Авторски
- Просто Цветанов
Тони Филипов, Retro.bg
Много пъти съм се заканвал да имигрирам, но все оставам да погледам още малко сеир. Ако обаче Цветанов стане президент, заклевам се, ще си потърся друга родина. И не само заради Цветанов, а и заради тези, които са го избрали. Не желая да наричам сънародници хора, които са избрали един физкултурник за президент. Нямам нищо против физкултурниците, когато са физкултурници. Но за президент предпочитам човек, който е завършил нещо, което развива и мозъка.
В случая „Цветанов” нямаме дори и мухата, от която да направим слон. Нищо! А от нищо нещо не става. Или бъркам?
Идеята да става президент явно се завъртя първо в неговата глава. В интервю за столичен вестник той разписа портрета на бъдещия кандидат на ГЕРБ за поста така, както се правят обществените поръчки у нас – да пасва на един определен човек. И този човек е самият той. „За мен, каза Цецерон, най-същественото в профила на нашия кандидат е да бъде човечен, достъпен до хората и да има здраво семейство.“ Което автоматично отхвърля бекярина Борисов, а също и Плевнелиев по причина на някои постъпки на жена му, които няма да споменавам. После Цветанов надълго обясни лично той колко е земен и достъпен.
Президентският пост му е стара севда. Замалко не стана президент през 2011 г. Тогава беше предложен лично от Борисов. И не изглеждаше неизбираем. В него момент Цветанов мереше рейтинг с Борисов и през 2010 г. дръзна дори да го изпревари. Като шеф на МВР се беше развихрил в борбата с организираната престъпност, провеждаше акция след акция, търкаляше по земята доказани и предполагаеми престъпници. Изобщо разви трескава дейност, която в момента е обект на изследване в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). А държавата ни, демек ние, ще плаща стотици хиляди евро за аматьорските акции на бившия министър Цветанов и прокурор Кокинов, които грубо са нарушавали презумпцията за невинност. Миналата седмица ЕСПЧ се произнесе по три дела и осъди държавата ни да плати на братята Дамбовци 80 000 евро компенсации и 5000 евро за разноски по делата. На Алексей Петров – 9000 евро, а на Хамстера и съпругата му – 15 000 евро. 109 хил. евро само по тези дела. С присъдите по „Медузите“ и „Касоразбивачите“ общата сметка вече минава 200 000 евро.
Скъп ни е Цветанов. И все по-скъп ще ни става.
В негова защита бих могъл да кажа, че винаги съм имал усещането, че в някои от тия арести, например на Алексей Петров, той действаше за чужда сметка. Цветанов беше твърде малък да мери снага с Петров на тъмните и полутъмни поприща. Там е царството на Борисов. Та си мисля, че той е бил просто в ролята на онази екстензия на човешката ръка, която по селата наричат дилаф или маша.
През 2011 г. Цветанов се размина с президентството. В ролята на черната котка, която му мина път към „Дондуков” 2, се явиха едни 6 апартамента, за които дори и най-добронамереният наблюдател не би могъл да намери финансови аргументи в двете милиционерски заплати на семейство Цветанови. Обаче тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов ги намери по някакъв начин, предполагам с магия. И до днес все още мисля, че мероприятието с апартаментите беше „приятелски огън”. Пролича си и по посоката, в която отговори Цветанов. Извади „невинен” компромат срещу Плевнелиев. Как през 2007 г. общинари му искали 500 000 евро, за да прокара проекта за Бизнеспарка. Той не се поддал, но и на прокуратурата не съобщил. Тогава кмет беше Борисов, а нарочените общинари – от ГЕРБ. И така, Цветанов си отмъсти и на Плевнелиев, който го измести, и на Борисов, който го позволи. Не твърдя, че е непременно интелектуално обусловено, но е факт, че Цветанов е отмъстителен като невестулка. В момента по същите причини пържи и Румяна Бъчварова. Вината й е, че седна на стол, който хем му се полагаше, хем му беше ред…
Ако Цветанов умееше малко повече да мълчи, можеше да мине за умен. Но като проговори, вече не може. Изказът му е специфичен, дори бих казал уникален. Говори български като втори език, сякаш го е учил задочно. Преди две-три години предложих да наричаме този начин на говорене „цветанизъм”. Цветанов говори малко като Кайзера, солдафона на Чудомир, но същевременно изказът му съдържа елементи от свръхсамочувствието на чиновника Бъмбъл от “Оливър Туист”, взел е нещо и от Чеховите герои (например оня, дето обясняваше, че най-хубавата супа е от „морковчета, спаржи, цветна зелка и всякакви подобни юриспруденции), родее се с мисис Малапроп и нейните напъни да употребява думи и изрази от високия стил, без обстоятелствата да го изискват и акълът й да го допуска (вж. проф. Никола Георгиев). Изобщо с много работи се родее и същевременно си е чисто български феномен. И сме длъжни да го осмислим и да му дадем научно определение. Предполагам, че „цветанизъм” няма да ви хареса. Давам си сметка, че звучи малко като кретенизъм, ако и да не е съставомерно. Затова ще ви предложа друго: „словесен волунтаризъм”. Това е такава употреба на речта, при която си мислиш, че думите означават това, което ти си мислиш. „Ние не трябва да приемаме, че битовата престъпност е функция само на МВР! Защото тя е свързана с осигуряването на съответната трудова заетост на ромите. Знаете, че с приемането на стратегия за интеграция на ромите, там говорим за комплекс от мерки, които са интегритет на секторни политики.”
„Интегритет на секторни политики”? И престъпността като функция на МВР и на циганите!
Думите са много опасно нещо. Дори когато си мислиш, че си се сприятелил с тях. Всъщност, най-вече тогава. Цветанов не просто владее диалекта на племето, той го създава!
Веднъж вицепремиерът Цветанов каза: „Аз съм убеден, че президентът не е запознат за какво става на въпрос”.
Любима конструкция – „на въпрос”! Мисля, че хората, които четат, без да си мърдат устните, никога не я използват. „Става на въпрос” е израз от социолекта на нисшите милиционерски чинове.
По лани доц. д-р Иван Держански обясни защо се е появила лингвистиката в Древна Индия. За да изучава и съхранява санскрит, свещения език на индуизма, на който се водело богослужението. Защото при употребата езикът се променял и изопачавал, което криело опасност боговете да престанат да разбират молитвите.
Да не стане така, че в стремежа си да говорят все по-просто, гербаджиите да се отдалечат от езика, който говори българският господ? Ако го има и ако не ни е забравил вече…
Има поне три причини Цецерон да си въобрази, че може да стане президент. Първата е, че сегашният президент явно няма шанс за втори мандат. И се е примирил, че ще танцува едно лято. Борисов беше категоричен, когато забрани до юни да се говори за кандидата на ГЕРБ: „Плевнелиев се справя прекрасно, не е честно спрямо него – той трябва да има самочувствието и авторитета да си довърши мандата”.
Да си довърши мандата…
В интерес на истината, присъствието на Плевнелиев не е от незаменимите. Едва ли ще липсва на някого. Той е друг от големите майстори на парадното нищонеказване. Безидеен, но пък патетичен като пъпчива отличничка. Може да те умори от скука и да те доубие с клишета. Домораслата му политическа риторика може би ще липсва само на отявлените русофили, които са свикнали да острят перата си в неговото невтасало русофобство.
Второ, в партията няма изявен кандидат. В сянката на падишаха трудно може да избуи силна личност. Хората се подбират на принципа на послушанието и себеподобието.
Трето, Цветанов трупа все повече самочувствие. Той не просто създаде ГЕРБ, той го владее. На него се приписват всички изборни победи. Обикаля села и паланки като Матей Миткалото и укрепва влиянието си. Освен това Цветанов вече е и със препрано съдебно минало. Още не беше заглъхнал звукът на съдийското чукче и Цветанов пожела и оглави най-важната комисия в НС – Вътрешната. И този път ще бъде много трудно да му се обясни защо не става за президент.Наскоро Борисов каза, че между него и Цветанов няма разнобой: „Разнобой може да има между равни, но случаят не е такъв”.
Така изглежда. Но момчето, което разнасяше папките, отдавна порасна и иска да се еманципира. Казват, че когато Борисов станал премиер, царят му написал: „Аз ви подцених…”. Да не се наложи и Борисов да пише на Цветанов такива покаятелни писма.
Разнобой не само има, но и вече трудно се прикрива. „Бунтът на кораба” засега просто не е имал сериозен повод. Такъв, какъвто може да стане отхвърлената кандидатура на Цецерон за президент. Агенция „ПИК” написа, че местните структури на партията вече започнали да го номинират.
И един Господ знае дали може да бъде спрян. Във всеки случай интелектът едва ли може да е аргумент. Цветанов се слива с герберската политическа среда. Сложен до Борисов, дори не стои толкова нелепо. Те са родени един за друг. Това, струва ми се, е най-обидното нещо, което съм казвал за нашия премиер…
Но, ако е речено, и това ще ни мине през главите. Не искам да ви плаша, но тогава дори и щъркелите ще откажат да летуват у нас.
В едно интервю за Би Би Си големият физик Стивън Хокинг, който е напълно парализиран, каза: „Аз съм архетип на извадения извън строя гений или, за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений, подлежи на съмнение“.
Много ми хареса това „физиологично предизвикан” и ми се щеше да го употребя за някого от тукашните гении. Но още не съм решил на кого ще прилегне най-добре.
Та такива работи из територията. Сигурно няма да ми повярвате, но в едно от пророчествата си св. Козма Етолийски казва: „Ще дойде време, когато светът ще се управлява от ала-бала”. Честно, казал го е!.
- Chicago Blues Festival
The Department of Cultural Affairs and Special Events (DCASE) is pleased to announce the full lineup for the 33rd Annual Chicago Blues Festival happening June 10–12 in Grant Park. The three-day festival will open on Friday, June 10, with a celebration of the 45th anniversary of Chicago’s Alligator Records and conclude on Sunday, June 12, with a special tribute to the legendary Otis Rush featuring notable friends and other musicians he has influenced throughout his career.
The Chicago Blues Festival is the largest free blues festival in the world and remains the largest of Chicago’s Music Festivals. During three days on five stages, more than 500,000 blues fans prove that Chicago is the „Blues Capital of the World.“ Past performers include Bonnie Raitt, Ray Charles, B.B. King, the late Bo Diddley, Buddy Guy and the late Koko Taylor.The festival headliners throughout the weekend include: Shemekia Copeland with guest Curtis Salgado, Lil’ Ed and the Blues Imperialswith guest Corky Siegel, Tommy Castro and The Painkillers with guest Toronzo Cannon, Fred Wesley and the New JB’s, Irma Thomas, Wee Willie Walker & We “R”, Eddy “The Chief” Clearwater and Ronnie Earl & The Broadcasters.
The Chicago Blues Festival is FREE admission and open from 11am to 9:30pm daily. Performances at the Petrillo Music Shell will feature headliners from 6pm to 9:30pm on Friday, June 10, continuing on Saturday, June 11 from 5:30pm to 9:30pm and Sunday, June 12, from5pm to 9:30pm.
Friday, June 10 – Alligator Records 45th Anniversary Celebration
The festival opens on June 10 with a salute to Chicago’s Alligator Records for 45 years of what the label describes as “genuine houserockin’ music.” Deeply rooted in the blues, several of the label’s renowned recording artists will perform at the Petrillo Music Shell to kick-off the festival.
2015 GRAMMY® nominee Shemekia Copeland will headline the tribute with a sizzling performance of her many hits since her debut in 1998. She will take the stage at 8:15pm along with guest Curtis Salgado, the award-winning blues icon and Alligator artist. The Petrillo Music Shell will open at 6pm with Tommy Castro & The Painkillers with special guest Toronzo Cannon. The group’s funk and blues sound will delight fans with their guitar licks and high-energy performance. Always a crowd favorite, at 7pm Lil’ Ed and The Blues Imperials will bring their rowdy blues show to the Petrillo Stage along with a special collaboration with Corky Siegel.
Saturday, June 11 – Soul/R&B Night
Headlining the evening on June 11 at 8:05pm is jazz and funk trombonist Fred Wesley & The New JB’s. Wesley is best known as the music director, arranger, trombonist and a primary composer for the legendary James Brown from 1968 to 1975. Best known as “The Soul Queen of New Orleans,” Irma Thomas will take the stage at 6:30pm. Thomas’ career has spanned over five decades and the GRAMMY® winner is not slowing down. Soul legend, Wee Willie Walker & We “R” will kick-off the evening at 5:30pm. Walker’s latest release, If Nothing Ever Changes has garnered him three 2016 Blues Music Award nominations; Album of the Year, Soul Blues Album and Soul Blues Male Artist.
Sunday, June 12 – Tribute to Otis Rush
Legendary blues guitarist Otis Rush arrived in Chicago from Mississippi in the 1950s after seeing Muddy Waters perform while visiting his sister. Rush worked tirelessly to establish himself as an innovative blues guitarist, bandleader, singer and songwriter by playing with the legendary bluesmen of the day. Rush set new standards and influenced countless blues and rock musicians.
The evening will begin at 5pm with Ronnie Earl & The Broadcasters. As an award-winning blues guitarist, Ronnie Earl learned from Rush and considers him to be the greatest musical influence on his career and life. The tribute continues at 6:30pm with Chicago legend Eddy “The Chief” Clearwater. Known as a blues-rocking showman with his left-handed, upside-down guitar playing and his signature Indian headdress, Clearwater is among the very finest bluesmen performing today.
At 8pm, friends, artists and surprise guests will come together to celebrate Otis Rush with a special tribute featuring the confirmed artists to date: Jimmy Johnson, Abb Locke, Brian Jones, Carl Weathersby, Bob Stroger, Sumito Ariyoshi, Big Ray, Eddy Clearwater, John Kattke, Mike Welch, Rawl Hardman, Harlan Terson, Bob Levis, Billy Flynn, Mike Wheeler, Lurrie Bell, Shun Kikuta, Mike Ledbetter, Eddie Shaw, Sam Burton, Willie Henderson, Diane Blue, Ronnie Earl, Anthony Palmer, Kenny Anderson, Leon Allen, Henry Ford andWillie Woods.
33rd Annual Chicago Blues Festival Schedule
- Иван Станчов: За мен България завинаги е тази красива градина, която помня
Ивет Добромирова, Тerminal3.bg
Иван Иванов Станчов e роден на 1 април 1929 година. През 1943 г. семейството му е принудено да емигрира. Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон, САЩ. Служи в Американската армия (в Българската рота в Германия). Работи за IBM и други компании във високотехнологичния бранш в Ню Йорк, Рио де Жанейро, Париж, Атина и другаде. Владее 8 езика. През 1991 година е назначен от президента Желев за български посланик в Лондон, а през 1994-1995 г. – и за служебен външен министър в првителството на г-жа Ренета Инджова. Той е потомък на стар български род, който може да бъде проследен до XVI в. в Берат (от старобългарското Бѣлградъ) в Южна Албания и преселил се през XVIII в. в Свищов. Потомствен дипломат.
– Как виждате България днес?
– Винаги съм си представял България така, както си я запомних, когато си тръгнах. Аз си тръгнах от България, когато бях на 13 и половина години, бях във Варна, в една красива градина. Имаше война и трябваше изведнъж да напуснем. Първо за Румъния, след това през Австрия за Швейцария. Никаква идея нямаше къде ще свършим. Това е детският ми спомен от тази раздяла. За мен България завинаги е тази красива градина, която помня.
– На какво Ви научи баща Ви? Знаем, че баща Ви е голямата фигура във Вашия живот.
– На първо място баща ми ме научи на това, кое е добро и кое е лошо.
Той беше много добър градинар, гордееше се с това и държеше да ми го предаде. Когато работеше във Външно министерство, идваше в отпуск по време на ваканциите, водеше ме в градината и ми обясняваше надълго и нашироко как да се грижа за нея. Помня, че искаше да имаме праскови, а нямахме. Посадихме дори и бадеми, но за прасковите той държеше да вземе клонки от Италия и да ашладиса с тях други овошки в градината във Варна. За него беше много важно градината да бъде съвършена.
