Всички авторски страници

Авторски

• (Не)доволни ли са българските граждани в чужбина от консулските услуги?

  Петър Анастасов, BulgariaPress.com

  

  Повод да Ви зададем този въпрос е едно питане⁽¹⁾ на Народния представител и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова, отправено на 10 септември 2015 г. към Даниел Митов, тогава министър на външните работи, свързано с консулските услуги и обслужването на българските граждани в чужбина.

  .

  Въпроси отностно консулските услуги и обслужването на българските граждани в чужбина

  .

  ПИТАНЕТО НА Г-ЖА ПЕТРОВА

  Относно: Политика на МВнР по отношения, свързани с улесняване на процедурите по издаване на български акт за раждане и документ за самоличност на децата, родени в чужбина.

  Информацията, на която г-жа Петрова се позовава от Националния статистически институт (НСИ) е, че „за последните 10 години родителите на  около 106 000 родени в чужбина българчета са заявили и получили български акт за раждане“. Тя прави анализ на цифрите на родените в България и родените в чужбина и открива, че данните за чужбина „са доста под статистическите за България“. Според нея „единствената логична причина за това разминаване са усложнените административни процедури и липсата на информираност на заинтересованите лица по въпроса“.

  Г-жа Петрова пита г-н Митов, в качеството му на Министър на Външните работи дали би се ангажирал той и ръководеното от него министерство с „въвеждането на услуги по издаване на акт за раждане за родените в чужбина български деца“, както и с „провеждане на широка информационна кампания в тази насока, за правата на българските родители в чужбина…“.

  

  * * *

  Писмо отговор от министъра на външните работи по темата

  .

  КАКВО Е МНЕНИЕТО НА Г-Н МИТОВ, РЕСПЕКТИВНО НА МВнР ПО ТЕМАТА

  На 30 септември 2015 г. е заведен в деловодството на Народното събрание писменият отговор⁽²⁾ на г-н Даниел Митов, министър на външните работи. Публикуваме това писмо отговор на широката общественост и по-специално на българските граждани, пребиваващи в чужбина. Първото впечатление при четенето на написаното е, че МВнР върши перфектно всички свои задължение в унисон със всички законови разпоредби!

  Ето най-важните моменти, касаещи отношенията на българските граждани в чужбина с обслужването им от българските дипломатически мисии, засегнати в това писмо:

  Г-н Митов уверява, че МВнР „винаги се е водило от принципа за оказване на пълно и всестранно съдействие на българските граждани, пребиваващи в чужбина“, а „консулски служители ежедневно решават множество проблеми на нашите сънародници…“

  

  В писмото отговор четем, че представителството на МВнР в чужбина „спестява време и средства на нашите сънародници…“

  

  КАКВО ПРАВЯТ ЗА ГРАЖДАНИТЕ КОНСУЛСКИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

  Външният министър ни информира, че „българският консулски представител в чужбина, във всеки един момент би могъл, при поискване от страна на български гражданин в чужбина, да го снабди с необходимия за него или негов близък документ за гражданско състояние – документи за раждане, брак и смърт. “, дори вече (2015-та година) в някои представителства консулска служба може „да издава многоезични извлечения от актове за гражданско състояние на основание на Конвенция за издаване на такива“⁽³⁾, към която нашата страна е присъединена от края на 2013 г.

  

  Разбираме също, че тази система е работила в тестов период в някои консулски райони през 2015-та година, но г-н Митов обещава в писмото, че „до края на годината ще започне функционирането във всички представителства.“

  

  На последно място е важно не само да посочим „ангажираността на българските дипломатически/консулски представителства в чужбина да препращат получените документи за гражданско състояние“, подадени от сънародниците ни в чужбина в законовия срок и по надлежен ред спрямо българското законодателство, а и да споменем, че това е „законово задължение на нашите представителства…“

  

  САМООЦЕНКАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО

  В заключение министърът не спестява добри думи за работата на ръководеното от него ведомство, като казва, че по отношение регистрация и вадене на документи „нашите представителства оказват пълно съдействие на българските граждани в чужбина.“

  

  „МВР и неговите посолства и консулства в чужбина са широко ангажирани с информационната кампания на българските граждани в чужбина…“,  продължава да ни уверява г-н Митов. „Нашите сънародници, при проявен интерес от тяхна страна, могат да получат задълбочена информация по различни интересуващи ги въпроси от консулски характер…“

  

  ПРИЧИНИТЕ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ

  Единствената посочена причина, поради които българските граждани в чужбина не могат да извадят документи или да направят регистрация по гражданско събитие, можем да открием в думите на министъра: „…следва да отчетем, в редица случаи, че липсата на регистрация“, „не се дължи по причина слабости в нормативната уредба или функционирането на българските административни органи“,  тоест, МВнР с посолствата и консулствата си е перфектно, а причината е „липсата на желание от страна на редица български граждани, пребиваващи в чужбина, да предприемат действия по уреждане на техния граждански статут…“ . Въпросът е дали и самите граждани са на това мнение!?

  

  Бележки и линкове:

  (1) Питане на г-жа Султанка Петрова, депутат в 43-тото НС до Министър Митов от МВнР с дата 10 септември 2015 г., заведено в с вх.№ 554-05-91 от същата дата в деловодството на Народно събрание. Свалете го с редакторски коментар в PDF.
  (2) Отговор на г-н Даниел Митов, министър на външните работи на питане на депутат, качен на сайта на Народно събрание. Свалете го с редакторски коментар в PDF.
  (3) Информация за Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние, подписана на 8 септември 1976 г. във Виена и ратифицирана от 42-то НС на Р. България в ДВ бр. 91 от 2013 г. и в сила в България от 18 декември 2013 г. може да прочетете в статията: „Регистриране в България на раждане, брак и смърт настъпили в чужбина и издаване на удостоверителни документи за чужбина за тези събития“ от 12 април 2017 г.

  * * *

  ИМА ЛИ ПРОМЯНА ОТ 2015-ТА ДО ДНЕС И КАКВО МИСЛЯТ ГРАЖДАНИТЕ ПО ТЕМАТА

  За тази цел ние, след като прочетохме мнението на министерството, представено от министър г-н Митов, решихме да попитаме публично българските граждани в чужбина дали са съгласни с изложеното от министерството становище. Ако не са, да ни предоставят примери, да изкажат мнения, базирани на факти и доказателства в противното.

  За да може да потвърди от своя страна думите си МВнР, ние ще им предоставим възможност, като им изпращаме писмо, което предоставяме и на Вашето внимание и на което бихме желали да получим конкретни отговори на зададените от нас въпроси по въпросната тема.

  .

  ПО-ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА, ЗА КОИТО ПОПИТАХМЕ

  – Колко на брой са българските Посолствата и Консулствата, без почетните консули на Република България, в които се обслужват българските граждани в чужбина?

  – Колко е общият персонал на българските дипломатически и консулски представителства в чужбина средногодишно, изброен за всяка една година по отделно за последните 5 години?

  – В колко от дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина има предоставени мобилни биометрични станции, предназначени да се снемат биометрични данни за български документи за самоличност извън консулските служби?

  – Записват ли се телефонните разговори на гражданите, свързали се с дипломатическите и консулските представителства през централите на ДКП и директните телефони; ако се записват, за какъв период от време записите могат да се ползват от гражданите като доказателствен материал пред инспектората на МВнР?

  – Колко на брой български граждани са извадили (подали/получили) документи за самоличност в чужбина в ДКП за последните 5 години; посочете за всяка една по отделно?

  – Колко са родените в чужбина български деца, чиито родители са подали документите по установения законов начин и в срок в българските дипломатически и консулски представителства, и в последствие тези документи са придвижени за вписване в общините на посочен постоянен адрес и за издаване на ЕГН за последните 5 години; посочете за всяка една по отделно?

  – Колко многоезични документи има издадени от ДКП след подписването и ратифицирането на Конвенция за издаване на многоезични извлечения от актове за гражданско състояние от България на 3 октомври 2013 г. от влизането й в сила на 18 декември 2013 г. и въвеждането на тази услуга до днес; посочете за всяка година по отделно?

  .

  ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ… И ОТГОВОРИ*

  С всички въпроси в писмо, изпратено до г-н Ради Найденов, министър на външните работи, както и с получените от министерството отговори, ще Ви запознаем във продължението на тази статия. Също така ще Ви представим и мнения на граждани по споменатите въпроси. Не забравяйте, че може да вземете и Вие отношение по темата в специално разкритата за целта в група за обсъждания на консулските услуги, предоставени на диаспората.

  Заповядайте – (BG) Посолство, Консулство.

  .

  ОТГОВОРЕТЕ НА НАШАТА АНКЕТА

  като дадете оценка на получените от вас услуги до сега от българските служители на консулски служби в чужбина по телефон! Поставяме запитването специално за връзката по телефон, защото основно хората търсат първоначално този вид контакт и така ще могат повече хора да изкажат своето мнение.

  ОЦЕНЕТЕ ОБСЛУЖВАНЕТО ПО ТЕЛЕФОН ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ПОСОЛСТВА / КОНСУЛСТВА ?

  • 2-ка. Непоносимо
  • 3-ка. Едва търпимо с много забележки
  • 4-ка. Средна хубост с доста забележки
  • 5-ца. Много добро с малко забележки
  • 6-ца. Перфектно без забележки

  View Results

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Бел.ред: Продължение и още отговори по темата може да се очакват в изданието източник на този материал – BulgariaPress.com

• No hope in Turkey

  There is no silver lining to be sought in the aftermath of the Turkish constitutional referendum, suggests Dimitar Bechev. Erdoğan thrives on polarisation: the pattern of labelling those who do not support him as ‘traitors’ will continue for the foreseeable future. The relative success of the ‘No’ vote in the big urban centres must have hurt Erdoğan, but the near 50 per cent who opposed the current president at the ballot box on this occasion are not a homogenous group and it would be a surprise if a viable opposition candidate emerges.

  Dimitar Bechev, blogs.lse.ac.uk

  

  Those who followed Turkey’s tense constitutional referendum are looking high and low to find the silver lining. Unfortunately, there is none. Yes, President Erdoğan would have loved to carry the day with a much wider margin than 51.35 percent. The victory of the “No” vote in 17 out of 30 big urban centres, including Ankara and Istanbul where his own political career took off when he won the mayoral elections in 1994, must have hurt. But win he did and frankly, there is nothing to stop him now. Turkey has formalised the one-man political system that has been in the making for a good part of the 2010s.

