Всички авторски страници

Авторски

• 4 от 10 избират Хилари, само защото презират Тръмп

  

  Хилъри Клинтън е отчетлив фаворит в Пенсилвания и притежава лека преднина пред Доналд Тръмп в Охайо, но двамата са в близки позиции във Флорида – това показва изследването на Quinnipiac University за обществените нагласи в няколко ключови щата, огласено от CNN.

  Според социологическите проучвания, Клинтън води с 46% на 45% във Флорида; 49% на 45% в Охайо; и 52% на 42% в Пенсилвания.

  Когато в изследването се поставят и останалите двама известни кандидати – либертарианецът Гари Джонсън и „зелената“ Джил Стайн, тогава резултатите леко се променят. Във Флорида Клинтън и Тръмп имат по 43%, Джонсън получава 7% подкрепа и Стайн – 3%.

  В Охайо Клинтън води с 44% пред Тръмп 42%, Джонсън 8% и Стайн – 3%. В Пенсилвания, Клинтън води на Тръмп – 48% на 39%, с 7% ще Джонсън и 3% Стайн.

  Социолозите смятат, че избирателите не изпитват особена любов към Клинтън, те просто я харесват по-малко, отколкото презират Тръмп. 4 от 10 избиратели на Клинтън биха гласували само за нея за да се противопоставят на Тръмп, казва Петър А. Браун, помощник-директор на Quinnipiac University. /„Сега“/

  .

• Милиардерите по света растат

  През 2015 г. в света са живели 2473 милиардери, които контролират 3.9 на сто от богатството на планетата. Техни са рекордните над 7.7 млрд. трилиона долара, но се отчита и намаляване на процента на тяхното богатство спрямо на останалите в света в сравнение с предходната година. Това сочи доклад на международната организация Wealth-X, която ежегодно брои хората с лично богатство от над 1 млрд. долара.

  

  Повечето от милиардерите – почти една трета, живеят на територията на Европа. Техният броя е бил 806 души, което е ръст от 4% в сравнение с година по-рано. Състоянието им като цяло обаче намалява с 1.9 на сто до общо 2.33 трлн. долара.

  В Северна Америка милиардерите са по-малко като брой – 628 човека, което е 25.4 на сто от свръхбогаташите в света. Те обаче са по-състоятелни от европейските си колеги и са увеличили средствата си с 3.1 процента до 2.561 трлн. долара.

  През 2015 г. Азия отчита стремителен ръст на свръхбогатите. Те са се увеличили с 15.2% за година и са достигнали до 645 човека, а общото им състояние е нараснало с 19.6 % до 1.686 трлн. долара.

  Богатият на нефт Близък Изток може да се похвали със 166 милиардера, чиито авоари са на стойност 450 млрд. долара. Там е следващият съществен ръст и на бройката на богаташите и на размера на състоянието им съответно със 7.8 на сто и 9 процента.

  В Африка също има заможни хора, макар техният брой да е сравнително малък – 41, и да намалява с 2.1 на сто. Собствеността им е за общо 98 млрд. долара, но това е с 14 на сто по-малко спрямо 2014 г. и с трайна тенденция към спад.

  Жените сред супербогатите са малко – само 294 със състояние за 876 млрд. долара.

  Тенденцията при милиардерите е все повече сами да заработват своето богатство, за сметка на наследствеността.

  Средната възраст на милиардера мъж е 63.2 години, а на жената милиардер – 62.2 години. 85% от милиардерите са в семейни отношения. Овдовели са 4.4 процента

  70% от тях имат завършена степен бакалавър, около 22 % – магистър, 13 % специализирано бизнес образование и 9.5 % – доктори на науките.

  Сами са заработили своето състояние 56% от милиардерите, 13 % са наследници, а 31% частично са наследили голяма сума пари и са добавили към нея богатство със свои сили.

  Основен източник на богатство са инвестициите и финансовия сектор.

  Според изнесените в доклада данни 56 на сто от милиардерите са филантропи. В масовия случай те се интересуват от пътешествия, изкуства, мода, вино, яхти, футбол. По-малко са любителите на лова и риболова, ски спортовете и бижутата.

  Източник: Mediapool

• Власт и медии. АЕЖ настоява за разследване за конфликт на интереси

  

  Асоциацията на европейските журналисти – България настоява за разследване на потенциалните конфликти на интереси около сключването на договори с фирми и медии за комуникиране на предстоящото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз. Такова съобщение е публикувано в сайта на АЕЖ, където настояването за разследване е обосновано с конкретни примери, аргументи и искания. Ето какви са те:
  

  Изключително притеснителни са изнесените в медиите данни, показващи, че обществени пари са получили лица, свързани с министъра на културата Вежди Рашидов и с вицепремиера Меглена Кунева. Фактът, че средствата се разпределят от тези две ресорни администрации, подсказва, че е възможно да става дума за тежък конфликт на интереси и сериозна корупционна практика.

  Изказваме недоумението си от решението за изпълнител да бъдат избрани четири медии – “Стандарт“, Агенция „Стандарт нюз“, Агенция „Блиц“ и Агенция „Пик”.

  Припомняме, че в програмата на правителството 2014-2018 е записано като цел създаването на “публична и законодателна среда, която да гарантира медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на контрола и собствеността на медиите”.

  Многократно и на различни национални и международни форуми за състоянието на медийната среда в България е отбелязвана необходимостта да се обсъди въвеждане на изискване, да нямат достъп до публични средства медиите, които не са декларирали, че спазват нормите на етичния кодекс, както и такива, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик.

  Решението на правителството за разпределяне на средства по комуникацията на българското председателстване е пълно отрицание на заявеното в програмата на правителството и в противоречие спрямо препоръките на международни организации и анализите на медийните експерти.

  Остава загадка защо изпълнителната власт е взела решение да насочи този ресурс към група медии, свързани икономически помежду си.

  Не става ясно дали е изяснен въпросът дали тези медии имат публични задължения.

  Не става ясно също така защо не е проучен въпросът дали избраните медии проповядват спазването на общочовешки ценности, възприети от Европейския съюз, в т.ч. Хартата за основните права на ЕС. Би било полезно да се постави и въпросът дали това са медии подписали и спазващи етичните норми на българските медии.

  Възниква въпросът: „Каква е целта на отпуснатите средства?“ И отговорът „Да гарантират, че “държавата”, правителството и отделните министри, няма да бъдат иронизирани, т.е. критикувани“ изглежда все по-вероятен.

  Подборът на финансиране на сайтове, които не са известни с критично отношение към което и да било управление, докато е на власт, а напротив, яростно пропагандират срещу всеки, който изразява критична позиция срещу властта, прилича на купуване на медии, което може да е форма на корупция, продуцирана от държавата, при това със средства на ЕС.

  Ето защо настояваме в най-кратки срокове:

  – Да бъде публикувана цялата информация и всички документи, свързани с вече сключените договори с медии, както и за предстоящите процедури.

  – Правителството да обяви държи ли на ангажиментите, записани в собствената му програма и по какъв начин възнамерява да ги изпълни.

  – Премиерът да вземе отношение по въпроса вижда ли конфликт на интереси при възлагането на поръчки на медии и възнамерява ли да потърси отговорност от свои министри.

  Компетентните органи да започнат цялостно разследване на потенциалните конфликти на интереси, разкрити в медиите.

  .

  Източник: aej-bulgaria.org

• За осъдения за пост във Фейсбук Борислав Сандов

  Обида или критика – още за осъждането по статус във Фейсбук

  .

  „Дневник“ цитира и допълва текст от блога на специалиста по медийно право, проф. Нели Огнянова, във връзка с осъдения за пост във Фейсбук Борислав Сандов, съпредседател на ПП „Зелените“.

  

  Борислав Сандов е съпредседател на политическа партия „Зелените“.  На 22 февруари 2016 г.  Панагюрският Районен съд го признава за виновен в това, че:

  като длъжностно лице – съпредседател на ПП „***“ по повод изпълнение на службата му е казал нещо унизително за честта и достойнството на проф. д-р Л.Д.Ц., в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, като го е нарекъл „отровител олигарх“, като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез социалната мрежа „Фейсбук“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2-ро, т. 3 и т. 4 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК.

  и го оправдава по други две обвинения:

  – че е приписал престъпление на проф. д-р Цоцорков, като в личния си профил във  „Фейсбук“ е написал, че мината му на два пъти е отровила реката и е убила всичко живо в нея, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин  и

  – че е разгласил позорно обстоятелство за проф. д-р Цоцорков, като в личния си профил във Фейсбук  е написал, че прилага  процедурните хватки и разчита, че съдът няма да бъде подведен, като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин. Делото се води по повод текст, публикуван в личен профил във Фейсбук, включително:

  Зелените срещу Асарел-Медет и МОСВ в поредна съдебна сага. След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел-Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влезнало в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита на Асарел за драстично разширение на мината над Панагюрище, превръщайки я в най-голямата на Балканите. Наглостта на Цоцорков, в опита за отмяна на това решение, идва и от факта, че през последната половин година, мината му на два пъти отрови реката и уби всичко живо по нея. Разчитаме че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.

  Общественият проблем

  От публикации в медиите става ясно, че територията, в която Асарел-Медет иска да разшири промишлената си площ, попада в зона Натура 2000. Има разногласия дали проектът би оказал неблагоприятно въздействие върху природната среда – например по поречието на река Луда Яна. Сандов изнася в медиите, че ВАС е потвърдил с решение отравяне на река от въпросната компания. Цитираното изказване е реакция по повод възложени изпитания на качеството на атмосферния въздух и изпитване на водни проби от отпадъчните води на  Асарел-Медет от общини и райони на река Луда Яна, където е нямало обществени консултации за проекта – Бъта, Попинци и Баня. Авторът изразява мнение, че изпитанията са начин за протакане на решението по казуса.

  Политическо слово: важни обществени дебати

  Осъществена е намеса в свободата на изразяване по отношение на политическо слово. Политическо слово според практиката на ЕСПЧ /Европейския съд по правата на човека/ е налице, когато става дума за  важни обществени дебати в съвременното общество в най-широк смисъл, включително за опазване на околната среда, за защита на животните, за здравословен начин на живот [ECHR, VGT v. Switzerland, Application no. 24699/94, Judgment 21 June 2001].

  Политическото слово има най-висока степен на защитаспоред международните стандарти и може да бъде ограничено на много малък брой основания, свързани с демократичните принципи на управление и с ценностите на демократичните общества. Според ЕСПЧ във възможно най-голяма степен следва да бъдат избягвани изрази, които сабезпричинно обидни за други хора и така нарушават правата им – но не когато съставляват принос към обществени  дебати за осигуряване напредъка на човешката дейност [Otto-Preminger-Institut v. Austria, 20 September 1994, Series A no. 295-A]. Също така според ЕСПЧ [Oberschlick v. Austria No. 21997 ], публикации и изказвания могат несъмнено да бъдат възприети като спорни, но не съставляват поради това безпочвена персонална атака, тъй като авторът е представил обективно разбираемо обяснение за тях […] Те са били част от политическата дискусия […] и съставляват мнение, чието съответствие с истината не се поддава на доказване. Подобно мнение може обаче да бъде прекалено крайно, особено при липса на каквато и да е фактическа база, но в светлината на горните разсъждения, това не е така в настоящия случай, се казва в решението Oberschlick №2, освен което:

  Що се отнася до полемичния тон на статията, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда, не бива да се забравя, че чл. 10 защитава не само съществото на изразените идеи и информация, но също така и формата, в която са предадени (виж  решение Обершлик v Австрия  № 1 , стр. 25, § 57).

  В заключение Съдът счита, че не е доказана необходимостта от намесата при упражняването на свободата на словото на жалбоподателя и следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

  Разширението на мината над Панагюрище също е предмет на  дискусия и, с думите на ЕСПЧ, има фактическа база на изразеното мнение  –  позицията на ПП Зелените  се защитава в съдебно производство пред ВАС –  за което именно се говори в постинга.

  Обида или критика

  Възможно е намесата в свободата на изразяване да не нарушава чл.10 ЕКПЧ –  когато е предвидена в закона, необходима в едно демократично общество и пропорционална на целите: но при провеждане на разлика между критика, от една страна, и обида/клевета, от друга. Българските съдилища имат практика  в същия смисъл:

  следва да се направят важни разграничения – между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого, и обидата, както и с оглед допустимите ограничения на критиката срещу частно лице. За да е налице обида, трябва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които според съвременните стандарти са неприлични, вулгарни или цинични. Докато мнението представлява лично становище, позиция или оценка на личности и събития. [нчхд 826/2002, СРС, НК, 16 състав] За да е налице обида, се изисква обективно казаното да е генерално неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично. [нчхд 8345/2001, СРС, НК, 22 състав]

  Критичните оценки в личния профил на Сандов  не са непристойни, вулгарни или цинични. Не изглежда изказването да се цели в честта на професора. То е посветено на замърсяването, реката, мината. Става дума и за отровителя олигарх – което отново се свежда до известното мнение на съпредседателя на ПП „Зелените“ за ефектите от дейността на тази компания, в лицето на председателя на борда.

  Въпреки че оправдава автора по обвиненията за клевета, съдът селективно, вън от цялостната реакция по темата, е квалифицирал  отделни думи като обида. По тази логика отделни думи от критични позиции, принос към обсъждането на значим обществен проблем, и елементарни вулгаризмимогат да се третират еднакво от съда.

  Както сподели известен български юрист –

  третират критиката като псувня.

  Всъщност да, засега потвърдена присъда за обида във „Фейсбук“ има за човек от силистренско село, който написал „Това е най-големият педераст в с.Б.“  за свой приятел във „Фейсбук“ [нчхд 165/2015 г., Силистренски РС].  „Фейсбук“-приятелствата са отделна тема – но по този път има риск границите между критика, обида и клевета тревожно да се размият.

  Обида: да цели да унизи и да използва годни за това средства

  Съвсем неотдавна Софийският районен съд (СРС) реши, че  Николай Бареков не е обидил председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, наричайки го тъп  в национален ефир на 19 октомври 2013 г., приемайки, че за да бъде довършено престъплението обида, тя трябва да бъде възприета лично, а по делото категорично е установено, че Бойко Борисов не е гледал предаването, а е чул преразказ впоследствие. На втора инстанция делото е спряно поради имунитета на Бареков – но проблемът е ясно поставен.

  Панагюрският РС е констатирал обида в социална  мрежа, в която проф. Цоцорков няма профил и е  разбрал за казаното от други лица впоследствие. Наистина в България вече има решения, засягащи свободата на изразяване във „Фейсбук“ – за враждебна реч, за обида, за клевета. В посочения случай в Силистренско съдът е установил, че „тъжителят А. видял лично снимката и надписа, тъй като и той бил включен към приятелите на подсъдимия“. По обсъжданото дело  отсъства такава връзка: отсъства канал, годен ефективно да осигури възприемането на твърдението лично от професора.

  Деянието е несъставомерно и от субективна страна.Обидата предполага умисъл. Да се приеме, че –  при умисъл да унизи едно лице –  авторът ще използва социална  мрежа, в която това лице  изобщо няма профил, изглежда необосновано и нелогично.