От политическа гледна точка по времето на Втората световна война за него беше много важно да работи за българските евреи. Имаше един близък – български евреин – но с немски паспорт, с когото обсъждаха ситуацията, която в този момент беше много критична във връзка с немските идеи за тяхното депортиране и заедно работеха по намирането на решение. Като консул в Галац през 40-те години на миналия век баща ми си бе поставил за основна цел да помогне на десетки хиляди българи от Таврия, които се преселваха в България. Осигуряваше им храна, подслон и настаняване в България. Много от тях е спасил от гоненията в страната по заповед Сталин като ги е превозвал през границата с личния си автомобил, който е беше дипломатически и се ползваше със съответните протекции. Винаги е бил човек с мисия.
– Споделете ни скъп семеен спомен, свързан с приемствеността между Вас, баща Ви и дядо Ви?
Баба ми беше французойка (бел. ред. – Графиня Анна Роз Каролин Делфин Жозефин Франсоаз дьо Грено – Станчова е французойка с произход от савойската кралска династия), с изключително възпитание и строг протокол по отношение на всички изконни ценности. Тя искаше ние да изпълняваме този протокол. От една страна, защото дядо ми е имал важна отговорност за България в миналото и защото татко имаше на друго ниво същата отговорност, и от друга страна, за да предадем това чувство за отговорност към рода и неговата история, която трябва да се пази и защитава и от живота и делата на децата на своите деца.
Когато аз бях назначен за посланик в Лондон през 1991 година, връчих акредитивните си писма на кралица Елизабет II, облечен в униформата на моя дядо, с която той е бил облечен 80 години по-рано, когато е връчвал акредитивните си писма като български посланик през 1908 г. на нейния дядо, крал Едуард VII. Кралицата научи това, беше трогната и ми отдели много повече от протоколните няколко минути. Спомням си и как при посещението си в британския Парламент в това си качество бях помолен от отговарящия за дипломатическия протокол да се подпиша в книга, в която приветствията си са поднасяли през годините други посланици. Започнах да разлиствам книгата за изненада на церемониалмайстора и с негова помощ намерихме подписа и приветствията на дядо ми. Служителят беше изключително развълнуван. Той самият доста възрастен по онова време и цял живот “пазител” на този документ каза, че подобно нещо се случва за първи път в цялата история и още, че след такъв исторически случай е редно книгата (и без това страниците й свършваха!) да бъде приключена, да отиде в музея и да започнат нова. Имам и много други скъпи за мен спомени, но тези ме изпълват с гордост, че можах да продължа фамилната традиция след баща си и дядо си и да работя за България с тази висока отговорност.
– Следите ли ситуацията в САЩ? Как си обяснявате явлението “Тръмп”?
– Това е неприятен въпрос. Не за мен. Неприятна е ситуацията. Аз съм американски демократ. Живях като американски гражданин, там отслужих военната си служба и учих, така че аз имам отношение към американската вътрешна политика като местен. В САЩ трябва отрано да решиш дали си републиканец или демократ. И след това избираш едното или другото. А щом си демократ, не можеш да гласуваш за републиканец. Това е ясно. Като демократ аз подкрепям демократите. Тръмп е републиканец и като такъв е априори неприемлив за мен. Но и извън това – КОЙ е Тръмп? Един човек, който за Америка е едно нищо. Един богаташ, който направи едни пари, и само се перчи с тях и с красиви дами. В тези избори за мен печеливша е кандидатурата на демократите. Те са открити в своята политика и се опитват да направят нещо нормално и добро за страната. Видяхме едно успешно управление на Обама. При така създалите се обстоятелства е най-добре за САЩ да бъдат управлявани от демократ. И изглежда, че това ще е пореден исторически момент за тяхната демокрация. Още една крачка към разбиването на догмите на статуквото. А това е още по-добра новина.
– Какво се случва с Европейския съюз? Някои твърдят, че кризата е голяма и се задълбочава, че Съюзът не може да се справи с предизвикателствата на съвременния свят – на бежанската криза, атентатите. Смятате ли, че ЕС има бъдеще? Вероятно трябва да се реформира, но дали смятате, че ЕС е обречен?
– Много се радвам, че казахте, че Европейския съюз има бъдеще. Благодаря, че казахте точно това. Защото за Европа този съюз е много важен. Важен е и в контекста на геополитическото сътрудничество със САЩ, но за самата Европа този съюз е много важен и това е особено вярно за малките страни. В момента има големи проблеми. Така е. И изглежда, че г-н Путин се опитва да прекали с глупостите. Мисля, че тук има едно голямо неразбиране от страна на Русия за това какво е Европа днес, в 2016-та година, и какво е Европейският съюз като обединение на множество държави на Стария континент. За мен не е моментът сега да се говори за големи тактики, преразпределение на територии и нови войни. Европа е важна преди всичко. Това е нещо, което Русия трудно асимилира. В Русия хората са свикнали в миналото, че те са най-важните, че империята Русия е тази, която води всичко и Путин иска да играе по същия начин. Но явно това не е така днес. Или, както германският канцлер Меркел каза, когато беше в България: “Това, което трябва на България е образование, образование, образование”. Мисля, че това е така валидно и за Европа, и за Русия – образование, образование, образование. Хората не знаят в Европа другия какъв е. Как можеш да живееш с него. И как можеш да работиш с него и да постигнеш добро сътрудничество. На това те трябва да се научат.
– В този контекст как гледате на референдума във Великобритания за излизане от ЕС. Погледнато от лондонското Ви жилище как изглеждат нещата? И погледнато през варненската Ви къща как изглеждат те? Има ли различна гледна точка?
– Това е голям въпрос. Аз съм живял във Великобритания доста години, съпругата ми е шотландка. В Англия има една нормална демокрация. Нещата вървят доста добре. Имат си и кривицата, но нещата вървят. За жалост англичаните не знаят какво е точно обединена Европа. Нямат ни най-малка представа. Има много англичани, които са “ЗА” излизане от ЕС, защото не разбират какво става. Те няма да знаят и за какво гласуват. Важно е Великобритания да остане в ЕС, защото има много добри практики, много добри и работещи системи, които са важни за Европа. Защото Европа е именно това – сбор от работещите добри практики и системи на различните държави, които се учат една от друга и по този начин вървят напред. И Великобритания има какво да покаже от гледна точка такива добри практики в посока на това как се правят избори, от гледна точка на данъци, от гледна точка на това как се грижат за социално неравните във всяко едно отношение, включително и за хора, които не са англичани, и т.н. В момента има много англичани, които не се интересуват изобщо какво се случва, защото те са добре. Махват с ръка: “Сега какво правим в Европа, хайде да я забравим.”. Това ще е много негативно, много негативно за Великобритания, а и за Европа като цяло.
– Какво е патриотизъм за Вас? Какво е да си български патриот?
– Хм, на този въпрос няма лесен отговор. Говорихме за Англия досега. Тук да обичаш Великобритания означава да знаеш какви са тенденциите като цяло – политическите и икономическите, които влияят на обществените процеси и живота като цяло и съответно да оценяваш, дали работят добре. Англичаните са доста доволни от това, което имат. В България ние нямаме това образование, за което говорех допреди секунда. Ние не помним нашите деди какво са правили и как са го правили и защо България днес въобще съществува. Не си даваме сметка за факта, че нашите деди много години са работили много за България и за добруването й. Ние сме забравили добрите традиции на политика, дипломация, дори култура. Във Великобритания, в Германия например я има тази приемственост в годините, дори вековете. Хората познават тези традиции и продължават да работят по тях. Следват принципите, които ги основават. В България те не съществуват. Всеки си мисли, че има някаква нова идея, която току-що открива. А така не става. Трябва да се стъпва на базата на миналия опит и добрите традиции. И трябва на това да учим и децата. Те да разберат. Не само какво е писал Вазов и къде е бил Левски и къде е тичал и защо и как са го убили, но да разберат за нашите деди, как те са работели за България. Аз помня като дете в едно село близо до Самоков, беше наистина малко село, попът как работеше по цяло лято, за да изкара достатъчно плодове и зеленчуци, за да може да осигури не само един нормален живот за семейството си, но и за да изпрати и сина, и дъщерята да се учат в странство. Това беше 1940-та година. Но реално в исторически измерения – преди няколко години! Днес много хора се опитват да изпратят децата си чужбина да се учат, за да си намерят по-лесно работа. Но ние сме забравили тези обикновени хора как са работили в миналото българина да има образование, да знае откъде е и защо е и да живее и работи нормално с неговия съсед, а не да се опитва да краде наляво и надясно.
– Кои са днешните български патриоти? В тази връзка за съжаление преди няколко дни почина Ивон Паница – Ваша много близка приятелка и съпруга на Вашия братовчед Дими Паница. Можете ли да ни разкажете нещо за Дими и Ивон?
– С фамилията Паница ние имаме семейна връзка, която е много тясна и много важна. Те бяха едно истински богато семейство – и като възможности, и като ценности. Живееха и във Варна, и в София. Тяхна е къщата, която стана по-късно китайско посолство по времето на комунизма. Евстати Паница беше един прекрасен, много космополитен човек с едно виждане за живота отвъд тесните рамки. Неговата съпруга също. Дими много научи от родителите си. Без големи претенции, той като емигрант по същото време като мен беше в Париж, работеше за “Рийдърс Дайджест” и се наложи. В годините направи много за България. Можа да покаже докъде можем да стигнем и с образование, и с морални принципи, и със следване на точно тези традиции на приемственост, за които говорех. Ивон беше една прекрасна французойка, много интелигентна, която също много помагаше на България. Тя беше най-добрият посланик на страната сред своите сънародници като постоянно “проповядваше” колко е прекрасна и значима България, какви са нейните предимства и колко е важна тя за Европа. И двамата бяха големи българи. И аз съм им много благодарен за чудесното приятелство. С Дими Паница имахме традиция да се чуваме често по телефона с един въпрос един към друг: “Ти какво добро направи днес за България?”. Малко преди да почине, той ми се обади както много често преди това, но ми каза: “Приятелю, ти печелиш! Аз си отивам, но да знаеш, че ще продължим там – горе!”. Няма да забравя този ни разговор. Такъв човек бе моят братовчед Дими Паница, така ще го запомня.
– До каква степен според Вас съвременният българин – този, който не живее вече в тоталитарната система – е отворен към каузата “благотворителност”.
– Когато се върнах, видях, че нещата уж се подреждат, но имаше и много далавери. И надясно, и наляво. Едни стари приятели ми казаха: “Внимавай, тук всичко не може да се прави. Хората си имат свои виждания. Трябва да се съобразяваш”. Моите родители бяха невероятно щедри и добри, и много съм се научил от тях. Може да се каже същото и за принципите на баба ми и дядо ми. Видях, че в България има проблеми. Основно с образованието на децата – как ще се учат, къде ще се учат, как може да учат повече за България, за нашата история, да работят по-добре. Видях, че има много деца с физически проблеми и здравословни проблеми. И реших да се опитам да направя нещо, което съм виждал в Америка и в Англия, как работи много добре за деца с проблеми. И затова създадохме със семейството ми една благотворителна организация, която да може да помага на родителите на тези деца, които имат най-голяма нужда. Мисля съвсем откровено, че имаме много добри резултати във Варна. Имаме признания от цял свят. А вече има и много подобни организации в България, които се създават по нашите положителни практики в “Карин дом”, дори от хора, които са се учили при нас. Аз мисля, че това е най-голямото признание – резултатите, които постигаме, защото те се измерват през развитието на децата. Много се гордея с факта, че сме стигнали до нещо много положително.
– Накрая искам да завърша с нещо, което за Вас е много важно. Известен сте с Вашия оптимизъм. Защо сте оптимист за България?
– Хах, не знам дали е показателно, че аз съм оптимист за България, защото аз съм оптимист по характер (смее се) и съм оптимист, защото мисля, че може да се направи нещо положително в живота по принцип. За България… Аз се върнах след дълги години. Бях много малък, когато напуснах. Преди да се върна отново да живея в България, съм бил по цял свят и съм опознал много народи като начин на живот и в глобален и в чисто битов смисъл – от това каква е политиката им, до това как общуват помежду си. И когато се върнах в България си казах – да видим какви са проблемите и какво може да се направи. Едното, което се опитах да направя е за децата – те да пораснат нормално, да станат добри българи. Някъде там се започна нещо ефективно. И това беше нашия опит с “Карин дом”. Сега, може би и поради възрастта си, се обръщам към проблемите на възрастните хора. Изглежда и в тази област има проблеми тук. Ще се опитам да видя какво може да се направи и да работя за това. Чувам, че има различни програми, че и правителството помага, макар че едва ли помага много, но ще видя дали мога аз да помогна с нещо по този въпрос. Има добри практики за това как младите общуват с по-възрастните и отдават доброволно от своето време. Как съседи помагат на съседи. Изглежда трябва да се обърнем повече един към друг. И към тези малки, но толкова важни неща – взаимопомощ чрез нормално човешко общуване… Не ми се струва толкова трудно, нали?!
Три поколения Станчови
Бащата на Иван Станчов – Иван Димитров Станчов – е дипломат в българското Външно министерство от 1928 година. През 1931-1936 г. е на дипломатическа служба в Рим като стига до поста charge d’affaires. През 1937-1942 г. работи като началник на отдел „Консулски“ в Министерството на външните работи, след което, до юни 1944 г. е генерален консул в Галац, Румъния. На този пост подпомага преселването в България по врема на Втората световна война на около 40,000 таврийски българи. По времето на окупацията на България от Червената армия след 9 септември 1944 година повечето от тези българи са били върнати от марионетния български режим в Сталиновия Съветски съюз, където са намерили смъртта си в ГУЛАГ.
Дядо му – Димитър Янев Станчов – след избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за български княз той е негов личен секретар (1887-1889) и началник на неговия кабинет (1889-1894). Съпругата му е френската графиня, Анна дьо Грено. Едва ли има по-впечатляваща дипломатическа кариера в новата българска история от тази на Димитър Станчов. Бил е посланик на България в следните държави: Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897), Русия (1896-1906), Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915), отново Великобритания (1920-1921), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924). През периода 1906-1908 г. е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява и българското правителство. Противопоставя се на включването на България в Първата световна война и по време на войната е отстранен от служба. След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). През 1924 г. окончателно подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.
Иван Станчов е един от най-големите дарители в съвременна България. Преди точно 20 години той създава в къщата на баба си и дядо си във Варна, почти изключително със собствени средства и на частни дарители благотворителната фондация “Карин дом”, коята се занимава със социалната интеграция и обучение на деца с физически недъзи и на техните семейства. Досега във фондацията са обучавани около 2000 деца.
Иван Станчов е и инициаторът на създаването на Зала “Дарение Родът Станчови” в Националния исторически музей в София, представляващ най-богатата сбирка на предмети и документи от Третата българска държава (1878 – 1946 г.). Дарението съдържа повече от 290 експоната, някои от които са буквално безценни.
- „Досиетата Панама“ – именити участници в световната офшорна система
Според Едуард Сноудън, това е най-голямото изтичане на информация, до което са стигали медиите. „Досиетата Панама“ разкриват офшорните сметки на 140 политици и обществени фигури. Един от тях, украинският президент Порошенко, е забогатял през 2015 г. със $ 100 млн.
Материал на в. „Сега“
Френският вестник „Монд” и още 106 издания в 76 страни, обединени в „Международния консорциум на разследващите журналисти”, са получили достъп до голям информационен масив, който хвърля светлина върху непрозрачния свят на световните офшорни финанси и данъчните убежища.
За пръв път за него съобщи германското издание „Зюддойче цайтунг“, от което е тръгнало уникално разследване на почти 400 журналисти от около 80 държави и над 100 издания.
