Всички авторски страници

Авторски

• Приносът на Запада за „успеха“ на българския преход – невидимия дух на Ялта

  Илиян Василев, Център за балкански и черномоски изседвания,

  Bulgaria analytica*

  .
  Проблемите на прехода и интеграцията на Източна Европа бяха толкова големи, че беше неизбежно на даден етап Западът да реши да се договори с „реалните“ политици на място, т.е. с партийната номенклатура. Да не забравяме – моторът на Европа – Германия – беше извадена от уравнението заради собственото си обединение. САЩ бяха представени през международните финансови институции, т.е. които наблегнаха повече върху проблемите с фиска и дълга, отколкото на стратегическите последствия. Тяхното „оправдание“ беше мораториумът.

  Самото падане на Берлинската стена през 1989 година, макар логичен и подготвен процес, не бе предшествувано от дълги години на изграждане на системна алтернатива у нас – опозиция, която в условията на текуща битка да може да роди и отстои своята достоверна алтернативност, да докаже капацитет за спечелване на избори и за управление.

  Условия за подобни честни и демократични избори просто не съществуваха. Не говоря, че не е имало опозиция, а за отсъствие на критична маса саморасла алтернативност, която можеше да обърне „модела“ на прехода.

  Малцината доказани демократи и антикомунисти бяха или маргинализирани от медийно мълчание или приобщени по класическите методи на управляемите малцинства – с тояга и морков. Някои от тях дори бяха поставени на относителни високи постове, но без реална власт.

  Преобладаващата част от политическия елит на Запада не търсеше конфронтация с Русия, не искаше да „побеждава“ нито Елцин, нито Горбачов. За западните лидери те двамата бяха съюзници и партньори. Хората на кормилото на властта по време на прехода у нас бяха поставени или съгласувани с Москва лица.

  Именно така се създаде геопополитическия заслон на номенклатурата за да реализира своята версия на прехода.

  Офертата на Луканов-Лилов беше приета и от тогава преходът у нас се развива в зададените от началото на 90-те години концептуални и приложни рамки.

  Тъй като историята никога не се вписва напълно в предварителни планове, се случиха и събития извън матрицата, но те не касаят темелните въпроси, а периферията.

  В крайна сметка статуквото винаги печелеше.

  Днес стигнахме до границите на съвместимост на този модел с реалните нужди на развитието. Неговите „драматурзи“ отново търсят сделка със Запада. Единствената новост сега е, че междувременно бе постигнато вътрешно примирие между наследниците на Луканово-Лиловия и Живковия клан в името на съхраняването на власт и позиции.

  Номенклатурата, макар и съществено обновена, частично демократизирана и с нови лица, изпитва същите проблеми, както в края на 80-те години с асимилиране и адаптация към новите реалности и предизвикателства.

  Корупцията и олигархията са само две стърчащи грозни части от конструкцията на модела. Но има много пластове извън видимия спектър – от престъпния свят до „белите якички“, между които се разиграва съдбата на нацията.

  Стигнахме до точка в историческото си развитие, при която Лукановият модел не сработва нито в частта балансиране на обществени отношения и икономически растеж, нито в частта договаряне със Запада при достигнатата зрялост на интеграция с ЕС и НАТО.

  Никой не предвиждаше, че Русия и Запада ще станат опоненти, дори врагове.

  Настана време разделно, дори невъзможно, в което българският управляващ елит трябва да намери друг „среден“ път.

  За това Русия и нейните проксита у нас с такъв трепет следят всяка криза в Европейския съюз, в това число и референдума във Великобритания. Перспективите за ограничаване на наднационалната власт на Брюксел и за връщане на контрола на местно равнище раждат надежда и въодушевление. „Драматурзите“ търсят възможност да ограничават намесата на ЕС и НАТО във „вътрешните дела“, особено когато тази намеса заплашва връзките им с Москва. Затова почти всички националисти в Европа симпатизират на Кремъл в усилията му да спре възходящата интеграция и да върне примата на националното над общоевропейското равнище на управление. Така ще може да се възстанови „тежестта“ на двустранните договорки и да се реализират схеми като Северен поток – 2 и Южен поток.

  Мотивиращият стимул в действията на тези сили е тривиален – властта и контрола върху ресурсите и тяхното разпределение. Полезността на членството в ЕС рязко спада след края на програмите за евросубсидии след 2020 година, затова търсят да оттъргуват автономността си поради липса на средства.

  Друга видима част от новия управленския модел е стремежът за разделяне на „глобалните“ българи от „териториалните“ българи. В първоначалната си версия Луканово-Лиловият модел работеше достатъчно ефективно именно поради успешната изолация в емиграция на близо 3 милиона българи. У нас властта се печели и упражнява с по-малко от 20% от гласовете на всички потенциални избиратели!?

  През ДПС сработи механизма за контрол върху етническите малцинства. Днес тази схема се заплашва от появата на ДОСТ, което налага мобилизация и консолидация на други подконтролни малцинства – националистите на ПФ и Атака..

  Днес Драматурзите отново очакват Запада да се оттегли от неприкосновенните зони, към които спадат съдебна реформа, борбата с корупцията, контролът върху медиите и разбира се избирателния закон.

  Тъй като не може да се неглижира тотално гласа на близо 2 милиона българи, които се изказаха за приобщаване на емигриралите сега се опитват да разводнят или преформатират референдумите като инструмент на демокрацията. Пътьом успяха да „убият“ с мълчание“ по-достъпните и лесни варианти за гласуване от дистанция, като гласуването по поща, което обърна вота в редица страни.

  Задачата, която Драматурзите и Режисьорите на прехода решават е чрез нов договор тип „Ялта“ със Запада да могат да си отвоюват периметър на контрол извън мониторинговите и надзорни системи на ЕС и НАТО.

  Новата сделка, която се предлага, не е много по-различна от старата от началото на 90-те.

  Става дума за разпределяне на сфери на влияние между номенклатурата и Запада в три зони:

  а/ зона на изключителен контрол, в който Западът да няма право на намеса или вето.

  б/ зона на споделен контрол и

  в/ зона на контрол и пряка намеса от страна на ЕС и като цяло на Запада.

  В първата зона се разполагат правото на местните политически и бизнес олигарси да правят своите сделки, чрез които съществуват и се възпроизвеждат, както намерят за добре. Тук влизат корупционните схеми /когато става реч за разходване изцяло или предимно на публични средства/, „стратегическите сделки“ с външни партньори /най-вече руски/, но и определени вътрешно-общностни проекти, в които не доминират европейските правила. Медиите, съдебната власт /чрез които се гарантират безнаказаност/, енергетиката /там има и споделен контрол, но в горивата държавата е напълно пленена/ – са примери за сфери, в които се очаква ограничена или ненамеса на Запада във „вътрешните ни работи“.

  Споделената зона на отговорност със Запада са финансите и икономиката – тук имаме български и чуждестранни банки, но няма истинска конкуренция на финансовия и капиталовия пазар. Доказателство за „сподолената“ полза от управлението са лихвените маржове по кредитите между българските и европейските банки.

  Местните драматурзи се борят за доминиращ контрол върху спестявания на фирмите и населението и ресурсите, които се генерират в публичната сфера. Контролът върху банковата и финансова сфера продължава да се изплъзва от местната номенклатура, особено след самонанесения „ядрен“ удар с КТБ, най-вече поради неизбежната и растяща зависимост от външните капиталови и финансови пазари. В някои сектори на икономиката действа системата на двата ключа, но най-често местният политически и бизнес елит успява да наложи такива стандарти и процедури, които на практика му позволяват да упражнява пълен контрол върху „входа“ и „изхода“. Самият факт, че сто фирми държат 80% от икономиката на страната и приблизително същата пропорция е при усвояването на евросредствата – говори за достигнатото равнище на концентрация на властта у нас.

  Няма как това да не ражда социално разслоение и да не създава предпоставки за социален взрив. Единствената причина това да не се е случило досега е отдушникът на емиграцията и транснационалната свързаност, която позволява виртуалната емиграция на граждани и на фирми.

  В третата група са зоните с външен контрол от страна на Запада – ЕС и НАТО. Това са най-вече интегрираните зони на политика, финанси и икономика, в които динамиката и посоката зависят най-вече от глобалните процеси. Вече казахме за глобалните капиталови и финансови пазари, които местните Драматурзи не могат да контролират. Отбраната и сигурността /поне във военната/ са част също се изплъзва от местен контрол – затова бяха толкова силни протестите срещу модернизацията на армията. Вътрешната сигурност постепенно се премества от зоната за споделена отговорност към зоната за повишена намеса на партньорите. И тук е истинската битка за реформата във МВР, съдебната система и като цяло в сферата на вътрешната сигурност. Досега службите функционираха по политическа целесъобразност, като запазен периметър на влияние на „режисьорите“. Епохалната битка срещу досиетата на ДС не роди особено „пречистване“, защото остави на завет режисьорите на прехода, които успяха да изградят заместващи тоталитарните мрежи на свързаност, които не се „хващат“ на радара с ключовата дума „Държавна сигурност“.

  Специалните служби се намират в различен стадий на мобилност между зоните на вътрешен, споделен и външен контрол, но най-често остават неравномерно и нехармонично интегрирани както на локално, така и трансгранично равнище.

  В тази сфера досега работеше успешно местния „ключ“ на режисьорите. Веднъж кадрово, втори път чрез външния контрол – прокуратура, финанси, банки, медии, управляемост на дефицити на пълномощия и ресурси и трети път, чрез мрежата за компромати и дискредитация.

  Често давам класическият пример за връзката между приватизацията на публичните услуги и блокирането на публичния сектор. За да има работа и доходи за над 120 хиляди души в сектора, непременно условие бе да се плени публичната система за правоохрана и правораздаване. Така хората търсейки защита на своята собственост и права започват да търсят частните услуги.

  За да имате проспериращ частен бизнес с автобусния транспорт, трябва да има „спънат“ публичен конкурент – пример с БДЖ.

  А там където публичният транспорт няма алтернатива – случаят с метрото, достатъчно е да имате контрол върху финансовите потоци, като затворите системата на разходите за външен поглед и балансирате с по-високи цени на билетите.

  Така е навсякъде – ако искате контрол върху таксиметровите превози, гоните ЮБЕР. Само посветените имат право. Искате да построите болница – трябва да се договорите с ключодържателите на средствата в здравеопазването. Дори гробищен парк не може да направите в състезателен или общодостъпен режим.

  Ако погледнете в колко сфери, в които се предполага да има функциониращ пазар и силна конкуренция, в действителност има ръчно управление, пленена държава и потребители без алтернатива, със сигурност ще се запитате – в какъв точно строй живеем?

  Не е никак чудно, че радикалният национализъм изплува на повърхността като спасителна жилетка при съхраняването на властта на режисьорите на прехода. В енергетиката например така се задържа либерализацията на енергийния пазар и диверсификацията на доставките и маршрутите.

  Режисьорите умело боравят и с външната заплаха – бежанци, тероризъм, хибридна война, кибер и организирана престъпност. Поредния пример е докладът на разузнаването в който се споделят опитите за външни служби да закупят български енергийни дружества или медии. Ако мислите, че не са успели – дълбоко се лъжете. Но в доклада няма да разберете за успешните опити – примерно БТК или активите на КТБ.

  Затова днес Драматурзите гледат да продадат на западните ни партньори нова модернизирана версия на Луканово-Лиловия модел, включително тезата, че само те могат да се справят с руската опасност. В рамките на тези усилия се проповядва, че трябва на руската намеса да се противопостави местен национализъм.

  Ако Западът се съгласи и приеме да легитимира новата версия на преходния модел, местните политици ще получат тотален контрол върху развитието на страната за няколко поколения напред.. Идеята, че Западът трябва да се примири с нуждата от гранд коалиция или участие на националисти във властта, от български Орбан звучи примамливо, но манипулативно.

  Пратениците и в момента говорят в този контекст на своите домакини в Брюксел, Вашингтон и Берлин. Посланието е: „ако искате стабилност в България и тя да остане в НАТО и ЕС, трябва да се съгласите с определени зони на автономия за българските политици.

  Истината е, че генотипът на родния национализъм е свързан на руския, а той е органически чужд на Европейския съюз и НАТО. Да се приеме съжителство със силите, които олицетворяват свързаността на страната с Кремъл на политическо, и най-вече бизнес олигархично равнище, означава да се блокират възможностите на България да изпълни своите задължения към общата сигурност на ЕС и НАТО и да реализира оптимални и социално балансирани сценарии за развитие.

  Значителни части от българският управляващ елит се надява Запада да си затваря очите за „особеностите“ на българския преход.

  Новата версия на модела е удобна и за самия Кремъл, защото ще съхрани неговите позиции в условията на растящи политически и финансови дефицити в Русия, като освободи пространство на местните проруски политици да реализират съвместни проекти- включително чрез тяхното преетикетиране като български.