  ***

  За всяка държава е важно практиката на съдилищата добре да разграничава критични мнения по обществено значими въпроси от престъпления против честта на гражданите.

  И Съдът за правата на човека прави уговорки – „полемичния тон, за който не трябва да се мисли, че се одобрява от Съда“ – но все пак при балансирането на права държи под око голямата перспектива – дали и кога намесата в свободата на изразяване е допустима с оглед стандартите и ценностите на демократичните общества.

  Присъдата породи отзвук и дано дискусията е крачка към утвърждаване на стандарти. Очаква се обжалване.

  Източник: „Дневник“/ Нellyo.wordpress.com

• Доклад „Защо емигрират българите?“

  Защо младите и кадърните продължават да бягат в чужбина, въпреки нарасналите възможности за по-добър живот и професионално развитие в България? Доклад на Световната банка хвърля светлина върху този много болезнен въпрос.

   

  Николай Цеков, Дойче веле

  Корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси са сред основните мотиви на младите българи с добра квалификация да напускат родината си. Това констатират експертите на Световната банка в обширен аналитичен доклад, чиято цел е да разкрие причините за слабия растеж и за крайно неравномерното разпределение на благата в България през последните 15 години. Същевременно в доклада е направен обширен анализ на ролята на бедността и социалното изключване като един от основните задържащи развитието на страната фактори.

  Спасение от мизерията и безперспективността

  Осем години след присъединяването към Евросъюза, почти половината от всички българи (3,5 млн. от общо 7,1 млн.) все още живеят в риск от бедност или социално изключване – най-високата стойност сред страните-членки на общността. През този период липсата на възможности – отчасти свързана с разпространеното схващане за обсебване на държавата – накара близо 100 хиляди българи, основно млади хора, да емигрират“, пише в новия доклад на Световната банка. Нейните експерти напомнят, че в своята програма „България 2020“ българското правителство се е ангажирало да намали с 260 хил. души (до 2020 г.) броя на хората, намиращи се в риск от относителна парична бедност. Очакванията са били свързани най-вече с групите, които са и в най-голям риск от бедност или социално изключване: роми, деца, безработни, работещи бедни и възрастни хора, жители на селските райони. До този момент обаче напредъкът е противоречив, констатира докладът.

  „България се нуждае от по-добри стимули за бизнеса да произвежда, инвестира и прави иновации, за да може да се подобрят икономическите перспективи и да бъде спряна (или по възможност обърната) емиграцията на младите българи. Само за някакви си три десетилетия България се превърна в третата най-силно застаряла държава в Европа, а прогнозите са до 2050 населението в трудоспособна възраст да спадне с 40%.“ Това би бил най-резкият спад по този показател в световен мащаб, алармират експертите.

  При сегашните тенденции на развитие съвсем реална е прогнозата на банката, че към 2075 г. половината български пенсионери или ще получават минималната пенсия, или изобщо няма да имат пенсионни права. Задълбочаващият се дефицит на млада и квалифицирана работна сила обезсмисля предишна прогноза на Световната банка, че България може да достигне средните показатели за благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз към 2040-та година. Условието за постигането на подобен успех е било производителността на труда в българската икономика да нараства минимум с 4 % годишно (два-три пъти по-бързо от сегашните темпове – б.а). Това няма как да се случи със застаряваща и нискоквалифицирана работна сила, четем още в документа.

  Има ли изход?

  Звучи повече от тревожно: до 2050 г. трудоспособното население на България ще намалее с още 40%

  „При по-оптимистични икономически перспективи и по-добри възможности за работа ще се повиши вероятността младите хора да останат в България или да се върнат в нея. Това е важно, защото при младите хора е по-висока вероятността да допринесат към структурните промени в икономиката, като влязат в по-продуктивни сектори. В противен случай – дори и качеството на образованието и инфраструктурата да се подобрят – младите хора, и особено по-квалифицираните, вероятно ще напускат страната“, гласи една от ключовите констатации в доклада.

  Експертите на Световната банка са категорични, че България незабавно трябва да пристъпи към изпълнението на три основни пакета от реформи: реорганизация на работата и структурата на държавната администрация, разбирай: да бъде премахната излишната бюрокрация по отношение на бизнеса и чуждите инвестиции; подобряване на качеството и достъпа до публични услуги, като образованието и здравеопазването, в които се наливат големи средства; и на трето място трябва да се обновят транспортната и техническата инфраструктура. Защото, независимо от рекламираните от българското правителство успехи в тяхното обновяване, качеството им остава далеч от желаното и продължава да бъде спирачка пред привличането на солидни чужди инвестиции в страната, констатират авторите на доклада на Световната банка за България.

   

  

• Сатанизм Карла Маркса. «Тайна» коммунизма

  

  Обратимся к биографии Маркса. Его настоящее имя – Мардохей Леви. Ради выгод общественного положения юный Мардохей Леви, несколько поколений предков которого по мужской линии были раввины, был крещён и получил имя Карл Генрих Маркс. В ранней юности Маркс стал христианином. Первая из известных нам работ Маркса называется «Единение верующих со Христом» по Евангелию от Иоанна. Мы находим в ней следующие прекрасные слова: «Сочетание со Христом состоит в самом тесном и живом общении с Ним. В том, что мы всегда имеем Его перед глазами и в сердце своём. И, проникнутые величайшей любовью к Нему, обращаем, в то же самое время, сердца наши к нашим братьям, которых Он теснее связал с нами, за которых Он также принёс Себя в жертву». Итак, Марксу было известно, по крайней мере, в юности, вследствие знакомства с христианством, каким образом люди могут братски возлюбить друг друга. Он продолжает: «Сочетание со Христом внутренне возвышает, утешает в страданиях, успокаивает и даёт сердце открытое человеческой любви. Сему великому, благородному не из-за честолюбия, не из стремления к славе, а только ради Христа!» Эти неожиданные свидетельства о юном Марксе можно обнаружить в третьей книге архива Маркса и Энгельса, изданном под редакцией Рязанова в 1927 году в СССР. Когда он окончил гимназию, в его характеристике под рубрикой «Религиозные познания» было записано: «Его знания христианского вероучения и нравоучения довольно ясны и обоснованы. И он, до известной степени, знает историю христианской Церкви».

  Вскоре, после получения этого аттестата, в его жизни происходит нечто таинственное.

  Ещё задолго до того, как Мойша (Моисей) Гесс в 1841 году привёл его к социалистическим убеждениям, Маркс стал глубоко и страстно антирелигиозным человеком. Этот образ стал проявляться в нём ещё в студенческие годы. В одном из своих стихотворений он писал: «Я жажду отмстить Тому, Кто правит свыше». Значит, он был убеждён, что «Правящий свыше» существует. Он спорил с Ним, хотя Бог не причинил ему никакого зла. Чем же была вызвана эта лютая ненависть к Богу? Личные мотивы нам не известны. Не был ли Маркс в этом вызывающем заявлении всего лишь рупором кого-то другого? В том возрасте, когда любой нормальный юноша увлечён прекрасными мечтами о делании добра, у него вырываются такие строки (из стихотворения «Заклинания впавшего в отчаяние»):

  Мне не осталось ничего, кроме мести,
  Я высоко воздвигну мой престол,
  Холодной и ужасной будет его вершина,
  Основание его – суеверная дрожь.
  Церемониймейстер! Самая чёрная агония!
  Кто посмотрит здравым взором –
  Отвернётся, смертельно побледнев и онемев,
  Охваченный слепой и холодной смертью.

  Слова «я воздвигну себе престол» и признание, что «от сидящего на престоле будут исходить только страх и агония» напоминают гордую похвальбу Люцифера: «Взойду на небо, выше звёзд Божиих вознесу престол мой». Это мы узнаём из пророчества Исаии (гл. 14 ст. 13).
  Разгадка ненависти к Богу – в малоизвестной поэме, написанной Марксом также в его студенческие годы. Поэма называется «Оуланем». Характерно, что «Оуланем» – это искажение священного имени, анаграмма Еммануил, библейского имени Иисуса Христа, означающего по-еврейски «с нами Бог». Подобные искажения имён считаются весьма эффективными в чёрной магии. Понять драму «Оуланем» можно лишь познакомившись с ещё одним странным признанием Маркса, которое он сделал ранее в стихотворении «Скрипач»: «Адские испарения поднимаются и наполняют мой мозг до тех пор, пока не сойду с ума, и сердце в корне не переменится. Видишь этот меч? Князь тьмы продал его мне». Эти строки приобретают особое значение, если знать, что в ритуалах высшего посвящения в сатанинский культ кандидату продаётся заколдованный меч, обеспечивающий ему успех. Он платит за него, подписываясь кровью, взятой из его вен; договор, по которому его душа будет принадлежать сатане после его смерти. Теперь обратимся к содержанию поэмы «Оуланем»:

  Всё сильнее и смелее я играю танец смерти,
  И он тоже, Оуланем, Оуланем
  Это имя звучит как смерть.
  Звучит, пока не замрёт в жалких корчах.
  Скоро я прижму вечность к моей груди
  И диким воплем изреку проклятие всему человечеству.

  Члены секты сатанистов – не материалисты. Они верят в загробную жизнь. Оуланем – личность, устами которой говорит Маркс, – христос наоборот, т.е. антихрист, не отрицает существование загробной жизни. Он признаёт её, но только как жизнь, исполненную ненависти в высшей степени. Что произошло с молодым Марксом?
  В юности у него были христианские убеждения, но только на словах? Переписка его с отцом свидетельствует о трате им крупных денежных сумм на развлечения и непрерывных ссорах с родителями. Вероятнее всего, что именно в это время Маркс и знакомится с учением сатанизма. В драме «Оуланем» Маркс фактически делает то же, что и диавол: он предаёт всё человечество проклятию.

  Роберт Пэйн, исследовавший судьбу основоположника коммунизма, пишет в своей работе «Карл Маркс»: «Оуланем, вероятно, единственная драма в мире, в которой все действующие лица уверены в своей порочности и щеголяют ею как на празднике. В этой драме нет белого и чёрного. В ней всё и все обнаруживают черты характера Мефистофеля. Все участники её демоничны, порочны и обречены на гибель. Когда Маркс писал эту поэму, ему было всего лишь 18 лет. Программа его жизни уже вполне установилась. Здесь не было и речи о служении человечеству, пролетариату или социализму. Он хотел разрушить мир, хотел воздвигнуть себе престол, основанием которого были бы человеческие содрогания. На этой стадии формирования взглядов Маркса обращает на себя внимание некоторые загадочные места в переписке его с отцом. Так, в письме от 10 ноября 1837 года сын пишет: «Завеса спала, моя святая святых была опустошена, необходимо было поместить туда новых богов».

  Какие же новые боги заняли место Христа? Отец отвечал сыну 10 февраля 1838 года: «Я не настаивал на объяснении таинственного дела». Что это было за «таинственное дело»? До сих пор ни один биограф не может объяснить эти загадочные слова. В своём стихотворении «Бледная девочка» Маркс пишет: «Я утратил небо и прекрасно знаю это. Моя душа, некогда верная Богу, предопределена для ада». Комментарии излишни. Итак, Маркс был человеком, купившим меч у князя тьмы ценой своей души. Он объявил своей целью увлечь всё человечество в бездну.

  Действительно ли Маркс купил меч у сатаны? Его дочь, Элеонора, написала книгу под названием «Мавр и генерал», воспоминания о Марксе и Энгельсе. Она сообщает, что Маркс рассказывал ей и её сестре много историй, когда они были ещё детьми. Одна, которая ей больше всего нравилась, была о некоем Гансе Рекли. Эта история длилась много месяцев и никогда не кончалась. Ганс Рекли был волшебник, у которого был игрушечный магазин и куча долгов. И хотя он был волшебником, однако, постоянно нуждался в деньгах. Поэтому вопреки своему желанию он был вынужден продать все свои прекрасные вещи, одну за другой, диаволу. «Некоторые похождения были столь ужасны, что у нас волосы поднимались дыбом на голове». Нормально ли это, чтобы отец рассказывал своим маленьким детям столь ужасные истории о продаже самых дорогих сердцу вещей сатане? Биограф Маркса Роберт Пэйн в своей книге «Маркс» тоже подробно рассказывает, со слов Элеоноры, о том, как несчастный волшебник Рекли неохотно продавал свои игрушки, удерживая их до последней минуты, но связанный договором с диаволом, он не мог избежать этого. Роберт Пэйн комментирует: «Едва ли можно сомневаться в том, что эти бесконечные истории были автобиографическими». У Маркса был демонический взгляд на мир, и он обладал демонской злобой. Порой казалось, что он отдавал отчёт в том, что совершает работу диавола. Когда Маркс заканчивал «Оуланем» и другие произведения, в которых содержатся признания о заключении пакта с сатаной, он и не думал о социализме. Он даже боролся с ним. Маркс был редактором немецкого журнала «Рейнская газета», который не признавал даже теоретические ценности за коммунистическими идеями в их нынешнем виде и, тем более, возможности их практического проведения в жизнь. «Рейнская газета» в это время напечатала буквально следующее: «Попытки масс воплотить коммунистические идеи в жизнь, как только они станут опасными, могут быть остановлены пушками».

  В те годы Маркс познакомился с неким Мойшей (Моисеем) Гессом – человеком, сыгравшим самую важную роль в его жизни и заставившим его принять социалистический идеал. Чтобы сделать картину более полной, скажем ещё несколько слов о Мойше (Моисее) Гессе, обратившем Маркса и Энгельса в социализм.
  В Израиле есть гробница, на которой можно прочесть следующие слова: «Мойша Гесс – основатель германской социал-демократической партии». В своём «Красном катехизисе» для немецкого народа Гесс писал: «Что черно? Черно духовенство. Эти богословы – худшие аристократы. Поп учит князей порабощать людей во имя Божие. Во-вторых, он учит народ позволять порабощать себя и эксплуатировать во имя Божие. В-третьих, и, главным образом, он обеспечивает себе с Божией помощью привольную жизнь на земле, тогда как людям рекомендуется ждать её на небе. Красный флаг символизирует непрекращающуюся революцию вплоть до окончательной победы рабочего класса во всех цивилизованных странах красной республики. Социалистическая революция – моя религия. Когда рабочие добьются победы в своей стране, они должны помочь своим братьям и в остальном мире». Такова была религия Гесса.

  Гесс, основатель современного социализма, основал так же и совершенно другое движение – сионизм. Он, учивший Маркса важности классовой борьбы, написал в своей книге «Рим – Иерусалим» в 1862 году следующие удивительные слова: «Прежде всего – расовая борьба. Борьба классов второстепенна». Гесс создаёт сионизм расовой борьбы, навязывая борьбу с теми, кто не принадлежит к еврейской расе. Моисей Гесс претендует на Иерусалим для евреев, но без Иисуса Христа, Царя Иудейского. Что ему до Христа? Он пишет: «Каждый еврей имеет в себе задатки Мессии. Каждая еврейка – задатки скорбящей Богоматери». Почему, в таком случае, он не сделал из еврея Маркса мессию, богоизбранного человека? Для Гесса Иисус это, как он сам пишет, еврей, которого язычники обоготворили как своего спасителя. По Гессу – евреи не нуждаются в нём для самих себя. Гесс не желает быть спасённым и стремление к личной святости в человеке называет индогерманским. Целью евреев, по его мнению, должно быть мессианское государство, переделка мира согласно Божественному плану. Это значит, исходя из «Красного катехизиса», произвести социалистическую революцию, используя для этого расовую и классовую борьбу.

