70-годишният милиардер Доналд Тръмп положи клетва като 45-и президент на САЩ. Тръмп се закле пред председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робертс. Преди това клетва положи и вицепрезидента Майк Пенс. Преди да се отправи за церемонията пред Капитолия, Тръмп и съпругата му Мелания пиха чай в Белия дом с Барак и Мишел Обама.
Всички бивши президенти без хоспитализирания Буш-старши присъстваха на инаугурацията на Тръмп.
Важно е не коя партия контролира правителството, а дали хората контролират правителството, заяви Тръмп при встъпителната си реч. Народът трябва отново да стане стопанин на САЩ, отсече Тръмп.
Америка се разрушава, но това разрушение ще спре днес, каза новият президент.
Ние обогатявахме други страни, а нашето богатство се изчерпваше, Никой не мислеше за американските работници, за обикновените хора и тяхното благосъстояние, допълни Тръмп.
Тръмп обеща „да изтрие от земята ислямския тероризъм“ и да се бори за Америка до последен дъх. Той затвърди протекционистките си виждания като подчерта, че за него са важни два принципа – да се купува американско и да се наемат американци.
„Времето на празните приказки свърши“, каза Тръмп на политическата класа. /“Сега“/
Оноре Мирабо (френски революционер, писател, журналист, дипломат и политик) казва: „Хората са като зайците – хващат се за ушите.“
Затова, когато ни говорят лъжи, ако е съвместимо с това, което вече сме научили от реалния живот, ние оставаме доволни. Но истината е различна.
В момента в България ни управлява най-лошата възможна форма – представителна олигархия, която неправилно наричаме „представителна демокрация“. Как се е стигнало до такава подмяна?
Процесът, чрез който днес избираме политици у нас – избори чрез гласуване – не може да ни даде като резултат истинска демокрация. Следствието от „избори чрез гласуване“ е, както споменах, представителна олигархия.Демокрацията е следствие от процес, който има ясни принципи и основополагащи правила, и ако те не бъдат спазени, няма да получим демокрация, а нещо друго.
Кой и защо е направил тази семантична измама? Каква е била целта му и какъв е процесът, по който можем да имаме демокрация?
Една от най-четените книги на земята, Библията, започва така: „В началото бе Словото“.
Думата е основната структурна езикова единица, която предава смисъл на нашето общуване.
С думите ние изграждаме реалността, в която живеем. Думите имат буквално и преносно значение и много често една и съща дума, употребена в различна ситуация, променя коренно картината. Ето един виц, който онагледява това:
„Семейство отива на ресторант, по време на вечерята дамата отива до тоалетна. Излизайки от тоалетната, дамата вижда една съдийска свирка, забравена на умивалника, и един мъж, който излиза от тоалетните:
– Господине, забравихте си свирката! – извиква му дамата.
Мъжът се връща, взема свирката и благодари. Жената се връща на масата, сяда до съпруга си и в този момент до масата им се приближава мъжът от тоалетната (който пък по стечение на обстоятелствата е футболен съдия).
Мъжът се навежда и много учтиво казва:
– Благодаря Ви още веднъж за свирката, госпожо, наистина имах нужда от нея.“
Тук е лесно, но какво правим, когато една и съща дума има повече от едно значение?
Думите, които имат само едно значение, са еднозначни. Например думи като: отвертка, двоеточие, трахея и др. За да стане животът по-сложен и интересен, съществуват и многозначни думи. Тъй като предметите имат общи признаци и функции, думата може да назове много от тях, като разшири своята употреба и прибави към основното си значение едно, две или повече нови значения. Способността на думите да притежават повече от едно значение се нарича многозначност (полосимея). Като пример можем да дадем думата мост. Тя съществува под формата на три лексико-семантични варианта. Основното й значение е съоръжение, по което се преминава над река, пропаст, железопътна линия и т.н. Другите две значения са свързани със зъболекарската и спортната терминология.
Сега си представете друга картина: имаме дума, чието основно значение е повече от ясно дефинирано, но то е подменено и в момента под тази дума разбираме нещо съвършено друго. Бихме могли да наречем ситуацията „семантична измама“.
Какво става тогава с реалността? Дали няма да се окаже, че живеем във фалшива реалност, защото тази дума има подменено значение? Ако с думата назоваваме определена политическа система за управление, тогава това касае всеки един от нас.
Преди да ви разкажа историята за умишлената подмяна на една дума от изключително значение за нас, нека ви попитам:
– Има ли демокрация в момента?
Вероятно повечето от вас ще кимнат утвърдително и ще са готови да ми посочат държави, в които тя се прилага.
За съжаление трябва да ви разочаровам – демокрация в момента няма. Това, което наричаме демокрация, е в действителност „представителна олигархия“. Думата демокрация е била подменена. Умишлено. Така бива изградена една фалшива реалност, в която живеем всички днес.
Да се огледаме: в днешните политически системи по света е възприета процедура по избори чрез всеобщо гласуване. Прави ли ви впечатление, че този процес се приема и защитава еднакво и от леви, и от десни партии?
Не е ли странно това?
Политически опоненти да имат единодушие по въпроса за изборите?
Самите Голдман Сакс защитават и финансират предизборни кампании, което означава, че те нямат нищо против изборите.
Защо? Ами защото избраните, чиито кампании са финансирали, ще обслужват техните интереси. Ако знаем, че изборите чрез гласуване не могат да дадат като резултат демокрация, защо тогава наричаме така този процес?
Много просто: ако думата, с която можем да решим проблема, се използва за обозначаване на един проблемен режим, който не ни харесва, тогава сме в безизходна ситуация. Накратко: наричаме лошия режим с думата „демокрация“, а в случая тя е името на решението. Изправени сме пред семантична измама, която ни обърква и не ни позволява да видим изхода от това положение.
Как се е стигнало до това?
Още през 1835 г., когато се провеждат първите избори, техните организатори, които са били отлични елинисти, са били наясно, че бедните никога нямат да вземат властта чрез гласуване.
Толквил, символ на либерализма, пише така: „Аз не се страхувам от всеобщото избирателно право – хората ще гласуват така, както им бъде казано.“
Мадисън в САЩ – един от създателите на конституцията и голям мислител – въобще не е искал да изгражда демокрация. Това би било равносилно на анархия, управление на простолюдието. Толквил, Мадисън и Сийес, който е написал книгата „Що е то трето съсловие?“, са били убедени, че хората не са способни да управляват собствените си дела. Ето защо създават една система на управление, чрез представителство, която система е много далеч от истинската демокрация.
Те са заложили на изборите, а изборите се състоят в избиране на най-добрия – аристос (аристокрация). Хилядолетията история са ни показали, че тя винаги се превръща в олигархия.
Монархията е власт на един.
Демокрацията е власт на народа. Демос – народ, кратос – власт.
Олигархията е управление на малцинството. Ако не ни харесват и ги сменим с други, ние не сменяме системата, а основните действащи лица в една представителна олигархия.
Само че не е привлекателно да обявиш, че системата на управление, която си наложил, е „власт на малцина.“ Това може да доведе до сериозни размирици и проблеми.
По-добре е да замениш термина представителна олигархия с демокрация. Сменяме формулировката и фокус-мокус, абракадабра, имаме „демокрация“. Този трик е направен през XVIII век.
По времето, когато Толквил пише „Демокрацията в Америка“, никой не нарича този режим така. Книгата се превръща в бестселър и много хора започват да откриват общи черти между този вид управление и демокрацията.
Основното правило, върху което изграждат демокрацията древните атиняни, било „политическото равенство“. В представителната олигархия това равенство е само формално и дори фиктивно. Фокусирайки се върху равенството и поставяйки го за отправна точка, авторите, които пишат за политически системи, започнали да говорят за „демокрация“ и така тя се наложила. Избраните чрез гласуване също започнали да използват тази дума, защото тя им позволява да бъдат избирани, за да управляват и да запазят властта си. В крайна сметка се оказва, че налагането на думата „демокрация“ за обозначаване на режима на управление чрез представителство е в интерес на богатите.
За да върнем днес демокрацията като инструмент за управление, трябва да видим какво е предвиждала Атинската демокрация.
Няма да навлизам във всички подробности, а ще се спра само на основополагащото правило и принципите, върху които е била изградена.
След векове на тирания, атиняните са имали една-единствена практическа цел: да постигнат равенство. Истинско политическо равенство. Не социално, не икономическо, а политическо. Всички сме равни във вземането на решения, които касаят нашият живот и територията, на която живеем.
Ако живеехме в условията на демокрация, ние щяхме да участваме във вземането на решение дали искаме бежанци на територията на България. Какви месечни суми да им бъдат отпуснати, примерно. Някой пита ли ви по тези въпроси?
Не? А защо твърдите, че живеем в демокрация? Това управление е представителна олигархия.
Освен, че искали равенство във вземането на политически решения, атиняните били наясно с още нещо и искали на всяка цена да го избегнат. Властта покварява и корумпира. Тук въпросът не е „Дали“, а „Кога“. И когато политиците се покварят, те започват да защитават собствените си интереси, а не тези на гражданите.
Познато ви е, нали?
Ето защо атиняните решили да въведат два принципа, които вървят заедно и чиято цел е да намали ефекта от корумпирането:
1. Политиката трябва да е непрофесионална дейност.
2. Длъжностите трябва да се заемат на ротационен принцип без възможност да се повтори мандат.
Не искаме никакви професионалисти в политиката, казват атиняните. В професионализма се корени корупцията!
Огледайте се. Кой от политиците в България има специално образование за това?
Кой от тези, които са карали повече от един мандат, не се е корумпирал?
Всички те са тръгнали като аматьори. Това означава, че всеки един от нас може да бъде на тяхно място. Кой механизъм ще позволи това да се случи? Само един-единствен: жребият! Така се дават права на всички граждани да участват в политиката.
