–В новата си книга „Homo Janus Bulgaricus. Народопсихология и народопатология (не само) на българите“ призовавате политиците, които заради нагона към пари и власт причиняват най-големите беди на държавата и обществото, да станат демофили – приятели на народа. Вярвате ли, че това е възможно, след като политическият елит третира хората като овце, които трябва само да дои?
– Разбирам въпроса Ви така: „Как, и може ли, нагонът към пари и власт на политиците да ги превърне в приятели на народа?“. Отговорите на такива въпроси са дадени преди повече от две хиляди години от Аристотел, например в книгата му „Политика“. От polis – град, на гръцки Politika, означава „работа за града, за държавата“. Политиците трябва да работят pro bono – за добро, pro bono publico – за добро на хората, на обществото. Така се става приятел на народа, на българския народ – немилия-недрагия – мишена на популизма, заблудите, медиите, телешоута. Политиците трябва да знаят, че без морална и образователна стабилност не може да има политическа и икономическа стабилност. А дали „вярвам, че това е възможно, след като политическият елит третира хората като овце, които трябва само да дои?“ – отговарям така: Нека политиците да четат повече и да прилагат нашите християнски ценности, например евангелския текст за Добрия пастир (Йоан 10: 1–16): „Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници… Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ Повече пише в „Чу ли бунта и политиците чуха ли?“ в книгата ми „Любомъдри читателю“.
– Докато четат „Приказка за двете мулета“ от книгата ви, мнозина вероятно ще си представят едното с етикет ГЕРБ, а другото – БСП. Те са вързани с едно въже и поставени точно по средата между две купчини сено. Когато те се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете остават гладни, а с тях и хората, които им симпатизират. Ако проумеят, че трябва да си сътрудничат, какво ще се промени?
– Да си сътрудничат в какво? – в човеколюбие, добротворение и великодушие, или в алчност, арогантност и агресия, в благовестване или омраза, в истината или лъжата? „Приказка за двете мулета“ илюстрира съдбата на Буридановото магаре, наречено така на името на френския философ Жан Буридан (1295 – 1363). Двете мулета ясно показват, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Ако политизираме мулетата, тогава в САЩ ще поставим точно по средата между две купчини сено слона (републиканците) и магарето (демократите). А в България – ГЕРБ и БКП/БСП. Имам надежда, че в САЩ идващият „слон“ Доналд ще балансира американската и глобалната политика – за добро на американците и на всички земляни (earthians – хора в планетата Земя). В България двете партии ще се нахранят, ще преядат и така вероятността да остане храна за народа значително намалява. Виждам как „системните партии“ водят до системно недохранване – физиологично и мисловно. А все още ги няма „цялостните хора – и богати, и просветени“, както казал Уилям Гладстон на пристигналите в Лондон българи – повече пише в „Политически диабет тип 45 + 26“ в „Homo Janus Bulgaricus“. Накратко, пожелавам на българските политици да осъзнаят човеколюбивия смисъл на „Обонато“. Това на африкански език означава: „аз съществувам, защото ние съществуваме“ – както пише в „Три приказки“ и “Three tales” в „Homo Janus Bulgaricus“.
–Цитирате изследване, според което най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Повечето от децата от нашия град обаче бягат от тази страна веднага след като завършат училище. Нацията ни се топи, раждат се все по-малко българи и, както казва премиерът, „тук остава лошият материал“. Как да сеспасим?
– Чрез мъдра политика и приоритетно и дългосрочно финансиране на здравеопазването, образованието и науката! А относно „най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас“, искам да споделя, че на Ивановден пожелах на приятеля и археолога проф. Иван Карайотов да открие артефакти, доказващи че Бургас е центърът на сантименталната цивилизация в света. За „топенето на нацията“, наричам го „демострофа“ (от демос и катастрофа) пише в публисето „Българската песен на козата“ в „Homo Janus Bulgaricus“.
Противоречиви сведения за предстоящата среща между новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин в исландската столица Рейкяви се появиха в медиите.
Тръмп би искал да се срещне с Путин в Рейкявик няколко седмици след встъпването му в длъжност, пише британският вестник „Сънди таймс“.
„Тръмп и членове на екипа му казаха на британски официални лица, че по време на първото им пътуване в чужбина ще има среща с руския лидер и най-предпочитаният вариант за домакин на преговорите между двете държави да е исландската столица, както бе преди три десетилетия“, съобщава вестникът.
През октомври 1986 година в Рейкявик се поведе историческата среща на съветския лидер Михаил Горбачов и американския президент Роналд Рейгън, превърнала се във важна крачка за края на Студената война.
На нея бе обсъден въпросът за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения. Изданието прави паралел и относно темата на предвиждана среща.
„В опит да рестартира отношенията на Запада с Кремъл Тръмп ще започне да работи върху сделка по ограничаване на ядрените въоръжения“, пише изданието. „Източниците, които обсъждаха тези планове с официални лица в руското посолство в Лондон, казват, че Москва смята да се съгласи на срещата на двамата лидери“, отбелязва „Сънди таймс“.
Тръмп встъпва в длъжност на 20 януари.
По-късно исландският вестник „Моргунбладид“ съобщи, че Исландия е готова да участва в организирането на среща между двамата президенти. „Засега правителството на Исландия не е получавало запитване за тази среща. Ако официалните лица във Вашингтон се обърнат към исландското правителство с официално запитване да организира среща на високо равнище в Рейкявик, ние ще го възприемем позитивно и ще го превърнем в нашия принос за подобряване на отношенията между САЩ и Русия“, твърди външният министър Гудлейгур Тор Тордарсон, цитиран от изданието.
Екипът на Доналд Тръмп опроверга съобщението на „Сънди таймс“, че той се готви да се срещне с руския президент, предаде по-късно „Блумбърг”. По данни на агенцията говорител на Тръмп е определил информацията като „стопроцентова лъжа“, съобщава още Би Ти Ви. /“Сега“/
Международната рейтингова агенция „Мудис“ ще плати близо 864 милиона щатски долара, за да уреди заведени срещу нея искове заради завишаване на рейтингите на ипотечни ценни книжа, допринесли за избухването на финансовата криза през 2008 г., съобщи американското Министерство на правосъдието, цитирано от Франс прес.
Вчера бе подписано споразумение между „Мудис инвестор сървисис“ , „Мудис аналитикс“ и компанията майка „Мудис корпорейшън“, от една страна, и 21 щата и правосъдното министерство, от друга.
Конкурентната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ също прие през 2015 г. да плати глоба в размер на 1,37 милиарда долара за това, че е подвела инвеститорите относно качеството на високорисковите ипотечни кредити. /Mediapool/
Петиция, изпратена на президента на Съединените американски щати Барак Обама с молба да помилва бившия сътрудник на специалните служби на САЩ Едуард Сноудън, в петък събра подписите на над един милион души от целия свят, пише руското издание „Известия“, цитирано от Фокус.
Петицията е инициирана от организациите Американски съюз за защита на гражданските свободи, „Международна амнистия“ и Human Rights Watch.