  Мойша (Моисей) Гесс, который возложил на своего идола задачу покончить со средневековой религией и заменить её религией социалистической революции, пишет удивительные слова: «Меня всегда назидали еврейские молитвы». Какие же молитвы произносят те, которые называют религию «опиумом для народа»? Моисей Гесс преподал Марксу социализм, прочно связанный с интернационализмом. Маркс пишет в «Коммунистическом манифесте», что у пролетариата нет отечества. В своём «Красном катехизисе» Гесс насмехается над немецким представлением о Родине. Он сделал бы то же самое с патриотическими чувствами у любого другого европейского народа. Гесс критиковал Эрфуртскую программу социал-демократической партии за её безоговорочное признание национального принципа. Но Гесс – интернационалист особого рода: «Еврейский патриотизм должен оставаться». Он пишет: «Всякий, кто отрицает еврейский национализм, не только отступник, изменник в религиозном смысле, но и предатель своего народа и своей семьи. Если окажется, что эмансипация евреев не совместима с еврейским национализмом, то еврей должен пожертвовать эмансипацией. Каждый еврей должен быть, прежде всего, еврейским патриотом».

  Один и тот же человек, Мойша (Моисей) Гесс, почти никому не известный, был глашатаем трёх сатанинских движений – коммунизма, сионизма и богословия революции. Еврейская религия – единственная религия, которую Гесс глубоко уважает. Он пишет: «Наша религия (иудаизм) имеет своей исходной точкой энтузиазм расы, которая со времени своего появления на авансцене истории предвидела конечные цели человечества, и которой было дано предзнаменование мессианского времени». То время, которое Гесс называет мессианским, это время всемирной победы социалистической революции. Он пишет: «Наш Бог, не что иное, как человеческая раса, объединённая любовью. Путь к достижению такого единения – социалистическая революция, в которой десятки миллионов будут замучены и уничтожены» . «Только поняв Моисея Гесса, человека повлиявшего на Маркса, Энгельса и Бакунина – трёх основателей I интернационала, – можно понять сатанинские глубины коммунизма», – пишет в своём исследовании «Маркс прежде марксизма» Марк Леон.

  Человек, убедивший Энгельса стать коммунистом, был всё тот же Моисей Гесс, который до него убедил Маркса. Гесс писал после встречи с Энгельсом в Кёльне: «Он покинул меня сверхревностным коммунистом. Так я творю опустошение». «Творю опустошение» – не это ли было высшей целью в жизни Гесса? Это главная цель и Люцифера.

  Поскольку мы упомянули Энгельса, скажем несколько слов и о нём. Энгельс вырос в набожной семье и в юности писал прекрасные духовные стихи. Трагедия Энгельса развивается дальше и глубже чем у Маркса. Взять, хотя бы, замечательное стихотворение, написанное в юности человеком, который в последствии стал самым усердным сообщником Маркса в уничтожении религии:

  Господи Иисусе Христе – Сыне Божий!
  Сойди со Своего Престола и спаси мою душу!
  О, приди в Своей Благодати,
  В блеске Своего Отеческого Величия,
  Дай мне склониться пред Тобою.
  Полна любви и величия та радость,
  Которой мы восхваляем нашего Спасителя!

  Мы не знаем обстоятельств, при которых он потерял веру, но, после своего знакомства с Марксом, Энгельс писал о нём следующее: «Кто это несётся следом с диким неистовством? Охваченный бешенством, как бы стремясь ухватить далёкий полог неба и стянуть его на землю, он вытягивает руки высоко в воздух, сжат злобный кулак, он неистовствует без устали, будто десять тысяч бесов вцепились ему в волосы». Сомневаться в христианстве Энгельс начал после чтения книги либерального богослова Бруно Бауэра. Кто он ?

  Либеральный богослов, сыгравший решающую роль в разрушении христианской веры у Энгельса и укреплявший Маркса в новом безбожном образе жизни. Достаточно прочесть, что писал Бруно Бауэр своему другу Арнольду Ругге 6 декабря 1841 года, который в то же время был другом Маркса и Энгельса: «Я читаю здесь в университете лекции перед большой аудиторией. Мой дух богохульства будет удовлетворён лишь тогда, когда мне позволят проповедовать открыто, в качестве профессора, атеистическую систему». Георг Юнг пишет: «Если Маркс, Бруно Бауэр и Фейербах соединятся, чтобы основать богословско-политический журнал, Богу лучше окружить Себя всеми Своими Ангелами и начать оплакивать Себя, потому что эта троица непременно прогонит Его с неба». Энгельс не нашёл пути возвращения к Богу и примкнул к тому, кого сам назвал чудовищем, одержимым тысячью бесов.

  После того как Гесс убедил Маркса и Энгельса в истинности социалистической идеи, в его жизни произошли ужасающие перемены. Арнольд Кюнсли в своей книге «Маркс. Психография» сообщает историю самоубийств обеих дочерей и зятя Маркса. Дочь Лаура, жена социалиста Лафарга, похоронила троих своих детей, а потом вместе с мужем покончила жизнь самоубийством. Другая дочь, Элеонора, решила со своим мужем сделать то же самое, но тот в последнюю минуту отказался, а она умерла. Здесь надо заметить, что трое первых детей Маркса умерли от недоедания. Семьи сатанистов находятся под проклятием. У всех сатанистов беспорядочная личная жизнь. Маркс не составляет исключения. Маркс не чувствовал себя обязанным работать для материального обеспечения семьи, хотя легко мог бы делать это уже с помощью одного только превосходного знания языков. Он жил подачками Энгельса. За свою жизнь Маркс получил от Энгельса приблизительно 6 миллионов французских франков золотом (данные института Маркса и Энгельса). У него был незаконнорожденный ребёнок от служанки. Позднее он приписал этого ребёнка Энгельсу, который согласился участвовать в этой комедии. Он много пил. Рязанов (бывший директор института Маркса и Энгельса в Москве) признаёт этот факт в своей книге «Карл Маркс как мыслитель, человек и революционер». Бауэр, биограф Маркса, описывает расточительность Маркса в своей книге «Гений и богатство»: «Будучи студентом в Берлине, сынок получал от папы карманных денег 700 талеров в год. Эта сумма была колоссальной, ибо в то время только 5% населения Германии получали более 300 талеров в год». Маркс страстно желал получить наследство. Когда один его дядя был при смерти, он писал: «Если «собака» умрёт, я вылезу из нищеты». Энгельс отвечал на это: «Поздравляю тебя с болезнью мешающего тебе получить наследство и надеюсь, что катастрофа не замедлит». Когда «собака» умер, Маркс писал 8 марта 1855 года: «Весьма радостное событие! Вчера нам сообщили о смерти 90-летнего дяди моей жены. Моя жена получит приблизительно 100 фунтов стерлингов. Могло быть и больше, если бы «старый пёс» не оставил часть денег своей экономке». У него не находилось никаких нежных чувств и для людей, бывших ему гораздо ближе, чем дядя. Он не разговаривал со своей матерью. В декабре 1863 года во время болезни он писал Энгельсу: «Два часа тому назад пришла телеграмма, сообщившая мне, что моя мать умерла. Я был одной ногой уже в могиле. Я нужен больше, чем старуха». Это всё, что он нашёлся сказать о смерти матери. Портрет пламенного борца за счастье человечества дополняют характерные свидетельства его переписки с Энгельсом.

  Из писем:

  Маркс Энгельсу: «Старик твой – сволочь! И с моей старухой ничего нельзя поделать, пока я сам не сяду ей на шею». Маркс Энгельсу: «Он (пролетариат) вынужден меня защищать от той бешеной ненависти, которую питают ко мне рабочие, т.е. болваны».

  Энгельс Марксу: «Любить нас никогда не будет демократическая, красная или коммунистическая чернь».

  Маркс Энгельсу: «Стая новой демократической сволочи. Демократические собаки и либеральные негодяи».

  Энгельс Марксу: «Какое значение имеет партия, т.е. банда ослов, слепо верящих в нас? Воистину, мы ничего не потеряем оттого, что нас перестанут считать адекватным выражением тех ограниченных собак, с которыми нас свели вместе последние годы».

  Маркс Энгельсу: «У меня ни одна душа не бывает. И это меня радует. Ибо долбаное человечество может меня задолбать, сволочь. Привет. Твой Карл Маркс».

  Маркс проигрывал много денег на бирже. Будучи экономистом он почему-то умел только терять деньги. Участник революции 1848 года лейтенант Чехов, проводивший ночи в попойках с Марксом, заметил, что самолюбование поглотило всё то хорошее, что в нём когда-то было.

  Маркс не любил человечество. Мацини, который хорошо знал его, писал, что в нём был дух разрушения. «Его сердце разрывалось скорее от ненависти, чем от любви к людям», – пишет Фриц Радец в своей книге «Карл Маркс». Свидетельств современников Маркса, опровергающих это, нет. Любящий всех людей Маркс – это миф, планомерно и тщательно созданный уже после его смерти.

  Любимым ребёнком Маркса была Элеонора. Он называл её «Тусси» и часто говорил: «Тусси – это я». С благосклонного разрешения Маркса Элеонора вышла замуж за Эдуарда Эвелинга, друга Энни Бизанд, которая является одной из основоположниц теософии.
  Теософия – религиозное учение, возникшее в XIX веке, провозглашавшее, что познание неизвестного божества осуществляется через оккультные доктрины. Эвелинг, зять Маркса, читал лекции на тему «Низость Бога». У сатанистов нет отрицания существования Бога, как у атеистов. Сатанисты могут отрицать существование Бога лишь для отвода глаз. На деле же они знают, что Бог есть и верят в это, но описывают Бога как низкое и подлое существо. Послушаем, какие теософские стихи регулярно читались в доме Маркса. Это позволит нам почувствовать духовную атмосферу его дома.

  Мои стихи, необузданные и дерзновенные,
  Да вознесутся к тебе о, сатана, царь пира.
  Прочь с твоим краплением, священник,
  И твоим заунывным пением.
  Ибо никогда о, священник,
  Сатана не будет стоять за тобой.
  Твоё дыхание о, сатана,
  Вдохновляет мои стихи;
  Твоя молния потрясает умы.
  Сатана милостив;
  Подобно урагану,
  С распростёртыми крыльями он проносится.
  О, народы! О, великий сатана!

  Это стихотворение Эвелинга. Многочисленные факты такого рода из семейной жизни Маркса сообщает Тадфорд на страницах своей работы о Марксе «Князь тьмы».
  Связь между марксизмом и теософией не случайна. Теософия распространила на Западе привнесённое из Индии учение о несуществовании отдельной души. То, чего не добилась теософия убеждением, марксизм добивается плетью. Он обезличивает человека, превращает его в робота, подчинённого государству. Маркс не много говорил на людях о метафизике, но мы можем собрать сведения о его взглядах и о взглядах тех, с кем он общался. Одним из создателей I Интернационала был Михаил Бакунин, русский анархист. Он, в частности, писал, что диавол – первый вольнодумец и спаситель мира, что он освобождает Адама и ставит печать человечности и свободы на его челе, сделав его непослушным.
  Бакунин не только восхваляет Люцифера. В своей программе революции он писал: «В этой революции нам придётся разбудить диавола, чтобы возбудить самые низкие страсти».

  Марксизм, импортированный в Россию, принёс свои плоды. Наиболее последовательным сторонником идей Маркса был Сергей Нечаев, создавший вместе с Бакуниным «Революционный катехизис» – кредо и программу действий террористов. Нечто вроде «Красного катехизиса» Моисея Гесса. Бакунин писал в своей работе «Принципы революции»: «Не признавая другой какой-либо деятельности, кроме дела истребления, мы соглашаемся, что форма, в которой должна проявляться эта деятельность – яд, кинжал, петля и тому подобное. Революция благословляет всё в равной мере».

  9 сентября 1867 года в Женеве состоялся конгресс Лиги мира и свободы. Посетил конгресс и бывший в это время в Женеве Достоевский. В письмах к Майкову и Ивановой он так описывает происходившее: «Это было четыре дня крику и ругательств. Начали с предложения, что не нужно больших монархий, потом, что не нужно веры. И что эти социалисты и революционеры врали с трибуны перед 5000 слушателей – невыразимо. И эта-то дрянь волнует несчастный люд работников? Начали с того, что для достижения мира на земле нужно истребить христианскую веру». Достоевскому принадлежит верная и меткая характеристика Бакунина, речи которого он слушал в Женеве в 1867 году: «Бакунин – старый, гнилой мешок бредней. Ему легко детей хоть в нужнике топить».

  Единомышленник Бакунина Нечаев основал тайное общество «Народная расправа» и призывал убивать всех противодействующих революции или только поддерживающих государственный строй. Нечаев обещал императору мучительную казнь на развалинах государства.

  Примерно в то же самое время революционеры Ишутин и Худяков создают тайное общество, подобное нечаевскому. Причём, дают ему откровенное название «Ад». Членом этого общества был Дмитрий Каракозов, совершивший покушение на Александра II – царя, освободившего крестьян от крепостного права.
  Бакунин учил: »Революционер – человек обречённый. Все нежные чувства родства, любви, дружбы, благодарности и даже самой чести должны быть задавлены в революционере. Он не революционер, если ему чего-либо жалко в этом мире. Он знает только одну науку – науку разрушения».

  Бакунин писал, что Прудон (другой крупный социалистический мыслитель и друг Маркса) тоже почитает сатану. В своём произведении о правосудии в революции и церкви Прудон заявляет: «Мы овладеваем знанием, не смотря на Бога. Мы овладеваем обществом помимо Бога. Каждый шаг вперёд – это победа, которой мы одолеваем Божество». Прудон восклицает: «Бог – это глупость и трусость! Бог – лицемерие и фальшь! Бог – это тирания и нищета! Бог – это зло! Я клянусь, Бог, подняв к небу руку, что Ты не что иное, как плач моего разума, жезл моей совести». Подобные мысли не оригинальны, они составляют обычное содержание проповедей в культе сатаны. Здесь крайне важно специально подчеркнуть, что Маркс и его соратники, будучи противниками Бога, не были атеистами в том смысле, как называют себя современные марксисты. Т.е. отрекаясь от Бога внешне, фактически они ненавидели Того, в существовании Которого не сомневались. Ими брошен вызов не существованию Его, а Его Верховной Власти. Их целью было уничтожение религии, а социализм, забота о пролетариате, гуманизм – всё это было лишь предлогом.

