2024-07-16

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Kой запали Партийния дом – отговорът на Малина Петрова

    Документалният филм „Приключено по давност“ показва как е зачената българската мафия.

    „Оттук трябва да започнем да разплитаме чорапа. 20 години се чудим защо ни управляват бандити. Ами защото са в комбина с бандитите! Вижда се във филма“, заявява режисьорката Малина Петрова.

    167-минутният филм, който вече пети месец продължава да не е желан в ефира на нито една българска телевизия (за първи път е показан в Дома на киното през април т.г.), доказва участието в палежа на някогашния Партиен дом на дебеловратите момчета с бухалките –

    палеж, изпипан и манипулиран, пише в. „Труд“, който публикува интервю с авторката.

    Малина Петрова обяснява: „По време на разследванията и снимките имах нееднократни свидетелства, че някои от участниците веднага след това се оказват със скъпи магазини и имоти в центъра на София. Карат скъпи коли. Как става това?! Готова съм да дам материалите на всеки, който има интерес към темата. Нека направи свое разследване…“

    В отговор на въпроса „Кой подпали Партийния дом на 26 август 1990 г.?“ режисьорката казва: „Три часа разказвам кой го е подпалил, а всички искат отговор с едно изречение. Питат ме – партията ли го подпали. Да, има активни участници от партията, има и от опозицията. Вплетени са интересите на много групи и хора.“

    „Впрочем, и на чужди специални служби…“ – допълва журналистката Таня Джоева. „Без съмнение“, отговаря авторката на филма.

    В нощта преди 19 години според документалистката най-пострадали били стаи, където са се съхранявали ключови документи

    – за финансирането на партията, за изнасянето на капитали, секретни решения на Политбюро.

    „Друг е въпросът дали наистина са изгорели. За палежа е имало сериозна подготовка. Човек от охраната и от видеонаблюдението разказва, че през последните 10 дни преди пожара е имало необичайно движение“, казва Малина Петрова.

    Тя определя като достойнство на своя филм това, че зрителят е съдебен заседател. „Моята гледна точка присъства, но не искам да влияя и да манипулирам“, казва Малина Петрова и отхвърля поканата да коментира участници, например генерал Любен Гоцев или Константин Тренчев.

    Тя е убедена, че не е лов на вещици, ако разбойниците си понесат заслуженото. „Не само от последните четири, а от последните 20 години. Е, някои от фигурите може да се окажат приятели на управляващите. Но щом са нарушавали закона…“, разсъждава Петрова.

    Според нея делото за палежа на Партийния дом трябва да бъде възобновено.

    „Този път за съзнателно подвеждане на общественото мнение и за лансиране на невярна версия. Не са разпитвани ключови свидетели. Например Петър Бояджиев (бел. на „Труд“ – провален като кандидат-премиер след Филип Димитров заради двойно гражданство). В писмо до главния прокурор Иван Татарчев иска да даде показания. Но не е повикан.

    Народното събрание да се поинтересува защо анкетната комисия във ВНС подкрепя само една от версиите – че е дело на лумпени. В тази комисия е и ген. Любен Гоцев, и Георги Пирински, който не ме допусна да снимам в бившия Партиен дом“, казва Малина Петрова.

    В отговор на въпроса кои са отказали да застанат пред камерата тя съобщава:

    „Следователят по делото Румен Андреев, доскоро зам.-министър в МВР. Месеци наред го чаках, но не дочаках да го питам защо от четири версии той залага навремето основно на тази, че лумпени са подпалили сградата.

    Не дочаках и Румен Сербезов (бел. на „Труд“ – министър и посланик при Т. Живков, през 1990 г. депутат и секретар на ВС на БСП) въпреки настояванията ми, че името му е сериозно замесено. Каза ми, че като управител на „Токуда“ сега се интересувал от здравето на нацията.

    Нека бъде извикан пред депутатите да каже какво е правил в нощта на пожара. Много хора не искат да се говори нито за палежа, нито за филма. Ако лентата ми беше фалшификат, все някой щеше да скочи. Но мълчат, предпочитат да се забрави. Ако съм излъгала, нека ме разследват и съдят.“

    Малина Петрова е първият лауреат на учредената през 2006 г. Награда за гражданска доблест „Паница“.

    Автор е на 11 документални и два игрални филма. Някои са награждавани, други не са били допускани до публични прожекции през 80-те години.

    Игралните са „Пътешествието“ (с Искра Йосифова, 1980) и „Синът на Мария“ (1983), а сред документалните са „Тетевенска 24“, „Фермата“, „Пантеонът“, „Виновни няма“, „Сърцето умира последно“, „Балкански уроци по история“ и др.

    През март 1988 г. тя е сред учредителите на Общонародния комитет за защита на Русе и при последвалите мерки на властта е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти, тъй като не е била член на БКП и не е можело да й бъде наложено партийно наказание, както на други в комитета.

    Работила е за Клуба за гласност и преустройство, била е режисьор на предизборното тв студио на СДС през 1990 г., когато участва във вземането на решението да бъде показан записът на оператора Евгений Михайлов с фаталната реплика на държавния глава Петър Младенов: „Най-добре е танковете да дойдат“.

    През последните години скромно се занимава с благотворителна дейност и успя да завърши отдавнашния си проект – филма „Приключено по давност“.

    В интервюто в „Труд“ Малина Петрова кани всеки, който проявява интерес, да иде на прожекцията в сряда, 26 август, в 17,30 ч. в Дома на киното на ул. „Екзарх Йосиф“ в столицата – 19 години след палежа.

    www.Vesti.bg

  • АЕЦ продавал ток непрозрачно, вече е с нов директор

    Липсата на прозрачни тръжни процедури при продабата на ток на свободния пазар е основен проблем в досегашното управление на АЕЦ „Козлодуй“, заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков, цитиран от Mediapool.

    Продажбите са ставали при цени, определяни по неясен начин, добави той.
    Преди ден ръководството на Българския енергиен холдинг обяви, че ще приеме оставката досегашния директор на централата Генов, който я депозира заради несъгласието си с отправените критики. Мястото му ще заеме Димитър Ангелов, главен инженер в АЕЦ „Козлодуй“, което според министър Трайков показва приемственост.

    Практиката в АЕЦ „Козлодуй“ при продажби на електроенергия на свободния пазар е била да се предоговарят много пъти цените и количествата на търгуваната енергия, без за това да се плащат неустойки от страна на фирмите- купувачи, каквито клаузи са съществували по договорите, поясни Трайчо Трайков на пресконференция.

    Като пример бе даден договор от началото на миналата година, сключен при благоприятна конюнктура, преди пазарът на ток в региона да стагнира, експортните цени да се свият, а потреблението в страната да спадне.

    Договорът е бил шестмесечен – от януари до юни 2008 г., за покупката на 36 хиляди мегаватчаса електроенергия на цена от 56 лева на мегаватчас. Впоследствие при същата цена количествата на ток за купуване се променят на няколко пъти и се увеличават близо три пъти, включително за износ, като цената остава същата.

    Не са потърсени неустойки от купувача, въпреки че са променени другите параметри от договора – срок на доставката и количеството, което е недопустимо, изтъкна министърът.

    Той не пожела да каже коя е фирмата купувач, като уточни, че това не е изолиран случай.

    Как е била определяна продажната цена на тока, защо не са прилагани пазарни процедури като търгове, например, попита риторично министърът, макар че два дни по-рано отговор на този въпрос даде директорът в оставка на АЕЦ „Козлодуй“ – ток се продава на който купувач поиска, стига да отговаря на изискванията, а за цената и количеството „критерият е наличието на свободна електроенергия и заявените желания от търговците“.

  • Сметката от Брюксел дойде

    Автор: Мартин Карбовски /Стандарт/

    Може би вече наистина е време за речта на Чърчил – за кръвта, потта и сълзите. Много хора си мислят, че Борисов има специална стратегия и пази този момент за по-нататък.

    Но европейският нож е опрял до българския кокал. Нещо трябва да се каже, за да стане ясно – българите ще бъдат наказани от Европа за търпението си към тройната коалиция!
    Тия дни чета вестници и се изумявам какъв чуден пиар води за свое оправдание Станишев. Отива при бивши партизани и им говори за замразяване на пенсии. Битката при Жабокрек. Цинично казано, пиарът на БСП струва много пари и не струва нищо.

    Толкова скъп пиар може да е само много лошият пиар

    Но в този лош пиар има една превелика безотговорност. В дните, когато се разбира, че заради зулумите на бившето правителство Европа ще започне да ни глобява сериозно, ще ни кара да връщаме пари, да се прави пиар от това, че ще замразяваме пенсиите и заплатите е възелът на гьонсурата. И то от Жабокрек. Точно там е мястото на Станишев.

    Някой вече трябва да каже за Червената кражба. Не как изглежда тя в подробности, а че тя ще ни струва скъпо. Опитваше се да го каже Сидеров преди време. Каза го Борисов преди време. Говори се за Червената кражба всеки ден в заглавията на вестниците. И вие си мислите, че това е пиар кампания, изправена срещу крякането от Жабокрек?! Не, това е Реалността.

    Милионите, които изчезнаха по време на Червената кражба тези дни ще бъдат платени от всички нас. През тока, през бензина, през цигарите. През замразяването на заплатите и пенсиите. Някой ще трябва да плати заради овцизма, скудоумието и веселата безотговорност на жестоката българска недораслост – ние се оставихме да влезем в Европейския съюз по време на червено правителство, създало етническа мафия и крепящо се на жълта безотговорност.

    Това е скъпо удоволствие. Розовите непиещи алкохол сиводрешковци в Брюксел днес ще ни го върнат тъпкано. Те самите със студени физиономии повтаряха, че „българите сами избират своето правителство и сами решават какво да им се случи в Европейския съюз“.

    Е, оказаха се прави. Ние сами избрахме да бъдем глобявани и наказвани. Четири години гледахме какво се случва на тая бедна земица и четири години ги оставихме да правят каквото си искат. Днес някой ще плати. И първо ще плати България, после данъкоплатецът. А дали ще плати политическият крадец на национално бъдеще – това дори не е сигурно при тази правосъдна система.

    Едно е ясно – ще платиш ти, данъкоплатецът, който търпя безропотно и ентусиазирано четирите години тройна коалиция. Ще плати този, който казваше – какво сте се начумерили като песимисти, вижте хубавото в тоя живот, нещата се развиват добре. Ще плати този, който си мислеше, че ще му се размине.