  Новата българска Ялта, без съмнение, ще ни обрече на автархия и авторитаризъм.

  Не съм сигурен дали и този път няма да успеят.

  Да виждате видима алтернатива или алтернативност в публичния дебат.

  Поставете се на мястото на лидерите на основните държави в ЕС и НАТО, от които зависи политиката им спрямо България. Имате регионална нестабилност и процеси, ЕС е подложено да разтърсващи трусове – икономически, финансови, бежанци, Брекзит и т.н., които консумират все повече от Вашата енергия и времето, което можете да посветите на балансираните решения, става все по-малко. Винаги може да дойде точката на пречупване на Вашата принципиалност и неусетно да преминете към прагматична рационалност : „да, тези хора не са идеални, но са най-добрата ни и близка опция“.

  И нещата отново ще се върнат в руслото на традиционния песимизъм и обреченост, които познаваме.

  Единствената разлика е, че в началото на 90-те години не бяхме свързани със Запада. В този смисъл той имаше възможност да се изолира и дистанционно да насочва процесите, без да е необходимо да се ангажира близко и съществено. В 2016 управлението от дистанция не е възможно.

  Залогът и рисковете за европейската и атлантическа сигурност са толкова видими, неразделими и преки за всички, че наблюдението от дистанция, в блестяща изолация, няма да сработи.

  Западът направи грешка преди 25 години, като се оттегли в търсене на своето индивидуално благополучие като остави пълния контрол върху съдбата на България на посткомунистическата номенклатура, така както Западът остави на Сталин да управлява Източна Европа.

  Би било трагична грешка ако го стори отново.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  *Bulgaria analytica е новосъздаден сайт, който се списва на два езика – български и английски. Негови създатели са Алекс Алексиев, експерт по международна сигурност и радикален ислям, и Илиян Василев, дипломат и бивш посланик в Русия. В сайта е декларирано: „BulgariaAnalytica е независима инициатива, подкрепена от Фондация Америка за България. Съдържанието отразява единствено мнението на авторите и не отразява непременно вижданията на Фондация Америка за България.“

• Не-свободите на Свободата

  По-долу публикуваме с известни съкращения текст от блога на проф. Николай Слатински, който поставя интересни въпроси за Свободата и Сигурността преди и сега, и доколко е демокрация това, в което живеем днес.

  

  В науката за сигурността, която всъщност е и наука за Живота, се изследва релацията Сигурност-Свобода. И това е естествено, защото Животът е в немалка степен търсене на баланс на Сигурността и Свободата – както за отделния индивид, така и за общността от индивиди, за обществото, държавата, общността от държави. Много държавници и учени са правили изказвания, цитирани по повод и без повод, за връзката между Сигурността и Свободата.

  В този текст няма да се спирам на тази базисна релация, по състоянието на която твърде често или почти винаги се мери температурата на демократичност, управляемост, функциониране и развитие на обществото.

  Искам само да обърна внимание, че макар да говорим за Свобода (с голямо „С“), то всъщност тази фундаментална категория се състои от различни свободи (с малко „с“). Да, тя има и самостоятелно значение, даже от гледна точка на обществените науки – науката на сигурността, социологията, социалната психология, културната антропология, политологията и други, – Свободата се анализира именно в своето единствено число и с голяма буква – като Свобода. Но ако се взрем в нейните отделни съставляващи, то тогава можем не само да кажем кои общества са по-свободни (както несъмнено Демокрацията е далеч по-свободна от авторитарното и тоталитарните общества), но и да видим – а дали в някои измерения на Свободата, в някои от отделните свободи нямаме обратното съотношение. Ако някоя или някои свободи при демокрацията отстъпват на нивото и качеството на тази или тези свободи в авторитарното или тоталитарното общества, то тогава можем да си направим извода – доколко демокрацията в демократичното общество е демократична и доколко тази демокрация е всъщност фасадна, формална, имитационна, симулационна.

  С две думи – ние говорим за Свобода, но когато пренесем разговора върху свободите, можем да видим, че с доста свободи при Свободата в общества като нашето нещата не са хич, ама хич розови.

  Преди да премина към същността на настоящия текст, ще напомня само знаменитите четири свободи от речта на президента Франклин Делано Рузвелт пред Американския Конгрес, произнесена на 6 януари 1941 г.:

  „В бъдещите дни, които се стремим да осигурим, ние очакваме с нетърпение свят, основан на четири основни човешки свободи.
  Първата е свободата на словото и изразяването — навсякъде по света.
  Втората е свободата на всеки човек да почитат Бог по свой собствен начин — навсякъде по света.
  Третата е свободата от недостиг — която, предадена на световен език, означава икономически споразумения които ще осигурят на всяка нация здрав живот в мирно време за своите жители — навсякъде по света.
  Четвъртата е свободата от страх — която, предадена на световен език означава световно съкращаване на оръжията до такава точка и по такъв цялостен начин, че никоя нация да не бъде в позиция да извърши акт на физическа агресия срещу някой съсед — навсякъде по света.“

  Все по-често се замислям над проблемите на суровата ни иначе демократична реалност и от личен опит, от разговори с близки, роднини, приятели, познати, случайни хора из улиците и градския транспорт мога да направя несъмнено достоверното за мен заключение, че без да се оспорва, че от гледна точка на Свободата, ние живеем в много по-свободно общество, отколкото при късния соц („развитото социалистическо общество“), то по отношение на някои принципно важни свободи, хората днес, при нашата фасадна, формална, имитационна и симулационна демокрация се чувстват ПО-МАЛКО СВОБОДНИ отколкото при късния соц.

  Оказва се, че безобразията при това, което ние имаме като демокрация (отново и отново ще я опиша като фасадна, формална, имитационна, симулационна) могат да бъдат още по-фрапиращи и по-тежки за понасяне от безобразията по време на късния соц.

  Веднага ще уточня – говоря за обикновените, редовите, нормалните, средностатистическите хора. И не говоря за онези, които се съпротивляваха открито или полуоткрито срещу тогавашната система – с тях системата не се шегуваше, а нерядко изобщо не се шегуваше. Защото системата като всяка тоталитарна система нямаше чувство за хумор.
  От онези години съм си отбелязал, че колкото по-авторитарна или по-тоталитарна е една система, толкова повече тя няма чувство за хумор.

  В същото време, когато властта в една демокрация започне да губи чувството си за хумор и да се дразни прекалено силно и да отвръща прекалено грубо на шегите с нея, то значи демокрацията вече боледува, определено боледува.

  В своя живот при късния соц обикновените хора бяха карани да спазват някакви правила, да участват в разни мероприятия, ритуали, свещенодействия и обществени отбивания на номера, но понеже вече нищо от „светлата вяра в социализма“ не беше останало, те приемаха тези неща като природни явления – неизбежни и обективно съществуващи – и се вписваха в тях дотолкова, доколкото това ги предпазва от битови и служебни неприятности. Чувството бе много повече на досада, отколкото на принуда. Пък и в общи линии с изключение на полагането на някакви физически усилия (като участието в прибирането на реколтата, особено както нас, математици, програмисти, инженери технолози от Института за тежко машиностроене ни караха да товарим безбройни тежки и прашни бали в непоносимата жега), цялата тази показност не беше трудна за понасяне – ако се съжаляваше за нещо, то бе за загубеното в „зажми да те лажем“ време.

  Но на човека, на обикновения човек в късния соц му се даваше усещането за защитеност. Защитеността на клетката. Да, ще бъде защитен ако слушка и папка. Но то кога обикновеният човек от всичко най-много не е обичал да слушка и папка и да го оставят след това да си живее живота отлично, даже много добре – толкова добре, колкото може да е добре в клетката?!….
  Днес обаче не е така. Като правило не е така. Най-често не е така.

  Днес демократ-тоталитаристите (сиреч тоталитаристите при фасадната демокрация или както я нарича мой приятел „нелибералната демократура“) могат да бъдат много по-жестоки и по-безпардонни от тоталитар-демократите (сиреч демократите при тоталитаризма на късния соц)…

  Стотици и хиляди са случаите в наше време и у нас, когато за инакомислие с началството санкционират, дисциплинират, мачкат достойнството, унижават, наказват, уволняват. И няма на кого да се оплачеш, няма кой да те защити! Няма го партийният секретар, а и по принцип партийните секретари са част от заверата и далаверата, те се грижат само за своите хора, своите интереси, своите бизнеси и своите банкови сметки. Ако си с нас – си наш, ако не си с нас – си против нас. А профсъюзите са подвили опашки, като повечето уважаващи себе си профсъюзи по света и у нас.

  Аз в живота си днес имам няколко различни роли. В едната от тях наблюдавам с тъга и потрес как администрацията превърна последната година за моите приятели в ад, как не им даде един бял ден. Тя сякаш само за едно мисли – какво още да измисли, за да си покаже злия нрав и да унижи служителите. Каквото и да предприеме тя – все е глупаво или слабо, абсурдно или неосъществимо. Но тя иска да го прокара с грубата сила на дисциплинарната репресия!

  И хората се тресат, разтревожват, поддават на страх и стрес. Те виждат точно това, именно това – как администрацията не умее и не може, не знае и не е способна да управлява, да мениджира, да произвежда добавъчна стойност в дейността на съответната институция, а наистина само и единствено мисли („мисли“!) – какво още да измисли, че да стъжни и стежни живота на хората, да ги натика в миша дупка, да им ограничи свободата и волята, да ги стриже с един гребен и да ги унифицира, обезличностява, да разлага гордостта и себеуважението им на съставните им части, да им доказва, че щом тя е началник, те са глупаци и като разговарят с нея ще мълчат.

  Странно ли е тогава, че хората в тази иначе интелигентна институция са абсолютно безсилни да променят нещо, трупат вътрешно озлобление и външно примирение. Защото, както казва друг приятел – срещу арогантността на наплодилите се вождчета и дученца от всички калибри и от всички мащаби на всички нива, морални, правни, социални и демократични защити няма открити, няма открити!

  Тези вождчета и дученца са безконтролни. Те са селектирани през този четвърт век на вечния Преход – да имат могъщи покровители „отгоре“ и да държат здраво в ръцете си онези „отдолу“. Това са изпечени кариеристи, научили се да се огъват и унижават пред всеки над тях и да прегъват и унижават всеки под тях. Докато назначилата ги власт ги държи, те се ползват с абсолютна власт в своите структури. Няма кой да им повлияе. И да се оплаче някой на властта, тя няма време за неговите оплаквания, защото когато си на власт мандат живот храни. Когато си на власт дребните човеченца, обикновените хора са тор, почва за избуяването на великите ти помисли и изгодните ти удари. И протежетата на тази власт, докато тя е на власт и ги държи на съответните места, могат да си правят каквото искат и както искат. Те са безконтролни, те не се интересуват от всяко живо същество под тях и се разправят с него, ако не им играе по свирката.

  За средностатистическия човек можеш да обезпечиш редица фундаментални свободи и после да плеснеш с ръце и да прегърнеш тезата за Свободата на обществото и за Обществото като свободно, но ако средностатистическият, нормалният, редовият, обикновеният човек се чувства безправен и съответно не-свободен в едно от жизненоважните за него измерения на своята Свобода (с голямо „С“), ако той чувства, че му е отнета една от най-скъпоценните в неговото битие на средностатистически човек, свободи (с малко „с“), то тогава не можеш с нищо да го утешиш, че виждате ли, имаш я Свободата, а си се завайкал и застрадал за някаква си свобода!

  Трудно, много трудно можеш да се радваш на Свободата, ако тези, от които зависи животът ти, работата ти, прехраната ти, достойнството ти на личност, на професионалист, на знаещ и можещ човек, те натикват в не-свободата на обезправеността.

  Трудно можеш да се радваш на Свободата, ако във всяка твоя ценна и безценна, съкровено и сакрално важна, същностна и екзистенциална дейност или сфера цари свободия, властва законът на джунглата, вилнеят шефове, началници, босове, дерибеи, вождчета и дученца, некриещи вълчата си кожа демократ-тоталитаристи (сиреч тоталитаристи при фасадната демокрация) и ползвайки се от твоето безправие и от ескалиращата, свирепстващата фасадно-демократична безнаказаност, ти смачкват фасона и смазват достойнството ти, стъпкват ти честта и сриват сигурността ти.

  Тази не-свобода, за която написах тук, е само една от онези не-свободи, над които разсъждавам напоследък (мога да изредя още поне няколко) – всички те правят живеещото уж в Свобода наше общество, ВСЕ ПО-НЕСВОБОДНО. А значи и ВСЕ ПО-МАЛКО ДЕМОКРАТИЧНО. Доколкото изобщо може да бъде демократична демокрацията, която е все повече фасадна, формална, имитационна, симулационна. Или по думите на моя приятел – все повече „нелиберална демократура“.

