Всички авторски страници

Авторски

• Обама с Нобелова награда за мир

  Президентът на Съединените щати Барак Обама спечели Нобеловата награда за мир за 2009 година.

  Комитетът, който решава кои са лауреатите на Нобеловата награда, съобщи, че Обама я получава за „уникалните си усилия за укрепване на международната дипломация и сътрудничеството между народите“.

  Комитетът подчертава усилията на Обама за укрепване на международните организации и неговата работа за ядрено разоръжаване в цял свят.

  Тази година имаше 205 номинации за премията за мир, което е рекорд. Сред фаворитите бяха премиерът на Зимбабве и китайски дисидент.

  Лауреатът, който е избиран от комитет, съставен от пет души, получава златен медал с образа на Алфред Нобел, диплома и 10 млн. шведски крони /1.4 млн. долара/.

  Много рядко човек успява да ангажира вниманието на целия свят така, както направи Барак Обама, който даде на народа си надежда за по-добро бъдеще, казва в обосновката си за наградата норвежкият комитет.

  Неговата дипломация се гради на основата на концепцията, че тези, които водят света, трябва да го правят на основата на ценности, които се споделят от мнозинството от хората на планетата, се казва още в обосновката.

  Източник: Kafene.net

• А. Грива: Идва времето на славянството, според Учителя

  Сред последователите на учението на Петър Дънов днес има хора от най–различни нива, включително и министри, и върховни съдии, казва за Frognews.bg председателят на УС на Духовно общество „Бялото братство“.
  
  разговор на Ана Кочева

  Андрей Грива е председател на Управителния съвет на Духовно общество „Бялото братство“ в България. Той е трето поколение последовател на Учителя Петър Дънов. Срещаме се в градинката в кв. „Изгрев“, където се намира гробът на Дънов. Топъл слънчев следобед е, ухае на рози, дърветата са натежали от зрели дюли. Наоколо е тихо, цари спокойствие, независимо че по пейките седят хора от различни възрасти. Млада майка е дошла тук с количка, бебето й спи, тя е затворила очи и вероятно медитира. Навсякъде е невероятно чисто, подредено, бялата чешма се е кротнала в сянката. Прехвърчат гълъби, сред тях мигновено прави впечатление един чисто бял, истински поздрав от невидимите светове. Докато се разхождаме наоколо и Грива ми разказва за това свещено място, виждам, че има и други гълъби, макар и не албиноси като първият, но със сигурност изглеждат като странни птици в този невероятен оазис в сърцето на големия сив град, оазис същевременно някак странно и приятно уединен. Тръгваме бавно на обиколка из градината…

  

  – Тази година честваме 145 години от рождението на Учителя, 100 години от основаване на братството в Шумен, 80 години от първото качване на Рила, по този повод имаме различни прояви и фотоизложби. В този смисъл годината е особена, както и това място, на което се намираме сега с Вас. Тук идват различни хора, студенти се молят за изпити, непрекъснато идват и чужденци – японци, германци от легациите наоколо…

  – За какво се молят?

  – Молитвата е духовно, сакрално преживяване, всеки я преживява по различен начин. Тук се молят за здраве, за любов, за хора, които са си заминали, за такива, които са претърпели някаква травма, катастрофа, за общо благоденствие…

  

  Разхождайки се из градината стигаме до бялата чешма.

  – Тази чешма е изградена по идея на Учителя. В нея виждаме познатия ни от Колю Фичето модел – с българската кобилица. Учителя много говори за овалните форми, носещи послание на равновесие и хармония, а надписът Бог е Любов е най-разбираем и близък за всички. Самата градина има много интересна история. Парцелът е закупен от Братството още през 1926 г. и дълги години тук е имало овощна градина и лозе, за което Учителя казвал: „Ето едно хубаво място за почивка”. Когато си заминава от този свят на 27 декември 1944 г., неговите ученици решават, че той е посочил по един символичен начин мястото, където би искал да бъде положен, но за да направиш специален гроб извън гробище, са нужни и специални разрешения. Не знам, дали е известен фактът, че Георги Димитров и Учителят са съседи на ул.„Опълченска” 66 и се познавали. Поне два пъти Дънов е прикривал Димитров при полицейски хайки. Георги Димитров или прескачал оградата, или минавал по тавана и слизал при Учителя и неговите ученици.
  
  – А той изкушавал ли се е по някакъв начин от водене на духовни беседи с Дънов?

  – Не вярвам, но е заимствал някои идеи, дори и една от „крилатите” фрази от този период „Не оставяй днешната работа за утре” намираме в една от беседите на Петър Дънов. Даже прическата на Георги Димитров е била същата, каквато е носил и Учителят и неговите ученици, тази обърната назад коса, откриваща челото.

  – Несъзнателно или…?

  – Може да е по емпатия, както се казва. Може би има някакъв вид влияния. И двамата имат определен принос в историята, всеки по своему. Човек трябва да проявява добрите си страни, да се развива в посоката, дадена му от природата. През декември 1944-та Георги Димитров е в Москва. Именно той дава разрешението Петър Дънов да бъде погребан тук. Един брат от видинските села му пише писмо. Една единствена телеграма заминава до Москва, защото точно тогава прекъснал телеграфът. Зимата била много студена, но все пак за момент неочаквано телеграфът се включва за 15 минути и пускат само тази телеграма. Димитров разрешава Учителят да бъде положен на това място. И всичко става за наистина само за 15 минути, преди телеграфът да блокира отново.

  – Не е ли имало апетити към това място, все пак то се намира в скъп, дипломатически квартал?

  – До 2000 година, мястото е било предадено на руската легация, но те не са го ползвали. През 1977 г. се подписва правителствена спогодба между България и Съветски съюз за замяна на терени и сгради. По силата на тази спогодба българското правителство предоставя парцела на руснаците. По–късно е предложено за легация на японския посланик, който идва тук, вижда гроба и пита какво е това. Отговарят му, че там е положено тялото на един духовен учител, а той се покланя, оттегля се назад, казва: „Ние на свято място легация не строим!” и си отива.

  – А причината, поради която руснаците се отказват, каква е?

  – Първо тук има разделение от улици, но мисля, че истинската причина е друга и те самите също се съобразяват с това по-специално място. После имаше съдебни дела, беше дълга история, която обаче за щастие свърши преди няколко години и мястото вече е обявено за паметник на културата от национално значение. Самият факт, че тук идват Пако Рабан, Масару Емото, е красноречив. Когато Мадона тръгна за България, тя заяви, че единственото място, което иска да посети, е гробът на Петър Дънов. Всичко това означава, че ние трябва да си пазим паметниците, защото в България и до ден–днешен нямаме гроб на един български цар, може би с изключение на цар Калояновия. Но тук има своеобразна архитектоника. Има пентаграм вписан в окръжност. Всички пространства между алеите са разделен на три равни части. Самите пътеки, този символичен кръг са направени с архиометър, за да може всички пентаграми, които сега са обрасли в чимшир, да съвпаднат идеално, до части от сантиметъра. Самото място където е положено тялото, е елипса. Учителят говори за елипсата като за един от висшите символи в духовния свят.

  – А кой поддържа това място в такъв приветлив, изряден вид?

  – То се поддържа от специална комисия; Братството го стопанисва, грижи се за насажденията, ние държим на тази приятна атмосфера, защото тук целогодишно идват хора, а най–вече през топлите сезони. Всеки, който иска, може да дойде и да говори с Комисията, за да посади цвете, да поработи. То е един вид терапия, според мен.

  – Посягали ли са му вандали?

  – Имало е такива случаи. Спомням си, беше дошъл един ненормален ром с чук да троши пентаграма. Религиозният фанатизъм е нещо много опасно. Знам, че и в Софийските гробища се извършват подобни беззакония, има разни сатанински секти, които се занимават с подобни неща.. Но… хора всякакви. Преди години Братството постави ограда заради младежките компании, които се събираха, носеха бутилки, имаше песни и танци, а това е място, на което хората идват за молитва, медитация, говори се по–тихо, пристигат посетители от цял свят. Истината е, че след 2006 г., след класацията Великите българи ние разбрахме колко популярен е всъщност Учителят, който зае второто място след Васил Левски. Доказателство за това е и фактът, че на Рила нашият палатков лагер се „пръска по шевовете”, околните хижи са претъпкани, интересът е огромен.

  

  – А има ли измежду държавните ни мъже последователи на учението?

  – Има. Има хора от най–различни нива, вкл. и министри, и върховни съдии и пр. Разбира се, никой не се афишира, но не е и тайна. Самото учение е дало на много хора равновесие, успокоение; неслучайно то се ражда между двете световни войни, а Дънов е преживял цели пет. Можете да си представите какво страдание минава през него, защото той е повече от ясновидец. Дори ако вземем само желанието му да възстанови раннохристиянският модел на добруване между хората…а той прави много повече. Днес тези християнски добродетели, които ние познаваме, вече са придобили гражданственост и можем да ги разпознаем в основата на всички религии.

  – А колко далеч във времето стигат неговите провидения? Стигат ли до наши дни?

  – Той не фиксира конкретно време. Но хората се интересуват от неща като това, кога Гърция и Италия ще потънат, че Пиренеите ще се отделят и Испания ще остане като остров, че ще се появи нов континент в Тихия океан. За нас обаче друго е по–важно и то е, че измежду петте подраси на сегашната индоевропеидна раса, за които говори Учителят, в момента господства англосаксонската, тя задава стандарти, език, модел на поведение, но вече идва времето на славянството.
  
  – Кога ще стане това?

  – Според мен по–скоро отколкото си го представяме, дори и само в този аспект, че много от българите, отиващи в чужбина, намират там своята реализация. Това значи, че българинът може да се докаже, че носи вътрешна витална сила, черпи от своите корени, от това особено място, наречено Балкани. За съжаление на нас ни пречат много неща – мнителността, индивидуализма, липсва ни уважението, почитта, работата в екип. Учителят казва: „Ако знаете колко е велик Човекът, ще паднете, да му се поклоните.” От 2000 години човек развива предимно интелекта си и сега, за да влезе в равновесие, трябва да развие и дясното си полукълбо, астралното си тяло, това, с което чувства, с което обича, иначе остава в машината, в затворената система.

  – А какво вижда той за България?