Българи не присъстват засега в публикациите, няма и специално отделено внимание на България. По предварителни данни, в документите се съдържа информация за 50 компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78-ма акционери от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово и Русе, които са свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските вирджински острови.
Единственият български журналист от екипа от над 370 души е Алексения Димитрова.
2.6 терабайта информация за 214 000 компании. 11,5 милиона файла от архива на панамския офис на „Мосак Фонсека” (Mossack Fonseca), специализирана в плащане към офшорни компании между 1977 г. и 2015 г. Основател й е немецът Юрген Мосак, който отказал да отговори на въпросите на „Зюддойче цайтунг“.
Това е най-голямото изтичане на информация, до което някога са се добирали медиите. „Досиетата Панама” разкриват, че освен хилядите анонимни замесени, фигурират много държавни глави, милиардери, големи имена в спорта като Лионел Меси, известни личности или личности, попадащи в обхвата на международните санкции, които са използвали офшорната система, за да прикрият своите активи.
Едуард Сноудън окачестви в Туитър разследването като най-голямото изтичане на документи в историята на журналистиката. „Това е моментът, в който журналистиката е толкова гореща, че стопява сървърите“, написа Сноудън по повод един от информационните сайтове, който публикува информацията.
Разкриват се офшорните сметки на 140 политици и обществени фигури. Сред тях са президентът на Украйна Петро Порошенко, децата на президента на Азeрбайджан, както и премиерите на Исландия и Пакистан, и кралят на Саудитска Арабия Салман.
Името на Путин не фигурира
„Гардиън“ съобщи, че в мрежа от сделки за 2 млрд. евро е открита руска следа. Името на Путин не фигурира, но в по-голямата част от сделките журналистите са се натъкнали на Сергей Ролдугин. Той е челист и диригент в Санкт Петербург, брат му е бил колега на Путин в КГБ. На името на Ролдугин официално се води доста едра собственост в Русия. Включително и в Банка Россия, смятана за банката на Путин. Ролдугин е запознал Путин със съпругата му Людмила и е кръстник на голямата му дъщеря Мария. През 2015 г. в интервю за „Ню Йорк Таймс“ Ролдугин казва, че другите са направили милиони, а той имал вила, кола и апартамент.
Друг близък на Путин – Юрий Ковалчук, директор на банка „Россия“, също фигурира в документите. Според „Гардиън“ той е отпускал необезпечени кредити за 1 млрд. долара от държавната Commercial Bank в Кипър към офшорната Sandalwood Continental. „Гардиън“ се е натъкнал и Генадий Тимченко, петролен търговец, близък с Путин от 30 години, както и братята Ротенберг.
Има документи за офшорни компании, свързани със семейството на президента на Китай Си Цзинпин, както и за делата на покойния баща на британския премиер Дейвид Камерън, депутати от Върховната дума на Русия, деца на руски олигарси и близки сътрудници на Путин като говорителя му Дмитрий Песков.
Премиерът на Исландия е укрил офшорна фирма
Когато Зигмундур Давид Гунлаугсон е станал министър-председател на Исландия през 2013 година, е скрил, че той и съпругата му имат дялове в офшорна компания на британските Вирджински острови, откакто той е влязъл като депутат в парламента през 2009 година. Месеци по-късно Гунлаугсон е продал своя дял във фирмата на жена си за 1 щатски долар. Компанията е притежавала облигации, които първоначално стрували милиони долари в три гигантски исландски банки. Те обаче са фалирали по време на финансовата криза през 2008 година.
Гунлаугсон е договорил сделка с кредиторите на банките през миналата година, без да декларира интереса на семейството му във финансовия резултат. Той отрича този интерес да е повлиял на политическите му решения. Жена му заяви, че компанията е била нейна, а не негова и си е платила всички данъци.
Следва видео с премиера на Исландия, който нервно отказва да отговаря на въпроси, свързани с офшорната фирма на името на съпругата му.
„Мосак Фонсека“: Това е нападение срещу Панама
Изтичането на информация „Панамски документи“, разкриващо офшорните компании на редица световни политици и известни личности, е „престъпление и нападение срещу Панама“ според правната компания „Мосак Фонсека“, замесена в случая, предаде AFP.
„Това е престъпление“, заяви Рамон Фонсека, един от основателите на базираната в Панама компания. „Това е нападение срещу Панама, защото някои държави не желаят да сме толкова конкурентноспособни в привличането на клиенти“, добави той.
Масивното изтичане на информация от фирмата доведе до публикуването в световните медии на финансовите детайли и на финансовите измами на редица световни политици и известни лица, които са се ползвали от услугите й.
Правителството на Панама обеща да „съдейства енергично“ на всяко разследване на скандала с изтичането на информация „Панамски документи“, предаде AFP.„Правителството на Панама ще съдейства енергично на всяка молба за помощ, нужна в случай на юридически действия“, пише в официално заявление на правителството на централноамериканската държава.
Данъчните служби в Австралия и Нова Зеландия вече проверяват някои имена от досиетата за укриване на данъци. Очаква се подобни проверки да започнат и на много други места по света. Панамската адвокатска фирма, която има десетки представителства по света, се разследва от правоприлагащите органи в няколко страни по обвинения във връзки с пране на пари, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Лионел Меси и Мишел Платини с офшорни сметки
Нападателят на „Барселона“ Лионел Меси и бившият президент на УЕФА Мишел Платини фигурират в изтеклите данни от „Мосак Фонсека“
Платини е ползвал услугите на фирмата през 2007 г., когато беше избран за президент на УЕФА. Лионел Меси и баща му Хорхе имат офшорна компания – Мега Стар Ентърпрайсис, регистрирана в Панама, съобщава „Гардиън“. Меси и баща му трябва да се явят пред испански съд по дело за данъчни измами. Футболистът е обвинен за укриване на данъци от 6.5 млн. долара. Той плати междувременно задълженията си за 2007-09 г.
В изтеклите документи се срещат имената на още известни футболисти.През 2014 г. като президент Порошенко създава три офшорки
Президентът на Украйна Петро Порошенко е използвал няколко компании, за да спаси сладкарската си фирма Roshen.
Последната изпитваше сериозни трудности след анексията на Крим от Русия и ескалацията на напрежението в Източен Донбас и решението на Кремъл да наложи ембарго на европейски и украински стоки. Компанията на Петро Порошенко работи основно за руския пазар.
През 2014 г. Петро Порошенко е създал три офшорни компании с цел да реструктуризира своята компания Roshen, разкрива The Organized Crime and Corruption Reporting Project. Организацията се позовава на проучване документите на Мосак Фонсека.
Трите офшорни компании са били регистрирани в Akara Building, която е пощенска кутия. От документите става ясно, че лично Порошенко е собственик на въпросните компании.
Проблемът е, че в данъчните си декларации Порошенко не е посочил въпросните офшорни компании. През 2015 г. той е забогатял със $100 млн.
.
- Тъгата ще ме убие в чужбина…
Дария, Рo-krasivi
Снимка: skandalno.net Пиша ви от Холандия, където живея отдавна…
Като всяко младо момиче и аз мечтаех за чужбина, смятах, че там е раят на земята. Сега, 8 години след като съм щастливо омъжена за холандец, с една дъщеря и двама сина, се питам, коя е моята родина? Коя е родината на моите деца? И щастлив ли е човек далеч от корените си? Съпругът ми е заможен човек и осигурява добре цялото ни семейство, но това не е достатъчно, за да стопли тъгуващото ми сърце. Повярвайте, парите не са всичко на този свят.
Бях студентка, когато се омъжих за Йохан. С дъщеря си забременях в България, но я родих тук. После се върнах в София, за да родя двете момчета – близнаци. Сега и те не знаят какви са. Говорят и български, и холандски, и английски. Аз тъгувам за родината, децата ми също са раздвоени. Прекарват ваканциите при родителите ми и много им харесва в България.
Преди три години ме стегна шапката, грабнах ги и се върнах в София. Така ме беше обсебила носталгията, че нищо не можеше да ме спре да си дойда, дори ако трябваше, щях да се разведа. След 3 месеца обаче пак се прибрахме, защото мъжът ми от мъка по нас се разболя.
Трудно ми е, много ми е трудно, но освен със съвети, с нищо не мога да помогна нито на себе си, нито на децата си. Истината е, че предпочитам хляб и сол да ям, отколкото скъпи холандски сирена и деликатеси, далече от близките си. Някой ще каже, че това, моето, си е чиста глезотия, щом всичко ми е наред. Уверявам ви, не е така. Няма човек, който да е живял зад граница и да е заспивал спокойно под чуждото небе. Рано или късно ще се върна в родината, ако ще и на стари години. Иначе тъгата ще ме убие. Вярвайте ми, раят на земята е там, където си се родил.
.
- Обама смутен от управлението на Ердоган
Американският президент Барак Обама призна, че е „смутен“ от пътя, по който Турция се движи. Според него президентът Ердоган води Турция „надолу“ по отношение на свободата на печата и войната в Сирия.
„Не е тайна, че има някои тенденции в Турция, които са обезпокоителни“, посочи Обама, запитан дали смята турският лидер за авторитарен. „Мисля, че подходът към пресата може да доведе Турция по път, който ще бъде много обезпокоителен“, добави той.
Обама заяви, че е споделил тези впечатления на Ердоган. Двамата се срещнаха в Белия дом в четвъртък, за да разговарят далеч от камерите. Ердоган бе на посещение във Вашингтон, където взе участие в организираната от Обама среща на върха за ядрена сигурност.
Напрежението между двете страни възниква след офанзивата на Анкара срещу кюрдските бунтовници, които за Вашингтон са съюзници във войната срещу Ислямска държава в Сирия и Ирак.
Според Турция групировките са свързани с незаконната Кюрдска работническа партия (ПКК), която се бори за независимост на най-голямото малцинство в Турция и се смята за терористична група от Анкара и Вашингтон. /“Сега“/
.
- Горан Благоев: Светият синод на БПЦ навлиза в своя сталинистки периодЩастлив съм, че не живея в средновековието, със сигурност да са ме хвърлили на кладата. Откогато в Светия синод седнаха личности като Николай Пловдивски – БПЦ започна да се сталинизира. Ръководството на БНТ няма никакво намерение да спира „Вяра и общество” – казва популярният водещ..
Интервю на Мая Георгиева с Горан Благоев, Faktor.bg
– Г-н Благоев, какъв грях направихте, че Светият синод взе безпрецедентно решение – забрани на духовници да участват в предаването ви „Вяра и общество”?
– Трябва да попитате членовете на Светия синод. Колкото до определението „грях” – грехът е свързан с духовния живот на един вярващ, не с професионализма на един журналист. Моите грехове изповядвам пред свещеника, който е мой изповедник…
– Прави впечатление, че Синодът не излага никакви мотиви, защо е взето това крайно решение?
– Наистина е впечатляващо, че едно толкова сериозно решение е взето без да са оповестени мотивите за него. Докато БНТ не ги получи официално, аз ще се въздържа от коментар. Само ще си позволя да кажа, че подобна забрана е в пълен разрез с принципите за свободата на словото, които би следвало да важат в България, ако тя е истински демократична държава. Забраните и ограниченията винаги са били признак на слабост – когато те е страх от дискусия, когато нямаш аргументи срещу опонентите си – ти ограничаваш свободата на словото… А това се нарича „цензура”!!! Все пак съм щастлив, че не живея в средновековието. Вместо да забраняват на духовниците да участват в предаването, със сигурност да са ме хвърлили на кладата – спомнете си какво се случи на Савонарола, когато си позволи да критикува разгулния живот и безобразията на папа Александър VІ Борджия.
– В гражданите остава усещането, че според синодалните старци сякаш не става дума за светско предаване в национална телевизия, а за тв програма на БПЦ, в която никой няма право на различно мнение. Защо се защитава такава крайност?
– ”Вяра и общество” е предаване на обществена медия, а не на църковна институция. Светият синод очевидно се е заблудил, че щом предаването акцентира върху най-голямото изповедание в страната – православието – той трябва да има монопол върху него. Безотказно! Но това няма как да се случи. Като негов създател, още от самото му начало, съм отстоявал принципа за плурализъм на гледните точки. Както и вчера Ви казах – винаги, когато е дискутирана тема, свързана със Светия синод или БПЦ, екипът ни изрично е настоявал да присъства техен представител. Естествено в това предаване е имало и ще има място за представители и на другите традиционни за страната изповедания – което не се нрави на част от синодалните клирици. Много ги дразни и темата за диалога между католици и православни, която също често коментираме…
– Доколко са основателни съмненията, че всъщност атаките срещу вас идват от русофилски среди, които целят съобразяването на нашата църква с Руската патриаршия?
– Не се бях замислял за това, но изглежда предположението ви не е лишено от логика. В края на януари във „Вяра и общество” излъчих дискусия по повод писмото на Светия синод до украинския президент П. Порошенко – то беше изцяло в защита на интересите на Руската патриаршия в Украйна, твърдеше се, че ако не се наложи мир между религиозните общности, в страната може да ескалира напрежение. Светият синод в битността си на виртуозен политически организатор?! Изглеждаше необичайно. Още повече, че освен официалните текстове на английски и български се появи и „руски” вариант, чийто рязък тон липсваше в оригиналите. Появи се съмнение, че руският превод на българската синодална позиция не е правен в България. Поканих синодален представител да коментира писмото. Главният секретар на Синода – архимандрит Герасим – ни обещаваше до последно, че в предаването ще дойде митрополит, но това така и не се случи. Твърдяха, че руският превод е направен в Светия синод, но копие така и не ни изпратиха… След излъчването на критичните коментари от страна на български и украински анализатори, които аргументирано отстояха тезата, че БПЦ обслужва руските интереси в Украйна, получих sms от един от митрополитите: „Г-н Благоев, много сме разочаровани от вашата позиция…”. Нямат никакво основание да се „разочароват”, първо защото не съм изразявал собствена позиция, а съм търсил коментар, и второ, защото ефирът на предаването бе предоставен да изложат своята гледна точка, а те отказаха.
Две седмици по-късно – на 6 февруари – Светия синод взима решение „архиереи и клирици да не участват в предаването „Вяра и общество”…
Сега един от най-яростните ми съдници е г-н Борислав Цеков, който поздрави Синода за решението си и издигна лозунга „Горан Благоев – вън от БНТ!”. Не съм изненадан. Г-н Цеков е твърде близък с председателката на форума „България-Русия” Светлана Шаренкова, която не веднъж се е опитвала да „лобира” срещу „Вяра и общество”, защото си позволих да направя публично достояние опитите да бъде бъде превърната в собствена руска църква подворието на Руската патриаршия в София. Спомнете си, как при посещението на Руския патриарх Кирил по нейно нареждане аз и операторът ми не бяхме допуснати в същата тази църква. Има и свидетелски запис за това… Прибавете към близостта между Шаренкова и Цеков факта, че той беше един от видните депутати на Симеон Сакскобургготски, срещу чието величаене от страна на БПЦ като „цар на българите” съм излъчвал достатъчно много дискусии – пъзелът сам се подрежда. Дали това не е поредното „активно мероприятие”, както го наричате, на клирикално-московско-монархическия алианс у нас?!
– Съзирате ли някаква опасност предаването „Вяра и общество” да бъде свалено от ефир?
