Всички авторски страници

Авторски

• Скандал! Скритото разследване на Валя Яхчиева за ваксините

  Вижте предаването за ваксините на журналистката Валя Ахчиева от предаването „Открито“  на БНТ, което беше спряно от властта

  

  В него се разказва как са извършени престъпления, за да може ваксините срещу туберкулоза да стигнат като дарение до Турция. Служители на здравното министерство намират сили да разкажат истината за предаването „Открито”. Заради това в момента те са заплашени с уволнение и саморазправа. Животът им е поставен на карта. Фрог нюз излъчва разследването, след като попадна в ръцете на прокуратурата и ДАНС. Желанието на колегите е истината за опасните ваксини да не бъде погребана, а така също и хората, които са станали свидетели на престъпленията, да бъдат запазени.

  Вече се знае, че получените 100 000 педиатрични ваксини срещу хепатит Б „Еувакс“ са рискови заради недопустимо голямото количество живак и нямат разрешение за ползване у нас и в Европейски съюз. Засега се намират на склад и по-нататъшната им съдба е неизвестна. Министърът твърди, че ще се използват за бежанци при извънредна епидемична обстановка, но първоначалната цел на вноса, според Споразумението между България и Турция, е да се ползват в имунизационния календар. Кое от двете е вярно и кой лъже – предстои да разберем. След като нямат разрешение у нас, не трябва да се прилагат на когото и да било, пребиваващ на наша територия.

  При другата част от турското дарение, всъщност размяна на ваксини между двете страни – получените от Турция 100 000 бройки петкомпонентни ваксини „Пентаксим“, вече прилагани върху българските бебета от края на месец юли, също има нарушения и липсващи сертификати за качество – само един от общо 5-те компонента на ваксината реално има разрешение за употреба у нас, издадено от Изпълнителна агенция по лекарствата, други четири компонента нямат такова.

  В писмо официалният производител на петкомпонентните ваксини “Санофи Пастьор“ изрично подчертава, че не може да носи отговорност за съдържанието на внесените ваксини Пентаксим от Турция, защото другите четири съставки се смесват и забъркват в южната ни съседка при условия, които не са известни на френския производител. По всичко личи, че здравният министър бяга от темата като дявол от тамян. Той даде да се разбере, че началникът на фирмата „Бул Био“ ще прави това, което му се нареди.

  Все още няма ясен отговор кой и защо нареди да се спре излъчването на предаването на Ахчиева през декември, което все пак изтече в медиите и вече е на разположение на широката общественост, но е ясно кой е заинтересован то да не е достъпно. Тепърва предстои да се изясни и кои са отговорните за извършените документни нарушения при вноса и износа на ваксини с Турция.

  Източник: Фрог нюз

• Местан и законът на омертата

  Бившият председател на ДПС е поредният политик, който забелязва мафиотските обвързаности чак след като се окаже извън играта. Местан няма как да се превърне в борец срещу статуквото, тъй като до вчера беше част от него.

  .

  Коментар на Иван Бедров в Дойче Веле

  

  Депутатът от ДПС Делян Пеевски има „значително, значително“ влияние и в партията ДПС, и в държавното управление. Свързаните с ДПС бизнес интереси „и без това са на власт“. Някой друг командва специалните служби, а не легитимно избраната политическа власт. Империята около Пеевски притежава „медийни бухалки“, чиято цел е да атакуват противниците си, като ги дехуманизират. Самият Местан никога не е бил лидер на ДПС, а пионка, назначена лично от Ахмед Доган. Тази партия е така конструирана, че никой друг не може да застане начело освен основателят й…

  Добро утро! Нито една от тези констатации не е нова. Нов е само авторът им – довчерашният председател на ДПС Лютви Местан, който преди Коледа бе зрелищно и експресно свален и изгонен от партията. Формално – заради декларацията по повод сваления от Турция руски самолет. „Настъпих руска мина“, заяви Местан. Но не обясни защо чак сега забелязва тези недостатъци на съвременната българска държава. Не бе попитан и дали щеше да сподели тези свои притеснения, ако не бе „настъпил руска мина“ и бе останал на поста си. Просто защото няма нужда от такъв въпрос. Всички знаят отговора – нямаше.

  #Кой командва НСО?

  Най-стряскащото от думите на Местан бе разказът му за това как е бил лишен и как после отново е бил снабден с охрана от Националната служба за охрана (НСО). След речта на Доган от новогодишния купон на ДПС „посредник“ се обадил на Местан да му постави ултиматум да си подаде оставката. Ултиматумът изтича и в този момент се случват две неща – на сайта на ДПС излиза речта на Доган, а „посредникът“ звъни отново и съобщава „разбира се, с изразено съжаление, че охраната ми е свалена изцяло“. Тогава Местан звъни на президента Росен Плевнелиев, под чието командване е НСО, но той не знае за такова решение. На настоятелните въпроси Пеевски ли е „посредникът“, Местан нито веднъж не отрече: „Телефонни разговори не се доказват, но разчитам на вашия интелект да се сетите и считам, че сте се сетили“.

  Това означава в прав текст, че един човек, който не е нито президент, нито премиер, нито председател на Народното събрание, на практика има пряк контрол над една от специалните служби. Когато същият този човек бе избран за кратко за председател на контраразузнаването – ДАНС, когато същият този човек осветлява постепенно собствеността си и никой не пита „Как така?“, когато съдийки говорят помежду си, че той „урежда“ нещата и че „те службите са си на ДПС“, тогава картината не изглежда никак добре. Но и това не е новина. Новина е заявеното намерение на Лютви Местан да преследва следната политическа цел: „Освобождаването на българската политика от подобни системи, от подобни зависимости е може би най-важната цел, която политическите сили трябва да си поставят“.

  Редицата на слепците

  Лютви Местан няма как да бъде сред политиците, които биха могли да опитат да освободят България от захвата на мафията. Просто защото допреди 15 дни бе част от тази система от зависимости. Макар днес да твърди, че е бил само параван, а не съществена част от системата.

  „Утехата за мен е, че всичко, което ми се случва, показва, че май не съм бил съвсем част от тази система“. Утехата за гражданите е, че когато някои от тях казваха на висок глас същите неща, които днес провижда Лютви Местан, той седеше рамо до рамо със собственика на медийните бухалки, които се саморазправяха с недоволните граждани. И само се усмихваше. Затова днешният му опит да заеме бунтовна поза не изглежда автентично. По принуда е.

  Преди Местан беше Касим Дал. А преди него имаше и други. И всички те забелязваха и модела #Кой, и обръчите от фирми, и разпределянето на порциите в Сарая, чак когато изпадаха извън борда. Затова отговорът на въпроса „Доган или Местан” може да бъде само един: нито един от двамата. Макар и в различен мащаб, и двамата са част от едно и също отвратително статукво.

  .

• По-страшното предстои: задава се новият Брейвик

  Любослава Русева,  Reduta.bg

  

  „8 май. Провалът не е възможност за мен!

  14 май. Днес е финалът на Евровизия! Обичам го тоя конкурс! Участието на държавата ми е боклук, политически коректно, както винаги… Кенийка, търсеща убежище, която изпълнява песен на бонго… Много представително за Европа и държавата ми!

  11 юни. Днес се молих за първи път от много дълго време. Обясних на Господ, че ако не иска марксистко-ислямистки съюз, трябва да подкрепи бойците за върховенство на християнството в Европа!

  13 юни. Подготвих изпитателно устройство.  Запалих фитила, отдръпнах се и зачаках. Това може би бяха най-дългите 10 секунди в живота ми… БУМ!

  18 юли. Тази нощ, след залез слънце, натоварих всичко в камиона. Все още трябва да го укрепя. Изпробвах екипировката. Изморително!

  22 юли. Имам материал за поне 20 взрива. Ще бъде страхотно, хората ще са шокирани. Сигурно няма да ме разберат и ще ме сметнат за терорист, хаха!“

  Андерш Брейвик завършва дневника си точно в 12.51 ч на 22 юли 2011 г. След това го изпраща на хиляда имейл адреса, заедно с манифест от 1518 страници, озаглавен „2083 – Европейска декларация на независимостта“. В края на манифеста дава и „оперативни съвети за борбата срещу общия враг“ под формата на интервю със самия себе си.

  Час по-късно Брейвик подкарва белия микробус, в който е натоварил 1160 килограма игданит. В 15.24 ч. паркира почти до самия вход на Regjeringskvartalet – сградата на правителството в Осло. Слиза и се отдалечава спокойно. Никой не му обръща внимание, защото е облечен в полицейска униформа. След две минути взривява микробуса с дистанционно. Отново спокоен, Брейвик се качва в сив „Фиат” и се отправя към летния лагер на норвежката Работническа партия на остров Ютьоя. До него стига с лодка. Още при стъпването си на брега открива стрелба с полуавтоматичен пистолет Glock 17 и карабина Ruger Mini-14. Убива 69 младежи, сред които са дете на 14 години и доведеният брат на Мете Марит – крон принцесата на Норвегия. Преди това взривът в Осло е отнел живота на още осем души. Ранените при двойния атентат са 242-ма.

  След 20-минутната стрелба на острова, Брейвик се обажда на полицията и съобщава делово: „Приключих моята операция, така че искам да се предам.“ При задържането си изглежда доволен. Нарича действията си „ужасяващи, но необходими”. Норвежкият психолог Родерик Орнер е един от десетките специалисти, наети да направят психиатрична експертиза на атентатора. Той категорично отхвърля най-лесното обяснение – че извършителят е луд, и дори нарича Брейвик умен и ефективен човек, който не страда от принципна неспособност да разбира света. Поставя му диагнозата „безсърдечие, съпроводено с кауза, убеденост в собствената правота и чувство за превъзходство.“

  Подобни са и заключенията на останалите експерти, според които на пръв поглед налудничавият манифест „2083 – Европейска декларация на независимостта“ представлява компилация от националпопулистки тези, съчетани с екстремистки практики. Психиатрите са единодушни: става дума за човек със съвършено ясни възгледи що за зло е т. нар. мултикултурализъм и по какъв начин би следвало да му се противодейства. Брейвик, твърдят те, не е откачалка, колкото и объркани да изглеждат разсъжденията му. Той е симптом, или по-точно хипербола на симптома как европейските консервативни и крайно десни среди търсят своя политически профил. Някои казват, че той не е традиционен десен екстремист, нито неонацист, а е краен европейски националист.

  Към днешна дата 36-годишният Андерш Брейвик излежава присъда от 21 години – максималната за либерална държава като Норвегия. Разрешиха му да учи задочно политология в Университета в Осло. Самотни жени му пишат любовни писма, набира все повече последователи. В едно интервю споделя, че непрекъснато чете книгата на Тило Сарацин „Германия се самоунищожава”, заради която бившият член на Социалдемократическата партия беше уволнен от Бундесбанк.

  Впрочем, книгата на Сарацин (2010 г.) тъкмо днес звучи стряскащо пророчески. Например:

  – „В Германия ръка за ръка работят цяла армия от чиновници по интеграцията, изследователи на исляма, социолози, политолози, представители на съюзи и отряд наивни политици, които интензивно са се заели с омаловажаване, самозаблуда и отричане на проблема.“

  – „Това, че силното нарастване на мюсюлманското малцинство в Европа предизвиква загриженост, наистина не бива да се обяснява с омраза към чужденците. Нашата общност се свива, остарява, става все по-хетерогенна, а според образователните индикатори – и все по-малко способна.“

  – „Особените проблеми, свързани с ислямските преселници, не се проявяват само в Англия. При всички засегнати страни – независимо дали Англия, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Дания или Норвегия – направените наблюдения при групата на мюсюлманските имигранти са сравними – интеграцията на трудовия пазар е по-ниска от средната; зависимостта от социални помощи е по-висока от средната;  посещаемостта на учебни заведения е по-ниска от средната;  раждаемостта е по-висока от средната; наблюдава се пространствена сегрегация с тенденция към образуване на паралелни общества; религиозността – с растяща тенденция към традиционните, съответно към фундаменталистки течения в исляма, е по-висока от средната; престъпността, включваща прояви от „обикновеното“ насилие на улицата до участието в терористични акции, е по-висока от средната.“

  А ето и най-любимия ми цитат:

  „Разбира се, че звучи наивно, но първоначално навсякъде в Европа се е смятало, че тези имигранти споделят западната ценностна система – демокрация, културна и религиозна свобода, индивидуален стремеж към благосъстояние и самоосъществяване – и че разликите ще се заличат след две, най-късно три поколения. Това не се случва. Напротив. Сред имигрантите мюсюлмани и тяхното потомство се засилва тенденцията към разграничаване в културно и пространствено отношение. Европейската социална система спъва интеграцията на трудовия пазар и улеснява затварянето в групи – на разноски на европейските обществени фондове. Традиционните авторитарни семейни структури си остават запазени. Социалният натиск върху момичетата и жените да носят забрадки, да се покриват и да се обличат според традициите си, нараства и външното отграничаване от мнозинството в обществото става все по-видимо. Последствието е, че във всички засегнати европейски страни нараства агресията на автохтонното преобладаващо население към чуждата група население, която е зависима от общественото социално подпомагане в степен, по-висока от средната.“

  По онова време броят на мюсюлманите на Стария континент достигна 38 милиона души. Заговори се за превръщането на Европа в „Еврабия”. В Швеция дясната Шведска партия вече беше представена в парламента с 20 места, а на изборите във Финландия „Истински финландци“ спечелиха 19 процента от гласовете. В Дания дяснопопулистката Народна партия влезе в правителството и успя да издейства въвеждането на гранични контроли. В Холандия Партията на свободата, оглавявана от Геерт Вилдерс, стана трета по големина сила в парламента. На регионалните избори във Франция Национален фронт се представи отлично, изоставайки само с един пункт от управляващата партия на тогавашния президент Никола Саркози. Пак тогава в Белгия, Швейцария, Австрия и Италия бяха в апогея си дяснопопулистки партии, някои от които участваха и в държавното управление. Унгария пък стана единствената страна в ЕС, която и до ден днешен се управлява от националистическата партия на премиера Виктор Орбан.