„Знаем, че в последните дни на Вашето управление към Вас идват голямо количество молби, но се надяваме, че Вие ще признаете важността на необходимостта да отделите внимание на неговата съдба“ – гласи част от текста на петицията. /“Сега“/
Андрей Кончаловски: Путин е най-големият европеец в Русия. Западът обаче ни отблъсна – защото ние не сме им нужни силни, нужни сме им огънати като по времето на перестройката: възхитителна страна, пълна с мръсотия и със слаба армия
Докато Никита Михалков се възхищаваше от Путин, брат му Андрей Кончаловски бе сред най-безмилостните критици на системата и Русия. Но това беше през 2014-а. По онова време той негодуваше, че в Русия има между 2 и 5 млн. безпризорни деца (след Втората световна война те са 700 000). А в Китай при население 1,4 млрд. бездомните са 200 000 – 100 пъти по-малко в сравнение с руските. Това, че Русия е на първо място в света по осиротели деца, за него бе „криминално престъпление“.
Тогава Кончаловски говореше против съдебната система, докарала се дотам, че „срещу загиналия в затвора юрист Магницки бе възбудено наказателно дело – тоест решили да съдят мъртъв човек, който, естествено, не може да се защити. В Европа подобен инцидент се е случил за последно през XVII век, когато изровили от гроба Кромуел и го „обесили”.“
През 2014-а Кончаловски пишеше, че „Кремъл само се преструва, че се бори с корупцията, уволнява десетки генерали от милицията, чиновници от средния ешелон, губернатори. Той великодушно заменя разстрела със „заслужен отдих” в Дубай и Лазурния бряг. Наистина ли властта смята, че с такива способи ще се пребори с корупцията?“.
И изобщо не виждаше в Путин лидера, от който се нуждае Русия „… да има смелостта на Петър Велики, за да каже на хората думите, които отдавна не са чували. Това ще е горчивата истина, че Русия не може да върви напред, защото не иска да разбере до каква степен се е сринала в своето цивилизационно развитие спрямо Европа“.
Светогледът на големия режисьор претърпява необичайно голяма промяна през последните 3 години. Особено видима тя е в интервю пред руския сайт „Медуза“, пред журналистката Катерина Гордеева Повод за разговора е новият филм на Кончаловски „Рай“ – разказ за съдбите на трима герои по време на Втората световна война – руска участничка в Съпротивата, френски колаборационист и германски офицер от СС, излиза на 19 януари.
– „Рай“ ме впечатли изключително много. Разбирам зрителите във Венеция, които станаха на крака, за да го аплодират.
– Благодаря.
– Сред организациите, които имат отношение към създаването на „Рай“, е и Министерството на културата на Русия. Мисля си, че за тях това е много добра инвестиция. Никога досега пари, предназначени за пропаганда, не са били харчени така умно: по европейски, блестящо направен филм, разказващ на света колко важна и велика е руската идея. Такъв ли бе първоначалният замисъл?
– Мисля, че за Министерството на културата ще бъде ласкателно да чуе вашето мнение. На мен ми е трудно да разсъждавам в такива категории и да говоря за някакви интереси. Все пак, когато пристъпваш към материала, е трудно да преценяваш основанията, които ще се появят в процеса на неговото създаване. Не смятам, че подхождайки към едно произведение на изкуството, можеш да изхождаш от някакви интереси, освен от желанието да съзреш онова, което се е „присънило“ на художника. Нали не питате композитора например каква идея е искал да вложи, в какво се е опитвал да убеди света, защото музиката – това е музика.
Изкуството налучква пътя в абсолютна тъмнина
– И това никога не е пречело на композиторите да се изказват творчески по различни актуални – в това число и политически – въпроси. Но сега става дума за „Рай“. Филмът ви засяга няколко много болезнени теми накуп: Холокоста, Френската съпротива, предопределеността на руснаците като спасители и освободители на цялото човечество.
– Всичко, за което говорите, е крайният вече резултат от филма. В началото такава задача не може да бъде поставяна. Процесът на създаване в определен смисъл представлява налучкване на пътя в абсолютна тъмнина.
В тъмното може да се натъкнеш на темата. А каква е темата? Това не е Холокостът, не е съдбата на французина, на германеца или на руската жена. Темата на „Рай“ е универсалността на злото и неговата задължителност. Замисълът, разбира се, започва от някакви по-прости, материални неща; от детайли и следи от различен род. Всичко това израства в определен конгломерат от идеи, истории и проблеми. Едното се напластява над другото. Или не се напластява… и тогава художникът може само да признае своята грешка.
За мен „Рай“ е много важен опит в разсъжденията за амбивалентността на злодеянието – тази тема е малко по-различна от темата за Холокоста. Не е задължително злото да бъде въплътено в образа на чудовище. Това може да бъде умен, образован, талантлив човек…
– Обичащ Чехов…
– Да, обичащ Чехов, аристократичен, красив, удивително завършен човек. За мен е много важно, че той стъпва в мътната река на злото и течението го понася. В този смисъл много ми подейства романът „Доброжелателите“ на Джонатан Лител, който ми попадна точно когато се готвех за „Рай“. Изпитах огромно удоволствие от него, буквално го изгълтах от всичките му страни.
– И може би още „Баналността на злото“ на Хана Аренд?
– Не, това не съм го чел. Също така голямо впечатление ми направи книгата „Да кажеш на живота „Да“: Психологът в концлагера“ на Виктор Франкъл (австрийски психиатър, три години от живота на когото минават в Освиенцим).
Кадър от филма „Рай“ на Андрей Кончаловски, който ще бъде показан на „София филм фест 2017“
Ако бъда честен, никога не съм имал желание да теоретизирам смисъла на произведенията си. Има обаче едно нещо, което е изключително важно, изключително ценно според мен в „Рай“: през половината от времето тримата герои говорят директно със зрителите – под формата на монолози. Монолозите за мен са най-достойното за уважение в този филм. Ако ги нямаше тях, нямаше да го има и филмът. Щеше да има някакъв друг филм.
– Монолозите – във вида, в който ги виждаме – режисьорско решение ли бяха, или всичко бе измислено още в началото на етапа „сценарий“?
– От самото начало. Понякога ми е минавала безумната идея да оставя във филма само монолозите. И толкоз. Най-интересното във филма е изповедта на тези три човешки същества. Оказва се, че може и така. Никога не съм помислял.
– Филмът показан ли е вече във Франция?
– Още не.
– Каква реакция очаквате, като знаете например какви проблеми имаше Александър Сокуров с неговия „Франкофония“, който също засяга темата за Съпротивата и колаборационизма: МВнР на Франция бе против показването му в Кан, Министерството на културата и даже Лувърът едва ли не отрекоха лентата. Стана ясно, че французите не са напълно готови да обсъждат тези теми със странични хора.
– За съжаление още не съм гледал филма на Сокуров, но много съжалявам, че журито се отнесе така с него във Венеция („Франкофония“ участва в конкурса през 2015 година, но не получи основните награди – б. а.). Много несправедливо. Убеден съм, че всичко, което Сокуров прави, задължително е кинематографично произведение. Не кинце, а кинематография – в смисъла, в който го разбираше Робер Бресон.