  И страшното знаете ли кое е?

  Страшното е, че когато обикновените хора са докарани до ръба на пропастта на не-свободите, дори само на някои от не-свободите, те, обикновените хора могат да станат социална база за страшни политически режими. Много социални, обществени, политически чудовища са се родили върху смазаната човешкост на обикновените хора и превръщането им в сива маса, в тълпа, в орда, в сган, готова да следва сляпо своите вождове и дучета…

  Проф. Н. Слатински

• Правителството: Връщаме 30 000 студенти от чужбина

  За това съобщава в. „Стандарт“, където четем още:

  Дават им шанс за по-бърза кариера и собствен бизнес. 30 000 български студенти в чужбина да се върнат да работят в родината. Това предвижда стратегията „Визия 2020“ на правителството, която има за цел България да догони европейските икономики. В момента повечето наши младежи предпочитат след дипломирането да останат зад граница. Основният мотив за това е по-високото заплащане. Български компании обаче могат да ги привлекат, ако им предложат по-бързо кариерно развитие. Държавата трябва да създаде и възможности младите българи лесно да стартират собствен бизнес, както и да работят в държавните институции. За целта ще се създаде база от данни и списък с имейл адреси на студенти, учещи навън.

  Целта е България да стане високотехнологичен хъб между Изтока и Запада
  
  Ще привличаме капитали от държави с доказан потенциал. Министерството на икономиката представи нова концепция за привличането на инвеститори. Тя е съобразена с приоритетите на общините и залага на подбор на приоритетни отрасли, страни и компании.

  Привличането на стратегически инвеститори у нас вече ще се извършва според плановете за развитие на общините. 28-те областни центъра в страната са определили в кои икономически направления имат потенциал и желание да се развиват и с това ще се съобрази правителството и Българската агенция за инвестиции /БАИ/ при привличането на нови капитали. Кметовете са избирали между 4 приоритетни направления, определени в стратегията за интелигентна специализация – Информатика и ИКТ, Мехатроника и чисти технологии, Здравословен живот и биотехнологии, Иновации в креативни и рекреативни индустрии.

  „Целта е да привлечем инвестиции в полза на регионите и да намалим диспропорциите в икономическото им развитие“, заяви зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. Заедно с директора на БАИ Стамен Янев тя представи новата концепция за привличане на инвестиции в България. „Например от област Търговище са посочили, че искат да развиват мехатроника и чисти технологии (машиностроене и химически производства), както и производства по направлението Здравословен живот и биотехнологии. Когато има заявен интерес от страна на инвеститор в тези индустрии, ще му предложим Търговище като място за инвестиция, както и другите региони, посочили тези индустрии“, обясни Везиева.

  В новата концепция за привличане на капитали са заложени и 14 стратегически индустриални сектора с висок потенциал за растеж. Те ще бъдат на фокуса на БАИ в търсенето на инвеститори. В някои от тези сектори страната ни има традиции и конкурентни предимства като производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, производство на електрически съоръжения, на машини и оборудване, текстил и облекло, химически продукти, изделия от каучук и пластмаси, хранителни продукти. Сред новите стратегически индустрии са ИКТ, мехатрониката, нанотехнологиите, фармацията, биотехнологиите, творческите индустрии, аутсорсингът.

  „За всяка от тези индустрии сме определили целеви държави и дори компании, към които да насочим усилия да ги привлечем да разкрият производства у нас“, посочи Стамен Янев, изп. директор на БАИ. Целта е у нас да присъстват световни лидери в съответната индустрия, защото те идват като стратегически инвеститори. „Не можем да позволим навлизането на чуждестранни компании, които да убият местните производители. Напротив, преките чужди инвестиции трябва да доведат до подпомагане на българските фирми, на подизпълнителите и до повишаване на покупателната способност на българите“, обясни Янев.
  Така например в областта на електрониката и електротехниката фокусът ще бъде върху привличането на фирми, занимаващи се с производство на оригинално оборудване (OMS) и предлагането на услуги в производството на електроника от страни като Германия, Италия, Великобритания, Китай, Южна Корея, Япония, САЩ и Тайван.

  В земеделието и хранителната промишленост целевите държави са Франция, Германия, Италия, Холандия, Израел, както и държави с високо търсене на хранителни продукти като Китай, Арабския свят и Япония.

  За производства от химическа промишленост, био- и нанотехнологии целевите държави са Германия, Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Холандия, САЩ.

  По този повод БАИ ще засили срещите си с посланици, консули, търговски аташета в търсенето на правилните чужди инвеститори. Трябва да бъдат привлечени нови предприятия в съществуващите високотехнологични сектори, посочва Янев. Крайната цел, поставена от Министерството на икономиката, е България да се превърне във високотехнологичен хъб – допирна точка между Изтока и Запада.

  

• Тръмп иска ФБР да повдигне криминални обвинения срещу Клинтън

  „Невъзможно е ФБР да не препоръча повдигането на криминални обвинения срещу Хилари Клинтън“, заяви Доналд Тръмп, цитиран от Асошиейтед прес. Той заяви това, след като стана ясно, че ФБР е разпитвало Клинтън във връзка с използването на личен имейл сървър, докато е била държавен секретар на САЩ. Бюрото проучва дали е имало случаи на злоупотреба с поверителна информация.

  

  По-рано Тръмп предизвика шум в социалните мрежи, след като публикува снимка на Хилари Клинтън с нещо, което изглежда като Звезда на Давид, на фона на доларови банкноти. Към тях са добавени думите „Най-корумпираният кандидат за президент в историята“. Публикуваната снимка бързо предизвика обвинения в антисемитизъм. По-късно тя беше изтрита и заменена с версия на същата картина, която използва кръг вместо звездата.

  Наскоро телевизия Фокс нюз съобщи, че по време на работата си като държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън е споделила с трети лица поверителна информация за начините за преодоляване на финансовата криза в Гърция.

  Тези данни са били изключително важни за зетя на държавния секретар, оглавяващ инвестиционен фонд и специализиращ в гръцките дългове. Информацията се основава на разсекретени имейли, изпратени от Клинтън по електронната поща. Тя е споделила служебна информация и със съпруга си, което също е забранено. /„Сега“/

  .

• Над 80 убити и над 160 ранени при атентати в Багдад

  Най-малко 83-ма души са убити и над 160 – ранени при два бомбени атентата в търговски райони в центъра на иракската столица Багдад около полунощ в събота срещу неделя, съобщават осведомителните агенции, като се позовават на официална информация от иракски правителствени представители. Отговорност за атентатите пое т. нар. „Ислямска държава“.

  

  Атентатите бяха извършени в края на свещения за мюсюлманите месец Рамазан, когато след дневния пост улиците след залез слънце са пълни с млади хора и семейства.

  В онлайн изявление сунитската джихадистка групировка пое отговорността за взривовете, като подчерта, че мишените й са били шиити.

  Премиерът Хайдер ал Абади посети мястото на атаката в централния квартал Карада, но бързо напусна, тъй като бе обсипан с гневни упреци от местните жители, съобщи ДПА, като се позова на независимия сайт Алсумария.

  АП обръща внимание, че атентатите стават седмица след като ИД изгуби своята крепост в Ирак – град Фалуджа, който беше превзет от правителствените сили след продължила няколко седмици офанзива. /Медиапул/

  .

• Откриха с дрон древен град край Сърница

  Древен град, погълнат от горите и забравен от хората, е открит край село Сърница в община Минерални бани. На него съвсем случайно се натъкнали група журналисти, тръгнали на експедиция.

  

  Паулина Михова разказва, че тръгнали с двама колеги към „Орлови скали”, за да направят снимки с дрон на изсечените човешки профили. Те обаче се объркали в гората.

  На едно място журналистите видели да стърчи острия връх на скала. Изненадата ни беше пълна, когато дронът на Иван Мануилов ни разкри величествената гледка. Ставаше въпрос не за една скала, а за цял комплекс, изсечен в скалите, споделя Михова. Тя допълва, че най-добрата видимост към комплекса има единствено от въздуха.

  По думите й градът има ясно изразен портал със стълбище, което води към него. В скалата има изсечени ниши, което сочело за светилище. От двете страни на портала в скалата са изсечени високи кули, които наподобяват увила се змия и завършват със змийски глави. Целият комплекс е дълъг около 900 метра, като порталът е разположен близо до центъра, по дължината на скалата.

  Праисторици в София вече са получили снимките. Те определят находката като нещо изключително и с международно значение за археологията и праисторията.

  Източник:  News.bg

• Половин Европа е закриляла организатора на атентатите в Истанбул

  Въпреки солидните доказателства за терористична дейност, България, Швеция, Украйна и Грузия отказали да го предадат на Русия, защото се водел политически бежанец в Австрия

  .

  Александър Колев, в. „Сега“

  

  Няколко европейски държави години наред са спасявали от екстрадиция и затвор в Русия Ахмед Чатаев, заподозрян от турските власти като организатор на кървавия атентат на летище „Ататюрк“, при който загинаха 44 души, а над 200 бяха ранени. След като стана ясно, че той е бил освободен преди 5 години от съд в България, вчера се оказа, че подобни дела в Швеция, Украйна и Грузия също са завършвали с отказ от екстрадицията му, въпреки че Москва го е обвинявала в тероризъм и организиране на незаконна въоръжена група от 1999 до 2007 г. Случаят е показателен с това как се подценява опасността дори при сериозни доказателства за терористична дейност.

  През 2003 г. Чатаев отива в Австрия, където получава статут на политически бежанец. През 2008 г. е обявен за международно издирване. През годините е арестуван последователно в Швеция, Украйна, Грузия за различни провинения, но всеки път е освобождаван под натиска на правозащитници. Чеченецът, наричан още Едноръкия, през 2011 г. е задържан у нас при опит да премине нелегално през ГКПП Кулата.

  „Ахмед Чатаев имаше статут на политически бежанец и се ползваше с всички права като такъв. По време на делото имаше изключителна активност от страна на правозащитни организации“, заяви неговият адвокат Веселин Георгиев пред bTV. Той обясни, че Чатаев е бил в България поне два месеца. На 1 юли 2011 г., по време на заседанието в Хасково, където Чатаев попаднал, след като бил заловен на излизане от България в Турция, правозащитните организации били много активни. По настояване на близки на Чатаев защитникът уведомил съда в Страсбург. Оттам изпратили писмо да ги държат в течение за делото. „На втора инстанция съдът нямаше думата, защото прокурорът оттегли искането и съдът не се произнесе“, твърди още Георгиев.

  Окръжният съд в Хасково разрешава екстрадицията на Чатаев, а Пловдивският апелативен съд отказва да го предаде на Русия. „Искането от съдебните власти на Руската федерация за екстрадиция е с цел реализиране на наказателно преследване, като той е обвинен за съдействие за терористична дейност и организиране на незаконна въоръжена групировка и участието му в нея. Обвинението касае периода от 1999 до октомври 2007 г., а дейността на Чатаев е осъществена на територията на Чечения и Австрия“, разказа пред БНР председателката на окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова. Тогава съдът в Хасково приема, че той има предоставено убежище от Федералната служба за убежището в Австрия, както и че има статут на бежанец. Но не може да се възползва от него, тъй като има данни, че е обвинен за извършване на тежко престъпление, преди да подаде молбата за убежище. Пловдивският апелативен съд е на различно мнение. Според него статутът на бежанец има екстериториално действие по отношение на всички държави, които са се присъединили към Конвенцията за статута на бежанците. „България също е ратифицирала тази конвенция и съдът в Пловдив приема, че е налице абсолютна забрана бежанец да бъде предаден на страната, в която са застрашени неговият живот и свободата му“, обясни съдия Тянкова по БНР. Апелативната прокуратура в Пловдив също излиза със становище Чатаев да бъде освободен.

  Тянкова разказа още, че чеченецът е бил задържан през 2009 г., пак по искане на Русия, този път във Виена. И там съдът отхвърлил като недопустимо искането на Върховната прокуратура на Руската федерация, тъй като не бил извършил престъпления в Австрия.

  Според руските прокурори Чатаев е попаднал в групировката „Ислямска държава“ и е оглавил банда за организиране на терористични атентати в Русия и Европа. Част от нея е разбита в началото на годината, а властите в Москва тогава съобщават, че са предотвратили 30 атентата. Чеченецът е вербовчик на бойци за „Ислямска държава“ и е заподозрян за организатор на атаката в Истанбул, съобщи онзи ден Би Би Си. Турски вестници първоначално го обявиха за един от взривилите се атентатори, но това не се потвърди.

