Всички авторски страници

Авторски

• 8 години от терористичните нападения срещу САЩ, над 13% от американците под прага на бедността

  Днес се навършват 8 години от терористичните нападения срещу САЩ, които отнеха живота на хиляди невинни хора и поставиха началото на войната с тероризма.
  Атентатите от 11 септември 2001 г. са няколко съгласувани самоубийствени атаки, извършени във вторник, 11 септември 2001 г. в САЩ. На този ден 19 ислямски терористи, принадлежащи към „Ал Кайда“, отвличат 4 пътнически самолета и целенасочено разбиват два от тях, в рамките на 18 минути, в двете „кули-близнаци“ на Световния търговски център в Ню Йорк, при което загиват всички хора на борда и много други в сградите. В рамките на два часа кулите се сриват до основи, като разрушават поне две околни сгради и повреждат няколко други. Терористите разбиват третия самолет в Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ, намиращо се в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият самолет се взривява в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, след като вероятно пътниците оказват съпротива. По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2974 души, без 19-те терористи. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица, принадлежащи на 90 различни нации. Атентатите са едно от най-мащабните и трагични събития на ХХІ век, което повлиява силно в политически, психологически и икономически аспект не само на САЩ, но и на почти целия свят. В отговор на тези атаки, САЩ стартират война срещу тероризма и приемат Патриотичния акт. Много щати затягат антитерористичните закони и увеличават мерките за сигурност. Около месец след трагичните атентати САЩ нахлуват в Афганистан, за да свалят от власт талибаните, които прикриват терористите на „Ал Кайда“.

  13,2% от американците под прага на бедността

  Два милиона и половина души са преминали под прага на бедността в САЩ през 2008 г., с което нивото на бедността в страната достигна най-високата си стойност от 11 години, съобщи Бюрото за преброяване на населението на САЩ, цитирано от ДПА.

  През 2008 г. бедността е обхванала 13,2% от населението, или 39,8 млн. души, в сравнение с 12,5% за 2007 г. Това е първото годишно увеличение от четири години.

  Проучването разкрива още, че през 2008 г. средният доход на домакинствата се е свил с 3,6% до 50 303 долара на година.

  Докато в Конгреса продължават дебатите за здравната реформа, проучването разкрива, че 43,3 млн. души в САЩ нямат здравни осигуровки към 2008 г.

  През 2007 г. те са били 45,7 млн.

  Източник: БТА

• Кой наказва алтруизма

  от Ясен Пекунов

  В някои страни социалният алтруизъм, тоест сътрудничеството с другите за общото благо, се толерира. В други се наказва. Каква е разликата между двата типа държави?
  Под социален алтруизъм или социално сътрудничество (public cooperation), се разбират действия на индивида, които не го облагодетелстват пряко, но са от полза за обществото. Ако вземем малко и затворено общество, е много лесно да видим, че такова поведение има дългосрочни благотворни последици. Примери в големи общности за социален алтруизъм са например разделното изхвърляне на боклука или неприкриването на данъци. И в двата случая индивидът губи ресурси (време, усилия, пари) без да получава нищо директно в замяна. Обществото обаче печели (например по-чиста природа и повече пари).

  На света съществуват авантаджии (free riders), тоест хора, които постъпват егоистично, но не се отказват от обществения ресурс. Те консумират повече, отколкото дават [на обществото] и така увеличават своето. В дългосрочен план, разбира се, подобно поведение вреди на индивида. Неплащането на данъци например води до (по-) некачествено здравеопазване, лоши пътища и ниски пенсии. Неразделното изхвърляне на боклука води до увреждане на земята, която храни индивида, и прочие.

  Учените се интересуват от много време какви действия подтикват индивида да се държи като общополезно същество (терминът е на философа-стоик Марк Аврелий), а не като егоист. Икономистите използват тип игра, известна като Public goods game, в която участниците дават произволно количество пари в общата хазна, които после се умножават по някакъв фактор (1.6) и се разпределят поравно между всички. Тази игра позволява участниците да се разделят на два типа – авантаджии, които си пазят парите, но взимат от общите, и такива, които си споделят парите (алтруисти).

  Очевидно е, че е по-изгодно да не се сътрудничи с групата. Такова антисоциално поведение обаче е вредно. На сцената излиза наказанието. Какво ще се случи, ако в играта се добави възможност за наказание? Ако срещу малка част от своите пари, можем да отнемем от парите на авантаджията? Експериментите показват, че наказанието работи и хората започват да се държат по-кооперативно, тоест по-социално алтруистично [1].

  Цитираното изследване е проведено от двама английски и един швейцарски учен в 16 университета по целия свят (от Бостън до Риад). Еднакво ли постъпват студентите в Англия, САЩ, Австралия, Гърция, Оман и Саудитска Арабия? Категорично не!

  В първите три страни играчите наказват авантаджиите и последните бързо започват да постъпват просоциално, така увеличавайки печалбата на цялата група. Във вторите три държави обаче се наблюдава „обратно наказание“ – авантаджиите наказват алтрустите. Естествено тази им политика води до изключително ниска печалба за всички участници в експерименталната група. Така на практика печалбата на Оманските студенти е била 2.5 пъти по-ниска от тази на колегите им от Бостънски университет. Прочее, всички университети в изследването са специално подбрани като добри или много добри, за да се осигури някаква относителна еднаквост на участниците.

  В коментар в Science към горното изследване д-р Хърбърт Гинтис от института „Санта Фе“ в щата New Mexico, се опитва да разбере какво различава страните, в които се накaзва алтруизма , от тези, в които се наказва авантаджийството. Използвайки социоикономически показатели (World Democracy Audit), той установява, че алтруистите са обект на наказание в държави, които се приемат за (по-)недемократични. И обратното, там където алтруизмът се цени и насърчава (чрез наказание в случая), обществата се характеризират като демократични, със свободна преса и загрижени за човешките права.

  Herrmann, Thoni и Gachter пък използват данни от World Values Survey и установяват, че антисоциалното наказание е характерно за страните, където укриването на данъци, избягването на глоби (ясно как) и измамите се възприемат по-толерантно, тоест се срещат по-често.

  Един от изводите на изследването е, че да бъдеш социален алтруист в развита демократична страна е полезно за обществото и поносимо за индивида. Да бъдеш социален алтруист в останалия свят е полезно за обществото, но трудно поносимо за индивида.

  В следващия брой на Капитал ще можете да прочетете описание на съвсем нов и твърде интересен експеримент, който разкрива какво е по-добре за обществото в дългосрочен план: да наказваме авантаджиите или да награждаваме алтруистите.

  ==============
  1.Herrmann, B., Thoni, C., Gachter, S. (2008). Antisocial Punishment Across Societies. Science, 319 (5868), 1362-1367. DOI: 10.1126/science.1153808.

• Харесваме Обама, но не съвсем

  Мнозинството европейци одобряват външната политика на американския президент Барак Обама, но неговото управление не оправдава напълно очакванията на Стария континент, според изследване, цитирано от Ройтерс и Асошиейтед прес.

  Според проучването, проведено между 1 и 12 юли в 12 европейски страни и в САЩ, подкрепата в Централна и Източна Европа за американската външна политика не се е увеличила особено, откакто Обама наследи предшественика си Джордж Буш в Белия дом.

  Едва 60 на сто от хората в България, Румъния, Полша и Словакия са съгласни с външната политика на новия американски президент, което е значително по-малко от 86 на сто в Западна Европа.

  Това според авторите вероятно се дължи на обезпокоителното поведение на Русия в региона. Близо 70% от европейците смятат, че Европейският съюз трябва да подпомогне сигурността на възникващите демокрации като Украйна и Грузия.

  Друга възможна причина за по-слабата подкрепа за Обама в Централна и Източна Европа според авторите е популярността, с която се е ползвал президентът Буш в региона.

  Много европейци са против войната в Афганистан, сочи проучването. 55 на сто от западноевропейците и 69 на сто от източноевропейците искат броят на чуждестранните войници в тази страна да бъде намален или се обявяват за пълно изтегляне.

  Това настроени контрастира с плановете на сегашния американски президент да изпрати още войници.

  53% на Стария континент са твърдо против използването на военна сила срещу Иран, ако дипломатическите усилия за замразяването на иранската ядрена програма се провалят. За сравнение 47 на сто от американците подкрепят военната намеса.

  Добрата новина за Обама, чийто рейтинг в САЩ намаля от встъпването му в длъжност през януари, е че 77% от анкетираните в ЕС и Турция като цяло одобряват външната му политика.

  При подобно проучване миналата година едва 19% изразиха подкрепа за политиката на Буш.

  Както показа то, през 2008 г. европейците хранеха големи надежди за администрацията на Обама.

  Като цяло управлението на Обама не отговаря на очакванията за САЩ след ерата на Буш, заключават авторите на анкетата.

  Проучването беше направено по телефона в САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Словакия, Испания, Турция, Румъния и България. В анкетата участваха по 1000 души от всяка страна.

   

  Източник: VESTI.bg
• Девети септември след четири петилетки

  Днешният ден, отбелязван от тоталитарната власт цели 45 години като най-големия национален празник, е интересен повод да се погледне към начина, по който българите отбелязват отминаващата 20-та година от промените. Гледна точка на Георги Папакочев.
  
  Дори и двойните избори през това лято не поставиха темата за 20-годишния демократичен преход на България в центъра на политическия и обществен дебат.

  По същия начин, по който осъждането на комунизма и несъстоялото се вече четири петилетки разкриване на престъпленията на тоталитарния режим не попадна в дневния ред на обществото.

  Частичното, все още, отваряне на досиетата на агентите от тайните комунистически служби породи огромен обществен интерес, който бившият премиер на страната и лидер на БСП Станишев определи като проява на „ненормалност” на обществото, а извадената досега наяве огромна кохорта агенти и доносници, собственици и журналисти от медиите, успя за пореден път да деформира пропагандно изводите, които гражданите трябваше да направят още в първите години след 1989-та.

  Възкръсването на една епоха
  
  Вместо това през изминалите 9 месеца от 20-та година на прехода българите се нагледаха по държавната си телевизия на архивни филми за храбрите „богомилрайновски” родни разузнавачи на западния „Тих фронт”, за действията на Народната милиция по изграждане моралния облик на строителите на социализма, за безкомпромисната борба на тайните служби срещу буржоазните елементи в социалистическата държава.

