Всички авторски страници

Авторски

• „Политическа религия” и православна църква

  Използването на Православната църква за вътрешна и външна политика има двустранни негативни последици

  Доц. Дилян Николчев, Libertarium.net

  

  Преди няколко години публикувах статия, озаглавена „Българската православна църква между вярата и политическата религия: посттоталитарни влияния и проявления“. В нея обърнах внимание на един тревожен за страната ни в последните години процес, а именно – все по-отчетливото демонстриране на явни и скрити „канали” на взаимно влияние между Българската православна църква и политиката, респективно техните взаимно обвързани църковни и политически прояви. В същия текст употребих и се опитах богословски да анализирам понятия като „политическа религия” и „православни политици”, определения, на които както тогава, така и днес малцина обръщат внимание.

  „Политическата религия” сама по себе си не е религия в собствения смисъл на думата:

  това е идеология, притежаваща всичките признаци на религията, но не предполагаща вяра в Бога и задължително следване на определени традиционни религиозни принципи и правила. С оглед на традиционните религиозни специфики в Източна и Югоизточна Европа религията, на която заложиха тези „политически религии”, бе единствено възможната – православието, изразено чрез някои поместни православни църкви. Днес един от дълбоките проблеми, на които трябва да се обърне сериозно внимание, е за характера и степента на влияние на православието в регионалната и световна политика.

  Наред с общоупотребяваните вече понятия „ислямски свят”, „ислямска политика” и производните им политически интерпретации в популярната и научната литература, през последните години все по-активно започнаха да се използват и аналогичните им в религиозно отношение обозначителни термини „православен свят”, „православна политика” в контекста на различните политически и обществени събития, най-вече в Източна и Югоизточна Европа. Очевидно е, че поне засега „православната политика”, за разлика от „ислямската политика”, не стъпва на световната сцена като едно монолитно политическо цяло. Това се дължи на обстоятелството, че са налице неясноти по някои съществени въпроси, като напр. за това дали има де юре и де факто такива държави или недържавни субекти, които както по идеологически път, така и посредством лидерски позиции, се обединяват около „вменената им православна идеология”. Във връзка с това е необходимо да се установи действително ли днес съществува перспективата „православната политика” да навлезе като религиозно-политически фактор в територията на локалната и световна политика и дали една такава политика се явява алтернатива на про-ислямската политика на Изток и на прохристиянската политика на Запад?

  Процесите на инкорпориране на православието в политиката,

  от една страна, а от друга, на политизацията на Православната църква в държавите от Източна и Югоизточна Европа – за съжаление са тотално премълчавани, подминавани и неизследвани в тези държави. Това не позволява обективно да се оценят самите процеси както като политически, така и като православни фактори. Но е сигурно, че политизацията на религията и религиозацията на политиката са закономерен резултат от неуспешния политически преход в тези държави от Европа, както и от неудачната модернизация и социализация, довели до социална криза и бедност в условията на икономическо развитие, а вследствие на това – и до криза на демокрацията, на националната и на религиозната идентичност в източноевропейските страни.

  Що се отнася до инициаторите на тези процеси, колкото и анонимни да са те, то безспорно това са „новите православни политици”, отличаващи се с изключително повърхностни познания в областта на православното богословие, вследствие на което учението на Църквата се интерпретира като политическо-религиозна идеология по един особено спекулативен, манипулативен и демагогски начин, неотговарящ на православните канонични традиции. По правило това са хора, приели православието в резултат на „внезапно обръщане” към вярата, пъстра представителност на най-различни социални слоеве от населението, люде с различно ниво на интелигентност, всичките обаче изповядващи „политическа религия” „в полза” на Православната църква. Тези „нови православни политици” са характерно явление за страните от бившия социалистически лагер: Радован Караджич и Вук Драшкович в бивша Югославия, Корнелиу Вадим Тудор в Румъния, Жириновски и Дугин в Русия, Волен Сидеров и Слави Бинев в България и др.

  За същите „нови православни политици” важен фактор в привличането на последователи на „политически православните” формации е съществуването на силни обредни православни традиции всред широките социални слоеве – наследство, завещано в голяма степен от порядките на комунизма в тези държави. Именно в средите на слабограмотни в политическо и религиозно отношение хора

  „новите православни политици”, в по- голямата си част сторонници на комунистическата идеология,

  намериха най-добрата за политическо-религиозна пропаганда почва, която сравнително успешно експлоатираха и експлоатират за постигането на определени политически цели.

  Характерна за „новите православни политици” е убедеността им, че те са истинските православни християни, докато всъщност съвсем не е така – те рядко изповядват учението, традицията и преданието на Църквата, и често гръмогласно издигат политически лозунги, стоящи в явно противоречие със същността на Църквата и още повече с нейните канони. В стремежа си да подчертаят своята загриженост за Православната църква тези „нови православни политици” се вживяват в ролята си на „хибриден светски и духовен епископат”: приемат църковни и политически награди за изключителни заслуги за православното единство, с особено политическо-молитвено настро- ение протягат ръце за архонтска „благодат”, изключително активни са в областта на църковната дипломация, громят враговете на православието – ереси и политици – повече, отколкото самата Православна църква.

  Изключение от тази панславянска политика не направиха и българските леви политици, както и някои техни висши църковни „покровители”. Нека само да припомним действията на Българската социалистическа партия, демонстрирането на активност от страна на „новите православни политици”, загрижеността на част от висшия клир за режима на Милошевич. Тези прояви на политически и „религиозен” панславизъм поразително напомняха например политическата и религиозната активност на тогавашния руски президент Елцин, на лидера на най-голямата руска комунистическа партия Зюганов, а също и на Жириновски. Неизменно в техните политически платформи и програми присъстваше православната вяра, нещо повече – укрепването на връзката с Православната църква в полза на Русия. Така Русия все повече заприличваше на скрито православно царство, където границите между политиката и православната вяра и нейната църковна институция на практика се размиха.

  Подобен православен комунизъм се роди и в нашата страна

  – с най-активното участие на тези, които до вчера убиваха православните християни само заради това, че вярват в Христос, а днес внушават на народа ни нова вяра – в идеите на православния комунизъм, защото според тях (по думите на Зюганов), „ако се вгледаме в Нагорната проповед на Иисус Христос и Моралния кодекс на строителя на комунизма, то по своето вътрешно същество те не се различават“.

  От съществуващите православно-политически идеологии най-универсална е евразийството в лявата му версия, т.е. в съчетание с „православния комунизъм”. Най-добро представителство на тези политическо-религиозни православни течения днес се наблюдава в Русия, където управляващите – в лицето на партията „Единна Русия” на президента Владимир Путин – неприкрито използват проправославните и прокомунистическите настроения, партии и движения не само за укрепване на властта, но и за консолидиране на православния свят в самата федерация и на международния терен около политиката на Русия и за политиката на Русия. Поддръжниците на тази про-Путин политика отидоха дори още по-далеч, като заговориха за „ядрено православие” в контекста на „руската политика за национална и духовна сигурност” и във връзка с ядрената военна мощ на европейско-азиатската федерация. Така националистическият политически управленски руски вариант на политическото православие бе използван и на международен терен посредством активирането му по време на събитията в Украйна например и по този начин постави „политическото православие” като скрита карта и значим фактор в международните отношения.

  Ставащото днес в Русия – по думите на свещ. Яков Кротов – е „национализация на православието”,

  превръщането му в държавна идеология, като РПЦ възприема „функциите на полкови военен свещеник, който изпълнява задачи на командването” . Емблематичен пример за тази про-Путин политика е съвместното честване на руски учени и военни служители през 2007 г. на 60-годишнината от Руската програма за ядрени оръжия във Военната зала на славата на Катедралата на Христос Спасителя. Критиците още тогава заговориха, че Русия влиза в ХХI век, носейки „брониран нагръдник, украсен с разпятие”; „още един пример за хибрида между Църква и държава”. Поддръжниците пък на Путин предпочитаха да наблегнат върху новото симфонично единство между Църква и държава, установено с идеологията от ХХI век за „ядрено православие”.

  Тази игра на „политика в религията” е позната и в страните от Източна и Югоизточна Европа, преди всичко в някои „православни държави“ от този регион. Тя, естествено, се характеризира с ред специфичности в резултат на придобития исторически опит от всяка от тях. Например „интеграцията” на православието в политиката на Република Гърция има вече двувековна традиция и дълбоко е пуснала корени в политическия и в държавния живот на южната ни съседка. Може дори да се каже, че съществува основание Гърция да се нарича православна държава, без това определение да се поставя в кавички, независимо че чл. 13 от нейната конституция от 1975 г. гарантира свободата на вероизповеданията. При това срастване на Църква и държава, на православна религия и политика, през последните години се стигна до ескалиране на националистически тенденции на православнорелигиозна основа. Православието в южната ни съседка вече се е превърнало в „гръцка вяра”, в „елинистическо православие” в политическа по същество форма. Нека също да припомня и реакцията на Гръцката православна църква по време на събитията в Косово, когато тя рязко се противопостави на политиката на западните демократични ценности и застана зад политиката на етническо и религиозно прочистване от страна на Милошевич в този регион на Балканите.

  Останалите държави от Източна и Югоизточна Европа имаха обаче съвсем друга политическа и религиозна съдба, тъй като те вече бяха опознали тоталитарния държавен атеизъм чрез кръв, затвори и концлагери, което, от една страна, „обезкърви” религиозно тези народи, а от друга, ги постави в условията на неподготвеност за настъпилите демократични промени в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Вероятно странно за мнозина, периодът на антирелигиозност в тези бивши комунистически страни сравнително бързо бе подменен от нова православнорелигиозна и политическа идентичност, израз на която дадоха възникналите вече свободни политически партии и движения. В същото време на преден план в православната религия и политика отново излезе

  идеята за „Трети Рим” в лицето на Москва и нейната православна политика.

  Да се преодолее съветското минало – това означаваше в частност да се възстанови дълбоко наранената Руска православна църква, да й се помогне да се възроди. Същевременно обаче вратите на политиката се отвориха широко за Църквата и затова както клириците сами за себе си като личности, така и православната символика и реторика, нахлуха масово в различните политически партии, групи и движения независимо от техните понякога противоположни политически идеи.

  Обединяващи тези процеси бяха руският месианизъм и рязкото противопоставяне на религиозен принцип на западната демокрация (т.е., противопоставянето на православие и католицизъм, и то не на базата на догматични различия, а на политически прикрита религиозна, со- циална и дори етническа основа). С други думи,

  политиката в Русия прегърна православието, за да използва Църквата като инструмент –

  като обединяваща и сплотяваща сила в епохата на силна дезинтеграция на постсъветското комунистическо общество. Бившият руски патриарх Алексий II в продължение на години бе член на Съвета за национална сигурност към президента на Руската федерация, орган от първостепенно геополитическо, икономическо, разузнавателно и военно значение. Този пример демонстрира как Руската православна църква посредством най-висшия си представител се превърна в един от основните политически фактори за политическа стратегия във всички сфери на държавния живот на руската държава.

  Убедително доказателство за „политическата кройка” на Руската православна църква в лицето на нейното йерархично ръководство дойде по време на Великденската литургия през 2014 в катедралния храм „Христос Спасител”. Тогава предстоятелят на тази най-голяма по диоцез и население православна църква патриарх Кирил (Гундяев) подчерта, че всички опити да бъде отнета Украйна от Русия в миналото са се проваляли. Каза го така, като че ли някой е нападнал Руската федерация, и за да не остане съмнение в изреченото от него пред богомолците, допълни, че руснаците трябва да се молят, та никой да не може да унищожи „Свещената Русия”.