  The notion that Erdoğan cannot simply go against the wishes of half of Turkey’s citizens does not hold. After all, he has been governing as a de facto imperial president, stretching and on occasion overstepping his constitutional prerogatives, after winning the elections in August 2014 with 5 million less votes than he won in this referendum. Passing the 50 percent +1 goalpost (in the first round), has been sufficient for Erdoğan to invoke the “national will” and brand everyone critical of his rule as “traitor”. That is just how he is: he thrives on polarisation – whether it is the conservative Anatolian masses against the established elites or the Turkish nation fighting back at its external enemies and the fifth columnists at home. Expect even more of that in the days ahead. We will not be getting a different, more sympathetic version. Nor will he be softened by what pundits style a “Pyrrhic victory”.

  One should be aware that this referendum is not the end of the journey. The constitutional changes transferring all executive power into the hands of the president, abolishing the prime minister’s office and subduing parliament to the national leader, will come into force only after the next elections for the head of state, which will take place in the middle of 2019. Erdoğan will have to be returned to office by the voters. The likelihood of such an outcome is quite high. The 50 percent who oppose the current president are not a homogenous group and it would be a surprise if a candidate emerges who is capable of mounting a credible challenge.

  Sure enough, what the “No” camp achieved is nothing short of impressive. The odds were stacked against them. Despite Erdoğan’s near complete stranglehold over the state machine and the media, the imprisonment of opposition leaders, and widely reported irregularities on the day of the referendum, they had huge success. At the same time, the governing AKP and the Nationalist Action Party (MHP) campaigning for “Yes” undershot their mark. Together they garnered only 25.2 million votes, 4 million less than their combined result in the general elections of November 2015. But unless the mother of all economic crises strikes (who knows?) or for whatever reason Erdoğan chooses not to run (I won’t put my money on it), we can safely assume he will be running the show throughout the 2020s.

  What we will see next is the bankruptcy of the promise that superpresidentialism will bring stability for Turkey. That is not going to happen. Turkish society remains fragmented. The referendum opened rifts within the Islamist community as well as among the MHP-voting nationalists, with the party heading for an internal bloodbath at its next congress. The Republican People’s Party (CHP) is challenging the results before the courts given the controversial decision by the Supreme Electoral Council to tally votes that had not been stamped and had to be invalidated by law. I would be surprised if the CHP succeeds in overtruning the referendum but, in truth, there is no way its supporters would ever recognise the legality of the constitutional changes. Erdoğan has no other choice but to resort to repression, perhaps brute force, to deal with dissent.

  Worse still, there is a low-intensity war still going on in the southeast provinces. Erdoğan cannot win it, neither can the PKK. As things stand, it is bound to drag on for at least another generation and it is now fought in the big cities of western Turkey too. Across the border, Syria remains a mess and there is no end in sight. The “Euphrates Shield” operation is now officially over, but the Turkish military will be invading again in the future, to “mow the grass” and keep the Kurds at bay. Jihadis will continue to wreak havoc in Turkey. The strong president is meant to do away with the bad memories of the 1990s when the country was run by fractious coalition cabinets. Ironically, the PKK insurgency and Turkey’s exposure to the Middle East mark a sort of return to the turbulent 1990s.

  The first two terms of the AKP in power (2002-2011) constituted a time of hope. Now, it is fear and loathing that prevail. The bitter legacy of 16 April will haunt Turkey. May Allah be with all its people.

  Note: This article gives the views of the author, and not the position of EUROPP – European Politics and Policy, nor of the London School of Economics.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  About the author

  

  Dimitar Bechev – Atlantic Council / University of North Carolina – Chapel Hill
  Dimitar Bechev is a Nonresident Senior Fellow at the Atlantic Council’s Eurasia Center and a research fellow at the Center for Slavic, Eurasian, and East European Studies, University of North Carolina—Chapel Hill. He was formerly a Visiting Fellow at LSEE Research on South Eastern Europe (LSE European Institute) and Director of the Sofia Office at the European Council on Foreign Relations (ECFR) where he covered Turkey and the Western Balkans.

  .

• Папа Франциск призова за край на смъртта и ужаса в Сирия

  

  Папа Франциск отслужи литургия на открито за Великден. В празничното си послание „Urbi et Orbi“ (Към града и към света) той се помоли за мир в Близкия изток и Украйна. Литургията бе отслужена на площад „Свети Петър“, който бе украсен с над 35 000 цветя и други растения от Холандия.

  Папа Франциск призова за прекратяване на „смъртта и ужаса“ в Сирия. Той осъди и взрива, който вчера отне най-малко 112 живота в автобусен конвой в близкоизточната страна. Той даде благословия на вярващите и се помоли за тези, които страдат от война, глад и политически вълнения, подчертавайки зони като Сирия, Украйна и размирните райони от Африка – Южен Судан, Судан, Сомалия и Демократична република Конго.

  Главата на Римокатолическата църква се обърна с молба за мир към световните лидери, които трябва „да се борят с разпространението на конфликтите и да сложат край на търговията с оръжие.“

  Обръщайки вниманието си към Източна Европа, духовникът каза, че „Бог ще се притече на помощ на Украйна, която продължава да бъде заложник на конфликти и кръвопролития“.

  Сред присъстващите бяха кардинали и епископи и други висши прелати, както и десетки хиляди поклонници, които бяха подложени на строги проверки за сигурност по антитерористични съображения.

  Посланието „Към града и към света“ е един от най-познатите ритуали в Римокатолическата църква и се провежда най-малко два пъти годишно за Коледа и Великден. То се отправя от балкона на базиликата „Свети Петър“, също и след избиране на нов папа. Папите обикновено използват случая, за да отправят призиви към света за мир. /“Сега“/

  .

• Отец Димитър от „Св. Иван Рилски“ пред BG7

  Интервю на Светлозар Момчилов с отец Димитър Димитров
  от българския храм „Св. Иван Рилски“ в Чикаго

  

  Отец Димитър разказва накратко пред Светлозар Момчилов своята биография, за това как е поел по пътя на вярата, къде е служил, какво е завършил (той има две висши образования – НСА и Духовната академия), къде е работил като свещеник в България и в САЩ, преди да дойде на служи и в Чикаго. Разказва и за това как е дошъл в САЩ. „Една малка България има вече в Чикаго, която сияе и просперира“ – казва отец Димитър.

  Той говори и за храма „Св. Иван Рилски“, за изборите за църковни настоятели, които се проведоха неотдавна, за първи път от 12 години насам. От тази година се публикуват и финансови отчети. Финансовите резултати са добри, като се има превид, че църквата е натоварена със стари дългове и всеки месец трябва да плащат около 2500 долара, за погасяването им – казва отецът. Както и, че има и добро посещаване на храма и повишени приходи от свещи, но те не са достатъчни, за да се погасят големите финансови задължения, натрупани преди.

  Отецът говори и за своята страница във Фейсбук, на която качва различни материали, свързани с църковния живот на „Св. Иван Рилски“. Както и за даренията на миряни за църковна утвар – нов купел и други необходими за храма предмети. „Много хора и сега питат: Отче, от какво имате нужда да се дари?“ – казва отец Димитър. Има пълна прозрачност за тези дарения, което е много важно за откритостта и доверието“, казва той.

  „Ние имаме Светото Писание, Светотото Предание, Жития на светиите, Вселенски събори. Господ иска да Му служим, както Той е определил – казва още свещеникът. –  За съжаление много хора искат да служат, както те си поискат“*.

  За мястото на духовността и религията в днешния свят отец Димитър казва, че ние, хората, имаме един малък орган, който не се вижда и който се нарича съвест. „Той е на скришно и на много сгодно място. И най-неочаквано се появява, дава ни съвети, дава ни наставления, контролира ни, събужда ни нощно време. И този орган се активира именно тогава и не е заспал, когато идваме в Светата Православна църква на служба, когато ние слушаме Светото Писание, когато слушаме проповедта. Този орган се активира и ни контролира да ни каже, че нищо в този свят не е само материално, че ние нищо не можем да изнесем от този свят“ – казва отецът. – Само безсмъртната ни душа отива да дава отчет пред Бога какво е правила приживе – казва още той.

  Отецът говори още и за православещите и за кривославещите. „В „Св. Иван Рилски“ ние проповядваме Светата Православна вяра. Имаме този храм, в който човек може да влезе по всяко време, да поседи и да се помоли.“

  На въпрос дали е необходимо храмът „Св. Иван Рилски“ да мине под юрисдикцията на Българската православна църква, отецът казва, че това не е от неговата компетенция на обикновен свещеник. Че е въпрос, който може да го реши по-висшият клир, въпрос на договорки, които може би ще се случат в бъдеще. Отецът споменава, че църквата е била основана от хора, които са дарили своята лепта с желанието тя да бъде към Православната църква в Америка.

  Цялото интервю на Светлозар Момчилов с отец Димитър Димитров може да се види по-долу.

  Източник: BG7

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  

  *Предишният свещеник, който служеше в храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго, Валентин Ноцков – който вече няма право да служи като свещеник, а може да бъде само църковен певец – пее на службата на Разпети Петък в „Св. Иван Рилски“, облечен с расо и с кръст на гърдите си.

   

• The Mystery of Bulgarian Voices USA Tour 2017

  They are The Mystery of Bulgarian Voices, while their French name, “Le Mystère des Voix Bulgares” (in Bulgarian „Мистерията на българските гласове“), might be more famous, for a reason. Today’s version of the women’s choir is embarking on a rather big tour through the United States of America.

  Almost all over the U.S., their audiences will most likely consist of Bulgarians living in the States, as well as intellectual Americans with an interest in European culture. One thing is certain: They will fascinate their audiences. They always have.

  The choir’s original name might sound less sensational: “The Bulgarian State Television Female Vocal Choir”. Whoever came up with that one, in the communist Bulgaria of 1957, hopefully regrets it by now, 60 years later. Actually, in 1952, the singing ladies were known as the “Ensemble for Folk Songs of the Bulgarian Radio”, which does not sound very different.

  But then the Swiss came along. When the ethnomusicologist, producer and radio show host Marcel Cellier was done with them, they carried the name “Le Mystère des Voix Bulgares”, which became official in 1997. He released an album for them on a small record label, Cellier Records, in 1975. A recording entitled “Le Mystère des Voix Bulgares, Volume Two”, released in 1989, even got a Grammy Award.

