Всички авторски страници

Авторски

• 50 българи са настанени в консулството ни в Истанбул

  Летище „Ататюрк“ е отменило всички полети от и до София

  50 български граждани, които са останали блокирани на летище „Ататюрк“, са били настанени в българското консулство. Сънародниците ни са били превозени от летището с коли на консулството, съобщи БНТ, позовавайки се на дипломатически източници. Засега те ще останат на територията на консулството.

  По първоначална информация се очакваше сънародниците ни да се приберат с полета от Истанбул, който каца в 14,10 часа (българско време – бел.ред.). И този полет обаче е отменен. Няма да се състои и обратният полет от София до Истанбул в 15.05 часа. Отменени са още полетът от Истанбул в 20.45 и този, който излита за там в 21.40 часа. Отменени са също така и чартърните полети, които излитат за Анталия в 9.15 и 14.50 часа. Ще бъде осъществен единствено полетът от Анталия към Летище „София” в 16.30 часа на Терминал 1. /„Сега“/

  .

• Загубените съкровища на България…

  Отнетата надежда на страната ни! По големите празници във всеки дом на страната ни има едно празно място – на избралото да търси късмета си другаде дете.

  .

  Милена Фучеджиева, ploshtadslaveikov.com

  

  Чакам детето си да ми гостува за празниците. Не казвам да се прибере, защото дъщеря ми не се прибира тук, тя се прибира в Ню Йорк или Лос Анджелис. Нейният дом, това, което тя нарича дом, е Америка.

  Проклетите празници, които изпълват с радост и горчивина милиони българи, изпратили децата си в чужбина. Съчувствам на всеки един от тях и знам болката им, защото съм я преживявала с моите родители. Аз – в Америка, те – в България. Откъсваш максимум две седмици всяка година от работата, за да бъдете заедно. Едно заедно, което не е заедно, защото веселието винаги прикрива плач и от двете страни. Плачът на вината на децата и плачът на тъгата на родителите.

  Затова, когато ме питат дали съм се прибрала в България завинаги, казвам, че е за известно време. Няма как да се прибера тук завинаги при положение, че детето ми е в Америка. След някоя и друга година ще поема пътя обратно за там, защото няма как да я навия да дойде да живее тук за постоянно. Би работила тук за известно време, но това, което чува от мен най-вече за отношенията между хората, както и за балканския тип политика, никак не я привлича. Човек има интерес да бъде там, където е спокойно, хората са усмихнати, сърдечни и благородни едни към други. Тук хората не са такива. Тук те са всичко друго, но не и благородни едни към други. Точно обратното. И това няма нищо общо с политика, а с нещо специфично и неназоваемо, вероятно и невъзможно да бъде обяснено научно, но то е огромната способност и енергия, която българите влагат, за да се мразят и вредят едни на други.

  Политическите битки не са изключение. Никой не е чак толкова черен, нито пък някой е чак толкова от страната на светлината. Бих казала, че и едните, и другите са взаимно свързано мазало. Това мазало, създадено от националния ни характер, ме изгони от България преди 25 години заедно с близо 700 000 души – и продължава да гони младите хора и досега, за да станем 2 милиона избягали. Никой не бяга от хубавото.

  Някои от нас отведоха децата си със себе си, други родиха там. Тези деца са загубеното съкровище на България. Те са загубената завинаги България. Те са отнетата надежда на България.

  Повечето ми приятели и познати в Америка не намериха за необходимо да поддържат българския език на децата си, което е въпрос повече на интелигентност, отколкото на патриотизъм. Децата им не са стъпвали в България от малки и вероятно така е по-добре, за да нямат раздвоение. Дъщеря ми не е раздвоена, въпреки че прекарваше като дете всяко лято тук. Въпреки усилията ми у нея да живее и българското, Америка я изгради като личност, не България. В този смисъл надеждата загубените български поколения да се върнат тук е напразна. Някои може и да направят подобен избор, но те ще са по-скоро изключение, отколкото правило.

  Напълно излишно е да изброявам защо аз самата не каня дъщеря си обратно. Една държава с изградени демократични традиции и огромни финансови ресурси дава много по-големи възможности за развитие. А и новата геополитическа ситуация на България не е никак съблазнителна. От една страна е Турция, от друга Русия, от трета Америка. А от четвърта – поток от бежанци, между които неизвестен брой терористи.

  Бих искала да дам надежда на родителите като мен, че децата ни са добре дошли тук, но това би било егоизъм. Затова, когато дойдат празници, ще преглъщаме сълзите си на раздяла след броените дни с децата ни. Затова България се превръща в един човешки „хъб“, през който минават чужденци – някои остават, други продължават към все по-затварящата се цивилизация; хъб, в който водят политическа война няколко гигантски държави, в който всяко правителство ще бъде обезсилено от ненарушимите връзки с преродените и клониращи се структури на ДС, в който мафията се възползва от всеки момент на слабост на правителство и граждани, в който всеки българин държи друг с примката на ненавистта, и в който всеки българин е враг на всеки българин. Хъб без национален смисъл и посока, а думите „национална гордост“ са напълно изместени от „национален срам“. И няма правителствени избори, които да могат да променят тази обстановка, защото личностите, управляващи или желаещи да управляват хъба, са напълно и горчиво ясни на всички ни. Те са ясни и на самите себе си, и това прави битката помежду им още по-свирепа.

  И за съжаление, огромно съжаление, неистовият ни национален характер извън политиката гони децата ни навън. Ние сами си ги гоним. Със завист, злоба и непризнаване на успехите на другия. Независимо дали става дума за успехи на правителство или за малкия житейски успех на някоя продавачка в „Билла“, която е била отличена като особено добър работник.

  Това, което е, е това, което е.

  България става два пъти по изгубена по големите празници, защото тогава във всеки български дом има едно празно място на този, който никога няма да присъства на семейната трапеза. Избралото да търси късмета си другаде дете. Порасналото в чужбина дете. Детето, родено през океани, на далечни континенти.

  България е страна на разбитите семейства. Нищо изненадващо, че младите не искат да имат семейства. Те нямат никакъв положителен пример, за да го пожелаят. Те са израснали в домове, които някой е напуснал по един или друг начин. В общество, което бива винаги напускано.

  Бих искала да мога да кажа на младите да раждат деца, защото аз, с моя житейски опит, знам, че нищо друго не може да даде този смисъл на живота им. Това е трансцедентално чувство, без което аз лично не мога да си представя моя живот. Знам, че не всеки мисли така и не всеки го изпитва, но дори практично разсъждавайки, човек остава все по-сам с напредването на годините. Приятелите са роднини, но кръвта си е кръв. Семейството е кръв, наследство, артерия на живота на планетата. Детето ми е далече, но то ме свързва с тази артерия и ми помага да не се чувствам напълно излишна, както често се чувствам, въпреки тъй наречените успехи, въпреки амбицията, въпреки философията, въпреки кръга от приятели, въпреки дори котарака Панчо, който ме обича с най-голямата си котешка любов. За мен животът без дете е напълно безсмислен.

  Аз съм родена майка. И се надявам в един друг живот, в един друг свят и в една друга, непозната за мен действителност, след някое прераждане – в което не вярвам – българските семейства отново да могат да бъдат семейства. Да няма празни места около трапезата. Да няма сълзи. Да няма раздели. Да я няма тази огромна тъга, в която живеем вече няколко поколения. Да има щастливи деца на щастливи, спокойни родители. Тук, в България.

  Толкова ли е невъзможно да го постигнем?! Толкова ли безнадеждно глупави сме като нация от най-простия до най-сложния, до най-властния?!

  .

• Славчо Атанасов заяви подкрепа за решаване проблемите на българите в Западните покрайнини

  Десимира Миткова, БТА

  

  Председателят на комисията по културата и медиите в парламента Славчо Атанасов ще подготви среща с Министерството на външните работи за проблемите на българското малцинство в Западните покрайнини. Това обяви Атанасов по време на кръгла маса за ролята на образованието за запазване на българската идентичност, която се състоя днес в Босилеград. Организатор на форума са БТА и регионалният Пресклуб на БТА в сръбския град, със сътрудничеството на сдружение ГЛАС.

  Още като минем границата, със зам.-председателя на комисията Петър Кадиев ще предприемем действия към правителството. Натискът ще бъде и от страна на левицата, и от страна на десницата, защото само заедно можем да решим проблемите на нашите малцинства зад граница, заяви Славчо Атанасов.

  Генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев предложи на базата на всички заключения да се направи меморандум, който да излага обосновано проблемите, свързани с образованието на българското малцинство. Това да бъде внесено при министъра на образованието в България с предложение той да се срещне със сръбския си колега, добави Сугарев и коментира, че е редно вече да се потърси среща на такова ниво.

  Сугарев отбеляза, че Държавната агенция за българите в чужбина е подготвила законопроект, който до голяма степен решава проблемите с даването на българско гражданство, но проектът все още не е стигнал до пленарна зала.

  Славчо Атанасов се съгласи, че законопроектът е изключително добър. По думите му всеки момент ще влезе за второ четене в парламента и ще бъде приет с пълно единодушие от всички политически сили.

  .

• Бойко Борисов пред бТВ: За футбола и близкото политическо бъдеще

  

  Бойко Борисов – министър-председател на Р. България даде интервю за предаването „Тази сутрин“ по бТВ.  Интервюто на Борисов, свалено на текст, е публикувано във в.„24 часа“.

  Водещ: Министър-председателят на България Бойко Борисов вече е в студиото. Добро утро, г-н Борисов.

  Бойко Борисов: Добър ден.

  Водещ: Как сте?

  Бойко Борисов: Добре.

  Водещ: Добър ден продължавате да казвате. В колко станахте тази сутрин?

  Бойко Борисов: В 6.30 часа.

  Водещ: В 6.30 часа. Е, аз съм ви изпреварил със сигурност.

  Бойко Борисов: До 7.30 часа гледам да съм се изтеглил за Министерски съвет, за да не нарушаваме трафика. И вчера, между другото, с колегите се събрахме, помолих директора на НСО да говори с всички, които ползват трасе, да направи така, че ако не е нещо важно, не е чуждестранен гост, 7.30-8.30 часа, това време да се избягва, привечер – 17.30-19.00 часа.

  Водещ: За да няма тапи, тъй като в момента има доста ремонти.

  Бойко Борисов: Да, за да няма тапи. И отделно, извън тези трима – президент, Народно събрание и премиер, всички останали, които ползват НСО, този часови график да знаят, че им е забранено да го ползват.

  Водещ: Да започнем от там, г-н Борисов – за кого бяхте на европейското първенство?

  Бойко Борисов: Бях за Хърватия, ама рано отпаднаха.

  Водещ: Аз мислех, че за Германия ще бъдете.

  Бойко Борисов: Не, не бях за Германия тоя път. На световното бях за Германия. Тогава Мюлер беше най-добрият футболист, Германия играеше най-хубавият футбол. Сега, за съжаление, и те нищо не играха.

  Водещ: Един кадър от световното ще ви пуснем и от победата на Германия, Меркел и следващия сме подготвили – тя пък заедно с отбора.

  Бойко Борисов: Всички сме хора, всеки си има своите пристрастия, всеки изживява. Това е нормално.

  Водещ: Чухте ли се Меркел? Тя дали го е преживяла добре.

  Бойко Борисов: Не.

  Водещ: Защото имате практиката да се чувате, може пък и за спорт да се чувате.

  Бойко Борисов: Е, чуваме се, ама за такива неща – не.

  Водещ: Г-н Борисов, ние си живеем в нашия си свят тук, на Балканите, имаме си нашите родни футболни драми. И в момента мисля, че пред бТВ има агитка на ЦСКА.

  Бойко Борисов: Бяха /…/

  Водещ: На ЦСКА обаче „Енимълс“, които са долу и ви посрещнаха. Мисля, че са останали малко хора, но пък имаме и любителски клип от вашето посрещане, който ще ви покажем сега – около 30, хайде петдесетина човека, които ви посрещат. Какво си казахте с тях и защо бяха долу?

  Бойко Борисов: Аз не мога да ги различавам много кой от кой клуб е, но пък и не мога да не поздравя „Берое“ или „Лудогорец“ за това, че минаха… Или вчера „Лудогорец“ изнесе пак един добър мач, победи. „Берое“ се класира за другия кръг. „Славия“ в единия си мач игра много силно в София. Така че не е всичко в черни краски.

  Водещ: Какво си казахте с момчетата долу, които бяха? Доколкото знаем, са от фракцията „Енимълс“.

  Бойко Борисов: Аз няколко от тях разпознах, които са идвали преди месеци при мен да помагаме на ЦСКА да играе в „А“ група, да се стабилизира, защото ЦСКА е най-реномираният български отбор, с най-много успехи, с най-добри футболисти, като изключим старото време на Гунди, който ми е идол.

  Водещ: Вчера обаче имаме някакъв завършек, г-н Борисов – държавата взе базите от ПФК ЦСКА и ги даде на новото дружество, даде ги на Гриша Ганчев. Защо толкова дълго време като че ли се бавихте да…

  Бойко Борисов: Не, не се бавихме.

  Водещ: Или чакахте двама бизнесмени реално да решат каква ще е съдбата на отбора?

  Бойко Борисов: Чакахме футболните хора на ЦСКА, техните привърженици, техните деятели, които обичат ЦСКА, да намерят някакво разбирателство, защото това не ни е работа на нас. В един момент, даже аз сега преди малко и вашия колега, спортния коментатор, го попитах какво мисли по темата и той каза „Ами, не знам. Няма правилно решение“. И аз съм се водил от логиката на това, което съм видял с очите си. А какво съм видял, включително и по вашата телевизия, когато беше бенефисът на Христо Стоичков – 40 000 души. И тия момчета ги питах сега „Бяхте ли на тия мачове, когато взеха купата на България и дефилираха из София с автобус с нея – аз там виждах само Гриша Ганчев, не видях друг. Представете си обратния вариант – те са спечелили всичките тези в най-трудно за тях време успехи, а пък изведнъж сега идват други да играят на тоя стадион.

  Водещ: Държавата ми е много любопитно ще загуби ли пари, ще загуби ли милиони?

  Бойко Борисов: Аз ще отговоря по друг начин. Държавата примерно сега дава близо 10 милиона за волейбола за провеждане на световното първенство – таксите са такива. Отделно сигурно над 300-400 милиона са отшили – да не кажа някаква сума, която да се хванат за нея, но няколкостотин са отишли за волейболни зали. Сигурно имаме над 20-30 вече в страната. Защо сме го направили? Защото феновете на волейбола, пълните зали, националното достойнство и радост, която носят тези хора, заслужават да бъдат толерирани. В смисъл, ние сме инвестирали толкова заради радостта на хората, които са там по стадиона. А за ЦСКА – ако има законов начин, не 11 милиона, и 20 да са необходими, бих настоял пред колегите да вземем такова решение, защото ЦСКА не е кой да е клуб. Аз съм левскар, но ЦСКА са постигали най-много. Същото…

  Водещ: Добре, но ситуацията беше оставена двама бизнесмени да се разправят кой ще надделее.

  Бойко Борисов: След 1990 г. футболът в България е в частни ръце. Ние бихме могли сега, ако искате, да направим едно обществено допитване, Ненчев да стане шеф на ЦСКА, Руми Бъчварова – на „Левски“, Московски на „Локомотив“, ще заделим 100 милиона от бюджета – горе-долу толкова са давали преди години, и пак да го върнем и да стане държавен.

  Водещ: Говорим за Гриша Ганчев и за Васил Божков.

  Бойко Борисов: От една страна ние искаме да сме като света…

  Водещ: Каза, че не сте в добри отношения с…

  Бойко Борисов: … да спазваме правилата, искаме футболът да си е отделно от държавата, както си е по закон и право, и изведнъж в един момент идват и казват „С държавата да помогне“. Добре, с какво повече да помогне? Поне 25 милиона са дали за футбола в последните години.

  Водещ: Имаше коментари, че не сте в добри отношения с Гриша Ганчев и това може би ще /…/

  Бойко Борисов: Още по-добре. Емил Димитров беше в моята партия. Напусна партията, направи негова партия, яви се срещу нас, победи ни в Етрополе на изборите. Гриша Ганчев е пръв приятел с Татяна Дончева. И сега ме обвиняват, че точно на тях съм го дал. Аз не съм го дал. Видях с очите си, че тези хора бяха на трибуните, публиката на тях им пляскаше и им викаше. Ако бях направил обратното, щяхте да ми зададете обратен въпрос. И затова от вашата трибуна се обръщам към хората в ЦСКА да се съберат, да си стиснат ръцете и да отидат да играят на „Народна армия“, където си е тяхното място. Ние на кого да го дадем сега? Не са си плащали 700 000 на Столична община за боклук, за какво ли не.

  Водещ: Ясно е. Като че ли на тази сага вече й се вижда краят. Но една друга сага, отново се заговори с нея – сагата АЕЦ „Белене“. Тя е малко като сериала „Докато свят светува“, г-н Борисов. Уж приключи този проект, разбра се, че ще плащаме нещо. Сега пък БСП предлагат размразяване, от ГЕРБ предлагате приватизация. Какво се случва там?

  Бойко Борисов: Както и с ЕРП-тата. Виждате, че и EVN, и ЧЕЗ съдят България за много пари. „Атомстройекспорт“, „Росатом“, компаниите осъдиха България за над 600 милиона евра. Ще се върна веднага на темата, но само преди две години си спомням Драго Стойнев като обикаляше и казваше, че ще строят нов реактор на „Уестингхаус“ в „Козлодуй“. Пак по същия начин: ама откъде ще вземат парите, каква ще е цената на тока, колко време ще го плащаме – това няма значение. Ние ще строим, за да се хареса на американците, примерно с „Уестингхаус“. Нещо повече…

  Водещ: Да, но тогава бил арбитражният съд…

  Бойко Борисов: Момент само. Нахалството им стигна дотам да кажат „Ние сме за строителството, ама като дойде следващото правителство – да го препотвърди“. Преди петнайсетина години така са дали „Марица“ 1, „Марица“ 3 – с обвързващи договори, които сега ни струват милиарди на година или стотици милиони, около 300 милиона. Но сега платихме накуп над милиард за тях, преди един месец или два. Ние си знаем колко трудно беше да се намерят банки, които да финансират подобен проект.