Колкото до французите, при тях по правило има цензура. Знам го, защото съм се сблъсквал с това. Навремето се опитвах да снимам там филм за арабин, който става джихадист. Идеята е проста: живеейки заедно с французи, можеш да станеш джихадист. Такова нещо там обаче не може да се снима – защото има цензура.
Второ, на французите им е крайно неприятно да се ровят в собственото си минало. И решението на Дьо Гол да закрие за 60 години всички дела на колаборационистите е съвсем правилно. Архивите се отварят едва сега, когато всички те са починали. Знаете ли защо Дьо Гол е взел това решение? Защото е разбирал, че не бива да се всява разкол в обществото. Половин Франция са били колаборационисти, ако не и по-голямата й част.
– Наистина ли смятате това за правилно? Тоест, ако пренесем нещата на руска почва, бедата не е, че през 1991 г., по времето на разгрома на КПСС и разпада на СССР, нямаше лустрация, а в това, че изобщо се заговори истината за тези, които са пращали хора в лагерите, за доносниците и убийците?
– Всяка история има амбивалентна същност и много по-дълбоки причинно-следствени връзки от простия сбор от злодеяния на някакви мерзавци. Всъщност за това е и филмът ми.
Що се отнася до разгрома на КПСС, това не бива да се нарича успешно политическо решение. Не бива да се забравя, че комунистическите идеи представляваха въплъщение на стремежите на голям брой хора. Тези хора вярваха в тях ревностно и искрено. Аз дори смятам да направя филм за секретар на низова партийна организация по времето на отдавна забравена година на миналия век.
Това са били нормални, честни хора. Разбира се, имало е неща, които не ги устройват, но през 60-те години на ХХ век – след десталинизацията – не са настъпили добри за тях времена. Не са можели да правят нищо срещу, така да се каже, логиката, възникнала по времето на хрушчовизма, но те не са мечтали животът и идеалите им да бъдат заливани с мръсотия.
Настъпва друго време: всички идеи, в които са вярвали хората, биват опорочени; всички грехове и отговорности, които са били длъжни да понесат започналите десталинизацията, се струпват върху Сталин. Е, и какво по-нататък? Какво, нима всички са станали добри? Престанали са да вършат гадости във входовете? И са спрели да изхвърлят боклука си през прозореца? Извинете, но това е смешно. Манталитетът на народа не се променя покрай това, че изведнъж някой решава да сложи край на миналото. Освен това е невъзможно то да свърши. Вземете за пример Китай: култът към Мао Дзедун никога не бе развенчан, а страната се движи напред.
И бизнесът, и свободата не са нужни на по-голямата част от руснаците
– На мен не ми се ще да взимам за пример Китай и да живея като в Китай. А на вас?
– Не ви предлагам да живеете в Китай, а политическите проблеми да се решават такива, каквито са. Да се реши политически проблем в архаична страна е съвсем различно от решаването му в Югославия или някъде другаде в Източна Европа.
– Казвате ми, че живеем в архаична страна?
– Струва ми се, че огромната част от нашата страна живее в архаична ценностна система. У нас езичеството е преплетено с комунизма, а комунизмът – с православието. И което и да е правителство на Русия, включително сегашното, е правителство на една социално ориентирана държава.
– В какъв смисъл?
– В смисъл, че то се чувства длъжно да храни хора, на които не им се работи, които не искат да печелят и напълно се задоволяват с малко. Трудно е да се наложи на хора, които не искат да се занимават с бизнес, да го правят въпреки волята си. Проблемът не е в това, че някой не дава на някого нещо, а в това, че руският човек не се нуждае от въпросното нещо. И бизнесът, и тази прословута свобода не са нужни на по-голямата част от руснаците. Щом „трябва“, ще стоят кротко като агнета. Свободата не се дава, тя се взема! А на хората това не им е необходимо. Надявам се разбирате, че ние двамата с вас говорим за нацията, а не за гражданите в границите на Садовое кольцо.
– Изглежда ми доста рисковано да се решава за цялата нация.
– Да се решава е трудно, но да се разбира е необходимо. Трябва някак си да проумеем къде живеем и в каква посока си струва да гледаме. Не можем да променим националния манталитет, без да го познаваме.
– Това прилича на трансформацията на реториката на Путин, който в началото на управлението си заставаше зад европейските ценности, зад Русия като част от Европа, после все по-малко и по-малко говореше за тях, а сега изобщо не говори.
– Според мен вие възприемате неправилно случилото се. Русия действително се опитваше да се влезе в европейския ареал. Такава бе идеята на Путин, който, разбира се, по своите убеждения е най-големият европеец в страната. Западът обаче отблъсна Русия, отблъсна Путин – защото ние не сме им нужни силни, нужни сме им огънати като по времето на перестройката: възхитителна страна, пълна с мръсотия и със слаба армия. Путин разбра това. И не му остана друг изход, освен да изгражда армията и да търси съюзници на Изток.
– На вас харесва ли ви това преобръщане?
– По-рано аз бях западняк и също мислех, че Русия има само един път – на Запад. Сега се убедих, че нашият път не е този. Слава Богу, че движейки се в тази посока, силно изостанахме. Защото Европа е на границата на катастрофата – това, струва ми се, е съвсем ясно. Причините за катастрофата, както се оказа, са в това, че правата на човека не бива да се поставят на първо място. Правата на човека могат да бъдат разглеждани единствено в съответствие с неговите задължения. Те се отказаха от традиционните европейски, а значи християнски ценности.
– Наистина ли смятате, че Владимир Путин е европеец?
– А на вас не ви ли изглежда така? Най-вероятно защото не анализирате цялата траектория на неговото президентстване. Да – и според умствения си багаж, съдейки по опита си в чужбина, аз мисля, че когато Путин оглави страната, той имаше определени идеи, които под натиска на външни и вътрешни обстоятелства се видоизмениха много. Той застана начело на една абсолютно разрушена страна и се наложи да управлява гигантска архаична маса от настроени враждебно към държавата хора, изграждайки система от приоритети. Усилията му бяха насочени преди всичко към предотвратяване на разпада. Лично аз изобщо не мога да си представя как му се удаде всичко това.
Путин – като западен човек, като човек, който прекрасно владее немски и познава световната култура – разбира се, хранеше илюзии, че Русия трябва да се върне в Европа. Но в Европа му казаха: „А кой сте вие въобще? Не сме ви очаквали“. И Мюнхенската му реч е резултат от колосалното разочарование на Путин от своите идеи по отношение на Европа и разбирането, че се налага да се живее в онази част от света, която още е далеч от гражданското общество. Това са все изключително сложни проблеми извън пределите на Садовое кольцо, които ние с вас, живеейки в неговите граници, не виждаме. Да се ръководи държавата без такова разбиране е невъзможно.
– По моята логика след това „разбиране“ идва желанието за „просвещаване“. И тук вече възникват въпросите към вас.
– Какво имате предвид под „просвещаване“? Ограмотяване? Проблемът е, че все едно мисленето ще остане архаично, в границите на „който не е с нас, е против нас“, в границите на бялото и черното. Модернизацията на средствата за общуване променя скоростта на общуването, но не и нивото му. Моят извод не ви харесва: ние не сме и няма да бъдем Западна Европа – не е нужно да се стараем.