    Ще плати този, който вярваше на усмивката на Станишев – леко идиотска и разсеяна. И този, който си мислеше, че понеже на него не му взимат от заплатата, кражбата е нещо нормално.

    Но този път има един лош чичко, който живее в Брюксел, и той вчера ви каза – ще платите всички, защото бяхте безотговорни към управлението на държавата си и защото избрахте преди 4 години да ви управлява най-смешната политическа мафия
    Мафия, която дори не се криеше, а напротив, парадираше с кражбите си, колите си, любовниците си и далаверите си. Заради всичко това сега ще платим всички.
    И точно в този момент Станишев крещи от Жабокрек – видяхте ли какво става, като ви управлява Борисов, казах ли ви аз?! То бива червена наглост, но това вече е партизанска наглост.
    Идва време за речта на Чърчил – за потта, кръвта и сълзите. Борисов ще трябва да обясни на скромния, нетърсещ правата си никога български народ, че идва сметката.

    Много хора у нас са склонни да платят сметката на предишното управление – със всичките прилежащи към нея кръв, пот и сълзи. Но само при едно условие ще я платим – ако видим крадците от тройната коалиция в затвора. Само тогава сме съгласни и на кръв, и на пот, и на сълзи.

    Същото условие ще получи и Борисов, като отиде да моли сиводрешковците в Брюксел за отсрочка на глобите. Така ще му кажат – отлагаме глобите само ако ни дадете главите на тези, които похарчиха грешни европейски пари по пътя от Рибново до Осеново.

    Главите на този, този и този – списъкът е в ОЛАФ. Ако това стане – почваме да плащаме сметката. Ако не стане – губим играта всички.

  • Дъновизмът като начин на живот

    Author: Цвета Герчева  /novinar.net/

    Безброй последователи на духовни практики и учения от целия свят твърдят, че Индия е дала на света йогата, Япония – джудото и айкидото, а България е записана със златни букви със своята паневритмия. Решихме да видим какъв е животът на десетките последователи на учението на Петър Дънов в импровизираните от тях лагери. Паневритмията е единствена по рода си система за духовно и физическо усъвършенстване. Тя се състои от няколко цикъла с упражнения, които всъщност не са никак прости за запомняне и далеч не са лесни за приложение.

    Запознати твърдят, че даже човек със солидна физическа подготовка получава сериозна мускулна треска само при изпълнението на половината от иначе простите наглед движения. Изпълнителите се движат в кръг по двойки и следват ритъма на специално композираните за целта мелодии. Значението на този танц можем да открием в етимологията на понятието паневритмия – всеобщ космичен ритъм. Създаден на базата на движението на небесните тела, танцът се състои от три части – същинската паневритмия – изпълняват се 28 упражнения, слънчеви лъчи и пентаграм.

    Свещеният танц на дъновистите се играе всяка сутрин от 22 април до 22 септември. Това е традиция, която е оставена от създателя на тази поредица от упражнения за духа и тялото Петър Дънов или Учителя, както всички те го наричат. Той твърдял, че от пролетта до есента е най-подходящото време за изпълнението на паневритмията, защото тогава енергиите на земята са най-добри и благотворни. В България ежедневно се сформират десетки групи, които всяка сутрин след изгрев слънце играят своя свещен танц. Само в София има поне две места, където сутрин можете да послушате цигулките на дъновистите – в Южния парк и в градинката зад телевизионната кула, близо до гроба на Учителя.

    В Пловдив пък групата се събира на Бунарджика. В Бургас братството организира своите упражнения само в почивни дни, както и в Стара Загора и Русе. Ежегодно обаче, независимо от професия и семейно положение, членовете на Бялото братство си дават среща на едно от най-прекрасните кътчета в България – Седемте рилски езера. Събират се съмишленици от пет континента и не е изключено да чуете около вас да си говорят на френски, китайски или английски. В планината се разпъват палатки и последователите на Учителя прекарват по около 1 месец в съзерцание на красотите на Рила и в изпълнение на своите специфични обреди.

    Петър Дънов за пръв път довел учениците си на това магическо място точно преди 80 години. В далечната 1929 г. той наел голям камион и натоварил учениците си в ремаркето му. Тогава ги попитал: „Вие знаете ли къде отивате сега?”, а те му отговорили: „Да, отиваме на екскурзия до Рила”. Той обаче поклатил глава и им казал: „Не, вие сега не отивате на разходка до седемте езера, вие отивате на среща с Бога”.

    Колкото и нравствено да ви звучат тези му думи обаче, едно е сигурно – има някаква странна магия в това място, защото ежегодно там се събират хиляди поклонници и истински последователи на учението.

    Животът в лагера на дъновистите си има своите правила, които не са достъпни за всеки. Аз самата съм имала шанса да гостувам на тези духовни хора, но истина е, че не всеки е добре дошъл да си опъне палатката при тях. Самият лагер има управител, който трябва да те приема, да се плати малка сума пари и, разбира се, задължително те разпитва що за човек си. Ако случайно надушат нещо гнило в някой нов брат или сестра, както те се наричат помежду си, веднага го гонят. Там не се допуска никаква консумация на месо и алкохол. Може да се пуши само извън очертанията на лагера. Не е позволено да се говори на висок тон, както и да се носи непристойно облекло – разбирайте бански костюми.

    Каква беше моята почуда, когато се качих при дъновистите за пръв път и се опънах по бански да чета книга по обед в центъра на лагера. По-старите братя бяха така обезпокоени, че помолили управителя да ме предупреди за нравите и обичаите в обществото. Той обаче седна и надълго, и нашироко ми разясни правилата на бита и пребиваването тук. Като за начало обясни, че баня няма, а пък водата за пиене се носи от около километър по насечен терен от една определена чешма, наречена Ръчичките. По-старите братя разказват, че сам Дънов я препоръчвал и даже наскорошни изследвания сочели, че във водата има сребърни йони, което пък я прави полезна и лековита.

    Ако сте се събудили в 5 часа сутринта в лагера на дъновистите и ви текат сълзи от ранното ставане, пригответе се да търпите тази несгода всяка заран. Там, ако се спи и след 7 сутринта, се счита за висша форма на мързел. Още преди да е изгряло слънцето целият лагер се събира на сутрешна беседа на Молитвения хълм. Това е едно космическо място, от което се разкрива прекрасна всеобхватна панорама на 360 градуса на цялата природна местност. След като се прочете беседата на Учителя, последователите му започват молитва.

    Тя задължително прераства в песен, а репертоарът на дъновистите може само да ви учуди. Те имат десетки песни със нежни мелодии. След тази така ранна за мен процедура целият лагер се събира пред кухнята, където по всяко време на деня човек може да си вземе гореща вода. Те пият това вместо кафе, а практиката са заимствали от йогите. Следват приготовленията за паневритмията. Традицията в братството повелява да се носят бели дрехи. Може да се допуснат и други цветове, но определено черното не е препоръчително. Паневритмията се играе на две места в планината. Когато хората са по-малко, те се изкачват до поляната на чистотата, едно от рилските езера, което не е част от известните седем и се намира под връх Харамията.

    Когато се съберат повече хора, особено ако е 19 август, когато е големият празник на Бялото братство, паневритмията се играе до езерото Бъбрека. Преди да се наредят за началото на танца, дъновистите винаги „разгряват” с определена гимнастика за всеки ден, както я наричат те. Околно 10-ина упражнения, които подготвят тялото за последващото натоварване. След загрявката следва молитва, после започва същинската паневритмия.

    Самият танц трае около час и половина. Веднага след приключването му следват отново песни и то през цялото време под съпровода на няколко цигулки и китари. Музиката е наистина невероятна, особено ако я слушаш на място като Седемте рилски езера. Следва времето за кратка разходка из планината, като от дъновистите можете да чуете легенда буквално за всеки камък. Сякаш за тях планината е жива. Склонни са да ви разказват с часове за Учителя, за беседите му, както и за легендите за създаването на самата планина и езерата преди хиляди години.

    Стане ли обяд обаче, всички отново са в лагера. Там вече на огън е приготвена т.н. ангелска супа, чиято рецепта се пази по-секретно и от тайната за направата на кока-кола. Ангелската супа, както се досещате, е напълно постна, но затова пък е най-вкусното нещо, което някога можете да опитате. Следобед в лагера кипи живот. Обикновено се организират лекции и семинари на различни теми. Нищят се отколешни заръки на Учителя, четат се негови беседи или пък някои от музикантите се организират и изнасят концерт на скалата в центъра на лагера.

    Понякога тези културни мероприятия продължават до късно, когато идва време за вечния наряд или за вечерната молитва. Тогава и управителят на лагера дава задачите за следващия ден, определя кой ще се грижи за кухнята, кой ще организира група за почистване на планината, кой ще носи вода за готвене и т.н. След вечерната молитва лагерът утихва и всички заспиват, защото на другия ден ги чака твърде ранно ставане.

    За урбанизираните граждани събуждането сред дъновистите е направо в болезнено ранни часове. Още по-екзотично е, ако улучите например да си опънете палатката до някоя цигуларка, която към 4.30 посред нощ започва да си настройва цигулката за сутрешната молитва в 5 ч. Но пък какво по-хубаво от това да ви събудят с нежната и неповторима мелодия на цигулка, вместо денят ви да започва с крясъците на изнервената ви съседка от долния етаж?

  • България остава без медицински сестри

    България е единствената страна в света, в която медицинските сестри са по-малко от лекарите. Само през 2008 г. повече от 1800 са напуснали страната, като тенденцията продължава, съобщи председателят на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова.

    Проф. Маркова припомни, че съотношението на лекарите и медсестрите трябва да бъде 1 към 2, а в България  има 36 хил. доктори и само 30 хил. сестри при нужда от 60 хил., информира „Дневник“.

    Причините за напускането на професията са много и се повтарят с години, но досега нито едно правителство не ни обърна необходимото внимание, оплака се председателят на асоциацията. Днес ще изпратим писмо с исканията си и ще настояваме за среща с министър Божидар Нанев, допълни тя.

    От съсловната организация предупреждават, че недостигът на кадри поставя в тежка ситуация лечебните заведения и може да доведе до затваряне на отделения.

