Всички авторски страници

Авторски

• България остава без медицински сестри

  България е единствената страна в света, в която медицинските сестри са по-малко от лекарите. Само през 2008 г. повече от 1800 са напуснали страната, като тенденцията продължава, съобщи председателят на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова.

  Проф. Маркова припомни, че съотношението на лекарите и медсестрите трябва да бъде 1 към 2, а в България  има 36 хил. доктори и само 30 хил. сестри при нужда от 60 хил., информира „Дневник“.

  Причините за напускането на професията са много и се повтарят с години, но досега нито едно правителство не ни обърна необходимото внимание, оплака се председателят на асоциацията. Днес ще изпратим писмо с исканията си и ще настояваме за среща с министър Божидар Нанев, допълни тя.

  От съсловната организация предупреждават, че недостигът на кадри поставя в тежка ситуация лечебните заведения и може да доведе до затваряне на отделения.

  Липсата на кадри води до влошаване на качеството на медицинските услуги и оскъпяване на лечението, обясни проф. Маркова. Там, където сестрите недостигат, задължително се увеличава смъртността, твърди тя.

  Според нея сестрите напускат масово държавните болници и отиват в частни, където получават повече пари. Така университетските болници остават без нужния персонал, а основно там се лекуват българите.

  Много от кадрите търсят работа и в чужбина. Свободни места се предлагат във Великобритания, Испания, Гърция. Напоследък много се активизираха фирмите, които набират хора за Италия.

  Маркова даде пример със социалните домове в Англия, където персоналът получава над 1300 лири. Те не могат да се сравнят с нашите мизерни заплати от 400-500 лв., допълни професорът.

  Друг проблем е, че от страната емигрират предимно младите медицински сестри, а тук остават само тези в пенсионна възраст, което още повече влошава ситуацията. Затова от гилдията настояват да се подобри заплащането на професията, да се намалят таксите за обучение, да се увеличи приемът на студенти.

  Кафене.бг

• Тихата бомба на Обама

  Автор: Петко Бочаров

  Много е интересно да се наблюдава какво става у нас, много по-интересно е откогато и да било, но не ви ли е също толкова интересно да си представите като как ще изглежда светът след 50 години например? Темата, разбира се, не е нова, лично аз какви ли не теории съм чувал, но информацията на Франс прес, на която ненадейно попаднах в интернет, потвърди мое отдавнашно убеждение. В този текст нямаше никаква сензация, ставаше дума за обикновена международна среща и кореспондентът на френската осведомителна агенция се бе постарал да я отрази според правилата – предистория, участници, проблемите в момента, позиции, изказани становища. Става въпрос за разговори на министерско равнище между САЩ и Китай, състояли се при закрити врати във Вашингтон на 27 и 28 юли по проблемите на финансово-икономическата криза и глобалното затопляне. Тоест дотук нищо особено.

  Което следваше обаче, е бомба

  Но не обикновена бомба, а специална, каквато може да има само в политиката, защото не гърми за всички, а само за способните да я чуят. Много е важно да я чуем и ние. “Отношенията между Съединените щати и Китай ще определят какъв да бъде 21-вият век, а това значи, че нашите двустранни отношения ще са най-важното нещо за света. Тази именно реалност трябва да лежи в основата на нашето партньорство. Тя е отговорността, която носим.” Това казал новоизбраният президент на САЩ Барак Обама по повод на срещата, прилежно цитиран от кореспондента на Франс прес.

  Не е ли страхотно! Само тези няколко думи са достатъчни, за да прогледнем в бъдещето. Тези у нас (а и изобщо навсякъде), които са имали възможност да наблюдават международните дела и промените в съотношението на силите в световен мащаб от края на Втората световна война до днес, не може да сбъркат в изводите.

  Първо, въпросната двустранна среща е можело спокойно да мине и без изявление на самия американски президент, камо ли пък да има изявление, далеч надхвърлящо предмета на разговорите и засягащо мястото и ролята на двете големи сили в развитието на човечеството през идните десетилетия.

  Второ, Китай вече е изместил Русия като световна суперсила и в бъдеще само Китай ще е способен да конкурира военните възможности на САЩ в океана, във въздуха и в Космоса. Това е тезата, която много наблюдатели отдавна поддържат, но тя никога не е бивала изричана от официални представители на Вашингтон. За пръв път тя се признава за вярна, и то от самия президент на САЩ.

  Трето, не друг, а тъкмо “диалогичният” президент, който избягва конфронтациите и вярва, че всички хора по света могат да живеят в разбирателство и мир, посочва само китайско-американските двустранни отношения като ключовия фактор за международната атмосфера през 21-ви век.

  Четвърто, изказването на Обама е по същество послание към Москва. И смисълът му е убийствен. Спрете да се изживявате като суперсила – гласи то. – Не сте. По никакъв показател не отговаряте на изискванията. За нас не сте вече никакво предизвикателство, сега за нас проблемът е Китай. Вие се държите с нас враждебно, дрънкате оръжие, като през студената война,

  разни ваши генерали ни заплашват

  изобщо държите се безотговорно, когато опасността от Китай не за нас, а за вас расте. Ха сега да ви видим накъде ще гледате за повече сигурност.

  И пето, партньорството между САЩ и Китай ще е полезно и за американските съюзници естествено, но самият президент на САЩ да се изрази така директно и едно към едно за стабилизиращия международен ефект на само едни двустранни отношения, говори за изключително сериозно изместване на външнополитическите интереси на САЩ към Източна Азия и Тихия океан.

  Е, ясно е, че тихата бомба вече гърми в ушите на способните да я чуят. С което обаче особена стойност добиват наследството от миналото и реалностите днес. Можем ли да приемем, че руснаците са изпуснали шанса да потърсят сближение с Китай и че САЩ вече ги изпреварват? Да, разбра се, точно такава е истината. Омразата на комунистическата власт в Пекин към САЩ поради защитния чадър над китайските националисти на остров Тайван е добре известна и тя не е изчезнала до днес. Но да се е опитала Москва да се възползва от положението, което трае вече години? А дали пък администрацията на Обама не вижда в миналото на китайско-руските отношения достатъчна ненавист, за да си осигури предимство в сближаването с Пекин?

  Да хвърлим поглед върху фактите

  След смъртта на Сталин през 1953 г. отношенията на СССР с Китай тръгнаха рязко надолу, като влошаването стигна до опасен градус в края на десетилетието и началото на 60-те. А границата помежду им е дълга 4380 километра!! Много сериозен инцидент стана през май 1962 г., когато 60 000 уйгури от Синдзян нахлуха през границата в СССР, бягайки от ужасните условия на живот в китайската провинция. Пекин моментално обвини СССР, че подстрекава уйгурския етнос в Синдзян. През юли 1964 г., на среща с японска социалистическа делегация Мао Цзедун заяви, че царска Русия е “откраднала” от Китай огромни територии в Сибир и добави, че китайският народ все още не е поискал сметка от Москва.

  Това изявление хвърли в ярост Никита Хрушчов и оттук нататък започна драматично увеличаване на разположените от двете страни на границата войски. На 2 март 1969 г. на о. Женбао китайците устроиха засада на част от съветските гранични войски, убиха 31 и раниха 14 души. СССР веднага отмъсти, като бомбардира китайските войски на източния бряг на р. Усури и като щурмува о. Женбао. Според съветски източници китайците дали 800 убити, срещу 60 убити от съветска страна. По-късно, през август 1969, станаха нови сблъсъци, този път в западната част на китайско-съветската граница, където е провинцията Синдзян.

  Още тогава САЩ побързаха да се възползват от момента и дадоха да се разбере, че имат интерес да укрепят връзките с китайското правителство. През 1971 г. Хенри Кисинджър отиде тайно в Пекин за среща с китайския министър-председател Чжоу Енлай и така подготви посещението на президента Ричард Никсън в Китай, което се състоя през 1972 г. Разговорите на Никсън с Мао станаха причина да влезе в обръщение фразата

  “пинг-понгова дипломация”

  На 21 юли 2008 г. външните министри на Русия и Китай Сергей Лавров и Ян Дзиечъ подписаха споразумение за трасето на границата по спорните отсечки.Вече мина половината от 2009 г. Светът изживява криза, но както на тази земя днес всичко се движи по-бързо от вчера, скоро ще я надживее. Щом дори климатът във всички точки на планетата успя за само някакви си 50-60 години да се промени почти толкова радикално, колкото по-рано за векове, значи е действително вече време да свикваме с вихъра. Защото той отвява както биологични видове, ледници и тропически гори, така и отживели представи. Затова мисля, че за уважаемия читател ще е от полза, ако в контекста на казаното дотук поразсъждава и по данните по-долу, публикувани в един от най-авторитетните справочници в света, The World Almanac and Book of Facts 2009.

  НАСЕЛЕНИЕ: Русия – 140 702 094; Китай – 1 330 044 605; САЩ – 303 824 646

  ТЕРИТОРИЯ: Русия – 17 075 200 кв км; Китай – 9 596 960 кв км; САЩ – 9 826 630 кв км;

  ГЪСТОТА НА НАСЕЛЕНОСТ: Русия – 8.3 на кв. км; Китай – 142.6; САЩ – 33.2

  БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ: Русия – 2.1 трилиона US долара (1 трилион = 1000 милиарда US долара); Китай – 7.1 трилиона; САЩ – 13.8 трилиона

  БВП НА ЧОВЕК: Русия – $ 14 700; Китай – $ 5 300; САЩ – $ 45 800

  РАСТЕЖ БВП: Русия – 8.1%; Китай – 11.4%; САЩ – 2.2%

  ДЕЙСТВАЩИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: Русия – 1 027 000; Китай – 2 105 000; САЩ – 1 498 157

  ВОЕНЕН БЮДЖЕТ: Русия – $ 32.99 милиарда; Китай – $ 46.7 млрд.; САЩ – $ 600.24 млрд.

  Данните са красноречиви сами за себе си, но нека да погледнем най-съществения показател от преди само 6 години, The World Almanac and Book of Facts 2003: БВП: Русия – $ 1.12 трилиона; Китай – $ 4.5 тр.; САЩ – $ 9.963 тр. Следователно, тъй като изчисленията (както отбелязва Алманаха) са на база 2000 г., видно е, че още от началото на новия век

  Китай вече е изпреварил

  втората дотогава страна, според размера на БВП – Япония ($ 3.15 трилиона). И е пределно ясно защо Обама се обръща към Китай като към единствената световна сила, която би могла да се мери със САЩ.