  По ирония на съдбата, далеч преди атентантите на Андeрш Брейвик лидерите на най-влиятелните европейски държави обявиха провала на доктрината за толерантност към различните култури.  По време на посещението си в Германия през март 2011 г. турският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова над 10 000 свои сънародници в Дюселдорф да научат турски език преди немския и да се противопоставят на асимилацията. Министърът на външните работи Гидо Вестервеле обаче отвърна, че турчетата в Германия трябва първо да научат езика на държавата, в която живеят. Преди това, по-точно през октомври 2010 г., канцлерът Ангела Меркел призна, че опитите за изграждане на мултикултурно общество в Германия са се провалили. На международната конференция за сигурност в Мюнхен в началото на февруари 2011 г. британският премиер Дейвид Камерън обяви за провал дългогодишната политика за интеграция на мюсюлманите и призова за „обща национална идентичност“, която да замени „държавната доктрина на мултикултурализъм“. Към позициите на Германия и Великобритания се присъедини и тогавашният френски президент Никола Саркози, който в интервю за телевизия TF1 заяви: „Разбира се, че трябва да уважаваме различията, но не искаме общество, където общностите не съжителстват заедно. Ако идваш във Франция, приемаш да се потопиш в една общност, а ако не искаш да приемеш това, не можеш да бъдеш добре дошъл във Франция.“

  Уви, няколко години по-късно всичко това беше зачеркнато с лека ръка. Нещо повече, призивът на британското списание „Икономист“ от август 2015 г. гласеше: „Пускайте имигрантите и ги оставете да печелят“. В анализа, посветен на кризата с бежанците, заливащи Европейския съюз, списанието даже твърдеше: „Една по-отворена Европа с по-гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност, както направи Америка с поредицата от бежански вълни през 20-и век.“ И още: „Европа може и трябва да направи повече. Не само от морални съображения, а и заради собствените си интереси. Европейската работна сила застарява и скоро ще започне и да намалява. Правителствата трупат огромни дългове, които смятат да стоварят върху бъдещите поколения. А положението ще бъде още по-трудно, ако бъдещите поколения са по-малобройни. Имигрантите, включително кандидатите за убежище, обикновено са млади и с желание да работят. Така че те могат да помогнат за облекчаването на този проблем, като се грижат за старите хора и като поемат част от дълговете, в чието натрупване не са участвали. Африканците и арабите са млади. Европа може да „вземе назаем“ част от тяхната жизненост, но само ако европейските правителства третират всички видове миграция по-разумно. Това ще бъде политически трудно и ще изисква и реформиране на трудовите пазари. Хора, които прекосяват пустини и бурни морета, за да стигнат до Европа, е малко вероятно да се окажат кръшкачи, когато дойдат тук. Напротив, проучвания сочат, че имигрантите по света по-често са склонни да започват бизнес, отколкото местните хора, че е по-малко вероятно да извършват сериозни престъпления и че нетно приносът им към държавната хазна е положителен.“

  През август м.г. и канцлерът на Германия Ангела Меркел реши да се направи на готина, като обяви, че Германия ще приема с отворени обятия бежанци, а пропагандата тръбеше, че те ще донесат на страната добавена стойност. Изведнъж обаче вътрешните настроения и липсата на подготовка за огромния мигрантски поток се оказаха истинско препятствие и Меркел рязко зае различна позиция. Германия затвори границата си с Австрия, само че политиката на отворените обятия вече беше създала безпрецедентен хаос в цяла Европа, а опитът за квотно разпределяне на бежанците срещна остър отпор от страна на Вишеградската четворка. Докато някои мислители също се правеха на готини, обяснявайки, че Източна Европа страдала от липса на съчувствие, ред анализатори предупреждаваха за рисковете от не добре премисленото гостоприемство, покрай което към Европа ще напират не само бежанци, но и икономически мигранти. При положение че им се обещаваха настаняване и осигуряване, между бежанците нямаше как да не се промушат търсачи на охолен живот в уредените европейски страни, колкото и „либералите“ да пишеха: „Дълбоко разстройващо е да се види как източноевропейските общества и правителства твърдят, че е морално правилно да затварят вратите си пред хора, които бягат от смъртта. Дефицитът на състрадание излага на показ много по-дълбоката криза в сърцето на европейския проект.“

  Е, всеки може да сгреши, както казваше Швейк. „Такава е човешката природа: човек греши, докато е жив. Както оня господин, дето намерил през нощта полуизмръзнало бясно куче. Взел го със себе си и го мушнал в кревата на жена си. Като се стоплил оня ми ти пес, взел, че изпохапал цялото семейство, а бебето в люлката разкъсал и изял.“

  В реалността това изглежда така:

  Кметът на Кьолн провел кризисни разговори с полицията, след като около 80 жени се оплакали от сексуални нападения и грабежи в навечерието на Нова година. Мащабът на нападенията пред централната жп гара на града шокирал Германия, като по данни на полицията в инцидента били замесени около 1000 пияни и агресивни млади мъже. Полицейският началник в града Волфганг Алберс нарекъл изстъпленията „напълно ново измерение на престъпността“ и описал мъжете с „арабски или северноафрикански вид“. Повечето били на видима възраст между 15 и 35 години и действали под въздействието на алкохол.

  Първоначално групата мятала по празнуващите фойерверки и след като била разпръсната от полицията на групи от по 20 – 40 души, започнала да „загражда“ женските компании на площада. Били откраднати мобилни телефони, чанти и портмонета, като по този повод кметицата Хенриете Рекер нарекла атаките „чудовищни“. „Ние не можем да позволим това да се превърне в зона на беззаконие“, казала тя, настоявайки, че не може посетителите на града да се опасяват от „такива случки“. В това време лидерът на полицейския съюз на Германия в Северен Рейн-Вестфалия Арнолд Пликерт определил престъпленията като „масивна атака срещу основните права“ и заявил, че трябва да има правосъдие дори да има „политически неудобни“ последствия.

  Милите! Докато те и т.нар. европейски елит се заканват на отдавна предвидимите последствия от политиката на широко отворените обятия, някъде някой нов Брейвик вече пише: „Провалът не е възможност за мен!“. Някъде там, в сърцето на Европа, дреме следващият „радикален европейски националист“, който въобще, ама въобще не е луд.

  .

• В селото на въртоглавите всеки ден е панаир, ама чак толкова…

  Питаме се, какво може да накара българина да се скандализира наистина от някоя новина и да излезе от кожата си? Ако се доверим на един анализ на Любен Дилов – син, който препубликуваме от Front.bg , вече почти нищо. Текстът е озаглавен „Скандал!!! Български политик изнасилва деца в централните новини, с прекъсвания за реклама на амфетамини“.

  .

  

  Наистина, какво точно трябва да се случи в България, за да имаме скандал? Мислите ли, че ако централните новини покажат как председател на партия изнасилва малки арабчета, крещейки “мръсни негри, вървете си в Арктика”, с по две прекъсвания за реклами на амфетамин, без лекарско предписание, природонаселението на страната ще се възмути и нещо ще направи?

  Аз не мисля.

  Председателят на една от най-важните партии бяга и се крие в Турското посолство; вицепремиерът казва, че ползването на окаяните пътища било „по желание“ – ако искате не ги ползвайте; самият премиер, в напълно измислен скандал, заявява: “ще ми сринете енергийната система”…

  И това само от последните дни. А списъкът с четирите фирми, които печелят всички големи обществени поръчки? Да се връщаме ли по-назад?

  Някой изобщо интересува ли се вече какво се случи с Петко Сертов?

  Как така изчезна шефът на националната агенция за сигурност, всичко го търсиха, после – нищо.

  Всички медии се занимават с жестомимичен превод на идиотския политически език, в който всичко е пи ар и нищо не е скандал. Вярно, че в селото на въртоглавите всеки ден е панаир, ама чак пък толкова!

  Прагът на обществено скандализиране е така висок, че отдавна нищо не може да го прескочи.

  И “Стани, стани , юнак балкански” на турски да изпее някой, вместо новогодишно обръщение на президента – все тая. Ще има няколко гневни поста във Фейсбук, като цяло по-малко от онези, които се оплакват, че на Боровец нямало вода по Нова година.

  Дотам се докарахме, че когато някой каже публично “това е скандално”, просто превключваме на друг канал. Точно като притчата за падащите бабички на Даниил Хармс.

  Доказано е, че след като падне и петата бабичка, на зрителя му става скучно и отива на пазара, където били пуснали шалове…

  .

• ​Проф. Пламен Павлов за съвременния ден на България

  
  ​Проф. Павлов: Днешната безпътица е следствие на жестокия комунизъм, избил цвета на нацията.
  Десницата ни е лишена от патриотизъм или национализъм, а левицата изпитва носталгия по СССР. Не сме излезли от калъпа на така наречения социализъм, той ражда и днешните беди.

  Хибридна война срещу България, освен Русия, водят и Турция, и Македония, казва  известният историк и родолюбец.

  

  Интервю на Мая Георгиева с проф. Пламен Павлов,

  Faktor.bg

  – Проф. Павлов, като историк как оценявате днешната политическа ситуация у нас, има ли аналог в близкото ни минало – искаме реформи, но те не случват, искаме стабилност – а отново желание за протести на улицата?

  – Точни аналогии на това, което се случва в момента, не могат да се направят. Казвам го даже със съжаление, тъй като, независимо от дефектите на нашия политически живот през последните 25 години, все пак винаги съществуваше някаква енергия за съпротива, някаква креативна позиция в значителни политически сили. Докато в момента виждаме една особена стагнация, която до голяма степен е предизвикана и от умората на обществото заради всичко, което се случи през последните години. Въпреки това аз не съм песимист и си мисля, че е прав проф. Евгений Дайнов като казва, че един процес на съзряване на гражданското общество вече е започнал. Той е в самото начало може би, но неминуемо ще доведе до промени в България, които, за съжаление, вероятно няма да се случат толкова скоро.

  – Хронологията на политическите събития за последния четвърт век оставя съмнението, че в управленията на различни партии у нас отсъства националната идея, която е била консолидираща и водеща при строителите на съвременна България. Защо продължаваме да сме държава без национална кауза?

  – Това е много вярно, но и изключително тревожно, тъжно, може да се продължи с епитетите. Така или иначе това е факт. Нашата политическа действителност роди определени абсурди – ляв национализъм, в кавички, и десен интернационализъм или космополитизъм. Разбира се, когато се говори за национализъм, има опасност от сериозни спекулации. Самото понятие „национализъм“ в нашия обществен речник вече е придобило крайно негативни конотации. Но в крайна сметка аз бих припомнил какво пише Симеон Радев – как в България се изправят едни срещу други и се борят за нейната съдба русофили и националисти. Тоест, когато нашият народ е имал щастието да има водачи като Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Петко Каравелов и Александър Малинов, независимо от това, че те биха били определени по различен начин в отношението си към Русия, все пак те са преди всичко патриоти, или както се е казвало – са „изключително националисти“. Но тъй като днес много хора се дразнят и реагират крайно враждебно на понятието „национализъм“, нека да го наречем патриотизъм, нека да бъде родолюбие. В крайна сметка става дума за едно естествено съкровено чувство на отношение към своите близки, към своето семейство, към своя роден край, към своята Родина. Само у нас това се смята за нещо старомодно от определени кръгове, за съжаление и от много хора, които имат претенции да бъдат интелектуалци. А в крайна сметка е едно естествено човешко чувство и то в никакъв случай не означава, че трябва да мразим някого, че трябва да мислим злото на близки и далечни народи. Напротив, национализмът за мене е себепознание, отношение към собствената си страна, което не противоречи на ценностната система на един народ.

  – Приемствеността може да консолидира нацията, но тя сякаш отсъства от съвременната българска политика, какви са причините за това?

  – Да, по този начин ще се върна и към предишния ви въпрос, тъй като малко емоционално реагирах. Наистина при нас се получи едно абсурдно положение – десницата да бъде лишена от един естествен патриотизъм или национализъм, да изпада в чуждопоклонство, в сляпо подражание на чужди модели. Същото всъщност важи и за левицата, тъй като пък тя изпитва носталгия по Съветския съюз, по България преди 10 ноември. А това, което видяхме след 10 ноември 1989 г. е опит по механичен начин да се налага някакъв либерален западен модел, който между другото вече не беше и актуален. Така че една от причините за липсата на приемственост в България е, че опозицията в голямата си част беше създадена от хора на бившия режим, от хора близки на БКП, от хора, които бяха в нея. Аз не искам да ги осъждам, да им слагам някакви етикети, да раздавам присъди, но спомнете си на Кръглата маса – от начало обръщението към опозицията беше „другарю“. И трябваше Янко Янков да се намеси, че обръщението в нормалния свят е „господин“ или пък „гражданино“ – така всъщност наричаха хората, когато ги лишаваха от граждански права по време на комунистическия режим. Президентът Желев, Бог да го прости, казваше, че бил марксист, не комунист, и други такива родилни петна на това, което се появи в България като алтернатива. Тя се роди много късно, нямаше тази предистория, която имаше в Полша, Унгария или Чехословакия, от днешна гледна точка. Но това също си има своето обяснение.

  – Наследството от близкото минало ли е причина днешните политици да не могат да намерят верния път, за да изведат страната от дълбоката криза, в която сме изпаднали?

