Всички авторски страници

Авторски

• World Review: Борбата с корупцията в Румъния

  Материал на World Review

  .

  Малко страни могат се похвалят с осъждането за корупция на над 1250 високопоставени държавни служители, сред които един премиер, пет министри, шестнадесет депутата и пет сенатора. Конфискувани са активи на стойност почти половин милиард евро (493,46 милиона евро). Националната антикорупционна дирекция (DNA/НАД, агенцията, която отговаря за борбата с корупцията) разтърси статуквото в страна, пълна с обществени злоупотреби и безстопанственост. Само за 2015 г. НАД е регистрирала и доказала случаи за дадени подкупи на стойност около 431 млн. евро. Тази сума може да се сравни с бюджета, предвиден за европейската програма за съфинансиране на транспортната инфраструктура на Румъния за периода 2016 – 2018 г. Нещо повече, успехът на делата, заведени от НДА, достига 92,27%, а на румънската държава трябва да се възстановят близо 200 млн. евро.

  Стремежът на НАД е да се изпрати силен сигнал до румънското общество и преди всичко до политическата класа и корумпирани магистрати. Ясно е заявена необходимостта от стратегически подход за превенция срещу корупцията, комуникация в реално време между всички институции, натоварени с проверката на процедурите за обществени поръчки, по-тясно сътрудничество с частния сектор, което да доведе до повишаване на доверието на честни инвеститори в сигнализирането на потенциални престъпления и корупция.

  Действията на Румъния и по-специално на НАД в борбата с корупцията са приветствани от цялото румънско общество, инвеститорите и съюзниците като доказателство, че страната е предприела стъпки, за да се пребори с проблемите си. Неслучайно тя получи много положителни сигнали в последния доклад на ЕС.

  Същото не може да се каже за южната съседка на Румъния – България, която отдавна страда от политическа нестабилност и неспособност да се справи с престъпността на най-високо ниво. България не можа да създаде нито една антикорупционна институция със същата ефективност като НАД, въпреки че имаше същия период от време както Румъния. В България беше създадена една „азбучна супа“ от неефективни и проформа борещи се с корупцията агенции, а през септември 2015 г. парламентът отхвърли създаването на ново звено за борба с корупцията на високо ниво.

  Докато прекият ефект на борбата с корупцията в Румъния за 2015 г. са конфискувани активи на стойност около половин милиард евро, тук ще проследим непреките промени, които настъпват в икономическия живот на страната в резултат на борбата с корупцията и ще направим сравнение с България за периода от последните 5 години. Това е периодът, в който антикорупционните мерки са най-силно изразени и с най-отчетливи резултати.

  Един от основните фактори, които стимулират икономическото развитие на дадена страна са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), които играят ролята на мотор за стимулирането на стопанския живот и страните са в непрекъсната конкуренция за тяхното привличане. Неслучайно най-добре представящите се и най-конкурентноспособни икономики са тези, които успяват да привлекат най-много ПЧИ.

  Директните инвестиции позволяват трансфер на нови технологии,  внасянето на иновационни идеи и мениджърски практики, като по този начин се подобрява качеството на работната сила и развитието на човешкия капитал, в чисто финансов план чуждестранните инвестиции водят до подобряване на текущата сметка, вливането на свеж венчър капитал и увеличаване на данъчните приходи. Важно е да се отбележи, че ПЧИ дават много по-мощен импулс на икономиката и имат по-дълготраен ефект, отколкото заемите или спекулативните портфейлни инвестиции в акции и ценни книжа, като особено последните са много подвластни на панически реакции и външни влияния.

  Условията, които влияят положително върху ПЧИ са транспортната и телекомуникационната инфраструктура, качеството на работната сила, както и стабилността на политическата, законодателната и съдебната система в страната-приемник. Атрактивността за правене на бизнес в една държава и съответно привличане на ПЧИ са обхванати от годишно изследване на Световната банка публикувано на сайта www.doingbusiness.org. През 2010 г. България е класирана на 44 място и изпреварва Румъния (на 55 място). Политическата нестабилност в България в периода 2013-2014 г., съчетана с финансовата и банкова криза, предизвикани от трудностите на ПИБ и срива на КТБ, плахите структурни реформи и липсата на съществени такива в съдебната и законодателна власт, водят до слаб напредък от 6 места и през 2016 г. страната заема 38 място, от друга страна  борбата с корупцията, волята за промяна, реформите в законодателната и съдебна власт, както и данъчната система в Румъния дават видими резултати и през 2016 г., страната изпреварва България и е класирана на 37 място – скок от 18 места.

  Проблемите в България, повсеместната корупция, кражбата на фирми, липсата на законност и несигурността, която излъчва страната, възпрепятстват притока на преки инвестиции след световната финансова криза 2008-2009 г. В първата графика са дадени ПЧИ за периода 2010-2015 г., данните ясно отразяват несигурността и слабия интерес, който България предизвиква като поле за инвестиции, като само през две от последните 6 години е имало съществен ръст на ПЧИ, а средногодишната стойност е по-малко от 1,4 млрд. евро годишно.

  От друга страна само в две от последните шест години е имало спад на ПЧИ в румънската икономика на годишна база. Нещо повече, през 2011 г. привлечените ПЧИ в Румъния са на стойност от 1,815 млрд. евро, а в България – 1,476 млрд. евро, т.е. разликата е едва 338 млн. евро. През 2016 г., в Румъния са привлечени 3,035 млрд. евро, а в България – едва 1,593 млрд. евро, като разликата набъбва на 1,442 млрд. евро (повече от 4 пъти в сравнение с 2011 г.) и сума, която е повече от средната стойност на ПЧИ в България. Дори като се вземе абсолютната стойност на румънската и българската икономика като големина, динамичността, с която Румъния успява да привлече директни инвестиции, не може да бъде пренебрегната.

  

  Промените в законодателната и съдебна власт, както и данъчната система на Румъния и основно борбата с корупцията и защитата на чуждестранни инвеститори, спомагат за привличането на над 3 млрд. евро директни инвестиции през 2015 г., като това са количествените промени, не по-малко важни за развитието на икономиката и ПЧИ като мултипликатор, са и качеството на чуждестранните инвестиции, в кои области и сектори се инвестира, как се отразява това на пазара на труда, на квалификацията на работниците и на производителността на труда.

  Като цяло през 2016 г. се наблюдава ръст от 34 % на ПЧИ в Източна Европа, създадените благодарение на преките чуждестранни инвестиции нови работни места в Румъния се увеличават с 17% на годишна база спрямо 2015 г. (от 10 892 на 12 746) и страната успява да влезе в топ 10 на Европа по този показател, изпреварвайки значително по-големи икономики като Ирландия, Чехия и Италия, докато България е изпреварена дори от Сърбия и не присъства в топ 10. Секторите, които са най-значими за ПЧИ и оказват най-голямо влияние върху икономиката на Румъния, са промишлеността и индустриалното производство, финансовите и бизнес услуги, като тук са включени оутсорсингът и ИТ индустрията, както и транспортът и комуникациите. Индустриалното производство остава един от най-привлекателните сектори за привличане на ПЧИ в Румъния, като през 2015 г. има 51 проекта, което е ръст от 21 %, а най-важният сектор си остава автомобилостроенето.

  Въпреки, че България и Румъния имат едни от най-ниските нива на иновации и всички показатели за внедряването на иновации са значително под средното за ЕС, количествените и качествени измерения на ПЧИ водят до чувствително повишаване на производителността в Румъния на час в резултат на инвестициите в тези сектори 123,2% срещу 112,8% в България през 2015 г., двоен относителен ръст спрямо България и почти четвърт абсолютен ръст за последните пет години. България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, която изнася по-малко от 5% високотехнологични стоки с висока добавена стойност.

  

  Повишаването на производителността, нарастването на ПЧИ, свързаните с тях подобрения в мениджмънта и иновационни технологии, нарасналото доверие на гражданите в съдебната система благодарение на борбата с корупцията и създаването на позитивна нагласа сред населението водят до стабилен потребителски интерес и засилено вътрешно търсене. Това от своя страна намира израз в икономическото развитие на страната, която се намира в силен подем и нарастване на Брутния вътрешен продукт (БВП) средно с над 3 процента на годишна база за последните три години.

  

  За сметка на това само веднъж през последните три години (2015 г.) България успява да стигне 3% ръст на БВП. Проучване през същата година сред мениджърите в частния сектор показва, че 61% от тях смятат корупцията за проблем (10 процентни пункта повече, отколкото през 2013 г), в сравнение със средната референтна стойност за ЕС (40 %). Само 14% (най-нисък процент в ЕС) смятат, че България прилага мерки срещу корупцията безпристрастно (от 23 % през 2013 г.). Доклад на Световния икономически форум за глобалната конкурентноспособност 2015-2016 нарежда корупцията сред най-проблемните фактори, когато се прави бизнес в България. Световната банка класира България на 28-ма позиция в ЕС за борбата с корупцията през 2014 г. България има най-високо нивото на възприятие на корупцията в ЕС според Transparency International’s 2015 Corruption Perceptions Index, който измерва възприеманите нива на публичния сектор корупция.

  „Азбучната супа” от агенции, специализирани звена, комисии, отдели, МВР, ДАНС, прокуратура и т.н., отговорни за предотвратяването и борбата с корупцията в България, остават само на хартия и координацията между тях е слаба и разпокъсана. През април 2015 г. всеобхватна стратегия за борба с корупцията е предложена от правителството, съдържаща конкретни мерки за справяне с проблемите. Въпреки това през септември и този опит беше провален, когато парламентът не успя да приеме нов закон за създаване на единна антикорупционна власт и реформиране на системата по отношение на конфликтите на интереси и декларациите за имотното състояние на държавните служители. Присъди за корупция на високо ниво на практика няма, поради обвързаността и зависимостта на съдебната система от политическата класа, което допринася за тромави съдебни процеси, съчетани с безбройни процедурни и правни пречки, водещи до затлачване на делата.