  В заключение, опитът за православна идеологизация и сакрализация на политиката в страните от Източна и Югоизточна Европа и за използване на Правосланата църква за вътрешна и външна държавна политика, е

  процес и тенденция с двустранни негативни последици.

  От една страна, той засяга постигнатите до момента европейски принципи и ценности, а от друга, ерозира сърцето на Православната църква, нейното Евангелие в контекста на казаното: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци” (Деян. Ап. 5:29).

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Разширен академичен вариант на този анализ е публикуван в сп. „Християнство и култура“, бр. 91, 2014 г.

• Бившият архивен шеф Марин Караиванов за голямото оплячкосване на държавата

  БКП и ДС номенклатурна банда е оплячкосала държавно, общинско и кооперативно имущество и финансови активи за над 200 милиарда долара

  .

  Интервю на Тодорка Николова с Марин Караиванов, БЛИЦ

  

  Бившият директор на Държавен архив Хасково – Марин Караиванов, вдъхновен от последните събития на политическия фронт, пожела да говорим с цифри и факти за хищната морда на байганьовския преход, но със силата на документите. Благодарение на собствената си прозорливост, Караиванов е успял да съхрани близо един камион архивни документи, за които е имало нареждане да бъдат унищожени в екарисажа.

  Вместо в огъня, той е откарал папките в дома си в близко до Хасково село. Защото е бил убеден, че един ден те ще му потрябват, за да може да се изправи срещу лицемерието на определени хора. И този момент настъпи, категоричен е Марин Караиванов.

  – Г-н Караиванов, казвате, че моментът е дошъл. Кой момент?

  – Да покажем скритата същност на популярни хора.

  – И с кого ще започнем?

  – Например с Костадин Чакъров, който навремето беше интимният политдушеприказчик, тоест политсъветник на Тодор Живков и на маниакално културтрегерската му щерка Людмила Живкова. Същият този човек най-безцеремонно заявява в едно свое интервю: „Пари и Власт, Власт и Пари, това е същността на БКП-БСП, приоритетно обсебила раздържавяването на целия банков, индустриален и аграрен потенциал на българската държава. Основната причина за тази моя констатация е затуй, защото цялата икономическа, технологична, пазарна и стопанска информация беше акумулирана преди всичко в кадрите на БКП-БСП”.

  Това красноречиво изказване на Тодор-Живковия кадър хвърля обилна светлина върху политико-икономическата ситуация в България. И анотацията е точна, защото самият Чакъров е част от тази пасмина. Питам се защо не говори за фантасмагоричната „масова приватизация” на иначе безкористния комсомолец Жан Виденов и за спекулативната „касова приватизация” на користолюбивия псевдоседесар Иван Костов? Нали те направиха онези тайфи от ВИП бесепари и седесари несъизмеримо богати, сиреч – олигархични капиталисти?!…

  – Това отдавна е известно на българите. Вие кажете какво друго крият архивите за прословутия ни преход?

  – Ще извадя на показ една стенограма на служебния премиер през 1994-95 година – Ренета Инджова, която казва: „Ние се опитахме сами себе си да излъжем, че уж сме осъществили някакъв преход към свободна пазарна икономика, тъй като икономическата власт всъщност премина в субекти, които имаха водещи позиции и преди десети ноември 1989 година. А това без абсолютно никакво изключение беше вездесъщата номенклатура на бившата вече Партия-Държава БКП, тарикатски преименувала се в БСП!”. В този аспект ще цитирам и бившия външен министър на Република Чехия Карел Шварценберг: „Комунистите ли? Продължавам да им се възхищавам!

  Най-удивителното е, че тези господа-другари, които толкова години водиха словесни и всякакви други битки срещу капитализма, се почувстваха като риби във вода именно в условията на капиталистическата икономическа система. В Чехия, България, Русия и балтийските държави те наистина натрупаха огромни богатства. Агентите на бившите комунистически тайни служби, които притежаваха необходимата секретна информация, и функционерите от върховете на Маркс-Ленинските йерархии изведнъж станаха най-успешните капиталисти, станаха милионери и милиардери!”. В контекста на това знаменателно изказване е пределно ясна целесъобразността на определен кръг от хора. Нека си отговорим на въпроса: в чия изгода в последните години на Тодор-Живковия режим

  от около 700 фирми на Държавна сигурност бяха източени 105 милиарда долара от Държавния бюджет…

  – Така ли се родиха олигарсите?

  – Разбира се! Ето защо съвсем не е за чудене как повече от десет хиляди български милиардери и милионери притежават лични самолети и хеликоптери, карат лимузини за по над половин милион евро, плуват с яхти на парична стойност над 10 милиона евро, хайлайфно се емчат из екзотичните Малдиви, наемайки за частно ползване цели острови. И знаеш ли защо? За да не бъдат, пази Боже, обезпокоявани от простосмъртните си събратя – бедните българи. Разбира се, между тези перфектни хищници са и ония сто и трима фаворити на партком-ВИП-персоната Андрей Луканов, който в качеството си на български премиер в периода февруари-септември 1990 г. връчи на всеки един от тях по едно от сто и трите луксозни куфарчета.

  – Какво казват документите? По колко пари е имало във всяко едно от тези куфарчета, които между впрочем много хора отричат?

  – Всяко едно от тези куфарчета благодатно скатаваше цифром и словом кръглата парична сума от по сто милиона лева! За това имам точни доказателства, които станаха причина да убият баща ми като куче. Той носеше бележките за тези раздадени пари в джоба си, които след убийството му изчезнаха. Впрочем според официалните данни мафиотският кръстник Луканов щедро e раздал на около 300 ВИП персони партийна и държавна конвертируема

  валута за над тридесет милиарда долара

  Те е трябвало да трансформират вече девалвиралата политхегемония в недосегаема за простосмъртните труженици икономическа власт. Тъй че по-горе цитираната на привилегированата орда BG мултибогаташи никак не е преувеличена. Представете си за какво става въпрос, ако въпросните фамозни куфарчета са били поне няколко хиляди на брой! А нима има поне едно основание да се съмняваме, че не са били толкова, а дори и повече?! Именно поради това през 1991 г. спешно и тихомълком бе закрито Министерството на външноикономическите връзки и още по-спешно тайно бяха приватизирани повече от 800 български фирми в чужбина, барабар с техните капитали, активи и квалифициран персонал.

  – Подсказват ли документите, които притежавате, колко са забогателите от прехода?

  – Достоверни финансови сводки на няколко български икономисти показват, че в България истинските милиардери и мултимилионери на прехода са около шест хиляди. Ако не се вземат предвид най-вече онези, имащи акумулирани в пасив почти невъзвръщаеми финансови задължения. Когато през 1990 г. ВИП финансовият полит-кримикомбинатор Луканов беше български премиер, изчезнаха яко дим над 8 милиарда долара от Валутния държавен резерв, които май че наужким нито едно правителство по време на прехода така и не установи къде са! Обаче несъмнено именно такива колосални финансови далавери сътвориха непоклатимият финансов фундамент, връз който гнусно издевателски се изрепчи байганьовската олигархическа плутомутрокрация от хищно увълчени, върло бандитизирани BG капиталисти! От провежданата повече от 25 години приватизация в държавната хазна кажи-речи уж се акумулираха 7 милиарда и 400 000 лева.

  – Какво ще рече това?

  – Някои мастити финансисти предполагат, че тези приходи несъмнено са били минимум 60 милиарда лева, а максимум – над 100 милиарда лева! Тъй че кой знае в чии ли бездънно-олигархични джобове безследно изчезнаха паричните приходи от тоталната приватизация?! И абсолютно никой от управляващите политпроститутки, изреждащи се на властовия конвейер, не си помръдна и малкия пръст, за да разнищи този наистина съдбовен за страната тъй щекотлив финансов казус!

  Всъщност БКП номенклатурната банда безпрепятствено скорострелно се превърна в просперираща, хардкапиталистическа формация и нейните арогантно-олигархични фатмаци, които десетилетия наред с фанатичен хъс се кълняха в комунистическите идеали, анатемосвайки всеки ден капитализма, изведнъж крепко го прегърнаха или с една дума: кефски живот, кеф битие върху златно биде! Извършено бе чудовищно, мерзко оплячкосване на държавното, общинското и кооперативното имущество и финансови активи в размер на повече от 200 милиарда долара. Този ултрабандитски зулум бе наречен евфемистично „приватизация”!

  Умишлено бяха фалирани хиляди държавни предприятия, банки, финансови къщи и фирми, някои от които по същество кухи пирамиди, и пищно разцъфнаха сякаш от нищото над четири хиляди кредитни милионери!

  По това време ни наредиха да унищожаваме досиетата на определени хора

  Нарочно и тотално бяха унищожени част от досиетата на ДС, МВР и МНО, а също така и стотици тонове документи от архивните фондове на БКП, ДКМС, БЗНС, ОФ и на държавните банки: Булбанк, Балканбанк, Минералбанк, Стопанска банка, ТБ ”Биохим” и тъй нататък. В тия своеобразни архивни аутодафета активно участваха и стотина експерти-архивисти от специализираните структури на ГУА при МС. Официално афишираният политически плурализъм съвсем не попречи, а напротив – съдейства

  85% от българските политици да бъдат бивши сътрудници на ДС и КГБ!

  В България една кохорта от предишни номенклатурни партком дейци или техни родственици и приятелски кръгове държат националния капитал! А вече като частни работодатели продължават да експлоатират зверски мравуняка от съвършено скапаните, абсолютно ошашавени, полугладни тълпи на наемния труд. Ако някой наистина си въобразява, че перфектният отстрел на такива изявени български перестроечни мафиоти като Андрей Луканов, Николай Колев, Илия Павлов, Емил Кюлев, Милчо Бонев (Бай Миле) и Стоил Славов не са извършени с „братското съдействие” на мафиотизираните, свръхокати руски тайни служби, значи е нещо повече от лапнишаран! Явно в един щекотлив момент поведението на петимата перестроечни бизнесмени, пък и особено на скандално нашумелият военен прокурор Николай Колев, се е оказало твърде нелицеприятно за някакви специфично руски икономически и стратегически интереси…

  – Защо намесвате руските икономически и стратегически интереси? Знаете, че русофилите в България са много и ще започнат да ви плюят?

  – Това, което казвам, е документирано. Може да се докаже, че предимно руските олигархично-икономически мастодонти повсеместно и неразривно са обсебили редица структурообразуващи за българската национална сигурност специфични сектори на икономиката. Независимо от това, че все още някои нашенски олигарси се котират и перчат с български наименования…

  Ала нека съвсем мимоходом да се върнем към онази мутренска, демагогска увертюра на кьорсокак-бутафорната българска перестройка. Твърде многозначително е, че десет месеца преди изритването му от власт, в поредната докладна записка до Политбюро, озаглавена „За ролята на новия политически елит в условията на преход към демокрация”, Тодор Живков доста откровено набелязва ресурсите на предстоящото байганьовско преустройство.

  Той дори цитира имената на бъдещия политически и бизнесменски хайлайф!

  В прав текст Правешкият неподражаем хамелеон апелира към незабавно преминаване към пазарна икономика или с една дума: кестерме напред към капитализъм! Тъй че кадровото му шкартиране впоследствие явно се дължи на субективната Горбачова антипатия лично към неговата особа, а не на кардинални, принципни политкатаклизми. Още повече, че на 09.11.1989 г. Живков свика една сензационна пресконференция, където буквално сащиса журналистическата гилдия, изричайки свръхдисидентстката си теза с фразата: „Абе, другарки и другари, социализЪмът, уви, се оказа едно недоносче!”…

  – Това е един ден преди промяната!…

  – Да, точно така. На другия, менте исторически ден – 10 ноември, се състоя един наистина образцово спретнат от агентурчиците на съветските КГБ и ГРУ Луканов и Младенов пленумен пуч в ЦК на БКП. Така необратимо беше камбичнат Тодор Живков. Но той го прозря много преди това. Дори предвиди и раждането на онази ДС генералска фаланга, която продължава и днес да функционира в изрядно, конспиративно задкулисие.

