Всички авторски страници

Авторски

• Защо никой не разбра, че български хор закри Олимпиадата в Рио?

  Красимира Янкова, Zarata.org

  

  Фактът, че Олимпиада ‘2016 беше закрита от българските „Космически гласове“, мина мимоходом и като че ли никой не разбра за това.

  Зaĸpивaнeтo нa oлимпийcĸитe игpи пpocлaви бългapcĸия пeвчecĸи гeний пo cвeтa. Πpи пpeдaвaнeтo нa oлимпийcĸoтo знaмe нa гyбepнaтopa нa Toĸиo япoнcĸият xимн бeше изпълнeн aĸaпeлнo oт xop „Kocмичecĸи глacoвe“ c диpигeнт Baня Moнeвa. Ocвeн тoвa – нe caмo япoнcĸият xимн, нo вcичĸи вoĸaли в мyзиĸaлнoтo пpeдcтaвянe нa япoнcĸaтa cтoлицa пpи зaĸpивaнeтo нa Oлимпиaдaтa в Pиo, e дeлo нa xop „Kocмичecĸи глacoвe“, cъoбщи oщe БHT.

  Xop „Kocмичecĸи глacoвe” e eдин oт нaй-пoпyляpнитe бългapcĸи фoлĸлopни xopoвe и нecъмнeнo пpинaдлeжи ĸъм нaй-цeннитe ĸyлтypни бoгaтcтвa нa Бългapия днec.

  Ваня Монева е работила като ръководител на хоровата школа в Казанлък. Била е главен диригент на народния хор на Българското национално радио (БНР). Понастоящем е продуцент на редакция „Народна музика“ в програма „Христо Ботев“ на БНР. През 1994 г. основава и ръководи до днес народния хор „Космически гласове“.

  Ваня Монева развива широкомащабна дейност – продуцент на народна музика, прави записи с певци и инструменталисти, продуцира оркестъра за народна музика, организира концерти. Попълва и съхранява фонотеката на радиото. Посещава национални конкурси и събори, като открива млади таланти. Издирва места със затихващи функции, райони, където са останали последните баби, носители на автентичен фолклор. Майка е на поп певицата Мария Илиева.

  .

• Нова турска партия поиска връщане на териториите от времето на Османската империя

  

  Тезите на Османска партия са различни – консервативни, троцкистки, кемалистки и изповядващи секуларизма

  В Турция беше учредена нова политическа формация – „Османска партия“, чиято основна цел, заложена в програмата й е да изгради Турски ислямски съюз, като възстанови всички територии на предците от времето на Османската империя. С Османска партия политическите формации в южната ни съседка вече стават 91. Регистрацията ѝ е станала след внимателна проверка на Конституционния съд. В страната е сравнително лесно да се учреди нова партия, тъй като изискването е да има минимум 30 учредители, информират турските медии, цитирани от БГНЕС.

  Сред тези на новата партия са различни консервативни, троцкистки, кемалистки и изповядващи секуларизма формации с имена и емблеми, които често предизвикват недоумение, пише в. „Хюриет“ („Hurriyet”). Емблемата на новата партия е бял полумесец, в който са изписани арабските букви Елиф и Вав на червен фон. Лидерът на новата формация Ибрахим Юние заяви, че партията ще учреди структури в цялата страна и ще участва в избори. Основната цел на партията е коренна промяна на политиката на Турция.

  “Нищо няма да бъде като преди, ще има строги правила“, обяви Юние. В близките дни ръководството на Османската партия ще организира лагер за обучение и по-късно ще огласи проектите си за образованието по целия свят, където има турци и ще работи за обединението им ден и нощ, и от врата на врата.

  „И никой не трябва да се съмнява в това, няма да оставим дом, в който да не влезем. Нито управляващите, нито опозицията имат план за извеждане на народа от безизходицата и не могат да се изплатят за мъките му. Този клет народ скоро ще научи за нашите партийни проекти, насочени към Турция и към всички мюсюлмани по света. Онези, които ни разпръснаха и разпокъсаха териториите ни, ще видят възродената земя на предците ни, тя ще се нарича Турски ислямски съюз и ние всички ще я изградим отново. Никой повече няма да си разиграва коня по мюсюлманските земи, всичко е в името и за ползата на ислямския свят“, заяви Ибрахим Юнйе и поиска благословията на Всевишния Аллах.

  Източник: Faktor.bg

  .

• Истини и митове за българския ген

  Ема Иванова, Webcafe.bg

  

  „Какъв е генетичният произход на българите?“, „Повече траки ли сме, повече славяни или повече прабългари по ген?“. От няколко години тези въпроси периодично изплуват в медийното пространство, а причината да се заговори изобщо на тази тема е обширното изследване на голям екип български и италиански учени, започнало през 2009-та година.

  Родните генетици, антрополози и историци обединиха сили и с помощта на Университетата в Павия и Флорентинския университет се стигна до осъществяването на мащабно съвременно изследване, което сравнява събрания генетичен материал от древните популации по нашите земи – основно от траки и прабългари – с ДНК-пробите на днешните българи.

  Резултатите са изумителни и хвърлят ярка светлина върху миналото на българската популация, поставяйки я на точното място в големия пъзел на човечеството.

  Обобщено накратко: генетичният профил на съвременните българи, както и този на прабългарите има сходство с генетичния профил на италианците и е близко разположен до този на унгарци, румънци, гърци и други европейски народи. Подобно на тях, българите са типична популация с евразийски характер.

  Интересното е, че съвременните българи са по-отдалечени като профил от останалите славянски народи, което най-вероятно се дължи на наследството на траките и на прабългарите. И много по-отдалечени от съвременните турци.

  Категорично се вижда и че траките нямат близост с тюркско-алтайските популации, а татарите нямат никаква генетична близост както със съвременните българи, така и с прабългарите…

  Десислава Нешева е мoлекулярен генетик, специалист в катедра „Генетика“ към Медицинския университет. Тема на нейния дисертационен труд за докторска степен към Медицинска академия е именно характеризиране на корените на населението по българските земи.

  Затова тя изследва собственоръчно проби от античните популации на територията на страната – прабългари и траки. Деси анализира проби от фрагменти от фемур (бедрена кост), както и от зъби от останките, избрани от различни некрополи и гробници из България.

  Пробите са взети от Института по антропология към БАН, като прабългарските са от периода 8-10 век, а тракийските – от 3 хилядолетия пр. Хр. – когато се смята, че е бил разцветът на тракийската цивилизация.

  Приема се, че зъбите и големите фрагменти на фемура съхраняват най-добре митохондриалната ДНК, за която Деси уточнява, че е много специфична, защото се предава от майката на нейното потомство.

  Митохондриалната ДНК на бащата не се предава, тъй като по време на оплождането остава извън яйцеклетката, но пък мъжете са носители на тази на майката – така че полът на хората, от чиито останки са пробите няма голямо значение за изследването. Ролята на бащата се отчита по анализ на Y-хромозомата.

  Мащабният проект, чиито резултати бяха огласени публично, но който постоянно се разширява и допълва, изследва Y-хромозомата само в ДНК-то на съвременните българи – около 900 души.

  Те са дали своето информирано съгласие и са дарили кръв след кратък тест, който цели да се установи доколко „чист“ от научна гледна точка е техният произход – тоест дали знаят или си спомнят за предци и роднини, които не са били от български произход.

  Резултатите им се обработват анонимно, съобразено с изискванията за този вид дейност.

  „При съвременните хора се изолира доста по-лесно ДНК от самите лимфоцити в кръвта. Докато при античните проби е по-сложно, защото ДНК е деградирала и се накъсва. Налага се намножаване на фрагменти от митохондриалната ДНК, за да се стигне до анализ и след това до получаване на цялостна картина на всеки един фрагмент“, обяснява Десислава.

  Поради тази причина, а и поради факта, че в България за първи път се прави подобно изследване и методологията все още не е разучена добре, работата на Деси се оказва колосален труд, който има нужда от сериозно финансиране.

  През 2009-та година проектът за антропогенетичния произход на българите получава финансиране от „Фонд научни изследвания“. След 5 години, когато срокът на проекта изтича, учените се опитват да удължат финансирането, защото подобни изследвания – особено при работа с антични проби – изискват изключително много време.

  От Фонда не дават повторно финансиране въпреки високите оценки на екипа, работил по проекта. Това се отразява и на Деси, защото тя не може да работи по дисертацията си почти две години.

  Работата е възстановена благодарение на частни спонсори, както и на италианските учени и лаборатории, които финансират около половината от изследванията, проведени досега за този значим от гледна точка на обществения интерес проект.

  Още в самото начало генетиците имат нужда и от помощ относно методологията, защото при работа с антични проби има много голяма вероятност от замърсяване. Те се нуждаят от специфична лаборатория с много високо ниво на стерилност, затова установяват контакт с Флоренция, където Деси отива да работи за една година.

  „Лично аз изработих всички антични проби“, разказва тя.

  „160 проби пренесох с личен автомобил до Италия, като носех съответния документ за тях от Института по антропология и нямах проблеми по границите. Всяка една проба имаше номер и описание. През 2010-2011-та в Италия ме обучиха и ми показаха как те работят. След това аз успях да оптимизирам метода“.

  Когато се връща, тя публикува първата статия за резултатите от генетичния анализ на прабългарите.

  Това е отразено по медиите и се вдига много шум, защото, както тогава казва академик Ангел Гълъбов, директор на Института по микробиология при БАН и един от ръководителите на проекта, „трябва да забравим, че прабългарите имат тюркски произход“.

  За първи път тогава се обявява, че пробите показват висока честота на западноевразийски елементи и е отречена теорията за какъвто и да е татарски произход на прабългарските племена.

  Тази първа статия, която е базирана само на част от изследваните проби, е най-информативна и показва до кои популации българите имат генетично сходство. Вече са излезли и изследванията от ДНК-анализа на съвременните българи на Сена Карачанак – Янкова – другият докторант на професор д-р Драга Тончева – инициатор и ръководител на изследването – и резултатите са сравнени.

  „Като продължихме изследването установихме, че сходствата са още по-силни и прабългарите още по-близко застанаха до съвременните българи“, спомня си Деси.

  През 2015-2016-та Десислава Нешева отново отива в Италия, защото там от 2014-та е въведен нов метод, чрез който може да се разчете целия митохондриален геном и по този начин се получават по-информативни и ясни резултати. Тя оптимизира този метод и разчита промени при пробите на траките.

  „Реално дотогава нямахме данни за траките и сега разчетохме целия митохондриален геном на траките като материал и се получиха резултати, които тепърва ще бъдат публикувани. Те все още не са разгласени“, казва Деси, която гарантира, че всичко, което ще се разбере за траките, е още доста вълнуващо, защото променя много от схващанията за тяхното историческо присъствие.

  Тя се надява един ден на база на тези изследвания да бъде пренаписана историята за тракийските племена – история, която ни връща цели 5000 години назад.

  „Разбирате, че това е много значимо изследване, защото ДНК много трудно пада от тези проби, тъй като те са много стари. Да получиш разчитане на генома на подобна проба е изключително постижение… Работата с антични проби е много затруднена поради големия риск от замърсяване и реално много проби отпадат. От всичките 160 сме получили информация от 60. Те са с най-висок процент на достоверност“.

  Десислава подчертава, че никой до момента не е публикувал изследване на толкова много проби в България и че тепърва ще има много проекти, които ще се пишат, за да продължи работата върху геномната карта на българското население, а оттам и на континента.

  Това е много значимо не само за изучаване на нашето минало, а и защото спомага за разчитането на цялата история на Европа. Подобни изследвания се правят в много европейски държави – Франция, Великобритания, Италия, Испания, Турция, Германия, Русия, като първо се изследва съвременната популация, а след това се връщат към миналото, както прави и българският екип.

  „Ако има финансиране ще можем да покрием и други периоди и да имаме повече материал, за да може да имаме още по-голяма база на сравнение“.

  За сходствата на съвременните българи с населението в Централна Италия, Деси предпочита да говорят историците, но споменава за хипотезата, според която една част от племената на древна Велика България са се насочили към Италия. Това са така наречените „Алцекови българи“. Оттам вероятно са и сходствата в генетичния профил между популациите.

  „Използваме и генетичния профил на италианците, за да сравним с нашия. Всяка една популация принадлежи към различни хаплогрупи. На базата на сбора на тези хаплогрупи, се получава генетичната структура, а сравнението между тях показва кои популации са най-близки една с друга. В зависимост от състава на хаплогрупите на другите популации, специфични за определени райони на света, можем да направим сравнения…“

  Подобна методология е използвана и при сравнението на българите с другите славянски народи (за славяните няма данни спрямо древен материал, тъй като те са трупоизгаряли, а при изгорял материал няма как да се изолира ДНК).

  „Понеже нямаме античен материал, гледаме съвременните проби. И не сме толкова близки до руснаци, до словенци, до типичните славяни…“

  Генетичната отдалеченост между съвременните турци и българите също повдига доста интересни въпроси. По всичко личи, че османското иго в България не се е отразило генетично, защото дори да е имало някакво смесване, вероятно турците са взимали генетичен материал оттук, но не са оставяли своя.

  На въпроса дали по някакъв начин тези резултати противоречат на историческата наука, Деси е категорична: „Историята може да се манипулира, а генетиката не“.

  В момента работата по изследването продължава, основно с анализиране на резултатите и с публикуване на статията за траките.

  „Ако имаме финансиране, аз съм готова отново да замина, за да работя и да вадим нови и нови резултати. България е много богата на генетичен и антропологичен материал и може да се рови и още по-назад във времето…“, мечтае Деси и добавя, че е имала шанса да се озове в лаборатория, в която се работи и с генетичен материал от неандерталци и кроманьонци.

  „Всички българи могат да се гордеят с това наше изследване. Защото то показва, че има някакво развитие на науката. Трябва да се знае, че е много трудно без финансиране в България да правят такива неща. Тук нямаме подобни лаборатории, защото има много изисквания – за стерилност, за условия за работа, трябва скъпа апаратура.

  Затова и прибегнахме към съвместна работа – едно, за да могат големите светила в науката по света да забележат какво правим и второ – за да оптимизираме методологията и да можем да работим спокойно.