  Широко разпространените корупционни практики в България спъват икономическото развитие и създават несигурност в населението, чуждестранните инвеститори и предприемачи. Показателен е фактът, че най-големи чуждестранни инвеститори в страната са емигрантите, техните трансфери обаче стимулират само потреблението, а не са структуроопределящи, не носят висока добавена стойност – иновативни технологии, ноу хау, нови мениджърски практики. Нещо повече, голяма част от трансферите на емигрантите стоят в банки по формулата „Бели пари за черни дни“, като се увеличават спестяванията, същевременно не се стимулира потреблението и общата несигурност остава. Роля за това имат и българските банки и тяхната политика с изключително високи лихвени проценти по потребителски и ипотечни кредити, както и съмнителните им бизнес практики по отношение на кредитополучателите. Тук отново липсата на координация между държавните институции и преди всичко с Комисията за финансов надзор, както и липсата на адекватни мерки за борба с банковия картел, водят до обща несигурност и недоверие в населението, от което страда икономическото развитие на страната.

  Икономическият растеж на страната се стимулира преди всичко от европейските фондове, експорт и ПЧИ, а слабото вътрешно потребление породено от несигурността и ширещата се корупция се компенсира с увеличение на държавните разходи и бюджетен дефицит, но това няма как да даде мощен импулс за стопанското развитие на страната.

  

  В абсолютни стойности БВП на най-малката икономика в ЕС за последните пет години нараства от 37,7 млрд. евро на 44,2 млрд. евро, за сравнение за същия период БВП на Румъния нараства от 126.7 млрд. евро през 2010 г. до 160,4 млрд. евро през 2015 г. Така се оказва, че за последните пет години, прирастът на икономиката на Румъния е на стойност 33,7 млрд. евро или три-четвърти от цялата българска икономика.

  Стагнирането на българската икономика и динамичното развитие на румънската за 2011 г. са представени на горната графика. Абсолютният ръст на БВП на България за периода е по-малък от общата стойност на ПЧИ – 8,3 млрд. евро инвестиции за периода 2010-2015 г., 6,4 млрд. евро ръст на БВП, съответните стойности за Румъния са 14,3 млрд. евро ПЧИ и 33,6 млрд. ръст на БВП, т.е. за периода 2010-2015 г. мултипликаторът ПЧИ/БВП за България е 0,77, докато за Румъния е 2,35. За последните пет години всяко привлечено евро в България като директна инвестиция води до прираст от 77 цента на БВП, а в Румъния до прираст от 2,35 евро, съчетано с по-добрата способност на Румъния да привлича ПЧИ (167 базисни пункта (БП) спрямо 2011 г., България 108 БП), обяснява огромния икономически напредък на страната.

  

  Борбата с корупцията е много позитивна за развитието на икономиката в дългосрочен план. Ако се вземе 2011 година като базова за сравнение на българската и румънската икономики, както за ПЧИ, така и за темпа им на развитие, през 2015 г. привлечените директни инвестиции  в България трябваше да са на стойност 2,468 млрд. евро, а ръстът на БВП – 5,8 млрд. евро. Трябва да се уточни, че в действителност, ПЧИ са 1,593 млрд. евро и ръстът на БВП 1,4 млрд. евро, дори да не се вземат екстремните стойности през 2015 г., в които усилията на Румъния за борба с корупцията получават най-ярко отражение, а средните за периода стойностите за ПЧИ и ръст на БВП за България трябваше да са 1,944 ПЧИ и ръст на БВП 4,568 млрд Евро.

  .

• На пазар за ядрени реактори

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  В светлината на все по-натрапващите се съмнения, че се опитват да ни пробутат счупеният, на 10-ти юли 2016-та г., реактор за блок №1 на АЕЦ „Беларус“, реших да направя едно елементарно сравнение. То представлява измерване на разстоянията по права линия между поръчителите на реакторно оборудване АЕЦ „Беларус“ и АЕЦ „Белене“ до заводите производители – Атоммаш в град Волгодонск и Ижорски заводи край Санкт Петербург. На сравнителната графика съм показал и размера на разстоянията, ако поръчителите си бяха разменили изпълнителите.

  За по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху долната снимка:

  

  Зелените отсечки показват разстоянието от АЕЦ-а поръчител до завода изпълнител, а белите отсечки – до завода, който би могъл да изпълни същата поръчка. А сега си представете, че корпусите на ядрените реактори са едрогабаритни и тежат над 300 тона. След като бъдат произведени те трябва да бъдат транспортирани до съответната площадка на АЕЦ, което при избраната схема оскъпява разходите и повишава в пъти рисковете от проблеми при транспорта.

  Нещо повече. Независимо, че вие виждате разстоянието по права линия от АЕЦ „Беларус“ до завод Атоммаш във Волгодонск, реалното разстояние на пътя, по който е бил транспортиран вече счупеният реактор, е повече от ТРИ пъти или приблизително 4500 километра. Подробности и детайлна карта на трасето можете да видите в „Мистериите на счупения реактор в АЕЦ „Беларус“. Какви тук могат да бъдат гаранциите, че още по време на транспортирането му, което е продължило цели 75 денонощия, не са положени основите на бъдещото му счупване? А?

  Ще се опитам да предвидя напиращият въпрос у някои от вас. Коя АЕЦ кога е поръчала своето реакторно оборудване. Но преди да ви отговоря, ще направя едно задължително уточнение. Най-вероятно самите поръчители не си избират завода-производител, а това прави дъщерната компания на Росатом Атомстройекспорт (АСЕ), което не променя съмненията в сбъркана логика.

  А сега за старта на поръчките. Според многократни твърдения на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, реакторното оборудване за АЕЦ „Белене“ е поръчано през месец ноември 2008-ма г. Според Уикипедия страницата на АЕЦ „Беларус“, договорът за нейното изграждане е подписан през месец октомври 2011-та г. Следователно ние сме изпреварили белорусите с минимум ТРИ години.

  За финал ще припомня само, че реакторите за АЕЦ „Беларус“ са от типа ВВЕР-1200, а за АЕЦ „Белене“ – ВВЕР-1000. Но разликите между тях са пренебрежимо малки. Работата е там, че по-високата мощност при ВВЕР-1200 се постига не за сметка на по-голям или различен реактор, а в разликата на използваното ядрено гориво. По-брой и по конструкция ядрено-горивните касети в двата реактора не се различават. Разликата се състои в масата на ядреното гориво във всяка касета и степента на обогатяването му по Уран-235. Поради тази причина няма никакъв проблем счупения реактор да ни бъде пробутан и никой няма и да разбере.

  .

• МС одобри информационен лист за референдума

  

  Министерският съвет одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия (БНТ) и Българското национално радио (БНР) и техните регионални центрове, при произвеждането на 6 ноември 2016 г. на изборите за президент и вицепрезидент и на национален референдум с одобрените три въпроса. Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР и е приета не по-късно от 40 дни преди изборния ден, съгласно чл. 197 от Изборния кодекс.

  Предизборната кампания се отразява в програмите на двете обществени медии под формата на клипове, диспути и други форми, договорени с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети по реда и условията, уредени в Изборния кодекс.

  Правителството одобри и вида и съдържанието на информационния лист за произвеждане на национален референдум с въпроси: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?”; „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване па изборите и референдумите?”; „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?”.

  Информационният лист съдържа информация за мотивите за провеждане на национален референдум, като информира детайлно за начините па гласуване, времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.

  Областните управители, кметовете и техните администрации ще бъдат ангажирани с осигуряването на публичност на информацията, свързана с произвеждането на референдума, вкл. чрез интернет страниците на администрациите, чрез поставяне на информацията на общодостъпни места и използването на др. канали за информиране.

  Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума – 8 август 2016 г. Гласуването се провежда по актуализирани списъци от изборите за народни представители.

  Гласуването се извършва с бюлетина, която съдържа трите въпроса и възможните отговори – „Да” и „Не”.

  Гласоподавателят не е длъжен да отговори на всички въпроси, включени в бюлетината за референдума. Всеки гласоподавател гласува, като върху бюлетината отбелязва със знак „X” или „V” избрания от него отговор, поставя бюлетината в плик и пуска плика в избирателната урна, като полага подпис в списъка.

  Националният референдум ще се проведе на 6 ноември 2016 г. заедно с изборите за президент и вицепрезидент. Денят за гласуване в страната започва в 7,00 ч. и приключва в 20,00 ч., а извън страната започва в 7,00 ч. местно време и приключва в 20,00 ч. местно време.

  Източник: в. „Сега“

• Българите от гр. Ираклио в Крит първи осигуриха откриването на изборна секция

  (БЕЗ)ИНТЕРЕСНИ ЛИ СА ВЕЧЕ ИЗБОРИТЕ ЗА ХОРАТА ПО СВЕТА?

  .

  Материал на Bulgaria Press

  

  Гласуването стана задължително, но разкриване на секции е по-желание! Каква е активността на тези избори, къде и за кого. По-важното до момента.

  Три дни след старта за подаване на заявления за гласуване в чужбина онлайн на сайта на ЦИК, вече имаме името на първата секция, събрала нужните заявления за разкриване на секция там. Явно изборите са интересни за едни и все още безинтересни за други. Имаме държави без още нито 1 подадено заявление! Ето къде е първата секция:

  В гр. Ираклио, о-в Крит в Гърция, вече подадоха 60 заявления!