– В кой момент осъзнахте това? По какъв начин настъпи тази промяна: до определен момент вие бяхте за мен много близък с духа на Кончаловски…
– …а кога станах Михалков?
– Да. Благодаря, че сам го казахте.
– Мислещите хора нерядко променят своята гледна точка. Не се променят само идиотите. Много силно ми повлия животът ми в Кенозеро, където снимах „Пощальонът“. („Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“, филм на Андрей Кончаловски от 2014 година – бел. авт.). Животът с хора, които са хармонични във всичко, което правят, които не се интересуват нито от Владимир Путин, нито от Владимир Познер, нито от „разплатата за миналите грехове“, въобще от нищо подобно на нашия забързан живот. Те живеят в пълна архаика, в някакъв удивителен свят на своята шекспировска хармония. Или даже антична трагедия.
Андрей Кончаловски, Владимир Путин и Никита Михалков на откриване на паметна плоча на бащата на двамата режисьори – поета Сергей Михалков, автор на текста на химна на СССР, а след това и на Русия.
– В какво се проявява това?
– Те не се стремят към нищо. Не можеш да ги впишеш нито в капитализма, нито в частното предприемачество. Естествено, там има такива, които ги наричат „твърди, строги, решителни“, но това не е отговорна буржоазна класа, динамична и отговорна за страната си. Ние никога не сме имали и все още нямаме буржоазия. И това е още един проблем на руската история – той не бива да се пренебрегва.
Милиони руснаци не са граждани, а население
– Излиза, че по-рано сте били либерал, а после сте слезли при народа и сте се върнали оттам съвършено друг човек…
– Не се правете на толкова наивна. Защо опростявате така нещата? Заснел съм три филма в руско село, живея в тази страна и познавам народа си – очевидно по-добре от вас, дори само заради това, че съм с 40 години по-възрастен.
Постепенно се убедих, че за да се промени страната, е необходима промяна на манталитета. А за да се промени манталитетът, е нужна промяна в културния геном. За да настъпи промяна в културния геном, трябва първо да се раздели на съставните му части заедно с най-великите руски философи – тоест да се разбере причинно-следствената връзка, която в нашата страна до ден-днешен не е проучена. Едва тогава можем вече да решим накъде да вървим.
Наивно е да се мисли, че всеобщата грамотност ще промени човека. Например в Русия представата за бизнес е, че това е варварство. От Садовое кольцо това не се вижда, но е факт. И още. Там, зад Садовое кольцо, отвъд Москва – хората имат съвсем други ценности: те искат държавата да ги остави на мира. Което означава, че те не са граждани, а население. Милиони руснаци представляват това население. За какви граждански инициативи говорим?
– На мен ми се струва, че населението се превръща в граждани, благодарение на просвещението.
– По какви въпроси искате да просвещавате?
– Минимум по въпросите за собствената ни история. 60 години след XX конгрес на КПСС в Русия строят паметници на Сталин. А въпросът какъв е той – кървав диктатор или ефективен мениджър, е все още предмет на обществена дискусия.
– Обсъждането на Сталин, Ленин или даже на император Александър няма никакво значение. Ако искаме да мислим как да вървим напред, преди всичко трябва да разберем що за културен код има руската нация. Всичко наоколо се променя и само той не се е променил за последните хиляда години.
Руското съзнание е селско, с добуржоазни ценности
– Що за културен код е това?
– Нашето съзнание е селско. Руският човек притежава добуржоазни ценности: „моята риза по-близо до тялото“, „не ме пипай и аз няма да те питам“, „ох, за какво ми е да ходя на избори; обаче ще се наложи да отида, защото ще дойдат и ще ме хванат, а отгоре на всичкото ще ме и накажат“. Селското съзнание представлява липса на желание за участие в обществото. Всичко, което е извън границите на семейството, в най-добрия случай предизвиква равнодушие, в най-лошия – враждебност.
Възникването на буржоазията в Европа поражда републиканското съзнание. А републиката – това е общност от граждани. В Русия републиканско съзнание е имало всичко на всичко в два града – Псков и Новгород. Толкова – никога и никъде другаде. Впрочем и тази люлка е задушена.
Съжалявам, че в Русия няма цензура
– Във вековете традицията на „задушаване“ по правило е най-внимателно съблюдавана в нашата страна. Колчем нещо ново, свежо надигне глава, и веднага се чува звънка плесница: там не ходи, не експериментирай с онова, не наранявай чувствата на този или онзи. Живеем във времето на ренесанса на доносите и тържеството на цензурата.
– Честна дума, тръпки ме побиват от мислите ви. Съдейки по думите ви, вие не знаете какво представляват истинската цензура и доносничество. Лично аз съжалявам, че няма цензура. Цензурата никога не е била пречка за създаването на шедьоври. По времето на Инквизицията Сервантес е творил шедьоври, Чехов е писал в проза всичко, което не може да се напише в пиеси заради цензурата. Какво си мислите – че свободата създава шедьоврите? Никога. Ограниченията създават шедьоврите. В творчески план свободата не дава нищо на художника. Покажете ми тези тълпи от гении, покосени от цензурата! Ами няма такива.
Същото отличие ще получи и напускащият армията ген. Константин Попов
Орден „Стара планина“
На церемония от 13.30 часа на „Дондуков“ 2 държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев ще удостои с висше офицерско звание и висши държавни отличия военнослужещи от Българската армия, съобщава президентският прессекретариат.
Това са:
– Полковник Иван Ортомаров ще получи висше офицерско звание „бригаден генерал”.
– Генерал Константин Попов ще бъде удостоен с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги за развитието на Българската армия.
– Бригаден генерал Боян Ставрев ще бъде удостоен с орден „За военна заслуга“ първа степен за особения му принос за развитието на Българската армия.
***
На церемония от 14.30 ч. в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 президентът Росен Плевнелиев ще удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката, културата и изкуството.
За заслуги в областта на конституционното правосъдие Станислав Димитров ще получи орден „Стара планина“ първа степен.
Доцент Божанка Константинова и д-р Васил Стоянов ще бъдат удостоени с ордени „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен за приноса си в областта на образованието, културата, литературознанието и изкуството.
За заслуги към Република България в областта на науката, културата и изкуството с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие ще бъде удостоена проф. Нева Кръстева.
Никола Петков
Президентът Росен Плевнелиев ще удостои посмъртно с орден „Стара планина“* първа степенНикола Петковид-р Петър Дертлиев.
Никола Петков получава отличието за своя принос в борбата против комунистическата диктатура и за изключителната си гражданска позиция и противопоставяне срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим.
Д-р Петър Дертлиев ще бъде удостоен за изключително големите си заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България.
д-р Петър Дертлиев
Президентът Росен Плевнелиев ще удостои посмъртно с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен проф. Константин Кацаров – изтъкнат български учен юрист, адвокат, историк и патриот, основател на Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“, добавят от президентският прессекретариат. /“Сега“/
Един ден на Бостънската гара от влака слязла скромно облечена жена и заедно със съпруга си тръгнала по посока на Харвардския университет за да се срещнат с президента му. Те нямали уговорена среща.
Още от пръв поглед секретарят на президента вижда, че такива дълбоки провинциалисти нямат работа в Харвард и им казал:
– Президентът ни ще отсъства през целия ден.