  Да не забравяме и знаменитото предизборно трамвайче на БСП, управлявано мъдро от партийния лидер по завоите към софийската „Духовна семинария”.

  Младите тв-зрители бяха забавлявани в гледано риалити шоу не от друг, а от веселия внук на бай Тодор Живков, а хит на софийските кръчми през сезона се оказаха т. нар. „съветски вечери”, на които с алкохолен ентусиазъм са изпълнявани вечнозелените хитове на строителите на комунизма „Земя в илюминаторе”, „Подмосковские вечера” и, естествено, палавата песен на „Чебурашка”. Особен „пирон” в юбилейната годишнина от демократичния преход се оказа решението на съветниците в гр. Златица да издигнат пред общината бюст-паметник на своя съгражданин Вълко Червенков, една от най-мракобесните фигури на българския сталинизъм, положила основите на комунистическите концлагери в страната.

  Дългата сянка на миналото
  
  Като естествено продължение на тази линия, от мазетата на НХГ бяха извадени старателно съхраняваните образци на „високото” тоталитарно изкуство между 50-те и 80-те години, за да може българската общественост отново да види образите на своите партийни вождове от миналото, лъснати пионерчета и усмихнати текезесари на полето. За да не би случайно да ги е забравило!

  Е, ентусиасти организираха дискусия за безобразията от т. нар. ”Възродителен процес”, но тя премина на плебейско медийно равнище.

  Обявено беше също, че в централна софийска градинка ще бъде изграден паметник на жертвите на комунизма по света, но веднага бдителни и недоволни „творци” отбелязаха, че конкурсът за монумента бил подигравка, защото се предвиждало изграждането на тоалетна в неговата основа.

  Така в общи линии България отбелязва второто десетилетие от демократичния си преход до днешния знаков ден. Който със сигурност ще бъде празнуван от неподозирано много хора. Все още.

   

• Президенти и сенатори в САЩ служат като съдебни заседатели

  Всеки американски гражданин е длъжен да се отзове, ако името му бъде изтеглено чрез жребий

  Теодора Славянова, Елизабет Радкова /Сега.бг/

  „Президентът на САЩ влиза в съда“. Гръмките заглавия се появиха в началото на декември по страниците на американските вестници, след като стана ясно, че президентът Буш е получил призовка да се яви в съда в Уейко като съдебен заседател. Това е задължение и отговорности на всеки американски гражданин.

  В някои щати като Ню Йорк, например, не е задължително да се отзовеш на призовката, но в други като Тексас – получателят непременно трябва да се яви в съда. Неявяването се наказва с глоби, които стигат до 100 долара. В Тексас всяка седмица компютър избира по 600 съдебни заседатели за насрочените дела. Списъкът с имената на хората се предоставя от държавния секретар на щата Тексас и съдържа регистрираните гласоподаватели, както и тези, които имат шофьорски книжки и лични карти, издадени от щата. След като имената се изтеглят, всеки съдия по дадено дело подбира необходимия брой заседатели от този списък. При получаването на призовката съдебният заседател не знае дали делото, по което ще работи, ще е криминално или гражданско.

  Американският президент Джордж Буш, който е родом от Тексас, не е освободен от задължението да бъде съдебен заседател и дори наскоро беше призован да изпълни гражданските си отговорности. На 5 декември държавният глава трябваше да се яви в съда в град Уейко, окръг Маклелън в Тексас. Говорителят на Белия дом Скот Маклелън заяви, че засега президентът няма да се яви в съда, тъй като научил от медиите, че е призован за съдебен заседател и ангажиментите му не позволяват на определената дата да бъде в Уейко. Президентът като съвестен гражданин помолил съдът да определи друг ден, в който той „да изпълни задължението си“. Градският съдия Ралф Стръдър вече е предоставил на Белия дом списък с евентуални дати. Те са в рамките на първите шест месеца на 2006 г.

  Джордж Буш е привикан за съдебен заседател номер 286 в съда в Уейко. Призовката му е била изпратена в средата на ноември на адреса на ранчото в Тексас, защото президентът е регистриран като гласоподавател в този щат. Съдия Стръдър заяви пред американските медии, че появата на Буш в съда ще се превърне в „кошмар“ за Сикрет Сървиз, както и за служителите по сигурността в Уейко.

  Това обаче не е първата призовка, която Джордж Буш получава за съдебен заседател. През 1996 г. докато е губернатор на Тексас, той е привикван за първи път. Тогава Буш трябвало да присъства на дело за шофиране в нетрезво състояние. Той обаче не се явил в съда, тъй като адвокатът му и настоящ министър на правосъдието Алберто Гонсалес обяснил, че правомощията, които има Джордж Буш като губернатор да помилва осъдени може да създаде конфликт. Медиите тогава спекулираха, че Буш се отървал от задължението си, защото през 1976 г. е бил арестуван в Мейн точно за шофиране в пияно състояние.

  През октомври 2005 г. Барбара Буш – едната от дъщерите на Джордж и Лора също получила призовка. И както повечето от 19 000 привикани заседатели всяка година, Барбара Буш също не се е явила в съда, защото „ще бъде извън страната в следващите шест месеца“.

  Освен Джордж Буш, и Рейгън е получавал призовка, докато е бил президент. Това става през 80-те година на ХХ век. Той обаче не се е явил в съда.

  Бившият американски президент Бил Клинтън пък не беше приет за съдебен заседател по криминално дело в Ню Йорк. Името му беше изтеглено чрез жребий при определянето на състава на съдебните заседатели, но с пълно съгласие кандидатурата му беше отхвърлена. Клинтън е бил включен в група от 150 души, сред които се избират 14-те съдебни заседатели. Те трябвало да отсъдят за деянията на нюйоркски престъпник, извършил опит за убийство в Бронкс. Като потенциален съдебен заседател под номер 142, Клинтън е попълнил подробна анкета за сведение и на защитата, и на обвинението. На въпроса: „Каква е била предишната Ви работа“, той написал: „Президент на САЩ“. След като се запознали с отговорите на всички въпроси, съдията по делото, обвинението и защитата изразили общото мнение, че е за предпочитане този прекалено известен съдебен заседател да бъде отхвърлен.

  Сенаторите също не се освободени от задължението да бъдат призовани за съдебни заседатели. Сенатор Джон Кери, който беше основният опонент на Буш за президентския пост през 2004 г., се яви в съда в края на ноември. Той председателства състава от съдебни заседатели във Върховния съд в Съфолк, който отхвърли иск за нанесена телесна повреда при автомобилна катастрофа. Сенаторът от Масачузетс каза, че два пъти преди това е получавал призовка за съдебен заседател, но не се е явявал, тъй като е бил прокурор на окръг Мидълсекс през 70-те години. След края на делото, Кери заяви пред медиите, че въпреки че е бил изненадан от призовката, с удоволствие е изпълнил задължението си. „Всеки гражданин трябва да го направи“, каза Кери.

  Докато беше кмет на Ню Йорк, през 1999 г. Рудолф Джулиани се в качеството си на заседател по гражданско дело във Върховния съд на Манхатън. Делото бе заведено от наемател на апартамент, който иска 6 млн. долара от собственика, тъй като пострадал от неизправен душ. Квартирантът също така поиска още 1 млн. долара от името на съпругата си, защото раните, нанесени от врялата вода, която го заляла, не му позволила да изпълнява съпружеските си задължения. Джулиани е бил избран за заседател по случая от 125 потенциални заседатели след консултации с адвокатите на ищеца и на ответника по делото. Той е бил първият избран заседател и затова автоматично става председател и на останалите съдебни заседатели. Искът на наемателя бил отхвърлен.

  –––––––––––––––––––
  Допълнение:

  „Заклевате ли се да изслушате фактите по този диспут и да отсъдите вярно, вземайки предвид доказателствата?“. Този въпрос изслушва всеки, който бъде избран за съдебен заседател в САЩ.

  Съдебните заседатели трябва да отговарят на следните условия: да са навършили 18 г., да са американски граждани, да са жители на района, от който са призовани в съда, и да знаят писмено и говоримо английски език. Съдебните заседатели трябва да имат чисто криминално досие и да са във физическо и психическо състояние да изпълняват задълженията си.

  Съдията, който отговаря специално за назначаването на съдебните заседатели, призовава кандидатите. Във всеки районен съд има специална служба, която се грижи за постоянните попълнения със съдебни заседатели. Работата й е да осигури заседатели за нуждите на всеки процес, бил той гражданско или криминално дело. По принцип криминалните дела се гледат в разширен съдебен състав.

  Разликата между разширен съдебен състав „grand jury“ и обикновен съдебен състав „petit jury“ е в броя на съдебните заседатели, а не в тяхната квалификация или значимост. В разширения съдебен състав участват 23-ма заседатели, а в обикновения – не повече от 12. Въпреки, че действа в рамките на съда, съставът на съдебните заседатели е независима институция в рамките на съдебната система и има право да провежда самостоятелни разследвания, да иска помощ от прокурора при разследването и да призовава свидетели, както и да изисква доказателства, които биха подпомогнали разследването.

  Първата стъпка в един процес е да се подберат съдебните заседатели. При граждански дела те са най-малко 8 – шест от тях имат право на глас, останалите са наблюдатели. Когато се гледат криминални дела, съдебните заседатели с право на глас са 14, всички други са наблюдатели.

  Заседатели се избират с различни процедури. Това може да става чрез произволно изтегляне на имена или номер на осигуровката, или чрез компютър. Евентуалните заседатели трябва да попълнят въпросник за личните си данни. Всеки от адвокатите или останалите участници в делото получава списък с имената, адресите и местоработата на всички съдебни заседатели.

  След като изложи пред тях основните факти по делото, съдията задава въпроси на кандидатите за заседатели, за да разбере дали ще могат да бъдат безпристрастни при произнасяне на присъдата и дали делото не засяга техния личен интерес.

  Всяка от страните по делото може да отхвърли някой от заседателите, без да е задължена да дава обяснения. Адвокатите на двете страни могат да задават въпроси от лично естество , за да се уверят, че те ще могат да запазят обективността си. Този процес се нарича „voir dire“.