  – За България вижда хубави неща. Той казва: „Името на българите е написано на ръката на Бога”. Дори само този цитат, взет от беседите, е показателен, че българският народ е един от народите с бъдеще. Има само четири или пет места в света, където се раждат религиите и едно от тях е тук на Балканите. Това е уникално и специфично място. Според Учителя имаме добрата база и благословението да се развиваме. Просто ние самите трябва да станем по–добри и малко повече да си повярваме.

  

  Източник: www.Frognews.bg

• Почна се! Бъдещият кмет Теодор Дечев внесе документите си в ОИК

  Източник: Блогът нa parasol

  На 5.10.2009 г. бе направена още една важна крачка – след официалното издигане на 22 септември т.г. в пресклуба на БТА на кандидатурата на Теодор Дечев за независим кандидат за кмет на София – към реализацията на блогърското начинание, наречено накратко „блогър за кмет“..
  Петчленен инициативен комитет (в състав Емил Рогов, Йосиф Йосифов, Тодор Райков, Михал Новак и Славимир Генчев) начело с д-р Дечев прекрачи прага на Столична община, за да внесе необходимите документи в Общинската избирателна комисия.

  
  
  На снимката липсва само Йосиф Йосифов, един от главните виновници за номинацията и издигането на кандидатурата на г-н Дечев. Снима ни случаен човек от улицита, който много се зарадва, че снима бъдещия кмет…

  Документите бяха подадени и приети по надлежния ред и получиха входящ номер, който е щастлив. Очаква се довечера комисията да заседава и да вземе съответното решение.
  След това – тук заострете внимание – започва събирането на подписите в подкрепа на Теодр-Дечевата кандидатура. Те трябва да бъдат не по-малко от 500, което значи, че трябва да се съберат поне два пъти повече заради неизбежното отпадане на имена поради едни или други грешки и неточности. Това е презастраховане, без което не може.
  Местата за събиране на подписката ще бъдат обявени допълнително, но в най-скоро време, защото срокът е доволно кратък – 19 часа на 15 октомври.

• Kate Beckinsale – sexiest woman alive

  British actress Kate Beckinsale has been named Esquire magazine’s Sexiest Woman Alive.
  The 36-year-old actress has taken the crown from Oscar-winning actresses Charlize Theron and Halle Berry, who was named last year’s sexiest lady.
  Beckinsale, however, insists her 4 brothers won’t let the new title go to her head, reports accesshollywood.com.
  She goes back to London when she’s feeling homesick.
  Kate Beckinsale was born born 26 July 1973.Married Len Wiseman on 9th May 2004 at the Bel-Air Hotel. Her daughter, Lily, received her own „wedding ring“ from Wiseman.
  Ranked as #12 in FHM’s „100 Sexiest Women 2008“ (2008).
  Her best known films include Pearl Harbor (2001), Underworld (2003), Van Helsing (2004), and Click (2006).

• August Illinois Home Sales Strong at the Entry Level Statewide Median Price at $165,000

  SPRINGFIELD, Ill. — Record low mortgage interest rates, favorable prices at the entry level, and the first-time homebuyer tax credit propel home sales in August. According to the Illinois Association of REALTORS® latest report, statewide total home sales (which include single-family and condominiums) in August 2009 reached 10,595 homes sold, down 3.0% from August 2008 sales of 10,923. The Illinois median price in August 2009 was $165,000 down 14.8% from $193,750 in August 2008. The median is a typical market price where half the homes sold for more, half sold for less.
  In the Chicagoland Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), year-over-year home sales were positive for the second consecutive month, up 1.3% to 7,009 homes sold in August 2009 compared to 6,917 homes sold in August 2008. The median home sale price for the Chicagoland PMSA was $205,000 in August 2009, down 18.7% from $252,000 in August 2008.
  According to Dr. Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory (REAL) of the University of Illinois: “The size of the unsold housing inventory continues to make this a buyers’ market with an approximate value of nine months for Illinois and almost 11 months for Chicago at current sales rates. Absent an uptick in sales, it is unlikely that prices will recover much before the middle of 2010.”
  The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage for the North Central region was 5.27% in August 2009, down 0.25 from the 5.52 average rate during the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corporation. Last year in August it averaged 6.52%.
  Illinois’ official unemployment rate in August reached 10.0% and was above the 9.7% national unemployment rate.
  In the city of Chicago, August total home sales (single-family and condominiums) totaled 1,928, down 7.2% from 2,078 homes sold in August 2008. The city of Chicago median price in August 2009 was $229,476, down 22.9% from $297,500 a year ago in August 2008.
  According to the IAR report, total home sales (single-family and condominiums) comparing August 2009 to the same month in 2008 were up in 32 of 99 Illinois counties reporting including Adams, up 5.8%; Boone, up 6.2%; Cook, up 0.7%; DeKalb, up 33.6%; DuPage, up 5.7%; Kendall, up 12.5%; Logan, up 30.8%; Rock Island, up 24.8%; and Sangamon, up 17.3%.
  Sales and price information is generated from a survey of Multiple Listing Service sales reported by 37 participating Illinois REALTOR® local boards and associations. The Chicagoland PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will.
  September 2009
  www.illinoisrealtor.org

• Емигранти

  Автор: Пейчо Кънев

  Защо българите отиват да живеят другаде по света и какво намират там

  Пиша този текст в София, България. Аз съм емигрант. Да, точно така. Макар че живея в България, аз си оставам такъв. Защото емигрантството е диагноза. Ако си бил веднъж, завинаги си оставаш такъв. Ние, българите, сме странна порода. Патриоти сме, когато ситуациите го изискват (разбирай по време на мач на националния отбор), шовинисти сме (когато по улицата са събрали и мирно си вървят група хора с различна сексуална ориентация), расисти сме (когато някое малцинство настоява за правата си), лицемери сме (когато съседът е по-добре от нас), подмолни сме (ако ние сме по-добре от съседа) и още толкова други неща. Но едно определено нещо винаги е мразил българският човек и това е българският емигрант. Мрази го, а в същото време мечтае да е на негово място. Там, където е той, Америка, Германия, Испания, Австралия или където и да е другаде по света. Това е много извратен дуализъм. Обич и омраза. Нещо, като обърната ксенофобия. Което е странно!

  Ние мразим повече сънародниците си, които са далеч от нас

  отколкото чужденците, които живеят в нашата държава. Как се стигна до това? Мисля, че за да успеем да си отговорим на този въпрос, първо трябва да разберем какво точно означава самият термин – емиграция. Това е доброволното или насилствено напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна. Обикновено това е причинено от някаква отрицателна промяна в живота, била тя природна, икономическа или военна. Емигрантството не е равносилно на масово насилствено изселване на етническа основа. Причините за напускане на дадена страна могат да бъдат такива, които привличат (познати като изтеглящи фактори), и такива, които принуждават човек да напусне (познати като изтласкващи фактори). През своята история, българите преживяват няколко големи емигрантски вълни. Днес по света български общности съществуват в повече от 70 държави. Най-големи са те в Съединените американски щати, Канада, Гърция, Испания, Турция, Германия, Италия, Великобритания, Австрия, Австралия и др. Тенденциите са общностите ни зад граница да се увеличават,

  което значи, че българите в държавата ни ще намаляват

  Факт. С какво ние допринесохме за това? След 1990 г., всяко следващо правителство, като че ли поддържаше такава политика. Имам предвид политика на неангажираност. За това, което се случва с емигриралите вече българи, и за тези, които тепърва ще си заминат. Знаете ли, никога не съм харесвал теориите за конспирациите, затова винаги се опитвам да рационализирам съответните фактори, да ги сведа до основните им функции и предпоставки. Нека тогава разгледаме фактите. От 1990 г. досега, по неофициални данни, пределите на България са напуснати от повече от 1 000 000 души. Това е огромна цифра. Един милион българи може би никога няма да се завърнат, поне не и за повече от един месец през лятото. Защо тогава това не се е приело за плашеща цифра от нито едно правителство? Това за мен е криза от национален характер. Е, да, не можем да се сравняваме с милионите полски или руски емигранти по света, но все пак тези две държави са с многомилионно население. Тогава защо не се е предприело нищо през годините за изтриване на тази черна статистика от българските анали, или поне намаляването на съответните цифри? Отговорите според мен са много прости. Противно на общоприетото самомнение на българите, че сме мързелива нация,

  българинът в чужбина работи много

  наистина много. А какво придобиват хората, които работят извънредно много в държави, чиято икономика е в добро състояние? Пари, естествено. Без значение в коя сфера от икономиката се трудят нашите сънародници, строителство, земеделие, услуги, високи технологии, тежка промишленост, те получават пари. И голяма част от тези парични средства се вливат в българската икономика, без самите тези хора по някакъв начин да тежат на същата тази икономика. Да вярно, те не си плащат данъците в България, но мисля, че тази сума, сравнена с парите, които се изпращат в България, по един или друг начин, е нищожна. Помислете! По данни на Световната банка, през 2004 г. парите, изпратени от нашите емигранти, са 3 млрд. долара. През 2006 г. те са 2 млрд. и 800 хил. долара, през 2007 г. те са 2 млрд. и 200 хил., а през 2009 г. те са малко повече от 2 млрд. Без значение, че има спад в паричните потоци заради глобалната финансова криза, тези парични трансфери формират от 4 до 7 процента от БВП на България. Това, от която и страна да се погледне, е огромен плюс за България и един допълнителен бял дроб във финансовия ни дихателен организъм по време на криза. За какво ние, живеещите тук, използваме тези пари? Най-вече те се използват за намаляване на бедността или поне ограничаването на нейното развитие. Знае се, че най-голям процент са емигрантите от

  най-бедната прослойка на обществото

  от най-бедните семейства.
  Голяма част от тези пари подпомагат определени райони в България, където безработицата е в най-големи размери. Друга част от тези пари се инвестират в здравеопазването и образованието. Също така голямо перо от емигрантските пари отиват за покупко-продажба на недвижими имоти. От 2004 г. насам около 14% от покупките на недвижими имоти в големите ни градове се финансират по този начин. Емигрантските пари спомагат и за увеличаване на потреблението, защото първоначално тези средства се използват за закупуването на стоки от първа необходимост, което е огромна инжекция в българската промишленост и след това те се използват за покупката на стоки от по-дългосрочен характер. Не трябва да се забравя и финансирането на предприемаческата дейност в родината ни. Много от тези пари се използват за започването на някакъв малък бизнес от роднините на съответния емигрант. Това от своя страна води до по-високи доходи и за разкриването на нови работни места. Ефектът за икономиката най-общо е намаляване на безработицата, намаляване на хората, получаващи социални помощи, създаване на добавена стойност и др. Сега вече виждате защо българските правителства и институции обичат нашите емигранти. Съмнявам се, че патриотичните тупкания в гърдите на нашите политици, прокламиращи борба за намаляването на емиграцията, са нещо повече от ефектна стойка.