  Но да оставим САЩ настрана, като мощ и богатство тази демокрация още много години няма да има равен. Логично е да наблюдаваме как вървят отношенията между другите два върха на триъгълника, и то поради ред основателни причини. Като например, че претендентите за статус на втора суперсила се намират върху сушата на един и същ континент, с обща граница над 4000 км. Като например и това, че Русия има гъстота на населеност само 8.3 човека на квадратен километър, а Китай е със 142.6. И че цифрите са общо за техните територии, а не само за обширния и безлюден Сибир. Щом в 1962-а през границата са могли да нахлуят в Сибир 60 хиляди уйгури от Китай, каква е гаранцията, че един ден, когато Китай ще е по мощ далеч над Русия, през същата граница няма да нахлуят 60 милиона китайци! Кой ще ги спре? Това не е преувеличение, защото за китаеца числото милион е все едно нашето сто.

  Тъй че вместо да парадира с войнствена самоувереност, която само отблъсква САЩ (и съответно НАТО) и ги тлска към сближаване с Китай, тандемът Путин-Медведев по-добре да си спомни (и да не забравя) думите на Мао за “откраднатите” китайски земи.

• За почивките на американските президенти

  За изминалия половин век повечето американски президенти от Републиканската партия са предпочитали да прекарват ваканциите си в семейни имения и ферми, където да се правят на каубои.

  Демократите обикновено се връщат на едно и също място – елегантния курорт Мартас Винярд в щата Масачузетс, крепост на богатия либерализъм, където през следващата седмица ще почива и президентът Барак Обама.

  За разлика от европейските си колеги американските президенти никога не прекарват почивката си в чужбина.

  Агенция Ройтерс прави преглед на ваканционните навици на някои от последните американски президенти.

  Барак Обама ще прекара първата си почивка като президент в имение на остров Мартас Винярд, за което е платил наем от около 25 000 долара от собствения си джоб.

  Предшественикът на му Джордж Буш, от Републиканската партия, постави рекорд, вземайки си повече почивни дни от всеки друг свой предшественик.

  За осемте си години в Белия дом той е прекарал 487 дни в президентската резиденция Кемп Дейвид в щата Мериленд и 490 дни в ранчото си в Крауфорд, Тексас, където релаксираше, мотаейки се сред храсталаците.

  Демократът Бил Клинтън през двата си мандата посещаваше Мартас Винярд почти всеки август, където отсядаше в домовете на богати приятели и често се смесваше с народа.

  Преди изборите през 1996 г. обаче консултантите посъветваха семейство Клинтън да избере друго място за отдих с не толкова елитарна репутация.

  Президентското семейство реши веднъж да отиде на къмпинг в Уайоминг, а след това, когато новият мандат вече бе осигурен, се върна в Мартас Винярд.

  Републиканецът Джордж Буш старши отдъхваше в имението на семейство Буш на скалистите брегове на Кенебънкпорт, Мейн, където е прекарал голяма част от детството си.

  Класическата снимка на Роналд Рейгън представя президента републиканец възседнал кон през почивката в „Ранчо дел Сиело“, недалеч от Санта Барбара, Калифорния. Освен с езда в своя „Западен Бял дом“ Рейгън отмаряше, строейки огради и правейки мебели.

  Демократът Джими Картър, чиито мандат между 1977 и 1981 г. бе белязан от кризата със заложниците в Иран и икономически проблеми, е имал най-малко почивни дни, едва 79, повечето от които е прекарал в дома си в Джорджия.

  Джералд Форд, президент между 1974 и 1977 г., е известен с ваканциите, които прекарва спортувайки с приятели – игра на голф в Калифорния и родния му щат Мичиган или каране на ски в Колорадо.

  Републиканецът Ричард Никсън е свързван с две ваканционни дестинации – неговия „Западен Бял дом“ в Сан Клементе, Калифорния и „Белия дом във Флорида“ в Кей Бискейн, Маями.

  Линдън Джонсън, демократ, но и тексасец, през мандата си от 1963 до 1969 г., си почива в тексаското си ранчо.

  Президентът Джон Ф. Кенеди, потомък на богато и влиятелно семейство, прекарва ваканциите си в убежища на елита с историческа слава като Палм Бийч, Флорида, и Нюпорт, Роуд Айлънд.

  Той обаче е свързван най-вече с Хаянис Порт на полуостров Кейп Код, Масачузетс, където е имението на семейство Кенеди. Ненаситен моряк, той вероятно е плавал край Мартас Винярд, което го свързва с останалите президенти демократи.

  Източник: БТА

• Кадафи за Меграхи: Нима и София не посрещна сестрите като герои?

  Въпросът за Абдел Басет ал Меграхи бе в центъра на търговски договори, сключени с Великобритания, твърди синът на либийския ръководител Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам.

  Атентаторът от Локърби бе освободен от затвора в Шотландия, където излежаваше доживотна присъда, по здравословни причини, тъй като страда от последен стадий на рак, и бе посрещнат като герой в родината си Либия.

  Абдел Басет ал Меграхи беше осъден на доживотен затвор през 2001 г. за участие в атентата срещу полет 103 на американската компания „ПанАм“ на 21 декември 1988 г. Самолетът, превозвал предимно американски граждани от Ню Йорк, бе взривен над шотландското село Локърби. Всичките 259 души на борда – пътници и екипаж, и 11 на земята бяха убити.

  Във всички търговски договори за петрол и газ с Великобритания съдбата на Меграхи бе неизменно на масата за преговори, настоява синът на Полковника в интервю по неговия телевизионен канал „Ал Мотавасит“ (Средиземно море), тръгнал ден по-рано.

  Британското правителство веднага опроверга тези твърдения. Пред АФП говорител на премиера Гордън Браун отсече: „Няма никаква договорка.“

  Всички решения, свързани със случая, бяха изключително от ресора на шотландските министри и политическите и съдебните власти на Шотландия, уточни и говорител на британското външно министерство. Той отрече да е била сключвана каквато и да била сделка между правителствата на Либия и Великобритания

  Според Сейф ал Ислам обаче всички британски интереси са били свързани с освобождаването на Меграхи, чийто случай е бил повдиган при всяко посещение в Либия на бившия британски премиер Тони Блеър. Блеър стои зад подписването през 2007 г. на споразумение за търсенето на природен газ в Либия.

  Според в. „Индипендънт“ британското правителство е било изненадано от негативната реакция на американската администрация.

  „Да се преструват, че това решение не е било ръководено от политически интереси, и да вярват, че не е имало определено ниво на консултации, дори съглашателство, между Единбург и Лондон, могат само глупаците. Трябва да си наивник, за да не усетиш мириса на пазарлъка зад кулисите“, пише вестникът.

  За в. „Файненшъл таймс“ освобождаването на Меграхи не е краят на аферата. Според вестника с това решение Лондон е намерил отличен начин да се измъкне от историята, стоварвайки всичко на гърба на шотландците.

  Според в. „Дейли мейл“ Великобритания е била унизена от Либия. Било е по-лесно за правителството да улесни връщането на Меграхи в Либия, отколкото да се изправи пред неудобните истини за евентуалната му невинност, смята изданието.

  Таблоидът „Сън“ нарича посрещането на Меграхи в Триполи скандално, но неизбежно зрелище и заключава: „Наистина тази седмица бе унизителна за нашите лидери, и от двете страни на границата“.

  Междувременно либийският лидер Муамар Кадафи поздрави шотландското правителство за куража и независимостта да освободи либийския гражданин. Снощи Кадафи прие Меграхи, семейството му и голям брой негови близки, съобщи либийската агенция ДЖАНА.

  „В този момент искам да отправя послание към нашите приятели в Шотландия – Шотландската национална партия, премиера и министъра на външните работи, да ги поздравя за техния кураж и за независимостта, която показаха въпреки недопустимия и неразумен натиск, на който бяха подложени“, заявил Кадафи.

  Той поздравил също „своя приятел“ – британския премиер Гордън Браун, кралица Елизабет II и принц Андрю, които по думите му до един допринесли да се насърчи шотландското правителство за това „историческо и храбро решение“.

  Либийският лидер порицал противниците на освобождаването на Меграхи и онези, които критикуваха триумфалното му посрещане в Либия.

  Нима българските медицински сестри и лекарят екстрадирани от Либия през юли 2007 г. след осем години затвор в страната, които бяха обвинени в умишлено заразяване на либийски деца със СПИН, не бяха посрещнати като герои в София, попитал Кадафи.

  По думите му той се съгласил с връщането им в България при условие, че излежат остатъка от доживотната си присъда.

  „Защо не чухме протести след милостта, оказана на тези лица, и защо не ни беше казано, че тяхното освобождаване ще нарани чувствата на жертвите?

  Сега се чуват гласове, че освобождаването на Абдел Басет оскърбява роднините на жертвите от Локърби. Нима те имат чувства, а ние не? Нима ние сме животни, а само те са хора? Именно това подхранва разочарованието и тероризма, от които страдаме“, казал Кадафи.

  Източник: VESTI.bg

  
  

• Забравете щурите парти-снимки във Facebook ако си търсите работа

  Близо половината от работодателите в САЩ преглеждат онлайн профилите на кандидатите за работа в социалните мрежи като Facebook, MySpace или LinkedIn, според най-ново проучване. 45 % от осигуряващите заетост, участвали в изследването на най-големия сайт за осигуряване на работа в Съединените щати, CareerBuilder.com споделят, че използват сайтовете за социални контакти в търсене на кандидати за работа, което повече от два пъти над 22-та %, които са признали, че правят същото година по-рано. Други 11 % заявяват, че планират да започнат да използват за „скрийнинг“ на най-добрите кандидати въпросните места в мрежата. Феноменът се обяснява с все по-разширяващото се присъствие на споменатите сайтове. Компанията, осъществяващо проучването, препоръчва на търсещите работа да бъдат много разумни по отношение на информацията, която качват онлайн. CareerBuilder твърди, че от провеждащите дискретен анализ на профилите на евентуални избраници за дадена позиция 29 % се спират на Facebook, 26 % предпочитат LinkedIn, докато 21 % проверяват в MySpace. 11 % отиват още по-далеч, четейки блогове в мрежата, 7 % – микроблогове като Twitter. 35 % от участвалите в проучването откровено признават, че са открили съдържание в социална мрежа, което ги е накарало да се откажат от кандидат, към когото са проявили интерес. Примерите включват „провокативни или неподходящи фотоси или информация“ или признания за алкохолна или наркотична употреба. Други „разочароващи“ фактори са лоши изказвания по адрес на предишен работодател, колеги или клиенти, лоши комуникативни умения, дискриминационни коментари, лъжи по повод квалификацията или споделяне на конфиденциална информация за бивше работно място. Все пак, отбелязва проучването, не винаги информацията, достъпна на профилите в социалните мрежи е негативен фактор при вземането на решения за евентуално назначаване. 18 % от работодателите споделят, че са открили съдържание, което ги е подтикнало да предпочетат въпросния кандидат. /БГНЕС

• Четири групировки контролирали митницатa

  Поне четири групировки са си поделяли митниците досега, съобщи новият директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, цитиран от news.bg.

  Тези групировки са си поделяли печалбите, без да влизат в конфликти помежду си, обясни Танов пред държавното радио БНР.