  В письме к Бертольду Ауэрбаху Моисей Гесс характеризует Маркса, как величайшего философа: «Доктор Маркс – так называется мой кумир, – ещё совсем молодой человек, самое большее около 24 лет. Он нанесёт окончательный удар средневековой религии и философии». Значит, цель – удар по религии, а не социализм. Георг Юнг, друг Маркса тех лет, формулирует ту же мысль ещё яснее в письме к Арнольду Ругге от 18 сентября 1841 года: «Маркс непременно прогонит Бога с Небес». Маркс называет христианскую религию самой безнравственной из всех религий. Между прочим, в этом Маркс не оригинален, он лишь продолжает обвинения на христиан, впервые прозвучавшие в Риме первых веков христианской эры из уст иудеев. В противопоставлении себя Богу Марксу созвучны его современники: Макс Штирнер (крайний анархист), Ницше (любимый философ Гитлера и Муссолини) и Оскар Уайльд (первый проповедник свободы для гомосексуалистов).

  В своей работе «Шеллинг – философ во Христе или преображение мирской мудрости в мудрость Божественную» юный Энгельс, тогда ещё не отрёкшийся от Бога, писал: «Со времён ужасной французской революции совершенно новый диавольский дух вселился в значительную часть человечества. И безбожие столь бесстыдно и надменно поднимает свою наглую голову, что приходится думать об исполнении в настоящее время пророчеств Писания». Французский революционер Бабёф признавался: «Любовь к революции убила во мне всякую другую любовь и сделала меня столь же жестоким, как диавол». Маркс был страстным почитателем Бабёфа. Его намерением было пропагандировать такую любовь к революции, которая превратила бы людей в чудовищных человеконенавистников. Когда в 1871 году в Париже вспыхнула революция, коммунар Флоренц заявил: «Наш враг – это Бог. Ненависть к Богу – это начало мудрости». Маркс высоко оценивал богоборчество коммунаров. Но что общего имеет оно со справедливым распределением благ или с лучшими общественными учреждениями. Всё это – внешние приманки, скрывавшие истинную цель – полное искоренение веры в Бога.

  Интересные факты обнаруживаются в письмах к Марксу. Его сын Эдгар в письме от 31 марта 1854 года обращается к нему выразительными словами: «Мой милый диавол». Где это слыхано, чтобы сын так называл своего отца? Но так пишут сатанисты тем, кого они любят. Не был ли посвящён и его сын? Жена Маркса пишет ему в августе 1844 года следующее: «Твоё последнее пастырское письмо, о верховный жрец и владыка души, принесло твоим бедным овечкам мир и тишину». Его жена обращается к нему как к верховному жрецу и епископу. Какой религии? Единственное верование в Европе, где есть верховный жрец – это сатанизм. Какие же пастырские письма мог писать человек, которого почитали атеистом? Где эти письма? Есть периоды времени в жизни Маркса, которые до сих пор остаются неисследованными.
  Первым учителем Маркса был философ Гегель. Он же и приготовил путь для Мойши (Моисея) Гесса. Для Гегеля христианство было тотальным искажением путей человечества. Он писал: «Христос, нагромоздил такую кучу причин для утешения в несчастьях страдающего человечества, что, в конце концов, нам оставалось бы сожалеть, что мы не каждый день теряем отца или мать». Христианство подвергалось осмеянию в Германии и до Гегеля, но он был первым, кто высмеивал Самого Иисуса Христа.

  По прочтении «Происхождения видов» Дарвина Маркс в письме к Лассалю ликовал, что Бог, по крайней мере, в естественных науках получил, по его мнению, смертельный удар (письмо от 16 января 1861 года). Какая идея была главной у Маркса? Нужда бедного пролетариата? Если да, то какую ценность могла иметь теория Дарвина? Или главной целью Маркса было уничтожение религии?

  Благо рабочих было только предлогом. Там, где пролетарии не вовлечены в борьбу за социалистические идеалы, марксисты используют расовые различия и так называемый конфликт поколений, но главная задача – уничтожение религии.Маркс, посвятив себя служению аду, поставил своей целью послать туда человечество.
  Марксизм – это первая систематически и детально разработанная философская система, которая резко понижает представление человека о самом себе. Согласно Марксу, человек – это, главным образом, чрево, которое надо постоянно наполнять. Преобладающие интересы человека лежат в экономической сфере. Он производит предметы для своих нужд, вступая с этой целью в определённые отношения с другими людьми. Это основа общества, которую Маркс называет базисом. Супружество, любовь, искусство, науки, религия, философия – всё, не имеющее отношения к потребностям желудка, является надстройкой и, в конечном счёте, определяется состоянием желудка. Не удивительно, что Маркс был сильно обрадован книгой Дарвина, которая была, по его мнению, ещё одним ударом, заставляющим человека забыть о своём Божественном происхождении и высшем предназначении. По Дарвину человек произошёл от обезьяны и не имеет другой цели, кроме как только выжить. Сатана не мог свергнуть Бога, поэтому он обесценил человека. Человек, царь природы, был низведен Марксом и Дарвином до положения раба желудка и потомка животного.
  Позднее Фрейд продолжил этот труд двух сатанинских гигантов, сведя человека, в основном, к половому влечению и инстинкту агрессивности.

  В секте сатанистов во время церемонии посвящения в третью степень посвящаемый даёт такую клятву: «Я буду всегда делать только то, что сам захочу». Это открытое отрицание послушания Богу. Когда кого-то посвящают в седьмую степень, он клянётся, что его принципом будет: «Ничто не истина и всё позволено».
  В коммунистическом манифесте Маркс признается, что его целью является не только уничтожение всякой религии, но так же и морали – так, чтобы всё было позволено. «Мне стало страшно, – пишет Марков в своей книге о Марксе; когда я прочёл тайну седьмой степени сатанизма на плакате в одном из парижских университетов во время беспорядков в 1968 году. Она была упрощена до формулы: «Запрещается запрещать», что является естественным следствием лозунга: «Ничто не истина и всё позволено».
  Фридрих Энгельс, ближайший единомышленник Маркса, чрезвычайно ясно определил конечную цель революционных заговоров. Энгельс однажды проговорился: «Борьба с христианским миропорядком, в конце концов, является нашим единственным насущным делом». Энгельс же сформулировал и кредо героев революции: «Диалектическое понимание жизни сводится к смерти. Всё достойно гибели». Или ещё более кратко и страшно: «Жить – значит умирать».
  Маркс умер в отчаянии, как умирают все сатанисты. 25 мая 1883 года он писал Энгельсу: «Как бесцельна и пуста жизнь». На похоронах Маркса присутствовало всего шесть человек.

  Энгельс умирал в ужасных мучениях от рака ротовой полости.

  Марксизм скрывает тайну своей сатанинской сущности, о которой знают лишь весьма немногие марксисты. Недаром Ленин писал, что спустя полстолетия, ни один марксист не постиг Маркса. Считается, что марксисты – это атеисты, не верующие ни в Небо, ни в ад. Но в крайних обстоятельствах марксизм снимает атеистическую маску и показывает своё настоящее лицо – лицо сатанизма. Коммунистические гонения на религию нельзя объяснить человеческими мотивами. Неистовство этих преследований, выходящих за пределы разумного, явно диавольской природы.

  И. Володский «Истоки зла. Тайна коммунизма»

   

  Источник:  Ranibu.ru

  .

• Самуел Ардити към президента на Израел: Кой Ви даде право да завържете българския народ за стълба на позора?

  „Прочетох Вашата реч, в която обвинихте българския народ за смъртта на евреите от Тракия и Македония. Поставихте българския народ на подсъдимата скамейка, завързахте го за стълба на позора, затегнахте въжето около гърлото му. Вашите изказвания причиниха на мен и на много български евреи гняв и дълбоко съжаление.“ Това се казва в горчиво открито писмо на Самуел Ардити, евреин от български произход, спасен от Холокоста, до президента на Израел Реувен Ривлин, публикувано от „Гласове“.

  

  .

  Отворено писмо до Президента на Държавата Израел г-н Реувен Ривлин

  .

  По повод: Вашата реч на тържеството за освещаването на Паметника на спасението на българските евреи от българския народ през епохата на Втората световна война

   

  Това ми се случи много отдавна, на 07.03.1943 г., в София, на ъгъла на улиците „Нишка” и „Братя Миладинови”. Майка ми викна мен и брат ми и ни обясни, че ще ни вземат в Полша, за да ни убият. Тя ни опакова в по една раничка, няколко бучки захар, фланели, бельо и чорапи. Легнах да спя и горещо прегърнах раничката. Бях на 7 и половина години, не бях още започнал живота си, още не бях даже целунал момиче, искаше ми се страхотно да живея. Чакахме злодеите, които идваха обикновено в два часа сутринта. Но… една „невидима ръка“ спря полицаите. Те останаха долу, не се качиха на втория етаж. По-късно, когато пораснах, разбрах, че дължа живота си на българския народ и на царя на българите – Борис Трети.

  Прочетох Вашата реч, в която обвинихте българския народ за смъртта на евреите от Тракия и Македония. Поставихте българския народ на подсъдимата скамейка, завързахте го за стълба на позора, затегнахте въжето около гърлото му. Вашите изказвания причиниха на мен и на много български евреи гняв и дълбоко съжаление. По мое мнение нямахте никакво право да обвините българския народ, който спаси мен и още 49 000 български евреи от сигурна смърт, и това стана точно в ден, в който трябваше да празнуваме приятелството, обичта и радостта между спасените и спасителите. Накрая този ден приключи като ден на обида, скръб и тъга…

  Въпросът за депортацията на евреите от „новите земи” отдавна се намира под дискусия. За мое голямо съжаление Вие приехте мнението на „домашните си историци“ от лявото пространство, които действат по съветския метод. Вие пренебрегнахте компетентните исторически мнения на личности като проф. Михаел бар-Зоар, на общественика и мой баща Бенямин Ардити, на философа Хана Аренд, на прокурора по делото срещу Айхман – Яков бар-Ор, и още много други.

  Вие казахте в речта си: „…и които помогнаха за спасението на болшинството от българските евреи от лапите на нацистката машина за унищожение”. Първо на първо, кой беше български евреин по това време, се определяше от злодея Адолф Айхман. Той записа в протокола от Ванзее, че в България трябва да бъдат унищожени 48 000 евреи, това беше точно числото на евреите в оригинална България, Тракия и Македония бяха превзети от германската армия.

  Българската войска не участва в сраженията и това беше причината, поради която позицията на нацистите бе решаваща в тези земи. Евреите от териториите не бяха български поданици, а поданици на Югославия и Гърция – страни, окупирани от Третия райх, който гледаше на тези евреи като на военна плячка. Затова България не можеше нито да се намеси, нито да се застъпи, за да спаси евреите от „новите земи”. Ние, българските евреи, бяхме организирани в рамките на еврейската Консистория и нямахме никаква връзка с евреите от Тракия и Македония (това ни беше наложено от властите). В пределите на Царство България, признати от международния закон, нито един евреин, български поданик, не беше изпратен в лагерите на смъртта. Значи всички български евреи бяха спасени от българския народ.

  През септември 1940 г. България придоби Южна Добруджа – област, която преди войната принадлежеше на Румъния. Анексът беше направен според международните закони. България беше тогава по-самостоятелна, защото германската войска още не стануваше в нейните граници. Всички евреи в Южна Добруджа получиха българско поданство и не бяха депортирани през 1943 г.

  Действията на България относно евреите в Южна Добруджа доказаха, че когато можеше, тя спасяваше евреи.

  Вие отбелязахте във Вашата реч: „Правителството на Царство България сключи съюз с Третия райх, но народът се пребори с всичка сила да попречи на унищожението на евреите”.

   

  Ваше Превъзходителство, между нас казано, Вашето мнение е много наивно и това Ваше предположение е нереално, фантастично. Живеех тогава в България и много добре познавам действителността. Бяха времена на жестока война на живот и смърт. Режимът беше тоталитарен и владееше със силна ръка. Народът симпатизираше на евреите, но освен това не можеше да направи нищо, за да спре депортацията. Войската и явната и тайната полиция се подчиняваха на царя и всичко се вършеше по негова заповед. Вярно е, че правителството подписа съюз с Третия райх, но относно българските евреи то беше на съвсем противоположно становище от нацистите.

  Ние бяхме спасени не от тези, които искаха да ни спасят, а от тези, които можехада ни спасят. Само царят можеше да се противопостави срещу Вермахта с 500 хиляди щика. За мое голямо съжаление, историята на спасяването на българските евреи е политизирана. Мненията на института „Яд Вашем” и Музея на Холокоста във Вашингтон са политически, а не исторически – те са много далече от истината. Моето мнение е, че в тези институти изследователите по история са само от крайната левица.

  Да минем към ролята на Димитър Пешев в спасението на българските евреи. Отбелязахте в речта си: „На 9 март 1943 г. трябваше да започне депортацията на 8000 евреи от България към лагерите на смъртта”. Напоследък изследвах автобиографията на Аврам Юда Алфаса, председател на еврейската консистория по това време. Той написа в своите спомени, че депортацията е била отложена рано сутринта в двореца под натиска на Митрополит Стефан. Пешев се съгласи да действа през късните часове следобед и едва само след като един член на делегацията от Кюстендил – Асен Сюйчмезов, започна да плаче пред него.

  Пешев беше член на фракцията на мнозинството. Той водеше заседанията на Парламента, на които беше разгледан законопроектът ЗЗН. Наистина Пешев беше бламиран от поста си на подпредседател на Народното събрание, но животът не му беше в опасност. След 9.9.1944 той беше изправен като подсъдим пред така наречения „народен съд”. Той помоли двама адвокати евреи комунисти да го защитят. Те отказаха и само третият евреин – ционист – Йосиф Яшаров го изкара „евтино” – само на 15 години строг тъмничен затвор. След като Пешев получи амнистия, властите му реквизираха апартамента и му отнеха правото да работи като адвокат.

  Димитър Пешев стигна до просешка тояга. Негови лични приятели евреи, които живееха вече в Израел, му пращаха всеки месец по 40 щ. д. да си купи самун хляб и буца сирене и да не умре от глад. От „Яд Вашем” изчакаха „да хвърли топа“ и го „възнаградиха“ посмъртно с титлата „Праведник” четири месеца след неговата смърт. Изследователите по история от лявото пространство силно преувеличиха ролята на Пешев в спасяването на българските евреи.

  Всеки нормален човек разбира много добре, че народът не можеше да бъде юридическо тяло и освен да помага и във всекидневния живот на евреите, не можеше да стори нещо по-оперативно. Цар Борис Трети беше сам по себе си изпълнителната власт в България. За да се фалшифицира историята, трябваше да се измисли някоя друга личност, която да е спасила евреите – и за тази личност бе избран Димитър Пешев. Но той беше представител на законодателната власт и не можеше да помръдне нито един войник, нито един полицай или агент. Крайното ми заключение е, че Пешев протестира – но царят извърши спасяването.

  „…През месец май беше анулирана депортацията на българските евреи“. Наистина през този месец в София пристигна пратеникът на Айхман, полковникът от СС Теодор Данекер. Неговата мисия беше да доведе българските евреи до „окончателното решение”. На 20 май 1943 г. министърът на вътрешните работи Петър Габровски бе пратен от нациста в двореца да представи на царя плана за унищожаването на българските евреи. Цар Борис Трети решително отхвърли предложението на Габровски. Въпреки това, за да задоволи лудия Хитлер, царят се съгласи с плана за изселването на софийските евреи в провинцията. Аз бях едно от децата, които бяха изселени от София. Баща ми уреди да бъдем изселени в Русе – при моя дядо – и там се настанихме да живеем четири семейства в една къща.