  Ахмед Чатаев е организирал не само атентата на летище „Ататюрк“, но и двете други смъртоносни бомбени атаки в Истанбул тази година – в сърцето на истанбулския туристически квартал „Султанахмет“ и на главната търговска улица „Истиклял“, твърдят вече турските медии. Вчера проправителственият вестник „Йени Шафак“ идентифицира Ахмед Чатаев от Чечня като основен организатор на атаката. „Хюриет“ пък твърди, че той дори е ръководителят на клетката на „Ислямска държава“ в Истанбул.

  Сега става ясно, че през октомври 2015 г. и САЩ го включват в черния списък за борба с тероризма заради съпричастност към групировките „Имарат Кавказ“ и „Ислямска държава“. Чатаев е посочен от американските власти като един от хората, които се занимават с привличане на терористи към ИДИЛ. Твърди се, че през януари 2016 г. – два месеца след атентата в Париж, руските спецслужби предупреждават, че имат информация за готвени атентати в Европа от подразделение на „Ислямска държава“ под ръководството на Чатаев.

  „Българските служби по това време са свършили това, което е било необходимо“, включи се по темата и премиерът Бойко Борисов. „Това, което ме касае мен, е, че българските служби са свършили тогава каквото е било необходимо. Оттам нататък не искам да коментирам решенията на съда, защото те се водят от конвенции и от международни спогодби. Ако искат да отговорят, обществото ще е доволно. Но по мое време правителството и неговите служби са си свършили работата – те са го задържали“, заяви Борисов.

  АТЕНТАТОРИ

  Индентифицирани са двама от атентаторите самоубийци, съобщиха турските следователи. Имената им са Раким Булгаров и Вадим Османов. Османов е разпознат по паспортна снимка, копие от която било намерено у агент на имоти в Истанбул. Вече стана известно, че терористите вероятно са от Дагестан, Узбекистан и Киргизстан. 24 души са заподозрени за кървавото престъпление, 15 от тях са чужденци.

  .

• Шокова терапия или перестроечна агония на ЕС

  Иван Сотиров,

  Вulgariaanalytica.org

  Разбирам болката на много хора от решението на над 17 милиона британски граждани за „Брекзит“. Разбирам я защото и аз бях срещу това решение. Това, което не просто не мога да разбера, а направо ме ужасява, е лекотата, с която видни „демократи“ обявиха референдума като нещо изключително вредно. Дори се стигна до крилатата мисъл, произнесена не от който и да е, а от бивш министър на правосъдието: „Референдумите по основоположни въпроси са кретения“. Да, това е изказване на юриста, демократа, реформатора и доскорошен инициатор на референдум по основополагащи въпроси, като този за радикалната промяната на избирателната система.

  

  Очевидно шокът от резултатите на референдума във Великобритания е целебна терапия, която вече е излекувала поне един от „кретения“. Къде остана, господа демократи, високопарното ви заклинание, цитирайки Волтер: „Не съм съгласен с Вашите убеждения, но съм готов да умра за правото ви да ги изказвате.“ Или вие просто дълбоко сте споделяли максимата, че ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят, и сега сте неприятно изненадани, че един избор промени нещо, и сега пледирате той да бъде забранен или прилаган само по неосновоположни въпроси? Кое накара така бързо за една нощ всички пламенни привърженици на пряката демокрация да заговорят в хор, като  най-яростните й противници, които преди години охулваха?

  Трябва ли да си припомним депутатите от кои партии пледираха колко опасно и безотговорно е да се даде на народа властта директно да се произнася по въпроси, които са от компетентността единствено и само на представителната власт, на компетентните и честни наши народни избранници? Трябва ли да си припомняме и от кои партии сипеха гневни и обидни обвинения срещу тях тогава? Ами хайде тези, които сега са преосмислили позициите си по въпроса,  да бъдат така любезни да се извинят на новооткритите си съмишленици, които до скоро атакуваха! Скъпи демократи, много лесно обявихме над 17 милиона европейци за ирационални и лесно манипулируеми носталгици. Радвам се на самочувствието на някои мои съграждани, които така бързо израснаха, само 27 години след отмяната на чл. 1 от Живковската конституция, в своето демократично развитие и мислене, че могат с такава лекота да раздават оценки на островитяните, приели Магна харта през 1215 г. Винаги съм критикувал пагубната за нацията ни склонност да се самообвиняваме и да си самовнушаваме като специфичен национален недостатък слабости, характерни и за много други народи, но малко в повече ми дойде внезапният пристъп на самочувствието на някои мои съотечественици да менторстват с болшевишка убеденост в своята правота и непогрешимост. Къде е нашето християнско смирение? Нима забравихме, че Христос ни съветваше „Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.“ [Мат. 7:5]? Какви институции си избираме свободно вече 27 години? Доволно ли сме, горди ли сме с нашия избор? Очевидно е, че НЕ! Ами хайде тогава дайте да отменим изборите изобщо. Защо да харчим пари на вятъра? Нали знаем, че за когото и както и да гласуваме, ТЕ пак ще се разберат и ще правят, каквото са правили и досега. Има ли партия, която да не е правила точно обратното на това, което ни е обещавала? Има ли някой, който да не се е коалирал с този, срещу който е изговарял неща, които е срамно да повтаряме? Знаем ли кого ще избираме за президент на България – не, но те вече знаят кой е и ще ни го спуснат наесен, но ние ще отчетем, че сме го избрали! Но да не дялкаме тези наши трески, нека да видим гредите в очите на другите. Само сред англичаните ли бъка от необразованите, възрастните и манипулируеми избиратели? За съжаление не. И храбрите и готини шотландци са дали един милион фира, вярно, някакви си 38%, но един милион си е един милион, както се казва. При ирландците фирата е 44% или 350 хиляди гласа за излизане. Каква ли ще бъде фирата в ЕС, ако не бъде забранена тази „кретения“ да се гласува по такива основополагащи въпроси? Струва ми се, че процентът на много места, и то в държавите, които са нетни донори в ЕС, няма да е по-малък от този на готините шотландци. Поне такива са данните за нагласите в тези държави. Разбира се какво мислят десетки милиони европейци не е толкова значим въпрос, като въпросът за запазването на властта и привилегиите на една голяма, но за щастие все още не многомилионна армия на евробюрократи. Е, ние трябва да си траем, да се снишаваме, да не дразним началниците, защото няма да има еврофондове. В крайна сметка носталгиците рано или късно ще измрат, и няма да има кой да пречи на европейската мечта за нерушима федерация. Това е животът, тези носталгици по националните държави са потомци на младите революционери националисти, които са воювали срещу носталгиците по старите империи на консервативна Европа и по техния Свещен съюз. Дали в крайна сметка днес дебатът не е за завръщане към онази универсална, наднационална монархическа Европа без референдуми и преки избори? Разбира се бързам да подчертая, че това е шега, за да не бъда разбран буквално, в контекста на толкова безумни изказвания, които се чуха в последно време от уж образовани и титуловани хора. Това, което трябва да отчита всяко ново поколение е, че неговите прогресивни въжделения могат да изглеждат за следващите поколения също толкова ретроградни и неприемливи, колкото на него му изглеждат възгледите на предходните поколения. Левичарската страст към налагането на абсолютната истина, която изповядваш, е в основата на най-жестоките войни и трагедии, които сполетяха Света и Европа. Демонстрацията на добро отношение с гостите, след като се държиш неуважително към собствената си жена и родители, е разпространена форма на обществено лицемерие.

  И двете крайни тенденции, и тази за Федерални Европейски Щати, и тази за разпада на ЕС, са еднакво опасни. Ние сме европейци и нас ни обединяват общи ценности и история, а не бюрократични и финансови институции! Нима швейцарците и норвежците са по-малко европейци от нас, или нашите съседи на Балканите, които още не са членове на ЕС! Да си европеец е културен и цивилизационен избор, а не паспорт за европейско гражданство. Европеец може да си във всяка точка на света, независимо от гражданството, което имаш, както може да си дивак с европейски паспорт, избиващ невинни хора в центъра на ЕС беше създаден след две кървави войни не за да заличи европейските народи и да създаде хомо европеикус, Европа. а за да превърне Европа в един общ мирен дом на всички европейци, независимо от тяхната национална, етническа, религиозна, расова или друга принадлежност. Създателите на Обединена Европа ни завещаха един съюз, който ни даде неограничената свобода на движение на хора, стоки, капитали и услуги. Европа означава свобода, а не регулации! Свободата означава свободна конкуренция между отделните граждани и техните общности, а не унификация, регулация и преразпределение! Регулацията и преразпределението водят до бюрократизация, а тя до корупция и неефективност.

  Бюрократизацията и генерираната от нея корупция и неефективност са силата, която може да разруши ЕС, защото тя е първопричината, а не протестният вот на европейските граждани срещу нея. Ако разчетем правилно това, което се случи на 23 юни, тази дата от един лош ден за Европа, може да се превърне в едно добро начало за един по-добър Европейски съюз. Да, решението за „Брекзит“ е едно лошо решение. Сигурно е плод и на ирационална емоция, и на популистки манипулации. Но всеки вот съдържа тези елементи. Нима вотът за оставане не съдържа емоционални елементи и нима подкрепящите го най-влиятелните политици и партии с целия ресурс, с който разполагат, не са ползвали популизъм и манипулативни методи? При такава битка това е неизбежно. Истината е, че всеки популизъм се базира на артикулирането на предложение за решаването на тежък обществен проблем. Да, добрият популист може да засили чувствителността към даден проблем, но не може да създаде несъществуващ такъв. Да, демокрацията някой път води и до грешни решения, но това не е повод да я отменим!

  

  Както винаги в такива случаи, ние имаме два сценария – добър и лош. Какъв е лошият сценарий? Това е сценарият, по който Евробюрократите ще се опитат да запазят своята власт и привилегии, като тръгнат по пътя на перестройката и с крайна цел пълна централизация на ЕС, разчитайки, че Великобритания, една от пречките за това, е отпаднала по-една щастлива случайност. В България този път ни е познат до болка. За да се тръгне по този сценарий първата крачка е да се заклейми Великобритания, тази кампания вече тръгна, като се доразвие гръцката сага, но в нов по-голям мащаб. Опитите да бъдат сплашвани и наказвани англичаните за безотговорното им поведение от брюкселските строги педагози, за да не тръгне вълна от брекзити, само ще задълбочи кризата. Остава само англичаните да наемат Варуфакис за няколко години и да го пуснат да договаря условията за напускане, въпреки че и Борис Джонсън би могъл лично да се справи с тази задача успешно.

  Добрият сценарий, който може да дойде само от националните лидери на държавите от ЕС, е да се изготви бърз план за радикална реформа за максимално съкращаване на излишните европейски структури и бюрокрация. ЕС се нуждае от шокова терапия, а не от перестроечна агония. Един по-либерален ЕС ще бъде много по-сплотен, проспериращ и силен, защото това ще става по естествена потребност и убеждение, а не по бюрократична принуда. ЕС трябва да бъде обединен в защита на свободите на своите граждани, а не в защита на определени финансово-икономически структури, чрез левичарския, бюрократичен, регулаторен протекционизъм. Постигнатото от европейската цивилизация се основава на нейните християнски ценности. Християнското човеколюбие е основата на демокрацията и толерантността на съвременният европеец. Независимо дали сме вярващи или не, ние дълбоко в себе си носим християнското възпитание, то е въплътено и в нашите основни закони. Мултикултурната псевдотолерантност е тази, която толерира хора, които не се съобразяват с нашите закони, а със закони, които не зачитат тази толерантност. Не може да има справедливост там, където има два закона, защото това е като да мериш с два различни аршина според това как ти изнася – а там, където няма справедливост, има несигурност и граждански конфликти. Ние сме толерантни към различните, независимо дали това различие е религиозно, етническо или друго, именно защото носим дълбоко в себе си уважението към човешката личност, защото любовта към ближния е и уважение към личността. В това е нашата европейска идентичност и тя е принципно различна от идентичността на Путинова Русия, за която християнското човеколюбие се анатемосва от патриарха като „човекопоклонничество“. Очевидно за руският патриарх Алексей всяко отклонение от путинолюбието е ерес. В приоритетите на един реформиран ЕС трябва да бъдат солидарността при защитата на сигурността на европейските граждани и държави. Недопустимо е най-голямата икономическа общност да няма собствен военен ресурс да защитава своите граници от агресори като днешна Русия с десетократно по-малка икономика. Мирът и високият стандарт на живот не са даденост, те трябва да се отстояват непрекъснато. Улисани в занимание с размера и формата на краставицата от Брюксел, не обърнаха особено внимание на проблема с радикалния ислям и емигрантската вълна, която залива Европа. Никога не трябва да забравяме, че ЕС е първо ценностна, а след това икономическа общност. Това, че някои европейски лидери проявиха раздразнителност към референдума на Острова, каквато вече не проявяват  към анексията на Кримския полуостров, е тревожен сигнал за това, че икономическите съображения почват да надделяват над ценностните! Мантрите за мир и единство, както и борбата с външните зли сили, като средство за запушване на устата на инакомислещите са ни до болка познати от близкото минало и резултатите от тях също. ЕС ще излезе по-силен от ситуацията, в която сме поставени днес, ако проведем откровен разговор за проблемите на съюза. Европейските лидери трябва да имат доблестта да погледнат истината в очите и да поемат своята отговорност за положението, в което днес се намира ЕС, а не да бранят своята невинност, обяснявайки всички проблеми с вътрешни външни врагове! Дано всички да направим верните изводи и да предприемем правилните действия след референдума във Великобритания, за да не ни се наложи да преизграждаме ЕС, след драматичен разпад.