Да видим логиката на двата процеса: „демокрация“ и „избори чрез гласуване“.
Когато ние изберем някого за дадена позиция, механизмите които ни подтикват към избора на този човек, ще ни накарат да гласуваме за него отново. Така изборите водят до стабилност на политическото тяло. Те създават професионализация, тоест винаги имаме едни и същи хора в политиката. В самият геном на изборите се съдържа професионализацията на политиката.
Когато създадем една каста от „професионални политици“, тогава вече не сме равни и губим основното правило на демокрацията – политическа равнопоставеност.
Ако политиците са непрофесионалисти и се сменят на кратки периоди, то тогава ще продължим да избираме непрофесионалисти, които отново ще сменяме често. Така няма да им дадем възможност да се корумпират и да започнат да работят срещу интересите на обществото. За да имаме постоянно нови лица в политиката и да дадем шанс на повече хора, трябва да приложим жребия.
Я си представете, че утре можете да влезете в политиката или от вашите решения по определени въпроси да зависи сигурността на държавата. Дали ще си позволите да сте неинформирани и да не се запознаете с основни положения, за да вземете правилни решения? Едва ли. Точно възможността всеки да влезе в политика създава гражданското съзнание в едно общество, защото хората са наясно, че от техните решения ще зависи стандарта на всички. В момента те са пасивни, защото са наясно, че от тях нищо не зависи, или ако искат да участват, трябва да се корумпират или да нарушават ценностната си система. Представителната олигархия ги кани на всеки четири години да кажат на кого делегират правата си да бъдат управлявани и след това от тях се очаква да мълчат, докато елитът управлява. Ето защо управляващите така упорито ни разказват и ни убеждават, че имаме демокрация и ще има промяна, ако сменим сегашните „представители на олигарсите“ с други „представители на олигарсите“.
Демокрацията е форма на управление, която дава равни възможности на всеки, благодарение на жребия, и следва двата принципа: непрофесионалисти и кратки мандати.
Пак се огледайте и ми кажете има ли в момента политическа партия, която да предлага демокрацията като форма на управление? Вероятно ще кажете „не“.
Няма от тези, които познавате, защото това са партиите на статуквото, а то издига и ви информира само за тези, които са част от системата и се стремят да я запазят. Тези, които ви убеждават, че като сменим едни жълти с едни лилави примерно, ще получим промяна. Сега вече знаете, че това е лъжа и промяната няма да стане със смяна на куклите в системата.
Аристотел е казал, че ако свободата и равноправието са част от демокрацията, те могат да имат смисъл, само ако всеки отделен човек участва равностойно в управлението на страната. Пак той твърди, че избирането чрез жребий е основно за демокрацията, докато изборите са признак на олигархия. В Атинската демокрация жребият, заедно с институцията на общата асамблея, позволявал на гражданите „да управляват и да бъдат управлявани“. Логиката на жребия произлиза от схващането, до което достига много векове по-късно и лорд Актън, според когото: „властта корумпира“.
В момента изборът ни е ограничен, защото сме напълно изключени от политическия живот на страната. Знанията и опитът идват чрез вземането на решения и носене на отговорност за тях.
Директната Демокрация е като лекарство срещу всеобщата безотговорност, при която някой друг решава, а ние след това има кого да обвиним.
Жребият стимулира изграждане на активно гражданство. За да може да функционира Директната Демокрация, тя се нужда е от автономни индивиди, способни на критична мисъл и интересуващи се от обществените дела. Когато хората активно участват в политическия живот, те придобиват усещане за отговорност, а когато знаят, че могат да бъдат избрани във всеки момент, това ги стимулира да действат отговорно и да се интересуват от делата на обществото.
Смяна на системата е възможна и сега имаме възможност да я направим. Да действаме!
Според данните на БНБ, за периода януари-октомври 2016 г. емигрантите са изпратили в България общо 1,424 млрд. лв. Тази сума с всяка измината година нараства и се е увеличила с 11 млн. лева спрямо миналата.
Най-много пари отново са изпратили българите от САЩ – 324.7 млн. лв. Точно те бяха ощетени най-много при последните промени в Изборния кодекс – с намаляването на изборните секции, с разрушаването на съществуващите секции и с допълнителните пречки за регистриране на нови секции. По количество изпратени пари, сънародниците ни от САЩ, следват сънародниците ни от Испания (283,3 млн. лв.), Гърция (110,5 млн. лв.), Обединеното Кралство (105.9 млн. лв.), Италия (96.2 млн. лв.) и Германия (91.9 млн. лв.). С всяка измината година парите, изпратени от всяка една държава, се увеличават, което показва, че българската диаспора е ключов елемент за българската икономика. Според експерти, тези суми са много по-големи, защото статистиките отчитат само паричните преводи. Като се прибавят парите, доставени в брой, цифрата e още по-голяма.
Независимо от този факт, обаче, българите в чужбина трябвa да изгърпяват арогантността и цинизма на депутати като Валери Симеонов (ПФ), който, в резултат на техните протести срещу противоконституционните промени в Изборния кодекс (ИК), ограничаващи правото им на глас, ги нарече „безродни капризничещи псевдосънародници, които му се мотаят в краката.”
Предложението, което внасят между първо и второ четене на Законопроекта за Държавния бюджет за 2017 г. депутати от Комисията по политиките за българите в чужбина. Снимка: Еврочикаго
Поредното доказателсво за непукизма на българскaтa управляваща класа към българската диаспора беше отказът на депутатите в края миналата година да гласуват допълнение към Закона за държавния бюджет за скромната сума от един милион лева за една година, с която да се подпомагат, и то на проектен принцип, български огранизации и медии зад граница. Това предложение, внесено от Комисията по политиките за бъларите в чужбина, не беше одобрено в пленарна зала. То беше инициирано от българи в чужбина и кооридинирано с Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), която бе изготвила критериите за одобрение на проектите.
Депутатите, обаче, красноречиво казаха „НЕ” на създаването на фонд за „колосалната” сума от 1 милион лева, чрез които да бъдат подпомагани българските организации зад граница на проектен принцип. На фона на годишните 2 милиарда лева, внасяни от българите в чужбина в държавната икономика, депутатите отказаха да гласуват 1 (един!!!) милион лева за българската диаспора.
Тази новина по някаква причина не се отрази и от българските медии, нито се дискутира от политиците, за които сякаш другата – по-богатата и помагаща България, не съществува! Тази България явно става все по-неудобна за шарлатаните на политическото статуково, които се държат сякаш не я забелязват.
Само за сравнение – Министерството на образованието и науката (МОН), което беше оглавено от Меглена Кунева, която по ирония на съдбата беше и вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси, под чиято шапка бе и ДАБЧ, беше направило държавна поръчка за над 2 милиона лева за рекламни материали на министерството!
След цирковете с оставки и отхвърлени мандати, след вълните от популизъм, заливащи ни от всички сектори на политическата сцена, която все повече започва да изглежда все по-еднопалитрова, нито един политик в или извън парламента не повдигна въпроса в бъдещите си програми за дистанционното гласуване. Покрай воя около референдума на Слави Трифонов и безумния стремеж да се смени избирателната система с мажоритарна – въпрос, който изцяло подмени истинския дебат за правова държава и честни избори, всички спряха да говорят за предишния рефередум – за електронното гласуване и волята на народа в него. С наближаването на поредните парламентарни изборите тази тема не се споменава от никого, а би трябвало да е една от водещите в дискусиите на политиците, които през 2018 година би трябвало да го въведат, според сегашното законодателство. Естествено, че от електронното гласуване биха се възползвали най-вече 2,5 милиона българи в чужбина, т.е. 1/3 от населението на страната, но те явно не влизат в сметките нито на сегашните уравляващи в оставка, нито на тези, които дават заявка да управляват след изборите. Но единственото, в което могат да бъдат сигурни българските политици, е, че по отношение на българите в чужбина сметките им са без кръчмаря!
Провокиран съм да коментирам абсурдността на трите най-широко тиражирани аргумента срещу въвеждането на чисто мажоритарна система с балотаж с ясното съзнание, че тя няма да бъде допусната от олигархичния партиен картел. Въпреки това вярвам, че истината и разобличаването на заблудите винаги носят обществена полза.
И сега избираме с абсолютно мнозинство в два тура
Първият аргумент е за това, че въпросът за мажоритарния вот не е формулиран точно и, видите ли, това създавало непреодолим проблем. Става въпрос за спекулативното внушение, че абсолютно мнозинство 50%+1 се изчислява само на база всички имащи право на глас, тъй като във въпроса на референдума това не е прецизирано. Това е преднамерено внушение от страна на тези, които търсят повод да компрометират референдума. В теорията и практиката абсолютно мнозинство 50%+1 се изчислява или на база имащи право на глас, или от участвалите в гласуването. След като нито в закон, нито в теорията, нито във въпроса на референдума е уточнено на каква база се определя абсолютното мнозинство, парламентът има право и задължение да прецизира това. Не е фатално, че има две възможни решения, те не са в противоречие. Ще е коректно и напълно легитимно парламентът да приеме, че и инициаторите на референдума, и хората, които са участвали в него, са гласували за такъв мажоритарен вот с балотаж, с какъвто у нас се избират кметове и президент. Още повече, че и в самата кампания това беше най-често даваният пример за това какво представлява мажоритарен вот с балотаж. Безкрайно е лицемерието на хората, които се правят на толкова загрижени като се хващат за този детайл, защото, видите ли, за тях е много важно да спазят най-стриктно волята на избирателите. Същевременно предлагат тотална подмяна на гласуваната от тези 2.5 милиона граждани мажоритарна система като лансират въвеждането на смесена система, преференции и какви ли не други щуротии.