  Когато бъдат избрани, заседателите полагат клетва и делото започва.

  Съдията им дава инструкции и назначава един от тях за председател. Работата на председателя е да уведомява съда за решението на заседателите и да улеснява дискусиите между тях. След като постигнат съгласие за присъдата, председателят уведомява пристава. Съдебните заседатели се призовават обратно в съдебната зала, където председателят прочита присъдата.

  По време на процеса те нямат право да обсъждат делото помежду си или с други хора, нито да слушат разговори на тази тема. Носят баджове, които ги идентифицират като съдебни заседатели, така че околните да знаят, че не бива да обсъждат делото с тях.

  Не бива да разговарят със свидетелите по делото, с адвокатите или с който и да е, свързан с процеса. Съдията може да ги задължи да не слушат радио и да не гледат новините по телевизията, за да не се влияят от медиите.

• МВР, ДАНС и прокуратурата създадоха специално звено за борба с престъпността на високите етажи на властта

  Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, главният прокурор Борис Велчев и председателят на ДАНС Цветлин Йовчев подписаха споразумение за работа на съвместни екипи, подпомагащи разследването, съобщи пресцентърът на МВР.

  Служителите в екипите ще се занимават само и единствено с дела, свързани с борбата срещу организираната и тежка престъпност и корупцията по високите етажи, уточни вътрешният министър.

  Всеки един от служителите в екипите ще премине през изследване  с т.нар. детектор на лъжата в Института по психология на МВР.

  Общите екипи ще започнат работа от 1 октомври. Те ще работят в отделна сграда. Водещ във всеки екип ще е наблюдаващият прокурор, това обаче не изключва възможността да бъдат привличани експерти и от други ведомства, за да има максимална продуктивност на екипите, уточни още Цветанов.

  Водещо при създаването им е подобряването на координацията между трите институции. Екипите ще се отчитат на главния прокурор, вътрешния министър и председателя на ДАНС.

  „Ще работим срещу всеки, за когото има данни, че се е облагодетелствал от поста си, независимо какъв е – дали го е заемал или го заема в момента“, подчерта министърът. Главният прокурор Борис Велчев уточни, че звеното ще се занимава с конкретни дела, някоиот които вече са набелязани.

  Делата, по които ще работят спецекипите, ще са секретни, но ще са разпределени в три групи – борбата с корупцията, срещу тежката организирана престъпност и злоупотребите с европейски средства.

  С работата на тези екипи се слага началото и на създаването на подобни регионални звена, към чието създаване ще се пристъпи в бъдеще. „Създаде се много добър режим на координация и взаимодействие между прокуратурата, МВР и ДАНС“, подчерта Велчев.

• Траур и медийни фанфари

  Иво Инджев
  http://ivo.bg/

  Жалко и тъжно е да се види, как и при голяма човешка трагедия, като смъртта на 15 българи в Охридското езеро, напъните да се прави от това зле прикрита политическа реклама на загрижения началник в държавата опорочават самата идея, че проявата на съпричастност трябва да става тактично и приглушено.

  Въпреки опита да се произнесат сдържано спрямо своя неофициален патрон Георги Първанов, във в. „24 часа“ отново не са спазили мярката.

  Като ни информират, че са „научили“ за посещението на президента в Македония (с внушението, че ни казват нещо повече от другите) авторите на публикацията не могат да се въздържат да не вмъкнат няколко подробности в техен подмазвачески стил.

  Държавният ни глава си бил отменил визитата във Варна, за да отиде в Охрид. Визита във Варна? Как звучи само. Та той си живее през лятото във Варна от години.

  Прекарва си доста чудно в т.н. „слънчево бунгало“, недосегаем в райското заливче в резиденция „Евксиноград“ ( в. „Стандарт“ цветисто ни разказа за този негов навик в разгара на сезона).

  И оттам почти нищо не може да го изчегърта – нито войната на отсрещния бряг на морето в Грузия миналата година, нито „войната“ в българското политическо поле, на което гърмят мините от управлението на тройната му коалиция.

  Сега обаче си е „заслужил“ заглавието: „Президентът отиде на място при оцелелите“. Сякаш това не е най-естественото нещо за един политик.

  Лошото е, че от констатацията липсва нещо: споменът за случая от 28 февруари миналата година, когато не само не отиде при оцелелите от огнения ад във влака край Кардам, но отиде на лов и не обяви национален траур, а го направи чак след като беше изобличен.

  В дописката за това, как президентът ни си изпълнява служебните задължения, не липсват разбира се и други обстоятелства около жертвата, която му се е наложило да направи. Например,сърцераздирателни поради факта, че премиерът изпратил големияТу-154 в Македония, на Г.Първанов му се „наложило да пътува с по-малкия „Фалкон“. Да го ожалиш.

  И, разбира се, изрично ни се съобщава, че щом разбрал за трагедията, президентът веднага се свързал с премиера Борисов и му предложил „неотложни мерки, които държавата и правителството да приемат в помощ на пострадалите”.

  Да не би някой да си помисли, че Борисов сам се е сетил да разпореди да се отпуснат обещаните вече парични помощи и Първанов да изостане в състезанието за златния медал на народната любов в меренето на рейтингите.

  В момент на национален траур ми се щеше да не обръщаме внимание на споменатите по-горе „дреболии”, но кажете ми: въпросната публикация звучи ли ви траурно, или по-скоро е част от нестихващите фанфари в рамките на една рекламна кампания, за която няма ваканция.

• Честит рожден ден на един специален човек 🙂

  🙂
  

  .

• Размисли за българския национален елит

  Автор: Борис Станимиров

  Историята и социалните характеристики на българския национален елит са почти непознати. По идеологически причини темата бе умишлено премълчавана десетилетия наред. Изследванията по нея са единични и спорадични.
  Този материал не случайно е озаглавен „Размисли”. Той няма претенцията да изчерпи въпроса, а по-скоро да го започне. Затова някои от тезите са на границата на провокацията – ако породят размисъл или опозиция, това вече ще бъде успех.

  Понятието за елит като водеща обществена прослойка е табу за масовото образование. Пропагандата небрежно  се плъзга по повърхността на въпроса и ни засипва с небивалици. Обясняват ни как България няма аристокрация откакто турците са убили всички представители на висшето съсловие през 14-ти век… По-късно разделят народа на чорбаджии изедници и клети сиромаси. „Всички сме селяни” е любим рефрен на егалитаризма, чието неприемане се счита за политически некоректно. Миналото се представя като нещо абстрактно, случило се на анонимната категория „народ” Липсва светоусещането за историята като преживелица на собствения род и семейство. Липсва родова памет. А творците на историята са конкретни хора. Има семейства, за които историята не е учебен предмет, а преди всичко родова памет. Това са семействата на елита – хората, които карат нещата да се случват.

  Какво различава българите от другите християнски нации?  Причината българското общество трудно да намира своя път и още по-трудно да остава на него, честите грешки и порочната нестабилност се дължи на липсата на качествен национален елит, който да даде посока на нацията и да удържи този курс във времето.  Понятието за общо благо, което стои в основата на всяка общност и държавност предполага съгласие на огромният брой членове на тази общност. Двигател на постигането и поддържането на това съгласие е именно елита.

  Да започнем от минимумът външни характеристики, които на чисто битово ниво са общоприети за понятието елит в българска среда: Знаят си рода повече от 5 поколения назад, от които последните 3 живеят в града. Имат дипломите на дядо си, баща си и своята. Ходят на църква повече от 2 пъти годишно и почитат големите християнски празници. Имат библиотека в хола, която доминира над останалите мебели. В неделя събират на обяд цялото семейство с децата и внуците. Такива характеристики могат да бъдат прочетени за много от следените „врагове на народа” в отворените наскоро досиета.

  Става въпрос за еретично звучащото тогава и забравено днес понятие „човек от добро семейство”. Защото добрите семейства са основата на всеки национален елит.

  Най-напред е редно да направим опит да дефинираме понятието национален елит. След това ще дадем характеристиките на които той отговаря. Накрая ще интерпретираме състава и развитието на елитите в миналото.

  Националният елит е обществено малцинство, което има познанието, самочувствието и волята да формулира дневен ред на цялата нация, приема за своя мисия осъществяването на националната доктрина и има материалната и политическа възможност да го стори.  Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради  споделени ценности и светоглед и поради доверието което има  в елита.

  Ето няколко задължителни характеристики на националния елит:

  1.Той се състои от образовани хора, с богата обща култура, които не мислят ден за ден, а имат хоризонт за бъдещето – могат да си представят как трябва да изглежда страната след 5, 10 или 100 години.

  2.Елитът се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се „стопанин” на обществото и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена значимост.

  3. Елитът е потомствен. Последното не е безусловно. Разбира се, като всяка обществена структура, елитът е динамична система. Различни хора и обществени групи под силата на обстоятелствата се изключват или приобщават към него. Но на-често елитът се състои от хора, израсли в семейства от същата среда. Това на пръв поглед дискриминативно твърдение е съвсем логично – човек, който е материално осигурен и е израсъл в културна среда, който не се бори тепърва за утвърждаване в обществото, е по-вероятно да има самочувствието и нагласата да се ангажира с големите теми на нацията. В някакъв смисъл той облича дрехите на елита още при формирането си като личност.

  4.  Елитът е материално осигурен. Бедният човек е силно ангажиран със собственото оцеляване. Материалното богатство дава свобода да мислиш за неща по-абстрактни от самия теб, както и ресурс за да осъществиш проектите си. Не е задължително елитът да се състои от свръхбогати, но бедните трудно могат да бъдат активен елит.

  5А.  Елитът е реформаторски. Въпреки доброто си материално и социално положение, елитът се опитва да формулира такъв дневен ред, който да придвижи нацията и обществото напред. Реформаторската политика е нещо естествено за елита, нещо повече, най-често тъкмо елита има смелостта и самочувствието да приема предизвикателствата на промените.