  .

• Експлозия окървави летището в Истанбул

  Два взрива са избухнали на летището в Истанбул. По предварителни данни, десет души са убити и над 60 са ранените. (Няколко часа по-късно броят взривовете бе увеличен на 3, броят на загиналите надмина 36, а на пострадалите – над 130. Няма сведения за загинали българи. Летището вече е отворено за полети.)

  

  Телевизионният канал Си Ен Ен цитира свои източници от полицейските среди, според които двама души са били спрени на едно от местата с детектори за метални предмети. По време на проверката охраната е разбрала, че те са терористи и е открила стрелба, но те са се самовзривили. Турският министър на правосъдието Бекир Боздаг съобщи за най-малко 10 убити в нападенията. Около 40 ранени пък са били откарани в болници. Някои от тях са в тежко състояние, предаде Ройтерс, като се позова на телевизия Хабертюрк.

  Свидетели разказват, че на летището са изпратени около 30 линейки. Ранените, сред които и полицейски служители, са транспортирани в държавна болница.

  Според официални лица двама атентатори самоубийци са се взривили на летището.

  И двете бомби са избухнали извън сградата на летището, каза още правосъдният министър. Единият атентатор се взривил пред терминала за излитащите международни полети, а другият – на мястото за проверка на пътниците.

  Източник от турските власти, пожелал анонимност, е разкрил пред в. „Дейли Сабах“, цитиран от „Фокус“,  че силите за сигурност са стреляли по заподозрян на входа на международния терминал на летището в Истанбул в опит да го неутрализират.

  Междувременно по данни на Sky News Arabia турските сили за сигурност издирват трети потенциален самоубийствен атентатор, въоръжен с автомат „Калашников“, предава TACC и „Фокус“. Предполага се, че той се намира на територията на международното летище „Ататюрк“, което бе разтърсено от две експлозии.

  Министър-председателят на Турция Бинали Йълдъръм нареди формирането на кризисно бюро за инцидента. Летище „Ататюрк“ е едно от двете истанбулски летища.

  Заради атентатите всички полети на летището са преустановени. Районът на летището е отцепен. /БЛИЦ/

  .

• Великобритания – над 3.64 млн. души подкрепиха петиция за нов референдум

  Повече от 3.64 милиона души са се подписали вече онлайн под петицията, приканваща британското правителство да свика втори референдум за членството в ЕС, макар че 77 000 подписа бяха заличени заради измами.

  „Хората, които мамейки, добавят подписи под тази петиция, трябва да знаят, че пречат на каузата, която претендират, че подкрепят“, заяви в Туитър депутатът Хелън Джоунс, председателка на парламентарната комисия по петициите.

  Очаква се комисията да разгледа подписката другата седмица и да реши дали да организира дебат по нея. С каква скорост се събират подписите под петиците можете да видите ТУК. (Подписите вече са над 3,66 милиона – бел.ред.)

  

  Британският парламент е длъжен да разгледа всяка петиция, съдържаща над 100 хиляди подписа, припомня ДПА.

  В подписката се казва, че правителството трябва да приложи правилото, че ако гласувалите за или против оставане в ЕС са под 60 процента и при избирателна активност под 75 процента, трябва да има още един референдум. За напускане на ЕС гласуваха 52 на сто, а за оставане – 48 процента от 46.5 милиона избиратели.

  Водещи фигури в предизборната кампания за референдума на 23 юни, включително премиерът Дейвид Камерън, който в петък заяви, че подава оставка, казаха, че не може да има втори референдум по този въпрос.

  Френската депутатка Марин Льо Пен, която представлява партията Национален фронт, саркастично разкритикува все по-популярната във Великобритания петиция за нов плебисцит. Във Фейсбук Льо Пен помести видео, от което се вижда, че се присъединява към подписката, подписвайки се с името на френския император Наполеон Първи Бонапарт.

  Вижда се как тя се регистрира на официалния сайт на правителството и парламента на Великобритания.

  Слага „чавка“ пред реда, на който пише: „Аз съм британски гражданин или жител на кралството“ и след това безпрепятствено попълва анкетата, намирайки се във Франция. В графата „Име“ пише „Наполеон Бонапарт“, а в графата „Местоположение“ – Франция.

  Като пощенски код дава кода на френския град Карпантрас в департамента Воклюз, откъдето е избрана за депутат. Британската система веднага изпраща на електронната й поща линк за потвърждение и гласът й се приема.

  Марин Льо Пен коментира, че това доказва, че нашумялата петиция за „втори Брекзит“ може да бъде подписана от когото и да е и следователно няма стойност. Затова френските медии по-добре да престанат да й правят реклама, казва тя.

  Източник:  Mediapool

  .

• Местан: Бурса е България, Анкара е България, Истанбул е България

  

  След кратко заседание и при силен медиен интерес съдът обяви, че ще се произнесе в срок от 2 седмици относно регистрацията на партия ДОСТ.

  Лидерът на партията Лютви Местан отново бе върнат към скандални реплики на турските си гости по време на учредителната конференция на ДОСТ, по-специално на заместник-председателя на Партията на националистическото действие Семих Ялчън.

  Лидерът на ДОСТ коментира, че с абсолютна вътрешна убеденост продължава да твърди, че България е там, където се говори български език. Той за пореден път изрази тезата си, че България е там, където има поне един български гражданин, съхранил в сърцето си любовта към Родината.

  „От тази гледна точка Бурса е България, Гебзе е България, Анкара е България, Истанбул е България. Защото това са градове, в които живеят десетки, десетки хиляди български граждани, които говорят български, съхранили са в сърцето си любовта към България”, разясни Местан. По думите му, става въпрос за културни връзки и за вътрешно усещане.

  Според Лютви Местан едва ли някой ще се скандализира от тезата му, че Бурса е България, защото в нея живеят може би над 100 000 български граждани, които обичат България и говорят български. /„Сега“/

  .

• 59% от шотландците биха казали „Да“ за отделяне от Великобритания

  Край на Обединеното кралство? 59% от шотландците казват „Да“

  

  Шестима от десет шотландци твърдят, че биха гласували с „Да“ на втори референдум за независимост на Шотландия от Обединеното кралство, показва проучване на общественото мнение, поръчано от в. „Сънди пост“. Точното число на разочарованите от съжителството с англичаните в кралството е 59%. Против излизането от кралството са 32% от запитаните, а 9% не могат да определят сега как биха гласували в евентуален нов референдум, за който местното правителство обяви, че ще се готви.

  Допитването бе направено часове след референдума за излизане на Обединеното кралство от Евросъюза, на който две трети от шотландците гласуваха за оставане в ЕС. Забелязва се, че дори по-възрастните шотландци променят нагласата си към напускане на Обединеното кралство. Според допитването независимостта е желана вече от 47% от пенсионерите, които иначе са най-резервирани към всякакви резки промени. На референдума за независимост през септември 2014 г. 55% от шотландците гласуваха за оставане в кралството. Тогава Брюксел ги предупреди, че ако напуснат Обединеното кралство, ще напуснат и ЕС, като след това ще трябва да кандидатстват по общия ред като всяка друга държава. Сега обаче те желаят да се отделят от Обединеното кралство, за да останат в ЕС, и биха могли да получат облекчена процедура.

  .

  Майкъл Макфол: Брекзит даде независимост на Европа от САЩ

  

  По мое мнение най-важната дългосрочна последица от всичко това (Брекзита – бел. ред.) е, че излизането (на Великобритани от ЕС – бел. ред.) ще отдалечи Европа от англосаксонците, което означава от САЩ, пише в последния брой на „Вашингтон пост“ бившият американски посланик в Русия Майкъл Макфол. Той наследи през 2012 г. поста в Москва от Джон Байърли, бившия посланик в България, и го заемаше до 2014 г. Сега е университетски преподавател по политология и е външен коментатор на „Вашингтон пост“.

  „Това не е независимост на Великобритания от Европа, а е независимост на Европа от САЩ“, продължава авторът. „Англосаксонската перспектива вече е изгубена в тази най-важна международна организация.“

  Британското правителство ще продължи да влияе в ЕС и европейските столици по въпроси от взаимен интерес във външната политика, както правят и САЩ. Но едно е да имаш място на масата с право на глас и вето, а друго е да се опитваш да влияеш отстрани на онези, които седят на масата. Сега става по-лесна работата на дипломатите от държави в ЕС, които се стремят към по-голяма сговорчивост с Москва. По-трудна е вече работата на дипломатите в ЕС, които дават отпор срещу руската агресия, особено на дипломатите от Естония, Латвия и Литва, смята Макфол.
  Британската икономика ще се свие в краткосрочен план, а може би и в дългосрочен. Шотландия може да се отдели. Дори бъдещето на Северна Ирландия става неизвестно. Така нашият специален партньор (Обединеното кралство – бел. ред.) ще бъде погълнат с години от грижата да се справя с вътрешните си предизвикателства, както и да преговаря с Брюксел за условията, при които напуска ЕС. Още по-опасно е, че Обединеното кралство може да види края си, тъй като Шотландия обмисля втори референдум (за независимост – бел. ред.). Такова разпадане би намалило драматично силата и влиянието на един от нашите най-близки съюзници. Бившата британска министър-председателка Маргарет Тачър правилно отбеляза, че „англо-американските отношения допринесоха повече за отбраната и за бъдещето на свободата, отколкото всеки друг съюз в света“. Но най-добрите дни на на нашите специални отношения може би са вече зад нас, констатира бившият посланик.

  /„Сега“/

• Великобритания напусна ЕС. Камерън подава оставка

  

  Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия избра да напусне Европейския съюз – резултатите от референдума показват категорична победа на Брекзит. Окончателните данни от протоколите от всички избирателни райони сочат, че 51,9% или 17,410,742 британци са гласували „за“ излизането на страната от ЕС. „Против“ са се обявили 48,1 на сто или 16,141,241 от участвалите в допитването. Категорично в подкрепа на „Брекзит“ гласуваха Англия и Уелс, докато Лондон, Шотландия и Северна Ирландия подкрепиха оставането в съюза. Избирателната активност на вчерашния референдум е била 72,1 процента.

  Не закъсня и икономическият отговор на референдума. Паника настана на световните борси тази сутрин, след като големите телевизионни компании предадоха, че Великобритания е гласувала на вчерашния референдум за излизане от Европейския съюз, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес. В петък сутринта българско време, след като стана известно, че повече хора във Великобритания са гласували за излизане на страната от ЕС, борсата в Токио се срина с над 8 процента, тази в Хонконг регистрира минус 5%. Цената на барел петрол сорт „Брент“ падна с 5%, а цената на унция злато излетя нагоре с 50 долара.

  В същото време цената на паунда достигна до най-ниските си стойности от 31 години насам. Тя падна с 10% до 1,3229 долара – най-ниската й стойност от 1985 г. От „Банк ъф Инглънд“ посочиха в изявление, че ще предприемат „всички необходими стъпки“, за да осигурят стабилност след решението за излизане от ЕС. „Банк ъф Инглънд“ ще предприеме всички необходими мерки, за да изпълни своите отговорности за монетарна и финансова стабилност“, се казва в изявлението на централната банка.

  Ръководителите на Европейския съюз в Брюксел започват спешни разговори, за да решат какво да правят след шокиращото решение на британците страната им да напусне ЕС, предаде Асошиейтед прес.

  Шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер свиква спешна среща с участието на лидерите на Европейския съвет Доналд Туск, и на Европарламента – Мартин Шулц, наред с премиера на Холандия Марк Рюте, чиято страна е ротационен председател на ЕС. Четиримата ще се опита да съгласуват обща европейска позиция по резултата от британския референдум.

  Лидерът на британската Партия за независимост Найджъл Фарадж обяви тържествуващо: „Зората изгрява днес над независима Великобритания“.

  Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че ще напусне премиерския пост във Великобритания. В изказване по повод резултатите от референдума за бъдещето на Великобритания в ЕС, Камерън благодари на всички, които са участвали в кампанията, поведена от него, за оставане на страната в ЕС. Той приветства и политиците, които са водили кампания за напускане на ЕС, чиито аргументи бяха подкрепени от мнозинството от британците. Този референдум бе за съдбата на страната, а не за някой политик. Но аз не мога да бъда капитан на кораба, който ще изведе страната от ЕС, обяви Камерън. Той увери, че ще продължи с екипа си управлението на страната в близките седмици и месеци, но каза, че страната трябва да има нов премиер през октомври.

  „Това е лош ден за Европа“, коментира министър-председателят Бойко Борисов във връзка с проведения във Великобритания референдум за излизането от ЕС.  „Много от нещата, които и аз съм говорил в Европа, излязоха истина. Можеше още преди година да спрем „Балканския път”. Колко пъти съм настоявал това да се случи, а се случи след година време. Дотогава колко нелегални мигранти влязоха. Това ще бъде урок за всички да действаме по-дисциплинирано и по-бързо”, подчерта Борисов. „Европейският съюз трябва да покаже, че може и без Великобритания. Уважавам решението на техния народ, макар че от днес нататък ще е тежко разделен. Британският народ има право сам да реши съдбата си, но ние да започваме да мислим за Европа без тях. Всякакви преговори за особени статути, за подобни неща не трябва да се водят, защото това ще разбие съюза“, предупреди Борисов.

  На въпрос дали има вероятност да се получи ефектът на доминото и референдумът във Великобритания да предизвика допитвания и в други европейски страни, Борисов отговори: „Ще останем България, Румъния и Гърция като се получи ефектът на доминото“.

  Според премиера с излизането на Великобритания ЕС става по-слаб, а това ще се отрази и на България. „Виждате пазарите как реагираха, аз предупредих за това. Лирата как падна, така че последствията са за всички“, коментира министър-председателят.

  „С оглед проведения вчера референдум във Великобритания и резултат за излизане, а не оставане в ЕС, считам, че това е един лош ден за Европа, лош ден за европейската демокрация, лош ден за европейската икономика, лош ден за ЕС“, каза президентът Росен Плевнелиев на форум на тема „Уроците на миналото. Паметта за комунизма. Осмислянето на тоталитарните режими“. „Ясен знак за един ненаучен урок от историята – една велика сила – символ на свободна търговия, една държава – символ на либерална демокрация, реши да се изолира обратно в националните си граници, на собствения си остров. Дълбоко съжалявам за този резултат. Дълбоко съм притеснен, че днес националисти и популисти тържествуват по улиците на Европа, но съм сигурен, че обединена Европа с или без Великобритания трябва да гледа напред“, каза още държавният глава.

  Посланикът на Франция в България Ксавие дьо Кабан обяви, че Русия и нейният президент Владимир Путин са големият победител от решението на Векикобритания да напусне ЕС. „И сега, победителят е… Владимир Владимирович! Благодарение на гласувалите за излизане на Великобритания! Това беше много умно, самата идея за референдум…“, написа той в „Туитър“.

  На същото мнение е бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол. Според него резултатът е “ гигантска победа за външнополитическите цели на президента Путин“. „Потресен съм от резултатите! Губещите: ЕС, Великобритания, САЩ, тези, които вярват в ползата от единна, силна и демократична Европа. Победител: Путин“, написа той в „Туитър“.

  /“Сега“/

• Brexit wins! Британците искат Брекзит

  Brexit 52 %  Резултатите показват, че във все по-интересни времена ще живеем…

  Въпреки широко обявяваните първоначални прогнози, резултатите от референдума във Великобритания започват да се обръщат и при 70% обработени протоколи, лагерът за Брекзит има преднина.

   

  

  Лидерът на крайните националисти Найджъл Фарадж, който по-рано се подготвяше за загуба, обяви, че „днес отбелязваме победа на обикновените и свестните хора“.

  

  Какво показват резултатите:

  За оставане – доминация на гласовете в подкрепа на оставането в ЕС има в Шотландия, Лондон, столицата на Уелс Кардиф, Оксбридж, както и в големите бивши индустриални центрове на Север – Нюкасъл, Манчестър и Ливърпул. Рекордно много гласоподаватели са подкрепили оставането на Обединеното кралство в ЕС е Гибралтар.
  За напускане – от другата страна на бариерата са малките градчета в централна и северна Англия, които са подкрепили безапелационно излизането на страната от ЕС, често с разлика в гласовете 1 към 2. Подобни са резултатите и в провинциален Уелс, а от Северна Ирландия още не са пристигнали резултати.

  Резултатите в Шотландия, които контрастират ярко с тези в останалата част от страната, могат да доведат до конституционна криза. Това е заявил лидерът на Шотландската национална партия (SNP) в Уестминстър Ангъс Робъртсън пред ITV. Преди дни лидерът на SNP Никола Стърджън, която бе един от най-активните участници в кампанията за оставане на страната в ЕС, заяви, че евентуален Brexit може да предизвика втори референдум за независимостта на Шотландиа.

  

  Финансовите пазари затягат коланите

  Паундът се срути (вж. схемата долу) с рекордните 6% от вчерашната си стойност, до 1.40 долара през нощта, в подготовка за шокова победа на кампанията за напускане на ЕС от Великобритания. По думите на Джеръми Куук от финансовата компания World First, цитиран от FT, паундът „умира“ и резките промени в ликвидността на валутата му напомнят по болезнен начин за 2008 г. Преди публикуването на първите резултати, паундът се търгуваше за $1.50 на азиатските пазари.

  

   

• Седящ протест на демократите заради оръжията. Някои демократи пренощуваха в Конгреса

  

  В американския Конгрес продължава седящият протест на представителите на Демократическата партия. Законодателите започнаха демонстрацията си вчера и поне 16 от тях пренощуваха в пленарната зала.

  Конгресмените демократи настояват за гласуване на законодателни промени, с които да бъде въведен по-стриктен контрол върху купуването и притежанието на оръжие. Републиканското мнозинство в конгреса смята подобни поправки за противоконституционни.

  От вчера в долната камара на американския Конгрес (Камарата на представителите) се разиграват, след като конгресмени от Демократическата партия организираха протест, настоявайки да бъде гласуван закона за контрол върху оръжията, съобщи CNN.

  Протестът идва след скорошната кървава баня в Орландо, най-смъртоносната стрелба в историята на САЩ.

  Председателят на Камарата на представителите Пол Райън се е опитал да възстанови реда, но бил посрещнат със скандирания „Няма закон, няма прекратяване (на протеста)!”. Конгресмени-демократи са окупирали трибуната.

  Конгресмените от Републиканската партия са изключили телевизионните камери в конгреса, но демократите са продължили да предават на живо от залата чрез телефоните си.

  Предаванията, излъчени от мрежата C-Span, технически нарушават правилата на конгреса, но конгресменът от демократите Скот Питърс, който предавал на живо чрез приложение за телефон, коментирал, че протестната демонстрация нарушава правилата така или иначе.

  Протестът на демократите идва след стрелбата на 12 юни, когато Омар Матийн, който положи клетва за вярност към терористите от ДАЕШ („Ислямска държава”), изби 49 души в нощния гей клуб „Пулс” в Орландо, щата Флорида.

  В сряда вечерта 168 конгресмени от демократите от общо 188, както и 34 сенатори от общо 44 са участвали в протеста, като насядали на пода в залата.

  На 10-ия час от протеста Райън се е опитал да възстанови контрола, прекъсвайки заседанието, а след това е възобновил работата на законодателния орган с други задачи, но не и със закона за контрол върху оръжията. Той ударил с парламентарното чукче и се е опитал да пренебрегне изблиците, но на фона на виковете на демократите „Срам! Срам!” той напуснал подиума.

  Тогава демократите започнали да пеят „Трябва да победим“ и вдигнали плакати с имената на жертвите от Орландо. В залата настъпил хаос.

  Представители на демократите вкарали в залата спални чували, възглавници и одеала, други донесли понички за колегите си.

  Ситуацията се е успокоила чак около 1:30 часа през нощта местно време, като конгресът е възобновил заседанието си в 2:30 часа. Протестната демонстрация на демократите е била водена от конгресмена Джон Люис, който е ветеран от движението за граждански права от 1960-те години.

  Президентът Барак Обама е благодарил на Люис в Туитър „за водещата роля по въпроса с насилието с оръжия, когато имаме нужда от него най-много”.

  Пол Райън отхвърли протеста като PR трик. Той заяви пред CNN, че няма да допусне гласуване на закона за контрола върху оръжията в Конгреса.

  „Те знаят, че ние няма да допуснем закон, който отнема гарантираните от Конституцията права на гражданите без… справедлив процес” – коментирал Райън. /„Сега“/

  .

• Строго секретно – из досието на Кристо

  Документите разказват как агент на Държавна сигурност се възхищава от художника „невъзвращенец“

  .

  Емил Георгиев, Рloshtadslaveikov.com

  

  Сред агентите, наричани още доносници, особено тези, работили в средите на интелигенцията, има хора с различни мотиви, причини и чувства, осъществявали по различни начини поставените им от офицерите от Държавна сигурност задачи. Но случаи, в които лицето, изпратено да следи и слухти за вражеска дейност на беглец от народната република, изпада във възторг от обекта на интерес на службите, не се срещат често. Точно това обаче прави агент „Елена“, която работи за отдел 6 отделение 2 на Държавна сигурност.

  „Елена“, както се разбира от нейното донесение, е била „добра приятелка“ на брат му и снаха му (не се разбира за кой от двамата му братя става дума). След две срещи с Кристо в Ню Йорк, на 4 юли 1984 г. в явочна квартира „Елха“ тя предава на оперативния работник Тенев своите впечатления от Кристо. Очевидно е, че „Елена“ е останала възхитена от художника. Това, което е написала, би могло да послужи дори като препоръки за приемане в Партията или в ръководството на СБХ – ако за миг забравим, че Кристо не се интересува нито от СБХ, нито от БКП.

  Но в историята има такива фигури, чиито характер и творчески постижения не могат да бъдат отречени дори и от враговете им – освен, разбира се най-ограничените и простите от тях.

  „Площад Славейков“ публикува текста на донесението, показано в изложбата „Форми на съпротива 1944–1985“, доскоро в Софийска градска художествена галерия.

  МВР СТРОГО СЕКРЕТНО!

  Софийско градско управление

  Държавна сигурност

  Рег. номер 10993 екз N2

  от 26 юли 1984 г.

  С В Е Д Е Н И Е

  ОТНОСНО: Христо Явашев и Георги Даскалов, художници, живущи в САЩ

  Съобщава: аг. „Елена“                     Приел: о.р. Тенев

  на отдел 06 отделение 02.              на 04. 07. 1984 г .

  в я.к. „Елха“

  Първата ми среща с Христо Явашев беше в ресторант, втората – в дома и ателието му.  Имах изградена някаква престава за него от брат му и снаха му, които, както знаете, са мои добри приятели. Бях срещала жена му в България, където тя гостува веднъж за няколко дена.

  В ресторанта, където ме поканиха, ме посрещна един мил, уютен, скромен и като че ли най-вече стеснителен човек. Държи се изключително нормално, старае се човек да се чувства добре. Оставя у събеседника си впечатление, че е внимателно вгледан в него, че го слуша внимателно. На масата в ресторанта имаше още четирима души, освен Христо и жена му. С всекиго той разговаря внимателно и мило, във всеки спор, независимо дали участва в него, или не, ненатрапчиво, но твърдо пледира за толерантност към мнения, убеждения, схващания. Това е, което ми направи най-силно впечатление първата вечер. Бях с още двама души от нашата група и накрая всички изразихме желание да видим негови произведения, да посетим ателието му. Усетих, че съгласието да ни приемат е изключение, че е почти благоволение, в което по-късно се и убедих. Знаейки колко хора се интересуват от работата на Христо, поисках разрешение да заведа повече хора, на което той охотно се съгласи.

  И така, Христо Явашев живее в района Сохо на Ню Йорк в една къща, в която е още от пристигането си в САЩ и която е купил преди 3 години. „Къща“ е силно казано, защото всъщност е една бивша работилница (Сохо е бившия индустриален район на Ню Йорк) с четири цеха, по цех на етаж. В първият етаж живее синът им, на втория са складирани материалите му, на третия живеят Христо и жена му, на четвъртия е ателието му. Къщата е изключително стара, без асансьор, без парно отопление, каквито са почти всички къщи в този квартал – законът не разрешава да се реставрират, защото иска да запази този район автентичен, какъвто е бил при създаването му. Жилището се състои от една грамадна стая – бивш цех, през която най-откровено минават тръби, инсталации и пр. С нещо като шпертплатова пластмаса е отделено едно помещение, което е тяхната „спалня“ – човек остава с усещането, че това е нещо като параван. Кухнята, ако това изобщо може да се нарече кухня, е отделена от това помещение с бар-тезгях, зад който се намират печка, хладилник и пр. В останалата част има дивани и ниска масичка. Обстановката е шокиращо проста, макар и много приятна, в жилището цари вкус, простота, „въздух“ и удобство. Всичко е сковано, боядисвано собсвеноръчно от тях преди 21 години, когато още са били много бедни, само диваните и масата са купени по-късно. След първото стеснение всеки от гостите започна да се отпуска и да задава различни въпроси. На един въпрос дали няма намерение да си смени жилището, той почти удивен отговори, че нищо повече от това не им е нужно, че е тихо, спокойно, че може да се работи много добре и че нищо повече не им трябва.