    Липсата на кадри води до влошаване на качеството на медицинските услуги и оскъпяване на лечението, обясни проф. Маркова. Там, където сестрите недостигат, задължително се увеличава смъртността, твърди тя.

    Според нея сестрите напускат масово държавните болници и отиват в частни, където получават повече пари. Така университетските болници остават без нужния персонал, а основно там се лекуват българите.

    Много от кадрите търсят работа и в чужбина. Свободни места се предлагат във Великобритания, Испания, Гърция. Напоследък много се активизираха фирмите, които набират хора за Италия.

    Маркова даде пример със социалните домове в Англия, където персоналът получава над 1300 лири. Те не могат да се сравнят с нашите мизерни заплати от 400-500 лв., допълни професорът.

    Друг проблем е, че от страната емигрират предимно младите медицински сестри, а тук остават само тези в пенсионна възраст, което още повече влошава ситуацията. Затова от гилдията настояват да се подобри заплащането на професията, да се намалят таксите за обучение, да се увеличи приемът на студенти.

    Кафене.бг

  • Тихата бомба на Обама

    Автор: Петко Бочаров

    Много е интересно да се наблюдава какво става у нас, много по-интересно е откогато и да било, но не ви ли е също толкова интересно да си представите като как ще изглежда светът след 50 години например? Темата, разбира се, не е нова, лично аз какви ли не теории съм чувал, но информацията на Франс прес, на която ненадейно попаднах в интернет, потвърди мое отдавнашно убеждение. В този текст нямаше никаква сензация, ставаше дума за обикновена международна среща и кореспондентът на френската осведомителна агенция се бе постарал да я отрази според правилата – предистория, участници, проблемите в момента, позиции, изказани становища. Става въпрос за разговори на министерско равнище между САЩ и Китай, състояли се при закрити врати във Вашингтон на 27 и 28 юли по проблемите на финансово-икономическата криза и глобалното затопляне. Тоест дотук нищо особено.

    Което следваше обаче, е бомба

    Но не обикновена бомба, а специална, каквато може да има само в политиката, защото не гърми за всички, а само за способните да я чуят. Много е важно да я чуем и ние. “Отношенията между Съединените щати и Китай ще определят какъв да бъде 21-вият век, а това значи, че нашите двустранни отношения ще са най-важното нещо за света. Тази именно реалност трябва да лежи в основата на нашето партньорство. Тя е отговорността, която носим.” Това казал новоизбраният президент на САЩ Барак Обама по повод на срещата, прилежно цитиран от кореспондента на Франс прес.

    Не е ли страхотно! Само тези няколко думи са достатъчни, за да прогледнем в бъдещето. Тези у нас (а и изобщо навсякъде), които са имали възможност да наблюдават международните дела и промените в съотношението на силите в световен мащаб от края на Втората световна война до днес, не може да сбъркат в изводите.

    Първо, въпросната двустранна среща е можело спокойно да мине и без изявление на самия американски президент, камо ли пък да има изявление, далеч надхвърлящо предмета на разговорите и засягащо мястото и ролята на двете големи сили в развитието на човечеството през идните десетилетия.

    Второ, Китай вече е изместил Русия като световна суперсила и в бъдеще само Китай ще е способен да конкурира военните възможности на САЩ в океана, във въздуха и в Космоса. Това е тезата, която много наблюдатели отдавна поддържат, но тя никога не е бивала изричана от официални представители на Вашингтон. За пръв път тя се признава за вярна, и то от самия президент на САЩ.

    Трето, не друг, а тъкмо “диалогичният” президент, който избягва конфронтациите и вярва, че всички хора по света могат да живеят в разбирателство и мир, посочва само китайско-американските двустранни отношения като ключовия фактор за международната атмосфера през 21-ви век.

    Четвърто, изказването на Обама е по същество послание към Москва. И смисълът му е убийствен. Спрете да се изживявате като суперсила – гласи то. – Не сте. По никакъв показател не отговаряте на изискванията. За нас не сте вече никакво предизвикателство, сега за нас проблемът е Китай. Вие се държите с нас враждебно, дрънкате оръжие, като през студената война,

    разни ваши генерали ни заплашват

    изобщо държите се безотговорно, когато опасността от Китай не за нас, а за вас расте. Ха сега да ви видим накъде ще гледате за повече сигурност.

    И пето, партньорството между САЩ и Китай ще е полезно и за американските съюзници естествено, но самият президент на САЩ да се изрази така директно и едно към едно за стабилизиращия международен ефект на само едни двустранни отношения, говори за изключително сериозно изместване на външнополитическите интереси на САЩ към Източна Азия и Тихия океан.

    Е, ясно е, че тихата бомба вече гърми в ушите на способните да я чуят. С което обаче особена стойност добиват наследството от миналото и реалностите днес. Можем ли да приемем, че руснаците са изпуснали шанса да потърсят сближение с Китай и че САЩ вече ги изпреварват? Да, разбра се, точно такава е истината. Омразата на комунистическата власт в Пекин към САЩ поради защитния чадър над китайските националисти на остров Тайван е добре известна и тя не е изчезнала до днес. Но да се е опитала Москва да се възползва от положението, което трае вече години? А дали пък администрацията на Обама не вижда в миналото на китайско-руските отношения достатъчна ненавист, за да си осигури предимство в сближаването с Пекин?

    Да хвърлим поглед върху фактите

    След смъртта на Сталин през 1953 г. отношенията на СССР с Китай тръгнаха рязко надолу, като влошаването стигна до опасен градус в края на десетилетието и началото на 60-те. А границата помежду им е дълга 4380 километра!! Много сериозен инцидент стана през май 1962 г., когато 60 000 уйгури от Синдзян нахлуха през границата в СССР, бягайки от ужасните условия на живот в китайската провинция. Пекин моментално обвини СССР, че подстрекава уйгурския етнос в Синдзян. През юли 1964 г., на среща с японска социалистическа делегация Мао Цзедун заяви, че царска Русия е “откраднала” от Китай огромни територии в Сибир и добави, че китайският народ все още не е поискал сметка от Москва.

    Това изявление хвърли в ярост Никита Хрушчов и оттук нататък започна драматично увеличаване на разположените от двете страни на границата войски. На 2 март 1969 г. на о. Женбао китайците устроиха засада на част от съветските гранични войски, убиха 31 и раниха 14 души. СССР веднага отмъсти, като бомбардира китайските войски на източния бряг на р. Усури и като щурмува о. Женбао. Според съветски източници китайците дали 800 убити, срещу 60 убити от съветска страна. По-късно, през август 1969, станаха нови сблъсъци, този път в западната част на китайско-съветската граница, където е провинцията Синдзян.

    Още тогава САЩ побързаха да се възползват от момента и дадоха да се разбере, че имат интерес да укрепят връзките с китайското правителство. През 1971 г. Хенри Кисинджър отиде тайно в Пекин за среща с китайския министър-председател Чжоу Енлай и така подготви посещението на президента Ричард Никсън в Китай, което се състоя през 1972 г. Разговорите на Никсън с Мао станаха причина да влезе в обръщение фразата

    “пинг-понгова дипломация”

    На 21 юли 2008 г. външните министри на Русия и Китай Сергей Лавров и Ян Дзиечъ подписаха споразумение за трасето на границата по спорните отсечки.Вече мина половината от 2009 г. Светът изживява криза, но както на тази земя днес всичко се движи по-бързо от вчера, скоро ще я надживее. Щом дори климатът във всички точки на планетата успя за само някакви си 50-60 години да се промени почти толкова радикално, колкото по-рано за векове, значи е действително вече време да свикваме с вихъра. Защото той отвява както биологични видове, ледници и тропически гори, така и отживели представи. Затова мисля, че за уважаемия читател ще е от полза, ако в контекста на казаното дотук поразсъждава и по данните по-долу, публикувани в един от най-авторитетните справочници в света, The World Almanac and Book of Facts 2009.

    НАСЕЛЕНИЕ: Русия – 140 702 094; Китай – 1 330 044 605; САЩ – 303 824 646

    ТЕРИТОРИЯ: Русия – 17 075 200 кв км; Китай – 9 596 960 кв км; САЩ – 9 826 630 кв км;

    ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНОСТ: Русия – 8.3 на кв. км; Китай – 142.6; САЩ – 33.2

    БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ: Русия – 2.1 трилиона US долара (1 трилион = 1000 милиарда US долара); Китай – 7.1 трилиона; САЩ – 13.8 трилиона

    БВП НА ЧОВЕК: Русия – $ 14 700; Китай – $ 5 300; САЩ – $ 45 800

    РАСТЕЖ БВП: Русия – 8.1%; Китай – 11.4%; САЩ – 2.2%

    ДЕЙСТВАЩИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: Русия – 1 027 000; Китай – 2 105 000; САЩ – 1 498 157

    ВОЕНЕН БЮДЖЕТ: Русия – $ 32.99 милиарда; Китай – $ 46.7 млрд.; САЩ – $ 600.24 млрд.

    Данните са красноречиви сами за себе си, но нека да погледнем най-съществения показател от преди само 6 години, The World Almanac and Book of Facts 2003: БВП: Русия – $ 1.12 трилиона; Китай – $ 4.5 тр.; САЩ – $ 9.963 тр. Следователно, тъй като изчисленията (както отбелязва Алманаха) са на база 2000 г., видно е, че още от началото на новия век

    Китай вече е изпреварил

    втората дотогава страна, според размера на БВП – Япония ($ 3.15 трилиона). И е пределно ясно защо Обама се обръща към Китай като към единствената световна сила, която би могла да се мери със САЩ.

    Но да оставим САЩ настрана, като мощ и богатство тази демокрация още много години няма да има равен. Логично е да наблюдаваме как вървят отношенията между другите два върха на триъгълника, и то поради ред основателни причини. Като например, че претендентите за статус на втора суперсила се намират върху сушата на един и същ континент, с обща граница над 4000 км. Като например и това, че Русия има гъстота на населеност само 8.3 човека на квадратен километър, а Китай е със 142.6. И че цифрите са общо за техните територии, а не само за обширния и безлюден Сибир. Щом в 1962-а през границата са могли да нахлуят в Сибир 60 хиляди уйгури от Китай, каква е гаранцията, че един ден, когато Китай ще е по мощ далеч над Русия, през същата граница няма да нахлуят 60 милиона китайци! Кой ще ги спре? Това не е преувеличение, защото за китаеца числото милион е все едно нашето сто.