  – Аз не искам да ставам нито хулител на собствената ми нация, опазил ме Господ, нито пък някакъв безпринципен адвокат. Но нека да припомним, че комунистическият режим у нас беше изключително жесток в първите години след налагането на чуждата окупационна власт и на режима на БКП и тогава се стига до масово изтребление на десетки хиляди българи, които бяха изпратени в затвори и лагери. Затова аз не мога да изпитвам абсолютно никаква носталгия по България преди 10 ноември, независимо от това, че по това време съм бил много млад, изпълнен с много приятни спомени, тъй като това беше една ненормална действителност. Крайно време е всеки българин, независимо дали е десен, ляв, центрист или някакъв друг, да си спомни за каква отчайваща мизерия ставаше дума – и на духа, и в материален смисъл, и като възможности за развитие. Това бе една кастова система, в която всичко в общи линии бе предопределено от партийните ползи. Не, че е нямало изключения, не, че е нямало инакомислие, не, че е нямало съпротива към тази система. Но у нас тя бе много сериозно потискана до голяма степен от едни еснафски принципи, едни нагласи, които бяха наследени още от турското робство, които някак си се реанимираха във времето на съветската окупация след 9 септември и наложилия се цели 45 години така наречен социализъм. Още тогава, във времената на Живковия социализъм се появи и едно национално отношение на съпротива към налагането на чужди, нехристиянски ценности, които са далеч от нашия естествен път на развитие като народ. И ето, примерно, дори БКП беше принудена малко или много да се съобразява с това. Примерно, честването на 1300 години от създаването на българската държава, независимо, че бяха правени някакви опити да бъдат сложени в някаква идеологическа опаковка, в крайна сметка доведе до едно отстояване на собственото достойнство, до една растяща съпротива към грубото налагане на съветския модел. Така че всичко това нямаше как да не се отрази на по-нататъшното развитие на страната, на българско общество. Но така или иначе причините са много и може би трябва да се яви един нов Иван Хаджийски или мислител, който има мащабно мислене, за да може да бъде обяснен така нареченият социализъм, който така или иначе ражда и днешните ни беди. Ние не сме излезли от калъпа на така наречения социализъм в много отношения – особено в така наречения държавен сектор, държавната администрация. Там има един ведомствен социализъм, който според мене е нещо крайно недопустимо и продължава да съществува. Има една борба за привилегии – това го виждаме и в НС, и в правителството. Имаме все още резиденции, почивни станции – това са неща, които нормалният свят изобщо не може да приеме. Как си представяте хората от британския парламент,; или от френският парламент да ползват почивни станции. И да го има някъде – това са изключения и вероятно е в нашия, източноевропейски свят. Така че според мене тези 45 години социализъм, колкото и да звучи някак си като оксиморон, не са свършили. В много отношения тези 45 години са в сила и днес, и това обяснява и дефицитите на нашата десница, и дефицитите на нашия патриотизъм, и липсата на национална кауза. Може да се каже, че нашите сегашни политици, с минимални изключения, нямат никаква склонност към визионерство. Стигна се до там политиката да се прави от ден за ден, това просто е несериозно. Един процес на непрекъснато отлагане на нещата във времето – примерно, отбранителната способност на България е под всякаква критика. Ние нямаме ракетни войски, нямаме въздушна отбрана достатъчно ефикасна, авиацията ни е на ръба на пълната катастрофа. И всичко това се отлага, вероятно с някаква тънки сметки за комисионни, когато с едни системни и последователни действия, стъпка по стъпка биха довели до резултати. С риск да бъда сметнат за милитарист или за някакъв носталгик по миналото, но ето виждаме, че светът е крайно неустойчив, и ние се нуждаем от собствена способност за защита, независимо, че сме в един голям блок като НАТО и други обстоятелства, които ни поставят в по-добра ситуация, отколкото в миналото. Ние най-малкото сме длъжни да опазваме собственото небе и собствените интереси.

  – В този контекст – каква е вашата оценка за българския елит, истински отговорен ли е, или трябва да бъде поставен в кавички?

  – Не ми се иска да бъда черноглед, вероятно в нашия днешен елит, с кавички или без, има стойностни хора, те могат да бъдат забелязани, макар и да не са чак толкова много. Но доминиращата среда като цяло е непродуктивна. И в това отношение управлението на Бойко Борисов, което все повече заприличва на някакъв „модерен“ или по-скоро „псевдо модерен живковизъм“ – този модел на балансиране, на избягване на острите ъгли, може да бъде само временно решение. Но страната се нуждае от реформи, които изискват смелост, изискват и визионерство, и много ясна мисъл, която да се опира на експерти. Аз нямам претенциите да съм аналитик, по-скоро отношението ми към тези проблеми е повече емоционално. Но истината е, че вашият въпрос, който схващам като риторичен, не може да получи някакъв положителен отговор.

  – Посещението на турският премиер Давутоглу у нас беше прието нееднозначно от нашите политици и българското общество – за едни той е проводник на неоосманизма, а за други – модерен човек и бъдещ президент, каква е истината според вас?

  – Истината е съчетание от двете. Давутоглу, от една страна, е човек с достатъчно сериозна ерудиция, с дълбоко познаване на геополитиката и на други модерни течения. За съжаление, обаче, те са напълно в духа на неосоманизма. А неговото поведение е демонстрация на едно чувство на превъзходство, на едно неоосманско или по-скоро неоислямистко мислене, което е крайно плашещо и не може да ни изпълва с особен оптимизъм. Аз бих искал да кажа следното – не желая да бъде България нито троянският кон на Русия, нито троянския кон на Турция в НАТО и Европейския съюз. Мисля, че голяма част от нашите политици се лутат между тези две състояния. В крайна сметка, има сблъсък между тези две имперски конструкции – една ядрена сила като Русия, с претенции за световно влияние, и една набираща сила и до голяма степен напомпена със самочувствие Турция, схващаща се като нова Османска империя, която също има подобни претенции. Тук въпросът не е да се снишим, да казваме, че трябва големите да се разберат, особено в присъствието на един човек, който се изживява като един от големите, а ясно да изразяваме нашите национални интереси. И преди всичко, според мен, твърдо да се заяви и на Турция, и на Русия, че никаква намеса в българските вътрешни работи няма да бъде толерирана. И наистина – не само да не бъде толерирана, но и да не бъде допускана. Тъй като публична тайна е, че с подкрепата и с участието буквално на Република Турция у нас се извършват процеси, които са против нашето национално единство и против нашата национална сигурност. Нашите българи мохамедани се облъчват отвън, че са турци, големи групи роми също се облъчват по подобен начин. Въпреки, че аз имам съвсем нормално отношение към българските турци, имал съм много студенти и приятели от тази общност, но в крайна сметка Турция не може да се разпорежда в България като някакъв наш сюзерен. Това съзнание на някакъв особен сюзеренитет, исторически или някакъв друг, личеше и в поведението на господин Давутоглу, независимо от неговата витиеватост, от неговото модерно, като цяло, поведение. За съжаление същото важи и по отношение на Русия – видяхме груби изказвания по наш адрес. И още нещо – видяхме съвсем наскоро нещо, което нашата левица отказва да види – че всичко се фокусира в обвинения срещу САЩ, в доста случаи без всякакво основание, а пък не се вижда, че Русия играе един гамбит, подобен на едноименния филм, в България. Неслучайно президентът Путин от Анкара отправяше хули и обиди към България. Така че в момента Русия нямат морално основани да очакват от нас да подкрепяме руските интереси, но същото важи и за Турция, и то в много по-голяма степен.

  – В подобно поведение от страна на Русия и Турция не прозира ли някакво съперничество за влияние и поставяне в зависимост на България от тях?

  – Аз нямам информация, каквато имат политиците и нашите специални служби, но мисля, че тази конкуренция, това противоборство се вижда и с просто око. Виждаме, че у нас имаме една протурска формация като ДПС и една проруска като Атака. И те са дори в българския парламент, участват във всевъзможни сделки и понякога дори гласуват заедно. Дори това само по себе си говори за абсурдите на нашата политическа действителност и за отсъствието на ясна центрирана политика, която се очаква най-вече от десницата в този конкретен момент. Но тази ситуация – това съперничество между Русия и Турция, не е само за България. То много силно се изявява и в Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина. Тоест, същото важи и за Кавказкия регион, същото важи и за Сирия. Така че ние нямаме основание да подкрепяме турските амбиции, да овладеят по един или друг начин Сирия, така както нямаме никакви причини да подкрепяме и руската експанзия или агресия в Украйна. Но в крайна сметка от нашата дипломация и политически елит се изисква изключително добра подготвеност – от една страна дипломатично, но едновременно с това твърдо поведение. Не искам да се връщам към историята – но един Стамболов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев – имали сме такива държавници, които в много по-тежки ситуации са отстоявали българските национални интереси.

  – Трябва ли да преосмислим отношенията си с Турция и с Русия от позициите на един Стамболов, например?

  – Преосмислянето според мен си върви по един закономерен път. Компетентните хора у нас, които имат знания за всички тези въпроси, са хората от историческата гилдия и хуманитарните науки. Но в крайна сметка самият политически елит трябва да се самообразова в движение. Аз не мога да разбера защо след като попаднат в парламента, наши съграждани, на които ние сме гласували доверие, в един момент решават, че знаят всичко, че разбират от всичко. Например, отказват да приемат един документ като Българската национална доктрина, която беше предлагана вече 15 години от една група учени около акад. Григор Велев. Просто се бяга изобщо от подобна дискусия. Излиза, че България няма своя национална доктрина, няма своя път в Европа. Ние не трябва да се самозомбираме, да се капсулираме като някаква провинциална държава. Но отсъствието на ясна формулирана национална идея, която се опира на собствения интерес, на практика ни прави точно провинциална държава. Виждаме, примерно, как го прави една Гърция, дори една Румъния, когато трябва да отстоява собствени интереси. Така че нашите политици трябва да осмислят отговорността, която носят и да не схващат властта само като облаги, като тщеславие, като слава, а най-вече да осмислят, колкото й да звучи пожелателно и утопично, тяхната отговорност към обществото, защото ние сме техните работодатели.

  – Защо нямаме волята на Полша, която започна да руши паметници на Червената армия, а у нас продължаваме да изграждаме паметници на съветски окупатори и личности, продължава руската хибридна война чрез родни медии?

  – Целият ни разговор обяснява защо се случват тези неща у нас. Но искам да подчертая, че хибридна война към нас води не само Русия, а също Турция, та дори и нашата западна съседка Македония, тиражирайки всевъзможни лъжи по наш адрес. Хибридна война води дори уж приятелска Сърбия, която – може би и вие сте получили едно оплакване от наши сънародници от Босилеград – открито обвинява България като най-големия враг на всичко сръбско, а пък иначе декларира уж добросъседски отношения към нас. Ние не бива да допускаме подобно нещо като общество. Аз, например, не съм видял СЕМ да санкционира подобни прояви в българските медии, в които откровено се прокарват чужди интереси. Нещо, което не се случва в нито една от съседните ни държава, а и не само. Така че има върху какво да се замислят нашите политици, особено ако имат някаква визия за бъдещето на страната ни. Проблемът е, че всичко се кара на един остатъчен принцип. Но трябва да е ясно, че България не е фирма, не е някакво дружество, не е някакъв адвокатски колектив. Тук става дума за един сложен държавен организъм, със своите травми, качества и недостатъци, който просто трябва да се познава. В крайна сметка при нас продължава да важи приказката за стълбата и особено великият израз на Алеко Константинов – „Пази Боже, сляпо да прогледа…“. Съжалявам, че казвам тези тежки думи. Но пък мисля, че именно в началото на Нова година е хубаво да си кажем и кривиците. И най-вече това, което казах преди малко – че нашите политици не бива да смятат, че след като са заели високи обществени позиции, вече си специалисти по всичко, те са най-умните хора в света. Не, те трябва в движение да продължават да се самообразоват и да бъдат на ниво, за да не се превръщаме в посмешище.

  .

• Половин милион именници празнуват на 6-ти и 7-ми януари

  Повече от 360 000 българи празнуват на Ивановден (7 януари) и това е най-голямата група именници у нас. На Гергьовден празник имат с около 100 000 души по-малко. На Богоявление (Йордановден) празнуващи са около 150 000. 

  На 6 януари православната църква отбелязва Йордановден или Богоявление – третият по значимост в християнската религия празник след Възкресение и Рождество Христово. Според библейските текстове Иисус Христос е покръстен на този ден от Свети Йоан Кръстител във водите на река Йордан.

  На Ивановден, 7 януари, православните християни почитат паметта на Св. Йоан Кръстител, който е наричан още Предтеча, поради факта, че е подготвял хората за раждането на Иисус Христос. Той е негов кръстител и е последният старозаветен пророк.

  

  Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: „Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света“. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа.

  От което става очевидно, че покръстването като ритуал е отпреди Иисус. Както и практиката за пречистване чрез обливане с вода. Равностранният кръст е най-ранният знак за символично изобразяване на Слънцето. Тези обичаи са практикувани от траките  и арианските народности в Западна Азия много преди да бъдат заимствани от египтяните, а от тях и от ранните християни в Самария и Галилея. Думите „самар” (разкрач, брод) и „галата” (езеро) са с несъмнен древнобългарски произход. Мнозинството от населението в тези две провинции не е било юдейско, най-вероятно не е бил юдей и Иисус, вероятно и повечето от 12-те апостоли. Затова и е бил разпънат Спасителят по искане на юдейския синедрион.

  Ивановден е празник на кумството и побратимството

  Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Голям сняг – голям комат, гласи народното поверие и то е извод, направен от многовековния опит на земеделците и скотовъдците. Всъщност снегът е вода! Ако по Ивановден земята е „изкъпана” чрез снега, посевите няма да замръзнат, а и ще им достатъчно вода в реките и подпочвения слой за периода на сушата през лятото. Сняг по Ивановден е знак, че по Петровден ще има жега.

  Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.

  Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.

  На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. И този обичай е с произход от Централна Азия, запазен е бил в средновековието дори сред българите в Поволжието след приемането на исляма.

  С този ден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини, също древен тракийски обичай.

  Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

  Имен ден празнуват Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Иво, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.