  Поне толкова са нужни за разкриване на избирателна секция в градовете в чужбина, в които няма български дипломатически представителства. По една ирония на съдбата тази секция миналата година имаше проблем и мястото за гласуване беше съобщено на избирателите само ден и половина преди изборите! Това естествено е амбицирало хората сега, както и желанието на местното “Сдружение на Българите на остров Крит“ да помогне информативно и технически за разкриването на отново на секции на острова, отдалечен на 360 км от Атина в Средиземно море.

  

  Ираклио 60 заявления за секзция

  От сдружението съобщиха също, че очакват в близките дни да им бъде съобщена датата за провеждането на вторите поред за тази година изнесени консулски дни на острова. Целта е хората си подменят изтеклите документи и получат удостоверения от Консула, за да могат да упражнят правото си на глас дори и с изтекъл документ за самоличност. На острова живеят над 15 000 постоянно пребиваващи български граждани и над 5 000 сезонни работници.

  

  До момента (19:30/17.09.2016 г.) по градове се нареждат още:

  Саутхемптън – 44, Оксфорд – 37, Кьолн – 38, Карлсруе – 31, Бристол – 28,

  а по държави:

  Великобритания – 342, Германия – 298, Гърция – 128, САЩ – 107, Франция – 70…

  Ще продължаваме с интерес да следим активността на диаспората по света и на тези избори.

  .

• Клуб Z: Европа пази Пеевски, г-н дьо Кабан

  Отворено писмо до посланика на Франция

  Материал на Клуб Z

  

  Господин посланик,

  Сигурни сме, че има много българи, които са Ви благодарни за приятелската откровеност, с която посочвахте недовършените реформи в страната ни, особено в съдебната система. Правехте това, стъпвайки по ръба на позволеното за един дипломат. Последната Ви реч като френски посланик в София не прави изключение.

  Трудно е да ѝ се възрази, защото казва истини. Да, в България съдебната система е пълна с „гнили ябълки“. Да, олигархията я използва, за да се разправя с неудобните. Да, липсват обществена енергия и политическа воля това да се промени радикално. Да, корените на днешните проблеми на страната са в комунистическия режим и в остатъците му. Да, тези, които емигрират днес от нея, я оставят на Делян Пеевски, охранена издънка на тези корени.

  Ксавие дьо Кабан: Ако емигрирате, оставяте България на Пеевски

  Колкото и да е вярно това обаче, то е половината от цялата истина. Другата половина, която липсва във Вашата реч, е, че всичко това вече десета година става под благосклонния поглед на Европейския съюз, една от чиито основни държави Вие представлявате.

  Затова чувстваме, че наш дълг на приятели е да продължим мислите Ви с реципрочна откровеност.

  Лицето Пеевски отдавна не е просто лице. То е удобен, дори банализиран образ на злото, което пречи на България да се откъсне от миналото, от неговите геополитически зависимости и навици. Пеевски въплъщава т.нар. модел #КОЙ, където му е отредена низша изпълнителска роля. Той има покровители, които Европа крепи.

  Спомнете си колко пъти президентът на Вашата страна Франсоа Оланд е стискал ръката на лидера на европейските социалисти Сергей Станишев, син на секретаря на ЦК на БКП Димитър Станишев. Вие се тревожите от наследството на комунистическия режим, а Вашият президент го приема в Сен Клу и му стиска ръката. За последен път – миналия месец.

  Това съвсем не е едно от онези протоколни ръкостискания, които са част от неприятните задължения на държавните глави. Ако се вярва на медиите, Оланд и Станишев са обсъждали заедно предизвикателствата пред Европа, чертаели са планове за бъдещето ѝ.

  Какво има френският президент да чертае заедно с българския политик, който преди повече от три години предложи Пеевски за шеф на Държавната агенция за национална сигурност, взривявайки безпрецедентни спонтанни протести в страната?

  

  Наистина, това ръкостискане не е като да продаваш бойни кораби на Русия на президента Владимир Путин или изтребители – на военния режим на Египет, но все пак…

  На такива въпроси обаче подлежат не само Вашата страна и нейният лидер, но и всички негови колеги от социалистическото и социалдемократическото семейство в Европа. Защо те нямат нищо против Станишев да води партията им, а сочат България като пример за корупция и нефункциониращо правосъдие? Наистина ли никой в лява Европа не разбира, че лидерът им е част от българския олигархичен модел и като такъв не е решение, а проблем? Защо в собствената си страна той не е спечелил нито едни избори, а води лява Европа?

  (В интерес на краткостта ще пропуснем подробностите за лобистката фирма на съпругата му в Брюксел). И тя не е Бог знае какво в сравнене с новата длъжност на Жозе Барозу, дори в сравнение с фризьора на г-н Оланд не е кой знае какво, но все пак…

  А какво да кажем за Алианса на либералите и демократите за Европа, в чиито редове членува Пеевски? От злополучната му номинация до днес те бягат (в буквалния смисъл на думата) от въпросите на българските журналисти, свързани с него. Според лидера им Ги Верхофстадт, Пеевски е вътрешен проблем на националната му партия, а не проблем на европейското либерално семейство. То нито за миг не се е разграничило от модела, свързан с това знаково име.

  Либералите са все „сериозно загрижени“ за това, което прави Владимир Путин в източния край на Европа. Но дума не казват за техния човек в България и фирмите, заустени към проваления проект „Южен поток“. И това ли не виждат в ЕС? Нима е тайна, че почти цялата хибридна и антиевропейска пропаганда в България е в ръцете на медиите на семейството на Пеевски, европейския либерал?

  

  Радан Кънев: Медиите на Пеевски са медии на ГЕРБ

  Най-сетне, господин посланик, кажете с ръка на сърцето: вярвате ли, че ако управляващите в България настина искат да разчистят Авгиевите обори на правосъдието, не могат да го направят? Да, те взеха някои държавни поръчки от #КОЙ. Да, това не е съвсем същото като да поискаш от „Епъл“ 13 милиарда евро, да опростиш глобите за наднормен дефицит на Испания и Португалия, или да изтеглиш предложение за роуминга в изгода на телеком-лобито. Но все пак – прилича.

  Когато бяхте в началото на мандата Ви, а ние започвахме това издание, питахме нашите читатели какво е за тях Европа. В бележките ни остана отговорът на един от тях, напълно свободен от политическа коректност: „Европа е мястото, където мога да избягам“. Защо гражданинът на една държава членка иска „да избяга“ в друга? От какво? Убедителна ли е тази Европа, където хората все още искат да се спасят от своята страна в друга, която е по-Европа?

  Да, това не е като тероризма и като кризата на еврото, не е като миграционната криза или като „Брекзит“, но все пак…

  Явлението „Пеевски“ е пример, че моделът на „нашия негодник“, на нашия Трухильо, на нашия Тачо Сомоса от началото на Студената война, е жив в отношенията между „старите“ и „новите“ демокрации в ЕС. И това е една от причините вярата на последните еврофилски мнозинства в Източна Европа в бъдещето на нейния проект да се разколебава.

  Моделът „Пеевски“ и двуличното отношение на Европа към него е пример как тя абдикира от „преобразяващата си роля“ в името на малки партийни или национални егоизми.

  Затова, когато критикувате българската корупция и българсата съдебна система, не забравяйте – и вашите държави, и вашите правителства, и вашите политици са дали нещо те да са такива, каквито са днес.

  Това не отменя дълга на българите сами да почистят и да подредят страната си. Няма как всички „да избягат“ от нея.

  .

• Мис Планет ‘2016 е българката Марина Войкова

  Световната титла идва в България! Най-голямата победа в историята на участията на българки в международни конкурси за красота. Марина Войкова спечели за България световната титла „Мис Планет ‘2016“ в конкуренция с над 40 участнички от 25 държави: Филипини, Малайзия, Португалия, Холандия, Китай, Сингапур, Бразилия, Шри Ланка, Украйна, Русия, Гърция, Бразилия и др.

  

  „Miss Planet“ е един от най-престижните конкурси за красота в света, основан преди повече от 25 години в Холивуд, САЩ. Тазгодишното издание се проведе в морската столица на Грузия Батуми на 10.09.2016 г.

  Изключително развълнувана, Марина сподели в своя профил в социалната мрежа, че битката е била много оспорвана, че тази корона не е само нейна, а е на цяла България. Много щастлива е от това, че всички момичета са я поздравили искрено с победата, което не се случва често в конкурсите за красота.

  „Невероятно щастлива съм да споделя, че България спечели MissPlanet 2016… Аз съм най-щастливият човек!!!!“ – написа Марина веднага след голямата победа.

  

  Марина представи национална носия от родния си шопски край – осъвременена версия, създадена от дизайнерката Мариета Славчева. Участниците дефилираха в модно ревю с тоалети на дизайнери от своите държави. За ревюто Марина бе заложила на стилна рокля на MEGZ – Меглена Каканашева. Във финалната вечер на награждаването тя блестеше с рокля с диаманти в тюркоаз на дизайнерката София Борисова – Модна къща „Романтика“.

  Марина впечатли журито и се класира сред 5-те участнички, които представиха своите таланти на финалната вечер: изненадващо професионално изпълнение на песен, подготвена заедно с Дани Милев. Международното жури, съставено от модни експерти от над 25 държави, оцени по достойнство представянето на Марина в оспорваната конкуренция в Топ 5 – Южна Африка, Грузия, Украйна, Малайзия и България.