  Водещ: Тъй като обаче…

  Бойко Борисов: Връщам се на „Белене“. 2006 г. подписват договора, ние идваме есента на 2009 г. Ако се тръгне да се види как е подписан тоя договор – той е един пожелателен договор. Както във всичко – неслучайно дадох и пример с „Уестингхаус“. Накрая на договора казват важните неща – колко ще е цената на тока, колко ще струва – да се определят след това от споразумение. И от там започва сагата, защото важните неща са всъщност най-важните.

  Водещ: Да, но от там започват и взаимните обвинения, г-н Борисов.

  Бойко Борисов: Момент, ето, аз…

  Водещ: А те ви обвиняват вас, ГЕРБ. Румен Овчаров да го чуем сега какво казва.

  Румен Овчаров: 2012 г. човекът, който сега е председател на комисията, тогава беше министър – имам предвид Делян Добрев. Когато се прекрати проекта, той наляво и надясно твърдеше, че България няма да бъде осъдена, че нищо няма да бъдем задължени да плащаме. И сега тези хора ни обясняват какъв огромен успех сме постигнали като сме осъдени само за 620 милиона.

  Водещ: Ама някой трябва да носи вината в крайна сметка, нали така?

  Румен Овчаров: Сигурен съм.

  Водещ: И кой е този човек, който трябва да я понесе /…/?

  Румен Овчаров:Този, който спря проекта.

  Водещ: „Този, който спря проекта“ – директно към вас са обвиненията, правителството на ГЕРБ.

  Бойко Борисов: Какво да ви кажа, той е наш служител, образно казано, защото е в борда на „Лукойл“ от страна на държавата вече две години. И това малко е нахално. Защото аз говоря с факти, не говоря с обвинения. Дори ще завърша с едно пожелание. След като не се уточняват най-важните параметри, включително и ескалацията, колко с времето ще поскъпва този проект, ние, като дойдохме 2009 г., трябваше все едно наново да се договаря всичко. И когато станаха ясни какви пари ще струва това, ние ги нямахме в бюджета. Тогава, ако си спомняте, „Фукушима“ – централата в Япония, гръмна. Такива държави като Италия Германия, Австрия забраниха ядрената енергетика. И в тези условия ние да тръгнем да строим е самоубийство. Приемаме, че ние сме неразбиращи, за разлика от Румен Овчаров, известни с „Цанков камък“, известни с огромните си, грандиозни проекти за 1 милиард – получавам 80 мегавата. Идва правителството на Орешарски с мандат на БСП – пълно мнозинство, само ГЕРБ опозиция. Защо не го размразиха и защо не го строиха година и половина, а техният министър Драго Стойнев отиде в САЩ да договаря реактор от „Уестингхаус“.

  Водещ: И вече на арбитражния съд даден проектът и заради това.

  Бойко Борисов: Какъв арбитражен съд? Как сега ние в тези условия си говорим с руската страна, а те тогава – отиваш и казваш…

  Водещ: Ощетена ли ще е България сега и с колко, г-н Борисов, кажете?

  Бойко Борисов: … да изтеглим /…/. Трябваше Стойнев, вместо на партийни конгреси, да отиде тогава да каже „Искаме да го размразим. Какви са условията?“ и да го свършат.

  Водещ: Имало е арбитражни процедури – това го изтъкват като…

  Бойко Борисов: С една дума, БСП, ако са били искрени, ако са искали това да се случи, два пъти са имали възможност да го направят. Но затваряме страницата, защото вече сме в реалността, не в хипотези.

  Водещ: Ама ние затваряме тази, но отваряме нова.

  Бойко Борисов: Да, а новата е, че ние сме похарчили 1 милиард и колко бяха там, 200 или 300 милиона, да разчистим старата площадка. Не забравяйте, че тогава, когато са взели решение да строят „Белене“, ние сме имали взето почти 90% оборудване за двойка реактор. Свършвам, много е важно…

  Водещ: Ще плащаме ли тези пари?

  Бойко Борисов: Ние сме осъдени да ги плащаме и рано или късно ще ги платим, това е безспорно.

  Водещ: Цените са различни. Вие каква сума ще кажете тази сутрин – на колко сме осъдени точно да платим?

  Бойко Борисов: Всеки ден тази сума нараства със 168 000 евра на ден лихва.

  Водещ: И сега ли дори, докато си говорим?

  Бойко Борисов: И сега, в момента, докато си говорим. Днес ние трябва да заделим 168 000 евро върху лихвите.

  Водещ: 350 000 лева – хайде дори така да ги кажем.

  Бойко Борисов: 350 000 лева на ден цъкат, цъкат, цъкат заради това, че те не са подписали договор като хората. Но затварям и казвам: хипотезите в един момент стават реалност. Имаме да ги даваме тези пари. На практика арбитражът каза: „Не приемаме искането на руската страна за това, това, това и това, но българската страна да си доплати – защото те са го поръчали този реактор – да си доплати 600 милиона евра и да си го вземе“. На практика сега ние трябва да имаме решение като го вземем този реактор, или да загубим всички пари, да ги платим и да кажем: „Ето си ви реактора, даваме ви ги тия пари и край, повече не се интересуваме“. Още 1,5 милиарда да речем. Другият вариант е: като го вземем, какво ще го правим. И понеже аз съм много добронамерен човек – аз, когато става въпрос за държавни пари, търся максимално съгласие – приемам искането на мораториума на БСП вчера за една протегната ръка, да ми помогнат в преговорите. Защо? Не е хубаво да го казвам, но ние в момента, експертите преговарят дали Иран не би го купил или тяхната държавна фирма, която се занимава с това нещо.

  Водещ: Да кажем накратко, за да не стане темата само АЕЦ „Белене“ и Иран.

  Бойко Борисов: Момент, не, свършвам. Само да обясня защо считам, че БСП ми помагат и не им се сърдя. Ако не се връщат назад, няма и да обръщам тая тема, да им обяснявам кой какво е направил. Ако ние отиваме на преговори само с едно-единствено решение – примерно, идвам при вас и казвам „Моля те, г-н Хекимян, имам да плащам толкова пари. Ще го вземете ли тоя реактор?“. Тогава търговците казват „Оо, ами той, като няма какво да го прави…“ И неслучайно старото оборудване, което е било за 2 реактор, когато разрушават почти направена централа „Белене“, разрушават я, за да направят тази – много са важни тези детайли – оборудването, което е за милиард, го дават за 90 милиона долара, или там някъде беше. Сиреч, ако ние отидем само с решението „Трябва да го продадем тук“…

  Водещ: Ама отидохте с половината правителство в Иран.

  Бойко Борисов: Да.

  Водещ: Какво ви казаха там – ще го купуват, или няма да го купуват?

  Бойко Борисов: Те не отговарят хората така. Първо, за да тръгнеш да го продаваш, трябва да създадеш политическа среда на приятелство, политическа среда на хора, които искат да чуят. И аз на техния президент, премиер съм обяснил ситуацията. Когато имаш и вариант, че ако цената не ти е изгодна, няма да играеш ва банк да го дадеш за каквито и да е стотинки, преговорите текат по един начин. Затова считам, че БСП в този случай ми помага.

  Водещ: Ние накрая колко губим на мен ми е интересно? Ако проговори арменската жилка, колко пари ще загубим от тоя проект накрая? Вие сложили ли сте си чертата?

  Бойко Борисов: Около 3 милиарда.

  Водещ: 3 милиарда ей така?

  Бойко Борисов: Ей така ще отидат в един гьол.

  Водещ: И не е ясно къде. Пак няма да има наказани, нали така?

  Бойко Борисов: Не, ясно е – гьол.

  Водещ: Гьол.

  Бойко Борисов: И проблемът е, че тук парите са погубени.

  Водещ: Говорим за престъпление и наказание.

  Бойко Борисов: Това са погубени пари. Затова, когато се взимат решения… И затова си спомняте – когато дойдоха „Уестингхаус“ при мен и казаха „Ама предишното правителство на Орешарски се съгласи да купи реактора“, аз казах: „Господа, дали е руски, дали е американски, такава сума пари България няма“. Ако намерим схема, по която да има чужд инвеститор, да може да се строи, да може да се работи, да не сме задължени да изкупуваме тока… И затова един от вариантите…

  Водещ: А може ли да го дадем на частна фирма? Това не е ли предприятие или няма ли да бъде предприятие от националната сигурност, или поне част от националната сигурност?

  Бойко Борисов: Те в половин свят са частни атомните централи.

  Водещ: Нали знаете какво се случва в България с частните фирми обикновено?

  Бойко Борисов: Надали ще е българска частна фирма, която ще извади 10 милиарда, за да построи централа.

  Водещ: Добре, стига толкова по тази тема. Три месеца до президентските избори няма кандидат.

  Бойко Борисов: Но така или иначе, това са вариантите.

  Водещ: Три месеца до президентските избори няма обявен кандидат-презиеднт от ГЕРБ, пък и от повечето разбира се партии. Вие защо го криете?

  Бойко Борисов: Ние не го крием. Аз щях да ви го кажа още юни. Обаче всеки ден „Ще ставаш ли президент, няма ли да ставаш президент?“ – отговарям. На другия ден отивам да откривам пречиствателна станция… Защото нашето море – тук имаше една антиреклама, много усилена – нашето море е много, много по-чисто вече от всички останали, където ходят българите на почивка. Имаме ли две минути да разсъждаваме на тема „Президентски избори“?

  Водещ: Имаме две минути. А ще ни кажете ли обаче кой е кандидат-президентът на ГЕРБ?

  Бойко Борисов: Ще го кажем септември, това съм го заявил.

  Водещ: Вижте този колаж? На кого му отива повече?

  Бойко Борисов: Прекрасни са и двамата.

  Водещ: Мъж или жена ще бъде?

  Бойко Борисов: Прекрасни са и двамата. Томислав Дончев се отказа като експерт, г-жа Цачева два мандата ръководи един много сложен парламент. Така че това ми показвате.

  Водещ: Отива ли им сградата на президента?

  Бойко Борисов: Искам да разсъждаваме на тема „Президентски избори“, защото и вчера го чух по новините Карадайъ, който каза, че президентът трябва да е евроатлантик – това е безспорно, трябва да е човек, който да обединява народа – това е безспорно, но виждал неглижиране в президентската институция. И с трите неща съм съгласен. Защо? Какво прави БСП? Ще стигна и до ГЕРБ, разбира се.

  Водещ: Като гледам, няма да са две минути.

  Бойко Борисов: Не, не, ще бъда кратък. БСП излиза и казва „Ние ще търсим АБВ, ще търсим г-жа Дончева, ще търсим всички и ще търсим някой различен или общ, или какъв да е кандидат, който да стане президент“. Оставяме ги тях. Нашите партньори от Реформаторския блок – те излизат и казват: „Ние, понеже като партии не можем да излъчен примерно кандидат-президент, даваме на Гражданския ни съвет да посочи някой, който да стане президент“. ДПС си казаха вчера заявката. Горе-долу патриотите най-ясно се заявиха – предполагам, ще извадят кандидат, че ще търсят национално патриотична платформа.

  Водещ: И стигаме до ГЕРБ.

  Бойко Борисов: Искам да запитам колегите от другите партии най-добронамерено. Ако приемем, че президентската институция е толкова важна и са важни тези избори, защо лидерите не се кандидатират? Нима един нов лидер… Аз, като бях кмет на София, още нямах партия – си се кандидатирах.

  Водещ: Вие готов ли сте за битка? Например вие да влезете в кандидатпрезидентска битка с другите лидери на партиите?

  Бойко Борисов: Аз, когато трябваше да съм мажоритарен кандидат, съм се явявал срещу г-жа Дончева, срещу Милен Велчев, срещу който и да е.

  Водещ: Е да, но сега има слухове, че Томислав Дончев ще застане на вашето място като министър-председател, а вие ще се жертвате за президентската институция.

  Бойко Борисов: Не, не, аз не бих се жертвал за нещо, което би създало проблем в държавата. В минутка ще се вместя. БСП има нов лидер. Какво по-естествено има от това г-жа Нинова и каква по-висока длъжност и цел има от президентската?

  Водещ: Предизвиквате ли ги сега?

  Бойко Борисов: Предизвиквам ги, да. Освен това нека да напомня на колегите, че ставайки президент някой, той е абсолютно независим.

  Водещ: А от Реформаторския блок кого ще предизвикате ми е интересно тогава?

  Бойко Борисов: Момент. Радан Кънев да излезе веднага, ако иска да е той човекът, трябва да излезе. Народът ще ни подреди и ще ни даде възможност да разберем кой кой е. Защото аз, ако загубя президентските избори като партия, вечерта обявявам предсрочни избори, защото това ще означава, че в държавата има ново усещане за властта – както ни подреди след това народът.

  Водещ: Предсрочни избори, ако кандидатът например…

  Бойко Борисов: Ако загуби ГЕРБ изборите, отиваме на избори.

  Водещ: Да ги очакваме ли тези предсрочни избори тогава?

  Бойко Борисов: Ами, ако загубим…

  Водещ: А страхувате ли се?

  Бойко Борисов: Момент, само да стигна – ама не, важни са тия неща, защото ние казваме в момента важни неща.

  Водещ: Важни са, но вие в ГЕРБ казвате „Не се страхуваме“, а нямате – какво ви пречи да извадите кандидата си три месеца по-рано например, за да има повече време хората…

  Бойко Борисов: Защо да го извадим три месеца по-рано?

  Водещ: …да се запознаят с него.

  Бойко Борисов: Защо? Аз ви гарантирам, че кандидатът ще е такъв…

  Водещ: Вижте в Америка какво правят – обикалят при народа, ходят, срещат се.

  Бойко Борисов: В Америка харчат 100 милиарда долара за предизборна кампания. Те могат да си обикалят шест години. Сегашният президент всеки ден идват гости, президенти от други държави, той пътува. Какъв ще му е авторитетът, ако ние в момента си говорим само за други кандидати и т.н.? Разбрал съм се с него най-коректно – септември месец. До септември имаме да свършим работа – септември месец излизаме и отиваме на избори.

  Водещ: Наесен с песен.

  Бойко Борисов: Така. И сега искам само да…

  Водещ: Ако предизвикате Корнелия Нинова, може ли да се каже, че кандидатът на ГЕРБ наистина ще е жена, каквито са по-усилените женски сблъсъци?

  Бойко Борисов: Аз в това отношение… Половете нямат никакво значение. Вече българските жени доказаха, че по нищо не отстъпват, дори са по-добри от мъжете. Така че дали е мъж или жена – това въобще няма никакво значение. Ако има качества, може да е мъж, може да е жена. И това не е най-важно. но искам само на колегите от другите партии да кажа: ако в момента вечерта, когато се обяви новият президент, той, освен че става независим, той става главнокомандващ на въоръжените сили в една изключително тежка обстановка в света. В него ние… С една дума, човекът, който ще бъде президент, освен всички други качества, трябва да е много отговорен човек. Дезертирането на политическите партии – поне тези, които изброих, от отговорността да носят отговорност за това, което предлагат… Защото представете си утре този върховен главнокомандващ, обяви война. А те в момента…

  Водещ: Това няма как да се случи без Народното събрание така или иначе?

  Бойко Борисов: Моля?

  Водещ: Има ли как да се случи без волята на Народното събрание?

  Бойко Борисов: Върховен главнокомандващ. Пътува навсякъде, влиза във всякакви договорки, може да направи каквото си иска.

  Водещ: Ясно, трябва да сме…

  Бойко Борисов: И – момент – излизат и казват: „Президентът трябва да е социален“. Ама чакай, ние имаме социален министър за това. Той може да е най-социалният – това не е в неговите правомощия.

  Водещ: Следва кампанията.

  Бойко Борисов: Как ще направи той да е социален, социално да бъде.

  Водещ: Така е. Следва обаче кампанията. Кампаниите в България обикновено са заложници на кебапчетата и на асфалта. Нека да ви покажа една снимка сега – ПП ГЕРБ, ситуацията се развива в Разградско, се е похвалил един ваш депутат.

  Бойко Борисов: Това е село Подайна, мисля, че беше.

  Водещ: Ходили ли сте там?

  Бойко Борисов: Нали Подайна беше?

  Водещ: Подайна е.

  Бойко Борисов: Подайва. Тук е много интересно, да ви кажа – не че толерирам такова нещо, но за да разберат вашите зрители, да не кажат „Глей ги па тея, там на една отсечка си сложили името“. Там, ако виждате, в тия региони са само мюсюлмани. Ако има християни са малко. Години наред тези поддръжници на ГЕРБ бяха и бити, и мачкани от ДПС. Сега, когато ДПС там се разцепи, и голяма част дойдоха в ГЕРБ от избирателите, вместо да са заедно и да се обичат, между двете групи мюсюлмани, нашите, които са на ГЕРБ, и бившите на ДПС, се води такава война, защото са бити, че когато бях дори там, на събитието, от едната страна те едните казват „Толкова се радваме, че е направено“. От другата страна обаче нашите от ГЕРБ викат…

  Водещ: Въпросът е с какви пари е направено.

  Бойко Борисов: „А помниш ли…“ Моля?

  Водещ: Това с какви пари е направено?

  Бойко Борисов: Това са не повече от 6-7 метра.
  Водещ: Държавни, общински, какви пари? Въпросът е дали трябва да стои „ГЕРБ“ там написано, защото нали всичките пари са общи уж в държавата.