  Marcel Cellier, who died in 2013, also produced the Romanian pan flute hero Gheorghe Zamfir.

  The choir singers, new generations of whom have joined The Mystery of Bulgarian Voices over the years and decades, are being chosen in Bulgarian villages. Apart from their voices, their beauty counts as well. Then they are being trained in the singing style the choir uses, which is centuries old. It includes a distinctive timbre and dissonant harmonies.

  Now the Bulgarian women’s choir is about to cross the Atlantic Ocean in a metal object shaped like a bird. In the U.S., they will hit stages eight times, from “Los Angelis” (that is how they spelled it on their website before reading this article) in sunny California, to “Prinston” in windy New Jersey. These are their U.S. gigs:

  

   

  APRIL 2017 – USA TOUR

  13 April 2017 – Bucknell University – Lewisburg, PA

  14 April 2017 – World Music BOS – Cambridge, MA

  15 April 2017 – Reston Community Center – Reston, VA

  17 April 2017 – Princeton University – Prinston, NJ

  19 April 2017 – OTSFM – Chicago, IL     (link)

  22 April 2017 – Earshot – Seattle, WA

  26 April 2017 – Grace Cathedral – San Francisco, CA

  28 April 2017 – Disney Hall – Los Angelis, CA

  Written by Imanuel Marcus on April 7, 2017 in Leisure

• БУ „Асен и Илия Пейкови” в Рим по стъпките на Алцековите българи

  На 8 и 9 април група от около 80 родители и деца от българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим и Нетуно гостуваха в италианското градче Челе ди Булгерия. Местността е известна с това, че през VII век група българи, водени от хан Алцек, се установяват в подножието на планина, която носи името Булгерия.

  

  Групата беше приета изключително топло и сърдечно, по стар български обичай с хляб и мед. Децата от Челе ди Булгерия посрещнаха гостите на български, тъй като от няколко месеца в училището е въведен български език като редовен предмет в 1 и 5 клас.

  Заслуга за това има кметът на Челе ди Булгерия, Джино Марота, който е изключително деен и с право си заслужава титлата, която българските гости му поставиха, а именно „Кмет на всички българи в Италия”. Неговата роля в разпространяването на античната история и възстановяването на прекъснатата нишка от преди 14 века заслужава нашата признателност.

  От представянето на д-р Паскуале Карели гостите научиха, че българската кръв е попила в земите, които днес носят имената Челе ди Булгерия, Сепино, Бояно, Изерния, Булгаро, Булгарограсо, Болгери, Булгария, Булгарнò.

  Двудневната програма беше изключително наситена, започвайки от посрещането, организирано от кметския съветник Антонела Якулано и преподавателката по български език Дияна Еринкова. Децата от италинското и българското училище подготвиха програма и си размениха подаръци. Специално за кмета на Челе ди Булгерия беше изготвено копие на розетата от Плиска, която се смята за стария календар на прабългарите с герба на династията Дуло. Розетата беше изработена от Мая Христова, родител на две деца от българското училище.

  Гостите посетиха и паметника на Алцек, издигнат миналата година на 7 юни, в присъствието на двамата български посланици в Италия и Ватикана.

  Българската група отседна в хотелче на брега на очарователната Марина ди Камерота и в деня на отпътуването посетиха една от най-важните праисторически пещери в Европа, където са открити находки от палеолитната епоха. Българите останаха очаровани не само от великолепното посрещане, но имаха уникалната възможност да се наслядят на уникалната кухня и природа, които бяха неотменна част от изживяната емоция.

  Преподавателите от Българското училище „Асен и Илия Пейкови” се надяват пътуванията до Челе ди Булгерия да станат една традиция не само за училището, но и да бъдат последвани от българите, живеещи в Италия. Надеждите са българските туристически маршрути до Апенините по-често да отвеждат към Челле ди Булгерия, за да не бъде забравена историята, защото паметта е тази, която дава сила и упование, стремеж и импулс към един по-добър свят.

  Източник: Българска редакция на Радио Ватикана

• Ново фундаментално разследване на Биволъ за Пеевски

  На 11 април 2017 г. интернет изданието Биволъ пусна публикация със заглавие „Колко тежи Пеевски? 1,5 милиарда лева!“. Заличен в интернет документ доказва реалните мащаби на империята на Олигарха и дава старт на новото разследване на журналистите от Биволъ, които не се отказват да се захващат с най-важните и дори опасни теми, касаещи властта в България.

  

  По-долу следват някои от заключенията им в разследването, което започва с думите:

  Заличена и забравена на сайта на дубайска компания презентация разкрива реалните мащаби на скритата империя “Пеевски”. Дали това не са всъщност източените и тайно изнесени от България капитали на младия олигарх за “черни дни”!?

  Биволъ провери надлежно и внимателно всички публични данни за компаниите, изброени в скритата презентация, и успя да потвърди наличието на формална връзка между тях. Мрежата е дълбоко прикрита, но ние успяхме да разкрием неопровержимите връзки в нея, които издават общия й генезис и управление.

  Факт е, че сайтовете на всички компании от портфолиото (с изключение на „Юрий Гагарин“ АД), се обслужват от едно място и имат общ сървър за имена за техните интернет домейни. Той е ns.infosecbg.com, който принадлежи на „БГ Бизнес Солюшънс“. Едни и същи технически лица с имейл адреси на „Булгартабак“ са посочени като кореспонденти за домейните. Практическата страна на тази концентрация е, че с едно натискане на клавиатурата може да изчезне от Интернет бизнес за 1,5 милиарда лева – да спрат сайтове, мейл сървъри и цялата онлайн активност на групировката.

  Кой е собственикът на TGI Middle East FZE и на активите за близо 1,5 милиарда лева? Юридическите лица, които контролират мажоритарния дял на тютюневия холдинг “Булгартабак”, са обявени в следния порядък пред КЗК:

  BT Invest Gmbh (Австрия) -> Livero + Woodford (Лихтенщайн) -> TGI Middle East FZE (ОАЕ) -> Prest Trade.

  Не е ясно къде е регистрирана последната фирма по веригата. Oт КЗК официално твърдят, че Prest Trade на свой ред принадлежи на физическо лице. Въпросното лице обаче нямало търговска дейност и поради това неговата самоличност не подлежи на разкриване, твърди Комисията в свое решение от 26 юни 2014 г.

  …Без да извършва търговска дейност загадъчното физическо лице е постигнало завидни икономически резултати – става ясно от презентацията на притежаваната от него компания.

  В презентацията на TGI не е посочен бизнесът с “Техномаркет”, който Делян Пеевски придоби чрез фирмата си НСН Инвестмънт, а в края на миналата година продаде на TGI Middle East FZE.

  Вероятната причина за този пропуск е, че презентацията е изготвена преди сделката. Според метаданните във файла той е променян последно през август 2016 г. По наша оперативна информация тайната презентация е била изготвена за сключване на голяма имотна сделка в района на Далечния Изток, която не се е състояла, след което документът бива премахнат от интернет.

  Тази сделка между фирма притежавана от Пеевски и TGI е пресечната точка между скритата и явната собственост на “успешния млад мъж”.

  Откъде пари?

  Така или иначе остава открит въпросът за прозрачния и законен произход, придобиване и изнасяне на над 1.5 млрд. лв активи на български субекти зад граница. Както и за централната фигура, която притежава въпросните субекти и активи.

  В своите разследвания до момента Биволъ идентифицира три източника на пари за придобивките на корпулентното семейство: кредити от КТБ, контрабанда на цигари и комисионни от обществени поръчки.

  Първоначалният капитал е от кредити от КТБ в периода, когато Цветан Василев и Делян Пеевски са неофициални бизнес партньори, според признанията на самия Василев. Кредитите така и не се върнаха в КТБ след фалита на банката. Проучване на Биволъ по данни от Кредитния регистър показа, че е налице прекредитиране от КТБ в ПИБ. Сега свързаните с Пеевски фирми дължат стотици милиони на Първа инвестиционна банка и продължават да осъществяват с нейна помощ бизнес плановете си. Подробни разследвания на Биволъ от началото на 2014 г. за покупката на медиите от пресгрупата „Монитор“ доказа и конкретния механизъм на началото на обсебването на медии „на килограм“ от Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Така започна създаването на тоталната медийна империя на младия олигарх и превръщането й в система за пропаганда и публични екзекуции в стил „дадзибао“ на всички неудобни на престъпното статукво субекти. В резултат България се срина на последното място в Европа по свобода на словото и се нареди по този показател на демокрация между Гвинея и Замбия.
  Пеевски се превърна в ментор на българския печат стана монополист на вестникарското разпространение с пари получени от тогавашната „банка на властта“, захранвана от три правителства с пари на данъкоплатците чрез влоговете на държавните предприятия.

  Вторият източник е развихрилата се мащабна контрабанда на цигари от „Булгартабак“ към Близкия изток. Тя съществува още докато Булгартабак е собственост на държавата, но при Пеевски придобива такива размери, че турските и други служби я идентифицират като заплаха.

  Третият източник са големите обществени поръчки за инфраструктурни обекти, в които фирми контролирани от Пеевски, основно „Водстрой 98“ се явяваха като участници в консорциуми в качеството на комисионери. Биволъ направи проучване на базата на отворени данни от Агенцията за обществени поръчки и установи, че фирмите, свързвани с корпулентния депутат, са участвали в поръчки за над 1 млрд. лв. При комисионна от около 30-40% това допринася за забогатяване на групировката с близо 400 млн. лв., а данъкоплатците получават некачествено и опасно за здравето им строителство. Показателно е, че след публикуването на тези данни от Биволъ и изпращането им до ОЛАФ, Бойко Борисов внезапно спря огромната обществена поръчка за магистрала „Хемус“, позовавайки се на някакво имагинерно собствено проучване: „попроверил съм кой кой е“. Всъщност, по информация на Биволъ, му е било заявено категорично от Брюксел, че поредната почерпка за Пеевски няма да мине току така.