  

  Мис „Планет Талант ‘2016“ стана представителката на Шри Ланка, Мис Планет – трето място завоюва представителката на Украйна, второто място отиде при представителката на Малайзия. А първо място и златна корона – шедьовър на грузинското ювелирно изкуство спечели българката Марина Войкова!

  Източник: Newsbp.com

  .

• Приемният център за бежанци край София прелива от мигранти

  МВР ще прави палаткови лагери в пограничните райони

  

  През приемния център за бежанци край София Бусманци са минали около 20 000 мигранти, предава БГНЕС като се позова на служители от Дирекция „Миграция“ към Вътрешното министерство.

  Ситуацията в центрове на Дирекция “Миграция” на МВР е повече от извънредна. При капацитет от 940 мигранти, в тях в момента се намират 1631 лица или запълването е на 174%. На външни адреси, за своя сметка, през миналата седмица са се водили 395 чужди граждани. „Баджовете, които се дават на всеки новопристигнал вече достигнаха цифрата от 20 000… Домът прелива в буквалния смисъл на думата“, казва още служителят. В момента там са настанени над 600 души. От откриването му до днес там никога не е имало толкова много настанени чужденци, които пребивават незаконно в България. В същото време недостига персонал – както полицейски, така и медицински и обслужващ. През последния месец е имало случаи когато в една нощ пристигат близо 100 мигранти. „Ех, как един лекар ще ги прегледа, ще им предпише лечение… или как пък един полицаи или дежурният ще организира настаняването им и всички нужни проверки“, твърди БГНЕС. Мнозинството са от Афганистан, Пакистан и Ирак. От време на време идват и по цели сирийски семейства, но повечето от тях не се задържат дълго време. Сред пристигналите има и младежи, „които определоно са в добро физическо здраве и им личи, че са били активни – развити мускули, необкиновен поглед и особен начин на движение“, казва още източникът от МВР. Бусманци се намира край София и се води като Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ на МВР. Съгласно закона там се настаняват само чужденци, които са пребивавали незаконно в България и на които е издадена заповед за депортиране или заповед за експулсиране. Домът за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ – МВР се амира в столичния кв. Бусманци.

  Според седмичната статистическа справка на МВР към 9 септември 13 005 мигранти са влезлите на територията на България от началото на 2016 година. Само за периода 02-08 септември у нас са проникнали нови 664 мигранти. 36 чужди граждани са били изведени от страната през последната седмица. В същото време стана ясно, че България може да приеме още точно 779 мигранта, за които ще се намери място за настаняване в центровете на Държавна агенция за бежанците. Към момента капацитетът на бежанските центрове е запълнен на 85%. Това означава, че най-късно към 20 септември, властите у нас трябва да търсят варианти за изграждането на палаткови лагери или за откриването на временни или нови мигрантски центрове.

  „Един от вариантите е изграждане на фургони и евентуално палаткови лагери.“ Това заяви вътрешният министър Румяна Бъчварова, цитирана от БНР, в Хасково в отговор на въпрос за предстоящите действия, свързани с проблема с бежанците. „В понеделник ще разпиша заповед за действия за справяне със ситуацията на българо-турската граница. Там са усилията ни в момента. Плановете, с които разполагаме, имат отделни етапи, в които са разписани мерки. Едни от тях са фургони и евентуално палатки. Това ще се обсъжда в групата, която взима решения“, уточни Бъчварова.

  Преди 6 месеца има съставен план. Този план е свързан с различните възможни развития на ситуацията, които можем да предвидим като хипотези. Ние знаем при всеки един вариант, за който има индикации че ще се случва, как да действаме. Имаме готовност“, обобщи вътрешният министър. Новите бежански центрове, за които се оглеждат терени, ще бъдат изградени в пограничните райони и там, където има съответния натиск, уточни главният секретар на МВР Георги Костов. Ако например имало натиск от македонска страна, лагер щял да бъде ситуиран там. /“Сега“/

  .

• ЕС ще предостави дебитни карти на един милион сирийски бежанци в Турция

  Европейският съюз (ЕС) ще предостави дебитни карти за покриване на основните нужди на един милион сирийски бежанци в Турция, съобщи Европейската комисия (ЕК), цитирана от БТА. Помощта, която ЕК ще отпусне, възлиза на 348 милиона евро.

  

  Парите за бежанците ще бъдат превеждани веднъж месечно на дебитните карти, които ще бъдат раздадени на бежанците, за да могат да покриват основни нужди, сред които изхранване, заплащане за квартира, както и за образование на децата им.

  С отпускането на средствата ще бъде подпомогната и турската икономика, тъй като част от парите ще бъдат харчени в местни магазини, посочи ЕК.

  Програмата ще стартира през октомври и е разработена съвместно с Червения полумесец и ООН.

  Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини и еврокомисарят за разширяването Йоханес Хан утре (б.р. – днес) ще бъдат на посещение в Анкара.

  Около 3 милиона сирийски бежанци, избягали от войната в родината им, в момента живеят в Турция. ЕС обеща на Турция помощ в размер на 3 милиарда евро като част от споразумението с Анкара за спиране на наплива на мигранти към Европа, припомня ДПА.

  Източник: Mediapool

  .

• Анкета сред българите в САЩ

  Здравейте! В момента работя по проект към Университета в Дрезден (Германия), изследващ поведението на българите в САЩ. Основният въпрос, на който бих искала да отговоря, е, дали фактът, че живеем трайно извън пределите на България, влияе на начина, по който общуваме.

  

  В рамките на този проект съставих анкета и ще съм Ви много благодарна, ако отделите време (около 30 минути) и я попълните. Всичко е напълно анонимно, т.е. самата анкета съдържа въпроси за семейното положение, пол и т.н., но не и за лични имена или контакт. Това е адресът: http://www.q-set.de/q-set.php?sCode=HMESMREUSDCN.

  

  За мен е много важно да намеря достатъчно участници, за да може и резултатите да са възможно най-обективни, така че всяка попълнена анкета е огромна помощ!

  

  Предварително Ви благодаря и, ако имате въпроси и коментари, ще се радвам да им отговоря!

  Сърдечни поздрави,

  Десислава Златанова,

  [email protected]

  .

  Източник: BulgariansinDetroit.com
  

• БНР: Крайовската спогодба и връщането на Южна Добруджа на България

  Материал на БНР

  

  Тази седмица чрез първия репортаж, излъчен на живо по българското радио, ще ви разкажем за 1940 година и едно изключително важно за страната събитие – връщането на Южна Добруджа в границите на Царство България. (Б.р.: Архивен аудиозапис от този репортаж може да се чуе в сайта на Националното радио.)

  В земята на Златна Добруджа пристигат величествени и горди, нашите бойни коли – танковете. Народът избухва в неудържим възторг и размахва радостно ръце. Величествена и грандиозна е картината, която представят тези огромни стоманени пълзящи чудовища. Народът с притаен дъх следи техния бодър марш. Драги слушатели, днес вие чухте нашето последно предаване от новоосвободена Добруджа. Радостните манифестации, които станаха в продължение на повече от петнадесет дни тук показват, че Добруджа е свещената българска земя, в която са изградени основите на Първото българско царство. Добруджа е била и си остава люлката на българския род и всяка стъпка в нея носи следите на нашето славно минало, на нашето възродително дело, на нашата жизненост и на нашите светли бъднини. В Добруджа лежи не само гаранцията за нашата северна безопасност, но там е и пантеонът на нашата минала национална мощ.

  На 7 септември 1940 г. в румънския град Крайова е сключен договор, който задължава Румъния Южна Добруджа да бъде върната в пределите на Царство България.

  

  Какво представлява т. нар. Добруджански въпрос, който се създава след края на Руско-турската война от 1877-1878 година. Тогава, за да компенсира Румъния за отнетата Южна Бесарабия, по силата на Парижкия договор, Русия предлага Северна Добруджа да стане част от нея. Румънците отхвърлят руското предложение. Причината е, че географски, икономически и исторически Добруджа, населена най-вече с българи, турци и татари, ще бъде арена на конфликти между България и Румъния. Въпреки това, посредством Берлинския договор България е намалена за сметка на своите съседи.

  Балканската война дава възможност на Румъния да извлече нови ползи за себе си. През Междусъюзническата война, докато българската армия воюва срещу бившите си съюзници, румънските войски навлизат в българските предели. През 1913 г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния. Тя успява да запази властта си над региона до 1940 год., но извънредното положение и цензурата не се премахват почти през целия период на румънско господство.

  

  Едва първата ревизия на Ньойския договор – Солунското споразумение от 1938 г., според което отпадат военните ограничения спрямо България, дава шанс за връщането на завзетата територия. След избухването на Втората световна война развитието на добруджанския въпрос пряко зависи от промените във външнополитическата обстановка в Европа. Решаващата година е 1940-а, когато започва германска офанзива на Западния фронт. След приложения германски и италиански натиск на 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, по силата на който Южна Добруджа се връща на България.

  Така границите, определени от Берлинския договор през 1878 г., са възстановени. Предвижда се размяна на равен брой румънски колонисти от Южна и българи от Северна Добруджа. Към тази размяна трябва да се пристъпи в срок от три месеца. А българските преселници от Северна Добруджа могат да вземат със себе си само това, което могат да носят, но не и злато. През есента на 1940 г. кервани от камиони и каруци пъплят из Южна Добруджа и свалят из селата разплакани жени с бебета на ръце. Повечето от нашите семейства нямат покъщнина, завивки, нямат нищо. Но след 2-3 г. на мизерия работливите добруджанци от Север успяват да се съвземат.