    Тъй че вместо да парадира с войнствена самоувереност, която само отблъсква САЩ (и съответно НАТО) и ги тлска към сближаване с Китай, тандемът Путин-Медведев по-добре да си спомни (и да не забравя) думите на Мао за “откраднатите” китайски земи.

  • За почивките на американските президенти

    За изминалия половин век повечето американски президенти от Републиканската партия са предпочитали да прекарват ваканциите си в семейни имения и ферми, където да се правят на каубои.

    Демократите обикновено се връщат на едно и също място – елегантния курорт Мартас Винярд в щата Масачузетс, крепост на богатия либерализъм, където през следващата седмица ще почива и президентът Барак Обама.

    За разлика от европейските си колеги американските президенти никога не прекарват почивката си в чужбина.

    Агенция Ройтерс прави преглед на ваканционните навици на някои от последните американски президенти.

    Барак Обама ще прекара първата си почивка като президент в имение на остров Мартас Винярд, за което е платил наем от около 25 000 долара от собствения си джоб.

    Предшественикът на му Джордж Буш, от Републиканската партия, постави рекорд, вземайки си повече почивни дни от всеки друг свой предшественик.

    За осемте си години в Белия дом той е прекарал 487 дни в президентската резиденция Кемп Дейвид в щата Мериленд и 490 дни в ранчото си в Крауфорд, Тексас, където релаксираше, мотаейки се сред храсталаците.

    Демократът Бил Клинтън през двата си мандата посещаваше Мартас Винярд почти всеки август, където отсядаше в домовете на богати приятели и често се смесваше с народа.

    Преди изборите през 1996 г. обаче консултантите посъветваха семейство Клинтън да избере друго място за отдих с не толкова елитарна репутация.

    Президентското семейство реши веднъж да отиде на къмпинг в Уайоминг, а след това, когато новият мандат вече бе осигурен, се върна в Мартас Винярд.

    Републиканецът Джордж Буш старши отдъхваше в имението на семейство Буш на скалистите брегове на Кенебънкпорт, Мейн, където е прекарал голяма част от детството си.

    Класическата снимка на Роналд Рейгън представя президента републиканец възседнал кон през почивката в „Ранчо дел Сиело“, недалеч от Санта Барбара, Калифорния. Освен с езда в своя „Западен Бял дом“ Рейгън отмаряше, строейки огради и правейки мебели.

    Демократът Джими Картър, чиито мандат между 1977 и 1981 г. бе белязан от кризата със заложниците в Иран и икономически проблеми, е имал най-малко почивни дни, едва 79, повечето от които е прекарал в дома си в Джорджия.

    Джералд Форд, президент между 1974 и 1977 г., е известен с ваканциите, които прекарва спортувайки с приятели – игра на голф в Калифорния и родния му щат Мичиган или каране на ски в Колорадо.

    Републиканецът Ричард Никсън е свързван с две ваканционни дестинации – неговия „Западен Бял дом“ в Сан Клементе, Калифорния и „Белия дом във Флорида“ в Кей Бискейн, Маями.

    Линдън Джонсън, демократ, но и тексасец, през мандата си от 1963 до 1969 г., си почива в тексаското си ранчо.

    Президентът Джон Ф. Кенеди, потомък на богато и влиятелно семейство, прекарва ваканциите си в убежища на елита с историческа слава като Палм Бийч, Флорида, и Нюпорт, Роуд Айлънд.

    Той обаче е свързван най-вече с Хаянис Порт на полуостров Кейп Код, Масачузетс, където е имението на семейство Кенеди. Ненаситен моряк, той вероятно е плавал край Мартас Винярд, което го свързва с останалите президенти демократи.

    Източник: БТА

  • Кадафи за Меграхи: Нима и София не посрещна сестрите като герои?

    Въпросът за Абдел Басет ал Меграхи бе в центъра на търговски договори, сключени с Великобритания, твърди синът на либийския ръководител Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам.

    Атентаторът от Локърби бе освободен от затвора в Шотландия, където излежаваше доживотна присъда, по здравословни причини, тъй като страда от последен стадий на рак, и бе посрещнат като герой в родината си Либия.

    Абдел Басет ал Меграхи беше осъден на доживотен затвор през 2001 г. за участие в атентата срещу полет 103 на американската компания „ПанАм“ на 21 декември 1988 г. Самолетът, превозвал предимно американски граждани от Ню Йорк, бе взривен над шотландското село Локърби. Всичките 259 души на борда – пътници и екипаж, и 11 на земята бяха убити.

    Във всички търговски договори за петрол и газ с Великобритания съдбата на Меграхи бе неизменно на масата за преговори, настоява синът на Полковника в интервю по неговия телевизионен канал „Ал Мотавасит“ (Средиземно море), тръгнал ден по-рано.

    Британското правителство веднага опроверга тези твърдения. Пред АФП говорител на премиера Гордън Браун отсече: „Няма никаква договорка.“

    Всички решения, свързани със случая, бяха изключително от ресора на шотландските министри и политическите и съдебните власти на Шотландия, уточни и говорител на британското външно министерство. Той отрече да е била сключвана каквато и да била сделка между правителствата на Либия и Великобритания

    Според Сейф ал Ислам обаче всички британски интереси са били свързани с освобождаването на Меграхи, чийто случай е бил повдиган при всяко посещение в Либия на бившия британски премиер Тони Блеър. Блеър стои зад подписването през 2007 г. на споразумение за търсенето на природен газ в Либия.

    Според в. „Индипендънт“ британското правителство е било изненадано от негативната реакция на американската администрация.

    „Да се преструват, че това решение не е било ръководено от политически интереси, и да вярват, че не е имало определено ниво на консултации, дори съглашателство, между Единбург и Лондон, могат само глупаците. Трябва да си наивник, за да не усетиш мириса на пазарлъка зад кулисите“, пише вестникът.

    За в. „Файненшъл таймс“ освобождаването на Меграхи не е краят на аферата. Според вестника с това решение Лондон е намерил отличен начин да се измъкне от историята, стоварвайки всичко на гърба на шотландците.

    Според в. „Дейли мейл“ Великобритания е била унизена от Либия. Било е по-лесно за правителството да улесни връщането на Меграхи в Либия, отколкото да се изправи пред неудобните истини за евентуалната му невинност, смята изданието.

    Таблоидът „Сън“ нарича посрещането на Меграхи в Триполи скандално, но неизбежно зрелище и заключава: „Наистина тази седмица бе унизителна за нашите лидери, и от двете страни на границата“.

    Междувременно либийският лидер Муамар Кадафи поздрави шотландското правителство за куража и независимостта да освободи либийския гражданин. Снощи Кадафи прие Меграхи, семейството му и голям брой негови близки, съобщи либийската агенция ДЖАНА.

    „В този момент искам да отправя послание към нашите приятели в Шотландия – Шотландската национална партия, премиера и министъра на външните работи, да ги поздравя за техния кураж и за независимостта, която показаха въпреки недопустимия и неразумен натиск, на който бяха подложени“, заявил Кадафи.

    Той поздравил също „своя приятел“ – британския премиер Гордън Браун, кралица Елизабет II и принц Андрю, които по думите му до един допринесли да се насърчи шотландското правителство за това „историческо и храбро решение“.

    Либийският лидер порицал противниците на освобождаването на Меграхи и онези, които критикуваха триумфалното му посрещане в Либия.

    Нима българските медицински сестри и лекарят екстрадирани от Либия през юли 2007 г. след осем години затвор в страната, които бяха обвинени в умишлено заразяване на либийски деца със СПИН, не бяха посрещнати като герои в София, попитал Кадафи.

    По думите му той се съгласил с връщането им в България при условие, че излежат остатъка от доживотната си присъда.

    „Защо не чухме протести след милостта, оказана на тези лица, и защо не ни беше казано, че тяхното освобождаване ще нарани чувствата на жертвите?

    Сега се чуват гласове, че освобождаването на Абдел Басет оскърбява роднините на жертвите от Локърби. Нима те имат чувства, а ние не? Нима ние сме животни, а само те са хора? Именно това подхранва разочарованието и тероризма, от които страдаме“, казал Кадафи.

    Източник: VESTI.bg


  • Забравете щурите парти-снимки във Facebook ако си търсите работа

    Близо половината от работодателите в САЩ преглеждат онлайн профилите на кандидатите за работа в социалните мрежи като Facebook, MySpace или LinkedIn, според най-ново проучване. 45 % от осигуряващите заетост, участвали в изследването на най-големия сайт за осигуряване на работа в Съединените щати, CareerBuilder.com споделят, че използват сайтовете за социални контакти в търсене на кандидати за работа, което повече от два пъти над 22-та %, които са признали, че правят същото година по-рано. Други 11 % заявяват, че планират да започнат да използват за „скрийнинг“ на най-добрите кандидати въпросните места в мрежата. Феноменът се обяснява с все по-разширяващото се присъствие на споменатите сайтове. Компанията, осъществяващо проучването, препоръчва на търсещите работа да бъдат много разумни по отношение на информацията, която качват онлайн. CareerBuilder твърди, че от провеждащите дискретен анализ на профилите на евентуални избраници за дадена позиция 29 % се спират на Facebook, 26 % предпочитат LinkedIn, докато 21 % проверяват в MySpace. 11 % отиват още по-далеч, четейки блогове в мрежата, 7 % – микроблогове като Twitter. 35 % от участвалите в проучването откровено признават, че са открили съдържание в социална мрежа, което ги е накарало да се откажат от кандидат, към когото са проявили интерес. Примерите включват „провокативни или неподходящи фотоси или информация“ или признания за алкохолна или наркотична употреба. Други „разочароващи“ фактори са лоши изказвания по адрес на предишен работодател, колеги или клиенти, лоши комуникативни умения, дискриминационни коментари, лъжи по повод квалификацията или споделяне на конфиденциална информация за бивше работно място. Все пак, отбелязва проучването, не винаги информацията, достъпна на профилите в социалните мрежи е негативен фактор при вземането на решения за евентуално назначаване. 18 % от работодателите споделят, че са открили съдържание, което ги е подтикнало да предпочетат въпросния кандидат. /БГНЕС

  • Четири групировки контролирали митницатa

    Поне четири групировки са си поделяли митниците досега, съобщи новият директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, цитиран от news.bg.