  Източник: Вurgasnews.com

  
  .
  Мъжкото хоро в Калофер влезе в студените води на река Тунджа 20 минути след 8 часа на 6 януари под звуците на гайди и тъпан. По традиция то бе водено от кмета на града Румен Стоянов. Свещеникът хвърли кръста, който беше предаден на най-малкия участник в хорото. Източник: БГНЕС

  .

• Измами в лотарията за зелени карти

  Американското посолство в София предупреди за измами, свързани с лотарията за зелени карти. Отделът за визови услуги на Държавния департамент предупреждава обществеността за значително увеличаване на измамни имейли и писма, изпращани до участниците в лотарията за зелена карта. Измамниците, които изпращат тези фалшиви имейли и писма, твърдят, че са представители на американското правителство, в опит да получат пари от участниците в лотарията.

  

  Всички кандидати трябва да се запознаят с информацията за измами, свързани с лотарията за зелена карта, предоставена от Федералната търговска комисия, обясняват от посолството на САЩ. Оттам съветват участниците да прегледат правилата и процедурите на лотарията за зелена карта, за да знаят какво, кога и от кого да очакват.

  Макар че кандидатите по програмите DV могат да получат имейли от американското правителство, с които им се напомня да проверят статута си онлайн чрез сайта за проверка, те няма да получат уведомително писмо или имейл, с който им съобщават, че са спечелили от лотарията. Кандидатите могат да разберат дали са сред изтеглените за продължаване на процедурите по програмата, като проверят статута си онлайн чрез сайта за проверка.
  Таксите за молбите за виза от лотарията за зелена карта се плащат на касиера в американското посолство или консулство по време на насроченото интервю, допълват от представителството на САЩ. Американското правителство никога не изисква пращането на пари предварително чрез чек, платежно нареждане или паричен превод.

  Сайтове и имейли се стремят да подведат клиентите и обществеността, че са официални уеб сайтове на американското правителство, предупреждават също от посолството на САЩ. Те са създадени така, че да изглеждат като офциални уеб сайтове, често дори имат изображения на американското знаме, Капитолия, Белия дом или Статуята на свободата. Всеки сайт, чийто адрес не завършва на „.gov”, трябва да бъде смятан за подозрителен.

  Ако желаете да подадете жалба за интернет измама, посетете сайта https://econsumer.gov/#crnt, пишат още от посолството. Този сайт се поддържа от агенции за защита на потребителя от 17 страни и се управлява от Федералната търговска комисия. /„Сега“/

  .

• Финландия – първа в света с универсален базов доход?

  Може ли Финландия да стане първата страна в света, която да въведе универсален базов доход? Напълно е възможно. Финландското правителство харесва идеята и е готово да вложи сериозен ресурс в подобен национален експеримент. От 2017 г. около 100 хиляди финландци да получават в продължение на 2 години до 1000 евро на месец, независимо от своите доходи – пише в.  „Сега“ в специален обзор по темата, направен по материали от чуждестранния печат.

  

  Има три причини за тази инициатива, казва Оли Кангаз, който е сред инициаторите на експеримента и е директор Finnish Social Insurance Institution (KELA). Първо, рязко се е увеличил броят на финландците, които работят почасово, временно или на свободна практика. Тези хора не могат да получават нито привилегиите на работещите на пълен работен ден, нито помощи за безработни. „Една от целите е да направим нашата социална осигурителна система по-гъвкава и приспособима към промените на пазара на труда“, обяснява Кангаз. Второ, правителството се опитва

  да се справи с нежеланието да се работи

  Някои безработни изобщо не си търсят работа, защото заплатата им би била по-ниска от социалните помощи. Идеята е, че като им се гарантира базов доход, те ще изявят желание да работят, за да изкарват повече пари. И трето, правителството иска да намали бюрокрацията. „Ако получавате помощи, базирани на вашите доходи, чиновниците трябва да проверят всички факти във вашата молба. Ако доходите ви се променят, процесът трябва да се повтори. Ако парите се дават без условия, ще се спестят разходи от чиновници“, обяснява Кангаз.

  Финландия не смята да дава пари на всички свои граждани от самото начало. Идеята е за тези две години да се види как ще се отрази раздаването на пари на гражданите – дали те ще искат да работят, дали се ще повиши тяхното благосъстояние, дали ще се подобри тяхното здравословно състояние.

  Социологическите изследвания показват, че 69% от финландците подкрепят идеята за базов доход. Но има спорове

  колко точно трябва да е той

  Например, ако базовият доход е твърде висок, това може да се отрази негативно на пенсионните фондове, които разчитат на вноски от работещи хора. „Ако плащаме над 1500 евро, можем да се сблъскаме с политическа или институционална съпротива от профсъюзите, които отговарят за управлението на фондовете срещу безработица“, обяснява Кангаз. Финландия е страната, в която почти всички работещи членуват в профсъюзи, и мнението на синдикатите е от изключителна тежест.

  Няколко десетки холандски града също имат намерение да се включат в експеримента по изплащане на гражданите на „базов доход“. Жителите на Утрехт, Грьонинген, Маастрих, Гауда и др. през 2016 г. могат да започнат да получават около 1000 евро от властите. Предполага се, че все пак те ще бъдат разделени на групи – една част ще получават пари срещу определени ангажименти, но по-малко, отколкото се изисква от стандартните социални програми за бедни, а друга част няма да имат абсолютно никакви ангажименти. Резултатите ще бъдат анализирани от учени, които трябва да определят

  доколко ефективна е такава социална политика

  Те трябва да разберат доколко получаването на пари даром ще повлияе върху желанието на хората да работят – колко ще напуснат работа, колко ще я сменят, колко ще предпочетат да учат. Ще се изследва и за какво се харчат допълнителните пари – за удоволствия, за подобряване на качеството на живот или за инвестиции в собственото бъдеще.

  Всъщност програмата трябваше да започне още през есента на 2015 г., но това не се случи, защото условията й трябва да бъдат утвърдени на различни нива, а и част от тях противоречат на законите за социалните помощи и могат негативно да се отразят на безработните, които ги получават. Очаква се все пак експериментът да се проведе в началото на 2016 г., като първият град най-вероятно ще е Утрехт, а по-късно и в други градове.

  

  Други богати европейски страни също замислят въвеждането на базов доход. В Швейцария още през 2013 г. група активисти събра необходимите 100 000 подписа за петиция за провеждане на референдум за въвеждане на базов доход в размер на 2.5 хиляди франка на месец, без да има условия или ограничения за получаването им. Вероятно референдумът ще се състои през 2016 г.

  Правителството е категорично против инициативата. Самите швейцарци с референдум през 2014 г. отхвърлиха повишаването на минималната заплата до 22 франка на час, което би било най-високият европейски показател. Но все пак трябва да се има предвид, че минимална заплата получават около 10% от работещото население на страната, т.е. от увеличението й биха се възползвали малцина, докато базовият доход ще се отрази положително на всички швейцарци. Инициаторите изчисляват, че за изплащането на базовия доход биха били нужни около 200 млрд. франка годишно, 70 млрд. от които могат да бъдат взети от днешните социални програми, а останалите – от данъци (предлага се увеличение на ДДС и на данък общ доход).

  Слабото място на програмата е именно увеличението на данъците,

  тъй като за много швейцарци то може да се окаже сравнимо, че и по-голямо, отколкото гарантираният базов доход.

  Концепцията за базов доход не е нова. Подобни идеи на теория са разглеждали икономисти и социални мислители още от времето на Томас Мор. Първите експерименти от този род са се провели в САЩ през 1968-1972 г. в Ню Джърси, Пенсилвания, Индиана, Айова и други региони, в които са се включили около 8.5 хиляди души. През 1974-1979 г. подобна програма имаше в канадския град Дофин, където цялото население от около 10 000 души получаваше гарантиран доход. При тези експерименти стана ясно, че подобни доходи почти не влияят върху пазара на труда – хората не са се отказали от работата си, а малцина (по-малко от 1%) са намалили натоварването си на работното място. Допълнителните пари основно се харчели за образование и здраве – децата от семействата с гарантиран доход по-често завършвали училище, възрастните се записвали в различни курсове, а нуждата от лечение рязко спаднала. Въпреки това в САЩ програмите за гарантиран доход не получили политическа подкрепа, а в Канада експериментът бе прекратен заради икономическата криза в края на 1970-те години.

  Впрочем, нито един от проведените социални експерименти не трябва да се смята за напълно „чист“, а неговите резултати да се пренасят върху цялото общество. Хората, които са получавали гарантиран доход, са разбирали, че това е временна програма и не са напускали работа, самите доходи са зависели от общия доход на семейството и са били по-скоро нещо като социални помощи, а и неголямото количество участници в програмата не са могли да повлияят на икономиката нито на региона, нито на страната. Предстоящият холандски експеримент също е от този сорт. Единствената по-важна разлика с предишните е, че за изминалите десетилетия аналитичният арсенал на учените значително се е подобрил и те могат по-точно и качествено да оценяват последиците от действията на властите.

  В най-бедните страни също раздават пари

  Разбира се, не държавата, а западните благотворителни организации. Една от тях е частната компания GiveDirectly, основана през 2009 г. от випускниците на Харвард и Масачузетския технологичен институт Пол Нихаус, Майкъл Файе, Ройт Ванчу и Джереми Шапиро. Отначало те вложили собствени средства, но от 2011 г. компанията е отворена за външни дарения и бързо набира популярност.

  Концепцията на GiveDirectly не се е появила случайно. Опитвайки се да реализират своето желание да помогнат на бедните в затънтени страни, студентите се сблъскали с неочакван проблем – нито една известна благотворителна организация по онова време не се занимавала с нещо просто и очевидно – доставка на налични пари кеш от донорите за рецепиентите. Обичайната схема на работа на тези фондове е да получат пари от благотворителите, да купят с тях стоки от първа необходимост и да ги доставят до хора в Африка или Азия. Ефективността на подобни операции е много ниска. Съществената част от парите изобщо не напуска развитите страни – тя отива или за заплати на ръководителите и сътрудниците на организацията, или за организиране на конференции, или за реклама и т.н. Закупуването на храна, строителни материали, дрехи и др. често става на завишени цени, а доставката до отдалечените и често размирни страни обикновено струва повече от самата стока.

  Много по-просто би било на бедните да се дават пари, които те

  сами да решат за какво и как да похарчат

  Така смятали и четиримата икономисти, които решили да прескочат благотворителите посредници и да създадат организация, която да доставя пари кеш на получателите. Времето за началото на операцията било избрано удачно – в Африка, където съществуват определени проблеми с банковата дейност, започнала бързо да се развива системата за мобилни разплащания. В настоящия момент дори бедните жители на отдалечените селища в много страни на континента купуват стоки на пазара, плащайки с есемес от стара „Моторола“. В краен случай те могат да получат пари кеш от „жив банкомат“ – посредник от съседното село, превеждайки пари на неговия мобилен телефон. В резултат раздаването на живи пари е много по-просто от организирането на традиционните доставки на хуманитарна помощ. Затова и количеството на организациите, работещи с налични пари, расте, но обемите на тези трансфери, по данни на Overseas Development Institute, съставляват само 6% от общите обеми благотворителна помощ в света, или $1.2 млрд. годишно.

  Агентите на GiveDirectly работят в Кения и Уганда. Тяхната задача е да намерят бедно село, да идентифицират най-бедните жители там и да им дадат мобилни пари. Това не е толкова трудно – на място или с помощта на космическа снимка се определят къщите, построени от глина, със сламени покриви и др. подобни признаци на бедност. Живеещите там семейства получават пари. „Богаташите“ от къщите с бетонни стени и метални покриви са оставени извън програмата. Понякога компанията експериментира – на случаен принцип се избират няколко села, в които практически всички жители стават участниците в програмата.

  Раздаваните суми са доста солидни според местните стандарти – около $1000 на семейство в продължение на година. Във всеки случай сумата се определя отделно, като се изхожда от няколко параметри: изоставането на определеното семейство от средния стандарт на живот на съседите, потенциалния ефект от получаването на парите (той трябва да е голям) и местните цени. Като ориентир се взема средната стойност на 5.5 години обучение в училище, 5.2 г. обезпечение на един възрастен с храна, цената на покрив за 4 къщи. Парите се дават без никакви ангажименти от страна на получателите, които могат да ги харчат по свое усмотрение.

  Компанията отбелязва високата ефективност на програмата. По данни на GiveDirectly

  в Кения до хората достигат 91 долара от 100 дарени,

  в Уганда – 85 долара. Това е висок показател, тъй като по света се смята за приемливо ниво от 66 долара и повече. През 2014 г. GiveDirectly е дала на африкански семейства 6.6 млн. долара, събирайки от спонсори 17.4 млн. долара (останалата част е планирана да се разпредели през 2015 г.). През 2015 г. в компанията са постъпили още 25 млн. долара от фонда Good Ventures на Дъстин Московиц (един от основателите на „Фейсбук“), така че размахът ще се увеличава.

  Създателите на GiveDirectly изследват и ефекта от раздаването на пари. Плащанията на получателите на парите се проследяват с най-разнообразни методи (включително и с космически снимки, определящи как се е изменил домът им). Променят се много неща. Както се изяснило, африканците не харчат парите от спонсорите за алкохол, цигари или хазартни игри. По-голямата част от семействата приемат неочаквания подарък като възможност най-накрая да се нахранят до насита, но и като шанс да се измъкнат от нищетата, като направят разумни инвестиции. Година след получаването на парите средният доход на такива семейства нараства с 34%, а средните активи – с 52%. Мнозина купуват земя и добитък, развиват стопанство и получената печалба харчат за подобряване или строеж на жилища, обслужване или скъпи дрехи.