  Преди години нямаше как това да се получи. Трябваше да стъпим, да проучим. Те ни дадоха базата, но ние реално работихме съвсем самостоятелно.

  .

• Франция иска прекратяване на търговските преговори между ЕС и САЩ

  Франция ще поиска следващия месец Европейската комисия да прекрати търговските преговори между ЕС и САЩ, съобщи френският държавен секретар по търговията Матияс Фекл, цитиран от БГНЕС.

  

  „Вече няма политическа подкрепа във Франция за тези преговори“ и „Франция призовава за край на тези преговори“, посочи той в изказване за радио RMC. По думите на държавния секретар разговорите между Вашингтон и Брюксел са предимно в полза на САЩ. „Американците не ни дават нищо, или само трохи… това не е начин, по който се водят преговори между съюзници“, допълни той. „Ние се нуждаем от ясно и окончателно спиране на тези преговори, за да ги рестартираме на по-добра основа“, посочи Фекл. Според него искането за прекратяване на преговорите ще стане по време среща на министрите на външната търговия на страните от ЕС в Братислава през септември.

  Активисти, които се противопоставят на споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP), посочват, че спогодбата е в полза предимно на големите компании и ще ощети потребителите. По-рано френският премиер Манюел Валс заяви, че би било „невъзможно“ за ЕС и САЩ да постигнат споразумение до края на 2016 г., каквото е желанието на двете страни. Една от целите на преговорите е те да бъдат завършени до края на мандата на настоящия американски президент Барак Обама, който изтича през януари 2017 г. Активисти, които се противопоставят на ТПТИ, посочват, че спогодбата е в полза предимно на големите компании и ще ощети потребителите.

  Според дипломатически източници на АФП търговските преговори могат да бъдат прекратени до избирането на нов държавен глава в САЩ през ноември или след изборите във Франция и Германия през следващата година. БГНЕС припомня, че изказването на Фекл идва само ден, след като германският вицеканцлер Зигмар Габриел заяви, че постигането на споразумение по ТПТИ се е провалило, но „никой не го признава“. Той посочи също, че по време на последните си разговори Вашингтон и Брюксел не са успели да постигне съгласие по нито една от разглежданите 27 глави. Разговорите по ТПТИ имаха малък прогрес през последните няколко години. През юли в белгийската столица се проведе 14-ят кръг от преговори, който е и третият в рамките на шест месеца. Тогава се появиха съобщения, че преговорите са без развитие, тъй като редица европейски лидери изразяват притеснения за това какъв ефект ще има ТПТИ върху икономиката и липсата на готовност от страна на САЩ да приеме отстъпки.

  В отговор на изказването на Габриел от ЕК посочиха, че преговорите продължават. „Нещата се задвижват в момента. Комисията прави стабилен прогрес“, заяви говорителят на Комисията Маргаритис Схинас. По думите му „разговорите сега наистина навлизат в решаващ етап, но… ако условията са подходящи комисията е готова да сключи споразумението до края на годината“. Попитан дали ТПТИ може да бъде постигнато без одобрението на Германия – най-голямата икономика в ЕС, Схинас посочи, че председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер е получил подкрепа за преговорите от всички лидери в блока по време на срещата на върха през юли. „По време на последната среща на върха най-вече заради навлизането в този чувствителен и сложен етап, председателят Юнкер се обърна към своите колеги, проверявайки дали има политическа подкрепа за завършване на споразумението до края на годината“, допълни говорителят. „Ние не чувстваме липса на подкрепа… ние получихме мандат за завършване на тези преговори“, посочи вчера той. /„Сега“/

  .

• Обама и Ердоган ще се срещнат в Китай

  

  Президентът на САЩ Барак Обама ще се срещне с турския президент Реджеп Ердоган в неделя в Китай, съобщи Белият дом. Двамата лидери ще са там за срещата на върха на Г-20. По-рано беше съобщено, че в рамките на същия форум Ердоган ще разговаря на четири очи и с руския президент Владимир Путин, припомня Франс прес.

  От Белия дом заявяват пред агенцията, че засега не се знае дали Обама и Путин ще разговарят отделно, но допълниха, че се очаква те да имат възможност да обсъдят належащите световни кризи.

  Говорител на Обама каза, че Вашингтон не подкрепя офанзивата на Турция срещу Сирийските демократични сили, част от които са кюрдските Отряди за народна самоотбрана. Аргументът е, че това ще обрече на провал усилията за единен фронт срещу „Ислямска държава“. Според източник от Пентагона, всички кюрдски бойци вече са се изтеглили на източния бряг на река Ефрат, както настоява Турция. /“Сега“/

  .

• Забравени хора в умиращи села

  Отчаяна баба от българско село поискала услуга от лекар, от която той изстинал…

  

  Един поет е казал, че най-голямата катастрофа е едновременно да си стар, болен и беден. Именно този инцидент засяга българското село. Тази истинска случка разкрива всичко.

  Един уикенд бях отишъл в Звъника, че ми е в района, който обслужвам, и отдавна не бях ходил.

  От селото ме посрещна една жена, която изглеждаше страшно: полусляпа, стара, цялата изпокъсана, цялата надраскана от тръните, оръфана. Приближи се съвсем близо с несигурни стъпки, опирайки се на своята крива пръчка, загледа ме дълго без да каже дума, като че не можеше да провярва дали ме вижда наистина, и изведнъж попита: „Ти добър човек ли си?“. Казах ѝ кой съм.

  „Заклевам те в Бог, напиши в едно писмо, че съм умряла!“

  Не разбирах какво ми казва, все си мислех, че погрешно се е изразила, че е искала да каже нещо друго и попитах:

  „Искаш да пиша, че си болна?“
  „Не бе, сине! Напиши, че съм умряла, моля те от все сърце!“
  „Бабо, мога само да пиша, че си болна, друго нямам право да пиша.“
  „Нищо, моля, пиши, че съм умряла и го прати на сина ми, да дойде да го видя още веднъж, преди да умра.“

  Разбрах, че е пропътувала пеша четири километра около тръни, полусляпа, и е стигнала до обезлюденото селце от съседната махала, да дири помощ, някой да напише писмо на сина ѝ.

  Лицето и ръцете й кървяха. Разбирах теглото й, нейната молба бе последното ѝ смъртно желание!

  Стресиращо ми действаше нейният външен вид, а молбата й ме вледени! Разбирах я, но не можех да помогна.

  „Бабо, ще пиша, че си тежко болна, на умиране, изпрати на сина си, той със сигурност ще дойде!“

  „Нищо няма да помогне, само напиши, че съм умряла, моля те, и се помоли!“

  Обясних й, че няма да мога да го напиша.

  Тръгна си… плачеше без глас, не съм сигурен, че се е върнала у дома…

  Дълго време не съм бил по тези места. Нищо по-тъжно не съм преживявал. Аз съм бил и на погребения. Те са тържество в сравнение с безкрайната тъга на немощната, стара и сляпа майка.

  Ще минете през цели села, а няма да чуете джафкания на кучета. Никой не пази с кучета, защото нямат какво да пазят, а и нямат с какво да ги хранят, или в селото вече няма хора, или кучета. Често има само пилета. Лисиците и вълците посред бял ден се разхождат из селото и без страх наблюдават старците, като че проверяват колко им е останало от живота. И през деня лисиците взимат пилета. Сърните почти са се опитомили, можете да ги видите как всеки ден пасат край нечия къща.

  Ето, това е само част от трагедията на българското село. Тази трагедия никой не я вижда и на никого не му пука за нея. Някой ще каже, че прекалявам. Напротив, това е само малка част от истината, а огромна част от нея не е вижда. Българското село е сцена на лични трагедии. Който спаси българското село, ще спаси и България.

  Източник: ZaJenata.bg

  .

• Държавата България далеч извън границите на България

  Материал на Боян Юруков, Yurukov.net

  .

  

  Нека поговорим за консулствата. Чуваме за тях най-вече при кризисна ситуаца или когато политик получи удобна служба. За българите зад граница те са нещо доста повече. Според различни оценки, между един и два милиона български граждани живеят в чужбина. Рано или късно повечето ще се сблъскат с тази част от държавната машина. Било то за лични документи, за легализация или по време на избори. Отделно има над половин милион българи пътуващи в чужбина за почивка или в командировка всяка година.

  България е там, където има и един българин.

  Политиците обичат този цитат с неизвестен автор. Наистина, България има дипломатически представителства почти навсякъде, където има българи. Откакто сме в Европейския съюз, при спешност може да се обърнем и към тези на други членки. Тук обаче ще обсъдим специфичните услуги, които българските консулства предлагат и по-специално възможността им да го правят адекватно.

  Представете си следната ситуация: губя личните си документи. Живея във Франкфурт и трябва да си изкарам нов. Дават ми обаче час за чак след 3-4 месеца. Прозвънявам близките консулства – Берлин, Мюнхен, Брюксел, Берн, Париж. Всички са свободни след октомври. Единствено Париж имат след две седмици. За целта обаче трябва да пътувам 6 часа на посока при подаването и отново при получаването след 2 до 3 месеца. Тъй като съм в Европа, по-евтино и бързо ще ми е да взема отпуска, да се кача на самолета до България и да си извадя експресно документи.

  Бесен съм и съвсем основателно. Този случай не е изключение, а правило при консулства, където има повече българи.

  .

  Хора няма, действайте

  .

  Съвсем разбираемо, служителите в консулствата си отнасят доста гняв и псувни. От години се опитвам да се докопам до данните за работата им и наскоро Външно най-накрая ми предостави част след запитване по ЗДОИ. Ето най-важните числа от тях:

  • През 2016-та България има 77 консулства и консулски служби
  • Общо служителите обслужващи граждани са 191 души
  • За последните 10 години най-малко са били през 2010-та – 173
  • Най-голямото консулство с 14 постоянни служители е това в Москва. На второ място е Истанбул с 6
  • 65% от консулствата имат един или двама служителя
  • В западна Европа, САЩ и Канада има 26 консулски служби с общо 70 служителя

  Поне 85% от българите в чужбина учат или работят в западна Европа и Северна Америка. Това са между 800 хиляди и 1.6 милиона души. За тях Външно е определило 70 души. Това би било аналогично на кметство в малко градче да поеме управлението на град като София.

  Проверих тези числа с няколко консулства и ситуацията се оказа още по-лоша. Докато технически данните са верни, някои от посочените служители работят на половин ден, а други съвместяват и други задължения.

  .

  Къде може да имате проблем?

  .

  Тези две карти са изготвени на база данните за служителите във всяко консулство, региона, за който отговарят и приблизителното разпределение на българите в чужбина. Последното взех от събраната информация от общностите, както и от активността в последните вотове. Разбира се, те не отразяват реалното време на чакане за час в консулствата или общата им натовареност, тъй като те са доста динамични според сезона и организацията. Опитал съм се да представя какви са възможностите за справяне с вменените им задължения предвид отпуснатите кадри и ситуацията по места.

  

  Вижда се ясно къде са дупките в покритието. Южна Италия, скандинавските страни, Шотландия и цяла Франция извън Париж. За тях съм отбелязал, че ако имате нужда от каквото и да е, по-добре да си хванете самолета към България. Други региони са близо до консулства, но заради голямата концентрация на българи натоварването им е значително. Такива са Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и други. От тях единствено Лондон има 5 служителя. Франкфурт и Париж има по два, а Брюксел – 3. Франкфурт, например, отговаря за регион с поне 100 хиляди българи.

  Следващата карта показва каква е ситуацията в щатите. Вижда се ясно струпването на консулствата и малкото покритие. В Чикаго има 4 служители отговарящи за около 200 хиляди българи. NY, LA, Вашингтон и Торонто имат по 3-ма, а Отава – 1.

  

  В края на статията ще намерите подробна карта и таблица с всички консулства и броя служители в тях.

  .

  Консулски совалки

  .

  Министерството на външните работи изглежда оценява натовареността на консулствата и затова командирова хора да помагат. През 2015-та са изпратили 10-ма в Москва за 3 месеца през лятото. По четирима в Минск и Истанбул и по един в Грузия, Иран и Ливан. Нямало е нито един командирован в държава с голяма концентрация на български граждани. За последните 10 години са изключение случаите когато е изпращан човек в Западна Европа да помага. Дъблин, Мадрид и Валенсия са били удостоени с това внимание през 2007-ма и 2009-та с по един човек.

  Брой командировани служители по месеци. Повечето са между май и август.

  Обяснението за тези приоритети е просто – консулството в Москва издава туристически визи. Облекчените условия и кратките срокове предполагат доста чиновническа работа в летните месеци. Фокусирането върху Русия и бившите съветски републики по този начин обаче е странен. Според туристическата статистика на НСИ, руските туристи са приблизително 5% от всички посетили страната ни. За Външно обаче визите и таксите от тях са важен източник на приходи. Изглежда това натежава.

  .

  Последвай парите

  .

  Тук стигаме до финансовия въпрос. Колко са разходите и приходите на консулствата? В разходната част влизат заплатите, издръжката, местни данъци, техника, сметки, бюджет за събития и прочие. Приходите включват такси от различни услуги, наеми и други. От отчета на Министерството за 2015-та става ясно, че са събрали 54.5 млн. лв. от такси. Това е половината от цялата издръжка и заплати на ведомството. В тази графа обаче влиза всичко от дейността на Външно в страната и чужбина. Липсва всякаква прозрачност за дейността дипломатическите представителства.

  Това, което ни трябва, е финансовите отчети на всяко от тях поотделно. Именно тях поисках от Външно със запитване по ЗДОИ, но отказаха да ми ги дадат. Насочиха ме към обобщения отчет, който споменах преди малко. Тъй като той очевидно не отговаря на въпросите ми, подадох жалба до Административен съд София-град. Делото е насрочено за 16. септември.

  Имаме нужда от тази информация, за да преценим до колко обезпечени са отделните консулства. Броят служители е само една част от историята. Състоянието на техниката, разходите за транспорт, ремонти, наемането на местни лица или стажанти е от критично значение за качеството на услугите и възможността да реагират в кризисни ситуации. Ще стане ясно и колко бюджет се отпуска на консулите за участие и организиране на културни събития, информационни кампании и изборни секции. Не на последно място, ще видим кои консулства внасят в бюджета повече, отколкото е реално получават. По неофициална информация, приходите от българите зад граница практически издържат външната ни политика. В същото време не се инвестира достатъчно нито в хора, нито в техника.