  ДС генералитетът бабува при пръкването на финансово-силовите групировки Съюз на бившите барети „Спартак”, ВИС, СИК, МУЛТИГРУП и пр., както и на сюрия икономически мастодонти от рода на АКБ-Форес и на още един рояк фамозни, супербандитски тайфи, престъпно съпричастни и в тоталното източване на банковата система. Особено през финансово катастрофалните за простосмъртните българи 1996-97 г. и в перфидната афера с КТБ през 2014-15 г. Междувременно не се чу ни звук, ни стон, когато от страната някак безшумно скорострелно и напълно безпрепятствено

  се изнесоха зад граница в бездънни офшорни сметки над 20 милиарда евро!

  – И кой ги изнесе?

  – Безогледно разбогатели думбази, които просперираха от тузарски богати дембели във ВИП хайлайфни плутократи. А над 75% от българите буквално социално бедстват, запокитени до пределния екзистенц минимум! Затуй пък олигархичните шайки от феодализирани катили и абсолютно социалнозависимите от тях политгювендии и корумпираните магистрати и полицейски шефове, безметежно-тарикатски си гоят тлъсто охранените задници. „Олигарсите са пристрастени към държавните пари!” – публично взе, че се изцепи шушумигата президент Росен Плевнелиев – и какво от туй?! Нали и той самият е неразделен персонаж от глутницата на същата олигархична порода?!…

  Eдновремешната комсомолска байрактарка Станка Шопова – председател на ДКМС в периода 1981-1989 г., е била емблематична любимка на Тато за сексзабавления. Но, за разлика от другата му изгора – нимфоманката Дража Вълчева, която понастоящем смирено си наляга парцалите с 300 лева пенсия, оправната Станка е една от досущ най-проспериращите бизнес дами в България. Бившата комсомолска байрактарка предвидливо и целесъобразно успя яко да бетонира местността Камчийски пясъци, която ужким бе някаква си законосъобразно афиф защитена територия, но съдът – познайте защо! – отмени въпросния забранителен статут. Всъщност едва ли е особен прецедент фактът, че с изключение на изчанчено интелигентният сноб Филип Димитров, всички останали BG премиери през отминалия 25-годишен преход са били щатни агенти на комунистическите спецслужби или пък на други, не особено известни, дискретни структури.

  А тук вече архивите са категорични:

  Андрей Луканов – РУМНО и ГРУ, Димитър Попов – ДС, Любен Беров – ДС, Жан Виденов – ДС, Иван Костов – ГРУ. Маститата царствена особа Симеон Сакскобургготски е сътрудник на ДС и КГБ, Пламен Орешарски –спецкреатура в ДС агентурата. И т.н., и т.н… Именно горецитираните антисоциални правителства башибозушки окончателно разкатаха мамицата на BG индустрията чрез системно, умишлено провежданата тотална, бандитизирана приватизация. За обикновените генерации от простосмъртни български граждани практически остават само две реални възможности: несретна емиграция или унизително, мизерно вегетиране в мафиотизираната българска менте държава.

  – С какво ще свършим нашия разговор?

  – Несъмнено българската „перестройка” по своята практическа същност се оказа един злостен, професионално проведен пладнешки обир на поголовно оплячкосаното българско население! От социална гледна точка, дори зулумите на някогашните кръвожадни османски нашественици и еничаро-кърджалийските рецидиви буквално бледнеят пред хищническия, зверски хайдутлук, който веднага подир 1989 г. алчните орди от новоизлюпените олигархични капиталисти сътвориха с алчна стръв в свирепо опосканата икономически до кокал българска държавица. А туй, че България проформа е член на НАТО и на ЕС, по същество няма абсолютно никаква социална стойност!…

  .

• Арестуваха заподозрян за убийството на българската студентка в Ню Йорк

  Полицията в Бинхемптън, Ню Йорк, е арестувала мъж, заподозрян за смъртта на българската студентка Стефани Линева, събщиха местните медии. Това е 26-годишният Айзас Сидикуи. Според полицията той е блъснал с колата си 20-годишната Стефани в нощта на петък срещу събота. Тя е открита от друг шофьор в два часа след полунощ, а малко по-късно умира в местната болница.

  

  Не е ясно дали в нощта на катастрофата Сидикуи е бил пиян. В колата с него е имало и друг мъж, твърдят от полицията. Семейството на Стефани имаше съмнения, че тя е била убита другаде и изхвърлена на мястото, където е намерена.

  Но полицията твърди, че със сигурност става въпрос за катастрофа, при която шофьорът е избягал.

  „Градската полиция и специално следственият отдел проследиха всички следи по този случай“, заяви кметът на Бингхемптън, щат Ню Йорк, Ричард Дейвид.

  „Трябва да отлича работата, която разследващият екип извърши за изясняването на този трагичен и сложен случай“, каза шефът на градската полиция Джоузеф Зикуски. /„Сега“/

  .

• Може ли да се краде и как чужд бизнес в България? (видео)

  

  Мордехай Рамот, управител на „Витоша Ризорт 2000“, пред репортер на Биволъ.

  Kак може да се отнеме атрактивен бизнес на чужди инвеститори, чрез съдебни схеми? Чрез частни фирми на КОЙ, официални институции и действащи магистрати, в комбина с политическо чадъросване, мутри и задкулисни корупционни кръгове.

  Източник: Биволъ

• Пентагонът игнорирал доклад как да спести $125 млрд.

  

  Министерството на отбраната на САЩ е погребало в бюрократичните си канали проучване, която показва, че за 5 години се пилеят за ненужни административни разходи 125 милиарда долара, съобщи “Вашингтон пост“. Докладът е от началото на миналата година. Той разкрива, че за 1.3 милиона военни на активна служба отговарят малко над 1 милион подизпълнители, цивилни и униформени, работещи „на бюро“. Разходите за тях са 134 млрд. долара.

  Разследването на вестника стига до заключение, че в министерството са се уплашили, че изводите от доклада могат да бъдат използвани в Конгреса за орязване на бюджета за отбрана.

  Авторите на проучването не препоръчват съкращения на цивилилен или военен персонал, а опростяване на бюрокрацията, ранно пенсиониране, намаляване на скъпо платените външни изпълнители на услуги и въвеждане на повече информационни технологии в армията.

  Докладът препоръчва спестените от по-добро административно управление милиарди да се насочат към бойни части и оръжие. Със 125 млрд. долара може да се обнови остаряващият ядрен арсенал или да се поемат оперативните разходи на 50 бригади на сухопътните сили, дават пример от „Вашингтон пост“. Това е и еквивалентът на 3000 самолета F-35 за бойната виация или 10 бойни групи със самолетоносачи за военноморските сили.

  Общо 457 000 души, които са почти половината от поддържащият персонал, се занимават с дейности като логистика и доставки. Това надхвърля служителите на UPS – една от най-големите куриерски компании в света.

  С покупки и поръчки се занимават други 207 000 души на пълен работен ден. Ако работеха за частен работодател, компанията щеше да е сред 30-те водещи в тази категория в САЩ. Имотите на Пентагона, включително базите по света, се управляват от повече от 192 000 служители, струващи 22.6 млрд. долара на бюджета.

  Само с човешките ресурси са заети около 84 000 души. За подбор на военен и цивилен персонал и поддържане на документация и раздаване на заплати и пенсии отиват над 11.4 млрд. долара.

  Авторите на доклада предлагали споменатите 125 млрд. долара разходи да се преразпределят за срок от 5 години, но това се видяло на началниците им твърде амбициозен срок. Освен това мнозина в Конгреса щели да се съпротивляват на съкращаването на персонал от Пентагона в техните избирателни райони. /Mediapool/

  .

• РБ започна консултации с някои от партиите за стабилно мнозинство

  Днес Реформаторският блок започва политически консултации с парламентарно представените политически сили с ясна евроатлантическа ориентация и демократични ценности. С това изразяваме волята си и полагаме усилия за недопускане на БСП и ДПС отново в управлението на страната. Това се казва в Решение на Изпълнителния съвет на РБ.

  Целта на консултациите е да разберем дали е възможно в рамките на този парламент да бъде формирано стабилно мнозинство, гарантиращо продължаване и задълбочаване на реформите с особен акцент върху борба с корупцията; съдебната реформа; образование и здравеопазване; отбрана и сигурност; енергетика и икономическа стабилност.

  Ако тези консултации покажат възможност за ефективно реформаторско мнозинство, РБ ще оползотвори мандата и ще участва в парламентарно мнозинство, но без да излъчва политически лица в правителството, заявяват от РБ. Ако не покажат такава политическа воля и мандатът бъде връчен на РБ, Блокът ще върне мандата незабавно. /“Сега“/

• Днес е САВИНДЕН – Св. Сава Освещени

  Днес, 5 декември, Православната църква чества свети Сава Освещени и преподобни Нектарий Битолски. „Сава“ от старогръцки е „събота“ (предвиждащ).

  На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савин, Савко, Саво, Сево Савчо, Савета, Савина, Савка, Савета, Сабин, Съби, Събе, Събко, Съботин, Съботина, Съботко, Събчо, Сабина, Сабинка, Събка, Съботинка, Славомир, Славка, Славчо, Сафка, Славомир, Светослав, Светослава и др. Честито на имениците!

  Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

  В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот.

  Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

  Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал.

  След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Тук и издъхнал през 533 г., на 94 години.

  Обреди и Традиции

  В народните представи, Свети Сава е жена – светица, която властва над чумата. Но на много места в страната хората честват празника, приемайки, че Сава е мъж, който е покровител на сивите хищници- вълците.

  Смята се, че Сава е сестра на Варвара и Никола. Популярна е народната поговорка „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща”. Смята се, че в тези три празника се извършва преходът от есен към зима.

  На този ден се прави ритуал за плодовитост. Жените, които не могат да имат деца, преди изгрев слънце пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб и мекици на кръстопът, до година рожба ще добие.

  Да не  забравяме, че са Коледни пости.

  Практически в обредно отношение празникът “дублира” този на Варвара. Същността на персонажите е еднаква; връзка с етноса, болестите, отвъдния свят на мъртвите и едновременно с това плодородието, закрилата на плодовитостта. Можем да определим функциите на ритуалните практики, като подготвящи следващия аграрен и социален цикъл и главно – неговото благополучие.

  В същото време обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили.

  В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

  В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празника на Свети Сава са  неделими от комплекса  Света Варвара (4 декември)  и Свети Никола (6 декември) от предхождащия го Андреевден.

  Св. Преподобни Нектарий се родил в град Битоля, Македония към 1420 г. и се казвал Никола.   Две чудеса в ранното му детство поразили детето и дали насока на по-нататъшния му живот:

  1. На хармана майка му насън видяла Божията Майка, която я предупредила да се скрият с мъжа и децата от предстоящото турско нашествие. Като се събудила, майката веднага изпълнила поръчението и по този начин семейството било предпазено от унищожение.

  2. Подир известно време родителите на Николай по взаимно съгласие се разделили “поради благочестие”. Бащата с двете момчета постъпил в близкия манастир “Св. Безсребреници”, където приел монашеско пострижение с името Пахомий. Веднъж, на празника св. Безсребреници, се свършило виното, и Пахомий се отправил към извора да измие празния съд. Но последният се оказал препълнен до горе. Всички видели станалото чудо и прославили Бога.