  И докато GiveDirectly, която няма печалба, през 2014 г. Майкъл Файе и Пол Нихаус основават и потенциално печелившия старт ъп Segovia Technology. В тази компания инвестират основателят на LinkedIn Рид Хофман, инвестиционният фонд Pershing Square на Бил Акман и Omidyar Network Fund на основателя на eBay Пиер Омидияр. Задачата на Segovia е да обезпечи със съвременни технологии целия процес на финансовата помощ – от първите изследвания на местата до изплащането на парите на крайните потребители, както и да проследява резултата. Клиентите на компанията са длъжни да са недържавни организации и правителствени агенции, занимаващи се с разпределение на налични средства в бедни държави.

  По-голямата част от възраженията срещу подобни способи се свеждат до това, че

  „обикновените хора“ не умеят да управляват пари

  и затова те най-вероятно ще ги похарчат за развлечения и алкохол, а не за нещо полезно. Освен това се смята, че ако имат достатъчно средства за достоен живот, хората ще бъдат демотивирани да си търсят работа. Експериментите досега обаче опровергават тези скептици. И американците, и канадците, и африканците в по-голямата си част харчат ефективно „подарените“ им пари, подобрявайки своето материално положение в дългосрочна перспектива. Ключовата особеност както на базовия доход, така и на благотворителните акции на GiveDirectly е относително големият размер, който съществено влияе на качеството на живот на получателя. Точно обратният е резултатът, когато се раздават по-малки суми. Например в Либия имаше експеримент, където на дребни престъпници и бездомници раздаваха по 200 долара. Получателите на помощта си купували нови дрехи и известно време се хранели нормално, след което били принудени да се върнат към предишните си занимания. Неголямата еднократна помощ с нищо не променила живота им.

  Оттук произтича и основният проблем на такъв подход – не е възможно

  да се харчат много пари за подкрепата на много хора

  Така че програмата не може да обхване дори неголяма страна с население от няколко милиона души. Само най-развитите и богати държави с неголямо население и крайно висока производителност на труда (например Норвегия) могат да опитат да внедрят базов доход и само обединените усилия на най-богатите благотворителни организации по света теоретично са способни да измъкнат от нищетата жителите на Кения (44 млн. души) или Уганда (37.5 млн. души).

  „Почти комунизъм“ като висш стадий на развития капитализъм по принцип е възможен, но до реализацията му пътят е дълъг – отначало трябва значително да се повиши производителността на труда с помощта на цифровите технологии и роботизацията на промишлеността. Затова пък изследването на неговото влияние върху всекидневния живот на хората може да започне още днес.

  Източник: в. „Сега“

• М. Христова: Рисковете от Трансатлантическото споразумение са загуба на суверенитет и човешки права

  Гражданският активист Мариана Христова говори в интервю за БНР за рисковете от Tрансатлантическото споразумение и липсата на яснота какво всъщност се подписва

  

  Дискусия на темата „Политика, икономика и сигурност в широкия Черноморски регион през 2016 година“ започва в Българската телеграфна агенция. Сред участниците е проф. Нина Дюлгерова от Съюза на учените и Симеон Николов, председател на Центъра за стратегически изследвания. Според гражданския активист Марияна Христова, един от рисковете е невъзможността да бъде овладян потокът от хора, търсещи по-добър живот в Европа. Тя подчертава и опасността от липсата на информация за трансатлантическото споразумение Европейски съюз – САЩ.

  Наследихме това, което и досега си вървеше. Вече минаха 10 преговорни кръга, за които, както хората знаят, ние сме на тъмно. Информацията, която е изтекла, е случайно по недоглеждане, продължава да бъде преговорната част на тъмно, независимо от обещанията и силния граждански натиск. Рисковете за региона са загуба на суверенитет, загуба на човешки права, изобщо власт на кооперациите над правителствата, били те локални или европейски. Говорим за дерегулация, за загуба на права, които ние сме борили и сме воювали за тях и са част от нашето ежедневие.

  Ние на практика подписваме един бял лист, който дава право на компанията да се разполага авансово с всяка бъдеща дейност, която би била държавна и би възникнала.

  Цялото интервю на Таня Милушева с Мариана Христова може да се чуе в звуковия файл в сайта на БНР.

  .

• Кремъл бие по Местан, за да се сеща Борисов

  Иван Сотиров пред „Фактор“: Чрез новопокръстения агент „Патриот“ Кремъл бие Местан, за да се сеща Борисов

  

   

  От рекетьор в името на етническия мир, ДПС може да бъде превърнато в руски детонатор на тежък етнически взрив

  Това е недвусмисленото послание, което Кремъл изпрати по пощенския си Сокол. Публичната екзекуция на Местан очевидно е предназначена не само за назидание и сплашване на принадлежащите към апаратното „тяло“ на партията, но и като предупреждение към Премиера. Очевидно Путин е в паника от все по-тежката изолация, в която изпада, както и от застрашителните размери на кризата, в която вкара Русия. Все по-агресивното поведение на Москва не е признак на възход, а на предсмъртна агония на един обречен режим или както казва народът, кучето хапе най силно когато умира. Да, съвременният свят не е еднополюсен,но това не е велико откритие на дръндарската политическа школа, а стара констатация, която вече звучи банално. Това, което наблюдаваме днес е, че Русия, която притежава най-голямата територия на света и огромен човешки и суровинен потенциал, е превърната от своето некадърно и корумпирано управление не в световен полюс, а в разорен и комплексиран гигант. Този гигант се помпа с ядрен ботокс, за да придаде външен блясък на спаружената си икономика, или както се казва – на гол тумбак е запасал чифте пищови и се държи като регионален хулиган, който гледа да обере стотинките на малките си съседи, за да си купи водка за утешение и кураж. За какъв полюс може да претендира Русия, след като тази година нейният БВП е 13 пъти по нисък от този на ЕС и САЩ, взети поотделно; 9,4,3,2.5 и 2 пъти по нисък съответно от този на Китай, Япония, Германия, Великобритания и Франция. По БВП за 2015г. тя се нарежда едва на 13-то място след Южна Корея заедно с Испания и Мексико, като негативната тенденция се запазва и усилва – рублата продължава да се срива, цените на петрола вървят надолу (от спада на цената на петрола само с един долар Русия губи над 3 млрд долара годишно), мегаломанските енергийни проекти се провалиха безславно, акцията на Путин да се пробута за съюзник на Запада в борбата с ИДИЛ пропадна – Европа не вдигна санкциите, наложени на Русия, Евразийският съюз се разсъхна,покрай авантюрата в Сирия, дослукът между Москва и Анкара се развали, за да се стигне до ситуация на предвоенни действия и за капак на всичко, турските служби разпробиха контрола на Кремъл върху етническата партийна корпорация ДПС, създадена за да бъде манипулиран вотът на българските мюсюлмани и турци.

  Пред очите на смълчаните институции и медии се води открита

  битка между руските и турските служби

  за контрола върху една от основните парламентарни политически сили в страната ни, което е най-страшната диагноза за безсилието и външната зависимост на политическия ни елит и на службите ни за сигурност. С няколко изключения медиите и щатните анализатори са се разделили, с очевиден превес в полза на Кремъл, едните да хвалят „българския патриот“ агент Сава, другите „достойния евроатлантик“ агент Павел.

  Тягостно е усещането за мощен рублофиличен резонанс, породен от медийно усилената синхронна пулсация на путинофилската глутница, която през високия наратив на Доган подуши опорните точки на кремълската пропаганда и веднага обяви Ахмед за пратеник на техният бог Путин и то в навечерието на Рождество Христово.

  Какво всъщност провокира действията на агент Сава и защо точно сега и по този начин той реагира? Разбира се, ако се опитаме да отговорим на нивото на философа, геостратега и хидроенергетика, сигурно отговорът ще изглежда така: Мъжката секретарка, на мъжката секретарка на Кремъл, стана мъжка секретарка на Анкара. Говоря сериозно, не се ….

  В този ред на мисли, на класически триъгълник на секретарки, щатните анализатори видяха семейна, вътрешнопартийна драма, а не сериозен геополитически проблем. Ако битката в ДПС беше вътрешна, то тогава е необяснимо защо всички руски храненици, основно мастити сътрудници на ДС, зарязаха семействата си по коледните и новогодишни празници и плъзнаха всеотдайно по всички медии, от сутрин до вечер да възхваляват кръщелника си Меди Доганов и да клеймят другия си кръщелник.

  И все пак Иван Гарелов, доайенът на щатните, открехна вратата, като ни показа, че зад семейната драма има и нещо повече. В свое интервю, на 30 декември той разкри целия план на действие. След обичайните суперлативи колко приятно бил изненадан, че Доган вдигнал високо топката, Гарелов предупреждава, че случващото се в ДПС „….вещае доста сериозни проблеми в цялостната политическа обстановка в България.“ Ето няколко ключови цитата, с които мистър „Панорама“ описва проблемите и посочва пътя за тяхното решение:

  „Не е ясно каква ще бъде позицията на така наречените патриоти. Досега те се противопоставяха на едно ДПС, но сега това е друго ДПС.“

  „Да, Доган, виждаме че той заема една благоразумна геополитическа позиция, но какво е неговото отношение към Пеевски? Какво е неговото отношение по задкулисието?“

  „Не използваше ли премиера Борисов Местан като пратеник и връзка с турското правителство?

  Не влезе ли нашият премиер в сговор с Турция по отношение на тази зона за сигурност, срещу която се противопоставиха и американците, и Русия?“

  Водещият: Има коментари за това, че Борисов е бил транслатора на политиката на Ердоган към Европа?

  Гарелов: „Точно така, точно така и тука вече съвпадението на някакви общи действия между нашето правителство, между нашият министър-председател, интересите на Турция интересите на Местан по някакъв начин се преплитат. Това, върху тези неща аз мисля, че нашият министър-председател дължи едно откровено (той има този стил може да го направи), едно откровено обяснение пред хората, за да може наистина всички тъмни страни на този възел да се разкрият, да се разплетат, за да може наистина цялото общество да се почувства пречистено.“

  Водещият: Дали използва Местан за прокарване на интереси, на български интереси във Турция?

  Гарелов: „Вижте как върви градацията: – до този момент най-добрите отношения с Турция, след това с Румъния и понеже там имаме общи неща, но и доста различия, и на последно места – къде отиват Сърбия, Гърция и Македония. Това не е нормално… Или обратното, па то вече сме поставени пред зависимост.“

  Водещият: Това ще направи ли, ако ДПС се изчиства и се създаде друг враг, който се нарича по друг начин, предпоставка за едно добро управление, по-стабилно и участие на ДПС заедно с управлението сега?

  Гарелов: „Според мен се отваря (според мен) пред ББ се отваря възможността по-лесно да управлява заедно с едно ДПС начело със скрито или няма значение, със Доган, който води политика или е обявил, че води политика в интерес на България, много по-лесно е. В същото време не съм сигурен какво е точно пък отношението на Ахмед Доган към ББ. Той има някои изказвания, които не са много благоприятни за нашия премиер. Но предполагам, че общите интереси са повече.“

  Посланието на това интервю е ясно, то е програмно и изразява повелята на Кремъл.

  Путин иска безпрекословна вярност,

  а заигравките с Турция ще се наказват безмилостно. Борисов трябва откровено да си признае какви са отношенията му с Ердоган и да се коригира, „за да може наистина цялото общество да се почувства пречистено“ пред олтара на „Освободителката“ и повелителката на нашият народ. Доган публично доказа, че е от нашите, че е с Русия и затова трябва официално да влезне в управлението с Гоце и „Патриотите“ – там му е мястото, а създаването на нова протурска етническа партия ще бъде новият враг, който ще легитимира това действие. Ако трябва, нашият Меди ще даде още една жертва и ще се разграничи от непопулярния си ковчежник Пеевски, ще се разграничи и от задкулисието, нищо че то е неговата същност – неговите ментори, стари ченгета и опитни възродители, ще му дадат нов псевдоним „Патриот“ и ще го възродят с ново име „Почтен“.

  Най-фрапиращият въпрос, който апологетите на „патриота“ Доган услужливо пропускат, е защо той не реагира веднага след декларацията на Местан, а близо месец по-късно? Дори и да приемем, че Местан е действал на своя глава без да уведоми ръководството и почетния председател на ДПС, това не дава отговор, а прави забавянето на реакцията още по абсурдно. Почудата и шокът, които излъчваше Местан, когато риторично си задаваше този въпрос пред медиите, изглеждаха напълно искрени. Там той си зададе и още един въпрос, в който е част от отговора, а именно посещението на турския министър-председател тези дни в България. На срещата с Борисов, Давутоглу заяви: Ще свържем България с Турция с интерконекторна газова връзка за доставка на газ от Азербайджан.

  Това е тежък удар за Москва. През период, в който Путин и Ердоган имаха топли отношения, Турция отклоняваше разговорите по тази тема; очевидно имаше ангажимент да не си подливат вода. Разбира се, още тогава беше ясно, че това разбирателство между двамата диктатори няма да трае дълго, така както не беше траен съюзът на Хитлер със Сталин. Грандоманските им амбиции, единият да възстановява Съветската, а другият Османската империи, бяха гаранция за това, още повече че не само Сирия, но и България се явява пресечна точка на тези претенции.