  .

  Едно поредно и последно разочарование

  .

  Това, че едно консулство има малко служители или лоша техника, не означава, че не обслужва добре българските граждани. Обратното също е вярно – при калпав консул добрата обезпеченост не означава нищо. Играта на нерви с месеците чакане, често неясните процедури и тромавата държавна машина обаче обезкуражават. Задълженията на консулските служители далеч не се изчерпват с издаването на паспорти и подпечатване на документи. Присъстват при предаване на затворници, работят с местните власти при издирване на изчезнали или близки на починали. През тях често минава и дипломатическата комуникация и организирането на визити.

  Външно министерство има цял списък какво може да очакваме от консулствата. Докато някои услуги като заверката на документи стават бързо, други въобще не се изпълняват. По-натоварените предимно отказват сключване на граждански брак. Въпреки, че е възможно консулът да проведе цялата регистрация на българче родено в чужбина, от Външно признават, че няма данни някой някога да го е правил. Процедурата за взимане на български акт за раждане не е сложна, стига да успееш да се прибереш в България за достатъчно време. Навярно затова доста от сънародниците ни не регистрират децата си като български граждани. Някои дори посочват тези затруднения сред причините да вземат чуждо гражданство.

  Обичаме си страната, но мразим държавата.

  Това ще чуете от много българи и то не само в чужбина. Когато сме далеч от България, консулствата и посолствата са държавата за нас. Всеки вижда в тях същите дефекти, заради които повечето са заминали. В този контекст е фрустриращо и цинично, че Министерството на външните работи всъщност печели от българите в чужбина предоставяйки услуга с лошо качество.

  Въобще не помага и това, че консулите на практика нямат право да комуникират с българските общности. Нямат контрол над официалните си интернет сайтове, от няколко години е забранено да имат страници в социалните мрежи и да говорят с журналисти. С тези си правомощия консулите са нищо повече от касиери с печат в ръка. Толкова им позволява Външно. Това обаче не е известно на обществото и затова отнасят цялата критика, за която би трябвало да отговаря външният ни министър.

  .

  Подробни данни

  .

  На тази графика ще видите промяната на броя служители през годините. Разделил съм ги на консулства в западна Европа, САЩ и Канада, други консулства и съм добавил колко помощници са били командировани.

  

  Тази карта показва служителите работещи с граждани през 2016-та. Важно уточнение е, че това не са всички дипломатически представителства на България в чужбина, а само тези, които предоставят консулски услуги.

  Тук се вижда подробна разбивка по консулства за последните 10 години. На втората страница съм описал командировките в човекодни. Това означава, че ако двама души са командировани за два месеца в едно консулство, тук ще бъдат отбелязани като 122 човекодни. Същото ще получим, ако един бъде командирован за четири месеца.

  
  
  
  
  
  
  

  .

  .

• Светлана Стоянова – най-добра сред жените на международен оперен конкурс

  

  Светлина Стоянова, студентка в Консерваторията в Глазгоу, Шотландия, спечели трета награда на международния оперен конкурс „Льо Гран при дьо л’опера” (Le Grand Prix de l’Opera) на Букурещката опера, предаде репортер на БГНЕС.

  Прекрасното мецосопрано от България, както каза авторитетният британски музикален критик и член на журито Джон Алисън, бе отличена след двама тенори – Лун Джан от Китай и Павел Петров от Беларус.

  Дипломатическите представителства на Германия, Италия и Русия връчиха награди за най-добри изпълнения на арии от германски композитор, италиански композитор или ария написана на италиански, както и творба на руски композитор.

  Останалите награди в младия конкурс, които зарадваха почитателите на класическата музика, бяха различни предложения за участие на европейски оперни сцени. Симпатиите на публиката във „Фейсбук“ спечели очаквано румънската представителка Антония Станку.

  До финала, след елиминационните кръгове от над 150 участници от цял свят, достигнаха Елизавета Свечникова от Русия, Павел Коник от Полша, неговите сънароднички Апина Адамска и Илона Крживицка, Павел Петров от Беларус, италианката Бианка Тоньочи, Антония Станку от Румъния и Светлина Стоянова.

  

  Конкурсът, който е едва на няколко години, вече привлича изпълнители от цял свят. Светлина Стоянова, която навърши току-що 25, представи България, въпреки че можеше да направи и друг избор.

  Състезанието в Букурещ е част от Световната федерация на международните музикални конкурси (World Federation of International Music Competitions – FMCIM) От около 150 участници от цял свят до финала достигнаха само няколко наистина изключителни млади певци, заяви за БГНЕС Михай Козма, артистичен директор на Букурещката опера и член на журито. Те убедиха експертите във възможностите си, като изпълниха няколко арии с акомпанимент на пиано.

  Осемчленно международно жури – експерти от различни световни музикални центрове – оценяваха млади изпълнители, които са до 33 години за жените, и до 34 за мъжете. В конкурса участват и певци, които са познати вече на световните сцени.

  Финалът в събота, 20 август, се превърна в голямото лятно музикално събитие в румънската столица. В голямата зала на Радио Букурещ свири оркестърът на Букурещката национална опера под диригентската палка на полския маестро Михал Клауза. Резултатите станаха известни в късните часове на съботния ден.

  Михай Козма би се радвал да види още участници от България, „която е толкова близо” в много отношения. Той подчерта добрите връзки между Букурещката и Софийската опера.

  Източник: БГНЕС

  .

   

• Illinois home prices increase in July; Sales lower amid tight inventory

  SPRINGFIELD, Ill. — Homes sold faster and prices were stronger in July, but lower inventory continues to act as a drag on the market, according to Illinois REALTORS®.
  Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in July 2016 totaled 16,108 homes sold, down 6.8 % from 17,291 in July 2015.

  The statewide median price in July was $199,000 up 4.7 %  from July 2015 when the median price was $190,000. The median is a typical market price where half the homes sold for more and half sold for less.

  “The drop-off in home sales in July underscores the fact that a continued lack of inventory is plaguing those who are in the market for a new home,”said Mike Drews, GRI, president of Illinois REALTORS® and broker-associate with Charles B. Doss & Co. in Aurora. “These homebuyers face limited choices and higher prices as a result.“

  The time it took to sell a home in July averaged 53 days, down from 59 days a year ago. Available housing inventory totaled 65,998 homes for sale, a 14.4 % decline from July 2015 when there were 77,069 homes on the market.

  The monthly average commitment rate for a 30-year, fixed-rate mortgage was 3.44 % in July 2016, a decline from 3.57 % the previous month, according to the Federal Home Loan Mortgage Corp. In July 2015 it averaged 4.04 % .

  In the nine-county Chicago Primary Metropolitan Statistical Area (PMSA), home sales (single-family and condominiums) in July 2016 totaled 11,716 homes sold, down 7.3 % from July 2015 sales of 12,645 homes. The median price in July 2016 was $238,000 in the Chicago PMSA, an increase of 5.8 % from $225,000 in July 2015.

  “In July, median prices continued to experience positive growth while sales recorded their first negative annual change in 2016,” said Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory at the University of Illinois. “However, median prices are forecast to have positive annual growth over the next three months.  In addition, the percentage of foreclosed sales among total sales was 9.7 % , the lowest July reading since 2009.”

  According to the data, 33 Illinois counties reported sales gains for July 2016 over previous-year numbers, including Grundy County, up 15.4 % with 75 units sold; McHenry County, up 7.2 % with 599 units sold; and Madison County, up 4.0%  with 334 units sold. Forty-four (44) counties showed year-over-year median price increases including Will County, up 11.8% to $212,500; Cook County, up 5.3 percent to $249,000; and Winnebago County, up 2.3% to $101,250.

  The city of Chicago saw an 11.9 % year-over-year home sales decrease in July 2016 with 2,714 sales, down from 3,082 in July 2015. The median price of a home in the city of Chicago in July 2016 was $290,000, up 1.8 % compared to July 2015 when it was $285,000.

  “If you have a home on the market, it’s selling at an incredible pace,”said Dan Wagner, president of the Chicago Association of REALTORS® and senior vice president for government relations at the Oakbrook-based Inland Real Estate Group of Companies, Inc. „In Chicago, the time to sell was just 38 days, and when you pair that number with double-digit annual decreases in inventory, it’s a market where sellers are reaping a premium.“

  Sales and price information are generated by Multiple Listing Service closed sales reported by 28 participating Illinois REALTOR® local boards and associations including Midwest Real Estate Data LLC data as of August 8, 2016 for the period July 1 through July 31, 2016. The Chicago PMSA, as defined by the U.S. Census Bureau, includes the counties of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will. (Note: Due to a recent switch to a new multiple listing service, data for the Livingston County Board of REALTORS® is not included in the July report).

  Illinois REALTORS® is a voluntary trade association whose more than 44,000 members are engaged in all facets of the real estate industry. In addition to serving the professional needs of its members, Illinois REALTORS® works to protect the rights of private property owners in the state by recommending and promoting legislation to safeguard and advance the interest of real property ownership.

  Find Illinois housing stats, data and the University of Illinois REAL forecast at www.illinoisrealtors.org/marketstats.

  FOR RELEASE: Aug. 24, 2016

• Борисов в МС: Европа е в паника от мигрантите, всички се спасяват поединично

  

  Не виждам в Европа перспектива за решение на въпроса с мигрантите. Точно обратното, виждам панически държава след държава да се спасява поединично. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на заседанието на Министерския съвет, става ясно от публикуваната стенограма – информира OFFNews.
  

  Сърбите изкараха армията, заградиха границата заедно с нашите и вече няма изход от България. Все повече България започва да им харесва. За съжаление, в Гърция нещата не стоят добре. И ни остава да търсим партньорство с турската страна. Философи много, демократи много, но влязат ли още 10 хиляди, ще спрете да говорите за култура, за спорт, за туризъм и за всичко останало. Центровете са ни пълни. Това означава, че трябва да се мисли за нови, да се финансират, разбира се. И не виждам в Европа перспектива за решение на този въпрос. Точно обратното, виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора за Европейския съюз, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа не само се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват, подчерта премиерът.

  Борисов уточнява, че за момента имаме уговорка с турската страна за връщането на нелегални имигранти.

  Всички, които биват задържани в периметъра, и това излиза по сводките при вас като „предотвратени”, означава задържани на границата и приети обратно в Турция. Тъй като споразумението с Европейския съюз не е влязло в сила, това изключва реадмисията. Ние към този момент със съдействието на турската страна действаме с този подход. Официално са върнати 24 човека, а „препятствани” или „предотвратени” са над 26 хиляди.

  Спазвайки хиляди, хиляди, хиляди ограничения, които имаме в Европейския съюз, всеки ден бълваме огромни ресурси за прехрана, за охрана, за интервюта за статут, за всеки един регистриран мигрант служители на ДАНС и МВР провеждат интервюта, проверяват, куп неща!

  Ние две нощи подред задържаме групи по 50-60 човека, които вече имат нова тактика. Един от тях, примерно, носи 300 грама хероин – един се жертва за другите 60. Но другите 60 стават свидетели. Задържаме ги и те вече са в България. Две нощи подред: снощи и предишната нощ. Казват: „Ние носим хероин“. Кой граничар няма да го задържи? И 60 души свидетели: „Да, той носи хероин“. И започва дълъг процес, казва той.

  По думите му за бежанците се харчи голям ресурс и в градовете, в това число за обезвреждане на изоставени багажи.

  Всяка нощ около 100-150 човека регистрирани, които не спазват правилата, а няма и къде да ги върнем… Простират си дрехите по центъра. Оставят си багажа… Отрядът ни за борба с тероризма непрекъснато проверява изоставени торби, куфари, обезвреждат и харчат ресурси. Оставят чанта – отиват да я обезвреждат, оставят яке – отиват да го обезвреждат. А при всяко обезвреждане, защото не може никой да си позволи да каже „Абе, това сигурно не е бомба…“, се прилага абсолютно пълният списък от мерки – отцепване на района, блокиране, разчистване на периметъра… И оттам отиват на друго място, подчертава премиерът.

  Борисов допълва, че вътрешният министър Румяна Бъчварова е в Берлин на среща с германския си колега.

  И тук въпросът не е да искаме пари или техника, разбира се добре дошла е, но ние имаме пари да си я купим. Въпросът е, че от никой не виждам да даде решение. Нещо повече, виждам абсолютна несолидарност.
  Германия казва: Ще върнем 20 хиляди на Унгария. Унгария пък: Ние ще ги върнем обратно на Балканите. А ние от Балканите накъде да ги върнем? Ние не сме ги искали. Ние не сме ги канили. Ние не сме виновни за бомбардировките там. Ние къде да ги върнем? Обратно там? На самолетите за Европа?… Е, за какъв съюз говорим тогава, пита Борисов. 

  „Аз истински се надявам ние като правителство максимално да сме консолидирани с партиите, които сме тук, с партиите, които ни подкрепят, и се надявам, че и политическата класа в България си дава сметка пред какво сме изправени. Действително в този момент е най-добре да си в опозиция и да може да раздаваш оценки, критики, да даваш акъл. Но реалностите са такива и изпитанията, на които ще бъдем и сме подложени вече – даже бъдещето време вече не важи, то е сега“, допълва той.

  Източник: OFFNews.bg

• Икономическите пирати на XXI век

  ФАЛИТ ИЛИ УМИШЛЕНО ИЗТОЧИХА КАРФУР В БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ?

  .

  Материал на Надежда Стоянова, Bulgariapress.com

  

  Скрити зад чуждо име, гърците от фамилия Маринопулос повториха необезпокоявани от прокуратура и държава сценария с КТБ, не само в България, но и в Гърция.

  Ипотекирани имоти, затворени магазини, търгове за дългове, неизплатени заплати, осигуровки, дългове към доставчици и празни рафтове на все още не хлопналите последни “оцелели“ магазини.

  И това ако НЕ Е ФАЛИТ?!