    Тези групировки са си поделяли печалбите, без да влизат в конфликти помежду си, обясни Танов пред държавното радио БНР.

    Сред споменатите кръгове е и „Монтерей“, каза Танов, който е бивш антимафиот №1, но добави, че не може да посочи конкретните личности, които стоят по върховете им.

    Кръгът „Монтерей“ води името си от едноименния ресторант в София, където се събират бивши офицери от Държавна сигурност /ДС/. За част от тях се твърди, че са близки с босове на подземния свят.

    Бившият шеф на Национална служба сигурност по времето на Иван Костов, ген. Атанасов алармираше, че и вътрешният министър Румен Петков е от този кръг, образуван около ген. Любен Гоцев.

    Интересите на различните групировки са прокарвани чрез конкретни фигури в агенцията, които не отричат, че се събирали пари за тях, изтъква още Танов.

    Директорът на Агенция „Митници“ добави, че освобождаването на заместниците Христо Арабаджиев и Румен Божинов не трябва да се обвързва с уволнение на третия наследен заместник – Красимир Николов.

    Според Танов за 2 месеца контрабандните канали ще секнат и едва тогава ще е ясно дали агенцията ще може да събере поисканите от финансовия министър 700 милиона лева.

    Танов добави, че досега конкретни мерки не са били предприемани с довода, че ще спаднат приходите в митниците. Този спад обаче ще бъде компенсиран от по-високите налози, които ще събират данъчните вътре в страната.

  • Смъртта на българин предизвика разследване в САЩ

    „Уолстрийт Джърнъл“ пише, че смъртта на българския каскадьор Анислав Върбанов в увеселителния парк „Дисниленд“ в Орландо, Флорида е предизивкала разследване, тъй като е третият подобен инцидент от месец юли насам.

    30-годишният Върбанов намери смъртта си в „Дисниленд“ по време на репетиция за шоу на основата на филм за Индиана Джоунс.

    Това е трети поред инцидент, коствал живота на служители на „Дисниленд“ от юли насам. Смъртта на Върбанов е предшествана от тази на 47-годишния Марк Принс, загинал миналата седмица по време на т.нар. „Пиратско шоу“, и от тази на 21-годишния Остин Унънбърг, премазан от влак в парка през юли.

    Департаментът по труда на САЩ е изпратил свой разследващ експерт в орландо, който да установи на място какво точно се е случило при инцидента с българския каскадьор, а също и при предишните два.

    Свое собствени разследвания на злополуката с Върбанов са предприели местният шериф и администрацията на „Дисниленд“.

    Анислав Върбанов постъпва на работа в увеселителния парк „Дисниленд“ във Флорида през миналия месец, като се е занимавал с гимнастика и акробатика още от 1991, отбелязва „Уолстрийт Джърнъл“.

    Kafene.net

  • Оливър Стоун с документален филм за тайната история на САЩ

    Американският режисьор Оливър Стоун, носител на награди „Оскар“ за филмите си „Взвод“ и „Роден на четвърти юли“, ще заснеме документален филм за тайната история на САЩ, предаде Асошиейтед прес.

    Поредицата ще бъде излъчена по американската кабелна телевизия „Шоутайм“ и ще бъде в 10 серии. Те ще са посветени на разкрития за събития, оформили историята на САЩ през последните 60 години, но запазени от властите досега в тайна.

    Сред разкритията ще има и такива за събития, случили се по времето на Виетнамската война и на администрацията на Джон Кенеди, или свързани с ролята на САЩ в света след падането на комунизма.

    Оливър Стоун ще бъде и продуцент на филма, както и гласът зад кадър, който ще води разказа във всеки един епизод.

    Документалната поредица ще започне да се излъчва по „Шоутайм“ следващата година.

  • Менте звезди задръстват „Фейсбук“

    Когато си мислите, че си контактувате във „Фейсбук“ с някоя знаменитост, съществува голяма вероятност да сте попаднали във връзка с реален социопат, предупреди в.“Труд“.

    Виртуалната разходка из най- популярната социална мрежа показва, че футболната звезда Митко Бербатов например има повече от 2 клонинга вътре.

    Това ще рече, че някой умишлено създава менте профили, с една единствена цел- да се добере до запалените фенове на звездата или поне да се прави на някой, с който няма нищо общо в действителност.

    Единият от т.нар. Бербатовците с радост приемал за приятел всеки.
    Журналист от в.“Труд“ си е направил експеримент, като е опитал да поговори с него първо на английски, а после на немски. Оказвало се обаче, че той не владее въпросните езици, за разлика оригинала…

    Ромският славей- Азис също е сред родните звезди, които си имат по няколко ментета във „Фейсбук“. Профилите му са украсени с множество негови фотоси, но кой всъщност се крие зад тях- не е ясно!

    Очарователната Тв водещата Маги Желязкова пък алармирала всичките си приятели, че няма нищо общо с профилите на нейно име във „Фейсбук“.

  • Установени нарушения в гласуването в чужбина

    Проверка на министерството на външните работи е показала сериозни нарушения в секциите зад граница на изборите за Народно събрание. Министерството е пратило данните на прокуратурата, съобщи пресцентърът, цитиран от „Дневник“.

    Сред констатираните нарушения са дописвани и преправяни протоколи с изборните резултати, както и неправилно издадени заявления за откриване на секции за гласуване.
    В някои от случаите, подробно описани в подадения сигнал, се установява, че протоколите за изборните резултати не са оформени съобразно законовия запис, а същите са дописвани или преправени от съответните длъжностни лица, гласи съобщението от министерството.

    В редица секции на изборния ден са регистрирани опити от длъжностни лица и от други лица, намиращи се в избирателните секции, да се поставят отметки в международните паспорти на гласуващите – с евентуална цел отчитане на гласуването пред трети лица, е показала още проверката. Налице са и случаи на изборна агитация в самата секция за гласуване в полза на политическа партия.

    В множество от случаите се установява, че заявленията от български граждани за откриване на избирателна секция в чужбина не са съобразени със законовите изисквания, като същите не са подписани от лицата-заявители, а от инициативни комитети или землячески организации, които нямат право по закон да извършват това, пише в съобщението.

    Проверката за гласуването зад граница беше направена по настояване на министър Румяна Желева. Поводът бяха многобройните информации за нарушения на вота, както и опасенията от изборни манипулации, особено в избирателните секции в Турция. Проверката обхвана всички страни, в които бяха разкрити избирателни секции и в които бяха произведени избори на 5 юли.

    Констатирани са „редица сериозни нарушения на изборния процес, които би трябвало да бъдат проверени от компетентните органи с оглед преценка за извършване от длъжностни лица, ангажирани в изборния процес. Този текст от НК засяга купуването на гласове и нарушенията на политическите права на гражданите.

    kafene.net

  • 90% от банкнотите в САЩ – със следи от кокаин

    Учените от Американското химическо дружество във Вашингтон са установили, че практиката да се смърка кокаин в носа през навита на стегнато руло банкнота далеч не е само кинематографично клише.

    Според тях в големите градове в САЩ до 90% от банкнотите са дали положителна проба за дрогата, съобщи Франс прес.

    В самия Вашингтон делът на купюрите с остатъчни следи от кокаин достигал 93% – равнище, сравнимо с Бостън, Детройт и Балтимор.

    Макар че донякъде замърсяването може да се дължи на кокаинови кристали, които се втриват от една банкнота в друга в пачките, изследователите са установили очевиден ръст на явлението. Същите тестове преди две години показали, че само 67% от американските банкноти имат следи от кокаин.

    Авторите на проучването обясняват растежа с вероятно увеличение на потреблението на кокаин в Америка, където се смята, че има 6 млн. редовно употребяващи наркотика.

    Все пак, смята се, че основното замърсяване се дължи на банкоматите и машините за броене на банкноти. Количеството на кокаина върху банкнота е от порядъка на 0,006 микрограма, хиляди пъти по-малко от песъчинка (еквивалентът на 50 песъчинки е 1,24 микрограма).

    Американските химици анализирали банкнотите в обращение в над 30 големи градове от пет страни – САЩ, Канада, Бразилия, Китай и Япония.

    Американските и канадските банкноти имали най-високо ниво на замърсеност – съответно 90 и 85%. За първи път учените сравнили резултатите с тестове на банкноти от други части на света.

    След САЩ и Канада Бразилия показала най-висока честота на кокаиновите следи – при 80% от банкнотите. Китай с 20% и Япония с 16% остават доста по-назад.

    Филмовите режисьори, прибягващи до клишето, за да бъдат автентични, трябва да имат предвид, че според учените в САЩ предпочитаният избор за целта са банкнотите от 5, 10, 20 и 50 долара. И скромната еднодоларова банкнота, и далеч по-ценната стотачка по някаква причина рядко се използват за дрогиране през носа.

    Източник: БТА

  • Сергей, обади се!

    Галя Горанова „Сега“

    Вместо да плаши противника с Брюксел, бившият премиер да обясни защо толерираше повсеместната корупция по най-високите етажи на властта

    Симпатичната Звездичка нещо се скри от небосклона на столетницата през последните седмици. Закачливият й билборден зов „Сергей, обади ми се!“ бе заменен от строго апаратния призив на Румен Петков „Сергей, защити ни, бе!“. От пленуми, заседания и вестникарски излияния пък висши кадри на столетницата нетърпеливо подканят „Сергей, иди си!“. Докато ехото от Бузлуджа безмилостно им отвръща „Ако би бегали, да мрем по-добре…“.

    През това време от всяка врата на Министерския съвет се сипят чудовищни разкрития за разюздана корупция във властта. На Батко сливенският юначага Гагаузов си ремонтирал ведомството за 42 милиона лева. Социалната министърка Масларова пък наляла 18 милиона за потягане на сграда в Стара Загора. Ще речеш, че МРРБ е Версай, а старозагорското поделение на МТСП – поне Лувърът! От две само заменки на горския Стефан Юруков лъснаха щети за 3.5 млн. лв. Да не говорим за безумието с правителствените самолети на изплащане за 42 млн. лв. парчето, които са чифтето пищови на голия държавен тумбак! Само до тук данъкоплатецът е ужилен със 105 млн. лв.! В сметката не влизат разбойническите далавери в земеделието, ловните стопанства, подарените земи на опитните полета, обръчите в екологията, енергетиката и пътната инфраструктура, загубените милиарди от ДДС, митническите измами, военните сделки и пр. И това е само връхчето на корупционния айсберг.

