:4

  Ето един по-обширен разказ на наша съгражданка от Кипър гледала пародията на  стадиона:

  „СРАМ! РЕЗИЛ! УНИЖЕНИЕ! Това е равносметката от тази среща! Едно нещо имахме, с което от време на време се гордеехме и това бе футболът. А сега и той ни изклати! Има ли нещо стойностно и свято в нашата държава, на което може да се вярва и да те радва? Ако има, кажете ми го, защото 10-тина години не живея там. Но тази вечер, тръгвайки си от стадиона гледах наведените глави на моите приятели и сънародници, дошли от всички градове на острова. Един спомена „Госпожо, не предполагах и за миг, че ще стана свидетел на такъв резил. По-добре да бях отишъл на премиерата „Римска баня“ поставена от Славчо Пеев. Нищо, че ще е на гръцки… поне щях да се радвам, че тук се поставя една наша много добра постановка…“ А децата питаха съвсем немонно „Ама защо нашите не играха, а се разхождаха по стадиона“. А кипърци, повечето съвсем великодушно ни успокояваха „Е, на наш терен е, какво толкова…“ И те ни съчувстваха. А нашите „национали“ дори не им пукаше, че няколко стотин българина си дерат гърлата с „Българи юнаци“ и т.н… Каква пародия на футбол… Голямо разочарование…, а утре трябва да понесем и подигравките на шефовете и приятелите си, ужас! Винаги съм се пъчела и гордяла, че съм българка, винаги съм изтъквала нашите преимущества, подготовка и знания… Сега, не съм толкова сигурна… добре че вчера не приех облога на един кипърец, защото щях да изгубя заплатата си за една седмица… Имам чувството, че някой насила бе изкарал тези момчета на терена и бе вързал краката им… Жалко!!!“

  Автор на коментара: Ева (публикувала го за първи път на sportni.bg)

• Гор Видал: „Скоро в САЩ ще имаме диктатура“

  Написано от Тим Тийман *

  Един разговор с Гор Видал се развива със своя собствена скорост. Той отговаря на въпросите повелително, на моменти игриво, с пронизваща, убийствена сухота. Той е на 83 и се движи в инвалидна количка (резултат от измръзване по време на войната – лявото му коляно е от титан). Но може да върви („Разбира се, че мога“) и след едно скорошно представление на Майка Кураж в Лондонския национален театър той се изправя, за да държи пред публиката антивоенна реч.

  Как е била приятелката му Файона Шоу в главната роля? „Много добра.“ Къде са се срещнали? Мълчание. В САЩ? „Е, не беше Русия.“ Какво пише в момента? „Да се говори за това е малко скучно. Повечето писатели изглежда не вършат почти нищо друго освен да говорят за себе си и своята работа, по величествен начин.“ Иска да каже, възхвалявайки се? „Запънахте се на тази фраза“, казва той, достатъчно величествено. „Продължавайте да я използвате.“

  Видал е отседнал в хотел Конът в Мейфеър, където отсяда винаги от 60 години насам. Облечен е в кафяво сако, кафяв пуловер, спортен панталон; бялата му коса е вчесана по Тинтин-овски маниер и, с притворените си очи, с деликатните, но остри черти и лукаво изражение, той изглежда като Куентин Крисп[1], но снабден с дълбоко, мрачно ръмжене, вместо с показно фъфлене.

  Той посочва към един апартамент срещу хотела, където Чърчил е живял през Втората световна война, докато Даунинг стрийт е била „бухана от нацистите“. Тълпите го приветствали откъм улицата. „Той разбираше от мащабен пиар.“

  За момент споменът му напомня за огромното количество история, което Видал е преживял с изключителна интимност: той е бил приятел с Кенеди, участвал е във войната. Баща му Джийн, олимпийски десетобоец и учител по аеронавтика, е основал TransWorldAirlines и е имал връзка с Амелия Иърхарт[2]. (Видал е приземил за пръв път самолет когато е бил на 10-годишна възраст). Той е бил сценарист за MGM в годините на изчезването на студийната система, играл си е на политик, написал е 24 романа и е считан за един от най-големите световни есеисти.

  Той е пресякъл всяка възможна граница, казвам аз. „Съборил много бариери“, поправя ме той.

  Миналата година, както е известно, той смени поддръжката си от Хилари Клинтън за Барак Обама по време на номинацията за кандидат-президент от Демократическата партия. Сега вече не крие, че съжалява за това. Как се справя Обама? „Ужасно. Аз имах надежда. Той е най-интелигентният човек, който сме имали на този пост от много време насам. Но той е неопитен. Не притежава ни най-малка способност да се оправя във военните въпроси. Държи се така, сякаш Афганистан е магическият талисман: решете него и ще решите проблема с тероризма.“

  Америка трябва да напусне Афганистан, казва той. „Ние пропаднахме във всеки друг аспект от нашия опит да завоюваме Близкия Изток или каквото щете да го наречете.“ „Войната срещу терора беше измислена“, казва Видал. „Цялото нещо беше пиар, реклама, също като ,оръжията за масово унищожение‘. Това съсипа авиационния бизнес, който баща ми основа в 1930 г. Той сигурно щеше да си пререже вените. Когато летите днес, вие сте едновременно уплашен и отегчен до смърт – една възможно най-неприятна комбинация.“

  Гласът му се усилва. „Едно от нещата, които съм мразил през целия си живот, са ЛЪЖЦИТЕ [той произнася думата настръхнал от гняв]. Не изисквам чест, тя също може да бъде лъжа. Не твърдя, че е имало златен век, но поне имаше време на някаква интелигентност. Ние имахме куче-пазач, медиите.“ Медиите са прекалено сервилни? „Единственото, с което се занимават, е да ни подготвят за Иранска война.“ Той е запазил известен оптимизъм относно Обама „защото той не лъже. Ние знаем, че глупакът от Аризона [както той нарича Джон Маккейн] е лъжец. Никога не узнахме реалната история за това как Маккейн е разбил самолета си [през 1967, близо до Ханой] и е бил взет в плен.“

  Отначало Видал е станал привърженик на Обама, защото е израсъл в „чернокож град“ (има пред вид Вашингтон) и защото е бил впечатлен от интелигентността му. „Но той вярва на генералите. Даже Буш знаеше, че начинът да се спечели един генерал е да му се даде още една звезда. Обама вярва, че републиканската партия е партия, докато всъщност това е една умонагласа, като Хитлерюгенд. Една умонагласа, основаваща се на омраза – религиозна омраза, расова омраза. Когато вие чужденците чуете думата „консерватор“, вие си мислите за приветливи стари мъже, които ходят на лов за лисици. Те не са такива, те са фашисти.“

  Друга значителна грешка на Обама е била здравната реформа. „Той я пре…а. Не знам как, защото страната я искаше. Никога няма да я видим наистина.“ Що се отнася до по-широката му визия. „Може би той няма такава, с което не искам да кажа, че е мошеник. Той обича да цитира Линкълн. Има един велик цитат на Линкълн от писмо, което той е написал до един от генералите си на Юг, след Гражданската война. ,Аз съм президент на Съединените Щати. Аз притежавам пълна власт и никога не забравям това, защото ще я упражня.‘ Това е нещото, от което Обама се нуждае – малко от хладната решителност на Линкълн.“ Срещал ли се е с Обама? „Не“, казва той тихо. „Достатъчно време съм прекарал с президенти.“ Видал повдига пръсти, за да наподоби револвер и промърморва: „Бум, бум.“ Той намеква за възможността Обама да бъде убит. „Просто някой мистериозен самотен стрелец, дебнещ в сенките на столицата“, казва той със сух, замислен глас.