  Очевидно е, че декларацията не е поводът, а само претекстът за отстраняването на Местан. Да, Местан се натегна на Ердоган, но ДПС винаги се е демонстрирало като близка до Анкара партия и това не е предизвиквало драма. Самият Доган имаше куп изявления в тази посока, включително и неговата сентенция, че пътя на България към Европа минава през Босфора. Това свое изявление Доган гордо повтори и през 2009 г. – цели осем години след провъзгласяването през 2001 г. на доктрината на неоосманизма на Ердоган и Давутоглу. Важно е да припомним, че в началото на 90-те години Доган беше замесен в

  шпионския скандал – „Оня списък“,

  като беше обвинен, че е агент на Анкара. След свалянето на правителството на Филип Димитров, обаче, този скандал се покри. В доклада си пред осмата Национална конференция на ДПС, когато се оттегля от лидерския пост, Доган защитава тезата за Европа на регионите, като контрапункт на Европа на нациите:

  „Постмодернизмът пасва повече на ЕС на регионите. Тоест, единствената базова география, в която ЕС може да се утвърди като безалтернативен интегриращ субект, за разлика от политическата география на националните държави…“

  „…Демокрацията е уникално постижение на Западния политически Модернизъм, но и абсолютният характер на легитимната власт на националната държава също е неин продукт…“

  „…Въпреки това Гражданското общество има статуса на политически и ценностен контрапункт на националната държава…“

  Доган, разбира се като виден „либерал“, във въпросния доклад защитава и мултикултурализма:

  „Това „безобидно“ действие би задало друга опция на Свободата на политическото целеполагане, а паралелно с това и активиране на предприемаческата дейност и легитимиране на мултикултурните реалности…“

  На „историческия“ среднощен новогодишен купон „месията“ Сава, между мезетата и питиетата, обърна курса и възвести новата си мисия на „патриот“ и „български националист“, като подложи либералния ЕС на консервативна критика, но одепесарялите от глад сътрапезници на всички управници поеха московско-сарайския буламач с каквото е останало от мезетата и питиетата от купона, без каквато и да е критика.

  Не са верни и твърденията на възхвалявания като „велик геополитик и стратег“ почетен председател на ДПС, че НАТО няма позиция в подкрепа на Турция. НАТО има такава позиция и тя е преди декларацията на Местан. Ако има някакъв проблем с декларацията на Местан, то той е, че беше засегната Русия, а не България с някой нов „патриотичен“ кавър, например. Но основният проблем е в това, че Местан беше посочен за председател на ДПС не за да играе в полза на Анкара, а за да продължи играта на Доган – флирт с Турция за пред избирателите на движението, но вярна служба на Москва. Явно е обаче, че тази линия на поведение не е оценена положително от Ердоган и агент Сава е принуден да се оттегли, защото не може да изпълнява пълноценно мисията си на лидер на партията, създадена за да бъде контролиран вотът на българските турци и мюсюлмани при явна конфронтация с официалната турска власт. На конференцията, на която се оттегли от председателското място в ДПС, Доган не прикрива отношението си с турския премиер:

  „Но въпреки всичко нашият Герой-спасител (така Доган нарича Борисов, б. а.) не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително…

  Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това.

  Искам само да припомня на нашия Герой-спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от История, че няма нищо ново под слънцето на Историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите…“

  Забележете, най-интересното е, че още тогава Доган предупреждава Борисов да не влиза в „странни отношения с турския премиер. На тази конференция той предлага за свой заместник агент Павел със следните топли думи:

  „Той се изгради и утвърди като респектиращ парламентарист;

  Възприет е от ДПС като един от най-добрите трибуни на партията;

  Има силен либерален код на ДПС като кауза;

  Като политик има продуктивен визионерски усет;

  Диалогичен е с други политически сили, но и достатъчно борбен в позициите си;

  Има богат опит за преценка на ситуация и вземане на политическо решение;“

  Доган не е наивник, а опитен играч, който предлага човек с когото е работил от близо 20 години. Залага на колега агент, защото и мисията му е да продължи да играе двойната игра. Не е случайно, че и във временното ръководство на ДПС Доган пак назначи ченге от ДС – агент Петър. Изобщо, запазването на

  ръководната роля на ДС в ДПС 

  е символно и несимволно продължение на Възродителния процес. Но става грешка: Местан е превербуван и от Москва са бесни, а и без това Доган и питомецът му Дилян имат доста вересии за връщане покрай Южен поток и други несбъднали се инфраструктурни проекти. Агент Сава знае, че играта е дебела и че пистолетите на изпратените от Кремъл нито са сигнални, нито засичат. Като става дума за символи, не може да не обърнем внимание и на факта, че датата на отстрела на Местан съвпада не само с рождения му ден, но и с датата на ескалацията на „Възродителния процес“ – 24 декември 1984 г. Болшевиките винаги са имали особен афинитет към зловещата символика , така че не само риториката на кампанията срещу Турция, но и датата на нейния старт ни връщат във времената на „Възродителния процес“; самото име на който беше демонстрация на безкрайния комунистически цинизъм.

  Тук е важно да се направи една ретроспекция, въпреки че повече от нещата са публично известни. Първо, когато говорим за ДПС, не може да не кажем и няколко думи за основния замисъл на „Възродителния процес“. През целия преход ни се внушаваше, че той е лично хрумване на диктатора Живков, който го е провел зад гърба на съветските си началници. Идеята, че големият правешки хитрец, воден от“ патриотични“ или някакви други подбуди, е сменил имената на няколко стотин хиляди български граждани, ей така, под носа на Москва е не просто абсурдно, а говори и за пълно непознаване на реалностите преди промените. Страхът от кремълските господари от този период е жив и до днес, той трови съня на днешните ни управници, въпреки че са изминали три десетилетия, а и от десет години сме член на НАТО и ЕС. Табу беше всяко разсъждение и говорене за руска връзка по темата, дори ни се обясняваше как няма никакви документи за такава. Такива документи обаче има, вижте кой е присъствал на едно от ключовите заседания по това време (курсива и подчертаването са мои, б.а.):

  Архив на МВР, ф. 1, оп. 12, а.е. 644, л. 1-

  СЕКРЕТНО!

  С Т Е Н О Г РА М А

  от служебно съвещание с ръководния състав, провело се на 04.01.1985 г.:

  ДР. Д. СТОЯНОВ:

  В нашето съвещание участват др. Палин (ген.-полковник Велко Палин), зав. отдел “Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП, др. Т. Радулов, зам. завеждащ същия отдел, др. Фьодоров, ръководител на представителството на КГБ – СССР, и други съветски другари, които работят в нашите поделения. (…)

  Първо трябва да е ясно, че тази брутална политика на асимилация на българските турци и мюсюлмани е провеждана с различен интензитет през целия период на комунистическия режим в България – започва от 1948 г., много преди идването на Живков на власт. Тази политика е част от политиката на ръководството на СССР за ликвидиране на всяка национална, религиозна и друга идентичност, за да се формира новият, съветският човек. В показанията на Милко Балев пред прокуратурата по дело №1 за „възродителния“ процес той казва: „Тази линия беше на приобщаването им към нашата социалистическа нация“. Забележете – говори за социалистическа, а не за българска нация. За тези хора няма България, няма българи. Тяхната идентичност е социалистическа, което тогава значеше и съветска. Всички комунистически престъпления са кодирани в идеята на Маркс: “Класите и расите, които са прекалено слаби, за да се справят с новите условия трябва да бъдат отстранени. Те трябва да загинат в революционния Холокост.” (Marx; People’s Paper April 16, 1853; Journal of the History of Ideas, vol 42, No 1, 1981). Това е казано близо 80 години преди появата на Хитлер, който като Ленин и Сталин, явно е прегърнал марксическата идея, но е модифицирал социализма в национал-социализъм. Преди разпада на Съветската империя, всеки който отказваше да се идентифицира с новата раса и да стане Хомо советикус, трябваше да бъде унищожен. Такава беше неумолимата логика на социалистическата революция. „Възродителният процес“ нямаше за цел засилването на българската нация – теза, която защитниците на режима се опитват да налагат и до днес. Той беше част от цялостната политика на съветското ръководство за ликвидиране на всички нации, включително и на българската. Цялата история на следдеветосептемврийска България, когато беше системно ликвидиран националният ни политически елит под диктовката на Москва, както и историята на СССР, която е своеобразна кървава хроника на опита за перманентно и методично ликвидиране на всички народности, включително и на нашите сънародници, са най-ярките доказателства за това. С „Възродителния процес“ България беше превърната в опитно поле, в лаборатория за експериментиране на модел, който СССР трябваше да приложи спрямо своите мюсюлмани. Освен това на българските турци и мюсюлмани съветските стратези винаги са гледали като на потенциален проводник на влияние на натовска Турция в подопечната на Съветската империя България.

  Именно заради това минирането на етническия мир в региона е изключително важен за Русия и през съветския, и в постсъветския период. Неоосманистката политика на Ердоган дава силен коз в ръцете на Москва днес, въпреки че до вчера Путин нямаше притеснения да си другарува с колегата диктатор. Тактическите сметки на Кремъл са, че всеки

  конфликт на православни християни и мюсюлмани

  в нашия регион цели да постигне едновременно три неща:

  Първо, ще задълбочи процеса на изолация на Турция от ЕС и ще засили дискредитирането и като лоялен член на НАТО, посока в която нашата съседка е тласкана и от действията на сегашното си ръководство. Второ, Путин се надява, че по този начин допълнително ще се разклати ЕС откъм Балканите и трето, Москва се надява да възкреси основният аргумент на имперската си политика в нашия регион – мисията и на „покровител“ и „защитник“ на православните християни от ислямската заплаха. Всеки сценарий в тази посока е огромна заплаха за националната ни сигурност и би довел до изключително тежки последици. Историята е доказала, че всички тактически „успехи“ на Кремъл са водили до стратегически катастрофи за Русия. Именно затова е изключително важно да не допуснем страната ни да бъде въвлечена в тази игра на руска рулетка.

  ДПС от самото си създаване , чрез председателя и ръководството си, е проектирано да изпълнява поръчките на Кремъл. Създаването и допускането, в нарушение на Конституцията, на партия на религиозна и етническа основа беше дело на стратезите на БСП. Така те целяха да създадат разделителна линия в новозараждащата се опозиция на етническа основа и да гарантират контрола си над репресираните от тях български турци и мюсюлмани, чрез масирано внедряване на хора от комунистическите тайни служби в ръководството на ДПС. Това аморално и цинично действие е и поредното доказателство за антинационалния характер на БСП. Те не се поколебаха да използват масово разработвания и вербуван от службите на режима елит на турския етнос за тяснопартийните си интереси, чрез създаването на партийно контролиран етнически сепаратизъм. Най-голямото предателство обаче се състои в това, че за председател на тази етническа партия беше поставен човек, доверен на Москва и това тогава е било напълно ясно на БСП елита, който винаги е слугувал на Русия.

  От създаването си до днес ръководството на ДПС винаги е играло ролята на руски шалтер. То изигра ключова роля при свалянето на първото демократично и прозападно правителство на Филип Димитров с левият завой на Доган. След това ДПС се яви мандатоносител на мулташкото правителство на Любен Беров, при което започна да се формира днешният олигархичен модел по руски образец и генетично свързан с Русия. До конфликта на Жан Виденов с Москва, заради собствеността на газопреносната инфраструктура на наша територия, ДПС беше в партньорски отношения с БСП. След това обаче ДПС направи десен завой, участва активно в гражданските протести срещу управлението на БСП и дори щеше да стане част от управлението на ОДС, но в последния момент Доган и Костов не се разбраха. Ръководството на ДПС изигра съществена роля за избора на руския довереник Първанов за президент, въпреки преобладаващите симпатии на българските турци към президента Стоянов. Днес малко хора помнят, но Първанов дебютира в политиката след 10 ноември 1989 г. като кандидат за народен представител от ултранационалистическата и ксенофобска „Отечествена партия на труда“, а в 37-то народно събрание беше от инициаторите за събиране на подписка за сезиране на КС за забраната на ДПС. Първанов беше и изявен приятел на диктатора Милошевич, който ръководеше ликвидирането на хиляди мюсюлмани, а в навечерието на едни избори обяви битката между БСП и ДПС за Кърджали в „Сталинградска“. Когато обаче от Москва се даде нареждане на техните резиденти, те забравят идеологическите, религиозните, етническите и личните си отношения и тръгват дружно в зададената посока. Някак незабелязано и некоментирано остана и едно странно съвпадение: непосредствено след като Станишев заяви, че анексирането на Крим от Русия е равносилно на това Турция да си поиска Кърджали, ДПС оттегли подкрепата си за кабинета Орешарски и „блестящата“ кариера на Станишев приключи.

  Доган в едно отношение е прав – като пряк изпълнител на мръсните поръчки на Москва, той съзнава, че ако от Кремъл изпуснат контрола над турския етнос в България, упражняван чрез ръководството на ДПС, играта може да загрубее. От „гарант“ или по точно от рекетьор в името на етническия мир,

  ДПС може да бъде превърнато в руски детонатор на тежък етнически взрив

  Затова и той е силно притеснен от новата ситуация, и от новата мисия, която може да му бъде поставена за изпълнение. Досега той изпълняваше една по-безопасна за себе си задача – беше провокаторът, който с арогантното си поведение трябваше да постига две цели: първо, да настройва българите срещу българските турци, да провокира антитурско публично говорене, с което да сплашва и консолидира своите избиратели. Сега обаче той е осветен. Няма никаква логика българските турци и мюсюлмани да симпатизират на човека на Москва. Тяхната лоялност към България не предполага лоялност към Русия, според рецептата на Калфин, че „който е русофил, той обича България“. Това, че Турция не желае да контактува с Доган и обкръжението му също ще създаде огромен електорален проблем за ДПС. Опитите за самоуспокоение, като се говори, че повечето от нашите изселници в Турция са привърженици на светската опозиция на Ердоган, с който ръководството на ДПС е в конфликт, също са несъстоятелни. Светската опозиция на тези, които днес управляват в Анкара, е пронатовска и проевропейска, а не пропутинска, така че хората от петата колона на Кремъл ще имат с нея не по-малки проблеми, отколкото с неоосманистите.