  Сред споменатите кръгове е и „Монтерей“, каза Танов, който е бивш антимафиот №1, но добави, че не може да посочи конкретните личности, които стоят по върховете им.

  Кръгът „Монтерей“ води името си от едноименния ресторант в София, където се събират бивши офицери от Държавна сигурност /ДС/. За част от тях се твърди, че са близки с босове на подземния свят.

  Бившият шеф на Национална служба сигурност по времето на Иван Костов, ген. Атанасов алармираше, че и вътрешният министър Румен Петков е от този кръг, образуван около ген. Любен Гоцев.

  Интересите на различните групировки са прокарвани чрез конкретни фигури в агенцията, които не отричат, че се събирали пари за тях, изтъква още Танов.

  Директорът на Агенция „Митници“ добави, че освобождаването на заместниците Христо Арабаджиев и Румен Божинов не трябва да се обвързва с уволнение на третия наследен заместник – Красимир Николов.

  Според Танов за 2 месеца контрабандните канали ще секнат и едва тогава ще е ясно дали агенцията ще може да събере поисканите от финансовия министър 700 милиона лева.

  Танов добави, че досега конкретни мерки не са били предприемани с довода, че ще спаднат приходите в митниците. Този спад обаче ще бъде компенсиран от по-високите налози, които ще събират данъчните вътре в страната.

• Смъртта на българин предизвика разследване в САЩ

  „Уолстрийт Джърнъл“ пише, че смъртта на българския каскадьор Анислав Върбанов в увеселителния парк „Дисниленд“ в Орландо, Флорида е предизивкала разследване, тъй като е третият подобен инцидент от месец юли насам.

  30-годишният Върбанов намери смъртта си в „Дисниленд“ по време на репетиция за шоу на основата на филм за Индиана Джоунс.

  Това е трети поред инцидент, коствал живота на служители на „Дисниленд“ от юли насам. Смъртта на Върбанов е предшествана от тази на 47-годишния Марк Принс, загинал миналата седмица по време на т.нар. „Пиратско шоу“, и от тази на 21-годишния Остин Унънбърг, премазан от влак в парка през юли.

  Департаментът по труда на САЩ е изпратил свой разследващ експерт в орландо, който да установи на място какво точно се е случило при инцидента с българския каскадьор, а също и при предишните два.

  Свое собствени разследвания на злополуката с Върбанов са предприели местният шериф и администрацията на „Дисниленд“.

  Анислав Върбанов постъпва на работа в увеселителния парк „Дисниленд“ във Флорида през миналия месец, като се е занимавал с гимнастика и акробатика още от 1991, отбелязва „Уолстрийт Джърнъл“.

  Kafene.net

• Оливър Стоун с документален филм за тайната история на САЩ

  Американският режисьор Оливър Стоун, носител на награди „Оскар“ за филмите си „Взвод“ и „Роден на четвърти юли“, ще заснеме документален филм за тайната история на САЩ, предаде Асошиейтед прес.

  Поредицата ще бъде излъчена по американската кабелна телевизия „Шоутайм“ и ще бъде в 10 серии. Те ще са посветени на разкрития за събития, оформили историята на САЩ през последните 60 години, но запазени от властите досега в тайна.

  Сред разкритията ще има и такива за събития, случили се по времето на Виетнамската война и на администрацията на Джон Кенеди, или свързани с ролята на САЩ в света след падането на комунизма.

  Оливър Стоун ще бъде и продуцент на филма, както и гласът зад кадър, който ще води разказа във всеки един епизод.

  Документалната поредица ще започне да се излъчва по „Шоутайм“ следващата година.

• Менте звезди задръстват „Фейсбук“

  Когато си мислите, че си контактувате във „Фейсбук“ с някоя знаменитост, съществува голяма вероятност да сте попаднали във връзка с реален социопат, предупреди в.“Труд“.

  Виртуалната разходка из най- популярната социална мрежа показва, че футболната звезда Митко Бербатов например има повече от 2 клонинга вътре.

  Това ще рече, че някой умишлено създава менте профили, с една единствена цел- да се добере до запалените фенове на звездата или поне да се прави на някой, с който няма нищо общо в действителност.

  Единият от т.нар. Бербатовците с радост приемал за приятел всеки.
  Журналист от в.“Труд“ си е направил експеримент, като е опитал да поговори с него първо на английски, а после на немски. Оказвало се обаче, че той не владее въпросните езици, за разлика оригинала…

  Ромският славей- Азис също е сред родните звезди, които си имат по няколко ментета във „Фейсбук“. Профилите му са украсени с множество негови фотоси, но кой всъщност се крие зад тях- не е ясно!

  Очарователната Тв водещата Маги Желязкова пък алармирала всичките си приятели, че няма нищо общо с профилите на нейно име във „Фейсбук“.

• Установени нарушения в гласуването в чужбина

  Проверка на министерството на външните работи е показала сериозни нарушения в секциите зад граница на изборите за Народно събрание. Министерството е пратило данните на прокуратурата, съобщи пресцентърът, цитиран от „Дневник“.

  Сред констатираните нарушения са дописвани и преправяни протоколи с изборните резултати, както и неправилно издадени заявления за откриване на секции за гласуване.
  В някои от случаите, подробно описани в подадения сигнал, се установява, че протоколите за изборните резултати не са оформени съобразно законовия запис, а същите са дописвани или преправени от съответните длъжностни лица, гласи съобщението от министерството.

  В редица секции на изборния ден са регистрирани опити от длъжностни лица и от други лица, намиращи се в избирателните секции, да се поставят отметки в международните паспорти на гласуващите – с евентуална цел отчитане на гласуването пред трети лица, е показала още проверката. Налице са и случаи на изборна агитация в самата секция за гласуване в полза на политическа партия.

  В множество от случаите се установява, че заявленията от български граждани за откриване на избирателна секция в чужбина не са съобразени със законовите изисквания, като същите не са подписани от лицата-заявители, а от инициативни комитети или землячески организации, които нямат право по закон да извършват това, пише в съобщението.

  Проверката за гласуването зад граница беше направена по настояване на министър Румяна Желева. Поводът бяха многобройните информации за нарушения на вота, както и опасенията от изборни манипулации, особено в избирателните секции в Турция. Проверката обхвана всички страни, в които бяха разкрити избирателни секции и в които бяха произведени избори на 5 юли.

  Констатирани са „редица сериозни нарушения на изборния процес, които би трябвало да бъдат проверени от компетентните органи с оглед преценка за извършване от длъжностни лица, ангажирани в изборния процес. Този текст от НК засяга купуването на гласове и нарушенията на политическите права на гражданите.

  kafene.net

• 90% от банкнотите в САЩ – със следи от кокаин

  Учените от Американското химическо дружество във Вашингтон са установили, че практиката да се смърка кокаин в носа през навита на стегнато руло банкнота далеч не е само кинематографично клише.

  Според тях в големите градове в САЩ до 90% от банкнотите са дали положителна проба за дрогата, съобщи Франс прес.

  В самия Вашингтон делът на купюрите с остатъчни следи от кокаин достигал 93% – равнище, сравнимо с Бостън, Детройт и Балтимор.

  Макар че донякъде замърсяването може да се дължи на кокаинови кристали, които се втриват от една банкнота в друга в пачките, изследователите са установили очевиден ръст на явлението. Същите тестове преди две години показали, че само 67% от американските банкноти имат следи от кокаин.

  Авторите на проучването обясняват растежа с вероятно увеличение на потреблението на кокаин в Америка, където се смята, че има 6 млн. редовно употребяващи наркотика.

  Все пак, смята се, че основното замърсяване се дължи на банкоматите и машините за броене на банкноти. Количеството на кокаина върху банкнота е от порядъка на 0,006 микрограма, хиляди пъти по-малко от песъчинка (еквивалентът на 50 песъчинки е 1,24 микрограма).

  Американските химици анализирали банкнотите в обращение в над 30 големи градове от пет страни – САЩ, Канада, Бразилия, Китай и Япония.

  Американските и канадските банкноти имали най-високо ниво на замърсеност – съответно 90 и 85%. За първи път учените сравнили резултатите с тестове на банкноти от други части на света.

  След САЩ и Канада Бразилия показала най-висока честота на кокаиновите следи – при 80% от банкнотите. Китай с 20% и Япония с 16% остават доста по-назад.

  Филмовите режисьори, прибягващи до клишето, за да бъдат автентични, трябва да имат предвид, че според учените в САЩ предпочитаният избор за целта са банкнотите от 5, 10, 20 и 50 долара. И скромната еднодоларова банкнота, и далеч по-ценната стотачка по някаква причина рядко се използват за дрогиране през носа.

  Източник: БТА

• Сергей, обади се!

  Галя Горанова „Сега“

  Вместо да плаши противника с Брюксел, бившият премиер да обясни защо толерираше повсеместната корупция по най-високите етажи на властта

  Симпатичната Звездичка нещо се скри от небосклона на столетницата през последните седмици. Закачливият й билборден зов „Сергей, обади ми се!“ бе заменен от строго апаратния призив на Румен Петков „Сергей, защити ни, бе!“. От пленуми, заседания и вестникарски излияния пък висши кадри на столетницата нетърпеливо подканят „Сергей, иди си!“. Докато ехото от Бузлуджа безмилостно им отвръща „Ако би бегали, да мрем по-добре…“.

  През това време от всяка врата на Министерския съвет се сипят чудовищни разкрития за разюздана корупция във властта. На Батко сливенският юначага Гагаузов си ремонтирал ведомството за 42 милиона лева. Социалната министърка Масларова пък наляла 18 милиона за потягане на сграда в Стара Загора. Ще речеш, че МРРБ е Версай, а старозагорското поделение на МТСП – поне Лувърът! От две само заменки на горския Стефан Юруков лъснаха щети за 3.5 млн. лв. Да не говорим за безумието с правителствените самолети на изплащане за 42 млн. лв. парчето, които са чифтето пищови на голия държавен тумбак! Само до тук данъкоплатецът е ужилен със 105 млн. лв.! В сметката не влизат разбойническите далавери в земеделието, ловните стопанства, подарените земи на опитните полета, обръчите в екологията, енергетиката и пътната инфраструктура, загубените милиарди от ДДС, митническите измами, военните сделки и пр. И това е само връхчето на корупционния айсберг.

  Докато вестниците се надпреварват в мазохистично преследване на изчезналите държавни милиони и сочат с пръст виновниците Гагузов, Мутафчиев, Масларова, Юруков, Орешарски, Чакъров, Цветанов, Кабил (списъкът е неизчерпателен)…, Сергей мълчи. Народът жадно поглъща закъснелите обяснения за мизерния си хал, гневно цъка с език и чака отговор на въпроса – защо. Бившият премиер обаче все тъй оглушително мълчи. Не гъкват и попечителите му от съветническия кръг, за който се разбра, че реално иззел премиерските функции.