  Бойко Борисов: Исках да ви кажа друго. 26 километра, ама невероятно разбити от 40-50 години сигурно непипани пътища, не бяха асфалтирани. Ще пратя, ще го изтрият, това не е най-важното. Искам емоцията да им хванете и да им разберете защо сме го написали – защото тези бити мюсюлмани от предишното ДПС, което е било там, искат да покажат, че са били живи и тогава и те са автентичните. Все едно тук имаме ЦСКА 1 и ЦСКА 2 – не може да разбереш…

  Водещ: Кое е автентичното ДПС.

  Бойко Борисов: Кое е, да. Борят се…

  Водещ: Вие ще разчитате ли на подкрепа на ДПС например на президентските избори?

  Бойко Борисов: На президентските избори вече имаме толкова мюсюлмани в ГЕРБ, че мисля, че те са сигурни, че ГЕРБ е достатъчен гарант за тяхното добруване. Президентските избори има два варианта как да протекат и тогава ще бъде изключително важно кой как ще се построи. Ако продължат в същия дух политическите партии да бягат от отговорността да кажат „Това е нашият кандидат“, аз ще ми е чудно после как ще кажат „Ние спечелихме“, като всъщност сега заявяват „Ние сме дали на едни там да определят човек, а пък ако спечелим ще е наш, ако загубим ще кажем „Ами, то Гражданският съвет или еди-кой си го направи“. Ако това е модата, и аз мога да отида в БАН, в… ще намеря един професор, ще кажа „Това е нашият кандидат“. Ако ги загубя, ще кажа „Ами, видяхте ли, и аз, като другите, не исках да е партиен“.

  Водещ: Все пак партиен кандидат, но ако се стигне до втори тур, ще разчитате ли на подкрепата на ДПС – това беше въпросът, ако трябва да го разясня?

  Бойко Борисов: На втори тур по принцип всички разчитат на всички. Надявам се част от лявото, както се е случвало, защото когато съм бил 70 на 30, и от левицата са гласували за мен, сигурно и български мюсюлмани от ДПС са гласували по страната, сигурно и СДС, и реформатори са гласували за нас. И обратното може да се случи. Затова е много важно от кандидатите и профилната кандидатите да са такива, които могат като физически лица да будят симпатии, да будят доверие, а политическите партии да гарантират, че тези хора утре ще продължат да изпълняват евроатлантическата ни политика.

  Водещ: Буди ли доверие Вежди Рашидов? Как ще коментирате скандала с него последните дни?

  Бойко Борисов: Накарах му се, извини се 100 пъти. Той е…

  Водещ: Какво му казахте, докато му се карахте?

  Бойко Борисов: Защото мине – не мине време, той излезе и – понеже е емоционален човек, мина през ада с рака, който е на гласните струни, знаете, размине се и… Той има едно такова чувство за справедливост, започва, но забравя, че е министър, забравя, че всяка негова дума може да се обърне срещу него. И стана проблемът. И му се обаждам и му казвам: „Вежди, дай една пресконференция, извини се на тия хора. Върнете го тоя човек“. „Ама – вика – не съм го махнал аз, махна го шефът на галерията“. „Добре, ти си му министър, кажи на този шеф, че ни създава проблем като го е махнал. Излиза, че ти си го махнал, индиректно аз“. Така че и аз, от името на Вежди и на всички, ако е прекалил, се извинявам, но той е добър човек.

  Водещ: От всички министри ли сте доволен? Да очакваме ли рокади?

  Бойко Борисов: Да, може би ще има някоя друга рокада.

  Водещ: Каква?

  Бойко Борисов: Първо ще я научи мнозинството, после ще я научите вие. Не е коректно.

  Водещ: Е подскажете, в коя област? Кога да ги очакваме?

  Бойко Борисов: Ако бях в предишния мандат, когато ГЕРБ управляваше сам, щях да ви кажа веднага. Сега имам партньори – реформатори, патриоти.

  Водещ: Колко души планирате да смените?

  Бойко Борисов: Ще разговарям с тях, ще кажа какви намерения имам за оптимизиране на работата и ако са ок, тогава ще го обявя.

  Водещ: Ако не – по живо, по здраво?

  Бойко Борисов: Ако не са съгласни – остава сегашното положение. Но мисля, че като се мотивирам какво имам предвид, ще успеем.

  Водещ: След като видяхме данъчните декларации, изобщо това какво са декларирали хората и от кабинета, пък и от управлението, най-беден се оказвате вие.

  Бойко Борисов: А, най-беден съм… Аз имам къща в „Банкя“, построил съм си я преди изобщо да се занимавам с държавна работа, там живея, там ще умра.

  Водещ: В декларация премиерът е посочил, че няма за деклариране нито недвижимо имущество, нито дори лек автомобил.

  Бойко Борисов: От 15-16 години изпълнявам такива длъжности, че се возя или карам служебен автомобил. Какво да декларирам?

  Водещ: Господин Кадиев ви брои пурите. Вчера каза, че една пура, която пушите, пуши ли сте по три на ден, струвала по 300 лв. Но вижте какво казва той, 100 лв., – „Има ли в България, който да вярва, че премиерът на най-корумпираната държава в Източна Европа, която в последните 15 г. е бил главен секретар, кмет на София и т.н., има само една къща в Банка, 150 000 лева на влог и едно куче?“

  Бойко Борисов: Кучетата са ми три.

  Водещ: Той знае само за едно, явно.

  Бойко Борисов: Той и за другите не знае. И ако някъде мисли, че имам къща, кола, имот, сметка, му я подарявам. Това са клевети, но за съжаление с последната присъда срещу Волен Сидеров съдът каза, че може да си говориш всякакви глупости, да обиждаш, да правиш каквито си искаш безобразия, да внушаваш и максималното наказание е 3000 лв.

  Водещ: Колко трябва да платите всъщност вие?

  Бойко Борисов: Момент. А в същото време аз трябва две трети, догодина ще ми е две трети от това, което ще декларирам, защото 35 хиляди лева трябва да платя затова, че съм осъдил, че са ме клеветили.

  Водещ: Откъде ще ги платите? От премиерската заплата?

  Бойко Борисов: От заплатата. И това ми е две трети от годишната заплата. И винаги съм казвал – за мен управлението и постовете, които съм заемал, са били кауза. Няма премиер, няма служби в света да нямам техните награди или да не ме цитират при операции.

  Водещ: Да, но сте казвали много пъти, че не получавате заплатата, която ви се полага? Че има хора в държавния сектор, които получават много повече пари от вас?

  Бойко Борисов: Това е върхът на популизма, който е в момента. Всяко нещо в тази държава опира в един момент до мен, за което 4000 лв. е заплатата. И трябва 2000 лв. …

  Водещ: Колко трябва да е заплатата на министър-председателя на България?

  Бойко Борисов: Поне 10 хиляди лева, поне. Това е уважение към труда. Но естествено, че ние нито можем да предложим такова нещо, нито ще го предложа. Но за следващия премиер, ако искат за тази отговорност, която се носи и като се има предвид, че в много от държавните дружества, да не говорим администрацията, особено тази, която работи с европейски проекти, взимат повече от мен. Не е справедливо, не е честно. Но така сме го заварили, така ще караме. То същото важи и за президента.

  Водещ: Казахте, че всяко нещо опира до вас. В ситуации, така по-екстрени в МВР, също ли опират до вас? Вие ли ръководите МВР?

  Бойко Борисов: Където мога, им помагам. Сега примерно за операцията в Испания, за Полша, за Белгия, възстанових връзките с Европол, които за съжаление бяха много изтънели. С една дума, когато може…

  Водещ: Още въпроси, обаче, към вас сега, свързани с МВР.

  Атанас Атанасов, Реформаторски блок: Състоянието на МВР никога не е било толкова трагично, колкото е сега. За съжаление Бъчварова играе ролята на фасада в министерството. МВР се ръководи пряко от Бойко Борисов чрез назначените от него главен секретар и още няколко лица, които са на тези позиции благодарение на особен тип кадрова търговия, която върти Борисов със системата за сигурност.

  Водещ: Фасада ли е само госпожа Бъчварова?

  Бойко Борисов: Това е нашият коалиционен партньор.

  Водещ: Да, това е вашият коалиционен партньор.

  Бойко Борисов: И неговият приятел е зам.-министър на вътрешните работи. Какво да го коментирам? Година време работил като шеф на НСС във времето, в което съм бил главен секретар и му благодаря, че дава прекрасна оценка, че тогава сме били по-добре.

  Водещ: А сега по-зле ли е МВР?

  Бойко Борисов: Не. Видяхте, имаше стрелба в „Слънчев бряг“, задържаха се всички, има повдигнати обвинения на всички.

  Водещ: Бяхте обвинен за това, че го наричате „махленска сватба“, за паркомясто?

  Бойко Борисов: Защото тогава така доложиха, че за паркомясто е станала свадата. И понеже вие 100 камери сте ми на главата и какво, какво, какво ще кажете – и аз казвам това, което ми е казал дежурният, това знам в момента. В същото време ние за Митьо Очите сме арестували, арестували, в затвора е лежал, какво ли не сме направили. Аз мога /…/.

  Водещ: Подвел ли ви е тогава дежурният, подвел ли ви е някой като ви е казал, че е за паркомясто?

  Бойко Борисов: Не. Те действително тръгват от такситата и от всичко останало, което знаете. И аз затова им казах, че зетят се обадил, еди-какво си станало. Хайде сега…

  Водещ: Те пък дошли цяла бригада.

  Бойко Борисов: Да, но в същото време видяхте какво се случи като отидоха главният прокурор, вътрешният министър.

  Водещ: Там на някого накарахте ли се за тази ситуация, че общо-взето в „Слънчев бряг“ са държава в държавата?

  Бойко Борисов: Взели сме такива мерки, че няма да имат възможност повече това да го кажат. Та, да се върна все пак на темата. Обир тук на ателие или на заложна къща, убит – задържан на място. И сега в рамките на 10-тина дена, понеже с Маринов всеки ден говоря на СДВР, който е един добър полицай, а и неговата оставка искаха,мисля че това което ще направят, ще ви хареса много, само това мога да кажа. И да ги окуража, че работят добре, много по-добре от много служби в света. И не случайно и в Испания, и на други места…

  Водещ: А кой е позволил тогава „Слънчев бряг“ да бъде държава в държавата?

  Бойко Борисов: Защото 25 г. така е карано.

  Водещ: Така е карано, през тези 25 г. вие също сте бил главен секретар на МВР? Колко пъти /…/ досег с Митьо Очите тогава?

  Бойко Борисов: И тогава – да, и тогава – досегът е, че ще влезе в затвора, досегът е, че е лежал в затвора.

  Водещ: Той си призна така или иначе?

  Бойко Борисов: Такова ни е законодателството. Но така или иначе репресията, която е приложена към него и разследванията са довели да си признае, че е престъпник и е лежал в затвора.

  Водещ: Ние виждаме, че от затвора можеш да правиш всичко, да ръководиш бизнеса си, оттам да излезеш и отново да си заплаха №1.

  Бойко Борисов: Разбира се, че не искам да кажа, че всичко е идеално и е така, както ми се иска. Госпожа Катя Захариев в момента полага големи усилия, смени шефа на затворите, сложи една нова директорка, за да може, непрекъснато се правят проверки, непрекъснато се залавят телефони, прокуратурата е много активна там. Така че ще си го отвоюваме така, както си го отвоювахме в контрабандата.

  Водещ: Румяна Бъчварова справя ли се?

  Бойко Борисов: Справя се добре и най-вече, което е – вижте, аз се опитвам да балансирам между две неща в случая. Предишният мандат ни обвиняваха, че сме репресивни, полицейщина, че много се подслушвало и т.н. Сега се опитахме с госпожа Бъчварова да успокоим гражданския сектор, в пъти са по-малко подслушванията, никой не се съмнява, че го подслушват, следят или тормозят, което също е добър ефект. И сме дали възможност на професионалното ръководство да работи активно като в т.ч. и от ДСБ активно ни помагат в правителството.

  Водещ: Разбрахте ли дали някой се е договарял зад гърба ви за флотилия в Черно море?

  Бойко Борисов: То с времето започва да става ясно, че…

  Водещ: И какво ви се изясни?

  Бойко Борисов: …в Черно море ще стане една действително много конфликтна зона. Тя е достатъчно конфликтна и сега. И може би тук, ако искате използвания от мен термин, не е много правилен – демилитаризация, защото никой няма да си извади корабите, включително и ние, ние къде ще дебазираме, не можем да ги докараме на Перловската река да стоят, така че те си имат достатъчно армии – и турският флот, и българският по-малко, украинският, руският, базиран долу сега при Крим. Огромни сили въоръжени.

  Водещ: Реална опасност има ли обаче? За да се случва всичко това, за да се насочват оръжия една страна към друга?

  Бойко Борисов: Има реални опасности, разбира се. И искам, за да не злоупотребява с този термин, да кажа, да заменим демилитаризация със струпване на оръжие е по-правилният термин. Колкото повече струпваме оръжие по морските ни граници, това е като в театъра – ако има пушка на стената да виси, рано или късно ще гръмне.

  Водещ: Ако има флотилия, рано или късно ще гръмне?

  Бойко Борисов: Ако има флотилия, рано или късно – я, някой кораб ще се гръмнат, нещо ще направят. А и ние искаме Черно море, нашият интерес е да стане транспортен коридор от Азия. И затова сега и в Иран говорихме за азерите – Армения, Грузия, за още един допълнителен, освен през Турция коридор, който да минава през България. Минават ли стоки – това са пари, това е хубаво нещо за държавата.

  Водещ: Какви са отношенията ни с Турция сега?

  Бойко Борисов: Момент. Само свършвам – искам в Черно море да добиваме газ, да добиваме петрол и очаквам тук тези дни да…

  Водещ: Платноходки вместо оръжие.

  Бойко Борисов: …очаквам зоните на Черно море, не случайно 3 милиарда и 600 милиона близо сме вложили в пречиствателни станции да имаме най-чистото море. Това го казвам заради тези, които продължават да намират – ето тук някъде нещо, за да говорят.

  Водещ: Господин Борисов, какви са ни отношенията с Турция? Питам ви, защото и времето ни притиска. Лютви Местан каза, че си говорите с новия министър-председател Йълдъръм на аркадаш, така ли е?

  Бойко Борисов: Ние се познаваме с него, за хубаво или лошо, от доста години. Той беше транспортен министър, три пъти е идвал при мен като такъв. Знае за „Марица“, знае за ж.п. линиите, заедно сме ги работили, знае колко и какъв голям напредък имаме в това отношение. Обясних му и че 35 секции са най-много гласували в цял свят, по 35 секции е имало, така че е нормално каквото е за Турция това е и за цял свят. Прие го човекът.

  Водещ: Господин Местан се оплака, че образно казано за кучета и котки може, за други видове животни не може по повод това, че съдът отказа регистрация на ДОСТ. ГЕРБ била с немски корен от /…/ наследство.

  Бойко Борисов: Сега аз не искам да коментирам делата на съда. Коментирах моят случай, защото по-фрапантна глупост не може да се измисли. Да осъдиш някой, че е извършил престъпление, и да ти дадат затова 3000 лв. наказанието да му бъде, а този, който е осъдил – да плати 35 хиляди лева – това не мога да го проумея? Сега може би съдиите там са по-умни. Радвам се, че от 9-те съдии, които са минали – първа, втора и трета инстанция, 6 от тях са давали наказание за този, който ме е оклеветил, в порядъка на 180 хиляди, на 90 хиляди лева. Сиреч оценили са вредата, която ми е нанесена. Последните 3-ма са преценили, че понеже не съм луд, не съм увреден, клеветата не ме е направила да ходя накриво.

  Водещ: Накрая няколко лични въпроса. Скоро имахте рожден ден, какво ви подариха?

  Бойко Борисов: Изобщо не помня, защото въобще не съм го празнувал, знаете.

  Водещ: Не го празнувахте. Подаръци получихте ли?

  Бойко Борисов: Сигурно от колко години, даже гледам да ме няма, защото вижте – то погледнато от друга страна, ако сте на страната на моите колеги, сега шефът има рожден ден – да не го поздравиш, да не му дадеш една китка, не е някак си. И аз – те като имат рожден ден, за мен е лесно – обаждам се, пращам един букет, ако е жена, поздравявам.

  Водещ: Към вас е малко по-трудно, да не излезе, че ви се подмазват?

  Бойко Борисов: Да. Вперен поглед и се /…/. Затова гледам да не давам никакъв повод. Щом ми брои този пурите, да си гледа там неговите работи. И искам да го питам, ще се върна на Кадиев, който като ми се обади, идва в централата на ГЕРБ, вижда ме, идва в стаята на госпожа Цачева, дава ми сигнал, аз му казвам – това до една седмица го реализирам, защото вече тече операция, моля те – замълчи си. С най-голямо уважение и доверие се отнасям към него. Изведнъж чувам, нали, пушил три пури. Аз искам да спрат, защото толкова години никога не съм пипал нито цигара, нито пура, нито нищо. Даже съм върл враг на тютюнопушенето бил. Гонил съм от отбора си по карате хора за цигара. И сега като ми броят и пурите, това ще ме откаже и от пурите. Сигурно е, че ще ме откаже и от пурите.

  Водещ: Наистина ли струват 100 лв.?

  Бойко Борисов: Откъде да са по 100 лв.?

  Водещ: Господин Борисов, как е малкият Бойко?

  Бойко Борисов: Добре е. Играе си.

  Водещ: Расте?

  Бойко Борисов: Расте.

  Водещ: Какво му купувате, на него поне можете да му купувате нещо?

  Бойко Борисов: Купувам му. Аз какво да му купувам? Обича, когато дойда, право отива, иска там да му дрънчи щангата, там се смее най-много. Така. Съжалявам, че толкова издребняват във всичките си тези действия. Никога не съм се отнасял с политическите си опоненти със злоба или с личните им неща да се ровя.

  Водещ: 32 дни си гласуваха почивка депутатите. Вие къде ще почивате?