  Дали обаче парите ги няма и кой ще понесе отговорността за деянията на фамилията, след като главните действащи лица са заменени и активите прехвърлени на офшорки!? Естествено и самата фирма Карфур е съучастник, продаваща името си и подвеждаща клиентите с това. Нито качеството, нито количеството, нито цените, нито обслужването бяха на европейското ниво на “Carrefour”. Явно французите са осъзнали, че Балканите не са хапка за тяхната уста, въпреки че са търговец №1 на дребно в Европа и втори в света след веригата Wallmart от САЩ. Французите от Карфур притежават около 12300 магазини в над 30 държави и осигуряват работа на близо 500 000 души.

  До 21-ви септември съдът в Гърция остави Маринопулос да “поправи“ нещата. (Разбирайте да източи за последно какво където може, да прикрие какво където може и да освободи главните си лица от отговорност!).

  Какво реално се случи до днес?

   

  ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯТА И СИГНАЛИТЕ
  

  На 1-ви август 2013 г. Флагман публикува статия със заглавие – Стелажите в „Карфур” в Бургас полупразни, странно изчезнаха водещи млечни и месни фирми. Цитираме „Зареденият някога по европейски хипермаркет придобива облика на квартална бакалия, въпреки че има много клиенти“ и “ От „Карфур“ продължават вече шести месец да не плащат почти на никой от доставчиците си в България, оправдавайки се с временни финансови затруднения, съобщи производител.“

  На 19-ти май 2015 г. Изпълнителният директор на Съюз „Произведено в България“ Пламен Грозданов коментира пред Хоризонт, че се задава нов случай „КТБ“. А на следващия ден отново по БНР в предаването „Нещо повече“ Лукан Луканов от съюз „Произведено в България“ съобщи, че “в българската осигурителна система има още доста гнили ябълки.“
  Според представителите на съюза, Маринопулос дължат над 20 милиона лева на своите доставчици. Те подчерта, че има реална опасност да не се поднови изтичащият франчайзингов договор с френската компания “Карфур“, зад чието име гърците се крият и да обявят фалит! Така нашите компании можели да „пият по една студена вода”. Бяха изразени притеснения за умишлено водене към фалит, защото създадена “Селект Трейд” плащала редовно за доставки към Карфур селективно и „случаят доказвал за пореден път, че в България може да се правят схеми”! Кънчо Стойчев от съюза сподели, че и банките, и фирмата са ментета, и участват в схеми, за да не се разплатят, и в тях цари безотчетност и непрозрачност.

  От “Произведено в България” заявиха, че плащанията се бавят от 3 до 6 месеца към 100-150 фирми от млечния сектор, месопреработване, хлебопроизводство, производството на сладка и козметиката. Според тях това продължавало повече от две години – тоест от края на 2012-та.

  .

  ДВЕ УТОЧНЕНИЯ
  

  Първото е, че „Селект трейд“ e фирмата, в която беше преместен бизнеса от Пикадили заради стари дългове. Известно време те, обещаваха на доставчиците, че ще плащат редовно и закупуват от името на Карфур и Пикадили. От търговския регистър се виждат връзки отново с лица от Маринопулос.

  И второто, че французите от Карфур се оттеглиха от пазарите на Балканите и делът им от 20% премина изцяло в ръцете на гръцката фирма. Единственото френско е запазената марка. Така оттеглилите се от пазара, французи не носят никакви гаранции (при излизането компанията Карфур, тя пое да своя сметка загубите от 220 милиона тогава), а всички имоти и активи на дружеството са отдавна ипотекирани!

  .
  

  СИГНАЛИТЕ

  На много клиенти показваха на практика голите рафтове и в България и в Гърция в социалните мрежи. Ето един пример преди повече от година, когато гръцки гражданин беше снимал цяла редица рафтове, подредени само с по един артикул.

  На 7-ми януари 2016 г. в „България Прес“ публикувахме статия със заглавие: “НА КЪДЕ ПЛУВА CARREFOUR СЛЕД УДАРА В АЙСБЕРГА?“, в която описахме част от проблемите на Маринопулос през последните три години. Още тогава се виждаше нуждата от намесата на Българската и гръцката държава в този казус. Вместо това семейство Маринопулос продължава своя план, необезпокоявано.

  .

  ПО СЛЕДИТЕ НА ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ЗАТВОРИЛИ МАРКЕТИ НА ФАМИЛИЯ МАРИНОПУЛОС В БЪЛГАРИЯ
  

  На 6-ми юни 2015 г. в сайта си Флагман съобщи за първия затворил Карфур, този в Бургаският мол Galleria (отворил 15.05.2012 г.) заради проблемите с плащанията към доставчици, довели до бавене на наемите. От сайта припомнят и за затворилия в началото на 2014-та Карфур (отворил 04.04.2013 г.) в бургаския ж. к. Меден рудник, който не успя да просъществува и година.

  На 15-ти юни 2015 г. затвори Карфур Тримонциум в Пловдив (открит 26.06.2012 г.), съобщава на сайта си електронното издание Марица.

  През февруари 2016 г. беше затворен последният магазин на Карфур в Пловдив, намиращ се в „Ритейл Парк“ (отворен 17.04.2014 г.). В него се продаваха над 10 000 артикула на площ от 4000 кв.м.

  На 18-ти март 2016 г. затвори врати хипермаркетът в Grand Mall Варна (открит май 2010 г. ) заради неплатени наеми, информира на сайта си Морето.Нет. Магазина бе разположен на 6 200 кв.м. имаше 400 души персонал и предлагаше 50 000 артикула.

  На 21-ви март 2016 г. сайтът e-Burgas съобщи за затворилия магазин на Карфур в Бургас срещу Пантеона в Морската градина.

  На 27-ми април 2016 г. хипермаркетът на Карфур в Русе (открит на 21.12.2010 г.) също е затворил, информира на всекидневникът Бряг. В него на 5500 кв.м търговска площ, 200 души продаваха 40 000 артикула.

  На 21-ви юни 2016 г. затвори за последно магазинът на Carrefour в „България мол“ София (открит 01.12.2012 г.). Това съобщи списание Регал на сайта си. Той бе на площ от 4300 кв.м, предлагаше 35 000 артикула, обслужваше се от 150 служители и разполагаше с 18 каси.

  

  

  

  

  

  .

  ГОЛЕМИТЕ НОВИНИ „ПАРТЕНКИ“ НА СЕМЕЙСТВО МАРИНОПУЛОС

  Първата бе обединението на Карфур с Пикадили в България, представено като „сделка на годината“, което така и не се осъществи!

  

  Втората бе за Супер сделка със Sklavenitis в Гърция, за съвместно управление на 33 хипермаркета Carrefour! Какво точно се случи или не се случи Ви описахме в статията ни на 17-ти март 2016 г. в „България Прес“: “КОЛКО Е КЪСА СЛАМКАТА НА УДАВНИКА Carrefour?!“. Както сами се досещате, отново нищо не се случи от казаното…

  

  Още по-интересна е стратегията с представянето на магазините в нова светлина и ново лого „М“ от Маринопулос… Не само не са фалирали, а и дори си променят визията. Продължавайки да купуват малки вериги магазини в Гърция за трупане на бройки в активите си. Това „М“ по скоро прилича на Менте, вместо на Маринопулос.

  

  .

  НАГРАДИТЕ УКРАСЯВАХА ПЕЙЗАЖА

  За да изглеждат нещата още по-преуспели, Списание Forbes (Форбс България) награди фирмата КМБ България за „иновативни концепции в пазаруването“.

  

  

  .

  ОСИГУРОВКИ И ПЕРСОНАЛ

  От базата данни за внесените осигуровки през годините на НОИ също можем да видим в каква посока се е развивала гръцката фирма. Ето какво показват справките:

  

  

  

   

  Последвалите търгове срещу длъжника “КМБ България“ ЕАД на собствени ипотекирани имоти не закъсняха.

  В СОФИЯ

  На 28 март 2016 г. хипермаркетът в софийския Тhe Mall (отворил 21.04.2010 г.) бе обявен от частен съдебен изпълнител за продан за 32,25 млн. лв. с ДДС. Магазинът предлагаше над 50 000 стоки и бе обслужван от 400 души. Отново не се яви купувач до обявения краен срок 9-ти май и обекта премина в ръцете на кредитора си УниКредит Булбанк, като сумата беше приспадната от дължимия кредит. Магазинът продължава да се ползва под наем на гръцкото дружество.

  На 21-ви юни 2016 г. за магазина в квартал „Люлин“, в мол Plaza West, който е в строеж на първия търг беше обявена цена от частен съдебен изпълнител в размер на 12.98 млн. лв. с ДДС, което е приблизително 75% от пазарната му цена. Търгът беше заведен по искане на Банка Пиреос. Никой не е заявил оферта и желание за оглед до крайния срок 29 юни. Очаква се второ предлагане с цена от 10.4 млн. лв.

  

  В СТАРА ЗАГОРА

  На 7-ми юли 2016 г. за магазина (отворил 2012 г.) обявен за принудителна публична продан в City Mall бе обявена началната цена 22.6 млн. лв. с ДДС. Обявената от частния съдебен изпълнител процедура е по искане на Столична община. До крайния срок 8 август не бе внесена нито една оферта и не беше направен нито един оглед. Обекта разполага с 9255 кв. м. Очаква се на втори търг новата цена да е намалена с 20% на 18.1 млн. лв.. Този обект е ипотекиран в гръцката Алфа Банк, но има и възбрана в полза на „Захарни заводи“, „Инвестбанк“ , „Банка Пиреос“ и др. дружества.

  На 2-ри август 2016 г. обекта се предлага отново, обявен от друг частен съдебен изпълнител по искане на Алфа Банк на цена от 22.4 млн. лв. с ДДС, а оферти се приемат до 12 септември.

  

  В БУРГАС

  На 28-ми юли 2016 г. хипермаркетът в търговския център „Бургас плаза“ (открит март 2009 г.) с обща площ 12.6 хил. кв.м. е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител за 14.55 млн.лв. Това бе първият магазин на веригата в България, който бе закупен за 18.58 млн. лв. през 2008 г., (справка Имотен регистър). Имотът има ипотека към Алфа Банк, възбрана от Банка Пиреос и няколко фирми доставчици. Оферти се приемат до 8-ми септември.

  

  .

  ЗАВЕДЕНИТЕ ДЕЛА СРЕЩУ ГРЪЦКИТЕ ДЛЪЖНИЦИ ДО ДНЕС

  В БЪЛГАРИЯ

  104 от общо 106 дела са заведени през 2015-2016 година, а само 2 са по-стари от 2013-та. Това сочи справка в информационната система на Министерство на правосъдието за производствата по несъстоятелност!

  

  В ГЪРЦИЯ

  На 1 юли 2016 г. в Атина съдът обяви начало на процеса, но уважи искането за закрила в съответствие с член 99 от Кодекса за несъстоятелност на Гърция при започването на процеса. Така се даде временна отсроча на Marinopoulos от бъдещите искове по обявяване в несъстоятелност от кредиторите. Времето, отпуснато на компанията да реорганизира бизнеса си е до 21.09.2016 г. На тази дата се очаква съдът да излезе със свое решение. Според част от разкритите от съда доклади се вижда, че от 2010-та насам фирмата е постоянно на загуба. Дали обаче губи или умишлено източва капитала си?

  .

  ДУПКАТА ДО МОМЕНТА

  Последният публичен доклад на прехвърлената в Кипър офшорка на фамилията Маринопулос сочи годишен оборот за 2014-та от 3.12 милиарда лева (1.6 милиарда евро). Според различни оценки дълговете към началото на годината възлизат между 2,3 и 3,1 милиарда лева (1,2-1,6 милиарда евро), но отчитайки до момента незатворилите и трупащи нови дългове магазини и в двете държави, както нови неиздължени суми към доставчици тази сума е възможно да достигне до колосалните 5.8 милиарда лева (3 милиарда евро).

  Дълговете към гръцката държава са “малки“, едва 100 милиона за осигуровки и данъци. Към четирите банки кредитори Маринопулос дължи към 300 милиона и още 300 към компании собственост на фамилията. Ако дупката към търговските кредитори към края на 2015-та е била около 700 милиона, която може да е станала милиард.

  Другият проблем е самото обезценяване на активите, породено от няколко годишната световна икономическа криза и стагнация, както и от крайно лошите финансови резултати на компанията. Това води до обезценяване и на други активи на семейния бизнес. За сравнение, дупката пред 2012-та при напускане на френския акционер беше около 500 милиона евро.

  Към момента има заведени искове и от много малки доставчици, чиито брой е възможно да достигне 3000. Отдавна големи имена в бранша са спрели да зареждат магазините в Гърция или доставят само при заплащане на момента.

  .

  (НЕ)СТРАННИТЕ СЪВПАДЕНИЯ

  ОДИТИТЕ

  Първите счетоводни доклади на фирма КМБ България (б.а. тогава Карфур България АД) са заверени от одитора фирма Лойд-България, позната ни около скандала с конфликт на интереси при одита на КТБ миналата година. Съдружничката в Лойд Силвия Пенева не само не е съобщила за наличието на над 2,5 милиона, а дири се е опитала да си ги прехвърли! Подробности прочетете във статията на Фактор.

  СТАРИТЕ НОВИ

  „Селект трейд“, през която от месеци оперира веригата Пикадили, се нанася в бившите обекти на Карфур във Варна – Grand Mall. Договорът за наем е десетгодишен, очаква се да отвори септември.

  РОЛЯТА НА АЛФА БАНК

  Интересното е, че заемите и обезпеченията на КМБ България, отпуснати от Алфа Банк, след продажбата й за 1 евро на Пощенска банка, са преминали към Лондонския клон на Алфа Банк!

  .

  ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ АКТИВИ
  
  Marinopoulos се “отървава“ постепенно от останалия си бизнес и в България и в Гърция. Полската група AmRest придоби през юли 2015 г. от Marinopoulos Coffee Company бизнеса на Starbucks. Това са 5 заведения в България и 14 в Румъния.
  В Гърция се освободиха от регистрираното през 2013-та “Credit M“ (б.а. старо име Карфур Кредит) акционерно дружество, създадено специално за събирането на кредити от дребни клиенти.