– Ще го почакаме – бил отговорът на странната двойка.
Няколко часа секретарят бил игнорирал посетителите с надеждата, че в някакъв момент те ще се разочароват и ще си тръгнат. Двойката обаче с поведението си успяла да го убеди, че няма намерение да си тръгне и той, колкото и да не му се искало, все пак се решил да обезпокои президента.
– Може би ако им отделите минутка, те час по-скоро ще си тръгнат?
Когато посетителите влезли, президентът ги изгледал сурово и високомерно. Първа заговорила жената:
– Имахме син, който в продължение на една година учеше във вашия университет. Той обичаше това място и бе много щастлив да се намира тук. Но, за съжаление, преди една година той внезапно почина. Мъжът ми и аз бихме искали да направим негов мемориал на територията на университета.
Президентът никак не се зарадвал на това – дори обратно, станал още по-раздразнен.
– Госпожо – казал той – ние не можем да си позволим да поставяме статуи на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако го бяхме правили, това място щеше да прилича на гробища.
– В никакъв случай – побързала да възрази жената – ние не желаем да установяваме статуя, ние искаме да построим нов корпус за Харвард.
Президентът огледал карираната рокля на дамата, която отдавна била загубила цветовете си, бедния костюм на господина и възкликнал:
– Корпус? Имате ли представа колко струва един такъв корпус? Че то всичките сгради на Харвард струват над седем милиона долара!
Жената цяла минута нищо не казвала. След това се обърнала към мъжа си и тихо промълвила:
– Толкова е евтино да се построи нов университет? Тогава защо да не си построим свой собствен университет?
Мъжът кимнал утвърдително.
Президентът на Харвард изглеждал объркан.
Мистър и мисис Станфорд станали и излезли от кабинета. В Калифорния, в Пало-Алто, те основават университет в памет на любимия си син. Университетът носи името им – Станфордски.
От Уикипедия: «Станфорд е основан от железопътния магнат, сенаторът на САЩ Лелънд Станфорд и съпругата му Джейн Станфорд. Университетът е кръстен на единственият им син Лелънд Станфорд (младши), починал през 1884 година. Родителите му решават да посветят университета на единствения си син и Лелънд казал на съпругата си: „Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“…»
Ако в царска България през 1942 г. е имало 10 500 училища, то през 2000 г. вече са 3491, а през тази учебна година училищата у нас са 2456. За 14 години са закрити близо 1000 училища, а само за 2016 г. са закрити 27, се казва в позиция от Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“ за проверките на институциите в училищата, свързани с отпадането на учениците и с отсъствията им.
След Освобождението на България и особено след 1880 г. е имало национална кампания за възраждане на българското образование и училище, като са били построени и открити училища с работещи и активни настоятелства в почти всяко българско село. Може би времето на просветителството вече е свършило и сега е наложително да се дефинира нова образователна стратегия за постигане на качествено съвременно образование, посочват от синдиката. И заявяват, „че ако тя кореспондира със закриване на училища и организиране на училищната дейност само в „мега“ училища от 700 до 2500 ученици, то сме на правилния път и можем да продължим да закриваме училища“.
Според синдиката в училището в Хераково се наблюдават два основни порока на българската просвета. „Първият е недъгавият делегиран бюджет, който не се интересува от нуждите на децата във всичките 2456 училища и 2000-те детски градини в страната, а дава финансов стандарт на брой деца, без да е съобразен с необходимия за нормален образователен процес брой на учителите, с паралелките и с осигуряване на равен шанс за децата и учениците“. Вторият порок е по-стар и по-страшен – това е проблемът с прибиране и задържане на учениците в училище и определяне на реалния възможен лимит на отсъствия за учениците.
Истината е, че и старият, и новият образователен закон с хилядите страници нормативна база, не дават отговор на този важен проблем – как да задържим учениците-роми в училище, без учители и директори да нарушават правилата – се посочва в съобщението.
Затова синдикатът „Образование“ предлага на МОН и на парламента да има промяна във философията на делегирания бюджет и финансиране на база на национална стратегия за това дали да има училище в съответното населено място, а не на база делегиран бюджет и на брой ученици. Според синдиката трябва да се промени и Законът за предучилищното и училищно образование, като се вмени ефективна финансова и административна отговорност към родителите за осигуряване на присъствието на децата им в училище. Трябва да има промяна в новия училищен закон и във връзка със социализацията на учениците-роми и с тяхното задържане в училище. „При сегашните правила, ако не се проявява милост към тях, според обема на знания и процента на присъствие, повечето не биха преминали дори и във втори клас“, заявяват от образователния синдикат. Според него детските надбавки за деца трябва да бъдат в училищните бюджети и МОН, а не в МТСП. От синдиката настояват също 16-те вида социални помощи за ромските семейства също да бъдат обвързани с присъствието на техните деца в училище.
Българската дизайнерка Диана Чолакова, която живее в Мичиган, бе отличена с наградата Most Creative fashion design. Това стана в Сан Франциско, Калифорния, където на 22 и 23 декември 2016 г. се проведе Rumi Awards International Fashion Show.
Диана Чолакова
Диана Чолакова се представи с 20 произведения – облекла, шапки, аксесоари, бижута, които пресъздават такива емблематични български приказки, легенди, библийски и други теми като „Златното момиче“, „Неродена мома“, „Ламятаи златната ябълка“, „Сътворението на Света“ и „Слънчова сватба“. За успешния си ревю-спектакъл тя бе номинирана в категорията Best Fashion Design Show/Presentation. Заради използваните пък от нея екоматерии, тя е номинирана и за Best eco/green fashion design.
Всъщност, Диана Чолакова е единственият дизайнер, който получи номинации за всичките шест категории в международния конкурс. Техниките, които тя използва, са плетене на две куки с памучни и вълнени конци; плетене на една кука с памучни конци; комбинирана техника на шиене с плат и монтиране на плетени орнаменти; бродерия върху вълнен плат и други.
В шоуто участваха също дизайнери от Русия, Украйна, Испания, САЩ, Индия, Китай, Япония и Мексико. Сред моделите, дефилирали с нейната колекция, се откроиха Мис Мексико, Мис Испания, Мис Словения и Мис Индия.
Проектът “Деца превеждат за деца“ на българското училище в Цюрих е вече реалност. По инициатива на г-жа Маргарита Кусева, председател на дружество „Родна реч“ в Цюрих, книжката „Български народни приказки“ е готова и пристигна в Детройт. В нея има преводи на 30 любими детски приказки на немски, френски, италиански и английски език. Участвали са над 70 деца от шест български училища в чужбина, сред които е и българското училище в Детройт.
Книжката може да закупите в българското училище в Детройт всяка събота или да я поръчате на имейл [email protected].
Принос за осъществяване на тази книжка имат още над 20 учители, директори, оформители, коректори, печатари и за транспорт – Външното министерство с помощта на консул Руслан Стоянов в Швейцария. В превоза на книжките до САЩ се включи фирма „Малинчо“, а от Чикаго ги донесе Катя Ангелова от българският магазин в Детройт.
Книгата включва и рисунки на деца от училище „България“ в Детройт.