  5Б   Елитът е консервативен. Това е безспорно. Той притежава културата и мъдростта да мисли за битието като плод на усилията на предходните поколения и резултат на натрупани с векове мъдрост и опит. Той разглежда себе си като продължител, като брънка от веригата на общественото развитие към по-добро. Той е еволюционен, търпелив и изначално чужд на всяка революционна стихия.

  6А  Елитът е космополитен и наднационален като изява, а не локален.  Ако прочетем историята на кое да е възрожденско градче, ще видим, че в него водещите личности не са хората, чието занятие е на чаршията, а онези, които търгуват с големия град – областния център или столицата. Те имат връзки и контакти извън общността, могат  да издействат разрешително за църква, училище или благоприятно решение на някой съдебен процес. По същия начин националният елит се състои от хора с наднационална активност – такива които пътуват в чужбина и съизмерват чуждите постижения с „домашните”, придобиват широта на погледа, амбиция за промяна и познания как да я постигнат.

  6Б    Елитът е патриотичен. Въпреки своя космополитизъм, националният елит има усещане за ясни граници на общността, към която принадлежи и за чието добруване работи. Той умее да формулира и утвърждава своята национална доктрина, когато се налага и в противоборство с доктрините на другите нации. Пример за неудачно поведение на българския елит е казусът с членството на Турция в ЕС. Българският национален елит би трябвало отговорно и аргументирано да дискутира кое е по-добре за българската нация в дългосрочен план. Вместо това в публичното пространство се коментира преди всичко какви ще са последствията за мира в близкия Изток, дали турците ще са насърчени в ислямизма, правата на жените и малцинствата в Турция… все  задачи стоящи пред турския елит, а не пред българския.

  7  Елитът е носител и пазител на ценностната система на обществото. Въпреки че включва в себе си хора и общности с различни, дори противоположни възгледи, има един минимум от базови критерии за добро и зло, възпитание, граници на личната свобода, общо благо…, които са обединяващи първо за  елита, а след това и за нацията като цяло. В страните с християнска традиция, каквито са всички европейски държави, базовите религиозни ценности на християнството са основа на публичния морал. Това е така дори в обществата, издигнали секуларизма в култ – по – същество хуманистичните ценности припокриват християнските, с уговорката, че там страхът от Бога е заменен с пиетета към изкуствената конструкция на Обществения договор.

  8.   Истинският елит е универсален. Това е основно и безусловно негово качество. Когато някой принадлежи на даден национален елит, където и да отиде той бива приет от местния елит. Когато отиде в Лондон, се чувства добре сред британския елит, пътувайки по търговски дела в Цариград става естествена част от цариградския елит и т.н.

  9. Елитът никога не е маргинален.  Той е малцинство от лидери, което определя мнението на мнозинството и повлиява начина му на живот. Неговата обществена функция е да показва модела на поведение, или да задава „модата”. Принадлежащите към елита винаги съсредоточават злобата и завистта на масите, но в същото време последните се стремят да се приобщят към елита, копират поведението и начинът му на живот. По този начин елита, макар и в малцинство, създава обществен вакуум и придвижва обществената енергия по посока на своя дневен ред.

  10. Обикновено елитът има културни хоризонти и  стил на живот, различен от масовия. Той чете различни книги, гледа различни телевизионни предавания, купува различни вестници и се забавлява по различен начин  от масата.

  Трябва да разграничим понятието национален елит, което е обект на настоящото изследване, от елитите въобще.
  Водещите учени съставляват научен елит, успелите предприемачи – бизнес елит, професионалните спортисти – спортен елит и т.н. Във всяка една област има елити, но те не са безусловна част от националния елит. Ако нагледно си  представим обществото с популярната от социологията диаграма „торта”, в която триъгълните парчета са различните професионални съсловия, то националният елит е само най-горния, тънък блат на тортата. Блатове под него са съсловните елити.

  Поглед назад:

  У нас за 150 г. не успява да се утвърди истински традиционен, дълбок елит. Колкото пъти даден социален кръг се задържи на върха повече от едно поколение, исторически обрат променя баланса в обществото и елита загубва своята позиция. Като се започне от индустриализацията и реформите, които отварят османската империя към пазарите на света през първата половина на XIX век, след това Освобождението, което дава тласък на политическите проекти, но затваря огромни пазари, кризата 1913-1918г. и последвалото управлението на БЗНС – това са все силни трусове, които дълбоко разтърсват обществените върхове. Комунистическата диктатура след 09.09.1944г. практически отнема не само статута на заварения елит, но ликвидира физически много отнеговите представители.

  Слабото начало.
  Още Неофит Рилски и Васил Априлов се оплакват, че дори будните търговци пращат децата си на училище, колкото да се научат да въртят тефтерите в дюкяна. Силното желание на българина да изучи децата си – една от най-положителните  национални черти, е строго прагматично: учи се за служба и за лични нужди. Академичната идея „знанието заради самото знание”, родила европейското просвещение, с малки изключения остава чужда на нашите възрожденци. Създава се един „даскалски елит” – хора, които учат колкото да могат да преподават на децата четмо и писмо, срещу което да получат добра заплата. След Освобождението, гладът на младата държава за всякакви що-годе образовани люде, които да поемат администрацията, създава т.нар. „службаши”, – чиновници с минималния ценз за заемане на дадена служба. Образованието отново е строго прагматично – преди всичко начин да си вадиш хляба зад бюро, вместо на полето. По време на Учредителното събрание т.нар. „партия на старите” или консерваторите – повечето синове на богати чорбаджии, получили образование във водещи европейски университети демонстрират ерудиция, държавническа мъдрост и ясни идеи за държавното устрийство, църквата, двукамарния парламент.  Тези бели врани много силно контрастират с „даскалите” от доминиращото либерално крило, които с лекотата на популисти се плъзгат по повърхността на  модните увлечения на времето.

  Тъкмо  този повърхностен службогонски елит довежда цялата уродливост на политическата система която имаме и днес. Стопанският живот на младата държава не се основава на пазарна икономика в чистия и вид, а много силно се доминира от протекционизъм, монополи, различни кооперативни форми, държавни концесии и други полу-свободни механизми, които превръщат корупцията и партизанщината в норма, a чиновничеството – във водеща обществена сила. Марко Балабанов го нарича „чиновнишки пролетариат”.

  Свикнали сме да чуваме, че Търновската конституция е много демократична за времето си, че тя предпоставя пълно равенство, забранява титлите, аристокрацията, ордените…Трябва обаче да си зададем въпроса, защо Русия, която в края на XIX век е може би най-авторитарната държава в Европа, дава такива демократични свободи на българите, за каквито нейните собствени поданици не могат и да мечтаят?  Защо в страната с най-стара демокрация – Англия, с нейните хилядолетни традиции общото избирателно право е налице чак след първата световна война, а в неопитна България, довчерашна османска периферия от самото начало всеки пълнолетен мъж гласува преди да може да чете. Тази конституция не работи добре. Затова през повечето време е суспендирана, нещо повече – стабилност и икономически възход България има най-вече по време на т.нар. „лични режими”, когато конституцията е частично неутрализирана. Не е ли тази прекалена либералност на Конституцията бомба, заложена от Русия, за да попречи на израстването на самостоятелен устойчив български елит? Различен прочит заслужава още една пропагандна парадигма за първата ни конституция: По силата на Берлинския договор българския княз е васал на турския султан и тъкмо заради този статут, а не заради друго е лишен от правото да дава титли и да учредява ордени. Конституцията на княжеството само кодифицира тази изрична клауза от договра. В последствие първо Александър I, а после и Фердинанд умело заобикалят ограниченията, учредявайки ордена „За храброст” с кавалерски статут (а не като награден знак, както предвижда договора), след това и цяла система от държавни отличия. В епоха, в която европейските монархии все повече губят почва, създаване на нобилитет без традиция е загубена кауза и Фердинанд I си дава ясна сметка за това и не прави опит за въвеждане на титли.

  Офицерският корпус е единствената достатъчно голяма социална група, които устойчиво е част от признатия елит през целия период 1878-1944г. Това не е случайно – високият престиж на военната професия, защитен в няколко последователни войни, стабилността на общественото положение по отношение на политическите ветрове, както и ясните граници между офицерите и останалите съсловия, правят статута на офицерите висок, въпреки непретенциозния произход на повечето от тях. В лишеното от аристокрация българско царство, офицерите заемат всички онези дворцови и държавни длъжности, които в европейските монархии по традиция се заемат от представители на благородната каста. Висшите офицери присъстват силно в почти всички правителства, както и в дипломатическите представителства на България в чужбина. Нещо повече – огромна част от министър-председателите на страната, министрите, политическите лидери, университетските професори, културни дейци, както и известните лекари, архитекти и учени – на практика почти целия държавен елит са възпитаници на Военното на Негово Величество Училище или Школите за запасни подпоручици. Тази тема заслужава отделно, цялостно изследване.

  Трагедията на България е, че през последните 150г. няма период, в който три поколения от елита да градят последователно, без да фалират, да емигрират или да претърпят политически репресии.

  Днес ни се струва, че „олигархията” е долна и негодна, ножа и хляба са в ръцете на лошите и това няма да се промени.  Всъщност ако отправим един критичен поглед в миналото, ще видим, че и началото на старите елити не е морално безупречно.

  Чорбаджиите на балканските градчета от 18-ти и началото на 19-ти век откупуват дължимия данък на цялата община, срещу което получават правото да го съберат от населението. Това те често правят със силови методи и натрупват значителни състояния. Това е първото поколение български елит.
  Когато под натиска на световните събития империята се реформира и отваря към търговия и производство, само част от стария бегликчийски фамилии успяват да се приспособят към новите условия. В елита навлизат замогнали се занаятчии от еснафа или прекупвачи на занаятчийска продукция. Често те забогатяват като корумпират висши османски чиновници, срещу което си осигуряват права на изключителни държавни доставчици на гайтани, аби, шаяци, месо и земеделски продукти. Този търговски елит бързо разгръща своята мощ и отваря кантори във всички точки на империята на три континента. След освобождението обаче, огромния османски пазар става труднодостъпен и много от търговските магнати бързо губят позиции.
  Появява се нов елит – „Строителите на съвременна България”. Първите състоятелни хора забогатяват, като изкупуват на безценица имотите на изселените турци или поемат държавни поръчки за изграждащата се българска инфраструктура. След като основите на държавата са поставени, започват амбициите и възхода, преследването на националния идеал. Новият елит от този период също не минава без своите интриги – държавни заеми, военни поръчки, наричани в тогавашната преса „гешефти”. Този елит претърпява тежък морален и финансов удар с кризата от 1913-1918г.