  ПРОМОЦИИТЕ В МОМЕНТА

  В магазините в Гърция са пуснати баснословни намаления като за последно на отстъпки 70% от цената.

  

  ЛИПСВАЩИ СЧЕТОВОДНИ ОТЧЕТИ

  От 3 години фамилията Маринопулос не е пускала отчети за финансовото си състояние. Предпочитайки глобата от 450 евро (1350 евро общо)! Голямо наказание нали? Интересно е колко и какво са щели да покажат те!

  .

  ТРЕВОЖНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

  Унищожаване на дребния бизнес

  Председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев беше съобщил, че над 800 000 малки семейни магазини са фалирали след навлизането на мултинационалните компании в България. Безспорно марката Карфур е един от виновниците.
  Обявяването на фалит на Маринопулос в Гърция ще остави на пътя 13 000 работници и ще повлече след себе си още малки и средни фалирали заради невъзможност да приберат нищо от задълженията към тях. Съща ще е и съдбата на останалите няколко магазина в България.

  Ето как изглеждаше хипермаркет Карфур на откриването си в Paradise Mall в София на 28.03.2013 г.:

  

  И как изглежда магазинът в момента на фалита. 6600 кв. м. празни площи, няколко човека персонал и една каса работеща:

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  .

  НЕВИННИТЕ ВИНОВНИ

  Само месец преди да заявят фалита си в съда в Атина, собствениците на франчайз марката Карфур за Балканите, гръцката фамилия Маринопулос се отписаха от управлението. Всичките водещи имена вече не са в Съвета на директорите и Представляващи компанията. Заменени са от пешки, поставени да поемат ударите на последиците.

  

  

  Нужно ли е да чакаме 21-ви септември за да “научим“ какво решение ще ни представи съда в Атина, дали това е поредния спукан балон на умишлен фалит или нехайно управление… Едва ли има значение вече, важното е, че всичко отново ще бъде заплатено от народа, а истинските отговорници за фалита, ще си пият коктейлите на някоя яхта в Средиземно море.

  

  КРАЙ НА СЕРИАЛА!

  .

• Суфите – кои са те?

  Материал на Тhearabstates.weebly.com

  

  Къде е мъдростта, която сме загубили заради знанието? Къде е знанието, което сме загубили заради сведенията?

  Томас Елиът

  В наши дни, когато много религии и вероучения претендират за правото на духовно наставничество, думите „суфи”, „суфии” и „суфизъм” си остават абсолютна тайна практически за всички хора.

  Ако такава „религия” съществува, защо тогава нейните адепти не пропагандират своите възгледи по улиците и не разпространяват листовки, в които изрично да се посочва какво представляват те, суфите, и по какъв начин те възнамеряват да облагодетелстват човечеството? В продължение на хиляда години най-напред учените от Близкия и Средния Изток, а после и учените от цял свят са се опитвали да разберат същността на суфизма, но за успех на всички тези усилия дори сега, меко казано, е преждевременно да се говори. Затова каквито и да било опити накратко да се обясни, какви са суфите, могат да бъдат разглеждани само като първа стъпка по пътя към постигане на тази действително вълнуваща тайна…

  И така, „суфи”, това е човек, вярващ във възможността за непосредствено приобщаване към Всевишния (Висшето същество) и подчиняващ целия си живот на стремежа към това приобщаване. Животът, подчинен на определена цел, обикновено се асоциира с Пътя, и суфите обикновено наричат себе си хора на Пътя, имайки предвид Пътя към Истината, която е едно от имената на Всевишния.

  Суфизмът (на арабски – тасаввуф, в буквален превод, – облечен във вълна, от арабската дума „суф” – груба вълнена тъкан, власеница, отличителен белег на аскета) е религиозно-философско учение (мистическо аскетично течение), формирало се в рамките на исляма. Предполага се, че то е възникнало в средата на периода между II и VIII в. на територията на сегашен Ирак и Сирия, и е оказало огромно влияние върху арабската, персийската и тюркската литература. В основата на суфийската идеология лежи мистичната любов и приближението към Бог, непосредственото общуване (и сливане) с него по време на интуитивните екстатични озарения. За суфизма е характерно съчетанието на метафизиката с аскетичната практика. Членовете на някои суфийски ордени по време на своите събрания организират песнопения и танци, по време на които изпадат в мистичен екстаз.

  От историческа гледна точка, суфизмът е свързан с исляма и това не е случайно. Благодарение на Мухаммад и неговите последователи светът на еднобожието е озарил обширни пространства на Ориента, така че на исляма било отредено да се превърне в мост между християнския западен свят, попил в себе си елинизма и юдейството, и света на Буда, Патанджали и Лао-Дзъ, откъдето било заимствано понятието „Път”, и някои съпътстващи това понятие възгледи, както и медитацията, използвана от суфите. Суфизмът се е развивал от практиката към теорията, а първоначални негови носители били дервишите-скитници, бродили по необятните простори на света, от Гибралтар до реката Ганг.

  Суфите се опитвали да покажат на хората прекия път към Бог, без посредниците-свещеници, а това предизвикало враждебното отношение на ислямските ортодоксални богослови към тях. Суфите били подложени на преследвания и сред тях се появили мъченици, пострадали и наказани заради своите убеждения. Но така, както вече неведнъж е ставало в историята на човечеството и ще продължава да става, интересът към забраненото и преследвано учение само се повишавал, а самото то се превръщало в масово учение. При тези условия ортодоксалните последователи на исляма намерили единствения правилен изход: те признали учението на суфите като едно от разклоненията на исляма и го легализирали. Теоретиците на ранния суфизъм, също както Патанджали, Лао Дзъ и много други източни мъдреци, смятали за цел на своето учение нравственото усъвършенстване на човека, а не създаването на масови организации, вземащи участие в политическия живот на страните и народите. И именно политическата „неангажираност” на тяхното учение привлякла към него най-големите интелектуалци на ислямското Възраждане – както учени, така и поети. Привличала ги и дълбоката търпимост на това учение, допускащо всякакъв искрен Път към Бог! Именно този скрит, но мощен екуманизъм, омразен за онези, които манипулират вярата и убежденията на хората за политически цели, отворил пътя на суфизма към сърцата на европейците.

  Суфите живеят в съответствие с формулировката „в света, но не от света”. В света те живеят както всички останали хора, изпълнявайки законите и правилата, предписани от заобикалящото ги общество (ако тези закони не противоречат на принципите на нравствеността и на човечността), и стараейки се да вършат колкото се може по-добре светската си работа. Но при това те съхраняват своята личност в пълна независимост от обществото и винаги са абсолютно свободни от честолюбието, алчността, интелектуалното високомерие, от сляпото подчинение и благоговейния страх пред висшестоящите в светската йерархия.

  Никакви обществени закони не могат да променят нещо във Вселената на суфи. Те следват своите принципи на мислене и своите наклонности, оставайки съвършено независими от похвалите или порицанията на светските авторитети. Всичко по-горе казано се отнася до историческата съдба на суфийското учение, обаче то не дава отговор на въпроса, как да станеш суфи. Суфи не можеш да станеш – трябва да бъдеш такъв! И първата цел на суфийското учение е да помогне на човека, не знаещ за това, че той е суфи, да постигне своята истинска суфийска същност. „Да бъдеш суфи означава да бъдеш такъв, какъвто си бил още преди да се появиш на този свят” – е казал по този повод знаменитият суфи, багдадският шейх Абу-Бакр ас-Шибли. „Никога не съм принадлежал нито на страната, нито на държавата, нито на кръга от приятелите си, нито на своето семейство. Още като юноша вече съвсем ясно бях осъзнал безплодността на надеждите и копнежите, към чието изпълнение се стремят повечето хора през целия си живот” – е писал Алберт Айнщайн. Иранският теоретик и историк на суфизма, ал-Худжвири от Газна, още през XI в. е предвиждал съдбата на своето учение. Той е написал в книгата си „Разкритието на скритото зад завесата”, че на Земята във всички времена са живели и ще продължават да живеят няколко хиляди „тайни суфи”, при това мнозина от тях дори няма да се досещат за съвършенството на своето съзнание. Именно тези хора придават определена насока на историята на човечеството, осигурявайки й приближаване до Истината.

  „Тайният суфи” може да премине пътя към своята цел заедно с учител и тогава, вероятно, този път ще бъде по-лек, по-приятен и по-бърз за него. Същият този път може да бъде преминат и самостоятелно, тъй като великите суфийски учители от миналото: Ибн-Араби, Маонайи, Хайям, Аттар, Руми, Хафиз, Джами, Ансари и мнозина други, са оставили по него своите знаци за онези, които вървят след тях. Обаче този самостоятелен път може да се окаже много по-труден, изпълнен с колебания и съмнения… А когато първата цел е постигната и човек вече се е осъзнал като суфи, пред него започва да се открива друг свят, друга Вселена, именно онази, която, по думите на ал-Худжвири, е скрита зад завесата на хорската суета. И тогава този човек придобива толкова необходимото в наше време спокойствие и увереност, започва да разпознава в света на нещата и събитията, Знаците на Всевишния и да се учи да анализира съдържащата се в тях информация, за възприемането на която е непригодна човешката логика. Втората и най-главна цел на суфийското учение е да помогне на суфи при възкачването му към Истината. Пътеводната звезда в това развитие е една и съща за всички суфи и нейното име е Любов. Значението на Любовта в суфийското учение е толкова огромно, че великият шейх ибн-Араби и неговите последователи са наричали суфийския светоглед „религия на Любовта”.

  Както и всяко възкачване, Пътят на суфи има своите етапи, стадии или равнища. В суфийското учение няма единно мнение за количеството на тези равнища. Суфи може да ги достигне индивидуално и да върви по-нататък, към върха, а може да направи това и с помощта на великите Учители от миналото, както и в общуването със себеподобнит. „Заобиколената от стена градина на Истината” – така е нарекъл своята книга Санайи, велик суфи и поет от Хоросан. Трябва да се опиташ да намериш вратичката в тази стена и да я отвориш. Това не всички успяват да направят. Сергей Есенин, който в края на живота си попаднал под силното влияние на суфийската поезия, е писал: „…В Хоросан има такива врати, но аз не успях да ги отворя. Всеки има свой собствен Път към градината на Истината и не е лесно човек да го открие, но е необходимо да търси този път. Каквито и да било съвети в случая са безсмислени…” Легализацията на суфизма на първо време е способствала за засилване на неговата популярност. През средните векове в ислямския свят постоянно са възниквали, раздробявали се и изчезвали суфийските братства, носещи имената на основалите ги суфийски лидери. След това настъпил период на спад в суфийското движение, обаче отделни братства са запазили своето влияние до в наше време.

  .

• „Тютюневият град“ – из Дневник на либертарианеца

  

   

  Николай Драганов, Solidbul.eu

  Събота, 16:00 часа

  Добра новина! Пожар в тютюневите складове в Пловдив! Тези стари, порутени и неносещи никаква печалба сгради най-после ще бъдат срутени! Пък и едва ли е случайно – на пазара няма нищо случайно, всичко се случва с причина и като следствие от търсенето и предлагането! А кое се търси повече – някакви стари празни сгради или МОЛ-че? Опитахме веднъж просто да ги бутнем, но някакви левичари веднага ревнаха, та чак жива верига правиха! Само вериги са им в главата на тези комунисти! Така че, сигурен съм, най-после надхитрихме гадната държава с нейните отвратителни регулации в този пуст Пловдив! Европейска столица на културата! Целият ще го подпалим, ако трябва! Ще разбием всички вериги – живи или умрели, пред победата на капитализма на свободния пазар! Айн Ранд Акбар!

  Събота, 23:40 часа

  Лягам си удовлетворен и зареден с пропазарен ентуасиазъм! Даже си почетох малко Айн Ранд преди да заспя (просто за удоволствие, иначе я знам наизуст, разбира се). Дано сънувам, че се срещам с Лудвиг фон Мизес и му разказвам отличната новина от днес! Новината за победата над тоталитарната държава и нейните глупави регулации. Озаглавили ми го, моля ти се, „Закон за културното наследство“. Ще го изпепелим целия в огъня на пазара! Да се свети името на печалбата!

  Неделя, 09:00 часа

  Ставам и какво да видя? Моята дясна, пропазарна, либертарианска душа страда и се чуди. Някакъв ужасен левичарски вой, комунистическо бръщолевене! Дори (да не чуе хер Хайек, пу-пу) съмнения във величието на частната собственост! И някакви глупави обяснения, че печалбата не била най-важна. А бе, тия хора в кой век живеят? ХОДЕТЕ СИ В СЕВЕРНА КОРЕЯ, пиша им веднага! И добавям: Едно време, като нямаше банани и кока-кола в магазините, по-добре ли ви беше, бе, а? Ама сградите били символ на Пловдив. Символ, символ, ама стои и не носи печалба! На такова хубаво място, това са си класически пропуснати пазарни ползи! Заради някаква глупава държавна регулация! Я си ходете у лево, другари!

  

  Неделя, 10:00 часа

  Успокоих се малко, та се сетих и друго да им напиша, преди да ги изтрия – вместо да адмирират този пробивен мениджърски пропазарен подход, те седнали да ми плачат за някакви тухли и старо дърво! А бе, другари, това е частна собственост (НЕПРИКОСНОВЕНА, тъпако!). И заради безобразна държавна намеса в свободния пазар, наречена Закон за културното наследство, тази собственост не може да носи печалба на своя собственик (да се свети частното му име!). Но той, като един Атлас, изправя гордо рамене, демонстрира завиден пазарен нюх, надхитрява лошата държава, която само спъва икономическото му развитие и печели своето заслужено предимство на пазара, придобивайки този отличен терен в Пловдив, но вече без да има нещо, което някой си глупав чиновник решил да определи за „културно наследство“. Сега вече спокойно ще му сменим предмета на дейност и ще подгоним печалбата и икономическата полза (амин!). Та това си е сбъдната либертарианска мечта!