Властите са знаели, че стрелецът от Форт Лодърдейл е имал психично отклонение
Естебан Сантяго
Федералната прокуратура на САЩ е повдигнала обвинения срещу извършителя на нападението на международното летище на град Лодърдейл в щата Флорида. Ако мъжът бъде признат за виновен, той може да получи смъртна присъда, предаде ABC News.
От прокуратурата в щата Маями са повдигнали обвинение срещу 26-годишния Естебан Сантяго за насилие на международното летище, при което се е достигнало до загуба на човешки живот. Наказанието може да бъде екзекуция или доживотен затвор.
Сантяго е обвинен, че е убил петима души и ранил шестима на летището. Според ФБР мъжът е пътувал от щата Аляска за Флорида специално, за да извърши злодеянието.
Сантяго, ветеран от Ирак, е задържан без право на гаранция. Той ще се изправи пред съда в понеделник.
Федералното правителство в САЩ е знаело, че стрелецът от Форт Лодърдейл е имал психично отклонение. Това стана ясно от изявление на брат му, предава пък Би Ти Ви.
През ноември Естебан Сантяго влязъл в полеви офис на ФБР в Аляска, твърдейки, че правителството контролира ума му и го принуждава да гледа записи на „Ислямска държава”. Той не е бил поставен в списъка с хора, на които е забранено да се качват на самолет. Брат му Брайън Сантяго заяви, че Естебан е поискал психологическа помощ, но не е получил особена подкрепа. През август Естебан Сантяго заявил, че чува гласове, казал брат му.
„Как е възможно федералното правителство да го знае, да го приемат в болница само за четири дни и след това да му върнат оръжието?”, попитал Брайън Сантяго, говорейки пред жилището на семейството им.
Извършителят на нападението срещу международното летище Форт Лодърдейл-Холивуд е избрал специално щата Флорида и атаката не е била предизвикана от конфликт, заявил на пресконференция агентът на ФБР Джордж Пиро.
„Не сме установили никакви причини, които може да са предизвикали нападението. Разследваме всички варианти за мотив”, добави той, без да изключва вероятността за терористичен акт. Според него заподозреният е действал сам. Агенти на ФБР претърсват социалните мрежи, търсейки информация за мотивите му. Разпитани са 175 свидетели. /“Сега“/
Седемгодишният Никола Николаев вече е шампион по мотоциклетизъм и има няколко спечелени купи в Испания – меката на този спорт. Детето тежи едва 20 кг, а първият му мотор е закупен, когато е почти на четири години. Започва да моли родителите си за тази машина, навършвайки три години, но поради килограмите и възрастта му те изчакват малко. Това не е пречка обаче баща му да го качва на своя мотор многократно най-малкото, за да чуят рева на двигателя.
Никола е роден в Испания в близост до Барселона, където неговият баща живее от повече от десет години. Момчето признава, че изобщо не го е страх и всичко му е много лесно и забавно, включително изпреварването и побеждаването на пистата. Майка му също обича моторите и е в еуфория, гледайки го на трасетата. Тя и съпругът й купуват каравана, с която цялото семейство да обикаля заедно с момчето по състезанията, които както и в професионалните шампионати, се провеждат от петък до неделя.
Баща му има страст към моторите също от млад и насърчава по всички възможни начини сина си. Смята, че раждането му в Испания е плюс, занимавайки се с този спорт. Той твърди, че пистите около тях далеч не са малко и не са скъпи. Връщайки се в България, обаче, условията са недостатъчни, за да успява момчето да провежда пълноценно подготовката си. Бащата на детето е родом от Провадия и единствената писта, която им е удобна за щастие не е толкова далеч – във Варна. Необходими са приблизително 25 000 евро на година на семейството, за да поема всичките му разходи, но за момента те твърдят, че са способни да ги дават, след като виждат потенциала на Никола.
Сестрата на младия пилот издава неговото тайно желание, а именно да се състезава в MotoGP. Момчето пък заявява, че иска да стане като Валентино Роси. Екипът на Sportal.bg му пожелава да постигне това и се надява децата като него да не бъдат единици.
„Игра на тронове“ е един от многото сериали, за чиито ефекти се ползва V-Ray. [HBO България]Софтуерът за 3D визуализации V-Ray на водещата българска Chaos Group е един от 18-те носители на „Оскар“ за технологични постижения в киното за 2017 г., съобщава Американската филмова академия на своя сайт. Наградата се присъжда на Владимир Койлазов, съосновател на българската компания, която от години е сред световните имена в бранша, за „оригиналната идея, дизайн и реализация“ и приноса на V-Ray за навлизането и усъвършенстването на 3D визуализациите в киното.
От сензацията „Аватар“ до битките в „Игра на тронове“, през хитове като Deadpool и Ironman до филми, които наглед не ползват визуални ефекти, сценографията на все повече заглавия е изцяло компютърно генерирана – и в повечето случаи пръст в нея има и софтуерът за рендъринг V-Ray, който пресмята и превръща компютърния модел във фотореалистично 3D изображение с необходимата светлина, текстура и цвят.
Технологията има широко приложение в архитектурните проекти, продуктовия дизайн, автоиндустрията, игрите и навсякъде, където има 3D визуализации. За незапознати е трудно за вярване, но изображенията в портфолиото на сайта на Chaos Group са изцяло компютърно генерирани. Оскарът се присъжда на Койлазов и компанията за бързите им алгоритми, включително за т.нар. „глобално засветяване“, които правят технологията приложима в големи филмови проекти. Днес тя се ползва все по-често вместо реалните снимки на локация – например гледките към Манхатън и Световния търговски център в миналогодишния The Walk на Робърт Земекис са изцяло генерирани чрез софтуер, включително V-Ray.
Фирмата е основана в края на 90-те от Койлазов и Петър Митев, а първата версия на V-Ray е от 2002 г. Това е и основният продукт на Chaos Group, която днес има офиси в София, Балтимор, Ел Ей, Сеул и Токио. За разлика от другите оскари, технологичните не се присъждат за постижения през конкретната година, а за цялостен принос в развитието на киното. Те ще бъдат връчени на 11 февруари в Бевърли хилс.
Естебан Сантяго – мъжът, който откри огън и уби петима души на летището Форт Лодърдейл, щата Флорида – има история на проблеми с психичното здраве, съобщава вестник The Boston Globe. Негови близки признаха, че някои от тях той е получил след служба в Ирак и се е подложил на лечение в щата Аляска.
Естебан Сантяго. Снимка: в. „Сега“
„Единственото нещо, което мога да ви кажа, е, че когато той се прибра от Ирак, не се чувстваше много добре“, разказва чичо му Ернан Ривера.
Естебан Сантяго, 26 г., е пратен в близкоизточната държава през 2010 г., където прекарва година като част от инженерен батальон.
Федералните служители на реда също допуснаха, че мъжът, който отне живота на петима души, може би има проблеми с психичното здраве, добавя Фокус. В края на миналата година Сантяго е посетил офис на ФБР в Анкъридж, за да докладва нещо. Мислите му обаче са били объркани. Когато той е бил разпитан от агенти, е заявил, че федералното правителство го преследва и се опитва да го контролира. Мъжът е уверил, че ЦРУ го принуждава да гледа пропагандни клипове на „Ислямска държава“, за да контролира ума му.