  Никакъв Български Великден не може да ме убеди

  в противното. Аз знам какъв е животът зад граница и усещам как се живее тук, в България. Всеки може да има свое мнение по този, така изстрадан въпрос. Но е факт, че нещата няма да пресъхнат от само себе си. Българите ще продължат да емигрират, да работят зад граница, да раждат децата си там. Корените им ще бъдат закопани на ново и чуждо място и оттам ще порастат отново. Но пак казвам, че не мога да разбера сънародниците си, които мразят българите, напуснали България. Това е лицемерие, уважаеми. Да говориш и сплетничиш против нещо, което ти помага да живееш по-добре, което подпомага развитието на цялата ни държава. Така е, такива хора сме и аз съм го приел за даденост. Отдавна съм се отказал да нищя различните мрачни нюанси на българската душевност и народопсихология. Но ето още малко от черната статистика. Факт е, че ще продължава да има наши сънародници, които ще ни напускат, ще се увеличат българите зад граница, които никога повече няма да се завърнат в родината си, които ще се откажат от българското си гражданство. Все повече и повече ще бъдат тези емигранти, които ще кръщават децата си с чужди имена и ще ги отдалечават от нашето самосъзнание, които ще решат да изживеят старините си някъде там.

  И това е жалко! За всички нас

  Наскоро в сайта на вестника под мой текст някакъв „фен“ беше оставил приблизително подобен коментар – нямало как човек като мен, който е живял в САЩ, да е социалист. Защо да няма как?! Социализмът някога е отричал свободното движение на човешки маси от една държава в друга, що ли? Просто знам, че във всеки момент, аз мога да си събера багажа, да се кача на самолета и да отлетя, за едно далечно място. И нека работя там и нека децата ми да се родят там и нека изпращам пари, които да помагат на България. А вие ме мразете!

  duma.bg

• 09/09/28
• Бардакът наречен БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛ

  Европа скъсва от бъзик Левски

  Източник: SPORTNI.bg

  Приключенията на четиримата състезатели на Левски и водача им Константин Баждеков станаха достояние на всички авторитетни медии в Европа. Навсякъде са категорични, че българският шампион е станал за посмешище.

  В днешния си брой „7 дни спорт“ цитира агенция Ройтерс, която информира света за случката по този начина: „Опитът на Левски да продаде четирима ключови играчи на руския Рубин (Казан) в края на последната седмица направи българските шампиони за смях. Левски загуби с 0:2 от локалния си съперник ЦСКА. В мача не играха националът на България Живко Миланов, централният защитник на Мароко Юсеф Рабех, халфът на Македония Дарко Тасевски и бразилското крило Зе Соарес, които бяха излетели за Москва в събота, за да подпишат с Рубин. Изпълнителният директор на Левски Константин Баждеков отначало каза на репортерите, че има принципна договорка за четиримата с Рубин. „Май че някой ни направи мръсен трик“, каза разочарован той след завръщането в София.“

  „Ройтерс“ добавя, че феновете на Левски са бесни на ръководството на клуба. „Това е чиста лудост и некомпетентност, каза пред Ройтерс Валентин Денев, привърженик на Левски. – Изгубихме титлата по най-глупавия начин и изглеждаме като идиоти пред Европа.“ Ройтерс припомня, че ЦСКА води в класирането с 16 точки, докато Левски е на осмо място с едва 9 точки.

  „Помните ли филма „Ужилването“? В България има подобен сюжет, но във футбола, където стана най-големият скандал, за да бъде спечелен един мач. Висок професионализъм в измамата и мръсни трикове се разиграха преди дербито ЦСКА – Левски, два отбора от столицата София, които са и най-известните в България. Бившият отбор на армията ЦСКА спечели с 2:0 срещу бившия тим на полицията, неспособен да направи нищо“, пише пък „Гадзета дело спорт“, цитирана отново от „7 дни спорт“ и доразказва цялата история.

  „Феновете на българския шампион Левски бяха разярени в неделя вечер. Но не само от загубата в дербито на първенството с 0:2 срещу ЦСКА, а и от голям трансферен гаф, лишил отбора от четирима титуляри за важния мач“, пише на свой ред холандският Voetbalkrant.com.

  „Българският шампион Левски се оказа измамен с трансфери на четирима футболисти в Русия. Заради това, че пътуваха до Москва, те пропуснаха мача с ЦСКА, загубен с 0:2“, информира читателите си trivela.com

  „Четиримата футболисти на Левски – халфбекът Дарко Тасевски, защитниците Миланов и Рабех, и нападателят Зе Соарес, изобщо няма да дойдат в Рубин. В събота играчите отлетяха за Москва, за да минат медицински прегледи, но нито един от тях не подписа договор с казанския клуб“, съобщава пък novosti.ru.

  Радио „Маяк“ беше една от руските медии, която се постара да проучи дали наистина четиримата от Левски отиват в Рубин, или всичко е кьорфишек. Кореспондентът на „Маяк“ в Казан Алексей Медведев свидетелства в ефир: „Съобщенията в средствата за масова информация, че четирима играчи на Левски идват в Рубин на медицински прегледи и подписване на договори, разбира се, се оказа фалшива патица.

  Вчера от Казан долетя и официалната позиция на руския шампион. От щаба на Рубин са категорични, че никога не са чували имената на въпросните футболисти.

  „Всички в клуба се учудиха много, когато се появи информация за пристигането на такъв голям брой български футболисти в отбора, и то в период, когато трансферният прозорец е затворен. Рубин не се интересува и поначало никога не се е интересувал от тези футболисти, за чиито фамилии научихме от различни англоезични и руски източници“, заяви говорителят на Рубин Максим Лопухов, цитиран от същата медия.

  –-
  А ето малко извадки от руските сайтове:
  „Сов. спорт“
  mavv57: Вероятно в България в края на миналата седмица е било 1 април.
  27mihon007: Диверсия на софийския ЦСКА преди важния мач. Преметнали са Левски с фалшив документ да заведе в Рубин футболисти, докато трансферният прозорец е затворен.
  159Loos: Мрачните българи просто не са знаели, че в Европа трансферният прозорец е затворен. Все пак не бива да съжаляват, разгледали са Москва – красив град.
  164ПЛОТНИК: Това Левски да не би да е невяста, дето си търси мъж. Или девойка с леко поведение, която се предлага навсякъде?
  18dober99: Някой бълнува нелепи неща, трансфери сега не се правят. А и за какво са ни тези?
  102Neomaster: Интересно дали тези българи щяха да се чувстват щастливи, ако бяха подписали договори в Казан. Кой им е виновен, че са долетели в Русия. По-добре да си играят за техния забележителен Левски.
  28xoposhiydrug: Интересно, че тези българи се опитаха да прехвърлят глупостта си и върху Рубин. А на Рубин съвсем не му е до тях в момента – той иска да пробие в Шампионската лига.
  148Владимир59: Левски на проби в Рубин. А защо не дойде на проби и целият национален отбор на България? Обидно е, някак си…
  20Трешер: Нещо са объркали Казан с Перм, където играят българи.
  3tihonov76: Директорът на Левски казал, че тези играчи без проблеми ще бъдат заменени. Ами след като имат заместници, защо въобще са им нужни там?
  11Дед Петрович: Отмъстихме за Динамо! Хахаха…
  67day: А защо само четирима, целият отбор на Левски трябваше да дойде.

  „Чемпионат.ру“
  chernika: Сигурно българите са мислели, че в Рубин ги е цапардосала склерозата и са забравили, че сега трансфери не се правят.
  xfiles: Купете не само тези четиримата, но и целият им отбор. Никой да не пита за какво са ни тези българи!
  h-o-p: Глупаво е. Имаме си достатъчно некадърници в родината, защо са ни второразредни българи.
  elloco: В Шампионската лига Левски вече направи 0-0-6. Да не искат да правят обмяна на опит с Рубин, а?
  slow_flow: Идиотизъм.
  sakhalin: Аз пък чух, че Барселона иска да купи четирима от остров Сахалин, след малко излитали.
  rmcf: Рубин, какво се стеснявате, че взимате само четирима. Купувайте целият Левски направо!
  markaveliy: Точно такива играчи ни трябват. Шампионатът ни е слаб, първият в Украйна размаза първия в Русия. Всичките ни отбори са пълни лайна, макар че заплатите на играчите са като на мегазвезди.
  slavik-cska: Направо се преименувайте от Рубин на Левски.
  wiktor: Така като гледам, можем да купим целия Левски, и без това играчите им струват всичките общо 6.775 млн. евро.zenit-and-juve: Казан е във Волжка България, така че тези всъщност щяха да си бъдат у дома.

  „Спортс.ру“
  PAfel: Някой май е излъгал Левски за тези трансфери. Иначе Рабех не е лош играч, но стана пияница. Другите двама никога не са виждали топка, а четвъртият може да играе, ама ако не е контузен. Честно казано, тези играчи не са за Рубин, в най-добрия случай могат да влязат в работа на Химки.
  Delirium_Tremens: Аз съм от Казан. Тези не ни трябват, имаме си кой да ни вади картофите.
  ericssons: Според мен трябва да питаме Аллах защо тази сделка пропадна.

  Осем отбора скрили милиони

  8 000 000 лв данъци са били укрити от осем родни отбора, стана ясно днес след гостуването на шефа на НАП (Национална агенция по приходите) Красимир Стефанов в сутрешния блок на бТВ.

  Под „укриване на данъци“ се има предвид, че въпросните отбори са осигурявали състезателите си на минамална работна заплата, докато реално получените от последните суми са били далеч по големи. Стефанов не скри притеснението си от сериозността на ситуацията и сподели, че в най-кратки срокове ще информира председателя на парламентарната комисия за борба с корупцията Яне Янев.

  Шефът на НАП разкри, че изложените данни са резултат от дълга проверка, стартирала след отнемането на лиценза на ЦСКА преди повече от година.