  …Показателен е фактът, че нито една политическа сила не взе присърце задачата да разкрие кое е въпросното физическо лице зад TGI Middle East, дори и след като беше сменен верният на Пеевски шеф на КЗК Петко Николов. Този симптом води до неопровержимия извод, че всички парламентарно представени политически партии са всъщност част от Модела #КОЙ и обслужват един и същ мафиотски модел на корупционно управление, зад фасадните си идеологически различия и фиктивно разположение в политическата координатна система.

  Дотук е ясно къде и как е концентрирана собствеността на депутата, който според думите на Бойко Борисов си „отива в Дубай“, но всъщност се кандидатира и спечели още един депутатски мандат. Ясно е също кои са подставените лица в структурата. Остават обаче много въпроси: Как някакво лице без търговска дейност е придобило тези активи на стойност близо 2% от българския брутен национален продукт? Какъв е произходът на неговите пари? Платени ли са данъци върху тях? Свързани ли са тези пари с криминална дейност от контрабанда на цигари?

  На всички изредени по-горе въпроси предстои да отговори прокуратурата, която този път ще бъде сезирана от Биволъ конкретно за ролята на Венцислав Чолаков и за въпросното анонимно „лице“, известно на КЗК, което се явява собственик на TGI. А също и за задкулисното влияние и собствености на депутата от ДПС Делян Пеевски. И ще се обърнем не само към българската прокуратура, на която според досегашната й практика нямаме почти никакъв кредит на доверие, а по-скоро я считаме за съучастник. Неизбежното осветляване и цялостно разплитане на тези дейности може да доведе до разкриването на най-тежките икономически престъпления срещу националния и обществен интерес в новата история на България.
  …

  Пълният текст с илюстрации и документи на разследването може да намерите на адрес:

  https://bivol.bg/tgi-peevski.html
  .

• Faktor.bg: Сътрудници на ДС и играчи на задкулисието за посланици

  Радев и кабинетът пробутват топ десари и играчи на задкулисието за посланици – част от плана на Решетников. Възпитаници на МГИМО в Москва и свързани с БСП, ДПС и Сакскобурготски са предпочитани за Берлин, Париж, Виена, Атина, Киев, Швейцария и др.

  Материал на Faktor.bg

  

  В президентството на „Дондуков“ 2 тече трескава акция за номиниране и изпращане в стратегически столици на посланици, верни до новия президент Румен Радев и  кремълското задкулисие, обединяващо БСП, лобито около Симеон Сакскобурготски, Саратите на Доган и Библиотекарите. Целта е до края на работата на служебното правителство на Огнян Герджиков новите шефове на дипломатически мисии да получат мандати. Така, въпреки победата на ГЕРБ и пронатовските и проевропейски партийни формации на изборите, кадри на статуквото ще представят пред света България през следващите години. Това разкриха пред Faktor.bg източници от дипломатическите среди.

  Според тях  стратегията с овладяването на дипломатическите мисии е също част от  програма на руския генерал Решетников за прочистване на прозападния елит в България. Провалът на БСП на изборите обърка програмата на проруските сили и сега в съвсем кратки срокове трябва да се реализира кризисен сценарий за

  поставяне на Външно министерство в определени зависимости

  Faktor.bg се добра до някои от имената, които ще бъдат лансирани за посланици: Атанас Кръстин заминава за Германия, Любомир Иванов е номиниран за Виена, Б. Мирчев поема Скопие. Ирина Бокова се завръща в Париж. Красимир Тулечки е избраникът за Атина. Ганчо Ганев е определен за Киев. Александър Орбецов пътува за Сеул. Райко Райчев ще ни представя в Минск. Н. Николов в Алжир, а Ради Найденов в Швейцария.  От пръв поглед се набива на очи, че повечето от тези имена са свързани с дипломацията на комунистическа България, шестима са обявени от Комисията по досиетата като агенти на ДС, възпитаници са на ковачницата на кадри на КГБ – МГИМО в Москва, а висшата им дипломатическа кариера е свързана предимно с управленията на БСП, ДПС и Сакскобурготски.

  Атанас Кръстин е настоящ секретар на президента Румен Радев. До декември 2010 г е бил генерален консул в Мюнхен, но мандатът не му е продължен от тогавашния президент Плевнелиев. Сега има шанс да се завърне в Германия, но като първи дипломат в Берлин.

  Любомир  Иванов е с дългогодишна дипломатическа кариера. Завършил е „Международни отношения“ с китайски език в МГИМО, Москва през 1983 г. Бил е главен преговарящ за присъединяването към НАТО и зам.-външен министър в кабинета „Сакскобургготски“. Той е и първият постоянен представител на България в НАТО след приемането ни в Алианса. Работил е в посолствата ни в Белгия и Китай, бил е в Страсбург и посланик и постоянен представител към Световната организация по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Той е и единственият българин, оглавявал Комитета по конституционни въпроси на ФАО.
  През 2010 г.  е обявен за служител на бившата Държавна сигурност от Комисията по досиетата. Той е бил разузнавач от Първо главно управление на ДС, назначен през 1985 г. и уволнен през 1990 г. Любопитен факт е, че през 2008 г., когато е първата му проверка, името у не е съобщено.
  През август 2016 г  дипломатът бе предложен за шефът на Националния център за подготовка на Българското председателство на Съвета на ЕС в първата половина на 2018 г.

  В играта на българската дипломация се завръща  и скандалната Ирина Бокова, която в момента е шеф втори мандат на ЮНЕСКО. Бокова е също кадър на МГИМО. Била е вече наш посланик в Париж, но сега отново се е устремила към френската столица. През последната година името й бе свързано с амбицията да стане шеф на ООН. Бокова се провали, въпреки подкрепата на Кремъл и реверансите към режима на Путин. Така тя се превърна и в провал за България, която издигна кандидатурата й номенклатурно, прибързано без дебат в обществото. В края на битката за ООН Бокова се обяви срещу българската държава, като отказа да напусне надпреварата, въпреки, че правителството официално оттегли подкрепата си за нея и номинира нов играч – Кристалина Георгиева. Според  дипломати от кариерата случаят е безпрецедентен, за да й се даде пореден шанс за дипломатическа работа от името на България. Зад Бокова обаче стои новият президент и менторът му Корнелия Нинова. Това обяснява кризисната загриженост за бъдещето на шефа на ЮНЕСКО, чийто мандат изтича след няколко месеца, а напъните да се уреди със служба в ООН се провалиха.

  Красимир Тулечки е негласната номинация за  Атина. Той беше обявен от Комисията по досиетата за сътрудник под псевдонима „Мирчев” на РУ-ГЩ от 1985 г. Завършил е Дипломатическа академия в Москва. Работил е в отделите „Съседни страни“ и „Азия и Африка“ (1981–1985) на МВнР. В чужбина е заемал следните постове: трети секретар в посолство в Техеран, Иран (1985–1989); втори секретар (1991–1993), временно управляващ (2002–2003) посолството на България в Кабул, Афганистан и извънреден и пълномощен посланик там (2003–2007); временно управляващ посолството в Адис Абеба, Етиопия (1993–1996); Съветник в посолството в Белград, Сърбия (1998–2001); извънреден и пълномощен посланик в Прищина, Косово (2009–2010). С указ на президента Георги Първанов през септември 2010 г. е назначен за посланик в Анкара, Турция.

  Ганчо Ганев е определен за шеф на мисията ни в Киев. Бил е шеф на Дирекция „Източна Европа и Централна Азия” във Външно. В края на кабинета  на Станишев е назначен за постоянен представител, посланик в Женева, пост който заема от август 2009 г. Преди това е посланик в Осло (2003-2006) по време на Сакскобургготски.
  След огласяването на принадлежността му към ДС е върнат от Женева от министър Николай Младенов.  Ганев е вербуван от ВГУ през 1984 г. като агент под псевдонима „ГЕНЧЕВ”. Тогава е 28-годишен. Работи за отдел 09 – „Търговски”. Насочването му днес към Киев се приема като рисковано, като се има в предвид позицията на президента Радев за руската военна агресия в Украйна и Крим, която е коренно различна от тази на ЕС и НАТО.

  Ангел Орбецов, който се спряга за Сеул, е завършил „Международни отношения“ в МГИМО, Москва с персийски език. Орбецов е временно управляващ посолството в Афганистан от 1995 до 1999. През 2002 подготвя възстановяването на дипломатическото представителство в Кабул. Посланик в Китай от 2004 до 2008 г. Директор на Дирекция „Азия, Австралия и Океания“ в МВнР от 2008 г.
  Разкрит като секретен сътрудник на ДС с  с решение № 175/14.12.2010 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Вербуван е от ПГУ през юни 1989 г. под псевдонима „ГЪЛЕВ”. Тогава е 29-годишен. Кристиян Вигенин като министър в правителството на Орешаррски го връща отново  в орбитата на Външно, след като е освободен по времето на Николай Младенов.

  Мандат за чужбина ще получи и друга спорна фигура от Външно – Райко Райчев, настоящ шеф на Генерална дирекция „Глобални въпроси”. Новата отправна точка на дипломатическата му кариера е Минск.
  Отварянето на досиетата на дипломатите преди години го завари на поста  постоянен представител, посланик в Ню Йорк, където беше назначен през септември 2007 г. по време на кабинета Станишев. Райчев е вербуват от ПГУ през 1985 г., когато е 30-годишен като млад дипломат преди изпращането му на задгранична работа в САЩ. В документите на ПГУ от досието му той е описан като „много добре идеологически подготвен”, член на БКП от 1982 г. При срещата с оперативния работник Райко Райчев заявява, че „отдавна е очаквал този момент, но не е знаел кой и кога ще проведе разговора”. Вербуван е под псевдонима „ВЕЛИН”-1 и 2. Под прикритието на поста аташе в постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк той донася срещу чуждестранни дипломати и американски граждани, сред които и журналисти.
  След разкриването на досиетата на дипломатите през декември 2010 г. тогавашният министър на външните работи Николай Младенов го изтегли от посланическия пост в Ню Йорк.
  Пореден скандал с Райчев се завихри, когато бе определен като шеф на екипа, който ще ръководи кампанията на Бокова за председател на ООН.