    Докато вестниците се надпреварват в мазохистично преследване на изчезналите държавни милиони и сочат с пръст виновниците Гагузов, Мутафчиев, Масларова, Юруков, Орешарски, Чакъров, Цветанов, Кабил (списъкът е неизчерпателен)…, Сергей мълчи. Народът жадно поглъща закъснелите обяснения за мизерния си хал, гневно цъка с език и чака отговор на въпроса – защо. Бившият премиер обаче все тъй оглушително мълчи. Не гъкват и попечителите му от съветническия кръг, за който се разбра, че реално иззел премиерските функции.

    Онзиденшните закани на Станишев как БСП щяла да се жалва на Брюксел, че й чистят кадрите от администрацията, не се брои. Понеже състоятелни аргументи в защита на провежданата политика не се чуха. Кънтят на кухо и опитите за самозащита на компрометираните министри. Жалки изглеждат и заплахите със съд срещу чистачите на Авгиевите обори. Удивително нелепи са жестикулациите на уличените в престъпления. Ала няма кой да им се притече на помощ. Станишев мълчи, както мълча Костов след политическото си падение. Безмълвието му отеква като направени пълни самопризнания, като безропотно приемане на присъдата. Навярно чака съдебно потвърждение на своята невинност, както винаги е ставало досега. Снишил се е, докато дойдат първите оправдателни присъди за Гагаузов, Юруков и сие, както стана с Божков, Костов и Софиянски навремето. Тогава вече може и да се разприказва. Особено като се има предвид кой кадруваше активно в съдебната система през последните години…

    Само че хората искат отговори тук и сега. Ако е чист, да излезе пред тях и да се защити. Да каже защо благослови неизгодните заменки, защо му трябваше да адвокатства на скандалния бартер с Ирена Кръстева за сградата на НАП, не знаеше ли колко зловредна политика се провежда в земеделието и по каква причина изпрати с благодарности Батко от пътния фонд. Мълчанието издава гузна съвест.

    Сергей, обади се! Но не на Звездичката, този път… Пиарът май нещо не свърши работа. Обади се на разочарованите си редови съпартийци, на пенсионерите, на потърпевшите от доплащането в болниците, на хилядите безработни вследствие на „подминалата“ ни криза. Разясни им онова засуканото изречение за рекордния икономически растеж, дето ни гарантирал финансова стабилност и за чуждестранните инвестиции като форма на манна небесна за икономиката.

    Но покрай дежурните лакардии за пред западната преса, моля те, да кажеш вярно ли столицата ще се мести в Дръндар предвид цените на метър водопровод в селото и появата на нещо като дворец по онези места. А също и защо магистралите трайно заседнаха в сърцето ти и никога не се превърнаха в реалност. Твърдеше, че сбъдваш мечти покрай изборите, ама чии точно? Ще трябва да отговориш и на въпроса защо ти трябваше да ставаш премиер, като се видя, че други разпределят финансовите порции към фирмите. И как така се получи, че най-скандалните другари попаднаха в челото на партийните ти листи, а днес са имунизирани парламентаристи. Или и за това не си знаел? Абе, ти вземи се обади, пък то въпроси – колкото щеш!

  • Българин – трета националност в Малта

    Последен доклад на Евростат показва, че увеличаването на населението на Малта се дължи на заселването на хора от други страни на ЕС, сред които много българи.

    Населението на малкия средиземноморски остров се е увеличило с 3340 души и е достигнало 413 хил. души, като най-много заселници са от Великобритания, следвана от България.

    Проучването на Евростат показва, че най-често срещаната националност на острова е, както би могло да се очаква, малтийската, следвана от британската /4100/, индийската /932/ и българската /763/.

    Данните на местната статистическа служба, цитирани от вестник „Таймс ъв Малта“ показват, че най-много заселници на острова са дошли от страните-членки на ЕС.

    Отделен доклад на европейската статистическа служба Евростат показва, че най-много имигранти са дошли от Великобритания с 1396 души, следвани от малтийци, завърнали се от чужбина – 1171 души и на трето място са пристигналите от България заселници – 444 души.

    Данните на европейската служба показват, че независимо от факта, че Малта е най-гъсто населената страна в ЕС, тя продължава да приема огромен брой имигранти на глава от населението и е на второ място в блока по този показател.

    Малта е втора след Люксембург с 22 имигранти на хиляда души население, като изпреварва Кипър със 17 души на хиляда и съседна Италия с 9 имигранти на хиляда души.

    Като цяло населението на Малта се е увеличило с 6 души на хиляда само от имиграция през миналата година.

    www.kafene.net

  • Емил Димитров Ревизоро за смяната в митниците

    Интервю на Емил Димитров, бивш директор на Агенция „Митници“ за „Хоризонт“

    Водещ: „Светът е всичко това, което ти се предлага, докато животът е просто малкото, което успяваме да си откраднем от него“. Емил Димитров-Ревизоро. Това е от твоя книга, нали така?

    Емил Димитров: Да.

    Водещ: „Аз си взех от него само едно – елементарното желание на нормалния човек да не мълчи, да не търпи и да прави онова, която смята за правилно.“

    Емил Димитров: Има и още едно изречение, само ако позволите. „Истината винаги излиза наяве, но когато никой вече няма нужда от нея.“

    Водещ: Да, спомням си го това изречение и за съжаление, е вярно.

    Емил Димитров: Радвам се, че поне вие сте прочели тази книга, защото много хора я ползват като учебник. Хубава е. Минало е.

    Водещ: Добре. Да започнем с корупцията, което, едва ли има някой наивник сред политиците или сред нас, аз винаги разграничавам политици и други, които да си мисли, че корупцията може да бъде изкоренена, да бъде свършено с нея. Хайде да говорим и с имена даже!

    Емил Димитров: Ами много е трудно наистина, но…

    Водещ: Поне с прякори – Цайса, Марадоната. И премиерът говори така. Шперплата.

    Емил Димитров: Е да, те говорят. Ами може би трябва да обсъдим защо се наложи тази цяла смяна. Години наред икономиката ни беше във възход – и световната, както и нашата. Петролът се вдигаше, енергогоривата. Едно е на 20 долара барел да начислиш ДДС, едно е върху 160. И затова дълги години парите стигаха. Т.е. колкото и да се крадеше в митниците и по другите отсечки…

    Водещ: А се крадеше.

    Емил Димитров: … в бюджета влизаха пари. И парите стигаха. Но при сегашната ситуация…

    Водещ: И за партиите стигаха и за хората…

    Емил Димитров: За всички имаше. В момента сме в криза – и световна криза и у нас криза. И изведнъж всичките проблеми, които бяха натрупани с годините в приходната администрация, най-вече в митницата, сега излязоха с голяма сила. Това е едната причина, нали – парите не стигат, която е много основна и много важна. А втората причина, за да се случат сега тези начало на промени някакви може би, защото все още няма реални промени, започва се, но е началото.

    Това е мнозинството българи, които със своя вот преди един месец, казаха: „Не искаме корупция. Искаме по-малко да се краде, искаме нещо да се направи”. И те решиха, че тези, които до момента са управлявали, не ги задоволяват и дадоха вота, гласа си, доверието си на ново парламентарно мнозинство. И то беше избрано точно това да свърши. Ако то не ги направи…

    Водещ: И едно от първите неща на новите управляващи е борба срещу корупцията в митниците.

    Емил Димитров: Ами самата смяна е знакова. Но има един проблем. ако няма да се прави нищо в тази област, то тогава можеше да си остане старото мнозинство. Така че аз съм убеден, че тези стъпки ще бъдат направени. Зависи до каква степен – дали напълно, дали частично, но това е вече политическото решение. Защото, разбирате ли, ако нищо не се прави, то можеше спокойно старото мнозинство да си остане на власт и то да не прави нищо. Така че този проблем, който е, хората трябва сега да се уверят, че наистина има борба с корупцията…

    Водещ: Как да се уверят хората, че…

    Емил Димитров: А няма подмяна само на имена и на практика.

    Водещ: Ето, тези дни министърът на финансите – вицепремиерът Симеон Дянков и ген. Ваньо Танов, надявам се да се чуем, ако не днес то следващите предавания, с ген. Танов, започнаха едни по-внимателни обстойни проверки, обикалят страната.

    Емил Димитров: Вижте, с проверките малко е по-сложен въпросът. Искам да ви кажа, че в последните дни се получи един малко лош знак за системата.

    Водещ: Защо?

    Емил Димитров: И ще ви кажа защо. Първо, България вече няма тези граници, които преди ги имахме. Не можеш да отидеш на Дунав мост и да кажеш: „Хванах в един рейс контрабанда“. Не за друго, тя наистина е контрабанда, но тя не е пусната там, а е пусната на Капитан Андреево.

    По същия начин можеше под Айфеловата кула, на Берлин или в Лондон на „Трафалгар“ да заловим рейс с някакви стоки, търговски количества в товарния отсек. Не трябваше да са виновни французи, немци или… Виновна е турската граница и нашия контрол, който, ние сме външна граница на ЕС, го е допуснал. Това е по-малкият проблем. Другият е, че 70% от приходите идват от енергоносители. Т.е. на всеки 100 лв. 70 лв. в бюджета влизат от енергоносители. А от тези куфарни търговци…

    Водещ: Енергогорива, така ли?

    Емил Димитров: Те са общо. Нека да бъдат енергогорива. Но на всеки 100 – 70. А тези куфарни търговци носят 1-2 стотинки в бюджета. Нека да станат 10 стотинки, нека да стана левче, но през това време ресурсът, който отделяш….

    Водещ: Това за краставиците и доматите ли?

    Емил Димитров: Ами разбира се. Този ресурс, който отделяш натам, да не пропуснеш някой танкер. Т.е. ако трябва да се ходи някъде, трябва да се ходи на нефтопристанището, да се види замерната станция как мери. Това е бензиноколонката на държавата. Ако някой ще прави ефективен контрол, трябва да види точно тези 30% контрабандни горива, които дават огромните приходи в бюджета, огромното ДДС.