  Онзиденшните закани на Станишев как БСП щяла да се жалва на Брюксел, че й чистят кадрите от администрацията, не се брои. Понеже състоятелни аргументи в защита на провежданата политика не се чуха. Кънтят на кухо и опитите за самозащита на компрометираните министри. Жалки изглеждат и заплахите със съд срещу чистачите на Авгиевите обори. Удивително нелепи са жестикулациите на уличените в престъпления. Ала няма кой да им се притече на помощ. Станишев мълчи, както мълча Костов след политическото си падение. Безмълвието му отеква като направени пълни самопризнания, като безропотно приемане на присъдата. Навярно чака съдебно потвърждение на своята невинност, както винаги е ставало досега. Снишил се е, докато дойдат първите оправдателни присъди за Гагаузов, Юруков и сие, както стана с Божков, Костов и Софиянски навремето. Тогава вече може и да се разприказва. Особено като се има предвид кой кадруваше активно в съдебната система през последните години…

  Само че хората искат отговори тук и сега. Ако е чист, да излезе пред тях и да се защити. Да каже защо благослови неизгодните заменки, защо му трябваше да адвокатства на скандалния бартер с Ирена Кръстева за сградата на НАП, не знаеше ли колко зловредна политика се провежда в земеделието и по каква причина изпрати с благодарности Батко от пътния фонд. Мълчанието издава гузна съвест.

  Сергей, обади се! Но не на Звездичката, този път… Пиарът май нещо не свърши работа. Обади се на разочарованите си редови съпартийци, на пенсионерите, на потърпевшите от доплащането в болниците, на хилядите безработни вследствие на „подминалата“ ни криза. Разясни им онова засуканото изречение за рекордния икономически растеж, дето ни гарантирал финансова стабилност и за чуждестранните инвестиции като форма на манна небесна за икономиката.

  Но покрай дежурните лакардии за пред западната преса, моля те, да кажеш вярно ли столицата ще се мести в Дръндар предвид цените на метър водопровод в селото и появата на нещо като дворец по онези места. А също и защо магистралите трайно заседнаха в сърцето ти и никога не се превърнаха в реалност. Твърдеше, че сбъдваш мечти покрай изборите, ама чии точно? Ще трябва да отговориш и на въпроса защо ти трябваше да ставаш премиер, като се видя, че други разпределят финансовите порции към фирмите. И как така се получи, че най-скандалните другари попаднаха в челото на партийните ти листи, а днес са имунизирани парламентаристи. Или и за това не си знаел? Абе, ти вземи се обади, пък то въпроси – колкото щеш!

• Българин – трета националност в Малта

  Последен доклад на Евростат показва, че увеличаването на населението на Малта се дължи на заселването на хора от други страни на ЕС, сред които много българи.

  Населението на малкия средиземноморски остров се е увеличило с 3340 души и е достигнало 413 хил. души, като най-много заселници са от Великобритания, следвана от България.

  Проучването на Евростат показва, че най-често срещаната националност на острова е, както би могло да се очаква, малтийската, следвана от британската /4100/, индийската /932/ и българската /763/.

  Данните на местната статистическа служба, цитирани от вестник „Таймс ъв Малта“ показват, че най-много заселници на острова са дошли от страните-членки на ЕС.

  Отделен доклад на европейската статистическа служба Евростат показва, че най-много имигранти са дошли от Великобритания с 1396 души, следвани от малтийци, завърнали се от чужбина – 1171 души и на трето място са пристигналите от България заселници – 444 души.

  Данните на европейската служба показват, че независимо от факта, че Малта е най-гъсто населената страна в ЕС, тя продължава да приема огромен брой имигранти на глава от населението и е на второ място в блока по този показател.

  Малта е втора след Люксембург с 22 имигранти на хиляда души население, като изпреварва Кипър със 17 души на хиляда и съседна Италия с 9 имигранти на хиляда души.

  Като цяло населението на Малта се е увеличило с 6 души на хиляда само от имиграция през миналата година.

  www.kafene.net

• Емил Димитров Ревизоро за смяната в митниците

  Интервю на Емил Димитров, бивш директор на Агенция „Митници“ за „Хоризонт“

  Водещ: „Светът е всичко това, което ти се предлага, докато животът е просто малкото, което успяваме да си откраднем от него“. Емил Димитров-Ревизоро. Това е от твоя книга, нали така?

  Емил Димитров: Да.

  Водещ: „Аз си взех от него само едно – елементарното желание на нормалния човек да не мълчи, да не търпи и да прави онова, която смята за правилно.“

  Емил Димитров: Има и още едно изречение, само ако позволите. „Истината винаги излиза наяве, но когато никой вече няма нужда от нея.“

  Водещ: Да, спомням си го това изречение и за съжаление, е вярно.

  Емил Димитров: Радвам се, че поне вие сте прочели тази книга, защото много хора я ползват като учебник. Хубава е. Минало е.

  Водещ: Добре. Да започнем с корупцията, което, едва ли има някой наивник сред политиците или сред нас, аз винаги разграничавам политици и други, които да си мисли, че корупцията може да бъде изкоренена, да бъде свършено с нея. Хайде да говорим и с имена даже!

  Емил Димитров: Ами много е трудно наистина, но…

  Водещ: Поне с прякори – Цайса, Марадоната. И премиерът говори така. Шперплата.

  Емил Димитров: Е да, те говорят. Ами може би трябва да обсъдим защо се наложи тази цяла смяна. Години наред икономиката ни беше във възход – и световната, както и нашата. Петролът се вдигаше, енергогоривата. Едно е на 20 долара барел да начислиш ДДС, едно е върху 160. И затова дълги години парите стигаха. Т.е. колкото и да се крадеше в митниците и по другите отсечки…

  Водещ: А се крадеше.

  Емил Димитров: … в бюджета влизаха пари. И парите стигаха. Но при сегашната ситуация…

  Водещ: И за партиите стигаха и за хората…

  Емил Димитров: За всички имаше. В момента сме в криза – и световна криза и у нас криза. И изведнъж всичките проблеми, които бяха натрупани с годините в приходната администрация, най-вече в митницата, сега излязоха с голяма сила. Това е едната причина, нали – парите не стигат, която е много основна и много важна. А втората причина, за да се случат сега тези начало на промени някакви може би, защото все още няма реални промени, започва се, но е началото.

  Това е мнозинството българи, които със своя вот преди един месец, казаха: „Не искаме корупция. Искаме по-малко да се краде, искаме нещо да се направи”. И те решиха, че тези, които до момента са управлявали, не ги задоволяват и дадоха вота, гласа си, доверието си на ново парламентарно мнозинство. И то беше избрано точно това да свърши. Ако то не ги направи…

  Водещ: И едно от първите неща на новите управляващи е борба срещу корупцията в митниците.

  Емил Димитров: Ами самата смяна е знакова. Но има един проблем. ако няма да се прави нищо в тази област, то тогава можеше да си остане старото мнозинство. Така че аз съм убеден, че тези стъпки ще бъдат направени. Зависи до каква степен – дали напълно, дали частично, но това е вече политическото решение. Защото, разбирате ли, ако нищо не се прави, то можеше спокойно старото мнозинство да си остане на власт и то да не прави нищо. Така че този проблем, който е, хората трябва сега да се уверят, че наистина има борба с корупцията…

  Водещ: Как да се уверят хората, че…

  Емил Димитров: А няма подмяна само на имена и на практика.

  Водещ: Ето, тези дни министърът на финансите – вицепремиерът Симеон Дянков и ген. Ваньо Танов, надявам се да се чуем, ако не днес то следващите предавания, с ген. Танов, започнаха едни по-внимателни обстойни проверки, обикалят страната.

  Емил Димитров: Вижте, с проверките малко е по-сложен въпросът. Искам да ви кажа, че в последните дни се получи един малко лош знак за системата.

  Водещ: Защо?

  Емил Димитров: И ще ви кажа защо. Първо, България вече няма тези граници, които преди ги имахме. Не можеш да отидеш на Дунав мост и да кажеш: „Хванах в един рейс контрабанда“. Не за друго, тя наистина е контрабанда, но тя не е пусната там, а е пусната на Капитан Андреево.

  По същия начин можеше под Айфеловата кула, на Берлин или в Лондон на „Трафалгар“ да заловим рейс с някакви стоки, търговски количества в товарния отсек. Не трябваше да са виновни французи, немци или… Виновна е турската граница и нашия контрол, който, ние сме външна граница на ЕС, го е допуснал. Това е по-малкият проблем. Другият е, че 70% от приходите идват от енергоносители. Т.е. на всеки 100 лв. 70 лв. в бюджета влизат от енергоносители. А от тези куфарни търговци…

  Водещ: Енергогорива, така ли?

  Емил Димитров: Те са общо. Нека да бъдат енергогорива. Но на всеки 100 – 70. А тези куфарни търговци носят 1-2 стотинки в бюджета. Нека да станат 10 стотинки, нека да стана левче, но през това време ресурсът, който отделяш….

  Водещ: Това за краставиците и доматите ли?

  Емил Димитров: Ами разбира се. Този ресурс, който отделяш натам, да не пропуснеш някой танкер. Т.е. ако трябва да се ходи някъде, трябва да се ходи на нефтопристанището, да се види замерната станция как мери. Това е бензиноколонката на държавата. Ако някой ще прави ефективен контрол, трябва да види точно тези 30% контрабандни горива, които дават огромните приходи в бюджета, огромното ДДС.

  Първо, да подпомогне лоялните, честните търговци на светло, големите вериги и, второ, да спре финансирането на тия хора, които с по 1-2 бензиностанции, с по 1-2 цистерни работят. Затова казвам, че беше малко лош знак, че го отведоха на вътрешна митница човекът. То и граница там, а също и на Кулата. А то всъщност Златарево е външната граница, Капитан Андреево. И другият лош знак беше хората, които се бяха наредили около него. Имаше хора, които възпираха…

  Водещ: Познавате ли ги?

  Емил Димитров: Е, разбира се, че ги познавам.

  Водещ: Имат ли прякори?

  Емил Димитров: Имат прякори, но… Ето, ще ви кажа. Единият от тях изпълнява длъжността на секретар във ведомството. Някакъв секретар е във ведомството там, координатор. Но той възпираше малко мобилните групи. Даже катастрофира с един от джиповете, „Чероки“-тата. И изведнъж сега казва как той, нали, ще увеличи двойно и тройно мобилните групи. Малко не звучи…

  Другият беше уволнен от правителството на СДС навремето за големи контрабанди и неприключени вносове на спирт и на горива в Благоевградски окръг. Изведнъж те двамата се явяват и застават зад министъра. Министърът не ги познава. Той дори не знае кои са до него.

  Но и аз съм сигурен, че той, дори и в Америка да се снимаш с президента е въпрос на чест, ама да застанеш до Корлеоне Вито, нали, да си сложиш снимка с него някак си не звучи добре. за системата е лош знак. Ето, тези хора щом са се намърдали до него, не се знае как ще го подведат и нататък. А иначе стъпките са правилни. Това е посоката. Трябва да се изкоренява – шефове на РМД-та, и заместник-директори. Но има един основен проблем.