Де факто избирателната система във Франция е идентична с това, за което сме гласували на референдума
Вторият аргумент или другата голяма спекулация е, че никъде в Европа няма такава система, и че мажоритарните системи във Великобритания и Франция са много различни. Първо трябва да се знае, че почти никъде в света няма две напълно идентични избирателни системи. Има общи принципи, но пълна идентичност няма никъде. Дори и бившите колониални държави и метрополиите, които са въвеждали там избирателните системи, има различия. Нещо повече, в САЩ между отделните щати има различни варианти на мажоритарна система – в Луизиана и Джорджия има мажоритарен избор с балотаж, а в другите щати се гласува на един тур. Не съм привърженик на комплексарското мислене, че непременно трябва да ползваме нечий челен опит, но за успокоение на тези, които много държат на това, ще преведа няколко аргумента в подкрепа на това, че де факто избирателната система във Франция е идентична с това, за което сме гласували на референдума. Да, вярно е, че според френския изборен кодекс, на балотаж отиват получилите над 12.5% от гласовете на първи тур. Но умишлено се премълчава, че става въпрос за 12,5% от всички избиратели, регистрирани в избирателните списъци, а не от участвалите. Това означава, като се отчете активността, че реално на втори тур отиват тези, които са получили над 22% от гласовете на участвалите. На практика такива случаи са много редки – не повече от един процент. На изборите за кметове и президент у нас също не се сещам за такъв случай – на балотаж да са отишли трима души с над 22%. Изводът е само един – няма съществена разлика от това, за което сме гласували на референдума, и начина, по който се гласува във Франция. Според мен воят срещу балотажа е най-вече от големите партии, които имат интерес, ако се наложи въвеждането на мажоритарен вот, той да е на един тур. Тогава те ще възпроизведат своето пропорционално преимущество на първи тур и ще приберат почти всички мандати с 20 до 30% подкрепа. Такъв ще е ефектът и при смесена система. При нея също големите партии трансформират мажоритарния вот в пропорционален. При чисто мажоритарен вот с балотаж, навсякъде, където нямаш убедителен мажоритарен кандидат, има опасност от обединение на алтернативния вот срещу него. И в теорията, и в практиката на втори тур се гласува против, а не за. Страхът на големите партии е от синдрома „Цачева“. Всяка голяма партия, която разчита на партийна подкрепа, за да си прокарва верните, но неизбираеми кадри, ще гръмне на балотажа.
Ако Москва и олигархията са за въвеждане на мажоритарни избори, как ще си обясним, че точно ДПС, ВМРО, АТАКА, БСП, и АБВ са твърдо против нея
Напоследък се извади и една нова спекулативна теория за това, че искането за въвеждане на мажоритарна система е част от Кремълската хибридна война срещу България. Тя се лансира от уважавани и интелигентни анализатори, които са афиширани като убедени противници на политиката на режима на Путин. Тези хора би трябвало добре да познават похвата, известен още от древността, да се обезсмисля теза на противника, когато срещу нея няма сериозно аргументи, като се преекспонира, докато бъде сведена до абсурд (reductio ad absurdum). В този смисъл трябва много да се внимава, как и за какво се използва сериозна тема, каквато е руската хибридна заплаха срещу страната ни. Обяснението на непромененото от началото на прехода желание на българските избиратели да избират пряко своите представители в парламента, а не чрез посредничеството на партийните апарати, е абсурдно. Това е все едно да обявим и обилните снеговалежи за хибридна атака. Това твърдение е по-абсурдно дори от внушението, че олигархията иска да ни наложи мажоритарния вот. Ако Москва и олигархията, които дирижират целия преход в страната ни, особено през последните 15 години, искаха да имаме такава система щяха вече да са я въвели. Изобщо нямаше да има нужда от референдум. Ако Москва и олигархията са за въвеждане на мажоритарни избори, как ще си обясним, че точно ДПС, ВМРО, АТАКА, БСП, и АБВ са твърдо против нея. Разбира се ние веднага можем да обясним това, като измислим една мажоритарна руска конспирация, например тайна среща между Борисов, Трифонов и Решетников, и една соросоидна схема, чрез която Доган, Гоце, Каракачанов, Сидеров и Нинова са напазарувани от агентите на Джордж Сорос за бунт срещу Кремъл. Да, при добро желание винаги може да се измисли ефектна конспиративна версия, която да има силно емоционално въздействие върху хора с развита тематична чувствителност, за да се аргументира нещо, за което нямаме други аргументи. Но ако говорим сериозно по въпроса, логиката показва, че от Москва имат интерес от нестабилен и маргинален парламент, а пропорционалната система е гаранция за това. Нека да сравним ситуацията в Гърция и Италия, където действа пропорционална система, и ситуацията във Франция, и ще видим къде има стабилност и къде има перманентна политическа криза. Мажоритарната система винаги дава политическа стабилност. Тя формира ясно изразени леви и десни мнозинства, и елиминира крайните и маргинални партии. Това е така, защото при тази система реално се извършва предварителен избор и избирателите на левите и десните партии сами решават кой от десните и левите кандидати е най-подходящ. Това ще бъде един изключително полезен процес, особено за дясното, като ще се даде възможност на избирателите да извършат обединението, на което лидерите са неспособни, като те самите решат кои са най-добрите кандидати. Винаги съм твърдял, а и опитът го доказа, че
правенето на предизборни коалиции никога не е довело до нещо повече от това няколко провалени партийни ръководства да се договорят, за да изпълзят над заветната 4% бариера
От натрупаната омраза, и от войните, и от тоталното оплюване между лидерите в т.нар. „дясно“ и „ляво“, такива конюнктурни коалиции на оцеляването никога не са водели до сумирането на подкрепата за отделните партии. Бакалските партийни сметки никога не са излизали верни. Напротив, когато се съберат няколко отвратителни лидера на едно място, това събира повече отвращение, а не повече подкрепа. При сегашната избирателна система, максималният успех на „десните“ и проевропейски и пронатовси партии ще бъде, ако ГЕРБ са с едни гърди пред БСП и ако някоя от фракциите на Реформаторския блок се промъкне с малко над десетина депутата. Това означава един много по-прокремълски парламент от днешния. Трябва да е ясно едно, Москва не може да разчита нито на ГЕРБ, въпреки очевидното си влияние, нито дори на генетично свързаната с нея БСП. И ГЕРБ, и БСП са членове на ЕНП и на ПЕС, и са принудени да се съобразяват с това. Тази ситуация силно изнервя господарите от Кремъл, защото положението, в което са поставили Русия, е трагично и те нямат време да си играят на котка и мишка с нашите управляващи. Въпреки успешните опити на московската пропаганда да внушава, особено у нас, колко е велик Путин, и как управлява световните процеси, в Кремъл добре съзнават, че скоро този балон ще се спука и те трябва да действат бързо и твърдо.
Само слабото познаване на руската имперска политика може да ни хвърли в дебрите на сложни конспиративни теории
Спрямо САЩ и другите велики сили Русия няма друг избор, освен да се пробва да влияе обходно през задния вход. Просто там няма кой да ги пусне през официалния. У нас, обаче, те по традиция са свикнали да нареждат. За руското ръководство самата идея да се договарят или надхитряват с нашите управници е унизително и кощунствено занимание. Неизпълнението на техните директиви се възприема като предателство и черна неблагодарност от нас, които трябва да сме им задължени до гроб за безкрайните „добрини“, които са ни причинили. От Кремъл не крият, те непрекъснато демонстрират своето раздразнение от всеки опит на нашите управленци да им хитруват и ги наказват сурово и публично за назидание пред нацията. Много са примерите и с десни, и с леви премиери и президенти, които ядоха шамари и понесоха удари заради колебливото си или враждебно поведение. В тази трудна ситуация на международна изолация на хлъзгавия балкански терен, на Кремъл му трябват допълнителни гаранти за контрол на бъдещото управление. Дали ще бъде формирано правителство около ГЕРБ или около БСП, за хората на Путин е важно да стабилизират контрола си върху властта у нас, чрез поставянето на допълнителна арматура – ВМРО, АТАКА, АБВ, ДПС, Марешки и т.н. Досега ГЕРБ дриблираха международно като за пред Европа имаха алиби в лицето на АБВ и Путинопатриотичния фронт, а за пред Русия Реформаторския блок. Този политически тюрлюгювеч даваше прекрасно оправдание за всякакви компромиси във вътрешен и международен план на всички партии в този управленски формат. Нямаше исторически компромис, който да не можеше да се направи в името на стабилността. Обаче безкомпромисната алчност на олигархичните кръгове около властта се оказа по силна от стабилността и тя се разпадна. Тази алчност разпадна и Реформаторския блок. Днес, наблюдаваме агонията на призводните стари и нови проекти появили се след този разпад. Единственият смисъл от Реформаторския блок, поради отсъствието на друга алтернатива, беше неговата относително по-ясна проевропейска и пронатовска геополитическа линия. Илюзията, че производните на Реформаторския блок са гарант за борбата с корупцията и за каквито и да е сериозни реформи, както и че са десни и антикомунистически, ще оставя като последна надежда и упование на изтерзаните им избиратели. Очевидно е, че те нямат нито ресурса, нито волята за това. Дребните им партийни и лидерски сметки могат да гарантират само още по-жалко присъствие в следващия парламент, ако изобщо някой от тях се добере до там.
Мажоритарната система с балотаж беше единствения шанс на огромната, но разпръсната, обезверена и отвратена демократична общност, да се обедини за да могат достойни хора с добри идеи да бъдат избрани в 44 НС
Мажоритарният избор е единственият ни шанс като граждани да направим това, което партийните лидери не желаят и не могат. Огромната част от едномандатните райони попадат в зони с категорично преобладаващи, но трагично разпръснати и демотивирани десни избиратели. Но ние сме приспани в люлката на партийните централи от сладките песни на техните трубадури. Е, спете спокойно, десни избиратели, вервайте, че партийният картел победи своето друга аз – олигархията и Москва. Мажоритарен избор няма да има, пропорционалната система победи и про-порциите са раздадени. Но така е, ум царува, ум робува, ум на Путин патките пасе. След два месеца, както е казал народа: Като се обърне каруцата пътища много, дано не са към Терминала.