  

  Българската държава трябва да изплати 1 милиард леи обезщетение за румънската собственост в Южна Добруджа. Но несправедливите от финансова гледна точка условия нямат значение за българите. На 21 септември добруджанското население посреща възторжено българската войска.

  Връщането на Южна Добруджа с право се счита за огромен успех на българската дипломация и в частност на цар Борис ІІІ. По време на война България успява да си върне територия изцяло по мирен път, без да се пролее нито капка кръв. Това е единствената българска придобивка – плод на политиката на мирния ревизионизъм между двете световни войни. Именно този факт предопределя и запазването на Южна Добруджа в българските предели след Втората световна война – за разлика от Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия.

  Снимки:  Архив на БНР

  .

• Най-богатите арабски страни не са взели и един бежанец

  

  Нито една от петте най-богати страни от Персийския залив – Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Кувейт и Бахрей, не е приела и един бежанец до този момент, пише в. „Дейли мейл“.

  Над четири милиона сирийци напуснаха домовете си заради гражданската война и терора и повечето от тях живеят в претъпкани бежански лагери в Турция, Ливан, Йордания, Египет и Ирак. Други поемат на изпълненото със смъртоносни опасности пътуване към Европа, където тече остър дебат между политиците относно броя на бежанците, които европейските страни трябва да приютят.

  В тази обстановка супербогатите страни от Персийския залив отказват да приемат дори и един сирийски бежанец. Директорът на международната хуманитарна организация „Амнести интернешънъл” по правата на бежанците и мигрантите Шериф Елсаид Али описва това поведение като „срамно”. „Поведението на страните от Залива е ужасно от гледна точка на съчувствието и споделянето на отговорността при тази криза… това е позор”, казва той.

  Нито една страна от Залива не е подписала Конвенцията за бежанците от 1951 година, която определя, че бежанецът е човек, „намиращ се извън страната си”, защото „се страхува от преследване на расова, религиозна” основа. Сирийците, въпреки това, могат да кандидатстват за скъпите туристически визи и разрешителни за работа, за да могат да влязат в богатите персийски страни, но получаването на такива документи е голяма рядкост, сочи Би Би Си.

  Въпросните пет страни от Залива, чийто общ бюджет надвишава 65 милиарда британски лири, са на мнение, че пускането на голям брой сирийски бежанци на тяхна територия ще постави под сериозна заплаха сигурността на гражданите им, защото между имигрантите могат да се укрият и терористи.

  Източник: в. „24 часа“

• Защо никой не разбра, че български хор закри Олимпиадата в Рио?

  Красимира Янкова, Zarata.org

  

  Фактът, че Олимпиада ‘2016 беше закрита от българските „Космически гласове“, мина мимоходом и като че ли никой не разбра за това.

  Зaĸpивaнeтo нa oлимпийcĸитe игpи пpocлaви бългapcĸия пeвчecĸи гeний пo cвeтa. Πpи пpeдaвaнeтo нa oлимпийcĸoтo знaмe нa гyбepнaтopa нa Toĸиo япoнcĸият xимн бeше изпълнeн aĸaпeлнo oт xop „Kocмичecĸи глacoвe“ c диpигeнт Baня Moнeвa. Ocвeн тoвa – нe caмo япoнcĸият xимн, нo вcичĸи вoĸaли в мyзиĸaлнoтo пpeдcтaвянe нa япoнcĸaтa cтoлицa пpи зaĸpивaнeтo нa Oлимпиaдaтa в Pиo, e дeлo нa xop „Kocмичecĸи глacoвe“, cъoбщи oщe БHT.

  Xop „Kocмичecĸи глacoвe” e eдин oт нaй-пoпyляpнитe бългapcĸи фoлĸлopни xopoвe и нecъмнeнo пpинaдлeжи ĸъм нaй-цeннитe ĸyлтypни бoгaтcтвa нa Бългapия днec.

  Ваня Монева е работила като ръководител на хоровата школа в Казанлък. Била е главен диригент на народния хор на Българското национално радио (БНР). Понастоящем е продуцент на редакция „Народна музика“ в програма „Христо Ботев“ на БНР. През 1994 г. основава и ръководи до днес народния хор „Космически гласове“.

  Ваня Монева развива широкомащабна дейност – продуцент на народна музика, прави записи с певци и инструменталисти, продуцира оркестъра за народна музика, организира концерти. Попълва и съхранява фонотеката на радиото. Посещава национални конкурси и събори, като открива млади таланти. Издирва места със затихващи функции, райони, където са останали последните баби, носители на автентичен фолклор. Майка е на поп певицата Мария Илиева.

  .

• Нова турска партия поиска връщане на териториите от времето на Османската империя

  

  Тезите на Османска партия са различни – консервативни, троцкистки, кемалистки и изповядващи секуларизма

  В Турция беше учредена нова политическа формация – „Османска партия“, чиято основна цел, заложена в програмата й е да изгради Турски ислямски съюз, като възстанови всички територии на предците от времето на Османската империя. С Османска партия политическите формации в южната ни съседка вече стават 91. Регистрацията ѝ е станала след внимателна проверка на Конституционния съд. В страната е сравнително лесно да се учреди нова партия, тъй като изискването е да има минимум 30 учредители, информират турските медии, цитирани от БГНЕС.

  Сред тези на новата партия са различни консервативни, троцкистки, кемалистки и изповядващи секуларизма формации с имена и емблеми, които често предизвикват недоумение, пише в. „Хюриет“ („Hurriyet”). Емблемата на новата партия е бял полумесец, в който са изписани арабските букви Елиф и Вав на червен фон. Лидерът на новата формация Ибрахим Юние заяви, че партията ще учреди структури в цялата страна и ще участва в избори. Основната цел на партията е коренна промяна на политиката на Турция.

  “Нищо няма да бъде като преди, ще има строги правила“, обяви Юние. В близките дни ръководството на Османската партия ще организира лагер за обучение и по-късно ще огласи проектите си за образованието по целия свят, където има турци и ще работи за обединението им ден и нощ, и от врата на врата.

  „И никой не трябва да се съмнява в това, няма да оставим дом, в който да не влезем. Нито управляващите, нито опозицията имат план за извеждане на народа от безизходицата и не могат да се изплатят за мъките му. Този клет народ скоро ще научи за нашите партийни проекти, насочени към Турция и към всички мюсюлмани по света. Онези, които ни разпръснаха и разпокъсаха териториите ни, ще видят възродената земя на предците ни, тя ще се нарича Турски ислямски съюз и ние всички ще я изградим отново. Никой повече няма да си разиграва коня по мюсюлманските земи, всичко е в името и за ползата на ислямския свят“, заяви Ибрахим Юнйе и поиска благословията на Всевишния Аллах.

  Източник: Faktor.bg

  .

• Истини и митове за българския ген

  Ема Иванова, Webcafe.bg

  

  „Какъв е генетичният произход на българите?“, „Повече траки ли сме, повече славяни или повече прабългари по ген?“. От няколко години тези въпроси периодично изплуват в медийното пространство, а причината да се заговори изобщо на тази тема е обширното изследване на голям екип български и италиански учени, започнало през 2009-та година.

  Родните генетици, антрополози и историци обединиха сили и с помощта на Университетата в Павия и Флорентинския университет се стигна до осъществяването на мащабно съвременно изследване, което сравнява събрания генетичен материал от древните популации по нашите земи – основно от траки и прабългари – с ДНК-пробите на днешните българи.

  Резултатите са изумителни и хвърлят ярка светлина върху миналото на българската популация, поставяйки я на точното място в големия пъзел на човечеството.

  Обобщено накратко: генетичният профил на съвременните българи, както и този на прабългарите има сходство с генетичния профил на италианците и е близко разположен до този на унгарци, румънци, гърци и други европейски народи. Подобно на тях, българите са типична популация с евразийски характер.

  Интересното е, че съвременните българи са по-отдалечени като профил от останалите славянски народи, което най-вероятно се дължи на наследството на траките и на прабългарите. И много по-отдалечени от съвременните турци.

  Категорично се вижда и че траките нямат близост с тюркско-алтайските популации, а татарите нямат никаква генетична близост както със съвременните българи, така и с прабългарите…

  Десислава Нешева е мoлекулярен генетик, специалист в катедра „Генетика“ към Медицинския университет. Тема на нейния дисертационен труд за докторска степен към Медицинска академия е именно характеризиране на корените на населението по българските земи.

  Затова тя изследва собственоръчно проби от античните популации на територията на страната – прабългари и траки. Деси анализира проби от фрагменти от фемур (бедрена кост), както и от зъби от останките, избрани от различни некрополи и гробници из България.

  Пробите са взети от Института по антропология към БАН, като прабългарските са от периода 8-10 век, а тракийските – от 3 хилядолетия пр. Хр. – когато се смята, че е бил разцветът на тракийската цивилизация.

  Приема се, че зъбите и големите фрагменти на фемура съхраняват най-добре митохондриалната ДНК, за която Деси уточнява, че е много специфична, защото се предава от майката на нейното потомство.

  Митохондриалната ДНК на бащата не се предава, тъй като по време на оплождането остава извън яйцеклетката, но пък мъжете са носители на тази на майката – така че полът на хората, от чиито останки са пробите няма голямо значение за изследването. Ролята на бащата се отчита по анализ на Y-хромозомата.

  Мащабният проект, чиито резултати бяха огласени публично, но който постоянно се разширява и допълва, изследва Y-хромозомата само в ДНК-то на съвременните българи – около 900 души.

  Те са дали своето информирано съгласие и са дарили кръв след кратък тест, който цели да се установи доколко „чист“ от научна гледна точка е техният произход – тоест дали знаят или си спомнят за предци и роднини, които не са били от български произход.