  „Разследването не е приключило. Резултатите досега са – 8 млн лв укрити данъци и близо 4 млн лв неправилно приспадната печалба. Започнахме след като бе отнет лиценза на шампиона ЦСКА, а след това получихме и още сигнали.

  Стефанов разкри каква е схемата. Играчите подписват договори на минимални заплати, а след това прибавят анекси към тях с реалните цифри.

  „Това го открихме при въпросните отбори. Колкото до данъците – един има над 2 млн, няколко над милион, един около 500 000 и един над 100 000… За някои клубове обаче все още нямаме необходимите документи. Нека те да не се успокояват“, закани се началникът на НАП.

  Томов завлякъл от ЦСКА 12 млн. лв.

  Бившият президент на ЦСКА Александър Томов е завлякъл клуба с около 12 000 000 лева. Това разкри пред „Меридиан Мач“ новият бос на „червените“ Димитър Борисов. Според него Томов е прибирал парите от продажбите, които клубът е осъществил по време управлението му.

  „Томов не е вкарал нито една стотинка в касата на ЦСКА от продажбите на футболисти. Говорим за 12 000 000 лева от трансфери“, каза пред изданието Димитър Борисов.

  Както е известно, Лупи успя да осъществи сериозни трансфери на „Армията“. Той продаде над десет футболисти, като най-сериозните удари му бяха този на нападателя Неи в Саудитска Арабия, защитника Александър Тунчев в Лестър, Валентин Илиев в Терек (Грозни) и Велизар Димитров в Металург (Донецк).

• Ирина Бокова е новият генерален директор на ЮНЕСКО

  Българският посланик във Франция получи 31 гласа при петото тайно гласуване в 58-членния Изпълнителен съвет

  Българският посланик във Франция Ирина Бокова беше избрана днес за генерален директор на ЮНЕСКО (portal.unesco.org). Тя получи 31 гласа при петото тайно гласуване в 58-членния Изпълнителен съвет на организацията.

  След три кръга само Ирина Бокова и египетският министър на културата Фарук Хосни останаха да се борят за поста генерален директор на Организацията на Обединените нации по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Снощи двамата получиха равен брой гласове на четвъртия тур от изборите –  по 29.

  Те се изправиха един срещу друг след последователното оттегляне на австрийката Бенита Фереро-Валднер и еквадорката Ивон Баки. В началото на процедурата за избор на нов шеф на организацията кандидатите бяха девет.

  Възможността Фарук Хосни да застане начело на организацията на ООН през последните месеци предизвика съпротивата на еврейски и международни организации и на интелектуалци от целия свят. Той основателно бе обвинен, че изповядва антисемитски и антиизраелски позиции и че от 20 години е министър в режим, който налага цензура.

  Хосни предизвика възмущение заради казаното пред египетския парламент през 2008 г.: че „лично ще изгори“ книгите на иврит, които открие в библиотеките на страната и особено в Александрийската библиотека.

  Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) има за цел да заздрави междудържавните връзки в тези области, но не може да избегне идеологичните конфликти между различни страни, отбелязва Франс прес в справка за организацията.

  В ЮНЕСКО членуват 193 страни. Амбициозната й цел е „да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата и комуникацията“.

  ЮНЕСКО е известна най-вече с образователните си програми и със списъка на световното наследство, включващ културни паметници и природни обекти, някои от които са застрашени.

  Този списък постоянно се изменя и в момента включва близо 700 културни паметници като Великата китайска стена и старата градска част на Ерусалим, както и близо 200 природни забележителности – като залива Ха Лонг във Виетнам и водопадът Виктория в Зимбабве от почти 150 страни.

  Най-зрелищната операция за съхранение на културна забележителност се състоя през втората половина наминалия век с преместването на Големия храм на Абу Симбел в Египет, за да не бъде наводнен от река Нил при строежа на язовира Асуан. Тя продължи 20 години.

  Седалището на ЮНЕСКО е в Париж. Организацията има над 50 офиса и няколко института и центрове из цял свят, като Статистическия институт в Монреал или Международното бюро по въпросите на образованието в Женева. Неин предшественик е била Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите.

  В комисията са участвали известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман, Бела Барток.

  ЮНЕСКО е създадена през 1945 г. при основаването на ООН. Учредителният й акт е ратифициран на 4 ноември 1946 г. от 20 държави, сред които не е имало нито една от ръководения от СССР комунистически блок.

  Студената война и процесът на деколонизация се отразяват и на ЮНЕСКО. Съветският съюз става неин член чак през 1954 г. и тогава разрешава на своите сателити да сторят същото.

  През 1956 г. Южна Африка от времето на апартейда решава, че ЮНЕСКО се намесва в „расовите проблеми“ на страната и се оттегля от организацията. Връща се едва през 1994 г., когато на власт идва Нелсън Мандела.

  През 70-те и 80-те години, ЮНЕСКО изпада в затруднение заради обвиненията на комунистическите и т.нар. необвързани страни срещу Новия световен информационен ред, според който информацията трябва да е обща и всеки да има равен достъп до нея.

  САЩ, Великобритания и Сингапур оттеглят своето членство през 1984, 1985, 1986, като обвиняват организацията в прахосничество и в опити да се руши свободата на печата. Според тях ЮНЕСКО се е превърнала в платформа за пропаганда на комунизма и заедно с бившия Съветски блок и страните от Третия свят са се обединили срещу Запада.

  Президентът на САЩ Роналд Рейгън я обявява за бастион на антиамериканизма.

  Това довежда до сериозна криза. Намаляват постъпващите средства, съкратени са повече от половината директори и много длъжности.До средата на 90-те, въпреки това, ЮНЕСКО помага на европейските журналисти да се адаптират към свободната преса.

  Великобритания се присъединява отново през 1997, а САЩ се връщат през 2003 г.

  От създаването на организцацията генерални секретари са били:

  Джулиън Хъксли, Великобритания (1946-1948); Хайме Торес Бодет, Мексико (1948-1952); Джон Уилкинсън Тейлър, САЩ (1952-1953); Лутър Евънс, САЩ (1953-1958); Виторино Веронезе, Италия (1958-1961);  Рене Майо, Франция (1961-1974); Амаду-Махтар М’Боу, Сенегал (1974-1987); Федерико Майор, Испания (1987-1999); Коичиро Мацура, Япония (1999-2009).

  България е член на организацията от 1956 г. и е сред първите 20 страни, подписали Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (приета на 16.11.1972, в сила от 1975 г.).

  Българските културни и природни паметници, включени в Списъка на световното културно и природно наследство, са девет: Казанлъшката гробница, Тракийската гробница край с. Свещари, Старият Несебър, Мадарският конник, Скалните църкви край с. Иваново, Русенско, Боянската църква, Рилският манастир и двата природни резервата – Пирин и Сребърна. Всички те са защитени от Конвенцията.

  Ирина Бокова

  Pодена през 1952 г. Дъщеря е на активния функционер на БКП Георги Боков (бивш главен редактор на в. „Работническо дело“) и сестра на Филип Боков (бивш началник на политическия кабинет на премиера Сергей Станишев и настоящ посланик в Словения).

  Завършила е гимназия с преподаване на английски език в София и „Международни отношения“ в Москва, специализирала е в Харвард в САЩ.

  Работила е в Министерството на външните работи и в постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк (1977-1982).

  След 1989 г. е била народен представител от БСП, зам.-министър и министър на външните работи в правителството на Жан Виденов (1996-1997),  кандидат за вицепрезидент на БСП в двойка с Иван Маразов (1996).

  От 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и постоянен представител към ЮНЕСКО.

  Член е на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО от 2007 г. и е вицепрезидент на групата на посланиците франкофони при организацията.

  Говори свободно английски, испански, френски и руски. Омъжена е, има две деца.

  Агенция Франс прес я описа като „член на намиращата се в опозиция Българска социалистическа партия“ и я обяви за „убедена европейка“.

  Съгласно процедурата, приемничката на японеца Коичиро Мацуура трябва да бъде одобрена през октомври чрез тайно гласуване от представителите на 193-те държави членки в Генералната конференция на организацията. Тогава ще стане първата жена и първи дипломат от бивша комунистическа държава начело на ЮНЕСКО.

  Източник: VESTI.bg

• 101 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ

  От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата „Св. 40 мъченици“ в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. Отслужен е молебен за благоденствието на българската държава.

  Един акт, символизиращ продължението на Второто българско царство. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. И както всичко в българската история, и това събитие не минава без негласната благословия на външните „велики сили“.
  Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Това спъва стопанското развитие на страната и ограничава възможностите й в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на нашата държава. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване – решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат. На следващия ден след обявяване на Манифеста за българската независимост, на 23 септември 1908 г. Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българско-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. /БГНЕС

• Всеки местен феодал има „бели петна“ в миналото, но много светло бъдеще

  (Приликата с действителни лица и събития не е случайна)

  Автор: Илия Вълков в-к „Сега“

  Разгръщам „Кратък политически речник“, издаден през 1972 г. от издателство „Партиздат“. Там попадам на думата „феодал“ и чета: „Представител на господстващата класа във феодалното общество; едър поземлен собственик, който експлоатира зависимите от него крепостни селяни“.

  От години в България местният феодал държи трите стълба на обществено мнение – попа, кмета и учителя.

  Той е близък приятел на кметското тяло – основен спонсор на политическата му кампания и първи съветник по финансовите въпроси на общината. Но това не е всичко, защото той отговаря и за човешките ресурси. Затова всеки чиновник в общината се назначава по негова заръка.

  Той е църковен настоятел. Дарява и пари за църквата. Ето защо по време на празници неговото име се споменава заедно с имената на светците. През другото време пък миряните палят свещи за негово здраве.

  Освен това местният феодал участва в училищното настоятелство, където обикновено е и председател. Той първи дава пари за смяната на старата дървена дограма или боядисване на футболното игрище в училищния двор. Директорът на училището пък се съветва с него кои деца да бъдат приети в елитната паралелка, където се обучават децата на приятелите на местния феодал.

  В същото време той няма нужда от пиар, защото всички местни медии са приятелски, а другите ги притежава.

  Затова вестниците пишат за него всеки ден (дори когато е на почивка се отделя малка дописка на страница „Хайлайф“). Да се напише нещо нелицеприятно за тази персона минава за проява на лош вкус. Затова мигновено срещу „клеветниците“ се изпращат черни джипове и здрави бухалки.

  Така дипломатично се изглаждат отношенията. Ако пък местният телевизионен канал си позволи някаква дързост по него адрес – спира да излъчва в района „поради технически причини“.