  След смъртта на бащата светецът заминал за Света гора Атонска, където приел монашеството и името Нектарий. Той водел благочестив живот, въпреки интригите на негови събратя, а когато остараля търпеливо понасял някаква тежка болест. Починал на 5 декември 1500 г. След 5 години монасите открили гроба му и намерили светите му мощи нетленни. Направили за тях ковчег, върху лицевата дъска на койтто изобразили лика на преподобни Нектарий. Ковчегът бил поставен в църквата на Ягарската килия за поклонение.

  Манастирът „Св. Сава“ във Витлеем

  Манастирът „Св. Сава“ е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя.

  Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустинна местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир – манастира „Св. Теодосий“.

  Тук, в пустинята Рува при Мъртвото море, някога св. Евтимий Велики (377-473 г.) устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик св. Сава Освещени (439-532 г.) от Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго (492 г.) преустроил това място в крепостен манастир.

  През 614 г. персите опустошили големи части от Палестина, пленили и убили много християни, сред които монасите на обителта  Йерусалимския патриарх Захарий. Като патриаршески местоблюдител Св. Модест († 634) събрал останките на убитите монаси  и с почет ги погребал. Сарацини посекли също св. Йоан, Сергий, Патракий и други иноци от лаврата.

  Не минало много време и манастирът се разраснал и приютявал 4000 монаси.
  През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него през IX в. се подвизавали преподобни Йона презвитер и неговите синове Теофан Начертани и Теодор Начертани. Два века след тях в него пребивавал св. преподобни Лазар и св. Йоан Дамаскин, който прекарал последните си години и починал в манастира.

  Манастирът „Свети Сава“ е бил многократно разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.

  Pravoslavieto.com

• Татяна Кристи за унищожението на българската нация и кукловодите на прехода

  Интервю на Веселин Диманов с Татяна Кристи,

  Glasutnamladitehora.wordpress.com

  За много от вас Татяна Кристи е новата звезда в интернет, изгряла покрай кампанията „Аз съм БСП“. Тя е личност, която не се страхува да назовава реалността такава, каквато е. Завършила „Журналистика“ в САЩ, където освен безбройните журналистически материали, има публикувана и детска книжка в стихотворна форма. Но това, което истински я вълнува, е политиката.

  Kоя всъщност е Татяна Кристи, разберете сами.

  

  – Г-жо Кристи, завършила сте “Журналистика” в САЩ, но освен журналист, сте и писател. Разкажете ни повече за тази част от живота ви.

  – Всеки, който се занимава с журналистика, винаги е имал потребност да пише. За съжаление аз през годините не съм имала време истински да се отдам на писане само за себе си, заради чистото удоволствие, поради хилядите други професионални и лични ангажименти. Но в последно време обръщам повече внимание на писането само заради личната си потребност от това. В САЩ, освен безбройните журналистически материали, имам публикувана детска книжка – „Приключенията на малката вещица” (The Adventures of the Little Witch). Тя е в стихове и е за възраст – 5-10 годишни деца. Използват я в някои училища в класове по литература. Но хората много я харесват и като четиво за Хелоуин. Това е книжка за една малка вещица, която лоши вещици се опитват да учат на лоши магии, но тя намира призвание в развалянето им.

  В последно време работя върху сборник с разкази на български език. Някои от тях вече са публикувани в различни български издания, но се приготвям да ги събера на едно място и да ги издам скоро в една книга. Много ми харесва кратката разказвателна форма, защото е едно прекрасно езиково предизвикателство – най-трудната е, но и най-въздействаща според мен.

  – Журналистиката ли е вашата страст?

  – Ами аз имам много страсти. Журналистиката е една от тях. Решението ми да се занимавам точно с това дойде от изостреното ми чувство за справедливост на най-базисно ниво. Въобще моралният ми компас винаги е бил много чувствителен.

  Истинската ми страст е политиката в международен аспект, защото от нея зависи съдбата на малкия човек, т.е. на всички нас – на местно и глобално ниво. Но със сигурност от мен би се получил и един прекрасен прокурор (ако трябваше да тръгна в тази посока).

  – От години живее в Съединените щати, но не спирате да се интересувате от случващото се в България, какво ви мотивира да го правите?

  – Макар че съм в САЩ от 1990 година, много често съм се връщала в България през годините. А през последните няколко години можех да си позволя да живея повече там, отколкото в Америка. Затова и съм толкова запозната с политическия и обществен живот в страната.

  В интерес на истината, до 2013 година напълно странях от каквито и да е изяви в България и наблюдавах политиката там почти безучастно. Ужасно се радвах на това, че станахме част от ЕС и си мислех, че вече ще тръгнем само напред и нагоре. Уви. След като Пеевски беше номиниран за ДАНС през лятото на 2013 година, аз както и хиляди други българи, се почувствах лично засегната. Просто нещата станаха лични, затова и протестите имаха такава енергия.

  Защо напоследък съм толкова активна като журналист и общественик в България? Защото считам поведението на българската политическа класа през последните години за криминално. Защото директно ги виня за това, че унищожават българската нация, директно ги виня за това, че българските деца напускат родината си, убедени, че тя не ги иска. Директно виня корупцията, шуробаджанащината – в която некадърността е издигната в култ, която задушава всичко читаво преди да покълне. Директно държа отговорен Цацаров и поверената му прокуратура за това, че не служат на обществото, а на олигархията. Директно виня повечето медии, че са се продали за жълти стотинки на всякакви кокошкари. Виня целокупно политическата класа в България.

  Всъщност бясна съм на тях. Затова този гняв го прекарвам през сатиричните си скечове, показвайки тоталната безполезност, смехотворност и неадекватност на самозабравилата се политическа върхушка. Виня ги заради милионите българи, които са станали имигранти по неволя. Защото в България човек без „нужния гръб”, е обречен. Защото една обикновена мутра може да дойде и да те пребие и ти да умреш от старост преди делото да приключи, ако въобще започне. Така че за мен всичко това е една лична вендета – за провалените животи и съдби на толкова много хора, заради отвратителната самозабравила се управляваща класа, чиито корени винаги водят към ДС и тоталитарния режим.

  – Вие осмивате доста често политическия елит в страната. Можете ли да кажете каква е разликата между политиците в България и тези в САЩ?

  – Политиците са недолюбвани навсякъде. Няма страна, в която да няма корупция, и в която неморални овластени хора да не се опитват лично да се възползват от обществен финансов ресурс. Основната разлика между тези в България и в истинските демокрации е, че в България те не се наказват. В България има произвол и липса на независима съдебна власт и защитни стени на много нива, които да пресичат такива практики. Основната причина в България хората да искат да стават политици е личната финансова облага – с много малко изключения.

  Основната причина е, че маргинални некадърници, без никаква възможност за друга реализация, се стремят да влязат във властта – от най-ниско до най-високо ниво. И това го казвам на база конкретни лични наблюдения. И го правят, защото обществото е свикнало с това всеки “сульо и пульо” – до вчера живял в стара панелка и карал раздрънкан „Опел“ – да може да стане милионер в момента, в който стане политик, без никога да падне под ударите на закона.

  Политическата класа в България живее не с цел усъвършенстване на обществото и демокрацията, а с цел запазване на властовите си лостове. Нищо повече. Тяхното мото е: „След нас и потоп!” Това е основната разлика – не борбата на идеите, които да доведат до прогрес и развитие, а борбата за власт заради самата власт. Трябва да сме много благодарни, че все пак сме в ЕС и от там има някакви механизми на мониторинг и влияние върху системата, иначе щяхме да бъдем в още по-трагично положение.

  – Често бивате обвинявана, че ви плащат, за да правите тези видео материали. В този ред на мисли – печелите ли от клиповете?

  – Благодарение на извратената медийна и обществена среда в България, в съзнанието на редовия българин човек не може да има някаква обществена позиция, освен ако не е платен. Това е първото нещо, което се казва за всеки, дръзнал да защитава някаква гражданска позиция или кауза, просто защото вярва в нея. За много неща мога да виня кукловодите на българския преход, но най-голямата им вина е, че убиха идеализма у българите, убиха желанието им да се борят за нещо по-добро – тотално ги обезвериха и отвратиха от самия живот.

  Затова и към мен тези обвинения идват от малки хора с тотално прецакан морален компас. До момента нищо не печеля от клиповете. Правя ги за разтоварване и забавление. Но понеже набират много голяма популярност и се вижда, че обществото има нужда от качествена и смела политическа сатира, не изключвам скоро да се ангажирам с един сериозен медиен проект, който ще е професионален и комерсиален, и който със сигурност ще поразклати сатиричната сцена в България.

  – Други хора бъркат сатирата с реалността, прибързано ли заклеймяваме?

  – Както вече споменах, хората живеят в изкривена медийна и социална среда – живеят в страната на кривите огледала. Медиите от години дават платформа на най-безобразните човешки образи, а някои от тях издигат в култ. Народът е тотално изтрещял от облъчване с пълни идиоти. Затова много хора приемат превъплъщенията ми за напълно реални образи – дори и най-абсурдните от тях.

  Имаше един период, когато умишлено се стараех да изглеждам максимално гротескно, надявайки се никой да не ме обърка с реален образ, но винаги се намираха хора, които да ме вземат на сериозно и да ме залеят с ругатни. Сега повече хора ме познават и следят. Сатирата ми за тях не е изненада. Но последният ми клип, за патриотката Рудина Свинарова, която иска да изпрати всички бежанци да се издавят в морето, се прие от много хора за чиста монета – защото имаме истинска такава героиня – безсрамното и скандално недоразумение Петя Георгиeва. Тази жена говори в медиите много по-страшни неща от моята героиня.

  Причината за всичко това е, че поради токсичната медийна среда, хората са престанали да имат изострено критично мислене. Хората виждат същите тези абсурдни, ужасни хора навсякъде около себе си и не могат да различат сатирата от реалността. Те всъщност не са виновни.

  – Как бихте коментирали личността на Делян Пеевски – той ли е най-голямото зло?

  – Той е най-видимата част от голямото зло – в пряк и в преносен смисъл. Задкулисните типове не обичат да са на светло, този обаче е особено мразен заради вулгарната си демонстрация на неуязвимост. Заради непукизма, с който погазва закони и остава незасегнат. Заради това, че почти не се вясва на работа в парламента, за който е избран с напълно контролиран етнически вот на ДПС и заради това, че получава заплата от джоба на данъкоплатците, без да върши нищо в тяхна полза.

  Той бе лицето, предложено за евродепутат и шеф на ДАНС – това бе тотално унижение за всичко читаво и свястно в тази нация. Той е вездесъщ с присъствието си и в законодателната власт и в съдебната власт, и в службите за сигурност, той дава поръчки на медиите, той взема най-апетитните обществени поръчки, той е в безумен конфликт на интереси с всичко в тази държава. Той събаря банки и после купува на безценица активите ѝ. Той от години върти едни държавни пари, които прелива от едно място в друго; той купува на безценица държавни предприятия с необезпечени кредити, продава ги на себе си чрез поставени лица, тегли нови кредити върху тези така наречени активи и т.н.