    Първо, да подпомогне лоялните, честните търговци на светло, големите вериги и, второ, да спре финансирането на тия хора, които с по 1-2 бензиностанции, с по 1-2 цистерни работят. Затова казвам, че беше малко лош знак, че го отведоха на вътрешна митница човекът. То и граница там, а също и на Кулата. А то всъщност Златарево е външната граница, Капитан Андреево. И другият лош знак беше хората, които се бяха наредили около него. Имаше хора, които възпираха…

    Водещ: Познавате ли ги?

    Емил Димитров: Е, разбира се, че ги познавам.

    Водещ: Имат ли прякори?

    Емил Димитров: Имат прякори, но… Ето, ще ви кажа. Единият от тях изпълнява длъжността на секретар във ведомството. Някакъв секретар е във ведомството там, координатор. Но той възпираше малко мобилните групи. Даже катастрофира с един от джиповете, „Чероки“-тата. И изведнъж сега казва как той, нали, ще увеличи двойно и тройно мобилните групи. Малко не звучи…

    Другият беше уволнен от правителството на СДС навремето за големи контрабанди и неприключени вносове на спирт и на горива в Благоевградски окръг. Изведнъж те двамата се явяват и застават зад министъра. Министърът не ги познава. Той дори не знае кои са до него.

    Но и аз съм сигурен, че той, дори и в Америка да се снимаш с президента е въпрос на чест, ама да застанеш до Корлеоне Вито, нали, да си сложиш снимка с него някак си не звучи добре. за системата е лош знак. Ето, тези хора щом са се намърдали до него, не се знае как ще го подведат и нататък. А иначе стъпките са правилни. Това е посоката. Трябва да се изкоренява – шефове на РМД-та, и заместник-директори. Но има един основен проблем.

    Водещ: Кой?

    Емил Димитров: Не може да оставиш вълка в кошарата, защото те са си вълци, повечето от тези хора, спрямо останалите колеги, не може да оставиш вълка в кошарата за цяла зима, само защото си обещал да яде по едно агне седмично. Не, той ще изяде всички агнета, както всеки път. И не може вълка да го прекръстиш на куче и пак да го оставиш да ти пази стадото. Както виждам, с някои размествания, уж ще ги уволни, ама ще ги преместим малко по-надолу… Значи, те или пречат или не пречат.

    Водещ: За вълка в кошарата ясно, въпреки че аз не знам, може да има такъв прякор понякога.

    Емил Димитров: Не, нямам предвид тях.

    Водещ: Има Пингвина, например. Добре.

    Емил Димитров: Ами Пингвина не е уволнен и до ден-днешен. Бил болнични, бил на курс по език, бил на това, бил на онова. Не е уволнен и до ден-днешен.

    Водещ: Цайса е уволнен обаче, нали? Цайса уволнен ли е?

    Емил Димитров: Цайса не знам. Чу се нещо, че ще има. Ще видим на 17-и какво ще стане.

    Водещ: Добре. Тези чиновници от Агенция „Митници” наистина ли са отклонявали по 3 млрд. лв. годишно, повече?

    Емил Димитров: Отклоняване е малко…

    Водещ: Меко казано, да, като….

    Емил Димитров: Да. Едва ли не те са пътували с едни камиони парите и някои си е взел един камион или е отклонил цял. Всъщност организацията, която е, не се работи достатъчно ефективно, за да може максимална част от тия 3 млрд., нека е един от тях, нека половин от тях, нека 1,5 млрд. от тях да се съберат, това ще бъде прекрасно.

    Водещ: Премиерът поиска от митниците, от ген. Танов, 500 млн. заради кризата. Възможни ли са…

    Емил Димитров: Няма да има проблем. Митницата е толкова зле, че дори малко да затегне режима, ще ги събере тези 500 млн. Проблемът е, че тя е малко трудно ведомство. Решения, които взимаш днес, мерки, които взимаш днес, те се проявяват след шест месеца.

    И ти тогава разбираш правилни ли са, не са ли, трябва още да се засилят или трябва да се променят, или просто са грешни. Значи, всичките неща ги има. Кадровият ресурс също е огромен проблем. заобиколен е с хора, които едва ли ще провеждат неговата политика.

    Водещ: Ами виж, ясно е, че някои от тях ще бъдат уволнени. Ето, заместниците на ген. Танов, поне двама от тях, няма да бъдат повече.

    Емил Димитров: Е двама, а третият е оставен на един от най-важните постове – митническите режими и процедури. Всички стоки, които влизат в България…

    Водещ: За третия не се знае ще остане ли, няма ли.

    Емил Димитров: Не се знае… Вижте, на 5 юли беше създадено това мнозинство.

    Водещ: Не, на 5 юли бяха изборите.

    Емил Димитров: На 5 юли бяха изборите. Е тогава е мнозинството. И до 5 юли трябва да приключи мандатът им след четири години. Т.е. имаме четири години мандат.

    Водещ: Е искате да кажете, че е изтекло време, а все още…

    Емил Димитров: Исках да кажа, че когато паднеш в една дупка, както съвсем наскоро се изрази нашият премиер, зависи от това дали си вътре в нея, или си отстрани и ти изглежда голяма или малка. Аз също смятам, че 40 дни, в зависимост от това дали сме в условия на криза, или сме в безметежен четиригодишен мандат, също са различно време.

    За едни са много малко, за други са много. Но аз смятам, че първите крачки трябваше да бъдат направени. Засега са правилни, между другото, крачките, но трябва по-голяма решителност и кадри.

    Водещ: Мобилните групи как ги виждате? И „Краун Ейджънтс” да продължат ли, или…

    Емил Димитров: „Краун Ейджънтс“, ще почна отзад напред, сме дали толкова много пари за тях, че ако не ги накараме да си изкарат мандата докрай, ако не ги накараме да направят всичко, за което сме платили, независимо с какъв резултат, просто ще са пропилени пари. Ние сме го платили. Ние сме длъжни да си получим това, което сме платили.

    Водещ: Така че да си останат.

    Емил Димитров: Ами то си има договор. Няма нужда да го прекратяваме и то само девет месеца преди финала му. Що се отнася до мобилните групи, те са нещо много интересно. Т.е. аз ги създадох първия път с меморандум с Бойко Борисов, който беше главен секретар на МВР. И те тръгнаха 10 мобилни групи тогава. После станаха по наркотрафика, по търговската контрабанда и оперативен център – такива, които ходят да проверяват по места и т.н.

    Тези групи бяха създадени септември месец 2001 година. Те бяха общо 17 накрая към новата година. Но след това бяха закрити март месец, за да могат следващия септември отново да бъдат открити, вече от „Краун Ейджънтс“. Разбирате ли? Едно и също нещо се закрива и после се открива наново. Всеки път откриваме топлата вода и Америка на картата.

    Сега за трети път се оказва, че мобилни групи, вече не по две, а по четири, не знам колко ще бъдат на Кулата и Златарево. Това също е погрешно. И ще ви кажа защо. То може би ще даде моментни резултати. На Кулата и изобщо там в този регион ние имаме около 100 души митничари. Ако приемем, че четири мобилни групи или две мобилни групи с четири човека в тях ще свършат работата на тези 100, то за какво са ни те?

    Обратното – ако се окаже, че, нали, още четири души е било достатъчно, за да се реши целият проблем, защо не сме ги назначили толкова време? Реално в момента тези мобилни групи само се оповестяват като някаква нова мярка.

    Те ще дадат някакъв ефект, но за мен е малко обидно, че ние ги ползваме вече не като групи, които ще се занимават с предварителен, текущ, последващ контрол или ще ходят по наркотрафика, търговската контрабанда, а те ще се занимават – те са таксиметрова служба в момента. Сложили са в тях един милион хора от различни ведомства и някой трябва за сметка на бюджета и с бензина на митницата да ги развежда нагоре-надолу…

    Водещ: Важно е и да се спре течът на информация. Нали е много важно това?

    Емил Димитров: Ама теча мобилните групи ли ще го спрат? Те ще затворят границата…

    Водещ: Едни малки разследващи групи се създават изглежда, от по трима експерти от МВР, митниците и НАП.

    Емил Димитров: Значи, аз съм създал мобилните групи…

    Водещ: Те не бяха от трима експерти, нали?

    Емил Димитров: Никога няма да оспоря необходимостта да ги има. Проблемът е как да се ползват. Но да се ползват за това да разкарват нагоре-долу чужди на ведомството хора, и да изхарчиш ресурс, финансов, и материална база, просто малко е в повече, разбирате ли?

    Водещ: Ще се справи ли генерал Танов? Казват, че е изпитан боец, но пък…

    Емил Димитров: Разбира се. Аз го познавам. Ние сме правили в Русе акция и то точно срещу корумпирани митничари. За една нощ там двайсет и колко човека бяха отстранени. И затова аз казвам – не е нужно и необходимо постоянно да се доказват престъпления. Това са други органи. Когато види, че даден човек не провежда неговата политика, натоварен е с негативи, преценява, че не може да му бъде полезен, да го освободи. Няма нужда да се занимава с други неща.

    Водещ: Добре. Освобождаването на Цайса, Марадоната, Шперплата и други, т.н., тем подобни прякори, е добро начало, нали така? Ама има ли гаранция, че…

    Емил Димитров: А директорите на РМД-тата?

    Водещ: Има ли гаранция, че няма да се появи, и то бързо някой същия, с друг прякор?

    Емил Димитров: Това е големият проблем, който след два месеца може да възникне. Да, сменихте няколко знакови фигури, ама дали сменихте системата? Прекратихте, може би, един-два канала, увеличени са приходите…

    Между другото, при такива акции приходите винаги леко намаляват, защото хората се стъписват и ъндърграундът започва да търси заобиколни пътища. И затова има известен спад. Това не трябва да се тълкува като провал на решенията или на мерките. Но ето, назначавате нови хора. А колко време те ще издържат на натиска?

    Водещ: Не знам колко е натискът.

    Емил Димитров: Ами ето, ще ви кажа. Ако сте инспектор и заловите 24 кг хероин, ще получите максимум 600 лв. премия, която ще бъде обложена към заплатата, разбира се, защото тя е лепната за дохода. Ъндърграундът ще ви даде 500 хил., за да го пропуснете.