– Това несъмнено е целта на Светия синод. Като забранява на своите духовници да говорят по верови въпроси в едно от малкото специализирани предавания в телевизионния ефир, висшият клир очевидно иска да създаде повод за дирижирано недоволство срещу „Вяра и общество” на принципа: как така обществената медия не дава трибуна на представители на най-голямото изповедание в страната. И да приложи сталинската практика – няма човек, няма проблем. Сигурно мечтаят да създадат в БНТ телевизионен формат по свой калъп? Още повече че Николай Пловдивски вече има ноу-хау – Пловдивската православна телевизия. Само ще им припомня, че православните не са единствено в диоцеза на БПЦ-Българска патриаршия. Извън нея също има достатъчно грамотни православни, които могат да дискутират по верови въпроси във „Вяра и общество”. Губещ е Светия синод, който ограничава своите духовници да просвещават хората чрез ефира на едно от малкото специализирани предавания…
Опасявам се, че с това решение Светия синод на БПЦ навлиза в своя сталинистки период. Ако до формалното приключване на т.нар разкол през 2004 г., част от църковните среди бяха обхванати от болшевишката параноя да привиждат рушителите на Църквата извън нея, то от няколко години – особено откогато в Светия синод седнаха личности като Николай Пловдивски – БПЦ започна да се сталинизира. Търси се врага вътре в нея – на принципа: който не е с нас е против нас. Все пак има надежда – след сталинизацията трябва да дойде ред на Хрушчовото затопляне, после на Брежневото безвремие. Най-накрая може да се случи и Перестройката в БПЦ – след има няма 30-40 години…
Мога да успокоя нашите зрители, че ръководството на БНТ няма намерение да спира „Вяра и общество”. Поне докато Вяра Анкова е генерален директор. А на онези, които лелеят моето отстраняване от ефир, ще кажа, че не съм се венчал за телевизията. И ако рано или късно „мечтата” им се сбъдне – има достатъчно начини човек да си изкарва достойно прехраната…
– Много сте спокоен при такава буря, която се вихри срещу вас…
– Светият синод не представлява всички зрители на „Вяра и общество”, а ако имате предвид и подписката на по-малко от 500 граждани с настояване за моето уволнение – те са едва 1/20 част от средната аудитория на предаването. Много хора ми казват, че искат да започнат контра-подписка – в защита на предаването. Но не мисля, че това е нужно. Още повече, че това не е първата „буря” срещу мен. По времето на разкола искаха да ме отстранят като репортер в „По света и у нас”, защото съм отразявал не само официалния синод на СДС, но и „червения” патриарх Максим – по това време сегашните ми критици сигурно са подсмърчали по училищните чинове или като Боби Цеков са се преориентирали от дясното към лявото…
После, през 1998-ма тогавашната американска посланичка Ейвис Боулън спретна подобно на сегашното „активно мероприятие” срещу мен, защото изнесох информация как американски студент от Мормонската църква е заловен на летище „София” с 300 таблетки амфетамини…
През 2011, когато разсекретиха агентурното минало на владиците и направихме видео-прочит на всички досиета в няколко последователни издания на „Вяра и общество”, „добронамерено” ме предупредиха, че ако продължавам да говоря за връзките на клира с ДС „може да ми падне рейтинга” – т.е. манипулативно да се покаже, че предаването не е гледаемо. В началото на февруари, тази година, подготвяйки дискусиите относно канонизацията на архиепископ Серафим (Соболев), ме предупредиха и за това, което сега се случва. Доц. Лизбет Любенова, която изнесе автентични, но нелицеприятни факти от биографията на светеца, няколко пъти ме посъветва: „Не прави тази тема, ще ти съсипят бъдещето!”. Успокоих я, че когото някой го е страх от мечки, не ходи в гората, но се убеждавам, че е била много прозорлива.
– Усеща се някакво втвърдяване в българската православна църква, налага се дух на православен фундаментализъм. Каква опасност крие това в ситуация на ескалиращия радикален ислям?
– Втвърдява се не Българската православна църква, а част от нейния клир и паство. Чрез вашия сайт искам да благодаря на всички, които ме подкрепят, но и да ви помоля: нека решението на Синода и подписката срещу мен и предаването не става повод да се хули Църквата, или да се разочароваме от Православието. Това, което се случва, не е представителна извадка за състоянието на БПЦ – то не отразява всички настроения в нея. В нея има много почтени и разумни духовници и миряни. Част от тях са били и гости на „Вяра и общество”. Така че, както са казвали предците ни: заради Илия, да не мразим свети Илия.
С фундаментализацията на определени църковни среди има опасност БПЦ да се капсулира и да се изолира от актуалните нужди на своето паство. Синодът живо се интересува от имотите си, от цените на свещите, от бизнеса си, но за 25 години не намери сили да вдъхнови родителите да приемат предмета ”Религия” като редовна избираема дисциплина в училище. Може би защото благочестиво-неграмотните „вярващи” лесно се манипулират, за разлика от просветените.
.
- Да помогнем на Дряновските баби да запазят автентичните родопски песни
Чрез платформата wemakeit Елена Стойчева, архитект във Виена, събира средства за издаване на компактдиск с родопски фолклор
Материал на Вulgaren.org
Село Дряново. Снимка: bulgaren.org Дълбоко в Родопите е сгушено село Дряново – китно, хубаво и полупразно. Днес в него живеят 200 човека, повечето от които над 65 години. За разлика от повечето околни села обаче, в Дряново все пак се срещат и по-млади хора.
Резиденция баба
От първо лице за живота в родопскато село разказва Елена Стойчева: „През лятото хората тук са по цял ден заети. Всичко правят сами и непрекъснато бързат. През есента и зимата не е така.” Елена е завършила архитектура в Берлин, от пет години упражнява професията си във Виена. Миналото лято решава да се присъедини към проекта на Фабрика за идеи „Резиденция баба” и така прекарва един месеца сред хората в родопското село. „Загубих и двете ми баби и сякаш нямах стабилна почва под краката си, имах вътрешна необходимост да общувам с по-възрастни хора, да ги слушам, да им задавам въпроси”, споделя мотивите си да замине за Дряново младата жена. Тя се вълнува от темите за връзката между поколенията, за предаването на традиционните знания и опит, за съхранението на традициите. Особено я боли като гледа празните запустели къщи в селата.
„Резиденция Баба„ е социална инициатива, която свързва възрастни хора с младежи. Избират се двадесет младежи без работни ангажименти и се изпращат в 5 села в Родопите за период от един месец. Крайната цел е да се генерират идеи (проекти, социални предприятия), които могат да съживят малки, изчезващи села.
Дряновските баби
Докато е в Дряново, Елена се запознава с членовете на певческата група „Дряновски баби”. Десетте жени изпълняват стари родопски песни, непроменяни във времето. Ходят по фестивали и събори винаги облечени в автентични носии. Някои от дрехите им са на по сто години – ръчно тъкани, обагрени в топли цветове и извезани с гайтани. „Тези песни ми бръкнаха в душата” казва Елена, която и до днес настръхва, когато чуе гайдата и песните на възрастните жени от Дряново.
Запиши компактдиск
Тя не може да си представи, че тази музика, гласове, текстове един ден могат да са напълно забравени. Затова се амбицира да запише компакт диск с изпълненията на Дряновските баби. Намерила е студио, остава да събере пари за запис и издаване. Решава, че най-добрият начин за това, е да започне кампания чрез платформата wemakeit. „Сигурно щеше да е по-лесно да потърся спонсори, но ми се иска повече хора да научат за уникалните изпълнения на тези жени, да се запознаят с традициите в този край, да видят прекрасните носии”, обяснява решението си Елена. За нея е много важно всеки дарил пари за каузата да се чувства удовлетворен и съпричастен към едно добро дело. Другият важен момент е свързан и с възрастните жени, които искат да се чувстват част от проекта. Те ще изработят подаръци за дарителите – пъстри чорапи, кърпи, терлици. Общуването между поколенията, обмяната на знания и опит е важно и за двете страни. Както младежите научават стари рецепти за колаци, така възрастните хора се обучават да ползват съвременните технологии – и двете групи обогатяват познанията си за света и са доволни.
Да подкрепим проекта „Дряновски баби”
Всички, които искат да помогнат на Дряновските баби да запишат компактдиск със своите песни и така да ги запазят за следващите поколения и да популяризират автентичната родопска музика, могат да разгледат представянето на проекта в wemakeit. Там подробно е обяснено за какво и как ще се използват събраните средства. В зависимост от размера на дарената сума, участниците получават подарък – компактдиск и ръчно изработен от хората в селото сувенир.
Нужни са 4 900 евро, за да запазим родопските песни, да ги разпространим по света и да зарадваме възрастните хора в едно българско село. Българите в Австрия също можем да дадем своя принос за тази кауза.
Крайната дата за набиране на средства чрез wemakeit е 7 април 2016 г. Ако до тогава сумата от 4 900 евро не бъде събрана, изпратените до този момент пари ще бъдат върнати на дарителите.
Извадки от представянето на проекта в wemakeit:
Защо е важно да ни подкрепите?
- Песните им са пъстро късче от културната ни идентичност!
- Гласовете им имат специфично звучене, повлияно от Родопския диалект, също постепенно изчезващ!
- Носиите им са уникални, наследени от поколения и самодейно поддържани според старата традиция!
- В отдалеченото, обезлюдяващо се село, възрастните хора имат нужда от внимание и нови приятели!
За какво ще използваме парите:
- наем на професионалнo звукозаписно студио 500€
- транспорт, хотел и храна за групата 1000€
- смесване и мастеринг на звукозаписа 2000€
- дизайн на обложката и художествена обработка 500€
- печат на дискове и обложки в тираж 1000 1000€
- организация и подготовка на кампанията 2000€
- заплащане на бабите за ръчно изработени награди, в зависимост от поръчките може би 500€
- такса за Wemakeit 6%, лихви за банковия превод 4-5%
Общият бюджет на кампанията е 7.500€, но за сумата над 4.900€ разчитаме на спонсори.
Плащането
от българска банкова сметка е препоръчително да осъществите чрез кредитна или дебитна карта Visa или Master, защото при банков превод се налагат такси от страна на Българските банки за чужбина. Ако все пак искате да направите превод, моля ползвайте дарителската банкова сметка на Фабрика за Идеи.
IBAN: BG63PRCB92301037654820
SWIFT: PRCBBGSF
ПроКредит Банк, България
Основание към сметката: Дряновските баби
Ако в този случай искате да получите награда, моля напишете телфонния си номер в полето за основание за на плащане. Ние ще се свържем с Вас.
Ако не ползвате онлайн банкиране, на Ваше разположение в офиса на Фабрика за идеи на ул. „Проф. Никола Михайлов“ 12 в София ще е спестовната касичка на кампанията.
.
- АКО. Чисто автобиографично, нищо общо с Р. Киплинг
Веселин Желев*, Jelev.info
Мюсюлмани се молят по време на протест в Брюксел. Снимка: архив, Reuters .
Ако африканските ти съседи отгоре варят маймунски глави;
Ако вонята слиза в спалнята ти всяка нощ и не ти дава да дишаш;
Ако адресно са регистрирани двама, а живеят 15, десет от които всеки ден са различни;
Ако от непрестанния им тропот и глъч не можеш нито да работиш, нито да спиш;
Ако им кажеш да пазят чисто и тихо, а те ти отвърнат, че си „расист“ и „терорист“;
Ако извикаш полиция и тя ти се яви като тричленен въоръжен до зъби патрул, само за да ти обясни, че законът не ѝ позволява да направи нищо;
Ако на всяка заплата ти си от даващата страна, а те – от получаващата;
Ако по тази причина избутваш всеки месец на червено;
Ако на другата пряка съдебни медици сглобяват трупове след атентат;
Ако в същото време арабските ти съседи отдолу пеят с пълен глас;
Ако момченца наричат страната, която е отхранила магребските им предци и тях, pays-merde;
Ако в службата за адресна регистрация документите ти приема забрадена госпожа;
Ако те пита: „Вие, българите на турски ли говорите?“ и дали държавата ви е в Европа;
Ако от нея зависи дали ще имаш право на пребиваване;
Ако взривят спирката, през която минаваш всяка сутрин;
Ако я взривят точно в часа, когато обикновено минаваш оттам;
Ако там тази сутрин, в този час, е можела да пристигне жена ти;
Ако все пак не е пристигнала, защото си отишъл да я вземеш с кола;
Ако си казвате: „Има Господ“;
Ако да напишеш всичко това, е политически некоректно;
Ако след него продължаваш да ги обичаш от сърце и душа;
.
Тогава, драги, ще те призная за истински либерал и мулти-култи.
В кабинета, в пленарната зала и пред камерата всеки може.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е журналист в Брюксел, работи за тамошни издания и е кореспондент на ClubZ.bg.
.
- Как МВнР предупреждава българите за опасност в чужбина
Едно съобщение на Консулската служба на Държавния департамент на САЩ за евентуална опасност в София ясно показа, че премиерът и МВР не могат адекватно да говорят с гражданите при извънредна ситуация или заплаха за такава. Журналистите бяха обвинени, че създават истерия, а те се опитваха да си свършат работата като предават на гражданите официална информация и задават въпроси на отговорните институции.
По този повод „Дневник“ проучи и как действа българското Министерство на външните работи (МВнР), за да защити българите в чужбина. По-долу Eврочикаго препубликува интересната проверка.
За връзка с министерството, докато сте извън страната
Министерството на външните работи има система за връзка на гражданите с дипломатическите представителства. Тя се нарича „Пътувам за“ и позволява на пътуващите да оставят името, имейла, телефона и адреса си в страната за престой, както и да уточнят колко време ще прекарат там.
В системата е разписана подробно необходимата и актуална информация за държавите по света – контакти на дипломатическите представителства и почетните консули, информация за валутата, сигурността, митнически изисквания, здравеопазване, документи за пътуване и практически съвети.
Целта е при криза в съответната страна посолството да може да се свърже с намиращите се там и да им съдейства, като за това отговаря Ситуационният център (контактите за връзка – най-долу).
Преди пътуване:
Министерството качва на сайта си подробна информация за нужните документи за пътуване, виза, митнически изисквания, ваксини, както и Черен списък на Европейската комисия несигурните авиолинии, който можете да изтеглите от тук. Препоръчва се:
– да следите на развитието на обстановката по време на пътуването и да си направите пътническа застраховка;
– да се регистрирате на сайта на МВнР или в българско дипломатическо представителство;
– да подадете в МВнР или съответното задгранично представителство лице за контакт (роднина) в България, с когото да се комуникира при извънредни ситуации;
При криза:
В случай на бедствия или политически размирици, следва незабавно да се свържете с най-близкото българско задгранично представителство. При липсата на такова, можете да се свържете с представителството на ЕС или на държава-членка на ЕС, което да предостави в рамките на възможностите си защита и помощ на българските граждани.
При необходимост от евакуация, гражданите, които не могат своевременно да заплатят необходимите разходи, биха могли да получат финансови средства за репатрирането си срещу задължение да възстановят направените разходи.
Какви предупреждения издава министерството:
Министерството на външните работи на Република България по правило публикува предупреждения за въздържане от пътуване само за районите, в които се водят военни действия, където съществува реална обща заплаха за живота.
При публикуването на общо предупреждение за пътуване, оценката на ситуацията по сигурността не се основава на едни или други трагични събития, а на общата обстановка в региона и в дадената страна, съгласно цялата налична информация, с която разполага министерството.
МВнР използва възприетата в държавите-членки на ЕС класификация на степените на риск, както следва:
I степен: Без особени препоръки;
ІІ степен: Повишено внимание (осведомете се подробно за актуалната обстановка в страната);
ІІІ степен: Повишено ниво на риск (препоръка да не се пътува в определени райони на страната освен при необходимост);
ІV степен: Предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна (освен при крайна необходимост);
V степен: Предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната.Съдействие на български граждани по време на кризисни ситуации:
Важни телефони на Министерството на външните работи:
– при неотложни случаи (по всяко време):
+359 2 948 24 04 и +359 2 971 38 56– кризи и кризисни ситуации:
+359 2 948 2447– по визови въпроси:
+359 2 948 3016– по общи консулски въпроси от безвизов характер:
+359 2 948 2005– относно легализации и заверки:
за фирми: +359 2 807 64 23; +359 2 807 64 26
за граждани: +359 2 807 64 13; +359 2 807 64 16; +359 2 807 64 18; +359 2 807 64 20; +359 2 807 64 22; +359 2 807 64 24; +359 2 807 64 28Телефон на ген.консулство в Чукаго:
Посолство на Република България във Вашингтон
Адрес: 1621 22nd Street, NW, Dimitar Peshev Plaza, Washington, DC 20008, USA
Телефон:
+1 202 387 0174
+1 202 299 0273
+1 202 483 1386
Факс: +1 202 234 7973Генерално Консулство на Република България в Чикаго
Адрес: 737 North Michigan Ave., suite 2105, Chicago, IL 60611, USA
Тел.: +1 312 867 1904
Факс: +1 312 867 1906
Дежурен телефон за спешни случаи в извънработно време:
+1 312 752 0661
E-mail: [email protected].