  Самият факт, че главният прокурор нито веднъж не е повдигнал обвинение срещу този човек, въпреки безбройните примери за корупция, търговия с влияние, рекет и прочие, говори, че прокуратурата буквално е подчинена на олигархията в България. Тя е съучастник в тези престъпления! Разбира се, Пеевски е параван за много други като него и той си има босове (докато не се скарат или гръмнат един друг), но той не би могъл да съществува, ако нямаше подкрепата на корумпираните български държавни служители. Това, че за толкова години в България не се намериха институции или отделни светли личности, които да поемат риска да подведат подобни хора под отговорност, говори много за смазаността ни като нация. Какъв смисъл има да се биеш в гърдите, че си патриот и да целуваш портрета на Левски, когато търпиш най-обикновени бандити във властта? Та ти не си патриот, ти си един най-обикновен балкански мухльо, който си избива комплексите върху бежанците, циганите, гейовете, жените, Европейския съюз, либералите, правозащитниците, или там каквото болното ти въображение роди.

  – Доста често България е определяна като страната на мафията. С такова око ли се гледа на нас и в САЩ?

  – Обикновените хора или медии в САЩ не знаят много за България, нито се интересуват от нея. За тях това е някаква страна от Източна Европа, която е била най-близък сателит на Съветския съюз. Това е клишето, което редовият американец знае. Много обаче са запознати с българските народни песни и танци и много ги харесват, и много американци се занимават с изучаването им като хоби. Една моя позната американка ме помоли наскоро да й преведа и напиша транскрипцията на песента „Тодоро, Тодоро”, за да може да я пее за удоволствие. Аз не я знаех тази песен, а тя я знаеше.

  В този аспект България е известна в положителен смисъл. Но съдейки по определени холивудски продукции със съмнително качество, България се възприема като диво мафиотско място на беззаконието. Но Холивуд и глупостите, които често бълва, не са критерий. Основна информация обаче за това какво мислят американците за България, са докладите на Държавния им Департамент за отделни политически личности, партии и обстановката в страната като цяло. Точно те не са никак лицеприятни и, да, според тях България е страна на олигархични групировки.

  – Много колеги се оплакват от липса на свобода на словото – свободни ли са българските журналисти?

  – Медийната среда в момента е ужасна и свободата на словото наистина е застрашена в България. Виждаме как с всяка изминала година се сриваме в индексите за свобода на медиите и сега сме на 113 място в компанията на страни, които са много далеч от представите ни за модерна демокрация.

  И сега пак се връщаме към Пеевски поради това, че няма закон в България за прозрачна собственост на медиите – имаме сенчести фигури, които наливат пари в медийни проекти за свои цели. Ще се учудите, но Пеевски има дялове почти във всички големи печатни издания в България – дори в тези, които официално не се смятат за „негови”. За повечето медии в България дори споменаването на името Пеевски в негативен контекст е забранено.

  Журналисти в България са ми разказвали как им се дават опорни точни – за това какво и как да пишат. За това как не трябва да се споменават определени лица или групировката ТИМ, например. Не ви ли прави впечатление, че никой в медиите не се занимава с далаверите на ТИМ? Имаме много случаи, в които журналисти са директно заплашвани – последният случай, който ми идва на ум, беше с журналист, който разследваше бандитската престрелка в Слънчев бряг. Ако имахме правораздаващи органи и прокуратура в услуга на гражданите, такива неща не биха били възможни. Имаме произволно заведени дела срещу отделни журналисти и медии от хора, свързани с властта. Имаме зависими регулаторни органи, които вместо да защитават обществения интерес и свободата на словото, преследват разследващи медии и им налагат необективни и неправомерни глоби. Познавам журналисти, които след като се върнат от работа в зависима медия, пишат под псевдоними по различни сайтове, за да не си загубят работата, когато споделят открито мнението си.

  И последно – за много хора не е известно, че политици и определени личности, омръзнали на обществото до втръсване, но които постоянно дефилират по телевизиите – в повечето случаи си плащат, за да са там. Това телевизиите няма да го ви го кажат. Но те си имат тарифи за интервюта и за други най-различни формати. Тези „изяви” нямат нищо общо с обективна журналистика, но медиите формират обществено мнение с някакви чичковци и лелки, които са си платили да са в телевизора. Оттам и идва изкривяването на реалността. Политическите партии са абонирани месечно в телевизиите с „медийни пакети”. На това те му казват пиар. Което няма нищо общо с пиар, ами си е чиста платена реклама, но за това гражданите не знаят.

  Други някакви чичковци – явни или скрити – постоянно финансират различни нечистоплътни политически проекти чрез медиите. Медиите в България носят огромна вина – те са съучастник в една тотална обществена измама. Но ако не бяха на каишка на лицата, които дърпат конците на всичко в държавата, това нямаше да се случи. И мафията би била много по-беззъба. Медиите в България (с много малко изключения) предадоха обществото и загубиха своята основна функция на независима власт. Аз мога да кажа, че съм от щастливите хора, които не са се сблъсквали с цензура, защото никога не съм работила като журналист в България (слава богу). Не бих понесла това и често се чудя как колеги журналисти оцеляват в среда като българската, защото човек става журналист по призвание – с надеждата да промени нещо към по-добро. Не мога да си представя как може да си поръчков журналист! Ако мен ме принудят да правя нещо подобно, начаса бих си сменила професията.

  Начинът, по който учат на журналистика в САЩ, създава наистина независими и непримирими журналисти. Те са „watch dogs” (кучета пазачи, бел. ред.) на демокрацията. Редица журналисти в Америка са лежали доброволно в затвора, за да не издадат източниците си на информация. Етичният кодекс за тази професия (за тези, които я практикуват сериозно) е издигнат в култ, както и свободата на словото. Обективността, безпристрастността и неподкупността – също.

  – Голяма част от българите живеят на прага на бедността – корупцията и беззаконието са взели превес над правата на българите, но въпреки това обществото не се бунтува. Предадохме ли се или се изморихме?

  – Определено се чувства голяма умора, особено у хората, които от дълго време се борят със системата в търсене на положителна промяна. Те са инвестирали безбройни часове от своя живот в тази благородна кауза и е много обезсърчаващо да бъдат блокирани на всяко възможно ниво от статуквотото.

  А хората, които не са направили нищо, за да променят системата – нямат право да се оплакват. България в момента има ужасна нужда от активно и будно, и умно гражданско общество, което да замести неработещите институции, и което да бъде коректив на своеволията на управляващите. Но аз съм убедена, че промените тепърва предстоят. Този порочен политически модел един ден ще си отиде, най-вече заради младите, умните и активни хора, които ще имат силата, непримиримостта и енергията да си поискат държавата обратно.

  .

• Исландската партия на пиратите получи мандат за кабинет

  

  Президентът на Исландия Гудни Йоханесон възложи на лидерката на радикалната Партия на пиратите Биргита Йонсдотир да направи опит да състави правителство, след като две от най-големи парламентарни сили не успяха да се споразумеят за коалиционно управление, съобщиха световните агенции.

  Антисистемната Партия на пиратите, която се класира трета на парламентарните избори през октомври, се надява да договори петпартийна коалиция с още четири партии, представени в парламента – Движение на левите зелени, Социалдемократическия алианс, партията „Светло бъдеще“ и Партията на обновлението. Заедно с тях „пиратите“ ще разполагат с 34 депутатски места. За мнозинство са им необходими 32.

  „Надявам се, че ще намерим начин да работим заедно“ – заяви Йонсдотир след срещата с президента. Тя отказа да назове името на евентуалния премиер с аргумента, че още не се е стигнало до там. Партията на пиратите, която беше основана от група хакери, защитници на свободата в интернет и различни политически активисти, разполага с 10 места в 63-местния парламент на Исландия.

  Предсрочните избори през октомври бяха свикани, след като т. нар. Панамски документи разкриха, че премиерът Сигмундур Давид Гунлаугсон притежава активи в офшорни компании и той бе принуден да подаде оставка, предизвиквайки политическа криза.

  Източник: Novini.bg

• Майкъл Кремо: Човекът не е издигнала се маймуна, а паднал ангел

  

  Световноизвестният учен Майкъл Кремо винаги е искал да бъде писател. Като малък е сричал думи от кускуса с форма на букви в купичката със супа. Живее в Лос Анджелис и прекарва половината година там. През останалото време пътува. Приятелите му казват, че е преродилият се Дарвин, защото постоянно говори за него, и се е върнал от негово име на земята, за да поправи грешките му.

  Роден е в град Скънъктади, щата Ню Йорк, на 15 юли 1948 г. Член е на Световния археологически конгрес и Европейската асоциация на археолозите, както и на Асоциация „Философия на науката“ и Общество „История на науката“. През 1984 г. става асистент по история и философия на науката на института Бактиведанта в Индия. Написва съвместно с Ричард Томпсън книгите „Забранена археология“ и „Тайната история на човешката цивилизация“, с което става един от 10-имата най-продавани автори в света.

  Майкъл Кремо оспорва Дарвиновата теория за произхода на човека и с този си възглед обикаля планетата. Чел е лекции в Кралския институт на Великобритания, Руската академия на науките, Дарвиновия музей в Москва, университети и колежи в целия свят. Той дойде за 4-и път в България по покана на Дружеството за разпространение на знание „Веда” и издателство „Бард”, за да изнесе лекции в университети и книжарници в Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Велико Търново, Плевен, Русе, Добрич, Шумен, Габрово, Варна, Бургас и София, да се включи активно в комитета за защита на Странджа и Иракли и да гостува в „Пиано бар Нощни птици” по БНТ.

  Днес ще поставя под съмнение всичко, в което си сигурен, всичко, което мислиш, че знаеш, и всичко, което ти обясняваше учителката по биология за твоя собствен произход. Ще започна с цитат, който да те ориентира в картината:

  „Предлагам, преди да се попитаме „Откъде са се появили човешките същества?”, да си зададем въпроса „Какво е човешко същество?” Повечето съвременни учени смятат, че човекът е просто комбинация от най-обикновени химични елементи. Именно това допускане ограничава видовете обяснения, предлагани за произхода на човека. Смятам, че е по-разумно – основавайки се на научните данни – да се започне с приемането, че човешкото същество е съставено от три различни субстанции – материя, разум и съзнание (дух).”

  Майкъл Кремо, „Човешката деволюция,” „Бард”, 2007

  

  Интервю на Иска Ангелова с Майкъл Кремо, 

  JenataDnes.com

  Така завладяващо започва последната книга на моя гост, който ме остави трайно впечатлена, замислена и вдъхновена. Не бях го чела, когато един ден ми се обади нашата режисьорка Мария. „Знаеш ли КОЙ е тук” – ми каза и усетих, че ще имаме специална среща. Успях да организирам гостуването му за по-малко от 10 минути. Прочетох книгата му на един дъх. И застанах в очакване да променя възгледа си за света.

  На пръв поглед ти изглежда сух и подреден – като класически колежански професор. Учтив и неемоционален – като типичен американец. Разсеян и несуетен – като представата ти за гений. Идва точно на минутата. Разговорът тръгва веднага, сякаш винаги сме си говорили за свръхразума, който е създал света, или за душата на хората, задръстена и закопана някъде в пластовете на еоцена, толкова старомодно наивна и недостъпна за нас всъщност. Къде забравихме духа си, защо се вълнуваме от заплатата и колата си, от придобивки и битки на материалното ниво, защо не се събудим и не отворим очи за светлината, за пътищата към нея, за любовта? Питам неща, които изглеждат налудни в нашия прагматичен свят, населен от недоволни материалисти. Той ме гледа спокойно през старомодните си очила и търпеливо ми обяснява всичко, което ме интересува, като подкрепя всяка своя теза с неоспорими, изглежда ми, доказателства.

  – Г-н Кремо, какви сме били в началото? Никога не съм можела да си представя как човешкият дух, интелект, способността на човека да обича могат да се обяснят по Дарвиновия материалистичен начин.

  – Човекът не е издигнала се маймуна, човекът е паднал ангел. Не споделям убеждението, че ние сме еволюирали от материята. Аз вярвам, че ние слизаме, деволюираме от нивото на чистото съзнание.