    И когато имаме хора, които с години са го правили, много трудно те сега с това „Абе хайде взимай си тия 400 лв. заплата и продължавай да работиш за системата“, ще се съгласят. Не, те са вълци. Те трябва да бъдат отстранени от стадото. Но натискът е огромен върху системата. И когато, дори и смениш кадрите, те ще продължават да ги натискат тези хора. Затова проблемите ще…

    Водещ: Сега, основните контрабандни канали са свързани с тези масовите акцизни стоки. Както казахте вие, горива, петрол, цигари, алкохол.

    Емил Димитров: Така е.

    Водещ: Е, донякъде захар, меса, плодове, зеленчуци. Разбирам, че напоследък се говори и има някаква нова схема с необичайна за контрабанда стока, като чрез нея се източвал ДДС в огромни размери. Имате ли представа коя е тая стока?

    Емил Димитров: С всяка една стока, с която се извършва префактуриране в чужбина може да се…

    Водещ: Това е нова схема с необичайна стока. Така разбирам аз.

    Емил Димитров: Аз не съм чул да има нова схема в последните 15 години.

    Водещ: Спецполицаите не коментират, за да не се попречи на разследването сега.

    Емил Димитров: Две години ДАНС, която всъщност не е нова служба – тя беше новосъздадена, но в нея се вляха стари институции, хората само си смениха картите, две години ДАНС не можа да разкрие един канал. Чета тези дни по вестниците, че Цайса уж бил получил за изборите, не бил получил… Т.е. пак една такава… Едни хора, ние знаехме, ама не действахме. Ние чухме, много добре сме информирани, ама нищо не сме свършили.

    Значи нека един път да бъде заловена една схема, после да не се окаже, че е за 200 хил. На нас ни трябва нещо от 20 млн. нагоре, за да кажем, че наистина сме направили нещо. Затова казвам, вместо да се обикалят тези пунктове и да се гледат куфарните търговци и да превръщаме митничарите в джебчии, нали, да ровят по джобовете на хората, нека да се съсредоточим върху това, което пълни 70-80% от бюджета.

    Водещ: Горивата.

    Емил Димитров: И вие споменахте – цигари, алкохол, рискови акцизни… Защото не може потреблението на алкохол да е паднало четири пъти в България. Няма такъв момент. Просто няма.

    Водещ: Не е типично за българина.

    Емил Димитров: Да. Бандеролите са продавани четири пъти по-малко и от това ние направихме генерален извод. Между другото, асоциациите, хората, на които това им е хлябът, които с това се препитават, неколкократно през последните години казаха: горивата – към 30% е контрабандата, алкохолът: 50% е контрабандата, цигарите – към 35 вече стана. Ами ето, да се съсредоточат в тези неща. Защото ресурсът…

    Водещ: Разбрах.

    Емил Димитров: Вие можете да го пуснете и китайските контейнери да ги брои верижка по верижка. Но това означава, че през това време този ресурс ще пропусне да свърши нещо много по-голямо, по-значимо. Успоредно с това, подмяна на ръководството и за съжаление, проблем – новите, които ще бъдат назначени, дали ще удържат на натиска и дали няма да се опита системата да го саботира човекът, което е голям проблем за него.

    Водещ: Вероятно. Всяко действие има противодействие.

    Емил Димитров: Винаги така се е получавало.

    Водещ: Приходите от митниците са паднали с 25% за първите седем месеца.

    Емил Димитров: Нормално е, когато няма внос, да падат. Нормално е, когато горивата намалеят, стойността им, ДДС-то върху тях да намалее. Ако си вземал върху 100 долара 20 долара отгоре ДДС, върху 20 долара ще вземеш 4 долара ДДС. Между 20 и 4 пет пъти, ето, намалява.

    Водещ: Вярно ли е, сега аз да попитам, че Ревизоро навремето, бидейки в стихията си, е искал, какво, един хеликоптер, няколко хеликоптера?

    Емил Димитров: О, не, не.

    Водещ: Не, сериозно питам.

    Емил Димитров: Ще ви разкажа, защото…

    Водещ: Но кратичко, че има и други.

    Емил Димитров: Не, не, аз сериозно ще ви отговоря, защото, как да кажа, някои ваши колеги години наред си връзваха хонорара с подобни неща. Няма лошо. Истината е следната: 2001 година МВР трябваше да закупи два патрулни катера, които в близка и далечна зона, в Черно море, разположени на две места успоредно с радарите, с пунктовете за визуално наблюдение.

    Те следят за трафика, транзитния, който преминава покрай морето. Защото се случваше отклонени кораби излизат на брега, разтоварват стоката бързо или претоварват в други гемии.

    И тогава трябваше да се вземе решението в следващите две години да се закупят тези два катера, а в следващите години да се закупят хеликоптери, морски обаче, за морската авиация, които да обслужват също граничния контрол. И тогава имаше съвещание, на което аз трябваше да присъствам, да преценя дали не биха могли да ни бъдат полезни на нас.

    И аз казах: „Господа, мен този проблем изобщо не ме интересува, защото аз се намирам само в акваторията на рейд корабите, които са, входяща контрола, ревизия. Не ме вълнува това, което ще става в морето чак в такава степен. Когато го заловите, ще го обмитим. Но аз имам проблем в момента с три малки катерчета на Дунава, които не мога да ползвам, защото нямам гориво за тях“.

    Водещ: Хеликоптерите били катерчета.

    Емил Димитров: Не, не. И казах: „Тези катери са ми подарени от ООН преди много години. Но аз в момента ги имам, но не мога да ги ползвам, защото нямам гориво за тях. Да не стане, вие като купите сега тия фрегати, като купите тия катери, като си купите хеликоптери, после да се окаже, че ще ви седят денонощно на земята, защото по никакъв начин не могат да излетят, нито нищо?“.

    Тогава казах: „Той е против нашите хеликоптери, той е против нашите кораби“. Не. Казах да се разпростираме според чергата, но аз тогава дадох съгласието си да бъдат закупени.

    Водещ: Добре. Разбрах. Пишете ли книга?

    Емил Димитров: Но ако съм имал хеликоптери, защо пък никой не ме видя как съм летял с тях и как съм правил, какви беше, там проверки по това? Има такива неща. Те са малко част от…

    Водещ: Разбрах. Книга пишете ли?

    Емил Димитров: Не. Аз съм написал три книги. Достатъчно е.

    Водещ: Ще се върнете ли като Ревизоро пак?

    Емил Димитров: Аз мисля, че достатъчно съм дал на държавата.

    Водещ: Винаги може още.

    Емил Димитров: Трябва да има първо предложение, а такова не е съществувало никога…

    Водещ: Покана. Предложение. Засега няма, така ли?

    Емил Димитров: Второ, трябва да има някакво сериозно предизвикателство.

    Водещ: Е, предизвикателство има. Предложение няма, така ли?

    Емил Димитров: Веднага ви казвам. Всички българи са съгласни да стана министър-председател и шеф на националния отбор по футбол.

    Водещ: Или министри.

    Емил Димитров: А същата логика, всички държавни служители, още повече от приходните агенции, с радост биха станали директори на Агенция „Митници” и мечтаят, може би, това да им се случи.

    Водещ: Не.

    Емил Димитров: Не, не, казвам го сериозно. Значи, всички биха желали да бъдат шеф.

    Водещ: Покана нямате?

    Емил Димитров: Вижте, аз вече съм бил такъв.

    Водещ: Покана нямате сега?

    Емил Димитров: Това, което се е случило на тях, те мечтаят… На 5-6 човека в България се е случило, аз съм един от тях. За мен не е толкова голямо предизвикателство.

    Водещ: Но покана нямате?

    Емил Димитров: Нямам. Не съм имал, не съм водил разговор по никакъв начин с никого.

    Водещ: Благодаря. Пак ще се чуваме. Емил Димитров-Ревизоро.

    Емил Димитров: Всичко добро.

    Източник:
    bnr.bg

  • Даването на българско гражданство – долнопробна търговска операция

    Бившият председател на Агенцията за българите в чужбина доц. д-р Пламен Павлов поиска да бъдат разследвани всички звена, които имат отношение към даването на българско гражданство.

    Според него, повод за това са сигнали за корупционни вериги, създадени за получаване на български паспорти.

    Аз съм много обезпокоен от сигнали, идващи от различни страни, включително и от Молдова, за корупционните вериги, които са създадени, за получаване на български паспорти. Защото е факт, че хората не получават паспорти в тримесечния срок, който е предвиден в закона, а понякога преписките се влачат по пет години, каза Павлов.

    Аз призовавам новото българско правителство – да обърне внимание на Прокуратурата и да се разследват всички звена, които имат отношение към получаването на българско гражданство. Аз не мога да отправям персонални или някакви други обвинения, тъй като това не е моя работа, но е факт огорчението на нашите сънародници, включително и от Молдова, включително и от Македония, към тази порочна практика, и към създадените вериги от посредници, заяви той.

    Според него, трябва да бъдат проверени Министерството на правосъдието, българските мисии в чужбина или поне някои техни отдели и секции, и, за мое голямо съжаление – Агенцията за българите в чужбина.

    Трябва да бъде проверено, как са се давали удостоверения, тъй като се руши образът на България и всичко се превръща в някаква безскрупулна и долнопробна търговска операция, каза Пламен Павлов.

    Кафене.нет

  • В Ню Йорк магазинер застреля двама крадци и рани други двама

    Собственик на магазин в Ню Йорк откри огън срещу четирима крадци като застреля двама и рани тежко други двама.

    72-годишният Чарлз Аугусто, който вече е бил обиран неколкократно, използвал пушката си, за да се справи с крадците, въоръжени с пистолети.

    Нападателите са влези в магазина, когато не е имало клиенти и са се опитали да поставят белезници на двамата продавачи, за да вземат всички пари от касата.

    Единият от продавачите е оказал съпротива и е бил ударен по главата с пистолет. Тогава, собственикът на магазина извадил пушката си и застрелял на място единия от нападателите, като ранил другите трима.

    Аугусто е стрелял три пъти, като е убил на място единия крадец, вторият е починал в болницата, а другите двама се борят за живота си.

    Полицията не е задържала Аугусто, въпреки, че оръжието му не е притежавано законно. Според законите на щат Ню Йорк гражданите имат право да използват всички възможни средства, дори ако са незаконни, за да се защитят.

    Щатската прокуратура обаче обмисля дали да не обвини Аугусто за незаконно притежание на оръжие.

    Кафене.нет