  Виждаме, че предишните елити далеч не са идеални, морално неукорими или безкористни, напротив, за тях са характерни всички недъзи на днешния ден. Въпреки критиките и обвиненията обаче, у стария елит има някакъв „неснижаем остатък” общи ценности, национално чувство и грижа за общото благо, които превръщат грабежа в градеж. Ако отворим архивните вестници от началото на миналия век, ще прочетем потресаващи неща за богаташите от онова време – състоянията на Губиделникови, Бурови, Чапрашикови, Палавееви и другите емблеми на просперитет са обект на постоянни спекулации и обвинения в корупция. Но в същото време сградите, парковете, железниците, вец-овете, които тези хора построиха и днес са най-красивите (там където са останали) и се надсмиват над алуминиевия кич на днешните новобогаташи. Тези хора, забогатели агресивно и в мътна вода, се превръщат в елит, който управлява, къде повече, къде по-малко успешно съдбата на нацията. Полагат усилия за постигане на общите национални цели и в много отношения успяват.

  Последният опит за възникване на елит е от средата на 30-те години, когато България отхвърля ограниченията на Ньой и започва бърз военен, обществен и икономически възход, който дава ново самочувствие на българите и окриля надеждите за национално обединение.

  Стефан Попов нарича този последен опит „Третото поколение”. То наистина е на прага да се превърне в качествен национален елит. Третото поколение е безспорно най-подготвено от всички до тогава, най-близо е до световния стандарт за елит. Веднага след Освобождението младото княжество изпраща по-будни младежи да учат в Москва, Бърно или Лайпциг и те се завръщат като възпитаници на дадена европейска  школа, но в същото време остават тясно ограничени от рамките на страната в която са учили. За разлика от своите бащи, елитът на третото поколение е наистина космополитен – те учат, специализират, пътуват, живят и творят  в по няколко столици, обикалят цяла Европа и усвояват нейните културни постижения в тяхната цялост и многообразие. Уви, комунистическата диктатура от 09.09.1944г. слага жесток край на това последно усилие.

  Елитът по времето на комунизма е съвсем отделна тема, доколкото той се формира на съвсем различни принципи и при несъпоставими условия. Затова той няма да бъде обект на настоящото изложение.

  Елитът на прехода, доколкото го има е прекалено нов за да може да бъде анализиран цялостно и обективно. Коректно би било да се полемизира неговото начало, доколкото все пак отстои на 20 години. Времето показа, че представителите на старите буржоазни елити не успяха да се впишат пълноценно в новите реалности. Тежкото преследване на което са били подложени в продължение на половин век и принудителната маргинализация са довели до загуба на много от социалните инстинкти. Дори началото на опозицията в България бе поставено с решителното участие на реформаторски настроени функционери на късната социалистическа интелигенция, докато старата буржоазия имаше по-скоро носталгично-декоративна роля. В последствие се доказа, че значителна част от публичните личности на прехода дължат успеха си на връзки с комунистическите тайни служби, т.е. обществения им статут е плод на дирижирани от режима процеси, а не на естествено утвърждаване.

  Развитието на информационното общество от последните десетилетия промени цялостната рамка на мислене за елита и отвори нови пътища за неговото формиране. Неизбежната глобализация все повече стеснява пространството на националните елити и развива мрежата от локални, тематични и професионални елити. Все пак да очакваме, че националните елити ще изчезнат е наивен футуризъм. В човешката общност винаги ще има група хора, които съхраняват и олицетворяват ценностния модел на нацията и артикулират дневния ред за достигане до общото благо. Информацията и демокрацията само правят достъпа до групата на елита по-бърз и лесен за онези, които имат амбицията, смелостта и ценностната нагласа да го пожелят.

  Статия в сп. „Християнство и култура“ , бр. 40 /2009г.(гл. редактор на броя проф.Калин Янакиев)

• Кораб с български туристи потъна в Охридското езеро – национален траур

  Пътнически кораб с около 50 души на борда е потънал по обяд в Охридското езеро, предаде агенция МИА.

  Корабът „Илинден“ потънал на около 200 м от брега, малко след като потеглил от пристанището на Охрид. Плавателният съд пътувал за манастира „Св. Наум“.

  Инцидентът се случил между местностите Лагадин и Елешец в източния край на Охридското езеро. Според очевидци, цитирани от БГНЕС, корабът потънал много бързо. Времето е било тихо.

  На борда по първоначална информация имало около 50 туристи и екипаж. Според кореспондента на агенция „Фокус“ в града повечето са българи.

  БНР се свърза с македонския гражданин Любчо Куртелов от Охрид, който съобщи, че автобусът, превозвал българските туристи, повечето пенсионери, е с пловдивска регистрация – РВ0231ВТ.

  Кметът на Пирдоп Антоанета Илиева каза, че автобусът е бил на фирма „Клюнчев ЕООД“ от Димитровград.

  На помощ на пострадалите първо са се притекли хора от близкия автокъмпинг, които с лодка успели да спасят част от тях. В близост са били два други туристическа кораба и те са помогнали за спасяването на туристите.

  Няма официално потвърждение за броя на жертвите и пострадалите.

  Загинали са поне 20 души, но цифрите постоянно се променят. Няма официална информация за националността на всички жертви.

  Капитанът на кораба е жив.

  Противоречива е информацията как се е случила трагедията. Телевизия А1 съобщава, че корабът е потънал, но според очевидци той е бил стар и се е разцепил на две, след което бързо бил погълнат от водата. Според друга версия „Илинден“ се е обърнал.

  БГНЕС цитира министъра на отбраната на Македония Зоран Коняновски, според когото причината за инцидента вероятно е по-големият брой пътници. Корабчето е регистрирано за 45 души, но в него е имало 53 души.

  Плавателният съд е имал документ за техническа изправност, валиден до 23 май 2010 г., но е бил стар.

  Министърът без портфейл Божидар Димитров каза за БНР, че се е свързал със свои приятели в Охрид, които са на мястото на трагедията и те са му казали, че туристите са били на стар граничен катер, износен, с много тънка обшивка.

  В спасителната операция участват водолази. Ангажирани са всички линейки, с които разполага службата за спешна медицинска помощ в Охрид.

  Спасените туристи са откарани в хотел „Метропол“. Трима са били прегледани в болницата в Охрид, само една жена е останала под лекарско наблюдение.

  Говорителят на Министерството на външните работи (МВнР) Драговест Горанов каза за БГНЕС, че официална информация за трагедията може да се очаква най-рано тази вечер.

  Създаден е кризисен щаб под ръководството на зам.-министъра на външните работи Милен Люцканов. Министерството е открило гореща телефонна линия, на която може да се получи информация за инцидента. Номерата са два – 02/948 30 03 и 02/948 20 05.

  Премиерът Бойко Борисов разпореди правителственият самолет ТУ-154 да излети незабавно за Охрид, за да прибере оцелелите български туристи.

  „Проведох разговори с македонския премиер Никола Груевски, за да бъде оказана максимална помощ на пострадалите. Разпоредих на правителствения самолет да излети за Охрид и да прибере оцелелите туристи. За Охрид ще замине и зам.-министъра на външните работи Марин Райков“, заявил за „Фокус“ министър-председателят.

  За Македония беше изпратен и специализиран медицински екип, в който има реаниматори, хирурзи, травматолози, психолози и медицински сестри.

  Президентът Георги Първанов е отменил всичките си ангажименти днес и утре. С премиера Борисов са обсъдили обявяването на ден на национален траур.

  В Пловдив бяха отменени всички чествания по повод годишнината от Съединението.

  Знамената пред сградата на общината ще бъда свалени в знак на траур. Обмисля се отменянето на тържествената заря.

  Вместо празнична литургия пловдивският митрополит Николай ще отслужи заупокойна молитва.

  Скопие обяви 6 септември за ден на национален траур. На мястото на трагедията са премиерът на Македония Никола Груевски, президентът Георге Иванов и няколко министри.

  Македонският министър на транспорта Миле Янакиевски е подал оставка.

  Източник: БТА и Вести.бг

• Алексей Петров проговори: 10 министри на “Станишев” са корумпирани

  10 министри от правителството на Сергей Станишев са корумпирани. Това обяви в интервю пред “Труд” бившият съветник в ДАНС Алексей Петров. Преди три дни той напусна агенцията и обяви, че повече няма да мълчи, когато не е съгласен с действия на премиера. Според Петров имената на корумпираните са оповестени в доклад на ДАНС, с който е запознат и министър-председателят Бойко Борисов.

  “Новият премиер е ориентиран не по-зле от мен, защото му е предоставен докладът на ДАНС. Аз съм доволен да чуя, че части от тоя доклад се оповестяват от неговите министри по телевизията. Само не ме питайте за броя на корумпираните, че ако ви кажа – има 10 бивши министри в доклада! – може да се уплашите. Всеки, сдобил се с власт в последните 20 години, се е корумпирал”, твърди бившият командос. Според него агенцията си е свършила работата. “Процесите в правоохранителната система се движат. Чадър над никого не е имало. Нека Бойко продължи”, казва Петров.

  “Аз смятам да бъда опонент на Борисов. Ние с него сме били неведнъж опоненти – в спорта например. Неведнъж в трудни моменти сме си помагали – аз на него повече, той на мен по-малко… Сега той е премиер, но и аз съм минал през житейска и професионална школа, която ми позволява да му опонирам на ниво”, твърди бившият офицер от ДАНС.

  “Хората в България имат достатъчно страхове в момента – за кризата, за заплатите, за пенсиите… Каквото и да кажа, едва ли повече ще ги уплаши. А и нямам за цел да плаша някого. Но аз май че съм от първите – по азбучен ред може би – който се опитва да каже на Бойко, че нещо бърка. Знам, че като правя този опит, притеснявам доста хора. Напразни са обаче притесненията, че ще злоупотребя с информацията, която съм придобил по време на служба”, уверява бившият агент.