  – Тоест ние сме били съвършени. За какъв период от време говорим? Кога сме били такива?

  – За всекиго е различно. Не е задължително всички да минем по този път на деволюцията. Говоря за слизане от духовното ниво, където доминира чистото съзнание, към едно по-ниско ниво, където доминират материалното и рационалното. Всяко осъзнато същество има своята история. И в определен момент от историята си, от живота си всеки от нас взема решение, което довежда като резултат до слизане на по-ниските нива. Всеки от нас би могъл да вземе решение и да се върне към първоначалното ниво на чисто съзнание.

  – А защо да се ограничаваме само с Брахма или с индийската философска или религиозна традиция? Вероятно всеки християнин, будист или мюсюлманин ще се съгласи, че има нещо по-висше, нещо, което човек провижда, когато погледне нагоре, когато поиска да се извиси духом. Няма ли да бъде по-популярна вашата теория, ако стане по-универсална?

  – Никога не съм претендирал да имам монопола над истината. Но аз съм открил много лично вдъхновение в древните индийски ведически текстове. Разбира се, че пътищата са много. Както например има много различни модели коли, но в крайна сметка ние трябва да изберем една. Както и ако човек реши да се ожени, трябва да избере един мъж или жена. Ако търсим духовен път, в крайна сметка ще трябва да изберем един. Но това не означава, че той е единствен. Търся истината навсякъде, където бих могъл да я намеря.

  – Вие я търсите, като я подкрепяте с доказателства. Скандализирали сте научната общност с откритите човешки кости, които са съществували по време на ранния еоцен, преди 50 милиона години. Кой ги е намерил?

  – Това са открития, направени през XIX век в Калифорнийските златни мини от д-р Уитни. Миньорите прокопавали тунели в планината и в скалните слоеве на възраст 50 милиона години той открива човешки кости и предмети. Харвардският университет публикува доклада на д-р Уитни, главния щатски геолог на Калифорния по онова време.

  – Но защо никой не е взел под внимание това очевидно доказателство в последвалите научни изследвания, то не е отразено в учебниците ни по история на човечеството и биология?

  – Тъй като този случай противоречи на Дарвиновата теория за човешката еволюция, по онова време антропологът Уилям Холмс казал: „Ако д-р Уитни разбираше теорията на Дарвин, той не би публикувал този доклад.” Или с други думи, ако фактите не подкрепят теорията за човешката еволюция, те не се вземат под внимание.

  – А как да обясним тази цензура в областта на науката, г-н Кремо?

  – В известен смисъл такава е човешката природа. Например, ако обичам някого и някой ми каже нещо лошо за човека, когото обичам, аз няма да повярвам, а може и да ме хване яд на този, който ми го казва. Много учени са просто „влюбени” в теорията на Дарвин. Но има и други причини. Властта. Има различни видове власт – политическа, икономическа, военна. Съществува и интелектуална власт. Тя е фина, но много реална. Знаем, че който притежава властта, не иска да се откаже лесно от нея. Ако една политическа партия държи монопола на властта в някоя страна, тя не иска да се откаже от нея. Същото важи за икономическата и военната, както и за научната власт. По същия начин, ако група учени държат монопола над учебната система в цял свят, те не искат да го пуснат. Дарвинистите не искат да се откажат от позициите си и това е обяснимо.

  – Е, да, но те не можаха да спрат вас, да речем. Книгите ви се продават с феноменални тиражи и вие сте скъп гост на най-големите университети в цял свят и техните академични общности…

  – Някои са искали да ме спрат. Но светът на науката не е монолитен. Някои дарвинисти приемат теорията на Дарвин по идеологически причини, тя подкрепя техния атеизъм и материализъм. Тази група не иска да ме чуе и не иска и другите да ме чуват. Но има и друга група учени, които приемат теорията на Дарвин, но я приемат по по-научни причини. За тях тя е смислена. Но те имат желание да чуят и алтернативите, доказателствата, които противоречат на тази теория. И именно тази група учени ме канят по света. Мисля, че това е важно, защото ако теориите и нагласите ще се променят, трябва да има и учени, които да могат да слушат. Те понякога дори се съгласяват с мен. Мисля, че въпросът откъде идваме е важен и всеки човек си го е задавал.

  – Точно така. Откъде идваме всъщност. Ето например вие говорите за съществуването на паралелни системи във вселената след първозданния взрив. Квантовите физици също се произнасят по темата. Всъщност как се е създал светът?

  – Аз мисля, че светът се е появил като резултат от някаква интелигентност. Аз вярвам, че има едно висше интелигентно същество, което е отговорно за всичко.

  – Което ние за улеснение сме свикнали да наричаме Бог, така ли? Защото не можем да обхванем с разума си нещо толкова абстрактно и невидимо?

  – Да. Но тъкмо както един президент на една компания делегира права, така и Богът не върши всичко сам. Нашата вселена е така фино изчислена, че да може да съществува живот. Например масата на протона и електрона са в много фин и пълен баланс. И ако нарушите този баланс, дори мъничко, не бихме имали устойчиви атоми, звезди, планети…

  – Тоест всичко това не може да се е създало случайно. Но ние не познаваме живот на друга планета… Мислите ли, че съществува? По логиката, по която се е създал на нашата.

  – Аз мисля, че има живот и на други планети. Много правителства в света финансират правителствени програми в търсене на извънземен разум. Много правителства имат цели отдели, които се занимават с изследване на възможността за съществуване на НЛО. Това надали е случайно. Моята идея е, че живеем в космос от няколко нива. Ние сме на нивото, което се владее от обикновената материя. Тук пребивават същества, които са адаптирани към тези условия на живот, на това ниво се намираме ние сега. Над това ниво е друг пласт, който се управлява от финия елемент на ума. Той е обитаван от други същества. Ние имаме различни имена за тях – полубогове, извънземни, астрални същества, ангели. А над това ниво е и следващото. Нивото на свръхразума, откъдето според мен ние произлизаме. Така че да, космосът е обитаван от различни същества, които живеят на различните нива.

  – Къде е мястото на изкуството във всичко това, музиката към кое ниво принадлежи?

  – Някои хора говорят за божествена музика. Много композитори, например Моцарт, са чувствали, че не създават музиката по обикновен начин. А по-скоро са получавали музикалните си композиции чрез процеса на вдъхновението от една по-висша интелектуална сила.

  – Вие говорите за филтриране на фактите, за световна конспирация, която нарочно остава късогледа за очевидното. Например една част от дейностите на семейство Кюри. Една част от фактите за тях се знаят, оповестяват, пишат се в учебниците. Други остават скрити. Все пак защо?

  – Защото ако тези неща станат известни, това ще промени начина, по който хората възприемат науката. Семейство Кюри стават известни и получават Нобелова награда за откриването на елемента радий. Това го знае всяко дете. Но както правилно отбелязахте, една част от техните експерименти не са споменати в учебниците. Те са правили изследвания на психичното. Те заедно с още 20 известни учени, сред които 5-има Нобелови лауреати, са извършвали подобен експеримент в Париж с един медиум на име Усебия Паладино в продължение на 2 г. И този експеримент не се е случил в нечий тъмен хол, а в Института по психология в Париж. Медиумът е стоял на един стол, Мария Кюри е държала ръцете й, а други двама учени са държали краката й. Нобеловият лауреат Пиер Кюри описва в своя доклад как посред бял ден една огромна маса се издигнала над земята и плавала един метър над нея пред очите им. Наблюденията им не са описани в учебниците ви по физика, защото те противоречат на утвърдените схващания.

  – За гравитацията и други подобни, нали? Да, но това е, защото научните заключения се базират на многократни наблюдения на повтарящи се факти. И ако една маса стои прилепнала до земята милиарди пъти, а един-единствен път се издига над нея необяснимо, имаме тенденцията да определим това като изключение, като резултат на масова хипноза или друго. Не е ли така?

  – Да, нещата биха могли да бъдат обяснени по този начин, но тези експерименти са правени повече от две години, като в тях са участвали 20 именити физици, включително и Кюри, и са подписали документи, че това е абсолютна истина.

  – Общо взето, мислите, че човешката мисъл и мисловна енергия може да променя реалността на материалното ниво. И не само това. Вие твърдите, че човешката душа може да напуска тялото. Къде отива тя след смъртта?

  – Първото нещо, което трябва да разберем, е, че това осъзнато същество може да съществува извън тялото. Ще ви дам пример. Американският учен Сейбъм, сърдечен хирург, който чул много истории на хора, които са изпадали в кома, направил изследване. Те разказвали как са се отделили от тялото си и са гледали отвисоко какво са правели докторите, за да ги спасят. Сейбъм сравнил разказите им със записките на лекарите, които се борели за живота им. И открил, че данните съвпадат. Аз приемам това като доказателство, че съзнанието може да напуска тялото и да се връща. Но това ни отвежда към другата идея – че съзнанието може да напусне едно тяло и след това да се пресели в друго. Доказателствата са в спомените на различни хора за минали техни животи.

  – А мислите ли, че съвременният човек е толкова объркан, нещастен, самотен, неудовлетворен, алчен именно защото е загубил пътя към това висше ниво, към душата си, към сърцето си?

  – Ако сме на гладна диета, ще започнем да изпитваме глад. И няма да се чувстваме добре. Защото не се храним както трябва. Мисля, че душата на съвременния човек гладува. И разбира се, ние не се чувстваме добре. Изпитваме глад към нещо, което ни липсва.

  – Има вероятно много разнообразни методи тази липса да бъде запълнена. Много хора мислят, че животът им би бил осмислен от любовта…

  – Любовта дава наистина смисъл на живота. Казах, че първоначално съществуваме в хармония с източника на всички осъзнати същества. Хората често питат защо не сме там сега. Мисля, че защото на това ниво ръководещият принцип е любовта. Любовта към всяко друго осъзнато същество. И любовта към източника на всички осъзнати същества. Наричаме го с различни имена в различните религии. Но любовта не е нещо, което може да бъде наложено насила. Така че ако една личност, едно същество започне да обича преди всичко себе си, то няма да може да продължи да съществува в хармония на нивото на чистото съзнание. По тази причина то слиза на това ниво на реалността, където съществуват милиони осъзнати същества, всяко от които обича себе си повече от всичко останало. И това създава множество конфликти.

  – Да, но на същото това ниво все повече хора търсят пътища да забравят егото си, да медитират, да четат, да прощават, тръгват на пътешествия в търсене на себе си… Може би все пак има надежда, хората започват да се осъзнават?

  – Права сте. Има два вида хора. Единият е все повече ангажиран в материалистичното, в егото, в състезанието за материални неща. Това е и причината за кризата с околната среда и за многото конфликти, които наблюдаваме в света. И това е причина за нещастието, което изпитват хората. Но сте напълно права, че има и друг тип личности, които се обръщат в нова посока, учат се да култивират съзнанието, учат се да ценят всяка друга личност като равностойна и произлязла от съвършенството. Мисля, че това е единствената основа, на която можем да стъпим, за да изпитаме любов към другите.

  – Може ли да ви помоля да ни пожелаете нещо за новата година, да ни упътите мъничко?

  – Пожелавам ви да продължите да се развивате така добре, но в развитието си да се погрижите да опазите околната си среда, да опазите Черно море, Рила. Бих се радвал, ако българите помнят духовното наследство на своята страна. Видях в Бачково местата, на които са медитирали светците ви. Не казвам, че всички трябва да идем на пост в планината, но е хубаво да запазим този дух.

  .