  Сега Видал вярва, както е смятал отначало, че Клинтън би била по-добрият президент. „Хилари знае повече за света и за това какво да прави с генералите. Историята доказва, че когато се намесят момичетата, те са много добри.“ Републиканците ще спечелят следващите избори, смята Видал; но за него няма особена разлика между партиите. „Спомняте ли си държавния преврат през 2000 г., когато Върховният съд фалшифицира селекцията, не избора, на най-тъпия мъж в цялата страна, господин Буш.“

  Видал казва натъртено, че желае да не би се върнал никога в САЩ, да живее в Холивуд, от скалистия си дом в Равело, Италия, през 2000 г. Неговият партньор в продължение на 53 години, Хауърд Остън, който почина през 2003 г., е събрал колекция от снимки из целия живот на Видал, които ще бъдат публикувани в книга тази есен, Гор Видал: фотографии в сиянието на историята (едно странно тромаво заглавие). Корицата показва колко красив млад човек е бил Видал, макар че погледът му е също толкова ястребов, колкото и днес.

  Той гледа презрително на президентите. „Единственият, когото познавах добре, беше Кенеди, но той не ме впечатли като добър президент. Това е все едно да ме питате „Какво мисля за брат си?“ Сложно е. Познавах го през целия си живот и го харесвах до края, но той провали шансовете си с кризите в Залива на свинете и Суец, и понеже всички искаха толкова много да изберат Боби, след като Джак си беше отишъл, те започнаха да разправят лъжи за него – че той е бил най-великия Крал на Камелот.“

  Днес религиозната мания е инфектирала политическото кръвообращение и Америка е станала разрушително изолационистка, казва той. „Попитайте някой американец какво знае за Швеция и той ще ви отговори ,Те живеят добре, но всички са алкохолици‘. А всъщност ние бихме могли многократно да се възползваме от скандинавската система.“ Вместо това Америка няма „интелектуална класа“ и „загнива с погребална бързина. Много скоро ние ще имаме военна диктатура, на основание, че иначе никой не би могъл да удържи нещата на мястото им. Обама би направил по-добре, ако се съсредоточи върху образоването на американския народ. Неговият проблем е, че той е прекалено образован. Той не осъзнава колко замъглена и невежа е аудиторията му. Бенжамин Франклин беше казал, че системата ще пропадне поради корупцията на хората и именно това се случи при Буш.“

  Видал прибавя заплашително: „Никога не правете грешката при хора като мен да мислите, че ние търсим герои. Няма такива – и ако ги имаше, те незабавно биха били убити. Никога не се изненадвам от грозно поведение. Аз го очаквам.“

  Макар и израсъл в охолство, детството на Видал не е било щастливо. За майка си, актриса и светска дама, той казва: „Дайте й чаша водка и тя беше толкова кротка, колкото е възможно. Израстването е трудна работа когато единствената личност, която мразите, е майка ви. Чувствах се хванат в капан. Обичах дядо и баба си, а баща ми беше светец.“ Множеството по-късни бракове на родителите му са го довели до там, че даже и до днес той не се е срещал с всичките си доведени братя и сестри.

  Написал е първия си роман, Williwaw, на 19. През 1948 е поставен от медиите в черния списък, след като написва The City and the Pillar, един от най-ранните романи, които описват в подробности хомосексуалното желание. „Сигурно ще се удивите, но той все още се продава много добре“, казва Видал. Инциалите „Дж. Т.“, на които е посветен романът, принадлежат на Джеймс „Джими“ Тръмбл, първата любов на Видал и, както той е казал веднъж, любовта на живота му. „Това беше леко преувеличение. Казах го, защото не е имало никаква друга. В новата книга има чудни негови снимки от училищните ни години. Той беше голям атлет.“ Гласът му се смекчава и за момент той изглежда емоционален. „И двамата бяхме изоставени в пансиона в Сейнт Олбан. Той беше убит в битката за Иво Джима (през 1945) поради лошо разузнаване.“

  Видал казва, че смъртта на Тръмбл не го е засегнала. „Не, защото и самият аз бях заплашен от смърт. Един мъртъв човек не може да тъгува за друг мъртъв човек.“ Била ли е любовта важна за него? „Не правете грешката, която правят идиотите-учители, смятайки, че връзките на хомосексуалните мъже са като хетеросексуалните. Те не са.“ Той „не желае да коментира“ относно това в какво се състои различието.

  През 1956 е ангажиран от MGM, сътрудничи при сценария на Бен Хур и продължава да пише романи, най-известният от които е Myra Breckenridge, където става дума за транссексуална личност. Но всъщност неговите сатири, есета и спомени – Live From Golgotha, Palimpsest и най-новата, Point to Point Navigation – са нещата, които ни дават най-ясна представа за този бодлив и съпротивяващ се човек, чиято оригиналност произлиза просто и естествено от факта, че неговите лоялности са преднамерено неустойчиви, както и от продължаващата му любов към Американската република, съчетана с яростната мъка от това, че този идеал е бил така корумпиран.

  Видал стана съчувстваш кореспондент на Тимъти Маквей, който взриви сградата Алферд П. Мура в Оклахома Сити през 1995 г. убивайки 168 души. Огромните загуби на човешки животи, всъщност масовото убийство, извършено от Маквей, остават неспоменати от Видал. „Той беше истински патриот, човек на Конституцията“, твърди Видал. „А аз бях разкъсан, дядо ми беше накарал Оклахома да се присъедини към съюза.“ Маквей твърдеше, че е извършил това като акт на протест срещу едно тиранично правителство. Писателят Едмънд Уайт е взел тази кореспонденция като основа за една пиеса, Terre Haute (името на затвора, в който беше държан Маквей преди да бъде екзекутиран през 2001 г.), представяйки си една среща между терориста и Видал, наситена с желание.

  „Той е мръсен, низък писател“, казва Видал за Уайт. „Харесва му да напада хората, които са по-добри от него – което означава, че има широко поле за действие.“ Дали е искал да се срещне с Маквей? „Аз не съм в бизнеса по срещи с хора“, казва Видал. „Тази пиеса представя нещата така, сякаш съм лудо влюбен в Маквей. Прегледах писанието [на Уайт]; всичко, за което той пише е какво е да си педал и как това било най-великото нещо на света. Той мисли, че аз съм още една кралица, а аз не съм. Интересуват ме повече Конституцията и Маквей, отколкото любовното желание, което той е видял. Това беше един вулгарен педализъм.“

  Видал казва, че ненавижда етикетите и че вярва в хомосексуални актове, а не в хомосексуални хора. Той твърди, че връзката му с Остън е била платоническа (макар че те са се запознали в една легендарна баня в Ню Йорк). Веднъж той беше цитиран да казва, че е имал секс с 1000 мъже преди да стане на 25. Трябва да е било малко странно за Остън, спътника в живота на Видал, да избира онези снимки на Тръмбл – неговата първа, може би единствена, любов.