  За Швейцария пък трябва да замине служебният външен министър Ради Найденов, който до скоро бе български посланик в Берлин. Номенклатурните обвързаности с комунистическото БЗНС са ракетата носител в живата му.  Внук е на Ради Найденов – старши български политик от БЗНС . Министър на правосъдието от 1946 до 1962 г. Член на Президиума на Народното събрание от 1962 до 1971 г. Известен с това, че подписва смъртната присъда на Никола Петков и е сред авторите на мракобесния Закон за народния съд. По ирония на съдбата внукът му получава бурна кариера по времето на НДСВ – първо е зам.-министър на отбраната, а по-късно и шеф на кабинета на Сакскобурготски. След това пълномощен посланик на България в Австрия. През май 2011 г. е назначен за постоянен секретар на Министерството на външните работи, а от февруари 2012 г. е извънреден и пълномощен посланик в Германия. Ради Найденов се спряга сред най-доверените хора на Румен Радев и е връзката му с бившия цар. Кръгове край него пък твърдят, че вече се бил договорил за външен министър в третото правителство на Борисов. Като служебен министър ще бъде запомнен с изявлението, че нямало данни Русия да се меси във вътрешните ни работи. Само дни по-късно „Уолстрийт джърнъл“ го опроверга със скандално разследване.
  Осведомени за дипломатическото кадруване твърдят, че за посланически постове се спряга и името на бившия министър на МВР, а сега преподавател в Библиотекарския институт Цветлин Йовчев, както и за други министри от кабинета на Орешарски.

  Предпочитанията на новия държавен глава в сферата на дипломацията не изненадват. Още по време на кандидат-президентските дебати той декларира, че няма нищо против агенти на комунистическите служби да представят България по света. По-късно с назначенията в администрацията си и в служебното правителство потвърди тези си разбирания, но така едва ли България ще има най-доброто лице пред света.

• Президентът Радев ще направи обръщение във връзка с гласуването в чужбина

  Мария Трифонова, „Сега“

  

  Президентът Румен Радев ще изложи мотивите си относно избирателните права на българите, живеещи в чужбина, в официално обръщение. Това обеща той в Ловеч, където бе със съпругата си на неофициално посещение за Цветница.

  „Ще имаме време за тези дебати, най-важното е, че има вече начало на този дебат. Ще дам подробно своите мотиви в обръщение към нацията“, заяви Радев в отговор на въпрос дали избирателните права на сънародниците ни зад граница трябва да бъдат ограничени. Именно в този дух бяха поправките в закона за гласуването в чужбина, пуснати преди дни от правосъдното министерство – според тях на президентски и парламентарни избори следва да гласуват само българските граждани, които са живели у нас поне 3 месеца преди деня на вота. Заради разразилия се скандал бе уволнен шефът на законодателната дирекция в МП Любомир Талев, който не бил съгласувал с министъра пуснатите текстове. Талев обаче твърди, че те са написани по указания на президентството.

  До момента изказванията на Радев са двусмислени. Преди дни той коментира, че е налице проблем с външна намеса в българския изборен процес, който според него може да бъде решен „само със закони, които гарантират както конституционните права на българските граждани, така и сигурността и независимостта на българската държава“.

  .

• Изнесен консулски ден в Детройт

  За услуга на българските граждани от Метро Детройт се предвижда изнесен консулски ден на 21 май 2017 г. (неделя) от 9:00 до 15:00 ч., на адрес Balkan American Community Center (1451 E. Big Beaver, Troy, 48083).

  Всички желаещи следва да изпращат своите заявки на български език, в които да бъдат посочени: трите имена и вида на услугата, която ги интересува. Електронен адрес: [email protected] и subject: Detroit Consular Day.

  Изнесеният консулски ден ще бъде проведен, само ако бъдат събрани достатъчно предварителни заявки за обслужване от гражданите.

  Всички услуги при изнесените консулски дни са със завишение от 100%. Приемат се плащания само в брой или money order.

  На всички регистрирани ще бъде изпратен график и час, за който са предвидени за обслужване. Снимки и отпечатъци ще се вземат на място. Тези, които не са се регистрирали предварително, също ще могат да бъдат обслужени, но след регистрираните граждани.

  В този ден ще можем също да връчваме готови за получаване лични документи, ако предварително желаещите ни изпратят информация на гореуказания електронен адрес, със своите имена и посочат вида на документа, който очакват.

  Ivan Anchev Ph.D.

  Consul General of Bulgaria in Chicago, IL
  737 N. Michigan Avenue, Suite 2105 Chicago, IL 60611
  Phones: (312) 867-1904 ; Fax: +1 (312) 867-1906 ; E-mail: [email protected]

  

  В българския магазин също има списък, където може да се записвате.

  Aдресът е: 42124 Van Dyke Rd, Sterling Heights, 48314

   

  Източник: BulgariansinDetroit.com

• Среща с Елизабет Костова на 17 април в Ан Арбър

  На 17 април от 19:00 часа ще има среща с Елизабет Костова
  по повод на най-новата й книга

  в Westgate Shopping Center,
  2513 Jackson Avenue, Ann Arbor, MI 48103.

  

  Елизабет Костова е #1 „Ню Йорк Таймс“ бестселър, автор на «Историкът» и «Крадецът на лебеди». Тя завършва Йейл и притежава Магистърска степен от Университета в Мичиган. Тя също е съосновател на фондация «Елизабет Костова» за творческо писане в България.

  Последният й роман се простира от миналото до настоящето и разкрива скрити тайни на България, красива и обитавана от духове страна. Главният герой е млада американка, Александра Бойд, която пътува до София, България, надявайки се, че в чужбина ще намери мехлем за раните, оставени от загубата на любимия си брат. Скоро след пристигането си в този елегантен източновропейски град, обаче, тя помага на една възрастна двойка да вземе такси и осъзнава твърде късно, че случайно е взела една от техните чанти. Вътре тя намира богато гравирана дървена кутия с името: Стоян Лазаров. Тя открива, че това е урна с човешка пепел.

  Докато Александра се опитва да намери семейството и да върне кутията, тя първо ще трябва да разкрие тайните на талантлив музикант, който е сломен от политическия натиск, но това крие в себе си опасност за самата нея.

  Новият роман на Елизабет Костова е приказка за ужасите на един век, пресичайки културата и ландшафта на тази загадъчна страна. Напрегнат и красиво написан, той изследва силата на историите от миналото.

   

  По материали от печата,

  Даниела Начева

  BulgariansinDetroit.com

• Дойче Веле: Химическата атака – наистина ли е дело на Асад?

  Може да платим скъпо за поврата на Тръмп в Сирия

  Михаел Книге, „Дойче веле“

  Има една причина, поради която предшественикът на Доналд Тръмп – Барак Обама – се наложи срещу съпротивата на мнозина – например на бившата външна министърка Хилари Клинтън, на републиканските сенатори Джон Маккейн и Линдзи Греъм – и реши да не участва в сирийския конфликт с военни средства. САЩ и светът бяха уморени от двете водени от САЩ интервенции в Афганистан и Ирак, както и от военната операция в Либия, която без САЩ нямаше да се състои. След години на кръвопролития, и в трите страни нито настъпи мир, нито сигурност.

  Но основната причина, поради която Барак Обама не се намеси в Сирия, е друга: Сирия не застрашаваше националната сигурност на САЩ – колкото и грубо да звучи това при такъв един ужасяващ конфликт.

  САЩ правят съдбоносна грешка

  Въпреки че Обама демонстрираше понякога доста колеблива позиция, все пак със своята не особено умна забележка за „червената линия“, която Асад не бива да преминава, той имаше ясна позиция. Сирийският конфликт не бушуваше близо до САЩ и не застрашаваше американските интереси. Затова и не беше необходима военна намеса.

  Поведението на Обама беше подсилено от това, че той се остави да бъде въвлечен в конфликта в Либия – противно на убежденията си. Той беше наясно, че намесата в един още по-сложен конфликт в Сирия ще бъде сериозно политическо, военно и финансово предизвикателство за САЩ. Намесата в Сирия би коствала не само огромни военни ресурси, но и години на възстановяване. А много американци се опасяват от такава непосилна задача. Обама знаеше, че уморените от войни негови сънародници не са готови за нов военен ангажимент точно във фазата, когато усещаха на гърба си последиците от финансовата криза.

  Доскоро и Доналд Тръмп гледаше на нещата по същия начин. Той дори се противопостави на военна намеса в Сирия още по-твърдо от своя предшественик. Още през 2013 година Тръмп многократно се застъпваше – в Туитър – за ненамеса в Сирия и наистина беше ревностен противник на военен ангажимент в сирийския конфликт. Вместо това Тръмп многократно подсказа, че би могъл да си сътрудничи с Асад в борбата срещу най-голямата, според него, заплаха – в борбата срещу ИД. Изглеждаше, че това пасва добре на неговото мото „America first“ – да се грижи на първо място за вътрешнополитическите проблеми и да се намесва външнополитически само когато това е оправдано от гледна точка на американските интереси.

  Повратът

  Доналд Тръмп промени поведението си след химическата атака срещу града, контролиран от сирийските бунтовници – може би заради големия брой жертви, сред които и много деца. Президентите не само могат, но и трябва да променят мнението си при наличието на нови обстоятелства. Това обаче не променя факта, че – както и при Обама – САЩ нямат истински план за Сирия „след това“.

  Към това се прибавят и вътрешнополитическите грешки на Тръмп, напр. около забраната за влизане на мюсюлмани в страната или здравната реформа. Защо тогава той да е непременно по-подготвен за един толкова сложен конфликт като сирийския?

  С емоционалното си отклонение за „малките сладки бебета“, загинали при химическата атака, Тръмп уцели един чувствителен нерв у мнозина. Но неговият импулсивен политически и военен отговор, с който вкарва САЩ в конфликта, е опасен.

  Доналд Тръмп се хвали, че взема бързи решения, че е непредсказуем и че умее да прави разлика. От негова гледна точка, обратът в сирийската политика е най-добрият пример за неговия подход към нещата. Този обрат е ясен сигнал към противниците на САЩ, като Северна Корея и Иран. Тръмп обаче показва и на американците, че – за разлика от Обама – се отнася сериозно. Освен това така той изтласква на заден план всички неприятни за него теми като връзките с Русия в предизборната кампания и здравната реформа.

  Цената за този обрат, която ще платят САЩ и светът, обаче може да се окаже много висока.

  

  Химическата атака: наистина ли е дело на Асад?

  Матиас фон Хайн, Дойче Веле

  При предполагаемото химическо нападение в Хан Шейхун в началото на седмицата загинаха над 80 души. И засега смъртта на тези хора е единственият доказан факт. Дамаск и Москва отхвърлят обвиненията на Запада, че режимът на Асад носи вината за атаката.