- Европа стигна дотук от лицемерие – дебат в тв студио
Европа стигна дотук заради лицемерие – около тази теза се обединяват журналистите Светослав Иванов и Стоян Георгиев в предаването „Тази събота“ по bTV. И двамата са работили по теми като проблемите с имигрантите в Западна Европа, приобщаването им в развитото общество, тероризма.
Снимка: bTV Според Стоян Георгиев проблем са социалните системи, които са привлекателни за имигрантите.
Белгийската система е „толкова щедра от наша гледна точка, че изглежда като социално извращение, като утопия“. Това е много технологично развита страна и социалната ѝ система е създадена за хората, които са изминали цялата социална еволюция, за да стигнат до там, че да не злоупотребяват с нея. В глобалния свят обаче тя е неустоима атракция и стимулира паразитизма. В страната емигрират хора, за които всъщност е невъзможно да са част от развитата Белгия, каза той.
- Необходимост от непримиримост
Станислав Кирилов*, Dnevnik.bg
Настоящият текст е политически само доколкото касае основите на обществото, без значение от географското положение и конкретната ситуация. Универсалните заключения, които извежда, са приложими напълно към България, но не се ограничават до нея. Текстът няма стремежа да каже нещо радикално ново, а да бъде дестилат на мислите на човек, който живее в чужбина достатъчно дълго, за да може да балансира емоционалната си привързаност с ясен и необременен поглед към проблемите на собствената си страна.
Държавата в най-общ смисъл е съвкупността от гражданското общество, институциите, отделните граждани и техните сдружения.
Следователно опорочаването, което засяга институциите, заразява и разболява задължително също така гражданите индивидуално и колективно и засяга самото понятие за общество. Отправната точка на всеки дебат за корупцията в статуквото трябва да бъде констатацията, че тя отдавна е спряла да бъде заплаха – тя е ежедневна реалност.
Какво е корупцията? Социално явление, при което властта, идваща от народа суверен, не се връща обратно към него.
Систематичната корупция на всеки етаж от общественото здание институционализира тираничен метод на управление. Тя превръща всеки гражданин в деспот спрямо нисшестоящия и в роб спрямо висшестоящия. Заради нея страда нематериалното чувство за справедливост на общността, което е пряко свързано с чувството за солидарност.
Корупцията създава двупосочна връзка между финансови възможности и власт: властимащите забогатяват и богатите се овластяват.
Корупцията разделя обществото на паралелни икономически светове
тъй като нейната логика е да разделя и да владее. Солидарността между отделните социални групи изчезва. Жертва на това изкуствено разделение стават всички граждани и цялата социална тъкан независимо от мястото и възможностите им. Нейна жертва са също така и институциите, защото заедно със солидарността изчезва и вярата в тях, без значение за коя от трите власти става дума.
Нито този, който подкупва, нито този, който приема да бъде подкупен, страдат от корупцията. Прокурорът не страда от търгуването с влияние срещу власт. Подкупилият не страда от оневиняването му. Пострадалият от корупционната схема е всяко трето лице, тъй като тя ощетява гражданските му права. Корупционната схема е нов тип сделка – сделка във вреда на всички трети лица. Корупцията създава два паралелни обществени съответни реда: неписани и писани правила. Първите действат в пряка полза на определени лица, а вторите остават за простосмъртните граждани. Участващите в корупционните схеми възприемат Закона през призмата на привилегията. Те виждат формалност там, където гражданинът вижда задължение. Ето защо статуквото е безразлично спрямо последствията от действията си, доколкото те остават безнаказани от правото.
Отпор на статуквото не може да дойде от актуалните политически актьори, защото те нямат никакъв интерес от каквато и да е реална промяна. Тяхната реалност е сведена до бруталност, те се страхуват единствено да не бъдат пометени от стихиен гняв. Следователно тяхната цел е Обществото да приравни политическо на партийно, за да бъде удавен всеки евентуален опит за истински политически дебат. Партиите са организми, които се грижат за собственото си оцеляване в една дълбоко прогнила система, която те самите са покварили. За партията има един-единствен момент и той е сега.
Обещанията винаги започват от утре. Утре е винаги след изборите
Политическото в най-широк смисъл означава грижа за общността. Означава сблъсък на политически визии и аргументи. В момента има само една господстваща визия – на вечно прераждащото се мъртвородено статукво. То избирателно задава въпросите пред обществото. То създава умишлено конфликти, и ограничава възможните отговори. То превръща политиката от движение на идеи във взрив от моментни случки. Поддържа се ситуация на постоянна криза, за да може половинчатите мерки да се продадат като нужен минимум и по този начин да изместят качествената промяна. Винаги се действа в ситуация на спешност, докато грижата за оцеляването напълно измести грижата за живота.
Удължаването на живота на това статукво е престъпление, извършвано от всички, които участват в него активно и спомогнато чрез бездействието на обществото. Гражданите не просто имат право да протестират и да защитават позициите си срещу тези, които се опитват да ги направят по-малко граждани и да омаловажат правата им. Това е задължение към обществото и неизпълнението му води самовъзпроизвеждане на статуквото до безкрайност и до загуба на гласността при изразено недоволство в по-късен момент.
Статуквото трансформира мълчанието, което априори е неутрално, в своя защита
защото в присъствие на угнетен и угнетяващ наблюдателят е съучастник. Обществото е жив организъм и волята му за промяна назрява и угасва в зависимост от колективната чувствителност. Неговите възможности се определят също така и от историческия контекст. Тоест, възможностите на обществото също се самозасилват: първо, чрез себеосезаването за необходимостта от активно гражданско участие и чрез овладяване на различните механизми и стратегии; второ, чрез осъзнаване от политическите актьори за последствията.
Невъзможно е да има застой в едно общество: то се движи във всеки един момент по силата на различни противодействащи си сили. Движението по инерция дезинтегрира и разпада обществото. В такива случаи загива едно политически слабо общество, тъй като е изчезнала способността му да разбира и оценява смисъла от съвместно съществуване. Никой няма право да отлага осъществяването на належащи реформи с нови 25 години, тъй като никой няма право да обезсмисли времето, живота и бъдещето на поколения свои съграждани.
Общественият отговор може да се случи на няколко нива
Първото и последното е гласът на гражданина, който не се изчерпва чрез неговия вот. Гласовете на гражданите, макар и равни по значение, не са равни откъм отзвук и легитимност. Председателят на Върховния касационен съд е гражданин, също както и министърът на правосъдието. Те са способни да изразят кратко и ясно натрупаното напрежение на обществото и да го превърнат в градивна енергия за промяна, а не да го удавят в евтина имитация на реформи, каквито са прийомите на поддръжниците на статуквото. Институциите не се ограничават само до членовете им, но все пак са свързани с тях. Със своето действие или бездействие личностите могат да създадат или разрушат институции.
Реакцията на обществото не поставя край на конфликта, а негово начало – той продължава, докато не излезе победител. Паметниците на корупцията ще направят всичко необходимо да настроят органите на реда и на публичността, тъй като това е техният инстинкт за оцеляване. Инструментите на статуквото са два: делегитимиране на личностите и на институциите, както и създаване на изкуствено чувство за страх от неизвестност. Едновременно с това обществената енергия се пренасочва към постоянна имитация на промяна, която не нарушава ничий интерес, освен обществения, или чрез обещания за бъдещо истинско подобрение, което остава в царството на утрешния ден. Изреждат се думи – реформа, ремонт, реорганизация, които остават без смисъл, защото промяната може да дойде само отдолу нагоре. Гневът се превръща в омерзение и апатия, а надеждата заменя желанието за промяна с примирение и отчаяние.
Това превръща всички членове на общността в еднакво нещастни и недоволни граждани и ги принуждава да търсят изворите на нещастието си навсякъде другаде, но не и в системата. По този начин агресията, нещастието и напрежението се увеличават, но те намират отдушник в насилие между хората. Междувременно истинските отговорници наблюдават със задоволство.
Обществото се разделя на индивиди, които трябва сами да се изправят срещу системата и неизбежно губят, защото системата работи срещу тях.
Това напрежение, погрешно насочено към другите граждани, в съчетание с безучастието и незаинтересоваността, увеличават чувството за несправедливост и удължават живота на несправедливостта. От това страдат всички поотделно и заедно.
Тези конфликти умишлено не се разрешават по правен път най-често, а правноразрешените конфликти се потулват. Напротив, корупцията прави прилагането на закона да изглежда като бездушно-техничарска дейност, в която отсъства каквото и да е усещане за справедливост. Дори тя да не е афектирала всеки индивидуален процес, тя снема ореола на естественост на правото и го превръща в изключение или парадокс в очите на публиката. По този начин обществото не просто загубва своите ориентири, но забравя, че ги е загубило. Моралът става безсмислен при отсъствие на мирно разрешение на междучовешките неизбежни сблъсъци. Това последствие издига нуждата за право, обвързано със справедливост, над всички останали потребности, защото то е крайъгълният камък на обществото.
Предвид гореизброеното е
илюзия да се вярва, че без натиск корупцията ще предаде свободно своята власт
Безсмислено е да се смята, че тя ще отмине или че нейните сили ще отслабнат с течение на времето и на поколенията. Корумпираната власт никога не се е интересувала от гражданското общество, защото тя като негова антитеза никога не е вярвала в съществуването му. Няма никаква причина да започне да вярва нито сега, нито когато и да е. Тя ще продължава да оперира по този начин, защото не познава друг, и ще се възпроизвежда върху идните поколения, които познават само статуквото.
Ето защо е задължително отговорът на гражданското общество да е не единичен, а перманентен. При неспазване на гласа му, обществото може само да ескалира. Първата стъпка е гражданско неподчинение, по имитация на скорошните институции, които успешно заявиха и защитиха желанията си чрез отказ за изпълнение на длъжност. Отделните индивиди, институции и граждански сдружения са ключови, защото гражданското неподчинение е инструмент на малцинството. Първо, защото всеки отказ за изпълняване на задълженията включва риск. Второ, защото то се случва, докато проблемите са все още на концептуално ниво и последиците са предвидими, но ненастъпили, следователно мнозинството не се чувства засегнато. За сметка на това, неговата ефикасност е по-силна, защото е мирен инструмент, който предизвиква по-малко хаос, и защото е навременен, тоест позволява корекция преди пълните последствия да ударят гражданина.
Гражданското неподчинение е погрешно пренебрегвано като инструмент както от гражданите, така и от институциите
Погрешно, защото то е легитимен начин властта да се завърне при тези, които са я отдали по силата на социалния договор и само те могат да я връчат обратно. Институциите служат на обществото и са отговорни пред него. Гражданското неподчинение е основният инструмент на борбата срещу статуквото, защото корупцията засяга всички косвено, а само някои индивиди и при това в различен момент от времето – директно. Тоест липсва повод, който да обедини всички граждани едновременно. Нещо повече, всички други методи, включващи употреба на сила, единствено увеличават страданието и несправедливостта.
Институциите изчерпаха съдържанието на принципите, върху които се гради обществото. Тези принципи трябва да се изпълнят с ново съдържание. В противен случай причините за съществуването на обществото изчезват, а след това изчезва и самото общество.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е роден в София, завършил е право в Брюксел и от две години работи в кантора там.
.
- 395% ръст на нелегално влезлите от Турция, предупреждават ни за нашествие от Гърция
8481 чужденци са влезли нелегално през българо-турската граница миналата година.
Те са заобиколили патрулите по границата и във вътрешността на страната, и са успели да стигнат до сръбската граница, където са заловени. Увеличението е с 395% в сравнение с предишната година, отчита МВР в доклада си за 2015 г., пише „Сега“.
Поради липсата на интеграционни мерки голяма част от малкото имигранти, които остават у нас, могат да станат част от организирани престъпни групи или сами да си създадат такива, пише още в доклада. Тревожен е профилът на влизащите в България – над 50% са мъже на възраст между 18 и 34 години, като над 1/3 от тях са иракчани. 24% са без образование, 31% са с начално, 23% – с основно, и 2% със средно образование, сочи статистиката. Остават 20% да са с висше образование, макар че от МВР не казват нищо за това. Миграционният натиск към България се е увеличил 2.3 пъти през м.г. спрямо 2014 г. МВР регистрира огромен ръст както на заловените на територията на страната чужденци, така и на тези по границите. Очевидно е, че въпреки живата охрана на границата с Турция оградата и камерите, оттам непрекъснато минават безпроблемно нелегални имигранти. С 315% са се увеличили заловените във вътрешността на страната чужденци през 2015 г. спрямо предишната. Година по-рано у нас са арестувани 2857 души, а през миналата – 11 900. Със 182% се е увеличил броят на заловените „граждани на трети страни“. Бежанците от Сирия отдавна не са най-многобройният контингент, който влиза в България, става ясно от отчета. „Променя се структурата на миграционния поток. Увеличават се значително гражданите на Афганистан и Ирак, които са преди всичко икономически мигранти. Задържаните граждани на Сирия през 2015 г. съставляват 15% от общия брой, на Афганистан – 30%, Ирак – 52%, друга националност – 3%“, пишат от МВР. Добрата новина за полицията е, че не й се налага да се занимава дълго с всички тези хора, защото те търсят най-бързия начин да продължат пътя си към Западна Европа. Това се доказва и от данните за центровете за настаняване на Държавната агенция за бежанците. Според най-прясната статистика домовете са 15% запълнени. Проблем обаче може да възникне и при малцината, които все пак остават у нас. „Профилът на намиращите се на територията на страната чужденци извежда предизвикателство пред способностите на държавата да ги интегрира. При неефективна интеграционна политика е възможно част от мигрантите, които остават по-дългосрочно в страната, да се интегрират в съществуващи или дори да изградят собствени организирани престъпни мрежи, занимаващи се с разнородна престъпна дейност“, пишат от МВР. Каналджийството процъфтява.
Гърция предупредила България за готвено нахлуване на мигранти
Република Македония и България са информирани, че определени хора раздават карти с обозначения къде бежанците могат да минат границата. Това съобщи гръцката телевизия „Мега“ и уточни, че „бежанците и мигрантите от Идомени отново са дезинформирани чрез листовки. В тях пише, че границите ще бъдат отворени и те ще могат да продължат пътят си към Европа, предаде БТВ. Гръцката полиция вече е започнала разследване срещу няколко неправителствени организации и доброволци, които са агитирали мигрантите и бежанците да влязат на територията на Република Македония. В момента в лагера в Идомени имало представители на 15 неправителствени организации. 4 от тях са били особено активни в действията си. „Опитваме се да разясним ситуацията на бежанците. Но има хора, които дават фалшиви надежди на мигрантите”, заяви Георгиос Кирицис, говорител на СОМП (SOMP) – службата, която координира усилията на Атина в кризата с мигрантите. Преди две седмици стотици мигранти бяха спрени от македонската армия, след като се опитаха на напуснат Гърция, прекосявайки река с риск за живота си. Тогава трима афганистанци и една бременна жена се удавиха, а останалите бяха изтласкани към Гърция. Притокът на мигранти от Турция продължава да намалява, откакто преди седмица влезе в сила споразумението между ЕС и Турция, целящо да прегради т.нар. балкански маршрут. Преди него в Гърция ежедневно влизаха хиляди мигранти. Сега гръцките власти съобщават за едва 78 пристигнали на гръцките острови в петък и други 161 в четвъртък. На гръцка земя броят на мигрантите възлиза на 50 236 души. Междувременно германското издание „Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг“ разпространи информация, че трафикантите на мигранти обмислят нови пътища за прехвърляне на бежанци в Европа. /Novini.bg/
. - Как се защитават интереси: Д. Камерън пред Камарата на общините
Изявление на министър-председателя на Великобритания в Камарата на общините, посветено на новия специален статут на Великобритания в ЕС и на референдума дали страната да остане член на Европейския съюз, насрочен за 23 юни. Речта е публикувана на 22 февруари на информационния сайт на британското правителство (gov.uk).