385 млн. лева се вляха в нови заводи през миналата година
Общо 942 млн. евро преки чуждестранни инвестиции са влезли у нас в периода между януари и октомври 2016-а. Според предварителните данни от БНБ, сумата е с 606 млн. евро по-малка в сравнение със сумата на привлечените пари по същото време на 2015 г. Българската агенция за инвестиции прави опити да раздвижи този процес чрез издаваните от нея сертификати за вложения у нас на фирми от различни отрасли. През 2016 г. са одобрени 24 проекта на обща стойност над 385 млн. лв., отчете зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. А всичко това е предпоставка да се разкрият над 4700 нови работни места. Тринадесет от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги. Три от тях са в общини с висока безработица, а 14 се реализират извън столицата. Насърчителните мерки, от които ще се възползват тези фирми, предлагат съкратени срокове за индивидуално административно обслужване, както и частично възстановяване на задължителни осигурителни вноски за новоназначени работници и служители.
Летищата в Бургас и Варна с двуцифрен ръст
Летищата във Варна и Бургас отбелязаха много успешна 2016 г. 4.6 млн. пътници са преминали през двата аеропорта, които отбелязват двуцифрен ръст в броя на пасажерите, съобщиха от летищния оператор Fraport Group. Пътникопотокът на летището във Варна се повишава с 20.8% на годишна база, достигайки 1.69 млн. души през 2016 г., а този в Бургас достига 2.9 млн. души, което е с 22% повече от 2015 г. Бургаското летище беше затворено през ноември и декември заради основен ремонт на пътеките за рулиране. Броят на кацанията и излитанията на аеропорта във Варна нараства с 23.9% за година, достигайки 14 818, а този в Бургас се покачва с 14.2% до 20 873. Обработените товари на варненското летище нарастват повече от 2 пъти, достигайки 3 293 тона, докато в Бургас са обработени 10 877 тона товари, което е с 18% по-малко от предходната година.
„Хъшове“ събра почти 7000 лв. за Хитрино
6897, 11 лв. ще дари Народният театър „Иван Вазов” на читалището в с. Хитрино. Това стана ясно днес, когато в присъствието на медии в сградата на театъра бяха отворени кутиите с дарения за пострадалото село, съобщиха от пресцентъра на Народния театър. Директорът на театъра Мариус Донкин и комисия в състав Ирина Величкова – главен юрист, Ива Стояновска – счетоводител и Катя Попчева – мениджър комуникации в театъра, разпечатаха пред журналисти прозрачните урни, в които в продължение на около три седмици бяха набирани средства за подпомагане на пострадалите от трагедията. Сумата е събрана от даренията на вчерашното благотворително представление на „Хъшове“, в което актьорите от театъра вдигнаха на крака публиката в салона. Вчера и днес в Народния театър продължава и благотворителната изложба с произведения на именити български творци, предоставени от Съюза на българските художници. Всички приходи от продажбата на картините и пластиките също ще бъдат обявени и дарени чрез Съюза на читалището в Хитрино. Изложбата е отворена за посещения и закупуване на творбите между 11.30 и 19.00 часа, както и за зрителите на представленията в Народния театър „Иван Вазов”.
–В новата си книга „Homo Janus Bulgaricus. Народопсихология и народопатология (не само) на българите“ призовавате политиците, които заради нагона към пари и власт причиняват най-големите беди на държавата и обществото, да станат демофили – приятели на народа. Вярвате ли, че това е възможно, след като политическият елит третира хората като овце, които трябва само да дои?
– Разбирам въпроса Ви така: „Как, и може ли, нагонът към пари и власт на политиците да ги превърне в приятели на народа?“. Отговорите на такива въпроси са дадени преди повече от две хиляди години от Аристотел, например в книгата му „Политика“. От polis – град, на гръцки Politika, означава „работа за града, за държавата“. Политиците трябва да работят pro bono – за добро, pro bono publico – за добро на хората, на обществото. Така се става приятел на народа, на българския народ – немилия-недрагия – мишена на популизма, заблудите, медиите, телешоута. Политиците трябва да знаят, че без морална и образователна стабилност не може да има политическа и икономическа стабилност. А дали „вярвам, че това е възможно, след като политическият елит третира хората като овце, които трябва само да дои?“ – отговарям така: Нека политиците да четат повече и да прилагат нашите християнски ценности, например евангелския текст за Добрия пастир (Йоан 10: 1–16): „Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници… Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ Повече пише в „Чу ли бунта и политиците чуха ли?“ в книгата ми „Любомъдри читателю“.
– Докато четат „Приказка за двете мулета“ от книгата ви, мнозина вероятно ще си представят едното с етикет ГЕРБ, а другото – БСП. Те са вързани с едно въже и поставени точно по средата между две купчини сено. Когато те се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете остават гладни, а с тях и хората, които им симпатизират. Ако проумеят, че трябва да си сътрудничат, какво ще се промени?
– Да си сътрудничат в какво? – в човеколюбие, добротворение и великодушие, или в алчност, арогантност и агресия, в благовестване или омраза, в истината или лъжата? „Приказка за двете мулета“ илюстрира съдбата на Буридановото магаре, наречено така на името на френския философ Жан Буридан (1295 – 1363). Двете мулета ясно показват, че сътрудничеството е по-добро от конфликта. Ако политизираме мулетата, тогава в САЩ ще поставим точно по средата между две купчини сено слона (републиканците) и магарето (демократите). А в България – ГЕРБ и БКП/БСП. Имам надежда, че в САЩ идващият „слон“ Доналд ще балансира американската и глобалната политика – за добро на американците и на всички земляни (earthians – хора в планетата Земя). В България двете партии ще се нахранят, ще преядат и така вероятността да остане храна за народа значително намалява. Виждам как „системните партии“ водят до системно недохранване – физиологично и мисловно. А все още ги няма „цялостните хора – и богати, и просветени“, както казал Уилям Гладстон на пристигналите в Лондон българи – повече пише в „Политически диабет тип 45 + 26“ в „Homo Janus Bulgaricus“. Накратко, пожелавам на българските политици да осъзнаят човеколюбивия смисъл на „Обонато“. Това на африкански език означава: „аз съществувам, защото ние съществуваме“ – както пише в „Три приказки“ и “Three tales” в „Homo Janus Bulgaricus“.
–Цитирате изследване, според което най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас. Повечето от децата от нашия град обаче бягат от тази страна веднага след като завършат училище. Нацията ни се топи, раждат се все по-малко българи и, както казва премиерът, „тук остава лошият материал“. Как да сеспасим?
– Чрез мъдра политика и приоритетно и дългосрочно финансиране на здравеопазването, образованието и науката! А относно „най-красивите и най-умните хора в България се раждат в Бургас“, искам да споделя, че на Ивановден пожелах на приятеля и археолога проф. Иван Карайотов да открие артефакти, доказващи че Бургас е центърът на сантименталната цивилизация в света. За „топенето на нацията“, наричам го „демострофа“ (от демос и катастрофа) пише в публисето „Българската песен на козата“ в „Homo Janus Bulgaricus“.
Противоречиви сведения за предстоящата среща между новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин в исландската столица Рейкяви се появиха в медиите.
Тръмп би искал да се срещне с Путин в Рейкявик няколко седмици след встъпването му в длъжност, пише британският вестник „Сънди таймс“.
„Тръмп и членове на екипа му казаха на британски официални лица, че по време на първото им пътуване в чужбина ще има среща с руския лидер и най-предпочитаният вариант за домакин на преговорите между двете държави да е исландската столица, както бе преди три десетилетия“, съобщава вестникът.
През октомври 1986 година в Рейкявик се поведе историческата среща на съветския лидер Михаил Горбачов и американския президент Роналд Рейгън, превърнала се във важна крачка за края на Студената война.
На нея бе обсъден въпросът за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения. Изданието прави паралел и относно темата на предвиждана среща.
„В опит да рестартира отношенията на Запада с Кремъл Тръмп ще започне да работи върху сделка по ограничаване на ядрените въоръжения“, пише изданието. „Източниците, които обсъждаха тези планове с официални лица в руското посолство в Лондон, казват, че Москва смята да се съгласи на срещата на двамата лидери“, отбелязва „Сънди таймс“.
Тръмп встъпва в длъжност на 20 януари.
По-късно исландският вестник „Моргунбладид“ съобщи, че Исландия е готова да участва в организирането на среща между двамата президенти. „Засега правителството на Исландия не е получавало запитване за тази среща. Ако официалните лица във Вашингтон се обърнат към исландското правителство с официално запитване да организира среща на високо равнище в Рейкявик, ние ще го възприемем позитивно и ще го превърнем в нашия принос за подобряване на отношенията между САЩ и Русия“, твърди външният министър Гудлейгур Тор Тордарсон, цитиран от изданието.
Екипът на Доналд Тръмп опроверга съобщението на „Сънди таймс“, че той се готви да се срещне с руския президент, предаде по-късно „Блумбърг”. По данни на агенцията говорител на Тръмп е определил информацията като „стопроцентова лъжа“, съобщава още Би Ти Ви. /“Сега“/
Международната рейтингова агенция „Мудис“ ще плати близо 864 милиона щатски долара, за да уреди заведени срещу нея искове заради завишаване на рейтингите на ипотечни ценни книжа, допринесли за избухването на финансовата криза през 2008 г., съобщи американското Министерство на правосъдието, цитирано от Франс прес.
Вчера бе подписано споразумение между „Мудис инвестор сървисис“ , „Мудис аналитикс“ и компанията майка „Мудис корпорейшън“, от една страна, и 21 щата и правосъдното министерство, от друга.