  Гласът на Видал става презрителен и пресилен. „Хората питат [за него и Остън]: ,Как изкарахте заедно толкова дълго време?‘ Единственото правило беше: никакъв секс. Те не могат да повярват това. Именно тогава разбрах, че си имам работа с прекалено тъпа публика. Те не могат да направят разлика между ,Слънцето изгрява на изток‘ и ,Слънцето е направено из ток‘. Бил ли е сексът важен за него. „Трябва да е бил, да.“

  Той е ерген сега. „Не ме интересуват партньорствата“, казва той презрително. „Дори не знам какво означава това.“ Не би могъл „да се интересува по-малко“ от хомосексуалния брак. „Интересува ли се някой от това какво мислят американците? Те са най-зле образованите хора в Първия свят. Те нямат никакви мисли, имат само емоционални реакции, които добрите специалисти по рекламата знаят как да предизвикат.“ Вие бихте могли да бъдете първият гей-президент, казвам аз. „Не. Тогава бих се оженил и бих имал девет деца“, отговаря той бързо и сериозно. „Не вярвам в такива изключения.“

  Нарушената подвижност не го безпокои – „извисил се е като чудо“ на сцената в Националния – и не мисли особено много за смъртта. „Човек или приема това, или е толкова тъп, че не може да го схване.“ В добро здраве ли е? „Не, разбира се, че не. Аз съм диабетик. Това е странно. Никога не съм бил дебел и не обичам сладки неща, към които повечето американци са пристрастени.“

  У него има следа от прикрита амбиция. „Бих искал да бях станал президент, но никога не съм имал парите за това. Бях приятел на трона. Единственият път, в който завиждах на Джак беше, когато Джо [Кенеди, бащата на ДжФК] му купуваше сенатското кресло, а след това и президентството. Ето тук една история, която никога не съм разказвал. През 1960, след като беше похарчил толкова много пари за президентската кампания, Джо взе всичките девет деца в Палм Бийч, за да им даде лекция. Беше наистина ядосан. Той каза: ,Всичко, което четете за богатството на Кенеди, е невярно. То не съществува. Похарчихме толкова пари, за да изберат Джак, а никой от вас не живее според мярката си.‘ Всичките седяха там, засрамени. Джак си подсвиркваше. Понякога се почукваше по зъбите – а това бяха големи зъби – като ксилофон. Джо се обърна към Джак и каза: ,Господин президент, какво е решението?‘ А Джак каза: ,Решението е просто. Всички трябва да работите повече‘.“ Видал избухва в смях.

  Животът в Холивуд се е оказал по-малко развлекателен. „Ако там има някакъв социален вихър, то можете да бъдете сигурни, че аз няма да бъда част от него.“ Той имитира великолепно Катрин Хепбърн, оплакваща се от това, че трябва да играе ролята на матриарха във Внезапно миналото лято, написана от него. „Мразя този сценарий“, припомня си той думите на Хепбърн. „Аз съм твърде здрав човек, за да се познавам с такива хора.“ Видал изсумтява. „Тя имаше Паркинсон. Трепереше като листо на вятъра.“

  Питам го какво иска да прави в скоро време. „Обичайният ми отговор на ,С какво се гордеете най-много?‘ е ,моите романи‘, но всъщност аз се гордея най-много с това, че никога не съм убил никого, а едва ли можете да си представите колко ми се е искало.“

  Това не е въпроса ми, казвам аз. „Ами, като се има пред вид, че най-много се гордея от това, че не съм убил никого, то може би събирам яд на някого.“ Перфектен завършек: и двамата се смеем.

  Щастлив ли е? „Що за въпрос?“, въздъхва той и се усмихва пакостливо. „Ще отговоря с един цитат от Есхил: ,Не наричайте никого щастлив, докато не е умрял‘.“

  –––––
  *Тим Тийман е британски журналист, сътрудник на лондонския Times.

  [1]  Куентин Крисп (1908–1999): Английски писател и ексцентрик, една от иконите на хомосексуализма през 1970-те години. (Бел. пр.)

  [2]  Американска жена-пилот, първата жена, прелетяла над Атлантика. (Бел. пр.)

• Политиците и службите вече са основната заплаха за националната сигурност

  Липсата на ефективен граждански контрол позволи на бивши и настоящи ченгета да се превърнат в основен източник на компромати
  
  Александрина ПЕТРОВА
  /Сега/
  
  Ако човек чете активно вестници, съвсем резонно може да се зачуди за какво всъщност служат тайните служби в България – да пазят информацията, която са събрали, за да уличат някого в престъпление, или да подават компромати към партийните централи за разчистване на политически сметки.

  В откровено, леко хаотично откъм фактология и логика интервю в „24 часа“ бившето ченге Пламен Папалезов разкрива потресаващи неща.

  Оказва се, че при управлението на Сергей Станишев Съветът по законност, ред и правосъдие към Висшия съвет на БСП е действал като паралелно МВР – получавали „по пощата“ разни справки от службите на вътрешното ведомство, анализирали криминогенната обстановка и разработвали концепция за противодействие на престъпността?!

  На „Позитано“ 20 събирали информация не само за политици и бизнесмени, но и за самия вътрешен министър по онова време Румен Петков и хора от екипа му.

  Но не са единствени в тази област на действие – имат си сериозна конкуренция в лицето на Бойко Борисов. Макар през 2007- 2008 г. той вече да не е главен секретар, а столичен кмет, също бил наясно с проблеми в отдел „Вътрешна сигурност“ на МВР, който работи срещу лошите ченгета в системата, и имал подробна информация кой какво върши там.

  Справката пък, пратена от бившия зам.-директор на VI управление на ДС и активен компроматор през последните години – Цвятко Цветков на премиера Станишев, който пък я дава за проверка на ДАНС, почти едновременно се оказва и в ръцете на бившия шеф на НСС и ексдепутат от ДСБ Атанас Атанасов.

  Как се случва всичко това?
  
  Много просто – очевидно законът за защита на класифицираната информация се нарушава повсеместно и безнаказано. Затова всеки, който веднъж е минал през системата на МВР, а после се мести на партиен или държавен пост, преспокойно оперира с информация от най-тайните служби дори когато няма право на това.

  И никой политик не е застрахован от компромати, никой обикновен гражданин или бизнесмен – от изнудване, заплахи със службите и натиск от конкуренти. Вероятно затова и всеки със сериозна фирма задължително привлича на работа специалист по сигурността – по правило бивш служител на МВР.

  Тъжно е, че

  нито една власт не посмя да неутрализира
  
  веднъж завинаги заплахата от безполезни за обществото скандали, от хабенето на енергия и държавен ресурс. Сякаш всички забравиха, че покрай скандалите в МВР, довели до оставката на Румен Петков, имаше и прокурорски проверки, и изслушвания в парламента, и дори законодателни инициативи. Но те не доведоха до реалното разкриване и прекратяване на престъпната дейност в МВР – чадърите над разработвани бандити и корупцията.

  Бившият главен секретар на МВР Валентин Петров, който си тръгна безславно след натиск от „Позитано“, сега заговори за нови комисии, за прокуратура, та чак и в Европа щял да даде някакви данни. Защо не ги каза в прокуратурата, когато го викаха заради справката, в която се твърдеше, че е получавал пари от фирма за алкохол преди две години? Защо Румен Петков чак сега разкри, че бившият полковник Цвятко Цветков е ходатайствал за братята Маргини, които са „наши момчета“ и ако ги пуснат от ареста, ще натопят Иван Костов?

  Въпросите са по-скоро риторични, макар че премиерът Бойко Борисов призова прокуратурата да се самосезира за връзките на предишния кабинет с организираната престъпност.

  До този момент в затвора не е влязъл нито един оперативен работник, агент или министър, злоупотребил с информация, събирана уж в защита на националната сигурност, за противодействие на организираната престъпност или корупцията. Дори делото срещу Румен Петков за осветляването на агента на ДАНС Алексей Петров завърши безславно.

  Всичко това води до едно – службите от години

  се занимават основно с дребни политически битки,
  
  а не с противодействие на истинската престъпност. Неслучайно почти всички мафиоти с прякори се оказват агенти и използват службите като чадър за безчинствата си.

  Непрестанното възпроизвеждане на тази схема е вредно и за обществото, и за самите партии, които се възползват от нея. Спомняте ли си какво се случи със справката от контраразузнаването за корупция на свои министри, която Иван Костов получи, докато бе премиер?

  Заподозрените министри бяха отстранени, но нито един не бе даден на прокуратурата, нито пък осъден. Докладът „изплува“ само още веднъж – когато кандидатът за президент Петър Стоянов се опита да си разчисти сметките с опонента си Богомил Бонев.

  А какво стана с доклада и снимките, с които тръгна т.нар. яхтен скандал по времето на управлението на НДСВ? Нищо! Визираните в него продължават да са активни играчи в политиката или в бизнеса.

  „Преносителят“ е мъртъв! Забравете!
  