  Обикновено с полицията няма проблем, тъй като местните служители на МВР охраняват на смени имението му. Трябва да се отбележи, че местният феодал никога не бие – той изпраща други да вършат това.

  Обикновено местният феодал е сред официалните лица на всички обществени прояви в града. Понякога чете приветствено слово, но когато не произнася реч, всеки от ораторите на събитието споменава поне три пъти заслугите му в областта на благотворителността. Нерядко той е меценат на художници и занаятчии от местна величина.

  Като почитател на изкуството имението на местния феодал е изрисувано в сюжети, заимствани от италианските майстори – таванът на хола е събрал мотиви от Сикстинската капела, над камината виси негов портрет, а в спалнята му стои репродукция от еротичния Ренесанс: „Габриела д’Естрес и една от сестрите й в банята“.

  Той задължително членува във фондация, в чието название присъства думата „деца“. Посещава всички срещи на „братството на зидарите“, където отдавна не се говори за нивелири, мистрии и шпакли, а за затворени комплекси и хотели по морето.

  Повечето от фирмите, които притежава, носят фамилията му или името на екзотичен плод или остров. Ловец е. Често дори е собственик на ловно имение. В свободното си време играе голф на някое от игрищата, които притежава. Те по правило са построени върху земи, получени чрез изгодни заменки.

  Официалната биография на местния феодал е богата като самия него. В нередактираната й версия обаче нерядко изскачат бели петна, особено във времевия отрязък по натрупването на „първия милион“. Той обаче е чел историята за „Рокфелер и ябълката“ и пламенно разказва как в зората на демокрацията продал стария си автомобил и с парите захванал бизнес със скрап. Местният феодал обича да говори за себе си като за self made – той е постигнал всичко сам в живота. Въпреки че често самият той или родата му са имали агентурни имена от флората или литературния пантеон. Но той не обича да говори за миналото и затова думите му винаги обрисуват бъдещето. А то върви с определението „светло“.

  Най-често местният феодал говори за „светлото бъдеще“ пред своите служители, които обикновено наброяват почти цялата работна сила в града. Като основен работодател той определя средната заплата за района. „Владетелят“ на Макиавели е любимата му книга, нищо, че не я е чел.

  Според неговите разбирания държавата го репресира, защото го задължава да плаща данъци. Затова той дава, колкото да не се разбере, че крие.

  Не му пречи обаче да печели всички държавни поръчки в района или да преразпределя общински пари за обществени нужди. Така общността започва да вярва, че единствен той се грижи за децата, бедните, болните. Постепенно се налага като техен закрилник, нищо, че благотворителства с техните пари.

  Местният феодал е отличник по усвояване на еврофондовете, като понякога парите не отиват по предназначение. Но това няма значение, защото у местния феодал винаги има рационално действие – той ще прибере една част от средствата в личната сметка, с друга ще прокара система за капково напояване за ливадата на феодалното си имение (ако кандидатства по САПАРД), а трета ще дари за позлатяване на едно от кубетата на местната църква. Та да палят миряните свещи за негово здраве и да благославят делата му.

• Знанието е сила! Знание и увереност за утрешният ден!

  Под това мото днес за първи път отвори врати Новото Българско Училище „Слънчогледи” в Glen Ellyn, Illinois.
  Създателите му – Милена Николова и Ваня Налбантова са с амбицията да предложат не само традиционните класни форми на обучение, но и най-доброто обучение възможно в днешни условия. Да направят българският език равностоен на другите езици овладяни от учениците им. Да използват съвремените технологии и възможностите на интернет, за да създадат интересен и богат учебен процес и да дадат допълнителни знания и умения.
  Училището е в процес на кандидатстване за лиценз от българското Министерство на образованието, младежта и науката. Разполага с квалифицирани преподаватели с педагогическа подготовка от България, с опит в преподаването на съответните предмети.
  Намирайки все повече съмишленици с интерес към запазването на българския език и култура извън България и с подкрепата на другите български училища в района днес екипът на Езиково Училище „Слънчогледи” посрещна своите първи ученици.
  На добър час и успешна Първа Нова Учебна Година!

  Мария Илиева

  

• Блогъри със свой кандидат за кмет на София

  Блогърското общество издига своя кандидатура за кмет на София. От няколко дни активни участници в Интернет-пространството много сериозно обсъждат идеята техният кандидат да бъде Теодор Дечев – политолог, социолог, политик, предприемач, инженер, блогър, информира „Медиапул“.

  От форумите личи, че идеята Дечев да бъде убеден и предложен за кмет е оповестена от Йосиф Йосифов, бакалавър по икономика от Магдебургския университет „Ото фон Гьорике“.

  Форумното общество „Де зората“ излиза със специален призив в подкрепа на кандидатурата, в който се отбелязва, че „повече от десетилетие ни се налагаше на едни или други избори да гласуваме против здравия разум и против собствената съвест“.

  Пускахме бюлетината от немай къде. Гласувахме с омерзение. Правехме го от „високи“ политически съображения. Ето че дойде краят на нашето изпитание, пишат блогърите.

  Те открито недоволстват от факта, че Синята коалиция е решила да не издига свой кандидат за кмет на София и е предпочела да се „прислони по сестрински под крилото на ГЕРБ“.

  Привърженици на СДС и ДСБ смятат, че това решение сваля от тях всякакви формални и лични ангажименти за солидарност с изборната политика на двете партии. „Вече можем да гласуваме без омерзение“, пишат те.

  Форумно общество „Де зората“ смята, че в лицето на Теодор Дечев за пръв път от дълго време хората с чувство за справедливост, за памет и за нормална човешка порядъчност имат възможност за искрен и правилен избор.

  Гласувайки за Теодор Дечев, ще си спомним и ще покажем, че сме граждани със собствено мислене и позиция, пишат форумците и призовават да се състави инициативен комитет за издигане кандидатурата на д-р Теодор Дечев за кмет на София.

• Мюсюлманите празнуват днес Рамазан байрам

  Мюсюлманите в цял свят празнуват днес Рамазан байрам. В България Рамазан байрамът започва с празничен намаз – молитва, придружена с определени действия, във всички 1100 джамии.

  В София сутрешният намаз ще започне в 7.54 ч., а в останалите населени места – с 19 минути по-късно. С празнична проповед мюсюлманите ще бъдат призовани да спазват традициите, да почитат повелите на пророка Мохамед за мир, разбирателство, милосърдие, единство и добруване. Чрез молитва те ще приветстват пророка, ще изразят своята признателност към Всевишния и ще поискат прошка.

  Рамазан байрамът е празник, с който се отбелязва краят на едномесечните пости /оруч/ по време на свещения месец Рамазан. Според хадисите на Мохамед /думи и дела на пророка/, в празничния ден, преди сутрешния намаз, трябва да се хапне нещо сладко.

  След сутрешната молитва мюсюлманите се отправят към гробищния парк, за да уважат първо паметта на починалите си роднини и близки. Те изричат заупокойните молитви „фатиха“ и „ихляс“, и оставят на гробовете вода за птичките. По традиция първият от трите празнични дни се чества с най-близките. По-младите целуват ръка на по-възрастните и им искат прошка, а скараните трябва да се помирят. На децата се раздават дребни пари и лакомства.

  Рамазан байрамът е известен още и като шекер байрам, тъй като на празника се раздават бонбони и сладкиши. Основният смисъл на празника е искането на прошка от близките. Аллах не опрощава грехове, накърняващи достойнството и правата на друг човек, затова единственият начин е да се извиним и да поискаме прошка от човека, когото съзнателно или не сме наранили.

  За пръв път Рамазан байрамът се чества през 625 г. след Христа. Това е втората година от преселването на мюсюлманите от Мека в Медина. Като новосъздадена тогава религия в исляма няма празнични дати. Поради това преселилите се в Медина мюсюлмани започнали да честват празниците на християни и евреи, отбеляза Ведат Ахмед. Тогава пророкът Мохамед решава да възнагради своите последователи, като обяви два големи празника – Рамазан и Курбан байрам.

  БТА

• В България ще бъде установен тотален медиен монопол

  С Кристина ПАТРАШКОВА, доскоро зам. главен редактор на в. “Уикенд”, разговаря Таня Джоева

  – Набитото око усеща промяна във в. “Уикенд”, г-жо Патрашкова. Какво се случва във вестника?

  – Права сте. Промяна има. “Уикенд вече не е този вестник, в който отидох да работя преди 6 месеца. Когато реших да постъпя в седмичника, част от гилдията, включително мои близки приятели и колеги, бяха изненадани, че предприемам тази стъпка. Не крия, че имах предложения от влиятелни всекидневници в България. Аз обаче реших да отида в “Уикенд”, защото смятам, че беше медиен феномен.

  – Какво ви привлече в изданието?

  – Не говоря за забавната, по-жълта информация и този процент от нея, който е уязвим от гледна точка на достоверност. Говоря за това, че в него се появяваха радикални коментари, анализи, разследвания, интервюта. Обсъждаха се теми, които вълнуваха хората и които по някакъв начин не се дискутираха в част от другите вестници, защото напоследък в журналистиката се създаде едно опасно явление. За него първи заговори главният редактор на вашия вестник Тошо Тошев в интервю преди време във в. “Уикенд”. Става дума за т. нар. корпоративна журналистика. Появиха се хора, които са далеч от професията, които имат бизнес и които се стремят да имат медии, за да имат власт и влияние. А не за да защитават ценностите на журналистиката и да търсят истината. Вместо това те подпомагат свои политически, корпоративни и други интереси.

  – Това явление не го забелязахте в предишния “Уикенд”, така ли?

  – Половин година се чувствах свободна. Въпреки че напоследък започнах да забелязвам някои тревожни явления.

  – Какви?

  – Определени теми не могат да излязат, има табута и налагане на положителни отношения към властта.

  – Кога се случи промяната?

  – Истината е следната. Още през лятото м. г. досегашните издатели и собственици на “Уикенд” – Недялко Недялков и Мартин Радославов, решават поради някакви причини да продадат част от стойността на вестника на групировка и на хора, които са били близки до Ирена Кръстева, Делян Пеевски и др. Знам го като човек, който е бил зам. главен редактор на вестника. Уговорката е била те да не се намесват в редакционната политика на изданието. Твърдя, че тя се спазваше. След последните парламентарни избори, които бяха спечелени от ГЕРБ, веднага се почувства промяната.