  Първият съвет, който бившият офицер от ДАНС дава на премиера е да свали лихвите по кредитите. “Не може в България да има 10,5% лихва по кредитите, при условие че нормата на печалбата е 7-8 на сто. В момента, в който свалиш лихвите, икономиката на България ще се раздвижи. Това е първото, което трябва да направиш за доброто на страната ни. Другото е после. Има време да се правиш на полицай, да хващаш крадците от старата власт…”, казва Алексей Петров, който освен бивш командос е и доктор по икономика.

  Когато централната банка сваля лихвите, не може търговските банки да ги вдигат над 10%. Във властта на премиера е да вземе мерки за сваляне на лихвите по кредитите и за финансиране на стопанската дейност на фирмите у нас, смята той. Ако Бойко не свали лихвите, той рискува държавата да влезе във фалит, твърди Алексей Петров.

  Бившият спецагент разкрива, че ДАНС като структура е проект от времето на царския кабинет. Той си има автори – екип от експерти, в това число 3-ма професори от 3 университета. Тяхната идея била да се създаде инструмент за координация на институциите и информацията, която получава за нуждите на управлението министър-председателя. “Станишев одобрява тази идея, която получава в наследство. Сега се говори, че той е създал ДАНС като алтернатива на ръководеното от Румен Петков МВР. Може и така да е. В научния проект за ДАНС има и такъв аргумент: премиерът да не е в плен на огромната информация, с която разполага министърът на МВР”, обяснява Петров.

  На въпрос дали ще оцелее старото му приятелство с Борисов, ако му кажете всички тези неща бившият офицер отговаря: “Приятелството в случая не върши работа. Бойко е сръдлив и мнителен. Ние сме спорили неведнъж и в миналото, което може би ни е помогнало да се развием. В спора за ДАНС аз съм непреклонен: за 1,5 г. от създаването си тази агенция се развиваше добре, по европейски. Боя се, че ще направи завой назад под ръководството на Драшков. Според него, ако премиерът иска ДАНС да е спокойно работеща агенция, трябва да я дистанцира от Драшков и неговия кръг.

  Петров отрича да е следил или подслушвал журналисти. Той твърди, че не му се е налагало да се запознава с това оперативно дело. Чул Драшков да казва в медиите, че Сертов е подписал за “Галерия” докато бившият говорител на ДАНС Зоя Димитрова отрече. На въпрос кой лъже от двамата бившият командос казва: “Зоя не лъже.” Според него е хубаво делото да се разсекрети изцяло, но това не може да стане, в него се съдържат лични данни. Ако се разсекретят само части, то ще си е жива манипулация, смята Алексей Петров.

  Бившият офицер смята, че няма нищо лошо ДАНС да установи контрол върху контрабандните канали, особено ако ги пресуши. Петров не отрича, че познава Маргините и Златко Баретата и казва: “Може и кафе да сме пили”. “Бяхме колеги с Пламен и Ангел при баретите. Говорили сме неведнъж, че никой не е безгрешен и всеки си плаща за грешките. И аз включително. Те знаят как е да представляваш институция. Нищо лично”, заявява бившият командос по повод познанството си с т.нар. братя Галеви.

  На въпрос дали е простил на бившия вътрешен министър Румен Петков, че го е осветил като агент под прикритие Алексей Петров отговаря: “На Румен това е най-малкото, което трябва да му се прощава. Истината е, че след като каза за мен, той ми предложи висок пост в МВР. Но аз избрах ДАНС, понеже беше нов проект. В ДАНС пък ми предложиха да избера: екипа “Сертов” или кръга “Драшков”. Избрах по-непознатия за мен Сертов, защото при Драшков опитаха да ме вербуват за неясни цели. А аз работя за държавата”. Накрая Алексей Петров уверява, че сега мястото му е в науката. Не е нужно да заемаш висок пост, за да играеш важна роля, смята той.

  www.vsekiden.com

• Не вярвайте на очите си! (видео)

  Рожденият ден на Вежди Рашидов – 14 декември 1996г.

  Използван е архив на предаването „Как ще ги стигнем…“

• Медии ли са, да ги опишеш

  Написано от Георги Александров

  Не харесвам Стефан Гамизов. И за това си имам причини – още първите му публични изяви преди около 2 години бяха много нагласени. В България всеки втори нашенец има какво да каже пред медиите, но от сутрин до вечер по телевизии и радиа, а и по вестници и списания, се изявяват десетина избрани герои. Доста дълго съм работил в различни медии, за да знам, че няма как да се появиш във вестника или на екрана, ако някой не е платил или не е използвал други властови лостове, за да те поканят. Та Гамизов някак си се пръкна от нищото и започна да раздава морални оценки, без да е ясно какви са му заслугите да бъде съдник и което е по-важно, кой стои зад него. Но когато този човек казва истини, не мога да си изкривя душата и да не ги отбележа. А в последната си пресконференция, дадена миналия понеделник, той наистина каза много точни и ясни неща както за управляващите сега, така и за морала въобще на родния политически елит.  Изнесе и куп потресаващи факти за корупция и буквално ограбване на българския данъкоплатец от енергийната мафия.

  Какво беше учудването ми, когато на следващия ден нито една голяма българска медия не отрази казаното на тази пресконференция. Сутрешните блокове на телевизиите, иначе размитащи за скандали и караници, този пък си глътнаха езика и се захванаха с проблемите на водоснабдяването в Дивдядово. Вестниците още по-срамежливо нищиха какво ли не, само не и казаното от Гамизов. Дали пък тези 120 милиона лева, присвоени от един от енергийните босове на нашето време, са незначителна сума, та не си струва да й се обръща внимание? Едва ли. Тогава какво се случи? Има само две възможности, в които скандални разкрития, засягащи цялото общество, не се появяват в средствата за масово осведомяване. Първият, когато живеем в тоталитарна държава, която контролира всичко и изнесеното може да засегне някой от управляващите. И вторият, когато живеем в крайно корумпирана държава, където срещу обещание за реклама или друг начин за даване на пари, темата става табу. Кой случай имаме в България, оставям сами да прецените. Тук обаче думата е за медиите. Както каза Гамизов, у нас се имитира капитализъм и пазарна икономика. Бих разширил думите му и за медиите – у нас се имитира свободното слово. Обществена тайна е, че няма независими издания или електронни медии, а и откъде да се вземат те, след като парите в този сектор от години са мръсни и идват тук, за да бъдат препрани. Вижте кои са собствениците на български медии днес, както и тези, които ги управляват. Хора, развиващи някакъв бизнес и следователно зависими от взаимоотношенията си с колеги и партньори, а и с държавните институции. Политически обвързани личности, които правят услуги на всяка власт, само и само да се докопат до благите обществени поръчки или друг вид подаръци, при които печалбата стига и до 200 процента. За връзките с ДС от Живково време да не говорим. Разследващата журналистика у нас се прави единствено и само по поръчка и след като някой даде на някого едни документи, по които да се направи съответния материал. Скандалите също не са разрешени без изричната благословия на собственици и главни редактори. Можеш да пишеш свободно само за семейни драми, при които няма намесени видни имена на политици или бизнесмени. Разрешено е да пускаш материали, стига да не засягаш нечии интереси. Всичко останало също е разрешено. Например това лято няколко месеца една от големите частни телевизии по N пъти на ден тероризираше зрителите си, сред които и немалко деца, с анонси като „Още един труп тази вечер“ и „Поредният масов убиец ще бъде закопчан“. Сериалите, които въпросната телевизия излъчваше, бяха откровено садистично-реалистични, а времето, отделено за тях бе от 20 до 23 часа. То не бяха трупове, кръв, дисекции на разчленени човешки тела, убийства и какви ли не престъпления, които само един болен ум може да измисли. Това може – разрешено е. Но да разкажеш за енергийната мафия, която наистина, както каза и Гамизов е безскрупулна, интересуваща се само от печалбите си и пет пари недаваща за многото българи, които живеят мизерно – това е табу. Вестници, които претендират, че ни съобщават новините, такива, каквито са, също избягнаха темата. Изключенията се броят на пръсти – два сайта, една кабелна телевизия. Може и да пропускам някого, но едва ли пропуснатите са много.
  Стефан Гамизов обеща още разкрития през първата седмица на септември. Но при ситуацията след първата му пресконференция, те едва ли ще станат обществено достояние. Медиите услужливо ще замълчат, и ще ни занимават с поредния случай на спонсорство за лечение на дете или пък мизерията на пенсионери в малко българско селце. Връзката обаче между корупцията в българската енергетика и липсата на пари за лечение на деца и за възрастните хора е пряка и очевидна. Няма кой да я види, няма и кой да я покаже на обществото. Ние сме „на ужким“ свободна и демократична държава, със свободни медии и право на всеки да изрази мнението си. Добре, че го има Интернет, та все нещичко се промъква до съзнанието на по-търсещите и мислещи хора. Иначе медийните групи и кръгове, които се знаят от всички, държат за съжаление монопола за достъп до информацията. И го използват безскрупулно за собствена изгода. Но и ние сме си виновни, като купуваме и насърчаваме да излизат подобни издания, като гледаме подобни телевизии и разрешаваме и децата да гледат. Днес повече от всякога се чувства липсата на гражданско общество, на неговите структури, които в други страни правят всичко за доброто на обществото. У нас всяка коза на свой крак, както казва народът. С тази логика сме издържали петстотин години липса на собствена държава и институции. Колко обаче ще издържим в условията на подобна масова корупция и липса на елементарен морал е въпрос без отговор – засега.

  www.forumat-bg.com

• Основният лихвен процент падна на 1,57%

  От днес основният лихвен процент е 1,57%, съобщи днес Българската народна банка (БНБ).

  Понижението на лихвения процент е 0,14% в сравнение с миналия месец.

  Това е най-ниското ниво на основната лихва в страната откакто централната банка води такава статистика – 1991 г.

  В началото на 2009 г. основният лихвен процент беше 5,17%, но през февруари той се срина на 3,92%.

  Низходящата тенденция продължи през следващите месеци, с изключение на леко повишение през април и юни.