  На практика деполитизацията на МВР и службите доведе дотам, че партиите бяха превзети от бивши ченгета, които охотно захранват политиците със скандали и компромати. А службите нямат никакъв авторитет – нито пред властта, нито пред престъпниците, нито пред обществото. За каква сигурност говорим тогава – било то котерийна или национална?

• Обама с Нобелова награда за мир

  Президентът на Съединените щати Барак Обама спечели Нобеловата награда за мир за 2009 година.

  Комитетът, който решава кои са лауреатите на Нобеловата награда, съобщи, че Обама я получава за „уникалните си усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите“.

  Комитетът подчертава усилията на Обама за укрепване на международните организации и неговата работа за ядрено разоръжаване в цял свят.

  Тази година имаше 205 номинации за премията за мир, което е рекорд. Сред фаворитите бяха премиерът на Зимбабве и китайски дисидент.

  Лауреатът, който е избиран от комитет, съставен от пет души, получава златен медал с образа на Алфред Нобел, диплома и 10 млн. шведски крони /1.4 млн. долара/.

  Много рядко човек успява да ангажира вниманието на целия свят така, както направи Барак Обама, който даде на народа си надежда за по-добро бъдеще, казва в обосновката си за наградата норвежкият комитет.

  Неговата дипломация се гради на основата на концепцията, че тези, които водят света, трябва да го правят на основата на ценности, които се споделят от мнозинството от хората на планетата, се казва още в обосновката.

  Източник: Kafene.net

• А. Грива: Идва времето на славянството, според Учителя

  Сред последователите на учението на Петър Дънов днес има хора от най–различни нива, включително и министри, и върховни съдии, казва за Frognews.bg председателят на УС на Духовно общество „Бялото братство“.
  
  разговор на Ана Кочева

  Андрей Грива е председател на Управителния съвет на Духовно общество „Бялото братство“ в България. Той е трето поколение последовател на Учителя Петър Дънов. Срещаме се в градинката в кв. „Изгрев“, където се намира гробът на Дънов. Топъл слънчев следобед е, ухае на рози, дърветата са натежали от зрели дюли. Наоколо е тихо, цари спокойствие, независимо че по пейките седят хора от различни възрасти. Млада майка е дошла тук с количка, бебето й спи, тя е затворила очи и вероятно медитира. Навсякъде е невероятно чисто, подредено, бялата чешма се е кротнала в сянката. Прехвърчат гълъби, сред тях мигновено прави впечатление един чисто бял, истински поздрав от невидимите светове. Докато се разхождаме наоколо и Грива ми разказва за това свещено място, виждам, че има и други гълъби, макар и не албиноси като първият, но със сигурност изглеждат като странни птици в този невероятен оазис в сърцето на големия сив град, оазис същевременно някак странно и приятно уединен. Тръгваме бавно на обиколка из градината…

  

  – Тази година честваме 145 години от рождението на Учителя, 100 години от основаване на братството в Шумен, 80 години от първото качване на Рила, по този повод имаме различни прояви и фотоизложби. В този смисъл годината е особена, както и това място, на което се намираме сега с Вас. Тук идват различни хора, студенти се молят за изпити, непрекъснато идват и чужденци – японци, германци от легациите наоколо…

  – За какво се молят?

  – Молитвата е духовно, сакрално преживяване, всеки я преживява по различен начин. Тук се молят за здраве, за любов, за хора, които са си заминали, за такива, които са претърпели някаква травма, катастрофа, за общо благоденствие…

  

  Разхождайки се из градината стигаме до бялата чешма.

  – Тази чешма е изградена по идея на Учителя. В нея виждаме познатия ни от Колю Фичето модел – с българската кобилица. Учителя много говори за овалните форми, носещи послание на равновесие и хармония, а надписът Бог е Любов е най-разбираем и близък за всички. Самата градина има много интересна история. Парцелът е закупен от Братството още през 1926 г. и дълги години тук е имало овощна градина и лозе, за което Учителя казвал: „Ето едно хубаво място за почивка”. Когато си заминава от този свят на 27 декември 1944 г., неговите ученици решават, че той е посочил по един символичен начин мястото, където би искал да бъде положен, но за да направиш специален гроб извън гробище, са нужни и специални разрешения. Не знам, дали е известен фактът, че Георги Димитров и Учителят са съседи на ул.„Опълченска” 66 и се познавали. Поне два пъти Дънов е прикривал Димитров при полицейски хайки. Георги Димитров или прескачал оградата, или минавал по тавана и слизал при Учителя и неговите ученици.
  
  – А той изкушавал ли се е по някакъв начин от водене на духовни беседи с Дънов?

  – Не вярвам, но е заимствал някои идеи, дори и една от „крилатите” фрази от този период „Не оставяй днешната работа за утре” намираме в една от беседите на Петър Дънов. Даже прическата на Георги Димитров е била същата, каквато е носил и Учителят и неговите ученици, тази обърната назад коса, откриваща челото.

  – Несъзнателно или…?

  – Може да е по емпатия, както се казва. Може би има някакъв вид влияния. И двамата имат определен принос в историята, всеки по своему. Човек трябва да проявява добрите си страни, да се развива в посоката, дадена му от природата. През декември 1944-та Георги Димитров е в Москва. Именно той дава разрешението Петър Дънов да бъде погребан тук. Един брат от видинските села му пише писмо. Една единствена телеграма заминава до Москва, защото точно тогава прекъснал телеграфът. Зимата била много студена, но все пак за момент неочаквано телеграфът се включва за 15 минути и пускат само тази телеграма. Димитров разрешава Учителят да бъде положен на това място. И всичко става за наистина само за 15 минути, преди телеграфът да блокира отново.

  – Не е ли имало апетити към това място, все пак то се намира в скъп, дипломатически квартал?

  – До 2000 година, мястото е било предадено на руската легация, но те не са го ползвали. През 1977 г. се подписва правителствена спогодба между България и Съветски съюз за замяна на терени и сгради. По силата на тази спогодба българското правителство предоставя парцела на руснаците. По–късно е предложено за легация на японския посланик, който идва тук, вижда гроба и пита какво е това. Отговарят му, че там е положено тялото на един духовен учител, а той се покланя, оттегля се назад, казва: „Ние на свято място легация не строим!” и си отива.

  – А причината, поради която руснаците се отказват, каква е?

  – Първо тук има разделение от улици, но мисля, че истинската причина е друга и те самите също се съобразяват с това по-специално място. После имаше съдебни дела, беше дълга история, която обаче за щастие свърши преди няколко години и мястото вече е обявено за паметник на културата от национално значение. Самият факт, че тук идват Пако Рабан, Масару Емото, е красноречив. Когато Мадона тръгна за България, тя заяви, че единственото място, което иска да посети, е гробът на Петър Дънов. Всичко това означава, че ние трябва да си пазим паметниците, защото в България и до ден–днешен нямаме гроб на един български цар, може би с изключение на цар Калояновия. Но тук има своеобразна архитектоника. Има пентаграм вписан в окръжност. Всички пространства между алеите са разделен на три равни части. Самите пътеки, този символичен кръг са направени с архиометър, за да може всички пентаграми, които сега са обрасли в чимшир, да съвпаднат идеално, до части от сантиметъра. Самото място където е положено тялото, е елипса. Учителят говори за елипсата като за един от висшите символи в духовния свят.

  – А кой поддържа това място в такъв приветлив, изряден вид?

  – То се поддържа от специална комисия; Братството го стопанисва, грижи се за насажденията, ние държим на тази приятна атмосфера, защото тук целогодишно идват хора, а най–вече през топлите сезони. Всеки, който иска, може да дойде и да говори с Комисията, за да посади цвете, да поработи. То е един вид терапия, според мен.

  – Посягали ли са му вандали?