  – В какво се изразява тя?

  – Промяната се почувства и във всички останали вестници, собственост на Кръстева и Пеевски. Помним как преди изборите се атакуваше ГЕРБ. Помним също, че в предизборната нощ Бойко Борисов иронично благодари на представители на тези вестници за “коректната” кампания, която е водена спрямо него и ГЕРБ. Заговори се за преследване на бизнеса на Ирена Кръстева. Тези неща после заглъхнаха.

  Вестниците на Кръстева и Пеевски се преобърнаха светкавично. Тогава започна и намесата в “Уикенд”.

  – Колеги сме и нека си говорим на “ти”. Как си обясняваш метаморфозата? С желанието на медийните собственици да са в добри отношения с новата власт?

  – Ако наистина точно те са купили “Уикенд”, желаят да си изкупят греховете и да могат да отворят път за бъдещия си бизнес. Ето ти отново намеса на т. нар. корпоративна журналистика. Аз лично не познавам нито Ирена Кръстева, нито Делян Пеевски. Чувала съм от хора, на които мога да вярвам, че Пеевски е изключително добър бизнесмен, човек, за когото може да се каже, че има осем плюс по математика. Затова предполагам, че сделките за покупката на редица медии са направени така, че техните имена да не излязат веднага.

  – Как тогава може да се реагира на медийния монопол от страна на групировката?

  – Все пак си мисля, че може да се реагира. Има депутати, които могат да отправят питане в парламента. Има Комисия за защита на конкуренцията, която може би задължително трябва да направи нужното разследване. То вероятно няма да е просто, но има начин да се стигне до истината. Ако се налага, трябва да се изпратят сигнали до европейските институции.

  – Ти биеш камбаната, че се създава монопол, който застрашава свободата на словото?

  – Да. Новото правителство прави сериозни стъпки срещу корупцията. Опасно е да не се вслуша в сигналите за случващото се на медийния пазар. Ако е вярно всичко, което се говори в гилдията, в България ще бъде установен тотален медиен монопол! Апетитите на групировката не свършват с досегашните медии. Имат интерес да придобият още телевизии, дори най-авторитетните и големи всекидневници. Така се твърди и е задължително да се внесе яснота.

  – Къде ще отиде плурализмът на мнения след 20 години на демократични промени?

  – Това е въпросът. Вредно и опасно е всички да започнат да пеят в един хор. Една група от хора ще диктува правилата. Дори чисто битово – един журналист не може да напусне едно издание, защото ще попадне в същото. Тоест в друго, но със същите собственици. Диктуват се дори заплатите в гилдията.

  – Журналистите ставаме крепостни?

  – Точно така. Корпоративната журналистика превръща работещите в медиите в крепостни селяни.

  – Медийният монопол е мощно оръжие за влияние върху общественото мнение. Това оръжие може ли в бъдеще да се обърне внезапно срещу сегашните си любимци?

  – Абсолютно може. Издания, които допреди няколко месеца подкрепяха Сергей Станишев, сега се обърнаха срещу него.

  – Днес пускат на първа страница Бойко Борисов, утре меденият месец може да свърши.

  – Напълно е възможно.

  – Управляващите не съзнават ли тази опасност?

  – Целта на корпоративната журналистика е да бъде добре с всяка власт, за да може да си прокарва бизнес интересите. Това е много опасно. Става дума за хора, които аз лично наричам представителите на следмутренското поколение. Хора, за които няма никакви морални скрупули. Които бяха възпитани в ценностите на мутрите от зората на демокрацията. Но във времето на открития рекет сякаш имаше някакви правила. Примерно ако си от ВИС, там могат да те бият,но си оставаш докрай от ВИС. Страшно е да минеш в СИК! Сега правила няма. Следмутренските представители минават през всичко в името на едни пари.

  – Наблюдаваш медиите от години. Не е тайна, че властта винаги иска да има медиите за съюзник и да чете хубави неща за себе си. С какво ситуацията сега е уникална?

  – Уникална е с монопола. Вече не става дума да притежаваш маргинални издания. Апетитите са да имаш успех в придобиването на най-влиятелните медии. Това е опасното.

  – Вярно ли е, че в “Уикенд” е спуснат списък с теми и имена, които са табу?

  – Списък точно не, но е ясно за кого не може да се пише и за кого как трябва да се пише. Изключено е да се появи критична публикация за Ахмед Доган. Изключено! Ще дам конкретен пример със себе си. Когато бившият шеф на контраразузнаването в ДАНС напусна, взех с него първото интервю, в което той направи скандални разкрития – че между служители на ДАНС и представители на чуждестранни служби е имало връзки. Това интервю по никакъв начин не можеше да излезе. И не излезе.

  – А кои са тези, които трябва да бъдат обгрижвани специално, освен Доган, Бойко Борисов?

  – Вероятно всички, които заемат ключови постове в държавата. Министрите, по-важните депутати (б. а. – в последния брой на “Уикенд” има статия срещу министър Вежди Рашидов, вероятно защото не е от ГЕРБ). Дано видя в “Уикенд” публикация, която да ме опровергае. Но вече имам впечатление, че те контролират интервютата, те си избират заглавията, снимките.

  – Освен към ДПС добро отношение трябва да се създаде към ГЕРБ и партньорите на ГЕРБ. Така ли?

  – Така усещам. Новите собственици си имат представител, той също внимателно чете текстовете.

  – Как реагират журналистите във вестника?

  – На планьорка беше обявено, че има нови собственици, групировка или холдинг. Публично беше казано, че нищо няма да се промени и че целта е отново вестникът да бъде най-тиражният и най-добрият. Но журналистите усещат, че нещо става. Съществува напрежение. Объркани са.

  – Уволнени вече има ли?

  – Не, но може би някои няма да се съгласят да работят при тези условия. Макар че медийният пазар в момента не предлага много възможности.

  – Ти също напускаш?

  – Да. Включвам се в нов медиен проект, който ще тръгне в средата на октомври.

  – Кажи нещо повече за него, защото се говори, че ще го правите заедно с бившата говорителка на ДАНС Зоя Димитрова и с екссъветника Алексей Петров?

  – Изданието ще бъде седмичник, изграден в духа на добрите времена на “Уикенд”, далеч от корпоративни интереси. Зоя, която е известна разследваща журналистка, ще участва наистина. Но трябва да разсея упорития слух, че зад изданието стои Алексей Петров. Познавам Алексей Петров, защото преди време направих може би най-пространното интервю с него за “Уикенд”. Тогава се запознахме. Признавам, че е един от най-интересните хора, които съм срещала. Виждала съм го след интервюто няколко пъти. Струва ми се, че е по-интересно да се концентрира върху преподавателската си работа. Разбира се, това не означава, че няма да има правото да се изказва във вестника.

  – Защо Делян Пеевски изпитва страх от Алексей Петров. Така се говори…

  – Чувала съм, че Алексей Петров е човек, който знае много за почти всички в тази държава. Вероятно знае нещо за г-н Пеевски, което е притеснително за г-н Пеевски. Няма друго обяснение. Но е факт, че той изпитва изключително голямо притеснение от него. Името на Алексей Петров не може да се споменава вече в “Уикенд”.

  – Разбирам – значи освен лица, които трябва да “фризирате”, за да изглеждат добре, има и такива, които не трябва да споменавате. Кои са те?

  – Със сигурност знам за Алексей Петров.

  – Легенди се носят за някаква тетрадка, където колегите се записват и отписват.

  – Има такава тетрадка. Всеки журналист трябва да идва навреме и когато влезе в редакцията, трябва да напише часа. Когато излиза – също, включително защо излиза. Представителите на новите собственици много държат на тази точност. Задават въпроси защо закъсняваш, къде ходиш. Аз като зам. главен редактор не съм се разписвала в тетрадката.

  – Но попаденията в журналистиката не стават зад бюро.

  – Те обаче така си представят нещата. Когато станаха промените, питаха всеки от колко до колко му е работното време.

  – Накъде поема издателят Недялко Недялков, който продаде всичките си акции?

  – Има намерение да се включи в политиката.

  – Картината, която нарисува, не е розова. Какъв трябва да е механизмът за контрол върху домогвания за медиен монополизъм?

  – Трябва да се направят нужните разследвания, за да е ясно кой стои зад медиите и какви са неговите цели. Има ли монопол или няма монопол. Откъде идват парите. Всички хора си задават този въпрос.

  – И неслучайно. За колко бе продаден “Уикенд”?

  – Доколкото знам – за изключително много пари. Дори за многократно повече, отколкото реално струва. Говори се за митични и мистични арабски капитали. Някои казват, че са от Оман, други казват, че не са от Оман… Лошото е, че предишната власт е имала розови беемвета. Но не е ли по-опасно всички вестници в България да бъдат впримчени в някаква схема?

  Източник: www.trud.bg

• На кушетката в маймунарника

  Aвтор: Любослава Русева
  в-к „Дневник“

  Моя близка има проблем: мисли се за скандална. „Никога не съм искала смъртта на майка си, а татко ме е удрял само веднъж. Не съм бягала от къщи“, изплака ми тя. „Сприятелявам се с хора, които дават предимство на пешеходците, дори когато КАТ не раздава сух шпек за награда. Посещавам, с извинение, и симфонични концерти.“

  За да я успокоя поне малко, попитах дали е правила секс с доберман. „Не, не! Струва ми се отблъскващо да целуна в устата и комодски варан!“ Накрая се оказа, че не била сънувала най-обикновени оргии с братята и сестрите си.

  „Лоша работа – отговорих. – А трите си деца обичаш ли еднакво?“ Чух възможно най-скандалния отговор: „Да!“

  Ако моята близка беше участвала в шоуто „Цената на истината“, тя наистина щеше да предизвика потрес и обществено негодувание. В нейно лице публиката щеше да види аутсайдер, който спазва странни правила като това да не си мяткаш боклука през прозореца и (о, Боже!) да не шофираш по трамвайната линия.

  Истинска перверзница, която спи само с мъжа си без разпилени по чаршафите белезници. Рядък и особено извратен екземпляр, чието виреене тук и сега е психиатрична загадка

  „Какво още правиш в България“ – изумих се без да крия упрека си. „Не знам“ – отвърна ми тя съкрушено…

  Аз обаче харесвам „Цената на истината“ и съвсем не споделям възмущението на гражданите, апелиращи да се свали от екран (такива, както казва Хашек, „всъщност с необикновено удоволствие обикалят уличните клозети и четат неприличните надписи по стените им“).