  Бойко Борисов: Къде ще почивам? Ако е събота и неделя, ще отида до Евксиноград. Иначе и така си планирам работите, че събота и неделя да откривам това, което сме направили. Сега например през седмицата да не се губи време в пътуването. В петък ще участвам, ще наблюдаваме морското учение „Бриз“, защото тук искам специално да кажа, че когато говорим да не трупаме оръжие, нашата отбранителна система – и на НАТО, и на България може да се усилва с тренировки, учения и добре подготвена флота. Не е нужно да струпваме, да дразним, оръжия, а да сме подготвени. Затова в петък е учението „Бриз“ и след това ще направим всичко възможно до петък да пуснем обходът на Бургас, за да може всички, които от София, Пловдив, Стара Загора и от Благоевград, даже, всичките, нека сега да не кажат, че съм пропуснал пък някой, да могат да отидат до Южното Черноморие без да влизат в Бургас и да затрудняват трафика на града.

  Водещ: Благодаря ви за това участие. Премиерът на България Бойко Борисов гост на предаването „Тази сутрин“.

  .

• Босилеград почете историческата памет с призив за помирение между българи и сърби

  

  Планинското село Божица, на 30-ина километра от Босилеград, стана място, където бе отдадена почит на историческата истина, но и откъдето прозвуча призив за помирение и съзидателност.

  Група активисти и жители на града, съхранили още в себе си възрожденския идеализъм, се събраха пред паметника на поручик Генчо Неделков, загинал по тези места през Междусъюзническата война.

  Поводът за възпоменанието, извършено без показност, дори скромно, но и с неподправено чувство за дълг, и поради това трогателно, бе 113-годишнината от гибелта на запасен поручик Генчо Неделков. В периода 18 юни – 18 юли в труднодостъпния район се водят тежки боевете, а Генчо Неделков е убит в местността Панжин гроб на около 10-на километра от Божица. Той е бил командир на рота от 2-ри пехотен Искърски полк на 5-на Дунавска дивизия. Неделков обаче е загинал не в бой, а при опит да спаси ранен сръбски войник, който бил в безсъзнание, разказват местните хора. След като го видял, Неделков го качил на кон и го повел към медицински пункт. Войникът обаче дошъл на себе си, извадил ножа, който неизвестно защо не е бил прибран, и в гръб промушил Неделков.

  Българският поручик е родом от Русе и преди войните е бил учител. Всъщност паметникът е бил изграден от съпругата му, още докато регионът е бил в пределите на Българското царство. Впоследствие той е бил занемарен, полуразрушен и забравен десетилетия наред, включително и от българската държава. Възстановен е това десетилетие от радетелите на българщината в Босилеград – Демократичния съюз на българите (ДСБ) и Културния информационен център – Босилеград. Наскоро те възстановиха и надгробните плочи на петима български военни, разстреляни по време на същата война.

  В опелото си отец Зоран Стоянов припомни, че българите и сърбите са плащали висока цена заради действията на своите политици. Но днес, когато тълпите прииждат от югоизтока, на тях може да им е отредена участта да спасяват християнството и Европа, изтъкна той.

  В словото си председателят на КИЦ – Босилеград Иван Николов подчерта, че поменът край паметника на запасния поручик Генчо Неделков е и почит към всички 435-те български и 523-те сръбски военни „загинали в боевете от село Караманица до връх Стрешер”.

  „Разбира се, ние правим това, не за да призоваваме призраците на миналото и да търсим възмездие. Правим го, за да бъде установена историческата истина и да се отдаде почит, както се прави в цивилизованите страни. Правим го за национални помирение между българи и сърби, и за мир” – подчерта Иван Николов, който впрочем наскоро бе обявен от Европарламента за Европейския гражданин на годината и ще получи наградата на церемония през октомври тази година.

  От височина 1251 метра, на която се намира паметникът, проехтя предложението му, което би трябвало да стигне до столиците на двете съседни държави: „Нашата идея винаги е била да се изгради мемориален комплекс, на който да се изпишат имената на жертвите, а представителите на двете страни един път годишно да си подават ръка и да отдават почит”.

  На свой ред Димитър Димитров от ръководството на ДСБ посочи, че такъв комплекс може да бъде изграден в Босилеград до паметника на Левски, където да се сложат имената на българските и сръбските войници, да „дойдат президентите, веднъж завинаги да се прегърнат и да тръгнем по нов път”.

  Източник: БГНЕС

   

• ​Пазете селските идиоти, те са полезни хора!

  Основното задължени на журналиста е да кани политиците по пантофи, а вече дори и да им ги носи

  Иван Сотиров, Faktor.bg

  

  И друг път съм поставял въпроса, че придворният шут и селският идиот са положителни герои. Те носят чистотата на онова дете, което е извикало: “Царят е гол!“. Защо нашето лицемерно общество винаги е готово с такава злоба да напада тези носители на истината? Нима не трябва да пазим тези полезни хора? Питам, защото тези дни се развихри яростна кампания срещу министър Рашидов. Какво толкова каза този простодушен и чувствителен човек? Обърна се към водещ журналист от Българската национална телевизия с думите : „Съветвам го да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“. Еми сега такъв си е Веждито, той така си говори. Винаги така си е говорил, народен човек. С него е готино да си седнеш на маса, да пийнете, да се наслушаш на разни забавни простотийки. Казват, че човекът не ставал за министър, но са го направили и той се старае. Гледа на всеки да угоди и всякакъв закон може да прокара, стига да има добро отношение към него. Но като седнат някакви журналисти да го иронизират и той се ядосва и им казва това, което си мисли. Сега Георги Ангелов не бил на ясла, искал журналистика да прави. Сигурно е така, ама се е хванал в държавна медия, а държавните медии са правителствени медии, те частните са правителствени, та държавните няма да са. Тия, дето вярват в обществените медии, ги удари Брекзит, а ние вярваме в ЕС, или по-точно в европейските фондове. А като рекламираме европейските фондове, помагаме на големите електронни медии като правителството им плаща за реклама. И това колко се плаща, го решават министрите, а не някакво си общество. Така, че тези приказки за обществените медии, г-н Ангелов трябва да ги забрави. Ръководството на БНТ най-добре знае дали е правителствена или обществена поверената му медия, то затова е ръководство и затова си мълчи и не задава

  излишни въпроси

  Та какво толкова е казал министърът? Казал е това, което всички мислят, и това, което си говорят и в партиите, и в правителството. Демек, той отговаря на определението за нетактичен човек – казал е това, което другите си мислят. И то не само го мислят, но и го практикуват. И управляващите, и опозицията, и медиите – всички знаят как става тази работа, заедно я правят и си мълчат, и се спотайват, ама тези двамата – Ангелов и Рашидов – като са се разприказвали, направо да ги гръмнеш. Добре, че сме в ЕС, а не в Русия или Турция – ще им се размине с по едно предупреждение. Ако трябва да сме честни обаче, трябва да споменем, че в парламента трима се обадиха, направиха цяла пресконференция. Е, не са от опозицията, но са тримата от опозиционния запас на управляващия РБ. Може би и точно за това го направиха, защото са навсякъде, а Сенека е казал, че „Никъде не е този, който е навсякъде.“.

  Г-н Ангелов не трябва да си мисли, че това е лично отношение на Рашидов към него. Той по принцип има такова отношение към тези, които не са на неговия ранг. Спомняте ли си как Веждито беше готов да подхвърли петдесетина лева, ей така, като на куче, на онзи разбунтувал се хорист от хор „Йоан Кукузел“: „Ще му дадем 100 лв. да се успокои… като не иска – напуска хора и отива в хор „Гусла“. Айде аз ще му дам от моя джоб 50 лв.“ Ами как небрежно се отнесе към въпроса за уволнението на куратора Мария Василева от Националната галерия, като я прати при портиерите: „Смятате ли, че един министър се забавлява с всеки портиер“. Имаше и една срамна история, когато Рашидов с още един съветник, в далечната 2001 г., понабиха полицай. Полицаят се е опитвал да ги възпре при опита им да паркират на запазено за перуанския посланик място пред Столична община, но прокурорът от Софийска районна прокуратура, ей така за два месеца, си промени становището и от обвинение за лека телесна повреда и хулиганство срещу полицай, пледира за

  невинност на съветника

  Трябва да признаем, че Веждито е откровен човек. Като го прихване, няма свои, няма чужди, няма Делян, няма Валя! Ето какво казва той за своите: „Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 години милионер бе, да му е*а пу*ката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват.“

  „Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: о, моля ти се, недей. После звъня в „Стандарт“ на Славка (Бозукова – гл. редактор на изданието – б.а.), нарочно го правя… Петьо Блъсков изцяло се е продал.“

  Разбира се при такива емоционални реакции се получават и някои противоречия. Хем няма медии, хем били на хранилка, човек ще се запита, че на вятъра ли се хвърлят парите от бюджета? Георги Ангелов пък твърди, че държавният бюджет е на данъкоплатците, а не на министрите, и че те също са на бюджетна хранилка. Тези европейски номера тук не минават. У нас няма граждани, а има държава, или по-точно няма и държава, има партия, но най-вече има премиер и той решава всичко и се грижи за всички. Нещо повече, Ангелов нарича отъждествяването на управляващите с държавата средновековие. Какво ти средновековие в 21 век. Вярно е, че днес у нас само господарят и придворният му шут могат да иронизират, но докъде ще я докараме, ако и журналистите почнат да иронизират властта? Не знае ли Ангелов, че у нас журналистът има основното задължение да кани политиците по пантофи, а вече дори и да им ги носи. И да е щастлив Ангелов, че не сме в средновековието, че вместо дружеско пошляпване с пантофки от колегите на хранилката, щеше да изпита плющенето на камшици. Не помни ли журналистът Ангелов, как един от днешните олигарси, преди година нарече репортера на голяма частна медия няколко пъти олигофрен? И кво стана?! Нищо не стана!

  Не е виновен Веждито,

  уважаеми г-н Ангелов, той винаги си е бил такъв. Такъв е бил при всички режими и режимите са си все такива. Не приемайте думите на министъра „отглеждаме например децата на някои водещи“ лично и патерналистично. От сталиново време е така. Тогава са раздавали бонбони на учениците, които на въпроса „КОЙ ви купи тези бонбоннки деца?“, децата са отговаряли, без да се замислят за бюджета: „Татко Сталин“.

  .

• Младен Сърбиновски: Жестоки антибългари са и ВМРО-ДПМНЕ, и СДСМ

  Крадем гръцка история, фалшифицираме нашата и ваша, общобългарската средновековна история… Добре прикритите зад името ВМРО македонисти ни доведоха до всеобща катастрофа, разказва най-големият съвременен писател от Македония.

  .

  Интервю на Ана Кочева с Младен Сърбиновски, Frog news

  

  – Младене, би ли описал ситуацията в Македония. Изглежда горещо не само в температурно отношение.

  – Абе, Ани… В този момент, когато хората колективно се въртят по слънчевите скари и изпитват тежки мъки от това, дали бирените им коремчета са намалели и видим ли е ефектът от скъпите антицелулитни кремове, ние трябва да проявяваме съчувствие към проблемите им. Не си ли въобразяваме, че искат да четат тъкмо нас? Не, изобщо не си въобразяваме! Само виж колко са четени и препечатвани и по други сайтове, а и коментирани, предишните ни интервюта… Затова веднага ти отговарям. Този хаос в Македония е междумакедонистки сблъсък, междуудбашки сблъсък или, както казва народът, междусърбомански сблъсък. След 2001 година когато станаха и военният конфликт с албанските паравоенни формации, и изгубената война на македонските въоръжени сили, се подписа Охридският рамков договор. И толкова самохвалната АСНОМСКА, Второилинденска, удбашка Македония се превърна в губеща. Сама себе си обезсили и оттогава сме “рамкова“ Македония. Според новата Конституция, след войната ние сме само най-многобройната македонска етническа общност. Всемогъщата свирепа УДБА тогава, губещо, се раздели на два поляризирани табора: властимащата ВМРО-ДПМНЕ, русофили, хард македонисти, чрез Белград за Москва; и опозиционерите СДСМ, софт македонисти, проамерикански настроени, чрез Белград за Вашингтон. Разбира се, те – и едните и другите – са жестоки антибългари. За техния антибългарски шовинизъм аз съм най-доброто доказателство.

  – Но македонската криза се задълбочи?

  – Да, целта е как отново Македония да се върне от “рамкова“ в АСНОМСКА държава, от македонска етническа общност – пак на македонски народ и национални малцинства в съседните държави. И всичко това Европа да го възприеме и като македонисти да влезем в НАТО и ЕС! В тази безизходица Груевски донкихотовски се заигра с картата на антиквизацията. Хвърлиха милиарди за пропагандни спотове, книги и филми, че сме най-старият народ на света, че сме антични, довеждаха ни от Хималаите някакви мургави наши крале, създаваха нова идентичност, преименуваха улици и летища, а връх на всичко е, разбира се, проектът „Скопие 2014“ за цялостна промяна на образа на Скопие, която още не е завършила, но вече хубаво се вижда и това подмолно безчестие.

  – Да не забравим и факта, че съзнателно или не, но Груевски отвори фронт и с Гърция.

  – Точно така. И не само с Гърция. С всичките, освен със Сърбия и Русия. Кой от албанците би приел пак да бъде национално малцинство в Македония? Бихте ли позволили вие и гърците при вас да се търсят национални малцинства? Пък дори и Сърбия, която е исторически ментор на македонизма, а самата тя е застрашена пряко от него и не ни признава автокефалността на Македонската православна църква. Това е вътрешният междумакедонистки стратегически сблъсък между абсолютните губещи. Под закрилата на югославянството и блоково поделената Европа македонизмът от 1944 г. имаше своите Пирови победи срещу България, но с отворения втори фронт срещу Гърция цялата международна общност видя какво се е случвало и се случва в Македония, и всички се обърнаха срещу нас. Крадем гръцката история, трябва да си сменим името, фалшифицираме нашата и ваша, общобългарската средновековна история, трябва да подпишем договор с вас за добросъседство… Добре прикритите зад името ВМРО македонисти, ни доведоха до всеобща катастрофа, от която никой не знае как ще излезем.

  – “Бомбите“ на Заев сякаш кацнаха като ягодка върху тази македонска политическа сметана?

  – Заев, лидерът на опозицията, миналата година разпространи тайни телефонни разговори за невероятни противозаконни и криминални действия на властта. С това опозицията смяташе, че управляващите са “сготвени”, а те пък очевидно са си мислели че техните мътни деяния никога няма да излязат на светло пред гражданите. Тук и двете страни сбъркаха и сега Македония е институционално обезсилена.Че ни подслушват е ясно, но също е ясно и, че, когато ВМРО-ДПМНЕ е на власт, се вършат най-големите мръсотии. Припомнете си за проекта на Любчо Георгиевски и Македонската академия на изкуствата за построяване на стена между нас и албанците.

  – Скопие е залято от протести. Протестиращите искат свобода на медиите и прочистени изборни списъци. Има ли кой да ги чуе, да удовлетвори исканията им?

  – Един ден и това ще приключи, но, както и да ни въртиш нас, Македонците, (с голямо М) македонските Славяни, македонските Българи, античните Македонци, Хунзи, Калаши, Ендопи, мнозинството от населението, наричай ни както искаш, ние сме тотално губещи. Разселени, осиромашали и един Господ знае как ще се възстановим, ако след оттеглянето на Груевски изобщо се възстановим. Опозицията излезе на улицата. Това са тези, които най-жестоко фабрикуваха за мен и за такива като мен всякакви измислици, и ни отвориха политически досиета. Само колко са ми симпатични, когато плачат, че били малтретирани, изхвърляни от работа, че искали правда!… Да, правят някаква Шарена революция и имат боя за боядисване. Но думи нямат! Как да кажат, че общоподписаният договор от Пържино е за нови отстъпки, че албанският език трябва да се говори на цялата територия на държавата, че трябва да се смени името. Как да намерят думи и да опишат нашето македонско дередже, без да бъдат обвинявани за чуждестранни, платени соросоиди? Американското посолство на скопското Кале наистина е силно, но и УДБА, и руските сили в голямата бяла седеметажна барокова сграда в центъра на Скопие, под фирмата ВМРО-ДПМНЕ, не се предават лесно. Македония отдавна е бременна в деветия месец и вече няма въможности за аборт. През досегашните 26 години македонска независимост, вместо да защитаваме държавата, двете политически сили драконовски защитаваха македонизма. И сега имаме македонизъм без държава.

  – Ще използвам един твой цитат. Казваш, че Македония е една болна клонка от българското етническо стебло. Какво лекарство й трябва, за да оздравее?

  – Малко ли се правих на умен досега, та още? Това и всичко друго трябваше да ме питаш, когато бях млад. Само младият човек знае всичко и аз тогава също всичко знаех. Сега съм на години, когато все по-малко зная и все повече се учудвам. Посоченото изречение го използвам, но не е мое. От един български учен съм го прочел. Но е точно до болка. Има една страхотна Шекспирова фраза от Тимон Атинянеца от едноименната му драма, “Грехът не е наследен“, и него трябва да го използваме поне толкова, колкото и Хамлетовите стихове “Да бъдеш или не, това е въпросът сега“.

  – Ти си роден във Вруток, Гостиварско. Ходиш ли из твоя роден край. Променил ли се е той днес?

  – Как не ходя, как да не ходя? Това е моята Шангри-Ла, както казват индийците, раят, откъдето съм дошъл, моят зелен рай. Аз съм тамошна ситна прашинка, капка вода от извора на Вардар. Но, хайде, нека да не е всичко толкова романтично, макар че сега е лято. Аз съм левичар, по-рано левичарите се срещахме по-рядко и най-напред там, вкъщи и на училище, усетих отчетливо първия натиск върху себе си заради това, че по нещо отстъпвам на останалите… Разбира се, и там работите вървят на зле. Много неща за това място съм написал, но колко съм успял да ги издигна до универсалното, това нека кажат читателите. И сега имам гостиварска лична карта и паспорт. Брат ми е лекар там и скоро ходих нататък. Уж да му помагам да насечем дървата за зимата. Забавлявахме се като богове… След Втората световна война на измъченото и гладно население от тоя край му изнасяли политически речи и му казвали, че Господ вече няма, затова гостиварската църква ще бъде превърната в пшеничен склад. Щели да го напълнят до върха, чак до кръста. Хубаво сте намислили, ама не бива чак толкова, па макар и пшеница да е. Оставете малко празен простор под камбаните, светците ще задушите, казала тогава баба ми. Всеки път, за всяко нещо трябва да се оставя по малко простор. Това е просторът на духа. Засега само ходя нататък във Врутошко, но един ден знам, че завинаги ще се върна. Тъкмо за този празен простор над житото в църквата.