  – Имало е такива случаи. Спомням си, беше дошъл един ненормален ром с чук да троши пентаграма. Религиозният фанатизъм е нещо много опасно. Знам, че и в Софийските гробища се извършват подобни беззакония, има разни сатанински секти, които се занимават с подобни неща.. Но… хора всякакви. Преди години Братството постави ограда заради младежките компании, които се събираха, носеха бутилки, имаше песни и танци, а това е място, на което хората идват за молитва, медитация, говори се по–тихо, пристигат посетители от цял свят. Истината е, че след 2006 г., след класацията Великите българи ние разбрахме колко популярен е всъщност Учителят, който зае второто място след Васил Левски. Доказателство за това е и фактът, че на Рила нашият палатков лагер се „пръска по шевовете”, околните хижи са претъпкани, интересът е огромен.

  

  – А има ли измежду държавните ни мъже последователи на учението?

  – Има. Има хора от най–различни нива, вкл. и министри, и върховни съдии и пр. Разбира се, никой не се афишира, но не е и тайна. Самото учение е дало на много хора равновесие, успокоение; неслучайно то се ражда между двете световни войни, а Дънов е преживял цели пет. Можете да си представите какво страдание минава през него, защото той е повече от ясновидец. Дори ако вземем само желанието му да възстанови раннохристиянският модел на добруване между хората…а той прави много повече. Днес тези християнски добродетели, които ние познаваме, вече са придобили гражданственост и можем да ги разпознаем в основата на всички религии.

  – А колко далеч във времето стигат неговите провидения? Стигат ли до наши дни?

  – Той не фиксира конкретно време. Но хората се интересуват от неща като това, кога Гърция и Италия ще потънат, че Пиренеите ще се отделят и Испания ще остане като остров, че ще се появи нов континент в Тихия океан. За нас обаче друго е по–важно и то е, че измежду петте подраси на сегашната индоевропеидна раса, за които говори Учителят, в момента господства англосаксонската, тя задава стандарти, език, модел на поведение, но вече идва времето на славянството.
  
  – Кога ще стане това?

  – Според мен по–скоро отколкото си го представяме, дори и само в този аспект, че много от българите, отиващи в чужбина, намират там своята реализация. Това значи, че българинът може да се докаже, че носи вътрешна витална сила, черпи от своите корени, от това особено място, наречено Балкани. За съжаление на нас ни пречат много неща – мнителността, индивидуализма, липсва ни уважението, почитта, работата в екип. Учителят казва: „Ако знаете колко е велик Човекът, ще паднете, да му се поклоните.” От 2000 години човек развива предимно интелекта си и сега, за да влезе в равновесие, трябва да развие и дясното си полукълбо, астралното си тяло, това, с което чувства, с което обича, иначе остава в машината, в затворената система.

  – А какво вижда той за България?

  – За България вижда хубави неща. Той казва: „Името на българите е написано на ръката на Бога”. Дори само този цитат, взет от беседите, е показателен, че българският народ е един от народите с бъдеще. Има само четири или пет места в света, където се раждат религиите и едно от тях е тук на Балканите. Това е уникално и специфично място. Според Учителя имаме добрата база и благословението да се развиваме. Просто ние самите трябва да станем по–добри и малко повече да си повярваме.

  

  Източник: www.Frognews.bg

• Почна се! Бъдещият кмет Теодор Дечев внесе документите си в ОИК

  Източник: Блогът нa parasol

  На 5.10.2009 г. бе направена още една важна крачка – след официалното издигане на 22 септември т.г. в пресклуба на БТА на кандидатурата на Теодор Дечев за независим кандидат за кмет на София – към реализацията на блогърското начинание, наречено накратко „блогър за кмет“..
  Петчленен инициативен комитет (в състав Емил Рогов, Йосиф Йосифов, Тодор Райков, Михал Новак и Славимир Генчев) начело с д-р Дечев прекрачи прага на Столична община, за да внесе необходимите документи в Общинската избирателна комисия.

  
  
  На снимката липсва само Йосиф Йосифов, един от главните виновници за номинацията и издигането на кандидатурата на г-н Дечев. Снима ни случаен човек от улицита, който много се зарадва, че снима бъдещия кмет…

  Документите бяха подадени и приети по надлежния ред и получиха входящ номер, който е щастлив. Очаква се довечера комисията да заседава и да вземе съответното решение.
  След това – тук заострете внимание – започва събирането на подписите в подкрепа на Теодр-Дечевата кандидатура. Те трябва да бъдат не по-малко от 500, което значи, че трябва да се съберат поне два пъти повече заради неизбежното отпадане на имена поради едни или други грешки и неточности. Това е презастраховане, без което не може.
  Местата за събиране на подписката ще бъдат обявени допълнително, но в най-скоро време, защото срокът е доволно кратък – 19 часа на 15 октомври.

• Kate Beckinsale – sexiest woman alive

  British actress Kate Beckinsale has been named Esquire magazine’s Sexiest Woman Alive.
  The 36-year-old actress has taken the crown from Oscar-winning actresses Charlize Theron and Halle Berry, who was named last year’s sexiest lady.
  Beckinsale, however, insists her 4 brothers won’t let the new title go to her head, reports accesshollywood.com.
  She goes back to London when she’s feeling homesick.
  Kate Beckinsale was born born 26 July 1973.Married Len Wiseman on 9th May 2004 at the Bel-Air Hotel. Her daughter, Lily, received her own „wedding ring“ from Wiseman.
  Ranked as #12 in FHM’s „100 Sexiest Women 2008“ (2008).
  Her best known films include Pearl Harbor (2001), Underworld (2003), Van Helsing (2004), and Click (2006).

• August Illinois Home Sales Strong at the Entry Level Statewide Median Price at $165,000

  SPRINGFIELD, Ill. — Record low mortgage interest rates, favorable prices at the entry level, and the first-time homebuyer tax credit propel home sales in August. According to the Illinois Association of REALTORS® latest report, statewide total home sales (which include single-family and condominiums) in August 2009 reached 10,595 homes sold, down 3.0% from August 2008 sales of 10,923. The Illinois median price in August 2009 was $165,000 down 14.8% from $193,750 in August 2008. The median is a typical market price where half the homes sold for more, half sold for less.
  In the Chicagoland Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), year-over-year home sales were positive for the second consecutive month, up 1.3% to 7,009 homes sold in August 2009 compared to 6,917 homes sold in August 2008. The median home sale price for the Chicagoland PMSA was $205,000 in August 2009, down 18.7% from $252,000 in August 2008.
  According to Dr. Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory (REAL) of the University of Illinois: “The size of the unsold housing inventory continues to make this a buyers’ market with an approximate value of nine months for Illinois and almost 11 months for Chicago at current sales rates. Absent an uptick in sales, it is unlikely that prices will recover much before the middle of 2010.”
  The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage for the North Central region was 5.27% in August 2009, down 0.25 from the 5.52 average rate during the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corporation. Last year in August it averaged 6.52%.
  Illinois’ official unemployment rate in August reached 10.0% and was above the 9.7% national unemployment rate.
  In the city of Chicago, August total home sales (single-family and condominiums) totaled 1,928, down 7.2% from 2,078 homes sold in August 2008. The city of Chicago median price in August 2009 was $229,476, down 22.9% from $297,500 a year ago in August 2008.
  According to the IAR report, total home sales (single-family and condominiums) comparing August 2009 to the same month in 2008 were up in 32 of 99 Illinois counties reporting including Adams, up 5.8%; Boone, up 6.2%; Cook, up 0.7%; DeKalb, up 33.6%; DuPage, up 5.7%; Kendall, up 12.5%; Logan, up 30.8%; Rock Island, up 24.8%; and Sangamon, up 17.3%.
  Sales and price information is generated from a survey of Multiple Listing Service sales reported by 37 participating Illinois REALTOR® local boards and associations. The Chicagoland PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will.
  September 2009
  www.illinoisrealtor.org

• Емигранти

  Автор: Пейчо Кънев

  Защо българите отиват да живеят другаде по света и какво намират там

  Пиша този текст в София, България. Аз съм емигрант. Да, точно така. Макар че живея в България, аз си оставам такъв. Защото емигрантството е диагноза. Ако си бил веднъж, завинаги си оставаш такъв. Ние, българите, сме странна порода. Патриоти сме, когато ситуациите го изискват (разбирай по време на мач на националния отбор), шовинисти сме (когато по улицата са събрали и мирно си вървят група хора с различна сексуална ориентация), расисти сме (когато някое малцинство настоява за правата си), лицемери сме (когато съседът е по-добре от нас), подмолни сме (ако ние сме по-добре от съседа) и още толкова други неща. Но едно определено нещо винаги е мразил българският човек и това е българският емигрант. Мрази го, а в същото време мечтае да е на негово място. Там, където е той, Америка, Германия, Испания, Австралия или където и да е другаде по света. Това е много извратен дуализъм. Обич и омраза. Нещо, като обърната ксенофобия. Което е странно!