  Основната лихва беше 3,49% през март, 3,53% през април, 2,27% през май, 2,35% през юни и 2,24% през юли. В началото на август основната лихва падна под 2% – беше намалена на 1,71%.

  БНБ съобщи и че темпът на нарастване на кредитите продължава да намалява. Ръстът на фирмените заеми към края на юли е под 10% на годишна база – 7%.

  За една година кредитният портфейл на корпоративния сектор беше 32,2 млрд. лв., увеличение от 2 млрд. лв. за една година.

  Източник:  БНБ

• Дянков: Сивият сектор не е 10-20, а 90%

  „В агенция „Митници“ ще има много промени и още до края на седмицата ще се види как е организирана работата. Хората, които пречат, ще бъдат извън системата“, заяви финансовият министър Симеон Дянков пред Би Ти Ви.

  „Само за седмицата губим по едно перо 12 млн. лева, а за година – над 650 млн. Като прибавим и другите пера, какво става? Фирмите си мислят че сме спрели всичко това за ден или седмица, но ще го правим всеки ден.

  Като го направихме за зеленчуците на Кулата, паднаха с 60% незаконно внесените от Македония. Така за седмица видяхме, че сивият сектор не е 10-20, а 90%“, категоричен бе Дянков.

  „С Бойко Борисов и Ваньо Танов говорихме за митниците през уикенда. До края на седмицата директорът на митниците ще даде плана за софийската митница, после на Пловдив и т.н. Така ще бъдат разпределени и хората.

  Борисов каза да се действа бързо, защото течът в митниците е огромен – 4 млрд лева. Икономическа ситуация в средата на следващата година ще се подобри, няма да замразяваме пенсиите и ще ги вдигнем още от 1 януари, за което ще са необходими 220 млн. лева. През юли вече съм убеден, че ще имаме по-големи възможности“, добави той.

  „За мен най- важният проблем в „Информационно обслужване“ е, че там не се работи по най-важното – електронно правителство. Дори получих доклад от тях на хартия, а не по мейл. Там работят 850 души, от които 300 са програмисти, а 450 са администратори“, коментира финансовият министър.

  „Назначаването на ген. Атанас Атанасов за ръководител на „Информационно обслужване“ няма да се случи – ще бъде назначен специалист по електронно правителство. Там трябва да работят цивилни, а не генерали“, каза Дянков.

  „В момента в България има десетина-двайсет агенции, които са съсредоточени в София. Ще ги закрием и част от услугите ще се изтеглят от София, за да не стоят чиновниците само зад бюрата и да си говорят, а да отидат по провинцията и да извършват услугите“, обясни бъдещите планове той.

  „Реформите трябва да станат в първите дни на управление – това съм го научил в Световната банка. Аз се занимавам само с реформи, а на премиерът работата е да изчисти това, което пречи. Борисов иска да закрие Енергийния холдинг, защото той не си е вършил работата“, подчерта Дянков.

  „В Енергийния холдинг не знаят да работят с финанси или се правят, че не знаят. 4 млрд. лева се губят в енергетиката, но за в бъдеще ще ги спрем.

  Над милиард е изхарчен за АЕЦ „Белене“, и то главно за консултантски услуги. А като идете в „Белене“ ще видите една поляна. 400 млн. евро са платени за консултация как от бетон да стане отново поляна. Всеки 5-6 години от поляна става бетон и след това обратно“, описа ситуацията Дянков.

  Източник: VESTI.bg
  

• Мадона в София

  Една изразителна снимка от концерта на певицата, която ще обиколи Интернет – кликни тук.

  Фотограф: Асен Тонев

• „Аполония“ навършва 25 години

  Четвъртвековен юбилей честват тази година Празниците на изкуствата „Аполония“ (apollonia.bg) в Созопол. В програмата са подбрани над 70 събития на традиционните пет сцени: Амфитеатъра в центъра на града, Читалище „Отец Паисий“, Археологическия музей, Художествената галерия и Клуб ОББ.

  Най-големия български фестивал на изкуствата възниква в далечната 1984 г. като приятелска частна инициатива на традиционно летуващи в Созопол музиканти, художници, театрали, кинематографисти, писатели и журналисти.

  Амбицирани и организирани от цигуларя Димо Димов – лидер на световноизвестния струнен квартет, носещ неговото име, те сформират малък екип, който преодолява предвидими и неподозирани трудности.

  На първите пристигащи участници веднага прави впечатление нещо неочаквано. Във времето, когато бюрокрацията и номенклатурата властват навсякъде в българското общество, на „Аполония“ за артистите се грижат техни колеги, също артисти, които са се нагърбили с всичко – от формирането на програмите до най-дребните битови неуредици.

  Тогава, още от първото откриване, „Аполония“ налага и своя стил – летен курортен фестивал в който има място за всички изкуства в изобилие от жанрове и форми – както популярни, така и по-трудни, по-високи, дори елитарни.

  На 1 септември 1984 г. на сцената на специално построения, пак по инициатива на ентусиастите, Амфитеатър, излиза световният бас Никола Гюзелев и в съпровод на пианиста Теодор Мусев изпълнява песни от камерното творчество на Модест Мусоргски – твърде странна програма за лятна вечер край морето, но посрещната с небивал възторг.

  Юбилейните празници тази година започват по-рано – на 29 август в 21 ч., когато за първи път на „Аполония“ идва Софийската филхармония. Под диригентството на Григор Паликаров ще звучи оперна програма. Солисти са сопраното Габриела Георгиева и баритонът Венцeслав Анастасов.

  Фотографът Иво Хаджимишев ( hadjimishev.com) ще получи тази вечер наградата Аполон Токсофорос. Той показва в Созопол своята изключителна изложба „Светлописи от Ирландия. Арански острови“, показана тази година връзка с официалното посещение на президента на Ирландия г-жа Мери Макалийс в София и видяна от съвсем малко хора тогава.

  Още две статуетки ще бъдат връчени днес на верните партньори на „Аполония“ – Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ).

  Почти всички досегашни носители на почетната награда на фондация „Аполония“ ще имат изяви в юбилейните празници.

  Първият лауреат от 1999 г. Людмил Ангелов и Теодоси Спасов (от 2001-ва) ще имат самостоятелни концерти. Кавалджия №1 на планетата обещава изненада – този път ще свири и… на тромпет.

  Ицхак Финци (2000) е написал спомени и за първи път ще ги представи пред публика – книгата „Спомних си!“.

  Театърът на маса ще има премиера на новата пиеса на Георги Господинов (лауреат от 2005 г.) – „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ с режисьор Лилия Абаджиева.Носителят на наградата от 2003 г.

  Мариус Куркински ще доведе в Созопол своя спектакъл „Златната мина“ от Ст. Л. Костов в Хасковския театър „Ив. Димов“.Продуцентската група „Агитпроп“ (наградата за 2008 г.) ще покаже своя филм „15“.

  За четвърт век в Созопол на „Аполония“ са идвали почти всички най-големи имена в българската култура и изкуство, много от тях по няколко пъти.

  Наред  с тях свои първи стъпки в градчето са правили млади изпълнители, тепърва тръгващи по световните сцени. И тази година е така.

  Концерти ще имат световни звезди – пианистът Людмил Ангелов, арфистката Сузана Клинчарова и цигуларят Минчо Минчев (традиционно с учениците от своя майсторски клас на Аркутино) и младите – пианистката Виктория Василенко, цигуларките Валя Дервенска и Деница Казакова, сопраното Габриела Георгиева, фаготистът Иван Герасимов.

  Афишът за вечерите в амфитеатъра ще задоволи най-широк спектър предпочитания: Стефан Вълдобрев и The National Team, Gravity Co, „Акага“ (с ретро проект), „Щурците“, Васил Петров, Мартин Любенов и Jazzta Prasta Orkestar.

  В последната вечер, на 6 септември, ще бъде чествана 60-годишнината на композитора Стефан Димитров – с „Тоника“ и други приятели.

  В Клуб ОББ ще има любопитни проекти: Трио китари (Иван Лечев, Цветан Недялков, Веселин Койчев), концерт посветен на Weather Report (Росен Захариев, Георги Дончев, Румен Тосков, Митко Семов), Орлин Павлов – за първи път на „Аполония“ – с Живко Петров, американски джаз квартет, Теодоси Спасов, група „Булгара“, неочакваната формация Vladigeroff Brothers & Band.

  И един поглед към миналото, наречен „Назад към корените“ – с Кирил Калев, Петър Янков, Михаил Шишков и Михаил Белчев.

  В центъра на театралната програма са двата авторски спектакъла, с които режисьорката Десислава Шпатова заслужи наградата „Аскеер“ тази година – „Изкуството да смиташ боклука под килима“ по И. Бергман на Пазарджишкия театър и „Тихи, невидими хора“ от Яна Борисова на Младежкия театър.

  Премиера на спектакъл по наградената с „Аскеер“ пиеса „Неделя вечер“ от Захари Карабашлиев, който живее в Сан Диего (с режисьор Здравко Митков на Театър „София“), премиера и на постановката на Атанас Атанасов в Театър 199 „Облогът на Паскал“ (с близнаците Деян и Дарин Ангелови) са други гвоздеи, за които билетите ще се свършат най-бързо.

  В читалище „Отец Паисий“ ще се играят също „Казанова“ на Диана Добрева, „Красотата спи“ на Стефан Москов, „Златната мина“ на Мариус Куркински, „Как се научих да кормувам“ на Николай Поляков и „Ноември“ на Слав Бакалов.

  Традиционно богата е литературната програма – ще бъдат представени 20 автори и произведения, осем са премиери.

  За първи път в България ще представи своя книга („Мавзолеят“) жънещата успехи в Париж Ружа Лазарова.

  Румяна Емануилиду ще донесе новата си книга „Юлияда“ – за Юлия Огнянова. Ще се говори за третия том на „Строителите на съвременна България“ от Симеон Радев, ще има специална вечер посветена на 1989 г.

  Мирела Иванова ще чете проза и поезия от последната си книга „Бавно“, а Федя Филкова – от книгите, посветени на покойния й съпруг Николай Кънчев.

  Театърът на маса в Художествената галерия в Стария град ще представи освен новото произведение на Георги Господинов и „Лудвиг В.“ от Томас Бернхард  (реж. Бина Харалампиева).