  Неделя, 13:00 часа

  И друго ме натъжава и изумява. А бе, умни и красиви колеги, мениджъри, индустриалци, музиканти и поети, балерини, пианисти, ей, елите от жълтите павета! „Мутренска държава“ сме били?! Какви са тези приказки? Та нали заедно, с толкова мъка, толкова вечери обикаляне и дюдюкане свалихме комунистическата власт, за да възкачим там сегашното реформаторско, дясно правителство! Какви мутри ви гонят? Та нима забравихте, че схемата с пожарите беше приложена още през 2007-ма година при тогавашния кмет Бойко Борисов, когато други братя направиха пожара в хотел и кино „Сердика“? Та нали същият Бойко Борисов спаси от глупавите държавни регулации и проверки завода на нашия приятел Мишо Бирата! Същият Борисов през 90-те години охраняваше с голи ръце бизнеса и бранеше върховенството на по-силния пазарен играч, чупейки… регулации пред свободното предприемачество и високата норма на печалба! С толкова упоритост го върнахме на власт, а даже и реформаторите му пратихме да го крепят в името на дясното, пропазарно управление! А сега, когато проблемите (като този доста неприятен проблем в Пловдив) се решават със същия финес, ние пишем за мутренски държави? Впрочем, аз май дори не знам тази дума какво означава…

  Неделя, 14:30 часа

  Е, казах си го! Сега ще си сипя едно хубаво малцово питие и ще си пусна пак кадрите на горящите сгради в Пловдив, запалили завинаги в огъня си ниската норма на печалба, пропуснатите икономически ползи и тоталитарните държавни намеси в частната собственост и свободния пазар! А, и да си го напиша тук, че да не забравя: утре, понеделник, да се обадя на Меглена, та да извадят най-после от учебниците онзи вредител Димитър Димов и неговия глупав роман „Тютюн“, в който децата биват облъчвани с eй такива глупости: „Имаше някакъв съюз от много богати хора, от търговци, индустриалци и банкери, който беше подчинил правителството, полицията, войската, който решаваше и направляваше всичко… Над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството мафията – невидима, всемогъща и безчовечна!“

  .

• Кралят на Мароко призова за общ фронт срещу фанатизма

  

  Кралят на Мароко Мохамед Шести призова за „общ фронт за противодействие на фанатизма“ и прикани мароканските общности по света да бъдат защитници на толерантния ислям, предаде Франс прес. Според краля мюсюлмани, християни и евреи трябва да се обединят в общия фронт срещу омразата и капсулирането във всичките му форми.

  В предавано по телевизията обръщение монархът алауит прикани петте милиона мароканци по света да останат верни на ценностите на религията си и на своите светски традиции пред феномена на джихадизма, който им е чужд.

  Категорично осъждаме убийствата на невинни хора, а убийството на свещеник в църква е непростимо, каза кралят, по повод нападението на двама джихадисти миналия месец в католически храм в Северна Франция. /Mediapool/

  .

   

• Умишлен палеж унищожи паметник на културата в Пловдив

  С голяма доза сигуррност може да се каже, че огромният пожар, унищожил четири бивши тютюневи складове в Пловдив, които са паметници на културата, е умишлен.

  

  Преди няколко месеца друг от тютюневите складове бе почти изцяло съборен – на ул. „Одрин“ 8. Тогава се оказа, че собствениците са получили разрешение от общината, въпреки че става дума за паметник на културата. Впоследствие прокуратурата повдигна обвинения срещу собственика на склада и главния архитект на Пловдив, позволил разрушаването.

  Първоначално пожарът пламна около 15 часа в събота, обхвана три от сградите, намиращи се в карето между улиците „Екзарх Йосиф“, „Иван Вазов“, „Капитан Андреев“ и „Г.М. Димитров“, и до вечерта ги унищожи напълно.

  Пожарът се разрасна отново снощи около 22 ч. Докато пожарникарите се бореха да потушат пламъците в трите склада, пламна изненадващо четвърти, който се намира през една улица от стихията. Запали се целият покрив от близо 1000 кв.

  Забелязани са синкави пламъци, което предполага, че огънят е пламнал умишлено. Подобни пламъци не са характерни за горене на дървена конструкция, посочи Цвятко Дешев, който е говорител противопожарна служба. Хората от най-близките къщи изпаднаха в паника, някои от тях се евакуираха, а други подготвяха маркучи, за да гасят домовете си, предаде бТВ.

  Сутринта в неделя огнището на пожара вече бе локализирано, но и четвъртата сграда паметник на културата е унищожена. Екипи на пожарната са дежурели през цялата нощ и опасност от разрастване в момента. Слабо засегната е била и пета сграда – отново тютюнев склад, но ремонтиран, в който в момента има фитнес център. В района има задушлива миризма, добавя бТВ.

  Костадин Боянов, който живее в близост до огъня, коментирапред телевизията, че от обяд вчера е следил въглените и е мокрил покрива постоянно. Хората се страхували за домовете си и призовавали да се намеси хеликоптер или гражданска защита. Насред стихията хората от квартала останаха и без ток. Пожарникарите спряха електроподаването от съображения за сигурност.

  Началникът на криминална полиция, който през нощта заедно с кмета на Пловдив оглеждаше бедствието, заяви, че ще се разследва умишлено ли са подпалени паметниците на културата. „Абсолютно не може да кажем как е възникнал, но ще се разследва и умисъл. Ще има оглед и ще се види”, коментира Георги Георгиев.

  Кметът на града Иван Тотев заяви, че собствениците на пострадалите сгради са били длъжни да ги обезопасят, но не и възстановят. Има издадени редица предписания от общината за това. Складовете са на различни собственици и за момента не е ясно дали има постъпили искания в общината за разрушаването им.

  На въпрос на bTV остана ли Тютюневият град в историята той отговори: „Не, имаме подробни скици и документи, ще възстановим сградите“. По думите на Тотев никой няма представа къде се намират собствениците на четирите опожарени постройки.

  Министерството на културата пак ще прави спешна проверка

  Министърът на културата Вежди Рашидов разпореди на Главната дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата да извърши спешна проверка на място заради случая с изгорелите тютюневи складове в Пловдив, съобщиха в неделя от ведомството.

  В съобкщението се посочва че тютюневите складове, които горяха в Пловдив, са част от групов паметник на културата, наречен „Уличен ансамбъл „Иван Вазов“ – „Цанко Дюстабанов“ /по имената на улиците, на които се намират/. Отделно от това два от складовете са декларирани и самостоятелно като културна ценност. Сградите са защитени по смисъла на Закона за културното наследство.

  След приключването на проверката Министерството на културата ще предприеме предвидените в закона мерки за установяване на възможностите за възстановяване на архитектурния ансамбъл. Складовете имат перфектно архитектурно заснемане, извършено още през 2008 г., информират от министерството.

  Източник: Mediapool

  https://youtu.be/a3zpenlD5n4

• Те си отиват, а ние оставаме… засега

  От България си отиват младите, красивите, образованите, амбициозните

  

  Всеки ден от най-хубавото място на света си тръгват физиците на Тео, отличниците от световните конкурси по математика, за които едва събираме пари да покажат колко са добри. Отиват си младежите, които тепърва ще раждат деца, които ще станат по документ французи, немци, англичани, дори… румънци.

  Отиват си и хората на средна възраст, на които им стиска да променят живота си точно когато са изгазили най-трудната част и трябва да се радват на резултатите от своя труд – защото се страхуват за бъдещето си.

  Отиват си дори по-яките старци, които трябва да дундуркат внучета зад Океана. Отиват си и бедните, защото да гледаш тютюн във фалирала Гърция все още е доста по-доходоносно. Заминават и роми, за да си вършат тяхната специфична работа сред едни по-богати и наивни „клиенти”, чиито джобове са много по-пълни от нашите. То кой ли не си отива…

  Демографската криза не е като финансовата – няма истерия, няма затворени банки, нито хора, които си скубят косите за загубените пари. Тя е тих убиец на нацията, чийто резултати ще видят нашите деца, ако са тук, разбира се.

  И някой ще каже – остават силните. Но и за силните, и за слабите трябва да има равен достъп до образование, както и до здравеопазване.

  Само стабилността и икономическата сигурност може да ни докарат повече бебета, социалните плащания на калпак не доведоха до нищо добро, освен, че раждането на деца се превърна в доходоносно занимание, без да се носи отговорност за бъдещето на тези невръстни българи. Защото всеки малък жител на страната има право да расте в сигурна и спокойна среда, дори ако майка му го е родила, за да получи „наградата”, както наричат често еднократната помощ за всяко раждане. Една работеща фабрика в малък град върши много повече работа от социални помощи, които са до време, колкото и да ги увеличават.

  Да не говорим как в нашето общество все още жените са значително по-ниско заплатени, като разликата между пенсиите на двата пола е 40% в полза на силния,

  който работи 7 пъти по-малко при изпълнение на семейните задължения и 3 пъти по-малко при отглеждането на децата. Не случайно вече се говори за необходимостта от Законопроект за равните възможности.

  Иначе за демографската криза може да се говори и със сложни думи, но за нея има много прости лекове – здраве, образование, работа, сигурност и още много неща, но да започнем с първите. Защото в противен случай те ще продължат да си отиват, а ние да оставаме. И няма никакво значение откога съществуваме като нация и на колко века е нашата държава.

  Историята пази разкази за много изчезнали нации…

  Източник: Svobodnoslovo.eu

  .

• В моята България няма място за мен

  Венелин Добрев, Uspelite.bg

  

  В тази държава няма място за мен…

  Обичам страната си, но мразя държавата…

  Страх ме е да се надявам, защото винаги оставам разочарован…

  Да напуснеш България не е емиграция, а евакуация…

  Всеки е чувал поне веднъж от своето обкръжение или сам някога си е помислял горните (или сходни на тях) неща през живота си. Най-често те са свързани с някой абсурд, който е видял по телевизията, чул е от приятел или сам е станал свидетел с собствените си очи. Ако ви помоля да ми изброите причини, заради които бихте емигрирали, най-вероятно бихте ми говорили с часове. Това не ме тревожи чак толкова – навсякъде по света има проблеми. Тревожното е, че когато попитам хората за причина да останат, те често просто клатят глава и ми казват „Няма смисъл“ или нещо, което е равнозначно на тези думи. И мен ме боли.

  Боли ме, защото хората са изгубили вяра, но и ги е страх да се надяват. Боли ме, защото млади, кадърни хора не вярват, че могат, а отстрани е видно, че за да успеят, трябва само да направят първата крачка. И в един момент те стават жертва на собствената си нерешителност, което води или до работа, която не харесват и в която не са ценени, въпреки че са по-кадърни от целия персонал, взети заедно, или емигрират. В един момент те се превръщат в хора, които виждат проблем, знаят какво е решението му или виждат възможност и знаят как да се възползват от нея, но просто не го правят. Като лъв, който е бил години в клетка и му оставят вратата отворена, но той не излиза, защото не вярва, че може. Мисли си, че е прекалено хубаво, за да е истина, само защото години наред е виждал как други са се блъскали в решетките в опит да ги пробият или са му говорили за други лъвове, които не са успели. И той им вярва.

  И в нашето общество е така, скъпи приятели. На вас постоянно ви се повтаря, че тук не може, че е трудно, че всичко е утайка и вие започвате да вярвате. И когато видите възможността, вие вече сте толкова сигурни в евентуалния си провал и не искате да поемете риска, който се изисква, за да успеете. Преди две години бях на лекция на един страхотен предприемач Паоло Руджиери. Той говореше за това, как в средата на един аквариум слагали стъклена преграда между една рибка и мястото, на което пускали храната ѝ. Съответно всеки път, когато пускали храна, първите няколко пъти рибката се удряла в стъклото и не успявала да се нахрани. След това махнали стъклото и продължили да пускат храна на същото място, но рибката вече не посмяла да отиде и да се пробва. И това продължило, докато не умряла от глад. Същото може да се перифразира и за много млади българи в нашето общество. Най-тежкото бреме,което носите и което ви пречи е това, което имате в главите си като мнение за самите себе си. Мнението, че не можете, че ще се провалите, че ви е страх. И ако разсъждавате така, в тази България наистина няма да намерите желаното място от вас. Гарантирам ви обаче, че няма да го намерите и никъде другаде.

  България в момента има две лица – едното е това, което ни показват всеки ден в новините – на корупция, безхаберие, убийства, политическа глупост и редица други проблеми. Другата България е тази на будните, активните хора. Тези, които с действията си пораждат промяна за себе си и за другите. На нашите георафски ширини аз вярвам, че ще спечели и ще се утвърди втората. Защото доброто побеждава накрая не само в приказките, но и в реалността, стига да се трудим и да го искаме достатъчно. Не чакайте някой да ви намери място там, където искате да бъдете – идете и го заслужете с действия. А ако мястото, за което мечтаете, не същестува – започнете да го изграждате около вас.

  Няма нужда да се мрънка, а да се действа. Кому е полезно мрънкането? До момента не съм чул някой пациент да се е излекувал като ходи наляво-надясно и обяснява колко е зле. Обаче ако започне да пие лекарства, чайове и други методи, за да се излекува, ще се почувства по-добре, нали? Какво искате да си кажете напред в живота ви: „Ех, ако бях опитал едно време…“ или: „Радвам се, че опитах и сега съм тук благодарение на своята решителност!“ Какво ви спира? Страх ви е от провал? Какво толкова може да се случи – едва ли ще ви набият на кол или ще ви изгорят на клада. Ако мога да цитирам Леонардо Ди Каприо в една от най-добрите му роли – единственото нещо, което стои между вас и целта ви в момента са тъпите извинения, които намирате, за да не направите усилие.

  Когато настъпи моментът за първата крачка, някои хора я правят, а други просто стоят и гледат. Бъдете от първите. Те обикновено намират своето място навсякъде, независимо от обстоятелствата. Тях животът ги възнаграждава, а вторите колкото и добри намерения да са имали, в един момент се превръщат в мрънкащите индивиди, за които говорих по-горе. Мога да пиша (и говоря) часове по темата, но ще се огранича до още няколко реда.

  Запомнете нещо от мен. От всички видове инвалидности на света няма по-страшна от тази на хората с ампутирана вяра. За това протези няма. Следващият път, когато видите възможност пред вас, не подвивайте опашка, защото така убивате малка част от себе си. И защо? Просто защото нямате достатъчно вяра. Не знам дали ако опитате ще се провалите, или ще успеете. Не съм ясновидец. Знам само, че ако не се осмелите да пробвате, винаги ще сте в първата графа.