  Шоуто дойде тъкмо навреме и е далеч по-смислено и поучително от публицистични формати, които минават за сериозни. Ако погледнем на него като на народопсихологически експеримент, който повдига въпросите кои сме, какви сме, защо сме такива, то има потенциала да разкаже много повече за „цената на истината“ и „истината за цената“ да живеем така, както живеем.

  Полагайки ни на „виенската кушетка“ (по Георги Лозанов), току-виж сме разбрали и голяма част от причините за недонаправянето на българския преход тъкмо на 20-ата година от неговото недослучване…

  Разбира се, хората, които се явяват в „Цената на истината“, не са национална представителна извадка. Прави впечатление обаче, че техните истории си приличат.

  Скрити изневери, срамни сексуални фантазии, премълчани конфликти и преглътнати обиди населяват интимния свят на анонимния човек, чието въображение започва и свършва с билбордовете на мастика „Пещера“.

  И точно това е интересното: историите не шокират с отблъскващите подробности от бита и частните съжителства, а с баналността си. Изумява и готовността на преживелите ги да изповядат публично колко са незначителни, неуспешни, нехаресвани и нехаресващи се – продукт на средата, която легитимира отвратителното като норма и задължителен критерий да излезеш от анонимност.

  Тези разрушаващи се пред очите ни човеци всъщност казаха следното: Аз не обичам и не уважавам себе си, как да обичам и да уважавам другиго? Моето достойнство не струва пукнат лев, достойнството на другите също.

  Мога да си тръгна оттук без награда, напълно опозорен и съсипал семейството си, защото по-лошо няма да стане – аз съм нищо и отново ще се върна в нищото след „петте минути слава“.

  Но, разголвайки се душевно, убедени, че нямат друг път, нито дарби, участниците не са безсрамни, нито цинични. Те са отчаяни и уморени, ненавиждат се и ненавиждат най-близките си, само че заедно с това ненавиждат тъкмо срама и цинизма, заради които ненавиждат живота си.

  И това е добра новина – тези хора са решили да свалят не само задръжките си, а преструвката, в която вече се задушават. Лошата е, че имената им трябваше да са други…

  Впрочем „Цената на истината“ заслужава упреци точно в това отношение:

  на масата за душевни аутопсии лягат единствено „малките хора“

  Няма ги политиците, за да бъдат питани с колко свои братя са участвали във финансови оргии с бюджетни средства, колко пъти са изневерявали на избирателите си, имали ли са мръснишки фантазии как източват държавния резерв.

  Няма ги и прокурорите, и съдиите, и спецекипите срещу корупцията, които наскоро дори се обидиха на предложението да минават през детектор на лъжата.

  А представяте ли си само какво шоу щеше да се получи, ако Първанов, предварително минал през детектора на лъжата, отговаряше на неудобни въпроси за спонсорите си и тайните уговорки около руските енергийни проекти, след което Доган си признаваше и за частната си яхта, и за онова, което се случи в сараите му през октомври миналата година?

  Или каква гледка би представлявал изпотеният от срам Станишев, който само преди дни имаше нахалството да съветва новото правителство как да усвоява ефективно еврофондовете? Пък и всеки от цялата тази непроменяща се в годините хвърковата чета по медиите, дърдореща каквото й изнася в един или друг момент.

  Но млъкни, сърце! Не е малко и това, че започнаха да се разсъбличат до голо душиците на излъчващите този „елит“ . И гледката не е никак възбуждаща…

  Тези дни моята скандална близка (нали се сещате – онази, която не изневерява на мъжа си със съседката от третия етаж) се зачела в сборника с разкази на Кърт Вонегът „Добре дошли в маймунарника“. Обади се, за да ми цитира един пасаж от автобиографичния предговор:

  „Единственият ми брат, осем години по-голям от мен, е добър учен. Занимава се с физика на облаците. Името му е Бърнард и е по-смешен от мен. Помня едно писмо, което написа, след като донесоха от родилния дом първото му дете, Питър. „И ето ме сега – започваше писмото, – чистя лайна буквално от всичко.“

  Единствената ми сестра, пет години по-голяма от мен, умря на четирийсет. Беше божествена на вид и грациозна. Беше скулпторка. Беше кръстена Алис, но отричаше да е Алис. Бях съгласен с нея. Всички бяха съгласни. Може би някога в сънищата си ще разбера истинското й име. Думите й преди да умре бяха: „Няма болка“. Добри думи за смъртник. Убия я ракът.

  И сега си давам сметка, че две от главните теми на моите романи са изказани от брат ми и сестра ми: „И ето ме сега, чистя лайна буквално от всичко“ и „Няма болка“…“

  „Не можем да го кажем по-точно, нали“ – попита тя с необичайно въодушевление. „Не можем“ – съгласих се. Продължавам обаче да не съм особено сигурна в това за болката.

• Втората сесия на Общобългарския парламент

  На основание на чл.28(1) от Правилника за работа на Общобългарския парламент най-учтиво Ви каним да вземете участие в работата на Втората сесия на ОБП, която ще се проведе на 21.10. ( от 14,00 до 18,00 ч) и на 22.10 (от 9,00 до 13,00 и от 14,00 до 18,00 ч.) 2009 год. в гр. София. Мястото ще Ви бъде съобщено допълнително.

  Гр. София,

  26 Август 2009 г.

  Дневен  ред

  На  Втората сесия  на Общобългарския парламент

  1. Статут, права, отговорности и взаимоотношения  на организациите на българите у нас и в чужбина – членове на ООБ

  2. Перманентното обучение, образование и просвета – в центъра на дейността на ООБ с българите, живеещи в различните страни.

  3. Идентичност, културно-историческо наследство, съвременно развитие и по-нататъшно сближаване, взаимодействие и единение на българите по света.

  4. Разни

  Забележка:

  В рамките  на сесията на 22.10.2009 год. от 9,00 до 13,00 ч ще се проведе кръгла маса „20 години по пътя на демокрацията”, организирана от ООБ и ОБП и с участието на различни обществени и научни организации.

  Гр. София,

  

  Главен  секретар ООБ:

  ( инж. Дочо Шипковенски  )

  Председател:   ( п )

  (Б.Григоров)

• Безнаказаността окуражава разправата с неудобните журналисти

  В България е обществена тайна, че съществува не само цензура и безскрупулен административен и политически натиск върху журналисти и редактори, но и посегателства над неудобни журналисти и фоторепортери. Особено тревожен е фактът, че това най-често е насочено срещу разследващи журналисти и че прокуратурата си затваря очите пред изнесени в печата сведения за престъпни деяния.

  Наследство от предишното управление е последното място на България сред страните членки на ЕС в класациите за свободата на пресата. В световен план България е след страни като Мавритания, Того и Мавриций.

  В България е обществена тайна, че съществува не само цензура и безскрупулен административен и политически натиск върху журналисти и редактори, но и посегателства над неудобни журналисти и фоторепортери.

  Ситуацията остава тревожна и новото управление трябва много внимателно да анализира негативите за международния имидж на страната от систематичните посегателства срещу свободата на словото и да действа бързо и ефикасно.

  В специален доклад без прецедент за новоприсъединила се държава в ЕС организацията „Репортери без граници“ направи подробен анализ на проблемите в България и отправи препоръки за постигане на минималните стандарти на медийна свобода за една правова държава, каквато България в момента очевидно не е.

  Неотдавна

  директорът на проучвания на „Фрийдъм Хаус“ Кристофър Уокър заяви, че е „удивен от безнаказаността, с която се потиска свободата на словото в България“.

  Безнаказаност, която окуражава заплахи, нападения и физическа разправа. Особено тревожен е фактът, че това най-често е насочено срещу разследващи журналисти и че прокуратурата си затваря очите пред изнесени в печата сведения за престъпни деяния.

  Нещо повече, вместо да се преследват извършителите, се преследват дръзналите да кажат истината или да публикуват информация за престъпленията, какъвто е случаят с пазарджишкия вестник „Виделина”.

  По този начин българското общество не само се лишава от правото да знае, но липсата на справедливост допълнително обезсърчава почтените хора и същевременно окуражава тези, които вършат престъпления, както и насърчава тези журналисти, редактори или директори на електронни медии, които флиртуват с корумпирани властимащи. Това води до морална деградация в обществото и до увеличаване на престъпността.

  Ние настояваме новото правителство да поеме ясни ангажименти за
  гарантиране на свободата на пресата в страната.

  Като първа стъпка е абсолютно наложително да бъде даден публичен отчет и да се окаже натиск над неработещата правоохранителна система, за да се разкрият и накажат извършителите и поръчителите на следните посегателства срещу колеги:
  – атентатът срещу жилището на журналиста Васил Иванов от Нова Телевизия;
  – заплахите с киселина срещу журналистката Мария Николаева;
  – нападението срещу журналиста Асен Йорданов в Бургас;
  – убийството на хроникьора на мафията Георги Стоев;
  – опитът за убийство на главния редактор на ФрогНюз Огнян Стефанов и десетки други;

  Настояваме също за пълна публичност по делото „Галерия“ и акцията на ДАНС срещу сайта „Опасните новини“.
  
  Предлагаме да бъдат предприети законодателни промени, за да се гарантира, че медиите могат да упражняват правото да информират обществото, без да бъдат подлагани на съдебен и административен тормоз. Недопустимо е медийните разкрития за корупция и престъпления да не предизвикват разследване на прокуратурата срещу извършителите, а да се разследват журналистите и издателите за техните източници на информацията и да бъдат съдени за клевета и набеждаване, когато става дума не за клевета, а за изнесени факти.

  Същевременно десетки журналисти действително клеветят неудобни на властта публични личности в пресата и/или в електронните медии и го правят напълно безнаказано. Може да посочим десетки такива случаи.

  Оказва се, че в България тези, които изнасят факти за престъпления, са съдени за клевета, а клеветниците се радват на добри хонорари и на ненаказуемост.

  Припомняме и някои от предложенията, които бяха одобрени на Медийната среща на българските журналисти, състояла се на 26 май 2009 в Червената къща.

  1. Висшият съдебен съвет да налага сериозни дисциплинарни наказания на магистратите, причинили осъждане на България в Страсбург.