  „… Жени и мъже от Македония, които живееха под българска власт през времето на Втората световна война…” Както вече писах, Тракия и Македония бяха превзети от германската войска. Тези области временно бяха предадени под българска гражданска администрация, след като нацистите решиха, че окончателната съдба на тези територии ще бъде решена след края на войната. Междувременно Тракия и Македония бяха под двойна юрисдикция – германска и българска. Германците поеха върху себе си външните и военните въпроси, а на българите оставиха гражданските въпроси. Официално Тракия и Македония никога не бяха анексирани към България и германците никога не се изказаха, че те са съгласни на подобно действие от страна на българите. Евреите в тези територии не бяха под българска власт, а напротив, под германска власт, защото съответно бяха поданици на Гърция и Югославия, държави, окупирани от Германия.

  Ваше Превъзходителство, Вие сте били вероятно заблуден от лъжливата пропаганда на Богдан Филов – тогавашния премиер на България, който твърдеше: „Ние се присъединихме към Тристранния пакт и затова германците ни дадоха Тракия и Македония (!?!)“.

  „… Това бяха в живота и в смъртта си сираците на Балкана.” Аз съм също син на Балкана и никога не съм чул този израз. През тази мрачна епоха обичайното беше евреи да бъдат унищожени, а не евреи да бъдат спасени! Ние наричаме спасяването на българските евреи „българското чудо”. Българският народ беше един „магьосник“, който успя само един път да изпълни „този номер“. Несправедливо е да обвиним „магьосника“ и да го наречем „престъпник“, защото не успя втория път да изиграе своя трик, въпреки че много желаеше да стори това.

  Ако всеки народ в Европа беше спасил „своите евреи”, мащабът на Холокоста можеше да бъде много по малък. Нито един не се пребори и нито един цял народ не се застъпи за загиналите 6 милиона. И тогава защо поискахте от българите, които живееха през Втората световна война, да се преборят и застъпят за евреи, които живееха в тези земи, както те сториха за „своите” евреи – граждани на България? Това беше невъзможно и неприемливо в тогавашната обстановка.

  „Невъзможно и забранено е да не се поеме отговорността за тяхната смърт” – казвате Вие. Аз, Самуил Ардити, не един път съм заявявал и писал, че Израел и България трябва да направят една двустранна декларация: „Израел ще признае факта, че българските евреи са спасени от цар Борис Трети, българският народ и България ще се извинят за това, че български младежи са участвали във вдигането на евреите от Македония и Беломорието“. Главната и генералната отговорност за Холокоста в Европа пада само, повтарям – само над Германия. Уважаеми г-н Президент , ако вие хвърлихте вината за смъртта на евреите от Македония и Тракия върху България, това значи, че Вие оневинявате „тримата „адолфовци“ – Адолф Хитлер , Адолф Айхман и Адолф Бекерле (германският пълномощен министър в София).

  През 2005 г. Върховният съд на Израел в състав от седемте най-добри съдии, начело с Михаел Хешин, се занима с проблемите на българските евреи в Израел. Решението беше при резултат 6:1, че българското правителство през Втората световна война е действало под натиск, влияние и внушение на нацисткото правителство на Германия. И това бе причината съдът да признае българските евреи като жертви на гоненията на нацизма и да реши, че българските евреи могат да получат лични компенсации, както получават други евреи от други страни като засегнати от Холокоста.

   

  Уважаеми г-н Президент на държавата Израел, къде във Вашия обвинителен акт се намира жестокото военно присъствие на Германия на Балканите?

  Скоро след Вашата реч при откриването на паметника в София, след като прочете обидния за българския народ текст на плочата, един приятел българин ми писа: „Поредният паметник, уж благодарност на днешните евреи от името но спасените някога евреи, ни кара да се прекръстваме! Боже, спаси България от такива благодарности. Те отново и отново ни поставят на подсъдимата скамейка и затягат обвинителната примка на невинните ни вратове! Във втория параграф от надписа, касаещ трагичната съдба на 11 343 евреи от Не-България (Вардарско и Беломорието), нацистите изчезват от историческата сцена и виновните оставаме ние българите – и нашата държава”.

  Точно това е явлението на изкълчената памет. Ето защо заставаме на страната на България заедно с нашите истински приятели и твърдим, че обвинението е несправедливо и даже подло! Нека назовем нещата, такива, каквито са – в една салфетка, на която пише „Благодарност“, е завита черната неблагодарност, която ни сервират под формата на паметници, наукообразни изследвания, семинари за обучения и т.под.

  Уважаеми г-н Президент, аз се засрамих от това – не знаех какво да отговоря!

   

  С почит: 

  Самуил Ардити, евреин от български произход, спасен от Холокоста

  .

• Иван Бакалов: Откъде ще изскочи заекът?

  БСП потъва, опозиция няма, натоварват с очаквания Слави Трифонов. Откъде ще изскочи заекът?

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

  

  Бърза разходка по заглавията от последните два дни показва, че БСП се разпада, както СДС навремето. Първо се отлюспи бившият й лидер Първанов, също както Костов навремето се отлюспи от СДС и направи нова партия. Без никакви идеологически причини или различия, а от чисто властови амбиции. И лични противоречия.

  Сега в БСП започват котерийни борби между бивши лидери и основата на борбите ще е съюзът с бившия лидер Първанов – напомня борбите вътре в СДС през последните години.

  АБВ ще изтече по-бързо в канала, още на първите избори. И единственото спасение за Първанов е ляв блок, по подобие на Реформаторския блок. Котериите в БСП му помагат, ще го прегърнат с призиви за единство на лявото. И вкупом ще потънат надолу, ще сведат партията си до това, което е Реформаторският блок в момента – около 8 процента. С такива политици вляво ще е заслужено.

  Първата действие в този театър ще бъдат президентските избори и общ кандидат на БСП и АБВ.

  Левите избиратели да му мислят какво ще правят. Опитът в съседна Гърция показва, че и там партиите вляво потънаха, а на тяхно място се появи нова лява политическа сила. Тук т. нар. леви се дърпат и се бият колко по-наляво или по към Русия, по към Европа да обърнат БСП, не се отказват от нея, карат се като за недвижим имот, който не могат да разделят. И непоносимостта, с която се ритат, обещава с тях неминуемо да се случи същото, като със СДС.

  Но се очертава, че няма никаква опозиционна политическа сила, която да противостои на управлението на Борисов. Хората чакат да изскочи отнякъде. И натоварват с очаквания Слави Трифонов.

  Той самият каза, че няма да става президент, но по-късно, когато отхвърлиха три от въпросите на инициирания от него референдум, Слави Трифонов каза, че Конституционният съд го “тика към политиката”.

  И мнозина скочиха уплашени. Слави Трифонов нямал право да се бърка в политиката. Абе, за бодигарда Борисов и свитата му от милиционери не възразиха, пък шоумен било скандално…

  Нещо подобно беше навремето с Жорж Ганчев, обявиха го за популист, фашизмът идвал с него и т. н. (А с популиста Борисов не идва, защото влезе в коалиция с реформаторите…) Сега пишат същите смешки за Слави Трифонов. Ирония на съдбата – навремето Слави участва активно в кампания срещу Жорж Ганчев.

  По подобен начин навремето скочиха и срещу царя – разбил политическото и не знам си какво. Партиите на статуквото са застрашени.

  Това че са уплашени политиците, е добре – Слави Трифонов да им разбърка картите.

  Но има стреснати фенове на насипното дясно, реформатори, десебисти, протестъри. Ще се окаже, че шоуменът има по-голямо влияние от тях, взети заедно. Ще им дръпне от избирателите. Затова ще има възмущения, ще го наричат фашист и т. н. Няма признаци да разбират, че в тях има нещо криво, а не само във всички останали.

  Общественото недоволство е голямо, а не се вижда изход засега, всеки опит за някаква нова политическа сила, опозиционна на Борисов, ще бъде посрещнат с надежда от едни и яростни нападки от други.

  .

• Три български проекта селектирани за Independent Film Week в Ню Йорк

  

  “Нанук” на Милко Лазаров, “Рибена кост” на Драго Шолев и “Възвишение” на Виктор Божинов са избрани сред стотици проекти от цял свят за участие в най-престижния международен пазар за копродукции в САЩ – “Independent Film Week”. 165 са селектираните проекти от 25 държави. Български проекти за първи път участват в американския форум, който ще се проведе от 17 – 22 септември в Ню Йорк.

  “С голяма радост и амбиция ще представя проектите пред продуценти, финансисти, фестивални, директори и артисти от Америка и цял свят. Поздравявам ги, че селекционерите се спряха на тях – познавам добре сценариите и режисьорите им и вярвам в техния потенциал. Заедно с партньорите ми от Independent Filmmaker Project (IFP) сме решени да отворим пътя за можещите български кинематографисти към първи Оскар за родното кино.” – казва Жана Караиванова.

  Седмицата на независимото кино се провежда и организира от Independent Filmmaker Project (IFP) – най-голямата организация за независимо кино в САЩ. Българското участие е плод на ексклузивното партньорство, сключено през април 2016 г. от Жана Караиванова в Ню Йорк, между София Индипендънт Филм Фестивал и Международния форум. Между останалите партньори на форума са Берлинале Сънданс и Торино филм лаб. Участието на българските проекти е спонсорирано от партньорите на фестивала “Зайтгайст Венчърс”.

  

  Създаден през 2010 г., Фестивалният форум на IFP включва над 100 американски и международни, фестивални селекционери и мениджъри, включително представители от Берлин, Кан, Full Frame, Hot Docs, Ню Йорк Филм Фестивал, New Directors, Ротердам, Сламданс, Сънданс, SXSW и Tribeca, които го посещават всяка година, за да са сигурни, че ще намерят нови продукции и първи ще открият нови таланти по време на Седмицата на независимото кино.

  Тази седмица е мястото, където режисьори, художници, и разказвачи на завладяващи кино истории пресичат своите пътища с хора, които им помагат да движат проектите си напред. Творците получават финансиране, консултации, дистрибуция и възможности за участия в международни фестивали. Представителите на световната кино индустрия откриват нови таланти и идеи. По време на Седмицата на независимото кино, международните участници и зрителите на Ню Йорк получават възможност да видят едни от най-авангардните нови кино продукции на голям екран.

  

  Форумът е място за истински находки за киноиндустрията със своите 160 творби в развитие, които се представят в рамките на Седмицата всяка година. Селектираните проекти са оригинални и провокативни, с широк спектър от бюджети, жанрове и смисли.

  Форумът се състои от две секции: No Borders (сценарии за пълнометражни филми в различни етапи на развитие, кратки и дълги сериали, както и игрални и серийни продукции в пост-продукция) и Spotlight – секция за документални филми и документални поредици в развитие.

  Не-американски проекти могат да кандидатстват за форума само чрез своите международни партньори, сред които от тази година е и София Индипендънт Филм Фестивал.

  Източник: vibes.bg

• Вече е официално: Слави Трифонов е в играта

  Очакваното решение на Конституционния съд радикализира Шоуто, което обяви намерението си да играе ключова роля в политиката наесен. Шумът е гарантиран. За „деня на независимостта“ ще трябва да почакаме – пише Иван Бедров за Дойче Веле.

  

  „Съдът и други субекти ме тикат към нещо, за което се двоумя. Когато някой си го проси, обикновено си го получава“.

  Изпълнените с намеци и лишени от конкретика думи са последният, засега, отговор на Слави Трифонов на въпроса ще участва ли пряко в политиката. Предишната вечер, в края на шоуто си, той пита „Какво следва?“, а неговите сценаристи му отговарят „Война!“. Те са и членове на инициативния комитет, който успя да събере достатъчните по закон над 570 хиляди валидни подписа и да предизвикат задължително провеждане на референдум. Няколко часа по-рано Конституционният съд е отменил в 3 от 6-те точки решението на Народното събрание за насрочване на референдума. Следва радикализация на думите – „чертата е начертана“, „да се вбесим“, „наближава денят на независимостта“…

  За втренчения в екрана зрител ситуацията наистина може да изглежда революционно. „От едната страна е българският народ, а от другата са политическата класа и назначените от нея съдии“, казва водещият. Недоверието на българите към институциите и неудовлетвореността от живота в страната са известни дадености. Бягството на политическите партии и населявания от тях парламент от отговорност откроява още по-силно присъствието на новия политически фактор. Политическите лидери избягаха от темата и не се опитаха дори да участват в разговора. Сега Слави Трифонов е сам на терена и може да говори каквото си иска. Абсолютно всичко.

  А защо не може да се пита всичко?

  „Ако българският народ, който по конституция е суверен, каже, че трябва да ходим всички със зелени гащи, ще ходим всички със зелени гащи“, каза преди време Слави Трифонов. Тази гледна точка е любима на екипа на Шоуто. Няма закони, няма конституция, няма институции – каквото каже народът. Трудно се спори с такава позиция, защото в основата си тя е очевидна и вярна. Но демокрацията още е и разделение на властите, и представителство, и върховенство на закона. Точно законът казва, че не може да се пита всичко, колкото и недемократично да звучи това за неизкушените. Баналният пример е с въпроса „Да премахнем ли данъците?“, чийто отговор е лесен за прогнозиране.

  В конкретния случай Конституционният съд остави въпросите дали българите подкрепят народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, дали гласуването на избори и референдуми да бъде задължително и дали годишната субсидия на партиите да бъде по един лев за всеки един получен глас. Съдът обаче прецени, че въпросът за намаляване на депутатите от 240 на 120 е свързан с формата на държавно управление и като такъв може да бъде решаван само от Велико народно събрание, а референдумите са по въпроси от чергата на обикновено Народно събрание.

  Съдът напомни на депутатите, че са прескочили приетия от тях Закон за референдумите, в който пише, че не може да се провежда, в следващите две години, нов референдум по въпрос, който не е бил приет на референдум. На 25 октомври 2015 г. българите гласуваха за електронното гласуване и, по силата на закона, въпросът не бе приет заради недостатъчната активност, въпреки огромното мнозинство в подкрепа на електронното гласуване. Освен правен, тук има и политически нонсенс – парламентът вече има решение от 2018 г. да започне експерименталното електронно гласуване.

  Безспорно най-екзотичният въпрос бе за пряко избиране на областни полицейски началници. Съдът прецени, че такъв избор ще промени конституционния модел на изпълнителната власт, и попита дали ще може главният секретар на МВР да уволни пряко избран полицейски началник, след като по закон той ръководи тази централизирана силова система.

  Следва концерт на Орлов мост

  Всичко това екипът на „Шоуто на Слави“ не приема. Оттам настояват, че, независимо от законите и правилата, народът трябва да бъде питан за всичко. И няма кой да им опонира. В следващите месеци те ще засилят радикалното си говорене. Референдумът по останалите три въпроса ще бъде проведен заедно с първия тур на изборите за президент. „Задължително е масово да гласуваме – другите три въпроса, които останаха, ще променят политическата система“, каза Тошко Йорданов от сценаристите на Шоуто. „До новия „ден на независимостта“, който съвпада с деня на референдума, остават само три месеца,“ каза Иван Кулеков, също част от екипа.