  Фондация „Аполония“ покани тази година галерия „Ракурси“ да организира проекта „Усещане за времето“, в който участват 12 автори: Велико Маринчевски, Димитър Труканов-Трукан, Илиян Лалев, Ирма Водева, Капка Кънева, Марианжела Анастасова, Ненко Балкански, Онник Каранфилян, Ран Манолов, Стефан Божков, Христо Кържилов и Явора Петрова.

  Традиционо ще бъде подредена годишната фотоизложба на Canon България.

  В чест на юбилея си „Аполония“ покани и трима автори, които са само на 25 години. Трима живописци, които напускат ателиетата на Националната художествена академия преди броени месеци – Галя Георгиева, Георги Пасев и Елеонора Друмева.

  Източник: Vesti.bg

• Хапче лекува затлъстяване и диабет

  Изследователи, търсещи лек против затлъстяването, съобщиха, че са разработили медикамент, който не само кара опитните мишки да губят теглото си, но лекува диабета им и намалява холестерола, предаде Ройтерс.

  Лекарството, кръстено „фатостатин“, кара тялото да спре да произвежда мазнини, като вместо това освобождава енергията от храните.

  Само четири седмици след инжектирането на веществото, мишките тежали с 12% по-малко и имали 70% по-ниска кръвна захар. Предстоят тестове върху плъхове и зайци.

  В научното списание „Кемистри енд байолъджи“ (Chemistry and Biology) Салих Уакил от медицинския колеж „Байлър“ в Тексас и Мотонари Уесуги от Токийския университет, че медикаментът взаимодейства с редица гени, задействани от преяждането.

  На учените им е до болка ясно, че това, от което слабеят мишките, може да не сработи при хората, пише Ройтерс.

  Хормон, наречен лептин, кара плъховете и мишките да губят тегло почти чудодейно, не няма никакъв или почти никакъв ефект върху затлъстял човек.

  Все пак Уакил, чийто екип е патентовал лекарството и търси фармацевтична компания за партньор, се надява, че това лекарство може да бъде различно. „Настроен съм много, много оптимистично,“ казва той.

  „Фатостатинът“ е малка молекула, което означава, че може да бъде приемана под формата на хапче. Той блокира нарастването на телесното тегло, кръвната глюкоза и чернодробното натрупване на мазнини при генетично затлъстелите мишки, дори при неограничено приемане на храна“, пишат изследователите.

  Генетичните тестове показват, че лекарството влияе на 63 различни гена.

  Само четири седмици след инжектирането на веществото, мишките тежали с 12% по-малко и имали 70% по-ниска кръвна захар. Предстоят тестове върху плъхове и зайци.

  Лекарството е имало ефект и върху клетките на рака на простата, което може да помогне да се обяснят наблюдаваните връзки между рака на простатата и затлъстяването.

  Източник: Ройтерс

• Родителят на тройната коалиция и нейният екзекутор съжителстват мирно на върха на народната любов

  Иво Инджев
  http://ivo.bg/

  Бойко Борисов може да е забранил бъдещото време, но Ахмед Доган го надмина като забрани настоящето. Изчезна от радарите на обществото. И явно е забранил и на подчинените си да ги има.

  Забелязвате ли кои министри от тройната коалиция се отбраняват пред медиите? Например Петър Димитров, който ръководеше енергетиката, но не бил разбрал, че цели 250 милиона евро са взети на заем от банки за любимия му проект в Белене при условия, за които сега премиерът Борисов го заплашва с прокуратурата.

  Обаждат се епизодично и други засегнати от „мероприятията на новата власт”. Но общото между тях е, че всички до един са от червените. Управлявалите от квотата на ДПС минаха в нелегалност. Сякаш не просто министерството на бедствията и авариите е закрито, а самата Емел Етем е зачеркната от близката история.

  А каква история беше само! И не само нейната. Също и на Джевдет Чакъров, в чиито министерски владения се раздаваха разрешения за строителство там, където би трябвало държавата да брани природата, а не да я унищожава съучастнически.

  Да не говорим за земеделския министерски вилает, управляван на принципа на спахиите от късния феодализъм – граби от дадената ти собственост докато си на служба.

  Не казвам, че на тези другари и другарки на червените от тройното управление не им се търси в момента сметка. Интересното е, че тези доскорошни соколи са избрали тактиката на костенурката, която се е свила в черупката и не мърда.

  Щеше за бъде разбираемо, ако не беше толкова рязък контрастът с поведението им в предизборната кампания и особено на грабливата птица Доган.

  Твърдението, че предизвикателното поведение на Доган преди изборите е било хитър ход с цел да грабне колкото може повече мандати от обединените около него избиратели, за да си осигури силни карти в опозиция, изпада в противоречие с абсолютната му убеденост по онова време, че без него трудно щяло да се формира мнозинство за ново правителство.

  Успя единствено да подлее вода на своите червени аркадаши и долее такава в мелницата на ГЕРБ.

  И ето че след цялата лоялност към него, която Станишев демонстрира до последно и за която плати скъпо, Доган му отвръща сега като се скрива от отговорност. По този повод, понеже мнозинството в НС е на път да създаде анкетна комисия за разследване делата на кабинета „Станишев”, народните избраници като че ли са забравили, че този кабинет беше формиран с мандата на ДПС.

  Припомням това не от любов към самия изпаднал в безтегловност Станишев, а от такава към истината.

  Има и друго. Това пък май съвсем пропускаме – президентът Първанов бабуваше на тройната коалиция, която сега е дъното на общественото одобрение, докато личният му рейтинг на съучастник си остава на върха.

  Такъв фокус факирите обясняват лукаво пред публиката с „ловкост на ръцете”. А ние как да си обясним, че на върха на народната любов почти солидарно седят заедно Бойко Борисов и Георги Първанов и в това никой не вижда противоречие?

  Факири сме да забравяме и да се оставяме да ни будалкат. Първанов, който се мярка пред народеца в рамките на някакви битови сценки, за да каже поредната общоизвестна баналност, ги умее тези номера.

  Ето, че и Ахмед Доган явно е решил да изиграе етюда с изчезването – да се посниши, докато бурята премине, както казваше предшественикът им, учителят на днешните ни високопоставени манипулатори Тодор Живков.

• Кабинетът Борисов започна с висока подкрепа

  За първия месец на своето функциониране правителството има доверието на 43% и недоверието на 31% от пълнолетните българи, сочи изследване на „Галъп интернешънъл“.  Интервю на „Класа“ с Кънчо Стойчев, „Галъп интернешънъл“

  Според вас като цяло накъде върви България – към по-добро или към по-лошо?

  За първия месец на своето функциониране правителството получава доверието на 43% и недоверието на 31% от пълнолетните българи. Това е много добро начало в сравнение с първия месец на предишните управляващи, съобщава във в. „Класа“ Кънчо Стойчев от „Галъп интернешънъл“.

  Делът на оптимистично настроените български избиратели рязко се увеличава през август, сочат данните от редовното месечно допитване до общественото мнение на ББСС „Галъп интернешънъл“. В основата на този оптимизъм е бързото съставяне на еднопартийното правителство на Бойко Борисов.

  Щастливото избягване на тягостния вариант, при който месеци наред текат пазарлъци и не е ясно кой точно управлява, очевидно се посреща със задоволство от мнозинството българи.

  Последният път, когато оптимистите в страната бяха повече от песимистите, бе през първите два месеца от приемането ни в ЕС в началото на 2007 г.

  В съзнанието на масовия българин в момента обаче общият оптимизъм за текущата вътрешно-политическа ситуация поражда и масови оптимистични очаквания за бързо подобряване на материалното положение на семейството в следващите 12 месеца. Индексът, който измерва тези нагласи, скача с 36 базисни пункта, което е безпрецедентно за последното десетилетие.

  Очевидно става дума за свръхочаквания и илюзии в извънредни мащаби.

  Световната икономическа криза навлиза в острата си фаза в България, а значима част от избирателите у нас са обхванати от неадекватни очаквания. Колкото по-рано горещият въздух в този балон на очакванията бъде изпуснат, толкова по-меко ще е кацането обратно в действителността.

  Правителството на Бойко Борисов за първия месец на своето функциониране получава доверието на 43% – недоверието на 31% от пълнолетните българи. Това е много добро начало в сравнение с първия месец на предишното правителство – през септември 2005 г. сложната и противоречива формула на тройната коалиция получи доверието едва на 27% от избирателите.

  Правителствата на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски – съответно през юни 1997 г. и юли 2001 г. – завършват първия си месец с малко по-висок рейтинг – по 51% и в двата случая.

  С 64% доверие лично към себе си в края на първия месец от мандата обаче Бойко Борисов бележи рекорд.

  Подобно постижение, но с 1% по-малко, има само царят в началото на мандата си.

  Фигурата на премиера у нас, и непосредствено след съставяне на правителство, и в хода на управлението, обикновено е с по-висок обществен престиж от съответния кабинет, като изключение от това правило се регистрира само при Иван Костов през юни 1997 г.

  Традиционният въпрос „За коя партия бихте гласували днес ?“ звучи малко абсурдно само месец след изборите, но винаги носи важна и евристична информация.

  В случая почти всеки втори българин се обявява на страната на новата управляваща партия – тоест милион повече, отколкото реално гласуваха за ГЕРБ.

  Този факт не е свързан само с българската народопсихология – социолозите го регистрират по всички континенти. Да бъдеш от победилия отбор навсякъде е привлекателно. Поне в началото….

  Следизборните избирателни нагласи потвърждават факта, че изборните резултати хвърлят БСП в електорална дупка – 14% подкрепа е сред най-ниските постижения на левицата. Известно разочарование има и сред привържениците на „Синята коалиция“ и РЗС, очевидно мотивът „Да бъдем в управлението“ е бил водещ за гласуване сред значителна част от привържениците на тези две формации.

  Изследването е национално-представително, проведено е през първите дни на август и обхваща 988 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хил. души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл“ в България от 1992 г
  
  Източник: „Галъп интернешънъл“ / „Класа“

• <<
• 1
...
• 404
• 405
• 406
• 407
• 408
• 409
• 410
• 411
• 412
• 413
• 414
• >>