  Крайно време е да се престане да се повтаря изключително вредната лъжа, че ДПС е гарант за етническия мир в България. Етническият мир в страната ни е историческо достижение на народа ни, постигнато и изстрадано през вековете. Той не можа да бъде разрушен нито от комунистическия режим, нито от създадените от неговите висши кадри етнически партии, които днес имат нахалството да си го приписват. Както корпоративното прокремълско тяло на ДПС- апарата, така и неговите османистки производни са сериозна опасност за етническия мир в страната ни и заплаха за нашата национална сигурност. В стремежа си тялото да запази контрола върху електората, няма да подбира средства, тъй като икономическите и агентурни зависимости са огромни. Така че тези, които истински милеят за България, не трябва да асистират на това чуждо тяло, а да го изолират от обществено политическия живот на страната ни. Всяко друго отношение ще бъде равносилно на национално предателство.  /Faktor.bg/

   

• 14 щата с повишена минимална работна заплата

  Докато федералната минимална заплата в САЩ не е повишавана от шест години, четиринадесет щата и няколко града решиха сами да направят тази крачка, предаде „Ройтерс“. Повечето повишения влязоха в сила на първи януари, петък. В момента на централно ниво определената минимална заплата е 7.25 долара на час или 6.6 евро на час.
  

  

  Най-щедро е увеличението в Калифорния и Масачузетс, където заплатите бяха вдигнати от 9 на 10 долара на час, а най-скромно – в Арканзас – от 7.5 на 8 долара на час и Южна Дакота.

  Повишението беше планирано сред редица протести в цялата страна, а през ноември се проведе кампания, в която хиляди демонстриращи в 270 града излязоха на улицата в подкрепа на идеята минималната работна заплата да бъде вдигната до 15 долара на час. Най-сериозни протести бяха инициирани от работещите в хранителната индустрия, които най-често се издържат с минимални доходи.

  След новите повишения, средната минимална работна заплата в страната в 14-те засегнати щати стана 9 долара, като преди беше 8.5 долара.

  Някои градове изпълниха исканията на протестиращите и през следващите шест години повишението до 15 долара ще бъде факт. Такава стъпка предприеха Сиатъл, Лос Анджелис и Сан Франциско.

  Опонентите на тези мерки се безпокоят заради ефекта им върху заетостта и приходите на компаниите. Опитите на президента Барак Обама да повиши централно минималната заплата до момента са неуспешни.

  Четиринадесетте щата, в които минималните приходи бяха повишени през 2016 г. са Аляска, Арканзас, Калифорния, Колорадо, Кънектикът, Хаваи, Масачузетс, Мичиган, Небраска, Ню Йорк, Род Айлънд, Южна Дакота, Върмонт и Западна Вирджиния. /“Дневник“/
  

  .

• Удостоиха с титлата Доктор хонорис кауза проф. Славик Табаков

  Медицинският университет в Пловдив удостои с почетната титла „Доктор хонорис кауза“ професор д-р инж. Славик Табаков. Той е започнал научната си кариера в Медицински университет – Пловдив и е преуспял в чужбина български учен като водещ световен експерт в областта на медицинската физика.

  

  Проф. Славик Табаков е директор на три магистърски програми към Кралския колеж в Лондон, президент на Международната организация по медицинска физика, консултант по медицинска физика към Университетската болница на Кралския колеж в Лондон, който припознава Медицинския университет в Пловдив като своя първа школа.

  Научните и научно-практическите постижения на проф. Табаков в областта на медицинската физика са признати в световен мащаб. Той е водещ автор на концепцията за електронното образование по медицинска физика; първите образователни бази данни с изображения; първите електронни книги; първата енциклопедия по медицинска физика; първия международен терминологичен речник по медицинска физика (на 29 езика), за което е награден с медала Харолд Джонс за изключителни приноси в обучението по медицинска физика и ръководна роля в международното образование.

  Награждаван е още с ордените на Дружествата по медицинска физика на България, Тайланд и Литва, с Почетния знак на Медицинския университет – Пловдив.

  Почетен член е на Британския институт за физика и инженерство в медицината; на Международната организация по медицинска физика; на Британската академия за висше образование. /Dariknews.bg/

• Изтекоха данните на 191 млн. избиратели в САЩ

  Разкритите данни навеждат и на мисълта, че някой е събирал личните данни на американските избиратели
  

  Личните данни на над 191 милиона американски гласоподаватели се съхраняват с отворен достъп в интернет.

  Базата съдържа пълни имена и адреси, датата на раждане, телефони, мейли, избирателни ID-та, история на гласуването от 2000 г. досега, както и прогноза за гласуване на предстоящите президентски избори.

  Класифицирани са дори и политическите пристрастия на 191-те милиона американски избирателя.

  Това е едно от най-големите в историята изтичания на персонални данни, алармира експертът по информационна сигурност Крис Викъри, цитиран от Тechnews.bg.

  Викъри твърди, че базата включва данни за всички жители на САЩ, които са гласували поне веднъж от 2000 г. досега. Самият той фигурира в базата, което потвърждава, че тя е достоверна.

  Липсват данни за основни документи на американските граждани – шофьорски книжки и карти за социално осигуряване. Налице е обаче информация за участието на избирателите в работата на правоохранителните органи, вкл. силовите структури.

  Крис Викъри изследва базата заедно с експертите по изтичане на данни от DataBreaches.net.

  Засега обаче не е установен виновникът за изтичане на информацията.

  Предполага се, че това е компанията NationBuilder, която разработва софтуер за провеждане на избори.

  NationBuilder обаче твърди, че IP-то, на което е публикувана базата данни, не принадлежи нито на компанията, нито на нейни клиенти.

  За случая са уведомени ФБР и други служби, които провеждат разследване.

  По-рано независимият експерт по сигурност Крис Викъри откри в интернет база с персоналните данни на 13 млн. потребители на антивируса MacKeeper, предназначен за Mac компютри.

  Той твърди също, че в интернет се намират под свободен достъп данните за 30 хиляди потребители на MongoDB, поради неправилно конфигурирани настройки. /Дир.бг/

• Коледна приказка за добротата в Чикаго

  Илиана Райчева, БНР

  Земният живот не секва, ако човешките дела не шетат по шарения свят. Една от големите житейски тайни е, че за да живее човек, трябва да стане мост към доброто – от себе си към другите. И усетим ли здравина под краката си, значи вървим по мостовете на добрата воля на човека. Доброто дело е роля, бликнала от собственото сърце и изречена със собствен глас. Тук суфльори не трябват. Може би е време да се погледнем в очите и да се запитаме: кои сме ние, къде и как живеем? С каква енергия се зареждаме и какво е разстоянието между нас? Как да се сдобием с пропуск към сърдечността на човешкото съжителство?

  

  Нашите сънародници от Чикаго започнаха да пишат своята Коледна приказка за добротата с първия благотворителен концерт „Заедно на Рождество“. Събраните средства ще бъдат дарени в България на фондация „Искам бебе“ и на асоциация „Детско сърце“. Може би един ден родителите на бъдещите мъничета ще им разкажат истинската приказка за добрите хора. Но това е продължението, а за началото разказва Ирина Гочева – ръководител на ансамбъл „Хоро“ – Чикаго.

  

  Интервю с Ирина Гочева:

   

  Организатори са Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро“ и Българската евангелска църква „Нов Живот“, със съдействието на Генералното консулство на Република България в Чикаго, Българо-американския център за културно наследство, Съюза на българските писатели в САЩ и по света и Съюза на българските художници зад граница. От Българския музей в Чикаго разказаха за „магията“ на коледните обредни хлябове. Нашите сънародници разгледаха изложбата с картини на Съюза на българските художници зад граница и имаха възможност да си закупят български книги, предоставени от Съюза на българските писатели в САЩ и по света.

  

  Както подобава на всяка приказка, и в тази има красавица с корона. Тя не е принцеса, а умно и трудолюбиво момиче с благородно сърце. Това е Ива Коева – „Мис Българка в САЩ 2015“. Още преди конкурса споделила, че ако спечели, то титлата ще й позволи да направи нещо повече за България. Идеята била да помогне на децата от родния й Велинград, оставени без родителски грижи. След като печели конкурса за красота, Ива решава с част от наградата да помогне и на най-старото българско училище в Чикаго „Джон Атанасов“, и на българската състезателка по плуване Нина Рангелова, която ще ни представи на Олимпиадата в Рио де Жанейро.

  Четвъртото издание на конкурса, в който взеха участие 16 български момичета от всички краища на САЩ, се проведе в бляскавата конгресна зала на хотел „Хилтън Роузмънт“ в Чикаго – градът, в който живеят повече от 150 хиляди наши сънародници. Организатор на състезанието по красота е актрисата Боряна Павлова, която е президент на нюйоркския „Български женски клуб“. Подгласнички са две български красавици от Лос Анжелис – 25-годишната юристка Лидия Иванова и 23-годишна тенис надежда Мария Тончева. Наградата на публиката спечели Глория Андреева от Фрамингам, Масачузетс.

  Ива Коева е родена във Велинград през 1991 г. Когато завършва девети клас на Немската езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик, цялото семейство, благодарение на спечелената „зелена карта“, заминава за САЩ. Миналата година завършва с отличие бакалавърска степен по „Индустриална и организационна психология“ в Мичиганския университет. Започва работа като помощник управител в една от най-популярните в Америка верига магазини за луксозно всекидневно облекло. Само след година вече е начело на магазина и следващата й цел е управител на региона. Красавицата с добро сърце мечтае да обиколи света, танцувайки „зумба“.

  Интервю с Ива Коева:

  Това е началото на Коледната приказка за добротата на българите от Чикаго. Те са убедени, че нищо няма да ги спре, за да напишат продължението…

   

  Снимки: Еurochikago.com и личен архив

• Годината на една територия. С началници

  Финалът на отиващата си 2015-а затвърди извода, че България не функционира реално като държава. Има данъци, има и данъкоплатци, но не личи институциите да защитават техните интереси.

  .

  Коментар на Иван Бедров, Дойче веле
  

  
  .
  Безмилостното и демонстративно опраскване на довчера председателя на ДПС Лютви Местан бе най-подходящият завършек на последните 12 месеца, през които България продължи да изглежда като държава с някакви институции, но не и като държава с цел и общ смисъл за гражданите й. На пръв поглед всичко работи – държавата събира данъци, срещу които осигурява някаква сигурност, някакво образование, някакво здравеопазване, някаква справедливост, а резултатът е масово недоверие в изгодата от тази сделка.

  Защото зад това „на пръв поглед“, се крие масовата убеденост, че вместо държава има територия, а вместо политическа власт има просто владеене. От време навреме само питаме: Кой? Така изведнъж председателят на ДПС Лютви Местан бе обвинен от своя политически създател Ахмед Доган, че опитва да подмени партията с помощта на турската държава. Пеевските медии преведоха това като „Местан опитал да продаде ДПС на Ердоган“ и в рамките на денонощие Местан бе изключен. С някаква процедура, с някакви доводи, които не скриха същността – саморазправа. Пеевските медии прогнозираха (или пък предупредиха), че „ДАНС подхваща Местан за предателство към националните интереси“. И докато обвиненията срещу Местан са, че прокарвал политиката на Анкара, то срещу Доган са, че прокарвал политиката на Москва. То и така изглежда.

  И едното, и другото би трябвало да представляват интерес за службите за сигурност. И едното, и другото би трябвало да предизвикат реакции от другите политически сили. И едното, и другото би трябвало да бъдат приемани като проблем. Вместо това Местан е посочен за единствен враг, медиите са насъскани срещу него, а най-вероятно ще ги последват и институциите. По сигнал. Малко или много всеки по-сериозен сюжет в България се развива по същата схема. Територия с началници.

  Хибридна година

  Светът обаче е малко по-широк от нашите 111 хиляди квадратни километра. И изминаващата година опредмети за по-широка публика познатия от малко по-рано израз „хибридна война“. Българите станаха свидетели на водопад от нововъзникващи онлайн медии, които разпространяват еднотипни дезинформации за Украйна, за Сирия, за Турция. Общото между масово тиражираните „новини“ е, че те копират антиевропейската пропаганда на Кремъл, че звучат скандално и че… не са верни. Подобно съдържание устойчиво настъпва и в приемани вече за утвърдени медии. Всички го виждат, но никой не пита как се стига дотук.

  През изминаващата година България стана мишена на масирана атака срещу сайтове на институции и медии. Първоначалните данни на ДАНС водят към извода за причинител от Изток и тези данни са били представени на Консултативен съвет по национална сигурност в присъствието на министри и лидери на всички парламентарни групи. Единствен президентът Росен Плевнелиев сподели тази информация в интервю за британския Independent, след което последваха атаки от пеевската медийна машина, а премиерът Бойко Борисов коментира, че той не бил „такъв ястреб като президента“. Сигналът бе ясен: българските служби да не продължават да работят по темата.

  „Те службите са си на ДПС“, каза съдийката Янева в изтеклите разговори със съдийката Ченалова. Но дори и това не може да бъде обяснение за поведението на институциите, защото самите институции не искат да разследват тези твърдения. И за търговия с влияние в съдебната система, и за натиск от страна на изпълнителната власт, и за задкулисно опраскване на станалите неудобни в схемата. Защото началниците на територията не искат.

  Все по-трудният въпрос

  Отговорът на въпроса кой управлява става все по-труден. На пръв поглед има легитимно избрани политически сили и излъчена от тях власт. Но в изминалата 2015-а легитимно избраните не изпълниха публично поетия си ангажимент за начало на реформи в съдебната система. Някой друг се оказа по-силен от легитимно избраните. В същата година полицейски протест се превърна в метеж, като на практика отстрани управлението и в рамките на няколко дни центърът на София бе територия без държава. В същата година най-разнообразни идеи се раждаха някъде извън политическите ангажименти и изненадваха дори народните представители от мнозинството. В същата година държавата се отказа да разследва аферата „КТБ“, но пък преизбра почти целия управителен съвет на БНБ. В същата година България замлъкна по най-горещия европейски дебат и остави темата за бежанците на „началниците“, както се изразява премиерът.