• Депутатите си запазиха субсидиите от 11 лв. на глас

  

  Годишният размер на държавната субсидия за политическите партии остава в размер на 11 лева за един получен действителен глас. Това решиха депутатите, приемайки на второ четене текстове от Законопроекта а държавния бюджет за 2017 година. Текстът бе приет с голямо мнозинство от 71 гласа „За”, 10 – „Против” и 21 – „Въздържал се”.

  На провелия се, заедно с президентските избори референдум, иницииран от екипа на Слави Трифонов гражданите категорично подкрепиха драстичното намаляване на субсидиите. Те отговориха на въпроса: „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?“ по следния начин: 2 516 893 гласа „Да“ (72.16 на сто), с „Не“ са отговорили 523 755 гласоподаватели  15.02 на сто), без еднозначен отговор са 359 743 бюлетини (10.31 на сто), а недействителни са 87 763 (2.52 на сто). В крайна сметка около 13 000 гласа не достигнаха, за да бъде референдумът задължителен.

  За разлика от въвеждането на мажоритарна система, което от ГЕРБ обявиха, че подкрепят, почти никоя политическа сила не защити намаляването на партийната субсидия, както бе поискано от гражданите. Във вторник лидерът на ГЕРБ и премиер в оставка Бойко Борисов каза, че партията му ще се съобрази с гласуваното на референдума. Очевидно, не и с намаляването на партийната субсидия.

  Днес в парламента бе направено предложение от народните представители Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров, предвиждащо размерът на субсидията да остане 11 лева за действителен глас, но да не може да надхвърля сумата от 1 600 000 лева за година. Според тримата депутати подобен лимит е разумен, защото ще ограничи партиите да получават средства в изключително висок размер, които често се харчат за неполитическа дейност.

  Дори това компромисно предложение събра едва 30 гласа „За” от Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ, Атака и Български демократичен център. „Против“ гласуваха 39 народни представители, от ГЕРБ и БСП Лява България, а 39 от ГЕРБ и ДПС се въздържаха. /„Банкеръ“/

  .

• Обединените патриоти не се отказват за ново правителство

  

  ГЕРБ не подкрепи увеличението на пенсиите, защото там няма комисиони, заяви В. Симеонов

  Обединените патриоти няма да се откажат да съставят експертен кабинет, ако получат мандат от президента, дори шансът да е само 1 процент. ГЕРБ говорят неистини. Това обявиха от Патриотичния фронт (ПФ), след като се разбра, че ГЕРБ няма да ги подкрепят за кабинет. ГЕРБ промени позицията си заради различия при второто четене на бюджета на ДОО. ПФ настояваха и внесоха предложения между двете четения за по-високи минимални пенсии през идната година – 300 лева или 200 лева и преизчисляване на старите пенсии. БСП ги подкрепи за втория вариант.

  „На всички нас е ясно, че за пореден път има някаква промяна в генералната линия на ГЕРБ, нищо ново“, коментира лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който вчера дори заяви, че би поканил няколко от министрите в оставка да останат в новия кабинет.

  Според него по никакъв начин предложенията им за пенсиите не могат да бъдат повод за кардинални решения на ГЕРБ. Той припомни, че за разлика от бюджетите за 2015 и 2016 г., този за идната година не е бил обсъден с партньорите от мнозинството, а „изсипан изневиделица отгоре“.

  На второ място Симеонов обърна внимание на днешното решение на МС за отпускане на допълнителни 1 млрд. лв. за саниране на жилища, вместо да бъдат осигурени около 800 млн. лв. за най-бедните пенсионери.

  „Могат да бъдат извършвани подаръци под формата на 1 млрд. лв. като саниране на апартаменти, при пенсиите, за разлика от санирането, няма комисиони“, възмути се съпредседателят на ПГ на ПФ.

  Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов пък допълни:

  „ГЕРБ се напъна и роди няколко неистини“. По думите му не било вярно, че те искат повишение на всички минимални пенсии в т.ч. и за хората, които не са учили и работили. Бюджетът също нямало да бъде взривен, защото има 1 млрд. излишъци в него.

  Той напомни приоритетите в подписаната преди две години управленска програма, сред които е устойчиво нарастване на доходите и пенсиите, съобразено с темповете на икономическия растеж.

  „Кога е нарушение на добрия тон – когато някой внася бюджет, без да ти го представи и смята, че си машинка за гласуване, или когато си се възползвал от правилника на НС и си внесъл съответните поправки?“, попита заместник-председателят на НС.

  Каракачанов заяви, че не приемат опита на ГЕРБ да се измъкне от вчерашните обещания.

  Вчера лично премиерът Бойко Борисов заяви, че дължи на ПФ същата подкрепа, която и те дадоха при съставянето на второто му правителство – за определени политики.

  „Подкрепата за ГЕРБ пада и в следващия парламент ще последва съдбата на НДСВ, което бе принудено да участва в тройна коалиция с БСП и ДПС“, предупреди пък лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, като част от коалицията „Обединени патриоти“.

  Те отхвърлиха и подозренията на лидера на БСП Корнелия Нинова за задкулисни договорки и за това, че не са се разбрали с ГЕРБ за постове.

  Източник: „Сега“

• Важно археологическо откритие за античната история на Пловдив

  В подземията на Античния театър беше открит и разчетен надпис, който пренаписва историята на града

  Новооткрит надпис гласи, че Античният театър в Пловдив е строен през 90-те години на I в. сл. Хр., а не както бе известно досега през 116-117 г. от II в. Това обяви кметът на Пловдив Иван Тотев, заедно с археолога Мая Мартинова и преподавателя от Софийски университет Николай Шаранков, разчели надписа.

  

  Съоръжението може и да е завършено по време на император Марк Улпий Траян, но днешното откритие сочи, че е правено по време на император Домициан.

  Когато бил завършен, театърът е побирал 7 хил. души, които освен на мраморните седалки, са намирали място и на дървени конструкции. В подземията на Античния театър беше открит и разчетен надпис, който пренаписва историята на града.

  Николай Шаранков уточни, че надписът е на старогръцки и е намерен в неразкрито във времето стълбище на Античния театър.

  По думите му това е най-ранният надпис, който дава информация не само за Филипополис, но и за институциите в града и за създаването на общото събрание на провинция Тракия.

  Първият управник на Филипополис, след като градът станал метрополия на Източната Римска провинция Тракия в Римската империя, е Тит Флавий Котис.

  Той е човекът, заемал всички важни постове в града през I век след Христа

  Котис бил архонт три пъти, върховен жрец и представител на съдебната власт на империята.

  Първите две имена на управника на Филипополис са дадени от империята, по останалите се съди, че той бил потомък на тракийски царе. За да заема всички тези длъжности, той е бил с юридическо образование и с богата култура.

  И още нещо, по онова време е било прието хората на такива високи постове да организират дейността на града със собствени средства – игри, развлечения, събрания. Това говори и за материалното му благосъстояние.

  

  Част от надписа, който пренаписва историята на Пловдив, е открит още преди десет години, но при реставрациите днес археолозите попадат и на неговото продължение, което е неочаквано и води до това откритие.

  Той ще бъде консервиран и изложен в галерията под сцената на Античния театър, която в момента се реставрира и подготвя за експониране.

  Източник: Vesti.bg

• „Политико“: Кр. Георгиева е „купила“ новия си пост с пари на ЕС

  

  Подозрения, че еврокомисарят Кристалина Георгиева си е купила поста в Световната банка, се появиха днес в базирания в Брюксел електронен вестник „Политико“, съобщи Нюз.бг. Според разследване на медията, в качеството си на комисар с ресор бюджет и финанси тя е одобрила нова формула, предложена от Световната банка за финансиране на администрацията й.

  Европейският съюз е един от основните донори на банката. Увеличавайки бюджета за персонал със средствата на европейските данъкоплатци, Георгиева на практика е осигурила и пари за своя бъдещ пост, собствените си сътрудници и други разходи.  Георгиева обяви през октомври, че напуска Комисията, за да стане изпълнителен директор на Световната банка. Преди това тя работи 17 години в институцията.

  Европейският съюз внася 400 милиона евро в Световната банка, като финансира проекти срещу бедността, както и борбата с климатичните промени в Африка, Азия и на други места в света. Повечето пари се използват именно по тези проекти, но контрибуцията отива и за разходи за мениджмънта на Световната банка. През април офисът на Георгиева в Брюксел се съгласява на нова структура за съотношението между проекти и разходи за администрацията.

  Според запознати с новата схема на финансиране, Европейският съюз се съгласява на по-голям процент за административни разходи. Участието на Георгиева в това ключово решение буди сериозни съмнения за конфликт на интереси, предвид новата й работа. “Вицепрезидентът Георгиева не е участвала в преговорите по направата на новата рамка със Световната банка“ – отговарят от комисията на запитването на „Политико“.

  Източник: в. „Сега“

• Премиера във Вашингтон на „Съюзническите планове за България – Втората световна война“

  Лъчезар Тошев, Тoshev.blogspot.bg

  

  Сборникът с американски архиви за Втората световна война „Съюзническите планове за България – Втората световна война“ ще бъде представен във Вашингтон. 

  Премиерата на книгата ще се състои на 8 декември 2016 г., от 19 часа, в посолството на Република България в САЩ.

  Книгата е издание на Американския изследователски център в София и е на английски език.

  В България сборникът с архиви от войната беше представен на 4 октомври т.г. в клуб „Перото “ в НДК.

  Книгата вече е номинирана за наградата „Томас Джеферсън“ на федералното правителство на САЩ за документална книга. Предстои независимо жури от историци да разгледа направените номинации.

  .

• Съпредседателят на БСДД Георги Неделчев пред Дарик – Пловдив

  Бел.ред.: ВНИМАНИЕ  текстът на статията е от 2016 г. Вече сме 2018 г. и не са изминали дори 3 години от публикацията, но ръководителят на ПСДД – г-н Георги Неделчев пое по пътя на всички партийци в България – забрави за обещанията си. Не го интересуват демократичните процедури и ротацията в партията. Поредно доказателство за разминавания между думи и дела. Жалко!

   

  Млада партия тръгва със силен старт от Пловдив и със заявка за пълна промяна в основните закони на страната

  Лалка Златанова, Dariknews.bg

  

  Изцяло да отпаднат държавните субсидии за политическите сили, но да се дават такива на медиите по време на предизборни кампании. Да се приеме Закон за т.нар. групово финансиране на партиите. Да се премахне минималната работна заплата в България и всеки български гражданин, който има валидна адресна регистрация, да получава базов доход от 500 лв. на месец, а всички деца и юноши до 18 години – по 250 лв. Това са само част от непопулярните и утопични на пръв поглед големи реформи в управлението на държавата, които са в основата на програмната платформа на Българския съюз за директна демокрация.

  Създадената през декември 2015 г. гражданска организация набира сили в регионални структури, определени като зони, най-активната от които е зона “Тракия” с център Пловдив. На редовните срещи в града под тепетата участват предимно млади хора с различни интереси и много представители на дребния и средния бизнес. След взетото решение БСДД да тръгне към очакваните извънредни парламентарни избори със сериозна заявка, съпредседателят нa партията Георги Неделчев даде първoто си интервю за Дарик радио. На въпрос защо участва в президентските избори като кандидат за вицепрезидент точно с рокера Камен Попов, Неделчев отговори, че е имало нужда да “погледне нещата отвътре и да покаже, че всеки български гражданин може да участва в политиката на страната“.

  В програмата за управление на БСДД реално се залага на пълна промяна в основните закони на страната. Освен въвеждането на безусловен базов доход за всеки български гражданин, който ще се формира въз основа на БВП, от съюза предлагат и почти пълно премахване на преките данъци, за сметка на косвените. Базовият доход ще се получава по карта и ще може да се харчи само за услуги и продукти от първа необходимост, което ще стимулира, според тях, българско производство. По този начин ще се избегнат злоупотребите със социалните и детски надбавки, обясни Неделчев. Според екипа му здравеопазването и образованието могат да бъдат напълно безплатни.