  Но кой би имал интерес от престъплението? Този въпрос се поставя във всеки криминален филм. Същото се питаме и сега.

  „Само въоръжените бунтовнически групировки имат сметка от подобно нападение с химически оръжия. Те са изправени до стената и де факто нямат никакъв шанс да се съпротивляват на режима на Асад с военни средства“ – казва пред ДВ Гюнтер Майер, ръководител на Центъра за изследване на арабския свят в Майнц. Политологът припомня, че през 2012 година Барак Обама заплаши, че САЩ ще се намесят, ако режимът на Асад използва бойни отровни вещества. А тази заплаха, според Майер, звучи като „покана за противниците на сирийския президент да употребят химически оръжия, за да бъде обвинен именно Асад“.

  Отровите на бунтовниците

  Това, че въоръжената опозиция в Сирия е в състояние да извършва и химически нападения, бе описано подробно още през 2014 година в публикация на разследващия журналист Сиймор Хърш в „London Review of Books“. Той цитира един документ на американската военна тайна служба DIA от 2013 година. Според този документ, клонът на „Ал Кайда“ в Сирия – фронтът „Ал Нусра“ – притежава нервнопаралитичния газ зарин. В статията си Хърш се опитва да докаже, че приписваното на Асад нападение с бойни отровни вещества в Гута (предградие на Дамаск) през август 2013 година всъщност е дело на бунтовниците. Според разследващия журналист, целта им е била да въвлекат американската администрация във войната срещу Асад.

  Близкоизточният експерт Михаел Людерс описва в току-що излязлата си книга „Онези, които жънат бури“ как в края на август 2013 шефът на американските тайни служби Джеймс Клапър е разубедил президента да издаде заповед за изстрелване на крилатите ракети „Томахок“ срещу Сирия. Клапър е убедил Обама в невинността на Асад, след като му показал анализа на иззетите от Гута проби зарин. Според анализа, проведен от британска химическа лаборатория, съставът на открития там зарин се различавал от зарина на сирийската армия. Впрочем, въпросното химическо нападение в Гута бе извършено точно по времето, когато в страната пребиваваха американски инспектори по химическите оръжия. „Между другото те бяха поканени от Асад“, подчертава експертът Гюнтер Майер. През март 2013 северно от Алепо също бе извършено химическо нападение, при което загинаха и войници от сирийската армия. Майер твърди, че Асад е искал да открие отговорните за атаката с помощта на американските инспектори. „Безумие е да се очаква, че режимът ще извърши такова нападение точно по времето, когато в страната има американска комисия“, смята близкоизточният експерт.

  Съмнения за участието на Асад в химическото нападение от 2013 изразява и бившият инспектор на ООН по химическите оръжия Ричард Лойд, както и професорът от Масачузетския технически университет Теодор Постъл. В началото на 2014 година двамата американски учени публикуваха доклад, в който твърдят, че ракетите, заредени с отровен газ в Гута, е можело да бъдат изстреляни само от контролираните от бунтовницити области, както и че техният радиус на действие е бил максимум 2,5 километра.

  По време на нападението в Гута Сирия все още е притежавала 600 тона химикали за производство на зарин и иприт. Според Гюнтер Майер, тези запаси са служели „като един вид противотежест на израелските атомни оръжия“. „Според изчисленията, Израел притежава междувременно около 200 ядрени бойни глави. Химическите бойни вещества биват наричани „атомното оръжие“ на малкия човек“, казва експертът от Майнц. През август 2014 година САЩ обявиха пълното унищожаване на сирийския арсенал с химическо оръжие. Възможно е обаче в някой от трудните за наблюдение райони на бойни действия все още да има такива.

  Защо му е на Асад да го прави?

  А химическите оръжия на фронта ал Нусра, за които пише в доклада на американската военна тайна служба DIA, огласен от разследващия журналист Сиймор Хърш? За тях не се знае нищо. „И поради това отцепилата се от Ал Кайда групировка е най-значимата бунтовническа група в северната провинция Идлиб“, подчертава Гюнтер Майер в разговор с ДВ. „Фронтът Ал Нусра, сега вече под друго име, се обедини с други екстремистки джихадистки групировки в Идлиб и в момента е най-мощната ислямистка група в региона. Това означава, че Ал Кайда, представена от фронта ал Нусра, има де факто решаващата дума в провинцията“, казва той.

  Няма съмнение, че Башар Асад не подбира средствата за запазване на своето господство. Но, от друга страна, защо му трябва на диктатора да настройва международната общност срещу себе си? И то във времето, когато тя започва постепенно да свиква с мисълта, че той може и да остане на власт като сирийски президент. Оправдан въпрос, нали? И преди да се реагира прибързано, на този въпрос трябва да бъде даден правдоподобен отговор.

  Източник:  „Сега“

• Първата официална среща между Ердоган и Тръмп ще е през май

  Уточнена е датата на първата официална среща между президентите на Турция и САЩ. Реджеп Ердоган и Доналд Тръмп ще се срещнат идния месец, след референдума за конституционните промени в Турция на 16 април, съобщил говорителят на Ердоган Ибрахим Калън.

  

  Калън посочи,че двете страни все още не са променили позициите си по отношение на считаните от Анкара за терористични организации – на проповедника изгнаник Фетхулах Гюлен и на част от кюрдите в Сирия.

  Анкара обаче ще продължи да настоява Вашингтон да промени позицията си, добавя БНР. /“Сега“/

  .

• Кой всъщност е виновен за гафа с уседналостта за гласуване?

  Уволненият директор от министерството на правосъдието заради спорните законодателни промени обвини администрацията на президента, че ги е спуснала.

  

  Спорните промени в Закона за българското гражданство, публикувани в понеделник за обществено обсъждане и предвиждащи изискване за уседналост от три месеца и за парламентарни, и за президентски избори, са били включени в проекта по настояване на президентството.

  Това се е случило на среща в понеделник, на която са присъствали президентът Румен Радев и правният му секретар Емилия Друмева, разказа пред „Дневник“ уволненият служител от Министерството на правосъдието Любомир Талев.

  Той заяви, че именно Друмева и нейни съветници са автори на проекта.

  Секретарят на президента Румен Радев по правните въпроси проф. Емилия Друмева потвърди пред „Клуб Z“, че е „консултирала“ Проектозакона за българското гражданство, пуснат за обсъждане и спрян от правосъдното министерство, в който се предвиждаше и ремонт на изборните правила.

  Скандалът с проекта гръмна вчера, тъй като с промени през преходни и заключителни разпоредби се искаше въвеждане на уседналост за всички българи на парламентарни и президентски избори, а това на практика значи край на гласуването зад граница.

  Днес служебният министър на правосъдието Мария Павлова оттегли проекта и уволни директора на дирекция „Съвет по законодателството“ Любомир Талев, защото е пуснал „през главата й“ текста за обсъждане в публичното пространство.

  Mediapool се свърза с Дирекция „Съвет по законодателство“ минути след публикуването на информацията за освобождаването на Талев. От там заявиха, че не са чували нищо за това решение на Павлова. Което означава, че новината е била съобщена за медиите още преди уволненият да е бил информиран за решението на министъра.

  ГЕРБ: Някой го отнася, без да е виновен

  Абсурдно е оправданието, че промените в Закона за българското гражданство за изборите не са били съгласувани със служебния министър на правосъдието, заяви бившият правосъден министър Екатерина Захариева на брифинг на ГЕРБ.

  По време на пресконференцията стана ясно, че междувременно правосъдният министър Мария Павлова е свалила проекта и е уволнила шеф на дирекция, който го бил публикувал умишлено, преди да го съгласува с нея.

  БСП: Изборното законодателство не е за служебния кабинет

  Кристиан Вигенин от БСП приветства решението проектът за изменение в Закона за българското гражданство да бъде оттеглен.

  Вигенин посочи, че предстои сериозен дебат в парламента по цялостни промени в изборното законодателство. Според него въпросите, които този законопроект третира, ще бъдат обсъдени широко и решавани в рамките на този по-голям дебат.

  Източник: Dir.bg

• Операция „Укротяване на опърничавата“ или как да забраним гласуването от чужбина

  Петър Анастасов, BulgariaPress.com

  

  Пореден законопроект от поредно временно правителство обслужва нечии лични интереси! Министерството на правосъдието предлага „Уседналост за гласуване и на парламентарни, и на президентски избори“. Проектодокументът беше качен в раздел „Проекти на нормативни актове“ на МП. Ето какво се предлага:

  В чл. 243 и в чл. 307 накрая се добавя „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България“ – това гласи предложението. Колко удобно е да отрежем крилата на сънародниците ни в чужбина, да премахнем разкриването на секции, караниците, изборния туризъм, проблемите с желаещите да участват в комисиите, броенето и куп други проблеми около изборите, свързани все с нашите сънародници в чужбина!

  Ами да, защо не! Като не можем за орежем турския вот, я за по-лесно да орежем цялата диаспора! КАКВО ПО ЛЕСНО ОТ ТАКОВА СТАЛИНСКО КАРДИНАЛНО РЕШЕНИЕ! Има секции – има проблем…

  НЯМА СЕКЦИИ – НЯМА ПРОБЛЕМ!

  С въпросният текст, лишен не само от смисъл, но и противоконституционен, е видно желанието на определени кръгове хора да затвърдят статуквото, олигархията, държавната мафия и изцяло да премахнат всички български граждани, явно осъзнаващи случващото се.

  И така от дума на дума, докато се променя Законът за българското гражданство, леко, технично и с финес какво се добавя в заключителните разпоредби? Ами… промени и на други свързани закони (вижте снимката!). Тук вече работата става дебела. Отиваме на промяна на ИЗБОРНИЯ КОДЕКС !

  

  Да прочетем какво пише в чл. 243 и чл. 307 на Изборния кодекс, които предлагат да бъдат променени!

  Чл. 243. Право да избират народни представители имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията.
  Чл. 307. Право да избират президент и вицепрезидент на републиката имат българските граждани, които отговарят на условията на чл. 42, ал. 1 от Конституцията.

  А сега да видим какво предлагат да се добави към всеки един от тези 2 члена: „и са живели най-малко през последните три месеца в Република България.“ ТОВА ОЗНАЧАВА:

  БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА БЕЗ ПРАВО НА ГЛАС!!