Дейвид Камерън С ваше разрешение, г. председателю, бих искал да направя изявление по повод споразумението, постигнато в Брюксел миналата седмица.
Но първо ми позволете да кажа няколко думи и за миграционната криза, която също бе обсъждана на Европейския съвет.
Ние се обединихме около това, че трябва да продължим с укрепване на външните граници на ЕС, за да се гарантира, че онези, които не са бежанци, биват своевременно връщани обратно. И ние подкрепяме новата мисия, която има за цел разбиване престъпните групировки, действащи между Гърция и Турция и излагащи на риск живота на много хора.
Дадох ясно да се разбере, че Великобритания ще продължи да допринася във всички тези сфери и ще увеличи своя принос.
А що се отнася до мястото на Великобритания в Европа, г. председателю, аз прекарах последните девет месеца както в определяне на четирите сфери, в които са ни необходими реформи, така и в срещи с всички 27 държавни ръководители и премиери на страните членки на ЕС за постигането на споразумение, което да осигури конкретни реформи във всички тези четири сфери.
Позволете ми да ви ги представя една по една.Финансова защита
На първо място, британските работни места и британският бизнес зависят от търговските отношения с Европа, развивани на принципа на равнопоставеността.
Така че, ние искахме нови защити за икономиката ни с цел гарантиране на паунда, да популяризираме нашите индустрии – включително финансовите си услуги, да предпазим британските данъкоплатци от разходи по проблемите в еврозоната и да си осигурим пълното право да се произнесем по правилата на единния пазар, макар и да оставаме извън еврозоната.
И ние получихме всички тези неща.
Ние не само трайно защитихме паунда и правото си да го запазим, но и получихме гаранции, че в замяна на това няма да бъдем дискриминирани. Отговорността за надзора на финансовата стабилност на Великобритания винаги ще бъде в правомощията на Английската централна банка.
Ние получихме гаранции, че британските данъкоплатци няма никога да бъдат задължавани да спасяват страни от еврозоната.
Получихме уверение, че еврозоната не може да действа като единен блок с цел да подкопае интегритета на единния пазар за свободна търговия.
Бе ни също така гарантирано, че британският бизнес никога и по никакъв начин няма да бъде дискриминиран за това, че е извън еврозоната.
Така например, нашите фирми за финансови услуги – с най-голям дял сред услугите ни на външния пазар и в които са заети над един милион души, няма никога да бъдат принуждавани да се местят в еврозоната при желание да извършат комплексни сделки в евро само поради факта, че седалището им е в Обединеното кралство. И тези защити са уредени не само в правно обвързващото споразумение.
Всичките 28 страни членки са наясно, че договорите ще бъдат променени, за да включат защитите за икономиката на Обединеното кралство, която е в рамките на ЕС, но извън еврозоната.
Ние също така се обединихме около един нов механизъм, който да позволи на страните извън еврозоната да повдигат важни въпроси, а освен това спечелихме битката, гарантираща, че този механизъм може да бъде задействан само от една страна.
Разбира се, г. председателю, ние нямаше да разполагаме с нито една от тези защити, ако бяхме напуснали ЕС.Европейска конкурентоспособност
На второ място, ние поискахме да бъдат поети конкретни ангажименти, така че Европа да стане по-конкурентоспособна, да се създадат работни места и британските семейства да получат по-голяма финансова сигурност. И отново получихме тези неща.
Европа ще завърши изграждането на единния пазар в ключови сфери, с което наистина ще помогне на Великобритания.
В сферата на услугите – ще се улесни дейността на хиляди британски компании, като компютърните и телекомуникационни фирми, развиващи търговска дейност в Европа.
В сферата на капитала – британският стартиращ бизнес ще има достъп да повече източници на финансиране.
А в енергийния сектор – ще се позволи на нови доставчици да стъпят на нашия енергиен пазар – което означава по-ниски сметки за домакинствата на територията на страната.
Ние осигурихме ангажименти за осъществяване на търговски и инвестиционни споразумения с най-бързо растящите и най-динамични икономики в света, включително тези в САЩ, Япония и Китай, както и с нашите съюзници от Британската общност, като Индия, Нова Зеландия и Австралия. Всяка година бихме могли да печелим от тези сделки милиарди паунда, както и да разкрием хиляди работни места. И, разбира се, в тяхната основа ще са сделките, които вече имаме с 53 страни по целия свят, за чието сключване Великобритания се възползва от умението си да води преговори, което дължи на факта, че е част от най-големия търговски блок в света.
Господин председателю, разбира се, отделните страни ме увериха, че те, естествено, ще подпишат търговските сделки с Великобритания. Но те също така ми казаха, че техният приоритет ще са търговските сделки с ЕС. И те ще са по-големи и с по-добри условия.
Освен това, да се сключи сделка с Великобритания ще бъде невъзможно, докато ние сме извън рамките на ЕС. Така че, г. председателю, ние ще се забавим с години в търсене на страни членки, които да имат интерес да сключат нови търговски сделки извън ЕС.
И накрая, но не на последно място, е конкурентоспособността. Едно от най-обезсърчаващите неща за британския бизнес е бумащината и бюрокрацията, така че ние се обединихме около целта да намалим общата тежест на европейските регулации върху бизнеса.
Този консенсус се дължи на напредъка, който вече постигнахме – с Комисията вече намалихме броя на новите инициативи с 80%, а това означава, че бумащината и разходите по нея няма да се увеличат, а ще намалеят.
Разбира се, ако трябва да напуснем ЕС, ние, като Норвегия, ще продължим да сме обвързани с всички европейски регламенти, отнасящи се до продажбите на територията му, тъй като сме постигнали споразумение за пълен достъп до единния пазар.
Както бившият говорител по европейските въпроси от Норвежката консервативна партия Николай Астрюп заяви: Ако искате да управлявате Европа, трябва да сте в Европа. А ако искате Европа да ви управлява, то тогава чувствайте се свободни да се присъедините към Норвегия в Европейското икономическо пространство.Миграция
Трето, ние искаме да ограничим високите нива на миграция в рамките на ЕС, като предотвратим злоупотребата с правото на свободно движение и направим така, че нашата социална система да не привлича като магнит хората, идващи в страната ни.
След упоритата работа на министъра на вътрешните работи, ние се сдобихме с нови правомощия спрямо криминално проявените лица от други държави, включително можем да предотвратим тяхното първоначално идване, както и имаме право да ги депортираме, ако те вече са тук.
Ние се разбрахме и за едни по-продължителни забрани за повторно влизане, които да важат както за тези, които лъжат, че са бежанци, така и за онези, които сключват фиктивни бракове.
И сложихме край на откровено нелепото положение, при което гражданите на ЕС могат да избегнат британските имиграционни правила, като доведат тук целите си семейства от страни, които не са членки на ЕС.
Господин председателю, това споразумение внесе нов елемент – имам предвид съгласието на Европейския съвет да отмени решения на Съда на Европейския съюз.
Ние също така осигурихме едно изключително споразумение за Великобритания, което ще намали неестествената притегателна сила, която нашата социална система има в цяла Европа.
Ние вече получихме гаранции, че мигрантите в ЕС няма да могат да кандидатстват за новите помощи при безработица, така наречения „универсален кредит”[1], докато търсят работа. И тези, които идват от страни членки на ЕС и които не си намерят работа в рамките на 6 месеца, сега ще бъдат помолени да напуснат.
На този съвет ние се обединихме около това, че мигрантите от ЕС, работещи във Великобритания, могат да бъдат спрени да превеждат в родината си детските надбавки, калкулирани спрямо британските стандарти. Първоначално тази мярка ще се прилага спрямо новите ищци, а след това – от началото на 2020 г. – и спрямо всички останали.
Ние също така задействаме нова аварийна спирачка, така че мигрантите от ЕС да трябва да чакат четири години, докато получат пълен достъп до ползването на нашите социални помощи.
Господин председателю, говореше се, че е невъзможно в тази сфера да постигнем реална промяна. И че едно четиригодишно ограничаване на социалните помощи като цяло не подлежи на обсъждане.
А ето, че ние успяхме да постигнем тъкмо него. И след като веднъж натиснем аварийната спирачка, тя ще е в режим на действие в продължение на 7 години. Така че, ако я включим следващата година, тя ще действа и през 2024 г. и ще има хора, които няма да получат целия комплект социални помощи до 2028 година.
Господин председателю, винаги сме били на мнение, че хората не трябва да могат да идват тук и веднага да имат достъп до нашата социална система. Никога повече няма да даваме, а в замяна нищо да не получаваме.
Господин председателю, аз съм сигурен, че дискусията за социалната държава и за миграцията ще бъде напрегната. Но позволете ми да отбележа следното: нито една страна извън ЕС не получава пълен достъп до единния пазар, без да плаща в ЕС, и да приеме свободното движение на стоки, услуги и хора.
И този тип нови гаранции ще изчезнат, ако ние напуснем ЕС.Правомощия за британския парламент
Четвъртата сфера, в която желаехме да извършим значителни промени, бе свързана със защитата на страната ни от по-нататъшна европейска политическа интеграция и с увеличаване правомощията на британския парламент.
От момента, в който станахме страна членка на ЕС, Европа се стреми да се превърне в „един все по-тесен съюз”. В един политически съюз. Ние никога не сме харесвали подобно нещо. И никога не сме го искали.
А сега Великобритания ще бъде постепенно и законно изключена от него.
В текста [засягащ формирането на по-тесния съюз – бел.ред.] се казва, че договорите ще бъдат променени; и за да стане по-ясно, позволете ми да цитирам: “… текстовете в Договора за по-тесен съюз не се отнасят до Обединеното кралство”.
Така че, г. председателю, в резултат на тези преговори Великобритания никога няма да стане част от една европейска супердържава.
Господин председателю, често се говори за Европа на различни скорости.
А днес имаме споразумение, в което ясно се казва, че не само че съществуват различни страни, които се движат на различни скорости, но че те, в крайна сметка, отиват в различни посоки. И аз бих казал, че това е фундаментална промяна.
Ние също така засилихме ролята на този парламент и на всички национални парламенти.
Ние вече гласувахме Закона за допитването до народа, за да сме сигурни, че няма власт, която да бъде предоставена на Брюксел, без изричното съгласие на британския народ, получено при референдум. И днес, ако Брюксел излезе със законодателство, което ние не желаем, то ние можем, заедно с други парламенти, да му покажем червен картон.
И ние разполагаме с нов механизъм, с който най-накрая да наложим принципа, доколкото е възможно, че властта трябва да е тук, в Уестминстър, а не в Брюксел.
Така че, сега ЕС трябва всяка година внимателно да преразглежда правомощията, които упражнява, и да се откаже от онези, които вече не са му нужни и трябва да бъдат върнати на националните държави.
Господин председателю, реформите, които гарантирахме, ще бъдат правно обвързващи в международното право и ще бъдат утвърдени като договор в рамките на ООН. И те не могат да бъдат отменяни без съгласието на Великобритания и всяка друга страна членка на ЕС.
И както вече казах, всичките 28 страни членки също приеха, че договорите ще се променят, както за да включат защитните механизми за Обединеното кралство като икономика извън еврозоната, така и за да изключат неговото присъединяване към един все „по-единяващ се” съюз.
Господин председателю, нашият специален статут означава, че Великобритания може да има най-доброто от двата свята.
Ние ще бъдем в онези части на Европа, които работят за нас, като въздействаме както върху решенията, които ни засягат, така и върху премесващия центровете си на влияние най-голям единен пазар в света. Освен това, ние ще имаме възможност да предприемаме действия с цел сигурността на нашите граждани.
Но ние няма да имаме нищо общо с отделните части на Европа, които не работят за нас. Ще сме извън обсега на еврото. Извън еврозоната на спасителните заеми. Извън зоните с възможност за преминаване без паспорт, извън границите на Шенгенското пространство и ще сме защитени от това да станем част от все „по-единяващия” се Европейски съюз.
Разбира се, все още има какво да се направи.
Аз съм първият, който ще каже, че все още има много начини, по които тази организация да стане по-добра – и задачата за реформиране на Европа не приключва със споразумението от миналата седмица.Референдум
Но благодарение на специалния статут, който споразумението ни предоставя, аз вярвам, че е дошло времето да се изпълни още един жизненоважен ангажимент, поет от това правителство – и той е да се проведе референдум.
Така че, г. председателю, днес започваме процеса, описан в нашия Закон за допитване до народа, за да предложим на британския народ сам да определи бъдещето си в Европа чрез референдум, насрочен за 23 юни, четвъртък.
Външният министър внесе пред двете камари доклад за новия статут, който правителството договори. Това е в изпълнение задължението за публикуване на информация, посочено в член 6 от Закона за референдума на Европейския съюз от 2015.
И тъй като кабинетът прие това решение в събота, позицията на правителството е да препоръча оставане на Великобритания в този вече реформиран Европейски съюз.
Господин председателю, това е жизнено важно решение за бъдещето на страната ни. И ние трябва да сме наясно, че това е окончателно решение.
Имаше идея, ако страната ни гласува да напусне ЕС, ние отново да предоговаряме и вероятно да проведем още един референдум. Едно второ предоговаряне, последвано от втори референдум, изобщо не стои на дневен ред. Ако като министър-председател пренебрегна изричното желание на британския народ да напусне ЕС, това би било не само грешка, но и един напълно недемократичен акт.
Освен това според дипломацията ни идеята, че и други европейски страни ще започнат предоговаряне на досегашното си членство, е пълна глупост. Много от тях са извършили изключителни неща, за да постигнат онова, което имат в момента.
Сега няколко думи за законодателната процедура. Искам да обърна особено внимание на този пункт. Ако британците гласуват страната ни да напусне ЕС, пред нас има само един начин това решение да влезе в сила – и то е да се задейства чл. 50 от Договора и да се започне процес на излизане. И британският народ ще има пълното право да очаква, че този процес ще започне веднага.
Нека разясня как функционира този процес. Той е свързан с 2-годишен период на предоговаряне условията за излизане. В края на този период, ако не бъде постигнато споразумение, от ЕС ще се излезе автоматично, освен ако всяка една от 27-те страни членки на ЕС не се съгласи това решение да бъде взето с известно закъснение.
И ние трябва да сме наясно – този процес не е свързан с покана за присъединяване отново – той е за напускане на ЕС.
Ние също трябва да сме наясно какво ще се случи, ако в рамките на две години не приключим процеса по напускане на ЕС. След изтичането на двете години ние няма да имаме достъп до единния пазар.
И нашите търговски споразумения с 53 държави по цял свят ще бъдат прекратени.
Това не може да бъде описано по друг начин, освен като риск, несигурност и скок в тъмното. Този акт може да навреди на работещите хора в страната ни за години напред. И това не е някакъв теоретичен въпрос, това е реално решение, определящо живота на много хора.
Когато става дума за работни места, не е достатъчно просто да се каже, че в един момент нещата ще се оправят и че от нас зависи да извършим тази промяна.
И аз смятам, че в идните седмици трябва ясно да си дадем сметка за икономическите последици от избора да напуснем ЕС.
Господин председателю, аз вярвам, че Великобритания ще бъде по-силна и по-сигурна и в по-добра ситуация, ако остане в един реформиран Европейски съюз.
Тя ще бъде по-силна – защото ние ще можем да играем водеща роля в една от най-големите световни организации, което ще ни помогне да участваме във вземането на големите решения, определящи нашето бъдеще, в областта на търговията и сигурността.
Тя ще бъде по-сигурна – защото ще можем да работим с нашите европейски партньори в борбата с трансграничната престъпност и тероризма.