  Всеки един от тези случаи по отделно е проблем за една нормално функционираща държава, но в съвкупност те поставят под съмнение самото наличие на нормално функционираща държава. Добрата новина обаче е, че вече се чуват гласове, които не приемат това. Че вече има съдии, които събраха смелост да излязат на улицата. Че вече има поне няколко депутати, които отказаха да участват повече в схемата. Че улицата не остава празна. Че на фона на всичко това, има български предприемачи и професионалисти, които с неуморните си усилия произведоха и тази година положителен икономически ръст.

  .

• Вижте това видео от един млад българин! Има надежда…

  Ето какво е разказал за KarlovoPress.com ученикът от ПГ „Ген. Владимир Заимов“ – Сопот Даниел Богдански. Думите му показват, че идва будно младо поколение. Има надежда за България и народа ни!

  

  Казвам се Даниел Богдански, живея в родния си град Карлово. В дванадесети клас съм и обичам да пиша, да разсъждавам и да създавам видеоклипове.

  Всъщност, хобито ми е именно заснемане и монтаж на видеоклипове. Преди близо месец една от госпожите в училище ме попита дали искам да участвам в конкурса „Българският път – потенциал, проблеми, перспективи“ (конкурс за философско есе). Допадна ми темата и реших да се пробвам.

  Седнах една вечер и написах есето на един дъх. Не се затрудних – това са неща, които ми тежат и над които мисля от няколко години насам. На другия ден предадох есето на госпожа Христина Томанова, която ми помогна да го редактирам и която всъщност е виновна да мисля по този начин – тя запали страстта ми към литературата и писането. За което искрено й благодаря! След като завърших официално „творбата“ си, отидох на награждаването в София, където бяхме около 40 човека от цяла България.

  Нищо не спечелих, даже и не разбрах на кое място съм, само разбрах, че есето ми не е достатъчно „философско“, но за това пък реших, че е достатъчно емоционално и го драматизирах под формата на филм. Реших също и това да не бъде само един филм, а поредица от видеоклипове, целящи да възвърнат българския ни дух. В бъдеще мисля да говоря за фолклор, легенди, хайдути, политика, национални герои – изобщо за всичко българско (добро и лошо), за всичко патриотично, велико и забравено.

  Това, което ме подтикна към този проект, се усеща и от казаното в клипа – упадъкът на морала и ценностите, липсата на модел и идеал, простотията и пошлостта. Реших, че е време да се качи нещо смислено в интернет. Нямам претенции да съм създал изчерпателен, професионален или неповторим видеоклип. Не, това е просто един материал, който да те накара да се замислиш и да ти каже нещо стойностно.

  .

  Вижте и клипа на Даниел Богдански, направен миналата година за конкурса – „Аз Мога Тук и Сега“ 2014

  .

• Учителят по физика Теодосий Теодосиев за науката и Бога

  Теодосий Теодосиев: Аз не съм вярващ, аз съм знаещ

  Интервю на Венелина Попова с Теодосий Теодосиев по програма „Хоризонт“ на БНР. Теодосиев е дългогодишен преподавател по физика в ПМГ „Никола Обрешков“ – гр. Казанлък.

  

  В религията, също както в науката, има една еволюция – нови теории, които отхвърлят старите. Нови идеи, които отхвърлят старите идеи. Това каза за “Хоризонт“ в предаването “Преди всички“ преподавателят по физика в гр. Казанлък Теодосий Теодосиев.

  Бог е любов и любовта ще спаси света – това е най-голямото откритие в историята на човечеството.

  Емпиричното ми познание показва, че няма богоизбрани народи, има богоизбрани хора. Всеки може да бъде богоизбран, като избере Господ.

  Целия разговор за науката, днешното състояние на света и за Бога чуйте в звуковия файл.

  .

• На Бъдни вечер…

  На 24 декември се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер.

  

  Той се чества семейно от всички християни, очакващи славното Рождество Христово.

  Празникът е посветен и на дома, огнището, но и на починалите ни предци и родственици.

  На Бъдни вечер (или Малка Коледа) цялото семейство се събира на скромна постна вечеря. Според българската народна традиция на обредната трапеза (която по традиция се слага върху слама на земята) се нареждат 7, 9 или 11 постни ястия.

  Обикновено сред тях има варен боб, постни сарми или пълнени чушки, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, орехи, жито, плодове, обреден хляб.

  Преди да се седне на масата вечерята непременно трябва да бъде прекадена от най-възрастния в дома. Стопанинът обикаля и всички останали помещения в дома.

  Когато се разчупи погачата, първото парче се оставя до иконата за Богородица, а следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни.

  Според обичая не се става по време на яденето

  Всички стават заедно, а после масата не се разчиства, тъй като се смята, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

  Следващият ден – Голяма Коледа, е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници у нас.

  На обредната трапеза тогава се слагат свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. (из „Календарни празници и обичаи на българите“, кратка енциклопедия на БАН, 2000 г.)

  През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми.

  Христос слиза на земята, за да освети хората и изкупи греховете им. С неговото въплъщаване се отбелязва нова ера – Спасителят донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво.
  Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи светлината, знанието, чистотата, истината.

  Още за Бъдни вечер

  Бъдни вечер, или както се нарича още от народа – Суха Коледа, Крачун, Наядка, се празнува в навечерието на Рождество Христово.

  В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта, и затова се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

  Ако се върнем много назад във времето ще открием Деня на раждащото се слънце. Празникът се чествал и от египтяните, и от финикийците, и от асировавилонците, и от персите.

  Такъв празник имали и славяните. Той е бил посветен на бога на плодородието Даждбог. В основата на празнуването му е бил магичен ритуал.

  Когато християнството се наложило като религия, то не могло да отхвърли изцяло езическите традиции. Така християнски и езически елементи се сплели в едно.

  Бъдни вечер и народните обичаи

  Още с идването на зората започва подготовката за вечерята. Стопанката, най-възрастната жена в семейството, замесва хляб, наречен „бъдник“, „боговица“, „вечерна“.

  Изображението на житен клас, рало, животно и т.н. стои като украса на питката. В нея пък се поставя паричка, зърно, сламка. Всички те са символи на плодородието и богатството.

  Колкото по-рано се седне на тържествената вечеря, толкова по-рано ще узрее житото, а колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината, вярват старите.

  Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля, а се поставя в градината, под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.

  Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. По горенето на бъдника се гадае и каква ще е годината.

  Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

  Чудеса се случват заради личната вяра на всеки. Кликнете с мишката върху рисунката долу и тя ще оживее.

  

  .

• Мартин Карбовски: Доган е президент

  Мартин Карбовски, Lentata.com

  

  В тази грешна страна на политически страхливци и президент – идиот се намери един да се опълчи на Турция. И той се оказа турчин. Казва се Ахмед Доган.

  Мълчаливата никаквост на политическия елит, срамежливите ибрикчии на някакъв евроатлантически модел, с който Турция се опитва да ни приспи, докато води войни на всички фронтове, трябва да бъдат уволнени като слуги на народа.

  Доган казва това, което си говорят българите, но не в медиите и не на политическата сцена.

  Не искам да го коментирам. Защото ме е срам.

  Доган върти на пръста си цялата държава и е чудовището в очите на много българи, които се чудят как се пръкна неототалитарният идиократичен модел на ГЕРБ.

  Но каза това, което се случва.

  Доган знае, че който не говори истината в политиката, няма да бъде чут. И той казва, че не иска да е част от османизма на Давутоглу. Просто е чел книгата му. Просто не харесва агресията на Турция. Просто смята, че Турция на Ататюрк е великата Турция. И е така.

  Плевнелиев, Борисов, външни министри, коментатори – турчинът ви направи за смех. Вие сте политически виц. Вие сте мишки в лабиринта на Ердоган. Вие сте изненада и за майките си. Срам, нещастници, за вас.

  Срам и за апологетите на евроценностите на маанетата, кючека и тихата агресия. Като Коритаров.

  Господин Коритаров, приятелю Жмо, ти си изключителен предател и гад. Другите даже няма да ги споменавам.

  Доган знае защо идваха Камерън и Давутоглу.

  Всички знаем и си траем. Всички знаем, че турското аташе в Пловдив в момента привиква лидери на ДПС. Всички знаем всичко. Но Доган го каза.

  Само турчинът ли (така го нарече Рашидов) може да е смел в тая страна? А?!?

  Само турчинът е смел, да. 

  И знаете ли защо? Защото само турчинът не може да бъде купен. Всички други вкупом са купени и са мъртви за българския интерес.

  Доган е велик турчин. Защото е по-българин от пЛезидента Плевнелиев.

  Доган просто е Президент.

  Доган направи така, че нас всички да ни е гняв към българската политическа класа.

  Господин пЛезидент – въобще не си правете труда да излизате на Нова година по телевизията.

  Избършете мокрото от чатала си и се приберете в къщи.

  Доган каза всичко. Вие сега си трайте.

   

• Биволъ: Кой кой е и кой колко е според обществените поръчки

  Хубаво нещо са отворените данни. Сред тях най-полезни са данните за това как държавата харчи пари. Копаейки в тях, журналистите намират съкровища.

  

  Публикуването на отворени данни от българските институции започна при сегашното правителство под натиска на няколко експерта, преминали от лагера на протестиращите срещу #КОЙ зад бариерата на властта с намерения да я реформират. Не се знае с какъв график ще продължи публикуването и ще продължи ли изобщо, но и малкото изпуснато до момента дава много полезни резултати.

  През ноември порталът Opendata пусна в насипно, но структурирано състояние данни за сключените договори за обществени поръчки за периода от януари 2011 до края на август 2015. Това са 102 011 договора на обща стойност 32 860 567 076 лв. (тридесет и три милиарда и осемстотин и шейсет милиона лв.) от които 11 831 471 581 лв. европейско финансиране.

  За съжаление публикуваните данни са непълни. В над 5000 договора за близо 9.5 милиарда лева изпълнителите са обединения от фирми, а самите фирми не са посочени. Наложи се да ги събираме с други средства, което отне доста време и работа, но резултатът си струва.

  След като обработихме суровите данни ги вкарахме в удобна търсачка, с която за секунди могат да се открият скандални факти, да се проследи захранването на обръчите от фирми и да се установи “кой кой е” и “кой колко е” сред българските олигарси.

  Търсачката може да се използва директно, като се напише име на институция, населено място, фирма, предмет на поръчка, година и т.н. Можем да научим мигновено колко са разходите за тоалетна хартия (428 717 лв.) или бензин (591 805 599 лв.) или за автомагистрали, колко е похарчила за периода Националната служба охрана НСО (9 962 008 лв.) или ЦИК (2 265 013 лв.) или примерно Община Брусарци, 12 311 844 лв, от които 11 652 036 евросредства, както и за всяка друга институция.

  Още по-интересни са резултатите от търсене с филтриране по различни критерии. Чрез тях може да се установи колко договора е спечелила свързваната с Делян Пеевски фирма Водстрой-98 – 965 866 186 лв. като 665 395 658 лв. от тях са по европейски проекти. В този почти един милиард лева самостоятелното явяване на Водстрой-98 е донесло 46 137 168 лв., а останалите са в различни обединения – ДЗЗД, консорциуми. Договори за 618 милиона, от които 463 милиона еврофинансиране са подписани при правителството “Орешарски”.

  От комбинираното търсене научаваме също, че на западните фирми не им върви в обществените поръчки. Австрийската “Щрабах” се е явила на 74 търга и е спечелила само 44 от тях на обща сума 69 904 166 лв. или 44% от парите, които са били пуснати за усвояване. Същата тази “Водстрой-98” има голям късмет – от 982 милиона възможни, тя се е включила в договори за 965 милиона. Това прави успеваемост от 98,2%. Забележителна успеваемост има и фирмата “ПСТ Груп”, на която бе поверено строителството на магистрала “Хемус” за рекордна цена. Тя се е явила на търгове за 604 милиона лв. и е спечелила 88% от тях за 534 млн.. Добре се справя варненската Хидрострой със 718 от 764 млн. лв или 93,97%, Рекордьор обаче е Главболгарстрой с 598 млн. от 604 или 99,3%.

  Обработените данни дават и възможност да се правят различни класации като подреждане на фирмите по стойност на всички договори. Там абсолютен шампион е „Лукойл“ (има ли учудени?), следван от Пеев… пардон, Водстрой-98. Ако се съберат всичките му фирми със скрито участие може да се окаже обаче, че шампионът е именно той. В усвояването на европари класацията се води категорично от Водстрой-98 с 665 395 658 лв. Може да се проследи също при кое правителство коя фирма е получила най-много договори.

  От Агенцията за обществени поръчки отказаха да предоставят данните за периода преди 2011 г. със странен аргумент. „Съгласно чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОП, в РОП се съдържа информация за процедурите за възлагане на обществени поръчки, открити през последните 5 години. Във връзка с горното, не можем да предоставим информация за предишни периоди, респективно не може порталът Opendata.government.bg да съдържа повече данни от първичния регистър – РОП.“ – гласи отговорът на агенцията на наше запитване. В същото време в първичния регистър се съдържат данни от преди 2011 г., като първите са от 2007 г. или средата на управлението на Тройната коалиция. Биволъ ще направи запитване за тези данни по реда на ЗДОИ.

  Истинската разследваща работа обаче започва след като се идентифицират оперативно интересните случаи. Кои са собствениците и управителите на фирмите, които печелят серийно в определени сектори или по места? Имат ли те връзки с партии, политици и високопоставени чиновници? Наблюдават ли се конфликти на интереси? Очертават ли се обръчи? Тук разчитаме много на читателите, които познават учрежденските и местните свързаности (роднински, партийни и други) и бързо могат да се ориентират коя фирма е примерно на шурея на кмета, коя поръчка е отишла при съученика на министъра, дали някой партиен дерибей се явява сериен печеливш и т.н. Очакваме вашите сигнали!

  Bivol.bg

• <<
• 1
...
• 58
• 59
• 60
• 61
• 62
• 63
• 64
• 65
• 66
• 67
• 68
...
• 414
• >>