След това от ФБР са осъществили контакт с местните власти, за да го подложат на преглед психичното здраве, но служителите не са сигурни какво се е случило след това.
В първия си коментар по повод стрелбата на летището в град Форт Лодърдейл, щата Флорида, американският президент Барак Обма сподели, че е „съкрушен“ заради семействата на жертвите.
„Подобен тип трагедии се случват твърде често през последните години, в които бях президент. Болката, мъката, шокът, през които те трябва да преминат, са огромни“, коментира Обама за медията.
„Мисля, че през следващите 24 часа ние ще разберем как точно това се случи и какви са мотивите на тази личност“, допълни Обама. /“Сега“/
Екипът на Доналд Тръмп по прехода издаде общо нареждане назначените от президента Барак Обама посланици да напуснат постовете си до встъпването в длъжност на новия президент на 20 януари. Това съобщи американският посланик в Нова Зеландия, цитиран от Ройтерс.
„Аз ще си тръгна на 20 януари“, заяви посланик Марк Гилбърт в съобщение до Ройтерс в Туитър.
Нареждането, което важи за всички, „без изключения“, се съдържа в изпратена от Държавния департамент на 23 декември грама, уточни Гилбърт, като потвърди информация във в. „Ню Йорк таймс“.
Вестникът цитира дипломатически източници, според които предишните американски правителства – и репубрикански, и демократически, са удължавали сроковете, за да имат възможност посланиците, особено тези с деца в училищна възраст, да останат в съответните страни още няколко седмици или месеца.
Представители на Държавния департамент и на екипа на Тръмп по прехода не бяха открити за коментар, отбелязва Ройтерс.
Ако нареждането бъде изпълнено, САЩ може за месеци да останат без утвърдени от Сената посланици в ключови държави като Германия, Канада и Великобритания, отбеляза „Ню Йорк таймс“.
Висш представител от екипа на Тръмп казал пред вестника, че в тази мярка няма злонамереност и че единствената й цел е да гарантира, че дипломатическите представители на Обама ще напуснат постовете си навреме, точно както и хилядите политически помощници в Белия дом и федералните служби.
Готвейки се за встъпването си в длъжност, Тръмп твърдо смята да не остави на поста му нито един политически назначен от Обама служител и да анулира много от постигнатото от предшественика му в областта на външната и вътрешната политика, пише „Ню Йорк таймс“.
Дипломати са казали пред вестника, че нареждането ги е хвърлило в смут и ги принуждава спешно да търсят решения и да си осигурят визи, за да могат децата им да си довършат срока. /Mediapool/
МОЖЕ ЛИ ЕДНОВРЕМЕННО НА СЦЕНАТА ЕДНА БАЛЕРИНА ДА ИГРАЕ ОДЕТА И ОДИЛИЯ?
Може!
Това го прави с известен успех българската балерина Сотирия Цацарова. Тя хем угажда на господарите си, които я назначиха, хем гледа да се харесва на европороверяващите. По тази причина едновременно с излизането на доклада на европроверяващите прокурори, активно се задейства фабриката за балони и се повдигнаха смешни обвинения на двама бивши министри от кабинета „Тиква-1“. По този начин се опитват да подхлъзнат еврокомисията и да продължат да правят това, което правят и досега-да крадат с пълни шепи.
Тук примабалерината с криминални прояви Сотирия, обаче, преигра. Защото едно от четирите дела, които бяха наблюдавани от ЕК беше за корупцията в изпълнителната агенция „Автомобилна администрация“ при МТИТС. Нещо повече! там се води разследване с цел да се прикрие корупцията вече седма година. В резултат на това разследване с цел прикриване, бяха освободени шумно и разследвани, а след това пуснати тихомълком министър (Ал. Цветков), зам.-министри, цяла плеяда от изпълнителни директори и техни заместници. Но продавачите на шофьорски книжки и организаторите на схемата – Славка Андреева, Венцеслав Георгиев и прочие криминално проявени бандюги, са недокоснати и досега. Затова схемата си върви и въоръжените неграмотници със закупени книжки избиват българските и европейските граждани на път, под път и над път.
Дреме и на Сотирия Цацарова от това!
Вместо да хване за гушата Московски, заместниците му, участниците в схемата държавни служители, собственици на фирми за продажби на книжки и самите неграмотници, които за половин година „взимат“ изпити за цялото основно образование и си купуват книжки, Сотирия избутва напред механичната кукла с глас на ръждясала латерна Румяна Арнаудова. От отворите и заваляват монотонни членове, алинеи, точки, експертизи и всичко непотребно, за което се сетите. Вместо Московски и сие вече да бяха изкарали по 5-6 години в затворническото общежитие в Кремиковци, Сотирия нежно ги гали по главиците и им шепне едни нежни думи – милионче, две милиончета, три милиончета…
Само да вметна, че т. нар. „Български парламент“ си трае, а Комисията по транспорта, водена от странното име Настимир (Звучи ми като Издислав) си натиска трътките по банките и старателно проверяват има ли нещо в носните им кухини.
В ГД БОП имат тонове докозателства за корупцията в ДАи (ДАЙ). Лично аз съм дал множество документи, които доказват категорично тази убийствена корупция, но Сотирия си оправя презрамката на сутиена и гледа лошо, като за два милиона долара, към Трайков и Дянков.
Но тук има една малка подробност. След два месеца ще бъда в Брюксел. Поръчал съм си евтин билет до Париж и постановката „Лебедово езеро“ ще падне от еврорепертоара.
01.01.2017, ГАНТЕХ АРАРАТЯН. От 2012 година, след като военната ситуация в Алепо се влоши, арменското училище „Карен Еппе” в квартал Нор Кюх се превърна в мишена за постоянни бомбардировки отстрана на ислямистките сили.
Учениците бяха принудени да напуснат училището и да продължат образованието си в арменското училище „Гюлбенкян” в квартал Сюлеймание, където малко или много е по-безопасно.
След освобождаването на Алепо от терористичните сили, арменското училище „Карен Еппе” отново стана сигурно място за арменските деца. След пет години изгнание, на 31 декември 2016 година, след като участваха на Св. Литургия в арменската църква „Сурп Крикор Лусаворич” в квартал Нор Кюх на Алепо, те стъпиха пред прага на училището.
Децата усилено се заеха да изчистят следите от войната, възстановиха тяхната крепост и бяха изпълнени с радост от завръщането си в любимото училище.
Неотлъчно с учениците бяха Архиереят на Арменската епархия в Алепо – архиепископ Шахан Саркисян, членове на Националния арменски съвет в Алепо, Училищното настоятелство, директора и учителите.
След като влязоха в сградата на училището, учениците бързаха да стигнат до ученическите си стаи и да започнат почистването им.
Архиереят се обърна към всички присъстващи за да възвести благата вест, че вторият срок на учебната година те ще учат в училището „Карен Еппе”. Също така, той уведоми всички, че през първите дни на годината в Алепо ще пристигне Католикосът на Великия Дом на Киликия Н.С. Арам I.