  Ние мразим повече сънародниците си, които са далеч от нас

  отколкото чужденците, които живеят в нашата държава. Как се стигна до това? Мисля, че за да успеем да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем какво точно означава самият термин – емиграция. Това е доброволното или насилствено напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна. Обикновено това е причинено от някаква отрицателна промяна в живота, била тя природна, икономическа или военна. Емигрантството не е равносилно на масово насилствено изселване на етническа основа. Причините за напускане на дадена страна могат да бъдат такива, които привличат (познати като изтеглящи фактори), и такива, които принуждават човек да напусне (познати като изтласкващи фактори). През своята история, българите преживяват няколко големи емигрантски вълни. Днес по света български общности съществуват в повече от 70 държави. Най-големи са те в Съединените американски щати, Канада, Гърция, Испания, Турция, Германия, Италия, Великобритания, Австрия, Австралия и др. Тенденциите са общностите ни зад граница да се увеличават,

  което значи, че българите в държавата ни ще намаляват

  Факт. С какво ние допринесохме за това? След 1990 г., всяко следващо правителство, като че ли поддържаше такава политика. Имам предвид политика на неангажираност. За това, което се случва с емигриралите вече българи, и за тези, които тепърва ще си заминат. Знаете ли, никога не съм харесвал теориите за конспирациите, затова винаги се опитвам да рационализирам съответните фактори, да ги сведа до основните им функции и предпоставки. Нека тогава разгледаме фактите. От 1990 г. досега, по неофициални данни, пределите на България са напуснати от повече от 1 000 000 души. Това е огромна цифра. Един милион българи може би никога няма да се завърнат, поне не и за повече от един месец през лятото. Защо тогава това не се е приело за плашеща цифра от нито едно правителство? Това за мен е криза от национален характер. Е, да, не можем да се сравняваме с милионите полски или руски емигранти по света, но все пак тези две държави са с многомилионно население. Тогава защо не се е предприело нищо през годините за изтриване на тази черна статистика от българските анали, или поне намаляването на съответните цифри? Отговорите според мен са много прости. Противно на общоприетото самомнение на българите, че сме мързелива нация,

  българинът в чужбина работи много

  наистина много. А какво придобиват хората, които работят извънредно много в държави, чиято икономика е в добро състояние? Пари, естествено. Без значение в коя сфера от икономиката се трудят нашите сънародници, строителство, земеделие, услуги, високи технологии, тежка промишленост, те получават пари. И голяма част от тези парични средства се вливат в българската икономика, без самите тези хора по някакъв начин да тежат на същата тази икономика. Да вярно, те не си плащат данъците в България, но мисля, че тази сума, сравнена с парите, които се изпращат в България, по един или друг начин, е нищожна. Помислете! По данни на Световната банка, през 2004 г. парите, изпратени от нашите емигранти, са 3 млрд. долара. През 2006 г. те са 2 млрд. и 800 хил. долара, през 2007 г. те са 2 млрд. и 200 хил., а през 2009 г. те са малко повече от 2 млрд. Без значение, че има спад в паричните потоци заради глобалната финансова криза, тези парични трансфери формират от 4 до 7 процента от БВП на България. Това, от която и страна да се погледне, е огромен плюс за България и един допълнителен бял дроб във финансовия ни дихателен организъм по време на криза. За какво ние, живеещите тук, използваме тези пари? Най-вече те се използват за намаляване на бедността или поне ограничаването на нейното развитие. Знае се, че най-голям процент са емигрантите от

  най-бедната прослойка на обществото

  от най-бедните семейства.
  Голяма част от тези пари подпомагат определени райони в България, където безработицата е в най-големи размери. Друга част от тези пари се инвестират в здравеопазването и образованието. Също така голямо перо от емигрантските пари отиват за покупко-продажба на недвижими имоти. От 2004 г. насам около 14% от покупките на недвижими имоти в големите ни градове се финансират по този начин. Емигрантските пари спомагат и за увеличаване на потреблението, защото първоначално тези средства се използват за закупуването на стоки от първа необходимост, което е огромна инжекция в българската промишленост и след това те се използват за покупката на стоки от по-дългосрочен характер. Не трябва да се забравя и финансирането на предприемаческата дейност в родината ни. Много от тези пари се използват за започването на някакъв малък бизнес от роднините на съответния емигрант. Това от своя страна води до по-високи доходи и за разкриването на нови работни места. Ефектът за икономиката най-общо е намаляване на безработицата, намаляване на хората, получаващи социални помощи, създаване на добавена стойност и др. Сега вече виждате защо българските правителства и институции обичат нашите емигранти. Съмнявам се, че патриотичните тупкания в гърдите на нашите политици, прокламиращи борба за намаляването на емиграцията, са нещо повече от ефектна стойка.

  Никакъв Български Великден не може да ме убеди

  в противното. Аз знам какъв е животът зад граница и усещам как се живее тук, в България. Всеки може да има свое мнение по този, така изстрадан въпрос. Но е факт, че нещата няма да пресъхнат от само себе си. Българите ще продължат да емигрират, да работят зад граница, да раждат децата си там. Корените им ще бъдат закопани на ново и чуждо място и оттам ще порастат отново. Но пак казвам, че не мога да разбера сънародниците си, които мразят българите, напуснали България. Това е лицемерие, уважаеми. Да говориш и сплетничиш против нещо, което ти помага да живееш по-добре, което подпомага развитието на цялата ни държава. Така е, такива хора сме и аз съм го приел за даденост. Отдавна съм се отказал да нищя различните мрачни нюанси на българската душевност и народопсихология. Но ето още малко от черната статистика. Факт е, че ще продължава да има наши сънародници, които ще ни напускат, ще се увеличат българите зад граница, които никога повече няма да се завърнат в родината си, които ще се откажат от българското си гражданство. Все повече и повече ще бъдат тези емигранти, които ще кръщават децата си с чужди имена и ще ги отдалечават от нашето самосъзнание, които ще решат да изживеят старините си някъде там.

  И това е жалко! За всички нас

  Наскоро в сайта на вестника под мой текст някакъв „фен“ беше оставил приблизително подобен коментар – нямало как човек като мен, който е живял в САЩ, да е социалист. Защо да няма как?! Социализмът някога е отричал свободното движение на човешки маси от една държава в друга, що ли? Просто знам, че във всеки момент, аз мога да си събера багажа, да се кача на самолета и да отлетя, за едно далечно място. И нека работя там и нека децата ми да се родят там и нека изпращам пари, които да помагат на България. А вие ме мразете!

  duma.bg

• 09/09/28
• Бардакът наречен БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛ

  Европа скъсва от бъзик Левски

  Източник: SPORTNI.bg

  Приключенията на четиримата състезатели на Левски и водача им Константин Баждеков станаха достояние на всички авторитетни медии в Европа. Навсякъде са категорични, че българският шампион е станал за посмешище.