Конкурентната рейтингова агенция „Стандард енд Пуърс“ също прие през 2015 г. да плати глоба в размер на 1,37 милиарда долара за това, че е подвела инвеститорите относно качеството на високорисковите ипотечни кредити. /Mediapool/
Петиция, изпратена на президента на Съединените американски щати Барак Обама с молба да помилва бившия сътрудник на специалните служби на САЩ Едуард Сноудън, в петък събра подписите на над един милион души от целия свят, пише руското издание „Известия“, цитирано от Фокус.
Петицията е инициирана от организациите Американски съюз за защита на гражданските свободи, „Международна амнистия“ и Human Rights Watch.
„Знаем, че в последните дни на Вашето управление към Вас идват голямо количество молби, но се надяваме, че Вие ще признаете важността на необходимостта да отделите внимание на неговата съдба“ – гласи част от текста на петицията. /“Сега“/
Андрей Кончаловски: Путин е най-големият европеец в Русия. Западът обаче ни отблъсна – защото ние не сме им нужни силни, нужни сме им огънати като по времето на перестройката: възхитителна страна, пълна с мръсотия и със слаба армия
Докато Никита Михалков се възхищаваше от Путин, брат му Андрей Кончаловски бе сред най-безмилостните критици на системата и Русия. Но това беше през 2014-а. По онова време той негодуваше, че в Русия има между 2 и 5 млн. безпризорни деца (след Втората световна война те са 700 000). А в Китай при население 1,4 млрд. бездомните са 200 000 – 100 пъти по-малко в сравнение с руските. Това, че Русия е на първо място в света по осиротели деца, за него бе „криминално престъпление“.
Тогава Кончаловски говореше против съдебната система, докарала се дотам, че „срещу загиналия в затвора юрист Магницки бе възбудено наказателно дело – тоест решили да съдят мъртъв човек, който, естествено, не може да се защити. В Европа подобен инцидент се е случил за последно през XVII век, когато изровили от гроба Кромуел и го „обесили”.“
През 2014-а Кончаловски пишеше, че „Кремъл само се преструва, че се бори с корупцията, уволнява десетки генерали от милицията, чиновници от средния ешелон, губернатори. Той великодушно заменя разстрела със „заслужен отдих” в Дубай и Лазурния бряг. Наистина ли властта смята, че с такива способи ще се пребори с корупцията?“.
И изобщо не виждаше в Путин лидера, от който се нуждае Русия „… да има смелостта на Петър Велики, за да каже на хората думите, които отдавна не са чували. Това ще е горчивата истина, че Русия не може да върви напред, защото не иска да разбере до каква степен се е сринала в своето цивилизационно развитие спрямо Европа“.
Светогледът на големия режисьор претърпява необичайно голяма промяна през последните 3 години. Особено видима тя е в интервю пред руския сайт „Медуза“, пред журналистката Катерина Гордеева Повод за разговора е новият филм на Кончаловски „Рай“ – разказ за съдбите на трима герои по време на Втората световна война – руска участничка в Съпротивата, френски колаборационист и германски офицер от СС, излиза на 19 януари.
– „Рай“ ме впечатли изключително много. Разбирам зрителите във Венеция, които станаха на крака, за да го аплодират.
– Благодаря.
– Сред организациите, които имат отношение към създаването на „Рай“, е и Министерството на културата на Русия. Мисля си, че за тях това е много добра инвестиция. Никога досега пари, предназначени за пропаганда, не са били харчени така умно: по европейски, блестящо направен филм, разказващ на света колко важна и велика е руската идея. Такъв ли бе първоначалният замисъл?
– Мисля, че за Министерството на културата ще бъде ласкателно да чуе вашето мнение. На мен ми е трудно да разсъждавам в такива категории и да говоря за някакви интереси. Все пак, когато пристъпваш към материала, е трудно да преценяваш основанията, които ще се появят в процеса на неговото създаване. Не смятам, че подхождайки към едно произведение на изкуството, можеш да изхождаш от някакви интереси, освен от желанието да съзреш онова, което се е „присънило“ на художника. Нали не питате композитора например каква идея е искал да вложи, в какво се е опитвал да убеди света, защото музиката – това е музика.
Изкуството налучква пътя в абсолютна тъмнина
– И това никога не е пречело на композиторите да се изказват творчески по различни актуални – в това число и политически – въпроси. Но сега става дума за „Рай“. Филмът ви засяга няколко много болезнени теми накуп: Холокоста, Френската съпротива, предопределеността на руснаците като спасители и освободители на цялото човечество.
– Всичко, за което говорите, е крайният вече резултат от филма. В началото такава задача не може да бъде поставяна. Процесът на създаване в определен смисъл представлява налучкване на пътя в абсолютна тъмнина.
В тъмното може да се натъкнеш на темата. А каква е темата? Това не е Холокостът, не е съдбата на французина, на германеца или на руската жена. Темата на „Рай“ е универсалността на злото и неговата задължителност. Замисълът, разбира се, започва от някакви по-прости, материални неща; от детайли и следи от различен род. Всичко това израства в определен конгломерат от идеи, истории и проблеми. Едното се напластява над другото. Или не се напластява… и тогава художникът може само да признае своята грешка.
За мен „Рай“ е много важен опит в разсъжденията за амбивалентността на злодеянието – тази тема е малко по-различна от темата за Холокоста. Не е задължително злото да бъде въплътено в образа на чудовище. Това може да бъде умен, образован, талантлив човек…
– Обичащ Чехов…
– Да, обичащ Чехов, аристократичен, красив, удивително завършен човек. За мен е много важно, че той стъпва в мътната река на злото и течението го понася. В този смисъл много ми подейства романът „Доброжелателите“ на Джонатан Лител, който ми попадна точно когато се готвех за „Рай“. Изпитах огромно удоволствие от него, буквално го изгълтах от всичките му страни.
– И може би още „Баналността на злото“ на Хана Аренд?
– Не, това не съм го чел. Също така голямо впечатление ми направи книгата „Да кажеш на живота „Да“: Психологът в концлагера“ на Виктор Франкъл (австрийски психиатър, три години от живота на когото минават в Освиенцим).
Кадър от филма „Рай“ на Андрей Кончаловски, който ще бъде показан на „София филм фест 2017“
Ако бъда честен, никога не съм имал желание да теоретизирам смисъла на произведенията си. Има обаче едно нещо, което е изключително важно, изключително ценно според мен в „Рай“: през половината от времето тримата герои говорят директно със зрителите – под формата на монолози. Монолозите за мен са най-достойното за уважение в този филм. Ако ги нямаше тях, нямаше да го има и филмът. Щеше да има някакъв друг филм.
– Монолозите – във вида, в който ги виждаме – режисьорско решение ли бяха, или всичко бе измислено още в началото на етапа „сценарий“?
– От самото начало. Понякога ми е минавала безумната идея да оставя във филма само монолозите. И толкоз. Най-интересното във филма е изповедта на тези три човешки същества. Оказва се, че може и така. Никога не съм помислял.
– Филмът показан ли е вече във Франция?
– Още не.
– Каква реакция очаквате, като знаете например какви проблеми имаше Александър Сокуров с неговия „Франкофония“, който също засяга темата за Съпротивата и колаборационизма: МВнР на Франция бе против показването му в Кан, Министерството на културата и даже Лувърът едва ли не отрекоха лентата. Стана ясно, че французите не са напълно готови да обсъждат тези теми със странични хора.
– За съжаление още не съм гледал филма на Сокуров, но много съжалявам, че журито се отнесе така с него във Венеция („Франкофония“ участва в конкурса през 2015 година, но не получи основните награди – б. а.). Много несправедливо. Убеден съм, че всичко, което Сокуров прави, задължително е кинематографично произведение. Не кинце, а кинематография – в смисъла, в който го разбираше Робер Бресон.
Колкото до французите, при тях по правило има цензура. Знам го, защото съм се сблъсквал с това. Навремето се опитвах да снимам там филм за арабин, който става джихадист. Идеята е проста: живеейки заедно с французи, можеш да станеш джихадист. Такова нещо там обаче не може да се снима – защото има цензура.
Второ, на французите им е крайно неприятно да се ровят в собственото си минало. И решението на Дьо Гол да закрие за 60 години всички дела на колаборационистите е съвсем правилно. Архивите се отварят едва сега, когато всички те са починали. Знаете ли защо Дьо Гол е взел това решение? Защото е разбирал, че не бива да се всява разкол в обществото. Половин Франция са били колаборационисти, ако не и по-голямата й част.
– Наистина ли смятате това за правилно? Тоест, ако пренесем нещата на руска почва, бедата не е, че през 1991 г., по времето на разгрома на КПСС и разпада на СССР, нямаше лустрация, а в това, че изобщо се заговори истината за тези, които са пращали хора в лагерите, за доносниците и убийците?
– Всяка история има амбивалентна същност и много по-дълбоки причинно-следствени връзки от простия сбор от злодеяния на някакви мерзавци. Всъщност за това е и филмът ми.
Що се отнася до разгрома на КПСС, това не бива да се нарича успешно политическо решение. Не бива да се забравя, че комунистическите идеи представляваха въплъщение на стремежите на голям брой хора. Тези хора вярваха в тях ревностно и искрено. Аз дори смятам да направя филм за секретар на низова партийна организация по времето на отдавна забравена година на миналия век.
Това са били нормални, честни хора. Разбира се, имало е неща, които не ги устройват, но през 60-те години на ХХ век – след десталинизацията – не са настъпили добри за тях времена. Не са можели да правят нищо срещу, така да се каже, логиката, възникнала по времето на хрушчовизма, но те не са мечтали животът и идеалите им да бъдат заливани с мръсотия.