И в по-добра ситуация – защото британските предприятия ще имат пълен достъп до единния пазар на свободна търговия – с повече работни места и инвестиции, и с по-ниски цени.
Господин председателю, ще има много дебати за суверенитета. И техните организатори ще бъдат в правото си да ги провеждат. За мен най-важното е властта да се упражнява в името на народа ни, за нашата страна и за нашето бъдеще.
Напускането на ЕС може за кратко да ни накара да се чувстваме по-суверенни – но дали в действителност ще ни даде по-голяма мощ, по-голямо влияние и по-голяма способност да провеждаме активни политики?
Ако напуснем ЕС, дали ще можем да предотвратим повторна дискриминация спрямо бизнеса ни? Не.
Ще имаме ли силата да настояваме европейските страни да споделят с нас информацията, която имат от границите си, така че да знаем какво правят терористите и престъпниците в Европа? Не.
Ще имаме ли по-голямо влияние върху решенията, които засягат просперитета и сигурността на британските семейства? Не.
Ние сме велика страна – и какъвто и избор да направим, ние все ще продължаваме да бъдем велики. Но аз вярвам, че изборът, който стои пред нас, е: Дали Великобритания да стане още по-голяма в един реформиран ЕС или да се решим да направим голям скок в неизвестното.
Предизвикателствата, пред които е изправен Западът днес, наистина са заплашителни. Агресията на Путин на изток. Ислямският екстремизъм на юг. Според мен, днес не е времето Западът да се разделя.
Когато нашият начин на живот, нашите ценности и нашите свободи са изправени пред предизвикателства, настъпва часът, когато другите, със същата участ, ни дават сила.
И, г. председателю, позволете ми да завърша, като споделя личното си мнение. Аз не се боря за преизбирането си. Пред мен не стои друг дневен ред, освен този, който ще е най-добрият за страната ни.
Аз стоя днес тук пред вас и ви казвам онова, което мисля. Моята отговорност като министър-председател е да говоря ясно за това, което смятам, че е правилното за нашата страна.
И това е, което аз ще правя всеки ден през следващите четири месеца.Превод от английски: Росен Асенов
Източник: в. „Култура“
––––––––––––––––––––––––––––-
[1] Той се предоставя при ниски доходи или при безработица само на един член от домакинството, с цел подкрепа при плащането на наема, грижите за децата или болен близък.
.
- Любовен „атентат“ паникьоса София
Панайот Ангарев, Самуил Димитров,
в. „Сега“
Борисов се появи видимо изнервен на откриването на ново отделение в болница „Света Анна“. Причина за това бе бъркотията около сигнала за атентат в София. Снимка: Юлиан Савчев, в. „Сега“ След злополучното учение в НДК преди два дни министър-председателят, МВР и службите вчера демонстрираха и как не бива да се реагира при сигнал за заплаха от тероризъм. Вместо да дадат ясно и логично обяснение на мистериозно предупреждение на Държавния департамент на САЩ към американците за възможна заплаха в градския транспорт около столичния хотел „Плиска“, управляващите сътвориха абсурден сюжет от недомлъвки, обвинения и смехотворни твърдения. Премиерът Бойко Борисов в традиционен стил наруга медиите, че всявали паника, и разкритикува американците, че „такава глупост не им прави чест“.
В целия хаос така и не стана ясно какво точно се е случило. Засега е известно, че в сряда бдителен гражданин е сигнализирал на тел. 112, че чужд гражданин има намерение да извърши самоубийствен терористичен акт в автобус край хотел „Плиска“. При разследването е установено, че става дума за неуредени любовни отношения между българин и чуждестранен гражданин, съобщи шефът на ДАНС Димитър Георгиев на среща с премиера Бойко Борисов. В хода на проверките българските служби обменили информацията с международните си партньори. Случаят бил изяснен за четири часа по думите на главния секретар на МВР Георги Костов.
Тази версия щеше да е много проста и логична, ако не беше намесата на САЩ. Малко преди полунощ в сряда на „Фейсбук“ страницата на консулската служба на Държавния департамент се появи предупреждението към всички американски граждани за опасност в България. Това се случва за първи път по отношение на България, но пък имаше предупреждения за възможни терористични атаки в Брюксел дни преди те да се случат. Държавният департамент предупреди гражданите на САЩ за получен сигнал за „възможна заплаха срещу неуточнена линия или линии на градския транспорт в близост до хотел „Плиска“. Американците бяха посъветвани да избягват района и да използват друг вид транспорт. Сутринта американското посолство в България заяви, че не коментира неприключили разследвания. Предупреждението бе отменено 12 часа след като бе качено, а от посолството лаконично обясниха, че опасността вече не е актуална. „Посолството оценява проактивността на мерките, взети от българското правителство във връзка с конкретни заплахи. Посолството ще продължи да работи в тясно сътрудничество по антитерористични въпроси. Скорошните събития в Европа подчертават необходимостта да се проявява повече внимание и бдителност“, се казваше в съобщението.
През цялото това време МВР яростно отричаше и замазваше историята, с което само още повече увеличи паниката. Пръв рано сутринта по телевизията се появи главният секретар на МВР Георги Костов, който повтаряше, че няма реална заплаха за автобусите, преминаващи край „Плиска“, без да обясни за какъв сигнал става дума. От думите му се разбра, че бдителни граждани са подали множество сигнали предния ден под влияние вероятно на атентатите в Брюксел. Един от тези сигнали бил въпросният.
Не толкова спокойна беше кметицата на София Йорданка Фандъкова, която обяви в социалната мрежа, че има засилено полицейско присъствие в района на „Плиска“ и е разпоредила на шофьорите на градския транспорт да са с повишено внимание. Докато сюжетът се развиваше, около хотела имаше паркирани няколко патрулни коли. В обяснителния режим влезе и външният министър Даниел Митов, който пред bTV призова да се доверим на главния секретар на МВР.
След това Министерският съвет разпространи информация от среща на Борисов с председателя на ДАНС Димитър Георгиев. „Информацията за готвен атентат в района на квартал „Изток“ в столицата не отговаря на истината“, докладва Георгиев. Той обясни, че сигналът е подаден на телефон 112, проверен е от ДАНС и МВР. Шефът на службата хвърли „бомбата“, че „става въпрос за неуредени любовни отношения между българин и чуждестранен гражданин“.
Малко по-късно интригата стигна своята кулминация благодарение на премиера Бойко Борисов. „Оказа се, че е любовна история между еднополови. Една голяма любов предизвика тази истерия. Хората се взривяват от любов понякога“, обяви той. Според него „сигналът е с ниска степен на опасност, но в ситуацията, в която се намираме, сме длъжни да проверяваме всяко твърдение за заплаха“.
Обясненията на управляващите поставят няколко въпроса, на които никой не желае да отговори. Защо, ако става дума за любовен скандал, е уведомено американското посолство? За всички сигнали на тел. 112 ли се уведомява американското посолство и само то ли има тази привилегия, защото останалите посолства не издадоха такова предупреждение за опасност? Кога точно е било уведомено посолството – преди или след като случаят се е изяснил? И защо, ако случаят е бързо разплетен, посолството все пак издава предупреждение към американците? И какво се случи междувременно, към обяд, когато посолството обяви, че опасността вече не е актуална? И най-важният въпрос за българските граждани – доколко реална е била опасността от атентат на „Плиска“? И какво се е случило с главните „герои“ – българинът и чуждият гражданин, който според едната информация е афганистанец, според друга – американец, та опасността вече не е актуална?
Самият Бойко Борисов не скри раздразнението си от Държавния департамент. „Абсолютно недопустим и некоректен е начинът, по който американските дипломати изнесоха в публичното пространство информацията, получена от българските им колеги. Искам да уверя българските граждани, че държавата проверява всеки един сигнал, който би представлявал опасност за гражданите, и не би скрила от обществото, ако съществува и най-малка заплаха за здравето и живота на хората“, казва Борисов, цитиран в прессъобщение на правителствения пресцентър. По-късно Борисов обвини медиите в истерия: „Не мога да разбера откъде идва нашата истерия. Аз не мога да коментирам американските дипломати, но мога да кажа, че в случая такава глупост не им прави чест“.
На финала ДАНС обяви телефонен номер – (02) 814 70 70, и имейл адрес – [email protected], на които може да се подават сигнали за терористични заплахи.
Екшън
Докато властите се обясняваха има или няма заплахи за атентат, на бул. „Ситняково“ беше проведена спецоперация, при която след гонка бяха задържани каналджия и 12 нелегални мигранти, които най-вероятно са афганистанци. Това също нагнети напрежението, тъй като в първоначалното съобщение на СДВР се твърдеше, че акцията е била в района на „Плиска“. Това също разгневи премиерът, който пак хвърли вината върху журналистите. „Става въпрос за каналджии – един рецидивист, който го дебнем, и ги хванахме в микробуса. Къде е „Плиска“, къде е „Ситняково?“, изнерви се Борисов.
ПАНИКА
МВР реагира вчера на три сигнала за изоставен съмнителен багаж и бомба. Единият бе заради забравена мешка в книжарница на столичния бул. „Патриарх Евтимий“. На мястото беше повикан Специализираният отряд за борба с тероризма. Баретите взривиха забравената раница с контролиран взрив и след като не бе открито нищо съмнително, книжарницата отново бе отворена. Вторият сигнал бе за бомба в училище в кв. „Лозенец“. Той се оказа фалшив. Въпреки това училището остана затворено. Полицаи проверяваха и сигнал за изоставена пазарска чанта близо до магазин на ул. „Черковна“, също празна.
.
- Джон Кери отива в Москва
Държавният секретар на САЩ Джон Кери пристига днес на двудневно посещение в Москва. В програмата му са предвидени основно срещи с руския президент Владимир Путин и външния министър Сергей Лавров.
Основните теми на разговорите ще бъдат ситуацията в Сирия, Украйна, Близкия Изток и проблемите в международните отношения. Заради вчерашните кървави атентати в Брюксел се очаква темата за тероризма също да залегне сериозно в разговорите на тримата.
Предвидена е също така и тристранна среща между Путин, Лавров и Кери. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, двамата първи дипломати ще информират Владимир Путин за нивото на поддържаните между двамата контакти и резултатите от тях. /“Сега“/.
.
- Оцелелият брюкселски атентатор е арестуван
Халид и Брахим Бакрауи били издирвани от полицията от 15 март насам. Лахрауи, един от заподозрените за атентатите в Брюксел, е арестуван в белгийската столица. Той е третият от снимката от летището.
Източник: dhnet.be По последни данни от тази сутрин загиналите в серията атентати са 31. 230 души са ранени. Сред обявените за изчезнали от техни близки е англичанинът Дейвид Диксън и двама американски студенти.
Белгийският вътрешен министър Ян Янбон съобщи, че разследването се фокусира върху тримата мъже, запечатани на летищните камери с колички с багаж в залата за заминаващи, и най-вече върху човека, облечен в светло яке и шапка, за когото се предполага, че е избягал от летището. Той е носил бомба, която не се е взривила.
Белгийската тв VTM съобщи, че таксиметров шофьор е посочил на полицията адреса в Скарбеек, Брюксел, на който полицията вчера откри експлозивни устройства, химикали и знаме на Ислямска държава. Шофьорът разказва, че получил поръчка за трима човека и пет куфара. Когато пристигнал на адреса, колата се оказала твърде малка за багажа. Според други медии, единият от куфарите не се събрал в таксито и бил оставен в жилището. Тримата не позволили на шофьора да им помогне с качването на багажа в колата.
Терористите ударили брюкселското международно летище са пренасяли бомбите в куфари, съобщиха АФП и агенция Белга. “ Те са дошли с такси с куфари, бомбите са били вътре,“ каза пред АФП Франсис Вермерен, кметът на Завентем, където е летището. – Сложили са куфарите в багажни колички. Първите две бомби са избухнали. Третият също е сложил куфара си на количка, но сигурно се е паникьосал и бомбата не е избухнала.“
По версията за трима атентатори на летището работи и белгийската федерална прокуратура.
Белгийската полиция идентифицира двамата атентатори самоубийци на летището в Брюксел като братята Халид и Брахим Бакрауи, предаде ВВС.Двамата били познати на полицията. И били обявени за издирване на 15 март. Eдиният e издирван по подозрение в терористични приготовления. Другият защото имал да излежава присъда за въоръжен грабеж, в хода на който е стрелял по полицаи с „Калашников“ през 2010 г.
Има съмнения, че именно Халид – под фалшива самоличност, е наел жилището в Брюкселския квартал Форе, където на 15 март т.г. избухна престрелка и един джихадист беше убит. Заради този инцидент, след който се стигна до залавянето на Салах Абдеслам, полицията издирваше неколцина избягал от мястото, но двама избягаха.
Четвърти атентатор се предполага, че е извършил самоубийствен атентат във влак на метрото, спрял на метростанция Малбек.Нападенията в Брюксел станаха четири дни след арестуването на Салах Абдеслам, заподозрян, че е изиграл ключова роля в атаките в Париж, отнели живота на 130 души.
36-годишната Аделма Тапия Руис от Перу е първата идентифицирана жертва на атентатите в Брюксел. Тя е била на летището да изпраща роднини на съпруга си, който е белгиец. Той е ранен при експлозиите. /„Сега“/
.
- Украинският пилот Надежда Савченко с 22 годишна присъда в Русия
Руският съд: Савченко е виновна за убийство на 2-ма журналисти. 34-годишната Надежда Савченко отхвърля обвиненията
.
Украинският военен пилот Надежда Савченко е осъдена на 22 години затвор за три престъпления и глоба от 30 хиляди рубли.
Надежда Савченко беше призната за виновна за убийството на журналистите Игор Корнелюк и Антон Волошин, както и за опит за убийство на цивилни и незаконно преминаване на границата с Русия.Срокът на нейното задържане под стража ще се изчислява от датата на задържането – 23 юни 2014 г.
По-рано беше съобщено, че Савченко няма да приеме присъдата, но няма и да обжалва.
Украинският пилот прекъсна четенето на присъдата, като изпълни украинска народна песен, която се пее на сватби – „О съдии, съдии, за какво ме съдите“.След като бе прекъснато снощи, четенето на присъдата беше възобновено тази сутрин в съда в руския град Донецк при границата с Украйна.
Облечена в черна риза, Надя Савченко беше затворена в остъклена клетка каквато е процедурата в Русия.
34-годишната Надежда Савченко отхвърля обвиненията за убийството на двамата журналисти. Тя заявява, че е била заловена от проруските бунтовници, преди двамата журналисти да бъдат убити, а след това е била предадена на Русия.
Охраната на съда днес изведе със сила говорителя на украинския президент Святослав Цехолко от залата на съда, за да не му позволи да развее украинското знаме.
Изведени бяха и останалите представители на украинската делегация, които започнали да пеят украински песни и да крещят обиди към съда, предаде ТАСС.
Защитата на Савченко съобщи, че няма да обжалва присъдата, но ще продължи да работи за освобождаването й.
Адвокатите добавиха, че клиентката им е невинна, а присъдата не съдържа нито едно доказателство за вината й.
„Гарантирам, че тя няма да отиде в колония и няма да излежава там наказанието си“, заяви адвокатът на Савченко Марк Фейгин.
Украинският президент е готов да размени Савченко
Украинският президент Петро Порошенко съобщи, че е готов да размени задържаните в Украйна руснаци Евгений Ерофеев и Александър Александров за Надежда Савченко, предадоха ТАСС и Франс прес.
В публикувано онлайн изявление след обявяването на присъдата срещу Савченко, Порошенко подчерта, че съдебните дела срещу тях се намират във финалната си фаза и той е готов да започне съответните процедури, веднага след приключването им.
Според Киев Ерофеев и Александров са руски военни и са задържани за военна агресия срещу Украйна. Москва нарича двамата „бивши военни“.
Украйна планира да поиска от Русия Савченко да изтърпява наказанието си в родината си.