  Водещ: Кой?

  Емил Димитров: Не може да оставиш вълка в кошарата, защото те са си вълци, повечето от тези хора, спрямо останалите колеги, не може да оставиш вълка в кошарата за цяла зима, само защото си обещал да яде по едно агне седмично. Не, той ще изяде всички агнета, както всеки път. И не може вълка да го прекръстиш на куче и пак да го оставиш да ти пази стадото. Както виждам, с някои размествания, уж ще ги уволни, ама ще ги преместим малко по-надолу… Значи, те или пречат или не пречат.

  Водещ: За вълка в кошарата ясно, въпреки че аз не знам, може да има такъв прякор понякога.

  Емил Димитров: Не, нямам предвид тях.

  Водещ: Има Пингвина, например. Добре.

  Емил Димитров: Ами Пингвина не е уволнен и до ден-днешен. Бил болнични, бил на курс по език, бил на това, бил на онова. Не е уволнен и до ден-днешен.

  Водещ: Цайса е уволнен обаче, нали? Цайса уволнен ли е?

  Емил Димитров: Цайса не знам. Чу се нещо, че ще има. Ще видим на 17-и какво ще стане.

  Водещ: Добре. Тези чиновници от Агенция „Митници” наистина ли са отклонявали по 3 млрд. лв. годишно, повече?

  Емил Димитров: Отклоняване е малко…

  Водещ: Меко казано, да, като….

  Емил Димитров: Да. Едва ли не те са пътували с едни камиони парите и някои си е взел един камион или е отклонил цял. Всъщност организацията, която е, не се работи достатъчно ефективно, за да може максимална част от тия 3 млрд., нека е един от тях, нека половин от тях, нека 1,5 млрд. от тях да се съберат, това ще бъде прекрасно.

  Водещ: Премиерът поиска от митниците, от ген. Танов, 500 млн. заради кризата. Възможни ли са…

  Емил Димитров: Няма да има проблем. Митницата е толкова зле, че дори малко да затегне режима, ще ги събере тези 500 млн. Проблемът е, че тя е малко трудно ведомство. Решения, които взимаш днес, мерки, които взимаш днес, те се проявяват след шест месеца.

  И ти тогава разбираш правилни ли са, не са ли, трябва още да се засилят или трябва да се променят, или просто са грешни. Значи, всичките неща ги има. Кадровият ресурс също е огромен проблем. заобиколен е с хора, които едва ли ще провеждат неговата политика.

  Водещ: Ами виж, ясно е, че някои от тях ще бъдат уволнени. Ето, заместниците на ген. Танов, поне двама от тях, няма да бъдат повече.

  Емил Димитров: Е двама, а третият е оставен на един от най-важните постове – митническите режими и процедури. Всички стоки, които влизат в България…

  Водещ: За третия не се знае ще остане ли, няма ли.

  Емил Димитров: Не се знае… Вижте, на 5 юли беше създадено това мнозинство.

  Водещ: Не, на 5 юли бяха изборите.

  Емил Димитров: На 5 юли бяха изборите. Е тогава е мнозинството. И до 5 юли трябва да приключи мандатът им след четири години. Т.е. имаме четири години мандат.

  Водещ: Е искате да кажете, че е изтекло време, а все още…

  Емил Димитров: Исках да кажа, че когато паднеш в една дупка, както съвсем наскоро се изрази нашият премиер, зависи от това дали си вътре в нея, или си отстрани и ти изглежда голяма или малка. Аз също смятам, че 40 дни, в зависимост от това дали сме в условия на криза, или сме в безметежен четиригодишен мандат, също са различно време.

  За едни са много малко, за други са много. Но аз смятам, че първите крачки трябваше да бъдат направени. Засега са правилни, между другото, крачките, но трябва по-голяма решителност и кадри.

  Водещ: Мобилните групи как ги виждате? И „Краун Ейджънтс” да продължат ли, или…

  Емил Димитров: „Краун Ейджънтс“, ще почна отзад напред, сме дали толкова много пари за тях, че ако не ги накараме да си изкарат мандата докрай, ако не ги накараме да направят всичко, за което сме платили, независимо с какъв резултат, просто ще са пропилени пари. Ние сме го платили. Ние сме длъжни да си получим това, което сме платили.

  Водещ: Така че да си останат.

  Емил Димитров: Ами то си има договор. Няма нужда да го прекратяваме и то само девет месеца преди финала му. Що се отнася до мобилните групи, те са нещо много интересно. Т.е. аз ги създадох първия път с меморандум с Бойко Борисов, който беше главен секретар на МВР. И те тръгнаха 10 мобилни групи тогава. После станаха по наркотрафика, по търговската контрабанда и оперативен център – такива, които ходят да проверяват по места и т.н.

  Тези групи бяха създадени септември месец 2001 година. Те бяха общо 17 накрая към новата година. Но след това бяха закрити март месец, за да могат следващия септември отново да бъдат открити, вече от „Краун Ейджънтс“. Разбирате ли? Едно и също нещо се закрива и после се открива наново. Всеки път откриваме топлата вода и Америка на картата.

  Сега за трети път се оказва, че мобилни групи, вече не по две, а по четири, не знам колко ще бъдат на Кулата и Златарево. Това също е погрешно. И ще ви кажа защо. То може би ще даде моментни резултати. На Кулата и изобщо там в този регион ние имаме около 100 души митничари. Ако приемем, че четири мобилни групи или две мобилни групи с четири човека в тях ще свършат работата на тези 100, то за какво са ни те?

  Обратното – ако се окаже, че, нали, още четири души е било достатъчно, за да се реши целият проблем, защо не сме ги назначили толкова време? Реално в момента тези мобилни групи само се оповестяват като някаква нова мярка.

  Те ще дадат някакъв ефект, но за мен е малко обидно, че ние ги ползваме вече не като групи, които ще се занимават с предварителен, текущ, последващ контрол или ще ходят по наркотрафика, търговската контрабанда, а те ще се занимават – те са таксиметрова служба в момента. Сложили са в тях един милион хора от различни ведомства и някой трябва за сметка на бюджета и с бензина на митницата да ги развежда нагоре-надолу…

  Водещ: Важно е и да се спре течът на информация. Нали е много важно това?

  Емил Димитров: Ама теча мобилните групи ли ще го спрат? Те ще затворят границата…

  Водещ: Едни малки разследващи групи се създават изглежда, от по трима експерти от МВР, митниците и НАП.

  Емил Димитров: Значи, аз съм създал мобилните групи…

  Водещ: Те не бяха от трима експерти, нали?

  Емил Димитров: Никога няма да оспоря необходимостта да ги има. Проблемът е как да се ползват. Но да се ползват за това да разкарват нагоре-долу чужди на ведомството хора, и да изхарчиш ресурс, финансов, и материална база, просто малко е в повече, разбирате ли?

  Водещ: Ще се справи ли генерал Танов? Казват, че е изпитан боец, но пък…

  Емил Димитров: Разбира се. Аз го познавам. Ние сме правили в Русе акция и то точно срещу корумпирани митничари. За една нощ там двайсет и колко човека бяха отстранени. И затова аз казвам – не е нужно и необходимо постоянно да се доказват престъпления. Това са други органи. Когато види, че даден човек не провежда неговата политика, натоварен е с негативи, преценява, че не може да му бъде полезен, да го освободи. Няма нужда да се занимава с други неща.

  Водещ: Добре. Освобождаването на Цайса, Марадоната, Шперплата и други, т.н., тем подобни прякори, е добро начало, нали така? Ама има ли гаранция, че…

  Емил Димитров: А директорите на РМД-тата?

  Водещ: Има ли гаранция, че няма да се появи, и то бързо някой същия, с друг прякор?

  Емил Димитров: Това е големият проблем, който след два месеца може да възникне. Да, сменихте няколко знакови фигури, ама дали сменихте системата? Прекратихте, може би, един-два канала, увеличени са приходите…

  Между другото, при такива акции приходите винаги леко намаляват, защото хората се стъписват и ъндърграундът започва да търси заобиколни пътища. И затова има известен спад. Това не трябва да се тълкува като провал на решенията или на мерките. Но ето, назначавате нови хора. А колко време те ще издържат на натиска?

  Водещ: Не знам колко е натискът.

  Емил Димитров: Ами ето, ще ви кажа. Ако сте инспектор и заловите 24 кг хероин, ще получите максимум 600 лв. премия, която ще бъде обложена към заплатата, разбира се, защото тя е лепната за дохода. Ъндърграундът ще ви даде 500 хил., за да го пропуснете.

  И когато имаме хора, които с години са го правили, много трудно те сега с това „Абе хайде взимай си тия 400 лв. заплата и продължавай да работиш за системата“, ще се съгласят. Не, те са вълци. Те трябва да бъдат отстранени от стадото. Но натискът е огромен върху системата. И когато, дори и смениш кадрите, те ще продължават да ги натискат тези хора. Затова проблемите ще…

  Водещ: Сега, основните контрабандни канали са свързани с тези масовите акцизни стоки. Както казахте вие, горива, петрол, цигари, алкохол.

  Емил Димитров: Така е.

  Водещ: Е, донякъде захар, меса, плодове, зеленчуци. Разбирам, че напоследък се говори и има някаква нова схема с необичайна за контрабанда стока, като чрез нея се източвал ДДС в огромни размери. Имате ли представа коя е тая стока?

  Емил Димитров: С всяка една стока, с която се извършва префактуриране в чужбина може да се…

  Водещ: Това е нова схема с необичайна стока. Така разбирам аз.

  Емил Димитров: Аз не съм чул да има нова схема в последните 15 години.

  Водещ: Спецполицаите не коментират, за да не се попречи на разследването сега.

  Емил Димитров: Две години ДАНС, която всъщност не е нова служба – тя беше новосъздадена, но в нея се вляха стари институции, хората само си смениха картите, две години ДАНС не можа да разкрие един канал. Чета тези дни по вестниците, че Цайса уж бил получил за изборите, не бил получил… Т.е. пак една такава… Едни хора, ние знаехме, ама не действахме. Ние чухме, много добре сме информирани, ама нищо не сме свършили.

  Значи нека един път да бъде заловена една схема, после да не се окаже, че е за 200 хил. На нас ни трябва нещо от 20 млн. нагоре, за да кажем, че наистина сме направили нещо. Затова казвам, вместо да се обикалят тези пунктове и да се гледат куфарните търговци и да превръщаме митничарите в джебчии, нали, да ровят по джобовете на хората, нека да се съсредоточим върху това, което пълни 70-80% от бюджета.

  Водещ: Горивата.

  Емил Димитров: И вие споменахте – цигари, алкохол, рискови акцизни… Защото не може потреблението на алкохол да е паднало четири пъти в България. Няма такъв момент. Просто няма.