  – Винаги си бил на мнение, че помирение с македонизма няма да има. Продължаваш ли да смяташ така?

  – Нима не виждате, че македонизмът е раково образувание като държавна политика, която, докато уж систематически унищожава българското национално съзнание, унищожи и народа, изгубихме и държавата? Ако искаха помирение, нямаше да настроят толкова паметници и да правят останалите дандании. Завършиха филма “Освобождението на Скопие“, но той очевидно е провал и не отиде на никой от големите международни филмови фестивали. Тази есен ще го пуснат на филмовия фестивал в Битоля, а вече започват следващ, нов филмов проект “Цар Самуил“. На този губещ македонизъм българщината му служи за измиване на ръцете. Тези дни дочакахме даже Шешел да хвали ВМРО-вците Груевски и Иванов в едно телевизионно предаване.

  – Младене, това е много тъжно. Наближава Илинден, всеки ред, написан от теб, всеки път е бил за помирение…

  – Аз още вярвам в помирението.. Преди двадесет години написах есето “Балканската кошница копнеж“. И не само това. Припомнете си текста за помирението на Мара Бунева и Велимир Прелич, за който разказа тъкмо вашият сайт. И вместо да ме похвалят, едва ли не публично ме линчуваха. Последното нещо, за което биха помислили анахронните македонистки интелектуални и политически сили, е помирението. Не ги бива в това и толкова. За какво им трябваше да строят Офицерският дом в центъра на Скопие? ВМРО да възстановява Офицерския дом в Скопие е като евреите да възобновят Райхстага на Хитлер. Дори да им бяха пошепнали нещо подобно от Белград, тук така и не се намери мъдрец, който да им каже – недейте, не бива да се възстановява тази разрушена от земетресението през 1963 година сграда. Офицерският дом е символ на междувоенното, диктаторското, жандармерийското Скопие, това е негероичният период от историята по тези земи. Тази сграда е компромат на вашите сръбски победи от Първата световна война, с които толкова много се гордеете. Има много сръбски умни хора там, които, убеден съм, ще разберат това. След земетресението, в разрушеното Скопие за пръв път след Втората световна война, насред вихрещата се Студена война между блоковете, едни до други, на едно място, са съветски и американски войници. Заедно разчистват, заедно помагат на скопяни, заедно пият… Но ние тази история изобщо не я ползваме. Вместо да станем център на помирението, на балканското пък и на всеобщото, упорито играем ролята на вечната ябълка на раздора.

  – А как гледаш на това, че младите бягат в в чужбина? Това е неизлечима българска болест, но сигурно и македонска?

  – И не само българска, и не само македонска… Задаваш ми, Ани, хубави въпроси, а трябва да спрем. Това е тема и болка за отделно интервю. За роман! Предлагам само върху тази тема след време да поговорим. Преди два месеца бях на литературен фестивал в Хасково. Чудесен град и прекрасни хора. Видях много хубави неща, видях как се движите напред. Не видях обаче много магия. Хората идваха да гледат магията над пшеницата, ние, писателите и журналистите, очевидно не им я създаваме. Изтрихме магията от нашите животи. Това е време на изпразнен живот, на книги без катарзис. Триумф на нищото. И заради това също бягат младите…

  – Знам, че окончателно си завършил последния си роман “Нюйоркчани“. Ще повдигнеш ли малко завесата за читателите на Фрогнюз, за какво се разказва в него?

  – “Нюйоркчани“ започва с градежа на теснолинейката в тила на фронта от времето на Първата световна война – от Скопие до Охрид – от българските военни сили, от местното население и от сръбските военнопленници. Но това е само рамката за обширното действие, което се простира от това “вълчо вървище“, моя роден край, до Ню Йорк, а във времеви план – от памтивека до днес. Искам да водя диалог с времето чрез образите с техните действия, тежнения, любови, омрази и мечти, раздирани от вълчето в самите тях и от глутницата вълци, която ги дебне отвън. И като един калугер без манастир, в пълна самота, ето, след три години събиране на сили, приключих с това ново четиво. Както и останалите мои романи, и “Нюйоркчани“ е писан от онзи свободен простор на препълнената с жито църква. От моята имагинерна църква с образи по стените, които аз създавам, пред които аз се моля, на които аз покорно служа, които защитавам и върху чиято съдба плача и се смея.

  .

• И най-красивото място в света е… Велико Търново

  Старата столица на България Велико Търново е обявен за най-красивото място в света за 2016 година.

  

  Признанието за един от най-живописните български градове идва в касация на италианския вестник „Република“. Там Велико Търново е определена като „архитектурно бижу, предизвикващо възторг във всеки посетител“, съобщи БНТ.

  Според италианските специалисти Велико Търново е един от градовете в света, който предизвиква спонтанен възторг.

  Първи е в престижната класация и заради факта, че такъв тип градове, построени на труднодостъпни и дори невъзможни като ландшафт места, се строят бавно. Така те доказват изобретателността и стремежа на човечеството да подчини природата. Общината в старата столица не е кандидатствала за участие в авторитетната класация.

  

  „Като цяло и за нас тази новина дойде леко изненадващо. Тази класация не е само на база визията как изглеждат градовете. Там е включена инфраструктурата, историческите обекти и други интересни места. Да не забравяме и природните дадености, ландшафта, а при нас той е уникален“. Това каза Нелина Църова, директор на Дирекция „Култура и туризъм“.

  Жителите и гостите на града са впечатлени от първото място и са категорични, че Велико Търново напълно заслужава това признание.

  В града тепърва предстои пикът на туристическия сезон, а броят на посетителите всяка година бележи ръст: „Към момента данните, с които разполагаме, показват едно известно увеличение. Велико Търново си остава топ туристическата дестинация на България“, подчерта Църова.

  

  След великолепния Велико Търново в класацията за най-красиво място се нареждат емблематичния комплекс от манастири Метеора в Гърция, испанският град Ронда, италианският Риомаджоре, Пиодао в Португалия, Санторини в Гърция и редица други световно красиви и уникални градове.

  Източник: Тoziden.bg

• Бившият председател на ЕК стана шеф в американска банка

  Бившият председател на ЕК Жозе Мануел Барозу е назначен за шеф в звеното на американската банка „Голдмън Сакс“, отговарящо за международните й дейности, съобщиха информационните агенции.

  

  Той ще помага на финансовата институция в сложната ситуация след решението на Великобритания да напусне ЕС. Барозу, който беше начело на ЕК до 2014 г., ще оглавява „Голдман Сакс Интернешънъл”, което има 6000 служители, като около 1000 от тях са извън Великобритания.

  След това съобщение на в.„Сега“ си струва да се замислим за думите на Ричард Улф (Richard Wolff), „най-бележития марксистки икономист в Америка”. Вижте видео с мнението му за изхода на Великобритания от ЕС (Brexit) и за връзките между банките и управляващите, наречени от него „банкери в отпуск“.

  
  .

• Борисов заминава за Иран да преговаря за реакторите за „Белене“ и за газ

  

  Сондажи за възможността произведеното ядрено оборудване за спряната АЕЦ „Белене“ да бъде продадено в Иран и за осигуряване на доставки за планирания край Варна газов хъб ще проведат премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът по икономическите въпроси Томислав Дончев и енергийният министър Теменужка Петкова по време на официалната правителствена визита в Техеран на 11 и 12 юли, съобщи Медиапул.

  Надеждите на българското правителство са за пробив и осигуряване на купувач за беленското оборудване, но според скептици това няма да е толкова лесно, коментира Медиапул. Причината е, че „Росатом“ няма интерес от подобна сделка, тъй като да внедри българските реактори в Иран, би означавало да икономиса част от поръчките си и да се лиши от сигурни приходи в размер на 550 млн. евро. От друга страна обаче руската корпорация има интерес да продължи добрите си отношения с българската страна, тъй като у нас нейни компании работят по проекта за удължаване на живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ и доставят свежото ядрено гориво за тяхната работа.

  Резултатите от разговорите в Иран най-вероятно ще бъдат обсъдени на следващ етап с Русия. Още след произнасянето на решението на арбитража министър Петкова заяви, че предстои посещение в Москва, за да се види какво точно е изработено за АЕЦ „Белене“ и в какво състояние е. Все още не е планирана тази визита, но най-вероятно се изчаква да изтече и 30-дневният срок, в който двете страни по делото за АЕЦ „Белене“ може да подават своите възражения срещу решението. Дали ще има такива, ще се разбере на 30 юли.

  Кабинетът на ГЕРБ разглежда и други варианти за използване на произведеното ядрено оборудване. Тогава в парламента премиерът каза, че се разработвят няколко варианта, които да бъдат обсъдени с всички парламентарна представени политически сили. Същото каза днес министър Теменужка Петкова на извънреден брифинг по повод коментарите на зам.-председателя на АБВ Румен Петков за вината на ГЕРБ за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“.

  „Смятам, че не е редно да се връщаме назад – кой е спрял проекта, защо го е спрял, кой е виновен“ – заяви тя. Искам всички политически партии, които имат експертиза в тази област, да обединим усилията си и наистина да търсим едно разумно и прагматично решение за излизане от тази ситуация, допълни Петкова. .По думите й, документите и арбитражът ясно казват, защо е станал възможен този арбитраж и Министерството на енергетиката, правителството и БЕХ не са спрели да работят по различни варианти във връзка с решението на арбитража. От страна на правителството е налице ясна воля за защита на националните интереси, заяви още министърът на енергетиката.

  Друг ключов момент от визитата в Иран ще са преговорите за осигуряване на ирански природен газ за бъдещия газоразпределителен център край Варна, по който правителството на ГЕРБ работи усърдно с Европейската комисия относно регулаторната рамка. Възможността за внос на компресиран и втечнен газ от Иран вече бе обсъдена от Петкова със заместник- председателя на Иранската палата на търговията, промишлеността, мините и селското стопанство Фархад Шариф при посещението му в София през април.

  В правителствената делегация са включени представители на 15 български фирми и се очаква в рамките на визитата да бъдат подписани споразумения за сътрудничество в областта на инвестициите и малкия и средния бизнес.

  „Дайте ми месец да намерим решение за АЕЦ „Белене”“

  Премиерът Бойко Борисов обясни, че има няколко варианта по решаване на казуса АЕЦ „Белене”, че се водят преговори и че му трябва един месец, за да се намери решение на сагата, предаде БГНЕС. „Румен Петков, ако е имал предложения 2006 г., когато подписвахме договорите, е трябвало да почнат да строят АЕЦ „Белене”. С тях много пъти сме говорили, че те, ако те бяха свършили каквато и да било работа още 2009 г., можеше да започнем да строим. Те не договориха нищо, включително и ескалацията – колко ще поскъпне централата по време на строителството” – заяви Борисов. Премиерът каза, че има няколко варианта за решение на казуса АЕЦ „Белене” – „те се обсъждат и в Министерството на енергетиката, и в НС, и с руската страна, и сега по време на визитата в Иран ще са тема на разговорите. Иначе 167 хил. евро всеки ден отиват. Сега полагам усилия поне в три варианта – да не загубим парите, или да си ги върнем най-малкото. Или да продадем проекта и ако се намери инвеститор, който да не иска от нас държавна гаранция, да го строим. Но това са въпроси, които ще се решат до седмици” – подчерта премиерът. Преговаряме – и с руската страна, и в Иран, сега ще преговаряме заедно с руската страна да го продадем там. Ако не успеем с никой вариант, ще вляза в НС и ще кажа: „колеги трябва да падне мораториумът и трябва да строим” – обобщи Борисов.

  Той не подмина критиките на АБВ по енергийните проекти и отново захапа бившия президент Георги Първанов. „2006 г., когато са се пазарили и са подписвали договора, да са решили въпроса и да са строили. Щом са спали до 2009 г., сега ще мълчат и ще гледат как се мъча да намеря най-правилното решение. Аз още в „Панорама“ ги предупредих, че глупостите, които са вършили да подписват само шлемове и да мислят, че нещо ще направят… Но добрите пожелания са едно, а когато става въпрос за милиарди, сядат юристи и гледат всяка буква в договора” – каза Борисов. Той отказа да продължи да отговаря на журналисти за бъдещето на АЕЦ „Белене”. „Бъдещето време е характерно за комунистите – при тях всичко е „ще”, „ще”. Видяхме какво направиха – това е един гьол, имаме да плащаме милиарди, а нямаме нищо. Това е, което са постигнали през годините. Сега ви моля да ми дадете месец време търпеливо да изчакате да намерим решение. Иначе времето минава и през октомври, като влезем в режима на бюджета, трябва да го сложим този милиард в бюджета, поясни премиерът.

  Източник: в. „Сега“

  .

• Осман Октай: От Анкара ще има реакция заради ДОСТ

  Октай пред Фрог нюз: В държавата нищо не става без Борисов, от Анкара ще има реакция заради ДОСТ

  Още от самото начало бях сигурен, че съдът няма да разреши регистрация на ДОСТ и Лютви Местан. Спомняте си, че отдавна заявих, че 90 на сто е вероятността това да се случи. Това каза пред Фрог нюз бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай.

  
  Това убеждение се затвърди в мен, когато съдията, който разглежда документите, постави формални, тълкувателни искания . Всичко това са начини за отхвърляне на регистрацията. Така се случва и ще се случва с всяка сериозна политическа формация, която претендира да отстрани от политическото пространство модела Доган и ДПС. Тази формация е най-успешният проект на службите. Всеки дръзнал да й се противопостави, бива изтласкан или унищожен. Така се случи и с нас основателите на ДПС през 2003 година.

  Над 300 политически партии са регистрирани до този момент без каквито и да е проблеми. Само при ДОСТ се намериха причини да не бъде регистрирана. Това е прецедент. Така е, защото другите формации не са били заплаха за ДПС и Доган. Лютви Местан допусна сериозна стратегическа грешка. Твърде шумно и провокативно обяви създаването на ДОСТ. Това стана с подкрепа на Турция. С демонстрациите допълнително изостри нещата заради заплахата, че се създава нещо сериозно, от което може модела Доган да пострада. Зад този модел стои цялата държава. Не случайно в закона за НСО при сегашното управление приеха как да охраняват един цивилен гражданин. Заради Ахмед Доган направиха закон, с който се създадоха условия, за да може службите да го пазят.

  Той управлява управляващите и чрез него се контролира всяка власт на всички нива. За това ДОСТ нямаше шанс още при старта на проекта. Мотивите на съдията са, че наименованието на партията било турско и учредителите й били с турски имена. А при ДПС как е?!

  Когато основателите на ДПС се отделихме и регистрирахме нашата партия през 2003 година, цялата съдебна процедура я преминахме в пълна тишина. Умишлено не правихме демонстрации и никой не разбра как на края на юли месец получихме въпросната регистрация. Когато, обаче започнахме да организираме големи мероприятия в страната и внесохме документи в ЦИК за участие в избори, ни смазаха с всички структури на държавата. Наистина ни смазаха. За това има документи. До 2001 година никога ДПС не беше получавало гласове от Турция, 1000-1500 гласа максимум. Откакто Ердоган дойде на власт, ДПС започна да получава от 45 000 до 90 000 гласа. Тогава тези, които употребяваха модела Доган и ДПС нямаха нищо против и си затваряха очите, въпреки реакцията на обществото. Сега, когато Ердоган обърна гръб на модела Доган и застанаха зад Лютви Местан и ДОСТ, най-много са уплашени консуматорите на власт, задкулисието, модела КОЙ и Доган.

  Неслучайно в момента, когато Местан заяви намерение да създаде нова политическа формация, излязоха всички пиари на Доган, начело с Димитър Иванов -Гестапото и в един глас наредиха на съда, че тази партия не трябва да се регистрира. Какво се случи? Наскоро вие цитирахте едно изследване на Институт за стратегически изследвания в Москва, според което ДПС е пропутинска партия, заедно с БСП, АБВ и „Атака“. Сега крилото на Путин със своите лостове за влияние принудиха съда да отхвърли регистрацията. Притеснявам се много за реакцията от Турция. Тя няма да е показна, уверявам ви.

  Много ми се иска да не плащаме, ние българските граждани, цената на това напрежение. По време на Рамазан Байрям, Лютви Местан беше в Пловдив с турския посланик на молитвата. Тази демонстрация не е случайна. Винаги съм казвал, че у нас Анкара и Москва провокират напрежение сред мюсюлманите. Сега е видно, че ДПС е проруското крило и не допуска да се развие другият проект. Мисля, че както за ДПС, така и за България, ще има последици от отказа за регистрация. Помните, когато премиерът Бойко Борисов се оплака, че са му досаждали Ердоган и Давутоглу по телефона. Това стана, когато Доган изхвърли Лютви Местан. Да сте разбрали сега някой от споменатите да му се обажда?!

  В тази държава нищо не се решава без Бойко Борисов, дори в съда. Този факт се знае и в дипломацията. Днес Бойко Борисов е получил още по-голям натиск. Това ще е за сметка на бизнеса и на българските граждани. Библиотекарският институт, начело с разни Гестаповци, Йовчевци и т. н., поставиха в сложна ситуация България и гражданите, обслужвайки Москва и Примаков. Това ще има последствия както за нас, така и за ДПС и за властта. Не съм защитник на ДОСТ. Просто се надявах, че ако тази партия се появи на политическата сцена, тя и ДПС взаимно ще се унищожат. Едва тогава българските мюсюлмани биха могли да се чувстват свободни.