  Самият Слави Трифонов обяви, че седмица преди датата на референдума ще организира концерт на Орлов мост и че иска да повтори легендарния митинг от 7 юни 1990 г. на същото място. „Нямам намерение да пея там“, вмъкна Слави Трифонов и така само допълни картината на очакващата ни масирана политическа кампания.

  А въпросът дали Слави Трифонов влиза в политиката ще продължи да бъде задаван. От днес нататък обаче той е безсмислен, защото шоуменът вече отговори. Независимо дали той се кандидатира или не се кандидатира за президент, независимо дали обяви създаването на нова политическа партия или не обяви, Слави Трифонов ще играе главната роля в есенния политически сезон на България.

  Добрата новина е, че се намери кой да развали подозрителното спокойствие на т.нар. системни играчи, които планираха да инсталират следващия президент без кампания. Лошата новина е, че радикалното говорене на Слави Трифонов е силно насочено срещу опаковката на статуквото, но не казва нищо за съдържанието му. Засега шумът е гарантиран. За „деня на независимостта“ ще трябва да почакаме.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред.: Запис на предаването „Шоуто на Слави“ от вчера, 28 юли, в което се коментира решението на Конституционния съд относно референдума, иницииран от Слави Трифонов и неговия екип, може да се види тук.

  .

• Българските президентски избори ще са на 6 ноември

  Президентските избори ще бъдат на 6 ноември, реши Народното събрание в петък.

  

  Предложението за тази дата беше на ГЕРБ и получи подкрепата на „Български демократичен център – Народен съюз“, „Атака“, АБВ, Реформаторския блок и Патриотичния съюз. За него гласуваха 133 народни представители.

  От БСП настояваха изборите да бъдат на 23 октомври с аргумента, че ноември е месец за приемане на държавния бюджет.

  ДПС внесе предложение вотът да е на 30 октомври.

  Народното събрание обаче отхвърли тези две предложения.

  По закон изборите за президент трябва да се проведат не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди края на мандата на действащия държавен глава, който изтича на 22 януари 2017 г.

  Росен Плевнелиев вече обяви официално, че няма да се кандидатира за нов мандат.

  В същото време основните политически сили – ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторския блок – все още не са обявили кандидат президентските си двойки.

  Източник: Mediapool

  .

• Само 22% от българите живеят с над 556 лв. на месец

  Трябва да се въведе минимална работна заплата за висшисти от поне 690 лв., настоява КНСБ

  

  Само 22% от българите живеят нормално във финансов план. Останалите 78% от населението преживяват с по-малко от необходимата издръжка на живота, която според КНСБ е 556,55 лв. на месец на човек към края на юни.

  Това става ясно от традиционния тримесечен анализ на синдиката за издръжката на живота, обявен от президента на конфедерацията Пламен Димитров.

  Основният проблем за неравновесието според профсъюза са ниските заплати. За да живее нормално едно четиричленно семейство например, е нужно двамата работещи родители да получават минимум по 1100 лв. заплата.

  Затова КНСБ ще настоява от 1 януари 2017 г. да се въведе минимална работна заплата за висшисти, която да е 690 лв. при 460 лв. минимум за всички останали.

  „Няма минимален осигурителен доход по-малък от 700 лв. И сега бизнесът плаща масово на хората с висше образование поне толкова. Не би трябвало да има против въвеждането на този принцип“, посочи Димитров.

  По думите му доходите в България са много ниски, заради което крайното потребление остава свито. Безработицата намалява, но тази тенденция се обяснява във висока степен с големия брой заминаващи за чужбина висококвалифицирани кадри, сочи анализът на КНСБ.

  Средставата, които са необходими на едно четиричленно семейство на месец според синдиката, са в размер на 2226 лв.

  За първото тримесечие на 2016 г. обаче 31,3% от българите или близо 2 258 000 българи са преживявали с издръжка до 295 лв., тоест под прага на бедност. В сравнение с предходната година се наблюдава известно намаление, защото тогава делът на тези хора беше 34,1%.

  Според Пламен Димитров има известна позитивна тенденция по отношение на броя на хората, които живеят с доходи под линията на бедност, но тя според него нито е отчетлива, нито е устойчива.

  46,4% от домакинствата у нас или 3 347 000 души са с общ доход на едно лице от 295 до 557 лв. Тази група запазва относителна стабилност, след като през същия период на 2015 г. делът й е бил почти същият.

  Едва 22,3% от домакинствата в България или около 1 600 000 души са имали доход на човек, надвишаващ издръжката от 557 лв.

  Според Пламен Димитров общият извод, който следва от данните, е, че бедните в България стават по-бедни, а богатите – по-богати.

  По данни на КНСБ в риск от бедност у нас са 59.2% от хората. Част от тях са успели да излязат с доходи над линията на бедност поради увеличението на минималната работна заплата. Тези хора живеят с общ доход на едно лице от 420 лв. или това са около 4,2 млн. българи.

  Според КНСБ хората в тази категория са са по-близо до издръжката на бедните семейства и рискът да попаднат отново в групата на бедните е твърде голям.

  Източник: Мediapool.bg

• Die Welt: Полските медии пишат срещу „германския елит, докарал ислямистките орди“

  Медиите в Полша са известни със своя твърд изказ, но след последните събития в съседната им Германия бяха категорични. Дали Вюрцбург, Ройтлинген или Ансбах – всичко изглежда кристално ясно – събитията са пряк резултат от бежанската политика на германския канцлер Ангела Меркел, пише националният ежедневник Die Welt.

  

  Германските елити сами са оставили „убийствените, ислямистки орди“ в страната им, а сега медиите и службите за сигурност „ще измислят различни глупости, за да прикрият катастрофата на политиката на Ангела Меркел“. Трудно човек би могъл да коментира този „самоубийствен импулс“, който явно имат в Берлин, коментира новинарският портал wpolityce.pl.

  Най-остър е тонът на държавната радио и телевизия TVP: „Въпросът сега е да се прикрият доказателствата, които потвърждават, че политиката на отворени врати на Ангела Меркел е опасна за Европа“.

  Друг коментар гласи, че събитията в Мюнхен са били терористичен атентат, прикрит от властите. Полски експерт уверява, че аргументите на полицията, съгласно които убийството на деветима души е било действие, извършено в резултат на амок, са абсурдни. Медиите пък са замаскирали хаоса и паниката, която са обхванали баварската столица миналия петък.

  Един поглед върху начина, по който случващото се в Германия се отразява в медиите на Полша, може да бъде достатъчен, за да бъде уловена тяхната цел. Правителството във Варшава е критикувано остро зад граница заради отказа да се включи в солидарното разпределение на бежанците в Европа. Последните събития в западната им съседка изглежда ще даде още един убедителен аргумент, че позицията на полските политици е правилна, отбелязват от редакцията на германския вестник.

  Източник: в. „Сега“

• СЕТА и ТПТИ влязоха в парламента. От ГЕРБ ни дума, ни вопъл, ни стон

  Депутати от пет парламентарни групи притеснени от негативни последствия за България и ЕС от трансатлантическите търговски споразумения

  .

  Материл на „Солидарна България“

  

  Депутатите от ГЕРБ игнорираха дискусия за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) в парламентарната икономическа комисия. Тя бе включена в дневния ред на 20 юли от нейния председател Петър Кънев по инициатива на сдружение „Солидарна България“.

  Един от поводите е писмо от аналогична комисия в унгарския парламент, в която се бие тревога за надвисналата опасност върху човешките права, безопасността на храните и околната среда в общоевропейски мащаб. Това бе първи опит да започнат дебати и в Народното събрание, след като такава дискусия отдавна върви в цяла Европа. Досега в българския парламент са поставяни само няколко въпроса чрез парламентарния контрол.

  Очакванията са търговските споразумения от нов тип не само да променят напълно бизнес средата в Европа в услуга на транснационалните корпорации, но и да се отразят в почти всички сфери на социално-икономическия и обществения живот. Въпреки това депутати от управляващото мнозинство – ГЕРБ и Реформаторския блок, поединично напускаха залата, докато представители на граждански организации излагаха своите аргументи и притеснения за ефектите от т.нар. „зомби споразумения“. Членовете на комисията от ДПС пък въобще не се явиха на заседанието. Впечатлението, което подобни народни представители оставиха е, че

  нито имат какво да кажат, нито желаят да чуят

  аргументите на останалите. В дискусията се включиха или я проследиха голяма група представители на БСП и депутати от АБВ, Патриотичния фронт, БДЦ и „Атака“.

  

  Координаторът на българския клон на общоевропейската гражданска инициатива срещу ТПТИ и СЕTA Георги Христов запозна депутатите с непосредствените рискове, които носи затвореното вече за преговори споразумение с Канада. Докато правителството все още не е изготвило анализ за ефектите върху икономиката ни от СЕТА, само след два месеца икономическите министри от ЕС ще трябва да се изкажат по спогодбата. През октомври тя ще бъде внесена за одобрение пред държавните и правителствените ръководители в Европейски съвет, а веднага след това и в Европейския парламент. Според плановете на Европейската комисия, до края на годината СЕТА трябва да влезе в сила. Споразумението няма да бъде спряно, дори ако бъде отхвърлено от национални парламенти в последващите ратификации, тъй като влиза в режим на „временно“ действие. Той може да бъде прекратен, само ако Европейския съвет се събере отново по въпроса и отмени предишното си одобрение. Даже и в такъв случай обаче най-опасният механизъм – за съденето на държави от корпорации заради пропуснати ползи, ще има последващо действие още три години.

  България е готова да подпише празен лист,

  докато Германия се възползва от предварителните възможности и изключи поне обществените си услуги от пълна либерализация и приватизация, посочи Марияна Христова от Гражданската инициатива „За забрана на проучването и добива на шистов газ в България по метода на хидравлично разбиване“. В отговор на депутатски въпрос какво предлагат гражданските организации, Чавдар Найденов от „Солидарна България“ предложи Народното събрание да задължи правителството да се обяви против бързата процедура за приемане на СЕТА, предлагана от ЕК. Ако споразумението бъде отложено, България да потърси начини да извади обществените услуги от неговия обхват.

  Според Иван Сотиров от КНСБ търговската спогодба с Канада ще доведе до негативни последици, особено за по-слабо развитите страни в Евросъюза като България. Той припомни позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите подобни договори да не се подписват, ако не включват гаранции за трудовите права, за защита на националните икономики и обществените услуги и ако съдържат механизми за наднационални корпоративни трибунали.

  Изказалите се депутати бяха единодушни, че

  СЕТА и ТПТИ са двете страни на една и съща монета.

  И че по-слабо известният договор СЕТА може да се окаже „байпасът“, през който ще влезе есенцията на зациклилото Трансатлантическо споразумение. „Големи американски компании усилено създават клонове в Канада, за да влязат на европейския пазар през клаузите на СЕТА“, предупреди проф. Румен Гечев от БСП. Става въпрос за отнемане на пазари, смята Димитър Байрактаров (ПФ). Евродепутатът Георги Пирински припомни резолюция на ЕП отпреди година с конкретни изисквания към Еврокомисията за воденето на преговори по ТПТИ и изброи девет от тях, които са пренебрегнати в СЕТА.

  Не приемаме бързата процедура за прилагане на действието на споразумението, заяви председателят на БСП Корнелия Нинова. През септември депутатите от групата ще внесат в Народното събрание предложение Министерски съвет да направи анализ за последиците от подписването на това споразумение върху българската икономика и обществен живот. Ръководството на парламентарната комисия по икономическа политика пък ще настоява председателят на НС Цецка Цачева да възложи такъв анализ на Икономическия и социален съвет.

   

  УНГАРСКИЯТ ОПИТ

  Писмо на председателя на Комисията по устойчиво развитие в Националното събрание на Унгария до аналогичните парламентарни комисии в държавите от ЕС

  Уважаеми адресант,

  Целият Европейски съюз, в това число и Унгария, в значителна степен е засегнат от преговорите за свободна търговия между ЕС и Съединените американски щати, респективно Канада, от въздействието на евентуалните договорености. Във връзка със споразумението по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА) може да се наблюдава оживена дискусия, както на всички европейски равнища, така и в нашата родина. Измежду най-обсъжданите въпроси са процедурите за уреждане на спорове между инвеститорите и държавите, респективно институционалната схема на сътрудничеството по регулиране. Чрез разбивката на мерките на регулиране в ЕС, формирана въз основа на принципите на устойчивост, може да се накърни безопасността по отношение на храните, защитата на екосистемите може да понесе щети. Формирането на лелеяните икономически предимства от една страна са специфични за отраслите, а от друга – са несигурни или неблагоприятни, което наред с всичко останало може да доведе до това европейското земеделие и селските райони да станат най-големите губещи.Ръководеният от Председателя на Националното събрание на Унгария Национален съвет за устойчиво развитие, обединяващ в себе си всички водещи по своето значение сектори (академични, граждански, стопански и правителствени) и отрасли (икономика, социална област, защита на околна среда и природа, обучение и политики за младежта, селско стопанство) също проведе обсъждане относно очакваните въздействия от ТПТИ. Като извод в определен брой области възникна колебание във връзка с по-нататъшните преговори и бъдещо национално ратифициране.

  По инициатива на д-р Андраш Шифер, съпредседател на партията „Политиката може да е друга“ и ръководител на парламентарната й фракция, през юни 2016 г. Националното събрание на Унгария взе решение относно изискванията, свързани със споразуменията за търговия и инвестиции на Европейския съюз, сключени с трети страни. Прилагам към писмото текста на решението за сведение.

  Въз основа на претегляне на тези възгледи, в качеството ми на председател на Комисията по устойчиво развитие към унгарското Национално събрание, с уважение желая да помоля специализираните комисии, занимаващи се със социално-икономическите процеси и с подобни области в държавите-членки, още през тази година да проучат всички въздействия на споразумението, да анализират очакваните последици, касаещи обществото, околната среда и икономиката като цяло.

  Настойчиво моля да не подкрепяме създаването на такова споразумение за свободна търговия, което да заплашва настоящото равнище на опазване на природата, безопасността на храните, както и гаранциите за човешки права, респективно правото на труд, и което също така съдържа антидемократична процедура на уреждане на спорове.

  Представям това становище и желая да намеря партньори за сътрудничество по него така, че посредством дейността за подготовка и вземане на решение на институциите на ЕС с участие на правителствата на държавите-членки, споразумението СЕТА, както и подобните му ТПТИ или ТISA (Споразумение за търговия с услуги) да бъдат окачествени и разглеждани като смесени международни договорености. В съответствие с това е необходима процедура по ратификация, отговаряща на собствени конституционни правила на всяка една държава-членка.

  Считам за полезно, ако по пътя на дискусии и обществени консултации на национално равнище, успеем да поставим начало на решаването на един такъв общоевропейски проблем, който днес все още може да бъде предотвратен с помощта на обмен на информация, осъществен на ниво Европейски съюз.

  С почит: Бенедек Р. Шалаи

  1.07.2016 г.

  .

  Приложение: РЕШЕНИЕ на Националното събрание на Унгария № 11/2016 (VI.17.) от 13 юни 2016 г.