  Ето извадка на част от мотивите към проекта за изменение на закона:

  МОТИВИ
  към ПРОЕКТ НА ЗАКОН
  ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ
  НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО

  „…Въвежда се изискване, аналогично на изискването при провеждането на избори за общински съветници и кметове, както и при провеждането на избори за членове на Европейския парламент от Република България, а именно избирателите да са живели най-малко през последните три месеца в Република България. Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани. В тази връзка следва да се отбележи, че със свое решение № 4 по к.д. № 4 от 2011 г.

  Конституционният съд е постановил, че „няма „дописване“ на Конституцията, когато законодателството за местни избори и за избори за членове на ЕП от Република България принципно съдържа изискването лицето да е живяло определено време в населеното място, респ. в държавата – членка на ЕС, за да може ефективно да упражни активното си избирателно право… В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право…

  Такова изискване за регистрация в общината преди насрочването на местните избори, както и за живеене месеци преди изборния ден изборното законодателство съдържа и при действието на Конституцията на Република България – Закона за избиране на народни представители, ЗИНПОСК (отм.), Закона за местните избори, ЗМИ (отм.). Откакто Република България е член на ЕС, Законът за избиране на членове на Европейския парламент от Република България (ЗИЧЕПРБ, отм.), който е действал до влизането в сила на Изборния кодекс, съдържа аналогично изискване.

  Конституционният съд заключава, че съдържащото се и в Изборния кодекс изискване лицето да е живяло в населеното място, респ. в държава – членка на ЕС, по принцип не е противоконституционно. То не противоречи принципно и на общо формулираните стандарти за честни и свободни избори, съдържащи се в общопризнати норми на международното право и международни договори, по които Република България е страна: чл. 7 и чл. 21, ал. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 25в МПГПП и чл. 14 КЗПЧОС. В Кодекса за добрата практика по избори, приет на 51-ата пленарна сесия (5 – 6 юли 2002 г.) на Венецианска комисия за демокрация чрез право (Съвет на Европа) изискването за живеене определен период от време в населеното място преди избори изрично е записано като допустимо…“

  В заключение…

  И така… Леко и неусетно, под претекст, че българите в чужбина не гласували също и на местните избори, дай да им отнемем сега и конституционното право! За каква уседналост се говори при отворени граници и свободно право на предвижване на хора? Отделно самото отчитане на някого къде се намира е доста притеснително!

  Време е за революция, явно е, че по друг начин нещата няма да станат! Въпросът е, кога ще се появят войводите и докога българите в чужбина ще чакат включване.

  Молбата ни за коментар от Министерство на правосъдието бе отхвърлена, но ни увериха, че през следващите 14 дни ще тече процедурата по обществено обсъждане на проекта! Самото обсъждане на проекта се намира на сайта Портал за обществени консултации на Министерски съвет. Може да се регистрирате и да изкажете вашето мнение в полза или против предложенията за изменение на тези закони!

  Очаквайте продължение по темата…

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Целият текст на законопроекта може да се изтегли оттук – ZID_ZBGr_incorporiran03042017

  .

• Проф. Чобанов: Реформи се правят от качествен елит, а не от полуграмотни хора

  Проф. Георги Чобанов, Pogled.info

  

  Всяко общество се управлява от елита, а съдбата му зависи от качествата на този елит, от неговата компетентност и почтеност.
  Но защо в едни страни управлява елит, който води обществото напред и нагоре, а в други се проваля?

  Да запазим хладнокръвие – проблемът не е само български, световен е. И се корени в отговора на въпроса – кой доминира? Всеизвестно е, че правилата на обществото се определят от неговата най-влиятелна част. И ако тя се е посветила на интересите на хората, тогава държавата тръгва напред. Обикновено на тази позитивна тенденция се радват общества с ценностна система и морал. Без тях те вегетират.

  Хегел казва, че всеки народ заслужава правителството, което има. Забележете – българинът избира за политик средностатистическия гражданин. Не искам да цитирам имена. Но анализирайте профила на хората, които ни управляват. В преобладаващата си част те по нищо не се различават от средностатистическия българин. И, за съжаление, в мнозинството си са посредствени хора – затова, както се появяват във властта, така и изчезват. Като сезонни работници са. Повече от очевидно е, че нямаме качествен елит.

  А качественият елит се състои от компетентни хора, те са като добрите хирурзи – знаят къде да режат, какво да отстранят и какво да оставят. Защото реформи не се правят от полуграмотни хора. Един политик с власт или с влияние в обществото, решил да реализира генерална промяна, трябва да действа като перфектния хирург. В тази връзка се учудвам на смелостта или на наглостта на много от политиците, които се обявяват за реформатори и тръгват да реформират нещо, без да знаят какво правят. Резултатите от това логично са плачевни, трагикомични, с тежки поражения за цялото общество.

  Повечето ни неблагополучия са следствие от действията или бездействията на некачествения ни елит. А съвременната икономика е твърде сложна система, за да се управлява без визия, спонтанно, стихийно, ad hoc.

  За да вникнеш в нейните процеси в света или в една държава трябва да познаваш основните закономерности, развитието й, разновидностите й, на тази база можеш да придобиеш усет, инстинкт за случващото се, да предложиш визии. Затова се нуждаем от система, която да подбира и да извежда на преден план качествени кадри, които да бъдат компетентни и да имат морал. Повтарям го, защото има много хора с образование, ум и опит, но са неморални. Те се интересуват само от собствените си облаги, но не и от потребностите на самите граждани.

  Мнозина повтарят стария рефрен – нека държавата да ни даде. Какво да ви даде? Кои са държавата? Ами това сме ние. Кой да даде и защо да го даде? Спомнете си знаменитите думи на Джон Кенеди: „Не питайте какво ще направи държавата за вас, а мислете какво вие ще направите за държавата си”. Като медии, задайте този въпрос на българите? Да се види какво правим за обществото, за другите! Да, на думи – правим, но като изпълзи някой нашенец нагоре, до мекото кресло – става друг човек.

  Властогонството не е само наш синдром. Така е по целия свят. Голяма е борбата за власт и пари. Но да не се ограничаваме само с вътрешните си проблеми. Погледнете нашия континент. На какво, мислите, че се дължи кризата в ЕС? На България ли? Едва ли – та ние сме малка страна. Какво се случва днес в Германия, във Франция и въобще в цяла Западна Европа, която ни даваха за пример? Те вече също се нуждаят от ярки личности, които да решават проблемите им, а не да ги задълбочават.

  След промените при нас дойдоха да правят бизнес преобладаващо хора, които в собствената си страна не бяха успели. Те се опитваха да налагат правила, а се оказа, че корупцията разцъфтя не без тяхно участие. Защото толкова е виновен този, който е корумпиран, колкото и този, който го корумпира. За това не се говори. Не се говори много за корупцията в ЕС, има я навсякъде, и в Германия – също. Единствената разлика е, че такива хора на запад от нас ги вкарват в затвора, а тук – не.

  За мен корупцията не е най-голямото зло у нас. Много по-големи загуби на държавата нанасят взетите неправилни решения. Пораженията и пропуснатите ползи от това са неизмеримо по-големи и по-опасни.

  Труден е въпросът как да подкрепим като общество умните, можещите, морални хора, как да ги припознаем като наши ръководители, като елит. Защото всичко опира до нагласите на хората. Една нация узрява бавно и трудно.

  Но аз съм оптимист за България. Нищо, че понякога и аз изпадам в депресия, когато видя до каква низост се стига у нас , каквато не съм наблюдавал никъде другаде по света.

  Но виждам и положителното. Много неща се промениха, и то за добро. Идват нови поколения – аз преподавам на млади хора и ги наблюдавам. Те са различни и съвсем не си говорим за Терминал 2, напротив, има кадърни момчета и момичета, които остават тук. Повярвайте ми, те ще преобразят всичко. Те идват…

  Колкото и да се опитват да ги спрат, младите ще успеят да вземат връх. Тогава нещата у нас ще се променят. Но… заедно с тях узрява и цялото общество, с вяра, и то вярата в общочовешки етични правила, които важат за всички хора, независимо от това дали са религиозни или не.

  Ще видите, че ще се въздигнем, такова е усещането ми за страната.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Проф. Георги Чобанов e икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Чете лекции по статистика, иконометрия, принципи на икономическия анализ, институционална икономика. Научните му интереси са в областта на равновесието на стопанската система, разпределението на доходите, бедността, социалната и икономическата политика и др.

• Взривове в метрото на Санкт Петербург. Най-малко 10 убити и 30 ранени

  Седем станции в метрото на Санкт Петербург са затворени в резултат на два взрива на станциите „Технологический унивеситет“ и „Сенная площадь“. Затворени са станциите «Парк Победы», «Электросила», «Московские ворота», «Фрунзеская», «Технологический институт», «Сенная площадь», «Гостиный двор» от синята линия, която минава през центъра на Петербург.

  

  Има ранени и загинали, съобщи Риа Новости. ТАСС предаде за най-малко 10 загинали и поне 30 пострадали, сред които и деца. На мястото на взривовете работят 80 спасители.

  Източници в правоохранителните органи съобщават пред Газета.ру, че не изключват да е терористичен акт.
  Тв каналът Россия 24 твърди, че взривните устройства са самоделни и в тях е имало поразяващи елементи. Според техни източници устройствата не са били особено мощни. Засилени мерки за сигурност са въведени в метрото в Москва.

  „Разследват се всички варианти за причините за взрива, включително терористичен акт, както и битова и криминална версия“, коментира Путин, цитиран от РИА Новости. /“Сега“/

• Камарата на представителите гласува премахване на протоколите за поверителност в интернет

  

  Камарата на представителите на САЩ гласува премахване на протоколите за поверителност в интернет, а отговорността за приемането или отхвърлянето на тази стъпка вече лежи върху раменете на президента Доналд Тръмп, предава БГНЕС.

  Белият дом излезе с изявление, че мярката цели подпомагане дейността на американската администрация и твърди, че съветниците на държавния глава ще му препоръчат положителен отговор на този ход. Ако това стане, потребителите ще се разделят с условията за поверителност на Федералната комисия по комуникациите. Тези правила изискваха доставчиците на интернет и други мобилни услуги да търсят изричното съгласие на клиентите, ако предават на трети лица тяхната история на търсене в мрежата, както и всяка друга лична информация, с която този тип компании разполагат.