  Фрогнюз

   

• Приносът на Запада за „успеха“ на българския преход – невидимия дух на Ялта

  Илиян Василев, Център за балкански и черномоски изседвания,

  Bulgaria analytica*

  .
  Проблемите на прехода и интеграцията на Източна Европа бяха толкова големи, че беше неизбежно на даден етап Западът да реши да се договори с „реалните“ политици на място, т.е. с партийната номенклатура. Да не забравяме – моторът на Европа – Германия – беше извадена от уравнението заради собственото си обединение. САЩ бяха представени през международните финансови институции, т.е. които наблегнаха повече върху проблемите с фиска и дълга, отколкото на стратегическите последствия. Тяхното „оправдание“ беше мораториумът.

  Самото падане на Берлинската стена през 1989 година, макар логичен и подготвен процес, не бе предшествувано от дълги години на изграждане на системна алтернатива у нас – опозиция, която в условията на текуща битка да може да роди и отстои своята достоверна алтернативност, да докаже капацитет за спечелване на избори и за управление.

  Условия за подобни честни и демократични избори просто не съществуваха. Не говоря, че не е имало опозиция, а за отсъствие на критична маса саморасла алтернативност, която можеше да обърне „модела“ на прехода.

  Малцината доказани демократи и антикомунисти бяха или маргинализирани от медийно мълчание или приобщени по класическите методи на управляемите малцинства – с тояга и морков. Някои от тях дори бяха поставени на относителни високи постове, но без реална власт.

  Преобладаващата част от политическия елит на Запада не търсеше конфронтация с Русия, не искаше да „побеждава“ нито Елцин, нито Горбачов. За западните лидери те двамата бяха съюзници и партньори. Хората на кормилото на властта по време на прехода у нас бяха поставени или съгласувани с Москва лица.

  Именно така се създаде геопополитическия заслон на номенклатурата за да реализира своята версия на прехода.

  Офертата на Луканов-Лилов беше приета и от тогава преходът у нас се развива в зададените от началото на 90-те години концептуални и приложни рамки.

  Тъй като историята никога не се вписва напълно в предварителни планове, се случиха и събития извън матрицата, но те не касаят темелните въпроси, а периферията.

  В крайна сметка статуквото винаги печелеше.

  Днес стигнахме до границите на съвместимост на този модел с реалните нужди на развитието. Неговите „драматурзи“ отново търсят сделка със Запада. Единствената новост сега е, че междувременно бе постигнато вътрешно примирие между наследниците на Луканово-Лиловия и Живковия клан в името на съхраняването на власт и позиции.

  Номенклатурата, макар и съществено обновена, частично демократизирана и с нови лица, изпитва същите проблеми, както в края на 80-те години с асимилиране и адаптация към новите реалности и предизвикателства.

  Корупцията и олигархията са само две стърчащи грозни части от конструкцията на модела. Но има много пластове извън видимия спектър – от престъпния свят до „белите якички“, между които се разиграва съдбата на нацията.

  Стигнахме до точка в историческото си развитие, при която Лукановият модел не сработва нито в частта балансиране на обществени отношения и икономически растеж, нито в частта договаряне със Запада при достигнатата зрялост на интеграция с ЕС и НАТО.

  Никой не предвиждаше, че Русия и Запада ще станат опоненти, дори врагове.

  Настана време разделно, дори невъзможно, в което българският управляващ елит трябва да намери друг „среден“ път.

  За това Русия и нейните проксита у нас с такъв трепет следят всяка криза в Европейския съюз, в това число и референдума във Великобритания. Перспективите за ограничаване на наднационалната власт на Брюксел и за връщане на контрола на местно равнище раждат надежда и въодушевление. „Драматурзите“ търсят възможност да ограничават намесата на ЕС и НАТО във „вътрешните дела“, особено когато тази намеса заплашва връзките им с Москва. Затова почти всички националисти в Европа симпатизират на Кремъл в усилията му да спре възходящата интеграция и да върне примата на националното над общоевропейското равнище на управление. Така ще може да се възстанови „тежестта“ на двустранните договорки и да се реализират схеми като Северен поток – 2 и Южен поток.

  Мотивиращият стимул в действията на тези сили е тривиален – властта и контрола върху ресурсите и тяхното разпределение. Полезността на членството в ЕС рязко спада след края на програмите за евросубсидии след 2020 година, затова търсят да оттъргуват автономността си поради липса на средства.

  Друга видима част от новия управленския модел е стремежът за разделяне на „глобалните“ българи от „териториалните“ българи. В първоначалната си версия Луканово-Лиловият модел работеше достатъчно ефективно именно поради успешната изолация в емиграция на близо 3 милиона българи. У нас властта се печели и упражнява с по-малко от 20% от гласовете на всички потенциални избиратели!?

  През ДПС сработи механизма за контрол върху етническите малцинства. Днес тази схема се заплашва от появата на ДОСТ, което налага мобилизация и консолидация на други подконтролни малцинства – националистите на ПФ и Атака..

  Днес Драматурзите отново очакват Запада да се оттегли от неприкосновенните зони, към които спадат съдебна реформа, борбата с корупцията, контролът върху медиите и разбира се избирателния закон.

  Тъй като не може да се неглижира тотално гласа на близо 2 милиона българи, които се изказаха за приобщаване на емигриралите сега се опитват да разводнят или преформатират референдумите като инструмент на демокрацията. Пътьом успяха да „убият“ с мълчание“ по-достъпните и лесни варианти за гласуване от дистанция, като гласуването по поща, което обърна вота в редица страни.

  Задачата, която Драматурзите и Режисьорите на прехода решават е чрез нов договор тип „Ялта“ със Запада да могат да си отвоюват периметър на контрол извън мониторинговите и надзорни системи на ЕС и НАТО.

  Новата сделка, която се предлага, не е много по-различна от старата от началото на 90-те.

  Става дума за разпределяне на сфери на влияние между номенклатурата и Запада в три зони:

  а/ зона на изключителен контрол, в който Западът да няма право на намеса или вето.

  б/ зона на споделен контрол и

  в/ зона на контрол и пряка намеса от страна на ЕС и като цяло на Запада.

  В първата зона се разполагат правото на местните политически и бизнес олигарси да правят своите сделки, чрез които съществуват и се възпроизвеждат, както намерят за добре. Тук влизат корупционните схеми /когато става реч за разходване изцяло или предимно на публични средства/, „стратегическите сделки“ с външни партньори /най-вече руски/, но и определени вътрешно-общностни проекти, в които не доминират европейските правила. Медиите, съдебната власт /чрез които се гарантират безнаказаност/, енергетиката /там има и споделен контрол, но в горивата държавата е напълно пленена/ – са примери за сфери, в които се очаква ограничена или ненамеса на Запада във „вътрешните ни работи“.

  Споделената зона на отговорност със Запада са финансите и икономиката – тук имаме български и чуждестранни банки, но няма истинска конкуренция на финансовия и капиталовия пазар. Доказателство за „сподолената“ полза от управлението са лихвените маржове по кредитите между българските и европейските банки.

  Местните драматурзи се борят за доминиращ контрол върху спестявания на фирмите и населението и ресурсите, които се генерират в публичната сфера. Контролът върху банковата и финансова сфера продължава да се изплъзва от местната номенклатура, особено след самонанесения „ядрен“ удар с КТБ, най-вече поради неизбежната и растяща зависимост от външните капиталови и финансови пазари. В някои сектори на икономиката действа системата на двата ключа, но най-често местният политически и бизнес елит успява да наложи такива стандарти и процедури, които на практика му позволяват да упражнява пълен контрол върху „входа“ и „изхода“. Самият факт, че сто фирми държат 80% от икономиката на страната и приблизително същата пропорция е при усвояването на евросредствата – говори за достигнатото равнище на концентрация на властта у нас.

  Няма как това да не ражда социално разслоение и да не създава предпоставки за социален взрив. Единствената причина това да не се е случило досега е отдушникът на емиграцията и транснационалната свързаност, която позволява виртуалната емиграция на граждани и на фирми.

  В третата група са зоните с външен контрол от страна на Запада – ЕС и НАТО. Това са най-вече интегрираните зони на политика, финанси и икономика, в които динамиката и посоката зависят най-вече от глобалните процеси. Вече казахме за глобалните капиталови и финансови пазари, които местните Драматурзи не могат да контролират. Отбраната и сигурността /поне във военната/ са част също се изплъзва от местен контрол – затова бяха толкова силни протестите срещу модернизацията на армията. Вътрешната сигурност постепенно се премества от зоната за споделена отговорност към зоната за повишена намеса на партньорите. И тук е истинската битка за реформата във МВР, съдебната система и като цяло в сферата на вътрешната сигурност. Досега службите функционираха по политическа целесъобразност, като запазен периметър на влияние на „режисьорите“. Епохалната битка срещу досиетата на ДС не роди особено „пречистване“, защото остави на завет режисьорите на прехода, които успяха да изградят заместващи тоталитарните мрежи на свързаност, които не се „хващат“ на радара с ключовата дума „Държавна сигурност“.

  Специалните служби се намират в различен стадий на мобилност между зоните на вътрешен, споделен и външен контрол, но най-често остават неравномерно и нехармонично интегрирани както на локално, така и трансгранично равнище.

  В тази сфера досега работеше успешно местния „ключ“ на режисьорите. Веднъж кадрово, втори път чрез външния контрол – прокуратура, финанси, банки, медии, управляемост на дефицити на пълномощия и ресурси и трети път, чрез мрежата за компромати и дискредитация.

  Често давам класическият пример за връзката между приватизацията на публичните услуги и блокирането на публичния сектор. За да има работа и доходи за над 120 хиляди души в сектора, непременно условие бе да се плени публичната система за правоохрана и правораздаване. Така хората търсейки защита на своята собственост и права започват да търсят частните услуги.

  За да имате проспериращ частен бизнес с автобусния транспорт, трябва да има „спънат“ публичен конкурент – пример с БДЖ.

  А там където публичният транспорт няма алтернатива – случаят с метрото, достатъчно е да имате контрол върху финансовите потоци, като затворите системата на разходите за външен поглед и балансирате с по-високи цени на билетите.

  Така е навсякъде – ако искате контрол върху таксиметровите превози, гоните ЮБЕР. Само посветените имат право. Искате да построите болница – трябва да се договорите с ключодържателите на средствата в здравеопазването. Дори гробищен парк не може да направите в състезателен или общодостъпен режим.

  Ако погледнете в колко сфери, в които се предполага да има функциониращ пазар и силна конкуренция, в действителност има ръчно управление, пленена държава и потребители без алтернатива, със сигурност ще се запитате – в какъв точно строй живеем?

  Не е никак чудно, че радикалният национализъм изплува на повърхността като спасителна жилетка при съхраняването на властта на режисьорите на прехода. В енергетиката например така се задържа либерализацията на енергийния пазар и диверсификацията на доставките и маршрутите.

  Режисьорите умело боравят и с външната заплаха – бежанци, тероризъм, хибридна война, кибер и организирана престъпност. Поредния пример е докладът на разузнаването в който се споделят опитите за външни служби да закупят български енергийни дружества или медии. Ако мислите, че не са успели – дълбоко се лъжете. Но в доклада няма да разберете за успешните опити – примерно БТК или активите на КТБ.

  Затова днес Драматурзите гледат да продадат на западните ни партньори нова модернизирана версия на Луканово-Лиловия модел, включително тезата, че само те могат да се справят с руската опасност. В рамките на тези усилия се проповядва, че трябва на руската намеса да се противопостави местен национализъм.

  Ако Западът се съгласи и приеме да легитимира новата версия на преходния модел, местните политици ще получат тотален контрол върху развитието на страната за няколко поколения напред.. Идеята, че Западът трябва да се примири с нуждата от гранд коалиция или участие на националисти във властта, от български Орбан звучи примамливо, но манипулативно.

  Пратениците и в момента говорят в този контекст на своите домакини в Брюксел, Вашингтон и Берлин. Посланието е: „ако искате стабилност в България и тя да остане в НАТО и ЕС, трябва да се съгласите с определени зони на автономия за българските политици.

  Истината е, че генотипът на родния национализъм е свързан на руския, а той е органически чужд на Европейския съюз и НАТО. Да се приеме съжителство със силите, които олицетворяват свързаността на страната с Кремъл на политическо, и най-вече бизнес олигархично равнище, означава да се блокират възможностите на България да изпълни своите задължения към общата сигурност на ЕС и НАТО и да реализира оптимални и социално балансирани сценарии за развитие.

  Значителни части от българският управляващ елит се надява Запада да си затваря очите за „особеностите“ на българския преход.

  Новата версия на модела е удобна и за самия Кремъл, защото ще съхрани неговите позиции в условията на растящи политически и финансови дефицити в Русия, като освободи пространство на местните проруски политици да реализират съвместни проекти- включително чрез тяхното преетикетиране като български.

  Новата българска Ялта, без съмнение, ще ни обрече на автархия и авторитаризъм.

  Не съм сигурен дали и този път няма да успеят.

  Да виждате видима алтернатива или алтернативност в публичния дебат.

  Поставете се на мястото на лидерите на основните държави в ЕС и НАТО, от които зависи политиката им спрямо България. Имате регионална нестабилност и процеси, ЕС е подложено да разтърсващи трусове – икономически, финансови, бежанци, Брекзит и т.н., които консумират все повече от Вашата енергия и времето, което можете да посветите на балансираните решения, става все по-малко. Винаги може да дойде точката на пречупване на Вашата принципиалност и неусетно да преминете към прагматична рационалност : „да, тези хора не са идеални, но са най-добрата ни и близка опция“.

  И нещата отново ще се върнат в руслото на традиционния песимизъм и обреченост, които познаваме.

  Единствената разлика е, че в началото на 90-те години не бяхме свързани със Запада. В този смисъл той имаше възможност да се изолира и дистанционно да насочва процесите, без да е необходимо да се ангажира близко и съществено. В 2016 управлението от дистанция не е възможно.

  Залогът и рисковете за европейската и атлантическа сигурност са толкова видими, неразделими и преки за всички, че наблюдението от дистанция, в блестяща изолация, няма да сработи.

  Западът направи грешка преди 25 години, като се оттегли в търсене на своето индивидуално благополучие като остави пълния контрол върху съдбата на България на посткомунистическата номенклатура, така както Западът остави на Сталин да управлява Източна Европа.

  Би било трагична грешка ако го стори отново.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  *Bulgaria analytica е новосъздаден сайт, който се списва на два езика – български и английски. Негови създатели са Алекс Алексиев, експерт по международна сигурност и радикален ислям, и Илиян Василев, дипломат и бивш посланик в Русия. В сайта е декларирано: „BulgariaAnalytica е независима инициатива, подкрепена от Фондация Америка за България. Съдържанието отразява единствено мнението на авторите и не отразява непременно вижданията на Фондация Америка за България.“

• Не-свободите на Свободата

  По-долу публикуваме с известни съкращения текст от блога на проф. Николай Слатински, който поставя интересни въпроси за Свободата и Сигурността преди и сега, и доколко е демокрация това, в което живеем днес.

  

  В науката за сигурността, която всъщност е и наука за Живота, се изследва релацията Сигурност-Свобода. И това е естествено, защото Животът е в немалка степен търсене на баланс на Сигурността и Свободата – както за отделния индивид, така и за общността от индивиди, за обществото, държавата, общността от държави. Много държавници и учени са правили изказвания, цитирани по повод и без повод, за връзката между Сигурността и Свободата.

  В този текст няма да се спирам на тази базисна релация, по състоянието на която твърде често или почти винаги се мери температурата на демократичност, управляемост, функциониране и развитие на обществото.

  Искам само да обърна внимание, че макар да говорим за Свобода (с голямо „С“), то всъщност тази фундаментална категория се състои от различни свободи (с малко „с“). Да, тя има и самостоятелно значение, даже от гледна точка на обществените науки – науката на сигурността, социологията, социалната психология, културната антропология, политологията и други, – Свободата се анализира именно в своето единствено число и с голяма буква – като Свобода. Но ако се взрем в нейните отделни съставляващи, то тогава можем не само да кажем кои общества са по-свободни (както несъмнено Демокрацията е далеч по-свободна от авторитарното и тоталитарните общества), но и да видим – а дали в някои измерения на Свободата, в някои от отделните свободи нямаме обратното съотношение. Ако някоя или някои свободи при демокрацията отстъпват на нивото и качеството на тази или тези свободи в авторитарното или тоталитарното общества, то тогава можем да си направим извода – доколко демокрацията в демократичното общество е демократична и доколко тази демокрация е всъщност фасадна, формална, имитационна, симулационна.

  С две думи – ние говорим за Свобода, но когато пренесем разговора върху свободите, можем да видим, че с доста свободи при Свободата в общества като нашето нещата не са хич, ама хич розови.

  Преди да премина към същността на настоящия текст, ще напомня само знаменитите четири свободи от речта на президента Франклин Делано Рузвелт пред Американския Конгрес, произнесена на 6 януари 1941 г.:

  „В бъдещите дни, които се стремим да осигурим, ние очакваме с нетърпение свят, основан на четири основни човешки свободи.
  Първата е свободата на словото и изразяването — навсякъде по света.
  Втората е свободата на всеки човек да почитат Бог по свой собствен начин — навсякъде по света.
  Третата е свободата от недостиг — която, предадена на световен език, означава икономически споразумения които ще осигурят на всяка нация здрав живот в мирно време за своите жители — навсякъде по света.
  Четвъртата е свободата от страх — която, предадена на световен език означава световно съкращаване на оръжията до такава точка и по такъв цялостен начин, че никоя нация да не бъде в позиция да извърши акт на физическа агресия срещу някой съсед — навсякъде по света.“

  Все по-често се замислям над проблемите на суровата ни иначе демократична реалност и от личен опит, от разговори с близки, роднини, приятели, познати, случайни хора из улиците и градския транспорт мога да направя несъмнено достоверното за мен заключение, че без да се оспорва, че от гледна точка на Свободата, ние живеем в много по-свободно общество, отколкото при късния соц („развитото социалистическо общество“), то по отношение на някои принципно важни свободи, хората днес, при нашата фасадна, формална, имитационна и симулационна демокрация се чувстват ПО-МАЛКО СВОБОДНИ отколкото при късния соц.