  

  Посещението в ателието беше по-голямо „преживяване“ за нас. То е още по-просто от жилището. В него по-осезателно се налага думата „цех“. С фанатично убеждение Христо ни обясняваше своите „художествени позиции“, своите картини. И тук вече се появи един качествено различен Христо, той изведнъж стана силен, авторитарен, бих казала някак си „научен“. На всички  проекти той рисува картини, които продава. Тези картини вече струват вече много скъпо, защото те са основният капитал, с който той финансира следващите си проекти. На въпроса ни стигат ли му парите за толкова грандиозни проекти, той с най-голяма естественост каза, че не му стигат, че при всеки нов проект взима и огромни заеми от банки, че винаги е на нула и че досега никога не е закъсвал, именно защото печели много от продажбите на картините си. На скорошни предложения за финансиране на негов проект от общината на Флорида, той категорично е отказал, не иска да се свързва с никого, не иска да е длъжен. Позабравил е български, а старанието му да говори български е почти трогателно. Напрегнато търси липсващата дума, но се дразни, ако някой понечи да му се притече на помощ. Имам сигурното усещане, че нито един език не знае като хората. Облечен е съвсем просто, бих казала почти „работнически“. Изобщо от него по някакъв начин лъха думата „труженик“.

  Това е почти всичко, което мога да ви разкажа за него от само две срещи. Много е възможно разказът ми да е повече емоционален, не крия, че за мен това беше и една много любопитна среща и по своему сантиментална – аз бях слушала много, много за него от брат му. Но ми се иска да отворя една скоба, която може би ще ви бъде полезна.

  Аз се срещнах в Ню Йорк с още един художник – Георги Даскалов, когото познавам още от ученическите си години. С него прекарах почти половин ден – не се бяхме виждали от 30 години. Разбира се в безкрайните ни разговори стана дума и за Христо Явашев. С огромно внимание се отнасям към описанията на Г. Даскалов, едно – защото е българин и второ – защото е художник, и то далеч не толкова преуспял, колкото Христо. Даскалов говори за него с огромна възхита и респект. Ето как ми описа той ежедневието на Христо: той става в 7 часа сутрин. Изпива някакъв плодов сок и започва да работи. Обядът му се състои от нов плодов сок, плюс витамини, понякога и сандвич. Това продължава без почивка до 19.30 ч. В 20 ч. при него идват купувачи, критици, галеристи и пр., с които той се занимава до 21.30 ч., след което отиват някъде да вечерят, или вечерят в къщи. Това е неговото стоманено ежедневие. Няма неделя, Коледа, Нова години, Великден и пр. Единственото време, в което не работи така, е, когато пътува по обектите си. Когато казах на Георги Даскалов, че Христо ще ни приеме в 18.30 ч. в дома си, Георги ми каза, че лъжа. Когато се увери, че не го лъжа, той беше потресен, че Христо е направил такова изключение за нас. Веднага се сетих за чувството му в ресторанта, че ни се прави прави някакво особено благоволение. Даскалов каза, че Христо е изключително вглъбен в работата си художник, включен до фанатизъм в изкуството и идеите си, че е човек с нечовешка работоспособност. В тази посока той дебело подчерта огромната роля, която жена му играе в изкуството и в живота му. Освен, че работи рамо до рамо с него, тя е, както Г. Даскалов се изрази, „въздушната възглавница“ между него и околния свят – бизнес, сделки, доставки на материали и пр. Христо бил безпомощен в тази област, ето защо тя поела върху себе си цялата тази тежест, бидейки по-земна, по-прагматична от него. (Това е и моето впечатление от нея.)

  Даскалов ми каза, че за тази година Христо Явашев е обявен за художник номер 1 в света. Изказа и личното си учудване защо в България още не е признат. Твърди, че никога и никъде Христо не говори по този въпрос, но че настоява навсякъде – в преса, телевизия и интервюта да се подчертава, че е българин и че в САЩ го наричат „българското момче“.

  Дебело подчертавам, че това е абсолютно лично негово мнение в абсолютно частен, бих казала интимен разговор. Пак цитирам мнението му, че това е едно от най-значителните художествени явления на нашия век и че тепърва Христо Явашев ще влезе с цялата си стойност в историята на световното изкуство.

  Аз не съм образована в областта, не разбирам достатъчно от живопис, от скулптура, за да мога да дам каквото и да било мнение в тази насока. Това, което мога да кажа за Христо Явашев, е, че съм срещнала човек с фанатична вяра в изкуството си, с пълна отдаденост в работата си, скромен, стеснителен, ненатрапчив, толерантен. Контактът с него е интересен, респектиращ, човек остава с впечатлението, че е срещнал „личност“.

  „Елена“

  Справка по засечените лица:

  Христо Явашев и Георги Даскалов – неизвестни. Засичат се за първи път. Художници, живущи в САЩ.

  

• Георги Котев: Сиренето от капана за мишки вече е в баничката

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  .

  За това съобщават „национално-отговорните медии“ от морето, където се проведе ежегодната седянка на (из)родния клон на ядрената мафия, както ви съобщих за това в „Потъна му яхтата… на френското посланиче“, миналата седмица. Вальо Баничката ни обяснява, как ще се процедира с грабежа през АЕЦ „Козлодуй“, през идните 10, а може и повече години.

  Два фонда да гарантират строителството на нова ядрена мощност ще предложи в парламента зам.-председателят на Комисията по енергетика в НС Валентин Николов от ГЕРБ. Целта е така да не се натоварва държавата, обясни той днес по време на международна конференция за атомната енергетика във в.к. „Ривиера“. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕЕС) може да се преоформи така, че в бъдеще да акумулира средства, които да гарантират стратегическото участие на държавата при изграждане на нова ядрена мощност, обясни Николов. Сега ФСЕЕС попълва дефицита на НЕК и ще покрива разликата между пазарната цена на тока и изкупните цени по дългосрочни договори. Според Николов фондът може да гарантира пряко 51% българско участие в нова ядрена мощност.

  Втората идея засяга бъдещите приходи на АЕЦ „Козлодуй“ от свободния пазар, където няма да продава тока си за 30 лв./МВтч, а за над 60 лв. Така в отделен фонд може да се акумулират средства, които да са гаранция за изграждане на нова ядрена мощност. И двата фонда могат да се реализират след 10 години, колкото е и пълното развитие на един такъв проект, обясни Валентин Николов.

  Копирано от Standartnews.com:

  Два фонда да гарантират строителството на нова ядрена мощност ще предложи в парламента зам.-председателят на Комисията по енергетика в НС Валентин Николов от ГЕРБ. Целта е така да не се натоварва държавата, обясни той днес по време на международна конференция за атомната енергетика във в.к. „Ривиера“. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕЕС) може да се преоформи така, че в бъдеще да акумулира средства, които да гарантират стратегическото участие на държавата при изграждане на нова ядрена мощност, обясни Николов. Сега ФСЕЕС попълва дефицита на НЕК и ще покрива разликата между пазарната цена на тока и изкупните цени по дългосрочни договори. Според Николов фондът може да гарантира пряко 51% българско участие в нова ядрена мощност.
  Втората идея засяга бъдещите приходи на АЕЦ „Козлодуй“ от свободния пазар, където няма да продава тока си за 30 лв./МВтч, а за над 60 лв. Така в отделен фонд може да се акумулират средства, които да са гаранция за изграждане на нова ядрена мощност. И двата фонда могат да се реализират след 10 години, колкото е и пълното развитие на един такъв проект, обясни Валентин Николов.

  Другарят Николов е по-известен с квалификацията си на търговец на детски закуски, преди да бъде инсталиран за „политик и ядрен експерт“, от групировката ГЕРБ. Кой по-добре от него знае как сиренцето от капана за мишки (т.е. всички ние) да се преинсталира и маскира в баничките, които разнася?

  И двата варианта, които Баничката предлага, са грубо посягане към собствените ни джобове. ФСЕЕС се попълва от вноски, които се внасят от търговци и производители на електроенергия, а те, от своя страна, разнасят тези суми по нашите сметки. Същият фонд е създаден, за да „спасява“ НЕК, защото политико-енерГЕПИйната мафия не й дава да участва в търговията с внос-износ на електроенергия, независимо, че през миналата 2015 г. България бележи абсолютен рекорд по този показател в цялата си история. Така, на практика, през този фонд и сега ни ограбват, а Баничката постила килимчето и занапред.

  И вторият вариант на Баничката е грабеж. В момента разликата между цената от „свободната търговия“ и себестойността се прибира от същата политико-енерГЕПИйна мафия, по схемата „удължаване“ на срока на експлоатация на блокове 5 и 6, в АЕЦ-а. И понеже няма нужда нищо да се удължава разликата, на практика, се прибира. Но тази схема ще пресъхне след подновяване на лицензиите на блоковете, през 2017-та и 2019-та, за 5-ти и 6-ти блокове, съответно. Затова кукловодите на Баничката са го пуснали по мазната пързалка, за да ни зарадва, къде и как ще бъде преинсталирано сиренцето от капана за мишоци. А това, че разликата от търговията с ток ще се краде, е 100% сигурно, защото България никога вече няма да построи нов ядрено-енергиен блок. НИ-КО-ГА! Това е практически невъзможно. Така ще се имитира намерение и „усилия“, а разликата ще се прибира. Казано по-кратко – схемата с проекта АЕЦ „Белене“ се премества леко нагоре, по течението на река Дунав, и продължава в Козлодуй.

  

  Добрата новина! Има голяма вероятност Баничката сама да се хване в капана, който са я пуснали да ни постави на нас. Да, да! Има голяма такава вероятност. Причината – Баничката е изключително тъпа! Практически няма и грам мозък.

  Схемата на Вальо Баничката е обнародвана в същия ден, в който по-късно вечерта НЕК е получила електронно писмо от Арбитражния съд в Женева, с което е уведомена, че е осъдена да заплати на руската „Атомстройекспорт“ 620 милиона евро. Това последно престъпление и грабеж на народа се извършва и активно прикрива от групировката на Баничката – ГЕРБ. Така се реализира приемственост в геноцида над населението на територията.

  .

• Извънредно изявление на Плевнелиев, Борисов и Ненчев

  

  Няма нищо извънредно, което да се случва в държавата. Това каза по време на извънреден брифинг в президентството държавният глава Росен Плевнелиев, предаде Агенция „Фокус”. Плевнелиев посочи, че в рамките на политиката на публичност и прозрачност, на която държи и се води, е организиран този брифинг в президентската институция. По думите му има програма за отбраната, която е приета от правителството и Народното събрание, и там има описана средата на сигурност, която не се е променила. Президентът каза, че нищо не се е променило в Плана за развитие на въоръжените сили и припомни, че там има 9 приоритета. „Няма как някой да е изненадан от това, което се случва във ВМС”, каза Плевнелиев. По думите му информацията, която е в медиите, са донякъде слухове, донякъде неразбиране. Държавният глава каза още, че участваме в инициативи на НАТО и припомни вчерашната позиция на България, която ще участва с до 400 военни в многонационална бригада на НАТО, базирана в съседна Румъния.

  Плевнелиев направи изявлението в присъствието на военния министър и премиера. Военният министър отрече да са водени преговори за общ флот с Румъния, Турция и Украйна. След това думата взе премиерът, който на практика повтори изявлението си от сутринта, че иска мир в Черно море, като спести този път нападките срещу свои министри, че са участвали в преговори за общ флот.

  Президентът разясни позицията на румънския президент за общ флот, като позиция с искане за повече сигурност, а не като желание за създаване на общи военни формирования срещу някого. Румънското предложение ще бъде обсъждано след три седмици на годишната среща на НАТО. От днешното съвместно изявление на Плевнелиев и Борисов се разбра, че България засега е против създаването на общ флот.