  Съдии, чиито съдебни решения са причина за осъждане на България в Страсбург и по този начин са ощетили българските данъкоплатци и са накърнили имиджа на България в света, било предумишлено, било поради некомпетентност, не отговарят на изискванията и трябва да бъдат наказани, вкл. с уволнение.

  2. Предложение към законодателите: да бъдат различавани заплахи, отправяни срещу лица по битов повод от заплахи срещу лица, работещи в средствата за масово осведомяване (издатели, редактори, журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) и срещу лица, работещи в законоопазващи институции (магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.).

  3. На срещата бяха поканени и главният прокурор Борис Велчев, както и директорът на ДАНС Петко Сертов, за да дадат отговор на някои въпроси, но те не се явиха. От ДАНС тогава обещаха специална декларация по поставените от нас въпроси. Все още я чакаме.

  Ето отново част от въпросите към прокуратурата, службите и политиците, които бяха повдигнати на медийния форум на 26 май 2009:

  а) имат ли местните прокуратури вътрешни правила и ред, по който да следят средствата за масова информация за изнесени данни за престъпления с оглед самосезиране?

  б) има ли случаи, в които българската прокуратура се е самосезирала при изнесени данни за престъпления в средствата за масова информация и ако има такива: кога и как е станало това и какво е показала проверката?

  в) какво става с разсекретяване на делото за незаконно подслушване на български журналисти и политици?
  г) какво става с делата, които разследват посегателства срещу български журналисти?

  Ние сме убедени, че въпросът за сериозни законови и управленчески промени за гарантиране на личната сигурност срещу незаконни посегателства над работещите в средствата за масово осведомяване (журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) и над работещите в законоопазващите институции (магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.) не търпи отлагане.

  Това се отнася и за фундаменталния въпрос за гарантиране на действително свободна търсеща и разкриваща журналистика – работещите в средствата за масово осведомяване (журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори и др.) да не подлежат на наказателно преследване, ако в осветляване на случаи от значителен обществен интерес са допуснали неволни грешки без предварителен умисъл и да не бъдат принуждавани да разкриват източниците си.

  Предлагаме също да бъде създадена временна комисия за състоянието на медийната свобода в България, която да изслуша пострадали и засегнати журналисти, издания, програми и да анализира естеството и причините за посегателства над медийната свобода, работейки с активното участие на граждански и правозащитни организации от България и чужбина.

  Комисията трябва да анализира и

  какви са причините прокуратурата да бездейства, а съдът често да се оказва под натиск или конкретни съдии да издават некомпетентни присъди, които биха довели до осъждане на България в Страсбург.

  Комисията трябва да изработи и публикува доклад с резултатите от проучванията си и с предложения за промени, гарантиращи медийната свобода и свободата на словото въобще и на сигурността срещу посегателства над живота и здравето на хората, изпълняващи длъжности в изключително важните за обществото области – средствата за масово осведомяване и законоопазващите органи (издатели, редактори, журналисти, фоторепортери, кореспонденти, редактори, магистрати, следователи, полицейски служители, служители в инспекторати, наблюдаващи законоопазващи институции и др.). Комисията трябва да включва представители на прокуратурата, на МВР, на съдебния апарат, на медии, на правозащитни организации.

  Престъпленията срещу свободата на словото засягат цялото общество и разследването им трябва да е приоритет на новото правителство, ако то смята да работи за това България да стане достоен член на ЕС, а не да се пързаля към печалната практика на Русия, където биват избивани дръзналите да кажат истината журналисти и правозащитници.

  Очакваме отговор от новото правителство и от народните представители на България.

  Даниела Горчева, Атанас Чобанов

  www.svobodata.com

• 8 години от терористичните нападения срещу САЩ, над 13% от американците под прага на бедността

  Днес се навършват 8 години от терористичните нападения срещу САЩ, които отнеха живота на хиляди невинни хора и поставиха началото на войната с тероризма.
  Атентатите от 11 септември 2001 г. са няколко съгласувани самоубийствени атаки, извършени във вторник, 11 септември 2001 г. в САЩ. На този ден 19 ислямски терористи, принадлежащи към „Ал Кайда“, отвличат 4 пътнически самолета и целенасочено разбиват два от тях, в рамките на 18 минути, в двете „кули-близнаци“ на Световния търговски център в Ню Йорк, при което загиват всички хора на борда и много други в сградите. В рамките на два часа кулите се сриват до основи, като разрушават поне две околни сгради и повреждат няколко други. Терористите разбиват третия самолет в Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ, намиращо се в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият самолет се взривява в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, след като вероятно пътниците оказват съпротива. По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2974 души, без 19-те терористи. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица, принадлежащи на 90 различни нации. Атентатите са едно от най-мащабните и трагични събития на ХХІ век, което повлиява силно в политически, психологически и икономически аспект не само на САЩ, но и на почти целия свят. В отговор на тези атаки, САЩ стартират война срещу тероризма и приемат Патриотичния акт. Много щати затягат антитерористичните закони и увеличават мерките за сигурност. Около месец след трагичните атентати САЩ нахлуват в Афганистан, за да свалят от власт талибаните, които прикриват терористите на „Ал Кайда“.

  13,2% от американците под прага на бедността

  Два милиона и половина души са преминали под прага на бедността в САЩ през 2008 г., с което нивото на бедността в страната достигна най-високата си стойност от 11 години, съобщи Бюрото за преброяване на населението на САЩ, цитирано от ДПА.

  През 2008 г. бедността е обхванала 13,2% от населението, или 39,8 млн. души, в сравнение с 12,5% за 2007 г. Това е първото годишно увеличение от четири години.

  Проучването разкрива още, че през 2008 г. средният доход на домакинствата се е свил с 3,6% до 50 303 долара на година.

  Докато в Конгреса продължават дебатите за здравната реформа, проучването разкрива, че 43,3 млн. души в САЩ нямат здравни осигуровки към 2008 г.

  През 2007 г. те са били 45,7 млн.

  Източник: БТА

• Кой наказва алтруизма

  от Ясен Пекунов

  В някои страни социалният алтруизъм, тоест сътрудничеството с другите за общото благо, се толерира. В други се наказва. Каква е разликата между двата типа държави?
  Под социален алтруизъм или социално сътрудничество (public cooperation), се разбират действия на индивида, които не го облагодетелстват пряко, но са от полза за обществото. Ако вземем малко и затворено общество, е много лесно да видим, че такова поведение има дългосрочни благотворни последици. Примери в големи общности за социален алтруизъм са например разделното изхвърляне на боклука или неприкриването на данъци. И в двата случая индивидът губи ресурси (време, усилия, пари) без да получава нищо директно в замяна. Обществото обаче печели (например по-чиста природа и повече пари).

  На света съществуват авантаджии (free riders), тоест хора, които постъпват егоистично, но не се отказват от обществения ресурс. Те консумират повече, отколкото дават [на обществото] и така увеличават своето. В дългосрочен план, разбира се, подобно поведение вреди на индивида. Неплащането на данъци например води до (по-) некачествено здравеопазване, лоши пътища и ниски пенсии. Неразделното изхвърляне на боклука води до увреждане на земята, която храни индивида, и прочие.

  Учените се интересуват от много време какви действия подтикват индивида да се държи като общополезно същество (терминът е на философа-стоик Марк Аврелий), а не като егоист. Икономистите използват тип игра, известна като Public goods game, в която участниците дават произволно количество пари в общата хазна, които после се умножават по някакъв фактор (1.6) и се разпределят поравно между всички. Тази игра позволява участниците да се разделят на два типа – авантаджии, които си пазят парите, но взимат от общите, и такива, които си споделят парите (алтруисти).

  Очевидно е, че е по-изгодно да не се сътрудничи с групата. Такова антисоциално поведение обаче е вредно. На сцената излиза наказанието. Какво ще се случи, ако в играта се добави възможност за наказание? Ако срещу малка част от своите пари, можем да отнемем от парите на авантаджията? Експериментите показват, че наказанието работи и хората започват да се държат по-кооперативно, тоест по-социално алтруистично [1].

  Цитираното изследване е проведено от двама английски и един швейцарски учен в 16 университета по целия свят (от Бостън до Риад). Еднакво ли постъпват студентите в Англия, САЩ, Австралия, Гърция, Оман и Саудитска Арабия? Категорично не!

  В първите три страни играчите наказват авантаджиите и последните бързо започват да постъпват просоциално, така увеличавайки печалбата на цялата група. Във вторите три държави обаче се наблюдава „обратно наказание“ – авантаджиите наказват алтрустите. Естествено тази им политика води до изключително ниска печалба за всички участници в експерименталната група. Така на практика печалбата на Оманските студенти е била 2.5 пъти по-ниска от тази на колегите им от Бостънски университет. Прочее, всички университети в изследването са специално подбрани като добри или много добри, за да се осигури някаква относителна еднаквост на участниците.

  В коментар в Science към горното изследване д-р Хърбърт Гинтис от института „Санта Фе“ в щата New Mexico, се опитва да разбере какво различава страните, в които се накaзва алтруизма , от тези, в които се наказва авантаджийството. Използвайки социоикономически показатели (World Democracy Audit), той установява, че алтруистите са обект на наказание в държави, които се приемат за (по-)недемократични. И обратното, там където алтруизмът се цени и насърчава (чрез наказание в случая), обществата се характеризират като демократични, със свободна преса и загрижени за човешките права.

  Herrmann, Thoni и Gachter пък използват данни от World Values Survey и установяват, че антисоциалното наказание е характерно за страните, където укриването на данъци, избягването на глоби (ясно как) и измамите се възприемат по-толерантно, тоест се срещат по-често.

  Един от изводите на изследването е, че да бъдеш социален алтруист в развита демократична страна е полезно за обществото и поносимо за индивида. Да бъдеш социален алтруист в останалия свят е полезно за обществото, но трудно поносимо за индивида.

  В следващия брой на Капитал ще можете да прочетете описание на съвсем нов и твърде интересен експеримент, който разкрива какво е по-добре за обществото в дългосрочен план: да наказваме авантаджиите или да награждаваме алтруистите.

  ==============
  1.Herrmann, B., Thoni, C., Gachter, S. (2008). Antisocial Punishment Across Societies. Science, 319 (5868), 1362-1367. DOI: 10.1126/science.1153808.

• <<
• 1
...
• 404
• 405
• 406
• 407
• 408
• 409
• 410
• 411
• 412
• 413
• 414
• 415
• >>