  Водещ: Не е типично за българина.

  Емил Димитров: Да. Бандеролите са продавани четири пъти по-малко и от това ние направихме генерален извод. Между другото, асоциациите, хората, на които това им е хлябът, които с това се препитават, неколкократно през последните години казаха: горивата – към 30% е контрабандата, алкохолът: 50% е контрабандата, цигарите – към 35 вече стана. Ами ето, да се съсредоточат в тези неща. Защото ресурсът…

  Водещ: Разбрах.

  Емил Димитров: Вие можете да го пуснете и китайските контейнери да ги брои верижка по верижка. Но това означава, че през това време този ресурс ще пропусне да свърши нещо много по-голямо, по-значимо. Успоредно с това, подмяна на ръководството и за съжаление, проблем – новите, които ще бъдат назначени, дали ще удържат на натиска и дали няма да се опита системата да го саботира човекът, което е голям проблем за него.

  Водещ: Вероятно. Всяко действие има противодействие.

  Емил Димитров: Винаги така се е получавало.

  Водещ: Приходите от митниците са паднали с 25% за първите седем месеца.

  Емил Димитров: Нормално е, когато няма внос, да падат. Нормално е, когато горивата намалеят, стойността им, ДДС-то върху тях да намалее. Ако си вземал върху 100 долара 20 долара отгоре ДДС, върху 20 долара ще вземеш 4 долара ДДС. Между 20 и 4 пет пъти, ето, намалява.

  Водещ: Вярно ли е, сега аз да попитам, че Ревизоро навремето, бидейки в стихията си, е искал, какво, един хеликоптер, няколко хеликоптера?

  Емил Димитров: О, не, не.

  Водещ: Не, сериозно питам.

  Емил Димитров: Ще ви разкажа, защото…

  Водещ: Но кратичко, че има и други.

  Емил Димитров: Не, не, аз сериозно ще ви отговоря, защото, как да кажа, някои ваши колеги години наред си връзваха хонорара с подобни неща. Няма лошо. Истината е следната: 2001 година МВР трябваше да закупи два патрулни катера, които в близка и далечна зона, в Черно море, разположени на две места успоредно с радарите, с пунктовете за визуално наблюдение.

  Те следят за трафика, транзитния, който преминава покрай морето. Защото се случваше отклонени кораби излизат на брега, разтоварват стоката бързо или претоварват в други гемии.

  И тогава трябваше да се вземе решението в следващите две години да се закупят тези два катера, а в следващите години да се закупят хеликоптери, морски обаче, за морската авиация, които да обслужват също граничния контрол. И тогава имаше съвещание, на което аз трябваше да присъствам, да преценя дали не биха могли да ни бъдат полезни на нас.

  И аз казах: „Господа, мен този проблем изобщо не ме интересува, защото аз се намирам само в акваторията на рейд корабите, които са, входяща контрола, ревизия. Не ме вълнува това, което ще става в морето чак в такава степен. Когато го заловите, ще го обмитим. Но аз имам проблем в момента с три малки катерчета на Дунава, които не мога да ползвам, защото нямам гориво за тях“.

  Водещ: Хеликоптерите били катерчета.

  Емил Димитров: Не, не. И казах: „Тези катери са ми подарени от ООН преди много години. Но аз в момента ги имам, но не мога да ги ползвам, защото нямам гориво за тях. Да не стане, вие като купите сега тия фрегати, като купите тия катери, като си купите хеликоптери, после да се окаже, че ще ви седят денонощно на земята, защото по никакъв начин не могат да излетят, нито нищо?“.

  Тогава казах: „Той е против нашите хеликоптери, той е против нашите кораби“. Не. Казах да се разпростираме според чергата, но аз тогава дадох съгласието си да бъдат закупени.

  Водещ: Добре. Разбрах. Пишете ли книга?

  Емил Димитров: Но ако съм имал хеликоптери, защо пък никой не ме видя как съм летял с тях и как съм правил, какви беше, там проверки по това? Има такива неща. Те са малко част от…

  Водещ: Разбрах. Книга пишете ли?

  Емил Димитров: Не. Аз съм написал три книги. Достатъчно е.

  Водещ: Ще се върнете ли като Ревизоро пак?

  Емил Димитров: Аз мисля, че достатъчно съм дал на държавата.

  Водещ: Винаги може още.

  Емил Димитров: Трябва да има първо предложение, а такова не е съществувало никога…

  Водещ: Покана. Предложение. Засега няма, така ли?

  Емил Димитров: Второ, трябва да има някакво сериозно предизвикателство.

  Водещ: Е, предизвикателство има. Предложение няма, така ли?

  Емил Димитров: Веднага ви казвам. Всички българи са съгласни да стана министър-председател и шеф на националния отбор по футбол.

  Водещ: Или министри.

  Емил Димитров: А същата логика, всички държавни служители, още повече от приходните агенции, с радост биха станали директори на Агенция „Митници” и мечтаят, може би, това да им се случи.

  Водещ: Не.

  Емил Димитров: Не, не, казвам го сериозно. Значи, всички биха желали да бъдат шеф.

  Водещ: Покана нямате?

  Емил Димитров: Вижте, аз вече съм бил такъв.

  Водещ: Покана нямате сега?

  Емил Димитров: Това, което се е случило на тях, те мечтаят… На 5-6 човека в България се е случило, аз съм един от тях. За мен не е толкова голямо предизвикателство.

  Водещ: Но покана нямате?

  Емил Димитров: Нямам. Не съм имал, не съм водил разговор по никакъв начин с никого.

  Водещ: Благодаря. Пак ще се чуваме. Емил Димитров-Ревизоро.

  Емил Димитров: Всичко добро.

  Източник:
  bnr.bg

• Даването на българско гражданство – долнопробна търговска операция

  Бившият председател на Агенцията за българите в чужбина доц. д-р Пламен Павлов поиска да бъдат разследвани всички звена, които имат отношение към даването на българско гражданство.

  Според него, повод за това са сигнали за корупционни вериги, създадени за получаване на български паспорти.

  Аз съм много обезпокоен от сигнали, идващи от различни страни, включително и от Молдова, за корупционните вериги, които са създадени, за получаване на български паспорти. Защото е факт, че хората не получават паспорти в тримесечния срок, който е предвиден в закона, а понякога преписките се влачат по пет години, каза Павлов.

  Аз призовавам новото българско правителство – да обърне внимание на Прокуратурата и да се разследват всички звена, които имат отношение към получаването на българско гражданство. Аз не мога да отправям персонални или някакви други обвинения, тъй като това не е моя работа, но е факт огорчението на нашите сънародници, включително и от Молдова, включително и от Македония, към тази порочна практика, и към създадените вериги от посредници, заяви той.

  Според него, трябва да бъдат проверени Министерството на правосъдието, българските мисии в чужбина или поне някои техни отдели и секции, и, за мое голямо съжаление – Агенцията за българите в чужбина.

  Трябва да бъде проверено, как са се давали удостоверения, тъй като се руши образът на България и всичко се превръща в някаква безскрупулна и долнопробна търговска операция, каза Пламен Павлов.

  Кафене.нет

• В Ню Йорк магазинер застреля двама крадци и рани други двама

  Собственик на магазин в Ню Йорк откри огън срещу четирима крадци като застреля двама и рани тежко други двама.

  72-годишният Чарлз Аугусто, който вече е бил обиран неколкократно, използвал пушката си, за да се справи с крадците, въоръжени с пистолети.

  Нападателите са влези в магазина, когато не е имало клиенти и са се опитали да поставят белезници на двамата продавачи, за да вземат всички пари от касата.

  Единият от продавачите е оказал съпротива и е бил ударен по главата с пистолет. Тогава, собственикът на магазина извадил пушката си и застрелял на място единия от нападателите, като ранил другите трима.

  Аугусто е стрелял три пъти, като е убил на място единия крадец, вторият е починал в болницата, а другите двама се борят за живота си.

  Полицията не е задържала Аугусто, въпреки, че оръжието му не е притежавано законно. Според законите на щат Ню Йорк гражданите имат право да използват всички възможни средства, дори ако са незаконни, за да се защитят.

  Щатската прокуратура обаче обмисля дали да не обвини Аугусто за незаконно притежание на оръжие.

  Кафене.нет

• Днес БПЦ чества Успение Богородично

  Връзка (линк)

  От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август (Виж календара).
  Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

  Какво разказва църковното Предание
  Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

  Успение Богородично.
  Стенопис от 13 в. от Евтихий и Астрапа от Църквата „Св. Богородица Перивлепта“ (Св. Климент“) в Охрид.

  Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

  Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза „Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее“. Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: „възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня“! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

  Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

  Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава Св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: „Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята.“ Тя им отговорила: „Мир вам братя, избрани от Господа.“ По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

  И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи – да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: „Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти“, легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

  „И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот“ – Филарет – Митрополит Московски.

  С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: „които си Ми дал, во веки съхрани“.

  Благодатното лица на Богородица „осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство“, а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

  Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: „Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци“. Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: „Горко ми!“ Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

  Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

  На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

  Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погр***ните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

  Светата Църква нарича кончината на Божията майка „успение“, а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът – на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

  „Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево – проглася Светата Църква – съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие“.

  Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и „се представи на Живота“ т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

  Из „Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы“,

  Издание на Пантелеймоновия манастир на Атон. © Фондация „Покров Богородичен“

• Защо са нужни новини на турски?

  Да има ли новини на турски език по националната телевизия и кой да се грижи за информационното обслужване на българските турци? Водения в българските медии и сред обществеността дебат коментира Бистра Узунова.

  Deutsche Welle

  След близо 10 години присъствие на екран, новините на турски изведнъж подразниха някои българи, които започнаха да се редят на опашки за да се подписват срещу тях.

  Защо сега? Дали не решиха, че в рамките на общата ревизия на всичко предишно, новият премиер Борисов може да отмени и новините на турски като форма на ДПС-арско извращение?

  Самият Борисов извади и друга идея – за „ден на българския геноцид“, заимствайки я от една партия, прославила се в Европа с гамени с неприкрито расистки възгледи.

  Лятна медийна дупка или нещо друго

  Да речеш, че в държавата няма работа за вършене – не е. Вярно, че е лято и медиите традиционно страдат от липса на теми,  но тези за геноцида и за новините на турски едва ли са подходящи за летни раздумки и подписки сред слънчасали летовници.

  Някои явно взимат БНТ за някаква чисто българска светиня, която не бива да се „скверни“ от чужда реч. Същата впрочем едно време време излъчваше и други новини – пак на турски – за екскурзианти, дето никой не ги гонел от България.

  Да не би на някого да му се е приискало връщането на онова време и подобни маниери?

  И после: нали българинът бил много толерантен към другите? Защо се дразни тогава? Според мен – от провинциализъм и ограниченост.