  Резултатите им се обработват анонимно, съобразено с изискванията за този вид дейност.

  „При съвременните хора се изолира доста по-лесно ДНК от самите лимфоцити в кръвта. Докато при античните проби е по-сложно, защото ДНК е деградирала и се накъсва. Налага се намножаване на фрагменти от митохондриалната ДНК, за да се стигне до анализ и след това до получаване на цялостна картина на всеки един фрагмент“, обяснява Десислава.

  Поради тази причина, а и поради факта, че в България за първи път се прави подобно изследване и методологията все още не е разучена добре, работата на Деси се оказва колосален труд, който има нужда от сериозно финансиране.

  През 2009-та година проектът за антропогенетичния произход на българите получава финансиране от „Фонд научни изследвания“. След 5 години, когато срокът на проекта изтича, учените се опитват да удължат финансирането, защото подобни изследвания – особено при работа с антични проби – изискват изключително много време.

  От Фонда не дават повторно финансиране въпреки високите оценки на екипа, работил по проекта. Това се отразява и на Деси, защото тя не може да работи по дисертацията си почти две години.

  Работата е възстановена благодарение на частни спонсори, както и на италианските учени и лаборатории, които финансират около половината от изследванията, проведени досега за този значим от гледна точка на обществения интерес проект.

  Още в самото начало генетиците имат нужда и от помощ относно методологията, защото при работа с антични проби има много голяма вероятност от замърсяване. Те се нуждаят от специфична лаборатория с много високо ниво на стерилност, затова установяват контакт с Флоренция, където Деси отива да работи за една година.

  „Лично аз изработих всички антични проби“, разказва тя.

  „160 проби пренесох с личен автомобил до Италия, като носех съответния документ за тях от Института по антропология и нямах проблеми по границите. Всяка една проба имаше номер и описание. През 2010-2011-та в Италия ме обучиха и ми показаха как те работят. След това аз успях да оптимизирам метода“.

  Когато се връща, тя публикува първата статия за резултатите от генетичния анализ на прабългарите.

  Това е отразено по медиите и се вдига много шум, защото, както тогава казва академик Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология при БАН и един от ръководителите на проекта, „трябва да забравим, че прабългарите имат тюркски произход“.

  За първи път тогава се обявява, че пробите показват висока честота на западноевразийски елементи и е отречена теорията за какъвто и да е татарски произход на прабългарските племена.

  Тази първа статия, която е базирана само на част от изследваните проби, е най-информативна и показва до кои популации българите имат генетично сходство. Вече са излезли и изследванията от ДНК-анализа на съвременните българи на Сена Карачанак – Янкова – другият докторант на професор д-р Драга Тончева – инициатор и ръководител на изследването – и резултатите са сравнени.

  „Като продължихме изследването установихме, че сходствата са още по-силни и прабългарите още по-близко застанаха до съвременните българи“, спомня си Деси.

  През 2015-2016-та Десислава Нешева отново отива в Италия, защото там от 2014-та е въведен нов метод, чрез който може да се разчете целия митохондриален геном и по този начин се получават по-информативни и ясни резултати. Тя оптимизира този метод и разчита промени при пробите на траките.

  „Реално дотогава нямахме данни за траките и сега разчетохме целия митохондриален геном на траките като материал и се получиха резултати, които тепърва ще бъдат публикувани. Те все още не са разгласени“, казва Деси, която гарантира, че всичко, което ще се разбере за траките, е още доста вълнуващо, защото променя много от схващанията за тяхното историческо присъствие.

  Тя се надява един ден на база на тези изследвания да бъде пренаписана историята за тракийските племена – история, която ни връща цели 5000 години назад.

  „Разбирате, че това е много значимо изследване, защото ДНК много трудно пада от тези проби, тъй като те са много стари. Да получиш разчитане на генома на подобна проба е изключително постижение… Работата с антични проби е много затруднена поради големия риск от замърсяване и реално много проби отпадат. От всичките 160 сме получили информация от 60. Те са с най-висок процент на достоверност“.

  Десислава подчертава, че никой до момента не е публикувал изследване на толкова много проби в България и че тепърва ще има много проекти, които ще се пишат, за да продължи работата върху геномната карта на българското население, а оттам и на континента.

  Това е много значимо не само за изучаване на нашето минало, а и защото спомага за разчитането на цялата история на Европа. Подобни изследвания се правят в много европейски държави – Франция, Великобритания, Италия, Испания, Турция, Германия, Русия, като първо се изследва съвременната популация, а след това се връщат към миналото, както прави и българският екип.

  „Ако има финансиране ще можем да покрием и други периоди и да имаме повече материал, за да може да имаме още по-голяма база на сравнение“.

  За сходствата на съвременните българи с населението в Централна Италия, Деси предпочита да говорят историците, но споменава за хипотезата, според която една част от племената на древна Велика България са се насочили към Италия. Това са така наречените „Алцекови българи“. Оттам вероятно са и сходствата в генетичния профил между популациите.

  „Използваме и генетичния профил на италианците, за да сравним с нашия. Всяка една популация принадлежи към различни хаплогрупи. На базата на сбора на тези хаплогрупи, се получава генетичната структура, а сравнението между тях показва кои популации са най-близки една с друга. В зависимост от състава на хаплогрупите на другите популации, специфични за определени райони на света, можем да направим сравнения…“

  Подобна методология е използвана и при сравнението на българите с другите славянски народи (за славяните няма данни спрямо древен материал, тъй като те са трупоизгаряли, а при изгорял материал няма как да се изолира ДНК).

  „Понеже нямаме античен материал, гледаме съвременните проби. И не сме толкова близки до руснаци, до словенци, до типичните славяни…“

  Генетичната отдалеченост между съвременните турци и българите също повдига доста интересни въпроси. По всичко личи, че османското иго в България не се е отразило генетично, защото дори да е имало някакво смесване, вероятно турците са взимали генетичен материал оттук, но не са оставяли своя.

  На въпроса дали по някакъв начин тези резултати противоречат на историческата наука, Деси е категорична: „Историята може да се манипулира, а генетиката не“.

  В момента работата по изследването продължава, основно с анализиране на резултатите и с публикуване на статията за траките.

  „Ако имаме финансиране, аз съм готова отново да замина, за да работя и да вадим нови и нови резултати. България е много богата на генетичен и антропологичен материал и може да се рови и още по-назад във времето…“, мечтае Деси и добавя, че е имала шанса да се озове в лаборатория, в която се работи и с генетичен материал от неандерталци и кроманьонци.

  „Всички българи могат да се гордеят с това наше изследване. Защото то показва, че има някакво развитие на науката. Трябва да се знае, че е много трудно без финансиране в България да правят такива неща. Тук нямаме подобни лаборатории, защото има много изисквания – за стерилност, за условия за работа, трябва скъпа апаратура.

  Затова и прибегнахме към съвместна работа – едно, за да могат големите светила в науката по света да забележат какво правим и второ – за да оптимизираме методологията и да можем да работим спокойно.

  Преди години нямаше как това да се получи. Трябваше да стъпим, да проучим. Те ни дадоха базата, но ние реално работихме съвсем самостоятелно.

  .

• Франция иска прекратяване на търговските преговори между ЕС и САЩ

  Франция ще поиска следващия месец Европейската комисия да прекрати търговските преговори между ЕС и САЩ, съобщи френският държавен секретар по търговията Матияс Фекл, цитиран от БГНЕС.

  

  „Вече няма политическа подкрепа във Франция за тези преговори“ и „Франция призовава за край на тези преговори“, посочи той в изказване за радио RMC. По думите на държавния секретар разговорите между Вашингтон и Брюксел са предимно в полза на САЩ. „Американците не ни дават нищо, или само трохи… това не е начин, по който се водят преговори между съюзници“, допълни той. „Ние се нуждаем от ясно и окончателно спиране на тези преговори, за да ги рестартираме на по-добра основа“, посочи Фекл. Според него искането за прекратяване на преговорите ще стане по време среща на министрите на външната търговия на страните от ЕС в Братислава през септември.

  Активисти, които се противопоставят на споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP), посочват, че спогодбата е в полза предимно на големите компании и ще ощети потребителите. По-рано френският премиер Манюел Валс заяви, че би било „невъзможно“ за ЕС и САЩ да постигнат споразумение до края на 2016 г., каквото е желанието на двете страни. Една от целите на преговорите е те да бъдат завършени до края на мандата на настоящия американски президент Барак Обама, който изтича през януари 2017 г. Активисти, които се противопоставят на ТПТИ, посочват, че спогодбата е в полза предимно на големите компании и ще ощети потребителите.

  Според дипломатически източници на АФП търговските преговори могат да бъдат прекратени до избирането на нов държавен глава в САЩ през ноември или след изборите във Франция и Германия през следващата година. БГНЕС припомня, че изказването на Фекл идва само ден, след като германският вицеканцлер Зигмар Габриел заяви, че постигането на споразумение по ТПТИ се е провалило, но „никой не го признава“. Той посочи също, че по време на последните си разговори Вашингтон и Брюксел не са успели да постигне съгласие по нито една от разглежданите 27 глави. Разговорите по ТПТИ имаха малък прогрес през последните няколко години. През юли в белгийската столица се проведе 14-ят кръг от преговори, който е и третият в рамките на шест месеца. Тогава се появиха съобщения, че преговорите са без развитие, тъй като редица европейски лидери изразяват притеснения за това какъв ефект ще има ТПТИ върху икономиката и липсата на готовност от страна на САЩ да приеме отстъпки.