  В днешния си брой „7 дни спорт“ цитира агенция Ройтерс, която информира света за случката по този начина: „Опитът на Левски да продаде четирима ключови играчи на руския Рубин (Казан) в края на последната седмица направи българските шампиони за смях. Левски загуби с 0:2 от локалния си съперник ЦСКА. В мача не играха националът на България Живко Миланов, централният защитник на Мароко Юсеф Рабех, халфът на Македония Дарко Тасевски и бразилското крило Зе Соарес, които бяха излетели за Москва в събота, за да подпишат с Рубин. Изпълнителният директор на Левски Константин Баждеков отначало каза на репортерите, че има принципна договорка за четиримата с Рубин. „Май че някой ни направи мръсен трик“, каза разочарован той след завръщането в София.“

  „Ройтерс“ добавя, че феновете на Левски са бесни на ръководството на клуба. „Това е чиста лудост и некомпетентност, каза пред Ройтерс Валентин Денев, привърженик на Левски. – Изгубихме титлата по най-глупавия начин и изглеждаме като идиоти пред Европа.“ Ройтерс припомня, че ЦСКА води в класирането с 16 точки, докато Левски е на осмо място с едва 9 точки.

  „Помните ли филма „Ужилването“? В България има подобен сюжет, но във футбола, където стана най-големият скандал, за да бъде спечелен един мач. Висок професионализъм в измамата и мръсни трикове се разиграха преди дербито ЦСКА – Левски, два отбора от столицата София, които са и най-известните в България. Бившият отбор на армията ЦСКА спечели с 2:0 срещу бившия тим на полицията, неспособен да направи нищо“, пише пък „Гадзета дело спорт“, цитирана отново от „7 дни спорт“ и доразказва цялата история.

  „Феновете на българския шампион Левски бяха разярени в неделя вечер. Но не само от загубата в дербито на първенството с 0:2 срещу ЦСКА, а и от голям трансферен гаф, лишил отбора от четирима титуляри за важния мач“, пише на свой ред холандският Voetbalkrant.com.

  „Българският шампион Левски се оказа измамен с трансфери на четирима футболисти в Русия. Заради това, че пътуваха до Москва, те пропуснаха мача с ЦСКА, загубен с 0:2“, информира читателите си trivela.com

  „Четиримата футболисти на Левски – халфбекът Дарко Тасевски, защитниците Миланов и Рабех, и нападателят Зе Соарес, изобщо няма да дойдат в Рубин. В събота играчите отлетяха за Москва, за да минат медицински прегледи, но нито един от тях не подписа договор с казанския клуб“, съобщава пък novosti.ru.

  Радио „Маяк“ беше една от руските медии, която се постара да проучи дали наистина четиримата от Левски отиват в Рубин, или всичко е кьорфишек. Кореспондентът на „Маяк“ в Казан Алексей Медведев свидетелства в ефир: „Съобщенията в средствата за масова информация, че четирима играчи на Левски идват в Рубин на медицински прегледи и подписване на договори, разбира се, се оказа фалшива патица.

  Вчера от Казан долетя и официалната позиция на руския шампион. От щаба на Рубин са категорични, че никога не са чували имената на въпросните футболисти.

  „Всички в клуба се учудиха много, когато се появи информация за пристигането на такъв голям брой български футболисти в отбора, и то в период, когато трансферният прозорец е затворен. Рубин не се интересува и поначало никога не се е интересувал от тези футболисти, за чиито фамилии научихме от различни англоезични и руски източници“, заяви говорителят на Рубин Максим Лопухов, цитиран от същата медия.

  –-
  А ето малко извадки от руските сайтове:
  „Сов. спорт“
  mavv57: Вероятно в България в края на миналата седмица е било 1 април.
  27mihon007: Диверсия на софийския ЦСКА преди важния мач. Преметнали са Левски с фалшив документ да заведе в Рубин футболисти, докато трансферният прозорец е затворен.
  159Loos: Мрачните българи просто не са знаели, че в Европа трансферният прозорец е затворен. Все пак не бива да съжаляват, разгледали са Москва – красив град.
  164ПЛОТНИК: Това Левски да не би да е невяста, дето си търси мъж. Или девойка с леко поведение, която се предлага навсякъде?
  18dober99: Някой бълнува нелепи неща, трансфери сега не се правят. А и за какво са ни тези?
  102Neomaster: Интересно дали тези българи щяха да се чувстват щастливи, ако бяха подписали договори в Казан. Кой им е виновен, че са долетели в Русия. По-добре да си играят за техния забележителен Левски.
  28xoposhiydrug: Интересно, че тези българи се опитаха да прехвърлят глупостта си и върху Рубин. А на Рубин съвсем не му е до тях в момента – той иска да пробие в Шампионската лига.
  148Владимир59: Левски на проби в Рубин. А защо не дойде на проби и целият национален отбор на България? Обидно е, някак си…
  20Трешер: Нещо са объркали Казан с Перм, където играят българи.
  3tihonov76: Директорът на Левски казал, че тези играчи без проблеми ще бъдат заменени. Ами след като имат заместници, защо въобще са им нужни там?
  11Дед Петрович: Отмъстихме за Динамо! Хахаха…
  67day: А защо само четирима, целият отбор на Левски трябваше да дойде.

  „Чемпионат.ру“
  chernika: Сигурно българите са мислели, че в Рубин ги е цапардосала склерозата и са забравили, че сега трансфери не се правят.
  xfiles: Купете не само тези четиримата, но и целият им отбор. Никой да не пита за какво са ни тези българи!
  h-o-p: Глупаво е. Имаме си достатъчно некадърници в родината, защо са ни второразредни българи.
  elloco: В Шампионската лига Левски вече направи 0-0-6. Да не искат да правят обмяна на опит с Рубин, а?
  slow_flow: Идиотизъм.
  sakhalin: Аз пък чух, че Барселона иска да купи четирима от остров Сахалин, след малко излитали.
  rmcf: Рубин, какво се стеснявате, че взимате само четирима. Купувайте целият Левски направо!
  markaveliy: Точно такива играчи ни трябват. Шампионатът ни е слаб, първият в Украйна размаза първия в Русия. Всичките ни отбори са пълни лайна, макар че заплатите на играчите са като на мегазвезди.
  slavik-cska: Направо се преименувайте от Рубин на Левски.
  wiktor: Така като гледам, можем да купим целия Левски, и без това играчите им струват всичките общо 6.775 млн. евро.zenit-and-juve: Казан е във Волжка България, така че тези всъщност щяха да си бъдат у дома.

  „Спортс.ру“
  PAfel: Някой май е излъгал Левски за тези трансфери. Иначе Рабех не е лош играч, но стана пияница. Другите двама никога не са виждали топка, а четвъртият може да играе, ама ако не е контузен. Честно казано, тези играчи не са за Рубин, в най-добрия случай могат да влязат в работа на Химки.
  Delirium_Tremens: Аз съм от Казан. Тези не ни трябват, имаме си кой да ни вади картофите.
  ericssons: Според мен трябва да питаме Аллах защо тази сделка пропадна.

  Осем отбора скрили милиони

  8 000 000 лв данъци са били укрити от осем родни отбора, стана ясно днес след гостуването на шефа на НАП (Национална агенция по приходите) Красимир Стефанов в сутрешния блок на бТВ.

  Под „укриване на данъци“ се има предвид, че въпросните отбори са осигурявали състезателите си на минамална работна заплата, докато реално получените от последните суми са били далеч по големи. Стефанов не скри притеснението си от сериозността на ситуацията и сподели, че в най-кратки срокове ще информира председателя на парламентарната комисия за борба с корупцията Яне Янев.