  Според законодателите в САЩ, обаче, настоящите изисквания „нямат сила или ефект“ и няма как да се издават допълнителни разпоредби в бъдеще. За да се премахне тази точка от закона, се изисква подписът на държавния глава, както и отмяна на наредби от екипа на Барак Обама. Както виждаме, Тръмп без усилия отстранява нормативните актове на предходната власт. Ако президентът Тръмп подпише решението за премахване на правилата за защита на личните данни, доставчици на интернет услуги няма да искат да търсят одобрението на клиентите, преди да споделят тяхната информация. По-голямата част от републиканците са твърдо „за“ тази мярка, докато демократите гласуват за запазването на старите условия.

  На гласуването тази седмица бяха повдигнати и редица спорове. Майкъл Капуано, който е един от най-отявлените противници на новия законопроект, твърди, че достъпът до повече информация би могъл да позволи откриването на заболявания при клиентите, които търсят публикации за симптоми и лекарства в интернет. Освен това доставчиците ще виждат от какво бельо например се интересуват хората, ще предават тази информация на съответните магазини, които пък ще им пращат реклами и оферти за пазаруване.

  „Това не е тяхна информация. Това не е тяхна работа“, каза той. Капуано призова републиканците да „напуснат Капитолия за 5 минути и да намерят трима души на улицата, които искат фирмите за интернет услуги да събират и продават историята на сърфирането им“. В тази връзка се обсъждат и по-благи мерки, като самостоятелният избор на потребителя да даде „частен режим“ на браузъра си, който да (не) криптира трафика в мрежата. Нанси Пело?си от Демократическата партия посочи, че никой не трябва да има достъп до лични данни. По нейните думи доставчиците могат да видят всяка частица от личната информация и дори опцията за криптиране не може да предпази от злоупотреба. Според републиканеца Майкъл Бърджис новите правила „несправедливо изкривят пазара“ към социалните мрежи и търсачките, които ще имат по-голяма възможност да събират и използват информация на клиентите за персонализирана реклама.

  Предложението за премахване на правилата за защита на личните данни е внесено в Сената от сенатор Джеф Флейк от Аризона. Марша Блекбърн смята, че нормотворчеството на Комисията по комуникацията е „просто още един пример, че правителството надценява възможностите си“. Тя направи и препратка към решението от февруари 2015 г. за прекласифициране на мобилните доставчици. Според редица сенатори обаче ФКК може да защити неприкосновеността на личния живот на клиента за всеки конкретен случай, без специфичните правила за поверителност.

  Според Ана Ешо Федералната търговска комисия не разполага с власт над доставчиците и няма „дублиращи разпоредби“, които ще защитават потребителите в отсъствието на правила. По нейните думи „републиканците не разбират как работи интернет“ и как ще се възползват от защитата на личния живот на избирателите. Тя предупреди, че тези фирми ще продават данните на хората „както им е удобно и без ограничения“.

  Тъй като републиканците не са представили никакви алтернативни разпоредби за поверителност, „това е отмяна без замяна“, казва още Ешо. „Посланието към американците е ясно: личните ви данни не са от значение и браузърът ви трябва да бъде на разположение за всеки, който е готов да плати за него“, посочва тя. Републиканците твърдят, че комисиите и по търговия и комуникация трябва да работят заедно, за да излязат с нов набор от правила за поверителност.

  Според анализаторите, ако бъде взето съответното решение, тези правила ще влязат в сила най-рано на 4 декември 2017 г., а така гигантите в интернет без проблем ще изпращат на гражданите конкретни реклами въз основа на техните търсения. Група от малки доставчици на интернет услуги вече призова Камарата да запази правилата за защита на личните данни, но големите компании лобираха срещу тези изисквания. /“Сега“/

  .

• Промяна в правилата, по които българите ще кандидатстват за работа във Великобритания

  Британският посланик в София: Ще поставим нови миграционни правила. Разбираме, че много хора ще бъдат разочаровани от решението да напуснем ЕС, добавя Ема Хопкинс.

  

  Великобритания ще продължи да предлага сигурно убежище на чужденците, които живеят на Острова, но ще има промяна в правилата, по които българите ще кандидатстват за работа. Това заяви посланикът на Обединеното кралство у нас Ема Хопкинс в интервю за bTV.

  „Разбираме, че много хора ще бъдат разочаровани от решението да напуснем ЕС, но ние не подхождаме към този процес като към развод, а като към нова фаза на отношенията с нашите европейски партньори“, каза Хопкинс. „В момента нищо не се е променило. Българските студенти и работници продължават да имат право да идват в Обединеното кралство, за да учат и да работят. Един от приоритетите е да дадем сигурност на онези, които са вече в Обединеното кралство. Мнозина се притесняват за това, което ще се случи с тях, затова искаме на много ранен етап да договорим положението на вече живеещите у нас.

  Решението да напуснем означава да поставим своите правила, своите миграционни правила. Да определим в кои сектори на икономиката се нуждаем от работна ръка и да привличаме работници там. А по отношение на образованието винаги сме искали да имаме международни студенти. Четири от топ 10 на университетите в света са британски. Затова нашето желание е много скоро да обявим какво ще бъде положението за академичната година 2018/2019 г. – за да може студентите, които възнамеряват да учат, да имат сигурност за техния статут“, обясни посланикът.

  На въпрос дали запазването целостта на Обединеното кралство е най-голямото предизвикателство пред Лондон при Брекзит, Хопкинс отговори: „Много ценим Шотландия, Северна Ирландия, Уелс и Англия да бъдат партньори, такива каквито са. В голяма степен се надяваме това да се съхрани. В хода на преговорите премиерът ще преговаря от името на всички части на Обединеното кралство. Понастоящем не смятаме, че има основание за втори референдум в Шотландия. В момента е подходящо и уместно съюзът ни да бъде по-единен и да се надява и работи за бъдещето на Обединеното кралство. Искаме да запазим зоната за свободно пътуване между Северна Ирландия и Ирландия. Не искаме да се върнем към границите на миналото“.

  „Нямаме намерение да поставяме бариери, които са разрушителни, искаме те да бъдат конструктивни и сме сигурни, че ще постигнем важно и добро споразумение”, каза още посланикът, коментирайки икономическия ефект от Брекзит.

  „Обединеното кралство, също така, ще води преговори от позицията на сила. В момента заетостта е най-добра, силно капитализирана икономика, най-големите финансови пазари на света са у нас. Така че тръгваме от много силна икономическа позиция”, каза още тя.

  „Референдумът много раздели страната – общностите, политическите групи, дори семействата – призна тя. – Важното е това, което премиерът каза – не става въпрос дали сте гласували да останете или да напуснете, заедно трябва да изковем ново бъдеще с последиците от референдума. Не можем да гледаме назад, трябва да гледаме напред. Не можем да гледаме онова, което се е казало и се е случило преди референдума. Направили сме избор, започваме процеса и трябва да подходим към бъдещето с оптимизъм и надежда, за да може то да бъде по силно и за Европа, и за Обединеното кралство.“ /„Сега“/

  .

• Свалиха „Шоуто на Слави“. Комарницки ли ще е следващият?

  Предаването “Шоуто на Слави” е свалено снощи от ефира на bTV. Вместо Актьорска вечер, която е била записана в 20.00 часа българско време вчера, ефирът на частната телевизия е излъчил повторение на старо издание на предаването на Слави Трифонов. Официалното обяснение на телевизията е, че “Шоуто на Слави” няма да се излъчва заради “несъответствие със стандартите за телевизионно съдържание”. Ето какво пише по този повод Вени Марковски на страницата във ФБ. Тексът е публикуван и в e-vestnik.

  

  Свалиха от ефира “Шоуто на Слави”!! Както и да го обясняват от бТВ, за масовия зрител това не е нищо друго, освен цензура!

  Още повече, че самото обяснение е странно:

  “bТV и „Ceдeм ocми” имaт cĸлючeн дoгoвop зa cъздaвaнe нa пpeдaвaнe c paзвлeĸaтeлнo-инфopмaтивeн xapaĸтep… Cъщeвpeмeннo bТV Меdіа Grоuр нe пpoявявa oтнoшeниe ĸъм пoлитичecĸи пpиcтpacтия нa cвoитe вoдeщи, cтигa тe дa нe влияят и дa нe ce oтpaзявaт нa paбoтaтa им зa bТV.”
  Не е ясно #КОЙ им се е обадил, за да наложат цензурата или сами са решили да се автоцензурират, но и в единия, и в другия случай – все е кофти. За всички е кофти – и за бТВ, и за зрителите, и за “Шоуто на Слави”.

  Ако предаването не е “с развлекателно-информативен характер”, това не е факт, който телевизията може да определи сама.
  Има си СЕМ – те да се произнесат.

  Но няКОЙ в телевизията да казва кое конкретно предаване е с такъв характер и кое – не, това е странно. Може ли да докажат, че всяко едно предаване ПРЕДИ изборите Е било с такъв характер, но тъкмо първото СЛЕД изборите не е? Може да го кажат, но да го докажат е невъзможно, защото всяка оценка е субективна.

  Жалка е тази история – какъвто и език да е използвал Слави, дайте ни да го видим и чуем. Сложете сигнал върху псувните, както правят в нормалните култури, но ни дайте да го видим.

  Защото спирането на предаването е сигурен знак само за едно: че България ще продължи сриването си надолу в класацията за свободата на медиите. През 2016-а беше на 113-о място, а след този случай като нищо ще падне с още 10-20 места.

  Впрочем, дали след този ясен сигнал за политически натиск (какъв да е иначе? Икономически едва ли е, защото предаването е най-гледаното в този час), не трябва да се готвят и други хора, които създават сатирични творби?

  Комарницки ли ще е следващият?

  А народът сега ще се кефи ли: “Така му се пада на Дългия!?” Или ще се замисли, че ако днес са дошли за “Шоуто на Слави”, утре действително ще е някой друг, вдругиден – трети, но след това ще е редът на мълчаливците и кефещите се?

  Дано греша, дано се окаже, че е глупост, че някой се е престарал. Дано утре вечер пуснат и спряното предаване, и новото…

   

  Вени Марковски

• <<
• 1
...
• 36
• 37
• 38
• 39
• 40
• 41
• 42
• 43
• 44
• 45
• 46
...
• 415
• >>