  Оказва се, че безобразията при това, което ние имаме като демокрация (отново и отново ще я опиша като фасадна, формална, имитационна, симулационна) могат да бъдат още по-фрапиращи и по-тежки за понасяне от безобразията по време на късния соц.

  Веднага ще уточня – говоря за обикновените, редовите, нормалните, средностатистическите хора. И не говоря за онези, които се съпротивляваха открито или полуоткрито срещу тогавашната система – с тях системата не се шегуваше, а нерядко изобщо не се шегуваше. Защото системата като всяка тоталитарна система нямаше чувство за хумор.
  От онези години съм си отбелязал, че колкото по-авторитарна или по-тоталитарна е една система, толкова повече тя няма чувство за хумор.

  В същото време, когато властта в една демокрация започне да губи чувството си за хумор и да се дразни прекалено силно и да отвръща прекалено грубо на шегите с нея, то значи демокрацията вече боледува, определено боледува.

  В своя живот при късния соц обикновените хора бяха карани да спазват някакви правила, да участват в разни мероприятия, ритуали, свещенодействия и обществени отбивания на номера, но понеже вече нищо от „светлата вяра в социализма“ не беше останало, те приемаха тези неща като природни явления – неизбежни и обективно съществуващи – и се вписваха в тях дотолкова, доколкото това ги предпазва от битови и служебни неприятности. Чувството бе много повече на досада, отколкото на принуда. Пък и в общи линии с изключение на полагането на някакви физически усилия (като участието в прибирането на реколтата, особено както нас, математици, програмисти, инженери технолози от Института за тежко машиностроене ни караха да товарим безбройни тежки и прашни бали в непоносимата жега), цялата тази показност не беше трудна за понасяне – ако се съжаляваше за нещо, то бе за загубеното в „зажми да те лажем“ време.

  Но на човека, на обикновения човек в късния соц му се даваше усещането за защитеност. Защитеността на клетката. Да, ще бъде защитен ако слушка и папка. Но то кога обикновеният човек от всичко най-много не е обичал да слушка и папка и да го оставят след това да си живее живота отлично, даже много добре – толкова добре, колкото може да е добре в клетката?!….
  Днес обаче не е така. Като правило не е така. Най-често не е така.

  Днес демократ-тоталитаристите (сиреч тоталитаристите при фасадната демокрация или както я нарича мой приятел „нелибералната демократура“) могат да бъдат много по-жестоки и по-безпардонни от тоталитар-демократите (сиреч демократите при тоталитаризма на късния соц)…

  Стотици и хиляди са случаите в наше време и у нас, когато за инакомислие с началството санкционират, дисциплинират, мачкат достойнството, унижават, наказват, уволняват. И няма на кого да се оплачеш, няма кой да те защити! Няма го партийният секретар, а и по принцип партийните секретари са част от заверата и далаверата, те се грижат само за своите хора, своите интереси, своите бизнеси и своите банкови сметки. Ако си с нас – си наш, ако не си с нас – си против нас. А профсъюзите са подвили опашки, като повечето уважаващи себе си профсъюзи по света и у нас.

  Аз в живота си днес имам няколко различни роли. В едната от тях наблюдавам с тъга и потрес как администрацията превърна последната година за моите приятели в ад, как не им даде един бял ден. Тя сякаш само за едно мисли – какво още да измисли, за да си покаже злия нрав и да унижи служителите. Каквото и да предприеме тя – все е глупаво или слабо, абсурдно или неосъществимо. Но тя иска да го прокара с грубата сила на дисциплинарната репресия!

  И хората се тресат, разтревожват, поддават на страх и стрес. Те виждат точно това, именно това – как администрацията не умее и не може, не знае и не е способна да управлява, да мениджира, да произвежда добавъчна стойност в дейността на съответната институция, а наистина само и единствено мисли („мисли“!) – какво още да измисли, че да стъжни и стежни живота на хората, да ги натика в миша дупка, да им ограничи свободата и волята, да ги стриже с един гребен и да ги унифицира, обезличностява, да разлага гордостта и себеуважението им на съставните им части, да им доказва, че щом тя е началник, те са глупаци и като разговарят с нея ще мълчат.

  Странно ли е тогава, че хората в тази иначе интелигентна институция са абсолютно безсилни да променят нещо, трупат вътрешно озлобление и външно примирение. Защото, както казва друг приятел – срещу арогантността на наплодилите се вождчета и дученца от всички калибри и от всички мащаби на всички нива, морални, правни, социални и демократични защити няма открити, няма открити!

  Тези вождчета и дученца са безконтролни. Те са селектирани през този четвърт век на вечния Преход – да имат могъщи покровители „отгоре“ и да държат здраво в ръцете си онези „отдолу“. Това са изпечени кариеристи, научили се да се огъват и унижават пред всеки над тях и да прегъват и унижават всеки под тях. Докато назначилата ги власт ги държи, те се ползват с абсолютна власт в своите структури. Няма кой да им повлияе. И да се оплаче някой на властта, тя няма време за неговите оплаквания, защото когато си на власт мандат живот храни. Когато си на власт дребните човеченца, обикновените хора са тор, почва за избуяването на великите ти помисли и изгодните ти удари. И протежетата на тази власт, докато тя е на власт и ги държи на съответните места, могат да си правят каквото искат и както искат. Те са безконтролни, те не се интересуват от всяко живо същество под тях и се разправят с него, ако не им играе по свирката.

  За средностатистическия човек можеш да обезпечиш редица фундаментални свободи и после да плеснеш с ръце и да прегърнеш тезата за Свободата на обществото и за Обществото като свободно, но ако средностатистическият, нормалният, редовият, обикновеният човек се чувства безправен и съответно не-свободен в едно от жизненоважните за него измерения на своята Свобода (с голямо „С“), ако той чувства, че му е отнета една от най-скъпоценните в неговото битие на средностатистически човек, свободи (с малко „с“), то тогава не можеш с нищо да го утешиш, че виждате ли, имаш я Свободата, а си се завайкал и застрадал за някаква си свобода!

  Трудно, много трудно можеш да се радваш на Свободата, ако тези, от които зависи животът ти, работата ти, прехраната ти, достойнството ти на личност, на професионалист, на знаещ и можещ човек, те натикват в не-свободата на обезправеността.

  Трудно можеш да се радваш на Свободата, ако във всяка твоя ценна и безценна, съкровено и сакрално важна, същностна и екзистенциална дейност или сфера цари свободия, властва законът на джунглата, вилнеят шефове, началници, босове, дерибеи, вождчета и дученца, некриещи вълчата си кожа демократ-тоталитаристи (сиреч тоталитаристи при фасадната демокрация) и ползвайки се от твоето безправие и от ескалиращата, свирепстващата фасадно-демократична безнаказаност, ти смачкват фасона и смазват достойнството ти, стъпкват ти честта и сриват сигурността ти.

  Тази не-свобода, за която написах тук, е само една от онези не-свободи, над които разсъждавам напоследък (мога да изредя още поне няколко) – всички те правят живеещото уж в Свобода наше общество, ВСЕ ПО-НЕСВОБОДНО. А значи и ВСЕ ПО-МАЛКО ДЕМОКРАТИЧНО. Доколкото изобщо може да бъде демократична демокрацията, която е все повече фасадна, формална, имитационна, симулационна. Или по думите на моя приятел – все повече „нелиберална демократура“.

  И страшното знаете ли кое е?

  Страшното е, че когато обикновените хора са докарани до ръба на пропастта на не-свободите, дори само на някои от не-свободите, те, обикновените хора могат да станат социална база за страшни политически режими. Много социални, обществени, политически чудовища са се родили върху смазаната човешкост на обикновените хора и превръщането им в сива маса, в тълпа, в орда, в сган, готова да следва сляпо своите вождове и дучета…

  Проф. Н. Слатински

• Правителството: Връщаме 30 000 студенти от чужбина

  За това съобщава в. „Стандарт“, където четем още:

  Дават им шанс за по-бърза кариера и собствен бизнес. 30 000 български студенти в чужбина да се върнат да работят в родината. Това предвижда стратегията „Визия 2020“ на правителството, която има за цел България да догони европейските икономики. В момента повечето наши младежи предпочитат след дипломирането да останат зад граница. Основният мотив за това е по-високото заплащане. Български компании обаче могат да ги привлекат, ако им предложат по-бързо кариерно развитие. Държавата трябва да създаде и възможности младите българи лесно да стартират собствен бизнес, както и да работят в държавните институции. За целта ще се създаде база от данни и списък с имейл адреси на студенти, учещи навън.

  Целта е България да стане високотехнологичен хъб между Изтока и Запада
  
  Ще привличаме капитали от държави с доказан потенциал. Министерството на икономиката представи нова концепция за привличането на инвеститори. Тя е съобразена с приоритетите на общините и залага на подбор на приоритетни отрасли, страни и компании.

  Привличането на стратегически инвеститори у нас вече ще се извършва според плановете за развитие на общините. 28-те областни центъра в страната са определили в кои икономически направления имат потенциал и желание да се развиват и с това ще се съобрази правителството и Българската агенция за инвестиции /БАИ/ при привличането на нови капитали. Кметовете са избирали между 4 приоритетни направления, определени в стратегията за интелигентна специализация – Информатика и ИКТ, Мехатроника и чисти технологии, Здравословен живот и биотехнологии, Иновации в креативни и рекреативни индустрии.

  „Целта е да привлечем инвестиции в полза на регионите и да намалим диспропорциите в икономическото им развитие“, заяви зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. Заедно с директора на БАИ Стамен Янев тя представи новата концепция за привличане на инвестиции в България. „Например от област Търговище са посочили, че искат да развиват мехатроника и чисти технологии (машиностроене и химически производства), както и производства по направлението Здравословен живот и биотехнологии. Когато има заявен интерес от страна на инвеститор в тези индустрии, ще му предложим Търговище като място за инвестиция, както и другите региони, посочили тези индустрии“, обясни Везиева.

  В новата концепция за привличане на капитали са заложени и 14 стратегически индустриални сектора с висок потенциал за растеж. Те ще бъдат на фокуса на БАИ в търсенето на инвеститори. В някои от тези сектори страната ни има традиции и конкурентни предимства като производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, производство на електрически съоръжения, на машини и оборудване, текстил и облекло, химически продукти, изделия от каучук и пластмаси, хранителни продукти. Сред новите стратегически индустрии са ИКТ, мехатрониката, нанотехнологиите, фармацията, биотехнологиите, творческите индустрии, аутсорсингът.

  „За всяка от тези индустрии сме определили целеви държави и дори компании, към които да насочим усилия да ги привлечем да разкрият производства у нас“, посочи Стамен Янев, изп. директор на БАИ. Целта е у нас да присъстват световни лидери в съответната индустрия, защото те идват като стратегически инвеститори. „Не можем да позволим навлизането на чуждестранни компании, които да убият местните производители. Напротив, преките чужди инвестиции трябва да доведат до подпомагане на българските фирми, на подизпълнителите и до повишаване на покупателната способност на българите“, обясни Янев.
  Така например в областта на електрониката и електротехниката фокусът ще бъде върху привличането на фирми, занимаващи се с производство на оригинално оборудване (OMS) и предлагането на услуги в производството на електроника от страни като Германия, Италия, Великобритания, Китай, Южна Корея, Япония, САЩ и Тайван.

  В земеделието и хранителната промишленост целевите държави са Франция, Германия, Италия, Холандия, Израел, както и държави с високо търсене на хранителни продукти като Китай, Арабския свят и Япония.

  За производства от химическа промишленост, био- и нанотехнологии целевите държави са Германия, Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Холандия, САЩ.

  По този повод БАИ ще засили срещите си с посланици, консули, търговски аташета в търсенето на правилните чужди инвеститори. Трябва да бъдат привлечени нови предприятия в съществуващите високотехнологични сектори, посочва Янев. Крайната цел, поставена от Министерството на икономиката, е България да се превърне във високотехнологичен хъб – допирна точка между Изтока и Запада.

  

• Тръмп иска ФБР да повдигне криминални обвинения срещу Клинтън

  „Невъзможно е ФБР да не препоръча повдигането на криминални обвинения срещу Хилари Клинтън“, заяви Доналд Тръмп, цитиран от Асошиейтед прес. Той заяви това, след като стана ясно, че ФБР е разпитвало Клинтън във връзка с използването на личен имейл сървър, докато е била държавен секретар на САЩ. Бюрото проучва дали е имало случаи на злоупотреба с поверителна информация.

  

  По-рано Тръмп предизвика шум в социалните мрежи, след като публикува снимка на Хилари Клинтън с нещо, което изглежда като Звезда на Давид, на фона на доларови банкноти. Към тях са добавени думите „Най-корумпираният кандидат за президент в историята“. Публикуваната снимка бързо предизвика обвинения в антисемитизъм. По-късно тя беше изтрита и заменена с версия на същата картина, която използва кръг вместо звездата.

  Наскоро телевизия Фокс нюз съобщи, че по време на работата си като държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън е споделила с трети лица поверителна информация за начините за преодоляване на финансовата криза в Гърция.

  Тези данни са били изключително важни за зетя на държавния секретар, оглавяващ инвестиционен фонд и специализиращ в гръцките дългове. Информацията се основава на разсекретени имейли, изпратени от Клинтън по електронната поща. Тя е споделила служебна информация и със съпруга си, което също е забранено. /„Сега“/

  .

• Над 80 убити и над 160 ранени при атентати в Багдад

  Най-малко 83-ма души са убити и над 160 – ранени при два бомбени атентата в търговски райони в центъра на иракската столица Багдад около полунощ в събота срещу неделя, съобщават осведомителните агенции, като се позовават на официална информация от иракски правителствени представители. Отговорност за атентатите пое т. нар. „Ислямска държава“.

  

  Атентатите бяха извършени в края на свещения за мюсюлманите месец Рамазан, когато след дневния пост улиците след залез слънце са пълни с млади хора и семейства.

  В онлайн изявление сунитската джихадистка групировка пое отговорността за взривовете, като подчерта, че мишените й са били шиити.

  Премиерът Хайдер ал Абади посети мястото на атаката в централния квартал Карада, но бързо напусна, тъй като бе обсипан с гневни упреци от местните жители, съобщи ДПА, като се позова на независимия сайт Алсумария.

  АП обръща внимание, че атентатите стават седмица след като ИД изгуби своята крепост в Ирак – град Фалуджа, който беше превзет от правителствените сили след продължила няколко седмици офанзива. /Медиапул/

  .

• Откриха с дрон древен град край Сърница

  Древен град, погълнат от горите и забравен от хората, е открит край село Сърница в община Минерални бани. На него съвсем случайно се натъкнали група журналисти, тръгнали на експедиция.

  

  Паулина Михова разказва, че тръгнали с двама колеги към „Орлови скали”, за да направят снимки с дрон на изсечените човешки профили. Те обаче се объркали в гората.

  На едно място журналистите видели да стърчи острия връх на скала. Изненадата ни беше пълна, когато дронът на Иван Мануилов ни разкри величествената гледка. Ставаше въпрос не за една скала, а за цял комплекс, изсечен в скалите, споделя Михова. Тя допълва, че най-добрата видимост към комплекса има единствено от въздуха.

  По думите й градът има ясно изразен портал със стълбище, което води към него. В скалата има изсечени ниши, което сочело за светилище. От двете страни на портала в скалата са изсечени високи кули, които наподобяват увила се змия и завършват със змийски глави. Целият комплекс е дълъг около 900 метра, като порталът е разположен близо до центъра, по дължината на скалата.

  Праисторици в София вече са получили снимките. Те определят находката като нещо изключително и с международно значение за археологията и праисторията.

  Източник:  News.bg

• Половин Европа е закриляла организатора на атентатите в Истанбул

  Въпреки солидните доказателства за терористична дейност, България, Швеция, Украйна и Грузия отказали да го предадат на Русия, защото се водел политически бежанец в Австрия

  .

  Александър Колев, в. „Сега“

  

  Няколко европейски държави години наред са спасявали от екстрадиция и затвор в Русия Ахмед Чатаев, заподозрян от турските власти като организатор на кървавия атентат на летище „Ататюрк“, при който загинаха 44 души, а над 200 бяха ранени. След като стана ясно, че той е бил освободен преди 5 години от съд в България, вчера се оказа, че подобни дела в Швеция, Украйна и Грузия също са завършвали с отказ от екстрадицията му, въпреки че Москва го е обвинявала в тероризъм и организиране на незаконна въоръжена група от 1999 до 2007 г. Случаят е показателен с това как се подценява опасността дори при сериозни доказателства за терористична дейност.

  През 2003 г. Чатаев отива в Австрия, където получава статут на политически бежанец. През 2008 г. е обявен за международно издирване. През годините е арестуван последователно в Швеция, Украйна, Грузия за различни провинения, но всеки път е освобождаван под натиска на правозащитници. Чеченецът, наричан още Едноръкия, през 2011 г. е задържан у нас при опит да премине нелегално през ГКПП Кулата.

  „Ахмед Чатаев имаше статут на политически бежанец и се ползваше с всички права като такъв. По време на делото имаше изключителна активност от страна на правозащитни организации“, заяви неговият адвокат Веселин Георгиев пред bTV. Той обясни, че Чатаев е бил в България поне два месеца. На 1 юли 2011 г., по време на заседанието в Хасково, където Чатаев попаднал, след като бил заловен на излизане от България в Турция, правозащитните организации били много активни. По настояване на близки на Чатаев защитникът уведомил съда в Страсбург. Оттам изпратили писмо да ги държат в течение за делото. „На втора инстанция съдът нямаше думата, защото прокурорът оттегли искането и съдът не се произнесе“, твърди още Георгиев.