Вчера (05/01/2017г.) любимата (дез)информационна платформа на фондация „Америка за (унищожаване на) България, вестник „Дневник“ (на Иво Прокопиев), публикува данните за износа на електроенергия от България, по години, от 2001-ва до 2016-та, включително. Данните за последните две години (2015 и 2016), обаче, се оказаха неверни, изключително меко казано. Изнесените, но непроверени данни дават основание на (дез)информационната платформа да заяви, че:
Към статията е прикачена графика от специализиран сайт за правене на подобни приложения. Аз винаги проверявам числата и фактите, изнесени от Прокопиевите „медии“. След като установих несъответствието за последните две години, се свързах с представител на сайта, изготвил графиката. Початихме си малко и му показах къде е грешката. Реакцията беше мигновена и грешката отстранена. Сега в Прокопиевото издание пише едно, а графиката показва съвсем друго. Би било много смешно, ако не ставаше дума за много десетки милиони лева разминаване?
Сега ще ви покажа и двете графики, грешната и поправената (за по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху снимката):
Лявата е грешната, а дясната – правилната графика. Единицата, в която са представили данните, е Гига-Ват-часа ( 1 ГВт.ч = 1 000 000 кВт.ч ). Долу вляво и на двете графики са посочени източниците на данните. И това са НСИ (Национален статистически институт) и ЕСО (Електроенергиен системен оператор).
На дясната (вярната) графика се вижда само числото за 2015-та г., но не и за 2016-та. Причината за това е, че в сайта на НСИ (ТУК) все още не са прибавени данните за последните два месеца на 2016-та г., ноември и декември. Но даже и до края на октомври данните сочат почти 50% по-голям износ, отколкото ЕСО дава за цялата 2016-та г.
Видно от лявата (грешната) графика, за цялата 2016-та г. сме изнесли общо 6 417 ГВт.ч, според ЕСО, докато НСИ сочи, че само до края на октомври сме изнесли общо 9 185 ГВт.ч. А? Как ви изглежда това? Когато се прибавят и данните за последните два месеца ще се види, че спадът за миналата година не е 39%, както твърди ЕСО, а е някъде около 30%. Попълването на истинските данни ще покаже, че износът не е най-нисък за последните 16 години, както твърди „Дневник“, а само за последните две години.
АПРОПО! Износът на ток през 2015-та г. е абсолютен рекорд в цялата 1335-годишна история на България, но вие няма да прочетете това в нито една „българска медия“, еле пък от групата на Прокопиев.
Защо са им нужни тези селски номерца? Много просто! Да не би някой матрял да си зададе резонният въпрос: „Абе защо, като изнасяме толкова много стратегически продукт, ние самите не блажим от това, с по-ниски цени, например? А? Сещате ли се?
Ако започнат масово, непрестанно и неуморно да се задават верните въпроси, политико-енерГЕПИйната мафия ще бъде принудена да реагира и даже да отпусне престъпната си хватка. А сега? Матр’ялът спи?
ЛЮБОПИТЕН ФАКТ! Заради системните ми разобличения на (дез)информациите в Прокопиевите издания моят акаунт там е блокиран до живот, без право да коментирам във форумите им.
Обилният снеговалеж през последното денонощия доведе до затваряне на огромна част от пътищата в Североизточна България. Изцяло затворени за движение са пътищата в областите Силистра, Русе, Добрич, Разград и Шумен. Без ток останаха всички населени места в община Девня.
В Североизточна България видимостта е едва 10 метра и от Агенция „Пътна инфраструктура“ са преценили, че най-безопасно ще бъде спирането на движението за всички превозни средства, обяви регионалният министър в оставка Лиляна Павлова пред бТВ.
Снимка: БГНЕС
Този път властите решиха да затворят превантивно и части от магистралите „Тракия“ и „Хемус“. Отсечката на магистрала „Тракия“ от Карнобат до Бургас е забранена за движение на всички видове превозни средства. Обходът по първокласния път през Карнобат и Айтос също е затворен.
Магистрала “Хемус“ е затворена в цяла Варненска област. Пристанището във Варна е затворено за всички кораби, както местното летище.
Всички старопланински проходи са затворени за движение. Използването на вериги е задължително за проходите „Пампорово“, „Рожен“ и „Превала“.
За цялата страна е обявена забрана за движение на камиони. По-късно през деня трябва да бъде разрешено движението на камиони между София и Кулата.
Снимка: БГНЕС
Без електричество
В община Девня, Варненско, обстановка е много тежка. Там всички населени места в общината са с прекъснато електрозахранване заради силния вятър, каза кметът на Девня Свилен Шитов, цитиран от “Фокус“.
Извън община Девня проблеми с тока имаха и други населени места. Най-много проблеми има в областите Варна, Търговище и Габрово, съобщава „Фокус“.
Бурният вятър е разлюлее далекопроводите във Варненско и захранването автоматично изключило. В областта проблеми със електрозахранването имат още селищата в общините Аврен, Дългопол и Суворово.
Отделни райони в Търговище също са останали без ток през нощта, но на сутринта проблемът е бил отстранен. Общо над 40 села в общината са без електричество. Заради авария без ток е кв. „Недевци“ в Габрово. Много от кварталите в Добрич и Тервел също са без ток. Общо 68 населени места в Шуменско са без ток.
Населени места без ток има и в област Силистра. Без електричество е и сградата на Областното пътно управление. 25 села в Ловешка област също са без ток. Аварии има и в 7 от общинските центрове.
Българи, живеещи в САЩ, Германия и Франция, чуждестранни творци от Европа, Азия и Балканите, български студенти, професори и доценти са сред участниците в конкурса за лого на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
Това показва анализ на прегледа на документите на участниците в конкурса, който организира Националният център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г.
Тримата членове на Секретариата от Националния център в продължение на два дни извършиха предварителния преглед на подадените документи за съответствието им с условията на конкурса.
Броят на авторите надхвърля 185, тъй като част от проектите са в съавторство. За някои от предложенията, за които секретариатът установи непълен набор от документи, вече тече тридневният срок за изпращане на нужните данни. Най-често кандидатите са забравили да сложат своя автобиография. Всички са уведомени с писма и до понеделник следобяд трябва да предоставят исканата информация.
Много от творците, подали проекти, са възпитаници на Националната художествена академия. Други са завършили престижни университети като този в Лос Анджелис, Калифорния (The University of California, Los Angeles (UCLA), висши учебни заведения в Милано – Италия, Берлин – Германия, Мадрид – Испания и др.
Сред чуждестранните кандидати има дизайнери с реализирани проекти във Виетнам, Уганда, САЩ и др.
Регламентът на конкурса предвижда анонимност при разглеждането на предадените проекти, затова Секретариатът от Националния център отворя само плика с документите на участниците. А вторият плик – с логото и без никакви отличителни знаци от кого е то, ще бъде разгледан от журито, което ще избира победителя в конкурса. До момента е преминала проверката на документите на участниците, а във вторник – 10 януари, започва работата на журито. Победителят ще стане ясен до края на януари и ще получи 10 000 лв. награда.
!["Игра на тронове" е един от многото сериали, за чиито ефекти се ползва V-Ray. [HBO България]](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2017/01/zx450y250_2509691.jpg)