  В българските медии разсъждават над това, дали Турция би допуснала новини на чужд език по своите национални медии. Първо, защо да гледаме за пример към Турция, която не е най-демократичната държава в Европа? Нека погледнем към Германия например, където от 1964 година насам има предавания на турски по ВДР – най-голямата обществено-правна медия в АРД.

  Ежедневно – програмата Функхаус Европа на ВДР – излъчва предавания на турски с новини, актуални политически и обществени теми. Нещо повече, наскоро разшири времето на излъчване, защото иска да интергира тези хора, да разчупи капсулирането на чуждите етнически общности, да предотврати съществуването на паралелни общества.

  Там, където съществуват, те стават проводник на чужди влияния и внушения. Нима това искат българите,  които са се подписали срещу новините на турски?

  Интеграция, а не капсулиране

  Абсолютно съм съгласна с това, че всички, които живеят в България трябва да имат стремеж и воля да учат български език, защото това е задължително условие за доброто разбирателство в едно общество. Усилия за интеграция обаче трябва да се полагат и от двете страни, а за това се изисква толерантност и добра воля.

  Едва ли е реалистично да се очаква, че възрастни жени, които цял живот са говорили в къщи и с роднините си само на турски, сега ще вземат уроци по български, за да разбират новинарските емисии.

  Нима е по-добре, тези хора  да знаят, че за България те не съществуват и по необходимост да се обръщат към турските средства за информация?

  Апропо Турция – тя макар и с неохота и под натиск отвън – допусна предавания на кюрдски език. Колкото за геноцида над българите: нека политиците да оставят вчерашното на специалистите по история. А те самите да се заемат с това, за което са избрани: с днешното.

  –––––

  Б.Р. Читателите могат да вземат участие в нашата анкета по въпроса:

  Да се спрат ли новините на чужд език по БНТ ?

  (Анкетата ни е на първа страница в дясната колонка)

• Осман Октай: Ще убият не Доган, а Гюнай Сефер

  Осман Октай е един от основателите на ДПС. В продължение на години е дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Депутат в 36, 37, 38, 39-то Народно събрание. През 2001 г. е отстранен от ръководството на партията. Сега е председател на Асоциация за регионално икономическо развитие.

  Интервю: Стойко Стоянов (Фрогнюз)

  – Г-н Октай, какви според вас бяха стратегическите очаквания на ДПС и Анкара по време на изборите?

  – И Анкара, и Доган очакваха у нас пълна мобилизация от малцинствата, още повече, че имаха инстурмента да фалшифицират секционните протоколи в цяла България. Ако днес прокуратурата и службите се разровят, ще намерят над 100 хил. уж гласували, които реално или са умрели, или не са в страната, но са дописани в тези секционни протоколи.

  Но какво се случи на изборите? Преиграването, пресоляването с изявленията на Доган ядоса българския избирател. Този момент ДПС и Анкара не го бяха калкулирали. Разчитаха, че ще изкарат 600 хил. гласа, но не очакваха, че българите ще се активират. Затова вечерта след изборите Доган беше най-ядосаният играч. Държа се арогантно, не защото е съгласувал такова поведение в полза на Анкара, а защото това е единственият шанс да си спаси задника, да не бъдат разследвани той и феодалните му райони.

  Вечерта на 5 юли Ахмед разбра, че стратегията му се провали, че фирмата ДПС вече трудно ще работи по същия начин, защото ГЕРБ взема 116 мандата. Посланието му беше: А сте ме пипнали, а ще ви запаля чергата! А от друга страна, концепцията на Анкара беше без ДПС да не може да се състави кабинет в България. Тази партия отново да стане неизменна част от следващо управление и чрез този ключ да могат да съботират дейността на Брюксел. По същия начин, както Москва се опитваше да работи чрез „Позитано” европейските си партньори. Обаче и двата проекта се провалиха на изборите.

  Доган си изпусна нервите часове след вота. Той каза, че каквото и управление да се направи, до една година ще има дестабилизация на тази власт. Следващото му изречение беше: Обръщам внимание на НАТО и на Съвета за сигурност да внимават с етническото заиграване по време на изборите, защото очаквам ескалиране на това напрежение. И да не кажат, че не съм ги предупредил! Това бяха три послания, които са много актуални днес.
  На другия ден казионните турски медии излезнаха със заглавия, че духът на Тодор Живков е излезнал от урните. Това означава единствено – Възродителите идват.

  И съчетани, тези две обстоятелства съставляват по-голяма заплаха за новото управление на ГЕРБ и за страната от тежката икономическа криза. Който не си дава сметка за това, рискува бъдещето на страната. Доган, съчетан с ресурса на Анкара, разполага с онези механизми за социална, етническа дестабилизация на държавата. Но посланията им от изборната нощ, само една седмица по-късно се преориентираха на 180 градуса.

  – Каква тактика ще разиграват Доган и Турция при новата политическа конфигурация?

  – Позицията им е да бъдат по-ниски от тревата, да минат в окопна война, да приспят противниците, а после – каквото и да се случи, да не е по тяхна вина. След избора на правителството на Борисов, Доган започна да се обяснява какво е искал да каже в изборната нощ и че не е злонамерен към новата власт. Анкара пък като разбра, че това упарвление има волята да преразгледа няколко важни въпроса, също се преориентира и взе да звъни на Борисов по телефона.

  – Кой и кога се е обаждал на българския премиер? От какво се страхуват южните ни съседи?

  – Опасенията им са в три посоки. Двойното гражданство касае Анкара, защото й отнема оръжието за влияние по време на избори и политическа намеса. Този проблем се разбира от демократичната общност в Труция. Те също са изключително обезпокоени. Това са онези 2 млн. , които излизат по улиците и настояват за запазване на светската държава, каквато е създадена от Ататюрк. И неслучайно преди да дойдат там на власт ислямистите, за ДПС идваха малко гласове. Но откакто те управляват, подкрепата за ДПС стига 45, 50, 70 хил. гласа. И ако не се вземат мерки, тази цифра ще се увеличава постоянно.

  Втората притеснителна тема е за арменския геноцид. Анкара се съмнява, че България може да я постави чрез новото правителство като позиция в Брюксел. Има опасност тази тема да се подкрепи от Европейския парламент. Съседите ни знаят, че във всички български общини, където ГЕРБ имат мнозинство, вече има изградена такава позиция по арменския въпрос.

  И не на последно място, за тях е неприятен проблемът с обезщетенията на тракийските бежанци. Голяма тема. На тях нямаше да им пука от тези теми, ако не беше обстоятелството, че България, като член на ЕС, може да блокира преговорите им за включване в съюза, до изясняването на тези ключови позиции.

  Тези обстоятелстват поставят Таип Ердоган в особенна позиция – големият великотурски ръководител звъни на министър-председателя Борисов, за да му честити победата и поста, да му изкаже добрите си намерения и да го покани да направи официално посещение. Така дешифрирам аз това телефонно обаждане. До колкото имам информация, разговорът е осъществен преди седмица, но не му е дадена гласност.

  Голямата идея на Анкара е да има пета колона тук и чрез нея да съботира цяла Европа. Сега те не се интересуват от Доган, понеже проектът Станишев им се провали. Затова сега Ердоган търси личен контакст с Борисов. Турският премиер е силна фигура. Той се скара със световните лидерите и напусна Давос, не го е страх да се репчи на ЕС и САЩ. И точно такъв човек, с огромно самочувствие звъни на нашия малък министър-председател, на малка държава. Това телефонно обаждане е знаково и правилно трябва да бъде разчетено.

  – След 8 години във властта ДПС е в опозиция, може ли това да предизвика сътресения в партията?

  – Това е началото на края на ДПС. Последните 8 години Доган и обкръжението му превърнаха тази партия в обслужваща и консуматор на власт. Без властови ресурс всички хора, които са с водещи позиции в ДПС, ще избягат сами. Известно време ще ги обединява заплахата, че през следващите месеци ще има ревизии за корупционните практики по общини и институции. Но ако новите министри и премиерът Борисов ревизират не само дейността на ДПС в различни ведомства и общини, но и на НДСВ и БСП, участвали в управлението през последните 8 години, това ще предизвика много противоречия и предателства вътре в партията на Доган.

  Хората, които са били около софрата, ще воюват един срещу друг и по единично ще се опитват да си спасяват задника. Това ми дава основание да мисля, че идва началото на края на тази партия. Но всичко ще зависи и от по-нататъшното поведение на десните формации. Дали с целия ресурс на държавността и закона ще отнемат и отвоюват особенно 5-те феодални, затворени области от силата на мафиотите на Доган. Важно е с каква формула ще стане това. Говаря за Силистра, Търговище, Разград, Шумен и Кърджали. Там са монополизирани всички служби от полицията до училищата. Управляват така, както нюйоркските и чикагските мафиоти не са контролирали градовете. Там нищо не се случва без тяхната воля.

  – Как да се върне държавата в тези райони?

  – Препоръчвам на Борисов да преосмисли назначенията на областни управители в тези райони. Те трябва да бъдат алагубернатори, на лично негово подчинение. Да са с много по-широки правомощия и задължително да бъдат външни хора, които да нямат родствени връзки. Шефовете на всички държавни институции – РДВР, НАП, съд, прокуратура и т.н. също да бъдат поети от външни експерти, които не са обвързани с дадената област.

  До новата власт да бъдат допуснати и местни турци, които нямат нищо общо с мафията на Доган и да са професионалисти. Това е единствената възможност за около 6 месеца да се отвоюват тези територии и държавността и законите да влезнат отново там. Така и самите турци ще разберат, че държавата не ги е изоставила.

  Следващата стъпка на новата власт трябва да е насочена към три знакови общини, където имаше засечени много корупционни схеми, а кметовете им станаха депутати. Това са Дулово, Руен и Стамболово – задължително условие е там да бъдат подкрепени опозиционерите турци и на частичните избори да спечелят срещу мафията и ДПС. Ако не го постигнат, ще се унищожи очакваната надежда на самите турци, че районите им могат да се демократизират и да се отворят.

  – ДПС има ли вътрешни сили да се реформира?

  – За реформи в тази партия вече не може да се говори. Отдавна тя не функционира като нормална политическа формация, според Закона за партиите. Това е една аламафиотска структура, подобна на СИК, ВИС. Както се разпаднаха тези трибуквени империи, подобно нещо ще се случи и с ДПС. Това е структура, която обслужваше и консумираше власт, но там вече няма ресурс. При мен наскоро беше Саид Юсуф, н-к отдел във външно министерство на Анкара. Той отговаря за Балканите. Тяхната концепция е да се запази ДПС, но да се демократизира с нови лица и мафиотите да се изчистят. Интересуваха се дали едно такава виждане може да получи и моята подкрепа, и на други демократично настроени турци.

  Отговорих, че имам различно мнение. Моята концепция е турците, мюсюлманите, отделните етноси и вероизповедания да бъдат в различни партии, в различни парламентарни групи. За такава концепция аз се боря от години. Ще умра спокоен, че съм си изпълнил каузата, когато видя, че турците и етносите не са монополизирани от една формация, и независимо кой идва на власт -смесените райони са защитени от държавата и тя ги обслужва. Това е пътят на етноинтеграцията.