  Който не рискува и не се бори за своето бъдеще, няма да намери своето място никъде. Нито в България, нито в която и да е друга страна по света. Вие печелите своето място в света с борба, с кураж и достойнство. Такива хора намират своето място в България. На кръстопътите в живота много хора знаят кой е правилният път, по който трябва да поемат. Но не го правят, защото мислят, че е прекалено трудно.

  Излезте от своята зона на комфорт и превърнете своите мечти в перспективи и работете за тях. Давайте пример. Реагирайте на несправедливостите, когато ги видите. Помагайте на хората. Правите ли тези неща, мога да ви гарантирам, че никога няма да си помислите за думите, с които избрах да озаглавя тази статия.

  .

• GFI: За 10 години от България са изнесени нелегално $24, 500 млрд.

  България попадна на 47 място в класацията от 149 наблюдавани държави

  .

  Кольо Парамов, Faktor.bg

  

  Във влака в Лондон един впечатлителен пътник ме попита откъде съм. Отговорих сдържано – от България. Той ме погледна и ми каза свъсено: „От крадливата България”. Коментарът му ме порази като оценка за моята държава, но това е мнението на повечето европейски граждани. После се зарових в някои справочници и се сетих отново за крадливата констатация.

  За крадливата ни природа напомня и новият доклад на Глобалния финансов интегритет (GFI), публикуван и в Лондон, който е посветен на нелегалния износ на пари от развиващите се държави в света. От наблюдаваните 149 страни България по преведени пари в чужбина без намесата на БНБ и държавата е на 47 място. Средно годишно държавата е лишавана от $2, 447 млрд. през последните 10 години, след 2002 г. Прави впечатление нивото на уникалния хаос и безконтролната държавна ненамеса по време на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и финансов министър Пламен Орешарски. Фактите са толкова фрапиращи, че просто показват коренно различните резултати от парадоксалната кражба по време на двата мандата на президента Георги Първанов, който вероятно ще каже, че не знае нищо за тези процеси. Парите, които са изнесени, преведени или депозирани на място в чужбина, са детайлно засечени от западни банки по направление и произход, и са само сбор от нелегални финансови операции. Те са отразени в абсолютната си точност и в доклада на GFI. Когато финансов министър на България е Пламен Орешарски, а председател на бюджетната комисия в парламента е Йордан Цонев, изтичането на незаконните пари към западни банки е с уникални размери. Докладът на GFI съобщава, че например през 2007 г. нелегално от България са изнесени $4, 641 млрд. През следващата 2008 г. сумата вече е $5,358 млрд. За целия наблюдаван период от България нелегално напускат по най-различни начини $24, 500 млрд. Никой не отразява тази фрапантна новина в България, с изключение на в. „Банкеръ” с десетина изречения.

  Тези олигархични прийоми за трансформация на богатството, характерни за най-бедните държави в света, трайно се утвърждават и в България. За огромно съжаление, както констатират от GFI, нелегалният износ на огромните пари не е позициониран по места, т.е. констатацията касае държавното управление, банковите регулации и работата на финансовото министерство. Именно органите са длъжни своевременно да констатират фактите и да уведомят прокуратурата за тези процеси. Тук идват и прецедентите. На 28-и декември бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров е подал молба, ползвайки се от правото си по чл. 26 по НПК, тъй като повдигнатото му обвинение е с изтекла давност. С молбата си той настоява срещу него и доведения му син Ивайло Главинков, обвинението или да бъде прекратено срещу тях, или да бъде внесено в съда. Бисеров на практика казва на българската държава – какво сме направили ние толкова незаконно, имаме само валутно-финансови операции в чужбина за $315 529 и за 117 192 евро? При толкова милиарди, изнесени нелегални от България, да се накаже само един доказал се с хитростта си човек, просто не е честно, би реагирал дори и самият Бисеров. Къде са потънали другите пари? При Бисеров има само около половин милион долара, а останалите $24,500 – къде са? Пред съда Бисеров може да свидетелства на Йордан Цонев как бързо и по-точно да изчислят всички загуби с тяхното участие. При управлението на Иван Костов, например, при средно балансирани цени са отчетени загуби за около $18-20 млрд. Загубите от облигациите на Милен Велчев са между $1-1,4 млрд, от БТК – 1,2 млрд., от „Булгартабак” – $800 млн., от ДЗИ – между $80-100 млн., а от „Цанков камък” – $300 млн. Загубите от заменките на земи по времето на управлението на Сергей Станишев са между $7,7-8 млрд., а от КТБ досега са $2,2 млрд.

  Ако сборуваме преките и умишлени загуби за реализация на идеи и бизнес начинания на политическата класа през последните години, можем да ги изчислим на $33 млрд. Ако добавим и нелегално изнесените само за последните 10 години $24,5 млрд., резултатът е смразяващ за размерите и стандарта на малка държава като нашата. България е лишена заради наглост, зависимости и крадливост на върховната политическа класа от около $55-60 млрд. Днешна България е понесла тази огромна загуба заради своите управници и червените олигарси, които безконтролно и директно я ограбваха. Всички онези песнопения за политическа мъдрост и въздържане от напрежение и ескалации, търпение и възприемане на действителността като неизменна даденост са водели до това арогантно обогатяване на шепа мерзавци. Нека сега Румен Гечев, Георги Първанов, Румен Петков, Иван Костов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Йордан Цонев, Ахмед Доган и Лютви Местан да осъдят Христо Бисеров за това, че е изнесъл незаконно половин милион долара. Ако аз съм на негово място, ще ги накарам наново да строят Шуменския затвор, защото те са истински виновни за изчезването на останалите $50-60 млрд., загубени, похабени и отнети от суверена на българската държава.

  И нямаше това как да не се случи, след като институциите бяха поставени под упойка. Да си припомним само, че до преди година шеф на финансовото разузнаване към ДАНС бе скандалната Полина Кавръкова, която вместо арест за ДДС измами и далавери, получава начлническа позиция, но именно под нейния зорък поглед бе проспана и аферата КТБ. Сега шармантната дама, която въртеше главите на шефовете от специалните служби, се измъкна суха и потъна в Канада. Затова днес България е най-бедната страна в Европа и на Балканите, и е най-слабата във военно и стабилизационно отношение, както и с най-болната нация. В България политиците разрешиха построяването на 261 нови болници, за да богатеят малцина за сметка на болестта и смъртта на мнозина. Това е истината и тя не може да се замени с друго, и да се крие повече под юргана. Българската олигархия навлиза в нов етап на противостоене и отрицание. През ум не им минава на онези, които изнесоха милиарди в чужбина, че рано или късно всичко ще се освети и ще се търси справедливост. Дано само да проумеят по-скоро най-важното – че отношението към „крадливата България” трябва да тежи на съвестта на крадливата олигархия и политическата класа, а не на народа.

  .

• За 20 години токът в България е скочил 130 пъти, храните – 50 пъти, а заплатата едва 4 пъти

  Теодора Тодорова, в. „Монитор“

  

  Храните у нас са поскъпнали 50 пъти за последните двадесет години, а цените на тока, парното и здравните услуги са скочили 120-130 пъти. Това показват данните на националната статистика към декември миналата година, в сравнение с декември 1995 г. В същото време средната работна заплата от 2000 г. насам (откогато са наличните данни) се е увеличила едва 4 пъти до около 10 500 лв. годишно.

  Заради дефлацията, в която се намира българската икономика през последните две години обаче, скокът в цените на храните и безалкохолните напитки дори е леко притъпен. Най-високата инфлация с натрупване към декември е регистрирана през 2013 г., когато индексът на потребителските цени е стигнал близо 5500.

  По-конкретно към декември миналата година цената на хляба се е повишила близо 64 пъти

  (с 6400%) за последните 20 години. За месото се отчита доста по-скромен скок – едва 36 пъти. Почти същият е процентът и за рибата. За мляко и сирене обаче сега плащаме близо 45 пъти по-скъпо (4460%), отколкото сме давали през 1995 г.

  Скокът в цените на плодовете и зеленчуците за 20-годишния период е 53-54 пъти. Доста по-скромен ръст според данните на статистиката има в цените на облеклото и обувките. За същия период те са се увеличили малко над 25 пъти. За олио и масло вече плащаме 51-52 пъти повече, а за кафе и чай – 27 пъти. Захарта и другите

  сладки изкушения ни излизат 44 пъти по-солено

  Днес ходенето по кръчми и барове вече ни коства 75-76 пъти повече в сравнение с края на 1995 година. Със 7500% са поскъпнали и хотелите.

  За алкохолните напитки и цигарите се отчита ръст на цените в рамките на 140 пъти, като тук трябва да се имат предвид нарастващите акцизи след влизането ни в Европейския съюз, който има изисквания за минимални нива на ставките. Те са доста по-високи в сравнение с прилаганите преди членството ни.

  

  Тройно по-висока в сравнение с тази при храните е инфлацията на разходите по жилищата, включително комуналните услуги. За същите 20 г. поскъпването на тази група е малко над 12 000%, или 120 пъти.

  Тук се включват действителните наеми за жилищата, плащани от наемателите. Те са скочили 113 пъти спрямо декември 1995 г. В същата група попадат и водоснабдителните услуги, чиито цени по данни на НСИ са се увеличили 170 пъти. Още по-голямо е поскъпването при отвеждането и пречистването на водата – близо 190 пъти.

  За еленергията изчислената от НСИ инфлация е над 13 100% (131 пъти), а за тези на парното – близо 13 500 на сто (135 пъти). Хората, които се греят с течни горива, плащат 137 пъти по-скъпо за тях в сравнение с 1995 година. 118 пъти пък са се вдигнали цените на твърдите горива като въглища и дърва.

  Доста сериозно са скочили и услугите по сметосъбирането, които влизат в същата група – близо 190 пъти.

  За услугите в сектора на здравеопазването се отчита инфлация от 7500% за 20-годишния период. Най-голямо увеличение е регистрирано при лекарските услуги – с 14 300% (143 пъти), следвани от болничните услуги – 125 пъти, като от 2011 г. цените на последните не са се променяли.

  При транспортните услуги увеличението на цените е с 6600% (66 пъти). Малко по-висок е процентът за скока на цените на горивата и смазочните материали, що се касае до личните автомобили. Пътнотранспортната застраховка обаче се е вдигнала 176 пъти.

  Сериозна инфлация – над 143 пъти, НСИ показва и за образователните услуги, като най-много е поскъпнало висшето – 175 пъти.

  .

• Трима американски президенти в поклон пред българина Иван Ночев

  Някои напълно неизвестни в България, други – забравени, трети – прокудени, тези гениални наши сънародници остават патриоти до сетния си дъх. Щрихи от портрети на знаменити българи в книгата на Веселин Митев „Прогонените гении на България“*.

   

  Богдан Иванов, в. „Дума“

  

  Човекът, който изпревари германците, руснаците, американците. Нечувано, невиждано: трима американски президенти – Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши – застанали един до друг, свеждат глави в дълбок поклон пред покойника Джон Ночев! Кой е този бележит мъж, какво е направил, за да заслужи такава чест?

  Всъщност това е българинът Иван Ночев, роден през 1916 г. в Карлово. Още от малък е завладян от магията на самолетите – завършва механо-техническо училище със специалност аеронавтика. С брат си основава авиоремонтна работилница край града. Специализира в Германия по време на войната, учи в Прага, завършва машинно инженерство във Виена, взема докторат.

  След митарства по света се озовава в САЩ, където разгръща изумителния си талант на водещ ракетен конструктор. Има огромна заслуга за първото кацане на човек на Луната. Негова разработка са уникалните ракетни двигатели, които задвижват модула „Орел“ – с „Орел“ става прилуняването, а после излитането обратно към кораба чрез взривяване на четири болта, което дава енергия, за да бъде преодоляно лунното притегляне.

  

  Преди Ночев нито германците, нито руснаците, нито американците успяват да решат проблемите на кацането и излитането от Луната.

  Голям родолюбец. Вкъщи говори само на български, навсякъде разказва за календара на прабългарите – най-стария в света. В началото на 1991 г. съобщава на сестра си, че през май ще си дойде в Карлово и ще превърне едновремешния техникум, който е завършил, в колеж – негова стара мечта. Смъртта, обаче, го отнася в друг свят, някъде в Космоса, там, където гениалната му конструкторска мисъл преди това е изпратила на пътешествие други…

  .

  Сбъднатото пророчество на Шаляпин за Тодор Мазаров

  

  „Гласът ти е голямо съкровище! Не бива да го хабиш, а да го школуваш. Народът ни е петимен за голямо изкуство!“ – така му казва нашият бележит композитор Петко Стайнов.

  И това на човек, който като дете преживява страшна катастрофа: осемгодишен, Тодор Мазаров, родом от Павел баня през 1905 г., изгубва напълно гласа си в резултат на прекаран коремен тиф! Господ, изглежда, има други планове за него, тъй като става чудо – лекуват го с билки, полагат невероятни грижи за него и той възвръща говора си. Дори става хорист в казанлъшкото читалище „Искра“, после завършва Музикалната академия, влиза в колектива на Софийската опера.

  Забелязва го самият Шаляпин и възкликва: „Господа, между вас е една утрешна звезда – Тодор Мазаров!“

  Пророчески се оказват думите на великия бас, макар че в София сякаш не го забелязват. Но на певческия конкурс във Виена през юни 1937 г. той триумфира в ролята на Радамес и смайва журито начело с великия диригент Бруно Валтер. Той не може да се сдържи след изумителното представяне на българския тенор и предсказва: „В краката на този човек утре ще лежи целият свят!“

  Щатсопер му предлага 25-годишен (!) договор, през кариерата си изпълнява 50 роли, гастролира по цяла Европа, САЩ, Бразилия…

  Където и да се намира, обаче, родината е винаги с него: „Не знам как бих живял, ако нямах в сърцето си България!“

  За наш срам, чувствата не са взаимни и днес дори студентите в Консерваторията не знаят кой е великият Тодор Мазаров…

  .