  Представителите в Народното събрание да са само 100. 10 да са географските райони, на които oт БСДД вече са разделили страната. На въпроса как от БСДД смятат да са коректив в политиката, след като на президентските избори са събрали малко над 5000 гласа, Неделчев отговори, че са готови всеки ден да се срещат с хората от страната и да коментират радикалните политики, които те предлагат.

  Каква трябва да е новата парична реформа в България, така че да се спре опасната въртележка с дълговите пари, как да работи Здравната система, без да плащаме здравни осигуровки, има ли надежда да се справим с пагубните последствия oт демографската криза и можещите българи в чужбина да се върнат по родните си места…? Всичко това – в пълното интервю на Георги Неделчев за Дарик – Пловдив.

  .

• ДСБ с договор за Нова българска република

  Днес по време на Националното съвещание на „Демократи за силна България“ във Велико Търново Радан Кънев представи договор за Нова българска република от 7 точки, който ще бъде приет до края на заседанието.

  Ето какво гласи този договор, който бе публикуван от OFFNews.bg:

  Ние, “Демократи за силна България” отхвърляме категорично подмяната на възрожденския републикански идеал, която продължава вече 70 години, във времена на диктатура и на фасадна демокрация.

  1. Всеки българин трябва да има свободата да се развива, образова и забогатяваq съобразно заслугите, труда и усилията си, а не партийната си принадлежност.

  Поставяме националния интерес, националната икономика и просперитета на хората над привелигированите политически прослойки и властващи олигархии.

  2. Нашите пари и нашите данъци трябва да остават там, където са изработени – в семейството, в училището, в което учат децата ни, в болницата, в която се лекуват родителите ни, в общината, в която е домът ни.

  Ще се изправим със силата и енергията на хората срещу заграбването на цялата политическа, икономическа и съдебна власт в ръцете на централната администрация, за сметка на българските семейства, малки предприятия, традиционни граждански обединения и общини.

  3. Голямата цел е власт на закона, силни национални институции, малка и независима администрация, обърната към гражданите, семействата и бизнеса.

  Противопоставяме се на завладяването на държавата и подчиняването на свободата на словото от политическата мафия, стопанските картели и чужди политически и икономически интереси.

  4. Първата ни задача е учредяване на независима антикорупционна прокуратура, силна армия в НАТО, служби за сигурност, които да гарантират националната независимост, и дипломация, която да осигури силен български глас в единна Европа.

  Ще се борим срещу корупцията вътре в държавата и изнудването от външни сили, които пробиват държавната граница и отдалечават народа ни от неговите възрожденски европейски цели.

  5. Няма да допуснем унищожаването на българската природа и монополизирането на нейните ресурси от мутри и олигарси.

  Природата е това, което сме наследили от дедите си и оставяме на внуците си. Нейното опазване и развитие в интерес на местните общности е основа на българския патриотизъм.

  6. Ще се борим за качествено образование, сигурно здравеопазване, уважавани културни институции и силен спорт в България.

  За нас образованието и здравеопазването са най-важните устои на държавността, а възкресението на българския дух е пряко свързано с възраждане на националните културни и спортни традиции.

  7. Днес ние протягаме ръка към всички хора, които споделят тези каузи, към всички убедени демократи, към българските предприемачи и към всички политици от дясното и центъра. Призоваваме ги към съюз, който да отхвърли подмяната и да сложи началото на обща борба за Трета българска република, основана на възрожденския национален идеал и на националния интерес в модерната глобална епоха на несигурност.

  Ние сме наследници на политическа традиция, която в най-тежките мигове за нацията е обединявала мнозинството от българите за борба и промяна, а не е търсила компромис с причинителите на страховете и бедите на българите.

  И точно сега е времето, когато мнозинството трябва да се обедини зад простия идеал, завещан от Васил Левски:

  “СВОБОДА И ВСЕКИМУ СВОЕТО”

  .

• БИВОЛЪ съобщава за ново свое мащабно разследване

  Случаят с кражбата на 22 милиона евро от Румъния със съучастието на ПИБ е пред развръзка

  Очаквайте нови доказателства в мащабно паралелно разследване в България, Румъния и Унгария, пише на своите страници Биволъ

  Румънската агенция APIA запорира сметки на ПИБ за 44 млн. лева. Толкова са платили румънците на фантомна българска фирма, за да достави храни за бедните – брашно и олио по европейска програма. ПИБ е гарант по сделата и румънците искат да си приберат парите.

  

  Доставки обаче няма, парите изчезват в офшорни фирми, а румънската прокуратура и ОЛАФ започват да разследва. Преди година бяха арестувани бившите шефове на APIA, наредили преводите на парите. В обвинителния акт на румънската антикорупционна прокуратура черно на бяло е записано, че кражбата е станала с помощ от банката.

   

  

  ПИБ веднага разпространи съобщение, че сама е подала сигнал до ДАНС, прокуратурата и ОЛАФ за тази злоупотреба през януари 2013 г. Но фактите показват, че това е ход за отвличане на вниманието в стил

  „Крадецът вика дръжте крадеца“

  Първо: не става ясно как е възможно банката да издаде гаранции за 33 милиона евро на… един клошар – Валери Милорадов Петров. Той самият твърди пред камерата на Биволъ, че е бил само подставено лице, а банката е държала печата на фирмата му, където той ходил да подписва документи. С каква цел банката държи неговия печат? Значи ли това, че документите за търга са изцяло под контрола на ПИБ?

   

  Милорадов дори отиде с наш репортер да поиска достъп до сметките си, но такъв му беше отказан. Защо, след като той е законен собственик на фирмата по документи, ПИБ му отказва достъп дори след разпореждане на БНБ? Дали за да не се види пътя на парите от сметките на фирмата?

  Второ: защо в продължение на месеци банката сама не е потърсила къде са отишли парите? Известно е, че парите са преведени в средата на октомври 2012 в Bank of Cyprus, а в края на годината доставки не е имало. Самата APIA е започнала настойчиво да търси или стоката, или гаранциите от банката, като е сезирала компетентните органи за измамата. ПИБ има клон в Кипър и най-нормалното нещо е да се поинтересува какво става с парите на нейния клиент. Въпросът е резонен и идва от Иван Танев, който е считан за едно от главните действащи лица в казуса APIA. Танев отрича съпричастност към кражбата на милионите и изложи своята гледна точка в обширно интервю за нашия сайт и Rise Romania.

   

   

  Изглежда осветяването на подставените лица в аферата, която разследваме вече година и половина, силно е притеснило някого. Репортерът на Биволъ Димитър Стоянов, който засне изповедта на Валери Петров беше преследван и домът му беше посетен от неизвестни лица. След това наемници на Делян Пеевски от Канал 3 се вдигнаха чак до Париж, за да притесняват главния редактор на Биволъ Атанас Чобанов. Забележително беше заявлението на директорка от Канал 3, която обясни в ефира на bTV, че те разследвали журналистите на Биволъ, защото журналистите на Биволъ разследвали някоя си Стефка Стоева.

  Всъщност, Стефка Стоева е едно от подставените лица, цитирани в документите на румънската прокуратура. Твърди се, че именно тя е подменила сметката на Ви Ем Корпорейшън със сметка в Bank of Cyprus. Така на практика наемниците на Пеевски – основен кредитополучател в ПИБ и гарант за безнаказаност на собствениците Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, признаха, че са активирани именно заради това конкретно разследване.

  Натискът и заплахите винаги са действали с обратен знак, като допълнителна мотивация за нашия екип. Продължихме работа по ключовата румънска афера и заедно с партньорите си от OCCRP стигнахме до данни, които доказват, че ПИБ има документирани контакти със субектите по пътя на откраднатите пари.

  Кой е получил парите? Къде, колко и за какво е харчил ще прочетете в мащабно паралелно разследване на Биволъ и сайтовете Rise Romania и Atlastzo Hungary.

  .

• Български дни в Чикаго – Есен 2016

  На 9-ти ноември, 2016-та г. в Българската православна църква „Св. Иван Рилски –Чудотворец“ в Чикаго се проведе 24-тата открита есенна сесия от традиционните „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО“, организирана от Българо – американската асоциация. В последните няколко години мисията на фестивала еволюира от представяне на водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго към един по-практичен и търсен модел, а именно – предоставяне на възможност на сънародниците ни за лична среща с представяните специалисти и за получаване на компетентен отговор на интересуващите ги въпроси. Под формата на безплатни индивидуални консултации квалифицирани съвети предоставиха професионалисти от различни области: Анна Русева – медицински застраховки, адвокат София Знаймер – злополуки и имиграционно право, адвокат Цветелина Бойновска – имиграционно право, Петранка Стаматова – недвижими имоти и Валентин Георгиев – жилищни заеми. Поради големия интерес към събитието, вече започна подготовката на пролетната сесия, която ще се проведе в края на април 2017-та година. Ще се постарем да привличем повече специалисти в различни области.

  

  

  

  

  

  

  

  

• Математиците бойкотираха МОН

  Силвия Георгиева, в. „Сега“

  .

  

  Математическата общност у нас бойкотира просветното министерство. Почти никой от университетите, към които МОН се обърна, не са откликнали на поканата да излъчат представители, които да обезпечат научно комисиите за провеждане на математическите състезания, научи „Сега“.

  Проблемите започнаха в началото на ноември, когато 13 души от Съюза на математиците в България, които от 20 г. подготвят задачите за състезанията, се оттеглиха от комисиите. В остро писмо до МОН те се възмутиха, че избраните за т.г. членове на комисията за състезанията от 4-8 клас са напълно различни от тези, за които са се уточнили с министерството. По-конкретно, те възразиха срещу избирането на проф. Сава Гроздев, който според тях отдавна е компрометиран пред международната математическа общност, а научният му принос е незабележим. От СМБ са против и „узурпирането“ от проф. Гроздев на редица състезания – той оглавява националните комисии за студентските олимпиади, за математическото състезание „Кенгуру“, за състезанията между 4-8 клас, както и списание „Математика и информатика“ – издание на МОН. Според математиците в качеството си на негов главен редактор проф. Гроздев е в конфликт на интереси, тъй като е редактор и на частното сп. „Математика +“.

  От МОН не се трогнаха от подадените оставки и помолиха БАН 5 наши университета и 5 известни математически гимназии да им предложат експерти. До крайния срок обаче – 21 ноември, почти никой не е откликнал. Именити преподаватели от Софийската математическа гимназия подкрепиха подалите оставки математици. „Силно сме обезпокоени от възникналата ситуация и считаме, че тя може да доведе до криза в провеждането на националните състезания и олимпиади през 2016/17 г. и в участието на националния ни отбор в Международната олимпиада по математика през юли 2017 г.“, написаха учителите.

  От Факултета по математика и информатика на СУ също заявиха, че не са съгласни да допълват „някаква комисия с неизвестен ни състав, която вече е компрометирана“. Те протестират срещу „системното игнориране на университетите, както и против използването им за арбитър при решаване на възникналия спор на МОН със СМБ“.

  От МОН неофициално потвърдиха, че действително не са получили предложения и са се видели в чудо как ще попълнят комисиите. Източници на „Сега“ разказаха, че ведомството се опитва да намери изход, например проф. Гроздев да излезе от комисията за 4-8 клас.

  .

• <<
• 1
...
• 42
• 43
• 44
• 45
• 46
• 47
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
...
• 415
• >>