  – Има ли силни играчи, които могат да измъкнат властта от Доган чрез преврат?

  – Там няма такива личности. Нямат уставен ресурс за такова действие. Ако Доган наистина е умен, както твърдят медиите, сам трябва да се оттегли, да постави нови лица и да дърпа конците. По този начин ще може да спечели време, но няма да спаси партията. Той обаче се плаши от такъв модел, защото го е страх, че ще бъде похарчен. На този етап Ахмед си мисли, че ако играе с етническата карта, ще е силен и ще запази себе си.

  – Обществото очаква обръчите от фирми, за които Доган сам заговори да бъдат разследвани. Ще излезнат ли скандални разкрития?

  – Ще бъдат шокиращи. Гъмжи от корупция в министерствата на земеделието, околната среда и водите, на бедствията и авариите, в Държавния резерв. Но голямото заблжудение в обществото е, че Доган е създал тези обръчи. Истината е, че те сами се прилепват към него, той започва да ги обслужва, а те ползват властовия му ресурс. Много са хората, които разработват корупционни схеми, с тях отиват при лидера на ДПС и му казват: Тук има огромна далавера. Ти бъди спокоен, ние ще управляваме всичко, ти само дай карт-бланш. За да се организира обаче такава схема, тук диванче прас трябва да стои министър-председателят, министър Х, министър еди кой си и т.н. Доган ги привиква в сараите си и схемата започва да работи.

  Той даже точно не знае каква е тя. На него само му се казва: В Швейцария сме ти сложили 5 млн., еди къде си има още толкова и накрая идва куфарът пак с пари. На три-четири месеца само се докладва, че схемата добре работи. Ако днес попитате Доган, какво точно са правили тези хора, той няма да знае. Той не е геният, не е организаторът. Нека прокуратурата и ДАНС да имат воля и да си свършат работата. Народът чака справедливост.

  – Доган беше една от най-охраняваните личности в държавата. Има ли сега опасност за живота му?

  – Според мен никога не е имало опасност за живота му, от гледна точка на политическо посегателство. Ако Доган и хора от обкръжението му са се притеснявали за живота си, е било следствие на това, че са взимали огромни средства, а не са свършили обещаната работа. Има много такива случаи. Десетки са примерите само за турски компании, които са дошли с инвестиционни намерения. Приватизирали са предприятия, но после са им били откраднати от феодали на Доган. На някои от тези лица чрез НСС и ДАНС им бяха наложени забрани 10 г. да не влизат в България.

  – За Бедри Шафик ли говорите?

  – Не само за Шефик, той е друг случай. Казвам – десетки са изгорелите по този начин бизнесмени. Взеха им предприятията, парите и накрая, използвайки държавата, им забраниха да влизат в страната. ДАНС знаят за какво става въпрос, могат да преразгледат тези забрани и да си свършат работата. Предполагам, че заплаха към Доган и приближените му идват точно от такива хора, които са изгорели в България, опитвайки се да правят бизнес.

  – Значи все пак лидерът на ДПС е вероятен обект на покушение?

  – Лично за Доган опасности няма. Защото той не е комуникирал сам със засегнатите кръгове. На срещите където се предават и приемат куфарите с парите, той винаги е играл с мъжки секретарки и поставени лица. Посредническа роля са изпълнявали хора, които днес са край него в парламента.

  – Колко са тези посредници, има ли ключов играч сред тях?

  – Доста са. С ключови позиции след Ахмед Емин е Гюнай Сефер от Дулово. Той стана депутат на тези избори. Той е човек с основно образование, два пъти е лежал в затвора, с купена диплома, с него са свързани скандали с данъчни измами. Сефер е човекът, превърнал се в ключова връзка за много финансови операции. Смятам, че ще бъде убит още преди да бъде изваден от прокуратурата с белезници от българския парламент. Такава заплаха го грози, ако обвинението има воля за действие. Сега той е най-пазеният човек, дори повече от Доган. Заплахата за живота му е огромна и отвътре, и отвън.

  – Трябва ли, делото за самоубийството на Ахмед Емин да бъде възобновено и да започне ново разследване?

  – Задължително! Това, което се изясни само около този инцидент беше прикриването на истината. Не вярвам на сценариите, че Ахмед Емин се е готвел да убие Доган, това са разсейващи версии. Емин беше един от моите привърженици на демократичното, дясното крило в ДПС.

  – Кога Доган се превърна в най-важният играч в страната?

  – Отговорът се крие назад във времето. През 2001 г. когато Симеон спечели властта, не му позволиха да направи екип със СДС, а му наложиха коалиция с Доган. Първото предложение на новото правителство, по настояване на покойния Димитър Калчев, беше клуб „Възраждане” да влезне в официалния орган – Съвета за икономическо развитие. Кои бяха тогава фактори в това формирование – Илия Павлов, Васил Божков, Добромир Гущеров, Емил Кюлев, комбинирани с медийния комфорт – Тошо Тошев и Радосвет Радев.

  Тогава НДСВ нямаше партийни структури, които да излъчват кадри. От клуб „Възраждане”, с ресурса на Доган започнаха да кадруват началото на мафиотската държава. Вътре във „Възраждане” тогава стана и първият сблъсък. Трябваше по волята на Доган, разбирайте Илия Павлов, да бъде елиминиран Стоян Ганев, като лоби на Васил Божков. Симеон беше принуден, ако иска да управлява,да махне Ганев.

  В последствие пълновластен господар стана Илия Павлов чрез Доган. Така започна златната ера на Доган като силен играч. Симеон се примири с тази схема. По-късно пак те подкрепиха Георги Първанов и той спечели президентския пост. Тези, които бяха елиминирани в клуб „Вазраждане” от Илия Павлов и Доган, създадоха обръчите около президента. След година, когато станаха силни, ненадейно започнаха един по един да умират. Първо Илия Павлов, след това другият силен до Доган – Фатик. Така схемата и концепцията на Доган осиротя. Впоследствие смъртта започна да застига и хора около президента.

  Реално всяко действие на Доган преди се ръководеше от Илия Павлов.След убийството му, Кольо Вълканов и Доган се опитаха да преразпределят това огромно наследство. Това е накратко генезисът.

  – За вас се казва, че сте шифърът на Доган. Какво криете?

  – Не крия никаква опасност за него. Той е затруднен, че аз не съм обвързан с нито една политическа формация. Ако бях подкрепил ГЕРБ или Синята коалиция, той лесно щеше да ме посочи като човек, който предава турците на гяурите. Но аз съм политически пасивен и така му отнех това оръжие.

  Утре ако Ахмед и хората му бъдат притиснати до стената, не е изключено да лумнат десетина села, да пламне омраза между хората. Това е голямата опасност. А националистите могат да бъдат посочени като извършители.
  Шифър съм за това, защото знам какво могат да направят и измислят в ДПС. Знам и че имам ресурс, като авторитет и сред българи и турци, ако се стигне до запалването на етническата черга, да съм от хората, които могат да гасят огъня. Правил съм го по време на Разградската република. Сега обаче има и опасност от реваншизъм в смесените райони от страна на българите, които са били мачкани от феодалите на Доган.

  Трябва много да се внимава. Тези 8 години на ДПС във властта провокират реваншизма. Големият въпрос е защо обаче агресията се пренася и върху обикновенния турчин – защото той без да се усети дундурка тази мафия. Тези настроения трябва да бъдат стопирани, иначе Доган ще ги използва. Добро начало е, че има вече министър с турско име. От тази общност трябва да има зам.-министри, областни управители, шефове на институции. Чисти кадри от турския етнос да дойдат. Това трябва да стане, за да не се даде оръжие на Доган, че има етническо прочиства. А той това чака, за да си спасява задника.

  frognews.bg

• П(о)ръчкова журналистика

  Иво Инджев
  http://ivo.bg/

  Чета, гледам и слушам за обвиненията към предишната власт за всякакви злоупотреби и се учудвам колко много учудени има.

  Особено учудващо е учудването на медиите, които до онзи ден бяха не само слепи за очевидните злоупотреби на властта, на която се мазнеха, но сега вече громят същата, на чиито дела служеха за прикритие с цели рекламни кампании за „успехите” на управляващите.

  Сега изведнъж „прогледнаха”. С разрешението и в угода на новата власт.

  Големи артисти са това п(о)ръчковите журналисти. Направо акробати! Като видят пръчката на новия дресьор и алее, хоп, кълбо назад, кълбо напред, салто мортале и етюдчето с хонорарчето е готово!

  Особено умилително беше да прочета как (с възмущението на другарка, която е разбрала каква гад е Трайчо Костов с неговите „престъпления” срещу правата линия на партията) видна изповедница на властниците (докато са такива) не можела вече да се сдържа.

  Повечко й дошли скъпите табелки на Масларова, поръчани с нейния подпис за луксозния социален палат в Стара Загора в последния ден на министерстването й.

  Че въпросният палат в Стара Загора излиза на данъкоплатците на цена като за „златния храм” на сикхите в Индия (а и се очертава по негово подобие да стане ябълка на раздора в споровете около далаверите на бившите управляващи), спор няма. Само че сигнали за това луксозно (но „социално”) и незащитимо от законова гледна точка строителство съществуваха и преди.

  Нещо повече, дори в. „Стандарт”, който първи от официозите смени курса в навечерието на изборите, залагайки на очертаващите се победители, прогнозира образуване на преписка в прокуратурата срещу Емилия Масларова за заменка с министерски имот на морето при очевиден конфликт на интереси.

  Моя милост обърна тогава внимание и на този сигнал, както и на факта, че вестникът не позна – БСП беше още на власт!

  За сметка на това всички ние, които с лекота предвидихме какво угодническо преобръщане на медии ще настъпи, познахме единодушно.

  Сега, както пише в. „Капитал” (в кратък, но убедителен сравнителен анализ за курса на въпросните медии преди и сега) т.н. медийна империя на Ирен Кръстева се прероди от зло куче, което джавкаше с презрение и злъч срещу ГЕРБ и лично срещу неговия водач, в умилкващ се пудел в краката на новия господар на България.

  За изданията на ВАЦ да не говорим – за тях това нагаждане е начин на живот и щеше да бъде новина обратното (точно както в христоматийния пример за новината, която може да бъде такава ако човек ухапе куче).

  И при тях има нещо индийско, някаква специфична форма на прераждане. Инкарнацията в случая обаче се състои само в смяна на поведението на кучето спрямо един и същи обект в зависимост от това, кой държи пръчката. Така злото куче става пудел и обратното.

  Предстои да видим при такъв лай как ще върви керванът.

• <<
• 1
...
• 407
• 408
• 409
• 410
• 411
• 412
• 413
• 414
• 415
• 416
• >>