  1. Националното събрание призовава правителството твърдо и последователно да отстоява мнението, че при вземането на решения и при подготовката на дейностите по вземане на решения с национално правителствено участие през институциите на Европейския съюз, Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА) между ЕС и Канада, Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и Съединените американски щати и Споразумението за търговия с услуги (ТISA), което ще бъде сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО), да се класифицират като международни споразумения от смесен тип. За сключването им се изисква във всяка държава-членка да има ратификационен процес, който да съответства на съответните национални конституционни правила, и споразуменията да не могат да влизат в сила временно, докато държавите-членки на ЕС не ги ратифицират.
  2. Националното събрание призовава правителството да не подкрепя сключването на споразумение за свободна търговия, което заплашва настоящото ниво на екологична и здравна защита, безопасността на храните, човешките права, гаранциите на трудовото законодателство, и което съдържа антидемократични процедури за уреждане на спорове.

  .

• Нов атентат в Европа, този път в Мюнхен

  Загинали и ранени при стрелба в мол близо до Олимпийския стадион в Мюнхен

  

  За стрелба в мола Olympia-Einkaufszentrum в Мюнхен, Германия, съобщиха световни агенции. Тя е започнала около 18 часа местно време днес. Най-малко един човек е убит, а други 10 са ранени, обявиха от германската полиция. От изявлението на баварския вътрешен министър обаче става ясно, че жертвите са най-малко три. Полицията е получила сигнал в 16:52 местно време.

  По непотвърдена информация, стрелбата е станала в дрогерия в търговския център. Германската медия BR24, позовавайки се на очевидец, информира, че нападател е стрелял по хора в кафене в мола и на спирка. Друг свидетел заяви, че мъж е влязъл в мола и е открил безразборна стрелба, много хора са ранени. След това нападателят е избягал към метростанция.

  Полицията вярва, че атаката е извършена от повече от един нападател. Все още няма задържани по случая. Очевидци са съобщили за поне трима въоръжени мъже. Молът е евакуиран.

  В ход е голяма полицейска операция. Районът около мола, намиращ се в квартала Moosach, е отцепен. В операцията в мола са се включили тежковъоръжени специални части, съобщава „Билд“. Източници от полицията, цитирани от „Билд”, са заявили, че това може да бъде нещо голямо.

  Говорителят на полицията Клаудия Квенцел заяви пред Си Ен Ен, че е приключила стрелбата в търговския център. Транспортът е затруднен.

  Видео от Мюнхен и стрелбата.
  

  Източник: News.bg

   

  Обама обеща помощ на Германия във връзка със ситуацията в Мюнхен

  Американският президент Барак Обама изрази своята съпричастност и заяви готовността си да окаже помощ при тежкия инцидент, който разтърси германския град Мюнхен тази вечер. Френският държавен глава от своя страна отправи лично послание за подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел. В Мюнхен при стрелба от неизвестни лица загинаха няколко души, като според непотвърдени данни става дума за осем жертви. В града има сериозна терористична ситуация, заявиха от полицията. Издирват се трима заподозрени. Движението на градския транспорт е спряно. Гарата е затворена. Над града летят полицейски хеликоптери със снайперисти.
  Според друга информация единият от нападателите най-вероятно вече е мъртъв. Тялото, намерено във вътрешността на търговския център, най-вероятно е на един от нападателите. Така броят на жертвите нарастват на 9. Не е ясна все още картината. Президентът Йоахим Гаук заяви, че е дълбоко потресен и заяви, че в този момент е с близките на жертвите и на пострадали. За утре са насрочени поредица от кризисни съвещания в Мюнхен и Берлин.
  В последствие по време на официална пресконференция полицията на Мюнхен разкри, че нападателят в търговския център в града е бил 18-годишен германец от ирански произход, живущ в града през последните две години.
  Бе съобщено, че нападателят е използвал пушка. Тя не е била дългоцевна, въпреки по-ранните съобщения за това.Новата информация опровергава по-ранните съобщения, че в нападението са участвали трима извършители.
  На сапьорите от мюнхенската полиция им е било наредено да разследват раницата, открита до тялото на мъжа, за когото се смята, че стои зад кървавото нападение в Мюнхен. Антитерористичните отряди на полицията първоначално използваха дистанционно направляван робот, за да изследва червената раница, открита край едно от деветте тела, открити на местопрестъплението. Запис от охранителните камери на търговския център показват, че стрелецът е носил същата червена раница.
  Андре заяви, че в момента се извършва опознаването на жертвите, а по-късно роднините им ще бъдат известени за това. „Сред загиналите има младежи, а сред ранените деца. Сред оцелелите има трима намиращи се в опасност за живота. 13 души са били ранени леко“, добави той. /24 часа/

   
  Равносметката след атаката
   
  Общо 4310 спешни повиквания са получени в петък вечерта в полицията в града. Властите изясняват дали има опит за умишлена дезинформация.
  Равносметката след атаката сочи, че жертвите са девет, шест от тях – деца, ранените са 27, като 16 остават в болница.

  Сред пострадалите има и една българка. Тя счупила ръката си, след като била пометена от тълпата, бягаща от куршумите в търговския център „Олимпия”.

  „Нищо не съм видяла, тичах и паднах. Две жени ми помогнаха да се изправя. До болницата дойдохме със сестра ми пеша” заяви жената за Нова телевизия.

  Риск за живота й няма, но в понеделник ще я оперират. Решила е да се върне в България, въпреки че у нас няма да намери работа. Смята обаче, че в родината животът й ще бъде по-спокоен.
  Друга българка твърди, че Мюнхен по принцип е много спокоен град. Затова и никой не очаквал, че ще се случи такава трагедия. Според Ева обаче е имало стрелба и на друго място.

  Вече е установено, че нападателят е действал сам и се е самоубил след атаката. Неговото име, според вестник „Билд”, е Али Давид Сонболи. Изданието дори разпространи снимка на 18-годишния германец от ирански произход. Той имал психически проблеми, лекувал е депресия.

  Според немския вътрешен министър Томас де Мезиер семейството на Али е шиитско, но той вероятно е приел християнството преди нападението.

  Министърът потвърди информацията, че убиецът е писал през фалшив Facebook профил, за да покани хора в заведението за бързо хранене, където открил огън, щом поканените от него пристигнали./Блиц/

  .

• Фетхуллах Гюлен: Мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма

  Статия на Фетхуллах Гюлен, турски проповедник и ислямовед, смятан за противник на Ердоган и дори обявен от него за терорист, публикувана във френския в. „Монд“  на 18 декември м.г., под заглавие „Мюсюлмани, подложете на критичен анализ нашето разбиране за вярата“. Гюлен коментира тероризма и нуждата от критичен анализ сред мюсюлманите по света за начина, по който разбират вярата си. На български текстът е преведен и публикуван от в. „24 часа“ на 21 декември.

  На фона на последния кървав атентат в Ница, както и на опита за преврат в Турция, след който последваха тотални чисти, арести и уволнения на всички, заподозрени от Ердоган, че могат да имат връзка с обявения от него за терорист Гюлен, тази статия на турския проповедник в изгнание не само, че не е загубила актуалност, ами е актуална повече от всякога.
  

  

  Чувствителността към опазването на човешкия живот е мерилото на истинската вяра

  Трудно ми е да намеря думи, с които да изразя скръбта си пред ужасите, причинени от ИДИЛ и подобните на нея терористични организации. Фактът, че тези организации обличат извратените си идеологии в религиозни одежди, когато извършват терористични актове, силно ме наранява заедно с един милиард и половина мюсюлмани. От една страна, в качеството ни на мюсюлмани наш дълг е да работим рамо до рамо с всички хора, за да се избави човечеството от злото на тероризма, а от друга, да работим за изчистването на този дзифт, хвърлен по образа на святата ни религия.

  Възможно е на теория някой да претендира за определена самоличност чрез някакви символи и лозунги. Но в действителност искреността на такава претенция може да се измери само с наличието на преданост към обявената самоличност. Мерилото на истинската вяра не са лозунгите, нито външният вид, а чувствителността към принципите за опазването на човешкия живот и почитанието към човека, на които се базират всички световни религии.

  Ние, мюсюлманите, трябва безпрекословно да отхвърлим тоталитарната идеология, която терористите се опитват да разпространяват, а в замяна на това е необходимо да насърчаваме онова

  разбиране, което прегръща различията и третира многообразието като богатство

  Нашата човешка идентичност стои над етническата, националната и религиозната ни самоличност и такива варварски актове преди всичко нанасят удар по колективната идентичност на човешкия род. Френските граждани, които загубиха живота си при атентатите в Париж, ливанските мюсюлмани шиити, които загубиха живота си ден по-рано в Бейрут, мюсюлманите сунити, които умряха пак от ръцете на същите терористи в Ирак, преди всичко бяха хора. Невъзможно е човешката цивилизация да напредва, ако не се споделя болката на всеки отделен човек, поставяйки се на негово място, независимо от неговата религиозна и етническа принадлежност и не се прояви воля за спирането на това страдание.

  Мюсюлманите трябва да престанат с конспиративните теории и да се подложат на равносметка

  Ние, мюсюлманите, трябва да престанем да се оправдаваме с конспиративните теории, които ни пречат да се изправим срещу собствените си проблеми и е нужно да се подложим на равносметка.

  Дали обществата ни не станаха удобна среда, в която организациите с тоталитарна идеология си набират последователи заради причини като скрити амбиции за деспотизъм, загнездили се вътре в нас, физическо насилие, пренебрегването на младите и липсата на балансиран образователен модел? Дали не подготвихме почва за това хората, които са останали в безтегловност, да изпаднат в отчаяние, вследствие на което да се устремят към различни търсения, защото не сме успели да утвърдим човешките права и свободи, върховенството на закона и разбирането, че всеки трябва да бъде приеман такъв, какъвто е?

  Не е достатъчно само да анатемосваме терора

  Последният трагичен случай в Париж още веднъж ни припомни, че такива варварски посегателства уж в името на религията трабва безпрекословно да се отхвърлят и анатемосват, било от ислямските учени, било от мюсюлманите. Но в състоянието, до което сме стигнали, само анатемосване и отхвърляне не е достатъчно. В мюсюлманските общества трябва рационално да се противодейства срещу дейността на терористите по набирането на млади последователи, като се сформира общ съюз с участието на държавните институции, религиозните водачи и неправителствените организации.

  Трябва да създадем такава база, която позволява ранно констатиране на неориентираните младежи в обществото ни, за да им се попречи да не се втурват в опасни приключения; чрез която да се консултират семействата и да се подпомагат останалите звена. Като поемат позитивен ангажимент към държавите, в които живеят, мюсюлманите трябва да участват в платформите за изработване на планове за борба с тероризма и да изразяват становището си. Трябва да научим нашата младеж да изразява мнението си по демократичен път. Преподаването на демократичните ценности в ранна възраст в училище е важно от гледна точка на изграждането на здрава психика у младите поколения.

  В исторически план такива трагедии винаги са били последвани от крайни реакции. Антимюсюлманската и антирелигиозната реторика, отношението на държавите спрямо техните поданици мюсюлмани, прилагайки строги мерки за сигурност, може да донесе повече вреда, отколкото полза. Желанието на мюсюлманите в Европа е да живеят в мир и спокойствие. Въпреки негативните условия мюсюлманите трябва да бъдат в по-тясно сътрудничество с държавите, от които произлизат, за да дадат своя принос при изработването на всеобхватни политики, чрез които братята им по вяра да се интегрират по-добре в обществото.

  По този повод като мюсюлмани ние трябва да подложим на преоценка разбирането ни за исляма и практиките ни, свързани с него съгласно условията на епохата, в която живеем, и в светлината на тълкуванията, породени от времето, за да направим собствената си самокритика. Това не означава откъсване от ислямската традиция, напротив, това би ни помогнало да осмислим точките на нашата деформираност и като се освободим от тях, отново да защитаваме духа и същността на Корана и пророческата традиция, следвани от праведните приемници на пророка на исляма.

  Трябва да маргинализираме радикалните религиозни групи

  Трябва да маргинализираме тълкуванията, които откъсват религиозните ни източници от духа и корените им и ги превръщат в инструмент за други цели. Ислямските улеми, мюсюлманските интелектуалци и просветените мюсюлмани трябва да поощряват комплексния подход към религиозните източници. Ние трябва да умеем да преосмисляме предписанията, които са били утвърдени в миналите епохи, когато е имало сблъсък между религията и политиката, както и периоди на трайни конфликти. Изповядването на основополагащи вярвания не е догматизъм. Възраждането на свободата на мисълта, която в определен исторически период е тласнала мюсюлманите към техния ренесанс в съзвучие с духа на религията, е възможно и належащо условие. Само в такава атмосфера може да се води истинска битка с радикализма и тероризма, които си служат с насилие.

  Налице е сблъсък между човешката цивилизация и варварството, а не между цивилизациите. За съжаление, след последните събития с тъга наблюдавам как някои кръгове отново пуснаха в обръщение тезата за сблъсъка на цивилизациите. Не знам дали онези, които първи изложиха тази теза, го направиха на базата на някакви прогнози или я изтъкнаха като решение. Но едно е сигурно, че използването на такава реторика в настоящия момент е в полза само на терористичните организации. Искам ясно да заявя, че ситуацията, пред която сме изправени в момента, не е сблъсък на цивилизациите, а сблъсък между човешката цивилизация и варварството.

  Мюсюлманите трябва да станат част от борбата срещу тероризма

  Като мюсюлмански граждани наш дълг е да станем част от решението на проблема, дори да се сблъскаме с трудности. Ако искаме да защитим правата и свободите на мюсюлманите и да допринесем за това хората да живеят заедно в мир и спокойствие, без оглед на религиозната им принадлежнаст, ние трябва да се заемем с решаването на проблемите на тероризма във всичките му измерения – политически, икономически, социални и религиозни. Можем да се борим срещу тероризма и тоталитарните идеологии, в които той се корени, като даваме личен пример, бидейки добродетелни хора в живота, отхвърляйки и маргинализирайки радикалните тълкувания на религиозните източници, бдително предпазвайки младите поколения от тяхното влияние и преподавайки демократичните ценности още в ранна възраст.

  .

• „Уикилийкс“ публикува 300 хиляди имейла на партията на Ердоган

  Турция блокира достъпа до сайта

  

  “Уикилийкс“ публикува на сайта си близо 300 000 писма, изтекли от домейна на управляващата партия в Турция. Реакцията на властите бе светкавична – регулаторът на турските интернет оператори съобщи, че е блокирал достъпа от страната до сайта.

  Изтеклата кореспонденция на Партията на справедливостта и развитието е предимно по международни въпроси и почти не засяга вътрешните проблеми на Турция.

  Организацията коментира, че това е било очаквано решение на Анкара да блокира достъпа до сайта и указа на турците как да заобиколят цензурата. В “Туитър“ бе посочено, че кореспонденцията може да се прочете през TorBrowser и uTorrent.

  Общо 664 от имейлите, написани на турски език, са за България, съобщава сайтът “Дневник“. Страната ни е спомената в съобщения с най-различен характер – от бюджетни статистически данни на ЕС, през исторически годишнини от Балканските войни до потенциални бъдещи коридори за газ от Иран и Ирак към Европа.