„Савченко има намерение да се върне в Украйна, жива или мъртва, затова сега подновява гладната стачка без приемане на течности“, добави адвокатът Николай Полозов. /Dir.bg/
. - Атентати в Брюксел. Взривове на летището и в метрото
Снимка: БГНЕС Тази сутрин в 8 ч. местно време два взрива гръмнаха на летището в Брюксел. Единият взрив е бил в залата „Излитащи“, а другият отвън. Кадри с дима, издигащ се от една от сградите, бяха разпространени в социалните мрежи, предава ВВС. Летището е напълно затворено вече. Всички полети са спрени. Спрян е железопътният транспорт към летището.
Съобщава се за 14 загинали и поне 30 ранени. Белгийска телевизия съобщи, че атентаторът е бил самоубиец. Чули са се крясъци на арабски и стрелба. Намерени са три изоставени колана с взривове.
https://youtu.be/iwrQlJ-zJzY
Към 10 ч. българско време световните агенции съобщиха и за нова експлозия. Този път в метростанцията Малбек в Брюксел. Бомбата е избухнала на жп линията. На още една станция на метрото в Брюксел е прогърмял взрив. Засега се съобщава само за ранени. Взривът е избухнал на станция Шуман, която е близо до централата на Еврокомисията. Освен метрото, се евакурира и Централната гара, близо до историческия централен площад на Брюксел „Гранд плас“.
Заради мерките за сигурност е затворен целият градски транспорт.
Париж, Берлин, Амстердам повишиха нивото на заплаха.Взривовете стават 4 дни след ареста в Брюксел на Салах Абдеслам, главният заподозрян за атентатите в Париж през ноември миналата година. /„Сега„/
https://youtu.be/GaP9UxyzRq0
.
- БКП и ДС ни управлява и с „изпраните“ си на Запад дечица
Иван Сотиров: Как да си в едни редици с хора, които сменят каузите по-често от дрехите си?
Преди дни в една медия бяха публикувани документи, които припомняха известния факт, че видният проф. Д. с решение на ЦК на БКП е станал аспирант в АОНСУ, защото произхождал от висшата БКП номенклатура. Появиха се гласове, че професорът не може да бъде обвиняван, защото преди 1989 година у нас управлявала БКП и решенията се взимали на равнище ЦК. Институтът, в който той е работил, е бил подведомствен на ЦК – АОНСУ и затова е логично това да е бил „каналния ред“. Проф. Д. тогава не е бил шофьор, бодигард или партиен секретар, а научен работник. Тази процедура не е била само за него, а стандартна практика. Да, такива били времената! Публикуването на подобни документи от миналото било компромат. Важно било какво човек е направил с живота си и каква е нетната текуща стойност на неговите усилия – от коя страна на барикадата е.Категорично не приемам опитът да се неглижира въпросът за номенклатурния и привилегирован статут на хората от елита на БКП, защото най-голямата несправедливост на прехода е, че той се извърши от и в полза на БКП и ДС номенклатурата. Днес, пак ни управляват тези комунистически династии, които ни управляваха по времето на комунистическия режим. БКП и ДС номенклатурата ни управлява не само с изпраните пари, които открадна от нас, но и с „изпраните“ си на Запад дечица, които днес са първи продавачи на либерална демокрация и западни ценности. Татковците на тези номенклатурни „либерали“ едно време преследваха и убиваха хора, точно заради изповядването на тези ценности. Тези, които не бяха от привилегированите по времето на режима, много добре знаят как бяха унищожавани и мачкани точно по този „канален ред“ всички достойни и свободни хора, които не искаха да слугуват на режима. Стотици хиляди българи бяха избити и репресирани по „каналния ред“ и по „стандартната процедура“. Точно по този „канален ред“, ако не си с правилния произход и поведение, нямаше как да отидеш на екскурзия в западна страна, камо ли да учиш в Оксфорд. Ние живеехме в лагер, който можеха да напускат само тези, които го ръководеха и надзираваха, както и техните деца и сътрудници! Да, професорът и научните работници от АОНСУ бяха идеологическите милиционери на БКП режима – те имаха „възвишената“ задача да контролират нашите мисли и нашите души. Да, такива бяха времената, така твърди днес и другарката Бокова. За БКП и ДС номенклатурата и за техните потомци, и тогава и сега, времената са добри, а за другите – те вече могат да отпътуват на Запад, щом тук не им харесва. Разбира се, ние не трябва да съдим децата на комунистическата номенклатура, така както тя преследваше децата и внуците на своите жертви, точно защото не сме като тях. Важното е днес да не съдим само за миналото им по времето на комунизма, а
да видим делата им през изминалите 26 години
На 5 март 2008 година, по време на управлението на Тройната коалиция, във вестник „Труд“ беше публикуван един материал на проф. Д. със заглавие „Разговорът за ДПС“. В тази публикация имаше множество скандални тези, които ме провокираха да се включа в този разговор с моя позиция, която беше публикувана в същия вестник на 8 март със заглавие „За другарската критика от философа Дайнов към философа Доган“.
Ето каква беше тогава основната теза на проф.Д: „А трайното настаняване на ДПС във властта не дава само лоши резултати, както се твърди. Социологически факт е, че колкото повече турци управляват, толкова повече намаляват предубежденията към турците от страна на българите. Не на последно място това е плод на кадровата политика на ДПС, провеждана крайно внимателно и с дълъг хоризонт.“
Интересно е, че чак един месец след това, на 8 април във вестник „Дневник“ излезе материал със заглавие „Никой не се признава за автор на скандален извод за ДПС“. В него се посочва: „Четири дни след предоставянето на доклада за междуетническите отношения в съвета по демографските въпроси, чийто председател е вицепремиерът Емел Етем никой не се разпознава като автор на извода: „Колкото повече ДПС упражнява власт, толкова повече намаляват негативните настроения спрямо турците“ Пак в тази публикация се посочва, че докладът е изготвен от дирекция „Етнически и демографски въпроси“, която се е позовала на анализ, изготвен от Центъра за социални практики, чийто ръководител е проф. Д., и който казва пред в. „Дневник“, че е бил дописан и че не е правил такива изводи.
От вестника обаче пропускат да попитат проф. Д., кой му е писал или дописал публикацията във в. „Труд“ отпреди месец.
През 2014 година проф. Д сменя рязко посоката. ДПС се превръща в основна заплаха за Републиката. Защо ли?! Ами защото „кадровата политика на ДПС, провеждана крайно внимателно и с дълъг хоризонт„ е родила Пеевски. И сега: затегнете коланите, защото Проф. Д ще направи завой със бясна скорост. Във „Дневник“ той излиза със статия „Затегнете коланите“ – http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/07/14/2342836_zategnete_kolanite/
– в която вижда спасението в партньорство между БСП и Реформаторския блок срещу коалицията „Пеевски“ и пита реторично: „Дали от тях може да дойде спасението?“ Ето един ключов пасаж от тази публикация на Проф. Д.:„През 2011-2012 г. Станишев успя да неутрализира кремълското крило на партията си и наложи победата на „проевропейското“ крило. И даде заявка за превръщането на БСП в нормална европейска партия. По същото време, отдясно, Меглена Кунева и нейната партия даваха сигнали, че се заемат да рестартират нормална десница, която да противостои на имитацията ГЕРБ.
Тогава нито вдясно, нито вляво се получи рестарт. Нов опит за рестарт на цялата политика, т.е. за заместването на договорките между босове с нормални партийни политики, беше заявката при раждането на Реформаторския блок: всички срещу мафията. Напомням: причината блокът да не се казва „десен“ е очакването нормалните леви също да се включат, като така създадатизцяло ново политическо пространство
от ляво до дясно
Влизането в блока на Зелените носеше същото послание. И този опит обаче не успя. „Левите“ (с достойното изключение на професор Близнашки) дезертираха за дни. С което оставиха десните в РБ да потънат в обичайната си семейна свада „кой е по-най-десен“ и така да доведат и до отпадането на Зелените.
Днес и БСП, и РБ получават нов шанс. В коалицията „Пеевски“ за тях място няма. Всички нейни участници презрително подритват БСП и няма как да не се опитат да ликвидират РБ, който е принципно против политиката на договорките.“
За проф. Д. няма никакво значение, че през 2010 година е издал книга „Моделът „Станишев“ Путинизацията на България“.
През 2012 г. той споменава за тази книга в интервю за „Новинар“, но пропуска да спомене пълното име на собствената си книга и от него отпадат думите „Моделът Станишев“. И това не е от небрежност, а защото в това интервю Сергей Дмитриевич вече е друг:
„Станишев е европейски човек. Това е парадоксално, защото е роден в Москва. Но той израсна стремително. И това се случи, когато отказа да подаде оставка след изборите през 2009 година. Там някъде легна на наковалнята и от него израсна европейски човек. Стремително върви нагоре като политик.“
А ето и още два забележителни пасажа от интервюто: „Положението е много интересно. Би имало рестартиране на българската левица, ако Станишев оглави партията и проведе нейната европеизация, което ще е добре за страната. Вдясно всичките процеси се събират в един фокус – Меглена Кунева, ще се опита да рестартира българската десница, да я извади от това мизерно положение, в което е. Особено ясно стана, когато младата гвардия на ДСБ напусна Костов и отиде при Кунева да й помага да рестартира десницата. В този случай любопитното е следното: Защо от ДСБ тръгват към Кунева а не от СДС? В СДС не остана никой. Там няма хора с капацитет.“
„Тези от ДСБ, които избраха Кунева, са хора с капацитет. Катастрофата вдясно се състои в това, че няма качествени хора. Нито един.“
Може би точно поради липсата на „качествени хора“ в ДСБ, тъй като „хората с капацитет“ според проф. Д. са избрали Кунева, професорът, днес, се е нагърбил с нова задача да попълни редиците им с „качествени“ хора от ляво. След като „достойното изключение професор Близнашки“ отлетя при ДПС, тази тежка загуба трябва да се компенсира с Дончева и Кадиев. Явно проф. Д, като автор на незабравимия плакат с Д…та на партия „Нов избор“ от 1994г. е решил, че ако се направи трансфер на лицата от плаката от ляво в дясно и обратно, то те могат да ни се представят като нов избор.
Дончева и Кадиев имат близка траектория до тази на проф. Д. Партията „Нов избор“, за която той работеше, беше свързана с ДПС и с Мултигруп, с която бяха свързани Дончева и Кадиев. Освен това, те и двамата са с висока степен на политическа мобилност. С лекота могат да долетят от честванията на комунистическия режим на Бузлуджа и от редиците на БСП – на граждански протест срещу управлението на БСП. Без всякакви угризения те могат да прескочат след деветосептемврийска манифестация или след полагането на венци пред паметника на окупиралата ни „Съветската армия“, на подписване на Манифест за спасение на Републиката. Със същият ентусиазъм, с който са се борили като кандидати за кметове на София от БСП и АБВ, те могат да държат речи на форум на партия, която винаги се е афиширала като най-дясната и като най-яростния противник на БСП и АБВ.
Днес проф. Д. е инициатор на Манифест за спасение на Републиката от мафията и олигархията. Манифестът има много верни констатации, но е премълчано най-важното – какъв е генезисът на олигархията? Като се има предвид, че той е като генезиса на баш автора, не бива да се учудваме, а и не може да искаме от някой да свидетелства срещу създателите си. Виждам, че и доста читави хора са го подписали; е, има и такива, които още страдат за Народната Република, но страстта по кръглите маси у нас явно е непреодолима. На подписването се чувстваше липсата на Джеки Вагенщайн, на Сендов и на Андрей Райчев, но пък присъстваше Копринка Червенкова. Едно време тя беше публикувала в „Литературен форум“ Открито писмо до Евгений Дайнов – http://www.slovo.bg/old/litforum/135/kcherven.htm.
В него могат да се прочетат такива пасажи:
„Ето тази ситуация ти свари, като се върна от Лондон, скъпи Генчо, и много правилно се ориентира, затова се усука около най-престижната тогава институция – президентството. Не помня вече какъв беше – съветник, местен имиджмейкър или продавач на образи в чужбина. По-важното е, че когато титулярът на тази така престижна институция се „деактуализира“, нищо не ти попречи да участваш в елиминирането му, както и в подялбата на печалбата от сделката. Допускам, че точно в този период (виж как звучи като истинско биографично изследване) ти окончателно си се разделил с илюзиите си, че е възможно да играеш и ролята на свободен интелектуалец, и си стъпил на терена на чистия (и добре платен) партиен активизъм. Някои по-сръчни от тебе момчета доста по-рано се бяха преориентирали, но затова пък ти се постара да наваксаш. И в голяма степен успя.“
„Вие и лично ти, драги Генчо, развратихте, купихте (за жълти стотинки) и в крайна сметка унищожихте т. нар. интелектуална общност, подлагайки на строги санкции всеки опит за независимо поведение или говорене. Обявихте себе си за единствените „политически правилни“ и внушихте у хората панически страх от „политическата неправилност“. Как, ще попиташ. Финансово, скъпи, финансово. Запушихте чак с телата си каналите до всяко външно или вътрешно финансиране за дейности, неодобрени от вас. Въведохте най-отвратителната норма за успех – нормата на политическото лакейство. И така убихте всяко желание за свобода, за независим поглед… Убихте форума.“
Това открито писмо е илюстрация, че има хора, които са го подписали, въпреки негативната оценка за моралните качества на основния инициатор. Да, има такива които заявяват: Аз подписах Манифеста, въпреки отношението ми към някои от инициаторите; или: Аз подписах именно заради инициаторите, въпреки резервите ми към самия документ. Не намирам Манифеста за особено смислен, но това е малкият проблем, големият проблем е илюзията, че морална кауза може да се отстоява редом с хора, доказали склонността си да сменят каузите си, по-често от дрехите си.
Снимка: bTV
Георгиев даде пример, че ако някой има работа, това дори не е негова инициатива, а идва от държавата – назначава му се социален работник, плаща се на работодател, за да го наеме, намира му се работа, която той иначе не би си намерил, ако пазарът на труда беше свободен и реален. А мигрантът намира хиляди начини да кръшка и да не ходи на работа.
Хората в квартали като „Моленбек“ са аутсайдерлите на обществото, но те са сити, там няма хора, на които да им се налага да полагат много големи усилия, за да оцеляват, каза още той.
Социалните системи на страни като Белгия привличаха мигрантите преди 10 – 15 години, но те гръмнаха в един момент и популистки политици се опитаха да обвинят за това българите и румънците, посочи Светослав Иванов.
Снимка: bTV
Западна Европа не смее да каже на глас: „Ние сгрешихме. През последните 20 години бяхме отправили поглед и клеймяхме трудовите мигранти, плашехме ви с източноевропейците, с хората от Балканите, а бяхме прекалено толерантни към съмнителните елементи“, каза той.
Стоян Георгиев добави, че при ареста на Салах Абдеслам, хората от квартала са били много агресивно настроени към полицаите и са ги замеряли с камъни. Информацията за това обаче е била пренебрегната от медиите. „Това показва, че мантрата, че радикалите са изключения и всички останали хора в тези квартали са интегрирани, не е вярна“.
Това, на което казват многообразие, са квартали, в които, като се настанят такива общности, не остават местни хора – значи не е многообразие.
Има два модела на интеграция – асимилация и мултикултурализъм, посочи Георгиев. При втория се изграждат отделни държави в държавите. Тези хора агресивни и омразата към местното общество е много голяма.
Той каза още, че голяма част от хората, проверявали пътниците на летището в Брюксел, са били украинци. „Това са били наети хора, дори не са били представители на местните власти и служби. След което са намерили по ъглите на терминала сакове с автомати. Това говори за абсолютно нехайство, безотговорност и фалшиво самочувствие“.
Това което ме притеснява е Гърция, каза Иванов. В момента там се излива основният бежански поток, а центърът на Атина изглежда като „Моленбек“.
Ако има нещо, от което България не трябва да се учи от Европа, това е начинът, по който се интегрират хората от различен етнос, каза Георгиев.
Целият разговор може да се проследи във видеозапис в сайта на bTV.
.