Настъпва друго време: всички идеи, в които са вярвали хората, биват опорочени; всички грехове и отговорности, които са били длъжни да понесат започналите десталинизацията, се струпват върху Сталин. Е, и какво по-нататък? Какво, нима всички са станали добри? Престанали са да вършат гадости във входовете? И са спрели да изхвърлят боклука си през прозореца? Извинете, но това е смешно. Манталитетът на народа не се променя покрай това, че изведнъж някой решава да сложи край на миналото. Освен това е невъзможно то да свърши. Вземете за пример Китай: култът към Мао Дзедун никога не бе развенчан, а страната се движи напред.
И бизнесът, и свободата не са нужни на по-голямата част от руснаците
– На мен не ми се ще да взимам за пример Китай и да живея като в Китай. А на вас?
– Не ви предлагам да живеете в Китай, а политическите проблеми да се решават такива, каквито са. Да се реши политически проблем в архаична страна е съвсем различно от решаването му в Югославия или някъде другаде в Източна Европа.
– Казвате ми, че живеем в архаична страна?
– Струва ми се, че огромната част от нашата страна живее в архаична ценностна система. У нас езичеството е преплетено с комунизма, а комунизмът – с православието. И което и да е правителство на Русия, включително сегашното, е правителство на една социално ориентирана държава.
– В какъв смисъл?
– В смисъл, че то се чувства длъжно да храни хора, на които не им се работи, които не искат да печелят и напълно се задоволяват с малко. Трудно е да се наложи на хора, които не искат да се занимават с бизнес, да го правят въпреки волята си. Проблемът не е в това, че някой не дава на някого нещо, а в това, че руският човек не се нуждае от въпросното нещо. И бизнесът, и тази прословута свобода не са нужни на по-голямата част от руснаците. Щом „трябва“, ще стоят кротко като агнета. Свободата не се дава, тя се взема! А на хората това не им е необходимо. Надявам се разбирате, че ние двамата с вас говорим за нацията, а не за гражданите в границите на Садовое кольцо.
– Изглежда ми доста рисковано да се решава за цялата нация.
– Да се решава е трудно, но да се разбира е необходимо. Трябва някак си да проумеем къде живеем и в каква посока си струва да гледаме. Не можем да променим националния манталитет, без да го познаваме.
– Това прилича на трансформацията на реториката на Путин, който в началото на управлението си заставаше зад европейските ценности, зад Русия като част от Европа, после все по-малко и по-малко говореше за тях, а сега изобщо не говори.
– Според мен вие възприемате неправилно случилото се. Русия действително се опитваше да се влезе в европейския ареал. Такава бе идеята на Путин, който, разбира се, по своите убеждения е най-големият европеец в страната. Западът обаче отблъсна Русия, отблъсна Путин – защото ние не сме им нужни силни, нужни сме им огънати като по времето на перестройката: възхитителна страна, пълна с мръсотия и със слаба армия. Путин разбра това. И не му остана друг изход, освен да изгражда армията и да търси съюзници на Изток.
– На вас харесва ли ви това преобръщане?
– По-рано аз бях западняк и също мислех, че Русия има само един път – на Запад. Сега се убедих, че нашият път не е този. Слава Богу, че движейки се в тази посока, силно изостанахме. Защото Европа е на границата на катастрофата – това, струва ми се, е съвсем ясно. Причините за катастрофата, както се оказа, са в това, че правата на човека не бива да се поставят на първо място. Правата на човека могат да бъдат разглеждани единствено в съответствие с неговите задължения. Те се отказаха от традиционните европейски, а значи християнски ценности.
– Наистина ли смятате, че Владимир Путин е европеец?
– А на вас не ви ли изглежда така? Най-вероятно защото не анализирате цялата траектория на неговото президентстване. Да – и според умствения си багаж, съдейки по опита си в чужбина, аз мисля, че когато Путин оглави страната, той имаше определени идеи, които под натиска на външни и вътрешни обстоятелства се видоизмениха много. Той застана начело на една абсолютно разрушена страна и се наложи да управлява гигантска архаична маса от настроени враждебно към държавата хора, изграждайки система от приоритети. Усилията му бяха насочени преди всичко към предотвратяване на разпада. Лично аз изобщо не мога да си представя как му се удаде всичко това.
Путин – като западен човек, като човек, който прекрасно владее немски и познава световната култура – разбира се, хранеше илюзии, че Русия трябва да се върне в Европа. Но в Европа му казаха: „А кой сте вие въобще? Не сме ви очаквали“. И Мюнхенската му реч е резултат от колосалното разочарование на Путин от своите идеи по отношение на Европа и разбирането, че се налага да се живее в онази част от света, която още е далеч от гражданското общество. Това са все изключително сложни проблеми извън пределите на Садовое кольцо, които ние с вас, живеейки в неговите граници, не виждаме. Да се ръководи държавата без такова разбиране е невъзможно.
– По моята логика след това „разбиране“ идва желанието за „просвещаване“. И тук вече възникват въпросите към вас.
– Какво имате предвид под „просвещаване“? Ограмотяване? Проблемът е, че все едно мисленето ще остане архаично, в границите на „който не е с нас, е против нас“, в границите на бялото и черното. Модернизацията на средствата за общуване променя скоростта на общуването, но не и нивото му. Моят извод не ви харесва: ние не сме и няма да бъдем Западна Европа – не е нужно да се стараем.
– В кой момент осъзнахте това? По какъв начин настъпи тази промяна: до определен момент вие бяхте за мен много близък с духа на Кончаловски…
– …а кога станах Михалков?
– Да. Благодаря, че сам го казахте.
– Мислещите хора нерядко променят своята гледна точка. Не се променят само идиотите. Много силно ми повлия животът ми в Кенозеро, където снимах „Пощальонът“. („Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“, филм на Андрей Кончаловски от 2014 година – бел. авт.). Животът с хора, които са хармонични във всичко, което правят, които не се интересуват нито от Владимир Путин, нито от Владимир Познер, нито от „разплатата за миналите грехове“, въобще от нищо подобно на нашия забързан живот. Те живеят в пълна архаика, в някакъв удивителен свят на своята шекспировска хармония. Или даже антична трагедия.
Андрей Кончаловски, Владимир Путин и Никита Михалков на откриване на паметна плоча на бащата на двамата режисьори – поета Сергей Михалков, автор на текста на химна на СССР, а след това и на Русия.
– В какво се проявява това?
– Те не се стремят към нищо. Не можеш да ги впишеш нито в капитализма, нито в частното предприемачество. Естествено, там има такива, които ги наричат „твърди, строги, решителни“, но това не е отговорна буржоазна класа, динамична и отговорна за страната си. Ние никога не сме имали и все още нямаме буржоазия. И това е още един проблем на руската история – той не бива да се пренебрегва.
Милиони руснаци не са граждани, а население
– Излиза, че по-рано сте били либерал, а после сте слезли при народа и сте се върнали оттам съвършено друг човек…
– Не се правете на толкова наивна. Защо опростявате така нещата? Заснел съм три филма в руско село, живея в тази страна и познавам народа си – очевидно по-добре от вас, дори само заради това, че съм с 40 години по-възрастен.
Постепенно се убедих, че за да се промени страната, е необходима промяна на манталитета. А за да се промени манталитетът, е нужна промяна в културния геном. За да настъпи промяна в културния геном, трябва първо да се раздели на съставните му части заедно с най-великите руски философи – тоест да се разбере причинно-следствената връзка, която в нашата страна до ден-днешен не е проучена. Едва тогава можем вече да решим накъде да вървим.
Наивно е да се мисли, че всеобщата грамотност ще промени човека. Например в Русия представата за бизнес е, че това е варварство. От Садовое кольцо това не се вижда, но е факт. И още. Там, зад Садовое кольцо, отвъд Москва – хората имат съвсем други ценности: те искат държавата да ги остави на мира. Което означава, че те не са граждани, а население. Милиони руснаци представляват това население. За какви граждански инициативи говорим?
– На мен ми се струва, че населението се превръща в граждани, благодарение на просвещението.
– По какви въпроси искате да просвещавате?
– Минимум по въпросите за собствената ни история. 60 години след XX конгрес на КПСС в Русия строят паметници на Сталин. А въпросът какъв е той – кървав диктатор или ефективен мениджър, е все още предмет на обществена дискусия.
– Обсъждането на Сталин, Ленин или даже на император Александър няма никакво значение. Ако искаме да мислим как да вървим напред, преди всичко трябва да разберем що за културен код има руската нация. Всичко наоколо се променя и само той не се е променил за последните хиляда години.
Руското съзнание е селско, с добуржоазни ценности
– Що за културен код е това?
– Нашето съзнание е селско. Руският човек притежава добуржоазни ценности: „моята риза по-близо до тялото“, „не ме пипай и аз няма да те питам“, „ох, за какво ми е да ходя на избори; обаче ще се наложи да отида, защото ще дойдат и ще ме хванат, а отгоре на всичкото ще ме и накажат“. Селското съзнание представлява липса на желание за участие в обществото. Всичко, което е извън границите на семейството, в най-добрия случай предизвиква равнодушие, в най-лошия – враждебност.
Възникването на буржоазията в Европа поражда републиканското съзнание. А републиката – това е общност от граждани. В Русия републиканско съзнание е имало всичко на всичко в два града – Псков и Новгород. Толкова – никога и никъде другаде. Впрочем и тази люлка е задушена.
Съжалявам, че в Русия няма цензура
– Във вековете традицията на „задушаване“ по правило е най-внимателно съблюдавана в нашата страна. Колчем нещо ново, свежо надигне глава, и веднага се чува звънка плесница: там не ходи, не експериментирай с онова, не наранявай чувствата на този или онзи. Живеем във времето на ренесанса на доносите и тържеството на цензурата.