  След публикуването на кореспонденцията от “Уикилийкс“ съобщават, че сървърите им са подложени на „постоянна атака“. “Не сме сигурни откъде точно идва тя, но съвпадението с пускането на писмата предполага, че това може да е фракция във властите в Турция или нейни съюзници“, казва от организацията.

  Търсачка за всичките документи можете да откриете ТУК.

  Публично са достъпни 294 548 писма от 762 електронни пощенски кутии на основния домейн akparti.org.tr. Най-старото е от 2010 г., а най.новото – от 6 юли 2016 г.

  “Уикилийкс“ съобщава, че това е само първата партида от материали, получени седмица преди драматичните събития от края на миналата седмица.

  „Проверихме автентичността на материалите и източника, който по никакъв начин не е свързан с опита да преврат или с партия съперник или друга държава“, съобщават от “Уикилийкс“.

  Организацията е взела решение да ускори публикуването на имейли заради преврата в Турция и започналата чистка след него.

  Източник: Mediapool

  .

• Нови български почетни консулства в Полша и Испания

  

  Правителството реши да открие почетни консулства на България в Полша – със седалище в град Бялисток и в Испания – със седалище Севиля.

  Почетен консул в Полша ще бъде Витолд Карчевски. Консулският окръг обхваща Подлаские, Любелские и Варминско-Мазурские воеводства, съобщи правителствената пресслужба.

  Д-р Росио Васкес Руис пък ще отговаря за консулски окръг, включващ територията на автономна област Андалусия.

  Андалусия е най-населената автономна област в Испания, втора по големина и трета по икономическа тежест сред автономните области, с водещо значение на земеделието и сектора на услугите. Предвид големия брой български граждани, живеещи в Андалусия, и географската отдалеченост на двете консулски служби в Мадрид и Валенсия, консулството ще допринесе за оказване на съдействие и защита на нашите сънародници, посочват от Министерския съвет.

  Министерският съвет прие и две решения, с които освобождава почетни консули на държавата ни в Италия – Джорджо Де Фавери (консулски окръг, обхващащ територията на регион Венето) и в Швейцария – Габриел Бенезра.

  Източник: Mediapool

  .

• Мэрилин вос Савант – cамая умная женщина в мире

  Самый высокий iq в мире был зафиксирован в 1956 году. Значение 228 единиц показала в возрасте 10 лет американка Мэрилин вос Савант…

  

  Значение 228 единиц показала в возрасте 10 лет американка Мэрилин вос Савант. Достигнув зрелости, Мэрилин прошла тест, аналогичный тому, который она проходила в детстве, и показала результат 224 единицы.

  Мэрилин по отцовской линии является потомком известного физика и австрийского философа Эрнста Маха. Высшее образование она не закончила.

  Став студенткой Университета Вашингтона в городе Сент-Луис, она вскоре прекратила обучение, чтобы помочь семье (по словам ее отца, «университет — место, где можно изучать профессию, но нельзя развить интеллект»).Муж Мэрилин, Роберт Джарвик, ученый, создавший искусственное сердце. Его IQ — 180 ед. У Мэрилин есть взрослый сын. Его IQ — 164 ед.

  Сейчас семья проживает в Нью-Йорке. Мэрилин занимает должность финансового директора компании Jarvik Heart, занимающейся исследованиями в области заболеваний сердца.Мэрилин отмечает, что интеллект на 40–60% передается по наследству. Кроме того, его можно увеличить благодаря правильному питанию в среднем на 20%.Когда Мэрилин спросили, что такое ум, она ответила:«Сущность ума — в способности искать истину, не поддаваясь религиозным, семейным, социальным, иным предрассудкам. Для этого нужна смелость и эмоциональная стабильность.

  Меня считают гением, интеллектуалом, потому что я оцениваю события холодным, объективным, ледяным взглядом. Живопись, скульптура и прочие визуальные искусства — это не творчество, а только выражение эмоций, они ничего общего не имеют с интеллектом.

  Дисциплины, которые объективно связаны с интеллектом, — это математика и ядерная физика».Точное определение высокого iq невозможно, потому что очень мало таких значений, как у вос Савант. При использовании различных методик получаются различные результаты.

  По тесту Стэнфорда-Бине результат Мэрилин составил 228 единиц, в тоже время по, так называемому, Мега-тесту всего 186 единиц. Дело в том, что у этих тестов различаются шкалы. Первый показывает абсолютное значение iq, а второй отклонение от среднего.

  Источник: Interesno.cc

  .

• Работи ли проект “Е-КОНСУЛСКИ УСЛУГИ“!?

  ХРОНОЛОГИЯ НА (НЕ)ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРОЕКТ ЗА Е-КОНСУЛСКИ УСЛУГИ ПО ДАТИ И СЪБИТИЯ
  

  .

  Петър Анастасов, Вulgariapress.com

  

  На 4-ти април 2014 г. на сайта на МВнР е поместено прессъобщение на МВнР за започване на изграждане на проект за е-консулски услуги. Проектът „е-консулски услуги” се осъществява въз основа на сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ № 13-31-35/23.04.2014 г. с финансовата подкрепа на ОПАК, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

  От страницата на сайта на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България можем да се информираме по-пълно за финансирането на проекта. От там виждаме начална дата на договаряне 14-ти март 2014 г. В проекта е заложено разработване и внедряване в експлоатация на пакет електронни административни услуги “Приемане и обработване на заявления за български лични документи” (в т. ч. за лична карта и паспорт), както и разработване и внедряване в експлоатация на пакет електронни административни услуги “Проверка на удостоверени от консулските служби документи на български и чужди граждани”, във връзка с предоставянето на административни услуги по чл. 84 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Одобрен е бюджет за проекта – безвъзмездна финансова помощ в размер: 751 625 лева (в т.ч. Финансиране от ЕС: 638 881 лева). Няма да се спираме на техническата част на проекта. Важни са целите и как са реализирани. Предвидено е и разработване и отпечатване на учебни материали.

  Предвидена е също и голяма рекламна кампания, включваща: пресконференции – 2 бр.,информационни дни – 5 бр., проект за визуализация – 1 бр. Публикации в пресата и електронните медии – 4 бр., плакати – 2000 бр., диплянки – 3000 бр., банерфиксове – 10 бр.,  химикалки, блокнот, USB флаш памет, тениски, папки – 1000 бр., интернет банери – 7 бр.
  Ето линк с подробно описание на рекламната кампания.

  (2) На 6-ти август 2014 г. на сайта на МВнР в раздел “Новини“ е отразено изпълнението на проект „е-консулски услуги” с линк към предишното прессъобщение.

  (3) На 19-ти януари 2015 г. на сайта на Агенция по обществени поръчки е публикувана обществена поръчка с номер: 00105-2015-0001 от МВнР по открита процедура и е зададен краен срок 4-ти март 2015 г. Публикувани са и следните документи: Решение за откриване на поръчка, Обявление за поръчка, Документация за участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка. Същият ден на сайта на МВнР е обявена процедурата. На тази страница са публикувани и всички други документи, свързани с процедурата и последвалите събития.

  Тук е важно да се отбележи, че в документацията е заложен срок за изпълнение от 9 месеца, т.е. до 23-ти септември 2015 г. Също се съобщава, че Република България има 88 консулски служби в дипломатическите и консулските си представителства зад граница.

  (4) На 5 март 2015 г. петчленна комисия отворя постъпилите общо 4 оферти, в присъствието на представители от страна на кандидат-изпълнителите. Офертите по реда на подаването им са от следните фирми:  “Контракс“ АД, “Айсиджен Корпорейшън“ ООД, “Индекс България“ ООД и Консорциум “Качествено административно обслужване“.

  (5) На 11-ти май 2015 г. комисията, отговаряща по тази обществена поръчка, публикува протоколите за разглеждане, оценка и класиране на кандидат-офертите и решението с класирането на участниците. Обявена е фирмата изпълнител “Контракс“ АД и срокът за изпълнение от 9 месеца.

  (6) На 10-ти юни 2015 г. са публикувани обявление за възложена обществена поръчка и договор с фирмата изпълнител. Това става 1 година и 2 месеца след началото на проекта. Още оттук е видно, че крайната дата за завършване 31-ви октомври 2015 г. няма как да бъде изпълнена, след като е даден срок за изпълнение на “Контракс“ АД от 9 месеца!

  (7) На 2-ри септември 2015 г. е удължен срокът за изпълнение на проекти по 7 процедури до 31.12.2015 г., една от които е и тази за “е-консулските услуги“. Дори и с добавеният аванс от 2 месеца, той не се вписва с този, описан в процедурата по договора с “Контракс“ АД от 9 месеца!

  (8) На 5-ти ноември 2015 г. – Пресконференция в пресклуб на БТА в София. Проектът е представен от Раковски Лашев, Директор на дирекция “Консулски отношения“ в МВнР. Г-н Лашев информира за нуждата от тези услуги от нашите сънародници в чужбина – над 1,5 милиона души. Според Юлияна Хаджичонева, координатор „Мониторинг и контрол“ на проекта, изпълнението му закъснява спрямо предвидените 18 месеца само с 2 месеца, но ще е готов до края на декември. Ръководителят на екипа по проекта във фирмата – основен изпълнител “Контракс“ АД, Драгомир Манов, съобщава, че проектът е реализиран и работи. Според IT координатора на проекта в МВнР Валентин Ангелов, до днес в България не е бил създаван такъв проект в такъв мащаб въобще!

  За Пресконференцията в публикация на Computerworld се съобщава, че до края 2015-та българите в чужбина ще могат да използват е-консулските услуги. Цитат: “До края на настоящата година гражданите и бизнеса ще имат достъп до електронни консулски услуги, обявиха от Министерството на външните работи (МВнР).“

  (9) На 11-ти декември 2015 г. на страницата на Портала за обществени консултации, Министерски съвет пуска за обсъждане “Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет“. От него става ясно, че е необходимо да бъдат направени изменения и допълнения в два подзаконови нормативни акта – Правилника за издаване на българските лични документи и Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси. Обсъждането е приключило на 25-ти декември 2015 г. Публикувани са ДОКЛАД на министър Митов до Министерски съвет и ПОСТАНОВЛЕНИЕ за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.

  (10) На 12-ти декември 2015 г. публикация във вестник “Труд“ информира, че само след няколко месеца ще бъдат пуснати електронните консулски услуги. Може да прочетете статията –  “Българите ще вадят документи от чужбина“.

  (11) На 30-ти декември 2015 г. на официалната страница на правителството е публикувано съобщение за решение на заседание, в което се казва: “Правителството одобри промени в два подзаконови нормативни акта – Правилника за издаване на българските лични документи и Тарифа №3 за таксите“. А малко по-долу в съобщението е обявено следното: “МВнР приключва работата си по изпълнение на проект за внедряване на електронни услуги „Е-консулски услуги“.

  (12) На 16-ти януари 2016 г. е обявена Информация за изпълнение по договор за обществена поръчка по проекта „Е-консулски услуги“. В документа е записан срок на изпълнение, както следва – Начална дата: 04.06.2015 г. и Крайна дата: 23.12.2015 г.; и усвоената сума 442 840 лева без ДДС. Сумите са изплатени, а проектът е обявен за ФИНАЛИЗИРАН!

  (13) На 20-ти януари 2016 г. в Комисия по политиките за българите в чужбина, в дневния ред на точка втора за обсъждане е: “Електронни консулски услуги за българските граждани извън страната“. В стенограма на заседанието четем изказването на Валентин Модев, началник отдел „Двустранни консулски отношения и консулска защита”, което ни съобщава следното: “Паралелно с това, за да може да стигне до по-широк кръг от граждани, беше разработена и програма за информационна пропаганда и публичност на проекта“.  Според заместник-министъра Христо Ангеличин системата е завършена успешно и той обещава, че до юни вече ще може да даде и статистическа информация на Комисията и първи впечатления за нейната работа.

  (14) На 4-ти май 2016 г. е изпратено становище на Министъра на вътрешните работа Румяна Бъчварова до Комисията по политиките за българите в чужбина относно проблеми, свързани с адресната регистрация и издаването на документи за самоличност на български граждани, живеещи извън територията на Република България. Според министър Бъчварова, цитираме: “Въпросът не може да бъде решен, тъй като няма единно мнение за това как и в кой нормативен документ следва да се извърши промяна“.

  (15) На 22-ри юни 2016 г. на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина в Народното събрание, Раковски Лашев, директор на Дирекция “Консулски отношения“ в  МВнР, съобщава пред депутати: “В презентацията, която направих, посочих, че ние проекта го завършихме през месец декември, на 23 декември 2015 г., а реално системата започна да действа от месец април. Имаше известен период, в който изграденото оборудване трябваше технически да бъде свързано със системите на Министерството на вътрешните работи. Така че реално системата е в експлоатация от април.“ По повод на това колко души са ползвали системата за тези близо три месеца работа, г-н Лашев информира следното: “от изпълнението на проекта и от въвеждането на системата в експлоатация от месец април тази година имаме само 1 заявление за издаване на паспорт. Заявителят е подал заявлението и другите документи, подписани с КЕП, издаден в САЩ, и системата не ни позволи да обработим молбата и да издадем български личен документ.“

  (17) Към 16-ти юли 2016 – СИСТЕМАТА “е-консулски услуги“, не само НЕ РАБОТИ, но и тъне в пълно медийно и информационно затъмнение. 7 месеца след удължения срок и усвоените пари, българите в чужбина не само не са научили за услугата, но и на практика не могат да я използват. Очаквайте пълно описание на проблема във втората част на тази статия . “(НЕ)ДОСТЪПНИТЕ Е-УСЛУГИ“ или КАК ЕДНО СДРУЖЕНИЕ ВЛЕЗЕ В РОЛЯТА НА ДОН КИХОТ В ЖЕЛАНИЕТО СИ ДА ИЗПОЛЗВА ЕЛЕКТРОННИТЕ КОНСУЛСКИ УСЛУГИ!

  Ще ви запознаем с разговори и кореспонденция с всички действащи лица, мнения и коментари и най-вече с това ЗАЩО все още системата не работи и КОЙ дръпна кабела от сървъра! Ще има ли наградени дипломати за добре свършената работа? Какъв е облогът между висшите дипломати за броя на обслужените клиенти от новата услуга? Пазарлъци вместо решения… Мнения на две от петте фирми, издаващи КЕП, и как да работите с него…

  Ще зададем и всички въпроси без отговори до момента, с надеждата да открием отговорите, а на липсващите ще търсим в съда!

  Трите основни изисквания за да ползвате е-консулски услуги са:
  

  – наличие на квалифициран електронен подпис;
  – наличие на документ за самоличност, издаден в последните 59 месеца;
  – наличие на биометрични данни.

  И на последно място:

  Е-услугите се намират на адрес: https://e-services.mfa.bg. Ще ви запознаем с начина на ползването им в отделна тема. Може да видите как изглеждат работните екрани: снимка1, снимка2, снимка3…

  Съобщението за грешка изглежда така:
  

  А ето и грешката към днешна дата, изписана и в двата работни браузъра – IE и Firefox:

   

   

   

  .

• <<
• 1
...
• 47
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
• 56
• 57
...
• 414
• >>