  „Румънските колеги повдигнаха въпроса за военно регионално сътрудничество в областта на морската отбрана, това може да е инициатива, която България ще подкрепи само в рамките на НАТО, тя не се различава от всичко друго, което правим. Всяка от държавите- членки може да участва. Става въпрос за учение, координация, на ротационен принцип, къде тук е сензацията и новото?!, запита реторично Плевнелиев. Правим това, което винаги сме правили, и това, което сме планирали и сме го планирали пред българския народ. Няма кой и как да бъде изненадан. Нека да се спрат всякакви спекулации, че ще се правят флотилии с някого и насочени срещу някого, добави Плевнелиев. България не е част от подобни решения. Единни сме всички институции – говорим ясно и открито какво правим, каза още Плевнелиев.

  „Щели да се купуват нови кораби – четем, слушаме абсолютни импровизации. Имахме КСНС миналата година. Казахме ясно това, което ще правим оттук нататък с въоръжените сили – да повишим тяхната съвместимост с партньорите в НАТО – това значи, че всяка една инициатива ще бъде в рамките на НАТО като легитимна институция. Силата на НАТО като отбранителен съюз е в това, че тя се изгражда върху силите на всяка една от държавите. Участваме в инициативи на НАТО“, каза още Плевнелиев.

  Борисов също влезе в тона на президента и военния министър, като потвърди: „Категорични сме флотилия, по начина, по който е предложена, е отхвърлена и от военния министър, и от президента, и от външния министър на България”. Темата за флотилия беше повдигната и от румънския премиер, и от румънския президент, обясни Борисов. Тъй като с президента Плевнелиев не сме имали възможност да се срещнем и да изясним какво сме говорили с гостите, това го направихме днес, поясни премиерът. Той подчерта, че „има държави, които гонят своите интереси и позиции, това си е тяхна работа”. Евроатлантическата ориентация на България е доказана, заяви Борисов и изреди поредица от участия на България в международни НАТО-вски учения, изграждане на базата в Безмер и пр. Винаги сме казвали, че ние сме свободолюбива страна. Искам в Черно море да виждам големи кораби с туристи и яхти, а не да виждам флотилии, заяви Борисов.

  БГНЕС припомня, че през февруари на среща в Букурещ президентите на България и Румъния поискаха по-активно сътрудничество между страните от НАТО в региона на Югоизточна Европа и Черно море. Румъния заедно с Турция настояват за постоянна военноморска група кораби на НАТО в Черноморието. Очаква се въпросът да бъде обсъден на лидерската среща на Алианса във Варшава през юли. Той формално не е разглеждан досега, тъй като много членки на Алианса са против нарушаването на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. Тя забранява присъствието на НАТО-вски кораби по черноморската граница с Русия за повече от 21 дни. /„Сега“/

  .

• ФБР наблюдавало убиеца от Орландо две години

  Тежко въоръжен мъж е арестуван преди гей парада в Санта Моника

  

  Федералното бюро за разследване на САЩ е наблюдавало заради подозрения за терористични връзки Омар Матийн, който уби над 50 души и рани още 53 души в гей-клуб в американския град Орландо, съобщи Би Би Си. Отговорност за стрелбата пое „Ислямска държава“.

  „ФБР за първи път обърна внимание на Матийн през 2013 г., когато той е направил подстрекаващи коментари в разговор със свои колеги на работа, заявявайки, че може би има връзки с терористи. По време на разследването ние не потвърдихме обоснованост на тези изявления и делото беше затворено“ – казва Роналд Хопър от ФБР.

  През 2014 г. Матийн отново е привлякъл вниманието на службите заради възможни връзки с Абу Салах от САЩ, който е бил камикадзе на ислямистите в Сирия. „ФБР проведе разследване, включително и разпит на Матийн. Ние достигнахме до извод, че контактите са били минимални и не дотолкова съществени, че да бъдат заплаха“, е добавил Хопър.

  Омар Матийн е работил почти девет години в една от най-големите частни охранителни компании в света – „G4S“. Тя е базирана в Лондон, но има представителства в САЩ.

  Часове след стрелбата в Орландо полицията в Лос Анжелис арестува мъж с арсенал от оръжия и експлозиви, който заявил, че отива на гей парада в Санта Моника.

  „Мъж бе задържан в Санта Моника – се посочва в комюнике на полицията, цитирано от АФП. Той е пренасял оръжия и други опасни материали“.

  „Всяка вероятна връзка на задържания и гей парада, който се провежда в Западен Холивуд, се разследва от федералната полиция и ФБР“, допълват от полицията. Засега не е открита връзка между стрелеца от Орландо и арестувания в Санта Моника.

  Междувременно политиците в САЩ се опитват да извлекат дивиденти от случилото се в Орландо.

  Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп заяви, че е бил „прав относно радикалния ислямски тероризъм“ и призова към твърдост и внимание. „Оценявам поздравленията към мен за това, че бях прав относно радикалния ислямски тероризъм. Но не искам поздравления – искам твърдост и внимание. Трябва да сме умни“, заяви републиканският кандидат.

  Доналд Тръмп призова президента Барак Обама да подаде оставка, защото не е казал и дума за радикалния ислям по време на своето обръщение във връзка със случилото се.

  „Защото лидерите ни са слаби, ви казвах, че това ще се случи. А сега нещата ще стават дори още по-лоши. Опитвам се да спасявам животи и да предотвратя следващи терористични нападения. Не можем да си позволим да сме повече политически коректни“ – каза милиардерът.

  Претендентът за президент на Демократическата партия Хилари Клинтън също осъди нападението и отложи съвместно мероприятие с президента Барак Обама в знак на съпричастност със семействата на жертвите.

  „Присъединявам се към гражданите на САЩ в молитвите за жертвите на нападението, техните семейства и тези, които са направили всичко да спасят животите им. Това е терористичен акт. Ние трябва да победим международните терористични групи, да работим със съюзниците и партньорите си и да преследваме терористите, където и да са. Ние трябва да пазим оръжията, като това, използвано снощи, далеч от ръцете на терористите или престъпниците. Това е най-смъртоносното масово убийство в историята на САЩ и ни напомня, че бойните оръжия нямат място по улиците“ – каза Клинтън. /„Сега“/

  .

• Последната царица на Волжка България

  С нея се свързва изографисването на Казанската Света Богородица

  .

  Доц. Йордан Василев, д-р по история,
  

  Desant.net

  

  Волжка България е създадена 20 г. преди Дунавска от сина на Кубрат – Котраг, брат на Аспарух. През Х в. тамошните българи приемат исляма от арабите, но не възприемат тяхната култура и бит. Държавата се развива успешно и се разширява териториално. Нейната столица е Казан.

  Централната му част е заградена от крепостна стена, а около нея има сателитни селища. През ХV в. градът бележи голям разцвет – изграден е кремълски комплекс, който включва двореца на царя (така се титулува владетелят, а не кан), къщи на висшите сановници, храм и богата библиотека.

  През 1539 г. на престола се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му носи името Сююмбике, което в превод означава „богиня на красотата“, но има и други предположения – че е аналогично на Любов или Люба, защото на местен език „сюю“ е „любов“.

  През 1551 г. Хюнгай умира и царицата остава вдовица. За нейната ръка се домогват турски султани и арабски халифи, но тя е дала обет за вярност към съпруга си, който спазва дори и след неговата кончина. Тя поема управлението на страната и се отдава в служба на народа си.

  Още през 1548 г. в Казан идват двама български свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра, с мисионерската задача да се опитат да покръстят тамошните българи в православна вяра. Царица Сююмбике ги приема от любопитство. Тя е високообразована, изчела е византийски и арабски книги, в които се описва християнството. Знае, че нейните сънародници от Дунавска България, която вече не съществува като държава, изповядват тази религия. В поседвалите дълги разговори с Матей и Лукан тя разбира, че православието е по-прогресивно от мюсюлманството, но вече векове нейният народ изповядва исляма, а и тя е възпитана в тази религия.

  Въпреки това започва да проявява все по-засилен интерес към православието. Матей и Лукан я научават да чете черковно-славянски и й дават книги на този език. Особено я впечатляват писанията за св. Богородица, затова още докато съпругът й е жив, с негово съгласие построява параклис в нейна чест. Матей е и иконописец и изрисува образа на Божията майка върху дъбова дъска, а Сююмбике нарежда да позлатят ореола й.

  Волжка България граничи на изток с Киевска Рус, която вече е със столица Москва. Там от 1533 г. властва княз Иван, който иска да разшири владенията си. През юни 1552 г. той нахлува с войската си във Волжка България, превзема селища и опустошава страната. В края на август стига до Казан и го обсажда.

  Българите са свикнали на мирен живот и имат малобройна, не повече от 5-6-хилядна войска, а княз Иван настъпва с 60 хиляди войници. Само след едномесечна обсада русите превземат Казан и го подлагат на разграбване и унищожение. Кремълският комплекс е разрушен, библиотеката е опожарена, а от града са изнесени 16 кораба със злато, скъпоценности, килими, гоблени. Взета е златната корона, на която има 16 диаманта, изработеният от седеф трон с позлата, скиптъра с пет огромни рубина.

  Княз Иван сяда на трона, поставя короната на главата си, взима скиптъра в лявата си ръка, с дясната се прекръства и се обявява за цар Всерусийски и Български. Един от неговите приближени го съветва да приеме и името Грозни (което на руски означава Страшни), както се е именувал славният български хан Крум, и той приема.

  Царица Сююмбике става негова пленница. Той е очарован от неземната й красота и я пожелава за жена. И тя се съгласява, при условие че ще изгради висока 30 м кула на мястото, където е погребан съпругът й. Но това могат да направят само българските строители. Вече цар, Иван Грозни събира най-опитните от тях, обещава им по половин килограм злато и по 5 кг сребро, ако я вдигнат за 2 месеца.

  Тя е готова само за месец и половина и цар Иван Грозни води Сююмбике в нея. Но когато се качват заедно на върха й, царицата се хвърля оттам. Така остава вярна на обета си към своя съпруг и народ – мъртва, но не робиня. Силно разгневен, Иван Грозни заповядва да опожарят кулата, но когато я запалват, се спуска дъждовен облак и погасява огъня. Бляскат светкавици и една от тях за малко да порази самия цар. Той приема това като Божие знамение и напуска Казан, но нарежда на мястото на параклиса, построен по заръка на Сююмбике, която той е наричал Люба, да се изгради голям храм и тя да бъде погребана в неговото подземие.

  През 1561 г. едно българско момче открива в руините на все още невъзстановения град иконата на св. Богородица, изографисана от свещеника Матей. Въпреки че е мюсюлманин, я отнася в християнския храм. Архиереят я почиства и забелязва на гърба й изписана годината 1541. Когато я поставят в олтара, ореолът й заблестява с ослепителна светлина.

  Момчето, което я е донесло, е глухонямо, но оттогава започва да чува и да говори. Иконата е обявена за чудотворна и по нареждане на всерусийския патриарх е пренесена в Москва. През ХVІІ в., когато поляците нахлуват в пределите на Русия, на Архангеловден я изнасят пред руските воини, защитаващи Москва, и нашествениците са отблъснати.

  Иконата е поставена в храм „Василий Блажени“ в руската столица. През 1941 г. Хитлер напада Съветския съюз и стига на 20 км от Москва. Сталин, който въпреки че е учил в семинария, се смята за атеист. Но през декември 1941 г. той нарежда иконата на Казанската света Богородица да бъде натоварена на брониран влак и придвижена до фронта. Свещеници, под охраната на спецчасти, я носят в окопите и всеки офицер и войник се докосва до нея. Три дни след това съветските войски предприемат контраофанзива и отблъскват немците на 100-120 км от Москва.

  След победата Сталин забравя случая. Разореният от войната Съветски съюз се нуждае от средства за възстановяване. По нареждане на Сталин иконата е продадена на Ватикана за 50 млн. долара. Тя е поставена в Сигстинската капела, но не й се обръща особено внимание.

  Когато става папа, Йоан Павел ІІ – първият славянин на този пост, я вижда и я взима в своите покои. Според спомени на личния му секретар, когато е ранен при атентата през 1981 г., светият отец нарежда всеки ден да го пренасят до иконата и с часове се моли за своето изцеляване. Когато се възстановява, казва, че на нея дължи оздравяването си. След кончината му, през 2004 г. руският олигарх Свечовски сключва сделка с Ватикана иконата да бъде върната в Русия срещу 200 хил. долара. Тя бива поставена в Архангелския манастир край Печорск. Но казанският магнат Анатолий, който е с български произход, плаща 300 хил. долара, за да я откупи.

  Така през 2005 г. иконата се връща там, където е създадена, и е поставена в храма „Св. Богородица“ в Казан, в близост до кулата на Сююмбике, от която се е хвърлила последната царица на Волжска България. Сега тази територия се нарича Татарстан, но голяма част от хората, които живеят там, все още имат самосъзнанието, че са българи.

  .

• <<
• 1
...
• 49
• 50
• 51
• 52
• 53
• 54
• 55
• 56
• 57
• 58
• 59
...
• 415
• >>