– Честна дума, тръпки ме побиват от мислите ви. Съдейки по думите ви, вие не знаете какво представляват истинската цензура и доносничество. Лично аз съжалявам, че няма цензура. Цензурата никога не е била пречка за създаването на шедьоври. По времето на Инквизицията Сервантес е творил шедьоври, Чехов е писал в проза всичко, което не може да се напише в пиеси заради цензурата. Какво си мислите – че свободата създава шедьоврите? Никога. Ограниченията създават шедьоврите. В творчески план свободата не дава нищо на художника. Покажете ми тези тълпи от гении, покосени от цензурата! Ами няма такива.
Същото отличие ще получи и напускащият армията ген. Константин Попов
Орден „Стара планина“
На церемония от 13.30 часа на „Дондуков“ 2 държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев ще удостои с висше офицерско звание и висши държавни отличия военнослужещи от Българската армия, съобщава президентският прессекретариат.
Това са:
– Полковник Иван Ортомаров ще получи висше офицерско звание „бригаден генерал”.
– Генерал Константин Попов ще бъде удостоен с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги за развитието на Българската армия.
– Бригаден генерал Боян Ставрев ще бъде удостоен с орден „За военна заслуга“ първа степен за особения му принос за развитието на Българската армия.
***
На церемония от 14.30 ч. в Гербовата зала на „Дондуков“ 2 президентът Росен Плевнелиев ще удостои с висши държавни отличия дейци на образованието, науката, културата и изкуството.
За заслуги в областта на конституционното правосъдие Станислав Димитров ще получи орден „Стара планина“ първа степен.
Доцент Божанка Константинова и д-р Васил Стоянов ще бъдат удостоени с ордени „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен за приноса си в областта на образованието, културата, литературознанието и изкуството.
За заслуги към Република България в областта на науката, културата и изкуството с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие ще бъде удостоена проф. Нева Кръстева.
Никола Петков
Президентът Росен Плевнелиев ще удостои посмъртно с орден „Стара планина“* първа степенНикола Петковид-р Петър Дертлиев.
Никола Петков получава отличието за своя принос в борбата против комунистическата диктатура и за изключителната си гражданска позиция и противопоставяне срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим.
Д-р Петър Дертлиев ще бъде удостоен за изключително големите си заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България.
д-р Петър Дертлиев
Президентът Росен Плевнелиев ще удостои посмъртно с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен проф. Константин Кацаров – изтъкнат български учен юрист, адвокат, историк и патриот, основател на Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“, добавят от президентският прессекретариат. /“Сега“/
Един ден на Бостънската гара от влака слязла скромно облечена жена и заедно със съпруга си тръгнала по посока на Харвардския университет за да се срещнат с президента му. Те нямали уговорена среща.
Още от пръв поглед секретарят на президента вижда, че такива дълбоки провинциалисти нямат работа в Харвард и им казал:
– Президентът ни ще отсъства през целия ден.
– Ще го почакаме – бил отговорът на странната двойка.
Няколко часа секретарят бил игнорирал посетителите с надеждата, че в някакъв момент те ще се разочароват и ще си тръгнат. Двойката обаче с поведението си успяла да го убеди, че няма намерение да си тръгне и той, колкото и да не му се искало, все пак се решил да обезпокои президента.
– Може би ако им отделите минутка, те час по-скоро ще си тръгнат?
Когато посетителите влезли, президентът ги изгледал сурово и високомерно. Първа заговорила жената:
– Имахме син, който в продължение на една година учеше във вашия университет. Той обичаше това място и бе много щастлив да се намира тук. Но, за съжаление, преди една година той внезапно почина. Мъжът ми и аз бихме искали да направим негов мемориал на територията на университета.
Президентът никак не се зарадвал на това – дори обратно, станал още по-раздразнен.
– Госпожо – казал той – ние не можем да си позволим да поставяме статуи на всеки, който е учил в Харвард и е умрял. Ако го бяхме правили, това място щеше да прилича на гробища.
– В никакъв случай – побързала да възрази жената – ние не желаем да установяваме статуя, ние искаме да построим нов корпус за Харвард.
Президентът огледал карираната рокля на дамата, която отдавна била загубила цветовете си, бедния костюм на господина и възкликнал:
– Корпус? Имате ли представа колко струва един такъв корпус? Че то всичките сгради на Харвард струват над седем милиона долара!
Жената цяла минута нищо не казвала. След това се обърнала към мъжа си и тихо промълвила:
– Толкова е евтино да се построи нов университет? Тогава защо да не си построим свой собствен университет?
Мъжът кимнал утвърдително.
Президентът на Харвард изглеждал объркан.
Мистър и мисис Станфорд станали и излезли от кабинета. В Калифорния, в Пало-Алто, те основават университет в памет на любимия си син. Университетът носи името им – Станфордски.
От Уикипедия: «Станфорд е основан от железопътния магнат, сенаторът на САЩ Лелънд Станфорд и съпругата му Джейн Станфорд. Университетът е кръстен на единственият им син Лелънд Станфорд (младши), починал през 1884 година. Родителите му решават да посветят университета на единствения си син и Лелънд казал на съпругата си: „Децата на Калифорния ще бъдат и наши деца“…»
Ако в царска България през 1942 г. е имало 10 500 училища, то през 2000 г. вече са 3491, а през тази учебна година училищата у нас са 2456. За 14 години са закрити близо 1000 училища, а само за 2016 г. са закрити 27, се казва в позиция от Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“ за проверките на институциите в училищата, свързани с отпадането на учениците и с отсъствията им.
След Освобождението на България и особено след 1880 г. е имало национална кампания за възраждане на българското образование и училище, като са били построени и открити училища с работещи и активни настоятелства в почти всяко българско село. Може би времето на просветителството вече е свършило и сега е наложително да се дефинира нова образователна стратегия за постигане на качествено съвременно образование, посочват от синдиката. И заявяват, „че ако тя кореспондира със закриване на училища и организиране на училищната дейност само в „мега“ училища от 700 до 2500 ученици, то сме на правилния път и можем да продължим да закриваме училища“.
Според синдиката в училището в Хераково се наблюдават два основни порока на българската просвета. „Първият е недъгавият делегиран бюджет, който не се интересува от нуждите на децата във всичките 2456 училища и 2000-те детски градини в страната, а дава финансов стандарт на брой деца, без да е съобразен с необходимия за нормален образователен процес брой на учителите, с паралелките и с осигуряване на равен шанс за децата и учениците“. Вторият порок е по-стар и по-страшен – това е проблемът с прибиране и задържане на учениците в училище и определяне на реалния възможен лимит на отсъствия за учениците.
Истината е, че и старият, и новият образователен закон с хилядите страници нормативна база, не дават отговор на този важен проблем – как да задържим учениците-роми в училище, без учители и директори да нарушават правилата – се посочва в съобщението.
Затова синдикатът „Образование“ предлага на МОН и на парламента да има промяна във философията на делегирания бюджет и финансиране на база на национална стратегия за това дали да има училище в съответното населено място, а не на база делегиран бюджет и на брой ученици. Според синдиката трябва да се промени и Законът за предучилищното и училищно образование, като се вмени ефективна финансова и административна отговорност към родителите за осигуряване на присъствието на децата им в училище. Трябва да има промяна в новия училищен закон и във връзка със социализацията на учениците-роми и с тяхното задържане в училище. „При сегашните правила, ако не се проявява милост към тях, според обема на знания и процента на присъствие, повечето не биха преминали дори и във втори клас“, заявяват от образователния синдикат. Според него детските надбавки за деца трябва да бъдат в училищните бюджети и МОН, а не в МТСП. От синдиката настояват също 16-те вида социални помощи за ромските семейства също да бъдат обвързани с присъствието на техните деца в училище.
Българската дизайнерка Диана Чолакова, която живее в Мичиган, бе отличена с наградата Most Creative fashion design. Това стана в Сан Франциско, Калифорния, където на 22 и 23 декември 2016 г. се проведе Rumi Awards International Fashion Show.
Диана Чолакова
Диана Чолакова се представи с 20 произведения – облекла, шапки, аксесоари, бижута, които пресъздават такива емблематични български приказки, легенди, библийски и други теми като „Златното момиче“, „Неродена мома“, „Ламятаи златната ябълка“, „Сътворението на Света“ и „Слънчова сватба“. За успешния си ревю-спектакъл тя бе номинирана в категорията Best Fashion Design Show/Presentation. Заради използваните пък от нея екоматерии, тя е номинирана и за Best eco/green fashion design.
Всъщност, Диана Чолакова е единственият дизайнер, който получи номинации за всичките шест категории в международния конкурс. Техниките, които тя използва, са плетене на две куки с памучни и вълнени конци; плетене на една кука с памучни конци; комбинирана техника на шиене с плат и монтиране на плетени орнаменти; бродерия върху вълнен плат и други.
В шоуто участваха също дизайнери от Русия, Украйна, Испания, САЩ, Индия, Китай, Япония и Мексико. Сред моделите, дефилирали с нейната колекция, се откроиха Мис Мексико, Мис Испания, Мис Словения и Мис Индия.
Проектът “Деца превеждат за деца“ на българското училище в Цюрих е вече реалност. По инициатива на г-жа Маргарита Кусева, председател на дружество „Родна реч“ в Цюрих, книжката „Български народни приказки“ е готова и пристигна в Детройт. В нея има преводи на 30 любими детски приказки на немски, френски, италиански и английски език. Участвали са над 70 деца от шест български училища в чужбина, сред които е и българското училище в Детройт.
Книжката може да закупите в българското училище в Детройт всяка събота или да я поръчате на имейл [email protected].
Принос за осъществяване на тази книжка имат още над 20 учители, директори, оформители, коректори, печатари и за транспорт – Външното министерство с помощта на консул Руслан Стоянов в Швейцария. В превоза на книжките до САЩ се включи фирма „Малинчо“, а от Чикаго ги донесе Катя Ангелова от българският магазин в Детройт.
Книгата включва и рисунки на деца от училище „България“ в Детройт.