  Окръжният съд в Хасково разрешава екстрадицията на Чатаев, а Пловдивският апелативен съд отказва да го предаде на Русия. „Искането от съдебните власти на Руската федерация за екстрадиция е с цел реализиране на наказателно преследване, като той е обвинен за съдействие за терористична дейност и организиране на незаконна въоръжена групировка и участието му в нея. Обвинението касае периода от 1999 до октомври 2007 г., а дейността на Чатаев е осъществена на територията на Чечения и Австрия“, разказа пред БНР председателката на окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова. Тогава съдът в Хасково приема, че той има предоставено убежище от Федералната служба за убежището в Австрия, както и че има статут на бежанец. Но не може да се възползва от него, тъй като има данни, че е обвинен за извършване на тежко престъпление, преди да подаде молбата за убежище. Пловдивският апелативен съд е на различно мнение. Според него статутът на бежанец има екстериториално действие по отношение на всички държави, които са се присъединили към Конвенцията за статута на бежанците. „България също е ратифицирала тази конвенция и съдът в Пловдив приема, че е налице абсолютна забрана бежанец да бъде предаден на страната, в която са застрашени неговият живот и свободата му“, обясни съдия Тянкова по БНР. Апелативната прокуратура в Пловдив също излиза със становище Чатаев да бъде освободен.

  Тянкова разказа още, че чеченецът е бил задържан през 2009 г., пак по искане на Русия, този път във Виена. И там съдът отхвърлил като недопустимо искането на Върховната прокуратура на Руската федерация, тъй като не бил извършил престъпления в Австрия.

  Според руските прокурори Чатаев е попаднал в групировката „Ислямска държава“ и е оглавил банда за организиране на терористични атентати в Русия и Европа. Част от нея е разбита в началото на годината, а властите в Москва тогава съобщават, че са предотвратили 30 атентата. Чеченецът е вербовчик на бойци за „Ислямска държава“ и е заподозрян за организатор на атаката в Истанбул, съобщи онзи ден Би Би Си. Турски вестници първоначално го обявиха за един от взривилите се атентатори, но това не се потвърди.

  Ахмед Чатаев е организирал не само атентата на летище „Ататюрк“, но и двете други смъртоносни бомбени атаки в Истанбул тази година – в сърцето на истанбулския туристически квартал „Султанахмет“ и на главната търговска улица „Истиклял“, твърдят вече турските медии. Вчера проправителственият вестник „Йени Шафак“ идентифицира Ахмед Чатаев от Чечня като основен организатор на атаката. „Хюриет“ пък твърди, че той дори е ръководителят на клетката на „Ислямска държава“ в Истанбул.

  Сега става ясно, че през октомври 2015 г. и САЩ го включват в черния списък за борба с тероризма заради съпричастност към групировките „Имарат Кавказ“ и „Ислямска държава“. Чатаев е посочен от американските власти като един от хората, които се занимават с привличане на терористи към ИДИЛ. Твърди се, че през януари 2016 г. – два месеца след атентата в Париж, руските спецслужби предупреждават, че имат информация за готвени атентати в Европа от подразделение на „Ислямска държава“ под ръководството на Чатаев.

  „Българските служби по това време са свършили това, което е било необходимо“, включи се по темата и премиерът Бойко Борисов. „Това, което ме касае мен, е, че българските служби са свършили тогава каквото е било необходимо. Оттам нататък не искам да коментирам решенията на съда, защото те се водят от конвенции и от международни спогодби. Ако искат да отговорят, обществото ще е доволно. Но по мое време правителството и неговите служби са си свършили работата – те са го задържали“, заяви Борисов.

  АТЕНТАТОРИ

  Индентифицирани са двама от атентаторите самоубийци, съобщиха турските следователи. Имената им са Раким Булгаров и Вадим Османов. Османов е разпознат по паспортна снимка, копие от която било намерено у агент на имоти в Истанбул. Вече стана известно, че терористите вероятно са от Дагестан, Узбекистан и Киргизстан. 24 души са заподозрени за кървавото престъпление, 15 от тях са чужденци.

  .

• Шокова терапия или перестроечна агония на ЕС

  Иван Сотиров,

  Вulgariaanalytica.org

  Разбирам болката на много хора от решението на над 17 милиона британски граждани за „Брекзит“. Разбирам я защото и аз бях срещу това решение. Това, което не просто не мога да разбера, а направо ме ужасява, е лекотата, с която видни „демократи“ обявиха референдума като нещо изключително вредно. Дори се стигна до крилатата мисъл, произнесена не от който и да е, а от бивш министър на правосъдието: „Референдумите по основоположни въпроси са кретения“. Да, това е изказване на юриста, демократа, реформатора и доскорошен инициатор на референдум по основополагащи въпроси, като този за радикалната промяната на избирателната система.

  

  Очевидно шокът от резултатите на референдума във Великобритания е целебна терапия, която вече е излекувала поне един от „кретения“. Къде остана, господа демократи, високопарното ви заклинание, цитирайки Волтер: „Не съм съгласен с Вашите убеждения, но съм готов да умра за правото ви да ги изказвате.“ Или вие просто дълбоко сте споделяли максимата, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят, и сега сте неприятно изненадани, че един избор промени нещо, и сега пледирате той да бъде забранен или прилаган само по неосновоположни въпроси? Кое накара така бързо за една нощ всички пламенни привърженици на пряката демокрация да заговорят в хор, като  най-яростните й противници, които преди години охулваха?

  Трябва ли да си припомним депутатите от кои партии пледираха колко опасно и безотговорно е да се даде на народа властта директно да се произнася по въпроси, които са от компетентността единствено и само на представителната власт, на компетентните и честни наши народни избранници? Трябва ли да си припомняме и от кои партии сипеха гневни и обидни обвинения срещу тях тогава? Ами хайде тези, които сега са преосмислили позициите си по въпроса,  да бъдат така любезни да се извинят на новооткритите си съмишленици, които до скоро атакуваха! Скъпи демократи, много лесно обявихме над 17 милиона европейци за ирационални и лесно манипулируеми носталгици. Радвам се на самочувствието на някои мои съграждани, които така бързо израснаха, само 27 години след отмяната на чл. 1 от Живковската конституция, в своето демократично развитие и мислене, че могат с такава лекота да раздават оценки на островитяните, приели Магна харта през 1215 г. Винаги съм критикувал пагубната за нацията ни склонност да се самообвиняваме и да си самовнушаваме като специфичен национален недостатък слабости, характерни и за много други народи, но малко в повече ми дойде внезапният пристъп на самочувствието на някои мои съотечественици да менторстват с болшевишка убеденост в своята правота и непогрешимост. Къде е нашето християнско смирение? Нима забравихме, че Христос ни съветваше „Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.“ [Мат. 7:5]? Какви институции си избираме свободно вече 27 години? Доволно ли сме, горди ли сме с нашия избор? Очевидно е, че НЕ! Ами хайде тогава дайте да отменим изборите изобщо. Защо да харчим пари на вятъра? Нали знаем, че за когото и както и да гласуваме, ТЕ пак ще се разберат и ще правят, каквото са правили и досега. Има ли партия, която да не е правила точно обратното на това, което ни е обещавала? Има ли някой, който да не се е коалирал с този, срещу който е изговарял неща, които е срамно да повтаряме? Знаем ли кого ще избираме за президент на България – не, но те вече знаят кой е и ще ни го спуснат наесен, но ние ще отчетем, че сме го избрали! Но да не дялкаме тези наши трески, нека да видим гредите в очите на другите. Само сред англичаните ли бъка от необразованите, възрастните и манипулируеми избиратели? За съжаление не. И храбрите и готини шотландци са дали един милион фира, вярно, някакви си 38%, но един милион си е един милион, както се казва. При ирландците фирата е 44% или 350 хиляди гласа за излизане. Каква ли ще бъде фирата в ЕС, ако не бъде забранена тази „кретения“ да се гласува по такива основополагащи въпроси? Струва ми се, че процентът на много места, и то в държавите, които са нетни донори в ЕС, няма да е по-малък от този на готините шотландци. Поне такива са данните за нагласите в тези държави. Разбира се какво мислят десетки милиони европейци не е толкова значим въпрос, като въпросът за запазването на властта и привилегиите на една голяма, но за щастие все още не многомилионна армия на евробюрократи. Е, ние трябва да си траем, да се снишаваме, да не дразним началниците, защото няма да има еврофондове. В крайна сметка носталгиците рано или късно ще измрат, и няма да има кой да пречи на европейската мечта за нерушима федерация. Това е животът, тези носталгици по националните държави са потомци на младите революционери националисти, които са воювали срещу носталгиците по старите империи на консервативна Европа и по техния Свещен съюз. Дали в крайна сметка днес дебатът не е за завръщане към онази универсална, наднационална монархическа Европа без референдуми и преки избори? Разбира се бързам да подчертая, че това е шега, за да не бъда разбран буквално, в контекста на толкова безумни изказвания, които се чуха в последно време от уж образовани и титуловани хора. Това, което трябва да отчита всяко ново поколение е, че неговите прогресивни въжделения могат да изглеждат за следващите поколения също толкова ретроградни и неприемливи, колкото на него му изглеждат възгледите на предходните поколения. Левичарската страст към налагането на абсолютната истина, която изповядваш, е в основата на най-жестоките войни и трагедии, които сполетяха Света и Европа. Демонстрацията на добро отношение с гостите, след като се държиш неуважително към собствената си жена и родители, е разпространена форма на обществено лицемерие.

  И двете крайни тенденции, и тази за Федерални Европейски Щати, и тази за разпада на ЕС, са еднакво опасни. Ние сме европейци и нас ни обединяват общи ценности и история, а не бюрократични и финансови институции! Нима швейцарците и норвежците са по-малко европейци от нас, или нашите съседи на Балканите, които още не са членове на ЕС! Да си европеец е културен и цивилизационен избор, а не паспорт за европейско гражданство. Европеец може да си във всяка точка на света, независимо от гражданството, което имаш, както може да си дивак с европейски паспорт, избиващ невинни хора в центъра на ЕС беше създаден след две кървави войни не за да заличи европейските народи и да създаде хомо европеикус, Европа. а за да превърне Европа в един общ мирен дом на всички европейци, независимо от тяхната национална, етническа, религиозна, расова или друга принадлежност. Създателите на Обединена Европа ни завещаха един съюз, който ни даде неограничената свобода на движение на хора, стоки, капитали и услуги. Европа означава свобода, а не регулации! Свободата означава свободна конкуренция между отделните граждани и техните общности, а не унификация, регулация и преразпределение! Регулацията и преразпределението водят до бюрократизация, а тя до корупция и неефективност.

  Бюрократизацията и генерираната от нея корупция и неефективност са силата, която може да разруши ЕС, защото тя е първопричината, а не протестният вот на европейските граждани срещу нея. Ако разчетем правилно това, което се случи на 23 юни, тази дата от един лош ден за Европа, може да се превърне в едно добро начало за един по-добър Европейски съюз. Да, решението за „Брекзит“ е едно лошо решение. Сигурно е плод и на ирационална емоция, и на популистки манипулации. Но всеки вот съдържа тези елементи. Нима вотът за оставане не съдържа емоционални елементи и нима подкрепящите го най-влиятелните политици и партии с целия ресурс, с който разполагат, не са ползвали популизъм и манипулативни методи? При такава битка това е неизбежно. Истината е, че всеки популизъм се базира на артикулирането на предложение за решаването на тежък обществен проблем. Да, добрият популист може да засили чувствителността към даден проблем, но не може да създаде несъществуващ такъв. Да, демокрацията някой път води и до грешни решения, но това не е повод да я отменим!

  

  Както винаги в такива случаи, ние имаме два сценария – добър и лош. Какъв е лошият сценарий? Това е сценарият, по който Евробюрократите ще се опитат да запазят своята власт и привилегии, като тръгнат по пътя на перестройката и с крайна цел пълна централизация на ЕС, разчитайки, че Великобритания, една от пречките за това, е отпаднала по-една щастлива случайност. В България този път ни е познат до болка. За да се тръгне по този сценарий първата крачка е да се заклейми Великобритания, тази кампания вече тръгна, като се доразвие гръцката сага, но в нов по-голям мащаб. Опитите да бъдат сплашвани и наказвани англичаните за безотговорното им поведение от брюкселските строги педагози, за да не тръгне вълна от брекзити, само ще задълбочи кризата. Остава само англичаните да наемат Варуфакис за няколко години и да го пуснат да договаря условията за напускане, въпреки че и Борис Джонсън би могъл лично да се справи с тази задача успешно.

  Добрият сценарий, който може да дойде само от националните лидери на държавите от ЕС, е да се изготви бърз план за радикална реформа за максимално съкращаване на излишните европейски структури и бюрокрация. ЕС се нуждае от шокова терапия, а не от перестроечна агония. Един по-либерален ЕС ще бъде много по-сплотен, проспериращ и силен, защото това ще става по естествена потребност и убеждение, а не по бюрократична принуда. ЕС трябва да бъде обединен в защита на свободите на своите граждани, а не в защита на определени финансово-икономически структури, чрез левичарския, бюрократичен, регулаторен протекционизъм. Постигнатото от европейската цивилизация се основава на нейните християнски ценности. Християнското човеколюбие е основата на демокрацията и толерантността на съвременният европеец. Независимо дали сме вярващи или не, ние дълбоко в себе си носим християнското възпитание, то е въплътено и в нашите основни закони. Мултикултурната псевдотолерантност е тази, която толерира хора, които не се съобразяват с нашите закони, а със закони, които не зачитат тази толерантност. Не може да има справедливост там, където има два закона, защото това е като да мериш с два различни аршина според това как ти изнася – а там, където няма справедливост, има несигурност и граждански конфликти. Ние сме толерантни към различните, независимо дали това различие е религиозно, етническо или друго, именно защото носим дълбоко в себе си уважението към човешката личност, защото любовта към ближния е и уважение към личността. В това е нашата европейска идентичност и тя е принципно различна от идентичността на Путинова Русия, за която християнското човеколюбие се анатемосва от патриарха като „човекопоклонничество“. Очевидно за руският патриарх Алексей всяко отклонение от путинолюбието е ерес. В приоритетите на един реформиран ЕС трябва да бъдат солидарността при защитата на сигурността на европейските граждани и държави. Недопустимо е най-голямата икономическа общност да няма собствен военен ресурс да защитава своите граници от агресори като днешна Русия с десетократно по-малка икономика. Мирът и високият стандарт на живот не са даденост, те трябва да се отстояват непрекъснато. Улисани в занимание с размера и формата на краставицата от Брюксел, не обърнаха особено внимание на проблема с радикалния ислям и емигрантската вълна, която залива Европа. Никога не трябва да забравяме, че ЕС е първо ценностна, а след това икономическа общност. Това, че някои европейски лидери проявиха раздразнителност към референдума на Острова, каквато вече не проявяват  към анексията на Кримския полуостров, е тревожен сигнал за това, че икономическите съображения почват да надделяват над ценностните! Мантрите за мир и единство, както и борбата с външните зли сили, като средство за запушване на устата на инакомислещите са ни до болка познати от близкото минало и резултатите от тях също. ЕС ще излезе по-силен от ситуацията, в която сме поставени днес, ако проведем откровен разговор за проблемите на съюза. Европейските лидери трябва да имат доблестта да погледнат истината в очите и да поемат своята отговорност за положението, в което днес се намира ЕС, а не да бранят своята невинност, обяснявайки всички проблеми с вътрешни външни врагове! Дано всички да направим верните изводи и да предприемем правилните действия след референдума във Великобритания, за да не ни се наложи да преизграждаме ЕС, след драматичен разпад.

  .

• Експлозия окървави летището в Истанбул

  Два взрива са избухнали на летището в Истанбул. По предварителни данни, десет души са убити и над 60 са ранените. (Няколко часа по-късно броят взривовете бе увеличен на 3, броят на загиналите надмина 36, а на пострадалите – над 130. Няма сведения за загинали българи. Летището вече е отворено за полети.)

  

  Телевизионният канал Си Ен Ен цитира свои източници от полицейските среди, според които двама души са били спрени на едно от местата с детектори за метални предмети. По време на проверката охраната е разбрала, че те са терористи и е открила стрелба, но те са се самовзривили. Турският министър на правосъдието Бекир Боздаг съобщи за най-малко 10 убити в нападенията. Около 40 ранени пък са били откарани в болници. Някои от тях са в тежко състояние, предаде Ройтерс, като се позова на телевизия Хабертюрк.

  Свидетели разказват, че на летището са изпратени около 30 линейки. Ранените, сред които и полицейски служители, са транспортирани в държавна болница.

  Според официални лица двама атентатори самоубийци са се взривили на летището.

  И двете бомби са избухнали извън сградата на летището, каза още правосъдният министър. Единият атентатор се взривил пред терминала за излитащите международни полети, а другият – на мястото за проверка на пътниците.

  Източник от турските власти, пожелал анонимност, е разкрил пред в. „Дейли Сабах“, цитиран от „Фокус“,  че силите за сигурност са стреляли по заподозрян на входа на международния терминал на летището в Истанбул в опит да го неутрализират.

  Междувременно по данни на Sky News Arabia турските сили за сигурност издирват трети потенциален самоубийствен атентатор, въоръжен с автомат „Калашников“, предава TACC и „Фокус“. Предполага се, че той се намира на територията на международното летище „Ататюрк“, което бе разтърсено от две експлозии.

  Министър-председателят на Турция Бинали Йълдъръм нареди формирането на кризисно бюро за инцидента. Летище „Ататюрк“ е едно от двете истанбулски летища.

  Заради атентатите всички полети на летището са преустановени. Районът на летището е отцепен. /БЛИЦ/

  .

• <<
• 1
...
• 48
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
• 56
• 57
• 58
...
• 414
• >>