  В отговор на изказването на Габриел от ЕК посочиха, че преговорите продължават. „Нещата се задвижват в момента. Комисията прави стабилен прогрес“, заяви говорителят на Комисията Маргаритис Схинас. По думите му „разговорите сега наистина навлизат в решаващ етап, но… ако условията са подходящи комисията е готова да сключи споразумението до края на годината“. Попитан дали ТПТИ може да бъде постигнато без одобрението на Германия – най-голямата икономика в ЕС, Схинас посочи, че председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер е получил подкрепа за преговорите от всички лидери в блока по време на срещата на върха през юли. „По време на последната среща на върха най-вече заради навлизането в този чувствителен и сложен етап, председателят Юнкер се обърна към своите колеги, проверявайки дали има политическа подкрепа за завършване на споразумението до края на годината“, допълни говорителят. „Ние не чувстваме липса на подкрепа… ние получихме мандат за завършване на тези преговори“, посочи вчера той. /„Сега“/

  .

• Обама и Ердоган ще се срещнат в Китай

  

  Президентът на САЩ Барак Обама ще се срещне с турския президент Реджеп Ердоган в неделя в Китай, съобщи Белият дом. Двамата лидери ще са там за срещата на върха на Г-20. По-рано беше съобщено, че в рамките на същия форум Ердоган ще разговаря на четири очи и с руския президент Владимир Путин, припомня Франс прес.

  От Белия дом заявяват пред агенцията, че засега не се знае дали Обама и Путин ще разговарят отделно, но допълниха, че се очаква те да имат възможност да обсъдят належащите световни кризи.

  Говорител на Обама каза, че Вашингтон не подкрепя офанзивата на Турция срещу Сирийските демократични сили, част от които са кюрдските Отряди за народна самоотбрана. Аргументът е, че това ще обрече на провал усилията за единен фронт срещу „Ислямска държава“. Според източник от Пентагона, всички кюрдски бойци вече са се изтеглили на източния бряг на река Ефрат, както настоява Турция. /“Сега“/

  .

• Забравени хора в умиращи села

  Отчаяна баба от българско село поискала услуга от лекар, от която той изстинал…

  

  Един поет е казал, че най-голямата катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден. Именно този инцидент засяга българското село. Тази истинска случка разкрива всичко.

  Един уикенд бях отишъл в Звъника, че ми е в района, който обслужвам, и отдавна не бях ходил.

  От селото ме посрещна една жена, която изглеждаше страшно: полусляпа, стара, цялата изпокъсана, цялата надраскана от тръните, оръфана. Приближи се съвсем близо с несигурни стъпки, опирайки се на своята крива пръчка, загледа ме дълго без да каже дума, като че не можеше да провярва дали ме вижда наистина, и изведнъж попита: „Ти добър човек ли си?“. Казах ѝ кой съм.

  „Заклевам те в Бог, напиши в едно писмо, че съм умряла!“

  Не разбирах какво ми казва, все си мислех, че погрешно се е изразила, че е искала да каже нещо друго и попитах:

  „Искаш да пиша, че си болна?“
  „Не бе, сине! Напиши, че съм умряла, моля те от все сърце!“
  „Бабо, мога само да пиша, че си болна, друго нямам право да пиша.“
  „Нищо, моля, пиши, че съм умряла и го прати на сина ми, да дойде да го видя още веднъж, преди да умра.“

  Разбрах, че е пропътувала пеша четири километра около тръни, полусляпа, и е стигнала до обезлюденото селце от съседната махала, да дири помощ, някой да напише писмо на сина ѝ.

  Лицето и ръцете й кървяха. Разбирах теглото й, нейната молба бе последното ѝ смъртно желание!

  Стресиращо ми действаше нейният външен вид, а молбата й ме вледени! Разбирах я, но не можех да помогна.

  „Бабо, ще пиша, че си тежко болна, на умиране, изпрати на сина си, той със сигурност ще дойде!“

  „Нищо няма да помогне, само напиши, че съм умряла, моля те, и се помоли!“

  Обясних й, че няма да мога да го напиша.

  Тръгна си… плачеше без глас, не съм сигурен, че се е върнала у дома…

  Дълго време не съм бил по тези места. Нищо по-тъжно не съм преживявал. Аз съм бил и на погребения. Те са тържество в сравнение с безкрайната тъга на немощната, стара и сляпа майка.

  Ще минете през цели села, а няма да чуете джафкания на кучета. Никой не пази с кучета, защото нямат какво да пазят, а и нямат с какво да ги хранят, или в селото вече няма хора, или кучета. Често има само пилета. Лисиците и вълците посред бял ден се разхождат из селото и без страх наблюдават старците, като че проверяват колко им е останало от живота. И през деня лисиците взимат пилета. Сърните почти са се опитомили, можете да ги видите как всеки ден пасат край нечия къща.

  Ето, това е само част от трагедията на българското село. Тази трагедия никой не я вижда и на никого не му пука за нея. Някой ще каже, че прекалявам. Напротив, това е само малка част от истината, а огромна част от нея не е вижда. Българското село е сцена на лични трагедии. Който спаси българското село, ще спаси и България.

  Източник: ZaJenata.bg

  .

• Държавата България далеч извън границите на България

  Материал на Боян Юруков, Yurukov.net

  .

  

  Нека поговорим за консулствата. Чуваме за тях най-вече при кризисна ситуаца или когато политик получи удобна служба. За българите зад граница те са нещо доста повече. Според различни оценки, между един и два милиона български граждани живеят в чужбина. Рано или късно повечето ще се сблъскат с тази част от държавната машина. Било то за лични документи, за легализация или по време на избори. Отделно има над половин милион българи пътуващи в чужбина за почивка или в командировка всяка година.

  България е там, където има и един българин.

  Политиците обичат този цитат с неизвестен автор. Наистина, България има дипломатически представителства почти навсякъде, където има българи. Откакто сме в Европейския съюз, при спешност може да се обърнем и към тези на други членки. Тук обаче ще обсъдим специфичните услуги, които българските консулства предлагат и по-специално възможността им да го правят адекватно.

  Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нов. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 2 до 3 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.

  Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.

  .

  Хора няма, действайте

  .

  Съвсем разбираемо, служителите в консулствата си отнасят доста гняв и псувни. От години се опитвам да се докопам до данните за работата им и наскоро Външно най-накрая ми предостави част след запитване по ЗДОИ. Ето най-важните числа от тях:

  • През 2016-та България има 77 консулства и консулски служби
  • Общо служителите обслужващи граждани са 191 души
  • За последните 10 години най-малко са били през 2010-та – 173
  • Най-голямото консулство с 14 постоянни служители е това в Москва. На второ място е Истанбул с 6
  • 65% от консулствата имат един или двама служителя
  • В западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70 служителя

  Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София.

  Проверих тези числа с няколко консулства и ситуацията се оказа още по-лоша. Докато технически данните са верни, някои от посочените служители работят на половин ден, а други съвместяват и други задължения.

  .

  Къде може да имате проблем?

  .

  Тези две карти са изготвени на база данните за служителите във всяко консулство, региона, за който отговарят и приблизителното разпределение на българите в чужбина. Последното взех от събраната информация от общностите, както и от активността в последните вотове. Разбира се, те не отразяват реалното време на чакане за час в консулствата или общата им натовареност, тъй като те са доста динамични според сезона и организацията. Опитал съм се да представя какви са възможностите за справяне с вменените им задължения предвид отпуснатите кадри и ситуацията по места.

  

  Вижда се ясно къде са дупките в покритието. Южна Италия, скандинавските страни, Шотландия и цяла Франция извън Париж. За тях съм отбелязал, че ако имате нужда от каквото и да е, по-добре да си хванете самолета към България. Други региони са близо до консулства, но заради голямата концентрация на българи натоварването им е значително. Такива са Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и други. От тях единствено Лондон има 5 служителя. Франкфурт и Париж има по два, а Брюксел – 3. Франкфурт, например, отговаря за регион с поне 100 хиляди българи.

  Следващата карта показва каква е ситуацията в щатите. Вижда се ясно струпването на консулствата и малкото покритие. В Чикаго има 4 служители отговарящи за около 200 хиляди българи. NY, LA, Вашингтон и Торонто имат по 3-ма, а Отава – 1.

  

  В края на статията ще намерите подробна карта и таблица с всички консулства и броя служители в тях.

  .

  Консулски совалки

  .

  Министерството на външните работи изглежда оценява натовареността на консулствата и затова командирова хора да помагат. През 2015-та са изпратили 10-ма в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек.

  Брой командировани служители по месеци. Повечето са между май и август.

  Обяснението за тези приоритети е просто – консулството в Москва издава туристически визи. Облекчените условия и кратките срокове предполагат доста чиновническа работа в летните месеци. Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава.

  .

  Последвай парите

  .

  Тук стигаме до финансовия въпрос. Колко са разходите и приходите на консулствата? В разходната част влизат заплатите, издръжката, местни данъци, техника, сметки, бюджет за събития и прочие. Приходите включват такси от различни услуги, наеми и други. От отчета на Министерството за 2015-та става ясно, че са събрали 54.5 млн. лв. от такси. Това е половината от цялата издръжка и заплати на ведомството. В тази графа обаче влиза всичко от дейността на Външно в страната и чужбина. Липсва всякаква прозрачност за дейността дипломатическите представителства.

  Това, което ни трябва, е финансовите отчети на всяко от тях поотделно. Именно тях поисках от Външно със запитване по ЗДОИ, но отказаха да ми ги дадат. Насочиха ме към обобщения отчет, който споменах преди малко. Тъй като той очевидно не отговаря на въпросите ми, подадох жалба до Административен съд София-град. Делото е насрочено за 16. септември.