Властите са знаели, че стрелецът от Форт Лодърдейл е имал психично отклонение
Естебан Сантяго
Федералната прокуратура на САЩ е повдигнала обвинения срещу извършителя на нападението на международното летище на град Лодърдейл в щата Флорида. Ако мъжът бъде признат за виновен, той може да получи смъртна присъда, предаде ABC News.
От прокуратурата в щата Маями са повдигнали обвинение срещу 26-годишния Естебан Сантяго за насилие на международното летище, при което се е достигнало до загуба на човешки живот. Наказанието може да бъде екзекуция или доживотен затвор.
Сантяго е обвинен, че е убил петима души и ранил шестима на летището. Според ФБР мъжът е пътувал от щата Аляска за Флорида специално, за да извърши злодеянието.
Сантяго, ветеран от Ирак, е задържан без право на гаранция. Той ще се изправи пред съда в понеделник.
Федералното правителство в САЩ е знаело, че стрелецът от Форт Лодърдейл е имал психично отклонение. Това стана ясно от изявление на брат му, предава пък Би Ти Ви.
През ноември Естебан Сантяго влязъл в полеви офис на ФБР в Аляска, твърдейки, че правителството контролира ума му и го принуждава да гледа записи на „Ислямска държава”. Той не е бил поставен в списъка с хора, на които е забранено да се качват на самолет. Брат му Брайън Сантяго заяви, че Естебан е поискал психологическа помощ, но не е получил особена подкрепа. През август Естебан Сантяго заявил, че чува гласове, казал брат му.
„Как е възможно федералното правителство да го знае, да го приемат в болница само за четири дни и след това да му върнат оръжието?”, попитал Брайън Сантяго, говорейки пред жилището на семейството им.
Извършителят на нападението срещу международното летище Форт Лодърдейл-Холивуд е избрал специално щата Флорида и атаката не е била предизвикана от конфликт, заявил на пресконференция агентът на ФБР Джордж Пиро.
„Не сме установили никакви причини, които може да са предизвикали нападението. Разследваме всички варианти за мотив”, добави той, без да изключва вероятността за терористичен акт. Според него заподозреният е действал сам. Агенти на ФБР претърсват социалните мрежи, търсейки информация за мотивите му. Разпитани са 175 свидетели. /“Сега“/
Седемгодишният Никола Николаев вече е шампион по мотоциклетизъм и има няколко спечелени купи в Испания – меката на този спорт. Детето тежи едва 20 кг, а първият му мотор е закупен, когато е почти на четири години. Започва да моли родителите си за тази машина, навършвайки три години, но поради килограмите и възрастта му те изчакват малко. Това не е пречка обаче баща му да го качва на своя мотор многократно най-малкото, за да чуят рева на двигателя.
Никола е роден в Испания в близост до Барселона, където неговият баща живее от повече от десет години. Момчето признава, че изобщо не го е страх и всичко му е много лесно и забавно, включително изпреварването и побеждаването на пистата. Майка му също обича моторите и е в еуфория, гледайки го на трасетата. Тя и съпругът й купуват каравана, с която цялото семейство да обикаля заедно с момчето по състезанията, които както и в професионалните шампионати, се провеждат от петък до неделя.
Баща му има страст към моторите също от млад и насърчава по всички възможни начини сина си. Смята, че раждането му в Испания е плюс, занимавайки се с този спорт. Той твърди, че пистите около тях далеч не са малко и не са скъпи. Връщайки се в България, обаче, условията са недостатъчни, за да успява момчето да провежда пълноценно подготовката си. Бащата на детето е родом от Провадия и единствената писта, която им е удобна за щастие не е толкова далеч – във Варна. Необходими са приблизително 25 000 евро на година на семейството, за да поема всичките му разходи, но за момента те твърдят, че са способни да ги дават, след като виждат потенциала на Никола.
Сестрата на младия пилот издава неговото тайно желание, а именно да се състезава в MotoGP. Момчето пък заявява, че иска да стане като Валентино Роси. Екипът на Sportal.bg му пожелава да постигне това и се надява децата като него да не бъдат единици.
„Игра на тронове“ е един от многото сериали, за чиито ефекти се ползва V-Ray. [HBO България]Софтуерът за 3D визуализации V-Ray на водещата българска Chaos Group е един от 18-те носители на „Оскар“ за технологични постижения в киното за 2017 г., съобщава Американската филмова академия на своя сайт. Наградата се присъжда на Владимир Койлазов, съосновател на българската компания, която от години е сред световните имена в бранша, за „оригиналната идея, дизайн и реализация“ и приноса на V-Ray за навлизането и усъвършенстването на 3D визуализациите в киното.
От сензацията „Аватар“ до битките в „Игра на тронове“, през хитове като Deadpool и Ironman до филми, които наглед не ползват визуални ефекти, сценографията на все повече заглавия е изцяло компютърно генерирана – и в повечето случаи пръст в нея има и софтуерът за рендъринг V-Ray, който пресмята и превръща компютърния модел във фотореалистично 3D изображение с необходимата светлина, текстура и цвят.
Технологията има широко приложение в архитектурните проекти, продуктовия дизайн, автоиндустрията, игрите и навсякъде, където има 3D визуализации. За незапознати е трудно за вярване, но изображенията в портфолиото на сайта на Chaos Group са изцяло компютърно генерирани. Оскарът се присъжда на Койлазов и компанията за бързите им алгоритми, включително за т.нар. „глобално засветяване“, които правят технологията приложима в големи филмови проекти. Днес тя се ползва все по-често вместо реалните снимки на локация – например гледките към Манхатън и Световния търговски център в миналогодишния The Walk на Робърт Земекис са изцяло генерирани чрез софтуер, включително V-Ray.
Фирмата е основана в края на 90-те от Койлазов и Петър Митев, а първата версия на V-Ray е от 2002 г. Това е и основният продукт на Chaos Group, която днес има офиси в София, Балтимор, Ел Ей, Сеул и Токио. За разлика от другите оскари, технологичните не се присъждат за постижения през конкретната година, а за цялостен принос в развитието на киното. Те ще бъдат връчени на 11 февруари в Бевърли хилс.
Естебан Сантяго – мъжът, който откри огън и уби петима души на летището Форт Лодърдейл, щата Флорида – има история на проблеми с психичното здраве, съобщава вестник The Boston Globe. Негови близки признаха, че някои от тях той е получил след служба в Ирак и се е подложил на лечение в щата Аляска.
Естебан Сантяго. Снимка: в. „Сега“
„Единственото нещо, което мога да ви кажа, е, че когато той се прибра от Ирак, не се чувстваше много добре“, разказва чичо му Ернан Ривера.
Естебан Сантяго, 26 г., е пратен в близкоизточната държава през 2010 г., където прекарва година като част от инженерен батальон.
Федералните служители на реда също допуснаха, че мъжът, който отне живота на петима души, може би има проблеми с психичното здраве, добавя Фокус. В края на миналата година Сантяго е посетил офис на ФБР в Анкъридж, за да докладва нещо. Мислите му обаче са били объркани. Когато той е бил разпитан от агенти, е заявил, че федералното правителство го преследва и се опитва да го контролира. Мъжът е уверил, че ЦРУ го принуждава да гледа пропагандни клипове на „Ислямска държава“, за да контролира ума му.
След това от ФБР са осъществили контакт с местните власти, за да го подложат на преглед психичното здраве, но служителите не са сигурни какво се е случило след това.
В първия си коментар по повод стрелбата на летището в град Форт Лодърдейл, щата Флорида, американският президент Барак Обма сподели, че е „съкрушен“ заради семействата на жертвите.
„Подобен тип трагедии се случват твърде често през последните години, в които бях президент. Болката, мъката, шокът, през които те трябва да преминат, са огромни“, коментира Обама за медията.
„Мисля, че през следващите 24 часа ние ще разберем как точно това се случи и какви са мотивите на тази личност“, допълни Обама. /“Сега“/
Екипът на Доналд Тръмп по прехода издаде общо нареждане назначените от президента Барак Обама посланици да напуснат постовете си до встъпването в длъжност на новия президент на 20 януари. Това съобщи американският посланик в Нова Зеландия, цитиран от Ройтерс.
„Аз ще си тръгна на 20 януари“, заяви посланик Марк Гилбърт в съобщение до Ройтерс в Туитър.
Нареждането, което важи за всички, „без изключения“, се съдържа в изпратена от Държавния департамент на 23 декември грама, уточни Гилбърт, като потвърди информация във в. „Ню Йорк таймс“.
Вестникът цитира дипломатически източници, според които предишните американски правителства – и репубрикански, и демократически, са удължавали сроковете, за да имат възможност посланиците, особено тези с деца в училищна възраст, да останат в съответните страни още няколко седмици или месеца.
Представители на Държавния департамент и на екипа на Тръмп по прехода не бяха открити за коментар, отбелязва Ройтерс.
Ако нареждането бъде изпълнено, САЩ може за месеци да останат без утвърдени от Сената посланици в ключови държави като Германия, Канада и Великобритания, отбеляза „Ню Йорк таймс“.
Висш представител от екипа на Тръмп казал пред вестника, че в тази мярка няма злонамереност и че единствената й цел е да гарантира, че дипломатическите представители на Обама ще напуснат постовете си навреме, точно както и хилядите политически помощници в Белия дом и федералните служби.
Готвейки се за встъпването си в длъжност, Тръмп твърдо смята да не остави на поста му нито един политически назначен от Обама служител и да анулира много от постигнатото от предшественика му в областта на външната и вътрешната политика, пише „Ню Йорк таймс“.
Дипломати са казали пред вестника, че нареждането ги е хвърлило в смут и ги принуждава спешно да търсят решения и да си осигурят визи, за да могат децата им да си довършат срока. /Mediapool/
!["Игра на тронове" е един от многото сериали, за чиито ефекти се ползва V-Ray. [HBO България]](https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2017/01/zx450y250_2509691.jpg)