  Шефът на НАП разкри, че изложените данни са резултат от дълга проверка, стартирала след отнемането на лиценза на ЦСКА преди повече от година.

  „Разследването не е приключило. Резултатите досега са – 8 млн лв укрити данъци и близо 4 млн лв неправилно приспадната печалба. Започнахме след като бе отнет лиценза на шампиона ЦСКА, а след това получихме и още сигнали.

  Стефанов разкри каква е схемата. Играчите подписват договори на минимални заплати, а след това прибавят анекси към тях с реалните цифри.

  „Това го открихме при въпросните отбори. Колкото до данъците – един има над 2 млн, няколко над милион, един около 500 000 и един над 100 000… За някои клубове обаче все още нямаме необходимите документи. Нека те да не се успокояват“, закани се началникът на НАП.

  Томов завлякъл от ЦСКА 12 млн. лв.

  Бившият президент на ЦСКА Александър Томов е завлякъл клуба с около 12 000 000 лева. Това разкри пред „Меридиан Мач“ новият бос на „червените“ Димитър Борисов. Според него Томов е прибирал парите от продажбите, които клубът е осъществил по време управлението му.

  „Томов не е вкарал нито една стотинка в касата на ЦСКА от продажбите на футболисти. Говорим за 12 000 000 лева от трансфери“, каза пред изданието Димитър Борисов.

  Както е известно, Лупи успя да осъществи сериозни трансфери на „Армията“. Той продаде над десет футболисти, като най-сериозните удари му бяха този на нападателя Неи в Саудитска Арабия, защитника Александър Тунчев в Лестър, Валентин Илиев в Терек (Грозни) и Велизар Димитров в Металург (Донецк).

• Ирина Бокова е новият генерален директор на ЮНЕСКО

  Българският посланик във Франция получи 31 гласа при петото тайно гласуване в 58-членния Изпълнителен съвет

  Българският посланик във Франция Ирина Бокова беше избрана днес за генерален директор на ЮНЕСКО (portal.unesco.org). Тя получи 31 гласа при петото тайно гласуване в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията.

  След три кръга само Ирина Бокова и египетският министър на културата Фарук Хосни останаха да се борят за поста генерален директор на Организацията на Обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Снощи двамата получиха равен брой гласове на четвъртия тур от изборите –  по 29.

  Те се изправиха един срещу друг след последователното оттегляне на австрийката Бенита Фереро-Валднер и еквадорката Ивон Баки. В началото на процедурата за избор на нов шеф на организацията кандидатите бяха девет.

  Възможността Фарук Хосни да застане начело на организацията на ООН през последните месеци предизвика съпротивата на еврейски и международни организации и на интелектуалци от целия свят. Той основателно бе обвинен, че изповядва антисемитски и антиизраелски позиции и че от 20 години е министър в режим, който налага цензура.

  Хосни предизвика възмущение заради казаното пред египетския парламент през 2008 г.: че „лично ще изгори“ книгите на иврит, които открие в библиотеките на страната и особено в Александрийската библиотека.

  Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) има за цел да заздрави междудържавните връзки в тези области, но не може да избегне идеологичните конфликти между различни страни, отбелязва Франс прес в справка за организацията.

  В ЮНЕСКО членуват 193 страни. Амбициозната й цел е „да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникацията“.

  ЮНЕСКО е известна най-вече с образователните си програми и със списъка на световното наследство, включващ културни паметници и природни обекти, някои от които са застрашени.

  Този списък постоянно се изменя и в момента включва близо 700 културни паметници като Великата китайска стена и старата градска част на Ерусалим, както и близо 200 природни забележителности – като залива Ха Лонг във Виетнам и водопадът Виктория в Зимбабве от почти 150 страни.

  Най-зрелищната операция за съхранение на културна забележителност се състоя през втората половина наминалия век с преместването на Големия храм на Абу Симбел в Египет, за да не бъде наводнен от река Нил при строежа на язовира Асуан. Тя продължи 20 години.

  Седалището на ЮНЕСКО е в Париж. Организацията има над 50 офиса и няколко института и центрове из цял свят, като Статистическия институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Неин предшественик е била Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите.

  В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман, Бела Барток.

  ЮНЕСКО е създадена през 1945 г. при основаването на ООН. Учредителният й акт е ратифициран на 4 ноември 1946 г. от 20 държави, сред които не е имало нито една от ръководения от СССР комунистически блок.

  Студената война и процесът на деколонизация се отразяват и на ЮНЕСКО. Съветският съюз става неин член чак през 1954 г. и тогава разрешава на своите сателити да сторят същото.

  През 1956 г. Южна Африка от времето на апартейда решава, че ЮНЕСКО се намесва в „расовите проблеми“ на страната и се оттегля от организацията. Връща се едва през 1994 г., когато на власт идва Нелсън Мандела.

  През 70-те и 80-те години, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвиненията на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещу Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея.

  САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985, 1986, като обвиняват организацията в прахосничество и в опити да се руши свободата на печата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.

  Президентът на САЩ Роналд Рейгън я обявява за бастион на антиамериканизма.

  Това довежда до сериозна криза. Намаляват постъпващите средства, съкратени са повече от половината директори и много длъжности.До средата на 90-те, въпреки това, ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса.

  Великобритания се присъединява отново през 1997, а САЩ се връщат през 2003 г.

  От създаването на организцацията генерални секретари са били:

  Джулиън Хъксли, Великобритания (1946-1948); Хайме Торес Бодет, Мексико (1948-1952); Джон Уилкинсън Тейлър, САЩ (1952-1953); Лутър Евънс, САЩ (1953-1958); Виторино Веронезе, Италия (1958-1961);  Рене Майо, Франция (1961-1974); Амаду-Махтар М’Боу, Сенегал (1974-1987); Федерико Майор, Испания (1987-1999); Коичиро Мацура, Япония (1999-2009).

  България е член на организацията от 1956 г. и е сред първите 20 страни, подписали Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (приета на 16.11.1972, в сила от 1975 г.).

  Българските културни и природни паметници, включени в Списъка на световното културно и природно наследство, са девет: Казанлъшката гробница, Тракийската гробница край с. Свещари, Старият Несебър, Мадарският конник, Скалните църкви край с. Иваново, Русенско, Боянската църква, Рилският манастир и двата природни резервата – Пирин и Сребърна. Всички те са защитени от Конвенцията.

  Ирина Бокова

  Pодена през 1952 г. Дъщеря е на активния функционер на БКП Георги Боков (бивш главен редактор на в. „Работническо дело“) и сестра на Филип Боков (бивш началник на политическия кабинет на премиера Сергей Станишев и настоящ посланик в Словения).

  Завършила е гимназия с преподаване на английски език в София и „Международни отношения“ в Москва, специализирала е в Харвард в САЩ.

  Работила е в Министерството на външните работи и в постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк (1977-1982).

  След 1989 г. е била народен представител от БСП, зам.-министър и министър на външните работи в правителството на Жан Виденов (1996-1997),  кандидат за вицепрезидент на БСП в двойка с Иван Маразов (1996).

  От 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО.

  Член е на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО от 2007 г. и е вицепрезидент на групата на посланиците франкофони при организацията.

  Говори свободно английски, испански, френски и руски. Омъжена е, има две деца.

  Агенция Франс прес я описа като „член на намиращата се в опозиция Българска социалистическа партия“ и я обяви за „убедена европейка“.

  Съгласно процедурата, приемничката на японеца Коичиро Мацуура трябва да бъде одобрена през октомври чрез тайно гласуване от представителите на 193-те държави членки в Генералната конференция на организацията. Тогава ще стане първата жена и първи дипломат от бивша комунистическа държава начело на ЮНЕСКО.

  Източник: VESTI.bg

• <<
• 1
...
• 403
• 404
• 405
• 406
• 407
• 408
• 409
• 410
• 411
• 412
• 413
...
• 415
• >>