  Имаме нужда от тази информация, за да преценим до колко обезпечени са отделните консулства. Броят служители е само една част от историята. Състоянието на техниката, разходите за транспорт, ремонти, наемането на местни лица или стажанти е от критично значение за качеството на услугите и възможността да реагират в кризисни ситуации. Ще стане ясно и колко бюджет се отпуска на консулите за участие и организиране на културни събития, информационни кампании и изборни секции. Не на последно място, ще видим кои консулства внасят в бюджета повече, отколкото е реално получават. По неофициална информация, приходите от българите зад граница практически издържат външната ни политика. В същото време не се инвестира достатъчно нито в хора, нито в техника.

  .

  Едно поредно и последно разочарование

  .

  Това, че едно консулство има малко служители или лоша техника, не означава, че не обслужва добре българските граждани. Обратното също е вярно – при калпав консул добрата обезпеченост не означава нищо. Играта на нерви с месеците чакане, често неясните процедури и тромавата държавна машина обаче обезкуражават. Задълженията на консулските служители далеч не се изчерпват с издаването на паспорти и подпечатване на документи. Присъстват при предаване на затворници, работят с местните власти при издирване на изчезнали или близки на починали. През тях често минава и дипломатическата комуникация и организирането на визити.

  Външно министерство има цял списък какво може да очакваме от консулствата. Докато някои услуги като заверката на документи стават бързо, други въобще не се изпълняват. По-натоварените предимно отказват сключване на граждански брак. Въпреки, че е възможно консулът да проведе цялата регистрация на българче родено в чужбина, от Външно признават, че няма данни някой някога да го е правил. Процедурата за взимане на български акт за раждане не е сложна, стига да успееш да се прибереш в България за достатъчно време. Навярно затова доста от сънародниците ни не регистрират децата си като български граждани. Някои дори посочват тези затруднения сред причините да вземат чуждо гражданство.

  Обичаме си страната, но мразим държавата.

  Това ще чуете от много българи и то не само в чужбина. Когато сме далеч от България, консулствата и посолствата са държавата за нас. Всеки вижда в тях същите дефекти, заради които повечето са заминали. В този контекст е фрустриращо и цинично, че Министерството на външните работи всъщност печели от българите в чужбина предоставяйки услуга с лошо качество.

  Въобще не помага и това, че консулите на практика нямат право да комуникират с българските общности. Нямат контрол над официалните си интернет сайтове, от няколко години е забранено да имат страници в социалните мрежи и да говорят с журналисти. С тези си правомощия консулите са нищо повече от касиери с печат в ръка. Толкова им позволява Външно. Това обаче не е известно на обществото и затова отнасят цялата критика, за която би трябвало да отговаря външният ни министър.

  .

  Подробни данни

  .

  На тази графика ще видите промяната на броя служители през годините. Разделил съм ги на консулства в западна Европа, САЩ и Канада, други консулства и съм добавил колко помощници са били командировани.

  

  Тази карта показва служителите работещи с граждани през 2016-та. Важно уточнение е, че това не са всички дипломатически представителства на България в чужбина, а само тези, които предоставят консулски услуги.

  Тук се вижда подробна разбивка по консулства за последните 10 години. На втората страница съм описал командировките в човекодни. Това означава, че ако двама души са командировани за два месеца в едно консулство, тук ще бъдат отбелязани като 122 човекодни. Същото ще получим, ако един бъде командирован за четири месеца.

  
  
  
  
  
  
  

  .

  .

• Светлана Стоянова – най-добра сред жените на международен оперен конкурс

  

  Светлина Стоянова, студентка в Консерваторията в Глазгоу, Шотландия, спечели трета награда на международния оперен конкурс „Льо Гран при дьо л’опера” (Le Grand Prix de l’Opera) на Букурещката опера, предаде репортер на БГНЕС.

  Прекрасното мецосопрано от България, както каза авторитетният британски музикален критик и член на журито Джон Алисън, бе отличена след двама тенори – Лун Джан от Китай и Павел Петров от Беларус.

  Дипломатическите представителства на Германия, Италия и Русия връчиха награди за най-добри изпълнения на арии от германски композитор, италиански композитор или ария написана на италиански, както и творба на руски композитор.

  Останалите награди в младия конкурс, които зарадваха почитателите на класическата музика, бяха различни предложения за участие на европейски оперни сцени. Симпатиите на публиката във „Фейсбук“ спечели очаквано румънската представителка Антония Станку.

  До финала, след елиминационните кръгове от над 150 участници от цял свят, достигнаха Елизавета Свечникова от Русия, Павел Коник от Полша, неговите сънароднички Апина Адамска и Илона Крживицка, Павел Петров от Беларус, италианката Бианка Тоньочи, Антония Станку от Румъния и Светлина Стоянова.

  

  Конкурсът, който е едва на няколко години, вече привлича изпълнители от цял свят. Светлина Стоянова, която навърши току-що 25, представи България, въпреки че можеше да направи и друг избор.

  Състезанието в Букурещ е част от Световната федерация на международните музикални конкурси (World Federation of International Music Competitions – FMCIM) От около 150 участници от цял свят до финала достигнаха само няколко наистина изключителни млади певци, заяви за БГНЕС Михай Козма, артистичен директор на Букурещката опера и член на журито. Те убедиха експертите във възможностите си, като изпълниха няколко арии с акомпанимент на пиано.

  Осемчленно международно жури – експерти от различни световни музикални центрове – оценяваха млади изпълнители, които са до 33 години за жените, и до 34 за мъжете. В конкурса участват и певци, които са познати вече на световните сцени.

  Финалът в събота, 20 август, се превърна в голямото лятно музикално събитие в румънската столица. В голямата зала на Радио Букурещ свири оркестърът на Букурещката национална опера под диригентската палка на полския маестро Михал Клауза. Резултатите станаха известни в късните часове на съботния ден.

  Михай Козма би се радвал да види още участници от България, „която е толкова близо” в много отношения. Той подчерта добрите връзки между Букурещката и Софийската опера.

  Източник: БГНЕС

  .

   

• Illinois home prices increase in July; Sales lower amid tight inventory

  SPRINGFIELD, Ill. — Homes sold faster and prices were stronger in July, but lower inventory continues to act as a drag on the market, according to Illinois REALTORS®.
  Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in July 2016 totaled 16,108 homes sold, down 6.8 % from 17,291 in July 2015.

  The statewide median price in July was $199,000 up 4.7 %  from July 2015 when the median price was $190,000. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.

  “The drop-off in home sales in July underscores the fact that a continued lack of inventory is plaguing those who are in the market for a new home,”said Mike Drews, GRI, president of Illinois REALTORS® and broker-associate with Charles B. Doss & Co. in Aurora. “These homebuyers face limited choices and higher prices as a result.“

  The time it took to sell a home in July averaged 53 days, down from 59 days a year ago. Available housing inventory totaled 65,998 homes for sale, a 14.4 % decline from July 2015 when there were 77,069 homes on the market.

  The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage was 3.44 % in July 2016, a decline from 3.57 % the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corp. In July 2015 it averaged 4.04 % .

  In the nine-county Chicago Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), home sales (single-family and condominiums) in July 2016 totaled 11,716 homes sold, down 7.3 % from July 2015 sales of 12,645 homes. The median price in July 2016 was $238,000 in the Chicago PMSA, an increase of 5.8 % from $225,000 in July 2015.

  “In July, median prices continued to experience positive growth while sales recorded their first negative annual change in 2016,” said Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory at the University of Illinois. “However, median prices are forecast to have positive annual growth over the next three months.  In addition, the percentage of foreclosed sales among total sales was 9.7 % , the lowest July reading since 2009.”

  According to the data, 33 Illinois counties reported sales gains for July 2016 over previous-year numbers, including Grundy County, up 15.4 % with 75 units sold; McHenry County, up 7.2 % with 599 units sold; and Madison County, up 4.0%  with 334 units sold. Forty-four (44) counties showed year-over-year median price increases including Will County, up 11.8% to $212,500; Cook County, up 5.3 percent to $249,000; and Winnebago County, up 2.3% to $101,250.

  The city of Chicago saw an 11.9 % year-over-year home sales decrease in July 2016 with 2,714 sales, down from 3,082 in July 2015. The median price of a home in the city of Chicago in July 2016 was $290,000, up 1.8 % compared to July 2015 when it was $285,000.

  “If you have a home on the market, it’s selling at an incredible pace,”said Dan Wagner, president of the Chicago Association of REALTORS® and senior vice president for government relations at the Oakbrook-based Inland Real Estate Group of Companies, Inc. „In Chicago, the time to sell was just 38 days, and when you pair that number with double-digit annual decreases in inventory, it’s a market where sellers are reaping a premium.“

  Sales and price information are generated by Multiple Listing Service closed sales reported by 28 participating Illinois REALTOR® local boards and associations including Midwest Real Estate Data LLC data as of August 8, 2016 for the period July 1 through July 31, 2016. The Chicago PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will. (Note: Due to a recent switch to a new multiple listing service, data for the Livingston County Board of REALTORS® is not included in the July report).

  Illinois REALTORS® is a voluntary trade association whose more than 44,000 members are engaged in all facets of the real estate industry. In addition to serving the professional needs of its members, Illinois REALTORS® works to protect the rights of private property owners in the state by recommending and promoting legislation to safeguard and advance the interest of real property ownership.

  Find Illinois housing stats, data and the University of Illinois REAL forecast at www.illinoisrealtors.org/marketstats.

  FOR RELEASE: Aug. 24, 2016

• <<
• 1
...
• 45
• 46
• 47
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
...
• 414
• >>