  Първият сюрреалист в света – Жорж Папазов

  

  Признат за първия сюрреалист в света, но неизвестен в родината си.

  Книгите му и досега не са издадени у нас.

  В същото време – един от най-фалшифицираните български художници.

  Защо?

  

  Заради сюрреализма. Това е течение в изкуството от началото на 20-те години на ХХ век, което премахва логиката, границата между реалното и фантастичното в стремежа да бъде създаден един по-добър свят. Свободни асоциации, сила на подсъзнанието, фотографска прецизност на детайла…

  Тази философия на родения в Ямбол през 1894 г.  Жорж Папазов го прави един от най-модерните български художници. Може би заради възгледите му над него цял живот тегне своеобразно табу и даже, когато той иска да подари на толкова обичаната от него България знаменити творби на Дега, Реноар, Пикасо, Шагал, Дерен, Вламенк… жестът му е отблъснат!?

  Учи в Прага, Мюнхен, Виена, Париж и едновременно с това вече излага картини – участва още в първата изложба на сюрреалистите Хуан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо, макар да е обявен за сюрреалист преди сюрреалистите! В безмилостната конкуренция на 70 000 художници от цял свят, които живеят и работят в Париж, успява да изпъкне до степен негови картини да бъдат купени и изложени в Лувъра.

  В ателието му на бул. „Клиши“ 60 се събира цветът на Париж: Оскар Кокошка, Марсел Еме, Пол Елюар, Луи Арагон, Жул Паскин… Пише и малкото му изследователи твърдят, че е много интересен писател. При това – в рисуването сюрреалист, в писането – реалист. Живее с една надежда цял живот – неговото изкуство да получи и в родната България онова признание, което има по цял свят…

  .

  Томас Едисон + Индиана Джоунс = Петър Петров

  

  „Мисля, че ако можехме да комбинираме  Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде баща ми“, твърди Ралф, синът на Петър Петров. А Петър Петров е знаменит български изобретател с живот като от фантастичен роман: роден през 1919 г. в с. Брестовица, Пловдивско, той учи в Духовната семинария, после става боец в Чуждестранния легион, но щом Франция подписва капитулация в Париж през Втората световна война, е пратен във военнопленически лагер и след година убийствен труд и убийствени мъчения оцелява по чудо. Върнат е в България.

  Заради военните си умения става шеф на гвардейската рота на цар Борис III и придружава царя и царицата на погребението на Кемал Ататюрк в Истанбул.

  

  Завършва корабостроене в Германия. Отива в Канада, оттам – в Индокитай, в Африка, накрая – в САЩ. Явява се на 30 (!) интервюта, преди да го вземат на работа, но щом го вземат, разбират, че много са случили. Скоро го изтегля при себе си лично знаменитият ракетен конструктор Вернер фон Браун. Работи по проекта за нова ракета в програмата „Аполо“, участва в създаването на телекомуникационни и метеорологични спътници.

  Създава своя компания, която се гордее с две смайващи изобретения: първият в света дигитален часовник и първият безжичен сърдечен монитор!

  Според сина му България е ковачницата, която е калила характера на баща му, тя му е дала качества, каквито другите нямат. Връща се след 50 години в родината си и всички са изумени колко хубав български говори. Вече на смъртно легло през 2003 г., синът му Ралф го чува да бълнува: „Сине, идваш да ме вземеш да идем в България ли? Трябва да побързаме – самолетът заминава скоро!“

  .

  „Аз съм Елена Николай, при това – българка! Светът е мой!“

  

  Много трудно е човек да си представи как бедното момиче Стоянка Николова, родено през 1905 г. в пазарджишкото село Церово, след години вече е звезда, пред която цял свят се прекланя и повтаря стотици, хиляди пъти името й, очарован от нейния извънземен глас.

  За да се случи това чудо, обаче, е нужен труд до припадък, борба с мизерията и глада, но и… късмет. Защото смаяна от огромното желание на певицата да успее, Съдбата й дава шанс: по време на премиерата на операта „Джоконда“ в чест на 100-годишнината от рождението на нейния създател Амилкаре Понкиели, примадоната Педерчини, след скандал, напуска сцената по средата на представлението. Тогава идва златният час на вече кръстената за благозвучие Елена Николай нашенка. Тя поема ролята на Лаура, представя се блестящо, а залата се тресе от възторзи и нестихващи аплодисменти.

  Следват 17 сезона примадона на Ла Скала в Милано, 23 сезона на Сан Карло в Неапол и още толкова на Арена ди Верона. Изумителния си по обем (три октави) и красота глас владее до съвършенство, има белкантова техника, темброво великолепие, царствено присъствие на сцената.

  С една дума – феномен.

  С няколко думи – най-великото мецосопрано на ХХ век!

  Горда, достойна, високо морална, благородна, Елена Николай след един конфликт е отстранена от театъра незаслужено. Тя, непримирима, заявява: „Няма да се моля. Аз съм Николай, при това българка! Светът е мой!“

  И тези, които са я обидили, идват да й се извиняват. Директорът на Ла Скала купува най-старото шампанско на света и най-пищния букет цветя на света и на колене я моли да се върне. Тя приема и пее като богиня в най-великото изпълнение на „Трубадур“ на всички времена.

  Напуска сцената едва 58-годишна, съсипана от скръб след смъртта в един месец на майка й и на съпруга й. Безутешна, мисли за самоубийство, когато по телефона й се обажда знаменитият италиански кинорежисьор Виторио де Сика с предложение тя да играе главната роля в негов филм. През следващите години участва в още седем филма на Де Сика. Всички те са прожектирани по цял свят, но не и в България…

   

  В основата на световния мир – проф. д-р Кръстьо Кръстев

  

  Ако щете – вярвайте, но българин стои в основата на световния мир – проф. д-р Кръстьо Кръстев!

  Не е измишльотина, не е безумна фантазия!

  На 6 август 1945 г. американски бомбардировач хвърля атомна бомба над Хирошима, а три дни след това – над Нагасаки. Двата града са унищожени, загиват над 200 000 души!

  По-късно атомна бомба вече имат и руснаците, започва дива надпревара във въоръжаването, докато двете най-могъщи държави на света – САЩ и Съветския съюз – разбират, че ако искат те самите да оцелеят и да спасят човечеството, тази надпревара трябва да спре. При това през 1952 г. Великобритания създава своя атомна бомба, през 1960 г. – Франция, през 1964 г. – Китай.

  Започва уж договаряне, но по-скоро – надхитряване, създадени са мощни мрежи за шпионаж, има къде реалистични, къде абсурдни искания за контрол на място – в ядрени полигони, в подземни ядрени хранилища, в секретни центрове. И всичко би изглеждало страшно сложно и безперспективно, ако изведнъж не се появява системата за регистриране на ядрените експлозии, създадена от… българин! От българина проф. д-р Кръстьо Кръстев.

  Той е роден в Силистра през 1900 г. Завършва минно инженерство в Германия, защитава три доктората, работи с най-големите немски физици – Макс Планк, Бруно Гьоринг, Алфонс Крайгаунер. Също с родоначалника на ракетостроенето Вернер фон Браун. Асистент е на гениалния Алберт Айнщайн. И едва 30-годишен вече е професор във Военната академия в София.

  Знаменитото си откритие прави през август 1932 г. При стрелби с тежко оръдие забелязва непознат физически феномен: при взрива се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината.

  Кръстев нарича явлението „електромагнитна пулсация“, а после, в негова чест, то е кръстено „Ефектът на Кръстев“. Е, точно „Ефектът на Кръстев“ позволява да се създаде уред, който регистрира всяка ядрена експлозия по света – над Земята, под Земята, под водата.

  Години наред неговото откритие и името му са пазени в тайна. Когато всичко е разсекретено, професорът се радва на огромно уважение и в научните среди, и сред държавниците – той е приеман от трима президенти на САЩ: Труман, Никсън и Кенеди.

  Остава българин до края на дните си. Щом чува стъпките на Смъртта, поръчва на близките си: „Занесете урната с праха ми в България. Там я погребете!“

   

  Рицар на словото и знаменит енциклопедист – Петър Увалиев

  

  „Не е възможно да сте българин!?“ – казват му в израз на възхита от неговия интелект и не съзнават, че така го обиждат. Тъй като той боготвори България – „самотен български рицар на словото, който прекара по-голямата част от живота си извън родината, но духовно никога не я бе напускал“ – това са думи за него, изречени от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Иван Илчев през 1992 г. на тържество, когато нашият герой, Петър Увалиев, получава титлата Доктор хонорис кауза на Алма матер.

  Много англичани не обичат България – и преди, и сега. Пример за това е техният премиер Уинстън Чърчил, който при всеки сгоден случай навремето е изсипвал грозни слова срещу нас – някои основателно. Петър Увалиев, обаче, не само разклаща това мнение, но ги кара да стават прави при произнасяне на името му: той е колкото знаменит наш енциклопедист, може би последният от такъв ранг, толкова и един от най-големите интелектуалци на ХХ век в света!

  Роден през 1915 г. в София, минава през няколко чуждестранни забавачници, училища, колежи и научава 3-4 езика, завършва право в Софийския университет. После започва кариера на дипломат в Рим, в Лондон, където остава 24 години, преди да се завърне в София и да чуе словото на проф. Иван Илчев.

  Казват, че той е човекът с най-дългата визитна картичка: юрист, философ, дипломат, филмов продуцент, сценарист, театрален режисьор, писател, радиожурналист, изкуствовед, полиглот, преводач, университетски преподавател…

  Председател на много културни асоциации, фондации, журита и през цялото си половинвековно емигрантство в Лондон несменяем български „посланик“ в Англия, който събира в дома си световни първенци на духа – Чарли Чаплин, Алексис Вайсенберг, Питър Устинов, Юри Буков… Също – Николай Хайтов, Георги Джагаров, Георги Данаилов, Йосиф Сърчаджиев…

  Прави следното откровение:

  „Българското не ми е занаят, то ми е инат. Но точно поради това упорство цял живот съм гледал на Балканите от упор, та бил той понякога и с укор. Така е било в софийската ми младост, така е и в лондонската ми самотност.“

  Наистина остава самотен и в мъгливия Лондон постоянно търси „мириса на българската земя“…

   

  Как Асен Йорданов научи американците да летят

  

  На 16 февр. 1912 г. вестникът с най-голям тираж в България, „Утро“, съобщава: „Ученикът Асен Йорданов… на възраст 15 години… се заловил сам да си направи апарат, с който може да се лети, и напълно успял… Вчера той летя в продължение на 12 минути, като се издигна на 10-12 м височина“.

  Четири месеца след туй в. „Дневник“ съобщава: „Нашето предположение, че бъдещият авиатор Ас. Хр. Йорданов ще бъде една добра сила в авиониката, почна да се сбъдва. Той вече е сполучил да въведе едно приспособление, щото самолетите могат да се издигат самостоятелно във въздуха… без помощ от хора… Откритието е голямо за авиацията. Желателна е подкрепа на Асен“.

  Министерството на войната откупува самолета за 16 000 лева, а момчето тръгва след мечтата си и нищо не може да го спре. Участва в Балканската война, в Първата световна. С Гаврил Стоянов се записват с благословията на Александър Стамболийски в конкурс за обиколка на земното кълбо със самолет. Наградата е 1 млн. долара – фантастична за времето си сума, но конкурсът се отлага.

  По една случайност изобретява снегорина, патентова чертежите и получава добра сума, която използва за учение – аероинженерство, радиотехника, физика, химия. Показва изключителни умения като летец, също и във висшия пилотаж. Става летец-изпитател.

  Бързо се утвърждава и е обявен за безспорна централна фигура в самолетостроителната компания „Къртис-Райт“. Работи като главен конструктор в екипите „Локхийд“, „Дъглас“, „Пайпър“, „Боинг“, МакДоналд“. Кариерата му достига своя апогей през Втората световна война – дори гениалният Томас Едисон търси съвети от него при изобретяването на радара.

  Разкрива неочаквано една своя много ценна дарба – написва девет книги за летенето и без никакво преувеличение може да се твърди, че по тях са се учили да летят най-добрите асове на САЩ, че Асен Йорданов е научил американците да летят!

  Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, казва: „От него както аз, така и всички американски пилоти, сме се учили на авиация“.

  Изобретателската му страст няма умора – създава спасителната жилетка, която е предтеча на въздушната възглавница в автомобила, апарата „Джардафон“ – предтеча на днешния телефонен секретар.

  След безброй житейски премеждия, невиждани възходи, но и падения, си отива от този свят през октомври 1967 г. Обаче името му е вписано навеки в Книгата на почетните граждани на Ню Йорк, портретът му е в „Залата на Славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“, негови вещи са изложени в Музея на авиацията и космонавтиката във Вашингтон.

  На входната врата на дома му в Ню Йорк пише безкрайно скромно: „Асен Йорданов – български авиатор“.

  Къде е погребан този световноизвестен изобретател, инженер, авиатор, конструктор на първия български самолет?

  В небето! Прахът му е разпръснат от самолет в небето на Америка…

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  *Това са бегли щрихи от няколко портрета на знаменити българи в книгата „Прогонените гении на България“ от журналиста Венелин Митев, издателство „Книгомания“. Авторът разказва умно и увлекателно историите на 28 наши сънародници, изнася неизвестни факти от живота им, представя величието на техния талант, превърнал ги в личности от световна класа, личности, които тласкат дръзко света напред – към мъдрост, красота и съвършенство. Прославят България, макар за някои от тях България да не е майка, а по-скоро… мащеха, забравила и дори прокудила най-светлите си чеда.
  

  Художници, певци, конструктори, поети, мислители, медици, изобретатели – на пръв поглед те са толкова различни.

  Но колкото и невъзможно да изглежда – толкова еднакви, защото ги обединява едно велико чувство – любовта към България до сетния дъх!
  

  – Сине, идваш да ме вземеш да идем в България ли? Трябва да побързаме – самолетът заминава скоро! – бълнува на смъртния си одър световноизвестния изобретател Петър Петров.
  

  Така е с всички – патриоти, забравени от България, но незабравили България…

  .

• <<
• 1
...
• 46
• 47
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
• 56
...
• 415
• >>